21 май 2010 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, първо ще направя процедурно предложение за допускане в залата на предложените от всички парламентарни групи – направени в срока за предложения – за членове на Надзорния съвет: госпожа Юлия Рачева Ненкова, Орлин Вилхелм Иванов, Михаил Владимиров Владов, Димитър Петров Бъчваров, Руси Иванов Статков, Севджан Мустафов Съдкъев и Петър Иванов Петров.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, преди да започне днешното заседание, разговарях с представители на всички парламентарни групи и ме упълномощиха да представя и да Ви запозная с кандидатурите, предложени от всяка една група, за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Ще го прочета във вид на проект за решение: „Р Е Ш Е Н И Е за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 22в, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол

1. Избира: Юлия Рачева Ненкова Орлин Вилхелм Иванов Михаил Владимиров Владов – Парламентарна група на ГЕРБ Руси Иванов Статков – Парламентарна група на Коалиция за България Севджан Мустафов Съдкъев – Парламентарна група на ДПС Петър Иванов Петров – Парламентарна група „Атака” Димитър Петров Бъчваров – Парламентарна група на Синята коалиция - за членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. 2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Правя процедурно предложение, което моля да бъде подложено на гласуване, членовете на Надзорния съвет на агенцията да се гласуват ан блок.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, продължаваме по доклада на Комисията по здравеопазването. Постъпило е предложение от народните представители Стефани Михайлова, Даниела Дариткова, Доброслав Димитров, Пламен Цеков и Йоана Кирова – да се създаде § 4. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 4 със следната редакция: § 4. В „Допълнителната разпоредба” се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”. 2. В § 1 се създава т. 38: „38. „Обособени работни места” са местата в помещение, където работникът или служителят полага труда си или до което има достъп във връзка с изпълняваната работа.” 3. Създава се § 1а: „§ 1а. „Обществени места” по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и: а) обектите на § 1, т. 9, букви „б”, „г”, „д”, „е”, „ж”, „к”, „л”, „о”, „п” и „у”; б) аптеки, дрогерии и оптики; в) търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност; г) средства за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 3, точки 1, 2, 3 и 10 от Закона за туризма; д) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведенията за хранене, прилежащи към туристически хижи - туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване; е) сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите; ж) асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и други; з) транспортни средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни.”

Постъпило е предложение от народните представители Стефани Михайлова, Даниела Дариткова, Доброслав Димитров, Пламен Цеков и Йоана Кирова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование: „Заключителни разпоредби”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с Допълнителния доклад на Комисията по здравеопазването към Доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който касае текстовете в Закона за закрила на детето. „Комисията по здравеопазването на свое извънредно заседание, проведено на 20 май 2010 г., след проведени консултации и постигнат консенсус между парламентарните групи, разгледа и обсъди следното предложение. Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 4а, който става § 5, със следната редакция, като следващите параграфи се преномерират, съответно: „§ 5. В Закона за закрила на детето (Обн., ДВ, ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 8 се създава нова ал. 5: „(5) В обществените места по чл. 56, ал. 6 от Закона за здравето не се разрешава присъствието на лица до 18-годишна възраст след 22 ч.”.” 2. В чл. 45: а) В ал. 2 след думите „чл. 8, ал. 3 и 4” се добавя „и ал. 5”. б) В ал. 3 след думите „чл. 8, ал. 3” се добавя „и ал. 5”.”

Комисията предлага да се създаде § 5, който става § 6, със следната редакция: „§ 6. В срок от три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 56а, ал. 3.”

Комисията предлага да се създаде § 6, който става § 7, със следната редакция: „§ 7. Законът влиза в сила от 2 юни 2010 г.”

Господин председател, дами и господа народни представители! „В навечерието сме на един особен празник – 24 май – Денят на братята Кирил и Методий. Той напомня за 1155 години езикова и културна традиция, която официално се чества у нас от 155 години. С този празник ние – българите, отбелязваме своя оригинален духовен принос към славянската и европейската цивилизация. Повече от единадесет века ние заявяваме особена почит и преклонение към науката, образованието и книжовността, наричани в един наш химн „слънце”. Нито едно управление и политически режим не дръзнаха да посегнат на този културно-исторически приоритет, защото българската майка може всичко да понесе и прости, но не и детето й да остане неуко. Това беше нашето особено различие в миналия и съвременния европейски свят. Хиляда сто петдесет и пет години след създаването й с приемането на България в Европейския съюз българската азбука е призната за трета официална азбука в Европейския съюз, а българският език – за един от официалните езици в Европа. Днес под тънкия воал на реформи, модернизация и прогрес се нанася перфиден удар на отрицание на науката и образованието. И тук не става дума само за пари и дори за държавната субсидия, а за налагането на пренебрежително и дори презрително отношение към науката, към учените, към преподавателите. Само преди дни от тази трибуна всички, които изразяваме тревогата и несъгласието си с такова управленско поведение, бяхме наречени „червена олигархия”. Дами и господа, дали си спомняте най-често срещаните думи, изписвани със славянски букви в старата българска книжнина? – „знам”, „говоря”, „дяло”, „църква”, „живот”, и разбира се – „Бог”. В тази предпразнична седмица в тази зала точно във връзка с политиката на ГЕРБ в областта на образованието и науката бяха изговорени думи като: „демагогия”, „безпрецедентно политизиране”, „криминализиране”, „дискредитиране”, „саботаж”, „олигархия”, „спекулация”, „инсинуация”, „конспирация”, „скандал”, „криминален опортюнизъм”. Като прибавим най популярните днес - „мафия” и „корупция”, ето я политическата лексика, която дефинира днес обществените ценности. Днес, уважаеми колеги, Европа има своята стратегия „Европа – 2020” и заяви като своя цел след десет години отделените проценти от брутния вътрешен продукт за наука да са 3%. Българският министър на образованието и науката пледира за България този процент да е нищожният 0,6%. Европейските институции твърдят, че в условията на икономическа криза най перспективните инвестиции са тези, вложени в развитието на образованието и научните изследвания. В България висшите училища, научните организации, а и културните институции се борят за своето оцеляване. Парламентарната група на Коалиция за България заявява, че бъдещето на българското образование и на българската наука не може да бъде осмисляно чрез партизанска партийна реторика. То определя и бъдещето на България, и достойното ни място сред европейските държави. Настояваме програмата на българското правителство „България – 2020” да гарантира приоритетното място на образованието и науката! Призоваваме управляващите да осигурят финансова стабилност на образователните и научни институции. Готови сме да подкрепим разумните идеи, които стимулират качеството на българското образование и конкурентоспособността на българската наука, но ще се противопоставим на всеки опит да бъде подменен общественият характер на българското образование, да бъдат ограничени възможностите на младите хора да получават и развиват знанията си, да бъде разрушена научната инфраструктура, да бъде обезсмислен цивилизационният избор, направен от България преди 1155 години. Госпожи и господа, в своята декларация от сряда Парламентарната група на партия ГЕРБ заяви: „Няма да наливаме пари в нереформирана и закостеняла система и ще успеем. Този успех ще бъде част от българския празник!” Днес тези думи са едно твърде не празнично и опасявам се – цинично откровение. Ние искаме да припомним светлите думи, преминали през вековете: „Ти, българино, знай буквите! Помни думите! Добре е да се живее твърдо на земята, защото който живее твърдо на земята, знае, че властниците идват и си отиват, но народът остава и народността не пада там, дето знамето живей!”. Парламентарната група на Коалиция за България се обръща към всички, за които е скъп 24 май, към всички, които вярват в силата на възродения чрез знания народ, които се надяват, че определението на акад. Лихачов за България като „държава на духа” няма да остане само красива метафора: „Честит празник, българи!”. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Преди да развия моя въпрос относно резултати от интеграцията на информационните системи на НАП и Агенция „Митници”, бих искал да припомня няколко неща. През лятото на миналата година Вие, господин вицепремиер, официално обявихте, че информационните системи на НАП и Агенция „Митници” са свързани. Тогава ние от Синята коалиция със задоволство приехме казаното от Вас, защото това значеше, че ще има по-бърз достъп до информацията в двете агенции, а също така това значеше, че ще има и повече приходи в хазната. Можете ли днес, господин министър, да ни обясните по какъв начин е осъществена тази връзка и какви са резултатите от нея? Имаме ли като резултат по-голяма събираемост на митните сборове и данъците? Продължава ли обмен на хартиени документи между НАП и „Митници”? Ако да, защо това е необходимо при наличието на пряка връзка между техните системи? Примерно удостоверението за износ получава ли се от НАП по електронен път или се предава на хартиен носител? Ако се предава по електронен път, откога това е факт? По наша информация, в Агенция „Митници” все още има дейности, които се извършват чрез обмен на хартиен или магнитен носител в рамките на самата агенция. Пример за такъв казус беше даден в статията на в. „Дневник” от м. януари.

Това предизвиква оправдано учудване сред гражданите, които осъзнават, че при наличието на интегрирана информационна система преносът на данни би трябвало да се осъществява по този начин. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) В тази връзка бих желал да поставя следните свързани въпроси: Налична ли е интегрирана информационна система на „Митници”, обединяваща всички митнически операции в единен интерфейс и база данни? Какво налага обмяна на хартиен и магнитен носител в рамките на самата агенция? Какво налага ръководителите на митническите учреждения все още да подписват митнически решения на хартиен носител? Те имат ли възможност да направят това в информационната си система? Благодаря Ви.

Аз Ви благодаря, господин вицепремиер, за изнесената от Вас информация. Ние приветстваме така постигнатите от вас резултати. Надяваме се, че обменът на информация ще бъде задълбочен, тази информационна система ще се синхронизира все повече, което от своя страна ще доведе до по-големи приходи на ДДС в хазната. Също така ще преодолее и нелоялната конкуренция от вноса за занижени митнически сборове. Така, че още веднъж Ви благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дянков! Фискалното изпълнение за първите три месеца на настоящата година демонстрира достатъчно тревожни тенденции, въпреки Вашия оптимизъм при отговора на предния въпрос. Данните за първите три месеца на годината показват, че приходите по консолидираната фискална програма изостават с 1 млрд. 200 млн., даже малко над 1 млрд. 200 млн., спрямо същия период на миналата година. В същото време разходите пак по консолидираната фискална програма, в сравнение с разходите за първите три месеца на 2009 г., бележат увеличение с близо 1 милиард. Точната сума, ако не се лъжа, беше 955 млн. лв. В този контекст, дори да отчетем еднократно действие на някои фактори както по приходната, така и по разходната част, остава прекалено голяма дистанция между немного добрите резултати от 2009 г. На този фон за 2010 г. резултатите са още по-лоши. Очевидно усилията трябва да бъдат насочени както в подобряване на приходната част, така и в ограничаване на разходната част. В този контекст е и моят въпрос: как Вие виждате структурата на разходите? Защо беше допуснато сериозно превишение на разходите спрямо първата половина на миналата година? Какви са резервите за очевидно необходимото ограничаване до края на тази година на разходите? Кои точно разходи, как – поне като основни направления? Разбира се, от Вас не можем да искаме в момента точни суми. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Параметрите по разходите по консолидирания бюджет към края на м. март 2010 г. са, както следва: разходите, включително вноската за общия бюджет на Европейския съюз, за първото тримесечие на 2010 г. възлизат на 6 млрд. 840 млн. лв., което е 25% от годишния разчет. Спрямо същия период на 2009 г. разходите нарастват с около 950 млн. лв., което представлява номинален ръст от 16,2%. От структурна гледна точка най-голямата тежест на нарастването на разходите през този период има увеличението на разходите за социални и здравноосигурителни плащания с малко над 500 млн. лв. или ръст от 22,7%, което формира около половината от номиналния ръст на нелихвените разходи по консолидирания бюджет спрямо същия период на 2009 г. Само разходите за пенсии са нараснали с около 300 млн. лв. или с около 21%, като нарастване има и при обезщетенията при безработица, и други социални разходи, както и при здравноосигурителните плащания. Данните ясно показват, че основният фактор за отчетения ръст е базовият ефект от неколкократното увеличение на пенсиите през 2009 г., и най-вече индексацията от м. юли 2009 г., която влезе в сила в края на мандата на предходното правителство, но плащанията започнаха и се извършват от това правителство – правителството на ГЕРБ. Другите две основни групи разходи, при които се наблюдава ръст, са капиталовите разходи и субсидиите за нефинансови предприятия. От началото на 2010 г. приоритетно се финансират политиките в секторите на селското стопанство и бяха положени усилия за оптимално оползотворяване на средствата от Европейския съюз. За сравнение, усвоените разходи за сметка на европейски средства и национално съфинансиране за първото тримесечие на 2010 г. се доближават до усвоените средства по европейски програми за първото полугодие на 2009 г., или с други думи с 200% повече се усвояват в момента средства по селскостопански програми. Разходите за субсидии на нефинансови предприятия за първите три месеца на 2010 г. са нараснали с близо 170 млн. лв. спрямо същия период на предходната година и възлизат на 426 млн. лв., от тях близо 270 млн. лв. за субсидии за селскостопанските производители и заедно с директните плащания и плащания по пазарни мерки, които са изплатени на селскостопанските производители през м. януари и февруари, общият размер на средствата за сектора селско стопанство за тримесечието е над 470 млн. лв. При капиталовите разходи се отчита номинален ръст със 170 млн. лв., който е свързан със започналото поетапно разплащане на възникналите задължения по договори, подписани от вашето правителство, господин Орешарски, които тогава не са били обезпечени с финансиране и които ние сега разплащаме. (Шум и реплики от КБ.) Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, все пак не можах да разбера Вашите намерения за по-нататъшен контрол върху разходите. Ако трябва да се впуснем в анализ на разходите, сигурно всички заедно с Вас, ще стигнем до извода, че всеки похарчен лев е имал някакво основание и е важен за един или друг сектор от развитие на икономиката и за финансиране на публичния сектор. Въпреки това обаче струва ми се, че всички ние в тази зала осъзнаваме необходимостта от затягане на контрола върху разходите и в този контекст беше и моят въпрос: приоритизиране и намерения за свиване на разходите. В обратен случай, ако продължим с този подход, можем да обосновем още по-големи разходи. Безспорно има нужда от такива. Чува се от изявления на представители на правителството за нови 2 милиарда разходи с антикризисна насоченост – сигурно има нужда и от такива, но в края на годината може да се озовем пред много тежка фискална ситуация в целия контекст на тази опасност. Не бих влязъл в диалог по отделни разходни направления, които Вие току-що казахте. Само се изкушавам да Ви припомня, че в резултат на „значително по-добрата работа”, която новото правителство извършва по европейските фондове, страната ни вече е класирана на 26 място от 14, на което беше в средата на миналата година. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги и гости! През 2008 г. Европейската комисия отне акредитациите за изпълнителните агенции, разпределящи средствата по ФАР – „Централно звено за финансиране и договаряне” към Финансовото министерство и Изпълнителната агенция по ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Страната ни бе санкционирана заради некадърно управление и бяхме лишени от възможността да получим 323 млн. евро по европейска програма. Припомням, че причините за това бяха констатирани слабости - предварителният контрол на търговете и извършени плащания, чести случаи на конфликт на интереси и нерегламентирана намеса във възлагането на изпълнение на договорите. През 2008 г. община Ямбол реализира проект „Подобряване качеството на живот в квартал със смесено население чрез доизграждане и рехабилитация на техническата инфраструктура”. Търгът за избор на изпълнител е обявен на 17 септември 2008 г. На 27 октомври с решение на кмета на общината Георги Славов за изпълнител е избран Консорциум „СК Пътстройинвест - Технопътстрой”. На 20 януари 2009 г. Комисията за защита на конкуренцията установява незаконосъобразност в решението на кмета Георги Славов. Комисията отбелязва, че има основателни нарушения при процедурите по ЗОП. На 6 юли 2009 г. с решение № 89-25 на състав на Върховния административен съд се потвърждава определението на Комисията за защита на конкуренцията. Актът на магистратите е без право на обжалване, проектът обаче вече е изпълнен от „СК Пътстройинвест - Технопътстрой”. В публикации в медиите и в сигнали на общински съветници до прокуратурата се посочва, че консорциумът е близък до кмета Георги Славов, визира се и връзка на „Пътстройинвест” с бившия изпълнителен директор на Агенция „Пътища” Веселин Георгиев, уличен като един от виновниците за наложените на България санкции по Програма ФАР. Министерството на финансите е било сигнализирано за нередностите по провеждането на тръжната процедура още през 2008 г. чрез официален сигнал от Комисията за защита на конкуренцията за образуваща преписка по жалба. Въпросите ми към Вас са: Какъв контрол е осъществила дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” по този проект на община Ямбол? Каква част от изплатените по договора за безвъзмездна помощ между община Ямбол и Програма ФАР средства са от републиканския бюджет и каква са от еврофинансиране? Има ли опасност община Ямбол или страната ни да връща пари на Програма ФАР по този проект заради опорочения търг за избор на изпълнител и ако да, кой ще понесе отговорността за това?

Благодаря. Господин вицепремиер, разбирам, че ще изчакаме съдебните процедури от досъдебното производство. От информацията, с която разполагам, разбирам, че нещата стават сериозни. С опорочаването на търга е нанесена съществена вреда за община Ямбол, дори и за Европейската общност. Нещо допълнително – няма решение на Общинския съвет на гр. Ямбол за кандидатстване на общината по тази програма, което представлява още едно нарушение на Конвенцията за защита на финансовите интереси на общността. Не знам докъде ще стигнат нещата, но ще изчакаме самото производство. Благодаря.

Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! На 24 март т.г. внесох в деловодството на Народното събрание следното питане до министъра на финансите господин Дянков: „Уважаеми господин министър, при представянето на Конвергентната програма на правителството на 27 януари т.г. заявихте, че амбицията на правителството е в края на своя мандат България да има най-ниската данъчна тежест в целия Европейския съюз. Поддържате ли тази своя амбиция и днес?” Какво имам предвид с това питане? Разбира се, всеки иска да плаща по-малко данъци, но става дума за държавна политика. По логиката на господин министъра свалянето на данъците е основно средство за постигане на средноевропейски равнища на доходите в България, която е целта на Конвергентната програма, като средство за това е създаването на възможно най-благоприятна бизнес среда. Според господин министъра това означава възможно най-ниски данъци. За постигането на целта в Конвергентната програма се изтъкват две насоки на действие. Едното е поддържане на балансиран бюджет, а другото – провеждане на структурни реформи. Какъв е резултатът обаче след четири месеца подобна политика, обявена от министъра? Имаме силно дебалансиран бюджет с огромен проблем – от 1,6 млрд. лв., който по никакъв начин не може да се препише на предишни правителства. Събраните приходи за тези четири месеца са с над 1 млрд. лв. по-малко от същия период на миналата година. Приходите са отговорност на правителството. Това е резултат на разбитата данъчна администрация, на неразумното повишаване на акцизи и създаване на много благоприятна среда за масова контрабанда и за формиране на силен сив сектор, в който бяха тласкани десетки хиляди фирми поради вдигането на праговете за самоосигуряване. Ето Ви 1 млрд. лв. За бюджета тази година бяха загубени 420 млн. лв. поради снемането с 2% на осигурителните вноски – мярка, която явно беше необоснована, която не доведе до никакъв ръст на работни места, както обосноваваше тази мярка министърът, и заедно с падналите приходи се получава този 1,5 млрд. лв., което, пак повтарям, е изцяло Ваша отговорност! Средствата, които употребявате за покриване на този дефицит, са безразборно рязане с 20%. Ето защо Ви питам: поддържате ли тази своя политика и днес?

Благодаря, господин председател. Господин министър, има два начина за участие в парламентарния контрол. Единият е чисто формалният – да прочетете един отговор, който Ви е подготвен предварително, да не обърнете никакво внимание на онова, което Ви се поставя като въпрос в пленарната зала, и да считате, че по такъв начин сте изпълнили задължението си да отговаряте пред Народното събрание. Не съм учуден на отговора, който ми дадохте и който е абсолютно формален, защото Вие три пъти нарушихте правилника, не се явихте пред Народното събрание, когато бяхте длъжен да го направите, и не давате никакво обяснение защо предпочитате да правите работни посещения и да се срещате с експерти, вместо да изпълните конституционното си задължение – да дойдете пред парламента и да отговаряте. Двата ми уточняващи въпроса са следните. Намалявайки данъците, давате ли си сметка, че поставяте под заплаха здравето на десетки, стотици хиляди български граждани? Че поставяте на ръба на фалита публични сфери с жизнено значение за хората? И имате ли някакво обяснение за тази политика, освен догмата, че най-ниски данъци били най-добре? Второ, давате ли си сметка, че по такъв начин рушите държавността? Вие поставяте жизнени институции, които са нужни за функционирането на държавата, пред невъзможността да изпълняват своите законови задължения. Абсурдната теза, че колкото по-малко държава, толкова по-добре, се провали навсякъде в света. Всеки сега гледа да изгради ефективна система за регулация, ефективен публичен сектор, да постави правила за функциониране на пазара, които не водят до фалити на отделни държави и до срив на цели системи. Вие като че ли сте чужд, сляп и глух за това, което става в света и продължавате със своята догма. Вие сте заплаха за сигурността на страната! (Ръкопляскания в ПГ на КБ. Оживление в ПГ на ГЕРБ.)

Тогава аз ще се възползвам от правото си да взема отношение.

Съгласно нашия правилник, уважаеми колеги, имам право на отношение. Аз не се учудвам, че министърът смята, че може да се държи така както на него му се иска, независимо от правилници, независимо от закони. Откровено казано, не очаквам да чуя нещо като смислен отговор от него. Но отношението ми е не толкова към неговото поведение, а към необходимостта всеки народен представител и всеки от гражданите, които наблюдават този контрол, ясно да си дадат сметка по какъв начин искаме да се управлява нашата държава – дали по един безотговорен, безотчетен, самонадеян и грубо предизвикателен начин или отговорно, така както изискват Конституцията и законите на страната. (Ръкопляскания в ПГ на КБ.)

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! В края на предишния управленски мандат предишното управление чрез текст в Закона за данъците върху доходите на физическите лица даде възможност на млади семейства да ползват данъчни облекчения при покупка на жилище с ипотечен кредит. Новото мнозинство в лицето на ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция първоначално лиши младите семейства от тази привилегия, но впоследствие, в резултат на обществен натиск, текстът на чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица беше възстановен. Но, както се казва, царят дава, пъдарят не дава. Тази възможност на младите семейства беше ограничена от приходната администрация, която не позволи на част от младите семейства да ползват облекчения в случаите, в които са купили жилище с ипотечен кредит. За какво става дума? Според текста на чл. 22а млади семейства, които са закупили единствено жилище в условията на ипотечен кредит, могат да ползват отстъпка от своите данъци при следните условия: ако поне един от съпрузите не е навършил 35 години; ако никой от двамата не ползва друго жилище; ако е ипотекирано самото жилище, а не друга собственост. Облекчението се изчислява, като от данъчната основа на съпрузите се приспадат лихвите върху вноските, които са направени през предходната година. По мои изчисления при покупка на стандартно жилище с кредит от около 70 000 лв. едно семейство със средни доходи ще спести по този начин една – една и половина месечни вноски или около 700 лв. Така е според закона. Но според данъчната администрация незаконно се ограничава кръгът на младите семейства, като се поставя едно допълнително условие, а именно те да са сключили граждански брак преди сключването на договора за ипотечен кредит. Няма да обяснявам в колко житейски ситуации младите хора не сключват граждански брак, докато не се организират и не съберат съответните доходи, просто ще кажа, че такова изискване в закона няма и това е грубо дописване на закона в ущърб на хората от страна на приходната администрация. Моят въпрос към Вас, господин вицепремиер, е дали ще предприемете съответните действия за отмяна на това незаконно поведение на Националната агенция за приходите, което лишава много млади семейства от законовата им възможност да ползват данъчни облекчения при ползването на ипотечен кредит? Само ще припомня, че това не е първият случай, в който приходната администрация си позволява подобно поведение.

Уважаеми господин Дянков, не сте прав и няма как да се съглася с Вашия прочит на текста от закона, защото тук не става дума за разширително тълкуване, а за точно прилагане на точния смисъл на закона от приходната администрация. Какво е разписано в текста на чл. 22а? За да се възползва младото семейство от това данъчно облекчение, трябва да са налице три условия, които ясно са разписани в този текст: първо, ипотечният кредит да е сключен от единия от двамата съпрузи, а не от друго лице; второ, поне единият от тях да не е навършил 35 години; и трето, жилището да е единствено за младото семейство. Тези условия трябва да важат – забележете! – към годината, за която се иска облекчението, тоест към 1 януари 2009 г., като само за едно от тези условия е казано изрично, че важи друг срок, а именно единият от съпрузите да е бил до 35 години към датата на сключване на ипотечния кредит. Това е разписано изрично. В самия текст на това указание се съдържа едно вътрешно противоречие или по-точно, аргумент, че самите данъчни не са прави, а именно тълкуването на единствено жилище на семейството. Там е казано, че то може да бъде съпружеска имуществена общност или собственост само на единия съпруг. Е, в кои случаи едно жилище на едно семейство е собственост на единия съпруг? - Тогава, когато е закупено преди датата на гражданския брак. Това е елементарна правна логика, която би следвало юристите от Финансовото министерство или от НАП да знаят. Освен това, уважаеми господин вицепремиер, една правна норма не е само фрази, думи, запетайки, печатарско мастило, тя има дух, има смисъл, има съдържание. И когато данъчната администрация не знае как да я прилага, трябва да потърси точния смисъл на законодателния орган, каква е била волята на Народното събрание, а не да ощетява по този начин младите български семейства.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми гости! Вещото лице се назначава с определение на съда. Размерът на възнаграждението на вещото лице за извършена експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, изискванията за квалификация, времетраенето, трудоемкостта на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа. Когато експертизата е назначена по искане на страните, които не са освободени от заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително с първоначален депозит, който се внася от заинтересованата страна по сметка на органа, определен за тази цел. Когато експертизата е назначена по наказателни и следствени дела, възнаграждението се изплаща от бюджетната сметка на органа, назначил експертизата. Вещото лице не влиза в непосредствен контакт с контрагент, не издава първичен счетоводен документ, на който да начисли ДДС, и получава възнаграждението си от касата на съответния съдебен орган. Съгласно чл. 3, ал. 5 от закона не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местни органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или на местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки. Вещите лица са по утвърден от Министерството на правосъдието списък и обслужват съдебните органи, съд, следствие прокуратура, а не юридически или физически лица, с които да са сключили сделка. Вещите лица не осъществяват редовна дейност, тъй като в месеца може да бъдат назначени от съда многократно, но може да не бъдат назначени нито веднъж в месеца или в годината. Вещите лица осъществяват дейността по приравнено на трудовото правоотношение, тъй като се осигуряват за всички осигурителни случаи. В тази връзка въпросът ми към Вас е: подлежат ли на задължителна регистрация по закона вещите лица към съдебната система? Благодаря.

Искам само да благодаря за компетентния отговор.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! В срещи с кметове от дунавските общини от различни партии, издигнати и избрани от гражданите, много тревожно беше поставен въпросът, че тази година няма предвидени средства за организирана борба с комарите по р. Дунав. Откъде произтича това действие? От политиката, при която трябва да има еднакво отношение във всички общини, еднакво третиране, еднакво обработване, защото става въпрос за изключителна опасност, не само неприятна на усещане от тия комари, но най-вече опасност във връзка със заболеваемостта. Предишни години включително е имало разговори и с румънската страна, която също да осигури средства за общините от другата страна на р. Дунав, защото е ясно, че ако само една община предприеме действия, просто няма смисъл. В този смисъл те ми поставиха въпроса да се поинтересувам и аз си позволявам да Ви питам: какви средства тази година са заделени от държавния бюджет? Питам Вас, иначе този въпрос би могъл да се отнесе и към земеделския министър, и към екологията, но и предишните години въпросът е решаван от Министерството на финансите. Какви средства са заделени тази година за подпомагане на дунавските общини за борба срещу комарите? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, министър Дянков, уважаеми дами и господа! Очевидно правителството, господин Дянков, е решило да отреже една политика, която не изисква много средства. Средствата, които се спестяват от това, са нищожни. Те няма да попълнят държавния бюджет, а политиката е изключително важна не само, пак казвам, с оглед неприятните усещания на гражданите, а с оглед всички опасности, които възникват от заболеваемост, характерна за тези зони на България преди 50-те години. Аз Ви благодаря за краткия и ясен отговор. Очевидно правителството не смята за важна една такава политика и оставя въпроса да се решава на местно равнище. Решаването на въпроса на местно равнище няма да доведе до нищо. Едни общини могат да го решат, други може да преценят, че нямат средства, но като цяло няма смисъл никоя община поотделно да се занимава с тази дейност, защото това, че едната община ще го реши, а другата няма да го реши, проблемът остава отворен. Така, че е хубаво българските граждани да знаят и те знаят от Вашия отговор тази година, когато изпитат усещанията от тази напаст по Дунавския бряг, да споменават правителството и подхода му в тази политика. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Може би господин Миков не чу втората част на отговора ми, но ще я повторя. От средства на Министерството на финансите, които са предвидени в републиканския бюджет на Република България за 2010 г., по общата изравнителна субсидия по чл. 10, ал. 1 са дадени възможности на общините да заделят такива средства и да ги използват по тяхно усмотрение и за финансиране на мероприятия, свързани с дезинфекция на комари. Така, че правителството на ГЕРБ е мислило по този въпрос – дало е възможност на общините да се възползват от тези средства. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Господин вицепремиер, моят въпрос е свързан с един проблем, който битува в публичната дискусия не само през последната седмица, но и в последните месеци. В своя декларация от 5 май 2010 г. ръководството на Българската академия на науките заявява, че към 20 април 2010 г. бюджетът на академията е намален с 40%, при 10-процентно намаление за всички останали бюджетни организации. Ръководеното от Вас министерство е спряло изплащането, според същата декларация, и на собствените средства на БАН, които не са от бюджета, а са спечелени по проекти, съгласно подписани договори и извършени дейности за външни организации. Моят въпрос е: Какво налага прилагането на тези допълнителни мерки, които ограничават и без това критично ниския бюджет на Българската академия на науките?

Господин вицепремиер, благодаря Ви за отговора. За мен той е особено важен, тъй като съгласно договорката от преди два дни, след протеста на Българската академия на науките, Българската академия на науките ще се оглавява от академик, но ще се управлява от назначен от Вас човек, който ще се занимава с финансите, значи с управлението на Българската академия на науките. За мен той е важен - или според медиите, които изслушах добросъвестно вчера, в Бургас Вие сте казали, че знаете как се управлява наука – в цял свят тя се прави в университетите, ерго не в научните организации, тоест не и в БАН. И още нещо – че учените, когато ги оставят сами, психясват. Аз искрено се надявам, че новият модел на управление на БАН няма да бъде свързан само с грижи за психическото здраве на учените, работещи в Българската академия на науките, а с разбирането, че парите, давани за наука в Националния научен център на България имат своята стойност, имат своя смисъл. Нещо повече, те са един много сериозен държавен ангажимент и аз с интерес ще следя начина, по който този ангажимент ще бъде изпълняван. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, процедурният ми въпрос е въз основа на чл. 86, ал. 3 от нашия правилник, която гласи - министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок на зададен му актуален въпрос, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение. В предходния Парламентарен контрол на 14 май 2010 г., петък, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, господин Трайков не се яви, за да отговори на зададените му въпроси. Вие бяхте председател на това заседание и споменахте, че е бил извикан на разговор с министър-председателя. Десетдневният срок, в който министърът е длъжен да даде обяснение пред Народното събрание, изтича на 24 май т.г. - ясно е, че той не може да изпълни тогава това свое задължение. Днес е последният ден, в който той може да остане в рамките на закона, ако желае да го направи, разбира се. Така, че Ви предлагам да му дадете възможност да обясни защо не се яви миналия петък на Парламентарен контрол.

Напротив, и за питанията...

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 31 декември 2009 г. – това е последният ден на първите три години от членството на България в Европейския съюз, България чрез ресорното министерство – това е вашето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, отправи искане до Европейската комисия за предприемане на защитни мерки с оглед на дерогация на задълженията, които страната ни има по отношение на директива на Европейския съюз в областта на енергетиката. Тя е свързана с ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големите горивни инсталации над 50 мегавата мощност. Касаеше се за пет топлоелектроцентрали, съответно: ТЕЦ „Бобов дол”, „Брикел” ЕАД, „Република” – Перник, ТЕЦ – Сливен, и „Марица 3”. На 4 април Европейската комисия се произнесе с решение, публикувано два дни по-късно в Официалния вестник, в което обявява искането на България като недопустимо и го отхвърля. Можеше да се очаква това решение, защото действително основанията за това искане не съответстваха на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и поетите от България ангажименти. По този повод влязлото в сила решение на Европейската комисия и създалата се ситуация, която всъщност е тази, която беше преди искането, аз отправям към Вас следния въпрос: Каква е експлоатационната мощност към момента на всяка една от петте централи? Какъв е срокът за затваряне на всяка една от тях, ако не се предприемат мерки, за да отговорят на екологичните изисквания на Европейския съюз и има ли в договорите за приватизация изисквания към собствениците на тези централи, които да позволят да се изпълнят екологичните изисквания в определените срокове? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин председател, благодаря Ви за коректното цитиране на парламентарния правилник. Въпреки това бих искал да поднеса извиненията си лично на Вас – народните представители, и на Вас, господин Иванов, за закъснението ми за парламентарния контрол миналата седмица. Съзнавам отговорността, която нося като министър. Не бих си позволил нарочно да неглижирам контролните функции на парламента. Бих искал да Ви уверя, че дълбоко уважавам институцията, авторитета на законодателната власт и на хората, които са получили доверието на обществото да я упражняват. Господин Иванов, по повод на въпроса Ви. Решението на Европейската комисия касае неприложимостта на чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България по подадената от страната ни молба. Независимо от отказа преговорите ще продължат. За целта е определен състав на работна група от експерти от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на околната среда и водите за провеждане на разговори с Генерална дирекция „Околна среда” за търсене на възможности за решение. Експлоатационните мощности на централите са следните: ТЕЦ „Бобов дол” – 420 мгвт – 2 по 210 електрическа мощност; ТЕЦ „Брикел” – 200 мгвт електрическа мощност и 1020 мгвт топлинна мощност; ТЕЦ „Марица 3” – 110 мгвт електрическа мощност; „Топлофикация – Перник” – 55 мгвт електрическа мощност и 148 мгвт топлинна мощност; „Топлофикация – Сливен” – 30 мгвт електрическа мощност и 116 мгвт топлинна мощност, от която реално е необходима 50. Важно е да се отбележи, че съгласно прилагащата програма, приета през 2004 г., дружествата са могли в периода до 2007 г. да предприемат мерки за привеждане на инсталациите в съответствие с изискванията на европейските директиви. Поради липса на навременни действия и прогнози с дългосрочен резултат от страна на държавата и операторите тогава, към настоящия момент ситуацията изглежда така: за ТЕЦ „Бобов дол” – към 31 декември 2007 г. е изведен от експлоатация един блок от 210 мгвт и предстои извеждане от експлоатация на втори и трети блок, респективно до 31 декември 2011 г. и до 31 декември 2014 г; за „Брикел” е предвидена ограничена експлоатация на централата – до 20 хил. часа след 2007 г. и извеждане от експлоатация преди 1 януари 2012 г.; с ограничена експлоатация е и ТЕЦ „Марица 3” – отново до 20 хил. часа след 2007 г. и извеждане от експлоатация преди 1 януари 2016 г. Съоръженията на гориво – въглища, топлофикациите – „Перник” и „Сливен”, все още не са приведени в съответствие с екологичните изисквания. В „Топлофикация – Перник” предстои 72-часова проба на природен газ на котел с топлинна мощност 86 мгвт. В експлоатация е все още един котел на въглища, като се има предвид, че ако не се изгради сероочистваща инсталация, и той ще бъде спрян. За „Сливен” е в процес изграждане на сероочистваща инсталация с цел привеждане в съответствие с екологичните директиви. Предприети са и мерки за привеждане на инсталациите към реалната им експлоатационна мощност, която е под 50 мгвт. Така централата ще излезе от списъка на големите горивни инсталации, които са под прякото наблюдение на Европейската комисия. Съгласно приватизационните договори купувачите не са поели конкретни задължения за екологични инвестиции. Ангажирани са да изпълняват комплексните разрешителни, издадени от МОСВ, както и да спазват разпоредбите на екологичните директиви. ТЕЦ „Бобов дол” към сегашния момент е заявил готовност да изгради сероочистващи инсталации, ако бъде дадена възможност за удължаване на сроковете за работа. Продажбата на централата е финализирана през м. януари 2009 г. и в приватизационния си договор купувачът е поел ангажимент за периода 2009-2014 г. да осъществи инвестиции в размер на 35 млн. евро. Към този ангажимент обаче няма санкция. В заключение, бих искал още веднъж да подчертая, че новото правителство предприе стъпка за отсрочка с цел съхраняване на работни места в рискови региони. Ще продължим да търсим решение, което е приемливо за България и за Европейския съюз.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за изчерпателния и действително коректен отговор. Както Вие отбелязахте в края на отговора, като изтъкнахте всички параметри на централите и задълженията, които реално трябва да бъдат изпълнени от тяхна страна, за да отговорят на изискванията на директивата, се вижда, че в приватизационните договори българската страна чрез Агенцията за приватизация и съответно правителството, което е стояло зад агенцията, не е поставило изисквания, респективно санкции, ако новите собственици на централите не изпълнят задължения, с които да могат да проведат експлоатацията след съобщените от Вас срокове. По стечение на обстоятелствата – и според мен съвсем неслучайно, и петте централи са собственост на Христо Ковачки – разследван за много големи злоупотреби и в същото време човек, към който има повдигнати обвинения за огромни неплатени данъци към държавата. Той не е направил необходимото, за да инвестира в централи, които, от една страна, ще позволят България да не бъде засегната в своя енергиен баланс чрез генерираните мощности; от друга страна, няма да бъдат създадени сериозни социални проблеми – нещо, което и Вие казахте, защото затварянето на централите означава спиране на работата на мини и освобождаване на персонал, който работи в самите централи. Смятам, че в това отношение би трябвало оттук нататък в рамките на определен диалог да се търси решение и да бъдат насърчени всъщност собствениците да направят необходимите инвестиции. Надявам се да намерите решение на този проблем!

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Иванов, точно това е пътят, по който сме тръгнали, и според мен единствено това дава някакви реални шансове за успех. В това усилие са инкорпорирани и съответните представители на работниците на централите. В случая всички имат еднаква цел, разбира се, при спазване на всички норми на законодателството и правене на необходимите инвестиции, които не са никак малки.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър! В програмата за управление на правителството основен момент в частта „енергетика” е отбелязан като създаване на енергийна борса в страната. Освен това мога да кажа, че в проекта за енергийна стратегия, който беше разгледан при едно обществено обсъждане, създаването на енергийната борса също се явява от ключово значение за развитието на енергетиката. Това е безспорно, защото чрез енергийната борса Вие като човек, представител на генерация, която може да оцени това, първо, ще се засили конкуренцията в сектора по отношение на предлагания продукт, а тук предлаганият продукт е електроенергията. На второ място, ще се достигне на борсата до реалната цена на този продукт, реалната цена на електроенергията. На трето място, ще се види доколко регулираните цени, които определя Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са действително защитни цени за българските крайни потребители, преди всичко за българските домакинства и дребния бизнес. И не на последно място, борсата, ако функционира по един прозрачен начин, без изкривявания, ако мога така да кажа, ще позволи финансово да се укрепят трите основни дружества в страната с държавно участие, които могат да предложат на борсата сериозен продукт. Това безспорно са Националната електрическа компания, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”. По този повод отправям към Вас следния въпрос: има ли сериозни пречки за създаване на енергийна борса у нас? Ако има, кои са те; ако няма, кога енергийната борса най-после ще бъде създадена? Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Иванов, благодаря Ви за въпроса, тъй като, както е добре известно, наличието на електроенергийна борса като организирано място за търговия с електрическа енергия ще осъществи всичко това, към което ние се стремим в енергетиката – необходимата прозрачност в ценообразуването, гъвкавост в договарянето, гарантирани плащания чрез кредитна институция, обявяване за всеки час на търговия на референтна пазарна цена, максимално използване на междусистемните преносни капацитети и възможност за едновременно разпределение на енергия и капацитет. Когато станах министър, веднага изисках разработките до този момент. Оказа се, че има писма от по 1-2 страници с общи размисли по въпроса, но самите доклади си ги бил прибрал някакъв сътрудник на един от министрите от предишния кабинет и все още не сме ги намерили. В тази връзка по-важните стъпки, които предприехме, са: В края на миналата година стартира финансиран от Норвегия съвместен проект за създаване на европейски модел на електроенергиен пазар и приложението му в България. Проектът се очаква да приключи през м. ноември т.г., като резултатите от него ще бъдат основа за вземането на решения относно най-подходящата форма за организиран пазар на енергия у нас - дали това да бъде самостоятелна национална борса в България или България да се включи към някоя от вече опериращите борси в региона и съответно коя да бъде тя. Второ, готов е проект на нови правила за търговия с електрическа енергия, в който е включен и раздел за търговия на електроенергийна борса. По отношение на техническото обезпечаване ЕСО е предприел необходимите стъпки за внедряване и разширяване на системата за администриране на пазара, като в началото на следващата година се планира тестване на модул, обработване на оферти на организиран пазар. Трето, анализира се необходимостта от промени в съществуващата нормативна и регулаторна рамка, които да обезпечат по-голям процент от търгуваните количества електрическа енергия в страната да бъдат осъществявани чрез борсата. Относно наличието на пречки за организираната търговия. При съществуващите условия най-голяма пречка, както и в други пазари по аналогия, би могла да се окаже липсата на достатъчна ликвидност. В тази връзка промените в нормативната база ще са насочени към осигуряване на нов критерий на групата на защитените потребители, възможно преструктуриране на дългосрочните договори за изкупуване на енергия от НЕК, изисквания за търгуване на определени обеми енергия от производителите на борсата. Създаването на организиран пазар е оправдан и необходим процес само при условия на достатъчни количества, които се търгуват по свободни цени и конкуренция между доставчици и купувачи. Бих искал да привлека вниманието Ви към две организационни задачи, от чието навременно изпълнение зависи създаването на борсата, а именно: Първата е преструктурирането на Електроенергийния системен оператор в съответствие с третия либерализационен пакет, което е предвидено да стане до м. март 2011 г. Втората - създаването на структура за управление на борсата под формата на дъщерна компания на ЕСО или преструктуриране на звеното за администриране на пазара в рамките на преструктурирания системен оператор – задача, която ще бъде изпълнена до м. септември 2011 г. В заключение бих искал да обобщя, че при сроково изпълнение на горепосочените нормативни регулаторни и технически условия създаването на енергийна борса би било възможно във втората половина на 2011 г. Това е нашата цел и мой личен ангажимент.

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм доволен, че ние всъщност мислим точно в една посока, тъй като под формата на отношение към Вашия отговор исках да изтъкна това. Първо, трябва да се намали частта на регулираната електроенергия. Тя трябва да бъде насочена към крайните потребители и към дребния бизнес. Всичко останало, за да се повиши ликвидността, трябва да излезе на борсата и там да се осъществява търговията. На второ място, Електроенергийният системен оператор трябва да получи своя напълно независим статут, включително по отношение на собствеността и това е съгласно третия либерализационен пакет, който прие Европейският съюз. Тези две условия и третото, за което Вие споменахте, че до края на м. ноември ще бъде изпълнено, а то е да се разработят процедурите в съответствие с европейската практика за изграждане на национална енергийна борса. Аз искрено ще се радвам, ако това, което заявявате тук – че след една година, първата половина на 2011, борсата може да се окаже факт, се сбъдне, защото особено в последните месеци, когато се разкриват тежки закононарушения в енергетиката, в държавните енергийни дружества, едно от най-големите нарушения е търговията с ток! Стига се до абсурда, че при свободната търговия (която по своя смисъл трябва да се осъществява при цени, по-високи отколкото на регулирания пазар, защото регулираният пазар има за цел да предостави гарантирани, защитени цени за всеки един от българските потребители – някои от тях с много ограничени доходи) се реализира много по-ниска цена, отколкото на регулирания пазар и това се случва в различни години. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Завършвам, господин председателю. На второ място, необходимо е да се направи такава прозрачна процедура, че действително хората да видят защитени своите интереси и финансово да се оздравят тези големи и важни за България енергийни дружества. Благодаря Ви още веднъж.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Първо искам да се извиня, господин министър, че Ви задавам актуален въпрос по тема, която според мен е значително по-важна - би могла да бъде и обект на питане, но трикратно не можах да убедя госпожа Цачева, че управлението на държавните дружества и максимизацията на приходите от тяхната дейност е основна дейност на министрите, и тя три пъти ми връща питането с подобно съдържание. Но, както се казва, всяко зло за добро. Ще имаме възможност на няколко пъти тук да си поговорим на тази тема. Още повече, че Вие още в началото на мандата си апелирахте и поставихте като едно от задължителните условия за новото ръководство на Атомната електроцентрала увеличаването на приходите от продажби на електроенергия на свободния пазар. Даже Вие тогава въведохте специален термин „максимизиране” на тези приходи. По-късно въведохте още една дума, която, ако трябва да използвам сега, въпросът ми ще звучи по следния начин: Бихте ли каунтифицирали максимизирането на приходите от продажбите на електроенергия от АЕЦ „Козлодуй”? И за да го преведа за българските граждани, които може би не са чак толкова запознати с чуждоземната риторика, ще кажа: бихте ли ни казали с колко и как са увеличени приходите от продажби на свободния пазар от Атомната електроцентрала в Козлодуй, каквато задача Вие поставихте на новото ръководство в централата? Благодаря.

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Овчаров! С удоволствие ще контифицирам ефекта от моето решение, като това ще е последната дума с латински корен, която ще използвам, за да не Ви затруднявам. През м. август 2009 г. предприехме промените в ръководството и търговското управление на АЕЦ „Козлодуй”, които целяха организиране на търговията с електроенергия на свободния пазар по начин, който да защити в най-добра степен интересите на централата. Общовалиден принцип е, че най-добрият регулатор на цената са пазарът и конкуренцията между пазарните участници. Ето защо въведохме ясни стандарти и унифицирани правила за търговията с електрическа енергия на свободния пазар. От м. септември миналата година в АЕЦ „Козлодуй” се провеждат търгове за продажба на ток, с които, първо, е осигурена надеждна и прозрачна процедура; второ, има равнопоставен достъп на всички регистрирани търговски участници; и трето, определени са ясни критерии и правила за сключване на договори за продажба на електрическа енергия. Организираните процедури предвиждат публично обявяване на датата за провеждане на търга, публично отваряне на предложените оферти, както и оповестяване на резултатите. Предоставянето на равен старт пред клиентите на дружеството е гаранция за постигане на по-добри икономически резултати. За периода август 2009 – май 2010 г. се наблюдава рязко намаляване на потреблението на електрическа енергия и спадане на цените както на регионалния, така и на международните пазари. Като част от общоевропейската енергийна система за България не са без значение ценовите равнища в съседните страни. Енергийните потоци са двупосочни и естествено влияят на пазарната ситуация, което неминуемо ще даде отражение и на продажбите на българските производители. Продажбите на електрическа енергия за вътрешния и външния пазар, реализирани на свободния пазар за първите четири месеца на 2010 г., са намалели с 4,14% спрямо същия период на миналата година. Спадът в приходите от продажби за същия период на свободния пазар, от друга страна, е 11,5%. Това е няколко пъти по-малко от общия спад на пазарните цени в региона, който е повече от 55%. Цифрите ясно показват, че докато цените в региона са намалели наполовина, АЕЦ „Козлодуй” е ограничила спада в планираните приходи до под 20%. Убеден съм, че този не лош резултат в дадената обстановка се дължи на въвеждането на ясни стандарти и правила за търговия. Те ни позволяват при всяка пазарна ситуация, а пазарните ситуации се променят, да постигнем най-добрите оферти и най-изгодните за производителите цени.

Благодаря Ви, господин министър. Вие признавате, че каунтификацията на максимизацията показва минимизация на приходите, тоест в резултат на вашите усилия приходите на атомната електроцентрала от продажбата на електроенергия на свободния пазар не само не са максимизирани, а намаляват. Не можах да разбера защо при спада на цените на електроенергията на международния пазар АЕЦ „Козлодуй” увеличава продажбите си именно на този пазар? Защо при, как да кажа, защитените цени на вътрешния пазар, за регулирания пазар, АЕЦ „Козлодуй” повишава продажбите си именно за този пазар и намалява продажбите си именно на пазарите, където има стабилни ценови равнища? Ще Ви кажа няколко числа, господин Трайков. Проверете ги, тъй като следващата седмица ще продължим този разговор. Намалените приходи на АЕЦ „Козлодуй” за първите три месеца на тази година в сравнение с първите три месеца на миналата година на свободния пазар са повече от 24,5 милиона. Общо приходите на АЕЦ „Козлодуй” за първите три месеца на тази година са с над 22 милиона по-малко, отколкото първите три месеца на миналата година. Продадената електроенергия на свободния пазар, господин Трайков, е 250 милиона киловатчаса по-малко. Произведената е 250, а продадената на свободния пазар е 300 милиона киловатчаса по-малко. Тоест нищо от това, за което Вие говорихте и настоявахте, когато заставахте на този пост, не се случва. Съвсем друг въпрос е, и за него ще си поговорим отделно, кои са тези преференциални потребители, чиято цена в България е намалена, и то значително? Кой и по какъв начин я определи? Кой и по какъв начин определи на българските потребители да се предлага така наречената цена банд и колко са тези потребители, които могат да купуват при тези условия? Но това са въпроси, за които ще говорим следващия път. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колеги, господин Овчаров! Мисля, че цифрите, които казах, бяха достатъчно ясни – 55% спад в общото ценово равнище, под 20% спад в приходите на АЕЦ „Козлодуй”. Вие сте инженер и знаете какво означават относителни цени, а не абсолютни.

Няма спад.

При това съм абсолютно сигурен, че резултатът щеше да бъде по-лош, ако беше продължена практиката от времето, когато Вие сте били министър и вашите приближени са ръководили централата, когато договарянето с търговците на електроенергия е ставало без конкурентна процедура в кабинета на търговския директор или на директора. Абсолютно съм сигурен.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин министър Трайков! На 11 май 2010 г. по време на пресконференция Вие съобщихте, че в рамките на от 3 до 5 месеца на Българската фондова борса ще бъде предложен 33-процентният държавен дял в електроразпределителното дружество Е.OН, снабдяващо с ток североизточната част на България. Беше уточнено, че въпросното дружество е отказало изкупуването на държавния пакет и в момента тече избор на финансов консултант относно първоначално предлагане на акциите. Целта на този ход е била да се придобие представа какъв ще е интересът от страна на инвеститорите и какви средства ще влязат в хазната. Не сте изключвали и възможността държавните дялове в другите две електроразпределителни дружества – ЧЕЗ и ЕВН, също да бъдат предложени на борсата. Тук е мястото да отбележа, че според акционерния договор и устава на трите електроразпределителни дружества България няма почти никакви права във вземането на решение на акционерите, както и решенията за определяне и получаване на дивидент. Абсолютно същата ситуация, според мен, ще се получи и с едни бъдещи акционери в тези 33%. Не на последно място желая да насоча вниманието Ви към това, че България се нуждае от нова и актуализирана национална енергийна стратегия, която ще оформи една ясна визия за развитието на енергетиката. В нея трябва да се намери основно място за бъдещето на електроразпределителните дружества и, естествено, държавните дялове в тях. Моят въпрос към Вас е: на какъв етап е решението да се продадат 33% от държавния дял в електроразпределителното дружество Е.ОН, кой ще е финансовият посредник и при какви условия ще има първоначално предлагане на акциите на Българската фондова борса? Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Владимиров! Изразявам благодарност за поставения от Вас въпрос, както и за загрижеността Ви за бъдещата приватизация на електроразпределителните дружества в Североизточна България. На последните Ваши въпроси – кой ще е посредникът и при какви условия, разбира се, не мога да отговоря, защото това ще бъде вече краят на процедурата. Какво предвиждаме да се случи дотогава и какви са мотивите за стъпките ни? Вие сте изключително прав, че според уставите на електроразпределителните дружества държавата в качеството си на миноритарен акционер, който притежава 33%, не може да влияе по отношение на вземането на решение за разпределение на дивиденти. Именно това е и един от мотивите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за оповестената позиция за раздържавяване на акционерното участие в двете дружества на Е.OН и то на пода на Българската фондова борса. Когато се осъществява една продажба на борсата и пакетът е разделен на лотове от по една акция, каквото е нашето намерение, то тогава цената за акция не се отличава съществено в зависимост от това дали се продават 33, 34 или 35%. Ако останем собственик, съществува несигурност за монeтаризирането на държавния дял, а приватизирайки миноритарния си дял държавата ще получи цена за участието си, която следва да включва и капиталовата печалба от това, че през последните години не е разпределян дивидент, а средствата са останали в дружествата при равни други условия. По-конкретно имам предвид, че в цената по една евентуална сделка при равни други условия се калкулират и неразпределените дивиденти (печалби). Конкретно за дружествата на Е.ОН в момента считаме, че можем да предприемем подготвителните стъпки за приватизацията, които са от техническо естество, като самото листване на борсата и продажбата на участието няма да предхождат приключването на проверките от съответните компетентни органи (ДКЕВР), които се осъществяват в момента. Нещо повече, предвиждаме констатациите от проверките, имащи значение за купувачите, да залегнат и в изготвения проспект по сделката. Веднага щом се убедим, че продажбата на участието на държавата няма да снеме отговорност от лицата, които се проверяват, факт ще бъде реализиране на приватизацията. По-конкретно това, което предвиждаме като стъпки, е следното: апортиране на държавното участие на „Е.ОН – България мрежи” АД и „Е.ОН – България продажби” АД в Държавната консолидационна компания. Това е в изпълнение на антикризисната програма на правителството и ще доведе до предпоставки за акумулиране на финансов ресурс за държавата, който ще бъде третиран като приход за бюджета. Втората стъпка е вземане на решение за приватизация на акционерното участие в „Е.ОН – България мрежи” АД и „Е.ОН – България продажби” АД от Съвета на директорите на ДКК и потвърждение от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Ще се следва новият ред на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като сделката ще бъде осъществявана от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Третата стъпка е вземане на решение за публично предлагане на акциите на електроразпределителните дружества по реда на Закона за публично предлагане на ценни книжа, като се впишат служебно емисиите от акции в Комисията за финансов надзор и се листват на Българската фондова борса при разделяне на пакета на лотове от една акция. Тази процедура следва да се извърши по реда на § 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, по реда на чл. 5, ал. 2 от същия закон и наредбата към закона. На конкурсен принцип ще бъде избран инвестиционен посредник, който да предложи акциите, собственост на държавата, на регулирания пазар. Цената по сделката ще бъде определена в информационния проспект, а Фондовата борса и търсенето ще покажат каква ще бъде крайната постигната цена. От всички гледни точки считаме, че това е най-добрият и най-прозрачният вариант за една сделка, още повече, че ще бъде реализирано служебно листване на Българската фондова борса на пакета от акции. Предвид факта, че мрежовата компания на Е.ОН работи на регулирания пазар като естествен монополист, има стабилни парични постъпления, като печалбата им за 2009 г. е 25 млн. лв., очакваме, че емисията ще има успех и ще привлече инвеститорския интерес.

Господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. За мен не стана ясно в какъв срок предвиждате да стане тази процедура. Не е ли по-добре държавата първо да получи своя дивидент, а след това да се мисли за листване на акциите на борсата? Благодаря.

Уважаеми господин Владимиров, на общи събрания на дружествата, откакто аз съм министър, държавата получи дивидент от печалбата за тази година. Това е така, въпреки че нямаше как да наложим това решение, ако мажоритарният акционер не го беше приел. Нямаме такива лостове. Затова смятам, че листването на държавния дял на борсата е най-добрият вариант за държавата. Що се отнася до сроковете, те са между 3 и 5 месеца. Както споменах, стъпките зависят и от външни събития, така че те ще бъдат съобразени една с друга.

Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! В началото на новия туристически сезон сме. Надявам се, че той ще бъде успешен. Надявам се, че все повече български и чуждестранни туристи ще се движат по нашите пътища. Това ще бъде признак, че страната ни излиза от икономическата криза. За никой обаче не е тайна, че отбивките покрай тези пътища не разполагат със система за събиране и извозване на смет, като се превръщат в места, които са на първо място нелицеприятни за тези, които вървят, спират и търсят възможност за почивка. Ще дам и конкретен пример в своя въпрос. Дал съм го. В участъка на магистрала „Тракия” от Бургас до Карнобат има отбивки. Няма нито една бензиностанция в това трасе. Същото важи и за новоизградената част от магистрала „Струма”. По тези отбивки, когато човек спре, единственото, което може да види, е огромно количество боклук и носеща се неприятна миризма. За разлика от останалите наши съседни и цивилизовани европейски страни, в България до момента не е правено нищо, че да се поддържа някаква хигиена около основните пътища в страната. Господин министър, моят въпрос към Вас е: предвиждат ли ръководеното от Вас министерство и Агенция „Пътна инфраструктура” поставянето и създаването на система за събиране на отпадъците, както и изграждането на тоалетни или поставянето на химически такива около пътищата от републиканската пътна мрежа?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чукарски, автомагистралите и пътищата първи, втори и трети клас са републикански пътища и са изключителна държавна собственост. Агенция „Пътна инфраструктура” е техният стопанин, който възлага и контролира дейностите по поддържането им и почистването в обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. При проектирането на автомагистрали приблизително през 10 километра се избира място за спиране, предвидено като площадки за отдих. Това е заложено и в проектите, които ние в момента работим. Законът за пътищата обаче не съдържа норма, която да ни задължава да ги оборудваме съответно като допълнителни услуги, освен само като места за отдих и спиране. Оборудвани места обаче са паркингите, мотелите, търговските обекти, изградени съгласно наредбите и с предназначение за специално ползване по протежение на пътищата. С цел за осигуряване безопасност на движението и за опазване на околната среда, Агенция „Пътна инфраструктура” има такава отговорност и тя възлага на фирмите, с които има сключени договори за текущ ремонт и поддръжка, поддържането на автомагистралите и пътищата и дейностите по почистване, включително и за почистване на отпадъци и други пречещи предмети от платната за движение, разделителните ивици, банкетите, обхвата извън платното за движение, лентите за принудително спиране и зоните за почивка. Знаете много добре, а и ние не крием, че през тази година бюджетът за поддържане на републиканските пътища е изключително ограничен. Фирмите изпълнители ще почистват периодично автомагистралите и основните пътни артерии на страната, но трябва да знаем, че лимитът е изключително тежък и ние имаме на разположение за съжаление много по-рестриктивна финансова рамка. Въпреки това обаче ще обърна внимание, като използвам тази трибуна: трябва да променим съзнанието на ползвателите на пътищата, съзнанието на хората, които се движат по тях. Всички виждаме когато сме спрели как се изхвърлят бутилки, пликчета, как се изхвърлят битови отпадъци от колите в движение. От тази гледна точка каквото и да направим, както и да чистим, нашите пътища няма да бъдат чисти, ако не си даваме сметка за това и не променим манталитета на потребителите. Трябва да имаме предвид, че и местните власти също са ангажирани с почистването и поддържането на пътните съоръжения и пътните принадлежности и трябва да бъдат отговорни в тези си действия. Затова искам да завърша със следното. Първо, искам да използвам тази трибуна, за да благодаря на господин Вълков – председател на Комисията по транспорта, защото той пое инициативата да се оборудват специални места и паркинги по основните артерии, там, където се събират тирове, за да можем поне там да гарантираме по-добра услуга на хората, които преминават транзитно през страната. Искам също така да благодаря и за Вашата инициатива и да Ви гарантирам, че, да, ще чистим само по-основните артериии, там, където има основни пътникопотоци. Те не са много на брой, те са няколко от първокласната републиканска пътна мрежа. Опитали сме се да заложим приоритетно, но няма да бъде така, както можехме да го направим, ако имахме 7-8-кратно по-големи бюджети, както е било в миналото. Основното обаче е все пак да потърсим заедно с вас решението как да променим манталитета на българските граждани – може би с по-високи глоби, може би с друг вид кампании, така че наистина да знаем, че това са нашите пътища. Те не са на този министър, не са на тази агенция, които могат да дадат всичко от себе си, но само всички заедно носим отговорността да се движим по едни добре почистени и добре изглеждащи европейски пътища. Понякога започваме и оттам – да не хвърляме, да не мърсим, да не цапаме. Благодаря.

Уважаеми господин председател, господин министър! Дотук бяхме в ролята на депутат, задаващ въпрос, и на министър, даващ отговор. Сега искам да Ви го кажа все едно, че не се намираме в тази зала, а да Ви го кажа като български гражданин на български гражданин, като обикновен човек. Това, което аз съм поставил във въпроса, не е за почистване на пътищата и около пътищата. Ясно е, виждали сме, че това се прави и то наистина е свързано с много средства. Но за да променим манталитета, за да стане това, което наистина може да промени и облика на страната ни, идеята ми беше да бъдат поставени кошчета поне на по-големите отбивки. Както е във всички бивши републики на бивша Югославия, както е около магистралите в Румъния - на големите отбивки да има ако не изградени, поставени химически тоалетни, където човек да може наистина да отиде, а не като спре, да не знае да смее ли да стъпи, като излезе от колата. Пак казвам, съгласен съм, средствата за почистване са недостатъчни, но смятам, че първото нещо, което трябва да направим, е да дадем възможност на хората, когато спрат и след това тръгнат от една отбивка, да има къде да изхвърлят боклуците си, а не да ги слагат отново в колата и да спират в първото населено място или където отиват и чак тогава да търсят къде да ги изхвърлят. В този смисъл, надявам се, че сме направили добро, поставяйки тази тема и създавайки възможност българските граждани да знаят, че е много важно, особено за чуждестранните туристи, като пътуват през страната ни, да виждат хубавата част от нещата, а не да виждат мръсотията по пътищата. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Всеки път, когато се съберат повече почивни дни, много хора напускат София и след това, като се връщат към столицата, стават огромни задръствания. И последните празници около Гергьовден показаха, че влизането откъм магистрала „Хемус” е трудно, задръстванията и опашките през Долни и Горни Богров са наистина, от една страна, терор за хората, които живеят в тези населени места, от друга страна – забавят с над 20-30 минути придвижването на автомобилите и влизането им в столицата. Във връзка с това въпросът ми е следният: предвижда ли инвестиционната политика на правителството ускорено изграждане на връзката от Околовръстния път на София до началото на магистрала „Хемус” при разклона за с. Яна? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукарски! Проектът „Строителство на автомагистрала „Хемус” от километър 0 до километър 8,5, Пътен възел гара Яна – Софийски околовръстен път, е включен в индикативния списък с проекти по оперативна програма „Транспорт” за периода 2007-2013 г. Предвиден е за финансиране от страна на бюджета на България, както и от страна на бюджета на Европейския съюз, така че е в оперативната програма. Дотук – добре. Оттук нататък фактите сочат, че обектът е част от трансевропейския Коридор 4 и той трябва да свърже съществуващата магистрала „Хемус”, достигаща в настоящия момент до Пътен възел гара Яна и Софийски околовръстен път при изграден и експлоатиран в момента Пътен възел на Софийски околовръстен път в края на бул. „Ботевградско шосе”. Оттам стартира вече така наречената Северна скоростна тангента – гр. София. Работи се изключително интензивно по този проект и ние се надяваме съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура” и Столична голяма община до края на годината да имаме окончателен технически проект. За изпълнението на този проект има изготвен парцеларен план на засегнатите от трасето на пътя територии, както и решение на Министерския съвет от ноември 2007 г. за отчуждаване на засегнатите имоти. Трасето не засяга територии, обект на археологически проучвания, така че работата почти е свършена. За проекта има направен и доклад за оценка на влиянието върху околната среда, който по предписание на Министерството на околната среда трябва да се допълни във връзка със засягането на терени за концесии за подземни богатства, тоест това е едната от двете въпросителни, които ние имаме. Оказва се и в момента върви проверка в министерството, че имаме две и потенциално още една трета концесия, които директно попадат в трасето на тази 8-километрова отсечка и тепърва ще изследваме защо и по какъв начин е допуснато такова нарушение. Вторият проблем, който имаме на сегашния етап за реализацията на проекта „Строителство на магистрала „Хемус” в тези 8 км е осигуряването на необходимото финансиране, за да можем да извършим отчуждителните процедури. Имаме нужда от 23 млн. лв. Предприети са действия за включване на обекта, опитахме се да ги включим в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура” за 2010 г., за съжаление неуспешно. Опитваме се сега с корекцията на републиканския бюджет, която ще стане до две-три седмици, отново да предвидим тези 23 млн. лв. Предприели сме съответните действия, обосновали сме ги още веднъж, така че даваме всичко от себе си. Ако бъде осигурен необходимият финансов ресурс и бъде направена корекция на бюджета за 2010 г., ние ще предприемем незабавни действия в рамките на нашата компетентност, за да изчистим отчуждителните процедури и дълбоко вярвам, че след три до четири седмици наистина ще можем да се похвалим с положителен отговор по този казус. Разчитаме на подкрепата на парламента. Считам, че това е един изключително важен проект. При осигуряване на ресурса ще изплатим моментално отчужденията и ще вървим напред с този проект. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Не мога да скрия, че отговорът, който дадохте на моя въпрос, ми хареса. Бях се притеснил, когато чух, че в инвестиционната политика, която има правителството, и в плановете, които има за корекцията на бюджета, основно средствата ще бъдат за магистрала „Тракия”, магистрала „Марица”, магистрала „Струма” и не чух магистрала „Хемус”. Сега, когато Вие казвате, че се предвижда възможност тези 23 милиона да бъдат заделени за закупуване на терените, смятам, че това е едно много правилно държавническо решение. И нещо много важно, Вие сте човек, който знае, че сегашният момент е най-удобният, сега са най-ниски пазарните цени на тези имоти в района и смятам, че държавата има шанс да се възползва от това и да закупи тези терени на една по-добра цена. Благодаря Ви за отговора.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Уважаеми господин министър, в последните години сме свидетели на масова миграция на ромско население в община Петрич. Ромите се самонастаняват и вече се е образувала нова махала или така наречената „Шекер махала”. Издигат се къщи, бараки, стопански постройки, помещения за добитък върху земи, които са собственост на граждани от общината. Самонастанилите се роми се включват сами в електроснабдителната мрежа и ВиК, което създава предпоставка за много аварии. Въпросът ми към Вас е: какви мерки предприема подчинената Ви Дирекция за национален строителен контрол и регионалните й звена за пресичане на незаконното строителство? Предвиждате ли издаване на актове за събаряне на незаконните постройки и кога ще стане това?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тетимов, във връзка с постъпилия от Вас въпрос в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, разбира се, веднага направихме проверка. Изпратихме сигнал и хора на място от Дирекция за национален строителен контрол. Последва проверка от служебни лица в сектор Благоевград при Регионалната дирекция за национален строителен контрол, Югозападен район, и община Петрич по документи и на място. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол от 13 май 2010 г. Съгласно констативния протокол за местността „Дълбошница” застроителният и регулационен план е одобрен със заповед от 16 май 1988 г. на община Петрич, кв. 121 и е разположен между улиците „Рокфелер”, „Охрид”, „Рила”, „Стойо Хаджиев” и „Кочо Мавродиев”, като по Плана за застрояване е предвидено свободно нискоетажно застрояване. Посочва се, че в сектор Благоевград и в община Петрич няма подадени сигнали от физически и юридически лица за образуване на ромска махала, наречена „Шекер махала”, в град Петрич. На място е установено, че няма самонастаняване на ромско население в чужди имоти, както и образуване на нова махала, наречена „Шекер махала” в кв. 121. По плана на град Петрич в квартала преобладава нискоетажно жилищно строителство, еднофамилни жилищни сгради на един-два етажа, с оформени дворове. От тази гледна точка и предвид всичко това ДНСК и съответно Министерството на регионалното развитие и благоустройството нямат основание за намеса по административния ред. Въпреки това аз съм подготвил един подробен доклад, който искам да Ви връча сега. Моля, запознайте се с него. Имаме включително и снимков материал, документи – всичко, което е плод на проверката. Ако има някаква несъгласуваност или ако просто в сигнала са посочени обекти, които не са били на място там или се намират на друго място, или ако Вие също така имате каквато и да било друга информация, моля, дайте я. Ние отново ще проверим. За съжаление, проверката на място показа тези резултати (министър Плевнелиев показва папка), които са по-различни от това, за което Вие сигнализирате. Аз Ви ги давам и съм готов да Ви съдействам, ако има каквито и да било нередности. Така че заповядайте доклада на РДНСК. Благодаря. (Министър Плевнелиев предава в папка доклада на народния представител Огнян Тетимов.)

Уважаеми господин министър, от това, което казвате, явно община Петрич изпада в някакъв смях в момента, защото не е истина. Вашите служители, които са от Благоевград, са направили проверка в общината, а не долу в самата махала и то в събота, когато не е работен ден. Аз я имам тази информация. Те изобщо не са слизали в махалата. Може би от общината са им подали грешна информация, защото хората, които се заселват там, това са техни избиратели, на които ще разчитат след година и половина да гласуват за тях. Затова те не са обезпокоявани от никой. Наистина при влизане в самия град, от дясната страна, до гробищният парк, строителството е жестоко. Това са къщи, които са без планове, без нищо. От друга страна, аз мога да Ви дам документи, с които хора в собствените си дворове построяват тераси или някакви допълнителни постройки, а РДНСК в Благоевград им събаря постройките. Не може да ги има тия двойни стандарти навсякъде – българите, които построяват в собствените си земи, в собствените си дворове, да бъдат тероризирани и събаряни техните постройки, а за ромската махала тук ми се чете някакъв доклад, който няма връзка с действителността. Не знам какъв снимков материал имате, но имам снимков материал и ще Ви го донеса във вторник, за да видите за какво става въпрос.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Тетимов, именно това е нашата отговорна позиция. Ние Ви даваме честно и почтено резултатите от тази проверка и очакваме от Вас да се конкретизирате, да посочите конкретни факти. Ние ще ги проверим отново и ще носим отново по същия начин, по който виждате, отговорността за действията си, тъй като те са много точно документирани, фотографирани. Няма как да сме по-конкретни от това, което Ви предоставих. От тази гледна точка бъдете сигурен, че всяка Ваша конкретизация ще доведе до много ясни и коректни действия от страна на компетентните държавни органи. Все пак виждате в момента, всяка седмица, че тези държавни органи имат и желанието – от вчера дискотека „Амнезия” вече се бута, в Бургас в последните няколко месеца също доста незаконни постройки бяха съборени. Така че, държавата иска и желае да покаже, че има държава и е на всички, независимо от това дали са роми или каквито и да са, всички те са почтени и достойни граждани на тази държава. Ние искаме да кажем само едно: моля, спазвайте законите! Благодаря.

Уважаеми господин министър, преди около два месеца питейната вода в община Белица поскъпна и е увеличена между 30 и 40%. Повишаването на водата е извършено от Държавно предприятия „Водоснабдяване и канализация” – Благоевград. Фирмата монополист не е посочила мотивите за това свое действие, като се има предвид че община Белица е една от най-бедните общини в България с над 50% безработица. Общината и градът се намират в обилна вододайна зона, а през последните години на прехода не е направена никаква инвестиция от страна на „ВиК” – Благоевград. Няма пречиствателна станция, водата постъпва гравитачно, фирмата се занимава единствено с експлоатиране на съоръженията, шахтите на вододайните зони, които са без капаци. Питейната вода не е защитена по никакъв начин. Цялата водоснабдителна мрежа е изградена с доброволен труд още през 1966 г. Въпросът ми към Вас е: какво е наложило поскъпването на питейната вода в общината, без да се заявят намерения за инвестиции и без да са направени такива? Ще направите ли необходимото, за да бъде възстановена старата цена на питейната вода? Имате подписка от жителите на община Белица, която наброява 3000 подписа.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тетимов, прилаганите от 1 януари 2010 г. цени на водоснабдителните и канализационни услуги – доставяне на вода и отвеждане на отпадъчни води, са утвърдени с Решение № 60 от 17 декември 2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Цените са образувани в съответствие с принципите и разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги и указания за образуване на цени на водоснабдителни и канализационни услуги, приети с Протоколно решение на ДКЕВР от 23 февруари 2009 г. В процеса на изготвяне на бизнес плана 2009-2013 г. е преразгледано структурирането на обособените водоснабдителни системи с цел тяхната оптимизация, повишаване на коректността при разпределянето на присъщите разходи, избягване на кръстосаното субсидиране между групите клиенти, както и във връзка с указанията на ДКЕВР. В тази насока бяха извършени трансформации на обособените водоснабдителни системи и от териториален принцип на разпределение се възприе начинът на доставяне и отвеждане на вода от и до потребителите, а именно гравитачен и смесен. Обособени са две системи: смесена и гравитачна. Увеличението на цените, приети от ДКВЕР общо за услугите за предоставяне на вода и отвеждане на отпадъчни води, това е обща цена, за гравитачната водоснабдителна система, като цяло в това число попада и община Белица, е от 0,73 лв. без ДДС на 0,93 лв. без ДДС или 27% в сравнение с 2000 г. Цените се образувани на основата на разходите за регулираните дейности на системите през 2008 г. като за гравитачната система, в която попада и община Белица, същите са в размер на 2 млн. 910 хил. лв. Одобрените от ДКВЕР прогнозни разходи са в размер на 3 млн. лв., тоест 107 хил. лв. по-високи от същите през 2008 г. Признатото увеличение е породено от следните фактори: повишаване на цените по сключени договори за външни услуги след проведени обществени поръчки по ЗОП, в това число охрана на обекти; намаление на потреблението, фактурираните водни количества от 325 хил.куб.м на 298 хил.м или с 8,3%. Поради икономическата криза и намаляващото население през 2010 г. се очаква потреблението в гравитачната система да се понижи с около 11% в сравнение с 2008 г., а в същото време експлоатационните разходи се увеличават. За 2010 г. са планирани следните инвестиции за ВиК мрежата на територията на общината: реконструкция на водопроводна мрежа, 500 м общо – 20 хил. лв., ремонт на пет водохващания и поддръжка на съоръжения по външната мрежа – 21 хил. лв., зониране на вътрешната водопроводна мрежа чрез регулатори за налягане – 18 хил. лв., възстановяване на асфалтови настилки – 25 хил. лв. Тоест има и предвидени инвестиции за 2010 г. Следва да се отбележи, че с писма от м. декември 2008 г. до всички кметове на десетте общини, чиито водоснабдителни и канализационни системи се поддържат и експлоатират от ВиК – гр. Благоевград, са изпратени за становища копия от подготвения бизнес план за дейността на дружеството за периода 2009-2013 г. Досега не са получени никакви възражения. (Председателят Лъчезар Иванов дава сигнал за изтичане на времето.) Що се отнася до качеството на водата в резултат на извършения през годините мониторинг не са установени никакви отклонения от нормите по всякакви показатели, в дружеството не са постъпили абсолютно никакви сигнали, включително в РИОКОЗ за отклонение от нормите. Така че, качеството на водата е добро. Благодаря.

Господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Надявам се хората от община Белица поне от Вас да разберат за какво е повишена цената на водата. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Около строителството на Националната спортна зала има две безспорни тези. Първо, че на България е необходима национална спортна зала. Второ, че като съоръжение тя е уникална като обем, като сложност и като значение не само за София, но и за страната. Но има и редица спорни въпроси, които независимо от продължаващото строителство, висят наистина като воденичен камък. На първо място, не стана ясно, когато беше намалена цената от 108 милиона на 90 милиона, за сметка на кого беше направено – дали беше оразмерена печалбата на фирмата, която спечели търга, или може би е за сметка на конструкцията, а дори и на сигурността на сградата. На второ място, не стана ясно как така Министерството на спорта - не вашето министерство, пропусна да проведе на време търг за избор на фирма–надзорник, в резултат на което част от строителството беше изпълнено без никакъв строителен надзор. На трето място, не стана ясно защо и в момента има сериозни различия между първоначалния проект за реализиране на залата и този, който се изпълнява в момента и който продължава да се движи напред. И на четвърто място, което може би е най-важно, не е ясно дали действително залата е устойчива с изискванията, които се предявяват към такъв тип строителство. По този, именно четвърти, повод беше насрочено изготвянето на техническа експертиза по техническия проект на част „Конструктивна” и по повод на експертизата отправям към Вас следните въпроси: считате ли, че при направените констатации, забележки и изисквания в експертизата, конструкциите на залата имат необходимата сигурност и гарантират здравето и живота на зрителите? Ако отговорът е отрицателен, кои са необходимите мерки за привеждане на конструкцията в безопасно състояние? Ако не бъдат взети необходимите мерки, кой би понесъл отговорността за евентуална авария? И изброявам съответно институциите, които са длъжни да отговорят. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Сега директно на поставения въпрос. Към въпроса Вие сте приложили копия от техническо експертно становище по техническия проект, по част „Конструктивна” за посочения строеж. Изготвена е от техническия експертен съвет, назначен със заповед от 1 март 2010 г. на председателя на Камара на инженерите – гр. София. Има копия от извадка на по-важните дефекти на проекта за Многофункционална спортна зала, установени от техническа експертиза на Камарата на инженерите, изцяло подкрепени и подписани от доц. д-р инж. Йонко Пенев. Също така са приложени и други документи, относими към изпълнението и бъдещото функциониране на залата. Видно от представените документи и по-конкретно заключенията на техническо експертно становище, техническият проект по част „Конструктивна” е изготвен в съответствие с действащите български строителни технически норми и отговаря на изискванията за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. От съставителите е препоръчано да бъдат взети под внимание описаните в т. 7 от техническото експертно становище общи забележки и препоръки, които включват допълнителни анализи, сравнителни изчисления, планиране и провеждане на експериментално изследване на покривната стоманена конструкция, препоръка за придвижване и предвиждане в проекта на допълнителни връзки между конкретни елементи на конструкцията да се изготви отделен работен проект за монтажните кули и проект за мониторинг по време на изпълнението на конструкцията на залата. С горецитираната извадка на по-важните дефекти на проекта за Многофункционална спортна зала, установени от техническата експертиза на Камара на инженерите, са систематизирани и подробно описани къде се намират подробните текстове от техническото експертно становище като е заявено, че същите се подкрепят от доц. д-р инж. Йонко Пенев. Във връзка с гореизложеното ви уведомяваме, че от представените документи не може да се направи извод, че проектираната конструкция на Многофункционалната спортна зала - София, след реализирането й няма да може да изпълнява предназначението си. В този смисъл изготвеният по част „Конструктивна” проект отговаря на изискванията на чл. 169 от Закона за устройство на територията във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Независимо от тази констатация Министерството на физическото възпитание и спорта може и трябва в качеството му на възложител по смисъла на Закона за устройство на територията на строежа да изиска от проектантите на Многофункционална спортна зала – София, да изпълнят препоръките, описани в т. 7 от техническото експертно становище. За да подпомогнем този процес ние изпратихме чрез ДНСК официално по ред и с писмено становище и с всички тези констатации до Министерството на физическото възпитание и спорта препоръка да извършат именно тези действия в качеството им на възложител. Участниците в строителството, съобразно тяхната компетентност – Вие знаете много добре, носят отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с изискванията на нормативната уредба за устройство на територията. В тази връзка при възникване на авария по време на строителството, съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията, отговорността за нанесените щети, от виновни действия и бездействия е на проектантите по отделните части на инвестиционния процес и/или на строителя и/или на лицето, упражняващо строителния надзор на строежа. С една дума: благодарим за констатациите, изпратили сме ги към Министерството на физическото възпитание и спорта, а ДНСК във функцията си на проверяващ орган ще проверява, ще контролира дали залата се изпълнява спрямо проектите, на базата на които е издадено строителното разрешение и спрямо законодателните норми в България. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие съвсем точно цитирахте заключението на експертизата и аз действително отправях въпрос именно по втората част, която е написана – по надеждността на техническия проект, където в т. 2.4 е препоръката, предписаните от експертите общи бележки и препоръки да бъдат взети под внимание в проекта. Аз не заявявам, че залата при започването на нейното функциониране няма да може да изпълнява предназначението си, макар че по отношение на предназначението поради промени в конструкцията то ще бъде сериозно стеснено по изявленията на спортисти и спортни федерации. Но, отново казвам, касае се за надеждността на сградата, защото имаме лошите примери в миналото. Един от секторите на стадиона „Васил Левски” се наложи да бъде разрушен и наново построен именно поради ненадеждност в конструктивна част от изградената конструкция. Когато „Щрабак” изготвяше разширението на летище София – Терминал 2, по същия начин част от покривната конструкция падна. За щастие, нито в първия, нито във втория случай имаше жертви и пострадали хора. Но ние – общо като институции, и най-вече изпълнителната власт са длъжни да гарантират, че сградата на Националната спортна зала ще бъде напълно устойчива, защото има сериозни опасения, че избраната покривна конструкция може да доведе до задържане на лед, влага и при дъжд и сняг става нестабилна. Господин министър, по този повод, тъй като заявявахте, че ще носите отговорност, ако нещо се случи, тъй като проектът беше инженерингов, тоест проектантът и строителят са едно и също юридическо лице, аз Ви моля: ДНСК, която е представител на държавата, да изпълни стриктно своите задължения, за да гарантираме на гражданите, че посещавайки залата, няма да има опасност за тях. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въз основа на решение на Четиридесет и първото Народно събрание от 7 октомври 2009 г. и заповед на проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, е извършен одит на Пътната агенция, както следва: 1. по финансовото управление на бюджета и имуществото за периода 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г.; и 2. по процедурите за възлагане на обществени поръчки за периода 1 януари 2007 г. – 30 юни 2009 г. Докладът по извършения одит беше разгледан на общо заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Бяха констатирани редица нередности, като част от тях са изпратени на министъра на финансите, защото представляват административни нарушения по Закона за обществените поръчки. Друга част от констатираните нередности са изпратени на главния прокурор на Република България за предприемане на действия в рамките на неговата компетентност. От доклада на Сметната палата става ясно, че управлението на агенция „Пътна инфраструктура” е било неефективно. В него е посочено, че размерът на осчетоводените аванси с изтекъл срок на усвояване възлиза на 9 млн. 700 хил. лв., като за платената като аванси сума не са били представени съответни документи от контрагентите на агенцията и не са били предприемани никакви действия към неизправните контрагенти по неизпълнените договори. Христоматиен пример в тази посока е направеното в Областно пътно управление – Разград, където за един и същи пътен участък са сключени три договора и в продължение на четири години работата е превъзлагана, давани са аванси и в одитния период работата не е завършена. В резултат на извършения одит и на основание чл. 41, ал. 1 от Закона за Сметната палата са дадени 11 препоръки на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, като срокът за тяхното изпълнение е три месеца. Тъй като срокът вече е изтекъл, въпросът ми към Вас, господин министър, е следният: какви са предприетите мерки за изпълнение на препоръките, отразени в доклада на Сметната палата, за преустановяване на нарушенията, в т.ч. реализирана ли е персоналната отговорност на виновните служители от агенцията? Изпълнена ли е и по какъв начин препоръката на Сметната палата за предприемане на действия за възстановяване на всички авансови, представени от АПИ на контрагентите средства, за които сроковете за отчитане са изтекли?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков! На трите конкретни въпроса, които задавате, първият от които: какви са предприетите конкретни мерки за изпълнение на препоръките, отразени в доклада на Сметната палата за преустановяване на нарушенията? За да изпълним тези 11 препоръки на Сметната палата, Управителният съвет на АПИ веднага след като излязоха констатациите утвърди план за действие на 12 февруари 2010 г. В него са набелязани по 4-5 мерки за отстраняване на всяка една от тези препоръки. Към 28 април направихме контрол върху изпълнените мерки. Ще посоча само няколко примера. Относно препоръката да се създаде организация за планиране на текущите разходи и разработване на годишни програми и годишна инвестиционна програма, са извършени следните действия. Изготвени са такива програми по всички областни пътни управления, включително за рутинно текущо поддържане, за аварийни ремонти и зимно поддържане. Дирекция „Експлоатация и поддържане на републиканската пътна мрежа” ежемесечно ще предоставя месечни задания по дейности, за да не изпаднем в ситуацията, в която 4-5 години бяхме – агенцията възлагаше минимум 100 млн. лв. в повече, отколкото с ресурс разполагаше. Затова се опитваме с тези много ясни и точни правила – пълен бюджет, пълни разпределения, ежемесечни задачи, има ли го в задачата – върши се, няма ли го в задачата – не се прави, а не просто юруш напред и след това в края на годината – разплащане. В съответствие с изискванията на Министерството на финансите ежегодно разработваме и представяме за утвърждаване годишни инвестиционни програми. Управителният съвет на АПИ е утвърдил с протокол месечно разпределение на бюджета по програми и поименен списък на капиталовите разходи, разпределение на средствата за текущ ремонт и поддръжка. Искам да кажа, че ние сме първото министерство и с това наистина се гордеем, което на 12 май въведе нови правила за поемане на инвестиционни ангажименти във всичките му дружества. Тези правила са качени на сайта, с чек-листи, с предварителен контрол, за да не изпадаме в ситуацията кой е разрешил и кой не е разрешил поемането на определен разход, а и преди всичко да дадем възможност на хората от администрацията да работят почтено и без страх. В тези чек-листи те само пишат: „да” и „не”, има ли го в поименния списък, сметнато ли е и т.н. Бих искал много по-задълбочено да коментираме тази тема със сигурност през следващите месеци, защото смятам, че тези правила ще помогнат на всички министерства хората да работят по-достойно и по-спокойно. По отношение на сумите и старите задължения, знаете, че разплатихме вече над 150 млн. лв. Всички те станаха на база на споразумения, които се подписаха между Министерството на финансите, фирмите и МРРБ. След 31 март вече заработи механизмът чрез Българската банка за развитие. Ние сме одитирали над 300 договора и сме прошнуровали всички фактури, проверили сме – механизмът работи, разплатили сме. Вече като първо министерство имаме над четири разплащания за над 2 млн. лв. и подготвяме още 6,5 по този механизъм, така че да можем да разплатим до последния лев, но само там, където сумите са ликвидно изискуеми и нямаме съмнения за злоупотреби. Относно препоръката да се предприемат действия за ефективно упражняване на инвеститорски контрол, в дирекцията има сформиран допълнителен екип от координатори, които персонално отговарят за сертифициране и фактуриране. Минавам към втория въпрос, тъй като времето напредва. За констатираните нередности от одитираните екипи е уведомен главният прокурор. В момента в АПИ се реализират и структурни промени, и оптимизиране на експертния състав. Има доста освободени служители, включително на база на констатациите от доклада на Сметната палата, включително и хора на ръководни длъжности от централната и специализираната администрация. На третия въпрос – какви действия са предприети по отношение на контрагентите и авансите, изготвен е анализ на всички предоставени аванси. Предприети са действия по всеки един от тях. С решение на Управителния съвет на АПИ е изготвена заповед, която задължи всички ресорни дирекции и координатори на обекти. Фактите са следните. Към 1 януари 2010 г. са предоставени аванси – това, което констатира и Сметната палата – по договори в размер на 43,8 млн. лв. Към 26 април т.г. авансите са редуцирани до 36 млн. лв. В процентно отношение прихванатите суми са около 16%, тоест, успели сме да прихванем 7,1 млн. лв. Остават 36 млн. лв. От тези 36 пълният анализ на лев по лев, обект по обект показа, че 9 бр. договори на обща стойност 6,3 млн. лв. са абсолютно неспасяеми. От тази гледна точка агенция „Пътна инфраструктура” след проведени преговори с дружествата длъжници стартира процедури за нотариални покани и последващи действия чрез съда и съдебната инстанция. От раздадените 43 млн. лв. аванси, някои от тях висят по 2-3-4 години в тези дружества, а срещу тях няма извършени дейности. Седем милиона лева сме удържали. По другите 30 милиона се работи и те се приспадат. Шест милиона и триста хиляди лева са неспасяеми. Изпратили сме нотариални покани. Благодаря.

Уважаеми господин министър, принципно към удовлетворен от Вашия отговор по отношение на предприетите мерки по финансовия одит. Дано тези мерки не останат само на хартия, а действително ефективно да могат да се прилагат. По отношение на несъбираемите аванси обаче, които разбрах, че са около 6 млн. 300 хил. лв., имам какво да кажа. Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. Не може от 2003 г. да съществува фирма, която да има да дава на държавата 2 млн. 900 хил. лв. и шест години да не й бъде потърсена отговорност! Нещо повече, през 2008 г. е сключен нов договор с тази фирма и тя е получила нови аванси за над 900 хил. лв., от които не е върнала повече от 230 хил. лв. Как ще ги върне, когато тя шест години не е върнала близо 3 милиона? Просто на това нещо трябва да бъде сложен край и неслучайно един от първите закони, които бяха променени в Четиридесет и първото Народно събрание, беше Законът за пътищата, в който като принципал, като министър на регионалното развитие Вие отговаряте за тази пътна агенция. Това, което се направи в последно време – мерките, които се взеха, действията, които Вие предприехте, смятам, че е в правилна посока и затова Ви пожелавам успех.

Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моят въпрос, господин министър, към Вас е свързан с Програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния. Както е известно, България е страна по изпълнението на общо 12 програми за териториално трансгранично и международно сътрудничество на Европейския съюз. Особен интерес и особена важност за нас има програмата с Румъния, като тази Програма за трансгранично сътрудничество касае дунавските общини по българското дунавско поречие – това са 34 общини. Трябва да обърна внимание, че това са общините, които са в тежко икономическо и социално състояние – съответно тази програма дава един много сериозен шанс за тях. През 2008 и 2009 г. България изпълняваше стриктно своите ангажименти и осигуряваше необходимите финансови средства за подготовката на проектите по тази програма. В момента имаме подготвени 62 проекта на стойност над 101 млн. евро. На Вас Ви е известно, че по тази програма имаме общо 262 млн. евро за усвояване, като чистата субсидия от Европейския съюз е 218 млн. евро. За да може да бъде реализирана обаче програмата, беше необходимо да бъде подписан меморандумът с румънската страна и съответно да бъде осигурено 15% от общата сума национално съфинансиране. За проектите, за които говорих и кандидатстваме, това е сума около 7,5 млн. евро. Моят въпрос към Вас е дали са осигурени необходимите средства за национално съфинансиране по програмата с Румъния, като се има предвид, че Вие подписахте меморандума с румънската страна – трябва да Ви поздравим за това, и съответно нашите общини очакват спешен старт на програмата? Но това не е възможно, защото, както докладва Вашият екип на заседанията на Комисията по европейски въпроси, средствата не са осигурени от Министерството на финансите. Очаквам Вашия отговор.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Министерството на регионалното развитие и благоустройството въз основа на подадена заявка от Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” заяви пред Министерството на финансите финансовите ресурси, необходими за националното съфинансиране през 2010 г. на всички трансгранични, транснационални и междурегионални програми, съфинансирани от Европейския съюз, в които Република България участва с цел тези средства да бъдат заложени в консолидирания бюджет за 2010 г. В течение на настоящата година се оказа, че част от заявените публични финансови средства не са осигурени. В частност този проблем засяга особено тежко гладкото изпълнение на програмата, която Вие визирате – „България–Румъния 2007-2013 г.”, където е в ход интензивен процес на сключване на договори - водещите партньори на одобрени проекти с управляващия орган на програмата, а именно това е Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, за средствата от Европейския фонд за регионално развитие. При създалата се ситуация националният партниращ орган по програмата, именно това е Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не е в състояние да подписва договори с участващите в тези проекти български партньори за национално съфинансиране. Редица въпроси се решават в рамките на бюджета на МРРБ. Искам да Ви кажа, че в рамките на оскъдния ресурс, който имаме и надявайки се дълбоко, че наистина проблемът ще бъде решим, от парите за заплати на други служители, от малкото пари, които имаме за елементарните нужди на министерството, ние успяхме да даваме в тези седмици и месеци, за да можем да изградим структурата, хората в Плевен, офиса в Плевен, да ходим, за да работим заедно с нашите румънски колеги. Наистина сме убедени, че тази програма има дълбок смисъл и ние даваме всичко от себе си. Този подход на министерството в рамките на оскъдния си ресурс е приложим само и единствено по отношение на дейности и задачи, които са подготвителни. Тук вече стигаме до основната част, а именно че е време да подписваме и да изпълняваме договори. С оглед преодоляване на възникналите затруднения МРРБ проведе интензивни консултации с шест други министерства, с български институции, постоянно сме в контакти с румънския посланик. На 30 март 2010 г. внесох доклад в Министерския съвет, който беше подписан от министъра на регионалното развитие, от министъра на външните работи, от министъра по управление на средствата от Европейския съюз, относно необходимите средства, за да заостря още веднъж вниманието на Министерския съвет за изпълнение на програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, в които нашата държава участва. На заседанието си на 31 март Министерският съвет разгледа доклада и го прие положително. Очакваме осигуряването на финансовите средства и имаме пълна готовност с всичките си ангажименти. За да обобщя, Вие сте абсолютно права да сигнализирате, да се притеснявате, да фокусирате върху този сериозен казус. Ситуацията е критична, но все още е под контрол. Имаме надежда, че в следващите две до три седмици ще бъде осигурен финансовият ресурс - тогава ще вървим напред и с тази програма. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър Плевнелиев! Аз искам да Ви благодаря за откровеността и за много открития тон, с който споделихте и Вашето неудовлетворение. Разбирате, че от тази трибуна единственото, което мога да направя, е да изразя изключителната си тревога, загриженост и разочарование. По никакъв начин не удовлетворява, разбира се, отговорът, който ми давате. В случая виждам, че от формална гледна точка правилно съм отправила този въпрос към Вас, но по същество – използвам трибуната и камерите да го пренасоча към министър Дянков. Към Вас мога да изразя само съчувствие, тъй като Вие правите всичко възможно, но без осигуряване на нужното съфинансиране не може да се изпълни нито един от тези проекти, които са ключови, важни, и особено в условия на криза – касаят 34 български дунавски общини. Мога само да кажа, че на база и на решението, което сте взели в Министерския съвет, остава големият въпрос към министър Дянков: защо той не изпълнява взети решения на висшия орган на изпълнителната власт в България? Трябва да припомня, че румънските ни партньори вече усвояват средства по програмата. Да не се окаже накрая точно, когато имаме да изпълняваме такива сериозни ангажименти и толкова много проекти, българските граждани и българските общини да останат лишени от възможността да се възползват от европейските средства. Да не се въведе в действие принципът „скъпи на триците, евтини на брашното” - заради някакви наистина частични средства от 15% да провалим цялата програма, която е от изключителна важност. Затова ще си позволя да пренасоча мой въпрос към вицепремиера и финансов министър господин Дянков. Още повече трябва да припомня, че генералният директор на Европейската комисия Дир Канер посочва с тревога в последното си писмо от м. април, че кофинансирането е ключов елемент, за да могат да се използват пълноценно всички средства на Европейския съюз. Затова мога само да призова да се изпълняват решенията на Министерския съвет и препоръките на Европейската комисия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Плугчиева, уважаеми дами и господа народни представители! Всички Вие съзнавате много добре и много повече от всички останали критичната ситуация, в която фискално се намира държавата. Причините са ясни на всички нас. Искам да Ви кажа, че решението на Министерския съвет достатъчно много фокусира и приоритизира тази изключително важна тема за дунавските общини, така че ние ще я решим. Но в едни времена, в които имаме примерно 4,5 млн. лв. за ВиК сектора, или имаме 3,5 млн. лв. за геозащитни дейности, дълбоко съзнавате всички вие и всички български граждани, че суми от порядъка на 18 до 30 млн. лв. на годишна база са сериозно бреме и сериозна тежест, така че правителството оптимизира до последния лев, за да не падне пък фискалната и макроикономическата стабилност на държавата. Гарантирам, решенията на Министерския съвет също си казват тежката дума, че следващите 2-3 седмици този казус ще бъде изчистен. В постоянен диалог сме с дунавските общини, знаем за техните проекти и имаме време да реагираме. Разбира се, Министерският съвет си каза тежката дума и Министерството на финансите ще изпълни този ангажимент. Надяваме се в следващите 2-3 седмици казусът да е приключен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Ангажимент и задължение на държавата в лицето на своите институции е населените места в Република България да бъдат в регулация с изготвени подробни устройствени планове, кадастрални карти, изготвяне на техническата инфраструктура - улици, канализация, водоснабдяване, електроснабдяване и т.н. Какво се случва в момента и от много години насам? Тези неща се правят в населени места до границите на квартали, които са населени предимно с хора от ромски произход. В тези квартали, в повечето от тях, няма канализация, няма водоснабдяване, няма тротоари, няма асфалтирани улици, да не говорим за детски площадки и озеленени площи. Както Вие преди няколко минути в отговор на друг въпрос заявихте, че всеки български гражданин е достоен да живее в благоустроени квартали и държавата трябва да изпълни своите ангажименти към него, затова аз отправям своя въпрос относно тези ангажименти на държавата по отношение на хората от ромски произход. Именно затова Програмата за подобряване на жилищните условия на ромите е изключително важна и в частност изпълнението на Плана за действие, предвидените конкретни мерки, да речем, за последната 2008-2009 г., в която съм задала въпроса си, и Планът за действие за 2010-2011 г. Уважаеми господин министър, изпълнен ли е Планът за действие за изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България 2005 2015 г., има ли такъв за 2010 г. и какво предвижда той е моят въпрос, изхождайки от това, че вече половината от периода – пет години, са минали от началото на тази програма? Нека да знаем и ние, и българското общество какво се е случило до момента, защото постоянно се говори колко много се прави за ромите и колко пари се харчат. Нека да видим какво точно е направено. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! В отговор на Вашето писмо от 3 декември 2009 г. ние имахме възможност да Ви информираме относно изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България за 2005-2015 г., която е приета от Министерския съвет с Решение № 12 от 22 март 2006 г. Програмата е подготвена в съответствие с Националната жилищна стратегия и в изпълнение на Плана за действие за реализация на международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”. Тя е обоснована от необходимостта да се реализира напредък в решаването на жилищните проблеми на ромите в неравностойно положение в пряка връзка с просперитета на ромите и на цялото българско общество с неговата социална етническа сигурност. Индикативната стойност на тази национална програма към момента на нейното създаване възлиза на 1,26 млрд. лв. за срок от десет години. Финансовото осигуряване е планирано да се извършва 40% от държавния бюджет, от общинските бюджети и от структурните фондове на Европейския съюз. В изтеклия период от 2006-2009 г. националната програма се е финансирала само чрез държавния бюджет, и то, както следва: за 2006 г. – 252 хил. лв.; за 2007 г. – 10 млн. 252 хил. лв., от които 10 млн. лв. са от централния бюджет; за 2008 г. – 10 млн. 252 хил. лв., от които отново 10 млн. лв. са от централния бюджет; и за 2009 г. са 11 млн. 517 хил. лв., които изцяло са от централния бюджет. Конкретно по изпълнението за 2008-2009 г. ми е предоставена следната информация и аз искам да Ви връча изключително подробен доклад, който е от много, много, много страници, конкретно отговарящ на Вашия въпрос какво е свършено. Но все пак да обобщя, че са извършени дейности по създаване на кадастрални карти, кадастрални регистри в 21 населени места, в 19 общини, в 4 района на Столична община с компактно ромско население. През 2008-2009 г. са изпълнени инвестиционни дейности със средства от републиканския бюджет за подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура, като са усвоени 8 млн. 800 хил. лв. през 2008 г. и 11 млн. 517 хил. лв. през 2009 г. Предстои внасянето на актуализирана национална програма на заседание на Министерския съвет, заедно с План за действие 2010 2011 г. Планът предвижда следните действия конкретно: изработване на кадастрални карти и кадастрални регистри на стойност 5 млн. 100 хил. лв. за 2010 г. и 7 млн. лв. за 2011 г.; изграждане на нова и доизграждане на съществуваща инфраструктура в размер на 9 млн. 300 хил. лв. за 2010 г. и 6 млн. 500 хил. лв. за 2011 г.; изграждане на социални жилища за 5 млн. лв. за 2011 г. и изработване на подробни устройствени планове, изготвяне на проекти и други съпътстващи дейности. По тази тригодишна бюджетна прогноза за периода 2010-2012 г., съгласно указанията на Министерството на финансите Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предоставило с Писмо № 15/74 от 8 септември 2009 г. макет за заявяване на средствата от централния бюджет. В този макет по програмата „Подобряване на жилищните условия на ромите” за 2010 г. сме заявили 15 млн. лв., за 2011 г. – 20 млн. лв., и за 2012 г. – 33 млн. лв. С цел спазване на принципите за прозрачност и равнопоставеност са изработени критерии. Имаме готовност, имаме проекти. В момента, в който се осигури финансиране на програмата, ще стартира веднага и нейното изпълнение. С оглед важността на повдигнатия въпрос обаче искам още веднъж да кажа, че имаме изключително подробен доклад. Ще Ви го дам, за да се запознаете с него. Това ще бъде много по-ясен и точен отговор, тъй като едва ли мога да обясня стотиците таблици и документите в двете минути, с които разполагам. Благодаря.

Господин министър, Вие казахте много неща по отношение на изпълнението на програмата за подобряване на жилищните условия на ромите. Какво става ясно от това? Мерките, които са предприети, и плановете за действие за 2006, 2007, 2008 и 2009 г. предвиждат изработване на подробни устройствени планове, кадастрални карти и кадастрални регистри. Оказва се, че за тези четири години са изработени такива подробни устройствени планове и кадастрални регистри, поне доколкото разбрах от Вас, само в 21 населени места в Република България. За четири години – в 21 населени места. За 2010 и 2011 г. Вие отново предвиждате изработването на подробни устройствени планове, тоест същите неща, които са били предвидени в действията, които трябваше да се извършат през последните няколко години. Това означава, че по тази програма се тъпче на едно и също място. В интерес на истината – няма никакво развитие. Ангажимент на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е да поиска и да настоява за финансиране на тази програма, което за 2010 г. не е направено. Вие твърдите, че по тези мерки досега е използвано финансиране само от държавния бюджет. В края на миналата година, през м. септември, Министерството на финансите отказа едно заемно споразумение, което трябваше да финансира изграждането на нови жилища по тази програма, вследствие на което в държавния бюджет не бяха предвидени средства за съфинансиране на програмата, което на практика блокира нейното действие. До 30 април 2010 г. задължение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е да направи анализ на Плана за действие за 2008 и 2009 г. и да внесе План за действие за 2010 и 2011 г., което не е направено. Разбирам, че работите по този план, но към момента все още това не е извършено. Питам: кога ще се вземе решение на Министерския съвет за одобряване на този план и кога детайлно той ще започне да работи за 2010 г., имайки предвид, че вече сме средата на годината?

Благодаря за предоставената ми възможност. Аз не искам да защитавам предишното правителство, но ще го защитя всъщност, защото този доклад от 30 страници, който Ви предоставих, всъщност е доклад, който показва, че все пак нещо се е случило. Ние обобщаваме какво се е случило между 2006 и 2009 г. Понеже Вие казвате, че няма развитие – все пак доста неща са направени. За да Ви подскажа подхода на новото правителство, ще отговоря на втория въпрос. Вие казвате, че практически ние носим сериозната вина за един кредит, който можел да финансира програмата, така че тя да върви напред. Строителната себестойност на жилищата, които бяха планирани да се извършат по този кредит, беше между 800 и 1000 евро на квадратен метър. Гарантирам го, защото сме проверявали едно по едно, проектите бяха на пълен инженеринг. От 800 до 1000 евро на квадратен метър, и то за жилища за роми в неравностойно положение, а на всичко отгоре като капак и лихвите, договорени по този кредит, бяха над 7%! Няма как да е с лихви над 7%, когато може да се финансира на много по-изгодни лихви! От тази гледна точка ние имаме пълното основание да кажем, че отново оптимизираме, и то по абсолютно ясен, прозрачен и коректен начин. Във време на криза всички български граждани, включително и тези от ромски произход, ще носят тежестта, така че ние сме длъжни с по-малко да се опитаме да постигнем повече. При цени от 800 до 1000 евро строителна себестойност на квадратен метър просто няма да играем! Благодаря. (Частични ръкопляскания от мнозинството.)