29 юли 2010 г.

Благодаря Ви, госпожо председател. Продължаваме с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който става § 38 и предлага следната редакция: „§ 38. В чл. 30 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При наличие на нова информация, че химично вещество и/или смес, които съответстват на разпоредбите на този закон, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и на регламентите, посочени в чл. 1, т. 3, представляват непосредствена и голяма опасност за човешкото здраве и/или околната среда, органите по чл. 27, ал. 1 и 2 могат временно да забранят пускането на пазара и употребата им.” 2. В ал. 3 думите „биоциден препарат или регистриран биоциден препарат” се заменят с „биоцид или регистриран биоцид”. 3. В ал. 5 в изречение първо думите „биоциден препарат” и в изречение второ думите „Биоцидният препарат” се заменят съответно с „биоцид” и „Биоцидът”. 4. В ал. 6 думите „биоцидния препарат” се заменят с „биоцида”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 40.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 41, и предлага следната редакция: „§ 41. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения: 1. В т. 2 думата „Препарати” се заменя със „Смеси”. 2. Точки 4 и 5 се отменят. 3. В т. 6, 7, 8, 13 и 16 навсякъде думите „препарат” и „препарати” се заменят съответно със „смес” и „смеси”. 4. В т. 17 думата „опасни” се заличава, а думата „препарати” се заменя със „смеси”. 5. В т. 19 думите „биоциден препарат” и „Биоцидният препарат” се заменят съответно с „биоцидна смес” и „Биоцидната смес”. 6. В т. 25, 27, 28, 29 и 30 думите „Биоциден препарат”, „биоциден препарат”, „биоцидният препарат”, „биоцидния препарат” и „препаратите” се заменят съответно с „Биоцид”, „биоцид”, „биоцидът”, „биоцида” и „биоцидите”. 7. В т. 36 и 40 думата „препарати” се заменя със „смеси”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44 и 45, които стават съответно 42 и 43.

Комисията предлага да се създаде § 44: „§ 44. В чл. 15в, ал. 2, т. 1, чл. 17, ал. 3, т. 1, чл. 17д, ал. 3, т. 1, чл. 17и, ал. 2, т. 1, чл. 17к, ал. 4, т. 1, чл. 17о, ал. 2, т. 1 и чл. 17о, ал. 3, т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър” се заменят с „единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за Търговския регистър”.”

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на това подразделение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 45 и предлага следната редакция: „§ 45. В наименованията на глави втора и седма и навсякъде в глави първа, втора, шеста, седма и осма думите „препарат”, „препарата”, „препарати” и „препаратите” се заменят съответно със „смес”, „сместа”, „смеси” и „смесите”.”

Параграф 47 – постъпило е предложение на народните представители Костандин Язов и Иван Алексиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 46 и предлага следната редакция: „§ 46. В Глава четвърта, навсякъде, думите „биоцидните препарати”, „биоциден препарат”, „биоцидни препарати”, „биоцидния препарат”, „препаратите”, „препарата”, „биоцидният препарат”, „препарат” и „препарати” се заменят съответно с „биоцидите”, „биоцид”, „биоциди”, „биоцида”, „биоцидите”, „биоцида”, „биоцидът”, „биоцид” и „биоциди”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48 и 49, които стават съответно 47 и 48.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на това подразделение.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50 и 51, които стават съответно § 49 и § 50. Моля, да се отбележи, че в доклада е допусната техническа грешка – написано е „Работната група подкрепя теста на вносителя за § 50”, да се чете: „Комисията подкрепя текста на вносителя”.

Комисията предлага да създаде § 51: „§ 51. Чл. 2, чл. 5, ал. 1-3 и ал. 5 и чл. 7б-7е се прилагат до 31 май 2015 г.”

Параграф 52 – постъпило е предложение на народния представител Искра Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 52 и предлага следната редакция: „§ 52. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 14 и § 24, които влизат в сила от 1 юни 2015 г.”.”

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника моля да бъдат допуснати в пленарната зала проф. Иван Миланов – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Людмила Василева – дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването.

Благодаря, госпожо председател. „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова за § 1. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 2, изречение второ думата „директора” се заменя с „управителя”. 2. В ал. 3, т. 2 думата „директорът” се заменя с „управителят”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Постъпило е предложение от народния представител Ваньо Шарков за § 3: В § 3, в чл. 19: 1. В ал. 1 думата „директорът” да се замени с „управителят” и след нея да се добави „и подуправителят”, а думата „избира” да се замени с „избират”. 2. В ал. 2 думата „директор” да се замени с „управител” и след нея да се добави „и подуправител”. 3. В ал. 3 думата „директор” да се замени с „управител” и след нея да се добави „и подуправител”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „Директорът” се заменя с „Управителят”. 2. В ал. 2 думата „директор” се заменя с „управител”. 3. В ал. 3 думата „Директор” се заменя с „Управител”. 4. В ал. 4: а) в текста преди т. 1 думата „директора” се заменя с „управителя”. б) в т. 4 думата „директор” се заменя с „управител”. 5. Алинея 5 се изменя така: „(5) В случаите по ал. 4 надзорният съвет възлага на подуправителя на НЗОК временно да изпълнява длъжността управител на НЗОК. Народното събрание приема решение за избор на нов управител на НЗОК в срок, не по-дълъг от 30 дни от прекратяването на договора на управителя в случаите по ал. 4.” 6. В ал. 6 думата „директора” се заменя с „управителя”. 7. В ал. 7: а) в текста преди т. 1 думата „Директорът” се заменя с „Управителят”. б) в т. 11 думите „със заместник-директорите” се заменят със „с подуправителя”.”

Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова за § 4. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 19а се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При осъществяване на своите правомощия управителят на НЗОК се подпомага от подуправител.” 2. В ал. 2 думите „Заместник-директор” се заменят с „Подуправител”. 3. Алинея 3 се отменя.”

Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова за § 5. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5: „§ 5. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „директор и заместник-директор на НЗОК и на РЗОК” се заменят с „управител и подуправител на НЗОК и за директор и заместник – директор на РЗОК”. 2. В ал. 2 думата „Директорите” се заменя с „Лицата по ал. 1”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 7: „§ 7. В останалите текстове на закона думите „директора на Националната здравноосигурителна каса”, „директор на НЗОК”, „директора на НЗОК”, „Директорът на НЗОК” и „директорът на НЗОК” се заменят съответно с „управителя на Националната здравноосигурителна каса”, „управител на НЗОК”, „управителя на НЗОК”, „Управителят на НЗОК” и „управителят на НЗОК”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Постъпило е предложение за създаване на нов параграф от народните представители Емануела Спасова, Светлана Ангелова и Драгомир Стойнев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7а, който става § 9, със следната редакция: „§ 9. В § 19к от Преходните и заключителните разпоредби думите „до 31 декември 2011 г.” се заменят с „до 31 декември 2010 г.”.”

Постъпило е предложение за създаване на нов параграф от народния представител Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7б, който става § 10, със следната редакция: „§ 10. В § 67, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., изм., бр. 19 от 2010 г.) думите „директорът на НЗОК ” се заменят с „управителят на НЗОК”.”

Постъпило е предложение за създаване на нов параграф от народния представител Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7в, който става § 11, със следната редакция: „§ 11. В § 68, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., изм., бр. 19 от 2010 г.) думата „директора” се заменя с „управителя”.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 12: „§ 12. (1) Правомощията на управителя на НЗОК се изпълняват от заварения до влизането в сила на този закон директор на НЗОК до приключването на мандата му. (2) Трудовите договори на заварените до влизането в сила на този закон заместник-директори на НЗОК се прекратяват с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17.

По § 14 е постъпило предложение от народния представител Десислава Атанасова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 18: „§ 18. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на: 1. параграф 6, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. 2. параграф 8, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „Доклад на Комисията по околната среда и водите относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците”. „Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона и предлага следната редакция: „Закон за изменение на Закона за управление на отпадъците.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 51, ал. 4 думите „се извършват дейностите” се заменят с „е седалището на лицето”.”

Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 52, ал. 1 думите „се извършват дейностите” се заменят с „е седалището на лицето”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да премина към доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, правя процедурно предложение съгласно чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно за допускане в залата на господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Тилко Петров – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, госпожица Ралица Пеева – от Правната дирекция на ГВА.

Проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”. Комисията подкрепя наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

По § 4 има предложение от народните представители Емануела Спасова, Станислав Иванов, Светослав Тончев и Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция: „§ 4. В чл. 16б, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 след думите „гражданското въздухоплаване” се поставя запетая и се добавя „включително по изпълнението на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, чрез прилагането на Националната програма за контрол на качеството за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване”. 2. Точка 10 се отменя. 3. Точка 11 се изменя така: „11. поддържа единна база данни и издава идентификационни карти на леталните екипажи и пропуски на лица, които изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност, след като са преминали успешно цялостна проверка за надеждност, която се извършва от Държавна агенция „Национална сигурност”, както и на моторни превозни средства – за достъп до зоните за сигурност на гражданските летища за обществено ползване;”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

По § 8 има предложение от народния представител Свилен Крайчев. Предложението се оттегли. Предложение от народните представители Емануела Спасова, Станислав Иванов, Светослав Тончев и Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция: „§ 8. В чл. 16к се създават ал. 5 и 6: „(5) Летищният оператор извършва: 1. проверка за сигурност на пътниците, започващи пътуване от летището, трансферните пътници и транзитните пътници, техните ръчни и регистрирани багажи; 2. проверка за сигурност на персонал, екипажи и моторни превозни средства за достъп до зоните за сигурност с ограничен достъп и критичните части; 3. проверка за сигурност на товари и поща; 4. проверка за сигурност на поща и материали на авиационните оператори; 5. проверка за сигурност на доставки на стоки, предназначени за полета и летището; 6. видеонаблюдение на зоните за сигурност с ограничен достъп, критичните части и други зони; 7. контрол на достъпа и издава временни пропуски на лица и моторни превозни средства; 8. охрана на въздухоплавателните средства на перона на летището. (6) Доставчикът на аеронавигационно обслужване разработва, прилага и актуализира програма за сигурност за недопускане на актове на незаконна намеса в дейностите и средствата за аеронавигационно обслужване. Програмата се изготвя в съответствие с изискванията на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, на летищните програми за постигане на авиационна сигурност и се утвърждава от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.”

По § 9 има предложение от народните представители Емануела Спасова, Станислав Иванов, Светослав Тончев и Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция: „§ 9. В чл. 16м ал. 2 се изменя така: „(2) Достъпът на физически лица, които изпълняват служебните си задължения, до зоните за сигурност на гражданските летища се осъществява след извършване на успешна цялостна проверка от Държавна агенция „Национална сигурност” по критерии, посочени в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване. Достъпът в граничната зона се съгласува и с органите на Главна дирекция „Гранична полиция”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

По § 11 има предложение от народните представители Емануела Спасова, Станислав Иванов, Светослав Тончев и Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция: „§ 11. В чл. 16о ал. 4 се изменя така: „(4) Критериите, на които трябва да отговарят служителите по сигурността на полетите, и редът за тяхното назначаване са в съответствие с изискванията на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.”

Предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12 със следното съдържание: „§ 12. В чл. 38 се създава ал. 5: „(5) При изпълнение на полетните си програми авиационните оператори имат право да извършват проверка и тестване на членовете на екипажа за употреба на психоактивни вещества.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

По § 15 има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението се оттегли. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз не знам защо господин Иванов си е оттеглил това разумно предложение. Казвам го не с ирония, а с притеснение. Какво цели § 15? Управлението на Отряд 28 се прехвърля от Министерството на транспорта в Министерския съвет. Искам да ви кажа, че такава практика в света няма. Като министър няколко пъти предлагах да се прехвърли към Министерството на отбраната, защото там му е мястото – това е начинът, по който могат да се гарантират най-добре сигурността и отговорностите за сигурността! Отряд 28 е на специален режим. Във всички европейски страни, където има такива отряди, военните машини също са по специален режим – по този начин се контролира и техническата безопасност, и много други неща. Не знам защо точно министър-председателят трябва да отговаря. Не дай, Боже, да се случи нещо, какви лични отговорности ще носи за това? Още нещо. Едновременно с прехвърлянето ние пък прехвърляме страшно много права на министър-председателя на ръководителя на Отряд 28, което смятам, че не е нормално и това допълнително занижава контрола по сигурността, безопасността, включително и финансовата дисциплина. Аз правя предложение § 15 да отпадне. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин Мутафчиев, тази дискусия я проведохме и в комисията, когато разглеждахме законопроекта на второ четене. Нашето становище и становището на вносителя, които бяха формирани тогава и бяха изложени, е, че в момента съществува трудност при изпълнението на служебните задължения на Авиоотряда по възлагането на неговата дейност и по събирането на средствата. Затова считаме, че ще се подобри контролът по дейността именно като Авиоотрядът премине като второстепенен разпоредител към Министерския съвет. До момента каква беше практиката? Когато определен министър счете, че е необходимо да ползва услугите на Авиоотряда, той го поръчваше и пътуваше.

Това, което говорите, са глупости!

До момента все още има неизплатени фактури от Министерството на отбраната! До момента има неизплатени фактури от Ваше време, които са поръчани от Министерството на отбраната! Именно поради това, за да избегнем тези недоразумения, считаме, че е по-добре Авиоотрядът да премине като второстепенен разпоредител към Министерския съвет, за да има контрол по осъществяването на неговата дейност. Благодаря ви.

Аз виждам безизходицата, в която се намирате и измишльотините, които ни предлагате. Първо искам да ви кажа, че миналия път не репликирах, но никога досега министри не са пътували безплатно! Това, че някое министерство не е превело по някоя фактура на Отряд 28 и че директорът не е потърсил, без значение дали е по времето на Петър Мутафчиев, на Цветков или на Станислав Иванов, няма никакво значение! (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) И какво, министър-председателят ще иде да събира на директора на Отряд 28 парите от министерствата ли, господа? Вие давате ли си наистина сметка каква отговорност му прехвърляте? При един инцидент, който може да се случи, той е пряко отговорен! Той е принципалът! Той е първостепенният разпоредител на този отряд! Вместо да е човекът, който да насрочи разследване и всичко това… Това не е в интерес, разберете ме, не се заяждам! Прехвърлете го към министъра на отбраната – там му е мястото! Това е истината. Не ни послушахте. Ние не го направихме също за НАПИ, сега Агенция „Пътища”. Виждате каква е ситуацията там – проектите „Марица” си висят, още не са пуснати! „Струма”, дето уж бяха готови, при нас лъжеха, че на шестия месец ще са (юни месец 2009), нищо не е мръднало за една година! Хвали се Плевнелиев – направил 120 километра. Не става по този начин, разберете ме! Намерете удобното място, най-доброто място за най-ефективна работа. Благодаря ви. Подкрепям си предложението.

Какво общо има „Марица” с Отряд 28?

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.

По § 17 има предложение от народния представител Свилен Крайчев. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22, и предлага следната редакция: „§ 22. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 15 и 16: „15. допусне да се използва навигационно съоръжение за въздушна навигация, кацане и обзор без удостоверение за експлоатационна годност; 16. участва в управлението на въздушното движение и техническото осигуряване на системите за аеронавигационно обслужване, без да притежава свидетелство за правоспособност, или притежаваното от него свидетелство за правоспособност е невалидно, както и този, който разпореди или допусне това.” 2. В ал. 3: а) в т. 5 след думите „нерегламентиран достъп на” се добавя „лице или”; б) точка 6 се изменя така: „6. летищен оператор, който допусне в зона за сигурност с ограничен достъп лице и пренасяни от него вещи и предмети без извършване на проверка за сигурност;” в) създават се т. 7-12: „7. летищен оператор, оператор по наземно обслужване, доставчик на аеронавигационно обслужване и авиационен оператор, който в посочения срок не отстрани несъответствията в представения за одобряване пред Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” план за действия, с цел отстраняване на несъответствия, след извършени одити, инспекции и тестове; 8. доставчик на обучение, който извършва своята дейност без свидетелство за авиационен учебен център, без утвърдени програми за обучение и използва преподаватели и инструктори, които не притежават съответно свидетелство, както и този, който разпореди или допусне това; 9. летищен оператор, авиационен оператор или доставчик на аеронавигационно обслужване, който възпрепятства проверка на компетентните органи по този закон или не изпълни тяхно разпореждане, свързано с осигуряване безопасността на полетите, както и този, който разпореди или допусне това; 10. авиационен оператор, който допусне неразрешено от доставчика на аеронавигационно обслужване излизане на полосата за излитане и кацане, както и този, който разпореди това; 11. авиационен оператор, който допусне неразрешено от доставчика на аеронавигационно обслужване навлизане в забранени, временно ограничени или опасни за полети зони, в контролираните райони или контролираните зони на летищата, както и този, който разпореди или допусне това; 12. доставчик на аеронавигационно обслужване, който не спазва сроковете или допусне отклонение при изпълнение на коригиращите действия, предписани при регулаторен одит по смисъла на Регламент № 1315/2007 на Комисията от 8 ноември 2007 г. относно надзора на безопасността при управлението на въздушното движение и за изменение на Регламент (ЕО) № 2096/2005 (ОВ, L 291/16 от 9 ноември 2007 г.), приети от Националния контролен орган, както и този, който разпореди или допусне това.” 3. В ал. 4: а) в т. 1 думите „притежават необходимата квалификация или обучение, придобити” се заменят със „са преминали необходимото обучение, придобито”; б) в т. 2 след думите „валиден пропуск” се добавя „или идентификационна карта”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.

Параграф 23 – предложение от народните представители Емануела Спасова, Станислав Иванов, Светослав Тончев и Иван Вълков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 24, и предлага следната редакция: „§ 24. В § 3 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 26 се изменя така: „26. „Сигурност на въздухоплаването” е съвкупност от мерки, човешки и материални ресурси, предназначени да защитят гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса.” 2. Създава се т. 59: „59. „Значима хардуерна и/или софтуерна промяна на системите за аеронавигационно обслужване” е промяна, която може да предизвика ефект със степен на сериозност клас 1 или 2 съгласно Регламент (ЕО) № 2096/2005 на Комисията от 20 декември 2005 г. за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги, или води до въвеждане на нови стандарти. Заключителна разпоредба.” Комисията подкрепя наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.

„ДОКЛАД за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 054-01-54, внесен от Галина Банковска и група народни представители на 11 юни 2010г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 2 е постъпило предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка „добра” или „много добра”, имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и в образователно-квалификационна степен „магистър” след придобито средно образование, по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка „добра” или „много добра”. Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а”, и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него. Обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „по ал. 2” се заменят с „по ал. 3”. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 4” се заменят с „по ал. 5”. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”

По § 3 е постъпило предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 90, ал. 3, т. 4, буква „б” думите „чл. 21, ал. 2 и 4” се заменят с „чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7”.”

„§ 4. В чл. 91, ал. 5, т. 1” думите „чл. 21, ал. 2 и 4” се заменят с „чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7”.”

Предложение на народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова – да се създаде § 4а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 4а, който става § 5 със следната редакция: „§ 5. Създава се нов чл. 93: „Чл. 93. Собствените приходи на висшето училище по чл. 90, ал. 3, ал. 4, буква „б” се разходват само за издръжка на обучението на студентите и докторантите, по ред, определен от академичния съвет.”

По § 5 на вносителя има направено предложение от народните представители Галина Банковска, Стефани Михайлова, Ирена Соколова и Снежана Дукова, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 95 се правят следните изменения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 и 3 се определя като към норматива, определен по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 се добавя размерът на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии, а таксите за обучение по чл. 21, ал. 5 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по чл. 91, ал. 3, т. 1.” 2. В ал. 5 думите „чл. 21, ал. 6” се заменят с „чл. 21, ал. 7”.”

„Заключителна разпоредба”. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби”.

Предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова – в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде § 5а, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията предлага да се създаде § 5а, който става § 7, със следната редакция: „§ 7. (1) Разпоредбата на § 2, т. 1 (относно чл. 21, ал. 2) се прилага за учебните 2010/2011 г. и 2011/2012 г. (2) За учебната 2010/2011 г. обучението при условията и по реда на чл. 21, ал. 2 се извършва по решение на Академичния съвет на съответното висше училище, в рамките на съответния свободен капацитет по § 31, ал. 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.), за лица, които са кандидатствали във висшето училище по реда на чл. 68, участвали са в класирането, но не са приети в рамките на определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” брой. (3) За учебната 2011/2012 г. приемът се извършва по реда на ал. 2, като броят на обучаваните по чл. 21, ал. 2 студенти е не повече от 5 на сто от определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, който включва и неусвоения в срока по § 31, ал. 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.) капацитет, както и капацитетът в случаите, когато е увеличен по реда на чл. 83, ал. 6. (4) Разпоредбата на § 6, т. 1 (относно чл. 95, ал. 4 за размера на таксите за обучение по чл. 21, ал. 3) се прилага от учебната 2010/2012).”

„§ 6. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник”.” Предложение на народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 8: „§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Временната анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при гласуването и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в „Държавен вестник”, бр. 22 от 2010 г., и поправка на същия закон в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г., избрана с Решение на Народното събрание от 13 май 2010 г. Действия на комисията в изпълнение на поставената задача. Изложение на проблема: На 19 март 2010 г. в „Държавен вестник” е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който забранява всякаква реклама на наркотични вещества. Създадена е нова т. 30 в § 1 на Допълнителните разпоредби, според която е забранена непряката реклама на наркотични вещества – „всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество, за реклама върху стоки и рекламни продукти”. На 23 март 2010 г., на страница 81 в бр. 23 на „Държавен вестник” е обнародвана поправка в т. 30, на § 1 от същия закон, която заменя думите „име и/или изображение” с „наименование”. Тоест допуска се скрита реклама на наркотични вещества посредством изобразяването им върху стоки и рекламни продукти. Проблемът възниква от това, че поправката е обнародвана при неясни обстоятелства и никой, включително председателят на Народното събрание, не може да отговори как, защо и по чие разпореждане е извършена тя. Междувременно става ясно, че текстът, който забранява скритата реклама, е приет от парламентарната Комисия по здравеопазване и е включен в нейния доклад на второ четене (в първия вариант, обнародван в „Държавен вестник” на 19 март 2010 г.) В пленарната зала обаче докладчикът – заместник-председателят на Комисията по здравеопазване д-р Пламен Цеков, прочита текста, позволяващ скритата реклама на наркотични вещества – вместо израза „име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество”, той прочита „наименование на посочено в закона наркотично вещество” (пропускайки изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество), който вариант е обнародван с поправката в „Държавен вестник” на 23 март 2010 г. Проведени бяха 7 заседания на комисията, на които бяха изслушани народни представители и служители от администрацията на Народното събрание. За всяко от заседанията бяха водени стенографски протоколи, в които са отразени изнесените от изслушаните лица факти и обстоятелства във връзка с поставената на комисията задача. Комисията изиска следните документи: двете стенограми по случая – първоначалната, отразяваща заседанието от 5 март 2010 г., на което е приет Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и втората, въз основа на която е извършена поправка на същия закон, обнародван в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г., аудиозаписа от заседанието на Народното събрание от 5 март 2010 г., стенограмата от пленарното заседание на 1 април 2010 г., на което е приет ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, внесен от народните представители Цецка Цачева и Лъчезар Иванов, стенограмата от заседанието на Комисията по здравеопазване от 31 март 2010 г., преписката, с която Парламентарната група на Коалиция за България сезира Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, а също и писмените обяснения по случая, дадени от служители на парламента на председателя на Народното събрание. Визираните документи бяха предоставени на комисията, без писмените обяснения на служителите от администрацията, за които председателят на парламента заяви, че не са искани и не са постъпили такива. Комисията прие, че следва да бъдат изслушани всички народни представители, които имат конкретно отношение по случая, както и служителите от администрацията, участвали при изготвянето на поправката и предхождащите я документи. На заседанието на комисията, проведено на 3 юни 2010 г., бяха изслушани госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание, и народния представител Пламен Цеков, докладчик по законопроекта от името на Комисията по здравеопазване. Председателят на парламента Цецка Цачева изложи пред комисията фактите, които са й известни по случая – начинът, по който е била уведомена за поправката и действията, които е предприела впоследствие за изясняване на проблема. В изложението си тя изрази своето недоумение относно това как е станало обнародването на въпросната поправка без неин подпис в качеството й на председател и изобщо без нейно знание, като се позова на обясненията на служители на парламента, че „Практиката е такава.” Тя обясни, че по време на приемането на закона в пленарна зала не е забелязала разминаването между текста на здравната комисия и докладвания от Цеков текст (както впрочем и присъстващите народни представители), и е подложила на гласуване текста на комисията. Възникнаха спорове относно това какво е имал предвид Пламен Цеков, като е заявил при приемането на въпросния параграф 90, че „комисията подкрепя текста на вносителя с редакционна поправка". Комисията прие обаче за безспорно, че редакционна поправка по предвидения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ред не е направена. Народният представител Пламен Цеков, докладчик по законопроекта от името на Комисията по здравеопазване, който вместо израза „име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество, за реклама върху стоки и рекламни продукти” е прочел „наименование на посочено в закона наркотично вещество, за реклама на стоки и рекламни продукти”, обясни различието в прочетения от него в пленарната зала текст с текста на Комисията по здравеопазване по следния начин, цитирам: „Най-вероятно темпото, с което четях, и в бързината съм пропуснал, защото редовете са един над друг. Когато чета – аз съм с осем диоптъра очила, ако не знаете – като чета, вдигам поглед към залата и се връщам. Има един момент на адаптация на окото. Случило се е на тоя текст, което, за мое съжаление, е огромна неприятност.” Той разказа, че същия ден – на 5 март 2010 г. следобед, референтите към Комисията по здравеопазване му обърнали внимание, че има разминаване между прочетения от него текст и този на комисията и че, меродавен е текстът на комисията, тъй като няма направена по надлежния ред в пленарна зала редакционна поправка, поради което той подписал стенограмата с текста на комисията за § 90, т. 30. На въпрос как се е стигнало до прочитането от него на различен текст за т. 30, той отговоря, че са „пропуснати няколко думи”, а на въпрос откъде е прочел думата „наименование” и имало ли я е в доклада, Цеков заявява: „Няма я. Аз гледах и не знам откъде се появява и как става това нещо. За мен е объркване и единственото и логично обяснение е това и няма как да бъде по друг начин.” Относно различията в изявленията си пред медиите и твърденията си пред комисията, Цеков заявява: „Това, което е писано във вестниците, няма да го коментирам.”. „Това, което съм казал в Народното събрание, за мен това е меродавно”, а по повод обясненията пред Комисията по здравеопазване на 31 март 2010 г. – „ ...потвърдих, че аз съм изчел тоя текст, който се чува на аудиозаписа. В аудиозаписа се чува, че съм пропуснал това”. В заседание на комисията на 9 юни 2010 г. изслушани са: Госпожа Искра Коева – главен редактор на „Държавен вестник”, обяснява как се е стигнало до обнародване на въпросната поправка на 23 март 2010 г. Според нейния разказ, текстът на поправката й е бил предоставен на 19 март 2010 г. от госпожа Елена Коцева от отдел „Финални законови текстове” – без разпореждане, съпроводително писмо или какъвто и да е официален документ. Тя потвърди, че такава е съществуващата практика и че според нея не е нужно нарочно разпореждане от председателя на Народното събрание, нито, че е длъжна да прави преценка за вида на поправката. Достатъчно е да бъде сезирана от началника на отдел „Финални законови текстове”, за да обнародва поправка в акт на Народното събрание. Тя заяви, че в края на седмицата, в която е обнародвана поправката, е дала писмени обяснения на госпожа Цецка Цачева по нейно искане. Госпожа Елена Коцева - началник отдел „Финални законови текстове”, дава следното обяснение по случая: „Същия ден, беше петък, сутринта към 10.40 ч. ми се обади господин Стефан Катев - съветник в отдел „Пленарни заседания”, с който проведохме следния разговор: „ ...обаждам се по разпореждане на председателя на Народното събрание, за да Ви уведомя, че има допусната грешка в закона за прекурсорите и трябва да се направи поправка. Вие знаете как. Бяхме сигнализирани за това от един депутат. Грешката е при вас, при стенографите. Ние прослушахме записа и установихме, че наистина има разминаване между записа и това, което са дали стенографите”. Тя обясни, че към 11,30 ч. същия ден е получила стенограмата, подписана от Виолета Тасева, сравнила текстовете и след като установила разликата, изготвила поправката. После занесла поправката на госпожа Искра Коева, с която уточнили текста. Коцева потвърди, че такава е била досега съществуващата практика. Тя заяви, че е дала устни обяснения по случая пред госпожа Цецка Цачева. Госпожа Виолета Тасева – началник-отдел „Стенографско обслужване и текстообработка”, обяснява, че след обнародването на закона при нея отишли господин Катев и господин Светлин Танчев и я помолили да чуят записа от пленарното заседание. Установено било, че има разминаване в прочетения от докладчика текст и отразения в стенограмата. Стенографката, изготвила въпросната стенограма – госпожа Виржиния Петрова, веднага си спомнила за случая и обяснила, че е установила своевременно разликата и след уточнение с референтите от Комисията по здравеопазване е изготвила стенограмата по доклада на комисията. Тогава господата Танчев и Катев обяснили, че служителите са направили грешка, че не е трябвало да слушат комисията, че стенографката е трябвало да напише това, което е чула. Двамата им дали "листче" с текста, който е бил прочетен и който е следвало да бъде отразен в стенограмата. Тасева предостави листчето на комисията, като констатирахме, че същото е написано на компютър и съдържа текста на § 90, т. 30 от закона във вариант, разрешаващ скритата реклама на наркотични вещества. Текстът върху листчето е следният: "непряка реклама" е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование, на посочено в закона наркотично вещество, за реклама на стоки и рекламни продукти”. После заявили на стенографката Петрова, че трябва да извърши корекция в стенограмата. Тасева обясни, че единият от двамата е заявил, че коригирането на стенограмата е съгласувано с господин Лъчезар Иванов, заместник-председател на Народното събрание. На въпрос известни ли са й други подобни случаи, служителката заяви, че такъв драстичен случай в нейната 20-годишна практика на стенограф не е имало. Тя обясни, че не е викана от госпожа Цачева и й е дала писмени обяснения. Господин Стефан Катев - съветник в отдел „Пленарни заседания”, разказа, че на 19 март 2010 г., в деня на обнародване на ЗИД на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, при него отишъл народният представител Светлин Танчев и му обяснил, че има разлика между обнародвания текст на закона и този, който е гласуван в пленарната зала. Двамата сравнили стенограмата и текста в „Държавен вестник” и не установили разлика. След това отишли при стенографите, прослушали аудиозаписа от заседанието и установили различие. Тогава той се обадил на госпожа Елена Коцева и обяснил какво са установили двамата с Танчев. Катев отрича да е заявявал пред Коцева, че говори от името на председателя на Народното събрание. Според него, не той, а тя е казала, че трябва да се направи поправка. На негов въпрос как да се направи поправката, тя била обяснила, че стенограмата трябва да се коригира, да се изпрати в нейния отдел и там ще се предприемат съответните действия. Катев отрича също да е казвал или разпореждал на Виржиния Петрова да изготвя стенограма с корекция на текста, а също и да я е изпращал на Елена Коцева. Той обяви, че не знае какво се е случило след това и е разбрал за поправката след нейното обнародване от госпожа Цецка Цачева, когато му се обадила през уикенда вкъщи. Тогава й е разказал всичко, което знае по случая – „това, което Ви разказвам и на вас”, бяха неговите думи. Катев потвърждава, че е дал листче с текста на поправката на Виолета Тасева, което му е било предоставено от Светлин Танчев. Заседание на комисията на 16 юни 2010 г. Народният представител Светлин Танчев обяснява своето участие в случая по следния начин. На 19 март 2010 г. негов сътрудник - адвокат Слав Даскалов, му e казал, че има разминаване между обнародвания закон в „Държавен вестник” и текстът, който е прочетен в пленарната зала. Танчев уведомил Стефан Катев за грешката, след което двамата отишли в Стенографския отдел на парламента, където изслушали аудиозаписа от пленарното заседание и установили разликата. Танчев носел със себе си листче с текста, написано на компютър, което оставил на стенографите и за което обяснява, че съдържа „нещо, което мисля, че беше изчетено в зала”. Танчев отрече да е заявявал пред служителите, че въпросът е съгласуван с Лъчезар Иванов. Той заявява, че в деня на приемането на закона не е бил в пленарната зала и не е гласувал, но е бил в сградата на Народното събрание и впоследствие възстановил въпросния текст „по памет”. По време на изслушването Танчев не можа да възпроизведе текста от листчето. Той не заяви никакъв специален свой интерес към този закон, не е член на Комисията по здравеопазване и не можа да обясни защо не е информирал за „грешката” ръководството на Народното събрание или Здравната комисия. Народният представител д-р Лъчезар Иванов – заместник председател на Народното събрание и председател на Комисията по здравеопазване, обяснява, че по време на приемането на закона на второ четене не е бил в България и затова не знае нищо по случая. Разбрал е за скандала от медиите, не е разговарял с Цеков за причините да докладва различен текст. Той заяви, че при обсъждането и гласуването на закона в Комисията по здравеопазване не са правени никакви предложения и редакционни поправки. Госпожа Виржиния Петрова – стенографката, изготвила стенограмата, разказа пред комисията, че е установила различието между прочетения текст и текста на комисията още в деня на приемането на закона. Направила справки в Комисията по здравеопазване и референтката Боряна Иванова й е заявила, че следва да изготви стенограмата по текста на комисията. След две седмици била извикана от шефката на отдела Виолета Тасева и там в присъствието на Стефан Катев и народният представител Светлин Танчев разказала за случая. Господата Катев и Танчев по нейните думи „държали строг език” и наредили да бъде извършена промяна в стенограмата, като за целта дали едно листче с нужния текст. На въпрос как така ще бъде сменен „този текст с текста, подписан от председателя на комисия” двамата дали уверение „че с това е запознат председателят на комисията”. Двамата казали стенограмата с нанесената поправка да бъде изпратена на Елена Коцева. Петрова изпълнила искането. Впоследствие председателят на Народното събрание извикала Петрова и поискала писмено обяснение по случая, което същата сторила, като изложила това, което сподели пред комисията. Госпожа Боряна Иванова – старши експертен сътрудник в Комисията по здравеопазването, обяснява, че е работила по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тя дала папката с доклада на комисията на д-р Цеков, тъй като председателят на комисията д-р Лъчезар Иванов пътувал извън страната. В пленарната зала Иванова не била чула разминаването в текста, но същия ден й се обадила стенографката и я уведомила за проблема. Иванова й казала да отрази в стенограмата текста на комисията, защото прочетената редакция не е правена от Здравната комисия, нито в залата е направено и гласувано предложение в този смисъл по предвидения за това ред. Тя заяви, че по време на докладването на закона в пленарната зала не е забелязала наличието на листче в папката на Цеков. Госпожа Маргарита Йорданова – съветник в отдел „Законодателни референти”, заяви, че нейните ангажименти по закона приключват до предаването на доклада на комисията и тя няма какво да каже по случая. По негова молба бе изслушан повторно господин Стефан Катев. Той не изложи нови факти или обстоятелства по случая. Потвърди казаното и при първото му изслушване - че не бил разпореждал на служителите да извършват поправката, просто им обърнал внимание заедно с народния представител Светлин Танчев за разминаването в текстовете. Катев не можа да обясни защо не е уведомил председателя на Комисията по здравеопазване д-р Иванов или зам.-председателя й и докладчик д-р Цеков. В хода на дискусията беше констатирано несъответствие между твърденията на Пламен Цеков пред анкетната комисия и пред Комисията по здравеопазване на заседанието й на 31.03.2010 г., когато той обяснява причините за разликата в текста на § 90, т. 30, който той е докладвал в пленарната зала. Пред Здравната комисия, видно от представената стенограма, той казва: „Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 82, имаме право при второ четене да внасяме редакционни поправки в предлагания законопроект. Това е направено от трибуната на Народното събрание, аз съм го изчел това нещо с изричната уговорка, че правим редакционна промяна в текста, който се подкрепя по принцип от комисията. Изчетох го ясно и категорично от трибуната на Народното събрание...” На въпрос на народния представител Янаки Стоилов, зададен на същото заседание, кого включва употребеното множествено число относно решението да бъде извършена такава поправка Пламен Цеков заявява: „Мисля, че ясно се изразих – това, което се изчете в зала, е резултат на моето виждане, след като съм го консултирал с юристи – е ли възможно това да бъде поднесено по този начин в зала и съм получил утвърдителен отговор със съответната редакция, която трябва да бъде направена, за да бъде спазен Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. По-ясно от това няма как да се изразя.” Ето защо комисията реши да извика за повторно изслушване господин Пламен Цеков, за да даде разяснения относно противоречието между твърдението си пред анкетната комисия, че е сгрешил текста поради проблем с очите, и обясненията си пред Комисията па здравеопазване. Още повече, че същият по време на изслушването си се разграничи от твърденията си пред медиите, но заяви, че поддържа това, което е казал в парламента. Заседание на 25 юни 2010 г. Господин Слав Даскалов – адвокат, заявява, че е съветник на народния представител Светлин Танчев, когото консултира по правни въпроси. Отношенията им не били официално регламентирани, били безвъзмездни. Господин Даскалов обяви също, че по интернет следи заседанията на парламента и „начина на приемане и създаване на закони”. Интереса си към въпросния закон Даскалов обясни с практиката си на адвокат по наказателно право, затова слушал „и двата дни”. След излизането на закона в „Държавен вестник” „просто” преглеждал закона и забелязал „несъответствието, ... свързано с непряката реклама”. Защото – „непряката реклама ми направи впечатление още при първото четене”, заявява той, макар че „не му минало през главата как би се използвала пряка или непряка реклама по отношение на наркотични вещества”. Тъй като народният представител Светлин Танчев бил единственият човек, когото Даскалов познава в парламента, затова той сигнализирал него за констатираното несъответствие. Адвокатът отрече да е автор на листчето, което Танчев е носил в парламента. Комисията обсъди възможността вследствие на установените факти и обстоятелства да предложи промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, касаещи поправянето на допуснати фактически грешки при приемане на законите, както и в Закона за „Държавен вестник”, в който да се предвиди процедура за отстраняване на грешки, установени след обнародване на нормативен акт. Комисията единодушно прие, че обсъжданият случай ясно показва необходимостта от подобни промени. Прието бе комисията да подготви и внесе съответни предложения, които да бъдат разгледани по предвидения ред. Поради неявяването на господин Пламен Цеков и депозираната от него писмена молба да отговори писмено на зададени му въпроси комисията формулира такива във връзка с противоречието в обясненията му пред анкетната комисия и парламентарната Комисия по здравеопазване. На заседанието на анкетната комисия на 30.06.2010 г. председателят Румен Иванов прочете писмените отговори на народния представител Цеков. Цеков твърди, че „Няма разминаване между отговорите, дадени пред ръководената от Вас комисия, и Комисията по здравеопазване”. Комисията сравни отново различните обяснения на Цеков и реши да го извика за последен път да изложи истината по случая. Комисията констатира също, че са налице несъответствия между казаното от служители от администрацията и председателя на Народното събрание Цецка Цачева относно това давани ли са писмени обяснения, както и относно това кога госпожа Цачева е била информирана за случая, затова реши да я покани на следващото си заседание. Заседание на 2 юли 2010 г. Председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева потвърди досегашната си позиция относно това, че не е получавала писмени обяснения от служителите. "Писмени обяснения по реда, по който се вземат – с изискване - подписан от мен документ, заведен в деловодството, и обратно – заведени техни отговори в Деловодството на Народното събрание, няма." Госпожа Цачева заяви, че макар да ги е викала в кабинета си, пред нея те не са споменавали за участието на Стефан Катев и народния представител Светлин Танчев в случая и че, за първи път е научила за намесата на Танчев от анкетната комисия. При повторното изслушване на господин Пламен Цеков същият не внесе допълнителна яснота относно причините да прочете различен текст от този в доклада на комисията. „Продължавам да твърдя – аз съм го прочел случайно” – заяви той. По отношение на твърдението си пред Комисията по здравеопазване, че става дума за редакционна поправка, както и че се е консултирал с юристи – същият не даде задоволителен отговор. II. Констатации на комисията Комисията прие за безспорни следните факти: На 5 март 2010 г. по време на приемането на второ гласуване на ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите докладчикът – д-р Пламен Цеков, зам.-председател на Комисията по здравеопазване, прочита различен текст за § 90, т. 30 (съдържащ легална дефиниция на непряката реклама на наркотични вещества във вариант, който допуска скрита реклама) в сравнение с доклада на комисията. Макар да заявява, че „комисията предлага текста на вносителя с редакционна поправка”, докладчикът не прочита изрично такава, съответно председателстващият заседанието не я подлага на гласуване. Видно от стенограмата, председателят подлага на гласуване и 105 народни представители гласуват „за” предложението на комисията. При изготвянето на стенограмата от пленарното заседание стенографът Виржиния Петрова констатира различието между прочетения от докладчика д-р Цеков текст и доклада на комисията. След консултации с референта по закона към Комисията по здравеопазване госпожа Боряна Иванова, тя отразява в стенограмата текста на комисията по въпросния параграф. Стенограмата бива надлежно оформена и след сверяване на текстовете подписана от съответните служители от администрацията и докладчика Пламен Цеков. После законът бива удостоверен от председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева и изпратен по съответния ред на президента на Република България. На 19.03.2010 г. законът е обнародван в „Държавен вестник”. Същия ден, към 10.30 часа, народния представител Светлин Танчев отива при господин Стефан Катев, съветник в отдел „Пленарни заседания”, и го уведомява за различие в приетия и обнародвания ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Двамата отиват при началника на отдел „Стенографско обслужване и текстообработка” госпожа Виолета Тасева и там заедно прослушват аудиозаписа от пленарното заседание на 5 март 2010 г. Установяват различието между текста, докладван от Пламен Цеков, и този, който е обнародван в „Държавен вестник”. Извикват стенографката, изготвила въпросната стенограма – госпожа Виржиния Петрова, и тя им обяснява как е установила несъответствието, с кого се е консултирала и защо е отразила текста на Здравната комисия в стенограмата. Господата Танчев и Катев й оставят листче с текста, който според народния представител Светлин Танчев е трябвало да бъде обнародван. Стефан Катев й посочва името на госпожа Елена Коцева от отдел „Финални законови текстове”, която трябва да изготви поправката. Междувременно Стефан Катев води разговор с Елена Коцева, в който я запознава със случая. Виржиния Петрова коригира стенограмата в съответствие с въпросното листче и аудиозаписа от пленарното заседание и я предава на Коцева. Коцева консултира с госпожа Искра Коева, главен редактор на „Държавен вестник”, текста на поправката и в броя на вестника от 23.03.2010 г. същата е обнародвана на 81 страница. Следва реакция на администрацията на президента. Сезирана е госпожа Цачева, председател на Народното събрание, и тя се заема с изясняване на случая. На 29.03.2010 г. тя кани парламентарните служители, имащи отношение към обнародването на поправката, за изясняване на проблема. На 30.03.2010 г. народните представители Цецка Цачева и Лъчезар Иванов внасят проект на ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с който предлагат да бъде възпроизведен текстът на § 90, т. 30 във варианта на Комисията по здравеопазване (забраняващ скритата реклама на наркотични вещества). Комисията установи противоречия между твърденията на някои от изслушаните лица по отношение на следните факти: 1. Относно факта от чие име са действали народният представител Светлин Танчев и Стефан Катев при извършването на поправката - дали наистина са действали със знанието на госпожа Цачева и господин Иванов, дали са злоупотребили с техните имена, или изобщо не са ги споменавали? 2. Разпоредили ли са народният представител Светлин Танчев и Стефан Катев извършването на поправката? 3. Двамата наредили ли са на стенографката Виржиния Петрова да извърши корекция в стенограмата и после да я изпрати на Елена Коцева от отдел „Финални текстове” за изготвяне на поправката? 4. Давали ли са служителите от администрацията на парламента писмени обяснения на госпожа Цачева? 5. Разказвали ли са чиновниците истината на председателя на парламента, свързана с извършването на поправката, в частност това, което изложиха пред анкетната комисия, включително за участието на народния представител Светлин Танчев и Стефан Катев? Виолета Тасева, началник на Стенографския отдел, твърди, че един от двамата - Светлин Танчев или Стефан Катев, е казал, че със случая бил запознат председателят на Здравната комисия и че всичко било съгласувано с него. Поотделно господата Танчев и Катев отричат да са казвали това. Същевременно самият д-р Иванов отрича всякакво съпричастие със случилото се и твърди, че не знае каквото и да било по този случай, освен наученото от медиите. Причината е, че когато е приеман законът, е бил извън страната, а след това никой не го е търсил по този въпрос. Виолета Тасева твърди още, че Катев й бил наредил (така го е възприела тя) да коригира стенограмата и тъй като е чула, че се говори от името на д-р Иванов, го възприела като нареждане. Катев при повторното си изслушване отново категорично отрича, като предлага на анкетната комисия да се запознае със структурата на администрацията на Народното събрание, за да се изяснят йерархичните и функционалните взаимоотношения между отделните звена в администрацията, тъй като той, видно от нея, нямал такива функции и правомощия. Виржиния Петрова – стенограф, твърди, че Катев й бил наредил (така го е възприела тя) да изпрати коригираната стенограма на Елена Коцева – началник отдел „Финални законови текстове”. Катев отново отрича и заявява, че дори и да е казал нещо в този смисъл, това не може да се възприема като нареждане поради горепосочената причина – те са от различни звена на администрацията с различна функционална подчиненост. Елена Коцева – началник отдел „Финални законови текстове”, твърди, че Стефан Катев й е казал да се направи поправка на сгрешения текст и това било по разпореждане на председателя на Народното събрание. Катев не отрича, че е провел разговор с Коцева, в който я е информирал за грешката, но твърди, че не е говорил от името на председателя на Народното събрание, не бил казвал, че това става с нейното знание и разпореждане. Отново посочва, че няма и не може да има такива правомощия дори временно, тъй като по това време е замествал отсъстващия поради отпуск началник на отдел „Пленарни заседания”. Освен това, той смята, че тя като дългогодишен служител в администрацията (той е служител в парламента от м. август 2009 г.) по-добре знае реда, по който се извършват поправки на сгрешени текстове и това е предвидено в Закона за нормативните актове. Искра Коева твърди, че е дала писмени обяснения на госпожа Цачева по нейно искане. Елена Коцева и Виолета Тасева заявяват, че са дали устни. Виржиния Петрова обяснява, че е изложила това, което е споделила пред комисията, в исканите й от председателя обяснения. Стефан Катев заявява, че в края на седмицата, в която е обнародвана поправката (27 и 28 март), е разказал на госпожа Цачева всичко, което знае по случая – това, което разказва и пред комисията. Госпожа Цачева отрича да е искала и получавала писмени обяснения от служителите и въпреки че ги е викала за изясняване на случая в понеделник, за участието на народния представител Светлин Танчев е разбрала от комисията. Комисията, констатирайки изложените съществени противоречия, трябва да посочи, че от гледна точка на правото е изправена пред различни твърдения по отношение на едни и същи факти и интерпретации на случилото се. Практически е налице твърдението на едно лице (в някои случаи на две лица) срещу твърдението на друго лице, които имат съществени различия. Същевременно на комисията не й е известен факт или свидетелство на трето лице за същите факти, което да потвърди или отрече версиите на един или друг от служителите. Комисията не разполага с инструментариум, който да й даде възможност да направи категорични заключения в случаите на противоречиви твърдения и взаимно изключващи се версии. Въпреки това, безспорно установените факти сами по себе си са достатъчни за обосноваването на изводи, включително на такива, касаещи отговорността на някои от участниците в случая. За да даде своето становище, комисията взе предвид и следното: В чл. 42 от Закона за нормативните актове е казано, че несъответствие между обнародван и приет текст се установява от органа, който го е удостоверил, и се поправя по реда на обнародването на съответния нормативен акт. В конкретния случай, тъй като се касае за закон, това трябва да стане чрез указ на президента, след като при него бъде изпратен съответен текст от председателя на Народното събрание. Вярно е, че има известна непълнота в Закона за „Държавен вестник”, но в конкретния случай следва да действа правилото „специалният закон изключва приложението на общия”. В този случай общият закон е Законът за „Държавен вестник”, тъй като регламентира дейността на самата редакция на вестника, но в Закона за нормативните актове е предвиден специален ред, по който се извършват поправки във вече обнародвани актове. Тук е мястото да се отбележи, че е създадена трайна практика в администрацията да се действа по опростена процедура, без да се изпраща поправката на президента за указ и даже без подпис на председателя на Народното събрание. За последните 10 години са извършени 12 технически поправки – без да се брои визираната поправка в ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. III. Препоръки на комисията Относно правилата за извършване на технически поправки - Законът за нормативните актове не разграничава поправките на „смислови”, „редакционни”, „технически” и др., породени понякога от случайни грешки, каквито безспорно са реално допустими, а и такива нееднократно са допускани в миналото. Администрацията, за да спази закона дори само за една буква или разменена цифра, е длъжна да извърши цялата сложна процедура, което при едни наистина чисто технически грешки е неоправдана загуба на време и средства. Но тъй като законът не е уредил различни възможности и хипотези в подобни случаи, е наложително да се направят съответни промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за „Държавен вестник”. В тази връзка членовете на комисията, упражнявайки правото си на законодателна инициатива, внасят предложения за промени в тези нормативни актове. - Същевременно е налице необходимост от осъвременяване и актуализиране нормите на Закона за нормативните актове. Това е още по-наложително след ратификацията и влизане в сила на Лисабонския договор, който предоставя допълнителни правомощия на Народното събрание по отношение правото на Европейския съюз. Относно функционирането на администрацията на Народното събрание комисията - Препоръчва на председателя и главния секретар на Народното събрание в качеството им на ръководители на администрацията на Народното събрание да обсъдят мерки за подобряване координацията между отделните звена в структурата на администрацията, особено при тяхното взаимодействие при осъществяване на функционалните им задължения. - Препоръчва на председателя и главния секретар на Народното събрание в качеството им на ръководители на администрацията на Народното събрание да публикуват в сайта на Народното събрание всички вътрешно административни актове, регламентиращи действията на администрацията по отношение осъществяването на публичните функции на Народното събрание и народните представители. IV. Изводи на комисията 1. Комисията счита, че основна причина за възникналия проблем с докладването, гласуването и обнародването на ЗИД на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и поправката на същия е прочитането на текст от докладчика от името на Комисията по здравеопазването д-р Пламен Цеков – заместник-председател на комисията, различен от приетия от комисията и отразен в доклада й за второ гласуване по отношение легалната дефиниция на понятието „непряка реклама”. Вместо коректния текст на § 90, т. 30 „непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество, за реклама върху стоки и рекламни продукти”, д-р Цеков прочита текста „непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на посочено в закона наркотично вещество, за реклама на стоки и рекламни продукти”. Същият дава различни обяснения за причините: пред анкетната комисия – грешка поради проблем с очите; пред Комисията по здравеопазването – редакционна поправка, съгласувана с юристи. Комисията, въпреки двукратното изслушване на народния представител Цеков, както и дадените от него писмени отговори на поставени въпроси, не можа да стигне до краен и окончателен вариант на причините за допуснатото нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Нарушените норми на Правилника са: - чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 – народният представител Цеков не е направил по предвидения ред предложение за редакционна поправка на текст, предложен от водещата комисия в нейния доклад за второ гласуване, която променя съдържанието на гласувания текст. В тези случаи това подлежи на отделно гласуване като предложение за промяна. 2. Комисията намира за неправилни действията на народния представител Светлин Танчев, като приема за незадоволителни и неубедителни неговите обяснения за тях. Действията му са извън рамките на неговите права и задължения, предвидени от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Контактите на всеки народен представител със служители от която и да е администрация (не само парламентарната) трябва да се осъществяват чрез ръководството на съответната администрация. Народният представител няма правомощия да се намесва пряко в работата на администрацията дори когато осъществява правото си да иска информация по даден проблем. Това във всички случаи трябва да става при спазване на установената административна йерархия. Комисията намира обясненията на народния представител Танчев за неубедителни и логически необосновани поради следното: На първо място, господин Танчев е председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание. Логично би било той да следи и да се интересува в детайли на първо място от законопроектите, разпределени за разглеждане на оглавяваната от него комисия, а в конкретния случай това не е било така. На следващо място, всеки народен представител може да участва в работата на всяка от постоянните комисии, включително при обсъждането на законопроекти, и да прави предложения за промени в тях между първо и второ четене, с изключение на изрично регламентираните от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание случаи, какъвто е например заседаване на комисия само в нейния състав. В конкретния случай комисията не установи данни на който и да е етап от обсъждането и гласуването народният представител Танчев да е проявявал активност или дори интерес към въпросния законопроект. Трето, народният представител Танчев според собствените му обяснения е финансист по образование. Това според комисията потвърждава тезата за нелогичност в неговите действия и обяснения, предвид характера на обществените отношения, уредени със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Четвърто, народният представител представлява българските избиратели и техните интереси. В тази връзка комисията не откри данни за активност от страна на Танчев по отношение на обсъждания законопроект, породени от необходимост за решаване на проблеми на негови избиратели или на организации, обединени на браншови, съсловен или друг принцип. Пето, народният представител Танчев така и не даде убедителни обяснения как е възстановил „по памет” текст от законопроект, който не е гласувал и не е слушал в пленарната зала, и то две седмици след докладването му. Още повече, че пред комисията той не можа да възпроизведе този текст нито точно, нито по смисъл. В тази връзка комисията препоръчва при изработването на Етичен кодекс (Етични правила) за поведението на народните представители да се предвидят норми на поведение в техните действия при взаимоотношенията им с администрациите в страната при осъществяване на правомощията им съгласно Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Въпреки твърденията на някои служители от администрацията, комисията не установи факти и обстоятелства, потвърждаващи участието на народния представител д-р Лъчезар Иванов в приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и последвалата поправка. Установи се, че същият е отсъствал от страната при приемането на второ гласуване на законопроекта. Не се установи негова съпричастност към допуснатото разминаване между докладвания и отразения в доклада на комисията текст. Не се установиха и факти и обстоятелства, потвърждаващи негово участие в извършването на поправката в бр. 23 на „Държавен вестник”. Въпреки твърденията на някои служители от администрацията, комисията не установи факти и обстоятелства, потвърждаващи участието и знанието за случващото се от председателя на Народното събрание Цецка Цачева, както при приемането на закона, когато е била допусната подмяна при четенето на текста, така и впоследствие, при извършване на поправката на закона. Твърденията на служители, че са давали обяснения веднага след случилото се или в началото на следващата седмица, са в противоречие с твърденията на председателя и комисията не се ангажира с изводи в тази посока. В заключение: 1. Комисията предлага чрез съответен проект за решение Народното събрание: 1.1. Да приеме доклада с констатациите и препоръките. 1.3 Да освободи господин Светлин Танчев като председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. 1.2. Да освободи господин Пламен Цеков като заместник-председател на Комисията по здравеопазване. 2. Във връзка с отправено искане от заместник главния прокурор господин Валери Първанов и образувана преписка по описа на Софийска градска прокуратура комисията предлага на Народното събрание да се изпрати настоящия доклад заедно с всички материали, събрани в процеса на работата й, във Върховната касационна прокуратура. 3. Народните представители, членове на анкетната комисия, да внесат в Народното събрание ЗИД на Закона за „Държавен вестник” и Проект на решение за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”

Прочитам и проекта за решение: „РЕШЕНИЕ По доклада на Временната анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при гласуването и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в „Държавен вестник”, бр. 22 от 2010 г. и поправка на същия закон в бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г., избрана с решение на Народното събрание от 13 май 2010 г. Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема доклада с направените констатации и препоръки в него. 2. Да се предприемат необходимите действия за освобождаване на господин Пламен Цеков като заместник-председател на Комисията по здравеопазването и господин Танчев като председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. 3. Във връзка с отправено искане от заместник-главния прокурор господин Валери Първанов и образувана преписка № 4882/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура, възлага на председателя на Народното събрание да изпрати настоящия доклад, заедно с всички материали, събрани в процеса на работата й, във Върховна касационна прокуратура.”

Уважаеми колеги, справедливо е да започна своето изказване с това, че това е може би първата анкетна комисия, която се опита да опровергае максимата, че една парламентарна комисия се създава, за да потули един случай, за да замаже вини и отговорности. И наистина комисията се постара и свърши доста работа, стигна до конкретни резултати, изплуваха имената на лица, които са замесени с този скандален случай. И даже, забележете, част от тези лица понесоха своята отговорност. На пръв поглед добре, даже много добре – работата на комисията е свършена повече от прилично. Но истината е малко по-различна от това, което се вижда на пръв поглед. И, за съжаление, аз трябва да призная, че заставайки пред вас тук, на тази трибуна, не мога да ви дам отговор на въпроса как всъщност се появи тази скандална поправка в „Държавен вестник”, кой я поръча, какъв е кръгът на всички замесени лица. Или по-точно кои лица от ръководството на ГЕРБ, от ръководството на парламентарната група и на парламента дадоха зелена светлина за извършването на тази скандална поправка. И ако въпросът с поръчителите е малко по-сложен и може би излиза извън компетенциите и възможностите на една анкетна комисия, то въпросът със замесените лица, със замесените народни представители и със замесените лица от ръководството на мнозинството можеше и трябваше да бъде изяснен от тази комисия. Вместо това ГЕРБ се опита набързо да накаже тези, имената на които изплуваха в този скандал, да ги посочи скоропостижно и то с недомлъвката, че, виждате ли, те не били чак толкова виновни. Нещо повече, направиха се опити публично да бъдат оневинени техните действия. Е, ако това да измамиш народните представители, да прочетеш в пленарната зала текст, който е различен от приетия от съответната комисия не е укоримо поведение, тогава кое е? Или, ако това да организираш нелегално, почти криминално обнародването на една поправка на закон в „Държавен вестник” не е укоримо поведение, тогава кое е? Отговорът на тези и на всички въпроси относно организацията на скандалната поправка може да бъде само един. И създаването на тази комисия под натиска на опозицията, на общественото мнение и на медиите, и бързото наказване на лицата, които изплуваха в резултат на работата на тази комисия, е свидетелство само за едно – че това са кризисни действия на мнозинството за минимализиране на щетите, за прехвърляне на отговорността за този скандален случай от високите нива на по-ниските нива, за да могат да бъдат съхранени и запазени имената на лица от ръководството на ГЕРБ, които са ангажирани с този случай. Затова всъщност беше направен и публичният опит, мисля, че е ясно за всички, да бъдат оневинени двамата участници в случая. Визирам Пламен Цеков и Светлин Танчев. Защото се налага изводът: тези лица прикриват и запазват в тайна имената на едни други лица от ръководството на ГЕРБ, които са участвали в организацията на тази скандална поправка. Обръщам се към господин Красимир Велчев – ето това е един типичен пример за политически чадър, пример за икономически чадър, защото в случая става дума за много пари, и пример, както вчера се изразих, за гербаджийски чадър. В резултат на дейността на тази комисия излязоха и можеха да бъдат изяснени докрай всички факти, но това, което ГЕРБ реши, е да жертва едни депутати – относително на не много високи позиции в ГЕРБ, за да бъдат съхранени други лица. Затова казах, че в случая става дума за организирана депутатска група, защото няма как тези двама народни представители да са действали изолирано и независимо един от друг, без знанието на някои лица от ръководството на ГЕРБ. Всъщност основание за подобни твърдения дава внимателният прочит на доклада на комисията. Ако някои от вас, уважаеми колеги, са си направили труда да прочетат внимателно този доклад, няма как да не стигнат до задаването на някои конкретни въпроси. Няма да изпадам в цялата хронология по случая, но ще ви акцентирам вниманието върху няколко по-специални момента. По отношение на единия от основните участници в този сюжет - господин Пламен Цеков. Вероятно сте обърнали внимание – пред вас е и докладът на комисията, че няма как той случайно да е подменил текста на Комисията по здравеопазването, като съвсем случайно не е видял или просто е сгрешил прочитането и заменянето на един израз с друг. Ще ви прочета двата текста, пък вие си направете извода дали това може да бъде резултат на случайна грешка, на проблем с очите, или на нещо друго. Коректният израз, който е бил записан в доклада на Комисията по здравеопазването, е: „име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество”. Господин Пламен Цеков прочита: „Наименование на посочено в закона наркотично вещество”. Къде е връзката между тези два израза? В никакъв случай не може да става дума за случайна грешка или за пропуск, който се дължи на някакъв проблем със зрението. По-интересно е обаче друго – че този текст, който се е размазал пред очите на господин Цеков, неочаквано се появява върху листчето на господин Светлин Танчев едно към едно, без изменения. Още по-интересно е нещо друго, и това е една от причините, господин Велчев, да си мисля, че няма как господин Пламен Цеков да е действал без знанието и подкрепата на ръководството. Ако проследите невероятните версии и приказки, които той разказа пред анкетната комисия, ако проследите лекотата, с която той сменяше една версия с друга, навеждаше нови факти, измисляше си нови неща, това в крайна сметка ми даде основанието да кажа, че той се държи като една Шехерезада, която е решила да разкаже хиляда и една приказки пред анкетната комисия. Няма как това да се случи, ако господин Цеков не е имал подкрепата на някои по-високопоставени лица от ГЕРБ, защото наглото и прекрачващо границата не само на доброто възпитание поведение очевидно беше стимулирано по някакъв начин. Второто действащо лице – господин Светлин Танчев. Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че това е българският Джони Мнемоник, ако сте гледали филма с Киану Рийвс за човека с феноменална памет. Забележете, че той запомня и възпроизвежда един текст от закон, който има 90 параграфа. Той помни този текст от закон в продължение на две седмици и е в състояние да установи несъответствието между този текст, който е запомнил, и обнародвания подобен в „Държавен вестник”. Ами това наистина е феноменална памет, това си е нашето национално богатство, или поне това на парламента. Кой от вас може да се похвали с такива способности, при положение че става дума за закон, който нито е в кръга на интересите на този депутат, нито той го е следил в пленарната зала, нито по някакъв начин е демонстрирал активност по въпросната тема. Това е все едно някой от вас да може да възпроизведе някои от текстовете на законопроектите, които разглеждахме днес. Например господин Румен Иванов да възпроизведе текст от Закона за управление на отпадъците. Съмнявам се, защото нито аз, нито който и да е друг в тази зала би могъл да го направи, освен ако специално не се е занимавал с тази тема. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Вече споменах, че този текст, който ни беше предоставен от парламентарни служители, с който е разполагал господин Танчев и който той е създал в резултат на нахвърлянето на записките, които си е водил, едно към едно се припокрива със случайната грешка, която е направена от господин Пламен Цеков. Също така е доста необяснимо как така господин Светлин Танчев решава да занимава с този случай именно господин Стефан Катев – един високопоставен парламентарен чиновник, новоназначен от новото мнозинство на 20 август 2009 г., след като и двамата твърдят, че до момента на поправката не са поддържали никакви отношения и не са имали никаква обща работа. Съвсем неочаквано господин Светлин Танчев решава да се качи на третия етаж, където е канцеларията на господин Катев, да го намери в тази канцелария и да занимава точно него с този случай. Съвпаденията в този мистичен сюжет стават прекалено много и мисля, че те са обида за здравата логика не само на всеки народен представител, който следи случая, но и на всеки български гражданин. Ще ми се да кажа няколко думи и за господин Стефан Катев, който е едно от действащите лица в този случай и който, бих казала, е моторът на тази поправка, тъй като организира нейното извършване от изготвянето на втора стенограма до внасянето на стенограмата в отдел „Финални текстове” и до нейното обнародване в “Държавен вестник”. Забележете, господин Стефан Катев е назначен на 20 август м.г. и много бързо, изключително бързо израства в йерархията на парламентарните служители. Макар че е обикновен съветник в отдел „Пленарни заседания”, той често замества не само директора на отдел „Пленарни заседания”, но и главния секретар на парламента – една доста бърза кариера при положение, че същият, макар да е юрист, няма някаква специална подготовка в областта на законодателството. Той идва, както Ви е известно, от общинската администрация в Плевен. Бил е адвокат и съвсем интересно е назначен на тези високи позиции без провеждането на конкурс. Позволявам си да говоря повече за него, защото ще призная, че Анкетната комисия беше единодушна по отношение на неговата съпричастност и основна роля в организацията на обнародването на тази поправка. Реално ние не си позволихме да напишем в доклада никоя от тези констатации единствено и само притеснявайки се, че това ще даде основание евентуално да бъдат наказани и другите парламентарни служители. Защото едно е сигурно, и в това не се усъмни никой от колегите от Анкетната комисия, парламентарните служители – хора с многогодишен, дългогодишен опит и практика в парламента, са действали добросъвестно и единствената причина да участват в извършването на тази скандална поправка е фактът, че на тях им е било внушено, че всичко това се извършва от името и със знанието на ръководството. В никакъв случай никой от тези служители не би тръгнал на своя глава да извършва подобна поправка, ако не е сведено до неговото знание, че това се извършва със знанието на господин Лъчезар Иванов и на госпожа Цецка Цачева. Дали господин Иванов и госпожа Цачева са знаели за случая, парламентарната комисия не може да твърди. Това, което се налага и е сигурно, е, че с техните имена е било злоупотребено, че техните имена са били споменати от господин Стефан Катев и господин Светлин Танчев, което е станало причина да се задвижи цялата процедура и в крайна сметка да се стигне до обнародването на тази скандална поправка. Както коректно сме отбелязали в доклада, както каза госпожа Цачева - „моята дума срещу тяхната” – ние не можем да кажем нищо повече в тази посока, като оставяме истината да тежи на съвестта на замесените в случая. Имам предвид парламентарните служители, господин Стефан Катев, госпожа Цецка Цачева и всички, които така или иначе са намесени в този случай. Ние не можем да кажем в крайна сметка кой казва истината и кой я скрива. В началото пропуснах и колегите от парламентарната група ме подсещат, че ще се възползваме от пълното време на групата.

Накрая в резултат на цялата работа на Анкетната комисия, на нейния доклад и на това, което предполагам, че ще се чуе в залата, се налагат няколко извода. Първият е, че този скандален случай е предизвикателство към институцията Народно събрание, към правилата и процедурите, които движат правеното на законите и цялата дейност на парламента. Ще си позволя да кажа, че този случай е потвърждение на нашето твърдение, че мнозинството няма достатъчно респект към законите, а парламентарното мнозинство – достатъчен респект към Конституцията. Иначе не би се стигнало на този скандален случай, нито до отмяната на поредица закони от Конституционния съд поради тяхната противоконституционност. Вторият извод касае моралната страна на този случай, моралния казус, който той изправи пред управляващите. Пред политическото и парламентарното ръководство на ГЕРБ стоеше дилемата дали да изясни този случай докрай, дали да представи на гражданите и на широката публика цялата истина с всички замесени лица, или да минимизира щетите, да прикрие част от замесените лица, които са на ръководни позиции в ГЕРБ, и да бъдат наказани само тези, които са конкретно замесени със случая. Ясно е какъв беше направеният избор, но също така е ясно, че ако не за гражданите, ако не за нас от опозицията, то поне за Парламентарната група на ГЕРБ няма как да не е ясен този случай от началото докрай, няма как ръководството да не знае вече поръчителите, извършителите и какво точно се е случило. Така че въпрос на морална дилема е дали нещата да останат дотук или истината да бъде представена в пълния й обем пред народните представители и пред гражданите. Третият извод, който се налага – политическата чистка, която беше извършена сред служителите на парламента от новото мнозинство. Първоначално случаят приличаше на обикновена шуробаджанащина, на уреждане на близки и познати, на обикновена смяна на компетентността и професионализма с близостта на служители до управляващото мнозинство. Но този случай говори за нещо друго – че вероятно част от тези смени са били целенасочени, та тези служители да участват в определени схеми и да изпълняват определени поръчки, или поне да бъде осигурено тяхното мълчание при възникването на подобни скандали. Дали този извод е верен? Мисля, че всеки народен представител може да направи своя извод. Последният извод, който ще направя, е за стила и ръководството, за управлението в парламента. И с този случай става ясно, че казарменият стил в крайна сметка не води до добри резултати, още повече когато е гарниран с интелектуална недостатъчност. (Възгласи „Е-е-е” от мнозинството.). Това е изводът, до който ще стигнете, ако прочетете внимателно цялата работа на Анкетната комисия. И защото този случай стана известен само с това, че е скандален, че криминално се появи тази поправка, че касае темата „наркотични вещества и тяхната реклама”. А истината е по-различна – че подобни поправки, подобни закони съвсем легално и по предвидения ред се случват и се правят тук, в пленарната зала. Парламентарната практика е изпълнена с подобни законопроекти. Няма да ги припомням. Нашата парламентарна група дотук изброи 22, но всъщност те са много повече. Всъщност това е истинския проблем – за лобизма и за навлизането на частни интереси в дейността и решенията на парламента. И за финал – аз за разлика от госпожа Цачева, която вчера въпреки констатациите за полицейско насилие и бруталност, се обърна към господин Цветанов с призива: „Не спирайте, господин Цветанов!”.

Какво полицейско насилие, бе!

Аз ще се обърна към вас, уважаеми дами и господа от мнозинството: Спрете! (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Няма да се обърна към госпожа Манолова, защото ние всички тук бяхме свидетели в нейното ново амплоа на разследващ полицай. (Смях в блока на мнозинството.) Надявам се, да е направила дълбоко впечатление на ДАНС и на МВР. Аз ще обърна към министъра, не го спирайте, а намерете такива разследващи полицаи и във вашите служби, за да разследват и да направят пълен анализ, включително и на това, че комисията нямала достатъчно потенциален интелект. Така разбрах, че го каза тук. По този начин обиди цялото Народно събрание, защото комисията не е от ГЕРБ, а от всички партии по един. (Ръкопляскания от мнозинството.) Значи интелектът липсва и при вас! Освен ако Вие единствена от всички останали колеги сте с необходимия интелект. Станах, защото първо се спомена за политически чадър – и моето име беше замесено. Не знам защо, тъй като аз не съм участвал в тази комисия. Умишлено не съм се месил, за да не кажете пък, че се намесвам в комисията и правя политически чадър. Точно обратното на това, което Вие казвате. Не може да има политически чадър, след като ние сами казахме, че трябва да има такава комисия и тя се създаде на паритетен принцип. Аз не мога да разбера Вашето противоречие – хем имало политически чадър, хем нашата парламентарна група го правела и накрая се оказа, че пък моторът на цялото това нещо бил служител от Народното събрание, който ние нарочно сме назначили, за да можем да си извършваме нещата. Ако в Народното събрание имаше и се работеше качествено, нямаше да заварим това, което заварихме в Народното събрание. Не искам да обиждам господин Пирински, но 20 пъти ви казвам: ето, ако щете и темата, по която разсъждавахме поне преди два дни. Това бяха 38 хиляди дни не ползвана отпуска; злоупотреби в гаража … (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Свърши ли времето?

Съжалявам!

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, от всички други Ваши колеги бих приел едно изказване, обвинение и т.н. Тъй като Вие в изказването си споменахте над 10-15 пъти думата морал, мисля, че точно Вие нямате право да взимате отношение по тази тема и да споменавате морал, поради простата причина, че само преди 4 години – 2006 г., долу-горе по това време Вие сте един от съвносителите на скандалната поправка „Ванко 1”. Има го документирано в архивите на Народното събрание. Една поправка, от която са произтекли вредни последствия. Вредни последствия! Една поправка, от която са се възползвали над 70 сводници – документирани, и са излезли по-рано от затворите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Една поправка, срещу която Вашият колега, седящ зад Вас – господин Пирински, публично е заявил, че слага петно за 20 години на Народното събрание. Една поправка, за която той се е извинил публично от тази трибуна. И Вие говорите за морал?! Поправка, от която наистина са произлезли последствия. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Многоуважаема госпожо Манолова, взимам повод от думите, с които започнахте – справедливо е да се признае, че комисията си е свършила работата или нещо такова. Справедливо беше да започнете с едно извинение към народното представителство тук заради думите и, най-вече към народните представители от ГЕРБ, заради хвърлените вчера в пространството просто така думи и обвинения, че ГЕРБ опъвал чадър, опитвайки се да замаже, да отнесе във времето някъде си този случай, да се забрави – чета дословно: „Това е гербаджийски чадър, това е дори икономически чадър, защото става дума за много пари”. Както виждате, ГЕРБ няма притеснения от обсъждане на тази тема и Вие днес взимате думата именно, защото ние нямаме притеснения от това. Вие се изказвате по тема, за която ние вчера се съгласихме да бъде разисквана. Сега обаче изведнъж чуваме, че чадър било това, че ние много бързо сме наказали хората, които са свързани с този случай. Аз съм убеден, че ако ние бяхме проучили нещата първо и след това да ги накажем, сега щяхте да твърдите: вие опъвате чадър, защото се бавите. Само тези думи са достатъчни, за да си направи човек извод, че Вас въобще не Ви интересува случая, а Вие просто вдигате пара, за да се опитате да напомпате мъничко изпусналия балон, рейтинг на партията ви.

Съжалявам, че времето ми свърши, щях да Ви кажа още неща.

Уважаеми колеги, включването на доклада в днешната програма е по същите причини, по които беше и създадена тази парламентарна комисия – по настояване на опозицията и под натиска на медиите, които вчера отразиха широко скандала, който се вихреше в парламента, в резултат на вашето желание да избягате от темата. Ако трябва да бъдете коректни, тази сутрин, по предложение на председателя на Народното събрание, в резултат на вчерашните разправии, беше променен дневният ред като отпадна законът, който щеше да ни ангажира времето до утре в 11,00 ч. Така че това, че гледаме сега този доклад и обсъждаме този случай, е в резултат на настояването на опозицията и публичния натиск на медиите. Това е истината. По отношение на случая с рапъра Ванко 1. В крайна сметка това е един наказан престъпник, който излежа своята присъда в затвора. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Това е едно от решенията, с които определено предишното мнозинство не се гордее. Но това беше решение, взето от парламента, от пленарната зала. Този въпрос … (Смях и весело оживление в ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”) Този въпрос и това грешно решение бяха … РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Чадърът, чадърът. (Шум и реплики в ГЕРБ.)

Добре, ще слушате ли?

Вие го чувате, ама … Този текст беше обсъждан на три заседания на парламентарната Комисия по правни въпроси. Ако толкова се интересувате от случая, можете да прочете за какво става дума, какви гласувания е имало, какво е било обсъждането в пленарната зала. Нищо не е правено зад гърба на парламента, нито зад гърба на депутатите от опозицията. Никой не си е позволил да подменя текстове, криминално да обнародва поправки и да върши престъпления в рамките на законодателния процес. Отговорността на мнозинството на парламента на едни или други народни представители е ясна. Тя беше широко обсъждана от медиите и там няма нищо скрито покрито. Но най-важното нещо – не са вършени нарушения, измами и подвеждане нито на Правната комисия, нито на пленарната зала. Да, едно грешно решение, с което не се гордеем, но направено ясно, открито, по правилата, защитавано със „за” и „против” от народни представители, а не криминална поправка, направена зад гърба на народните представители.

Уважаеми господин председател, уважаем колеги! Аз искам да се изкажа пред вас като човек, който беше член на тази комисия и който за пръв път, смея да го кажа, откри, че има Парламентарна анкетна комисия, която е съставена с цел да свърши някаква работа, а не да потули даден проблем. В този смисъл искам да благодаря на председателя на комисията Румен Иванов, защото начина по който той водеше заседанието и допусна да бъдат събрани, ако мога да го нарека, доказателствата, доведе до това – комисията да излезе с един доклад. Този доклад беше подписан от всички шест членове на тази комисия. Той беше редактиран от всички нас с активното участие и на госпожа Мая Манолова, включително и последно на нейния компютър. Всички тези неща ги казвам тук, от тази пленарна зала, за да е ясно, че комисията излезе със своите изводи по отношение на всички обстоятелства, по които нещата бяха доказани ясно и неопровержимо. Ние ясно и неопровержимо доказахме, че всичко, което беше прочетено в рамките на 45 минути е точно станало по начина, по който беше станало. Историята е друга. Историята е по, и важна, и тук ние имахме още един консенсус, който аз искам да споделя със залата. Този консенсус беше, че когато ние изслушвахме служителите на Народното събрание, това ставаше на закрита част от заседанията на комисията, за да могат тези служители да не бъдат поставени в ситуация да се чувстват неудобно от медиите, тъй като те са в трудови или служебни правоотношения, част от тях са в едните, а другите – в другите с Народно събрание. Ние не искахме тези хора да се чувстват притеснени, когато споделят истината. Доколко те са споделили с нас истината – ние сме го изложили пред вас. На базата на това, което ни е било казано, ние сме направили изводите си. Най-важното: ние направихме препоръки. Тези препоръки, които ние направихме са превъплатени и в предложения за изменения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, подписано също от всички членове на комисията, и предложение в Закона за „Държавен вестник”, което да формулира ясно начина по който става отпечатването на поправки в различните нормативни актове, когато се касае за извършване и публикуване на такива поправки. Мисля, че с даването на една ясна аргументация, с даването на една ясна процедура и правила ще доведат до това – администрацията да не изпада в ситуация да се чувства задължена да изпълнява, според това, което ни беше казано – заповеди: този казал, онзи наредил, онзи разбрал, друг не разбрал. Важното от работата на тази анкетна комисия беше, че имаше политическата воля да се вземат конкретни мерки и конкретни решения. Днес сме 29 юли 2010 г. и част от проекта за решение вече е реализирано, аз предлагам, господин председател, да отпаднат двете точки от частта за решение, в които се препоръчва освобождаване на господата Пламен Цеков и Светлин Танчев от заеманите от тях места, тъй като те подадоха оставки междувременно след излизането на доклада. В този случай решението да остане само с останалите точки, които ние предлагаме за решение на Народното събрание. Искам да изразя своето убеждение, че оттук нататък, когато парламентът взима решение за създаване на анкетни комисии те трябва да работят по такъв начин, че да има абсолютно пълна прозрачност. С госпожа Манолова, с господин Румен Иванов и с останалите колеги, които бяха, ще ги спомена, тъй като смятам, че трябва да се знае – Четин Казак, Ваньо Шарков, колегата Хлебаров, ние имахме една цел: всичко, което се събира като доказателства постоянно след всяко заседание да бъде давано на медиите и на обществеността като информация, за да може заедно да вървим напред и към препоръките, и към констатациите, и към решенията, които предлагаме пред залата. В този смисъл с корекцията, която предлагам: Народното събрание да приеме внесения от нас Проект за решение. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, искам да уточня, че аз не съм член на тази временна комисия и нямах намерение да се изказвам до момента, когато сутринта в една национална телевизия беше спомената пак тази поправка и беше наименована с име на водка. Понеже това назряваше последните няколко месеца, аз стигнах до извода: дали възползвайки се БСП, които имат парламентаристи с толкова дълъг стаж, че не го помнят – от нашата неопитност, не правят една реклама на една водка и вдигнаха производството и продажбите с над 30%. Те имаха наглостта навсякъде по медиите, по телевизиите, по вестниците да наименуват тази водка. (Реплика.) ...Аз няма да кажа, защото няма да правя реклама. Вие може да си прегледате сутринта bTV, господин Курумбашев какво каза. Мисля, че ние грубо сме манипулирани, както нас, така и цялото общество, за да направят скрита реклама на тази водка, защото ние знаем дългата обвързаност на БСП с производителите на алкохол, как ги прикриваха и по какъв начин избухваха скандали с фалшиви бандероли. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) Мисля, че ние много скрито сме манипулирани. Възползвайки се от нашата толерантност и от нашия стремеж да информираме обществото и да покажем всичко, което правим, се възползваха грубо и правят реклама на тази водка. И аз, ако бях производител на тази водка, разбира се, че бих дал половината цена на тази парламентарна група да ми прави реклама, вместо да плащам на телевизиите. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) Госпожа Манолова каза, че едва ли не ръководството е било запознато, имало някакъв скрит план. Аз, като човек математик си мисля: ами, ако ръководството е запознато, то щеше да прокара тази поправка, нямаше смисъл да правим тези тъмни, тези тайни и какви ли не още прочие и прочие действия, за да може да прокараме някаква поправка. Ние ще намерим достатъчно доводи, за да го прокараме. (Шум и реплики.)

За мен това е една груба манипулация, възползване от нашата толерантност само и само, за да направят реклама на конкретен вид водка. (Шум и реплики отляво.) Защото, имало е и закони преди това, в които скритата и явната реклама са били прокарвани. Ние сме крайно толерантни към такъв вид манипулация. И на това отгоре, именно обвиненията в лобизъм ни карат нас – да не смеем да прокарваме закон за изменение и допълнение към други закони, за да не ни обвинят в лобизъм. Мога да гарантирам – нито аз, нито моите колеги ще се подадем на такива манипулации и ще носим отговорност, за да можем да подобрим условията това обществото да има държавност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Колега, изключително интересна ситуация, в която: „Крадецът вика „Дръжте крадеца!”. Крайно ми е неудобно да Ви спомена, обаче да не би някой от БСП да занесе листчето в залата, за да бъде подменен текстът? Да не би някой от БСП да занесе поправката в „Държавен вестник”? Кажете ми кой от БСП, за да направим такава скрита реклама? Несериозно, смешно и жалко! Това е, колега! Жалко, та дрънка! (Възгласи: „Е-е-е!”, смях и оживление от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, колеги! Господин Николов, Вие пропуснахте едно нещо. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Аз правя реплика на господин Николов, госпожо Манолова. Вие пропуснахте едно нещо – да обърнете внимание: кога досега действащият текст е бил вкаран и кой го е вкарал? – През октомври 2005 г., веднага след започване на Събранието. Четири години някой се е грижил да съществува по този начин, по който е бил. Сега ГЕРБ е крив, че е затворил кранчето! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Съгласен съм, жалко е наистина да правим такива скрити реклами, каквито вие правите, но вие сте опитни в тези неща. Опитни сте в такъв вид манипулации, така че това е ясно. Аз ще се посъветвам с моята парламентарна група да внесем жалба в СЕМ именно за прокарване на скрити реклами по националните медии. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Признавам, че докато слушах доклада и съпътстващите го изказвания, се чувствах твърде неудобно. Неудобно беше да слушаш и проекта за решение да се предлага в резултат на такъв труд, че ще решим, че ще вземем решение, което вече е взето след решение на политическото ръководство на ГЕРБ. Да чуваме, че си благодарите като членове на комисията и че пропускате това, че председателят на Народното събрание е длъжен да следи текстовете, които се четат, с текстовете, които са написани като документирани решения на комисията. Оставям това настрана! Според мен този случай не е от мащаба и от рамките на залата. Този случай е поредното, но изключително значимо предизвикателство към българското общество. Иска ли българското общество истината? Или ще предпочита да живее във фалш, лъжа и лицемерие. Ако то предпочита второто, то ще живее във фалш, лъжа и лицемерие. Иска ли българското общество да бъде управлявано от истински партии? И тогава то ще бъде управлявано, и само и единствено тогава, от способни да го управляват партии. Ако българското общество не е узряло и се ръководи от вторични белези и временно харизматични личности, то ще продължава да се чуди къде е неговата беда. Този случай е тест за политическа партия ГЕРБ: иска ли истината или подведена от инстинкта за самосъхранение, ще шикалкави и ще реже донякъде? Този случай е тест за хората с най-висок рейтинг в България и лично за председателя на партия ГЕРБ – иска ли да локализира случая и да го забрави, или ще го използва, за да покаже, че е човек на онова, което декларира и претендира. Това е истината по този въпрос. Вие сте на ход, господа, и обществото ще ви гледа, мери, претегля и порасне.

Уважаеми дами и господа, трудно ми е да говоря, но съм длъжна да говоря. Длъжна съм да поискам извинение пред всички български граждани, пред всички институции в Република България, и пред народните представители, които не са участвали в гласуването на текста в пленарна зала. Защото аз като ръководеща и председателстваща пленарното заседание не съм установила, не съм чула това, което е прочетено – не, а което е изречено на глас в различие от доклада на комисията. Това е петно! – върху мен, върху институцията, което не е срочно. Господин Пирински е бил щастлив, като е формулирал, че поправката „Ванко 1” хвърля петно за 20 години. За съжаление, аз не мисля, че това петно е срочно. Аз споделям изводите на комисията. Аз съм юрист и знам, че няма колективни вини. Има лични вини. Има колективна отговорност и тя е на мнозинството. Но, уважаеми колеги от опозицията, уверявам ви, че ние сме направили своите изводи много добре. Поговорката: „Ела зло, че без тебе по зло” беше добре, че ни се случи в рамките на първия мандат, че сега аз като председател разбрах, че никой в залата от 105 присъстващи народни представители не слуша какво се чете, а гласува. Защото, ако аз се изправям и поемам отговорността солидарно с отговорността на мнозинството, че тези народни представители, които сме участвали в гласуването, не сме чули какво гласуваме, защото моята воля през цялото време е ясно изразена в стенограмата. Аз подлагам на гласуване текста по редакцията в доклада на комисията. Питам аз, и на този въпрос анкетната комисия не дава отговор, и днес нищо не се спомена в залата. Къде са останалите народни представители, каква е ролята на опозицията? Нали вие сте нашият коректив тогава, когато грешим? Питам аз: къде са експертите, къде са служителите в парламента? И знам какво ще кажете. Отговорността е ваша, тези служители са ваши. Не, те не са мои! Тези служители в голямото си мнозинство работят тук и както казахте вие, справедливо според мен в доклада, имат дългогодишен опит. Когато пред тях има народни представители с малко стаж, с малко практика, няма да повторя, но всъщност, квалификацията на госпожа Манолова за някои интелектуални възможности, къде бяхме всички ние, колеги, тогава тук? И вторият по-голям въпрос, който всички юристи тук в тази зала мисля, че си го задават: какво всъщност е гласувано? Кое е гласуваното? Това, което се е чуло тук от този микрофон, и ако съответните стенографи ме бяха уведомили, какво следваше да направя аз? Да направя поправка в стенограмата и да пусна за обнародване в „Държавен вестник” това, което тук е прозвучало и за което всички ние сме гласували, и аз съм го гласувала?! И тук отговорът е това, което исках да кажа: „Ела зло, че без теб – по-зло!”. Ние трябва да направим така, че тези въпроси да не остават без отговор. Ние трябва да направим съответните корекции и поправки в актовете, така както комисията предлага – и аз я подкрепям, но ние имаме да направим много поправки в правилника за организацията на нашата работа и нашата дейност. Ако оправданието на мнозинството в началото беше, че влизаме за първи път и сме ползвали образците на правилниците до момента, след една година време това вече не е наше оправдание. В тази връзка аз моля абсолютно всички в залата да подкрепим изводите в доклада и проекта за решение. Аз ще изпълня препоръката - ще предоставя всичко на прокуратурата, и се надявам с техническите средства и възможностите, с които разполагат органите за разследване, да се стигне до истината без алтернативност. Защото за мен това е най-пагубното в този момент – не че комисията, поради някакви причини не може точно да каже механизма, по който са се случили нещата, а защото зад този механизъм има ред от действия в такава причинно-следствена връзка, която просто е лавинообразната топка, с която лавината се свлича по склона. Защото е могло! Първо, можех аз да чуя и да коригирам! - Не съм го чула. Второ, можеше експерт, референт да чуе! - Няма реакции. Трето, можеше други служители, които обикновено, както и днес в пленарната зала също не бях чула една година, уведомиха ме, преповторихме гласуването! – И това не се случва! Заседанията са публични, гледат се от граждани, от служители на администрацията, от отдели и служби, които имат такова задължение! - Никой не чува! Народните представители в залата не чуват! (Реплики от КБ.) За да се стигне до този лист - ако ние бяхме чули, нямаше да има лист. Това е отговорността ни.

Кой даде листа?

Кой, кой?

Благодаря, господин председател. Дами и господа, колеги! Парламентарната група на ДПС подкрепя проекта за решение, макар да смятам, че т. 2 трябва да отпадне. Правя формално предложение за отпадане на т. 2.

Ако е направено вече, толкова по-добре. Уважаеми колеги, тъй като темата за политическата отговорност сякаш доминира днес, аз искам да кажа, че тя тепърва предстои да бъде реализирана. Има време за истинската политическа отговорност. Това, което трябва да отбележим, е, че такъв случай досега в българското Народно събрание не е имало. (Реплики от ГЕРБ.) Защото ние сме длъжни да предположим, че става въпрос за престъпление, а не за нарушение на правилника. Ние не можем да кажем, че това е престъпление, но сме длъжни да го допуснем. Нещо повече, ние сме длъжни да допуснем за съществуването и функционирането по този случай на организирана престъпна група по смисъла на Наказателния кодекс. (Оживление.) Тук, уважаеми колеги, не става въпрос за обикновено съучастие евентуално. (Реплики.) Ние сме длъжни да допуснем това, защото сме народни представители (реплики от ГЕРБ) и сме хора, които правят законите и знаят, че тези закони допускат съществуването на престъпна дейност и в българския парламент. Точно затова най-правилното нещо, което естествено можем да направим, е всички тези неща да ги представим на прокуратурата. Без да се шегувам, сме длъжни да допуснем, че ако бъде разкрита организирана престъпна група, в която участват и народни представители за евентуално тежко умишлено корупционно престъпление, това ще отиде в евентуалния бъдещ специализиран съд.

Точно така.

Така че, нашите действия днес ще бъдат усетени след време.

Това значи ли, че ще го подкрепите?

Така че, въпросът за политическата отговорност, включително и за наказателната отговорност тепърва предстоят. Дано правилата на демокрацията да надделеят и партизанските страсти да останат по-настрани. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. По чл. 41 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има направено предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41: „Чл. 41. (1) Лицето, получило разрешение за търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, уведомява директора на ГДОП на МВР при: 1. преустройство на складовете и/или обектите за търговия; 2. промяна на лице по чл. 36, ал. 1; 3. промяна на търговската регистрация; 4. промяна на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. (2) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за търговия, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (3) Оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на търговските обекти и/или складовете, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 38, ал. 1-3. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок отразява промяната в издаденото разрешение за търговия.”

По чл. 42 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Христо Бисеров – в чл. 42, ал. 4 „двумесечен” се заменя с „едномесечен”. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков – в чл. 42, ал. 4 „двумесечен” да се замени с „едномесечен”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42: „Чл. 42. (1) Лицето, получило разрешение за търговия, при откриване на нов търговски обект и/или склад подава до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, придружено от документацията по чл. 37, с изключение на тази по чл. 17, ал. 1, т. 1 и по чл. 37, т. 5-8. (2) Когато е налице промяна в документацията по ал. 1, лицето подава до директора на ГДОП на МВР и документите, свързани с промяната. (3) Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по реда на чл. 38, ал. 1-3. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в двумесечен срок от датата на подаване на документацията издава решение за допълване на издаденото разрешение за търговия.”

Оттеглям го.

Госпожо председател, оттеглят се и двете предложения.

По чл. 43 има предложение от народния представител Христо Бисеров – в чл. 43 да отпадне т. 4. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.

По чл. 45 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Христо Бисеров: 1. В чл. 45, ал. 2 в края на изречението се добавя: „или по електронен път”. 2. Да отпадне чл. 45, ал. 2. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2 и 3: 2. В чл. 45, ал. 2 вместо „след приключване на всяко тримесечие” да се запише „след приключване на всяка текуща година” и вместо „за изтеклото тримесечие” да се запише „за изтеклата година”. Също така след „директора на ГДОП на МВР” да се допише „или на упълномощено от него лице”. В ал. 2 да отпадне думата „хартиен”. 3. В чл. 45, ал. 4, в края да се добави изречение последно: „МВР се задължава да съхранява предадените регистри за срок от 10 години.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45: „Чл. 45. (1) Лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия, са длъжни да: 1. осигуряват съхранението на взривните вещества, на огнестрелните оръжия и на боеприпасите в складовете с въоръжена охрана, а в търговските обекти – със СОТ; 2. водят регистър, който съдържа информация за: а) име и адрес на управление на лицето, от което са получени взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; б) име и адрес на лицето, което е получило взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, както и фойерверки от категория 2 и 3 в количества, ненадвишаващи тези по чл. 53; в) количествата и идентификационните данни на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, както и датата на продажбата и получаването им. (2) Лицата по ал. 1 в срок от 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на директора на ГДОП на МВР копие от регистъра по ал. 1, т. 2 за изтеклото тримесечие на хартиен или електронен носител. (3) Данните по ал. 1, т. 2 се съхраняват от лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия, за период 10 години от датата на вписването им в регистъра и се предоставят при поискване на органите на МВР. (4) При прекратяване на дейността си лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия, предават в едномесечен срок регистъра по ал. 1, т. 2 на съответния орган на МВР. (5) В случаите по ал. 4 разрешението за търговия прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.”

По чл. 46 има предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46: „Чл. 46. (1) При продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицето по чл. 35, ал. 1 попълва контролен талон по образец, предоставен му от лицето, получило разрешение за придобиване. (2) Лицето, получило разрешение за търговия, предоставя в срок от 10 работни дни попълнения талон по ал. 1 на органа, издал разрешението за придобиване.”

По чл. 47 има предложение от народния представител Христо Бисеров. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.

По чл. 48 има предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48: “Чл. 48. (1) Търговска дейност с боеприпаси със стоманен сърдечник, боеприпаси по чл. 5, ал. 1, т. 4 и заглушители за оръжия може да се осъществява само между лица, получили разрешение за производство, търговия и/или транспортиране при внос или износ по реда на този закон. (2) Забранява се: 1. продажбата на фойерверки от категория 1 на лица под 12 години, от категория 2 – на лица под 16 години, и от категория 3 – на лица под 18 години; 2. търговията с видимо повредени пиротехнически изделия или в разкъсана най-малка стандартна производствена опаковка; 3. търговията и продажбата на снарядени боеприпаси по чл. 6, ал. 5.”

По чл. 49 има предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага чл. 49 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 48, ал. 2.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 49 със следната редакция: “Чл. 49. (1) При организиране на търговски изложения на взривни вещества за граждански цели, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия организаторът на изложението е длъжен да спазва изискванията за физическа защита на строежи съгласно Закона за устройство на територията. (2) В търговско изложение участие могат да вземат само лица, получили разрешение за производство, търговия или транспортиране при внос или износ по реда на този закон. (3) На търговското изложение могат да се представят и съхраняват единични бройки оръжия и единични най-малки стандартни производствени опаковки боеприпаси и пиротехнически изделия, върху които има нанесено видимо обозначение, което недвусмислено показва, че те не са предназначени за продажба. Когато обозначението не може да се нанесе върху изделието, се нанася върху опаковката му. (4) Забранява се продажбата на място на взривни вещества за граждански цели, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия за времето на провеждане на търговско изложение. (5) Организаторът на търговското изложение е длъжен в едномесечен срок преди започване на изложението да уведоми началника на съответното Районно управление на МВР, на чиято територия ще се провежда изложението, да представи списък на всички участници и копие от договор с лице, получило лиценз да извършва охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност. Когато охраната на мястото на провеждане на търговското изложение се осъществява от служители на организатора, се представя копие от удостоверението за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност.”

По наименованието на Глава четвърта и наименованието на Раздел І в Глава четвърта комисията подкрепя текста на вносителя.

Член 50 – предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Предложение на народния представител Спас Панчев. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков. Предложението е оттеглено. Предложението на Христо Бисеров, което не е подкрепено по т. 2 – в чл. 50, ал. 4 „срок от седем дни” се заменя с „едномесечен”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50: “Чл. 50. (1) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение. (2) Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение. (3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от упълномощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. (4) При наследяване на изделията по ал. 1-3 наследникът в срок от 14 дни от приемане на наследството подава заявление по образец до директора на ГДОП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за придобиване. (5) При отсъствие на началника на РУ на МВР, съответното разрешение се издава от оправомощено със заповед на министъра на вътрешните работи длъжностно лице.”

Господин председател, правя процедурно предложение за редакция на ал. 3: думата „упълномощено” да бъде заменена с „оправомощено”. В ал. 4: изразът „в срок от 14 дни” да се чете „в 14-дневен срок”.

Предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51: “Чл. 51. (1) Физически лица, пребиваващи на територията на друга държава членка, физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на друга държава членка, могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на друга държава членка, могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, на територията на Република България чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Физически лица, пребиваващи на територията на друга държава членка, могат да придобиват на територията на Република България само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешението по ал. 1-3 само след предварително писмено одобрение от съответния орган на държавата членка, в която лицето е пребиваващо.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.

По чл. 53 има предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53: “Чл. 53. Не се изисква разрешение за придобиване, съхранение и за употреба на фойерверки от категория 2 до 5 кг брутно тегло и от категория 3 до десет единични бройки.“

По чл. 54 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на Христо Бисеров – чл. 54 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54: „Чл. 54. (1) Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, да уведомят писмено началника на районното управление на МВР по местонахождение на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. (2) Когато лицата по ал. 1 са придобили оръжие по ал. 1 в друга държава членка, са длъжни в срок до четири месеца след придобиването да уведомят началника на районното управление на МВР по местонахождение на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. (3) Когато физическо лице внася и/или изнася притежавано от него неогнестрелно оръжие и боеприпаси за него, е длъжно да го декларира на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП). (4) Началникът на съответното районно управление на МВР по местонахождение на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице издава удостоверителен документ за извършеното уведомление по ал. 1 и 2.” Господин председател, правя предложение за редакционна поправка – в чл. 54, ал. 2 изразът „в срок до четири месеца” да се замени с „в четиримесечен срок”.

По чл. 55 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на Христо Бисеров – чл. 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55: „Чл. 55. Лице, което продаде или дари на друго лице притежаваното от него газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръдие с кинетична енергия над 24 джаула, или го замени, е длъжно в 7-дневен срок от прехвърлянето да уведоми писмено началника на районното управление на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.”

По чл. 56 има предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56: „Чл. 56. (1) Лицето по чл. 50, ал. 1-3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на районното управление на МВР по местонахождение на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. (2) Лицето по чл. 51 ал. 2 и 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, на територията на Република България само с разрешение за съответните дейности, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Лицето по чл. 51 ал. 1, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или носи и употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България само с разрешение за съответните дейности, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, след предварително писмено одобрение от съответния компетентен орган на държавата членка, в която лицето е пребиваващо. (4) Лицата по ал. 1-3 могат да подават заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба едновременно или последователно. (5) В издаденото разрешение могат да се записват няколко вида дейности.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.

По чл. 58 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип. Предложение от Димо Гяуров, което комисията подкрепя по принцип. Предложение от Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 3 и 6 и не го подкрепя по т. 2, 4 и 5: 2. В чл. 58, ал. 1 да отпадне т. 3. 4. В чл. 58, ал. 1 да отпадне т. 9. 5. В чл. 58, ал. 4 след израза „по ал. 1, т. 8” се добавя „и по чл. 60а, ал. 3”. Предложение на Спас Панчев, което е подкрепено от комисията. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2 и 3: 2. Точка 3 – да отпадне. 3. Точка 9 – да отпадне. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58: „Чл. 58. (1) Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: 1. което не е навършило 18 години и няма завършено основно образование; 2. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; 3. за което е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2, буква “б“ или по чл. 221, ал. 6, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 4. което страда от психическо разстройство; 5. което през последните 3 години задължително е настанявано в лечебни заведения по Глава пета, Раздел II от Закона за здравето или е лекувано за употреба на наркотични вещества; 6. което през последните 3 години два или повече пъти е настанявано в заведение за отрезвяване по чл. 78, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи; 7. което през последните 3 години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания; 8. спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие; 9. което не е преминало курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, в случаите когато то кандидатства за издаване на разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях; 10. което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. (2) Малолетно и непълнолетно лице може да употребява оръжия и боеприпаси само на стрелбище с учебна или спортна цел и само с писмено съгласие на законните му представители и под ръководството на правоспособни инструктори или треньори. (3) Физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба само на стрелбище с учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или треньор. (4) Не се издава разрешение за употреба на лица, които нямат необходимата квалификация и придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи и при работа със сценични пиротехнически изделия от категория Т2, други пиротехнически изделия от категория Р2 и фойерверки от категория 4. (5) Условията и редът за провеждане на курсовете по ал. 1, т. 9 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Когато курсовете за безопасно боравене с огнестрелно оръжие се провеждат от МВР, се събира такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (6) Физически лица, които не са навършили 18 години, не могат да придобиват и носят неогнестрелно оръжие.”

По чл. 59 има направено предложение от Антоний Йорданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 50, ал. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.

По чл. 60 има предложение от Николай Петков и група народни представители, което комисията подкрепя. Предложение от Цветан Сичанов, което е подкрепено от комисията. Предложение от Димо Гяуров, което комисията подкрепя по принцип. Предложение от Христо Бисеров, което комисията подкрепя по принцип. Предложение на Икономов и Захов, което комисията подкрепя по принцип. Предложение на Спас Панчев, което комисията подкрепя по принцип. Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60: „Чл. 60. (1) Забраняват се: 1. откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност; 2. съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана; 3. носенето и употребата на оръжие и боеприпаси: а) на политически, синдикални и културни мероприятия; б) на спортни мероприятия, освен ако е необходимо за самото мероприятие; в) в обществени заведения за хранене и увеселение; г) в молитвени домове, храмове и манастири; д) в здравни и лечебни заведения, в учебни заведения и в социални домове; е) при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества; 4. придобиването, съхранението, носенето и употребата на заглушители за оръжия; 5. използването за други цели на огнестрелни оръжия или боеприпаси за тях, когато те са придобити за културни цели; 6. употребата на пиротехнически изделия в превозни средства, с изключение на пиротехническите изделия за превозни средства, в близост до леснозапалими материали, както и в районите на здравни и лечебни заведения, учебни заведения, социални домове, молитвени домове, храмове и манастири и употребата на пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, в закрити помещения. (2) Забраната по ал. 1, т. 3, букви „а”-„д” не се отнася за лица, изпълняващи служебни задължения по охрана. (3) Забраната по ал. 1, т. 6 не се отнася за лица, притежаващи необходимата квалификация и правоспособност за безопасност на труда при взривни работи, при употреба на пиротехнически изделия за политически, спортни, религиозни, културни мероприятия и заснемане на филмови продукции, след уведомяване на съответното РУ на МВР по мястото на употребата им.“

Има предложение от Христо Бисеров за създаване на нов чл. 60а. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, което е отразено на систематичното му място в чл. 6, ал. 5, а предложението по т. 2 е оттеглено. „Раздел ІІ”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.