GEORGI PIRINSKI1,243 words
Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър, господин заместник-министър! Законопроектът, който е внесен от Министерския съвет, е пределно кратък. Предлага се един-единствен параграф с промяна на два израза в чл. 3, ал. 5. От казаното дотук обаче уверен съм, че всички народни представители, независимо от коя парламентарна група, са наясно, че в никакъв случай не става дума за технически, редакционни, даже процедурни промени, за промени, които засягат сърцевината на една от възловите дейности не само за икономиката на страната – земеделието. И в своето изказване заместник-министър Костов спомена и каза накратко, че проблемите в тази област са били предмет на дискусия на кръгла маса, проведена в средата на месец април на 15 април в един много широк състав по инициатива на Министерството на земеделието и храните.
Господин Костов, трябва веднага да споделя мнението и впечатлението си, че – по един израз, който може би ще предизвика малка реакция – напънала се планината, родила мишка. Защо го казвам? На 6 януари тази година Вие сте подписали заповедта за план за изработване на концепция за оптимизиране на структурата и дейността на Селскостопанската академия. Този план тръгва да се изпълнява. На 15 април се провежда тази много широка, много интензивна, много сериозна дискусия, която чува обръщение от министър-председателя, прочетено от Вашия министър, самият министъра на земеделието прави едно сериозно изказване и има поредица от изказвания, както казвате, на браншовици, на производственици и така нататък. И днес, на 20 юли на първо четене ние гледаме този законопроект. Това е единственият продукт от цялата ви дейност, която днес представяте пред Народното събрание.
Казвате, че има утвърдена концепция, че тя се провежда и така нататък. Ако въобще съблюдавахте елементарната парламентарна практика, когато внасяхте този законопроект, той трябваше да бъде придружен с един достатъчно ясен доклад какво представлява тази концепция, какво предвижда тя, как отразява онова, което е резултат на анализи и оценки. Вие чухте народния представител Дарин Матов от Плевен. Той по никакъв начин не може да бъде причислен от господин Методиев като член на Висшия съвет на БСП. Но той много ясно ви каза, че онова, което е направено с Института по лозарство и винарство, грубо администриране и потъпкване на една пребогата научна и приложна традиция, която по един абсолютно безотговорен начин се затрива и се вкарва в една изпълнителна агенция.
Какво, уважаеми колежки и колеги, ми се струва, че трябва всеки от нас да прецени преди да престъпи към гласуване „за” или „против” този законопроект? Преди всичко какво е нужно като решение на равнище Народно събрание по отношение на Селскостопанската академия? И тръгвайки да разсъждавате по тази тема предлагам да я поставим в контекста именно на мотото на кръглата маса, на темата на кръглата маса, зададена от вас, от Министерството на земеделието, а именно: перспективи за развитие на Селскостопанската академия – европейски измерения. И да си зададете въпроса това ли са европейските измерения – създаването на два незащитими текста, които създават един пълен административен произвол за смяна на председателя и на Управителния съвет на Академията. Безпомощно е да се опитване да защитите отново с прочитане на тези няколко израза за гъвкавост на административната реформа, за гъвкав подход и така нататък – текстове, един от които Вие сам се отказахте и тук, в пленарната зала, а именно за системното неизпълнение, стига да отпадне съгласуването.
Господин Методиев говореше за доверието към политиката и аз се удивлявам на неговото разсъждение, защото той явно преди всички се разглежда като демократично мислещ човек. Той смята, че с една заповед отгоре се създават доверие. Що за доверие, след като не сте се допитали до онези, с които ще работи този председател, ще работят тези ръководители на институти, преди да тръгнете да го назначавате? Това е пар екселанс в командното административно мислене и за съжаление като че ли то на практика мотивира колегите, независимо от заявените принципи.
Разсъждавайки сега по това какво е необходимо на Селскостопанската академия от ново от гледна точка на тези мнения, уважаеми господин заместник-министър, които са прозвучали на кръглата маса от същите тези браншовици, специалисти и така нататък – в никакъв случай те не са апелирали да се даде възможност на министъра и на министър-председателя да уволняват ръководството на академията. Много по-различни са техните очаквания. Да, те очакват една нова по-пряка връзка между наука, системи за трансфер, забележете, на български научни постижения и внедряването им в производството. Само че, както вие много добре знаете, Националната служба за съвети то е в земеделието, една част от Селскостопанската академия. Тя е под прякото ръководство на министъра на земеделието и храните. Така че, ако има недостатъци в тази приложна част, това са недостатъци във вашата работа.
Що се отнася до, ще го нарека, абсурдното твърдение на господин Методиев за това каква била разликата между фундаментална наука и приложна наука, той явно не си е направил труда въобще да погледне каква е структурата и каква е дейността на Селскостопанската академия. В нейния чл. 1 на закона, който я регламентира, е казано, че това е институция, която се занимава с научна, научно-приложна, експериментална и спомагателна дейност. И е съответно има академична дейност, има научни институти, които са отделни и са държавни предприятия, и опитни станции и експериментални бази. И те се ръководят по правилници, утвърдени от Министерския съвет, има всички възможности за контрол, за определяне на тяхната дейност и така нататък.
Ако говорите за парите, то вие и сега знаете, че академията се издържа приблизително половината – 60% от субсидия и 40% от собствени приходи. Тези приходи са от изпълнение на най-различни проекти – и национални, и на Европейския съюз. Това са десетки проекти, които успешно се изпълняват. Така че тезата, че досега не са изпълнявани държавни задачи и това сега трябва да бъде поправено, е абсолютно не състоятелно.
Раздут ли е щатът, голяма ли е Академията? Народният представител Михаил Михайлов, който е бил участник на кръглата маса, който системно поставя въпроса, че тази академия е рецидив и така нататък, все пак, когато говори, трябва да отчита фактите. Фактите са, че 1990 г. Академията е имала 9600 научни работници, 2000 г. те са станали 5000, а сега са 2700. Хиляда деветстотин и деветдесета година е имало 86 института, сега са 27. И на тази среща, господин Костов, вярвам, ще потвърдите, лайт мотивът е бил, че каквито и реформи да се правят, по-нататъшни съкращения, по-нататъшни свивания са абсолютно не допустими. И изразявайки едни или други очаквания за реформи, за промени в дейността, за по-голяма приложност, едновременно с това много дебело е подчертавана необходимостта от стабилност, приемственост и съхраняване на кадрите.
Ние с Вас имахме възможност миналата година да присъстваме на годишното изложение на продукцията на научните звена на Академията край Стара Загора – мястото, където е една от тези стогодишни и над стогодишни научни звена, станции със своя традиция, в случая – в животновъдството. Вие бяхте свидетел и на общността между тези звена, които имаха благородно съревнование кой по-добре да представи онова, което е постигнал, и на уважението, с което се ползваше и се ползва ръководството на Селскостопанската академия, което се разглежда като ръководство, което успява да защити (сигнал от председателя за изтичане на времето) в изключително трудни условия приоритетите на селскостопанската наука, и едновременно с това – изключителната загриженост, че, рушейки Академията, се отваря широка врата за чужди научно-приложни разработки, които и без това сега завладяват пазара и които без стабилна селскостопанска наука ще доведат до пълното ликвидиране, до успешно, постепенно угасване на селскостопанската наука на България, на българските разработки.
Виждам, че госпожа Михайлова ми дава сигнал, че времето е изтекло.
Завършвам с един-единствен апел – не подкрепяйте този законопроект! (Ръкопляскания от КБ.)