18 септември 2019 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. На свое заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.“ (Оживление, шум.)

„На заседанието присъстваха: от кабинета на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната – госпожа Николета Кузманова, началник на кабинета; от Националната комисия за борба с трафика на хора – госпожа Камелия Димитрова, секретар. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Николета Кузманова, която посочи, че с него се въвеждат в националното законодателство изискванията на международните правни норми и се актуализира институционалната рамка за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите на трафик на хора. Госпожа Кузманова отбеляза, че предложените промени са породени от необходимостта от ефективно прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана от 40-ото народно събрание на 7 март 2007 г., която въвежда минимални национални стандарти и механизми за третиране на жертвите на трафик на хора, както и за оказване на подкрепа и закрила. Тя допълни, че със Законопроекта се гарантира период за възстановяване и размисъл, който се предоставя на жертвите на трафик на хора за първоначално възстановяване след травмата, за прекъсване на връзките с трафикантите, както и за вземане на съзнателно и информирано решение дали да съдействат за наказателното преследване на дееца. С предложенията за изменение на Закона се създава възможност за откриване на специализирани приюти за последваща реинтеграция, както и за осигуряване на безплатна правна помощ и подходяща езикова помощ на лицата – жертви на трафика на хора. Увеличава се срокът за настаняване на тези лица в приюти за временно настаняване, като се въвежда минимален срок от 30 дни и се създава възможност за продължаване срока на настаняването по предложение на съответния приют. Със Законопроекта се определя статутът на Националната комисия за борба с трафика на хора като национален орган за докладване по смисъла на чл. 19 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение № 2002/629/ПВР на Съвета и се прецизират някои действащи текстове. Създава се законодателна възможност за назначаване на секретари на местните комисии за борба с трафика на хора и се променят органите, задължени да предприемат мерки за закрила на деца – жертви на трафик на хора. Приемането на предложения законопроект ще доведе до по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите на Закона, до осигуряване на прозрачност на извършвания контрол върху дейностите, регламентирани с него, и до изпълнение на ангажиментите на Република България по прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 септември 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи и член на Националната комисия за борба с трафика на хора. Подчертано беше, че предложените в Законопроекта изменения и допълнения на Закона за борба с трафика на хора целят създаване на национална законова рамка за прилагане на международните правни инструменти, по които Република България е страна, както и отстраняване на противоречия в разпоредби, които от практиката досега са се показали като неприложими. Чрез промените, които се предлагат, продължава развитието на институционалната рамка за противодействие на трафика на хора, както и на националния механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на този трафик. По отношение на синхронизирането на националната правна уредба с изискванията на международните правни норми се създава възможност за ефективно прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, която е ратифицирана от 40-ото народно събрание на 7 март 2007 г. Отразени са и препоръките на Експертната група за борба с трафика на хора (ГРЕТА), която е част от механизма за оценка на Съвета на Европа, чрез която се осигурява съответната защита на правата на жертвите на трафик. Приемането на измененията и допълненията в Закона ще доведе и до съответна промяна в Правилника за приютите за временно настаняване и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафик на хора. Чрез предлаганите промени се регламентира и международноправният статут на Националната комисия за борба с трафика на хора. Дългогодишната практика на тази комисия показва, че след първоначалното възстановяване жертвите на трафик имат нужда от съдействие за последваща реинтеграция в обществото. Вносителите заявяват, че издръжката на откритите от Националната комисия приюти за последваща реинтеграция ще става в рамките на бюджета на Комисията, като това няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет. Държавният бюджет ще финансира само издръжката на създадените от Националната комисия приюти и центрове в рамките на приетия бюджет на Комисията. Тези приюти и центрове ще се откриват и закриват в съответствие с възникването, респективно отпадането на съответната необходимост за това. След промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ през 2015 г. от нейната дейност е отпаднала борбата с трафика на хора, поради което се предлага представителят на Държавна агенция „Национална сигурност“ да отпадне от състава на Националната комисия за борба с трафика на хора. Участието на неправителствени организации в заседанията на Националната комисия ще се урежда с Правилника за нейната организация и дейност. Специално внимание се обръща на закрилата и помощта за деца – жертви на трафик, включително издирването на техните семейства. Основната цел на промените в Закона е фокусирането на дейностите по борбата с трафика на хора и съпътстващите ги други престъпления върху подпомагането и защитата на жертвите на трафик. С предлагания законопроект Република България ще хармонизира своята правна система и дейност в тази област за по-добро прилагане на принципите и разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което: „за“ са 15 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерски съвет на 8 юли 2019 г. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи и член на Националната комисия за борба с трафика на хора, и госпожа Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Стефан Балабанов, който информира народните представители, че предложените изменения и допълнения са свързани с необходимостта от спазване на международните правни инструменти, по които България е страна, както и отстраняване на противоречия в разпоредби, които практиката е доказала за неприложими. Привеждането на националното законодателство към изискванията на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора е свързано с предоставяне на „период за възстановяване и размисъл“ на жертвите на трафик на хора, като срокът за пребиваване е установен до 30 дни. Във връзка с това се предлага създаването на законовата възможност да се откриват специализирани приюти за последваща реинтеграция на жертвите на трафик на хора. Издръжката на откритите приюти за последваща реинтеграция ще се осигурява в рамките на възможностите на бюджета на Националната комисия. Господин Балабанов подчерта, че важен момент в промените е регламентирането на международноправния статут на Националната комисия за борба с трафика на хора като национален орган за докладване. Досега Националната комисия е изпълнявала тази дейност, което налага необходимостта статутът да бъде уреден и на законодателно ниво. В изложението беше обърнатo внимание и на измененията, свързани с утвърдения национален механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора, и уреждането на законодателно равнище на координаторската роля на Националната комисия за борба с трафика на хора по изпълнението на националния механизъм за насочване. Вносителят отбеляза, че в практиката по прилагане на Закона за борба с трафика на хора, както и констатации на Главния инспекторат към Министерския съвет, се е установило наличие на неефективни, неприложими текстове и/или неточни такива и това е наложило изменения, свързани с отстраняването им, както и прецизиране на текстове. В края на изложението бе подчертано, че приемането на предложения законопроект ще доведе до по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите на Закона за борба с трафика на хора, до осигуряване на прозрачност на извършвания контрол върху дейностите, регламентирани с него, и до изпълнение на ангажиментите на страната ни по прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. В дискусията взеха участие с уточняващи въпроси народните представители Христо Проданов и Иван Ченчев. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще Ви представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. На заседанието на Комисията Законопроектът бе представен от госпожа Николета Кузманова – началник на кабинета на господин Красимир Каракачанов, заместник министър-председател и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора. В изложението при представянето на Законопроекта бе отбелязано, че промените са продиктувани от необходимостта за спазване на международните правни инструменти, по които Република България е страна. Същите са породени от ефективното прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. С цел спазване на международните ангажименти, както и на препоръките на Експертната група за борба с трафика на хора националното законодателство следва да отрази посочения стандарт и да осигури съответната защита на правата на жертвите на трафика на хора. Това поражда необходимостта за изменение и допълнение на Закона и на Правилника за приютите за временно настаняване и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора. Важен момент в промените е регламентирането на международноправния статут на Националната комисия за борба с трафика на хора като национален орган за докладване. След направените изводи от дългогодишната практика на Комисията на национално и международно ниво има необходимост от предоставяне на специфична грижа за жертвите като услуга за последваща реинтеграция. Във връзка с това се предлага създаване на законова възможност да бъдат открити специализирани приюти за последваща реинтеграция на жертви на трафик. Промените, свързани с отпадане на представителя на ДАНС в Националната комисия за борба с трафика на хора, са във връзка с промените от 2015 г. в Закона за ДАНС. По силата на действащата уредба до 2015 г. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ е член на Националната комисия, а съответно представителите на ДАНС – членове на местните комисии. Отпадането на това правомощие налага отмяната на задължението на председателя на ДАНС и съответно на представителите на ДАНС за участие в Националната и местните комисии за борба с трафика на хора. Съществена промяна в Закона е новият текст на чл. 24, с която се цели яснота по отношение оказването на помощ и закрила на деца – жертви на трафик, което включва и аспекта по издирване на техните семейства. Госпожа Кузманова посочи, че поради наличието на изградена система на органи за закрила на детето много по-добре ще се защити интересът на детето, ако неговото обгрижване, дори в случаите, когато е жертва на трафик на хора, се осъществява от съответните органи за закрила на детето. Предложените промени за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора ще доведат до по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите, осигуряване на прозрачност на извършвания контрол върху дейностите, регламентирани в него, и изпълнение на поетите ангажименти на страната за прилагане на Конвенцията за борба с трафика на хора на Съвета на Европа. По представения законопроект се изказа народният представител господин Крум Зарков. Той заяви, че подкрепя внесения законопроект не само защото произтича от международни спогодби, конвенции и мониторингови механизми, но защото според него този подход за борба с такъв тип сложни престъпления, който не е оставен само в рамките на Наказателния кодекс, се базира на превенция, на последваща грижа за жертвите и е подходящ в случая. Неслучайно такава е и международната практика – тези организации са международни за едно интернационално по съществото си деяние. Ключов в този законопроект според господин Зарков е вторият елемент, който подчерта вносителят – институционалната рамка и създаването на нов тип институция, който се нарича Приют за последваща реинтеграция. Другото нещо, което направи впечатление, е промяната на чл. 24, която се мотивира като прецизиране на текста. Член 24 всъщност има два аспекта. Единият е – кой трябва да издири семействата на тези лица, и другият – кой трябва да се погрижи за тях, когато това лице е дете. Очевидно е, че вторият въпрос е ясен – Агенцията за закрила на детето. Но кой трябва да потърси семействата на децата? Предлага се тази ал. 2 да отпадне. Най-вероятно, считайки, че органите, които са идентифицирани в този закон, всъщност нямат практическа възможност да го направят или такива правомощия и ще остане празнота, ако не е ясно определено кой орган, а най-вероятно би трябвало да е МВР – изказа становище господин Зарков. Въз основа на представения законопроект и след последвалото гласуване Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев на 5 септември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев на 5 септември 2019 г. На заседанието присъстваха старши комисар Антон Златанов – заместник-директор на Столична дирекция на вътрешните работи, и господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Йордан Йорданов, който посочи, че със Законопроекта се предлага отмяна на текстовете, свързани с персонифицирането на билетите за достъп до спортното съоръжение, прочитането на личните карти на посетителите, непродажбата на билети в деня на спортното събитие, ако е определено като рисково, и защитата и съхранението на личните данни. Промяната се предлага, за да се осигури максимална защита на личните данни на гражданите, както и да се избегне некоректното им тълкуване и прилагане, като се отчитат увеличаващите се рискове за киберсигурността и необходимостта от повишено внимание към опазване на личните данни. Отмяната на продажбата на билети на каса в деня на провеждане на спортното мероприятие, когато то е определено като мероприятие с висок риск, е продиктувана от извършена последваща оценка на въздействие на нормата, при която тя се оказва неефективна и създава потенциална възможност за ескалиране на безредици. Текстовете, отнасящи се до достъпа до спортното мероприятие, ще бъдат подробно разписани и прецизирани в подготвяния в Народното събрание нов Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, който се опира изцяло на основните принципи на новата Конвенция на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, подписана от Република България на 3 юли 2016 г., за чието ратифициране в Народното събрание е внесен Законопроект на 23 юли 2019 г. Министерството на вътрешните работи чрез старши комисар Антон Златанов и Министерството на младежта и спорта чрез Асен Марков изразиха пълна подкрепа на Законопроекта, както и на предложението на вносителите текстовете, отнасящи се до достъпа до спортното мероприятие, да бъдат прецизирани и по-подробно разписани в новия закон. В хода на дискусията участие взе народният представител Иван Ченчев, който изрази подкрепа по предложенията, като едновременно с това подчерта, че мерките, свързани с персонализиране на билетите, трябва да бъдат детайлно разработени в новия закон. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев на 5 септември 2019 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ще представя на вниманието Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев на 5 септември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев. На заседанието присъстваха – от Министерството на младежта и спорта: Асен Марков – главен секретар; от Министерството на вътрешните работи: Антоан Петков – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Национална полиция“, и Георги Иванов – инспектор в сектор „Национален център по сигурността на спортни мероприятия“ в Главна дирекция „Национална полиция“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Маноил Манев. Законопроектът е продиктуван от анализ на динамично променящата се практика, отразена и в разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, подписана от Република България на 3 юли 2016 г., която предстои да се ратифицира от Народното събрание. В чл. 11 се предлага отмяната на ал. 3, 7 и 8, както и отмяната на ал. 5, отнасяща се до забрана за продажба на билети на каса в деня на провеждане на спортното мероприятие, когато то е определено като мероприятие с висок риск. В настоящия момент в Народното събрание има сформирана работна група, която разработва изцяло нов Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, който се опира изцяло на основните принципи на новата конвенция. Също така е необходимо текстовете, отнасящи се до достъпа до спортното мероприятие, да бъдат прецизирани в новия закон с цел да се осигури максимална защита на личните данни на гражданите. Законопроектът ще допринесе за по-ефективна и резултатна законодателна политика в борбата срещу безредиците по време на футболни мачове и спортни мероприятия. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 954-01-64, внесен от Славчо Атанасов, Боряна Георгиева, Йордан Йорданов и Маноил Манев на 5 септември 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! През месец юли 2018 г. по инициатива на народни представители, с подкрепата на Министерството на спорта и Министерството на вътрешните работи, бяха инициирани спешни законодателни промени в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Поводът за това бяха няколко неприятни инцидента. След последващата оценка на въздействие на законодателните промени се установи, че голяма част от тях са изключително ефективни за добрата работа и имат добри резултати. Такива са например: дефинирането на термина „спортно хулиганство“; повече правомощия на Министерството на вътрешните работи при налагането на забрана за посещение на спортни срещи; по-сериозни глоби за извършване на противообществени прояви по време на спортните мероприятия. С влизането в сила на промените в Закона, по данни на Министерството на вътрешните работи, се отчита двойно намаляване на използването на пиротехнически средства и е увеличен броят на наложените принудителни административни мерки, които имат превантивен и възпиращ ефект. Две са обаче мерките, които предлагаме да бъдат отменени по този законопроект на този етап. Първата – въведе се изискване билетът да се персонализира, за да се увеличи контролът на достъпа на спортния обект, за да могат да бъдат разпознавани по-лесно от органите на Министерството на вътрешните работи лицата, извършили хулигански прояви; достъпът на посетителя до спортното съоръжение да става чрез разчитане на личната карта на посетителя от скенер за лични документи – това е ал. 3 от чл. 11. Последващата оценка на въздействие показа, че въвеждането на това изискване налага сериозни инвестиции и освен това не може да бъде отнесено към всички спортни съоръжения и всички спортни мероприятия. В настоящия момент в Народното събрание има сформирана работна група, която разработва изцяло нов закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, който се опира на основните принципи на новата конвенция на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасността, сигурността и обслужването по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, подписана от Република България на 3 юли 2016 г., за чието ратифициране в Народното събрание е внесен Законопроект на 23 юли 2019 г. В този смисъл считаме, че е необходимо текстовете, отнасящи се за достъп до спортното мероприятие, да бъдат прецизирани и по-подробно разписани в новия закон с цел да се избегне некоректно тълкуване и да се осигури максимална защита на личните данни на гражданите. Последното е особено важно с оглед необходимостта от повишено внимание към опазване на личните данни и непрестанно увеличаващите се рискове за киберсигурността. Втората точка е другото, което предлагаме по този законопроект – отмяната на ал. 5 на чл. 11, отнасяща се до забрана за продажба на билети на каса в деня на провеждане на спортни мероприятия, когато те са определени като мероприятия с висок риск. Към момента, след последваща оценка на въздействие на нормата, тя се оказа неефективна и създава потенциална опасност да ескалира безредици. Необходимо е тази норма да се подложи на публична дискусия и при изготвянето на новия закон, за да се види до каква степен е приложима в нашите условия. Колеги, с оглед на тези обективни обстоятелства, моля да подкрепите на първо четене настоящия законопроект, като сме готови да разгледаме между първо и второ четене всички предложения, които представите, за прецизиране или промени в текстовете. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък – да обясня защо апелирам към Вас да подкрепим този законопроект и промените в него. Първо, защото това е един от законите в Народното събрание, който доказва, че може да се прави законодателство и без да се прави напук. Тоест когато видим, че в своята цялост някои от елементите на една норма не работят, можем спокойно да застанем отпред и да я отменим. Това е едното хубаво нещо, което се случва с отмяната на тези текстове. Другото е, че в крайна сметка и двата текста създават много особени условия, които за първи път се опитахме да въведем в законодателството и които доказаха, че просто не им е дошло времето. Забраната за продажбата на билети в деня на спортното мероприятие, което е обявено за рисково, всъщност нищо не променяше. Изместихме струпванията от касите и ги пратихме при физически лица, което е още по-рисково според мен и според експертите, които се произнесоха, така че там нямаме никаква причина да оставим тези текстове. Що се отнася вече до текста, свързан с личните билети, идентификационни номера и имена на хора върху билетите, смятам, че в новия закон, който се обсъжда в момента, както каза господин Атанасов, има много какво да се помисли за самата форма на това нещо, наречено билет, с което ще се влиза на мероприятията – като носител, като функционалност, повторяемост на използването му, защита от всякакви посегателства върху него. Така че и там не бива да изпреварваме и да слагаме каруцата пред коня, а да разработим в новия закон ясна и точна визия, която да работи в комплекс с целия закон. Накрая обаче искам да добавя нещо, което казах и в комисиите, ще повтарям и от тази трибуна, и винаги, когато говорим за този закон и за това законодателство, за борбата със спортното хулиганство: никой не бива да приема, че правим някакво отстъпление от мерките за сигурност в оттеглянето и в отмяната на тези два текста. Повярвайте ми, аз съм последният човек, колеги, който ще Ви помоли да направим крачка назад от мерките за сигурност. Нека да знаят и организаторите на спортни мероприятия, и всички, свързани с провеждането на спортни мероприятия, че динамиката в спортното хулиганство се променя с всеки изминал ден. В кръга на шегата, агитките се преместиха от стадионите по футбол дори в състезанията по шах – стига да има „Левски“ и ЦСКА, и тогава вече става напрегнато. Затова мерките в новия закон, които се обсъждат и в работната група, няма да бъдат отстъпление и няма да има крачка назад. Те просто трябва да бъдат функционални, да бъдат истински и да вършат своята работа – тоест да пазят всеки, който е отишъл да гледа спортно мероприятие – неговия живот и неговото здраве. Така че Ви приканвам: нека всички единодушно да подкрепим този закон и да покажем, че можем да правим законодателство, без то да е някакво заинатяване – да остане или да го махнем на всяка цена, а просто да е функционално. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Прав е господин Манев. Ние тук в залата преди малко дискутирахме и в работните групи, разбира се, и в Комисията, и в срещите, които направихме и които предхождаха това, за което говорим сега – така е, тези две мерки трябва да отпаднат. Абсолютно сме съгласни. Друг е въпросът, когато ги въвеждахме, ако си спомняте, така наречените спешни мерки за това спортно хулиганство – заради случая с пострадалия полицай, трябва да уверя народните представители, че мерките, които тогава предприехме и разписахме, работят и са ефективни. В пъти се намали хвърлянето на тези опасни самоделни бомбички по стадионите, което означава, че всички ние тук до голяма степен сме си свършили работата поне в тази част, което може само да ме радва. По двата текста. Първият за отпадането на продажбата на билети трябва да се случи. В рисковите мачове, трябва отново да уверя народните представители, полицията върши своята работа и казва: билетите, които се продават в деня на мача, да се продават на отделни каси, където, разбира се, има буферни зони и не се позволява едната агитка да се смеси с другата. Фактически и тази опасност няма да я има и няма нищо страшно този текст да отпадне. Що се отнася до другия – персонализирането на билетите е нещо, което се практикува в Европа и ние можем само да заимстваме добрите практики. Опитахме се да го направим. В момента клубовете са в нарушение, защото този текст е в сила от 8 август, но всички клубове нямат готовност. Доказателство за това е писмото, което беше изпратено и от страна на „Левски“, и от страна на ЦСКА, и от други клубове до Комисията, до премиера, до Министерството на вътрешните работи, за да може персонализацията на този етап да отпадне, тъй като клубовете нямат готовност по отношение на сканиращите устройства. Само за сведение на колегите да кажем: финалът за Суперкупата на Европа в Истанбул, където се стекоха фенове от цял свят, турските власти и турската полиция искаха от привържениците, от всеки, който присъстваше на стадиона, билетът да бъде персонализиран и данните от неговата лична карта да са записани само по отношение номера на тази лична карта – има такива устройства. Спортните клубове в България все още нямат тази готовност. Със сигурност обаче всички ние заедно – както в Комисията, така и в работна група, ще седнем и ще прецизираме текстове, които да позволят да има персонализирани билети, защото считаме, че това ще свърши работа, най-вече за да опазим живота и здравето на хората, които посещават стадионите – това е най-важното. Естествено, не става дума само за „Левски“ и ЦСКА, а за всички мачове, срещи и спортни мероприятия, които са обявени за рискови. Трябва да подкрепим това, което се предлага, след което ще прецизираме текстовете, съгласувано с Конвенцията – ще седнем и ще дебатираме как най-добре да изчистим текстовете, за да сме още по-ефективни като законодатели и като хора, които сме загрижени за опазване здравето на феновете и техния живот. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, виждате, че всички политически сили в момента сме абсолютно единни по този въпрос. Затова на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срок за внасяне на предложения между първо и второ четене – 3 дни.

Благодаря, господин Председател. Преди Доклада моля за процедура за допуск на заместник-министъра на външните работи Петко Дойков.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от Министерски съвет на 25 юли 2019 г. На заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, подписано в София на 27 май 2019 г. и в Люксембург на 5 юни 2019 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Пламен Бончев – генерален директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси“. През 2016 г. Инициативата за икономическа устойчивост e разработена от Европейската инвестиционна банка в сътрудничество с Европейската комисия в отговор на искане от Европейския съвет за конкретна инициатива, насочена към бързо мобилизиране на допълнително финансиране в подкрепа на страните от Южното съседство и Западните Балкани. Инициативата представлява интегриран пакет от заеми, облекчени финансирания и иновативни инструменти, които да подпомогнат финансирането на инвестиции с ниска възвръщаемост или висок риск в двата региона в периода 2016 – 2020 г. С тези инструменти се допълва необходимата хуманитарна помощ и краткосрочните мерки за адресиране на последствията от миграционната криза. Очаква се Инициативата да мобилизира средства в размер 15 млрд. евро, които да бъдат насочени за конкретни проекти. Предвижда се мобилизирането на допълнителни средства от общо 730 млн. евро, за набирането на които се търси подкрепата на международната донорска общност. Донорските финансови вноски ще се управляват по специален фонд на Инициативата за икономическа устойчивост. Полученото финансиране ще се използва в съответствие с общите и общовалидни принципи, приложими за дейностите на Европейската инвестиционна банка. Допустими за финансиране проекти в рамките на Фонда се извършват в следните региони и държави: Южни съседи – Алжир, Египет, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Палестина, Сирия и Тунис; Западни Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Косово, Черна гора и Сърбия. В страните от Западните Балкани понастоящем се финансират 16 проекта. Преодоляването на причините за засилената миграция е едно от най-големите предизвикателства. Справянето с миграционните предизвикателства трябва да бъде комплексно и всеобхватно. Досега България е направила финансов принос за Доверителния фонд за Африка в общ размер 550 000 евро и споделя разбирането за необходимостта от осигуряване от страна на държавите – членки на Европейския съюз, на допълнителни средства за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в африканските страни. Същевременно във фокуса на вниманието на българската страна е засилването на сътрудничеството на Европейския съюз в областта на миграцията и със страните от Западните Балкани, които се превърнаха в основни транзитни маршрути с огромни потоци от мигранти. Инвестициите в тези страни ще допринесат за подобряване на транспортната и енергийната свързаност, за създаване на работни места и за повишаване на стандарта на живот. Включването на България в Инициативата ще е солидарен принос за справяне с най-сериозните предизвикателства, свързани с развитието, хуманитарните и миграционни процеси, възникнали в съседство на Европейския съюз. Комитетът по помощта за развитие към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие вече е включил тази инициатива в списъка с доверителни фондове и българският принос ще се признава напълно за официална помощ за развитие. Финансирането на вноската на България в размер 100 000 евро годишно за 2019-а и 2020 г. следва да се осъществи от одобрените средства за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по бюджета на Министерството на външните работи за съответната година. От Споразумението за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост произтичат финансови задължения за Република България. Разпоредбата на чл. 16 от Споразумението предвижда като приложимо право законите на Великото херцогство Люксембург и е налична хипотеза, при която споровете се отнасят до юрисдикцията на Съда на Европейския съюз. Поради това Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, на Вашето внимание е: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, подписано в София на 27 май 2019 г. и в Люксембург на 5 юни 2019 г., № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г. На редовно заседание, проведено на 12 септември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, подписано в София на 27 май 2019 г. и в Люксембург на 5 юни 2019 г., № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г. В изпълнение на решение по т. 10 от Протокол № 15 от заседанието на Министерския съвет на 10 април 2019 г. на 27 май 2019 г. в София и на 5 юни 2019 г. в Люксембург бе подписано Споразумение между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост. През последното десетилетие страните от Западните Балкани и южните съседи на Европейския съюз са изложени на редица предизвикателства в резултат на политически и икономически кризи. В отговор на посочените предизвикателства Европейската инвестиционна банка лансира през 2016 г. Инициативата за икономическа устойчивост, наричана по-нататък „Инициативата“. Инициативата за икономическа устойчивост е разработена от Европейската инвестиционна банка в сътрудничество с Европейската комисия в отговор на искане от Европейския съвет за конкретна инициатива, насочена към бързо мобилизиране на допълнително финансиране в подкрепа на страните от Южното съседство и Западните Балкани. Инициативата е интегриран пакет от заеми, облекчени финансирания и иновативни инструменти, който е създаден, за да улесни финансирането в периода 2016 – 2020 г. на инвестициите в двата региона, които поради финансови ограничения, ниска възвръщаемост или висок риск не са привлекателни за инвеститори. С тези инструменти се допълва необходимата хуманитарна помощ и краткосрочните мерки за адресиране на последствията от миграционната криза. Очаква се Инициативата да мобилизира средства в размер на 15 млрд. евро, които да бъдат насочени за конкретни проекти. За да може Инициативата да използва своя пълен потенциал за трансформация, Европейската инвестиционна банка, нейните акционери и други донори трябва да мобилизират допълнителни средства от общо 730 млн. евро, за набирането на които се търси подкрепата на международната донорска общност. Участието на България в Инициативата ще допринесе за по-видимата и проактивна позиция на страната ни в общите усилия за справяне с причините за миграцията и в частност по отношение на региона на Западните Балкани, който беше издигнат в приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС. Комитетът по помощта за развитие към ОИСР вече е включил тази Инициатива в списъка с доверителни фондове и българският принос ще се признава като сто на сто официална помощ за развитие. Финансирането на вноската на България е в размер 195 583 лв. (100 000 евро) годишно за 2019-а и 2020 г. и следва да се осъществи от одобрените средства за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по бюджета на Министерството на външните работи за съответната година. Налице са основания за ратифициране от Народното събрание по чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: Със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, подписано в София на 27 май 2019 г. и в Люксембург на 5 юни 2019 г., № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г.“ Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „На свое заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на външните работи: господин Пламен Бончев – генерален директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси“, и господин Валери Йотов – директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“. Законопроектът беше представен от господин Бончев, който посочи, че с него се цели постигането на устойчиво развитие в страните от Южното съседство и Западните Балкани чрез ратификация на Споразумението и обезпечаването на вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост. Той допълни, че Инициативата за икономическа устойчивост е интегриран пакет от мерки, като заеми, облекчени финансирания и иновативни инструменти, които целят да отговорят на необходимостта от хуманитарна помощ и да адресират последиците от миграционните процеси, възникнали в съседство на Европейския съюз. Предвижда се Инициативата за икономическа устойчивост да мобилизира средства в размер на 15 млрд. евро, като за постигане на поставените цели се търси мобилизирането на допълнителни средства от общо 730 млн. евро. Размерът на вноската на Република България във Фонда е на стойност 100 000 евро годишно, като финансирането на вноските за 2019-а и 2020 г. ще се осъществи от одобрените средства за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по бюджета на Министерството на външните работи. Очаква се участието в Инициативата да допринесе за справяне с предизвикателствата, свързани с хуманитарните и миграционните процеси, възникнали в съседство на Европейския съюз. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – току-що приетият законопроект на първо гласуване да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост Член единствен. Ратифицира Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, подписано в София на 27 май 2019 г. и в Люксембург на 5 юни 2019 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители На редовно заседание, проведено на 12 септември 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители на 31 юли 2019 г. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Христиан Митев. Законопроектът е изготвен с цел да се засили личната отговорност на кметовете в отношението към гражданите. Промяната е продиктувана от наблюдаваното в ежедневната практика недобросъвестно поведение от страна на много кметове, които изолират гражданите, неглижират техните проблеми, не вземат под внимание мнението и желанията на обществените групи и по никакъв начин не осъществяват пряк контакт с тях. Подобни примери не са само изолирани и единични явления, а по-скоро се превръщат в практика и манталитет на местната власт по принцип. Подобно отношение от страна на администрацията е недопустимо в условията на правовата държава и демократичното управление, което налага въвеждането на задължения за приемането и изслушването на гражданите. Проектът предвижда и създаването на Глава „Административнонаказателни разпоредби“, продиктувано от необходимостта да се гарантира стриктно спазване на задълженията, които Законът възлага на кметовете, както и налагане на санкции при тяхното нарушаване или неизпълнение. Според вносителите с предложените промени ще се постигне в по-голяма степен публичност и прозрачност при вземане на решения, участие на гражданите в управлението и създаване на активни местни общности, които да определят местните политики и насоките на развитие. Националното сдружение на общините не подкрепя Законопроекта. В становището, изразено и по време на заседанието на Комисията, се изказа несъгласие с предложените промени, като бе обърнато внимание, че в практиката на редица общини има не само приемни дни, но и по-добри и разнообразни примери на взаимодействие с гражданите от предложените с промените в Закона. Не се споделят и предложените административнонаказателни разпоредби, и прекомерността на санкциите. В хода на дискусията преобладаващата част от изказалите се народни представители подкрепиха становището на общините. В изразените позиции бе обърнато внимание, че се подкрепя логиката на вносителите за приемни дни за срещи с граждани, но те могат да намерят регламентация в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и в Устройствения правилник на общинската администрация. По отношение на санкциите бе обърнато внимание, че по принцип санкции за неизпълнение на определени задължения могат да се предвидят, но следва да се намери по-удачна формулировка и евентуално да се потърси по-подходящо систематично място в друг нормативен акт. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 1 глас „за“, 6 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за местното самоуправление и местната администрация е основният закон, който регламентира статута, функциите и правомощията на отделните органи на местната власт. Също така Законът за местното самоуправление и местната администрация гарантира на гражданите правото на участие в местното самоуправление и описва начините, по които това се осъществява. Законът дава определение на понятието „местно самоуправление“, като правото и реалната възможност на гражданите и на избраните от тях органи да решават в рамките на Закона съществена част от обществените дела на своята собствена отговорност и в интерес на териториалната общност. Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация е изготвен с цел да се засили личната отговорност на всеки кмет на община или район по отношение на най-висшата мисия на кмета, а именно отношението му към гражданите, тъй като неговата власт произтича точно от тях. Промяната е продиктувана от наблюдаваното в ежедневната практика недобросъвестно поведение от страна на някои кметове в държавата, които изолират гражданите, неглижират техните проблеми, не вземат под внимание мнението и желанието на обществените групи и по никакъв начин не осъществяват пряк контакт с тях. Подобни примери не са само изолирани и единични явления, а по скоро се превръщат в практика и манталитет на местната власт по принцип. Подобно отношение от страна на администрацията е недопустимо в условията на правова държава и демократично управление на Република България, което налага въвеждането на задължаващи органи – местната администрация да въведе, най-вече да изпълнява в действителност приемането и изслушването на граждани като част от правата да участват в местното самоуправление, дадени им от Закона. Проектът регламентира изрично задължения в т. 20 на чл. 44, ал. 1 за кмета на общината, респективно на районния кмет, да приема и изслушва граждани в определени дни. Условията и редът за приемане и изслушване на гражданите се утвърждават със заповед, като информацията се публикува на интернет страницата на общината. Приемните дни са живата връзка между гражданите и техния кмет и се провеждат с цел осъществяване възможността гражданите лично да поставят своите проблеми, въпроси и предложения пред човека, когото са избрали да управлява населеното място. Изслушването на гражданите в точно определени дни и часове от седмицата се налага от практиката да се осигури технологично време за решаване на поставените въпроси от предходния прием, за своевременно компетентно и ефективно решаване на молбите и предложенията им. Проектът включва и създаване на Глава „Административнонаказателни разпоредби“, продиктувани от необходимостта да се гарантира стриктно спазване на задълженията, които Законът възлага на кмета в чл. 44, ал. 1. Със създаването на Глава „Административнонаказателни разпоредби“ ще се гарантира по-голям контрол и по отношение на изпълнения на сроковете по чл. 44, ал. 1, т. 18 и ал. 5. С предложените промени се постига и в по-голяма степен публичност и прозрачност при вземане на решенията, участие на гражданите в управлението, създаване на активни местни общности, които да определят местните политики и насоки на развитие, както и спазване на върховния принцип, заложен в Конституцията на Република България, където в чл. 1, ал. 2 е записано: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени от Конституцията“.

Колеги, аз ще бъда прекалено кратък. Това са официалните наши мотиви – на мен и на колегите, които внесохме това предложение. По принцип след осем години кметуване смятам, че Законът за местното самоуправление и местната администрация не е лош закон, един добър закон за българското право, но поради неясни причини е пропуснат този момент в задълженията на кмета, където той трябва да има приемен ден за гражданите. Според мен това трябва да е задължително за него поради една много проста причина – той черпи властта си именно от тези граждани. Четох много внимателно и опонентите по тази промяна, и възраженията. Едно от тях е, че, видите ли, това бил технически въпрос, не бивало да бъде в Закона за местното самоуправление и местната администрация, а в Правилника за общинския съвет. От опит трябва да Ви кажа, че това е несериозно твърдение като мотив, защото знаете, че в общинския съвет много често, не казвам: винаги, но много често голяма част от мнозинството принадлежи на кмета. Все едно той сам да си вмени, да накара общинският съвет и неговите съветници, които следват неговата политика, да вменят задължение да приема граждани. Много от кметовете имат приемен ден, но има емблематични примери в държавата, където това не става. Има кметове от осем години, нямат нито един приемен ден за гражданите. Нека да не ги посочвам от трибуната на Народното събрание, защото все пак това ще е некоректна обида към тях. Добре, в мотивите този мотив някак си издиша и поради други причини. Ето примерно задълженията на кмета на едно населено място в Закона за местното самоуправление и местната администрация. В т. 10, чл. 45, забележете, колеги, какво се вменява като императивно задължение на кмета. Чета дословно Закона, т. 10: „Поддържа връзки с политическите партии, – чудесно! – обществените организации – добавям: чудесно! – и движения, както и други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина“. Чудесен текст, обаче къде са гражданите?! Къде е обикновеният гражданин в този текст?! Никъде го няма! Никъде го няма Иван Стоянов Драганов, че има право да отиде при кмета си! Никъде го няма в Закона, а ние вменяваме на кмета, че е задължен да поддържа отношения с политическите партии. Чудесно, те изразяват тежненията на много хора. Но знаете, че политическите партии категорично, категорично не изразяват тежненията на цялото население. Много от хората не са партийни и не принадлежат на нито една партия. Този аргумент е изключително несериозен – че трябва чрез Правилника на общинския съвет съответно да се вмени това като задължение на кмета. Естествено, че трябва в Закона да се вмени. И вторият аргумент чак ме е срам да го кажа от трибуната, но в дебатите е било така: дайте сега кметовете да ги задължим и до санитарните възли да ходят по заповед. Това е несериозно отношение към този толкова сериозен въпрос. И последният аргумент – че бил чист популизъм. (Реплики от ГЕРБ.) Защо да е чист популизъм? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Питам: защо да е чист популизъм? Факт ли е това, че много кметове не приемат граждани? Факт е. Факт ли е, че от години не ги приемат? Факт е. Хайде да не давам пример със себе си, защото бях обвинен в популизъм. Осем години като кмет съм приемал всеки ден граждани. Всеки ден! И като районен кмет на „Тракия“, и като кмет на Пловдив всеки ден имах приемен ден. Това популизъм ли е – че осем години съм приемал гражданите всеки ден?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но пък моят наследник осем години нямаше нито един приемен ден за граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, уважавам Вашето мнение на вносител и мисля, че е изключително важно кметовете да имат пряк контакт с гражданите. Дали обаче това нещо трябва да бъде въведено чрез задължителна норма в Закона – ето тук се разграничаваме в мненията си. Наистина смятам, че това е технически въпрос, който не би трябвало да бъде включен в закон, тоест да определяме точно конкретен ден и час, в който кметът да се среща с гражданите. По същата логика би трябвало да определим и конкретното работно време на кмета чрез Закона – от колко до колко часа да работи. От друга страна, в днешното динамично време и различните средства за комуникация има много възможности и варианти, чрез които кметът да бъде близо до гражданите и да контактува с тях, една от които е примерно платформата „Питай кмета“, има и други подобни. Повечето кметове имат сайтове, имат чатове, чрез които могат да събират тази информация и да контактуват с гражданите си. Не на последно място, един кмет, който не поддържа пряк контакт с гражданите, най-вероятно няма да бъде избран на следващ мандат за кмет, а пък ако някой кмет не е поддържал контакт с гражданите, а след това е бил избран за кмет, най вероятно добре си е свършил работата и гражданите не са имали нужда да се виждат с него. Така че нашето мнение е: да, важно е кметовете да поддържат пряк контакт с гражданите, но не смятаме, че това трябва да бъде регламентирано в Закона чрез конкретен ден и час. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Сираков, няма как да се съглася с Вас, че въпросът е само технически. Ако беше само технически, то по тази логика дайте да отменим т. 10 на чл. 45 от правомощията на кмета, където е записано, че поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина. И това е чисто технически въпрос, а е въведен като императивна норма в Закона за местното самоуправление и местната администрация. В никакъв случай не мога да се съглася, че е технически и че не следва да бъде законово уреден, още повече че в Законопроекта се предвижда самият кмет да определя условията и реда за провеждане на този приемен ден. Тоест изцяло в неговата дискреция, негово право е да определи кога – веднъж седмично ли ще е, веднъж месечно ли ще е, един час ли ще е, два часа ли ще е, да се среща с граждани. Не мога да приема, че трябва да въвеждаме виртуални кметове, които съществуват в интернет пространството, а в реалния свят ги няма, и с реалните хора, с техните реални проблеми не се срещат, не им откликват и не ги разрешават. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Сираков, с огромното ми уважение към Вас и към колегите народни представители не бих се съгласил с някои части на Вашето изказване. Вие казвате: има съвременни методи за комуникация с гражданите. Да, но те не са достатъчни. Никой не отрича комуникирането на гражданите с кмета по електронен път, но нека да припомним и някои задължения на кмета, които, между другото, и сега не се спазват от много кметове. Например кметът всяка година трябва да прави, забележете, пуб-ли-чен отчет пред гражданите на населеното място. Много кметове не спазват сега Закона, който също е императивна норма. Публичен отчет! Разбирате ли какво означава това? Това означава очи в очи да се види с избирателите си, не по интернет. Очи в очи да се види с избирателите си! Много кметове не го спазват. И друго ще Ви кажа: след като кметът ще контактува само по електронен път с избирателите си, дайте той да е една виртуална личност, да не прави предизборна кампания, да не ходи да се среща с граждани, а после да не иска да ги вижда, и да го избираме само по интернет. Той да изглежда много красиво по интернет, там фотошопът да работи добре, да го направим мистър свят или мис свят, ако е жена, и изобщо да няма контакт с гражданите. От Вашата логика така трябва да бъде. Щом като бъде избран за кмет, ще си контактува само по електронен път, дайте да го избираме по електронен път. А не когато идват избори, да ходи от човек на човек и да се среща с различни граждани, а като стане кмет: кои бяхте Вие? Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа! Господин Сираков, с цялото ми уважение към Вас, Вие твърдите, че кметовете така или иначе имат механизми, с които да се отчитат или да се виждат с граждани, или да контактуват с граждани. Тогава какъв е проблемът да подкрепим на първо четене този законопроект? Какъв е проблемът да регламентираме това нещо, което твърдите, че го правят? Аз имам наблюдения в цялата страна и знам, че на определени места, и то немалко в България, определени кметове са се превърнали във феодали без значение от коя политическа партия са. Тези хора трябва да бъдат задължени да се срещат с гражданите, за да може гражданите да ги приземят, за да може гражданите да им кажат в очите какво мислят, и в това няма нищо лошо. Надявам се на първо четене да бъде подкрепен Законопроектът, защото това е нещо, което е в правилната посока не само за кметове, а и за всички изборни длъжности в България. Трябва да има повече контакти с гражданите, трябва да се чува мнението на гражданите без значение дали ни харесва или не. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Не мисля да влизам в дебат, който касае нашите виждания за ролята на кмета и как той трябва да си изпълнява функциите. Лично смятам, че кметът трябва и може да бъде близо до гражданите посредством администрацията си, и това е по-важно – услугите да бъдат близки и достъпни до гражданите, а не физически личността на кмета да бъде близка до гражданите. Ако кметът е кмет на един многомилионен град, например 10 или 20-милионен град, по какъв начин той ще осъществява пряк контакт с гражданите си? Виждаме, че това не е необходимо. От друга страна, искам да обърна внимание на цитирания текст, в който се дават правомощия на кмета да се среща с политически партии и неправителствени организации. Да, този текст дава такива правомощия, но в същото време не задължава в конкретен ден и час той да извършва тези неща. По същия начин кметът може да се среща с гражданите, но ние не би трябвало да го задължаваме с конкретика – кога да извърши това нещо и по какъв начин да го извърши. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Не приемам твърдението в мотивите към Законопроекта, че в ежедневната практика се наблюдава недобросъвестно отношение от страна на много кметове към проблемите на населението, че неглижират техните проблеми и не вземат под внимание мнението и желанието на обществените групи. Напротив, това, което наблюдавам по места, е, че кметовете и администрацията са в постоянен контакт с хората. Освен това има изключително много възможности за взаимодействие между гражданите и органите на местната власт – участие в заседания на общинските съвети и постоянните комисии, да се изказват и предоставят позиции и предложения, да отправят питания и жалби и да получават отговори. Гражданите могат активно да участват в обсъжданията на бюджета, на устройствени планове, на наредби, които касаят живота в една община, например по отношение на обществения ред, опазване на околната среда и други. Формата за пряк контакт с хората винаги е била активна – периодични срещи и отчети по квартали и по села. Има създадени и определени форми за приемане на сигнали и жалби, а така също и мнения за обслужването в общините. Освен това в Закона за местното самоуправление и местната администрация с неговите многократни изменения е постигнат баланс в отношенията, във взаимодействието и отговорностите на двата самостоятелни органа в местната власт – кмета като изпълнителна власт и общинския съвет като местна законодателна власт. Този баланс понякога е крехък. Кметът, естествено, носи персонална отговорност за действията си, за разлика от общинския съвет – както финансови санкции, така и наказателна отговорност. Има много сфери, за които са предвидени отговорности за кмета и съответни санкции при неизпълнението им, например управлението на отпадъците, незаконните сметища, поддръжката на язовири и други. Предложението за санкции за определени задължения на кмета към общинския съвет, като внасяне на отчети два пъти в годината за изпълнение на актовете на общинския съвет, докладване в тридневен срок на актове, договори и техни изменения, програма за управление за мандата и отчети до 31 януари за всяка изминала година – тези санкции ми се струват прекалени. Понякога има и решения, които изискват време, за да се реализират или са практически неизпълними. Това е често вследствие на политическите различия между кмета и мнозинствата в общинските съвети. Другото предложение – ролята на председателя на общинския съвет като актосъставител – според мен, меко казано, е неизпълнимо. Председателят на общинския съвет да бъде актосъставител, а областният управител да подписва наказателните постановления. Кой ще съставя тези актове? В малките общини и в звеното към общинския съвет понякога има назначен само един човек, който има много работа по подготовката на заседанията на постоянните комисии и заседанията на общинския съвет, както и с обработката на задължителните документи по взетите решения. Това е изключително неправилно и много тромаво предложение. Уважаеми колеги, вместо да се занимаваме с това, искам да кажа, че на нас ни предстоят много по-важни неща. Предстои ни приемането на бюджета за 2020 г. Какво ще получат общините е много важно за местните политики, които те ще реализират, тъй като местните приходи намаляват. И вместо да се занимаваме с тези въпроси, по-добре да разгледаме Стратегията за децентрализация на общините за периода 2016 – 2025 г. и Програмата за изпълнение на Стратегията, приета с Решение № 735 от 8 септември 2016 г. на Министерския съвет. Това ще има много по-голямо значение за общините, отколкото този законопроект. Ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Динков, Вие имате административен опит и много внимателно слушах изказването Ви. С много от това, което казвате, съм съгласен. Но аз никъде не съм казвал, че всички кметове нямат приемен ден. Тук сте прав – особено в малките градчета искат, не искат, се виждат с хората. Проблемът е в областните градове, господин Динков. Там е заровено кучето по този проблем. В големите градове е проблемът и тук вече не съм съгласен с Вас. Има редица кметове, които нямат приемен ден за граждани. Ако се запознаете, тъй като финалът на изказването Ви беше малко „…защо биете негрите?“, навремето Хрушчов беше казал тези велики думи… Да, това, което казвате за бюджетите и за независимостта на общините, е изключително важно. Какво общо има обаче с този също толкова важен проблем – кметът да е близо до хората си? …и друго ще Ви кажа, господин Динков. Легендарни кметове в света – прочетете им книгите, сигурно сте ги чели: „Лидерството“ на Рудолф Джулиани – кмет на Ню Йорк; Лужков – кмет на Москва, и комшията ни Кадир Топбаш, обявен в Мексико Сити преди три години за най-добрия кмет в света. Три мандата кмет на Истанбул. Печели изборите в Истанбул с над 85%. Какво правят тези трима кметове с над 20 милиона население и в трите града, знаете ли?! Приемен ден за граждани имат тези трима кметове. Прочетете книгите и на тримата. Приемен ден за обикновени граждани – кметове на двадесетмилионни градове!

Колеги, моля първо за допуск в залата на Наталия Граховска – началник на отдел в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, и Мая Стоилова – държавен експерт в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Министерството на икономиката.

Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ по Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 11 септември 2019 г., разгледа и обсъди Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър; Наталия Граховска – началник на отдел в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Цветелина Панчева и Мая Стоилова – държавни експерти в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“. Докладът бе представен от заместник-министър Иванова. Целта на Доклада е да представи подробна информация, свързана с отговорната и последователна политика на Република България в областта на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната (ПСО), и на изделията и технологиите с двойна употреба, която страната ни провежда в съответствие с поетите ангажименти по линия на многостранните режими и договорености в областта на експортния контрол, отчитайки наложените санкции по линия на Съвета за сигурност на ООН, Европейския съюз и ОССЕ. В Доклада са представени и обхватът на националната система за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение на Република България, в това число нормативната база, контролните органи и списъци на контролираните продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба. По първото основно направление: продукти, свързани с отбраната, така нареченото ПСО, през 2018 г. Междуведомствената комисия е издала общо 887 разрешения. В Доклада не е включена информация за разрешенията или удостоверенията за извършване на временен и обратен износ или трансфер с цел ремонт, демонстрации и други. Междуведомствената комисия е издала 524 разрешения/удостоверения за износ и трансфер на ПСО от територията на Република България. Общата стойност на издадените разрешения е за 1 млрд. 44 млн. евро, като най-голяма част от осъществения износ е за Саудитска Арабия, Индия, Афганистан, САЩ, Турция и Алжир. През 2018 г. е реализиран износ и трансфер на ПСО от територията на Република България на обща стойност 766 млн. евро. Издадени са 363 разрешения или удостоверения за внос и трансфер за територията на страната на ПСО на обща стойност 412 млн. евро от Сърбия, Германия и САЩ. Общата стойност на реализирания внос и трансфер на територията на страната е 177 млн. евро, като най-голяма част от осъществения внос и трансфер е от Сърбия, Румъния и Словакия. За периода са издадени 140 броя международни сертификати за внос на ПСО. През 2018 г. Междуведомствената комисия е издала 87 разрешения за транзит и превоз на ПСО през територията на Република България, 12 разрешения за брокерски сделки с ПСО и 32 разрешения за участия в международни търговски изложения на ПСО. Комисията е отказала издаването на едно разрешение за износ, едно разрешение за трансфер от територията на Република България и едно разрешение за транзит на ПСО. По второто основно направление – изделия и технологии с двойна употреба, министърът на икономиката е издал 8 удостоверения за регистрация на износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и едно удостоверение за право за извършване на брокерска дейност с тях, за което се поддържа публичен регистър. През 2018 г. в рамките на тази група изделия е реализиран износ и трансфер на обща стойност над 7,3 млн. евро. В тази стойност е включен осъщественият износ и по издадени от 2017 г. разрешения за износ в това направление. През 2018 г. са издадени 27 индивидуални разрешения за износ на обща стойност 23,8 млн. евро, като по 12 от тях няма реализиран износ. Общата стойност на реализирания износ по индивидуални разрешения е над 6,4 млн. евро. През 2018 г. е издадено и едно разрешение за изграждане на сондаж в икономическа зона на България в Черно море. През 2018 г. в Междуведомствената комисия е издадено едно индивидуално разрешение за трансфер на изделия и технологии с двойна употреба на стойност 1,0 млн. евро. Стойността на реализирания трансфер на изделия и технологии с двойна употреба е близо 900 хил. евро. Издадени са 72 удостоверения за внос на изделия и технологии с двойна употреба на стойност близо 75 млн. евро, като общата стойност на реализирания внос е над 112 млн. евро (в това число и по 6 удостоверения за внос, издадени през 2017 г.). Междуведомствената комисия през 2018 г. не е издавала разрешения за транзит на изделия и технологии с двойна употреба и разрешения за брокерски сделки с тях. През 2018 г. Междуведомствената комисия е постановявала откази по четири подадени заявления за износ и трансфер и не е отказвано регистриране на внос на изделия и технологии с двойна употреба. Заместник-министър Иванова уведоми народните представители за допусната техническа грешка в Приложение № 2 към Доклада. След гласуване с резултати: „за“ 14 народни представители, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да вземе следното решение по Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г. „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба РЕШИ: Приема Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г.“