23 юли 2010 г.

Благодаря, госпожо председател. „Преходни и заключителните разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Колеги, вчера отложихме два текста, които трябваше да бъдат обсъдени и гласувани след Допълнителните разпоредби, които съдържат дефинициите на легални понятия. Това са текстовете, които касаят нивата на компетентност. По памет ще кажа, че това са параграфи 32 и 37, които касаят медицинските стандарти.

Така е, госпожо Манолова. Освен това отложихме още един текст – § 14, който става § 16, именно за изработване на областната здравна карта – съставът на комисията.

Колеги, след дебата, който вчера се случи в залата по § 14, предлагаме редакционна промяна в ал. 3: „За изработване на областната здравна карта министърът на здравеопазването назначава комисия, която включва: областният управител, един представител на регионалния център по здравеопазване, един представител на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, двама представители на районната здравноосигурителна каса, по един представител на районната колегия на Българския лекарски съюз, районната колегия на Българския зъболекарски съюз и регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на представителните организации за защита правата на пациентите и по един представител на общините в съответната област, на чиято територия има лечебно заведение за болнична помощ”.

„... на чиято територия има лечебни заведения за болнична помощ”.

Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Това е нормалният текст, това е работещият текст. Това е, което ще даде възможност да се попълни представителството и на общините и ще отмие съмнението, че тези комисии се правят по някакъв особен начин. Ние ще подкрепим това предложение. Предлагам и вие да го подкрепите. Благодаря ви.

В следващата ал. 4 предлагам следната промяна: „Представителите на общините се определят по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрацията”. В следващото изречение текстът не се променя.

„(4) Представителите на общините по ал. 3 се определят по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Представителите на представителните организации за защита правата на пациентите се избират и освобождават от организациите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето”.

Благодаря, госпожо председател. Предлагам да гласуваме отложените текстове от вчера, а именно редакцията за § 27, който става § 32.

Госпожо председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Параграф 32 основателно предизвика разгорещени обстоятелствени дискусии, защото той въвежда новости по отношение на лечебните заведения с изискването да бъдат въведени нива на компетентност на съответните структури. Смятам, че тази идея може да бъде възприета, но проблемът е, че тя е само декларирана, въпреки Допълнителната разпоредба, която дава легалното определение. Законът не трябва да бъде само едно напълно свободно препращане към подзаконовата уредба, а да посочи, че в нивата на компетентност се включват степените на тези нива, да се каже, че има две или три нива на компетентност, да се посочи, че всяко по-високо ниво включва и дейността на по-ниските нива и че в различните нива се отчита сложността на извършваната дейност, както и количествени показатели на съответните дейности, които са различни за всяко едно от нивата. Това не виждам как може да бъде направено като редакция в съществуващата точка 4. Тоест по съдържание мога да предложа такъв текст, но той далеч би надхвърлил рубриката на редакционните предложения. Обръщам внимание, че без такъв поне рамков текст оттам нататък е много трудно да се води дискусията с представителите на съсловните организации, с хората от различните нива на лечебните заведения и тези, които ще вземат решенията. Тоест изпълнителната власт еднолично може да установи тези стандарти, но аз все пак апелирам те да бъдат съобразени с реалните здравни и други потребности, особено за първото, основното ниво. Ако бъдат завишени тези критерии, това би означавало практическа ликвидация на много от лечебните заведения или поне на ключови отделения в болниците от първото и второто ниво. Точно по този въпрос може би и министърът на здравеопазването трябва да вземе отношение – дали те възприемат като обосновано предложението да се намали изискуемият брой на хирургичните операции за първото ниво, за броя на ражданията, защото ясно е, че без тези дейности много от болниците ще се изпразнят от своето съдържание. Освен това наличието на такива нива на компетентност, разбира се, не би трябвало да пречи да се осъществяват и други дейности, които са за долекуване и продължително лечение. Отправям този апел, за да може законът да постигне положителни резултати, да не се превърне в един неблагоприятен резултат, който се покрива с абревиатурата на управляващата партия, защото може би сте чували за заболяването гастроезофагеална рефлуксна болест. Бих искал да избегнем тези последици от прилагането на закона. Благодаря ви.

Вярно е това, което казахте, госпожо председател, макар че аз го направих във връзка с Допълнителните разпоредби. Тъй като това предложение не беше възприето и нивата на компетентност така или иначе остават като един от показателите, които ще фигурират в издаденото разрешение от министъра на здравеопазването, и тъй като, както справедливо забеляза колегата Янаки Стоилов, не е възможно по реда на редакционните поправки да бъде дефинирано това понятие, използвам случая, за да се обърна към министъра на здравеопазването, която вчера търпеливо изчака целия дебат, който продължи много часове. Някои изключително важни за здравната реформа въпроси се предоставят на изключителна компетенция на министъра. Това е така както по отношение на определянето на максималния брой легла в националната, респективно в областните здравни карти, и по-точно тяхното разпределяне по области и по лечебни заведения, така и във връзка с новото предложение - тя да може еднолично да решава кои болници да получат регистрация и разрешение за извършване на лечебна дейност. Моето обръщение към Вас, госпожо министър, е когато разписвате съответните методики и подзаконови актове, които ще бъдат определящи в тази сфера, да се съобразите със смисъла на днешния дебат, с основните тези, които бяха изказани, и да имате предвид онова, което изказахме ние от опозицията – а именно, че трябва да бъдат дадени поне няколко нива, критериите в тях да варират „от–до”, като първото ниво на компетентност да бъде съобразено както с реалното състояние на болничните заведения в малките населени места, така и с потребностите на населението, за да не се окаже този показател критерий, който лишава от възможности за живот много отделения и много малки болници. За съжаление тук не можахме да постигнем консенсус. Тъй като нямах възможност да се изкажа по предния параграф, а вчера вземах отношение по него, искам да изкажа своето задоволство, че все пак има един или два важни текстове, по които в тази зала постигнахме единомислие, по които опозицията беше чута. Това беше наше предложение, на господин Адемов и мое, подкрепено от госпожа Михайлова – общините да се включат в комисиите, които ще утвърждават областните здравни карти. По линията на кози компромис може би наистина можехме да подобрим и други текстове, но тъй като това вече няма как да се случи, надявам се, че министърът на здравеопазването поне ще съобрази онова, което чу в тази зала, при изработването на важните вътрешни правила, които реално ще дадат основата на здравната реформа.

То вече беше гласувано и беше отхвърлено. В Допълнителните разпоредби дефинициите за ниво на компетентност...

Относно смисъла на този критерий, ако изобщо ще съществува и мястото му е тук, аз оттеглям своето предложение, тъй като разбирам волята на мнозинството като дадена по друг параграф, който третира подобно съдържание. Използвах случая да се обърна към министъра – да има полза от дебатите, на които стана свидетел вчера.

Ще напомня, че стандартите и нивата на компетентност не са рожба на Министерството на здравеопазването, още по-малко – моя. Те са на медицинските дружества. Всяка специалност е взела своето решение как да определи нивата на компетентност. За сведение – целият свят работи по стандарти. В България, както винаги със закъснение, започна да се работи от 2002-2003 г. Първите медицински стандарти в България са въведени от 2004 г. В рамките на шест години вече всички медицински специалности имат свои стандарти. Те са изработени, повтарям, от медицинските дружества, приети са от тях, разгледани са в юридически аспект и изчистени в Министерството на здравеопазването, публикувани са в “Държавен вестник” и имат стойност на закон. На базата на това ние стъпваме в нашата работа. Благодаря.

Госпожо председател, колеги, отложен е текстът и на § 31а, който съгласно доклада на комисията става § 37, по същата причина – относно нивата на компетентност. След като госпожа Манолова си оттегли предложението по предходния параграф, който гласувахме, предлагам да гласуваме съгласно редакцията на комисията.

А дебат няма ли да има?

Не се обаждай от място!

Аз използвам представянето на този параграф, само за да обърна внимание на връзката между медицинските стандарти и нивата на компетентност. Това, което преди малко чухме от министъра, не дава отговор на въпроса, който поставихме.

Те са вътре.

Да, но нивото на компетентност не изчерпва стандарта. Стандартът влияе върху нивото на компетентност. Аз поставих въпроса при тези нива на компетентност да бъдат съобразени и другите фактори, освен медицинските стандарти. Така че връзката между тях е ясна, но нашият апел остава – да се прилага този много по-гъвкав подход, който отговаря на нашите социални, демографски и териториални реалности и сегашната структура на лечебните заведения. За това става дума. Тук не трябва да има някакви шаблони, защото тогава всичко би било много лесно, ако разгледаме прилаганата медицинска дейност и стандартите в лабораторни условия. Това е проблемът. Записът на текста в § 37 не е проблематичен. Въпросът е обаче каква ще бъде практиката по неговата реализация. Това е умението на изпълнителната власт и на всички организации, които имат отношение към системата на здравеопазването - да могат да съобразят тези нива на компетентност със стандартите. Що се отнася до стандартите, тук също трябва да се обърне внимание на един въпрос – че в тяхното определяне трябва да участват най-добрите специалисти. Също така е известно, че при формулирането на стандартите често натежава влиянието освен на най-добрите специалисти, и на факта, че те работят в най-големите лечебни заведения, обикновено имат по-добри контакти с ръководствата на министерството и на Здравната каса и често успяват да прокарат понякога интереси, които не винаги са най-добрите по отношение на тези, които се ползват от медицинските дейности.

Има възможност за обжалване.

Обжалването става пред органи, които ще трябва да назначат експерти, за да се произнесат. Тук говорим за нужната обективност, освен за наличната компетентност. Нека и по тези въпроси да има достатъчно внимателен поглед, защото в тях се отразяват интересите на различните групи в медицинското съсловие. Защото знаете, че има дейности, ако говорим за клиничните пътеки, които са надценени, а други подценени, именно поради тези причини. Благодаря.

Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде § 48а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 48а, който става § 57 със следната редакция: „§ 57. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 2009 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 4 думата „Управителният” се заменя с „Надзорният”. 2. В чл. 3, ал. 2 думата „Управителният” се заменя с „Надзорният”. 3. В чл. 4: а) в ал. 3 думата „Управителния” се заменя с „Надзорния”. б) в ал. 4 думата „Управителният” се заменя с „Надзорният”. 4. В чл. 5 думата „Управителния” се заменя с „Надзорния”. 5. В Преходните и заключителните разпоредби: а) в § 1 думата „Управителния” се заменя с „Надзорния”; б) в § 6 думата „Управителният” се заменя с „Надзорният”; в) в § 7 думата „Управителният” се заменя с „Надзорният”; г) в § 8 думата „Управителният” се заменя с „Надзорният”; д) в § 10 думата „Управителния” се заменя с „Надзорния”.”

По § 49 е постъпило предложение от Лъчезар Иванов, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49, който става § 58: „§ 58. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 96, ал. 2 думите „от диспансери и” се заменят с „и от”. 2. В чл. 101: а) в ал. 1 след думите „За установяване” се добавя „на временна неработоспособност, за установяване на”; б) създава се нова ал. 3: „(3) При извършване на експертиза на временната неработоспособност се прави преценка и дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт, когато се налага явяване пред тези органи през периода на временната неработоспособност.”; в) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6; г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет.” 3. В чл. 103: а) създава се нова ал. 3: „(3) Освидетелстването на лицето за възможността за явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт се извършва от ЛКК, от центровете за спешна медицинска помощ, от ТЕЛК и от НЕЛК. Освидетелстването се удостоверява с експертно решение – „Медицинско удостоверение” по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието.”; б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. 4. В чл. 105, ал. 1 думите „и диспансери” се заменят с „центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове”. 5. В чл. 111, ал. 1, изречение второ след думите „решения за временна неработоспособност” се добавя „и експертни решения по чл. 103, ал. 3”. 6. В чл. 112: а) в ал. 1, т. 2 след абревиатурата „ЛКК” се добавя „и центровете за спешна медицинска помощ”; б) създава се ал. 10: „(10) По реда на ал. 1, т. 2, 3 и 4, ал. 2-8 се обжалват и експертните решения по чл. 103, ал. 3 от заинтересуваните лица и разследващите органи или от органите на съдебната власт.” 7. В чл. 149, ал. 1 думата „диспансери” се заменя с „центрове за психично здраве”. 8. В чл. 153, ал. 2 думите „психиатричните диспансери” се заменят с „центровете за психично здраве”. 9. В чл. 156, ал. 2 думите „психиатрични диспансери” се заменят с „центрове за психично здраве”. 10. В чл. 180 се създава ал. 4: „(4) Времето, през което специализантите се обучават за придобиване на специалност въз основа на договор за обучение и се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване, се зачита за трудов стаж.” 11. В чл. 193, ал. 1 се създава т. 3: „3. повторно нарушаване на реда за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3.”

По § 50 има направено предложение от народните представители Дариткова и Атанасова, което е оттеглено. Предложение от Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията. Предложение от Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 2, в частта й относно ал. 4 и 6 и по т. 3. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, в частта й относно ал. 5. Предложение от Янаки Стоилов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50, който става § 59: „§ 59. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 45, ал. 1, т. 9 думите „и зъботехническа” се заличават. 2. В чл. 59: а) създават се нови ал. 4-6: „(4) Контролните органи на РЗОК и на Министерството на здравеопазването извършват проверка за съответствие на дейността на изпълнителите на медицинска помощ - лечебни заведения за болнична помощ с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в най-малко веднъж годишно. (5) Със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса се финансира само дейността на клиники и отделения в лечебни заведения за болнична помощ, за които е установено съответствие с критериите по чл. 59в. (6) При установяване на несъответствие с критериите по чл. 59в, промяната във финансирането на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ, се извършва чрез изменение и допълнение на договора по ал. 1.” б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно нови ал. 7 и 8. 3. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 24: „24. „Основен трудов договор” е основният трудов договор по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителната разпоредба на Закона за лечебните заведения.” 4. В § 77 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) т. 7 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 60.

Постъпило е предложение от Лъчезар Иванов да се създаде § 51а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 51а, който става § 61 със следната редакция: „§ 61. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в чл. 89, ал. 1, т. 3 думите „диспансери за психиатрични заболявания” се заменят с „центрове за психично здраве”.”

Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде нов § 51б. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 51б, който става § 62 със следната редакция: „§ 62. В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането в чл. 34а, ал. 1 думите „диспансери с легла” се заменят с „центрове за трансфузионна хематология”.”

Постъпило е предложение от Лъчезар Иванов да се създаде § 51в. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 51в, който става § 63 със следната редакция: „§ 63. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се правят следните изменения: 1. В чл. 87, ал. 1 думата „диспансери” се заменя с „центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове ”. 2. В чл. 222, ал. 4, т. 3 се изменя така: „3. центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове;”.”

Постъпило е предложение на народния представител Лъчезар Иванов за създаване на § 51г. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 51г, който става § 64 със следната редакция: „§ 64. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност в т. 16 на Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 думата „диспансери” се заменя с „центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове”.”

Постъпило е предложение на народния представител Лъчезар Иванов да се създаде § 51д. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 51д, който става § 65 със следната редакция: „§ 65. В Закона за частната охранителна дейност в чл. 27, ал. 2 думите „областните (градските) диспансери за психични заболявания” се заменят с „центровете за психично здраве”.”

По § 52 е постъпило предложение от Манолова, Масларова и Стоилов: „В Преходни и заключителни разпоредби § 52, т. 3, чл. 110, ал. 1, т. 1 придобива следната редакция: „1. за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание;” Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Юлиана Колева: „В § 52 т. 3 да се измени така: „3. В чл. 110, ал. 1, т. 1 думите „или от отменени актове на медицинската експертиза” се заличават”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 66.

Уважаеми колеги, тези, които сте в зала, много ви моля да ми обърнете внимание! Става дума за едно предложение, което касае много хора, които работят в системата на експертизата, в телковете. Какво е нашето предложение? В момента, в резултат на една промяна в Кодекса за социално осигуряване, признавам, че това е направено по време на предишното мнозинство, в предния мандат, вменяваме в отговорност и ги подлагаме на санкции физическите или юридическите лица, които са част от контролната система на Националния осигурителен институт – да отговарят и в случаите, в които издадени от тях актове, биват отменени от горната инстанция. За какво става дума? В случаи, в който тези хора, които работят в системата на телковете, определят една нетрудоспособност, която е в рамките „от – до”, да кажем между 46 и 60%, да кажем като 60-процентна, а горният орган, който е НЕЛК, пак на база на някаква експертиза прецени, че тази неработоспособност е следвало да бъде в рамките на 50% – това е една субективна преценка, която се движи в граници „от – до” – за надвзетите суми, в резултат на тази неправилна преценка се санкционират конкретните лица от телковете, които са взели това решение, и те носят имуществена отговорност за това. Ние сме за това да остане действащият текст по отношение на това, че те ще носят отговорност за причинените от тях щети от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. Това те трябва да го носят, включително по реда на персоналната отговорност. Но тогава, когато става дума, за отменени актове на медицинската експертиза, ви моля да не плащат лично контролните лица. Това е смисълът на нашето предложение. Подобно предложение е направила и госпожа Колева, народен представител от ГЕРБ. Предполагам, че и тя ще се изкаже тук в тази зала, тъй като усилията – и нашите и нейните, са в една посока. Аз съм убедена, че ако вие добронамерено вникнете в това наше предложение, ще го подкрепите, защото сега са наложени колосални по размер парични санкции на физически лица, и то не за техни недобросъвестни действия. Разбирате ли – за тези, които не са в час, че това е субективна преценка: да сложа между 40 и 60, един преценява – 50, друг – 60. Разликата между 50 и 60, когато има някакво изражение в заплащане на обезщетение от Осигурителния институт, да не се поема от лицето, което е определило неправилно в тази рамка, тъй като тя не е строго фиксирана в закона. Моля ви, подкрепете нашето предложение! Ще направите едно добро на работещите в системата на телковете.

Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Предложението, което аз съм направила, е в още по-краен вид в сравнение с това, което колегите Манолова, Масларова и Стоилов са направили. А то е: изцяло да отпадне текстът, според който лекарите от медицинските експертизи носят отговорност за свои отменени актове. И ще ви кажа защо. За разлика от госпожа Манолова, която беше доста мека, смятам, че това е един недопустим прецедент в нашето право. Не съм виждала и не съм запозната в други закони длъжностни лица, натоварени с изпълнение на държавни функции, да носят материална отговорност за това, че техни актове се отменят. В нашето право има изградена контролна система. Има система, която контролира всички актове на администрацията, и това е Законът за административното производство, според който всеки акт подлежи на обжалване. Означава ли това, че един административен акт, който бъде отменен от по-висшата инстанция, трябва да носи материалната отговорност на издателя си? Този акт може да бъде отменен по най-различни причини и последната от тях е: виновно противоправно действие от страна на административния орган. Правя тази аналогия с експертите, защото тези експерти, които работят в телковете, са високо изградени специалисти, които извършват, предполага се, добросъвестно експертизите си. Е, сега, когато една експертиза на ТЕЛК бъде отменена от експертиза на НЕЛК, една година и половина след като ТЕЛК е прегледала документацията по случая и е взела решение, може ли да се каже коя страна е по-права? Проблемът идва от това, че този текст е внесен 2007 г. – мисля, че беше в Кодекса за социално осигуряване, едновременно с изключително популисткото според мен решение: преди решенията на ТЕЛК да влязат в сила на лицата, които ще се ползват от тези решения, да се изплащат пенсии. И този проблем дойде от конкретната фактология, че разликата във времето между решенията на ТЕЛК и решенията на НЕЛК се проточваше с години. Ето, оттам дойдоха тези конкретни проблеми. Аз смятам, че сега дейността на ТЕЛК е нормализирана, в едни разумни срокове се постановяват решенията на НЕЛК, и е крайно време да се върнат в нормалното си състояние тези текстове. Що се отнася до недобросъвестните лекари, които издават документи с невярно съдържание и по този начин стават причина за неоснователно получаване на пенсия, ами, то си има цял наказателноправен механизъм за това! Трябва да се докаже извършването на някакво престъпление и тогава те ще носят отговорност на общо основание. Още един довод в полза на този текст. Членовете на ТЕЛК са всъщност членове на едни звена, които са обособена част от някакво лечебно заведение. Обикновено те работят на трудови договори с това лечебно заведение. Кажете ми вие, които по-широко познавате Кодекса на труда в сравнение с тези по-специални закони – познавате ли пълна имуществена отговорност от страна на работници и служители по трудово правоотношение, когато допуснат нарушение на трудовите си задължения? Няма такава, или тя е само в ограничени случаи. Ето защо казвам, че това е един абсурден прецедент и той просто не трябва да съществува в нашето законодателство. Моля, да гласувате за предложението във варианта, който съм го предложила.

Уважаеми господин председателстващ, госпожо министър, колеги! Аз подкрепям изцяло предложението на Юлиана Колева, тъй като изменението, което в момента съществува като действаща правна норма, действително създава много проблеми в системата на ТЕЛК и НЕЛК. За какво става дума? Когато се отпуска пенсия за временна нетрудоспособност преди да бъде изплатена тази пенсия се подписва специалист от съответната районно-осигурителна система, от РУСО. След определен период от време обаче се обжалва решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Обикновено това става пак по инициатива на същото РУСО без значение, че негов служител е подписал и разписал Има едни правоъгълни печати, които се слагат на съответното решение на ТЕЛК за определяне процента на нетрудоспособност. Във времето минават повече от година, понякога две, а понякога и още повече и след като на едно лице му е предписан определен процент нетрудоспособност, назначено е съответно лечение, е нормално тогава, когато това лице мине на експертиза пред НЕЛК, да има подобрение в здравословното си състояние и да има по-нисък процент на нетрудоспособност. И тук сега се поставя големият въпрос. Когато НЕЛК отмени решението на ТЕЛК и примерно вместо 52% каже, че нетрудоспособността е 49% – за тези 3% разлика така, както сега действа правната норма, пълна имуществена отговорност носят членовете на ТЕЛК. Но ТЕЛК не е персонифицирана институция. Това са лица, които работят в трудови правоотношения към съответно лечебно заведение. Тяхната браншова организация има много предложения, водят се разговори в продължение на няколко години по този въпрос, който до момента не намери законодателно решение. Аз считам, че сега е моментът чрез подкрепа на текста на народния представител Юлиана Колева да решим този проблем, който не е маловажен. Ако е необходимо да бъде редактирано и съобразено и трябва да отложим временно приемането по този параграф, нека да преминем към следващите параграфи. Правя формално предложение, за да се огледа и да се предложи точна редакция как да звучи, но считам за коректно да уважим това предложение, което се прави от госпожа Колева.

Нямам друга форма да взема отношение по това, което се каза до този момент, затова формално ползвам процедурата за реплика. Всъщност предложенията, които сме направили с госпожа Колева, са идентични. Като тук освен проблемите, които бяха изложени от мен и от нея, и от госпожа Цачева, има и един друг момент, а именно това е въпросът: от какъв момент трябва да действа промяната в Кодекса за социално осигуряване? В тази връзка, тъй като промените са направени в края на 2005 г. и едва ли само дебатът в зала ще е достатъчен за тези, които предлагат текста, да се откажат от събирането на имуществените санкции и глобите от лицата, които неправилно са определили нетрудоспособността в хипотезата отменен акт. Затова подкрепям идеята да сформираме тук набързо една група, която да прецизира текста, така че освен това, което се каза по същество, да е ясно, че ще визира и хипотезите на вече отменени актове по времето, по което този закон е произвел своето правно действие.

Уважаеми господин председателстващ, госпожо министър, дами и господа! Аз съвсем накратко ще ви призова да подкрепим евентуално общия текст, който ще се изработи, ако приемете това предложение за съставяне на работна група. Защото ще ви кажа само от практическа гледна точка като оставям настрана правните въпроси, които бяха много точно засегнати, изключително много се затормозва работата на ТЕЛК и най-вече на НЕЛК. Има хиляди преписки, които стоят, и хиляди граждани, които чакат. Ако намерим консенсус да решим този проблем, ще услужим само на гражданите. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, драги колеги! Аз доста дълго време съм работила в ТЕЛК и може би най-добре от всички в тази зала мога да кажа какво значи да плащаш за общо взето в кавички „неправилно взето решение”. Защото при всички случаи има субективен фактор. И при решенията, които взема ТЕЛК, и при тези, които взема НЕЛК. Многократно съм изразявала недоволство и председателите на всички ТЕЛК-ове са изразявали недоволство от тази порочна практика, която не знам защо беше въведена още преди 2007 г. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Абсолютно порочна е! Защото ми се струва, че никой лекар не е съгласен да плаща за това, което е преценил, и за дадения процент на трайно загубена неработоспособност. Така че призовавам колегите да подкрепят текста, който госпожа Колева и госпожа Манолова внасят, и мисля, че това е правилният текст. Благодаря ви.

Предложение от народните представители Желев, Манолова, Стоилов за § 53. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 53 да се отхвърли.

Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде § 53а. Комисията подкрепя предложението. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно внесения допълнителен доклад към доклада за второ гласуване има постъпило предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 53а, който става § 67, със следната редакция: „§ 67. (1) Медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 и методиката по чл. 31, ал. 2 се утвърждават в срок до един месец от влизането в сила на този закон. (2) Областните здравни карти се изработват и Националната здравна карта се приема по реда на този закон в срок до четири месеца от утвърждаване на медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1”.

Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов по § 54. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 54, който става § 68 – окончателна редакция съгласно Допълнителния доклад: „§ 68. (1) Многопрофилните и специализираните болници, които не отговарят на изискванията на чл. 9, чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 23, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и подават документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. (2) Контролните органи на РЗОК и на Министерството на здравеопазването в срок до 1 декември 2010 г. извършват проверка за съответствие на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ, с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 23. (3) При установяване на несъответствие с изискванията по ал. 2 промяната във финансирането на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ, се извършва чрез изменение и допълнение на договора по чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. (4) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса само за дейността на клиники и отделения, за които е установено съответствие с изискванията по ал. 2.”

Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов – да се създаде § 54а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова. То е отразено в доклада за второ гласуване. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 54а, който става § 69 със следната редакция – окончателна редакция съгласно Допълнителния доклад: „§ 69. (1) Лечебните заведения за болнична помощ, които не са привели дейността си в съответствие с изискванията на този закон и не са подали документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност в срока по § 68, ал. 1, могат да се преобразуват и/или пререгистрират в същия срок в лечебни заведения за извънболнична помощ. (2) Преобразуването и/или пререгистрирането на лечебните заведения по ал. 1 се извършва по реда на Търговския закон и на чл. 40 след решение на собственика им. Директорът на регионалния център по здравеопазване издава удостоверение за регистрация на лечебното заведение за извънболнична помощ в сроковете по чл. 40. (3) След издаване на удостоверението за регистрация по ал. 2 министърът на здравеопазването издава заповед за отнемане на издадените разрешения за лечебна дейност по чл. 47 на преобразуваните и/или пререгистрираните лечебни заведения за болнична помощ. (4) След изтичане на срока по ал. 1 министърът на здравеопазването издава заповед за отнемане на издадените разрешения за лечебна дейност по чл. 47 на лечебните заведения за болнична помощ, които не са се преобразували и/или пререгистрирали по реда на ал. 2.”

По § 55 има постъпило предложение от народните представители Желев, Манолова и Стоилов - § 55 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Цвета Георгиева – в § 55, ал. 1 да се добави т. 5 със следния текст: „5. Преобразуваните от собственика им онкологични диспансери запазват предмета на дейността си, а именно активно издирване, диагностициране, лечение и периодично наблюдение на болни с онкологични заболявания, като поддържат и развиват регионален регистър на онкологично болните.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Евгений Желев – в Преходните и заключителните разпоредби, § 55, ал. 1 се правят следните промени: 1. В ал. 1 думата „преобразуват” се заменя с думата „пререгистрират”. Комисията не подкрепя предложението по т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2, описано в Допълнителния доклад за второ гласуване. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 55, който става § 70 – окончателна редакция съгласно Допълнителния доклад: „§ 70. (1) Заварените към влизането в сила на този закон диспансери се преобразуват и/или пререгистрират след решение на собственика им и подават документи за издаване на разрешение за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок до три месеца от влизането в сила на този закон, както следва: 1. диспансерите за психични заболявания – в центрове за психично здраве; 2. диспансерите за пневмо-фтизиатрични заболявания – в медицински центрове или в специализирани болници за пневмо-фтизиатрични заболявания; 3. диспансерите за кожно-венерически заболявания – в центрове за кожно-венерически заболявания; 4. диспансерите за онкологични заболявания – в комплексни онкологични центрове или в специализирани болници за онкологични заболявания. (2) Заварените към влизането в сила на този закон диспансери продължават да извършват досегашните си дейности по Закона за лечебните заведения и предвидените в други закони дейности в срока по ал. 1, ако не са се преобразували и/или пререгистрирали. (3) Лечебните заведения, които са правоприемници на диспансерите по ал. 1, продължават да извършват дейностите по активно издирване, диагностициране, лечение и периодично наблюдение на болни. (4) Диспансерите, които не са се преобразували и/или пререгистрирали в срока по ал. 1, се прекратяват и се извършва ликвидация по реда на членове 54, 55 и 56. (5) След изтичане на срока по ал. 1 министърът на здравеопазването издава заповед за отнемане на разрешението за лечебна дейност на диспансерите по ал. 4.”

Уважаеми господин председател, колеги! Оттеглям предложението си, тъй като текстът, който съм предложила, е решен по-късно в редакцията на комисията.

Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова – да се създаде нов § 71. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 71 със следната редакция: „§ 71. (1) В случаите по § 70, ал. 4 по решение на собственика на съответния диспансер и собственика на лечебно заведение за болнична помощ, дейността на закрития диспансер, без недвижимото имущество, може да премине към съществуваща или новосъздадена клиника или отделение на лечебно заведение за болнична помощ. (2) До приключване на ликвидацията по § 70, ал. 4 ликвидаторите и лицата, представляващи лечебно заведение за болнична помощ, към което преминава съответната дейност по ал. 1, организират прехвърлянето й и предаването на документацията свързана с дейността. (3) Трудовите правоотношения на лекарите и медицинските специалисти с образователно-квалификационна степен „бакалавър” и „професионален бакалавър” по здравни грижи от диспансерите по ал. 1 се уреждат при условията и по реда на чл. 123, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Кодекса на труда, а трудовите правоотношения на персонала от административните, стопанските и обслужващите звена на диспансерите по ал. 1 се прекратяват по реда на Кодекса на труда. (4) Лечебно заведение за болнична помощ, към което преминава съответната дейност по ал. 1, подава документи по реда на чл. 50 за промяна на разрешението за лечебна дейност по чл. 47.”

По § 56 е постъпило предложение от Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от Ваньо Шарков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 56, който става § 72: „§ 72. (1) Хосписите, които не отговарят на изискванията на чл. 28, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. (2) Пациентите в хосписите по ал. 1, които не се нуждаят от грижите по чл. 28, ал. 1, могат да продължат лечението си в домове за медико-социални грижи.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно внесения Допълнителен доклад към Доклада за второ гласуване, комисията предлага следващите параграфи от основния доклад, както и препращанията към тях да се преномерират съответно. Комисията предлага да се създаде § 56а, който става § 73 със следната редакция: „§ 72 (1) Лечебните заведения или структури, които до влизането в сила на този закон са осъществявали дейност повече от една година, съответно повече от 6 месеца, без да са акредитирани, подлежат само на последваща акредитация. (2) Започналите до влизането в сила на този закон процедури по акредитация се довършват по досегашния ред, освен ако в 14-дневен срок лечебното заведение оттегли заявлението си за акредитация. Заявлението за акредитация не може да бъде оттеглено, ако към деня на влизане в сила на този закон експертната комисия е внесла в Акредитационния съвет доклада за външна оценка на лечебното заведение и проекта за решение за акредитация.”

Комисията предлага да се създаде § 56б, който става § 74, със следната редакция: „§ 74. (1) За издаване или промяна на разрешенията за лечебна дейност от министъра на здравеопазването или за издаване или промяна на удостоверенията за регистрация в регионалния център по здравеопазване в срока по § 68, § 70 и § 72, свързани с привеждане на дейността на заварените до влизането в сила на този закон лечебни заведения в съответствие с неговите изисквания, лечебните заведения не дължат държавна такса. (2) Лечебните заведения, които имат открити аптеки и са подали в срока по ал. 1 документи за промяна на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти, свързани с промяна на наименование, вид на търговеца, седалище и адрес на управление, не дължат държавна такса.”

Комисията предлага да се създаде § 56в, който става § 75, със следната редакция: „§ 75. (1) Министерството на здравеопазването, регионалните центрове по здравеопазване, регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве и Изпълнителната агенция по трансплантация осигуряват възможност за приемане на заявления и документи, свързани с регистрацията на лечебните заведения, издаването на разрешение за лечебна дейност и предоставянето на информация за извършваната медицинска дейност от лечебните заведения по електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното управление. (2) Приемането на заявления и документи по електронен път се извършва след осигуряване на съответните технически и организационни условия, както и на съответните програмни продукти.”

Комисията предлага да се създаде § 56г, който става § 76, със следната редакция: „§ 76. (1) Министърът на здравеопазването привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 87, ал. 1 в срок до два месеца от влизането му в сила. (2) Министерският съвет одобрява тарифата по чл. 88, ал. 5 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 57, който става § 77: „§ 77. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на: 1. параграфи 9 (относно чл. 19, ал. 4), 53, 60 и 66 (относно чл. 98, ал. 5 и 6), които влизат в сила от 1 януари 2011 г. 2. параграф 75, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.”

Постъпило е предложение от народните представители Манолова, Масларова и Стоилов: Да се създаде нов параграф със следното съдържание: „§ 58. Параграф 52, т. 3, чл. 110, ал. 1, т. 1 на Преходните и заключителни разпоредби влиза в сила от 29 декември 2005 г.” Комисията не подкрепя предложението.

Оттегляме го!

Уважаеми колеги, с колегите от ГЕРБ постигнахме единомислие по предложенията, които сме направили. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.) Приехме, че редакцията, която предлагаме с Янаки Стоилов и Емилия Масларова, е по-добрата, по-изчерпателната. (Смях от ГЕРБ.) По принцип те са едни и същи. Става дума за редакция... (Оживление и шум от ГЕРБ.)

Ние предлагаме да бъдат изключени и други не описани в текста случаи, в които ще се санкционират тези лица. Иначе с госпожа Колева предлагаме едно и също. Също така се обединихме, с нея и с другите колеги от ГЕРБ, че е резонно, вместо това предложение, което сме направили с Янаки Стоилов, да разпишем следния текст, който е свързан с това предложение и който да бъде оформен като нов § 76а – сега вече вие се оправете с номерацията, със следното съдържание: „Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, изменена с § 58 от ПЗР на този закон, се прилага и за случаите, възникнали след 29.12.2005 г.”

Вчера говорихте за обратната сила, госпожо Манолова.

Искам да ви обясня нещо. Разликата с аналогичен случай преди няколко дни се изразява в следното. От формална страна, там текстът беше разписан, че влиза в сила със задна дата. Тук ние предлагаме да се прилага в ограничен брой хипотези от момента на последната промяна. По същество става дума за следното. Госпожо Фидосова, в предния законопроект групата на ГЕРБ гласува да се отнемат права на гражданите. В случая ние приемаме да се създадат права! По същество това е разликата. В единия случай със задна дата отменяме, в другия - създаваме за определени случаи, възникнали за този интервал от време. По същество – конкретно да ви кажа, че става дума за актове, начислени на хората, които работят в системата на медицинската експертиза, в хиляди и десетки хиляди левове, които, ако това не се поясни, ще платят десетки хиляди левове, което ще е прецедент в българската практика. Става дума за колосално количество пари, които ще платят хората не за това, че са били недобросъвестни, а за това, че са направили преценка, която е различна от преценката на по-висшестоящия административен орган. На практика става дума за това. Ето госпожата, която е работила в ТЕЛК-овете, ще ви каже. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз нямах намерение да вземам отношение по текстовете, но тук искам да се обърна към госпожа Мая Манолова: първо, за принципа един юридически акт да действа с обратна дата; второто, което бих искал да кажа – колко са хората, които са засегнати и колко пари ще струва това на НОИ? Мисля, че тук народното представителство трябва да бъде уведомено. Така че, когато Вие правите предложение и когато пледирате за това един закон да няма задна дата (вчера пледирахте за това, а днес искате обратното на това, което вчера поискахте), колко души ще бъдат засегнати и колко ще струва на НОИ? Нека да не правим произволно промени в текстовете за даване, както Вие казвате, на права. Просто в случая Вие не сте коректна.

Уважаеми колеги, става дума за следното. На експертите от ТЕЛК-овете са издадени актове и съставени наказателни постановления, в които те се задължават под формата на глоба да възстановят щетите, които са последвали в резултат на разминаването в определянето на нетрудоспособността между тях и висшестоящия орган. Те са във фазата на съдебното обжалване - това е нововъзникнал проблем в рамките на последните няколко месеца. Доколкото ми е известно, плащания на тези актове от тяхна страна по отношение на НОИ не са осъществени. Просто става дума за това какъв ще бъде изходът на съдебните дела в момента по повод на тези наказателни постановления. Пак ви казвам, че в тях те са санкционирани с хиляди левове за това, че в своята преценка като експерти са посочили един размер на нетрудоспособността, различен от този, който е посочил висшестоящият орган. Тук не става дума нито за документ с невярно съдържание, нито за съзнателно нанесени щети на Осигурителния институт, за което има други текстове. (Реплики от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, аз започнах с това, че решението е взето в началото на предното управление от предното мнозинство. Коректно го казах пред вас. Сега ще го повторя, но санкциите започват от началото на тази година. С това решение ние не нанасяме щети нито на Осигурителния институт, нито на никого, а просто даваме възможност на хора, които са несправедливо санкционирани, да не плащат тези глоби и имуществени санкции конкретно в тази хипотеза. Другите хипотези остават. Това е истината, изложена коректно пред вас. Вземете което решение прецените за правилно.

Уважаема госпожо председател, остана единствено да гласуваме предложението на народните представители Манолова, Масларова и Стоилов. Аз прочетох предложението. Комисията не подкрепя предложението.

Предложих това да е § 76а, тоест преди параграфа, който определя как влиза в действие този закон, и съдържанието да е следното: „Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, изменен с § 52 от Преходни и заключителни разпоредби на този закон се прилага и за случаите възникнали след 29.12.2005 г.”. (Шум и реплики.)

Аз мисля, че е коректно, защото ако прочетем текста на чл. 110, ал. 1, т. 1 там пише следното: „Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет”. И т. 1 казва: „За причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание”. Тогава, ако Вие поддържате Вашата забележка, предлагам: „се прилага от 29.12”. Това, което прочетох с корекцията: се прилага не „за случаите възникнали след 29.12”, а „се прилага от 29.12.2005 г.”.

Госпожо председател, настойчиво апелирам към народните представители да подкрепят това предложение, защото ако то не бъде подкрепено основният текст, който приехме… (шум и реплики в залата). Ще Ви обясня, господин Иванов – основният текст, който приехме действа само занапред и той единствено ще пречи да възникват такива проблеми за в бъдеще. Но за случаите, които са възникнали досега, те са няколко десетки...(Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Не, не. Не, говоря за няколко десетки лица, срещу които са образувани и издадени такива актове. Става дума за отговорността на издалите такива актове и няма пречка те да бъдат ревизирани, защото този текст, дори и да е с обратно действие, ние не можем с обратно действие да установяваме юридическа отговорност, но можем от датата 29 декември 2005 г. да преустановим действието на тези актове и техните финансови последици по отношение на лицата. Така че не става дума за нещо друго, а само за производства, които не са приключили, само за актове, които са издадени на тези лица в отклонение на общия принцип, че те не носят пряка финансова отговорност, когато действието на издадените от тях решения е отпаднало. Това е нашият апел и мисля, че тук не става дума за някакви значителни финансови резултати по отношение на Осигурителния институт. Затова апелирам да подкрепите този текст, защото той до голяма степен ще загуби значение, независимо от почти единодушната подкрепа за приемането на основната разпоредба. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми да благодаря на абсолютно всички, с които заедно работихме вече два дни. И на опозицията, с които допълнихме някои текстове, специално благодаря. И така всички заедно да вървим напред в тази тежка за всички ни реформа. Имам още няколко закона – три, които са необходими за тази реформа. Надявам се също така усърдно и заедно да ги работим. В момента, в който този закон днес, съгласуван с всички вас, излезе в „Държавен вестник”, часовникът е пуснат! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

Те са си го планували миналата седмица.

Не сме си го планирали от миналата седмица. Слушайте за какво става въпрос, уважаеми управляващи! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българското земеделие години наред осигурява не само хлебния баланс на страната, но и значителни приходи в републиканския бюджет от износ. Само за реколта 2008 2009 г. са изтъргувани 1 млн. 400 хил. т, с което се поддържа положителното търговско салдо в аграрния сектор. Днес, когато се прибира хлябът на българина, ние изразяваме нашата тревога, че зърнопроизводството и цялото българско земеделие е в извънредно тежка ситуация. Безспорно метеорологичните условия тази година са изключително неблагоприятни. На голяма част от площите в страната са паднали валежи, само за месец надвишаващи половината годишна норма. Това, разбира се, не позволява на земеделските производители в агротехническия срок да приберат реколтата, и още по-лошо – влошава се качеството на есенниците. Ние приемаме тези обективни обстоятелства. Парламентарната група на Коалиция за България е изключително обезпокоена, че: Първо, Министерството на земеделието и храните няма никаква готовност да реагира в подкрепа на производителите на земеделска продукция, гарантиращи зърнения баланс на страната. Второ, по области не са създадени кризисни щабове за оценка на щетите от проливните валежи, за да могат земеделските производители да бъдат компенсирани. В най-добрия случай те вече са загубили по 100 кг от декар, което неминуемо ще се отрази на финансовото им състояние. Трето, по данни на Министерството на земеделието и храните към 22 юли 2010 г. са прибрани едва 27% от площите с пшеница, което представлява около 1 млн. т продукция, а е известно, че досега всяка година към края на юли прибраните площи от пшеницата са около 75%, а на ечемика – около 100. Четвърто, продукцията от семепроизводството като цяло е застрашена от бракуване. В голяма част от семенните участъци е налице покълване на семената на клас, което понижава силно посевните качества на семената. В същото време Изпълнителната агенция по семепроизводство и апробация на семената не предприема никакви мерки. Не се осъзнава безпрецедентната и опасна ситуация от това, че няма да сме в състояние да обезпечим нужните количества за сеитбата на есенниците. Пето, средствата по Мярка 121 от Програма за развитие на селските райони за закупуване на земеделска техника бяха изчерпани. Обещанието на земеделския министър, че ще депозира искане до Европейската комисия за прехвърляне на допълнителни средства по Мярка 121 за земеделска техника, не е изпълнено до момента. По този начин страната ни и земеделските производители ще загубят около 100 млн. лв. за закупуване на такава техника, а е факт, че прибирането на реколтата става с качествена, нова земеделска техника. Уважаеми дами и господа, ГЕРБ обеща земеделието да бъде приоритетен отрасъл. Свидетели сме как сегашното управление, въпреки декларираните намерения до момента няма политика в отрасъл „Земеделие”, не изпълнява поетите ангажименти и не предлага мерки за преодоляване на проблемите и трудностите. Парламентарната група на Коалиция за България при актуализацията на Бюджет 2010 предложи средствата по националните доплащания към единните плащания на площ да бъдат платени до края на 2010 г. Това предложение, разбира се, беше отхвърлено с пренебрежение от управляващото мнозинство на ГЕРБ и „Атака”. Парламентарната група на Коалиция за България е провеждала и отстоявала винаги последователна политика за развитие на българското земеделие като част от поминъка на хиляди български граждани. Затова в тази кризисна за българското земеделие и в страната ситуация изразяваме своята тревога и загриженост и настояваме за спешни мерки от страна на правителството на ГЕРБ за решаване на проблемите, свързани с прибирането на реколтата и обезпечаване на следващата. Настояваме още в началото на следващата седмица министърът на земеделието и храните да докладва пред народните представители за актуалните проблеми и трудности в земеделието и какви мерки смята да предприеме правителството за решаването им. И още, настояваме министърът на земеделието и храните да проведе среща с асоциациите на земеделските производители и членовете на Комисията по земеделието и горите, за да бъдат предприети спешни действия и дългосрочни мерки за спасяването и развитието на отрасъла. Уважаеми народни представители, Парламентарната група на Коалиция за България заявява, че ще използва всички парламентарни форми, за да бъде осигурен хлебният баланс на страната, а с това приходи в бюджета на Република България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение за допускане в залата на: Веселин Вучков - заместник-министър на вътрешните работи, Божидар Василев – началник-отдел КОС в Главна дирекция „Охранителна полиция”, Красимир Георгиев – полицейски инспектор в същата дирекция, Кристина Лазарова – старши юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” на Министерството на вътрешните работи, и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Евгени Ангелов - заместник-министър, Маргарита Александрова – началник-отдел дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Зорница Димова – главен експерт в същата дирекция.

„Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия”. Направено е предложение от народния представител Христо Бисеров – в заглавието на закона терминът „взривни вещества” да се замени с термина „експлозиви”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Глава първа – „Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

По чл. 1 има направено предложение от Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението по т. 2, подкрепя по принцип предложението по т. 4 и не го подкрепя по т. 1 и 3. Има предложение на народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за: 1. производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; 2. търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; 3. придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях; 4. транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия и огнестрелни оръжия и боеприпаси както на територията на Република България, така и от и до територията на други държави членки; 5. внос, износ и транзитен превоз през територията на Република България на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси; 6. извършване на ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси; 7. бракуване и унищожаване на взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси; 8. утилизация на оръжия и боеприпаси; 9. осъществяване на контрол върху дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. (2) Разпоредбите на този закон се прилагат и за основните компоненти, както и за частите на огнестрелните оръжия.”

По чл. 2 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Антоний Йорданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 4. Предложение на Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 4. Предложение на Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Този закон не се прилага за дейностите по чл. 1, ал. 1 с взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси, осъществявани в и от: 1. Министерството на вътрешните работи (МВР), Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС), Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието; 2. въоръжените сили на Република България, както и от чуждестранни военни и полицейски контингенти при преминаването им и/или пребиваването им на територията на Република България. (2) Осъществяването на дейностите по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с актове на Министерския съвет. (3) Не се изискват разрешения за дейностите по чл. 1, ал. 1, с оръжия и боеприпаси – културни ценности от: 1. музеи и културни институти по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата; 2. колекционери по смисъла на Закона за културното наследство. (4) Огнестрелните оръжия и боеприпаси за тях по ал. 3 се обезопасяват от нежелателен достъп и от сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3 и се съхраняват с въоръжена охрана или сигнално-охранителна техника (СОТ).”

По чл. 3 има предложение на народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков. Предложението е оттеглено. Предложение на Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: “Чл. 3. (1) Взривни вещества по смисъла на този закон са химични вещества или смеси, които преминават при определени условия в процес на бързо саморазпространяващо се химично превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с разрушително или метателно действие. (2) Взривни вещества са и изделията, с помощта на които се осъществява процесът на химичните вещества или смесите по ал. 1”

По чл. 4 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията. Предложение от народния представител Антоний Йорданов. Госпожо председател, в писмена форма господин Йорданов е оттеглил неподкрепените от комисията предложения с входящ номер до Вас 054-00-1132 от 23 юли 2010 г. (Докладчикът връчва писмото относно оттегленото предложение от народния представител Антоний Йорданов.) Предложение от народния представител Димо Гяуров, което не е подкрепено от комисията. Предложение от народния представител Христо Бисеров, което не е подкрепено от комисията. Предложение от народния представител Спас Панчев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) Оръжия по смисъла на този закон са огнестрелни и неогнестрелни оръжия. (2) Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен в случаите, когато е: 1. направено трайно негодно за употреба чрез деактивиране, при което всички основни части на огнестрелното оръжие са в състояние на постоянна нефункционалност и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба; 2. проектирано за подаване на тревога, за сигнализация, за спасяване, за умъртвяване на животни, за риболов с харпун или е предназначено за промишлени или технически цели и може да се използва единствено за тази цел; 3. оръжие или копие на оръжие, което не е включено в категориите по чл. 5, произведено или чийто модел е разработен преди 1 януари 1900 г. (3) Всеки предмет с външен вид на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от материал, позволяващ този предмет да бъде така видоизменен, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се счита за огнестрелно оръжие. (4) Обстоятелството по ал. 2, т. 1 се удостоверява с констативен протокол по образец, издаден от лицата по чл. 133 и утвърден от директора на Главна дирекция “Охранителна полиция” (ГДОП) на МВР. (5) Неогнестрелни оръжия са пневматични и газови и сигнални оръжия.”

Благодаря, госпожо председател. Колеги, предлагам ви първо да отпадне ал. 3, защото текстовете в закона трябва да имат смисъл, трябва да бъдат приложими. Безсмислено е да има безсмислени текстове. Той казва, че всеки предмет, който има външен вид на оръжие и може да бъде превърнат в оръжие, е оръжие. Режимът на оръжията предполага регистрация, предполага специално техническо наблюдение както на оръжието, така и на притежателя на оръжието. Няма орган и няма процедура, по която някакъв предмет, който външно прилича на оръжие, да бъде класифициран като възможно оръжие. Защото да притежаваш такъв предмет означава, че трябва да отидеш да го регистрираш. А за да отидеш да го регистрираш, това означава, че трябва да има някаква институция, която да каже, че този предмет потенциално може да бъде превърнат в оръжие. И се получава един затворен кръг, че ако някой притежава нещо, което не е оръжие и няма орган, който да каже, че това е възможно да стане оръжие, му се вменява задължение да отиде да регистрира нещо, за което няма документ, че е оръжие. Този текст е толкова безсмислен, че най-логичното нещо е той да отпадне. Благодаря.

Уважаеми колеги, това е текст, който е предвиден в Директива 91477 от 1991 г. и с оглед на това се въвежда тази дефиниция, която приравнява тези предмети на огнестрелно оръжие. Другото, което искам да кажа, е, че това е свързано и с възможността да бъде прилагана административнонаказателна отговорност, включително и наказателна отговорност спрямо лица, използващи такива предмети.

Благодаря, госпожо председател. Господин Ципов, моята реплика е следната. Това, че дадена вещ може да бъде приравнена на оръжие не означава, че автоматично трябва да възникнат задължения за притежателя на тая вещ, защото той няма как да има съзнанието, че притежава нещо, което му създава задължение. В края на изказването си Вие сам казахте, че възниква административнонаказателна отговорност. Така че текстът дори и да съществува, трябва да бъде редактиран по такъв начин, че да е ясно, че това не създава задължения, още по-малко пък отговорности.

По чл. 5 има предложение от народния представител Димо Гяуров. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Георги Икономов и Митко Захов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) Забранява се придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси от категория А: 1. бойни ракети с експлозивен ефект и устройства за изстрелването им; 2. автоматични огнестрелни оръжия; 3. огнестрелни оръжия, прикрити под формата на друг предмет; 4. боеприпаси с бронебойно, експлозивно или запалително действие, както и куршуми и снаряди за тях; 5. боеприпаси за пистолети и револвери с експанзивно действие, както и куршуми и снаряди с такова действие, с изключение на тези, предназначени за огнестрелни оръжия за ловни или спортни цели. (2) Дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1-6 и 8 със следните видове огнестрелни оръжия от категории B, C и D могат да се осъществяват след получаване на разрешение по реда на този закон: 1. категория В: а) късоцевни полуавтоматични или многозарядни огнестрелни оръжия; б) късоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с централно действие на ударника; в) късоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с периферно действие на ударника с обща дължина под 28 сантиметра; г) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, пълнителят и патронникът на които могат да съдържат повече от три патрона едновременно; д) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, пълнителят и патронникът на които могат да съдържат повече от три патрона едновременно, зареждащото устройство на които не може да се изважда или за които не може да се гарантира, че не могат да бъдат преработени с помощта на обикновен инструментариум в оръжия, пълнителят и патронникът на които могат да събират повече от три патрона едновременно; е) дългоцевни многозарядни огнестрелни оръжия и полуавтоматични огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина под 60 сантиметра; ж) полуавтоматични огнестрелни оръжия за граждански цели, които имат вид на автоматично огнестрелно оръжие; 2. категория С: а) дългоцевни многозарядни огнестрелни оръжия, различни от тези по т. 1, буква „е”; б) дългоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с нарезна цев; в) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, различни от тези по т. 1, букви „г” - „ж”; г) късоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с периферно действие на ударника и с обща дължина, не по-малка от 28 сантиметра; 3. категория D - дългоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев. (3) Министерството на вътрешните работи уведомява Европейската комисия и компетентните органи на другите държави-членки на Европейския съюз или държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, за обстоятелствата по ал. 2, съответно получава и разполага с аналогична информация за тези държави.”

Оттеглям предложението.

В чл. 6 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Димо Гяуров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Икономов и Захов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: “Чл. 6. (1) Огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. (2) За служебни цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени дейности, могат да се придобиват и съхраняват късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно оръжие, дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина под 51 сантиметра, и до 50 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно оръжие. (3) За граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват: 1. огнестрелни оръжия за самоотбрана - късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие; 2. огнестрелни оръжия за лов – дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина над 51 сантиметра, и до 300 броя боеприпаси за всяко оръжие, и дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев и до 100 броя боеприпаси за всяко оръжие; 3. огнестрелни оръжия за спортни дейности – всички видове късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, необходими за осъществяване на съответната спортна дейност; 4. огнестрелни оръжия за културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли и други културни прояви – всички видове късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и автоматични огнестрелни оръжия, обезопасени от нежелателен достъп и сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3, и халосни боеприпаси за тях; 5. огнестрелни оръжия за колекциониране – всички видове огнестрелни оръжия, които не са идентифицирани като културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и които са обезопасени от нежелателен достъп и сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3, и боеприпаси за огнестрелни оръжия. (4) Освен боеприпасите по ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 4 могат да се придобиват и съхраняват допълнителни количества за: 1. учебни стрелби – до 50 броя за късоцевни огнестрелни оръжия, до 200 броя за дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев и до 50 броя за дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев; 2. спортносъстезателни нужди, за ловен туризъм и за промишлен лов – според доказаните потребности. (5) Извън количествата боеприпаси по ал. 2, ал. 3, т. 1-3 и ал. 4 лица, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия за ловни и спортни цели, могат да придобиват и съхраняват по реда на чл. 98, ал. 1 и 2: 1. до 1000 бр. капсули и до 1000 грама барут – за снарядяване в домашни условия на боеприпаси за ловни цели; 2. капсули и барут според доказаните потребности – за снарядяване на стрелбища и в домашни условия на боеприпаси за спортни цели. (6) Снарядяването по ал. 5 се извършва само за собствени нужди и с годни за употреба, фабрично произведени технически средства.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа това, че всеки един закон трябва да има една политика. Ясно е, че в този закон, политиката не е само да изкопираме европейската практика. Ясно е, че българската политика, на българското правителство, и нашата политика като народни представители, трябва да бъде за затягане на контрола специално във връзка с боеприпасите, както и с оръжията. Преди малко беше коментирано, че трябва да се контролира оръжието. Но, оръжието се използва и прави бели с патрони, тоест с боеприпасите. Бих казал, че както контролът спрямо оръжието трябва да бъде завишен, така и контролът спрямо правенето на боеприпасите също трябва да бъде завишен. Искам да кажа за една моя позиция в продължение вече на дванадесет години. Да, аз знам, че тя не носи по никакъв начин подкрепа, рейтинг и всичко останало. Знам, че повечето хора надали ще разберат това, което искам да кажа. В края на краищата има неща, за които се надявам, поне от МВР да бъда подкрепен. Има неща, които действително и тях ще затруднят, ако се даде тази възможност в домашни условия да се пълнят боеприпаси. Няма как Министерството на вътрешните работи в домашни условия да изпълни контрол над 120 хил. ловци, ако половината от тях поискат или заявят, че ще си правят патрони в домашни условия. Няма как това да бъде контролирано! Тоест, политиката на този закон няма как да бъде спазена. Тези предложения, да, те наистина са внесени и от колеги народни представители. Но те не са обсъждани по този законопроект на първо четене, което е политическото гласуване. Изобщо не е коментиран точно този въпрос. И сега се появяват на второ четене. Говорим само и единствено за „домашни условия”. Аз нямам нищо напротив, когато се дава възможност, така както е и тука. Действително комисията, според мен, си е свършила добре работата, че е разделила за „домашни условия” и за „спортни клубове”. Защото в спортните клубове контролът на Министерството на вътрешните работи ще бъде много по-лесен. Тогава политиката, която ще изпълнява и би трябвало да изпълнява този закон, ще бъде изпълнена. Имам конкретно предложение на чл. 6 към ал. 5, т. 1 да отпадне, както и в т. 2 да отпаднат „и в домашни условия”, за да може действително Министерството на вътрешните работи да изпълнява много по-добре контролните си функции, и този въпрос да се реши един път завинаги. Знам, че някои колеги в момента, може да станат и да кажат: ама, то, и в момента някои си пълнят! Пълнят си, защото, примерно им е останал от едно време барут, капси, хартиени гилзи. Забележете! Защото тях в момента ги няма, никой не ги произвежда. В момента пълненето в домашни условия само ще създаде проблем – не само на контрола, то може да създаде проблем и за безопасността на самия изпълняващ тази операция – за неговия живот, здраве, както на него, така и на околните. И патроните изобщо няма да излизат по-евтини, защото пластмасовите гилзи, които ще се закупуват, те ще имат отново еднократна употреба. Бих казал, популистки ще звучи това, че ще се даде възможност многократно да се пълнят тези патрони, защото няма да излизат по-евтини. Ако в момента се забрани пълненето в домашни условия, тогава вече и митницата трябва много по-стриктно да контролира незаконния внос на барут, както и органите на МВР трябва да контролират използването точно на барут, на капси, на тапи и всичко останало, да не говорим за тези, които са за нарезни карабини с куршумите и всичко останало. Аз ще повторя предложението си: да отпадне в ал. 5 т. 1, както и в т. 2 да отпадне „и в домашни условия”. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бакалов! Политика на Партия „Атака” е идеята гражданите да имат достъп лесен, достъпен, и ефективен до снабдяване с оръжие, да могат да закупуват оръжие. Тази наша позиция е и по отношение на боеприпасите. Публична тайна е, че в момента масово се снаредяват патрони от ловците. Така е правено. По този начин ние премахваме монопола на производителите на готови боеприпаси. В този смисъл е много хубаво и е голям положителен знак в закона, че се разрешава и се регламентира това нещо. Опасенията ви, че може да станат някакви злополуки или че ще се използват за користни цели, според мен са неуместни, защото количествата са до 1 кг. Освен това се спазват всички технически изисквания, които са поставени от производителя на различните видове барути. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Бакалов, знаете, че доста поспорихме в комисията по този повод и по това, което Вие казахте преди малко – дали МВР ще може да контролира производството в домашни условия и по-точно снаредяването в домашни условия на патрони, както за ловни, така и за спортни цели, е проблем на МВР. Това ще е негово задължение, то и досега си е било задължение. По същия начин МВР има задължение досега да контролира кой е ловец или който има право да притежава оръжие и боеприпаси, дали надвишава разрешените количества по закон. Каква е разликата при единия контрол и при другия контрол? Второ, това, че може или е възможно да станат злополуки – ами, те и досега са били възможни със съхраняването на боеприпаси пак в домашни условия. Традиция е в българското общество, особено сред българските ловци, снаредяването на патрони за ловни цели в домашни условия. До 1997 г. съществува обща инструкция, която включително е подписана от МВР, от Министерството на горите тогава, ако не се лъжа, и от Националното ловно-рибарско дружество. В нея изрично са разпоредени и разрешени как става снаредяването, как се извършва то и при какви условия. Така че има такава регламентираща база и аз предполагам, че е във възможностите, както на МВР, така и на Изпълнителна агенция по горите в момента, заедно с ловно-рибарските дружества в страната, отново да се изготви една такава наредба, осъвременена, която да се ползва от ловците при снаредяването на боеприпаси в домашни условия. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Лаков и господин Анастасов! Това, че в момента се случва, не значи, че трябва да го узаконим. Напротив, МВР е точно за това, когато това не е разрешено, да се бори срещу него. Проблем на МВР? Ами, господин Анастасов, много добре знаете, че МВР в момента – последните два месеца, се изпитват сериозни трудности за заплатите. Означава ли това, че в служба КОС трябва да назначим още хора, които да изпълняват тези контролни функции? Аз Ви казах – 120 хил. ловци, няма да правя сметката, вече я казах. Нещо, което също е много важно. Това, което Вие казвате, че и в момента се случва, е с един вид барут. В момента са n-броя барути. n-броя барути, които в момента хората не ги познават като качества. Това означава, че ако вие приемате този текст за „домашни условия”, изготвяйки наредбата, за да не стане беля, задължително тези хора трябва да минат през курс на обучение. Минавайки през този курс на обучение, никой няма да го направи самарянски, така бадева, безплатно. Те отново ще плащат! Ще плащат не само за курса, но ще плащат за всеки патрон допълнително. И не е вярно това, че патроните ще им излизат много по-евтини. Няма да им излизат по простата причина, защото гилзите са еднократни, което означава, че гилза плюс капса отново трябва да се купува, защото хартиените гилзи отдавна ги няма или ако ги има, те са останали в нищожни количества, все още в някои възрастни ловци. В края на краищата нещо, с което искам и да завърша. Всеки един закон има една политика, която трябва да изповядва. Политиката е за подобряване на контролните функции. Контролните функции се извършват не само към оръжията, но и към боеприпасите. Защото добрият изстрел – тези, които разбират от тези неща много добре знаят, че 60% от изстрела е добрият боеприпас. Това е моето мнение. Искам да се гласува. Нямам нищо против спортните клубове, нека да си останат, добро е като редакция на комисията.

Уважаема госпожо председател, колеги! Аз искам да подкрепя тезата на колегата Бакалов. Защото това ми звучи много интересно: да се предполага, че в домашни условия човек може да произвежда по-качествени боеприпаси, отколкото фабрично направени такива. Това ми се струва... Трябва да има и някакви такива майстори, но в огромното си мнозинство това не може да бъде вярно. Даже и с оглед на личната безопасност на самите ловци, които ще си изработват и сега изработват... Това е все едно да говорим, че дайте да си прави всеки цигари, така наречените махорки, вместо да купува готовите цигари. Може ли някой да твърди, че готовата цигара не е по-качествена от това, което си навие и направи някой сам в домашни условия? Горе-долу същото е. Връщаме се към манифактурно производство и го узаконяваме. Човечеството откога стигна до Луната... Връщаме се към някакви допотопни условия, когато на времето тези гилзи бяха картонени. Това ми се струва много наивно. Плюс това при тази огромна престъпност, която има в страната, виждате колко усилия полага Министерството на вътрешните работи да разкрива най-различни престъпници. Дайте сега, да отворим още една огромна ниша, да я узаконим и да очакваме, че те ще бъдат като вездесъщите – някакви добронамерени висши същества, да могат да тушират тези възможности, които биха се развихрили, ако това нещо се узакони. Аз мисля, че предложението на господин Бакалов е много разумно и това, че човек има някакви сантименти като ловджия, примерно към възможността саморъчно да се правят боеприпаси... Мисля, че ние като разумни хора не би трябвало да узаконяваме нещо, което ще ни връща назад в историята. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към вас не като депутат, не като политик, а като обикновен човек, ловец. Пред мен се е случвало такова нещо, което не бих искал да разказвам, не бих искал да описвам, не е това мястото от невежеството и незнанието на такива хора. Може би съществуват хора, които са перфектни, обаче повярвайте ми, че това е нещо много опасно. Благодаря.

Член 7. Предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Георги Икономов и Митко Захов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти – снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие. (2) Боеприпаси за газови и сигнални оръжия по смисъла на този закон са съвкупност от взривни вещества и други елементи, които, изхвърлени от оръжието, предизвикват звуков, светлинен или рефлекторен ефект. (3) Боеприпаси за пневматично оръжие са твърди метални предмети (сачми) с различна конфигурация и калибър.”

По членове 8 и 9 комисията подкрепя текстовете на вносителя.

По чл. 10 има предложение от народния представител Христо Бисеров – чл. 10 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

По чл. 11 има предложение от народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) В Министерството на вътрешните работи се изгражда и поддържа единен автоматизиран регистър за дейностите по този закон. (2) Регистърът по ал. 1 представлява информационен фонд по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи и съдържа: 1. данни за издадените разрешения и отказите за издаване и данни за издадените удостоверения по чл. 13, ал. 4; 2. данни за отнети разрешения и мотивите за това; 3. данните, включени в разрешенията/удостоверенията, идентифициращи лицата, на които са издадени; 4. дата и номер на разрешението, чието действие е прекратено поради прекратяване дейността на лицето; 5. данни за лицето, от което са придобити взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, включени в разрешенията; 6. идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, идентификационни данни на взривните вещества и категорията на пиротехническите изделия, включени в издадените разрешения, както и данни за вида, марката, калибъра и серийния номер на пневматичните и на газовите и сигнални оръжия; 7. данни за количествата взривни вещества и пиротехнически изделия и за броя огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, включени в издадените разрешения; 8. данни за издадените европейски паспорти за огнестрелните оръжия и документи за транспортиране на взривни вещества за граждански цели и на огнестрелни оръжия и боеприпаси в рамките на Европейския съюз; 9. данни за бракувани и унищожени взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси; данни за оръжия и боеприпаси - обект на утилизация; 10. данни за извършените административни нарушения, наложените за тях наказания и/или принудителни административни мерки по този закон. (3) Министерството на вътрешните работи предоставя информацията от регистъра по ал. 1 на компетентните органи на другите държави членки и на Европейската комисия. (4) Данните по ал. 2 се съхраняват за срок 20 години след датата на вписването им в регистъра.”

По чл. 12 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: “Чл. 12. (1) В размер, определен с тарифа от Министерския съвет, се заплащат такси за: 1. издаване на разрешения и удостоверения за дейностите по реда на този закон, както и за вписване на промени в тях; 2. издаване на документ за транспортиране на взривни вещества за граждански цели и на огнестрелни оръжия и боеприпаси в рамките на Европейския съюз; 3. предоставяне на буквено-цифров код на обект за производство на взривни вещества за граждански цели по чл. 16; 4. прострелване на огнестрелни оръжия по чл. 92; 5. обезопасяване от нежелателен достъп и от сработване по предназначение; 6. извършване на технически прегледи. (2) Средствата от таксите по ал. 1 постъпват по бюджета на МВР.”

„Глава втора – Производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

По чл. 13 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Димо Гяуров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 48, ал. 2, т. 3. Има предложение от народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 48, ал. 2, т. 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: “Чл. 13. (1) Производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Разрешение за производство се изисква и в случаите, когато изделията по ал. 1 са предназначени само за износ. (3) Разрешението за производство по ал. 1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси и отдаване под наем на оръжия и боеприпаси за целите по чл. 6, ал. 3, т. 4. (4) Юридически лица, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, могат да произвеждат взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с цел изследване, разработване или изпитване след получаване на удостоверение за производство, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (5) Не се изисква разрешение за производство в случаите на чл. 6, ал. 5.”

По чл. 14 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: “Чл. 14. (1) Лицата, които искат да произвеждат взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, трябва да разполагат със: 1. обекти за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия, собствени или наети, отговарящи на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия и на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията и/или; 2. обекти за производство и съхранение на оръжия, собствени или наети, които отговарят на изискванията за физическа защита на строежите, съгласно Закона за устройство на територията и/или; 3. собствени или наети мобилни производствени установки (транспортни инсталации) за взривни вещества, проектирани и предназначени за директно зареждане и производство в сондаж, притежаващи сертификат за съответствие, удостоверяващ годността им; 4. квалифициран персонал в зависимост от спецификата на произвежданите изделия; 5. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 6. служител по сигурността, който изготвя планове за сигурност на взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси и на системи за управлението им; 7. специалисти, които водят отчетност на движението на произведените изделия. (2) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 4-7 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието, младежта и науката. (3) Обектите за производство и съхранение на лицата по чл. 13, ал. 4 трябва да отговарят на изискванията по ал. 1, т. 1, 2 и 3.”

По чл. 15 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Обектите за производство на взривни вещества за граждански цели на територията на Република България трябва да притежават собствен буквено-цифров код, който се издава от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Органът по ал. 1 предоставя буквено-цифровия код, когато производственият обект е разположен на територията на трета държава и лицето е получило разрешение за производство по реда на тази глава. (3) Органът по ал. 1 предоставя буквено-цифровия код, когато производственият обект е разположен на територията на трета държава, производителят не е установен на територията на държава членка, но лицето, получило разрешение за внос по реда на глава шеста, е регистрирано по реда на Търговския закон.”

По чл. 16 има предложение на Димо Гяуров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. Лицето по чл. 15, ал. 3 подава до директора на ГДОП на МВР заявление по образец за получаване на буквено-цифровия код, придружено с копие от разрешението за производство, издадено от съответния компетентен орган на третата държава, или аналогичен документ, удостоверяващ, че производството се осъществява в съответствие с изискванията за производство съгласно законодателството на третата държава, и документ за платена държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.”

По чл. 17 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Димо Гяуров: „1. Текстът на чл. 17, ал. 1 точка 9 да придобие следния вид: „Диплома за подходяща квалификация на ръководителите на производство и документ за придобита специалност за персонала по чл. 14, ал. 1, т. 2-5” 2. В текста на чл. 17 ал. 4 да се добави думата „съхранение” и текстът да стане: „Когато лицето по ал. 1 иска да извършва съхранение и търговия с произведените от него”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3, не подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено. Неподкрепеното предложение по т. 1 – в чл. 17, ал. 1, т. 4 отпада думата „оръжие”. Предложение на народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: “Чл. 17. (1) За получаване на разрешение за производство лицата по чл. 13, ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи: 1. Единен идентификационен код (ЕИК), когато лицата са регистрирани по реда на Търговския закон, или копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава членка в легализиран превод на български език; 2. разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията и/или сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3; 3. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите; 4. паспорт на склада за съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 5. списък на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които ще се произвеждат, като се посочват стандартизационните документи и технологиите за производството им; 6. разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 7. списък на лицата, които ще имат достъп до взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, съгласуван с началника на районното управление на МВР (РУ на МВР) по местонахождението на обекта; 8. оценка за въздействието върху околната среда при производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи; 9. диплома за завършено висше образование на ръководителите на производство и документ за придобита специалност за персонала по чл. 14, ал. 1, т. 4-7, свидетелство за съдимост и копие от трудовите договори на персонала; 10. копие от договора с лице, получило лиценз да извършва охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на производствените обекти ще се осъществява от служители на лицето по чл. 13, ал. 1, се представя копие от удостоверение за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност; 11. свидетелство за съдимост или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава на управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1, удостоверяващо, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; 12. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1 няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; 13. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1 не страдат от психически разстройства; 14. декларация от управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1, че за тях не са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 5-8; 15. документ за платена държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (2) Когато някои от етапите на производство се извършва по договор в друг обект на територията на Република България, лицето по чл. 13, ал. 1 посочва местонахождението на този обект и представя копие от договора, а в случаите, когато обектът е разположен извън територията на Република България, лицето представя допълнително и разрешение за производство, издадено от компетентния орган на съответната държава. (3) Лицето, което кандидатства за издаване на разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, подава до директора на ГДОП на МВР, освен документацията по ал. 1, и заявление по образец за получаване на кода по чл. 15, ал. 1. (4) Когато лицето по ал. 1 иска да извършва дейностите по чл. 13, ал. 3, посочва съответната дейност в заявлението.”

По чл. 18 е постъпило предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. За получаване на удостоверение за производство лицата по чл. 13, ал. 4 подават до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи: 1. удостоверение за вписване в съответния регистър по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съответно копие от акта за създаването; 2. разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията и/или сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3; 3. списък на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които ще се разработват и количествата, които ще се произведат с цел изследване или изпитване; 4. инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 5. списък на служителите, които ще имат достъп до взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, съгласуван с началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за производство.”

По чл. 19 има предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Димо Гяуров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: “Чл. 19. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 17 междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на обектите за производство и съхранение. (2) Комисията по ал. 1 се състои от експерти - представители на: Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Условията и редът за работа на комисията се определят с правила, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи. (3) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон комисията по ал. 1 уведомява писмено заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. (4) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява. (5) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на комисията по ал. 1 в двумесечен срок от подаване на заявлението. (6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Уважаеми господин председател, колеги! В никакъв случай не бих искал да се приеме това, което ще кажа, като изказване. Това, което прочете колегата Ципов, беше правилно. Просто в текста на комисията, който е раздаден за второ четене, е съкратена Държавна агенция „Национална сигурност”, а не е съкратена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. В този смисъл предлагам двете да бъдат изписани по един начин – или ДАНС да бъде изписана с цялото си наименование, или другата да бъде съкратена. Да не е с абревиатура.

По чл. 20 – предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: “Чл. 20. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 18 ГДОП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на удостоверение и извършва проверка на място. (2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон ГДОП на МВР уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече. (3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на удостоверението се прекратява. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за производство или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. (5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

По чл. 21 – предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Димо Гяуров: В чл. 21, след ал. 4 се въвежда нова алинея, която гласи: „Издадените разрешения за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, преди влизането в сила на този закон и валидни след влизането му в сила, също се считат за безсрочни по ал. 1”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Христо Бисеров – комисията подкрепя предложението. Предложение на Спас Панчев – предложението е оттеглено. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков – комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) Разрешенията за производство на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са безсрочни. (2) Удостоверенията за производство на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са валидни за срок пет години. (3) Издадените разрешения и удостоверения за производство важат само за посочените в тях видове взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.”

По чл. 22 от името на групата народни представители, внесли предложението заедно с Николай Петков, оттеглям предложението, господин председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. Лицата по чл. 13, ал. 4 не могат да извършват търговия със и/или отдаване под наем на произведените от тях образци на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия, както и ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси.”

По чл. 23 – предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) Лицето, получило разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, уведомява ГДОП на МВР при: 1. преустройство на обектите за производство и съхранение и/или промяна на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3; 2. промяна на персонала по чл. 14, ал. 1, т. 4; 3. промяна на търговската регистрация; 4. промяна на вида на взривните вещества, на оръжията, на боеприпасите и на пиротехническите изделия, които произвежда; 5. изтичане срока на договора по чл. 17, ал. 2. (2) В случаите по ал. 1 лицето получило разрешение за производство, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (3) Оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на обектите за производство и съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 19, ал. 1 – 4. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок отразява промяната в издаденото разрешение за производство.”

По чл. 24 – предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. (1) Лицето, получило разрешение за производство, при откриване на нов обект за производство и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия подава до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, придружено от документацията по чл. 17, ал. 1, с изключение на тази по т. 1, 11 - 14. (2) Когато е налице промяна в документацията по ал. 1, лицето подава до директора на ГДОП на МВР и документите, свързани с промяната. (3) Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по реда на чл. 19, ал. 1 – 4. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в двумесечен срок от датата на подаване на документацията издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство.”

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Във връзка с програмата за работата на Народното събрание, която имаме към момента като законопроекти и проекти за решения, чието приемане е наложително до края на настоящата сесия, предлагам във вторник, 27 юли 2010 г., да имаме извънредно пленарно заседание при следния дневен ред: 1. Второ четене на Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – продължение от текстовете, които ще останат от днешното пленарно заседание. 2. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. 3. Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска. 4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. 5. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република, представлявана от Междуведомствената делегация за градовете в качеството й на управляващ орган и Касата за влогове и депозити - сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма УРБАКТ ІІ. 6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007 – 2013, подписан на 26 февруари 2010 г. в София. 7. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между държавите - членки на Европейския съюз, участнички в програмата, и Националната агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария - Кабинета на Националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г. в София. 8. Законопроект за ратифициране на изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. 9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. 10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. На основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 73 от Конституцията на Република България правя предложение за извънредно заседание във вторник, 27 юли 2010 г., от 9,00 до 14,00 ч. по предложения дневен ред, с уговорката комисиите, които имат обявени заседания в този интервал, да бъдат любезни да ги преместят след 14,00 ч. Ако приемем това решение, ще свършим законодателната програма в срокове до края на сесията. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, моето процедурно предложение не е обратно, по-скоро е коригиращо. Ние, представителите на Коалиция за България, прекрасно разбираме, че предстои достатъчна по обем работа. Точките в дневния ред за вторник са прекалено дълги и прекалено много, за да може само в рамките на тези пет-шест часа да бъдат обсъдени. Затова нашето предложение е работният ден да започне от обяд от 12,00 ч., с оглед на това да бъде продължено времето и да бъде изчерпан дневният ред, който предложи председателката госпожа Цачева. Благодаря ви.

Естествено.

Трябваше да го поставите на гласуване.

По чл. 25 има направени предложения от народните представители Христо Бисеров; Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков, които са оттеглени. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.

Член 26 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26: „Чл. 26. (1) Лицата, получили разрешение за производство на огнестрелни оръжия, нанасят уникална маркировка, която включва: името на производителя, държавата или адреса на производствения обект/производствените обекти, серийния номер и годината на производство или цифровия или буквено-цифровия код, позволяващ да се идентифицира държавата на производство. (2) Маркировката по ал. 1 се нанася върху основен компонент на огнестрелното оръжие, унищожаването на който би направило огнестрелното оръжие неизползваемо. (3) Лицата, получили разрешение за производство на неогнестрелни оръжия, нанасят върху основен компонент на оръжието модел, калибър, сериен номер и година на производство.”

По чл. 27 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. Лицата, получили разрешение за производство на боеприпаси за оръжие, нанасят уникална маркировка върху всяка единична опаковка, която включва името на производителя, партидния идентификационен номер, калибъра и вида боеприпаси.”

По чл. 28 има предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. (1) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели и на пиротехнически изделия, нанасят „СЕ” маркировка за съответствие върху произведените от тях изделия по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите. (2) Изискването по ал. 1 не се отнася за взривни вещества за граждански цели и за фойерверки, произведени на мястото на употреба.”

По чл. 29 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 30 комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 31 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Христо Бисеров – да отпадне чл. 31, ал. 2. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на взривни вещества за граждански цели, водят регистър с цел проследяване, който съдържа: 1. произведени количества взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и дата на производство; 2. идентификационни данни на произведените от тях изделия; 3. име и адрес на лицето, от което са получени части за оръжията или основни компоненти - когато лицето, получило разрешение за производство, само сглобява или видоизменя; 4. име и адрес на лицето, на което са доставени взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия, боеприпаси или части за оръжия и основни компоненти; 5. име и адрес на управление на културната организация по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, на която е отдадено оръжие под наем, и за какъв срок; 6. получени и доставени количества взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. (2) Лицата по ал. 1 в срок от 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на директора на ГДОП на МВР копие от регистъра за изтеклото тримесечие на хартиен или електронен носител. (3) Регистърът се съхранява от лицата по ал. 1 за срок 10 години от датата на производство на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия и се предоставя при поискване на органите на Министерството на вътрешните работи. (4) При прекратяване на дейността си лицата по ал. 1 в едномесечен срок предават регистъра на съответния орган на Министерството на вътрешните работи. (5) В случаите по ал. 4 разрешението за производство прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.”

По чл. 32 комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 33 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33: „Чл. 33. (1) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, са длъжни да създадат и поддържат система за събиране и съхранение на данни за целия жизнен цикъл на взривните вещества. (2) Системата по ал. 1 трябва да позволява проследяване на движението на взривните вещества, така че всички лица, извършващи дейности с тях, да могат да бъдат идентифицирани по всяко време. (3) Лицата по ал. 1 в срок от 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на директора на ГДОП на МВР данните от системата по ал. 1 за изтеклото тримесечие на хартиен или електронен носител. (4) Данните по ал. 1, включително данните от уникалната идентификация, се съхраняват от лицето, получило разрешение за производство, за период 10 години след предоставянето на взривните вещества на лица, получили разрешение за извършване на дейности с тях, или до края на жизнения им цикъл, когато има информация за това, и се предоставят при поискване на органите на Министерството на вътрешните работи. (5) При прекратяване дейността на лицето по ал. 1 данните по ал. 4 се предават в едномесечен срок на съответния орган на Министерството на вътрешните работи. (6) В случаите по ал. 5 разрешението за производство прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34. „Глава трета”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

По чл. 35 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение от народния представител Христо Бисеров – в чл. 35 ал. 4 придобива следната редакция: „В складовете и/или търговските обекти, намиращи се в урбанизирани територии, се разрешава съхраняването в стандартни опаковки (кашон или кутия) на боеприпаси за всеки калибър нарезни огнестрелни оръжия, както и за всеки калибър и размер на сачмите за ловните гладкоцевни пушки в количества не по-големи от 100 кг, изчислени като барутно съдържание на боеприпаси. Освен количествата боеприпаси по ал. 1 се разрешава съхраняването до 10 кг барут и до 10 кг пиротехнически изделия, изчислени като чиста пиротехническа смес.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Лицата по ал. 1, които искат да търгуват с взривни вещества, трябва да разполагат със складове за съхранение, собствени или наети на територията на Република България, а онези, които искат да търгуват с оръжия и боеприпаси и/или с пиротехнически изделия, трябва да разполагат със складове и/или с търговски обекти – собствени или наети, на територията на Република България. (3) Складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията. (4) Обектите по ал. 2 трябва да отговарят на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройството на територията. (5) Изискванията към устройството на обектите по ал. 2 и условията за търговия с изделията се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.”

По чл. 36 има предложение от Николай Петков и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение от Венцислав Лаков, Владимиров и Стоичков, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. (1) За получаване на разрешение за търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия лицата по чл. 35, ал. 1 трябва да разполагат със: 1. ръководител на склада за съхранение и/или на обекта за търговия; 2. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 3. специалисти, които водят отчетност на движението на изделията, с които се извършва търговия. (2) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2.”

По чл. 37 има предложение от Николай Петков и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение от Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението по т. 1, подкрепя предложението по принцип по т. 3, а по т. 2 предложението е оттеглено. Предложение от Спас Панчев, което е подкрепено от комисията. Предложение от Лаков, Владимиров и Стоичков, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37: “Чл. 37. Лицата по чл. 35, ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи: 1. документацията по чл. 17, ал. 1, т. 1-4, 6 и 7; 2. списък на видовете изделия, с които лицата по чл. 35, ал. 1 ще търгуват; 3. списък на лицата по чл. 36, ал. 1, свидетелство за съдимост, удостоверяващо че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, копие от трудов договор и диплома за придобита квалификация съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 на всяко от лицата; 4. копие от договор с лице, получило лиценз да извършва охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на търговските обекти и/или складовете ще се осъществява от служители на лицето по чл. 35, ал. 1, се представя копие от удостоверение за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност; 5. свидетелство за съдимост или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава на управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 35, ал. 1, удостоверяващо че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; 6. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 35, ал. 1 няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; 7. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 35, ал. 1 не страдат от психически разстройства; 8. декларация от управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 35, ал. 1, че за тях не са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 5-8; 9. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, предлагам срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, да бъде удължен с допълнителни 18 дни, тъй като текстовете са свързани до голяма степен със Закона за държавната собственост. Благодаря.

По чл. 38 има предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Христо Бисеров: „В чл. 38, ал. 5 „двумесечен” се заменя с „едномесечен”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38: “Чл. 38. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 37 ГДОП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на складовете и/или търговските обекти. (2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон ГДОП на МВР уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече. (3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в двумесечен срок от подаване на заявлението. (5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

По чл. 39 има предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2. Предложение на Спас Панчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39: „Чл. 39. (1) Разрешенията за търговия се издават за срок 5 години. (2) Издадените разрешения за търговия важат само за посочените в тях видове взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси, и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.”

По чл. 40 има предложение от Лаков, Владимиров и Стоичков. – Оттеглят го.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40. След оттеглянето на предложението на народните представители, подлагам на гласуване чл. 40 по вносител и комисия. Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Поради настъпване края на днешното пленарно заседание, тук ще преустановим работата за днес. С второто четене на този законопроект ще продължим, съгласно приетото решение за извънредно пленарно заседание във вторник, с начален час 9,00 ч. Закривам пленарното заседание. (Звъни.) (Закрито в 13,58 ч.) Председател: Цецка Цачева Заместник-председатели: Анастас Анастасов Секретари: Петър Хлебаров Митхат Метин