10 юни 2010 г.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията с вх. № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 май 2010 г. На заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията. На заседанието присъстваха от името на вносителя от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Веселин Драгнев – директор на дирекция „Правна”, и Димитър Костов – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”. Законопроектът на Министерския съвет беше представен от господин Драгнев, който мотивира законопроекта като част от общата стратегия, свързана с намаляване числеността на регулаторни и други централни органи, създадени със специални закони с цел финансова дисциплина в контекста на икономическа криза. В тази връзка промяната е насочена към промяна на членовете на Комисията за защита на конкуренцията от 7 на 5 и намаляване мандата на председателя на КЗК от 6 на 5 години. Предвижда се да има председател, един заместник-председател и трима членове с еднакъв мандат от по пет години. По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Христо Бисеров, Михаил Миков, Атанаска Колева, Димитър Лазаров и Искра Фидосова. Господин Христо Бисеров постави принципно въпроса за различния подход при различните органи и за предсрочно прекратяване на мандатите на регулаторни и независими органи. На този въпрос отговори председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова, която изясни принципно различните подходи при промяна на числеността на различните регулаторни и независими органи, и обърна внимание, че всички членове на комисията са избрани с едно решение на Народното събрание. Госпожа Фидосова препоръча на водещата Комисия по икономическа политика да вземе предвид следните бележки от правно-техническо естество: поради обстоятелството, че се предлага заместник-председателят на КЗК да бъде само един, тази промяна следва да се отрази и в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като в чл. 3, ал. 1, т. 9 думите „заместник-председателите” се заменят със „заместник-председателят”; в § 2, т. 2, ал. 5 думите „заместник-председателите” се заменят със „заместник-председателя”, а думите „заместник-председатели” се заменят със „заместник-председател” с оглед на промените, които се предлагат. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване с 16 гласа „за” и 5 „против” Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията с вх. № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 май 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглежданият законопроект е поредният, чиято цел е да бъде сменен съставът на независим регулаторен орган, какъвто е Комисията за защита на конкуренцията. С направените предложения за промени в закона се нарушава принципът на независимост, на мандатност и още един принцип – на приемственост. Уважаеми колеги, в Мониторинговия доклад за България на Европейската комисия през 2005 г., в Глава шеста „Политика за конкурентоспособност” се прави препоръка да бъде одобрена процедурата за назначаване членове на комисията. Тази препоръка е изпълнена и е в действащия Закон за защита на конкуренцията, където е въведен принцип на приемственост, при който трима от членовете са с 3-годишен мандат, а останалите - с 5-годишен. По този начин във всеки момент се осигурява приемственост между членовете на комисията. Освен това, когато правим предложение за намаляване броя на членовете на Комисията за защита на конкуренцията, трябва да си дадем сметка и за дейността, която осъществява тази комисия. През последните години нейният обем значително се е увеличил. Уважаеми колеги, всички знаете, че комисията има конкретни ангажименти във връзка с обжалванията по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Знаете, че в момента обсъждаме промените в Закона за обществените поръчки и сме предвидили намаляване на срока, в който Комисията за защита на конкуренцията ще се произнася по жалбите - от 60 дни предложението е за 30 дни. Сами разбирате, че това още повече ще увеличи работата на Комисията за защита на конкуренцията. Ето защо с тези мотиви се обръщам към всички вас – да не подкрепим направеното предложение за намаляване числеността на Комисията за защита на конкуренцията. Благодаря.

Благодаря, господин председателстващ. Поредният закон за поредния ремонт на закон във връзка с регулаторни органи, на комисии, на агенции, на държавна институция. Тези поправки минаваха при по-голяма активност, с по-значима реакция от страна на опозицията. Вижда се, че в момента опозицията твърде е омаломощена и безразлична и не реагира така, както при първите подобни законопроекти. Госпожа Янева все пак си каза думата. Този път думата дойде от БСП. Реакцията, негативният отзвук идва от БСП или ДПС в зависимост от това кой е поставил своите номенклатурни кадри преди това в съответната институция. Това говори всъщност, че БСП има контрола според предишни споразумения и договорки относно институцията за конкуренцията. Ако реакцията беше дошла от ДПС, тогава това щеше да бъде сигурен знак, че ДПС ще е заинтересовано и тогава кадрите щяха да бъдат от ДПС. Говоря всичко това, за да стане пределно ясна за пореден път цялата тази логика. Защото и БСП, и ДПС гледат на тези държавни институции не като на нещо друго, а като на хранилки за свои хора. Дори тези институции, които бяхме задължени и сме длъжни по европейските правила и норми да ги има и да съществуват, те бяха така създавани, че бяха раздути като щат и разходи. Сега работата на мнозинството е съставът на тези, които не могат да бъдат ликвидирани и премахнати (много от тях са ненужни), да бъде намален и разходите да бъдат редуцирани. Пред типичен подобен случай сме изправени. Тук въпросът не е да дискутираме работата, дейността на агенцията, да даваме оценки. Това е работа на съответен доклад, разбира се, който би трябвало да гледаме тук. По повод измененията на закона с този Проект за изменение, който обсъждаме в момента, можем да си кажем няколко приказки в тази връзка, да направим бегли оценки на някои неща. Това е една от синекурните институции, която до този момент не върши работа. Знаем, че това е твърде празна фраза и звук, че има някаква дейност за защита на конкуренцията. В тази връзка примерите са много – на картелни споразумения, на липсата на каквато и да е защита на българските потребители в тази насока. Това е просто очевадно. За всички примерите са в живота, те са толкова много. С по-малък състав и с по-малки държавни разходи в тази връзка да се надяваме, че с тази оптимизация, която се прави, ще бъде даден тласък в тази насока българските граждани да получат защита в тази връзка. Мисля, че всички смело, с чиста съвест можем да подкрепим това изменение в закона за оптимизацията на разходите, за намаляване числения състав на тази агенция, от което просто ще бъдат недоволни и ще пострадат само едни – политическата сила БСП и някои хора, поставени от тях. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, процедура за допускане в залата на Павлина Колева и на Михаела Карадимова от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„Закон за приемане на декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към конвенцията”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на законопроекта и предлага следната редакция: „Закон за приемане на декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за член единствен и предлага следната редакция: „Член единствен. Приема следната декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, одобрена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 21 ноември 1947 г.: „Република България заявява че разширява направената с Указ № 388 на Президиума на Народното събрание декларация (Обн., ДВ, бр. ...) и ще прилага разпоредбите на конвенцията и по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към конвенцията.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Параграф единствен. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.

Уважаеми господин председател! Преди да ви запозная с доклада, искам да гласуваме процедура за допуск в зала на господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г. „На заседание, проведено на 22 април 2010 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите – господин Владислав Горанов. В мотивите към законопроекта и експозето на господин Горанов беше изтъкнато, че изменението се предлага в изпълнение на Мярка № 20 от Решение № 180 на Министерския съвет за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция. Тази мярка е била обсъдена в тристранния диалог с представителите на правителството, работодатели и синдикати и се е предложила за приемане с цел тежестта на ограниченията в разходите да бъде понесена пропорционално между всички разходни елементи на консолидираната фискална програма. Със законопроекта се предвижда еднократно за 2010 г. да бъде намалена субсидията за политическите партии и коалиции, определена съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за политическите партии, с 15 на сто. Средствата, предвидени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за субсидиране на политическите партии и коалиции, възлизат на 50,7 млн. лв. С така предвидената мярка за ограничаване на този разход през 2010 г. се очаква икономия от 7,5 млн. лв. или средствата, които ще бъдат представени на политическите партии и коалиции през 2010 г. ще са в размер на 43,2 млн. лв. С тази еднократна мярка и политическите партии и коалиции, солидарно с всички физически и юридически лица, ще понесат тежестта на финансовата криза. С оглед на изложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и приеме Законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии. При обсъждането на законопроекта се направиха изказвания както подкрепа на внесения от правителството законопроект, така и несъгласие с него. В изказването на народния представител Асен Агов се наблегна на обстоятелството, че субсидиите на политическите партии са били приети с много дебати, но главната им цел е била да се избегне корупцията при финансирането на политическите партии и да не се приемат пари от сивия сектор за тяхната дейност. И това е една мярка, която е много широко прилагана в цяла Европа. Без да е противник на тези 15% намаление и след като става въпрос за 7,5 млн. лв., той има друго предложение. Тъй като това е решавано в тристранната комисия, той не вижда част от участниците в тази тристранна комисия да искат същите ограничения за себе си. Тоест, сградите на профсъюзите, сградите на работодателските организации, всичко онова, което им е предоставено безвъзмездно, предложи да бъде обложено с наем по свободни пазарни цени. След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 10 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г. На свое заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по правни въпроси, обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г. На заседанието присъства господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” към Министерство на финансите, който представи законопроекта от името на вносителя. Същият е изготвен в изпълнение на Мярка № 20 от Решение № 180 на Министерския съвет за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция. С така предложената еднократна мярка и политическите партии и коалиции, солидарно с всички физически и юридически лица, ще понесат тежестта на финансовата криза. Предвижда се еднократно за 2010 г. да бъде намалена субсидията за политическите партии и коалиции, определена съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за политическите партии, с 15 на сто. Средствата, предвидени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за субсидиране на политическите партии и коалиции, възлизат на 50,7 млн. лв. С тази мярка се очаква икономия от 7,5 млн. лв., или средствата, които ще бъдат предоставени на политическите партии и коалиции през 2010 г., ще са в размер 43,2 млн. лв. В дискусията взеха участие народните представители Любен Корнезов, Екатерина Михайлова и Павел Димитров. Изказаха се становища, че субсидии от държавния бюджет получават и юридически лица със стопанска и нестопанска цел, че синдикални и работодателски организации ползват безвъзмездно държавна собственост, а би могло да се отдадат под наем и така да има още постъпления в държавния бюджет и че е необходимо солидарно поемане на тежестта на финансовата криза. След проведеното гласуване, със 17 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерски съвет на 16 април 2010 г.”

Благодаря Ви, господин председател! В доклада на Бюджетната комисия коректно беше отразено моето изказване. Аз искам да го уплътня тук с още няколко аргумента, тъй като смятам, че е една придобивка която, както казах и тогава, беше осигурена с много остри дебати в няколко народни събрания, в обществото. Това е придобивка за демокрацията, това е много голяма стъпка към борбата с политическата корупция – финансирането на политическите партии от националния бюджет. И аз смятам, че това трябва да се съхрани. Разбира се, онези, които биха били готови да спорят с мен, ще кажат: „Да, то се съхранява финансирането.” Но, може ли и смятаме ли, че е справедливо да се налага данък от 15% върху субсидирането на политическите партии? Ние имаме друго предложение. До 2 милиона да не се облагат с данък от 15% или пък да не се съкращават с 15%. Защо 2 милиона? Защото по закон е необходимо 1 милион за водене на кампания и 1 милион за издръжка. И всички пари, които са над тези 2 милиона, които се получават като субсидии, да бъдат облагани, ако щете и с 30%. Аз съм сигурен, това показаха нашите изчисления, че в крайна сметка придобивката или съкращението, или спестяванията в бюджета ще бъдат едни и същи. Но при всички случаи ще се гарантира нормалното функциониране на политическите партии, които са се класирали в политическия живот. Искам още веднъж да подчертая и следното. В момента политическите партии са поставени пред свършен факт. Те не бяха консултирани предварително за това дали трябва да бъдат извършени тези съкращения. Ние чудесно разбираме необходимостта от икономии, от реформи, но те преди всичко трябва да започнат там, където са най-необходими – в здравеопазването, в образованието, в сферата на сигурността, не говоря тук за войската, но там трябва да бъдат извършени реформите. Спестяванията от няколко десетки, по-малко от половината на 100 милиона, не е кой знае колко в сравнение със спестяването, което може да се извърши чрез реформи в цялата система на сигурността, образованието и здравеопазването. Както добре си спомняте, тази препоръка беше взета на така наречения Тристранен съвет. В този Тристранен съвет участваха организации, които са пряко субсидирани от държавата. Субсидирани са чрез безвъзмездно ползване на имоти, които са значително надвишаващи техните нужди. Идете в която искате профсъюзна централа и ще видите, че две трети от помещенията, които са дадени на тази централа, са преотдадени под наем. Това е начин за търговия с държавни субсидии и ако цялата ни политическа система има нужда от своето укрепване чрез субсидиите, ние смятаме и ще предложим на второ четене – организациите, които ползват безвъзмездно държавна собственост, да плащат наем по пазарни цени, така както плащат политическите партии, така както плаща всяка друга организация. Трябва да има равнопоставеност. И най-важното – трябва да има справедливост в разпределението на тежестите на кризата, която всички носим на гърба си. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за допускане в зала на господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Венетка Тодорова – началник на отдел „Фискална интеграция” в Министерство на финансите, и от Агенция „Митници” Красимир Николов – заместник-директор, Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи”, и Наташа Петрова – началник на отдел „Акцизи”, и Соня Вълкова – директор на дирекция „Нормативно-правна”.

Уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по бюджет и финанси, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г. „На заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и Венетка Тодорова – началник на отдел „Фискална интеграция” в дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, Наташа Петрова – началник на отдел в дирекция „Акцизи” и Станислава Йорданова – главeн юрисконсулт в Агенция „Митници”. В заседанието взеха участие и представители на Българска петролна и газова асоциация. Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова. Основните моменти в законопроекта са: – отменя се нулевата акцизна ставка за биодизел, използван като енергиен продукт за отопление; – определят се операциите по смесване на биогорива с горива от нефтен произход като производство по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове; – като условие за възстановяване на акциза при износ на акцизни стоки се въвежда изискване за използване на средства за измерване, отговарящи на изискванията на чл. 103а, от лицата, които извършват зареждане на плавателни съдове; – създава се административнонаказателна разпоредба за лица, които демонтират или манипулират техническите устройства по чл. 102, ал.3; – отменя се срокът, в който следва да се реализират наличните акцизни стоки, облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна ставка, при влизане в сила на нови акцизни ставки. След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси за срока, в който ще се реализират наличните акцизни стоки, облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна ставка, при въвеждане на нова акцизна ставка, след като се отменя срокът в действащия закон. Представителите на Българска петролна и газова асоциация представиха писмено свои предложения за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове и становище по законопроекта, внесен от Министерския съвет, в което изразяват несъгласие с текста на § 7, с който дейността по смесване на биогорива с горива от нефтен произход се определя като производство на енергийни продукти. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.”

„ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, Венетка Тодорова, и Лидия Атева – началник на отдели в Дирекция „Данъчна политика”, Мирослав Каракашев – експерт в същата дирекция, от Агенция „Митници”: Соня Вълкова – директор на Дирекция „Правно-нормативна”, Станислава Йорданова – главен юрисконсулт и Божидар Алексов – директор на Дирекция „Акцизи”, от Национална агенция по приходите: Стоян Марков – заместник- изпълнителен директор, Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно осигурителна методология”, и Красимира Узунова – главен юрисконсулт в същата дирекция. Законопроектът беше представен от госпожа Венетка Тодорова. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен в изпълнение на Решение № 180 на Министерския съвет от 1 април 2010 г. за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция. Във връзка с това са направени следните предложения: 1. Отмяна на нулевата акцизна ставка за биодизел, използван като енергиен продукт за отопление. Получено е положително решение на Европейската комисия за съвместимост на данъчното облекчение под формата на нулева ставка върху чистите биогорива и намалена ставка за смесите на конвенционални горива с биогорива. Съгласно посоченото решение мярката за намаляване на облагането с акциз на биогоривата се прилага само в случаите, когато биодизелът се използва като моторно гориво, а не като гориво за отопление. 2. Определяне на операциите по смесване на биогорива с горива от нефтен произход като производство по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. В съответствие с изискванията на европейското законодателство и по-специално на Директива 2003/96/ЕО за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията е допълнено определението за производство на енергийни продукти. За производство на енергийни продукти се счита и смесването на енергийни продукти с платен акциз в случаите, когато размерът на дължимия акциз за получения енергиен продукт е по-висок от сумата на вече платения акциз за двата продукта. 3. Отмяна на срока за реализиране на налични акцизни стоки, облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна ставка, при влизане в сила на нови акцизни ставки. Във връзка с това се предлага и отмяна на условията за възстановяване на платен акциз за цигарите, които не са реализирани на пазара в законоустановения срок. Този процес създава редица административни затруднения за митническата администрация. С последните изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове бе отменено задължението за заплащане на акциз при изтичането на 60-дневния срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание. Във връзка с това бе приет изцяло нов механизъм за заявяване на бандеролите на базата на средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, като по този начин ще се контролира този процес. С оглед на това отпада необходимостта от определяне на срокове за реализация на акцизните стоки, когато има промяна в акцизната ставка или на образеца на бандерол. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002 – 01 – 27, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. На свое заседание, проведено на 29.04.2010 г., Комисията по правни въпроси, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27. На заседанието присъстваха госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Венетка Тодорова – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика” към Министерство на финансите, госпожа Соня Вълкова – директор на Дирекция „Правно-нормативна”, госпожа Станислава Йорданова – главен юрисконсулт, госпожа Наташа Петрова – началник отдел в Дирекция „Акцизи” и господин Божидар Алексов – директор на Дирекция „Акцизи” – всички от Агенция „Митници”, и господин Иван Боцов – началник отдел „Контрол на качеството на течните горива” от Държавна агенция по технически и метеорологичен надзор към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Людмила Петкова. Внесеният законопроект е изготвен в изпълнение на Решение № 180 на Министерския съвет от 1 април 2010 г. за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, като предложенията са свързани с изпълнението на част от тези мерки. Предлага се отмяна на нулевата акцизна ставка за биодизел, използван като енергиен продукт за отопление, определяне на операциите по смесване на биогорива с горива от нефтен произход като производство по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове и отмяна на срока за реализиране на налични акцизни стоки, облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна ставка, при влизане в сила на нови акцизни ставки. Получено е положително решение на Европейската комисия за съвместимост на данъчното облекчение под формата на нулева ставка върху чистите биогорива и намалена ставка за смесите на конвенционални горива с биогорива, съгласно което решение мярката за намаляване на облагането с акциз на биогоривата се прилага само в случаите, когато биодизелът се използва като моторно гориво, а не като гориво за отопление. В съответствие с изискванията на европейското законодателство и по-специално на Директива 2003/96/ЕО за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията е допълнено определението за производство на енергийни продукти. За производство на енергийни продукти се счита и смесването на енергийни продукти с платен акциз в случаите, когато размерът на дължимия акциз за получения енергиен продукт е по-висок от сумата на вече платения акциз за двата продукта. Процесът на реализация на акцизни стоки създава редица административни затруднения за митническата администрация, както и конфликти с представителите на бизнеса. С последните изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове бе отменено задължението за заплащане на акциз при изтичането на 60-дневния срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание и се прие изцяло нов механизъм за заявяване на бандеролите на базата на средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, като по този начин ще се контролира този процес. Ето защо отпада необходимостта от определяне на срокове за реализация на акцизните стоки, когато има промяна в акцизната ставка или на образеца на бандерол. Европейската комисия на 23.11.2009 г. е излязла с положително решение относно прилагането от страна на България на намалени акцизни ставки върху смесите на биогорива с течни горива, както и нулева ставка върху биоетанола и биодизела, като е предвидено тези данъчни облекчения да се прилагат за срок от две години. В Закона за акцизите и данъчните складове от 01.01.2008 г. бе предвидена възможност за ползване на данъчни преференции, но на практика те не се прилагаха поради изчакване решението на комисията. След неговото излизане, обаче, вместо да започне тяхното прилагане, с последните изменения в закона, данъчните облекчения за биоетанол бяха ограничени, като отпадна нулевата ставка за биоетанола като моторно гориво. Последните изменения в закона от 2009 г. и отпадането на биоетанола е необосновано с оглед направената нотификация от Европейската комисия, а на национално ниво води и до нарушаване на Националната стратегия за стимулиране производството и употребата на биогорива. Отпадането на биоетанола противоречи и на българския Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, на целите му, както и на политиката, провеждана от България и Европейския съюз за повишаване дела на биогоривата в транспорта, с цел опазване на околната среда и намаляване на вредните емисии. Няма аргумент да бъде различен режимът на биогоривата – биодизел и биоетанол, след като и двете имат един и същи правен статут на биогорива, за които се отнасят и директива на ЕС и Националната стратегия и Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и Закона за чистотата на атмосферния въздух. Предложението да се допълни биоетанола освен с код по КН от 2207 20 00 и с код 2207 10 00, но с чистота не по-малко от 99% се обосновава с изискването продукта да се денатурира. А този процес води до намаляване на градусите на продукта, а оттам прави невъзможно използването му като биогориво и вече не го и дефинира като биогориво. При така регламентирания висок градус се обосновава високото съдържание на вредни за употреба от човека съставки, което го прави негоден за употреба като алкохол и е предмет на засилен контрол от страна на митническите органи чрез измервателни уреди и постоянна и директна дистанционна връзка. Предлага се изравняване на регулациите в Закона за акцизите и данъчните складове и в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата. Със Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата са въведени задължения за използване на биогорива в нефтените горива за бензинови и дизелови двигатели в границите между 2 и 5%, считано от 01 март 2010 г. Същевременно в Закона за акцизите и данъчните складове вече е предвидена преференция за смесване при нива само от 4 до 5 на сто. Това разминаване между двата закона обезсмисля преференцията и не стимулира изпълнението на задълженията, поради което и предлагаме да се изравни режима на долната граница от 2% без да се променя горната граница от 5%. Предлаганата промяна касае както биоетанола, така и биодизела, с оглед необходимостта от равнопоставеност на тези два вида биогорива. Госпожа Петкова изрази становището на Министерство на финансите по законопроекта на народните представители Мартин Димитров, Иван Иванов и Кирчо Димитров. Според Министерство на финансите нулева ставка може да се прилага само и единствено в случаите, когато биогоривото може да се ползва като моторно гориво, какъвто не е случаят с биоетанола. Въвеждане на нулевата ставка върху биоетанола в Закона за акцизите и данъчните складове би означавало узаконяване на незаконосъобразното използване на биоетанола като моторно гориво и в този смисъл нарушаване изискванията на издаденото по искане на Република България Решение на Европейската комисия № 607/2008 относно разрешаване ползване на държавна помощ за биогоривата в моторните горива. Възразяват и срещу предложението за включване на биоетанола с код по КН 2207 10 00 в обхвата на смесите, обект на намалена ставка, както и за прилагане на намалената ставка за смеси над 2 на сто биогориво. Намалената ставка може да се прилага само за смеси със съдържание на биогоривото от 4 до 5 на сто от сместа, тъй като Решението на Европейската комисия се отнася само за тези смеси. В случай, че се вземе решение за прилагане на намалени ставки за смеси с относителен дял, различен от този, обект на Решението, това означава нова нотификация пред Европейската комисия. Основен принцип в европейското законодателство е, че за един и същ процент на смесване, ако имаш задължение за смесване, не можеш да ползваш данъчни облекчения, т.е. при задължение за смесване в размер на 2 на сто биогориво, не можеш да ползваш данъчно облекчение за това процентно съотношение на биогоривото в сместа. В проведената дискусия и гласуване, Комисията по правни въпроси прие следното становище: С 14 гласа „за”, и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.”

„ДОКЛАД относно проект за Решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2010 г. На свои редовни заседания, проведени на 5 май 2010 г. и 2 юни 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект за Решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2010 г. На заседанията присъстваха: Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, проф. Иван Панайотов – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, и представители на учредителите. В дискусията се включиха народните представители Лютви Местан, Георги Колев, Галина Банковска и Огнян Стоичков. Бе поставен въпросът за несъответствие между позицията на Министерството на образованието, младежта и науката за необходимостта да се редуцира броят на висшите училища в България и подкрепата, която правителството дава на идеята за разкриване на ново частно висше училище. Обсъден бе и фактът, че се внася за одобрение само този проект, въпреки че той не е нито единственият, нито първият по време положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация. Вносителите поясниха, че молбата за откриване на частното висше училище е подадена на 9 септември 2009 г. веднага след получаването на положителната оценка. За трите други проекти за откриване на висши училища, които също са получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация и са подали своите молби преди три или четири години, е изискана допълнителна информация от учредителите им във връзка с отрицателните оценки по отделни критерии на оценяване, сред които осигуряване на необходимия научно-преподавателски състав и учебна документация. На следващо място, се обсъди въпросът и относно искането на Европейски политехнически университет да провежда обучение на докторанти преди да е получил обща институционална акредитация и програмни акредитации по отделните професионални направления, специалности от регулираните професии и научните специалности. Това би било нарушение на чл. 80, ал. 2 от Закона за висшето образование, който постановява, че обучение на образователната и научна степен „доктор” е разрешено само по специалности, получили програмна акредитация с оценка „много добър”. Учредителите заявиха, че оттеглят искането си до получаване на съответната програмна акредитация. Поискано бе и разяснение за наличието на допълнителни корекции, нанесени ръкописно в проекта на бюджет на Европейския политехнически университет – броят на студентите за първата година е коригиран, но обвързването между броя на студентите и приходите от семестриалните такси не е отразено в намалението на общия приход, с който се защитава бюджетът. Именно общият приход следва да покрие разходната част на бюджета, а тя е особено важна за този проект на университет, който е политехнически и трябва да изгражда модерна материално-техническа база, покриваща нуждите на специализираното обучение. Учредителите декларираха, че евентуален недостиг на университетския бюджет ще бъде компенсиран със собствени средства. Поставен бе и въпросът дали влизането в сила на Закона за развитие на академичния състав не е пречка за откриването на частното висше училище. Според чл. 15, ал. 2 от Закона за развитие на академичния състав: „Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище”. Прието бе становището на Правна дирекция в Министерския съвет, че Законът за развитие на академичния състав не следва да се приложи към Европейския политехнически университет, тъй като институционалната му акредитация не се поставя като предмет на разглеждане на този етап, а ще бъде тема на обсъждане след две години. Бе предложена и редакционна бележка в проекта на решение да се добавят специалностите от професионалните направления, по които ще се извършва обучението, така както са посочени в мотивите на вносителя. Предложението не бе прието. Членовете на Комисията по образованието и науката констатираха, че изискванията на чл. 15, ал. 1, 2 и 3, чл. 16 и чл. 17, ал. 3 на Закона за висшето образование са спазени: 1. Има решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация от 9 юли 2009 г. (Протокол № 22), според което е издадена положителна оценка на проекта за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище Перник. Определен е срок от две години, считано от акта на Народното събрание за откриване на висшето училище, в който новооткритото висше училище трябва да заяви в Националната агенция за оценяване и акредитация искане за институционална акредитация, съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за висшето образование. 2. Целите, които заявяват учредителите, са за обучение само в редовна форма на български и чуждестранни студенти за придобиване на образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър” и на образователна и научна степен „доктор” по специалности от професионални направления „Информатика и компютърни науки”, „Комуникационна и компютърна техника” и „Архитектура, строителство и геодезия”, съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. 3. Има описание на основните и обслужващи звена на висшето училище, начина на управление, гарантира спазването на основните академични свободи. Описана е и управленската структура на висшето училище: Съвет на настоятелите, президент, ректор, Академичен съвет и Контролен съвет. 4. Учредители на частното висше училище са: „Инвестек” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, „Бългериън пропъртис” ООД със седалище и адрес на управление гр. Ихтиман и община Перник. Представен е учредителен акт, в който се посочват учредителите, вида, наименованието и седалището на частното висше училище, предмета на неговата дейност, специалностите, предоставено имущество и начин на финансиране, управление, представителство на частното висше училище, права и задължения на учредителите. 5. Наименованието Европейски политехнически университет отразява специфичната област, в която ще се обучават студентите. 6. Основната дейност на частното висше училище с наименование „Европейски политехнически университет” е предвидена да се извършва в учебния корпус на ул. „Батак” в гр. Перник. До окончателното довършване на обекта, обучението ще се извършва в сградата на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, която е предоставена за ползване на университета от община Перник. 7. Учредителите декларират преподавателски състав от 97 хабилитирани и 50 нехабилитирани лица, които ще осъществяват обучението на студентите. В двугодишния срок за искане на институционална акредитация, те трябва да отговарят на промененото изискване на чл. 77, ал. 3 от Закона за висшето образование за участие в акредитацията само на едно висше училище.” След проведено гласуване по проекта за решение с резултат 10 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното РЕШЕНИЕ: Предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование да вземе решение за откриване на частно висше училище с наименование „Европейски политически университет” със седалище Перник и с предмет на дейност: обучение на специалисти с висше образование на образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър” и на образователна и научна степен доктор при условията и по реда на Закона за висшето образование.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще ви запозная с „ДОКЛАД на Правната комисия относно проект за Решение за откриване на частно висше училище с наименование „Европейски политехнически университет” със седалище Перник, № 002-03-3, внесен от Министерски съвет на 26 февруари 2010 г. На свое заседание, проведено на 25 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди внесения проект за решение относно откриване на частно висше училище с наименование „Европейски политехнически университет” със седалище Перник № 002-03-3, внесен от Министерски съвет на 26 февруари 2010 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието, младежта и науката: господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” и госпожа Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”. От името на вносителя проектът за решение бе представен от госпожа Мария Фъртунова. С него се предлага на Народното събрание да открие частно висше училище с наименование „Европейски политехнически университет” със седалище Перник, като проектът за откриване на училището е изготвен съгласно изискванията на Закона за висшето образование и е представен за оценка на Национална агенция за оценяване и акредитация. Проектът е получил положителна оценка. Предвидено е в университета да се провежда само редовна форма на обучение по определени специалности и то ще се провежда на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” и на образователна и научна степен „доктор” на български и на английски език. Финансовите средства и материалната база за провеждане на дейността на университета се осигуряват, съгласно неговия учредителен акт. Предприети са мерки от учредителите на висшето училище за изпълнение на препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация за изясняване на целите и мястото на висшето училище и за привеждане на академичния състав на основен трудов договор, съгласно изискванията на Закона за висшето образование. Очаква се кадрите на висшето училище – наши и чужди специалисти, да намират реализация в търсени и перспективни професии на българския и европейския трудов пазар. След проведена дискусия с 16 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следното: „РЕШЕНИЕ за откриване на частно висше училище с наименование „Европейски политехнически университет” със седалище Перник На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование, Народното събрание

§ 1. Открива частно висше училище с наименование „Европейски политехнически университет” със седалище Перник и с предмет на дейност: обучение на специалисти с висше образование на образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър”, и на образователна и научна степен „доктор” при условията и по реда на Закона за висшето образование. § 2. Имуществото и финансирането на висшето училище по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт.”

§ 1. Открива частно висше училище с наименование „Европейски политехнически университет” със седалище Перник и с предмет на дейност: обучение на специалисти с висше образование на образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър”, и на образователна и научна степен „доктор” при условията и по реда на Закона за висшето образование. § 2. Имуществото и финансирането на висшето училище по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт.” Моля народните представители да гласуват. Гласували 96 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 9. Предложението е прието. Имате думата за процедура.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение от името на парламентарна група за почивка от 30 минути, на основание чл. 54, ал. 2.

Благодаря, господин председателстващ. Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Каменов - заместник-министър на физическото възпитание и спорта.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги! Доклад относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61 от 21 декември 2009 г., внесен от Министерския съвет: „Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение от народните представители Стоянов, Карбов и Владимиров. Комисията подкрепя по принцип предложението, което систематично е отразено в § 30, т. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Спирам се на § 3, чл. 4б – предполагам, всички сте го погледнали. Знаете, че аз идвам от спорта – ще ме извините, това ми е първото изказване и определено се вълнувам. Трябва да ви кажа, че нещата, които са записани по § 3, чл. 4б, са много важни. Много е важно да се концентрирате върху този параграф, защото всеки от вас ще отговаря по места. Това е: „Държавата и общините осигуряват материалната база и нейната издръжка за спортна подготовка в спортните училища.” Знаете, че в последните години до някаква степен всички бяхме абдикирали от спорта. Няма да обвинявам в частност нито едно правителство и нито един министър, но всички ние сме длъжни в момента да подкрепим с каквото можем – законодателно и финансово, по места тези спортни училища. Затова ви моля, като отидете по вашите избирателни райони, с хората, които работят в бизнеса, в сферата на образованието, в сферата на спорта, да направите групи, за да може този закон и този параграф да бъде изпълнен по същество. Благодаря ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция: „§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „обучението, тренировките и управлението” се заменят с „процеса на обучението и тренировките в системата”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) В Министерството на физическото възпитание и спорта се води регистър на лицата по ал. 1”. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Министерският съвет приема” се заменят с „министърът на физическото възпитание и спорта издава” и се създава изречение второ: „В наредбата се определя и редът за водене на регистъра по ал. 2”.”

По § 5 има предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция: „§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2: „2. предлага за приемане от Народното събрание Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта за период от 10 години”. 2. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам само да разясня за присъстващите какво означава този период от 10 години. Много е важно да се знае, че в спортните среди и в Спортното министерство определяме спортният цикъл спрямо олимпийския, затова по предложение на Спортното министерство ние от комисията искаме да се запише в закон, че всеки един цикъл трябва да е между 8 и 10 години. Разбирате защо е така и защо го вкарваме в закон. Мисля, че навсякъде всеки един цикъл, дори и икономически цикъл, обхваща определен отрязък от време, затова го и записваме. Благодаря ви за вниманието.

По § 6 – предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Валентина Богданова: По § 6, т. 3, буква „л”, т. 20 и 21 да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението по т. 20 и подкрепя предложението по т. 21. Предложение на Тошев, Димов, Стоилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция: „§ 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „председателят на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министърът на физическото възпитание и спорта”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на физическото възпитание и спорта ръководи и представлява Министерството на физическото възпитание и спорта”. 3. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „председателят на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министърът на физическото възпитание и спорта”; б) точка 1 се изменя така: „1. изготвя и предлага на Министерския съвет Национална стратегия и Национална програма за развитието на физическото възпитание и спорта”; в) в т. 2 думите „организиране на младежките дейности и” се заличават; г) точка 4 се отменя; д) в т. 8 думите „Държавната агенция” се заменят с „министерството”; е) в т. 9 думата „спорта” се заменя с „физическото възпитание, спорта и социалния туризъм”; ж) в т. 13 думите „и младежката” се заличават; з) в т. 17 думите „масовия спорт” се заменят със „спорт за всички”; и) в т. 18 думата „младежта” се заменя с „физическото възпитание”; к) в т. 19 след думите „в областта на” се добавя „физическото възпитание и”; л) създават се т. 20 и 21: „20. предлага на министъра на образованието, младежта и науката откриването, преобразуването и закриването на държавните спортни училища и назначава директорите им; 21. предоставя статут на високоразряден спортист на спортисти с високи спортни резултати”. 4. В ал. 4: а) в текста преди т. 1 думите „председателят на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министърът на физическото възпитание и спорта”; б) точка 1 се изменя така: 1. съгласувано с министъра на финансите утвърждава схема за разпределение на постъпленията от Българския спортен тотализатор”.”

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, колеги! В моето предложение по § 6 се предлага да отпадне предвиденото в текста на вносителя правомощие на министъра на физическото възпитание и спорта да открива, преобразува и закрива държавните спортни училища и назначава директорите им. Видно от предложението, което се е родило в хода на дискусията на колеги от ГЕРБ, и това, което комисията предлага и аз съм убедена, парламентът ще реши след малко, министърът ще има правомощията да прави това чрез министъра на образованието, младежта и науката. Ще се опитам да се обоснова с аргументите си това оспорвано от мен правомощие на министъра, когато започнем да разговаряме за статута на спортните училища, но всъщност, за да кажа тезата си предварително искам да заявя следното – намирам за лошо законодателно поведение чрез специални закони да променяме текстове и философия на базови закони. Предстои обсъждане и приемане на Закона за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Там статутът на общинските, на държавните училища ще се обсъжда. Има предложение да бъде намален броят на държавните училища и най-малкото да бъдат определени критериите за това кои биват държавни, които остават общински. Ние днес с вас чрез един специален закон ще уредим статута на една група училища без да се съобразяваме с цялата философия, която се предлага, за формулиране физиономията на българската образователна система. Затова аз ви предлагам да подкрепите моето предложение, да преосмислите своите виждания по отношение бъдещето на спортните училища поне до момента, докато стане ясно какво ще заложим в Закона за училищното образование. Приключих.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Богданова! От дълги години Ви познавам и отдавна сте член на тази комисия, която в частност е била „Образование и спорт”. Присъствате почти без изключение на всички заседания и винаги сте била и много коректна, и много точна. Вие знаете, че говорим само за държавните спортни училища и мисля, че моето лично мнение е правилно. Говоря като спортист, не като народен представител. Като народен представител, знаете, вече съм в комисията и ще подкрепя това предложение, защото мисля, че специално за спортните училища трябва да отговаря министърът на спорта. Поне минимум пет срещи са направени с представители на Министерството на образованието, младежта и науката в лицето на министър, на заместник-министър и няма нужда да се притеснявате, че нарушаваме един основен закон. Това е мое лично мнение, предполагам, че и колегите ще ме подкрепят. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Позволете ми да изкажа своето несъгласие с това, което каза госпожа Богданова, и то е свързано точно с управлението на държавните спортни училища. Мисля, че всички сме съгласни с това, че българският спорт има нужда от промяна, българският спорт трябва да се реформира. Откриването на тези държавни спортни училища според мен е правилната стъпка към тази промяна. Искам всички колеги да разберат ясно, че тези спортни училища ще бъдат така наречените елитни спортни колежи. Колежи, в които ще бъде елитът на българския спорт, ще бъдат хората, които ще носят бъдещите успехи на българския спорт - българските медали на различните световни, европейски и олимпийски игри. Няма нищо по-нормално и логично от това министърът на спорта, който и да е той, Министерството на физическото възпитание и спорта да има конкретен поглед върху това какво се случва в тези елитни спортни колежи, да контролира самия процес вътре в тях и да прави всичко възможно тези елитни спортни училища да произвеждат продукта, за който се създават, а именно качествени спортисти. Мисля, че коментарите в тази насока са излишни и аз моля всички да подкрепят това предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, господин министър! Госпожо Богданова, аз също не съм съгласен с Вашето мнение, това сме го коментирали и в комисията. Искам да поздравя министъра и неговия екип за реформата, която искат да направят, за да имаме професионален спорт. Всички в спортните среди чакат тази реформа 20 години. Всички обещаваха да се случи през това време, но никой не го правеше. Надявам се днес с подкрепата си да направим така, че наистина да възвърнем славата на нашия спорт, защото това е едно от малкото неща, с които можем да се гордеем на световно ниво. Аз подкрепям идеята на министъра, това го иска и цялото спортно съсловие. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Искам да благодаря на колегата Стоилов за добрите думи и за утешението, само че последващите реплики не ме утешиха по две причини. Първо, ние с Вас нямаме никаква разлика в желанието си да имаме добри спортни училища с достатъчно висок стандарт за издръжка, с добра материална база, с добре подготвени тренировъчни екипи и смислена програма за обучение. Този разговор ще го водим малко по-нататък, само че искам да се разберем за следното – хайде да говорим сериозно. Колега Димов, какво правим ние с Вас днес и какви правомощия вменяваме на министъра, към когото аз заявявам добрите си чувства? Колежи ли правим по смисъла на Закона за професионалното образование, колежи ли правим по смисъла на Закона за висшето образование, защото това е много по-различна материя от тази, която обсъждаме днес, или се произнасяме по начина, по който се формират училищата в една система наречена спорт, а иначе това е елемент от цялата система наречена училищно образование? Когато водим разговора сериозно с точна терминология, защото става дума за съответствие на съществуващи и действащи закони, тогава вероятно би ни било по-лесно. Към тази точка, която днес обсъждаме, аз предлагам откриването и закриването на училища, дори и спортни, да остане в правомощията на министъра на образованието, младежта и науката, какъвто е текстът в действащия Закон за физическото възпитание и спорта. Останалата част от разговора ще го водим, когато стигнем до спортните училища, с всичките мои и ваши аргументи. Тази дискусия сме я провеждали, но аз мисля, че я дължим и на пленарната зала.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! Разбирам сериозността на този въпрос и понеже всички говорим за система, трябва да уточним какво е това система. Системата е съвкупност от обекти, чието взаимодействие води до появата на нови интегративни качества, несвойствени за отделно взети компоненти, формиращи системата. Тоест системата за физическо възпитание и спорт е неразделна част от спортните училища, което включва генотипни фактори – генотип, наследствени, така наречените спортни таланти или дарба, които трябва да се открият в детска възраст. На базата на ювенилните способности да предскажем бъдещото развитие на тези деца, така че тези спортни училища са част от нашата система, от системата на физическо възпитание и спорт, след което те трябва да попаднат в една много добра среда, в която да развият своя потенциал, и в крайна сметка да имаме наличната материална база, както и съответните организационни и финансови способности. Това е системата, в която трябва да попаднат спортните училища. Образованието действително има отношение, но спортните училища са необходими точно на тази система. Спортните училища във взаимодействие с останалите фактори ще доведат до нашите световни, европейски и олимпийски шампиони. Благодаря ви.

Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Изказването ми е свързано с предложението на колежката Богданова – да отпадне правомощието на министъра на физическото възпитание и спорта да предлага на министъра на образованието, младежта и науката откриването, преобразуването и закриването на държавни спортни училища и назначаването на директорите им. Опасенията на колежката Богданова са, че това не било съобразено с предстоящите промени в нормативните актове, свързани със сферата на образованието. В тази насока аз изразявам несъгласието си. Колежката Богданова знае, тъй като на заседанията присъстваха представители на Министерството на образованието, младежта и науката. Те подкрепиха изцяло текста и казаха, че той е съобразен с вижданията за реформите в нормативните актове в сферата на образованието. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Колега Тошев, не това са притесненията ми. Моите притеснения, за пореден път ще повторя, са, че ние, повтарям – със специален закон се произнасяме по принципи на базов закон, който стои в сайта на Министерството на образованието, младежта и науката и който всъщност ще нарисува физиономията на една система, която мисля, че с вас също трябва да обсъждаме. Съгласна съм с министър Нейков, че спортът трябва да се гледа като система. Проблемът е, господин министър, коя система в момента коментираме. Колега Тошев, и към Вас е репликата ми – дали системата на спорта или системата на образованието, и то на училищното образование?! Мисля, че когато говорим за училища, които дават общообразователен минимум и издават документи за завършено средно образование, включително и дипломи от зрелостни изпити, все пак трябва да говорим за системата на училищното образование или на народната просвета, защото такъв е действащият закон. Оттам нататък взаимодействията са сюжет за друг разговор. Ние можем да ги уреждаме всякак, включително и да решим, че спортните училища са на подчинение на Министерството на физическото възпитание и спорта, че Търговско-банковата гимназия и Финансово-стопанската гимназия са със статут на национални и отиват в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, или да си ги делим и Министерството на образованието, младежта и науката да остане координационен орган на различните видове системи. Ако това е виждането на това министерство, няма пречка да правим и това. Това са аргументите ми. Въпрос на добра воля е да се мисли по тях – да се подкрепят или не.

Госпожо Богданова, съгласен съм, че това са системи, но в настоящия случай ние не трябва да ги разглеждаме и обсъждаме като самостоятелни. Тук трябва да ги разглеждаме в тяхната взаимовръзка – тоест и за образованието, и за спорта.

Госпожо председателстващ, колеги народни представители! Темата, по която водим дълга дискусия, мисля, че има своето решение назад във времето. Ще ви върна малко назад, защото в момента, госпожо Богданова, ние се опитваме да откриваме топлата вода. Кога България имаше най-големи спортни успехи във високото спортно майсторство и кога освен него в България беше най-добре развит и масовият спорт? Колеги, високите постижения на високоразрядните спортисти водят до увличане на децата и на младежите по спорта. Става затворен кръг, защото колкото повече деца се увличат по спорта, освен за здравето на нацията, това води до откриването на тези таланти, за които говореше министър Нейков. Когато България имаше най-високи спортни постижения на олимпийски игри, на световни и европейски първенства, тогава у нас функционираше точно тази система. Тук трябва да се отдаде нужното, включително на вашата партия, госпожо Богданова, независимо, че тогава партия и държава беше едно и също, но тогава наистина имаше грижа за спорта, отделяха се средства и спортът и най-вече високите резултати се базираха точно на тези спортни училища. Погледнете в момента едни от най-богатите страни по света – тепърва започват да възприемат модела със спортните училища, модел, който ние отрекохме и в бурните промени не успяхме да ги съхраним. В момента държавите, които са на върха в икономическото си развитие и спортистите им постигат най-високи резултати, те отиват точно към този модел, който се предлага в момента. Не виждам причини за притеснения. Разбира се, че останалата общообразователна дейност (съжалявам, ако терминологията ми не е правилна) трябва да бъде на нужното ниво, за което съм убеден, че могат да се намерят механизми. Но, съгласете се, че в Министерството на образованието, младежта и науката няма необходим кадрови ресурс, няма ги хората, които биха могли да определят начина, по който да се води спортно-състезателна подготовка, програмите за обучение на спортистите, режима, при който трябва да живеят тези лица или младежи. Разбирам Вашата загриженост, но не виждам причина само заради това, че някъде по някоя дисциплина може да не се преподава по най-добрия начин, да зачертаем основното, заради което са създадени тези училища. А те са създадени, за да развиват спортните качества и да произвеждат високоразрядни спортисти. Така че връщането назад в историята според мен би ни показало най-добрия пример как трябва да функционират те. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Ще обърна внимание на още нещо. Доколкото ми е известно, в системата на Министерството на културата също има определени училища по изкуствата. Те се създават абсолютно по същата процедура – министърът на културата предлага на Министерството на образованието, младежта и науката откриването, преобразуването и закриването на тези училища. Доколкото ми е известно, министърът на културата назначава тези директори. Не виждам особена разлика между училищата в системата на спорта и тези в системата на културата. Ще обърна внимание на още едно нещо. Все пак става дума за неголям брой държавни училища. Не става дума за общия пример на общинските училища. Благодаря.

По § 7 е постъпило предложение от Валентина Богданова, което е подкрепено по принцип от комисията. Предложение от Тошев, Димов, Стоилов, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция: „§ 7. Създава се нов чл. 8а: „Чл. 8а. (1) Към министъра на физическото възпитание и спорта се създава консултативно звено – Експертен съвет по физическо възпитание и спорт. (2) Експертният съвет по физическо възпитание и спорт включва представители на Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националното сдружение на общините в Република България, висшите училища, Националната спортна академия, Българския олимпийски комитет, спортните училища, спортни организации и други юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, както и изявени специалисти в тези области. (3) Експертният съвет по физическо възпитание и спорт обсъжда и дава становища по: 1. Националната стратегия и Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта; 2. проекти на нормативни актове в областта на физическото възпитание и спорта; 3. научноизследователската, методологичната, експерименталната и внедрителската дейност в системата на физическото възпитание и спорта; 4. изработването и утвърждаването на критерии за обществено внедряване на видовете спорт и социалният туризъм за ефективност на системата на физическото възпитание и спорта. (4) Организацията на дейността на Експертния съвет по физическо възпитание и спорт се определя с акт на министъра на физическото възпитание и спорта.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да обърна внимание на значението Експертен съвет. Ще се върна само за държавните спортни училища. Приемете, че след 10-12 години ние ще имаме много добре подготвени 18 и 19-годишни спортисти. На тези спортисти им предстои едно бъдеще. Той трябва да е, меко казано, гениален, за да го виждаме вече световен, европейски или олимпийски шампион на деветнадесет години. Това са единици в спорта. Тези експертни съвети в тези години, в които ще изграждаме това ново поколение спортисти – високо разрядни, този Експертен съвет трябва да дава своите предложения какво ще правим с тези 19- годишни спортисти. Както знаете, поради много причини наши спортисти в момента се състезават за други държави. Няма да казвам точно какви са причините. Ролята на този Експертен съвет ще бъде дали тези спортисти ще влизат, ако са бойно приложни спортове, в Министерството на отбраната и в МВР, дали ще влизат в Образователното министерство, ние трябва да помислим наред с този Експертен съвет какво бъдеще ще им дадем. Защото като ги изградим до тази възраст – господин министърът е тук и много добре знае, че на 18 и 19-годишна възраст може би единици са, господин министър, световните и олимпийски шампиони. Затова искаме този Експертен съвет и затова толкова много организации са включени в него. Благодаря ви за вниманието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция: „§ 8. Досегашният чл. 8а става чл. 8б и в него думите „Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „Министерството на физическото възпитание и спорта”.”

По § 9 има направено предложение от Тошев, Димов и Стоилов, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция: „§ 9. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. Министрите и другите държавни органи разработват, съгласуват и утвърждават програми в областта на физическото възпитание, спорта и социалният туризъм с министъра на физическото възпитание и спорта.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция: „§ 10. В чл. 10, ал. 5 думата „едномесечен” се заменя с „тримесечен” и думите „Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „Министерството на физическото възпитание и спорта”.”

Господин председател, господин министър, колеги! Сложихме тримесечен срок, защото много от нещата трябва да се съгласуват, не само със структури, които са към Министерството на спорта, а с други определени ведомства и затова е този срок. Благодаря ви.

По § 11 има предложение на Тошев, Димов, Стоилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция. В чл. 11, ал. 2, т. 4 се изменя така: „4. Изграждат, управляват, поддържат и ползват спортни обекти и съоръжения”.

§ 12 Създава се чл. 12а. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне.

Господин председателстващ, колеги! Тъй като не съм участник в тази комисия, лично аз не успях да разбера къде е проблемът. Текстът, който е предложен, според мен, не е прецизен. Той има нужда от прецизиране. Конкретното ми предложение е за прекъсване на заседанието и събиране на комисията, за да може заедно с екипа на физическото възпитание и спорта да бъде евентуално прецизиран текстът. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, с няколко думи бих искал да ви запозная с цялостната система по отношение на тези така наречени ОСК, които са продължение на дружествата за физическото възпитание и спорта в различните региони. С различната регистрация по отношение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел се регистрираха абсолютно всички структури, които работят в момента в спорта – от федерациите до съществуващите ОСК – отбелязвам – съществуващите, и всички спортни клубове, които са регистрирани в нашата държава. Като традиция, знаете, че всеки един регион си има такова дружество, има такова знаме, има такова обединение на феновете около определено име. В случая обаче говорим за съвсем друг проблем. Един проблем, който фактически ще направи една органична връзка във вертикала на управлението от министерството надолу. В съществуващите в момента структури в закона са отбелязани министерството, спортните федерации по видове спорт и отделните клубове. В тази структура обаче на федерациите с по-масова реализация трудно се обхващат клубовете. В изминалите години се нароиха клубове. В отделни градове по един вид спорт, стигнаха до 15 клуба по плуване в гр. Варна. Увеличават се клубовете по лека атлетика, по борба. Това обезличава дейността на спорта и се пристъпва към една чисто стопанска дейност, която винаги създава конфликти. В последно време в гр. Бургас на няколко пъти телевизията ни занимаваше с проблеми между треньорите, които 5 клуба са на един басейн и се стига до побоища и съдебни дела. Нашето желание е създаването на тези местни структури, които са отразени и в предложението, и в утвърдената от Министерския съвет Стратегия за развитие на спорта, да извършат една такава регулаторна дейност, която да изчисти цялостната система в клубовете за извършване на тази основна дейност – организацията и реализацията на физическото възпитание и спорта. Във всеки случай, във времето оставени на самотек, те са създали доста проблеми. Нашето предложение е да бъдат включени в един регулаторен режим, който чрез регистрацията да попаднат под нашия контрол. По отношение на финансирането, който е един от основните проблеми, законът третира, че ние, като министерство финансираме само лицензирани спортни федерации, което автоматически ги изключва като кандидати за финанси от държавния бюджет. Във всички други насоки, така както е отбелязано в нашето предложение, разбира се, съгласен съм с господин Димитров, че може да се променят нещата и да придобият друг израз, ние искаме тази дейност да бъде добре развита в отделните региони. Получаваме писма от кметове, които ни питат, какво е състоянието с клубовете. Последното беше от Русе. Местната власт също има средства за финансиране на физическото възпитание и спорта и когато нямат тази информация, се объркват и не знаят какво да правят. Официално писмо сме получили само от Русе – да ги уведомим какви клубове са регистрирани на територията на града, какво е финансирането от министерството и какво решение да вземе местната власт за реализацията на техните средства. Поради това ви приканвам – наистина е необходимо едно преосмисляне на тази позиция. И ако ние не сме дали най-добрия вариант, наистина да се потърси добър вариант, за да може тази органична връзка във вертикала да съществува, да можем по-точно да въздействаме на клубовете, защото тази тяхна самостоятелност, която законът им дава в момента, има много изкривявания в техните дейности. Да не ви занимавам още един път с фактите, които изброих. Благодаря ви.

Колеги, оттеглям процедурното си предложение. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Господин заместник-министър, разбирам Вашето желание, и го приветствам, по отношение на контрола на тези Обединени спортни клубове. Мисля, че по този начин, чрез тази регистрация Вие няма да постигнете този ефект, който по принцип желаете, а именно – да се създават условия за развитие на различни спортове в тези Обединени спортни клубове, за стопанисване на базата по най-добрия и рационален начин и за вдигане на нивото на спорта в България. По този начин, който вие предлагате закона – за регистрация на тези Обединени спортни клубове, единственото, което ще постигнем, е желанието на тези Обединени спортни клубове след време да се финансират от страна на държавата за една дейност, която реално те – не знам доколко имат правно и юридическо основание – да менажират спортните бази и терените на отделните министерства. Мисля, че при едно по-добро прецизиране и създаване на условия за контрол на тези спортни клубове по друг начин, а не чрез този механизъм на лицензиране, ще се постигне ефекта, който желаете, а именно да се създава едно по-добро управление на базите и условия за развитие на спорта. Мисля, че с една такава регистрация няма да се постигне този ефект. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Колеги, много ви моля, обърнете внимание, това наистина не е елементарен въпрос, независимо че комисията го е отхвърлила. Хубаво е, че го обсъждаме в залата, за да сме наясно всички за какво става въпрос. Обединените спортни клубове, това са така наречените ведомствени клубове, които са към Министерство на вътрешните работи, към Министерство на отбраната, към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта. Това е „Левски”, ЦСКА, „Локомотив” и „Славия”. Всички тези клубове и тяхната собственост са на разпореждане към съответните министерства, които изредих. И това няма да го отрече нито министърът, нито господин Каменов, който е заместник-министър. С регистрацията ние ще имаме, не казвам, че е много голямо финансово утежняване. Проблемът тук е малко по-друг. Първо, че Министерството на физическото възпитание и спорта, и предполагам, че господин министърът ще го потвърди, не може да иззема функциите на което и да е от другите министерства. Защото базата не е негова. Това е първото. Второ, по същата причина, в чисто финансов аспект не може да ги контролира. Аз съм „за” да може да ги контролира, но законът не му го позволява. Елементарно е – след като е на друго министерство, значи не може да го контролира. И най-важното: аз съм „за” в последващ период да се обмисли състоянието на тези клубове. За момента е безпредметно. В сегашното състояние и за неща, които са ставали преди години, не ми се иска нашето мнозинство, говоря вече за народните представители на ГЕРБ да подкрепим нещо, което години се е правило без всеки един от вас да е влязъл в детайли. Благодаря ви.

Колеги, неслучайно беше процедурното ми предложение. Явно е, че ще трябва дискусията да бъде в залата, за да изчистим целите и задачите на внесения текст. Аз съм съгласен с колегата Стоилов, че Обединени спортни клубове са клубовете „Левски”, ЦСКА, „Локомотив” и така нататък, които ползват държавна или ведомствена база на съответните министерства или ведомства. Но в същото време има Обединени спортни клубове, които са на територията на общини, и то на малки общини и те не са малко, които ползват общинска база или ползват своя собствена база изградена със свои средства. Според мен трябва да има прецизиране на текстовете. Ако евентуално Народното събрание реши да подкрепи комисията, тоест да не подкрепи текстовете, считам, че би трябвало да има един по-обширен диалог заедно с представителите на възможно повече Обединени спортни клубове. Имам усещането, че всички искаме да направим нещо добро за спорта и за Обединените спортни клубове, обаче се разминаваме в дребни детайли. Ние не се разминаваме в принципите, а в дребните детайли. Затова бих помолил, дори и министър Нейков, ако може още един път да даде разяснение по тези текстове. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми колега Димитров! Ние в комисията много внимателно обсъдихме въпроса за Обединените спортни клубове. Колегите от ГЕРБ се срещнахме няколко пъти със съществуващите в момента Обединени спортни клубове. Повярвайте ми, цялата информация, която би трябвало да имаме за това, по което спорим в момента, сме я получили. Аз ви призовавам да подкрепите решението на комисията и да ни се доверите, защото мисля, че това е единственото правилно решение. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, искам да ви кажа, че в момента тези Обединени спортни клубове, които се цитираха в София, нямат ведомствена база. ЦСКА нямат никаква ведомствена база. Министерството на отбраната разполага със собствената си база и те сега ползват наеми. Те просто организират клубовете и създават една вътрешна армейска организация, която трябва да функционира и да реализира спортовете. „Славия” също нямат ведомствена. ГУСВ отдавна го закриха и това, което му е останало, си е чисто негова собственост с нотариални актове. Не мога да коментирам „Локомотив”, тъй като те са далече от моето полезрение. Мога да коментирам „Левски”, които имат договор с Министерството на вътрешните работи, и си уреждат техните взаимоотношения – те съществуват. Пак обръщам внимание, че ако не е най-добрият текст, който ние сме предложили, защото той отговаря на цялостната дейност, даваща право от закона, по който са регистрирани, ние не излизаме от тази рамка, под някакъв друг текст би трябвало да могат да се организират тези ОСК-та. Защото наистина в цяла България има ОСК-та, които действат там, където са по-силни и по-организирани хората и ние трябва да имаме някакъв контрол над тях. Що се касае до финансирането, аз обърнах внимание, че законът ясно казва – лицензирани спортни федерации. Никой повече. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз правя процедурно предложение § 12, който току-що разисквахме, да бъде отложен от гласуване, тоест да продължим с другите параграфи и да го гласуваме след като всички народни представители сме в пленарната зала, тъй като този текст предизвика сериозен дебат. Това е процедурното ми предложение.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, на който ще му се даде допълнителна номерация.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

Параграф 15. Предложение от народния представител Валентина Богданова. „В § 15, т. 1, чл. 17, ал. 1, изразът „издадена от него” отпада, а след думата „наредба” се добавя изразът „на Министерския съвет”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

Благодаря, господин председателю. Колеги, няма никакъв спор, че министърът на физическото възпитание и спорта ще издава, подновява, отказва и отнема спортна лицензия на спортни федерации и национални спортни организации при условията на този закон и по ред, определен с наредба. Спорът, ако той, би си струвал въобще да се води, е кой издава тази наредба. Мисля, че не е добра практика, почти няма такава и не е редно министърът, който върши всичко това, да го прави по ред, определен от самия него. Наредбата би следвало, според мен, да остане във вида, в който съществува в сегашния закон – да се издава от Министерския съвет, тъй като урежда поведението на министъра на физическото образование и спорта и е свързана не само с неговите разбирания за това какво трябва да включва в себе си тази наредба. Ако той би издавал подзаконов акт, който се отнася към дейността на структури в системата на министерството, разбира се, че тези наредби ще бъдат издавани от министъра на физическото възпитание и спорта. Това е смисълът на моето предложение и, повтарям – министърът да издава, подновява, отказва и отнема спортна лицензия на спортни федерации и национални спортни организации при условията на този закон и по ред, определен с наредба, издадена от Министерския съвет, а не от самия министър. Това е моето предложение. Тъй като мисля, че практиката сочи друго. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да прикова вниманието ви върху т. 2, където думите „спортни клубове” се заменят с „поне 7 спортни клуба, регистрирани в не по-малко от три административни области на Република България”. Знаете, че и в момента има много федерации, където членуват клубове-фантоми. По тази причина искаме да изчистим федерациите от клубовете-фантоми с помощта на Министерството на физическото възпитание и спорта, тъй като чрез тези клубове се източват определени финансови средства – да използвам точната дума. Вкарваме тази т. 2, за да може да е по-точно и ясно самото лицензиране. Благодаря ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната редакция: „§ 17. В чл. 17в, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „Министърът на физическото възпитание и спорта”. 2. Създават се точки 9 и 10: „9. незаконосъобразно е разходвала средства, предоставени по реда на този закон; 10. не е изпълнила едно или повече от изискванията по чл. 17б, ал. 2.”

Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Става въпрос за контрол и затова вземам думата. В точки 9 и 10, ако определена федерация изразходва неправомерно средства, тъй като вече има такива федерации, в момента текат разследвания, прокурори са при тях, да им се отнема лицензът. Затова са вкарани точките 9 и 10. Благодаря ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 и предлага следната редакция: „§ 18. В чл. 17г ал. 1 се изменя така: „(1) Министърът на физическото възпитание и спорта организира създаването и води публичен национален регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове.”

Комисията подкрепя текста на вносителя по § 19.

Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Обърнете внимание: ние връщаме званията за високоразредните спортисти, което е чисто морална награда. Преди много години високоразредните спортисти „заслужил майстор на спорта” и „майстор на спорта” получаваха определени финансови стимули. Нали така, господин министър? Искаме да върнем това, най-вече спортния арбитраж и спортното правосъдие. Много често при преминаване от един клуб в друг на определени състезатели, особено когато става въпрос за изявени спортисти, клубовете за момента разчитаха на самата федерация да вземе решение. Всяка една федерация, колкото е по-малка, винаги има сфери на влияния. Затова се вкарват спортен арбитраж и спортно правосъдие най-много за високоразредните състезатели при преминаването от един клуб към друг. Благодаря ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.

Предложение от народния представител Валентина Богданова - § 21 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Тошев, Димов и Стоилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Стоянов, Карбов и Владимиров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 и предлага следната редакция: „§ ... Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) След проверка на способностите им по съответния вид спорт ученици могат да продължат своето образование в V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ клас на спортните училища. (2) Спортните училища осигуряват общообразователна, спортна, а след завършен VІІІ клас – и професионална подготовка. Обучението на учениците за придобиване на професионална квалификация се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. (3) Държавните спортни училища се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на физическото възпитание и спорта и се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта, при условия и по ред и в съответствие с критерии, определени с правилника за прилагане на закона. (4) Общинските спортни училища се финансират от общинските бюджети и се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта, при условия и по ред, определени в Закона за народната просвета. (5) Министърът на образованието, младежта и науката утвърждава учебните програми по спортна подготовка в спортните училища по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. (6) Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда и при условия, определени с Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта. (7) Директорите на общинските спортни училища се назначават от началника на регионалния инспекторат по образованието въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда и при условия, определени с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. (8) За заемане на длъжността „директор на спортно училище” може да кандидатства лице, което има завършена степен на висше образование „магистър” и минимум три години учителски стаж или професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта. (9) Държавният план-прием за държавните и общинските спортни училища се утвърждава със заповед на министъра на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката. (10) Министърът на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката, приема наредба за условията и реда за прием и спортна подготовка на учениците в спортните училища.”

Благодаря Ви, господин председателю. Госпожи и господа народни представители! Когато мотивирах предложението си по предишния параграф, предложих дискусията, която се случи тогава, да я проведем сега. Вероятно е добре, че тя се случи тогава, за да се опитам сега, мотивирайки своето предложение § 21 да отпадне, да кажа следното. Първо, никой, най-малко аз, в тази зала и в комисията не е заявявал, че не трябва да се създават държавни спортни училища. И в момента има едно – няма пречка да станат повече. Пет, десет, седем, двадесет – проблем на политика. Второ, това, което в момента според мен очаква не просто спортната общност, а всички, които имат интерес към развитието на спорта в България, е действително в България да има добри спортни училища – и държавни, господин Димитров, и общински. За да бъдат те добри обаче, не е необходимо и не е единствено условие директорите на държавните училища да бъдат назначавани от министъра на физическото възпитание и спорта. За това е необходимо да има добра материална база, да има завишен единен разходен стандарт за издръжка на учениците, да има добре подготвени треньори, да има твърде добре уредена учебна програма, в която да се съотнасят успешно и специалната подготовка, и, разбира се, общообразователната подготовка. Казвам това, защото текстовете, които в момента стоят пред вас, будят най-малкото няколко въпроса. Когато аз твърдях, че ние трябва да определяме държавните и общинските училища по някакви критерии, уредени в базов закон, най-малкото в момента трябваше да ги уредим тук. И аз питам: кой ще каже днес безспорно кои от двадесет и няколкото общински училища ще станат държавни общински училища? Говорим за спортни, само за тази система. Или може би ще правим нови? Кои са критериите въобще, които казват кое училище е държавно, тоест елитно, ако това е тезата въобще на базовия закон, или има друг смисъл и кое е общинско, тоест не елитно? Кой от вас казва кои деца са елитни, защото са открити, за да отидат в общинско училище, а другите са още по-елитни, за да отидат в държавно училище? Няма работещ закон, който да урежда принципи в подзаконови актове! Това е лоша практика. Това е нередно и тази нередност ние я залагаме в тези текстове! Няма пречка да ги приемем след половин година – тогава, когато ще е ясно какво правим! В момента става ясно, че едните директори – на не елитните спортни училища, ги назначава началникът на регионалния инспекторат по реда на правилника за Закона за народната просвета; другите обаче ги назначава министърът на физическото възпитание и спорта по друг ред – на Министерството на физическото възпитание и спорта. Нали всичките осъществяват учебен процес? Кой ги стикова? Какво правим с имуществото? Едните – общинските, са създадени с решение на общинските съвети със закона. Какво казваме като последващо действие? Това беше поводът да кажа, че ние трябва да мислим по тези текстове, а не да се замеряме с думи – трябва ли да има добри спортни училища! Трябва, разбира се. Ама те със запис в закона не стават! Те стават с пари, хора и база. Този закон не урежда това. В този смисъл държах да изясня позицията си по отношение на спортните училища, защото не е добре да има спекулации с нея. Оттам нататък, видно след гласуването преди това, този текст, който аз предлагам, няма да бъде подкрепен. Искам само да кажа, че записът в закона не решава по никакъв начин бъдещето на спортната подготовка в българските училища, най-малкото защото високото спортно майсторство се прави в спортните клубове. Училищата дават и добра спортна, но и добра друга подготовка. След малко ще имам повод да го кажа също - по едно друго предложение по-нататък, което касае бъдещето на българските медалисти в българските висши училища. От разговора ни по този текст зависи основанието ни да искаме съдържанието на следващия. Приключих.

Господин председател, господин заместник-министър! Уважаема госпожо Богданова, ще отговоря само на два от въпросите Ви. Първо, за елитните спортисти. Вие сте запозната, предполагам и голяма част от колегите, за да влезеш в спортно училище дори в 4, 5 или 6 клас, вече имаш определени успехи. Самото класиране на призово място – дали е първо и второ на шампионата на България за определената възраст, това вече се препокрива с понятието „елитен спортист”, за тази възраст естествено. Това е първото, и по този критерий те ще влизат в спортните училища. Така е било винаги, в цяла Европа е така и при нас предполагам, че ще бъде така и ще продължим традицията. Второ, въпросът Ви е много правилен. Радвам се, че мога да Ви отговоря. Той ще бъде избистрен още повече от представителите на Министерството на физическото възпитание и спорта. Както казахте, 7, 10 или 15 - няма значение. Това, че спортните училища са 7 - дали ще са по областен принцип, или където има добри бази, лично моето мнение, а и мнението на министерството е примерно, ако вземем Благоевград или Южна България, където почти няма условия за гребане, естествено в това училище няма да има спорт, гребци, независимо дали академично, или каяк, или кану. По същата причина Южна България е известна с добрите ни борци – дали са свободна, класическа, джудо, самбо, това са двуборства. Естествено е там да наблегнем на този принцип, така че това може съвсем да Ви успокои. Говорим и за елитните спортисти в различните видове спортове на определената възраст, а и по регионалния принцип. Благодаря ви.

Господин председател, колеги! Уважаема госпожо Богданова, съгласен съм с Вас за две неща. Първото е, че действително трябва да има спортни училища. Държавни или общински, спортни училища трябва да има. Второто нещо, с което съм съгласен, е, че не законът прави едно училище и базата към него добри, за да израстват добри спортисти, но ако го няма този закон, върху който да стъпи изграждането и началното функциониране на тези училища, просто няма за какво да говорим. Липсата на такава база е доказателство за състоянието, в което се намират в момента спортните училища. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Богданова! Аз не можах да разбера в крайна сметка Вие „против” или „за” създаването на тези елитни спортни училища сте? Не е тайна, че тези текстове породиха най-сериозните дебати в комисията, доста дълго разисквахме този параграф, но мисля, че трябва да отдадем заслуженото на министър Нейков за идеята му да направи тези елитни спортни училища. Аз специално бих искал те да не са 7 или 9, а да са 27, но Вие много добре знаете, че това няма как да се случи. Тук искам да кажа, че там, където министърът ще назначава директорите на елитните спортни училища, той ще дава своите допълнителни изисквания. Мисля, че Вие много добре разбирате спецификата и разликата между държавните и общинските спортни училища. Там, където са общински, където мрежата е общообразователна, насоката ще се дава от Закона за народната просвета и по-точно от правилника за приложението му. Но пак искам да кажа, тази ковачница на елитни спортисти трябва да се случи, трябва да стане. Там спецификата на общообразователния процес трябва да е насочена точно към хората, които имат заложби, които имат дарба, за да можем да развиваме техните качества. Благодаря.

Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, с цялата ми симпатия към вас искам да ви попитам: къде в закона се урежда съдържанието на понятието „елитен”? Кой каза, къде пише, от какво следва, че държавните училища създават елитни човеци, а общинските създават неелитни такива? По логиката на това, за което говорим, може примерно съответното министерство да прецени и да разкрие 7 държавни училища, които да се занимават със 7 вида спорт, които България намира за приоритетни. Примерно Канада, до колкото си спомням в момента, от цялата палитра на спортове финансира основно 7. Ние доскоро - 14, сега финансираме 30 и няколко. Това е въпрос на политика. Може това да е логиката на изграждането на държавните училища. Къде се казва? Въпросът, който си задаваме днес, не е какво искам аз. Естествено, че искам държавно училище, искам база, пари, хора, които да работят вътре, и спортни успехи. Това обаче като технология дълбоко не сме го уредили и целият ни разговор днес е за това къде в текстовете на законите уреждаме начина, по който създаваме тези училища, припознаваме ги за такива. Ако логиката е, че те са елитни, дайте ми аргументи за това кои са елитни и кои не са, или да ги запишем, иначе водим разговор, в който няма смисъл. Всички искаме да има добър образователен процес, добра спортна подготовка. Уважение на министъра, който тръгва да прави нещо с малко пари и с никаква база, и ще го прави от тази или от следващата година. Да спрем с флирта. Той е хубав до един момент, оттам нататък стигаме до технологията на процеса. Гласувайте каквото прецените. Аз съм готова да застана зад всеки текст и управленско решение, което ще помага на системата да върви напред, но не със спорни текстове и неизчистено съдържание, защото оттам насетне всяко решение ще бъде спорно, а това е дейност, в която трябва да бъдат инвестирани средства. Затова е целият този разговор, той не е за или против държавните училища. Правете ги и в момента, какво ви пречи? Има текст, има ред, има възможност, има човеци, те няма да станат по-различни. Така че можем да приключим тази дискусия и да я водим след време, когато ще приемем новия Закон за училищното образование и тогава този ще го преработваме, защото ще търсим съответствието на училищата вътре в него. Няма лошо, че има такива в системата на Културното министерството. Дайте да ги върнем в системата на Образователното министерство или да разпарчетосаме Образователното министерство. Това също е подход, но очевидно е разговор за друго време. Благодаря.

По § 22 има предложение от Тошев, Димов и Стоилов, което е подкрепено от комисията. Предложение от Валентина Богданова – по § 22, в чл. 26, ал. 5 в края на изречението се добавя изразът „по съответната спортна специалност”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22 и предлага следната редакция: „§ 22. В чл. 26 се създава ал. 5: „(5) По предложение на министъра на физическото възпитание и спорта и след решение на Академичния съвет, във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства извън утвърдения по реда на Закона за висшето образование ежегоден брой на приеманите студенти.”

Благодаря, господин председателю. Господин министър, колеги, вижте сега каква законова норма ще създадем ние с вас. Начинът, по който се приемат студенти във висшите училища, се урежда в Закона за висшето образование и в правилниците на висшите училища, които имат автономното право да решат критериите, начина на изпитване и т.н. А министърът на физическото възпитание и спорта и Народното събрание чрез този закон може да реши едно – че българските медалисти, даже ако щете императивно да го запишем, уважавайки автономията на Националната спортна академия и спортните факултети на още пет висши училища, би следвало да осигурят възможност българските спортисти да се обучават в тази територия, в която те са най-силни, без приемен изпит. Само че ние казваме друго: министърът ще предложи на академичните ръководства, пък те ще решат, ако биха искали, а може би няма да искат българските медалисти – спортисти да бъдат приемани без конкурс в каквато специалност пожелаят. Извинявайте, но ние не сме написали в нито един закон, че българските медалисти от международни състезания по информатика и математика влизат без конкурс или се предлага да влизат без конкурс в българските висши училища по специалностите „математика” и „информатика”, за които има глад и които е добре да търсят свои студенти сред изявените българи. Защо правим това със спортистите, като им казваме: ако поискате да сте лекари, идете?! Кое висше училище искате сега да застане и да каже: със закон ми предлагат да поискам, пък аз не искам. Защо противопоставяме една група талантливи хора на други, които имат в себе си амбицията, моженето, знанието, явили са се на конкурс? Други пък са се явили, не са го издържали добре, но са си платили, защото и тази разделителна линия ще прокараме тези дни. Казвам това, защото няма никаква пречка в нормалното си битие на министър, който и да е министър, да поиска, да предложи на отделните висши училища да приемат тези студенти по начин и ред – облекчен или без конкурс, както те преценят. Вие искате това да става извън държавния прием, тоест това, което държавата плаща. Кой ще плаща за това обучение? Кой плаща – или федерациите, или министерството, или някой друг? Очевидно не е държавата или тя – по друго перо. И в края на краищата, когато нещо навлиза в друга територия, що за закон вменява на министъра законово поведение, което е в противоречие с други закони, отгоре на това има пожелателен характер?! Така че аз си мисля, че ако искаме наистина да поощрим смисъла на тези хора да учат и да се развиват в България, дайте да им дадем възможност да правят това там, където са силни. Другите, които са силни в други области, да го правят там, където са силни. Но не можем да кажем: вие, останалите таланти, се явявате на конкурс на общо основание, трошите си главата, ако нямате пари – теглите кредити, и т.н. за една част, които наистина са обект на слава, дръзновение, вдъхновение и почит, имат особен режим. Не е редно, не е правилно и тук вече няма нищо лично. Мисля, че трябва да следим колективно отношение към всички талантливи българи, които наистина носят слава и успех на България и да не ги противопоставяме един на друг. Не е добре. Приключих.

Уважаеми господин председател, господин министър! Уважаема госпожо Богданова, знаете, че ние не откриваме топлата вода с това предложение. Много университети и колежи не само в Съединените американски щати, но и в доста страни от Европа привличат високоразрядни спортисти и им дават възможност да се обучават, наистина след решение на техния академичен съвет. Аз наистина съм съгласен до известна степен с това което казвате, но не мога изцяло да приема становището Ви, че отнемаме на някой шанса му да учи или да се развива. Наистина министърът на образованието може да помисли върху Вашето предложение за хора, които взимат призови места на олимпиади по математика и по физика, да ги приемат без изпит. Но те така и така ги приемат и ги взимат чужди университети и Вие добре го знаете. Много малко от нашите млади хора, които са с медали от такива първенства, остават в България.

Това е лошо.

Да, това е лошо, разбирам Ви. И Ви казвам, че наистина има спортисти, които имат възможност да станат и инженери, и архитекти и те са го доказвали. Пак казвам, записано е точно и ясно и мисля, че министърът и вносителите правилно са го формулирали – „със съгласието на Академичния съвет на определеното висше учебно заведение”. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, тук с моята колежка Богданова сме на различни мнения. Текстът трябва да предполага правна възможност за висшите училища да направят това по свой избор. Затова не може да е императивно. От друга страна, не бих се съгласил, че на спортисти, постигнали високи резултати, доказано високи в такива световни нива, следва да кажем: вие ще се ограничите във вашето висше образование само в спорта. Световната практика и историята са пълни със случаи, когато световни олимпийски и други шампиони са ставали чудесни лекари, педагози и какви ли не други специалисти, в това число и в технически специалности. Затова, според мен, е добре в закона да го има този текст, който да даде правната възможност на академичните общности да привличат тези млади хора, за да остават да учат в страната ни. А, учейки в страната ни, по-вероятно е те да се състезават за Република България отколкото за някъде другаде. (Единични ръкопляскания в ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. В допълнение на репликите, които направиха говорeщите преди мен, ще допълня, че този спортист – олимпийски, европейски или световен шампион, ще бъде освободен само от кандидатстудентския изпит, да го наречем така. От другите изпити обаче той няма да бъде освободен и ще явява на тях наред с другите си колеги в съответното висше училище.

Господин председател, господин министър, колеги! Хайде да се опитаме да разсъждаваме сериозно. Ако наистина твърдите, че всички, които колегата Стоилов изреди коректно, имат талант и трябва да бъдат поощрявани, нека да съберем идеите си и това предложение да залегне в бъдещия Закон за висшето образование. Тогава няма да питам защо за медалистите има уреден текст, а за другите няма. Хич не ме успокоява факта, че те отиват да учат в чужбина. Не това е добрата ни теза. В този смисъл ще повторя още веднъж – няма лошо да има законова възможност. Когато обаче тази законова възможност се урежда в Закона за физическото възпитание и спорта, тя касае единични случаи, а не урежда принципно проблема. Затова, тъй като този текст е пожелателен, мисля, че той може да има смисъл на задължителност в територията, в която този закон е водещ. Останалите текстове са въпрос на друго дописване и на друг закон. Тогава ще можем да ги правим и ще бъдем коректни спрямо всички. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направим разлика между всички ученици в тези държавни училища (в бъдеще – спортни училища) и останалите. Каква е тя? Тези спортисти, личности, са национално богатство. Тук е ролята и мястото на високоразрядния спортист или на неговия статут – на базата на това, че в тези 800 ученика, които развиват спорт, се инвестират значителни средства от държавата в течение на осем години. След това не можем с лека ръка, когато те достигнат до висшето си образование, да допуснем да се състезават за друга държава. Другите институти в света с удоволствие биха приели един световен, европейски или олимпийски шампион. Защо? Защото въпросът за тези висококвалифицирани спортисти в различните страни е решен по законодателен път или по силата на спортните наредби във всички европейски страни. Тази категория спортисти – искам дълбоко да подчертая това – носи висока отговорност за престижа на нацията, но се ползва и с изключителни привилегии и по отношение на своя социален статус. От една страна държавата е инвестирала в продължение на осем години значителни средства, защото се ползват държавни съоръжения, за да се подготвят. Един състезател струва в рамките на 80 хил. лв. годишно, и то в течение на годините. Отделно не всеки от тези ученици става високоразряден спортист, а единици. Ако прибавим тоталната сума към тези, които учат, завършват и стават световни шампиони, а си позволяваме лукса да ги изпуснем и в бъдеще те да отидат да учат в други университети и колежи в света, като се състезават срещу България, тогава за какво ни е тази инвестиция?! По този начин ние ще се опитаме да съхраним националното богатство на България.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Дебатите по този закон заприличаха на играта „Народна топка” – аз на теб, ти на мен. Съжалявам, че госпожа Богданова излезе, но моето изказване е свързано с предложението, което дебатираме - министърът на физическото възпитание и спорта и Академичният съвет във висшите училища (след решение) „могат да се приемат”, а не „трябва да се приемат”. Тук е разликата. Ние даваме възможност академичните съвети да решават конкретния възможен случай. През последните десет години нашите спортисти, завоювали високи международни отличия – било на европейски, световни или олимпийски игри, се броят на пръстите на двете ни ръце. Мисля, че са не повече от десет човека. По този начин ние имаме възможност морално да се отблагодарим на тези хора за високите отличия. Ще подчертая, че от тези десет души може би един или двама ще се възползват от тази възможност, от предложението, което искаме да направим. Дали ще го направят, дали ще успеят да се адаптират към съответното висше учебно заведение, това е отделен въпрос. Мисля, че трябва да им дадем тази възможност, да направим така, че те да почувстват подкрепата на държавата, подкрепата на България заради онова, което са постигнали. В развитите икономически страни едно призово място на световно, европейско или олимпийско ниво се финансира по подобаващ начин. Тази финансова и материална награда не е никак малка, напротив, доста е сериозна. В България ние все още нямаме тази практика, нямаме и възможността да се отблагодаряваме по този начин на елитните спортисти. Според мен този текст е морална благодарност за усилията, които те са положили за постигнатото призово място. Моля да подкрепите текста. Благодаря.

Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Жалко, както отбелязахме, че госпожа Богданова излезе. Малко е нескромно и не зная как да го кажа, но аз съм спортист. Години наред съм бил заслужил майстор на спорта, европейски шампион. След години завърших икономика в чужда държава – в Израел. Защитих икономика. Защитих докторска степен по международни икономически отношения. Жалко, че госпожа Богданова не ме слуша, а и част от колегите трябва да са наясно, че дори да си високоразряден спортист и ти се отдаде шанс или имаш желание да направиш нещо след спортната си кариера, винаги можеш да го направиш. Благодаря.

Господин председател, господин министър, колеги! Искам да поздравя министър Нейков за цялата инициатива с този законопроект и тази голяма грижа, която той проявява към българските спортисти, защото аз самия съм бивш национален състезател по фехтовка и завърших машинно инженерство. Станах и старши научен сътрудник, и преподавател. Искам да кажа, че е много трудно на един висококвалифициран спортист да се адаптира в една друга академична среда, в друго професионално поприще. Това е най-малкото, което можем да дадем на тези наши млади хора, които прославят България, тоест да им дадем поне теоретична възможност да бъдат приети без конкурс в друго висше учебно заведение, което не е със спортен профил. Аз ще подкрепя това, защото мисля, че е крайно време България да си върне славата на една от държавите, които бяха водещи в световния спорт. Това е за честта на цялата нация и в този труден, ако мога да кажа, за страната и за целия свят период на такава криза, да подпомогнем нашите спортисти и нашия професионален спорт – това е едно много благородно дело за нас – народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание. Поздравявам всички, които са работили по този законопроект и ще го подкрепя. Поздравления!

Благодаря, господин председател. Господин министър, ще си позволя като бивш заместник-ректор на Националната спортна академия да дам едно пояснение, че проблемът за Националната спортна академия и приемът на тази категория хора е уреден със Закона за висшето образование. Като заместник-ректор – 4 години, аз съм подписал заповед за прием между 28 и 30 души медалисти в тази категория. Аз се учудвам, че господин Стоилов, който като председател на федерацията не обяви това – доста от неговите състезатели са влезли по този начин в Спортната академия – по документи като медалисти от тази категория състезания. Тук става дума за съвсем малък брой хора, които ще се възползват от това Ваше решение, за да могат в други висши училища, различни от Националната спортна академия, да кандидатстват. Имайте предвид, че в желанието си да повдигнем университетския спорт, ние търсим именно такива личности, които да бъдат приети в различните висши училища и да бъдат модел за околните студенти. Имайте предвид, че когато Лечков беше студент в нашата академия и влизаше на лекции, около него беше празно. От уважение никой от нашите студенти не смееше да сяда до него. Всички го гледаха като нещо извънземно. Лечков, който знаете какво направи на Световното по футбол и каква фигура е за спорта, разбира се. За друго не коментирам. Ако подкрепите едно такова решение, ще подпомогнем малък брой хора, но хора, които имат различни интереси от бъдещото си развитие в спорта. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в утрешния ден парламентарният контрол да започне от 9,00 ч. Аргументът е, че са постъпили сериозен обем от въпроси и считам, че е резонно и логично парламентарният контрол да започне от 9,00 ч., а не от 11,00 ч., така както е по нашия правилник.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.

Предложение на Любен Татарски – § 26 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.