ХАСАН АДЕМОВ (ДПС)1768 думи
Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, три са законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда – предмет на днешната дискусия.
Нашата парламентарната група ще подкрепи и трите законопроекта, което в никакъв случай не означава, че нямаме бележки и към трите законопроекта.
Първият, по реда на тяхното внасяне, е законопроекта с вносители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Те предлагат в чл. 137 да се създаде нова ал. 4, която да даде право на намалено работно време - еднократно, в рамките на един месец от настаняването, един от родителите да има право на намалено работно време, когато детето е настанено в детска ясла.
На практика Министерството на труда и социалната политика и в становищата, които са представени в комисията, заявява, че този въпрос се решава в рамките на чл. 138, но в него има един текст, който казва: „страните по трудовия договор могат да уговорят за част от работното време непълно работно време”.
Вносителите казват: „може да договорят”, но може и да не договорят. Това е една от възможните хипотези.
Аз не смятам, че този текст може да създаде допълнителни проблеми на Кодекса на труда, още повече че той няма никакви фискални измерения, няма никаква потребност от допълнителен финансов ресурс, така че не виждам защо този проект не трябва да бъде подкрепен.
Следващият проект е този с вносител Министерският съвет. Един от важните въпроси, които се решават на базата на консенсуса между социалните партньори. Вие знаете, че е извървян доста сложен и дълъг път докато се стигне до това решение – за решаването на проблема с така наречения платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск е натрупан до 2010 г. по различни причини. Аз не искам да се спирам на тези причини. Като че ли вина затова имат всички институции в България. Вина за това имат както работодателя, така и работници и служители.
Аз мисля, че най-малкият проблем в решаването на този казус е досега действащият текст в Кодекса на труда, защото той дава възможности този отпуск да се ползва в рамките на годината, а при неотложни причини да се ползва и до месец юни на следващата година, но така или иначе това не е изпълнявано през годините. Пак повтарям, вина затова имаме всички, така че начинът, по който се предлага сега да бъде решен този казус, е приемлив, независимо от това, че все пак има опция част от този платен годишен отпуск дори и след края на 2011 г. да не се ползва, което може и да предизвика дела в европейски съдилища. Аз смятам, че дотогава социалните партньори ще намерят оптималният вариант за решаването на този проблем, за да не се стига до тези крайности.
Следващият въпрос, който е важно да се отбележи, е че се запазва действащия текст в Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение работници и служители да имат право на парично обезщетение. Разбира се, че тази мярка ще влезе след 1 януари 2012г., така както е посочено в Преходните и заключителни разпоредби, за да може, ако има прекратяване на трудовите договори до 1 януари 2012 г., работници и служители да могат да се възползват от правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
На следващо място, един много интерес текст, който решава един казус от практиката. Знаете, че има недобросъвестни работодатели, които зарязват предприятието и тръгват нанякъде, без да оформят трудовите книжки, без да закрият предприятието по съответния ред. Това създава проблеми на работници и служители с ползването на техните права по Кодекса на труда, по Кодекса за социално осигуряване. Нямат възможност, като не са им оформени трудовите книжки, като не им е прекратен трудовият договор, не могат да се регистрират в бюрата по труда, съответно не могат да ползват обезщетение, не могат да ползват правата по Кодекса на труда и така нататък – нещо, което създава сериозни проблеми.
Затова предложеното решение, когато работникът и служителят не може да подаде писмено заявление за прекратяване на трудовия договор поради това, че работодателят не може да бъде намерен, е заявлението да се подава в Инспекцията по труда по мястото на регистрация на съответната фирма. Когато след проверка на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и Главна инспекция по труда се установи, че предприятието действително е прекратило своята дейност, служебно Инспекцията по труда е институцията, която оформя със съответните документи трудовата книжка и прекратява трудовия договор, след което следва ползването на правата. Мисля, че това е едно добро решение на тези, за съжаление, не редки казуси през последните месеци и години.
В преходните и заключителни разпоредби следва система от норми, които са с временно действие до края на тази година – от 1 януари до 31 декември 2010 г. Периодът за който се въвежда непълно работно време може да бъде удължен с още три месеца. Вие знаете, че в действащия текст, ако не се лъжа, на чл. 138 има възможност сега за ползване на три месеца неплатен отпуск – на непълно работно време, извинете. Сега се предлага този срок да бъде удължен с още три месеца. Става въпрос да се даде възможност на работодателите да ползват гъвкави форми на работно време, за да запазят квалифицираните си работници. След като преодолеят проблемите, които ги имат с производството, да могат да ги възстановят обратно на работа. Смятам, че това е една добра мярка. Министерството на труда и социалната политика, според мен, правилно залага едно предварително условие – може да бъде удължен с още три месеца при условие, че работодателите са ползвали всички мерки за запазване на заетостта, както с пари от държавния бюджет, така и с пари от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Мисля, че това е едно коректно допълнение.
Още една мярка, която се въвежда във връзка с гъвкавите форми на заетост. До 31 декември 2010 г. при намаляване на обема на работа работодателят може да предостави, забележете, без съгласие на работници и служители, неплатен отпуск до 60 работни дни, това са три месеца. Става въпрос за мярка, която е до края на 2010 г. Разбира се, и тук са посочени условията: предварително работници и служители да са минали периода на непълно работно време, да са се възползвали от възможностите за финансиране на пазара на труда с пари от бюджета, и с пари от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
Всички тези предложения в Проекта на Министерски съвет могат да бъдат подкрепени и затова нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект.
Последен по реда на внасяне е законопроектът, който е внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители. В мотивите е казано, че този законопроект има за цел да гарантира законността на предстоящите уволнения във връзка със съкращенията в бюджетната сфера. И на второ място – да даде възможност на работодателите отново, както е в предния законопроект, да въведат гъвкави форми на работно време, от гледна точка на запазване на възможностите за връщане на пазара на труда на предимно квалифицираните работници и служители.
Първата мярка, която се предлага тук, която не съществува в проекта на Министерски съвет, е при незаконно уволнение работници и служители да имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа до влизане в сила на съдебното решение. Тук има доста спорни моменти, защото във връзка с казуса за протакането на делата, които са свързани с незаконни уволнения, миналата година бяха направени промени в ГПК. Вече е налице един нов процесуален ред за решаване на трудовите спорове. Практиката показва, че те вече се решават на две инстанции възможно най-бързо. Сега тук се търси една друга възможност, по-скоро като дисциплиниращ ефект, за да може и работодатели, и работници, и служители да се възползват от елемента коректност, за да може да се реши по най-бързия начин този трудовоправен спор.
Остава впечатлението, че действаме на принципа на махалото. Ако досега работниците и служителите във връзка с ограничението от 6 месеца, работодателите, извинявайте, имаха интерес да протакат тези трудови дела, сега може да се стигне до обратния вариант. Затова трябва да се намери едно балансирано решение във връзка с това предложение.
Така наречената регресна отговорност. Персонифицирането на отговорността във връзка с незаконните уволнения е един друг интересен подход. Виждам, че той не се подкрепя от Министерството на труда и социалната политика, но според мен отговаря. Мисля, че има доста сериозни основания в това, защото отговорността на тези, които се занимават с прекратяването на трудовите правоотношения, с уволненията и т.н. ще бъде по-голяма, и по този начин ще бъде спестен достатъчно сериозен ресурс на държавата, когато става въпрос за незаконни уволнения.
Следващото предложение, от 1 януари до 31 декември – това е разликата с правителствения проект – тук се предлага един неплатен отпуск по обективни причини, при положение че работата в съответното предприятие спира за повече от 15 дни. След консултация със синдикални организации и с организации на работници и служители, работодателят има право да предостави на работниците неплатен отпуск не повече от три месеца годишно. За времето на отпуска, това е различно от правителствения проект, се предлага обезщетение в рамките на половината от уговореното в индивидуалния трудов договор.
Следващо предложение. В Кодекса за социално осигуряване се предлагат промени за зачитане на осигурителния стаж без осигурителни вноски. Преди малко казах на госпожа Манолова, след като се прави такова предложение, коректно е да се направи предложение и за здравните осигуровки. За съжаление, такова предложение няма.
Последното с което завършвам. За времето до края на 2010 г. се предлага – когато работници и служители са в неплатен отпуск или в намалено работно време, да имат право на осигурителен стаж без внасяне на осигурителни вноски. Тоест, дават се права на работници и служители без срещу това да има осигурителни вноски. Необезпечените права винаги водят до увеличаване на дефицита в Националния осигурителен институт и е добре, когато коментираме всички тези дефицити в системата на осигуряването, да имаме предвид когато правим такива предложения, че не трябва в никакъв случай да има права без съответните осигурителни вноски, какъвто е случая. Разбирам, че става въпрос за много кратко време и вероятно за много малко случаи, но принципът трябва да бъде: за да има права, трябва да има преди това осигурителни вноски. За съжаление тук виждаме една асиметрия, едно несъответствие. Между първо и второ четене вероятно ще направим предложение. Защото, когато става въпрос държавата да плаща осигурителни вноски, тя дарява стажа, но когато става въпрос за здравни вноски казва на работодателя : ти ще си платиш здравните вноски. Според мен, това е различен стил и различен аршин. Трябва да помислим или да има минимални осигурителни вноски, тук вече въпросът е – кой трябва да ги плаща за това време, или здравните вноски също трябва да бъдат поети за сметка на държавния бюджет.
Това са бележките. Пак повтарям, ние ще подкрепим и трите предложени проекта. Благодаря.