3 октомври 2019 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 9а се правят следните допълнения: 1. В ал. 5 т. 4 накрая се добавя „което се изисква по служебен път, освен когато заявителят не e заявил друго.“ 2. Създават се ал. 11 – 15: „(11) Когато операторът докаже пред компетентния орган, че съответните допустими норми за неорганизирани емисии (ННЕ), съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от наредбата по ал. 1, са технически и икономически неосъществими за отделна инсталация, компетентният орган може да го освободи от задължението за спазване на тези норми, като определи нови ННЕ. (12) Освобождаването по ал. 11 от задължението за спазване на ННЕ се извършва с решение на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, за инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, или с издаденото комплексно разрешително по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда. (13) Операторите могат да бъдат освобождавани от спазване на ННЕ по чл. 4, т. 1 от наредбата по ал. 1 по реда на ал. 11 и 12, единствено при условие че това няма да доведе до значителен риск за човешкото здраве или околната среда. (14) Операторите, които желаят да бъдат освободени по реда на ал. 11, са длъжни да: 1. докажат, че при експлоатацията на съответните инсталации се прилага определена НДНТ или комбинация от НДНТ за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при извършване на дадените категории дейности съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от наредбата по ал. 1; 2. имат утвърден план за управление на разтворителите от предходната година; 3. представят актуални протоколи от анализи на работната среда; 4. представят актуални протоколи от изпитване, придружени от протоколи за извършени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, когато е приложимо за инсталацията; 5. отговарят на законодателството по опазване на околната среда и човешкото здраве. (15) Министърът на околната среда и водите предварително съгласува всички решения по ал. 12.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 9г се правят следните допълнения: 1. В ал. 5, т. 3 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“. 2. В ал. 13 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.“

Предложение на народния представител Ивелина Василева по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 10а, ал. 4 думите „три календарни години“ се заменят с „една календарна година“.“

Предложение на народния представител Димитър Александров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 18а се създава ал. 9: „(9) Лицата, които освобождават за потребление течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, са длъжни да съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, която придружава течните горива при пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването им. В случай че не се извършва смесване при освобождаване за потребление, лицата предоставят вече съставената декларация за освободената партида.“

Предложение на народния представител Димитър Александров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 18б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 2 се изменя така: „2. длъжни да предоставят за всяко последващо разпространение или използване копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида с гориво, придружена от стоков, търговски или друг документ, съдържащ количеството на разпространяваната партида и крайния разпространител;“ б) създава се нова т. 3: „3. длъжни да заверят декларацията за съответствие, в случай че партида с гориво се разделя между двама или повече разпространители/крайни разпространители, като посочат количеството течно гориво, лицето, на което то се предоставя, датата и номера на документа за експедиция;“ в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думата „заверено“ се заличава, а накрая се добавя „или заверено копие по т. 3“; г) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея след думите „по т. 2“ се добавя „или по т. 3“. 2. В ал. 2 думата „завереното“ се заличава, а след думите „по ал. 1, т. 2“ се добавя „или заверено копие на декларацията за съответствие по ал. 1, т. 3“. 3. В ал. 3, т. 2 думата „заверено“ се заличава, а след думите „по ал. 1, т. 2“ се добавя „или заверено копие на декларацията за съответствие по ал. 1, т. 3“. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Крайните разпространители са длъжни да поставят: 1. маркировка съгласно § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби; 2. на видно и достъпно за потребителя място информация за вид на горивото, изисквания за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1 и декларация за съответствие за разпространяваната партида.“ 5. В ал. 5, т. 3 думата „незабавно“ се заменя с „в срок от един месец“, а накрая се добавя „като предоставят документи, удостоверяващи изтеглянето“.“

Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В глава четвърта се създава чл. 18д: „Чл. 18д. (1) Операторите на ГГИ на твърдо гориво и/или биомаса и операторите на СГИ на твърдо гориво и/или твърда биомаса, с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 20 MW, използват система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и общото място за съхранение на горивото. (2) Системата за видеонаблюдение и контрол по ал. 1 трябва да осигурява: 1. проследяване в реално време на вида на подаваното гориво чрез стационарно монтиране на видеокамери на всички точки на подаване на горива към котелния цех на всяка инсталация, както и на общото място за съхранение на горивото; 2. визуален контрол в реално време, като видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане вида на използваното гориво; 3. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития; 4. съхранение на записите по т. 3 за срок не по-малък от 6 месеца. (3) Операторите по ал. 1 осигуряват за своя сметка отдалечен достъп на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление до видеоизображенията в реално време и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата информация. Операторите са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти. (4) При поискване операторите предоставят копия от записите на видеоизображенията по ал. 2, т. 3 на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление. (5) При извършване на проверкa операторите предоставят на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол. (6) Снимки и видеозаписи от системата за видеонаблюдение и контрол могат да се ползват като доказателствено средство или самостоятелно веществено доказателство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда.“

Предложение на народния представител Димитър Александров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 30в, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 след думите „оспорване на резултатите от изпитването“ се добавя „на проби от твърди горива“. 2. Създават се нови т. 4 и 5: „4. в случаите на оспорване на резултатите от изпитването на проби от течни горива се прилага процедурата за разрешаване на спор съгласно наредбата по чл. 8, ал. 1, като в 7-дневен срок от получаване на протокол/протоколи от изпитване и констативен/констативни протоколи заинтересованата страна заявява оспорване на резултатите. Разходите при оспорване на резултатите са за сметка на заинтересованата страна; 5. срокът за приключване на спора по т. 4 е 2 месеца след заявяване на оспорването.“ 3. Досегашната т. 4 става т. 6, като в нея думите „по т. 2 и 3“ се заменят с „по т. 2, 3 и 4“.“

По § 4 има предложение на народния представител Димитър Александров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 9: „§ 9. В чл. 30г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1: аа) в буква „б“ думите „т. 2“ се заменят с „т. 3“; бб) в буква „в“ след думите „наредбата по чл. 8, ал. 1“ се поставя точка и текстът до края се заличава; б) в т. 3, буква „а“ думите „т. 3“ се заменят с „т. 4“, а думите „на арбитражната проба“ се заличават; 2. Създават се нови ал. 2, 3, 4 и 5: „(2) Когато контролните органи по чл. 30б констатират, че разпространяваното течно гориво на бензиностанция отговаря на изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух, но не отговаря на изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници, същото не се изтегля от пазара, в случай че крайният разпространител предприеме действия за привеждането му в съответствие, като смеси наличните количества горива на бензиностанцията с партида гориво, позволяващо привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници. (3) Привеждането на горивото по ал. 2 в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници се доказва с проба от смесеното гориво, взета от контролните органи по чл. 30б и изпитана в акредитирана лаборатория по показатели, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, като разходите за изпитване са за сметка на крайния разпространител. В протокола от изпитването на акредитираната лаборатория трябва да се съдържа цялата необходима информация за идентифициране на взетата проба. (4) Контролните органи по чл. 30б въз основа на протокола от изпитването по ал. 3 извършват експертиза за съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за чистотата на атмосферния въздух и при установено несъответствие течното гориво се изтегля от пазара. (5) Когато контролните органи по чл. 30б не констатират съдържание на биогориво в разпространяваното течно гориво на бензиностанция, същото се изтегля от пазара.“ 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 6 и 7. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 6“. 5. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 9 и 10.“

Безопасно е, господин Председател. (Показва метален флакон и пластмасова бутилка с жълтеникава течност.) Минах през рентгена, не се притеснявайте, най-малко за мен ми е жал, а уважавам колегите. Уважаеми колеги, много хубав текст, обаче какво целим с него? Горивото е най-анонимната стока. Всичко друго, което ни среща в живота, е органолептично с вкус, цвят и мирис – виждаме какво е. Горивото – знаем как мирише нафтата, как мирише бензинът и нищо повече. Когато Ви зареждат на бензиностанцията, ако замирише на бензин, по всяка вероятност Ви наливат бензин, но Вие не знаете какво е. Така е! Даже в повечето случаи, докато наливат гориво в резервоара, Вие отивате да плащате, после по разходомера виждате, че свършва и зареждате отново. Единствената преграда да Ви се зарежда нормално гориво и да не Ви се съсипват двигателите са мерките за контрол, които досега се провеждаха в България. Те са два вида. Ето го единствения вид. (Показва металния флакон.) Метрологията отива с печат, с пломба, с всичко – взема гориво, сверява го, и ако се окаже, че то не отговаря на показателите, Ви съставя акт. Горивото се изтегля и се търси откъде е дошло, защото на бензиностанцията няма как сами да са си го произвели. Ние в момента искаме да прекратим тази практика на бензиностанциите сами да си го оправят. Това е единствената преграда, когато човек плати скъпо гориво, да е сигурен, че някога някой от контролните органи ще мине, ще вземе проба, ще сложи съответните проби на дирекция с две различни пломби и така нататък, на три места, арбитражни проби, ще има акт. Как действа бизнесът? Бизнесът действа ето по този начин. (Показва пластмасовата бутилка.) Взел съм я от един от най големите български бизнесмени в „Асарел-Медет”, Панагюрище. Човекът не е свързан с този бранш, а се занимава с мини. Този човек вярва на българската система за контрол, но всеки път, когато тази фирма получи качествено гориво със сертификат, взема входяща проба в специален плик, със специална пломба, в специално шише и проверява преди да му влезе в обекта, за да е сигурен, че няма да съсипе техника за стотици милиони. Кой защитава българските граждани, че горивото, което наливат, няма да съсипе двигателите? Само тази проба – държавната. Всички големи вериги от години имат начин да си проверяват. Всички складодържатели имат начин да си връщат горивото, когато е дефектно. В момента, когато на някоя от големите вериги ѝ се случи да има некачествено гориво, веднага се изтегля всичкото. Ние в момента искаме с тази приложена норма бензинджиите сами да си оправят горивото. Вие да сте видели надпис: „Горивото ни не струва, но ние ще го оправим!“ Ами, дайте тогава, ако има фалшиви цигари, да не санкционираме – той сам да си ги оправя. Ако има фалшив алкохол – сам да си го оправя. Как можем ние да разрешим на място да си оправят горивото? Когато се намерят стотици автомобили, които са гръмнали? Сега сме в предизборна обстановка и няма да казвам името, но в един голям град, малко по-малък от София, общинската администрация нае един човек да ѝ доставя гориво и всичките им лизингови автомобили гръмнаха, защото горивото беше некачествено. Вие наливате, разчитайки, че това гориво е добро, а то няма да е такова. Големите бензиностанции ще се оправят. Виждате те и сега си имат правила – бизнесът, извън държавните, си има собствени. Арбитражът веднага го връща, дори не го приема. Това нещо в момента ще го правят частни фирми. Една частна фирма ще проверява друга фирма, и ако установи нарушения, щяла да съобщи някъде, за да напишат акт. Господа, това няма да сработи, но нека – решили сте го, приемете го. Кажете ми сега: преди 20 години този номер, с тези шишета го правехме ние, държавата. В една нощ с тогавашния главен секретар Бойко Борисов обходихме всички контролно-пропускателни пунктове и взехме проби от всички граници. Оказа се, че са от една и съща цистерна, от една и съща туба. Изпратени са три проби и са върнати. Така ще изглеждат и сега проверките. Сутринта пълни три шишета, откарва ги на бензиностанцията, попълва етикета, връща ги и винаги ще са изправни. Кое защитава в момента гражданите? Големият бизнес се е защитил, големите вериги са се защитили. С по-малките вериги ще бъде така – пробите винаги ще са му качествени, но горивото не е ясно какво е. Ако случайно го заловят, че е некачествено, той сам имал право да си го оправи. Откога всяка бензиностанция стана рафинерия? Винаги сме казвали: ако на една бензиностанция намерите фалшиво гориво, не го изтегляйте и не приключвайте проблема с него. Вижте кой го е доставил, защото той го е доставил на още 20 – 30 бензиностанции и хората ще страдат на още 20 – 30 места, където контролният орган в момента не ги е заловил. В момента използваме този закон, за да прокараме една мярка – всеки, който бъде заловен, че горивото на бензиностанцията му не отговаря, да си го оправя сам. Аз ще се въздържа. Въпреки че, щом сте взели решение, ще го приемете, но във времето ще видите какво ще се случи, когато започнат да гърмят автомобилите. Всички ще са невинни, а пострадал ще е този, който си е налял горивото. Последващата точка е същата. Държавата ще абдикира и частни фирми ще правят тези проби. Остава да разрешим и на всички шофьори сами да се контролират, и ако считат, че са нарушили нещо, сами да ходят в КАТ да им пишат актовете. Цялата тази система изобщо не ми харесва. Не ми харесва, че минава през този законопроект, но очевидно желанието е да защитим чистотата на въздуха и изобщо не ни интересува какво гориво ще си налеят потребителите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В заключение, само 20 секунди, много се извинявам. В българската бирена индустрия имаме три различни световни производители. Те произвеждат страхотна бира, но се притесняват, че някои от малките ще пусне лоша партида и имиджът на индустрията ще падне. По същия начин – имиджът на цялото производство и продажба в България ще падне, когато някоя от малките вериги пусне некачествени горива, и хората разберат какво се случва. Аз лично съм против това да се случва. Ще се въздържа. Извинявайте, че просрочих времето.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 10: „§ 10. Член 30к се изменя така: „Чл. 30к. (1) Контролът върху ефективността на системите, съответстващи на Етап II на УБП, се упражнява чрез проверки от председателя на Българския институт по метрология или от оправомощени от него юридически лица. (2) Лицата, които кандидатстват за оправомощаване за извършване на проверки, подават в Българския институт по метрология заявление по образец, утвърден от председателя на Българския институт по метрология. Към заявлението се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 9б. (3) Лицата по ал. 2 трябва да: 1. са регистрирани по Търговския закон или да са създадени по силата на нормативен акт; 2. имат изградена и внедрена система за управление на качество в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17 020, която да съдържа дейността по проверките и начина за изпълнение на задълженията, които произтичат от този закон; 3. не участват, включително наетият от тях персонал, в проектирането, производството, доставката, вноса, дистрибуцията, монтирането, използването и ремонтирането на системите, съответстващи на Етап II на УБП; 4. не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 3; 5. нямат в капитала или в органите на управление и контрол участие на лица, които са имали и/или имат участие в капитала или в органите на управление и контрол на лица, чието оправомощаване е отнето, в срок една година преди подаване на заявлението по ал. 2; 6. разполагат с еталони, средства за измерване и спомагателно оборудване, които да позволяват прилагането на методите, определени в методиката по ал. 14, т. 1, които са с осигурена проследимост; 7. разполагат с персонал, който притежава знания и практически умения за прилагане на методите за проверка съгласно методиката по ал. 14, т. 1 и е нает по трудово правоотношение. (4) В шестмесечен срок от датата на подаване на заявлението председателят на Българския институт по метрология издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки или мотивиран отказ. (5) Заявленията по ал. 2 се разглеждат по реда, определен в наредбата по чл. 9б. (6) При констатиране на несъответствия с изискванията на ал. 3 председателят на Българския институт по метрология писмено уведомява заявителя и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да е по-кратък от десет дни и по-дълъг от три месеца. (7) Председателят на Българския институт по метрология издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки със срок четири години, която съдържа: 1. наименованието и адреса/седалището на оправомощеното лице; 2. вида на проверката, за която е оправомощено лицето; 3. начална и крайна дата на оправомощаването; 4. метода за извършване на проверката и описание на оборудването; 5. списък на служителите, които ще извършват проверките, и зачислените им индивидуални номера на знаците за проверка. (8) Заповедта за оправомощаване за извършване на проверки или за отказ се връчва на заявителя в срок до 3 дни от издаването ѝ срещу документ за платена държавна такса. (9) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни в срок до 14 дни от настъпването на всяка промяна в обстоятелствата, свързани с условията за оправомощаване или с данните, вписани в заповедта за оправомощаване за извършване на проверки, да уведомяват писмено Българския институт по метрология. (10) В срока по ал. 9 оправомощеното лице за извършване на проверки подава заявление за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки при промяна на: 1. наименованието и адреса/седалището си; 2. обстоятелствата по ал. 7, т. 4; 3. списъка на служителите, които извършват проверките. (11) Председателят на Българския институт по метрология в срок до един месец от постъпване на заявлението по ал. 10 издава заповед за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки. (12) Председателят на Българския институт по метрология мотивирано отказва оправомощаване за извършване на проверки, когато: 1. заявителят не отговаря на изисквания по ал. 7; 2. не са отстранени констатираните несъответствия в срока по ал. 7. (13) Българският институт по метрология извършва планов или извънпланов надзор на оправомощените лица за извършване на проверки, по ред и начин, определени в процедури на Българския институт по метрология, публикувани на интернет страницата му. Плановият надзор се извършва най-малко веднъж на всеки 12 месеца за периода на оправомощаването за извършване на проверки. (14) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни да: 1. извършват проверки на заявените системи, съответстващи на Етап II на УБП, за които са оправомощени, съгласно методиката на Българския институт по метрология, публикувана на интернет страницата му и условията и обхвата в заповедта за оправомощаване; 2. дават достоверни заключения от проверката; 3. поставят знаци за удостоверяване на резултатите от извършените проверки; 4. не поставят знаците по т. 3 върху системите, съответстващи на Етап II на УБП, без да е извършена проверка; 5. поддържат функционираща системата за управление на качеството по ал. 3, т. 2; 6. изпълняват предписанията, дадени им от Българския институт по метрология по време на надзора по ал. 13; 7. уведомят незабавно Българския институт по метрология при загуба или кражба на зачислените знаци за проверки, като предоставят данни за проверените и маркирани системи, съответстващи на Етап II на УБП с тези знаци; 8. представят два пъти годишно отчет пред Българския институт по метрология относно извършените проверки и знаците за проверки, включително знаците с нарушена цялост; 9. заплатят стойността на заявените знаци за проверка. (15) При загуба или кражба на зачислените знаци за проверка същите се обявяват за невалидни от председателя на Българския институт по метрология и информацията за това се публикува на интернет страницата на Българския институт по метрология в 5-дневен срок от получаването на уведомяването по ал. 14, т. 7. (16) Председателят на Българския институт по метрология със заповед прекратява оправомощаването за извършване на проверки, когато оправомощеното лице: 1. не изпълни задължение по ал. 14, т. 1 или 4; 2. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3; 3. не е подало уведомление за възобновяване на дейността в срока по ал. 23. (17) Заповедта за прекратяване на оправомощаването се издава в 14-дневен срок от установяване на обстоятелство по ал. 16. (18) Лице, на което е прекратено оправомощаването на основание ал. 16, т. 1 и 3, може да подаде ново заявление по ал. 2 не по-рано от една година от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на оправомощаването за извършване на проверки. (19) В 14-дневен срок от постъпване на искане на оправомощеното лице за извършване на проверки председателят на Българския институт по метрология издава заповед за прекратяване на оправомощаването по ал. 7. (20) Оправомощеното лице за извършване на проверки може да подава до председателя на Българския институт по метрология искане за временно спиране на дейността, като посочва периода и причините за спирането ѝ. (21) Председателят на Българския институт по метрология в 14-дневен срок от постъпването на искането по ал. 20 издава заповед за временно спиране на оправомощаването на лицето за извършване на проверки, като посочва периода на спиране и срока, в който оправомощеното лице трябва да върне предоставените му знаци за проверка в Българския институт по метрология. (22) Когато оправомощеното лице за извършване на проверки не върне предоставените му знаци за проверка съгласно заповедта по ал. 21, те се обявяват за невалидни и информацията за това се публикува на интернет страницата на Българския институт по метрология в срок до 5 дни от изтичането на срока за връщане. (23) В срок до 30 дни преди изтичането на периода на спиране по ал. 21 оправомощеното лице за извършване на проверки може да подаде искане за възобновяване на оправомощаването до председателя на Българския институт по метрология. (24) Когато искането е подадено в срока по ал. 23, председателят на Българския институт по метрология издава заповед за възобновяване на оправомощаването преди датата на изтичането на временното спиране. (25) Българският институт по метрология публикува на електронната си страница списък на лицата, оправомощени да извършват проверка на ефективността на УБП при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП, и списък на лицата, на които е прекратено или временно спряно оправомощаването за извършване на проверки. (26) Таксите за извършване на проверките по ал. 1, както и таксите за оправомощаване на лицата се определят с Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология по Закона за измерванията и по Закона за държавните такси. (27) Българският институт по метрология предоставя на съответната РИОСВ информация за резултатите от проверките по ал. 1 в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 9б. (28) Лицата, които експлоатират бензиностанции, са длъжни да информират Българския институт по метрология при неизправност на системите, съответстващи на Етап II на УБП, съгласно изискванията на наредбата по чл. 9б. (29) Актовете на председателя на Българския институт по метрология, издадени съгласно ал. 7, ал. 12, ал. 15, ал. 16, ал. 21 и ал. 24, могат да бъдат оспорвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред компетентния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11, като думите „се поставя запетая и“ се заличават.

Предложение от народния представител Димитър Александров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 12: „§ 12. В чл. 34б, ал. 2 думите „т. 2 и 4“ се заменят с „т. 2, 3 и 5“.“

Предложение на народния представител Димитър Александров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 13: „§ 13. В чл. 34в, ал. 1 думите „т. 3“ се заменят с „т. 4“.“

Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 14: „§ 14. Създава се чл. 38а: „Чл. 38а. Оператор, който наруши разпоредбите на чл. 18д, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 50 000 до 150 000 лв.“

По § 7 има предложение на народния представител Димитър Александров Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 15: „§ 15. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 25 след думата „изискванията“ се добавя „на националните приложения“, а думите „БДС EN 590 и БДС EN 16942“ се заменят с „и БДС EN 590“; 2. Точка 31 се изменя така: „31. „Унищожаване“ на вещества, оборудване и/или продукти, към които има заложени изисквания, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1005/2009 или в Регламент (ЕС) № 517/2014, е обезвреждане по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.“

„Заключителна разпоредба“. Има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“.

Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. „Комисията предлага да се създаде § 16: § 16. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. …) в § 9, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби числото „2020“ се заменя с „2025“.

Предложение на народния представител Младен Шишков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 17: „§ 17. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1.Създава се чл. 41а: „Чл. 41а (1) Лицата, оператори на съоръжения и инсталации за третиране и/или депониране на битови отпадъци, използват система за видеонаблюдение и контрол върху всички точки от имота, инсталацията и/или съоръжението, които предоставят визуална информация относно прилагане условията на издаденото комплексно разрешително за инсталацията и/или съоръжението, както и одобрения технологичен проект. (2) Системата за видеонаблюдение и контрол по ал. 1 трябва да осигурява: 1. проследяване в реално време на приеманите количества отпадъци и на процесите по третиране и депониране на отпадъци чрез стационарно монтиране на видеокамери върху всички точки от имота, инсталацията и/или съоръжението, които предоставят визуална информация за вход и изход в имота, приеманите количества, процесите по третиране на отпадъците, процесите по депониране на отпадъци, както и на местата за временно съхранение и постоянно депониране на отпадъците; 2. визуален контрол в реално време, като видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане вида на приеманите количества отпадъци и посочените процеси по т. 1; 3. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития; 4. съхранение на записите по т. 3 за срок не по-малък от 6 месеца. (3) Операторите по ал. 1 осигуряват за своя сметка отдалечен достъп на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление до видеоизображенията в реално време и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата информация. Операторите са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти. (4) При поискване операторите предоставят копия от записите на видеоизображенията по ал. 2, т. 3 на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление. (5) При извършване на проверкa операторите предоставят на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол. (6) Снимки и видеозаписи от системата за видеонаблюдение и контрол могат да се ползват като доказателствено средство или самостоятелно веществено доказателство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда.“ 2. Създава се чл. 145а: „Чл. 145а. Оператор, който наруши разпоредбите на чл. 41а, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 50 000 до 150 000 лв.“

По § 8 има предложение на народния представител Димитър Александров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Младен Шишков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ивелина Василева по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 18: „§ 18. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на: 1. Параграфи 7, 14 и 17, които влизат в сила два месеца след обнародването на Закона в „Държавен вестник“; 2. Параграф 8, т. 2 и 3 и § 9, т. 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила четири месеца след обнародването на Закона в „Държавен вестник“.

Господин Председател, предлагам редакционна поправка в § 10, чл. 30к, ал. 12. Моля текстът да се прегласува отново.

В § 10, чл. 30к, ал. 12: „1. В т. 1 думите „по ал. 7“ да се заменят с „по ал. 3“. 2. В т. 2 думите „по ал. 7“ да се заменят с „по ал. 6“.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за процедура за допуск на професор Николай Проданов – заместник-председател на Националната комисия за борба с трафика на хора.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Представям на Вашето внимание: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г., приет на първо гласуване на 18 септември 2019 г. – Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в ал. 7 думите „L 101“ се заменят с „L 101/1“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „на Държавна агенция „Национална сигурност“ и запетаята след тях се заличават. 2. В ал. 3, изречение първо думите „При необходимост в“ се заменят с „В“, а накрая се добавя „при условията и по реда, определени с правилника по чл. 4, ал. 6“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „определя и ръководи“ се заменят с „координира“. 2. Създават се т. 10 и 11: „10. координира изпълнението на Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора; 11. за изпълнение на правомощията си и в качеството на национален орган за докладване изисква и получава информация от други държавни органи, физически и юридически лица, както и от неправителствени организации, които имат отношение към борбата с трафика на хора.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „трафика на хора“ се добавя „и приютите за последваща реинтеграция“; б) в т. 1 след думите „Националната комисия“ се добавя „по нейна инициатива или“. 2. В ал. 2, изречение второ думите „до 10“ се заменят с „не по-малко от 30“, а думите „по реда, определени с“ се заменят с „по реда на този закон и“. 3. В ал. 3 думите „по ал. 2“ се заменят с „на настаняване“, а думите „с 30 дни по предложение на“ се заменят с „по предложение на съответния приют,“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 5: „5. в срока по чл. 9, ал. 2 осигуряват безплатна правна помощ и подходяща езикова помощ, ако настаненото лице не владее български език.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) Приютите за последваща реинтеграция: 1. осигуряват нормални условия за пребиваване и лична хигиена; 2. подпомагат социалното включване на жертвите на трафика на хора.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! Използвам този текст, за да кажа, че изразявам от мое име и от името на парламентарната ни група задоволство от това, че приехме един добър закон, който беше необходим. Обръщам внимание обаче на факта, че в текстовете, които приехме сега, имаше създаване на така наречените центрове, което, разбира се, беше крайно необходимо. Досега тайните квартири в България по отношение на трафика на хора – беше казано и в Комисията, в стенограмата, не разкривам някаква тайна – са били само в Бургас и Варна. В столицата не е имало тайна квартира. С разкриването на помощните центрове сега, надявам се поне в големите, да кажем, шест областни града да ги има, да бъдат финансово обезпечени, за да може да има по-добър резултат от мерките, които току-що приехме. Благодаря Ви за вниманието.