23 юни 2010 г.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурно предложение – моля да допуснем в пленарната зала господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” на Министерството на образованието, младежта и науката.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 юни 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002 02-15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г. На заседанието присъства Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, и Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” на Министерството на образованието, младежта и науката, който представи законопроекта от страна на вносителите. Европейският център за средносрочни прогнози за времето е организация за изследвания и оперативна дейност в областта на метеорологичните прогнози и е създадена през 1975 г. с цел да обединява усилията на научните и техническите ресурси на европейските метеорологични служби и институти в тази област. Постъпките за кооперирано членство на България в Европейския център за средносрочни прогнози са направени по препоръка на Националния кризисен щаб след наводненията през 2005 и 2006 г. Споразумението за сътрудничество, което се предлага за ратификация, е подписано на 22 юли 2009 г. С присъединяването на Република България към Европейския център за средносрочни прогнози Националният институт по метеорология и хидрология при БАН ще получава прогнози и анализи на времето на най-високо научно ниво. Достъпът до тази информация ще позволява на Националния институт по метеорология и хидрология да изготвя високо надеждни средносрочни прогнози до 15 дни, а също така и прогнози до един и до шест месеца, целящи ранното предупреждение за особено опасни метеорологични явления като резки застудявания, горещи вълни, проливни дъждове, бурни ветрове и т.н. Членството на Република България в Европейския център за средносрочни прогнози за времето не дублира участието на страната в други международни организации, свързани с метеорологичната наука, а ще го допълва и осигурява по-висока надеждност и качество на изготвените от БАН метеорологични прогнози. Разходите на Република България за изпълнение на Споразумението през първите три години ще възлизат на 99 хил. 460 лв. годишно и ще се осигуряват в рамките на утвърдения бюджет на Българската академия на науките за съответната година. След проведено гласуване с резултат от 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател! „На редовно заседание, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Подписването на Споразумението е необходима и целесъобразна стъпка за осигуряване на достъп до качествена метеорологична информация, изготвяне на високо надеждни средносрочни прогнози за времето и прогнозиране на особено опасни метеорологични явления, което ще спомогне за своевременното вземане на мерки за намаляване негативните ефекти, причинени от тях. Споразумението допринася за интегриране на Националния институт по метеорология и хидрология в общоевропейските инициативи. С присъединяването към Европейския център за средносрочни прогнози на времето Националният институт по метеорология и хидрология при БАН ще получава анализи и прогнози за времето на най-високо научно ниво. Достъпът до глобалната метеорологична информация ще позволява изготвяне на високо надеждни средносрочни прогнози на времето и прогнозиране на особено опасни метеорологични явления. С ратифицирането на Споразумението се създават необходимите правни условия за присъединяване на Република България към Конвенцията за създаване на Европейския център за средносрочни прогнози. С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждане на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето. Становището е прието на 19 май 2010 г. с единодушие.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г. На свое заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 00 02 15, внесен от Министерски съвет на 27 април 2010 г. На заседанието присъстваха господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна”, и госпожа Марина Борисова – държавен експерт в Министерството на образованието, младежта и науката. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Любомир Йосифов. Председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов от името на Република България е подписал на 22 юли 2009 г. в Рединг Споразумение за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето с условие за последваща ратификация. Същото е необходимо за осигуряване на достъп до качествена метеорологична информация и изготвяне на средносрочни прогнози за времето, а също така и за интегриране към общоевропейските инициативи. Присъединяването на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките към Европейския център за средносрочни прогнози на времето ще позволи получаването на анализи и прогнози на най-високо научно ниво. Достъпът до качествена метеорологична информация ще допринесе за изготвянето на високонадеждни средносрочни прогнози на времето и прогнозирането на особено опасни метеорологични явления, което от своя страна ще позволи своевременното вземане на мерки за ограничаване на ефекта от въздействието на природните стихии. Ратифицирането на Споразумението ще създаде условия за присъединяването на Република България към Конвенцията за създаване на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози. След проведената дискусия, единодушно с 16 гласа ”за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 00 02 15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение: на основание на чл. 70, ал. 2 моля да подложите настоящия законопроект и на второ гласуване, тъй като не бяха направени нови предложения по него. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът на закона е следният: „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, подписано на 22 юли 2009 г. в Рединг, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за приемане на предложение между първо и второ четене по Закона за развитие на научните изследвания с още седем дни. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение във връзка с нашия правилник в залата да бъде допусната заместник-министър Евдокия Манева.

Благодаря Ви. „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 3 юни 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Министерския съвет. От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: заместник-министър Евдокия Манева, госпожа Клементина Денева – главен секретар, господин Николай Недялков – началник на отдел „Натура 2000” и експерти от дирекции „Национална служба за защита на природата” и „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество”. От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Евдокия Манева - заместник-министър. Със законопроекта се цели, на първо място, да се преодолее неправилното транспониране в българското законодателство съгласно становище на Европейската комисия, отбелязано в стартирала срещу страната наказателна процедура № 2009/3323 на чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕЕС относно обхвата на процедурата по оценка за съвместимост, с цел да се гарантира, че всеки план, програма, проект или инвестиционно предложение, които могат да окажат значително въздействие върху дадена защитена зона преди да са приети и/или осъществени, ще са обект на оценка за съвместимост. На второ място, въведените изменения относно изискванията към експертите, разработващи доклади по оценка за степента на въздействие върху защитени зони, са наложителни във връзка с въвеждане на нови критерии след отпадането на регистрационния режим за експертите по оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка, съгласно последните изменения на Закона за опазване на околната среда. С измененията на закона е въведена и нова хипотеза относно изменение на заповед за обявяване на защитена зона при промяна в предмета и/или целите на опазване на зоната, поради наличие на нови данни, които да бъдат отразени в стандартния формуляр за зоната, като основен мотив за изменението е създаване на механизъм за актуализиране на информацията, съдържаща се в заповедите за обявяване на защитени зони от „Натура 2000” вследствие на изменение на данните в стандартния формуляр за съответната защитена зона. Със законопроекта се въвежда и Регламент (ЕО) № 1007/2009 за регулиране на международната търговия с тюленови продукти на територията на Европейския съюз, като съгласно параграф 2 на чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Представено беше положително становище на отдел „Европейско право” при Народното събрание с една забележка по отношение Преходните и заключителни разпоредби, приета от вносителите. След откриването на дебата от председателя на комисията отношение взеха народните представители Георги Божинов и Иван Алексиев, които подкрепиха законопроекта. След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г.” Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, „На заседанието, проведено на 9 юни 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на околната среда и водите: Клементина Денева – главен секретар, Михаил Михайлов – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”. Настоящият законопроект има за цел да преодолее неправилното транспониране в българското законодателство на член 6 параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна, съгласно становище на Европейската комисия, обективирано в стартирала срещу страната наказателна процедура № 2009/3323. В своето заключение Европейската комисия прави констатация, че тъй като с националното си законодателство България не може да гарантира, че всеки план, програма или проект, който може да окаже значително влияние върху дадена защитена зона преди да е приет/осъществен, е бил предмет на оценка на съвместимостта, страната не е транспонирала правилно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. В писмото за официално уведомление относно стартиране на наказателната процедура Европейската комисия прави анализ на националното законодателство, в резултат от който е направено заключение, че националното законодателство позволява да се приемат планове и програми и да се издават разрешения за проекти, които могат да окажат значително влияние върху защитени зони, без за тях да бъде извършена оценка по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО. Съгласно транспониращите разпоредби на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, във връзка с § 1, т. 28а от Допълнителната разпоредба на Закона за биологичното разнообразие, на оценка по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО подлежат само планове и програми, посочени в Закона за опазване на околната среда, а именно плановете и програмите по смисъла на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда. В тази връзка в действащия Закон за биологичното разнообразие е допусната възможността проекти, които могат да окажат значително влияние върху дадена защитена зона, да се осъществяват, без да са били предмет на оценка на съвместимостта, ако се осъществяват извън границите на защитената територия. С § 5 от законопроекта се отменя ал. 3 на чл. 31, в която са изчерпателно изброени плановете и програмите, които не подлежат на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Промяната е във връзка с привеждане на Закона за биологичното разнообразие в съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО. С § 7 от законопроекта са въведени изискванията на Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно търговията с тюленови продукти по отношение на вноса и търговията с тюленови продукти извън посочените в чл. 43а, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Към законопроекта може да бъдат направени следните бележки: - В § 7, т. 2 от законопроекта препратката към Регламент (ЕО) № 1007/2009 следва да се извърши в съответствие с чл. 40, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове: Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно търговията с тюленови продукти; - § 9, т. 2 от законопроекта следва да отпадне, тъй като съгласно параграф 2 на чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага във всички държави членки. В допълнение – наименованието на регламента, съгласно § 9, т. 2 от законопроекта е посочено неточно. В заключение може да се каже, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие транспонира в пълнота член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО и предвижда коректното прилагане на Регламент (ЕО) № 1007/2009. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените бележки между първо и второ гласуване на законопроекта.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 2 предлагам да бъдат допуснати в залата господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.

Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 3 юни 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 1 и § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 46, ал. 1, изречение първо, след думите „Държавните органи” се поставя запетая и се добавя „органите на местно самоуправление”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, § 5 и § 6.

По § 7 е постъпило едно предложение – от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Член 173 се изменя така: „Ред за ползване Чл. 173. (1) В началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. (2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. (3) В случай, че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година. (4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154. (5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание. (6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. (7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие: 1. по време на престой повече от 5 работни дни; 2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред; 3. в случай, че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика по ал. 1 начална дата за ползването му. (8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. (9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е текстът, който урежда реда за ползване на платения годишен отпуск, включително и този, който е отложен до края на 2009 г. По принцип малко са разликите между действащия текст и този, който се предлага, но те са много съществени. Аз искам да отбележа два въпроса, които не получиха отговор по време на дискусията в Комисията по труда и социалната политика. На първо място, защо този график, за който става въпрос и който се утвърждава в началото на годината, важи единствено и само за частния сектор и за тези, които са в трудови правоотношения? За тези, които са в служебни правоотношения, в Закона за държавния служител такъв график не се предвижда, а предварителният анонс беше, че най-големият проблем е в държавния сектор. Тук не става ясно защо в държавния сектор няма задължение за работодателя да изготвя такъв график за ползване на платения годишен отпуск в началото на годината. Това е първият въпрос. Вторият въпрос, който не получи отговор: как в началото на тази година ще бъде изготвен графикът, след като законът влиза в сила след публикуването му в „Държавен вестник”? Началото на годината мина преди шест месеца, така че въпросът остава нерешен. Въпрос без отговор – как ще се изготви график за тази година? На последно място, кой отпуск – този за 2010 г. или отпускът, който не е ползван преди 2010 г., ще се ползва с предимство в рамките на 2010 г.? Отговорите на всички тези въпроси не бяха дадени в Комисията по труда и социалната политика. Преди да приемем този текст, който иначе урежда възможностите за ползване на платения годишен отпуск, може би трябва да има по-голяма яснота, за да гласуваме убедено за текста, който предлагат вносителите.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина въпросите, които постави д-р Адемов, са логични и в Комисията по труда и социалната политика нямаше ясна позиция по първия въпрос, специално за Закона за държавния служител. В този закон, в сегашната му редакция не е предвидено за държавните служители да се разработва график за ползване на платения годишен отпуск. Самият закон се нуждае вече от доста промени и мисля, че това е нещо, което предстои на парламента в скоро време да обсъди, защото законът е разработван преди осем години и много норми вече са се променили. Тъй като голяма част от предложенията са свързани с антикризисните мерки, вносителите счетоха, че с оглед по-бързото им приемане към сегашния момент трябва да се направят някои неотложни промени. Що се касае до това може ли в средата на годината след влизането на закона, обнародването му, да се направи такъв график, той вече е разработен в почти всички структури - в министерствата, в агенциите и в частните структури. Това се знаеше - че предстои до края на 2011 г. да се ползват отпуските, натрупани до 31 декември 2009 г., така че такива графици, независимо че законът не е влязъл в сила, почти навсякъде са разработени, защото в Националния съвет за тристранно сътрудничество социалните партньори призоваха да се пристъпи към това още към момента на приемане на антикризисните мерки. Другото предложение, за което д-р Адемов каза, дали е ясно кой отпуск трябва да се ползва с предимство – този, който е за 2010 г., или натрупаният отпуск до 31 декември 2009 г. Тъй като разпоредбата казва, че отпускът трябва да се ползва за самата календарна година, освен в случаите в които се прави изключение, ясно е, че първо трябва да се ползва отпускът за 2010 г., а след това да се направи график както за отпуска за 2010 г., така и за натрупания отпуск, който е до края на 2009 г. и трябва да се използва до 31 декември 2011 г. Благодаря ви.

По § 8 е постъпило предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Член 176 се изменя така: „ Отлагане на ползването Чл. 176. (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. (2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпадала причината за неползването му. (3) Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук има предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова, на което искам да се спра малко по-подробно. Става въпрос за следното: правото на работника и служителя на платен годишен отпуск да се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. На практика неползваният платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до определен период, като след изтичането му той ще се погаси по давност. Вярно е, че такъв текст имаше в Кодекса на труда до 1992 г., но с аргументите, че на България й предстои да ратифицира Конвенция № 52 на Международната организация на труда, този тригодишен давностен срок беше премахнат. Сега, след като през 1997 г. България е ратифицирала Конвенция № 52 на Международната организация на труда, се предлага отново да има давностен срок. Давностен срок за прекратяване на платения годишен отпуск означава загуба на конституционно право на платен годишен отпуск, тоест има презумпция платеният годишен отпуск да не се ползва. Този текст точно това ни казва. Това на практика означава национализация на платения годишен отпуск, както сполучливо се изразиха част от медиите, когато става въпрос за държавния сектор, и за приватизация, забележете, когато става въпрос за частния сектор. Платеният годишен отпуск не може нито да се национализира, нито да се приватизира, защото той е конституционно право на българските граждани, закрепено и в Конвенция № 52 на Международната организация на труда, където в чл. 6 е казано едно към едно, че всеки платен годишен отпуск трябва да бъде обезвъзмезден, при положение че се прекрати трудовият договор. Така че, уважаеми колеги, помислете още веднъж дали трябва да подкрепим това предложение, или да гласуваме против него. Защо? Защото има контролни механизми на Международната организация на труда, които контролират спазването на поетите ангажименти от България, и ако това не се случи, при всички положения Международната организация на труда ще излезе с препоръка да се промени законодателството. От друга страна, Конституционният съд е в правото си, когато има противоречие между националното законодателство и конвенция на Международната организация на труда, да отмени текстовете от националното законодателство, при положение че ще бъде сезиран. Затова ви моля още веднъж да прецените това погасително право, което в следващи текстове е пренесено и към държавните служители, и да вземем решение, което е съобразно Конвенция № 52 на Международната организация на труда.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Адемов! Новият режим в законопроекта по отношение на ползването и отлагане на ползването на платения годишен отпуск не дава отговор на въпроса какво би станало, ако въпреки регламентирания ред този отложен платен годишен отпуск не бъде разрешен или не бъде използван. Затова внасяме давностен срок за ползването на платения годишен отпуск и за отложения такъв. Ако не приемем този давностен срок, пак изпадаме в хипотезата за натрупване на платен годишен отпуск.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Ангелова! Действително в предния параграф, който приехме, ал. 9 - предложение на народните представители от левицата, дава възможност, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуск за периода, посочен в графика, работникът или служителят сам да определи времето за ползване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Нали се сещате, в условия на криза, когато работните места са застрашени особено много, как работник или служител без разрешението на работодателя ще си позволи да излезе в отпуск с предизвестие от две седмици? Тази хипотеза действително съществува в приетия текст, но аз не съм убеден, че този механизъм за ползване на платен годишен отпуск ще задейства, ще заработи по начина, по който се иска на вносителите. Затова аз отново Ви призовавам да не влизаме в противоречие с поети ангажименти, да не влизаме в противоречие с Конституцията, да не влизаме в противоречие с конвенция на Международната организация на труда и да не подкрепим това предложение. Поддържам своето предложение за отпадане на този текст.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Прав е доктор Адемов. Да, ние сме ратифицирали двете конвенции. Вярно е, че те имат сила, по голяма от вътрешното право. Верни са и още много други работи. Но не е вярно, че в тези конвенции има забрана за погасяване по давност. Там няма никаква забрана. Там има текст, който казва: „Всяко съгласие за отказ от отпуска е невалидно или нищожно”. Тоест, ако аз откажа заедно с моя работодател и подпишем споразумение, че това не може да стане, този отказ е нищожен. В същото време тази погасителна давност я има в целия граждански живот, доктор Адемов. Как мога аз да дължа възнаграждение или нещо друго, и то да се погаси по давност?! Бих искал да кажа, че преди две седмици професор Средков, когото всички може би познавате, бивш шеф на Консултативния съвет към Народното събрание, давайки оценка на тези промени в Кодекса на труда, каза следното изречение: „По-добре да беше предвидена давност за погасяване правото на отпуск, както беше до 1992 г.”.

Вижте какво пише Икономическият и социален съвет.

Следователно и академичната мисъл поддържа същото. А думите „национализиране на отпуската” съм ги чел някъде. Мисля, че са от едно интервю, но не съм съгласен с това. Благодаря.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10. Следващите параграфи се преномерират. „§ 9. В чл. 221, ал. 1 след думите „чл. 327” се добавя „ал. 1”. § 10. В чл. 222, ал. 2 след думите „чл. 327” се добавя „ал. 1”.”

По § 9 са постъпили две предложения: Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев: „В чл. 224, ал. 1 думите „отложен по реда на чл. 176” се заменят със „за предходни календарни години”.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 11, със следната редакция: „§ 11. В чл. 224 ал. 1 се изменя така: „(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имат право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.”

Има предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев – създава се нов § 9а със следното съдържание: „§ 9а. В чл. 227 се създават нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание: „(2) Регресна отговорност за плащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1, при условията на предходната алинея носят и лицата, които на законно или договорно основание представляват работодателя и са подписали акта за прекратяване на трудовото правоотношение. (3) Лицата по ал. 1 и 2 носят отговорност и тогава, когато са загубили качествата си на длъжностни лица или представители на работодателя.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато правихме тези промени в Кодекса на труда, беше казано, че това са промени, които се правят като антикризисна мярка с оглед във всяка област да се прецизират несъвършенства, което би трябвало да доведе до по бързо преодоляване на проблемите с кризата. Мисля, че тук много внимателно трябва всички да погледнем за какво става реч. За съжаление я няма госпожа Манолова. Тя е в стихията си в този текст. Ще кажа, че когато има неправомерно уволнени хора, на които след това се плащат обезщетения, редно е тези, които са извършили това неправомерно уволнение, да поемат съответно и част от отговорността. Защото в противен случай не само ние, тук стоящите в тази зала, а всички онези български граждани, които плащат данъци или имат отношение към държавния бюджет, стават съпричастни към ангажименти, които трябва да се изплатят и които са за неправомерно проведени санкции. Разбирам много добре защо вие отреагирвате на този акт. Всички сме наясно, че винаги в началото на мандата на всяко правителство малко или много има уволнени, напускане на работа, съкращения, или както често се прави – смяна на структурата на производствени или държавни институции, в които част от управляващите, без значение кои са те, се освобождават от тези, които не са достатъчно удобни. В същото време обаче нека да бъдем наясно, че днес управляващи са едни, утре са други, следващите дни са трети и би било добре, ако тук консолидирано решим, че такива санкции ще има за всички. Защото, колеги, спиралата на живота е за всички ни и ми се струва, че е много важно да знаем, че всяко едно неправомерно действие, касаещо след това обезщетения, води до плащане на пари от държавния бюджет. Обръщам се към Вас с настоятелната молба да подкрепите това предложение за така наречената регресна отговорност. Много спорове и много емоции имаше и в комисията при обсъждане на този текст, но аз се опитвам по съвсем спокоен начин да вменя, че това са неща, които трябва да направим със съзнанието, че все пак Кодексът на труда е трудовата ни конституция и едва ли трябва непрекъснато да бъде променян, колкото и да се налага това във времето да се извършва. Благодаря.

Уважаема госпожо Масларова, това предложение, което правите, е част от законопроекта, който беше предложен от госпожа Мая Манолова и не беше гласуван на първо четене в пленарната зала. Искам още веднъж да поясня, че въпросът за регресната отговорност изрично е уреден в чл. 206, ал. 2 на сегашния Кодекс на труда и няма нужда да се добавя нов текст, след като има такъв действащ, който изрично урежда отговорността на длъжностни лица за плащане на обезщетения по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Така че не виждам някаква логика защо да внасяме нов текст в Кодекса на труда.

Параграфи 10, 11 и 12 са по вносител и са преномерирани. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.

Предложение от народните представители Светлана Ангелова, Геновева Алексиева, Емануела Спасова, Вяра Петрова и Станка Шайлекова – да се създадат параграфи 12а, 12б и 12в, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага да се създадат параграфи 12а, 12б и 12в, които стават съответно параграфи 15, 16 и 17 със следната редакция: „§ 15. В чл. 413, ал. 2 думите „от 10 000 до 15 000 лв.” се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „от 2500 до 10 000 лв.” – с „от 1000 до 10 000 лв.”. § 16. В чл. 414 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 10 000 до 15 000 лв.” се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „от 2500 до 10 000 лв.” – с „от 1000 до 10 000 лв.”. 2. В ал. 3 думите „15 000 лв.” се заменят с „1500 до 15 000 лв.”, а думите „10 000 лв.” – с „от 1000 до 10 000 лв.”. § 17. В чл. 415, ал. 1 думите „глоба в размер от 2500 до 10 000 лв.” се заменят с „имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.”.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, тук става въпрос за глоби за неспазване на трудовото законодателство. В комисията спорихме доста, но мен лично ме притеснява, че разликата между долната и горната граница става прекалено голяма. Ако сега примерно глобите са от 10 000 до 15 000 лв. за дадено трудово взаимоотношение и правоотношение, сега виждаме, че глобите стават от 1500 до 15 000 лв. Говорихме си в комисията, но аз все още не разбирам защо правим това нещо и каква е целта. Целта на тези глоби е не да пълнят хазната, не да пълнят бюджета. Високият размер на тези глоби е именно да се спазва законодателството. Ние какво ще направим сега? От 10 000 лв. долна граница ще я смъкнем на 1500 лв. Защо? За да може този работодател, който нарушава закона, да има възможността да си плати глобата. Кой пазим и какво целим с тази поправка – дали работодателят, който нарушава закона, да има възможността да си плати глобата или да ограничим именно тези злоупотреби? Кого пазим в това отношение? Второ, това може би е втори опит за намалението на размера на глобите. Ще ви прочета едно писмо от Министерството на финансите с изх. № 01-00-198 от 29 октомври 2009 г., което също касае Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вижте какво е становището на Министерството на финансите: „По отношение на изменението в чл. 414 на Кодекса на труда считаме, че предвиденото за същия законопроект намаляване на утвърдените досега минимални размери на глобите и имуществените санкции, налагани от контролните органи при нарушаване на трудовото законодателство, обезсмисля тяхното предназначение”. Вече има изказано становище от Министерството на финансите и въпреки всичко ние продължаваме да защитаваме някои интереси. Знаем, че синдикатите са против, работодателите, разбира се, са „за” и ние твърдо заставаме на страната на работодателите. Да, криза е, но това означава ли, че като е криза, понеже работодателят няма достатъчно средства, дайте да намалим долната граница, за да има възможност те да си платят глобите? Ако ще е така, да намалим горната граница. Защото една е разликата между 10 000 и 15 000 лв., друга е разликата от 1500 лв., забележете, до 15 000 лв. Какви са критериите, примерно за да се наложи глоба от 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 000, та чак до 15 000 лв.? Смятам, че в момента правим една грешка и се надявам да не подкрепите това предложение. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен с господин Стойнев относно размера на санкциите, които в нашия проект се намалят и то в тази част ... Репликата е следната – по отношение на събираемостта на тези санкции в този голям размер, в който досега съществуваха, колегите от Комисията по бюджет и финанси могат да потвърдят, че събираемостта на тези санкции е прекалено малка, а също така се проточват във времето, освен това се атакуват и от съда. Точно в момент на криза тази превенция, аз така разбирам тези санкции – да бъдат превенция, за да не се извършват нарушения в тази област, трябва да бъдат така диференцирани, за да може самият служител също да определи размера по такъв начин, за да не унищожи работодателя, а за да може да има санкция. Аз като народен представител от моя многомандатен район също съм получавал сигнали точно в това отношение – размера за санкция 10-15 хил. лв., се явява ... за някоя фирма може да се случи да стигне до фалит. Затова на база тия сигнали, на база събираемостта и на база на това, че са възможни и корупционни практики във връзка с тези големи размери, аз мисля, че ние трябва да подкрепим този законопроект точно по този начин, по който е предложен и потвърден от комисията. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Стойнев! Искам да подчертая, че ние предлагаме по-нисък размер на минималните глоби, при запазване на високия размер на глобите и имуществените санкции. По този начин ще се създаде възможност на контролните органи да диференцират наложените глоби и имуществени санкции като отчитат тежестта на нарушението, причините за неговото възникване, имотното състояние на нарушителя и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Това са все критерии за определяне на наказанието в Закона за административните нарушения. Също така такова стесняване на ножицата, каквото имаме при глобите и имуществените санкции, не позволява ефективно отчитане на всички тези критерии, всички тези изисквания, така че няма логика да има такава малка ножица. Също така данните от проверките на Главна инспекция на труда показаха, че това значително увеличаване на глобите и имуществените санкции – над десет пъти в края на 2008 г., няма никакъв положителен ефект за държавата и, от друга страна, няма никакъв възпиращ и възпитаващ ефект за работодателите. Когато нещо не работи, по-добре е да го променим така, че то да започне да работи. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Господинов, уважаема госпожо Найденова! Целта на големия размер на глобите е не да се увеличи събираемостта. Никой не говори тук да увеличаваме събираемостта и да пълним хазната. Целта е да се спазва законът. Господин Господинов каза, че се бавело, че имало проточване в съда. Добре, като направим 1500 лв. – какво означава, че няма да има проточване ли? Дайте тогава да направим 1 лв. долната граница, за да сме сигурни, че ще имаме голяма събираемост и че всеки работодател, защото сме загрижени за това, че той не спазва закона, а сме загрижени за това, че му е голяма глобата. Разбирате ли върху какво противоречие, върху какво безумие разсъждаваме в момента тук? Ние сме загрижени за това дали той ще може да си плати 10 хил. лв., а не сме загрижени за това, че той не спазва закона. Госпожа Найденова каза, че имало голяма разлика, че ще има повече критерии. Именно, повечето критерии за мен лично ще доведат до по-голяма корупция, защото този, който проверява, ще започне да се пазари със съответния работодател. Пак Ви казвам, ние готвим пенсионна реформа. Целта на тази пенсионна реформа и на всички е да има повече и по-голям осигурителен стаж. В момента ние даваме възможност на работодателя да злоупотребява, хората да нямат осигурителен стаж, работодателят да си плаща глобите и в същото време казваме: „Да, ние ще вдигнем осигурителния стаж с още три години.” Как този човек ще натрупа осигурителен стаж, при положение, че ние тук даваме възможност на работодателя да злоупотребява с правото на труд на даден работник и като му казваме, че ние не сме загрижени дали той спазва закона, важното е да си плати минималната глоба? Тогава ви предлагам, нека да направим 1 лв. долната граница. Благодаря ви.

Уважаеми господин Стойнев, докога от БСП ще гледате на работодателите като на потенциални престъпници? Това са хората, които дават работа в България и които носят принадена стойност. Освен фирмите, които разполагат с огромни ресурси, с много служители, има фирми, които са с по 1 2 служители, работници. За тези фирми санкцията 10-15 хил. лв. е унищожителна. От една страна, аз ви гарантирам, че по този начин ще се увеличи събираемостта, и, от друга страна, ще намалеят делата в съдебната система по тези казуси. Това е логиката. Благодаря ви.

Господин Господинов, за мен лично разликата дали една фирма е от един, двама, трима, десет или сто човека в случай, когато не се спазва законът, за мен няма разлика.

Има разлика.

Целта е да се спазва законът! С това дали левицата мисли за работодателя или за работника, разберете, ние тепърва започваме пенсионна реформа и там се акцентира върху вдигане на осигурителния стаж с още три години. По този начин ние даваме възможност на хората на труда да не могат да си съберат този осигурителен стаж, за да се пенсионират. Това е, което говорим в момента. Ако целта е да има по-малко хора на труда, които да имат право да си ползват пенсията, това, което предлагате, е правилно. За мен лично не е това логиката. Пак ви казвам – не е важна събираемостта дали ще са един, двама, трима. Важното е да се спазва законът. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволявам си да взема думата, използвайки процедурата за реплика, защото чух абсурдни неща да се говорят тук, от тази трибуна – едни абсолютно популистки, демагогски изказвания. Какво означава това, което се предлага като предложение по параграфи 12а, 12б и 12в? Не означава неспазване на закона и много моля да не се спекулира в тази посока. Означава разтваряне на ножицата, намаляване на долната ставка, така че наказващият орган да може да прецени съобразно нарушението, което е извършено, дали ще наложи санкция – глоба в размер на 2000, 5000, 10 или 15 хил. лв., е въпрос на преценка на наказващия орган, с оглед на тежестта на нарушението. Благодаря.

Корупционен текст.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да започна с така наречените двойни стандарти. Госпожа Найденова преди малко, когато коментирахме един от параграфите, които предлагаме във връзка с регресната отговорност, каза, че това е един предишен опит да се направи промяна в закона, който не е приет на първо четене и който сега се внася тук. По същия начин този текст беше отхвърлен през м. октомври, който не беше гледан тук в пленарната зала и в комисията и сега се внася втори път. Това е едното – за двойните стандарти. Колеги, аз имам една препоръка към вас – недейте на базата на това, че всичко преди вас е лошо, да правите оценки без да сте запознати. В момента, в който бяха променени условията за тези такси и глоби в миналия парламент, искам да ви информирам, че събираемостта и приходите в Главна инспекция по труда и в бюджета нараснаха двойно. Така че не говорете, че не се е увеличила събираемостта. Точно обратното. Тогава имаше и допълнително материално стимулиране за работещите в Главна инспекция по труда, защото те имаха стимули да бъдат строги, да бъдат по-взискателни, а не да се примиряват с ниски глоби и евентуално някой да им даде на ръка определена сума. За мен това, че е ниска събираемостта не значи, че ние не трябва да спазваме закона и да не се съобразяваме с условията на труд. Защо отново прехвърляме проблемите на системи, които не си вършат достатъчно работа със събираемостта? Дайте да сложим тогава един текст, че глобата се изплаща в срок на еди-какво си време или се прави конфискация, и по този начин няма да е ниска събираемостта! Не може това да бъде логичен отговор – на това, че разтваряме ножицата. Нали правим антикризисен текст? Нали именно в криза трябва да се спазват най-много условията на труд? Защото и вчера, и днес с големи заглавия пише, че отново е взета жертва. Нали това искаме да направим? И за да увеличим глобите по-миналата година, това беше изискване на Европейския съюз, и беше синхронизиране на нашето законодателство. От една страна, правим антикризисни и вместо да направим, така че всеки един от нас да бъде прецизен на работното място, ние разтваряме ножицата. И правилно каза господин Стойнев, че тук се дава възможност за корупция – при положение, че можеш да получиш глоба от 15 хил. лв., а не 10 хиляди, която е долната граница, а сега вече имаш 1500. Ами един недобросъвестен служител ще се договори и ще напише най-ниската глоба, и ще си вземе определена сума на ръка. Или искаме да храним някого с тези пари? За да се направят тези глоби е мислено, съгласувано е, и не е намалена събираемостта в Главна инспекция по труда. Категорично възразявам на такива обобщения. Вземете справките и вижте какви са били приходите в Главна инспекция по труда тогава, когато се затегнаха изискванията към условията на труд – безопасност на труд. Тук не става въпрос само за работното време или за договорите. Тук става въпрос и за условия на труд, и за безопасност на труд. Така че, уважаеми колеги, това разтваряне на ножицата в период на криза, според мен, е възможно най-неподходящото. Аз виждам, че такова е и становището на Министерството на финансите, в което вие се кълнете, че всичко което те правят и предлагат е вярно. А в това отношение не се съобразяват. Умолявам Ви, помислете! Тук става въпрос за всеки един жив човек. И никой не обвинява работодателите, че те са нарушители на закона. Напротив. По този начин работодателят е стриктен и работникът е по-стриктен. По този начин ми се струва, че и синдикатите би трябвало да са по-спокойни – че хората, които са контролиращите органи, ще бъдат безкрайно прецизни. Това е прецизността, че ще има високи глоби и трябва да се съобразите с всичко. Какво значи да се съобразим с имущественото състояние? Някой няма да се съобразява с условия на труд, ще отиват човешки животи, а ние ще се съобразим с имущественото състояние на някого? Аз мисля, че този текст е некоректно прокаран в Кодекса на труда и той няма да издържи дълго време. А съм повече от сигурна, че няма да се увеличи събираемостта, можете да бъдете абсолютно сигурни. Благодаря.

Госпожо Масларова, бих искал да Ви попитам, тъй като тук доста се спекулира от госпожа Фидосова, как едва ли не има популистки изказвания. Как намирате, кое е популисткото – в сега действащото законодателство глобата без трудов договор е 15 хил. лв., или новото предложение – да започнем от 1500 лв., при положение че сме свидетели на постоянните инциденти, които се случват? От 1500? Това означава ли според Вас, госпожо Масларова, че Министерството на финансите също говори популистки като обяснява: че обезсмисля това намаление, обезсмисля тяхното предназначение? Значи, тук от тази трибуна, според Вас, Министерството на финансите ползва популистки думи, популистки изречения и най-вече популистки писма. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Масларова! Ще си позволя да се обърна и към господин Стойнев. Аз не знам защо се опитвате тук, от тази трибуна, да заблудите народните представители, както и представителите на медиите и на обществеността. Това което пише в текста не е това, което прочете преди малко господин Стойнев. Пише: до 15 хил. лв. Обръщам още веднъж внимание! Променя се единствено долната граница – и тя не е 200 лв., 300, 500, а започва от 2500 в единия случай, 1500 – за по-маловажните, в другия случай. И моля наистина да не се спекулира с тази тема, за която очевидно – и е правилно, и редно всички да сме толкова чувствителни. Погледнете си анализите! Аз съжалявам че ги нямам, защото на мен също, когато гледахме в Правна комисия този законопроект, ни предоставиха от Главна инспекция на труда този анализ за събираемостта. И там колегите констатират, от Главна инспекция по труда – неефикасност, неефективност на тези норми, поради това че има много висока долна граница и не могат наказващите органи да преценяват с оглед тежестта на нарушението, да прилагат съответната норма и да определят съответното наказание.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Масларова! Когато човек има нагласа и е склонен да влиза в корупционни схеми аз мисля, че няма значение дали той е работодател, инспектор, министър или депутат. Той не би могло да бъде спрян. Каквито и параметри на глобите, които обсъждаме да фиксираме, ние надали бихме могли с тях да пресечем подобни практики. Аз ще подкрепя тази промяна, заради това че свалянето на долната граница на глобите позволява едно по-прецизно диференциране на тежестта на направените закононарушения. Защото не е равносилно дали инспекторът ще намери в една фирма работник без трудов договор, или 10 работника. И тази голяма разлика между минималната и максимална глоба ще позволи да бъде адекватно и съответното санкциониране. Благодаря.

Господин Стойнев със зададения въпрос към мен фактически отговори на това, на което би трябвало да се отговори. На господин Костов ще отговоря след време, разбирайки какво иска да ми каже. Госпожо Фидосова, добре би било като управляващо мнозинство, когато получавате информации от различни институции в страната и те се обсъждат законодателно, да ги предоставяте на всички народни представители. Това би било непопулистко, а не само на Вас...

Вие казахте, че ги имате.

Ако бяха ни представили от Главна инспекция по труда и в Комисията по труда и социална политика информация, която е представена на Вас, тогава можеше да се коментира. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Да, аз знам какво е работено в Главна инспекция по труда, но би било добре на всички депутати, които не знаят тази информация, тя да се предоставя, за да не се говори от трибуната така, че говорим популистки. Аз гарантирам и коментирам неща, за които нося отговорност: това че след промяната в закона в Главна инспекция по труда приходите бяха много повече и имаше дори допълнително материално стимулиране за работещи. Има много неща, които могат да се кажат за Главна инспекция по труда, но не това е сега темата. Аз в никакъв случай не искам да обвинявам колегите в Инспекцията по труда, че са компетентни или некомпетентни. Питам ви: след като правим нещо в период на криза, с оглед затягане на дисциплина, защо намалявате долната граница? Защо, обяснете ми, за мен няма логика? Няма логика, тя е превенция, това не е глоба! Защо веднага всичко считате като престъпление? Това е превенция, за да не се направят такива злоупотреби. Вие веднага отивате на това, че по-лесно се събират парите и т.н. и т.н. Когато има по-сериозни санкции, тези санкции винаги създават една превенция и винаги имат дисциплиниращ ефект, и когато гледаме следващи закони аз ще ви припомня точно това, което вие коментирате и поставяте, така че едва ли не заблуждаваме медиите. Не заблуждаваме с нищо медиите, говорим за справедливи неща и за неща, които трябва да поставим тук, да обсъдим заедно с вас.

Уважаеми колеги, дебатът неочаквано се задълбочи, но нещата са по-прозрачни. Аз обичам от тази трибуна да ги разшифровам и да обяснявам същността и причината. Причината е, и господин Стойнев клати глава, БСП да мине за партия на труда. Това е всичко и нищо друго! Макар и отдавна БСП да не е партия на труда, отдавна БСП да е захвърлила и чука и сърпа, БСП в пленарна зала отново се опитва да създаде теза. Теза, с която утре да излезе във вестника си и да каже: „Другари, ние сме партия на труда. Ние сме социалисти-комунисти, а ония – другите, десните, те са партията на капитала”. Фалшиви тези, глупости на търкалета и всичко тук, което в момента се изговори са псевдоюридически доводи и псевдогрижи от БСП за хората на труда, които трябвало да бъдат защитени. (Реплики от КБ.) Това е истината и затова, колеги, от ГЕРБ и управляващите, от СДС, за нас от „Атака” е ясно, пледирам за вас да сложим край на тази безполезна и безсмислена дискусия в тази връзка, в която изложих съображението си, и да гласуваме смело това, което ни е предложено от комисията. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, остро протестирам, защото изказването на господин Шопов нямаше никаква връзка със законопроекта. Ние тук имаме конкретни неща и поради причината, че той не е разбрал какво дебатираме Вие му позволихте наистина да говори пълни глупости, които нямат нищо общо с така наречения спор, който тук е изключително конструктивен, и аз се радвам, че...

Моята реплика е към господин Шопов, нека да слуша внимателно какво дебатираме. Да се изказва по отделните членове на законопроекта, а не да прави някаква пропаганда, но това вече е в негов стил, така че, господин председател, моля Ви следващия път, когато не се говори конкретно за законопроекта да прекъсвате дадения народен представител, било то и заместник-председател на Народното събрание. Благодаря ви.

Не му отива на господин Стойнев да говори тук, че говоря глупости. Всъщност той е част от това, за което говорих преди малко – БСП да минава за партия на труда. Това беше и причината да вземат тази комисия всъщност, което беше и някаква грешка в началото на работата на Четиридесет и първото Народно събрание. (Реплики от КБ.) Така че „БСП и господина Стойнева, или другаря Стойнев” е обсебила тази тема за грижата за трудещите се или трудещите се, според тяхната терминология и речник. Моята реплика е ясна: господин Стойнев, не Ви отива да говорите от тази трибуна и да обиждате.

А на Вас отива ли Ви да ни обиждате?

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 19.

По § 15 са постъпили две предложения. Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев – в т. 2, в § 3е числото „2011” се заменя с „2012”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 20 със следната редакция: „§ 20. В Преходните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 3б се изменя така: “§ 3б. (1) От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”. (2) В случаите по ал. 1, ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.” 2. Създават се параграфи 3г, 3д и 3е: “§ 3г. (1) До 31 декември 2011 г. периодът, за който работодателят може да възлага на работника или служителя да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност по чл.120, ал. 1, може да бъде удължен с още 45 календарни дни през една календарна година. (2) В случаите по ал. 1 за периода след 45-ия ден по чл. 120, ал. 1 е необходимо съгласие на работника или служителя. § 3д. (1) До 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по времето на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и че преди това е било въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б, ал. 1 и през този период са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. (2) В случаите по ал. 1 неплатеният отпуск се признава за трудов стаж. (3) Ако по време на ползване или в месеца, следващ периода, за който е предоставен неплатеният отпуск по ал. 1, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. § 3е. Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя това наименование.

По параграф 16 са постъпили две предложения. Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев: 1. В чл. 59 се създава нова ал. 4 със следното съдържание: „(4) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска.” 2. В чл. 61, ал. 2 думите „отложен по реда на чл. 59” се заменят със „за предходни календарни години”. 3. В чл. 104, ал. 1, изречение първо, думите „но не за повече от 10 месеца” се заличават. 4. Създава се нов чл. 104а със следното съдържание: „Регресна отговорност при незаконно уволнение Чл. 104а. (1) Регресна отговорност за плащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 носи и органът по назначаването, подписал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. (2) Органът по назначаването носи отговорност и тогава, когато е загубил това си качество.” 5. В т. 4, в § 8а числото „2011” се заменя с „2012”. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по точки3, 4 и 5. Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 21 със следната редакция: „§ 21. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 56 ал. 3 и 4 се отменят. 2. В чл. 57: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването през календарната година, за която се полага.”; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Органът по назначаването е длъжен да разреши платения годишен отпуск на държавния служител до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59.” 3. Член 59 се изменя така: „Отлагане на ползването Чл. 59. (1) Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. (2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. (3) В случаите по ал. 1 или когато органът по назначаването откаже да разреши ползването на поискания платен годишен отпуск, той издава мотивирана писмена заповед. (4) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска. (5) Правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.” 4. В чл. 61: а) алинея 2 се изменя така: „(2) При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.”; б) създава се ал. 3: „(3) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.” 5. В Преходните и заключителните разпоредби се създават § 8а и 8б: “§ 8а. Неизплатеният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г. § 8б. (1) За 2010 г. не се предоставя представително облекло по чл. 40, ал. 1. (2) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите извършва произтичащите от ал. 1 промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и на бюджетните взаимоотношения с общините за 2010 г. по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя предложения да отпадне т. 1 в окончателната редакция на комисията за текста на вносителя за § 16, който става § 21. Предлагам в т. 3 да отпадне и ал. 5 на чл. 59. Предлагам тези два текста да отпаднат. Ще се аргументирам за какво точно става въпрос. Това са два текста, които ги няма по вносител. Уважаеми колеги, това са предложения на народни представители между първо и второ четене. Това означава, че тези текстове не са гледани в Националния съвет за тристранно сътрудничество, с други думи, социалните партньори не са се произнесли по тези текстове. За какво става въпрос? В Закона за държавния служител – чл. 56, ал. 3 и 4, който сега се предлага да бъде отменен, е казано, че: „Държавните служители според длъжността имат право на допълнителен платен годишен отпуск от 5 до 15 дни”. Тези, „до 15 дни”, забележете, се определят с акт на Министерския съвет, тоест според длъжността Министерският съвет със свой акт казва какъв да бъде размерът на допълнителния платен годишен отпуск. Сега предложението на колегите от ГЕРБ е да бъдат орязани тези допълнителни „до 15 дни” права на държавните служители. Тук възниква големият въпрос: защо точно на държавните служители орязваме тези допълнителни „до 15 дни” отпуск? Ако направим цялостен преглед на законодателството и огледаме всички допълнителни бонуси на държавните служители във всички сектори, а не само и единствено на служителите в държавната администрация, ако погледнем какво се случва в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на отбраната и в другите сектори, където има държавни служители, ще видим, че има допълнителни бонуси, които мотивират държавните служители да изпълняват тази своя служба. Тези текстове са приети от времето, когато министър на държавната администрация беше господин Марио Тагарински, който е тук. Той може да ви каже, че това са бонуси, съгласно които държавните служители имат кондицията, имат мотивацията, имат съответния стимул да бъдат държавни служители, да отдадат себе си, всичките си познания и качества на държавната служба. Сега, когато казваме, че държавната администрация е раздута и не изпълнява своите задължения така, както повелява законът, какво трябва да кажем на държавните служители? „За да работите добре, ние ви орязваме допълнителния платен годишен отпуск.” Вторият текст, който предлагам да отпадне, е: „Правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години”, тоест давностният срок, който отпадна за служителите по трудови правоотношения. Уважаеми колеги, погледнете становището и анализа на Икономическия и социален съвет по прегледа на конвенциите на Международната организация на труда. Точно в този текст на Конвенция № 52 на Международната организация на труда е направен анализ – точно обратен на казаното от представителите на Министерството на труда и социалната политика. Много ви моля да подкрепите предложенията, които правя, за да защитим честта на държавния служител, да му дадем възможност да работи спокойно и да може да изпълнява по най-добрия начин своите ангажименти.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, вземам думата, за да Ви репликирам по трите въпроса, по които Вие направихте своето изказване. По първия въпрос – защо това не е разглеждано в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Може би трябва да направите предложение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в който да запишем, че законодателният орган не следва да приема никакви текстове по никакви закони, без преди това да ги е съгласувал с Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Направих го, но не го приехте.

Едва тогава бихме могли да приемем Вашия аргумент. Ние като законодатели сме избрани от хората точно заради това – да правим законите тук, а не непременно преди това да сме ги съгласували с някой. По втория Ви въпрос, за 15-те дни допълнителен отпуск на държавните служители, искам да кажа, че тези 15 дни ги има само при държавните служители. Заедно с 20-те дни основен отпуск плюс 12-те дни за ненормирано работно време, това правят 47 дни отпуск. Искам да Ви напомня, че отпускът не трябва да се третира като бонус, за да изпълнява някой задълженията си. Отпускът е, за да може работникът или служителят да възстанови силите си, така че след това да може активно да продължи работата си. И понеже държавният служител според Вас е много натоварен, повече от всички останали по Кодекса на труда, както и от другите заети в публичния сектор, той трябва да получава още 15 дни?! Защото аргументът Ви, че отпуската трябва да бъде бонус, не е аргумент. Бонусът е към заплатата – пари или други материални стимули. Колкото до последния Ви аргумент, по последния текст, ние вече приехме изменения в Кодекса на труда. Там за всички останали, работещи по трудов договор, този текст отпадна. Смятам, че е справедливо да има еднакво третиране както на държавните служители, така и на работещите по Кодекса на труда. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Вярно е това, което каза госпожа Стоянова, че в правилника няма изрично задължение, особено при текстовете на второ четене, когато няма становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество, това да спира продължаването на приемането на текстовете. Когато обаче се обсъждаше правилникът, аз направих това предложение, но то беше отхвърлено, тоест аргументът Ви, че не съм направил предложение, не е верен. На второ място, що се отнася до това дали държавните служители трябва да имат допълнителен бонус, за да възстановят своите сили, кажете честно: „Ние от ГЕРБ отнемаме правото на държавните служители, които не са само в държавната администрация”. Държавни служители има и в МВР, и в армията, и във всички институции. Не е вярно, че само във висшата държавна администрация има държавни служители. Държавни служители има навсякъде в публичния сектор. В момента с този текст вие отнемате правото не на 15 допълнителни дни, а на „до 15 дни”. С акт на Министерския съвет се определя според длъжността какъв да бъде размерът на този допълнителен отпуск. Ясно кажете на държавните служители: „Ние ви отнемаме този допълнителен отпуск”. Що се отнася до давностния срок, още веднъж ви казвам: прочете още веднъж становището и анализа на Икономическия и социален съвет. Там много ясно е казано, че с предлаганите текстове се нарушава Конвенция 52 на Международната организация на труда и по-точно член 6. Нарушава се и Конституцията, където е казано по какъв начин да се уредят всички тези въпроси. Благодаря.

Госпожо председател, позволете отново да прочета § 8а: “§ 8а. Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 24.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев: „1. Създава се нов § 20 със следното съдържание: „§ 20. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., в чл. 8, т. 4 думите „2000 лв.” се заменят с „10 минимални работни заплати”. 2. Параграф 20 става § 21.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, целта на нашето предложение е все пак да спазим логиката на реформата, която започна през 2000 г. и когато започна да се прилага правилото за минимален и максимален осигурителен доход, като всички знаем, че максималният осигурителен доход точно тогава се считаше 10 минимални работни заплати. При положение, че минималната работна заплата е 240 лв., според мен, за да спазвам това правило в реформата е хубаво максималният осигурителен доход да бъде 2400 лв. Още повече, че това ще бъде един солидарен принцип за хората, които получават огромни заплати да бъдат солидарни с нискодоходните групи, върху които наистина се стоварва цялата криза. Благодаря ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 25 със следната редакция: „§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на: 1. Параграф 21, т. 1 , който влиза в сила от 1 януари 2011 г. 2. Параграф 11 и § 21, т. 4, буква „а”, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 е постъпило предложение на народния представител Ваня Донева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция: „§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава нова ал. 5: „(5) Указанията по ал. 1, т. 4 се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите след получаване на становище от министъра на финансите.” 2. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7. 3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който е отразен като точки 2 и 3 в § 1. Комисията предлага § 2 да отпадне.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 от Заключителната разпоредба, който става § 2, със следната редакция: „§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR) относно електронната товарителница, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17 юни 2010 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки относно електронната товарителница. Законопроектът бе представен от госпожа Татяна Савова – началник на отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Допълнителният протокол към Конвенцията определя: - приложното поле и действие на електронната товарителница; - начините за удостоверяване на електронната товарителница; - условията за съставяне на електронната товарителница и реда за нейното издаване. Електронната товарителница е приравнена на тази, която се издава на хартия, има същата доказателствена стойност и води до същите последствия. Освен товарителницата, всички други документи (молби, декларации, инструкции, резервации и всякакви съобщения), свързани с договора за превоз, могат да бъдат издавани в електронна форма. С Протокола се предвижда електронната товарителница да се удостоверява с електронен подпис или чрез друг метод на електронно удостоверение, разрешен от законите на държавата, в която се издава. В Протокола към Конвенцията е предвидено също така, че електронната товарителница съдържа същите данни като товарителницата, издавана на хартия. Страните по договора за превоз договарят помежду си процедурите по издаването, изменянето и допълването на електронната товарителница в съответствие с Конвенцията и Протокола към нея. С подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията се създава възможност за използване на електронната товарителница при извършване на международни превози на товари. Електронната товарителница представлява възможност за по-бърз и ефикасен обмен на информация, икономия на време и средства. Чрез издаването на електронна товарителница се намалява вероятността от грешки при идентификацията и верифицирането на подписи. Допълнителният протокол ще влезе в сила на 90-ия ден, след като пет от държавите, подписали и присъединили се към Конвенцията, са представили своите актове за ратификация или присъединяване към Протокола. Към момента Холандия, Швейцария и Малта са ратифицирали Протокола. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR) относно електронната товарителница, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки, която е стандартният регламентиращ договорите за превоз на стоки документ, влиза в сила през 1956 г. и е ратифицирана от 53 държави. Република България се е присъединила чрез ратификация на Конвенцията през 1977 г. Съгласно приетия през 2008 г. Допълнителен протокол, товарителницата по конвенцията, както и всяка молба, декларация, инструкция, искане, резервация или друго съобщение, свързано с изпълнението на договор за превоз, при които се прилага конвенцията, могат да бъдат издадени в електронна форма. Допълнителният протокол към Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки относно електронната товарителница ще влезе в сила на деветдесетия ден след като пет от държавите по чл. 7, § 3 от протокола са предоставили своите документи за ратификация или присъединяване. Към момента само две страни (Нидерландия и Швейцария) са ратифицирали протокола. Конвенцията е жизненоважна за автомобилния транспорт и търговията. Тъй като електронни товарителници са били използвани в практиката през последните години, Организацията на обединените нации очаква всички страни по конвенцията да се присъединят към протокола, за да се осигури плавното въвеждане на неговите норми във всички 53 страни. Допълнителният протокол е бил открит за подписване в Женева от 27 до 30 май 2008 г. включително, а след тази дата – в централата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 30 юни 2009 г. включително. След този срок той подлежи на ратификация от подписващите страни и е открит за присъединяване от неподписалите държави, които са страни по конвенцията. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки относно електронната товарителница.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще подкрепя Законопроекта за ратификация на Допълнителния протокол към Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки относно електронната товарителница. България винаги е била една от страните, които са били пионери, когато е ставало въпрос за подкрепа на такива спогодби и международни закони. Сега, ако вие подкрепите този законопроект, отново ще се докаже, че България е била една от най-активните страни, когато става въпрос за такова международно законодателство, имайки предвид, че само две държави досега са ратифицирали тази спогодба. Това са Холандия и Швейцария. Безспорно плюсовете от въвеждането на електронната товарителница са много. Те са за всички страни в този процес, който е свързан с превоза на стоките. Това са превозвачът, това е митницата, това са фирмите, които изпращат и получават съответните товари. Плюсовете могат да бъдат отразени в няколко основни момента. Чрез въвеждането на електронната товарителница, която ще има само алтернативен характер и по никакъв начин не премахва сега действащата товарителница, която е на хартиен носител, се намалява вероятността от грешки при изписването на съответната информация, намалява се времето, повишава се ефективността, освен това става въпрос за икономия на време и на средства. Аз съм убеден, че всички ще се обединим около тази теза. Въвеждането на електронната товарителница ще направи този процес по-лесен, по-бърз, по-ефикасен и по-икономичен, затова апелирам към вас да подкрепим този законопроект и да гласуваме за въвеждането на електронната товарителница. Благодаря ви.

Господин председател, правя процедурно предложение: на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде приет и на второ гласуване току-що гласуваният законопроект за ратифициране.

„ЗАКОН за ратифициране на Допълнителен протокол към Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) относно електронната товарителница Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) относно електронната товарителница. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаеми господин председател, поисках процедура предварително, тъй като ще касае участието на двама от министрите на заседанието за приемането на тази точка. Моето процедурно предложение е да поканите тук министъра на финансите, тъй като проекторешението, което ни е предложено, е за една доста голяма сума пари, която трябва да осигури правителството, а също така и принципала на крайния бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура” - министърът на регионалното развитие и благоустройството. Затова моля да подложите на гласуване и да поканим в залата министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, искам процедурно да прегласуваме направеното предложение от колегата Мутафчиев, защото и на заседание на комисията поискахме становище. Беше представено писмото на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което той изпраща този доклад на Народното събрание само за сведение, а в писмото, подписано от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, се казва, че няма такива средства. Финансовият министър отново мълчи. Затова ако не дойдат двамата министри, поне да дойде министърът на финансите, за да каже има ли ги парите. В процедура сме на приемане на второ четене на актуализирания бюджет. Кога ще се приеме това решение? Още една актуализация на бюджета ли ще правим?! Разберете го това нещо! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Преди да прочета доклада правя процедура: съгласно чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в залата на господин Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, на господин Божидар Йотов – председател на Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, и на господин Лазар Лазаров – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

„ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Доклад относно мерките за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин”, № 054-02-77, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 16.06.2010 г. На съвместно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, проведено на 17.06.2010 г., бе обсъден Проект за решение за приемане на Доклад относно мерките за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин”. На заседанието присъстваха господин Георги Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Божидар Йотов – председател на Управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура” и господин Лазар Лазаров – член на Управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура”. Проектът за решение беше представен от Иван Вълков – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Проектът за решение се внася във връзка с доклад на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура”, относно минимизирането на рисковете за успешното завършване на автомагистрала „Люлин”. Проектът се финансира със средства от Финансов меморандум по предприсъединителния инструмент Програма ИСПА между Република България и Европейската комисия, подписан през 2003 г. Бюджетът на проекта е с общ размер 148 млн. 450 хил. евро, от които 75% - 11 млн. 338 хил. евро са осигурени безвъзмездно от предприсъединителната програма на Европейския съюз. Финансирането покрива както изпълнението на строителните работи, така и услугите по осъществяване на независимия надзор по време на строителството. Валидността на финансовия ангажимент на Европейската комисия по проекта съгласно Финансовия меморандум е до 31.12.2010 г. Основните рискове и последици за проекта са: да не бъдат усвоени голяма част от средствата по Финансовия меморандум по ИСПА; да бъдат наложени финансови корекции от страна на Европейската комисия; изпълнителят да предяви значително по-големи претенции от предвидените за изплащане от страна на българската държава в Адендум ІІІ; да остане незавършено строителството на автомагистрала „Люлин”, като част от два европейски коридора (Коридор № ІV и Коридор № VІІІ), което би довело до значителни разходи за обществеността и държавата. Отчитайки горните предпоставки и рискове, възложителят е счел за необходимо да се възползва от възможността, дадена в подклауза 3.5 от договорните условия по ФИДИК, и е провел преговори за постигане на споразумение. Това дава възможност за постигане на условия, които биха създали предпоставки за изпълнението на строителството в рамките на финансовия меморандум, което от своя страна би минимизирало рисковете, описани по-горе. Цел, която би се постигнала с приемането на споразумението: ускоряване и завършване строителството на автомагистрала „Люлин” в срока на финансовия меморандум за проекта от километър 0+000 до километър 19+1352.21; завършване строителството и въвеждане в експлоатация на автомагистрален пътен участък с дължина 19,135 км и осъществяване на връзката с автомагистрала „Струма”, лот 1. С изпълнение на инвестиционните намерения по проекта ще се въведе в експлоатация важен автомагистрален пътен участък по направление на транспортни коридори № ІV и № VІІІ. Ще се реши проблемът с изчерпаната пропускателна способност на съществуващите пътни връзки, а именно преминаването през кв. „Княжево”. За осъществяването на споразумението ще е необходим допълнителен финансов ресурс от държавния бюджет. Стойността на проекта с първоначалния договор за строителство и приложенията към него възлиза на обща стойност от 361 млн. 828 хил. 550 лв. или това са 185 млн. евро. В рамките на Програма ИСПА съгласно Регламент 1164/94 са осигурени 277 млн. 705 хил. 110 лв. или това са 141 млн. 988 хил. 368 евро. По договор за упражняване на независим строителен надзор и приложенията към него в рамките на Програма ИСПА са разчетени 12 млн. 240 хил. 288 лв. или това са 6 млн. 258 хил. 360 евро. Поради удължаване на срока за строителство през 2011 г. възниква необходимост от допълнително финансиране за строителен надзор в рамките на около 1 млн. 955 хил. 800 лв. или това е 1 млн. евро. Изисква се допълнително финансиране, общо по двата договора „Строителство” и „Надзор” от държавния бюджет, в размер на 86 млн. 100 хил. лв., като за 2010 г. са необходими 62 млн. 586 хил. 560 лв. За приключването на проекта по изграждането на Автомагистрала „Люлин” и усвояването на средствата по Финансовия меморандум, чийто срок е 31 декември 2010 г., е необходимо да се подпише допълнително споразумение към договора. В него трябва да бъдат заложени както необходимия финансов ресурс, така и мерките за ускоряване на проекта. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 9 гласа “за” и 3 гласа “против” предлага на Народното събрание да приеме следния Проект за „РЕШЕНИЕ: за приемане на Доклад относно мерките за приключване на Проекта по изграждане на Автомагистрала „Люлин” Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Подкрепя предложените мерки за приключване на Проекта по изграждане на Автомагистрала „Люлин”.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Проект за решение на Народното събрание за приемане на Доклад относно мерките за приключване на Проекта по изграждане на Автомагистрала „Люлин” под № 054-02-77, внесен на 16 юни 2010 г. от Иван Вълков и група народни представители. На извънредно заседание, проведено на 18 юни 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Проекта за решение на Народното събрание за приемане на Доклад относно мерките за приключване на Проекта по изграждане на Автомагистрала „Люлин” № 054-02-77, внесен от Иван Вълков и група народни представители. В заседанието на комисията взеха участие господин Георги Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Божидар Йотов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, и господин Бисер Дачев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите. От името на вносителите Проекта за решение бе представен от народните представители Александър Ненков и Иван Вълков, които направиха и предложение за прецизиране на редакцията на Проекта за решение, като предложиха от него да отпадне т. 2. Видно от мотивите на вносителите на проекта, целта е да се подкрепят мерките, предложени в Доклада на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” за успешно приключване на строителството на Автомагистрала „Люлин”, чрез подписване на допълнително споразумение с изпълнителя, при условие че бъдат осигурени допълнителни средства от държавния бюджет. Господин Божидар Йотов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, информира подробно народните представители за състоянието на проекта, за постигнатите предварителни договорености с изпълнителя и за рисковете, които стоят пред страната, ако не бъдат осигурени допълнителни средства и не бъде подписано допълнително споразумение. В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от подкрепа на предложените мерки и предвиждането на допълнителни средства при актуализацията на бюджета за 2010 г., като направиха и конкретни предложения за ускоряване на процедурите, свързани със строителството на магистралата и прецизиране на отделни клаузи в Проекта за споразумението. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 12 гласа „за”, без „против” и един – „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение на Народното събрание за приемане на Доклад относно мерките за приключване на Проекта по изграждане на Автомагистрала „Люлин” № 054-02-77, внесен на 16 юни 2010 г. от Иван Вълков и група народни представители със следната редакция: „Подкрепя предложените мерки за приключване на Проекта по изграждането на Автомагистрала „Люлин”.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Проект за решение за приемане на Доклад относно мерките за приключване на Проекта по изграждане на Автомагистрала „Люлин” № 054-02-77, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 16 юни 2010 г. На заседание, проведено на 17 юни 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за приемане на Доклад относно мерките за приключване на Проекта по изграждане на Автомагистрала „Люлин”, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители. На заседанието присъстваха заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Георги Прегьов и представители на Агенция „Пътна инфраструктура” – Божидар Йотов – председател на Управителния съвет, и Лазар Лазаров – член на Управителния съвет. Проектът за решение се внася във връзка с доклад на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Агенция „Пътна инфраструктура”, относно минимизирането на рисковете за успешното завършване на Автомагистрала „Люлин”. Проектът за изграждане на Автомагистрала „Люлин” се финансира със средства от Финансовия меморандум по Програма ИСПА. Договорът за строителството е подписан на 8 август 2006 г. на обща стойност от 137 млн. 381 хил. 785 евро, от които 75% или 103 млн. 36 хил. 339 евро са осигурени безвъзмездно от Програма ИСПА. Продължителността на договора е 53 месеца, от които 36 месеца за строителство, 12 месеца за периода за уведомяване за дефекти и 5 месеца за последното плащане. Поради закъснение в подписването на Протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво е подписано допълнително споразумение към Договора за строителство, с което срока за строителство се удължава със 123 дни. Това удължение е наложено от факта, че Възложителят в началото на 2007 г. не е осигурил разрешение за строеж, което е възпрепятствало подписването на посочения протокол. Изпълнителят е внесъл иск и е подписано споразумение за удължаване на времето за завършване с още 166 дни и допълнително плащане поради промяна в дължината на пилотите с диаметър 1200 мм при мостовите съоръжения. Това се е наложило по време на строителството когато е установено, че геоложкото проучване, направено по време на проектирането, не е в задоволителен обем и пълнота. Изпълнителят е депозирал иск за удължаване на срока за завършване с още 300 дни и съответните свързани с това разходи поради не предоставен достъп на Изпълнителя до подобект за реконструкция на газопроводни съоръжения, който не е приет от Възложителя. В резултат на удължаване срока на строителството общо по двата договора – за строителство и надзор, е необходимо допълнително финансиране от държавния бюджет в размер на 86 млн. 100 хил. лв., като от тях за 2010 г. са 62 млн. 586 хил. 560 лв. Основните рискове и последици от неизпълнението на проекта са: - да не бъдат усвоени голяма част от средствата по Финансовия меморандум по ИСПА, тъй като крайният срок за сертифициране и плащане на средствата, определен във Финансовия меморандум е 31 декември 2010 г.; - да бъдат наложени финансови корекции от страна на Европейската комисия; - изпълнителят да предяви по-големи претенциите от предвидените за изплащане от страна на българската държава в Адендум 3; - да остане незавършено строителство на автомагистрала „Люлин”, като част от два Европейски коридора – Коридор IV и Коридор VIII, което би довело до значителни разходи за държавата и обществеността. За да се приключи проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин” и да се усвоят средствата по Финансовия меморандум, чийто срок е 31 декември 2010 г. е необходимо да се подпише Допълнително споразумение към договора като освен с осигуряването на допълнителен финансов ресурс същото ще бъде обвързано с представените пред комисията мерки за ускоряване хода на изпълнение на проекта. Мерките са свързани с подобряване организацията на работа на изпълнителя и засилване контрола от страна на възложителя, за да се гарантира срочното и качествено изпълнение на проекта. След представяне на мерките, обезпечаващи приключването на проекта, се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно причините и виновните лица от администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура” и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за допуснатите закъснения по изпълнение на проекта, както и дали неизпълнението на представените мерки е обвързано със санкции. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” - 13 народни представители, „против” - 3 народни представители, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за: РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад относно мерките за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин” Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Подкрепя предложените мерки за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин”.” Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! „На съвместно заседание на 17 юни 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, разгледаха проект на Решение за приемане на Доклад относно мерките за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала "Люлин", внесен от Иван Вълков и група народни представители. В заседанието, като представители на изпълнителната власт, взеха участие: господин Георги Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Божидар Йотов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, господин Лазар Лазаров – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, госпожа Василка Костадинова – директор на дирекция „Изпълнение на проекти по Оперативна програма „Транспорт” в Агенция „Пътна инфраструктура, и госпожа Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Проектът за решение беше представен от страна на господин Иван Вълков – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Проектът за решение се внася във връзка с доклад на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Агенция „Пътна инфраструктура”, относно минимизирането на рисковете за успешното завършване на автомагистрала „Люлин". Проектът се реализира със средства от Финансовия меморандум по Програма ИСПА – Регламент 1164/94, подписан между Република България и Европейската комисия в началото на 2003 г. Общият бюджет на проекта е 148 млн. 450 хил. евро., от които 75% от средствата – 111 млн. 338 хил. евро, са осигурени като безвъзмездно финансиране от предприсъединителната програма. Валидността на финансовия ангажимент на Европейската комисия по проекта, съгласно Финансовия меморандум е до 31 декември 2010 г. За приключването на горепосочения проект и усвояване на средствата за него по Финансовия меморандум е нужно подписването на Допълнително споразумение/Адендум към Договора за строителство, в което да бъдат заложени както необходимите финансови ресурси, така и мерките за ускоряване на проекта. Основните рискове и последици за проекта при неподписване на допълнително споразумение – Адендум 3 към Договора за строителство относно сроковете за завършване на строителството и стойността на договора са: - да не се усвоят голяма част от средствата по Финансовия меморандум; - да бъдат наложени финансови корекции от страна на Европейската комисия; - изпълнителят да предяви значително по-големи претенции от предвидените за изплащане от страна на българската държава в Адендум 3; - да остане незавършено строителството на магистралата, като част от два Европейски коридора – Коридор IV и Коридор VIII, което от своя страна би довело до значителни разходи за обществеността и държавата. Отчитайки горните предпоставки и рискове, Възложителят е счел за необходимо да се възползва от възможността дадена в Под-Клауза 3.5 от Договорните условия по ФИДИК, и е провел преговори за постигане на споразумение. Съгласно параметрите на Адендум 3 срокът за завършване на строителството следва да бъде фиксиран на 15 май 2011 г. Постигната е договореност и по отношение на предявените искове от страна на изпълнителя, свързани с удължаване на срока за изпълнение – с подписването на Адендум 3 Изпълнителят се отказва от всички предявени до момента искове и приема Възложителят да изплати сумата от 32 млн. евро като крайна и пълна компенсация за тях. Цел, която би се постигнала с приемането на Адендум 3: - ускоряване и завършване строителството на автомагистрала „Люлин” от км 0+000 до км 19+135,21 в срока на Финансовия меморандум за проекта; - завършване строителството и въвеждане в експлоатация на автомагистрален пътен участък с дължина 19,135 км и осъществяване на връзката с автомагистрала „Струма”, лот 1. Стойността на проекта с първоначалния договор за строителство и приложенията към него възлиза на обща стойност от 361 млн. 828 хил. 550 лв. – 185 млн. евро. В рамките на програма ИСПА – Регламент 1164/94 са осигурени 277 млн. 705 хил. 110 лв. – 141 млн. 988 хил. 368 евро. По договор за упражняване на независим строителен надзор и приложенията към него в рамките на програма ИСПА Регламент 1164/94 са разчетени 12 млн. 240 хил. 288 лв. – 6 млн. 258 хил. 360 евро. Поради удължаване на срока на строителство до м. май 2011 г. възниква необходимост от допълнително финансиране за строителен надзор в рамките на около 1 млн. 955 хил. 800 лв. – 1 млн. евро. За осъществяването на допълнителното споразумение ще е необходим допълнителен финансов ресурс от Държавния бюджет. Изисква се допълнително общо финансиране по двата договора – за строителство и надзор, от държавния бюджет в размер на 86 млн. 100 хил. лв., като за 2010 г. са необходими 62 млн. 586 хил. 560 лв. С изпълнение на инвестиционните намерения по проекта ще се въведе в експлоатация важен автомагистрален пътен участък по направление на транспорти Коридори № ІV и № VІІІ. Ще се реши проблемът с изчерпаната пропускателна способност на съществуващите пътни връзки, а именно преминаването през кв. Княжево. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за” и 3 гласа „против” на Народното събрание да приеме доклада.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Народното събрание е изправено пред един сериозен прецедент – да взема решение вместо българското правителство. Да взема решение по-точно вместо един второстепенен разпоредител, какъвто е Агенция „Пътна инфраструктура”. Такова чудо не се е случвало в България, откакто вървим по демократичен път. От друга страна, на нашето внимание, което е още един прецедент, ни се представя доклад на директора на Агенция „Пътна инфраструктура” до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Този доклад не е изпратен даже до българския парламент. Изпратено е едно писмо от министър Плевнелиев, в който казва: „Уважаема госпожо председател, поради големия интерес, моля да бъдат информирани и запознати народните представители с доклада и предложенията, които АПИ е представил пред министъра.” Още един прецедент. Ние поискахме на Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения да присъства министъра на регионалното развитие и благоустройството, да присъства министъра на транспорта, тъй като под негово подчинение е управляващият орган по ИСПА, където се изгражда тази магистрала, а пък крайният бенефициент, този който е подписал договорът и носи отговорностите е към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поискахме съответно и становище от Министерството на финансите. Такова становище не ни беше дадено. А става дума за над 80 млн. лв., които ние сега, с лека ръка ще кажем – ето, правителството да ги осигури и да ги заплати, тъй като има допълнителни клеймове от непредвидени разходи. И да увеличим съответно сумата която, включително, по финансов меморандум е 146 млн. евро. А сега става над 180 млн. евро. Но Министерството на финансите няма становище. Аз се учудих. Което, попитах аз госпожа Менда Стоянова... (Шум и реплики.) ... Много Ви моля, господин председателю, ако имате реплика, излезте и кажете. Госпожо председател, направете забележка на председателя, за да не започва...

... Благодаря Ви. Госпожа Менда Стоянова каза: на второ четене. Ами, госпожа Стоянова, вярвам че сте разбрали, че решенията нямат второ четене. И поне, когато предложи финансовият министър да дойде тук, да дойде и да каже: да, аз съм съгласен с едно такова предложение, ще го вземем в Министерския съвет. Не е необходимо парламентът да прави подобно нещо, което не е реално негова работа. И още веднъж: какво точно става? Какво ни се предлага? Ние да гласуваме, за да поемем отговорностите вместо някой, включително директор – непредвидени разходи, промени в договора. И без значение, господин Шопов, кой, какво, кога е правил? Въпросът е: дали е правилно или – не. По наше време също се искаше тази сума да бъде изплатена. Геоложките проучвания не били добри, трябвало да се наложи съответно да се направят промени на колоните, и виждате ли, 41-42 млн. евро трябва да бъдат допълнително дадени на „Мапа - Ченгиз”, за да може тя да подпише адендум, с което да удължим срока до 2011 г. Нека си припомним какво каза министър Плевнелиев в началото на тази година? Че магистралата ще бъде завършена до края на 2010 г. И това беше не ангажимент (шум и реплики от ГЕРБ) – да, така го каза министърът от тази трибуна, аз си спомням и ще изкарам стенограмите. Вижте вестниците и проверете! Тогава ние казахме, че не може да стане. И аз сега ви казвам: магистралата няма да бъде завършена до м. май 2011 г. И ако ние сега, за да подпишат те адендума, изпълнителите – турската фирма „Мапа-Ченгиз”, и за да може тя да приключи до 2011 г. ще им дадем 40 млн. евро, сега, непредвидени, отгоре над това, което е договорът. И колко ще им бъде неустойката, ако те не си изпълнят ангажимента? Колко? ...

... Пет процента.

Ние не сме им давали допълнителни суми, госпожо председател. Пет процента, сметнете колко са пет процента! И уж допълнително ще се дадат 14 милиона. (Шум и реплики.) Не съм го подписал аз. Няма значение кой е подписал договора, а какво правим сега? Ами, дайте да им дадем 2 милиарда, след като БСП е подписало договорът, или царското правителство! Има ли някакво значение? В тръжната документация се представя договорът по условията на договора, така че те са предвидени от предното правителство и от правителството на тройната коалиция. Но това не е проблемът, разберете го, проблемът е, че в момента ние увеличаваме сумата без никаква гаранция, че 2011 г. турският изпълнител ще ни даде магистралата. Затова Ви говоря. И защо ние не искаме, правителството, да чуем тяхното мнение. Нека Плевнелиев да дойде и да каже: добре, дайте ще им дадем 40 млн. евро, но аз съм сигурен, че те ще завършат през 2011 г. Вижте какво направихме с Пловдив-Свиленград? Аз го казах миналия път. Удължихте с една година срока за завършване на първия лот. Шест месеца те не работят и няма кой да ги накара една тухличка, една траверса да преместят там. И накрая ще губим пари по ИСПА, и пак ще се оправдаваме с предишните. Добре, оправдавайте се, но работата, нещата не вървят! България губи! Така че в този смисъл, аз не мога да подкрепя това решение, господин Вълков. Защото не виждам гаранциите. Да, вероятно и Вие сте преценили, че тези разходи са направени, за да предложите тези 40 млн. лв. допълнително да им се дадат. Ние не бяхме много сигурни в това, и затова не приемахме такова решение. Но не можем да поставим българския парламент в ситуация, да взема отношение между страни, които се договарят. Ами каква е отговорността на АПИ в тази ситуация? Ние можем всички договори, включително за храната в парламента, да седнем и да си ги решаваме в пленарна зала. Ами за какво са ни главните секретари тогава? Затова става дума. И аз мисля, че правителството е колективен орган и то може да взема такива рискови решения, когато се види, че те са законосъобразни. В този смисъл, аз още веднъж ще кажа, че не мога да гласувам едно подобно решение, тъй като то не дава необходимите гаранции. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, мислех че от БСП ще си замълчат. Ще си замълчат в знак на виновност, покаяли се, затова че до този момент автомагистрала „Люлин” се намира в това състояние, в което се намира. Защото вината е абсолютно тяхна. Мислех, че ще си замълчат, така както ги е учил техният вожд и учител Тодор Живков – да си затраете, да се снишите. В момента само това може да направите. Това което правите, господин Мутафчиев, е политическо самоубийство за вас. Казвам ви го! Това което направихте преди известно време с една пресконференция, на която се изтъпанихте пред всички български граждани, и затулихте екраните, и понеже нямаше други новини, щедро медиите ви тиражираха, така беше, на която хвърлихте вината от болната глава на здравата. Защото сигурно няма по-знаков провал за БСП и за тройната коалиция от този. Каквото и да говорим аз мисля, че няма друга тема, по която провалът на едни управляващи е толкова очеваден, толкова драматичен, толкова драстичен. Защото, ако проследим хронологията на събитията и на това, бих казал, злополучно строителство, трябва да се върнем още към 2003 г., когато вашият съюзник НДСВ подписа договора с европейските институции по ИСПА и нещата тогава са тръгнали. Но времето на активното строителство трябваше да бъде осъществено по времето на управлението на тройната коалиция, защото за активно строителство договорът е сключен м. август 2006 г., като срокът – тази година, магистралата трябваше да бъде довършена. Но какво се случи? През цялото 40-о Народно събрание, на тези три години, които имахте вие, за да приключите почти магистралата, тука от опозицията, които са, си спомнят – безброй пъти от всички опозиционни сили, задавахме въпроси на вашите министри, правихме предложения за решения. А в. „Атака” изписа, не знам, сигурно реки от мастило за това, какво се случва на автомагистрала „Люлин”. А то беше очевадно за всички. И всички знаят и разбират за този тотален провал с турската фирма „Мапа-Ченгиз”, която беше избрана именно от тройната коалиция, разбира се, по препоръка на ДПС, по неясни процедури. Те в момента се подхилват и си гледат сеир, разбира се. Тях не ги интересува този провал, който се лепи на вас. Но в крайна сметка тази фирма, по тези абсолютно неясни процедури – дълго време без строително разрешение, да не говорим за безбройните нарушения, които бяха направени – бяха основна причина за провала на строителството. Този провал на строителството е в много направления и отношения. То е за изключително лошокачествената работа по магистралата, известна на всички ни. Констатирано безброй пъти от българските органи, институции за осъществяване на контрол и надзор. Това са пропищелите села и хора, живущи около строителството на автомагистрала „Люлин”, които търпяха, тук са и народните представители, включително и ваши от Пернишкия район и от Софийско, които през цялото време даваха сигнали за золумите, които турската фирма осъществяваше по време на строителството. Във връзка с тези проблеми бяха пропуснати и пропилени абсолютно всякакви срокове, защото в края на тези три години от управлението на тройната коалиция всъщност автомагистрала „Люлин” се оказа в началото на строителството. Вие сега имате наглостта да излезете тук и да прехвърлите вината от болната глава на здравата. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Да излезете сухи от ситуацията и Вие, който бяхте транспортен министър по време на всичко това, което се случваше. Да твърдите, че нещата трябвало да се решат на ниво Министерски съвет, правителство, национална инфраструктура – така се решаваха нещата по време на вашето управление, на ниво „батко” и „братко”. Там в тази институция така се решаваха и затова се стигна до това положение на нещата. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Има значение, господин Мутафчиев, кога и кой е приел решението. Много голямо значение има и във връзка с автомагистрала „Люлин”. Тук трябва да се търси отговорност във вашето управление, на дейци от вашето управление, а също и политическа отговорност. Тази политическа отговорност вие си я получихте и тя беше реализирана миналата година през м. юни на парламентарните избори. Но тук има място за търсене на наказателна отговорност на лица от вашата администрация, които са свързани с огромна корупция. Когато на автомагистрала „Люлин” ние давахме сигналите за това, че работят турски работници в нарушение на всякакво законодателство, на всички български правила в трудовото законодателство, вие нехаехте, неглижирахте нашите твърдения. Когато се даваха сигналите, че на автомагистрала „Люлин” турските работници получават в пъти, и то няколко пъти повече, отколкото българските работници за същата работа, вие също нехаехте. Накрая се стигна до този абсолютен батак. В началото на това управление зададох въпрос на министъра на регионалното развитие: какви са перспективите по строежа на автомагистрала „Люлин”? Като го слушах как отговаряше, ситуацията, в която се намираше, наистина го съжалих. Днес вместо вие да станете и да признаете за всичко онова, което сте свършили или не сте свършили във връзка със строителството на автомагистрала „Люлин”, да си посипете главата с пепел, вие се опитвате отново да вадите политически дивиденти от това и е типичен примерът за БСП как се държи, как мисли национално и как реагира. Вие от БСП много пъти сте задавали въпроса: дайте ги тези договори с неразплатени вземания, с неразплатени суми, които сегашното управление трябва да плаща. Това е типичен пример за това! Това увеличение в момента с десетки милиони се дължи не на друго, а защото не довършихте автомагистрала „Люлин” в сроковете, в които това беше предвидено по договор, в сроковете и за парите, за които беше предвидено по договор. Затова сега това управление се натоварва и с тази допълнителна тегоба да носи последиците от вашето некадърно, фатално и зловредно управление в случая по автомагистрала „Люлин”. Затова замълчете, снижете се, както ви посъветвах в началото, за да мине това решение и да бъде довършена автомагистрала „Люлин”. Тук се поставя още един въпрос: дали това трябва да стане с решение или с изменение на Закона за държавния бюджет, там да бъде разписано. Това е процедурен въпрос, той е несъществен въпрос. Въпросът е по същество, че е постигнато някакво компромисно, разбира се, много вредно за страната споразумение със строителната фирма, която вие натресохте на България, което не ви е, разбира се, единствен случай. Ако започнем този списък, той ще бъде безкраен, но това е типичен пример, и от което споразумение явно не може да се излезе, въпреки че министър Плевнелиев направи всички опити да го стори. Това решение, приемането на тази корекция, на това изменение е наистина спасителен и компромисен вариант и е работещият. Той е оперативният вариант. Защото, ако тръгнем по другия начин – измененията да станат в Закона за държавен бюджет, който е на второ четене, това ще отнеме повече време, а времето е фатално. Така че, ако спорим по този въпрос, дайте да вървим по тази процедура, която се е почнала, защото когато се е тръгнало по тази процедура не бяха ясни още сроковете, в които щеше да се гледа бюджетът, да мине на първо или второ четене, така че това за мен е по-работният и оперативен вариант. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, днес тук дискутираме въпроса дали да бъдат приети мерките, които ще доведат до успешен край, а именно завършването на автомагистрала „Люлин” и фактите, които налагат тези мерки. Уважаеми колеги, един е пътят! Пътят е да завършим тази магистрала, може би в тази зала няма нито един от вас, който да е убеден в противното. Тази магистрала „Люлин” е необходима и трябва да бъде завършена, при всички обстоятелства, които досега са довели до нейното забавяне. Тези обстоятелства са се случили в едни предишни години при управлението на други правителства, които в момента стоят от лявата страна на залата. Те си понесоха кръста на изборите. Тези мерки, които избирателите гласуваха, за вас мисля, че е показателен фактът. Уважаеми колеги, това, което се случи през годините на тяхното управление наистина е едно безхаберно отношение към този проект. Дали поради липса на административен капацитет от тяхна страна, дали поради други причини има много факти, които забавиха магистралата – неиздаване на строителни разрешителни, грешно проектиране на магистралата, забавяне в сроковете. Въпреки всичко ние от ГЕРБ, управляващото мнозинство, се опитваме в момента да намерим решение тази магистрала да бъде завършена. Това е възможно като приемем мерките, предложени в адендума, който ще бъде подписан към основния договор. По този начин ще отпадне реалната заплаха обектът да не бъде завършен и България да загуби 110 милиона от ИСПА. Това е единственият начин тези пари наистина да бъдат спасени, иначе ще бъдат загубени завинаги от България. Възможността парите да бъдат спестени и да бъдат усвоени от нас е изключително важна. Между другото, правителството и Агенция „Пътна инфраструктура”, когато са работили по адендума, изцяло са защитили интересите на България. Уважаеми колеги, договорът е по ФИДИК. Не знам дали някой от вас е работил по ФИДИК досега. По ФИДИК възложителят няма право на кой-знае каква неустойка. Тя е 5 процента. В случая, с подписването на новия адендум, българското правителство си гарантира, че тези средства няма да бъдат загубени, като в адендума се записва изричното условие, че изпълнителят, ако не успее да завърши автомагистралата в срока, с който той се е съгласил, ще дължи 75% неустойка. По този начин ние ще си спестим и ще успеем да спасим поне средствата, които са от ИСПА. Затова апелирам към всички вас да подкрепите тези мерки - да приемем мерките на правителството. Пак казвам, не искам да се връщам към това колко пропилени години има и колко време е загубено... (Реплики на народния представител Румен Такоров.)

...за това автомагистралата да не се случи до момента и тя да не съществува. Ако съвсем малко се върнем назад, ще си спомните може би миналата година, когато госпожа Плугчиева отиде на откриване на автомагистрала „Люлин”. Тогава те бяха убедени, че тя ще се случи до 2010 г. В един момент, няколко месеца след това, неясно как те промениха своето решение. В подкрепа на това мога да кажа, че и техният лидер господин Станишев нееднократно е казвал, че магистрала „Люлин” ще бъде завършена в срок. Но това не се случи! Колеги, не вадете политически дивиденти от вашите грешки, като се опитвате да ги прехвърлите на нас! Съгласете се, че това е единственият вариант. Нека да вървим напред, за да се случи това – да усвоим тези средства, иначе е, както всичко останало, с което сте се захванали - ние ще ги загубим завинаги. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, да направя една процедура за удължаване на времето, за да може наистина да се проведе дебатът докрай. И освен това, да направя моето изказване.

От времето на групата.

Да, става въпрос за времето на групата.

Вземам думата, защото, за съжаление, един толкова важен, ключов въпрос, какъвто е проектът на магистрала „Люлин”, се украсява - много е тъжно - с излишно политизиране, с непознаване на фактите. Изприказваха се толкова – не бих искала да кажа лъжи, но толкова неточности и квалификации, че е тъжно. Всички български граждани, които слушат, а искам да ви уверя, че и Европейската комисия днес следи този дебат, ще бъдат изключително разочаровани от несериозния, абсолютно политизиран и идеологизиран начин, по който се води този дебат. Трябва да припомня - явно на мнозинството колеги от ГЕРБ не е известна историята, че това е един проект с наистина много дълга история, който е наследен от времето от предишни правителства. Трябва да Ви уверя и е хубаво да се запознаете с докладите на Европейската комисия, и да видите, че наистина през 2008 г. този проект, който се считаше за рисков, за тотално загубен, този същият проект беше спасен. Ще ви кажа как беше спасен. Аз имам честта, колеги - да, към вас се обръщам и е добре – давам за справка името на генералния директор Дир Канер и на отговарящия за България Карсън Расмусен - да проверите и да се убедите, че наистина този проект през 2008 г. беше спасен и изваден от списъка на рисковите проекти. Този проект беше снабден със съответния времеви график, с точни задължения на фирмата-изпълнител и с пълен контрол до края на м. юли 2009 г. След това - тъжна е картината, че се загуби време. Стана преместване на агенцията - както знаете трябва да Ви припомня, колеги, промените, които Вие направихте: административни и структурни към Министерството на регионалното развитие; на няколко пъти промени в ръководството на агенцията; съответно неизпълнение на договорености, които бяха постигнати. Всичко това забави изпълнението на проекта. Сега, когато наистина трябва да се довърши проекта, вместо да се концентрирате върху конкретни аргументи, вие се опитвате да давате едни несъстоятелни примери, които, за съжаление, не работят убедително за вас. Това, което показва истината в момента, е, че Агенция „Пътища” ...

Няма такава агенция.

...търси възможност да осигури тези допълнителни 86 милиона от бюджета именно при актуализацията на бюджета, която правим в момента, за да се завърши проекта. Тъй като министър Дянков не осигурява или не дава гаранции, че ще осигури тези средства, се стига именно до днешния дебат и до днешното ангажиране на парламента, за да се разпишат точно в Закона за бюджета гарантирани средства от 86 млн., за да може да се изпълни проектът - 62 млн. за 2010 г. Затова вместо да се опитате наистина да говорим конструктивно, с този политически дебат се опитвате да провалите един изключително важен проект. Не е работа на парламента! Ако за всеки проект Агенция „Пътища” влиза в парламента, за да търси подкрепа, тъй като не може да се справи със собствения си министър на финансите, съжалявам, но това не може да бъде практика. Това е големият въпрос: защо влиза доклад на Управителния съвет на агенцията, а не влиза доклад на министър Плевнелиев? Защо цял парламент се занимава с един проект, по който отдавна трябваше да бъде взето това решение в Министерски съвет и да се осигурят тези средства, за да се приключи проектът? По принцип е правилно, че трябва да се приключи, правилно е, че трябва да се осигурят тези средства. Задължете вашия министър да ги осигури, но не знам защо с това ангажираме целия парламент!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, госпожо Плугчиева! Казахте, че миналата година след провеждането на изборите е изгубено неимоверно много време за преместване на агенцията от едно министерство – няма да цитирам точно думите Ви. Но искам да Ви попитам: защо не споменахте няколко други факти, които са твърде важни за това автомагистрала „Люлин” да претърпи този крах, към който сте я довели, а именно: през 2008 г., госпожо Плугчиева, сте подписали адендум – допълнително споразумение, за увеличение със 123 дни на срока за изпълнение на магистралата, поради това че не е издадено разрешение за строеж на турската фирма. Това са 123 дни! След това 166 дни отново сте признали като удължение на срока на турската фирма поради това, че не е направено коректно проектиране. Значи, съвсем коректно беше от Ваша страна да представите това на народните представители, за да бъдат запознати с фактите, каквито са. Господин Расмусен неведнъж е казвал, че автомагистрала „Люлин” няма шанс да бъде завършена през 2010 г., а най-вероятно ще бъде завършена през 2011 и 2012 г. Нашето правителство направи възможното и невъзможното това да се случи в обозримо бъдеще като се ангажира с конкретни срокове. Сроковете са през следващата година да бъде завършена автомагистрала "Люлин” и по този начин да бъдат спасени средствата от Европейския съюз. А всичко останало, което казахте, е една политическа игра на думи, която не води до нищо добро. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо Плугчиева, господин Мутафчиев! Странно звучат думите от вашите уста, че ние едва ли не искаме да провалим изпълнението, завършването на този проект. Това е нещо, което вие сте започнали, доведено е доникъде и сега друг трябва да плаща вересиите. Не звучи обаче странно това, че вие не приемате този подход – тук, в Народното събрание да се дебатират, да се дискутират теми от такова значение, какъвто безспорно е този проект, може би защото този подход е непознат за вас?! Още в началото на това управление нашето правителство, нашият министър на регионалното развитие и благоустройството каза: „Всичко ще бъде максимално чисто, максимално прозрачно, на масата”, а не по начина, по който беше започната тази магистрала – без строително разрешение, без редица дейности, които трябваше да бъдат направени, без проектна готовност, не по начина, по който започна и стигна доникъде другата магистрала – от Драгичево до Диканите, която все още има ограничение от 90 км в час, защото въпреки рязането на лентата все още не е въведена в експлоатация и не се знае кога ще стане това. Не е това начинът, по който работи нашето правителство и нашето министерство. Моля, не ни упреквайте, че вкарваме точно в Народното събрание на дебат, за обсъждане един толкова важен въпрос. Това е мястото, защото тук ние ще вземем решение за разходването на средства от всички нас – българските граждани. Според мен вие също трябва да подкрепите това решение, а не да започвате с думите на господин Мутафчиев: „Ние сме против”. Срещу какво сте против?! Кажете го ясно и точно! Вие сте против довършването на проекта, вие сте против разглеждането на този въпрос в парламента или против какво?! Хей така, да сме „против”. Не смятам, че това е конструктивен подход. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги Иванов и Татарски! Аз очаквах, че в тези вече единадесет месеца вие сте покрили белите петна на незнание, които имахте и с които влязохте в парламента. Много ми е тъжно, че продължавате да компенсирате това с политически аргументи. Погледнете историята на проекта! През м. юни 2005 г. е проведена процедурата и проектът стартира през м. август. Това е, за да ви върна във фактите. Второ, през м. май 2008 г. поех поста вицепремиер. Искам да ви кажа, че така, както този проект беше отписан с всички рискови фактори, заложени от по-предишни правителства, той излезе от списъка на рисковите проекти. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Пак казвам. Вие знаете много добре, че загубихте време и сега въпросът е наистина да се довърши проектът. Никой не е против да се завърши. Въпросът е защо го правите по този начин и вкарвате този проект в парламента. Ако трябва всички проекти по еврофондовете да се вкарват в парламента, разберете, че, първо, трябва да сменим статута на работа на парламента. Второ, какво прави агенцията, какво прави министерството и какво прави правителството?! Недейте да измествате фокуса на вниманието! Проектът трябва да бъде завършен! Трябва да задължите министър Дянков да осигури тези пари! Щом трябва по този начин днес да го направим – да го задължим, добре, ще го задължим, но това не бива да става практика. Това е прецедент, това не е работа на парламента, това е работа на министър Дянков и на правителството, а не на парламента! Ако за всеки проект, за който не можете да се преборите с Дянков, влизате в парламента, нали разбирате, че ние няма да се занимаваме със законодателна работа, а ще се занимаваме със санкции на това, което трябва да свърши Дянков? (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Не, това, което съм ви оставила... (Продължаващи реплики от народния представител Станислав Иванов.) Да, добре, да не влизаме в тази тема. Много ви моля! Въпросът е – да, но нека не превръщаме парламента в придатък на изпълнителната власт или да се борим с финансовия министър!

Нека приключим нещата.

Приключих. Смятам, че ме разбрахте правилно.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото като народен представител от 25.избирателен район – София, съм пряко заинтересована като политическо поведение да бъде изградена автомагистрала „Люлин”. По време на самата кампания това беше поставено от избирателите ни, предполагам, че е поставено и пред всички политически сили. Всички трябва да направим необходимото автомагистрала „Люлин” да стане, колкото се може по-бързо. От друга страна, дебатът не може да не бъде политически. Наистина, странно звучи тези, които са сключили договор, който в момента изправя държавата и институциите пред проблеми, да се опитват да усложнят ситуацията. Вината за това, че в момента парламентът се занимава със сделка, свързана с автомагистрала „Люлин”, е на предишното правителство, на тройната коалиция. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Практически сключеният договор в момента ни вкарва в една безумна ситуация. Аз тук ще кажа, че няма да гласувам това проекторешение по причина, че строителството трябва да продължи, трябва да се осигури финансирането, но това не може да стане през този проект за решение. Това може да стане чрез промяна в Закона за държавния бюджет, който в момента е в парламента. Обръщам се към представителите на всички политически сили, в това число и към тези, които бяха управляващи доскоро – БСП и ДПС, да направят предложение между първо и второ четене, защото срокът изтича утре, да бъдат предвидени финансовите средства, които да бъдат гарантирани от бюджета, за да може да продължи строителството. Пътят на решаване на проблема, дори да бъде гласувано това решение, води до промяна в параметрите на бюджета. Тук е моето несъгласие – за формата. Някой би казал, може би, че правя проблем от формата, но формите и процедурите също са политика! Разделението на властите е нещо, което трябва да се зачита! Не може парламентът да приема такова нещо! Вижте какво ще приемем, колеги! Ние ще приемем доклад и този доклад е Доклад на Агенция „Пътна инфраструктура”. Никога досега Народното събрание, което е законодателен орган и орган на контрол върху изпълнителната власт, не е приемало доклади на една агенция. (Ръкопляскания от КБ.) Разбирам защо го правите – правите го, защото искате да се потвърдят, да добият легитимност мерките. Разбирам всичко това, но не мога да го гласувам. Казвам го: аз няма да гласувам нито „за”, нито „против”, нито „въздържала се”, защото това просто не може! Да не говоря, че въобще не може това, което е написано. Госпожо председател, сега, за да съм коректна, ще направя редакционна промяна, която, ако парламентът гласува, да гласува нещо смислено. Иначе това, което ни се предлага, е решение за приемане на някакъв доклад, за някакви мерки, за някакво строителство. Кой доклад, чий доклад – няма! Някакъв доклад, някакви мерки. Правя редакционно предложение проектът за решение да е следният: „Решение за приемане на Доклад на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура” относно мерки за приключване на Проекта „Строителство на автомагистрала „Люлин” – Софийски околовръстен път – пътен възел „Даскалово” в срока на финансовия меморандум”. Същото да бъде пренесено и в диспозитива на решението, където се казва: „Подкрепя предложените мерки за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин”, където също да бъде казано, че: „Подкрепя предложените мерки в доклада” и т.н. – да бъде изписано, за да е ясно поне какво гласуваме. Тук ще кажа още нещо преди да приключа. Чух аплодисменти отляво. Колеги, благодаря за аплодисментите, за това, което е свързано с юридическата обосновка. Не приемам обаче нито аплодисментите, нито поведението, което имат днес част от представителите от левицата в изказванията си като политическо поведение, защото вие сключихте този договор. (Шум и реплики от КБ.) Вие изправихте институциите пред този тежък проблем, защото в момента практически едното е бюджетът, второто е отговорността за това решение. Второто е отговорността – кой ще поеме отговорността за тези мерки, кой ще поеме отговорността да каже: „Да, това трябва да се случи”. Този, който го направи, може би вие утре ще сте първите, които ще скочите срещу него и ще му кажете: „Защо дадохте тези пари”, макар че именно вие направихте така, че да трябва да се дадат. И в момента парламентът наистина се вкарва в нещо, което да доведе до колективно поемане на тази отговорност. Именно затова аз не приемам парламентът да играе тази роля. Не я приемам и затова няма да гласувам. Но ще повторя предложението си и ще наблюдавам какво ще се случи между първо и второ четене и при гласуването на второ четене. Вие, обръщам се към опозицията, ако сте добросъвестни в твърденията, които днес казвате, че искате да продължи строителството, ще трябва да подкрепяте промяната в бюджета относно гарантирането на средства за изграждането на автомагистрала „Люлин”. Ако не го направите, означава, че е само политическа демагогия, че е само опит за това да кажете, че всичко е лошо. Затова, ако искате, подкрепете актуализацията между първо и второ четене, а именно да се гарантират тези пари, за да бъде изградена автомагистрала „Люлин”.

Да, госпожо Михайлова, отляво Ви ръкопляскаха и посрещнаха с огромно задоволство Вашите думи. Вие сама казахте, че тук решението е политическо. Разбира се, че е политическо. А за БСП е свръхполитическо. И целта на тази политика на БСП е да се оневини, да създаде такова колебание, такова съмнение, включително и при гласуването на днешното решение, че да излезе от тази ситуация, да прикрие вината си за този най-голям батак, който е направила. Защото тази ситуация, в която се намираме с автомагистрала „Люлин” е един от най-големите проблеми. В момента е Гордиев възел. Това е такъв проблем, който БСП е оставила и сегашното управление наследило, че не е може да се оправи само с усилията на администрацията в съответното министерство и ведомство. Затова такова нещо може да има в Народното събрание. При толкова изключителен случай, при такава драматична ситуация именно Народното събрание е длъжно да поеме своята отговорност и да намери решението. И ето, Народното събрание намира решението, ако щете извънредно, ако щете ад хок, ако щете с такова решение, каквото се взима в момента и което наистина няма аналог. Но това е начинът. Другото е формализъм, госпожо Михайлова. Другото е опит БСП да излезе от ситуацията на тотална виновност за това че ние сме тук и обсъждаме това решение. Защото БСП, ако си беше изпълнила задълженията, когато управляваше, днес този дебат в пленарната зала нямаше да го има. Тези десетки милиони, които сегашното управление и министърът на финансите явно с неохота ще развърже хазната и ще трябва да даде, също нямаше да бъдат дадени. Това е оперативното решение, госпожо Михайлова, днес да гласуваме предложеното решение. Всичко друго е от Лукавия.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Михайлова! На заседанието на нашата Комисия по местно самоуправление и регионална политика аз подкрепих предложението, игнорирайки процедурата за това, за което Вие сте напълно права, че не тук е мястото за обсъждане на този проблем и решаването му по начина, по който колегите предлагаха. Защото това може да стане на базата на едно решение на Министерския съвет и ако Министерският съвет поиска становището на парламента. Но взех думата, за да Ви коригирам в част от изказването Ви. Ако сте прочели това, което Ви е докладвано от Национална агенция „Пътна инфраструктура” ще видите, че на 15 юни 2005 г. е обявена процедурата за избор на изпълнител на магистрала „Люлин”. Правителството на тройната коалиция беше създадено три месеца по-късно. Колеги, знаете, че когато процедурата вече е обявена, това означава, че има пълен работен проект, който впоследствие се оказа, че не е пълен, в него има редица пропуски. Второ, че е избрана най-правилната технология, което се оказа, че не е така. И това води до допълнително оскъпяване на проекта. Така че, ако говорим за вината, мисля, че няма да стигнем доникъде. Дайте да говорим за това по какъв начин да решим проблема. И аз съм за осигуряване на необходимите средства за довършване на магистралата. Няма друг път. Само че не точно това е начинът. Въпреки това аз ще подкрепя това решение, защото трябва да бъдат осигурени средствата й така, както се разбрахме с колегите, нека между първо и второ четене да се намери и другият механизъм – чрез корекция в бюджета да бъде осигурена тази сума. Благодаря.

Да, в Закона за държавния бюджет.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо Михайлова, струва ми се, че трябва да бъде ясно, че има поне три други причини, които не се назовават гласно, за да се разглежда този проект за решение днес в пленарната зала. Първата, и според мен основна причина, е нежеланието на министър-председателя да поеме отговорност за допълнителните средства, които се налагат до окончателно завършване на Автомагистрала „Люлин”. Това беше заявено и очевидно той не желае да внесе този въпрос за решение в Министерския съвет. Втората причина е очевидната неспособност на секторните министри да постигнат съгласие с финансовия министър, поради което ролята на арбитър отива не в министър-председателя, а в Народното събрание. И третата причина е да се ползва решението на Народното събрание като индулгенция за това, че в случая Министерският съвет не спазва необходимата процедура да вземе решение, съответно да потърси мандат от Народното събрание, или да търси на базата на собствено решение допълнителното решение и одобрение на Народното събрание за тези средства. Тогава, когато има тези причини, политиката отстъпва на заден план. И Вие сте абсолютно права, че това е прецедент в Народното събрание – да се гледа одобрение на доклад неизвестно на кой по неизвестно какви причини в рамките на българския парламент. Ето това са истинските причини.

Благодаря, госпожо председател. При три реплики съм задължена да направя дуплика, макар че не бяха съвсем реплики. Част от тях бяха продължение на моето изказване или други части от изказвания, без да са непременно реплики. Затова аз няма да отговарям на част от тях, защото дали някой иска или не иска да осигури финансиране, кой какво казал и къде казал не е нещо, което аз мога да обсъждам и да използвам в това изказване. За мен важното е друго, което искам още веднъж да кажа и това не е формализъм. При решаването на този въпрос място има и Народното събрание. Мястото му обаче е през бюджета. А място има, разбира се, и правителството. Място има и министърът. Нормалната процедура – и тук са моите принципни възражения – това не е формализъм. Принципното ми възражение е, че бюджетът се прави от правителството. Принципното ми възражение е, че разпределението на приходите и разходите, основните пера се правят от правителството. Неслучайно Конституцията е дала единствено на правителството, а не на всеки един народен представител правото на законодателна инициатива. Само Министерски съвет има право да прави промяна или да внася проект за бюджет. Именно тук е моето възражение, че нещо, което е в правомощията на правителството, във финансовата част, която те трябва да дадат, те трябва да дадат как виждат параметрите, а ние да одобрим или да не одобрим. И ако правим някакви корекции като депутати, те са само в рамките на това, което предварително е заявило правителството и е одобрено от парламента на първо четене, тоест по принцип. Всичко друго, което започва да се прави извън тези правила, е недопустимо. А ако започне съвсем да се размества или да не се приеме това, което се предлага от правителството, е състоянието на блама. Аз възразявам парламентът да се бърка в работата на правителството по този извънреден начин! Не е работа на депутатите да казват чрез решение как ще прекроят изцяло бюджета. Това е принципното ми възражение. Не смятам, че това е пътят. Затова казвам „пътят” – ако е изпуснато нещо от първо четене, сега заедно с правителството, чрез нашите предложения на второ четене да бъде коригирано. Ако всички сме коректни и добронамерени, можем да направим това и ако го направим от всички политически сили, струва ми се, че можем да свалим и напрежението, и да направим нещо, което ще бъде полезно – да се построи, да се завърши автомагистрала „Люлин”. Само още нещо ще кажа на колегата Шопов. Не е най големият гаф на предишните управляващи автомагистрала „Люлин”! За мен автомагистрала „Тракия” е по-голям гаф дори! Затова нека да не слагаме рамките на най-големите гафове. (Оживление. Реплики от ГЕРБ и КБ.)

Какво ще кажете за „Хемус”?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не мислех да говоря с политически оттенък по този въпрос, но в контекста на това, което беше казано, смятам, че е крайно време българският парламент и въобще всички, които носят отговорността за управлението в България – и опозиция, и управляващи, да се научим, че за такива големи проекти, които обезателно надхвърлят мандатността на един кабинет и едно Народно събрание, трябва да има ясна национална позиция и приемственост. Ако аз се подхлъзна по тезите, които бяха развити тук, мога да потърся политическа отговорност в кабинета на Иван Костов, защото, видите ли, тогавашната Агенция „Пътища” не е направила правилно прединвестиционните проучвания и не е дала рамката за техническото задание за проектиране. Мога да потърся отговорност в правителството на Симеон Сакскобургготски – защо не е проконтролирало изпълнението на проекта по ФАР, който е проектирал тази магистрала и е допуснал да се проектира накрая с български подизпълнител, и да се прави не най-ефективното решение, и тук е малко срам за българските мостостроители, защото ние минахме към градови конструкции, при положение че преди 30 години сме правили мостове с конзолно бетониране. Мога да отида към отговорността на предходното правителство за забавянето с 9 месеца на строителното разрешение и за липсата на възможност за това правителство при изпълнение на правилата по ИСПА да натисне, грубо казано, изпълнителя да не бави, а той бавеше, защото имаше такава ескалация на цените на основните материали и горива, че нямаше как да изпълни този проект. Тук, между другото, ще отворя една скоба. Зададен е въпросът: кой е виновен за договора? Ако трябва в този смисъл да се говори, виновна е делегацията на Европейската комисия, защото въпреки че тя имаше трима от петимата членове на комисията, която избираше изпълнителя на „Люлин”, имаше официални и неофициални разговори с комисията, че тази цена е видимо дъмпингова, в крайна сметка беше наложено да бъде с този изпълнител! Затварям скобата. Но тук възниква въпросът: каква е отговорността на сегашното управление? Уважаеми колеги, предходното управление работеше по реалното изпълнение 26 месеца. Сегашното ще работи до края на финансовия меморандум – от порядъка на 17 месеца. Разбирате, че голямата отговорност тук е дали ли ще връщаме пари и дали ще изпълним магистралата. Ясно е, че и по двата въпроса сме единни – че не трябва да се случва едното, а другото трябва обезателно да се случи. Тук обаче възниква големият въпрос в мен – аз го споделих и в комисията: защо липсва ясна позиция на Министерския съвет, делегиран от нас с правомощия на изпълнителната власт, да поеме отговорността за постигнатия резултат от преговорите по клаузата от ФИДИК? Щом българският министър-председател не иска да застане зад числата, щом неговият главен министър на строежите не иска да застане зад числата, аз си задавам въпроса: защо аз трябва да застана зад тези числа? Тук големият въпрос е, уважаеми, защото има малко спекула в числата: видите ли, била е оценена строителната стойност на 165, но изпълнителят правел страхотен жест и свалял на 153 млн. евро! Нищо подобно! Сваля 12 милиона непредвидени разходи, които са си в 137-те. Бил правил голям жест, че свалял допълнителните средства от 37 милиона за ескалация на цените след срока на договора и за удълженията на този договор от 37 на 32. Извинявайте, това са кухи числа. Зад тях не стоят материални разходи, които прави. Тук големият въпрос е: ние като Народно събрание днес трябваше да обсъждаме друго – въпроса да застанем след решение на Министерския съвет, зад гърба на същия този Министерски съвет пред Европейската комисия: че каквато и да се случи до декември, това, което успее да изпълни изпълнителят, ще бъде признато от Европейската комисия и, най-малко, това няма да връщаме на Европейската комисия! Ето, това е дебатът за нас. А не да си прехвърляме политически отговорности. Накрая искам да се обърна към всички вас – помнете, че ако днес подкрепим в тази дефиниция това решение, извинявайте, но българският министър-председател си е измил като с мръсен пешкир ръцете с нас! Извинявам се за грубите думи, но това е истината. Нека Министерският съвет да вземе решение, да внесе между първо и второ четене, ние ще го подкрепим до сумата, която се изисква, за да бъде изпълнена магистралата. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, госпожо председател! Предвид интересната дискусия, която в момента се състои тук, в нашата зала, правя процедурно предложение на основание чл. 38, ал. 2 от нашия правилник да удължим работното време до гласуването на тази точка.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Михалевски, хващам се за пешкира. Не знам подсъзнателно или съзнателно казахте, че пешкирът е мръсен. В тази част на залата пешкирът не е мръсен. (Посочва дясната част. Реплики от КБ.) Мога да Ви услужа да си избършете ръцете с него. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Искам само да кажа, че преди малко господин Мутафчиев, който се обажда така сърцато от място, каза, че те не са сключили този адендум, господин Михалевски, защото не са искали да го сключат. И сега оставяте на правителството да свърши вашата работа. Слушайте се един друг, като говорите и вижте кой е прав и кой е крив. Господин Михалевски казва едно, а Вие, господин Мутафчиев, казвате друго.

Не е вярно! Не сте слушали добре.

Вие не сте искали да го подпишете и сте прехвърлили топката на сегашното управление. Ето, това е истината.

Уважаеми господин Агов, пешкирът вероятно от нашата страна не е много чист, защото много работа сме свършили и, когато работихме и строихме, трябваше някъде да си избършем ръцете – отговорът е в духа на това, което казвате. (Оживление.) Затова аз съм сторонник всяко българско правителство да може да свърши работа и да може накрая достойно да покаже какво е свършило. В спора аз не влязох в тези детайли, защото има много въпроси, но това не е мястото – на парламентарната трибуна, а е мястото в изпълнителната власт да се дискутира дали направените промени, одобрени от инженера по проекта за удължаването на пилотите, на фундаментните плочи, където стъпват колоните на естакадите, е релевантно, тоест там има много въпроси и затова аз не влизах в тези детайли. Но тук това, че не го е одобрил предният възложител, не е било по причина, че няма воля, а вероятно, че не е имало достатъчно доказателства. Между другото, аз помолих колегите, които са от Агенция „Пътна инфраструктура” и присъстват тук днес, независимо от хода на обсъждането, ние трябва бързо да вземем решение, за да имат те някакъв минимален шанс да изпълнят това, което са си поставили като задача, а за информация на колегите – до 31 май т.г. сме усвоили 74 млн. евро. За да не загубим нито едно евро от европейското финансиране трябва още 68 млн. евро да направим в следващите шест месеца. Сметнете по колко се получава, като имате предвид, че за последните пет месеца сме усвоили 12 млн. евро. Тук въпросът е дали отговорността стои по правилния ред. И госпожа Михайлова го каза: изпълнителната власт липсва в този пъзел, господин Агов! И аз съм сигурен, че Вие вътрешно сте съгласен с мен. Дори и нещо друго, което ме смущава – няма становище на господин Плевнелиев, няма становище! Аз, ако бях на негово място, щях да напиша: съгласен съм – не съм съгласен. Вероятно господин Плевнелиев е пробвал да осигури средствата, но там му е отказано и е прехвърлена отговорността върху нас. И още нещо – строителното разрешение, за което толкова много говорим, че трябваше да бъде допълнено с измененията, то и към днешна дата не е допълнено или ако е допълнено – това е станало вчера или днес. Ето това е въпрос, който трябва да си зададем: нашата изпълнителна власт способна ли е да работи и да взема решения?

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, наистина загубихме много ценно парламентарно време, защото болшинството от изказалите се казаха, че този въпрос може да се реши днес и максимум утре до 18,00 ч. да се направи предложение за промяна в републиканския бюджет и въпросът да бъде решен. Днешното решение е едно безумно решение и губене на парламентарно време. То няма да доведе до никакви последствия. Мисля, че дори болшинството от хората, които се изказаха, дори не са чели доклада. В доклада има преамбюл, в който се казва какво е действителното състояние, след това има „Мерки за усвояване”, а следващата втора точка е „Алтернатива за продължаване и приключване на проекта”, където са дадени два варианта. Единият е без подписване на Адендум № 3, а другият - след подписването. Аз питам и на заседанието на комисията попитах: защо трябва да подкрепяме мерките? Кои мерки? Тези, които са извършвани през 2009-2010 г., защото само там съществува думата „мерки” и в доклада отпреди. В Комисията по европейски въпроси, и в Комисията по транспорт и съобщения отпадна дори думата „доклад”. И аз питам това нещо, както е предложено, то няма да има никакви последствия. И това решение на Народното събрание ще влезе в сила след като е изтекъл срокът за вкарване на предложение на второ четене. Тогава отново ли ще правим корекция на бюджета? Или, както каза госпожа Менда Стоянова: а, то има 1 млрд. 40 млн. излишък и от там ще ги платим тези пари. Аз мисля, че няма човек в залата, включително и аз, които да не сме за завършването на магистрала „Люлин”. Но не това е начинът, по който ще станат нещата. И както каза госпожа Михайлова, но тя не каза нищо, което аз казвам: какъв ще е ефектът от това решение, което днес ще го гласуваме? Ще кажем да, извиваме ръцете на министър-председателя, който трябва с Министерския съвет да вземе това решение, и ние казваме: 240 народни представители взеха това решение, за да може да се отпуснат тези пари. Това казваме днес с това решение, нищо друго. Аз съм готов да се подпиша на едно предложение за промяна на бюджета и тези пари да влязат. Казвам ви го съвсем откровено, защото съм може би единственият пътен инженер в тази зала и искам тази магистрала да бъде завършена. Това е факт, но това, което правите днес е пълно безумие. Защо? Защото да не повтарям фактите. Ние дори, госпожо Михайлова, така както направихте предложението за корекция в текста, ама то няма доклад на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ама, какъв доклад на Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Ами, няма го. Докладът е на Изпълнителната агенция.

Госпожо председател, към Вас се обръщам, защото, вижте, че решението, което е написано, е: „за приемане доклад относно мерките за приключване”. А отдолу: подкрепяме. Какво подкрепяме? (Шум и реплики.) Приемаме или подкрепяме? Вижте, толкова набързо е написан този проект за решение, че просто не сте видели разминаванията между термините. Решението е за приемане на доклад, а отдолу със самото решение подкрепяме доклада. И кое подкрепяме? Мерките в доклада. Ами, няма ли да подкрепим алтернативите за продължаване в този доклад? Само мерките ли ще подкрепим? И аз мисля, да не правя процедурно предложение, защото може би съм последният, който се изказва по тази тема, но да прекратим и въобще да не се занимаваме с това решение. Убеден съм, че вие ще го гласувате. Но, разберете, че всеки, който е тръгнал по този път си е счупвал главата.Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда максимално кратък и ще ви кажа после защо. Мисля, че се каза много и стана ясно, че в тази зала мнозинството колеги са информирани за какво става въпрос, за проблемите с проекта. Всички сме наясно, че този проект е от национално значение, че трябва да бъде приключен максимално бързо, максимално евтино. Всички подкрепяме това нещо. На съвместно заседание на Комисията по европейски въпроси и Комисията по транспорт отделихме повече от един час на въпроса, на Бюджетна комисия – повече от половин час. В момента дебатираме повече от час и половина и за мен лично това е изгубено време за народното представителство, загубено време за законодателния процес. Аргументите „за” се чуха. Аз аплодирах и госпожа Михайлова, защото и това предложихме още тогава на комисия, да се внесе в бюджета. Всички бяха на това мнение, че това ще бъде подкрепено, важно е. Попитахме дали ги има тези пари и аз останах с впечатлението, че в резерва за неотложни извънредни разходи към Министерския съвет, на разпореждане на Министерския съвет тези пари ги има там, защото ако ги няма, тогава е проблем. И с това искам да приключа – всички от опозицията и от Синята коалиция дадохме това послание: това направете и няма да има никакъв проблем. Явно мнозинството сте решили друго. Така че аз също няма да участвам в това гласуване, защото мисля, че не ме засяга, а това е работа на изпълнителната власт. Благодаря.

Подкрепя предложените мерки за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин”.” Към този проект госпожа Михайлова има редакционна бележка, в смисъл да бъде коректно изписано наименованието на доклада и обекта, който е предмет на договора, обсъждан от нас в дебатите. Предложението на госпожа Михайлова бе решението да звучи по следния начин: „Решение за приемане на Доклад на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура” относно мерки за приключване на Проекта „Строителство на автомагистрала „Люлин” – Софийски околовръстен път – пътен възел „Даскалово” в срока на финансовия меморандум.” Това да бъде в наименованието на решението. И в диспозитива на решението: „Подкрепя предложените мерки в Доклада на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура” относно приключване на Проекта „Строителство на автомагистрала „Люлин” – Софийски околовръстен път – пътен възел Даскалово” в срока на финансовия меморандум.”

Имам възражение по текста на госпожа Михайлова.

Кое гласуваме?