16 September 2010

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Милена Дамянова – Министерство на образованието, младежта и науката, и Анелия Андреева – Национален център за подготовка на директори.

Благодаря. Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен на 14 юни 2010 г. от Министерския съвет: „Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение от народния представител Лютви Местан да се създаде нов § 1, а останалите да се преномерират съответно: „§ 1. В чл. 16, т. 1 накрая се добавя „и за задължителна подготовка на децата за училище.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението ми за създаването на нов § 1 кореспондира пряко с целта на разглеждания законопроект. Целта на законопроекта е да се въведе задължение и за децата, които през съответната година ще навършат 5-годишна възраст, да посещават подготвителна група в детска градина или подготвителна паралелка към училище. Предполагам ще се съгласите, че условията, които държавата трябва да създаде за задължителната подготвителна година на 5-годишните деца, не могат да бъдат идентични с условията, които вече, да предположим, че са създадени за подготовката на 6-годишните. На тази възраст разликата, включително не само в менталното, но и физическото развитие на 5-годишните и 6-годишните деца, е много голяма. Член 16 от Закона за народната просвета урежда държавните образователни изисквания. В член 16, т. 1 е уредено държавното образователно изискване за подготвителните паралелки. Само че действащият държавен стандарт се отнася за 6-годишните деца. Смисълът на нашето предложение е този стандарт да бъде разширен и да включва условията, които трябва да бъдат създадени предварително, за да е възможно и 5-годишни деца задължително да посещават, забележете, не толкова детските градини – вие по-нататък ще видите, че този закон въвежда задължение – 5-годишни деца да посещават не само детска градина, но ще ги задължи, макар и след определен период, задължително да посещават и училище. Това би трябвало да означава училището да има възможност да поеме 5-годишни деца включително и като актуализирана физическа среда. Всичко това трябва да се уреди в държавното образователно изискване за задължителна подготовка на 5-годишните деца. В хода на разискванията в пленарната зала от министерството ни казаха, че такъв стандарт има и той е разработен. Уважаеми колеги, разработен е стандарт във връзка с действащи разпоредби на Закона за задължителната предучилищна подготовка на 6-годишните деца. Смисълът на предложението ни е: този стандарт да се разшири и да включва и 5-годишните деца. Не бих имал никакво обяснение да отхвърлите едно толкова ясно, толкова необходимо предложение, то цели да стане възможно прилагането на закона. Във връзка с това ми предложение и предложенията, които впоследствие ще защитя, аз ви моля да проявите усилия и да се абстрахирате от това кой е вносител на предложението, а да се опитате да вникнете в смисъла на тези предложения. Полезността на това предложение е вън от всякакво съмнение. Естествено ваша воля е дали ще ни подкрепите или не. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, смятам предложението Ви за неоснователно по една основна причина, която искам да подчертая. Цитирам чл. 16, т. 1: „Държавното образователно изискване се отнася за: 1. Предучилищното възпитание и подготовка.”. Това държавно образователно изискване засяга в момента петгодишните и шестгодишните деца. Не се налага промяна, защото ние не правим нищо по различно от това, което съществува сега. В момента шестгодишните деца…

Това не е вярно.

Вярно е! Шестгодишните деца в момента имат право да посещават предучилищна подготовка в училище или в детска градина по желание на родителите. (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Нямаме промяна в държавното образователно изискване, това държа да го подчертая, което всъщност е основният ни аргумент за това, че ние не правим нищо по-различно от това, което съществува и в момента. Петгодишните деца и в момента ходят на детска градина. Няма промяна в това, което те правят сега и в това, което ще правят, когато, законът за изменение и допълнение влезе в сила. Единствената разлика е в това, че задължителната подготовка означава задължение от страна на държавата да поеме ангажимент към финансирането на обучението на тези деца, включително и на петгодишните. И в момента над 80%, около 84% от децата на пет години посещават детска градина. Когато, ние въведем задължителната предучилищна подготовка те няма да правят нищо по-различно от това, което правят сега. По-надолу в текста сме посочили (това са и Ваши предложения, които ние приехме и се съгласихме) тези изисквания. Няма причина, която да налага в момента да направим изменение в наименованието на държавното образователно изискване. Това е становището на министерството. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Нека съвсем ясно да поставим въпросите, които се съдържат в началото на този законопроект. Първо, заявявам моята позиция (мисля, че тя е позиция на повечето от народните представители) за целесъобразност от въвеждане на задължителна предучилищна подготовка на децата от петгодишна възраст нагоре. Оттук нататък трябва много ясно да отговорим на въпросите, които са поставени в част от предложенията на народните представители. Нещо, което не виждам в текста на комисията и позицията на Министерството на образованието и науката. Правилото трябва да бъде: „Децата, които са на пет години, осъществяват тази подготовка задължително в детските градини. Децата, които са на шест години, могат да осъществяват тази подготовка в детските градини или в училище, според желанието на техните родители, и в краен случай в училище, само при положение, че там са създадени условия не просто за целодневна подготовка, не само за изхранване на децата, но и за оползотворяване на тяхното свободно време и отдих.” Нещо, което почти никое българско училище в момента не е в състояние да предложи. Точно тези въпроси, аз виждам, че са повдигнати от господин Местан и господин Стоичков в техните предложения. Искам да се заявят ясно позициите и да се прецени дали този текст, който предстои да се гледа в първите два параграфа - § 1 и особено в § 2, не оставя твърде много вратички, които в тези пожелания, които се съдържат в точките, няма да могат да бъдат удовлетворени. Поставих въпроса, за да не вземам повече думата, той засяга още началото на законопроекта, но се отнася пряко към неговия § 2. Апелирам към народните представители за подкрепа на тези, да ги нарека принципи, тази рамка на предучилищната подготовка, за да могат те да формират своето отношение при гласуването на отделните разпоредби. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Първо, струва ми се, че няма как преди репликата да не се съгласим, че същината на законопроекта е в първите три параграфа. Затова и дискусията по тези параграфи следва да бъде разгърната. Ние също декларираме готовността си да подходим към темата политически безпристрастно, емоционално хладно, ако трябва, за да намерим такава редакция на текстовете, която ще позволи прилагането на закона. Във връзка с отговора, който получихме от заместник-министъра, честито назначение преди всичко, искам да кажа, че действащият държавен стандарт, действащото държавно образователно изискване не засяга подготовката на петгодишните деца в училище. Аз само този аспект на въпроса поставям. Засяга предучилищното обучение на шестгодишни в училище, а на петгодишни в детската градина. Бих искал Вие да поемете ясен ангажимент, че ще разгърнете този стандарт, това държавно образователно изискване с текстове, които ще уреждат условията, при които петгодишни деца ще осъществяват своята предучилищна подготовка и възпитание не в детската градина, за това имаме стандарт, а в училище. Няма текстове за предучилищната подготовка на петгодишните деца в училище и смисълът на предложението е този стандарт да бъде допълнен. Ще ви моля да вземете отношение към този аспект на проблема, който поставям. Ако смятате, че го решаваме с други текстове, аз ще приема да отхвърлите и това предложение, но въпросът трябва да се реши. Благодаря.

Благодаря. Господин Местан, аз разбирам, че използвахте да предизвикате с репликата, освен мен, и заместник-министъра – наистина е необходимо да се чуе и нейното становище. Това, което искам да подчертая, може би то е единствената разлика в нашата позиция, ако правилно съм разбрал това, което казахте накрая – аз не приемам предучилищната подготовка на петгодишните деца да се осъществява в училище. (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Да, защото според мен това е едно твърде ранно вкарване на децата в една друга среда, в друга обстановка и натоварването им със задължения, които не съответстват на тяхната възраст и на начина, по който те трябва в този период да разполагат или да се осигури тяхното развитие. Едно е в детска среда, да го наречем, те да започнат усвояването на първоначални познания и е друго да бъдат вкарани в училищната среда с присъствието на много по-големи деца – в една друга обстановка, и което аз пак подчертавам, при липсата на условия в което и да е или почти във всички училища да осигурят такива условия за нормален живот на децата по време на тяхното отглеждане, възпитание и първоначално образование. Именно затова трябва да подчертаем, че преди шест години децата не би следвало да бъдат изпращани задължително в училище, каквато и да е тази подготовка, както и да се уточни съдържанието й от образователните стандарти. Това е, което исках да кажа.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Аз не смятам, че промяната на заглавието на държавното образователно изискване е същината и че това е наложително. Да, Вие казахте да поемем ангажимент, че ще променим изискванията, които са вътре и аз поемам този ангажимент. Ние това го дискутирахме в комисията, но не смятам, че промяната на заглавието е най-съществената част на това как ще се нарича държавното образователно изискване и не смятам, че е наложително. Защото ние вече не говорим за задължителна подготовка за училище, а говорим за предучилищна подготовка. Нататък сме променили текстовете в комисията. Освен това! Няма нещо, което да налага промяната в заглавието. Ние работим в момента това държавно образователно изискване и то е почти готово, където ще се вкарват изискванията за групите, които ще се организират в училище. Но пак повтарям, подготвителната група в училище за 5-годишните деца е само по желание на родителите. И в момента дори има училища в някои градове, където има организирани такива групи за 5-годишните деца, независимо че не получават стандарт за тях. Това е по желание на родителите – 95% от родителите желаят децата им да бъдат в подготвителна група в детската градина - там, където те са и сега, те си остават там. Има обаче 5-6%, които какво да направим – родителите желаят децата им на 5 години да са в училище. Съгласна съм абсолютно с Вас – важно е да поставим условия и изисквания и да контролираме тези изисквания. Смятам обаче, че един закон трябва да дава повече възможности, трябва да даде рамката, да даде възможност. Оттам нататък обаче трябва да създадем условия за ефективен контрол. Мисля, че това е същината на проблема. Що се отнася до промяната и до включване на изисквания за подготвителна група в училище за 5-годишните деца, това вече почти е разработено. Пак казвам, ние сами и заедно с вас, пак повтарям, това са и ваши предложения, които ние приехме и въз основа на тях ще бъдат добавени в държавното образователно изискване, което е за предучилищното възпитание и подготовка. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Местан! Ние доста време, с часове, обсъждахме законопроекта и Вие сам се убедихте от изказването на заместник-министъра, а и от изказванията на всичките ни колеги в комисията, че законът е точен и ясен. Наистина не е нужно да повтарям думите на заместник-министъра, че и в момента има достатъчно училища, в които има детски градини и тези деца се обучават там. Така че не виждам проблемите и притесненията на господин Стоилов и Вашите. Наистина законът винаги може да се поправи и винаги може да се изиска нещо по-добро. А и Вие знаете, че голяма част от Вашите предложения се препокриват с този текст, за който говорим в момента, така че нека да прекратим дебатите и да вървим напред. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Госпожи и господа народни представители! Аз си мислех, че има тип законодателство и секторна политика, която е в състояние да обедини и професионалните, и политическите, и гражданските позиции на народното представителство. Продължавам да се надявам, че тази тема е темата „Образование, просвета и наука”. И продължавам да бъркам! Защо? Защото ние водим разговор по една промяна в закона. Аз си признах, че това е първият законопроект от пет години, по който аз, имайки различни виждания, не съм написала своите предложения. Това е така, защото съм убедена, че точно след два или три месеца, когато влезе в пленарната зала или в комисията новият Закон за училищното образование, този спор ще се възпроизведе отново. И второ, защото ние правим една поправка в закон, която, въпреки че има императивен характер, не гарантира задължителност днес, тъй като държавата няма готовност да изпълни каквато и да е теза, която този закон днес залага. Тя обаче има едно същностно задължение, срещу което аз не чувам аргументи и не виждам воля за изпълнение, поради което поисках думата. Държавата има ангажимент да финансира и по тази тема аз ще поискам да кажа мнението си по § 2, защото той е този, по който започна дискусията. Но държавата има и изключителното право да заяви пред българските граждани какви условия, каква рамка на техния избор и поведение предлага. Да, аз твърдя, че 5-годишните деца трябва да се намират в детската градина, Вие обаче в § 2, госпожо Дамянова, не твърдите това. Вие казвате, че родителят има право да избира. Когато въвеждате императивен текст и казвате, че 5-годишните деца след една, две или пет години задължително трябва да влязат в системата на предучилищното образование не по желание на родителите, вие сте длъжни като държава и представители на тази държава да заявите образователната рамка, в която те ще работят. Това не е свободният избор дали ще ползвате социалната услуга „Детска градина” с образователен елемент вътре. Това е един ход, в който вие градите за 14 години напред образованието на това дете. Няма как да се убеждаваме, че разликата между 5 и 6 години в този параметър на човешката възраст е много същностна. Не може съществуващото днес образователно изискване да я покрие изцяло. Не разбирам къде е драмата в това да кажете – да, ще доработим, ще разширим тази тема вътре. Има какво да се пише, заложили сте го като искане, имаме го като неформално говорене. А ако всичко, което до този момент е било факт, ще се повтори в този си вид – извинявайте, за какво казваме: „Деца, длъжни сте!”, след като тази работа може да я свърши бабата? Ще се върна на темата за домашното образование. Държавата не може да каже – нашата роля по Конституция може да бъде сведена до това, въпреки че тя е твърде по-широка. Затова аз ви моля: подкрепете предложението на господин Местан. Защото то осмисля всички текстове, по които ние ще коментираме второто четене на този законопроект. Това е смисълът. А по базата разговорът ще бъде след малко точно в § 2. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Смятам, че трябва да си даваме сметка, че през последните години демографската картина е твърде тревожна. Тя повлия съществено върху оптимизацията на училищната мрежа. В много населени места има училище, но няма детска градина и обратното. Общинският съвет ще вземе най-доброто решение в интерес на детето. Трябва да се има предвид, че предучилищното възпитание и подготовка ще се провежда по единни стандарти, това вече го каза заместник-министър Милена Дамянова, съобразени с психо-физическото развитие на детето, независимо от сградата, в която то се осъществява: училище или детска градина. Ще се осъществява строг контрол, което вече беше казано и смятам, че е много важно това, което заяви заместник-министърът. Другото, което искам да споделя. Безусловно общоприето принципно положение е правото на избор на родителя къде, в кое училище или детска градина да запише своето дете. При условие, че родителят би предпочел задължителната предучилищна подготовка да се осъществява в училище, било заради полудневна форма или по други съображения, а законодателят създаде задължение той да прави това единствено и само в детската градина за 5-годишните деца, то това би означавало ограничаване и отнемане правото на избор на родителя. Благодаря ви.

По §1 има предложение от народните представители Галина Банковска, Стефани Михайлова и Нели Калнева-Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 19 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думата „Родителите” се добавя „или настойниците”. 2. В ал. 3 след думата „родителите” се добавя „или настойниците”.

По § 2 има предложение от народния представител Лютви Местан: В § 2, в чл. 20 да се направят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1, 2 и 3 да се изменят така: „(1) Подготовката на децата за училище две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, като за извършваното обучение родителите и настойниците не заплащат такса. (2) Задължителната подготовка на децата за училище по ал. 1 се осъществява в: 1. подготвителни групи в детските градини – за подготовката, която се извършва две години преди постъпването на децата в първи клас; 2. подготвителни групи в училищата – за подготовката, която се извършва една година преди постъпването на децата в първи клас. (3) Обучението в подготвителните групи по ал. 2 се организира при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и държавното образователно изискване по чл. 16, т. 1.” 2. Да се създаде нова ал. 4: „(4) Изключения по ал. 2 се допускат в случаите, когато в населеното място няма съответната подготвителна група по ал. 2, т. 1 или 2.” 3. Досегашната ал. 4 да стане ал. 5. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мартин Димитров и Веселин Методиев: В § 2, в чл. 20, ал. 1 текстът: „Подготовката на децата за училище е задължителна от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст” да бъде заменен с текста: „Подготовката на децата за училище може да започне от годината, в която детето навършва пет години.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Огнян Стоичков: В § 2 чл. 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в подготвителни класове в училище. (2) Подготовката на децата за училище две години преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини в целодневна форма на обучение, а при невъзможност за създаване на подходящи условия – в подготвителни класове в училище , където формата на обучение се осъществява по избор на родителите или настойниците. (3) В случаите по ал. 1 и 2 родителите или настойниците се освобождават от заплащането на такси. (4) Обучението в подготвителните групи по ал. 1 и 2 се организира при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. (5) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 и 2 се осигурява и обучение по български език по специализирана методика за усвояване на българския език.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Галина Банковска, Стефани Михайлова и Нели Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. Член 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. (2) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението. (3) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява при спазване на следните изисквания: 1. осигурена среда, съобразена с възрастовите особености на децата, която създава гаранции за опазване на физическото и психическото им здраве и благополучие; 2. осигуреност с учители и помощник-възпитатели, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността, определени в този закон и подзаконовите актове по прилагането му; 3. целодневна или полудневна организация на предучилищната подготовка, която включва и условия за отдих на децата; 4. осигурено столово хранене, организирано в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването – при целодневна организация на предучилищната подготовка; 5. осигурен безплатен транспорт в случаите по чл. 26, ал. 3. (4) Предучилищната подготовка по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени в този закон, правилника за прилагането му и в държавното образователно изискване по чл. 16, т. 1. (5) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език по специализирана методика за усвояване на българския език.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, всъщност това е най-важният параграф в целия закон. Молбата ми тук е така, както проявихте разбиране за необходимостта именно в този § 2 да се отрази задължението на държавата и общините да осигурят освен столовото хранене и отдиха на 5-годишните деца, за да е възможно тяхното задължение да се включат във формите на предучилищната подготовка и възпитание, така ще ви моля по въпроса къде осъществяват това си задължение пет, респективно 6-годишните, да бъдем малко по-внимателни! Каква ще бъде окончателната редакция на този законопроект – това е въпросът, от отговора на който зависи дали законът ще се прилага на практика или не. Понеже ще ми направите реплики и ще ме питате: а какво ще стане, ако в населеното място няма детска градина или няма училище, започвам отзад-напред. Предложението, което правя, казва следното. Ако в едно населено място няма училище, но има детска градина, и 5 годишните, и 6-годишните ще бъдат в детската градина. Обратното, ако в същото населено място има само училище без да има детска градина, и 5-годишните, и 6-годишните ще посещават задължително училището. Въпросът, който поставяме, е: ако в населеното място има и детска градина, и училище, трябва ли да е възможно 5-годишните да осъществят задължението си в училището, когато 6-годишни са в детската градина? Предложението на Министерския съвет, предложението на министъра на образованието съдържа този риск. Нашето предложение е следното. Когато в населеното място има и детска градина, и училище, 5-годишните императивно да са в детската градина, а 6-годишните да са в училище. Ако в детската градина след като бъдат приети всички 5-годишни, останат места, може да се удовлетвори и желанието на 6-годишните да бъдат в детската градина, но да е ясен принципът! Моля ви, проявете тук малко повече воля, да вникнем в същината на проблема! Отново повтарям: предложението, което наложихте в комисията, е опасно – взривява приложимостта на закона. Създавате предпоставка за следното. Например в София, поради недостиг на места за детските градини да се окаже 6-годишни да бъдат в детската градина, а 5-годишните деца да ги пращаме в училище, което е противоестествено! Ако приемете това ясно предложение, което правим, този риск ще бъде избегнат. Последният текст от предложението ми отговаря на въпроса: ако няма детска градина? Ако няма детска градина, 5 годишните ще отидат в училище – вече ви отговорих на този въпрос. Уверявам ви, че ако не промените позицията си по този въпрос, дори с 240 гласа да подкрепим този текст, с който задължаваме 5-годишните деца да посещават училище, а не детска градина, тази норма ще остане мъртва, няма да се прилага. Ще ви моля, ако ме репликирате, да получа ясен отговор на въпроса: съгласни ли сте, че ако в населеното място има и детска градина, и училище, законът трябва да дава ясно, категорично предимство на 5-годишните да бъдат в детската градина. Това е въпросът ми, само на него отговорете и кажете как редакцията на комисията го решава, защото предложенията, които независимо един от друг направихме с председателя на комисията господин Огнян Стоичков, решават много ясно този казус в полза на 5 годишните деца. Мисля, че на изпитание е поставена не просто готовността ви да водите диалог с различното мнение, но на изпитание се поставя дали сте искрени, когато предлагате този закон. От този текст зависи приложимостта на закона. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, госпожо заместник-министър! Нашето предложение е кратко и искам да го мотивирам пред вас. Идеята българските деца от 5-годишна възраст насетне да бъдат ангажирани с образователен процес е хубава идея. Никой не може да й се противопостави с разумни доводи. Въпросът е организационен: под каква форма и как да се случи? Натискът, който идва за въвеждането – това е специално към колегите от ГЕРБ, е синдикален. Нека си го кажем ясно, за да се знае. Вчера беше първият учебен ден, 60 хил. или малко повече от 60 хил. деца тръгнаха на училище. Ще ви кажа, че само преди броени години бяха 80 хил., а преди 10-12 години бяха 95 хил. Това намаляване на децата в България води до този натиск да се отваря системата надолу – под 7-годишна възраст, да се създават нови щатни места, да се намира работа. Този натиск е естествен. Трябва да знаем обаче, че той идва основно към вас, колеги, под различни форми, вкарани в иначе хубавата идея, че образованието трябва да бъде по-близко до децата още от 5-годишна възраст. Какво е възможно да се направи и защо е нашето предложение, което е съвсем кратко, ще го прочета бързичко: „Подготовката на децата за училище е задължителна от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст” да се замени с текста: „Подготовката на децата за училище може да започне от годината, в която детето навършва 5 години”. „Може да започне” и „е задължителна” е разликата. Когато преди години се водеше много голям дебат и в обществото, и тук – в Народното събрание, децата задължително да тръгнат на 6 години на училище, лявата страна на залата искаше непременно децата да тръгнат на 6 години на училище – противно на това, което сега казва, но и те имат право на своята еволюция, тогава се възпре идеята, че могат да тръгват и на 6 години. Това влезе в текста. То работи вече 12 години, на много места работи сполучливо, на много места все още не тръгва, въпреки 12-годишния срок. Ако искате да се направи доброто, то отворете тази възможност! Сега законопроектът е направен така след окончателното заседание на комисията на второ четене, че става задължително, но не сега, а фактически след 3 години – за учебната 2012-2013 г., което означава, че нещата могат да се отлагат. Това означава, че тук може да има още един дебат през 2011 г., още един дебат през 2012 г. Нещата не тръгват, не започват да се развиват. (Група депутати от ГЕРБ разговарят пред първата банка.) Виждам, че колегите на първата банка имат много по-голям интерес от дебат помежду си и затова ще се ориентирам към приключване. Обръщам се пак към Парламентарната група на ГЕРБ и към ръководството на министерството. Добрата идея може да се постигне тогава, когато се отвори възможността – както каза заместник-министърът, а не като се направи задължителна с отлагателна норма за след години. На практика така не се постига целта. Такова е нашето предложение, много ясно и кратко. То е отхвърлено в комисията, което означава, че тук ще има автоматично решение на залата. Опасявам се обаче, че няма да е много далеч времето, когато ще се върнем и ще намерим такова решение, ако искаме следващата учебна година онези общини, които са готови, там, където има възможност, това фактически да се случи. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председателю. Колеги, ще ми се да успокоя колегата Методиев, че каквото и да гласуваме по този параграф, единственият текст, който ще влезе в сила, е този, който те предлагат. Че разговорът е важен, е вярно. Това, че тази активност на първата банка на колегите срещу мен можеше да се случи седмица по-рано, също е вярно. Вижте, разговорът, който водим днес, има един простичък смисъл. Този смисъл може да бъде подкрепян всякак – с ваши разговори, наблюдения, със социологическото проучване, с всичките данни, които се въртят около нас, включително и с днешното ни говорене. Въпросът е: след като въвеждаме задължителна норма за децата, навършили 5-годишна възраст, за участие в системата на училищното образование в частта му предучилищна подготовка, къде провеждаме това обучение - това е простичкият въпрос. Аз продължавам да твърдя, че мястото на децата, навършили 5 години, просто е в детските градини. Няма защо да обясняваме, че сме го предпоставили с текста, подкрепен от комисията, не е вярно. Свободният избор на родителите ще ви доведе до ситуация, в която при налични 20 свободни места в трета група на детската градина – защото започнахме да говорим с термини, ще се появят 18 деца на 5 години и 3 деца на 6 години. Какво правите с децата на 6 години, при условие че 5 деца на 5 години стоят отвън?! Група ли им правите? Не можем да спорим, при условие че има налична технология, която ще ни вкара в батак още утре! Не можем да кажем на родителите да избират спокойно и свободно, при условие че ние сме заявили изискване – това, за което говорихме по § 1 и което не поискахте да подкрепите, за да стане ясно, че когато подготовката е задължителна и е част от цяла система, има рамки и носи след себе си изисквания, предполага среда. Без да повтарям аргументите на колегата Местан, този текст води до един друг извод. Ние твърдим, че след 2 години общините трябва да са създали всички условия този текст да влезе в действие – до 2 години (който може, а може би – който иска). Общо взето, това е тезата, която сме сложили. Пилотните проекти можеха да станат без да правим поправка в закона днес и щяха да бъдат аргументи, когато приемаме сериозния закон за училищното образование. Големият проблем е, че в този текст никой не дава никакви гаранции, че след 2 години общините ще бъдат готови този текст да бъде въведен в действие безапелационно. Ние ставаме и обясняваме, че имат ангажименти, че могат да решават този ангажимент чрез отделни крила на действащите училища. Колеги, нали сме виждали училища? Проблемът е еднакво силен за София и за селата в Кърджалийско. Къде е тезата, технологията, ангажиментът, който гарантира, че този закон ще влезе в сила?! И ако ние днес не заявим категоричното си изискване, че 5-годишните стоят в детската градина и това е тезата, за която работим, просто сме сбъркали идеята, по която правим предучилищното обучение. Затова ви моля: подкрепете предложението на колегата Местан, поне на колегата Стоичков, които носят една и съща теза. Благодаря ви.

Уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, се доближава до предложението на колегата Местан. Според мен то е житейски издържано. В тази насока бяха и мненията на родителите по проучване от м. септември, поръчано от колегите от ГЕРБ. В това проучване 95% от родителите казаха: „Искаме нашите 5-годишни деца да бъдат в детските градини”. Това е житейски издържаната и нормалната позиция на всеки родител, не е необходимо да сме юристи, педагози и т.н. специалисти в материята. В този аспект са нашите предложения, че логичното място на 5-годишните, на тези дечица, които са наистина много малки и разликата между 5-годишен и 6-годишен е балкан разлика, ако мога така да се изразя, огромна разлика, е в детските градини. Това улеснява и децата, и родителите. По изключение в ал. 2 съм записал – ако не могат да се осигурят подходящи условия, тогава тези 5 годишни дечица отиват, заедно с четвъртокласника, петокласника и шестокласника под покрива на училището с всички плюсове и минуси на това съжителство под един покрив. И тогава вече формата се избира от родителите – дали цял ден да го оставят в училище, ако имаме тази възможност като материална база, или на полудневна организация. Според мен това е логичната позиция, която следва да подкрепим като народни представители, защото тази позиция съответства и на желанието на родителите. Все пак родителите са наши партньори в законодателството в сферата на техните деца. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане на гласуването на този текст, за да може да се обмисли още един път, да се преразгледа предложението на господин Местан и да се намери систематичното място на неговото предложение.

Ако позволите, колеги, аз бих подкрепил такова предложение за отлагане, но моето предложение е за отлагане на гласуването и разглеждането на целия законопроект, тъй като и последващите разпоредби са свързани с този основен чл. 20. Както вече бе казано в пленарната зала, чл. 20 е основната разпоредба в закона и всички следващи са свързани и функции на това, което евентуално ще приемем или отхвърлим. Така че процедурата ми е да отложим гласуването на целия закон.

Уважаеми господин председател, аз не мисля, че имате основание да не подложите на гласуване предложението на председателя на комисията и ще Ви кажа защо. Даже Вие бяхте длъжен като последно негово предложение, по-глобално, да започнете с него. Затова Ви предлагам, тъй като и следващите текстове, както беше казано от председателя, са свързани именно с приемането на този текст, то да прогласувате неговото процедурно предложение. Какъв е смисълът в това, че отложихме един текст, като логиката е че все едно е прието текстовете да преминат към училищното образование. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в пленарната зала да бъде допусната Людмила Василева от дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова, представители на Министерството на образованието, младежта и науката, Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации в сферата на здравеопазването и пациентски организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от проф. д-р Анна-Мария Борисова. Тя информира народните представители, че предлаганите изменения и допълнения могат да бъдат обособени в четири основни направления: Първо, обединяване на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и регионалните центрове по здравеопазване, като по този начин държавната здравна политика на територията на всяка област ще се организира и осъществява от една държавна институция – Регионална здравна инспекция. Второ, промени, свързани с медицинското образование, упражняване на медицинската професия и извършването на медицински научни изследвания, както и създаване на единен регистър на медицинските специалисти в страната. Трето, прецизиране и допълване текстовете на действащи разпоредби с оглед точното и недвусмислено прилагане на закона, както и преодоляване на съществуващи законодателни празноти. Четвърто, промени в Закона за лечебните заведения и в Закона за здравното осигуряване, насочени към оптимизиране на публичните разходи за болнична помощ. Госпожа Десислава Атанасова обърна внимание, че текстовете на предлаганите разпоредби в § 102 от законопроекта, относно въвеждането на забрана на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ, което не е държавно или общинско, и на предварително съгласие от министъра на здравеопазването за откриване и създаване на лечебно заведение за болнична помощ, не биха могли да бъдат подкрепени по вносител. Тя информира народните представители, че от страна на Министерството на здравеопазването вече има поет ангажимент при второ гласуване на законопроекта, текстовете на предложените разпоредби за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване да бъдат преразгледани и прецизирани. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси относно предвидените в законопроекта промени във връзка със структурата и функциите на Регионалната здравната инспекция, контрола по изпълнението на медицинските стандарти, създаването и поддържането на единен регистър на медицинските специалисти от Министерство на здравеопазването и изграждането на механизъм за регулиране откриването на нови лечебни заведения в страната. Народните представители отбелязаха, че между първо и второ гласуване на законопроекта следва да бъдат взети предвид направените при обсъждането предложения. Представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи изразиха принципна подкрепа за предлаганите промени, но същевременно посочиха, че при второ гласуване на законопроекта следва да бъдат обсъдени и прецизирани текстовете на разпоредбите, чрез които се ограничават и изземват законоустановени функции на съсловните организации. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 15, без „против” и „въздържали се” - 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2010 г.”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси: „На свое заседание, проведено на 9 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерски съвет. От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Людмила Василева, която посочи, че с предлаганите изменения и допълнения в Закона за здравето се предвижда държавната здравна политика на територията на всяка област да се организира и осъществява само от една държавна институция – Регионална здравна инспекция. Обединяват се второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването – регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и регионалните центрове по здравеопазване. Това ще доведе до премахване на дублиращите се функции и звена на сега съществуващите структури, до намаляване на щатната численост на персонала в тях, както и съответно до намаляване на разходите за издръжка на новата структура спрямо досегашните бюджети. Създаването на регионалните здравни инспекции цели повишаване ефективността на административното обслужване на гражданите и юридическите лица чрез облекчаване на административните процедури и повишаване на прозрачността в работата на администрацията. Въвежда се изрично възможността за подаване на заявления и документи или за подаване на определена информация по електронен път. С разглеждания законопроект се предвиждат и промени, свързани с медицинското образование, упражняването на медицинската професия и извършването на медицински научни изследвания. Урежда се статутът на професията „лекарски асистент”. Регламентират се и контролни правомощия на министъра на здравеопазването, свързани с дейностите по планиране и провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Предвижда се създаване и поддържане на единен регистър на медицинските специалисти, който ще се води от Министерството на здравеопазването, съдържащ в пълнота и в динамика информацията за всички медицински специалисти в страната, независимо от евентуалното дублиране на част от информацията в този регистър с регистрите, поддържани от съсловните организации. Този въпрос е от съществено значение поради необходимостта от информация в Министерство на здравеопазването за анализиране на състоянието и потребностите от медицински кадри в страната. Със законопроекта се уреждат изчерпателно и условията за упражняване на медицинска професия от граждани на трети държави, които са придобили професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трети държави, като се цели улесняване на достъпа до тези професии и облекчаване на реда за кандидатстване и приемане на граждани от трети държави за специализанти и същевременно създаване на гаранции за получаване на качествена медицинска помощ от пациентите. Премахва се досега съществуващият регистрационен режим за създаване на оптики. Лицата, които ще разкриват оптика, следва само да уведомят съответната регионална здравна инспекция по реда на чл. 35 от Закона за здравето. По този начин значително се облекчава процедурата по откриване на оптиките. Със законопроекта се правят промени в Закона за лечебните заведения и в Закона за здравното осигуряване, насочени основно към оптимизиране на публичните разходи за болнична помощ. В дискусията взеха участие народните представители госпожа Юлиана Колева и госпожа Десислава Атанасова. Госпожа Юлиана Колева изрази несъгласие и предложи между първо и второ гласуване да се прецизира разпоредбата на § 102, т. 3 от законопроекта, с която се предлага да се въведе забрана на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ, което не е държавно или общинско. Според мотивите на вносителя промяната цели да гарантира държавния и общинския ресурс, като се поставят определени ограничения пред управителните органи на лечебните заведения при сключването на разпоредителни сделки. Необходимо е да се прецени доколко въвеждането на предлаганите ограничения при приемането на решения от управителните органи на държавните и общинските лечебни заведения е в съответствие с действащата нормативна уредба и дали по този начин се гарантира правото на гражданите на достъпна медицинска помощ. С разпоредбата на § 60 на законопроекта се предлага създаване на единен регистър на медицинските специалисти в страната, съдържащ информацията за всички медицински специалисти в страната. Госпожа Колева посочи, че с чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, с чл. 12, т. 4 и чл. 4 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите и чл. 8, т. 2 и чл. 4 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти на съответните съсловни организации е възложено създаването и поддържането на национален регистър на членовете им, като вписването в него е условие за упражняване на съответната медицинска професия и не е целесъобразно създаване на регистъра по § 60, тъй като данните в него ще се дублират с информацията в регистрите, поддържани от съсловните организации. В съответствие с изразените бележки госпожа Колева посочи, че ще направи предложения между първо и второ гласуване на законопроекта. Госпожа Десислава Атанасова изрази своята подкрепа за законопроекта, но същевременно обърна внимание на представителите на Министерството на здравеопазването относно начина, по който се предлагат промените в законите в областта на здравеопазването, тъй като последната промяна в Закона за лечебните заведения, който се променя сега, е била приета преди месец и също е била внесена от Министерски съвет. Госпожа Атанасова посочи, че с § 102, т. 5 и 6 от законопроекта се предвижда лечебни заведения за болнична помощ да се създават след предварително съгласие на министъра на здравеопазването, ако тяхната дейност ще се финансира със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса; възрази срещу предвидената в § 102, т. 6 комисия, която ще разглежда заявленията за получаване на съгласие от министъра на здравеопазването за създаване на лечебни заведения, тъй като липсват критерии за нейното създаване, начина на оценяване на потребностите на населението от медицинска помощ и това ще доведе до порочна практика за влизане в системата на здравеопазването или попълването на Националната здравна карта. Като председател на Комисията по здравеопазване тя сподели, че при обсъждане на законопроекта министър Борисова е поела ангажимент да се предложат по-добри текстове и създаването на по-добра правна уредба в Закона за лечебните заведения или пък ще се отложат текстовете на параграфа. След проведеното обсъждане и гласуване с 14 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерски съвет на 20.07.2010 г.”.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Интересни бяха двата доклада на комисиите, изложени тук - изключително много възражения, изключително много контрааргументи за съдържанието и философията на предлаганите промени и въпреки всичко – подкрепа на предложените текстове. Всъщност основният въпрос, който трябва да си зададем и по който се очаква тезите да бъдат доразвити в тази дискусия, е: кой и защо е подвел Министерския съвет да предложи тези изменения и защо още преди първото четене министърът на здравеопазването изразява готовност да оттегли или да преработи основните текстове в предложението? За какво става въпрос? На първо място, чрез Закона за здравето в Преходните и заключителни разпоредби всъщност се променят важни текстове в друг основен закон – Закона за лечебните заведения. Припомням, че този закон беше приет ударно преди да излезем във ваканция и публикуван в „Държавен вестник”. Тази промяна е абсолютно неиздържана юридически и юристите в Комисията по правни въпроси естествено са забелязали това. Продължава тенденцията на тази порочна практика. Има два важни текста и те касаят правомощията на министъра на здравеопазването. Този министър заяви, че ще оттегли тези текстове. На първо място, правомощията министърът да определя кое лечебно заведение да бъде регистрирано и да съществува, ако работи с публични средства. Много важен текст е този, който ще изведе работещи сега структури от територията на държавни заведения. Това ще създаде непредвидим хаос с непредвидими последици в и без това обърканата ни здравна система в момента. На второ място обаче, има една важна промяна и тя е положителна, защото точно тук, в този закон, е мястото най-накрая да се регламентира понятието „лекарски асистент”. След влизането в сила на тези текстове досегашните фелдшери, познати на всички, ще станат лекарски асистенти. Това е положителна промяна, защото това понятие съществува само в страните, които до този момент бяха свързани с бившите републики от Съветския съюз. Тук трябва да се отчете, че беше абсолютно погрешна предприетата посока фелдшерите и тяхната дейност да се регламентират само с подзаконов нормативен акт. На трето място, обединението на регионалните центрове по здравеопазване и РИОКОЗ в една обща структура не може да не бъде приветствано като правилна стъпка. Някой обаче трябва да даде отговор на въпроса: как това корелира с преструктурирането и създаването на Агенция по безопасност на храните? Тези хора ще бъдат преназначавани два пъти – един път, когато се обединява и се прави новата структура Регионална здравна инспекция, и друг път, когато бъдат преназначавани в Агенцията по храните. За съжаление, Министерството на здравеопазването проспа създаването на стратегията за Агенцията по безопасност на храните. В момента всичко отива под шапката на министъра на земеделието и мисля, че това ще създаде огромен проблем по-нататък, когато действително заработи тази агенция. Друг е въпросът, че 500 души ще бъдат освободени. Най-вероятно това ще бъде една законово регламентирана чистка в системата, която ще продължи два пъти, защото една част от хората на два пъти ще бъдат преназначени или ще бъдат освобождавани поетапно. На четвърто място, в законопроекта се прави опит за отнемане на права на съсловните организации. До този момент те имат правото и задължението, разбира се, да създават и поддържат регистри. Нямаше ясен отговор в Комисията по здравеопазването защо трябва отново да се създава и поддържа регистър, след като съсловните организации поддържат такива регистри и ги публикуват в „Държавен вестник”? Оказа се, че няма информация, която да липсва, и дефицит, който да налага поддържането на още един регистър. Това може да означава само едно нещо – липса на достатъчно комуникация между съсловните организации и Министерството на здравеопазването или непознаване на дейността и компетенциите, регламентирани със закони от работещите в Министерството на здравеопазването. Много интересни са текстовете, които касаят лечебните заведения по чл. 5. Те също най-вероятно ще претърпят интересна метаморфоза, защото след едно писмо на ген. Тонев – шеф на Военномедицинската академия, ще се постигнат компромисни текстове, които ще дадат възможност и отново ще направят изключения за този тип лечебни заведения. Още един опит да се засили ролята на министъра на здравеопазването да администрира системата е чрез назначаването на заместник-директорите на тези лечебни заведения от министъра на здравеопазването с цел, аргументът е такъв, да се контролира по-добре тяхната дейност, защото работят с публични средства. Това са основните моменти в законопроекта. Най-вероятно те ще бъдат променени между първо и второ четене, но остава да виси въпросът: кой и защо подведе Министерския съвет да внесе законопроекта в този вид и какъв ще бъде в края на краищата той? А порочната практика чрез преходни и заключителни разпоредби да се променят други основни закони действително трябва да се прекрати, защото няма да внесе яснота за това, което ще се случва в обърканото ни здравеопазване напоследък. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, слушах внимателно изказването на колегата Джафер. Направи ми впечатление, че на два пъти акцентира: „непредвидим хаос”, „чистка”, „внушения в Министерството на здравеопазването” и „внушения за безпорядък”. Не мога да се съглася с госпожа Джафер, тъй като съм убеден, че тя милее за здравеопазването, както всички тук, присъстващи в тази зала. Да, действително има какво да се работи между първо и второ четене. Мисля, че точно затова парламентът е мястото за поставяне на дискусия между първо и второ четене, за да може един законопроект да влезе по нужния прецизиран начин, с нужните текстове, прецизирани, повтарям, за да може те действително да са работещи. Безспорно тук не може да бъде подминат и фактът, че според госпожа Джафер имало само един положителен момент, а именно въвеждането на лекар-асистент. По-късно беше споменато, че има и втори положителен момент, затова искам да акцентирам на него – това, че огромната администрация в организацията РИОКОЗ и всички онези структури, които ръководят, до голяма степен затормозяват и дублират своите функции. Тук ще се съгласите, че това беше много пъти изказвано като становище - че трябва да бъдат обединени в една структура като Регионална здравна инспекция, която всъщност да извършва работата. Мисля, че намерението на правителството на ГЕРБ, а именно да се намали администрацията, да се намалят излишните разходи изцяло личи в законопроекта. Имаме последователност в това да бъдат пестени средства и ненужни харчове в момента, в който разглеждаме промените и оптимизацията в болничния сектор. Това също би трябвало да бъде отразено като положителен момент. Да, действително ние обърнахме внимание, направихме своите забележки, че между първо и второ четене параграфи 98 и 102 трябва да бъдат коригирани, тъй като, макар министърът да е принципал, не бива да се създава погрешна теза, а именно да има еднолично право да определя кога, къде и по какъв начин да бъде разкрито едно лечебно заведение. Абсолютно правилно. Тук също трябва да отразим, в § 102, въпроса с частните структури, които функционират на територията на една държавна болница или болница, която е с повече от 50% държавно участие. Мисля, че тук ще бъде прецизирано, защото бихме нанесли отново удар върху здравеопазването, понеже голяма част от лечебните заведения не разполагат с даден тип апаратура или отделения, които функционират в структурата на държавните болници. Това по никакъв начин няма да бъде в услуга на пациентите, именно в името на които се правят промените в разглеждания закон. Друго изключително важно нещо, за което тук стана въпрос, е създаването на регистър. Да, регистърът се води от съсловните организации, както на всички е добре известно. Те публикуват в „Държавен вестник”. Мисля, че тук трябва да обърнем внимание и аз ще акцентирам, че ако действително в България съществуваше лекарска камара, тогава можем да кажем, че воденето на този регистър няма да бъде необходимо да бъде дублирано от Министерството на здравеопазването. Но ние не притежаваме камара. Имаме Лекарски съюз, а нямаме лекарска камара. Затова считам, че отговорността на министъра, който формира политики, който се явява визионер в реформата на здравеопазването, трябва да има ясната постановка, ясната визия от какви специалисти се нуждае в момента здравеопазването, къде трябва да бъдат отпуснати бройки както за лечебните заведения, така и за нещо много важно – за предварителното набелязване на медицинските специалности в университетите в страната, тоест какъв прием на студенти по медицина трябва да бъде определен и след това да бъдат планирани средства за нужната квалификация на тези специалисти. Мисля, че между първо и второ четене при добро желание бихме могли да се спрем върху тези дискусионни теми и да намерим взаимно най-доброто решение. Благодаря.

Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Както говореха колегите преди мен, има доста положителни неща в предлагания законопроект, които могат и трябва да бъдат подкрепени. На първо място – административната промяна. Трябва да се отбележи, че само Министерството на здравеопазването в продължение на толкова години имаше две изнесени структури извън София, които формираха политиката на министерството по регионите. Има логика в това да бъдат съчетани и комбинирани. Въпросът е как ще стане, за да се запази основната функция на сега съществуващите РИОКОЗ, защото те са изключително важна структура с над 100-годишна история, доказала своето място в системата на здравеопазването. Естествено, това ще даде възможност да направите съответни персонални промени най-вероятно в ръководните органи на новосъздадената структура. Нормално е. Дано да намерите добрите специалисти и това да не стане повод за устройване на партийни партизани, което страната познава. Надявам се, че ще подходите съвсем аргументирано по този въпрос. На второ място, действително заслужава да се подкрепи промяната, с която се устройва статутът на тъй наречените фелдшери. Те имат мястото си в системата на здравеопазването, което е добре. Разбира се, има и дискусионни текстове, които най-вероятно ще бъдат променени между двете четения. По време на разискванията на заседание на Комисията по здравеопазването стана въпрос за създаването на регистър към Министерството на здравеопазването. Бих подкрепил такъв регистър, макар че Законът за съсловните организации е ясен и казва кой и защо го прави. В същото време, когато искаш да управляваш, трябва да имаш информация. Не е невъзможно Министерството на здравеопазването да изиска информацията и да разполага с нея. Може би трябваше предварително да помислите какво и как да се случва, за да няма колизия между двата закона. Това също е въпрос на време, което може да се изглади. Иначе, за да вземеш добри управленски решения, ще трябва да разполагаш с информацията и да не разчиташ някой друг да ти я предоставя. Сигурно законодателният орган не е преценил добре, но нека да не повтаряме такива грешки от миналото, а да се опитаме да разграничим и дадем възможност на отделните институции да функционират добре на базата на ясно законодателство. Второ, търпи основна критика възможността, която се предвижда в законопроекта, който представяте, еднолично министърът на здравеопазването, без значение кой е той, без значение от коя политическа сила е, да взема еднолично решение коя болница да съществува, дали да съществува, кога и как да съществува. Госпожо министър, сигурно ще се съгласите с мен, че това ще Ви натовари с огромна отговорност. Не е необходимо да я носите. По-добре е да намерите друг вариант, който да даде възможност действително да се преценява необходимостта от съществуването на една или друга здравна структура. Тук е въпросът обаче защо с лека ръка в Закона за лечебните заведения беше отменена възможността за действителна акредитация. Ако бяхте прецизирали текстовете, касаещи акредитацията на лечебните заведения, може би този въпрос сега нямаше да стои с такава сила. Добре е също така да се помисли, но това няма как да бъде подкрепено. Трето, стана въпрос за възможността за сключване на договори от страна на държавните и общински лечебни заведения с частни структури с цел по-добро обслужване на населението при липсата на достатъчно финансов ресурс. Текстът, който предлагате в този законопроект, лишава здравните заведения от тази възможност. Според мен това е грешка, поне на този етап. В състояние на криза да лишаваш здравните заведения от стопанска инициатива е нелогично. Имаме уверенията, че този текст ще бъде поправен. Има такава готовност. Надяваме се, че вносителят между двете четения ще ни даде възможност след направените промени да го подкрепим.

Благодаря, господин председател. Госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Току-що господин председателят ме помоли да бъда малко по-кратък. Ще се съобразя с неговото предложение и затова ще се спра само на няколко момента. Първо, съгласно нашия правилник ние гледаме законопроекта такъв, какъвто е внесен от Министерския съвет в Народното събрание. Така че всякакви аргументи от рода на това, че ще поправим текстовете между първо и второ четене, може и да са приемливи, но докато не видим текстовете, няма как да гласуваме по друг начин, освен по начина, по който сме гласували в комисията. Ще припомня, че ние се въздържахме, защото има някои категорично неприемливи текстове. Ще се опитам да се спра на тях. Уважаеми дами и господа, действително, че в законопроекта има доста смислени неща, които уреждат обществените отношения, свързани със системата на здравеопазването, като едно от тях е обединяването на РИОКОЗ с РЦЗ. Към днешна дата в системата на РИОКОЗ работят точно 3330 човека, а тези, които работят в системата на РЦЗ са 564 човека. Това е една огромна армия, която е близо 4000 човека и ако търсим начини за оптимизиране на системата на администрацията – ето един резерв, защото очевидно е, че има дублиране на функции, очевидно е, че има дублиране на структури. Защо казвам това? Защото съвсем наскоро беше приета концепцията за безопасност на храните, за създаването на Агенцията за безопасност на храните. Една част от функциите, които изпълнява РИОКОЗ, ще изпълнява именно тази агенция. На следващо място, има медицински одит, който е към Министерството на здравеопазването, който се занимава с контролни функции. Контролни функции има Националната здравноосигурителна каса, така че новите Регионални здравни инспекции ще се освободят от част от задълженията и има възможност още да бъдат съкратени тези, пак повтарям – 4000 човека, така че тази бройка от 450, която се споменава за намаляване на тази структура, мисля, че може да бъде увеличена. Следващото нещо, на което искам да се спра – това което казаха и колегите, е за контрола по изпълнението на медицинските стандарти и по организацията на качество на медицинските дейности. Уважаеми колеги, това е разписано в § 4. Регионалните здравни инспекции е редно да се занимават със спазването на стандартите, защото това е държавна отговорност. Но отговорност навсякъде в света на съсловните организации е да следят за спазването на качеството – това, което каза и д-р Иванов по време на заседанието на Комисията по здравеопазването. Качеството е това, което може да бъде проследено единствено и само от съсловните организации. Затова, много ви моля, не посягайте на основните неща, които вършат съсловните организации. Те на практика вършат три много важни неща. От една страна, поддържат регистъра, от друга страна, отговарят за качеството и, от трета страна, отговарят за продължителното обучение. В този законопроект вие посягате на две от основните функции на съсловните организации. Затова нашето предложение е още веднъж да огледате този текст, за да може така или иначе да се запазят функциите, които извършват съсловните организации. Още един въпрос, на който не беше обърнато внимание до сега. Аз искам да помоля председателя на Бюджетната комисия да обърне внимание на това, което искам да кажа, защото преди няколко месеца министърът на финансите заяви, че когато става въпрос за допълнително материално стимулиране на служителите от съответните ведомства, по никакъв начин то не бива да бъде обвързано с размера на глобите. Ето един текст, който се появява тук, в този законопроект: „Допълнително материално стимулиране на служителите от Регионалните здравни инспекции – 30% от събраните глоби. Регионалните здравни инспекции са администратори на приходите от глоби и имуществени санкции.” Забележете, че 10% от тези приходи и санкции са за Министерството на здравеопазването. Колеги, много ви моля да обърнете внимание на това, защото ако се приеме в този вид, това означава, че тези, които проверяват, имат интерес да глобяват и да санкционират, за да могат допълнителни материални стимули да бъдат разпределени впоследствие. Много ви моля още веднъж да огледаме тези текстове, за да не създаваме такъв прецедент. Само няколко думи за създаването на регистъра. Уважаеми колеги, аз разбирам аргументите на министерството, с които те предлагат да изградят такъв регистър. Не мога да разбера – Министерството на здравеопазването казва, че парите не им стигат, а поддържането на един такъв регистър изисква финансов ресурс, изисква хора, които да бъдат назначени, а такива регистри има в съсловните организации. Във всички съсловни организации има регистри. Нещо повече, към Министерството на здравеопазването има Национален център по здравна информация. Те могат да ви представят и ви представиха онзи ден (в кутиите – на всеки един народен представител) информация за това във всеки един регион какви специалисти има. Ако искаме да имаме такава информация, можем да се обърнем към Регионалния център по здравна информация. Ако обаче вие сте решили, че разполагате с персонал, със свободен финансов ресурс, с който да финансирате поддържането на този регистър – направете го, ваша е волята. С тези аргументи ние ще се въздържим при това гласуване на първо четене, а ако бъдат подобрени текстовете, обещаваме, че ще ги подкрепим.

Господин председателстващ, госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще подкрепя, както и в комисията подкрепих, предложения законопроект. Може би ще се повторя с някоя от репликите и думите на преждеговорившите, в него има много позитивни и навременни неща, най-вече обединяването на РИОКОЗ и РЦЗ. Аз считам, че това не е само една антикризисна мярка, тоест да се намали персоналът и да се направи икономия на бюджета. Смятам, че през годините с редицата промени в българското законодателство в областта на здравеопазването до голяма степен много от функциите на РЦЗ отпаднаха и е необходимо да има реорганизация в тяхната дейност. Що се отнася до това дали ще се дублира дейността им като контролни органи, аз смятам, че медицинският одит към Министерството на здравеопазването не е достатъчен като численост, състав и капацитет, за да може да упражнява ефективен контрол. Един от най-големите проблеми в момента на българското здравеопазване е липсата на контрол върху това какво се случва в лечебните заведения за първична помощ, за болнична помощ, както и в заведенията за обществено хранене, и не само за заведенията за обществено хранене. Аз смятам, че е навременна реакцията на Министерството на здравеопазването по отношение на обединението на РИОКОЗ и РЦЗ и създаването на новата структура. Що се отнася до регистъра, който министърът на здравеопазването като че ли иска да изземе при себе си с цел по-добър контрол и по-своевременно осведомяване какво се случва в сферата на специалистите в болничната и извънболничната помощ, и въобще при лекарите, аз смятам, че това е едно излишно бреме, с което ще се натовари. Има достатъчно механизми, от които да се ползва вече готовата информация, която Лекарският съюз е длъжен да създава и да предоставя на органите, които се интересуват от нея. Считам за излишно да влизаме в конфронтация с Лекарския съюз, още повече, че тази длъжност да води регистъра на медицинските специалисти му е вменено от закона и ако ние сега вменим това на Министерството на здравеопазването, трябва да отнемем тези права на лекарския съюз. Ако останат и двете институции да водят този търговски регистър, наистина, както каза д-р Адемов, ние ще трябва да харчим два пъти пари за едно и също нещо. Адмирирам готовността, с която проф. Борисова прие идеята фелдшерите в България отново да излязат в публичното пространство и да се измъкнат от сянката на специалистите по здравни грижи, в която бяха вкарани, последните десет години. Фелдшерите доказаха правото си на съществуване и че те са онова звено, което липсва между сестрите и лекарите. Надявам се, че това ще бъде подплатено и с последващи промени в образователната сфера, така че този вид специалисти да получат не само реализация на пазара на здравните грижи, но да могат и да се обучават, и да бъдат достатъчно подготвени, и да оправдаят доверието, което им гласува министър Борисова. Със смесени чувства приемам предложението, в което се иска държавните лечебни заведения да се освободят от частните такива на тяхната територия. Мисля, че това трябва да бъде прецизирано, защото, ако наистина е предоставена една услуга от частни лечебни заведения на населението, която не може да бъде предоставена от държавни лечебни заведения, то тази възможност не трябва да бъде отнемана. Друг е въпросът дали точно в закон ние трябва да регламентираме чисто търговски взаимоотношения. Известно е, че министърът на здравеопазването е принципал на всички държавни лечебни заведения. Аз мисля, че тази материя можеше да бъде уредена и по друг начин, но няма лошо да бъде и в закон. По отношение на Преходните и заключителните разпоредби за разкриване на нови лечебни заведения, там съм силно раздвоен и силно притеснен. Имах възможност да изразя становището си и в Здравната комисия. Аз считам, че министърът на здравеопазването ще спази даденото обещание, че между първо и второ четене вносителят ще оттегли тези спорни текстове, които според мен са прокорупционни, с нищо не налагат такъв тежък рестриктивен режим при разкриване на нови лечебни заведения, при положение че ние гласувахме доста подробни изисквания за разкриване на лечебни заведения, тоест изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения в Закона за лечебните заведения. Там има достатъчно рестриктивни механизми, така че да не се появяват масово нови лечебни заведения. Още повече, че ако ние приемем това, което ни се предлага в Преходните и заключителни разпоредби, означава да кажем „да” – в момента в България имаме най-добрите болници, най-добре оборудвани, отговарящи на всички стандарти и в битово, и в медицинско отношение, тоест ние нямаме нужда от нови инвестиции. Смятам, че не е така. Секторът на здравеопазването тепърва предстои да се развива и няма нищо лошо, ако в него влязат частни инвестиции, бъдат добре управлявани и насочени там, където обществото има нужда от тях. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване с три седмици на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на: проф. Лазар Груев – председател на Върховния касационен съд, проф. д-р Анелия Мингова – представляващ Висшия съдебен съвет, господин Божидар Сукнаров, господин Цони Цонев, господин Петър Стоянов, господин Иван Колев и господин Георги Шопов – членове на Висшия съдебен съвет, и госпожа Ана Караиванова – главен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, като предложението е и по следващата точка.

„СТАНОВИЩЕ на Комисията по правни въпроси относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2009 г., № 011-00-6, от 21 юни 2010 г., внесен от Висшия съдебен съвет На заседание, проведено на 1 юли 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2009 г. На заседанието присъстваха: председателят на Върховния касационен съд – проф. Лазар Груев, заместник-председателите на ВКС - господин Симеон Чаначев, господин Гроздан Илиев, господин Марио Бобатинов; от ВСС: проф. д-р Анелия Мингова – представляващ ВСС, господин Божидар Сукнаров и госпожа Радка Петрова – членове на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Ана Караиванова – главен инспектор, както и експерти от институциите. Докладът беше представен от председателя на ВКС проф. Лазар Груев, който посочи, че той е структуриран по нов начин, позволяващ ясно да се акцентира върху проблемите на съдилищата. Затова таблиците и графиките не са оформени като приложения, а са инкорпорирани в самото съдържание на доклада. Той е съобразен с изискванията на ВСС и с препоръките, направени от Народното събрание, при приемането на доклада за 2008 г. Няколко са проблемите, които стоят пред съдилищата: тяхната натовареност и най-вече за нейната неравномерност; дългата процедура, по която се заемат свободните места; условията, в които работят магистратите в София. Като положителна тенденция е изведена дейността на Националния институт по правосъдие. Докладът съдържа обобщени данни и изводи за щатния състав, дейността на съдилищата, включително по видове дела, натовареността на съдиите във всички нива на съдебната система, дейността на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика, качеството на правораздавателната дейност и дейността на Националния институт по правосъдие. Общо делата за разглеждане във всички съдилища, без ВКС, през 2009 г. са били 587 хил. 814 броя. Техният брой се е увеличил с 68 хил. 005 или с 12,04% спрямо 2008 г. Броят на свършените дела е 491 хил. 222, което бележи увеличение с 15,46% спрямо 2008 г. Най-голямо е процентното увеличение на делата, свършени от районните съдилища при областните центрове – с над 20% спрямо 2008 г. Подобрила се е срочността на решаване на делата – с 22,62% повече са делата, свършени в 3-месечен срок. Увеличение бележат и делата, свършени със съдебен акт по същество – 415 хил. 519 или с 19% повече спрямо 2008 г. Броят на прекратените дела е 75 хил. 703, а този на останалите несвършени (висящи) дела към края на 2009 г. е 66 хил. 231 и той е намален в сравнение с 2008 г. На базата на тези данни в доклада е направен изводът, че като цяло, макар и в условията на изключително напрежение, съдилищата са правораздавали при добра организация на работа. През 2009 г. на щат в апелативните съдилища са били 140 съдии. Те са разгледали 12 хил. 666 дела, от тях са свършени 10 хил. 953 дела, прекратени – 643 дела; останалите висящи дела са 1713, а обжалваните и протестираните - 4261. В сравнение с 2008 г. делата за разглеждане са намалели с около 8%, свършените дела с 5,2%, а останалите висящи дела с 22%. Във военните съдилища на щат са работили 30 съдии. Те са разгледали 1847 дела, свършили са 1766, като част от тях са със съдебен акт и други, които са прекратени, а останали висящи – 81; обжалваните и протестирани дела са били 166. Спрямо 2008 г. делата за разглеждане са намалели с 12%, свършените дела с 11%, а висящите – с 35%. Щатният състав на окръжните съдилища, включително Софийски градски съд, през 2009 г. е бил 752 съдии. Те са разгледали 109 хил. 139 дела. От тях свършени са 85 хил. 747, като свършени със съдебен акт – 74 хил. 458 дела, прекратени – 11 хил. 289, останали висящи – 23 хил. 392; обжалвани и протестирани – 19 хил. 508. Тоест увеличен е процентът на свършените дела, намален е делът на прекратените дела в сравнение с 2008 г. Броят на съдиите по щат в районните съдилища към областните центрове, включително Софийски районен съд, през 2009 г. е бил 572. Те са разгледали 335 хил. 467 дела. Спрямо 2008 г. е налице скок на броя дела за разглеждане – те са се увеличили с над 51 хил. 800 броя. Отбелязана е тенденция за непрекъснато нарастване на дела на свършените дела (65% за 2007 г., 68% за 2008 г., 71,4% за 2009 г.) и съответно намаляване на дела на висящите дела. Броят на съдиите в другите районни съдилища през 2009 г. е бил 387. Те са разгледали общо 128 хил. 695 дела, като спрямо 2008 г. общият брой на делата за разглеждане се е увеличил с 15%, на свършените дела - с 20%, а делът на висящите дела е намалял с 7,5%. На базата на тези данни в доклада е направен изводът, че е налице увеличена натовареност на окръжните и най-вече на районните съдилища, устойчивост при натоварването на апелативните съдилища и известен спад на натовареността на военните съдилища, което трябва да се отчете от Висшия съдебен съвет при разпределяне на свободните щатове и от изпълнителната власт - при решаване на сградните и материални проблеми на магистратурата. Относно разпределението по видове дела в различните по степени съдилища в доклада е посочено следното. Апелативните съдилища са гледали: 31% частни граждански дела II инстанция, 20% - въззивни граждански дела, 17% - въззивни търговски дела, 13% - въззивни наказателни дела и др. Военните съдилища: 45% - разпити, 22% - наказателни общ характер дела, 18% - наказателни частни дела и др. Окръжните съдилища са гледали въззивни граждански дела – 24%, частни граждански дела II инстанция – 15%, търговски дела – 11%, частни наказателни дела II инстанция – 11% и др. Статистиката за районните съдилища е представена отделно за гражданските и наказателни дела. От гражданските дела с най-голям дял – 55%, са делата по Заповедното производство, 11% - облигационни искове, 10% - искове по Семейния кодекс, 4% - вещни искове, делби и искове по Кодекса на труда – по 3%. От наказателните дела с най-голям дял са престъпленията против собствеността – 39%, общоопасните престъпления – също 39%, престъпленията против личността – 6% и др. Гражданските дела по общия ред през годините постепенно намаляват – от 85 хил. 161 през 2007 г. до 48 хил. 642 през 2009 г. Наказателните дела от общ характер намаляват с около 600-700 броя годишно. Относно натовареността на съдиите докладът съдържа данни за натовареността по щат за 2009 г. и за действителната им натовареност на базата на отработените човекомесеци. Натовареността показва броя дела, разглеждани месечно от един съдия. Натовареността по щат е била както следва: районен съд в областен център – 48,87, районен съд – 26,95, административен съд – 13,94, окръжен съд – 12,09, апелативен съд – 7,54, военен съд – едва 5,13 от времето. Действителната натовареност е била: районен съд в областен център – 57,89, районен съд – 32,18, административен съд – 16,29, окръжен съд – 15,07, апелативен съд – 8,82, военен съд – 6,24. Относно дейността на Върховния касационен съд в доклада е посочено, че и през 2009 г. остава проблемът с неговата натовареност, която е несравнима с тази на върховните съдебни инстанции на държавите - членки на Европейския съюз. Според статистиката на служба „Регистратура” през 2009 г. постъпилите и регистрирани общо 20 хил. 672 дела са с близо 2 хил. 200 повече в сравнение с 2008 г. Към тях се прибавя и натовареността, следствие от различните други ангажименти на съдии от Върховния касационен съд – изпитни комисии, работни групи по законопроекти и др. От 1 януари 2009 г. във Върховния касационен съд е стартирала новата организация на работа на гражданска колегия, активизирала се е международната дейност на съда, изключително активна е била дейността по създаване на условия и подготовка за внедряване на нова деловодна система, която предстои да бъде завършена през 2010 г. Във връзка с дейността на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика е отбелязано, че през 2009 г. са били образувани 10 тълкувателни дела по важни материални и процесуални въпроси в областта на наказателното и гражданското право. Уеднаквяване на съдебната практика е било извършвано и по реда на чл. 291 от ГПК. Относно качеството на правораздавателната дейност по наказателни дела в доклада се посочва, че през 2009 г. предмет на касационна проверка са били 767 съдебни акта, постановени от апелативните съдилища, от които 552 или 72% са оставени в сила (при 70% за 2008 г.), 213 акта, постановени от Софийски градски съд и окръжните съдилища, са били предмет на касационна проверка. От тях оставените в сила актове са 124 броя или 58% (при 60% за 2006 г.). Направен е извод за устойчивост с тенденция за подобрение по отношение на апелативните съдилища и за значително по-ниско качество на правораздаването при окръжните съдилища, което налага вземането на мерки за нейното подобряване. Основните нарушения са свързани с оценката на доказателствения материал и нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Като тревожно явление е отбелязана многократната касация. Предмет на проверка пред гражданската колегия на ВКС са били 844 съдебни акта, постановени от апелативните съдилища, от които по граждански дела 454 броя, а по частни производства – 390. Оставени са в сила 275 съдебни решения по граждански дела или 60,57% от всички решения. По частните производства в сила са оставени 289 определения или 74,1% при 67,6% за 2008 г. Пред Търговската колегия на ВКС са били обжалвани общо 973 съдебни решения на апелативните съдилища, от които са допуснати до касационно обжалване 200 броя или 20,55%. Оставени в сила са 48 броя или 4,93%. По частна жалба срещу определения на окръжните съдилища са проверени 736 броя определения, от които са отменени 135 броя или 18,3%. Относно обучението и квалификацията на съдиите и съдебните служители в доклада е отбелязано, че то е било осъществявано основно от Националния институт по правосъдие, който през 2009 г. е провел 38 регионални обучения и е постигнал по-висок от общоприетия европейски стандарт от едно обучение годишно за всеки магистрат. В последвалата дискусия народните представители се обединиха около становището, че докладът е откровен, аналитичен и полезен. Като цяло съдилищата отчитат добри резултати относно приключването на делата в разумен срок и качеството на съдебните актове. Народните представители дискутираха въпроса с натовареността. Констатирана беше огромната натовареност на Гражданската колегия на ВКС. Като основно средство за решаването на този проблем беше посочено преразпределението на свободните щатове, към което обаче трябва да се пристъпва много внимателно. Относно резултата от приложението на ГПК, председателят на ВКС посочи, че ефектът на ГПК като цяло е добър и, че ВКС реално използва възможността за уеднаквяване на практиката на съдилищата по чл. 291 и чл. 292 от ГПК. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на съдилищата, както и във връзка с изготвянето на Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2010 г. и следващите години: 1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт и изискванията на Висшия съдебен съвет. Изпълнени са препоръките на Народното събрание и на Комисията по правни въпроси, дадени при приемането на Доклада за 2008 г. Докладът представя важни статистически данни, вкл. в графичен и табличен вид, което позволява да се очертаят постиженията и тенденциите в дейността на съдилищата, но и да се акцентира върху проблемите, които те срещат, и да се търсят възможности за решаването им. 2. Натовареността и най-вече неравномерната й разпределеност остава един от най-сериозните проблеми пред съдилищата. Въпреки това те полагат огромни усилия за качествено правораздаване в разумни срокове. Тези усилия трябва да продължат и през следващите години, като се вземат всички вътрешноорганизационни мерки за решаване на проблема с натовареността. 3. Положително следва да бъде оценена дейността на Националния институт по правосъдие по обучение и повишаване на професионалната квалификация на магистратите. Тази дейност трябва да продължи, като особено внимание се обърне на обучение на наказателните съдии от окръжните съдилища във връзка с отчетеното в доклада по-ниско качество на техните съдебни актове. 4. В доклада липсват данни за отменените съдебни актове, постановени от районните съдилища, което не позволява да се направи анализ на качеството на тяхната дейност. Затова Комисията по правни въпроси препоръчва такива данни да бъдат включени в Доклада за 2010 г. и за следващите години. 5. Комисията по правни въпроси препоръчва също докладът да получи по-голяма публичност чрез публикуването му на Интернет страницата на Висшия съдебен съвет. В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 21 гласа „за”, без ”против” и „въздържали се” прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2009 г., No 011-00-6 от 21 юни 2010 г., внесен от Висшия съдебен съвет и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.” Ще прочета и проекта на решение, който предлага Комисията по правни въпроси за приемането на Доклад за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2009 г.: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2009 г. 2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния касационен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, дами и господа! Заставам на тази трибуна в изпълнение на своето конституционно задължение да представя Доклада за дейността на съдилищата и прилагането на закона за 2009 г. Както беше казано и в доклада на уважаваната колега Фидосова, той е изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 84, т. 16 от Конституцията и чл. 114, ал. 2 от Закона за съдебната власт. При изготвянето на доклада аз се постарах да изляза от една стародавна традиция. Тези от вас, които досега активно са участвали в работата на съдебната власт, знаят, че като цяло тези доклади са обрасли с много цифри, с много данни, с много проценти и често при тяхното представяне зад тази гора от цифри не се позволява да се види дървото, да се видят проблемите или пък да се видят – защо не – и добрите неща, постиженията, които са постигнати. Уважаеми народни представители, би било крайно обидно и непрофесионално от моя страна дори и в някакво резюме да преповтарям това, което е казано в доклада, защото съм убеден, че вие сте добре запознати с неговите изводи, а и дебатите в Правната комисия, както и подробният доклад на нейния председател току-що дават ясна картина за неговото съдържание. Аз мисля обаче обратното – професионално и разумно би било да започна своето съвсем кратко изложение оттам, където преди една година завършихме – с приемането на онези препоръки, които Народното събрание прие по доклада за дейността на съдилищата за предходния отчетен период. Те бяха три препоръки и ще си позволя съвсем накратко да споделя тяхната реализация. Защото съм дълбоко убеден, че имат смисъл тогава, когато те са една верига, една последователност от обсъждания, но изолирани сами за себе си. Тоест не би имало смисъл да дискутираме този проблем в пленарната зала на Народното събрание, ако препоръките и изводите, до които достигаме, не намират своята реализация по-нататък в дейността на съдилищата. Първата препоръка, която преди една година Народното събрание отправи по повод доклада за 2008 г., беше да бъде разширена дейността на Върховния касационен съд по издаването на тълкувателни решения за прилагането на гражданското и наказателното законодателство, както и да продължат активните усилия по установяване на единна съдебна практика. Една изключително важна препоръка, защото уеднаквяването на съдебната практика или онзи фактор, който води до предвидимо правосъдие за българските граждани – една цел, която непрекъснато трябва да стои на нашето внимание. Без съмнение вие чухте от доклада на комисията на госпожа Фидосова, че ние положихме изключителни усилия в тази насока и за първи път от десетилетия насам Върховният касационен съд сложи на разглеждания за една година десет тълкувателни решения както в областта на гражданското, така и в областта на наказателното законодателство. Искам да потвърдя пред вас един положителен за мен факт, че всички субекти, съобразно Закона за съдебната власт, които имат инициативата и правото на инициатива за издаване на тълкувателни решения, бяха достатъчно активни, така че тези тълкувателни решения бяха образувани по искания както на главния прокурор, така и на министъра на правосъдието, така и на Висшия адвокатски съвет и разбира се, на председателя на Върховния касационен съд и аз мисля, че тази посока, тази линия в дейността на Върховния съд трябва да продължи. Уверявам ви – данните за 2010 г., които са текущи, разбира се, потвърждават този мой извод и това мое желание. Всъщност когато навремето аз встъпвах в тази длъжност, един от основните приоритети, който изложих тогава пред Висшия съдебен съвет, беше именно засилване на тълкувателната дейност на ВКС. Защото ако в предишните години Върховният съд приемаше две, до три, различно в годините, този ръст не в проценти, а в пъти за 2010 г. е една положителна тенденция. Тя е плод на онези дебати, които се развиха преди една година тук, в тази зала. Втората препоръка, която преди една година вие отправихте по повод доклада, беше Върховният съд да предприеме всички необходими действия за продължаване усилията и положителната тенденция в съдилищата за по-бързо приключване на наказателните и гражданските дела. Безсъмнено един изключително важен въпрос. Той не е самоцелен, защото бързото правораздаване и добро правораздаване, разбира се не може да бъде единствен стремеж и критерий, но така или иначе е един от важните показатели за дейността на съдилищата. Както виждате от данните в доклада, и тук ръстът е забележителен – 23% е увеличението на свършените в тримесечен срок дела в сравнение с предходния период, за 2008 г. Единственото ни притеснение в тази насока, ако ми позволите тази шега, е, че догодина ние не бихме могли да отчетем чак толкова голям ръст, защото това обективно е невъзможно. Но така или иначе тенденцията е положителна и тя е налице. Аз си давам сметка и, уверявам ви, дават си сметка и моите колеги съдии, че тези проценти, колкото и добри да са, все още са недостатъчни по една-единствена причина – всеки един български гражданин, а той не се интересува от това, че като цяло процентът на свършените и свършените в срок дела се е увеличил и е нараснал, се интересува от неговото дело, от делото, което той е поставил за разглеждане пред съдилищата. Ето защо усилията на съдиите и на техните ръководства, на Висшия съдебен съвет, трябва да бъдат насочени занапред в тази посока, така че българските граждани все повече да усещат тази положителна тенденция и по техните конкретни дела. И третата препоръка, която вие отправихте преди една година, беше да се продължи практиката с публикуване на съдебните актове чрез използване на информационните технологии. В тази насока и Висшият съдебен съвет, и ръководствата на съдилищата в страната и в София също полагат и трябва да продължат да полагат доста усилия. Качествено се подобри информираността на българските граждани, както и сайтовете, които съдилищата имат – чрез тях да информират гражданите за актовете и за движението на делата. Практически всички съдилища имат свои интернет сайтове и полагат усилия в изпълнение на Закона за съдебната власт, да публикуват своите актове. В последно време в публичното пространство във връзка с това възникнаха някои проблеми. Те бяха широко дискутирани в пресата, в средствата за масова информация – проблемът с обезличаването на данните и начинът, по който се публикуват актовете. Засега съдилищата изпълняват указанията в тази насока – заличават данните. Но аз съм убеден, че и вие самите сте свидетели на някои парадокси, които се получават. Така например публикува се всеки от актовете, но отгоре пише „беше променена мярката на еди-кои си лица” – това е заглавието, а отдолу, когато човек чете текста, вижда едни безумни съкращения „ИПР”, „ДПР”, „ГП”, „в гр. С” и т.н. – неща, които са абсолютно излишни. В тази връзка, уважаеми народни представители, искам да ви кажа, че нашата позиция или поне моята лична позиция и позицията на някои други мои колеги е била ясна и тя е ясна от години. Тя е изложена в един от предходните доклади - не миналия, а по-миналия доклад, който аз представих тук, в пленарната зала. И тогава ние заявихме ясно и точно – би следвало съответните органи да помислят и да променят нормативната база или да дадат такива указания, в частност на Комисията за защита на личните данни, щото тези парадокси да бъдат преодолени. Принципът на съдебния процес е неговата публичност. Всеки български гражданин има право и възможност да влезе в съдебната зала, да проследи движението, хода на делото, така че в този смисъл данните и дори имената са ясни. Усложнението при тези съкращения само ни вкарва в този омагьосан кръг, за който вече говорих, но аз съм убеден, че след като има тенденция и насока за обсъждане на този въпрос, той ще бъде решен. Аз благодаря на колегата Фидосова за това, че тя съвсем коректно и точно отрази онези проблеми, които през годината ние отчитахме в своята дейност и в дейността на съдилищата, затова ще спестя тази част от моето изложение, като ще акцентирам само на няколко неща, които и този път не ми се иска да пропусна. Аз няма да се оплаквам от натовареността, която е проблем от години наред. Основният акцент обаче в тази посока е неравномерното разпределение на делата в различите по степен съдилища и даже е различна в различните градове на страната. Аз имам надежда, че този проблем ще бъде решен, защото Висшия съдебен съвет изгради специална комисия. Тя приключи работата си, изготви своя доклад, представи го, той беше обсъждан. Предстои неговото обсъждане и реализиране по-нататък. Ние съзнаваме, че в условията на криза не е възможно екстензивно да се увеличава броят на съдиите и по този начин някъде да се решава проблемът. Единственият начин – разумен, възможен, държавнически, е в рамките на утвърдените щатове да стане преструктуриране и освобождаващите се щатове да бъдат насочени към най-натоварените съдилища, но искам да кажа, че този проблем не е свързан само с щатове, бройки и тяхното преразпределение. Проблемът е доста по-сложен и по-комплексен. Най-натовареният съд в държавата – Софийският районен съд, който разглежда и най-много дела, и да му дадем щатове, и да назначим съдии, те няма къде да бъдат сложени, за да работят. Просто той няма места. Следователно проблемът със сградния фонд, особено сградния фонд в София, следва да бъде решен задължително и без никакво отлагане. Позволявам си една скоба, уважаеми народни представители, тъй като това е един изключително болен проблем. Ако преди три години аз бях чут в тази зала на Народното събрание, тогава моите думи звучаха така: „Ако не се реши спешно проблемът със сградата на Софийския районен съд, има реалната опасност този съд в обозримо бъдеще да не може обективно да правораздава, да спре правораздаването или да се затормози до такава степен, че това да граничи с отказ на правосъдие”. Не е възможно в стаи от 16 кв. м да работят четирима съдии, които гледат по 700 до 800 и повече дела годишно, но това е по-малкият проблем. И ако ние – съдиите, можем да издържим, според мен големият проблем е свързан с това как и по какъв начин се дава правосъдие на гражданите на Република България и на нейната столица. Защо съм обнадежден? Преди два месеца, струва ми се, правителството спешно, по доклад на Висшия съдебен съвет и на председателя на районния съд и районния прокурор, взе решение, с което се даде допълнително сградата на „Цар Борис ІІІ”, бившето ГУСВ, за нуждите на Софийския районен съд. Единственият проблем, който остана, е да се намерят малко пари за нейното бързо и спешно преустройство. Убеден съм, че след разговорите, които водим в тази насока, така както бързо се реагира за решаване проблема за самата сграда, така ще бъде решен и проблемът с финансите, за да може този съд да започне да функционира нормално. В тази насока ние дори и предишната седмица имахме заседание и обсъждания във Висшия съдебен съвет. Един друг проблем искам да засегна съвсем накратко и той е свързан с публичността на съдебните заседания и засекретяването на една част от тях. Това е един проблем, който също доста широко се дискутира в нашето общество. Ясно е на всички в тази зала, че публичността е един основен принцип на правораздаването и че делата се гледат при закрити врата по изключение – тогава, когато това е свързано с класифицирана информация или доброто име, честта и достойнството на гражданите, но по част от случаите ние срещаме реални проблеми, които са свързани и с нормативната уредба на тази материя. За нас, съдиите, няма никакво съмнение, че в максимална степен трябва да се разширява принципът на публичността, но, за съжаление, нормативната база говори така: тогава, когато определени данни са събрани чрез специални разузнавателни средства, те носят гриф „Секретно”, те са класифицирана информация, което налага засекретяването на делото. Писахме писма и сме в диалог с Държавната комисия по сигурността на информацията, защото мисля, че част от тези проблеми трябва да намерят друго решение – да се изхожда от съдържанието на самия документ, от това дали той съдържа данни, свързани с националната сигурност или такива, които подлежат на класифициране, а не начинът, по който са придобити тези данни. Разбира се, тайна или класифицирана информация трябва да останат способите, методите, средствата, начините за събиране на тази информация, но когато един протокол съдържа данни, че двама си говорят за времето или за ябълки, той не съдържа такава информация, която да налага засекретяването на цялото дело. Мисля, че един проблем не е достатъчно добре засегнат в доклада. Аз го разбрах, след като докладът беше изготвен, но искам да обърна внимание към края на своето изложение и на него. Той е в дух на самокритичност. Аз смятам, че в недостатъчна степен ръководителите – председателите на съдилища, в това число поставям и себе си като председател на Върховния касационен съд, в недостатъчна степен използват възможностите, които Законът за съдебната власт дава, за извършване на определени проверки по хода и движението на делата в долните съдилища. Аз добре разбирам, че след активната работа на Инспектората на Висшия съдебен съвет някой ще каже: няма ли да дойдат много тези проверки на съдиите? Аз смятам обаче, че тук не става въпрос да се затормозяват те. Една проверка, освен с наличието на анализ на допуснатите слабости, във всички случаи е и едно средство за помощ, нещо, което ще даде възможност на колегите, виждайки грешките, да намерят и пътищата за тяхното разрешаване, и в тази насока ми се струва, че трябва да се поработи през следващата година. В заключение, уважаеми народни представители, си позволявам да кажа от името на моите колеги – съдии, аз заявявам, че ние и за в бъдеще ще полагаме усилия, щото достойно и професионално да вършим своята работа. Ние сме склонни да извървим своя път за подобряване взаимодействието при контакта между отделните власти и между институциите, разбира се, в рамките на нашите конституционни правомощия. В този порядък на мисли смятам, че аз ще предприема своите стъпки към председателите на съдилища, но ви моля, ако вие приемете това за разумно, вие също да извървите своя път. Аз смятам, че тогава, когато в окръзите и в апелативните райони се провеждат отчетните събрания и съдилищата представят своите отчети за съответната година, би било изключително полезно, аз го казах това и на заседанието на Правната комисия, и струва ми се, това би бил един добър знак за диалога между властите, тогава когато и вие като народни представители от съответния район присъствате на тези заседания. Грижа на нашите колеги е да ви поканят, защото аз мисля, че конкретните проблеми на всеки един регион и неговата специфика би могла да стане ясна и част от тези проблеми да бъдат решени след това, разбира се, с ваша помощ. Още веднъж - с уважение, аз приключвам своето изказване. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение: дебатите по точки 4 и 5 – докладите на Висшия съдебен съвет, да се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Колеги, считам, че българският народ в голямата си част е пряко заинтересован и следи процесите, които стават в съдебната система, и следва дебатите по тези точки и докладите да се предават пряко.

Колеги, аз мислех, че ще има гора от ръце. Бяхме „за” това заседание и този дебат да се предават по Българската национална телевизия, защото тук се говори за съдилищата - може би най-слабия пункт, по който всички сме съгласни, че има страшни проблеми. Такава е оценката и на нашите партньори и приятели от Европейския съюз, нали? Това е най-слабата ни страна. Що се касае до доклада, той е обрасъл от цифри, които по принцип винаги пречат да се погледне в същественото и важното. Проблемите, които господин председателят на Върховния касационен съд разгледа, не са нови. Те са толкова стари, че десетилетия занимават българската общественост. Те са същите. Знаят го работещите в съдебната система, знаят го прокурори, съдии и адвокати. Това са проблеми още от социализма - за движението на делата, за бавното написване на делата, за неравномерната натовареност на съдиите, за материалната база, за недостатъчните финанси. Проблеми, проблеми, проблеми, които десетилетия не се решават и продължават да висят като такива. Сам разбирам колко са били без основание тези, които преди три години, когато се приемаше поправка в Конституцията, бяха против да се правят доклади от съдилищата, от Висшия съдебен съвет, от прокуратурата и от Върховния административен съд. Тогава се говореше, че това е посегателство върху съдебната система, че е някакво вмешателство и тези, които защитаваха съдебната система, бяха против председателите на съдилищата и Висшият съдебен съвет да правят такива доклади, бяха противници на тази конституция. В действителност това е голяма придобивка. Тези доклади оневиняват и в голяма степен санират всичките проблеми, които съществуват в съдилищата, защото с един такъв доклад просто се отбива номерът, тук по инерция ние гласуваме „против”, и това е една индулгенция. Този доклад, който днес ще гласуваме, както беше гласуван миналата седмица докладът за Висшия административен съд, в голяма степен сваля напрежението, изважда чисти съответните институции. Приемането на доклада е един вид: „Да, всичко е наред!” и така тези проблеми, които тук, в докладите, се вадят, е едно ситно тупане на топката, непрекъснато, всяка година, което завършва с един доклад, и така се пази статуквото. В голяма степен това е част от защитния механизъм на тази система, която с нашия вот за доклада казва: „Всичко е наред, да продължим по същия начин, без да се правят радикални промени, без да се посочват истинските проблеми”. Истинските проблеми на съдилищата в България, както и на Върховния административен съд, на който завчера приехме доклада, и на Прокуратурата, и на Висшия съдебен съвет ние ги знаем. Те са въпиющата корупция, семейщината. Цели кръгове долу по места по съдилищата работят на този принцип, на роднински връзки, свързани с прокурори, съдии, адвокати в една мрежа, която е непробиваема и която ражда и корупция, а оттам - грешни, продадени решения. Всички ние знаем, проблемът долу е за начина, по който се рекрутират, по който се назначават кадрите в тази система, който години наред си остава непроменен и кадрите продължават да се назначават по същия начин. Понеже днес говорим за съдилищата, проблемът е, че някои от съдиите – не мога да кажа много, никой не може да посочи техния брой, се намират в местни мафии с местните органи на власт. И в местни, пък и в централни мафии, което обяснява много често защо се освобождават лица по мерки за неотклонение, защо се издават оправдателни присъди. Съвсем скоро – от миналата седмица е най-пресният пример за лице, участвало в грабеж за 2 млн. лв., което първоначално беше освободено, но след това пропускът беше поправен. За мен това не е пропуск. Затова министър Цветанов и политическото ръководство на МВР, уважаеми представители на ГЕРБ, си скубят косите и се чудят какво да правят. За това! От тази трибуна аз много пъти съм назовавал основните причини за това състояние на съдилищата, на прокуратурата, на Върховния административен съд и на Инспектората. Защото тези системи са абсолютно политизирани. Те са силно повлияни от политически сили и най-вече от политическата сила, която стои тук отляво – БСП-БКП, защото БКП е БСП. Именно БКП-БСП в продължение на години, вече на две десетилетия, пази статуквото и контрола върху тази система във всичките й измерения. Поне до преди 7-8 години (всички юристи от Пловдив знаехме това) в пловдивските съдилища пар екселанс 1:1 съществуваше първичната партийна организация (смях в КБ), която ако в момента не съществува, то е защото от нейните членове едни станаха адвокати, а други преминаха на по-високи позиции в съдебната йерархия. Някои от тях са във Върховния касационен съд. Но това е долу. А тук ги виждаме наредени – БСП, НДСВ и други техни приятели и другари, които не могат да бъдат назовани. Те всички са тук! Да не говорим за състава на Висшия съдебен съвет, да не говорим за състава на Инспектората, на редовите кадри на тези институции, да не говорим за върховни съдии, прокурори, върховни административни съдии и т.н. Господин Пенчев, чийто доклад завчера успешно мина, беше много доволен, защото всички вие натиснахте зеленото копче с „да” на доклада. Тук това може да е за морална подкрепа на събратята, които всички са с един произход и от едно място. Колегите тук – юристи, било то съдии, прокурори и адвокати, много добре разбират за какво говоря. В залата преди малко нямаше гора от ръце и няма да има дебат. Ние от „Атака”, които винаги поставяме пръст на раната, много пъти сме казвали и казваме, че нещата могат да се променят с радикални промени. Радикални промени могат да се направят и в Конституцията. От БСП и ДПС няма да се съгласят с това, защото те имат своите кадри там. Член на Инспектората към Висшия съдебен съвет, когато беше избиран в институцията, в миналото Народно събрание, в прав текст беше заявила, че се кандидатира за член, тъй като бидейки до този момент член на Висшия съдебен съвет, получила много висока оценка от ръководството на ДПС. Това е записано в протоколите на миналото Народно събрание. Затова съм казвал много пъти – срам и позор! Никой тогава от Правната комисия освен аз и колежката Масева не реагирахме. За хората с правно съзнание в тази зала е ясно какво означава това - човек на тази висока длъжност в съдебната система да направи това изявление! Колеги, нищо няма да се промени в съдебната система. Всяка година и всеки път ще гледаме тези доклади, ще гласуваме огледално. След малко подобен ще бъде и докладът на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Законът трябва да се промени така, че по бързо да се смени ръководството на тези институции, за които говоря. Трябва да бъде сменен и избран нов съдебен съвет, който не е политизиран, не е обременен с политически пристрастия. Ако се продължи в този смисъл, ще използвам сравнението, което направих одеве – едно ситно тупане с топката години напред, докато мине време. А докато нещата останат същите, ще продължат тези проблеми, за които говорих – корупцията, семейщината, участието в мафии и невършенето на никаква работа. Благодаря.

Господин Шопов, Вие си противоречите. Казахте, че сте изненадан, че няма гора от ръце и дебат по тази важна тема, а в същото време задавате едно порочно начало на дебата. Вие не искате дебат по същество на проблемите на съдебната система, а говорите за политизиране в миналото на съдебната система и че това е най-големият проблем в работата на съдилищата. Вие нали подкрепяте това управление на ГЕРБ безрезервно и докрай? Значи подкрепяте философията, изразена от премиера на 8 септември т.г. Той каза: „Важното за политик не е самата присъда, тоест няма значение как работи съдът – дали един политик ще бъде с оправдателна или осъдителна присъда.” Нямат значение доказателствата, нямат значение фактите, няма значение работата на онези честни съдии, които си я вършат ежедневно, има значение следното: „Фактът, че отиваш в съда и ти повдигат обвинение, това е достатъчно като наказание. Колко ще го осъдят е друг въпрос, но като имидж, като професия той вече е загубен”. Ето, това е целта на ГЕРБ с вашата подкрепа за провеждане на наказателна политика. Това е целта, с която омаловажавате работата на съдилищата, с която пренебрегвате или говорите за политизация. Каква по-голяма политизация от това? Ясно е, че никой не търси обективни и истински присъди. Ясно е, че не искате престъпниците да бъдат в затворите, а невинните да могат да изчистят имената си. Важно е да има обвинения, важно е хората да бъдат разкарвани в прокуратурата, да бъдат разпитвани, да бъдат маскарени, без никакво значение дали са виновни или не и без никакво значение как работят истинските и доблестните професионалисти в съдилищата!

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Шопов, струва ми се, че не е подходящо да се политизира, тоест партизира до такава степен дебатът. Защо го казвам? Защото Вие си позволихте да твърдите, че пловдивската съдебна система е изцяло зависима от партийната организация на БКП, доколкото разбрах, и че продължава да бъде зависима. Това означава, че и Вие сте бил зависим от партийната организация на БКП, тъй като в този парламент като депутат Вие дойдохте от районен съдия в Пловдив. Моля Ви, нека да се избягват такива категории. Когато говорим за проблемите в съдебната система, да се говори реално за нещата, които в момента се случват, а не да се опитваме отново да слагаме каквито и да е партийни етикети. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колега Шопов, уважаеми колеги – представители на Висшия съдебен съвет, господин Груев! Господин Шопов, да, не бива да се политизира съдебната система, но политически оценки е нормално да бъдат отправени. Ще Ви припомня един факт, когато преди около две години и половина три, бившият министър-председател по време на управлението на тройната коалиция, министърът на правосъдието, забележете, представител на НДСВ, и ако не се лъжа – господин Петър Димитров, по повод едно решение на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, касаещо Кремиковци, по произнесено решение се появиха пред медиите и изрично направиха пресконференция, че съдиите от Софийския апелативен съд за това, че са произнесли еди какво си решение (не искам да казвам какво) трябва да бъдат предадени на прокуратурата. Това какво е, господин Шопов? Надали има друг пример тук, когато да се изправи министър-председателят на една политическа сила, министърът на правосъдието за произнесено решение, което не е устройвало Министерския съвет, касаещо „Кремиковци”, да искат да бъдат предадени на Прокуратурата и да бъдат осъдени за произнесено решение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Не е вярно.

Е, как да не е вярно? Вярно е, господа от БКП. (Шум и реплики от КБ.)

Благодаря, господин Лазаров, че дадохте този пример, който илюстрира думите ми – за политическа независимост и политически натиск. Що се касае, господин Петър Мутафчиев, аз съм бил съдия до 1989 г., когато започнаха промените и когато реших да се занимавам с политика. (Шум и реплики от КБ.) Аз знам какво става, не че съм бил там, за да участвам в това. Много пъти съм казвал, че пътят в правото и политиката е еднопосочен. От съдебната система може в политиката, но от политиката, веднъж бидейки някакъв, например като госпожа Анелия Мингова или госпожа Ана Караиванова, или като господин Пенчев, или да не продължавам списъка – депутати, председатели на парламентарни групи или членове във висши ръководства на съответните си политически сили, оттам – не повече в съдебната система и в съда. Не можеш за една нощ да се суброгираш от политизиран представител на политическа сила в независим или магистрат, или висш ръководител на съдебна институция. За това съм говорил и пледирал винаги, а тук Петър Мутафчиев ясно, че нещо не е разбрал. Що се касае до първата реплика – тя беше по същество и беше нещо, не знам какво – като реплика-загадка. Не можах да разбера смисъла, в който ми беше направена репликата. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Първо, вземам думата за процедурно предложение. Тъй като преди малко колегата Терзийски направи предложение за предаване по Националната телевизия и радио на точка четвърта и точка пета и това беше отхвърлено, сега аз формално правя ново предложение да се предава по Националното радио и по Националната телевизия само точка четвърта. Считам, че е много важно българските граждани да чуят какъв дебат се води тук по Годишния доклад за работата на съдилищата, (шум и реплики от ГЕРБ), защото иначе от него няма никакъв смисъл. Казвам това, господин Груев, не за да Ви засегна – не ми е минало през главата, а просто защото, първо, в залата в момента има не повече от 60 човека. Второ, от народните представители има не повече от 15 човека, които разбират разликата примерно между въззивна и касационна инстанция (шум и реплики), или правят разлика между окръжния апелативен съд. За да има някакъв смисъл, този дебат трябва да стигне до гражданите, иначе ако той просто остане в залата … и при положение че самата конституционна процедура не води до никакви последици, независимо дали вашият доклад ще бъде приет от пленарната зала или ще бъде отхвърлен, няма никакви последици. Защо го правим? Мисля, че го правим заради обществото. Надявам се всички да гласувате „за”. (Шум, реплики и смях от ГЕРБ.)

Не разбрах от кого точно се крием. Започвам моето изказване.

Добре. Проблемите на съдилищата са свързани и те са общи както за административните съдилища, така и за гражданските и наказателните. Може би в голямата си част нещата биха се повторили. Естествено тук има и специфика при Върховния касационен съд. Преди всичко аз искам да поставя този въпрос в контекста на един контрапункт на тези цифри, които преди малко чухме от госпожа Фидосова, по доклада на Правната комисия, защото тези цифри сами по себе си не говорят нищо. Направи се една реформа на ГПК, която аз смятам, че не постигна своите цели, тъй като не се ускори гражданското производство. С една облекчена процедура по призоваването ние направихме много сериозни рискове гражданите да бъдат лишени в някои случаи от участие в гражданския процес. Същевременно самата процедура, господин Груев, не се съкрати по призоваването. В момента има дела, които на първа инстанция по 7-8 месеца не могат да бъдат насрочени. Това се комбинира и с един друг, според мен порок на тази реформа, която беше направена, а именно … (Смях и възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Може ли да спра за малко? Не разбрах, колеги, на мен ли се смеете. Извадих картата, защото не искам да ми тече времето. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Тъй като самата процедура, господин Груев, която е искова молба, изпращане на искова молба, връщане на отговор на искова молба, се оказа, че с нищо не съкращава, а напротив процедурите се удължиха, удължи се гражданският процес. По отношение на ВКС. Самата процедура, която е по допустимост – произнасянето с определения на Върховният касационен съд по допустимост на касационното обжалване, всъщност отново не изпълни надеждите, които се възлагаха на тази процедура, а именно да съкрати сроковете на гражданския процес. Отново гледаме как гражданите чакат с месеци произнасяне на ВКС с определения за допустимост и по своя характер самото определение всъщност има, а и не само по своя характер, но ако щете и по своя обем, по своята същина, задълбоченост, има характер на решение. Така че защо беше необходимо това да се прави – аз така и не разбрах. Всъщност ние имаме едно произнасяне, което, как да го нарека – квазикасационно. По отношение на наказателното производство. Аз смятам, че тук все още има много проблеми и ще ви дам един конкретен пример, ако искате си отбележете. Сега на 27 септември Апелативният съд във Велико Търново ще гледа едно дело, което вече е на 16 години. Все още има наказателни дела на 16 години. Аз действително не мога да разбера, след като сме страна – член на Европейския съюз, след като има толкова много произнасяния на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, защо действително магистратите не започнат да произнасят директно оправдателни присъди по такива брадати наказателни производства – 16 години все още има такива дела. След като толкова много се направи, включително и с последните промени в НПК – да се съкратят наказателните производства, когато те се бавят по вина на защитата, всъщност какво се прави тогава, когато едни производства се точат по 16 години по вина на самата съдебна власт? Това дело, което ви споменах, било на досъдебна фаза 10 години. След това е внесено обвинение – първа инстанция – Окръжния съд – оправдателна присъда. Протестирано. Апелативният съд – въззивна инстанция, отменя и връща за повторно разглеждане. Отново друг състав на Окръжния съд излиза пък с осъдителна присъда. Това нещо се обжалва пред Апелативния съд, той потвърждава, втори път се произнася Апелативният съд, друг състав. След това – внесено обвинение, първа инстанция, Окръжният съд – оправдателна присъда. Протестирано. Апелативният съд, въззивна инстанция, отменя, връща отново за повторно разглеждане. Друг състав на Окръжния съд излиза пък с осъдителна присъда. Това нещо се обжалва пред Апелативния съд, той потвърждава. Втори път се произнася Апелативният съд, друг състав. След това отива във Върховния касационен съд – всички обжалвали, протестирали – и страните, и прокурорът.

С това приключвам. Върховният касационен съд го връща обратно, защото смята, че има нарушения. След това Трети състав на Апелативния съд преквалифицира от „умишлено” – „по непредпазливост”. Това отново се обжалва и се протестира пред Върховния касационен съд. Той се произнася. След това главният прокурор прави искане за възобновяване на наказателното производство. Това е пълната гама от всичко, което може да се случи...

... по българския наказателен процес. Не бива повече да бъде така и смятам, че проблемите са в тази насока. Понеже ми свърши времето, господин Груев, искам да Ви поздравя за това, че имахте смелостта...

Уважаеми колеги, уважаеми магистрати! Аз бих искала да върна топката на ниво „дребно топкане”, както се изрази господин Шопов, тоест да коментираме доклада такъв, какъвто е. Да коментираме и проблемите на съдебната система дотолкова, доколкото ние като орган на законодателната власт имаме конституционната възможност да го правим. Първо, държа да отбележа, че тези доклади на Върховния касационен съд са изключително полезни за нас, като народни представители, заради две основни наши задължения. Едното е да наблюдаваме прилагането на законите, които сме приели. Чрез доклада на Върховния касационен съд ние се допираме в най-широка степен до възможността да видим как действа един закон, който се прилага от съдебната власт. На второ място, чрез доклада на Върховния касационен съд у нас възникват идеи за някакви законодателни промени, там където има необходимост от корекция на тези закони, които се отнасят до самата съдебна власт. Аз благодаря за доклада, който беше изслушан в Правната комисия и сега е на вниманието на всички народни представители, защото този доклад отговаряше на необходимостите, които ние като народни представители имахме – от информация за работата, за състоянието и за движението на делата в съдебната система. Искам да подчертая от тази висока трибуна: ако съдебната власт не работи спокойно, ако съдебната власт с разни такива едри обобщения бъде постоянно, ежедневно омаскарявана, тя няма да заработи по-добре. Затова нека не поднасяме тук апели за поредна политическа разправа, защото е ясно, че е имало такива в миналото със съдебната власт. Съдебната власт е такава, каквато е създадена от нас – законодателите, на първо място, и тя абсолютно едно към едно отразява качествата и недостатъците на всички останали власти в нашата страна. Тя е съответна на това. На второ място, аз не мога да разбера, колко още по-бързо трябва да се движат делата в рамките на процедурите, които са разписани? Вярно е, че има изключения, за които тук говореха и колегите, които са крайно нелицеприятни и които говорят много зле. Но нека, разглеждайки обобщения доклад на Върховния касационен съд, ние да преценим, че делата, които са извън всякакви рамки на нормално и срочно правораздаване са много под 1% от всички тези дела, които се разглеждат в съдебната система. Затова аз и моите колеги от Правната комисия сме гласували за приемане на този доклад. Отново подчертавам – с благодарност към хората, които са го изготвили! Защото ние бяхме запознати с реалното състояние по движението, по състоянието на правоприлагането в нашата страна и по проблемите – кадрови и материални на съдилищата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми магистрати, колеги! Прочетох внимателно доклада, изготвен от господин Груев и от магистрати от Върховния касационен съд. Разгледах и данните, които са предоставени в този доклад, но, честно казано, има изречения, които са твърде спорни и твърде неясни, предвид това, което ние виждаме от средствата за масово осведомяване, и това, което пише в доклада. Цитирам, господин Груев: „Понякога, поради провокиран обществен натиск по няколко шумни „знакови” дела, съдиите като цяло търпяха необосновани, пресилени или малко неточно адресирани критики, които не почиваха на задълбочен анализ относно причините за едно или друго явление.” От това по-витиевато и неясно изречение аз скоро не бях чел. Очаквах във вашия доклад да намери място позицията на вашата институция спрямо опитите на изпълнителната власт чрез медиите да оказва невиждан, за тези 20 години, натиск. Говореше се за зъби, за чупене на зъби, за какви ли не други закани. И ние днес, в пленарната зала, очаквахме от най-висшето ниво в Касационния съд, чрез Вас да чуем каква е позицията на магистратите. Защото магистратите също са граждани и хора. Те също идват по нашите приемни и ние знаем какво говорят за този вид натиск. Второ, в доклада никъде не срещнах това, което срещнах в Доклада на Европейската комисия по отношение на проблемите в определени съдебни райони, и най-вече за моя избирателен район Благоевград. Там проблемите в съдебната система продължават. Знам, че по Конституция и по закон Вашите правомощия не са кой знае какви, но все пак е ненормално в един такъв ключов натоварен съдебен район да няма избран председател на Окръжния съд близо една година и всички тези негативни корупционни и друг вид практики да бъдат дискутирани на европейско ниво. Смятах, че в годишния доклад е редно да намери място подобен анализ. Освен това виждаме, че данните, които сте дали по отношение на натовареност, показват, че в определени съдилища магистратите почти нямат дела, но същевременно до момента аз не съм прочел никаква методология и никакво предложение от страна на ВАС за стимулиране на магистратите, които имат огромна натовареност и някакъв вид санкции – не санкции, а по-точно оразмеряване на трудовото възнаграждение в зависимост от полагания труд. Би било редно да няма еднаква заплата за този, който има 14 дела средно и този, който има 5. Това е нещо, което би следвало по някакъв начин да се регламентира. Другото, което ми прави странно впечатление, е, че никъде в доклада не прочетох почти нищо по отношение на кадруването в съдебната система. През 2009 г. бяха избрани много административни ръководители, председатели на районни съдилища, председатели на окръжни съдилища, предстои да бъдат избрани и още. Не е ясно какъв точно е подходът от страна на председателя на Върховния касационен съд при правенето на конкретни предложения, а също така дали Вие съблюдавате тези предложения, които идват от апелативните ръководители и как точно, освен критериите, заложени в Закона за съдебната власт, Вие съблюдавате тези процеси. Завършвайки, искам да кажа, че Ви прави чест, че Вие бяхте единственият високопоставен магистрат, който публично и ясно дефинира принципни позиции по отношение на намесата на изпълнителната власт спрямо определени процеси в съдилищата. Ако беше Вашият предшественик, според мен досега щеше да има такъв дебат, такава полемика, която нямаше да спре и до този момент, в който се изказвам. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Аз не мисля, че точната дума е да отговоря на народните представители, а да продължим дискусията с тях. Искам да благодаря на всички от вас, уважаеми народни представители, които взеха отношение по Доклада за дейността на съдилищата и прилагането на закона. Никога не съм си представял, че този доклад може да изчерпи и да обхване всички проблеми, които ние срещаме в нашата дейност и никога не съм си представял и не мога да допусна, че този доклад може да бъде и трябва да бъде повод за политизиране дейността на съдилищата. Ние сме магистрати и прилагаме законите такива, каквито те се гласуват тук, в тази свещена зала. В този смисъл аз бих приел и винаги приемам онези упреци към съдилищата тогава, когато съдиите са действали в нарушение на закона. Искам да кажа на уважаемия народен представител господин Василев: да, аз не знам защо е било необходимо и дали е било необходимо да се приема нов ГПК, Бога ми, ние правим всичко възможно такъв, какъвто е приет, да го прилагаме максимално разумно. Вие добре знаете, че след решението на Конституционния съд имаше едно много голямо, едно много тежко, много трудно тълкувателно решение на Върховния касационен съд по посока на това да уеднаквим, да изясним практиката, свързана с приложението на този важен закон. Няма да взема отношение по нито един от въпросите, свързани с конкретни дела или техния ход, но посочих в своето основно изложение, че ясно осъзнавам и моите колеги съдии съзнават, че каквито и да са общите цифри и резултати за бързината на съдебния процес, ние си даваме ясна сметка, че за всеки човек, включително и за тези, които са потърпевши по това дълго проточило се дело, трябва да решаваме и тяхното ръководство. Аз няма да взема отношение по въпросите, свързани с идеите за смяна на Висшия съдебен съвет или смяна на върховните съдии, или ръководства на съдилищата, тъй като съм дълбоко убеден, че това Народно събрание ще вземе своите решения в съответствие с Конституцията и законите на страната и в съответствие с тях ще предприеме всички свои действия, както и останалите власти. Благодаря на тези, които взеха отношение и отчетоха наистина по-различния подход в доклада. Господин Шопов, струва ми се, че това е най-малко обраслия с цифри доклад, който Вие сте виждали представен в Народното събрание и въобще в съдилищата. Цифрите към този доклад са в приложение на електронния носител, три пъти надвишаващо обема на самия доклад. Там са таблиците и те изобщо не са изведени в основната му част. Господин Янев, благодаря Ви за това, което казахте. Само искам да кажа, че подготовката на този доклад не изразява позицията на моята институция и на Върховния касационен съд. Съобразно Конституцията и законите председателят на Върховния съд подготвя този доклад на базата на данните и анализите, които се вършат във Висшия съдебен съвет, тъй като председателят на Върховния съд не е началник на съдиите, нито пък Върховният съд приема този доклад. Аз го внасям във Висшия съдебен съвет, Висшият съдебен съвет го обсъжда и той го внася в Народното събрание. Впрочем това е един от поводите да се замислим за догодина за процедурите, които ние трябва да развием тук, в пленарната зала. Разбира се, има го и този проблем, който Вие поставихте с натовареността. Аз го засегнах в своето основно изложение. Има опити и в сега действащия закон за отличаване на тези, които работят повече. Вие знаете, че съдиите в София, от Районния съд, имат един ранг повече отколкото останалите, както и тези от Софийския градски съд имат един ранг повече, тоест законодателят се е стремял по някакъв начин да отчете това неравномерно положение. Но аз съм убеден, че това, което сега започва да се прави с оглед неравномерността на натоварването, ще даде своите резултати и по него аз взех отношение. Подходът на председателя на Върховния касационен съд при правенето на предложения с оглед назначения, разбира се, неговите правомощия са твърде ограничени. Аз имам право по закон да правя предложения единствено за председателите на апелативни съдилища. Моята позиция винаги е била ясна и предварително обявявана, подходът и критерият е бил само един: това е високият професионализъм и високите морални качества на съдиите. Уверявам ви, във всички изказвания пред Висшия съдебен съвет съм казвал: за този, когото предлагам, съм се водил от едно-единствено съображение – неговата почтеност. Почтеният съдия е и висок професионалист. От това съм се ръководил и от това ще продължавам да се ръководя за в бъдеще. Считам, че на останалите въпроси дадох отговор в основното си изложение. Аз мисля, че властите в Република България трябва да взаимодействат в рамките на техните законни, конституционни правомощия и това е единственият залог, щото България да остане правова и демократична държава и в бъдеще. Благодаря ви, уважаеми народни представители, благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на Висшия съдебен съвет! Ще прочета Становище на Комисията по правни въпроси относно Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2009 г., който беше разгледан на заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 1 юли 2010 г.: „На заседанието присъстваха: проф. д-р Анелия Мингова – представляващ ВСС, господин Божидар Сукнаров – председател на Комисия по правни въпроси към ВСС, госпожа Радка Петрова - председател на Комисия „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” към ВСС, госпожа Славка Каменова – главен секретар на ВСС, госпожа Ана Караиванова – главен инспектор на Инспектората към ВСС, госпожа Милка Итова и господин Ясен Тодоров – инспектори към Инспектората. Докладът беше представен от представляващия ВСС проф. д-р Анелия Мингова, която посочи основните акценти в него, отнасящи се до актуализация на графика по Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност и работата на специална Комисия по изпълнението на мерките за организацията на работата по делата с особен обществен интерес. Съвместно с членове на ВСС и Министерство на правосъдието бяха приети и се изпълняват успешно 57-те мерки за изпълнение на План-графика на показателите за още по-значителен напредък в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Госпожа Мингова постави акценти върху: кадровата политика и дисциплинарната практика на ВСС, както и активната дейност на ВСС относно осигуряването на технологично обезпечаване на органите на съдебната власт. Работата на Инспектората към ВСС бе представена от главния инспектор госпожа Ана Караиванова, която очерта основните дейности в организирането и администрирането работата на Инспектората, както и извършените планови, включващи комплексни проверки на цялостната дейност на съответните органи на съдебната власт, тематични и контролни проверки. Специален акцент в изказването си тя постави върху предложенията за тълкувателни решения въз основа на констатирана противоречива практика и направени предложения до ВСС за дисциплинарни наказания на магистрати, а също и за поощряването им. Информацията в доклада е структурирана и анализирана в няколко раздела, които представят в неговата цялост дейността на Висшия съдебен съвет с неговите постоянни комисии и дейността на Инспектората към ВСС, което очертава техния статус. В Раздел IІ „Дейност на ВСС”, в отделна първа точка са изведени по-значими решения на ВСС. Във връзка с една от основните дейности на съвета, осъществяването на кадровата политика в съдебната система, през 2009 г. работна група към Постоянната комисия по предложенията и атестирането изработи нова Наредба за показателите и реда за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с решение на ВСС. При изготвянето на същата бяха възприети препоръките на професионалните организации на съдии, прокурори и следователи, както и забележките на неправителствените организации. Затруднения в дейността на комисията създава различният режим за встъпване в длъжност на административните ръководители и редовите магистрати, като препоръчително е този режим да бъде уеднаквен, за да се улесни кадровата дейност и своевременното обявяване на конкурси за заемане на магистратска длъжност. По предложение на Постоянната комисия по предложенията и атестирането са извършени редица кадрови промени в съдилищата, прокуратурата и следствието. Назначени са чрез избор 273 административни ръководители и техни заместници, атестирани с оглед повишаване на място в ранг са 777 магистрати, придобили с решение на ВСС статут на несменяемост - 192 бр.; освободени от длъжност поради навършване на 65 годишна възраст или оставка - 77 бр.; поощрения за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества са получили 55 магистрати; назначени са младши съдии и прокурори – 61 бр. Висшият съдебен съвет с решения е обявил 154 броя свободни длъжности в органи на съдебната власт за съдии, прокурори и следователи за първоначално назначаване и за заемане след конкурс чрез атестиране. Комисията по предложенията и атестирането е провела атестиране на всеки кандидат, който отговаря на условията за заемане на обявените свободни длъжности общо - на 801 бр. кандидати. Чрез Правната си комисия Висшият съдебен съвет е изразявал становища и предложения по законопроекти със значим обществен интерес, имащи отношение към дейността на съдебната система. Активно е било участието на членове на ВСС в обсъждането и изработването на критерии за мониторинг по прилагането на Закона за съдебната власт. Създаденият към ВСС през 2008 г. Експертен съвет по информационните технологии изготви Обзор и икономически анализ на четирите внедрени в съдилищата програми за управление на съдебните дела. Във всички съдилища има внедрени програми за управление на съдебните дела, имат регистрирани интернет-страници и публикуват решенията си в тях, с което този състав на ВСС е реализирал принципа за публичност и достъпност. Започнало е и публикуването в интернет–страницата на ВСС на пълните стенографски протоколи от откритите заседания на ВСС. Висшият съдебен съвет е оказвал активно сътрудничество по партньорски проверки на Европейската комисия за оценка на напредъка на Република България във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз и вземаше участие в работните срещи с европейските експерти, в изготвянето на становища относно Плана за действие за изпълнение на препоръките на Европейската комисия, както и участие в обсъждането на докладите на експертите. През 2009 г. бе приет Кодекс за етично поведение на българските магистрати, като във всички районни структури, които са със седалища в областните центрове, окръжните структури на съдилищата и прокуратурите, апелативните и върховни прокуратури и съдилища се създадоха постоянни етични комисии. По повод образуваното от Прокуратурата през м. юни 2009 г. досъдебно производство за изясняване лицето Красимир Георгиев, осъществявало ли е действия на търговия с влияние в органите на съдебната власт беше създадена Временна комисия за установяване членове на ВСС контактували ли са с това лице и допуснати ли са нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Комисията е излязла със становище, че двама от членовете на ВСС са нарушили правилата на Кодекса за етично поведение и е поискала оставките им. ВСС възложи на Комисията по професионална етика да извърши проверка нарушени ли са правилата на професионална етика от онези прокурори и съдии, за които е установено, че са осъществявали контакти с лицето Красимир Георгиев. В резултат на проверката се установи, че неправомерни контакти под формата на срещи и телефонни разговори са осъществявали 18 магистрати, като за това нарушение срещу тях са образувани дисциплинарни производства, а четирима от назначените ръководители сами са подали оставка. Останалите дисциплинарни производства са решени до изготвянето и приемането на доклада от ВСС. Постигна се силно превантивно въздействие за стриктно спазване на изискванията за кариерно израстване, както от страна на членовете на ВСС, така и по отношение на всички съдии, прокурори и следователи. През отчетния период Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него са провели активна дисциплинарна дейност. Средната продължителност на дисциплинарните производства показва, че те приключват в разумни срокове, като не е допускано неспазване на сроковете за произнасяне, определени в Закона за съдебната власт. През 2009 г. приключените дисциплинарни производства са 83 бр., за сравнение през 2007 г. са само 13 бр., а през 2008 г. – 28 бр. Висшият съдебен съвет е предприел мерки за предотвратяване на причините за недопускане на дисциплинарни нарушения в органите на съдебната власт чрез повишаване взискателността на ВСС при назначаването и кадровото развитие на магистратите, с цел предотвратяване извършването на дисциплинарни нарушения с оглед престижа на съдебната власт. Дейността на ВСС се изразява в дейността на постоянните му комисии, част от решенията на които са изнесени като значими в доклада. В специален Раздел III от доклада на ВСС се представя дейността на Инспектората към ВСС. В изпълнение на годишната си програма Инспекторатът към ВСС е осъществил 5 планови тематични проверки, тематични проверки въз основа на самосезиране и тематични проверки, извършени въз основа на предоставени статистически данни. Извършените тематични проверки са съдействали за обобщаване и анализиране на данните по образуването и движението на определена група дела и по прилагането на конкретни правни норми в регионален или национален мащаб. Извършени са 4 контролни проверки, които целят да се установи дали се изпълняват препоръките, дадени с актовете от първоначалните проверки, подобрена ли е организацията на работа в резултат на предприетите мерки и отстранени ли са констатираните при предходните проверки на Инспектората пропуски и нарушения. През отчетния период са извършени 3 инцидентни проверки. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се е самосезирал по повод случай във Великотърновския апелативен съд и публикации в печата. Общият брой на постъпилите сигнали през 2009 г. в Инспектората към Висшия съдебен съвет е 1949. От тях са решени 1812 и са останали неприключени 137, по които се извършва предварително проучване. Със становища е отговорено на 1466 сигнала и 146 сигнала са изпратени на съответните компетентни органи. Работата по част от сигналите е приключила с изготвяне на 200 броя актове, след извършена проверка, възложена със заповед на главния инспектор на ИВСС. Постъпвали са и сигнали, подадени от Администрацията на Президента на Република България, на Постоянното представителство на Европейската комисия в Република България, на председатели на комисии в Народното събрание, магистрати и др. В изпълнение на задачите Инспекторатът към Висшия съдебен съвет анализира и обобщава дейността на проверените органи на съдебната власт, като констатира положителни и негативни практики, свързани с работата на следствените служби, прокуратурата и съдилищата. Обобщеният извод е, че се отчита подобряване на организацията на дейността на проверяваните органи. Инспекторатът е отправил 5 сигнала за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления. Дал е общо 267 броя препоръки и сигнали по Закона за съдебната власт. През отчетния период е изготвил общо 12 предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати и административни ръководители в органи на съдебната власт, както и 15 броя предложения за поощрение на магистрати. При осъществяване на дейността си Инспекторатът към ВСС е реагирал своевременно на сигналите за нередност в съдебната система. Увеличеният брой сигнали през отчетната година говори за повишеното доверие към Инспектората, както и за трайното му обществено легитимиране. В последващата дискусия по Доклада взеха участие народните представители Юлиана Колева, Янаки Стоилов, Михаил Миков и Анастас Анастасов. След проведената дискусия и обсъждането на Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2009 г. Комисията по правни въпроси направи следните констатации: 1. Дейността на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него е подробно и аналитично представена, като са посочени конкретни мерки при констатиране на отделните пропуски и нарушения. 2. Висшият съдебен съвет е направил анализ в настоящия доклад на предоставените статистически данни и е формулирал изводи и препоръки. Комисията по правни въпроси отправя следните препоръки: 1. Инспекторатът към ВСС да продължи да обобщава противоречивата съдебна практика и да прави предложения за издаването на тълкувателни решения от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и да продължи резултатните усилия при проверките относно срочност и добро администриране на делата в съдебната система. 2. ВСС да продължи да контролира изпълнението на изискването за публикуване на всички съдебни решения от съдилищата в страната. 3. ВСС да положи усилия за обективното оценяване на работата на магистратите и да прецизира критериите, които пораждат съмнения в обществото за обективност при назначаването на магистратите, както и да прецизира критериите относно избора на административни ръководители. 4. Да се предприемат необходимите мерки за редуциране броя на администрацията във военните съдилища и преразпределяне на ресурси към другите съдилища. В края на дискусията Комисията по правни въпроси гласува единодушно с 20 гласа “за” и прие Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет, и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му. Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2009 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2009 г. 2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Пред вас е вторият доклад на постояннодействащия Висш съдебен съвет за цялостна едногодишна дейност. Точно преди около година вие изслушахте и коментирахте тук нашия първи цялостен годишен доклад. Благодаря на колегите народни представители от Комисията по правни въпроси на Народното събрание за тяхната обективност при дискусията, за поставените въпроси, за добронамерения прочит на нашата дейност през изминалия едногодишен период и за подробния доклад, който тук беше представен от председателя на комисията. Затова бих искала да посоча пред вас някои акценти в нашата дейност не само за отчетния миналогодишен период, а и за това, което Висшият съдебен съвет като постояннодействащ орган върши и във времето до настоящия момент. Много бяха трудностите, предизвикателствата и проблемите, които през изминалата година стояха пред Висшия съдебен съвет. Много бяха и отправените критики и упреци за нашата дейност, някои от тях основателни, някои - преднамерени. Искам обаче да кажа, че всичко това в своята форма на добросъвестен обществен натиск оказа своята положителна роля и ние се опитахме в нашите действия и с нашите решения да осъществяваме действително функцията си не само като кадрови орган на съдебната система, но и функцията си на орган, който управлява съдебната система. В този смисъл бяха и основните акценти в нашата работа. Аз искам съвсем накратко да посоча някои от тях. На първо място, това стана ясно и от доклада, който изслушахте от председателя на Върховния касационен съд, е огромният проблем, и все още нерешен, с неравномерната натовареност в съдилищата. Преодоляването на този проблем е изключително изпитание и за нас като орган за управление. Той е изпитание и пред Народното събрание, доколкото това има отношение и в законодателния процес. Това е изпитание и за самите магистрати, защото не можем да очакваме качество и бързина, такава каквато обществото очаква, ако има неравномерна натовареност. В този смисъл, до този момент ние създадохме работна група, която вече изготви един предварителен доклад, приет от Висшия съдебен съвет, който има за цел да постави проблема и да даде първите проекти за решения от организационен, административен, включително и законодателен характер, който предоставихме на магистратската общност, за да видим нейното мнение и бележки. В резултат на това ни предстои национален семинар в края на този месец, след което, заедно и с обобщени резултати от един амбициозен проект на седем районни съдилища по Оперативна програма „Административен капацитет” за решаването на този проблем, да се опитаме да направим, да изготвим, да предложим единни критерии за натовареност, въз основа на които да можем да предложим и съответните организационни мерки в кадрово отношение, административни, а също и, надявам се, да можем да предложим на вас за обсъждане и някои законодателни промени. Един друг голям проблем, който стоеше пред Висшия съдебен съвет и който се опитваме да решаваме, е свързан с кадровата ни политика. Смея да твърдя, че до голяма част проблемите, които зависят от нашите управленски действия, сме се опитали да ги решим на основата на досегашната законова база. Какво имам предвид? Към края на миналата година, и това е залегнало в нашия доклад, се опитахме да изготвим с участието на всички магистрати, на неправителствени организации, на много широк кръг участници нова Наредба за реда и показателите за атестиране и кадрови решения на магистратите. Смея да ви кажа убедително, че всъщност, прилагайки тази наредба от началото на тази календарна година, до голяма степен се получи това, което липсваше до този момент, а именно обективното атестиране и оценка на магистратите. Бяхме обвинявани, че предишната наредба позволява всички магистрати да получават максимално висока оценка за своята дейност. Сега около 60% от направените атестации разкриват обективно добра оценка, което означава добра възможност за функциониране и осъществяване на професионалните задължения, но по-малка част са тези, които показват изключителни показатели. Опитахме се да решим проблема с административните ръководители чрез правила за публичност на процедурата и нещо ново, което не е правено досега – публично изслушване пред Висшия съдебен съвет, когато избираме административни ръководители. Искам да ви уверя, че това дава положителни резултати. Личните впечатления, които придобиват всички членове на Висшия съдебен съвет в този процес на избор на административни ръководители, ни позволи след дискусии да направим възможно най-добрия избор от кандидатите, които ни се предлагат. Тук вземам повод от въпрос, който беше отправен по повод на предишния доклад – а именно амбицията ни да намерим най-добрия кандидат за председател на Благоевградския окръжен съд позволи да се провалят предишните два конкурса. Повярвайте ми, онова, което ни беше предоставено като възможност за подбор, не ни даде достатъчно основание убедително да изберем едната от представените кандидатури. Надявам се, че тези, които правят предложенията и номинациите пред нас, при следващия избор да бъдат достатъчно отговорни, за да ни позволят да направим най-добрия избор за такъв председател. Забавянето понякога в нашата дейност е от желанието да направим по-доброто решение. Дано това да има и добрите резултати. Беше загатнат един много голям проблем от изказалите се по повод на предишния доклад – новото отношение, породено от проблемите, свързани не само с въпросите за професионализма на магистратите, а и за тяхната етика и морал. Ние дадохме старт за ново отношение към този проблем още с приемането на Етичните правила за поведение на магистратите. Тези нови етични правила, които са наш документ, започнаха да се прилагат и мисля, че вече дават положителни резултати с оглед моралът на магистратите да бъде на такова ниво, че той да е гаранция за ефективността в тяхната дейност. Тук ще дам пример, известен на цялата общественост, известен и на вас – започнатите и образуваните по предложение на петима членове на Висшия съдебен съвет (след успешни изследвания на този въпрос от нашата специална Комисия за професионална етика) 18 дисциплинарни дела по повод случая Красимир Георгиев, вече приключиха с наложени наказания. Само за конкретика – три от тях са за дисциплинарно освобождаване от длъжност. Нещо повече, бяха образувани две дисциплинарни дела и на нашите бивши двама членове от Висшия съдебен съвет, които по повод на този казус подадоха оставки. Едното е финализирано към този момент, предстои финализирането на другото. Във връзка с проблема за професионалната етика ще кажа, че в нашата дисциплинарна практика, която показва чувствителен брой на дисциплинарни производства, резултат от доброто взаимодействие с работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, 30 от наложените дисциплинарни наказания за миналогодишния период са поради нарушаване правилата на професионалната етика. До този момент от наложените дисциплинарни наказания 15 са поради нарушаване правилата на професионалната етика. Искам да ви уверя, че в това отношение Съветът ще продължи да работи, защото професионализмът и етиката при осъществяването на съдебната власт трябва да бъдат в синхрон, за да позволят действително да се повиши нарушеният трайно имидж на съдебната власт в очите на обществото. По отношение на друг акцент на нашата дейност – иска ми се това да бъде последното, което ще кажа, за да чуем вашите мнения и въпроси към нас – въпросът с информационните технологии, откритостта и публичността – нещо много важно в работата на съдебната власт. По отношение на системите за управление на съдебните дела вече имаме четири действащи, интегрирани помежду си системи за управление, които бяха подобрени през изминалия отчетен период. Имаме действащ единен електронен портал за публикуване на съдебните актове, което беше отчетено и акцентирано в последния доклад на Европейската комисия от юли т.г. Предстои обаче да имаме систематичен контрол за своевременно качване на съдебните актове на този електронен портал. Нещо ново през последните месеци във връзка с откритостта и прозрачността в нашата работа – на нашия сайт, на нашата интернет страница се качват всички разширени протоколи от нашите заседания. И не само това, а и всички атестационни материали в Комисията по предложения и атестиране. Всичко е публично и видимо и може да бъде обект на вниманието на тези, които проявяват интерес към работата не само на комисиите, но и към пленарната ни работа. В заключение на моето представяне искам да ви уверя, че винаги сме били открити за добронамерен диалог и взаимодействие с останалите институции – с изпълнителната власт, с министъра на правосъдието и с Народното събрание. Надявам се това да продължи и по повод обсъждането на предстоящите промени в Закона за съдебната власт, което би ни позволило да ви предложим и нашия прочит на това, което според нас ще даде най-добро отражение за работата на цялата магистратура. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се постарая да бъда съвсем кратка в представянето на дейността на Инспектората, като няма да ви отегчавам със статистика. Тя е пред вас в докладите и в отчета. Ще си позволя да направя корекция в становището на Правната комисия. Не зная откъде се е получило – нашите предложения за дисциплинарни нарушения през 2009 г. са 44, а не 12. Не знам откъде е дошла тази грешка. Отчитаме втората година от дейността на Инспектората, на превала на третата. Всъщност от нашия мандат остана по-малката част, отколкото изминахме. През миналата година извършихме планови проверки в още два апелативни района. Фактически на втората година ние проверихме четири от петте апелативни района, прокуратурите и делата в гражданската материя. Това ни позволи да дадем реална база за правене на политиката на съдебната власт, на Висшия съдебен съвет, която въз основа на тези доклади от плановите проверки, които ние му представяме, мисля, че вече може да взема своите управленски решения. Израз на това е и създадената Постоянна комисия за взаимодействие, която смятам, че е много полезна форма. Тя беше отчетена и в последния доклад. Големият ефект от плановите проверки, които се изнасят в годишната ни програма в началото на годината, е превантивният ефект. Магистратите знаят, че ще бъдат проверени. Те контактуват помежду си, знаят как извършваме проверките и все по-малко се срещат ненаписаните съдебни актове, все по-малък става процентът на делата, решени извън тримесечния срок. Иска ми се, четейки обективните резултати, изнесени в доклада за дейността на съдилищата на проф. Груев, тези добри резултати в известна степен да се дължат и на нашата дейност. Защото основното, в което се вижда ефективността на едно правосъдие, е съотношението между постъпили и свършени дела, тоест повече да излиза на изхода, отколкото влиза. Виждате, че за миналата година е повишено с 25%. Другата ни дейност е по тематични проверки, ние сме ги изложили. Една особено удачна форма се оказаха контролните проверки, както да проверим магистратите, за които сме констатирали, че има известни проблеми, дали наистина са изпълнили указанията, а не са ни изпратили само един писмен отговор: да, ние издадохме заповеди, и до какво е довело това изпълнение. Да, имаме успехи и те са отчетени в доклада. Отново ще подчертая, само за Русенския районен съд констатирахме, че в резултат на изпълнението с 20% е повишена тази ефективност, тоест с 20% е нараснало съотношението приключени към постъпили дела. Третата ни голяма дейност, която аз смятам за особено съществена, това са сигналите, които отправяме за тълкувателни решения към председателите на двете върховни съдилища. Някои от тях са приети, а по някои вече бяха приети тълкувателни решения. Наскоро, за първи път, получихме един факс в Инспектората, в който едни граждани пишеха: „Благодарим, благодарим, благодарим! Вие ни върнахте вярата в правосъдието!”. Аз поставих резолюция на господин Груев – една втора от благодарността е и за вас. Смятам, че тези добри сигнали ни дават основание да работим. Друга голяма дейност е дисциплинарната дейност. Имаме внесени 44 предложения, както казах. Не всички са уважени. Изнесени са данните и в резюмето. Искам да изтъкна, че от четирите предложения, които направихме за дисциплинарно освобождаване от длъжност, макар и само две да бяха уважени от всичките, които предложихме за наказание, те излязоха след това от съдебната система, подавайки оставка, така че крайният резултат беше постигнат. В заключение бих искала да кажа, че още от началото не отчитаме нашата дейност, като да направим много бройки – еди-колко си брой проверки, еди-колко си брой – по сигнали. През цялото време ние се опитвахме да търсим резултата от нашата дейност, задавайки си въпросите – какво целим с тези проверки, които правим? И след това – какво постигнахме? Затова наблягаме на повишаване броя на делата, свършени в тримесечния срок, на повишената ефективност и най-вече във взаимодействието с всички органи на съдебната власт, макар и естествено да прехвърчат понякога искри и противоречия, но и с органите на другата власт, за да постигнем и осигурим за българските граждани качествено, бързо и предвидимо правосъдие. Мисля, че затова трябва да работим всички. Като подцел на тази голяма задача естествено да изпълним и показателите, залегнали в механизма за сътрудничество и оценка. Дано догодина се поздравим със свалянето, най-после, на този механизъм. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа магистрати! Добре е, че има възможност Висшият съдебен съвет под формата на доклад да даде необходимата информация на Народното събрание, но както много пъти съм заявявал, от това не произтича нищо и на практика конституционният механизъм е напълно сбъркан, въпреки че тази поправка беше направена, когато госпожа Мингова беше мой колега парламентарист. Може би и тя се убеждава, че след тези доклади на практика не настъпват никакви промени нито в обществото, нито за съответните институции, Народното събрание или в съдебната система. Тук, госпожо Мингова, ще си позволя да бъда много директен и конкретен и да задам два въпроса, на които държа да получа конкретни отговори, така както ще формулирам и самите въпроси. Първо, според Вас, защо в продължение близо на една година Висшият съдебен съвет работи в намален състав от 23 души? Защо? Искам конкретен отговор от институцията. Съгласно чл. 130 от сега действащата Конституция Висшият съдебен съвет се състои от 25 човека. Това е императивен текст. Според Вас, ако има нарушение, а според нас има такова нарушение, кой е виновен за него? Това не е ли своеобразно суспендиране на Конституцията? Както Народното събрание не може да се състои от 238 народни представители или от 235, би следвало и Висшият съдебен съвет, след като има ясен конституционен регламент, да не може да се състои от 23 души. В допълнение бих искал да кажа, че на специално заседание на Висшия съдебен съвет министър-председателят на България Борисов, в присъствието на министъра на правосъдието, каза, че въпросът за попълване на квотата ще бъде решен в рамките на една седмица. Аз се чудя, днес Висшият съдебен съвет представя доклад за дейността си, а министъра на правосъдието, който по право председателства заседанието на Висшия съдебен съвет, го няма в залата. Това за нас е нещо необяснимо. Втори конкретен въпрос: каква е позицията на Висшия съдебен съвет по отношение на намерението на управляващото мнозинство да въведе така наречения допуск до класифицирана информация на членовете на Висшия съдебен съвет? Вие считате ли, че е нормално членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат атестирани не по правила, заложени в Закона за съдебната власт, а по някакви критерии, които са незнайни за съдебната система? По какъв начин, питам аз, ако на един топ магистрат от Висшия съдебен съвет му се отнеме или не му се даде възможност да ползва класифицирана информация, той ще може да работи? Как ще работи? Това не е ли своеобразна форма за още по-голямо редуциране на Висшия съдебен съвет? Аз не зная дали по този начин, като не се даде допуск на определени членове на Висшия съдебен съвет, няма да бъдат принудени на практика те да си подадат оставка?

Аз говоря абсолютно по същество и мисля, че това е проблем, който касае магистратите и дейността на Висшия съдебен съвет. Освен това, по отношение на финансовите измерения на отчетността на доклада бих искал да чуя българските съдилища, различни районни съдилища, колко решения имат по отношение на компенсиране на незаконно задържаните лица? На каква сума възлиза обезщетението? Освен това, искам да знам, коя е обслужващата банка по сметките на Висшия съдебен съвет? Благодаря ви.