4 септември 2019 г.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаеми народни представители, скъпи сънародници! Използвам конституционното си правомощие да отправя обръщение към народа и Народното събрание в началото на настоящата сесия. Началото на всяка парламентарна сесия е заредено с надежда и повишени очаквания, както, надявам се, и Вие сте заредени с енергия за отговорни решения и действия след пълноценна почивка. Надявам се също, че среднощното бдение пред екраните на тези от Вас, които са следили невероятната победа на Григор Димитров, да повлияе на работоспособността днес единствено в положителна посока. Както спомена и Председателят на Народното събрание, очертава се тежка и натоварена сесия. Предстои приемането на редица закони, най-важният от които – държавният бюджет, и местни избори. В същото време не трябва да пропускаме и факта, че в страната са натрупани и проблеми, чието решаване не само е неотложно, но изисква да се взрем в един по-далечен хоризонт. Няма да влизам в детайли за ситуацията в страната. Моята позиция е известна, но наред с обсъждането на редица икономически и всякакви статистически показатели не трябва да пропускаме и факта, че България продължава да губи своето най-ценно богатство – хората, че голяма част от българските граждани се отчуждават от собствената си държава, че чезнат основните фактори за ефективно управление – прозрачност, отчетност и отговорност. Всеизвестно е, че когато постепенно властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този тесен кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При такава формула няма развитие, няма сигурност и просперитет, а има бедност, корупция и неграмотност, затова е нужна промяна – промяна, която да засили гражданското участие и контрол върху управлението, да направи институциите по-прозрачни и отчетни, да разгърне инициативата на българските граждани и тяхното по-пълноценно участие в обществения живот. Необходима ни е силна държава с ясни правила и ред, които работят за народа и се спазват от всички. Такава промяна не може да бъде дело на отделна личност, група хора или политическа партия и тук виждам водещата роля на българския парламент като централен държавен орган, изразител на волята на народа, като най-висока трибуна за дебати и решения, като орган, призван да контролира изпълнителната власт, защото каквито и икономически и социални спасителни модели да се прилагат, те няма да постигнат своята цел, както сме се убеждавали неведнъж, докато не се промени политическата среда и най-вече начинът на упражняване на властта в България. Ето затова виждам водещата роля на българския парламент и моите очаквания са за ускорен дебат по важни въпроси в това направление. На първо място, не може да има ефективно управление на държавата, а оттам и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Българското правителство е едно от малкото в Европейския съюз, което не следва управленска програма, която да е получила одобрението на парламента след публичен дебат. Би било рационално решение, ако наред със състава на Министерския съвет министър-председателят предлага за одобрение в Народното събрание и своята управленска програма. Отклоненията от тази програма също би следвало да се дебатират в парламента, както и правителството да представя ежегоден отчет за своята дейност пред Народното събрание. (Шум и реплики.) Очевидно имаме необходимост и от разпоредба, която да задължава министър-председателят да се явява поне веднъж в месеца в парламентарната зала за отговор на общи въпроси по политиката на правителството. (Реплики.) Отказът от блицконтрол според мен бе отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще бъде стъпка към добрите практики на парламентаризма, към неговите най-добри образци. Напълно съм убеден и считам, че българският парламент трябва да пресече, и то още тази година, порочната практика на безконтролно харчене, на изкуствено създаван излишък без обосновка и без санкции на парламента. (Шум и реплики.) Такъв подход е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция. Надявам се, тук сте съгласни с мен. Разбира се, всяко правителство трябва да има оперативната свобода да се разпорежда с бюджета, но тя трябва да бъде в ясно регламентирани рамки и парламентът е този, който определя тези рамки. Също така президентът няма никакви правомощия да се намесва в технологията на законотворческия процес, но, така и така ме каните, тук съм, ще споделя своето притеснение и тревожни тенденции. Все повече закони се изменят кардинално с преходни и заключителни разпоредби, избягвайки общественото обсъждане и оценката за въздействие. По този начин това внася непредвидимост в законодателния процес и елиминира гражданското участие. Очакванията към българския парламент са за повече прозрачност и предвидимост и това ще бъде в полза и на гражданите, и на бизнеса, и най-вече ще повиши доверието в най-важната институция в страната. Мисля, че отдавна е назрял и моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация. Стъпка в тази посока ще повиши и така необходимата гражданска активност по региони. В момента общините зависят от благоволението на правителството, което се реализира много често по неизвестни, а в повечето случаи тяснопартийни критерии, на което и да е правителство. Също така мисля, че усъвършенстването на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление следва да бъде във фокуса на Народното събрание. Към момента Законът в този си вид не позволява ефективното прилагане на инструментите на пряката демокрация и затова следва да се обмисли разширяването на възможностите и облекчаването на условията за гражданското участие. Упорито отклоняваната през годините тема за въвеждането на индивидуална конституционна жалба следва да бъде, според мен, внимателно обмислена, защото при един балансиран подход тя може да се превърне във важен инструмент за граждански контрол върху законодателни и управленски решения. Още повече – такава практика е приета в повечето европейски държави, и се подкрепя от Венецианската комисия. Настоящата сесия е заредена и с надежда за внасяне на устойчивост в изборния процес. Машинното гласуване, като гарант за честността на изборите, следва да бъде осигурено, и то надеждно, в нормативно, техническо и експертно отношение. Според мен не само че трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, но при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност. Трябва да вървим и по-нататък – за обмисляне на конституционни и законови промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от Европейския съюз, а защо не и в развити демокрации, като САЩ, Канада, Швейцария и така нататък, да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент, както е в болшинството развити страни, защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовната връзка с Родината – нещо, за което работят усилено и госпожа Йотова, и Вие, и българското правителство, но трябва тези хора да бъдат съпричастни с нашия обществено-политически живот. Голяма част от тези хора са с високо образование и престижни професии и ако им се даде законовата възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях знания и опит в страни с много по-развити обществени, икономически и политически системи, ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в Родината. Това ще способства и нашите обществено-икономически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите членки и да се интегрираме по-пълноценно в Европейския съюз. Не може тези хора да внасят в България повече средства, отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не могат да участват в българската политика. Не е справедливо! Необузданата корупция по високите етажи и ширещата се престъпност, особено в малките населени места, изискват законодателните и контролните функции на Народното събрание да се съсредоточат върху укрепването на върховенството на закона, гарантиране на физическата сигурност на българските граждани, неприкосновеността на тяхната собственост и очакваното от всички възмездие за престъпилите закона. Много са и мерките, които трябва да бъдат предприети за справяне с бедността и демографската криза, за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. При определянето на приоритетните сред тях можем да се опрем на опита на държави, които бяха в критично състояние, а днес са водещи икономики, защото определиха образованието като абсолютен национален приоритет. И аз съм убеден, че образованието не само трябва да бъде приоритет в държавната политика, както се обявява и днес, но да бъде подкрепено с много по-решителни законови и финансови мерки, ако искаме да просперираме като нация в една изключително конкурентна среда. Всичко това, разбира се, няма как да се случи, ако не създадем условия за ускорен икономически растеж – много над сегашния, за да започнем да догонваме откъсналите се далече напред източноевропейски държави. Вярвам, че това е убеждение, което се споделя от всички, които работят за устойчивото развитие на България, трябва обаче да преодолеем драматичния срив в преките чуждестранни инвестиции и това няма да стане с целенасочен лов на един-двама стратегически инвеститора (реплики), а със справедлива, стабилна и предвидима нормативна среда, облекчена административна тежест, безкомпромисна борба с корупцията и ангажиране на държавата с качество на образованието, здравеопазването, инфраструктурата и електронните услуги. Това изисква, разбира се, и добре координирана между институциите външна политика с конкретни, дългосрочни цели, подчинени на националния интерес. Тук искам да благодаря на председателите на комисии и на членове на групи за приятелство в българското Народно събрание, които се включиха в моите делови срещи с чужди държавни и правителствени ръководители. Уважаеми народни представители, надявам се, че изложеното от мен ще предизвика не само емоции, но е и повод за размисъл, за дебати и за отговорни държавнически решения. България трябва да се превърне в нормална европейска държава с върховенство на правото, с активно гражданско общество, с прозрачни, отчетни и отговорни институции, които да работят ефективно, и то в интерес на гражданите. Без тези фундаментални предпоставки няма да имаме сигурност, няма да имаме европейски доходи и качество на инфраструктурата и обществените услуги. Мое лично убеждение е, че пътят към постигане на такава цел минава и през отправените от мен предложения. Тяхното претворяване в решения обаче е изцяло в отредените по Конституция правомощия на българския парламент. Времето за промяна неумолимо изтича така, както изтичат навън младите и трудоспособни българи, така както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери, затова и моят призив е още сега, в тази парламентарна сесия, наред с всичко друго, да се концентрират и усилията за важни за бъдещето на страната решения. Ако това не се случи, или апатията ще продължи да опразва България, или улицата ще помете статуквото. (Шум и реплики.) Българите очакват Вашите отговорни действия! Всеки, който работи не за лични, корпоративни или тяснопартийни интереси, а за благоденствието на българския народ, ще има съюзник в мое лице. Желая Ви успех! (Ръкопляскания от „БСП за България“, единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не знам дали е коректно да се обърна към президента, който току-що ни напусна, но все пак първите ми думи, естествено, ще бъдат отправени към него. За нас беше знаменателно, че в Осмата сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание бяхме уважени от присъствието на президентската институция. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Смятаме, че това можеше да бъде добър знак за диалог между институциите в България и за едно начало на утвърждаване на техния авторитет. (Президентът Румен Радев заема мястото си на балкона до вицепрезидента Илияна Йотова.) В тази зала ние се кълнем да спазваме законите и Конституцията на страната. В Конституцията е написано, че всеки народен представител представлява не само своите избиратели, но представлява всички български граждани. В същата тази Конституция в чл. 92 е написано, че президентът е олицетворение на единството на нацията. За съжаление, ние днес отново видяхме очертаване на разделителни линии – разделителни линии между тези, които са издигнали президента, и изказвания в полза на определени политически сили. Ние сме готови на диалог и винаги сме го заявявали. Но този диалог трябва да започне с честно и почтено отношение и отстраняване на дефицитите на прозрачност – тези, които отбелязва президентът не само в правителството, в парламента, но и в самата президентска институция, защото, за съжаление, и там имаме много примери на непрозрачно изпълнение на функциите на президентството. Ние винаги сме смятали, че президентството би следвало да се запознае с Програмата за коалиционно управление на това правителство, която е публична и която стриктно следваме и изпълняваме. Съжалявам, че днес установихме, че няма такова познание, но разчитам, че ще информираме по надлежен ред президентството за това кои от приоритетите ни са реализирани вече и кои предстоят да бъдат изпълнени в следващите две години. Аз наистина приемам голяма част от проблемите в изказването на президента, които бяха заложени като приоритети за следващите ни години управление, и в моето изказване съм заложила на тези приоритети. Но това, което искам да определя, е, че тази разделителна линия отново оставя два милиона български граждани, които са гласували за това коалиционно управление, извън пределите на интереса на президентската институция. Все пак президентството има още две години. Разчитам на политическия опит на госпожа Йотова, за да може да се намерят разумните решения, които да помогнат на този президент да остане в историята на президентската институция не като президента, който е бил най-негативен, който е отправял най-много заплахи за обществения мир (шум и реплики от „БСП за България“), като президента, който е девалвирал институцията „вето“ (ръкопляскания от ГЕРБ), а именно като президент – олицетворение на единството на нацията. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предстои ни динамична сесия. В тази сесия парламентарната група на ГЕРБ ще продължи да изпълнява стриктно ангажиментите, които бяха поети към българските граждани в началото на настоящия управленски мандат. Съзнаваме, че в следващите два месеца страната ще бъде в ситуация на предизборна кампания, което със сигурност ще даде отражение на работата на парламента. Въпреки важността на предстоящите избори за местна власт нашият призив е да не превръщаме парламента в поле за предизборна пропаганда, с което да подменяме основната му функция – да създава закони и да представлява българските граждани. Новата парламентарна сесия, която до голяма степен ще бъде белязана от местните избори, ще бъде предизвикателство за всички нас, но ще бъде и възможност да покажем високо ниво на политическа култура, защото освен всекидневните задачи, свързани със законодателството и парламентарния контрол, всички ние заедно и поотделно имаме задължението да съхраняваме доверието в демократичния процес и парламентаризма. Надявам се, че осъзнаваме, че ниското доверие в парламента не е проблем само на управляващите или на опозицията, това е проблем на демокрацията и на всички нас. Затова ще призова за конструктивна и ефективна работа, с която заедно да се опитаме да възстановим доверието в Народното събрание и останалите институции, от които зависи демократичното развитие на страната. По време на предстоящата сесия предстои да бъде приет Законът за държавния бюджет, който ще очертае политическата рамка на 2020 г. За народните представители от ГЕРБ основни приоритети на този бюджет ще бъдат образованието, отбраната и сигурността, икономическият растеж, който да позволи чувствително увеличаване на доходите на максимално широк кръг български граждани. Затова ще продължим политиката на несимволично увеличаване на учителските заплати. Този наш ангажимент ще остане неотменим до края на мандата на настоящото управление, защото знаем, че в съвременния свят сферата на образованието е основополагаща за всяко едно общество. Реформите и настоящата работа в сферата на образованието ще дадат своите плодове след години. Дали тези плодове ще бъдат добри или лоши, ще зависи не само от политиката, която провежда настоящото мнозинство, но и от нивото на приемственост, което ще демонстрират различни парламентарни мнозинства и правителства в дългосрочен план. Затова призоваваме колегите от опозицията да участват конструктивно в работата на парламента и по тази тема. Убедена съм, че заедно ще постигнем много по-добри резултати, които ще гарантират успеха на поколения български деца. Извеждането на образованието като основен приоритет на управлението е и част от желанието ни за бързо развитие на българската икономика. Само чрез по-високо ниво на високотехнологично производство и икономическо развитие можем да увеличим чувствително доходите на българските граждани – и на работещите, и на пенсионерите. Затова няма да променим линията на икономическа политика, която цели подобряване на бизнес средата, поддържане на ниски данъчни ставки, активно търсене на стратегически инвеститори, които да се доверят на възможностите, които предоставя българската икономика. Заедно със стимулите за бизнеса ще продължим провеждането на социална политика, която да помага на хората в нужда. За нас борбата с бедността не е свързана с рестрикции към бизнеса, а напротив – само чрез развит и проспериращ бизнес можем да гарантираме, че всеки нуждаещ се ще получи помощ от обществото и държавата. И занапред финансовата стабилност ще бъде сред основните приоритети на икономическата политика, защото тя е съществен фактор при привличането на стратегически инвеститори. За съжаление, през миналата сесия на парламента не успяхме да постигнем високо ниво на съгласие по важна и основополагаща тема, каквато е модернизацията на Българската армия. Липсата на консенсус обаче няма да ни разколебае да продължим в тази посока, защото е важно след 30 години, в които армията и въоръжението бяха пренебрегвани, тяхната модернизация да бъде осъществена. След ангажимента за модернизация на военновъздушните сили, който поехме и изпълнихме, ще продължим с модернизацията на сухопътните войски и военноморските сили. Надяваме се, че в процеса на работа ще успеем да постигнем по-висока степен на съгласие както в рамките на парламента, така и между различните институции. Правим това, защото гарантирането на националната сигурност е от жизнено важно значение за всички български граждани. Това е незаобиколимо условие и за икономическото развитие, и за развитието на българското общество в дългосрочен план. Уважаеми народни представители, продължаваме да бъдем убедени, че политическата стабилност, чийто гарант е управляващото мнозинство, е основният фактор за развитието на страната и спокойствието на хората. Затова ГЕРБ ще продължи да спазва ангажиментите си в рамките на коалиционното управление, ще продължим да се вслушваме в гласа на хората, защото този глас е единственият ни ориентир в сложната и понякога изкуствено истеризирана политическа среда. Осъзнаваме, че най-голямата отговорност за управлението на страната пада върху нас и ще продължим да се стараем да носим този товар последователно и разумно. Няма да се поддадем на провокации. Ще отговорим на всеки опит за конфронтация с разумни решения и последователна политика, защото за нас властта не е самоцел, а възможност да работим за страната си и за нейните граждани. Ние не обещаваме да разрушаваме системи и да правим пробиви. Точно обратното – нашият основен ангажимент към българското общество ще продължи да бъде изграждането на съвременна, единна и просперираща България. Това изграждане няма да се случи нито с революции, нито с прокарването на остри разделителни линии в обществото. В тази връзка държа да поздравя лидера на БСП госпожа Корнелия Нинова, която преди няколко дни заяви, че агресивният подход в политиката е непродуктивен. Ние сме наясно с този факт от създаването си като политическа формация и това е основната причина да печелим и съхраняваме доверието на мнозинството от българските граждани. Ако това изявление на госпожа Нинова е протегната ръка за разбирателство по основните приоритети пред страната, ние сме готови да я поемем и да работим заедно за успеха на родината ни. Надявам се, че през настоящата сесия парламентът ще бъде място за дебат на идеи за по-добър живот в България, а не поле за междуличностна конфронтация и генератор на обществено напрежение. Желая Ви успех и Бог да пази България! (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ, ОП и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Президент, госпожо Вицепрезидент, добре дошли! Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи българи! Започва един интересен, наситен с политически събития парламентарен сезон. От нас – събраните в тази зала, зависи да го направим пълноценен и резултатен. Нашият принос – на парламентарната група на „БСП за България“, за такава резултатност ще дадем основно по пет въпроса. Не са измислени в партийната ни централа, продиктувани са от реалния живот и от проблемите на хората, и те са: икономика, социална политика – включвам в нея здравеопазване, образование, доходи и неравенства, върховенство на закона и справедливост, фискална политика и местно самоуправление. Икономика. Уважаеми колеги, продължава клишето, че държавата е лош стопанин, че пазарът ще регулира всички отношения, макар че светът и Европа отдавна разбраха, че това е грешка, че това създаде монополи, даде сила на големите, уби малките и средните предприятия и заличава средната класа. Нашите предложения конкретно ще бъдат за роля на държавата в икономиката, така че включително чрез данъчни стимули да помогнем на малките и средните предприятия, на семейните фирми и на средната класа. Ще внесем обещания от нас Закон за държавните предприятия – те могат да бъдат управлявани добре. Често говорим за инвестиции. Преките чужди инвестиции са изключително важна част за развитието на икономиката, но все по малко чуваме да се говори за производство. Основният гръбнак на всяка национална икономика е националното производство. Нашето внимание ще бъде съсредоточено там – помощ за производство на български стоки и български услуги, за които България има потенциал, има кадри, има и пазари. Много специалисти – световни и европейски, започват да намекват, че се задава икономическа криза. Нашата икономика не е подготвена за това. Един от основните стълбове за преодоляване на такава криза, за посрещане на такава криза е потреблението, а то може да се стимулира с увеличаване на доходите. Ето защо вторият акцент на нашето внимание е социалната политика, но в частност увеличаване на доходите не само като икономически механизъм, а като много тежък социален проблем. През лятото статистиката обяви 90 нови милионери и близо 2 милиона българи под прага на бедност – неравенството е огромно. И тук нашата основна теза е връщане на ролята на държавата. Държавата може да помогне не само увеличавайки заплатите в държавния сектор, тя може да помогне чрез данъчна политика и преразпределение на брутния вътрешен продукт. Ще видите, ще получите нашето предложение в тази посока: преизчисляване на пенсиите, намаляване на ДДС на лекарства и на основни храни, помощ на младите семейства за отглеждане на деца и така нататък. Трето, върховенство на закона. Разбираме и абсолютно споделяме принципа за разделение на властите и за това, че държавата не бива да се меси в независимата съдебна власт. Държавата има своята роля и тук да създаде такива правила, че тази власт да функционира пълноценно и да се унищожи чувството за несправедливост у българския народ. Ето защо ние ще внесем закон, който налага съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата. Знам, че ще има много остри дебати за избор на главен прокурор. Нашата позиция е: върховенство на закона, а не на личността; върховенство на правилата, а не на едноличните решения. Нашата задача е не да избираме главен прокурор – не е наша работа, нашата е да създадем такива правила, че съдебната система да функционира пълноценно. Предстои избор отново на председател на КПКОНПИ, дойде време да си дадем сметка – ако искате този разговор на разбирателство, че моделът, който измислихме за борба с престъпността по високите етажи на властта с тази форма на КПКОНПИ, не работи. Докарахме го до там, че самият председател на КПКОНПИ да бъде обект на разследване за престъпление. Ще внесем отново нашето предложение за друг модел на орган за борба с престъпността. Предстои избор на двамата европейски прокурори. Никой дума не казва за това по какви правила ще бъдат избрани те. Тук е мястото те да се определят. Ще имате и това наше предложение, а вече имате на банките нашето предложение за промяна в НПК за отпадане на бързото производство в случаи на тежки телесни повреди и убийство. Госпожо Председател, апелирам възможно най-бързо да гледаме този закон без оглед на партията, която го е внесла. Тук има национално съгласие за възмездие върху онези, които по този начин погазват закона и причиняват това на други български граждани. Фискална политика. И тук основният ни акцент са държавата и институциите. Уважаеми колеги, абсолютно сбъркан модел за провеждане на фискална политика! И тук президентът е прав, и Вие го знаете, защото сме го говорили многократно в залата – парите на българските данъкоплатци не се харчат по установения от държавата ред през бюджета. Харчат се еднолично за партийни цели и за групови интереси в държавата. Затова ще видите нашите позиции, не за пръв път ги казвам, по Закона за публичните финанси и ще имате конституционна жалба в Конституционния съд за неспазване и за раздаване на парите на българските данъкоплатци с постановление на Министерския съвет, извън рамките на парламента и на бюджета. Допускаме, че това ще се засили като порочна практика с наближаването на местните избори: джипът, държавният бюджет в багажника и раздаването през прозореца за партийни цели и за избори на подходящи кметове. Ще получите институционална позиция как това да се промени и наистина да влезем в нормални рамки на правене на фискална политика. Следващият ни акцент е местното самоуправление и местната власт – идват избори, но и не само за това. И тук държавата избяга от своите отговорности, като прехвърли на общините постоянни задължения без финансиране и им казва: „Вдигайте данъци и се оправяйте!“ Нашите предложения в рамките на бюджета и в рамките на промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация ще бъдат за оставане на част от данъците на разположение на жителите на общините, комуналните услуги да се извършват от общински предприятия, а не да се дават на концесии, специална грижа към общинските болници и общинските училища. Ще развием цялото си предложение за нов здравен модел в държавата, в частност – на общинските и държавните болници. Нека дебатът за местно самоуправление и местна власт бъде съдържателен в посока на промяна на съществуващия модел на управление. И не приемайте това като заяждане или използване на парламентарната трибуна за партийна изгода в местните избори – става въпрос за принципи, за сбъркан модел, който изисква високо съгласие за неговата промяна, ако наистина мислим за общините и за гражданите. Позволете, извън големите приоритети на „БСП за България“, да обърна внимание на две събития от вчера, които изглеждат като една съществена промяна във външната политика на България, обвързано с въпроса: парламентарна република ли сме, или еднолична премиерска? Имам въпроси към господин Борисов, уважаеми колеги управляващи. Кой колективен орган в държавата – парламентът или Министерският съвет, реши, че един от малкото приоритети, около който сме се обединили всички – години наред, редица правителства, влизането ни в Шенген, вече не е приоритет? Кой го реши? И основателна ли е темата, която постави президентът, тук, в институциите, да се върнат решенията, а не еднолично един човек вчера да смени външнополитическия курс на България. Защо? Защото, ако влезем в Шенген, ще дойдат 150 бежанци от Гърция. Това е несериозно! В най-голямата криза на бежанския поток всички ние искахме да влизаме в Шенген. Сега, когато няма такова нещо, изведнъж решихме – не искаме в Шенген! Защо? Защото не ни пускат, а не ни пускат, защото направихте много грешки, защото има корупция, защото има пробив в системите за сигурност, защото създадохте опасност за европейската сигурност, не само за българската. (Реплики.) Защо да не си го кажем това? И понеже не смеете да признаете тази грешка, решавате, че трябва да извадите България от нейния европейски път и от пътя ѝ към Шенген. Тоест той решава, а не Вие, но очаквам Вашата реакция, ако наистина сте отговорни политици и призовахте да имаме поне няколко приоритета, около които всички да се обединим. Уважаеми колеги, бих искала да обобщя с няколко думи философията на нашата политика през тази сесия, а и не само, защото тя е последователна години наред и вярвам, че ще бъде така. Всичко, което Ви изложих, тъй като няма време, ограничени сме във времето, не мога да говоря в подробности за всички политики – и за образование, и здравеопазване, ще обобщя така: нашата политика е насочена към това да върнем държавата в онези нейни функции през институциите, през възможните модерни европейски политики, а не чрез държавна помощ и така нататък. Да я върнем там, където ѝ е мястото. Големият проблем на всички ни е чувството на българските граждани, независимо за кого са гласували – за Вас, за нас, че държавата отсъства. Чуйте ги! Бизнесът по повод вдигане на тока: „Няма държава!“; медицинските сестри по повод заплатите и здравеопазването: „Няма държава!“; хората в село Сотиря: „Няма държава!“. Това е, което обобщава, това е за нас предизвикателството и политиката, която ще следваме не само в тази сесия, а и по принцип: ролята на държавата и връщането на нейните функции в услуга на гражданите. Ако имаме разум, ще постигнем резултат. Аз го пожелавам на всички. Колеги, успешна сесия! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В обръщението си президентът очерта много от проблемите на българското общество, но най-важното е, че то е добро начало за възстановяване на диалога между институциите. Прав сте, господин Президент, че българските граждани с двойно гражданство нямат право да бъдат избирани. Но има нещо повече – те са лишени от конституционното си право да гласуват и по тази тема само „Движението за права и свободи“ води битки за възстановяване на тези конституционни права. И още – прав сте за това, че България се нуждае от програма за ускорено, догонващо икономическо развитие. И по тази тема пак „Движението за права и свободи“ настоява за диалог за определяне на националните приоритети. Днес откриваме есенната сесия за 2019 г. на Четиридесет и четвъртото народно събрание – година, наситена с важни политически процеси, на прага на важни за цялото общество избори. Предстоящите процеси вещаят стратегически решения за бъдещето на всяко населено място, за всяка община, за цялата страна, региона и Европа, защото се очертава важна битка за стратегии, за бъдещото развитие на страната, за подобряване на живота на всеки български гражданин. За това са нужни политически програми и платформи, нужна е визия в дългосрочен аспект, политически решения с отговорност за националната сигурност, мира и демокрацията. Преди два дни отбелязахме 80 години от началото на Втората световна война – най-кървавият конфликт в човешката история, най-зловещият военен сблъсък, отнел живота на близо 60 милиона души и нанесъл непоправими щети на човешкото съзнание, променил неблагоприятно милиони човешки съдби. Подобни дати ни напомнят колко е важно от уроците на историята да се извличат правилно поуките и колко е важно да спрем популизма, да се противопоставим на разделението, ксенофобията и омразата. Предстоящият период е добър повод да преценим доколко се справяме с тази задача. Изборната риторика е тази, която по най-добър начин разкрива същността на своите носители. Често, когато капацитетът не предоставя добри възможности, на дневен ред са агресията, ксенофобията и омразата. И не на последно място, основна теза е: „Защо да не е опонентът“, вместо да се представи собствената визия за развитие. Още преди една година предупредихме: държавността е в колапс, управлението е нефункционално и неработещо, експертността се явява антоним на всяко управленско решение, войната – политическа, междуинституционална и вътрешноинституционална, изцежда и остатъците от разум в правенето на управленска политика. Това трябва да спре, защото не е толкова важно, че така не може да се управлява, а това, че подобен тип управление създава проблеми пред страната и не решава проблемите на гражданите, а напротив – задълбочава ги. Непостоянството, непоследователността, антисистемността, липсата на визия и наложената тенденция на омраза на всички към всичко прави неизбежна нова и икономическа, и политическа криза. Предизборната кампания е добър повод да спрем инерциалния ход надолу, да издигнем качествени кандидати, които имат капацитета и волята да създадат условия за развитие на общините и като цяло да подобрят качеството на живот на българските граждани; кандидати, които знаят, че властта служи да се решават проблемите на хората; да се подобри животът на хората и да се осигури сигурност в утрешния ден. Крайно време е всички да осъзнаят, че е необходима национална икономика и че без икономически растеж е невъзможна европейската интеграция. През последните месеци срещите с избиратели, симпатизанти и граждани ни убедиха, че една партия може да има по-голяма тежест, отколкото нейната членска маса предполага. Влиянието няма нищо общо с популизма и празните обещания, а с ежедневна работа на партията с кадрите, работа по регионите и решаването на проблемите на хората, когато експерти с разбиране, мотивирани хора, формулират стратегически цели и чертаят тактическите ходове за тяхното постигане, за да станат тези цели по-скоро реалност. А това няма нищо общо нито с празните обещания, нито с гръмкото националистическо патриотарство. Българското общество очаква икономически растеж, гарантирани социални услуги и европейско качество на живот. Непрекъснато трябва да напомняме, че всеки орган трябва да изпълнява отговорно своите правомощия и да стои на висотата на своите отговорности. Пред нас, народните представители, неотменно стои задачата за качествено законодателство, което трайно да урежда обществените отношения и да гарантира правова и социална държава. За управляващата партия е важно да осъзнае, че страната се нуждае от програма за ускорено догонващо икономическо развитие. Фокусирането в междупартийни и междуинституционални битки, отклоняването на вниманието от истинските проблеми на държавата и на гражданите няма как да спре усещането за безвремие и хаос в държавата. Нека предстоящите избори са арена за битка между програми и платформи, за визия за развитие и икономически растеж, за условия за чужди инвестиции, но и за създаване на възможности за реализиране на бизнес проектите на българските граждани, за да се гарантира висок и устойчив растеж. Ние и като народни представители, и като политици трябва да създаваме условия органите и институциите да работят нормално, по правилата, да провокираме нов тип мащабно мислене и да реализираме такива инвестиционни политики в контекста на актуалните европейски реалности, че да гарантираме икономически растеж и европейско качество на живот, заетост и нови работни места, качествено образование, социална справедливост, стабилност и сигурност на гражданите. Необходимо е такова икономическо догонващо развитие, което би осигурило намаляване на трупащото се социално напрежение в страната. Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми накрая да поздравя всички с новата сесия на Народното събрание и да пожелая ползотворна работа! Призовавам всички да работим за честни и демократични избори в името на развитието на общините и създаване на условия за растеж и качествено по-високо ново ниво на стандарт на живот. Придържане към европейските ценности и следване на европейските модели означава без популизъм, без екстремизъм, а повече демокрация и толерантност, и повече сигурност (реплики от ГЕРБ), а това гарантира и по-добро бъдеще за нас и нашите деца. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изпратихме само преди месец един политически сезон, който беше много драматичен, наситен с парламентарен бойкот, избори за Европарламент, опит за дестабилизиране на управлението и съответно предизвикване на предсрочни избори. Заявките в началото на този показват, че ще е не по-малко интересен и драматичен, тъй като е естествено местните избори да повишат градуса и политическата активност на политическите играчи – всеки в опит било да легитимира областта, която консумира, било да поиска нова такава. Надяваме се обаче и ние на отговорно поведение от политическите сили. Ние, от „Обединени патриоти“, не изпитваме такъв драматизъм, тръгвайки към тях. Смятаме, че наистина това е част от демокрацията, част от начина, по който местните общности ще решат своето бъдеще за следващите четири години. В това отношение призоваваме всички все пак да мислят за държавността, да мислят с уважение за институциите и да говорят с уважение за институциите и за политическите си опоненти, защото всъщност обществото е до голяма степен такова, каквото го правим ние със собственото си поведение. Не е важно какво е управлението и кой управлява. Важно е то какво прави, какво провежда като политика. В това отношение искам да спомена също, че настоящото управление беше избрано включително с нашите гласове, гласовете на „Обединени патриоти“, с една програма, която то следва. Разбира се, доколко я следва и доколко я изпълнява, е тема, която трябва да се дискутира постоянно. Поне за нас, в началото на тази последна третина, можем да кажем, от мандата на управлението, е крайно време да се направи една системна ревизия на постигнатото и на неизпълненото, защото всички отчитаме позитивните неща: ръста на доходите, за който ние, „Обединени патриоти“, най-много държахме, което е онова средство, което ще задържи хората тук, в България. Всъщност това е най-мощната демографска мярка, която да спре колапса. Не можем да говорим без съживяване на икономиката и ръст на доходите за връщане на нашите сънародници, заминали зад граница, или на задържане на останалите млади хора тук. Трябва да добавим, разбира се, и един приличен икономически растеж, който бихме желали, както всички останали, да бъде по-голям. Отстояването на суверенитета и националните интереси за нас също се случва по време на това управление. Повишаването на отбранителните способности, усилията в посока чрез инфраструктура да се решат проблемите на най-изоставащите райони в България, какъвто е Северна България, отпушването на автомагистрала „Хемус“, на автомагистрала Русе – Велико Търново, пътя Видин – Ботевград – това са неща, които ще дадат нов шанс за изостаналите райони и ние сме доволни, че тези наистина изключително важни части от Програмата за управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ се случват. Не бива да крием обаче, че има проблеми – тежкото положение примерно на държавната енергетика, високата цена на тока за свободния пазар, непрозрачното раздаване на дялове от студения резерв, заявките, които бяха направени от най-високо ниво за неутрална въглеродна енергетика до 2030 г., които заплашват с фалит всички български ТЕЦ-ове, удара по българското животновъдство. Не бива да забравяме, че преди две години в тази зала ние, от „Обединени патриоти“, се опитвахме да Ви убедим, че свинската чума е голяма заплаха, предложихме мерки за ограничаване на милиардните щети и тогава по-силен се оказа гласът на някакви самозвани еколози, отколкото гласът на разума, чийто говорители бяхме ние. Спадът в туристическия поток също е тревожен. Всичко това са проблеми, които са реални, които съществуват днес в страната ни, които ние трябва да дебатираме и да търсим решенията. За нас, от „Обединени патриоти“, новият политически сезон ще мине под мотото на три основни приоритета – сигурност, доходи и патриотизъм. В темата „Сигурност“ ние очакваме приемането на пакета от мерки за справяне с битовата маргинална престъпност, който включва и преодоляването на чувството за безнаказаност у извършителите на нарушения и престъпления. Внесли сме Проект за изменение на АПК с въвеждането на административните наказания „общественополезен труд“ и „задържане под стража“ в районните полицейски управления. Настояваме за повече полицейско присъствие в малките населени места, както, между другото, е разписано в нашата управленска програма. Настояваме за приемане на закон за доброволчеството и регламентиране съществуването на доброволчески отряди с цел охрана на обществения ред. Очакваме приемане и на промени в НПК с отпадане на съкратеното съдебно следствие за тези тежки престъпления – най-вече предумишлените убийства, на които станахме свидетели. Този правен институт на практика позволява убийците след 15 или 20 години да излязат и отново да убиват и да извършват престъпления. Това е нещото, което ние от четири години поставяме непрекъснато, когато се коментира Наказателнопроцесуалният кодекс – всъщност вече е внесен в Деловодството на Народното събрание. Трябва да приемем на второ четене разширяването на пределите на неизбежната отбрана и се надявам това да стане буквално в този месец. Друга важна тема е връщането на дебата за криминализиране на проповядването на радикален ислям, финансирането на вероизповеданията от чужбина, проповедите на език, различен от официалния. Смятаме, че тези теми бързо паднаха жертва на една политическа конюнктура и трябва да се върнат отново, защото така изисква националният интерес. Спирането на социалния паразитизъм чрез строг контрол за образованието, социализацията и полагането на труд от социално подпомаганите лица също е наш приоритет. Трябва да има максимум на годишна база на сбор от всички социални плащания, защото някои хитри безработни получават повече от работещите бедни. Впрочем в Министерския съвет е внесена Концепция за справяне с проблемите, пораждани от маргиналните цигански общности, и нито тя, нито тази проблематика като цяло могат да бъдат неглижирани дълго, защото иначе проблемът скоро ще взриви социалния и етнически мир в страната. Основен приоритет за нас остава и повишаването на доходите. В управленската програма са записани важни стъпки, като преизчисляване на старите пенсии, отпуснати преди 2010 г., свиване на ножицата между минималната пенсия и линията на бедност – тази година за първи път имаме отстъпление от това правило. Закон за възрастните хора е нещо, което ще предложим – буквално днес ще внесем в Народното събрание, който ще предложи мерки за защита на тази уязвима категория наши сънародници и ще предложи допълнителни социални плащания, за да се гарантира социалното оцеляване на възрастните хора. Не на последно място, настояваме за изпълнение на нашия управленски ангажимент за безплатна и задължителна детска градина за всички деца от 4-годишна възраст нагоре. По отношение на патриотичната тематика имаме няколко основни пункта: системна политика за укрепване на социалното самосъзнание на българите зад граница, настояваме за учредяване на институт за изуване на български език и популяризиране на българската култура извън пределите на страната, за целенасочено финансово подпомагане на нашите общности в чужбина, на техните неправителствени организации, медии и училища, за облекчаване режима за получаване на българско гражданство от нашите сънародници, за създаване на „Карта българин“, която дава достъп на сънародниците ни от диаспората за пребиване и работа в България. Въвеждането на военното обучение в училищата е нещо, което очакваме с нетърпение, връщането на „Родинознание“ и повече родолюбие в учебния процес също. Трябва да продължим с подкрепата си – най-вече финансова, разбира се, на дейността на читалищата, самодейците, на библиотечната дейност и прочее. Това са само една малка част от управленските ангажименти, за чието изпълнение ще настояваме, и не крием, че то е цената за оставането ни в това управление. Не бива да забравяме, разбира се, и ДПС, защото, сключвайки коалиция с ГЕРБ, ние целяхме основно това – изолирането от властта на тази етническа партия. Въпреки че все по-малко хора гласуват за нея в смесените региони, тя изведнъж увеличава подкрепата си за евровота в Северозапада например, най-вече, разбира се, по циганските махали. Настояваме МВР да разследва тази странна експанзия, която според нас се обяснява само с едно: криминализираното купуване на гласове. Искаме ясни гаранции, че на местния вот това няма да се случи – нито на ДПС, нито на някой друг трябва да бъде позволено, защото всяка новопридобита частица власт такива политически играчи превръщат в пари, а парите – в по-висок изборен резултат. В заключение искам да заявя, че това управление върви към края си. Дали той ще е естествен и успешен, или преждевременен и ще остави лош спомен, зависи само от способностите за честен диалог и желанието да се изпълняват поетите ангажименти от участниците в него. Ние от „Обединени патриоти“ ще направим каквото трябва, за да изпълним волята на българските патриоти. България над всичко! (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент! „Воля – Българските Родолюбци“ към днешна дата е най-малката парламентарна партия, но като гледам как върви разпадът при някои колеги, скоро можем да се окажем четвърта или трета политическа сила в парламента. Господин Президент, с огромното уважение все пак към голяма част от българските граждани, които Ви избраха, усещането ми е, че имате желание нещо да промените, а най-вероятно имате и визия как да стане това. Слушах речта Ви и няколко въпроса възникнаха. Успелите българи по света – да, всички трябва да се стремим да ги привличаме, а най-хубавото е да направим така, че те да останат в България. И аз питам: колко от тези хора има назначени в президентската институция? Трябва да даваме личен пример. Мога да Ви кажа при нас в партията какво съм направил аз лично, за да ги задържа, колко хора, на каква позиция са те, как са се развили и така нататък. Нека да даваме личен пример и той да стане заразен за всички останали политици. Второто нещо – състоянието на България, всички го знаем какво е. Явно Вие сте от тези хора, които оценяват това състояние като негативно. Сега е моментът – на предстоящите избори. Много добре знаете откъде тръгна възходът и на партия ГЕРБ, и на министър-председателя – тръгна от победата на кметското място в София. Ние абсолютно сериозно, не с насмешка, наистина абсолютно сериозно призоваваме, а всъщност тези дни имаме и такъв повод, отново още веднъж да го кажем, с мъжката постъпка на госпожа Мая Манолова, която си подаде оставката от нейното място – също едно от най-високопоставените в България, и тръгва да се бори точно за този стол, който би ѝ дал възможност да изрази своите идеи в практиката. Ние още веднъж Ви призоваваме, на база и на високия Ви рейтинг: напуснете това безсмислено място – президентското, излезте и се включете в надпреварата за София, която да бъде трамплин за тази промяна, която Вие проповядвате (шум и реплики), иначе това по-скоро би се смятало като бягство от борбата за промяна. Уважаеми колеги, в началото на новата парламентарна сесия има няколко важни теми, на които искам да обърна внимание. Първо, ясно е, че предизборната кампания, която започва след броени дни, ще е приоритет за партиите, но ние от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ призоваваме всички да работим така, че местните избори да не нарушават нормалния ритъм на законодателната дейност. Не превръщайте парламента в площад за популизъм и предизборни митинги. Оставете на българите да преценят сами какво са направили кметовете за тях и за градовете им – дали са работили като добри стопани, или са се провалили и трябва да бъдат сменени. Знаете фразата, че времето е пари, а времето в тази сграда харчи парите на нашия работодател – народа. Не го забравяйте! Всяка една минута, всеки ден трябва да бъде оползотворен по най добрия начин, и то с решения, които подобряват живота на хората. Няма да се уморя да повтарям, че успехът на едно управление се измерва по джоба на всеки българин. Ако там няма нищо, то значи мнозинството не си е свършило работата. Парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ и през тази сесия ще продължи да бъде гласът на народа. Ще останем непримирими към бездействието, към лобистките или лошо написани закони. Ще направим и серия прагматични предложения, например в подкрепа на майките и децата, и се надявам те да не стоят две години на трупчета, както Законопроектът ни за въвеждане на мълчаливото съгласие – той залежава от началото на мандата. С такива темпове реформи няма как да станат, затова призоваваме за по-добър ритъм на работа в тази зала. Второ, на всички ни дойде до гуша от махленските разправии в малката управленска коалиция. Това обижда не само техните, обижда всички избиратели, които очакват хора като Вас да показват мъдрост, разум и най-вече отговорност. Вместо да произвеждат скандал след скандал, нека си видят кадрите в правителството. Досега например така и не чухме от ресорния им вицепремиер какви мерки за справяне със задълбочаващата се демографска криза са предложени и реализирани. Не виждам желание за изпълнение и на други предизборни обещания. Знаете какво стана в тази зала, когато се гласува предложението за 300 лв. минимална пенсия – каквото беше обещанието на Патриотите. Те излязоха и не подкрепиха собствената си програма. Тези постъпки трябва да се напомнят, защото има политици, които се надяват избирателите да забравят, но пък ние затова сме тук – да не го допуснем. Ще бъдем критични и към популизма на колегите от БСП, които си позволиха лукса три месеца да не идват на работа, а в същото време залъгваха хората, че ги е грижа за тях. Ние от ВОЛЯ продължаваме да твърдим, че Социалистическата партия не е никаква алтернатива на управлението. Всички виждат как и те, като псевдопатриотите, се раздират от вътрешни интриги. Не е тайна вече за никого в крайна сметка, че с действията си БСП помага на управляващите да укрепят позициите си. Тук използвам времето да попитам: коя е тази община, която е спечелена от БСП, и Вие се гордеете с нейното развитие, и искате да предложите на българското общество като алтернатива на останалите управления в България? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Искам с най-голямо желание да отида и да видя една община, управлявана от БСП, в която хората да са толкова щастливи и доволни, да няма бягащи от тази община – напротив, хората да се връщат там на тълпи, да искат да живеят в нея. (Шум и реплики.)

Да я покажете на българските граждани. Да кажете защо искате да разширите Вашето влияние. Аз лично, за съжаление, не се сещам за нито една такава. Трето, в последните дни на предишната сесия с лека ръка бяха похарчени над 2 млрд. лв. за излишни към момента самолети. Парадоксът е, че бедна България стана водеща държава в НАТО след САЩ по разходи за въоръжаване. Народът ни има много мъдра поговорка за такива случаи – „Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак“. За чия сметка обаче? За сметка на народа, защото държавата ни остава най-бедната в Европейския съюз. Знаете добре нашата позиция срещу грабителската сделка, благодарение на която на светло всъщност излезе и истинската управленска коалиция – ГЕРБ, ДПС, ВМРО. Горчивите плодове от нея народът ще бере в следващите години. Това ще проличи още тази есен с обсъждането на Бюджет 2020, когато пак ще ни се обяснява как няма нормални пари за пенсионерите, за болните, за лекарите, за учителите. Искам да кажа на управляващите, че след тази сделка вече никой няма да вярва на подобни оправдания. След като така бързо се намериха толкова пари за американците, значи трябва да има и за българите. Ние от ВОЛЯ ще очакваме да ни бъде предложен тотално различен бюджет от досегашния – бюджет, който осезаемо ще повиши стандарта на живот на нашия народ. Оттук нататък, ако още веднъж в тази зала прозвучи оправданието, че някоя реформа се забавя, защото няма пари, хората и ние, като техни представители, с право ще питаме: а как намерихте за самолетите? Не си мислете, че проблемът е приключил. Напротив, с гласуването за този огромен разход си вкарахте автогол, защото народът ще Ви го напомня всеки път, когато се опитвате да го убеждавате, че трябва да продължава да затяга колана и да живее на ръба на бедността. В началото на мандата всички Вие подценявахте ВОЛЯ, защото бяхме нови, защото кулоарните интриги ни бяха чужди. Между другото, те ще ни останат чужди и занапред, защото няма да отстъпим от принципа за прозрачност и почтеност. Вече добре знаете, че сме различни, че имаме волята да продължим да защитаваме интересите на българския народ и в политиката. Ние искаме този парламент да свърши реална работа в полза на хората, а не да си отиде безславно като други преди него. Има още година и половина това да се случи. Нека не пропиляваме това безценно време в името на България и на българския народ. На добър час на всички! (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви Законопроекта за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предложението ни е за допълнение в чл. 24, ал. 2, т. 11. Целта на тази промяна е да се преодолее пропуск в законодателството, в който реално не се дава право. Ще зачета т. 11, за да стане ясно на масата от народните представители: „Стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството…“, ние предлагаме след „раждане на дете“ да се добави „или осиновяване“. Ние от „Обединени патриоти“ считаме, че двете отговорности са еднакво сериозни, както за самите осиновители, така и за осиновеното дете, така и за българското общество. По този начин все пак ще дадем право на работодателя да изплаща сума от 2400 лв., а тези, които ги получават да не плащат данък върху нея, което според нас е безсмислено. Това е една от промените, които внасяме. Ние сме я внесли реално декември месец 2018 г. Незнайно защо не е гледано досега. Считам и разчитам на подкрепата на всички парламентарни групи за това, защото това е едно правилно действие от наша страна и „Обединени патриоти“ по този начин ще насърчи и осиновяването като част от решаването на демографската криза. Благодаря Ви.

Колеги, ще помоля за допуск в залата. Да дадем гласа си за Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Катерина Пиперова – държавен експерт.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за измерванията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Създава се чл. 29а: „Чл. 29а. (1) Одобряването на типа на средствата за измерване включва: 1. преглед на документите и техническото досие на типа средство за измерване; 2. изследване на типа средство за измерване; 3. оценяване съответствието на типа средство за измерване с техническите и метрологичните изисквания към него; 4. издаване на удостоверение за одобрен тип средство за измерване и вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. (2) Срокът за изпълнение на етапите за одобряване на типа е за: 1. преглед на документите и техническото досие на типа средство за измерване, който е до: а) 30 дни от подаването на заявлението – за средства за измерване от неодобрен тип, като за средствата за измерване по чл. 29, ал. 3 този срок може да включва и проучване на опита на други органи по метрология при метрологичния контрол на заявените за ограничено одобряване на типа средства за измерване; б) 20 дни от подаването на заявлението – за средствата за измерване по чл. 29, ал. 2; в) 20 дни от подаването на заявлението за средствата за измерване за продължаване на срока на валидност на одобрен тип и за продължаване на срока на валидност на ограничено одобряване на типа; 2. оценяване съответствието на типа средство за измерване с техническите и метрологичните изисквания към него – до 30 дни от получаване на протоколите от изпитване; 3. издаване на удостоверение за одобрен тип средство за измерване и вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване – до три дни от приемането на доклада за одобряване на типа на средството за измерване.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 39 се създава ал. 3: „(3) Срокът за извършване на първоначалната проверка на средствата за измерване е до 30 дни от датата на заявяването ѝ, освен в случаите, когато заявителят е посочил по-дълъг срок.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 58, ал. 2 се създава изречение второ: „Срокът за извършване на метрологичната експертиза е не по-дълъг от 12 месеца от получаване на искането.“

Колеги, благодаря Ви за изключително конструктивното и активно участие в дебатите.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2019 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 юли 2019 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Мария Калева – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правна“ в Комисията за регулиране на съобщенията. Господин Геновски представи Законопроекта, като поясни, че той е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за въвеждане на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, въведени с изменението му чрез Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Агенцията за подкрепа на ОЕРЕС (Службата на ОЕРЕС), за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1211/2009. Данните за вътрешния пазар на електронните съобщения в рамките на Европейския съюз, събрани от ОЕРЕС и ЕК през 2017 и 2018 г., показват, че съществуват значителни разлики между цените за национални фиксирани и мобилни гласови съобщения и текстови съобщения и тези, които се прилагат за същите услуги, извършвани към държави – членки на Европейския съюз. Средната стандартна цена в Европейския съюз на фиксирано или мобилно повикване в рамките на Съюза е три пъти по-висока от стандартната цена за национално повикване. Стандартната цена за текстово съобщение в рамките на Европейския съюз е над два пъти по-висока от националната цена. Тези прекомерно високи цени засягат предимно потребители, които използват такива услуги сравнително рядко в рамките на Европейския съюз или имат нисък обем на потребление, което на практика включва по-голямата част от потребителите. Господин Геновски обясни, че в отговор на тези проблеми са били предприети действия на европейско ниво, съгласно които от 15 май 2019 г. влизат в сила нови правила, ограничаващи цените, които доставчиците на обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги с номера могат да налагат на потребителите за мобилни и фиксирани гласови и текстови съобщителни услуги в рамките на Европейския съюз. Доколкото тези правила са изцяло нови, в националното законодателство няма предвидени санкции за тяхното нарушаване. Затова с Проекта на ЗИД на ЗЕС се цели своевременно да се въведе система от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Вносителите подчертаха, че са предвидени санкционни разпоредби за нарушение на изискването по чл. 5а, параграфи 1 и 3 от Регламента доставчиците да не прилагат цени на дребно (без данък върху добавената стойност) за потребители на регулирани съобщения в рамките на ЕС, надвишаващи 0,19 евро цента на минута за повиквания и 0,06 евро цента за текстови съобщения. Също така са предвидени санкции за доставчиците за непредоставяне на информация от значение за националния регулаторен орган за упражняване на регулаторните правомощия по отношение на цените на дребно на регулирани съобщения в рамките на ЕС, както и за непредоставяне на преддоговорна информация на крайните потребители. Господин Геновски обърна внимание, че минималните размери на предвидените с проекта санкции са съобразени с факта, че адресати на задълженията по чл. 5а от Регламент (ЕС) 2015/2120 са не само действащите големи оператори в България, но и такива със значително по-малък обем приходи и пазарен дял. Предвидените максимални размери са съобразени с възможността на големите предприятия да заплатят санкциите и с ефекта, който биха имали тези санкции върху печалбите им, като този ефект следва да мотивира предприятията да спазват предвидените изисквания. След представянето на Законопроекта се състоя дискусия, в която взеха участие народните представители Димитър Данчев и Халил Летифов. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 20 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2019 г.“ Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, изчетеният доклад и ЗИД-а, който представих, наистина е необходим. Той е в изпълнение на няколко регламента и директиви на Европейския съвет и Европейския съюз, така че, както в Комисията подкрепихме единодушно тези промени, които са изцяло в полза на обществото – да се спазват регулациите, да няма прекомерно завишаване на цените на електронните услуги, разбирайте на съобщенията, вярвам, че и тук ние ще бъдем единни да си свършим работата от гледна точка на това, че това е европейско законодателство, да намери своето отражение в българското законодателство и да бъдат приети съответните санкции за нарушаване на тези регламенти, които всъщност са в ущърб на българските граждани, които са и български потребители. Ние ще подкрепим тези промени с идеята да запазим обществения интерес. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Правя процедурно предложение за съкращаване на срока на три дни за току-що приетия Законопроект на първо четене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект на решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, господин Петър Младенов и Гергана Рошманова – от дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта, господин Тодор Йосифов и господинн Антон Берданков от Национално сдружение „Младежки глас“; Станимир Бояджиев и Александра Василева – от Български младежки червен кръст, и Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети. От името на вносителя Докладът беше представен от заместник-министър Николай Павлов. В своето изложение господин Павлов информира народните представители, че Годишният доклад за младежта представя информация за състоянието на младежта в страната и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2018 г. Първите части от Доклада се спират върху профила на младите хора и основните им демографски характеристики. Четвъртата и основна част представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020. В Доклада са използвани данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период. Някои от основните акценти, включващи предприети мерки от институциите и изводи от проучването, са: - делът на преждевременно напусналите образователната система на възраст 18 – 24 навършени години за 2018 г. е 12,4%, което е понижение с 0,3 процентни пункта в сравнение със стойността през 2017 г. В периода от 2016 г. до 2018 г. е налице оформяне на краткосрочна положителна тенденция, свързана с понижаване на дела на преждевременно напусналите образователната система в България, особено през последните 2 години; - активно се работи за реинтеграция в образователния процес на върнатите в училище отпаднали ученици в зависимост от възрастта; за подбор и насочване към точно определена професия, отговаряща на профила на конкретното лице, което ще бъде насочено към обучение чрез работа; - безработицата в България през 2018 година регистрира устойчива тенденция на спад, след като показателят намалява от 5,7% през първото тримесечие до 4,7% в края на четвъртото. Данните за младежката безработица (15 – 29 навършени години) също показват понижение – до 7,4% за 2018, спрямо 9,9% за 2017 г.; - идентифицирането и активирането на младежи, които не учат, не се образоват, не работят и не са регистрирани в бюрата по труда продължава да е важен приоритет и през 2018 г. – оказвана им е подкрепа за започване на работа, за включване в обучение или връщане в образователната система. 3а достигане до младежите от групата и за тяхното активиране работят младежки медиатори, чиято дейност е посредничество между икономически неактивните младежи и институциите, които им предоставят подходящите услуги; - в изпълнение на приоритета „Насърчаване на здравословния начин на живот „Министерството на младежта и спорта администрира изпълнението на Програма „Спорт за децата в свободното време“ за организиране и провеждане на безплатни спортни занимания на деца в свободното им време по предпочитан от тях вид спорт, а чрез програмата „Развитие спорта на учащите“ се осъществява политиката за повишаване на качеството и ефективността на дейностите в областта на ученическия и студентския спорт; - през 2018 г. по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2018 г., се финансират програми, чрез които се цели изграждането на социално отговорно поведение и превенция на различни форми зависимости и/или агресия и се подобрява качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора. В края на своето изложение господин Павлов подчерта, че стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво. В обсъждането на Доклада участие взеха народните представители Иван Ченчев, Христо Проданов, Светлана Ангелова, Севим Али, Михаил Христов и Славчо Атанасов. Народните представители, участващи в дискусията, единодушно изразиха своята положителна оценка по отношение на сериозния обем извършена работа по изготвянето на Доклада. Народните представители Иван Ченчев, Христо Проданов и Михаил Христов изразиха резерви относно обективността на статистическите данни, представени в Доклада. Народният представител Севим Али изрази тревога във връзка с някои от данните, посочени в Доклада, определящи мнението на младите хора за качеството им на живот. Госпожа Светлана Ангелова изрази своето задоволство от отчетените резултати в Доклада, като допълни, че трябва да продължат усилията в тази посока. Господин Славчо Атанасов подчерта, че Докладът е добре структуриран и аналитично издържан, но също изрази предположение, че представителното социологическо проучване е направено сред младите хора от големите населени места. Представителите на национално представените младежки организации и Националното председателство на студентските съвети единодушно подкрепиха Доклада. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 10 гласа – „за“, „против“ – няма и „въздържал се“ – 8 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект на решение № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъства господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, който представи Годишния доклад за младежта за 2018 г. Господин Павлов посочи, че информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020) – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността. Според информацията в Доклада броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 г. към 31 декември 2018 г. е 1 042 915 души, от които 784 953 живеят в градовете, а 257 962 – в селата. Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15 – 19 г. и 20 – 24 г. Докладът отчита позитивна картина по отношение на оценката на младите хора за намиране на работа и предоставя информация, че коефициентът на младежка безработица (хора между 15 – 29 навършени години) е 7,4 %, който е с 2,5 % по-нисък спрямо 2017 г. Това, което се отчита като негатив, е, че е висок делът на тези, които не работят по специалността си. Към края на месец декември 2018 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип, е 1154, с общ капацитет 23 992 места. От тях подходящи за деца и млади хора на възраст от 18 до 25 г. са 1082 капацитет 22 505. Докладът отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 71% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус. Един от ключовите въпроси сред младите хора е свързан с настроенията им спрямо емиграцията, една трета посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина и 17% в друго населено място в страната. Това е особено валидно за младите хора, живеещи в села и малки населени места. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина. Младите хора в България в голяма степен са оптимисти, но все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Отчита се ниска ангажираност на младите българи в подобен тип дейност – членове на политическа партия, на асоциация, неправителствена организация или друг тип организация, членове на професионална организация. Очертава се необходимост от подобряване на координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух. В заключение господин Павлов каза, че младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и така нататък. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство. Това предполага ясен анализ и дефиниране на ясно постижими цели спрямо всяка от определените групи, които влизат в общата съвкупност като млади. Данните еднозначно показват, че нюансите сред младежите налагат задължителна гъвкавост в планираните дейности и мерки. В дискусията взеха участие народните представители Весела Лечева, Виолета Желева, Калин Поповски, Михаил Христов и Ерол Мехмед. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати 12 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, моля за процедура за допуск на господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, господин Петър Младенов – директор на дирекция “Младежки политики“, госпожа Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и други. Годишният доклад за младежта за 2018 г. беше представен от господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта. Докладът се изготвя и внася на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта. В Годишния доклад се излагат измененията в социално-икономическото положение на младежите и се отчита изпълнението на приоритетите и целите на Националната стратегия за младежта през съответната година. Към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039. В сравнение с 2017 г. населението на страната е намаляло с 49 995 души. През изминалата година в страната са регистрирани 62 197 живородени деца, което е с 1758 деца по-малко в сравнение с 2017 г. Статистическите данни на Националния статистически институт показват, че подобно на тенденциите в ЕС, групата на 15 – 19-годишните е значително по-малка в сравнение с останалите възрастови категории. Това е тенденция, която ще се запази, поради ниската раждаемост. През изминалата година, в рамките на Националната програма за превенция на хронични незаразни болести 2014 – 2020 г. на Министерство на здравеопазването, са реализирани голям брой дейности по промоция на здравето и профилактика на болестите сред деца и ученици. Дейностите са насочени към ограничаване на рисковите фактори, като тютюнопушене, нездравословно хранене, употреба на алкохол, ниска физическа активност, както и към биологичните фактори на риска за хроничните незаразни болести. За осъществяване на националната политика в областта на борбата срещу наркотиците, Националният съвет по наркотични вещества е изградил мрежа от общински съвети по наркотичните вещества. Тези общински съвети имат основна роля и отговорност за изпълнение на Националната стратегия за борба с наркоманиите 2014 – 2018 г. и Плана за действие към нея на общинско равнище. Дейностите на общинските съвети по наркотичните вещества са насочени към предотвратяване на първата употреба на наркотици; ограничаване на риска от прерастване на употребата в злоупотреба и зависимост, както и за намаляване на вредите от употребата на наркотици за отделния човек и обществото. В Доклада се акцентира и върху Програмата „Здравно образование“, която е насочена към учениците от 5 до 12 клас. Тя съдържа 4 основни модула – превенция употребата на психоактивни вещества; превенция употребата на алкохол; превенция на тютюнопушенето; и превенция на ХИВ/СПИН. Сред основните цели на програмата са: утвърждаване на здравето като фактор за социално благополучие; повишаване на информираността относно същността и ролята на психоактивните вещества и въздействието им върху човешкия организъм; формирането на умения за асертивно поведение за игнориране влиянието на връстници и възрастни, които провокират употребата на психоактивни вещества; формирането на знания за безопасни сексуални отношения. Осъществяват се превантивни кампании по повод различни световни дни, а също така са проведени и обучения на студенти по различни теми за водене на здравословен начин на живот. Националният център по наркомании се включва в дейността по превенция, като през изминалата година е провел 5 кампании, 17 обучения, 15 срещи, 7 семинара и една кръгла маса. Ключов момент от анализа и проучването на състоянието на младите хора в страната е тяхната самооценка за здравословното им състояние. 88% определят здравословното си състояние като отлично и много добро и едва 1% оценяват състоянието си като лошо. Наблюдава се понижение в процентно отношение в сравнение с 2017 г., когато 93% от младежите са оценили здравословното си състояние като отлично и много добро. Отчитат се значително по ниски нива на ангажираност по отношение на профилактичните прегледи. Едва 48% заявяват, че правят такива. Освен здравословното си състояние, младежите оценяват и финансовите си възможности за закупуване на лекарствени продукти. Повечето от младите хора нямат финансови затруднения със закупуването на такива. Данните по отношение на вредните навици, както и употребата на наркотици и упойващи вещества показват, че голяма част от българските младежи осъзнават негативите от употребата на наркотици, алкохол, цигари и сексуални контакти без предпазни средства. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

„СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое редовно заседание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха представители от Министерството на младежта и спорта: Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, Петър Младенов – директор на дирекция „Младежки политики“, и Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“. Годишният доклад беше представен от господин Николай Павлов. Докладът е обобщена информация от компетентните институции отговорни за младежките политики, както и от реализираното национално представително проучване сред младите хора в страната, чиято цел е ясно да се покажат специфичните за целевата група (15 – 29-годишни) проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети, заложени в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.: насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора; подобряване достъпа до информация и качествени услуги; насърчаване здравословния начин на живот; превенция на социалното изключване на младите в неравностойно положение; развитие на младежкото доброволчество; повишаване на гражданската активност; развитие на младите хора в малките населени места и селските райони; развитие на междукултурния и международния диалог и повишаване ролята на младите хора в превенцията на престъпността. С членството на България в Европейския съюз се прилагат стандартите, ценностите, критериите и принципите за провеждане на модерна политика в полза на младите хора. Концептуалната политика се основава на следните точки: младежта е ценен ресурс; всеки млад човек има значение; поощряване на младежкия потенциал; инвестиране в младежта; създаване на възможност и осигуряване на достъп до формирането и осъществяването на държавната младежка политика. В България в момента действа Национална стратегия за младежта 2010 – 2020 г., която представлява първата дългосрочна визия за развитието на младите хора. Данните, посочени в Годишния отчет, очертават направените основни изводи, насочени към подобряване и поставянето на основите на нови младежки политики, отчитайки динамиката в развитието на различните профили на младите хора и обективно съществуващите социо-демографски характеристики. По отношение на вътрешната сигурност и обществения ред, проучването сочи, че авторитетът на полицията е стабилен. Над 50% от младите хора биха се обърнали към тази институция. Въпреки това, изследването регистрира голям дял на пасивност и инертност по отношение на отговорното гражданско поведение на младите, относно реакцията им при нарушение, на което са станали свидетели – 69% не са подавали и не смятат да подадат сигнал срещу нарушение, на което са станали свидетели. Изследването показва и по-скоро латентна и пасивна готовност за участие на младите хора в доброволческа дейност. При наличие на добра среда за нагласа към проблема и активизиране на готовност може да се направи извод за наличието на голям потенциал за включване на младите хора в доброволчески инициативи. През 2018 г. в изпълнение на Плана за приоритетите и постигане целите на Националния съвет по превенция на престъпността, Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР разработва и осъществява пилотен проект сред учениците (целева група 14 – 18-годишни) относно поведението им при провеждане на спортни мероприятия. Разработена е методика за обучение и съответните дидактически материали. Реализирана е превантивна кампания „Защити своя джоб“ като част от европейската кампания за превенция на джебчийските кражби по време на спортни и други масови мероприятия. По Националната програма „Работа на полицията в училищата“ са изнесени 8021 лекции и беседи в 6934 паралелки от 1-ви до 12-и клас. Проведени са три заключителни мероприятия през месеците май – юни „Ваканция, здравей! Да играем безопасно!“ в градовете Варна, Велико Търново и Смолян. През 2018 г. са открити 163 детски полицейски управления, в които са обучавани 4075 деца. През отчетната година 19 929 от правонарушителите са млади хора на възраст от 14 до 30 години, което е 41,3% от общия брой на извършителите. В сравнение с 2017 г. се отчита намаление с 8,69% на установените нарушители в младежка възраст. Изводите в тази насока подсказват за необходимостта от координирани и целенасочени действия на компетентните институции, включително и законодателни инициативи, които да възпитават и активират гражданско поведение, адекватно на ценностите и принципите на модерната политика към младите хора. Министерството на младежта и спорта поддържа и Национална информационна страница за младежта, от която може да се открива ценна информация в полза на младите хора. В разискванията взеха участие народните представители Красимир Янков, Таня Петрова, Никола Динков, Станислав Иванов и Красимир Ципов. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ подкрепи внесения Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 11 юли 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Петър Младенов – началник на отдел „Национални и европейски младежки политики и информация“, и госпожа Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“ на Министерство на младежта и спорта, които представиха Доклада от името на вносителя. Годишният доклад за младежта за 2018 г. е изготвен на основание чл. 5 от Закона за младежта. Докладът е съчетание от обобщената информация от всички институции, чиято дейност има отношение към младите хора в страната, данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период, и от национално представително проучване сред младите хора в страната, чийто възложител е Министерството на младежта и спорта. Структурата на Доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020), приета от Министерския съвет. Основните аспекти и приоритети, залегнали в стратегията, са подобряване на качеството на живот на младите хора чрез устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал за развитието на страната, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността. В Доклада е представена структурирана и подробна информация за резултатите по основни приоритети и предприетите мерки и дейности от държавните институции и общините в страната за тяхната реализация през 2018 г. Направени са съответните изводи и препоръки за дейностите по отделните приоритети, като са предвидени действията, които трябва да бъдат предприети от страна на отговорните институции за подобряване на условията за живот и реализация на младите хора в страната. По време на дискусията бяха поставени въпроси от страна на членове на Комисията, на които отговориха представителите на Министерството на младежта и спорта. Въз основа на обсъжданията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Похвално е, че след като Народното събрание на свое заседание на 20 февруари 2019 г. разгледа, обсъди и прие годишните доклади за младежта за 2016-а и 2017 г., сега – само пет шест месеца след това, на дневен ред е одобряването на внесения от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Годишен доклад за младежта за 2018 г., тоест спазени са законовите изисквания от Закона за младежта. Ама май че похвалите ще са само дотук. Държавната политика за младежта се провежда от Министерския съвет чрез министъра на младежта и спорта и в съответствие с Националната стратегия за младежта, която е приета от Министерския съвет по предложение на Министерския съвет през 2012 г. и е до 2020 г. С нея се определят дългосрочните цели и приоритети на държавната политика за младежта на Република България, а Народното събрание ежегодно одобрява Годишен доклад за младежта по предложение на Министерския съвет. И така вече седма година, но какви въобще са тези доклади, резултатите и последствията от тях? Наистина е хубаво, че ги има, за да могат народните представители, а чрез тях и обществеността, да се запознаят с гигантските напъни на това правителство да се справи с проблемите на младите хора чрез някакви младежки политики. Като че ли обаче само това е доброто в тези доклади, но то далеч не е достатъчно. В тях липсва визия какви са предизвикателствата пред младежта или по-скоро анализ на тези предизвикателства. Може ли въобще след един такъв доклад на база на изводите в него да бъде направена оценка на целите и приоритетите на държавната политика за младежта и на база на нея да направим актуализация на Стратегията, за да може тя да е адекватна на съвременните предизвикателства пред младежта и пред обществото ни? Задавам тези въпроси, защото докладите не са това, което трябва да бъдат, а представляват обобщена информация на реализираните мерки от страна на органи и институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики в България. Докладът за 2018 г. не прави изключение. Той според мен представя проблемите на младите хора в розова светлина с цел да очертае колко много и колко добра работа е извършило това правителство в полза на младите хора. Малко критика и набелязване на нерешените проблеми пред българската младеж няма да намалят имиджа на правителството. С тези доклади правителството се държи като щраус – като види опасност, си заравя главата в пясъка, но опасността не намалява. Колкото и безкритични и положителни да са докладите, проблемите на младите хора в България и проблемите на българското общество с тях няма да изчезнат. Социално икономическите реалности, начинът на живот на младите хора, както и техните нагласи и ценности са много по-различни от изводите, които са направени в Доклада. В подкрепа на това ще спомена, че голяма част от данните на Евростат за България, пък и на националната ни статистика, по скоро потвърждават моите твърдения, отколкото твърденията в Доклада и по отношение на влошаващите се демографски показатели – ниска раждаемост, висока миграция, застаряване на населението и така нататък. По отношение доходите на младите хора в България не стига, че сме на последно място в Европейския съюз по доходи, но и младите хора, които стартират трудовата си кариера, започват с още по-ниски заплати и съответно доходи, тоест те са сред най-уязвимите групи в това отношение. И тук не говоря за младежкия ГЕРБ и за политическите назначения на младите хора в държавната и общинската администрация, не говоря и за онази незначителна част от младите хора, които започват работа във високотехнологични, предимно чужди компании, а говоря за масата български младежи и девойки, които, заради сбърканата ни образователна система, получават неподходящо образование, никаква или много ниска и най-вече неподходяща квалификация. Тази маса от хора заради това е огромна и заради липсата на опит относително трудно тези млади хора намират работа. И ако все пак имат щастието да започнат работа, тя е нископлатена и не е престижна. Голяма част от младите хора не учат, нямат работа и не я търсят. Чакат държавата да им намери работа – каквато и да било, но със заплащане около 1200 – 1500 – 1600 лв. и не намират за патриотично да останат в България, когато не се оправдават надеждите им. Затова често емигрират. Какво ще кажете, колеги народни представители, отразява ли този доклад обективната действителност по отношение на емиграцията на младите хора от България по икономически причини? Наясно ли сте, че повече от 21% от младите българи на възраст от 20 до 34 години нито учат, нито работят? Това е според Евростат, а не според мен. Средният показател за Европейския съюз е 16,5%, а според Националния статистически институт младите българи от 20 до 34 години са около 1 млн. 200 хиляди, което означава, че приблизително 250 хиляди наши сънародници, или почти всеки пети млад българин, са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през миналата 2018 г. Докладът дава ли отговор защо това е така? Мнозинството младежи нямат личен месечен доход. Някои от тях получават пари като работещи в сивата икономика, други – от родителите, трети – доходи от чужбина или от някаква рента. Докладът дава ли отговор защо това е така? Но затова пък Докладът е представен като имащ амбициозната задача да даде информация за състоянието на младежта в страната ни и да отчете предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на държавната политика в тази сфера през 2018 г. Според мен обаче, въпреки старанието, отчет на предприетите мерки има, но като цяло доклад не се е получил, а по-скоро механичен сбор от отчети. Това не ни дава истинската пълна и точна информация за състоянието на младежта в България. Дали Докладът идентифицира, описва и анализира младежките нагласи и моделите на поведение в съвременното общество? Отговорът ми е: по-скоро не! Сбърканият български преход вече 30 години предизвиква сътресения във всички сектори и се отрази върху съдбата и житейските перспективи на хиляди българи. Естествено, не бяха подминати и младите хора. Последиците от този хаос в развитието на държавата рефлектира болезнено и върху тях, като ги изправи пред нови предизвикателства, в това число увеличаване на риска от отпадане на училище, трудно включване в пазара на труда, дългосрочна безработица, маргинализация и социално изключване. Все повече млади хора не се ангажират в образование, заетост и обучение. Докладът не обхваща широк кръг от проблеми на младежите, касаещи житейския трудов опит, ценности и стремежи в различни сфери на живота като образование, заетост, участие в политиката, семейни отношения, свободно време и използване на информационни и комуникационни технологии, но също и техните ценности, нагласи и убеждения. В Доклада според мен липсват целите, които се преследват с младежките политики през 2018 г. По какво се различава Докладът за 2018 г. от този за 2017 г., или от този за 2016 г.? Какво ще е промененото в тези политики за 2019 г. на база на анализите и изводите от Доклада за 2018 г.? Каква е степента на мобилизация и обединение на усилията на институциите на държавно и регионално ниво, местните власти, социалните партньори и неправителствените организации за създаване на подкрепяща среда за младите хора, за да могат да участват пълноценно в обществения живот и да постигнат своя пълен потенциал? Доволни ли сме от постигнатото? Къде бъркаме? Защото, колкото и успехи да отчитаме, сме много далеч от дългосрочното преодоляване на предизвикателствата, които стоят например пред преодоляване на проблемите на институциите с младите хора, които не работят и не са ангажирани в учене и обучение. Няма да споменавам тук институциите, но те са ясни и в повечето случаи хората, които работят в тези институции, въобще не са доволни за това, че те не предлагат адекватни услуги за младите хора, а са виновни тези, които управляват държавата, защото не назначават такива адекватни и печеливши политики. Как в докладите са отразени например проблемите на младите роми? Какви са техните проблеми? Те са една сравнително голяма част от демотивираните. Как са отразени в тези доклади и проблемите на младежите, които живеят по селата и в малките градове? Не са ли причина тези проблеми за обезлюдяването на малките населени места и за вътрешната миграция? В Доклада не виждам никаква критика и убеденост, че преодоляването на тези проблеми е възможно само ако се превърне в обща кауза от всички заинтересовани страни. От цялото ни общество зависи младите хора да имат шанс за развитие и по-добро бъдеще, защото от техния успех зависи просперитета на същото това общество, от тях зависи бъдещето на България. Но докато приемаме такива отчети в стил „Рапорт даден – рапорт приет!“, проблемите на обществото, свързани с младежта и с проблемите на самата младеж, ще се задълбочават. Аз Ви предлагам сега да не одобрим Доклада. Не че нещо ще се промени, но ако го направим, може пък изпълнителната власт да спре да ни обижда с подобни творения и ще направи един качествен документ, на база на който ще можем да вървим напред и да решаваме предизвикателствата пред политиката за младежта. Сериозно стоят нещата и колкото повече си създаваме илюзии, че решаваме проблемите с такива лъскави отчети и доклади, толкова повече ще се задълбочават проблемите и ние няма да можем да ги решаваме, а с това да решаваме и бъдещето на България. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, както стана ясно от изказването на колегата Гьоков, ние от парламентарната група на БСП няма да подкрепим този доклад по една много проста причина. В него голяма част от констатациите и данните, които са заложени са очевидно неверни, а когато дефинираш неправилно проблемите, тогава е трудно да намериш работещи решения, които да се справят с тези проблеми. Колегата Гьоков изтъкна и даде доста примери. Аз ще дам само два, които на мен ми се сториха наистина изключително фрапиращи. В този доклад се твърди, че около 70% от младите хора виждат изключително сериозна перспектива да живеят в България. Колеги, според Вас това вярно ли е? (Реплика от народния представител Маноил Манев: „Да.“) Според мен е вярно само ако това изследване е правено в младежката организация на ГЕРБ, щом Вие вярвате в това. (Реплики.) Друга сериозна и очевидно невярна констатация е, че около 70% от младите хора виждат изключително своето бъдеще и перспектива в населеното място, в което живеят. Това, уважаеми колеги, може да бъде вярно единствено ако е направена в някои от трите най-големи града в България. В останалата част – градове и села в България, младите хора наистина се чувстват потиснати, наистина не виждат никаква перспектива и не виждат никакво бъдеще за живота си и за развитието си по простата причина, че в тези селища липсват елементарни неща като кина, театри, училища, здравни служби, и то всичко благодарение на политиката, водена в последните години, в която всичко, което е на печалба, се затваря и държавата и общините вдигат съответно ръце от него. Така че има много причини, поради които няма да подкрепим този доклад, и колегата Гьоков също ги изброи, и аз казах някои от тях. Когато в началото на днешното заседание се четяха декларациите на парламентарните групи, председателят на парламентарната група на ГЕРБ апелира за политически консенсус, диалог и съгласие. Политически консенсус и диалог, да, но само и единствено тогава, когато са назовани реалните проблеми. На базата на тези захаросани доклади и на тези напудрени статистики не можем да постигнем политическо съгласие, защото хората няма да ни го позволят. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Една голяма част от нещата, с които ние не сме съгласни по така представения доклад за младежта, колегите ги споделиха, но аз искам да откроя някои основни тенденции, които Вие очертахте при представянето, защото те са противоречиви. На първо място, понеже съм и от малко населено място смятам, че едно от основните мои призвания и мисия е да защитавам хората в малките населени места и селските райони. Няколко пъти в Доклада се каза, че това е сериозен приоритет. Във всеки един доклад беше споменато какъв е анализът и какви са мерките за реализиране на младежките политики в малките населени места. Но относно тази реализация на мерките за заетост в малките населени места и селските райони – какво се казва? Едва 23% посочват, че могат да получат добра заплата на мястото, на което живеят в момента, а в същото време 45% от тези млади хора не могат да намерят работа. Застоят и упадъкът на малките населени места мотивира сравнително голям брой млади хора да обмислят вариант да сменят своето населено място и да живеят в друго, за да могат да намерят добра работа. Ето защо трябва да се акцентира върху политиките за регионална заетост. И тук искам да споделя с Вас, че от представените данни за 2018 г. тази програма за регионална заетост е дала възможност на едва 244 младежи да намерят работа в съответните райони. Може да кажете, че има и други програми. Да, сигурно ще цитирате по-големи цифри, като 3521 младежи са тези, които са намерили работа по всички програми и мерки, което също не е кой знае какво голямо число. Трябва да бъде по-засилена и по-голяма ролята на държавата точно в тези региони, защото там обезлюдяването е много силно. Трябва да се намери политика на заетост не чиновнически, а държавнически, защото в докладите чухме как и какви програми има, но по-скоро са изброени като бройка, като цифра, но няма специфично мислене спрямо районите – спрямо тези райони, където има голямо обезлюдяване, и още повече – много млади хора сменят своето родно място. И тук е ролята на държавата, както казахме и в началото на този парламентарен сезон. Работата трябва да е целенасочена спрямо мястото, за което се предлага тази регионална заетост, иначе тук чуваме само някакви цифри, числа и статистика. В този раздел, който Вие няколко пъти цитирахте, се споменава какво е направено. И аз ще Ви кажа – това е само по програмите за селските райони за помощ за млади земеделски стопани. Те са 1393 заявления, които са одобрени, за което също Вие сами може да си направите изводите, че не е кой знае какво. Това е единственото. И другото – добрите приказки за стимулиране на читалищната дейност спрямо мероприятия, инициативи с детска и младежка насоченост. До тук! До тук е толкова рекламираната и така добре представена политика за заетост на младите хора в малките населени места. И така, както споделиха колегите, искам да кажа другото голямо противоречие. Да, ключов въпрос относно младите хора е това как те оценят начина си на живот – над 70% споменаха колегите. Това поне не го пишете, колеги, защото не смятам, че изобщо е реалистично и някак си звучи смешно, защото една голяма част от младите хора всеки ден, аз го виждам, виждам го и в моя район, всеки ден нашите деца, внуци, младите хора напускат България. Не го пишете, не звучи добре! Второто, за намаляване процента на младежката безработица. Също много силно е казано, че всяка година тя намалява. Да, намалява, но в същото време 54% от всички неработещи и неучещи не са регистрирани в Бюрото по труда, регистрирани са едва 22%. Това ясно показва, че официалният държавен посредник не е ефективен, няма добра връзка между безработните и пазара на труда. Затова, колеги, както казаха и колегите, с тези конкретни тенденции, които противоречат на реалната обстановка за младите хора в това, в което живеят днес, ние не сме съгласни и няма да подкрепим Доклада за младежта за 2018 г. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министър Павлов! Въпреки че колегите вече са влезли в кампания, не може да се отрече, че Докладът за младежта за 2018 г. е поредният доклад, който носи в себе си положителната тенденция сред младите хора. Идеята на Доклада е именно съпоставка между реализираните дейности от отговорните институции, статистическите данни на Националния статистически институт и Евростат, и ефектът от тях са целевата група, която се проследява посредством социологически анализи. Именно това са всички дейности, които се извършват на местно и на национално ниво. Целта на Доклада е да се покаже и анализира спецификата на тази целева група – специфични проблеми, социално-икономическите реалности, начина на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни политики и решения, които касаят младите хора, и за политиките, които държавата ще предприеме относно младежките въпроси. А младежките политики – това са политики, които целят подпомагане на младежкия сектор и на младите хора, и дават възможност на младите хора да бъдат подпомагани и да бъдат адаптирани по-лесно към обграждащата ги среда. Сигурна съм, че много неща могат да се кажат по темата за младите хора. Никога не е достатъчно времето, когато си говорим за тях и за тяхната реализация в нашата страна, но безспорно младите хора са приоритет за правителството, защото те не са само в областта на спорта, те не са само в областта на образованието, те са във всяка една от заобикалящите среди, а именно правителството цели и работи за това – ситуацията в страната да се подобрява с всеки един изминал ден. Затова се повишават доходите, затова прилежащата инфраструктура се подпомага и с младежка такава. Това, което ни предстои, безспорно е още много работа, за да можем да затвърдим развитието в този сектор, но е важно да отбележим, че повишаването на гражданската активност сред младите хора е също един от основните приоритети на държавата и на държавната политика за младежта. Няма как да не приветствам последната работа на Министерството на младежта и спорта и усилието институцията да бъде неотлъчен партньор на всяка една дейност на младежи в страната. Благодарение на активния диалог, който се осъществява с неправителствения сектор, се реализират многобройни обучения и семинари, целящи да повишат информираността и да подпомогнат сектора. Чрез проектите и програмите на институциите до голяма степен се успява да се изградят компетенции и допълнителни квалификации у младите хора. Всеки един от нас знае, че всъщност най-важните умения за комуникация у младите хора се изграждат точно в такива извънкласни обучения и семинари, които са постоянно подпомагани от Министерството на младежта и спорта чрез различните програми, през които могат да кандидатстват неправителствените организации за млади хора с тях. И включвайки, че образованието е приоритет номер едно за правителството, съм убедена, че и последващите доклади ще носят в себе си положителния смисъл. Основният акцент от статистическите данни, част от тях бяха изказани от колегите, естествено избирателно, но всеки един, който се е запознал с Доклада, знае, че основните акценти са следните: значително подобряване в състоянието на пазара на труда на младите хора; намаляване на младежката безработица до 7,4%, при средно за страната около 4%; понижаване на дела на преждевременно напуснали образователната система, което има връзка с активната реинтеграция в образователния процес. Над една трета от младите хора са на мнение, че могат да се реализират кариерно в населеното място, в което живеят, а процентът за София е още по-висок. Младите хора оценяват положително средата, в която живеят, и наистина искат да работят и да се реализират в населеното място, в което са. И не на последно място, искам да отбележа, че младите хора в България не се различават по нищо от младите хора в Европа и тази възрастова група е изправена пред безброй предизвикателства, свързани с образование, реализация и качество на живот. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – образование, работа, семейство. Движението от малките населени места към големите градове е валидно за цяла Европа и даже не обхваща само младите хора. Свободата на движението е едно от основните права на Европейския съюз и е нормален елемент, който се забелязва не само при нас. Навлизането на информационните и комуникационните технологии, глобализацията, както и промяната в динамиката на живот влияят сериозно върху днешното поколение. Днес младите хора имат повишени изисквания към случващото се около тях и най вече в сферата на сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Затова и усилията на всички нас трябва да залегнат над нуждите на младото поколение, борбата със социалното неравенство и социалното изключване чрез повече създаване на възможности за лично, професионално и социално развитие, което е гаранция за пълноценен живот. Завършвам, отбелязвайки още веднъж, че популизмът и политиката нямат място когато говорим за млади хора. Надявам се, че колегите от БСП се замислят над случващото се и не се поддават на политически натиск, защото, ако мислеха за младите хора, щяха да имат споменаване в тяхната визия, а истината е, че в тяхната визия няма нито един раздел, който да касае младите хора. Защото младите хора имат нужда от сигурност, независимост и шанс на развитие. Подкрепям Доклада за младежта и съм убедена, че заедно можем да продължим да се борим с предизвикателствата, които стоят пред младото поколение. Благодаря Ви. (Възгласи от ГЕРБ: „Браво!“)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Желязкова, приемам Годишния доклад за младежта за 2018 г. почти с такъв ентусиазъм, с какъвто го приемах за 2016-а и 2017 г., но допреди Вашето изказване. Сега, след Вашето изказване, почвам да се замислям, че Вие наистина вярвате в това, което говорите. Ще Ви питам: какви са тези социологически проучвания, социологически анализи? Къде Ви казаха младежите, че живеят много добре в България и затова остават да живеят в България? Че то половината България се изнесе навън! Ние от близо девет милиона, останахме… (Реплики от народния представител Маноил Манев.) Господин Манев, много обичате да се обаждате. Елате и кажете нещо смислено от трибуната. Не викайте!

Може ли да се говори по този начин, без да направите забележка на господин Манев?

Лично обяснение!

Е, ще иска и лично обяснение на това отгоре?!

Няма да седна.

Госпожо Желязкова, съгласен съм, че институциите работят много. Не го отричам. Институциите работят. Органите и институциите, които трябва да изпълняват младежката политика, наистина го правят. Само че има една българска поговорка: „Залудо работи, залудо не стой!“ В този доклад не видях резултатите от тази работа. Ако имаше резултати, ние всички щяхме да сме доволни. Българската младеж щеше да бъде доволна и да ходи усмихната по улиците, а пък тя ходи на Терминал 2 и заминава да работи в чужбина. Споменахте 7,4% младежка безработица. Ама Вие сериозно ли говорите това? Не сте ли наясно, че тази безработица сред младите хора е заради това, че ги няма в България? Те заминаха да работят навън. Оценявали положително средата, в която живеят!

Може ли да си завърша изречението заради това, че господин Манев ме прекъсва два пъти?

Аз никого не съм прекъсвал.

В социологията казвате, че оценявали мястото, в което живеят, и искали да се развиват там. Затова ли в България вече се обезлюдиха селата и са на път да се обезлюдят малките градове?

И последното, което казваме – не сте чели нашата визия, госпожо Желязкова.

Там има пълно развитие на политиките за младежта.

И ако дадете на господин Манев… (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Уважаема госпожо Желязкова, мисля, че забравихте да изтъкнете няколко факта, изключително важни, които колегите от ляво много лесно забравят. Първият и основен е това, че явно са забравили срещите си – или просто не са ги правили, с бизнеса и нуждата на бизнеса от млади хора и работа, и начина, по който те търсят младите хора да работят там. Второ, много леко пропускат – казаха един сектор там, IT секторът, вървял. Да де, но този IT сектор прави близо 3% от брутния вътрешен продукт и средната възраст на хората, които работят в него са между 25 и 33 години, колеги. Тези млади хора да ги оставим ли? Какво става с техните средства? Разбирам Ви, младежката структура на ГЕРБ изключително много влияе върху работата Ви. Съжалявам, нашата средна възраст е 25 години, не 35 като при Вас. Моля Ви, напомнете им тези неща, които са от изключителна важност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо Желязкова! Следвайки препоръките на председателя на нашата парламентарна група, ще се опитам да бъда максимално толерантен към Вас след това, което изслушах от Вашето изказване. Искам да Ви задам обаче няколко въпроса, ако може да отговорите накрая във Вашата дуплика. Имате ли представа колко процента от българските деца са функционално неграмотни? Имате ли представа на кое място стои България по брой на непълнолетни майки? Имате ли представа на кое място стои България по брой на ученици в непълнолетна възраст, които консумират алкохол и наркотици? Ако си отговорите на тези въпроси и на следващия въпрос, че тенденцията за увеличаване на градското население в Европа се смята за дълбоко погрешна, която Вие заявихте, че е нормална, и че Федерална република Германия, която е лидер на Европа, се бори успешно против това, а други държави като Италия се оплакват от тази тенденция и търсят начини да я преодолеят, тогава ще отговорите на много въпроси с този доклад, за които поставя въпрос опозицията. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Колеги! Господин Михайлов, ние не отричаме, че има още много работа. Затова в моето изказване казах, че има още много работа, която трябва да свършим. Не можем да отречем обаче и че тенденциите се подобряват. Именно за едно от нещата, които казахте – за ученици, които употребяват алкохол и наркотични вещества, Министерството на младежта и спорта създаде специална програма, която е насочена против агресията и за борба с тези неща. Това са стъпките, с които правителството действа. Смятам, че тази програма, откакто съществува, е ефективна и в цялата страна се реализират дейности и проекти, които влияят над младите хора за това те да се откъснат от тази вредна за тях среда. Относно това, което господин Гьоков за пореден път, освен в неговото си изказване, и в репликата към мен каза: „Докладът за младежта изпълнява структурата на Стратегията“. Докладът сам по себе си означава статистически данни и социологически проучвания. Реално това са данните, които са дадени от Националния статистически институт и от едно проучване, което се казва „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Ако ние не вярваме на тези данни, аз не знам как Вие получавате своите реални данни, които всъщност нямат нищо общо с действителността. (Шум и реплики.) Господин Танев, така е, Вие сте прав.

Много голяма част от колегите от опозицията изпитват, как да кажа, горчивина от това, че ние наистина работим и се стремим във всеки един момент да подпомагаме и да развиваме политики, които касаят младите хора във всяко едно направление от заобикалящата ни среда. Защото, както казахме – да, не е само IT, макар, че IT секторът в момента е един от най-важните сектори в страната, но младежката политика и младите хора са във всеки един сектор в заобикалящата ни среда и във всеки един сектор от икономическото развитие на България. Затова ние работим за повишаване на всеки един сектор. Благодаря Ви.

Господин Гьоков, използвам формулата на личното обяснение да Ви се извиня за това, че Ви прекъснах. Извинявам Ви се, защото не е добре да реагираш от място. Ама, като слушаш глупости, как де не реагираш? Когато тук стоят колегата Танев, колежката Желязкова, млади хора, истински млади хора и Вие им обяснявате от какво се нуждаят младите хора, е най-малкото смешно. Затова реагирах. Когато говорите за това, че трябва да почнем да въвеждаме отново изходните визи от България, това е обидно за голямата част от българското население. Всичко, което се случва в България, беше да могат младите хора да ходят и да се връщат когато и където си поискат. Времето на изходните визи мина. Затова си позволих да наруша Правилника и да реагирам от място, за което отново Ви се извинявам. (Шум и реплики.) Само че е смешно това, което правите.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с факти, с които ние от парламентарната група на ДПС започнахме коментара си за Доклада за 2017 г., тоест в посока намаляване на населението. Към 31 декември 2018 г. населението на България е с близо 50 хиляди по-малко в сравнение с 2017 г. Забележете, уважаеми колеги, че в края на 2017 г. населението ни е намаляло с малко над 51 хиляди души, сравнено с 2016 г. Цифрите са аналогични и това са предимно млади хора, които напускат България, за съжаление. При население 7 милиона души, младите хора до 29 години в България са малко над 1 милион души, а тенденцията е повече от тревожна, като населението над 65 години е малко над 21%. Нищо ново, сравнено с Доклада от 2017 г. Прогнозата – броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи между 15 и 19-годишна възраст, и 20 и 24-годишна възраст. Абсолютно същата констатация беше записана в предходния доклад. Какво се случи за тази една година от доклад до доклад, след като статистическите данни и прогнозите остават същите? Броят на преселилите се от селата в градовете е по-голям, отколкото обратното направление: град – село. „Данните показват, че от младите хора на възраст между 15 и 29-годишна възраст малко над 784 хиляди души живеят в градовете, а малко над 257 хиляди души живеят в селата“ – пише в Доклада за 2018 г. Както е тръгнало, уважаеми колеги, в следващия доклад за 2019 г. последната цифра ще падне под 200 хиляди души млади хора в селата, като 70% от всички анкетирани млади хора не са женени, не са омъжени. Логично е, защото при съзнание за несигурност и недоверие в обществената среда кариерната реализация добива често пъти приоритет пред брачната. Затова да не се чудим защо броят на новородените пада. Младите се страхуват да създават семейство и деца, за бъдещето на които не могат да осигурят сигурност, средства и условия. Още една много тревожна констатация, която плаши. Една четвърт от младите хора посочват, че средствата им за пълноценно хранене са по-скоро недостатъчни. За каква стратегия говорим? За какви иновации и стратегически цели говорим, щом една четвърт от младите хора в България нямат достатъчно пари за пълноценно хранене? По отношение на нагласите на младите хора за работа в чужбина. Да, Докладът посочва, че високо образованите предпочитат да останат в България. Към чужбина се насочват млади хора със средно и по-ниско образование, но без значение какво е тяхното образование, голяма част от младите хора заминават в чужбина. Истината е една и е простичка – за това, че работа в населените места няма или ако има, тя е предимно земеделска, тежка и недоходна. Изводът според нас, от парламентарната група на ДПС, е, че хората в селата не виждат перспектива, затова и напускат селата, както видяхме от статистическите данни по-горе. За поредна година Докладът констатира – по отношение на населеното място, живеещите в столицата и областните градове виждат по-добри шансове за добра заплата за сметка на живеещите в малките населени места. И, да – констатацията е вярна, но до тук. Истината е, че ни е нужна реалистична и действаща стратегия за младежта в малките населени места, в която освен констатации да има план за действие, иначе селата все така ще обезлюдяват откъм млади хора. 53% от младите хора не работят по специалността си, се казва в Доклада за 2018 г., което означава, че нещо куца в нашата образователна система и връзката й с реалния свят. Много се говори и се пише за това и се оказва, че огромна част от младежите ни са се сдобили със специалност, която не се търси на пазара на труда. Уважаеми колеги, радващ е фактът, че безработицата в България през 2018 г. регистрира устойчива тенденция на спад, след като показателят намалява от 3,7% през първото тримесечие до 4,7% в края на четвъртото тримесечие. Данните за младежка безработица също показват, че при хора между 15 и 29-годишна възраст има понижение до 7,4%. В същото време неработещите и неучещите след средно образование са близо една трета. Тук трябва да си зададем въпроса как ги мотивира държавата и ефективна ли е така широко прокламираната програма за неработещи и неучещи младежи до 29-годишна възраст, какви са резултатите от прилагането ѝ и за какво се харчат средства. Извинявайте, колеги, но смешно звучи констатацията в Доклада „положителна тенденция“, след като можем да отчетем, че 45% от тези хора в момента на проучването си търсят работа, но не могат да намерят такава. И следва изводът от Доклада, до който всеки сам стига: това проучване ясно сочи, че държавата, като официален посредник между безработните и пазара на труда, се оказва не толкова ефективен инструмент. Ние от парламентарната група на ДПС казваме, че този инструмент, за съжаление, не е ефективен. Като цяло считаме, че констатациите в Доклада за 2018 г. са точни, но, за съжаление, констатираните факти са от години, а тенденцията не се променя. Това отново и отново рефлектира върху демографския проблем, бягството на младите хора в чужбина заради ниските доходи, както и задълбочаване на проблемите, най-вече в малките населени места. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Председател, моля за удължаване на времето на нашата парламентарна група. Дискусията, която се породи, беше доста полезна, поне според нас, и в постоянната парламентарна Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Аз считам, че от нея имаше полза, защото се казаха много верни неща. Господин заместник-министърът, който седи в залата, беше тогава. Даже си спомням, че беше склонен да се съгласи с някои от констатациите и дори си мисля, че се съгласи. Дискусията за малките населени места беше основен въпрос тогава, тъй като ние гледахме именно тази положителна тенденция, която се отчита в Доклада, и смятаме, че това е един оксиморон. В този доклад си е казано много ясно и точно, и то в проценти, какво всъщност е фактическото състояние на българската младеж в България. Ние имаме право да говорим за българската младеж. Няма да споменавам име, но тук от трибуната беше казано, че нямаме право, но ние всъщност имаме, защото ние бяхме хората, които в продължение на две години пет пъти в пленарната зала внасяме Законопроект за младежта, който е отхвърлен дори за разглеждане – спомняте си много добре, от пленарната зала или по-скоро от управляващите, така че имаме правото да говорим, защото сме изготвили цял закон и държим на него. Той обаче не е предмет на нашата дискусия сега. В проценти това, което пише в Доклада, е много важно, колеги, вижте го. Например: „Вие лично смятате или не смятате, че във Вашето населено място можете, цитирам Ви доклада, да получите добро образование?“ – 37% казват, че не смятат. Ето Ви данни от едно социологическо проучване, което е направено на базата на въпроси към 2500 млади хора – 37% казват, че не смятат, че могат да го получат. „Кое от следните неща се отнася или не се отнася за Вас и Вашия начин на живот: спортувам активно“ – 67% не спортуват активно. Ето, пак от Доклада. Такъв процент е катастрофа. Мисля, че ще се съгласите, пише си го в Доклада. Друг въпрос: „Вие лично имате или нямате някакъв документ за професионална квалификация или документ, придобит от неформално обучение?“ Дори от неформално обучение, колеги. Отговор: „Нямам такива документи“ – 64%. Не е притеснително, това също говори за една катастрофа в този сектор. Друго: „Как обикновено или най-често прекарвате свободното си време?“ „Излизам с приятели“ – 86%. Това говори тук за среда – средата, в която се намират тези младежи, 86% стоят в своята среда, но „Ходя на театър или на кино“ – едва 16%. Тук отварям една скоба и казвам, че се опитахме, и то ведно с браншови организации в сектора, спомняте си, да лансираме един културен чек, който беше достъп до културата за младите хора. Виждате, че едва 16% са казали, че ходят на театър или кино. Това също ми звучи като катастрофа. „Вие лично какъв език владеете?“ Тези 2500 млади хора са отговорили, че владеят в различна степен различни езици, но няма отговор, който да гласи, че не говорят нито един език и какъв е процентът. То няма и такъв въпрос. Въпросът не е поставен. Много ми е интересно какъв ще е техният отговор и какъв ще е процентът. Мой колега тук каза и за алкохола, и за наркотиците, има и такава таблица. Тя е много интересна. „Кое от следните неща се отнася или не се отнася за вас и вашия начин на живот?“ И тук освен „спортувам активно“, което вече прочетох, „Пия твърд алкохол“ – 42%! Ето ги процентите, за които преди малко мой колега пита. Има го в Доклада и по реакцията на пленарната зала виждам, че всички сте съгласни, че този процент е много, много висок. Да не говорим тук за наркотиците, защото едва ли някой ще си признае в социологическо проучване, но има и такива – и леките наркотици, и твърдите наркотици, и твърдия алкохол. Цигари пушат 48%, това е отговорът. Много тревожни данни, които няма как да не ни притесняват! Тъй като в тази таблица имаше „Достъп до спорт“, дали спортуват активно младите хора – както стана ясно, не спортуват. Да не говорим за крайно тревожната и дори катастрофалната тенденция по отношение на това, че всяко българско дете е болно или склонно към затлъстяване. И това са реалните статистически данни. Тук тези данни не идват от базата на социологическо проучване. Младите хора в България нямат безплатен достъп до спорт или ако имат, е твърде малък. Нямат такъв! И го казахме и в Комисията. Знаете, много от общинските спортни обекти са дадени на концесия. Концесионерът в удобните часове за спорт естествено, че ги дава срещу наем. Аз съжалявам, че не съм снимал, за да Ви покажа тук, но съм го виждал с очите си – за неудобните часове, да кажем, от 23,00 ч. вечерта нататък. Окачена е една табелка на спортното съоръжение и пише, че след 23,00 ч. децата могат да спортуват. Е, кое дете ще спортува по това време вечерта и кои са тези родители, които ще го пуснат? Ето това е тема, по която си заслужава да дебатираме, да вземем сериозни мерки, предложени от всички парламентарно представени сили, да решим този въпрос, защото това са нашите деца, децата на България! И тук изразяваме загриженост. Тук няма никакъв популизъм, защото считам, че по въпроса се работи в постоянната парламентарна Комисия по въпросите за децата, младежта и спорта. Благодарен съм за това, че всички се отнасят много сериозно към своите отговорности в тази комисия. Призовавам Ви съвсем отговорно да седнем заедно и да помислим за разработването на една програма, която да следват българските младежи. Благодаря Ви за вниманието.