ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ6247 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Временната анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при гласуването и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в „Държавен вестник”, бр. 22 от 2010 г., и поправка на същия закон в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г., избрана с Решение на Народното събрание от 13 май 2010 г.
Действия на комисията в изпълнение на поставената задача.
Изложение на проблема: На 19 март 2010 г. в „Държавен вестник” е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който забранява всякаква реклама на наркотични вещества. Създадена е нова т. 30 в § 1 на Допълнителните разпоредби, според която е забранена непряката реклама на наркотични вещества – „всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество, за реклама върху стоки и рекламни продукти”.
На 23 март 2010 г., на страница 81 в бр. 23 на „Държавен вестник” е обнародвана поправка в т. 30, на § 1 от същия закон, която заменя думите „име и/или изображение” с „наименование”. Тоест допуска се скрита реклама на наркотични вещества посредством изобразяването им върху стоки и рекламни продукти.
Проблемът възниква от това, че поправката е обнародвана при неясни обстоятелства и никой, включително председателят на Народното събрание, не може да отговори как, защо и по чие разпореждане е извършена тя.
Междувременно става ясно, че текстът, който забранява скритата реклама, е приет от парламентарната Комисия по здравеопазване и е включен в нейния доклад на второ четене (в първия вариант, обнародван в „Държавен вестник” на 19 март 2010 г.) В пленарната зала обаче докладчикът – заместник-председателят на Комисията по здравеопазване д-р Пламен Цеков, прочита текста, позволяващ скритата реклама на наркотични вещества – вместо израза „име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество”, той прочита „наименование на посочено в закона наркотично вещество” (пропускайки изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество), който вариант е обнародван с поправката в „Държавен вестник” на 23 март 2010 г.
Проведени бяха 7 заседания на комисията, на които бяха изслушани народни представители и служители от администрацията на Народното събрание. За всяко от заседанията бяха водени стенографски протоколи, в които са отразени изнесените от изслушаните лица факти и обстоятелства във връзка с поставената на комисията задача.
Комисията изиска следните документи: двете стенограми по случая – първоначалната, отразяваща заседанието от 5 март 2010 г., на което е приет Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и втората, въз основа на която е извършена поправка на същия закон, обнародван в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г., аудиозаписа от заседанието на Народното събрание от 5 март 2010 г., стенограмата от пленарното заседание на 1 април 2010 г., на което е приет ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от народните представители Цецка Цачева и Лъчезар Иванов, стенограмата от заседанието на Комисията по здравеопазване от 31 март 2010 г., преписката, с която Парламентарната група на Коалиция за България сезира Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, а също и писмените обяснения по случая, дадени от служители на парламента на председателя на Народното събрание. Визираните документи бяха предоставени на комисията, без писмените обяснения на служителите от администрацията, за които председателят на парламента заяви, че не са искани и не са постъпили такива.
Комисията прие, че следва да бъдат изслушани всички народни представители, които имат конкретно отношение по случая, както и служителите от администрацията, участвали при изготвянето на поправката и предхождащите я документи.
На заседанието на комисията, проведено на 3 юни 2010 г., бяха изслушани госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание, и народния представител Пламен Цеков, докладчик по законопроекта от името на Комисията по здравеопазване.
Председателят на парламента Цецка Цачева изложи пред комисията фактите, които са й известни по случая – начинът, по който е била уведомена за поправката и действията, които е предприела впоследствие за изясняване на проблема. В изложението си тя изрази своето недоумение относно това как е станало обнародването на въпросната поправка без неин подпис в качеството й на председател и изобщо без нейно знание, като се позова на обясненията на служители на парламента, че „Практиката е такава.” Тя обясни, че по време на приемането на закона в пленарна зала не е забелязала разминаването между текста на здравната комисия и докладвания от Цеков текст (както впрочем и присъстващите народни представители), и е подложила на гласуване текста на комисията.
Възникнаха спорове относно това какво е имал предвид Пламен Цеков, като е заявил при приемането на въпросния параграф 90, че „комисията подкрепя текста на вносителя с редакционна поправка". Комисията прие обаче за безспорно, че редакционна поправка по предвидения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ред не е направена.
Народният представител Пламен Цеков, докладчик по законопроекта от името на Комисията по здравеопазване, който вместо израза „име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество, за реклама върху стоки и рекламни продукти” е прочел „наименование на посочено в закона наркотично вещество, за реклама на стоки и рекламни продукти”, обясни различието в прочетения от него в пленарната зала текст с текста на Комисията по здравеопазване по следния начин, цитирам: „Най-вероятно темпото, с което четях, и в бързината съм пропуснал, защото редовете са един над друг. Когато чета – аз съм с осем диоптъра очила, ако не знаете – като чета, вдигам поглед към залата и се връщам. Има един момент на адаптация на окото. Случило се е на тоя текст, което, за мое съжаление, е огромна неприятност.” Той разказа, че същия ден – на 5 март 2010 г. следобед, референтите към Комисията по здравеопазване му обърнали внимание, че има разминаване между прочетения от него текст и този на комисията и че, меродавен е текстът на комисията, тъй като няма направена по надлежния ред в пленарна зала редакционна поправка, поради което той подписал стенограмата с текста на комисията за § 90, т. 30.
На въпрос как се е стигнало до прочитането от него на различен текст за т. 30, той отговоря, че са „пропуснати няколко думи”, а на въпрос откъде е прочел думата „наименование” и имало ли я е в доклада, Цеков заявява: „Няма я. Аз гледах и не знам откъде се появява и как става това нещо. За мен е объркване и единственото и логично обяснение е това и няма как да бъде по друг начин.”
Относно различията в изявленията си пред медиите и твърденията си пред комисията, Цеков заявява: „Това, което е писано във вестниците, няма да го коментирам.”. „Това, което съм казал в Народното събрание, за мен това е меродавно”, а по повод обясненията пред Комисията по здравеопазване на 31 март 2010 г. – „ ...потвърдих, че аз съм изчел тоя текст, който се чува на аудиозаписа. В аудиозаписа се чува, че съм пропуснал това”.
В заседание на комисията на 9 юни 2010 г. изслушани са:
Госпожа Искра Коева – главен редактор на „Държавен вестник”, обяснява как се е стигнало до обнародване на въпросната поправка на 23 март 2010 г. Според нейния разказ, текстът на поправката й е бил предоставен на 19 март 2010 г. от госпожа Елена Коцева от отдел „Финални законови текстове” – без разпореждане, съпроводително писмо или какъвто и да е официален документ. Тя потвърди, че такава е съществуващата практика и че според нея не е нужно нарочно разпореждане от председателя на Народното събрание, нито, че е длъжна да прави преценка за вида на поправката. Достатъчно е да бъде сезирана от началника на отдел „Финални законови текстове”, за да обнародва поправка в акт на Народното събрание. Тя заяви, че в края на седмицата, в която е обнародвана поправката, е дала писмени обяснения на госпожа Цецка Цачева по нейно искане.
Госпожа Елена Коцева - началник отдел „Финални законови текстове”, дава следното обяснение по случая: „Същия ден, беше петък, сутринта към 10.40 ч. ми се обади господин Стефан Катев - съветник в отдел „Пленарни заседания”, с който проведохме следния разговор: „ ...обаждам се по разпореждане на председателя на Народното събрание, за да Ви уведомя, че има допусната грешка в закона за прекурсорите и трябва да се направи поправка. Вие знаете как. Бяхме сигнализирани за това от един депутат. Грешката е при вас, при стенографите. Ние прослушахме записа и установихме, че наистина има разминаване между записа и това, което са дали стенографите”. Тя обясни, че към 11,30 ч. същия ден е получила стенограмата, подписана от Виолета Тасева, сравнила текстовете и след като установила разликата, изготвила поправката. После занесла поправката на госпожа Искра Коева, с която уточнили текста. Коцева потвърди, че такава е била досега съществуващата практика. Тя заяви, че е дала устни обяснения по случая пред госпожа Цецка Цачева.
Госпожа Виолета Тасева – началник-отдел „Стенографско обслужване и текстообработка”, обяснява, че след обнародването на закона при нея отишли господин Катев и господин Светлин Танчев и я помолили да чуят записа от пленарното заседание. Установено било, че има разминаване в прочетения от докладчика текст и отразения в стенограмата. Стенографката, изготвила въпросната стенограма – госпожа Виржиния Петрова, веднага си спомнила за случая и обяснила, че е установила своевременно разликата и след уточнение с референтите от Комисията по здравеопазване е изготвила стенограмата по доклада на комисията.
Тогава господата Танчев и Катев обяснили, че служителите са направили грешка, че не е трябвало да слушат комисията, че стенографката е трябвало да напише това, което е чула. Двамата им дали "листче" с текста, който е бил прочетен и който е следвало да бъде отразен в стенограмата. Тасева предостави листчето на комисията, като констатирахме, че същото е написано на компютър и съдържа текста на § 90, т. 30 от закона във вариант, разрешаващ скритата реклама на наркотични вещества. Текстът върху листчето е следният: "непряка реклама" е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование, на посочено в закона наркотично вещество, за реклама на стоки и рекламни продукти”. После заявили на стенографката Петрова, че трябва да извърши корекция в стенограмата. Тасева обясни, че единият от двамата е заявил, че коригирането на стенограмата е съгласувано с господин Лъчезар Иванов, заместник-председател на Народното събрание.
На въпрос известни ли са й други подобни случаи, служителката заяви, че такъв драстичен случай в нейната 20-годишна практика на стенограф не е имало. Тя обясни, че не е викана от госпожа Цачева и й е дала писмени обяснения.
Господин Стефан Катев - съветник в отдел „Пленарни заседания”, разказа, че на 19 март 2010 г., в деня на обнародване на ЗИД на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, при него отишъл народният представител Светлин Танчев и му обяснил, че има разлика между обнародвания текст на закона и този, който е гласуван в пленарната зала. Двамата сравнили стенограмата и текста в „Държавен вестник” и не установили разлика. След това отишли при стенографите, прослушали аудиозаписа от заседанието и установили различие. Тогава той се обадил на госпожа Елена Коцева и обяснил какво са установили двамата с Танчев. Катев отрича да е заявявал пред Коцева, че говори от името на председателя на Народното събрание. Според него, не той, а тя е казала, че трябва да се направи поправка. На негов въпрос как да се направи поправката, тя била обяснила, че стенограмата трябва да се коригира, да се изпрати в нейния отдел и там ще се предприемат съответните действия.
Катев отрича също да е казвал или разпореждал на Виржиния Петрова да изготвя стенограма с корекция на текста, а също и да я е изпращал на Елена Коцева. Той обяви, че не знае какво се е случило след това и е разбрал за поправката след нейното обнародване от госпожа Цецка Цачева, когато му се обадила през уикенда вкъщи. Тогава й е разказал всичко, което знае по случая – „това, което Ви разказвам и на вас”, бяха неговите думи. Катев потвърждава, че е дал листче с текста на поправката на Виолета Тасева, което му е било предоставено от Светлин Танчев.
Заседание на комисията на 16 юни 2010 г.
Народният представител Светлин Танчев обяснява своето участие в случая по следния начин. На 19 март 2010 г. негов сътрудник - адвокат Слав Даскалов, му e казал, че има разминаване между обнародвания закон в „Държавен вестник” и текстът, който е прочетен в пленарната зала.
Танчев уведомил Стефан Катев за грешката, след което двамата отишли в Стенографския отдел на парламента, където изслушали аудиозаписа от пленарното заседание и установили разликата. Танчев носел със себе си листче с текста, написано на компютър, което оставил на стенографите и за което обяснява, че съдържа „нещо, което мисля, че беше изчетено в зала”.
Танчев отрече да е заявявал пред служителите, че въпросът е съгласуван с Лъчезар Иванов. Той заявява, че в деня на приемането на закона не е бил в пленарната зала и не е гласувал, но е бил в сградата на Народното събрание и впоследствие възстановил въпросния текст „по памет”.
По време на изслушването Танчев не можа да възпроизведе текста от листчето. Той не заяви никакъв специален свой интерес към този закон, не е член на Комисията по здравеопазване и не можа да обясни защо не е информирал за „грешката” ръководството на Народното събрание или Здравната комисия.
Народният представител д-р Лъчезар Иванов – заместник председател на Народното събрание и председател на Комисията по здравеопазване, обяснява, че по време на приемането на закона на второ четене не е бил в България и затова не знае нищо по случая. Разбрал е за скандала от медиите, не е разговарял с Цеков за причините да докладва различен текст. Той заяви, че при обсъждането и гласуването на закона в Комисията по здравеопазване не са правени никакви предложения и редакционни поправки.
Госпожа Виржиния Петрова – стенографката, изготвила стенограмата, разказа пред комисията, че е установила различието между прочетения текст и текста на комисията още в деня на приемането на закона. Направила справки в Комисията по здравеопазване и референтката Боряна Иванова й е заявила, че следва да изготви стенограмата по текста на комисията. След две седмици била извикана от шефката на отдела Виолета Тасева и там в присъствието на Стефан Катев и народният представител Светлин Танчев разказала за случая. Господата Катев и Танчев по нейните думи „държали строг език” и наредили да бъде извършена промяна в стенограмата, като за целта дали едно листче с нужния текст. На въпрос как така ще бъде сменен „този текст с текста, подписан от председателя на комисия” двамата дали уверение „че с това е запознат председателят на комисията”. Двамата казали стенограмата с нанесената поправка да бъде изпратена на Елена Коцева.
Петрова изпълнила искането. Впоследствие председателят на Народното събрание извикала Петрова и поискала писмено обяснение по случая, което същата сторила, като изложила това, което сподели пред комисията.
Госпожа Боряна Иванова – старши експертен сътрудник в Комисията по здравеопазването, обяснява, че е работила по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тя дала папката с доклада на комисията на д-р Цеков, тъй като председателят на комисията д-р Лъчезар Иванов пътувал извън страната. В пленарната зала Иванова не била чула разминаването в текста, но същия ден й се обадила стенографката и я уведомила за проблема. Иванова й казала да отрази в стенограмата текста на комисията, защото прочетената редакция не е правена от Здравната комисия, нито в залата е направено и гласувано предложение в този смисъл по предвидения за това ред. Тя заяви, че по време на докладването на закона в пленарната зала не е забелязала наличието на листче в папката на Цеков.
Госпожа Маргарита Йорданова – съветник в отдел „Законодателни референти”, заяви, че нейните ангажименти по закона приключват до предаването на доклада на комисията и тя няма какво да каже по случая.
По негова молба бе изслушан повторно господин Стефан Катев. Той не изложи нови факти или обстоятелства по случая. Потвърди казаното и при първото му изслушване - че не бил разпореждал на служителите да извършват поправката, просто им обърнал внимание заедно с народния представител Светлин Танчев за разминаването в текстовете. Катев не можа да обясни защо не е уведомил председателя на Комисията по здравеопазване д-р Иванов или зам.-председателя й и докладчик д-р Цеков.
В хода на дискусията беше констатирано несъответствие между твърденията на Пламен Цеков пред анкетната комисия и пред Комисията по здравеопазване на заседанието й на 31.03.2010 г., когато той обяснява причините за разликата в текста на § 90, т. 30, който той е докладвал в пленарната зала. Пред Здравната комисия, видно от представената стенограма, той казва: „Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 82, имаме право при второ четене да внасяме редакционни поправки в предлагания законопроект. Това е направено от трибуната на Народното събрание, аз съм го изчел това нещо с изричната уговорка, че правим редакционна промяна в текста, който се подкрепя по принцип от комисията. Изчетох го ясно и категорично от трибуната на Народното събрание...”
На въпрос на народния представител Янаки Стоилов, зададен на същото заседание, кого включва употребеното множествено число относно решението да бъде извършена такава поправка Пламен Цеков заявява: „Мисля, че ясно се изразих – това, което се изчете в зала, е резултат на моето виждане, след като съм го консултирал с юристи – е ли възможно това да бъде поднесено по този начин в зала и съм получил утвърдителен отговор със съответната редакция, която трябва да бъде направена, за да бъде спазен Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. По-ясно от това няма как да се изразя.”
Ето защо комисията реши да извика за повторно изслушване господин Пламен Цеков, за да даде разяснения относно противоречието между твърдението си пред анкетната комисия, че е сгрешил текста поради проблем с очите, и обясненията си пред Комисията па здравеопазване. Още повече, че същият по време на изслушването си се разграничи от твърденията си пред медиите, но заяви, че поддържа това, което е казал в парламента.
Заседание на 25 юни 2010 г.
Господин Слав Даскалов – адвокат, заявява, че е съветник на народния представител Светлин Танчев, когото консултира по правни въпроси. Отношенията им не били официално регламентирани, били безвъзмездни. Господин Даскалов обяви също, че по интернет следи заседанията на парламента и „начина на приемане и създаване на закони”. Интереса си към въпросния закон Даскалов обясни с практиката си на адвокат по наказателно право, затова слушал „и двата дни”. След излизането на закона в „Държавен вестник” „просто” преглеждал закона и забелязал „несъответствието, ... свързано с непряката реклама”. Защото – „непряката реклама ми направи впечатление още при първото четене”, заявява той, макар че „не му минало през главата как би се използвала пряка или непряка реклама по отношение на наркотични вещества”.
Тъй като народният представител Светлин Танчев бил единственият човек, когото Даскалов познава в парламента, затова той сигнализирал него за констатираното несъответствие. Адвокатът отрече да е автор на листчето, което Танчев е носил в парламента.
Комисията обсъди възможността вследствие на установените факти и обстоятелства да предложи промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, касаещи поправянето на допуснати фактически грешки при приемане на законите, както и в Закона за „Държавен вестник”, в който да се предвиди процедура за отстраняване на грешки, установени след обнародване на нормативен акт.
Комисията единодушно прие, че обсъжданият случай ясно показва необходимостта от подобни промени. Прието бе комисията да подготви и внесе съответни предложения, които да бъдат разгледани по предвидения ред.
Поради неявяването на господин Пламен Цеков и депозираната от него писмена молба да отговори писмено на зададени му въпроси комисията формулира такива във връзка с противоречието в обясненията му пред анкетната комисия и парламентарната Комисия по здравеопазване.
На заседанието на анкетната комисия на 30.06.2010 г. председателят Румен Иванов прочете писмените отговори на народния представител Цеков. Цеков твърди, че „Няма разминаване между отговорите, дадени пред ръководената от Вас комисия, и Комисията по здравеопазване”.
Комисията сравни отново различните обяснения на Цеков и реши да го извика за последен път да изложи истината по случая. Комисията констатира също, че са налице несъответствия между казаното от служители от администрацията и председателя на Народното събрание Цецка Цачева относно това давани ли са писмени обяснения, както и относно това кога госпожа Цачева е била информирана за случая, затова реши да я покани на следващото си заседание.
Заседание на 2 юли 2010 г.
Председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева потвърди досегашната си позиция относно това, че не е получавала писмени обяснения от служителите. "Писмени обяснения по реда, по който се вземат – с изискване - подписан от мен документ, заведен в деловодството, и обратно – заведени техни отговори в Деловодството на Народното събрание, няма."
Госпожа Цачева заяви, че макар да ги е викала в кабинета си, пред нея те не са споменавали за участието на Стефан Катев и народния представител Светлин Танчев в случая и че, за първи път е научила за намесата на Танчев от анкетната комисия.
При повторното изслушване на господин Пламен Цеков същият не внесе допълнителна яснота относно причините да прочете различен текст от този в доклада на комисията. „Продължавам да твърдя – аз съм го прочел случайно” – заяви той. По отношение на твърдението си пред Комисията по здравеопазване, че става дума за редакционна поправка, както и че се е консултирал с юристи – същият не даде задоволителен отговор.
II. Констатации на комисията
Комисията прие за безспорни следните факти:
На 5 март 2010 г. по време на приемането на второ гласуване на ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите докладчикът – д-р Пламен Цеков, зам.-председател на Комисията по здравеопазване, прочита различен текст за § 90, т. 30 (съдържащ легална дефиниция на непряката реклама на наркотични вещества във вариант, който допуска скрита реклама) в сравнение с доклада на комисията. Макар да заявява, че „комисията предлага текста на вносителя с редакционна поправка”, докладчикът не прочита изрично такава, съответно председателстващият заседанието не я подлага на гласуване. Видно от стенограмата, председателят подлага на гласуване и 105 народни представители гласуват „за” предложението на комисията.
При изготвянето на стенограмата от пленарното заседание стенографът Виржиния Петрова констатира различието между прочетения от докладчика д-р Цеков текст и доклада на комисията. След консултации с референта по закона към Комисията по здравеопазване госпожа Боряна Иванова, тя отразява в стенограмата текста на комисията по въпросния параграф. Стенограмата бива надлежно оформена и след сверяване на текстовете подписана от съответните служители от администрацията и докладчика Пламен Цеков. После законът бива удостоверен от председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева и изпратен по съответния ред на президента на Република България.
На 19.03.2010 г. законът е обнародван в „Държавен вестник”.
Същия ден, към 10.30 часа, народния представител Светлин Танчев отива при господин Стефан Катев, съветник в отдел „Пленарни заседания”, и го уведомява за различие в приетия и обнародвания ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Двамата отиват при началника на отдел „Стенографско обслужване и текстообработка” госпожа Виолета Тасева и там заедно прослушват аудиозаписа от пленарното заседание на 5 март 2010 г. Установяват различието между текста, докладван от Пламен Цеков, и този, който е обнародван в „Държавен вестник”. Извикват стенографката, изготвила въпросната стенограма – госпожа Виржиния Петрова, и тя им обяснява как е установила несъответствието, с кого се е консултирала и защо е отразила текста на Здравната комисия в стенограмата. Господата Танчев и Катев й оставят листче с текста, който според народния представител Светлин Танчев е трябвало да бъде обнародван. Стефан Катев й посочва името на госпожа Елена Коцева от отдел „Финални законови текстове”, която трябва да изготви поправката. Междувременно Стефан Катев води разговор с Елена Коцева, в който я запознава със случая.
Виржиния Петрова коригира стенограмата в съответствие с въпросното листче и аудиозаписа от пленарното заседание и я предава на Коцева. Коцева консултира с госпожа Искра Коева, главен редактор на „Държавен вестник”, текста на поправката и в броя на вестника от 23.03.2010 г. същата е обнародвана на 81 страница.
Следва реакция на администрацията на президента. Сезирана е госпожа Цачева, председател на Народното събрание, и тя се заема с изясняване на случая.
На 29.03.2010 г. тя кани парламентарните служители, имащи отношение към обнародването на поправката, за изясняване на проблема.
На 30.03.2010 г. народните представители Цецка Цачева и Лъчезар Иванов внасят проект на ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с който предлагат да бъде възпроизведен текстът на § 90, т. 30 във варианта на Комисията по здравеопазване (забраняващ скритата реклама на наркотични вещества).
Комисията установи противоречия между твърденията на някои от изслушаните лица по отношение на следните факти:
1. Относно факта от чие име са действали народният представител Светлин Танчев и Стефан Катев при извършването на поправката - дали наистина са действали със знанието на госпожа Цачева и господин Иванов, дали са злоупотребили с техните имена, или изобщо не са ги споменавали?
2. Разпоредили ли са народният представител Светлин Танчев и Стефан Катев извършването на поправката?
3. Двамата наредили ли са на стенографката Виржиния Петрова да извърши корекция в стенограмата и после да я изпрати на Елена Коцева от отдел „Финални текстове” за изготвяне на поправката?
4. Давали ли са служителите от администрацията на парламента писмени обяснения на госпожа Цачева?
5. Разказвали ли са чиновниците истината на председателя на парламента, свързана с извършването на поправката, в частност това, което изложиха пред анкетната комисия, включително за участието на народния представител Светлин Танчев и Стефан Катев?
Виолета Тасева, началник на Стенографския отдел, твърди, че един от двамата - Светлин Танчев или Стефан Катев, е казал, че със случая бил запознат председателят на Здравната комисия и че всичко било съгласувано с него. Поотделно господата Танчев и Катев отричат да са казвали това. Същевременно самият д-р Иванов отрича всякакво съпричастие със случилото се и твърди, че не знае каквото и да било по този случай, освен наученото от медиите. Причината е, че когато е приеман законът, е бил извън страната, а след това никой не го е търсил по този въпрос.
Виолета Тасева твърди още, че Катев й бил наредил (така го е възприела тя) да коригира стенограмата и тъй като е чула, че се говори от името на д-р Иванов, го възприела като нареждане. Катев при повторното си изслушване отново категорично отрича, като предлага на анкетната комисия да се запознае със структурата на администрацията на Народното събрание, за да се изяснят йерархичните и функционалните взаимоотношения между отделните звена в администрацията, тъй като той, видно от нея, нямал такива функции и правомощия.
Виржиния Петрова – стенограф, твърди, че Катев й бил наредил (така го е възприела тя) да изпрати коригираната стенограма на Елена Коцева – началник отдел „Финални законови текстове”. Катев отново отрича и заявява, че дори и да е казал нещо в този смисъл, това не може да се възприема като нареждане поради горепосочената причина – те са от различни звена на администрацията с различна функционална подчиненост.
Елена Коцева – началник отдел „Финални законови текстове”, твърди, че Стефан Катев й е казал да се направи поправка на сгрешения текст и това било по разпореждане на председателя на Народното събрание.
Катев не отрича, че е провел разговор с Коцева, в който я е информирал за грешката, но твърди, че не е говорил от името на председателя на Народното събрание, не бил казвал, че това става с нейното знание и разпореждане. Отново посочва, че няма и не може да има такива правомощия дори временно, тъй като по това време е замествал отсъстващия поради отпуск началник на отдел „Пленарни заседания”. Освен това, той смята, че тя като дългогодишен служител в администрацията (той е служител в парламента от м. август 2009 г.) по-добре знае реда, по който се извършват поправки на сгрешени текстове и това е предвидено в Закона за нормативните актове.
Искра Коева твърди, че е дала писмени обяснения на госпожа Цачева по нейно искане. Елена Коцева и Виолета Тасева заявяват, че са дали устни. Виржиния Петрова обяснява, че е изложила това, което е споделила пред комисията, в исканите й от председателя обяснения.
Стефан Катев заявява, че в края на седмицата, в която е обнародвана поправката (27 и 28 март), е разказал на госпожа Цачева всичко, което знае по случая – това, което разказва и пред комисията. Госпожа Цачева отрича да е искала и получавала писмени обяснения от служителите и въпреки че ги е викала за изясняване на случая в понеделник, за участието на народния представител Светлин Танчев е разбрала от комисията.
Комисията, констатирайки изложените съществени противоречия, трябва да посочи, че от гледна точка на правото е изправена пред различни твърдения по отношение на едни и същи факти и интерпретации на случилото се. Практически е налице твърдението на едно лице (в някои случаи на две лица) срещу твърдението на друго лице, които имат съществени различия. Същевременно на комисията не й е известен факт или свидетелство на трето лице за същите факти, което да потвърди или отрече версиите на един или друг от служителите. Комисията не разполага с инструментариум, който да й даде възможност да направи категорични заключения в случаите на противоречиви твърдения и взаимно изключващи се версии.
Въпреки това, безспорно установените факти сами по себе си са достатъчни за обосноваването на изводи, включително на такива, касаещи отговорността на някои от участниците в случая.
За да даде своето становище, комисията взе предвид и следното:
В чл. 42 от Закона за нормативните актове е казано, че несъответствие между обнародван и приет текст се установява от органа, който го е удостоверил, и се поправя по реда на обнародването на съответния нормативен акт. В конкретния случай, тъй като се касае за закон, това трябва да стане чрез указ на президента, след като при него бъде изпратен съответен текст от председателя на Народното събрание.
Вярно е, че има известна непълнота в Закона за „Държавен вестник”, но в конкретния случай следва да действа правилото „специалният закон изключва приложението на общия”. В този случай общият закон е Законът за „Държавен вестник”, тъй като регламентира дейността на самата редакция на вестника, но в Закона за нормативните актове е предвиден специален ред, по който се извършват поправки във вече обнародвани актове.
Тук е мястото да се отбележи, че е създадена трайна практика в администрацията да се действа по опростена процедура, без да се изпраща поправката на президента за указ и даже без подпис на председателя на Народното събрание. За последните 10 години са извършени 12 технически поправки – без да се брои визираната поправка в ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
III. Препоръки на комисията
Относно правилата за извършване на технически поправки
- Законът за нормативните актове не разграничава поправките на „смислови”, „редакционни”, „технически” и др., породени понякога от случайни грешки, каквито безспорно са реално допустими, а и такива нееднократно са допускани в миналото. Администрацията, за да спази закона дори само за една буква или разменена цифра, е длъжна да извърши цялата сложна процедура, което при едни наистина чисто технически грешки е неоправдана загуба на време и средства. Но тъй като законът не е уредил различни възможности и хипотези в подобни случаи, е наложително да се направят съответни промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за „Държавен вестник”.
В тази връзка членовете на комисията, упражнявайки правото си на законодателна инициатива, внасят предложения за промени в тези нормативни актове.
- Същевременно е налице необходимост от осъвременяване и актуализиране нормите на Закона за нормативните актове. Това е още по-наложително след ратификацията и влизане в сила на Лисабонския договор, който предоставя допълнителни правомощия на Народното събрание по отношение правото на Европейския съюз.
Относно функционирането на администрацията на Народното събрание комисията
- Препоръчва на председателя и главния секретар на Народното събрание в качеството им на ръководители на администрацията на Народното събрание да обсъдят мерки за подобряване координацията между отделните звена в структурата на администрацията, особено при тяхното взаимодействие при осъществяване на функционалните им задължения.
- Препоръчва на председателя и главния секретар на Народното събрание в качеството им на ръководители на администрацията на Народното събрание да публикуват в сайта на Народното събрание всички вътрешно административни актове, регламентиращи действията на администрацията по отношение осъществяването на публичните функции на Народното събрание и народните представители.
IV. Изводи на комисията
1. Комисията счита, че основна причина за възникналия проблем с докладването, гласуването и обнародването на ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и поправката на същия е прочитането на текст от докладчика от името на Комисията по здравеопазването д-р Пламен Цеков – заместник-председател на комисията, различен от приетия от комисията и отразен в доклада й за второ гласуване по отношение легалната дефиниция на понятието „непряка реклама”.
Вместо коректния текст на § 90, т. 30 „непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество, за реклама върху стоки и рекламни продукти”, д-р Цеков прочита текста „непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на посочено в закона наркотично вещество, за реклама на стоки и рекламни продукти”.
Същият дава различни обяснения за причините: пред анкетната комисия – грешка поради проблем с очите; пред Комисията по здравеопазването – редакционна поправка, съгласувана с юристи. Комисията, въпреки двукратното изслушване на народния представител Цеков, както и дадените от него писмени отговори на поставени въпроси, не можа да стигне до краен и окончателен вариант на причините за допуснатото нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Нарушените норми на Правилника са:
- чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 – народният представител Цеков не е направил по предвидения ред предложение за редакционна поправка на текст, предложен от водещата комисия в нейния доклад за второ гласуване, която променя съдържанието на гласувания текст. В тези случаи това подлежи на отделно гласуване като предложение за промяна.
2. Комисията намира за неправилни действията на народния представител Светлин Танчев, като приема за незадоволителни и неубедителни неговите обяснения за тях. Действията му са извън рамките на неговите права и задължения, предвидени от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Контактите на всеки народен представител със служители от която и да е администрация (не само парламентарната) трябва да се осъществяват чрез ръководството на съответната администрация. Народният представител няма правомощия да се намесва пряко в работата на администрацията дори когато осъществява правото си да иска информация по даден проблем. Това във всички случаи трябва да става при спазване на установената административна йерархия.
Комисията намира обясненията на народния представител Танчев за неубедителни и логически необосновани поради следното:
На първо място, господин Танчев е председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание. Логично би било той да следи и да се интересува в детайли на първо място от законопроектите, разпределени за разглеждане на оглавяваната от него комисия, а в конкретния случай това не е било така.
На следващо място, всеки народен представител може да участва в работата на всяка от постоянните комисии, включително при обсъждането на законопроекти, и да прави предложения за промени в тях между първо и второ четене, с изключение на изрично регламентираните от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание случаи, какъвто е например заседаване на комисия само в нейния състав. В конкретния случай комисията не установи данни на който и да е етап от обсъждането и гласуването народният представител Танчев да е проявявал активност или дори интерес към въпросния законопроект.
Трето, народният представител Танчев според собствените му обяснения е финансист по образование. Това според комисията потвърждава тезата за нелогичност в неговите действия и обяснения, предвид характера на обществените отношения, уредени със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Четвърто, народният представител представлява българските избиратели и техните интереси. В тази връзка комисията не откри данни за активност от страна на Танчев по отношение на обсъждания законопроект, породени от необходимост за решаване на проблеми на негови избиратели или на организации, обединени на браншови, съсловен или друг принцип.
Пето, народният представител Танчев така и не даде убедителни обяснения как е възстановил „по памет” текст от законопроект, който не е гласувал и не е слушал в пленарната зала, и то две седмици след докладването му. Още повече, че пред комисията той не можа да възпроизведе този текст нито точно, нито по смисъл.
В тази връзка комисията препоръчва при изработването на Етичен кодекс (Етични правила) за поведението на народните представители да се предвидят норми на поведение в техните действия при взаимоотношенията им с администрациите в страната при осъществяване на правомощията им съгласно Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Въпреки твърденията на някои служители от администрацията, комисията не установи факти и обстоятелства, потвърждаващи участието на народния представител д-р Лъчезар Иванов в приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и последвалата поправка. Установи се, че същият е отсъствал от страната при приемането на второ гласуване на законопроекта. Не се установи негова съпричастност към допуснатото разминаване между докладвания и отразения в доклада на комисията текст. Не се установиха и факти и обстоятелства, потвърждаващи негово участие в извършването на поправката в бр. 23 на „Държавен вестник”.
Въпреки твърденията на някои служители от администрацията, комисията не установи факти и обстоятелства, потвърждаващи участието и знанието за случващото се от председателя на Народното събрание Цецка Цачева, както при приемането на закона, когато е била допусната подмяна при четенето на текста, така и впоследствие, при извършване на поправката на закона. Твърденията на служители, че са давали обяснения веднага след случилото се или в началото на следващата седмица, са в противоречие с твърденията на председателя и комисията не се ангажира с изводи в тази посока.
В заключение:
1. Комисията предлага чрез съответен проект за решение Народното събрание:
1.1. Да приеме доклада с констатациите и препоръките.
1.3 Да освободи господин Светлин Танчев като председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
1.2. Да освободи господин Пламен Цеков като заместник-председател на Комисията по здравеопазване.
2. Във връзка с отправено искане от заместник главния прокурор господин Валери Първанов и образувана преписка по описа на Софийска градска прокуратура комисията предлага на Народното събрание да се изпрати настоящия доклад заедно с всички материали, събрани в процеса на работата й, във Върховната касационна прокуратура.
3. Народните представители, членове на анкетната комисия, да внесат в Народното събрание ЗИД на Закона за „Държавен вестник” и Проект на решение за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”