ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ)988 думи
Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Аз съм съгласна с министър Игнатов, че това е изключително важна материя и че тя си струва да бъде обсъждана в пленарната зала, включително и подкрепяна с приемането на законови текстове. Мисля, че дискусия по този проблем трябва да се случи.
Между другото, аз съм съгласна и с оценките, които бяха направени по съдържанието и действието на действащия сега Закон за насърчаване на научните изследвания. Той действително е правен очевидно бързо, правен е с добра воля, дал е рамката, чрез която да бъде създаден фонд „Научни изследвания” - това е добро, и е записал текстове, които отразяват добри виждания, но не е уредил механизмите, по които те да станат факт. Затова доработването на този закон, технологизирането, ако щете, на процеса, има смисъл.
Заедно с това обаче, ми се ще да кажа още нещо, което според мен ще определи моето отношение към този проект за закон. Има три същностни проблема, които си струва да бъдат гледани, обсъждани и работени между двете четения. Първият действително намери място в представянето на проекта от министър Игнатов. Вярно е, че през 2004 г. българската Стратегия за научни изследвания е трябвало да бъде факт. Такава няма и до момента. Вярно е, че в предишния парламент бяха положени много усилия такава стратегия да бъде изработена и готов вариант има. Аз много добре знам защо тя не беше приета, но мисля, че каузата не е изгубена.
Казвам това, защото и одитният доклад на Сметната палата, който беше направен, за работата на фонд „Научни изследвания” твърдеше, че няма как да бъде направена оценка, че средствата са изразходвани целесъобразно и ефективно, тъй като не са ясни приоритетите поради липса на такава стратегия.
Част от текстовете, които са предложени тук, препращат към тази стратегия. Аз отново ще се върна към една своя теза, която намирам за редна.
Господин министър, ние наистина първо трябваше да се справим със създаването на Стратегията за научни изследвания и след това да приемем инструмента за нейното изпълнение, тоест Закона за насърчаване на научните изследвания, дори и чрез неговите изменения, защото тя щеше да даде отговор на част от въпросите, които сега се пораждат и те няма как да не бъдат поставени.
Още повече, само една реплика – законът в своята форма, която сте предложили, предвижда тримесечен срок за изработване на правилник, но не предвижда никакъв срок за изработване и приемане на стратегията. Ако ние наистина твърдим, че този закон ще бъде действащ с текстовете му, които разчитат на изработена стратегия, приемането й също трябва да бъде част от Преходните и заключителни разпоредби, които тук се предлагат.
На второ място - проблемът за тези коментирани научноизследователски експериментални центрове, които ще бъдат създавани по действието на Закона за държавната администрация. Да, има такъв текст. Да, предполага подобни ангажименти на министрите и подобна възможност. Вярно е, че европейска е тенденцията да бъдат концентрирани ресурси, включително човешки, материални, финансови, за да бъде осъществявана такава дейност.
Но аз отново питам: добре, ако ние с вас наистина бяхме уредили приемането на стратегия, ако ни беше ясно какво е бъдещето на научните организации, кои са приоритетните проблеми, които могат да бъдат решавани чрез създаването на подобни центрове с временно или постоянно действие? Това е друг разговор.
Днес имаме оскъден финансов ресурс. Разчитането на европейски пари е друга работа, то може да бъде част от финансирането на тези проекти, но не единствено. Фонд „Научни изследвания” е с възможности до 7-8 милиона днес – неясно как ще работи утре. Как ние ще разпределяме средствата между действащите научни организации и университетите, които тази година имат нула лева за научноизследователска дейност и може би малко повече догодина, и тези експериментални центрове, които ще концентрират в себе си големи ресурси? И това е ли е виждане само и единствено на министъра на образованието, както и да се нарича той?
Този отговор докато не бъде даден с технологията на този закон, извинявайте, реакциите „за” и „против” на една група университети, които естествено имат интерес и той трябва да бъде поощрен, и на другите, които не го виждат, и няма как той да бъде стимулиран, ще останат.
И на трето място, вижте, аз твърдя, че контролът върху изразходването на средствата от Фонд „Научни изследвания” трябва да бъде факт. Правилни са и твърденията на колегите, че не е достатъчен само авторитетът, ресурсът, добрата воля, амбицията на министъра на образованието, който и да е той, който според записа в закона трябва лично да анализира и контролира дейността на Фонд „Научни изследвания”.
Колеги, винаги съм твърдяла и мисля, че това е добра практика - анализът трябва да бъде дело на оторизирана общност. И тук има научен съвет за научни изследвания, който подпомага министъра при провеждане на държавната политика, но той няма ангажимента да анализира, той няма ангажимента да свърши този тип експертна работа, която би трябвало да му бъде вменена със запис в закона, а не предложена като спомагателна, помощна, ако щете, консултантска дейност от страна на министъра, при условие че този орган се урежда със създаването на закон. Убедена съм, че този разговор ще го продължим между двете четения.
Поисках думата обаче, за да кажа - не смятам, че този закон създава проблеми, но истината е, че той не решава проблеми, той не урежда инструментариум. Той залага добри тези и аз съм готова да ги подкрепя от сърце, само че изреченията, които тук вкарваме, са достойно присъстващи в една политическа програма, политическа или предизборна платформа, даже в една стратегия, но те не са организационен механизъм, който урежда действие. Друг е въпросът, че насърчаването и стимулирането на научните изследвания все пак няма как да бяга от насърчаването и стимулирането на българските учени. Мисля, че един по-сериозен инструментариум тук би си струвало да бъде поощрен.
В този смисъл ние ще се въздържим от подкрепата на този проект на първо четене, но искрено ще разчитам, че между двете четения, доколкото е възможно, част от текстовете могат да получат своя конкретен прочит. Опасявам се, че философията на подготовката му обаче не дава особена надежда за това. Благодаря.