30 юни 2010 г.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по повод на това, че сме свидетели на приемането на поредния лобистки закон в Народното събрание. Аз бих използвал определението – поредния „мазен” лобистки закон. Бих искал да го свържа с приемането на предишния законопроект, по предишната точка – именно там, където се приеха правила арендаторите да имат първа опция да купуват земя. И двата законопроекта – и този, който обсъждаме в момента, и предишният, се предлагат с една-единствена цел, а именно да се обслужат интересите на едрите арендатори. Това лоби имаше своя представител в изпълнителната власт, в лицето на един заместник-министър на земеделието, който разгеле беше освободен преди около два месеца, но неговите творения, включително и в момента, влизат в Народното събрание. Аз използвам случая и парламентарната трибуна, тъй като вносител е Министерският съвет, да призова министър-председателя да изтегли този законопроект между първо и второ четене, така че изобщо да не ни се налага да правим коментари за отпадане на текстове или да се правят някакви кърпежи. Кога трябваше да бъде приет този закон? Както добре знаете, първо трябваше да бъде приета Стратегия за възнообновяемите енергийни източници, която, между другото, днес до 17,00 ч. трябва да бъде внесена в Европейската комисия. Такава стратегия не е внесена, екологична оценка на тази стратегия не е направена. Така че това е поредният срок, който ние сме поели да изпълним пред Европейската комисия и който няма да спазим. Едва след като се приеме такава Стратегия за възобновяемите енергийни източници и ние постигнем, да речем, максимално широко съгласие в парламента за това как ще се развиват възобновяемите енергийни източници, имаме право да кажем: тогава ще направим следните промени в Закона за ВЕИ тата, в Закона за водите, в Закона за земеделските земи. Какво се случва? Без да имаме приета Стратегия от Народното събрание за възобновяемите енергийни източници, се вкарва законопроект, който ползва една много ясна група. Тя ползва групата на едрите арендатори, защото те искат да изключат земите от І до ІV категория – да не могат да се ползват за такива проекти, с една много проста цел – цената на тази земя да не може да се качва и да могат да я изкупят на безценица. Много ми е интересно как авторите на законопроекта решиха, че трябва да изключат земите примерно от І до ІV категория, а не решиха да изключат земите от І до V, от І до VІ или от І до ІІІ категория. На базата на какъв анализ беше направено това предложение? Следващото нещо, което ми е много интересно, е как например в този проект са засегнати и водните електроцентрали. Както знаете, добрата земя се намира обикновено до реките. От друга страна, по някаква ирония на съдбата водните електроцентрали също се правят до реките. Някой иска да преотреди един декар и не може да го направи, защото той е от І до ІV категория. Защо? Защото така пише във вече приетия закон. Днешният законопроект е поредната пречка пред това да се развиват възобновяемите енергийни източници в България. Това, което искам да ви попитам. Поставяме пречки пред развитието на възобновяеми енергийни източници в България; казваме, че ще развиваме ядрена енергетика, но няма да развиваме „Белене”, нито пък чувам да развиваме проекта „Козлодуй”, да речем, VІІ или VІІІ блок; с ТЕЦ-овете знаете какво ще стане – или трябва да бъдат затворени, или да плащаме огромни глоби; „Цанков камък” отива на прокурор; този тръбопровод го спираме; следващия газопровод го спираме. Слушам само какво спираме. Кажете ми: какво ще пуснем? Кажете ми: какво ще правим? С такава политика ни остава да правим само джулай морнинг. Имаме поредица от закони в Народното събрание, която започна още от първия ден на това Народно събрание, свързана със Закона за нотариусите, която след това премина във внасянето на една скандална поправка в Закона за културно-историческото наследство, след това - Закона за лова, след това в Закона за радиото и телевизията влязоха поправки, които не бяха пробили в последните 12 години, при три поредни мнозинства! Сега минаха ето така. Сега виждаме следващите два законопроекта, свързани със земеделските земи, които продължават по този начин. Позволих си да кажа в едно интервю, че имаме първи частен парламент. По едно време тази тенденция имам усещането, че беше изчезнала, но с тези два законопроекта тенденцията продължава по един безогледен начин, включително и с факта, че законопроектът по предишната точка дори не е гледан в Правната комисия! А той е законопроект, който очевидно нарушава права, записани в Конституцията! Не знам дали не ви правят впечатление тези неща. Аз искам да помоля колегите, специално от „Атака” и от ГЕРБ, тъй като останалите политически групи много ясно са заявили своето отношение по този законопроект, да ни подкрепят в това усилие и да го отхвърлят на първо четене. Нашата парламентарна група ще гласува „против” този законопроект на първо четене. Благодаря Ви.

Господин председателстващ, уважаеми колеги! Не искам да навлизам в темата дали законът е лобистки или не, но генерално винаги това ще излиза на дневен ред, когато гледаме има ли нужда от мораториум върху заменките, има ли нужда от мораториум върху изграждането на възобновяеми енергийни източници, има ли нужда от мораториум за строителството по Черноморското крайбрежие. Реално каква е целта на внесения законопроект? Да се спре безразборното преотреждане на земеделска земя, както и разрешените проекти за възобновяеми енергийни източници с цел спекулативно преотреждане на земеделска земя да бъдат прекратени. Къде обаче е основният проблем? Основният проблем е в липсата на национална устройствена схема, в липсата на национална стратегия кои сектори, кои приоритети да се развиват, къде да се развиват и по какъв начин да се случи това. Решението на въпроса, за да нямаме постоянно този казус трябва ли да се заменят земеделски земи, трябва ли да се преотреждат земеделски земи за възобновяеми енергийни източници, се казва национална устройствена схема. За съжаление, към ден-днешен ние нямаме национална устройствена схема. Това е схемата, картата, която показва в кои зони на държавата какъв сектор трябва да се развива, по какъв начин това да се случи, съответно това да се вмени като задължение към общите устройствени планове на всяка община. Оттам ще излезе ясно картата къде и по какъв начин трябва да се изграждат възобновяеми енергийни източници. Да, ние сме съгласни, че трябва да има регулация, че трябва да има регулатор и трябва да се прекрати безразборното преотреждане на земеделска земя, но по какъв начин ще стане това? Комисията, която трябва да изгради Национална енергийна стратегия, на какви база ще стъпи? Пак ще кажа, че базата е именно Националната устройствена схема. Затова ние от „Атака” смятаме, че наистина трябва да има регулатор, наистина трябва да се вземе генерално решение, но нека това да е първата стъпка по приемането и одобряването на Национална устройствена схема. Паралелно с този закон трябва да направим промени в Закона за устройство на територията, където да запишем, че не може да се преотреждат парцели, ако за тях не е предвидено застрояване или съответно инвестиционно намерение в Общия устройствен план. По този начин ще прекратим порочната практика за застрояване на парче. По този начин наистина ще имаме една генерална и ясна концепция. Още нещо – трябва да се даде някакъв срок за този мораториум, за работата на тази комисия. Срокът какъв трябва да бъде? До края на годината ли, до края на следващата година ли? Наистина, в рамките на някакъв срок трябва да се въведе регулатор, да се изяснят казусите, да се изясни стратегията и по този начин наистина да имаме една работеща система. Най-лошото е, че тук има подмятане и скубане на коси – лобистко, нелобистко. Това дава много лоша индикация на чуждестранните инвеститори. Чуждестранните инвеститори в момента гледат точно поради тези дебати на България като на една доста нестабилна от икономическа гледна точка страна. Основният проблем е това, че трябва да се приеме обща стратегия, обща концепция, която да се изпълнява и от следващите правителства, не само от настоящото. По този начин ние ще дадем един ясен сигнал, че България е една стабилна държава, стабилна икономически, с ясна стратегия и концепция. Когато дойдат българските или чуждестранни инвеститори да има ясни правила, по които ще се случва това нещо и пак се връщам на Националната устройствена схема. Това е картата на България, където ясно е показано - тук, в този периметър ще се строят възобновяеми енергийни източници, тук ще се развива туризъм, тук ще се развива селско стопанство, в друга зона ще се развива промишленост. Тази карта наистина ще е регулаторът, това ще са ясните правила, по които ще може да се развива българската икономика. Благодаря ви много.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! По принцип ще подкрепя законопроекта. Бих желал преди да кажа по същество мнението си за този законопроект, да кажа няколко думи, провокиран от изказването на моя приятел господин Курумбашев. Колеги, ако говорим за лобизъм и за лобистки интереси, винаги можем да погледнем тази тема от различен ъгъл. Аз, например, мога да кажа в момента, че тези два законопроекта провокираха намесата на други лобистки интереси. Някои от вас, които защитавате и говорите тук от няколко дни против арендаторите, против големите, лоши арендатори, всъщност против хората, които ни хранят, защо не си направихте една справка да видите точно колко земя обработват тези хора, за да видите, че те обработват над 80% от българската земя. Да видите, че става въпрос за хиляди предприемачи – било то арендатори или ползващи земята под друга форма, докато другите лобисти са от така наречената Асоциация на собствениците на земеделски земи. Обикновеният гражданин като слуша как сме се загрижили за собствениците на земеделски земи си представя чичо с трите декара на село, само че нека да погледнем тази Асоциация на собствениците на земеделски земи, които представят една справка, че те, примерно, притежават някъде около 10 милиона, или не знам вече колко милиона декара, но тук става въпрос за 5-6 фирми. За 5-6 фирми! Ако искате да сравним лобитата и да видим кое лоби в момента се опитва да си прокара интересите – дали това лоби на тези, които обработват българската земя и чиито интереси, според мен, са защитени в двата законопроекта, или това лоби на десетте фирми. Това са така наречените специални инвестиционни фондове, които се занимават с покупко-продажба на земеделски земи. И това е с чисто спекулативна цел, в което няма нищо лошо. Това не е незаконно, само че тяхната цел, колеги, е друга. Съжалявам, че го няма тук колегата Мартин Димитров. Той най-вероятно не е проследил докрай политиката на Съюза на демократичните сили в това отношение. Сутринта го гледах в едно телевизионно предаване и, меко казано, съм възмутен от поведението му и начина, по който той представя нещата. Аз също мога да кажа, че той в момента защитава някакви лобистки интереси. Ние трябва много трезво да преценим в момента какво правим. И нещо друго да кажа по предния закон, защото той също беше засегнат тук и е свързан с лобистките интереси. Имам предвид даването на право на пръв купувач на този, който обработва земята. Ами, макар че не е тема на този законопроект, но понеже се свързаха двата законопроекта, нека да помислим малко кой инвестира в подобряване качеството на земеделските земи – точно този, който я обработва. И примерът с апартамента, колеги, е много неподходящ, даже бих казал, е много нелеп. Съжалявам, ако засягам някой, но ако дадете под наем един апартамент, който струва 50 хил. лв. и наемателят направи вложение в този апартамент и вложи 100 хил. лв., каква е логиката след това при продажбата? Тук свързахте двете неща. Няма никаква логика. Според мен конституционните интереси на собствениците се нарушават, защото при право на първи купувач, ако не се разберат, той веднага продава на следващия, на който си иска. Спирам да говоря по този законопроект. По въпроса за днешния законопроект – би трябвало, и прав е господин Курумбашев, че просто се разместиха като процедури нещата. Трябваше първо да има стратегия, да има ясна стратегия за развитие на възобновяемите енергийни източници и тогава да се приеме законопроекта, но в същото време не може да остане това положение, в което плодородни земи си сменят предназначението. Не може да остане! Аз много се надявам управляващите вследствие на дебата между първо и второ четене просто да променят леко законопроекта, така че наистина да се даде една възможност в зоните, в които има инвестиционен интерес, той да се реализира. Трябва да се преразгледа отново категоризирането на земеделските земи, защото наскоро ми попадна случай, в който едно сметище се води втора категория земеделска земя, а от 20 години там е сметище. Това трябва да бъде преразгледано, колеги. Свършвам с това – нека да не злоупотребяваме с постоянната намесване тук на лобистки интереси, а съвсем трезво да прегледаме нещата. Смятам, че законопроектът си заслужава да бъде подкрепен, а между първо и второ четене да изчистим тези недоразумения, които се породиха. Благодаря за вниманието.

Господин председателстващ, колеги, господин Върбанов! Бих желал да привлека вниманието на колегите върху една друга алтернатива за развитие на земеделието. Знаете, че България преди Втората световна война заедно с Дания и Белгия са били страните с най-развито кооперативно движение. В България са били създадени земеделски и потребителски кооперации, ако си спомняте от историята, имало е и популярни банки, където лихвата е била до 1,5%, тоест държавата е била създала възможност да се подкрепят средните селяни и по-малоимотните и да могат те да се сдружават, както са го правили чрез тези кооперации. За съжаление, те след 9 септември бяха експроприирани и бяха създадени трудовите кооперативни земеделски стопанства. Знаете как се влизаше в тях. Но, така или иначе, разтурихме и тези земеделски стопанства. Сега изведнъж имаме две алтернативи – или най-големите арендатори и ползватели чрез този Закон за собствеността, който се предлага, да бъдат облагодетелствани, защото, виждате ли, те обработват земята, на тях разчитаме за съвременно производство и по този начин би се комасирала земята. Другото разглежда правата на собствениците на земеделски земи. Аз бих предложил да помислим и да подкрепим и селскостопанските кооперации. Защо да не дадем възможности и по тази линия да се окрупнява земята и да се защитават интересите на собствениците? Аз мисля, че ние вървим към едно едро земеделие и, горе-долу, както са били големите, едрите чифликчии, всичките други едва ли не да останат ратаи, разбира се, при по-други условия, което според мен е пагубно за развитието на българското земеделие. Като принципна позиция говоря. Такъв закон беше приет в Седмото Велико Народно събрание. За съжаление, през тези 20 години очевидно и политическите сили не са били достатъчно настойчиви или пък не са имали предвид да създадат този тип развитие на този тип земеделие, така че аз пледирам да се помисли да се инициира, дето се казва, едно осъвременяване на Закона за кооперациите и да се разгледа и в този аспект този проблем. Благодаря.

Изцяло не съм съгласен с това, което каза господин Върбанов за позицията на Съюза на демократичните сили, защото тези 20 години показаха едно – в политиката човек трябва да бъде последователен, а когато е последователен, той е предсказуем. Ние направихме най-важното нещо, а именно върнахме земята на хората. Независимо, че сме допуснали грешки в поземлената реформа, след това може би в развитието на земеделието, ние направихме най-важното нещо – върнахме земята и свободното право на хората да се разпореждат със земята. Господин Върбанов сам призна, че този закон защитава интереса на арендаторите, като ги противопоставя срещу друга група – на едрите собственици на земя. В предишното си изказване казах следното: специално в този законопроект § 8 какво прави? Не ме интересуват нито арендаторите, нито големите фондове, които са собственици на земя, интересуват ме десетките, стотиците, хилядите хора, на които § 8 отнема принадената стойност, която те са вложили в земята си и от земеделска земя са я превърнали в земя, където евентуално да си правят къща, ако минава магистрала, да я продадат по-скъпо, или да я предложат за изграждане на фотоволтаици. Тоест те инвестират, а вие с § 8...?! Аз не виждам защо представители на ГЕРБ не излязат и не кажат какви са аргументите. Как така ще нарушавате Конституцията и ще заличавате тази принадена стойност, откъде накъде?!

Благодаря Ви, господин председателстващ. Благодаря за репликите. Уважаеми господин Радославов, доколкото не ме лъже паметта, през всичките тези години на преход кооперациите са били равноправен икономически субект на българския пазар и в момента те се занимават със стопанска дейност без да им се пречи, дори бяха толерирани в отделни периоди. В момента познавам председатели на кооперации, които също купуват земеделски земи с решение на съответните управителни органи, така че няма никакъв проблем. Друг е въпросът, че ако в кооперативната форма самите собственици на земеделски земи припознаят по-добрата форма за стопанисването на тяхната земя, те биха я предпочели. Не искам да изпадам в подробности, но Вие знаете, особено в началото на прехода, колко много злоупотреби имаше от хора, които бяха получили доверието на своите съселяни. Имам предвид председатели на кооперации, които всъщност източиха тези предприятия и те фалираха. И в момента има добри примери - кооперации, които стоят добре на пазара, занимават се с едно добро земеделие, отглеждат земеделска продукция, продават я, купуват земеделски земи, така че ако има някаква привилегия, тя не е само за арендаторите, тя е и за кооперациите, които също сключват арендни договори за ползване на земеделски земи от техните собственици. Разбира се, ако има политическа воля и се избере тази форма, тя може да бъде подкрепена по всякакви други начини. Що се касае до репликата на господин Михайлов. Господин Михайлов, да, наистина програмата на Съюза на демократичните сили е последователна и по време на управлението на правителството на Обединените демократични сили беше върната земята. Благодаря Ви, че ми напомнихте. Не знам защо ми се струва, че точно по това време бях министър на земеделието, но това е съвсем друга тема. Въпросът е в това, че Вие говорите за лобистки кръгове и не аз противопоставям тези кръгове. Аз не искам изобщо да говорим за тях, а да говорим трезво – ако можем, да се абстрахираме, ако има такова лобиране. Защо трябва да противопоставяме едни на други собствениците и ползвателите? Ние сме получили тяхното доверие и сме застанали тук да вземем някакво мъдро решение. Затова призовавам всички - ако някой се опитва да ни влияе по такъв начин, да се абстрахираме от това влияние и да вземем мъдрото решение, за да оправдаем доверието, за което сме изпратени тук. Благодаря Ви.

Продължава спорът от предишния закон. Двата проблема се преплитат и с този закон, и с предишния. Колеги, много ме притеснява фактът, че по предишния закон – това се отразява и в настоящия, който разглеждаме, за опазване на селскостопанските земи, не е взела отношение Комисията по правни въпроси. Няма доклад на Комисията по правни въпроси, защото ако юристи бяха гледали законопроекта, аз мисля, че никой нямаше да се съгласи това да стане. Този въпрос не е въпрос на селско стопанство, на земеделие и на Земеделското министерство. Това не е въпрос на земеделски политики, а чисто фундаментален, правен въпрос. Той е конституционен въпрос и тук не уважаемата заместник-министърка на земеделието има думата. Въпросът е на много сериозно обсъждане, на много сериозен дебат, който явно не се проведе, и законът е пуснат, ей така, струва ми се твърде неподготвен в пленарната зала - да мине. Тук се поде друга теза и се даде пример от господин Върбанов с апартаментите: ако в едно жилище бъде направено подобрение от наемателя – той каза цифрата 50 хил. лв. или 50 хил. евро, няма значение колко, но се прави фундаментален компромис, който оттук нататък и в единия, и в другия закон може да отключи спиралата на други компромиси. Аналогично е да даде собственик, апартамента си под наем, след което наемателят да може да закупи апартамента приоритетно с правото на първи купувач. Такова понятие се въведе изобщо по отношение на собствеността. Всички юристи знаят, че основно положение в класическата римска триада е правото на разпореждане. Наруши ли се правото на разпореждане, както се прави в случая, се нарушава основно правото на собственост и оттук нататък за мен това в една съвременна правна демократична система е абсолютно недопустимо. В историята са правени много движения в едната и в другата посока – към уедряване на земята и към нейното раздробяване, но това е съпътствано с извънредни ситуации. Това е правено при изключителни обществени условия, драматично в миналото - вдигали са се въстания, революции както при уедряване на земята, така и при нейното разпокъсване. Типичен пример в българската история е онова, което прави Стамболийски. Неговата теза е за множество средни и дребни стопани за сметка на едрите притежатели, собственици на земя - нещо, от което продължаваме да теглим в нашето земеделие и в обществените отношения, свързани със земята. Тези неща са ставали в миналото, но днес в съвременния свят, при съвременната правна и политическа система това са недопустими, насилствени действия, които не могат да доведат до нищо добро. В случая се прави точно това – с администриране, със законов акт да се посегне по много опасен начин върху собствеността, което е фундаментално положение. Тук земеделските стопани, да ги наречем земеделските дейци или хората, които се занимават с тази материя, нямат думата. Защото въпросът е много по-дълбок. Той е сериозен въпрос за обществените отношения между хората по отношение на земята, за която винаги се изказват много красиви приказки, много често за особената собственост върху земята, тъй като тя била особен продукт, особена база, от която хората се хранят, от която произтича благодетелта и т.н. Това са красиви фрази. Всъщност при социализма кооперирането на земята е ставало със същите красиви фрази и приказки за земята-кърмилница, която ще трябва по някакъв начин да произвежда повече, и се прави всичко, за да се осигури прехраната и благодетелта на хората. Това не могат да бъдат съображения, мотив за осъществяване на такова действие, каквото се прави по двата закона. Тук има по-специфичен въпрос – със заменките. За мен въпросът със заменките няма да бъде решен генерално. Това е опит да се отбие номера. По отношение на заменките трябва да има друга политика, да бъдат намерени радикални решения, за които ние от „Атака” винаги сме пледирали, настоявали. Имали сме предложения, за което отдавна водим консултации с управляващите от ГЕРБ, та този въпрос да бъде решен генерално. По начина, по който се излагат мотиви със Закона за опазване на селскостопанските земи (че този проблем може да бъде решен), това е невъзможно, разбира се. Заменените земи на огромна стойност – по някои изчисления между 7 и 8 млрд. лв., ще останат у онези, които са го направили през предишните управления, особено през управлението на тройната коалиция. Ще мине този мандат и те ще се надсмеят над законодателите, включително и върху нас, които изпускаме златния момент, когато имаме подкрепата от Европейския съюз. Няма да се спирам по тази тема по-подробно. С регулиране на застрояването на тези заменени земи, по начина, по който това се предвижда, нищо сериозно няма да бъде сторено и тези земи ще излязат завинаги от патримониума на държавата. Надявам се между двете четения коренно да бъдат променени и двата законопроекта. В случая обсъждаме втория от тях. Надявам се всички да се вслушат в здравия глас на чисто правната и конституционна логика на нещата. Въпросът е в тази логика – правната и конституционната логика и смисъл, а не в селскостопански политики, както се пледира от вносителите. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не случайно промените в Закона за опазване на земеделските земи предизвикаха такава оживена дискусия, защото предложените текстове не могат да бъдат приети еднозначно. Аз няма да се спирам на част от правните аргументи, които изложи моят колега Михаил Михайлов. Напълно ги споделям. Той направи това в предишното заседание в петък. Ще се спра обаче на въпроса, който беше разискван в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Защото тази комисия беше сезирана именно по причина, че част от предложенията, които прави Министерският съвет, касаят по-нататъшното развитие на възобновяемите енергийни източници в страната. Още тогава аз поставих въпроси, на които не получих отговор от вносителя в лицето на заместник-министър Боянова. Първият ми въпрос беше: има ли подобна европейска практика? Дали някъде в Европейския съюз в законодателството има ограничение за въвеждане на обекти, наречени „възобновяеми енергийни източници” в определени категории земеделски земи, в нашия случай от І до ІV категория? Отговор не се получи и не може да се получи, защото такава практика няма. Когато няма практика в страните, с които ние сме в една общност, би трябвало да си зададем въпроса дали ние сме откривателите на подобна практика, която би трябвало да бъде пример в европейското пространство. Определено не! И най-важният аргумент в това отношение е ако съпоставим обработваемата площ в България от І до ІV категория земеделски земи, които са пустеещи, и общата площ, която е заявена, а някъде и реализирана за възобновяеми енергийни източници. Касае се за 5 млн. дка пустеещи земи от І до ІV категория и само за 60 хил. дка земи, които са с променено предназначение с оглед построяване на обекти от възобновяеми енергийни източници. Беше казано, че това е 0,03% от тези земи. Веднага човек съвсем основателно си задава въпроса: защо правителството с тези промени се е прицелило в този толкова тесен сегмент от 0,03% по отношение на тези 5 млн. дка пустеещи земи?! Какво предлага законопроектът за останалите до 5 млн. дка пустеещи земи?! Защо забраната трябва да касае единствено възобновяемите енергийни източници?! Излиза така, че голф-игрища могат да се строят върху обработваеми земи от І до ІV категория, но там не могат да бъдат построени възобновяеми енергийни източници. Заедно с това искам да напомня на колегите, че България има ясни ангажименти, свързани с развитието на възобновяемите енергийни източници в Европейския съюз. Ние имаме изискването за 16% електроенергия, като трябва да бъде произведена и консумирана в страната от възобновяеми източници до 2020 г. Тенденциите на развитие са такива, че вероятно този процент ще ни бъде повишен до 20%, колкото е и за останалите страни – членки на Европейския съюз. На второ място, не може с лека ръка под името на възобновяеми енергийни източници да не се отчете определена специфика. Например най-важният възобновяем енергиен източник е водата, но по стечение на съвсем разбираеми обстоятелства, плодородните земеделски земи се намират в близост до реките. Каза го и господин Курумбашев. Там, където предстои да се строят мини- и микроязовири, които служат за производство на електроенергия, те ще засегнат част от такива земи, но в същото време построяването на такива обекти подобрява управлението на водата, дава възможност за напояване на плодородните земи, които остават извън чашата на мини- или микроязовира. На следващо място е използването на вятъра като възобновяема енергия. България не може административно, където се реши от Народното събрание или друг орган, да изгражда ветрогенератори. В България има само две области, където силата на вятъра позволява промишлено производство на електроенергия от възобновяем източник – ветрогенераторите. Това са районите на Източна Добруджа и Северното Черноморие и района на Подбалкана в областта на Стара Загора и Сливен. На други места, дори и да има разрешение, никой няма да построи такива генератори, тоест България няма да може да развие това производство. Що се касае до заключението въз основа на тези разсъждения, аз, уви, съм с твърдото убеждение, че в случая се отстояват определени наистина лобистки интереси. Аз не казвам, че хората, които взеха думата в Събранието, са представители на тези лобистки интереси. Считам все пак, господин председател, че всеки от изказващите се, който има интереси – било в аренда на земеделски земи, било в предстоящо реализиране на възобновяеми енергийни източници, трябва да декларира това, защото това се явява определен конфликт на интереси. Аз нямам нито в едната, нито в другата посока каквито и да било интереси, но няма да подкрепя промените в закона, изхождайки в крайна сметка от обществения интерес на страната и от това, че България като член на Европейския съюз трябва да изпълни свои ангажименти. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, много въпроси се чуха и от представителите на опозицията и особено силни въпроси се чуха от представителите на партиите, които подкрепят кабинета – и от д-р Михайлов, и от колегата Иванов. Струва ми се, че тези въпроси се нуждаят от ясни отговори. В противен случай дебатите няма да бъдат завършени. Аз взех думата като човек, който не е специалист по тези въпроси и остро се нуждае от това дебатите да бъдат завършени, за да мога да оформя своя вот. Моят въпрос е: има ли в пленарната зала народни представители, които подкрепят законопроекта на вносителя? Това е много важен въпрос, защото от тази трибуна в подкрепа на законопроекта ние чухме заместник-министър Боянова, но заместник-министър Боянова не е член на 41-то Народно събрание. Тя е представител на вносителя, тя е член на кабинета „Борисов”. Аз питам: в тази зала има ли народни представители, които да подкрепят този законопроект, да подкрепят в смисъл да имат сериозни отговори на още по-сериозните въпроси, които бяха формулирани и от опозицията, и от представители на управляващото мнозинство? Защото, ако ги няма тези отговори, то очакваният резултат от гласуването би трябвало да бъде консенсусно отхвърляне на внесения законопроект. Опитът показва обаче, че най-вероятно резултатът ще бъде противоположен на прогнозата ми, тоест вероятно законопроектът ще бъде подкрепен, а това вече е алогично. Някак си ще противоречи на принципите на парламентаризма. Затова, уважаеми колеги, моят призив към вас е да си защитите законопроекта. Да продължавате обаче да мълчите, да продължавате да оставяте въпросите, които се чуха, да висят в пространството, означава само едно – че вие самите нямате достатъчно аргументи в подкрепа на законопроекта, поради което няма как да очаквате представители на опозицията да ви подкрепят. Съвсем разбираемо, без да е необходимо дори да влизаме по същество, вотът и на Парламентарната група на Движението за права и свободи по този законопроект ще бъде „против”. Благодаря за вниманието.

Уважаеми госпожи и господа, взимам думата не като представител на най-голямата парламентарна група да подкрепя законопроекта, така както призова господин Местан, а като мое задължение считам, че трябва да взема отношение по две тези, които се чуха както днес, при обсъждането на този законопроект, така и миналата седмица, когато обсъждахме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. А те са: На първо място, обвиненията в противоконституционност на текстовете. На второ място, обвиненията в лобизъм. С много малко изключения днес говорещите по един или друг повод употребиха думата лобизъм. Аз казвам: да, лобизъм има и ще назова пред вас публично лобиста. Защото тогава, когато се говори за правата на гражданите да притежават земеделска земя, за усилията, които новото демократично общество – гражданско, държавни структури и организации имаха, за да възстановят земеделските земи, всичко това е вярно. Господин Шопов е абсолютно прав. Прави са и представителите на Синята коалиция, които подкрепят възможността всеки собственик да определя кому да продава земята, как да извършва тази сделка, на какви цени. И тук се получава голямото смесване на нещата. Дами и господа народни представители, тези, които опонирате срещу законопроектите на ГЕРБ, кои собственици на земеделски земи защитавате – на онези, които имат по 10, 15, 30, 100 дка, или на юридическите лица и физическите частни лица, които притежават над 5 хил. дка земя? Нищо лошо няма, ние сме народни представители и трябва да защитаваме и тях – крупните земевладелци, собственици на земеделска земя. (Реплики от КБ.) Не е в закона, който мина в четвъртък, има отношение към днешния закон. Защото в публичното пространство и днес чрез медиите, и в сутрешните блокове всички участващи народни представители казват: ние искаме да защитим собствениците на земеделски земи. Кои собственици – инвестиционните дружества, които имат за основна цел – чета, отворете сайта на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи: „Изкупуване на земеделска земя, нейната концентрация, комасация и отдаване под наем или аренда”. Значи ние искаме да се поставим в услуга, отхвърляйки двата законопроекта именно на тази Българска асоциация на собственици на земеделски земи, в която членуват едно, две, три, четири, пет, шест, седем акционерни дружества, крупни собственици на земя, които се ползват с цялостния финансов ресурс, за да ни облъчват чрез медиите, чрез телевизията, чрез пресата и, видите ли, ние тук, от тази трибуна казваме: ние защитаваме собствениците на земеделски земи. Тези ли акционерни дружества защитаваме, господа? Защото аз мисля, че не защитаваме тях. Сега ще се върна на начина, по който бяха представени текстовете, защото до Народното събрание са постъпили няколко предложения от тази асоциация, които ни препращат едно становище на Нотариалната камара без подписи на ръководството на Нотариалната камара. Председателят на Нотариалната камара в разговор с мен каза: „Това е едно становище на нотариус от Пловдив”. Питам аз: този нотариус защо не излезе с името си и по такъв начин ли, меко казано, ще бъдем манипулирани ние, народните представители? Да, текстовете не са съвършени и аз го заявих миналата седмица тук, от тази трибуна. Но затова сме ние, между първо и второ четене тези текстове да се коригират, така както междупрочем представителите на десницата са искали 2009 г. Направих си труда да прочета стенограмите, изказванията на госпожа Масева и т.н. Тя не е искала отмяна на чл. 4а, тя е искала по-добра редакция, по-голяма прецизност. И не е верен факта, че, видите ли, чл. 4а бил отменен, защото бил противоконституционен. Не, той е приет 2007 г. с 131 гласа „за”, 1 „против”, и 3 „въздържали се”, дами и господа, които сте били преди тук, в тази зала. И след приемането 2007 г . до 2009 г. се случва нещо, когато текстът е отменен. Тази асоциация е учредена 2007 г. Документите са в Народното събрание – по чие искане, чрез кои народни представители се е стигнало до отмяната на чл. 4а. Това Парламентарната група на ГЕРБ няма да допусне в този състав на Народното събрание. Повтарям пак: текстовете не са прецизни. Времето между първо и второ четене е, за да бъдат огледани текстовете, а сега от нас се иска – на първо гласуване. Призовавам всички, както каза господин Местан, с консенсус да подкрепим законопроекта, защото той иска и цели да се направи така, че земята да се обработва, но не от собствените инвестиционни дружества, които да диктуват на арендаторите, на онези, които работят – при какви условия, как ще се ползва и ще се обработва земята. Останалото, дами и господа, за спекулации и така нататък – е лобизъм. Но, аз ви назовах името на лобиста. Защото всеки лобист трябва да разполага с ресурс. Влезте в сайта, запознайте се с тази асоциация, с членския внос, който получава ежемесечно, със стопанската и търговска дейност, която извършва като неправителствена организация и така нататък. Призовавам ви – да подкрепим на първо гласуване, а между първо и второ, ако времето ни е малко – да удължим срока, ако постъпят такива процедурни предложения. Нека като народни представители внесем съответни промени в тези законопроекти, за да дадем възможност на българската земя по предназначение да изхранва нас, а защо не и така, както в миналото – хранеше и други народи. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПГ на ГЕРБ.)

Господин председател, уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги! Вие, госпожо Цачева, поставихте въпроса така: от кое лоби да изберем – на арендаторите или на собствениците, като се постарахте да разшифровате понятието „собственици” и да докажете, че не бива да се разсъждава опростено кои са те. Моята реплика към Вас е следната: дали това е ключът, в който трябва да разсъждаваме, по въпроса за земеделските земи? Според мен – не. Защото Конституцията повелява в чл. 21, ал. 2 следното: „Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение, при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.” Постепенно практиката се превърна в нещо обратно – безразборно и безобразно променяне на предназначението на земеделските земи, именно под натиска на най-различни лобита. Нашата задача като Народното събрание е да създадем такива норми, които да защитят конституционната норма и обществения интерес, и действително само там, и където се налага промяна на предназначението на земеделска земя, това да става достатъчно прозрачно, достатъчно обосновано и не в полза на едно или друго лоби. Ето защо сегашните текстове не работят и между първо и второ четене те не могат да бъдат поправени.

Госпожо Цачева, това е излишно, опасно и много неприятно противопоставяне на така наречените от Вас лобита. Давате пример с тази асоциация, която нито съм чувал, нито познавам, като че ли е първи враг на земеделието в България. До какво водела тя – до някакъв октопод ли? Не знам как да се изразя – гълта, гълта земи и видите ли, всъщност, ако не приемем тези изменения – ще я обслужим и ще я подпомогнем по някакъв начин. Вие казвате: собствениците, като че ли собствениците са тази асоциация. Не бива да делим собствениците на едри или дребни, на асоциация или отделни стопани. Аз нямам земеделски земи, заявявам го, тоест нямам конфликт на интереси, но съм сигурен, че в тази зала много от вас са собственици на земеделски земи. След гласуването на тези законопроекти вие ще обеднеете с това. Ще намали стойността на вашите земи – или на вашите близки, или на вашите родители. Защото има едно заварено положение – договори, и сега ние натрисаме един модалитет върху тези договори, една тежест, едно допълнително условие, което ще ги направи по-евтини. След гласуването на тези два законопроекта, вашите земеделски земи, които вие имате, ще станат по-евтини. Това е фактът. И оттук нататък ще направим лоша услуга и на едрите арендатори, за които толкова често говорим. Защото хората след изтичането на арендните договори няма да започнат да подновяват договорите си. Те трябва да знаят оттук нататък, и аз ще ги призова: „Хора, недейте сключвайте арендни договори повече, защото тези арендни договори ще намалят стойността на вашата земя! И без туй, Вие какво ли получавате? Получавате мизерно няколко килограма жито или нещо друго.” Това е истинското положение на нещата. Лоша услуга правите и на арендаторите. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо председател! Правя Ви реплика при цялото ми уважение към Вас. В четвъртък разглеждахме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Там се разглеждаше § 4а, чието съдържание Вие днес дискутирахте в своето изказване, от начало до край. По време на дебата в четвъртък аз говорих за общото между този законопроект и разглеждания днес Закон за опазването на земеделските земи. Вие ми отнехте думата за смесването на двата законопроекта. Това, което Вие днес казахте, няма нищо общо с разглеждания днес закон. Той изцяло се отнася към закона приет в четвъртък. Искам, възразявайки Ви, да повторя основната си теза, изложена от мен в петък. В този закон не става дума за нищо друго освен за формиране на законов механизъм, с който да се селектират инвеститорите в областта на соларните и вятърните енергийни източници. И Вие бягате от този дебат. Тук е лобизмът. Какво ми говорите за чл. 4а, на който гледането му приключи с предишния закон в четвъртък? Ако имате възражения за този лобизъм, изкажете се и ми отговорете в дупликата си – защо бягате от този проблем и отивате в другия, който е приключил вече?

Уважаеми господин Пирински, отговорът ми на Вашия въпрос – на кое лоби – на крупните собственици или на арендаторите, бе в подкрепа моето изказване, мисля, че е ясен – нито на едното, нито на другото. Категорично не подкрепям никакви лобита. Тук е моментът, както имаше призив, да заявя, че нямам конфликт на интереси, тъй като не съм нито собственик на над пет хиляди земя, нито имам арендаторски претенции и така нататък. Но, господин Пирински, моята теза, която развих подробно и миналата седмица, е, че българската земя трябва да се обработва. Трябва да дадем възможност на онези, които работят земята ни, да не бъдат притискани икономически от лобита, които им поставят условия по какъв начин тази земя да бъде обработвана. Това е моята теза и с открито сърце съм готова да я защита пред медии, пред Народно събрание и навсякъде, където е необходимо. Що се отнася до репликата на господин Шопов. Споделям Вашето виждане, че не трябва да делим собствениците, защото всички те са собственици и ние, като законодатели, така както Конституцията повелява, трябва да предвидим равни права и възможности за всички категории собственици. Моето възражение, господин Шопов, беше, че самите собственици не са равни в правата си. Защото едно е един гражданин да притежава 15 дка земя и един крупен инвестиционен фонд, който изкупува, да каже – аз изкупувам на еди-каква си цена, друго е този собственик сам да определи цената за своята земя и, както това се случва по аналогията на чл. 33 от Закона за собствеността с доразвита процедура от нас между първо и второ четене, да се стигне дотам, че действително земята да попадне в онзи, който има интерес и чиято цел е да я обработва. Що се отнася до господин Божинов. Вие сте прав. Вие сте прав, господин Божинов, но дебатът днес така беше поведен от господин Курумбашев, който, спомнете си, направи препратка, обсъждайки законопроекта, който в момента върви, с характеристики, оценки и така нататък на предходния законопроект от миналата седмица. На това възразих. Тъй като просто трябваше да изляза и нямах възможност да му направя реплика, както би била коректната процедура, си позволих – признавам, коректна Вашата бележка – да смеся двата въпроса. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси. Нямам земеделска земя, не съм арендатор, не съм крупен собственик. Вземам думата по този законопроект и моля да не ме прекъсвате, ако смеся двата закона, защото някак си дебатът тръгна и върви в посока и на двата законопроекта. Първото, което искам да кажа, когато се изказах и миналия път, и сега, е, че заставам, за да защитавам един-единствен интерес – интересът, който е записан в Конституцията, а именно, че частната собственост е неприкосновена; интерес, заради който преди около двадесет години влязох в българската политика, защото смятах, че е изключително важно да се направи така, че частната собственост да е неприкосновена – било то дребна, малка, едра или някаква друга. Правото на собственост трябва да е равно за всички собственици, независимо големи или малки са. Именно това бяха основанията ми, когато се изказах миналата седмица по другия закон. Това са основанията ми и днес, когато вземам думата по този закон, в който наистина има доста въпроси, които са и правни. Неслучайно в две заседания Правната комисия разглежда този законопроект. Неслучайно поставихме и правни, и неправни въпроси на представителите на Министерството на земеделието и храните. Аз искам да кажа кое най-много ме смути и да го споделя с вас – то не е толкова правно. Зададох въпрос като лаик. Когато ще прилагаме § 7, който казва, че не се допуска изграждане, разширение на обекти и така нататък, земи от първа до четвърта категория, освен когато попадат в територии, определени със специализирани карти към Националния план за енергетика, въпросът ми беше: кога ще стане тази карта? Защото след това в Преходни и заключителни разпоредби е казано, че недовършените процедури се довършват по действащия досега закон, а за новите – седим и чакаме Специализирания план. Представителите на Министерството на земеделието много коректно отговориха: „Ние научихме, на нас ни казаха, че може би до края на годината ще има такъв Специализиран план”. Но това, колеги, не е в Министерството на земеделието, а ще се готви в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и евентуално може би щяло да стане до края на годината, което вносителите от Министерството на земеделието не знаят, пътьом, дебатирайки този законопроект, малко понавлезли в тази материя. Затова моето притеснение, плюс правно, отиде и по-нататък – дали въобще този закон ще заработи или ако заработи, няма ли наистина само тези, които досега са си подали заявленията, да са в правомощията си, а останалите ще стоят и чакат някога може би това да се случи?

Затова, колеги, този закон наистина крие много рискове, много въпроси и много неизяснени неща, които и вносителите не можаха да ни кажат.

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Впечатляващо е отсъствието на двама министри в тези дебати миналата седмица и днес - министърът на земеделието и храните и министърът на икономиката, енергетиката и туризма, за да обосноват и да разсеят всичко това, което се каза тук. Впечатляващо е, още повече знаем как в Правната комисия веднъж се отхвърли този законопроект, втори път – нямаше кворум, събрахме се ето тук, в стаичката, хайде да тръгне към зала. Но явно някой натисна, госпожо Цачева, тогава членовете на Правната комисия от ГЕРБ да преформулират това, което предната седмица бяха приели като виждане по този законопроект на Министерски съвет. Аз също не смятам, че става въпрос за лобизъм. Става въпрос за откровено прокарване на интереси - на бизнес интереси, на кръгове, близки до правителството. Не става въпрос за защита на собствениците с три и пет хиляди декара земя, става въпрос за създаване на конгломерати в земеделието, на октоподи в земеделието. Запомнете тази дума „октопод”, госпожо Танева, ако Ви говори нещо и сте чували за нея. Става въпрос за механизми на закона, които да доведат до нива на окрупняване, заинтересовано от преките плащания на декар. По субсидиите ще ги познаете! По какъв начин се окрупняват бенефициентите на преки субсидии от Европа - нека това да бъде тема? Госпожо председател, ако се прецени, аз предлагам заради извънредната важност на този въпрос, нека всички парламентарни групи да удължим времето! Да поканим министрите тук, включително да чуем каква е позицията на Европейския съюз по темата „Едри собственици, най-едри собственици в земеделието, как се решава въпросът с конкурентността в земеделието”. Вярно е, че раздробената собственост не е ефективна, но монополът, конгломератите в земеделието и хранително-вкусовата промишленост са вредни за потребителите и за развитието на единния европейски пазар. Това са обсъждания не само в България. Всъщност, в България ние никога не правим сериозни обсъждания. Това са обсъждания, които в Брюксел тревожат все повече европейските политици. Пак казвам: тук става въпрос за откровено прокарване на интереси - веднъж на едрите, с финансовия капитал, с голямата техника. Как ще се конкурират тези с 3-5 хил. дка, с инфраструктурата и с търговията със зърно, с вързаните по веригата? (Председателят Лъчезар Иванов дава сигнал за изтичане на времето.) Явно няма време, ще водим другаде тази дискусия. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Започваме с Доклада за второ четене на Комисията по правни въпроси. „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „наименованието” се заменя с „професионалното звание” и накрая се добавя „и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от адвокатската колегия”. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) В 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 3 Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и изпраща съобщение за това до Адвокатския съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия.” 3. Създават се нови алинеи 6, ал. 7 и 8: „(6) Адвокатският състав на колегията, в която членува придружаващият адвокат, извършва служебно вписването по ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на съобщението. (7) Висшият адвокатски съвет издава карта на чуждестранния адвокат в 14-дневен срок от вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати. (8) В Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат се вписва наименованието (фирмата) на групата, в която членува в държавата-членка по произход.” 4. Досегашната ал. 6 става ал. 9.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата „наименованието” се заменя с „професионалното звание”, а думите „административните органи и служби” се заличават. 2. Създава се ал. 2: „(2) При осъществяване на професионалната си дейност в Република България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание на държавата – членка на Европейския съюз, в която е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати по реда на глава десета.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 15 в изречение първо думата „наименованието” се заменя с „професионалното звание”, думите „има право” се заменят с „може” и се създава изречение трето: „Вписването в регистъра на адвокатите дава право на чуждестранния адвокат да практикува адвокатската професия под званието „адвокат”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 22, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „колегия” се поставя запетая и се добавя „а чуждестранният адвокат се отписва от Единния регистър на чуждестранните адвокати и от регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 58 в текста преди т. 1 накрая на изречение първо се добавя „и/или чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 62, ал. 2 се правят следните допълнения: 1. В т. 3 след думите „на адвокатите” се добавя „съответно от регистъра на чуждестранните адвокати”. 2. Създава се т. 5: „5. документи, доказващи необходимите обстоятелства за вписване на допълнение към наименованието на адвокатското дружество в случаите по чл. 59, ал. 4.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 76 изречение първо се изменя така: „Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или с адвокатско дружество.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 77, ал. 1 изречение първо се изменя така: „Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат или чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, за постоянна работа срещу определено възнаграждение.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. В Глава десета се създава Раздел ІV с чл. 77а: „Раздел ІV Съвместна практика на чуждестранни адвокати Чл. 77а. (1) Чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с адвокати, вписани в съответния адвокатски регистър, под формите на съвместно упражняване на адвокатската професия, уредени в раздели І-ІІІ. (2) Един или повече чуждестранни адвокати от една и съща група, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват адвокатската професия на територията на Република България в клон на тяхната група, учредена в друга държава – членка на Европейския съюз. (3) Като съдружници в клона по ал. 2 могат да участват и адвокати по чл. 4, ал. 1. (4) Регистрацията и дейността на клона по ал. 2 се извършва съответно по реда на чл. 57, 58, 60-75, като ограничението относно броя на адвокатите по чл. 58, изречение първо не се прилага. (5) В случаите по ал. 2 чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да използват наименованието на групата, в която членуват в своята държава – членка на Европейския съюз, като добавят думата „клон”, правния статут на групата в държавата членка по произход и поне едно от имената на членовете на тази група, които практикуват на територията на Република България. (6) Освен в случаите по чл. 73, ал. 1, клонът, регистриран по ал. 2, се прекратява, когато чуждестранен адвокат бъде лишен от право да упражнява адвокатска професия по реда на чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, както и при отписване на чуждестранния адвокат от Единния регистър на чуждестранните адвокати.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.

Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В чл. 108, ал. 4 накрая се добавя „като за избрани се обявяват кандидатите, получили най-голям брой гласове.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

По § 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. Този закон въвежда изискванията на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да започнем с четенето на законопроекта предлагам в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев и госпожа Красимира Стоянова, директор на Правна дирекция в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.

По § 1 има предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 3 се отменя. 2. Създава се ал. 3: „(3) На водача на пътното превозно средство е забранено: 1. да управлява пътното превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 2. да управлява пътното превозно средство, спряно от движение”.”

Има предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следното съдържание: „§ 2. В чл. 15 се създава ал. 7: „(7) Забранено е преминаването и паркирането на моторни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места, извън обозначените за това места”.”

По § 2 има предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3, и предлага следната редакция: „§ 3. Член 24а се изменя така: „Чл. 24а. (1) За ограничаване на скоростта на движение се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или монтират на платното за движение. (2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят с наредба условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. (3) Не се допуска изграждане или монтиране на изкуствени неравности върху платното за движение по републиканските пътища, извън населените места”.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя едно процедурно предложение за отпадане на ал. 3. Аз виждам, че в комисията са направили едно изменение, което е положително – в населените места да се допуска изграждането на тези изкуствени неравности по пътното платно. Уважаеми колеги, в доста държави обаче се допуска това, включително извън населени места, с изключение на автомагистралите. Вие всички знаете, че втори и трети клас пътища са основни пътища, но на някои кръстовища по тях има концентрация на пътнотранспортни произшествия. Ако остане текстът, както е в ал. 2 – министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи с наредба да определят изграждането на тези неравности, на места, където има сериозна концентрация на пътнотранспортни произшествия, могат да бъдат изградени тези неравности. Става въпрос за третия клас пътища, а не за автомагистралите и не за първи клас пътища. И ако ние оставим тези правомощия на двете министерства, това ще бъде полезно. Някой може да каже, че има пътни знаци, които определят правилата. Да, но ние виждаме, че винаги се намират водачи, които не спазват тези пътни знаци. Аз скоро забелязах, че в Хасковско и в Пловдивско има кръстовища, където, въпреки че има знак, на пръв поглед не може да се различи кой път е с предимство. Обръщам се към вас, уважаеми колеги, като моята молба е ал. 3 да отпадне и това да важи не само за населените места. Нека да оставим това правомощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на вътрешните работи. Може да се запише и за втори и трети клас пътища, което е необходимост, защото ако погледнете в страни с развита инфраструктура, ще видите, че те допускат тази възможност за втори и трети клас пътища, а има и държави, където включително и при първи клас пътища се допуска изграждане на изкуствени неравности до 2 см на някои по-особени кръстовища. Завършвайки, господин председател, ще кажа, че трябва да помислим още един път и молбата ми е ал. 3 да отпадне.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, искам да направя процедурно предложение – да спрем разглеждането на този параграф и да го върнем отново в комисията. Ще се аргументирам защо. По време на дебата в комисията, когато говорихме за неравностите по пътя, говорихме само за пътища от третокласната пътна мрежа и то само в населените места. Както ни е предложен текстът в момента и както е подаден за гласуване, означава, че неравности по пътното платно могат да се изграждат абсолютно за всички пътища, а ние знаем, че в болшинството от населените места минават и пътища първи и втори клас. Мисля, че е недопустимо да правим неравности по пътища първи и втори клас, затова трябва да направим нова алинея. Но ако я направим тук, в залата, ще нарушим правилника на Народното събрание. Затова ви предлагам да спрем разглеждането на този текст, да отиде в комисията, да го разгледаме и да направим, че неравностите по пътя могат да се поставят на републикански пътища само от трети клас в населените места. Това е най-доброто, което можем да направим. Мисля, че трябва да допълним в Преходните и заключителните разпоредби на този закон, който не сигнализира тези неравности по пътищата, защото това е голям бич. Болшинството от вас сте шофьори, знаете, че където вървиш, особено вечерно време, неравностите се сливат с пътното платно. Трябва да задължим тези, които искат и поставят неравностите, да могат да ги сигнализират с хоризонтална маркировка и с вертикална сигнализация, защото пък зимно време е още по-тежко при почистването на тези пътища. Тъй като под снежната покривка те не се забелязват, булдозерите минават, изриват ги и след това не могат да се намерят въобще къде се намират тези неравности по пътя. Затова предлагам - най-разумното, което можем да направим в момента, е да се приеме предложението да го разгледаме отново в комисията и да вървим напред. Утре имаме заседание на комисията, можем веднага да разгледаме тази алинея и в петък да гласуваме текста в залата. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не съм на същото мнение като господин Такоров и господин Ремзи Осман относно текстовете, тъй като те бяха много подробно разгледани в комисията и ние ги гласувахме точно в този вид. Аз прегледах самата стенограма. Там много ясно и точно е записано какво гласуваме и какво дебатираме, така че и втори път да ги гледаме, ще повторим това, което сме направили преди две седмици. Затова моето мнение е да гласуваме текстовете така, както са одобрени от комисията – това първо. Второ, по отношение на предложението на господин Ремзи Осман – да отпадне ал. 3. Тя е с определена цел. Не може извън населените места, където си искаме, да слагаме неравности, защото тази неравност при 90 км в час също може да причини пътно - транспортно произшествие. Ако уведомяваме за нея със знак или с някакъв друг вид маркировка, по същия начин може да уведомим и съответния водач, ако имаме някаква друга опасност, така че това не е състоятелно само заради това. Плюс това този текст ние го прецизирахме и дадохме възможност в населените места да се изграждат такива неравности. Говорихме за трети клас, защото съгласно наредбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи никъде не фигурира да се изграждат такива неравности върху пътища първи и втори клас. Това е моето мнение и то е противоположно на предишните.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Вълков! Вие знаете, че 90 км в час не са допустими в третокласната пътна мрежа. В България няма третокласен път, който да е проектиран за по-висока скорост от 70 км в час. Проектната възможност на третокласните пътища средно е между 50 и 60 км в час. В много редки случаи, в единични случаи от 19 хил. км има максимално допустимата скорост за трети клас. Ако оставим възможността двете министерства да определят за трети клас пътища определени кръстовища, това не означава, че навсякъде ще се изграждат. Не се съмнявам в професионалността на Агенция „Пътища” и другото министерство, заедно с Пътна полиция. Те ще преценят да се сложат само на определените места, както го правят в Западна Европа, ние няма да открием топлата вода. Не напразно в България имаме висок процент на убити от пътно-транспортни произшествия, тоест от тази гледна точка, аз иначе не бих претендирал. Нека да оставим те да преценят с наредба. Има си експертен съвет, който се произнася. В област Видин има четири кръстовища трети клас, които минават по цялата област. Ако има възможност да се сложи – споделям това, което каза Такоров, някаква неравност, както го виждаме около Берлин или около Лондон, от сантиметър и половина преди кръстовището. Тоест тук не става въпрос за всички главни пътища. Този експертен съвет може да прецени и за втори клас пътища, може да е само на едно място в България, но има десетки места в България, където виждаме табелата, и ако изкараме справката от Министерството на вътрешните работи, от КАТ специално – има определени кръстовища, където са концентрирани пътно-транспортни произшествия. Другото, което каза господин Такоров - за едно доразглеждане, няма да попречи на комисията. Убеден съм, че в комисията професионално сте взели всички мнения, но не е грешно и в залата да се чуят допълнителни мнения. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Господин Вълков, Вие правилно казахте, че ние дискутирахме точно за третокласната пътна мрежа, но тълкуванието, което направихте, че в наредбата в момента съществува възможността да не се изграждат по първи и втори клас неравности, с текста, който в момента записваме, това нещо отпада, защото наредбата е подзаконов акт. Не може в наредбата да пише нещо, което го няма в закона. Разберете, ето чета го: „Не се допуска изграждане или монтиране на изкуствени неравности върху платното за движение по републиканските пътища, извън населените места”. Републиканската пътна мрежа е първи, втори и трети клас. Според текста, както е написан, можем да слагаме вече неравности. Да не казвам каква е процедурата за слагането на маркировка на неравности по пътищата, но този текст вече не може да запази текста в наредбата, където да се казва, че на първи и втори клас не могат да се слагат неравности по пътя в населените места. Затова Ви казвам: да се върне в комисията и да редактираме този текст. Няма нищо лошо да се случи, разберете го това нещо. Не може наредбата да противоречи на закона – това искам да Ви кажа.

Предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следното съдържание: „§ 4. В чл. 35, ал. 3 думите „дясната част на пътното платно по посока на движението” се заменят с „дясната част на платното за движение”.”

Предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържание: „§ 5. В чл. 62 т. 5 се отменя.”

Предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следното съдържание: „§ 6. В чл. 86 след думата „светлини” се добавя „и авариен сигнал”.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За разлика от предишния текст това е радикален и кардинален текст. Бих искал да обърна вниманието ви, че в чл. 74а от действащия закон има текст, че аварийният сигнал може да бъде включван за предупреждаване на останалите участници в движението за различни опасности, когато моторното превозно средство е спряло поради повреда или има участие в пътнотранспортно произшествие и не може да бъде отстранено веднага, като се явява препятствие за другите участници в движението. Това е действащият член. В момента, ако бъде прието предложението - теглещият автомобил да бъде с включен авариен сигнал, водачът оттук нататък няма да може да разбере дали този автомобил аварийно е спрял или е теглещ автомобил. Предлага се за първи път. Ще допуснем много голяма грешка, ако бъде възприета тази промяна. Това е работа повече за психолози, отколкото за тези, които се занимаваме с правилата за движение по пътищата. Ако в комисията поканите психолог, който се занимава с психологията на водача, ще разберете, че един сигнал се използва само за една маневра. По принцип трябва да направим максималното, че като види авариен сигнал, водачът да се сети, че става въпрос за спрял автомобил. Когато отдалече, от един километър отсреща вижда автомобил с авариен сигнал, особено нощно време, когато е паднала мъгла, когато има снеговалеж или дъжд, водачът няма да е в състояние да различи дали този автомобил е спрял аварийно или тегли моторно превозно средство. Затова късите светлини, когато моторно превозно средство тегли, са достатъчен сигнал, че е участник в движението, че този автомобил не е спрял. Друг е въпросът, че в по-предишния парламент допуснаха грешка - включително теглещият автомобил да бъде с включени аварийни светлини. Това беше компромис. И това беше грешка. Сега ще допуснем по-голяма грешка. То ще бъде за първи път. Може би специалистите трябва да проверят в директивите на Европейския съюз, които се занимават с правилата за движение по пътищата, дали може да се използва авариен сигнал от автомобил, който е участник в движението, като не става въпрос за спрял. Затова, господин председател, аз предлагам „авариен сигнал” да отпадне. Моите почитания към нашата колежка Зоя Георгиева, но това предложение ще бъде вредно – да създадем такива навици в шофьорите. Завършвайки, ще кажа, че по тази логика само заради това, че водачите включват по навик аварийни сигнали, не означава, че трябва да го изписваме в закон. Водачите предупреждават за пътен полицай със светлини. По тази логика трябва ли и това да го изпишем в закона? Това е грешка. Но грешката ще бъде много голяма, ако бъде текст от закона. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Осман, уважаеми колеги! Идеята за включване на аварийните светлини (дали едно пътно превозно средство е спряло или е в движение) е за да се предупредят участниците в движението по пътищата, че има налице опасност. По силата на останалите разпоредби от закона те са длъжни да намалят или да спрат. Естествено, че опасност за другите участници в движението по пътищата е налице, когато пътното превозно средство е в движение и тегли друго превозно средство. Хипотезата, която Вие представихте, е за насреща движещите се превозни средства. Не мисля, че сигнализирането, че има някаква опасност (дали тя се придвижва или не), би предизвикало някакъв проблем. Водачите при всички положения са длъжни да намалят или да спрат. Ако те не са уверени поради атмосферните условия, съобразявайки скоростта с атмосферните условия, когато възприемат тези мигащи светлини, са длъжни да предприемат всички мерки за безопасност на движението, без значение дали пътното превозно средство е спряло в покой или е в движение. При тази хипотеза при намалена видимост насреща идващият водач срещу теглещото превозно средство би могъл да предприеме маневра изпреварване. Но така той възприема сигнала за опасност на това движещо се срещу него пътно превозно средство. Затова мисля, че точно този текст не би създал проблеми. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, презумпцията на аварийния сигнал на едно пътно превозно средство е да сигнализира, че има някакъв проблем – дали превозното средство е спряло, дали има някакъв проблем, дали то е дърпано или дърпа, или се движи с много по-намалена скорост, тъй като знаете, че по една автомагистрала има ограничение и за минималната скорост. Това значи, че превозното средство, когато е с включен такъв авариен сигнал, предупреждава другите участници в движението, че има някакъв проблем. Не е задължително превозното средство да бъде спряно, за да има такъв авариен сигнал. То може да се движи и с 5 или с 10 км в час, което също е предпоставка за пътно-транспортно произшествие, и, бидейки с такъв включен авариен сигнал, предупреждава всички други участници в движението, че има някакъв проблем. Защото то може да бъде с нарушена спирачна уредба, може да бъде с други дефекти, може да бъде на твърд теглич, което да не му позволява завиване, може да са превозни средства, примерно от тежкотоварни автомобили, които в състав от две дърпащи се превозни средства могат да образуват над 20 метра превозно средство, което автоматически затруднява всички други участници в движението да ги изпреварят. Затова те трябва да бъдат с тези включени аварийни сигнали, защото в една нощна обстановка изпреварването на една такава композиция от дърпащи се превозни средства е доста трудно и трябва да бъдат с тези включени аварийни сигнали, за да могат да предупреждават всички други участници в движението, че има някакъв проблем. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги, когато съм направила това предложение съм имала предвид, че всички знаем, че в зимния период сме длъжни да караме на къси светлини, а когато има някакъв проблем, тогава трябва да има някаква друга сигнализация освен късите светлини. Затова предложението ми е освен късите светлини през зимния период да има и друга сигнализация, която да подсказва, че има проблем по отношение на превозното средство – дали ще тегли, дали ще е теглено, дали е аварирало, трябва да има допълнителна сигнализация.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идеята на колегите е абсолютно правилна по някакъв начин да се привлече вниманието на насрещно движещите се водачи. Но прочетете чл. 74а. Текстът, който Вие предлагате, е в колизия с чл. 74а. В случая погледнете внимателно, прочетете – това, първо. Второ, един сигнал по принцип трябва да се използва за един тип маневра. Водачът като види авариен сигнал, трябва да знае отдалеч за какво се използва – за спрял автомобил. Късите светлини са необходими, вие сте прави, стремите се да привлечете вниманието на водача. Но нали късите светлини се използват по време на движение на самия път? Водачът е длъжен да се съобразява, че отсреща идва автомобил с къси светлини. Той не може да предприеме изпреварване – дали е велосипед или мотопед. Но лошото е, че може да стане един път – това правило ще се въвежда за пръв път, и да се заблуди, че този автомобил е спрял аварийно, защото чл. 74 казва друго. Господин Лазаров е опитен юрист, много трябва да се учим от него ние, по-младите. Но, господин Лазаров, погледнете чл. 74 и ще видите, че има една колизия с чл. 74а. Трябва да се изчисти. Тоест има два проблема – единият е чисто технически в закона, другият е дали е възможно да вкараме аварийният сигнал. Да не объркаме пак още повече, защото Правилата за движение по пътищата не са правила за движение само в България. Аз се притеснявам, че в много държави този сигнал не се използва и немският водач, когато минава през България, като види аварийният сигнал да не остане с впечатление, че е автомобил, който е спрял и е пуснал аварийни светлини. Единствено това ме притеснява.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепих този член в комисията, ще го подкрепя и тук. Какви са моите мотиви? Тъй като когато превозното средство, за което казва господин Осман, е спряло и се подава авариен сигнал, то е придружено и с триъгълен знак, който трябва да бъде поставен на определени метри пред него. По такъв начин разбираш, че това моторно превозно средство е спряло. Когато е само с мигащи светлини или аварийни светлини, това значи, че то е в движение. Колкото повече подсилиш вниманието на водача, който идва срещу теб, или който кара след теб, е по-добре, за да заостриш вниманието му и да знае, че има някаква опасност. Смятам, че е напълно разумно да се приеме този член. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, разгърна се доста широка дискусия около това предложение. Все пак искам да отбележа, че има ясна логика в направеното предложение. Аз споделям опасенията на господин Ремзи Осман, но това, което каза госпожа Георгиева, е водещото. През зимните месеци реално всички движещи се пътни превозни средства трябва да бъдат с включени къси светлини. В досегашния текст на закона, когато имаме теглене на аварирало превозно средство, теглещото превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини, защото логиката на закона преди въвеждане на изискването за зимните месеци означаваше, че включените къси светлини са признак, че има аварирало превозно средство, което се тегли от друго превозно средство, което всъщност сигнализира за тази опасност. В сегашната ситуация обаче ние не можем да направим никаква разлика на пътя, когато едно превозно средство се задава с включени къси светлини, защото не можем да видим, че то тегли превозното средство зад него. Оттук възникна необходимостта за допълнително сигнализиране на възникналата ситуация. Това не е в логиката, че може да се предизвика произшествие, което да изисква допълнителна сигнализация. Просто, за да се отличи, се наложи да се включи и аварийният сигнал. Защото хипотезите дотук разглеждаха поотделно включени къси светлини или включен авариен сигнал. В случая с включването на аварийният сигнал в комбинация с включените къси светлини, това вече е индикация, че превозното средство тегли друго аварирало превозно средство. Считам, че предложението, което е направено, наистина изчиства един проблем, който съществуваше и можеше да създаде опасност, ако останат само включените къси светлини на теглещото превозно средство. Аз ще подкрепя това предложение.

„ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД към Доклад № 053-19-22 от 17 юни 2010 г. за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2010 г. § 3. Предложение от народния представител Зоя Георгиева.” Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 7 и предлага следната редакция: „§ 7. Чл. 99а. (1) Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община. (2) Картата за паркиране по ал. 1 трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с увреждания. (3) Картата за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улесненията при паркиране, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, е валидна на територията на Република България, ако е издадена в съответствие с изискванията на препоръката по ал. 2.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по този текст, тъй като пред мен е поставен този проблем. Аз говорих с колегата си Иван Иванов, защото първоначалният доклад на комисията ме изненада, видях, че не е приет нито текстът на вносителя, нито текстът на колегата, който дава нова редакция. Какво още е проблем, с какво съм занимавана? Тук се уреждат случаите, в които хора, които са инвалиди, получавайки карта за паркиране на определените места в съответния град, могат да паркират на мястото, което е обозначено за инвалиди. Само че животът е по-сложен от това, което ние пишем. Какво се случва? Случва се следното: отива един човек, който притежава карта за инвалид и е с увреждане, и мястото е заето. Преди това друг със същите права е заел това място. И това, което поставиха пред мен като проблем е, че в европейски страни хора, които са в тази ситуация не са попадали в подобен проблем, тоест, когато притежаваш карта, която е за човек с увреждания, разбира се, че първо паркираш там, където има място за инвалид, където е обозначено. Ако е заето, можеш да се паркираш свободно без да правиш нарушения, без да има допълнително таксуване – на всяко едно свободно друго място за паркиране. Това според мен е въпрос, който е важен, ако искаме да помогнем на хората с увреждания. Защото случаят не е само за пред домовете им – дали могат да спрат, или не. Това се отнася и за пред учреждения, пред които те отиват, за да свършат работа. Има хора, които имат сериозен двигателен проблем. Паркирането им в квартала, за да търсят друго място, където е обозначено за кола, която е притежание на човек с увреждания, е изключително затрудняващо. Това, което казвам в момента, означава следното: извън тези три текста, които комисията е приела и унифицирала като европейски правила – да може тук издадена карта да се ползва в рамките на Европейския съюз, и обратно. Нека да има още един текст, който да дава възможност, в случай че мястото е заето, да може на всяко едно друго, което е определено за паркиране. Не зная доколко днес бихте могли да го приемете. Ако го приемате като идея, тогава процедурното ми предложение ще е да се отложи този текст, за да се до обработи като допълнително разписване, защото на крак не бива да се прави, може да се допусне грешка. Ако не го приемете, по-скоро обръщам внимание, че това трябва да се уреди, ако искаме наистина да сме в помощ на хората с увреждания. Това е нещо, с което са се сблъскали и са ме занимавали като проблем, който е реален, който ние може би не го знаем, защото не ни се е налагало, но на тях им се е налагало. Затова практически, ако има съгласие от страна на комисията за доработване на текста, тогава, господин председател, ще поддържам процедурното си предложение за отлагане, иначе знам, че няма да бъде прието и ще бъде едно излишно гласуване. Практически се обръщам към комисията с молба за становище.

Уважаема госпожо Михайлова, напълно споделям Вашите виждания по отношение на паркирането, само че в случая става дума за картата. Ние говорим основно за издаването на тази карта и реда, по който да стане това нещо. По отношение на местата за паркиране в общинските съвети на повечето градове, или с тези, с които съм запознат аз, този въпрос много лесно се урегулира там, в тази наредба. Смятам, че не е мястото в момента днес да решаваме този въпрос.

Уважаеми господин председател, колеги! Уважаема госпожо Михайлова, тук Вие правилно поставяте въпрос за нещата, но аз изхождам точно от практиката. Досега много рядко съм виждал местата, обозначени за инвалиди – със синьо, да са заети, това е едно. Но, ако има такъв случай, то това би било изключение. Ако ние въведем една такава точка, примерно, решаваме, че в случай че са заети инвалидът да паркира, където иска. Аз съм сигурен, че никой от тях няма да паркира на обозначените места, ще паркира, където му е удобно, защото – кой ще установи, че когато е паркирал, е имало свободно място. Тогава ще стане така: хем ще си паркират те, където си искат, хем тези места ще стоят празни и другите не могат да паркират. Ако правим нещо такова, трябва да го направим така, че да сме сигурни, че ще има контрол. Защото, представете си, че отива на мястото и ако има това право, хич няма да гледа дали са заети другите места и ще си паркира, където му е най-удобно, и където му е най-близко. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Аз благодаря за репликата на господин Вълков, защото всъщност с това, че беше заявено днес в заседанието, би могло всички тези хора, които са засегнати на база дебата, да поставят въпроса пред общинските съвети, за да има залегнали правила в съответните наредби, когато определят местата. Относно Вашата реплика, господин Велчев, че може да не си паркират на определеното място, а на някое друго. Дано това да ни е проблемът! Това не е най-големият проблем – нито на държавата, нито на общините – ако един човек с увреждания, за да може по-бързо да си свърши работата, примерно, пред съответно учреждение, е спрял не на мястото за инвалиди, а на съседното, което е по-близо до вратата. Това няма да е най-големият проблем на държавата – ако отпред е натоварено, няма да го направи. Ще си спре там, където знае, че няма никакъв проблем и е място, което може да постави колата си за паркиране. Всъщност отговорът, че много от тези въпроси, на база и на стенограмата, която могат да ползват, да се уредят в общинските съвети, смятам че може да се търси път за решаване конкретно за всяко едно населено място според нуждите, според спецификата и необходимостите. Защото едно е София, друго е Разград, или друго е Пазарджик. Нека никой да не се обижда като изреждам, но учрежденията основно са в София и най-големият проблем в тази посока е именно в София, и тук се поставя най-остро тази тема. Благодаря ви.

Много добре е това, че се повдигна въпросът по отношение на проблемите за паркиране на хората с увреждания в съответните общини. С този текст, който сега предлагаме за приемане, искам само да разясня, че кметовете във всички общини ще бъдат задължени да направят наредба, приета от общинския съвет, за реда и условията, по които трябва да се издават картите за хората с увреждания. Такава наредба, доколкото аз знам, има само в София. В Пловдив няма такава наредба. Има някакви условия и ред за издаване на карти, но той е определен – не както трябва. Може би всеки общински съвет задължително трябва да изработи такава наредба и да се прилага правилно. Единственото условие, което се поставя с този закон, е картата за хората с увреждания да бъде еднаква за цялата страна. Тя да бъде издадена в съответствие със стандартизирания модел на приложението на препоръката и да може хора с увреждания, които пътуват извън страната, в страна – членка на Европейския съюз, да използват тези карти. Другото нещо, на което искам да обърна внимание, е, че става въпрос за хора с увреждания, а не за хора с трайни увреждания по смисъла на Закона за интеграция за хора с увреждания. В препоръката се говори за хора с увреждания, които имат намалена подвижност. Това трябва да се вземе предвид, когато се издават картите за хора с увреждания. Тази намалена подвижност може да бъде временна, може да бъде и постоянна. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз мисля, че госпожа Михайлова правилно посочи, че този въпрос следва да бъде решен в закона, а не в наредбите. В такъв случай ще бъдем поставени в ситуация в едни общини чрез наредби да има възможност да се паркира на едни места, а в други общини да няма такава възможност. Тоест, хората ще бъдат поставени на практика в неравностойно положение. Така че според мен, ако ще има такъв текст, редно е да бъде в закона, а не да се урежда с наредби в общините по различен начин. Безспорно общинските съвети ще приемат различни варианти. Едните ще допуснат този вариант, а другите ще го отхвърлят. Би следвало, ако има такава разпоредба, тя да бъде тук и принципно ние да вземем такова решение. Благодаря.

Аз съм съгласна, че трябва да има единни правила за цялата страна, така че картата, издадена от един регион да важи за друг както в самата страна, така и извън страната. Но не виждам как могат да бъдат определени в закона еднаквите условия и ред. По-скоро те биха могли да бъдат определени в една единна наредба, която да бъде направена съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на транспорта, за да може да има ясни и точни правила, които да се прилагат от всички кметове и общини. Благодаря.

Всички последващи параграфи се преномерират. Предложение от народния представител Иван Вълков за § 4. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Зоя Георгиева. Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 се оттегли. Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следното съдържание: „§ 7. В чл. 101, ал. 1 в текста преди т. 1 се създава изречение второ: „В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка”.”

Поради допусната техническа грешка да отпаднат думите след „ал. 1 в текста пред т. 1”, защото такава т. 1 не съществува. Това е допусната техническа грешка.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 9 и предлага следната редакция: „§ 9. Член 138 се изменя така: „Чл. 138. (1) На пътищата, отворени за обществено ползване се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове. (2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е компетентният орган за одобряване на типа на нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли. (3) Одобряването на типа на нови колесни и верижни трактори за селското и горското стопанство, на ремаркетата за тях и на сменяемата прикачна техника се извършва по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. (4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби за условията и реда за одобряване на типа на нови пътни превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, както и за индивидуално одобряване на нови превозни средства. (5) Съответствието на превозните средства с приложимите към тях технически изисквания се установява чрез извършването на процедури за: 1. ЕО одобряване на типа на нови превозни средства; 2. одобряване на типа на нови превозни средства, произвеждани в малки серии; 3. индивидуално одобряване на превозни средства; 4. изменение в конструкцията на регистрираните превозни средства. (6) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN-код) на превозните средства, произведени в Република България. (7) Пускането на пазара на нови пътни превозни средства, за които се изисква ЕО сертификат за одобрява не типа, се извършва въз основа на валиден ЕО сертификат за съответствие с одобрения тип. (8) Пускането на пазара на нови компоненти или отделни технически възли за превозни средства, за които се изисква одобряване на типа, се извършва с нанесени обозначения в съответствие с изискванията на приложима наредба по ал. 4 или по приложимо правило на ООН/ИКЕ.”

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че в чл. 138, ал. 4 е пропуснато да се допълни още една наредба за условията за издаване на удостоверение за определяне на технически служби. Ако погледнете нататък в текстовете, например в чл. 138в, „технически служби” са юридически лица или еднолични търговци, които притежават необходимия капацитет, специализирани технически познания и т.н., определени с наредбите по чл. 138, ал. 4. По-нататък, за издаване на удостоверение за определяне на техническа служба по чл. 138в, който ви прочетох, също се изискват приложени документи, посочени в наредбите на чл. 138, ал. 4. Член 138, ал. 4 само казва, че наредби се издават за условията и реда за одобряване на типа на нови пътни превозни средства, системи, компоненти, определени технически възли, както и за индивидуално одобряване на нови превозни средства. Тук въобще не става въпрос за технически служби. Мисля, че това нещо трябва да се допълни към чл. 138, ал. 4. Просто тази наредба я няма.

Моето конкретно предложение е към чл. 138, ал. 4, на последния ред буквата „и” да отпадне, да се сложи запетайка и след „нови превозни средства” да се добави „и условия за издаване на удостоверение за определяне на технически служби.”

Принципно не сме разглеждали такова предложение и аз не виждам в момента защо трябва да го разглеждаме - това, което разбрах от господин Такоров, тъй като ние сме записали за индивидуално одобряване на нови превозни средства. Това е едно допълнение, което не е разглеждано и не е внесено от страна на Министерския съвет. Така че аз съм против това предложение.

По § 7 има предложение от народния представител Цветомир Михов. Комисията подкрепя предложението по т. 1, относно чл. 138в, ал. 4 и предложението по т. 2, относно чл. 138г. Предложението по т. 1, относно чл. 138в, ал. 3, т. 2 се оттегли. Има предложение от народния представител Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 10, и предлага следната редакция: „§ 10. Създават се чл. 138а - 138г: „Чл. 138.а. (1) При одобряване на типа на нови превозни средства и на системи, компоненти и отделни технически възли за нови превозни средства се прилагат процедурите и техническите изисквания, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4. (2) При подаване на заявление за извършване на процедури за одобряване на типа производителят представя пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” декларация, че не е направил искане пред друг орган по одобряването и не е започнала процедура за одобряване на същия тип в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава от Европейското икономическо пространство. Декларацията се подава при процедури за: 1. одобряването на типа на ново превозно средство – базово, некомплектовано, комплектовано и напълно комплектовано; 2. одобряването на типа на ново превозно средство по отношение на система/определени технически характеристики, на система, компонент или отделен технически възел; 3. национално одобряване на типа на превозни средства, произвеждани в малки серии; 4. индивидуално одобряване на превозни средства; 5. одобряване на типа на части или оборудване за превозни средства. (3) При превозни средства със специално предназначение производителят попълва и декларация за произход на базово/некомплектовано превозно средство. (4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” създава и поддържа национална информационна система за издадените от нея одобрения на типа на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли и за получената информация по отношение на сертификатите за одобряване на типа, предоставена от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз. Чл. 138б. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” определя и нотифицира техническите служби, които извършват или контролират извършването на изпитванията, необходими за одобряването и извършването на проверки за установяване на съответствието с техническите изисквания и с изискванията за съответствие на производството на превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип. Чл. 138в. (1) Техническите служби са юридически лица или еднолични търговци, които: 1. притежават необходимите капацитет, специализирани технически познания и доказан опит в специфичните области, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4; 2. съответстват на изискванията на стандартите, приложими към извършваните от тях дейности, посочени в наредбите по чл. 138, ал. 4. (2) Съответствието с изискванията по ал. 1 се удостоверява с оценъчен доклад и сертификат за акредитация по стандартите, посочени в ал. 1, т. 2. (3) Оценъчният доклад по ал. 2: 1. се изготвя от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” в резултат на проведена процедура за оценка на техническа служба при спазване на изискванията, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4; 2. се издава за дейностите, за които техническата служба кандидатства да извършва, и с обхват, в който да са включени методите за изпитване и/или проверки, съгласно наредбите по чл. 138, ал. 4, с които се въвеждат Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (ОВ, L 263/1 от 9 октомври 2007 г.), и Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета. (4) Техническа служба, която е определена и нотифицирана от друга държава – членка на Европейския съюз, може да бъде определена и нотифицирана за техническа служба и на Република България. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” признава оценъчен доклад, издаден от национален орган на друга държава – членка на Европейския съюз, определен за компетентен по чл. 42 на Директива 2007/46/ЕО, когато техническата служба ще извършва изпитванията и проверките на територията на държавата, издала оценъчния доклад. (5) Сертификатът за акредитация по ал. 2 се издава от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” или от националния орган по акредитация на държава – членка на Европейския съюз. Чл. 138г. (1) За издаване на удостоверение за определяне на техническа служба лицето по чл. 138в, ал. 1 или упълномощен негов представител подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с приложени към него документи, посочени в наредбите по чл. 138, ал. 4. (2) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” провежда процедура по оценка на техническата компетентност на кандидата и на съответствието му с приложимите изисквания след получаване на заявлението и документите по служебен път от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Процедурата по оценка се извършва в срок до 12 месеца след установяване на пълнотата и точността на документите, приложени към заявлението по ал. 1, като за резултата Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” издава доклада. Докладът от оценката се предоставя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. (3) При положителна оценка в доклада по ал. 2 или по чл. 138в, ал. 4 и за обхвата, предложен в него, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” издава удостоверение за определяне на техническата служба със срок на валидност – срокът на валидност на сертификата за акредитация, но не повече от три години. Съдържанието на удостоверението се определя с наредбите по чл. 138, ал. 4. (4) Техническите служби подлежат на периодичен надзор от органа, изготвил оценъчния доклад и издал сертификата по чл. 138в, ал. 5, при условия и по ред, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4. Техническите служби, които са представили оценъчен доклад, издаден от национален орган на друга държава – членка на Европейския съюз, предоставят на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” информация за всички промени в нотификацията и докладите от извършените надзорни проверки, в едноседмичен срок от тяхното издаване. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” може да поиска техническата служба да предостави доклад за актуалните акредитации на службата. (5) За дейностите по оценка, надзор и повторна оценка на техническите служби Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” събира такси в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.”

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Колеги, мисля, че в това, което прочете председателят на комисията, има един малко смущаващ текст за нотифицирането на техническа служба от друга страна – членка на Европейския съюз. Защото точно в ал. 4 е записано, че Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” признава оценъчния доклад, издаден от националния орган на друга държава – членка на Европейския съюз, но по-нагоре пише, че техническата служба, която определено е нотифицирана от друга държава – членка на Европейския съюз, може да бъде определена, което значи, че може и да не бъде определена, което е в нарушение на принципите на Европейския съюз. Как тя ще бъде нотифицирана в тази държава, ние ще приемем нейния доклад, но може да не й издадем нотификация за България, което е недопустимо като цяло? Мисля, че този текст трябва да отпадне от така предложената ал. 4 на чл. 138в.

В чл. 138в, ал. 4, второто изречение. След „Европейския съюз” – „може да бъде определена и нотифицирана за техническа служба и на Република България”. Това според мен е недопустимо, съгласно Европейското законодателство. Другото, което ми се струва, че тук може да намирисва и на лобизъм, е, че процедурата по оценка за извършване в срок от 12 месеца след установяване на пълнотата и точността и документите, приложени към заявлението по ал. 2. Никъде не се пише къде е тази наредба, какви са тези документи, които трябва да се искат за подаването на техническа служба в България. И какъв ще е този срок. Аз зная, че няма да приемете нищо от това, което ви предлагам, но по принцип правя предложение 12-месечният срок да бъде намален на 3 месеца. Това е в чл. 138г, ал. 2.

Числото „12” да се замени с цифрата „3”. Това ми е процедурното предложение. И другото да отпадне. Не можем да разберем такъв текст, разберете го, че може да бъде определена и нотифицирана за техническа служба в Република България. Това е абсурдно.

„Се нотифицира за техническа служба на Република България”.

Да.

Аз искам да взема отношение по втората част на предложението на господин Такоров. Става дума за процедурата по оценка за извършване в срока до 12 месеца. Такова процедура по оценка за извършване от 12 месеца ни е поискана от министерството, защото този срок е необходим за установяване на пълнотата, на точността на всички документи. От тази гледна точка сме го гласували. Ако можете да кажете защо искате да е три месеца и да го мотивирате по-добре, но аз смятам, че все пак хората, които работят с тези документи, които ще дават тези оценки и т.н., трябва да са водещи в тази насока.

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, колеги! Господин Вълков, ако беше записано, че 12-месечният срок е за установяване пълнотата и точността на документите, които се прилагат – да, мога да се съглася. Но тук е за издаване на удостоверението, след като се установи пълнотата и точността на документите. Какво ще установяват дванадесет месеца на мен не ми е ясно. Дори този компромисен срок, който аз компромисно предлагам, може да е един месец. Значи те са установили пълнотата на документите и след това ще чакаме една година, за да се издаде това удостоверение? Защо? Да не можем да пуснем други на пазара ли? Аз пак Ви казвам, това силно намирисва на лобизъм към някои фирми, които в момента са определени, а мисля, че тя е само една в България.

Господин Такоров, напълно съм съгласен с Вас. Прочитайки допълнително текста съм на същото мнение, че този срок трябва да падне на три месеца.

Благодаря. Господин председател, уважаеми колеги народни представители, аз искам да направя едно процедурно предложение. Аз също чета в момента тези текстове и това, което каза господин Такоров, и в ал. 2 го подкрепям. Притеснява ме и ал. 4. Ще призова представителите на Министерство на транспорта да дойдат и да обяснят в директивата има ли разписано, че след тази процедура задължително следва нотифицирани, тъй като нямам пред себе си в момента директивата. И при предишния текст – предложението за наредбата, също имам притеснения за това, че в наименованието никъде не се записва какви ще бъдат критериите и условията за предоставяне на тези правомощия и лицензи. И аз в момента гледам тези неща, не мога толкова бързо да направя тези справки. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Бих искала да поясня какво е становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по направеното предложение от народния представител Румен Такоров относно ал. 4 на чл. 138 и свързаната с нея разпоредба на чл. 138в. Разпоредбата на ал. 4 действително предвижда министърът на транспорта да издава наредби, които определят условията и реда за одобряване на типа на превозни средства, компоненти, отделни технически възли. Разпоредбата определя тези изисквания. Текстът, който касае техническите служби, е уреден в чл. 138в и определя какво представляват те. Защо в ал. 4 не са включени изискванията за техническите служби? По принцип одобряването на типа става за одобряване на цяло превозно средство, на отделни възли, на отделни компоненти. Всяка една наредба, която министърът е оправомощен да издаде, ще касае как става одобряването на типа, например за огледалата, за задните светлини на пътното превозно средство. Във всяка от отделните наредби ще бъдат записани конкретните изисквания и стандарти, на които трябва да отговаря за този случай съответната техническа служба. Тъй като техническата служба може да кандидатства за извършване на определени дейности, не е възможно да има една обща...

В ал. 4 липсва точно това, което Вие казвате.

Нашето становище. Когато сме казали, че определя условията и реда за одобряване на типа, ние определяме всичко вътре, тоест цялата процедура: „Издава наредби, с които определя условията и реда за одобряване на типа”, а условията и редът за одобряване на типа обхващат изключително стандартите, на които трябва да отговаря съответната техническа служба, която ще кандидатства за съответната дейност. Тоест под „условията и реда” ние сме дали обединително становище, че съответната наредба трябва да обхваща всичко.

Говорим за чл. 138, ал. 4, защото нямало препратка за наредбите, които ще уреждат.

Ние подкрепяме текста на вносителя, така както е в законопроекта. Той изцяло е в съответствие със съответните директиви, които се въвеждат в този законопроект. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)

Казва се „когато техническата служба... (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Само и единствено тогава, когато техническата служба ще извършва проверките на територията на държавата членка, която е издала оценъчния доклад.

В чл. 138г, ал. 2 текстът беше съгласуван с Българската служба за акредитация – това е тяхното предложение, изцяло по целесъобразност. Действително текстът казва, че процедурата се извършва в срок до 12 месеца, след като е установена пълнотата и точността. Тоест когато е направена преценката с тях, е уточнено, че това е необходимият срок на Българската служба за акредитация.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Колеги, вземам думата за процедура, защото нямам право на още едно изказване по тези текстове, въпреки че те касаят няколко члена, да предложа да спрем разглеждането на този текст и да го видим в комисията. Не може да пишеш в текст, че „може да бъде определена и нотифицирана за техническа служба” – такава, която е нотифицирана в страна от Европейския съюз! Просто нямаме право – никой не ни дава това право! Второто нещо. Не мога да разбера – едно удостоверение, за което са разгледани абсолютно всички документи, приложени към заявлението, да се издава 12 месеца! Какво има това удостоверение? Десет изречения или двадесет изречения 12 месеца! По едно изречение на месец! Разберете, че това, което сте дали като текстове, просто не е логично! Затова правя процедурно предложение да преустановим разглеждането на този параграф, да го гледаме в комисията и да се върне отново в залата. Благодаря ви.

Има още разисквания!

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Действително ал. 4 на чл. 138в, така както е записан, може да ни постави в абсурдна ситуация. Когато се казва, че „Техническа служба, която е определена и нотифицирана от друга държава – членка на Европейския съюз, може да бъде определена и нотифицирана за техническа служба и на Република България”, съществува хипотеза, че може и да не бъде. Аз питам: какви правни основания имаме ние да не признаваме такъв акт, издаден съгласно законодателството на Европейския съюз? Така както разписваме в закона изискванията към тези служби, които трябва да бъдат определени и нотифицирани като наши, така трябва да признаваме това право и на останалите 26 страни – членки на Европейския съюз. Затова считам, че защитата, която беше направена от госпожа Стоянова от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, беше несъстоятелна. Би трябвало тук текстът да има категоричен характер, а именно: „Техническа служба, която е определена и нотифицирана от друга държава – членка на Европейския съюз, се определя и нотифицира за техническа служба и на Република България.” Това е изчистен текст. Иначе би ни поставил в положение от страна на Европейската комисия да има възражения по приетия текст от наша страна. По отношение на втория текст – чл. 138г. Там действително отговорностите не са на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Там отговорностите са на Българската служба за акредитация. Още когато беше гласуван законопроектът, аз направих редица предложения, за да се намалят подобни срокове. Предложенията не бяха приети. Самата Българска служба за акредитация, както се казва, преяде с правомощия, защото всъщност си извоюва правата да преразгледа всички досега издадени документи за сертифициране. Тя просто няма административния капацитет да извършва тези дейности. Иначе считам, след като изрично е записано, че процедурата се извършва в срок до 12 месеца след установяване на пълнотата и точността на документите, че това действително е текст, който забавя бизнеса в страната. Как може да се чака 12 месеца? Ако се счита, че 3 месеца е много малък срок, апелирам към вас да приемете „6 месеца”, а Службата за акредитация нека си намери начина – ако трябва, да дисциплинира състава си, за да може поне в рамките на 6 месеца да се извърши тази дейност. Така че, господин председателю, предложенията ми по ал. 4 на чл. 138в и по ал. 2 на чл. 138г – срокът да се намали на 6 месеца, могат да бъдат изчетени като редакционни, защото иначе по същество на второ четене биха могли да бъдат правени предложения, и Ви моля да ги подложите на гласуване. Благодаря ви.

Колеги, в чл. 138в, ал. 4 действително става реч точно за редакционна поправка. Аз призовавам да подкрепим направеното предложение, което ще бъде гласувано, и да отпадне от текста „може да бъде определена”. След като държава – членка на техническа служба, в която е определена и нотифицирана от друга държава – членка на Европейския съюз, нямаме притеснения и причини тепърва ние я да определяме по този ред, така че това е чисто редакционна поправка и това е нормалното да правим между първо и второ четене и специално на второ четене, когато влизаме в конкретиката на редакция на всеки един определен текст. По отношение на чл. 138г, ал. 2 – срокът, който от 12 месеца се предлага да бъде на 3 месеца, има разбиране и от страна на комисията в лицето на нейния председател, че този срок от 12 месеца може да бъде намален. Тук вече не става реч за редакционна поправка. Тук става реч вече за воля на Народното събрание да кажем колко е разумният срок. Господин председател, аз ще Ви моля Вие да кажете, според Вас колко трябва да бъде разумният срок, за да можем да ориентираме народните представители и да имаме едно коректно гласуване. Благодаря ви.

По отношение на чл. 138в, ал. 4, аз смятам, че всички в залата ще се обединим около текста, който беше подаден от господин Такоров, а именно: „може да бъде определена” да отпадне, а пък по отношение на чл. 138г, ал. 2 – „процедурата по оценката се извършва в срок от три месеца” – беше предложението на господин Такоров, шест месеца беше предложението на господин Иван Иванов, а дванадесет месеца е предложението на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. Аз смятам, че шест месеца е един достатъчно добър срок и подкрепям предложението в този случай на господин Иван Иванов.

Добре, оттеглям го.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 11, и предлага следната редакция: „§ 11. В чл. 140, ал. 2 думата „редът” се заменя с „условията и редът” и думите „фабрично новите пътни превозни средства” се заменят с „новите пътни превозни средства”.”

По § 9 има предложение от народния представител Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 12, и предлага следната редакция: „§ 12. В чл. 146, ал. 1 думите „се извършва” се заменят с „и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват”.”

Параграф 10 – предложение от народния представител Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валентин Микев – в § 10, чл. 147 ал. 7 се изменя така: „(7) При извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на превозните средства, резултатите от същия се регистрират в реално време в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” чрез снимки и електронен протокол. Изискванията към информационната система се определят с наредбата по ал. 1.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 13, и предлага следната редакция: „§ 13. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 3-5 се изменят така: „(3) Пътните превозни средства подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: 1. леките автомобили – на третата и петата година от първоначалната им регистрация като нови, след което всяка година; 2. автобусите и таксиметровите автомобили – на всеки 6 месеца; 3. тролейбусите и трамвайните мотриси – на всеки 6 месеца; 4. товарните, специалните автомобили, ремаркетата и полуремаркетата с допустима максимална маса над 750 кг, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години – всяка година, след което – на всеки 6 месеца; 5. мотоциклетите и ремаркетата с допустима максимална маса не повече от 750 кг – на всеки две години. (4) Пътните превозни средства, превозващи опасни товари, подлежат на преглед за установяване на годността им да превозват определени опасни товари всяка година. (5) Прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които имат връзка с безопасността на движението, опазването на околната среда и изправността на шумозаглушителните им устройства, определени в наредбата по ал. 1.” 2. Създават се ал. 7 и 8: „(7) Прегледите за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист. (8) Резултатите от извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се регистрират в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Информационната система за електронно регистриране отчита извършените от контролно-техническите пунктове прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в реално време. Изискванията към информационната система се определят с наредба по ал. 1.”

Параграф 11 – предложение от народния представител Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Валентин Микев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип и предлага текстът да се обособи като нова ал. 7 в чл. 147, а по т. 2 се оттегли. Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 11, който става § 14, и предлага следната редакция: „§ 14. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 се създава т. 4: „ 4. документи, удостоверяващи съответствието с изискванията към лицето, извършващо прегледите, към контролно техническия пункт, към председателя на комисията, извършваща прегледите, и към техническите специалисти, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1.” 2. В ал. 4: а) в т. 2 преди думите „техническите специалисти” се добавя „председателят на комисията, извършваща прегледите и” и след думите „чл. 147, ал. 1” се добавя „и са включени в регистъра по ал. 9”; б) създава се т. 3: „ 3. лицата по ал. 2 отговарят на изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1.” 3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Неразделна част от разрешението е списък на председателя на комисията, извършваща прегледите, и на техническите специалисти.” 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на разрешение, когато: 1. кандидатът не отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1; 2. сградите, в които е разположен контролно-техническият пункт, или съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване, с които ще се извършват периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1; 3. председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническите специалисти не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1; 4. не са представени документите по ал. 3; 5. на кандидата е издавано разрешение, което е било отнето за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.” 5. Алинеи 9 и 10 се изменят така: „(9) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води регистър за издадените разрешения по ал. 2 на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти. (10) Председателят на комисията, извършваща прегледите, и техническите специалисти се вписват в регистъра по ал. 9, когато отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, и се заличават от регистъра: 1. по искане на лицето, получило разрешение по ал. 2; 2. по искане на лицето, вписано в регистъра; 3. при повторно извършени нарушения на правилата за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства; 4. когато са разпоредили да се издаде или са издали документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без то да е представено на преглед; 5. при повторно нарушение на изискването техническият специалист да уведоми Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” в определения с наредбата по чл. 147, ал. 1 срок, че индивидуалният му печат е изгубен, откраднат или унищожен; 6. когато председателят на комисията, извършваща прегледите, е предоставил паролата си за достъп до информационната система по чл. 147, ал. 8 на друго лице и то я използва; 7. когато техническият специалист предостави индивидуалния си печат за заверка на документите, удостоверяващи, че пътното превозно средство е технически изправно, на друго лице и то го използва; 8. когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист престанат да отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1.” 6. Създават се алинеи 11-14: „(11) Заличаването от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти се извършва със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на оправомощено от него длъжностно лице. (12) Заповедите по ал. 11 подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта. (13) Председател на комисията, извършваща прегледите, или технически специалист, заличени от регистъра по ал. 9 на някое от основанията, предвидени в ал. 10, т. 4-8, не могат да бъдат вписвани отново в регистъра в продължение на две години от датата на заличаването. (14) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват: 1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание; 2. с прекратяването на дейността на лицето по ал. 2; 3. с изтичането на срока, за който е издадено; 4. по искане на неговия притежател; 5. с отнемане на разрешението по реда на чл. 148б.”

По § 12 има предложение от народния представител Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 15, и предлага следната редакция: „§ 15. В чл. 148б се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разрешението и списъкът към него се отнемат, когато: 1. контролно-техническият пункт или лицето по чл. 148, ал. 2 престанат да отговарят на изискванията на този закон или на наредбата по чл. 147, ал. 1; 2. периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват от технически специалист, който не е вписан в регистъра по чл. 148, ал. 9; 3. контролно-техническият пункт е оборудван със средства за измерване, които не са одобрени по реда на Закона за измерванията или не са преминали задължителна проверка по реда на същия закон; 4. не е спазен срокът за уведомяване на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, определен с наредбата по чл. 147, ал. 1, за изгубени, откраднати или унищожени документи, с които се удостоверява, че превозното средство е технически изправно; 5. в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 148, ал. 2 извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед; 6. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на пътните превозни средства, определени с този закон или с наредбата по чл. 147, ал. 1, извън случаите по т. 5.” 2. В ал. 2 след думите „длъжностно лице” се поставя точка и текстът до края се заличава. 3. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) В заповедта по ал. 2 се постановява: 1. отнемане на предоставените на лицето по чл. 148, ал. 2 документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед; 2. отнемане на индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, издадено на лицето по чл. 148, ал. 2; 3. прекратяване на достъпа на председателя на комисията, извършваща прегледите, до информационната система по чл. 147, ал. 8. (4) Отнемането подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.”

По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.

По § 16 има предложение от народния представител Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 19, и предлага следната редакция: „§ 19. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство е: 1. шестнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория АМ; 2. шестнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория А1; 3. осемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория А2; 4. двадесет и четири години – за управление на моторно превозно средство от категория А, или: а) двадесет години – ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 от не по-малко от две години; б) двадесет и една години – за управление на триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 кW; 5. седемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория В1; 6. осемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория В и ВЕ; 7. осемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категория С1 и С1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози; 8. двадесет и една години – за управление на моторно превозно средство от категории С и СЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози; 9. двадесет и една години – за управление на моторно превозно средство от категории D1 и D1E, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози; 10. двадесет и четири години – за управление на моторно превозно средство от категории D и DE, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози; 11. двадесет и една години – за управление на трамвайна мотриса от категория Ттм; 12. осемнадесет години – за управление на колесен трактор от категории Ткт по републиканските и общинските пътища.” 2. В ал. 4 думите „Ттб (тролейбус)” се заличават. 3. Създават се алинеи 5-9: „(5) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в страната не по-малко от шест месеца. (6) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС следва да отговарят на изискванията на ал. 5. (7) Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава – членка на Европейския съюз. (8) Когато на водач на моторно превозно средство са наложени ограничения за управление на превозни средства, в свидетелството му за управление чрез съответния код на Европейския съюз, определен в наредбата по чл. 159, ал. 1, се указват условията, при които водачът има право да управлява моторно превозно средство. (9) При издаване на дубликат или при подмяна на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство или на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава – членка на Европейския съюз, или друга страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, не се изисква копие от документ за завършено най-малко основно образование. Подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност, при подмяна на стар образец с нов и при промяна в данните на водача. Дубликат на свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава при повреждане, унищожаване, изгубване или кражба.”

По § 17 има направено предложение от народния представител Иван Вълков, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 20, и предлага следната редакция: „§ 20. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2, буква „а” думите „Ттм (трамвайна мотриса), Ттб (тролейбус)” се заменят с „трамвайна мотриса”. 2. В ал. 5: а) в т. 1 думата „моторни” се заменя с „пътни”; б) създава се т. 4: „4. ръководителят на учебната дейност и техническият сътрудник отговарят на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.” 3. Алинея 12 се изменя така: „(12) Разрешението се отнема, когато: 1. учебният кабинет, учебната площадка, офисът или учебното пътно превозно средство престанат да отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3; 2. лицето, получило разрешение по ал. 3, разпореди или допусне провеждането на обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство в нарушение на условията и реда, определени с наредбата по ал. 1, т. 3 и учебната документация по чл. 153, т. 1; 3. лицето, получило разрешение по ал. 3, разпореди или допусне извършването на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство: а) в помещение, което не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3; б) с моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3; в) с преподавател, който не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3; г) на учебна площадка, която не отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.” 4. Алинея 19 се изменя така: „(19) Преподавател, заличен от регистъра на основание чл. 18, т. 3, не може да бъде вписан отново в регистъра в продължение на две години.”

Едно притеснение, госпожо председател, защото и в предишния параграф, и в този параграф ние отнемаме лицензии, цитирайки примерно наредби на министъра. Не знам дали е точно правилно или в самия закон трябва поне да упоменем случаите, в които се отнема лиценз. Защото една наредба, по който и да е параграф на закона, може да се направи от администрацията и да се подпише от министъра. Това е принципният въпрос, който исках да поставя и в предишния текст, а текстовете и наредбите са доста. Не знам дали е правилният вариант и това дали няма да ни създаде правен проблем.

Параграф 18. Има предложение от народния представител Валентин Микев. В § 18, чл. 153б се правят следните изменения и допълнения: „1. Създава се нова ал. 1: „(1) Дейността по провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, б. „в” се извършва от юридическо лице, определено след провеждане на конкурс. Условията и, редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.” 2. Досегашните ал. 1, 2 и 3 стават съответно ал. 2, 3 и 4.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 18, който става § 21, и предлага следната редакция: „§ 18. Създават се чл. 153б – 153г: „Чл. 153б. (1) Психологическите изследвания по чл. 152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 се организират и провеждат: 1. първото и второто психологическо изследване – от регистрирани при условията и по реда на този закон и притежаващи удостоверение за регистрация: а) многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от групови практики за медицинска помощ, в които работи поне един психолог; б) лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „г” от Закона за лечебните заведения, в които работи поне един психолог; в) диспансери за психични заболявания, в които работи поне един психолог; 2. третото психологическо изследване – от областни експертни психологически комисии, организирани в многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (2) Методическото ръководство за извършването на психологическите изследвания се осъществява от централна експертна психологическа комисия, организирана в Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІІ” – София. Членовете на тази комисия притежават необходимите образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2. (3) Удостоверение за регистрация за извършване на психологически изследвания се издава на лицата по ал. 1, т. 1 при следните условия: 1. кабинетите и специализираното оборудване отговарят на изискванията и осигуряват извършването на изследването съгласно наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2; 2. лицата, които извършват изследванията, притежават необходимите образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 и са включени в регистъра по чл. 153в, ал. 1; 3. изследването е организирано съгласно изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2. Чл. 153в. (1) Регистрацията на лицата по чл. 153б, ал. 1, т. 1 се извършва от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) За вписване в регистъра лицата по чл. 153б, ал. 1, т. 1 подават заявление до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, комплектувано с документите, определени с наредба по чл. 152, ал. 1, т. 2. (3) При непълноти на предоставените документи по ал. 2 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им. (4) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 3 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 и са приложили документите по ал. 2. (5) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 или не е приложило към заявлението документите по ал. 2. (6) Отказът да се извърши регистрация подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Правото да се организират и извършват психологически изследвания се прекратява от органа, извършил регистрацията: 1. когато регистрацията е извършена въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание; 2. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на изследванията; 3. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация; 4. с прекратяването на дейността на регистрираното лице. Чл. 153г. (1) В регистъра по чл. 153в, ал. 1 се вписват: 1. пореден номер и дата на вписване в регистъра; 2. наименование, седалище и адрес на управление на регистрираното лице – за юридическите лица и едноличните търговци; 3. номер на издаденото удостоверение за регистрация; 4. данни за психолозите, които ще извършват изследванията: а) имената на психолога и единният му граждански номер; б) образованието и квалификацията на лицето, извършващо психологически изследвания; в) данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на условията и реда за извършване на психологически изследвания; г) данни за заличаване на регистрацията и основанията за това. (2) Лицата, заличени от регистъра на основание чл. 153в, ал. 7, т. 1, не могат да кандидатстват отново за вписване в регистъра в продължение на две години от датата на заличаването. (3) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване. (4) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на оправомощено от него длъжностно лице, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Редът за регистрация и заличаване от регистъра се определя с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък. Току-що господин председателят прочете предложението, което внесох, а то е именно за извеждане на изпитите от държавна администрация и предоставянето им на юридическо лице, избрано чрез конкурс. Първо, искам да приветствам представителите на „Автомобилна администрация” за куража им, че решиха да изведат психологическите изпити от своите задължения и да ги изпратят там, където е мястото им, и в същото време да изкажа своето не съвсем удовлетворение от това, че не се решиха да направят и следващата важна стъпка, а именно извеждането на изпитите от техните задължения. В последните години сме свидетели на изключително драстични случаи, в които автомобил на представители на „Автомобилна администрация” участваха в редица корупционни схеми, които облагодетелстваха и създаваха условия за получаване свидетелство за правоуправление от хора, които, и с които, и днес се разминаваме по пътищата. Предложението, което направих, е нещо, което е направено вече в най-развитите европейски страни и там, където пътнотранспортните произшествия са с най-малък брой. Затова молбата ми е – това предложение да бъде взето под внимание. И така, както в комисията беше подкрепено с 2 гласа и всички останали бяха „въздържали се”, искам да кажа, че оставам зад своето предложение, заради това че го намирам за съвременно и ефикасно. Благодаря.