ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака)1057 думи
Уважаеми госпожи и господа! Не дълъг, безкраен е списъкът на престъпните сделки през 20-те години на криминалния преход в България. Държавата и българският народ бяха безогледно ограбвани – последователно и на вълни. То не беше Виденовата масова приватизация, Костовата работническо-мениджърска приватизация, която хората нарекоха разбойническо-мениджърска приватизация.
Днес във в. „Атака” за този период, четете, са описани продажбите на двата канала, харизани – даже не продажби, а това е харизване на двата канала на Българската телевизия.
През следващите управления се осъществиха няколко други престъпни сделки – за БТК, за външния дълг, автомагистрала „Тракия”, БМФ, Студио „Бояна”, всяка от които струваше на българския народ стотици милиони и милиарди!
Това бяха кражби, грабежи, безчинства, каквито по българските земи не бяха виждани от кърджалийско време. Резултатът е: стърчащи скелети на хиляди корпуси на предприятия, като огризани от термити, стотици хиляди безработни, съсипана икономика, а оттам – дефицит в бюджета днес, липса на пари за заплати, за пенсии, за здравеопазване, образование, финансова и тежка икономическа криза.
Това е общата картина – трагична картина, в която, наред с хилядите други сделки, има три много емблематични, които могат да се свържат общо взето в една. Това са трите сделки за електроразпределителните дружества, които ще генерират десетилетия напред проблеми за българските потребители, за българската икономика и ще бележат стотици милиони и милиарди загуби за българската държава!
Тези сделки бяха направени, както ни е известно, по времето на управлението на правителството на НДСВ буквално на цената на кабелите, а според други, които ги оценяват, едно от електроразпределителните дружества даде толкова пари, за да получи активите, колкото всъщност е получило в следващите три години, забележете, само от присъединяването на нови потребители по Черноморието, където оперира. Представяте си каква перверзия е това. Една от големите лъжи беше, че това било приватизация, като знаем всички, че едното дружество – ЧЕЗ, е всъщност на чешката държава – каква приватизация е това, а другото – ЕВН, е с преобладаващо участие на Виенската община.
Въпреки бомбастичните обещания на новите собственици, резултатът е пред очите ни и той е трагичен – изключително лошо качество на режима на подаване на ток, системни откази за обезщетения на гражданите, пострадали от лошия режим на тока и от спирането му, драстични уволнения на служителите в нарушение на поети задължения по договорите, цинично поведение по най-различни поводи. Да си спомним продължаващата сага с години по повод искането на ЧЕЗ да въведе не помесечно, а тримесечно и повече отчитане на тока, неосъществяване на задължителните инвестиционни програми, неизплащането на собствениците на изградените трафопостове, които новите потребители бяха длъжни да изградят за присъединяване, с последващите след това драми за получаване на средствата, но с години проточили се и много често в крайна сметка необезщетени. Неизплащането - не на последно, а може би на първо място, в полза на държавата на нейните 33% от частта й в собствеността, което се постига чрез ловки финансови операции и поредица от сделки с монтирани, инспирирани фирми по начин, по който да не бъде отчетен дивидентът. Системно надписване на сметки, което компенсира обещанията от новите собственици да се справят с кражбите на ток.
При цялата тази картина напоследък се заговори – това влиза за съжаление и в официалната позиция на правителството, за продажбата на остатъчните 33% от държавната собственост. Тази идея се поде от известната на всички ни шайчица либералстващи така наречени икономисти, които се опитват да играят нещо като финансово и икономическо министерство едновременно в сянка, а напоследък се опитват да си приписват все по-важна роля, като се произнасят и по други въпроси. Един от тях беше направил скоро някакво изявление включително и по въпросите за армията и за отбраната.
Ние от „Атака” сме против тази идея, която въпросните така наречени икономисти лансират напоследък все по-агресивно и са по-гласовити дори от опозицията. В настоящия момент на криза могат да се получат само жълти стотинки, макар че каквито и пари да влязат в държавната хазна, колкото и малко да са те, са изкушение за финансовия министър, но това е малко утешение. Не си заслужава да се губят стратегически позиции, защото това е елемент от държавната сигурност. Това са неща, които имат стратегическо значение за държавата.
Ако бъдат продадени тези 33%, това означава държавният дял да бъде не само продаден за жълти стотинки, а да се затвърди още повече монополът на така наречените електроразпределителни дружества, да се санират завинаги сделките, електроразпределителните дружества да станат още по-нагли и безогледни в своето поведение, още повече да не се подчиняват на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и в крайна сметка да продължат да безчинстват.
Друг е пътят, по който трябва да се тръгне. Преди няколко години го посочи друга страна в Европейския съюз – Унгария, на чийто опит много често се позоваваме и я смятаме за една от страните, водещи в реформите. Унгария просто изгони една от тези фирми, която оперира в България, като преразгледа договорите и ги развали, в каквато връзка с особено задоволство напоследък ние чухме изявление на уважаемия министър-председател. Има правната възможност за това, най-малкото защото, забележете, колеги, тези сделки са осъществени в нарушение на решение на Тридесет и осмото Народно събрание, което говори за това, че раздържавяване щяло да има тогава, когато бъде изградена нова енергийна стратегия. Такава стратегия тогава не е изградена и сделките са извършени в нарушение на това решение на Тридесет и осмото Народно събрание.
Впрочем в Тридесет и осмото Народно събрание от Българската социалистическа партия като опозиция бяха изключително гласовити – искрено, от сърце, решително и много правилно критикуваха тогава действията на Сакскобургготски. Разбира се, замълчаха при условията на тройната коалиция и тази тяхна критика остана някъде в годините, по пътя. Сега също нямат намерение да я подновяват.
Във всички случаи обаче трябва да се започне със затягане на мерките чрез Комисията за енергийно и водно регулиране за стриктно спазване на приватизационните договори, такива каквито са подписани в настоящия момент. Оттам да се тръгне към най-доброто, което може да се случи, за което могат да бъдат намерени правни аргументи и в самите договори, които още продължават да бъдат в голяма степен секретни, под тайна и не достояние на обществото, за да се тръгне към връщането в държавните активи и в патримониума на тези дружества на държавните активи, а не отчуждаване и премиране на недобросъвестните техни собственици с останалите 33%, което няма да донесе, пак повтаряме, пари в хазната, а само ще затвърди техния монопол и ще доведе до продължаване на безчинствата и нередностите, които те осъществяват. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)