2 юли 2010 г.

Мотивите за разместването на тези две точки са следните: тъй като се опасявам, че днес няма да могат да минат, а идеята е първо и второ четене на тези законопроекти да бъде приключено до края на м. юли, разбира се, и предложения със съответните срокове. Касае се за Закона за Националния архивен фонд – устройствен закон, който беше отменен с решение на Конституционния съд, внесен отново, и там са направени структурните промени. Това е по отношение на т. 14. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.” Комисията подкрепя наименованието на закона.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 3 и предлага следната редакция: „§ 3. Създава се Глава пета с чл. 21: „Глава пета Административнонаказателни разпоредби Чл. 21. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2, ал. 2, т. 1-6 – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, неизпълнили задължението си за представяне на министъра на финансите на информация за състоянието на системите за финансово управление и контрол в срока по чл. 8, ал. 1, се наказват с глоба от 200 до 1000 лв. (2) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. (3) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощено от него длъжностно лице. (4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допуснат Пламен Крайски - заместник-председател на Държавна агенция „Архиви”.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 23 юни 2010 г., бе разгледан Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители. В дискусията участваха от Министерството на културата Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”, Боян Милушев – парламентарен секретар, от Държавна агенция „Архиви” – проф. Георги Бакалов, председател, и Пламен Крайски - заместник-председател. На вниманието на комисията бяха представени становища по законопроекта от Министерството на културата и от Държавна агенция „Архиви”. Законопроектът бе представен от госпожа Даниела Петрова. Необходимостта от повторно внасяне на законопроекта се определя от Решение № 8 от 27 май 2010 г.на Конституционния съд по Конституционно дело № 2 от 2010 г., с което приетият Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд, обн., ДВ, бр. 103 от 2009 г., е обявен за противоконституционен поради нарушение на процедурните правила по приемането му. С влизането в сила на конституционното решение Законът за Националния архивен фонд действа в редакцията си преди изменението му с обявения за противоконституционен закон. Това действие е в противоречие с новата уредба на структурата и управлението на Националния архивен фонд. В приетия през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд се определя структурата на Държавна агенция „Архиви”, която е на бюджетна издръжка при Министерския съвет. Агенцията включва освен два централни държавни архива, и териториални държавни архиви, чийто обект на дейност са документите на държавните и общинските институции на територията на областите. С предлаганите промени се цели оптимизиране на структурата на Националния архивен фонд, като се закрият териториалните държавни архиви, а техните функции да се поемат от регионалните архиви. По този начин ще се дадат повече правомощия на ръководителите на регионалните звена, ще се оптимизира работата, ще се засили контролът от страна на централното ръководство и ще се ограничат излишните разходи. Законопроектът е в съответствие със Закона за регионалното развитие. Предложените промени определят по-коректно профила и обекта на дейност на Централния държавен архив и правомощията и отговорностите на председателя на Държавна агенция „Архиви”. След проведеното разискване Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 11 гласа „за”, 0 „против” и 4 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители.” Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители На свое редовно заседание, проведено на 24 юни 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Даниела Петрова. Законопроектът е аналогичен със Законопроект № 954-01-45, внесен през 2009 г. от народните представители Даниела Петрова и Вяра Петрова, който бе приет от Народното събрание. Необходимостта от повторното внасяне на законопроекта се обуславя от Решение № 8 на Конституционния съд от 27 май 2010 г., с което приетият Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд, обн., ДВ, бр. 103 от 2009 г., е обявен за противоконституционен поради нарушение на процедурните правила по приемането му. Основната цел на предлаганите изменения в Закона за Националния архивен фонд е да се създадат необходимите предпоставки за оптимизиране структурата на Националния архивен фонд, като се закрият териториалните държавни дирекции, а техните функции да се поемат от регионалните архиви. Законопроектът предвижда да се разширят правомощията на ръководителите на регионалните звена, вследствие на което ще се оптимизира дейността, ще се засили контролът и ще се премахнат необходимите разходи. С предвидените изменения се определя по-точно предметът на дейност на Централния държавен архив, който комплектува основно определените за постоянно запазване документи на централните органи на държавната власт. Документите на общинските институции са предмет на дейност на регионалните държавни архиви. Предложените промени определят по-конкретно кръга на правомощията и отговорностите на председателя на Държавна агенция „Архиви”. В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че предложените изменения и допълнения са целесъобразни и следва да бъдат подкрепени. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14 юни 2010 г. На свое заседание, проведено на 24 юни 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд. На заседанието присъства господин Пламен Крайски – заместник-председател на Държавна агенция „Архиви”. Законопроектът беше представен от вносителя – госпожа Даниела Петрова. Същият се внася за разглеждане повторно, тъй като с Решение № 8 от 27 май 2010 г. Конституционният съд обявява приетия Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд за противоконституционен, поради нарушаване на процедурните правила по приемането му. Тъй като се касае за изменителен закон, от момента на отмяната му започват да се прилагат разпоредбите му преди изменението. Става въпрос за възстановителното действие на решението на съда по отношение на структурата и управлението на Националния архивен фонд. Това противоречи на идеята на законодателя за структурни промени във фонда, въведена с отменения изменителен закон. Поради това се налага повторното внасяне на закона със същото съдържание. С оглед на незабавното действие на обезсилването на противоконституционния закон, със Заключителната разпоредба на § 16 от законопроекта се предвижда законът да влезе в сила от деня на влизане в сила на Решението на Конституционния съд – 12 юни 2010 г. Със законопроекта се цели актуализиране на структурата и оптимизиране на управлението на Националния архивен фонд. В действащият Закон за Националния архивен фонд, приет през 2007 г., е определена структурата на Държавна агенция "Архиви", включваща два централни държавни архива, и териториални държавни архиви, чийто обект на дейност са документите на държавните и общински институции на територията на областите. С актуализирането на нормативната уредба в областта на архивното дело се цели и засилване на контрола на Държавна агенция "Архиви" по опазването на документите в държавните и общинските институции. Необходимо е дейността на архивната институция по планирането, програмирането и контрола при провеждане на държавната политика по формирането, опазването и използването на Националния архивен фонд на Република България да се приведе в съответствие със Закона за регионалното развитие. Създават се регионални държавни архиви, като отпада изричното определяне статута на административните звена като дирекции. Структурата и обектът на дейност на държавните архиви в системата на Държавна агенция "Архиви" ще се конкретизира в нейния Устройствен правилник, което ще даде възможност за по-голяма гъвкавост при административната и архивната дейност на агенцията. С измененията се определя и обектът на дейност на Централния държавен архив, който комплектува основно определените за постоянно запазване документи на централните органи на държавната власт. Документите на общинските институции са обект на дейност на регионалните държавни архиви. В законопроекта се определят правомощията и отговорностите на председателя на Държавна агенция "Архиви" с цел засилване на осъществявания контрол по опазването на документите в държавните и общинските институции и предотвратяване на възможностите за тяхното унищожаване. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд № 054-01-55, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 14 юни 2010 г.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, правя изказване като вносител. Промените, извършени след приемане на обявения за противоконституционен текст на Закона за изменение на Закона за Националния архивен фонд, всъщност са база на приетия Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд, който беше разработен и приет от Министерския съвет, в тази връзка – нов правилник на агенцията. В правилника са заложени като база определените от Регламент 1059/2003 г. на Европейския съюз и Закона за регионалното развитие, региони в Република България, териториално деление. С това се реализира сериозна реформа в областта на архивната дейност, ликвидира се силната централизация на системата и се подобрява ефективността на управлението им. Децентрализацията доведе до оптимизация при разходване на тези средства. В Устройствения правилник са прецизирани функциите на политическия кабинет и са допълнени функциите и на Инспектората по отношение на контрола върху общата и специализираната администрация. На пряко подчинение на председателя на агенцията беше създадена длъжността „финансов контрольор”, който отговаря за прилагането на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и за осъществяване на функцията по предварителен и текущ контрол за законосъобразност на разходите в агенцията. В Общата администрация във връзка със структурните промени на отменения като противоконституционен текст са обособени две дирекции – Дирекция „Административно-правна” и „Стопанска дейност”, които изпълняват функции и отговорности по правно-нормативното и стопанското осигуряване, дейността на агенцията, организирането на документооборота, съхраняването на учрежденския архив, както и строително-ремонтната и снабдителната дейност и стопанисване на недвижима и движима собственост на агенцията, както и разработването на управление на проекти. На Дирекция „Бюджет, финанси и човешки ресурси” са възложени финансово-счетоводното и кадрово осигуряване, съхраняването на счетоводния архив, съхраняването на проекти на бюджет и контрол по изпълнението им, изготвянето на счетоводни отчети. В Специализираната администрация се създадоха една главна дирекция и четири дирекции. Главната дирекция е „Архивна политика”. В структурата на главната дирекция се създадоха шест регионални държавни архива със статут на дирекции и седалище в следните градове: Монтана, Велико Търново, Варна, София, Пловдив и Бургас. По този начин се преструктурираха останалите 21 териториални дирекции в териториални отдели в рамките на новосъздадените регионални дирекции. Това даде възможност за професионални задължения, свързани с окомплектоването, опазването и ползването на архивния фонд. Дирекция „Публичност на архивите” организира и координира политиката по популяризацията на архивните документи чрез издателските поредици и списания „Архивите говорят”, „Архивни справочници”, „Известия на държавните архиви”, „Архивен преглед” и други. На дирекцията е възложено координирането и организирането на международната дейност, разработването на политики, стратегически цели и приоритети в архивната дейност с оглед синхронизиране с политиката на Европейския съюз и Международния архивен съвет. Създаде се и нова Дирекция „Информационни технологии, реставрация, консервация и микрофилмиране”, която разработва и предлага политики, стратегически цели и приоритети, свързани с прилагането на информационните технологии в архивната дейност и дигитализацията на архивните фондове, както и микрофилмирането, реставрацията и консервацията на архивните документи за изграждане на застрахователен фонд и за целите на използването. Като самостоятелни дирекции в структурата на Държавната агенция „Архиви” са обособени два централни държавни архива, чиито обект на дейност е определен в чл. 21 и 22 от Закона за Националния архивен фонд – Централен държавен архив със седалище в София и Държавен военноисторически архив със седалище във Велико Търново. Общата численост на административните звена в агенцията се намали от 451 на 397 щатни бройки. Устройственият правилник на Държавна агенция „Архиви” е изготвен и съобразен с българското и европейското законодателство, както и с препоръката на Европейския съвет 2005/835/СЕ от 14 ноември 2005 г. за ефективни действия и засилено сътрудничество в областта на архивите в Европа. Бих искала да кажа, че тъй като текстовете, които са внесени от мен и група народни представители, не се различават от тези, които бяха представени на вашето внимание с изключение на § 16, където изменението е посочването на дата за влизане на закона в сила, а именно дата 12 юни. Това е датата след влизане в сила на конституционното решение. Тоест това е мотивът за тази промяна. Благодаря за вашето внимание.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 май 2010 г.; приет на първо гласуване на 10 юни 2010 г.” „Закон за изменение на Закона за защита на конкуренцията.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение от народния представител Анна Янева: В § 1, чл. 4, ал. 1, след израза „трима членове” текстът се заличава и се добавя следният текст: „от които трима се избират от Народното събрание и двама се назначават от Президента на Републиката за срок от пет години. Решението на Народното събрание и указът на президента влизат в сила едновременно”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Господин председател, уважаеми колеги! С направеното предложение от страна на вносителите – Министерският съвет, за намаляване числеността на Комисията за защита на конкуренцията на практика грубо се нарушават принципите на независимост, мандатност и приемственост – нещо, което не си позволи да направи и предишното правителство. Целта на направеното предложение е много прозрачна и тя е подмяна на членовете на Комисията за защита на конкуренцията. Между другото, това не е първия прецедент. Това се случва във всички регулативни органи. Не знам дали остана някой, който да не е подменен. Моето предложение е поне до известна степен да осигурим независимост на Комисията за защита на конкуренцията – членовете на комисията да се избират от две институции, а именно Народното събрание и Президента на Република България. Мисля, че по този начин наистина ще отговорим на европейските изисквания за независимост на регулативните органи и затова ви приканвам да подкрепите моето предложение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „заместник-председателите” се заменя със „заместник-председателя”. 2. В ал. 5 думата „заместник-председателите” се заменя със „заместник-председателя”, а думата „заместник-председатели” се заменя със „заместник-председател”. 3. В ал. 6 думата „заместник-председателите” се заменя със „заместник-председателя”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 59 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 цифрата „4” се заменя с „3”. 2. В ал. 2: а) в изречение първо цифрата „4” се заменя с „3”; б) в изречение второ цифрата „7” и „4” се заменят съответно с „5” и „3”.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Параграф 5 – предложение от народния представител Анна Янева: В „Преходни и заключителни разпоредби”, § 5, ал. 1, след израза „Народното събрание избира” се добавя „и президентът на Републиката съответно назначава”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В Закона за обществените поръчки в чл. 122в се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „четирима” се заменят с „трима”. 2. В ал. 2: а) в изречение първо цифрата „4” се заменя с „3”; б) в изречение второ цифрите „7” и „4” се заменят съответно с „5” и „3”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Закона за концесиите в чл. 90 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „четирима” се заменя с „трима”. 2. В ал. 2: а) в изречение първо цифрата „4” се заменя с „3”; б) в изречение второ цифрите „7” и „4” се заменят съответно с „5” и „3”.”

Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в чл. 3, ал. 1, т. 9 думата „заместник-председателите” се заменя със „заместник-председателят”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 24 юни 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители. В заседанието на комисията взе участие госпожа Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Видно от мотивите, целта на промените, предложени с законопроекта, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители, е да се забрани застрояването на определени имоти, във връзка с предложените ограничения, съдържащи се в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите и на Закона за опазване на земеделските земи, внесени от същите вносители. В хода на дискусията народните представители изразиха несъгласие с предложения законопроект. Законопроектът не се подкрепя и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предложените промени са свързани с предложени промени в ЗОЗЗ и в ЗГ, и като такива част от тях би следвало да се включат на систематичното им място в двата законопроекта. Тези законопроекти не са подкрепени от комисията. Текстът на ал. 1 е абсолютно излишен – при условие, че с двата визирани законопроекта се предлага забрана на каквото и да било строителство в тези имоти, то пояснението за ново и допълващо застрояване е абсолютно излишно. От друга страна обаче, ако тези разпоредби бъдат включени в ЗУТ, те ще се отнасят и към хипотезите, когато собствеността се придобие от държавата, каквото ограничение в двата законопроекта не съществува. Така ще се създаде едно противоречие между отделните закони, ако законопроектите бъдат приети в предложения им вариант, което е недопустимо от гледна точка на принципите на правото. Същото противоречие би се получило и с разпоредбите на предложената в Закона за устройство на територията, ал. 3, ако бъде възприета. Алинея втора от законопроекта е изключително спорна, освен това е с неясно и противоречиво съдържание. Първо, не е ясно какво ще се случи, ако издадените разрушения за строеж не бъдат отменени. Второ, не е ясно към кой момент следва да се преценява, че строежът не е започнал – към момента на приемане или на влизане в сила на закона, или към момента на публикуване на списъците с имотите, предмет на ограниченията. И не на последно място, недопустимо е и несъответстващо на принципите на правото влязъл в сила административен акт, издаден при съобразяване със съответните норми, действащи при издаването му, да бъде отменен впоследствие въз основа на настъпили, евентуално, промени в законодателството, неотносими към момента на издаването му. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление без „за” и „въздържали се” и 9 гласа „против”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от народния представител Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 юни 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от народния представител Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. В работата на комисията взеха участие госпожа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, представители на неправителствени организации, граждански сдружения и експерти. На заседанието на комисията не присъства представител на вносителите, затова председателят на комисията госпожа Танева припомни, че разглежданият законопроект е част от пакет аналогични и взаимно свързани предложения за изменения в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите и Закона за устройство на територията, с които се предлага забрана на строителството в придобити чрез замяна преди 1 януари 2010 г. земеделски земи. Тя подчерта, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е обсъден и е отхвърлен от водещата Комисия по регионална политика и местно самоуправление. Председателят на комисията госпожа Танева припомни, че Комисията по земеделието и горите на свои заседания е разгледала и отхвърлила законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Закона за опазване на земеделските земи. Затова счита, че предлаганите промени са несъотносими към действащото законодателство и приетите на първо четене промени в същите закони и не следва да бъдат подкрепени. След проведените гласувания без „за” и „въздържали се” и 14 гласа „против” Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от народния представител Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. На свое заседание, проведено на 25 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: арх. Лилия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията” и Петя Тянкова – съветник на кабинета на заместник-министър Екатерина Захариева. От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Екатерина Михайлова. Във връзка с предложените промени в Закона за горите, Закона за опазване на земеделски земи и Закона за собственост и ползването на земеделските земи предлагаме промени в Закона за устройство на територията, които забраняват застрояването на имоти, определени като незастроими в § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите и Преходните и заключителните разпоредби от Закона за опазване на земеделските земи. Становището на Министерството на земеделието и храните е, че с предлаганата разпоредба не се уреждат обществените отношения при реализираното строителство, което не е приведено към действащото законодателство. Собственици на изградените сгради, които са станали собственици и на земята, върху която е реализирано строителството, няма да имат възможност да приключат процедурите по чл. 14 от Закона за горите. От предлаганата редакция не става ясно каква ще е съдбата на влезлите в сила действащи подробни планове при прекратяване на строителните разрешения, ще трябва ли същите да се преработват, от кого и за чия сметка ще е възлагането на изменението им. Прилагането на ал. 3 противоречи на разпоредбата на ал. 1 от новосъздадения § 11 в Закона за горите. Не могат да бъдат предвиждани площи за озеленяване в подробни планове и да се променя трайното им предназначение – „горска територия”, и начинът им на трайно ползване – „гори”, в „урбанизирани територии” – „за озеленяване”, без провеждане на процедура по реда на чл. 14 от Закона за горите. Законопроектът се позовава на предложените допълнения към Закона за горите и Закона за опазването на земеделските земи. Редакциите са неточни и не е ясно за кои имоти не се допуска ново, основно и допълващо застрояване. В законопроекта не е развита хипотезата, ако държавата или общината е извършила замяна за важни държавни или общински нужди. Изменението в Закона за устройство на територията явно следва да се отнася за имоти, които са придобити чрез замяна, но с променено предназначение и влезли в регулация. Алинея 2 изисква всички разрешителни за строеж да се отнемат от органа, който ги е издал. В разрез с принципите на правото е издаден административен акт при спазване на законовите изисквания към момента на издаване на акта, да се отнема при промени в законодателството в последващ момент. Четиридесет и първото Народно събрание прие решение за спиране промяната на предназначението на земеделски земи и решение за спиране на изключването при промяната на гори и земи от горския фонд. В решенията изрично се посочва, че не се отнасят за общините, а в предложените изменения същите се засягат. На 1 юли 2010 г., след проведено обсъждане и гласуване с 15 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 954-01-11, внесен от народния представител Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сам по себе си предложеният законопроект, изолиран от останалите три закона, беше посрещнат наистина в Комисията по регионална политика и местно самоуправление малко снизходително. Но, когато показахме предложенията по останалите три закона, а именно Закона за опазване на земеделските земи, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за горите, те трябва да се разглеждат наистина в един пакет от закони, а не отделно всеки един за себе си, защото те касаят именно заменките. Предложенията, които са направени в § 17, касаят всички разрешителни, които не са влезли по чл. 157 - да спрат застрояването на тези места, касаещи заменките. Така че предложенията от 17 февруари, които бяха направени във връзка с Европейската директива, във връзка с решението на Европейския съюз, заменките да бъдат третирани като държавна помощ, смятам, че тогава и четирите законопроекта, които бяха внесени, имаха своето място. Това, че Комисията по земеделието и горите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление отдалечаваха във времето тяхното разглеждане, не смятам, че допринесе за решаването на този проблем, който все още е актуален. Законодателството се приема, за да решава проблемите на гражданите, особено тези, които са възникнали. В момента проблемът със заменките все още е актуален, независимо че има мораториум, но това да се строи върху дадена заменена земя все още съществува. Така че отхвърлянето на моя законопроект не решава възникналия проблем.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за отлагане разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите на второ четене, поради неговата голяма обемност и малкото оставащо време до 10,30 часа.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 24 юни 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-4, внесен от народния представител Меглена Плугчиева. Видно от мотивите, целта на промените, предложени със законопроекта, е да се създадат условия за професионална, безпристрастна и политически неутрална администрация в Агенция „Пътна инфраструктура”, като част от длъжностите в агенцията се определят за заемане от държавни служители по служебни правоотношения. В хода на дискусията народните представители изразиха несъгласие с предложения законопроект. Законопроектът не се подкрепя и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Изтъкнато бе, че при назначаването на служителите в Агенцията се спазват изискванията за висок професионален опит и компетентност. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 2 гласа “за”, 6 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-4, внесен от Меглена Иванова Плугчиева–Александрова, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-4, внесен от народния представител Меглена Иванова Плугчиева–Александрова на 25 август 2009 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 юни 2010 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-4, внесен от н.п. Меглена Иванова Плугчиева–Александрова. Законопроектът беше представен от вносителя. Със законопроекта вносителят предлага въвеждането на статута на държавния служител в Агенция „Пътна инфраструктура”. Един от аргументите за създаването на настоящата разпоредба е, че в тези структури се очаква да има постоянство, да има една категорична експертиза и състав, който е постоянен, за да има последователност и приемственост и прозрачно управление. Вносителят изтъкна, че Европейската практиката е в такива структури да се прилага конкурсното начало и съответно водещи критерии като професионализъм, липса на конфликт на интереси и наличие на управленски мениджърски опит, за да може да се разчита, че те ще функционират успешно. С цел използване на опита, натрупан в предишни години и в предишни правителства, е предложена именно промяна в начина на функциониране на структурите и съответно на статута на експертите в тази агенция. В хода на заседанието бе изтъкнато, че Агенцията е бенефициент по две програми – Оперативна програма „Транспорт” и Оперативна програма „Регионално развитие” и по тези две програми, и особено по Оперативна програма „Транспорт” носи ангажимент за управление на средства от фондовете на Европейския съюз. Отделно са и останалите ангажименти – финансови и управленски, управлението на ресурс от националния бюджет. За реализирането на тези функции е необходима професионална и политически неутрална администрация. Преминаването на Национална Агенция “Пътна инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и фокусирането на отговорността за дейността й в лицето на министъра изисква още по-големи гаранции за ефективност и функционалност на екипа. По законопроекта бе представено и становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В него е изтъкнато, че посочените аргументи в мотивите на законопроекта за постигане на: - „професионална и политически неутрална администрация”; - „ясни критерии за професионален опит”; - „стабилност на служебните правоотношения”; - „безпристрастно изпълнение на задълженията”; - „гаранция за професионализъм, чрез провеждане на конкурси”, са цели, които могат да се постигнат далеч повече при настоящия закон, отколкото при предлаганата редакция. Друг аргумент e, че в настоящата разпоредба е дадена възможност да се договарят свободно, в това число и по-високи, трудови възнаграждения на работниците и служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” – нещо, което е невъзможно по Закона за държавния служител. Търсеният ефект на тази мярка е постигането на целите: по-силна мотивация за работа, съответствие на възнаграждението с размера на отговорността, привличане на високи професионалисти и превенция срещу условия за проява на корупция. С предлаганото изменение тези цели трудно биха се осъществили. Нещо повече – възможна е и обратна тенденция, създаваща опасност за ефективното развитие на агенцията. В становището се посочва, че макар и съдържащо рационални предложения в подкрепа, въвеждането на статута на държавния служител се явява нецелесъобразно и не следва да намери подкрепа. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 3 гласа “за”, 3 гласа “въздържали се” и 7 гласа “против” предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-4, внесен от народния представител Меглена Иванова Плугчиева–Александрова на 25 август 2009 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди да изразя мотиви и аргументи в полза на предложението, да си позволя да изразя недоумението си за това, че предложението ми за промяна в Закона за пътищата, което направих през м. август 2009 г., или почти една година, откакто е направено, едва сега този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата намира време и място, за да влезе в пленарна зала. Позволявам си да кажа, че предложението ми служителите и работещите в Агенция „Пътна инфраструктура” да станат държавни служители се базира на следните аргументи и мотиви. Те са в две групи – на първо място по същество, и на второ място, още през м. август миналата година, на база на натрупания едногодишен опит в качеството ми на вицепремиер, работата на бившата Агенция „Пътна инфраструктура”, проблемите, които имаше с Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, закриването на този фонд и всичко, което беше събрано като опит – положителен и отрицателен, наложи да направя това предложение с искреното желание да помогна на новото правителство, да му спестя време, да му спестя и грешки. За съжаление, това желание не беше нито уважено, нито прието. По същество трябва да изтъкна, че тогава мотивите, на които се базираше моето предложение, бяха именно тези, че България направи свои грешки с тогавашната структура на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Тази структура се наложи да бъде закрита, да бъде санирана, да се създаде нова структура – Национална агенция „Пътна инфраструктура”, която разбирате, че е една нова институция, управляваща средства по две оперативни програми. Това е Оперативна програма „Транспорт” – около 2 млрд., и ангажименти по Оперативна програма „Регионално развитие”. Очакванията на Европейската комисия, а и най-вече очакванията на българското общество, че тази изключително важна тема за управление на национални и европейски средства и създаване на необходимите проекти за изпълнение на инфраструктурната програма на България трябва да бъде поверена в ръцете на структура от професионалисти, експерти, политически неутрални и да се спре всякакво текучество и всякакъв вид политически парашутизъм, или пък притискане на тези служители там. За съжаление, тези аргументи не бяха чути, не бяха взети под внимание. Нещо повече – позволете да припомня, че в последната една година по хронология се случиха следните събития. Национална агенция „Пътна инфраструктура” беше закрита, беше преименувана в Агенция „Пътна инфраструктура”, което разбирате, че по същество нищо не променя, освен забавянето, което беше направено, и финансовия разход, който беше хвърлен – стотици хиляди лева, за да се сменят табели, за да се сменят бланки. Нещо абсолютно излишно като упражнение. Второ, лицето, ръководител на тази агенция, който беше уволнен при предишното правителство, беше назначен отново. И само след три месеца същият този директор на Агенция „Пътна инфраструктура” отново беше сменен. Освен тази грешка със забавянето и с промените, които последваха след това в администрацията, се стигна до една неефективност в работата на агенцията и, за съжаление, фактите показват, че в рамките на няколко месеца от общо 48 ръководни поста в агенцията, 30 са напуснали или са сменени по политически причини, от тях директори – 15, от тях съответно началник-отдели – 30. Същата практика се прилага и надолу в управленията: от 27 – 17 уволнени. Това показва само още веднъж, че предложението, което съм направила, да се спрат политически чистки, политически уволнения, е наистина подплатено, за съжаление, в момента с конкретни факти, което говори отново за грешки, които не само онаследяват, но, за съжаление, и се задълбочават. Какво всъщност се случва и на база на действието на сегашната Агенция „Пътна инфраструктура”? Виждате, че имаме едно сериозно забавяне. Има кръстосани отговорности, защото агенцията е към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в същото време управляващият орган по Оперативна програма „Транспорт” остава в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. И към всичко останало – основните проекти, които тази агенция трябва да готви, а именно по транспортните проекти, по мега-проектите: „Струма”, „Марица” и част от магистрала „Хемус”, за съжаление това, което беше все пак подготвено и оставено, не само е ревизирано, но сроковете са прехвърлени за края на 2011 г. което доведе дотам, че Европейската комисия постави сериозно въпроса доколко и как е заплашено изпълнението на оперативната програма и опасността наистина е ние да загубим 2 млрд. евро от оперативната програма и да не съумеем да изградим тези ключови магистрали. Припомням, че мнозинството дойде именно с това - един от приоритетите да са инфраструктурните проекти. И второ, позволявам си да се обърна към колегите от ГЕРБ и да припомня основния им мотив и основното обещание, а именно, че тези грешки и проблеми, които бяха оставени отпреди, няма да бъдат повтаряни, напротив – ще бъдат решени. За съжаление, не се наблюдава решение на проблемите, а задълбочаване точно по тази оперативна програма и точно свързана с тази структура, която носи огромна отговорност за реализация на тези проекти. Затова без да влизам в повече подробности за това, че експертизата не стига, за това, че не се ползва и предложената експертиза и от Германското дружество за техническа взаимопомощ, и от Световната банка, всичко това показва, че в днешния ден – една година по-късно, и с практиката, която натрупвате в тази година, толкова по-актуални са днес предложенията, които се съдържат в Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Затова се обръщам, уважаеми колеги, към вас наистина със загриженост и с готовност да ви се помогне. Смятам, че политическият далтонизъм няма да бъде в полза. Не в бяло и черно да се гледа на времената преди и след изборите, а да се опитаме разумно и рационално да погледнем реалността, такава каквато е и да се намери най-доброто практическо решение. Дайте защита на хората, които работят! Дайте шанс на професионалистите, дайте възможност с конкурс да се назначават хората в тази изключително важна агенция и те да не бъдат под заплаха всеки следващ момент по политически причини да бъдат освободени! Има нужда от тази стабилност и само със стабилност структурата може да функционира добре и може да реализира големите задачи и огромни проекти, които стоят за изпълнение пред нея. Благодаря ви.

Въпросът беше към колегите от Транспортната комисия.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Плугчиева, ще бъда максимално кратък. Уважаеми колеги, в Агенция „Пътна инфраструктура” в момента предложението, което госпожа Плугчиева прави, е да бъдат запазени кадрите като едни кадри, които са необходими, за да се осъществят проектите в тази агенция и проектите по Оперативна програма „Транспорт”. Госпожо Плугчиева, както и при нас, в Комисията в транспорт, информационни технологии и съобщения, така и тук, и в момента – пред останалите народни представители, пред колегите, ще кажа, че Вие ги защитавате по политически причини. Госпожо Плугчиева, имах удоволствието да работя с тези хора. Липсата на потенциал, на административен капацитет на хората, които работят там, доведе до това състояние на нещата - да не се случват проектите. Бяха вкарани проекти, за които нямаше елементарна предпроектна готовност те да бъдат включени като апликационни форми в предложенията за финансиране по програмите на Европейския съюз и Оперативна програма „Транспорт” и да бъдат завършени. Искам да Ви кажа като пример, че когато след ред премествания на магистрала „Тракия” – дали да бъде финансирана по оперативната програма, дали да не бъде финансирана, когато пропаднаха всички възможни сделки, които бяха сключени преди това от Вас, подписани договори и т.н., когато се видя, че нищо от това, което бяхте подготвили, няма да се случи по предвидения от Вас начин и решихте да включите магистрала „Тракия” по Оперативна програма „Транспорт” в края на Вашето управление, след като ГЕРБ дойде на власт и ние се заехме с този проект, аз лично посетих Агенция „Пътна инфраструктура”. Там нямаха представа каква е стойността на проекта, нямаха основни параметри като трафични данни, които са изключително важни за оформяне на една апликационна форма и които, знаете, променят процента на финансиране на Общността и намаляват участието на нашата страна. Именно тези, макар и дребни проблеми и тяхната неподготвеност водят до това проектите все още да не могат да тръгнат. Затова нека да дадем шанс на новите хора по нов начин да работят и по нов начин да се случват нещата в страната. Тези служители, които в момента са там, които така ги защитавате, аз Ви питам – този въпрос Ви беше зададен и в нашата комисия, те не са назначени по Закона за държавния служител. Те бяха просто назначени, а в момента искате ние да ги уредим като държавни служители и да запазим техните места. Считам, че това не е съвсем правилно. И пак Ви казвам: недейте да защитавате Вашите експерти по политически причини и да говорите за политически уволнения. Там има много хора, които просто нямат капацитет да извършват работата, която им е възложена. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колега Иванов, две кратки бележки. Първо, че с предложението за закона разбирате, че ако сега вие го приемете, вие ще узаконите сегашния състав, който вие на практика сте осигурили след политическата промяна, която направихте, така че той работи за вас, ако щете, от чисто формална гледна точка и твърдите, че Вие в момента сте осигурили силната абсолютна експертиза. Защитете я тогава!

Даваме ново начало!

Съгласна съм.

Да приемем, господин Иванов, че това теоретично е така и че вие сте осигурили сега най-компетентните хора. Ако е така, Вие си противоречите. Приемете тогава моето предложение и вие ще узаконите тези високо професионални кадри. Не го правите, което в противоречие в действията ви. Точка първа. Точка втора – нито един от тези, които сте назначили, колега Иванов, нито един не е назначен с конкурс. Разберете, европейската практика, в която и Вие се кълнете, е тази, но - да, направете го. Всички тези смени, които са направени, не са направени с конкурс. Обявете официално и публично конкурси, поставете ясни критерии за професионализъм, за компетентност, за липса на конфликт на интереси и аз тогава наистина ще ви сваля шапка, че вие спазвате вашите предизборни обещания и това ще бъде поздравено и от Брюксел, но нито едното е направено, нито другото. Нито с конкурс са назначени, нито и сега, когато твърдите, че сте вкарали по този политически начин добрите експерти, защитете ги тогава. Направете го! Защо сте против? Именно като поставяте новото начало, защитете го със закон. И пак казвам – конкурс, какъвто е официалният принцип и най-легитимен начин в Европа. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Плугчиева, ще бъда отново максимално кратък. Вижте, нека да не пречим, когато поставяме едно ново начало, нека не го осъждаме в началото. Нека не му слагаме границите в началото и да казвате, че нещата няма да се случат. Нещата, когато вие управлявахте държавата, видяхме как се случиха. Случиха се аферите „Батко и братко”, случи се година и половина загубено време за инфраструктурни проекти, по които напредъкът беше 0,3%, в момента е около 3%, така че нека да не вкарваме всичко и да гледаме на новите промени от негативна гледна точка. Благодаря ви.

Госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Тази седмица отново беше белязана от проблеми в областта на здравеопазването, по повод на което ние изразяваме нашата загриженост за това, че проблемите в българското здравеопазване и при новото ръководство на Министерството на здравеопазването продължават да се задълбочават. Те вече доближават критични стойности, които ще настъпят през следващите месеци, ако не се предприемат спешни действия. Продължава забавянето на заплащането на изпълнителите на медицинска помощ. Недостигът на средства поставя на изпитание възможността лечебните заведения да изпълняват пълноценно своите задължения, а някои от тях дори да продължат на работят. Правителството не дава отговор какво става с частта от фискалния резерв, формирана от здравни вноски – от 860 милиона в края на 2009 г. по депозитната сметка в Българската народна банка сега са само 350 млн. лв., а останалите неизвестно къде. Трябва да знаем кой е разпоредил използването на тези средства, за какво са изразходвани и ще бъдат ли възстановени съгласно закона? В същото време болниците са принудени да доплащат значителна част от средствата за лекарства, за изследвания, за лечение в болница. Българските граждани пряко заплащат за медицинска помощ значително повече от гражданите в Европейския съюз. Дясната политика на управляващите увеличава неравенството в достъпа до медицинска помощ, особено за по-бедните хора и за живеещите извън големите градски центрове. Недостигът на медицински сестри, а също на лекари в отдалечените райони, в близките години ще се изостри от липсата на медицински специалисти. Слабата държавна ангажираност за придобиване на специалност от лекарите и далеч по-благоприятните условия за работа извън страната ускоряват напускането на голям брой от заетите в здравеопазването. Така само след няколко години, освен пари, ще липсват и медици, които да лекуват. Предстоящото приемане на промените в Закона за лечебните заведения като цяло не решава тези най-остри проблеми. Не отричаме, че управляващите са споделили и подкрепили няколко наши предложения за запазване на дейността на диспансерите за онкологични и кожно-венерически заболявания, за запазване на правилата за определяне на наемите на лекарите от доболничната помощ, настанени в общински сгради. Болниците обаче продължават да са търговски дружества, при това без да се премахват празнотите в уредбата на техния юридически статус. Не е достатъчно допълнителни средства за болници да се дават само в случаите на отдалеченост и затруднен достъп, като се пренебрегват нашите предложения да се отчитат социалните, демографските и други фактори в съответния район. Не приемаме ограниченото представителство на местните власти при обсъждането и определянето на областните здравни карти. Не одобряваме акредитацията на лечебните заведения като напълно формален акт, който няма никакви последици. Върху ръководствата на болниците се упражнява натиск за подписване на неизгодни за тях анекси към вече сключените договори със Здравната каса. В отговор на влошаващата се ситуация в здравеопазването, управляващите за пореден път предлагат демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Такава стъпка ще се превърне в алиби за прокарване на поредните лобистки закони, зад които стоят интересите на големи финансови групи. Ние, социалистите и народните представители от Коалиция за България, настояваме: да се приеме изцяло нашето предложение при актуализацията на бюджета за 2010 г. да не се намаляват заложените средства за здравеопазване, не само необходимите за лекарства; спешно да се актуализира бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за осигуряване на допълнителни средства за здравеопазване; своевременно да се заплаща на изпълнителите на медицинска помощ; да отпаднат лимитите за финансиране на лечебните заведения; да се направи преоценка на клиничните пътеки, в които има значителни диспропорции и също заложени различни интереси. Настояваме също за ускорено въвеждане на персонални здравни карти, преди да се пристъпи към преструктуриране на болниците. Без информация не може да има добро управление. Настояваме за подобряване на условията за придобиване на медицинска специалност от лекарите, за намаляване на цените на лекарствата, както това сега правят в редица европейски страни. Призоваваме ви да откликнете на жизнените потребности в исканията на българските граждани за здравна помощ, да проявите грижа за пациентите и внимание към предложенията на лекарите и медицинските сестри, иначе проблемите ще се задълбочават, а протестите ще се разрастват. Ние настояваме да се намерят решения на поставените проблеми, за да не се излагат на риск животът и здравето на българите. Вслушайте се в тези предложения, защото без търсенето на общи решения и отговорно поведение ще бъдем изправени пред още по-тежка ситуация. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Разбира се, питането ми е свързано с идването на активния туристически летен сезон. Това е тема, която винаги е актуална - става въпрос за така наречената война по пътищата. Много често се говори и се пише за това, но за съжаление тази статистика винаги спада към черната такава. Доколкото разбирам, тази сутрин господин Цветанов е казал, че до момента 300 са загиналите по пътищата, а тепърва с идването на месеците юли, август и септември катастрофите предстоят. Знае се, че бяха въведени много нови технически съоръжения, които да предотвратяват пътнотранспортните произшествия. В същото време обаче тази година станахме свидетели на една много положителна практика – увеличаване броя на патрулите на КАТ по време на големите празници. Питането ми в първата си част е: какво предстои да се направи през активния летен туристически сезон, за да бъдат предотвратени катастрофите? По-добре е да кажем какво ще направим предварително, а не след това да водим статистика. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Крумова, действително през последните години се запазва тенденцията жертвите по пътищата от пътнотранспортни произшествия да се движат около 1000-1200. Миналата година имаше намаляване – около 960. Тази тенденция като цяло си остава трайна - много жертви, които се дават по пътищата. Какво е предприето в тази посока? Още от януари бях разпоредил и е даден план за утвърждаване от февруари т.г. във връзка с предстоящите летни месеци. Мога да Ви уверя, че предприетите действия дават и съответните резултати. Независимо от всичко предприето до този момент, мога да кажа, че жертвите, дадени по пътищата, сравнено със същия период на миналата година, са с 52 по-малко, но те и днес са достатъчно много за онова, което се случва по пътищата – 342 са жертвите от началото на годината до ден днешен. Това, което сме предприели, е в празнични дни в летните месеци да има концентрация на пътна полиция, която допълнително да регулира и да създава възможност за алтернативни трасета в най-натоварените пикови райони, в които концентрацията е най-голяма. В момента сме създали допълнителна организация с план за действие във връзка с предстоящия пик за транзитно преминаващи през страната турски граждани, работещи и живеещи в страните от Европейския съюз. Мога да Ви уверя, че сме създали необходимата организация, както се усети подобна организация миналата година през м. август на най-натоварения участък между Карнобат и Петолъчката, защото излизайки от магистралата и влизайки в такъв участък, естествено е, че концентрацията на пътнотранспортни произшествия е най-голяма. В момента мога да кажа, че промените, които се подготвят, са от група. Комисията, която работи по законите за движение по пътищата, е функция на съвместен междуведомствен колектив, който изработи тези предложения. Надявам се, че приемането на законодателните промени ще доведе допълнително до възможността да вкараме в експлоатация повече технически средства, да има повече обективни критерии, които да играят дисциплиниращ ефект върху българските граждани. Много е важно всеки от нас, пътувайки с автомобила си, всеки журналист, който е тук в залата – нека всички да бъдем съпричастни към една кампания – да бъдем внимателни на пътя, защото България се нуждае от промяна на манталитета, България се нуждае от една по-дисциплинираща мярка, която трябва да бъде спазена от всички. От тези 342-ма загинали по пътищата, 250 са само от пътнотранспортни произшествия на леки автомобили. Нека когато всеки се качва в личния си автомобил, да внимава и за тези, които вози, защото това са най-близките му хора и от неговото несъобразено каране може да се стигне до тай-трагичното – загуба на човешки живот и много хора да претърпят травми, които са неизлечими в годините напред. Благодаря.

Благодаря Ви за отговора във връзка с изнесената информация. Имам само два уточняващи въпроса. На фона на новите технически средства, които се използват, е факт, че резултатите от тях – снимковият материал и глобите, които получават съответните нарушители, идват със закъснение. Това в момента на нарушението не променя поведението на водача на пътя. Затова задавам въпроса: ще има ли концентрация на повече човешки ресурс по пътищата? Реално пътните полицаи са тези, които по един или друг начин пряко, в момента, в който съответният водач на пътнотранспортно средство извършва нарушението, могат да го санкционират. Второ, на въпрос на мои колеги от Партия „Атака” казахте, че само за един месец – от февруари до март, има 18 000 засечени нарушения с тези технически средства. Какво е положението в момента и как отчитате резултатите от тези технически наблюдения като финансов резултат, тъй като господин Дянков е тук? Като реален резултат какви са следствията от тези санкции? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Крумова, първо искам да Ви благодаря за онова, което казахте за предстоящия празник. Искам да се обърна оттук към всички служители от Министерството на вътрешните работи – да бъдат много здрави и да имат много късмет в професионализма, който те всеки ден показват! От въвеждането на тези технически средства – 15 камери, бяха констатирани около 28 хил. нарушения, и то със завишаване на ниската скорост, която трябваше да бъде лимитирана в дадения участък. Това води до по-голяма събираемост на пари, та нарушителите да станат инвеститори в инфраструктура, обучение и всичко, свързано със закупуването на подобни технически средства. Казах, че предстои влизането на поправките в Закона за движението по пътищата. Надявам се когато бъдат приети в пленарната зала, тогава да се даде възможност за по-сериозна събираемост. Идеята е с фишовете, които ще бъдат издавани, да можем веднага да имаме обратната връзка и събираемостта да бъде максимално голяма, което ще позволи повече приходи за проекти, свързани с оборудването на технически камери, които да могат да дават тази обективност. Това, което наблюдаваме по „Цариградско шосе” в BUS-лентата (само с поставянето на тази камера са санкционирани вече над 500-600 граждани), дава своя ефект. Сутрин, когато се движите, виждате, че в BUS-лентата го няма това движение, което го имаше преди. На моменти концентрацията на физическа сила, подобно на примера за BUS лентата, не е необходима. Естествено е, че с това, което имаме като ресурс и възможност, сме направили максималното, за да наситим с полицейско присъствие натоварените невралгични точки от пътните артерии, което ще ни позволи да не допуснем увеличаването на пътнотранспортните произшествия със сериозни поражения и жертви по пътищата. Благодаря още веднъж.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господа министри, колеги! Моят актуален въпрос е продиктуван от изказване на министър-председателя преди две седмици за това, че няма да се изгражда проектът „Бургас – Александруполис”. Основната причина беше, че не е осигурено финансирането в бюджета на нито една от трите страни. Второ, че този проект минава през териториите на Натура 2000. Факт е, че изграждането на този обект противоречи на мнението и становището на хората, живеещи в Бургас. Уважаеми господин вицепремиер, най-изненадан от това изявление беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Искам да Ви помоля да отговорите: разглеждало ли е правителството проблема с изграждането на обекта „Бургас – Александруполис”? Има ли решение по него? Каква ще бъде съдбата на този проект в по-нататъшния период? Правили ли сте сметка какви средства са похарчени досега за подготовката на това изграждане? Евентуално как ще реагира нашето правителство, като се има предвид, че върху този проект са работили три досегашни български правителства?

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Гагаузов, с Решение № 131 от 12 март 2010 г. Министерският съвет възложи на министъра на финансите координацията и надзора по участието на Република България при реализирането на Проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Предвидената стойност на петролопровода е около 2 млрд. евро, като за неговата реализация ще се търси „проектно финансиране”, определено в Споразумението като най-ефективната форма на финансиране. Конкретен обаче финансово-икономически анализ, базиран на подобна схема на финансиране, към настоящия момент още не е изготвен от проектната компания. Бяхме информирани за предложение от страна на руския партньор предвидената в споразумението схема за „проектното финансиране" да бъде заменена с предоставянето на корпоративен заем. Това повдига много въпросителни относно колко е удобен този проект за тези, които го строят, което наред с информацията, че за петролопровода не може да бъде осигурено необходимото количество нефт, поставя под въпрос икономическата целесъобразност на целия проект. Предложението предстои да бъде анализирано от експерти от гледна точка на неговата ефективност, вътрешна норма на възвръщаемост, законосъобразност, анализ на риска с оглед на максимална защита на българския интерес. Друг основен въпрос, чието решение ще бъде предопределено относно действията на правителството, е свързан с оценката за въздействието на реализацията на проекта върху околната среда. Към момента процедурата по ОВОС е на етап проведени консултации по определяне на обхвата на ОВОС и изготвяне на доклада за ОВОС. До края на м. октомври 2010 г. се очаква възложителят да предостави цялата документация по ОВОС в Министерството на околната среда и водите и след нейното разглеждане от компетентните органи и обществено обсъждане през м. февруари 2011 г. да бъде дадена окончателната оценка от страна на министъра на околната среда и водите по ОВОС. След изясняване на така посочените по-горе две обстоятелства, правителството на Република България ще вземе решение относно продължаване на дейността от българска страна по изпълнение на проекта или съответно прекратяване участието в този проект. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин министър, разбирам, че правителството не се е занимавало по същество с този проблем, упълномощило е Вас да координирате работата по участието на българската страна. Аз само ще Ви кажа, че на този етап, тъй като компанията работи вече повече от година, по същество за проектиране тя е избрала свой финансов консултант, какъвто е „Сосиете женерал”, свой данъчен консултант „Делойт”, финансов одитор е „Кей Пи Ем Джи” и обслужваща банка „Фортис”, тоест подготовката на проекта продължава вече повече от година. В момента се работи по оценка за въздействие върху околната среда, която предстои да бъде финализирана, въпреки че изказването на министър-председателя едва ли не предреши какво ще е становището на Министерството на околната среда и водите. Първо, трябва да е ясно, че няма никаква забрана през територия от „Натура 2000” да преминава такъв род обект. Всичко зависи от оценката за въздействие върху околната среда. Второ, Вие пропуснахте да кажете ясно, че министър-председателят, определяйки липсата на финансиране от бюджета, всъщност не е казал самата истина. Никога този проект не е бил предвиждан да се финансира с бюджетни средства, тъй като в него участват шест частни фирми от руска и от гръцка страна и една държавна българска фирма, която не е на бюджетна издръжка, тоест не е необходимо инвестирането на бюджетни средства. Трето, струва ми се, че каквото и решение да вземе българското правителство, преди то да бъде ратифицирано по съответния начин, тъй като знаете, че споразумението, което беше подписано и което имах честта аз да подпиша, е резултат от една многогодишна работа.

Само едно изречение, госпожо председател! Искам да кажа, че не може с лека ръка да се говори, че този проект ще бъде изграждан или няма да бъде изграждан. Четиридесет милиона евро досега са усвоени от компанията и трябва да се знае какви ще бъдат неустойките, които ще бъдат поискани от българската страна, ако тя тръгне да прекратява едностранно този проект. Ще следим с внимание участието и работата, която правителството ще извърши, но имайте предвид, че този проект е важен и, ако той носи 32 млн. долара на година, аз не виждам кой би пренебрегнал 32 млн. долара само от такси, а камо ли важността, която има от стратегически характер за нашата страна. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Гагаузов, във всеки международен проект, особено в проект с такава голяма стойност, най-важното за правителството е да защити интересите на Република България. В момента ние правим точно това. От тази гледна точка нашите експерти внимателно преглеждат споразумението и новите предложения на руския партньор съгласно това споразумение, които, както казах, най-малко будят много въпросителни. Най-голямата въпросителна от гледна точка на руския партньор и неговите предложения за споразумението е схемата за проектното финансиране да бъде заменена с друга схема за предоставяне на корпоративен заем. Това пряко противоречи на сегашното споразумение и не е в интересите на Република България. Точно затова съвместно с процедурата по ОВОС нашите експерти подготвят мнение по този въпрос от гледна точка нарушено ли е вече от руската страна споразумението, което преди е подписано. Ако това е така, българската държава не дължи никакви неустойки. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Найденов, в продължение близо на една година лъжете тютюнопроизводителите в България. (Шум и реплики в ГЕРБ.) През м. ноември и декември 2009 г. казвате: „Няма разрешение от Европа, за да ви платим”. Януари и февруари 2010 г. – „Поисках и Европа ми разреши да ви платя”. Месец март 2010 г. подписахте споразумение с тях, в което се казва, че ще платите до края на м. март реколта 2009 г. Сега сме м. юли 2010 г. и такова плащане още няма. Сега казвате: „Ще Ви платим след като мине актуализацията на бюджета”. Когато подписвахте споразумението през м. март, не знаехте ли, че в бюджета няма предвидени такива средства за тютюнопроизводители? Ако не сте знаели, това е лошо, защото не си познавате бюджета на държавата и не го четете. Аз се съмнявам в това. Вие сте знаели и въпреки това сте подписали това споразумение, което означава, че сте манипулирали тези хора, за да спрете техните протести. Не мога и не знам как да отговоря на гражданите от моя избирателен район – Гоце Делчев, Хаджидимово, Сатовча, Гърмен – познавате тези райони – какво ще се случва оттук нататък с тях?! На първо четене в актуализацията на бюджета не бяха разписани тези 116 милиона, които сте обещали да платите. Между първо и второ четене направихме предложение да бъдат изрично записани и да бъдат изплатени в срок от една седмица след приемане на бюджета. Слава, Богу, приехте да ги запишем. Отхвърлихте обаче изплащането в някакъв срок. Остава да разчитаме на Вашата дума, че това ще се случи – и разчитаме. С актуализацията на бюджета ние приключваме, надявам се, въпроса за реколта 2009. Моето питане и моите въпроси към Вас са: какво оттук нататък? Реколта 2010 е отгледана. Хората нямат никаква яснота какво ще се случва с тях. Моля да отговорите: какво предвижда правителството в политиката си по отношение на сектор „Тютюнопроизводство” оттук нататък. Нотифицирали ли сте плащания в Брюксел? В какъв размер е тази нотификация? За кога предвиждате плащания – за 2010 или за 2011 г.? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Политиката на България в областта на земеделието, включително и по отношение на сектор „Тютюнопроизводство” е тясно обвързана и се осъществява в рамките на параметрите на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Сегашната политика на Европейския съюз в сектор „Тютюн” беше формирана в резултат на проведената през 2004 г. реформа. Тя беше част от реформата на общата селскостопанска политика от 2003 г., която поставя началото на постепенно намаляване на обвързаните с производството помощи. От 2006 г. директните помощи за тютюн бяха частично включени в схемата за единно плащане като минимум 40% от тях трябваше да бъдат откъснати от производството. На страните членки, производителки на тютюн беше предоставен преходен период от 2006 до 2009 г., в който помощите за тютюн, обвързани с производството, трябваше постепенно да намаляват до пълното им откъсване от производството и инкорпориране в схемата за единното плащане от 2010 г. В Регламент на Съвета 864/2004 г. е посочено, че преходният период е нужен, цитирам: „За да не се допусне лоша организация в производството и в местните икономики и за да може пазарната цена да се приспособи към новите условия.” Съгласно Договора за присъединяване от датата на присъединяването си България прилага схемата за единно плащане на площ и помощите за тютюн са изцяло включени в нея. Реформата в сектор „Тютюн” беше свързана с изпълнението на задълженията на Европейския съюз към Световната търговска организация и беше мотивирана с необходимостта от прилагане на последователни мерки за ограничаване на тютюнопушенето, съгласно изискванията на Световната здравна организация. Тя беше наложена, въпреки аргументите, предоставени от другите страни за значението на сектора за поддържане на заетостта и доходите на производителите в необлагодетелстваните райони. България има дългогодишни традиции при отглеждането на тютюн. Неговото значение за развитието на определени региони на страната е многоаспектно – социално, демографско и екологично. Тютюнопроизводството е стабилизиращ демографски фактор и има важна роля за запазване на доходите на хиляди семейства, живеещи в тези чувствителни райони. Отглеждането на ориенталски тютюн е изцяло екстензивно и има важен екологичен ефект. Затова в първите години след присъединяване към Европейския съюз България се възползва от предоставената в Договора за присъединяване възможност за предоставяне на държавна помощ на производителите на суров тютюн през периода 2007-2009 г., което се счита за съществуваща помощ съгласно съответствието на чл. 88 от Договора за създаване на Европейската общност. Схемата за подпомагане на производителите на суров тютюн се приложи въз основа на действащото в България преди присъединяването й към Европейския съюз национално законодателство. Европейското законодателство не допуска предоставяне на държавна помощ под формата на премии за тютюн. Затова след изтичане на тригодишния гратисен период за прилагане на съществуващата държавна помощ единствената възможност за предоставяне на подпомагане беше да се преработи схемата за национални доплащания към директните плащания, която да получи одобрение от Европейската комисия. С Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. бяха определени конкретните изисквания за кандидатстване по схемата за тютюн. Подпомагането с национални доплащания се предоставя въз основа на средногодишно количество изкупен тютюн от първа до трета класа по сортове и групи през референтния период 2007-2009 г. Подпомагане се предоставя на производителите, които са отглеждали тютюн, през която и да е година през определения референтен период и продължават да упражняват земеделска дейност. Размерът на помощта се определя на килограм изкупен тютюн по сортове и групи през референтния период. Тази схема беше одобрена с решение на Европейската комисия от 6 май 2010 г. В съответствие с политиката за подпомагане на тютюнопроизводството в Европейския съюз новата помощ по схемата за национално доплащане за тютюн не се обвързва с текущото произведено количество. Европейската политика в тази сфера има за цел да не се увеличава производството, а да се подпомагат доходите на земеделските стопани. Това е и основната цел на новата необвързана с производството схема за национални доплащания на тютюн. Като изхождаме от спецификата и значението на тютюнопроизводството в България, трябва да кажем, че политиката на подпомагане на тютюнопроизводителите чрез държавни помощи и национално доплащане е насочена към постигане на следните основни цели в сектора. На първо място, подобряване на икономическото положение на българските тютюнопроизводители. Осигуряване на заетост на населението и намаляване на миграцията. Постепенно адаптиране на тютюнопроизводството към изискванията на пазара и не на последно място, защита на екологичните ресурси. Наред с това въвеждането на национално доплащане не е обвързано с производството и е предпоставка за пренасочване на тютюнопроизводителите към алтернативно земеделие или други дейности. Основната цел, която сме си поставили с насърчаване на тютюнопроизводителите за преминаване в други сектори и отрасли, е чрез създаване на алтернативни дейности. Нейното постигане ще бъде трудно поради наличието на редица обстоятелства. Тютюнопроизводителите се намират в най-необлагодетелстваните райони и площи, засети с ориенталски тютюн. Много трудно могат да бъдат използвани за отглеждане на алтернативни култури. Направената на някои места замяна на тютюна с други култури или дейности не постигна съществен социално-икономически ефект поради липса на пазари за реализация на продукцията и по-ниски доходи на единица площ. Затова намирането на жизненоспособни алтернативни дейности не трябва да се търси само в сферата на земеделието. Работи се по реализирането на възможности за допълнителна подкрепа на тютюнопроизводителите, предвидени в европейското законодателство под формата на директни плащания и мерки по Програмата за развитие на селските райони, финансирани със средства на Европейския съюз. Чрез тези форми на подкрепа ще се създадат условия за постепенно и безболезнено преструктуриране на тютюнопроизводството и поетапната му замяна с други земеделски и неземеделски дейности в чувствителните райони. Водят се разговори с Европейската комисия след междинната оценка на Програмата за развитие на селските райони през м. септември т.г. да създадем специална мярка към програмата, която да бъде насочена към създаване на алтернативна заетост именно върху районите, понастоящем заети с тютюн. В заключение искам да ви уверя, че Министерството на земеделието и храните ще продължи да използва всички възможни форми на подкрепа на тютюнопроизводителите, които са съвместими с правилата на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.

Господин Найденов, това, което казахте, са само добри намерения, и аз Ви се чудя на позицията, изразена днес, тук в парламента. Вашата позиция по време на заседанието на Министерския съвет е била съвсем професионална, съвсем аргументирана и различна от това, което ни говорите сега тук. Искам да Ви цитирам как господин Найденов и в момента изманипулира над 100 000 души заради двама свои колеги, които нямат никаква представа за какво става въпрос в този сектор и за какво си говорим ние тук. Тези двама са Симеон Дянков и Цветан Цветанов. И така ето, стенограмата от Министерския съвет, където господин Найденов, ако трябва да бъда обективна, казвам отново – аргументирано и професионално защитава сектора, въпреки че сега тук е принуден да се гъне пред нас заради своите колеги, които са спрели всичките му инициативи за оправяне на въпроса по отношение на тютюнопроизводството. Там господин Найденов казва: „В искане до Европейската комисия от 5 февруари т.г. бяха сключени шест схеми, които съм приложил за национални доплащания. Първа и втора схема са за единица площ и за подпомагане на тютюнопроизводителите и ще трябва да ги включим в бюджета за 2011 г., а не в бюджета за 2010 г.” Господин Дянков ни в клин, ни в ръкав казва: „Сега в този проект виждам, че за следващата година е записано, че ще даваме на тютюнопроизводителите 143 млн. лв. отново, а това вече е извън всякакви регламенти на Европейската комисия.” Министър Найденов отново като на първолак му обяснява: „Няма противоречие с Европейската комисия. Нотифицирал съм ги там.” Дянков: „На тях няма да дължим тези средства. Няма да им обещаваме повече.” Найденов: „Такава държавна помощ, господин Дянков, е нотифицирана не само в България, но и в Гърция, Италия и Испания. Само за пример ще дам, че в Гърция средствата са около 700 милиона, а тук при нас са чувствително по-малко.” Дянков: „Аз не виждам въобще за какво ни трябва да правим нотификация за следващата година.” (Шум и реплики от ГЕРБ: „Времето, времето!”.) Отново той не е разбрал, че нотификация има, че има одобрение на тези пари и, че е въпрос само на решение на Министерския съвет да ги отпусне на тютюнопроизводителите. Най-лошото е, че накрая арбитърът – Бойко Борисов, се произнася в полза на Симеон Дянков и казва: „Да, добре. Няма да включваме държавната помощ за тютюнопроизводителите. Отхвърляме.” Мирослав Найденов е принуден да си изтегли тази точка от дневния ред и на следващото заседание да се откаже от помощта за тютюнопроизводителите. Всички тези работи, които ни ги говорите тук, господин Найденов, като предистория са верни, но аз Ви питам: какво оттук нататък след това, което Ви прочетох?! Очевидно правителството няма желание и политика да подпомогне тези хора. Питам Ви конкретно: какво им предлагате за реколта 2010? Какво да правят с този тютюн, който вече са обрали? Аз миналата седмица бях при тях. Какво да правят с реколта 2010 и какво конкретно им предлагате по Програма „Селски райони”? Дайте им някаква яснота. Не политизирам, питам Ви човешки, защото в моя избирателен район ...

Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо Нинова! Ще започна оттам, откъдето свършихте. Дайте да не го политизираме! (Шум и реплики.) Въпросът е изключително чувствителен. Аз виждам и господин Тасим срещу себе си, и ми се ще наистина да не го политизираме. Така, както успяхме тези 116 милиона, въпреки спекулациите – вашите, тези 116 милиона ще бъдат гласувани точно след, мисля, две седмици – на 8-ми, и те ще стигнат до тютюнопроизводителите. Нека да го кажем ясно от тази трибуна, за да успокоим хората, че те ще получат 116 милиона. По отношение на държавната помощ. Коректна сте в цитирането, но нямаше нужда да четете от трибуната на парламента. Стенограмата е публична и всеки може да я прочете. Да, имаше разногласия в Министерски съвет, когато внесох тази схема за държавна помощ. Имаше възражения от страна на Финансовото министерство. Аз оттеглих държавната помощ с уговорка. Даже преди малко с министър Дянков, тъй като той разбра на какво питане ще отговарям, го коментирахме. Тази помощ, като държавна помощ, ще се приложи. Искаме следното нещо, тъй като в момента се обработват данните и вчера имахме заседание на Управителния съвет на фонд „Тютюн”, където всъщност, мога и новината да кажа: беше освободен досегашният шеф на фонд „Тютюн” и има вече нов шеф на фонд „Тютюн”, ние коментирахме това, че все още не са обработени данните от подадените заявления за 2010 г. Когато бъдат обработени данните, когато ние се разплатим с тези 116 милиона, тъй като държавната помощ може да бъде прилагана от 1 декември 2010 г., те ще получат това, което трябва и това, което е нотифицирано. Конкретните финансови разчети ще бъдат поети в Бюджет 2011, така че предстои те да бъдат обсъдени задълбочено с Министерството на финансите. Не е станало драма, затова че е отхвърлена или по-скоро е отложена схемата за подпомагане. Тя ще бъде внесена, защото е нотифицирана в Европейската комисия, и ние това сме направили своевременно. В този смисъл, моля Ви, дайте да не го политизираме, а ако желаете нещо да направим, ние се виждаме с Вас или тук на трибуната, в пленарна зала или в някое студио. Наистина, отворен съм, заповядайте и нека да направим нещо взаимно, за да може хората да бъдат спокойни, какъвто диалог съществува в лицето на господин Тасим. Благодаря. (Ръкопляскания в ПГ на ГЕРБ.)

Господин Найденов, Вие не сте прав! Ако сега в актуализацията на бюджета не предвидим суми за национални доплащания, а след като изчислите подадените заявки, изчислите необходимите количества и необходимите суми, това означава ли, че до края на годината ще трябва да правим още веднъж актуализация на бюджета? Да не влезем в същата схема, както февруари-март? Не дадохте отговор на въпроса: каква алтернатива готвите на тези хора, освен по селска програма? Пак ще си позволя, въпреки че изнервям колегите от ГЕРБ, но обичам да се позовавам на факти и на думи. Ще се позова на стенограмата от Министерски съвет, която просто е весела: „... дали ще се отглеждат боровинки, ягоди, праскови, кайсии, домати. В планината да има животновъдство, но нека да се направят мандри. Месото се кара до Пловдив, за да могат да се правят колбаси. Да садят например боб или чушки.” Е, кое от всичко това им предлагате като алтернатива? (Шум и реплики.) От тези цитати е ясно, че правителството все още няма визия. (Реплика от място на министър Мирослав Найденов.) Да, това са на други министри, това е дискусията в Министерски съвет. Това означава, че правителството няма визия каква алтернатива да предложи на тези хора, и не работите по такава визия. А това беше основното ви обвинение към предишния кабинет. В интерес на обективността, трябва да кажа, че Мирослав Найденов настоява тютюнопроизводството да бъде приоритетен сектор и да се възползваме от всички европейски програми, за да го подпомогнем. От цитати в стенограмата е видно, отговаряйки на Цветан Цветанов, на един изключително некомпетентен въпрос относно износа на ориенталски тютюн е видно, че той си дава сметка, че от този отрасъл българската икономика има полза. А тя е: за тези субсидии от 116 милиона българският бюджет получава над милиард и половина. Разберете колеги, българският тютюн е експортно ориентиран и за него има пазари! Даже Мирослав Найденов казва, че „Филип Морис” е предложил за 10 години напред да изкупят цялото количество тютюн. Какво говорите, че това производство е безперспективно, че няма пазари, че е губещо и т.н.?! Това е икономическата обосновка. Има обаче и социална и демографска. Тези хора, ако ги оставим без това производство, в този момент нямат какво друго да правят. Ще изпитат изключително тежки финансови проблеми, особено след като ги натоварихте и със самоосигуряване и с други големи задължения. Ще обезлюдите тези райони, докато се чудите боровинки, месо или мляко да се произвежда там.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри и специално уважаеми господин министър Найденов! Моят въпрос касае прилагането на двете мерки от Програмата за развитие на селските райони – 223-та и 226-та, която предвижда възможност за залесяване и за увеличаване на горския фонд в страната. За съжаление проекти, които повече от две години са подготвяни, изпълнени и вече на практика приключили, все още Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателната агенция не разплаща тези проекти и има натрупана сума от около 3 милиона, а може би и повече, Вие знаете по-точно данните, които не са стигнали по предназначение. Моят въпрос към Вас е: какви са причините за това забавяне? Молбата ми е, тъй като всички запитвания, които са постъпили в Разплащателната агенция, те остават без отговор, затова се налага чрез депутатски въпрос да потърсим отговора лично от Вас, господин министър.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Общият брой на договорите по проектите по мярка 223, а тя е първоначално залесяване на неземеделски земи и по мярка 226 – възстановяване на горски потенциал и въвеждане на превантивни дейности по Програмата за развитие на селските райони е 37 броя до началото на 2010 г. с общ размер на субсидия в размер на 2 млн. 836 хил. лв. и допълнително още 20 проекта до момента с общ размер на субсидията в размер на 3 млн. 861 хил. лв. От цитираните 37 броя договорени проекти до началото на 2010 г. по горските мерки един проект е представян от физическото лице, а останалите 36 проекта са подготвени от общини или регионални структури на Изпълнителната агенция по горите. Следва да имате предвид, че в Държавен фонд „Земеделие” е въведена процедура за предварителен контрол на процедурите за обществени поръчки, като след провеждането им, преди сключването на договора с избрания изпълнител Държавен фонд „Земеделие” осъществява и последващ контрол върху процедурата за обществената поръчка. В тази връзка бенефициентите по мерките са задължени да спазват разпоредбите на Закона за обществените поръчки и Правилника за прилагането му, и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. В срок до 10 работни дни след сключване на договор с избран изпълнител на доставка или услуга кандидатите за подпомагане предоставят на Разплащателната агенция всички документи по проведената тръжна процедура, заедно с договор за изпълнение на поръчката и с количествено стойностни сметки, подписани и подпечатани от избрания изпълнител като неразделна част от договора. На основание на извършената проверка за законосъобразност на проведените обществени поръчки, Разплащателната агенция взима решение за съгласуване или отказ за съгласуване на проведената процедура за избор на изпълнител. В случай на решение за съгласуване, уведомява кандидата за съгласуването и изготвя анекс към договора за отпускане на финансова помощ между Разплащателната агенция и кандидата – възложител по обществена поръчка за избор на изпълнител, след което се стартира изпълнението на инвестицията по одобрения проект. В случай на отказ за съгласуване, Разплащателната агенция изпраща уведомително писмо до възложителя, с което го информира за решението си. При извършената проверка по проектите от Държавен фонд „Земеделие” е установено, че по 6 проекта не е представена документация за проведените обществени поръчки, тъй като те все още не са проведени и няма избран изпълнител за дейностите. За един проект е получено уведомление за отказване от изпълнението на одобрените дейности. При 29 проекта са предоставени документи за последващ контрол по спазването на Закона за обществени поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, като за 16 от тях има издадени положителни становища за проведените процедури, а за 8 проекта е установено, че са в процес на обработка поради внесени документи в близките дни или наличието на неясни моменти, изискващи юридическо становище, а при 5 проекта има издадени отрицателни становища по проведените процедури за избор на изпълнител на дейностите по проектите. Госпожо Плугчиева, до момента има подадени заявки за изплащане на финансовата помощ само по 3 проекта или казано с други думи, само 3 проекта вече са на етап изплащане. По отношение на забавянето, искам да Ви уведомя, че това забавяне не е умишлено и независимо от срока за обработка, служителите на Разплащателната агенция са длъжни да извършат всички необходими административни проверки по всяко едно заявление за подпомагане, което се налага от разпоредбите и Регламентите на Европейския съюз и наредбите по мерките, с оглед защита на финансовите интереси на Европейския съюз и на Република България при усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони. Както знаете, в случаите на...

Да. Само едно изречение. Както знаете, в случаите на установени впоследствие некоректно обработени проекти, платените на кандидатите средства подлежат на възстановяване на европейския бюджет със средства от националния бюджет и по тази причина считаме, че преодоляването на закъсненията не може да става за сметка на необходимите административни проверки. Благодаря ви за вниманието.

Господин министър, Вие виждате с всичко, което изчетохте, колко сложна, тромава и изкуствено бюрократична е направена наново процедурата от страна на ръководството на Разплащателната агенция. Увеличени са сроковете за обработка на проектите и за даване на отговор. Бяха три месеца, на такъв срок ги оставих, сега са повече от пет месеца, като и този срок не се спазва. Второ, сам прочетохте през колко етапа трябва да мине един проект, така че той почти губи смисъла си. Освен това да обърна внимание, че проектите по залесяване не са като проекти за строителство на една сграда. Тук трябва да се съобразяваме и с вегетационните периоди, и с възможностите за реализиране на тези проекти. Затова по никакъв начин, не само че не удовлетворява този отговор... Тъй като цялата отговорност след това ще се струпа на Вашата глава, молбата ми е: направете необходимото, разпоредете се на Разплащателната агенция да опрости, да олекоти процедурите. Започнахме да го правим, трябваше да се продължи, нека да го направят, а да не правят един смразяващ бюрократичен контрол в период, в който има крещяща нужда от средства, които не могат да бъдат осигурени точно за създаване на нови гори, точно за противопожарни мероприятия. Средства, които могат да бъдат осигурени от тези две мерки. В момента, когато в България се залесяват само жалките 10 хил. дка гори, а преди 7-8 години се създаваха 100 хил. дка, и има възможност този ресурс да се ползва по европейска линия, с бюрократични спънки, процедури, всичко останало, което може човек да го измисли, се създава абсолютно тромава система, която не позволява да се използват средствата по предназначение – нито от структурите на Държавната агенция по горите, нито от общините. Затова Ви моля, намесете се и разпоредете наистина промяна, която да даде възможност за бърза и реална използваемост на средствата. Защото в момента, в който Европа говори за пост-Киото и всичко, свързано с борба с климатичните промени в България, вместо да използваме тази възможност, ние си слагаме допълнителни бюрократични пречки. Благодаря ви.

Уважаема госпожо Плугчиева, тъй като все пак въпросът беше подготвен за миналия петък, но поради липса на време отговарям днес, има развитие на въпроса и трябва да призная, че за разлика от госпожа Нинова, с Вас разговаряме често и това, което коментирате, наистина има резон. Всъщност разликата е, че на Министерския съвет в сряда приехме Наредба за финансови корекции по проектите, с което ще ни се позволи при подобни проблеми с обществените поръчки ние да можем да коригираме, тоест да отрежем част от проекта, а не целия проект – казано направо. Така че това се случи в сряда, но наистина въпросът е актуален към миналия петък, а не към днешния. Тъй като поговорката е: „Парен каша духа” – нека да приемем, че това забавяне до момента се е случило наистина от липсата на наредбата, която приехме в сряда в Министерския съвет и все пак във връзка с всички проблеми, които имаше по европейските фондове и рестрикции от страна на Европейския съюз. Да се надяваме, че след корекцията в сряда и тъй като аз лично след Вашия въпрос и разговор с Вас форсирах нещата, тези проекти ще тръгнат и ще стигнат до тези, които ги очакват, а между другото ние със Столична община съвсем наскоро публично обявихме няколко проекта и те вече вървят. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Първо, нека една дума на благодарност да изразя за това, което казахте, и добре е, че това чрез парламента и чрез медиите ще стигне до заинтересованите. Моят следващ въпрос към Вас е свързан с прилагането на чл. 14 от Закона за горите. Накратко казано: има нужда от промяна предназначението на земи и гори от Държавния горски фонд, за да могат да се изпълняват съответно дейности както от общини, така и от други стопански субекти. Става дума за необходимост в условията на криза този процес да тече, за да може да има някаква възможност там, където се налага, да се прилага действието на закона и да се даде възможност за урегулиране на нови територии или за изпълняване на нормална стопанска дейност. Недоумение буди фактът, че от една година, разбирайте от м. август миналата година, на практика този член на закона не се прилага. Оправданието, което на няколко места е направено пред общини или пред други стопански субекти, е, че има сянка именно от преди хвърлена, имало е проблеми, имало е нарушения и сега се върви точно по принципа на махалото. Ако преди е имало нарушения или конкретни нарушения, нека да бъдат решавани като отделни казуси, но не може да се спира цяло законодателство и да спираме живота такъв, какъвто е, само защото трябва да се изчистят или пък да се проверят определени случаи, където е имало нарушение. Проверки, контрол – да, категорично подкрепям и поздравявам за това, но нека това да не бъде пречка да се развива нормално животът в страната и още повече в условия на криза. Моята молба е да дадете отговор не само на мен, но и на всички заинтересовани дали ще се прилага чл. 14 от Закона за горите?

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Процедурите по изключване на гори и земи от горския фонд при промяна на предназначението им не са спрени. Член 14а на Закона за горите регламентира, че изключването на гори и земи от горския фонд – публична държавна собственост, както и частна държавна собственост, с площ по-голяма от 100 дка, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните, а на площ до 100 дка – частна държавна собственост, от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Заявлението за изключване се разглежда от постоянна комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, която заседава всеки четвъртък. Комисията в едномесечен срок от датата на подаването на заявлението се произнася с мотивирано решение за промяна на предназначението на горите и земите от горския фонд. В случая е важно да кажа, че комисията разглежда само заявленията, които са напълно комплектовани с всички изискуеми документи по чл. 14в, ал. 2 от Закона за горите. След направена проверка в деловодството на Изпълнителната агенция по горите се установи, че има заявления, по които са налице над 50 броя входяща и изходяща кореспонденция до момента на пълната окомплектовка на преписката. От началото на годината досега са приключени 10 преписки, от които 3 с решение на Министерския съвет. Подготвени са проекти на още 32 административни акта, включително 3 проекта за решение на Министерския съвет. Следва да имате предвид, че бройката на заявленията е много динамична, тъй като всеки ден постъпват нови и нови искания по чл. 14 от Закона за горите. Уважаема госпожо Плугчиева, водещото при организирането на дадена територия би трябвало да е наличието на действащ общ устройствен план с предвижданията, на която трябва да се определи общата структура и преобладаващото предназначение на територията, видът и предназначението, техническата инфраструктура и опазването на околната среда. Създаването или разширяването на границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън населените места следва да става само във връзка със задоволяване на обществените нужди. С новия Закон за горите се очаква да бъдат определени критериите за целесъобразност при изпълнение на различни процедури по промяна на предназначението и разпоредителни действия с гори и земи – собственост на физически и юридически лица, общини и поземлени имоти – частна и държавна собственост. Новите законови разпоредби ще оптимизират работата на администрацията, ще премахнат съществуващата централизация и ще направят по-прозрачни различните процедури по промените в собствеността и предназначението на горските територии. До влизането му обаче в сила Изпълнителната агенция по горите изпълнява подготвителните действия по промяна на предназначението по определени приоритети, поместени в интернет-страницата на Държавната агенция по горите. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Господин министър, Вие споделихте какъв трябва да бъде принципът – че комисията трябва да заседава всеки четвъртък. Факт е обаче, че тя не заседава всеки четвъртък. Факт е, че има затлачени преписки от една година. Факт е, че общини, като община Разград например, в продължение на шест месеца не получават никакъв отговор за проекта си, касаещ чужди инвестиции, свързани с фотоволтаичен парк. Факт е, че пътни проекти – линейни пътни проекти, не могат да бъдат реализирани, защото се бави точно тази процедура. Конкретен случай за справка е даже магистрала „Люлин”, с която тук парламентът се занимава преди няколко дни. Тези намерения, които оповестихте, наистина аз ги приветствам. Но те звучат за в бъдеще, а една година вече изтече. Затова има реална нужда от оптимизиране и по-добра организация в работата на Държавната агенция по горите и с молба – нека тогава всеки четвъртък да се качват на интернет-страницата на Държавната агенция всички решения от заседанията на комисията, за да се знае, че наистина тя функционира и да не се ползват втори и трети начин за притискане или за изпреварване в хронологията на постъпване на заявките и на молбите на отделните стопански обекти и общини. Разчитам, че ще направите това. Благодаря ви.

Уважаема госпожо Плугчиева, аз приемам Вашето предложение и наистина ще разпоредя на директора на Държавната агенция по горите да качват протоколите с решенията на интернет-страницата. Искам още веднъж да ме разберете и нека от тази трибуна да кажа две имена. Ако не бяха Стефан Юруков и Васил Калинов – бившият шеф на горите и бившият председател на Комисията по земеделие и гори, които докараха дотам със заменките, че вече, когато нещо се поднесе за промяна на предназначението, тези, които го гледат, и тези, които подписват, преди да подпишат доста гледат наистина. Оттам дойде всичко това. Защото наистина е шамар, който цялата гилдия понесе с тези действия, които - между другото вече е обвиняем Стефан Юруков и предишният министър Кадил, и Валери Цветанов - доведоха до това затлачване. Разберете, то не е толкова въпрос на административна тромавост, колкото на едно наистина много, много тежко наследство. Затова, нека да се надяваме, че с новия закон, който знаете, че вече е на фаза да влиза в Министерски съвет, ще бъдат най-накрая регламентирани тези неща, за да не стигаме до такова положение. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Всички ние с внимание следим и слушаме промените, които се очакват в една бъдеща реформа в областта на пенсиите. При всички случаи от тази реформа се интересуват, бих казала, може би четири пети от българското население. Защото всички – от навършващите 16 години до столетниците, се интересуват от това как тези, които днес работят, ще бъдат възмездени в бъдещ период, и как тези, които сега са пенсионери, ще живеят в своя период, в който ще получават онова, което са заработили. В тази връзка, господин Младенов, през м. октомври или м. ноември миналата година – вече не си спомням, Ви зададох въпрос за една дълго чакана от българските граждани, работили в бившия Съветски съюз, спогодба между Република България и Руската федерация. Тя беше ратифицирана миналата година през м. февруари. Доколкото ми е известно, чакаше се окончателното решение на руската страна, което дойде през м. март. Но все още, така или иначе, в различните териториални поделения на Националния осигурителен институт по този въпрос на гражданите, които се интересуват, не се дава отговор и се чака подписването на административното споразумение, без което реално тази спогодба не може да влезе в сила. Мисля, че Вие сте добре запознат, че спогодбата касае няколко десетки хиляди граждани - както български, така и руски граждани, но в случая нас ни интересуват българските граждани, за които е много важно и новото изискване, което се обсъжда, за повишаване на осигурителния принос – за мъжете 40 години, за жените – 37 години. Това са хора, които са работили по спогодби на българската държава тогава, които не са били в частни структури, а са работили и са си внасяли осигурителните вноски. Аз мисля, че в спогодбата, която подписахме с руската страна, всички клаузи, макар и много трудно и мъчително, бяха изчистени в предварителните разговори. Така, че аз Ви моля от тази трибуна да дадете отговор на това какво и докъде са стигнали пътищата за решаване за възмездяване на българските граждани и осигуряване на техните пенсионни права, когато те са работили в бившия Съветски съюз. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа депутати, уважаема госпожо Масларова! Както Ви информирах и в предишния си отговор по темата, интересът от страна на гражданите към подписания на 27 февруари м.г. в Москва Договор между България и Руската федерация за социална сигурност е много голям. Министерството на труда и социалната политика работи усърдно за влизането му в сила във възможно най-кратки срокове. Считаме за наш голям успех, че на 20 март т.г. договорът най-сетне се прилага и гражданите могат да се позоват на него, за да ползват своите пенсионни и други социални права. Ние осъзнаваме, че броят на българските граждани, които през последните десетилетия са работили и работят в България и в бившия Съветски съюз, съответно днешна Русия, е голям. Социалните права на тези хора бяха оставени без защита няколко години след денонсирането на Спогодбата за социално обезпечаване между тогавашната Народна република България и Съветския съюз от 1959 г. С влизането в сила на договора вече могат да претендират за отпускане на нови пенсии и обезщетения въз основа на българския и руския си стаж, както и да поискат преизчисление на отпуснатите им такива въз основа на работа в двете държави. Самият договор изискваше към него да бъде сключено споразумение за неговото прилагане. Сключването на това споразумение не е условие за влизането в сила на договора, но е удачно да е налице при началото на прилагането му, тъй като урежда детайлно процедурите и необходимите документи за упражняване на правата по този договор. Преговорите за споразумението приключиха на 25 март 2010 г. в София и беше договорено до подписването му процедурите и документите по него да се прилагат временно още от 25 март т.г. Това се направи с цел да не се създават пречки пред ефективното изпълнение на договора и двете страни да изпълняват ангажимента си по него добросъвестно в съответствие с принципите на международното право. С наше писмо от 1 април 2010 г. сме обърнали внимание на две от институциите, прилагащи Договора за социална сигурност с Русия – Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт, че проектът на споразумение и формулярите към него започват да се прилагат веднага още преди официалното им подписване. Целта на това временно предварително прилагане е реализирането на договора без затруднение и при максимална гаранция за правата на лицата. В разработеното и прилагано споразумение се предвиждат 10 вида двуезични формуляри за потвърждаване на осигурителен трудов стаж, заявление за отпускане, изчисляване, преразглеждане на обезщетения и пенсии, справки за извършени плащания и платежни ведомости, справка за медицинско освидетелстване и т.н. Сроковете за произнасяне по направените заявления са тези по националното законодателство, но в самото споразумение са предвидени срокове за изпращане и оформяне на двуезичните формуляри между институциите, които са между 10 и 20 работни дни от получаването на съответното искане. Ръководството на Националния осигурителен институт ни информира, че с указателни писма до териториалните поделения на института са им предоставени договорените двуезични формуляри, които да бъдат използвани при прилагането на договора, както и подробни инструкции за работа във връзка с отпускането и изплащането на включените в материалния обхват на договора обезщетения от държавното обществено осигуряване. Ежедневно в териториалните поделения на НОИ се приемат заявления за отпускане на нови пенсии. По молба на руската страна исканията не се изпращат ежедневно на пенсионния фонд на Руската федерация по реда на постъпването им, а систематизирани и обобщени в списъци. Вече са отправени запитвания до посочената руска компетентна институция относно 546 лица. До настоящия момент няма отговор на изпратени искания. НОИ уверява, че след като се получи отговор заинтересованите лица ще бъдат своевременно уведомени. Накрая накратко ще ви информирам относно етапа на подготовката за подписването на споразумението за прилагането на договора. Експертите от Министерството на труда и социалната политика поддържат непрекъснат контакт с техните колеги в руското Министерство на здравеопазването и социалното развитие с оглед подготовката на споразумението за подписването и договарянето на възможни дати за това. Проектът на споразумението в момента се съгласува в България с цел внасяне в Министерския съвет за одобрение и издаване на решение за упълномощаването ми за неговото подписване. Намерението ни е до края на месец юли тази година тази процедура да приключи, както и окончателно да оформим текста на подписването. Съответно ще търсим и възможности за подписването през месец юли 2010 г. и нататък, но най-късно до края на тази година. Има готовност да осъществим подписването или при лична среща с руския министър на здравеопазването и социалното развитие госпожа Голикова, или по дипломатически път. Уважаема госпожо Масларова, искам да Ви уведомя, че усилията на Министерството на труда и социалната политика са насочени с цел към това този договор да се прилага ефективно, тъй като очакванията към него от страна на българските граждани са много високи. Желанието е споразумението за прилагането на договора също да бъде подписано във възможно най-скоро. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, колеги! Аз няма да задавам уточняващи въпроси, тъй като Вие изложихте подробно това, което трябваше да бъде чуто. Но тъй като в Националния осигурителен институт има добра практика неща, които се случват и с които гражданите трябва да бъдат запознати в детайли, те имат сключен договор с Националното радио, биха могли част от тези неща и документите, които са необходими, да бъдат излъчвани така, както се излъчват други съобщения от Националния осигурителен институт. Все пак това, което знаят в тесен кръг експертите, не е това, което трябва да знаят гражданите и те продължават да са в неведение. Радвам се, че до края на юли имате надеждата, че с министър Голикова ще подпишете най-после административното споразумение, за да може действително това, което е плод на трудни и тежки условия в продължение на няколко години – експертите от Министерството на труда чудесно знаят трудностите, проблемите, спънките, възникващите и уталожващите се страсти по този договор между двете страни – да бъде приключено и да се успокоят нашите граждани. Но действително настоятелно Ви моля, Вие имате и по Кодекса за социално осигуряване права върху Националния осигурителен институт, това да бъде по-широко оповестено и да стигне до българските граждани. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нашият въпрос с колегата Стойнев е свързан с това, което се случи с вчерашна дата – увеличаването на цените на енергоносителите и респективно начина, по който това увеличение ще се отрази върху хората, които попадат в правата и възможностите да получават социална помощ. Нашето притеснение е в това, че разчетите сочат, че на базата на това увеличение с около 6% ще се увеличат цените на земеделските производства, на промишлените – между 13 и 16%. Сами разбирате, господин министър, че най-много ще пострадат хората в третата възраст, особено пенсионерите над 75 години, за които Вие бяхте обещали, че от 1 юли ще им дадете добавки. Ще пострадат семействата с повече деца и разбира се тези, които са безработни. Ясно е, че Министерството на труда и социалната политика, което още в началото на годината има един дефицит за над 350 милиона в своя бюджет в сравнение с миналата година, ще изпита известно затруднение, да не кажа сериозно затруднение при изплащането на социалните помощи, разбира се и енергийните помощи. Още повече, че до този момент по закон не са променени изискванията нито за доходния критерий, нито размерът на плащанията на тези помощи. За енергийните помощи помощта е малко под 280 лв. Доходният тест не е променен за получаващите детски добавки и съответно помощи за хората с увреждане – 350 лв. Така че каква е Вашата нагласа и какво ще прави оттук насетне Министерството на труда и социалната политика, така че може да се справи с това, което се задава като проблеми за социално слабите групи?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Осигуряването на ефективна социална защита на хората, които се нуждаят от подкрепата на държавата поради здравни, възрастови, социални и други, независещи от тях причини, не могат сами или без помощта на близките си да осигурят задоволяването на основните си жизнени потребности, е основен приоритет в провежданата социална политика. Усилията са съсредоточени върху всички хора в риск, като особено внимание се отделя на най-рисковите групи – възрастни самотни хора, хора с увреждания, родители, които отглеждат децата си сами. Министерството на труда и социалната политика е предвидило и ще прилага, както и досега, необходимите мерки за защита срещу негативните социални последици от увеличаването на цените на енергоносителите. Както знаете, една от най-широко обхватните програми, изпълнявани от Министерството на труда и социалната политика, е програмата за целево енергийно подпомагане. Тя се осъществява въз основа на наредба от 2008 г., която в момента е променена. Основните изменения са в следните насоки: промените са за срока за приемането на молбите. Те ще започнат от 1 август тази година за гражданите, които желаят да им бъдат отпуснати енергийни помощи. При подаването на молбата-декларация лицата и семействата ще декларират вида на ползваното от тях отопление. Запазва се прилаганият до момента механизъм за определянето на месечния размер на целевата помощ за отопление на базата на левовата равностойност на 350 квч. електроенергия, 250 квч. дневна и 100 квч. нощна, по усреднена крайна продажна цена за битовите потребители в началото на отоплителния сезон. С предоставянето на този вид помощ в пари ще се даде възможност на преобладаващата част от хората да управляват по-добре семейните си бюджети през зимния сезон, когато разходите за отопление съставляват една немалка част от общите им комунално-битови разходи. Промените в наредбата бяха обсъдени и приети с консенсус от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Следва да се отбележи, че в случаите, когато поради обективни причини хората изпаднат в затруднено положение след приключването на кампанията по приемането на молби и декларации, ще можем да им окажем подкрепа чрез други механизми от системата за социално подпомагане. В Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е предвидена възможност за отпускането на еднократна помощ за покриване на инцидентно възникнали нужди от комунално-битов, здравен, образователен и друг характер. Тази помощ е в размер на петкратния размер на гарантирания минимален доход, общо 325 лв., което ще гарантира на хората възможност за справяне с трудната ситуация, ще ги постави в равнопоставено положение спрямо тези, които вече са получили целева помощ за отопление. Уважаеми господин Стойнев, уважаема госпожо Масларова, в заключение искам да подчертая, че освен мерките за енергийна ефективност и подпомагане на семействата, които са изпаднали в затруднение заради увеличаване цените на енергоносителите, от 1 октомври т.г. ще продължат да действат над 240 социални трапезарии в цялата страна, които разкрихме миналата година, именно за крайно нуждаещи се хора, които имат нужда от топла храна, от топъл обяд. Освен това от 1 октомври т.г. ще започне раздаването на помощи като хранителни продукти на над 260 хил. социално слаби българи, които са определени от Агенцията по социално подпомагане и чрез Български Червен кръст ще им бъдат предоставени тези хранителни продукти. Вие знаете, че от вчера действа и механизмът, по който като една от антикризисните мерки, приета от правителството и от парламента, а именно от 1 юли влезе в сила помощите за безработица да бъдат 60% от дохода на хората през последните девет месеца. Аз мисля, че действително по този начин ние подпомагаме крайно нуждаещите се българи в условия на икономическа криза. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председателю. Колеги, господин министър, за мен лично много добре звучи това, което рапортувате, но съм притеснена и го казвам с компетентност, защото зная за какво става въпрос. (Шум и реплики в залата.) Разбира се, шумът в залата не ме учудва. Това е въпрос на много други неща, но над 120 хиляди са новите безработни, което значи по-малко доходи в семейството. Нека да не забравяме, че една голяма част от работещите минават на намалено работно време или ще минат в неплатен отпуск, което също значи намаление на доходите на член на семейство, което значи, че доходният критерий… Нека да не забравяме, че около 41 хил. деца на 15 септември трябва да получат също съответните помощи, това са децата първокласници, чиито доходи са под 350 лв. Тоест този брой ще се увеличи. Ще се увеличи броят и на онези над 240 хил. лица и семейства, които получават помощи по Закона за целевите социални помощи за подпомагане най-общо, които бяха, доколкото си спомням, над 240 хил. лица и семейства. Нека да не забравяме и това, че миналата година Вие за месеците ноември и декември изплатихте 24 милиона за енергийни помощи, при положение че за цялата 2008 г. са изплатени над 105 милиона, което е повече от 20 милиона на месец, тоест или ще трябва да се съкращават по някакъв начин критериите, на базата на които ще се има достъп до тези помощи, или ще трябва да се търсят допълнителни ресурси. И аз неслучайно казвам, че съм притеснена, защото виждам, че в бюджета на нашето министерство са предвидени допълнително 142 милиона. За кого по-напред от всички тези? При това нека да не забравяме и това, че близо 20 хиляди са децата с увреждания. В бюджета са записани 13 хил. деца. Там има сериозни плащания. Всичко това са неща, които стоят пред Министерството на труда и социалната политика и неслучайно поставяме този въпрос, за да можем, когато гледаме бюджета, да аргументираме тези пари, тези 142 милиона, които са предвидени, но ги няма разписани по пера, в крайна сметка къде ще отидат. Това са неща, които не може да не притесняват и Вас, и екипите, които работят, мисля, че би трябвало и колегите, които от залата възкликват, също да ги притеснява, тъй като в избирателните им райони ще се поставят тези въпроси. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Масларова! Първо, искам да кажа, че за миналия отоплителен сезон ние изразходвахме 75 млн. лв. за енергийни помощи, които бяха платени месеците ноември и декември от бюджета за 2009 г., а януари, февруари и март – от бюджета за 2010 г. Тези помощи за над 300 хил. човека, които получиха и ще получат и този отоплителен сезон енергийни помощи, са предвидени в бюджета. Допълнително предлаганите с актуализацията на бюджета 142 млн. лв. за плащания по социални помощи ще дадат възможност на Министерството на труда и социалната политика да си изпълни ангажиментите и то без да ощетява социално слабите, които са получавали досега своите социални помощи. Що се отнася до безработните, аз казах – от вчера вече те ще получават един по-голям доход като помощ за безработица, благодарение на антикризисните мерки, приети от правителството и от парламента. Що се отнася до това какво правим до края на тази година – аз пак повтарям, че правим всичко възможно най-уязвимите групи да бъдат защитени и те ще бъдат защитени, тъй като има осигурени средства за това! Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще си позволя първите двадесетина секунди да направя едно малко отклонение от моя въпрос и да обърна внимание на камерите и да помоля да покажат залата, в която има не повече от 30 души в момента.

Ще се съсредоточа, но това е важно за зрителите и за гражданите...

...за зрителите и за гражданите на цяла България, не повече от 30 човека има в залата в момента. Депутатите от ГЕРБ са не повече от 20, може би 15. А сега към въпроса - уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е по отношение на сътрудниците и консултантите, които ползвате. Аз предполагам, че има установен ред, по който те се избират и назначават. Предполагам, че има сътрудници, които са на трудов, и други, които са на граждански договор и конкретно консултанти. Моята молба е да ми кажете колко такива хора и кои са те, които Ви консултират. По-конкретният ми въпрос към Вас касае управителя на НОИ госпожа Христина Митрева. Тя участва ли в този екип? По някакъв начин назначавана ли е за консултант? С какъв по-конкретно договор и какви са правата, които тя има във Вашия кабинет? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народните представители, уважаеми господин Кутев! Аз благодаря за проявения интерес към Министерството на труда и социалната политика и ще отговоря на Вашия въпрос. В ежедневната си работа министърът на труда и социалната политика се подпомага от политически кабинет и, забележете, от 16 консултативни съвета, изградени на обществени начала с трипартитно участие, без да получават пари за това. В политическия кабинет са включени двама заместник-министри, началник на кабинета, парламентарен секретар. В работата на политическия кабинет вземат участие двама съветници – Неда Танева – съветник по медийната политика, Милен Михайлов Миланов – съветник по проблемите на равноправното интегриране на етническите групи в българското общество и национален координатор по Инициативата на десетилетието на ромското включване. Правоотношенията с членовете на политическия кабинет и съветниците са уредени съгласно чл. 28, ал. 5 от Закона за администрацията с трудови договори и заплащане в размера, определен с Приложение № 4, чл. 2, т. 3, Постановление на Министерския съвет № 67 от 14 април 2010 г. По въпросите на социалния диалог и на индустриалните отношения, равнището на доходите и тяхната социална защита, жизнения стандарт, издръжката на живот и линията на бедността се използват услугите на госпожа Христина Митрева като консултант, с която е сключен договор за услуга, съгласно българското законодателство по Закона за задълженията и договорите. Тъй като госпожа Митрева преди да стане управител на Националния осигурителен институт, избрана от българския парламент, до м. март т.г. тя беше заместник-министър на труда и социалната политика и активно участва в разработването на политиките по тези проблеми, нейният опит в тази материя е особено полезен за работата на министерството в решаването на проблемите по социалната сигурност на населението. Забележете, тя има договор не за предмета на дейност, за който отговаря в Националния осигурителен институт. Освен това, господин Кутев, искам да Ви информирам, че предното управление на Министерството на труда и социалната политика имаше пет заместник-министри и над 1100 сключени граждански договори в министерството. В момента Министерството на труда и социалната политика има двама заместник-министри, двама съветници и около 90 граждански договори, тоест над 10 пъти по-малко граждански договори. Мисля, че по този начин не само че не ощетяваме бюджета, напротив - икономисваме един доста голям ресурс. Благодаря ви.

Уважаеми председателстващ, колеги, уважаеми господин министър! Доколкото разбирам от отговора Ви, госпожа Митрева очевидно има договор, който не е сред онези, които са безвъзмездни, тоест на нея й се плаща за това. Искам да подчертая специално, че тук проблемите са няколко. Първият, разбира се, е моралният проблем. Става дума за това, че госпожа Митрева в качеството си на управител на Националния осигурителен институт има преки взаимоотношения с Министерството на труда и социалната политика, включително и с Вас. Тоест политики, които Министерството на труда и социалната политика във Ваше лице разработва, включително и законодателно, се изпълняват от нея и ако Вие й плащате по някакъв повод - става дума не Вие лично, а министерството, Вие поставяте друга зависимост върху един човек, който би трябвало по презумпция да бъде независим по друг начин, освен чисто служебния си. Да не говорим, че съгласно чл. 10 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му. Тоест Вие тук имате абсолютно пряко несъответствие със закона, поради факта че госпожа Митрева получава на граждански договор пари от министерството. Не е въпросът само в това колко са. Приветствам усилията на министерството да съкратите разходите в период на криза. Това е важно и полезно, никой не е бил против това. Големият проблем не е дори в това, че госпожа Митрева ще изкара някой лев отстрани, въпреки че това е незаконно според ситуацията, която заема, и функцията, която изпълнява. Тук проблемът е, че тя взема този лев отстрани - през министерството, тоест тя попада в допълнителна зависимост, която сама по себе си е недопустима от гледна точка на функциите и на министерството, тоест Ваши лични, и на госпожа Митрева. Считам, че трябва спешно да вземете мерки и да прекратите този договор, всичко останало е некоректно към българските граждани. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Още веднъж искам да подчертая, че няма нищо общо това, което върши госпожа Митрева като управител на Националния осигурителен институт, с това, за което ме консултира. Но щом е така, тя ще продължи да ме консултира безвъзмездно, въпреки че не е честно към този професионалист. Дори и това, което получава в момента, е изключително обидно, защото тя спестява на Министерството на труда и социалната политика доста средства. Мисля, че по този начин отговарям на въпроса Ви. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът с връщането в България на изнесените в края на 1944 г. и началото на 1945 г. архиви от пребиваващата тогава в страната Червена армия не се поставя за първи път. Аз самият съм повдигал на два пъти въпроса към Вашия предшественик господин Ивайло Калфин, отговорът не беше задоволителен. Независимо от обясненията, които тогава ми даде представителят на правителството на Сергей Станишев, в отговора личеше и липса на политическа воля този въпрос настойчиво да бъде поставен. Ако днес отправям към Вас подобен въпрос, то е първо, защото се касае за архиви, които представляват неотменима част от националната история на страната в един решаващ момент по време на Втората световна война – момент и по-точно години, които определиха развитието на България за десетилетия напред. От друга страна, защото се касае наистина за архиви, които могат да осветлят за нас, българските граждани, нашата история. Това са архивите на Министерския съвет, на Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Канцеларията на двореца, архива на Българския черноморски флот, както и на някои наши посолства в част от страните от Централна Европа. Независимо от широко рекламираното желание от страна на руския президент Владимир Путин при неговото посещение да се възстанови, така да се каже, българският архив, това нещо не се случва вече трета година. По този повод, господин министър, отправям към Вас въпроса, без да го чета дословно: какви мерки ще предприеме Министерството на външните работи, ръководено от Вас, и българското правителство, за да може българската държава да получи било като оригинални документи, било дори и като ксерокопие материалите, които са отнесени от страната и които са част от нашата национална памет? Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Иванов, благодаря за Вашия въпрос. Руската страна определя тези архиви като трофейни от победата във войната и всъщност това е главната пречка за отсъствието на конкретен резултат до този момент. Въпреки това тази тема продължава да бъде част от разговорите между Република България и Руската федерация и неведнъж е била поставена на най-високо равнище. За първи път тя е поставена пред руския президент - тогава Владимир Путин, на 18 януари 2008 г. Министерството на външните работи изясни внимателно изискванията на руската страна за получаване на допуск до тези архиви и по наше предложение българското правителство тогава с решение на Министерския съвет през 2009 г. е подготвило официално искане до правителството на Руската федерация в съответствие с тяхното законодателство. Към искането е бил приложен пълен списък на конкретните български документи и посочени руските архивохранилища, в които те се намират. Исканията са били връчени през м. януари 2009 г. Въпросът отново е бил поставен от българския президент в Москва през м. февруари 2009 г. Тогава руският президент – вече господин Медведев, като обещаващ жест от руска страна връчва съвсем символичен по обем пакет от български архивни документи от руските хранилища. При това посещение, на среща с председателя на Държавната дума господин Гризлов той е бил помолен да окаже лично съдействие за извършване на законодателна промяна, която фактически да даде възможност да бъдат извадени от категорията трофейни българските архивни материали, за да могат да бъдат върнати. Този въпрос въобще не е свален от дневния ред на българо-руските отношения и ние продължаваме да работим с Държавна агенция „Архиви” като водещо ведомство в сътрудничеството ни с руската страна на база на споразумение, което съществува от 2005 г. Съгласно руското законодателство обаче в момента връщането на архиви на чужди страни, намиращи се в руски архивохранилища, може да стане само на базата на законодателна промяна, на приемане на закон от Руската дума. За всеки конкретен случай на връщане на такива архиви, се обръщам към Вас и чрез Вас към всички народни представители в своите контакти с Държавната дума и Федералното събрание на Руската федерация също да търсите от тях съдействие за решаване на проблема с връщането на изнесените от България и съхранявани в Русия документи. Тези документи наистина са изключително важни за българската история. Далеч преди да заема настоящия пост, както аз, Вие и много други представители на гражданското общество в България сме били неведнъж ангажирани с кампании в това отношение. Настоящият министър-председател господин Бойко Борисов също е поставял неведнъж въпроса, в качеството си на кмет на София, в срещите си с Русия. Продължаваме да работим по този въпрос, но за съжаление към днешна дата не мога да Ви зарадвам с новината, че сме постигнали някакъв голям успех. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателното представяне на това, което до момента е направено. Мога да заявя от мое име, но съм убеден, че всички колеги в парламента ще постъпят по същия начин, че при всички парламентарни контакти както от страна на българския парламент, така и в международните форуми, в които участваме, ние ще повдигнем този въпрос пред руските колеги. Надявам се, че и Вие, в качеството Ви на външен министър, при всеки разговор с руския външен министър Сергей Лавров ще повдигате и настойчиво ще търсите решение на този въпрос. Защото преди всичко трябва да се изтъква, че приетият в Руската федерация закон от 1997 г. казва, че всъщност се задържат всички такива трофеи като частична компенсация за вредата, причинена на културното богатство на Русия от Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война. Вие знаете, един български войник не е изпратен на Източния фронт, един български войник не е стъпил на територията на тогавашния Съветски съюз. Ние не сме участвали по никакъв повод и начин в разграбването на културното богатство на Русия. С други думи, ние не можем да бъдем страна, третирана така, както е третирана Германия, която наистина беше окупирала по време на Втората световна война една голяма част от Съветския съюз. На второ място, няма съмнение, че като важен елемент от българската история тези архиви са именно нужни на нас. Те прашлясват някъде в някои чекмеджета в Москва и някои други градове, но на нас те са ни абсолютно необходими. Като имам предвид, че в средата на м. юли предстои среща на българския министър-председател Бойко Борисов с неговия руски колега Владимир Путин, отправям настойчив призив към Вас: в точките, които ще бъдат изложени от страна на българския министър-председател, да залегне и този въпрос. Защото, господин министър, един народ, който не познава своето минало и няма памет за своята история, няма и истинско бъдеще. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Иванов, искам да се съглася с Вас по няколко точки. Първо, България никога и под никаква форма не е нанасяла вреда на руското културно-историческо наследство. Напротив, допринасяла е за него не само през последните 50 или 100 години, а бих посмял да кажа през последните неколкостотин години. На второ място, това, което за нас е важно, е България да има достъп до тези архиви, за да може да се изтрият и да се изчистят бели петна в нашата история за един период, който е ключов за развитието на страната ни. Не можем, гледайки напред, да не погледнем и на това, което се е случило през тези сложни години преди Втората световна война и по време на Втората световна война. За нас не е въпрос кой ще държи трофея от войната, за нас основен въпрос е да можем ние, с оглед на собствената си история, със собственото си себеуважение да погледнем към тези архиви, за да установим какво наистина се е случвало в този доста турболентен период. Именно затова искам да Ви уверя, че и Външно министерство, и всички представители на правителството, както благодаря Ви и за уверението от името на народните представители, ще продължим да поставяме този въпрос много активно на всички нива и да търсим такава възможност, която да ни позволи да имаме достъп до тези архиви, да ги анализираме и да ги интегрираме в нашата историческа памет. Благодаря ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър на външните работи, във Ваше изявление пред печатни и електронни медии заявихте, че е в ход извършването на нещо непознато досега в историята на нашата дипломация и специално ръководството на Министерството на външните работи, а именно да извършите един стратегически преглед на Министерството на външните работи и по-специално относно неговите задгранични дипломатически мисии и тяхната целесъобразност, техния вид, ниво и т.н. Естествено, всички ние разбираме мотивите, които диктуват необходимостта от този преглед с оглед и на кризата, и на преосмислянето на приоритетите на държавата. Аз искам да Ви попитам, господин министър на външните работи, какви са Вашите намерения по отношение на бъдещето на нашите дипломатически мисии в някои страни от Северна Африка и по-специално страните от така наречения Магреба – Мароко, Тунис и Алжир? Има ли намерение българското правителство и в частност Министерството на външните работи, да преразгледа, от една страна, тяхното наличие, тяхното съществуване въобще или в някоя от тези държави или техния статут? Моля да ми отговорите на този въпрос. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Казак, първо, бих искал да информирам Народното събрание, че днес публикуваме на Интернет-страницата на Външно министерство стратегическия преглед на Дипломатическата служба, върху който стъпваме във всички анализи. Аз се надявам в рамките на следващите дни да го представя и пред Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. На базата на този анализ ще бъдат взети решения за бъдещето на нашата дипломатическа служба, както и на задграничното ни представителство. Както имах възможност да отговоря и на въпрос на господин Агов преди време, цялата мрежа от български задгранични представителства е изграждана над 100 години. В голяма степен тя отразява различни исторически и политически периоди в нашата история. Днес обаче имаме и мисии със затихващ политически ресурс и функционална натовареност. Имаме мисии в държави, с които стокооборотът ни е по-нисък от издръжката на една мисия. По отношение на държавите в Магреба, за които Вие питате, ние с тях имаме дипломатически отношения от началото на 60-те години, в голяма степен след тяхната независимост. В политически план те са изключително добри с всички тези държави. Двустранният диалог с някои е по-активен, отколкото с други. Бих искал да отбележа, че нашата страна и нашето посолство в Тунис беше определено за представителство и за контактна точка на НАТО с държавата Тунис. В Мароко имаме посещение на български премиер през 2005 г., в Алжир – през 2003 г. е била водена делегация от тогавашния председател на Народното събрание, външен министър на Република България посещава Тунис през 1998 г. В икономическо отношение стокооборотът с трите държави е неравномерен и зависи до голяма степен от конюнктурата на международните пазари. По отношение на българските общности, които живеят в тези страни – в Алжир има около 800 души с български произход; в Мароко – около 500; в Тунис – около 260, като в тези бройки включвам и работещи, заедно с техните семейства. От гледна точка нашата национална сигурност, основният проблем, който съществува не само в отношенията с България, но и с Европейския съюз, това е незаконната миграция от тези страни към Европа. Искам да кажа, че извеждам тези факти, защото, отчитайки интересите ни в областта на сигурността, цената на издръжката на една мисия, политическия ни диалог, възможностите за развитие на политическия диалог, отношенията с българските общности, които съществуват в тях, и в най-голяма степен икономическата перспектива на отношенията ни, това ще бъдат критериите, върху които ще се основаваме, когато се взимат решения за която и да е българска мисия зад граница. На този етап не са взети решения за закриване или откриване на нови дипломатически представителства, въпреки че законът дава това като правомощия на министъра на външните работи, но аз смятам, че едно посолство представлява държавата като цяло, а не само Министерството на външните работи. Затова нашият анализ, който приключва, ще бъде предоставен за обсъждане на всички – с различните министерства и ведомства, които пряко имат отношение към тази дейност, ще бъде обсъден в Министерски съвет и тогава ще могат да се вземат конкретни решения. Искам да Ви уверя, че страните, които визирахте, са страни, с които ние имаме традиционно добри отношения и аз за себе съм убеден, че е потенциал за развитие на икономически и търговски връзки, който далеч надхвърля настоящото състояние. Бих бил по-склонен да се съсредоточим върху тези страни, които са в нашия регион – Балканите, Черноморието, Средиземноморието, и не само да възстановим позициите на България в тези страни, но и по възможност да ги надхвърлим. Благодаря ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър на външните работи, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор, но от него стана ясно, че все още няма конкретно виждане, конкретно решение за бъдещето на нашите мисии. Затова аз искам само да внеса едно уточнение в качеството си на председател на Групата за приятелство България-Мароко в Народното събрание. Тук присъстват и други членове на групата за приятелство – госпожа Йоана Кирова, господин Иван Иванов, които също живо се интересуват от Вашето виждане, намерение по отношение на нашата мисия, специално в Мароко. Защо задавам този уточняващ въпрос? Убеден съм, че знаете, че наскоро в една печатна медия се появи една статия-анализ, която обрисуваше евентуалното бъдеще на нашите мисии в чужбина и по-специално в страните от Магреба и там се посочваше като намерение евентуално на Министерството на външните работи да закрие нашата мисия в Мароко като прехвърли нейната дейност в посолството ни в Алжир, тоест посолството ни в Алжир да отговаря и за Мароко. Аз, а и не само аз, всички, които са запознати със ситуацията, сме искрено разтревожени дали настина такава евентуално съществува, тъй като считаме, че това би било груба политическа грешка с дългосрочни последици. Затова аз Ви питам: има ли въобще подобни изгледи, с оглед на факта, както Вие сам посочихте, че и с трите държави България има дългосрочни интереси, има дългогодишни добри отношения, имаме история на нашите отношения, имаме редица български граждани, които живеят там – работили са и работят там. Специално що се отнася до Мароко, бихме искали да знаем по-специално Вашето отношение. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Благодаря за уточняващия въпрос на господин Казак. Както Вие сам казахте – решения не са взети. Аз отдавна съм свикнал да не взимам решенията си на базата на спекулациите, които чета във вестниците, защото смятам, че решенията трябва да се взимат на базата на много внимателен анализ, отчитайки всички тънкости не само в двустранните отношения между нашата страна и други държави, но и в контекста на един регион, който в момента визирате. Напълно съм наясно за чувствителността на отношенията между Кралство Мароко и Република Алжир, както и всички останали страни в региона, за който е отправен Вашият въпрос. Искам да Ви уверя, че няма да бъдат взимани решения, които да поставят страната ни в неудобно положение относно чувствителности, които в момента има в тази част на света. Въпреки това искам да уверя и народните представители, че каквито и решения да се вземат за съкращаване на щат или на български мисии зад граница, то тези решения няма да се взимат на базата на това дали ние харесваме или не харесваме една страна, дали имаме добри или по-малко добри отношения с нея. Принудени сме в рамките на бюджетните ограничения, които са ни наложени през тази година, да се съобразяваме с ресурсите, които министерството има. Съобразяването с ресурсите означава, че трябва да бъдем по-внимателни за средствата, които харчим, и да го правим по начин, който да бъде адекватен. Ако в една държава ни се наложи да закрием или временно да затворим функциите на едно дипломатическо представителство, това по никакъв начин не трябва да се тълкува като оценка – политическа или друга на съответната държава. Напротив, това се налага от нашите собствени вътрешни предизвикателства с бюджета и от общия икономически контекст, в който съществува. Искам да Ви уверя, че въпреки факта, че Швеция например реши да закрие своето посолство в София, това ни най-малко не означава, че ние ще имаме по-малко интензивни контакти с Швеция или ще работим по-малко с тях. Просто всички сме поставени в ситуация в която трябва да внимаваме как харчим парите си, отколкото, в което и да е друго време. Благодаря ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър на външните работи, аз Ви благодаря за внесените уточнения и за това, че Вие заявихте категорично, че няма решение, отиващо в посока закриване на нашата мисия в Кралство Мароко. Това може само да ни радва, тъй като Мароко за разлика от всички останали държави в региона, както Вие прекрасно знаете, е единствената държава от арабско-мюсюлманския свят, която получи така наречения напреднал статут в отношенията с Европейския съюз. Тоест тя е нещо повече от партньорство и нещо по-малко от пълноправно членство, така че Мароко има стратегическа роля в отношенията на Европейския съюз с този регион. Мароко е една държава, която се развива много добре икономически. Там икономическата криза е засегнала много слабо тази държава и мисля, че има огромен потенциал за развитие на нашите отношения. Затова, ако ми позволите, да направя една препоръка. Аз съм съгласен, че евентуално преразглеждане на нашите мисии в чужбина не бива да бъде продиктувано от нашите двустранни отношения или пък да бъде нещо като оценка. Искам да Ви отправя следната препоръка: нека това решение да не пожертва нашите дългосрочни интереси – повтарям – дългосрочни интереси за развитие и на политическото, и на икономическото сътрудничество, да не станат жертва на моментните финансово-икономически трудности, които България изпитва. Затова Ви призовавам при взимането на тези решения, специално що се отнася до този регион, да имате предвид тези дългосрочни интереси и приоритети на страната. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за избягване затрудненията в работата на Търговския регистър през 2010 г. и нормалното ефективно изпълнение на действащите законови разпоредби, както и спазването на законоустановените срокове за произнасяне от страна на длъжностните лица по регистрацията, бих искал да посоча следното. Първо, по обобщени данни от информационната система на Търговския регистър понастоящем около 250 хил. търговци попадат в кръга на субектите, задължени съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството, Търговския закон и Закона за Търговския регистър, да заявят за обявяване финансовите си отчети до 30 юни. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че въпросът ми е зададен преди четири седмици, но може би поради уважителни причини едва днес ми отговаряте. Тъкмо ще ми дадете информация дали всички търговски субекти са си подали вече финансовите отчети, още повече че аз имам информация, че последните седмици по 10 хил. отчета са се подавали на ден. Така че, с нетърпение ще чакам Вашия отговор. Второ, непререгистрираните търговци към месец март 2010 г. са 964 026 на брой. В информационната система на регистър БУЛСТАТ е установено, че над 800 хиляди от тях са регистрирани в същия, като следва да се посочи, че около 80% от тях са еднолични търговци и вероятно няма да подадат заявление за пререгистрация. По отношение на останалата част от търговците се очаква изключително интензивно подаване на заявленията за пререгистрация – около 250 хиляди на брой, до края на 2010 г., тоест очаква се средно на ден да бъдат въвеждани и разглеждани около три хиляди заявления, като се има предвид, че нормалният капацитет на работата на длъжностните лица по регистрацията в Търговския регистър към момента е около 1500 заявления дневно. Госпожо министър, какви мерки смятате да предприемете за избягване сериозните затруднения в работата на Търговския регистър през 2010 г., в това число и евентуални законодателни промени? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В интерес на коректността най-напред искам да кажа, че отговорът на този въпрос не е забавен. Можеше да се случи и миналата седмица, но просто нямаше на кого да отговоря, тъй като поискахте и се съгласихме да направим това днес, когато и двамата сме тук, в залата на Народното събрание. Както вече съм заявявала от тази трибуна, даденият от закона тригодишен срок за пререгистрация е достатъчно дълъг. Намираме го за добър като законодателно решение. Към дата 30 юни 2010 г. броят на търговците, които подлежат на пререгистрация до 1 януари 2011 г., е 937 884 като изчислението е на база данни от окръжните съдилища. Към 1 март 2010 г. броят на непререгистрираните търговци е 964 026, а от 1 март до 30 юни в електронния търговски регистър при Агенцията по вписванията са пререгистрирани 26 142 търговци. Предоставените статистически данни отчитат спад на пререгистрацията. Няма друг извод към днешна дата, който да би могъл да се направи, освен че е налице неизпълнение на нормативно възложени задължения за пререгистрация в продължение на три години. От този извод следват и мерките, които трябва да бъдат взети. В тази насока ние сме инициирали, господин Иванов, включително и законодателни промени в Закона за Търговския регистър. Една от целите ни е при минимален разход на средства и време да се охранят максимално интересите на кредиторите и в това число и на държавата. Към днешна дата на сайта на Министерството на правосъдието е на ваше разположение един първоначален вариант за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Там са направени разумни и интересни законодателни предложения във връзка с въпроса, който Вие задавате. Аз ще бъда много доволна, ако бъдете съпричастен и дадете своите виждания, бележки, възражения и идеи, за да ги обсъдим заедно. По отношение на подаването на годишните финансови отчети – срокът изтече на 30.06.2010 г. Най-голям ръст на заявленията за вписване на обстоятелствата и обявяване на актовете се наблюдаваше в службата по регистрация в София. Предварителните очаквания, които бяха свързани с натрупване на заявления в края на периода, се оправдаха. Общият брой на подадените заявления за обявяване на годишните финансови отчети от 1 март до 31 май 2010 г. е 49 471, а броят на заявленията, постъпили през юни само за този месец, е 138 105, като за последните дни от крайния срок – от 16 юни до 30 юни, съответно са внесени 73 301 броя заявления. Във връзка с двата зададени от Вас въпроси ще обобщя: какви мерки взе Министерството на правосъдието и в частност Агенцията по вписванията по отношение на пререгистрацията и на годишните финансови отчети? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може би – при допълнителния въпрос.

Благодаря, госпожо министър, че потвърдихте моите констатации. Искам само за информация да Ви кажа, че в Добричкия окръжен съд към момента от над тридесет хиляди фирми са взели удостоверения за пререгистрация – едва шест хиляди. Такава е картинката и в цялата страна. Много сериозно се опасявам, че това брожение, което се очаква в Агенцията по вписвания, ще надмине издаването на лични карти. Исках да чуя конкретно от Вас какви законодателни промени смятате да приемете? Вие знаете, че след съкращаване на щата в Агенцията по вписвания и на оперативните разходи документите се обработват с пет пъти повече закъснение. Статистиката показва – 125 броя заявления по-малко на ден. Искам да Ви попитам във връзка със законодателните промени, които искате да предприемете – нормално ли е едно упълномощено лице, нотариално упълномощено, да управлява една фирма, а същото лице да не може да подаде един финансов отчет в агенцията, а трябва изрично да бъде упълномощено от управителя на формата за това си действие? Това нормално ли е? Нуждае ли се това нещо от промяна в закона? Да не говорим за таксите, които се взимат по два и три пъти за едни и същи подадени документи. В Бургаския окръжен съд, мога да Ви предоставя решение на Бургаския окръжен съд и да видите, че там жалбоподателите са спечелили делата именно във връзка с таксите. Необходимо ли е фирми, които не действат в момента, да им се иска да отчитат финансов отчет и да плащат по 50 лв. такси? Имам информация, например в Германия, че финансовите отчети се представят само пред органите на финансите. Мога да Ви задавам още редица важни въпроси и благодаря за това, че ми дадохте възможност да взема участие във връзка с предстоящите промени. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Съвсем накратко ще Ви отговоря на този въпрос. Както казах, вариант на законопроекта е на сайта на Министерството на правосъдието и ще имаме възможност дълго време и на широко публично обсъждане да направим равносметка на сега предложените от нас изменения, които касаят и въпроса за упълномощените лица. Работната група работи и във връзка с изказаното от Вас опасение, че за едни и същи въпроси се подават заявления на няколко места. Впрочем, видях и се уведомих, че по този въпрос нашият народен представител в медиите е отговорила изключително адекватно. Работната група е взела и това предвид и ще работим така, че да не бъдат натоварвани гражданите, които се занимават с търговска дейност и имат съприкосновение с Агенция по вписванията. Бих могла да ви изредя много от предложените от нас варианти за изменения в Закона за Търговския регистър, но това няма да е толкова актуално сега, тъй като това е един предварителен вариант. Аз искам бележки, искам обсъждане, за да можем наистина да подготвим варианта такъв, какъвто ще бъде най-добър, за да отиде в Министерския съвет и да можем след това да го предложим на вас, народните представители. Вие ще видите, предложенията за изменения не са малко и обхващат всичко това, за което Вие говорихте от трибуната. Надявам се, че ще имаме възможност в кратък срок да можем да ги обсъдим сериозно. С ангажимент и отговорност на държавници се отнасяме към закона и към дейностите на Агенцията по вписванията, но все пак за уточнение и за коректност бих искала да Ви кажа, че няма съкращения на длъжностни лица в Агенцията по вписванията. Бяха съкратени незаети щатни бройки, за които не бяха направени искания те да бъдат попълнени, така че не са взети мерки, от които да последва неблагоприятно изпълнение или невъзможност за изпълнение на задълженията от страна на Агенцията по вписванията. Внимаваме, за да не направим грешки, защото знаем, че предстоят много важни и тежки дни до края на календарната 2010 г. Благодаря ви.