1 септември 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми първо от името на политическа партия ГЕРБ и нейната Парламентарната група да поздравя всички вас с началото на Есенната сесия на Четиридесет и първото Народно събрание. В началото на Есенната пленарна сесия политическа партия ГЕРБ ще изпълни още едно от своите предизборни обещания, ще внесе в Народното събрание най-политическия закон – Изборният кодекс. Оставайки отговорни пред целия български народ, ние от ГЕРБ, предлагаме още в края на първата година от управленския мандат промени, засягащи цялото изборно законодателство. Изработването на проекта е плод на съвместна работа между всички парламентарно представени политически сили. Искрено се надявам, че при обсъждането на Изборния кодекс всички ще загърбим теснопартийните си интереси, за да приемем ясни правила, които да дадат трайна стабилност на политическата ни система и да върнат доверието на гражданите в държавата. Като управляваща партия през новия политически сезон ГЕРБ ще продължи да работи и за запазването на икономическата и финансовата стабилност на България. В тази посока ние за пореден път потвърждаваме готовността си да водим диалог по всеки важен за обществото въпрос със синдикатите, работодателските и неправителствените организации. Досега доказахме, че разчитаме винаги и на диалога с хората, защото сме убедени, че от него зависи и подкрепата на политиката, която е насочена към постигане на по-добър жизнен стандарт и стабилитет за страната. Ние от ГЕРБ добре разчитаме посланията, които обществото отправя към нас за по-високи доходи, бързо и ефективно правораздаване, достъпно здравеопазване и образование, работещи обществени и държавни институции. И ако за първото обществото би имало търпение с оглед световната икономическа криза и обективната невъзможност за бързо достигане на европейските доходи, то за ефективната работа на законодателната, съдебната и изпълнителната власт обществото няма да ни даде голям времеви кредит. Защото силите, търпението и доверието на българските граждани бяха проиграни от преждеуправляващите. Ето защо през тази сесия на парламента ГЕРБ приоритетно извеждаме необходимостта и заявяваме волята да реализираме реформите в здравеопазването, образованието и съдебната система. Как ще постигнем това? Във връзка със здравната реформа ще предложим реформи в Закона за здравето и в Закона за лекарствата в хуманната медицина. С първия законопроект ще реформираме администрацията в Министерството на здравеопазването, ще обединим второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, като по този начин държавната здравна политика във всяка област ще се провежда от една държавна институция – регионална здравна инспекция. Създаването на регионалните здравни инспекции ще повиши ефективността на административното обслужване на гражданите и юридическите лица, като облекчи административните процедури и повиши прозрачността в работата на администрацията. Законопроектът предвижда и промени, свързани с медицинското образование, упражняването на медицинската професия и извършването на медицинските научни изследвания. Предвижда се и създаването на единен регистър на медицинските специалисти в страната. С промените в Закона за лекарствата в хуманната медицина ще въведем изцяло нов принцип за класификация, групиране, хармонизиране и уеднаквяване на правната регулация и на процедурите за внасяне на промени във всички разрешения за употреба. Ще положим всички усилия до края на есенната сесия с промени в Закона за здравното осигуряване да определим здравноосигурителния модел през 2012-2013 г., начина на финансиране на лечебните заведения, мерките срещу несъбираемостта на здравните вноски и санкциите за нередовните платци, както и въвеждането на електронната здравна карта на пациента. За да продължим реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз, е предвидено създаването на специализирани структурни звена на съдебната власт. Първата стъпка в тази насока е създаването на специализираните органи, чрез които ще се въведе възможността за качествено правораздаване чрез специализация в системите на съда, прокуратурите и разследващите органи по отношение на организираната престъпност и корупцията. В Народното събрание вече е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Основната му цел е създаването на специализирани съдилища и прокуратури, чрез които да се постигне по-качествено правораздаване, от една страна, а от друга, да се създаде възможност за образуване, разглеждане и решаване на наказателните дела в разумни срокове. Чрез специализацията се очаква да бъдат постигнати следните резултати: повишаване на капацитета на разследващите органи, прокуратурата и съда, избор и назначаване на магистрати с по-високи професионални качества. Създаването на специализирани съдилища и прокуратури налага съответните изменения и в Наказателнопроцесуалния кодекс. Другият основен политически акцент на есенната сесия е приемането на държавния бюджет за 2011 г. и свързаните с него законопроекти. Амбицията на правителството и парламентарното мнозинство на ГЕРБ е страната ни да бъде остров на стабилност по отношение на данъчната политика, като не вдига данъците и през 2011 г. Тенденциите в развитието на световната икономика бележат постепенно възстановяване на положителния растеж на световната икономика, процес на стабилизация в световната търговия, нарастване на бизнес активността както в производството, така и в сектора на услугите. Едновременно с това се очаква пренасочване на акцентите на фискалните рискове, породени от инфлацията, към тези, свързани с фискалната стабилност. За нашата страна като част от Европейското пространство с малка и силно отворена към външните пазари икономика тези тенденции са изключително важни. При нас те биха намерили отражение с известно закъснение. За 2010 г. очакванията са за ръст на брутния вътрешен продукт с около 0,5 до 1%, за 2011г. – от 3,6 до 4,9% за 2013 г., като основен двигател на икономическата активност ще е външният сектор. Очакванията са да продължи и да се засили тенденцията от началото на годината за ръст на износа, задържане на инфлацията на сравнително ниски нива, продължаване на тенденцията за подобряване на текущата сметка. Възстановяването на положителната динамика на пазара на труда, която наблюдаваме вече от пет месеца, ще доведе до постепенно подобряване на вътрешното търсене. През първата половина на текущата година имаше сериозен натиск върху бюджета, което се изразяваше в по-ниските от планираните приходи, от една страна, и от друга страна, с натиск върху разходите за осигуряване на ресурс за разплащане на задължения от предходни години и други разходи, неразчетени в бюджета за 2010 г. Независимо, че ревизираните прогнози за 2010г. предвиждат ръст на икономиката от около 1%, този икономически ръст предвид променената структура на компонентите на брутния вътрешен продукт не води автоматично до нарастване на приходите най-вече от косвени данъци, които са основен приходоизточник в бюджета. Застаряващото население води до натиск върху пенсионната система. Отчитайки тези рискове както пред Бюджет 2010 г., така и в средносрочен план, се наложи промяна във фискалната политика с цел осигуряване на стабилност за фискалната позиция. Успоредно с ревизираните разчети, които намериха място в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., стартира подготовката на основните допускания в бюджетната прогноза и разходните тавани за периода 2011-2013 г. Тази последователност осигурява необходимостта и устойчивостта в управлението и разпределението на публичните ресурси, както и висока степен на предсказуемост по отношение на целите и приоритетите на правителството в средносрочен план. Фискалната политика, която ГЕРБ ще провежда, е консервативна и дисциплинираща, с мерки за фискална консолидация и засилен контрол върху публичните разходи, оптимизация на публичния сектор, повишаване на качеството на публичните финанси. Фискалната политика в средносрочен план е съобразена с чл. 126 от Договора за функциониране на Европейския съюз за бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт. В тази връзка средносрочната фискална цел в консолидираната фискална програма е за дефицит не по-голям от 2,5% за 2011 г. При това ограничение, което налага фискалната политика, са разработени разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, като е следван принципът на приоритетно финансиране на основните социални отговорности на държавата и равнопоставеност между отделните бюджети в условията на ограничения върху бюджетния ресурс. В заключение, уважаеми колеги, се обръщам към вас с призив: нека работата ни покаже на българските граждани, че в Четиридесет и първото Народно събрание работят отговорни народни представители, защото каквито и красиви фрази да изречем, хората не биха ни простили, ако не се справим с най-тревожните проблеми на държавата и на обществото. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Правя това изказване в началото на парламентарната сесия с нарастващо чувство за тревога най-вече между голямото, огромното разминаване между това, което се случва на хората и в страната, и реакцията и самооценката на управляващите. Отмина една година от управлението на ГЕРБ. Министър-председателят скромно даде оценка – на себе си и на кабинета – пет плюс. Би трябвало към края на тази сесия да очакваме, защото ще има още близо половин година работа, оценката да нарасне на отличен шест. Но дали тази оценка съвпада с начина на живот на българите, с обедняването им, с проблемите, с които се сблъскват ежедневно?! Струва ми се, че не, въпреки че ежедневно от ранна сутрин до късни доби от екрана на телевизора ни се внушава, че ГЕРБ е изпълнил всичките си обещания. Кои точно – не е ясно. (Шум от ГЕРБ.) Ежедневно правителството полага титанични усилия, а премиерът, цитирам: „Работи като вол”, но най-вече да решават проблеми, породени от собствените грешки на правителството и от собствената некомпетентност. Ще попитам: кой създаде – ще кажа така – катастрофата в здравеопазването? Ще попитам: защо има такъв гигантски срив на приходите, та се стигна до актуализация на бюджета? Вероятно и тази приходна част няма да бъде изпълнена на 100%. Кой е виновен за батака с паспортите, освен слабата организация в Министерството на вътрешните работи? (Шум, реплики и смях от ГЕРБ.) Искам да ви кажа, че това, което е простимо на ново правителство с желание да работи, но без достатъчно опит, вече не може да бъде простено на кабинет, който има зад гърба си една година управление. Първата констатация е за провал на финансовата и антикризисната политика на кабинета. За това говори самата актуализация на бюджета. Няма как тази истина, този факт да бъде скрит. Прогнозирате положителен растеж на брутния вътрешен продукт от 0,5%, нали така? Но за първото тримесечие има спад от 3,6%, за второто тримесечие от 1,5%. Да кажем, че заради добрия туристически сезон и високите цени на зърното третото тримесечие ще бъде по-добро, но като правило четвъртото тримесечие винаги е по-тежко, по-лошо икономически. Как ще докарате икономическия растеж, който сте планирали? Едновременно имаме намаляване на приходите и то много рязко, много тревожно за бюджета и за всички системи в държавата и увеличаване на разходите с този резерв, който гласувахте на правителството за непредвидени разходи – по същество личен резерв на премиера, и възможност за пренасочване на средствата без те да бъдат контролирани от когото и да било, в това число от Народното събрание. Най-големият проблем остава бизнес климатът. Деветдесет процента от българската икономика – за добро или лошо – са частни. И без да има спокойствие в стопанските субекти не може да се очаква сериозен икономически растеж. А бизнесът е под постоянен стрес и натиск. И това е една последователна политика на сегашното правителство. Защото бих попитал – от задълженията на държавата към бизнеса, които са фактурирани, от тези 660 млн. лв., които гласува парламентът с огромно закъснение, създавайки преди това огромна междуфирмена задлъжнялост, колко вече са изплатени? Или ще чакаме пак последния момент в зависимост от изпълнението на бюджета и ще задълбочаваме проблемите? Виждаме постоянна промяна на приоритетите. Вече никой не помни, че основният свръхприоритет беше членството в ERM-ІІ и еврозоната. Ускорено. Забрави се, има нови. Краят на кризата се мести постоянно – от 1 април, до лятото, сега трябваше да бъде от 1 септември, като хората се върнат от море или от село, чувам, че последният срок е Димитровден. И той няма да бъде спазен. Очевидно ще чакаме Коледа. След това Великден. След това още някоя дата. Защото се действа на парче и това е най-тревожното. Коалиция за България и при разглеждането на основния закон в тази сесия – бюджета за 2011 г., ще предложи своите алтернативни предложения, по същество алтернативен бюджет и за приходите, и за разходите. Но искам да кажа отсега една прогноза. Очевидно е – и това е казано в решение на правителството за бюджетната прогноза за 2013 г., да го запомнят българските граждани – няма да има увеличаване на доходите и на пенсиите до 2013 г., въпреки че думата „замразяване” беше забранена. Разрешихте си я. Бих искал да концентрирам вниманието на парламента върху проблемите на здравеопазването. Ситуацията действително е безумно тежка. Става дума за истински хаос и разпадане на системата под лозунга „Реформа”. Само че, реформите се правят, за да се подобри нещо, а не да се съсипе окончателно. Аз не зная дали осъзнавате до какво състояние е докарано здравеопазването в резултат на икономиите и неплащането от страна на държавата. Защото няма пари за основни дейности – за консумативи, за храна на болните, за лекарства. Държавата, Министерството на здравеопазването намали с 50% средствата за Спешна помощ. Разбирате ли какво означава това най-вече за пациентите? Знаете ли, че всеки ден по двама медицински работници напускат страната, защото не виждат перспектива и не виждат заплащане за себе си? По същество виждаме целенасочена политика на ликвидация на общественото здравеопазване. И се върви към здравеопазване, което ще бъде изцяло платено. Хората и днес вече ги приемат само срещу пари в болници. Не правят планирани операции. Затова проблемите на здравеопазването ще бъдат в основен фокус на Парламентарната група на Коалиция за България. Ще даваме своите алтернативни предложения. За пенсионната реформа сме заявили нашата позиция достатъчно ясно. Тя по същество цели пак икономии на гърба на хората и пак в крайна сметка нещо, което няма да бъде в интерес на гражданите. За една година беше наложен митът, че най-успешната част от управлението е Министерството на вътрешните работи. Нещо повече – премиерът заяви, че най-добрата антикризисна мярка и политика са арестите. Аз питам обаче, ако това е същността на политиката, защо сме толкова зле с приходите и защо контрабандата процъфтява? Там например в цигарите стана 50 и над 50% от пазара. Ако успехите са правопропорционални на присъствието в медиите – да, вярно е за МВР. Толкова много акции, чак вече се изтощава творческият заряд на артколектива в ръководството на МВР. След като се покри и използва цялата флора и фауна в света като название на операции, преминаха към човешката анатомия със забележимата и запомняща се операция „дупетата”. И аз, честно казано, с тревога си задавам въпроса върху коя част от човешкото тяло ще кацне фантазията на пиар отдела на министър Цветанов следващия път. Задайте си го и вие. Но въпросът по същество е защо има толкова много арести и толкова много пуснати от ареста след това? Защото няма доказателства. Но пътят, който сте избрали – чрез пет съдилища, няма да реши нищо, освен политическата ви целесъобразност. Ние сме предложили промени в НПК, които съкращават сроковете в до съдебната фаза и поставят по-високи изисквания, защото там са най големите проблеми – липсата на годни доказателства и качество. Има една френска поговорка – „Стилът – това е човекът”. Той важи и за правителство, за политическа партия. Искам да кажа, че вашето управление се характеризира със самодоволство, с вяра, че светът започва от вас и очевидно ще свърши с вас, с арогантност и двоен стандарт. Защото, питам, ще понесе ли някаква отговорност министър Божидар Димитров за своите думи по отношение на българския народ? Очевидно не, защото е приятел на Бойко Борисов. Защо се чудим, след като навремето премиерът се беше ожалил в Америка за лошия човешки материал в България?! Това е отношение на правителството и на ГЕРБ към ситуацията. Всички в страната са разбойници във вашите очи – лекари, учители, кметове, бизнес с изключение на ГЕРБ. Защото имате двоен стандарт. Той личи по отношение на вашите собствени прегрешения. Защото, когато някой от вас сгази лука, както беше с последния скандал на парламента в предишната сесия с фалшифициране на закон, което е подсъдимо, само леко се отстранява и започваме с новия скандал – пак за конфликт на интереси, пак във вашите редици. Затова разкриването на конфликти на интереси, на прокарването на лобистки, на собствени лични икономически интереси ще бъде още една важна задача за Парламентарната група на Коалиция за България през този сезон. Обръщам се към Народното събрание с призива да работим действително отговорно. Още има шанс и правителството да бъде успешно. Но тези шансове все повече намаляват. Защото самодоволството, затварянето в себе си ви води в задънена улица. За съжаление – и България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Започваме една сесия, която ще даде отговор на два фундаментални въпроса: първият – за управленския потенциал на ГЕРБ, и вторият – за политическото лице на подкрепящите управлението субекти. Тоест това е въпросът за формата на мнозинството. Тук преди всичко визираме профила на Синята коалиция. Приемете този акцент като признание за особената, легитимираща властта тежест на тази парламентарна сила. Защото, доколкото за ГЕРБ и „Атака” всичко е ясно, те са в здрава прегръдка, понеже ги споява популизмът, въпросът е: докога Синята коалиция ще легитимира участието собствено на „Атака” в управленския формат на страната, докога ще продължат да се разполагат в неопределеността - уж силно критични, но в крайна сметка, с малки изключения, предоставят положителния си вот за властта, независимо че тя отказва да ги чуе? Според нас, уважаеми госпожи и господа, назряват условията партиите, които представят нормалната политика, в това число и класическото дясно, което се представя от Синята коалиция, да насочат потенциала си за изграждане на алтернатива на популисткото управление. Управлението на ГЕРБ нито е силно, нито дори покрива критериите за адекватност, за да заслужава това състояние на безалтернативност. Затова няма по-значимо политическо предизвикателство от изграждането на алтернатива на днешното управление. Понеже ни е чужда идеята за политическо менторство, ще споделим само, че политиката е достатъчно жестока, за да позволява дълго състоянието на неопределеност. Всяка парламентарна група трябва да се определи дали ще продължи да подкрепя, бидейки съучастник в политиката на ГЕРБ и „Атака”, или да участва в изграждането на една необходима за страната управленска алтернатива. През тази сесия на 41-то Народно събрание ще се приемат най-значимите актове – Избирателният кодекс, данъчните закони и най-вече Бюджетът за 2011г., акт – синтез на управленската философия. Тези актове ще предпоставят управленската политика през цялата 2011 г. Затова може би тази сесия наистина е много, много значима. Разбира се, всички тези актове ще поставят на изпитание управленския потенциал на ГЕРБ и ще дадат отговор на въпроса: дали този мандат е възможно да бъде пълен или ще бъде прекъснат поради провал. Едно е ясно – лимитът на оправданието с предишни управления вече е изчерпан. За съжаление, 2011 г. е изборна година. Опитът показва, че в такава година тяснопартийният интерес, който се изразява в стремеж на всяка цена да се спечелят изборите, взема връх над националния. Националният интерес предполага адекватни, по необходимост и нерядко непопулярни мерки за противодействие на кризата. Това означава реформи. Дали се провеждат в България е въпрос по-скоро риторически и аз тук ще се съглася с една теза, че думата „реформи” през последната година е на път тотално да се изпразни от реално съдържание. Всяко управленско хрумване се представя като реформа, а всъщност простичкото, но непреодолимо вярно определение за кризата е повишена ефективност на единица публични разходи. Дали това се случва в България е въпрос с много ясен отговор. Не! За съжаление, едногодишното ви управление не поставя съмнение, че по-скоро ще продължите порочната си политика, защото не преструктурирахте разходите. Обвинявате предишния кабинет в свръх харчове. Аз питам: ако това е вярно, ако предишните сме укорими в свръх харчове, какво да кажем за вас, които харчите повече от предишния кабинет, при положение че събирате с милиарди по-малко?! Кога впрочем ще дадете отговора на този въпрос? Защо, обладани от реформаторски дух, не оптимизирате разходите? След като не го правите през настоящата година, как да очакваме, че ще го направите през третата календарна година от управлението си, защото Бюджет 2011 се разполага от третата календарна година на управлението ви? Не е нужно, уважаеми колеги, да се притежава икономическа компетентност и по тази причина не само посветените в икономическата материя, но и всички български граждани не бива да бъдат подценявани и заблуждавани - когато едно правителство събира с около 4 милиарда по-малко в сравнение с предишния кабинет и в същото това време харчи повече, при това не за антикризисни мерки, това правителство провежда категорично не антикризисна, а прокризисна политика. С други думи, проблемът не е в повечето разходи, а в това, че те са за сметка на икономическите активности, което е неоспоримият и непреодолим дефицит на властта понастоящем. И още нещо. Повечето разходи са за сметка на, подчертавам, натрупаните през годините фискални резерви. Ето кое уличава недостатъчните ви управленски компетенции. И невръстните вече знаят, че само за една година на власт успяхте да опукате натрупаното за 12-годишен период от времето на правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев - милиарди фискален резерв! (Частични ръкопляскания от КБ.) С това май се изчерпва управленската ви активност и актуалност. Не сте дали знаци, че умеете да правите политика за генериране на пари в държавата. Иначе е знайно, че всеки може да харчи – за това Бог знае каква компетентност не се изисква. Няма съмнение, че икономическата криза е основният проблем на властта. Според Парламентарната група на ДПС обаче също така няма съмнение, че кризата е колкото обективно явление, толкова се влияе и от субективния фактор или, както вече сме го казвали, от това кой и как управлява. Тази теза не се нуждае от доказване. Преди две години всички европейски държави бяха в криза, тоест икономиките им бележеха спад. Това е простичкото и безусловно определение за рецесията. Видно от данните не на коя да е агенция, а на Евростат, всички тези държави вече излизат от кризата, тоест за последното тримесечие бележат ръст в сравнение с предходното с няколко изключения, наистина няколко. Ако трябва да бъдем по-точни, само четири държави - сред тях е България със своите 1,5% спад и, забележете, 4,5 вече не процента, а пъти по-малко инвестиции в сравнение с предходната година, която далеч не беше от най-успешните. Тук се налага възгласът „Ужас!”. Как е възможно това под мъдрото и вездесъщо управление на ГЕРБ, „Атака” и Сините? Естествено кризисният пиар е поставен на изпитание. Той трябва да намери начин да трансформира реално негативния факт в щадящо властта и нейната рейтингирана суетност манипулирано позитивно послание! Стремежът властта да се обслужи някак си с позитивни послания издевателства над елементарната езикова логика! Така се ражда парадоксалният израз „спадът в икономиката продължава да се забавя”, което си хваща дикиш. Докога ли? Отговорът е в зрелостта на гражданското общество и в ефикасността на системите за граждански контрол и коректив на властта, защото забавянето на спада, уважаеми госпожи и господа, си е чиста проба продължаващ спад. Затова няма по-важен въпрос от изработването на конкретна, ясна антикризисна програма, съзвучна на Стратегия „Европа 2020”. Това няма да е само по силите на ГЕРБ! За това са необходими национални усилия! Няма да се получи, ако продължавате да не чувате дори коалиционните си партньори. Изход от кризата е възможен. Големият въпрос сега е да се намери този изход от кризата, който, както наши колеги специалисти от парламентарната група вече казаха, да не ни вкара в тежка и дълга депресия! Ето това трябва да стои на вниманието на Народното събрание и ние да дадем своя принос с адекватни закони, за да спестим на страната си (сигнал от председателя за изтичане на времето) една дълга и тежка депресия! Точно тук ще бъде и ролята на Движението за права и свободи – един сериозен коректив, който ще засили критичните си нотки, което вече може да означава и прибягване до други, по-тежки инструменти на опозиционност, каквито са например и вотовете на недоверие. Дали ще се стигне до тях е въпрос, отговорът на който все още е във вашите ръце. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Госпожо председател, дами и господа народни представители, дами и господа журналисти и гости! Президентската ложа е празна, разбира се. Президентът сигурно е на лов, той не се интересува какво става в парламента. (Шум и реплики от КБ.) Всяка сесия на Народното събрание се открива с някакъв вид театрален етюд, и сега бяхме свидетели на същия. Така наречената опозиция в лицето на Станишев и господин Местан дори не можаха да изразят някакви аргументи. (Смях, шум и реплики.) Ставаме свидетели на сцени на абсурд. Уж лявата партия говори в защита на бизнеса, забележете, ДПС в защита на националния интерес, Боже опази, а този тук дето се прави на лидер на дясна партия, след малко ще ви кажа няколко думи за него, защитава болничната, здравеопазващата система. Моля ви се, забележете какво става в България – и всички те вече играят в един отбор. (Шум от КБ.) Неслучайно преди малко Лютви Местан покани сините да отидат при тях. Да, крайно време е наистина сините, които са всъщност един отбор с червените, да отидат при турскосините и да стане ясно в България кой кой е, защото този въпрос отдавна си го задават всички българи. Те знаят отговора, но продължават да гледат с отегчение театрите, които се разиграват тук, в тази зала. Тази зала обаче не е театрална зала. Това е залата, в която народът ни изпраща да вършим работа в негово име. През 2009 г. в началото, при откриването на сесията, казах, че ние имаме исторически шанс този път и че доверието, което народът е дал на ГЕРБ и на партия „Атака”, не е случайно, защото народът на България видя в тези партии единствените политически сили, които не са участвали в грабежа на България. „Грабежът на България” – тези думи ще ги повтарям оттук нататък до края на тази сесия и на следващите сесии на този мандат, защото това е ключът към въпросите, с които се опитват да ни занимават мазничко тук отделни лидери на отделни партии. Говорят за бюджета, говорят за здравната система, за приходите, за това че нямало пари. Да, сега е финансова криза и това го знаем всички – световна финансова криза. Но в България, дами и господа народни представители, журналисти и гости, няма пари за пенсии и здравеопазване, защото тези пари бяха ограбени от синьо-червената мафия, която стои отдясно и отляво на този парламент. (Ръкопляскания от „Атака”.) Когато днес се казва: „Няма пари за болници!”, когато днес се казва, че няма пари за пенсии, трябва да знаем и когато си лягаме, и когато ставаме, че тези пари бяха откраднати от правителството на Иван Йорданов Костов, който днес се прави на ментор, който днес идва да обяснява как трябвало да върви икономиката, която той съсипа. (Шум и реплики.) Четири хиляди предприятия ограбени по времето на управлението на Костов – докога ще премълчаваме това нещо, колеги от ГЕРБ?! Докога ще се правим, че това са коректни партньори?! Не, това са политически паразити, които са се впили сега във вашето тяло и искат да участват в управлението. Ако това бъде допуснато, ако бъде допуснато такива, които ограбиха България, отново да влязат в управлението, аз ви казвам тук, от тази висока трибуна – ще започна партизанска борба. (Смях и шум от КБ и ДПС.) Защото това са амбициите на тези престъпници, които ограбваха България четири години. Големият грабеж на България започна през 1997 г. с така наречената приватизация при Иван Костов. Той е главният виновник сега българските пенсионери, които ме слушат, да нямат пенсии. Той е главният виновник сега да нямаме средна класа. Той е главният виновник сега да нямаме болници, каквито трябва да имаме като европейска държава. Той е главният виновник сега да нямаме образование, каквото трябва да имаме като европейска държава. Всички тези неща трябва да си ги казваме, дами и господа, не да си играем на партньори, които си дават съвети и съветчета, а всъщност държат нож зад гърба и чакат момента, в който ще го забият в сърцето. Това са политически престъпници, които не трябва повече да бъдат допускани до управлението на България, и ние „Атака” сме гарант за това – нека да се чуе ясно. (Реплики от КБ.) Да, да, да! Така е и така ще бъде и през тази сесия, и през следващите сесии. Няма да допуснем връщането на червено-турската мафия, няма да допуснем връщането на сините, които са също тяхна рожба, защото вие виждате вече как те си подават топката. Вие виждате как лидерът на сините и другият лидер, дето иска да бъде лидер, ама още му трябва много хляб да яде (смях в ГЕРБ), говорят с езика на БСП. Те говорят с езика на червените. Те може би си разменят своите изказвания, може би имат един пиар център вече, защото тяхната цел е това управление да се провали. Тяхната цел е да не станат тези неща, които тръгнаха да стават – ограничаването на престъпността, което става пред очите ни, това че в България започна най-после да се строи, това че най-после доживяхме да се построи една магистрала, която 20 години тези некадърници не успяха да построят. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Те сега имат големи усти. Като излязат тук са много добре с мазните изрази, но 20 години не успяха една магистрала да построят. Сега това става! Те не успяха елементарни неща да направят за България. Сега това става и затова подкрепяме това управление. Ние не сме в управлението и не искаме министерски постове, защото когато създадох „Атака” през 2005 г., аз казах: „Това е патриотична партия, която ще работи за интересите на България и ще иска възмездие за тези, които ограбваха страната!” Това не съм го забравил и няма да го забравя. Има неща, които не се забравят. Има неща, за които няма давност, и тези неща са ограбването на страната. Няма по-голямо престъпление, няма по-голям грях за един политик да мами своя народ и да го граби, а точно това правеха управниците през времето на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и след това тройната коалиция Доган – Симеон – Станишев. Те ограбваха своя народ и затова за тях трябва да има възмездие. Затова трябва да не забравяме за какво ни изпрати народът тук, и специално партия ГЕРБ, която натовари с най-голямото доверие и с най-голямата отговорност – да раздаде възмездие. Това е във вашите ръце, дами и господа и колеги от ГЕРБ. Ние ще подкрепяме изцяло с две ръце тази дейност. Възмездие и отговорност трябва да се търси от всички, които ограбваха. Всички тези кабинети бяха пълни с грабители – начело с лидерите си, начело с премиерите си. Те разграбваха България и затова сега нямаме пари. Това е истината, а не финансовата криза. Това трябва да се казва непрекъснато, за това трябва да се търси отговорност. „Атака” започва поредица от инициативи, които ние наричаме операция „Възмездие”, не „Наглите” (шум и реплики), защото няма по-нагли от тези, които крадоха България. Не другите, които правят отвличания, крадат, джебчийстват и прочее, защото тяхното място е в затвора. Ние не видяхме досега в затвора един такъв като Иван Костов, който отдавна трябваше да бъде там, един такъв като Доган, Станишев, Симеон, Милен Велчев и други, и други, и други супер нагли грабители на България, които продължават да дават интервюта как да върви икономиката, вместо да пишат показания. Вместо да отговарят за това, че оставиха България като след ядрена война, защото нашата страна сега е като след ядрена война. Сега това, което се прави с огромните усилия на един премиер и тези, които му помагат - аз не казвам, че всичко е прекрасно, аз не казвам даже, че в ГЕРБ всичко е окей, чудесно. Сигурно има групи, хора и кръгове, това е трудността на управлението, но аз съм убеден, че решителността и волята на този премиер ще победи всички задкулисни удари, защото ние ще го подкрепяме и в това усилие – да търсим възмездие. Това няма да го забравим, това няма да го заличим от дневния ред. Този дневен ред, който върви тук, в Народното събрание, трябва да включва всеки ден една точка – търсене на възмездие. Необходими са промени в съдебната система. Необходимо е да се сложи мораториум върху давността на приватизационните сделки и всички те да се разгледат отново. Необходимо е да могат да се развалят приватизационни сделки, защото, дами и господа народни представители, да забравим илюзията, че можем да събираме пенсионни фондове от данъци и такси, от плоския, даже вдълбнатия данък, който го направи уж лявото правителство - без необлагаем минимум, от постъпления, които намаляват, защото първо, има световна криза, второ, защото се бойкотират нещата отдолу по всички нива на администрацията, тъй като чистката, която трябваше да бъде направена, все още не е направена докрай. Ние от „Атака” за това ще говорим и през тази сесия непрекъснато. За всички тези пластове, ешелони на властта на ДПС, БСП и на сините, които са оставени, които в момента бойкотират работата на правителството, няма какво да си правим илюзии. Аз задавам въпроса: откъде ще дойдат парите за пенсии след година-две-три-пет? Откъде – от намаляващите постъпления от данъци и такси? – Не! Отговорът е един – държавата трябва да се върне в отделни сектори на икономиката. (Реплика от КБ.) Много моля да не подскачат разни довчерашни комунисти, днешни евроатлантици, които сега ще кажат, че това е комунизъм – не, това е тенденция, която върви в цяла Европа и в цял свят. Цивилизованият свят преразглежда своята икономическа философия. Крайно време е България да го направи – спокойно, разумно и държавнически. „Атака” ще работи за това. Всички останали да правят каквото искат – ние ще работим за това, и ви гарантираме, че нищо няма да ни спре по пътя ни. Да живее България! (Ръкопляскания от „Атака” и ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От последното изказване виждам, че здравната криза в България се задълбочава и става много трудна за преодоляване. (Смях и ръкопляскания от КБ и ДПС.) Колеги, видях едно единствено конструктивно предложение и то е определени хора да станат партизани, пожелавам им успех. Там ще бъдат по-полезни за България. Много е важно да си отворим очите и да видим истинската ситуация. Както е казал един древен мислител: „Има неща, които се виждат, и неща, които не се виждат.” Правителството създава много високи очаквания. Преди десетина дни премиерът каза, че до две-три години България ще има европейски доходи. Всички искаме това. Убеден съм, че няма човек, който да не иска да имаме европейски доходи в България. Убеден съм, че повечето хора в това Народно събрание искаме да имаме успешно правителство. Всеки, който си затваря очите пред проблемите, не прави услуга никому. Хора, като преди малко изказващият се човек, които като видят колата в калта казват: „Ама то нищо й няма, всичко е прекрасно, продължавайте.”, не правят услуга никому. Те заблуждават и себе си, заблуждават и обществото, заблуждават и правителството, и водят до още по-голямо объркване и хаос. Предстои ни най-трудният бюджет – Бюджет 2011, за който чух много малко конкретни предложения от досега изказващите се. Едно от най-важните неща е да се направи една работна антикризисна група с представители на всяка парламентарна група в парламента. Имаме ли ясна стратегия как излизаме от кризата? Нямаме. Това може да бъде преодоляно само през такава работна група. Това веднага трябва да бъде направено и в края на м. септември да се излезе с конкретен антикризисен план. Иначе закъснението вече няма да може да бъде компенсирано. Тази група трябва да излезе с ясния извод, че не може при никаква цена и при никакви обстоятелства да се увеличават данъци и осигуровки в България. Ако при първата криза, след намалението на данъците, се огънем и не удържим, това ще бъде сигнал към всички, че тази политика не е искрена и не е последователна. В никакъв случай, при никакви обстоятелства не трябва да се увеличават данъци в България! В тази сесия на парламента вече виждаме първия пример, макар и не толкова мащабен, на увеличение на данъци – става въпрос за застрахователните услуги. Данъци не трябва да се увеличават! Тази работна група трябва да организира изслушването на Митници, на Националната агенция по приходите, на Министерството на финансите – защо не се събират необходимите приходи. Защото, колеги, и актуализираният бюджет е на път да има допълнителен дефицит – през болниците и през общините. Този проблем ще бъде пренесен през 2011 г. Трябва да се вземат категорични мерки веднага! Всякакви идеи за писти за Формула 1, алеи на славата, спортни зали трябва да бъдат изключително ограничени. Това не е мащабно строителство, което съживява икономиката. Това са проекти, които източват бюджета и накрая няма пари за основните функции на този бюджет. Бюджет 2011 е най-голямото предизвикателство за управляващата партия ГЕРБ. Бюджетът ще бъде правен при минимален фискален резерв. Свободните пари от фискалния резерв ще бъдат не повече от 1 млрд. лв. – много труден за изпълнение бюджет. Има изборна година, ще има огромен натиск за допълнителни разходи в Бюджет 2011. Единствените решения са категорично ясен антикризисен план, намаляване на дефицита по всички възможни начини и средства и показване на стабилна 2011 г. За нас този бюджет е крайъгълният камък, ключовият момент, който ще определи и отношението на Синята коалиция към правителството. При разумни решения ние ще ги подкрепяме, но ако продължава тенденцията на разрастващи се дефицити, тази подкрепа е безотговорна. Знам, че в тази зала има хора, които са готови безотговорно да подкрепят, но ние не сме сред тях, защото това не е добре за никой в България, дори и за тези, които го правят. За никого не е добре! Това е лошо за всички. Здравеопазването, колеги. Там проблемите наистина станаха много, много сериозни, най-вече, защото няма цялостна концепция какво се прави с рязането на пари без реформа, без новата здравна карта, без спиране на източването, което го имаше и го има, и не е овладяно, няма да се получат резултати. Трябва ясен и категоричен план. Използвайте и включете парламента във взимането на тези решения. Сами няма да се справите. Включете всички парламентарни групи да поемат своята отговорност и по този въпрос. Тази антикризисна група трябва да участва и в реформата на здравеопазването, иначе неминуемо 2011 г. ще отидете на стачки, ще отидете на обществено недоволство, от което никой не печели, от което парламентът ще бъде по-малко стабилен и правителството ще бъде в много трудна ситуация. Чакането не решава проблемите! Аз съм убеден, че има група в управляващата партия, която смята, че растежът в Европейския съюз по някакъв автоматичен начин ще реши всички проблеми на България. Това няма да се случи. Ще има някакъв положителен ефект от растежа отвън, ще има някакви положителни влияния от това, но по никакъв начин няма да реши всичките ни проблеми. Ако сами не запретнем ръкави, няма да стане. Няма да стане по никакъв друг начин, разберете го. Няма, просто няма да стане! Ако има хора, на които изказванията на Волен Сидеров им топлят сърцето, имате много сериозен проблем, искам да ви кажа. Това няма да реши проблемите на България по никакъв начин. Изборният кодекс трябва да бъде приет до края на годината. Да бъде максимално принципен. Искам да ви напомня за БСП, ДПС и Сергей Станишев, които въведоха мажоритарни избори, абсолютно безпринципно, търсейки служебна победа и не избраха след това от БСП нито един мажоритарен кандидат. Дано това да е за урок не само на тях, но и на всеки разумен човек в тази зала – да се приемат принципни неща. Който е тръгнал да търси служебни победи, винаги е бил наказван от съдбата. Дано да бъде направен Изборен кодекс до края на тази година – максимално ясен, максимално принципен, който да гарантира честни избори. Трябва да бъде спрян изборният туризъм! Това не може да продължава повече! Не може да се търсят служебни победи. Нека да отидем на честни избори. Трябва да бъде ограничен манипулираният вот. Освен това, доколкото можем поне да направим стъпки към интернет гласуване в България. Въпрос на време е целият цивилизован свят да отиде в тази посока, за да могат повече хора да участват. Колкото повече хора гласуват – млади хора, хора с увреждания, възрастни хора, толкова по-малко ще бъдат злоупотребите в изборния процес. Всичко това трябва да е готово преди края на годината, а не малко преди изборите, каквато лоша практика има през последните години. Нека за първи път да създадем нова добра европейска практика – отрано да са ясни правилата, да няма мишкувания в последния момент – на някой му скимнало нещо, после се намесва Конституционният съд, отменя тези мишкувания. Този път да има ясни и честни правила за всички. И никой не говори за енергетика днес, което ми е интересно. Предстои приемането на енергийна стратегия – това е едно от най-големите предизвикателства пред кабинета и правителството. Нека за първи път от много време насам да помислим за интереса на България в енергетиката, не за интереса на други страни, който е ясен вече, и за който те идват в България постоянно да си го защитават. Нека правителството и парламентът да защитим интереса на България и за всеки един проект да виждаме колко струва на българските граждани. Не да го подкрепяме, или някой да го подкрепя абсолютно безпринципно: да гледаме ефекта на българските граждани за всеки един такъв енергиен проект, особено пък за Белене. Пожелавам на кабинета и специално на премиера, въпреки целия натиск, който се оказва върху него в България и извън България: проектът „Белене” – по никакъв начин, никой не можа да докаже, че е икономически ефективен. Няма право да го подкрепя, особено с пари от бюджета – това би било пагубно и за тазгодишния бюджет и оттук нататък. Би било много тежка грешка! И дано енергийната стратегия да бъде максимално гъвкава, прозрачна, приета с голямо мнозинство от Народното събрание и да даде ясна посока на България, нова посока. Нова посока, за да защитим своя интерес, а не нечий друг интерес, защото това просто би било грешка. Пожелавам на всички успешна парламентарна сесия, нека да бъдем позитивни и да дадем най-доброто от себе си! Завършвам с това. Искам успешно правителство, но най-добрите приятели на правителството са тези, които казват грешките ясно и категорично, които не замълчават, които не се притесняват от никого, които казват истината. Иначе разни хора, които подскачат и подкрепят всичко, ще видите навсякъде, но те са безотговорни, те не помагат никому. Ще поставяме проблемите директно и ще търсим директни решения. Всичко друго е контрапродуктивно. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ПГ на СК.)

Уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България за втори път прави предложение за създаване на анкетна комисия, която да извърши ревизия на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да установи колко пари се събират в Здравната каса, за какво се харчат и с чие решение. Защо след като ръководството на Националната здравноосигурителна каса твърди, че през тази година се събират повече пари от здравни осигуровки, както в сравнение с предходната година, така и в сравнение със заложеното в приходната част на бюджета на Касата, се оказва, че пари в системата няма. Защо след като в края на миналата година остана излишък в размер на 860 млн. лв., а тази година следва да бъде кумулиран такъв в рамките на над 600 млн. лв., пари в системата няма? Защо след като здравната система е доведена до катастрофа, всички неблагополучия в нея се оправдават с това, че пари няма? Независимо как ще бъде наречено състоянието на здравния сектор – дали будна кома, дали геноцид, дали безумие, дали катастрофа, истината е, че драмата във всички звена на здравната система е пълна. Най-тежко е положението в болниците, на които Касата разплаща средномесечно едва 60-70% от изработените средства. В резултат на това те нямат пари за лекарства, нямат пари за консумативи, нямат пари за храна на болните. Някои от тях не плащат заплати, други не внасят осигуровки. Прекратени са плановите операции и плановият прием. Формират се листи на чакащите без ясни правила, без методика, което разбира се е предпоставка за корупция. Ще се лекува този, който си плаща. Вече хората започнаха да обикалят страната, за да търсят болнично заведение, което би им оказало здравна помощ. Само за няколко дни през миналата седмица един пациент едва не умря в бермудския триъгълник между болниците във Велико Търново, Горна Оряховица и Габрово. Един лекар се отказа да бъде лекар, защото заяви, че няма да носи отговорност за това, че не е в състояние да оказва помощ на пациентите си. Един лекар беше уволнен за това, че си позволи да се изкаже против политиката на Здравното министерство. Болниците са практически в прединфарктно състояние, в състояние на предфалит. Те са задлъжнели на доставчици, на лекарства, на консумативи, на банки, на държавното обществено осигуряване. Вероятно някои от управляващите се надяват и на непрозрачна приватизация по схемата – дълг срещу собственост. Защото това положение няма да кара до безкрай, и някои от кредиторите рано или късно ще си потърсят парите. Същото е положението в Спешната помощ, в хемодиализата и психодиспансерите, за които ангажимент има Министерството на здравеопазването, и на които се разплащат едва 50% от дължимите средства. Същото е положението в доболничната помощ, където намаляха парите за профилактични прегледи, където намаляха парите за направления при лекари-специалисти. Нередовно се плаща на джипитата, нередовно са разплащанията с аптеките. И всичко това с едно оправдание и с един аргумент, че пари няма. Така че, задачата на тази анкетна комисия е да установи: къде са парите, уважаеми господа управляващи, събрани от българските граждани за здраве? Къде са парите на Касата? Причината да искаме създаването на тази анкетна комисия е и още една, а именно да бъде установено кой извърши фрапантното нарушение, да не кажа престъпление от тази трибуна, и се разпореди 455 милиона от парите на Касата за 2009 г. да не бъдат използвани по предназначение, тоест за разплащане с болничните и с другите медицински заведения, а да бъдат изпратени като оперативен излишък по сметки в Българската народна банка, при това без решение на парламента, в нарушение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Подобна стъпка може да стане единствено и само с решение на този орган, само с решение на българския парламент. Искам да кажа, че обещанието на премиера Борисов, което вчера беше дадено на лекарите, че парите за 2009 г. ще са равни на тези за 2010 г. не върши работа на болниците, на доболничната помощ и на самите лекари. Защото парите за 2009 г. са пари за разплащане с изпълнителите на медицински дейности за десет месеца, а парите за 2010 г. трябва да покрият четиринадесет месеца – дванадесетте на тази година плюс двата месеца, с които беше платено на болниците за 2009 г. Следващият въпрос на който трябва да отговори тази анкетна комисия е: къде са парите от резерва на Касата? По изявления на трима министри парите от излишъка, които бяха кумулирани през миналата година са, цитирам: според министър Нанев – в размер на 860 милиона, изявление дадено през м. февруари; според министър Нанев, през м. март – 800 милиона; според министър Анна-Мария Борисова – парите са 350 милиона, в отговор на мой въпрос в парламентарния контрол през м. май; и накрая за финал – министър Дянков, който през м. юни заяви, че парите са 950 милиона лева. Всъщност в резерва на Касата би следвало да има над 1 млрд. лв., но независимо от това дали са 950 милиона или 1 млрд. лв. отговорът, който ни интересува, е, че пари в Касата има и не може всички безобразия, които се извършват в здравния сектор, да се оправдават с лъжата, че пари в здравната система няма. Защото, уважаеми господа управляващи, намаляването на парите за здраве не е реформа в здравеопазването. Напротив, вие самите заявихте, че целта на реформата е по-високо качество на здравните услуги. Вие сами заявихте, че преследвате нови високи медицински стандарти. Заявихте нива на компетентност. Изискванията за постигане на тези цели са медицинска техника, медицински специалисти. Е, всичко това може и следва да бъде постигнато с пари, които се намират в Касата. Просто някой по някакъв начин или ги изразходва, или запълва дупки, което трябва да бъде установено от тази анкетна комисия. Накрая ще кажа, че анкетната комисия и ревизията, която тя трябва да извърши, са необходими, защото е лъжа, че недофинансирането на здравната система е проблем на лекарите и на болниците. Всъщност това е проблем на българските граждани. Защото накрая сметката ще бъде платена от пациентите. Те ще трябва да плащат, за да се лекуват и бих казала, че при такава здравна реформа – пенсионна реформа не е нужна. Защото повечето от българите няма да доживеят възрастта за пенсиониране. Затова, уважаеми господа управляващи, уважаеми представители на другите парламентарни групи, за втори път от името на Парламентарната група на коалиция за България ви моля да подкрепите искането за създаване на анкетна комисия, защото това е единственият начин да се отговори на въпроса къде са левчетата, които българските граждани дават за здраве. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашата парламентарна група ще подкрепи проекта за Решение за създаване на Временна анкетна комисия с предмет установяване какъв размер от средствата от излишъка на Националната здравноосигурителна каса е изразходван от началото на 2010 г., кой се е разпоредил за изразходването на тези средства и по силата на кой закон. Защо тази анкетна комисия към тази дата става изключително актуална? На първо място, във връзка с всичко това, което се случва в сектора здравеопазване, във връзка с това, че лечебните заведения в България вече приемат само спешни пациенти, във връзка с това, че спешната помощ в България се заплаща на 50% и във връзка с всички проблеми, които правят тази дискусия, тази анкетна комисия изключително актуална. Уважаеми дами и господа, независимо че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е част от консолидираната фискална програма на държавата, това е единственият бюджет в страната, който в момента изпълнява приходната си част. По информация от Националната агенция по приходите към м. юни приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса са със 72 милиона повече в сравнение с 2009 г., което означава, че няма причини от гледна точка на събираемост да не се изразходват необходимите финансови средства. Разнопосочните сигнали, които идват от всички страни, от управляващите, от така наречения Инициативен комитет за здравеопазване, от всички, които се занимават с тази материя, ни дават основание още веднъж да подкрепим изграждането на тази анкетна комисия. Защото напоследък се споменават някакви милиарди, някакви милиони. Всеки, който се занимава с тази тема, споменава някакви милиарди, някакви милиони, някакво свободно движение на милиони и милиарди, независимо от това кой се е разпоредил за това движение. Ясно е на всички, че средствата от така наречения голям резерв, който се съхранява в Българска народна банка, могат да се харчат само с разрешение на Народното събрание. Тъкмо затова не става ясно от обясненията, изказванията и от отговорите на министрите, които бяха споменати преди малко, какво се случва с големия резерв. Беше казано, че към 31 март 2010 г. парите в този резерв са 972 милиона по информация от министъра на финансите. Ако тези пари са налице, ако те не могат да се харчат, къде са останалите пари в бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Ако тези в БНБ ги има – къде са останалите при положение, че Националната агенция по приходите казва, че има преизпълнение на приходната част? Независимо от това, че има делегирани бюджети в момента, средномесечно Националната здравноосигурителна каса плаща 69 млн. лв. при положение, че през 2009 г. са плащали 90 милиона месечно. Кажете ми как при тази ситуация могат да функционират нормално лечебните заведения? За да се даде ясен отговор на всички тези въпроси, които вълнуват обществото и най-вече българските пациенти и българските граждани, трябва да бъде изградена тази анкетна комисия, която да излезе с предложение за това какво да се прави с парите от резерва, за това какво трябва да се прави с парите от оперативния резерв – така нареченият малък резерв в Националната здравноосигурителна каса. Ако се даде отговор на всички тези въпроси, тази анкетна комисия ще отговори на очакванията на българските граждани, на очакванията на българските пациенти и българските лекари. Затова нашата парламентарна група ще подкрепи проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия. Уважаеми колеги, за шест месеца в Националната здравноосигурителна каса са събрани милиард и половина лева заедно с парите, които отиват в големия резерв. На този фон да твърдим, че няма финансови средства – какво означава? Означава, че или не вярваме на Националната агенция за приходите, или че не искаме да изпълняваме закона такъв, какъвто е разписан. Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса казва, че има делегирани бюджети. Законът за здравното осигуряване казва, че трябва да се изплаща всяка една извършена медицинска дейност. Ако не сте съгласни с тези текстове, имате необходимото мнозинство, променете ги както желаете, но не оставяйте българските граждани без лечение, без възможност да постъпват в лечебните заведения. Още веднъж приканвам всички останали в името на прозрачността, в името на очакванията на българските граждани, в името на очакванията на българските лекари да подкрепим създаването на тази анкетна комисия, за да стане ясно по какъв начин се харчат парите от резерва на Националната здравноосигурителна каса.

Благодаря Ви за предоставената възможност, господин председател. Дами и господа, народни представители, уважаеми колеги! Дебатът не би трябвало да се закрива според мен толкова бързо, трябва да поговорим малко повече, защото това е проблемът, който изключително много интересува хората, гражданите на Република България и той ще ви създава много проблеми, колеги от ГЕРБ, ако с лека ръка отхвърляте нашите предложения. Не виждам защо трябва да се притеснявате от формирането на такъв тип анкетна комисия, която ще установи вече очевадни неща, че парите за здраве не се разходват за здраве. Всъщност вие дойдохте на власт с един апел и лозунг за открито, прозрачно управление. Идеално! Ами да го направим! Всъщност направете го, от какво се притеснявате? Може ли да има преизпълнение на здравноосигурителните вноски и събраните повече пари от НАП, а в същото време да твърдим, че няма пари за здравеопазване, да лимитираме болниците с около 60% по-малко от това, което миналата година са заработили? Всъщност на какви критерии почива така нареченото бюджетиране или формиране на лимитите на делегираните бюджети на болниците? Може ли да каже някой? На какъв принцип? Аз мисля, че Надзорният съвет на Касата добре си е свършил работата. Ако прочетете неговите Правила за формиране на бюджета и работата на Касата, ще видите, че там е записано – да, делегиран бюджет, но на базата на процентното намаление, евентуално намаление на общия бюджет на Касата. Кой измисли 60%? Кой ограничи по този начин достъпът на гражданите на Република България до здравна помощ? Тези въпроси трябва да намерят отговор. Можем ли да твърдим, че ще се прави реформа, за да повишим качеството на услугата след като практически няма услуга? За каква услуга говорим? Болниците работят в ситуация, позната ни отпреди 15 години. Защо, при положение че има пари? Има пари! И тук въпросът е: след като има пари, кой нарушава законите? След като гражданите плащат задълженията си към държавата, къде е тя, изпълнява ли държавата - тази нашата държава, задълженията към гражданите си? Ако ги изпълнява, кой преразпределя парите за Касата, за здраве по начин, който не е в закона? Тази комисия ще има за цел точно това - ще даде евентуалното нарушение на законодателството и законите на Република България, които ние сме гласували. Ангажимент на парламента на Република България е да следи и контролира разходването на средствата по бюджета – дали по консолидирания бюджет, или по този на Касата. От какво се притеснявате? В крайна сметка един път завинаги трябва да се установи колко е резервът на Касата, на какво възлиза, какво и как ще се харчи. Аз следих внимателно вчера развоят на събитията при срещата при премиера. Той, човекът, каза – намерете пари за здравеопазване! Финансовият министър каза – ще търсим, но няма да разблокираме резерва. Как ще стане? Откъде? Ще ги напечатаме ли? Ако не вземем решение да разблокираме резерва, как ще се намерят пари за Касата? Всичко онова, което в разстояние на една година говорихме от наша страна, отляво, ние казвахме при формирането на бюджета на държавата и на бюджета на Здравноосигурителната каса, че тези пари, които залагате, са недостатъчни и ще подложите на риск живота и здравето на хората. Вие отминавахте с лека ръка това наше предложение. Сега се оказва, че сме били прави. Ако искаме наистина да правим реформа - но тази дума вече загуби значение, тя е мръсна дума за употреба, според мен - ако искаме да имаме промяна и да правим промяна в интерес на живота и здравето на хората, нека тръгнем оттук – да установим какви са изходните положения, да имаме консенсус и да кажем – да, по този начин ще формираме бюджет и ще го разходваме в интерес на гражданите. Предстои приемане на бюджета на републиката. Какви цифри ще заложите за здравеопазване? Досега министърът на финансите трябваше да остойности пътеките по Закона за здравното осигуряване. Направено ли е? Не е направено! Една цяла година! Как ще залагате суми? На какво? – На достигнат план? Ако искаме да бъдем точни, ще трябва да отговорим на въпроса: къде са парите, как се харчат и кой носи отговорност? Това може да го направи тази анкетна комисия. Затова ви предлагам да гласуваме и да изчистим един път завинаги този въпрос. Длъжни сте пред гражданите на републиката. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Къде са парите? Явно това е въпросът, който ще бъде лайт мотив на този дебат. Искам да уверя управляващите, че това ще бъде лайт мотив и през следващите месеци, защото здравеопазването ще се окаже най-сериозното предизвикателство на управлението. Кризата се разви поетапно. Всички си спомняме, че преди няколко месеца започна напрежението в извънболничната помощ сред личните лекари. На следващ етап се оказа, че болниците в България, които очакваха своята ликвидация, просто започнаха да намаляват своята дейност – престанаха да оперират планово, престанаха да плащат консумативи, престанаха да плащат заплати. Очакват своите кредитори, които ще ги съдят. Сега обаче сме на един много сериозен етап – намалени са средствата за Спешната помощ в България. Всеки български гражданин има право на спешна помощ. Това е право на всеки, независимо от неговия здравноосигурителен статус. В момента в спешните центрове връщат пациенти, защото нямат достатъчно пари за бензин, защото нямат пари за консумативи и медикаменти, защото нямат пари за достатъчно екипи, част от тях са пуснати в отпуск. Бяхме свидетели на скандал след скандал. Бяхме свидетели на оставка след оставка. Между другото преди три дни беше уволнен един директор на спешен център, защото каза нещата с истинските им имена и нарече чиновниците в министерството с един епитет, по-скоро им сложи диагноза. Уважаеми колеги, той беше уволнен за това, че обидил министърката на здравеопазването и работещите там чиновници. Кой ще понесе отговорност за обидата над българските лекари и пациенти – обида, която върви месеци наред? Това е предизвикателството пред управляващите и аз ги призовавам да подкрепят създаването на такава анкетна комисия. Трябва да се изясни истината, за да не остане да витае във въздуха въпросът къде са парите. Не тройната коалиция е виновна за това, което се случва в системата. Не тройната коалиция е виновна за разликата и фриволното използване на цифри и суми! Защото бюджетът в здравеопазването се формира година за година. Някой трябва да даде отговор за сериозните проблеми, които стоят зад фриволното подхвърляне за липсата на тези милиони. Първо имаше разлика от 60 милиона в големия резерв. Това са сериозни факти, съобщени от тази трибуна от министър Нанев, от министър Борисова, от министър Дянков - разминаване с 60 милиона. След това се оказа, че има разминаване в милионите, за които говорят премиерът и Лекарският съюз. Отново има спор дали липсващите средства са 80 милиона, или става дума за 200 и няколко. Министър Дянков упорито продължава да крепи фиска на държавата с пари от здравноосигурителните вноски на българските граждани. Дали това е законно? Народното събрание ще трябва да се занимае с ето тези въпроси, които са въпроси от дневния ред на българското общество. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че темата, която започнахме, е изключително тежка и ние тук, всички отговорни пред страната си, трябва да заявим истината – не тази истина, която харесва на едни или на други. Действително ние трябва да кажем истината от началото за създаването на проблемите, тъй като те са трупани с години и тези проблеми не се появиха в последната година от управлението на политическа партия ГЕРБ. Когато говорим за НЗОК и за парите, ние трябва да видим разковничето на това кога беше поставено именно трупането на парите в БНБ. Радвам, че господин Орешарски е тук. Когато вноската за здравното осигуряване беше повишена с 2% - нека той отговори дали това не отговаря на истината, дали всички тези пари се внасяха директно в Националната здравноосигурителна каса, или тези 2% автоматически бяха превеждани в БНБ. Ако това не е така, нека просто бъде опровергано. Започваме с проблема – откъде и как съществува той. Искам да обърна внимание на всички тук, които са загрижени за здравеопазването, да си припомним какво е финансовото състояние на лечебните заведения, което ние получихме в наследство, колко от болниците с колко милиона бяха на минус. Нека всички колеги лекари тук кажем честно защо в момента няма и са спрени консумативите за болниците! Защо, колеги?! Защото парите, които са се трупали през последните четири години на управлението, не бяха изплащани на фирмите, снабдяващи болниците с консумативи. Нека си припомним, че всички вносители на апаратура и техника бяха при министър-председателя Борисов, за да си поискат парите, натрупани през годините. Нека си кажем истината! Мисля, че точно затова сме тук? Нали искахте да си говорим за открито управление? Тези неща не бива да бъдат забравяни! Нека си припомним дълговете, които има държавата към фармацевтичните фирми, които снабдяват болниците с медикаменти. Всички те си поискаха парите, защото периодът на разплащане с фирмите не може да бъде протакан с години. (Шум и реплики от КБ.) Мога да докажа това с цифри. Заповядайте, после ще вземете думата за реплика. Ако обичате, не ме репликирайте от място! Продължавам по-нататък. Защо сега се загрижихме за поредната анкетна комисия, когато проблемите със здравеопазването, със заплащането на лекарите беше пренебрегвано с години? С години бяха загърбвани проблемите в здравеопазването, реформата в здравеопазването, защото никой нямаше доблестта, силата, отговорността. Именно тези големи проблеми спираха всяка една от политическите партии да прави реформи. Защо при управлението на тройната коалиция, която сега е толкова загрижена за здравеопазването, защо колегите не кажат колко са ангажиментите на общинските болници в милиони, сумарно?! После мога да ги кажа в реплика. Защото всички тези натрупани ангажименти на държавните и на общинските болници в един момент дойдоха като дамоклев меч над главата на хората, които решихме да правим реформа. Разбира се, прави сте, че в момента здравеопазването е в изключително тежко състояние. Но то не се дължи на последната година от управлението. Нека това да бъде добре чуто и разбрано от всички тук! Ние полагаме усилия в диалог с Лекарския съюз, с всички съсловни организации, но те няма да доведат до резултат, ако не се намери действително общ подход за излизане от тежкото финансово състояние, в което се намира нашето здравеопазване, респективно и цялата държава. Здравеопазването не може да бъде отделено от икономическата тежест в държавата. Хората винаги казват, че икономиката на държавата е огледалото на нейното здравеопазване. Е, как при крива икономика да имаме добре финансирано здравеопазване?! Това не може и няма как да се случи, колеги! Виждате, че каквито и грижи да полага лично министър-председателят за реформите в здравеопазването, проблемите, трупани с години, няма как да бъдат решени с един замах. Пак казвам: трябват стъпки и да бъде намерен общ подход за цялостна стратегия за излизане от тежкото състояние, в което се намира нашето здравеопазване. Мисля, че лекарите тук нямат никаква вина. Да се опитвате да изваждате на преден план недоволството, проблемите в лекарското съсловие, мисля това за некоректно нито към лекарите, нито към пациентите. Най-грубата грешка ще бъде да настроим лекари срещу пациенти и пациенти срещу лекари, а от друга страна, вие доволно да потривате ръце, господа от опозицията. Това не може да бъде конструктивният начин. Няма как да намерим изход, ако, пак казвам, всеки един от нас тук не излезе и не каже къде и как е допускана грешка във финансирането през годините назад, за да можем да се поучим и направим необходимите правилни стъпки, за да излезем от тежкото финансово състояние, в което се намира българското здравеопазване.

Господин председател, уважаеми дами и господа! Колега Иванов, съгласен съм с Вас: лекарите нямат никаква вина, още по-малко гражданите и пациентите имат вина за създадената ситуация. Ако има още нещо, с което съм съгласен, то е, че този проблем в здравеопазването няма как да се реши с един замах – прав сте. Но това трябваше да го кажете една година преди това, когато решихте действително с един замах да правите някаква реформа. Що се отнася до задълженията, знам точните цифри. За четири години, в края на мандата оставих министерството с 270 милиона лева задължения – текущи и просрочени. Сега задълженията на болниците са някъде около 400 милиона лева. Нали можете да смятате?! След като всички ние тук признаваме в продължение на толкова години, че здравеопазването не е дофинансирано, какво искате да се случи?! Задължения трупат работещите болници. Тези, които не работят, просто нищо не правят, няма как да трупат задължения. Ето защо е важен следният въпрос: след като има достатъчно пари за здравеопазването, къде са те? Защо не направим или не направите така, че по закон тези пари да отидат точно там, където им е мястото – това е целта на комисията, нищо повече. Фирмите поискаха задълженията си сега, защото преди им се плащаше редовно – на 30-то число всяка болница си получаваше това, което беше изработила. Благодаря ви.

Когато говорите за цифри, добре споменахте това, което оставихте на следващия кабинет, но пропуснахте да съобщите колко са задълженията на общинските болници.

Колко? (Шум и реплики от КБ.)

Не са общо 270. (Шум и реплики от КБ.)

Нека от място не се репликираме! Всъщност това са задълженията на болниците с преобладаващо държавно участие. Нещо много важно, което тук също беше пропуснато и Вие го казахте: плащали сте на всяко 30-то число от месеца. Аз питам: как тогава за апаратура бяха натрупани дългове за 900 милиона лева? Деветстотин милиона лева, които вие твърдите, че са били изплащани?! Когато говорим за числа, е много лесно да жестикулираме, да използваме и прехвърляме числа, но всички тези средства трябва да бъдат платени от някой. След чертата идва времето, когато някой трябва да оправи плащането. Това плащане вие не го направихте. Много добре знаете, че плащания, които се трупат за консумативи и апаратура, не могат да бъдат оставени, трупат се лихви, трупат се ангажименти. Тук имаше реплика, много добре казана, че тези задължения могат да бъдат потърсени. Когато бъдат потърсени от фирмите, кой ще бъде виновен за дълговете, натрупани от болниците? Дали правителството на ГЕРБ?! Тук няма да дам отговор. Мисля, че всички в тази зала добре си давате сметка, че проблемите във финансово отношение, които в момента са на дневен ред, не са създадени през последната една година, а са трупани, трупани, трупани! Пак ще кажа: мисля, че в случая атаката не е в полза на никой, особено когато говорим за здравеопазване.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Искам да се върна към темата, която обсъждаме, а тя поставя въпроса колко са, къде са и как се използват парите, събирани за здравеопазване, формиращи част от големия фискален резерв – тези пари, които трябва да бъдат в Националната банка. По този въпрос от страна на управляващите – нито от мнозинството, нито от правителството, ние днес не чуваме конкретен отговор. Защото, ако този конкретен отговор беше даден в дискусията, можеше да се сметне, че искането за създаване на анкетна комисия е безпредметно. Такива спорадични дискусии се водят няколко пъти, но напълно точна, последователна, непротиворечива информация в парламента не е представена. И затова аз очаквам всички парламентарни групи да подкрепят това искане. Защото днес в изявленията на политическите лидери нямаше нито един, който да пропусне темата за здравеопазване като един от тези приоритети, които ще ръководят дейността на Народното събрание през започващата сесия. И след като се говори отново, за пореден път чрез обещанията на министър-председателя, че ще бъдат намерени допълнителни средства за здравеопазване, можем ли да кажем колко средства са необходими, ако не представим информацията какви са наличните средства, събирани за здравеопазване, извън тези, които формират бюджета на Здравната каса и бюджетът на Министерството на здравеопазването. Затова аз призовавам всички парламентарни групи, ако се отнасят сериозно, а не само декларативно, със загриженост към проблемите на здравеопазването на българските граждани, на изпълнителите на медицинска помощ, да отговорят положително на това искане. Също искам да се върна към въпроса, който постави господин Иванов в своето изказване, че тази практика за заделяне на средства за здравеопазване, които да осигуряват фискалния резерв, а да не се използват изцяло за здравеопазване, е започнала в миналия мандат. Да, това е вярно и това предизвикваше още по-остри дебати в Четиридесетото Народно събрание. Така че аз, когато говоря от тази трибуна, не говоря просто ден за ден. Тогава в моята позиция аз казах, че вдигането на здравната вноска от 6 до 8% би било оправдано, само ако тези пари отидат за увеличаване на разполагаемите средства в системата на здравеопазването. Този дебат се води много оживено и в Парламентарна група на Коалиция за България и около една трета от нашите представители тогава взеха именно тази позиция при гласуването – не просто при дискусията, не просто с пожелание. Тогава наистина надделяха другите съображения – че има определени средства, че нивото на средствата за здравеопазване всяка година се увеличава и че тези средства ще могат в общи линии да посрещнат потребностите. Ако вие днес казвате: „Това не е наша практика”, нали затова се сменят управленията, за да могат да бъдат коригирани практиките, които трябва да бъдат изоставени и да бъде предпочетено нещо по-добро. Едно управление, което превръща в свое основно алиби практиката на своите предшественици, вече е загубено управление. Тъй като вие не сочите почти никакви други аргументи, освен това, че не сте авторите на тази действителност. Но ще продължа, че ситуацията днес е много по-тежка, защото на няколко пъти се обещава увеличаване на средствата за здравеопазване. Още при приемането на бюджета за 2010 г., тогава, в резултат на натиска на своите коалиционни партньори, ГЕРБ каза, че още при второто четене на законопроекта средствата ще бъдат доведени до нивото на 2009 г. По-късно при актуализацията на бюджета, което направихме преди ваканцията, наистина се предвидиха 220 милиона средства повече за бюджета на Здравната каса. Но, забележете, малко преди това драстично бяха съкратени средствата за здравеопазване, идващи по линия на Министерството на здравеопазването, за спешната помощ, за редица от заболяванията, за лекарства и т.н. Тоест, общият актив от увеличението беше не повече от 80-90 милиона. Затова сега отново ние сме изправени в критична ситуация, която е почти без прецедент за изминалите години – да се спира плановото лечение в повечето от болниците. Забележете, това е отказ на държавата да поддържа здравната система, която е установила. И ние сигурно, ако не в този, в следващия мандат на управлението ще трябва да обсъждаме дали е целесъобразно поддържането на отделна здравноосигурителна система. Защото когато хората събират пари за здравеопазване, а тези пари не могат да им гарантират лечението в необходимото време и обем, когато се казва, че независимо от изпълнените здравни дейности ще бъдат определени твърди, предварително делегирани бюджети, то тогава се губи смисълът на отделното поддържане на здравна система извън бюджетното финансиране на здравеопазването. Тоест, вие ни отвеждате към един радикален дебат въобще за модела на здравната система, по който сега аз не искам да се отклонявам и не искам да се произнасям финално. Но ние стигаме до обезсмисляне на един модел, който сега не искам да обсъждам доколко е сполучлив или не. Затова аз ви призовавам, поне за да поддържаме минималното ниво на функциониране на системата и критичния минимум на доверие към нея, днес да се подкрепи това решение, да се изясни въпросът със средствата. Приветствам поредното обещание на правителството да задели допълнително средства. И тук финансовият министър в следващите няколко дни ще трябва да отговори как той ще осигури тези поне 200 милиона, за да се изпълни даденото обещание на пациентите, на лекарите и на всички граждани за осигуряване на минимума средства, за да не блокира изцяло и да не спре дейността в по-голямата степен на здравната система. Затова искам да завърша моето изказване и накрая да помоля за удължаване на времето, тъй като мисля, че и колегата Миков ще направи свое изказване, да подкрепим предложението за създаване на комисията и безпристрастно да установим наличното състояние на средствата, а оттам-нататък отговорно да се отнесем към обсъждането на въпроса за увеличаването на средствата, за да могат и част от промените, които бяха приети в Закона за лечебните заведения в края на миналата сесия, да има ресурс, с който да бъдат реализирани. Иначе положението ще става все по-критично и аз не искам ние да търсим подкрепа за своите действия от недоволството на хората. Защото едно недоволство, предизвикано от тревогата за живота и здравето, не може да поражда доверие в цялата политика. То просто ще продължи да срива доверието, което вие в най-голяма степен трябва да се опитате да предотвратите не след месеци, а още сега. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз благодаря за честната позиция, която народният представител Янаки Стоилов изрази пред вас. Добре е, че в случая Вие признавате това, че тази порочна практика започна и се постави от министър Орешарски – тези два процента да бъдат внасяни не за здраве, а за да подкрепят фиска. Благодаря Ви – това все пак е една достойна позиция. Тъй като правя реплика, бих искал да отговорите на още един въпрос: защо беше поставена нова порочна практика във вашето управление – за възрастни хора и деца да не бъдат плащани шестте процента, а четири процента? Вие това добре го знаете. Искам пак да кажа – тези факти ги изнасям, не за да правим тук политика или популизъм, а просто в името на правдата, в името на това да казваме истината, и то до края. И ние имаме забележки в тази една година в управлението, по-точно говорим за здравеопазването, но не бива да бъдат пропускани такива важни факти. Благодаря.

Господин Иванов, когато ни връщате отново към миналото управление, искам да направя още един паралел – че голяма част от възраженията са правени по време на самото управление. Така че мисля, че в това отношение не сте достигнали още БСП, а в хода на своето управление ГЕРБ би трябвало да реагира на това, което е неблагоприятно и което трябва да промени. Тоест в политиката според мен е много наивно правилото, че всичко, което правим ние, е вярно и всичко, което правят нашите опоненти, е грешно. Затова ви казвам да използвате и този наш опит – на една по-оживена и критична дискусия към собствените управленски решения. Тъй като ме върнахте към темата за двата процента и тяхното неизползване за здравната система, искам да Ви дам още едно обяснение – не като оправдание. Тогава се водеше дискусия и дори имаше политическа нагласа да се развие здравният модел, като се създадат фондове за допълнително здравно осигуряване. За тях трябваше да бъдат набирани средства, за да могат те да стартират в момента, в който бъдат създадени. Тогава обаче нашата позиция беше, че ние не трябва да допуснем събирането на публични средства, които да гарантират изразходването им от частни здравни структури. Нашите тогавашни партньори в коалицията, главно в средите на НДСВ и ДПС, изглежда имаха ясен стремеж да формират този модел, така че ние не ви оставихме подобно наследство, което сега да коментирате дали е било целесъобразно или не. Затова, след като тези средства не отидоха в други частни структури извън Здравната каса, вече няма оправдание те да не бъдат използвани за здравеопазване. Казвам ви още един конкретен мотив извън фискалния, който тогава именно беше оправдан, но той имаше временно действие, тъй като сега вече реформата се развива по този модел. Аз се надявам, че вие няма да тръгнете да повтаряте подобни опити, зад които мисля, че се крият също доста интереси, които не са в интерес на общественото здравеопазване. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, в много голяма степен дебатът се разшири и не е по конкретното предложение за създаването на тази временна анкетна комисия. Така се случва в парламента, когато дебатите са по особено наболял въпрос. Един от основните принципи на здравноосигурителния модел в България е принципът на солидарността. Тоест всички онези български граждани, които не са пенсионери, не са деца и така нататък, плащат своите здравноосигурителни вноски, а ползват онези, които имат нужда. Този принцип на солидарност обаче може в много голяма степен да бъде нарушен и да бъде заличен, ако няма честност и откритост в харченето на публичните средства за здравеопазване. Огромната част от българските граждани, които са добросъвестни данъкоплатци и добросъвестно участват в процеса на здравното осигуряване, плащайки своите здравноосигурителни вноски, и техните работодатели (изключвам онези, които дължат около 200 милиона на системата за здравно осигуряване), тоест всички онези, които са добросъвестни, в един момент могат да откажат да бъдат такива, защото нямат усещането за честност и справедливост в разходването на средствата за здравеопазване. Това е проблем, който не съществува от вчера – това е проблем, който съществува от много години. От момента, в който правителството на НДСВ реши децата да бъдат осигурявани върху 0,5, а не 6%, както е за всички български граждани, това нещо беше променено в предния мандат, отново държавата не остана честен участник в здравноосигурителния модел, а продължи да осигурява наполовината от това, което плащат, тоест на 3%, след това на 4, когато вноската стана 8%. Все пак има решение на този парламент това участие на държавата да бъде изравнено от 2013 г. – макар и от по-късна дата, все пак има подобно решение. В този смисъл искам да се върна към предложението за създаване на временна анкетна комисия. Дори мнозинството да гласува против създаването на такава временна анкетна комисия, ние ще поискаме министърът на финансите да бъде изслушан пред парламента по отношение разходването на тези средства и какво се случва с парите, които са от здравноосигурителни вноски, от трансфери за здравно осигуряване, парите, които са в БНБ като част от преходния остатък. Ако всички честно и справедливо изпълняваме онова, което сме говорили по време на предизборната кампания и си спомним думите върху нашите плакати за открито, прозрачно управление – вашите колеги, тогава не би трябвало да създаваме чувството в българските граждани, в пациентите особено – настоящи и бъдещи, че има нещо, което не е почтено или че някой се опитва да скрие нещо в разходването на средствата за здравеопазване от здравноосигурителни вноски от трансфери или от преходния остатък. Има нещо обаче, с което не съм съгласен в така направеното предложение. Първо, господин председател, правя предложение думата „излишъкът” да бъде заменена с „преходният остатък”, защото това е правилното наименование на парите за здравно осигуряване на НЗОК, които са в БНБ – част от фискалния резерв на страната. Второто, с което не съм съгласен, е, че преходният остатък в БНБ не е създаден вчера, той не е създаден миналата година. До края на 2008 г. в преходния остатък в БНБ имаше 376 млн. лв. С решение на предния кабинет и предното парламентарно мнозинство на тройната коалиция при гласуването на Бюджета за 2009 г. бяха добавени още 401 милиона, с което преходният остатък, често наименуван като големия резерв, трябваше да стане 777 милиона. Навремето, когато правителството на Обединените демократични сили правеше реформата в здравеопазването и създаваше здравноосигурителния модел, заделихме такива средства в преходния остатък. Целта на тези средства, на този резерв беше при възникване на критична ситуация, епидемична обстановка или някаква извънредна кризисна ситуация в страната Националната здравноосигурителна каса да не фалира, така както се случи примерно в Чехия, когато фалираха няколко здравноосигурителни каси. Този резерв, този преходен остатък трябваше да гарантира финансовата стабилност дори в кризисна ситуация за Националната здравноосигурителна каса. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.) Но от този преходен резерв се харчеше през всичките години, през които Обединените демократични сили не участваха във властта! През всичките години се харчеше! Не искам да припомням факта, че допреди няколко години Националната здравноосигурителна каса имаше своя отделна партида в Българската народна банка, но вашето правителство промени това и всичките пари влязоха в една обща сметка. Не отричайте, това е информация от БНБ, точно така е. Вие ги събрахте на едно място, за да не се знае в БНБ коя сметка на кого е точно, но в Министерството на финансите трябва да знаят. Средства от преходния остатък са вземани и с решение на Народното събрание при актуализации на бюджет, вземани са и по време на управлението на НДСВ и ДПС с решение на парламента, вземани са и по-късно, когато беше увеличен... Всъщност увеличението на клиничните пътеки беше от преизпълнението на бюджета, от бюджетния излишък, така че тогава не е имало актуализация на бюджета, вземат се и сега 177 милиона при тази актуализация на бюджета. Господин председател, второто ми редакционно предложение е: думите „от началото на 2010 г.” да бъдат заменени с „от началото на 2000 г.”. Нека един път завинаги да стане ясно през всичките тези години кой е пипал, кой е внасял, колко са парите, ако искаме наистина да бъдем честни и почтени пред всичките български граждани. Иначе ако се спираме на последните два, три, седем, осем месеца, пак нещо ще остане скрито за българските пациенти и за българските лекари. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Шарков, аз съм значително облекчен, защото Вие доста пространно обяснихте смисъла на тези пари, смисъла на тяхното създаване, смисъла на съществуването и заделянето на тези средства, или най-общо казано бели пари за черни дни в здравеопазването. Още сега трябва да кажа, че ние приемаме да се изследва и за по-дълъг период състоянието и натрупването – кой колко е внасял и кой колко е харчил от този резерв. Не възразяваме и приемаме една такава редакция. Въпросът е обаче управляващото мнозинство иска ли да има прозрачност върху тези средства? Това е основният въпрос. Господин Иванов, въобще не сме се сетили днес, защото лекарите вчера се срещали с вашия премиер. Сетили сме се в началото на годината и сме питали. Тогава министър Нанев каза, че са 860 милиона. Апропо, господин Шарков, по две сметки. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Осемстотин и шестдесет милиона по две сметки – изказване на господин Нанев от тази трибуна. Месец март пак питаме новия министър госпожа Борисова – тя казва, че вече са 800 милиона, пак по две сметки. Месец май пак питаме, тя вече казва, че са 350 милиона. Аз питам управляващото мнозинство и народните представители: вие като народни представители искате ли да знаете колко пари има в резерва за здравеопазване? През цялото време всички се кълнат в нуждата от здравеопазване, нуждата от реформи в здравеопазването, а никой не иска да разбере истината за парите, които са взети от българските данъкоплатци и които в този труден, кризисен момент трябва да бъдат насочени съответно за здравеопазване. Това е основният въпрос. Това, че парите са държани във фискалния резерв, означава само че правителството е имало възможности, способности да осигури финансирането по друг начин, към което вие сега се стремите - за миналата година. Този въпрос вчера възникна пак. Вчера и лекарите, и синдикатите питаха: „Хубаво, господин премиер, като ги обещавате тези пари, от Банкя ли ще ги донесете? Откъде са тези пари?” Да ги търси господин Дянков! Къде да ги търси? Под бюрото си да ги търси?! Ние трябва да знаем истината за средствата, защото тези пари са на българските граждани, те са събрани от тях. Според изискванията на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са неприкосновени като цел за използване. Те могат в определен момент да бъдат част от големия фискален резерв и да крепят финансовата стабилност, но тогава, когато правителството е способно да осигури финансов ресурс за системата. Явно днешното правителство е неспособно да направи това и тогава българските граждани и ние, народните представители, имаме правото да кажем: „Дайте да видим колко пари има, къде са тези пари и колко от тях ще отидат за здравеопазване?”, а не да ни баламосва премиерът, че той и Дянков щели да намерят пари. Пари има и те са в резерва. Това е фундаменталният въпрос, който всеки народен представител трябва да си зададе: „Искате ли, най-вече вие от мнозинството?” Защото е ясно – социалистическата фракция, Коалиция за България, Движението за права и свободи, разбирам от изказването на господин Шарков, че и Синята коалиция имат интерес да разберат колко са и къде са парите. Явно само управляващото мнозинство създава вече общественото усещане, и ние не възразяваме да се гледа и назад. Не за 2010 г., от началото на създаването, господин Шарков, съгласни сме. Но имате ли вие интерес да разберете колко са тези пари или не?! С вашето гласуване ще покажете само едно – дали наистина искате прозрачно управление на финансите не само на здравеопазването, прозрачно управление на финансите на държавата, а не номерът с огромния милиарден резерв, който се предоставя на министър-председателя, той седнал отгоре и вика: „На вас ще дам, на вас ще дам, зависи колко викате и колко протестирате”. Този номер в парламентарна държава, в която парламентът носи отговорността пред избирателя за бюджетирането, е абсурден. Той противоречи на Конституцията. Искахме този въпрос да се реши далеч преди наближаващите протести на лекарите. Внесохме го на 21 юли 2010 г. и искахме да се гледа. Тогава заради един ден - не беше изтекъл 15 дневният срок, отказахте да го гледате, добре. Големият въпрос е към народните представители от мнозинството. С едно отхвърляне на анкетната комисия, мистерията в обществото, съмненията, че с тези пари по някакъв начин е злоупотребено, ще се затвърдят. Неслучайно Лекарският съюз сезира главния прокурор да се занимава с този въпрос. Най-нормалното, най-почтеното и пред гражданите, и пред лекарите е да се направи анкетна комисия, която да седне, да отвори тефтерите на банката, да отвори тефтерите на кабинета на Касата, да види какво е събирано, колко и къде са парите, иначе емитираните противоречиви данни от различни министри – Дянков, Анна-Мария Борисова, Нанев, и упоритото мълчание на мнозинството по този въпрос затвърждава може би основателните обществени съмнения, че с тези пари е злоупотребено. Такава анкетна комисия ще има. Дали тя ще бъде сега, или ще бъде тогава, когато ГЕРБ не е на власт, това е въпрос, който зависи единствено от вас, така че аз ви каня да подкрепите въпроса. Могат да се водят много дискусии за здравеопазването – за недостига на системата, за всичко останало, но аз не искам да изместваме темата. Основният въпрос е: къде са и колко са парите, събрани от българските граждани и непохарчени за здравеопазване?! Никой, нито вашият премиер, нито вие имате право да премълчите отговора на българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, някак си не е много честно, когато се политизира или когато в здравеопазването се прави политика, а най-малко е честно в здравеопазването да правиш политика, когато всички сме наясно, че има криза в здравеопазването. Трябва да съсредоточим усилията си към намирането на едно общо решение и затова аз винаги съм казвал от трибуната в предишния парламент, че когато има такава критична ситуация, не трябва да се делим на различни цветове, а трябва да има общо усилие, насочено в една и съща посока. Разликата е в това, че когато аз и моите колеги, които бяха в предишния парламент, гласувахме против това 401 милиона да отидат в БНБ, а да влязат в системата на здравеопазването, вие го гласувахте веднъж на Министерски съвет, после колегите ви с малки изключения като господин Стоилов, гласуваха против. Между двете четения стигнахме до дебата поне част от тези 401 милиона да влязат – да не отидат в БНБ, а да влязат също в системата на здравеопазването и се говореше за едни 120-160, които господин Овчаров ту беше съгласен, ту не беше съгласен и по едно време каза: „Изобщо няма да има пари за здравеопазване. Ако част от тези пари се пипнат, всички трябва да отидат в БНБ.” Разликата е, че тогава ние бяхме „против”, а вие тогава бяхте „за”, а сега сте „против”. Трябва да има последователност и почтеност в воденето на политиката. Когато си бил „за” едно нещо, трябва да продължиш винаги да бъдеш „за”, тоест трябваше да подкрепите и в този смисъл. Когато си бил против, трябваше да си продължиш да бъдеш против, така както ние бяхме. Не е почтено да променяш политиката си в зависимост от това дали си управляващ или опозиция. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Шарков, аз просто Ви се чудя. Вие в момента изразихте една жалба, че не сме похарчили още 400 милиона за здравеопазване. Ние достатъчно харчихме и ако бяхме похарчили и тези 400 милиона, сегашното правителство нямаше да достигне разходните тавани в здравеопазването, сигурно за 40 години. То сега се мъчи да осигури финансиране на ниво миналата година, без да бяха налети тези 400 милиона. Ако и тях ги бяхме похарчили, какво щеше да стане сега, ако ги нямаше в резерва? (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Идеята беше тези средства да остават. Каза ви министър Желев какви дългове е имало. Каза ви какви, и това са бели пари за черни дни. Вие ни обвинявате, че не сме похарчили едни пари.

Триста и шестдесет милиона.

Министър-председателят постоянно обвинява БСП, че ги е харчило, а вие сега казвате: „Защо не ги похарчихте тогава?”. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Защото оставихме на днешния кабинет резерв към декември миналата година от 860 милиона – трупан през годините – не само ние, по логиката, която вие казвате, че е създаден този инструмент, но това не е въпросът. Въпросът е: колко и къде са? Не може един министър да ти казва, че са 860 към края на миналата година, следващият министър да ти казва, че са 800 към края на март, после да говори за 350, а в закона да пише, че има неприкосновеност на тези средства. По-малко е въпросът за здравеопазването. Не искам да го политизирам. Въпросът е за прозрачно управление и за харчене на пари. Колко са и къде са тези пари? Защо мълчи министър председателят? Защо мълчи мнозинството така упорито? Господин Иванов ми говори за здравеопазването и здравната реформа. Не, господин Иванов, колко са и къде са парите? Това е големият въпрос! Онова вече е втори въпрос как ще се харчат. Това ще го решите – имате мнозинство. Къде се стопиха, защо се стопяват, защо изчезват пари, които по закон са неприкосновени? Тогава вече ще се търсят другите отговори – как да се харчат, малко ли са, много ли са. Благодаря ви.

Редакционно предложение.

Първо, уважаеми господин председател, уважаеми господин Шарков, заглавието на комисията също трябва да се вкара „преходния остатък”, защото го приехме. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не съществува преходен остатък – там е излишък. Затова ви предлагам „преходен остатък”, да приемем в скоби излишък, за да няма спор по въпроса, че става въпрос за едно и също. Уважаеми дами и господа, в закона и предишните години, и миналата година вие сте приели, че излишъкът не е преходен остатък. Сега приемаме едно понятие, господин Шарков – „преходен остатък”, което не съответства с онова, което през годините е законовият термин. Затова ви предлагам, за да е ясно – „преходен остатък (излишък)” или по смисъла на член еди кой си, но това ще стане по-сложно. Преходният остатък сега го приехме. Съгласен съм, че смисълът по-добре се отразява така, но разберете, че в предишни законодателни решения се говори навсякъде за излишък през годините. Вземете Закона за бюджета на Националната …

Само за 2009 г. го няма.

Добре, ама да се включи за 2009 и за 2010. Излишък е. И какво излиза, че ние ще се занимаваме с преходен остатък, който през 2009 и 2010 …

Същото е.

Добре, щом е същото, да сложим едни скоби за преходен остатък … Редакционно предлагам след „преходен остатък” в скоби да се сложи „излишък” и в заглавието, за да е ясен предметът на комисията и да е ясно за какво става въпрос, за да няма утре спор кое е излишък и кое е преходен остатък. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Вземам думата, за да направя предложение за прегласуване и да кажа, уважаеми народни представители, че в този резултат има нещо странно, дори и парадоксално. От всички парламентарни групи се заявява загриженост за състоянието на здравеопазването. Сферата на здравеопазването се посочва като един от политическите и парламентарните приоритети за настоящия политически сезон. Близо сме до съгласие затова, че ситуацията в здравеопазването е тежка. Използват се различни определения – криза, колапс, кома. Така или иначе, очевидно е, че имаме влошаващо се състояние, състояние, което ощетява пациентите, тоест българските граждани и което е еднакво тежко и за хората работещи в системата на здравеопазването. Нещо повече. Състояние което показва, че държавата абдикира от своите отговорности по отношение на тази сфера на дейност. И в случая, когато коментираме тема, свързана с изясняване на състоянието около финансовите средства, мнозинството не желае да се ангажира с проверка и с отговор на въпроса: къде са средствата, които се събират от българските граждани? Защо средствата, които те дават за здравно осигуряване, не достигат до всички елементи на системата на здравеопазването? Защо са ощетени? Защо не получават в пълен обем онзи пакет от услуги, който следва да бъде налице срещу вноската, която правят за здравеопазване? Мнозинството казва: нас това не ни интересува. Нещо повече – мнозинството казва, не ни е грижа за българските граждани. Това е отговорът, който давате с това гласуване. Апелирам още веднъж: гласувайте и подкрепете предложението за изясняване на въпроса: къде са средствата по отношение на Здравната каса?

Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България правя искане за почивка в рамките на 30 минути.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! В нашия правилник в чл. 113 и неговите три алинеи сме разписали възможността Народното събрание да изслуша доклад на министър-председателя в началото на всеки 6-месечен срок на председателство на Европейския съюз за участието на Република България в Европейския съюз, както и за задачите на страната ни по време на текущото председателство. Известно ви е, че в края на предходната пленарна сесия от името на министър-председателя бе депозиран такъв доклад. Има възможност по правилника да се проведе изслушване на министър-председателя относно позицията и предстоящите задачи, както и възможност, предвидена по правилника – членовете на Европейския парламент от Република България също, без да участват в гласуването, да изложат свои съображения по слушания доклад. Това налага да приемем процедурно решение за Правила по прилагането на тази възможност по чл. 113, която не е конкретно регламентирана в правилника. Такъв прецедент вече е имало по време на Четиридесетото Народно събрание. Ползвала съм опита на останалите колеги-вносители от предходния състав на парламента в изготвянето на тези процедурни правила и тъй като съгласно гласуваната от нас програма утре като първа точка ни предстои да изслушаме министър-председателя, предлагам на вашето внимание следния проект за решение: „Решение за приемане на Процедурни правила по прилагането на чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Народното събрание на основание § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следните Процедурни правила по прилагането на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: 1. Министър-председателят представя Доклада за участието на Република България в Европейския съюз през предходното председателство и задачите на Република България по време на текущото председателство. 2. Изслушват се изказвания от името на парламентарните групи – по един представител в рамките на до десет минути и на един независим народен представител в рамките на до пет минути. 3. Присъстващите в пленарната зала членове на Европейския парламент от Република България могат да се изказват при условията по т. 2 – по един представител от името на съответната парламентарна група в Европейския парламент в рамките на до десет минути и на един независим член на Европейския парламент от Република България – в рамките на до пет минути. 4. Изказване на министър-председателя в отговор на изказванията по т. 2 и 3. 5. По проекта за решение по доклада на министър-председателя не се приема решение.” Едно пояснение – членовете на Европейския парламент от Република България са уведомени за това, че утре като първа точка предстои да изслушаме доклада на министър-председателя. Някои от тях са заявили желание да участват в слушането. Една редакционна поправка – навсякъде да остане по прилагането на чл. 113, не само ал. 1, тъй като точките по проекта за решение визират и ал. 2, и ал. 3. С тази редакционна поправка предлагам на вашето внимание да приемем тези процедурни правила. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. В края на м. юли стигнахме до чл. 85 включително, така че преминаваме към чл. 86. Преди това правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на Божидар Василев – началник на отдел КОС в Главна дирекция „Охранителна полиция”, Красимир Георгиев – полицейски инспектор в същия отдел, Кристина Лазарова – старши юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, а от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Евгени Ангелов – заместник-министър, Веселина Ламбринова – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Зорница Димова – главен експерт в същата дирекция.

Коалиция за България са в залата, но не гласуват. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)

По чл. 86 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86: „Чл. 86 (1) Лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, уведомява ГДОП на МВР, съответно РУ на МВР, при: 1. промяна на постоянния адрес – за физическите лица, или 2. промяна на адреса на обектите за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях; при прекратяване на правоотношението със служителите или членовете по чл. 81, ал. 2, които са получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, или при промяна на търговската регистрация/регистрацията като юридическо лице с нестопанска цел. (2) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (3) Оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на складовете за съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 83, ал. 1-3. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР по местонахождение на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на подаване на документацията отразява промяната в издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба.”

По чл. 87 има направено предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2: „2. В чл. 87, ал. 3 се добавя: „като срокът за издаването му е двуседмичен”.” Има предложение от народните представители Георги Икономов и Митко Захов: В чл. 8, ал. 3 накрая се допълва: „като при огнестрелни оръжия за ловни и спортни цели същите документи се изискват от директора на ГДОП на МВР, съответно началника на РУ на МВР по служебен път след заплащане на такса, определена по реда на чл. 12”. Комисията не подкрепя предложението. Има направено предложение от народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87: „ Чл. 87. (1) В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДОП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от: 1. документите по чл. 79, 80 или 81, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 – 4, и 2. удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие. (2) За получаване на удостоверението по ал. 1, т. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба, предоставя притежаваното от него оръжие на лицата по чл. 133 за извършване на технически преглед. (3) Разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83.”

Оттеглям го.

По чл. 88 има направено предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Христо Бисеров, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88: „Чл. 88. (1) Лицата, получили разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1, водят регистър, който съдържа: 1. име и адрес на лицето, от което са получени огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях; 2. име и адрес на лицето, което е получило огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях; 3. количествата огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, идентификационни данни за тях, както и датата на получаването или предаването им; 4. идентификационни данни за бракуваните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. (2) Лицата по ал. 1 в срок от 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на директора на ГДОП на МВР или на съответния началник на РУ на МВР, издал разрешението, копие от регистъра за изтеклото тримесечие на хартиен или електронен носител. (3) Данните от регистъра по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години от вписването им и се предоставят при поискване на органите на МВР. (4) При прекратяване на дейността си лицата по ал. 1 предават в едномесечен срок регистъра на съответния орган на МВР. (5) В случаите по ал. 4 разрешението за съхранение прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.”

По чл. 89 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 89. За всяко издадено разрешение по реда на този раздел на лице, пребиваващо на територията на друга държава членка, МВР уведомява съответния компетентен орган на държавата членка.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90.

По чл. 91 има направено предложение от Димо Гяуров: „В чл. 91, ал. 3 се добавя ново изречение със следното съдържание: „Огнестрелните оръжия за колекциониране по чл. б, ал. 3, т. 5 се обезопасяват от нежелан достъп и сработване по предназначение както следва: в патронника на оръжието се монтира чрез набиване плътна метална вложка от цветен метал с диаметър, гарантиращ неподвижността й; при монтажа на вложката основата й стои на 10 мм от задния срез на цевта; дъното на получения отвор се залива с червен восък и се поставя печатът на съответния контролен орган, водещ на отчет оръжието; номерът на печата се посочва в протокола, който се съставя за извършеното обезопасяване. Действията по т. 1 се извършват задължително и за резервните части на оръжието, ако има такива." Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91: “Чл. 91. (1) Лицата, получили разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 4 и 5, предоставят огнестрелните оръжия в 14-дневен срок от придобиването им на лицата по чл. 133 за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение. (2) Лицата, получили разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 2, предоставят незабавно наетите огнестрелни оръжия на лицата по чл. 133 за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение. (3) Редът за обезопасяване на оръжията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.”

По чл. 92 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има направено предложение от Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Има направено предложение от Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92: „Чл. 92. (1) Лицата, получили разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие (пистолет и револвер), с изключение на огнестрелните оръжия по чл. 91, ал. 1 и 2, ги предоставят за прострелване в срок до седем дни от датата на придобиване. (2) Служители от Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или от областната дирекция на МВР (ОДМВР), определени със заповед на министъра на вътрешните работи, извършват прострелването и изготвят протокол по образец. Столичната дирекция на вътрешните работи или ОДМВР събира и завежда в гилзотеки и куршумотеки образци, годни за сравнително изследване. (3) Огнестрелните оръжия, за които е сключен договор за наем по чл. 90, също подлежат на прострелване. (4) За прострелване на огнестрелно оръжие се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.”

По чл. 93 има направено предложение от Христо Бисеров – чл. 93, ал. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94: „Чл. 94. (1) Когато лицата по чл. 81, ал. 2 са регистрирани като търговци по реда на Търговския закон и имат предмет на дейност охрана, техните служители, получили разрешение за носене и употреба, при осъществяване на охранителна дейност могат да носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. През останалото време огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват в обектите, посочени в разрешението за съхранение. (2) Лицата по ал. 1 застраховат служителите си със застраховка „Гражданска отговорност” за нанесени имуществени и неимуществени вреди.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95.

По чл. 96 има направено предложение от Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96: „Чл. 96. (1) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели, могат да закупуват боеприпаси за него, както и барут и капсули за целите по чл. 6, ал. 5, т. 1 срещу представяне на разрешението и документ за самоличност. (2) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели, могат да закупуват капсули и барут за целите по чл. 6, ал. 5, т. 2 с разрешение, издадено по реда на чл. 83 след представяне на заявление, придружено с копие на разрешението за носене и употреба и документ, доказващ необходимото количество. (3) Не се разрешава закупуването на боеприпаси за други калибри огнестрелни оръжия освен за посочените в разрешението по ал. 1. (4) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни или спортни цели, пренасят разделно огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1.”

По чл. 97 има направено предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97: „Чл. 97. Лицата, получили разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по реда на този раздел, могат да придобиват резервни части за огнестрелното оръжие без разрешение с изключение на основните компоненти на огнестрелното оръжие.”

По чл. 98 има направено предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98: „Чл. 98. (1) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства. (2) Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях не могат да се поберат в металните каси, те се съхраняват в отделно помещение с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата. (3) Лицата, получили разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, когато разполагат с обекти за съхранение по чл. 79, ал. 2, осигуряват денонощна въоръжена физическа охрана на обектите или СОТ. (4) Когато физическо лице, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба, отсъства от страната за период, по-дълъг от 3 месеца, и не носи със себе си притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, го предава за съхранение на органите на МВР, на лице, получило разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1, за което се съставя двустранен приемо-предавателен протокол или на утвърденото от органа, издал разрешението, място за съхранение.”

По наименованието на Глава пета – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава пета да се измени така: „Глава пета – Транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси”.

По наименованието на Раздел І – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така: „Раздел І – Транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България”.

По чл. 99 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1 и 2, а не го подкрепя по т. 3: „3. В чл. 99 се създава нова ал. 4 със следното съдържание: „(4) Лицата, получили разрешение за придобиване, транспортират собствените си огнестрелни оръжия и боеприпаси до мястото за съхранение или до съответното Районно управление на МВР за прострелка със съответното разрешение.” Има направено предложение от народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99: „Чл. 99. (1) Разрешение за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България се издава на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, получили разрешение за производство, търговия, придобиване и/или съхранение по реда на този закон, от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани. (2) Разрешение за транспортиране на взривни вещества и пиротехнически изделия се издава на физически лица, получили разрешение за придобиване по чл. 50, ал. 2 и по чл. 51, ал. 3 от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани. (3) Физическите лица, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба, транспортират собствените си огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях, както и капсулите и барута по чл. 6, ал. 5 на територията на Република България със съответното разрешение. (4) Не се изисква разрешение за транспортиране на фойерверки от категория 1, както и от категория 2 и 3 за количествата, посочени в чл. 53, както и за сценични пиротехнически изделия от категория Т1 и Т2 в количества до 10 кг брутно тегло. (5) Не се изисква разрешение за транспортиране на боеприпаси за неогнестрелно оръжие. (6) При извършване на взривни работи остатъчните количества взривни вещества се транспортират от лицата, получили разрешението по ал. 1.”

По чл. 100 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение от народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100: „Чл. 100. (1) Транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България се извършва с въоръжена охрана, с изключение на случаите по чл. 99, ал. 3 и 4. (2) Транспортирането на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва с допуснати за целта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията превозни средства, когато това се изисква съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна.“

По чл. 101 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има направено предложение от Христо Бисеров: „Чл. 101 се изменя по следния начин: „Чл. 101. (1) За получаване на разрешение за транспортиране на експлозиви лицата по чл. 99, ал. 1 подават заявление по образец до ГДОП на МВР или до РУ на МВР, издал разрешението за съответната дейност, придружено от следните документи: 1. копие от съответното разрешение; 2. копие от договор с лице, получило лиценз да извършва охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по чл. 99, ал. 1, се представя копие от удостоверението за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност; 3. удостоверение за годност на превозното средство, съгласно изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна; 4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (2) За получаване на разрешение за транспортиране на пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицата по чл. 99, ал. 1 подават заявление по образец до ГДОП на МВР или до РУ на МВР, издал разрешението за съответната дейност, придружено от следните документи: 1. копие от съответното разрешение; 2. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.” Комисията не подкрепя предложението. Има направено предложение от Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101: “Чл. 101. За получаване на разрешение за транспортиране лицата по чл. 99, ал. 1 и 2 подават заявление по образец до ГДОП на МВР или до РУ на МВР, на чиято територия взривните вещества, пиротехническите изделия, огнестрелните оръжия и боеприпасите ще бъдат транспортирани, придружено от следните документи: 1. копие от съответното разрешение; 2. копие от договор с лице, получило лиценз да извършва охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по чл. 99, ал. 1, се представя копие от удостоверението за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност; 3. удостоверение за годност на превозното средство, в случаите когато такова се изисква, съгласно изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна; 4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.”

По чл. 102 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение от Христо Бисеров: „В чл. 102, ал. 4 думата „едномесечен” да се замени с „двуседмичен”.” Комисията не подкрепя предложението. Има направено предложение от Спас Панчев, което е оттеглено. Има направено предложение от Лаков, Владимиров и Стоичков: „В чл. 102, ал. 2 и 4 да се добави „в едноседмичен срок”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102: “Чл. 102. (1) При постъпване на заявлението и документите по чл. 101 ГДОП на МВР или РУ на МВР, на чиято територия взривните вещества, пиротехническите изделия, огнестрелните оръжия и боеприпасите ще бъдат транспортирани, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение. (2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията за издаване на разрешение ГДОП на МВР, съответно РУ на МВР, уведомява писмено заявителя и дава указания и 30 дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече. (3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява. (4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. (5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

По чл. 103 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от Лаков, Владимиров и Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103: “Чл. 103. (1) Разрешенията за транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се издават за срок 6 месеца и в рамките на този срок могат да се използват многократно. (2) Лицето, получило разрешение за транспортиране, не по-късно от 3 дни преди извършване на конкретно транспортиране представя на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани взривните вещества, огнестрелните оръжия, боеприпасите и пиротехническите изделия заявление по образец, което съдържа име и адрес на управление на получателя, адрес на обекта, до който ще се извършва транспортирането, количеството и идентификационни данни на изделията, които се транспортират, превозното средство и маршрут на доставката. (3) Издадените разрешения за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси важат само за посочените в тях видове изделия в съответните количества и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104: „Чл. 104. Копие на разрешението за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси придружава доставката и при поискване се предоставя за проверка на органите на МВР.”

По чл. 105 има направено предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение от народния представител Спас Панчев: „В чл. 105, ал. 1 след думите „пиротехнически изделия” се добавят думите „от категории 3 и 4”.” Комисията не подкрепя предложението. Има направено предложение от народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков: „Чл. 105. ал. 1 да се измени по следният начин: Лицето, получило разрешение за транспортиране, е длъжно да осигури безопасно извършване на дейностите по товарене и разтоварване на взривни вещества, пиротехнически изделия от категории 3 и 4, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като има право да ограничи в района достъпа на лица, несвързани с тази дейност.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105: “Чл. 105. (1) Лицето, получило разрешение за транспортиране, е длъжно да осигури безопасно извършване на дейностите по товарене и разтоварване на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси, като ограничи достъпа до тях на лица, несвързани с тази дейност. (2) Лицето, получило разрешение за транспортиране, е длъжно при съвместно транспортиране на взривни вещества, за които има опасност от самовзривяване и/или самозапалване, да спазва изискванията, определени от производителя за всеки вид взривно вещество.”

По чл. 106 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106: „Чл. 106. Забранява се транспортирането на територията на Република България на: 1. взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1 и на фойерверки от категория 2 и 3 до количествата по чл. 53, като ръчен багаж по обществения транспорт; 2. оръжия и боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия във вид на колетни пратки по всички видове транспорт.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107. Има направено предложение от народния представител Христо Бисеров за създаване на нов чл. 107а, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

По чл. 108 има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108: „Чл. 108. (1) Транспортиране на взривни вещества за граждански цели от територията на друга държава членка до територията на Република България се извършва с документ за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на Европейския съюз съгласно Приложение № 2, издаден от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Документът по ал. 1 се издава на лице, получило разрешение за производство, търговия, придобиване и/или съхранение на взривни вещества за граждански цели по реда на този закон, наричано по-нататък „получателя”. (3) С цел получаване на предварително съгласие от държавите членки, през които доставката ще премине транзитно, и от държавата членка по произход на доставката получателят изпраща до съответните компетентни органи документа по образеца съгласно Приложение № 2, който съдържа следната информация: 1. номер и дата на изтичане срока на съответното разрешение на получателя; 2. име, адрес, телефонен номер и адрес на електронната поща на получателя, доставчика и на лицата, осъществяващи транспортирането на доставката; 3. описание на начина на транспортиране и на маршрута на доставката и, по възможност, входни и изходни пунктове в държавите членки; 4. дата на изпращане и очаквана дата на получаване; 5. име и адрес на управление на производителя и количество взривни вещества за граждански цели; 6. идентификационен номер съгласно Препоръките на ООН за превоз на опасни товари. (4) Получателят представя на ГДОП на МВР попълнения с информацията по ал. 3 и подпечатан от съответните компетентни органи документ или документ, удостоверяващ съгласието на компетентните органи на всяка от държавите членки, през които доставката ще премине транзитно, декларация, че взривните вещества за граждански цели са с нанесена “СЕ” маркировка за съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите и имат нанесена уникална идентификация по чл. 29, когато ще се пускат на българския пазар, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (5) Когато лицето по ал. 2 е получило само разрешение за придобиване, то посочва адреса на обекта за съхранение на доставката. (6) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава документа по ал. 1. (7) Документът за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на Европейския съюз по ал. 1 придружава пратката по целия маршрут до мястото на доставката и се предоставя при поискване от съответните компетентни органи на държавите членки. (8) Получателят съхранява документа по ал. 1 за период 3 години след получаването на доставката и при поискване го предоставя на органите на МВР.”

Член 109 – има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109: „Чл. 109. (1) Транспортирането на взривни вещества за граждански цели от територията на Република България до друга държава членка или от държава членка през територията на Република България до друга държава членка се извършва с документ за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на ЕС, издаден от компетентния орган на приемащата държава членка. (2) В случаите по ал. 1 директорът на ГДОП на МВР или упълномощено от него длъжностно лице издава документ, удостоверяващ съгласието на Република България за транзитно преминаване или за изпращане на доставката, или поставя съответния печат в документа за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на Европейския съюз.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.

Член 111 – има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111: „Чл. 111. (1) Транспортирането на пиротехнически изделия и взривни вещества, с изключение на тези по чл. 108, от територията на Република България до друга държава членка, се извършва при условията и реда на Глава пета, раздел I, като към документацията по чл. 101 се представя и предварителното съгласие на държавата членка, когато такова се изисква по националното й законодателство. (2) Когато взривните вещества и пиротехническите изделия попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него.”

По наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага то да се измени така: „Раздел III – Транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Европейския съюз”.

Член 112 – има направено предложение от Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112: „Чл. 112. (1) Разрешение за многократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси от територията на Република България до територията на друга държава членка/други държави членки се издава на лица, получили разрешения за производство по реда на този закон, от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Лицата по ал. 1 представят заявление по образец до директора на ГДОП на МВР, придружено от: 1. копие от разрешението за производство; 2. копие от договори за търговски сделки с производители, регистрирани по националното законодателство на друга държава членка, със заличена информация, представляваща търговска тайна, или документ, удостоверяващ, че лицето по ал. 1 разполага с производствен обект на територията на друга държава членка/други държави членки; 3. удостоверение за годност на превозното средство, в случаите когато такова се изисква, съгласно изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна; 4. копие от договор с лице, получило лиценз да извършва охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие от удостоверението за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност; 5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. (3) Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него. (4) Разрешението за транспортиране по ал. 1 се издава по реда на чл. 118 и има срок на действие 3 години от датата на издаването му.”