ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България)2110 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С основание всеки път, когато този въпрос се повдига в залата на Народното събрание, има по-особена атмосфера и по-силно звучене, за разлика от всички други въпроси, върху които ние спорим, вълнуваме се, водим словесни битки и така нататък.
Отговорът за това емоционално състояние на всички ни е именно това, че и до днес, независимо от историческите превратности и от времето, което изминава, когато тези части, населявани от българи, са били откъснати от територията на държавата, ние продължаваме да чувстваме емоция към тях. Това е напълно естествено и нормално. Въпросът е: какво да се прави с емоцията в съвременните политически реалности? Това е най същественият въпрос, на който не можа да отговори онзи предшественик държавен глава, за който вече стана въпрос, който употреби това понятие по отношение на тази част от историята. Той не можа да отговори на този въпрос, може би защото беше свързан с музиката и се занимаваше повече с емоцията в нейната музикална форма.
Не беше изсъхнало мастилото от подписите под Договора за приятелство между България и Република Македония, когато министър-председателят господин Заев на официална церемония, говорейки за героите от Илинден и за Илинденското въстание, разбира се, там въобще не става въпрос за Илинденско-Преображенското въстание, изреди участниците в това въстание – революционерите, вдъхновителите, жертвите и народите, които са го организирали. Това стана в присъствието на български официални представители, няколко месеца след ратификацията на Договора, и в творците, идеолозите и революционерите на Илинденско-Преображенското въстание нямаше нито един българин според господин Заев, месец и половина след ратификацията, два месеца. Това не беше ли достатъчно на българското правителство, на министърката на външните работи, която днес, така както пише в медиите, открива консулство на България в Барселона?!
Обърнете внимание, уважаеми народни представители! Става въпрос за Вашата министърка, колеги от ГЕРБ! Не знам какво трябва да направи външният министър във Вашето правителство, за да се сетите Вие да му поискате оставката, не ние.
Къде е госпожа Захариева? Къде е госпожа Захариева? Ако се вярва на медиите, в Барселона. Когато ние тук с Вас наистина разсъждаваме върху един изключително важен въпрос: какво да направим днес така, че в бъдеще отношенията ни с най-братската държава, която може да има на Балканите, да влязат в друг етап и да излезем от тресавището на ХХ век – на войни, противопоставяния, десетки хиляди жертви и постоянно политическо напрежение на Балканите.
Днес българският външен министър отсъства, тъй като тази тема е маловажна за българската външна политика. Със същата лекота въпросната персона се отнесе към Договора за приятелство. Съжалявам, че и ние се отнесохме по този начин.
Само няколко месеца след подписването на нашия договор за приятелство, нашите южни съседи показаха как се подписва договор, който беше споменат и от госпожа Грозданова като преспанския процес, преспанското събитие, преспанското чудо, само че подписването на този договор също беше на неслучайно историческо място.
Е, уважаеми колеги народни представители, какво ще ни донесе предложеният Проект за декларация днес? Морално успокоение, пречистване на съвестта, по-бързо да забравим позорния договор, да доуточним онова, което в Договора не беше уточнено, да кажем на нашите другари и приятели от Скопие, че не сме будали с днешната декларация?! Ама всичко това е известно, нищо ново няма да кажем.
Какъв е смисълът тогава от тази декларация? По повод на нашите усилия и на дебата, който започна при президента преди две седмици, президентът на най-братската ни държава Стево Пендаровски каза, че това бил вътрешнополитически български въпрос. Може и да има основание. И кое е основанието да го каже? Ами това, че Договорът вече е подписан. Нашата декларация – така, както я предлагаме, няма такова гигантско значение, каквото ние в момента си представяме. Тя има значение за нас и само за Четиридесет и четвъртото народно събрание, защото съм убеден, че нашите следовници ще имат и повече мъжество, и повече мъдрост, и повече политически умения да се справят с това, с което ние днес, за съжаление, не можем да се справим.
Какво би следвало да има в една такава декларация, както вече бяха направени предложения към нея?
На първо място, ахилесовата пета на, така да се каже, нашата политическа болка – изопачаването на историческите събития. Ама в каква посока, уважаеми колеги, кой ги изопачава, как ги изопачава, накъде ги изопачава, кои исторически събития се изопачават, за какъв период, от какво се изопачават? Може ли изопачаването на исторически събития да влезе като изискване в една такава декларация? Аз го намирам за наивно, безсъдържателно, даже смешно.
Какво би могло да се поиска в една такава декларация от нашите другари в Скопие? Например да се признае българският характер на националното революционно освободително движение в Македония. Българският характер на националното освободително революционно движение в Македония! И също така да признаят българския характер на революционната организация, която го осъществи – Вътрешната македоно одринска революционна организация тогава. Скопие да признае, че това е българска по своите цели, по своя състав, по своя дух революционна организация – част от революционната организация на българското национално освобождение до Освобождението на България през 1878 г. Ето едно такова изискване, мисля, че поставя нещата на мястото им, защото няма да водим спора Даме Груев какъв е бил, Гоце Делчев, неговите предшественици, Питу Гули – със странното име Питу Гули за много българи.
Е, тогава, уважаеми колеги народни представители, какво искаме да направим с тази декларация? Не смятам, че така, както сме призовали в точка първа от нашия призив официалните представители на Република Северна Македония, ние сме изчерпали най-същностните въпроси, които стоят пред нашите две държави. Напротив, най-същностният въпрос, който струва ми се току-що бегло засегнах, не е поставен.
Следващият, бих казал, въпрос – за езика, за културата и за литературата. Чия е тази литература? Кой я е създал? Ние можем ли с лека ръка да подминем това? И тук, този въпрос може ли да влезе в тирето „изопачаване на историческите събития“? Ясно е, че не може. Ясно е, че става въпрос за материалния изразител на духа на една нация, който ние не можем да изоставим, включително излезе извън рамките на тази декларация.
Как се стигна до днешния ден? Понеже госпожа Грозданова с основание направи хронология на събитията и мисля, че трябва да бъде направена такава, но мисля, че трябва да бъде обогатена – стигна се, след като Президентът на Републиката господин Радев свика при себе си един необичаен формат за обсъждане на позицията на България с оглед предстоящата покана за членство на Република Северна Македония.
Ако инициативата на президента не беше предприета, аз съм убеден, че днес нямаше да има декларация и нямаше да се говори за онзи фундаментален документ, разработен в Министерството на външните работи пет месеца, защото всичко щеше да мине и да замине. Ние нямаше дори да се сетим как да постъпим в ситуацията, в която правителството в Скопие и други официални представители, като например всички представители на Република Северна Македония в Комисията, създадена с Договора, изразяват вече откритото си мнение и отношение и към българската история, и към това какво представлява македонската история в техните очи, всички онези въпроси, които би следвало вътре в тази комисия, да намерят разрешение.
Какво разрешение може да намери тази комисия, след като премиерът на Република Северна Македония господин Заев каза, че Илинденското въстание е направено от македонци в името на македонската свобода. Е, какво да каже една Историческа комисия? Стратегическа грешка в нашия договор, когато най-жизненоважните въпроси от нашите двустранни отношения, това не са исторически въпроси, това са въпроси на актуалното политическо ежедневие и затова ние се сблъскваме с тях днес, не защото сме обсебени от историята, хареса ми тази дума, не сме обсебени! Историята е в нас, в ежедневието ни, диктува ни бъдещето, определя ни поведението, отношенията със съседите. Тя е и бъдеще.
С лека ръка господин премиерът каза да оставим историята на историците, ама това го направихме ние, а от македонска страна историята я взеха политиците. И сега ние се намираме в една комична ситуация – нашите историци да решат политическите въпроси заедно с македонските политици, тъй като ние доброволно се отказахме от тази работа, от аргументите си в този спор и отговорността на външния министър госпожа Захариева е огромна.
Днес тази декларация трябваше да бъде предшествана от нейната оставка, защото тази декларация е признание за целия гигантски провал на така наречения Договор за приятелство. Гигантски провал, случил се пред очите на цяла България през последната година и половина, и всичко това в една ужасяваща обществена тишина и парламентарна тишина. Защото всички коментираха, даже господин военният министър, който също, не знам защо, го няма днес? Той, освен всичко, е и председател на партията, за която става въпрос. (Шум и реплики.)
Мисля че би следвало да е тук – хайде, да не ставаме съвсем на дребно заядливи. Би следвало да е тук председателят на ВМРО… (Реплика: „А Вашият председател къде е?“)
Не мога да Ви отговоря. (Шум и реплики.)
Най-малкото, за да покаже на колегите от Скопие, че българската държава и изпълнителната власт, и законодателният орган активно се вълнуват от прилагането на този договор, който с явни недостатъци, все пак е Договор за приятелство, и че този Договор за приятелство ние не сме го подписали с тези пропуски, защото сме будали, а защото сме щедри, защото знаем, че става въпрос в някаква степен за част от нашия народ, че не можем да бъдем жестоки като някои други, които да им кажат: от това се откажете, от това се откажете, това запишете, тази табела махнете, онази качете и това е недопустимо за нас – такова издребняване, такава вътрешна, бих казал, свада, за радост на всички околни наблюдатели.
Затова такава декларация има своето място за нас като парламент. Тя няма да има никакво значение и никакви последствия за това какво ще направят в Скопие. Там дори договорите, както виждате, трудно влизат в сила. Неслучайно призоваваме да се придържат към Договора.
Трудно ще бъде на българската държава да отстоява тези позиции в хода на преговорите, не за друго, а защото аз съм убеден – ние нямаме правото да отказваме възможността на една част от българския народ да се ползва с постиженията, достоянията на една такава общност като Европейския съюз и най-малкото – да се противопоставяме на тяхната воля те да бъдат част от тази общност.
Но, ако днес е денят за размисъл, аз мисля, че все още не е дошъл, много е скоро, ако днес е денят за размисъл по повод на Договора и по повод на всичките ни усилия през последните две години да придвижим тази братска държава в някаква посока, то би следвало да кажем, че не сме го направили по най-добрия начин, а политическата отговорност трябва да се носи, тъй като изводите, заключенията, равносметката се прави от хора с по-друго призвание. Но госпожа Захариева, съжалявам, за кой път вече споменавам, но отсъствието на госпожа Захариева днес е фрапантно, уважаеми колеги.
Обръщам се към ГЕРБ – замислете се какво да направите с този външен министър, нещо трябва да се направи. Наистина, трудно е на българското Външно министерство, някак си все не може да случи. Там от Стоян Ганев тръгна така работата, обаче трябва нещо да се направи. Не може да има непрекъснато гафове, непрекъснато да се подвежда министър-председателят в една или друга посока – например Декларацията, която беше публикувана от Външно министерство по друг повод в началото на септември. Какво донесе – излишно напрежение, една безсмислена декларация. Какво донесе на някого – нищо. Това е едно отклонение по повод на компетентността на външния министър. (Реплики от „БСП за България“.)
Понеже господин Стойнев ме призова да бъда по-кратък, а аз с него няма как да не се съобразя, все пак има йерархия в нашата партия, искам да обърна внимание върху някои моменти още от тази декларация.
Предпоследният абзац, някой се спря върху него и с това смятам да приключа: Четиридесет и четвъртото народно събрание, което „призовава“, тук, мисля, че господин Симеонов предложи да стане „настоява“.
Уважаеми колеги, всяко Народно събрание, както каза господин Шопов, е отделен мандат и това е парламентарната демокрация. Тук искам да направя една лека корекция на господин Симеонов – тоест, то се простира в рамките на своя мандат, а ако иска да ангажира обществото и бъдещите политици с някои свои решения, би следвало да го направи по друг начин, но не и по този, чрез този текст, той не казва в случая нищо.
И накрая, не като личен въпрос, но все пак като нещо, което би следвало да бъде отбелязано: уважаеми колеги от ГЕРБ, в Проекта за решение на моето отстраняване от заместник-председател на Народното събрание, като трета точка е записана моята позиция по Договора с Македония. Това е единият от Вашите основни аргументи тогава. Емоцията беше друга в залата, нямах никакво намерение да се разправям по този въпрос. Поне на този етап единият от Вашите аргументи отпадна обективно и исторически. Останаха първите два аргумента за моето отстраняване. Те ще отпаднат по-бързо, отколкото очаквате. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)