27 юли 2010 г.

Госпожо председател, в края на декларацията от името на Коалиция за България бяха направени конкретни предложения. Вие нямате никакво основание да пренебрегнете искането за изслушване на министъра на вътрешните работи. Следва да го подложите на гласуване, защото това става с решение на Народното събрание. Най-малкото, следва да изразите намерението си – ще уважите ли искането на парламентарната група за свикване на заседание на Комисията по правата на човека днес след обяд. Не можете да си позволите просто така да преминете към следваща точка от дневния ред, след като са поставени такива въпроси от първостепенна важност. Процедурното ми предложение е да поставите незабавно на гласуване искането за изслушване на министъра на вътрешните работи утре като първа точка от дневния ред и да заявите ясно ще свикате ли днес след обяд Комисията по правата на човека.

Процедурно предложение по начина на водене.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа, има ясно артикулирано предложение за точка в дневния ред – изслушване на министъра на вътрешните работи. Не смятам, че бюрократичните процедури и завеждането ще променят по някакъв начин това направено предложение.

Има правилник!

Уважаема госпожо председател, Вие често сте се позовавали на парламентарната практика. Има случаи, включително и в предишното Народно събрание, в които такъв тип предложение се подлагат незабавно на гласуване в пленарната зала и тя се произнася – да или не, и въпросът приключва. Съгласете се, че един важен обществен въпрос и запознаването на народните представители с него, ако имат желание, разбира се, едва ли трябва да зависи от канцеларските принципи и правила на документооборота. Най-лесното е след 10 минути да внесем и писмено това предложение...

...но от това нищо няма да се промени.

Добре, до 10 минути ще станем пак и ще направим предложение на база на внесен документ. Това нищо няма да промени. Пак казвам, освен писмените правила има и практика, която е установена в много народни събрания. Вие самата и управляващото мнозинство имате полза този въпрос да се изчисти, за да не бъде поставен пак след половин час, когато има формален писмен акт. Вземете Вие решение. Ние ще внесем писменото предложение и след 10 минути пак ще поискаме то да бъде поставено на гласуване. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати госпожа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, госпожа Лилия Стоянова – експерт в „Поземлени отношения” в Министерството на земеделието и храните, и господин Георги Стоянов – юрист в Комисията по земеделието и горите.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има постъпило предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Михаил Михайлов, което комисията подкрепя. Има постъпило предложение на народните представители Танева и Гюзелев, което беше оттеглено. Комисията предлага § 1 да бъде отхвърлен.

Правя процедурно предложение. Уважаема госпожо председател, моля да прегласуваме. Становището на комисията е § 1 да бъде отхвърлен.

По § 2 има постъпило предложение от народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев за създаване на т. 5, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1: „§ 1. В чл. 10б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо след думите „равностойни земи” се добавя „от държавния или”, а изречение второ и трето се заличават. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: 1. със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост; 2. със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи.” 3. В ал. 3 думите „на ал. 1” се заменят с „на ал. 2 и/или с поименни компенсационни бонове”. 4. В ал. 5 думите „предходните алинеи” се заменят с „ал. 1” и накрая точката се заменя със запетая и се добавя „а в случаите по ал. 2, т. 1 – общинска собственост.” 5. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Когато в землището няма земи от държавния поземлен фонд, собствениците се обезщетяват със земи от общинския поземлен фонд. (7) Общината удостоверява характера на мероприятието по ал. 2 при условия и ред, определени в правилника за прилагането на закона.”

По параграфи 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на вносителя няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текстовете и параграфите стават съответно 2, 3, 4, 5, 6 и 7.

По § 9 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8: „§ 8. В чл. 24а се създават ал. 4, 5 и 6: „(4) Отдаването на земите от общинския поземлен фонд, с изключение на мерите и пасищата, под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от общинския съвет. Въз основа на резултатите от проведения търг или конкурс се сключва договор за наем или аренда. Срокът на договора за наем не може да бъде по-дълъг от 10 години. (5) Земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс: 1. когато са заети с трайни насаждения; 2. когато не са били използвани две или повече стопански години; 3. в случаите по чл. 37в, ал. 10; 4. в други случаи, определени в закон. (6) Общинският съвет по предложение на кмета на общината определя маломерни имоти от общинския поземлен фонд, които могат да се отдават под наем за една година без търг или конкурс.”

По § 10 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя. Има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9: „§ 9. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 1 думата „единствен” се заличава. 2. В ал. 9 след думата „съвет” се добавя „при условията и по реда на този закон и на Закона за общинската собственост”. 3. В ал. 10 думите „Уедрените земеделски” се заменят със „Земеделските”, думата „придобити” се заменя с „които физически или юридически лица, с изключение на общините, са придобили в собственост при условията на ал. 2, т. 3”, а след думата „сделки” се добавя „и да се променя предназначението им”.”

По § 11 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Любен Татарски. Комисията не подкрепя предложението по буква „а” и го подкрепя по буква „б”. Има постъпило предложение от народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев. Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2, 3, 4 и 6 и не го подкрепя по т. 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10: „§ 10. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) точка 3 се изменя така: „3. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), както и създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън тях;”; б) създава се т. 5: „5. други случаи, определени в закон.” 2. В ал. 5 изречение първо думите „три четвърти” се заменят с „две трети”. 3. Алинея 8 се отменя. 4. Алинея 10 се отменя.”

Аз оттегляме нашето предложение.

По параграфи 12 и 13 на вносителя няма постъпили допълнителни предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя, които стават съответно § 11 и § 12.

По § 14 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13: „§ 13. В чл. 33 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Областните дирекции "Земеделие" са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните. Те са юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции „Земеделие”. Дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на областните дирекции "Земеделие" се уреждат с Устройствен правилник, издаден от министъра на земеделието и храните.” 2. Алинея 5 се отменя.”

По § 15 на вносител няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.

Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев за нов § 16а, който комисията подкрепя. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 37б се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) създава се ново изречение четвърто: „Регистрация не се извършва, когато за имот се представят повече от един невписани в службата по вписванията договори;” б) досегашното изречение четвърто става изречение пето. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Декларацията по ал. 1 се подава в срок до 31 май лично или чрез пълномощник и важи за следващата стопанска година. (3) В срока по ал. 2 ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост.”

По § 17 на вносител има постъпило предложение от народен представител Димитър Аврамов, което комисията подкрепя. Има постъпило предложение на народни представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17. „§ 17. В чл. 37в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в изречение второ думата „назначена” се заменя с „определена”, думите „31 май” се заменят с „15 юни”, а изречение четвърто се заличава. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Споразумението съдържа данните по ал. 1, подписва се от ползвателите и комисията и се представя на общинската служба по земеделие, областната дирекция „Земеделие” и съответната община и на кмета на населеното място. В споразумението участват ползватели, които са изплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години. Споразумението се сключва и актуализира всяка година в периода от 1 юли до 1 август за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от Закона за арендата в земеделието. В него не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Споразумението влиза в сила при условие, че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище.” 3. В ал. 3 в текста преди т. 1 след думата „споразумение” се добавя „при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща”. 4. В ал. 4 след думата „съдържа” се добавя „сключеното споразумение” и се поставя запетая. 5. В ал. 7: а) изречение първо се изменя така: „Ползвател на земеделски земи, който се ползва от заповедта по ал. 4 в частта за земите по ал. 3, т. 2, внася по банкова сметка за чужди средства на общината сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до 1 юли на съответната година.” б) създава се изречение трето: „За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4 се прилага чл. 34, ал. 6.” 6. В ал. 10, в изречение първо, след думата „държавния” се добавя „и общинския”, а след думата „лице” се добавя „съответно на кмета на общината”, а в изречение второ думата „землищата” се заменя с „землището”. 7. В ал. 11 след думата „държавния” се добавя „и общинския”, а след думите „ал. 7” се добавя „съответно чл. 34, ал. 6”. 8. Алинея 14 се отменя.”

По § 18 на вносител има постъпило предложение на народни представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 37д, ал. 2 след думата „фонд” се добавя „и да променят предназначението им”.”

По § 19, 20, 21, 22 на вносител няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текстовете и параграфите запазват същата номерация.

По § 23 има постъпило предложение на народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя. Комисията предлага § 23 да се отхвърли.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, позволявам си да направя това изказване, защото текстовете по чл. 41 съм ги направил аз с моето предложение. Смисълът на това предложение е глобите, които се налагат за ползването на общински земи – неправомерно ползване или нарушение, отразени в предните членове, да постъпват в общинския бюджет колкото и символични да са те. Кметът на общината да има право съответно да налага тези санкции. Редакцията, която съществува в закона към момента, и която комисията предлага да остане, е тези санкции да се налагат от областния управител. Моето предложение е съответно кметът на общината да налага тези санкции, когато става въпрос за общински земи, които се ползват неправомерно от някой ползвател или други нарушения, примерно засягат се общински пътища. Ако прочетете предните членове – преди чл. 41, ще видите за какви нарушения става въпрос. Предложението, което съм направил и комисията съответно отхвърля, е тези санкции да се налагат от областния управител, когато кметът по чл. 34 не си изпълнява задълженията и съответно от кмета на общината в другите случаи и санкциите, които се налагат в тези случаи да отидат по сметка на общинския бюджет, колкото и символични да са те. В чл. 34, който преди малко се изчете, санкциите са за три пъти арендната вноска, но не глобата, която се налага за неправомерно ползване на такъв имот. Моето предложение, което съм направил и поставям на вашето внимание, независимо какво ще бъде решението, е тези глоби да постъпват в общинския бюджет. Благодаря.

Благодаря. Съвсем накратко, всъщност идеята тук на този текст е след като има възможност кметът на общината по чл. 34 да се произнесе със заповед за неправомерното ползване, ако той не свърши тази работа, да има възможност областният управител на второ ниво да наложи глоба. Това е единствената ...

Глобата къде ще отиде? По сметка на държавния бюджет ли?

Да, по сметка на държавния бюджет. Това е идеята, защото се налага от областния управител, а не от кмета за общинските... Кметът има възможност да издаде заповед не само за общинските, но и за частните земи. Защо да ги разделяме? (Реплика от народния представител Любен Татарски.) Точка 1 е за смяна – вместо „областния управител”, след него да се добавят думите „от кмета на общината” и след това съответно отново „от кмета на общината или определено от него длъжностно лице”. Трета точка – имуществените глоби, когато става дума за общински, да отидат в общината. Аз казвам какъв е аргументът. Аргументът е след като областният управител ги налага, да отиват в държавния бюджет. Това е идеята!

По § 24 има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев за създаване в Допълнителните разпоредби на нов § 2ж. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 23: „§ 23. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 2е, ал. 1 думата „землищата” се заменя със „съответното землище”. 2. Създава се § 2ж: „§ 2ж. „Масив за ползване” по смисъла на този закон е непрекъсната площ земеделска земя, ограничена от съществуващи на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване. Границите на масивите се определят по имотните граници на крайните имоти. При необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване от цифровата орто фото карта. В масивите за ползване не се включват имоти, възстановени в съществуващи стари или възстановими граници.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Има постъпило предложение от народните представители Танева и Гюзелев по § 25, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 24: „§ 24. (1) Лицата, включени в одобрения от министъра на земеделието и храните и министъра на финансите списък могат в едногодишен срок от влизането в сила на този закон да подадат заявление за вписване по право в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители. Към заявлението се прилага издаденото от министъра на земеделието и храните удостоверение. (2) След изтичането на срока по ал. 1 оценки на земеделски земи и съдебно-счетоводни експертизи по чл. 19а, ал. 8 се извършват от оценители, вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители.”

По § 26 на вносител има предложение от народните представители Танева и Гюзелев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 25: „§ 25. (1) Недовършените производства пред министъра на земеделието и храните, за които към датата на влизане в сила на този закон са подадени заявления за включване в списъка по § 24, ал. 1, се довършват по досегашния ред. (2) Лицата по ал. 1 могат да се впишат в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители при условията на § 24, ал. 1 в тримесечен срок от обнародването в „Държавен вестник” на заповедта за включването им в списъка.”

По § 27 на вносителя няма постъпили нови предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.

По § 28 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип. Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 27: „§ 27. (1) Неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. (2) Общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.”

Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев за създаване на нов § 28а, което комисията подкрепя по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. За стопанската 2010-2011 г. сроковете по чл. 37в се удължават с един месец”.

Комисията предлага да се създаде нов § 29: „§ 29. Недовършените производства за промяна на предназначението на земите по чл. 24г, ал. 10 и чл. 37д, ал. 2 се довършват по досегашния ред.”

По § 29 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев - § 29 да отпадне, което комисията подкрепя. Комисията предлага § 29 да бъде отхвърлен.

По § 30 има постъпило предложение от народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев - § 30 да отпадне, което комисията подкрепя. Комисията предлага § 30 да бъде отхвърлен.

По § 31 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски - § 31 да отпадне, което комисията подкрепя. Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев - § 31 да отпадне, което комисията подкрепя. Комисията предлага § 31 да бъде отхвърлен.

Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев за създаване на нов § 32, което комисията подкрепя. Комисията предлага да се създаде § 30: „§ 30. В Закона за независимите оценители (обн., ДВ, …) в чл. 6, ал. 1 се създават т. 8 и 9: „8. земеделски земи и трайни насаждения; 9. поземлени имоти в горски територии”.”

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД на Комисията по земеделието и горите относно Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 23 юни 2010 г., на което обсъди Стратегията за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесена от Министерския съвет на 14 юни 2010 г. В работата на комисията взеха участие д-р Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, д-р Венцислава Тасева – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, д-р Йордан Войнов – генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, господин Антон Величков – генерален директор на Националната служба за растителна защита, господин Злати Златев – изпълнителен директор на Националната служба за зърното и фуражите, и експерти. Стратегията беше представена от д-р Венцислава Тасева. Тя изтъкна, че създаването на новата структура ще повиши качеството на осъществявания контрол и ще осигури по-висока степен на сътрудничество и обмен на информация с компетентните европейски структури. Освен това припомни, че нееднократно през годините е констатирано ниското ниво на кординация между съществуващите четири компетентни контролни органа. В момента съществува двойна регистрация на част от хранителните обекти, напр. при производство и при съхраняване на храни от животински и от неживотински произход, като двете контролиращи ведомства Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните имат различни изисквания към бизнес-операторите и по различен начин въвеждат и тълкуват иначе единното законодателство. По различен начин се извършва и обучението на компетентните контролни структури в двете министерства. Доктор Тасева подчерта, че при вземането на решението за това къде структурно да бъде разположена агенцията е проучен опитът на всички останали 26 държави членки. Изследването е показало, че в 16 от тях има единен орган по безопасност на храните, като в повечето случаи той е подчинен на Министерство на земеделието и храните. Тя припомни, че 90% от контрола върху храните в нашата страна в момента се осъществява от структури на Министерство на земеделието и храните. Там са разположени и националните контактни точки на системата за бързо съобщаване в случаи на опасни храни и фуражи, националните контактни точки на ФАО и др. Стратегията предвижда създаването на единен контролен орган, който да осъществява координиран контрол за съответствие с изискванията на европейското право и на българското законодателство и да следи за безопасността на храните по цялата хранителна верига (първични продукти, храни, фуражи, здравеопазване на животните, хуманно отношение, странични животински продукти, здраве на растенията). В новата агенция ще влязат четири контролни органа – Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, Националната служба по зърното и фуражите, както и част от отделите по безопасност на храните към РИОКОЗ. Структурно агенцията ще бъде на административно подчинение на Министерството на земеделието и храните - второстепенен разпоредител на бюджетни кредити, а нейното ръководство ще се назначава от министър-председателя. Центърът за оценка на риска ще се намира в агенцията и ще бъде контактната точка с Европейския орган за безопасност на храните. Стратегията предвижда агенцията да извършва процедурите по одобряване и регистрация в съответствие с европейското и националното законодателство, да подготвя и изпълнява Единния многогодишен национален план за контрол и да разработва единни мониторингови програми за изпълнение на задълженията по прилагане на европейското законодателство. В нейните функции ще залегнат и дейностите по одит и обучение на персонала. Центърът за оценка на риска ще има 10 панела и 5 специализирани звена, ще извършва научна оценка на риска, съобразена с българските условия, и ще бъде националният еквивалент на Европейския орган за безопасност на храните. Центърът ще оказва научна и техническа помощ в областите от неговата компетентност, ще гарантира, че обществеността и заинтересованите страни получават обективна и изчерпателна информация, ще изразява независими заключения по въпроси от неговата компетентност и ще изпълнява всички други задачи, възложени му от компетентния орган. Създаването на агенцията ще позволи оптимизиране на структурите, които ще бъдат включени в нейния състав, редуциране на общата администрация и лаборатории с цел избягване както на дублирането на звена със сходни функции, така и на извършваните дейности и анализи. Прогнозата е за намаляване с 400 души на щатния персонал. Допълнителни финансови средства няма да бъдат необходими, тъй като ще бъдат използвани бюджетите на съществуващите служби, които ще станат част от бъдещата агенция. Във връзка със създаването на Българска агенция за безопасност на храните е предвидено изработването на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, като в Преходните и заключителни разпоредби ще бъдат изменени още 22 закона. Предстои изработването на устройствени правилници на агенцията и центъра и съответно промяна в устройствените правилници на действащите служби. Информационните системи и действащите процедури на съществуващите контролни структури ще бъдат обединени и ще бъдат променени образците на бланки, сертификати за износ, протоколи за вземане на проби, наказателни постановления и др. Пакетът документи трябва да е готов преди стартиране на дейността на агенцията. В дискусията взеха участие народните представители Пенко Атанасов, Михаил Михайлов, Юнал Тасим и Георги Божинов. Народният представител Пенко Атанасов изрази убеждението, че стратегията ще бъде подкрепена, тъй като необходимостта от съществуването на единен контролен орган е безусловна. Той постави въпроса дали в другите държави членки съществуват структури, еквивалентни на Центъра за оценка на риска, и ако това е така, как са разположени те в структурата на съответните контролиращи органи. От министерството обясниха, че такива центрове има в другите държави членки и в болшинството от тях те са в структурата на агенцията, а тяхната независимост се гарантира чрез установяване на ясни правила за работа в устройствените правилници. Освен това изтъкнаха, че административно центърът е подчинен на агенцията, но директорът ще се назначава от министър-председателя, а неговото ръководство от Министерския съвет. Във връзка с поставен въпрос защо водите са изключени като обект на контрол, осъществяван от агенцията, д-р Тасева обясни, че този въпрос е уреден по различен начин в останалите държави членки, като при повечето водите не се контролират от агенцията. Народният представител Михаил Михайлов постави въпрос доколко ефективна ще бъде административната реформа при предвидените за съкращаване 400 щатни бройки. Министър Найденов подчерта, че агенцията се създава с цел да има координиран контрол по цялата хранителна верига и да се осигури по-добро качество и безопасност на храните, което отговаря на очакванията както на потребителите, така и на браншовите организации. От името на своите колеги народният представител Юнал Тасим изрази подкрепа за идеята да има единен контролен орган за безопасност на храните и припомни, че храните са ахилесовата пета на българското земеделие, тъй като в българското общество има недоверие към качеството на това, което консумира. В заключение министър Найденов благодари за получената подкрепа и призова за съдействие при предстоящите сериозни законодателни промени за реализирането на стратегията. След проведената дискусия с 22 гласа „за”, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение: „На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание реши: Приема Стратегията за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска.”

Уважаема госпожо председател, колеги! Представям: „ДОКЛАД на Комисията по здравеопазване относно Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесена от Министерски съвет на 14 юни 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 юли 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска. На заседанието присъстваха: министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, министърът на здравеопазването проф. д-р Анна-Мария Борисова, госпожа Венцеслава Тасева – директор на Дирекция „Безопасност на храните” в Министерство на земеделието и храните, д-р Тенчо Тенев – главен държавен здравен инспектор, представители на съсловни организации и на пациентски организации. Стратегията беше представена от министър Мирослав Найденов. Той информира народните представители, че предлаганата стратегия има за цел да обоснове необходимостта и последователността при създаването на две нови институции в Република България, свързани с безопасността на храните, както и тяхната структура. Първата институция, Българска агенция по безопасност на храните, ще обединява дейностите и функциите на сега действащите административни звена в Министерството на земеделието и храните и в Министерството на здравеопазването и ще се обособи като единен компетентен орган за официален контрол по цялата хранителна верига. Втората институция, Център за оценка на риска, ще е независим орган за оценка на риска в хранителната верига. Министър Найденов уточни, че с обединението на четирите служби, които към момента осъществят контрол върху качеството на храните, числеността на персонала от общата и специализираната администрация ще се намали с около 400 души. В подкрепа на казаното от министър Найденов госпожа Венцеслава Тасева допълни, че при изготвянето на настоящата стратегия е направен подробен анализ на практиките в страните-членки на Европейския съюз, който показва, че единни национални структури по безопасност на храните има създадени в 16 държави – членки. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването, обединявайки се около необходимостта от създаването на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, изразиха следните мнения и становища: Технологиите в хранителната промишленост и в биохимията през последните години отбелязват значителен напредък, което даде възможност в хранителните продукти да се влагат хранителни вещества, които ако не са определени изрично като вредни, то по никакъв начин не е доказано, че са полезни за здравето на хората. Прекомерната употреба на някои хранителни съставки, най-вече животински мазнини, водят до увеличаване на сърдечно-съдовите заболявания, а както е известно, България е на едно от първите места в Европа по смъртност в това отношение. Изрази се становище, че идеята за създаване на българска Агенция по безопасност на храните е добра и заслужава подкрепа. В същото време трябва да се отбележи, че част от дейностите, които към момента се осъществяват от Министерство на здравеопазването, не биха могли да бъдат контролирани само от структурите на Министерството на земеделието и храните. Следва в стратегията да бъде ясно разписано и лабораторното обезпечаване при изпълнението функциите на агенцията и центъра. В представената стратегия няма яснота дали България разполага с необходимия брой сертифицирани лаборатории и дали наличната лабораторна техника е достатъчно ефективна за доказване качеството на храните. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 14 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесена от Министерски съвет на 14 юни 2010 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. „На заседание, проведено на 24 юни 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, внесена от Министерския съвет на 14 юни 2010 г. На заседанието присъства д-р Венцеслава Тасева – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”. От името на вносителя стратегията беше представена от д-р Тасева. Сега в Република България контролът на хранителната верига, здравеопазването на животните и растенията и хуманното отношение към животните се извършва от три държавни институции към Министерството на земеделието и храните: Националната ветеритарномедицинска служба, Националната служба по зърното и фуражите, Националната служба за растителна защита и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве към Министерството на здравеопазването. Внесената от Министерския съвет в Народното събрание стратегия за разглеждане и приемане има за основна цел да обоснове необходимостта от създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска; да определи последователността на преминаване от съществуващата организация на контрол към новите две контролни институции и да определи техните организационни структури и финансиране. Чрез тези две бюджетни организации ще се изпълнява държавната политика в областта на безопасността на храните. Първата институция ще бъде единен компетентен орган за официален контрол по цялата хранителна верига „от полето до масата”, който ще обединява дейностите и функциите на сега действащите административни звена в Министерството на земеделието и храните и в Министерството на здравеопазването. Агенцията ще извършва контрол над всички досегашни обекти – общо 647 159 на брой. Втората институция се предвижда да бъде независим орган за оценка на риска в хранителната верига. Той в момента не съществува. Центърът за оценка на риска се предлага да бъде ситуиран в Българската агенция по безопасност на храните. Българската агенция по безопасност на храните се предлага да обедини персонала от специализираните звена на досегашните институции, а където дейностите се припокриват, той трябва да бъде оптимизиран. Числеността на специализираните звена на съществуващите контролни органи от 3035 щатни бройки персонал ще се оптимизира на 2846 щатни бройки, или ще се намали със 189 бройки. За заемане на щата от 2846 бройки ще се използва целият специализиран персонал от Националната ветеринарномедицинска служба и Националната служба за растителна защита, персоналът, свързан само с контрола на фуражите от Националната служба по зърното и фуражите, а от регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве – само персоналът, свързан с контрола на храните. Общата администрация на съществуващите контролни органи от 432 бройки персонал ще се оптимизира на 249, или ще се намали със 183 бройки. Общият брой на персонала за общата и специализирана администрация ще бъде намален с 372. Предлага се за структурирането на Българската агенция по безопасност на храните за 2010 г. да се използват наличните финансови средства от съществуващите звена и структури в системата на Министерството на земеделието и храните. Не се предвиждат допълнителни финансови средства за 2010 г. Със Законопроекта за създаване на Българската агенция за безопасност на храните ще се представи финансова обосновка за 2011 г., изготвена съвместно от Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите. Ангажиментите за 2011 г. в частта капиталови разходи са в размер 7 млн. лв. от държавния бюджет, необходими за преустройство и основен ремонт на съществуващ необитаем етаж от административната сграда, в която се намира в момента Националната ветеринарномедицинска служба, както и за започване на процедура за разрушаване на съществуваща необитаема рушаща се сграда и ново строителство на нейно място на административен блок, както и за изграждане на паркинг в съществуващ двор – всичките на територията на Националната ветеринарномедицинска служба. За извършване на независима експертна оценка на риска, включващо и допълнителни лабораторни анализи и изготвяне на официални становища от научни организации, участващи в панелите на Центъра за оценка на риска, ще са необходими 3 млн. лв. за обезпечаване на дейността им. За извършване на ремонти на някои от съществуващите сгради на регионалните структури на Министерството на земеделието и храните, в които ще се помещават териториалните областни дирекции на агенцията, ще се използват предвидените по бюджетите на регионалните структури финансови средства. Бюджетът на Центъра за оценка на риска ще е част от общия бюджет на агенцията и за неговата дейност през 2011 г. ще са необходими 3 млн. лв. По време на дискусията бяха зададени множество въпроси, на които д-р Тасева даде изчерпателни отговори. При проведеното гласуване народните представители подкрепиха единодушно стратегията. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2010 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Разглеждаме изключително важна стратегия, която ще изиграе много важна роля в следващите етапи на развитието на контрола на храните в Република България. Много важна, защото се предвиждат важни промени в компетенциите на три министерства, на четири досегашни органа и служби. Изисква се изработването на специален закон и промяна в 23 съществуващи закона. Действително, поставена е амбициозната цел от 1 януари България да има Агенция за контрол на храните. Приветствам личната ангажираност на министъра на земеделието и храните с този проблем и не разбирам незаинтересоваността на министъра на здравеопазването към създаването на този орган. В ресорната комисия не беше проявен никакъв интерес. Експерти на доста ниско ниво обясняваха, че всъщност те са участвали в някакви разговори, но не е ясна ролята на Министерството на здравеопазването в изработването на тази стратегия. Принципно ние ще изразим нашата подкрепа за тази стратегия. Остава обаче чувството, че Министерството на здравеопазването е проспало изработването на стратегията или пък просто не разбира важността на този орган. Още повече, че с промени в друг закон се предлага РИОКОЗ или бившите ХЕИ-та да бъдат слети на областно ниво с регионалните центрове по здравеопазване. От друга страна, в стратегията се предлага РИОКОЗ или бившите ХЕИ-та да преминат в Агенцията по безопасност на храните и контрола на тези храни. Ние подозираме, че ще настъпи луфт, който ще доведе до много съществени проблеми. Тоест ще има малка бъркотия, която ще доведе до много големи последствия. Изключително важен е въпросът за числеността на хората, които ще работят в тази агенция. Опитът на 16-те страни, които са изградили някакъв орган от подобен тип, независимо как се наричат тези органи – агенции, комисии, показва, че тази численост варира от 9 до 1500 души в най-голямата агенция. Това, което ни се предлага, е в тази агенция в България да работят около 3000 души. Смятаме, че за малка България 3000 души в агенцията са прекалено висока численост. Нищо, че тук се говори, че ще има примерно между 100-300 души по-малко, защото част от администрацията може да бъде съкратена. Остава открит въпросът колко годишно ще струва като финансов ресурс издръжката на агенцията. Много важен е въпросът за сертифицираните лаборатории, които ще подкрепят дейността на агенцията. Липсата на достатъчно съвременна техника няма да компенсира наличието на 3000 души, които ще работят в тази агенция. За сравнение на колегите, които естествено не са запознати с материята, ще кажа, че в Малта, независимо че там органът се нарича комисия, работят 9 души, а в Холандия – 1500 души. Ако нямаме техника, която да изследва качеството на храните и състава им, и 10 000 души да работят, те няма да могат да свършат ефективно своята работа и ние няма да знаем какво има в онези продукти, наречени сирена, кренвирши, колбаси или наречени по някакъв друг начин. Много важен е проблемът за подчинението на агенцията. Предлага се един вариант, в който той е нещо като хибрид – държавна агенция, но не съвсем държавна агенция, защото е второстепенен разпоредител с бюджета на Министерството на земеделието и храните. От друга страна не е и изпълнителна агенция в чист вид, защото обединява компетенциите на няколко министерства – Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. В този смисъл трябва да се търси един наистина юридически издържан продукт, който да намери своята форма между първо и второ четене. Автоматичното копиране на структурите и дирекциите на органа в Европейската комисия, който се занимава с тази проблематика, няма да доведе до нищо добро и няма да реши нашите проблеми. Българската действителност е една, още повече, че все пак функциите на Европейската комисия са съвсем различни – да координира проблемите между всички страни членки. В този смисъл имаме забележки и аз се опитах да ги изложа накратко, но отново изразявам нашата принципна позиция и подкрепа за създаването на такъв единен орган. Това е една дискусия, продължила много години. Действително първата половина от управленския мандат на едно управление е времето, през което трябва да се осъществяват такива важни и кардинални проблеми. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Когато разглеждахме Стратегията в комисията, всички политически сили дадоха своята подкрепа. Това е разбираемото и нормалното. Ние сме поели ангажимент още с влизането си в Европейския съюз това да се случи, така че в тази му част няма да има възражения от нито една политическа сила. Тук колежката от ДПС преди малко каза своите възражения. Те до голяма степен припокриват това, което и аз бих казал, само с едно малко различие – създаването на агенцията предпоставя освобождаването, ако не се лъжа, на почти 800 човека, които ще излязат на улицата. Нас този факт много ни притеснява. Аз разбирам, че в различните страни по различен начин е организирана тази дейност. Тук бяха цитирани различни цифри – от 9 до 1500, а при нас 3000 служители. Въпросът не е в бройката, въпреки че въпросът е и в бройката, въпросът е и във финансирането на тази система, но според мен този обучен, качествен народ, който ще излезе на улицата, нас силно ни притеснява. Ако ние имаме възражения, те са в тази му част, че трябва да се даде перспектива на тези, които, така или иначе, ще бъдат освободени по така предложената Стратегия от много звена – от лаборатории, които са към различни институции. Това трябва да бъде добре обмислено, защото трудно се създават кадри. Тези кадри трябва да бъдат ценени. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Похвални са усилията на Министерството на земеделието и храните и лично на министъра за създаването на новата агенция, както и за битката, която той води от един-два месеца за създаването на определени стандарти в областта на производството на месните и млечни продукти. Аз искам да му предложа нещо, гледайки схемата, в която има около 14 или 15 дирекции. Аз си направих труда да разгледам структурите на подобни органи на седем държави, които са съотносими с България, но някои от тях са два или три пъти по-големи. Това, което е видно от сравнението между структурата, която вие предлагате, и структурата на съответните администрации в другите страни – Франция, скандинавските държави, Белгия, води до моето предложение, което е абсолютно противоположно на предложението на колегата от БСП. За мен вместо тези 10-12 или 13 дирекции, които ги има в предложението, трябва да има само няколко дирекции, и това е Дирекция „Растения, растителна защита и околна среда”, „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и ветеринарни дирекции”, „Граничен контрол”, Дирекция „Безопасност на храните, суровините, фуражите” и областни дирекции. Всъщност, според нас, абсолютно ненужно е създаването на главен секретар, трима изпълнителни директори, обща администрация и т.н. Това са неща, които могат да се избегнат. Тук има и Дирекция „Хоризонтални дейности” и т.н. Отделно е структурата за самата оценка на риска. Имаме доста предложения, които ще ви ги дадем, за да се съобразите евентуално с тях. По наша преценка с предложението, което ще ви дадем, може би още с около 150-180 човека административния апарат ще бъде облекчен. Това ще бъде финансово облекчение и по-лесно ще се вземат мениджърски и управленски решения. Ще ви изготвим предложение и ще ви ги дадем, за да се съобразите евентуално с тях. Те са към приложенията. Иначе, ние приемаме по принцип стратегията. Благодаря ви, това е.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди известно време направих предложение Народното събрание незабавно да покани и изслуша министъра на вътрешните работи господин Цветанов във връзка с полицейското насилие над невинни граждани в гр. Кърджали. Председателят Цачева отклони това предложение абсолютно неоснователно, доколкото в чл. 99 няма такова изискване и парламентарната практика от предишни Събрания, и в това не показва необходимост от писмено внасяне. Въпреки това с вх. № 054-00-11-54, направихме и писмено такова предложение, така че, уважаеми господин председател, на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Републиката, чл. 99, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Ви моля да вземем решение, да подложите на гласуване, да предложите на пленарната зала, Народното събрание да направи изслушване на министъра на вътрешните работи във връзка с полицейското насилие над невинни граждани в гр. Кърджали. Моля Ви това внесено, вече и писмено, предложение да бъде поставено на гласуване. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Миков! Вземам формално процедура, за да мога само две изречение да добавя към това, което Вие казахте. Колеги, ще подкрепим предложението за изслушване на министър Цветанов, но правя предложение това да бъде в утрешния ден, в 9,00 ч., тъй като в момента сме в обективна невъзможност това да стане. Той присъства на две заседания. Благодаря. (Шум и реплики.)

Да, утре за 9,00 ч. – точка първа.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като докладите на трите комисии бяха наистина доста подробни и отразиха изцяло намеренията ни за създаване на Стратегията за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска. Това, което искам да добавя само, е, че наистина тази агенция, идеята за създаването на тази агенция, не е наша и не е от година. Това е идея, която не можа да се реализира нито при предишното, нито при по-предишното правителство, а тя наистина е и ангажимент и към Европейския съюз, и, разбира се, настояване на бизнеса, който се занимава с храни и най-вече очакване на потребителите, на всички нас. Благодаря за това, че единодушно беше приета и в трите комисии. Надявам се в залата днес при гласуването тя да бъде подкрепена отново, защото при храните, при това, което слагаме ежедневно на масата си, не трябва да има деление. Нека го кажем така: всички ние сме длъжници на себе си, на нашите деца и на нашите родители. За да може наистина нещата да тръгнат в правилна посока, призовавам ви да подкрепите тази стратегия. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Господин председател, колеги, правя процедура - на основание на чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати: госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Мария Замфирова – държавен експерт в Министерството на здравеопазването.

„ДОКЛАД на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 юли 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на споразумението. На заседанието присъстваха госпожа Тонка Върлева – директор на Дирекция „Управление на специализирани донорски програми” в Министерството на здравеопазването, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. От името на вносителя законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Тонка Върлева. Тя информира народните представители, че Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” е подписано на 23 април 2010 г. в изпълнение на Решение № 212 на Министерския съвет от 2010 г. Първоначалното споразумение между Министерството на здравеопазването и Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария е подписано за период от две години на стойност 7 048 837 евро. Съгласно утвърдените процедури, през м. септември 2009 г. българският Национален координационен комитет за борба със СПИН и туберкулоза кандидатства пред Глобалния фонд с искане за продължаване на финансирането на програмата за следващите три години за периода 2010-2012 г. Основната цел на Програмата е понижаване на заболеваемостта от туберкулоза в страната, като чрез тази финансова подкрепа се очаква през 2012 г. заболеваемостта да спадне до 36 на 100 хил. души. Предвижда се тази цел да бъде постигната чрез висококачествена диагностика, лечение и подобряване на контрола както на обикновената, така и на мултирезистентната туберкулоза. Основните целеви групи и бенефициенти на програмата ще продължат да бъдат общото население, лицата, лишени от свобода, ромската общност, инжекционно употребяващите наркотици и лицата с алкохолна зависимост, бежанци и лица, търсещи убежище, деца на улицата и медицинският персонал. При положителна оценка на изпълнението на програмата в България и при наличие на средства Глобалният фонд ще предостави финансиране на обща стойност 14 млн. 224 хил. 464 евро за петгодишния период на изпълнение на Програмата „Подобряване на контрола на туберкулозата в България”. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси относно процента на пациенти с мултирезистентна туберкулоза спрямо общия брой заболели от туберкулоза, влиянието, което ще окаже преструктурирането на диспансерите върху наблюдението, лечението и проследяването на тези пациенти, както и заложените в програмата очаквания за намаляване на заболеваемостта до 36 на 100 хил. жители в края на 2012 г. От страна на народните представители беше проявен интерес по отношение на заболеваемостта през двугодишния период на действие на Глобалния фонд в България. В отговор на поставените въпроси д-р Върлева посочи, че за първи път се наблюдава видимо понижаване на заболеваемостта от туберкулоза до 33,6 на 100 хил. жители спрямо 2005 г. и допълни, че според направените анализи в следващите години е необходимо да се обърне особено внимание на основните уязвими групи, като бюджетът на компонента за работа в ромската общност е увеличен на 12 на сто спрямо 2009 г. Очакванията са през 2014 г. заболеваемостта да се понижи до 27 на 100 хил. жители. Доктор Върлева информира народните представители, че през 2010 г. стартира първото национално проучване за мултирезистентните туберкулозно болни пациенти и добави, че в настоящия момент две лечебни заведения провеждат лечение на този тип пациенти, като средствата за това са осигурени от Глобалния фонд. По отношение на преструктурирането на диспансерите за пневмо-фтизиатрични заболявания д-р Върлева уточни, че със средства от Глобалния фонд се финансират дейности за превенция, диагностика, лечение и наблюдение, като е поет ангажимент всички тези дейности да бъдат финансирани независимо от структурата на лечебното заведения. Тя допълни, че със средства от Глобалния фонд се кофинансира и дейността на 35 лаборатории в страната, диагностициращи този тип заболяване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 14 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2010 г.” Благодаря.

„На заседание, проведено на 15 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, подписано на 23 април 2010 г. На заседанието присъства д-р Тонка Върлева – директор на Дирекция „Управление на специализирани донорски програми” в Министерството на здравеопазването, която представи законопроекта от името на вносителя. Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” е подписана на 23 април 2010 г. в изпълнение на Решение № 212 на Министерския съвет от 2010 г. Министерският съвет е одобрил проекта на Споразумение за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България като основа за водене на преговори и е упълномощил министъра на здравеопазването да проведе преговорите и да подпише споразумението при условие за последваща ратификация, като даде съгласие за временно прилагане на споразумението от датата на подписването му до изпълнението на вътрешноправните процедури по влизането му в сила. Първоначалното споразумение между Министерството на здравеопазването и Глобалния фонд е подписано за първите две години 2007-2009 г. (фаза 1) на стойност 7 млн. 48 хил. 837 евро от общо петгодишния период за изпълнение на Програма BUL-607-G02-T „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” (ДВ, бр. 67 от 2008 г.). През септември 2009 г. Българският национален координационен комитет за борба със СПИН и туберкулоза е кандидатствал пред Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария с искане за продължаване на финансирането на Програма BUL-607-G02-T „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” за следващите три години в периода 2010-2012 (фаза 2). Глобалният фонд ще предостави безвъзмездна помощ по програмата съгласно два поредни ангажимента, които са описани в заглавната страница на споразумението, както следва: Първи ангажимент (за периода 2007-2011 г.) в размер 11 млн. 786 хил. 112 евро; Втори ангажимент (за 2012) в размер 2 млн. 438 хил. 352 евро. В случай, че има налични средства и при положителна оценка на изпълнението на програмата в България, Глобалният фонд ще предостави за петгодишния период на изпълнение на програмата общо 14 млн. 224 хил. 464 евро за финансиране на редица дейности по контрола на туберкулозата, за които бюджетите на Министерството на здравеопазването и на общините са недостатъчни. При изпълнението на всички етапи от споразумението Република България ще продължи да предоставя необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число разходите за митни сборове, такси, данъци по внос или други подобни вземания и данъци (включително данък върху добавената стойност), които се налагат в съответствие с действащото законодателство при закупуването на стоки или услуги със средства от безвъзмездната помощ. Те ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети на Министерството на здравеопазването и общините за съответните години съгласно одобрените дейности и разчети на приетата от Министерския съвет през 2007 г. Национална програма за превенции и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г. След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република Българя, № 002-02-25, внесен от Министерския съвет.”

Уважаеми господи председателстващ, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 14 юни 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Първоначалното споразумение между Министерството на здравеопазването и Глобалния фонд е за първите две години 2007-2009 г. (фаза 1) на стойност 7 млн. 048 хил. 837 евро от общо петгодишния период за изпълнението на програмата „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” . През септември 2009 г. Българският национален координационен комитет за борба със СПИН и туберкулоза кандидатства пред Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария с искане за продължаване на финансирането на програмата, подобряване на контрола на туберкулозата в България за следващите три години в периода 2010-2012 г. (фаза 2). В случай, че има налични средства и при положителна оценка на изпълнението на програмата в България, Глобалният фонд ще предостави за петгодишния период на изпълнение на програмата общо 14 млн. 224 хил. 464 евро за финансиране на редица дейности по контрола на туберкулозата, за които бюджетите на Министерството на здравеопазването и общините са недостатъчни. Изпълнението на програмата е от изключителна важност за България, защото чрез безвъзмездната помощ от Глобалния фонд ще продължат да се допълват усилията на национално ниво по превенцията и контрола на заболяванията. При изпълнението на всички етапи от споразумението Република България ще продължи да предоставя необходимите средства от вътрешното финансиране, в т.ч. разходите за митни сборове, такси, данъци по внос или други подобни вземания и данъци, включително ДДС, които се налагат в съответствие с действащото законодателство при закупуването на стоки или услуги със средства от безвъзмездната помощ. Те ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети на Министерството на здравеопазването и общините за съответните години съгласно одобрените дейности и разчети на приетата от Министерския съвет през 2007 г. Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г. Ратифицирането на споразумението със закон от Народното събрание се налага поради предвиденото разрешаване на споровете чрез арбитраж и засяга действието на българското законодателство. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България”. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание чл. 70, ал. 2 от правилника законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България, подписано на 23 април 2010 г.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република, представлявана от Междуведомствена делегация за градовете в качеството й на управляващ орган и Каса за влогове и депозити –Сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ ІІ”, № 002-02-27, внесен от Министерски съвет На свое редовно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република, представлявана от Междуведомствена делегация за градовете в качеството й на управляващ орган и Каса за влогове и депозити – Сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ ІІ”, № 002-02-27, внесен от Министерски съвет. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Оперативна програма „УРБАКТ ІІ „Мрежа за градско развитие” е одобрена от Европейската комисия на 2 октомври 2007 г. Оперативна програма „УРБАКТ ІІ” е програма по Цел 3 „Европейско териториално сътрудничество” за обмяна на опит и знания за градовете с принос към инициативата на Европейската комисия „Региони за икономическа промяна”. Основната й цел е да се повиши ефективността на политиките за устойчиво интегрирано градско развитие в Европа с оглед прилагането на Стратегията от Лисабон и Гьотеборг, чрез: обмяната на опит и знания в областта на устойчивото градско развитие сред местните и регионалните органи; разпространението на опита, придобитите знания и добрите практики на градовете в областта на интегрираното градско развитие, както и подпомагането на управляващите органи на оперативните програми за съставянето на планове за действие за устойчивото развитие на урбанизираните територии с оглед подпомагане реализирането на програмите, финансирани от Структурните фондове. Съгласно чл. 12 от Меморандума за разбирателство общият размер на националния принос на Република България към бюджета на ОП „УРБАКТ ІІ”, дължим за периода 2008-2014 г., е 55 183 евро и е разделен на 7 равни вноски, всяка от които възлиза на 7883 евро. Вноските за 2008 г., 2009 и 2010 г. са изплатени и трансферирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към бюджета на програмата. Ратификацията на Меморандума ще осигури пълноправно участие на България в програма „УРБАКТ ІІ” като страна – членка на Европейския съюз и възможност за финансиране на потенциалните български участници в проекти. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 14 гласа – „за”, 0 гласа – „против” и 0 гласа – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република, представлявана от Междуведомствена делегация за градовете в качеството й на Управляващ орган и Каса за влогове и депозити – Сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ ІІ”, № 002-02-27, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! „На извънредно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Ратификацията на Меморандума за разбирателство ще потвърди поетите ангажименти на правителството на Република България за: - повишаване ефективността на политиките за устойчиво интегрирано градско развитие в Европа чрез обмен на опит и знания; - разпространение на опит и добри практики на градовете в областта на интегрираното градско развитие; - подпомагане на управляващите органи на оперативните програми за съставянето на планове за действие за устойчиво развитие на урбанизираните територии в подкрепа на реализирането на програмите, финансирани от структурните фондове. Меморандумът за разбирателство е подписан за Република България от министъра на регионалното развитие и благоустройството в София на 5 март 2008 г., за управляващия орган – от представителя на Междуведомствената делегация за градовете Ив Лоран Саповал на 14 април 2008 г. в Сен Дени ла Плен, Франция, и за сертифициращият орган – от Пиер Дюкре, директор на Касата за влогове и депозити на 16 април 2008 г. в Париж, Франция. Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с решение на Министерския съвет, е определена да изпълнява функциите на Национално звено за контакт, както и на орган, отговорен за първо ниво на централизиран финансов контрол на българските партньори в проекти. От Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” към министъра на финансите се определят българските одитори в групата на одиторите към Одитния орган по Оперативна програма „УРБАКТ ІІ”. Общият размер на националния принос на Република България към бюджета на Оперативна програма „УРБАКТ ІІ”, дължим за периода 2008-2014 г., е 55 183 евро и е разделен на седем равни вноски. Вноските за 2008, 2009 и 2010 г. са изплатени и трансферирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към бюджета на програмата. Предвижда се изпълнението на меморандума да се извършва в съответствие със законите на Френската република. При възникване на спорове във връзка с меморандума партньорите ще търсят приятелско решение. Ако страните не успеят да постигнат такова решение, всички спорове ще се решават на първа инстанция от компетентната юрисдикция в Париж. Поради предвиденото участие на държавата в съдебно уреждане на международни спорове с компетентна юрисдикция в Париж, Франция, както и поради съдържащите се финансови задължения за държавата меморандумът подлежи на ратификация със закон. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Република България Френската република, представлявана от Междуведомствената делегация за градовете в качеството й на управляващ орган и Касата за влогове и депозити – сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРАБКТ ІІ”.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. „На извънредно заседание, проведено на 23 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република, представлявана от Междуведомствената делегация за градовете в качеството й на управляващ орган и Касата за влогове и депозити – сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ ІІ”, № 002-02-27, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. От името на вносителя законопроекта беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Оперативна програма „УРБАКТ II” „Мрежа за градско развитие” е одобрена от Европейската комисия на 2 октомври 2007 г. и е финансирана по Цел 3 „Европейско териториално сътрудничество” от Европейския фонд за регионално развитие и годишни вноски от държавите, участващи в програмата. Основната й цел е да се повиши ефективността на политиките за устойчиво интегрирано градско развитие в Европа чрез обмен на опит и знания в тази област сред местните и регионалните органи. Съгласно чл. 12 от меморандума за разбирателство общият размер на националния принос на Република България към бюджета на Оперативна програма „УРБАКТ II”, дължим за периода 2008 – 2014 г., e 55 183 евро и е разделен на 7 равни вноски, всяка от които възлиза на 7883 евро. Вноските за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са изплатени и трансферирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към бюджета на програмата. Меморандумът за разбирателство e подписан за Република България от министъра на регионалното развитие и благоустройството в гр. София на 5 март 2008 г., и ратификацията му от Народното събрание ще потвърди поетите ангажименти от правителството на Република България. Тъй като меморандумът за разбирателство предвижда участие на държавата в съдебно уреждане на международни спорове с компетентна юрисдикция в Париж, Франция, както и поради това, че меморандумът съдържа финансови задължения за държавата, той е подписан при условие за последваща ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. Ратификацията на меморандума за разбирателство ще осигури пълноправното участие на България в програма „УРБАКТ II” като страна – членка на Европейския съюз, и достъп до средства по програмата на български партньори по проекти. След дискусията се проведе гласуване, при което членовете на Комисията подкрепиха единодушно законопроекта с 18 гласа „за”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република, представлявана от Междуведомствената делегация за градовете в качеството й на управляващ орган и Касата за влогове и депозити – сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ ІІ”, № 002-02-27, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.”

Благодаря Ви, господин председател. „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Република България и Френската Република, представлявана от Междуведомствената делегация за градовете в качеството й на Управляващ орган и Касата за влогове и депозити Сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ II”, № 002-02-27, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. На извънредно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа гореспоменатия законопроект. На заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Лиляна Павлова – заместник-министър, и Кирил Гератлиев – директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Меморандум за разбирателство между Република България и Френската Република, сключен на 16 април 2008 г. Оперативна програма „УРБАКТ II” „Мрежа за градско развитие” е одобрена от Европейската комисия на 2 октомври 2007 г. (Решение № С (2007) № 4454). „УРБАКТ II” е програма, финансирана по Цел 3 „Европейско териториално сътрудничество” от Европейския фонд за регионално развитие и годишни вноски от държавите, участващи в програмата. Основната й цел е да повиши ефективността на политиките за устойчиво интегрирано градско развитие в Европа чрез обмен на опит и знания сред органите на местната и регионалната власт; разпространението на опит и добри практики на градовете в областта на интегрираното градско развитие, както и подпомагането на управляващите органи на оперативните програми за съставяне на планове за действие за устойчиво развитие на урбанизираните територии в подкрепа на реализирането на програмите, финансирани от структурните фондове. Меморандумът за разбирателство, относно съвместното изпълнение на Оперативна програма „УРБАКТ II” от държавите-членки и от държавите-партньори, се сключва в съответствие с регламентите на ЕС, въвеждащи разпоредби относно структурните фондове, в частност Регламент № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006, Регламент на Съвета № 1083/2006 от 11 юли 2006 г., Регламент на Комисията № 1828/2006 от 8 декември 2006 г., и в съответствие с Описанието на системата за управление и контрол (съгласно чл. 71 от Регламент 1083/2006). Ратификацията на Меморандума за разбирателство потвърждава поетите ангажименти на правителството на Република България относно: - договорената институционална структура за управление на програмата; - реда за сключване на договор за субсидия между управляващия орган и водещи партньори по проекти; - определянето и функционирането на Национално звено за контакт; - изграждането на национална система за първо ниво на финансов контрол; - задължението на всяка държава-членка да докладва открити нередности и да възстановява неправомерно изплатени суми при допусната нередност или небрежност от страна на бенефициент, намиращ се на нейна територия; - размера на годишната вноска на страната към бюджета на програмата; - приложимото право и компетентната юрисдикция за съдебно уреждане на международни спорове между държавите-участнички в програмата. От българска страна функцията на Национално звено за контакт, както и функцията на орган, отговорен за първо ниво на централизиран финансов контрол на българските партньори в проекти ще бъде изпълнявана от Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС” към министъра на финансите определя българските одитори в групата на одиторите към Одитния орган по Оперативна програма „УРБАКТ II”. Съгласно чл. 12 от Меморандума общият размер на националния принос на Република България към бюджета на Оперативна програма „УРБАКТ II” за периода 2008 – 2014, възлиза на 55 183 евро, като е разделен на седем равни вноски, всяка от които възлиза на 7 883 евро. Вноските за 2008, 2009 и 2010 г. са изплатени и трансферирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към бюджета на Програмата. В чл. 11 т. 1 от Заключителните разпоредби на Меморандума, се предвижда изпълнението му да се извършва в съответствие със законите на Френската Република. При възникване на спорове, партньорите ще търсят приятелско решение. В случай на невъзможност за постигане на такова решение, всички спорове ще се решават на първа инстанция от компетентната юрисдикция в Париж. В § 7 т. 1 а, b, c, от Меморандума за разбирателство се определя отговорността на всяка държава-членка във връзка с използването на средствата от Европейския фонд за развитие по програмата. Регламентирано е, че всяка държава-членка и държава-партньор поема евентуалните финансови последици от нередностите, извършени от партньорите, намиращи се на нейната национална територия. При системни нередности държавите-членки поемат съвместно финансовите последици, като всяка държава-членка е отговорна пропорционално на приноса на съответния участващ национален партньор. Ратифицирането на Меморандум за разбирателство между Република България и Френската Република относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ II” e от съществено значение за Република България, с оглед осигуряване пълноправното й участие в програмата като страна – членка на ЕС, както и достъп до средствата по програмата на български партньори по проекти. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Република България и Френската Република, представлявана от Междуведомствената делегация за градовете в качеството й на Управляващ орган и Касата за влогове и депозити – Сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ II”, № 002-02-27, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, колеги! Аз ще бъда много кратък, защото и в комисиите предложението получи пълна подкрепа. Исках само за протокола да припомним, че става дума наистина за взаимодействие между градове и региони в Европейския съюз и присъединените страни – Норвегия и Швейцария, които касаят райони с висока безработица, престъпност и бедност. Ние трябва допълнително да помислим как да подпомогнем български общини, които имат такава характеристика и попадат в критерия за избор, за да могат те по най-ефективния начин да използват този инструмент и да могат да се подготвят за следващия планов период, който да доведе по-големи инвестиции в тези наши градове и региони. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ратификацията на този законопроект, въпреки че върви в един общ ред заедно с още две ратификации на подобни решения за участие на България в международни програми, изисква специалното ни внимание поради факта, че това е една от най-модерните програми за сътрудничество между урбанизираните територии на Обединена Европа и присъединени страни към програмата. Програмата предполага съвместна работа на големите градове, които са обект на специално наблюдение от гледна точка на статистика, развитие на архитектурата, развитие на околната среда в градовете, опазване на културното наследство, развитие на достъпа до здравеопазване, социални услуги и образование. От изключително значение е да бъде подкрепено участието на българските големи градове в тази програма, тъй като ние очакваме в следващия планов период на Европейския съюз от 2014 г. средствата, които се отделят за развитие на големите градове, да бъдат в пъти повече, отколкото досега определените чрез програмите за регионално развитие и Европейския фонд за регионално развитие. Участието на България и българските големи градски агломерации в тази програма е от значение както за развитието на инфраструктурата на тези градове, така и за повишаване опита за управление на средства и управление на проекти, които биха били финансирани по структурни фондове в бъдеще за развитието на тези градове. Подкрепата на ратификацията би дала възможност на нашите големи градове – те са шест към момента, които вече участват в програмата, но могат да бъдат и повече, да бъдат пълноправни участници и да ползват всички възможности, които програмата дава като информация, като достъп до съвместни дейности и като конкретни проекти и инвестиции в българските градове. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, поради това че по време на разискванията не настъпиха предложения за изменение и допълнение на законопроекта, предлагам на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване в това заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република, представлявана от Междуведомствената делегация за градовете в качеството й на управляващ орган и Касата за влогове и депозити – Сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ ІІ” Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Република България и Френската република, представлявана от Междуведомствената делегация за градовете в качеството й на управляващ орган и Касата за влогове и депозити – Сертифициращ орган, относно изпълнението на Оперативна програма „УРБАКТ ІІ”, сключен на 16 април 2008 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитният орган (асоцииран към Румънската сметна палата), действащ като одитен орган, относно изпълнението на програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния (2007-2013 г.), подписан на 26 февруари 2010 г. в София, № 002-02-29, внесен от Министерския съвет. От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България (2007-2013 г.), е одобрена от Европейската комисия на 18 декември 2007 г. и е финансирана по Цел „Европейско териториално сътрудничество” от Европейския фонд за регионално развитие, публични средства от държавните бюджети на двете държави и собствено съфинансиране от бенефициентите. Управляващ орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България (2007-2013г.) е Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния. Министерството на публичните финанси в Румъния изпълнява ролята на Сертифициращ орган и е одобрен Одитен орган, асоцииран към Румънската сметна палата. Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството е определена за национален партниращ орган по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния (2007-2013 г.). С решение по т. 25 от Протокол № 44 от заседанието на Министерския съвет на 11 ноември 2009 г. Министерският съвет одобри проекта на меморандум като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на регионалното развитие и благоустройството да проведе преговорите и да го подпише от името на българското правителство при условие за последваща ратификация. С предложения за ратифициране със закон от Народното събрание меморандум за разбирателство се осигурява пълноправното участие на България в програмата като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България (2007-2013 г.), в съответствие с поетите ангажименти от Република България пред Европейската комисия. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитният орган (асоцииран към Румънската сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния (2007-2013 г.), подписан на 26 февруари 2010 г. в София, № 002-02-29, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „На извънредно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-1013 г. е одобрена от Европейската комисия на 18 декември 2007 г. и е финансирана по Цел 3 „Европейско териториално сътрудничество” от Европейския фонд за регионално развитие с публични средства от държавните бюджети на двете държави и от собствено съфинансиране от бенефициентите. Общата стратегическа цел на програмата е сближаване на хората, общностите и икономиките в румъно-българския граничен регион за участие в съвместно развитие на областно сътрудничество, като се използват устойчиво неговите човешки, природни и екологични ресурси и предимства. С предложения за ратифициране със закон от Народното събрание меморандум се осигурява пълноправното участие на България в програмата, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективно управление и изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013, в съответствие с поетите ангажименти от Република България пред Европейската комисия. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., подписан на 26 февруари 2010 г. в София.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. „На извънредно заседание, проведено на 23 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г., внесен от Министерския съвет. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Меморандумът е подписан за Република България от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на 26 февруари 2010 г. в София и е в съответствие с Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 г. и член 59, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999. Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 г. е одобрена от Европейската комисия на 18 декември 2007 г. и е финансирана от Европейския фонд за регионално развитие с публични средства от държавните бюджети на двете държави и собствено финансиране на бенефициентите. Меморандумът осигурява пълноправно членство на България в програмата за трансгранично сътрудничество, като с него се определят органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на същата, в съответствие с поетите ангажименти от Република България пред Европейската комисия. В меморандума се уреждат институционалната структура на управление на програмата; отговорностите на управляващия орган, националния партниращ орган, сертифициращия орган и одитния орган и плащанията към бенефициентите по проекти. Предвижда се всички плащания от Европейската комисия на средства от Европейския фонд за регионално развитие да се превеждат по единната банкова сметка на програмата, чийто титуляр е Министерство на публичните финанси на Румъния - Сертифициращ и Разплащателен орган. Процентът на национално съфинансиране на ниво проект се определя от Съвместния комитет за наблюдение чрез Ръководство за кандидатстване, за да се гарантира изпълнението на финансовите таблици на програмата. Приносът от държавните бюджети на България и Румъния следва да е в размер максимум на 13 на сто от общата допустима стойност на проекта, като този принос може да бъде увеличен, за да се покрие разликата между общата стойност на допустимите разходи и приноса от Европейския фонд за регионално развитие (когато бенефициентите се финансират от държавния бюджет), и може да бъде намален до нула, когато бенефициентите са с добри икономически възможности, както и във всеки друг случай, договорен между управляващия орган, националния партниращ орган и сертифициращия орган. Съгласно § 8 от меморандума 6 на сто от бюджета на програмата от Европейския фонд за регионално развитие ще се използва за финансиране на приоритетна ос „Техническа помощ”, като размерът на националното съфинансиране е 35,28 на сто. Националното съфинансиране се осигурява от управляващия орган и националния партниращ орган пропорционално на първоначално определената сума от Европейския фонд за регионално развитие за двете държави в програмата, съответно 70,17 на сто за Румъния и 29, 83 на сто за Република България. Размерът на съфинансирането за техническа помощ от държавния бюджет на Република България, както и графикът за тези трансфери ще се определят ежегодно въз основа на бюджета, включен в Годишната стратегия за техническа помощ, утвърдена от Съвместния комитет за наблюдение на програмата. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, при което членовете на комисията подкрепиха единодушно законопроекта с 18 гласа „за”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., подписан на 26 февруари 2010 г. в София, № 002-02-29, внесен от Министерския съвет.”

Благодаря, господин председател. „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., подписан на 26 февруари 2010 г. в гр. София, № 002-02-29, внесен от Министерски съвет на 21 юли 2010 г. На извънредно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството: Лиляна Павлова – заместник-министър, и Кирил Гератлиев – директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”. І. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Програма за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., сключен на 26 февруари 2010 г. ІІ. Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г. е одобрена от Европейската комисия на 18 декември 2007 г. и е финансирана по Цел 3 „Европейско териториално сътрудничество” от Европейския фонд за регионално развитие. Общият бюджет на Програмата (европейски и национални средства) е 262 003 541 евро, от които 44 179 784 евро национално финансиране от националните бюджети на държавите партньори. Общата стратегическа цел на Програмата е: сближаване на хората, общностите и икономиките в румънско-българския граничен регион за участие в съвместното развитие на област на сътрудничество, като се използват неговите човешки, природни и екологични ресурси и предимства. III. Меморандумът за разбирателство относно изпълнението на Програма за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г. е сключен във връзка с чл. 59, ал. 3 на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999. Ратификацията на Меморандума за разбирателство потвърждава поетите ангажименти на правителството на Република България пред Европейската комисия относно договорената институционална структура за управление и изпълнение на Програмата. Управляващ орган е Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния. Сертифициращ орган е Министерството на публичните финанси на Румъния. Одитният орган в Румъния действа като Одитен орган по Програмата, като се подпомага от група одитори, включваща представители на всяка от двете страни партньори, в съответствие с чл. 14 от Регламент (ЕО) № 1080/2006. За целите на изпълнението на Програмата се създава Съвместен технически секретариат (СТС), чието седалище е в Кълъраш, Румъния. В Плевен, България, ще бъде създадено Информационно звено, което ще изпълнява основно ролята на местно звено за контакт с потенциалните бенефициенти, като ще бъде координирано от СТС и Националния партниращ орган (НПО), Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, и ще се финансира със средства от приоритетна ос „Техническа помощ” (ТП). Приносът от държавните бюджети на България и Румъния на ниво проект следва да бъде в размер максимум 13% от общата допустима стойност на проекта, като този принос може да бъде увеличен, за да се покрие напълно разликата между общата стойност на допустимите разходи и приносът от Европейския фонд за регионално развитие, когато бенефициентите се финансират от държавния бюджет, и може да бъде намален до нула, когато бенефициентите са с добри икономически възможности, както и във всеки друг случай, договорен между УО, НПО и СО. IV. Ратифицирането на Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Програма за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г. e от съществено значение за Република България с оглед осигуряване пълноправното й участие в Програмата като страна – членка на Европейския съюз, както и достъп до средствата по Програмата на български партньори по проекти. Тази Програма е със стратегическа стойност и за провежданата от Европейския съюз политика на сближаване, защото е първата, която разглежда румънско-българския граничен регион като вътрешна граница на Европейския съюз. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., подписан на 26 февруари 2010 г. в гр. София, № 002-02-29, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2010 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Няма да спекулирам с вашето търпение, но това е една от най-големите програми за териториално сътрудничество в Европа – втората по големина. Това е втората по дължина граница в рамките на Европейския съюз между две държави – членки на Европейския съюз, и съответно - втората по големина програма за териториално сътрудничество в Европейския съюз. Ние не можем да подминем, без да подчертаем значението на тази програма както за развитието на българските региони по границата с Република Румъния, така и за общата Цел 3 на Европейския съюз „Териториално сътрудничество и развитие”. Програмата обхваща основни приоритети, които са от значение за българските общини, неправителствени организации, бизнес среди и частни инициативи по протежение на р. Дунав. Това са приоритетите, засягащи достъпност, развитие на туризма, опазване на околната среда и развитие на човешките ресурси, т.нар. тип проекти „хора към хора”. Програмата е наследник на една от най-успешните програми за трансгранично сътрудничество България – Румъния, финансирана от програма ФАР в продължение на доста години, успешно завършила и успешно продължена с програма за териториално сътрудничество в лицето на тази програма, която разглеждаме днес. Още нещо, успешното изпълнение на тази програма, възможността на българските участници в нея да развият добри проекти, да ги защитят и да ги реализират гарантира подготовката и реализирането на добра бъдеща Дунавска стратегия в един от нейните основни компоненти – най-дългата граница между две страни – членки на Европейския съюз, по протежението на р. Дунав. Тоест програмата, за която говорим днес, е от значение както за Дунавския регион, така – за ролята на България като член на Европейския съюз, а също така и за цялостната политика на Европейския съюз по реализацията на Цел 3 „Териториално сътрудничество”, в която България играе ключова роля. Надявам се, че всички единодушно ще ратифицираме документа. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, тъй като и по този законопроект не бяха направени предложения за изменение и допълнение, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в това заседание. Благодаря.

„ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., подписан на 26 февруари 2010 г. в София Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към румънската Сметна палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., подписан на 26 февруари 2010 г. в София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, „На свое редовно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между държавите – членки на Европейския съюз, участнички в програмата, и Национална агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария – Кабинета на Националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнението на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г. в София, № 002-02-30, внесен от Министерски съвет. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Проектът на Меморандума за разбирателство за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., е одобрен от Министерски съвет на Република България с Решение № 10 от 17 март 2010 г. и подписан от българска страна от министъра на регионалното развитие и благоустройството на 19 март 2010 г. България е поела ангажимент да съфинансира българските партньори с 15% от допустимите разходи по проекти. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще сключи договори за предоставяне на национално съфинансиране на 38 от общо 48 български партньори от първата покана по програмата на обща стойност 1 млн. 798 хил. 666 лв. България изпълнява поетите ангажименти по Меморандума и е превела вноските на страната към бюджета на приоритет „Техническа помощ” на програмата за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По решение на Сертифициращия орган – Министерство на финансите на Република Унгария, изплащането на средства по програмата на българските партньори в проекти по първата покана ще стане едва след влизането на Меморандума в сила, тоест след ратифициране от Народното събрание. Евентуално отсрочване на ратификацията за по-късна дата след втората седмица от м. септември 2010 г. ще стане причина за безвъзвратна и окончателна загуба на финансирането за първи, втори и трети отчетни периоди на българските партньори по проекти, които вече са направили разходи в продължение на една година и три месеца по изпълнение на дейностите по проектите. Ратификацията на Меморандума ще осигури пълноправно участие на България в Оперативна програма „Югоизточна Европа” като страна – членка на Европейския съюз, и достъп до средства по програмата на български партньори по проекти. Въз основа на дискусията и в резултат на проведено гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 14 гласа – „за”, без - „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между държавите – членки на Европейския съюз, участнички в програмата, и Национална агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерство на финансите на Република Унгария – Кабинет на Националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г. в София, № 002-02-30, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване”. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! „На извънредно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Оперативната програма „Югоизточна Европа” е одобрена Решение № С (2007) 6590 на Европейската комисия от 20 декември 2007 г. В нея участват държави – членки на Европейския съюз, държави – потенциални кандидатки, както и страни – партньори. Оперативната програма се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и публични средства за съфинансиране от бенефициентите, осигурени чрез държавните бюджети на държавите, участващи в програмата, или чрез собствено съфинансиране на бенефициентите. Ратифицирането на Меморандума потвърждава поетите ангажименти на правителството на Република България относно: договорената институционална структура за управление на програмата; реда за сключване на договор за субсидия между Управляващия орган и водещи партньори по проекти; определянето и функционирането на Национален орган и Национално звено за контакт; изграждането на Национална система за първо ниво на финансов контрол; задължението на всяка държава членка да докладва открити нередности и да възстановява неправомерно изплатени суми при допусната нередност или небрежност от страна на бенефициент, намиращ се на нейна територия; размера на годишната вноска на страната към бюджета на програмата; приложимото право и компетентната юрисдикция за съдебно уреждане на международни спорове между държавите – участнички в програмата. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между държавите – членки на Европейския съюз, участнички в програмата, и Националната агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария – Кабинета на Националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г. в София”. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. „На извънредно заседание, проведено на 23 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между държавите – членки на Европейския съюз, участнички в програмата, и Националната агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария – Кабинета на Националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г. в София, № 002-02-30, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2010 г. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Оперативна програма „Югоизточна Европа” е одобрена с Решение на Европейската комисия № C (2007) 6590 от 20 декември 2007 г. В нея участват 8 държави – членки на Европейския съюз: Република Австрия, Република България, Република Гърция, Република Унгария, Италианската република, Румъния, Словашката република, Република Словения, 2 държави кандидатки – Република Македония и Република Хърватия, 4 държави потенциални кандидатки – Република Албания, Босна и Херцеговина, Република Сърбия, Черна гора, както и Украйна и Република Молдова като страни - партньори. Оперативна програма „Югоизточна Европа” има за цел да подобри процеса на териториална, икономическа и социална интеграция между страните, участващи в програмата, и да съдейства за сближаването, устойчивостта и конкурентоспособността чрез развитието на транснационални партньорства. Оперативната програмата се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и публични средства за съфинансиране от бенефициентите, осигурени чрез държавните бюджети на държавите, участващи в програмата, или собствено съфинансиране от бенефициентите. В Глава 3, чл. 1, т. 1 и т. 2 и Приложение I от Меморандума за разбирателство е определен финансовият принос на държавите – участнички в програмата към бюджета на приоритет „Техническа помощ”. Плащането на годишните вноски към приоритет „Техническа помощ” е дължимо до края на м. януари на годината, за която се отнася, с изключение на вноската за 2007 г., която е преведена едновременно с вноската за 2008 г. Общият размер на националния принос на Република България към бюджета на приоритет „Техническа помощ” на Оперативна програма „Югоизточна Европа” е 577 хил. 405 евро, дължим за периода 2007 – 2013 г. Тази сума е разделена на 7 вноски, които следва ежегодно да бъдат предвиждани и одобрявани със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Вноските за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са трансферирани в установения срок от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Меморандумът за разбирателство e подписан за Република България от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев в София, България, на 19 март 2010 г. В чл. 2 от Заключителните разпоредби на Меморандума за разбирателство се предвижда изпълнението му да се извършва в съответствие със законите на Република Унгария. Поради това, че е прието участие на държавата в съдебно уреждане на международни спорове от Централния окръжен съд в Будапеща, Унгария, както и това, че Меморандумът съдържа финансови задължения за държавата, той е подписан от министъра на регионалното развитие и благоустройството при условие на последваща ратификация. Затова меморандумът за разбирателство е внесен за ратификация от Народното събрание. Ратифицирането на меморандума ще осигури пълноправното участие на България в Оперативна програма „Югоизточна Европа” като страна – членка на Европейския съюз, ще осигури достъп до средствата по програмата на български партньори по проекти и ще потвърди поетите ангажименти от правителството на Република България. След дискусията се проведе гласуване, при което членовете на комисията подкрепиха единодушно законопроекта с 18 гласа „за”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между държавите – членки на Европейския съюз, участнички в програмата, и Националната агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария – Кабинета на Националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г. в София, № 002-02-30, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2010 г.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за ратифициране на Меморандум за разбирателство между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в Програмата, и Националната агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария – Кабинета на Националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г., № 002-02-30, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2010 г. На извънредно заседание, проведено на 22 юли 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Лиляна Павлова – заместник-министър, и Кирил Гератлиев – директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Меморандум за разбирателство за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., сключен на 19 март 2010 г. Оперативна програма „Югоизточна Европа” е одобрена с Решение № C (2007) 6590 на Европейската комисия от 20 декември 2007 г. Програмата е част от Цел 3 „Европейско териториално сътрудничество” на кохезионната политика на Европейския съюз за периода 2007-2013 г. Общият бюджет на Програмата (европейско и национално финансиране) е 245 млн. 111 хил. 974 евро, от които 206 млн. 691 хил. 645 евро по линия на Европейския фонд за регионално развитие и 38 млн. 420 хил. 329 евро национално публично финансиране. Фокусът на Оперативна програма „Югоизточна Европа” се поставя върху четири тематични приоритети: иновации, околна среда, достъпност и устойчиво градско развитие. Ратификацията на Меморандума за разбирателство потвърждава поетите ангажименти на правителството на Република България относно: - договорената институционална структура за управление на програмата; - реда за сключването на договор за субсидия между управляващия орган и водещи партньори по проекти; - определянето и функционирането на Национален орган и Национално звено за контакт; - изграждането на национална система за първо ниво на финансов контрол; - задължението на всяка държава-членка да докладва открити нередности и да възстановява неправомерно изплатени суми при допусната нередност или небрежност от страна на бенефициент, намиращ се на нейна територия; - размера на годишната вноска на страната към бюджета на програмата; - приложимото право и компетентната юрисдикция за съдебно уреждане на международни спорове между държавите-участнички в програмата. Общият принос на Република България е в размер на 577 хил. 405 евро за периода 2007-2013 г., като е разделен на 7 вноски. В Приложения II, III, и IV са определени отговорните институции за всяка държава-членка. В чл. 2 от Заключителните разпоредби на Меморандума се предвижда изпълнението му да се извършва в съответствие със законите на Република Унгария. При възникване на спорове партньорите ще търсят приятелско решение. В случай на невъзможност за постигане на такова решение, всички спорове ще се решават на първа инстанция от Централния окръжен съд в Будапеща. Ратифицирането на Меморандума за разбирателство за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г. e от съществено значение за Република България с оглед осигуряване пълноправното й участие в програмата като страна -членка на Европейския съюз, както и достъп до средствата по програмата на български партньори по проекти. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Меморандум за разбирателство между държавите -членки на Европейския съюз, участващи в Програмата, и Националната агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария – Кабинета на Националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г., № 002-02-30, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2010 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът, който досега обсъждахме, да бъде подложен на второ гласуване на това заседание. Благодаря.

„ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между държавите – членки на Европейския съюз, участнички в програмата, и Националната агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария – Кабинета на националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г. в София – Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между държавите – членки на Европейския съюз, участнички в програмата, и Националната агенция за развитие на Република Унгария в качеството на Управляващ орган, Министерството на финансите на Република Унгария – Кабинета на националния ръководител в качеството на Сертифициращ орган, и Сметната палата на Република Унгария в качеството на Одитен орган за изпълнение на Оперативна програма „Югоизточна Европа” 2007-2013 г., подписан на 19 март 2010 г. в София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля съгласно правилника да подложите на гласуване да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на външните работи господин Милен Люцканов и госпожа Десислава Парушева.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 юли 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, № 002 02 22, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2010 г. От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Людмила Божкова – директор на Дирекция „Права на човека” в Министерството на външните работи. Същността на предлаганото изменение е времетраенето на заседанията на Комитета за премахване на дискриминацията спрямо жените да бъде определяно от среща на държавите – страни по конвенцията, а не както е фиксирано в настоящата редакция на конвенцията – веднъж годишно за период не повече от две седмици. Това изменение се налага поради нарасналия брой държави – страни по конвенцията, към момента 186, и огромния брой доклади, които комитетът трябва да разгледа в съответствие с чл. 18 на конвенцията. Отбелязано бе, че този международноправен инструмент е приет преди повече от 30 години, по-точно през 1979 г., поради което цитираната разпоредба за времетраенето, фиксирана в конвенцията, е вече остаряла. Предложението за изменението на чл. 20, ал. 1 е прието на Осмата среща на държавите – страни по конвенцията, през 1995 г., като на тази среща се приема резолюция, сред чиито автори е и Република България. Резолюцията отчита нарасналия брой на държавите – страни по конвенцията, и огромния брой доклади, с които комитетът трябва да се справи, поради което е преценено, че трябва да се увеличи броят на заседанията. Точно колко заседания ще има и колко дълго ще продължат те, ще се определя от държавите – страни по конвенцията, на техните срещи. Подчертано беше, че това изменение на чл. 20, ал. 1 ще влезе в сила едва когато две трети от държавите – страни по конвенцията, депозират ратификационните инструменти пред Генералния секретар на ООН. Към момента броят на страните е 57, тоест от 186 страни само 57 държави – страни по този международноправен инструмент, са направили това изменение. До влизането на изменението в сила Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените има заседания три пъти в годината с продължителност всяко от по три седмици, въз основа на резолюция на Общото събрание на ООН, приета 2007 г. През март 2010 г. в Министерството на външните работи е получено писмо от председателя на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените, в което се отправя апел към българската страна да приеме такова изменение, което съответно да бъде ратифицирано. В отговор на тази покана Министерството на външните работи инициира това изменение, което сега е на вниманието на народните представители. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 9 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо и второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, № 002 02 22, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е подписана от Република България на 17 юли 1980 г. и е ратифицирана с Указ № 1944 на Държавния съвет от 18 септември 1981 г. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конвенцията, държавите – страни по конвенцията, се задължават да представят на генералния секретар на Организацията на обединените нации за разглеждане от Комитета за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените доклади за мерките, които са приели, и постигнатия напредък в изпълнение на разпоредбите на конвенцията. Член 20, ал. 1 от Конвенцията определя времевите рамки за провеждането на заседание на Комитета. Понастоящем той гласи: „Комитетът ежегодно провежда заседания в продължение на период, не превишаващ две седмици, с цел разглеждане на докладите, представени в съответствие с чл. 18 от тази Конвенция”. На Осмата среща на държавите – страни по Конвенцията, проведена на 22 май 1995 г., е приета Резолюция CEDAW/SP/1995/2 ”Предложение за изменение на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените”. С влизането в сила на 22 декември 2000 г. на Факултативния протокол към Конвенцията на Комитета се предоставят контролни функции, които включват разглеждане на молби и процедура по разследване. Нарасналият обем от работа на комитета, както и предоставените допълнителни правомощия увеличават натовареността на заседанията и предполагат удължаване на времетраенето им, за да се разгледат всички внесени доклади. С изменението на чл. 20, ал. 1, на основание Резолюция А/RES/50/202 от 22 декември 1995 г., с която Общото събрание на ООН също подкрепя предложението за изменение, текстът ще придобие следната редакция: „Комитетът ежегодно провежда заседания с цел разглеждане на докладите, представени в съответствие с чл. 18 от тази Конвенция. Времетраенето на заседанията на Комитета се определя на Среща на държавите – страни по тази Конвенция, което подлежи на одобрение от Общото събрание на ООН”. С ратифицирането на изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията, Република България ще продължи да изпълнява поетите задължения да съдейства за премахване на дискриминацията по отношение на жените и ще допринесе Комитетът да изпълнява функциите си адекватно. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 6 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, съгласно решение на комисията, правя предложение законопроектът да се гласува и на второ четене в това заседание. Виждам и съм убеден, че има само един-единствен човек, който сигурно е гласувал погрешка „против”. Няма как в тази зала да има примерно мъже, които да са женомразци.

Ако е жена, пък още по-лошо. Но така или иначе имам предложение законопроектът за ратифициране да бъде гласуван на второ четене в това заседание.

Ако искате, да предложа прегласуване.

Уважаема госпожо председател, преди това първо предлагам прегласуване на законопроекта.

Уважаема госпожо председател, съгласно решение на комисията, моля да гласуваме законопроекта на второ четене в това пленарно заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените Член единствен. Ратифицира Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. (ратифицирана с Указ № 1944 на Държавния съвет от 18 септември 1981 г.; обн., ДВ, бр. 17 от 2010 г., прието на Осмата среща на държавите – страни по Конвенцията, на 22 май 1995 г.”

Благодаря. Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Евдокия Манева и на господин Михаил Михайлов – директор на Дирекция „Национална служба за защита на природата” към Министерството на околната среда и водите.

Благодаря, господин председател. „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-45, внесен от Министерски съвет на 27 май 2010 г., приет на първо гласуване на 23 юни 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4.

Параграф 5 – постъпило е предложение на народните представители Йоана Кирова и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция: „§ 5. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „могат да окажа” се добавя „значително”. 2. Алинея 3 се отменя. 3. В ал. 7 след думата „решение” се добавя „като може да определи конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение”. 4. В ал. 14 след думите „В случите по” се добавя „ал. 7 и”. 5. Алинея 20 се изменя така: „(20) В случаите по ал. 9 и 10 оценката на степента на въздействие на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете – предмет на опазване в защитената зона, се възлага от възложителя на колектив от експерти с опит в областта на опазване на местообитанията и/или видовете, като най-малко един от тях е с образование по някоя от специалностите в професионално направление „биологически науки”. Експертите трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да имат завършено висше образование, степен магистър; 2. да имат стаж по съответната специалност най-малко 5 години; 3. да извършват или да имат опит в научна дейност и/или експертна дейност, включително изработване на експертизи, писмени консултации или екологични анализи и други в областта на опазване на местообитанията и видовете, включени в приложения № 1 и 2; 4. да познават действащото българско и европейско законодателство в областта на опазване на околната среда и при работата си оценките по ал. 9 и 10 да се позовават и да се съобразяват с тези изисквания и с наличните методически документи; 5. да не са лично заинтересовани от реализацията на съответния план, проект, програма или инвестиционно предложение – обект на процедурата по оценка за съвместимост; 6. да не са свързани лица по смисъла на Търговския закон; 7. да не се намират с възложителя или с компетентния орган в отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхното безпристрастие.” 6. Създава се ал. 21: „(21) Компетентният орган по своя преценка или при поискване от възложителя може да изиска колективът по ал. 20 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Параграф 7 – постъпило е предложение на народните представители Йоана Кирова и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция: „§ 7. В чл. 43а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „с изключение на тези, добити в резултат от традиционното ловуване на инуитските народи”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Вносът и търговията с продукти от видове тюлени извън посочените в ал. 1 се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно търговията с тюленови продукти (ОВ, L 286 от 2009 г.).” 3. В ал. 3 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 1, които са добити в резултат от традиционното ловуване на инуитските народи”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Постъпило е предложение от народните представители Йоана Кирова и Иван Алексиев за § 9. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция: „§ 9. В Допълнителната разпоредба в § 1, т. 31б, след думите „Закона за опазване на околната среда” се добавя „с изключение на проекти, които се изискват по Закона за устройство на територията”.”

„Преходни и заключителните разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието. Моля за протокола да се отбележи, че има грешка в текста на доклада, да се чете наименованието.

Постъпило е предложение от народните представители Йоана Кирова и Иван Алексиев за § 10. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция: „§ 10. Започналите към датата на влизане в сила на този закон процедури по чл. 31, ал. 1 се довършват по досегашния ред.”

Постъпило е предложение от народните представители Йоана Кирова и Иван Алексиев за § 11. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция: „§ 11. Министерският съвет в срок до 30 септември 2010 г. привежда наредбата по чл. 31а в съответствие с изискванията на този закон.”

Постъпило е предложение от народните представители Йоана Кирова и Иван Алексиев. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народните представители Йоана Кирова и Иван Алексиев по § 12. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция: „§ 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 5, който влиза в сила от 30 септември 2010 г.”

Господин председател, благодаря Ви. Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Николай Савов – началник отдел „Опасни химични вещества” към Министерството на околната среда и водите.

Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г., приет на първо гласуване на 9 юни 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията предлага да се създаде нов § 1, като следващите параграфи се преномерират съответно: „§ 1. В наименованието на закона думата „препарати” се заменя със „смеси”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията предлага § 2 да се отхвърли.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 3 и 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция: „§ 5. Член 4а се изменя така: „Чл. 4а. Лицата по чл. 1, т. 1 са длъжни да: 1. произвеждат, пускат на пазара, употребяват, съхраняват и изнасят химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия и/или смеси по начин, който предотвратява или ограничава вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда в съответствие с изискванията на този закон, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и регламентите, посочени в чл. 1, т. 3; 2. осигуряват свободен достъп на органите по чл. 27, ал. 1 и 2 до предприятията и обектите, където се осъществява производство, пускане на пазара, употреба, съхранение и износ на химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия и/или смеси; 3. поддържат и при поискване предоставят на органите по чл. 27, ал. 1 и 2 информация и документите за: а) производството, пускането на пазара, употребата, съхранението и износа на химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия и/или смеси, включително за количествата и състава им; б) идентичността на техните непосредствени доставчици и клиенти на химични вещества и смеси.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 и 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция: „§ 8. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 думите „свойствата по ал. 1” се заменят с „токсикологични и екотоксикологични свойства”. 2. Алинея 7 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, 10 и 11.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията предлага § 12 да се отхвърли.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 13 и 14, които стават съответно параграфи 12 и 13.

Параграф 15 - постъпило е предложение на народния представител Искра Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 14 и предлага следната редакция: „§ 14. В Глава четвърта, Раздел І се създава чл. 14е: „Чл. 14е. (1) Лицата, които пускат на пазара биоциди, подават ежегодно до 31 март в Клиниката по токсикология на Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.П. Пирогов” информация на хартиен и електронен носител относно химичния състав, физико-химичните и токсикологичните свойства на пуснатите на пазара биоциди през предходната година. (2) Клиниката по токсикология на Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.П. Пирогов” е компетентен орган по смисъла на чл. 23 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди. (3) Информацията по ал. 1 се използва само за медицински цели при планиране на превантивни и лечебни мерки за спешни случаи с оглед защита на живота и здравето на хората. (4) Органът по ал. 2 осигурява защита на поверителността на получената информация. (5) Лечебните заведения изпращат до органа по ал. 2 и до регионалните центрове по здравеопазване информация за случаите на отравяне или съмнение за отравяне с биоциди. (6) Органът по ал. 2 изпраща ежегодно до 31 април на Министерството на здравеопазването обобщен доклад за предходната година за случаите на отравяне или съмнение за отравяне с биоциди и списък на лицата, подали информация по ал. 1. (7) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1, 5 и 6 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”

Комисията предлага § 16 да се отхвърли, тъй като е отразен систематично като § 44.

Комисията подкрепя текста на вносителя за §§ 17, 18, 19, 20, 21 и 22, които стават съответно от § 15 до § 20, включително.

По § 23 има предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 21, и предлага следната редакция: „§ 21. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В експертния съвет участват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Националния център по опазване на общественото здраве.” 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Министърът на околната среда и водите при необходимост може да привлича в работата на експертния съвет и специалисти по химия, физикохимия, екотоксикология, токсикология, биология, трудова медицина и други специалисти по ред, определен с правилника по ал. 3.” 3. В ал. 6 думите „проект на решение” се заменят с „подробен доклад със заключения от извършената оценка, придружен с проект на решение в съответствие с чл. 48 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH)”. 4. Алинея 7 се изменя така: „(7) Въз основа на резултатите от извършената оценка експертният съвет може да внесе до министъра на околната среда и водите мотивирано предложение за: 1. хармонизирано класифициране и етикетиране на вещество съгласно чл. 37 (1) от Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP); 2. идентифициране на вещество съгласно чл. 59 (3) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH); 3. ограничаване на вещество съгласно чл. 69 (4) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).” 5. Създават се алинеи 8-10: „(8) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице уведомява Европейската агенция по химикали за резултатите от извършената оценка в съответствие с чл. 48 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH). (9) Експертният съвет разглежда предложения от производители, вносители или потребители надолу по веригата по реда на чл. 37 (6) от Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP), за промяна на хармонизирана класификация и етикетиране на опасни вещества, пуснати на пазара в България. (10) Работата на експертния съвет по извършване на оценка на приоритетни вещества се обезпечава със средства от Европейската агенция по химикали в съответствие с чл. 14 (1) от Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията за таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикали в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24 и § 25, които стават съответно параграфи 22 и § 23.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 24, и предлага следната редакция: „§ 24. Създава се чл. 21в: „Чл. 21в. (1) Вносителите и потребителите надолу по веригата, които пускат на пазара смеси, класифицирани като опасни въз основа на техните ефекти върху здравето или физичните ефекти съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP), предоставят в Клиниката по токсикология на Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. П. Пирогов” информация относно химичния състав на тези смеси, включително химичната идентичност на тези вещества в смесите, за които е разрешено използване на алтернативно химично наименование по реда на чл. 7г, ал. 3 от този закон и на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP). (2) Клиниката по токсикология на Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. П. Пирогов” е компетентен орган по смисъла на чл. 45 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP). (3) Информацията по ал. 1 се представя ежегодно до 31 март и обхваща пуснатите на пазара през предходната календарна година смеси от всички вносители или потребители надолу по веригата. (4) Формата за подаване на информацията по ал. 1 се установява в съответствие с чл. 45, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP). (5) Лечебните заведения изпращат до органа по ал. 2 и до регионалните центрове по здравеопазване информация за случаите на отравяне или съмнение за отравяне със смеси, класифицирани като опасни въз основа на техните ефекти върху здравето или физичните ефекти. (6) Органът по ал. 2 изпраща ежегодно до 30 април в Министерството на здравеопазването обобщен доклад за предходната година за случаите на отравяне или съмнение за отравяне със смеси, класифицирани като опасни въз основа на техните ефекти върху здравето или физичните ефекти, и списък на лицата, подали информация по ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35, които стават съответно параграфи от 25 до 33 включително.

По § 36 е постъпило предложение от народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 34 и предлага следната редакция: „§ 34. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. На контрол подлежи изпълнението на изискванията за: 1. класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси съгласно Глава втора; 2. класифициране, етикетиране и опаковане на химични вещества, смеси и специфични изделия съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 (СLP); 3. нотифициране на Европейската агенция по химикали за класификацията и етикетирането на пуснатите на пазара опасни химични вещества в самостоятелен вид и в смеси съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP); 4. регистрация на химични вещества в самостоятелен вид, в смеси и в изделия съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH); 5. обмен на информация за вещества и избягване на ненужни изпитвания съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH); 6. потребителите надолу по веригата съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH); 7. предоставяне на информация надолу по веригата на доставки за химичните вещества в самостоятелен вид, в смеси и в изделия съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH); 8. разрешаване на определени опасни химични вещества съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH); 9. ограничаване на производството, пускането на пазара и употребата на определени опасни химични вещества, смеси и изделия съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) и наредбата по чл. 4б, ал. 2 с цел опазване на околната среда; 10. ограничаване пускането на пазара и употребата на определени опасни химични вещества, смеси и изделия съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) и наредбата по чл. 4б, ал. 2 с цел опазване на човешкото здраве; 11. осигуряване на достъп на работещите с опасни химични вещества до информация за химичните вещества и смеси съгласно чл. 35 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) и прилагане на мерките за контрол на експозицията в работна среда, указани в информационния лист за безопасност; 12. износ и внос на опасни химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия в обхвата на Регламент (ЕО) № 689/2008; 13. предоставяне на информация за износа и вноса на опасни химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия в обхвата на Регламент (ЕО) № 689/2008; 14. забрана и ограничаване на производството, пускането на пазара и употребата на устойчивите органични замърсители в обхвата на Регламент (ЕО) № 850/2004; 15. предоставяне на информация за устойчивите органични замърсители в обхвата на Регламент (ЕО) № 850/2004; 16. съхранение на опасни химични вещества и смеси съгласно наредбата по чл. 4б, ал. 1 и условията, посочени в информационния лист за безопасност на производителя, вносителя или потребителя надолу по веригата; 17. биоразградимост на повърхностноактивни вещества и детергенти, съдържащи повърхностноактивни вещества съгласно Регламент (ЕО) № 648/2004; 18. етикетиране и опаковане на детергенти и ПАВ, предназначени за детергенти съгласно Регламент (ЕО) № 648/2004; 19. предоставяне на информация за съставките на детергентите съгласно Регламент (ЕО) № 648/2004; 20. пускане на пазара на биоциди, включително на основни вещества; 21. провеждане на научноизследователска и развойна дейност, включително за провеждането на опити, при които в околната среда се освобождава или може да се освободи биоцид или активно вещество; 22. предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и смеси, класифицирани като опасни въз основа на техните ефекти върху здравето или физичните ефекти, с цел планиране на превантивни мерки и лечение и защита на живота и здравето на хората.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 37, 38 и 39, които стават съответно параграфи от 35 до 37 включително.