ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ ИВАНОВА2893 думи
„ ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване: № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 10 март 2010 г.; № 054-01-17, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 10 март 2010 г., и № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17 март 2010 г.
На заседание, проведено на 15 април 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване: № 054-01-16, внесен на 10 март 2010 г. от Мартин Димитров и група народни представители, № 054-01-17, внесен на 10 март 2010 г. от Мая Манолова и група народни представители, и № 054-01-19, внесен на 17 март 2010 г. от Яне Янев и група народни представители.
На заседанието присъстваха Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, и Емил Мирославов – директор от Министерството на труда и социалната политика.
От името на вносителите Законопроект № 054-01-16 от 10 март 2010 г. на Мартин Димитров и група народни представители беше представен от народния представител Кирчо Димитров, който изтъкна, че режимът на осигуряване в Кодекса за социално осигуряване е изключително сложен и непонятен за лицата, които го прилагат. Точно поради това става възможно Националната агенция по приходите да тълкува текста във всякакви възможни посоки.
Тълкуването на текстовете за огромен брой лица е недопустимо – текстовете на закона трябва да бъдат конкретни и ясни. Принципът трябва да е: да има положен труд и да има предвидено задължение, за да има дължими осигуровки.
Ако едно от тези условия не е налице, не би трябвало да има дължими осигуровки.
От името на вносителите Законопроект № 054-01-17 от 10 март 2010 г. на Мая Манолова и група народни представители беше представен от народния представител Мая Манолова, която изтъкна, че с последните промени на Кодекса за социално осигуряване и според задължителното Указание на изпълнителния директор на НАП от 25 февруари 2010 г. самоосигуряващите се лица в търговски дружества ще трябва да се осигуряват на две основания – като управители на дружеството и като съдружници, полагащи трудова дейност с личен труд в същото. Това означава, че дължимите вноски на самоосигуряващите се лица ще се увеличат повече от четири пъти в сравнение с 2009 г. – в резултат на увеличението на минималния осигурителен праг от 260 на 420 лв., и поради допълнителните осигуровки в качеството на управител, и то на много по-висока основа – около 800 лв., в зависимост от вида на упражняваната дейност. В добавка, ако едно лице е управител на няколко фирми, едновременно ще плаща осигуровки като управител на всяка фирма, дори да не получава възнаграждение за тази дейност.
Промените засягат широк кръг от лица, около 350 хил. души търговци, счетоводители, общопрактикуващи лекари, бармани и други. Увеличените осигурителни вноски за тях са непосилни за плащане, защото в условията на криза доходите им не са увеличени, а силно намалени. Това е прокризисна мярка, която ще увеличи дела на сивия сектор в икономиката, но не и приходите в бюджета.
С предложения Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлага едно лице, което е едновременно управител и съдружник в търговско дружество, да се осигурява в качеството му на управител, само когато дружеството му дължи възнаграждение за неговите управленски функции. В останалите случаи, когато такова възнаграждение не е уговорено, управителят трябва да се осигурява само в качеството му на съдружник като самоосигуряващо се лице. По този начин ще се избегне плащането на осигурителни вноски за възнаграждения, които реално не са дължими и изплатени на съответния управител.
От името на вносителите Законопроект № 054-01-19 от 17 март 2010 г. на Яне Янев и група народни представители беше представен от народния представител Дарин Матов, който изтъкна, че законопроектът визира две групи изменения в Кодекса:
Първата се отнася до осигуряването на съдружниците /собствениците, които сами управляват дружеството си.
Действащите към момента редакции на чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3 са настъпили в резултат на изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. С тези изменения се променя действащият начин за определяне на осигурителния доход и ред за внасяне на осигурителните вноски - чрез въвеждане на изразите: съответно „неначислените” и „не са начислени”. Това доведе до тълкуване от страна на данъчните власти, че съдружниците/собствениците, които сами управляват дружеството си, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход по основни икономически дейности, дори и когато не получават възнаграждение за тази дейност, тоест когато упражняват дейността на управител безвъзмездно. Така съдружниците/собствениците, които сами управляват дружеството си, според данъчните власти извършват трудова дейност по управление и контрол и съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се осигуряват като изпълнители върху минимален осигурителен доход по основни икономически дейности, дори ако договор за управление и контрол формално не е сключен. Ако в същото време съдружниците/собствениците извършват трудова дейност и по занятие на дружеството си, те са длъжни да се осигуряват по чл. 4, ал. 3 на КСО като самоосигуряващи се лица.
По този начин се реализира двойно осигурително облагане на бизнесмените – и като самоосигуряващи се лица, и по договор за управление и контрол, дори ако такъв не е сключен и те самите упражняват управленска дейност фактически без възнаграждение.
Така съдружниците/собствениците на едно търговско дружество, ако са регистрирани и като негови управители, са длъжни да се осигуряват на две основания:
- първо, по договор за управление и контрол – върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности, който е в размер между 700 - 920 лв., в зависимост от конкретната икономическа дейност, а осигурителните вноски са 29%, тоест ще внасят между 203 - 266,80 лв.
- второ, като самоосигуряващо се лице – върху не по-малко от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който за 2010 г. е 420 лв., а осигурителните вноски са 24%, когато вноските за ДОО са само за фонд „Пенсия”, и 27,5%, когато вноските за ДОО включват фонд „Пенсия” и фонд „Общо заболяване и майчинство”, тоест ще внасят между 100,80 115,50 лв.
Или общо за двете основания осигурителните вноски достигат до 382,30 лв., тоест почти четирикратно се увеличава осигурителната тежест в сравнение с предходната финансова година. Това е разход, който реално е изцяло за сметка на съдружниците/собствениците, макар и част от него формално да се внася от името на търговското дружество.
С така посочените изменения в КСО, а именно въвеждането на изразите „неначислените” и „не са начислени”, съответно в чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3, осигурителната тежест се стоварва с най-голяма сила върху малкия бизнес, където съдружниците/собствениците сами управляват дружеството си, дори и без насрещно възнаграждение, и едновременно с това извършват и дейностите по занятие на дружеството.
Тази промяна води до създаване възможност за увеличение на разходите на търговските дружества, респективно до намаление на финансовия резултат и данък печалба, защото разходите по договорите за управление и контрол се признават за разход на фирмата, а разходите за осигуровки като самоосигуряващи се лица – не, тъй като са за сметка на самоосигуряващите се лица.
С предлаганите в настоящия проект изменения на Кодекса за социално осигуряване се цели премахване на тази явна несправедливост и неколкократното скрито увеличаване на осигурителната тежест, която може да доведе до фалит на хиляди малки търговски предприятия и възстановяване на досегашната практика, а именно:
Така съдружниците/собствениците на търговските дружества, които сами упражняват дейността по тяхното управление без възнаграждение, ще се осигуряват по чл. 4 ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване като самоосигуряващи се лица. Възможността да се осигуряват и като изпълнители по договори за управление и контрол ще остане алтернативна за тези, които желаят и могат да си я позволят. Респективно отпада и задължението за внасяне на осигурителни вноски по дейности за управление и контрол, дори когато възнаграждения за това не са начислявани, а съответните собственици / съдружници не получават възнаграждение за това. Така собствениците / съдружниците, които са и управители на дружеството, ще имат единствено задължение да подадат в съответната териториална дирекция на НАП по месторегистрация декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която да декларират, че ще се осигуряват за собствена сметка чрез БУЛСТАТ на фирмата си. Така ежемесечно ще внасят авансови осигурителни вноски върху минималния осигурителен праг за самоосигуряващи се лица, без това да е обвързано с възнаграждение. Съответно, ако им се начисляват възнаграждения, те да ги декларират в годишната си данъчна декларация за физически лица като доход от извършване на дейности с личен труд и да се прави годишно изравнение на дължимите осигурителни вноски по стария ред и то само в посока увеличение.
Второто предложение за изменение на Кодекса касае осигуряването на държавните служители, на магистратите и на някои категории работещи в системата на съдебната власт, въоръжените сили, МВР, ДАНС, Гражданска защита и др.
Според досегашната практика осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване на тези категории лица са за сметка на държавата и те не плащат никаква част от задължителното осигуряване от собствената си заплата. Правното основание са Законът за държавния служител, чл. 30 т. 4 и чл. 38 и Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. Тази норма обаче не е достатъчно прецизно формулирана по отношение на държавните служители и е постановена от подзаконов акт по отношение на работещите в съдебната система. Тя не е изрично залегнала в Кодекса за социално осигуряване, което може да служи като основа на противоречиви тълкувания, а понякога и за спекулации.
В по-голяма или по-малка степен подобно е и положението с военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
Тази практика и нейната нормативна база имат своите съдържателни основания. Става дума за категории лица, които работят пряко за държавата и имат особено висока социална отговорност, редица от тях изпълняват служебните си задължения в рискова среда, а често и с пряка опасност за живота. Държавата им дължи този бонус, включително и като своего рода компенсация за редица ограничения, които им се постановяват или практически налагат във връзка със спецификата на професионалната им работа. Така е в почти всички европейски страни.
Не е без значение и фактът, че отчисляването на част от осигуровките от възнагражденията, превеждане в счетоводствата, оттам на осигурителните институции и прочие, е една излишна бюрократична процедура, фактически е прехвърляне на средства от единния държавен джоб в другия.
Необходима е ясна и категорична законова гаранция за това право на тези лица. Липсата на такава гаранция дава възможност то да бъде отнето с всичките възможни социални последствия, включително и пораждане на напрежения в структурата на властите. И още, при положение, че досега държавата е плащала целите осигуровки, то възлагането на част от тях на работещите е увеличаване на държавните приходи и всъщност има характер не на социално осигуряване, а на неявно данъчно облагане – нещо, което не е много чисто от морална и е твърде спорно от юридическа гледна точка.
Вносителите предлагат изричен текст, който да постанови, че целите осигурителни вноски на тези лица се поемат от държавата.
По горните законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване госпожа Христина Митрева и господин Емил Мирославов представиха становищата на Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика като изтъкнаха, че от 1 януари 2010 г. с измененията в чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване се въведе дължимост на осигурителните вноски върху неначислените възнаграждения. Но за разясняване прилагането на това допълнение Националната агенция за приходите със свои указания даде тълкуване, че собствениците и съдружниците в търговски дружества, когато упражняват дейност по управление и контрол на дружеството, трябва да внасят осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии. Това беше неточно и указанията бяха допълнени.
С допълнението е прието, че осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения по договори за управление и контрол се дължат само, ако са определени в договор, устав или друг писмен акт на дружеството. В останалите случаи собствениците и съдружниците в търговски дружества дължат осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който за 2010 г. е 420 лв. По този начин указанията на НАП са приведени в съответствие с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и затова на този етап не се налагат предвидените в законопроектите изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, защото в Кодекса за социално осигуряване е направено ясно разграничение между осигуряването на наети лица по различни правоотношения, което е регламентирано в чл. 4, ал. 1 и 2, и на самоосигуряващите се лица, което е уредено в чл. 4, ал. 3.
Предложението за създаване на нова ал. 15 в чл. 6 на Кодекса за социално осигуряване, която да регламентира осигуряването за сметка на държавния бюджет, съответно на бюджета на съдебната власт на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 от Кодекса за социално осигуряване, Националният осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика считат за ненужно, защото в сега действащия текст на чл. 6, ал. 5 Кодекса за социално осигуряване изрично е посочено, че тези лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет, съответно за бюджета на съдебната власт. Аналогични текстове съществуват в други закони и в други нормативни актове, регламентиращи осигуряването на държавните служители, съдиите и служебните служители. Внасянето на лични осигурителни вноски от изброените лица е въпрос на предстоящо обсъждане.
По законопроектите се проведе дискусия с изказвания в подкрепа на становищата на Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. по Законопроект № 054-01-16 от 10 март 2010 г. с вносители народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „за” – 5 народни представители; „против” – 12 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители;
2. по Законопроект № 054-01-17 от 10 март 2010 г. с вносители Мая Манолова и група народни представители: „за” – 5 народни представители; „против” – 12 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители;
3. по Законопроект № 054-01-19 от 17 март 2010 г. с вносители Яне Янев и група народни представители: „за” – 4 народни представители; „против” - 12 народни представители и „въздържали се” - 4 народни представители.
С оглед на гореизложеното и получените резултати от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване:
1. Законопроект № 054-01-16 от 10 март 2010 г. с вносители народния представител Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов;
2. Законопроект № 054-01-17 от 10 март 2010 г. с вносители Мая Манолова и група народни представители и
3. Законопроект № 054-01-19 от 17 март 2010 г. с вносители Яне Георгиев Янев и група народни представители”.
„ ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.
На заседание, проведено на 20 май 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, и Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от госпожа Христина Митрева, която изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване са в съответствие с приетите с Решение № 180 от 1 април 2010 г. на Министерския съвет мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция.
Основните моменти в законопроекта са:
1. отлага се за 2012 г. увеличаването на добавката от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга;
2. до 31 декември 2010 г. осигурителят ще изплаща обезщетение на осигуреното лице за първия, втория и третия ден от временната нетрудоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от уговореното среднодневно възнаграждение;
3. до 31 декември 2010 г. паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 за временна нетрудоспособност, настъпила след прекратяване на трудовия договор или осигуряването, ще се изплаща когато нетрудоспособността е настъпила до 1 месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни;
4. предлагат се и промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.:
- отменя се текстът, с който се определят размерите на добавките към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст;
- отменя се текстът за максималния размер на обезщетенията за безработица. Те ще са в размер на 60 на сто от осигурителния доход на лицето;
- променя се максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя от 720 лв. на 1000 лв. и други.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси за относителния дял на лицата, които ползват отпуск поради временна нетрудоспособност до три дни и необходимостта от промяната в § 2 на законопроекта и защо в § 1 се залагат размери на добавката от пенсията на починал съпруг за толкова продължителен период – 2015 г., и как ще се гарантира изпълнението на тези увеличения.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 8 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14 май 2010 г.”