ПРЕЗИДЕНТ РУМЕН РАДЕВ1735 думи
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаеми народни представители, скъпи сънародници!
Използвам конституционното си правомощие да отправя обръщение към народа и Народното събрание в началото на настоящата сесия.
Началото на всяка парламентарна сесия е заредено с надежда и повишени очаквания, както, надявам се, и Вие сте заредени с енергия за отговорни решения и действия след пълноценна почивка.
Надявам се също, че среднощното бдение пред екраните на тези от Вас, които са следили невероятната победа на Григор Димитров, да повлияе на работоспособността днес единствено в положителна посока.
Както спомена и Председателят на Народното събрание, очертава се тежка и натоварена сесия. Предстои приемането на редица закони, най-важният от които – държавният бюджет, и местни избори. В същото време не трябва да пропускаме и факта, че в страната са натрупани и проблеми, чието решаване не само е неотложно, но изисква да се взрем в един по-далечен хоризонт.
Няма да влизам в детайли за ситуацията в страната. Моята позиция е известна, но наред с обсъждането на редица икономически и всякакви статистически показатели не трябва да пропускаме и факта, че България продължава да губи своето най-ценно богатство – хората, че голяма част от българските граждани се отчуждават от собствената си държава, че чезнат основните фактори за ефективно управление – прозрачност, отчетност и отговорност.
Всеизвестно е, че когато постепенно властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този тесен кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При такава формула няма развитие, няма сигурност и просперитет, а има бедност, корупция и неграмотност, затова е нужна промяна – промяна, която да засили гражданското участие и контрол върху управлението, да направи институциите по-прозрачни и отчетни, да разгърне инициативата на българските граждани и тяхното по-пълноценно участие в обществения живот.
Необходима ни е силна държава с ясни правила и ред, които работят за народа и се спазват от всички. Такава промяна не може да бъде дело на отделна личност, група хора или политическа партия и тук виждам водещата роля на българския парламент като централен държавен орган, изразител на волята на народа, като най-висока трибуна за дебати и решения, като орган, призван да контролира изпълнителната власт, защото каквито и икономически и социални спасителни модели да се прилагат, те няма да постигнат своята цел, както сме се убеждавали неведнъж, докато не се промени политическата среда и най-вече начинът на упражняване на властта в България. Ето затова виждам водещата роля на българския парламент и моите очаквания са за ускорен дебат по важни въпроси в това направление.
На първо място, не може да има ефективно управление на държавата, а оттам и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол върху изпълнителната власт.
Българското правителство е едно от малкото в Европейския съюз, което не следва управленска програма, която да е получила одобрението на парламента след публичен дебат. Би било рационално решение, ако наред със състава на Министерския съвет министър-председателят предлага за одобрение в Народното събрание и своята управленска програма. Отклоненията от тази програма също би следвало да се дебатират в парламента, както и правителството да представя ежегоден отчет за своята дейност пред Народното събрание. (Шум и реплики.)
Очевидно имаме необходимост и от разпоредба, която да задължава министър-председателят да се явява поне веднъж в месеца в парламентарната зала за отговор на общи въпроси по политиката на правителството. (Реплики.)
Отказът от блицконтрол според мен бе отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще бъде стъпка към добрите практики на парламентаризма, към неговите най-добри образци.
Напълно съм убеден и считам, че българският парламент трябва да пресече, и то още тази година, порочната практика на безконтролно харчене, на изкуствено създаван излишък без обосновка и без санкции на парламента. (Шум и реплики.) Такъв подход е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция. Надявам се, тук сте съгласни с мен.
Разбира се, всяко правителство трябва да има оперативната свобода да се разпорежда с бюджета, но тя трябва да бъде в ясно регламентирани рамки и парламентът е този, който определя тези рамки. Също така президентът няма никакви правомощия да се намесва в технологията на законотворческия процес, но, така и така ме каните, тук съм, ще споделя своето притеснение и тревожни тенденции.
Все повече закони се изменят кардинално с преходни и заключителни разпоредби, избягвайки общественото обсъждане и оценката за въздействие. По този начин това внася непредвидимост в законодателния процес и елиминира гражданското участие. Очакванията към българския парламент са за повече прозрачност и предвидимост и това ще бъде в полза и на гражданите, и на бизнеса, и най-вече ще повиши доверието в най-важната институция в страната.
Мисля, че отдавна е назрял и моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация. Стъпка в тази посока ще повиши и така необходимата гражданска активност по региони. В момента общините зависят от благоволението на правителството, което се реализира много често по неизвестни, а в повечето случаи тяснопартийни критерии, на което и да е правителство.
Също така мисля, че усъвършенстването на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление следва да бъде във фокуса на Народното събрание. Към момента Законът в този си вид не позволява ефективното прилагане на инструментите на пряката демокрация и затова следва да се обмисли разширяването на възможностите и облекчаването на условията за гражданското участие.
Упорито отклоняваната през годините тема за въвеждането на индивидуална конституционна жалба следва да бъде, според мен, внимателно обмислена, защото при един балансиран подход тя може да се превърне във важен инструмент за граждански контрол върху законодателни и управленски решения. Още повече – такава практика е приета в повечето европейски държави, и се подкрепя от Венецианската комисия.
Настоящата сесия е заредена и с надежда за внасяне на устойчивост в изборния процес. Машинното гласуване, като гарант за честността на изборите, следва да бъде осигурено, и то надеждно, в нормативно, техническо и експертно отношение. Според мен не само че трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, но при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност.
Трябва да вървим и по-нататък – за обмисляне на конституционни и законови промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от Европейския съюз, а защо не и в развити демокрации, като САЩ, Канада, Швейцария и така нататък, да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент, както е в болшинството развити страни, защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовната връзка с Родината – нещо, за което работят усилено и госпожа Йотова, и Вие, и българското правителство, но трябва тези хора да бъдат съпричастни с нашия обществено-политически живот.
Голяма част от тези хора са с високо образование и престижни професии и ако им се даде законовата възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях знания и опит в страни с много по-развити обществени, икономически и политически системи, ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в Родината. Това ще способства и нашите обществено-икономически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите членки и да се интегрираме по-пълноценно в Европейския съюз. Не може тези хора да внасят в България повече средства, отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не могат да участват в българската политика. Не е справедливо!
Необузданата корупция по високите етажи и ширещата се престъпност, особено в малките населени места, изискват законодателните и контролните функции на Народното събрание да се съсредоточат върху укрепването на върховенството на закона, гарантиране на физическата сигурност на българските граждани, неприкосновеността на тяхната собственост и очакваното от всички възмездие за престъпилите закона.
Много са и мерките, които трябва да бъдат предприети за справяне с бедността и демографската криза, за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. При определянето на приоритетните сред тях можем да се опрем на опита на държави, които бяха в критично състояние, а днес са водещи икономики, защото определиха образованието като абсолютен национален приоритет. И аз съм убеден, че образованието не само трябва да бъде приоритет в държавната политика, както се обявява и днес, но да бъде подкрепено с много по-решителни законови и финансови мерки, ако искаме да просперираме като нация в една изключително конкурентна среда.
Всичко това, разбира се, няма как да се случи, ако не създадем условия за ускорен икономически растеж – много над сегашния, за да започнем да догонваме откъсналите се далече напред източноевропейски държави.
Вярвам, че това е убеждение, което се споделя от всички, които работят за устойчивото развитие на България, трябва обаче да преодолеем драматичния срив в преките чуждестранни инвестиции и това няма да стане с целенасочен лов на един-двама стратегически инвеститора (реплики), а със справедлива, стабилна и предвидима нормативна среда, облекчена административна тежест, безкомпромисна борба с корупцията и ангажиране на държавата с качество на образованието, здравеопазването, инфраструктурата и електронните услуги.
Това изисква, разбира се, и добре координирана между институциите външна политика с конкретни, дългосрочни цели, подчинени на националния интерес. Тук искам да благодаря на председателите на комисии и на членове на групи за приятелство в българското Народно събрание, които се включиха в моите делови срещи с чужди държавни и правителствени ръководители.
Уважаеми народни представители, надявам се, че изложеното от мен ще предизвика не само емоции, но е и повод за размисъл, за дебати и за отговорни държавнически решения.
България трябва да се превърне в нормална европейска държава с върховенство на правото, с активно гражданско общество, с прозрачни, отчетни и отговорни институции, които да работят ефективно, и то в интерес на гражданите. Без тези фундаментални предпоставки няма да имаме сигурност, няма да имаме европейски доходи и качество на инфраструктурата и обществените услуги.
Мое лично убеждение е, че пътят към постигане на такава цел минава и през отправените от мен предложения. Тяхното претворяване в решения обаче е изцяло в отредените по Конституция правомощия на българския парламент.
Времето за промяна неумолимо изтича така, както изтичат навън младите и трудоспособни българи, така както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери, затова и моят призив е още сега, в тази парламентарна сесия, наред с всичко друго, да се концентрират и усилията за важни за бъдещето на страната решения. Ако това не се случи, или апатията ще продължи да опразва България, или улицата ще помете статуквото. (Шум и реплики.)
Българите очакват Вашите отговорни действия! Всеки, който работи не за лични, корпоративни или тяснопартийни интереси, а за благоденствието на българския народ, ще има съюзник в мое лице.
Желая Ви успех! (Ръкопляскания от „БСП за България“, единични ръкопляскания от ДПС.)