7 юли 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010г. На две свои заседания, проведени на 13 май 2010 г. и на 17 юни 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г. Законопроектът беше представен от вносителя – господин Лъчезар Тошев. Той обясни, че целта на предложените промени е да се разшири кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица. Прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани. Такъв е случаят с българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които са екзекутирани през 1952 г. По време на посещението си в страната ни на 26 май 2002 г. папа Йоан Павел II ги обявява за блажени, т.е. светии на католическата църква, мъченици и невинни жертви на комунистическия режим. Тези трима канонизирани не могат да бъдат реабилитирани, тъй като нямат наследници, които да направят постъпки, поради безбрачието на католическото духовенство. До момента 1 милиард католици смятат тези трима духовници за светии, а българската държава все още не ги е реабилитирала. Друг такъв случай е свързан с трима архимандрити, участвали в комисиите за Катин и Виница през 1943 г. Единият от тях е архимандрит Николай - бъдещият Макариополски епископ Николай, който за участието си в тази комисия е осъден на 5 години затвор и конфискация на цялото му имущество. По същото дело на III състав на Народния съд са осъдени и двама лекари и един журналист. Тези четирима човека са осъдени, без да са извършили престъпление, за което са обвинени, защото са потвърдили, че убийствата са извършени, когато на тези територии е имал юрисдикция Съветския съюз. Законът не позволява реабилитация на тези лица, тъй като изключва реабилитация на осъдените от така наречения Народен съд. Реабилитацията е възможна само ако има отмяна на присъдата по съдебен ред, ако има реабилитация или амнистия преди това или помилване на съответните лица, но техния случай не е такъв. И тъй като няма лица, които да поискат тези присъди да бъдат отменени, е редно Народното събрание, както в случая с католическите свещеници, със закон да ги реабилитира. Друг важен момент в законопроекта е предложението за репресирани от комунистическия режим да бъдат считани лицата, пострадали от него от 9 септември 1944 г. нататък, а не от 12 септември 1944 г. Няма логично обяснение убийствата и репресиите, извършени през първите три дни след 9 септември да не подлежат на реабилитация, а от 12 септември да подлежат на такава. Този проблем е поставян години наред и най-накрая трябва да бъде решен. При проведените дебати бяха изказани мнения в подкрепа на мотивите на вносителя. Изтъкнато бе, че предложените промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица заслужава да бъдат подкрепени, защото се отнасят за възстановяване на историческа справедливост и са от чисто морално естество. След проведената дискусия, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 10 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г. „Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 10 юни 2010 г. Законопроектът бе представен от вносителя – господин Лъчезар Тошев. С него се цели да се допълни кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица. Убийствата и репресиите, които са предмет на реабилитация по закона, започват в България на 9 септември 1944г., а не от 12 септември, както е записано в чл. 1. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия още на 9 септември 1944 г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима. Трети Върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов съди българските експерти участвали през 1943 г. в комисиите за Катин и Виница, които са имали за цел да установят извършителите на масовите убийства на полски офицери. Причината за присъдите е, че обвиняемите са потвърдили, че убийствата на полски офицери са извършени от властите на Съветския съюз. Това твърдение е използвано широко от нацистката пропаганда. Президентът на Русия Борис Елцин нарежда да се разсекретят архивите по случая и ги предоставя на обществеността. Признаването на истината по случаите в Катин и Виница налага да се преразгледат присъдите на осъдените от ІІІ Върховен състав на Народния съд и пострадалите от решението на съда да бъдат реабилитирани. Тъй като прегледът по реда на надзора е отменен през 1999 г., а и пострадалите духовници не са имали семейства и близки, от кръга посочен в закона, които да подадат иск за реабилитация по съдебен ред, редно е това да се извърши със закон. На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел ІІ обяви Никополския епископ Евгений Босилков за блажен. На 26 май 2002 г. в Пловдив папата канонизира още трима български католици – Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков – всичките екзекутирани от комунистическия режим. Тримата канонизирани през 2002 г. духовници все още не са получили реабилитация от демократична България. Те са обявени от папата за жертви на комунистическата власт, мъченици и блажени. Те, както и други духовници, те нямат съпруги и деца и роднини от кръга посочен в закона, които да поискат реабилитацията, предвидена от закона. Господин Янаки Стоилов изказа становище, че не всички от визираните случаи са еднакви, че някои от действията са извършвани по користни подбуди, както и че не е възможно да се заяви, че всички получили по този ред присъди са невинни. След проведеното обсъждане и гласуване, с 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, това е една малка поправка в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, но ще бъде една голяма стъпка към нашето национално помирение, ако ние извървим тази крачка заедно. Предложенията, които са направени, са три, и трите засягат чл. 1 на закона, в който се определя обхвата на лицата, които подлежат на реабилитация. Първото предложение, е дебатирано многократно и вече 19 години се дебатира в Народното събрание, още от Великото Народно събрание досега, от кога да започва реабилитацията на жертвите на комунистическия режим. След спорове във Великото Народно събрание като първоначално позицията на СДС беше 9 септември 1944 г., а на БСП – 1947 г., в крайна сметка се стигнало до едно компромисно решение – 12 септември 1944 г., което не почива на никакви правни основания, за да може да се защитава. Поради конюнктурата досега това положение е запазено вече 19 години. Излиза, че тези, които са невинно пострадали от 9 до 12 септември нямат право на реабилитация, а тези след 12 септември – имат право на реабилитация, което не е справедливо. Беше изтъквано многократно през тези години от страна на представители на левицата, че в тази категория попадат и лица, които не заслужават реабилитация, но бих искал да припомня, че Народният съд, който произнася своите присъди през 1945 г., съди по-голямата част от тези лица, които са вече убити, които са вече покойници – post mortem – осъжда ги посмъртно. Законът, който действа в момента, изключва от обхвата на реабилитация осъдените от Народния съд, така че смятам, че този въпрос в момента не стои, но пък тези, които са били убити през тези първи три дни, между които например е журналистът Крапчев, чиято дъщеря, сигурно помните, стоеше в Народното събрание и чакаше през тези години, чак до смъртта си, да дойде моментът за реабилитация на нейния баща, така и не го дочака докато беше жива. Той заслужава реабилитация, тъй като е един журналист, който е убит без съд и присъда на 9 септември. Също могат да бъдат изброени и други лица, които заслужават такава реабилитация, но законът не дава право за това. Ето защо за пореден път внасям това предложение – датата за реабилитация на тези лица да бъде 9 септември 1944 г. Въпросът дали убийствата през този период са извършвани съзнателно, мисля, че не следва да се поставя на дискусия. Дори тук имам едно писмо на Вълко Червенков до Георги Димитров от 17 октомври 1944 г., в което той пише директно: „Нашите другари не са съумели да обезглавят врага в първите дни, затова чистката беше извършена в течение на последните две недели масово, чисто и просто една голяма част от арестуваните фашисти е избита.” Това показва един от аргументите, които показват, че тези убийства са извършени съзнателно. Що се отнася до второто предложение, то обхваща осъдените четирима души от ІІІ Върховен състав на Народния съд. Беше поискано от министъра на правосъдието да представи присъдата от 28 февруари 1945 г. Поисках от Държавния архив заверено копие на тази присъда на 13 членния състав на Народния съд, който е съдил шест лица, участвали в комисиите за Катин и Виница, между които и двама лекари – Марко Марков и Георги Михайлов, които са оправдани, защото те променят показанията си. Дори проф. Марков е привлечен като свидетел на Нюрнбергския трибунал, за да свидетелства в подкрепа на съветската теза, че убийствата са извършени от нацистите. Дори Нюрнбергския трибунал не се произнася по този въпрос, а както вече всички знаем, още президентът Горбачов извади първите документи, които доказваха, че това дело е дело на съветските тайни служби. На 13 април 1990 г. Агенция ТАСС съобщи, че вината за катинския разстрел е на НКВД, а на 14 април 1990 г. тогавашния президент на Полша Ярузелски получи първите копия от документи по този процес. На 15 октомври 1992 г. Лех Валенса получи включително Решението от 5 март 1940 г., което съм приложил към мотивите на законопроекта – тук отзад (показва законопроекта), можете да го погледнете, имате го всички, което печално известният, зловещо известният Лаврентий Берия предлага на Сталин и на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз да разстрелят полските офицери. Той посочва цифрата 28 000, мисля, че беше, но по данните, които има Полша в момента – 21 957 полски офицери са разстреляни. Мисля, че този въпрос повече не следва да бъде дискутиран. Отговорността за това пада на комунистическия режим в Съветския съюз. В България по време на Народния съд трима български архимандрити са осъдени за това, че са твърдели, че Съветският съюз е извършил това престъпление, което може да бъде определено като геноцид. Тези трима архимандрити от Българската православна църква – архимандрит Йосиф Диков, архимандрит Николай Кожухаров и архимандрит Стефан Николов, са можели както другите двама лекари да се откажат от показанията си и да избегнат затвора, но те предпочитат да останат на страната на истината. Аз не бих искал да обвинявам лекарите, отказали се от показанията си, за да избегнат затвора, който ги е чакал. Бих искал да кажа, че трябва да направим необходимото, за да реабилитираме тримата архимандрити – единият от които по-късно стана дори ректор на Духовната академия, когато тя беше част от Българската православна църква, това е един от българските богослови – епископ Николай Макариополски. Той е един от тези, които останаха на страната на истината, предпочитайки да отидат дори в затвора, но да не излъжат. Лъжата е силно оръжие, което е пречупило много съдби, но има по-силно оръжие от лъжата и това е – истината. И днес смятам, че Народното събрание ще подкрепи истината и ще подкрепи на първо четене предложението този състав на Народния съд – Трети 13-членен състав за съдене на участващите в комисиите за Катин и Виница да бъде изваден от забраната за реабилитация в чл. 1 на закона. Третото предложение е пак по чл. 1. То е свързано с необходимостта да бъдат реабилитирани трима български католически духовници, които и по сега действащия закон имат право на реабилитация, но не са реабилитирани, тъй като нямат роднини, които да поискат тази реабилитация. Блаженият Евгений Босилков беше реабилитиран, тъй като се оказа, че има роднина, който да поиска това, но другите трима – Камен Йонков, Павел Джиджов, Йосафат Шишков не са реабилитирани до момента. Същевременно те се смятат от всички католици за мъченици и блажени. Затова смятам, че не е нормално ние да не обърнем внимание на този въпрос и да посочим, че осъдените с Присъда № 895а от 3 октомври 1952 г. в София от Трето наказателно отделение на Върховния съд на Народна република България също подлежат на реабилитация и се реабилитират по закон, екс леге. Този процес е бил един монтиран процес, каквито са били много тогава. Такъв е и процесът срещу евангелистите, за който има едно много подробно решение на Политбюро тогава – как той да протече, кои да са прокурорите, кои да са съдиите, какви да са присъдите. Имало е и комисия, която да прегледа обвинителния акт преди той да бъде внесен. След това е имало отговорници за това да проведат кампания в подкрепа на това решение и така нататък. Също и този случай, в който няколко католици са обвинени, че готвят въоръжено въстание, защото имат картечници и пушки, които очевидно са били подхвърлени, за да бъде създаден този процес. В крайна сметка целта на този законопроект е да установи справедливост и по отношение на тези лица. Смятам, че демократична България е крайно време да направи тази стъпка и благодаря на всички, които в двете комисии подкрепиха законопроекта, включително бих искал да благодаря и на господин Радославов от левицата, който подкрепи законопроекта във водещата комисия. Благодаря.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Днес, когато в България е актуална темата за съдбата на големите енергийни проекти, за цените на природния газ и други, отново се връщаме към страници от българската история. Това понякога е неизбежно, стига да си даваме ясна сметка, къде е границата между историческите оценки, от една страна, и тяхното значение за законодателния процес. Винаги съм смятал, че опитите на действащите политици да претендират за изчерпателна и точна оценка на действията на техни предшественици е твърде претенциозна, и често доста предубедена. Така или иначе, имаме едно предложение, представено от господин Тошев, което аз не бих искал изцяло да отхвърля заради това, че имаме различно отношение към тази част от историята, която засяга законопроекта. Например неговото предложение по т. 2 – да бъдат реабилитирани осъдените от Третия състав на Народния съд за българските експерти в комисиите Катин и Виница при наличните исторически обстоятелства, могат да бъдат приети. Защото тези документи, поне които са проучени, показват, че убийства са извършвани, както от нацистките, така и от съветските власти по отношение на полските офицери. Другото, което за мен и моите колеги е смущаващо, че изместването на датата, която трябва да даде възможност по закон автоматично да бъдат реабилитирани лица, които са пострадали след 9 септември, е опит за ревизия на историческите събития. Не за това, че непосредствено след 9 септември не е имало такива случаи, за които се говори, но непредубеденият подход изискваше да се предложи за тези начални дати, от които законът действа по отношение на споменатите категории и лица, да се допусне по индивидуален ред преценка за такива случаи, а не те априори да бъдат включени в категорията на репресираните. Защото по-големият, огромният брой от случаи на непосредствено засегнатите, пострадалите след 9 септември е израз на тази спонтанна реакция на засегнатите, на хората, върху които са извършвани издевателства, на чиито близки е отнеман живота в предишните години. Така че това не са толкова действия инспирирани от самата власт, колкото действия на възмездие, в условията на една неприключила гражданска война. И това, което се твърди в мотивите на вносителя, че терорът започнал на 9 септември 1944 г. няма нищо общо със законността. С каква законност да има общо един терор, който е започнал преди повече от 20 години? Не ви ли е известен „белият терор”? Не ви ли е известна фразата на големия български поет Никола Вапцаров през 40-те години: „Терора долу!”... (Реплики от ПГ на СК.) ... „Съюз със СССР!” – да, това е тогава продължението. Хубаво е, че помните всички тези неща! Така че да се говори, кога е началото на терора в България, е издевателство, защото, както се говори – интелектуалци, политици са убивани без съд и присъда много преди това. Нали знаете за правителството на Стамболийски – колко министри са убити и самият министър-председател? Знаете ли, че около 40 е броят на народните представители убити преди 9 септември, без съд и присъда. Тези факти известни ли са ви? Когато говорим за събитията, аз искам да не даваме възможност на псевдо демократи да се опитват да отрекат значението и общонационалният характер на 9 септември. Ще ви приведа само един цитат, който е от „Народно земеделско знаме” от 9 септември 1946 г. и той е на Никола Петков: „Наистина голяма историческа дата. Цели 21 години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ – земеделци, работници, народнически интелектуалци, събори фашистките управления, личните режими и монархията, и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към Тевтонската коалиция, и направи три национални катастрофи. Делото на 9 септември е народно дело!” Тази статия Никола Петков пише, когато вече е в опозиция и се противопоставя на комунистическото правителство в България, но не се противопоставя, не променя своята оценка за историческия характер и значението на 9 септември. Това трябва да е поучително и за Вас! Защото не друг, а Петър Дертлиев и земеделците във Великото Народно събрание през 1991 г. предлагат именно тази дата. Думите на д-р Дертлиев тогава са буквални: „Господа, най-трагичните дни, най-жестоките дни започнаха от 12 септември 1944 г., не от 9 септември. Не беше народната мъст, не беше болката на тези, които бяха пострадали...”, тоест той вече обосновава, защо в по-късните седмици и месеци, за които говорите, е имало и организирани действия от страна на държавата. Докато тези дни, които вие се опитвате да подпъхнете в този период, са дните на неприключилата гражданска война, която се води в България. Така че, какви закони да уловят тази война? Георги Кирков - един от най-големите оратори, минали през този парламент в цялата му история, тогава – по време на Първата световна война, съветник в Столична голяма община, обръщайки се към съветниците от мнозинството, казва: „Господа, вас вече не ви ловят и законите, вас вече ви лови само революцията”. Когато едно общество е доведено до такава степен на противопоставяне, когато законодателството е репресивно, когато законодателството облагодетелства и узаконява произвола, как да реагира мнозинството, което е засегнато от него?! Вие знаете: за Закона за защита на държавата и за Закона за защита на нацията не друг, а Благоев през последните месеци от своя живот в писмо до тогавашния главен прокурор, защитавайки забранената Българска работническа социалдемократическа партия (комунисти), обръща внимание, че репресиите не могат да решат проблемите, а предизвикват обратна реакция. Тези предупреждения са били много мъдри и са се оказали много верни. Затова именно не можем да подкрепим този законопроект, независимо от отделни разпоредби в него. (Реплики от Синята коалиция.) Съобщавам това на мнозинството, за да не приема с лека ръка просто като един коалиционен ангажимент подобни инициативи от страна на Синята коалиция. Господин Тошев е представител на Съюза на демократичните сили, но хората от Съюза на демократичните сили, които дадоха аргументите, на които се позовавам, част от тях действително бяха преживели тези събития, част от тях бяха репресирани по време на тях и те самите имаха съзнанието за тази история. Аз не знам Вие от чие име говорите и каква историческа правда възстановявате, правейки се на по-голям демократ от демократите?! Това искам да се вземе предвид от народните представители. Ако все пак приемете този закон, на второ четене да отчетете обстоятелствата и да не правите една недопустима ревизия на историята. Това е главният факт, а не просто издаването на определени възможности за реабилитация или за обезщетение на лица през тези няколко дни. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Господин Стоилов, Вие се опитахте да спекулирате с историята на България, разбира се, тя невинаги е била светла, и отново да внесете разделение между българските граждани. Аз имам правото да говоря по тази тема. Моят дядо е убит без съд и присъда и до ден-днешен аз не знам неговия гроб. Майка ми умря с отворени очи, без да може да го положи и да го погребе по християнски. Убит е без съд и присъда и е съден в отсъствие на така наречения Народен съд. Никога никой от моите роднини не е подавал документи за реабилитация, защото е срамно и недостойно да търсиш реабилитация за нещо, което, най-малкото казано, е несправедливо. Аз не съм такъв човек, моите близки също са такива хора, така сме възпитани – да търсим мъст и възмездие. Пак ви казвам: имам право да говоря по тази тема, но никога не съм си позволявал да спекулирам и да говоря публично по този въпрос. Начинът, по който Вие говорихте обаче, е най-малкото недостоен. Вие дължите извинение на тези хора, убити без съд и присъда. Лично аз не правя разлика между хората, убити без съд и присъда, независимо откъде идват те. Може би вие тъгувате по СССР?! Няма вече СССР. Може би ще трябва да отидете на една екскурзия до Куба или в Корейската народнодемократична република, да си начешете носталгията?! Забелязах, че Вие дори не вярвате в това, което говорехте. Това е една спекулация. Може би искате да се харесате на вашия електорат, все повече изчезващ по естествен път, от този тип? Както казва дори вашият вожд Тодор Живков, комунизмът се оказа едно недоносче. Можете да го видите, има го в интернет. Нас ни измамиха. Затова престанете с подобни глупости!

Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Политическият терор си е политически терор, независимо от неговия цвят. Смятам, че цялата зала е уверена в това. Политическият терор е политически терор без разлика на това от коя политическа сила идва. Не мога обаче да разбера логиката в следното. Защо на 9 септември 1944г. политическите убийства са справедливи, а на 12 септември вече стават несправедливи? Става въпрос за датите и за разликата в политическата ситуация между тях. Не мога да разбера какъв е проблемът в разликата между тези два дни и не мога да уловя логиката на господин Стоилов в тази посока. (Реплики от народния представител Петър Мутаафчиев.) Разбира се, че и преди Девети е имало политически терор.

На Янаки Стоилов – не. Ще ползвам правото си на изказване.

Може би не трябва да отговарям на господин Тагарински заради квалификации, които не намирам за подходящи към моето изказване. Искам да обърна внимание все пак, че повечето от присъдите на Народния съд не са отменени и сигурно неслучайно. Не знам каква е причината за личното нещастие, каквото има за всеки човек и за всяко семейство, може би той трябваше да го каже. Аз не мога да коментирам въпроса. (Реплики от народния представител Марио Тагарински.) Ние дори сме в исторически дълг към нещо, което са направили всички съвременни европейски държави. Това не направи нито едно Народно събрание през тези 20 години.

Да обяви комунизма за престъпление?!

Да признаят участниците в антифашистката съпротива за ветерани от Втората световна война. Това са направили всички държави в Европа. По отношение казаното от госпожа Колева, тя изглежда не разбра главното, за което се води спорът. Главното е за историческото значение на Девети септември, на тези събития, които слагат границата на фашистките управления на България. Спорът е за това дали няколко дни по-рано или по-късно е имало репресирани лица. Разликата в началните дни е разликата в спонтанната реакция срещу издевателствата, извършени преди това. Правете разлика между легален режим и гражданска война, в която, за съжаление, пострадалите са и от двете страни. Не става дума да пренебрегваме тези страдания, защото в редица случаи те са били по идейни и по политически подбуди, но в много други случаи са били по користни подбуди. (Реплики от СК.) Били са продиктувани от проява на немотивирана жестокост. За това става дума. Не се опитвайте да вкарате в тесните юридически рамки историята, която се пише не само с параграфи и с алинеи! Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Изразявам лична позиция по дискутирания проблем - по-скоро от морална гледна точка, отколкото политическа позиция. В моя случай това е позиция на човек репресиран, със съответния документ по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Така че, се опитвам да постигна лична справедлива и аргументирана позиция. За мен казусът за тримата архимандрити е абсолютно ясен. Мисля, че мъжеството, което има държавното ръководство на Руската федерация, в лицето на президента Медведев и министър-председателя Путин, да признае, че голяма част от убитите офицери е дело на НКВД, е ясно доказателство и никой от нас не би имал съмнението, че Народното събрание трябва да подкрепи предложението за реабилитация на тези трима достойни българи, които са предпочели да бъдат осъдени невинно, но не са направили компромис със собствената си съвест. В този случай би следвало да подкрепим законопроекта. Аналогичен е случаят с архимандрит Босилков и осъдените католически свещеници от Евангелската църква. Ясен е подходът, който е прилаган тогава. Третият казус е казусът за спорните – от 9 до 12 септември. Аз смятам, че като мислещи хора ни е пределно ясно, че в тези дни непосредствено след 9 септември е продължила гражданската война. Да се говори, че е имало война до 9 септември и в рамките на войната са избивани хора, членове на антифашистката съпротива, като аргумент че е имало война, и да кажем, че тази война е приключила на 9 септември, е наивно. Очевидно е, че властта се е установявала дълги дни – имам предвид новата власт след 9 септември. Някак си, как да го признаем – естествено донякъде отмъщение и търсене на възмездие на хора, които действително са причинявали страдания и убийства на дейци на антифашистката съпротива. Безспорно е обаче, че хиляди хора официално са безследно изчезнали. Аз имам такива мои близки, чиито бащи са загинали. Това са документите, които ги имат. Тези хора безспорно също заслужават своята реабилитация. Другото според моето лично убеждение е абсолютно вярно – това, което се защити от колегите ми. По същия начин невинно са загинали - избивани са симпатизанти и близки на дейци от антифашистката съпротива. Това също е факт. Факт е, че и тези хора заслужават справедлива оценка. Това, което най-много ме смути, е позицията на Министерството на правосъдието, която официално беше раздадена в Комисията по правата на човека, където се обръща специално внимание - говоря точно за смяната на датите от 9 на 12 септември. Становището на Министерството на правосъдието е отрицателно, с препоръка, цитирам: „Да се прецени необходима ли е такава поправка, предвид историческите факти от обсъждания период, тъй като се оспорва тезата, че трябва да се поставят в еднакво положение лица, репресирани след 12 септември, и такива, които могат да бъдат определени като репресирани”. Самото Министерство на правосъдието, очевидно от юридическа гледна точка, оспорва с лекота да се промени тази дата. От чисто човешка и морална гледна точка аз мисля, че българското Народно събрание би следвало да прецени до каква степен и не е ли редно с еднакъв аршин да се мерят едните и другите невинно загинали – в периода на антифашистката съпротива, включително за тези три дни, за които говорим. Едно едностранно решение, безспорно всяко има своето основание от морална гледна точка, надали би било справедливо. В този пункт – това е моята препоръка към председателката на Народното събрание и на колегите вносители към всички нас, да се постараем да намерим разумно, справедливо решение с оглед на действителността, с оглед на това, че е нужна консолидация на българската нация в тези тежки времена на сериозна криза, която касае всеки един българин. Трябва да бъдем мъдри и да постигнем в човешки план справедливо решение. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, с Вас сме коментирали много по тази тема и днес не бих искал да се изказвам, ако не беше репликата на госпожа Колева към Янаки Стоилов. Историята е нещо сложно. Историята я правим всички ние, но оценката за историята я прави обществото, и то от разстоянието на времето. Безспорно много грешки и много неправди се случват в историята на всяка една страна, не само в България, но аз мисля, че с днешния законопроект отново се опитваме със закон да покажем историческата истина. Със закон можем да реабилитираме хора, за които е доказано, че невинно са пострадали, но не бива да правим исторически оценки. Спомняте си, веднъж ви дадох един пример за Перущица. Ние познаваме Перущица от Априлското въстание, но не познаваме трагедията на Перущица от най-новата ни история – тази около 9-и септември. В края на м. юни 1944 г. по инициатива на група перущенци и жандармерията са арестувани над 40 човека. Същата вечер 22 от тях са убити в дефилето на р. Въча. Обърнете внимание, 20 от 22-мата убити с комунистически убеждения според жандармерията и тези, които са ги посочили с пръст, са младежи от 17 до 19 години. Месеци след това именно поради възмездието 22-ма човека от хората, които са участвали в тази акция, без съд и присъда също са избити! Перущица се опита да намери своето помирение. За съжаление, не можа да се стигне до това да се отбележи в един общ паметник, но в Перущица съществуват два паметника, които са на много близко разстояние – на загиналите антифашисти, избити през м. юни и съответно на загиналите без съд и присъда след 9 и септември. Така, че трудно ще ни бъде да кажем: тази дата е истината, 9 и септември, преди нея или след нея. Историята, пак казвам, е нещо много сложно. Ние не сме искали да говорим и със закони да търсим това, което се случи в Ястребино, тъй като децата и невинните жени не могат да бъдат виновни за политика, не могат да бъдат врагове на което и да е правителство. Струва ми се, че грешката на Вашето предложение е именно там – че в един такъв закон се търси политика. Янаки Стоилов е изцяло прав – не бива да се подхожда по този начин. Аз мисля, че Вие внасяхте няколко законопроекта, където въртим, въртим и все стигаме до това – 9-и септември е оценка за него, че това е дата, която категорично е поставила терор в България. Нека да се откажете от това. Винаги има начин, когато има несправедливост, да се търси истината. Но нека не бъркаме в историята, тъй като, отново искам да кажа, ние не можем да я наложим на обществото – обществото само ще покаже къде вижда историческата истина. Аз мисля, че между първо и второ четене и мнозинството ще направи всичко възможно, така че да избегнем подобни политически и исторически квалификации. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Мутафчиев, на 9-и септември се установява новата власт на Отечествения фронт – затова датата е определена. Тази власт провежда репресивна политика. Няма юрист, който, чистосърдечно стъпвайки на юридически позиции, да каже, че целенасочени убийства, които са извършвани, и други видове репресии, извършвани без съд и присъда и без никаква процедура, не са репресии. А след като са репресии, те подлежат на реабилитация. Дадох примери с много хора – в тези три дни има много хора, които са невинно пострадали и не могат да получат своята реабилитация, защото законът е създаден по този начин заради сблъсъци и конфликти между нас през тези години. Време е да направим тази стъпка към националното помирение чрез приемането на тази малка поправка, но това ще бъде наистина значима стъпка към националното помирение. Мерси.

Уважаеми господин Тошев, ако бяхте чули добре Янаки Стоилов и изказването на Никола Петков и на Петър Дертлиев, тъй като ние с Вас не сме съвременници на това време и трудно бихме казали, че сме го изживели и как точно е било, те точно това казват – че държавните репресии идват по късно, не на самия Девети септември. Ако на самия Девети септември е имало някои репресии, те са били от мъст и така нататък, те не са били държавна политика. Затова Ви казвам: нека с датите на България да не си играем така фриволно. Аз не мога да приема този Ваш мотив именно от тази гледна точка. Ами тогава дайте да определим всички дати, които да довели до репресия в България. Аз мисля, че ще ни бъде трудно да определим точно коя е датата. Има виновни хора, но не са виновни датите. Това, което се е случило на Девети септември, разбира се, е било преломно за историята на България, но да кажем, че Девети септември е датата, която налага репресивен режим в България, не е точно така. Ако разгледаме даже дневниците на Народното събрание, мисля, че Вие сам ще се убедите, че не е така. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не знам колко от вас обърнаха внимание как започна господин Янаки Стоилов. Той каза така: „Във време, когато се обсъждат газовите договори и „Белене”, трябва ли да обърнем внимание на този въпрос?” Това беше неговото начало, което го има, разбира се, в стенограмата. Много интересно начало. За хора като господин Стоилов винаги има тема, която да измести подобен важен морален въпрос. За какво става въпрос? Трябва да правим разлика, уважаеми колеги, между добро и зло. Един бивш председател на Правната комисия, какъвто е господин Стоилов, трябва да прави разлика между добро и зло. Какво каза той в своето изказване? Каза, че след Девети септември имало търсене на справедливо възмездие, мъст или нещо като естествено отмъщение, което едва ли не в своето изказване господин Стоилов оправдава и нарича гражданска война периода на извършени зверства срещу определени хора. Това казва господин Стоилов, и то бивш председател на Правната комисия в Народното събрание. Първо, гражданска война в този период, господин Стоилов, не е имало. Историята никъде това не го е записала. Важното е, обърнете внимание, когато има репресии срещу хора без съд и присъда и хора като Вас в ХХІ век стават, защитават и не осъждат тези актове, това означава че има много сериозен проблем с ценностите. Имате много сериозен ценностен проблем за този период, господин Стоилов - и Вие, и БСП. Когато дори един юрист като Вас си позволи такива оценки за извършени зверства, имаме наистина и като Четиридесет и първо Народно събрание морална дилема или морален проблем, защото не различаваме добро от зло. За какво става въпрос, какво е предложението на господин Тошев? Група лица не са излъгали и са предпочели да влязат в затвора. Хора с християнски ценности, католици и протестанти са предпочели да влязат в затвора, но да кажат истината за това кой е убил полските офицери и че това е НКВД и бившият Съветски съюз. Предпочели са да влязат в затвора, но да кажат истината и тези хора от морална гледна точка сега трябва да бъдат оправдани. Ето това е разликата в категориите добро и зло. Тези хора са постъпили почтено, те са били българи, те са били християни и до момента не са били оправдани и следва да бъдат оправдани. Така че нито газовите договори, господин Стоилов, нито „Белене” могат да бъдат причина да заместят тази тема и тези хора да не бъдат оправдани. Още повече, през този период Полша е била окупирана от бившия Съветски съюз, така че като се чудите кой е извършил тези репресии, няма как да се чудите, няма как да са били нацистите. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Няма как да разсъждавате по този начин. (Шум и реплики от КБ.) Най-важният въпрос накрая – много съжалявам, че се разви подобен дебат в Четиридесет и първото Народно събрание. Смятах, че за тази морална и значима кауза трябва да има консенсус. Надявах се, че в ситуация, в която е ясно, че оценяваме доблестна постъпка на справедливост и на правда, ще гласуваме консенсусно „за” и това ми напомня за въпроса до колко е реформирана БСП. Май въобще не е реформирана, колеги. Благодаря.

Господин Димитров, нямаше да Ви отговарям в персонално качество, но тъй като представлявате една партия и засягате по-значими въпроси, все пак съм длъжен да кажа няколко изречения. Първо, добре е поне елементарно да познавате историята, защото Полша първо е окупирана от Германия, а после от Съветския съюз (реплика от народния представител Мартин Димитров, шум и реплики от Синята коалиция), така че поне тези елементарни факти би трябвало да знаете. Поне тях трябва да знаете, когато се изказвате по тези теми. По т. 2 няма защо да ме убеждавате, аз самият казах, че има основания. В т. 3 положението не е еднозначно, защото част от тези лица, освен блаженни, са извършвали и друга дейност, но не искам да влизам в тези подробности, не в това е същността на дискусията. Аз точно правя разлика между морала и правото, която Вие не можете да направите, защото независимо дали днес ние отхвърляме определени исторически методи, определени действия могат да се окажат морални, без да са законни и обратно – имало е законни действия, които не са били морални. Точно тази разлика трябва да сте в състояние да правите, защото законът не може да изчерпи морала, а невинаги това, което е неоправдано от закона, винаги се отхвърля от определен морал. Това е разликата, но изглежда е сложно за Вас да я направите. Не се опитвайте на тази основа да възкресявате остатъците от вашата партия, защото тези, които тръгнаха по този исторически път, се стремяха да бъдат по-отговорни към превратностите и противоречията в нашата история. Не се опитвайте да заклеймявате изцяло определени събития и определен период. Те са много по-сложни и смятам, че моите колеги си дават в по голяма степен сметка за тази противоречивост и сложност. Затова ние не сме вашият огледален образ по тази тема. Ние не приемаме много от това, което казвате, но аз го правя без смущение, защото в това няма корист, няма конюнктура и няма стремеж да се извлекат някакви непосредствени политически облаги.

И така, колеги, какво казва всъщност господин Стоилов ще го кажа по-простичко. Той казва, че за него част от тези репресии са били оправдани. Ни повече, ни по малко това казва господин Стоилов, и намери следното оправдание: каза, че някои неща, които не са разрешени от закона, могат да бъдат разрешени от морала. Това каза ни повече, ни по малко господин Стоилов, което означава – ще завърша с това, че един бивш председател на Правната комисия в парламента каза, че когато имало гражданска война, каквато не е имало, подобни репресии могат да бъдат оправдани. Господин Стоилов, никога престъпления срещу човек или репресии срещу човека не могат да бъдат оправдани. Нищо без съд и присъда не може да бъде оправдано. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Никога, при никакви обстоятелства подобни действия не могат да бъдат оправдани и в България, надявам се, малко по малко, с европеизацията на страната, да няма хора, които да говорят като Вас, както Вие говорите, че подобри репресии могат да бъдат оправдани, защото нищо, на никаква цена не може да ги оправдае.

Благодаря, госпожо председател. Дами и господа, уважаеми колеги, очевидно всички забелязваме, че темата е благодатна по отношение на ораторски умения и словесни еквилибристики. Нямам намерение, още повече имайки предвид дистанцията на времето, да влизам в интерпретации и оценки на исторически събития. На нас като парламентарна група на партията „Движение за права и свободи” дори не са ни необходими мотивите на господин Тошев, за да подкрепим точно този законопроект. Презумпцията, която следваме и която имаме предвид в даването на оценка чрез нашето гласуване за тези събития, е тази, че по принцип няма давност и причини за отказ от реабилитация на унижено човешко достойнство, на права, свободи, на репресирани хора или групи от хора. По този начин ние връщаме една историческа справедливост с нашето гласуване за този законопроект. Дори несправедливи обиди и квалификации, дори от дистанцията на времето трябва да бъдат възмездени според нас. Това става точно с този законопроект. Според нас този закон изигра много сериозна роля точно в тази посока – именно по отношение овъзмездяването на унижения и ощетения човек, както казах – на хора или групи от хора, особено пък с повече от 10 поправки, които този закон претърпя по времето на неговото действие. Заради това аз предлагам едно соломоновско решение на казуса – нека да приемем този закон, като игнорираме назидателния апломб на вносителите, като игнорираме и ревностната подкрепа и използването на клишета от близкото историческо минало. По този начин, когато приемем този законопроект в този вид, ние ще поставим на пиедестал човешкото достойнство, правата и свободите - на едно достойно място, което заслужава то в ценностната система на нашето съвремие и в характеристиката на партиите, които ситуира това Народно събрание. Впрочем между първо и второ четене ние с колегата Ариф Агуш ще направим едно допълнение. Забелязваме, че има категория хора, които са ранявани, прострелвани по времето на най-различни метежи, погроми и апокрифни събития между 1944 и 1989 г. Надявам се, че и тази категория хора по достоен начин ще получи възмездие чрез законодателството. Тази група хора съвсем не са много, но са факт и смятаме, че са ощетени. Ето заради това още веднъж ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи декларираме, че ще подкрепим закона. Благодаря.

Ние от „Атака” имаме съвсем различна оценка за събитията. Излагали сме я много пъти и няма да я излагам пред всички вас. Ние смятаме, че всички, които са понесли някаква репресия, трябва да получат определено възмездие, определено признание и да затворим страницата, която е отворена между 1913 и 1918 г., когато е изкопана огромна пропаст от двете страни на българския народ. Тази пропаст досега не е затворена, не е заровена, не е засипана. Има хора, които продължават да я копаят. Това – първо. Второ, във връзка с изказването на господин Кърджалиев, ние от „Атака” казваме на ДПС, че ще повярваме на подобни изказвания, когато те заедно с нас и всички останали гласуват нашите проекторешения за геноцида на българите в Османската империя и геноцид над арменците в Османската империя. Тогава ще повярваме в искреността на подобни изказвания. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не разбирам нервността и емоционалността, с която се обсъждат някои въпроси в Народното събрание. Не разбирам и опита да се извлече някаква полза от това да се застава встрани или над въпроси, които всъщност са въпроси на политиката и въпрос на Народното събрание, както направи господин Кърджалиев. Ние не сме добре възпитани. Ние сме зле възпитани хора по принцип. Защото ако бяхме възпитани, щяхме да уважаваме мотивите на другия. Тях трябваше да слушаме, а не плоскостта на действието, което така или иначе ще предприемем. Има по-важни неща от действието, което ще извършим. И то е другият човек. В този смисъл искам да кажа няколко думи, като се стремя те да бъдат максимално обективни по възможностите, които аз имам да го направя. Първо искам да кажа, че това е добра тема. Тя трябва да се изговори, трябва да се затвори, трябва да доведе до национално помирение. И ние трябва да бъдем движени преди всичко от това чувство, от това желание. Това е политическият дневен ред. Защото това не е направено окончателно и не е направено добре. Искам да илюстрирам това. Ние направихме много крачки към помирение, специално от десницата, но не срещнахме разбиране от страна на левицата. Непрекъснато левицата (и особено в такива моменти Българската социалистическа партия) вади на преден план собствените си жертви – на хора, пострадали от репресии, както направи господин Мутафчиев. Само че – чуйте ме внимателно – тези хора са получили своята реабилитация. Вие реабилитирахте тези хора. (Реплика от Петър Мутафчиев.) Вие ги реабилитирахте в годините след 9 септември 1944 г. Те бяха достатъчно дълбоко реабилитирани, семействата им получиха големи привилегии. В продължение на 50 години страната някак си приключи сметката си с тези хора. Или приключи. Мисля, че я е приключила. В този смисъл вижте как изглежда нашата представа за справедливостта в момента. До 9 септември 1944 г. всички хора са получили своето удовлетворение. Те са получили своята справедливост. Всички след 12 септември - да кажем, че са получили и те своята справедливост. И само в този малък прозорец – между 9 и 12-и, има хора, които са репресирани, които са убити без съд и присъда. От страна на БСП чуваме, че искаме този прозорец да остане отворен. Господин Янаки Стоилов има своя представа за това как е нареден моралът по отношение на законите и законите по отношение на морала. Тук всички можем да се упражним и на тази тема – кое е морално, кое е законно. Могат да се получат 240 мнения. Само че този въпрос е приключен, уважаеми колеги от левицата. Той е приключен, когато се приема Всеобщата декларация за правата на човека от Организацията на обединените нации. През 1948 г. човечеството решава този въпрос. То прави тази рекапитулация. То казва кои права на хората трябва да бъдат защитени. И там отива границата на разбиранията ни за морал и законност, макар и да се различават понякога. С това съм съгласен. Но този въпрос, този код на прочитане на човешките права, господин Стоилов, е зададен от тази Всеобща декларация и след това от Европейската харта за правата на човека. Къде сме ние в момента? – В големия свят на Организацията на обединените нации. И къде още? – в Европейския съюз, където има Европейска харта за правата на човека. Не вашият прочит, на левицата, е това, което трябва да ни ориентира по отношение на събитията в този прозорец от три дни. Не може линчът да е законен в три дни, или да е морален. Не може да бъдат убивани или репресирани хора точно в тези три дни. Защото се разбираме, че до тези три дни и след тези три дни всички са удовлетворени от гледна точка на справедливост. Ние не можем да отваряме такъв исторически прозорец. И аз призовавам ГЕРБ да затвори този прозорец, защото затваряйки го, ще се изгради мостът за националното помирение. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Винаги досега, когато е имало дискусия по подобни въпроси, съм взимал отношение от името на нашата парламентарна група и на моята партия. Днес имах надежда, че дебатът ще бъде по-различен и решението ще бъде друго. Онова, което пожелаха някои от колегите – да бъде акта на помирение, явно, че не ни е дадено на този етап. Не сме готови и не сме дорасли за това мъдро и великодушно решение, което беше пожелано. Явно, че начинът, по който се мотивира и отстояваше от десницата това решение, доведе и до нашето гласуване. Ще подчертая само дебата за моралното и законното и ще бъда краен. Уважаеми дами и господа, нека да си припомним зверското убийство на непълнолетните деца на Ястребино. Това деяние законно ли е? Не е законно! Господин Димитров, според Вас, морално ли е или не е морално? Според мен, е и незаконно, и дълбоко неморално. И когато такова незаконно и неморално явление искате със закон да го направите законно възмездно, това вече не може да бъде плоскост за помирение. Виновните за липсата на това помирение са вносителите и защитниците на този закон. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, правя процедурно предложение на основание чл.39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елена Кременлиева – директор на Дирекция „Социално проучване” в Министерството на труда и социалната политика.

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г. В заседанието участваха от Националния осигурителен институт: госпожа Христина Митрева – управител, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер; госпожа Елена Кременлиева – директор на Дирекция „Социално включване в Министерството на труда и социалната политика, както и представители на социалните партньори. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Елена Кременлиева. Със законопроекта се предлагат изменения в Заемното споразумение (Проект за социално включване), подписано на 18 ноември 2008 г. и ратифицирано със закон от Народното събрание на 26 февруари 2009 г. относно институционалната организация за изпълнението на проекта и дефинициите за целите на проекта. Вносителите мотивират предложението си с необходимостта от определянето на ново отговорно звено за техническото изпълнение на Проекта за социално включване, а именно Дирекция „Социално включване” на Министерството на труда и социалната политика, вместо закрития на 5 март 2010 г. със закон Социалноинвестиционен фонд. Отменя се задължението на Министерството на труда и социалната политика да подпише Меморандум със Социалноинвестиционния фонд за разпределяне отговорностите по проекта. Въвежда се задължение за Управляващия орган, а именно Дирекция „Европейски фондове, международни проекти и програми” за наблюдение на политиките по проекта за съответствие с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Усъвършенства се институционалната инфраструктура по проекта, като се детайлизират отговорностите на отделните звена. Не се предвиждат промени в останалите части на Заемното споразумение, а именно, размера на заема, сроковете за неговото ползване и погасителния план, както и дейностите по проекта, подпроектите, възлагането на поръчки, контрола, отчитането и оценката на проекта и др. Документите за изменение на заемното споразумение са подписани от Банката и от българската страна чрез размяна на писма от 10 и 17 юни 2010 г. по инициатива на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков от 15 май 2010 г. Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Изменението в Заемното споразумение (Проект за социално включване) следва да се ратифицира от Народното събрание със закон, защото то съдържа финансови задължения за държавата и предвижда участието на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове. При обсъждането по законопроекта народните представители бяха запознати с капацитета на Министерството на труда и социалната политика за изпълнението на проекта. Специално внимание бе отделено на необходимостта от осигуряването на прозрачност при оценката на отделните проекти на общините. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.”

Уважаеми господин председател, колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г. На заседание, проведено на 1 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на труда и социалната политика: госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър и госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Симеонова. Заемното споразумение, сключено на 18 ноември 2008 г. между Република България (Заемополучател) и Международната банка за възстановяване и развитие (Банката) е в размер на 40 млн. евро за подпомагане финансирането на Проекта, който има за цел да насърчи социалното включване чрез повишаване на училищната подготовка на децата под 7-годишна възраст, предимно сред семейства с ниски доходи, включително и на децата с увреждания и с други специални нужди. Проектът включва две части: част първа – интегрирани социални услуги и услуги на деца, чрез осигуряване на безвъзмездно финансиране за общини, подлежащи на финансиране, за изпълнение на под-проекти и част втора – изграждане (подобряване) на капацитета на местната власт чрез предоставяне на технически консултантски услуги на общинския персонал и социалните работници на общинско ниво в отделите за социално подпомагане и защита на децата и подкрепа за изготвянето на национална база със съответните данни за благосъстоянието и образованието на децата и специален механизъм за оценка на въздействието на проекта. Заемополучателят, чрез Министерството на труда и социалната политика е гарантирал, че Социално-инвестиционния фонд ще поеме цялата техническа отговорност за изпълнението на проекта. На 5 март 2010 г. Четиридесет и първото Народно събрание със закон е закрило Социално-инвестиционния фонд – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, изпълняващ до този момент отговорностите за изпълнението на проекта. С внесеното за ратифициране изменение на Заемното споразумение Министерският съвет предлага на мястото на закрития Социално-инвестиционен фонд цялата техническа отговорност за изпълнението на проекта да се поеме от дирекция „Социално включване” на Министерството на труда и социалната политика. С промените в Споразумението се конкретизира и ролята на управляващия орган – Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” на Министерството на труда и социалната политика, във връзка с предвиденото наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. След дискусията се проведе гласуване, при което членовете на комисията подкрепиха единодушно законопроекта. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви запозная с Доклада на Комисията по външна политика и отбрана. „На редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие се налага, поради необходимостта да бъде определена нова национална структура, отговорна за техническото изпълнение на Проекта за социално включване. С изменението на Споразумението дирекция „Социално включване” на Министерството на труда и социалната политика, която отговаря за цялостната политика за социално включване и политиките за децата и семейството, ще стане отговорното звено за изпълнение на проекта за социално включване. Промените в Споразумението конкретизират и ролята на управляващия орган – Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” на Министерството на труда и социалната политика, във връзка с предвиденото наблюдение на политиките на Проекта. Това наблюдение се обвързва с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Определя се и отговорността по отношение на одобряването на проектните предложения, представени от общините, като тя се налага от Министерството на труд а и социалната политика. Документите за изменението на Заемното споразумение са подписани от Банката и Заемополучателят, представляван от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.”

Уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи този законопроект. Нещо повече – ние ще предложим да бъдат обединени гласуванията между първо и второ четене в днешното пленарно заседание, с оглед необходимостта да се ускори възможността за усвояването на тези 40 млн. евро, които са предназначени за деца в неравностойно положение. В условията на криза тези пари биха могли да бъдат глътка въздух, както за българския бизнес, така и за българските общини и в крайна сметка да произведат ефекта, който се цели в това Заемно споразумение, а именно да се подпомогне социалното включване на социално слаби семейства и на деца в неравностойна положение. И тук е нашият въпрос: защо при положение, че парите не достигат в държавата, при положение, че се орязват средствата на българските общини, правителството абсолютно безхаберно си позволи да забави усвояването на тези 40 млн. евро вече повече от една година, и с какви инсинуации беше свързано това забавяне? Припомням Ви историята по закриването на Социално-инвестиционния фонд, което действие е свързано с промените във Заемното споразумение между България и Световната банка. Както обикновено правителството постави каруцата пред коня като, първо, закри Социално инвестиционния фонд, а след това прави промени в това Заемно споразумение, в резултат на което забавянето на усвояването на тези пари вече става драстично. Припомням ви също така, че по време на заседанието на парламента, в което се взе решение за закриване на Социално-инвестиционния фонд, беше произнесена една лъжа от представител на правителството, от заместник-министъра на труда и социалната политика, който на наш въпрос: дали Световната банка е уведомена, и дали по надлежния ред е дала съгласието си за промяна в това Заемно споразумение, тя отговори, че същото се е случило. Цитирам Ви буквално какво каза госпожа Валентина Симеонова пред народните представители на пленарно заседание, проведено на 5 март. Тя каза: „Освен това, ние получихме официалното становище на Световната банка, чрез което те подкрепят решението на правителството, управлението на новия заем да се осъществява чрез новата структура, тоест чрез самото Министерство на труда и социалната политика, а не чрез Социално-инвестиционния фонд. Ето това е писмото на Световната банка подписано от Флориан Фихтъл”. Писмото, което не беше предоставено на пленарната зала, а само беше показано, визира нещо съвършено различно, а именно – ясното изявление на господин Фихтъл, който представлява Световната банка в България, че на настоящия етап, а именно датата, в която заместник-министър Симеонова представи това писмо: „...Ние очакваме официална молба за нанасяне на поправки във Заемното споразумение по заем № 7612, които ще отразят новия механизъм за изпълнение на проекта. Веднага след като я получим, екипът на Световната банка ще направи оценка на новопредложеното звено за изпълнение на проекта.” А именно заместник-министърката подведе народните представители и по-специално ги заблуди, ако трябва да бъдем точни, като заяви, че съгласието на банката е взето и е налично към момента на закриване на Социално-инвестиционния фонд. Пред мен е и едно друго писмо от 10 юни, от което официално от Световната банка става ясно, че писмото, с което Министерството на труда и социалната политика е поискало съгласие на банката – е с дата от 15 май 2010 г. Аз искам да попитам, тук в тази зала, ще потърси ли някой отговорност от заместник-министър Валентина Симеонова за това, че тя си позволи да излъже народните представители и в момента, в който се закри СИФ да заяви, че това се прави със знанието и одобрението на Световната банка? Тук няма да припомням, освен факта: за какви пари става дума, какво е тяхното предназначение, а именно да влязат в бизнеса и в българските общини, че механизмът, който съществуваше до този момент беше с контрола и на синдикатите, и на работодателите, и на обществеността – как се изразходват тези пари. В крайна сметка целта е те да се централизират при министъра на труда и социалната политика и решенията затова – на кого и как да се предоставят за дейности тези пари, да се вземат еднолично от него или от приближен екип на Министерството на труда и социалната политика. Мисля, че тези документи, които вадим пред вас наистина са скандални и би следвало представителите на правителството да носят своята отговорност в случаите, в които заблуждават и подвеждат народните представители. Резултатът от всичко това е налице. Повече от една година забава при усвояването на 40 млн. евро, които вече можеха да са влезли в българските общини.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Аз не бих искала да коментирам Вашето изказване от гледна точка на упреците, които отправяте към мен, защото Вие сте юрист и си давате ясна сметка, какво значи обвинение в лъжа. Само бих искала да коментирам следното нещо. Много естествено, че закриването на СИФ е един процес. Процес на диалог и на дискусия между правителството и Световната банка. Така че, нашата кореспонденция със Световната банка датира много по-рано от момента, в който ние сме предложили на народните представители законопроекта за гласуване за закриване на Социално-инвестиционния фонд. Ще ви дам малка информация по отношение на това, каква е била кореспонденцията ни с банката. Пред мен е едно писмо, което сме предоставили на вас, но вие очевидно извадково четете само това, което може би в момента считате, че е редно да съобщите. От 23 февруари 2010 г., Световната банка на наше писмо, в което пишем, че ще се закрие Социално-инвестиционния фонд, тъй като той е изпълнил своите функции по закон и целите на заема за социално включване вече са други – те не са ориентирани към създаване на работни места, а към детско развитие и работа с уязвими групи семейства. По този повод господин Фихтел пише писмо до правителството, в което казва: „Благодаря ви за писмото от 9 февруари 2010 г., с което ни уведомявате за закриването на Социално-инвестиционния фонд, и молите за становището на Световната банка относно решението за същото.” Оттука насетне той казва, че всъщност роля на правителството е, и че българското правителство има правото и задължението оттука насетне да определи – кой ще управлява заема, и че не Световната банка ще ни каже какво да правим. Те ще съгласуват нашите предложения и ще дадат становище по тях. Такива становища бяха получени. Така че Световната банка одобрява промените, които българското правителство предприе, по отношение управлението на заема за социално включване. По отношение на притесненията, които имат за евентуална липса на прозрачност при управлението на заема. Бих казала, че не бива да има такива притеснения, защото ние сме стартирали процеса на диалог по изготвяне на критерии за избор на общини. В този процес сме включили и Сдружението на общините в Република България, което участва много активно и дава становища. По отношение на забавянето на заема бих искала да кажа, че не в нас е причината за забавянето, тъй като срокът на действие на заема – от 1 ноември 2008 г., а самото Заемно споразумение е ратифицирано от Народното събрание на 26 февруари 2009 г. Ние сме разработили план-график. Можем да го предоставим на вашето внимание. План-график, който е реалистичен, който е изпълним, и който в никакъв случай не допуска промени в планираните дейности – и по отношение на целите, които сме си поставили да постигнем с този проект. Благодаря за вниманието.

Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за гласуване на ратификацията направо на второ четене, тъй като в залата не прозвучаха никакви различни мнения. Очевидна е волята на народното представителство по-скоро да се започне усвояването на парите по това заемно споразумение. Тъй като аз не разполагам с друга процедура, в която да отговоря на заместник-министър Симеонова, ще си позволя просто да цитирам нейните думи и текста от въпросното писмо, което представлява спор, а именно пред народните представители тя каза: „Ние получихме официалното становище на Световната банка, с което те подкрепят решението на правителството, управлението на новия заем да се осъществява с другата структура...

А в писмото се казва: „Ние очакваме официална молба”.

Така че, много моля представителите на правителството, когато докладват пред народните представители, да бъдат максимално коректни,...

... за да не се окаже, че мнозинството е поставено в заблуждение и гласува законопроекти, включително в нарушение на правилника и Конституцията.

Благодаря, господин председател. Предлагам, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване.

„ДОКЛАД за второ гласуване относно Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г. „Закон за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. „Член единствен. Ратифицира Изменението на заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 10 и 17 юни 2010 г.” Комисията подкрепя текста на вносителя за Член единствен.

Благодаря, госпожо председател. Като имаме предвид времето, което остава до края на настоящата сесия, правя процедурно предложение срокът за предложения на второ четене по току-що приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица да бъде съкратен до вторник включително, тоест с днешния ден общо пет дена, или ако се счита от утре – четири дена – до вторник включително. Така в четвъртък законопроектът ще може да бъде разгледан във водещата комисия, а през следващата седмица да бъде готов за пленарната зала на второ четене. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги! Първо, ще помоля за процедура. Във връзка с предстоящото разглеждане на този законопроект моля в пленарната зала да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, госпожа Венетка Тодорова – началник отдел „Фискална интеграция” в Министерството на финансите, господин Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, госпожа Наташа Петрова – началник отдел „Акцизи” в Агенция „Митници”, и Станислава Йорданова – главен юрисконсулт в Агенция „Митници”.

Благодаря. „Доклад относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 10 юни 2010 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Има предложение от народните представители Делян Добрев, Иван Колев, Менда Стоянова, Диан Червенкондев, Борис Грозданов и Иван Иванов за нов § 1. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция: „§ 1. В чл. 4 се създава т. 45: „45. „Място на директна доставка” е мястото на получаване на енергийни продукти от лицензиран складодържател, различно от местонахождението на данъчния склад, изпратени от друга държава членка”.”

Предложение от Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция: „§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) За енергийни продукти с кодове по КН 2710 91 и 2710 99 разпоредбите на Глава четвърта се прилагат на територията на страната само от лицата, които ги оползотворяват или обезвреждат по смисъла на Закона за управление на отпадъците.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

Предложение от Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция: „§ 3. В чл. 20, ал. 2 се създава т. 12б: „12б. получаването на енергийни продукти от лицензиран складодържател при условията на директна доставка”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4.

Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 25, ал. 1, т. 1 думите „чл. 27, ал. 7, 8 и 10” се заменят с думите „чл. 27, ал. 7 и 8.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 6.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 7, със следната редакция: „§ 7. В чл. 26 се създава ал. 3: „(3) За прилагане разпоредбите на ал. 1 и 2 лицата, които извършват зареждане на плавателни съдове, използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на чл. 103а, ал. 1 и инсталирани на транспортните вместимости, от които се извършва зареждането, като данните от тях се предават по електронен път до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от директора на Агенция „Митници”.”

Предложение от Делян Добрев и група народни представители за изменение на § 4. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 8, със следната редакция: „§ 8. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „по жалбата в 14-дневен срок” се заменят с „в 45-дневен срок от датата на получаването й”. 2. В ал. 7 накрая се добавя „по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона”. 3. Алинея 8 се изменя така: „(8) Когато акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не могат да бъдат освободени за потребление поради несъответствие с нормативни изисквания или с технически и качествени стандарти на производителя, включително по отношение на потребителските опаковки, поставените върху опаковките бандероли се бракуват по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.” 4. Алинеи 9, 10 и 11 се отменят. 5. Създава се ал. 12: „(12) Бракуваните бандероли по ал. 7 и 8 се унищожават от митническите органи по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.”

Предложение от Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция: „§ 9. В чл. 32, ал. 1 т. 7 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 10.

Параграф 6 – предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 11 със следната редакция: „§ 11. В чл. 33а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „литра” се заменя с „кг”. 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Ставката по ал. 1 за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага, само ако газьолът е маркиран. (5) За целите на прилагане на ал. 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12 със следната редакция: „§ 12. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст на чл. 34 става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Ставката за тежки горива по чл. 33, ал. 1, т. 2, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага, само ако газьолът е маркиран.”

Предложение на народните представители Корнелия Нинова и Кирил Добрев за нов § 6а: „§ 6а. В чл. 39 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „101 лв.” се заменят с „46 лв.”. 2. В ал. 1, т. 2 думите „23 на сто” се заменят с „45 на сто”. 3. В ал. 2 думите „148 лв.” се заменят с „127 лв.”.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, предложението, което сме направили, касае акциза за цигарите и имаме следните мотиви. По договорки с Европейския съюз за 2010 г. акцизът, който е приет, е 64 евро на 1000 къса. Увеличението на 76 евро от министъра на финансите с цел повишаване на приходите се провали. Получи се обратното – имаме драстично по-малко приходи в държавния бюджет и сериозен ръст на контрабандата. С това далновидно решение изравнихме акцизите в България с тези на Румъния и Гърция и моментално превърнахме нашата страна в пазар за контрабандата. Естествено че при такава контрабанда то се отразява и на приходите на бюджета. От актуализацията, която ще дискутираме утре, се вижда, че 680 млн. лв. по-малко са приходите спрямо предвидените за м. декември. Несериозни са и думите, че с увеличените цени на цигарите ще пушим по-малко. Напротив – не само че се пуши, но се пушат некачествени цигари с неясен произход и съдържание. Предлагам да се вслушате в нашето предложение и да го обмислите, защото то има и своите европейски измерения, своята европейска практика. В Унгария беше така – след драстично повишаване на акцизите имаше ръст на контрабандата, след което на шестмесечието бяха променени акцизите и нивата в приходите се върнаха на първоначалните размери. Мисля, че все още сме в режим, в който можем да поправим тази глупост. Предлагам да се промени и вътрешната структура на акциза – адвалорен и специфичен - „101 лв.” да се заменят с „46 лв.” и „23 на сто” да се заменят с „45 на сто”. Преди тази актуализация винаги сме се борили цените на българските цигари да бъдат по-ниски от цените на вносните. А в момента какво се случва? „Виктори” е 4,60 лв., а „Марлборо” – 5 лв. Всъщност чии интереси защитаваме - на българските производители, на „Булгартабак” или на „Филип Мориц”? Преди години „Булгартабак” внасяше по 1,5 млрд. лв. от акцизи и ДДС. Може би вашата вътрешна мисъл е точно тази – поредната лобистка поправка, да сринем „Булгартабак” и да го продадем за жълти стотинки. Ако приемете нашето предложение, всички ще бъдат доволни. За пушачите цигарите ще бъдат с 1 лв. по-евтини, пазарният дял на „Булгартабак” ще се увеличи, продажбата на контрабандни цигари просто ще се обезсмисли. В края на краищата ще получите в бюджета 250 милиона повече, така че моля, госпожо председател, да ни подкрепите. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз категорично не съм съгласна с предложението на госпожа Корнелия Нинова и господин Кирил Добрев, както и с мотивите за това предложение. Смятам да изложа пред вас няколко от моите мотиви да гласувам против това предложение. На първо място, целта, която колегите искат да постигнат, е чрез намаляване ставката на акциза да повишат приходите от акциз. Най-малкото тези две неща са взаимно противоположни, изключващи се, и много странно каква е икономическата логика и конкретната обосновка за подобно предложение. От друга страна, по отношение на приходите от акциз според мен некоректно се тълкува, че през първото петмесечие на 2010 г. имаме рязко снижаване на приходите от акциз спрямо същия период на миналата година. Това не е вярно по простата причина, че цифрите, които колегите използват, за да направят подобен извод, са несъпоставими. Ако направим цифрите на отчета за петте месеца на 2009 г. съпоставими към тези от 2010 г., ще получим ръст в приходите за тези пет месеца в размер на 13%. Тази съпоставимост се постига именно като се вземе предвид направеното възстановяване на акциза през тази година, което миналата година не го е имало, напротив – тогава е влязъл в държавата този акциз за цигарите със стар бандерол, което предишното Народно събрание прие като възможност и задължение. В този аспект според мен първият аргумент изобщо не е състоятелен. В тази връзка се предлага и промяна на съотношението между адвалорния и специфичния акциз. За мен това също е много странно, защото когато гледахме миналата година Закона за акциза, госпожа Корнелия Нинова от тази трибуна подкрепи точно това съотношение, което беше гласувано от нас и което беше предложено от „Булгартабак” точно с цел да се защити българското производство и българският производител. Сега тези аргументи вече не са аргументи на колегите, които миналата година ги подкрепяха, напротив – те се опитват да изкарат текста лобистки. Престанете с тези квалификации за всяка дума, просто се изтъркват. Второ, една корекция на акциза сега няма да помогне нито на бюджета, нито на пазара, нито на пушачите, защото ще се създаде хаос на пазара. От хаоса ще се възползват отново нелегалните търговци на пазара. Може би такава е и целта, ако минем на лобистки или нелобистки текстове. На първо място се изисква време, за да се регистрират новите цени на цигарите, изисква се време да се поръчат, доставят и облепят новите бандероли с новите цени. Всичко това означава, че за целия този период търговците ще отказват изкупуването на цигари със стари цени, очаквайки новите по-ниски цени, а наличните количества в търговската мрежа ще станат непродаваеми. Във връзка с това, че въвеждаме европейското изискване да няма срок, в който старите бандероли да бъдат използвани, тоест до изчерпване на количеството цигари, облепени със стар бандерол, това означава, че много цигари ще останат непродадени, ще бъдат унищожени, защото нормално няма да има възстановяване, и това ще доведе до загуби както на производителите, така и на търговците. Смятам да ви предложа още един аргумент. През 2010 г. Съветът на Европа прие нова директива за изменение на директивата, регламентираща облагането с акциз на тютюневи изделия, като минималните нива по тази директива от 64 евро, за които говорихме, вече са на 90 евро, което означава, че ако приемем предложението на опозицията, догодина отново ще се занимаваме с вдигане акциза на цигарите. Най-накрая искам да кажа, че работната група и комисията, разглеждайки всички тези предложения, поиска становището на производителите и вносителите на цигари. Тези техни становища категорично възразяват срещу предложението да се намалява акцизът, тъй като подобна мярка в момента, по този начин – в средата на годината, ще доведе само до загуби и хаос на пазара.

Съжалявам, че сте разбрали, че използвам изтъркани изрази и средства, но пазарният дял на „Булгартабак” падна значително след повишаването на акциза. Не знам и какви предложения е правила Корнелия Нинова, с кого ги е съгласувала, но знам, че ако успеем да променим ставката в акцизите – авалорния акциз, то ще успеем да направим българските цигари на цената на контрабандните в момента, тоест обезсмисляме контрабандата. При всички положения ще се постигне ръст в пазарния дял на „Булгартабак” и ще има значително повече приходи. Вие като управляващи признавате, че не можете да се справите с контрабандата. Всяка втора кутия цигари в България се продава контрабанда. А това е начин да я спрем. Дори и само заради това си струва! Благодаря.

По една от най-баналните теми - за производството на цигари, за акцизите, за контрабандата на цигари, особено за последното – БСП са специалисти. Те имат ноу-хау. Отдавна за тях тази тема не е теория, а жива практика. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Корнелия Нинова доскоро беше в най-висшите органи на управата на „Булгартабак”. От пет години от „Атака” говорим за вдигането на акцизите на цигарите – да не се вдигат тези акцизи. Това, което сега вие приказвате, ние сме го казвали много пъти. Когато ние сме го говорили, тогава имахме задължението да вдигаме акцизите на цигарите. И вие ги вдигахте. Вдигахте ги с две стъпки напред. Не бяхте задължени, но ги вдигахте в аванс. Стигна се до този дебат – за „Булгартабак”, неговото минало, настояще и бъдеще – индустрия, която от БСП и предхождащите й съюзници от НДСВ загробиха и докараха до фалит. Сега всичко, което правите, е да заличите, да зачеркнете това и да хвърлите вината за безнадеждното състояние на „Булгартабак” върху сегашните управляващи. Като че ли темата е абсолютно нова, като че ли проблемът за „Булгартабак” съществува от миналата година, а не от всичките тези години, в които БСП и ДПС в голяма степен имаха огромно значение. Нека си спомним, че за малко не се стигна до предсрочни избори по времето на Симеон Сакскобургготски, защото тогава стана една разпра, драма, жестока битка около „Булгартабак”. Защото тогавашните управляващи ДПС и НДСВ не можаха да се разберат какво да направят с „Булгартабак”. Но тогава в основата на „Булгартабак”, в източването му, в управлението му отново стоеше БСП – по-скрито, а ДПС тогава уж се беше загрижило за „Булгартабак”, за неговото бъдеще. В интерес на истината тогава ДПС спря продажбата на „Булгартабак” – правилно или неправилно, защото тогава „Булгартабак” имаше своята цена. Всъщност в контрата на цялата тази история стоеше БСП, която години наред имаше „Булгартабак” като златка кокошка, която снасяше златни финансови яйца, които отиваха на „Позитано”. Тук неслучайно се вижда, че господин Добрев е толкова голям спец по тютюнопроизводството, по тютюна, по „Булгартабак”. Неслучайно всички знаем защо е така. Естествено, че знаем. Защото е много добре свързан с една от тези дейности, за които той преди малко говореше и предупреждаваше, считаше, че тази дейност може да бъде прекратена. Не, тя не може да бъде прекратена, защото БСП толкова здраво държи каналите на тази дейност, толкова добре ги движи, толкова е наясно с лицата, които правят контрабандата с цигари в България, че всъщност затова толкова живо се интересува и говори по темата. Това е абсолютно ясно! И какво правите сега в момента? В момента целта е БСП под тези красиви приказки (като че ли като се намали акцизът, ще се оправи „Булгартабак”, което, разбира се, не е така, защото оправянето на „Булгартабак” е въпрос на политики, и то други, много по-сериозни политики), се опитва да обърка нещата с връщане на акциза на предишната му ставка, което е невъзможно. Явно това не може да стане. Но всичко, което правите, е пропаганда, опит за прехвърляне на вината от болната глава на здравата, един вид да скъсате опашката, да скъсате с миналото и с вината, която имате около „Булгартабак”. Така че това е ваш опит – абсолютно ясен и прозрачен. Правите го за пореден път и ще продължите да го правите.

Госпожо председател, аз се учудвам на хората, които се опитват да се упражняват върху гърба на нашата партия и лично върху моя гръб. (Оживление в мнозинството.) Първо, господин Шопов, аз съм от гр. Гоце Делчев и ако Вие не знаете какво е тютюн, ако никога не сте виждали тютюн, аз ... (Оживление в мнозинството). Да, наистина съм специалист. Имам две разработки и два труда на тема „Контрабанда”. (Смях и оживление в мнозинството.) Това, което ви предлагам, е да спрем контрабандата. Защо не го приемете? Предлагам да спрем контрабандата. Какъв е смисълът да се купуват контрабандни цигари на 3,00 лв., след като хората могат да си купуват „Виктори” на тази цена?! И аз ви гарантирам, че пазарният дял на „Булгартабак” ще се вдигне с 10%, ако това нещо се случи. Повярвайте ми, разбирам ги тези неща! Благодаря. (Смях и оживление в мнозинството.)

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Шопов, по отношение на квалификациите дали БСП контролира каналите или не няма да говоря, но искам да Ви кажа от къде идват фактите, които използват колегите, по отношение на спада на дела на „Булгартабак”. Това идва от заседанието на Вътрешната комисия, когато шефа на Митниците нееднозначно отбеляза, че ръководството на „Булгартабак” води дружеството към фалит и имаме спад на приходите от акцизите именно от тези стоки. Колегите ползват именно тези неща, когато излагат тезите си. Жалко е, че когато говорим за приходната част, която трябва да се осигури в бюджета – този закон ще го гласуваме утре, жалко е, когато се опитваме да вдигнем приходите. Вижте какво се случи в Унгария, когато бяха свалени акцизите. Да търсим някакви евтини политически закачки от такъв характер е жалко и смешно за тази зала и от тая трибуна. Ако искате на оспорите твърдението, че ще се вдигнат приходите от акцизи, направете го с аргументи, касаещи акцизите, а не евтини политически квалификации, каквито се изливат днес тук. Благодаря ви.

Евтините политически закачки ги правите вие, от БСП, защото цялата тази теза, която развивате в момента за свалянето на акциза, е точно евтина популистка политическа закачка. Колкото до Кирил Добрев, който е от Гоце Делчев, където се произвежда тютюн, аз съм от гр. Пловдив, където се преработваше тютюнът – най-голямата сериозна и стара българска фабрика. Фабрика, която изнасяше цигари за цял свят, която по време на вашето управление преди две години – аз говоря с не по-малко основание това, защото много мои приятели и познати останаха без работа – тази фабрика беше закрита и приватизирана. Всъщност защо? Да ви напомня? (Реплики от ГЕРБ.) Да, тук беше правилно подхвърлено. Нека да се излезе и да се каже. За да се купят тези прекрасни сгради в центъра на Пловдив и всичко да бъде унищожено. Тук тогава гореше дебат, жесток дебат с вас. Не сега беше закрита най-важната, най-производителната, най модерната и най-добра фабрика в България за производство на цигари. Във вашето управление! И целият град се тресеше и продължава да се тресе, и продължава в Пловдив хиляди хора на нямат работа за това, че вие тогава, въпреки нашите предупреждения, въпреки нашите доводи, въпреки че направихме всички възможно да не се закрива тази фабрика, вие я закрихте, вие ликвидирахте това производство. Затова става дума, господин Добрев. Тогава гр. Пловдив, общинския съвет и пловдивската общественост бяха направили схеми, според които да не се затваря фабриката, да бъде изкупена от общината – опити за спасителни маневри, но вие бяхте безпрекословни И тогава Корнелия Нинова беше тази, която взимаше тези важни решения – съжалявам, че в момента я няма – за да бъдат сведени на две десетките фабрики, които работиха в тази индустрия и които произвеждаха цигари за цял свят, защото се надявахте да продължите вашето управление и да ликвидирате цигарената индустрия във ваша полза. Това ви беше надеждата, но това не стана.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, не съм много силен по тютюнопушенето и производството на цигари, но разбирам от икономика и нямаше да взема никакво отношение, ако от тази трибуна говорещият преди мен не произнасяше откровени лъжи. Откровена лъжа е това, че предишното правителство е закрило фабриката в Пловдив. Откровена лъжа е това, че той се е загрижил за това да не бъде закрита. Това, което щеше да се случи преди, в предния мандат, е, че щяха да престанат да съществуват двете фабрики в Пловдив и Стара Загора, ако не бяха приватизирани и не им беше разрешено да продължат лиценза си, което го направи предишното правителство. Тезата на говорещия преди мен беше някаква отчаяна теза – вън от всякакви закони тази собственост да се даде, да стане общинска. Представяте ли си какви икономически мисли има в някои глави? Така че, когато се цитира работа на предишен парламент, не бива да се лъже откровено от тази трибуна. И тогава, а и сега тази фабрика работи, само че собствеността вече там е на друг. Аз не зная господин Шопов в ролята на какъв политик се вживява, когато говори тези неща – дали като политик от СДС, …

…, дали като политик, кандидат от ДПС, дали като политик от „Атака”, дали като политик, подкрепящ дясната ГЕРБ, но във всички случаи, от която и роля да се вживява, е алогично да критикува това, че е дадена възможност да се приватизира, тоест да се смени собствеността на една фабрика – от държавна да стане частна. Благодаря.

Този въпрос не може да не иде до там, за да се установи, че проблемите в „Булгартабак” и на тютюнопроизводството не са въпрос на вдигане или качване на акциза, а са въпрос на политики и на престъпни действия в тази индустрия. Колкото до това, че съм казал лъжа, че фабриката била приватизирана, това е така. Всички депутати от Пловдив тук много добре знаят. Всички знаят, това цветущо предприятие на българската цигарена промишленост докъде е стигнало и за какви жалки стотинки беше продадено по време на вашето управление. Ако някой може да опровергае тоя елементарен, прост факт, нека да заповяда и да каже. Това, че се правят опити приватизираното вече предприятие да произвежда някаква продукция, да, това е факт, но това са жалки опити. Нека да съпоставим броя на работниците, които бяха заети преди това в цигарената фабрика в Пловдив с тези, които са заети сега; предишната продукция и обеми със сегашната продукция и обеми. Просто това предприятие беше съсипано абсолютно ясно, целенасочено, приватизирано за жълти стотинки, което е безспорен факт и аз за това говоря. Това е жестоката действителност и вдигането или качването на акциза с нищо няма да помогнат за развитието на цигарената индустрия в България. Това е въпрос на политики, а не на финансови виждания, на финансови концепции за акцизи, за техния по-висок или по-малък размер.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, виждате ли защо бях прав, когато казах, че оттук не бива да се говорят неистини. Господин Шопов казваше, че фабриката била затворена и хората отишли на борсата. Фабриката не е била затворена, защото продължи да работи. Господин Шопов казва, че била продадена за жълти стотинки. Кажете ми има ли по прозрачна процедура за продажба на активите на едно търговско дружество от това на фондовата борса? Има ли? Някой може ли да ми каже това ли е продажбата за жълти стотинки? Затова, господин Шопов, не се опитвайте да говорите по всички въпроси – икономически, които разбирате и не разбирате, и не заблуждавайте хората, които не са от Пловдив и не знаят предисторията на тези действия.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Утре ни предстои да разглеждаме на второ четене актуализацията на бюджета за тази година. Както е записано и в мотивите на правителството, основен проблем, който води до актуализацията, е ниската събираемост, особено от акцизи на данък добавена стойност. В актуализирания бюджет е заложено държавата да събере с 2 милиарда по-малко приходи, отколкото е планирала преди шест месеца. Всеки един може да сгреши. Може да сгреши и правителството. То очевидно е било много грешно в прогнозата си и в своята данъчна политика, в това число по отношение на акцизите върху цигарите. Не е лошо да се поправиш, когато виждаш своята собствена грешка, защото във всеки един данък има оптимум. Когато той се сваля – това като правило води до увеличена събираемост. Разбира се, важно е да се уцели мярата. Същото важи и за вдигането на данъците. Очевидно е, че с рязкото неизисквано от Европейския съюз вдигане на акцизите върху цигарите, крайният резултат е засилената контрабанда, която по оценки на независими експерти достига 50 % от търговията с цигари, а също така по-ниската събираемост в бюджета на държавата, който ограничава възможностите на държавата да провежда активна, социална и друга политика и се стига до безумни съкращения и удушаване на цели системи. Предложението на народните представители от Коалиция за България е добронамерено, отговорно. То търси начина да се улучи точния оптимум в данъчната политика по отношение на акциза на цигарите, за да може държавата да събере повече приходи. За да може да се облекчи също така положението на хората, защото в резултат на това намаление цената на цигарите ще падне средно с 1,00 лв. Това има значение за хората, които са консуматори на цигари. Искам да ви обърна внимание, особен акцент в това предложение е подкрепата на родното производство, на българското производство, защото сега вече при тази политика, която проведохте с данъка върху акцизите, няма особена разлика дали ще си купуваш „Виктори” или „Марлборо”. Това убива българския производител, основния държавен производител – „Булгартабак”. Обръщам се към представителите от мнозинството – не политизирайте този дебат, не го партизирайте. Търсете рационалните решения и подкрепете предложението на народните представители от Коалиция за България. Това ще помогне и на правителството да събере повече приходи в хазната. Припомням ви отново случая с Унгария – вдигнаха акцизите върху цигарите необосновано, непоносимо за хората – спаднаха приходите. Поправиха се – намалиха акцизите върху цигарите – постъпленията нараснаха. Мислете рационално! Забравете партийната дисциплина.

Благодаря. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. Създава се чл. 39а: „Чл. 39а. При промяна на акцизната ставка по чл. 39 новата акцизна ставка влиза в сила не по-рано от два месеца от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следната редакция: „§ 14. Член 45 се отменя.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15 със следната редакция: „§ 15. В чл. 48 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, се създава т. 9: „9. точно местонахождение на мястото на директна доставка.” 2. В ал. 2 се създават т. 19 и 20: „19. договор или друг документ с лицето-получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка; 20. план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване на получаваните енергийни продукти.” 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Лицензираният складодържател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на данъчния склад, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. (5) Лицата по ал. 4 са длъжни да използват средствата за измерване, които да отговарят на изискванията на чл. 103а, на мястото на директна доставка.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 16 със следната редакция: „§ 16. В чл. 51, ал. 1 се създава т. 11: „11. точния адрес на мястото на директна доставка.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за изменение на § 7. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 17 със следната редакция: „§ 17. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Не се счита за производство на енергийни продукти дейност, при която извън производствено предприятие или данъчен склад се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че: 1. акцизът върху компонентите е вече заплатен, и 2. платената сума не е по-малка от сумата, която би била дължима върху готовия продукт, получен от компонентите.” 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 18 със следната редакция: „§ 18. В чл. 64, ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „не по-късно от три месеца преди датата на въвеждане на новия образец на бандерол”.”

Параграф 8 – предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 8 да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 19 със следната редакция: „§ 19. В чл. 67 се правят следните допълнения: 1. В т. 3 накрая се добавя „или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател”. 2. В т. 4 след думите „до данъчен склад” се добавя „или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател”.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 20 със следната редакция: „§ 20. В чл. 68, ал. 2, т. 3 след думите „данъчен склад” се добавя „или място на директна доставка”.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 21 със следната редакция: „§ 21. В чл. 71, ал. 2 след думата „склада” се добавя „или мястото на директна доставка”.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 22 със следната редакция: „§ 22. В чл. 73а, ал. 1, се правят следните допълнения: 1. В т. 4 след думата „склад” се добавя „или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател”. 2. В т. 5 след думите „до данъчен склад” се добавя „или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател”.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 23 със следната редакция: § 23. В чл. 73б, ал. 3, т. 3 след думите „данъчен склад” се добавя „или място на директна доставка” и се създава изречение второ: „Митническите органи разрешават вдигане на стоките след поставянето им под режим отложено плащане на акциз.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 24 със следната редакция: „§ 24. В чл. 74 в текста преди т. 1, след думите „в чийто данъчен склад” се добавя „или място на директна доставка”.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 25 със следната редакция: „§ 25. В чл. 76 след думите „в чийто данъчен склад” се добавя „или място на директна доставка”.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 26 със следната редакция: „§ 26. В чл. 80, ал. 1 думата „или” се заменя с „и/или”.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 27 със следната редакция: „§ 27. В чл. 83 ал. 8 се отменя.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 28 със следната редакция: „§ 28. В чл. 83г, ал. 1 думата „или” се заменя с „и/или”.”

Параграф 9. Има предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 29, със следната редакция: „§ 29. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „моторно гориво” се добавя „или са освободени от облагане с акциз”. 2. Създават се нови ал. 2 и ал. 3: „(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, когато е предназначен за получаване на други енергийни продукти, които се облагат със ставка по-ниска от ставката за моторно гориво или са освободени от облагане с акциз. (3) Разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 и 2 се прилагат за газьол и енергийни продукти, съдържащи газьол за зареждане на плавателни средства, с изключение на тези за частни развлекателни плавания, при условие че газьолът е маркиран.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думите „по ал. 1” се заменят с „по ал. 1, 2 и 3”. 4. Създава се ал. 5: „(5) В случаите по ал. 1, 2 и 3 във всички търговски и първични счетоводни документи задължително се вписва „маркирано гориво за отопление”, съответно „маркирано гориво за плавателни средства” или „енергиен продукт, съдържащ маркиран газьол” и номер на анализния сертификат и/или протокол за маркирането на съответната партида.”

Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 30 със следната редакция: „§ 30. В чл. 94 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думата „керосин” се добавя „независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Забранява се добавянето към енергийни продукти на какъвто и да е маркер или цвят, различни от тези, предвидени в правото на Общността или в националното законодателство.”

Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители по § 10. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 31 със следната редакция: „§ 31. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „по чл. 121” се добавя „и чл. 153, ал. 5”. 2. В ал. 3 думите „т. 1” се заличават, а след думите „митническо управление” се добавя „или от директора на Агенция „Митници”.”

Има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 32 със следната редакция: „§ 32. В чл. 108а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „и се отнема разрешението за срок една година, а тютюневите изделия се отнемат в полза на държавата” се заличават. 2. В ал. 2 думите „и се отнема разрешението за срок три години, а тютюневите изделия се отнемат в полза на държавата” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 34.

Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 35 със следната редакция: „§ 35. В чл. 124 след думите „В случаите на нарушения по” се добавя „чл. 108а” и се поставя запетая.”

Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 36 със следната редакция: „§ 36. В чл. 124а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Наказанието по ал. 1 и 2 не се налага в случаите, когато е сключено споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 107з.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата тук, защото след малко отиваме към Преходни и заключителни разпоредби. Госпожо председател, изказването ми е принципно, от гледна точка на нормотворчеството на Народното събрание. Ако погледнем внимателно този законопроект, внесен от Министерския съвет, преди време същият е бил общо от 15 параграфа. Този законопроект е прекроен и допълнен с текстове, някои от които нямат нищо общо с първоначалната идея на първо четена на вносителя – Министерският съвет, с още 35 параграфа от вносители и комисия. Това означава, че или законопроектът не е трябвало да бъде приеман на първо четене, или не е трябвало да бъдат допускани толкова изменения и допълнения извън темата на вносителя. Тези, които са мислили, че трябва да има допълнения към него, е трябвало да направят нов законопроект! Да ме извинят и моите колеги Нинова и Добрев, но тяхното предложение по акцизите, което е допуснато за разглеждане и гласуване тук, също излиза извън контекста на предложението на вносителя в този законопроект. Госпожо председател, моля Ви: контролирайте тези действия на комисиите, ако те сами не си създават автоконтрол, защото това е извън правилата за работа на Народното събрание!

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който става § 37 със следната редакция: „§ 37. В Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 106 от 2008 г.) § 18 от Заключителните разпоредби се отменя.”

Комисията предлага да се създаде § 38: „§ 38. В Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.) § 79 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 39.

Предложение от Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 40 със следната редакция: „§ 40. За започнала процедура по отменения чл. 25а платеният акциз се прихваща или възстановява при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон.”

Предложение от Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 41 със следната редакция: „§ 41. (1) Лицата по чл. 26, ал. 3 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до три месеца от влизането му в сила и писмено уведомяват за това директора на Агенция „Митници”. (2) Извън случаите по § 81, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г.), лицата, които са спазили срока по § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона и писмено уведомяват за това директора на Агенция „Митници” в срок до: 1. три месеца от датата на изготвяне на протокол по чл. 52, ал. 4 от наредбата; 2. 1 септември 2010 г. – за лицата, които използват средства за измерване и контрол, едновременно отчитащи показателите обем, алкохолно съдържание и екстракт, изразен в градус Плато. (3) Лицата по ал. 2 могат да продължат дейността си до влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция „Митници” или на началника на компетентното митническо учреждение относно промяна на издадения лиценз за управление на данъчен склад или регистрация и/или за съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от три месеца от влизането в сила на този закон.”

Предложение от Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 42 със следната редакция: „§ 42. (1) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за извършени нарушения до влизането в сила на този закон, освен ако деянието съставлява престъпление, при условие че нарушителят сключи споразумение по реда на чл. 107з в двумесечен срок от влизането в сила на този закон. (2) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за извършени нарушения, за които има влязло в сила наказателно постановление до влизането в сила на този закон, освен ако деянието съставлява престъпление, при условие че наложената имуществена санкция е заплатена или бъде заплатена в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.”

Предложение от Делян Добрев и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 43 със следната редакция: „§ 43. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. …) в чл. 211и, ал. 5 думите „местонахождението й” се заменят с „местонахождението на органа, издал постановлението”.”

Параграф 15 – предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Корнелия Нинова и Кирил Добрев – в § 15 след думите „с изключение” се добавят думите „на § 6а, който влиза в сила от 1.09.2010 г.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията предлага следната редакция на § 15, който става § 44: „§ 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да ви представя доклада, правя процедура по чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на госпожа Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Михаил Захариев – главен секретар на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, и господин Николай Николов – директор дирекция „Сигурност” към дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване под № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 юни 2010 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване под № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г. На заседанието присъстваха: господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Тилко Петров – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Законопроектът беше представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване се въвежда новата правна рамка, установена в правото на Европейския съюз за сигурността в гражданското въздухоплаване. В тази връзка е приет нов Регламент 300/2008 от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2320/2002. Паралелно с новата законова рамка са приети още Регламент (ЕО) 820/2008 и Решение на Комисията 4333/2008, с които се допълват общите правила. Разписани са и мерките и процедурите, които следва да се прилагат от държавите членки в рамките на Общността. С новите законодателни актове се дават по-големи права и отговорности на националните органи, които отговарят за прилагането на общите базови стандарти по сигурността в гражданското въздухоплаване, залагат се параметри към принципите на финансирането на разходите, свързани с гарантиране на тяхното прилагане. В законопроекта се посочва, че условията и редът за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване се определят чрез мерки и процедури, подробно описани в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване. Предвижда се Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване да се утвърждава от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” след съгласуване със съпредседателите на Съвета за сигурност в гражданското въздухоплаване. В неговия състав влизат представители на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници” и Държавна агенция „Национална сигурност”. Съветът се ръководи от заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заместник-министър на отбраната, генералния секретар на Министерството на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, които са съпредседатели на Съвета. Същността и целта на предлаганите изменения и допълнения в Закона за гражданското въздухоплаване, в частта „Сигурност на гражданското въздухоплаване” – Глава Іа, е и да се постигне точно определяне и разделяне на отговорностите между летищния оператор (този, който управлява и експлоатира летището) и органите на Главна дирекция „Гранична полиция” на територията на летището. В тази връзка отговорностите в областта на проверките на пътници, ръчни и регистрирани багажи, проверки на лица, вещи и моторни превозни средства при влизане в зоните за сигурност, проверки на стоки за борда на въздухоплавателните средства и стоки за летището, проверки на товари и поща, проверки на материали, се определят като отговорности на летищните оператори. От друга страна охраната на периметъра, обществените зони се определят като отговорност на органите на реда, тоест органите на Гранична полиция на територията на летището. Със законопроекта се предлага допълнение на чл. 43б, ал. 7, т. 2, а именно – при предоставяне на концесия на обособена част от летище за обработка на товари, багажи и поща, на концесионера да бъде предоставено правото да събира изцяло или част от таксата „паркиране”. Мотивите са следните: 1. Да се създадат условия, при предоставяне на концесия на обособена част от гражданското летище за извършване на услуги по обработка на товари, багажи и поща, концесионерът: да изгражда и поддържа летищната инфраструктура – карго перон и други летищни съоръжения, необходими за предоставянето на услугите по паркиране на въздухоплавателните средства; да предоставя услуги по паркиране, като използва изградената от него летищна инфраструктура, съставляваща карго терминал; да получава приходи от такса „паркиране” срещу предоставените услуги по паркиране на въздухоплавателни средства; да възвърне инвестициите, вложени в изграждането и поддържането на летищната инфраструктура. 2. Да се спази принципът за разходоориентираност на летищните такси. Предвиждат се изменения и в разпоредбата на чл. 64б от закона, съгласно които Авиоотряд 28 преминава като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет. Към настоящия момент Авиоотряд 28 е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Изрично се посочват условията и редът, при спазването на които Авиоотряд 28 може да наема въздухоплавателни средства на мокър лизинг. При изпълнението на полети със специално предназначение и в случаите, когато Авиоотряд 28 извършва полети за нуждите на министерства и ведомства, заплащането се извършва от бюджета на съответните администрации, министерства или ведомства. Законопроектът предвижда изменения и допълнения в административно-наказателните разпоредби, които отразяват препоръките, направени при проведен одит от страна на Евроконтрол в края на 2008 г. В хода на заседанието беше представено становище по законопроекта от Асоциацията на българските авиокомпании. В него те изразяват подкрепата си към предложените изменения и допълнения на Закона за гражданското въздухоплаване и изказват мнение за усъвършенстване на определени текстове от него. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г.”

Уважаема госпожо председател! „На заседанието, проведено на 9 юни 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Камен Кичев – заместник-министър, Тилко Петров – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. І. Настоящият законопроект има за цел да създаде правна рамка за въвеждане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002. Паралелно с новата законодателна рамка са приети още Регламент (ЕО) № 820/2008 и Решение на Комисията 4333/2008, с които се допълват общите правила. С новите законодателни актове се дават по-големи права и отговорности на националните органи, които отговарят за прилагането на общите базови стандарти по сигурността в гражданското въздухоплаване, залагат се параметри към принципите на финансирането на разходите, свързани с гарантиране на тяхното прилагане. ІІ. С оглед изпълнение на изискванията на правото на Европейския съюз за ефективността при упражняване на контролните функции на компетентния орган в авиационната сигурност съгласно чл. 9 от Регламент (ЕО) № 300/2008, са предвидени изменения и допълнения в Закона за гражданското въздухоплаване в разпоредбите, с които се уреждат отговорностите на летищните оператори на гражданските летища за обществено ползване за постигане на авиационната сигурност. Със законопроекта се въвежда ясно разграничение между дейностите по авиационна сигурност и полицейските функции и съответно органите, които ги осъществяват – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на вътрешните работи. В съответствие с изискванията на новата правна рамка в областта на авиационната сигурност се посочва, че условията и редът за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване се определят чрез мерки и процедури, подробно описани в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, която се утвърждава от главния директор на Главна дирекция към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, след съгласуване със съпредседателите на Съвета за сигурност на гражданското въздухоплаване. В законопроекта се предвижда създаването на нови алинеи от 2 до 5 към чл. 16и, регламентиращи състава и дейността на Съвета за сигурност на гражданското въздухоплаване. В тази връзка изменения в разпоредбите сe налагат поради необходимостта от изпълнение на изискванията за ефективност при упражняване на контролните функции на компетентния орган в авиационната сигурност, съгласно Регламент (ЕО) № 300/2008. С измененията в Глава Іа „Гарантиране на сигурността в гражданското въздухоплаване” се цели постигане на разделение на отговорностите между летищния оператор и органите на Главна дирекция „Гранична полиция” на територията на летището. Необходимостта от регламентиране на това разделение се налага от факта, че в досегашното законодателство не са ясно уточнени функциите на институциите, ангажирани със сигурността в гражданското въздухоплаване. Предвидени са изменения и допълнения в административно-наказателните разпоредби, които отразяват препоръките, направени при проведен опит от страна на Евроконтрол в края на 2008 г. В доклада изрично е отбелязана препоръката страната ни да определи санкции за нарушенията и свързаните с тях мерки, които да бъдат ефективни, пропорционални и убедителни в съответствие с приложимото европейско законодателство. ІІІ. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване коректно предвижда прилагането на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г.” Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 юни 2010 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди законопроекта. Законопроектът бе представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване предвижда да се въведе нова правна рамка, установена в правото на Европейския съюз, за сигурността в гражданското въздухоплаване. С цел постигане на по-добра и ефективна защита на лицата и стоките в рамките на Европейския съюз от актове на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване през последните години европейското законодателство претърпя сериозни изменения в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване. Беше преразгледано съдържанието на Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване и бе потърсено опростяване, хармонизиране и изясняване на съществуващите правила за подобряване равнищата на сигурност. Във връзка с това бе приет нов Регламент (ЕО) № 300/2008 от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2320/2002. Паралелно с новата законова рамка бяха приети още Регламент (ЕО) № 820/2008 и Решение на Комисията 4333/2008, с които се допълват общите правила и където са разписани подробно мерките и процедурите, които следва да се прилагат от държавите членки в рамките на Общността. С новите законодателни актове се дават по-големи права и отговорности на националните органи, които отговарят за прилагането на общите базови стандарти по сигурността в гражданското въздухоплаване. За да бъдат изпълнени изискванията на правото на Европейския съюз са необходими изменения и допълнения в Закона за гражданското въздухоплаване в частта „Сигурност на гражданското въздухоплаване” и по-специално в разпоредбите, с които се уреждат отговорностите на летищните оператори на гражданските летища за обществено ползване, във връзка с постигане на авиационна сигурност. Законопроектът директно постановява, че общите правила за сигурността в гражданското въздухоплаване се уреждат в Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/200. В съответствие с изискванията на новата правна рамка в областта на авиационната сигурност се посочва, че условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване се определят чрез мерки и процедури, подробно описани в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване. Предвижда се Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване да се утвърждава от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” след съгласуване със съпредседателите на Съвета за сигурност в гражданското въздухоплаване. В законопроекта се определя и състава на Съвета за сигурност в гражданското въздухоплаване. Същността и целта на предлаганите изменения и допълнения в Закона за гражданското въздухоплаване в частта „Сигурност на гражданското въздухоплаване” е да се постигне точно определяне и разпределяне на отговорностите между летищния оператор и органите на Главна дирекция „Гранична полиция” на територията на летището. Предвиждат се изменения, чрез които Авиоотряд 28 преминава като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет. Към настоящия момент Авиоотряд 28 е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Изрично се посочват условията и реда, при спазването на които Авиоотряд 28 може да наема въздухоплавателни средства на мокър лизинг. При изпълнението на полети със специално предназначение и в случаите, когато Авиоотряд 28 извършва полети за нуждите на министерства и ведомства, заплащането се извършва от бюджета на съответните администрации, министерства или ведомства. Предвидени са изменения и допълнения в административно-наказателните разпоредби, които отразяват препоръките, направени при проведен одит, от страна на Евроконтрол в края на 2008 г. След проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи единодушно с 18 гласа „за” приемането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г. На заседание, проведено на 24 юни 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Камен Кичев - заместник-министър, и Красимира Стоянова - директор на Дирекция „Правна”, и Тилко Петров – главен директор на Гражданска въздухоплавателна администрация. Законопроектът беше представен от господин Камен Кичев, който изтъкна, че с предлаганите изменения се въвежда новата правна рамка, установена в правото на Европейския съюз за сигурността в гражданското въздухоплаване. За да бъдат изпълнени изискванията на правото на Европейския съюз, със законопроекта се предлагат промени в Закона за гражданското въздухоплаване в частта „Сигурност на гражданското въздухоплаване” и по-специално в разпоредбите, с които се уреждат отговорностите на летищните оператори на гражданските летища за обществено ползване. Предлага се и допълнение на чл. 43б, ал. 7, т. 2, а именно – при предоставяне на концесия на обособена част от летище за обработка на товари, багажи и поща, на концесионера да бъде предоставено правото да събира цялата или част от такса „Паркиране” по чл. 120, ал. 1, т. 2. Мотивите за предложението са да се създадат условия концесионерът да изгражда и поддържа летищната инфраструктура; да предоставя услугите по паркиране, като използва изградената от него летищна инфраструктура, съставляваща карго терминал; да възвърне инвестициите, вложени в изграждането и поддържането на летищната инфраструктура, както и да се спази принципът за разходоориентираност на летищните такси. Предвиждат се и изменения в разпоредбата на чл. 64б от закона, съгласно които Авиоотряд 28 преминава като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет, като при изпълнението на полети със специално предназначение заплащането им ще се извършва от бюджета на съответните администрации. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване под № 002-01-44, внесен от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо председател, най-напред искам да благодаря на представилите преди мен докладите на комисии, тъй като една голяма част от тях на Copy и Paste представиха четири пъти мотивите на вносителя. Така че, ако е имало народни представители, които не са се запознали с текста, вероятно са разбрали след четири пъти повтаряне на едно и също за какво по принцип става дума. Госпожо председател, аз още веднъж предлагам, да подходим наистина малко по-рационално по отношение на докладите на отделните комисии и да се чете само експозе, а не целият доклад, който обикновено се повтаря във всяка една от комисиите. Първо, искам да кажа, че категорично подкрепям закона в частта му „сигурност”, независимо че и там могат да се търсят доста въпроси коя функция на коя администрация съответно трябва да бъде. Необходимо е да се спазват и директивите, необходимо е да се сложи началото и оттам нататък, ако е необходима конкретна промяна – да се направи в бъдеще в закона. Аз изцяло недоумявам това, което става с Отряд 28. Включително и в мотивите, и от докладите на колегите не можах да разбера защо Отряд 28 трябва да се мести в Министерския съвет и защо функции на министъра на транспорта не се прехвърлят, след като е в Министерски съвет – на министър-председателя, а се прехвърлят на генералния директор на Отряд 28. Не можах да разбера например точно в криза как така 25% допълнително възнаграждение от основната заплата ще бъдат давани на работещите в Отряд 28 по условия и ред, определени от устройствения правилник на авиоотряда. Доскоро те получаваха 25% за условия на труд, но това е нещо съвсем различно от това, което е предложено като текст. Скоро ще четем още един закон в пленарната зала и там също е предложено допълнително възнаграждение от таксите, които събира една от администрациите. В края на краищата аз искам да попитам: това, което се говори от правителството ли е вярно или това, което се предлага тук, е вярно? Да, аз съм за това да се стимулират тези, които носят приходи в бюджета. Когато правителството ме убеждава, че виждате ли ние ще намалим разходите, аз с всеки един закон да представя нови и нови разходи, мисля, че най-малкото е не популизъм, а неудържане на една сериозна дума от страна на изпълнителната власт. Виждам, че тук е направен някакъв опит да се определи по какъв начин се наемат летателни средства – дали на мокър или на сух лизинг. Тук е казано на мокър лизинг – вероятно нямаме достатъчно пилоти или възнамеряваме да приемем самолети, за които няма да имат бревети пилотите от Отряд 28 и затова е посочен мокрият лизинг. Текстът, който дава, не отговаря на тежките ситуации, в които може да изпадне отрядът. Тоест, независимо че е писано, че отрядът може да взема самолети на мокър лизинг за нуждите на правителството, Президентството, съответно на Народно събрание, отделни министерства, това не ги освобождава от условията да изпълняват обществена поръчка. При определен случай, когато стане някоя авария по време примерно на полет на някой от държавните мъже. Аз тогава питам: по какъв начин те ще имат основание да наемат друг самолет, за да може тази делегация да бъде обслужена? Тъй като в предишното правителство сме имали подобен случай искам да ви кажа, че няма начин без да се извърши нарушение на закона. Ако това се следваше в закона – да се намери възможността при подобни форсмажорни ситуации да се наема по специален ред, то тогава трябваше да бъде записано – по специален ред. Сега излиза, че само им даваме това право, но по общия ред с обществена поръчка. Още нещо, което честно казано доста ме притеснява. Това е, че изведнъж отникъде идва един текст, който касае концесионирането на части от летища – една практика, която наистина се надявам, че сегашното правителство ще успее да наложи, тъй като това е населяването на летищата с различни услуги и дейности, които могат да се извършват там. Защо точно в този закон трябва да даваме правото например концесионерът да ползва таксите за паркиране, ако той съответно има функциите да гради инфраструктура и т.н.? Аз искам да попитам: ако изгради една рульожка, за да може по-лесно да пристига пред терминала, трябва ли да ползва такса и за рульожката? Все пак това трябва да е вързано с целия финансов план, който се прави за една концесия и да се знае в края на краищата кой какви такси ще събира. Тук говорим за части от летища, а не говорим за цяло летище, както са Варна и Бургас, и там по договор и по концесия те си събират всички такси, които им се полагат. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Много внимателно трябва да подходим по този въпрос. Внимателно трябва да подходим по този въпрос! Ако вземем предвид летище София, където, надявам се, че ще има най-много желаещи за частично концесиониране – и за ремонти на самолети, и за пощенски услуги, и за каргопревози и т.н., и т.н., то ще настъпи един пълен хаос, според мен. Аз не мога да приема, че целият закон именно в тази част, на която аз се спрях, е нещо, което ще даде сериозен напредък. Напротив, аз мисля, че с отиването на Отряд 28 към Министерския съвет ще се създаде един голям вакуум в контрола, включително от страна на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, тъй като в края на краищата този отряд ще бъде пряко подчинен на министър-председателя и за всяка една забележка съответно ще се ходи при него и ще се казва: ето, те ми създават проблеми. Така че тази опасност я има и „Не питайте старило, а питайте патило.”, за да Ви каже. В този смисъл практиката в Европа и в света е, че винаги подобни специални звена са към Министерството на отбраната, защото там се използват и летателни средства по специалния режим, които не са по принцип под контрола на ГВА има и възможности за използване на летателни средства, които са на отбраната, за изпълняване на подобни функции. И сега се прави това. Чухме, че често министър-председателят си пътува с вертолети на Министерството на отбраната, включително и Министерството на вътрешните работи. Когато отиде към отбраната, това нещо ще бъде тотално регламентирано и аз мисля, че наистина мястото е в Министерството на отбраната. За второ четене ще направя такова предложение. Благодаря Ви за търпението, госпожо председател.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, тъй като господин Мутафчиев хвърли тук няколко термина, просто искам под формата на изказване да допълня някои от нещата, които бяха споменати, някои от термините, които бяха подхвърлени тук в пространството. Може би никой от вас не знае точно какви са промените в детайли. Съвсем накратко ще се опитам да ви запозная. Наистина в първата част законът транспонира разпоредбите на един регламент, който касае сигурността на въздухоплавателната дейност като цяло. Те са приложени изцяло в нашия закон и подобряват частта „сигурност”. Втората част на закона, на която се спря и преждеговорившия, са промени, които касаят Авиоотряд 28. Този Авиоотряд 28 е специализирано звено, което осъществява специализирани превози. Тези специализирани превози са разписани в закона – кои са те и кой може да се ползва от услугите на специализиран превоз в нашата държава. Считаме, че след като авиоотрядът се ползва основно от Министерския съвет, от председателя на Народното събрание и от Президентството, но в голямата си част от администрацията на Министерския съвет – в смисъл от министрите и министър-председателя, по-правилно е той да бъде на подчинение на министър-председателя, затова като второстепенен разпоредител от Министерството на транспорта се прехвърля като такъв към Министерския съвет. По този начин се създава една по-добра координация и контрол върху дейността, която извършва този авиоотряд. По отношение на мокрия лизинг, който беше споменат като термин. Бих искал да кажа, че съществуват два вида лизинг. Единият, е сух лизинг. Сух лизинг е този, при който се отдават въздухоплавателни средства без екипаж. В случая, в който беше засегнат мокрият лизинг, става въпрос за наемане на въздухоплавателни средства от Авиоотряд 28 с екипаж. Това нещо се прави, защото, както казах, авиоотрядът е създаден с цел да извършва специализирани превози. Тези специализирани превози се извършват от екипажи, които имат специално разрешително. Не искам да изпадам в подробности и да ви губя времето, но ще ви кажа, че за да може едни екипажи, които осъществяват превоз на пътници, да имат право да извършват специализираните превози, ние по този начин, с този закон, им даваме това право, защото екипажът, който наемаме, няма да има право да извършва специализиран превоз. Затова ние казваме, че авиоотрядът вече има право да наема екипажи с разрешена дейност „превоз на пътници” за собствени нужди на авиоотряда. Затова пише само „мокър лизинг”. Надявам се, че ме разбрахте. Благодаря ви. За концесиите. Става въпрос за отдаване на концесни и на видове дейности, когато не са наети целите летища. Това е въпрос на дискусия. Както знаете, уважаеми колеги, това ще бъде предмет на преглед при сключване на всеки един концесионен договор. Каква част от възможността за събиране на такси да бъде предоставена на концесионера – дали изцяло, дали частично, по това ще бъдат вземани решения за всеки един вид концесия. Този законопроект внася една регламентация на дейностите, първо, на Авиоотряд 28 и, второ, внася сигурност и начини за прилагане на европейските мерки за сигурност на летищата и във въздухоплаването. Затова моля, този законопроект да бъде подкрепен. Благодаря ви.

Господин Иванов, аз Ви благодаря за лекцията. Мисля, че колегите знаеха за какво говорим въобще, но не мога да се съглася и с мотивите Ви за трите проблема, които съществуват. При първия въпрос: какво значи, при минаване към Министерския съвет ще има по-голям контрол. Може да има намеса в работата. Вие виждате какво стана след една пряка намеса на политик, когато каже какво да правят на пилотите. Затова трябва да бъде или към отбраната, или към Министерството на транспорта. Кой ще контролира от Министерския съвет? Някакво упълномощено лице? Коя е дирекцията която ще се занимава? Контролът е на ГД „ГВА”. Административният контрол обаче трябва да е на някой от министрите. Разберете го, това е правилният подход. Министерския съвет, министър-председателя – аз за това ви попитах, защо него не го упълномощите с функциите на министъра на транспорта? Защото не може! Не е негова работа да се занимава с това. И аз ви разбирам, ами защо го местите тогава в Министерския съвет? По втория въпрос – за „мокрия лизинг”, не решавате големия въпрос. При проблем, при авария с един самолет, за това ние искаме два самолета, за да имаме резервата вътре в страната. Защото, няма по какъв начин да стане. Няма как да наемате самолет без обществена поръчка. А това – да се търси „мокър лизинг”, аз искам да Ви попитам: добре ли познавате условията за сигурност и по какъв начин трябва да се вози държавният глава, председателят на Народното събрание? Как ще стане с един екип, който не е проверен. По какъв начин ще гарантирате, че някой няма да застраши държавната власт в България? Не можете! С „мокър лизинг” не можете да го направите. Трябва да промените и условията на охрана. Това също е голям проблем. Третият въпрос – за концесиите, като искате да променяте нещо за концесията, направете го в Закона за концесиите. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Защо го правите в този закон, господин Иванов? Уважавам Вашето мнение, но когато е чисто и просто така безпринципно за защита на едни безпринципни текстове, ами, не мога да го уважа. Разбирате ли ме? Това е!

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Мутафчиев, не зная защо изпаднахме дотам да коментираме мерките и начина, по който се осъществява сигурността по време на полет. Това са поднормативни актове на Националната служба за сигурност. Те са разписани. Там се говори за 24-часово обезпаразитяване на самолета преди да се качи лицето, с наш екипаж. Вие ги знаете много добре тези неща. Затова нека да говорим по закона, а не да хвърляме просто едни термини във въздуха, които след това да ги защитаваме и да се опитваме да бъдем актуални. Става въпрос за две неща. Внедряваме европейски регламент за сигурност. Правим го с този закон. Прехвърляме авиоотряда към Министерския съвет и му даваме право за „мокър лизинг”. Това са трите неща, които са основни като промени в закона. Мисля, че преди малко обясних на всички и те бяха защитени. Благодаря ви.