16 юни 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат до залата заместник-министърът на културата Димитър Дерелиев.

„ДОКЛАД Относно Указ № 129 на Президента на Република България, постъпил на 31 май 2010 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от Народното събрание на 19 май 2010 г. На свое заседание, проведено на 9 юни 2010 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Указ № 129 на Президента на Република България, постъпил на 31 май 2010 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от Народното събрание на 19 май 2010 г. и мотивите към него. В мотивите на Президента е посочено, че намаляването на състава на Съвета за електронни медии може да го постави в невъзможност да изпълнява предвидените в Закона за радиото и телевизията самостоятелни правомощия. Президентът възразява и срещу разпоредбите на § 2, т. 2 и § 3 от Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията и смята, че с тях се въвежда ново извънредно ограничение извън посочените в чл. 26 от Закона за радиото и телевизията несъвместимости, като то се прилага като основание за предсрочно прекратяване на мандата на членове на регулаторния орган извън посочените в чл. 30. Според него в една демократична и правова държава въвеждането на подобни нови ограничения би трябвало да се прилага занапред, а не към заварените случаи. Също така президентът определя като спорно решението на § 3 от Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията относно въвеждането на ограничение за втори последователен мандат на членовете на Съвета за електронни медии. По-нататък в мотивите се посочва, че той не приема и решенията по § 4 и по § 5, според които въз основа на жребий мандатът на един от членовете на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание или от квотата на Президента ще бъде прекратен. Според Президента жребият не може да променя или подменя волята, изразена от държавен орган при осъществяване на неговите правомощия. Той смята, че посредством § 5 Народното събрание по същество се намесва в упражняването на конституционно правомощие на Президента в нарушение на чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България. Освен това в мотивите е отбелязано, че в дейността на Четиридесет и първото Народно събрание при сходни закони се прилагат противоречащи си принципи. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, обн. в ДВ бр. 27/2010 г., в сила от 9 април 2010 г., съставът на Комисията за регулиране на съобщенията бе редуциран, като бяха прекратени мандатите на последните трима, избрани от Народното събрание членове от парламентарната квота в комисията. В този закон квотата на президента в Комисията за регулиране на съобщенията се редуцира, като Президентът на Републиката можеше да освободи с указ по своя преценка член на комисията. След проведеното гласуване Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се” прие следното: СТАНОВИЩЕ Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от Народното събрание на 19 май 2010 г.” Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, побързах да взема думата, защото не знам дали съзнаваме, но присъстваме на нещо изключително. Струва ми се, че е добре да се опитаме да осмислим какво се случва в този миг в пленарната зала. Току-що чухме едно становище на специализирана, подчертавам – специализирана, постоянна парламентарна комисия по въпросите на гражданското общество, културата и медиите по вето на държавния глава по много важен Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Този доклад на нашата комисия се състои от един, два, три, четири, пет, шест, седем абзаца, които представят преразказ на мотивите на държавния глава, с които той връща за повторно разглеждане приетия от Четиридесет и първото Народно събрание закон. Забележете, няма нито един абзац, няма нито едно изречение, нито един израз, нито една дума контратеза срещу тезите на държавния глава. Има един преразказ на тезите на държавния глава, на които се противопоставя заключителното: „След проведеното гласуване, Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за” и 3 гласа „против” прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме повторно закона.” Нали това становище има за цел да ориентира пленарната зала какви са били тези разисквания, какви са били мотивите, какви са били съображенията на десетте души гласували повторно „за” закона и тримата гласували „против” закона, за да ориентира пленарната зала как да гласува при третото, защото това е ветото – трето гласуване, за което вече са необходими 121 гласа на народните представители. Това, което днес се прочете, е принизяване на конституционната фигура на ветото. Ние нямаме право на това, независимо дали сме съгласни или не с политиката на един или друг президент. Няма значение кой е държавният глава. Той е държавен глава и неговите аргументи не е задължително да бъдат споделени, дори твърде често е нормално да не бъдат споделяни от едно или друго управляващо мнозинство, но задължително трябва да бъдат отхвърляни аргументирано. Отсъствието на аргументи „против” мотивите на държавния глава означава само едно – Четиридесет и първото Народно събрание казва: ние не искаме дебати, ние нямаме нужда от дебати, ние имаме достатъчно мнозинство, достатъчен брой гласове, с които може да смачкаме всяка една теза. Но не се нуждаем от силата на аргументите, защото имаме силата на гласовете. Ние сме много и затова сме силни! И понеже сме много, нямаме нужда да имаме аргументи, и затова не ги искайте от нас. Ние сме една добре организирана многобройна армия, която ще смачка и най-силните ви съображения. Ето това преди малко ни представихте. Това е недостойно, това е грозно. Аз бих искал това повече да не се повтаря. Подчертавам още веднъж – седем абзаца преразказ, нито една дума с която да се оспорват мотивите, с които законът се връща за повторно обсъждане. Аз се чудя дали въобще има смисъл да се влиза в разисквания по същество. И все пак, уважението ни към конституционната фигура на ветото ни задължава да го направим. Действително, приетото изменение на Закона за радиото и телевизията, с което съставът на Съвета за електронни медии се редуцира от 9 на петима членове заслужава повторно обсъждане, преосмисляне и по възможност, според нас, и коригиране, защото смятаме, че са нарушени основни принципи, част от които са и конституционни. Споделяме изразената от Президента теза, че съдържанието на този закон дава достатъчно основание да се твърди, че това е един персонален закон. Цели да уреди статута на определени персони, в смисъл да отстрани от състава на СЕМ определени персони, за да направи възможно включването в СЕМ на други персони. Това се прави чрез въвеждането на ново извънредно ограничение извън вече посочените в чл. 26 от Закона за радиото и телевизията, като се въвежда изискването – член на Съвета за електронни медии да няма право на два последователни мандата. Но, забележете, има право на два мандата, но странно защо те не могат да бъдат последователни, но могат да бъдат три, могат да бъдат четири, дори могат да бъдат пет, че даже и петдесет и пет, ако ни е жив и здрав. Сещате се за кого говоря. Питам, защо не могат да бъдат два последователни, но могат да бъдат двадесет и два, но непоследователни? Ето това очаквах да чуя от госпожа Петрова да представи като аргументи в писменото становище на комисията. Разбира се, че не ни се представи. Естествено е, че отговорът е ясен. Трябваше да се измислят основания за редуцирането на състава на Съвета за електронни медии. Президентът проявява разбиране за необходимостта от оптимизирането на разходи. Но, когато става въпрос за медийна регулация, фискалните съображения не могат да бъдат водещи, защото медийната регулация засяга обществен интерес от наистина висш порядък. И ефектът на оптимизиране на разходите може да се постигне чрез редукция на средства, не непременно по пътя на редуцирането на броя на членовете на Съвета за електронни медии. Това което казвам, обаче не е най-важното ни съображение. По-важното ни съображение е, че когато се прекратява мандатът, уважаеми госпожи и господа, това е добре да го разберем, действието на закона не може да бъде ретроактивно. Не може да се прекратява мандат на член на мандатен орган, който е избран само преди пет месеца. Защото има и такъв случай. Има нарочни решения на Конституционния съд. Мисля, че в мотивите си Президентът нарочно поставя акцент върху решение на Конституционния съд от 1999 г., в което изрично се подчертава, че при мандатност основанията за предсрочно прекратяване на индивидуалния мандат не трябва да са продукт или да допускат субективни интерпретации, за да бъдат винаги обективни факти или оставка. Това ново законодателно решение от тази гледна точка е конституционно оспоримо и затова достатъчен брой народни представители оспориха по принцип този закон, както и редица други закони, с които се прекратяват мандатите на редица регулаторни органи пред Конституционния съд, с искане за задължително тълкуване на конституционната фигура на мандатността. Аз вече го казах, но ще го повторя във финала на своето изказване – създавате опасен прецедент. Ако днес не преосмислите тази си политика, създавате предпоставки следващи управляващи мнозинства, най-вероятно ако ние сме част от подобно управляващо мнозинство, бихме се въздържали от подобна грешна, порочна политика. Но все пак потенциален е рискът – следващи управляващи мнозинства да припознаят този прецедент, който създавате и чрез нови, измислени от тях, основания да освободят избраните от вас членове на регулаторните органи, и оттук нататък никакво обличане в мандат няма да им гарантира пълния мандат, защото вие вече опорочавате този принцип. Вие опорочавате принципа мандатът да е защитният механизъм не на отделната персона, а на самата демокрация – защитен механизъм срещу узурпирането на всички власти от едно или друго, така или иначе, конюнктурно, политическо мнозинство. Съжалявам, но във връзка с конкретната тема виждам порок, освен в самия закон, в самият законопроект, който ще гласуваме за трети път днес. Според мен по-притеснителен е фактът, че специализираната парламентарна комисия днес не представя нито един аргумент в защита на законопроекта. Не представя нито един аргумент срещу мотивите, с които държавният глава връща закона за повторно обсъждане. Това е недостойно, това е грозно, това няма нищо общо с духа на Конституцията, това няма нищо общо с модерния парламентаризъм. Това е политика на грубата сила. Добре е да се откажете от нея. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, бях провокиран от Вашето изказване, че няма нито един аргумент от парламентарната Комисия за културата, гражданското общество и медиите. Искам само да Ви разкажа един епизод от гласуването на тази комисия, за да задам моя въпрос към Вас. Когато стана дума за тази точка, аз казах, че не са раздадени мотивите на президента. Предоставиха ни ги. Един от колегите от управляващото мнозинство каза: „Мен дори не ми беше интересно да ги прочета”. Вие искате да дебатирате с хора, които дори не искат да прочетат мотивите, с които законът е върнат. Първо, трябва да ги прочетат. Второ, да ги осмислят и евентуално да кажат с кои мотиви са съгласни, и с кои не. На тях дори не им е интересно да ги прочетат и даже това е основание за гордост. Какъв дебат очаквате, господин Местан? (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! Бих искала да направя следното уточнение. Специализираната комисия по култура, гражданско общество и медии проведе заседанието си в една спокойна обстановка. Действително на заседанието господин Местан не присъства. Там беше мястото, където той трябваше да изложи своите аргументи и мотиви. Не се изказаха становища, различни от мотивите на вносителите, и дебатът, който е проведен в зала. Искам да кажа, че отсъствието от работа в комисията е проблем, защото точно там трябва да се изкажат становища и мнения по конкретната теза. Именно те влизат в стенограмата на комисията и се отразяват в доклада. В този смисъл считам, че не можем да търсим права там, където ние не си изпълняваме задълженията. Не е имало груб натиск, не е имало необсъждане на предложения законопроект. Нещо повече, няма промяна в мотивите, в становището на вносителите, както и на комисията. Тя вече веднъж е дебатирала на първо четене, на второ четене – не е имало различни аргументи, затова няма изложени такива. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Местан, Вие безусловно имате право, когато заявявате, че този доклад на комисията представлява принизяване на конституционната фигура – вето на Президента, но не само. Още по-сериозно според мен е обстоятелството, че този доклад принизява конституционната фигура – Народно събрание, и това вече е наш проблем. Защото неразбирането, че една комисия, която разглежда вето на Президента и не взема отношение по нито един от аргументите, принизява самата роля на Народното събрание като основния конституционен орган в основата на държавното управление. Вие направихте констатацията, че в приетия закон, който Президентът връща, има някои текстове, които, доколкото разбрах, казахте са неконституционосъобразни. Аз бих развил тази теза с аргумента, че той изцяло е неконституционосъобразен, бидейки, както Вие казахте – личностен. Той е ориентиран към определена персонификация на нормите, което е пряко нарушение на постановката на парламентарно управление въз основа на закони, на норми, които са общовалидни и неперсонифицирани. Според мен основният проблем е, че мнозинството не разбира, че спазването на Конституцията не е просто нещо, което е хубаво, което е за предпочитане, а което е основното условие за добро управление. Защото ролята на една опозиция, е, изтъквайки слабостите на управлението на мнозинството, преди всичко да съдейства на това мнозинство да ги осъзнае. Когато то се отказва от тази роля на опозицията, това заплашва доброто управление на страната.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласен съм, че се принизява конституционната роля на Народното събрание, защото преди всичко трябва да държим високо съзнание за основополагащия текст от Конституцията, че Република България е република с парламентарно управление. Няма как да приема - ще ме извините, госпожо Петрова – обяснението Ви, че не е било нужно да повтаряте мотивите на вносителя, защото те били актуални и във връзка с ветото на Президента, тъй като тези мотиви вече били представени и писмено раздадени на народните представители. Защото писмено бяха раздадени мотивите и на държавния глава. Тогава Ви питам: защо толкова разточително преразказахте мотивите на Президента, а не си направихте труда да противопоставите на тях контрааргументите? Може би, защото ги нямате. Защото те наистина са труднооборими. И аз знам защо избрахте по-лесното! Защото, когато човек няма аргументи по същество, когато металните съображения ги няма, те биват замествани с физически съображения - със силата на мнозинството. Ето това правите днес! И точно това не ви прави чест!

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз исках да излезем извън темата за това, че просто няма желание да се дебатира по мотивите на Президента и че нямате никакво желание да представите аргументи срещу ветото на Президента, тъй като очевидно е трудно човек да представи аргументи срещу ветото на някого, след като изобщо няма желание да го прочете. Аз исках обаче да Ви предложа два варианта за развитието на медийната демокрация в България, между които, според мен, в момента управляващите се стремят да изберат. Единият тип медийна демокрация – казвам ви го като човек, който повече от 15 години се е занимавал с медии – преплетена с политическо управлениеу се нарича тип „Силвио Берлускони”. Както се казва - имаш медии и те съответно те отразяват, или както е казал българският народ: „Имаш крава – пиеш мляко”. Вторият вариант се наблюдава в някои страни от Латинска Америка, да го наречем тип „Уго Чавес”. Там няма нужда да имаш частни медии, а може просто да си владееш държавните медии. Това се възнаграждава с методи от типа, че можеш, примерно, да имаш 9-часова реч по самата национална телевизия или пък с държавни пари да си намериш 200 човека, които да ти менажират профила във Фейсбук. Според мен законопроектът, който ни предложихте, изразява вашето колебание между това дали да изберете медийна демокрация тип „Берлускони” или тип „Чавес”. И при двата пътя обаче за хората, които се опитват да овладеят медиите по този безскрупулен начин, нещата се обръщат срещу тях. Защото медиите са много силно оръжие и който не знае как да го ползва - най-често това преекспониране, завършва с недобър ефект. Повярвайте ми, гледал съм го при много управляващи! Затова исках да ви предпазя, давайки ви тези два примера - да внимавате кой път тръгвате да изберете. Но, знайте, че с отхвърлянето на това вето, вървите по-скоро даже към варианта „Чавес”. Благодаря ви.

Благодаря Ви. Дами и господа, народните представители от „Ред, законност и справедливост” няма да участват в гласуването - по подобие на гласуването за импийчмънта, ако си спомняте, тъй като ние не бихме искали да участваме в един изкуствено създаван, господин парламентарен полицай, конфликт между Президента и изпълнителната власт. Това за нас е един абсолютно изкуствен проблем – бройката на членовете на регулаторния орган. Защото по-важното е, че има проблем с медиите в България и в тази насока аз се надявам оттук нататък Народното събрание да тръгне да работи, а именно как да бъде направена една реформа и на медийния сектор. Не може медиите да бъде двадесет години „свещена крава” на демокрацията. Не може да правим реформа на трите власти – на законодателната, на съдебната и на изпълнителната, а така наречената четвърта власт да остава непрекъснато извън обсега на реформите. А тя има нужда от реформи. Ще ви кажа защо. Не защото вече много настойчиво ни го казват отвън. Припомнете си, може би преди около два месеца Годишния доклад на Държавния департамент на Съединените щати за свободата на медиите по света. В раздела за България ни се казва в прав текст, че има проблем с медиите в България и със свободата, по-специално. Директно беше визирана една медийна групировка, която се ръководи, между другото, от народен представител, чиято майка постоянно живее в Кралство Белгия, не знам защо. След това си спомнете и публикацията в сп. „Икономист”, където също в прав текст ни се казва, че имаме проблем с медиите, че нашите новини по електронните медии приличат на полицейски сапунени сериали, че има наченки на едноличен режим, който вляво започнаха да наричат „полицейска държава”, а „Ред, законност и справедливост” месеци преди тях започна да нарича „милиционерски режим”. На фона на всичко това видяхме премиера, който поиска от медиите да му отговорят дали е оказвал натиск върху тях, което за нас от „Ред, законност и справедливост” е едно голямо безобразие, защото задаването на такъв въпрос е оказване на натиск и, забележете, повечето от медиите се унижиха и му отговориха. Но ние поздравяваме тези медии, които запазиха достойнство и казаха, че няма да отговорят на премиера. Това беше правилното поведение.

„Галерия”.

Ще ви дам един пример. Има един израз, че политик и муха се убиват с вестник. Само че напоследък ние започнахме да наблюдаваме и случаи, в които чрез медиите се правят опити за физическо убийство на политици. Може би в момента на някои от вас им стана интересно! Ще ви припомня една публикация на първа страница в централен политически ежедневник, където за наш колега тук, народен представител...

... Надявам се в тези 15 секунди, които ми отнехте, ...

...да ми бъде дадена възможност да кажа – за наш колега, който гледаме всеки ден в парламентарната зала, за него беше казано на първа страница във водещо заглавие, че кампанията му за парламентарните избори е била финансирана с парите от „Наглите” – тези пари, които са взели от отвличанията на хора, от откупите. От следващия ден започнаха жестоки заплахи за физическото му убийство. Когато аз запитах този журналист, защото той е и парламентарен репортер: „Ти не си ли даваш сметка, че с подобен род изказвания, можеш да причиниш убийство на някой човек?”, защото всеки, на който са му отвлекли детето, веднага се обажда и казва: „А, ти ли, мръсник!”. Ние нямаме механизъм да спираме това – наглата клевета, наглата лъжа. Затова има едно дълбоко неразбиране за същността на медиите, включително и в пленарната зала. Те са не само корпорации, които реализират печалба, но имат и информационна функция. Не можем да загърбваме (председателят дава сигнал за изтичане на времето), господин председател - ще го кажа в тези 15 секунди, които ми отнехте, информационната функция на медиите. Тя не е гарантирана. Същевременно...

...все повече се прави корпоративна журналистика, както казаха и от Българския Хелзинкски комитет.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против, защото, на първо място, в противовес на това, което обяви председателстващият преди малко, че дебатите за приключени, дебати по същество нямаше.

Направете ги.

Ние направихме нашата част от опита да се проведат дебати, уважаеми господин Велчев, само че вие не участвахте и не допринесохте за това наистина да има дебати. Не се чу нито един аргумент не само в становището, а и в пленарна зала, който да обори тезите на президента, с които той върна законопроекта за ново разглеждане. Явно е това, което казаха и господин Местан, и господин Курумбашев за това, че когато липсва силата на аргументите, са налице аргументите на силата и на мнозинството. Само че, уважаеми дами и господа народни представители, искам още един път да ви припомня една максима. Не забравяйте, че така, както сега под строй гласувате абсолютно безпринципни законови разпоредби, утре някой друг ще гласува подобни. Защото всеки настоящ е бъдещ бивш. Не забравяйте това, особено, когато предстои следваща точка от дневния ред. Благодаря.

Вие осем години защо го забравихте?

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с проекта за „РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за финансов надзор Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, и чл. 5, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор РЕШИ: 1. Избира Стоян Тодоров Мавродиев за председател на Комисията за финансов надзор. 2. Решението влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! По същество дебатът от тази точка до голяма степен мина по предходната, тъй като безспорно въпросът не е кого и как назначаваме, а какви са функциите и какво променяме. В интерес на истината от Коалиция за България до голяма степен се колебаехме дали изобщо да участваме в дебата, тъй като е налице една тенденция, която продължава вече няколко месеца – аргументите на силата наистина да властват над всяко едно предложение, което се налага от мнозинството. Липсата на всякакъв диалог, липсата на всякаква аргументация по каквато и да било точка води именно до това положение, в което в залата в момента колегите си говорят помежду си и изобщо не ги интересува какво се случва, а чакат единственото нещо, което могат да направят в момента – да натиснат зеленото копче и да изберат подходящия, правилния човек. Ние от Коалиция за България няма да подкрепим това предложение (шум и възгласи от ГЕРБ), надявам се не Ви изненадваме (реплики от ГЕРБ), именно по тази причина – обсъждането на законопроекта по същество не създаде нищо ново в този закон. Промените са козметични, промените имат ясен характер, те трябва просто да сменят едни хора и да сложат други послушни верни хора. И това нямаше да бъде толкова ненормално, ако беше изтекъл срокът, за който бяха назначени хората от предходната комисия, ако беше изминал този период, защото това в края на краищата е смисълът на всички от тези независими по принцип органи – те да имат различен мандат от този на Народното събрание, те да не съвпадат по своето време с Народното събрание, за да могат да бъдат в различни периоди и наистина да оказват контрол върху дейността и на правителството, и на всички сектори, които са в обществото. Факт е, че вие това не го спазвате. И от тази гледна точка пак казвам не знам дали изобщо си заслужава дебатът. Така или иначе, вие ще си подкрепите предложението – аргументите на силата са на ваша страна.

А ти какво очакваш?

Нищо не очаквам в интерес на истината, колега! Нищо не очаквам – вервайте ми! Обаче искам да се обърна към хората, които са в залата от Парламентарната група на ГЕРБ, на които все още им е останало достойнство и себеуважение. Колеги, не превръщайте парламента в борса по труда за верни партийни другари! (Шум, реплики и възгласи в ГЕРБ.) Не го превръщайте по този начин! Не превръщайте парламента в борса. Защото това правите в момента.

От 45-а година го правите.

Това правите в момента, това се случва за пореден път.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, Синята коалиция ще подкрепи избора на господин Стоян Мавродиев със следните мотиви. Състоянието, в което се намира финансовият надзор в страната, е отчайващо. Въпреки предупрежденията в тази зала, в продължение на години беше допуснато да се случи упадък на Българската фондова борса. Там се обезцени една огромна част от българския капитал. В момента борсата е в отчайващо състояние. Вчера приключи с 50 000 лв. оборот, което е пълното й компрометиране! Чия отговорност е състоянието на Българската фондова борса? По закон – на Комисията за финансов надзор. Ето една причина, поради която трябва да има смяна. Втора причина. От началото на кризата, въпреки предупрежденията към кабинета на тройната коалиция, не бе направено нищо за защита на интересите на миноритарните акционери, вследствие на което активите на пенсионните фондове на допълнителното и доброволното пенсионно осигуряване силно се обезцениха. Продължават да се обезценяват и в момента, независимо от направените обещания навремето, че всичко това е временно и ще се възстанови. В момента жалкото състояние на борсата отговаря на трудното състояние на българските пенсионни фондове. Това трябва да намери решение! Този въпрос беше поставен тук на предишния председател - той го отклони. Не пожела да даде информацията, не пожелаха да отчетат състоянието на финансовия надзор в страната, поради което трябва да си ходят, защото не стават за работа! Щом не защитават интересите на хората, които си внасят парите за пенсиониране доброволно, щом компрометират втория и третия пенсионен стълб, трябва да си ходят! Нямат място там, защото това не е борса за назначаване, защото точно по този принцип ако си отишъл, така гледаш на задълженията си! И трето, състоянието на застрахователните дружества. Не искам да говоря откровено от тази трибуна какво е състоянието и какво се очаква да се случи там, но и те претърпяха съществени загуби. Ясно е как е организирано застраховането, особено на личните автомобили и свързаните с експлоатацията им застраховки. Ясно е на всички в тази зала! Ясно е, че застрахователите не презастраховат, за да икономисват средства и по този начин са нарушавали закона в продължение на дълго време! Господин Стоян Мавродиев трябва да отиде с нов екип! Трябва да извадите наяве всички тези неща. Трябва да покажете какво се е случвало, защо се е случвало, кой носи отговорност, защото не може да се обезцени целият капитал на държавата България, на всички дружества и всичките да са в бяло! Не може това! Не може да има абсолютно изкуствена система за застраховане и неразпределение на застрахователния риск и всички да са невинни! Не може, това не е държава! Не може да крадат от парите на хората, които внасят за пенсиониране и пак да няма никой отговорен! Вие отивате там със сериозна мисия. Мнозинството трябва да Ви даде добър екип. Не борса за хора – трябва да Ви дадат силен екип, защото държава – съвременна, модерна, без борса, без пенсионни дружества, без застрахователни дружества, в Европа няма! Няма такава държава! Ние се опитваме да изграждаме пазарна икономика в България, без да има тези най-важни, най-съществени елементи на тази пазарна икономика! Пожелаваме Ви успех! Ще гласуваме за Вас и можете да разчитате на нашата подкрепа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Костов, картината, която очертахте, е близка до истината – може би е и по-трагична. Затова ще кажа, че не буди възражение това, което казахте в първата част. Второ, когато избирахме управител на Българската народна банка, ние с Вас бяхме на две диаметрално противоположни становища. Вие смятахте, че партиен функционер, човек, чийто път е минал в коридорите на една партия и той е стигнал до нейното ръководство, не може да бъде избиран на висш държавен пост. Помните този спор! Моята теза тогава беше друга – че ако партиите не дадат на страната държавниците, те няма откъде да дойдат. Въпросът е: лицата, които се избират за тези постове, имат ли качества? Като гледам биографията на господин Мавродиев, той минава в тази категория – дейци на една партия, ръководител, бидейки в ръководството на партията. Иначе е бил консултант – консултантски услуги, пак консултантски услуги. Моето възражение към Вас е: поддържате ли тази увереност, че Стоян Мавродиев има качества да изпълни тази мисия и да бъде този държавник, който е необходим за тази работа и за този пост? Това е въпросът. Това е и моето възражение на Вашето изказване, иначе в другата част съм съгласен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, и аз се уча от грешките си. Считам, че Вие сте имали сериозни основания да кажете, че на висшите държавни длъжности няма откъде да се появят отговорни лица, ако не дойдат от политическите среди, защото политическите среди са тази естествена лаборатория, където се формират тези кадри. В този смисъл и аз извървявам своя път. По отношение на господин Искров искам да кажа, че му желая много повече смелост и активно участие в тези трудни времена в обществения дебат. Всеки път, като се срещнем, му го казвам, защото ние сме запазили добрите отношения помежду си. Аз виждам, че той и неговият екип добре управляват Централната банка, но не се включват в обществения дебат. А те трябва да се включат в този обществен дебат. Трябваше да се включат в дебата и сега, преди внасянето на актуализацията на Закона за бюджета, защото там има сериозни рискове, които те трябваше да споделят. В този смисъл виждам, че този пример с господин Искров, с тази корекция специално, по-скоро потвърждава Вашата теза, отколкото моята от онова време. Много голям въпрос ми задавате – дали господин Стоян Мавродиев. Аз лично му го желая! Той е човек, който беше в битката, в дебата, в дискусията, когато се формираха позициите на ГЕРБ. Малко лица от ГЕРБ съм запомнил от времето на кампаниите, но неговото лице е едно от тях. В този смисъл това е човек, който е показал, че може да стои и да брани позиции, че може да участва в дискусии, че може да налага мнение, че може да защитава мнение и така нататък. В този смисъл той е човек, отговарящ на Вашата дефиниция повече, отколкото на моята. Иначе той е юрист и има цялата компетентност да се справи със задачата. Въпросът е да има решителността, смелостта и, разбира се, куража – основно смелостта да влезе в тези много тежки проблеми, за които говорим. Аз му го желая! Още един път му го желая! И му пожелавам да не разочарова тези, които ще гласуваме за него!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние няма да подкрепим това предложение не поради персоналните качества на господин Мавродиев. Няма да си позволя да правя оценки на неговите персонални качества поради простия факт, че аз имам повърхностни впечатления. Разбира се, имам и ясното съзнание за това какви качества трябва да притежава ръководителят на тази комисия, защото съм участвал в процедурата по нейното създаване преди няколко години, по нейното изграждане, по създаването на законите за функционирането й. Според мен трябва да бъдем доволни от един друг факт. В редиците на ГЕРБ имаше и други идеи, ние не сме ги забравили, например ликвидиране на комисията, тя беше обсъждана надълго и нашироко, например сливане с банковия надзор и други подобни абсурдни идеи, така че запазването на комисията, независимо от грубото нарушаване на принципа за мандатността, до известна степен е факт, който трябва да ни удовлетворява. Все пак това е по-малкото зло, което се извършва в момента по отношение на комисията. Що се отнася до вината на комисията за процесите в Българската фондова борса, за процесите, свързани с пенсионните фондове и застрахователните дружества, според мен е абсолютно абсурдно да се обвинява комисията, която има чисто контролни функции, за процеси, дължащи се на глобалната финансова и икономическа криза. Ние няма да подкрепим това предложение, защото то е част от неприемливата за нас мащабна кампания да се нарушава изискването за мандатност в тези регулаторни органи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с проекта за Решение за удължаване срока на Временната анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при гласуването и обнародването на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в „Държавен вестник”, бр. 22 от 2010 г. и поправка на същия закон в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г. „Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при гласуването и обнародването на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в „Държавен вестник”, бр. 22 от 2010 г. и поправка на същия закон в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г. с един месец.” Няма да ви запознавам конкретно с мотивите. Съвсем накратко, предвид обема и сложността на събраните данни до момента и необходимостта от технологично време за анализирането на постъпилите материали, както и време за изслушване на допълнителни лица, налагат това искане за удължаване на срока.

Уважаеми дами и господа народни представители, проектът за решение по същество е необходим и наложителен, за да има възможност комисията да си свърши работата, така както е била нашата воля, приемайки решението на 13 май 2010 г. за създаването на тази комисия и определяне нейния предмет на работа. Чисто процедурно, за да бъде обаче нашето решение допустимо, с оглед сроковете на приемане на решенията ни, предлагам проектът за решение да бъде т. 2, а като т. 1 преди това да приемем следния текст, който да стане наше решение: „Искането за удължаване на срока от 11 юни 2010 г. спира едномесечния срок по решението на Народното събрание за създаване на комисията от 13 май 2010 г.”. Защо това се налага? Нашето решение е от 13 май 2010 г., едномесечният срок за работа на комисията изтече на 13 юни 2010 г. Днес сме 16 юни 2010 г. и формално, ако не приемем този текст, за да спре да тече този срок, излиза, че комисията вече е с изтекъл срок и е недопустимо нашето решение да продължаваме нещо, което вече е изтекло. Заради това, след консултация с колеги юристи, се уточнихме, че е коректно като т. 1 в проекта за решение да бъде записано предложението, което правя пред вас. Моля да подкрепите това предложение – да гласуваме решението като цяло, за да бъдем коректни в нашата работа. Благодаря ви.

Трябва да има разискване. (Шум и реплики.)

Уважаеми колеги, апелът ми към всички парламентарни групи е да подкрепим това решение за удължаване срока на действие на тази комисия, защото с тази комисия парламентът е на път да опровергае максимата, че когато не иска да свърши една работа, когато иска да замаже един проблем, създава комисия. Тази комисия е на път да стигне до конкретни резултати, да изясни като минимум кои са депутатите, които са замесени с измамата по приемането и обнародването на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В хода на работата на тази комисия до този момент изплуваха имената на депутати, които са на ръководни позиции в парламента - председатели на парламентарни комисии, членове на ръководството на парламента, все хора, които са от висшия ешелон на управляващата партия ГЕРБ. Затова аз мисля, че е в интерес най-вече на мнозинството в работата си тази комисия да стигне докрай, да разсее част от подозренията и по категоричен начин да установи кои са замесените лица. Защото ако мнозинството не го направи, ще излезе, че толерира и прикрива подобно престъпно поведение и че прилага двоен стандарт, според който на назидание, порицание и на наказание подлежат само политическите опоненти. Има моменти в живота на всяка политическа партия и на всяка институция, които са съдбоносни. Бих казала, че този момент е такъв за ГЕРБ, за парламентарното мнозинство и изобщо за българския парламент, момент, в който трябва да се отговори на въпроса дали наистина мнозинството иска да изясни този случай и да накаже виновните лица, дали ще съдейства на комисията или ще продължи да замазва и прикрива този скандален случай, който според мен означава, че по изясняването на този случай трябва да се активизира изпълнителната власт, МВР, а надявам се – и съдебната власт, защото парламентът не би следвало да изземва чужди функции. Има неща, които ние не можем и не бива да установяваме – като например има ли заинтересовани икономически субекти от скандалната поправка, кои са те, каква е връзката им с депутати от ГЕРБ и дали по някакъв начин са мотивирали тяхното поведение. Защото иначе за каква битка с престъпността говорят управляващите, ако в парламента се вършат престъпления?! Това освен че дескредитира ГЕРБ, е и заплаха за демокрацията! В този смисъл бих казала, че работата на тази комисия е знакова. В момента парламентът трябва да покаже, че е висш орган в държавата, а не че в този си състав и с това мнозинство е опасен, вреден и заплаха за българските граждани.

Благодаря, уважаеми господин председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, ние ще подкрепим този проект за решение за удължаване срока на действие на тази временна анкетна комисия с един месец, тъй като от досегашната й работа наистина се разясни, че казусът е доста сложен, доста заплетен и с много сериозни потенциални последици. Както стана ясно, комисията свърши немалко работа досега, и то работа, несвойствена за един парламент или за един от неговите помощни органи, а по-скоро присъща на други органи и други институции, които имат специфични функции за разследване, за разпити, за снемане на показания. За съжаление обаче в конкретната ситуация сме принудени да вършим работата на тези органи чрез тази комисия, за да може обективната истина, касаеща този безпрецедентен случай на подмяна и опит за фалшифициране на ясно изразената воля на мнозинството народни представители по този казус, тази обективна истина да бъде разкрита и всички замесени лица, всички виновници да бъдат ясно идентифицирани. Силно се надявам, че мнозинството ще намери достатъчно сила да извърви пътя докрай, пътя, на който беше поставено началото със създаването на тази анкетна комисия. Силно се надявам, че онези сили в Парламентарната група на ГЕРБ, които не са замесени в конкретния случай, ще надделеят и ще направят така, че крайният резултат от дейността на тази комисия, изразяваща се в съдържанието на доклада, да бъде обективен, всеобхватен и да даде ясна оценка и характеристика на това какво се е случило и кои са истинските виновници. Само по този начин управляващата партия ГЕРБ ще докаже на дело, че е за недопускане на подобни явления, на случаи на корупция и измама, на фалшифициране, че проявява наистина нетърпимост към подобни прояви, включително и в своите редици. Ще продължим да следим и да участваме в дейността на комисията и ще очакваме резултатите от нея като основен атестат дали управляващата партия прилага на дело това, което декларира още с идването си на власт. Благодаря.

Благодаря, господин председателстващ. „Закон за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона: „Закон за изменение на Закона за независимите оценители”.

„§ 1. Член 22, ал. 1 се променя, както следва: „Чл. 22. (1) Камарата на независимите оценители, наричани по-нататък „камарата”, е професионална организация на доброволно членуващите в нея независими оценители. Същата е юридическо лице на самостоятелна издръжка, със седалище в гр. София.” Предложение от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов - § 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.

Господин председателстващ, уважаеми колеги, правя своето изказване, тъй като на първо четене аз и мои колеги от „Атака” внесохме подобен закон. Основният мотив на закона беше удължаване на срока за лицензиране на независими оценители. В общи линии, дебатът между първо и второ четене трябваше да бъде в какъв срок е необходимо независимите оценители, които имат лиценз от Агенцията за приватизация, да се регистрират в Камарата на независимите оценители. Нашето предложение беше 15 септември 2010 г.; на колегите от ГЕРБ – предложението беше безсрочно, и от Министерството на икономиката бяха предложили края на тази година. Така че ние всички се обединяваме около предложения срок от Министерството на икономиката – срокът да бъде удължен до 30 декември 2010 г. За съжаление, остана открит въпроса дали членството в Камарата трябва да бъде доброволно; дали членството в Камарата трябва да бъде задължително; какво става, ако бъде изключен даден член от Камарата? – Доста важни и колосални въпроси. Искам да използвам дадената ми възможност за изказване, за да обърна специално внимание на всички колеги народни представители, че генерално въпроса за членство в браншовите организации не е решен в България. Липсва Закон за браншовите организации; не им е ясен статута, не е ясно по принцип браншовите организации ще притежават ли лицензионен режим, ще имат ли право те да издават лицензиите или това да бъде функция на ресорните министерства; задължително ли трябва да си член на браншова организация, за да имаш лиценз; регистърът в дадена организация прави ли те член; какви са контролните функции на Камарата върху нейните членове? Знаем, че в доста браншови организации има членове, които недобросъвестно си изпълняват задълженията, но продължават да бъдат членове на съответните камари. Каква отговорност носи Камарата в случая и какво се случва, когато имаме паралелно няколко браншови организации? Генералният въпрос е: ако имаме две или три браншови организации, всички те ли могат да имат лицензионен режим или само една, определена от тях? Пак се връщам на това, че ние ще подкрепим направените предложения от комисията, но все пак искам да обърна внимание, че трябва да работим за генерално решаване на въпроса, тъй като това е един открит и висящ проблем, който наистина има нужда от спешно решаване. Благодаря Ви много.

Има предложение от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 11, ал. 1, т. 7 думите „неплащане на членския внос за повече от три месеца – когато е член”, се заличават.”

Предложение от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създаде „Преходна разпоредба” с § 2: „Преходна разпоредба § 2. (1) В срок до 30 декември 2010 г. лицата, получили лиценз за оценители от Агенцията за приватизация по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, се вписват в регистъра по чл. 15 по право, след подаване на заявление с приложен лиценз. (2) Оценки могат да извършват само оценители, вписани в регистъра по чл. 15.”

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще прочета Доклада на Комисията по правни въпроси относно разглеждане на Доклад за дейността на постоянно действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, вх. № 053-35 от 3 май 2010 г. „На свое заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа и обсъди доклад за дейността на подкомисията. На заседанието присъстваха господин Павлин Димитров – заместник-министър на вътрешните работи, господин Бойко Славчев – началник на политическия кабинет на министър Цветан Цветанов, и господин Валери Първанов – заместник-главен прокурор. Докладът бе представен от председателя на подкомисията – господин Веселин Методиев. Измененията в Закона за специалните разузнавателни средства от 2009 г. предвиждат Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Създадената чрез промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание постоянна действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси, ежегодно в срок до 30 април представя пред Комисията по правни въпроси доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства. Комисията по правни въпроси разглежда доклада за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства, и в срок до 31 май го представя пред Народното събрание. При осъществяване на правомощията си членовете на подкомисията се подпомагат от служители в специализираната администрация към Народното събрание, като до момента на приемането на доклада, съставът на експертната група е непълен. От началото на 2010 г. са проведени следните дейности: изслушване и дискусия по проблемни области на работата със специалните разузнавателни средства с ръководители на основните държавни институции, ангажирани с тази дейност – заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи, главния прокурор на Република България, представляващия Висшия съдебен съвет и председателя на ДАНС и извършване на проверки в областни структури на МВР, ДАНС, Прокуратурата и съда по работата със специалните разузнавателни средства. Установено е, че исканията за прилагане на СРС са 10 019 и касаят 3462 български и чуждестранни граждани, а във връзка със съдебния процес са изработени 1234 веществени доказателствени средства. За краткия период от създаването си подкомисията направи съответните изводи, подкрепени и от Комисията по правни въпроси, а именно: 1. Да се унифицират процедурите и да се създадат ясни правила, относно начина и сроковете за съхраняването и унищожаването на получената чрез специални разузнавателни средства информация, както и да се укрепи капацитета на вътрешно-ведомствения контрол в институциите, които са искатели на специални разузнавателни средства. 2. Да се предприемат законодателни инициативи за промяна на сроковете, относно изготвянето и изпращането на веществени доказателствени средства. 3. Съдът в присъдата си по дело, в което са използвани специални разузнавателни средства, да се произнася и по разноските за прилагането им. 4. Да се лимитира броя на специални разузнавателни средства по институции или да се въведе финансов план за използването им. Господин Валери Първанов подкрепи изцяло доклада и декларира съдействието, което ще си оказват за в бъдеще. Господин Павлин Димитров изрази задоволството си от работата на подкомисията и експертите, професионалния подход и консенсуса в нея. Изрази становището на МВР, че ще инициират законодателни промени и ще проучат практиката. В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Христо Бисеров, Димитър Лазаров, Явор Нотев, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Анастас Анастасов и Красимир Ципов. Изказаха се становища, че доклада трябва да съдържа повече статистика, тъй като в момента се уреждат предимно процедури и липсва конкретика, да се засегне въпроса относно публичността на съдебните процеси, в които са използвани специални разузнавателни средства. Изказа се и становище, че предложеното лимитиране на специалните разузнавателни средства ще дисциплинира МВР, ще принуди служителите да бъдат по-прецизни при исканията за използване на специални разузнавателни средства. Но за краткия срок за работа на подкомисията, членовете й подкрепиха така внесения доклад и потвърдиха, че в следващият ще бъдат засегнати други проблеми. Ще се предвидят тематични и други проверки, които тепърва ще се уточняват. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси – със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме за сведение доклада за дейността на постоянно действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, вх. № 053-35 на Комисията по правни въпроси от 3 май 2010 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда кратък, тъй като в доклада на водещата Комисия по правни въпроси бяха споменати основните данни, както и изводите, направени в доклада на постоянно действащата подкомисия. Ще спра вашето внимание само на два въпроса. От самото начало на работата, тоест от м. февруари т. г., в подкомисията са изслушали председателя на Висшия съдебен съвет – госпожа Мингова с нейни колеги, главния прокурор Борис Велчев, заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов и председателя на ДАНС Цветлин Йовчев. В тези заседания бяха поставени основните проблеми и беше уточнено взаимодействието, което беше споменато като много добро в доклада на госпожа Фидосова. Също така искам да кажа, че са получени много интересни доклади от Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, които са на разположение на народните представители. Специфичното в случая е, че докладът на Министерството на вътрешните работи, който се отнася до дейността на техническите служби е с гриф „Строго секретно” и по тази причина е класифицирана информация, може да се ползва по установения ред, докато сведенията на Главната прокуратура, както ще ги видите и в годишния доклад, те са публични за дейността на органите на Прокуратурата. През следващите месеци, както беше подчертано, тези въпроси, които са свързани с класифицираната информация, предстои да бъдат доуточнявани и да се вземе окончателно решение, включително в рамките на законодателната инициатива. И накрая, госпожо председател, предлагам на парламента да приеме решение на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 24а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест водещият текст за нашата подкомисия, със следния текст – това е края на доклада, който прочете госпожа Фидосова, от становището на Комисията по правни въпроси. „Точка единствена. Приема за сведение Доклада за дейността на постояннодействащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства с вх. № 053-03-105 от 31 май 2010 г.” Мисля, че разполагате с проекта за решение. Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, аз изразих своето отношение към този доклад по време на заседанието на Правната комисия. Няма как да не повторя основните си аргументи и в пленарна зала. Казах, и продължавам да твърдя, че в този доклад липсва конкретика, няма достатъчно анализ и препоръките, които са направени от комисията са по-скоро от технически характер. В доклада на комисията даже липсват конкретни данни по отношение на това колко заседания са проведени, по колко проблемни въпроси са организирани дискусии, какъв е експертният състав, с който в крайна сметка разполага комисията, колко проверки са осъществени в различни областни структури на Министерството на вътрешните работи – дали са тематични, по какви въпроси. Аргументът, че има специализирани доклади на съответните органи, не мисля, че издържа, защото, както знаете има ежегодни доклади на Върховния касационен съд и на Прокуратурата, които съдържат достатъчно подробни данни. Предполагам, че данните, които касаят използването и контролирането на СРС-та, ще бъдат достатъчно обширно засегнати в тези доклади, което практически ще обезсмисли доклада, който е изготвен от настоящата комисия, тъй като далеч по-обстойно, по-подробно информацията затова, какво е използвано от МВР и от съда като специални разузнавателни средства, ще се съдържа в другите два доклада. Аз конкретизирах и може би ще се наложи тук ръководството на комисията да даде конкретен отговор по отношение и на конкретните цифри, колкото и да са малко, които са използвани в доклада. Те не дават достатъчна информация затова – като са поискани 10 019 СРС-та, колко всъщност от тях са разрешени, като са по отношение на 3462 лица, по колко от тях са образувани съдебни производства, каква е ефективността като цяло от използването на специалните разузнавателни средства? Докладът не дава отговор и на проблеми, които са изключително актуални и се поставят от гражданите. Това например е проблемът с публичността на съдебните процеси, по които се използват специални разузнавателни средства. Виждате, че в България пирамидата се обърна – арестите станаха публични, съдебните процеси се засекретяват и възниква подозрението, че в определени случаи съответните органи използват специални разузнавателни средства с единствената задача да скрият един процес от широката публика, да не е ясно какво става по някои от знаковите процеси като формално се използва някакво специално разузнавателно средство. В този смисъл, според мен, комисията би следвало да излезе с препоръка да се преустанови тази порочна практика, която не намира и своето основание в закона, защото специалните разузнавателни средства, когато вече се използват в дадено съдебно производство имат характер на доказателства и сред тях няма нищо, което да налага засекретяването и закриването на един съдебен процес. Също така е интересен въпросът, който си задават българските граждани за проследяването на трафика. Знаете, че от скоро МВР има подобна възможност и, ако това нямаше как да бъде тема на този доклад, във всички случаи трябва да присъства в следващите доклади на тази подкомисия, а също и темата за нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства и за случаите на изтичане на информация за такива. Формално, може би, ръководството на комисията не счита, че това е неин ангажимент, но иначе нейното съществуване, според мен, абсолютно се обезсмисля. И накрая, бих искала да кажа, че този доклад е едно потвърждение на опасението на Коалиция за България, че със създаването на тази комисия и закриването на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства, практически контролът върху СРС-та беше преустановен. Тази дейност в момента в държавата е абсолютно безконтролна, защото това което личи от доклада на комисията е, че пет души народни представители няма как да обхванат тази всеобхватна тема за използването на специалните разузнавателни средства. Мисля, че щеше да бъде по-достойно, ако самите членове на комисията бяха казали: да, ние сме свършили работата, доколкото това е във възможностите на пет души, народни представители. Но истината е, че използването на специалните разузнавателни средства днес в България не се контролира. И тук е голямото противоречие между огромната роля, която управляващите възлагат на специалните разузнавателни средства. Спомнете си, че въз основа само на тайни доказателства, на СРС-та може да бъде повдигнато обвинение, че тайните доказателства могат да бъдат единствено и само в постановяването на една присъда. В същото време, контролът върху специалните разузнавателни средства, и според мен това не е случайно, е абсолютно неглижиран, по начина по който се провежда той е невъзможен, което дава един колосален ресурс и възможности за злоупотреби от съответните органи. Тук е и моят апел към управляващите: ако наказателната политика в държавата, ако битката с престъпността ще се осъществява със специални средства – специални разузнавателни средства, специални съдилища, специални състави, то тогава и контролът, поне върху специалните разузнавателни средства, трябва да бъде адекватен. В крайна сметка, за да не се злоупотребява с правата на гражданите, съдебните процеси да не могат да бъдат манипулирани, доказателствата да не могат да бъдат съчинявани, и наистина демократичните принципи, които би следвало да има в България в началото на ХХІ век, да бъдат съблюдавани и контролирани. Иначе, най-малката беда е осъждането на България в Страсбург, което неизбежно ще се случи. По-голямата беда е, че се подкопават основни устои на демокрацията.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, когато приемаме за сведение този кратък доклад, наистина сме със съзнанието, че докладът е кратък и заради това, че срокът на действие на комисията е много малък. Беше много малък дотук. Това, което трябва да разграничаваме е как приемаме доклада, и изобщо как коментираме темата за използването на специалните разузнавателни средства и контрола над това използване. Защото, това са две различни неща, и ако доклада може да го приемем за сведение, това не означава, че можем да приемем статуквото, какво е то сега, по отношение на специалните разузнавателни средства. Искам да Ви припомня, че с последните промени, които направихме в законите, в областта на наказателното право и някои други закони, всъщност, ние многократно разширихме приложението на специалните разузнавателни средства. Тук не визирам само обстоятелството, че вече по закон една присъда може да се позовава само на данни, събрани със специални разузнавателни средства. Искам да ви припомня и другото изменение, което направихме, че годно веществено-доказателствено средство в наказателния процес вече са и специалните разузнавателни средства, които са прилагани извън процеса, извън предварителното производство по всички оперативни разработки, което многократно, не неколкократно, многократно увеличава приложното поле и значимост на използването на специални разузнавателни средства. Другото, което искам да припомня е обстоятелството, че направихме много сериозни промени в Закона за електронните съобщения и превърнахме така наречените разпечатки в едно друго мощно средство за събиране на информация по ред, който е облекчен в сравнение с досега действащия. Тази дейност, както знаете, макар и отскоро, също е в обсега на дейността нашата комисия. Темата за специалните разузнавателни средства става все по-обемна и по-широка. В същото време контролът се стеснява. Премахването на контрола чрез независим регулаторен орган е много голяма крачка назад. Създаването на постоянно действаща подкомисия не е крачка напред. Това е малка стъпка. Искам да ви припомня, че тази дейност – на нашата подкомисия, в крайна сметка не е новоизмислена дейност. Досега тя съществуваше в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, така че ние не сме създали нещо кой знае какво ново. В същото време премахнахме нещо добро. Тази посока на поведение не е правилната. Междупрочем, искам да отбележа, че в доклада на подкомисията има и препоръки, които са добри препоръки. Искам да Ви обърна внимание на препоръка № 3 и 4 – по отношение на разноските. Да се мисли за законодателни промени, при които съдът да има право да се произнесе като приключи делото кой ще поеме разноските по прилагането на специални разузнавателни средства. Една изключително ползотворна идея. Точка 4: „Да се лимитира броят на специалните разузнавателни средства по институции” – също добра идея. Тоест, подкомисията е в състояние да е полезна. Но подкомисията не е в състояние да контролира този огромен обем от дейности, информация и т. н. Има няколко числа в този доклад, които показват, че има дисбаланс. Десет хиляди разрешения за използване на специални разузнавателни средства. От тези 10 000 само 1234 са влезли в съда. Едно към осем! Едно към осем е много скъпо удоволствие! Едно към три – би могло да бъде приемливо, но 1:8? И към това, тук това число го няма, още 10 000 разпечатки! Става 1:16, макар че не искам да приравнявам това по Закона за електронните съобщения с това по Закона за специалните разузнавателни средства. Тоест числата показват, че в България се злоупотребява с използването на специалните разузнавателни средства, затова има нужда от по-голям контрол. Повече контрол! Затова тази подкомисия ще работи, но трябва да сме наясно, че трябва още нещо. Аз самият не считам, че днес в това Народно събрание, а пък и в предишните, контролът върху дейността на службите за сигурност и използването на специалните разузнавателни средства е правилно поставен. Той е разхвърлян на няколко места, в малки комисии, в малки подкомисии; дейности, които са абсолютно идентични; органи, които действат в синхрон и правилното решение на парламентарния контрол е да има една постоянно действаща парламентарна комисия, която да осъществява контрол върху дейността на службите за сигурност и използването на специалните разузнавателни средства. Това е добрият парламентарен контрол. Но има нужда и от контрол на ниво независим регулаторен орган – дали ще е бюро, дали ще е комисия – с бюджет, с администрация, с експертна осигуреност, и едва тогава бихме могли да говорим, че специалните разузнавателни средства са средство, което се контролира. Засега от тази наша скромна подкомисия можем да кажем и да дадем само толкова. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви помоля да приемете Доклада на Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства. Това е първият доклад всъщност, внесен в пленарната зала на Народното събрание, който показва данните по прилагането на специалните разузнавателни средства. Не зная доколко специалните разузнавателни средства по принцип и ежегодно са били предмет на контрол от страна на предишните комисии, но факт е, че с измененията в закона и с промените в правилника тази подкомисия е задължена ежегодно, и то непрекъснато, да осъществява такъв контрол и да внася доклад в пленарната зала, какъвто е и направен. Понеже отсъства госпожа Манолова, господин Бисеров каза, че, виждате ли, имало над 10 хил. прилагани специални разузнавателни средства, но само около 1300 били превърнати или използвани като веществени доказателствени средства. Аз мисля, че тук нещата неправилно се гледат от статистическа гледна точка. В крайна сметка прилагането на специалните разузнавателни средства е едно допустимо от закона ограничение. То е допустимо и от Европейската комисия за защита правата на човека, върху личните свободи и правата на гражданите, когато се касае за разкриване или предотвратяване на тежки криминални престъпления или засягане на общочовешки ценности, или интересите на националната сигурност. За първи път всъщност става ясно, че специални разузнавателни средства са прилагани спрямо 3000-3700 лица. И това е по-важното. Защото в момента организацията на разрешаване, на прилагане, на завеждане на специални разузнавателни средства е направена така, че ако спрямо едно лице, чийто права са ограничавани по силата на закона, бива искано прилагането на едно разузнавателно средство по отношение на един телефонен номер, то в регистъра се дава № 1, условно да кажем. Ако се иска продължение за същото лице, за същия номер се дава поредния № 2. Ако се иска разрешение за още пет, десет номера, се дават съответните номера. Затова аз мисля, че е некоректно да се казва, че от близо 11 хиляди специални разузнавателни средства, както са дадени по тази номерация, виждате ли, по-малко от 10% били влезли като веществени доказателствени средства в съда. Напротив, за една трета от лицата, спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства, добитата информация е оформена като веществени доказателства и е приложена в съда, което съвсем не е такъв лош показател. Второ, тук беше споменато, че докладът не бил достатъчно обстоятелствен. Аз не знам, може би някой очаква поименно да изброяваме лицата, спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства. Естествено, че това няма как да се случи. То не е предмет и на нашата проверка. Искам да обърна вашето внимание върху още нещо. В повечето европейски държави разрешаването за прилагане на специални разузнавателни средства, когато касаят националната сигурност, те там употребяват термина „превантивното разрешаване”, разрешението не се дава от съда. Има си специално направени комисии, които дават разрешението за прилагането на тези специални разузнавателни средства. Разбира се, при криминални престъпления разрешенията се дават от съдията за нуждите на съдебното производство, докато при нас първата форма на контрол при всички случаи на даване на разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства става с разрешението на съдия. Това е първата форма на този съдебен контрол. Аз мисля, че този първи доклад, предвид краткото време, за което беше конституирана тази комисия, напълно отговаря на необходимостта да бъде ясно на пленарната зала и на обществеността ползването, прилагането на специални разузнавателни средства. Има направени изводи и те са включени в доклада на подкомисията. Тези изводи са важни, разбира се. Отбелязано е изрично и в дискусията, че за тази вече пълна година, която предстои, ще има тематични проверки и те ще бъдат още по-детайлни и по-задълбочени. Що се отнася до независимия регулаторен орган, бюрото: в края на 2008 г. беше прието изменението в Закона за специалните разузнавателни средства. Казвам - 2008 г., а никой не поставя въпроса как беше осъществяван този контрол до 2008 г., какви данни се изнасяха, как беше запознавана пленарната зала. В края на 2008 г. беше прието изменението на закона, а някъде м. април 2009 г. пленарната зала гласува състава на това бюро. До м. ноември, до последващото изменение на закона това бюро не беше започнало да функционира. То дори не беше конституирано в пълния му обем, за да се поставя въпросът, че, виждате ли, подкомисията не можела да се справи с отговорностите, с които е натоварена. Така че мисля, че това са просто приказки, колкото да бъде взето някакво отношение по доклада, поради което ще ви помоля да подкрепите внесения от подкомисията доклад. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като член на подкомисията, чийто доклад чухме и разглеждаме в днешното заседание, имам и моралния ангажимент да ви призова да приемем доклада на подкомисията без никакви опасения, че с едно такова становище и един такъв призив бих ви подвел да направим нещо нередно или да допуснем компромис по тази изключително важна тема, по която обществото ни е особено чувствително. Няма как да не се съгласим, че сме в обстановка, при която във връзка със законодателни промени, включително на актове, приети от настоящия състав на българския парламент, относителната тежест и значение на специалните разузнавателни средства добиха по-съществено значение в наказателния процес и в цялостната превенция и борба с престъпността. Няма как да не си припомним дебатите по повод увеличаване възможностите за доказване на извършване на престъпна дейност чрез специални разузнавателни средства, които могат да бъдат ползвани, респективно да се превърнат в доказателства на наказателния процес и тогава, когато са били поисквани и ползвани извън неговите рамки, преди досъдебното производство. Няма как да не споделим опасения, които се чуха тук, от тази трибуна, за спорния характер поначало на тези средства, които, така или иначе, е признато и в закона, че ограничават и накърняват личните права и свободи временно, по начин, който е регламентиран от закона – в името на едни по-високи обществени цели. Няма как да не се спрем и на това, което беше казано от госпожа Манолова, че случаите, в които се използват специални разузнавателни средства, в много от наказателните процеси, които стоят на общественото внимание, се стига до засекретяване на съдебни заседания и това се приема като ограничение или отказ от принципите на публичност и непосредственост на наказателния процес. В същото време буди известни съмнения за неоправдан отказ на обществения достъп до значими интересуващи обществеността въпроси. В доклада на комисията и в цялостната работа има отговори на тези въпроси и те са следните: аргументите и опасенията, които бяха споделени тук и сега, присъстват в съображенията на критиците на създаването и работата на комисията от дебатите по нейното създаване. Знаете, че трудно приехме решението да бъде закрито бюрото, като така наречен независим регулаторен орган, за контрол над специалните разузнавателни средства и пристъпихме към една нова форма на контрол. Струва ми се, че самият факт, че тази критика не е изпълнена със съдържание - с посочени конкретни примери за слабости и недостатъци в работата на подкомисията, само по себе си е показателно. Защото за този период действително в обществото не се събуди и не се създаде скандал, дебат и информация за злоупотреба с такива средства или за някакви последици, засягащи обществени интереси във връзка със занижен контрол. Ето защо намирам за пресилено едно изказване, което прозвуча от тази трибуна, и оценка, че в момента ползването на специални разузнавателни средства в работата на съда, в работата на органите и институциите, които изискват тяхното прилагане, респективно в дейността на подкомисията на парламента за контрол на това прилагане, е оставена на самотек и няма никакви последици и ефективни методи и начини за оценка на тази дейност. Това, разбира се, не е така и чисто практическите резултати за краткото време на съществуване на подкомисията, което е предмет на доклада, доказва тази теза и обстоятелството, че работата се върши успешно. Обстоятелството, че тук прозвучаха и съвети или по-точно съображения от гледна точка на това, че в този си състав от пет народни представители комисията не е в състояние да отговори на значително увеличения обем от задачи, които са пред нея, по-скоро могат да прозвучат като една висока оценка за усилията, които бяха положени от членовете на комисията в това да се отговори на поставените и стоящите пред нея за този период задачи, отколкото като критика към нейната работа. Разбира се де леге ференда може да се обсъжда и експертният състав, би могъл да се обсъжда и статутът на тази подкомисия, която евентуално след съответните промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме и друг статут – по-висок или с по-широк състав. Но, така или иначе, към момента тези съображения и тези констатации не могат да бъдат основание за критики към това, което беше извършено и осъществено от комисията. Обръщам вниманието ви към препоръките, които се съдържат в доклада. Тези препоръки са изведени въз основа именно на един аналитичен прочит и преглед на информацията, която постъпи по искане на комисията към институциите, които имат отношение към тази дейност. Тези доклади, включително и засекретените, присъстват в библиотеката на парламента и биха могли да бъдат прегледани внимателно и съответно да бъдат обсъдени от всеки от народните представители. Не е необходимо при един публичен и явен доклад цялата тази информация да бъде пресъздадена с риск да се наруши законът във връзка със защита на класифицираната информация, която се съдържа в тези доклади. Препоръките за бъдещи промени в нормативната база, която регламентира ползването на специалните разузнавателни средства, препоръките за работата на самата подкомисия, както и за нейния статут, са такива, които могат да бъдат споделени. Уверявам ви, че те са изведени на база на практическия опит, който се натрупа през това време. И въз основа на опита и наблюдението, което имам при участието си в тази комисия, още веднъж ви призовавам да гласувате доверие на това, което ви се предлага като отчетен доклад за първия период, в който тази комисия осъществи своята дейност. Период, който е белязан със структуриране както на самата комисия, така и с направленията, в които се извършват проверките спрямо институциите, които прилагат специалните разузнавателни средства, респективно и областите, които са засегнати в този кратък, но смея да го нарека съдържателен доклад. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допусната госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 3 юни 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение от народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева – да се създадат нови параграфи 1 и 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1, 2 и 3. Следващите параграфи се преномерират съответно: „§ 1. В чл. 4, ал. 1, т. 1 изречение второ се изменя така: „Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица”. § 2. В чл. 53, ал. 4 думите „програмата „В подкрепа на майчинството” се заменят с „програми за подкрепа на майчинството”. § 3. В чл. 54, ал. 3 думите „програмата „В подкрепа на майчинството” се заменят с „програми за подкрепа на майчинството”.”

По § 1 е постъпило предложение от народния представител Хасан Адемов: „§ 1. В чл. 84 ал. 1 се изменя така: 1. До 31 декември 2010 г. – 20 на сто. 2. От 1 януари до 31 декември 2011 г. – 25 на сто. 3. От 1 януари до 31 декември 2012 г. – 30 на сто. 4. От 1 януари до 31 декември 2013 г. – 40 на сто. 5. Точки 4 и 5 да отпаднат.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което правя, се отнася за така наречените вдовишки надбавки. В предизборната програма на Политическа партия ГЕРБ едно от основните социални обещания беше именно вдовишката надбавка, която трябваше да бъде осъществена в рамките на мандата, който е 4-годишен. Това, което се предлага от правителството, е да се отложи за следващ мандат, за 2014 и 2015 г., реализирането на тази основна предизборна програма. Уважаеми колеги, става въпрос за прехвърляне на ангажименти към следващо правителство, което и да е то, в размер на 400 млн. лв.!

Като пенсиите!

Това, в което обвинявате тройната коалиция, сега правите Вие – с това предложение. Прехвърляте отговорности, които поехте за рамките на този мандат, за следващо управление. Това, което предлагам, е тази година, която по принцип е трудна във връзка с икономическата криза, да няма увеличение на вдовишките надбавки. За следващата година предлагам това увеличение да бъде с 5%. За следващата, 2012 г., да бъде с 10% в сравнение със сегашната ставка. За 2013 г. да бъде 40%, каквото беше обещанието на колегите от ГЕРБ. Тоест в рамките на управленския мандат да се реализира основното предизборно обещание за 20% увеличение на вдовишките надбавки. Нищо друго не предлагам. Уважаеми колеги, искам да ви припомня, че над 600 хиляди пенсионери очакват тези вдовишки надбавки. Ако искате да изпълните основното си предизборно обещание, моля ви да подкрепите това предложение. Напомням, че в комисията то беше отхвърлено с 5 гласа „за” и 8 „въздържали се”. Тоест няма нито един „против” това предложение. Предлагам ви много внимателно да го разгледате. Аз давам възможност и за гратисен период, както правите и вие, през тази година да няма такова увеличение, през следващата увеличението да бъде минимално – с 5%, и до края на мандата да се изпълни основното предизборно обещание. Така, че с това предложение искам да Ви помогна.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, искам да вникнете много сериозно в това предложение. Става въпрос за това да изпълните предизборното си обещание. Какво казвате с това предложение? За следващ управленски мандат, за следващи две години, вие отлагате изпълнението на предизборното обещание, с което сте дошли на власт. Казвате на 600 хиляди пенсионери: ние не изпълняваме това, което поехме като ангажимент към вас. Аз предлагам през тази година да няма това 5-процентно увеличение. Предлагам през следващата година, когато твърдим, че излизаме от кризата, увеличението да бъде с 5%, тоест от 20 да стане на 25, и през следващите години да изпълните основното си предизборно обещание. Ако не подкрепите това предложение, означава, че вие не вярвате на вашия икономически екип, че през следващите години ще излезем от кризата. Аз разбирам, че сега става въпрос за 98 милиона – до края на годината, ако увеличим само с 5%. Разбирам, че през тази година това е трудно. Но през следващата година тези 5%, ако вярваме на министъра на финансите Симеон Дянков, че ще излезем от кризата, тези 5 милиона няма да бъдат никакъв проблем. Така че, уважаеми колеги, моля ви да подкрепите това предложение.

Постъпило е предложение от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев – § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 5 със следната редакция: „§ 5. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22о: „§ 22о. За периода до 31 декември 2010 г.: 1. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. 2. Паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни. 3. Паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите, с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е да отпадне този параграф и да останат текстовете, които съществуваха досега при изплащане на обезщетенията при временна неработоспособност. В комисията вчера се дебатира това, че след доста труден и сложен преговор със социалните партньори – синдикати и работодатели, се е стигнало до решението в първите три дни от временната неработоспособност да се плаща 70% на работещите. Коментирахме и това, че фактически ние, както се казва, заради бълхата изгаряме целия дюшек, защото българските данъкоплатци - както работещи, така и работодатели, може би повече от четири пети от тях се осигуряват съвсем коректно и внасят своите осигурителни вноски, не за да получават 50, 60 или 70%, а за да получават онова, което в първите три дни им се полага. Разбирам и доводите, които госпожа Митрева каза вчера, че, видите ли, имаше вариант да не се плаща единият от болничните дни, след това да се плащат два по петдесет, след това се стигна до три по 70%. Ние направихме един разчет – при 600 лв. работна заплата, ако един човек е болен, за първите дни той ще изгуби 27% повече, отколкото е получавал до този момент. Най-напред ни се представиха едни варианти, в които всичко ще загубим, едва ли не, и после трябва да се съгласим с тези 70%, което смятам, че не е справедливо. Това ми прилича на следния виц – една жена искала да си има котка вкъщи, но мъжът й не бил съгласен. Тогава тя вкарала кокошките в къщата, вкарала прасето, вкарала и коня и когато започнала да ги изважда едно по едно и накрая останало само котето, мъжът казал: „Ах, колко е хубаво да сме само ние двамата и котето.”. Когато се пусне най-напред една версия, че няма да се плаща първият ден, че ще се поеме от работника и така нататък, при положение че той се осигурява съвсем коректно и почтено и след това се стигне до някакво намаление, макар и временно до края на годината, аз считам, че не би трябвало осигурителната система и хората, които работят, да са потърпевши там, където не са виновни. Проблемите са на входа на системата – при издаването на болничните листове, а не при тяхното изплащане. Това е нашето предложение – да остане старият вариант. Искам да кажа, че най-трайното нещо е временното. Аз не съм убедена, че на 1 януари 2011 г. или в края на декември 2010 г., когато ще гледаме бюджета за 2011 г., ще променим този текст, тъй като той засега се води до края на годината като временна мярка, така че нека да помислим по този въпрос. Благодаря ви.

„Заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя това наименование.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.

Постъпило е предложение на народния представител Светлана Ангелова за създаване на § 5а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 5а, който става § 9 със следната редакция: „§ 9. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта се създава § 7а: „§ 7а. За периода до 31 декември 2010 г. за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта вместо средствата по чл. 30а, ал. 1, т. 6 се предоставят средства, предназначени за възнаграждения за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.”

По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става § 10.

Благодаря. „ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди законопроекта на свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2010 г. Законопроектът бе представен от Бранимира Игнатова – юрисконсулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” на Министерството на вътрешните работи. Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа е подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ. Проектът на конвенцията е изготвен от международна експертна група с представители на държавите – членки на Регионалния център за борба с трансграничната престъпност в Югоизточна Европа, консултирана от работна група към Съвета на Европейския съюз и от независими европейски експерти. Проектът е приет на заседание на Съвместния комитет за сътрудничество на Регионалния център за борба с трансграничната престъпност в Югоизточна Европа в Солун, Гърция на 10 септември 2009 г. и е подписан на 9 декември 2009 г. Конвенцията предвижда създаване на Център за правоприлагане в Югоизточна Европа с международна правосубектност. Целта на Центъра в рамките на сътрудничеството между компетентните органи е да подпомага държавите членки и да засилва координацията в предотвратяването и противодействието на престъпността, включително тежката и организираната престъпност, в случаите, когато тази престъпност притежава елемент на трансгранична дейност или е явно, че притежава такъв елемент. Центърът за правоприлагане се намира в Букурещ. Негови органи са Съвет и Секретариат. Съветът е висшият орган на Центърът, който взема решенията и се състои от по един представител от всяка държава членка, като се определя и по един заместник. Той се ръководи от председател, който се избира ежегодно на ротационен принцип по азбучен ред сред държавите членки. Секретариатът се състои от генерален директор, директори и служители на Центъра. Генералният директор е гражданин на една от държавите членки и се избира от Съвета чрез открита и публична процедура за срок от четири години, като може да бъде преизбиран само веднъж. Генералният директор се отчита пред Съвета за изпълнението на задълженията си и се подпомага от директори. За изпълнение на целта и задачите на Конвенцията държавите членки създават или определят национални звена, които се състоят от служители за връзка и междуведомствено звено. Компетентните национални органи за прилагане на Конвенцията за Република България са Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”. Бюджетът на Центъра се финансира от вноски на държавите членки и от други приходи, които могат да бъдат дарения, субсидии или друго финансиране от националните правителства, международни организации или други публични източници, както и след предварително одобрение от Съвета – от частни източници. Въпросите, отнасящи се до неизпълнението на финансови задължения от държава членка, се разглеждат от Съвета. Предвижда се финансовата документация на Центъра да подлежи на външен финансов одит. Съветът разглежда и приема финансови правила и разпоредби. С влизането в сила на Конвенцията Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност, подписана в Букурещ на 26 май 1999 г., прекратява своето действие, като всички права, задължения и собственост на Регионалния център за борба с трансграничната престъпност в Югоизточна Европа (Център ИСЮЕ) се прехвърлят на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа. В резултат на проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния. Становището е прието единодушно от всички присъствали членове на комисията на 2 юни 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Конвенцията предвижда създаване на Център за правоприлагане в Югоизточна Европа с международна правосубектност. Целта на Центъра в рамките на сътрудничеството между компетентните органи е да подпомага държавите членки и да засилва координацията в предотвратяването и противодействието на престъпността, включително тежката и организирана престъпност, в случаите, когато тази престъпност притежава елемент на трансгранична дейност или е явно, че притежава такава. Центърът се намира в Букурещ, Румъния, като държавата домакин осигурява безвъзмездно сградата, както и текущите и основните ремонтни дейности по инфраструктурата. Официалният език на Центъра е английски. Органите на Центъра са Съвет и Секретариат. Съветът е висшият орган, който взема решенията и се състои от по един представител на всяка държава членка. За изпълнение на целта и задачите на Конвенцията държавите членки създават или определят национални звена. Бюджетът на Центъра се финансира от вноски на държавите членки и от други приходи, които могат да бъдат дарения, субсидии или друго финансиране от национални правителства, международни организации или други публични източници, както и след предварително одобрение от Съвета – от частни източници. С влизането в сила на Конвенцията, Спогодбата за сътрудничество при предотвратяване и борбата с трансграничната престъпност, подписана в Букурещ, Румъния, на 26 май 1999 г., прекратява своето действие, а всички права, задължения и собственост на Центъра се прехвърлят на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г. На свое заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010г. На заседанието присъстваха госпожа Мария Рангелова – началник сектор „Правни въпроси” в дирекция „Международно сътрудничество и Европейски съюз” в Министерството на вътрешните работи, която представи законопроекта от името на вносителя. На 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния, беше подписана Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа. Проектът на Конвенцията е изготвен от експертна работна група с представители на държавите членки на Регионалния център за борба с транграничната престъпност в Югоизточна Европа, консултирана от независими европейски експерти и от работна група към Съвета на Европа. Проектът бе приет на 10 септември 2009 г. на заседание на Съвместния комитет за сътрудничество на Регионалния център за борба с транграничната престъпност в Югоизточна Европа в Солун, Гърция и същата се подписа на 9 декември 2009 г. в Букурещ. Министерският съвет одобри проекта на конвенцията като основа за водене на преговори с условие за последваща ратификация. В конвенцията се предвижда създаване на Център за правоприлагане в Югоизточна Европа с международна правосубектност, който се намира в Букурещ, Румъния и държавата-домакин осигурява сградата и текущите и ремонтни дейности по инфраструктурата му. Официалният език е английски. Целта на създаването на Центъра е подпомагане на държавите членки и засилване на координацията в предотвратяване и противодействие на престъпността, включително тежката и организираната престъпност, в случаите, когато притежава елемент на трансгранична дейност или е явно, че притежава такъв. Органи на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа са Съвет, който е висшият орган, вземащ решенията и състоящ се от по един представител на всяка държава членка, и Секретариат – състоящ се от генерален директор, директори и служители. Генералният директор е гражданин на една от държавите членки и се избира от Съвета чрез открита и публична процедура за срок от 4 години с право да бъде преизбиран само веднъж. Той представлява Центъра. За постигане целите и задачите на конвенцията се създават или определят национални звена от държавите членки. Центърът за правоприлагане в Югоизточна Европа се финансира от вноски на държавите членки и от други приходи – дарения, субсидии или друго финансиране на национални правителства, международни организации или други публични източници, а след предварителното одобрение на Съвета и от частни източници. Финансовата документация, включително сметките, съставени въз основа на бюджета, съдържащ приходи и разходи, и баланса, съдържащ активи и пасиви, подлежат на външен финансов одит. Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност, подписана на 26 май 1999 г. в Букурещ, Румъния, прекратява действието си, като всички права, задължения и собственост на Регионалния център за борба с трансграничната престъпност в Югоизточна Европа се прехвърлят на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, с влизането в сила на конвенцията. След проведената дискусия и последвалото гласуване единодушно със 17 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.” Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение да преминем към второ гласуване по законопроекта за ратифициране.

„ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния Член единствен. Ратифицира Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния.”

Благодаря Ви, госпожо председател. „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 2 юни 2010 г., обсъди внесения Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи под № 054-01-42, внесен от Христо Бисеров на 5 май 2010 г. На заседанието присъстваха госпожа Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в Дирекция „Български документи за самоличност” на МВР, и госпожа Нина Чимова – юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” на МВР. С настоящия законопроект се предлага отмяна на чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи, с която е въведена забрана за напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който лицата са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица. Посочената забрана за напускане не се прилага, ако осъденото лице представи надлежно обезпечение. В мотивите се посочва, че законопроектът предвижда въвеждане изискванията на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която дава право на гражданите на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки. Според разпоредбата на директивата, държавите членки могат да ограничават движението на гражданите, само на основания, касаещи нарушаване на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като се забранява позоваването на такива основания във връзка със съображения за икономически цели и обща превенция. В този смисъл чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи, с което е въведено ограничение за напускане на страната за нарушение, което не представлява нарушаване на обществения ред и сигурност, противоречи на разпоредбите на директивата. В същото време съдебната практика отказва да прилага ограничителния текст на Закона за българските лични документи, като противоречащ на директивата, което прави отмяната на чл. 75, т. 6 правилна и законосъобразна. В резултат на проведените разисквания и след проведеното гласуване с 13 гласа „за” Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи под № 054-01-42, внесен от Христо Бисеров на 5 май 2010 г.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада относно Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 054-01-42, внесен от Христо Бисеров на 5 май 2010 г. „На свое заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 054-01-42, внесен от Христо Бисеров на 5 май 2010 г. На заседанието присъства госпожа Пламена Недялкова – юрист в дирекция „Български лични документи” към Министерство на вътрешните работи. Законопроектът бе представен от вносителя – господин Христо Бисеров. С измененията на Закона за българските лични документи в „Държавен вестник”, бр. 82 от 2009 г. е създадена нова т. 6 в чл.75, с която не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Разпоредбата е в противоречие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 2004 г. и на практиката на Съда на Европейските общности в областта на гражданството и свободното движение на лицата. Съгласно чл. 27, т. 1 от Директивата, държавите-членки на ЕС могат да ограничават движението на гражданите само на основания, касаещи обществената политика, обществената безопасност или общественото здраве и се забранява позоваване на основания за обслужване на икономически интереси. Директивата още не е транспонирана у нас, но текстът има директен ефект и дерогира действащата разпоредба на Закона за българските лични документи. Съдебната практика показва, че текстът на Закона за българските лични документи не се прилага като противоречащ на Директивата. Ето защо правилен ход би било отмяната на текста на чл. 75, т. 6. В хода на последвалата дискусия господин Ципов се изказа, че при разглеждането на Законопроект за допълнение на Закона за българските лични документи през 2009 г. в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е било предложено отпадането на визираната разпоредба, поради същите мотиви, каквито са на вносителя, но в пленарна зала не е било подкрепено предложението на комисията. След проведеното обсъждане и гласуване единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 054-01-42, внесен от Христо Бисеров на 5 май 2010 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателстващ. „На заседанието, проведено на 26 май 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, внесен от Христо Бисеров. В заседанието на Комисията взеха участие вносителят на законопроекта и Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в дирекция „Български документи за самоличност” в Министерство на вътрешните работи. С настоящия законопроект се предлага отмяната на чл.75, т. 6 от Закона за българските лични документи, с която е въведена забрана за напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт. Със съдебния акт лицата са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица. Посочената забрана за напускане не се прилага, ако осъденото лице представи надлежно обезпечение. Със законопроекта се въвеждат изискванията на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО. Горепосочената разпоредба на Директивата дава право на държавите – членки на ЕС да ограничават правото на влизане и правото на пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, когато е налице нарушаване на обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на нарушения във връзка със съображения за икономически цели и за обща превенция. С чл.75, т.6 от Закона за българските лични документи, чиято отмяна се иска, е въведено ограничение за напускане на страната, което не представлява нарушение на обществения ред и обществената сигурност. Тоест, в т.6 е формулирано ограничение за напускане на страната, което не съответства на изискванията на чл.27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС, потвърдена с решения на Съда по Дело С-127/08, Дело C-33/07 и др. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи не противоречи на разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 054-01-42, внесен от Христо Бисеров на 5 май 2010 г.” Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Дами и господа, колеги! Благодаря и на трите комисии за начина, по който се разглежда този законопроект. Добре е, че и трите становища са взети с единодушие. Това, което искам да добавя е, че трябва да призная, че моят законопроект има една слабост и тя е, че не решава въпроса с вече издадените забрани. Оказва, че те са доста. Ние в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще трябва да намерим решение на този въпрос – нещо, за което вече се работи. Това е новото, което бих искал да кажа от тази трибуна. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. На вниманието на народните представители – бих искал да ги информирам, че постъпиха становища от Министерството на вътрешните работи, от Националната агенция за приходите и от Камарата на частните съдебни изпълнители. Министерството на вътрешните работи подкрепя по принцип законопроекта, докато Националната агенция за приходите и от Камарата за частните съдебни изпълнители нямат такава подкрепа за законопроекта. В тази връзка искам да уведомя народните представители, че принудителните административни мерки, уредени в Раздел І, Глава седма от Закона за българските лични документи са приложими преди всичко по отношение на българските граждани. Разпоредбата на чл. 43 от Закона за чужденците в Република България урежда по аналогичен начин подобна принудителна административна мярка – забрана за напускане на Република България, която се налага на чужденци. От преамбюла и чл. 1 на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета е видно, че същата се отнася до условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на териториите на държавите членки и правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства за постоянно пребиваване на територията на държавите членки, както и ограниченията, налагани на така посочените права. Директивата урежда правото на движение и пребиваване на граждани на държавите членки и техните семейства на територията на други държави членки, различни от тази, от която произхождат. Това не означава, че няма нарушение на основни принципи, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно чл. 28. Поради необходимостта да бъдат внимателно прегледани останалите принудителни административни мерки е сформирана междуведомствена работна група между Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите, Националната агенция за приходите и Министерството на правосъдието. Тази работна група има за цел да прегледа съответствието на действащите в момента принудителни административни мерки с правото на Европейския съюз. С оглед на това, аз бих ви предложил, след като подкрепим законопроекта, да удължим срока за предложения между първо и второ четене. Предполагам, че господин Бисеров няма да има нищо против, за да бъдат изчистени тези неща и да се направят съответните предложения, не само по отношение на отмяна на наложените принудителни административни мерки, а да се прецени и възможността за отмяна на други точки от чл. 75, с които се налагат принудителни административни мерки. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – срокът за предложения между първо и второ четене по току-що гласувания законопроект да бъде четири седмици, тоест да бъде удължен с три седмици срокът по ал. 1.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя първо процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Даниела Машева.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Желание за изказвания? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се – няма. Единодушно предложението е прието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4, ал. 3 след думата „(Интерпол)” се добавя „или при получаване на сигнал чрез Шенгенската информационна система”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 36 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от четири месеца.” 2. В ал. 3 текстът преди т. 1 се изменя така: „Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три години”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: § 6. Създава се чл. 38б: „Получаване на Европейска заповед за арест чрез Шенгенската информационна система. Чл. 38б. При получаване на сигнал чрез ШИС прокурор извършва проверка и се произнася дали информацията, придружаваща сигнала, отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37, ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 7, 8, 9, 10, 11 и 12 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция: „§ 13. В чл. 56, ал. 2 накрая се добавя „и 37а”.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24 февруари 2010 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 30 март 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 14 април 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24 февруари 2010 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 30 март 2010 г. В работата на комисията взеха участие господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, госпожа Ирина Станева от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, представители на неправителствени организации, граждански сдружения и експерти. Първият законопроект беше представен от един от вносителите – д-р Михаил Михайлов. Той изтъкна, че повод за направените предложения е изследване в лаборатория, сертифицирана за изследване на храни, което е показало съдържание на ГМО от 0,5% до 2,5-3% в десетки храни, изследвани в 3-годишен период. Със законопроекта се създават разпоредби, забраняващи влагането на продукти и съставки, съдържащи ГМО при производството на детски храни. Забранява се и разпространението и продажбата на храни и хранителни продукти, съдържащи ГМО в детски ясли, детски градини, училища и търговската мрежа около тях, в радиус от 100 метра. Предвижда се продажбата на храни и хранителни съставки, съдържащи ГМО да се осъществява на отделни и ясно обозначени търговски площи. Предлага се също така при етикетирането такива храни, обозначенията за съдържанието на ГМО да бъдат с размер не по-малък от 25% от опаковката, което ще осигури информираност на потребителите при техния избор. Със законопроекта се предлага Комисията по нови и генетично модифицирани храни да поддържа електронен регистър за своята дейност в интернет-страницата на Министерството на здравеопазването, с цел постигане на по-голяма публичност и прозрачност. Завишава се санкцията за производство и продажба на нови храни, нови хранители съставки, генетично модифицирана храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО в нарушение на закона. В Комисията по земеделието и горите е постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните в подкрепа на законопроекта, в което се казва, че министерството съгласува без забележки предложените изменения и допълнения в Закона за храните и се подчертава, че те са в синхрон с вече предприети законодателните инициативи в Закона за генетично модифицираните организми. По законопроекта е постъпило и писмено становище от отдел „Европейско право” на Народното събрание, че забраните за производството на детски храни, съдържащи ГМО и за разпространението и продажбата на храни и хранителни продукти, съдържащи ГМО в детски ясли, детски градини и други, които законопроекта въвежда, не са уредени в изричен европейски акт. В европейското законодателство не е уредено и изискването тези храни да се продават на специално обозначени и отделени площи. Съществува изискване съдържанието на ГМО в продукта да бъде обозначено, но оставя на държавите членки да определят размера на обозначението. Заключението е, че законопроектът не въвежда разпоредби, противоречащи на европейското законодателство. Вторият законопроект беше представен от госпожа Десислава Танева. Тя подчерта, че предложените промени са във връзка с предприемането на национални мерки за спазване на изискванията за етикетиране на храни и суровини, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО, тяхната проследимост на всички етапи от производството и пускането на пазара и са във връзка с Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. Целта на направените предложения е да гарантират на потребителите възможността за информиран избор. Промяната в чл. 10 предвижда препратка към определената в регламента прагова норма за етикетиране на храната или продукта за наличие на ГМО, която към настоящия момент е 0,9% количествено съдържание от целия продукт. Предвижда се това съдържание да е задължително изписано с контрастен цвят, в размер 25% от опаковката на продукта. С промените в чл. 12, ал. 3 се предвижда при регистриране на нов обект за производство на храни и ястия задължително да бъде подавана декларация по образец до контролния орган ще бъдат ли влагани генетично модифицирани суровини при производството на храни. Предвидено е декларациите да бъдат вписвани в Регистъра на обектите за производство на храни и задължение за информиране на съответния контролен орган, в случай на промяна на обстоятелствата. Промените в чл. 21а целят осъществяване на проследимост на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на съставки и добавки в храната, компоненти на дадена съставка, вещества, присъстващи в крайния продукт, за наличие на ГМО, като се предвижда производителите и търговците на храни да изискват и съхраняват резултатите от лабораторни анализи на доставените храни и влаганите суровини. За удостоверяване на заявената информация в подадената декларация при регистриране на обект, операторите ще вземат проби от доставените храни и влаганите суровини за наличие на ГМО, с което се цели повишаване на самоконтрола в обектите. При внос на партиди от трети страни вносителят ще вписва информацията в придружаващите партидата документи и ще представя резултатите от лабораторния анализ за вида и количественото съдържание на ГМО. При пускане на пазара информацията ще се вписва в придружаващите партидата документи и на етикета на продукта. В комисията е постъпило писмено становище по законопроекта от отдел „Европейско право” на Народното събрание, в което се приема, че законопроектът е съобразен с изискванията на Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО. В комисията е постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните в подкрепа на законопроекта. Министерството на здравеопазването също е представило своето становище с конкретни препоръки за прецизиране на текстовете. Становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма беше представено от госпожа Ирина Станева. Тя изказа опасения, че в европейското законодателство, относно генетично модифицираните храни, изискванията за етикетирането, проследимостта и процедурите са залегнали в пряко приложими регламенти и въвеждането на част от текстовете ще препятства свободното движение на стоки в рамките на единния европейски пазар. Госпожа Станева отбеляза, че приемането на предложените промени без предварителната им нотификация от Европейската комисия би довело до налагане на санкции. От името на вносителите, народният представител Десислава Танева изрази убеждението, че предложените текстове не нарушават европейското законодателство и не изискват нотификация. Народният представител Георги Божинов изказа подкрепа за двата законопроекта и предложи те да бъдат приети на първо четене. Той отбеляза, че аналогията, която се прави със Закона за генетично модифицираните организми, е неуместно, тъй като той урежда различни отношения. Той предложи да бъде организирана кръгла маса, на която да бъдат обсъдени предложените промени и да бъдат изработени по-прецизни текстове. Представителите на неправителствените организации подкрепиха двата внесени законопроекта, като се ангажираха между първо и второ четене да представят на комисията конкретни предложения за обсъждане. Те подчертаха, че целта на законопроектите не е да затруднява административно и финансово фирмите, а да ги стимулира продукцията, която предлагат да бъде по-чиста. Напомниха също така, че европейското законодателство дава диапазон за праговата норма за етикетиране на храната или продукта за наличие на ГМО и тяхното становище е да бъде избран разрешения минимум от 0,1 % количествено съдържание от целия продукт, а не максимума от 0,9 %. Следва да се отбележи, че в чл. 10, ал. 1 на Закона за храните, изречение второ гласи: „Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти, съгласно чл. 4, § 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и изменението на Директива 2001/18/ЕО, трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния.” Тази разпоредба почти напълно отразява предложенията, направени в двата законопроекта, по отношение на размера и шрифта при етикетирането. Трябва да се прецени необходимостта от ново преразглеждане на този текст. След проведените разисквания: 1. С 14 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24 февруари 2010 г. 2. С 14 гласа “за”, “против” и “въздържали се” - няма, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 30 март 2010г.”

Уважаеми господин председателстващ, госпожо председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Ще ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси. Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01–13, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители На свое редовно заседание, проведено на 18 март 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054–01–13, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 24 февруари 2010 г. На заседанието присъства госпожа Нели Микошинска – началник-отдел „Планиране и управление на общественото здраве” към Министерство на здравеопазването. Законопроектът бе представен от неговия вносител д-р Ваньо Шарков. Той изтъкна, че със законопроекта се предвиждат промени, с които се създават разпоредби, с които се забранява влагането на продукти и съставки, съдържащи ГМО при производството на детски храни, както и се забранява разпространението и продажбата на храни и хранителни продукти, съдържащи ГМО в детски ясли, детски градини, училища и търговската мрежа около тях (в радиус от 100 метра). Въвежда се изискване относно продажбата на храни и хранителни съставки, съдържащи ГМО да се осъществява на отделни и ясно обозначени търговски площи (щандове, рафтове, витрини и др.). Предлага се и завишаване на санкцията за производство и продажба нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна. Госпожа Микошинска представи становището на Министерство на здравеопазването като информира народните представители, че министерството е готово да подкрепи всяко предложение за изменение на законодателството, което е насочено към осигуряване на безопасност на храните с оглед защита на здравето и интересите на потребителите. Тя уточни, че Министерство на здравеопазването контролира разрешените храни да са правилно етикетирани и съдържанието на ГМО да е в действителност над 0,9 %. В хода на дискусията, членовете на Комисия по правни въпроси се обединиха около становището, че е необходима законодателна уредба относно изискванията към съдържанието на детските храни, определянето на забрана за влагането на продукти и съставки, съдържащи генно модифицирани организми при производството на детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца, както и на всички други хранителни продукти. Постави се въпросът, след като се забранява българското производство на такива храни, ще бъде ли допуснат внос на храни, съдържащи ГМО. В европейското законодателство няма акт относно забраната за производство на детски храни, съдържащи ГМО, и забрана за разпространението и продажбата на храни и хранителни продукти, съдържащи ГМО в детски ясли и градини, училища и търговската мрежа около тях. Не е уредено с акт и продажбата на храни и хранителни продукти, съдържащи ГМО да се осъществява на отделни и ясно обозначени търговски площи. Липсата на забрана в Европейския съюз за производство и продажба на детски храни с ГМО и разрешеният внос на такива, води до създаването на двойствен режим относно българските производители и поставя под въпрос тяхната конкурентноспособност на пазара. Предвижда се завишаването на санкции за производство и продажба на визираните в законопроекта български храни и продукти, а тъй като вносът на такива храни е разрешен, това води до колизия. Предложението за създаване на нова ал. 2 на чл. 23з следва да отпадне, тъй като в доклада относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми с § 88 предлага промяна в Закона за храните, съгласно която в чл. 10, ал.1 се създава изречение второ: „Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти, съгласно чл. 4, § 6 от Регламент 1830/2003/ЕС, трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния”, и която промяна бе гласувана и приета в пленарната зала. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване, със 17 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054–01–13, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители.” „Д О К Л А Д на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от народните представители Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев. На свои заседания, проведени на 14 и 22 април 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от народните представители Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 30 март 2010 г. На заседанието присъстваха госпожа Венцислава Тасева – директор на дирекция „Безопасност и контрол на храните”, и госпожа Силвия Бакърджиева – експерт в същата дирекция към Министерство на земеделието и храните. Законопроектът бе представен от госпожа Юлиана Колева. Със законопроекта се предлага включване на нови разпоредби в Закона за храните, в отговор на изискванията на Регламента, по отношение на изискванията за етикетиране; проследимост, която ще се осъществява на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на съставки и добавки в храните; самоконтрол в обектите и внос на партиди от трети страни. Необходимостта от предложените промени в Закона за храните е осъществяването на стриктен официален контрол и по-добра проследимост на всички етапи на производство и предлагане на храни, съдържащи или състоящи се от ГМО; завишаване на самоконтрола, с цел спазване изискванията за етикетиране и проследимост и повишен информиран потребителски избор. В постъпилото в Комисията по правни въпроси становище от Министерство на здравеопазването се изказва принципна подкрепа на законопроекта, но има и редица резерви по него. В дискусията взеха участие народните представители Емил Радев, Светослав Тончев, Искра Фидосова и Тодор Димитров. Те се обединиха около становището, че се създава двойствен режим за българските производители и за вносителите на такива стоки, съдържащи ГМО. Предвидената декларация в § 2 да се отнася само за производителите на храни, но не и за търговците в заведенията за обществено хранене. Не е уточнено дали непредставянето на тази декларация ще бъде основание за отказ за регистрация на обекта. Не става ясно и какви са мотивите за вписване на данните от декларацията в регистъра, тъй като разрешените за употреба в Европейския съюз храни, съдържащи ГМО или произведени от ГМО могат да се използват при производство на храни в Република България. Съществува възможност и при представена декларация за неизползване на ГМО при регистрация на обекта, в определен момент производителят може да закупи суровина с ГМО и да я използва в производството. Необходимо е уточнение, дали трябва да се представи нова декларация. Необходимо е да се синхронизират предложените текстове, относно етикетирането, с приетите в Закона за генно модифицираните организми. Госпожа Венцислава Тасева на следващото заседание изрази становището на министерство на земеделието и храните в подкрепа на забележките, изказани в Комисията по правни въпроси за по-точни текстове за проследимост и етикетиране на ГМО съставки в храните, които да се отнасят само за производствените предприятия и производителите на храни. Декларации по образец до контролния орган при регистриране на нов обект за производство на храни и ястия, съдържащи ГМО ще подават само операторите, произвеждащи храни. При внос на стоки от трети страни, вносителят ще вписва информацията в документите, придружаващи партидата и ще представя резултатите от лабораторния анализ. При пускането на пазара информацията ще се вписва на етикета на български език. След проведената дискусия с 8 гласа „за”, 5 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от народните представители Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 30 март 2010 г.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24 февруари 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 март 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните № 054-01-13, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 24 февруари 2010 г. На заседанието присъстваха проф. Мила Власковска – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Силвия Бакърджиева – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерство на земеделието и храните, представители на съответните съсловни организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът бе представен от неговия вносител д-р Ваньо Шарков. Той информира членовете на Комисията по здравеопазването, че със законопроекта се предвиждат промени, с които се създава забрана за използването на генно модифицирани организми при производството на детски храни, както и за разпространението и продажбата на храни и хранителни продукти, съдържащи генно модифицирани организми в детски ясли, детски градини, училища и търговски мрежи около тях в радиус от 100 м. Създават се и нови изисквания за етикетирането на такива продукти с цел по-голяма информираност на потребителите при избора на храни, съдържащи генно модифицирани организми. Професор Мила Власковска – заместник-министър на здравеопазването, представи становището на Министерство на здравеопазването и информира народните представители, че министерството е готово да подкрепи всяко предложение за изменение на законодателството, което е насочено към осигуряване безопасността на храните с оглед защита на здравето и интересите на потребителите. Тя уточни, че Министерството на здравеопазването подкрепя предложението на вносителите с изключение на предложението за създаването на нова ал. 2 в чл. 23з, тъй като въвеждането на забрани и ограничения в областта на производството, етикетирането и пускането на пазара на продукти и съставки, съдържащи генномодифицирани организми трябва да се извърши при спазване на европейското законодателство и на принципа на свободно движение на стоки в рамките на Единния европейски пазар, които са установени в Регламент ЕО № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. и Регламент ЕО 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. Госпожа Силвия Бакърджиева – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерство на земеделието и храните допълни, че предложения законопроект съответства на формирането в гражданското общество на нагласа по отношение на генномодифицираните организми и е в съответствие със законодателните инициативи, предприети от Министерския съвет. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазване се обединиха около мнението, че е необходима законодателна уредба относно изискванията към съдържанието на детски храни, както и определянето на забрана за влагането на продукти и съставки, съдържащи генномодифицирани организми при производството на детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 17, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните под № 054-01-13, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 24 февруари 2010 г.” „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 30 март 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 30 март 2010 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. д-р Анна-Мария Борисова, госпожа Силвия Бакърджиева – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните, господин Огнян Варадинов – член на Комисията за защита на потребителите, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации. Председателят д-р Лъчезар Иванов запозна народните представители с мотивите към законопроекта и поясни, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. Този нормативен акт установява изискванията за проследяване и етикетиране на генномодифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти. Становището на Министерството на здравеопазването представи министърът на здравеопазването проф. д-р Анна-Мария Борисова, която изрази принципна подкрепа за предлаганите промени, като същевременно подчерта, че при второ гласуване на законопроекта следва да се преразгледат и прецизират текстовете на някои от предложените разпоредби. Госпожа Силвия Бакърджиева – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, информира народните представители, че Министерството на земеделието и храните изцяло подкрепя предлагания законопроект, тъй като разпоредбите са съобразени с изискванията на нормативната уредба на Европейския съюз по отношение на генномодифицираните организми. Представителят на Комисията за защита на потребителите господин Огнян Варадинов изрази становище в подкрепа на предлаганите изменения и допълнения, които ще осигурят по-добра информираност и защита на българските потребители по отношение на храните, съдържащи генномодифицирани организми. Господин Варадинов информира народните представители, че в текста на § 1 е необходимо да се уточни, че видът, количественото съдържание и уникалният идентификатор на ГМО трябва задължително да се изписват на видимата част на опаковката, за да се избегне възможността за неправилно тълкуване на разпоредбата от страна на производителя или вносителя. Той изрази мнение, че следва да се прецизират разпоредбите на § 2 по отношение на предвидената декларация, като за по-голяма яснота следва да се разпише кой ще утвърждава образеца на тази декларация, по какъв ред ще става това и кой ще трябва да я представя – производители, вносители или търговци. По отношение на § 5, т. 2, с която се предлага създаването на ал. 2, господин Варадинов обърна внимание, че в действащите текстове на Закона за храните не се съдържа дефиниция за „оператор”. Той поясни, че в Регламент № 1830/2003 и Регламент № 1829/2003 има дефиниция за оператори, но те се различават една от друга и поради това, в зависимост от философията, която ще се възприеме за тази разпоредба при второ гласуване, би трябвало или да се създаде дефиниция за „оператор” в Закона за храните, или да се използва съществуващата терминология – „производител, вносител, търговец”. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището за необходимостта от законодателна уредба относно изискванията за проследяването и етикетирането на храни, които съдържат генномодифицирани организми, с цел осъществяване на по-стриктен контрол при производството и търговията на подобен вид храни и осигуряване на информиран потребителски избор по отношение на предлаганите на пазара храни и продукти, съдържащи или състоящи се от ГМО. Народните представители отбелязаха, че при второ гласуване на законопроекта следва да бъдат взети предвид становищата на ресорните институции относно прецизиране текстовете на някои от предлаганите разпоредби. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 14, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 30 март 2010 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. „На заседанието, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев. В заседанието на комисията взеха участие вносителите на законопроекта: проф. Мила Власковска – заместник-министър на здравеопазването, д-р Нелия Микушинска – началник-сектор в дирекция „Планиране и управление на общественото здраве” в Министерството на здравеопазването, и Венцеслава Тасева – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните. Законопроектът цели привеждане на вътрешното ни законодателство в съответствие с изискванията на нормативната уредба на Европейския съюз за сближаване на законодателствата в областта на генетично модифицираните организми. Със законопроекта се осигурява прилагане на някои от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО. В съответствие с предвидените в чл. 4, § 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 изисквания за етикетиране, § 1 от законопроекта предвижда създаването на нова ал. 2 в чл. 10, която регламентира задължително изписване на опаковката на храни, съдържащи генетично модифицирани организми. Във връзка с проследяването на храните, § 5 от законопроекта предвижда да се изискват и съхраняват резултатите от лабораторните анализи на доставените храни и влаганите съставки и добавки в храната, както и компоненти на дадена съставка, и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма за наличие на генетично модифицирани организми. В § 7 от законопроекта е уредено при внос на храни, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми, също да се представят резултатите от лабораторния анализ и задължително да се вписва в придружаващите партидата документи съдържанието на генетично модифицирани организми. В заключение може да се каже, че законопроектът е съобразен с изискванията на Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание (с 12 гласа „за”, без „против” и ”въздържали се”) да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 30 март 2010 г.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, продължаваме с § 27 от законопроекта. По § 27 има предложение на народния представител Валентина Богданова - § 27 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става § 26, и предлага следната редакция: „§ 26. В чл. 43 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министъра на физическото възпитание и спорта”. 2. В ал. 2 думата „медицински” се заменя с „лечебни”, а думите „председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министъра на физическото възпитание и спорта”.”

По § 28 има предложение на народния представител Любен Татарски. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Димо Гяуров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 27, и предлага следната редакция: „§ 27. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 и 2 думата „градоустройствени” се заменя с „устройствени”; б) в т. 3 след думите „спортни сгради и съоръжения” се добавя „и на нормите за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии”; в) точка 4 се отменя. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Изграждането и експлоатацията на спортните обекти – открити спортни стрелбища, извън границите на урбанизираните територии, се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на физическото възпитание и спорта и министъра на вътрешните работи.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „училища” се добавя „и нормите за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии”. 4. Досегашните ал. 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 4, 5, 6 и 7. 5. Създава се ал. 8: „(8) Изменение на подробните устройствени планове за промяната на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за изграждане на спортни обекти и съоръжения, както и промяната на предназначението на спортни обекти и съоръжения, може да се извърши след писмено съгласие на министъра на физическото възпитание и спорта при условията и по реда на чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7 от Закона за устройство на територията.”

По § 29 има предложение на народния представител Валентина Богданова - § 29 да отпадне. Комисията подкрепя предложението по § 29 – т. 1, 3 и 4 и не подкрепя предложението по т. 2. Предложение на народните представители Борислав Стоянов, Димитър Карбов, Любомир Владимиров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 28, и предлага следната редакция: „§ 28. В чл. 47а, ал. 2, т. 1 думите „национални спортни организации” се заменят със „спортните федерации”.”

Има предложение на народния представител Любен Татарски – § 30 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Борислав Стоянов, Димитър Карбов, Любомир Владимиров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 29 и предлага следната редакция: „§ 29. Създава се чл. 47б: „Чл. 47б. (1) Инженерните и техническите изисквания за сигурността на спортните обекти и съоръжения при провеждането на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, се определят с наредба, приета от Министерския съвет. (2) В общините се създават общински комисии за проверка и контрол по спазването на инженерните и техническите изисквания към спортните обекти по отношение на тяхната сигурност. (3) В общинската комисия по ал. 2 се включват служители на общинската администрация, определени от кмета на общината, служители от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или районните управления и участъци към тях, представител на Министерството на физическото възпитание и спорта и представител на Регионалната дирекция за национален строителен контрол. (4) Общинската комисия по ал. 2 изготвя протокол, съдържащ оценка на спортния обект и годността му за ползване. Екземпляр от протокола се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на упълномощен негов представител, който в срок три дни от връчването може да представи на комисията възраженията по съдържанието на протокола. (5) Протоколите и постъпилите възражения се изпращат на министъра на физическото възпитание и спорта, който в срок три дни от получаването им изпраща копие от тях на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на вътрешните работи. (6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи в срок седем дни от получаването на документите по ал. 5 представят на министъра на физическото възпитание и спорта становище относно годността за ползване на обекта. (7) Когато становищата по ал. 6 съдържат положителна оценка на годността за ползване на обекта, министърът на физическото възпитание и спорта издава акт, с който разрешава използването на спортния обект за провеждане на спортни прояви.”

По § 31 има предложение на народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да отпадне.

Има предложение на народните представители Борислав Стоянов, Димитър Карбов, Любомир Владимиров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага създаването на нов § 31а, който става § 30 със следната редакция: „§ 30. В чл. 50 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думите „спортните организации” се добавя „и спортните училища”. 2. В ал. 3 след думата „общообразователни” се добавя „спортни”.”

Предложение на народните представители Борислав Стоянов, Димитър Карбов, Любомир Владимиров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага създаването на нов § 31б, който става § 31 със следната редакция: „§ 31. В чл. 50в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „председателят на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министърът на физическото възпитание и спорта”. 2. В ал. 4 след думите „студентски спортни организации” се добавя „спортни училища”.”