ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ)1287 думи
Госпожо председател, господа народни представители! Изправени сме пред няколко различни по своето съдържание предложения, засягащи няколко теми от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото от тях, внесено от господин Тошев, предлага разширяване на публичността, като освен стенограмите на електронния сайт на Събранието се публикуват и разпечатките от гласуванията, които и досега са публични, но по този начин те придобиват една по-голяма тежест в информационната система на парламента. Поради това не виждам причини да бъде отклонено направеното предложение.
Другата тема засяга комуникацията между българското Народно събрание и Европейския парламент и по нея има няколко разпоредби. Това, което смятам за недостатък в приетото от комисията решение, е, че продължава традицията дейността на Народното събрание да бъде ограничена от Годишната работна програма, която се обсъжда, приема и предлага от Министерския съвет. Но при условията на действие на Лисабонския договор и специално на принципите за пропорционалност и субсидиарност, този обхват е доста по-широк. Вярно е, че това е засегнато в предложението на комисията, но смятам, че ние сме още много далеко от този интензитет на работата и на поставяне на реалните проблеми.
И казвам го с горчивия опит от провеждането на преговорния процес за присъединяването на България към Европейския съюз, защото тогава темпото на преговорите в редица случаи беше по-важно, отколкото тяхната същина. И се оказа, че в редица области, които изискват много по-висок експертен капацитет и много по-внимателен анализ на възможностите и ангажиментите на България. Част от тези проблеми започнаха да се проявяват в процеса на тяхното прилагане, а те бяха подценени и пропуснати при преговарянето в част от главите на този предварителен процес.
Има напълно реалната опасност това сега да се повтори при действието на Лисабонския договор, който постигна един от важните компромиси, за да получи ратификация в страните членки, а именно да постигне баланс между ролята на националните парламенти и общоевропейските институции. Това изисква и много по-голяма динамика на парламентарната дейност, и много по-висок професионален капацитет, който може би ще се формира през годините, но тясната рамка, която дават предложенията в правилника, няма да съдейства на бързото развитие на този процес.
Впрочем аз имах такова предложение, много по-обхватно, още при първоначалното приемане на правилника и тогава почти единственият аргумент за неговото отклоняване беше, че все още не е започнал да действа Договорът. Но смятам, че както предложението, което е внесено от нашата парламентарна група, независимо от възражението от редакционен характер и от неговата комплицираност, то дава повече възможности, без непременно да е необходимо да се формира подкомисия или заседание на Комисията по европейските въпроси, съответната специализирана комисия, да не действат като две камари на парламенти в една сложна съгласувателна процедура. Би могло да се приеме, че те обсъждат съвместно въпросите, защото и досегашната почти едногодишна практика на Комисията по европейските въпроси, съжалявам, че го казвам отстрани, не показва достатъчно задълбоченост в много от темите по същество, именно защото специализираните комисии не са активно включени или не са се включили според техните възможности в обсъждането на различни европейски проблеми.
По отношение на другото предложение за допълнителния парламентарен контрол разбирам различните мотиви, аргументи, които се изказаха – аз го приветствам, въпреки че си давам сметка, че то няма да бъде прието. Мисля, че подобен радикален подход към парламентарния контрол може да стане възможен, само ако той бъде, както се казва, предложен от управляващите. Но това трябва да стане вероятно от опозицията, от актуалната опозиция в момента, която, освен със свои предложения, да се ангажира, че при възможност като мнозинство би въвела тази мярка. Това трябва да стане, за да имат достоверност подобни предложения.
Казвам го, защото чрез моето участие, на някои от моите колеги от БСП ние успяхме да динамизираме парламентарния контрол, като въведохме лимити за отговорите на министрите – нещо, което го нямаше в първите години. Успяхме да съкратим процедурата, за да могат да се поставят повече въпроси и питания, но това са технически подобрения в рамките на съществуващата схема.
Поради тази причина ние трябва да вложим и допълнителни елементи на парламентарния контрол, за да бъдем в съответствие с променената роля на парламентите през последните десетилетия. Както мнозина анализатори отчитат, парламентите все повече се концентрират върху контрола, върху изпълнителната власт и нейните действия поради факта, че при парламентарното управление основните инициативи в законодателния процес идват от страна на правителствата (те са свързани с все по-усложнена тематика, която предварително се подготвя и съгласува между различните министерства) и в повечето случаи ролята на парламента е да прецизира тези законодателни предложения. Следователно теренът, на който се развива неговата дейност в условията, да го наречем, на рационализиран парламентаризъм, е все по-голям дял в опитите той да отстоява публичността и комуникацията с избирателите, да заложи на различните форми на парламентарен контрол, осъществяван и от комисиите, и пряко от народните представители.
Аз мисля, че в това отношение могат да се потърсят и допълнително рационални предложения на основата на това, което предлагат колегите Местан, Казак и Бисеров, защото не е необходимо всички министри да идват всяка сряда, а те да участват на групи в този контрол, за да бъде това съобразено и с техните ангажименти. Тези въпроси дори да бъдат много по-синтезирано поставени и също така отговорите да бъдат по-кратки. В такъв случай аз бих го нарекъл блиц контрол, който дава възможност за непосредствена комуникация и реакция, защото често между петъците има достатъчно актуални събития, които налагат намесата на парламента, на народните представители; въпроси, които имат достатъчно голямо национално или регионално значение, без да се изпада в различни подробности. Това обаче изисква и промяна на политическата култура на депутатите, за да не се поставят въпроси от техническо естество или обременени от много конкретна фактология, на които министрите биха се затруднили да отговорят в детайли.
В това отношение може да се използва и практиката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където въпросите се поставят много кратко, дава се приоритетно възможност на представител на всяка парламентарна група да зададе въпрос, а в оставащото време всеки един народен представител също може по поредността на заявките да постави въпрос. Следователно този един час може да бъде използван достатъчно пълноценно.
Казвам това не с очакването, след като такава дискусия в подробности досега не е проведена, че може да стане по повод на вече формулираните предложения. Казвам го с оглед на това, че парламентът има своя история и тя трябва да бъде продължена. Убеден съм, че в един по-благоприятен, но немного далечен момент, трябва едно следващо, даже бих казал – следващото Народно събрание да достигне и до такова действие, но, пак казвам, то ще е възможно, само ако днешната опозиция, стремейки се към властта, каже, че ще постави пред още по-засилен контрол представителите на правителството, което е излъчила.
Няма как сега да изискваме от ГЕРБ да поеме подобно предложение, след като самата конструкция на партията и на управлението е концентрирана около нейния лидер, който до голяма степен е подбрал представителите на партията, те да застанат утре и да държат сметка на назначените от него по същество министри за тяхната дейност или още по-малко – на министър-председателя.
Затова аз виждам проблема не толкова в посоката, която постави господин Методиев – дали министрите са депутати или не. Много от министрите, преди да станат такива, са избрани за депутати и ние сме въвели несъвместимостта, за да има по-голяма автономност на отделните власти.
Големият проблем е в начина, по който функционират партиите, особено тези партии, които се появяват като някакъв изблик на обществените очаквания, залязват след няколко години и на тяхно място се появяват също такъв тип лидерски формации или конюнктурни образования, които е трудно да се ситуират идейно, политически, управленски като трайно присъствие и като последователна линия на управленско поведение.
Така че въпросите наистина са много по-дълбоки, но аз смятам, че не е неуместно те да бъдат поставени и разглеждани, без да си правя илюзия, че в днешната актуална конфигурация на парламента те ще бъдат решени по най-добрия начин. Благодаря Ви.