17 юни 2010 г.

Втората ми процедура, госпожо председател, е да подложите на гласуване следващата точка от днешния дневен ред да бъде пряко излъчвана по Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Точно така.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри! На 15 май 2010 г. паметникът на Първото Велико Народно събрание на българите в местността „Оборище” осъмна осквернен от надписи, които означават нашите национални герои на Възраждането като еничари и престъпници. Това е нечувано предизвикателство към историческата памет на народа и идентичността на модерната ни държава. Циничното посегателство към сакралното пространство на нацията е ясен сигнал, че в България има хора, които отричат нейното право, място и бъдеще в семейството на европейските народи и техните суверенни държави. Ние, народните представители от Четиридесет и първото обикновено Народно събрание като преки наследници на апостолите и представителите на революционните окръзи на „Оборище”, които са взели решение за обявяване на въоръжено въстание за освобождаване на българите от властта на теократичната империя на османидите, осъждаме по най-категоричен начин този варварски акт. Призоваваме изпълнителната власт в лицето на оторизираните органи за опазване на обществения ред да вземат необходимите мерки извършителите на престъплението да бъдат открити и наказани с цялата строгост на закона. Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Правя процедура да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати следните лица: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Валентин Радев – заместник-министър на отбраната, госпожа Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната, госпожа Христина Митрева – управител на НОИ, госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ; господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите, госпожа Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите, госпожа Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище” в Министерство на финансите, господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, както и господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Бюджет 2010 г. бе разработен при отчитане на предизвикателствата и трудностите пред публичните финанси на фона на кризисната икономическа среда и продължаваща несигурност за развитието на световната икономика. Още миналия декември предвидихме, че може да се наложи промяна на заложените бюджетни параметри в резултат на редица фактори. Затова заложихме актуализация на бюджета през м. юни – това, което днес правим с вас. Надявахме се на подобрение във фискалната перспектива. Това не се случи, а влошената ситуация в Гърция и някои други страни в Европа внасят допълнителна несигурност. Съгласно оценките за развитието на европейската икономика и на отделните страни членки, публикувани в пролетния преглед на Европейската комисия, България е сред страните, чиято фискална политика е адекватна на предизвикателствата и последиците от кризата. България е сред европейските страни, които са най-добре подготвени да се справят с предизвикателството за постигане на дългосрочна устойчивост, тъй като имаме стабилна бюджетна позиция, дължаща се на стремежите за ограничаване размера на публичните разходи и редуциране на външния дълг. По отношение на дълга, България се нарежда сред страните с най-ниско съотношение на дълг към брутния вътрешен продукт. Всъщност сме втори след Естония в целия Европейски съюз. Въпреки че дефицитът надвишава определената референтна стойност от 3% от брутния вътрешен продукт, България се намира в по-изгодна позиция спрямо повечето страни членки, на които се налага предприемането на сериозни усилия за фискална консолидация, която да започне не по-късно от следващата година. Какви са причините за актуализацията на Бюджет 2010 г.? Основните цели на фискалната политика на България се запазват като са взети предвид някои фактори с цел балансиране влиянието и тежестта от кризата. С актуализацията на бюджета се отразява по-адекватно ефектът от действието на автоматичните стабилизатори в настоящия кризисен период, което се изразява в занижени бюджетни приходи, главно в резултат от спада в потреблението, вноса и печалбите, както и в по-високи социални разходи и обезщетения, преди всичко поради продължаващата стагнация на пазара на труда. Един от основните мотиви за предложената актуализация е свързан с продължаващия спад във вътрешното търсене, въпреки ревизираните прогнози за ръст на икономиката от около 1%. Това е израз за промените в структурата на брутния вътрешен продукт в полза на сектори, които нямат изявен принос към данъчните приходи. Предвиденият икономически растеж от 1% е вследствие основно повишения принос на нетния износ в растежа на брутния вътрешен продукт. Вследствие на тези процеси се очаква по-песимистично развитие на приходите. Изготвените оценки за изпълнение на консолидираните параметри по приходите за 2010 г. очертават неизпълнение в размер на около 2 млрд. лв., или 2,9% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Спадът при вноса се отразява в намаления на постъпленията от ДДС от внос, а плавното увеличаване на износа води до постепенно нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите. Добрите темпове на икономически растеж в периода преди кризата бяха неизменно свързани със задълбочаване на огромната диспропорция във външнотърговското салдо и съответно със значителни дефицити по текущата сметка. Като пример – близо 27% дефицит от брутния вътрешен продукт за 2007 г., 24% от брутния вътрешен продукт – за 2008 г. Този модел на растеж разшири базата при косвеното облагане. В периода 2007-2008 г. приходите от косвени данъци отбелязваха ежегоден ръст, който бе задвижван от ръста на вноса и вътрешното потребление. Икономическата криза 2008-2009 г. коренно промени движещите механизми на икономиката и тя постепенно се ориентира към растеж, базиран на износ, който подобрява външните баланси. С настоящата актуализация на бюджета данъчно осигурителната политика не се променя. С други думи, запазваме ниски данъци в България. Запазват се също данъчните ставки и осигуровки с цел избягване допълнителното натоварване на бизнеса и домакинствата, и стимулиране на инвестиционната активност в потреблението. В същото време се очертава допълнителен натиск върху разходите, като най-съществен е този дължащ се на възникналите необезпечени задължения от предходни години, които не са били разчетени и за 2009 г. Други допълни разходи, предвидени с изменението на Закона за бюджета, са предназначени за финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение – магистрали, пътни възли и т.н., около 180 млн. лв., за допълнителни дейности по социално подпомагане в изпълнение на договорените в Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки – около 150 млн. лв., и допълнителната субсидия за Национална компания „Железопътна инфраструктура” в размер на 45 млн. лв. Направените промени са обвързани с предприети мерки за оптимизиране и реформиране на бюджетни структури, като фискалният ефект, с други думи спестяванията, са в размер на 900 млн. лв. Мерките са насочени към ограничаване на нелихвените разходи на държавните органи, министерства и ведомства с до 20% при прилагане на диференциран подход, като са запазени без промяна разходите по някои бюджетни структури. Със законопроекта се гарантира спазването на социалните отговорности на държавата към най-бедните, най-уязвимите групи в обществото. Независимо че социалните плащания формират основната част на разходите по бюджета не се предвижда те да бъдат ограничени, а напротив – предвидено е да бъдат осигурени допълнителни средства за покриване на очерталия се недостиг за изплащане на социални помощи. По този начин тежестта на мерките за ограничаване на разходите няма да удари социалната сфера. Освен това е предвидено запазване на индивидуалните размери на работните заплати на заетите в бюджетния сектор и най-важно – запазване на равнището на пенсиите. Друга мярка, която е предложена, е ограничаване на субсидията от републиканския бюджет за политическите партии с 15%. Предвижда се осигуряване на допълнителни разходи по бюджета на Здравната каса в размер на 220 млн. лв. за сметка на средства от преходния остатък. В резултат на горното се променя фискалната позиция, като оценките са за влошаване на салдото по републиканския бюджет с 2 млрд. 164 млн. 600 хил. лв., спрямо разчетите на Закона за държавния бюджет за 2010 г. При променената фискална рамка с разчетите по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет се прогнозира дефицит на касова основа в размер на 4,8% от прогнозирания брутен вътрешен продукт и на начислена основа по европейската методология – 3,8% дефицит. Тази оценка отразява намалението на начислените задължения по бюджета от предходната година. Правителството полага допълнително усилие да подобри този дефицит чрез внимателно наблюдение на текущото изпълнение на бюджета и подобряване на финансовото управление и контрол в отделните бюджетни системи. По отношение на фискалния размер много се изговори през последния месец. Предложената промяна на минималния размер на фискалния резерв в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет от 6,3 млрд. лв. на 4,5 млрд. лв. не следва да се разглежда като заложена цел за размера на показателя в края на годината. При определянето на минималния размер се цели да се осигури гъвкавост при бюджетното изпълнение, тъй като върху размера му влияние оказва както бюджетното салдо, така и операциите по вътрешния и външния дълг, постъпленията от приватизация и други операции в частта на финансирането. Така при определяне минималния размер на фискалния резерв се прави оценка на всички тези показатели и се залагат определени допускания за изпълнението им. Важно е да се подчертае, че финансирането чрез фискалния резерв до определени граници няма да окаже съществено влияние върху стабилността на Валутния борд, тъй като при новите параметри, заложени в настоящия бюджет, резервът запазва нивата си от 2007 г., които са най-високи спрямо предходни години от въвеждането на Паричния съвет. Като превантивна мярка на източници за финансиране освен средства от фискалния резерв е заложена и опцията, възможността за допълнително емитиране на държавни ценни книжа в размер до 2 млрд. лв. В предходния бюджет през декември бяхме заложили 1 млрд. 200 млн. лв. Предложение за промени са направени съответно и в лимитите на държавния дълг, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет е увеличен до 3,5 млрд. лв. Дами и господа, в обобщение: 1. В предложената ревизия на бюджета се запазва нивото на преките и косвени данъци, което е важен успех на правителството. 2. С 800 млн. лв. повишаваме разходите за социални помощи и подкрепа на икономиката за сметка на намалена държавна администрация и нейната издръжка. 3. В резултат на промените, които предлага правителството днес, очакваме в края на годината икономиката да отбележи растеж от 1%, а дефицитът да бъде до 3,8% на начислена основа. Това са трите основни стълба, към които ще адаптираме фискалната рамка към кризата. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04 юни 2010 г. На заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. На заседанието присъстваха господин Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите; господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите; госпожа Светла Костова; господин Добрин Пинджуров – директори в Министерството на финансите; госпожа Христина Митрева – управител на НОИ; госпожа Нели Нешева – директор на Националната здравноосигурителна каса, господин Валери Апостолов – член на Сметната палата, госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, госпожа Лиляна Вълчева – председател на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” в КНСБ, и госпожа Мика Зайкова – финансов експерт в КТ „Подкрепа”. От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Дянков. В условията на икономическа криза и продължаваща несигурност за развитието на световната икономика през м. декември 2009 г. Народното събрание прие Бюджет 2010 г. при отчитане на очакваните предизвикателства и трудности пред публичните финанси такива, каквито те се виждаха от есента на миналата година. Още в началото на бюджетната година обаче започна сериозен натиск върху бюджетната позиция, свързан с постъпващите по-ниски от планираните приходи, както и от друга страна – с натиск върху разходите за осигуряване на допълнителен финансов ресурс не заложен в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Това се вижда най-добре от отчета за изпълнението на основните параметри на Консолидираната фискална програма към 31 май 2010 г., който отчет, отнесен към отчета на 31 май 2009 г., показва, че приходите и помощите през 2010 г. се изпълняват на 84,8 % , а общите разходи на 102,4%. Неизпълнението по видовете приходи и извършените в повече видове разходи е посочено в таблицата от доклада, която е пред вас. Въз основа на отчета за 5-те месеца на тази година правителството е приело размер на очаквано изпълнение на държавния бюджет за 2010 г. Оценките за очакваното изпълнение на приходите, разходите и бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма за 2010 г. могат да се видят от следващата таблица – отново в доклада ви, която няма да чета. Общите приходи по програмата за 2010 г. са разчетени на сума 26 млрд. 535 млн. лв. или 41,8% от БВП, а в настоящия законопроект се предлага да бъдат намалени на 24 млрд. 548,1 млн. лв. или 36% от БВП. Общото намаление на приходите е в размер на 1 млрд. 986,9 млн. лв. и се образува от намаляване на постъпленията от корпоративните данъци с 283,6 млн. лв. в резултат на влошените финансови резултати на фирмите за финансовата 2009 г.; от ДДС с 940 млн. лв.; от акцизите с 680,2 млн. лв.; от митата и митническите такси с 46 млн. лв.; от външните помощи с 121,3 млн. лв. и други неданъчни приходи с 90,5 млн. лв., както се предвижда и увеличение на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица с 40 млн. лв.; от здравноосигурителните вноски с 80 млн. лв. и трансфер от БНБ с 54,7 млн. лв. Общо разходите и вноска в общия бюджет на Европейския съюз по програмата за 2010 г. са разчетени на 27 млрд. 7 млн. лв. или 42,5% от БВП и се предлага да се увеличат на 27 млрд. 810,2 млн. лв. или 40,8% от БВП. Общото увеличение на разходите е в размер на 809,5 млн. лв. и се образува от увеличение на резерва за непредвидени и неотложни разходи с 1 млрд. 146,5 млн. лв. и на здравноосигурителните плащания с 216 млн. лв., както и от намаление на разходите за заплати и стипендии с 138,7 млн. лв.; осигурителни вноски към тях с 35,4 млн. лв.; издръжка – 83,5 млн. лв.; субсидии със 75,8 млн. лв.; както и от прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция с 29,2 млн. лв.; капиталови разходи с 114,9 млн. лв. и лихви по външни и вътрешни заеми – 73,5 млн. лв., както и други - 1,9 млн. лв. Бюджетното салдо по програмата за 2010 г. е дефицит от 465,7 млн. лв. или 0,7 % от БВП, а със законопроекта се предлага намаление на приходите с 1 млрд. 986,9 млн. лв. и увеличение на разходите с 809,5 млн. лв., в резултат на което бюджетното салдо нараства с 2 млрд. 796,4 млн. лв. и става дефицит от – 3 млрд. 262,1 млн. лв. или 4,8 % от БВП. Този дефицит се формира от дефицит в размер на 3,9 % БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,9 % от БВП по европейските средства. На начислена основа по европейската методология се предвижда дефицитът да е до 3,8%. Ревизираните прогнози за 2010 г. предвиждат ръст на икономиката с около 1%, което е по-оптимистичен сценарий от заложения в макрорамката на Бюджет 2010 г. Това, обаче, се свързва с рискове за изпълнението на приходната част на бюджета не само за 2010 г., но и в средносрочен план. Основните фактори за по-песимистичното развитие на приходите се свързват с протичащите промени в структурата на БВП, които произтичат от преструктурирането на икономиката и ориентирането й към растеж, основан на експорта. Това, от една страна, се отразява в сериозно подобрение на външнотърговския баланс и съответно на баланса по текущата сметка (дефицитът по текущата сметка се сви до 9,4% от БВП за 2009 г., а прогнозата за 2010 г. е да се свие до около 5,0% от БВП), но, от друга страна, това свива постъпленията от косвеното облагане . За разлика отпреди три години, когато вносът представляваше около 80% от БВП, през 2009 г. той е намалял на 57,7% от БВП. Спадът при вноса се отразява и в намаление на постъпленията от ДДС от внос, а плавното увеличение на износа води до постепенно нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите. В контекста на потенциалните рискове за фискалната позиция и възможността за сериозно влошаване на дефицита по консолидираната фискална програма. Правителството заедно със синдикатите и работодателски организации разработиха във формата на Националния съвет за тристранно сътрудничество пакет от 59 консенсусни антикризисни мерки. Освен към подкрепа на фискалната позиция мерките са насочени към насърчаване на заетостта, домакинствата и бизнеса, което да подпомогне на България да се върне на пътя на растеж още през тази година. Фискалните ефекти от одобрените мерки по първоначални разчети се оценяваше на около 1,6 млрд. лв. Следва да се има предвид обаче, че значителна част от тези мерки, насочени към осигуряване на допълнителни приходи в бюджета, на практика ще започнат ефективно да действат в средносрочен план. Това означава, че фискалният ефект за текущата 2010 г. ще бъде ограничен. Годишните разчети за приходите по извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите за 2010 г. отразяват променената ситуация към момента. Взети са предвид предстоящи финансови корекции по програмите САПАРД, ФАР и ИСПА, както и оценка за връщане на неусвоени авансови средства по програми ФАР и ИСПА. Спрямо разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. приходите от помощи по бюджета на Националния фонд са намалени с около 120 млн. лв., което влошава баланса на консолидирано ниво с 0,2 % от прогнозния БВП. Отчитайки всички тези обстоятелства, с Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се предлага увеличаване размера на държавните ценни книжа, които могат да се емитират през годината на международните пазари от 1 млрд. 200 млн. лв. на 2 млрд. лв. Релевантни предложения за промени са направени съответно и в лимитите за държавния дълг, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2010 г., е увеличен от 2,7 млрд. лв. на 3,5 млрд. лв., а максималният размер на държавния дълг, който не може да бъде надвишаван към края на 2010 г., е увеличен от 12,2 млрд. лв. на 12,5 млрд. лв. Предвидено е осигуряването на допълнителни разходи в размер 220 млн. лв. (това е 0,3% от прогнозния БВП) по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за сметка на средствата от преходния остатък. За целта ще бъде внесен Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Във връзка с посочените по-горе изменения в макроикономическата среда и въз основа на нея очертаващи се неблагоприятни обстоятелства за изпълнението на бюджет 2010 г. Министерският съвет, на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, внася в Народното събрание предложение за изменение на държавния бюджет поради очертаващите се отклонения с неблагоприятен ефект за приходите и разходите, увеличаващи бюджетния дефицит, предвиден с годишния Закон за държавния бюджет. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.: 1. По републиканския бюджет. Със Закона за държавния бюджет са предвидени да постъпят общо приходи в размер на 17 142,1 млн. лв., а със законопроекта се предлагат 15 млрд. 232,3 млн. лв. или по-малко с 1 млрд. 909,8 млн. лв. Това намаление е изцяло за сметка на данъчните приходи, а от тях най-голям дял се пада на ДДС с 940 млн. лв. и акцизите с 680 млн. лв. Със закона са одобрени разходи, трансфери и вноски в общия бюджет на Европейския съюз на сума от 18 млрд. 658,7 млн. лв., от които за разходи – 8 млрд. 66 млн. лв., за трансфери 9 млрд. 813 млн. лв., и вноска в общия бюджет на Европейския съюз 779,7 млн. лв. и отрицателно бюджетно салдо в размер на 1 млрд. 516,6 млн. лв. С проекта се предлага общата сума на разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз да се увеличи до 18 млрд. 913,5 млн. лв. или в повече с 254,8 млн. лв. Това общо увеличение на бюджетните кредити е резултат от увеличението на разходите с 474,8 млн.лв. и намаление на трансферите с 220 млн. лв. Увеличението на бюджетните кредити за разходи с 474,8 млн. лв. е резултат от намаление на бюджетните кредити за текущи разходи в размер на 494,9 млн. лв. и на капиталовите разходи със 143,6 млн.лв., прираст на държавния резерв с 29,2 млн. лв. и увеличение на бюджетните кредити на резерва за непредвидени и неотложни разходи в размер на 1млрд.142,5 млн. лв. Намалението на трансферите с 220 млн. лв. е резултат от намалението на трансферите за: общините със 138,2 млн. лв.; държавните висши училища със 76,9 млн. лв., от които чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката 72,2 млн. лв. и чрез бюджета на Министерството на отбраната 4,6 млн. лв.; на БАН 14,9 млн. лв. и увеличение на бюджетните кредити за НЗОК чрез бюджета на Министерството на здравеопазването с 10,0 млн. лв. Със закона е одобрено отрицателно бюджетно салдо в размер на 1 млрд. 516,6 млн. лв., а със законопроекта се предлага за одобряване отрицателно бюджетно салдо в размер на 3 млрд. 681,2 млн. лв. В бюджетния кредит за разходи са предвидени средства за: разплащане на възникнали необезпечени задължения от предходни години в размер на около 660 млн. лв. (вкл. задължения по международни договори за доставка на въоръжение и оборудване на армията, финансово обезпечаване на механизма за уреждане на задължение по републиканския бюджет чрез „Българска банка за развитие” АД и др.), за финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение – магистрали, пътни възли и др., са предвидени 180 млн. лв. - премиране на тютюнопроизводителите през 2010 г. в размер 116 млн. лв.; - допълнителни 142 млн. лв. за дейностите по социалното подпомагане в изпълнение на договорените с Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки; - допълнителна субсидия за Национална компания „Железопътна инфраструктура” в размер 45 млн. лв. В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. не се предвижда промяна на трансферите от централния бюджет за Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. 2. По бюджетите на държавните органи Предвидените със закона бюджетни кредити за разходи на държавните органи и министерствата са 5 млрд. 708,4 млн. лв., а със законопроекта се предлага тези разходи да се намалят на 5 млрд. 212,6 млн. лв. или с 495,7 млн. лв. по-малко. Това намаление обхваща нелихвените разходи и не се основава на пропорционален принцип с еднакъв процент за всички бюджетни разпоредители. Подходът при изготвяне на разчетите за предложеното ограничаване на разходите е диференциран и отчита необходимостта от обезпечаване на специфичните 111 законово регламентирани дейности и отговорности на отделните министерства и ведомства. В разчетите е предвидено запазване на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. размери на нелихвените разходи по бюджетите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Конституционния съд и Националната служба за охрана. Предвидено е също така нелихвените разходи да не бъдат ограничени с максималния размер от 20 на сто, а с по-нисък размер, по бюджетите на Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Сметната палата. Запазват се и утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2010 г. единни разходни стандарти за средното образование. 3. По бюджета на Сметната палата Със закона бюджетът на Сметната палата е приет на сума 16 млн. 729,0 хил. лв., а със законопроекта се предлага тази сума да се намали с 1 млн. 673,0 хил. лв. Това намаление е отразено в текущите разходи с 1 млн. 431,0 хил. лв. и в капиталовите разходи с 242,0 хил. лв. От текущите разходи най-голямо е намалението за издръжката с 826,0 хил. лв., а останалото намаление от 605,0 хил. лв. е от заплатите и възнагражденията – 500,0 хил. лв., и от осигурителните вноски и други възнаграждения – 105,0 хил.лв. 4. По взаимоотношенията на републиканския бюджет с общините Със закона са одобрени 2 млрд. 256,7 млн. лв. взаимоотношения, които със законопроекта се предлагат да се намалят на 2 млрд. 118,6 млн. лв. или по-малко със 138,2 млн. лв. От общата сума по закона за делегирани от държавата дейности са определени 1 млрд. 876,9 млн. лв., а със законопроекта се предлагат 1 млрд. 788,1 млн. лв. или в по-малко с 88,8 млн. лв. Тази сума се намалява от издръжката за общинската администрация – с 36,4 млн. лв., от образованието – 14,3 млн. лв., от здравеопазването – 27,3 млн. лв., от културата – 10,5 млн. лв. и от икономическите дейности и услуги – 0,2 млн.лв. От общата изравнителна субсидия, която е одобрена със закона на 242,6 млн. лв., се предлага да се намалят 36,4 млн. лв.; от трансфера за зимно поддържане и снегопочистването се намаляват 0,5 млн. лв. и от целевата субсидия за капиталови разходи 12,4 млн. лв. Със законопроекта: - не се променя приетата данъчно осигурителната политика, като се запазват данъчните ставки и осигуровки, с оглед избягване на допълнително натоварване на бизнеса и домакинствата и стимулирането на инвестиционната активност; - гарантира се спазването на социалните отговорности на държавата към най-уязвимите групи от обществото, като не се предвижда те да бъдат ограничени, а напротив - предвидено е да бъдат осигурени допълнителни средства за покриване на очерталия се в бюджета недостиг за изплащане на текущи трансфери и помощи за домакинствата. По този начин тежестта на мерките за ограничаване на разходите няма да удари социалната сфера; - предвижда се запазването на индивидуалните размери на работните заплати на заетите в бюджетния сектор и равнището на пенсиите. По законопроекта се проведе дискусия с изказвания, които подкрепиха предложените изменения и допълнения на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., и бяха зададени въпроси, на които министър Дянков отговори изчерпателно. Изказване направи изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България госпожа Гинка Чавдарова, която заяви, че средствата от централния бюджет за общинската администрация не могат да бъдат намалявани, тъй като в числеността има изборни длъжности с мандат, а също така при намалението на средствата за изравнителната субсидия общините би трябвало да бъдат разделени на две групи с оглед на тяхното финансово състояние. В становищата на представителите на синдикатите Мика Зайкова и Лили Вълчева беше изразено мнението за принципна подкрепа на законопроекта, но средствата за високи технологии, наука и висше образование да бъдат отпуснати до нивото, посочено в Постановление на Министерския съвет № 76 до 90 %, а не да бъдат намалени допълнително с още 10 %. След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 16 народни представители, „против” – 5 народни представители и „въздържал се” – 1 народен представител. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Съгласно решението на ръководството на парламента, ще ви представя кратък доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. „На извънредно заседание, проведено на 9 юни 2010 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се предлага увеличаване с до 20 на сто на нелихвените разходи на държавни органи, министерства и ведомства за 2010 г. и ограничаване на разходите, трансфери и субсидии от централния бюджет за 2010 г. Като част от тази мярка се предвижда и намаляване размера на бюджетните взаимоотношения с общините с изключение на разходите за функциите образование, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност и одобрените средства за екологични обекти с 15 на сто на годишна база. В разчетите е предвидено запазване на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. размери на нелихвените разходи на бюджетите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Конституционния съд и Националната служба за охрана. Предвидено е също така нелихвените разходи да не бъдат ограничени с максималния размер от 20 на сто, а с по-нисък размер по бюджетите на Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Сметната палата. Запазват се утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. единни разходи и стандарти за средното образование. В обобщение на изложеното, при променената фискална рамка с разчетите по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се прогнозира дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма в размер на 4,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт, който се формира от дефицит в размер на 3,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт по националния бюджет и дефицит в размер 0,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт по европейските средства. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 6, „въздържали се” – няма. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ще ви запозная с резюме на доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. След проведеното обсъждане и гласуване с 12 гласа „за” и 4 гласа „против”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет. На свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет. В заседанието взеха участие представители на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Цветан Петров от дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите. С проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се предлага ограничаване на нелихвените разходи, трансфери и субсидии по републиканския бюджет за 2010 г. Предвидено е ограничаване с до 20 на сто от нелихвените разходи на държавните органи, министерства и ведомства за 2010 г. и ограничаване на разходите, трансфери и субсидии от централния бюджет за 2010 г. С това принципно се изпълнява една от одобрените от Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки, като правителството предлага разходите за 2010 г. да се съкратят по-категорично. Като част от тази мярка се предвижда и намаляване размера на бюджетните взаимоотношения с общините с изключение на разходите за функциите образование, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност и одобрените средства за екологични обекти с 15 на сто от годишната база. Това е израз на усилията за оптимизиране и реформиране на бюджетните структури, което да осигури значително спестяване на публичните средства. Общият ефект от ограничаването на нелихвените разходи, трансфери и субсидии по републиканския бюджет възлиза на около 0,9 милиарда лева. Предвиденото ограничаване на нелихвените разходи по бюджетите на държавните органи, министерства и ведомства, не се основава на пропорционален принцип с еднакъв процент за всички бюджетни разпоредители. Подходът при изготвяне на разчетите за предложеното ограничаване на разходите е диференциран и отчита необходимостта от обезпечаване на специфичните законови регламентирани дейности и отговорности на отделните министерства и ведомства. Въз основа на проведената дискусия в резултат на гласуването Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, 6 „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми министри! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.,№ 002-01-51, внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. под № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните мнения и становища: в условията на световна икономическа и финансова криза актуализацията на бюджета за 2010 г. е безспорна необходима, но намаляването на бюджета на Министерството на здравеопазването със 160 млн. лв. или 23% е значително по-голямо спрямо другите министерства и ведомства. Имайки предвид забавените плащания, натрупаните задължения на лечебните заведения за болнична помощ е необходимо преразглеждане на заложените параметри между първо и второ гласуване. Не е нормално функция здравеопазване да понася най-голямата тежест от цялата актуализация на държавния бюджет, особено когато се касае за драстично намаляване на средства за лекарствени продукти за домашно лечение, които по принцип ежегодно не достигат за задоволяване нуждите на всички пациенти. Необходимо е да се търсят нови решения при второ гласуване на законопроекта по отношение намаляването на бюджета на Министерството на здравеопазването. Осигуряването на допълнителни 220 милиона по бюджета на Националната здравноосигурителна каса е положително и е от изключителна необходимост, но следва да се отбележи, че отразяване на тези средства в актуализацията на държавния бюджет води след себе си до редица въпроси. Предвидено е намаляване с 15% на годишна база на средствата за диспансерите за психични заболявания, което би довело до невъзможност за изпълнение на основните им функции. Следва между първо и второ гласуване на законопроекта да се прецени дали предложението за намаляване на средствата може да бъде избегнато. В отговор на изразените становища госпожа Росица Спасова уточни, че обсъждането на предлаганите средства за функция здравеопазване ще продължи и при второ гласуване на законопроекта, тъй като действително разходите на Министерството на здравеопазването са намалени с най-висок процент – 22,7% спрямо другите министерства и ведомства. Госпожа Спасова обърна внимание, че като цяло общите консолидирани параметри на разходите за здравеопазване не се намаляват, тъй като се предвиждат допълнителни средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса в размер на 220 млн. лв. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване със следните резултати: „за” – 13, „против” – 5, „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. под № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. На редовно заседание, проведено на 9 юни 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. В месеците от началото на годината бюджетната позиция е подложена на сериозен натиск, свързан, от една страна, с по-ниските от планираните приходи, а от друга – с натиска върху разходите за осигуряване на ресурс за разплащане на задължения от предходни години и други разходи, които не са заложени в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. С настоящия законопроект се предлага ограничаване на нелихвените разходи и трансфери/субсидии по републиканския бюджет за 2010 г. Предвидено е ограничаване с 20 на сто от нелихвените разходи на държавни органи, министерства и ведомства за 2010 г. и ограничаване на разходите и трансфери/субсидии от централния бюджет за 2010 г. Предвиденото ограничаване на нелихвените разходи по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата не се основава на пропорционален принцип, с еднакъв процент за всички бюджетни разпоредители. Подходът е диференциран и отчита необходимостта от обезпечаване на специфичните законово регламентирани дейности и отговорности на отделните министерства и ведомства. В разчетите е предвидено запазване на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. размери на нелихвените разходи по бюджетите на Министерството на отбраната и Националната служба за охрана. Предвидено е също така нелихвените разходи по бюджета на Министерството на външните работи да не бъдат ограничени с максималния размер 20 на сто, а с по-нисък размер. В сравнение с приетите в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., основните показатели в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните – изменението спрямо Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. процентно е минус 15%. В сравнение с приетите в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., основните показатели в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му за Министерството на отбраната са следните – 0%, тоест няма изменение. Актуализацията на бюджета в отбранителния сектор е свързана с 20 на сто намаляване на трансферите към висши военни училища. В сравнение с приетите в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., основните показатели в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му за Националната служба за охрана са следните – 0% изменение. В сравнение с приетите в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., основните показатели в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му за Националната разузнавателна служба са следните – минус 20%. Комисията по външна политика и отбрана, като подкрепя проекта за актуализация на държавния бюджет за 2010 г. в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, с 10 гласа „за” и 5 „против” прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.” Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри! „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 15.06.2010 г. обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г. На заседанието присъстваха представители на: Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна комисия по сигурността на информацията, Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Комисия за защита на личните данни, Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. От името на вносителя законопроектът бе представен от Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите, който акцентира върху основните моменти от предложената актуализация на бюджета за 2010 г. По Проектозакона за изменение и допълнение в частта му, касаеща Министерството на вътрешните работи, представи становище заместник-министър Павлин Димитров. Той уточни, че независимо от обстоятелството, че в МВР не е предвидено ограничаване на разходите, недостигът от средства, необходим за нормалното функциониране на министерството, е в размер на 100 млн. лв. В хода на дебатите заместник-министър Димитров запозна членовете на комисията с необходимостта тези средства да бъдат осигурени за покриване на разходи по текуща издръжка, в това число за вещево доволствие, за горива и други, както и най-вече за покриване на просрочени задължения по договори за минали периоди. По законопроекта в частта му за Държавна агенция „Национална сигурност” становище изказа председателят на агенцията господин Цветлин Йовчев. Предвижда се общите разходи на агенцията да се намалят от 96 млн. 675 хил. лв. на 77 млн. 340 хил. лв. Господин Йовчев изтъкна, че подобно намаляване на разходите не позволява изплащането на обезщетенията на освободените от агенцията служители, които възлизат на 12 млн. лв. В тази връзка предложението на ДАНС е по бюджета на агенцията за оставащата част от годината да бъдат предвидени средства в размер на горепосочената сума. При обсъждането на Законопроекта за актуализация на бюджета на Комисията по сигурността на информацията председателят на комисията госпожа Цвета Маркова изрази становище, че при така направените ограничения съкращаването от 20% от щата ще доведе до необходимостта от изплащане на обезщетения от близо 70 хил. лв., като вече са предприети действия за промени в устройствения правилник на комисията. Освен това съкращаването на разходите би затруднило изплащането на задължения по договори от 2008 и 2009 г. на стойност 694 хил. лв. Госпожа Маркова уточни също така, че ще са необходими допълнително 32 хил. лв., за да може да бъде приключена процедурата по издаването на акт 15 и акт 16 на новата сграда, която е завършена и в която ще се помещава комисията. Бе обсъдена и предстоящата актуализация на бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2010 г. Председателят на комисията госпожа Шопова се обърна с молба към членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при предстоящото редуциране на бюджета на оглавяваната от нея комисия да се намери начин, евентуално чрез промени в Закона за защита на личните данни, част от приходите, които постъпват от наложените санкции, да се връщат в комисията, защото към момента приходите от налаганите административни наказания постъпват в държавния бюджет. Бяха представени промени по бюджетите на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” Станимир Пеев обърна специално внимание на ангажиментите, които страната ни е поела към Европейския съюз по Глава „Енергетика” във връзка със Закона за задължителните запаси и потенциалната възможност от санкции спрямо България в тази връзка. В обсъждането взеха участие народните представители Михаил Миков, Красимир Ципов, Йордан Бакалов и Анастас Анастасов. След проведена дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се обедини около становището да бъде отправена препоръка към водещата комисия при актуализацията на бюджета за 2010 г. да бъдат потърсени възможни източници за осигуряване на посочените средства в становищата на МВР, ДАНС и ДКСИ по законопроекта, като тази препоръка е свързана с необходимостта от обезпечаване на нормалното им функциониране и изпълнението на възложените им със закон задачи. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г. Решението на комисията бе взето с 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и без гласове „въздържали се”.” Благодаря.

„ДОКЛАД на Комисията по земеделието и горите относно Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет . Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 юни 2010 г., на което обсъди предложения законопроект.” Отбелязвам следните моменти от заседанието: законопроектът беше представен от господин Порожанов от Министерството на финансите. По отношение предвидените корекции, касаещи Министерството на земеделието и храните господин Порожанов обясни, че се предвижда ограничаване на бюджетните разходи с около 51,5 млн. лв. или 16,87%. Това са ограничения изключително и само за бюджета за административни нужди на Министерството на земеделието и горите. Най-важният елемент в корекциите, касаещи Министерството на земеделието и храните, са включените средства в размер на 116 млн. лв. за премиране на тютюнопроизводителите през 2010 г., при условие, че в бюджета, който приехме в края на 2009 г., предвидените средства бяха 80 млн. и то под условие. Като цяло направените корекции за Министерството на земеделието и горите, или по-точно за земеделския сектор, направените корекции са с положителен ефект. По отношение на, както вече цитирах, предложените корекции за съкращаване на административни разходи министърът на земеделието и храните, който присъстваше на заседанието, изложи своите опасения по повод недостига в размер от 6 до 9 млн. лв., ако това изменение се приеме, за необходимото заснемане на нови ортофотокарти - задължение, което имаме, съгласно ангажиментите към Еврокомисията, затова предложи намалението от 51 млн. 703 хил. лв. да бъде редуцирано до 45 млн. 203 хил. лв. Естествено, всички представители от политическите групи изразиха своето становище. Другият важен елемент е, че не се изменят стойностите по отношение на средствата, предвидени за усвояване на програмата за селските райони и към момента разплащанията са съгласно планираните. „След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 13 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! „Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 9 юни 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2010 г. След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване с резултатите: „за” – 10 гласа, „въздържали се” – няма, „против” – 6 гласа. Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.” Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 16 юни 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. На заседанието присъстваха: господин Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, господин Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Калин Каменов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, представители на Министерството на финансите, на синдикални организации и на БАН. Бе представено писмено становище на БАН, в което се подчертава, че с актуализиране на бюджета не могат да се покрият основните плащания, както и по изпълнение на международни споразумения и оперативни дейности, обслужващи държавата. От страна на Министерството на образованието, младежта и науката проектът за изменение и допълнение бе представен от министър Сергей Игнатов. Общото намаление на разходите за бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за 2010 г. е със 7,7 на сто. То се формира от запазване на разходите на училищата, които се финансират по единни стандарти и намаление с 20 на сто на всички останали разходи. Предвижда се намалението по политики и програми, както следва: - В областта на средното образование: националните програми, финансирани от централния бюджет, се намаляват с 49 млн. лв. или 46 на сто. Това намаление ще засегне най-вече програмите, свързани с модернизация на материално-техническата база. - В системата на висшето образование и науката: намаляват се трансферите от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката по бюджетите на държавните висши училища и БАН с 20 на сто. Намалението е пропорционално за всички висши училища и всички елементи на субсидията. Разглеждат се следните мерки за компенсация: одобрени проекти на стойност 38,3 млн. лв. на 13 висши училища за подобряване на енергийната ефективност по Оперативна програма „Регионално развитие”. Промяна в Закона за висшето образование в чл. 95, ал. 3 и др. В хода на дискусията бяха направени следните критични бележки: 20-процентното намаление на разходите за наука и висше образование, съпоставени с по-малкото намаление в други министерства, не защитават твърдението, че образованието е национален приоритет. Промяната на Закона за висшето образование бе изтълкувана като опит за прехвърляне на тежестта от намалените субсидии за държавните висши училища върху студентите и може да се превърна в имуществен ценз. Бяха изразени опасения, че това е поредното намаление на държавните субсидии за БАН, което ще затрудни нормалното функциониране на академията, защото не покрива основните й разходи. От страна на Министерството на физическото възпитание и спорта законопроектът бе представен от господин Свилен Нейков. Общото намаление на средствата с 19,2% по политики се разпределя, както следва: политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време – 13,5%; политика „Спорт за високи постижения” – 20,9%; политика за привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти – 20%, политика за внедряване на добри практики, медиини осигурявания и електронни услуги за спорта – 13,3% и политика „Администрация” – 6,6%. На заседанието на комисията бе изразена и позицията на Държавна агенция по закрила на детето – въпреки че средствата не са намалени с актуализацията на бюджета, те осигуряват дейността на агенцията на санитарния минимум. Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването, Комисията по образование, наука, въпросите на децата, младежта и спорта, с 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване”. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. , внесен от Министерския съвет. Съществуващите сериозни екологични предизвикателства пред страната със значителни финансови и икономически измерения налагат необходимостта държавата на централно и местно ниво да продължи да изпълнява важна роля в стратегическото планиране и финансиране на инвестициите в екологичния сектор чрез мобилизиране основно на публичните инвестиции, финансирани от европейския бюджет. Дейностите по опазване на околната среда са един от приоритетите в разходната част на бюджета за 2010 г. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г. за Министерството на околната среда и водите се определят приходи на сума 8 млн. 500 хил. лв., разходи на сума 44 млн. 588 хил. лв., при 49 млн. 542 хил. лв. в сега действащия бюджет, трансфери (нето) на сума 6 млн. лв., субсидии от централния бюджет на сума 30 млн. 088 хил. лв. при 35 млн. 042 хил. лв. в действащия към момента бюджет. Определената целева субсидия за 2010 г. от централния бюджет към бюджетите на общините за екологични обекти остава непроменена и е на стойност 40 млн. лв. След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта с 9 гласа „за”, 5 глава „против” и 1 „въздържал се” и изрази следното становище: комисията подкрепя общата рамка на законопроекта и заложените в него макроикономически показатели и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! „На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10.06.2010 г. бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. Законопроектът беше представен от Александър Цветков - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Румен Порожанов – началник на кабинета на министъра на финансите. В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. е предвидено намаление на разходите по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията с 15 на сто или те стават 68 млн. 133 хил. 700 лв. Това намаление обхваща разходите по видове, както следва: намаление на средствата за работна заплата, намаление на издръжката и намаление на капиталовите разходи. Със законопроекта е предвидена допълнителна субсидия за Националната компания „Железопътна инфраструктура” в размер на 45 млн. лв. Това се налага от факта, че в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. не беше предвидена финансова компенсация за намалените инфраструктурни такси, която да позволи запазване нивото на експлоатационните средства, необходими за текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура с цел гарантиране безопасност и сигурност на превозите. След проведената дискусия Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за” и 3 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002 01 51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по културата, гражданското общество и медиите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01 51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 9 юни 2010 г., бе разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. относно Министерството на културата беше представено от господин Димитър Дерелиев - заместник-министър на културата. От Министерството на финансите становище изрази Юлия Цанева – началник на отдел в министерството. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се предлага ограничаване на нелихвените разходи и трансфери/субсидии по републиканския бюджет за 2010 г. Предвидено е ограничаване с до 20 на сто от нелихвените разходи на държавни органи, министерства и ведомства за 2010 г. и ограничаване на разходите и трансфери/субсидии от централния бюджет за 2010 г. С това принципно се изпълнява една от одобрените от Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки, като правителството предлага разходите за 2010 г. да се съкратят по-категорично. Актуализацията на държавния бюджет в областта на културата е свързана с мерките, предприети от Министерския съвет в началото на годината, с които се отчита сериозно намаление на приходите и отделно от своя страна това води до намаляване на разходите на цялата бюджетна сфера. От своя страна Министерският съвет отчете всички процеси, които се развиват, и в резултат на това взе решение за диференцирано намаление на разходите на отделните бюджетни структури. Актуализираният бюджет е направен адресно. На Министерството на културата намалението е 10%, като същевременно на СЕМ намалението е 20%, на Българската национална телевизия няма намаление на субсидията, на Българското национално радио няма намаление на субсидията. Няма намаление на субсидията и на Българската телеграфна агенция. След проведеното гласуване, на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за”, 4 „против” и без „въздържали се” реши: Подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002 01 51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! „На редовно заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. Законопроектът беше представен от господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите. Той подробно обоснова причините, поради които се налагат промени в Бюджет 2010 г. Законопроектът предвижда ограничаване с до 20 на сто на нелихвените разходи на държавните органи, министерства и ведомства за 2010 г. и ограничаване разходите и трансфери/субсидии от централния бюджет. На заседанието беше обсъдено финансовото състояние на всички държавни институции, за които Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите осъществява контрол. Особено внимание се отдели на частта за вероизповеданията, където бюджетът е съкратен също с 20%. Констатирано беше, че намалението при мюсюлманското вероизповедание е по-голямо и е в размер на 100 000 лв. при отпуснати в приетия бюджет за 2010 г. 180 000 лв. В същото време за издаване на религиозна литература, научни и социологически проучвания в областта на вероизповеданията се предлага намаление с 50 000 лв. от утвърдената сума от 100 000 лв. Всички народни представители се обединиха около предложението на госпожа Красимира Симеонова, заместник-председател на комисията, в § 9 на проектозакона, в предлаганото изменение на Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 „Субсидии за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за 2010 г.” от т. 7 „за издаване на религиозна литература, научни и социологически проучвания” да бъде прехвърлена сума в размер на 25 000 лв. към т. 3 „за мюсюлманското вероизповедание в Република България”. След проведената дискусия и направеното предложение Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. под № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! „Постоянната парламентарна комисия за контрол на ДАНС на свое заседание, проведено на 10 юни 2010 г., обсъди Законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, след като проведе и предварително изслушване на председателя на ДАНС за отношението на агенцията към предвижданото съкращаване на разходите й. В резултат на изслушването комисията установи следното: Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г. предвижда намаляване на бюджета на ДАНС с нови 20%. Защо казвам „с нови”? Защото – тук правя едно резюмирано изложение – в първото изложение става ясно, че преди това агенцията е направила съкращеня спрямо предходната година за около 27,5%. Така, че общо с това ново 20-процентно намаление – тук това е важно да се отбележи – агенцията ще съкрати разходите си с цели 42% - до 77 млн. 340 хил. лв. Едновременно с това прави впечатление, че ДАНС е единствената от службите за сигурност, за която се предвижда такова драстично намаляване на бюджетните средства. За сравнение – законопроектът не предвижда намаление за разходната част на бюджетите на МВР, Националната служба за охрана, а за Националната разузнавателна служба дори се предвижда увеличение на разходите. След като анализира получената информация, Комисията за контрол на ДАНС изрази сериозна загриженост за реалния ефект от предвижданите съкращения в бюджета на ДАНС за 2010 г. и за отражението им върху състоянието на националната сигурност, като опасенията са свързани със следното: Ако се осъществи предвижданата корекция на бюджета на агенцията, ще бъдат освободени над 250 служители, носители на голям обем класифицирана информация и притежаващи специфични знания и умения. Те ще останат без средства за препитание до приключване на пенсионните им преписки (което отнема до шест месеца). Невъзможността за изплащане на законовите им обезщетения създава реални предпоставки за нелоялни действия спрямо ДАНС и държавата, а оттам и рискове за ново въвличане на службата в публични скандали и дестабилизирането й. Намалението на бюджета на агенцията с 20%, за да се реализира икономия от под 20 млн. лв., идва в момент, когато държавата е в икономическа криза, която неминуемо ще доведе до нови престъпления, свързани с корупцията и организираната престъпност, финансовата и икономическа сигурност на страната. В тази връзка трябва да се има предвид, че от началото на мандата на новото правителство ДАНС реализира успешни операции, свързани с такъв вид престъпления, в резултат на което са предотвратени финансови измами, които биха ощетили бюджета на държавата с над 300 млн. лв. Предложеното намаляване на бюджета (в такъв значителен размер единствено за ДАНС от институциите, имащи отношение към националната сигурност) се възприема от служителите на агенцията като незаслужена оценка за дейността им и неизбежно ще повлияе отрицателно на тяхната мотивация в оперативната работа. Рязкото намаление на разходите по бюджета на ДАНС за 2010 г. ще постави под заплаха ефективното изпълнение на законово определените й задачи и дейности, а тенденцията към непрекъснатото намаляване на разполагаемите средства създават проблеми пред качественото функциониране на агенцията като съществен елемент от системата за защита на националната сигурност. В тази връзка и след проведените разисквания, Комисията за контрол на ДАНС предлага на Народното събрание: 1. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. 2. Настоява Народното събрание да приеме, че ДАНС е осъществила необходимите структурни реформи и да преразгледа намалението на разходната част на бюджета на ДАНС за 2010 г., като спрямо агенцията бъде приложен еднакъв подход с този, който е приложен към останалите ведомства от сектора за сигурност. 3. Настоява Комисията по бюджет и финанси да гарантира на ДАНС абсолютно необходимите 12 млн. 390 хил. лв. средства за обезщетения на освободените служители. Становището е прието единодушно от присъстващите членове на комисията на 10 юни 2010 г.”. Благодаря.

„СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г. Заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се проведе на 16 юни 2010 г., на което се разгледа законопроектът. Предвид предложенията се направиха следните бележки: Вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз запазва планирания си размер. Спрямо разчетите към Закона за държавния бюджет за 2010 г. приходите от помощите по бюджета на Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите са намалени с около 120 млн. лв., предвид предстоящите финансови корекции по предприсъединителните инструменти и оценка за връщане на неусвоени авансови средства по програми ФАР и ИСПА. По отношение на планираните в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. средства по линия на седемте оперативни програми, в разгледания законопроект не са предвидени изменения. Запазва се размерът на планираните общи разходи по линия на структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в размер на 1,783 млрд. лв. Направени са изменения, свързани с улесняване достъпа на бенефициентите – общини до европейските фондове. В § 40 от законопроекта е предвидено общините да бъдат подпомагани за достъпа си до финансиране от Фонда за органите на местното самоуправление в България „ФЛАГ” – ЕАД, със средства в размер на 4 млн. лв. при изпълнение на проекти от европейските фондове при условия, критерии и ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България. С изменението на § 62 от законопроекта е допусната възможността Държавен фонд „Земеделие” да извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В заключение може да се каже, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта, касаеща средствата от европейските фондове, не предвижда резки промени в параметрите на планираните приходи и разходи за 2010 г. по извънбюджетните сметки на Националния фонд към министъра на финансите и Държавен фонд „Земеделие”. В допълнение в законопроекта са предвидени мерки, които да стимулират достъпа на общините до предвидения финансов ресурс от европейските фондове и програми. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 4 гласа „против” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги! Аз ще започна своето изказване с едно екзотично предположение, а то е, че ревизията на бюджета ще бъде подкрепена единодушно от цялата зала. Повод за тази ми надежда дава основанието да си мисля, че всяка една политическа партия трябва да спазва своите политически програмни документи и да защитава интересите на своите избиратели. След тази връзка ще припомня и процеса, при който беше създадена ревизията на бюджета, съгласно чл. 10, ал. 4 от Закона за управлението на държавния бюджет, а то именно се случи след много дълга дискусия в общественото пространство. В Националния съвет за тристранно сътрудничество всичко това отговаря на основен принцип, заложен в политическата програма на нашата партия, а именно прозрачността и откритостта на действията. Даже това осъждане достигна такива измерения и си мисля, че ако тук има едни „напоителни дебати” – извинявайте за израза, ще заприличаме на южноафрикански стадион, може би ще ни липсват само вузелите. Ще продължа нататък с мерките, които са предвидени в ревизията на бюджета. Първо, това са мерки, които съм сигурен, че ще бъдат подкрепени от нашите партньори отдясно – това е запазването на данъчните ставки. Едва ли има спор, че тази мярка е в подкрепа на бизнеса, в подкрепа на запазването на работни места, което всъщност е и социален измерител на тази мярка. Все в тази насока са и разплащанията, предвидени в размер на 660 милиона, които са с източник – предходен период, и не са наше задължение. Въпреки това за стимулиране на бизнеса сме предвидили такова разплащане. Инфраструктурните проекти с национално значение в размер на 180 милиона са пак с такъв характер и 45-те милиона на Национална компания „Железопътна инфраструктура” също може да се сметнат, че са от такъв характер. Продължаваме нататък с мерки, които може да се каже, че по-биха се харесали на лявата част на залата. Такива са социалните плащания в размер на 142 милиона и плащанията в предходния остатък за Националната здравноосигурителна каса в размер на 220 милиона. Интересното тук обаче е да отбележим, че те бяха поставени под условие за извършване на реформи, което пък би трябвало да хареса на дясната част от залата. Иска ми се при споменаването на думата „реформи” да отворя една скоба и тя е такава, че реформата е един продължителен процес. Предполагам, че всички Вие сте съгласни с това, още повече че виждаме, че той продължава вече двадесет години с променлив успех. Ние не сме се отказали от нашия приоритет за осъществяване на реформи и за борба със статуквото, но всички вие знаете, че срещу нас са изправени сили, които желаят точно запазване на статуквото, а те разполагат с изключителен финансов ресурс, който е формиран именно през тези двадесет години. Наистина реформите се случват по-бавно, отколкото ни се иска, но се надявам на усилие от всички вас, те да се случат възможно най-бързо. Продължавам с частта, която може да се нарече условно социална, тъй като едва ли има някой, който би оспорил, че трябва да са защитени най-бедните социални слоеве в обществото в разгара на кризата. Споменах вече за 142-та милиона, които са в помощ на домакинствата за помощи и обезщетения. Накрая ми се иска да спомена и за 116-те милиона, които са предвидени за помощ на тютюнопроизводителите. Изключително интересно ми е как ще оправдаят своето поведение, ако представителите на Коалиция за България и Движението за права и свободи не подкрепят актуализацията на бюджета и какво ще обясняват те на своите избиратели, особено, както виждаме, че те често ходят при тях –говоря за Движението за права и свободи при тютюнопроизводителите. Как ще им обяснят защо не са изплатени 116 милиона помощи или защо са изплатени, въпреки техния отрицателен вот. Честно казано, не са ми грижа толкова представителите на тези две политически сили, тъй като те са много опитни. Темата с опита е доста експлоатирана в Четиридесет и първото Народно събрание. Струва си да припомня една мисъл, казана от Хърбърт Уелс – един доста цитиран човек, който може би има само един недостатък, но този недостатък за някои членове на Четиридесет и първото Народно събрание може би е добро качество. Както и да е. Той казва: „Опит е името на грешките, които правим.” Много ми се иска в Четиридесет и първото Народно събрание ние да не се сдобиваме с такъв опит. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Новата българска история не познава бюджетна година, която да е провалена още в първите месеци на съответната година. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Поне не е правено от 1996 г., която е паметна за много български граждани. Как се стигна дотук и какви са перспективите пред фискалното изпълнение, пред икономиката, пред социалната сфера, пред общините? На тези въпроси трябва да си отговорим днес, когато гласуваме проекта за актуализиран бюджет. Представеният днес за актуализация бюджет е необясним за мен, защото само допреди няколко месеца министърът на финансите обясняваше, че този, който мнозинството гласува в края на миналата година, е най-добрият бюджет в Европейския съюз. Говореше се, че този бюджет, който Вие днес предлагате да се ревизира, е без алтернатива. Ето че, стигнахте до алтернатива сами. В края на миналата година господин Дянков каза, че бюджетът, който прие парламентът, е консервативен с нагласа за положителна актуализация в средата на следващата година. Днес сме близо до средата на годината и се актуализира бюджетът, само че не виждам нищо, особено положително, в тази актуализация, защото приходите не се изпълняват, разходите растат, а бюджетният дефицит се разтваря застрашително и стопява фискалния резерв, който се планира да бъде сведен до един минимум, застрашаващ реално и валутния борд, и финансовата стабилност. Това е съдържанието на предлаганата промяна в бюджета. Новите разчети на Министерството на финансите показват, че няма да се съберат около 2 млрд. лв. от планираните приходи и не се дава разумно рационално обяснение защо се случва така. Аз се надявам поне тази прогноза да се осъществи, но не съм убеден, защото само за първите четири месеца на годината са загубени 1,5 млрд. лв. приходи спрямо предходната година, когато имаше сериозен дълбок икономически спад. Няма как да се обясни разумно, защо при промяна на икономическата прогноза с 3% от брутния вътрешен продукт нагоре се заявява, че приходите ще намалеят с 2 милиарда. И това е обяснение, което се дава от министъра на финансите и от правителството, че се дължи на преструктуриране на икономиката, на спад на вноса, на засилване на износа през последните месеци. По никакъв начин не може да обясни целия обем на този спад в приходите. Няма как, защото за първото тримесечие вносът е нисък спрямо същия период от миналата година само с 5%, а приходите в бюджета от основния косвен данък изостават с близо 20%. Разликата е много видима и няма обяснение. Защо говоря на тази тема? Защото, докато не се изясни от правителството кои са причините за такъв спад на приходите, няма да се намерят верните решения. И бих очаквал да се дадат по-адекватните обяснения. Защото няма дума в мотивите към проектобюджета, към актуализацията, нито за въздействието върху икономиката от огромните просрочия към бизнеса, които създадоха една негативна верига от вътрешна задлъжнялост. За последната година междуфирмената задлъжнялост се увеличи близо три пъти. И държавата, и политиката на правителството имат пряко отношение към това. Няма нито дума за разнопосочните и объркани сигнали от страна на правителството към икономиката, към инвеститорите, по отношение на данъчната политика. Стигаше се до шеги в икономическите среди, че нивото на ДДС е вече като прогнозата за времето, за температурата. Това са част от причините. Нищо не се споменава и за огромния натиск върху икономиката. Нищо не се говори за безпринципните чистки в администрацията, в това число в данъчната администрация. И след това се чудите, защо не може да съберете приходи, което води до рязане на жизненоважни разходи в много системи и води до актуализацията на бюджета. Затова държа да говорим на тази тема. Големият проблем не е как да се похарчат и разпределят парите. Големият проблем е, че правителството не може да събере приходи. Що се отнася до разходите, само за първите четири месеца това правителство извърши по-големи разходи с близо половин милиард лева в сравнение със същия период на миналата година. Това е факт. Толкова месеци говорихте за разходите на предишното правителство, които били прокризисни, които били предизборни. Сега за какво говорим? За следизборно харчене, угодно на управляващите. Предлага се рестрикция върху разходите в очакван размер от 900 млн. лв. Аз се съмнявам, че тя ще бъде реализирана в този обем, защото правителството, което демонстрира неспособност да събере приходите опира до рязане на жизненоважни функции в много системи, и е показало достатъчна слабост при натиск да коригира тази своя политика. Така че, икономиите вероятно ще бъдат по-малки. Прави впечатление, че диференцираният подход, за който говорят управляващите, е много селективен. Да, няма намаления за Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, които очевидно са основните приоритети, но най-голямото орязване е Министерството на здравеопазването. Ако това е социалната ви политика, кажете го. Огромно е орязването на средствата за българските общини, които ще бъдат поставени през втората половина на годината на колене. Наред с това, орязвайки разходите, правителството с другата ръка планира нови разходи в размер на близо 1 млрд. 200 млн. лв. Недостатъчно добре обяснени и по никакъв начин незаписани като насоченост, като разпределение в самия проектозакон. Споменават се в мотивите някакви неща, но ние не вярваме, че това правителство ще спазва тези мотиви, а ще действа по целесъобразност, ще разполага с един огромен оперативен резерв, който да харчи на тъмно. И това е неприемливо. И това е една от основните причини да не подкрепим тази актуализация. Що се отнася до дефицита, само преди няколко месеца Международният валутен фонд посочи, че ако дефицитът на България нарасне до 2,5% от БВП, това ще бъде вече риск за валутния борд. Предлага се той да бъде 4,8% на касова основа и 3,8% на начислена основа. Така за втора година България ще инкасира прекомерен бюджетен дефицит над 3%. А като добавим към това и сериозните съмнения, изразени от комисаря по бюджет и финанси, от Евростат, за начина по който българското правителство действа и представя информацията, това създава много негативна среда и нагласа към България. И няма как това да не ни тревожи. Да не говорим, че цялостното отношение на правителството и на министъра на финансите към бюджетния дефицит е абсолютно непоследователно. Миналата есен господин Дянков считаше, че бюджетът за догодина ще бъде балансиран, защото валутният борд в България в очите на инвеститорите означава точно такъв бюджет. Това е цитат. Съвсем наскоро в края на м. май финансовият министър вече мисли съвършено различно. И това е част от постоянната промяна в позиции и сигнали. И казва, че дефицитът сам по себе си е добър за икономическото развитие. Честито! Действително дефицитът не е най-голямата драма, но трябва да се знае как се харчи и трябва да бъде разумен, и трябва да се дават ясни сигнали и към Европейската комисия, и към външните инвеститори, и към българския бизнес, което го няма в този проектобюджет. Заради колебанията, непоследователността,некомпетентността на правителството се свиват и вътрешните инвестиции, и деловата дейност в нашата страна, защото най-лошото е непредсказуемостта. Искам да кажа и няколко думи за фискалния резерв. От средата на миналата година правителството финансира бюджетните си дефицити със средства спестени от предишното правителство. Това е факт. Накратко казано – дефицитите за миналата година, за тази година, по същество изцяло се финансират от този фискален резерв, който беше натрупан за предишните четири години. И се планира за година и половина той да бъде сведен от 8 млрд. 200 млн. лв. на 4,5 млрд. лв. Да се върнем към 2005 г., без разбира се да се отчита, че това е все пак заслуга на предишното правителство, най-малко. Но не това е най-важното. Важното е, че се стига до едни минимуми на фискалния резерв, които вече са рискови и за перспективата за страната, за финансовата стабилност. И ресурсите на фискалния резерв не са безплатни, както се твърди от управляващите. Няма безплатни неща в живота. Страхувам се, че цената в случая може да се окаже твърде висока, ако се пресметнат всички разходи по възстановяване на доверието към монетарната и фискалната политика на българското правителство. А цената винаги се плаща от всички български граждани. Ако говорим отново за разходната част – 1 млрд. 200 млн. лв. по същество свободен резерв на правителството, защото, както вече казах, нямаме доверие, че те ще бъдат похарчени прозрачно за това, за което се говори – за възстановяване на задълженията към българските фирми, към тютюнопроизводителите, към други реално необходими инфраструктурни проекти. Между другото най-сетне правителството осъзна, че разходите за инфраструктурни проекти при икономическа криза са в подкрепа на реалната икономика, на заетостта и много други неща. Разбира се, има и положителни стъпки, но с огромно закъснение. Още в края на миналата година предлагахме да се задели допълнителен ресурс за здравеопазване, за Националната здравноосигурителна каса. Толкова пропуснати месеци и създадено огромно напрежение и затлачване в плащанията към здравната система. Предлагахме повече средства и за социална политика, но най-вече не толкова за подкрепа на безработните, за социалните помощи, за активни мерки на пазара на труда. Но в общата рамка дори положителното, което се предлага, се губи, губи своя смисъл, своята достоверност. Най-лошото обаче в този бюджет, което се предлага, е липсата на визия, липсата на ясна перспектива след 2010 г. Защото открит остава въпросът какво ще прави правителството за следващата година? На какво чудо се надява, че да няма голям бюджетен дефицит и през 2011 г.? Това е големият проблем. Защото след като изядете резерва, фискалният резерв, натрупан от предишното правителство през тази година – с какво ще финансирате бюджетния дефицит за следващата година? С увеличаване на данъци – за да няма такъв дефицит? С намаляване на заплати и пенсии? Със задлъжняване на България от външните пазари, които са крайно неблагоприятни сега, а към края на годината ще бъдат още по-лоши? Отиваме към споразумение с МВФ и произтичащите оттам последици. Това са все открити въпроси, на които няма отговор. Затова няма как Коалиция за България да подкрепи този проект. Затова за второ четене ние ще предложим наши конкретни предложения за разходите, защото е необходимо да има яснота, прозрачност и приоритети. Едно от важните неща ще бъде да се запише ясно този резерв на правителството как ще се изразходва, как ще бъде контролиран от Народното събрание, за да има гаранции, че няма да го харчат на тъмно, и също така е много важно да бъдат подкрепени българските общини. Защото това е властта най-близо до хората, която ежедневно осъществява нуждите им в областта на здравеопазването, на социалната подкрепа, на административните услуги и местното благоустройство. С този проектобюджет общините както вече казах се водят към фалит, към огромна задлъжнялост и се поставят на колене. Поради всички тези причини няма как Коалиция за България да подкрепи предложения проект. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Бих искал да ви запозная сега с истинските цифри за износа на България за тази и миналата година. Цитирам Българската народна банка, която излезе с тези цифри вчера. (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Износът за януари-април 2010 г. възлиза на 4 млрд. 180 млн. евро или това е нарастване с 19% на годишна основа. С други думи Кабинетът Борисов – нашето правителство, е създало такава обстановка в България, че българското производство е изнесло 19% повече отколкото миналата година. За сравнение януари-април 2009 г. българският износ е спаднал с 30%. (Реплики от КБ.)

С други думи предишното правителство е направило така, че по време на криза българският износ в началото на 2009 г. е спаднал с 30%. Вие решете кое правителство е направило по-добра политика, така че българският износ, от който зависят много работни места... (реплики от КБ) ... 19% растеж тази година, а 30% спад миналата година. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи от КБ: „Е-е-е”.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! За съжаление ще започна втората част на дебатите при един много интересен феномен в залата – полупразната зала, но няма значение. Надявам се, че тези, които се интересуват ще чуят това, което ние ще кажем по повод на тази изключително важна тема. Уважаеми колеги, българското общество, отчитайки тежките проблеми в кратката история на прехода, по принцип приема актуализацията на бюджета като лош знак. Не е необходимо обикновеният човек да разбира много от тези неща, за да стигне до извода, че има нещо нередно в сметките на държавата, щом като се налага да се променят първоначалните планове. Вярно е, че това, което се случва в условия на криза, много трудно може да се предвиди, да се вкара в конкретните рамки на едногодишния финансов план. Вярно е, че рискът за грешки в този случай е изключително голям. Вярно е, също така, че в края на краищата актуализацията на бюджета е неизбежна стъпка в посока на приспособяване на държавата към неочакваните и неблагоприятни ограничения, налагани от кризата. В интерес на управляващите обаче и на цялото общество е тази промяна да бъде направена в съответствие с някои изключително важни принципи, особено в условията на криза. Тези принципи включват: по-справедливо разпределение на тежестите върху различните групи на българското общество; по-бързо излизане от кризисното състояние; по-голяма пестеливост, прозрачност и контрол при изразходването на публичните средства. Внимателният анализ на предложения проект за актуализация на Бюджет 2010 не дава основание за особено здрав оптимизъм по отношение на това, което ни очаква до края на годината. Ще посоча накратко слабите места, според нас, в този проект. Първо, коригираната прогноза за икономически растеж от минус 2% на плюс 1% не е обоснована достатъчно убедително. Тези дни представители на европейски институции също изразиха притеснения по този въпрос. От мотивите към проекта и от изказването, разбира се, на господин министъра на финансите разбираме, че се залага преди всичко на нарастване на износа, на публичните разходи за инфраструктура. Другите два основни елементи на растежа – инвестиции и потребление, в момента са на отрицателно, съответно на нулево равнище. Мерките за увеличаване на публичните разходи за инвестиции и вътрешното потребление са крайно недостатъчни. В мотивите се посочва една сума от 180 млн. лв., като увеличение на разходите за национална инфраструктура. А в същото време обаче се орязва приблизително същата сума от капиталовите разходи на министерствата и общините. Що се отнася до износа – износът, на който толкова много се разчита като стимул на растежа, структурата му е ориентирана главно към стоки с относително ниска добавена стойност. Например, суровините и материалите формират около 45% от общия обем на износа, а инвестиционните стоки са около 18% от този обем. Второ, предвиденото намаление на приходите с близо 2 млн. лв. всъщност представлява легализиране на съществуващата досега негативна тенденция от началото на годината. В проекта за актуализация не са предвидени мерки за спиране на тази тенденция и дори за обръщане на тренда. Парите от фискалния резерв, с които се увеличават разходите като компенсация на недостатъчните приходи, ще имат само еднократен ефект. Ако намалението на приходите продължи със същите темпове, до края на годината най-вероятно правителството ще бъде принудено да предприеме допълнителни мерки, за да овладее опасното положение, в което може да изпадне бюджетът, а следователно и държавата. При тази твърде вероятна хипотеза не е трудно да се определят и следващите стъпки за решаване на фискалния проблем: увеличаване на публичния дълг; помощ от Международния валутен фонд и Европейския съвет; увеличаване на данъците и орязване на доходите на населението. Предлаганите в актуализацията корекции на максимално допустимите параметри на държавния дълг означава само едно: управляващите не вярват, че парите от фискалния резерв ще бъдат достатъчни, за да се реши фискалният проблем. И следващата стъпка ще бъде неизбежна. Напоследък много често чуваме изявления, че в борбата с кризата не се налага да прилагаме някои крайни и непопулярни мерки като повишаване на данъци и орязване на доходи. Това е така, но се пропуска отговорът на въпроса: защо не се налагат тези крайни мерки? Ако фискалният резерв не съществуваше в този си обем, ако предишните правителства не бяха свили държавния дълг до изключителното за Европа ниско равнище от 14% от брутния вътрешен продукт, нямаше как да избягаме от данъчни увеличения и орязване на заплати и пенсии. България нямаше друг избор освен да се бори с кризата по същия начин, както го правят Румъния и Гърция. Трето, увеличението с близо 1 млрд. и 200 млн. лв. на резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта му за структурни реформи е безпрецедентен случай в досегашната история на бюджетирането в преходния период. В този случай дори вече не става дума за финансова централизация, а по-скоро за финансова персонификация на публичните средства. Смятаме, че е необходимо разходването на тези средства да бъде записано с конкретни текстове в закона за актуализация на бюджета. Това се отнася и за предвидените субсидии за тютюневата реколта от 2009 г. Ще кажа няколко изречения по този въпрос. Опитите да се представят тези субсидии като неефективни разходи са неверни и недоброжелателни. Тютюневият отрасъл в България отдавна е реформиран и произвежда продукция, която почти изцяло е ориентирана към износ. В резултат на това всяка година държавата получава значителни приходи. Всъщност тук се крие един от парадоксите на бюджета. При условие че се разчита преди всичко на износа като фактор за икономически растеж и по-бързо излизане от кризата отричането или ликвидирането на един отрасъл, който е експортно ориентиран, е нелогично и не съответства на националните интереси. Четвърто, диференцираният подход при намалението на разходите за отделните министерства и ведомства не е мотивиран от гледна точка на ясно дефинирани приоритети или критерии за ефективност на разходите. Липсата на приоритети означава липса на политики в предлаганите промени и те са предизвикани от ведомствени или други интереси. На пето място, начинът, по който са орязани субсидиите за общините, също е доказателство, че липсват приоритет и политики в предложения проект за актуализация на бюджета. Защото, ако имаше такива политики, точно за общините щеше да се приложи диференциран подход при орязване на разходите – по-слабите общини да поемат по-малка тежест от кризата, а по-развитите общини – съответно по-голяма тежест. Ще Ви кажа какво ще се случи с по-слабо развитите общини, ако предвидените в проекта за актуализация съкращения се реализират: спиране на обслужването на общински задължения, заеми, ко-финансиране по европейски и други проекти; задължения към фирми; увеличаване на местни данъци и такси; преустановяване на поддържането на общинската инфраструктура – пътища, водопроводи, канализация и др.; съкращаване на работното време на общинската администрация за икономия на разходи за заплати; съкращаване на работни места; принудителни неплатени отпуски; затваряне или сливане на детски градини; затваряне на читалища, спортни площадки и други общински обекти; изцяло или частично спиране на уличното осветление или комуникациите в населените места; закриване на домашния социален патронаж, домове за стари хора и други. Всичко това ще доведе до замразяване дейността на общините. Ето защо ние смятаме, че при орязването на парите за общините трябва да се приложи диференциран подход, така че по-слабо развитите и по-бедни общини да понесат по-малка тежест от кризата, да не се намалява изобщо изравнителната субсидия на общините. Уважаеми дами и господа, в заключение ще кажа следното: актуализираният вариант – обект на обсъждане днес, не решава основния проблем на Бюджет 2010, който Народното събрание прие преди шест месеца. Той не премахва несправедливите диспропорции в разпределението на тежестите на кризата между различните обществени групи. Земеделските производители, дребният и средният бизнес продължават да бъдат най-ощетените икономически субекти в резултат на увеличената данъчна и осигурителна тежест. Във връзка с това, уважаеми колеги, ще си позволя един съвет към тези, които управляват днес България: не проявявайте политическо високомерие и пренебрежително отношение към уязвимия и смачкан от кризата човек, който живее в малко населено място или малка и бедна община; не проявявайте политическо високомерие към селянина, към земеделския производител, към дребния бизнесмен – това са хората, които ще понесат бремето на икономическата криза. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и единични ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, уважаеми министри, дами и господа! Днес България стигна до последното кръстовище, последната възможност да поемем по правилния път – пътят на излизане от кризата. Другият път, който до момента следва България, беше зададен от Тройната коалиция, води към тежка криза, води към Гърция, води към Румъния. Сега можем да вземем този избор. Сега ситуацията е управляема, утре няма да бъде управляема, колеги, утре няма да можем да върнем времето назад. Ще започна със следния пример. Знаете ли колко бяха разходите в бюджета през 2007 г., преди кризата?! Бяха 22 млрд. лв. Сега знаете ли колко са преди актуализацията? Двадесет и седем милиарда лева! С 5 млрд. лв. са нараснали разходите. Те бяха раздути, разбира се, от предишното правителство. Сегашното обаче няма воля да ги върне на предишните нива, няма волята да направи тази реформа. Това е основният проблем, колеги – тези раздути разходи от предишното правителство продължават да стоят и проблемът не се решава. Трябва да поставим национална цел на България: за какво правим тази актуализация, какво правим през 2010 г.? Националната цел трябва да бъде през 2010 г. бюджетът да бъде балансиран или близко до балансирания, широк балансиран бюджет – това трябва да бъде целта на България. Всичко, което правим днес - тази актуализация и подготовката за Бюджет 2010, трябва да бъде насочено в тази посока. Затова ние ще предложим в актуализацията на Бюджет 2010 да бъде записано, че за тази година дефицитът по европейската методология трябва да бъде под 3% от брутния вътрешен продукт – това трябва да бъде записано. Иначе рискуваме с нови и нови искания на какви ли не производители дефицитът да става все по-голям. Затова трябва да имаме гаранции! Трябва да има ясни граници докъде може да се стигне! Не трябва да се увеличават данъците! Ако трябва да похваля за нещо правителството, то е, че данъците не бяха увеличени в тежка ситуация. Ние искаме обаче нещо повече: искаме гаранции, че данъците няма да се увеличават и 2010, и 2011 г., и 2012 г.! Да, България с нашето дейно участие – на Синята коалиция, прие едни от най-ниските данъци в Европейския съюз. И ако при първото препятствие се уплашим, ако при първото препятствие данъците бъдат увеличени, това ще бъде сигнал за целия Европейски съюз, че тази политика не е устойчива, а е конюнктурна, временна политика. Именно затова имаме нужда от гаранции, които да бъдат дадени на всяко едно ниво – на парламентарно и на правителствено ниво, че данъците в България няма да се увеличават, за да можем след кризата отново бързо да растем, отново да постигнем добри показатели и съответно възможности заплатите в България да станат европейски – това трябва да бъде другата много важна цел, която да преследваме. Необходимо е да бъде направен преглед на публичните разходи, за какъвто знам, че се прави само в четири министерства. Знаете ли какво показват фактите? Разходите за заплати след всички направени съкращения от правителството намаляват само с 3,5% от заложеното в първоначалния бюджет – това показва нашият анализ – намаление с 3,5%. Тоест да говорим, че са направени големи спестявания, е нечестно и некоректно. Нито едно министерство не намалява разходите с 20%, както се твърдеше, няма такова министерство! Гледахме ги внимателно едно по едно, такова министерство няма. А най-големите министерства въобще не намаляват разходите си. Някои министри казват: „Тук, при мен никой няма да пипа, никой няма да влиза!”, което е неправилен подход. Затова настояваме: с участието на международни експерти, с европейско или друго външно финансиране да бъде направена оценка на всички разходи в бюджета, да се видят дублиращите функции, дублиращите агенции! Например, да се види дали Министерството на външните работи няма излишна администрация и там да се направят сериозни спестявания. Колеги, място за спестявания има и тази тема не трябва да бъде премълчавана! Това важи също за Министерството на отбраната, дори и за Министерството на труда и социалната политика. Идва следващият много важен въпрос: по-добре е сега държавните служители да си плащат осигуровките, отколкото, в противен случай утре да им бъдат намалени заплатите. Държавните служители да започнат като всички други български граждани да си плащат осигуровките – това е реформа, която може и трябва да бъде направена! По-добре тази реформа, отколкото утре да им бъдат намалени заплатите поради недостиг на приходи, поради липса на пари в бюджета. До края на лятото или началото на м. септември т.г. трябва да имаме преглед на всички разходи, за да можем наистина да направим сериозни спестявания в Бюджет 2011 г. Това прави в момента Германия, правят го повечето европейски страни. Към всички вас имам един прост въпрос. Германия може да вземе заеми, колкото си иска. Винаги ще дават заеми на Германия. Въпреки това Германия прави огромни съкращения на разходната част на бюджета. Защо? Това е единственият правилен път за излизане от кризата. Ние правим точно обратното. Германия прави мащабни съкращения в бюджета, а ние увеличаваме разходите. Това е много сериозна грешка, която трябва да бъде поправена! Когато този преглед е готов, ако бъде обективен, когато няма конфликт на интереси у хората, които го правят, трябва през м. септември при изготвянето на Бюджет 2011 г. наистина да се направят сериозни спестявания. Защо например се дават 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите?! Това прави между 1200 и 1400 лв. на тютюнопроизводител. Ами, другите хора в България получават ли толкова пари?! Дайте ми пример с други отрасли в България, на които ще дадат между 1200 и 1400 лв.! Каква е икономическата логика за това нещо?! Каква е логиката да се намалят парите за здравеопазване и в момента системата да бъде в тежко положение, и да се дават толкова пари на тютюнопроизводителите?! Това обещание на ДПС ли е, което ГЕРБ изпълнява – така ли се получава?! Ако е така, става въпрос за някаква сделка, но няма икономическа логика зад това нещо. Ако заплахата е, че ще има протести, винаги някой ще заплашва с протести. Това не може да е причината, да се раздават пари по този начин! Никой друг в България в кризата не получава толкова пари в момента. Още повече, това е отрасъл, който и следващата година ще има същите проблеми, не се вижда светлина в тунела, не се вижда възможност тези хора да се развиват успешно. На следващо място, трябва да се направи регистър на договорите, който да бъде при министъра на финансите, за да няма нови необезпечени договори и да няма изненади. Да не се изненадваме в края на годината, че изведнъж някой подписал договори, никой друг не знаел и – стават проблеми. Нямаме гаранции и в момента, че всички министри ще спазват дисциплината, която трябва да се спазва. По някаква причина – бързина или някаква друга причина, може да не се спази тази дисциплина. Този риск трябва да отпадне! Такъв регистър трябва да има при министъра на финансите! Той да полага подпис под по-големите разходи, за да е ясно, че те се осчетоводяват, както трябва, и че има гарантирано финансиране за тях. На следващо място, фискалният резерв ще бъде похарчен тази година. А какво ще правим догодина, колеги?! Тази седмица или по-точно – този месец, Унгария се опита да издаде облигации. И знаете ли какво стана?! Унгария се опита да привлече пари от международните пазари. Никой не им даде, никой не купи тези облигации. Искам да Ви кажа, че има поне още пет страни, които направиха опити за издаване на облигации, като например Македония и Албания, но никой не купи тези облигации. Така че, като изчерпим фискалния резерв, какво правим след това? Финансиране чрез облигации вече не е възможно. Вече няма търсене, освен ако не покажем финансова стабилност и не покажем, че България излиза от кризата. Тези 1 млрд. 229 млн. лв., които са предвидени в този резерв за неотложни и непредвидени разходи, колеги, могат да бъдат съкратени и ние между първо и второ четене ще направим такова предложение. Тези пари спокойно могат да бъдат намалени и това е един от начините за спестяване. Например не трябваше да се прави спортна зала в най-голямата криза. Този разход можеше да бъде спестен. И накрая, колеги, връщам се към това, с което започнах. Ако не вземем правилните мерки и не завием в правилната посока на кръстопътя, на който се намираме, в края на годината идва Международният валутен фонд. Ако някой от вас има съмнение, още веднъж искам да подчертая – в края на тази година, от 1 януари ще дойде фондът, което не е добре за България. По-добрият вариант е да покажем, че имаме сили за реформи, да се справим сами, да направим големи спестявания и да покажем на България, че има разум, има потенциал сами да излезем от тази криза. Няма нужда да чакаме фондът да дойде да наложи реформите отвън. Така че призовавам Народното събрание между първо и второ четене да се обмислят много сериозни мерки за намаляване на разходната част на бюджета. Иначе, вместо да излезем от кризата, ще затънем повече. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от СК.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! Ние от „Ред, законност и справедливост” заявяваме, че актуализацията на Бюджет 2010 цели да прикрие задаващия се финансов колапс и по всичко личи, че сметките не излизат. Дори една елементарна аритметика показва, че цифрите не отговарят на реалността. Искам да кажа, че ако тук господин Дянков се опитва да заблуди депутатите и българските граждани, то няма да може да бъдат заблудени международните финансови институции. Затова ще продължа оттук нататък със следното, защото истинските проблеми започнаха с балансирания бюджет 2010 или така наречения бюджет на малката постна пица. Още тогава от „Ред, законност и справедливост” предупреждавахме, че това е особено опасно в период на криза. Беше надценена приходната част и подценена разходната част на бюджета. Беше съставен един бюджет на база статистика и още тогава се знаеше, че ще има актуализация на Бюджет 2010 и то по средата на годината. Трябва да ви кажа, че само за пет месеца и половина от началото на годината се изпари желанието на правителството за присъединяването на България към Еврозоната и не се реализира записаното в Конвенгертната програма за периода 2009-2012 г. намаление на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” с 2 процентни пункта, считано от 1 януари 2010 г. А предполагам, че няма да се реализира и декларираното намаление с 3 процентни пункта до края на 2012 г. Бяха замразени пенсиите. Нямаше осигурен буфер срещу нарушаване на условията за бюджетен дефицит не по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт. Стигна се до там, че Европейската комисия трябва да извърши проверка, която ще се концентрира върху данните, подадени към Евростат за дефицита от 2009 г., който беше увеличен от 1,9 на 3,9% от брутния вътрешен продукт, и това доведе до свръхдефицит по европейските стандарти. А с актуализацията се предвижда този дефицит да отиде на 4,8% на касова основа и 3,8% на начислена основа. Мисията на Европейската комисия е да установи именно защо има такива разминавания на подадените данни и вследствие на какво са те – вследствие на некомпетентност, вследствие на небрежност или на нещо друго? В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет е записано, че реализираните прогнози за 2010 г. предвиждат ръст на икономиката около 1%. Искам да попитам, господин Дянков, къде видяхте този ръст и в какви показатели? В показатели намаляване на приходите, които в сравнение със същия период на миналата година са намалели с 1 млрд. лв. ли, или пък с актуализацията на бюджета се предвижда те да бъдат намалени с около 2 млрд. лв., от които 940 млн. лв. е ДДС? И тук е записано, че според вас намаляването на приходите от ДДС се дължи на спада на вноса и увеличението на износа, а според мен се дължи и на масовия фалит на фирми. Или пък от увеличението на разходите ли виждате прираста, след като те са се увеличили за същия период на миналата година с 1,2 млрд. лв. Може би ръстът се вижда и от намалението на фискалния резерв, който на срещата в комисията казахте, че е малко над 6,6 млрд. лв., сега чухме, че е 6,3 милиарда, а се предвижда да падне на 4,5 млрд. лв. Знаем, че замисълът за формирането на фискалния резерв е един, а именно – да гарантира външния дълг и да се гарантират средства за провеждане на ключови реформи, които да имат реален ефект върху живота на българите. Пример в това отношение на настоящия етап е реформата в пенсионната система и в здравеопазването. Нека не забравяме, че ГЕРБ имаше в началото на своето управление 8,2 млрд. лв. фискален резерв, а сега е 6,3 млрд. лв., като само за първите три месеца от началото на годината са похарчени 1,3 млрд. лв.

Явно, че нямам време. Исках само с две думи да кажа, че „Ред, законност и справедливост” няма да подкрепи актуализацията на бюджета и най-вече заради това, че в близките от една до пет години на България ще й бъде необходимо да изплаща външен и вътрешен дълг в размер на около 50% от целия дълг на страната ни. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, колеги народни представители! Актуализацията на бюджета е процес, който намира широко приложение в бюджетната практика, и ние не трябва да го приемаме като изключение. В условията на прехода към пазарна икономика ние използвахме актуализацията само при появата на политическа и икономическа криза. И затова сега предложеният актуализиран бюджет се приема с нежелание. В Закона за устройството на държавния бюджет е предвидено в случаите, когато се появи превишение на приходите над разходите или се превишава утвърденият дефицит, Министерският съвет да внася в парламента актуализиран бюджет, а при общинските бюджети кметът е задължен да внесе актуализиран бюджет в общинския съвет. Кметовете изпълняват своите задължения и при необходимост внасят за утвърждаване актуализирани общински бюджети. И това се случва почти ежегодно. Но Министерският съвет предпочиташе да преразпределя бюджетния излишък. По такъв начин се нарушаваше парламентаризмът и средствата се насочваха към министерства и общини с решение на Министерския съвет, без да се информира обществеността за мотивите при избора на получателите на допълнителни субсидии. Тази практика беше доста продължителна и в продължение на осем години предишните правителства използваха възможността в нарушение на Закона за устройството на държавния бюджет да извършват със свои постановления преразпределението на бюджетните излишъци.

Няма такова нещо.

Става въпрос за правителството на Симеон Сакскобургготски. Разбира се, правителството на господин Станишев, вместо да потърси отговорност за реда за преразпределение на тези бюджетни излишъци, си направи една поправка в Закона за устройството на държавния бюджет и се даде възможност на Министерския съвет 1,5% от националната фискална програма да се преразпределя с решение на Министерския съвет. Слава Богу, сега тази поправка е отпаднала и такава възможност няма, с което ще се засили прозрачността на разпределение. При нормални условия актуализация на бюджета се прави след изтичане на деветмесечието и изготвянето на отчета за изпълнението или неизпълнението на прогнозата по приходите и реализирането на икономии в отделните бюджетни учреждения. В условията на икономическа криза актуализация се извършва при необходимост, а в нашия случай – по план, защото при вицепремиера Дянков още при утвърждаването на бюджета за 2010 г. се виждаше актуализация в средата на годината. Ако само България актуализира своя бюджет, ние можем да го отчетем като бюджетна катастрофа, но в условията на икономическа криза много страни от Европейския съюз, 10-11 на брой, направиха актуализация на своите бюджети, а други са готови да я направят на по-късен етап. Това се дължи най-вече на трудността при прогнозирането на брутния вътрешен продукт. Грешна прогноза имахме още през 2009 г., и през предходните години – затова се реализираха огромни бюджетни излишъци. С Проекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се предлага общата сума на разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз да се увеличи на 18 млрд. 913 млн. или повече в сравнение с утвърдения бюджет с 254 млн. лв. Увеличението е в резултат на нарастване на разходите с 474 милиона и намаление на трансферите. При намаление на разходите на министерствата е приложен диференциран подход по елементи на бюджетната класификация. При него ефектът от намалението се проявява най-бързо. В бюджетната практика се използват още два подхода. Първият е оптимизиране на разходите чрез намаление на административната структура или, с други думи казано, обявява се нулево финансиране за всички бюджетни структури и всяко учреждение доказва необходимостта от неговото функциониране. При наличието на съответни структури само тези, които аргументират своето съществуване, получават бюджет. Този подход е най-подходящ при наличието на финансови затруднения в държавата. За неговото приложение обаче е необходимо време, а ние не разполагаме с такова. Разновидност на нулевото финансиране е предложеният подход от вицепремиера Дянков, а именно финансиране срещу реформа в отрасъла. Той се използва с цел ускоряване на реформите. В условия на икономическа криза, при силно намален обем на приходите този подход е наложителен. Не е нормално в нереформирани сфери в публичния сектор да се насочват бюджетни средства, които ще бъдат използвани нерационално. Това е и причината за намаляването на бюджетите на държавните висши училища със 77 млн. лв. и на Българската академия на науките с 15 милиона. При провеждането на реформите в образованието от бившия министър Даниел Вълчев вниманието беше насочено главно към средните училища. Разбира се, там реформи бяха извършени, въведоха се и делегираните бюджети. Но нищо не се направи за оптимизиране на държавните висши училища. Не е нормално да съществуват държавни висши училища, в които средногодишният брой на студентите е около 1500-2000 души, а такива държавни училища в България са 17 на брой. Даже тези числа са завишени. Преди 3-4 години средногодишният брой на студентите беше около 1000 души. Вместо да се обединят тези държавни висши училища с Техническия университет, с други университети в страната, те продължават да съществуват. Ние имаме и университет в Пловдив с 600 души среден брой. Чрез намаляване на субсидията за държавните висши училища се цели отпадането на факултети и специалности, които нямат нищо общо с направлението в училището. Например наличието на стопански факултети в технически висши училища. Последната специалност, която беше въведена в Техническия университет в София, е „Публична администрация”, която няма нищо общо с техническите науки. Но понеже са модерни специалности, те ги въвеждат, без да имат капацитет за това – с по няколко щатни преподаватели. Макар и бавно, реформа трябва да извърши и Българската академия на науките. Освобождаването на 500 души в пенсионна възраст и обединяването на научните институти в БАН не е реформа. Затова именно чрез новия Закон за висшето образование и чрез начина на финансиране ние трябва да принудим автономните висши държавни училища да се реформират. Използвам случая и за вече подхвърлената идея, даже има и внесен законопроект, за въвеждане на платеното обучение. Това платено обучение нищо няма да направи във висшите училища, защото от него ще се възползват само Софийският университет „Климент Охридски”, Техническият университет до известна степен и най-вече Университетът за национално и световно стопанство. Те ще могат да наберат допълнително студенти, извън държавната поръчка. Останалите имат затруднение дори държавната поръчка да си покрият, а тези вече са направили преизпълнение на капацитета си за няколко години напред. В актуализирания бюджет са запазени утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. нелихвени разходи от бюджетите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Конституционния съд и Националната служба за охрана. В силовите министерства бяха извършени съкращения на ограничен брой служители. При тях обаче съкращението на персонала не води до намаляване на разходите, тъй като силно се завишават обезпеченията. Затова реформите в тези министерства трябва да се извършват поетапно чрез оптимизиране на структурите и отпадането на тези с намалени функции. Повечето от изказалите се народни представители досега се обявяват против намаляване на субсидиите на общините с 15 на сто, като се предвижда намаление както на допълващата субсидия, така и на изравнителната субсидия. Разбира се, ние тук трябва да приложим диференциран подход, тъй като с намалението на субсидиите – и двете, се цели да се оптимизира структурата на общинското управление. Тази реформа обаче зависи от действащото законодателство и докато се направят промените, общините ще са силно затруднени. И в настоящия момент при намалението на изравнителната субсидия силно ще се затрудни финансирането на слабите във финансово отношение общини. Към тях се отнасят общините, в които собствените приходи от местни данъци на глава от населението е по-малко от средните приходи от местните данъци на глава от населението за страната. Около половината от броя на общините се отнасят към групата на финансово слабите общини и при намаляването на техните субсидии те няма да имат възможност да функционират. Ето защо трябва да се приложи диференциран подход при намалението на субсидиите, а в следващите години може да се помисли за оптимизиране броя на общините и на областната администрация. Районите на град София също са завишени и са 24 на брой, а в Париж например районите са 17. Повдигна се въпросът за преките данъци. Разбира се, ние в нашата икономическа програма сме предвидили преките данъци да се запазят на сегашното равнище, обаче в Закона за корпоративното подоходно облагане, а и в Закона за облагане доходите на физическите лица има възможност за усъвършенстване на данъчната основа, което да доведе до увеличаване на приходите по бюджета. И ние в бъдеще ще се постараем тези усъвършенствания да ги извършим, затова сега на тях няма да се спирам. Уважаеми колеги от Коалиция за България, от ДПС, от „Атака” и от Синята коалиция, от РЗС и независимите народни представители, призовавам ви да забравим за партийния билет и да подкрепим актуализирания бюджет на правителството, защото в условията на икономическа криза всички трябва да дадем своя дял за спасяването на държавата. Не е време сега за политически дивиденти. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, народният представител Борис Грозданов получава поздравления от финансовия министър Симеон Дянков.)

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Какво е посланието, което носи този законопроект? Какво точно управляващите искат да кажат с тези предложения на хората? Прочитът на Коалиция за България е следният: липса на желание да се с правите с негативните последици от кризата върху социално слабите и уязвимите групи. Този законопроект е тотална абдикация от вашите ангажименти като управляващи пред хората на труда, безработните, семействата с деца, пенсионерите, хората с увреждания и получателите на социални помощи. Този законопроект на практика няма да подобри с нищо техния живот, няма да доведе до повишаване на доходите им, нито ще им осигури по-висока социална закрила. Вашите действия са действия на отчаянието. Вие ни предлагате един нов бюджет лишен от амбицията да подпомогне тези, които днес са в най-голяма нужда. Първо, в предложения от вас проект на нов бюджет по никакъв начин не личи, че към бюджета на Министерството на труда и социалната политика ще бъдат насочени допълнителни средства. Разходите на министерството са непроменени, което е 25% по-малко в сравнение с 2009 г. Какво означава това? Около 20 000 по-малко работни места по Националния план за действие по заетостта за 2010 г., около 20 000 социално слаби лица няма да получат никаква социална помощ, около 150 000 лица с трайни увреждания няма да получат интеграционните си добавки. Ще лишите 6000 деца с трайни увреждания от дължимата им по закон добавка в размер на 70% от минималната работна заплата. Над 300 000 семейства с деца няма да получат никаква материална подкрепа. Второ, под предлог, че правите структурни реформи, за да спестите пари, вие тихомълком ще ограничите достъпа на българските граждани до техните социални права. Вече са налице фрапиращи примери. За да получат месечните си социални помощи безработните лица вече ще трябва да работят 14 дни на половин работен ден и ако не го направят, ще загубят правото си на социално подпомагане. Всъщност това е вашата скрита идея. Въвеждайки тези изисквания, вие ще принудите безработните лица да се откажат от правото си да получават месечни социални помощи. Трето, в мотивите към законопроекта е записано, че са предвидени допълнителни 142 млн. лв. за дейности по социално подпомагане. Това е чудесно, но къде се намират тези пари в бюджета на Министерството на труда и социалната политика? Четвърто, дори и тези 142 милиона да са там някъде, то мислите ли изобщо, че те биха били достатъчни, за да постигнете някакъв положителен ефект за социално слабите и рисковите групи? Защото към края на първото тримесечие вече са изхарчени близо 40% от средствата за активна политика на пазара на труда, над 30 % от разходите за социално подпомагане, близо 50% за разходите за целеви енергийни помощи, около 30% от разходите за семейни помощи, над 30% от разходите за интеграция на хора с увреждания. Нали разбирате, че ако тази тенденция се запази, то недостигът по бюджета на министерството ще надхвърли 300 млн. лв. в края на годината? Затова, уважаеми госпожи и господа народни представители от управляващото мнозинство, искам да се обърна специално към вас – ако сега приемете този актуализиран бюджет, вие ще задълбочите негативните социални последици от кризата, ще обречете на материална нищета в най-тежките зимни месеци десетки хиляди безработни, социално слаби, семейства с деца, пенсионери и хора с увреждания. Вие ще узаконите тяхното страдание. Пето, съкратихте бюджета за активна политика на пазара на труда три пъти, а преди месец решихте да добавите 10 млн. лв., но и с тези 10 млн. лв. няма да постигнете нищо, а просто ще удължите онези трудови договори за субсидирана заетост, които изтичат в средата на годината. Шесто, госпожи и господа от управляващото мнозинство, в този актуализиран бюджет не се споменава и думичка за увеличаване на пенсии, на вдовишки добавки и така наречените добавки за старост. Много бързо се отметнахте от предизборните си обещания. 2010 г. ще се запомни като първата година от провежданата пенсионна реформа, през която няма да има никакво увеличение на пенсиите за над 2 милиона пенсионери. Седмо, в предложения актуализиран бюджет няма нищо и за семействата с деца. Вече разбрахме, че увеличение на семейните добавки няма да има, но кажете къде са 40 млн. евро по проект „Социално включване”, финансиран от Световната банка? Нали щяхте да строите детски градини, да се развиват социални услуги, а децата в риск да бъдат интегрирани в образователната система? Защо не виждаме никакъв знак, че тези пари ще бъдат усвоени и ще бъдат насочени по предназначение? Със сигурност няма и да видим, поне не и до края на следващата година, защото с лека ръка закрихте Социално инвестиционния фонд, вперили поглед в онези 40 млн. евро по проект. Направихте всичко възможно, за да забавите старта на проекта, но и всичко необходимо, за да съсредоточите цялата власт при разпределението на тези средства във ваши ръце. В заключение – предложеният от вас актуализиран бюджет няма да донесе никаква позитивна промяна в живота на социално слабите и рисковите групи. Това е документ, зад който не стоят политики в подкрепа на хората в нужда. Това е израз на вашата управленска немощ в социалната сфера. Вие за пореден път доказахте, че не знаете какви са проблемите на обикновените хора, нито пък имате нужните качества да ги решите. Това е тъжната истина, господа управляващи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разискваме проекта за актуализация на бюджета за 2010 г. в условия на разрастващи се протести на тютюнопроизводители, което би трябвало да притеснява всички ни, надявам се и управляващите. За съжаление вместо да предложат еднозначно решение на проблема, което би снело незабавно напрежението, а оттам и спряло протестите, се продължава политика на задълбочаване на неяснотите от гледна точка най-малкото на крайния срок за изплащане на премиите. Това поражда напрежение и изкарва хиляди на протест. Разбира се, обичайният заподозрян техен организатор е Движението за права и свободи. Движението за права и свободи подкрепя протестите, защото те са справедливи, но провокаторът, уважаеми госпожи и господа, провокаторът на протестите трябва да се търси другаде! Онова, което генерира огромно социално недоволство и провокира протестите, е, че решението се бави. Освен това тютюнопроизводителите непрекъснато чуват заклинания, в това число и преди малко от съпредседателя на Синята коалиция господин Мартин Димитров, че в крайна сметка премиите не трябва да се плащат, защото те били лош разход. И точно тези изказвания генерират социално напрежение, което прераства в бунтове. Това поддържа огъня на напрежението, а не Движението за права и свободи. Непрекъснатото бавене на крайното решение, обвързването на това решение с безкрайни условности, е в основата на протестните действия. Уважаеми господин вицепремиер, Политическа партия „ГЕРБ” декларира воля за изплащане на премиите. Ние оценяваме по достойнство този политически ангажимент, но за съжаление тази декларация все още не прераства в конкретно действие и в резултат за първи път от 14 години насам премиите не са изплатени най-късно до м. май. Винаги премиите са се получавали най-късно до м. май през последните 14 години. Вече сме втората половина на м. юни. Защо? Какво пречеше този въпрос да се реши още с основния Закон за бюджета, който днес изменяме?! Не е серозно да се оправдаваме с Брюксел. Знам какви реакции ще събудя сред колегите от ГЕРБ, но няма и не е имало пречки от страна на Брюксел за изплащането на премиите. Този въпрос можеше да се реши еднозначно още с приемането на Закона за държавния бюджет през месец декември 2009 г. И точно в тази връзка беше конкретното предложение на ДПС, отхвърлено от мнозинството. Според вас обаче е имало подобни пречки от Брюксел и вие сте успели да ги преодолеете. Аз днес питам: ако това е така, защо и в проекта за актуализация на бюджета отново не сте категорични? Сто и шестнадесетте милиона отново ги споменавате мимоходом в мотивите, без яснота кога най-късно ще стигнат до производителите, които са в разгара на новия сезон. Ние сме наясно с отговора на този въпрос. Нямам никакво намерение излишно да политизирам дебатите. Ще премина към най-острата част от изказването си с припомнянето (вие следите изявленията от лидерите на ДПС) - ние в продължение на три седмици на въпрос „Ще подкрепите ли проекта за актуализация на бюджета?”, включително и чрез ресорния заместник-председател господин Имамов отговаряхме: „Обсъждаме варианти за подкрепа, защото чувахме сигнали, че ще предложите еднозначно решение на проблема с премиите.” За съжаление обаче в обсъждания проект ние не виждаме еднозначно решение на този проблем. Виждаме споменаване в мотивите. Според нас този проблем трябва да се реши на отделен ред. И пак питам: „Защо не го правите?” И отговорът на въпроса, споделянето на отговора на въпроса няма да ви хареса, защото ще оголи същинските цели на политиката ви. През декември миналата година при гласуването на бюджета прехвърлихте решението на проблема в полето не на компетенциите, а на личната политическа воля на премиера. Сега при актуализацията правите същото – отказвате упорито да запишете на отделен ред тези 116 млн. лв., защото ако приемете предложението ни тези средства да бъдат записани на отделен ред, изпълнението на тази конкретна разпоредба от страна на Министерския съвет ще означава просто изпълнение на разпоредба на закона. Записването на тези 116 млн. лв. обаче към 1 млрд. 143 млн. лв. оперативен резерв на пряко разпореждане на министър-председателя ще означава, че не законодателната власт, а той собствено по своя воля да е решил проблема. Това означава схема, при която той в обкръжение на подходящи за целта министри да отиде в Кърджали, Гоце Делчев, къде ли не по Родопите и да каже: „Аз съм спасението, аз съм решението на проблема”. Тази схема няма да сработи. Ефектът „Deus ex machina” няма как да се получи поради следната причина.

Кой ефект? Кой ефект?

Тютюнопроизводителите не гледат на тези 116 млн. лв. като на подаяние, господин Мартин Димитров. Те не ги възприемат и като помощи за социално слаби лица. Те имат самочувствието на хора, положили огромен труд и от чийто труд в хазната под най-различни форми са постъпили достатъчно средства. И тези 116 млн. лв. им се полагат като заслужено признание за много тежкия труд. Необходимо е да се разбие митът за премиите като за подаяние – първо. Второ, че премирането на производителите е лош разход, който осигурява едва ли не социален разкош на производителите. Нека чуем какво ни казва езикът на числата. Таблото е с десноцентристки адресат, защото преценихме, че, по разбираеми причини, колегите отляво няма да се нуждаят от тази аргументация, пък либералите от ДПС са съавтори на материала. Бързам да направя уговорката, защото паметта ни задължава да го кажем – адресат на това табло не е и господин Костов, защото в периода 1997-2001 г., когато в страната имаше криза, много по-страшна от сегашната, той не си позволи да забави плащанията на дължимите суми на производителите, нито дори на премиите, колкото и символични да бяха те. Но определено адресат на тези числа е господин Мартин Димитров, който не спря да се упражнява в политически модернизъм и в модерно икономическо мислене на гърба на нещастните тютюнопроизводители. Аз, разбира се, се надявам господин Костов също така да не си е променил позицията по този въпрос. Уважаеми колеги, виждате, че митът, че премиите осигуряват кой знае какъв разкош, далеч не отговаря на истината. Те дори не покриват стандартите за бедност. Два са приходоизточниците на тютюнопроизводителите – изкупна цена и премия. За база сме взели произведени 800 кг, защото толкова ориенталски тютюни може да произведе едно семейство от двама осигурени. Изкупната цена за 2009 г. беше 4,69 лв., премията – 4,19. Общо доходи 7104 лв., с 60% нормативно признати разходи, и социални и здравни осигуровки на едно лице 202 лв., общо 405 или 4447 лв. на семейство, което прави около 190 лв. на работещ. Това е онова, което се осигурява ...

Да, завършвам. Искам да Ви кажа, господин председател, и ще моля, защото имаме 8 минути допълнително време.

Ако не се осигурят премиите, тютюнопроизводителят ще трябва да вземе назаем 266 лв., за да плати социалните и здравните си осигуровки. Ето това е безспорното заключение, което лъсва от това табло. Оставям на вас да прецените дали можете да си позволите такава политика.

Уважаеми господин председателстващ, колеги, господа министри! Уважаеми господин Местан, уважавам високо Вашата загриженост за тютюнопроизводителите, но искам да Ви кажа, че Вашата загриженост е само на думи. Ще Ви кажа защо. Ако Вие реално имахте наистина загриженост да оправите този сектор, през тези години, докато давахте тази субсидия, щяхте да промените схемата на субсидиране, щяхте да приоритизирате целите на субсидията, която давате на тютюнопроизводителите, и щяхте да направите така, че сега тоя сектор да се води на принципа на свободната пазарна икономика, а не да зависи от тези премии, които сега трябва да дадем на тези производители. Самият техен труд да бъде рентабилен не с помощта на държавата. Но това щеше да промени вашите цели и вашата основна политика, а именно да манипулирате тези хора и да крадете от тях парите. Ще Ви кажа защо. За хората, които не знаят, в момента премията се дава въз основа на количество произведена суровина, която е предадена на фирмите по чл. 21 от Закона за тютюневите изделия, а именно фирмите–изкупвачи. По тази схема, първо, че се източва Фонд „Тютюн” и, второ, че се краде от самите тютюнопроизводители, които са ваш електорат. Вие много добре знаете това. Ако давахте досега субсидията, въз основа на даден референтен период, директно на тютюнопроизводителите, нямаше да можете да манипулирате тези хора. Сега тези цифри нямаше да са актуални и въобще нямаше да има нужда от това платно, и хората щяха да печелят, благодарение на своя труд. Но вие правите това, за да може да има постоянно социално напрежение, да държите и манипулирате хората и да се възползвате по всякакъв начин. Благодаря ви. (Шум, ръкопляскания и възгласи в ГЕРБ: „Браво! Браво! Браво!”.)

Уважаеми госпожи и господа, господин вицепремиер! Тринадесет минути и деветнадесет секунди продължи изказването на господин Лютви Местан. Това беше важен политически акт. То не беше изказване за актуализацията на бюджета, то имаше друг прицел, друга цел. Господин Местан започна тази тенденция на изказване и цялата тази политика още м. ноември. Тогава остана неразбираемо. Ние от „Атака” и във в. „Атака” предупредихме за какво ще става дума в близките месеци, пък и години. ДПС е останало на няколко последни убежища на защита и отбрана и едно от тях е въпросът с тютюнопроизводителите. Вие много често издавате, господин Местан, нещата. Още тогава, м. ноември, казахте, че ще има бунтове и те станаха един-два месеца по-късно. Те продължават и сега. Така че хайде да не превръщаме обсъждането на проблемите на тютюнопроизводителите, каквото се опитвате Вие да направите. Това е рекет от ваша страна. На тази тема ще се връщаме много пъти и ще се упражняваме. Явно е и тук управляващите трябва да са наясно, че ще има ескалация на исканията, колкото и да се решава проблемът. Защото, господин Местан и всички вие от ДПС, за вас като че ли проблемите на България са само тези – на тютюнопроизводителите. Да, те са важни, но тези проблеми са решени в актуализацията на бюджета и Вие много добре го знаете. Сега се опитвате да създадете ексцес и искате да кажете и да покажете, че проблемите не са решени и като че ли вие пледирате и вие сте тези, които ще решите проблемите. И с вас, и без вас проблемите на тютюнопроизводителите ще бъдат решени. Затова бъдете спокойни и не спекулирайте с това. Казвали сме Ви го много пъти.

Уважаеми господин Местан, искам да Ви благодаря, че във Вашето изказване декларирахте и признахте това, че политическа партия ГЕРБ има волята да реши въпроса на тютюнопроизводителите с промяната на Закона за държавния бюджет, като е декларирала, че в резерва за „Непредвидени и неотложни разходи” 116 милиона са именно за изплащане на премиите на тютюнопроизводителите. Аз много съжалявам за това, че, независимо от това, Вие го признахте, направихте едно дълго и сложно изказване, единствената цел, надявам се, на което е да искате гаранции за изплащането на тези премии чрез бюджета. Искам обаче да Ви припомня изискванията на Закона за устройство на държавния бюджет, както и многогодишната практика в предходни парламенти как сумите, записвани в Закона за държавния бюджет за неотложни разходи, се разписват по конкретни пера с постановление на Министерския съвет. Това и сега ще се случи, защото такъв е редът по закон. От тази трибуна аз искам да Ви кажа, че, първо, за спокойствието на тютюнопроизводителите, за гаранция на тези хора ние ще инициираме специално, между първо и второ четене, тази сума да бъде записана на отделен ред (весело оживление и ръкопляскания в ДПС) и се надявам, че, отнемайки по този начин вашия аргумент да не подкрепите бюджета, ще видя вашите гласове за подкрепа на Закона за изменение на държавния бюджет за 2010 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря. Благодаря и на госпожа Менда Стоянова. Няма да се казвам Местан, ако не кажа, че това, което чувам днес, ако прерасне в конкретно политическо действие и прерасне във вот от ваша страна – ще е удовлетворително, но го няма в проекта за първо четене. Затова ние още днес ще внесем в деловодството на Народното събрание предложение на отделен ред да бъдат записани 116 милиона за пряко премиране за сметка на намаляване със 116 милиона на оперативния резерв на премиера и да бъде упоменат срок от две седмици, в който тези средства да бъдат изплатени. (Шум, възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Ето това е решението на проблема! В това отношение, ако си стиснем ръцете, ще видите, че ако имате идентично предложение, Парламентарната група на ДПС няма да се свени да гласува за подобно предложение на политическа партия ГЕРБ. Именно това означава конструктивната опозиция, защото, скъпи приятели, до днес нищо не сте направили да поставите на пазарни основи този отрасъл. Онова, което направихте е в лилаво (показва на таблото), означава четири пъти увеличена социална тежест и за първи път налог върху скромните доходи на тютюнопроизводителите, с което тези 190 лв. на човек, дори с осигурените премии като доход, вече падна на 95,50 лв. – 95,54 лв., за да бъда по-коректен. Вие ми кажете: как се живее с 95,54 лв. на месец?! Това са дебатите днес, а не грубото политизиране, което господин Шопов си позволи в репликата си, и затова на него няма да му отговарям. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз не знам защо господин Лютви Местан не отговори на своя млад колега Георги Андонов. Всъщност това беше тежкият въпрос към Вас, а не другото, което чухте. Аз в този дебат няма да влизам. Най-важната политическа причина Синята коалиция да подкрепи актуализацията е да бъде запазена стабилността на правителството, на малцинството в условия на икономическа криза, защото има криза и каквато и да е дестабилизация на политическата ни структура на правителството, ще бъде сериозен негатив. Едновременно искам да кажа на всички, които проявяват интерес и задават въпроси, че Синята коалиция по никакъв начин не е участвала в намирането на решението на тази актуализация. Ние не сме консултирани, не сме вземали отношение, не са търсени нашите позиции, по който и да е въпрос. Тоест това е бюджет на политическа партия ГЕРБ и на нейното правителството. (Реплика от ДПС.) Има две причини, които са безспорни и които отговарят на нашите политически идеи, встрани от основната политическа причина да подкрепим бюджета. Това е, че бяха запазени данъчните ставки. Правителството успява да удържи много трудна ситуация и да не повишава данъчните ставки, независимо от промяната на финансовите и икономическите условия в страната. Втората причина, е, че правителството спира неефективните проекти, които ние отдавна настояваме да бъдат спрени, като основен аргумент за икономия на правителствени разходи – говоря за АЕЦ “Белене” и Бургас-Александруполис. Ние от Синята коалиция си представяме в този момент, ако управляваше тройната коалиция, как и тези разходи щяха да бъдат записани в разходната част на бюджета? И това щеше да бъде наистина финансовият край на страната. В този смисъл тези неща отговарят на нашите виждания. Рискът за актуализацията, не мога да не кажа това пред народното представителство, е прекомерният дефицит в края на годината. Затова искам добре да бъдат чути думите на моя колега господин Мартин Димитров. Трябва да се направи всичко възможно да не се допусне прекомерен дефицит в изпълнението на бюджета, защото това ще доведе Международния валутен фонд и ще доведе процедура от страна на Европейската комисия за действия по отношение на българското правителство, които ще костват отнемане на суверенитета за правене на финансова политика от страна на българското правителство. Затова трябва да се направи всичко възможно. Добре е мнозинството да чуе тези предупреждения още сега, за да направи наистина всичко възможно да не допусне прекомерен дефицит. Ако трябва, всички да носят лична отговорност. Аз тук имам едни разчети, в които не искам изобщо да влизам, тъй като те са достатъчно притеснителни. Ние сме ги споделили на няколкото срещи, които имахме с екипа на правителството. За 2010 г. ние настояваме за следните неща: Първо, да бъдат съкратени всички неефективни административни, включително териториални структури. Да бъдат реформирани всички министерства и ведомства. Господин вицепремиер, идея нямате какво има в тези министерства – научни институти, научно-приложна дейност, какво ли няма. Няма политика, няма анализ, няма решение, няма смелост, няма кураж – има всичко останало. Българската администрация – централната, последните осем години е обраснала от излишни институции и институции, които имат статут, какъвто те не трябва да имат. Тя е обраснала с администрация, която ние настояваме да бъде ревизирана, да бъде реформирана и това да започне веднага, защото в противен случай следващата година ние ще влезем с още по-тежки проблеми за изпълнението на бюджета от тези, които има в момента. Не трябва да се правят никакви изключения, независимо как се нарича ведомството – дали се нарича МВР, дали се нарича Министерство на труда и социалната политика, дали се нарича Министерство на отбраната. Нека да си прочетат, да видят какво съдържат вътре в собствените си упражнения по бюджета, да видят колко разпоредители с бюджетни средства имат, за да разберат точно какво говорим. Второ, ние настояваме да се направят промени в Устройствения закон за бюджета, да се премине към изчисляване и отчитане на бюджета по методиката на Евростат, и да не се допусне неконтролиран растеж на задълженията на министерствата, общините и болниците. Защото, ако това не се направи, ние предупредихме и тук ще го кажем и от трибуната, големите рискове за страни с валутен борд са, че те се пробиват през бюджетите на общините, през бюджетите, които не се контролират от централната администрация. Ние предлагаме да се предвидят законови промени за засилване събираемостта на приходите от Национална агенция за приходи и агенция „Митници” като се увеличи облагането на оборотите и доходите реализирани на вътрешния пазар. Защото това показва анализът на събираемостта. Събираемостта върви, когато има голям внос, когато се облага вносът. Вътрешният пазар не се облага по начина по който трябва това нещо да става. Да се предложат мерки за стимулиране на вътрешните и чуждестранните инвеститори, за да се спре процесът на декапитализация, който започва в условията на криза. Ние предлагаме и настояваме да се представят актуализирани изчисления за изпълнението на консолидираната фискална програма, и които заедно с мерките за ограничаване на дефицита да не допускат прекомерен дефицит, тоест да остане в рамките на 3%. Повтарям още един път, потретвам това настояване, което е позиция на Синята коалиция. Освен това ние настояваме да бъдат представени промените в бюджетите на Националната здравноосигурителна каса. Трябва да се променят тези бюджети, и евентуално да се види дали няма да се наложи актуализация на бюджета на Националния осигурителен институт. Защото и двата бюджета заплашват да не съберат планираните приходи, а те не са намерили промени в тази актуализация, което ще наложи да се увеличи бюджетната субсидия от централния републикански бюджет. Освен това, ние настояваме да се завишат с 54 млн. лв. заложените разходи за лекарства и за лечебна и диагностична дейност на Министерството на здравеопазването. Работата е там, че това съкращение от 160 млн. лв., което се предлага в момента, ще засегне по непоправим начин разходите, които се правят от министерството за лекарства и за лечебна и диагностична дейност, и ще доведат до много по-големи разходи в края на годината, ако се опитаме да направим тази икономия. И накрая, във връзка с преодоляването на бюджетната криза през 2011 г., ще бъде целесъобразно между първо и второ четене министърът на финансите, вицепремиерът господин Симеон Дянков да предостави бюджетната макрорамка за следващата година, за 2011 г., в която да не бъдат променяни тежестта на данъчното облагане. Според мен могат да бъдат променени и пренастроени данъците, но тежестта не трябва да бъде променяна, и да бъде постигнат широко балансиран бюджет през следващата година. Защото, в противен случай, страната наистина ще загуби своята самостоятелност на финансова политика. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. „Ред, законност и справедливост” няма да подкрепи актуализацията на бюджета, защото ако досегашният бюджет беше бюджетът на „малката постна пица”, може би гарнирана с „малка топла биричка”, след актуализацията ще имаме бюджет на „сухия хляб” и на „голата вода”. Когато взимахме нашето политическо решение в „Ред, законност и справедливост” – да не подкрепим актуализацията, си зададохме няколко въпроса. Единият – какво е реалното положение в момента в бюджетната сфера и изобщо във финансово-икономическата сфера на страната. Вторият въпрос беше – кое доведе до настоящата ситуация? И третият, разбира се, е какъв е изходът от нея? Всъщност след актуализацията на бюджета, който не се съмняваме, че мнозинството ще подкрепи, ние ще имаме един прокризисен бюджет. Един бюджет, който ще създава нови проблеми и ще задълбочава старите, но няма да ги решава. Защото има голяма опасност, ако продължаваме с тези темпове, до края на годината да ликвидираме фискалния резерв и да посегнем на валутния резерв, който е в размер на 23 млрд. лв., от които около 7 млрд. лв. са обезпеченията на копюрите и монетите в обръщение. Останалото са депозити на фирми и граждани. Това означава, дами и господа, че е напълно възможно към Коледа тази година, гражданите вместо да си купуват коледни подаръци, да се наложи да плащат сметката на сегашното, но и на предишното управление, тоест възможна е една нова Жанвиденова зима. Това е не просто хипотеза. Причините да стигнем до тази ситуация се коренят в предишното управление, и за това трябва всички да си даваме ясна сметка. Защото икономическата криза се зададе още през лятото на 2008 г., господин Орешарски, и още през есента на 2008 г. Вие разполагахте със съответните статистически данни, които вече документираха кризата. Обаче бюджетът за 2009 г., за миналата година, последният бюджет на тройната коалиция, предвиди ли адекватни рестрикции? Мисля, че не ги предвиди. И тройната коалиция приложи стратегията на щрауса. А тройната коалиция, припомням, някой да не би да е забравил, защото имаме много къса памет – това бяха БСП, ДПС, господин Местан, ако сте тук в залата, и НДСВ, които в момента подлайват извънпарламентарно. Действително вие се опитахте да хитрувате, но на гърба на българския народ, защото на пясъка се оказаха не политическите задни части на тройната коалиция, а на ГЕРБ. Това е самата истина и трябва да си го признаем. Тук идва отговорността на настоящото управление, защото струва ми се, че те не просто се оставиха да бъдат излъгани от тройната коалиция, но не бяха адекватни на ситуацията, не оцениха реалните икономически тенденции. И затова, колеги от ГЕРБ, не успяхте да съставите и някакъв бюджет, който да не се налага да бъде актуализиран на петия месец. А може би се подведохте и по увереността на господин Бойко Борисов, че той е по-силен от всичко на този свят, включително от финансово-икономическата криза. Той лично се ангажира да наблюдава финансовия сектор, когато се правеше бюджетът. Само че къде е той, господин Дянков? Защо го няма в момента тук?

Защото е в Брюксел.

А защо е в Брюксел?

Защото има среща на премиерите.

А това по-важно ли е от бюджета на страната?

Плюс 10 секунди, които ми отнехте. Какво може да се направи оттук нататък? Трябва да се прави реформа и затова ние не се съгласяваме с Мартин Димитров и Иван Костов, които казват: ще подкрепим на първо четене, но имаме забележки. Защото това е най-важното политическо гласуване в парламента, уважаеми колеги! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И сега ще се види кой е в опозиция и кой е в управлението. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер, министри, уважаеми колеги! Няма да скрия от вас, че моето изказване беше провокирано от изказването на председателя на Комисията по труда и социалната политика в парламента. Бих искала да очертая важните моменти, които са заложени в Закона за държавния бюджет, в неговата актуализация, защото иначе ще останете с един горчив привкус и може би няма да разберете точно какво е заложено в тази актуализация. В тази тежка ситуация при предвидени ограничения на нелихвените разходи по бюджетите на всички министерства и ведомства с до 20% Министерството на труда и социалната политика запазва утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. размери на нелихвените разходи. В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. не се предвижда промяна на трансферите за държавното обществено осигуряване. В бюджетния кредит за разходи са предвидени средства в размер на допълнителни 142 млн. лв. за дейностите по социалното подпомагане. С тези допълнителни средства ще могат да се запазят придобитите индивидуални права по закон, като предвиденото разпределение на тези 142 млн. лв. е както следва: 73 млн. лв. за изплащане на помощи за деца и семейства по Закона за семейните помощи за деца; 51 млн. лв. за изпълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания; 17 млн. лв. за социални помощи по Закона за социално подпомагане. Колеги, за никого не е тайна, че Европа е в икономическа криза. За съжаление трябва да отбележим, че излизането от тази криза става по-бавно от предвидените темпове. За първите месеци на 2010 г. 14 европейски държави вече са направили актуализация на своите бюджети. В 12 от тези 14 държави се е прибягнало до намаляването или на работни заплати, или на пенсии, а в някои държави и на заплатите, и на пенсиите. В 11 от тези 14 държави се е наложило покачването на някои данъци. С настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. тежестта на мерките за ограничаване на разходите няма да удари социалната сфера. С настоящия законопроект се гарантира именно запазването на достигнатите размери на работните заплати на заетите в бюджетния сектор. С настоящия законопроект се запазва равнището на пенсиите. С настоящия законопроект се запазват социалните плащания, тоест държавата ще спази своите социални отговорности към най-уязвимите слоеве от обществото. От друга страна, със законопроекта не се променя действащата данъчно осигурителна политика в страната. Тоест не се вдигат данъците, не се вдигат и осигурителните вноски, с което се избягва натоварването както на бизнеса, така и на домакинствата в условията на финансово-икономическа криза. Затова, уважаеми колеги, всички аргументи, които изложих дотук, създават категорично основание да подкрепим предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, аз ще ви говоря за средата, в която трябва да работят българските общини. Затова и за тези параметри на тази среда, за която говори и финансовият министър и твърдението, което той направи, че увеличението на износа на България с 19% за първите четири месеца на тази година в сравнение с миналите, е вследствие на добрата работа на правителството би било вярно, ако същото това българско правителство и господин Дянков определят световните борсови цени на основните видове материали. Защото коректното е да се отбележи, че за същия период цената на цинка, оловото, петрола и черните метали са нараснали между 25 и 60%. Когато говорим за вътрешната среда, за това как трябва да се развива България, аз смятам, че отговорност на правителството е не интересът на потребителите в Америка и в света, а как българските потребители могат да живеят най-добре. Това е основната задача на българското правителство и съм сигурен, че господин Дянков съзнава тази своя отговорност. Когато говорим за общините трябва да отбележим още един факт, върху който трябва да се замислим. Защо българската държава не може да си събере своите данъци и такси и предлага днес изменение и намаление на годишния план с 11%, а в същото време българските общини събират по план своите местни данъци и такси? Тук възниква въпросът: морално ли е, солидарно ли е тогава държавата да намалява трансферите към българските общини? Защото българските общини работят в една много тежка обстановка и трябва да отбележим какви са фактите. Намаляват местните приходи 2009 към 2008 г. с над 264 милиона, увеличават се просрочените задължения на общините с 200 милиона. В същия момент обслужват същия обем местни услуги с 273 милиона по-малко за миналата година 2009 спрямо 2008. С бюджета за 2010 г. ние наложихме още по-големи рестрикции върху българските общини. Намалихме два пъти размера на капиталовите разходи, наложихме им забраната да използват парите от продажби за друго, освен за инвестиционни цели, отпадна програмата за общините в структурен дефицит, наложихме задължението да съфинансират с нарастваща скала от 5-8-12% от 2010 до 2012 г. европейските проекти и премахнахме компенсаторния механизъм на Фонда ФЛАГ. До какво ще доведе всичко това, уважаеми колеги народни представители, което правим? Това ще доведе с намалението, което се предвижда в първия вариант на актуализациите, внесен днес, да намалим 25% от дейностите на общините за останалите седем месеца, а това означава да ударим най-слабите – онкоболните, защото онкодиспансерите в страната ще бъдат затруднени; да ударим училищното здравеопазване; да ударим младите семейства, защото те няма да ползват в пълен обем детските ясли. Трябва да знаем, че привидно справедливият принцип на намаляване с 15% на всички разходи на общините всъщност влияе различно на българските общини, защото в 50% от тях изравнителната субсидия, която им даваме, е по-голяма от техните собствени приходи, а за 27% това е подавляващата част от местния бюджет. Трябва да си даваме сметка, че резултатът от това ще бъде увеличаване на структурния им дефицит от 350 на 700 милиона, намаляване на възможността да прилагат публичните услуги, префинансиране от малкото ограничени местни средства към тези услуги и категоричният резултат ще бъде, че те няма да могат да работят по европейските проекти. Преди малко господин Данчев беше тук и това трябва много да го интересува, защото българските общини са основният бенефициент по европейските програми. Затова нашето задължение днес е, когато подкрепяме този проект за изменение на Закона за държавния бюджет без значение дали ще го наричаме „наш” или „не наш”, както заяви господин Костов, защото в крайна сметка подкрепата означава ангажимент с числата в този бюджет. Нашето предложение към всички вас е да не намаляваме нито с един лев субсидията за българските общини, още повече аз имам предложение към финансовия министър. Господин финансов министър, намалете с онези 12 евро на 1000 къса допълнителен акциз, Ваша лична амбиция, за да може тези 138 милиона да бъдат компенсирани само в разликата на три месеца оттук нататък. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! В тази ревизия на бюджета има два големи успеха. Първият успех е, че не вдигаме никакви данъци, нито социални осигуровки. Това помага на бизнеса, това помага на домакинствата. По този начин най-лесно и бързо България ще излезе от кризата. Второ, не се намаляват пенсии, не се намалят заплати. А напротив, в този бюджет е предвидено да се увеличат някои от социалните разплащания, така че най-бедните слоеве на българското население да могат по най-лесен начин да излязат от кризата. Ако България беше единствената държава, която ревизираше бюджета си през тази година, можеше доста да дебатираме защо това е необходимо. До днес обаче 16 други държави от Европейския съюз вече са ревизирали бюджетите си. Само през последния месец Германия, Испания, Италия, Румъния, Гърция и Холандия са ревизирали бюджетите си, а до края на месеца предстои ревизии във Великобритания, Чехия. Новото правителство в Словакия също е изразило такава готовност в началото на следващия месец. С други думи икономическата и финансовата криза, която започна по време на тройната коалиция, която не направи нищо, за да изкара България от нея, вилнее из Европа. Несигурността от началото на тази година се усили след проблемите в Гърция и в някои други страни от Европа. И сега е така. Затова всяко правителство в Европа, което води отговорна фискална, финансова и икономическа политика, е принудено да ревизира бюджета си за тази година. От тази гледна точка ние не сме сами. Ние обаче това го бяхме предвидили и още през месец декември, когато приемахме бюджета за 2010 г., в сегашния закон бяхме написали, че около 15 юни ще влезем с ревизия на бюджета. Ние днес изпълняваме това наше обещание. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Дянков! Използвам правото си на отрицателен вот, за да Ви разкажа една притча с голяма тревога и голямо безпокойство, господин Дянков, за това, което предлагате на парламента и на цяла България като актуализация на бюджета. Много се притеснявам, че това, което предлагате, е като в тази притча, в която се разказва как пътували в една лодка и в един момент в нея се проявява пробойна. Лодката започнала да се пълни с вода - започнали да умуват как да изхвърлят водата, за да спасят лодката, и измислили да направят дупка на лодката - нова дупка, за да изхвърлят водата. Голямото притеснение на всички, смятам, в залата - тайно и явно, а и в България е, че Вие отваряте нова дупка. Добре е да помислите върху тази притча и да мислите за доброто на България. (Смях, викове и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Дянков! На Вас Ви е весело, а на българите – тъжно. Това е резултатът от управлението днес – когато със 120 гласа, с вашите подкрепящи ви партньора от „Атака” и Синята коалиция, постигнахте този бюджет, който беше внесен от кабинета. Сто и двадесет гласа! От ГЕРБ гласуваха 94 души за това. Може би другите са избрали по-вярната позиция! (Смях от ГЕРБ.) Ние гласувахме „против”, защото пропагандните ви тези за сравнение с Гърция никак не издържат, когато се сравнят изходните позиции, при които вие приехте хазната на държавата – позиции, с които допреди няколко месеца се хвалехте, сякаш Вие сте ги донесли от Вашингтон. Гласувахме „против”, защото рязането на бюджета е несправедливо. Рязането на бюджета единствено оставя НСО, за да може министър-председателят да обикаля още по-обилно из държавата и да ползва държавния транспорт. А в същото време процентите на общините, процентите за детски градини, процентите за домашния социален патронаж в общините, процентите за здравеопазване са в друга пропорция! Защото вашата политика е несправедлива политика и тежестите от кризата ги разпределя несправедливо. Защото след като Конституционният съд ви поряза в искането без публичност и без разписани политики от парламента да харчите парите, сега заделяте огромен ресурс, зад който да застане министър-председателят, който днес отсъстваше от тази зала, и да казва: „Аз дадох пари за тютюнопроизводители! Аз дадох пари за земеделски производители! Аз дадох!”. Всичко това противоречи на принципите и на парламентаризма, и на правовата държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33 и предлага следната редакция: „§ 33. В чл. 58, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм с национално значение, както и на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост;” 2. В т. 2 думите „средните специални спортни” се заменят със „спортните”. 3. Точка 10 се изменя така: „10. програма за развитие на спорта за високи постижения”.”

Предложение от народните представители Борислав Стоянов, Димитър Карбов, Любомир Владимиров за създаване на нов § 33а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага създаването на нов § 33а, който става § 34 със следната редакция: „§ 34. В чл. 59, ал. 2 след думите „спортни организации” се поставя запетая и се добавя „спортни училища”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 35, и предлага следната редакция: „§ 35. В чл. 59а се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „Министерството на физическото възпитание и спорта”. 2. В т. 1 думите „Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „Министерството на физическото възпитание и спорта”. 3. Точка 2 се изменя така: „2. подпомагане изграждането, модернизацията, рехабилитацията и поддържането на спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм с национално значение, както и на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост;” 4. В т. 6 след думите „награждаване на” се добавя „високоразрядни спортисти” и се поставя запетая. 5. В т. 7 съюзът „и” се заменя със запетая и след думата „ветерани” се добавя „и треньори”. 6. Създават се точки 11-15: „11. финансиране на дейности по програма за олимпийска подготовка; 12. финансиране на дейности по програма за развитие на спорта за високи постижения; 13. финансиране на дейности, свързани с медицинския и допинговия контрол; 14. подпомагане на научноизследователската и приложната дейност в областта на физическото възпитание и спорта; 15. подпомагане на подготовката и провеждането на световни и европейски първенства, на които домакин е Република България.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 36, и предлага следната редакция: „§ 36. В чл. 59б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „Министерството на физическото възпитание и спорта”. 2. В ал. 2: а) в т. 3 след думата „игри” се добавя „и в аналогични първенства и игри за хора с увреждания”; б) точка 4 се изменя така: „4. изграждане, възстановяване и управление на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм с национално значение, както и на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост;”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 39, и предлага следната редакция: „§ 39. В чл. 64г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министъра на физическото възпитание и порта”. 2. В ал. 2 думите „Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „Министерството на физическото възпитание и спорта”. 3. Създава се ал. 3: „(3) При поискване специализираните държавни и общински контролни органи предоставят на Министерството на физическото възпитание и спорта информация за осъществявания от тях контрол върху спортните организации и тяхната дейност.”

По § 39 има предложение на народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 40, и предлага следната редакция: „§ 40. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Нарушенията се установяват с актове на специализираните контролни органи на Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на физическото възпитание и спорта и Антидопинговия център.” 2. В ал. 2 след думата „орган” се добавя „по ал. 1”, а думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”. 3. В ал. 4 думите „Държавна агенция за младежта и спорта” се заменят с „Министерството на физическото възпитание и спорта.”.

По § 40 и § 41 комисията подкрепя текста на вносителя и съответно ги преномерира в § 41 и § 42.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 42, който става § 43 и предлага следната редакция: „§ 43. Член 69 се изменя така: „Чл. 69. (1) На спортна федерация или на национална спортна организация, която извършва спортна дейност без лицензи, се налага имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (2) На спортен клуб, който извършва спортна дейност, без да членува в лицензирана спортна организация, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.”

По § 43 има предложение на народните представители Тошев, Димов и Стоилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 44 и предлага следната редакция: „§ 44. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 23, 24, 25, 26 и 27 се отменят. 2. Създава се т. 33: „33. „Високоразряден спортист” е спортист, който е постигнал високи спортни резултати в европейски и световни първенства и олимпийски игри.”

По § 44 има предложение на народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 44 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 45 и предлага следната редакция: „§ 45. В останалите текстове на закона думите „председателят на Държавната агенция за младежта и спорта”, „председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” и „Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят съответно с „министърът на физическото възпитание и спорта”, „министъра на физическото възпитание и спорта”, „Министерството на физическото възпитание и спорта”.”

„Преходни и заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

По § 46 и 47 комисията подкрепя текстовете на вносителя.

По § 48 има предложение на народните представители Тошев, Димов и Стоилов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валентина Богданова – по § 48, т. 1, буква „а”, ал. 6 „в края на изречението изразът „колежи” се заменя с израза „по съответната специалност”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48 и предлага следната редакция: „§ 48. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 68: а) създава се нова ал. 6: „(6) По предложение на министъра на физическото възпитание и спорта и след решение на академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийските игри, световни и европейски първенства, извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а” и „б” ежегоден брой на приеманите студенти”; б) досегашната ал. 6 става ал. 7; в) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 1 и 4” се заменят с „ал. 1, 4 и 6”. 2. В чл. 73б, ал. 3 думите „председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министъра на физическото възпитание и спорта”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 49, 50 и 51.

Параграфи 52 и 53 - комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага съответните параграфи да отпаднат.

По § 54 има предложение от народния представител Валентина Богданова - § 54 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Тошев, Димов и Стоилов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стоянов, Карбов и Владимиров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54, който става § 52, и предлага следната редакция: „§ 52. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10: а) създава се нова ал. 7: „(7) Държавните спортни училища се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта. Общинските спортни училища се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на общинския съвет и след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта.” б) досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9: 2. В чл. 26а, ал. 3 думите „определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „определени с наредба на министъра на физическото възпитание и спорта съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката”. 3. В чл. 37: а) в ал. 3 думите „а за детските градини по чл. 10, ал. 3 – министърът на отбраната” се заменят с „на държавните спортни училища – министърът на физическото възпитание и спорта, и на детските градини по чл. 10, ал. 3 – министърът на отбраната”; б) в ал. 8 след думата „науката” се добавя „на директорите на държавните спортни училища – от министъра на физическото възпитание и спорта” и се поставя запетая.”