ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК)1355 думи
Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Предлаганото изменение на Закона за народната просвета беше гледано на първо четене преди доста време в комисията и искам да споделя с вас, че тогава ситуацията беше една, а днес – друга. Тогава, на почти всички въпроси, които възникваха спонтанно и логично, отговори почти нямаше. Например: какво ще правят децата в училище или в детската градина в тази предучилищна подготовка? С какво точно ще се занимават? Колко време ще бъдат там? Има ли финансова възможност да бъде посрещнато това през тази или през следващата учебна година? Кога ще са готови общините? Готово ли е министерството с държавните изисквания, които ще въведе към тази предучилищна подготовка? Да не продължавам!
Но за честта на фактите трябва да кажа, че, включително днешното изказване на министър Игнатов, започна да просветлява тази област и да създава възможност, за която говореха колегите преди мен, а именно да се постигне съгласие. На територията на средното образование, а особено на началното, политическото съгласие е постижимо. Казвам го и от опит. Не е трудна работа, трябва малко повече търпение и малко повече воля. Може би на второ четене този законопроект, за който аз днес не мога да гласувам „за”, ще получи съгласието на всички парламентарни групи. Такова е моето усещане, така върви и дебатът. И надеждата ми е такава.
Защо? – да се аргументирам.
Първо, защото господин министърът днес каза, че целта, която се поставя в предучилищното време, е децата да започнат да общуват по-добре, да се адаптират към социалния живот, към това, което ще ги посрещне в самото училище. Мисля, че това е благородна цел. Дали е постижима? – сложно, но като предучилищна цел е важна цел.
Можем ли да живеем заедно, да общуваме помежду си е много голям въпрос, на който в някаква степен трябва да отговаря и политиката в образованието, затова акцентът, който постави господин Игнатов, е правилен – това е акцентът. В никакъв случай не трябва училищна програма да се тегли от първи клас, да се смъква надолу и децата да се затварят в някакви предмети, непостижими за тях на тази възраст.
Между другото, не е случаен фактът, че толкова много години – около 200 и малко повече години, 7-годишната възраст за учене не е пипана, учиш от 7 години нагоре. И това не е случайно, няма смисъл да го аргументирам, самият исторически факт е предостатъчен.
По отношение на един от основните въпроси, върху които се акцентира – че законопроектът подпомага отпадането като проблем на българската образователна система.
Уважаеми господин министър, колеги, които се вълнувате от тези въпроси, искам да ви кажа числата, за да не бъдем прекалено взискателни към една система, каквато е образователната ни система. Вчера по Българската национална телевизия гледах проучване за отпадащите деца в България – ставаше дума за 2%. Помня в началото или в края на 90-те години на миналия век, че процентите пак бяха 2% и помня, че тези 2% се отнасяха и за 80-те години на миналия век. Бъдете уверени, че не ви подвеждам.
Да ви кажа колко са в Белгия за същото това време, което помня – между 8 и 10%. Същото беше и за Холандия – над 10%!
Високоразвити общества с образователни системи като нашата, в смисъл, с традиции, не се притесняват от този факт. Разбира се, гледат да намаляват този процент. Такова българско постижение, каквито са тези 2%, не е за подценяване, а е за гордост. То не трябва да служи като аргумент, че, виждате ли, нашата образователна система се нуждае от голяма промяна в тази посока, защото тя наистина е постигнала почти максимума.
Моите уважения към малцинствата в България, но ако някой с ръка на сърцето излезе на трибуната и каже, че е постижима задачата за интеграцията на малцинствата в България през следващите 10-15 години през законите за просветата и го каже с убеденост, мисля, че ще излъже. Това не е възможно, не е постижима цел.
Защо? Първо, защото не сме постигнали по-простата цел – да направим смесени паралелки и не можем да я постигнем вече доста години, а продължаваме да изграждаме училищна мрежа – преди малко беше говорено за нея, която наричаме с небългарската дума „сегрегирана”. Когато сме на този хал, да говорим, че ще обхванем 100% и няма да има отпаднали деца, е абсурд. Това не е аргумент. Не го ползвайте повече, няма смисъл от този аргумент! Ние сме на много прилично равнище по отношение обхвата на младите хора в българското училище. Предучилищното образование според мен не се нуждае от този аргумент, а се нуждае от множество институционални решения, които трябва да се намерят на второ четене.
Не мога да се съглася, че ще оставим въпроса така: някои общини са готови, други – не. Това не е възможно да се запише в закон, това е един от мотивите да не гласувам днес. Дали ще бъде така: общините до 20 хил. – въпрос на справка от това, което министърът ни каза тук, че е направено от Сдружението, могат от учебната 2011-2012 г., а общините над 50 хил. могат от следващата учебна година, но трябва да се даде някакъв ред! Така да остане – да виси, без да има яснота кога ще се случи, не може да се пише в закон! Това може, но подходът трябва да е друг! Навремето така беше постъпено с делегираните бюджети. Нека да се направят пет пилотни общини, нека да тръгне при тях, да поработи две години и след две години дайте, ще напишем закон и ще решим въпроса. Но сега да пишем закон и да не сложим ред на влизането в сила, забележете – на задължително нещо, защото става дума за задължително ходене на децата в предучилищното образование – това е невъзможно да се случи по този път, от една страна.
Второ, по отношение на задължението – възможно и редно ли е да има всеобщо, всеобхватно задължение? – оттам ще отида след малко и до глобите, обещавам, че моето изказване няма да е много дълго, според мен не е възможно, тоест текстът трябва да бъде оправен! Абсолютно задължение към днешна дата да се въведе при всички тези неясноти не е възможно.
От друга страна, да ви кажа коя мрежа е най-готова – не държавната и не общинската. Най-бързо и най-лесно ще се адаптират частните детски градини по много простата причина – в техен интерес е да отворят ветрилото и да спазят изискванията. Ако господин министърът каже още два пъти в публичното пространство, че въпросът за конституционната възраст и издръжката на всяко дете засяга цялата училищна мрежа, която включва и частните, гарантирам ви, че на 1 октомври т.г. частните детски градини ще са в идеално състояние, просто защото са по-малко и защото там родителите дават средства и тези градини вървят и се изграждат много по-бързо от държавните и общинските мрежи. Ето ви абсолютно ясен пример как ще се развият нещата в близка перспектива.
За глобите, с което завършвам. Аз съм „за”, нека да са големи. Може ли обаче да ги събере държавата?! Знаете кои са тези, които не пращат децата си на училище. Ако трябва да глобите мен, ще ме глобите. Аз още нямам още внуче, синът ми е голям, така че не става за предучилищна възраст, но цялото семейство, където имаме дечурлига около нас, ще ни хванете, ще ни глобите. Но другата част от нашето общество, която наричаме с условни имена, ще ги глобите ли изобщо някога?! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Аз Ви казвам с горчивината от опита си: в качеството си на министър някога аз повиших глобите и бях много голям радетел общините да глобяват. Резултатът беше, че не успях.
Дай, Боже, господин Игнатов, да успеете! Пожелавам Ви го от все сърце! Мисля обаче, че обективната реалност е такава, че няма да успеем да съберем тези пари. Повишете ги, няма проблем в това, аз лично ще Ви подкрепя, но въпросът е дали ще има събираемост.
Завършвайки, големите въпроси, на които обществото иска да чуе отговор, са следните: кога и как ще се случи това и каква е готовността – финансова и институционална? На тези въпроси е хубаво да отговорим. В момента ние тръгваме, само за да се опитаме да направим това, което методиците наричат „апробация”, тоест да направим опита. А явно задълженията ще възникнат във времето поне след две години. Благодаря Ви, госпожо председател.