ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА2095 думи
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2010 г., и с вх. № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров на 26 януари 2010 г.
На заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
На заседанието от името на вносителя присъства госпожа Светлана Маринова – началник-отдел в дирекция „Правна” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът предвижда няколко групи промени, като първата е свързана с намаляване тежестта за бюджета и оптимизиране дейността на регулаторните органи. В съответствие с това по отношение на регулаторния орган по Закона за енергетиката Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е предвидено в състава на комисията да е от седем членове, включващ председател и шестима членове, без да се предвиждат заместник-председатели. Предвижда се ограничаване мандатите на членовете на комисията до максимум два последователни мандата, осигуряване на възможност за работа на комисията в хипотезата на прекратяване на мандат до назначаването на нов член на комисията. Променят се изискванията към броя членове в енергийния сектор и в сектор „Водоснабдяване и канализация”. Направени са свързаните с това промени в разпоредбите за кворум и мнозинство при вземане на решения от комисията във връзка с намаляването на нейния числен състав, като кворумът и мнозинството са изравнени на петима.
Предложеното редуциране на състава на комисията е съобразено със съществуващата ротация и целесъобразността на запазването му предвид изискванията на Директива 2009/72 на Европейския съюз и Директива 2009/73 на Европейския съюз. Предвижда се мандатът на председателя на комисията да не се прекратява предвид необходимостта от запазване на неговите представителни функции и правна сигурност, организиране дейността на комисията в съответствие с предвидените изменения и осигуряване на елемент от ротационния механизъм.
Втората група промени са свързани с отстраняване на допуснати в текста на закона неточности, основно по отношение на контролните правомощия на комисията и по отношение на съставите на административните нарушения и за коригиране на неверни препратки.
Третата група промени са относими към учредяването на ограничени вещни права и отчуждителни процедури, свързани с обекти с енергийни цели. С предложените промени в § 7, ал. 1 и 2 на чл. 62 се урежда в съответствие със законите, регламентиращи държавната и общинската собственост, възмездното учредяване на ограничени вещни права от компетентните държавни или общински органи без търг или конкурс за изграждането или разширяването на енергийни обекти и съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях и др.
С § 9 в чл. 63б се предвижда в случаите на добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда, когато не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на други вещни права, енергийното предприятия концесионер да може да поиска от министъра на икономиката, енергетиката и туризма да инициира отчуждителна процедура по Закона за държавната собственост, без за отчуждаването да е необходимо изготвянето на подробен устройствен план.
С последната група промени в законопроекта с § 17 и 18 в Преходните и заключителните разпоредби се удължава срокът за изкупуване на електрическата енергия, произведена от съществуващите топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, без постигнати показатели за висока ефективност, до края на 2011 г. Този срок е в съответствие с предвиденото в закона към същата дата министърът на икономиката, енергетиката и туризма да изготви и внесе в Министерския съвет за одобряване законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване на комбинираното производство. Удължаването на сроковете по § 17 и 18 от законопроекта е свързано с въвеждането на механизма за издаване на сертификати за произход.
Вторият законопроект, внесен от народния представител Мартин Димитров, бе представен от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова, която очерта принципните разлика със законопроекта на Министерския съвет – заседанията на комисията да са открити; числеността на регулаторния орган да е от девет члена, а не от седем, както предлага Министерският съвет, като за разлика от проекта на Министерския съвет не са предвидени промени в изискванията за заемане на длъжността; предлага се и редуциране на средствата за допълнително материално стимулиране.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия, в която взеха участие народните представители: Любен Корнезов, Искра Фидосова, Христо Бисеров, Димитър Лазаров, Юлиана Колева, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев и Михаил Миков.
На обсъждане бе поставен предварителен въпрос, повдигнат от господин Любен Корнезов и господин Христо Бисеров, относно предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на регулаторния орган по силата на закона и изключението за това за председателя на комисията. Те изказаха съмнение относно конституционносъобразността на тази законодателна промяна. В отговор на това председателят на комисията госпожа Искра Фидосова контрира с аргумент, че до момента такива промени в други закони не са атакувани пред Конституционния съд за противоконституционност, а господин Лазаров припомни, макар и по повод на други разпоредби на законопроекта, че Конституционният съд не е последователен в своята практика, като при подобни или сходни случаи се произнася с различни решения.
Дискусията по законопроекта, извън този въпрос, се концентрира към обсъждане на съществени юридически въпроси, които засягат правата на гражданите, както и конституционносъобразността на някои от разпоредбите на закона, които са последните концептуални проблеми:
- параграф 3 относно чл. 13, ал. 1 поставя принципния въпрос дали със законова норма може да се определя начинът за гласуване на отделни членове на комисията. Идеята явно е да не могат да се вземат решения тогава, когато членовете – специалисти в областта на водоснабдяването и канализацията, са изразили отрицателно становище, но съдържанието на нормата следва да бъде прецизирана в съответната словесна форма, за да отговаря на идеята и да не предизвиква противоречиво тълкуване относно кворум и мнозинство;
- параграф 2 поставя необходимостта от изясняване на понятието „служебен стаж”, изхождайки от принципното положение, че съществува общ и специален стаж, както и стаж по служебно правоотношение.
- В § 7, в чл. 62, ал. 1 и 2 урежда в съответствие със законите, регламентиращи държавната и общинската собственост, възмездното учредяване от компетентните държавни и общински органи на ограничени вещни права за изграждането на енергийни проекти.
Въпросът, който се поставя, е: защо в единия случай става дума за частна държавна собственост, а за общинската не е уточнено, че става реч за частна общинска собственост?
В дискусията този въпрос беше изяснен, че според чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост имотите – публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон, а според ал. 3 тези, които са частна общинска собственост, могат да бъдат обект на разпореждане, като за тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, освен ако в закон е предвидено друго.
За държавната собственост е записано изрично, че става дума за частна държавна собственост, защото в Закона за държавната собственост отсъства норма, че може да се учредяват вещни права върху публична държавна собственост. Това е така, тъй като подземните богатства съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията са изключителна държавна собственост и държавата ги отдава на концесия.
Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност според чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, а според ал. 3 имотите и вещите – частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност, и за тях се прилага Законът за собствеността. Това изяснява различното съдържание на двете алинеи в чл. 62 от законопроекта на Закона за енергетиката относно учредяването на вещни права за енергийни обекти върху общинска собственост и частна държавна собственост.
- В § 9, в чл. 63б е предвидено отпадането на изискването за изготвяне на подробен устройствен план при отчуждаването за случаите на добив на енергийни ресурси и в случаите, когато по Закона за енергетиката така определената държавна нужда е налице, тоест това са добивите от мините, които се ползват за производство на електроенергия. Следва да се има предвид, че този план на практика е парцеларният план по смисъла на Закона за опазване на земеделските земи и на Закона за устройство на територията, с който се доказват конкретният размер и границите на необходимата земеделска земя.
По смисъла на Закона за опазване на земеделските земи този план служи като основание Комисията да определи територията със съответните граници на имотите, на които ще се промени предназначението. Влизането му в сила е основание за приемане на решението за промяна на предназначението, което от своя страна е основание за отчуждаване.
С отпадането на това изискване не е ясно с какъв документ ще се определят границите на имотите за отчуждаване, за да се гарантират правата на собствениците, които ще бъдат засегнати. Следва да се обсъди и въз основа на какви доказателства ще се промени предназначението на терена, като няма да се изготвя подробен устройствен план. Ако се има предвид това да са доказателствата, които се прилагат към искането, че имотът е включен в границите на концесионната площ, то следва да се прецени доколко те могат да служат като основание за промяна на предназначението на имота и за очертаване на неговите граници. В тази връзка следва да се направят промени и в Глава пета от Закона за опазване на земеделските земи.
Съдържанието на тази разпоредба поставя принципния въпрос относно нейната конституционосъобразност от гледна точка на защитата на абсолютното право на собственост, както и съдебната ефективна защита на лицата при отчуждителна процедура.
Съмнение предизвика какво означава изразът „цената, която би била определена по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост при принудително отчуждаване на имота за държавна нужда”, което се явява някаква специална хипотеза при принудително отчуждаване по този закон, а това, от друга страна, поставя под въпрос обжалването и защитата по съдебен ред и като цяло е нарушение на конституционно защитени права.
- § 10 с изменението на чл. 76, ал. 6 поставя въпроси, които следва да бъдат прецизирани, защото извършването на дейност без лицензия е очевидно незаконосъобразно, тъй като за определени дейности се изисква издаването на такава, но от формулировката на нормата не става ясно за вида контрол – предварителен и последващ, относно извършването на дейности с и без лицензия.
- § 15 поставя съществени въпроси от административното наказание и по-специално необходимостта от конкретни състави на административни нарушения, а не бланкетните разпоредби, които са твърде общи на фона на големите санкции в размер от 20 000 до 1 000 000 лева за експлоатация на енергиен обект.
- В § 19 се предвижда с редуцирането на състава на Комисията да се въведе и принципът на ротация на състава й. По този начин ще се осигури непрекъсваемост на пълномощията на Комисията. За да може да се въведе такава ротация обаче, в чл. 11 следва да се предвиди през какъв период ще се обновява съставът на комисията, така както е уредено например в чл. 147, ал. 2 от Конституцията за съдиите от Конституционния съд или в чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията за членовете на Съвета за електронни медии.
Въвеждането на ротация със заключителна разпоредба, без това да е уредено в закона, на практика ще доведе до намаляване на мандата на двама от членовете от 5 на 3 години в нарушение на чл. 11, ал. 3. Във връзка с този параграф се поставя въпросът: с какъв акт Министерският съвет ще избира или определя членовете на Комисията? Отправена бе и препоръка за систематичното място на разпоредбата, която следва да бъде в основното тяло на закона, а не в Преходните и заключителни разпоредби.
На поставените въпроси представителят на вносителя госпожа Светлана Маринова отговори, че законопроектът не преследва нарушаване на правата на собственост и защита на субектите, чиито имоти се отчуждават, а цели уредба на отношенията между концесионер и собственик на имот, в чиито предели се намират подземни богатства за енергийни цели, и по-конкретно въглища като източник на енергия, които се явяват публична държавна собственост. Това по същество е концесия за добив и ако се получи отказ от собственика по отношение на оценката на имота от страна на концесионера, се провежда отчуждителна процедура. Госпожа Маринова благодари за възможността да участва в една изключително професионална дискусия на високо юридическо равнище.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около решението, че биха подкрепили законопроекта при условие, че за второ четене се преработи от вносителите и намерят отговор всички повдигнати въпроси, в това число и конституционни, както и намиране на адекватно правно-нормативно съдържание на иначе полезните и необходими идеи на законопроекта.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване:
- с 12 гласа “за”, 3 „против” и 5 „въздържали се” Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 002 01-22, внесен от Министерския съвет;
- с 12 гласа „за”, 1 „против” и 5 „въздържали се” Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров.” Благодаря.