13 май 2010 г.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Напълно естествено е, че в тази комисия трябва да влезе човек, който е член на Здравната комисия, затова ние от „Ред, законност и справедливост” предлагаме това да бъде Бисерка Петрова, защото не смятаме, че господин Чукарски е по-независим от народните представители на „Ред, законност и справедливост”. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, вчера приключихме гласуването с гласуване на новия § 71, който изменя чл. 91. Следващият параграф е 51 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 72.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 52 и предлага той да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 73.

По § 54 е постъпило предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54, който става § 74, и предлага следната редакция: „§ 74. Създава се чл. 94а: „Чл. 94а.(1) Министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директорът на Агенция „Митници” или оправомощени от тях длъжностни лица контролират трансграничния превоз на отпадъци по този закон и по Регламент 1013/2006 съобразно своите правомощия. (2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез: 1. директора на регионалната инспекция по околната среда и води, на чиято територия е мястото на произход на отпадъка, или оправомощени от него лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „а” от Регламент 1013/2006; 2. директора на регионалната инспекция по околната среда и води, на чиято територия е местоназначението на превоза, или оправомощени от него лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „б” от Регламент 1013/2006; 3. митническите органи и органите на Главна дирекция „Гранична полиция” – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „в” от Регламент 1013/2006; 4. длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, Изпълнителна агенция „Морска администрация” и органите на Главна дирекция „Гранична полиция” и Главна дирекция „Охранителна полиция” – за случаите по чл. 50, точка 3, буква „г” от Регламент 1013/2006. (3) Органите и лицата по ал. 2, точки 3 и 4 могат в случай на съмнение за съответствието на отпадъка с придружаващите го документи или относно вида на отпадъка, да поискат съдействие от съответната регионална инспекция по околната среда и води, на чиято територия се извършва проверката. В тези случаи директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и води или оправомощено от него длъжностно лице оказва незабавно съдействие. (4) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и води може в случаите по ал. 2, точки 1 или 2 да поиска съдействие от органите на МВР. В този случай органите на МВР оказват незабавно съдействие”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 55, който става § 75, и предлага следната редакция: „§ 75. Член 95 се изменя така: „Чл. 95. (1) Директорът на регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол на дейностите по третиране на опасни отпадъци в лечебните и здравните заведения. (2) При извършване на проверките органите по ал. 1 съставят констативен протокол. (3) При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 77.

По § 58 е постъпило предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58, който става § 78, и предлага следната редакция: „§ 78. Създават се чл. 98а-98г: „Чл. 98а. Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол по трансграничния превоз на отпадъци в съответствие с този закон и митническото законодателство и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а. Чл. 98б. Органите на Главна дирекция „Гранична полиция” и на Главна дирекция „Охранителна полиция” осъществяват контрол по трансграничния превоз съгласно този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите актове по неговото прилагане и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а. Чл. 98в. Органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” и Изпълнителна агенция „Морска администрация” осъществяват контрол по трансграничния превоз на отпадъци съгласно този закон, съответните международни правни актове, ратифицирани от Република България със закон, Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата, Закона за железопътния транспорт, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а. Чл. 98г. Органите и лицата по чл. 94а, ал. 2 могат да извършват проверки и имат право на достъп до регистъра по чл. 72, ал. 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 59, който става § 79, и предлага следната редакция: „§ 79. В чл. 99 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”. 2. Точка 2 се изменя така: „2. председателя на Комисията за защита на потребителите или оправомощено от него длъжностно лице във връзка с контрола върху продуктите, които попадат в обхвата на Закона за защита на потребителите;”. 3. В т. 3 думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 80.

По § 61 е постъпило предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Постъпило е трето предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 61, който става § 81, и предлага следната редакция: „§ 81. Създават се чл. 102а и 102б: „Чл. 102а. (1) За предотвратяване на административни нарушения на закона и на Регламент 1013/2006, както и за предотвратяване и преодоляване на последствията от тях, съответните контролни органи по чл. 94а, ал. 2, съобразно своята компетентност прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно спиране от движение на превоза; 2. преместване до подходящо място за сметка на превозвача на пътното превозно средство заедно с отпадъка; 3. връщане на отпадъците в държавата по изпращането; 4. екологосъобразното третиране на отпадъците. (2) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 1 и 2, се осъществяват чрез спиране от движение на превоза, а в случаите на автомобилни превози – и чрез отнемане на документа, установяващ регистрацията на превозното средство до представяне на становище от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице относно отпадъка и превоза. (3) Становището по ал. 2 съдържа указания за: 1. заплащането на парична гаранция, съответната глоба или имуществена санкция или, прекратяване на административнонаказателното производство; 2. по-нататъшните мерки относно превоза на отпадъци, които следва да се предприемат. (4) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 1 и 2, се прилагат се мотивирана заповед на съответния компетентен орган по чл. 94а, ал. 1, или оправомощени от него длъжностни лица. Копие от съответната заповед, заедно с копие на всички налични документи се изпращат незабавно на министъра на околната среда и водите и директора на съответната регионална инспекция по околната среда и води по факс или с помощта на друго техническо средство. (5) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 3 и 4, се прилагат с мотивирана заповед на министъра на околната среда и водите. Копие от заповедта се изпраща незабавно до съответния орган или лице по чл. 94а, ал. 2, извършил проверката, по факс или с помощта на друго техническо средство. (6) Размерът на паричната гаранция се определя със заповедта по ал. 4 и не може да бъде по-малък от минималния размер на глобата или имуществената санкция, предвидена за съответното нарушение, и не може да бъде по-голям от максималния размер на глобата или имуществената санкция, предвидена за това нарушение. (7) Гаранцията се освобождава при прекратяване на административнонаказателното производство или се прихваща с влизане в сила на наказателното постановление. (8) Неизползваната част от гаранцията се връща на вносителя незабавно след приключване на процедурите по ал. 7. (9) Размерът на гаранцията, необходим за заплащане на глобата, съответно на имуществената санкция, се внася по банкова сметка на Министерството на околната среда и водите. (10) Принудителните административни мерки се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. Чл. 102б. При съмнение, че административното нарушение на закона във връзка с изискванията на Регламент 1013/2006 по смисъла на чл. 102, ал. 1, представлява престъпление по чл. 353б от Наказателния кодекс на Република България, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице незабавно уведомява компетентните органи на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи за случая и изпраща копия от всички документи”.”

По § 62 е постъпило предложение от народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 83.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 64, който става § 84, и предлага следната редакция: „§ 84. Създават се нови членове 104б и 104в: „Чл. 104б (1) За нарушенията по чл. 19а, ал. 1, кметовете на общини и/или длъжностните лица се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв. (2) Кмет на община, който не изпълни в срок задължението си за свикване на първо общо събрание на регионалното сдружение по чл. 19б, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. (3) Председател на регионално сдружение по чл. 19б, ал. 1, който не изпълни задължението си за свикване на общо събрание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. Чл. 104в. За неизпълнение на предписание по чл. 93, ал. 4, и чл. 95, ал. 3, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 86.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 67, който става § 87, и предлага следната редакция: „§ 87. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в теста преди т. 1 числото „3500” се заменя със „7000”, а числото „10 000” – с „20 000”; б) в т. 3 след думата „които” се добавя „не са предварително третирани” и се поставя запетая; в) в т. 11 накрая се добавя „и/или в съдове за събиране на битови или масово разпространени отпадъци”; г) създават се т. 13, 14 и 15: „13. допуска смесване на опасни отпадъци от медицинската дейност с други опасни отпадъци, вещества и материали и възпрепятства последващата технология за обезвреждане и/или оползотворяване; 14. предава за депониране нетретирани опасни отпадъци от лечебните заведения; 15. третира отпадъци от лечебните заведения в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 24, ал. 4.” 2. В ал. 2 числото “7000” се заменя с “14 000”, а числото “20 000” - с “40 000”. 3. Създават се ал. 5-7: “(5) Юридическо лице или едноличен търговец, което не прави месечни отчисления в банковата сметка по чл. 71а, ал. 1, в случаите, когато такава се изисква, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на невнесените по сметката парични средства. (6) Длъжностно лице, което не спази забраната по чл. 7, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. (7) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. юридическо лице или едноличен търговец, който експлоатира депо за отпадъци без наличие на определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък съгласно чл. 71а.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 88.

По § 69 е постъпило предложение от народния представител Йоана Кирова и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 69, който става § 89, и предлага следната редакция: „§ 89. Създава се чл. 108а: „Чл. 108а. (1) За извършване на превоз на отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, т. 35 от Регламент 1013/2006 или за нарушаване на забраните по чл. 75 физическите лица се наказват с глоба от 5000 до 25 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. (2) За нарушение на чл. 15, букви „в”, „г” и „д”, чл. 16, чл. 17, 18, 19, 20, 22, 24, чл. 35, § 3, буква „в”, чл. 38, § 3, буква „б” и чл. 42, § 3, буква „в” от Регламент 1013/2006 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. (3) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 102 и 102а физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 93.

Постъпило е предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители за § 74. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 74, който става § 94, и предлага следната редакция: „§ 94. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 числото „1500” се заменя с „3000”, а числото „5000” – с „10 000”; б) създават се т. 6-9: „6. съхранява и/или изхвърля отработени масла и отпадъчни нефтопродукти по начин, водещ до замърсяване на почвата; 7. третира, включително изгаря, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти по начин, водещ до превишаване на установените норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух; 8. смесва отработени масла и отпадъчни нефтопродукти с горива, охлаждащи течности, спирачна течност и разтворители; 9. изхвърля отработени масла и отпадъчни нефтопродукти в съдове за събиране на битови отпадъци.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1. не представи информация за притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили и терфенили; 2. не спази сроковете, поставени в плана за почистване и/или обезвреждането на притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, утвърден със заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и води, на чиято територия е разположено оборудването.” 3. В ал. 3: а) в т. 1 числото „3000” се заменя с „6000”, а числото „10 000” – с „20 000”; б) в т. 2 числото „7000” се заменя с „14 000”, а числото „20 000” – с „40 000”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 96.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 77, който става § 97, и предлага следната редакция: „§ 97. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 числото „700” се заменя с „1400”, а числото „2000” - с „4000”. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 числото „1500” се заменя с „3000”, а числото „5000” – с „10 000”; б) в т. 1 думите „излезлите от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак” се заменят с „опасните отпадъци от потока битови отпадъци, различни от тези по чл. 16, ал. 3, т. 11”; в) т. 3 се отменя; г) в т. 6 след думите „моторни масла” се добавя „върху общински имот”; д) в т. 7 думите „или когато не осигури най-малко едно място на 1000 жители” се заменят с „и акумулатори върху общински имоти на територията на общината”; д) създават се т. 8 и 9: „8. не определи местата за разполагане на съдове, местата за разделно събиране и площадките за временно съхраняване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване върху общински имоти на територията на общината. 9. не организира изграждането на обект за третиране на отпадъци в сроковете, посочени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1.” 3. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 числото „3500” се заменя със „7000”, а числото „10 000” – с „20 000”; б) създава се т. 7: „7. не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконен превоз на отпадъци, за временно спиране от движение на превоза или за премахване на други последици от нарушенията.” 4. В ал. 4: а) в т. 1 числото „1400” се заменя с „2800”, а числото „4000” – с „8000”; б) в т. 2 числото „3000” се заменя с „6000”, а числото „10 000” – с „20 000”; в) в т. 3 числото „7000” се заменя с „14 000”, а числото „20 000” – с „40 000”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 78, който става § 98, и предлага следната редакция: „§ 98. Създава се чл. 116а: „Чл. 116а. Кмет на община, който не предприеме действията по чл. 17 или не предприеме в нормативно определения срок действията по подготовка, изграждане, закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и на други съоръжения за третиране на битови и/или строителни отпадъци се наказва с глоба в размер на 20 000 лв”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 100.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 81, който става § 101, и предлага следната редакция: „§ 101. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „чл. 104а” се добавя „104б и 104в” и се поставя запетая и след думите „чл. 116” се поставя запетая и се добавя „116а”. 2. В ал. 2 навсякъде думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”. 3. В ал. 3 думата „упълномощени” се заменя с „оправомощени”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 103.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 84, който става § 104, и предлага следната редакция: „§ 104. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) В т. 8, буква „н” след думите „-код D 13” се създава изречение второ: „При отсъствие на друг подходящ код D, този код може да включва предварително третиране преди обезвреждането, като сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, или разделяне преди подлагане на някоя от операциите с кодове D1 – D12.” б) В т. 17, буква „м” след думите „код – R 12”се създава изречение второ: „При отсъствие на друг подходящ код R, този код може да включва предварително третиране преди оползотворяването, като демонтиране, разглобяване, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, преопаковане, разделяне, прегрупиране или смесване преди подлагане на някои от операциите с кодове R1 – R11.” в) В т. 23 думите „от един и същи вид в продължение на тригодишен период” се заличават. 2. Създава се § 1а: „§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на: 1. Директива 2006/12/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците. 2. Директива 2006/66/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО. 3. Директива 2000/76/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците. 4. Директива 1999/31/ ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци. 5. Директива 2002/96/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване. 6. Директива 94/62/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки. 7. Директива 2004/12/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за изменение на Директива 94/62/ ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки. 8. Директива 2005/20/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2005 г. за изменение на Директива 94/62/ ЕО относно опаковането и отпадъците от опаковки. 9. Директива 2000/53/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства. 10. Директива 75/439/ ЕО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно обезвреждането на отработени масла. 11. Директива 96/59/ ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ). 12. Директива 2002/95/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. 13. Директива 86/278/ ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието. 14. Директива 91/689/ ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци. 15. Директива 78/176/ ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производството на титанов диоксид. 16. Директива 82/883/ ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис. 17. Директива 92/112/ ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуокис.”

„Преходни и заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 85, който е отразен систематично като § 117. Моля народните представители да обърнат внимание, че в текста на доклада е посочен § 116, трябва да се чете § 117.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 86, който става § 105, и предлага следната редакция: „§ 105. (1) Изискванията на чл. 71а не се прилагат за регионални или общински депа за отпадъци, за които към 1 януари 2011 г. остатъчният капацитет на депото е по-малък от 10 на сто от общия капацитет на депото, който е в експлоатация. (2) Изискванията на чл. 71а не се прилагат за депа за отпадъци, за които определеният срок за преустановяване на тяхната експлоатация е преди 1 януари 2012 г.”

По § 87 има предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 87, който става § 106, и предлага следната редакция: „§ 106. Операциите R12 и R13 не се зачитат за изпълнение на целите на наредбите по чл. 24, ал. 2.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 88, който става § 107, и предлага следната редакция: „§ 107. В останалите текстове на закона думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 108.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който е отнесен систематично като ал. 1 на § 109. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 109, и предлага следната редакция: „§ 109. (1) Започнатите към датата на влизане в сила на този закон процедури по издаване на разрешение за събиране и временно съхраняване на мястото на образуване или за транспортиране на опасни отпадъци се прекратяват служебно от компетентния орган, а размерът на заплатената такса се възстановява. (2) Издадените разрешения за извършване на дейности по транспортиране на опасни отпадъци запазват действието си до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на този закон.”

По § 92 е постъпило предложение на народните представители Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 92 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 93, който става § 110, и предлага следната редакция: „§ 110. Организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, получили разрешение до влизането в сила на този закон, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 62б в тримесечен срок от влизането в сила на закона.” Моля народните представители да обърнат внимание, че в текста на доклада е посочено „чл. 62в”, но след направените от нас редакции вчера сега препратката е към „чл. 62б”. Трябва да се чете така.

По § 94 е постъпило предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 94 да отпадне.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 95 и предлага да отпадне.

Постъпило е предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 95а, който става § 111 със следната редакция: „§ 111. Издадените разрешения по чл. 37 и регистрационни документи по чл. 52 на организации по оползотворяване, запазват действието за срок от шест месеца от влизането в сила на този закон.”

По § 96 е постъпило предложение от народния представител Румен Такоров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 96, който става § 112, и предлага следната редакция: „§ 112. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „г” след думите „третиране на отпадъци” се добавя „и закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно запечатване с горен изолиращ екран”. 2. В чл. 178, ал. 3 се създава т. 5: „5. липса определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък, съгласно чл. 71а от Закона за управление на отпадъците”.”

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо председател на комисията! Вие коректно представихте текста и ситуацията по този параграф. Искам да поясня следното. Вносителят предлага този параграф за промяна в Закона за устройство на територията. Вие прочетохте текста, става дума след думите „третиране на отпадъци” по чл. 137, ал. 1, т. 2 да се добави „и закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно запечатване с горен изолиращ екран”. Какво предлага Румен Такоров, за чието предложение Вие прочетохте коректно в становището на комисията, че то се подкрепя по принцип? Той предлага да се промени формата на текста – да бъде вместо един текст към съобщението, че се изменя този закон, да бъде структурирано в т. 1 и т. 2. На практика с текста, който прочетохте, е използвана формата, която предлага Такоров – предложението на вносителя става т. 1. Нов текст, на комисията, който според мен е уместен, става т. 2. И се изпуска онова, което всъщност е същността на предложението на Такоров, за което се каза, че се приема по принцип. Става дума за това да се измени чл. 153, в неговата ал. 5 на същия закон, който променяме, със следното съдържание: „Сроковете по ал. 2 не текат през времето, за което строежът е спрян по надлежния ред.” Това е един много по-универсален текст за много случаи, в които има разрешение, обектът е спрян по някакви причини и ако тече срокът, се загубват правата при положение, че е спряно изграждането по надлежен ред. Това е едно иначе уместно предложение, което, ако залата реши и ако комисията подкрепя това, което комисията е предложила, нека то да стане т. 2, а онова, което комисията като прави предложение за чл. 178 да бъде т. 3. Благодаря.

Не редакция на редакцията. Вижте сега, предложението на Такоров, ако се разгадае, е за промяна на формата на изложение на текста и по същество в т. 2 – този ред, който добавихме. Председателят да поясни това. Ако комисията приема само формата и затова казва, че приема неговото предложение – да, но ако го приема по същество, тя трябва да включи и т. 2, и онова, което е добавила комисията, и то е уместно, да стане т. 3. Нека председателят да поясни и да го гласуваме.

Пояснение по предложението на господин Божинов. Само подчертавам това, че комисията по време на обсъжданията на заседанието на комисията на текста за второ четене взе решението, че подкрепя по принцип предложението на господин Такоров, а не като цялостна редакция на текста по посочения параграф. След което комисията предлага своя редакция, в която прибавя и тази т. 2, която не е обект на предложението на господин Такоров. Но след дебати не прие т. 2 от предложението на господин Такоров – затова докладът е във вида, в който го представям сега с тези предложения. Ако има още коментари на колегите, моля – по дебата и по решенията.

Благодаря, господин председател. Към това, което обясни госпожа Михайлова, ще добавя, че при дебатите по този параграф беше установено, че т. 2 от предложението на господин Такоров няма никакво отношение към управлението на отпадъците. Това е една обща постановка, свързана с изменение на Закона за устройство на територията, което не би могло да се приеме без становище на Министерството на регионалното развитие и съответната комисия. По тази причина ние приехме, че нямаме основание да приемем тази точка. Мисля, че и в момента не можем да направим това. Благодаря.

Уважаеми господин председател, процедурата е следната. Не възразявам, но тогава пленарната зала трябва да отхвърли предложението на Такоров, защото в частта си, в която се покрива с текста на вносителя, няма какво да го приемаме; а в частта, в която се различава, трябва да го отхвърлим, за да остане само текстът на комисията. Затова аз предлагам да подложите на гласуване предложението на Такоров. Очевидно е, че то ще отпадне и така е най-чисто да се реши този въпрос.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 113. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 114. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99, който става § 115. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 116.

Комисията предлага да се създаде нов § 117 със следната редакция...

Ще дам пояснение. Моля народните представители да обърнат внимание по-горе - § 100 стана § 116. Допусната е техническа грешка. Предложеният нов параграф е с номерация 117. Затова комисията предлага да се създаде нов § 117 със следната редакция: „§ 117. Разпоредбите на § 50 (с изключение на чл. 71д), § 105 и § 112, т. 2 влизат в сила от 1 януари 2011 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Указ № 99 на Президента на Република България, постъпил на 28 април 2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание на 15 април 2010 г. и мотивите към него На свое редовно заседание, проведено на 5 май 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Указ № 99 на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и мотивите към него. Председателят на комисията докладва на народните представители, че е постъпил Указ № 99 на Президента на Република Българи за връщане за ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, като се оспорват част от неговите разпоредби. Народните представители бяха запознати с мотивите на президента и с писмените становища, постъпили от различни заинтересовани страни, висши училища и юридически лица с нестопанска цел. В проведената дискусия становище изрази министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, както и поканените представители на академичната общност: акад. Александър Попов – Българска академия на науките, проф. Дамян Дамянов – Съюз на учените в България, проф. Иван Илчев – Софийски университет „Климент Охридски”, проф. Камен Веселинов – Технически университет – София, доц. Лиляна Вълчева – КНСБ, проф. Стоян Денчев – Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, Стилиян Георгиев и Христо Лафчиев – Движение на младите учени. От народните представители се изказаха Лютви Местан, Ивелин Николов, Алиосман Имамов, Валентина Богданова, Веселин Методиев, Галина Банковска, Георги Колев и Огнян Стоичков. По време на дискусията народните представители и останалите участници в нея изразиха различни становища и позиции по отношение на оспорените разпоредби. Мотивите на президента бяха подкрепени от част от членовете на комисията, от Съюза на учените в България, от Българската академия на науките и от младите учени. Според тях законът трябва да се съобразява с факта, че България принадлежи към така наречената континентална система, в която основните средства за наука и за висше образование се дават от държавата. По тази причина държавата трябва да постави изисквания и критерии, които да бъдат определени в закона. Бе изказано и противното мнение, че държавният контрол е прекален и трябва да се прехвърли на Националната агенция за оценяване и акредитация. Посочени бяха някои слабости на закона – липса на ясни национални критерии за развитието на академичния състав, каквото е и наименованието на закона, липса на гаранции за обективност на журитата, концентрацията на власт и прекомерен контрол в лицето на министъра, липса на възможности за служебна защита, прехвърляне на регулации на ниво правилници, които би трябвало да са в закона. По време на обсъждането беше посочено, че направените в мотивите на президента твърдения са неоснователни със следните доводи: При обсъждане на твърдението, че чл. 30 и чл. 33 противоречат на прокламираното в чл. 53, ал. 6, изречение 2 от Конституцията задължение на държавата да упражнява контрол върху всички видове и степени училища, следва да се има предвид, че с оспорваните разпоредби се установяват допълнителни възможности за контрол от органите на изпълнителната власт в съответствие с конституционно установеното задължение на държавата да упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Тази допълнителна възможност за контрол не изключва контролните правомощия, установени в специалните закони, уреждащи дейността на висшите училища, нито пък е пречка за осъществяване на контрол за законност от страна на органите на съдебната власт върху актовете и действията на органите на висшето училище или научната организация. На следващо място в мотивите на президента се посочва, че разпоредбата на чл. 34, ал. 5 противоречи на чл. 56 във връзка с чл. 4, ал. 1, чл. 117, ал. 1, чл. 120, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като с тази разпоредба се изключват от съдебен контрол решенията на Арбитражния съвет. Подчертава се, че съдебният контрол върху административните актове е „конститутивен елемент на правовата държава”. Тези доводи са неотносими, тъй като Арбитражният съвет не е административен орган. Арбитражният съвет е второ научно жури, излъчено от научната общност за конкретен случай, а не постоянно действащ административен орган, който издава административни актове в кръга на своята компетентност. В това второ научно жури засегнатата страна има право да излъчи свой представител и при несъгласие с решението на първото жури има повторна възможност за разглеждане. Сега действащият Закон за научните степени и научните звания в чл. 27а също изключва съдебния контрол върху решенията на Президиума на ВАК по чл. 25, ал. 3 и чл. 27, ал. 3 от Закона за научните степени и научните звания. Те са окончателни, не могат да се преразглеждат и не подлежат на съдебен контрол, при положение че ВАК е действала като административен орган. Арбитражният съвет не издава административни актове, с които се създават или отнемат права и задължения, следователно няма надлежен предмет на обжалване пред Административния съд. Научното жури, след като получи решението на Арбитражния съвет, издава акт, в който се съобразява или не се съобразява с решението на Арбитражния съвет. Този акт на журито или потвърдителното решение на Арбитражния съвет се утвърждава със заповед на ректора. Съгласно чл. 38 от Закона за висшето образование тази заповед подлежи на съдебен контрол по Административнопроцесуалния кодекс. Това всъщност мотивира приетата разпоредба решенията на Арбитражния съвет да не подлежат на съдебен контрол. Не е основателен мотивът на президента, че липсва каквато и да е уредба относно начина на формиране на националната листа на членове на журита и арбитри по § 11. Процедурата е ясно регламентирана в чл. 4, ал. 2 от ЗРАСРБ и висшите училища, научните организации, наред с НАОА и министъра на образованието, младежта и науката са сред оправомощените лица за определяне състава на журита и арбитри. Директива 2005/36/ ЕО за признаване на професионални квалификации, на която се позовава президентът при оспорване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, не регламентира обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности. Тя е реципирана в Закона за признаване на професионалните квалификации от 2008 г. Относно оспорването на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, изречение 1, бе посочено, че думата „само” не се съдържа в законовия текст и смисълът на визираната правна норма не е ограничаване на правото да се полага допълнителен труд въз основа на външно съвместителство по силата на чл. 111 от Кодекса на труда. Използването на понятието „основен трудов договор” е с оглед правна симетрия с кореспондиращия Закон за висшето образование - тук е допусната техническа грешка - чл. 77, ал. 3 от ЗВО, съгласно който член на академичния състав на основен трудов договор може да участва в акредитацията на не повече от две висши училища. С горепосочената разпоредба на Закона за развитие на академичния състав в Република България тази възможност е ограничена само до акредитацията на едно висше училище. Действително за заемането на академични длъжности във висшите училища и научните организации законодателят е предвидил различни основания за възникване на трудово правоотношение, а именно: трудов договор, конкурс и избор. Представителите на синдикатите подкрепиха тези текстове от закона, като посочиха, че честа практика е преподаватели да работят на няколко основни трудови договора, а това натоварване влияе на качеството на преподаване. В мотивите на президента се оспорва и разпоредбата по чл. 35, ал. 1, т. 2, за отнемане на научна степен и освобождаване от академична длъжност заради извършено от трето лице престъпление. Тази разпоредба визира хипотезата на извършено престъпление от това лице във връзка с дадено становище в качеството му на член на научно жури. В тази връзка съдът вече се е произнесъл с осъдителна присъда за причинно-следствена връзка между проведената процедура и волеизявлението на съответния член на журито. По отношение на твърдението, че не е ясно дали предвидените делегации се отнасят до цялата материя или до отделни нейни части следва да се отбележи, че разпоредбата на § 9, ал. 2, която овластява Министерския съвет да издаде правилник за прилагане на закона, изрично определя предмета на уредба на правилника. Във връзка с изказаното по време на дискусията съображение, че правилникът може да противоречи на закона и да се злоупотреби с волята на законодателя бе припомнено, че и към сега действащия Закон за научните степени и звания е издаден правилник за неговото прилагане. Именно в този правилник се детайлизират законодателните решения и в случая единните държавни изисквания. Ако единните държавни изисквания противоречат на принципите в чл. 1, ал. 2, от Закона за развитие на академичния състав ще са налице основания за последваща отмяна и съдебен контрол. В мотивите на президента се твърди, че с § 2 от Допълнителните разпоредби се давала възможност да се изключи прилагането на норми от закона, които уреждат броя на членове на журито чрез разпоредби в правилниците на висшите училища. Президентът не подкрепя становището на народния представител Янаки Стоилов, което становище комисията подкрепи. Неговото предложение бе включено в оспорваната разпоредба, а именно че в правилниците висшите училища могат да приемат и по-голям, нечетен брой в състава на своите научни журита при запазване на съотношенията за външни, вътрешни и хабилитирани членове на журитата. Неоснователно е и оспорването на чл. 13, ал. 1, на основанието, че не са предвидени нито условия, нито ред, а само състав на жури при защита на дисертационен труд. Условията и редът са уредени в следващата ал. 2 на чл. 13 от закона. Относно твърдението, че в чл. 30, ал. 3, изречение второ, е налице празнота и поради това неяснота относно информацията, която се публикува в „Държавен вестник”, следва да се отбележи, че информацията, която се публикува в „Държавен вестник”, е уредена единствено в чл.3, ал. 1, от закона. Оспорена е нормата на чл. 30, като е посочено, че в ал. 5 не е уредено кои органи извършват проверката – дали това са длъжностни лица в Министерството на образованието, младежта и науката или други лица. След като министърът упражнява функция на контрол, съответно длъжностни лица от това министерство изпълняват възложените им от него дейности по осъществяване на контрол. Относно оспорването на чл. 34, ал. 4, съгласно която Арбитражният съвет може да потвърди и отмени решение на висшето училище, но не е ясно за кои решения става въпрос, следва да се има предвид, че по смисъла на чл. 32, ал. 1, това са решенията по приключили процедури, съответно – за придобиване на научни степени (чл. 7, ал. 3, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 2) и за заемане на академични длъжностни (чл. 23, ал.1, чл. 27, ал. 4, чл. 29, ал. 2). Тези решения съгласно чл. 33, ал. 4, могат да бъдат отменени и от ректора като представляващ висшето училище. Той издава заповеди, с които потвърждава, отменя или изменя вътрешни за висшите училища актове. Заповедта на ректора е завършващият елемент от сложния, смесен фактически състав, която, както бе отбелязано, подлежи на съдебен контрол. Оспорването на чл.17 относно назначаването на длъжността „асистент” и липса на конкурсно начало не може да бъде подкрепено, тъй като само при заемане на тази академична длъжност не се изисква придобита научна степен. В този смисъл заемането на академична длъжност „асистент” е изключение от правилото и то за определен срок, в който асистентът следва да защити научна степен. Затова и трудовото правоотношение в посочената хипотеза по изключение е за определен срок от време, а трудовият договор е срочен. Оспорените разпоредби на чл. 18, ал. 1, чл. 24, ал. 1, и чл. 29, ал. 1, наистина поставят еднакво изискване за заемане на академични длъжности на наличието на научната степен „доктор”, но е неправилно твърдението, че това изискване е единствено. То е единствено само за длъжността „главен асистент”. За длъжността „доцент” и „професор” се изискват допълнителни научни трудове и други, създадени след защита на докторската дисертация – чл. 26, ал.1. Запазва се и традицията от отменения Закон за научните степени и научните звания да не се изисква задължителна преподавателска практика, но тя да е предимство – чл. 27, ал. 3 от закона. Всички творчески постижения се оценяват по съвкупност – чл. 29, ал. 1 от закона. Според мотивите на президента правилото в чл. 32, ал. 2, за формиране на арбитражен съвет ад хок е сериозно нарушение на принципа на независимост и обективност. Напротив, арбитражен съвет, който се избира ад хок, е гаранция за обективност. Неоснователно е твърдението, изложено в мотивите на президента, че идеята законът да намери бързо приложение би могла да бъде осуетена с нормата на § 15, ако не се изменят всички закони, свързани с него, както и ако не се приемат актовете на Министерския съвет. Това е позната законодателна техника, която е прилагана и в други закон, например § 22 от Закона за Министерството на вътрешните работи, § 42 от Закона за Държавната агенция за национална сигурност и § 43 от Закона за културното наследство. В заключение всички участници в дискусията се обединиха около становището, че комисията е създала една изключително диалогична среда, в която са се чули много аргументи на различни заинтересовани страни и законът се обсъжда на много широка обществена основа. Специално внимание бе обърнато на обстоятелството, че законопроектът е изцяло в полза на младите учени, защото е отменил старата система, която е по-тромава. Изказано бе и становището, че тези от препоръките на президента, които са основателни, биха могли да намерят място в новия Закон за висшето образование. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта с 11 гласа „за”, 4 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се” прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за развитие на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание на 15 април 2010 г.” Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председателю. Господин министър, госпожи и господа народни представители! Законът за развитие на академичния състав вече половин година е част от обществената дискусия. Част от тази дискусия беше проведена и в тази зала и на мен много би ми се искало в днешната дискусия по Мотивите на президента, с които връща за повторно разглеждане този закон, част от проблемите, които и обществената, и парламентарната дискусия изведе на преден план, да намерят своя прочит. Казвам това, защото зад правната материя, зад юридическите аргументи и контрааргументи, прозвучали в Доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта има няколко проблема, които днес трябва да бъдат изговорени тук. Първият, според мен, много важен проблем, който намира основателно своето място в Мотивите на президента, е фактът, че ние не отговорихме на обществените очаквания, че тогава когато променяме една, вярно, по-сложна, по-многостепенна, по-бавна система за атестиране на научните кадри, и я заменяме с едностепенна система на атестация, то тогава законът трябва да бъде този документ, който да даде тези гаранции, че правенето на процедурите вътре в съответните висши училища и научни организации по никакъв начин няма да промени общото ни искане, надявам се, за повишаване на качеството и в българската наука, и в българското висше образование. Факт е обаче и основателно е посочено в мотивите на президента, че единните държавни изисквания, които като мантра повтаряме в последните четири месеца, са извадени извън предмета на закона. Казвам това, защото четири месеца аз задавам един и същи въпрос: какво включват единните държавни изисквания? Към какво, уважаеми колеги, държавата предявява своите изисквания – към процедурите ли? Очевидно не, защото началото на закона твърди, че те са уредени в правилниците на висшите училища. Към минимални изисквания ли, към хората ли, които имат претенции да заемат академични длъжни в съответните научни области или в съответните професионални направления? Няма такъв отговор. Какво изисква държавата по отношение работата на научните журита? Каква система за тяхната работа предписва? Няма такъв отговор. Идеята как ние ще предоставим всички тези допълнителни прочити на частните решения на висшите училища, уредени в техните правилници, няма как и няма защо да бъде припознавана като добра управленска политика. Нещо повече, това е лоша законодателна практика, защото тя е свързана с принципи, с норми, които трябва да уреди законът. Този факт извежда на преден план един друг проблем – част от мотивите на президента. Какво всъщност контролира министърът като представител на държавата? Ние сме записали, че министърът контролира изпълнението на единните държавни изисквания, но не е ясно какво всъщност контролира той. В последващите текстове в закона – членове 30 и 31, се твърди, че министърът контролира изпълнението на започналите и неприключили процедури по сигнал и, ще повторя отново, по собствена инициатива, което според мен, най-меко казано, звучи скандално, защото това означава, че министърът може и има как да държи в себе си академичната кариера на всеки български учен. Но единните държавни изисквания, според закона, ние ще прочетем в правилник. Министърът ще си напише единни държавни изисквания и ще си ги контролира. А държавата? Държавата, извинявайте, вменява на министъра правомощия и ги урежда точно в закон – нещо, което този закон не прави. Един втори проблем, който няма как да не бъде коментиран, защото той е сериозен. Той е част от тревогата, изразена в обществените дискусии, водени и в академичните, и в научните общности, свързана с обективността на даваните оценки от научните журита. Част от нашите притеснения между другото министър Игнатов подкрепи с едно свое заявление, че в последния момент при гласуването в комисията на закона за второ четене е паднал записът, който предполага журитата да бъдат избирани чрез жребий от една научна листа, за която ще кажа нещо след малко. Той каза: всеки, който би се явявал пред жури, би искал в него да участват имена. Това означава, че в тази Национална листа ще има имена и именца и този проект, който ние гледаме, дотолкова доколкото днес трябва да получи или да не получи последваща санкция, не дава гаранции, че в Националната ни листа имената и именцата ще се сблъскат и не се знае кой ще надделее. Тъй като казах нещичко за Националната листа, държа да обърна внимание на една претенция, заявена в Мотивите на президента за начина, по който се формира Националната листа на членовете на журитата и на арбитражите. Основателно се поставя въпросът: по какви критерии се формира тази Национална листа? Ние сме записали, че в нея влизат лица, заемащи длъжността доцент и професор в научни организации или във висши училища, по предложение на висшите училища, по предложение на научните организации, по предложение на министерството и по предложение на Националната агенция за оценяване и акредитация. Извинявайте, ако тези лица, заемащи академични длъжности, се намират във висшите училища и научните организации, което е безспорно, питам аз: какво различно от техните предложения ще предложат в Националната листа министърът или Националната агенция за оценяване и акредитация? По какви критерии ще правят своите предложения? Никой не поиска да коментира сериозно една идея, която според мен би била по-справедлива – всички, заемащи подобни длъжности във висшите училища и научните организации, ако биха искали да участват в тази Национална листа. Нали твърдим, че този закон, със своите процедури, по никакъв начин не намалява изискванията ни за качество? Защо го признаваме предварително и го предопределяме като неоправдано чрез закона? Ще ми се да кажа и още нещо, защото според мен то е важно. Основателно в Мотивите на президента се коментира фактът, че академичната длъжност се заема само при условията на основен трудов договор. Не е прав господин Стоичков, че президентът дописвал закона. Такъв е текстът в закона, че академичната длъжност се заема при условията на основен трудов договор и няма защо ние да дописваме своите идеи за това какво би донесло това изречение на закона. Факт е обаче, че легално определение за това какво представлява основен трудов договор във висшето образование е дадено с едно допълнение преди две години в Закона за висшето образование и то е направено, уважаеми колеги, за да бъде коментиран фактът в акредитацията на колко висши училища може да участва едно хабилитирано лице, при условие че там са зададени определени изисквания. Доскоро в закона пишеше: „в не повече от две”. Този закон, специалният, ще пренапише текста в Закона за висшето образование и ще каже: „само в едно”. Добре! Възможностите обаче да бъде упражняван допълнителен труд във висши училища, в които ти не заемаш подобна академична длъжност по основен трудов договор, някак си не са разгледани. Ние чакаме това да стане с последващия Закон за висшето образование, който ще гледаме някога далече, вместо да ги гледаме заедно, за да могат всички тези текстове да бъдат коректно уредени. Нещо повече. Уважаеми колеги, уважаеми юристи в тази зала, нали не искате да твърдите, че основният трудов договор, сключен по реда на чл. 67, е точно този трудов договор, който е свързан с възникнало правоотношение въз основа на конкурс и на избор? Нещо, което законът предвижда и което съвсем справедливо президента оспорва. Защото, ако до този момент този разговор не би имал смисъл, тъй като така или иначе Законът за висшето образование беше свързан с прилагането на действащия Закон за научните степени и научните звания и имаше научни звания, които не зависеха от конюнктурата на отделните висши училища, то сега ситуацията не е тази. Нещо повече, фактът, че ние твърдим, че академичната длъжност се заема само въз основа на трудов договор и напускайки го ти вече нямаш никакви подобни правомощия, ти си един волен доктор на свободна практика, отново извежда на преден план въпроса, който аз поставих на министъра на образованието по време на гледането на ветото в комисията. Ние не можем да създадем вече никакво ново висше училище по логиката на този закон, защото то няма как да притежава необходимия състав от хабилитирани лица, които да определят неговото съществуване. Не сме предвидили никакъв текст за една такава възможност. Аз твърдя, че ние не готвим и не приемаме конюнктурен закон. Ние приемаме закон, който урежда тези принципи. Няма как принципи, норми, които са определящи, да бъдат уредени в правилници на висши училища, на Министерския съвет или на който се сетите още. Това е лоша практика, това е некоректна практика. Тя не работи, тя дава възможност за своеволия. Нищо лично към хората, които в момента представляват Министерството на образованието, но така или иначе дават повод за един много сериозен размисъл върху това доколко този текст, доколко уреденият вече в своята цялост закон може да сработи и доколко той поощрява идеята за качество, и доколко той спира, пречи или не развива тази идея, която според мен трябва да бъде смисъл на държавната политика. Имам една молба към хората, които твърдят, че част от претенциите на президента са свързани с текстове, които вече са били факт в действащия до момента Закон за научните степени и научните звания. Уважаеми колеги, ние с твърде сериозен апломб изслушахме изявления, които твърдят, че ние правим един закон, който по същество е революционен, който променя изцяло, радикално една система, което я прави по-работеща, по-гъвкава, по-динамична с всичките аргументи, с които Вие заставате в тази зала и която твърдя, че не приемам. Казвам това, защото ако законът е нов, ако той е модерен закон, то тогава няма защо да оправдавате част от текстовете, препращайки ни към действащи вече нови в един закон, който не харесвате. Един закон, който има своя смисъл, своето място, своя ред във времето, в което аз съм била твърде малка. Вие сте прави, че той се нуждаеше от сериозна промяна, но не точно такава. Не от промяна, която вместо да даде възможност за развитие, общо взето блокира системата. Искам да кажа още нещо, за да свърша, тъй като не се каня да коментирам всичките мотиви на президента. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ако ние твърдим, че този закон отваря вратата на учените, на младите учени, облекчавайки до безкрайност процедурата, с която те могат да вземат академични длъжности, ако твърдим, че не е необходимо да покажеш потенциал от знания, поради което научната степен „доктор на науките”, ще повторя вече изтърканата фраза, но тя е цитат: „стои като мартеничка на ревера ти”, за да си горд, че знаеш повече от другите, но това не ти носи никакво академично признание. Защото това е логиката на заявената вече позиция, че не е необходимо да получиш тази титла, за да бъдеш признат. Нещо повече, ако станеш от магистър – доктор на науките, трябва да се явиш отново на конкурс за придобиване на степента „доктор”, за да можеш да заемаш академична длъжност, което е изключително нелепо, то практиката на хората, заради които го правите, показва обратното. Коректна е цифрата, заявена от министъра на образованието, че в момента във Висшата атестационна комисия има открити и неприключили 1500 процедури. Това е цифра, която говори, че българските учени, че българските преподаватели във висшите училища, че хората, които искат да развиват своята академична кариера, искат да получат своите научни звания и да придобиват своите академични степени и длъжности на базата на един сериозен, признат, осмислен социален статут, какъвто една по-сложна, една доказана система дава. Очевидно е, че тази, която се предлага в този закон, не буди доверие, не ражда признание и не носи очаквания. Така че аз искрено ви моля, надвийте политическия си инат, приемете идеята този закон да се върне за доработване и поне за технологично изчистване на част от неуредените текстове отново в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, защото мисля, че това ще оправдае част от вашите надежди, че готвим нещо смислено. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Госпожо Богданова, ако трябва да направя реплика на цялото Ви изказване, това означава да препрочета доклада, който преди малко председателят на комисията изчете, доста дълго – около 15 минути. Позволявам си обаче да започна отзад напред във връзка с това, което казахте като завършек на изказването си, с което по един безспорен начин поставихте под въпрос качеството на този закон, смисъла на този закон и основанията за преработването му. Това е нещо, с което не просто не можем да се съгласим, а това би означавало, че 8-месечният труд, който положихме в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и желанието ни да променим един закон, който е от 1972 г. досега, са абсолютно безплодни и ненужни. Разбира се, можете да кажете, че не с всичко от закона не сте съгласни, само не сте съгласни с около 95% от него, като се има предвид и ветото, а съответно и Вашето изявление преди малко. Както и принципната позиция, че всичко онова, което се случва в този закон, означава да разпуснем системата на академично израстване, да предпоставим идеята за маргинализация на преподавателите, на техните личностни характеристики и да кажем на младите хора: „Всеки, който пожелае да вземе магистратура, два месеца след това докторска степен, след това даже няма нужда и от толкова много време, веднага може да стане доцент или професор”. Можете да го заявите и най-вероятно някой, който чуе, ще го повярва. Само че всички онези, които са минали през тази процедура, в това число и младите учени, с които имахме доста дълги разговори... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Времето ми изтича и затова ще бъда съвсем кратка. Самите те твърдят, че не е така. Защото на 90% от младите учени, с които се срещахме, докторските степени са взети извън България и аз питам – защо?

Това, което мога да кажа, и това, което най-вероятно знаят всички колеги, е, че за да вземеш докторска степен, се изисква един много сериозен и задълбочен научен труд. Ако ти не си плагиатствал, това означава, че твоята докторска степен е сериозно основание за последващите научни степени.

Уважаеми колеги, господин председател, уважаеми господин министър! Ще кажа само няколко думи по въпроса за единните държавни изисквания. Преди това искам да напомня на някои колеги, че в тази зала аз съм единственият, който се занимава 40 години само с научноизследователска работа, бил съм член на ВАК-ове, на научни съвети, на специализирани съвети. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Тринадесет години съм ръководил секция, тоест катедра, обучил съм близо 10 докторанта, не им помня даже на всички имената, но това има значение само по смисъла на това, което ще ви кажа сега. Единните държавни изисквания бяха изписани в стария закон. На местата, където се визира доцентската и професорската степен в този закон, също са визирани в кратък вид. Но, и в стария, и в новия закон тези единни държавни изисквания в закона няма да вършат работа, защото науката е дълбоко специализирана и ако за един химик има едни държавни изисквания, за един филолог ще има други държавни изисквания. По тази причина сегашният ВАК и всяка от комисиите имат перфектно разработени по страница и половина единни държавни изисквания, които работят и вършат работа и трябва да влязат в предстоящата наредба или правилник, не знам как ще го нарече господин министърът. Тоест в един закон не може да вкараме 40-50 страници единни държавни изисквания, които в науката, който знае какво означава това нещо „познание” в света, ще разбере, че рамки не могат да бъдат слагани, то винаги е субективно и зависи от онези, които го оценяват. Това жури, което седи там, ако то е в час и с морала си, и с мозъка си, то ще определи ясно кой е учен и кой не е. Защото ще ви кажа, аз например, в моята специалност като прочета от един човек две страници написана наука, веднага ще ви кажа дали той е доцент или професор. И няма никакви проблеми, и затова този закон… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Още малко, господин председател, извинявайте. Този закон дава възможност на научните общности - на научни и факултетни съвети и пр. да проявят своята добра съвест, своята висока квалификация и да не дават степени, звания и титли на когото им падне, както стана в Румъния. Законът има своите слабости, защото той либерализира системата и съкращава процедурите.

Извинявайте. Той вероятно в бъдеще ще бъде поправен, както става с всички закони у нас, а и не само у нас. Благодаря Ви за вниманието.

Господин председател, господин министър, уважаеми колеги, колега Соколова, професор Станилов! Най-голямата драма не е в това кое харесвам и кое не харесвам аз в 90-95 или 50%. Големият проблем, който според мен си струва да се коментира в тази зала, е дали всички текстове, които вие така от сърце подкрепяте, биха сработили и какво носят те. Аз съм свикнала да казвам това, което мисля, и отново съм готова да повторя всичките си притеснения, свързани с този закон. Тук няма защо да спорим по правото на някой да заявява отношение по текстове, които очевидно носят проблеми. По-добре е да говорим за текстове, които могат да решат проблемите, които току-що бяха извадени на показ. Аз приемам, че проф. Станилов има своето разбиране за това как биха изглеждали единните държавни изисквания, само че на мен дълбоко не ми е ясно дали Вашето разсъждение, проф. Станилов, е публичното разсъждение, което си струва да се случи. Аз не искам в закона да има отделни записани, заявени единни държавни изисквания към Изисквания за заемане на длъжност в определена научна област. И пак питам: а може би по определени професионални направления? Не е ясно, не е записано какво изисква държавата, за да може след това да бъде разработено в правилник. И още нещо. Аз мисля, че невинаги е много честно да говорим от името на младите хора, заради които ние правим закон. Аз съм готова да участвам в разработката, в подкрепата на всички текстове, които касаят бързата им, явна, видима реализация, която поощрява знаещите, можещите, амбицираните. Само че, госпожо Соколова, искам да Ви кажа, че този закон, който влезе с тази си предварителна характеристика, не оправдава тези очаквания. Отново става ясно, че научна длъжност се заема при налична преподавателска заетост. Това, че ние махнахме дори необходимия „за очи” стаж – да правиш нещо, за да можеш да кандидатстваш след определен срок за доцент или професор, не е най-добрият знак. То не амбицира никого. Ще използвам една реплика на проф. Веселинов, която намери публичност, че вече е редно да демитологизираме думата „професор”. Това, което на нас не ни отива да допуснем, е да профанизираме думата „професор”. Защото в публичната ни дискусия това би било изключително валидно. Дали моите 85 или 90% ще бъдат приети от вас, няма значение. Важното е част от текстовете, които раждат проблеми, да могат да бъдат доработени. Обсъждането на днешните мотиви на Президента е повод това да се случи, ако мислим сериозно да го правим. Ако ще държим високо лозунгите си, няма нужда! Господин председател, използвам повода, че съм взела думата за дуплика, за да поискам да ни бъде предоставено цялото време, с което като група разполагаме.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Ние внимателно и задълбочено обсъдихме мотивите на Президента на Република България за връщане на ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Аз ще изразя становище само по две от оспорените от Президента разпоредби. Относно наименованието на закона и неговия предмет. Според Президента на Република България Законът за развитие на академичния състав не дава отговор на въпроса какъв е неговият предмет. В мотивите за връщане на закона е посочено, че той не урежда развитието на академичния състав, а само елементи на реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Предмет на всеки закон е определена група основни обществени отношения, които по своя характер се поддават на трайна уредба. Законът може да регулира тези отношения първично, когато те нямат своята уредба в основния закон на страната или въз основа на Конституцията. От друга страна, съгласно чл. 24, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, наименованието на закона трябва да сочи и главния му предмет. Предмет на Закона за развитието на академичния състав в Република България, съгласно неговия чл. 1, ал. 1, са обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности. Наименованието и чл. 1 на закона разкриват като негов основен предмет развитието на академичния състав чрез научно и длъжностно израстване, придобиване на научни степени и заемане на академични длъжностни позиции след доказване на достигнатата степен на задълбочени научни познания и научен принос. Законът за развитието на академичния състав в Република България не съдържа само елементи на реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, тоест действията в тяхната поредност, а урежда и условията за това, като предявява материални изисквания, свързани с институциите – в чл. 5, ал. 1, лицата – чл. 6, ал. 1, чл. 12, ал. 1, чл. 18, ал. 1, чл. 24, ал. 1, чл. 29, ал. 1, и с доказване на достигната от тях степен на научно познание и научен принос – чл. 12, ал. 1, чл. 19, т. 6, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1. Втората разпоредба, която е оспорена от Президента. Бих искала да Ви прочета неговите мотиви, цитирам: „В чл. 13, ал. 1 е предвидено, че защитата на дисертационен труд се осъществява пред жури от седем хабилитирани лица при условията и по реда на чл. 9. С последната разпоредба обаче не са предвидени нито условия, нито ред, а само състав на жури при защита на дисертационен труд”. Уважаеми колеги, у мен буди недоумение как експертите на Президента не са успели да прочетат ал. 2 на чл. 13, в която са уредени и условията, и редът. Затова искам да ви прочета ал. 2 на чл. 13 от Закона за развитието на академичния състав, която гласи: „За защитата се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и 11. Трима от членовете на журита изготвят рецензии, а останалите – становища. Две от рецензиите са от професори и най-малко една рецензия – от външно за висшето училище или научната организация лице”. Оставям на вас да прецените по какъв начин са работили експертите на Президента, когато са оспорвали мотивите на закона. Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди мотивите за връщане за ново обсъждане на разпоредбите от Закона за развитието на академичния състав в една изключително прозрачна среда. На заседанието присъстваха представители на неправителствени организации, ректори, представители на Българската академия на науките, Националната агенция за оценяване и акредитация, журналисти. Доцент Илияна Вълчева – председател на Синдикат „Висше образование и наука”, сподели в комисията, че е разпратила закона до цялата академична общност, до ректорите и Българската академия на науките и до момента не е получила нито едно възражение. Това доказва, че Законът за развитие на академичния състав предизвика широк обществен интерес и академичната общност очаква той да влезе в сила. Ние ще гласуваме „за” закона и „против” ветото на Президента на Република България. Изцяло подкрепяме реформаторската политика на правителството в образователната сфера, защото тя произтича от заложените реформи в предизборната програма на политическа партия „ГЕРБ” в областта на образованието. Благодаря за вниманието.

Благородно народно представителство! Нямам никакви илюзии, че това, което ще се опитам да кажа, ще повлияе на вашето гласуване, защото механизирането с пръст на гласуването не означава елиминация на гласуването по внушение, да не кажа, по заповед. Аз слушах много почтително и почти чинно как говореха толкова изискани експерти за нашето академично развитие. Чувствах се малко хем незрял, хем склерозирал. Имам само 42 години академичен стаж и 11 аспиранти, които днес се казват докторанти. Чувствах се порицан, защото навремето, когато аз бях аспирант, сиреч – в библейски времена, ние също искахме лекичко този закон да бъде променен. И в интерес на истината още веднага следва да кажа, че председателят на комисията господин Стоичков позволи една елегантна, изискана, толерантна атмосфера на обмяна на мнения, сиреч една етика, която не е перлата в характеристиката на неговата партия. (Смях, оживление.) Така или иначе, аз съм тук, за да Ви покажа един контраст. Господин министре, в медиите се създаде едно впечатление, че ние, които имаме резерви към този закон, сме някакви схоластични завистници, които душат свободната академична мисъл, израстване, развитие и прочие. Е, Бога ми, мога да сравня не само моята, но и на всички други продукция с това, което те ще стават професори, доценти, асистенти и прочие. По-рано се ставаше професор с история на N-ската бекаписка организация в регионален план. Сега ще стават професори със статии във вестниците. Тук не става дума отново за тази завист, за която говорим, уж че сме ние нейните носители, а за комплексарство и мързел - това е цялата дешифрация. Понеже непрекъснато ми говорят за Северна Корея, аз не съм станал професор по индикациите, методите и по показателите на Северна Корея. Тук виждам хора, включително и Вие, господин министре, които не са станали професори по тази индикация. В образованието, дами и господа, в науката, дори, ако щете, и в армията, следва да има един здравословен, съзидателен консерватизъм. Не всеки консерватизъм е отрицателен, не всяко запазване на традицията влияе върху модерността, господин министре. „Модернизация” означава скъсване с традицията, но далеч не с всички традиции, господин министре и господа народни представители. Какво ще остане от нас тогава?! Излиза, че тези, които плахо, изискано казват: „Не така!”, са носители на една склерозирала система за даване на научни степени. Питам Ви: след като толкова много българската наука и образование е била допотопна, защо се смеят на такива големи специалисти по национализъм, по демокрация, по модернизация, по европеизация?! Защо, след като вашето образование е толкова реформирано, първата ви работа е да изпратите децата си да следват в чужбина?! Кажете ми! Повечето от нас повече или по-малко са получили това образование тук. Повечето от нас са получили степени и звания тук. Така че не ми говорете за реформи! Не всяка реформа, благородни народни представители, означава подобрение. Реформите са и симулация, реформите са и манкиране на промени. Реформите означават и част от онзи книжен фураж, който в момента се появява по всякакви книжарници. „Реформа” означава не само и не положителна промяна, а и влошаване. Господа, този закон не е животоспасяващ за българската общественост, но той като в автоматично огледало показва симулираме ли реформиране или не. Аз съм имал 11 аспиранти. Днес те се наричат докторанти. Е, каква е разликата?! Каква е разликата, че са били аспиранти, а сега са докторанти?! Били са кандидати на науките, а сега са доктори на науките. Много важно като качество и като название. Аз имам една, да не казвам патетична и романтична мечта: българският професор наистина да бъде професор. И всичките тези места, където сте бил, господин министре, аз в малко и доста повече, бил съм в тези журита, където Вие явно не сте бил, те помежду си не се познават. Това е безпристрастието! Но не мога да приема, че министарот следва окончателно да реши кой става за професор и кой не. Тук става дума за една безконтролна, да не кажа брутална намеса тъкмо в онзи академичен свят и живот, към който толкова се стремяхме да бъде по-шикарен, по-изискан, по-селективен, по-филтриран към истинските научни качества. По-рано – да, ставаха професори с историята на N-ската партийна организация. Сега ще стават професори със статии във вестниците. Е, каква е разликата?! Това ли е величието на нашата реформа?! Затова Ви казвам, че този ... Е, Вие можете да си дъвчете дъвка, господа, защото нямате никакво отношение към това, но пак ви казвам: този закон е отражение на българската реформация. И когато Ви питам или се питаме мъчително: какво тръгна накриво в нашата модернизация, това тръгна накриво, самоцелно – безрезултатна, изкуствена, въздухарска промяна. РЕПЛИКИ ОТ АТАКА и ГЕРБ: Е-е-е!

Какво „Е-е-е!”? Вие какво звание имате? (Шум и реплики.) Не, кажете ми!

Някои са станали доктори с ...

Но други станаха доктори сега със статии във вестник „Галерия”.

Можеше ли ако не беше член на БКП да стане?

Можеше. Можеше! (Реплики от ГЕРБ.) Значи никой не е станал професор без да е член на БКП? (Реплики от ГЕРБ.) Абе, Вие луди ли сте? (Смях.) Или нахални ли сте? (Смях и реплики.)

Аз бях толкова партиен, колкото ми е Бойко Борисов. Само, че той е на 19 години, а аз на 30 защитих дисертация. Така, че ...

Без подписа на партийния секретар?

... между вас, господа, има повече пагонджии и бекаписти, отколкото там! (Сочи КБ. Ръкопляскания от КБ, реплики от ГЕРБ.) Накрая, завършвам – имаше ли титулувани некадърници преди? Да, имаше. Ще има ли и при новия закон? - Много, много повече. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Уважаеми господин Пантев, казвам го с цялото съзнание, което мога да вложа в това обръщение, ще направя реплика само на няколко от нещата, които казахте. Първото е за консерватизма, който цитирахте. Да, трябва да има зрял консерватизъм и тази Ви теза задължително кореспондира с онова, което преди Вас каза колежката Богданова – защо сме се позовавали до голяма степен на Закона за висшето образование. Използвали сме онези текстове от него, които са така наречени здрав консерватизъм. Другото, за което си мисля, как си представяте, че някой би могъл да стане професор или доцент по статия от вестник, след като Вие и Вашите колеги ще бъдете тяхното жури. Ако Вие ми кажете, че това е допустимо, то тогава аз мисля, че ще се обезсмисли това, за което говоря, тъй като наистина журито е избор на хора, на които имаш доверие и на които имаш уважение. И третото, за което се сетих, е, че колкото по-контрапродуктивни са ценностите и нагласите в едно общество, толкова по-важен става процесът на подбор и контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Ако му позволи партийният секретар. (Оживление.)

Не разбирам защо толкова се смеете. Вие се смеете на себе си. Това е израз от „Ревизор” от Гогол. Да не би да идвате от Белене? Да не би да идвате от някакъв специализиран научен съвет, където са ви отказали, поради безкрайните ви качества и по политически причини са ви отхвърлили? Кажете ми! – таланти, умове, брилянти, експерти, кажете: ВАК, гнусният ВАК, атавизъм от Северна Корея, ви е отказал звание, Ви е отказал научна степен? И сега излиза, че министърът трябва да определи кое е журито. Аз Ви казах, аз съм бил в такова жури. Никой от вас не сте били в чужбина.

Нямаме и намерение.

Нямате намерение, защото никой няма да ви покани. (Смях.) Така, че мислите добре. Много е ясно как ще гласувате. Това, че е механизиран пръстът, ние знаем, че освен пръста е механизиран умът. Знам как ще гласувате. Но не ми се изтъквайте като наука. Защото нищо не разбирате. (Оживление, реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Едно от най-интересните оригинални определения за целите на този законопроект чухме от министъра на образованието и науката доц. Сергей Игнатов. Извинете ме, ако не съм съвсем екзактен, господин министър. Той каза, че този закон е само етап от движението ни към такава система за развитие на икономическия състав, която ще изключи необходимостта от специален закон. Регулацията, доколкото тя е неизбежна, ще се реализира в правилниците на автономните субекти – висшите училища и научните организации. Аз ще приема за работна хипотеза основателността именно на тази теза без грам ирония с цялата сериозност, на която съм способен. Като либерал тази теза ми допада и съм готов да споря с всеки защо това разбиране не е правен нихилизъм. Вярвам в ресурсите на саморегулацията, вярвам в ресурсите, ако щете и на вътрешните правила, на етичните кодекси. В редица държави традицията се оказва много по-мощен регулатор и от най-подробно разписания закон. Дори няма да кажа дали в България това може да се случи. Няма да отрека вероятността това да се случи в България. Би означавало да се мислим за държава второ качество. Трябва да бъдем малко повече оптимисти и наистина да не се осмисляме като държава второ качество. Въпросът обаче е възможно ли е това рязко преминаване от една свръхрегулирана система към една свръхдецентрализирана система и без да допуснем риска от една опасна девалвация на научните степени и научните длъжности, както вече ще се наричат званията по новия закон. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, всичките ми резерви по отношение на този законопроект са свързани с болката ми, че законът не съдържа достатъчно защитен механизъм срещу риска от олекването на научните степени и научните длъжности, и то олекване до такава степен, при която да не е защитен общественият интерес. Това е първото ми съображение. Второ, именно защото тази модерна теза, на която стъпваме се приема като допустима, аз именно от гледна точка на това модерно разбиране ще подложа на критичен анализ някои разпоредби в законопроекта, част от които се оспорват и от държавния глава. Ако искрено вярваме в необходимостта от саморегулация на автономните субекти – висши училища и научни организации, защо в тотална асиметрия на това разбиране в чл. 30 и чл. 31 от закона предвиждаме такъв свръхконтрол от страна на министъра на образованието и науката? Защо? Защо Ви е нужен този свръхконтрол, след като вярвате толкова безусловно в ресурсите на саморегулацията? Защо Ви е необходимо не само по сигнал, но и по Ваша собствена инициатива да можете да спирате започнати процедури? Извинете, за трети път задавам въпроса – не получих отговор на този въпрос защо Ви е необходимо това. Освен това, кое поражда необходимостта в този закон изрично да се предвиди възможността да поискате от Националната агенция за оценяване и акредитация отнемането на акредитация на висши училища, ако те не се съобразят с Ваши разпореждания? Питам Ви не за друго, а защото правото – не Вашето собствено, а на институцията министър на образованието и науката, да поиска отнемане на акредитация на висше училище е уредено в Закона за висшето образование! Вие така или иначе имате това право. Но повторено това правомощие в този именно закон, който ни се представя като модерен, като децентрализиращ една свръхцентрализирана система, вече това повтаряне на правомощието Ви придобива други измерения, които е слабо да се каже, че звучат ретроградно, защото звучат по-лошо от ретроградно! Това е важен въпрос. Ние не изключваме необходимостта и от контрол като защитен механизъм срещу онова, което вече дефинирах като потенциален риск, а именно девалвирането на научните степени и научните звания, но нека този контрол да се осъществява не пряко чрез едно политическо лице, член на политически кабинет, а да стане чрез нарочните органи, които българската държава вече е създала, и това е Националната агенция за оценяване и акредитация. Аз искам да Ви уверя, че ако в този законопроект бяхте съчетали модерния подход с отказа от свръхконтрол или осъществяването на контрола не чрез министъра, а чрез Националната агенция за оценяване и акредитация, и критиците на този закон щяха да бъдат по-малко, а и критиките щяха да звучат по-скоро самоцелно и тенденциозно, отколкото да имат солидно основание. Това е първото. Второ, много важно именно като превенция на риска от девалвирането на научните степени и научните звания. Уважаеми колеги, в Движението за права и свободи като либерална формация обсъдихме много сериозно въпроса доколко е възможно в самия закон да се уреди онова, което се нарича „единни държавни изисквания за придобиване на научни степени и научни звания”. Ние избираме да ги наречем стандарти, критерии, защото единни държавни изисквания наистина ни звучи малко ретро. Но говорим дали е възможно да се обективизират критериите за присъждане на научни степени и звания. Имаме съзнание, че ако има нещо, което най-трудно се подчинява на обективизиране, то това е именно науката като един своеобразен творчески процес. Тогава ще кажете: какви са Ви претенциите? Отговорът е много прост – никой не си представя защитата на публичния интерес като десетки, стотици, хиляди разписани в закона разпоредби какво трябва да покрие като критерии един кандидат за доцент или професор, или един докторант, за да му се присъди научната степен или длъжност. Това наистина е невъзможно! Това не е работа на закона и затова нашето предложение в хода на разискванията беше много ясно, струваше ни се даже разбираемо: когато държавата премахва централизирания орган, който от името именно на държавата присъжда научните степени и звания, тоест системата е децентрализирана, в условия на тази децентрализация правото на държавата да присъжда пряко степените и званията чрез свой орган да се замени с отговорността на държавата именно чрез свои специализирани органи да осъществи акредитация на висшите училища и на научните организации, да акредитира правото им те, вместо нея - държавата, да присъждат тези степени и звания. Обясних подробно защо акредитирането на научните организации и на висшите училища с оглед правото им да обучават докторанти не е самодостатъчно и не изчерпва това, за което говорим. Едно е да придобиеш право да обучаваш и оценяваш докторанти, съвсем друго е да придобиеш правото да избираш доценти и професори. Това можеше да стане чрез предвидена система за акредитация. Тогава наистина щяхме да имаме превенция на риска от девалвиране на степените и званията. За съжаление не бяхме чути и за съжаление отсъствието на процедура за акредитиране се явява едно бяло петно в закона. Понеже ви дадохме и конкретни примери до какво може да доведе отсъствието на система за акредитиране (именно аз дадох примерите с това, че правото на Софийския университет да избира своите доценти и професори се изравнява с правото и на по-малки висши училища, в това число и на колежи), в това отношение сякаш ни чухте, обаче ни прочетохте грешно, защото решихте екс леге с § 3 от Преходните разпоредби на този закон да кажете – колежите няма да могат да правят това, ще го правят другите. Но, разбирате ли – тук ги няма критериите отново? Защо? Възможно е да има колежи, които да имат достатъчен капацитет да могат да правят това. Защо априори казваме, че не могат? Също така е възможно да има висши училища, които по определени научни направления да нямат капацитета да го правят. Затова вместо екс леге да лишим определени субекти от права и да ги поставим в зависимост в противоречие с естествените принципи на пазара и на конкуренцията, в зависимост от други конкурентни образователни субекти, това можеше да се избегне чрез процедура на акредитиране, ние решихме законът да казва кой може и кой не може, без да са ясни критериите, на които можещите трябва да отговарят. Или предпоставяме. Дори не знаем на кои критерии тези, които нямат право, не отговарят, за да загубят това си право! Ще кажете – те не са го имали. Но това право не са го имали и висшите училища – всички останали, докато съществува тази централизирана система. Това са накратко двете групи съображения. Първата – по отношение на контрола, на свръхконтрола, според нас недопустим. Втората група съображения – относно риска от девалвиране на научните степени и звания, който риск можеше според нас да бъде избегнат чрез предвидена нарочна система за акредитиране на правото на образователните субекти и на научните организации да избират своите доценти и професори. Убеден, че последното, което кажа, май няма да се чуе, ще изразя разбирането си, че ветото на президента е шанс да прочетем още веднъж онези пунктове в закона, които се нуждаят от подобряване. Струва ми се, че това е една от функциите на конституционната фигура на ветото на държавния глава: веднъж да се гарантира общественият интерес, че важен закон не е приет, да речем, с 61 гласа, защото при кворум от 121 народни представители, 61 от нас не могат да приемат този закон, тоест необходимо е да се гарантира мнозинство от 121 от целия списъчен състав, и второ – ветото е шанс за още един прочит на закона. Не толкова на положителното в този закон, на модерното – за това се говори достатъчно и то получи достатъчна подкрепа, но за онези пунктове, по които не се постигна широко съгласие, и по тази причина няма как да се гарантира и приемствеността. А е много важно в тази деликатна сфера – в сферата на развитието на академичния състав, решенията да се вземат, ако не с консенсус, то поне с широко съгласие, което означава ангажираност и на опозицията. Аз не казвам, че мнозинството ще гласува само по силата на спуснато политическо решение, но така или иначе тези съмнения ги има. Затова признанието, че законът е приет с широко съгласие, не се свежда до броя на гласовете, с които е приет законът, а се измерва с това дали опозиционните партии са ангажирани с тези разпоредби, за да се гарантира приемствеността. За съжаление от вече направените изказвания от името на парламентарни групи разбрах, че ветото ще бъде отхвърлено с гласовете на мнозинството. В заключение се сещам за ваша собствена прогноза – нямам предвид министъра, а представители на мнозинството, че най-вероятно трябва да пуснем в практиката този закон и след като той прояви своите слабости, да го променим. Струва ми се, че все още имаме шанса, преди да пуснем закона да действа, да го прочетем още веднъж и наистина да го направим работещ закон, без който и да е от изказвалите се да има идея да посегне на модерното в този закон. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Местан! Много искам най-напред да Ви благодаря за това, че изказването Ви беше без всякаква ирония. Вие го заявихте много ясно. Това, което ми се иска да кажа след това, е онази завист, с която слушах Вашето изказване по повод на цялата претенция, която е заложена вътре - за всеобхватност, изчерпателност на възгледите и много ясна позиция по отношение на това, което трябва да се направи и което не е направено. В този смисъл ми хрумна идеята, че след като интелектът на българина е негов капитал, защо толкова години той не е капитализиран в успех? Иска ми се да кажа, че цената, която добрите хора плащат за своята индиферентност към обществените дела, е да бъдат управлявани от лоши хора. Не бих искала това да прозвучи като упрек, защото то просто е стар цитат. Обаче бих искала да кажа, че в една част от Вашите твърдения имаше известна неточност, защото целият контрол, за който говорехте, че е съсредоточен в институцията „министър”, не е точно така. Министърът е този, който предлага на НАОА съответно да отнеме акредитацията. Той просто предлага. НАОА е тази, която може да отнеме или да не отнеме акредитацията. В този смисъл аз приветствам Вашето желание да участвате в изграждането на НАОА (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и тогава бих казала следното: когато хора като Вас участват в изграждането на тази комисия, тогава и контролът наистина ще бъде адекватен.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаема госпожо Соколова! Вие оставате вярна на професията си – направихте нещо като психоанализа. В това няма лошо. Разбира се, че търпим критика, че този закон толкова години не беше променен. Толкова. Никога не съм се свенил да се изказвам и в самокритичен план. Въпросът е не в това дали имаше необходимост да се промени законът, а като го променяме, да го направим по достатъчно добър начин. Казвам: още по-добър. Що се отнася до опита Ви все пак да оспорите тезата ми за контрола, който според мен е асиметричен на идеите за децентрализиране и на анонсите, че занапред няма да има нужда дори от нарочна законова регулация на тези отношения, аз за съжаление няма да се съглася с Вашите аргументи и оставам на позиция, че тук добрата мяра е прескочена. Позовахте се на правото на министъра да иска акредитация като за нещо допустимо и че в крайна сметка решението се взима от Националната агенция за оценяване и акредитация. Не оспорвам това. Онова, което казах, е, че това право на министъра веднъж вече е уредено в Закона за висшето образование. Попитах: кое налага да се повтаря в този закон? Пречупено правото през идеята за контрола - по начина, по който се урежда в членове 30 и 31 на този закон, това право вече придобива други измерения. Понамирисва на нещо, което не се връзва с духа и философията на този закон. Това ми беше съображението. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще подкрепя закона отново, защото смятам, че той съчетава добрите традиции за държавен контрол и модерните европейски практики за децентрализация на процедурите, за бързо и обективно израстване на учените. Повече от половин година законът беше на дневен ред за обсъждане, защото беше качен на сайта на министерството, така че всички, които искаха да обсъдят духа и философията на закона, можеха да го направят, имаха тази възможност. Искам да напомня, колеги, че в момента обсъждаме единствено ветото. И затова няма да се съглася и с уважаемия от мен проф. Пантев, който се връща към духа и философията на закона, а не към конкретните разпоредби на президентското вето. Уважаеми проф. Пантев, развълнувана съм, защото си спомних, когато Ви слушах първия ден, когато ние заехме местата си в тази зала, първия ден, когато ние се заклехме като народни представители и когато Вие като временно председателстващ от тази трибуна ме просълзихте с Вашето слово, като ни призовахте да бъдем добри и толерантни един към друг. Затова искам да цитирам какво каза проф. Пантев, защото десет месеца по-късно аз отново се почувствах най-лично обидена и засегната от всичко, казано досега в тази зала, точно от думите на проф. Пантев. Защото той изкара всички ни дебили. А искам, колеги, само да ви припомня какво ни каза той първия ден. ”И понеже говорим за приемственост – каза той – ако отново започнем да си прехвърляме злобни шегички по площади и улици, ако отново се замеряме с костите на нашите прадеди, това беше изпробвано и до нищо не доведе.” И още нещо: „Затова бъдете добри – това вече се отнася за всички - поздравявайте се любезно в кулоарите, пийте кафе заедно, не бъдете мили един към друг само когато сте в командировка в чужбина, ръкувайте се с политическия си опонент, особено ако ви е приятел, дори и наоколо да се навърта партийният ви бос.” Ето това бяха неговите думи и сега съм изключително учудена от злобата и от неприязънта, която лъхаше в неговото изказване към всички нас. (Частични ръкопляскания в ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм оптимист за резултатите от тази дискусия, тъй като повечето аргументи са казани няколко пъти в тази зала. Ще съсредоточа вниманието ви само върху един от аргументите – начина, по който беше приет този закон. Първо, без да бъде обсъждан Законът за висшето образование, който е основополагащ закон. Второ, голямото бързане за приемане на първо четене около Коледа. Трето, над 70% от текстовете на второ четене нямат нищо общо с текста, приет на първо четене, и бързането около Великден. Бяха направени промени на коляно в комисията в точка „Други” от дневния ред. Спомняте си, че дори тук колега се опита да оттегли текст от закона, без да го е внасял като предложение. И не на последно място – председателят на комисията докладва за широката дискусия, която съществуваше по време на обсъждането на законопроекта, да, имаше такава широка дискусия, но за съжаление никой не се вслуша в мнението на участниците в дискусията. Искам да припомня тук на уважаемите народни представители, че само част от организациите, които подкрепят мотивите на отлагателното вето на президента, са и Съюзът на учените в България, и Федерацията на синдикатите във висшето образование, и Българската академия на науките, и Асоциацията на младите научни работници – спирам дотук, няма да ги изброявам. Завършвам с един апел, уважаеми колеги: не гласувайте на инат, този закон е необходим, но той може да бъде подобрен. Необходим ни е по-добър закон и единствената възможност е така нареченото трето четене след подкрепа на ветото.

Уважаеми господин председателю, господин министър, уважаеми колеги! Аз мога да се изкажа за 24 минути, мога да се изкажа и за 2 минути. Ще избера второто. Синята коалиция ще подкрепи отново закона и ще гласува против ветото на президента. Господин Първанов ще загуби поредната си битка с Четиридесет и първото Народно събрание. (Ръкопляскания в ГЕРБ и СК.) Не му препоръчвам повече да излага президентската институция по начина, по който го направи с това вето! Всеки, който е прочел текста на ветото, ще види, че вътре има над 70% детайли, дребнотемие, несвързани с конституционния смисъл на думата „вето”. Вето се прави върху конкретен текст, върху конкретна позиция, за да дадеш път за някаква ревизия на голям въпрос. Такъв закон, както каза господин Игнатов преди време в тази зала, имаме ние в България. Това не е тема на вето, такъв закон можеше да няма изобщо България и Законът за висшето образование да решаваше проблемите на развитието на академичната общност. Ние бяхме принудени с едно голямо закъснение, част от което съм и аз самият, да приемем двадесет години след падането на Берлинската стена закон, с който да махнем политическия въпрос от българската академична общност. Поздравления за господин министъра и неговата воля (ръкопляскания в ГЕРБ и СК), поздравления за колегите от комисията, които направиха - за мен - един добър закон и ще гласувам с удоволствие за него! Благодаря Ви. (Ръкопляскания в ГЕРБ, СК и „Атака”.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Уважаеми господин Методиев, съгласна съм с част от това, което казахте. Мисля, че има нещо, с което не съм съвсем съгласна и това е правото, което има президентската институция да наложи вето, и човешкото право да се заяви собствена позиция. Мисля, че човешките права са нещо, което трябва да уважаваме и съответно правото на институцията да опонира и да заяви своята позиция.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета Доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 март 2010 г.; с вх. № 054-01-23, внесен от народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19 март 2010 г., и третият законопроект е с вх. № 054-01-36, внесен от народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова на 22 април 2010 г. „Комисията по правни въпроси разгледа внесените законопроекти на свое заседание, проведено на 22 април 2010 г. На заседанието присъстваха господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, народният представител Кирчо Димитров – вносител на единия законопроект, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществените поръчки, експерти от Агенцията, господин Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините, господин Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК), и господин Йордан Кисьов от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Законопроектът на Министерския съвет беше представен от госпожа Миглена Попова, директор на Агенцията за обществените поръчки. Необходимостта от внесения законопроект основно се мотивира с транспонирането на Директива 2007/66/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 89/665/ ЕИО и 92/13/ ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки. Крайният срок за транспониране на Директивата в националните законодателства на държавите членки е 20 декември 2009 г. В изпълнение на Директивата са регламентирани: налагане на временни мерки при обжалване на процедурите с цел да се поправи нарушение или да се предотврати настъпване на допълнителни вреди на засегнатите интереси; въвеждане на период на изчакване, в рамките на който възложителят не може да сключи договор за обществена поръчка. Предвидено е, както и досега, решения на възложителите, издадени във връзка с провеждане на процедурите по закона, да подлежат на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. Остава двуинстанционният характер на производството, в което Върховния административен съд е втора и окончателна инстанция. В Глава единадесета са направени промени в реда за обжалване. Прецизиран е кръгът на актовете, подлежащи на обжалване, за да се обхванат и решенията, които възложителите издават при прилагане на динамични системи за доставки и системи за предварителен подбор. Запазва се възможността за налагане на временна мярка „спиране на процедурата”, като се предвижда да отпадне изискването за представяне на обезпечение – паричен депозит или банкова гаранция. Жалбата срещу решението за избор на изпълнител спира процедурата до окончателното решаване на спора. Регламентирана е възможността Комисията за защита на конкуренцията да допусне предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител при мотивирано искане на възложителя. Съгласно изискванията на Директива 2007/66/ ЕО в предлагания законопроект са променени действащите основания за нищожност на договорите. Новите основания за недействителност се пораждат от нарушения, извършени в процедурите преди сключването на договора и в процеса на обжалване, и са тясно свързани с особения ред за избор на изпълнител на обществената поръчка. Съгласно законопроекта производството по обявяване на сключения договор за недействителен на основанията, както и досега, се реализира по реда на Гражданския процесуален кодекс. Прецизиран e кръгът на лицата, които могат да искат недействителност на различните основания. Наред с основните промени, свързани с въвеждане на директивата за обжалване, в законопроекта са направени и някои изменения с цел прецизиране на разпоредбите и улесняване прилагането на закона. Като пример беше посочено назначаването на външните експерти в комисиите да не е задължително, а да е само възможност. Вторият законопроект беше представен от народния представител Кирчо Димитров, според който основните идеи в законопроекта са: въвеждането на по-голяма прозрачност в процедурите за обществени поръчки, за недискриминация на участниците, за мотивирано вземане на решения от страна на възложителите. Целите са: намаляване на корупционните опции, облекчаване на процедурите и участниците в тях и предотвратяване на някои лоши практики. Другата голяма идея е тази за засилването на Агенцията за обществени поръчки, чийто превантивен контрол следва да бъде водещ и да ограничава до минимум условията за злоупотреби и нарушения. Законопроектът предлага включването на външни експерти, с което се ограничава възможността за манипулиране на решенията на комисиите. Предвижда се публикуването на предвидения бюджет в обявлението, което ще даде възможност на кандидатите предварително да преценят смисъла на своето участие. Господин Димитров в обстойното си изложение представи подробно мотивите на законопроекта и заяви, че ще оттегли предложенията във връзка с обжалването. Третият законопроект беше представен от народния представител Десислава Атанасова. Според законопроекта се прецизират някои от разпоредбите на действащия Закон за обществените поръчки с цел да се облекчи редът за възлагане и да се гарантира спазването на принципите за публичност и прозрачност. Отпада правомощието на изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки при получен сигнал да обжалва решението за откриване на процедурите, при наличие на дискриминационни изисквания в обявлението. Правомощието дублира частично правото на всяко заинтересовано лице да обжалва това решение. Уеднаквяват се правилата за допълване на документите за подбор в ограничената процедура и процедурата на договаряне с обявление. Уреждат се случаите, когато резултатът от класирането поставя на първо място няколко оферти с еднаква крайна оценка предвид изискването на закона по една обособена позиция да се сключва само един договор. При това положение възложителят следва да определи изпълнителя на обществената поръчка по обективни и недискриминационни правила. Предлага се изборът да се извърши публично, чрез теглене на жребий в присъствие на нотариус. По законопроектите се проведе дискусия с изслушване на аргументи от страна на народните представители и на представители на бизнеса. От името на КРИБ по законопроекта на Министерския съвет се изказа господин Кисьов, с което изрази становище, че извън промените, които се налагат от въвеждането на Директивата на ЕО, законопроектът не решава редица проблеми, които съществуват в Закона за обществените поръчки, като основни са тези с обжалването, липсата на превенция и участието на външните оценители. Той предложи тяхната организация, на бизнеса, да предложи до един месец свои предложения. Народният представител Христо Бисеров постави принципен въпрос относно разпределяне на компетентността на водещата комисия по Закона за обществените поръчки. Той изрази мнение, че Комисията по правни въпроси не трябва да бъде водеща поради обстоятелството, че практиката до сега в предишния парламент е била Законът за обществените поръчки да бъде разпределян на Икономическата комисия като водеща, тъй като членовете и експертите й разполагат със специални икономически познания и имат практика, независимо че в Закона за обществените поръчки има и много правни въпроси. Господин Янаки Стоилов предложи да не се ограничава работата във формални рамки, а гъвкаво да се използва възможният капацитет на двете специализирани комисии. Госпожа Мая Манолова заяви, че една от причините за проблемите в Закона за обществените поръчки се дължи и на обстоятелството, че същият не е обсъждан в предишните парламенти, като водеща е Комисията по правни въпроси, а законопроектът поставя преди всичко правни въпроси и основно процедурни, и по обжалване. По този въпрос и председателят на комисията госпожа Искра Фидосова, както и останалите членове на комисията изразиха становище, че Законът за обществените поръчки правилно е разпределен и следва да остане по компетентност, като водеща е Комисията по правни въпроси. Законът следва да бъде внимателно разгледан и обсъден и с експертите от Икономическата комисия между първо и второ четене. По същество с конкретни примери, народният представител Емил Радев аргументира, че Законът за обществените поръчки поставя преди всичко правни проблеми, които предвижда и законопроектът на Министерския съвет. Повече от 95 % от материята на закона са специфични процедури, но работещи с основни институти на правото – възможност за обжалване на акта по обществена поръчка, спиране на изпълнението при обжалване, което дава сигурност, както и уредбата на предварителните обезпечителни мерки. Господин Радев обърна внимание върху полезните и навременни промени в законопроекта на Министерския съвет, като акцентира върху обстоятелството, че именно периодът на изчакване – да не се сключва договор за обществена поръчка, докато има висящо обжалване, е необходим. Тъй като ако такъв договор се сключи преди да са изтекли сроковете за обжалване и след това КЗК или ВАС констатират незаконосъобразност на процедурата, последиците при сключени договори най-често се понасят от държавата и общините по отпуснати пари по европейските фондове. Той посочи като положителен момент в законопроекта на Министерския съвет предвидената нова глава „Ред за отстраняване на нарушения, установени от Европейската комисия”, както и съкратените срокове за произнасяне на КЗК и ВАС и в тази връзка обоснова необходимостта от промени в АПК относно родовата подсъдност на някои дела с цел разтоварване на Върховния административен съд от някои несвойствени дела за сметка на бързината на произнасяне по обществени поръчки, които засягат големи обществени интереси. В заключение народните представители се обединиха около идеята за създаване на работна група между първо и второ четене на внесените три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, като обосноваха това с многото и сложни въпроси, които поставят обществените отношения, свързани с обществените поръчки. Господин Христо Бисеров предложи в работната група да се включат народни представители и експерти от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, което се подкрепи от членовете на Комисията по правни въпроси. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване: - с 19 гласа „за” и 1 „въздържал се” Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет; - с 19 гласа „за” и 1 „въздържал се” Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров; - и с 19 гласа „за” и 1 „въздържал се” Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04.2010 г.” Благодаря.

Процедура!

И аз исках процедура за допускане в залата. (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.) Уважаеми колеги, правя и процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, на Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” в Агенцията по обществени поръчки, Христина Денева Кирчева – дирекция „Методология, анализ и контрол на обществени поръчки”. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „На заседанието, проведено на 24 март 2010 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” в Агенцията по обществени поръчки. І. Законопроектът цели привеждане на вътрешното ни законодателство в съответствие с изискванията на нормативната уредба на Европейския съюз за сближаване на законодателствата относно последиците от нарушения, извършени в процедурата по възлагане на обществени поръчки, както и с нормативната уредба за насърчаване на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства. ІІ. Разпоредбите на законопроекта са съобразени с изискванията на Директива 2007/66/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на директиви 89/665 /ЕИО и 92/13/ ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки, както и на Директива 2009/33/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства. В съответствие с предвидения в Директива 2007/66/ ЕО период на изчакване, в законопроекта е предвидена забрана за сключване на договор от възложителя преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител. В тази връзка е предвидено възложителят да може да сключи договор след влизане в сила на решението за избор на изпълнител. Регламентирани са случаите, при които по изключение възложителят има право да сключи договор за обществена поръчка преди изтичане на 14-дневния срок (периода на изчакване). Също така, в съответствие с чл. 1, § 2 от директивата, в законопроекта са изброени случаите, при които договорът се обявява за недействителен. Регламентиран е кръгът от лица, имащи право да обжалват решенията на всеки етап от процедурата като със законопроекта се дава дефиниция на „заинтересован кандидат” и „заинтересован участник” в съответствие с чл. 1, § 2 на Директива 2007/66/ ЕО. Съгласно изискванията на чл. 1, § 2 от директивата в законопроекта са въведени основания за недействителност на сключени договори за обществени поръчки, както и хипотезите, в които договорът запазва действието си, независимо от наличието на основание за обявяване на недействителност. С новия чл. 120б в законопроекта се предвижда подаването на жалба срещу решението за определяне на изпълнител да спре процедурата за възлагане на обществена поръчка до окончателното решаване на спора, освен когато е допуснато предварително изпълнение. Създава се нова Глава единадесета „а”, съдържаща реда за отстраняване на нарушения, които са допуснати от възложителите и са установени от Европейската комисия преди сключването на договора за възлагане на обществена поръчка (чл. 1, § 3 от директивата). В съответствие с Директива 2009/33/ ЕО се създава нов чл. 26а, който се прилага, когато предмет на поръчката е доставка на пътни превозни средства. В съответствие с директивата е регламентирано задължението на възложителя да вземе предвид енергийните аспекти и въздействието върху околната среда през целия експлоатационен живот на превозните средства при възлагане на обществени поръчки. Предвижда се този член да влезе в сила от 4 декември 2010 г., която дата е и срокът за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно законопроекта методиката за изчисляване на разходите за потребление на енергия, емисии на въглероден диоксид, азотни оксиди, неметанови въглеводороди и прахови частици през целия експлоатационен живот на превозните средства ще се определи с наредба на Министерския съвет. Законопроектът съдържа и редица изменения и допълнения в Закона за концесиите във връзка с въвеждането на изискванията на Директива 2007/66/ЕО. ІІІ. В хода на дискусията към законопроекта бяха направени следните препоръки: 1. Параграф 15, чл. 41в (2) от законопроекта следва да придобие следната редакция: „Обявлението по ал.1, т.1 се изготвя на български език по образец, утвърден с Регламент (ЕО) № 1150/2009 на Комисията от 10 ноември 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1564/2005 по отношение на стандартните формуляри за публикуването на обявления в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета”. 2. Параграф 48 следва да придобие следната редакция: „С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки и на Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства”. ІV. В заключение може да се каже, че законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки и на Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 15 гласа „за”, без „въздържали се” и „против” да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 март 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените препоръки между първо и второ гласуване на законопроекта.” Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, поради това, че на две различни заседания бяха разгледани, първо, двата законопроекта, а след това и третият, ще Ви прочета съответно и двата доклада. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 март 2010 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19 март 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от н. п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров. На заседанието присъстваха госпожа Мая Христова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки, господин Георги Йончев – началник на отдел към дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет, господин Валери Димитров – председател на Сметна палата, представители на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, КРИБ и други. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министър Мая Христова. Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2007/66/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Главната цел на директивата е постигане на бързина и ефективност при обжалване на процедурите, както и възпрепятстване сключването на договори при незаконосъобразен избор на изпълнител. Запазва се двуинстанционният характер на производството и органите по обжалване – Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд. Запазва се възможността за искане и налагане на временна мярка “спиране на процедурата”. Отпада изискването за представяне на обезпечение под формата на паричен депозит или банкова гаранция. При подаване на жалба срещу решението за избор на изпълнител се въвежда автоматично спиране на процедурата до окончателното решаване на спора. Промяната е в съответствие с изискването на директивата да се предприемат мерки за предотвратяване сключването на договор при незаконосъобразно проведена процедура. Въвежда се принципна забрана за сключване на договора в рамките на така наречения „период на изчакване”, който продължава 14 дни. Предвидена е и забрана за възлагане на договора преди приключване на всички спорове срещу решения на възложителя в процедурата. Изключение се допуска по решение на Комисията за защита на конкуренцията, съответно Върховния административен съд, само в извънредни случаи, при необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси или за да се осигури животът и здравето на гражданите. Предвидена е възможност органът по обжалване да налага имуществени санкции в размер на 10 или 3 на сто от стойността на договора в зависимост от допуснатите нарушения от възложителя в процедурата. Предвидени са промени в основанията, при които може да се иска недействителност. В тази връзка се въвежда нов образец на обявление за доброволна прозрачност, който допринася за постигане на правна сигурност. В самостоятелна глава на закона е уредена специална процедура за отстраняване на нарушения, които са установени от Европейската комисия до сключване на договора. Освен въвеждане на задължителни изисквания на посочената директива, в законопроекта са залегнали и редица други съществени промени. Ограничен е кръгът на лицата, които следва да подават изискващите се от закона декларации при участие в процедури. Това задължение се запазва само за лицата, които управляват и представляват кандидатите и участниците. Целта е да се улесни бизнеса при подготовката на офертите. Въведена е изрична забрана за възложителите да изискват от кандидати или участници от държави членки получаване на сертификат или извършване на регистрация в Република България като условие за участие в процедурата. Предвидена е възможност за допълване на офертите с документи, които се отнасят до критериите за подбор, определени от възложителя. Отпада изискването за задължително участие на външни експерти в комисиите за разглеждане и оценка на офертите. То остава като възможност по преценка на възложителя, в зависимост от неговите нужди. Премахва се ограничението за сключване на договори за услуги за период по-дълъг от 4 години, без да отпада забраната за сключване на безсрочни договори. Разширява се обхватът на предварителния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки върху процедурите за доставки и услуги, финансирани със средства от европейските фондове. На проверка ще подлежат всички, чиято стойност е равна или по-висока от 1 млн. лв. Следва да се отбележи също така, че с § 54 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвиждат аналогични изменения и в Закона за концесиите. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров, беше представен от народния представител Кирчо Димитров. Според вносителите на законопроекта основата идея, заложена в него, касае въвеждането на по-голяма прозрачност в процедурите за обществени поръчки и недискриминацията на участниците, както и мотивираното вземане на решения от страна на възложителите. Това е една от причините да се заложи на възможността за публикуването на пълния текст на договорите за обществени поръчки в регистъра на обществените поръчки. Друго важно предложение е засилване функциите на Агенцията за обществени поръчки по отношение на превантивния контрол. Предлага се превантивният контрол да обхваща не само обявленията на обществените поръчки, но също така и работата на комисиите, както и самата документация по тях. Предвижда се възможност за включване на външни експерти и по този начин да се ограничи възможността за манипулиране на решенията на комисиите. Друг момент, залегнал в предложения законопроект, е публикуването на предвидения бюджет в обявлението, което ще даде една възможност на кандидатите предварително да вземат решение за своето участие. Предлага се също така изменение относно липсата на задължение за включване в документацията за участие в процедурата за възлагане на обществени поръчки на срокове за изпълнение на различни дейности, специфични за тази поръчка. Предвижда се и промяна, която касае състава на комисиите за обществените поръчки. С оглед сложността и обема на обществените поръчки се предлага в комисиите да има по минимум двама правоспособни юристи. Предлага се текст, който въвежда сроковете за гаранционна поддръжка на обекта като критерий за оценка на офертите. Предлага се също така срокът за сключване на договор да бъде 10 дни след изтичането на срока за обжалване на решението, вместо досегашните 30. Друго предложение е това за намаляване размера на гаранцията за изпълнение, предвидена в Закона за обществените поръчки, а именно – 5 процента от стойността на поръчката. Освен това се предлага и поетапно освобождаване на банковата гаранция в хода на изпълнението на поръчката. Предвидени са и изисквания, на които следва да отговарят помещенията на възложителите, където се съхраняват офертите и документацията по процедурите за обществени поръчки. Съществена е и промяната, която се предлага в процедурата за обжалване на обществени поръчки. Предложението е за отпадане на Комисията за защита на конкуренцията като орган, пред който могат да се обжалват процедурите за обществени поръчки. В случая се касае за обжалване на законосъобразност във връзка с провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки. От тази гледна точка се счита, че е по-удачно това да става пред административните съдилища по места, отколкото пред Комисията за защита на конкуренцията. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: - по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 2 народни представители; - по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров: „за” – 3 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 13 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет, и да не приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от народните представители Димо Гяуров и Кирчо Димитров. Вторият доклад: „ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ на 22 април 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова. На заседанието присъстваха госпожа Меглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки, и госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” в агенцията. Законопроектът беше представен от народния представител Емил Радев. Вносителите аргументираха предложенията си за отпадане на правомощието на изпълнителния директор на Агенцията за обществените поръчки да обжалва решения за откриване на процедурите при наличието на дискриминационни изисквания в обявлението. Основен мотив е възможността това да доведе до несъвместимост с извършвания от агенцията предварителен контрол. Други промени, предвидени със законопроекта, касаят: - създаването на по-голяма гаранция за спазването на принципите на прозрачност и равнопоставеност; - регламентиране на начина за определяне на изпълнител, когато крайните общи оценки на две или повече оферти са равни и на първо място е класирано повече от едно лице; - прецизиране на кръга на лицата, които възложителят трябва да покани да подадат оферти, в случаите когато предварително е ограничил техния брой при обявяване на ограничена процедура и договаряне с обявление; - дефиниране на понятието „предварително обявени условия” с цел да се избегне различното му тълкуване. От Агенцията за обществени поръчки изразиха своята подкрепа за така предложения законопроект, като подчертаха, че той ще допринесе за усъвършенстване на нормативната уредба и подобряване практиката по възлагането на договори за обществени поръчки. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова.” Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз благодаря на заместник-председателя на Икономическата комисия господин Иван Иванов, който така обстойно изложи моите мотиви, които изложих в тази комисия. Ще се принудя отново да повторя голяма част от тях, за да може, колеги, наистина да осъзнаете необходимостта от приемането на този законопроект. През м. март Европейската комисия обърна особено внимание и направи препоръка към правителството именно в контекста на това, че трябва да се осъществят такива промени в Закона за обществените поръчки, че да се гарантира недопускането на корупция при провеждането на търговете. Именно в този контекст са няколко наши насоки по отношение провеждането на тези обществени поръчки. Основно се касае за по-голяма прозрачност при провеждането им, недопускане на дискриминация по отношение на участниците в обществените поръчки, а също така да се вземе правилно, мотивирано решение от страна на възложителите. Целта в тези мои мотиви е именно да се намали корупцията, да се намалят порочните практики и да се облекчат максимално условията при провеждането на обществени поръчки. Колеги, изследванията на общественото мнение показват, че голяма част от обществото в България свързва обществените поръчки най-вече с корупционни практики. Именно ние в Народното събрание като законодателен орган трябва да направим така, че да променим това мнение. В тази посока е и нашето предложение да бъдат публикувани договорите за обществените поръчки в Агенцията за обществени поръчки. По този начин, колеги, ние считаме, че ще се даде по-голяма прозрачност на тези обществени поръчки, а също така ще се постигне превантивен ефект, който ще допринесе за недопускане на нарушения по отношение на провеждането на обществени поръчки. Друга голяма идея, която е залегнала в нашия законопроект, е да се увеличат правомощията на Агенцията за обществени поръчки. Какво имам предвид? Превантивният контрол да бъде водещ по отношение на Агенцията за обществени поръчки. Към момента той изпълнява по следващи функции. Тоест изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки има възможност да обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията най-вече обявленията за обществени поръчки. Тоест той няма тази възможност да обжалва нарушенията, които са допуснати от възложителя по отношение на процедурите, по отношение на икономическите и финансови нарушения, в тези негови предложения. Много важен момент в нашия законопроект е и включването на външни експерти. С последните промени в Закона за обществените поръчки именно тази идея се дискредитира и не дава възможност на външните участници в обществените поръчки да допринесат за недопускане на възможност да оказват влияние върху комисиите. Какво имам предвид? Към момента в България съществуват над 4200 такива външни експерти. Възложителят на обществената поръчка има пряк контакт с тях и има възможност да избира от тези лица като външни експерти, които на по-късен етап стават зависими от него. Нашето предложение в тази посока е свързано преди всичко с това браншовите организации да предлагат такива външни експерти, които след това да могат да се отчитат пред тях. По този начин няма да се допуска влияние на външните експерти върху решенията в комисиите. Също много важен момент в обществените поръчки е публикуването на предвидения бюджет за обществена поръчка. И сега действащият закон допуска да се публикува такъв бюджет, но голяма част от възложителите са недобросъвестни и всъщност те публикуват един прогнозен бюджет. Ако примерно фирмата, която трябва да спечели, не спечели тази обществена поръчка, те използват момента и успяват да прекратят обществената поръчка. Има и такива възложители, които добросъвестно упоменават реалния бюджет, но това са много малко хора. Много важен момент е и броят на юристите в комисиите. Ние предлагаме да има минимум по двама правоспособни юристи поради това, че голяма част от обществените поръчки вече имат голям обем документация. Знаете колко е важно предварителното разглеждане на тази документация и обоснованото вземане на решение от страна на юристите. Предвидено е също така в закона по-малките възложители, които нямат възможност и този административен капацитет да използват двама юристи, да имат възможност да използват един юрист. Допълваме и пропуска в закона, а именно броят на юристите да бъде нечетен, тоест да бъде минимум от пет човека, но да бъде нечетен брой. Масова практика при провеждането на обществените поръчки в строителството като показател с висока относителна тежест при определяне на икономически най-изгодната оферта е да се използва показателят за гаранционно обслужване на дадения обект. Наистина гаранционното обслужване е важен елемент от определяне на цената на обекта, но се стигна дотам, колеги, да се предлагат необосновано високи гаранционни срокове като 50 години например. Такъв беше случаят с проведената обществена поръчка в Националния осигурителен институт за ремонт на отоплителна инсталация. Нали разбирате, че 50 години е нереално висок срок и самата фирма, спечелила конкурса, знае, че това е невъзможно да бъде изпълнено. Друг съществен момент в нашия законопроект е по отношение намаляване размера на гаранцията за изпълнение. Към сега действащия законопроект е предвидено тази гаранция да бъде 5% от стойността на обществената поръчка. Ние считаме, че тук се дискриминират фирмите. По-малките фирми, които нямат такъв финансов ресурс, нямат възможност да обезпечат тази обществена поръчка, затова предлагаме този размер на обезпечение да бъде в рамките на 3% и, забележете, в самия ход на изпълнението на обществената поръчка да може да се усвоява. Важен момент в Закона за обществените поръчки е и фактът за пропуска, който е допуснат по отношение на съхраняването на обществените поръчки. Става въпрос най-вече за помещението. Предлагаме член от тази комисия да бъде определен да отговаря за съответното помещение и за допуска за влизането в тези помещения, а също така неговата заповед да бъде подписана и от председателя на Комисията по обществени поръчки. Най-важният момент, колеги, е свързан с Глава единадесета. Става въпрос за обжалването на обществените поръчки. Тук оттегляме нашето предложение, което беше свързано с това обжалването да се извършва не пред Комисията за защита на конкуренцията, а да става пред самите административни съдилища, така че остава в сила сега действащият закон, тоест обжалването да се осъществява именно пред Комисията за защита на конкуренцията. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С предложения от нас законопроект се прецизират някои от разпоредбите на действащия Закон за обществените поръчки с цел да се облекчи редът за възлагане и да се гарантира спазването на принципите на публичност и прозрачност. С предложената отмяна на чл. 19, ал. 2, т. 3 – да отпадне правомощието на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки и при получен сигнал да обжалва решението за откриване на процедурите при наличие на дискриминационни изисквания в обявлението, мотивираме нашето предложение, тъй като това правомощие дублира частично правото на всяко заинтересовано лице да обжалва това решение. В този смисъл то се упражнява в защита на частни интереси, освен това може да се яви и в противоречие с други функции на агенцията, свързани с издаването на методически указания по прилагане на законодателството в тази област или с тези по упражняване на предварителния контрол. Също така към настоящия момент агенцията няма административен капацитет да извършва това свое правомощие, което затруднява другия контрол. С промяната на чл. 68 се предлага възможност за допълване на документите, с които се цели покриване на критериите за подбор и на минималните изисквания, поставени от възложителя. Предложението е офертите да се подават в три плика. В единия плик да са документите за подбор, в другия плик – техническите показатели, и в третия плик – самата ценова оферта. Това по някакъв начин ще прекъсне корупционните практики, които довеждат до отстраняване на конкурентоспособни кандидати още в първия етап на процедурата, а именно в процедурата на подбор, на чисто формален признак, примерно липса на заверка на подпис, удостоверение, което е издадено два дни след срока и т.н. По този начин комисията ще може да дава срок на участника да отстрани тези забележки и оттам нататък той няма да се отстранява автоматично, а ще му се даде възможност да продължи напред в процедурата. С предложението за допълване на чл. 71 се уреждат случаите, когато резултатът от класирането поставя на първо място няколко оферти с еднаква крайна оценка, предвид изискването на закона по една обособена позиция да се сключва само един договор. При това положение възложителят следва да определи изпълнителя на обществената поръчка по обективни и недискриминационни правила. Затова предлагаме изборът да се извършва публично - чрез теглене на жребий в присъствието на нотариус. Това е нужно, когато критерият е най-изгодната цена, например при процедурите за доставки на лекарства. Когато цената е една и съща, при сега действащия закон процедурата трябва да се прекрати и да се обяви нова, което е и средства, и време. Това са примерно нови шест месеца, където обаче се отнася за процедури, касаещи живота и здравето на гражданите. По този начин ще спестим новата процедура и по един публичен и прозрачен начин ще определим победител. С промените в чл. 79, ал. 2 и чл. 88, ал. 2 също се цели уеднаквяване на правилата в различните видове процедури във връзка с новата редакция на чл.68. С изменението на ал. 6 на чл. 79, съответно на ал. 6 на чл. 88, се цели прецизиране на разпоредбите и привеждането им в пълно съответствие с Директива 2004/18/ ЕО в случаите, когато възложителят се е възползвал от правото си да ограничи броя на кандидатите, които ще покани да подадат оферти. С § 6 се предлага дефиниране на понятието „предварително определени условия”, което се среща в различни разпоредби на закона, и практиката по прилагането му създава затруднения поради не еднозначното му тълкуване. Благодаря Ви.