23 септември 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Петко Георгиев Николов, госпожа Ангелина Йорданова Милева, господин Александър Димов Александров, госпожа Весела Цветанова Антонова и госпожа Елена Орлинова Димова-Мушмова.

Благодаря. Уважаеми колеги народни представители, първо ще прочета Проекта за решение за избиране на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, след което накратко ще ви запозная с биографичните данни на предложените кандидати. „РЕШЕНИЕ за избиране на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 и § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията РЕШИ: Избира: 1. Петко Георгиев Николов – за член и за председател на Комисията за защита на конкуренцията. 2. Ангелина Йорданова Милева – за член и за заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията. 3. Александър Димов Александров 4. Весела Цветанова Антонова 5. Елена Орлинова Димова-Мушмова за членове на Комисията за защита на конкуренцията.” Уважаеми колеги, когато направихме това предложение и аз, и моите колеги сме се водили от това, че желаем да има приемственост в състава на Комисията за защита на конкуренцията. Заложили сме на професионализма и на опита в тази сфера на кандидатите, които предлагаме. Господин Петко Георгиев Николов има завършена магистратура по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет. Има следдипломна квалификация и специализация по наказателноправни науки в университета. През 2001 г. – следдипломна специализация по митнически, валутен и данъчен контрол в Стопанска академия – Свищов, 2001-2003 г. – магистратура по финанси във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, и през 2008 г. – докторантура по икономика в УНСС. От 2003 г. до настоящия момент е в Комисията за защита на конкуренцията, като в момента е и действащ председател. Има множество участия в международни конференции, специализации по тази тема, която е в предмета на дейност на контролния орган. Следващото предложение за член и заместник-председател е Ангелина Йорданова Милева. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет, магистър по право, специализация „Правораздаване”, специализация „Общество и право” в Германия, Институт за немски хуманитарни и социални науки, също в Германия. От 2003 до 2010 г. е в Комисията за защита на конкуренцията. В момента е директор на Дирекция „Злоупотреби с монополно или господстващо положение”. Александър Димов Александров е завършил висше образование „Право”. От 2009 г. и в момента е действащ член в Комисията за защита на конкуренцията. Преди това е бил адвокат и член на Централната избирателна комисия. Весела Цветанова Антонова е магистър по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, магистър по европейска интеграция - съвместна магистърска програма между Нов български университет и Колежа на Европа - Брюж, Белгия. Има допълнителна квалификация с няколко курса по европейско конкурентно право в Брюксел – Белгия, в Лондон – Великобритания, специализация по Европейска интеграция в Колежа на Европа с цел изработване на магистърска теза, както и множество участия в конгреси и семинари по темите на конкуренцията и защитата на конкуренцията. Настояща длъжност – действащ член на Комисията за защита на конкуренцията. Ръководител е на Работна група 5 „Конкуренция” към Съвета по европейските въпроси. И последното предложение: госпожа Елена Орлинова Димова. Започнала е през 1997 г. като експерт в Дирекция „Правно-икономически анализи” в Комисията за защита на конкуренцията. След това става главен експерт, в периода 2003-2006 г. става директор на Дирекция „Нелоялна конкуренция” в Комисията за защита на конкуренцията. От 2006 г. до момента е директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии” в Комисията за защита на конкуренцията. Юрист по образование, магистър. От 1997 г. до момента има множество индивидуални обучения, семинари, работни срещи и обсъждания в областта на конкурентното право, законодателството в сферата на възлагане и обжалване на обществените поръчки, концесиите, управленските умения и сертификати. Уважаеми колеги, опитах се накратко да представя част от биографичните данни на предложените за членове на Комисията за защита на конкуренцията. Виждате, че това са хора, които през последните повече от 7-8 години в своя професионален и трудов стаж работят в Комисията за защита на конкуренцията - в администрацията или като действащи членове. Апелирам към всички парламентарни групи за подкрепа на така направеното от мен предложение за състав на Комисията за защита на конкуренцията. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване, тъй като наистина народните представители, струва ми се, че не бяха разбрали какво се предлага, кои са членовете на комисията. Много бързо стана. Аз самата сега чета и разбирам кой-кой е. Например за единият от тях – Александър Александров, дългогодишен член на ЦИК от квотата на БСП, беше извадена официално и принадлежност към бившите служби. Мисля, че депутатите не разбраха какво точно ни се предлага. Затова правя процедура на прегласуване за това, което се предлага за състав на Комисията за защита на конкуренцията. (Реплики от ДПС.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, процедура. Моля да допуснем в пленарната зала заместник-министъра на образованието, младежта и науката госпожа Милена Дамянова и госпожа Анелия Андреева – директор на Националния център за обучение на директори и учители към Министерството на образованието, младежта и науката.

Благодаря Ви. „ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД към Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен на 14 юни 2010 г. от Министерския съвет На свое извънредно заседание, проведено на 21 септември 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа повторно отложения за второ гласуване текст на § 2 от законопроекта и направените по него предложения, както следва. По § 2 по вносител има предложение от народния представител Лютви Местан: В § 2, в чл. 20 да се направят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1, 2 и 3 да се изменят така: „(1) Подготовката на децата за училище две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, като за извършваното обучение родителите и настойниците не заплащат такса. (2) Задължителната подготовка на децата за училище по ал. 1 се осъществява в: 1. подготвителни групи в детските градини – за подготовката, която се извършва две години преди постъпването на децата в първи клас; 2. подготвителни групи в училищата – за подготовката, която се извършва една година преди постъпването на децата в първи клас. (3) Обучението в подготвителните групи по ал. 2 се организира при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и държавното образователно изискване по чл. 16, т. 1.” 2. Да се създаде нова ал. 4: „(4) Изключения по ал. 2 се допускат в случаите, когато в населеното място няма съответната подготвителна група по ал. 2, т. 1 или 2.” 3. Досегашната ал. 4 да стане ал. 5. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мартин Димитров и Веселин Методиев: В § 2, в чл. 20, ал. 1 текстът: „Подготовката на децата за училище е задължителна от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст” да бъде заменен с текста: „Подготовката на децата за училище може да започне от годината, в която детето навършва пет години.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Огнян Стоичков: В § 2 чл. 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в подготвителни класове в училище. (2) Подготовката на децата за училище две години преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини в целодневна форма на обучение, а при невъзможност за създаване на подходящи условия – в подготвителни класове в училище , където формата на обучение се осъществява по избор на родителите или настойниците. (3) В случаите по ал. 1 и 2 родителите или настойниците се освобождават от заплащането на такси. (4) Обучението в подготвителните групи по ал. 1 и 2 се организира при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. (5) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 и 2 се осигурява и обучение по български език по специализирана методика за усвояване на български език.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Галина Банковска, Стефани Михайлова и Нели Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. Член 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. (2) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението. (3) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява при спазване на следните изисквания: 1. осигурена среда, съобразена с възрастовите особености на децата, която създава гаранции за опазване на физическото и психическото им здраве и благополучие; 2. осигуреност с учители и помощник-възпитатели, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността, определени в този закон и подзаконовите актове по прилагането му; 3. целодневна или полудневна организация на предучилищната подготовка, която включва и условия за отдих на децата; 4. осигурено столово хранене, организирано в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването – при целодневна организация на предучилищната подготовка; 5. осигурен безплатен транспорт в случаите по чл. 26, ал. 3. (4) Предучилищната подготовка по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени в този закон, правилника за прилагането му и в държавното образователно изискване по чл. 16, т. 1. (5) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език по специализирана методика за усвояване на български език.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В хода на обсъжданията на предлаганата промяна в Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета за всички стана ясно, че въвеждането на задължителната предучилищна подготовка за петгодишните деца е желан и полезен ход, който ще допринесе много за модернизирането и подобряването на образователната система в България. В национален контекст приоритет на правителството на България са инвестициите в областта на образованието и то още от най-ранна възраст, а в Работната програма „Образование, обучение 2020” на Европейската комисия са приети пет критерия за измерване на напредъка на страните членки, единият от които е образование в ранна детска възраст. Въвеждането на задължителната подготовка има за цел да гарантира на всяко дете равен старт при постъпване в първи клас и е една от мерките за превенция на ранното отпадане от училище. Според проучването на Националния център за изследване на общественото мнение, което бе поръчано от Министерството на образованието, младежта и науката, съвместно с народни представители от ГЕРБ, на въпроса: „Кога смятате, че детето трябва да тръгва на детска градина?”, общо 95% от анкетираните смятат, че на 5 години детето вече трябва да посещава детска градина. Едва 4% считат, че то трябва да е в детската градина на 6 години. Само 0,9% смятат, че детето не трябва да посещава детска градина. Освен от заявената в проучването обществена подкрепа, ранната предучилищна подготовка се приема и от нашите социални партньори и от родителските общности. Между първото и второто четене на законопроекта ние осъществихме кръгла маса с всички заинтересовани страни, включително с участие на общините и учители от областта на предучилищното възпитание и подготовка. Проведохме много срещи. Беше постигнат пълен консенсус по отношение на текстовете на разпоредбите. Чрез тази промяна ние се задължаваме да подкрепим финансово посещаването на предучилищна група на всяко петгодишно дете, повтарям – на всяко едно петгодишно дете. Това означава, че петгодишното дете ще трябва да посещава детската градина, а държавата от своя страна вече ще поема не 1408 лв., а 1626 лв. за неговата подготовка, като ще осигурява допълнително учебни помагала и транспорт. Общините и директорите на детските градини са тези, които ще се грижат за организацията на процеса в най-добрия интерес на детето. Трябва да се има предвид, че предучилищното възпитание и подготовка ще се провеждат по стандарти, съобразени с психо-физическото развитие на детето, независимо от сградата, в която то ще се осъществява. Ще се осъществява строг контрол за спазване на тези изисквания. За нас е важно да гарантираме, че всяко българско дете има осигурен достъп до правото си на образование, че всяко българско дете ще влезе един ден в училището спокойно, уверено в себе си и своите способности, и няма да бъде стресирано от непознатата среда. Предлагаме на вашето внимание този законопроект с ясното съзнание и убеденост, че ранното детско развитие е инвестиция в икономиката и в благосъстоянието на нацията. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители и гости! Бих искал, първо, да знам в каква процедура се намираме? Проведохме дебати по § 2, след което от мнозинството дойде предложение за отлагане на тези дебати. Бих искал да поставя въпроса: защо беше нужно това упражнение?! Извънредното заседание на комисията се проведе във вторник. Знаете, че вторник не е пленарен ден. То беше преди официалния празник – Денят на независимостта. Вторник е ден за заседания на съответните парламентарни групи. Наистина, бих искал да знам защо беше това упражнение?! Още на първата секунда от откритото заседание тези, които поискаха отлагане на пленарното заседание по § 2, заявиха, че: „Ние се събрахме, за да ви кажем, че оставаме на позицията си”. Малко повече уважение не е излишно! Правото на мнозинството не означава право на злоупотреба с право! Както и да е. Понеже вече направих изказване по § 2, първо, бих искал да попитам имам ли право на повторно изказване, ако това е продължение на заседанието, без да имаме променен текст?

Благодаря, госпожо председател, за уточнението. Допълнителният доклад е абсолютно идентичен, извинете ме за плеоназма – е идентичен, защото ако е идентичен, той не може да е абсолютен или неабсолютен, както, уважаеми господин министър, няма „пълен консенсус”. Ако има консенсус, има, ако не е пълен, той вече не е консенсус, а е мнозинство. Както и да е, благодаря ви. Понеже всичко е казано по темата, искам още веднъж да подчертая: ние отдавна подкрепихме целите на този законопроект, включително и като гласувахме. Проблемът не е в целите на закона, проблемът е в технологията, която законопроектът предлага за осъществяването на тези цели. Позоваването на социологическите проучвания е нещо много важно, необходим ориентир за вземането на верните политически решения. Нямам никакво съмнение, че над 95% от анкетираните са отговорили положително на въпроса дали децата трябва да посещават детска градина на петгодишна възраст. Ако бяхте задали въпрос дали четиригодишни деца трябва да посещават детска градина, също щяхте да получите изключително висок процент позитивен отговор. Проблемът е, ако бяхте задали въпроса дали петгодишните деца трябва да посещават подготвителни групи в детска градина или в училище. Аз ви уверявам, че резултатът от този въпрос щеше да бъде в същото съотношение минимум в полза на детската градина, а не на подготвителната група в училище. (Реплика от ГЕРБ.) Онова, до което сведохме дебатите и спора, подкрепяйки целите на закона, е дали този закон трябва категорично да даде ориентир, че мястото на петгодишните деца е в подготвителна група в детската градина, а не в училище. Само когато няма условия – няма детска градина в съответното населено място, това дете да бъде задължено при създадените нарочни условия да посещава подготвителна група в училище. Ето това не разбрахте. Подменяте темата. (Реплика от ГЕРБ.) Темата е къде да се осъществява подготовката на петгодишните деца. Отговорът е: в детската градина. Вие казвате: или в детска градина, или в училище. Погледнете реалностите! Днес в София – в столицата, и в други големи градове има стотици 5-годишни деца, които не посещават детска градина, защото няма места. Същевременно местата в детските градини са заети от 6-годишни деца. Не от тази година, а от следващата година трябва първо да се удовлетвори желанието на всички петгодишни деца да бъдат записани в детска градина. Това ще доведе до увеличаване на общия брой подготвителни групи за петгодишни деца. Само ако останат свободни места, след като всички петгодишни деца намерят място в детските градини, тогава приемаме безусловно за свободните места правото на родителя да избира дали детето да бъде записано в детска градина или в училище. Уморих се да обяснявам това абсолютно елементарно положение. Гласувайте, както намерите за добре! Поемате обаче тежка политическа отговорност, ако не коригирате текста на вносителя и не се даде поне един ориентир, който да даде предимство на петгодишните деца да осъществяват задължението си не в училище, а в детска градина, без да изключваме първото, но само ако не е възможно това да се случи в детска градина. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Местан, на първия Ви въпрос: „Защо беше отложено и беше поискано допълнително време” ще изкажа личното си мнение. За мен Вие сте един от най-добрите оратори. Когато започнете да говорите, можете да накарате доста хора да се замислят, без да кажете нищо конкретно. На заседанието на комисията, проведено във вторник, точно и ясно беше заявено от новата заместник-министърка, която също присъства в залата, какви са положенията. С цялото ми уважение към Вас, направихме още веднъж заседание. Събирахме се преди заседанието няколко пъти. Напълно сме убедени и призовавам колегите да гласуваме „за” новия законопроект. Благодаря ви.

Няма да правя дуплика.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нямах предварително впечатлението, че господин Местан ще напусне залата, без да чуе и това, което ще кажа, без да го осмисли. Не съжалявам за това, защото той го чу много добре в комисията, той знае нашата позиция. Само че рефрените, които използва като „политически инат”, „липса на политическа воля”, „ограничаване на действие” не съвпадат с казуса и философията на този закон. Ще кажа няколко важни и съществени неща. Ние наистина извървяхме един изключително тежък и труден път и затова доста пространно говори министърът на образованието конкретно, точно и ясно и аз няма да го повтарям. Ние наистина стигнахме до едно сериозно консолидиране на мнението за това, че 5-годишните трябва да влязат в една друга среда. И това не е случайно, защото към това ни зове и Лисабонската стратегия и Стратегия „Европа 2020”. Ние знаем конкретно и ясно, че трябва да отворим врати, не да правим прегради. Ние знаем и това, че 5-годишните днес не са онова, което са били преди седем мандата, когато някои народни представители са постъпили в тази зала. Днес те не четат „а” и „б”, днес те работят на компютри, днес те имат потенциала да се развиват в друга среда. Господин Местан спести няколко много важни неща – на първо място, че демокрацията е всеобщо правило, че законът е тъждество и то не прави изключение, че правото на избор е това, което ще направят родителите, че ние сме формирали в закона строги и ясни правила и критерии, без да отнемаме правомощия на общините, за което те имат това право, без да отнемаме правомощия за избор на родителя, за което имат това право. Законите не могат да бъдат дискриминационни и да носят такива текстове. Изрично родителят има това право, където се пише с лично волеизявление и с личен запис. А що се отнася до компетенциите, до истината, че 5 годишните трябва да влязат в обучение, че тази европейска практика е закъсняла, то нашето желание е настина да я наложим. Аз няма да кажа какво ще правят те там – те ще правят точно това, което ще правят в детските заведения. Аз няма да кажа колко неща трябва да свършат 160-те общини, които са заявили позиция, за да бъдат ангажирани с процеса на включване, забележете, на включване на 5-годишните. Няма да оспоря правото дори на София, която има особено желание, където знаете, че е изключителен проблем 5-годишните да бъдат изцяло настанени в детско заведение. С тези няколко думи, без да дефинирам точно какво ще се случва и как ще се обучават, равният достъп, качественото образование, комуникацията, която ще имат, естествената среда, развитието и че всичко онова, което получава човек, го получава и го помни именно от детска среда и от детското развитие. И за тази мултиетническа българска среда, за езиковите обучения, защото не всички имат равен достъп, а за социалната ангажираност на държавата какво ще кажете, господа, отляво? Това е нашата инвестиция за тези деца. Ние ще направим образованието в България качествено именно по този начин. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата не за да отговоря на господин Местан, не за това, че го няма, не е моя работа да му отговарям. Тук беше направен опит за едно внушение, което не е вярно. В София не са стотици децата, които чакат място в детска градина. В София в момента, по данните, с които разполагаме от общината, около 300 деца чакат своя ред да бъдат записани. Триста от подалите заявление за детска градина. Те чакат не защото за всички няма места, а много от техните родители искат да постъпят в определена детска градина, ако не се бъркам, на госпожа Балева – това е една добра детска градина. Има обаче една друга група деца, те наистина са стотици и техните родители не са подали заявление. Именно за тези деца е нашият законопроект. И ние настояваме посещението на детската градина да стане задължително. Защото на всеки един от присъстващите тук му се къса сърцето, когато вижда малки, зле облечени деца, които просят по улиците, мият коли или правят всичко друго, което не трябва да правят едни деца. Затова аз ви моля да подкрепите тази промяна в Закона за народната просвета. Тя е насочена към задължителното включване на всички 5-годишни деца в системата на детските градини в България. Тя е насочена към едно по-добро бъдеще за всяко българско дете и за всяко българско семейство. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! В едно безспорно е прав народният представител Лютви Местан – ние като че ли наистина сме в някакъв театър на абсурда. За втори път уважаемият министър вади за дебатите аргументум ад абсурдом - аргументи извън темата. Ние не говорим по тази тема, господин министър. Големият спор точно по този текст на второ четене не е дали 5-годишните да бъдат обхванати и за тях да бъде задължителна предучилищната подготовка. По това спор няма. И това се подкрепя от всички и в комисията, и тук. Големият спор е къде да се провежда тази предучилищна подготовка за 5-годишните. Тя пак трябва да бъде задължителна. И аз се опитвам да обясня, казвате, че трябва да се откажем от думата „инат”, непреодолимата воля на вносителите да вкарат точно този текст. Защото обикновено такова поведение се определя от някакви интереси. Защо не стигнем до решението, че е възможно тя да се провежда за 5-годишните в детската градина, а за 6-годишните в училище? Очевидно има проблем, очевидно трябва по някакъв начин да се договорим с някого в един град да е така, в друг град да е иначе, за да може да се осъществи закона. И слушайки внимателно преди малко госпожа Дукова си мисля следното. Да, вярно е, че законът трябва да е такъв, за да не ограничава, а да създава възможност за избор. Но една от ролите на държавата е да е отговорна към своите граждани. И е длъжна да пази психическото здраве на децата и да го регламентира, защото във вашата група има специалисти и вие добре знаете, че едно е 5 годишно дете да бъде в среда с деца на своята възраст, друго е да е в среда с деца на 19 години. Затова трябва да се регламентира, че 5 годишните са със задължителна предучилищна подготовка, но в детската градина, а 6-годишните могат да бъдат с 19 годишни. И по това е спорът, който водим трета седмица. Спорът не е по това да има ли задължителна предучилищна подготовка за 5-годишните. Господин Местан казва, че е политическа отговорност. Не е само политическа. Това е човешка отговорност за цяло поколение деца, на които с едно гласуване може да създадем големи проблеми още от догодина. Не разбирам тази прекалена воля, която на български се казва инат. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Николов, за последен път и аз ще се опитам да обясня. Понеже дадохте много добри примери, ще се опитам също да Ви дам поне три примера за София, да не говорим за провинцията, там е много лесно. Ако искате още утре или днес ще Ви заведа в три училища в София да видите децата, които учат там – в детски градини в самите училища, как е направено и как е подготвено, за да разберете, че тези деца нямат никакъв проблем. И го казвам не само като народен представител, а и като родител, чиито деца са учили там и имам пряко наблюдение. Искам да Ви кажа, че във всяко едно училище, дори да се определят няколко стаи или определено помещение, дори да е в самия двор на училището, децата по лично мое наблюдение, а аз съм баща на четири деца, нямат абсолютно никакви проблеми. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, за да не звучи нелепо, аз ще бъда изключително кратка. Очевидно е, че не е сериозно да мотивираме този текст с мотиви, които звучаха убедително за първо четене. В тази зала ние нямаме спор по това трябва ли да бъдат обхванати децата на пет години задължително в предучилищна подготовка? Нямаме такъв спор. Имаме спор за това доколко законът, който приемаме, урежда технологията на този процес, за да бъде той организиран в интерес на децата. И нека да не водим лексикални спорове коя дума е по-вярна. И, както колегата Дукова нерядко казва: „Семантичните нюанси определящи ли са?”. Ами, определящи са. Защото разговорът за това правим ли всичко възможно децата на пет години да бъдат обучавани в рамките на детските градини, не е семантичен проблем. Ние в този закон, предполагам, че ще имам възможност да го кажа, когато стигнем до Заключителните разпоредби на закона, каква технология създаваме, за да бъдат мотивирани общините да направят това? Нека запишем всякакви изисквания, на които да отговарят класните стаи. Но класните стаи, колеги, са класни стаи, дори да ги оборудвате с легла. На мястото, на което тези деца ще играят, ще бъдат в най-добрия случай 15 годишните им другарчета. И няма защо да правим заложници на собствените си политически емоции едно поколение деца, аз съм съгласна с това, вместо наистина убедено, експертно, човешки да мислим за решаването на този проблем. И ако министър Игнатов е прав, че 2-годишната отсрочка ще даде възможност на общините да си свършат работата, министър Игнатов, няма никаква технология, ред и възможности общините да си свършат работата за две години, защото законът не предпоставя този ред. Ние им възлагаме задачата. И аз ще си позволя да завърша с това, което казах предишния път на колегата Методиев – на този етап моята утеха е в това, че остава най-реализуем текстът, който те с колегата Мартин Димитров предлагат, че децата на пет години могат да бъдат обхванати в рамките на предучилищната възраст, защото не сме създали условия за всички. И когато един закон, който дава възможност за това да заявиш избора си, това е демокрация, ще стигнем до положението, за което господин министърът говореше преди малко – стоят отвън родители, които избират точно определена детска градина и това също е право на избор. Но ние как ще им го гарантираме след две години? Така че аз, ако наистина искаме да правим нещо, ще го правим по правилата, а не да размахваме една цифра от 9 милиона, която ще харчим за всичко. Защото общините нямат ресурса, възможностите и мотивите да го направят. И вие в момента им казвате: „Ама, не се трудете толкова, купете легла, картини, дайте им възможност някъде да почиват.” Това не решава проблема и не е сериозно. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Спорът се проточи доста и той излиза вече от рамките на тази поправка, която в момента заявяваме. Нека да кажем и с това може би да очертаем и хода на гласуването – правим поправка, в която даваме избор на родителите и даваме време на общините. Уважаема госпожо Богданова, когато обсъждахме този проблем много ясно и категорично казахме, че в този случай е крайно време да се моделира обстановката в общините към нуждите на децата и за това има две години, а не да нагласяваме броя на децата към съответстващите инфраструктурни състояния в момента. Не можем да си го позволим и не искаме да го правим. Даваме две години да се случат възможните и задължителни стандарти за обучение, отглеждане и възпитание на децата. Родителят има избор дали да даде детето в полудневна или всекидневна група. Има един достатъчен обем от родители, които не желаят децата им да посещават целодневно обучение. Тогава те ще посещават полудневно обучение в групите към училищата или към създадени полудневни групи в детските градини. Нека да дадем шанс и на тези хора децата им за три часа да бъдат там, да не спят там, да не се хранят там така, както те искат. Тези родители, които искаха до голяма степен хоумскулинг обучение – обучение в къщи, те са удовлетворени от този модел. Трябва да дадем избор и аз моля колегите да гласуват, тъй като темата вече е изчерпана.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Соколова, моделирането на една система става с ясна визия, с ясни правила и с пари. В момента ние не създаваме ясни правила, казваме, че може, гарантираме правото на избор. Родителите избират и домашното образование. Само че ние не им го признаваме, нали? И уреждаме друга технология – държавата да дава друго искане. И когато аз казвам, че ние, в стремежа си да направим някакъв модел, даваме две години срок да се моделира тази система, аз пак твърдя, че ние не я осигуряваме. Това, че общините ще трябва да свършат някаква работа, в момента не им казваме нито какво, нито с какво. Утехата ми е, че този разговор ще продължи отново, когато започнем да обсъждаме, надявам се относително скоро, господин министър, новия Закон за училищното образование, където този проблем ще бъде разработен отново. Аз се надявам дотогава практиката да е моделирала донякъде и нашето собствено разбиране какво следва да правим. Защото проблемът не е в 160-те общини, които са заявили желанието си да бъдат пилотни за този двугодишен период. Проблемът е за всички останали. Защото, ако сме искрени, че цялата ни дейност, законодателство и управление гарантира равен достъп на всяко българско дете до образование – и то качествено – дайте да бъдем любезни да го свършим, да не говорим със статистика какво ще става с тези 160 и дали 84 са заети. Пет да не са обхванати – ние сме грешни пред тях.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! С риск да се повторя ще изговоря още един път някои от нашите аргументи, които вече многократно бяха споделени в публичното пространство. Трябва да си даваме сметка, че демографската криза създаде твърде тревожна обстановка и тя повлия много съществено върху оптимизацията на училищната мрежа. В много населени места има училище, но няма детска градина и обратното. Общинският съвет е този, който ще вземе решение в най-добрия интерес на детето. Трябва да се има предвид, че предучилищното възпитание и подготовка ще се провежда по единни стандарти, съобразени с психофизическото развитие на детето, независимо от сградата, в която то ще се осъществява – училище или детска градина. Още един път подчертавам това, което каза и заместник-министър Дамянова на предишното обсъждане: ще се осъществява много строг контрол! Направеното от мен процедурно предложение за отлагане гласуването на § 2 беше с цел още един път да обсъдим и преразгледаме нашите предложения и тези на колегите от останалите парламентарни групи между първо и второ четене и да намерим най-правилните решения, отговарящи на потребностите на обществото и на европейските практики. Вече за всички е ясно, че ГЕРБ работи в изключително прозрачна среда, търси консенсус, експертиза и широка обществена дискусия, за да удовлетвори обществените очаквания. Призовавам ви да подкрепите нашите предложения, защото всяко друго поведение би било упражнение в реторика, популизъм и празно политическо говорене. Благодаря ви.

Предложение от народния представител Лютви Местан § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Огнян Стоичков. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 20а ал. 2 се изменя така: „(2) В случаите по чл. 20, ал. 1 родителите или настойниците могат да избират дали предучилищната подготовка да се извършва в подготвителна група в детска градина или в училище.”

Предложение от народния представител Лютви Местан за създаване на нов § 3а. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в § 2. По § 4 има предложение от народния представител Лютви Местан. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова и Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) На децата и учениците, които подлежат на задължителна подготовка или задължително обучение в населено място, в което няма детска градина или училище, осъществяващи предучилищна подготовка в съответната подготвителна група или обучение в съответния клас, се осигурява безплатен транспорт до детска градина или училище в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „съответно училище по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8” се заменят с „училище”, а думите „интернатно обучение” се заменят с „общежитие”. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) На пътуващите ученици от І до VІІІ клас, които се обучават в средищните училища по ал. 4, се осигурява целодневна организация на учебния ден и столово хранене, финансовите средства за които се определят в съответствие с финансовите правила по § 6в, ал. 5. Столовото хранене се организира в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването.” 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 3 и 4” и думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.”

Параграф 5 – предложение от народния представител Лютви Местан. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Огнян Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5: „§ 5. В чл. 36, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. задължителната предучилищна подготовка на децата и задължителното училищно обучение на учениците до 16-годишна възраст;” 2. В т. 5 след думите „за столово хранене” се добавя „организирано в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването за”, думите „чл. 26, ал. 3” се заменят с „чл. 26, ал. 3 и 4” и думите „чл. 26, ал. 4” се заменят с „чл. 26, ал. 5”.”

Параграф 6 – предложение от народния представител Любен Татарски: Параграф 6 се изменя така: В чл. 45 се създава ал. 3: „(3) Изменение на подробните устройствени планове за промяната на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за изграждане на държавни или общински училища, детски градини и обслужващи звена, както и промяната на предназначението на сгради или части от тях, освободени в резултат на преобразуване или закриване на държавни или общински училища, детски градини и обслужващи звена, може да се извърши след писмено съгласие на министъра на образованието, младежта и науката при условията и по реда на чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7 от Закона за устройство на територията.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Калнева-Митева. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ивайло Тошев, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. В чл. 45 ал. 2 се изменя така: „(2) Имотите, или части от тях, и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена, се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности по реда на Закона за държавната собственост, на Закона за общинската собственост и подзаконовите актове по прилагането им.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, моето предложение съдържа следния смисъл. Когато в едно населено място, а в България такива има твърде много, има училища и детски градини, които не се използват по предназначение по обективни причини, най-малкото няма деца в тях, рушат се, едно ужасно наследство от миналото, изискват се грижи за тях, опазване, охрана и средства, за да се поддържат, да дадем възможност на общинските съвети или на държавата, когато са държавна собственост, да може да ги използва и за други целесъобразни нужди. Предложението ми за нова ал. 3 е свързано с изменение на ал. 2, където сега предлагам думата „хуманитарни” да бъде заменена с „и други”. Какво имам предвид? Има конкретни случаи. Миналата седмица едно село в Санданска община искат да преместят кметството в училището, където вече няма деца. По силата на този закон и от измененията, предложени в него, това не може да се случи. Ако в дадено село има училищна сграда, която е изоставена, не се използва по предназначение и има инвеститорски интерес – да кажем шивашки цех и се откриват 20 работни места, по силата на този закон това не може да се случи. Ако някъде има пионерски лагер – изоставен, съборен, рушащ се, или отредено място за такова нещо и общината реши да изгради информационен туристически център, това не може да се случи. Ограничаваме възможностите на общините, респективно на държавата, да се разпореждат по-свободно с тези имоти, затова предложението ми за създаването на нова ал. 3 е свързано с промяна на ал. 2. Колеги, предложението ми за нова ал. 3 буквално е заимствано от Закона за устройство на територията, където тези текстове са разписани едно към едно. Мога да ви ги прочета, за да видите за какво става въпрос – всяка една промяна на устройствения план, на предназначението, задължително се извършва със съгласието на съответния министър. Това е записано в Закона за устройство на територията в чл. 39. Сега тук отказваме това нещо, а то е записано в друг закон. Освен това, даже да остане редакцията, каквато сега е предложена от министерството, за да можем училище да го направим старчески дом или здравно заведение, пак трябва да се промени предназначението му, да се измени и подробният устройствен план. Това не може да стане, след като се отхвърля моето предложение. Моето предложение априори не може да се отхвърли, защото го има в ЗУТ-а и то е задължително, не може да се игнорира. Даже да отпадне моето предложение, то е записано в другия закон, така или иначе трябва да се спазва, няма как да се избегне. По-важно е друго. Моето предложение е в ал. 2 да сложим думите „и други”. Ако вие го приемете, ще дадем възможност на общините чрез решенията на общинските съвети, на държавата, когато има възникнала потребност от използването на тези сгради, части от тях или вещи да се използват за друго предназначение, след изрично съгласие от министъра на образованието, младежта и науката. Това е моето предложение. Опитах се да го защитя в комисията, там не се прие. Мисля, че има резон и затова го предлагам отново на вашето внимание, пък вече каквото Народното събрание реши, това ще бъде. Благодаря.

Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Татарски, Вие присъствахте на заседанието на комисията. Това предложение се обсъжда и предполагам, че ще бъде включено в новия Закон за образование. В него има много резон и съм сигурен, че ще бъде подкрепено. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин Стоилов, винаги може и на по-късен етап да се направи такава промяна. Сега разглеждаме закона и не виждам каква е причината това да не се приеме или поне да не бъде обсъдено, но да се отхвърли предложение, което буквално копира текстове от Закона за устройство на територията, не намирам никакво разумно обяснение. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да изразя мнението на екипа в министерството. Смятам, че тази тема е прибързано да се обсъжда сега. Нека да бъде обсъдена при приемането на новия закон, който след няколко месеца ще бъде представен на вниманието ви. Опасявам се, че прибързано можем да вземем решение, което ще ни доведе до това, че в някои населени места след няколко години усилено ще търсим средства отнякъде по някакъв начин да изграждаме отново структурите за нашето училище. Моля, нека да го отложим за приемането на новия закон. Благодаря.

Поддържам го.

Оттеглям предложението.

По § 7 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Веселин Методиев – в § 7, проектът за промяна на чл. 47 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Огнян Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Калнева-Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7: „§ 7. В чл. 47 след думите „децата си” се добавя „в детските градини и”, а след думите „подлежат на” се добавя „задължителна предучилищна подготовка или”.”

По § 8 има предложение от народния представител Лютви Местан. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Калнева-Митева: 1. В § 8 т. 1 да се измени така: „1. Алинея 1 се изменя така: „(1) „Средищно училище” по смисъла на този закон е училище по чл. 26, ал. 1, т. 1-4 или 6, което се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, където се обучават учениците от населените места, в които няма училище, извършващо обучение в съответните класове”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Банковска, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8: „§ 8. В § 6в от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) „Средищно училище” по смисъла на този закон е училище по чл. 26, ал. 1, точки 1-4 или 6, което се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, където се обучават учениците от населените места, в които няма училище.” 2. В ал. 5: а) в текста преди т. 1 думите „чл. 26, ал. 3 и 4” се заменят с „чл. 26, ал. 4 и 5”; б) в т. 3 след думите „столово хранене” се добавя „организирано в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването”.”

„Преходна разпоредба”. Предложение от народния представител Лютви Местан. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Калнева-Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби”.

По § 9 има предложение от народния представител Огнян Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, което е отразено на съответното му систематично място в § 10, ал. 2. Предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Калнева-Митева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9: „§ 9. В срок до началото на учебната 2012-2013 г. общините създават необходимите условия за осъществяване на задължителната предучилищна подготовка по чл. 20, ал. 1 в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове по прилагането му.”

Има предложение от народния представител Лютви Местан: В Преходните и заключителните разпоредби да се създаде § 10: „§ 10. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието, младежта и науката привежда в съответствие с изискванията на този закон наредбата по чл. 17, т. 4 за държавното образователно изискване по чл. 16, т. 1.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Калнева-Митева – предложението е оттеглено. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10 със следната редакция: „§ 10. (1) В срока по § 9 предучилищната подготовка по чл. 20, ал. 1 е задължителна за децата, които са навършили 6-годишна възраст в съответната календарна година и подлежат на задължителна предучилищна подготовка една година преди постъпването им в първи клас. (2) В срокът по § 9 разпоредбата на чл. 20, ал. 1 се прилага за децата, които са навършили 5-годишна възраст в съответната календарна година и подлежат на задължителна предучилищна подготовка само в населените места и общините, които са осигурили условия за извършване на предучилищната подготовка в съответствие с изискванията по чл. 20, ал. 3 и 4, след решение на съответния общински съвет при отчитане мнението на родителите или настойниците им и с възможност за максимално включване в предучилищната подготовка на децата, навършили 5-годишна възраст.”

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз няма да правя съществено изказване. Искам една редакционна, по-скоро стилистична поправка в § 10, ал. 2: „при отчитане мнението на родителите”, моля да бъде заменено със „съгласувано с родителите или настойниците” – за една по-голяма яснота на текста, иначе общините са оправомощени да се справят с процедурата и да вземат решение на общински съвет начина на приемане на петгодишните. Моля ви за тази стилистична и редакционна поправка.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Моля да не приемаме така направената редакционна бележка, тъй като съгласуването е акт на волеизявление по Административнопроцесуалния кодекс, който е част от фактическия състав на приемане на един административен акт – в случая решение на общинския съвет, потвърдено със заповед на кмета. Звучи парадоксално прочитането на първата част от текста, в който подготовката е задължителна за родителите, а в края тази задължителност за родителите я съгласуваме с тях. Ако мога да си позволя аналогията с данъчните закони – съответният корпоративен данък е задължителен за субектите, но аз го прилагам след съгласуване с тях. Те ако кажат, че не са съгласни да го платят – какво правим? В този смисъл мисля, че редакционната бележка още повече ще затрудни и без това трудния текст и се надявам общинските съвети да не злоупотребят със своето право и в своето решение да предвидят санкции за родителите, като се позоват на текста, че е задължителна предучилищната подготовка. Трябва да е ясно, че през този период родителите не търпят санкции и няма да бъдат глобявани за своето поведение, тъй като общините са в процес на създаване на тези условия, както каза и почитаемият министър Игнатов. Благодаря ви.

Точно така.

Има предложение от народния представител Лютви Местан: В Преходните и заключителни разпоредби да се създаде § 11: „§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 2 и § 3а, относно чл. 20б, ал. 1, които влизат в сила от следващата учебна година след приемане на наредбата по § 10.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Огнян Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Канева-Митева – предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 11 със следната редакция: „§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на: 1. Параграф 1, § 4, § 5 и § 8, които влизат в сила от учебната 2010-2011 г. 2. Параграф 7, който влиза в сила от учебната 2012-2013 г.”

Господин председател, преди да започна четенето, предлагам да бъдат допуснати в залата и да участват в пленарното заседание: господин Георги Костов – заместник-министър на Министерството на земеделието и храните, и господин Георги Георгиев – изпълнителен директор на Контролно-техническата инспекция на Министерството на земеделието и храните.

„Закон за изменение на Закона за Селскостопанската академия”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Има предложение на народните представители Георги Пирински и Пенко Атанасов: В чл. 1, ал. 3 на закона, второто изречение се заменя с изречението „Селскостопанската академия има самостоятелен бюджет”. Комисията не подкрепя предложението.

„Параграф единствен. В чл. 3, ал. 5 се правят следните изменения: „1. В основния текст думите „след съгласуване със съответните ръководители и на институциите по ал. 2” се заличават. 2. В т. 2 думата „системно” се заличава.” Има предложение на народните представители Пирински и Атанасов – параграф единствен да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на параграф единствен: „Параграф единствен. В чл. 3, ал. 5 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „след съгласуване със съответните ръководители на институциите по ал. 2” се заличават. 2. В т. 2 думата „системно” се заличава.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Срамно е да се признае, но е грешно да се премълчи, че това е един цял, но много, много малък закон с много коварен замисъл и с много далеч отиващи последствия. Като гледам този закон от две думи и половина, си спомням 1989 г., когато обикновени негодници в областта на науката, не успели да защитят и да израснат, използваха политическата конюнктура и започнаха да разрушават институции с десетилетна история и традиции, с огромен принос за българската селскостопанска наука и за просперитета на българското земеделие. Стана така, че присъствах на някои от тези форуми, наблюдавах тези хунвейбини, които, заради произход и партийна принадлежност, сменяха директори на институти и се самопредлагаха за ръководители. Това имаше тежки последствия. Спомням си един закон от 2000-та година, който по политически съображения закри Селскостопанската академия, създаде някакви неуправляеми магистратури, които пет години не просъществуваха и допълнително дестабилизираха българската селскостопанска наука. Едни от най-големите и световно известни имена имат принос именно в това научно направление. Тук отварям една скоба – трябва да си истински невежа, за да делиш науката на такава по-проста – селскостопанска, и по-приложна, и от другата, която има за предмет по-друг обект на познанието. Но това говори повече за тези, които правят подобни изказвания, отколкото за това, което правят. Сега, като гледам това законче, се връщам към ония политически мотиви, донесли такива големи щети. Какво казва тоя закон? Отворете мотивите – „по-гъвкаво да може да се управлява”, разбирай, да се сменя ръководителят на това звено. И то кое ни пречи? Пречи ни, че и назначаването, и освобождаването трябва да се съгласува със звената на Селскостопанската академия. Кои са тези, с които трябва да се съгласува? Само няколко думи: Добруджанският земеделски институт – Генерал Тошево, и Институтът по растителни генетични ресурси в Садово са създали сортове, които заемат 95% от площта на тази култура в България. Проявява се интерес от други страни със сроден климат. С тях няма да го консултираме, а така, гъвкаво, ще питаме активистите на една или друга партия кой да сложим. Няма да питаме Института по земеделие в Карнобат за сортове пивоварен и фуражен ечемик, заемащи 90% от площите на тази култура в страната; няма да питаме Института за земеделие и семезнание в „Образцов чифлик” в Русе; Института по фуражни култури в Плевен, дал 65% от сортовете и посадъчния материал за България; няма да питаме Института по лозарство и винарство в Плевен, който има девет нови вида десертни сортове само за последните години и т.н. Разбирате ли за какво говорим? Не се усмихвайте, утре ще дойдат други на власт и те ще искат да сменят, и те ще искат да разрушават. Трябва някой да гради. Може да гради тоя, който знае и може. Приобщавайте тези, които знаят и могат, не ги гонете и не търсете патерица, за да ги гоните. Този закон е такава патерица.

Господин председател, колеги! Комисията предложи в т. 2 думата „системно” да бъде заличена. Коментирах с колеги и смятам, че това не е правилно. Искам да направя едно предложение – тази дума да остане. Смисълът е в това, че в т. 2 се казва: „при системни нарушения се уволнява”. Ако ние я заличим, има опасност да бъдат уволнявани служители за неволни нарушения. Предлагам да остане думата „системно”, защото точно тя показва, че това е практика в работата на някои и точно тя гарантира, че няма да се случват такива грешки. Благодаря.

Предложение от народния представител Венцислав Върбанов – създават се § 2, 3 и 4: „§ 2. В чл. 6, ал. 2 думите „от експериментални бази към институти, които са държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон” се заменят с „търговски дружества”. § 3. В чл. 10, ал. 2 се отменя. § 4. В Приложение 1 към чл. 6, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В Раздел І – „Самостоятелни опитни станции – държавни предприятия”, се създават т. 20 и 21: „20. Опитна станция към Института по земеделие – Шумен; 21. Опитна станция към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян”. 2. Раздел ІІ – „Държавни предприятия към институти”, се отменя. 3. В Раздел ІІІ – „Държавно предприятие към Селскостопанската академия”, се правят следните изменения и допълнения: а) наименованието „Държавно предприятие към Селскостопанската академия” се заменя с „Търговски дружества”; б) в т. 1 след думата „София” се добавя „ЕООД”.” Това предложение не се подкрепя от комисията.

Предложение от народния представител Венцислав Върбанов – създава се заключителна разпоредба с § 5: „§ 5. От датата на влизане в сила на този закон Опитна станция към Института по земеделие – Шумен, и Опитна станция към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян, стават правоприемници съответно на Експериментална база – Държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен, и Експериментална база – Държавно предприятие към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян. Трудовите правоотношения на служителите се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.” Комисията не подкрепя предложението.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 8 септември 2010г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2010 г. В работата на комисията взеха участие господин Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, господин Георги Георгиев – директор на Контролно-техническата инспекция, и експерти. Законопроектът беше представен от господин Георгиев. Той изтъкна, че предвидените промени целят оптимизиране на структурата и подобряване на координацията както в самата администрация, така и при поддържане на връзки с други администрации, които имат компетентност в тази област. Предлаганото сливане на центровете за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части в Русе и Пловдив и преминаването на дейността им към Контролно-техническата инспекция ще позволи премахване на дублиращи се и неефективни дейности, оптимизиране числеността на персонала, по-ефективно използване на материално-техническата база и ще подобри ефективността на обслужването на клиентите, тъй като една структура ще работи в рамките на цялостния процес на одобряване. Освен това той припомни, че съгласно Директива 2003/37/ЕО „Техническа служба” означава организацията или органът, определени за изпитвателна лаборатория, която да извършва изпитвания или проверки в дадена държава членка. Тази функция може да се извършва и от самия орган по типово одобряване на Европейския съюз, какъвто е Контролно-техническа инспекция за Република България. Освен това господин Георгиев подчерта, че България трябва да има добре оборудвана и развита изпитателна лаборатория за техника, която е акредитирана да издава сертификати. Това е ангажимент, произтичащ от членството в Европейския съюз, който България все още не изпълнява пълноценно. Подобна лаборатория би могла да привлече съседни страни с развито производство на селскостопанска и горска техника да изпитват в България своята техника. С промените в чл. 5 се закриват центровете за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части в Русе и Пловдив, като специализирана администрация към Министерството на земеделието и храните, съответно с преходните и заключителни разпоредби активите, пасивите, архивът, както и правата и задълженията на центровете преминават към Контролно-техническата инспекция. Уреждат се също така трудовите и служебните правоотношения на служителите. Съответно се отменя чл. 7 регламентиращ статута на тези центрове. Като специализирана администрация към министерството остава Контролно-техническата инспекция. Тя ще осъществява дейностите по регистрация, по контрол на техническото състояние и безопасността на техниката, пусната на пазара и/или в употреба, по придобиването на правоспособност за работа с нея и по оценка за съответствие за безопасност на техниката. Промените в чл. 10 са във връзка с удостоверяването на безопасността на техниката, което освен след извършване на изпитване ще става и след оценка за съответствие с националните и международните изисквания за безопасност от акредитирани лаборатории на Контролно-техническа инспекция. Участие в дискусията взеха народните представители Петя Раева, Пенко Атанасов и Михаил Михайлов. Народният представител Петя Раева изрази несъгласие с предвидените промени. Тя изтъкна, че с подобно преструктуриране няма да бъдат постигнати заявените от вносителя цели, тъй като функциите изпълнявани от центровете за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части се запазват и те просто преминават към Контролно-техническата инспекция в министерството. Освен това персоналът и в момента е на абсолютния минимум, което означава, че особени икономии не могат да бъдат реализирани. Народният представител Пенко Атанасов изтъкна, че предлаганото преструктуриране ще доведе до конфликт на интереси, тъй като единният орган, какъвто ще бъде Контролно-техническата инспекция, ще трябва да контролира техническото състояние и безопасността на пусканата техника и в същото време да изпитва и оценява съответствието на техниката с изискванията за безопасност. Той заяви, че не одобрява цялостната концепция на предвидената реформа и че заявените цели могат да бъдат постигнати чрез подобряване на дейността на центровете и евентуално чрез възлагането на допълнителни функции. Заместник-министър Костов подчерта, че концепцията е изготвена след подробен анализ на съществуващата практика в останалите държави членки, който е установил съществуването на единен орган в голяма част от тях. В допълнение подчерта, че не би могло да има конфликт на интереси, ако администрацията изпълнява вменените и задължения в съответствие със закона. След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 10 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2010 г.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да спра вашето внимание върху три елемента на този законопроект, който обсъждаме днес, и то с основна цел да докажем, че той не е съвсем толкова безспорен и синхронизационен. На първо място, знаете, че неслучайно тези две изпитвателни лабораторни и Контролно-техническа инспекция са предвидени самостоятелно по досега действащия закон, защото имат функции – едните, провеждат изпитванията и издават протоколи за това, а другите на базата на това издават необходимия документ – сертификат. Със сливането в една структура има опасност да се преплетат тези функции и да нямат така необходимата обективност при протичането на този процес. Аргументите по посока на необходимостта от създаване на такава специализирана лаборатория за типови изпитвания не са актуални към днешен ден, защото такива изпитвания, просто в България, не се правят и в близко време няма да се правят. Те касаят изделия – двигатели и трактори, които ние в този момент не произвеждаме. Концентрирането на едно място в КТИ на тези три структури, които са взаимно контролиращи се и допълващи се, създава условия за риск от недобро вършене на тази контролна дейност. Оттам насетне си задаваме въпроса – какво ще се оптимизира по отношение на самия процес на управление? И сега по действащия закон ресорният заместник-министър има възможността да контролира функционирането, необходимостта от щатове, съкращения и оптимизиране на състава и самото управление, което видимо не е било необходимо през последните години, не се е налагало да се прави това. Записаното в мотивите „за по-добро, по-ефективно използване на материално-техническата база” – по какъв начин, ако може да обясни някой, ще се използва по-ефективно наличната материално-техническа база? Като тази, да речем, в Русе, е от порядъка, да не импровизирам, ще кажа точния размер – 170 дка в регулацията на Русе, тази в Пловдив е 240 дка в регулацията на Пловдив. Виждате колко интересна материална база, която е специализирана по този въпрос. Ако някой има други намерения за използването на тази база, то тогава може би, тя може да се използва по-ефективно, но тука в кавички вече – от досегашния начин на използване. От тази гледна точка и този аргумент за ефективността на използването на базата, концентрирайки в една от трите структури, също не е обоснована. Необосновано за мен е и предложението за отпадане на едно изискване в действащия закон, а именно да отпадне изискването за известен ценз и специализация на изпълнителния директор, който се назначава с конкурс. Нима това е реформа? Нима това е положително действие? Когато си имал едни изисквания за явяване в конкурса на хора, които са специалисти в областта, да премахнеш тези изисквания и да кажеш – няма ограничение, всеки който поиска може да се яви. Ето защо, според мен, мотивите за промяна на този закон в настоящия законопроект са неоснователни и аз ви призовавам да не го подкрепяте. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не разбрах притеснението на колегата дали е от това, че ще се изпитва горска и селскостопанска техника, тоест дали е способна да извършва дейностите, за които е внесена в България, или притесненията са, че евентуално в бъдеще някакви земи могат да се окажат някъде? Такава хипотеза, ако е в основата на притесненията, не виждам причина, тъй като нито тази контролна лаборатория ще бъде обявявана за приватизация, нито някой е декларирал такова намерение. Тук става въпрос за изпълнение на една директива на Европейския съюз, и така или иначе, ние сме длъжни да създадем този орган. След като имаме необходимата база оборудвани и подготвени специалисти, не виждам причина да не се оптимизира всичко това в един добре действащ орган, и в крайна сметка да не се получават... Знаете, че има доста инциденти с такава техника, дали са поради неспазване на условия на труд или поради некачествена техника, поне вторият вариант да отпадне, за да нямаме подобни инциденти. А това дали в бъдеще някъде, с някакви земи, става нещо, просто не е сериозно. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Димитров, моите притеснения не са за тези земи. Основният ми аргумент, който изложих в началото, беше, че тези директиви не изискват сливането на трите самостоятелни центъра по закон, както е в България. Не го изискват! Изисква се да се извършват изпитанията и да се сертифицира техниката, която се внася в България. Именно поради тази причина се притеснявам, че от процеси на недобро обслужване в тази посока към настоящия момент има случаи, когато се сертифицира техника, внесена от чужбина, без да е преминала изпитанията в съответните центрове – за горска – в Русе, за земеделска – в Пловдив. Това е големият проблем. Когато един и същи човек – имам предвид юридическо лице, има задълженията да сертифицира и да казва кое и как да се изпита, тогава е риск. Като имат своята самостоятелност, те сами се контролират по отношение на тази дейност. Това е есенцията на целия този процес като контрол. Затова е възникнал той като по-специфичен. Това бих Ви отговорил. Иначе за земите – те винаги са били нещо апетитно, особено, когато се касае за стотици декари в такива градове като Пловдив и Русе.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя две процедурни предложения. Правя процедурно предложение т. 11 от приетия дневен ред да стане последна преди парламентарния контрол под номер 15 в седмичната ни програма.

На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване с 14 дни на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет и със същия срок за 14 дни по Законопроекта за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители под № 002-01-60, внесен от Министерския съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо искам да направя процедурно предложение да бъде допуснат в пленарната зала господин Петър Киров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.

„На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 2 септември 2010 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 11 август 2010 г. На заседанието присъстваха господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Петър Киров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване цели да се направят необходимите законодателни промени, с което да се повиши привлекателността на българското знаме. Със законопроекта се предлагат изменения, които да усъвършенстват и осъвременят правния режим на морската ипотека. По отношение на регистрацията на корабите и опростяване на някои режими се предвижда на първо място да се заменят съществуващите два документа – актът за националност и позволителното за плаване, с един – свидетелство за регистрация. Смяната на наименованието на документа е в съответствие с международната практика и ще улесни българските корабопритежатели. В същото време с оглед на опростяване на процеса се предвижда това свидетелство да се издава от органа, който извършва регистрацията – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица. Предвижда се също така отпадане на съвместимия регистър като понятие от закона, както и процедурата за обявяване на съвместимост на регистрите, тъй като прилагането на това изискване не води до по-голяма сигурност, а в същото време излишно забавя регистрацията на корабите. Така ще се постигне по-голяма бързина в гражданския оборот, без да се застрашава неговата сигурност. За постигането на по-голяма гъвкавост на пазара на труда на морските кадри се предлага изменение на чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване, така че да стане възможно наемането на борда на кораба на морски лица от държави - членки на Европейския съюз, и трети страни, при стриктно спазване на изискванията на действащото право на Европейския съюз. Целта на предложените разпоредби е да се даде възможност за привличане на качествени морски кадри в условията на намаляващ интерес от морска кариера в България и други държави от Европейския съюз. Законопроектът предвижда и въвеждането на глоби за две групи нарушения, които са свързани с липсата на доклад от капитана за това, че корабът му подлежи на инспекция по реда на държавния пристанищен контрол, и за вида и обема на отпадъците, които е задължен да предаде при посещението си в българско пристанище. Предвижда се и определение за „маловажен случай”, както и възможност в тези случаи глобите да бъдат налагани и от други служители на администрацията, а не само от инспекторите. По този начин ще се даде възможност за подобряване на контрола по места и ще се засили превенцията чрез опростяването на санкциониращия механизъм на кодекса за случаите, които не представляват голяма обществена опасност. Предлаганият законопроект няма да има отражение върху държавния бюджет. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа “за” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-73, внесен от Министерски съвет на 11 август 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси: „На свое заседание, проведено на 9 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002–01 73, внесен от Министерски съвет на 11 август 2010 г. От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Петър Киров. С него се предлагат изменения в Глава трета „Вещни права и привилегии”, Раздел I „Прехвърляне и ипотекиране на кораби” от КТК, целящи усъвършенстването и осъвременяването правния режим на морската ипотека. В чл. 46, ал. 1 „Форма на сделката” се предлага да се заличат думите: „или право на оперативно управление”. В международното корабоплаване съществува фигурата „корабен оператор”, който по силата на сключен договор може да осъществява търговско опериране на кораб, но такава фигура не съществува в българското право. Дори и да се приеме, че някое лице може да осъществява опериране на кораб, не е необходимо договорът да се сключва в най-тежката форма, предвидена за корабите по отношение на собствеността и вещните тежести. В законопроекта се предлага да се създаде нов чл. 47а, който доразвива приложното поле на ипотеката с оглед на по-голям обхват на различните възможни случаи от многообразието на гражданския оборот. В чл. 49, ал. 1 се предлага да се добави думата „наема” като вземане на корабособственика, върху което ипотеката не се разпростира, тъй като това е вземане на корабособственика, което заедно с превозната цена не попада в обхвата на ипотеката. Ипотеката се разпростира върху кораба като вещ и върху обезщетението по застраховката, в случай че корабът погине. Действащата разпоредба на чл. 50, ал. 4 предвижда ограничения в поведението на корабособственика, които водят до промяна в индивидуализацията на кораба. Предлага се създаването и на такова ограничение, което може да доведе до съществена промяна на самата вещ, като по този начин да се отрази на стойността на ипотекираното имущество. Във всички тези случаи, за да се осъществи исканата от корабособственика промяна, се изисква предварително съгласие от ипотекарния кредитор. Създаването на новия чл. 50а доразвива концепцията за дефиниция на кораба като имущество и задълженията на корабособственика да го поддържа в състояние, годно за експлоатация, както и да е покрито със застраховка срещу възможни морски рискове. Изпълнението на тези задължения е гаранция, че корабът ще запази стойността си в срока на действие на ипотеката. Новият чл. 50б произтича от договорния характер на ипотеката. Тези права не са абсолютни, нямат вещноправен характер и могат да бъдат упражнени от кредитора, само при условие, че са предварително договорени. Основното право на кредитора да събере вземането си, в случай че длъжникът не изпълни задължението си към кредитора, е предвидено в предложения чл. 50в, който има договорен характер и се отнася до принудително събиране на непогасени задължения. Изрично е предвидено, че договорът за ипотека е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. За постигне по-голяма бързина в гражданския оборот, без да се застрашава неговата сигурност, по отношение на регистрацията на корабите се предвижда да се заменят съществуващите два документа – актът за националност и позволителното за плаване, с един – свидетелство за регистрация, което е в съответствие с международната практика и се предвижда да се издава от органа, който извършва регистрацията – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица. Предвижда се също така отпадане на съвместимия регистър като понятие от закона, както и процедурата за обявяване на съвместимост на регистрите, тъй като прилагането на това изискване не води до по-голяма сигурност, а в същото време излишно забавя беърбоут-регистрацията на корабите. С цел привличане на качествени морски кадри в условията на намаляващ интерес от морска кариера в България и други държави от Европейския съюз се предлага изменение на чл. 88 така, че да стане възможно наемането на борда на кораба на морски лица от държави – членки на Европейския съюз, и трети страни при стриктно спазване на изискванията на действащото право на Европейския съюз. По този начин се предоставя по-голяма свобода на българските корабопритежатели при комплектуването на българските кораби с екипажи, като по този начин българският флот ще стане по-конкурентоспособен на световния пазар. За подобряване на контрола по места и засилване превенцията чрез опростяването на санкционния механизъм на кодекса за случаите, които не представляват голяма обществена опасност, се предвижда въвеждането на глоби за две групи нарушения, които са свързани с липсата на доклад от капитана за това, че корабът му подлежи на инспекция по реда на държавния пристанищен контрол и за вида и обема на отпадъците, които е задължен да предаде при посещението си в българско пристанище. Въвежда се и определение за „маловажен случай”, както и възможност в тези случаи глоби да бъдат налагани и от други служители на администрацията, а не само от инспекторите. След проведеното обсъждане и гласуване, с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-73.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложените промени в Кодекса на търговското корабоплаване приближават България до модерните морски държави и уеднаквяват режима на нашето с международното законодателство, което основно се прилага в правоотношенията, свързани с морския транспорт. На първо място искам да кажа, че нашият кодекс е приет през 1971 г. и много от постановките там вече не отговарят на съвременните икономически изисквания и на развитието на международния морски транспорт. С така предложените промени практически ние се доближаваме напълно до международните норми. Има заимствани норми от английския морски кодекс, които са основополагащи в този бранш. На практика с тези промени правим привлекателен българския флаг. Надяваме се чрез тях все повече корабособственици да използват родния ни флаг. Тук има много правни постановки, които са доизчистени: при връзките между Кодекса на търговското корабоплаване и ГПК са направени много коректно - уеднаквяват двата режима, например при принудителното изпълнение във връзка с ипотеките върху кораби. Доближаваме се и до международните разпоредби, така ги възприемаме, когато става въпрос за ипотеките върху кораби. Това е много важно, защото по този начин международни банки ще финансират български корабособственици за купуване на повече кораби, защото по този начин им даваме достатъчно гаранции в нашето законодателство за налагане на нужните обезпечения към тези кредити. Надяваме се, че така нашият морски флот ще увеличи броя на корабите, а и на заетите морски кадри, които ще работят под български флаг. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! В практиката на Народното събрание, с внесените законопроекти на управляващото мнозинство напоследък се забелязва - на пръв поглед, при първото им прочитане, те да изглеждат много добри. Наистина при първо прочитане на този законопроект излиза, че има много положителни неща за българския флаг, за морската ипотека, но при по-детайлен прочит се вижда, че, както и в другите ви закони, има текстове, които дават основание човек да се съмнява в лобизъм и защита на някакви интереси. Аз ще засегна именно измененията на чл. 88, в който се ограничават правата: в българските кораби българските граждани да не са по-малко от 20% – от управленско оперативно ниво и от длъжностите на изпълнително ниво. Мисля, че мотивите, с които ни е предоставен този законопроект, на практика обиждат българските моряци. Ще ви го прочета едно към едно: „Предложеното изменение по този член цели, от една страна, да се предостави по-голяма свобода на българските корабопритежатели при комплектуването на българските кораби с екипажи, като по този начин българският флот ще стане по-конкурентоспособен на световния пазар.” Какво казваме, колеги? Българските моряци не стават. Ние видяхме в много сфери, включително и във футбола, че вече всяко куцо и сакато идва в България да играе, и на какво ниво е националният ни отбор. Сега по препоръките на премиера вече имаме и треньор немец, защото нали по немската система ще работим. Тук ако минем на този принцип, разбирате ли, че ние убиваме българското корабоплаване? Защо са тези училища, в които подготвяме тези кадри? Другото нещо, в което прозира може би лобизъм, е и следващият акцент в мотивите. „С този процент”, както е посочено в началото, „ще се предостави по-голяма свобода и гъвкавост на корабопритежателите. От друга страна, ще се гарантира мотивираната заетост на българските моряци.” За каква мотивирана заетост на българските моряци говорим? По този начин казваме, че ако не се въведе този текст, ще се намалят работните места в България. За какво говорим, колеги? Едно е ясно – ние заставаме на страната на корабопритежателите. Това, което искахме в комисията, но не ни беше обърнато внимание – да поискаме становището на Агенцията по приватизацията. Може би никой не се досети, никой в мотивите не написа, че договорът за приватизация е подписан, че в българските кораби, които са приватизирани, минимум 80% трябва да бъде български екипаж! Какво става на практика? С този закон отново облагодетелстваме тези, които приватизираха Българския морски флот! Това ли е целта на този законопроект? Аз не мога по друг начин да го квалифицирам! Още един път настоятелно моля да се отговори на този въпрос: 80% ли е цифрата, която е записана в договора за приватизация? Дали сега с този закон с намаляването на 25% ние наистина ще дадем възможност в българските кораби да няма повече от 25% български екипаж? И с това отново да убием българското корабоплаване! Благодаря ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин Такоров, използвахте думата „лобизъм”. Ако наричате защитата на българските граждани, в случая – мореплаватели, лобизъм и че ние лобираме за тяхната защита, благодаря Ви. Досега в действащия закон и практика се даваше възможност с решение на министъра дори 90% от персонала на кораба да бъдат чужди граждани. В момента ние въвеждаме изискване за 25%. Дори не са 20 – искам да Ви поправя, защото Вие казахте 20%. Явно не сте обърнали внимание точно на текста, който е записан в закона. Става въпрос за 25% - не за 20. Така че преди да правите такива изказвания, като започнете с „лобизъм, ГЕРБ” и т.н., просто прочетете внимателно законопроекта. Когато вникнете в смисъла му, ще установите, че ние защитаваме държавния интерес с този текст, защото, пак казвам, вече не е възможно 90 или 95% от екипажа да бъдат чужденци, а максимум до 75, тъй като има изискване 25% да бъдат българи. Надявам се, че ме разбрахте, господин Такоров. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нека уточним – в голямата част от европейските страни такива ограничения няма. Няма и при преките ни конкуренти Кипър и Малта, много кораби плават под техен флаг. Там въобще няма ограничение. В съседна нам Гърция, която притежава доста голям флот, много по-значителен от нашия, изискванията са 4 до 6 човека от екипажа максимум да бъдат гръцки граждани, в Белгия – само капитанът. Морското ни училище произвежда кадри, но масата от тях, особено от командния състав, не плават под български флаг. Там имаме голям проблем. Оттам нататък, ако искаме нашият флот да бъде конкурентоспособен и да имаме нормално окомплектоване на екипажи, тази норма трябва да се приеме. Тази норма в момента и защитава, защото в закона няма изискване за минимум българи в екипажите. На практика с едно решение на министъра на транспорта и 90% от екипажите към настоящия момент могат да се комплектоват от чужденци. В момента слагаме императивна норма в закона, която казва, че под 25% не може да се пада. Мисля, че това е защитна норма. Доколкото говорим за становище на Агенцията за приватизация, смятам, че тук имате предвид Договора за приватизация на „Български морски флот”. Ако в този договор са заложени 80%, това са договорни отношения и с приемането на този закон, тъй като те са над минимума от закона, не могат да се променят. Ако се променят, това може да стане само с изричното съгласие на Агенцията за приватизация. Такова е можело да има и до приемането на закона, може и след. Като всеки договор, той може да подлежи на промяна, но в случая тази норма по никакъв начин не налага промяна в приватизационните условия на един договор.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин Иванов, Вие на практика признахте, че има лобизъм, защото пак ще Ви прочета две изречения: „С този процент се дава по-голяма свобода и гъвкавост на корабопритежателите.” Второто нещо: „Комплектоването на българските кораби и екипажи по този начин ще стане по-конкурентно на световния пазар и ще даде свобода на българските корабопритежатели.” Но това, което не сте прочели, е, че сегашният подход води до липса на конкурентоспособност, лоша мотивация на екипажите, лоши резултати при проверки в чужди пристанища по линията на държавния пристанищен контрол и намаление на флота, плаващ под българско знаме. В крайна сметка всичко това води до намаляване на работната ръка и на работните места. Господин Иванов, разбирате ли неадекватността на това, което Вие твърдите? Това е точно така. Благодаря, че Вие потвърдихте, че лобирате за корабособствениците. Благодаря Ви още веднъж. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Мисля, че това са голи приказки и обещания. Защо тогава да променяме закона, когато министърът сега… Вие значи се съмнявате в честността на вашия министър и мислите, че той ще продължава да дава до 90%, а не да се ограничи в един по-голям процент. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Защо? Нали ви се дава тази възможност? Значи не вярвате на собствения си министър, господин Иванов. Не го ли разбирате това нещо?! Защо правите тези ограничения? Дори колега от вашата парламентарна група поиска справка – да ни се покаже колко са училищата, какъв персонал излиза от тях на всяко едно ниво, дали той може да попълни българския флот. И това не го дадохте, а вие го поискахте. Тогава за какво говорите, не мога да разбера?! Затова мисля, че между първо и второ четене трябва да достигнем до по-добър процент. Да го увеличим, но да достигнем до нещо, с което да защитим интересите на българските моряци, а не на чуждите. Ще направим предложение за второ четене. Ако не, този текст трябва да отпадне според нас. Казвам ви, че при този текст, при тази тайнственост и мълчание и нежелание да ни се отговори на тези въпроси, този закон просто не мога да го подкрепя. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, винаги съм мразел да слушам хора, които нищо не разбират, да се изказват, и то компетентно. Веднага след комисията – събота и неделя, имах среща с морския бранш. Трябва да ви кажа, че от 25 години трудов стаж 24 имам в морския бранш, една година – в политиката. Това, което говорих с тях, е, че тези хора не приемат дори това, което сме приели за тези 25%. Ще ви кажа защо, то е много просто. Какво целим с този закон? Целим да върнем доверието в българския флаг. Целим българските корабо собственици, колкото и малко да са те, а има такива, да вдигнат българския флаг. Това ще повиши, един път, имиджа на държавата като морска страна, и втори път, ще донесе и някакъв приход от мениджмънта, който ще се осъществява тук. Това е първата ни цел. Втората ни цел е, ако можем да привлечем и чужди корабособственици да дойдат тук, в България, и да осъществяват мениджмънта на тази дейност. Как можем да го направим? Можем да го направим единствено като променим условията, които да бъдат равни или по-добри, такива каквито са в света. Те не са равни, нито са по-добри в момента. На първо четене в комисията и аз защитих промените, които правим, тези 25%, но ще ви кажа, че те няма да заработят поради една проста причина. Корабът не е като някакво предприятие на територията на страната. Той е мобилен, знаете - днес е във Варна, утре е в Бургас, вдругиден е в Истанбул, след три седмици е в Сингапур. Ако тогава нещо се случи с български моряк, всичко става на море, и той излезе, какво правим? Ползваме следващата клауза, която дава право за три месеца да назначим чужд моряк, което също не е добре за корабособствениците. Съгласете се, че да се търси моряк отнякъде, да се правят смени, това са разходи за самолети и т.н. В този смисъл аз съм сигурен, че след време трябва наново да прегласуваме тази клауза също да отпадне. Това е, защото подобни клаузи вече няма в Европа. Няма ги, защото знаете много добре, че моряшката професия не е много привлекателна и трудно се намират моряци от европейските страни. Втората клауза, която също според мен трябва да отпадне, и това е по искане на бранша, е капитанът и главният механик да бъдат български граждани. В това също не виждам никакъв смисъл, защото този текст е дошъл от европейското законодателство, когато излизаха вторите регистри. Тогава беше наистина добре за тях. Ще ви дам пример с Германия. Германските банки отпускаха кредити на германските корабособственици, които строяха кораби в германските корабостроителни заводи. Тогава те назначаваха германски граждани за капитан и главен механик, които са най-доверените лица. При нас задачата не е такава. Ние искаме да привлечем български и чужди корабособственици, които да вдигнат българския флаг. Те трябва да си назначат доверените лица. Трябва да имат възможността да ги изберат. В този смисъл, пак казвам, че вероятно и тази клауза след време ще я променяме, защото според мен процесът на приемането на закона в крайна сметка е той да заработи. Ние трябва много внимателно да следим какво ще се случи с тези промени и ще изпълни ли законът задачата си, а ако не я изпълни – да направим тези промени. Така че подобни популистки изказвания тук едва ли не за защита на българските моряци са излишни, защото моряците, които плават под български флаг, са около 2000-2500, а под чужд флаг плават около 12-13 хиляди. На въпроса за училищата – образно казано колкото кадри произвеждат нашите морски училища, те не са предназначени само за кораби, които плават под български флаг. Напротив, те са предназначени да плават под чужд флаг. Това е износ на качествено морско образование, бих казал аз. Благодаря.

Госпожо председател, колеги! Господин колега Крайчев, мисля, че трябва да се поучим малко от англичаните, които правят закони и поне 200 години не ги променят. Така че Вашата теза, че като приемем закона и от практиката се разбере дали е подходящ, че ще защитава интересите или не, за мен не е убедителна като мотив. Като отпаднат тук тези две ограничения, то какво остава от закона? Нищо! Затова мисля, че предварително трябва да сме убедени, че като приемем един закон, той действително ще носи полза за българското търговско плаване, за нашите моряци и капитани, а не да си правим експерименти чрез промени в закона. Не би трябвало такъв мотив да се изтъква. Лично аз се съмнявам, че това би било в добра посока. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Господин Радославов, аз съм на същото мнение, че когато се правят закони, те трябва да се правят ако не за 200, то поне за 20 години. Но как да Ви убедим, че това, което приемаме в момента, не е най-доброто? Вие и това не искате да приемате. Вие настоявате за по-високи проценти. Аз Ви казвам, че в реалния живот няма как да стане това нещо.

Извън реалния живот ли бяхте?

В реалния живот няма как да стане. Съгласен съм с Вас, но приемете нещо, което Ви го казват специалисти. Вижте в закона и мотивите. Кой ги е приел? Това са почти всички браншови организации. Вие на тях ако не вярвате, на кого?! По-добре, мисля аз, по законите да си кажат мнението специалистите, професионалистите, които работят тази работа, които знаят проблемите, а ние да се съобразим с тях. Те това казват, а ние дори и него не искаме да приемем. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз нямах намерение да се изказвам след прекрасното представяне на нашата позиция от страна на господин Такоров, но ме предизвикахте, че намесихте компетентност и некомпетентност. Слушайки много добре Вашето изказване, искам да Ви кажа, че Вие бъркате няколко неща, и то много сериозно, включително и по отношение на флага. Защото това, което се прави с флага, понякога е нож с две остриета. И Вие много добре го знаете. Аз като министър на транспорта също съм му сърбал попарата с едни, ако си спомняте, сиви и черни зони, които се налагат от Международната морска организация. Ще започна с работната сила. Абсурдно е твърдението, което продължавате да налагате тук, че виждате ли, сега моделът бил по-либерален, тъй като нямало никакви ограничения. А сега Вие налагате някакви 25%, които били задължителни за българските моряци. Първо, и категорично искам всички народни представители да чуят – в момента няма липса на среден персонал. Напротив, има кадри, които могат да бъдат наемани като среден персонал по корабите. Проблемът, който съществува, е по отношение на висшия персонал, тоест по отношение на капитаните и т.н. Това е проблемът, който съществува в България. Не бива също да се залъгваме по този въпрос. Сега режимът е много по-тежък, защото за всяко работно място трябва да се получи разрешение от министъра на транспорта. И това не е само за морския бранш. Така е и съответно за българската авиация. До голяма степен – пак искам да кажа - това е свързано и със сигурността, най-вече в авиацията, след като станаха събитията от 11 септември. От друга страна, по отношение на нашето трудово законодателство, извинявайте, но няма друг такъв либерален модел в България – да може да се наема до 70% от персонала. Как ще го контролираш? Това пък е съвсем различен въпрос – като се местиш и наемеш персонал от това пристанище, от друга държава, от трета държава, и в края на краищата – до колко процента си достигнал?! Как ще стане? Кой ще го контролира? Никой! В момента този закон се опитва да облекчи условията по отношение на приватизационния договор, който е сключил БМФ. Това е ясно на всички и затова ви помолихме, ама честно и приятелски: „Дайте, господа, преди да вкараме в пленарната зала този закон, да поискаме едно писмо от Агенцията за приватизация и те да ни кажат, защото приватизацията стана благодарение на стратегия, която е приета тук, в тази зала”. Това стана благодарение на подкрепата на синдикатите, които имаха три условия и едното беше точно това – условието за запазване на работниците в БМФ. Защото утре половината хора, които работят в БМФ, няма да ги има. Това го знаете. Говоря за българските граждани. И ще стане много по-лесно с това решение на парламента! Поискахме по отношение на кредитите, за които виждате в момента, че не репликираме - нека да облекчим в това отношение корабособствениците, но поискахме да ни се даде становище и да знаем, че не нарушаваме стратегията, която е приета от Народното събрание. Вие казахте „не”. Защо? Защото сте много, защото сте силни, но лозунгите ще вървят известно време. Още веднъж искам да ви кажа, а моряците ще го разберат (включително и онова облекчение, което ние подкрепихме) – в един момент няма да заработи в техен интерес, когато говорехме за данъчните облекчения на моряците. Ще бъде точно в техен ущърб, защото те станаха свободна професия. Това ще бъде в техен ущърб! Убеден съм, че рано или късно синдикатът ще разбере това. За флага. Хайде да не злоупотребяваме толкова с тази думичка и да говорим за компетентност и некомпетентност. Пак искам да кажа. Добре, Малта. Там ли си внасят всички данъците, след като примерно малтийският флаг е удобен? Да, банките са по-благосклонни към корабособствениците, които са под малтийски флаг, понеже условията са такива. Лесно ги задържат и т.н., и т.н. Трябва да се работи в тази посока, но не бива да бъде самоцел. И това го знаят всички, включително и в бранша. Знаете го и вие, но защо злоупотребявате? Не знам. Това – по отношение на флага. Ще кажа още нещо. Колкото повече кораби, колкото повече корабособственици и екипажи, които не си изпълняват ангажиментите, толкова повече проблеми могат да създадат по отношение на чистотата на флага. Говоря за авторитета, който България може да има като морска държава в зависимост от нарушенията, които се извършват по обслужването на корабите. Вие знаете това също. Така че нека не злоупотребяваме. Когато ние поискахме тази позиция на Агенцията за приватизация, беше добронамерено. Вие не го осъзнахте, тъй като мислите, че можете да приемате закони с налагане на мнозинството. Приемете и Закона за автомобилните превози – също лобистки закон. Продължавайте в този дух. Рано или късно ще дойде време да се прави оценка на това действие от ваша страна! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Може би по друг закон едва бих се изказал, но за този – няма начин, и особено за това, което чухме от господин Мутафчиев. Господин Мутафчиев, категорично заявявам пред всички мои колеги тук, че този закон не се прави за една компания, пък била тя и БМФ. Освен това Вие направихте приватизацията, Вие знаете договорите, Вие знаете конкретните договорки. Какво ни питате нас? Тези промени в Кодекса се правят с цел да върнем доверието в българския флаг. Това е единственото и естествено, ако можем да подобрим икономиката, така да се каже, в този бизнес. Защото България няма кой знае какви ресурси, но морето е един огромен ресурс, който аз считам, че не е достатъчно използван и може да се използва още. За да се използва, трябват точно такива промени, но само тези не могат да бъдат. Трябва да има още много – и в Кодекса на труда, и в подобряване на работата на „Морска администрация”, също го знаете много добре като бивш министър. Така че има много други стъпки, които трябва да направим, да предприемем, за да върнем доверието, пак казвам, в тоя флаг. Доверието на ония корабособственици, подчертавам, български корабособственици, които не вдигат български флаг. Преди малко Ви казах, че говорих с такива и те казаха, че пак няма да го вдигат. Ние тук не говорим за защита на труда на българския моряк, а говорим тези хора да си върнат доверието във флага, след което да започнат да наемат. Защо да не наемат български моряци? Те са много професионални кадри. Те могат да го направят. (Реплики от КБ.) Абсолютно, най-важното е, защото те, ако карат под Малтийски, Бахамски острови и други подобни – Панамски и т.н., те не вдигат нашия флаг и не наемат български моряци. Аз ви казвам, че в момента са хора, които работят с индийски, филипински и други екипажи. Защо да правят това нещо?

Господин Крайчев, Вие казахте нещо много интересно, което опровергава самият Вас. Кое е интересното? Казахте: дори корабособственици с 25% да оставим български моряци, пак няма да си върнат флага. За какво ни е тогава да има български флаг, като няма да имаме работна сила в България? Извинявайте за елементарният начин, по който го казвам, но го казвам хората да разберат за какво става дума. (Реплики от ГЕРБ.) Добре, защо тогава? Няма да има български капитани, няма да има български моряци, ние ще прекосяваме моретата и ще ги усвояваме. Защо? За да си плащат в България само таксата?! Нали като са регистрирани като фирма в България си плащат данъка в България? Това, за флага, можем да седнем и да си говорим колкото искате, но това още веднъж опровергава едно такова действие. Значи хем го правите, давате им 70% право да взимат индонезийци, китайци, филипинци и т.н., хем те няма да си върнат българския флаг. Защо го правим тогава? Това Вие го казахте, не – аз. Друго – за приватизацията. Да, ние направихме приватизацията. Аз мисля, че я направихме правилно и в подходящия момент, защото ако трябваше сега, в кризата, вие да я правите, държавата щеше да загуби. Взехме 500 милиона, отидоха в Сребърния фонд. Но Агенцията за приватизация – Вие казвате: Вие го знаете. Да, аз го знам и затова поисках. Но защо Вие не поискате от тях да разберете какъв е договорът, защото договорът е при тях? Той не е в Министерството на транспорта, за да го разберете. Поискайте да видите какви са условията, за да знаете грешите или не грешите с това свое действие. Дори аз не знам тоя договор наизуст. Аз знам условията, които са по стратегията, които са приети тук и бяха предложени от Министерството на транспорта, но договорът е изготвен от самата агенция. Чел съм го, когато е одобряван в Министерския съвет, но те могат да ни кажат подробностите. Ние това искахме. Така че това беше смисълът. Аз не виждам смисъл да говорим за флага при ситуация, че българският гражданин няма да има никакво отношение към това. Това е проблемът и затова ние апелираме и не сме съгласни, и сме против едно подобно действие, докато не стане ясно защо го правим. Проблемите по отношение на корабособствениците са много и аз съм съгласен. Ето, когато става дума за залагането на корабите, кредитирането – добре. За подобряване на флага, ако дойдат да се регистрират в България и повечето кораби – добре, да търсим пътищата, които да им дават възможност за кредитиране. Но защо трябва пък основно с работната сила да си играем? Пак ви казвам, не трябва да е за сметка на българския работник. Благодаря ви.

Благодаря Ви госпожо председател. Първо правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в залата на госпожа Таня Каракаш – началник отдел в Дирекция „Правно-нормативна дейност” на Държавна агенция „Национална сигурност”.

Благодаря, госпожо председател. „Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 1 септември 2010 г., разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” под № 002-01-71, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2010 г. На заседанието присъстваха от Държавна агенция „Национална сигурност” господин Константин Казаков – заместник председател, и господин Стоян Тренин – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност”. Законопроектът бе представен от заместник-председателя на агенцията Константин Казаков. С настоящия законопроект се предлага създаване на нов чл. 72а в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, с който се намаляват наполовина възнагражденията, получавани от служителите на агенцията на основание чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1, т. 1, за времето на дългосрочно командироване при условията и по реда на Закона за дипломатическата служба. С така предложените промени се цели намаляване на разходите и реализиране на икономии при спазване на бюджетната дисциплина, съобразно приетата актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България. В хода на дискусията от страна на народните представители Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов и Камен Петков бяха поставени въпроси относно точния разчет на исканите намаления и отражението на така предложените промени в работата на агенцията, както и за необходимостта от промяна в Закона за дипломатическата служба. В отговор на така поставените въпроси от ръководството на Държавна агенция „Национална сигурност” увериха членовете на комисията, че предложените промени са съобразени с актуализирания държавен бюджет и че те касаят единствено Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. След проведената дискусия и гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, без гласове „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” под № 002 01 71, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2010 г.”. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги, нашата комисия не е изготвила доклад, но смятам, че с това, което ще допълня в рамките на няколко минути, все пак ще осветля някои въпроси, които и без това бяха казани в самия доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Знаете, че онова, което, като икономическа необходимост, ДАНС поиска да бъдат предоставени като финансови средства, не бе осъществено и близо 10 млн. лв., които касаят най-вече обезщетенията на служителите, които са уволнени или съкратени от службата, не бяха предоставени на агенцията. За да може да бъде запазен все пак щата на тази агенция, се прибягва до този, така да се каже, икономически вариант, за да може служителите, които са в задграничните представителства, да останат на своите работни места като се редуцира единствено от тяхното основно трудово възнаграждение плюс годините за прослужено време, които са на 50% съкратени, и плюс 100% от порциона за доволствия, както му казваме. По този начин служителите запазват обаче всички онези придобивки, които имат по Закона за дипломатическата служба, и става възможна тяхната работа в задграничните представителства. С този вариант смятам, че агенцията успява да осъществява своята дейност, като вече остава единствено на служителите, които работят в задграничните представителства, сами да преценят при този икономически вариант дали това ги устройва да бъдат представители на България и най-вече на агенцията в задграничните представителства. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз призовавам колегите да подкрепят този законопроект. Това е законопроектът за неизбежни съкращения на финансовите разходи на Държавната агенция за национална сигурност, който се прави в условия на остър недостиг на средства. Това е смисълът на законопроекта, тъй като правителството досега не е отговорило положително на настояванията и исканията на Държавната агенция „Национална сигурност” да предостави определени средства за компенсиране на освободените служители. В момента това е една от последните възможни стъпки на ръководството на Държавната агенция „Национална сигурност” и е добре народните представители да го подкрепят предвид липсата на други алтернативи. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. На основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник правя процедурно предложение срокът за писмени предложения за изменение и допълнение на току-що приетия на първо гласуване законопроект да бъде намален на три дни. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат до зала заместник-министърът на културата Димитър Дерелиев.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения № 002-01-67, внесен от Министерски съвет на 16 юли 2010 г. На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 8 септември 2010 г. бе разгледан Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. За участие в заседанието бяха поканени представители на Съюза на издателите в България, Съюза на българските журналисти, Българската асоциация на регионалните медии, Националното сдружение на общините в България, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Държавна агенция „Архиви”, Българската национална филмотека. Законопроектът бе представен от господин Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата. Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения предвижда произведените в Република България печатни произведения, аудиовизуални и електронни документи, звукозаписи и филми, подлежащи на депозиране по този закон да съдържат следната информация: наименование и адрес на издателя, съответно на продуцента; място на издаване, съответно на осъществяване или създаване; наименование и адрес на производителя; година на издаване, съответно на осъществяване или създаване; както и международен стандартен номер на изданието, ако има такъв. Отговорността за наличието и достоверността на информацията се носи от издателя. Вносителят предлага ново изискване – за произведените у нас периодични печатни произведения да се публикува и информация, идентифицираща действителния собственик на издателя. С предложението в чл. 7а, ал. 1 от законопроекта „произведените в Република България периодични печатни произведения публикуват в първия брой на всяка календарна година информация, идентифицираща действителния собственик на издателя” се цели постигането на яснота относно собствеността на печатните медии. Предвижда се издателите на периодични печатни произведения да подават декларация по образец в Министерството на културата, с която да се идентифицира действителният собственик на издателя. Министерството на културата в 10-дневен срок от получаването на декларациите публикува на интернет страницата си информацията от тях. Съгласно законопроекта административнонаказателна отговорност носят не само издателите, но и производителите и разпространителите за наличието на изискуемата информация. Кметовете на общините трябва да осъществяват контрола за изпълнение на задълженията на разпространителите и производителите за наличие на необходимата информация върху разпространяваните, съответно произведените периодични печатни произведения. Приходите от глобите и имуществените санкции следва да постъпват по бюджетите на местните общини. Това предложение е продиктувано от обстоятелството, че печатните произведения се разпространяват на територията на цялата страна. В законопроекта е разписано и определение на понятията „действителен собственик” и „периодични печатни произведения”. По време на дискусията народните представители изразиха подкрепата си относно необходимостта от предлаганите промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Обект на дискусия бе предложението контролът за изпълнение на задълженията на разпространителите и производителите относно наличието на необходимата информация върху произведените периодични печатни произведения да се осъществява от кметовете на общините. Направено бе предложение всички произведени у нас периодични и печатни произведения да публикуват в редакционното каре на всеки един брой информация, идентифицираща действителния собственик на издателя. След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.” Благодаря за вниманието.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 002-01-74, внесен от Министерския съвет на 12 август 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 8 септември 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 002-01-74, внесен от Министерския съвет на 12 август 2010 г. В работата на комисията взеха участие господин Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, д-р Венцислава Тасева – директор на Дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” и експерти. Законопроектът беше представен от д-р Тасева. Тя изтъкна, че промените предвидени в законопроекта произтичат от членството на България в Европейския съюз и могат да се сведат до няколко основни групи. Приемат се разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно условията за предлагане на пазара на фуражи, тяхната употреба, изискванията за осъществяване на официалния контрол, както и методите за анализ на фуражите за целите на официалния контрол и съответните преходни норми. Определят се и административни мерки, които ще се прилагат при констатиране на нарушения на европейското законодателство. Другите промени са свързани с процедурата на одобрение на ръководствата за добри производствени практики, с процедурата за издаване на сертификати за износ на фуражи и промени свързани със създаването на Комисия по генетично модифицирани фуражи към министъра на земеделието и храните. В §1 на законопроекта се посочват новите нормативни актове на Европейския съюз, които следва да бъдат прилагани в областта на фуражите. Това са: - Регламент ЕО № 669/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Регламент ЕО № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на засиления официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход и за изменение на Решение 2006/504/ЕО; - Регламент ЕО № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент ЕО № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията и - Регламент ЕО № 152/2009 на Комисията от 27 януари 2009 г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на фуражите. С новата ал. 4 на § 1 на министъра на земеделието и храните се вменява задължението да определи с наредба специфичните изисквания за директни доставки на малки количества първично производство на фуражи от производител, които ще се използват във ферми на местно ниво. С промените в чл. 4а се посочва кои изисквания следва да бъдат прилагани при пускане на пазара на безопасни фуражи, фуражи, които са ограничени или забранени, тяхното етикетиране, представяне и опаковане. С разпоредбите на § 6 и § 8 по-точно се формулират изискванията относно добавките използвани при храненето на животните. С §10 се предлага създаването на Комисия по генетично модифицирани фуражи към министъра на земеделието и храните, която ще подпомага министъра при разглеждане на подадените по реда на чл. 23а заявления, ще дава становища за пускане на пазара на генетично модифицирани фуражи и генетично модифицирани организми като фуражи и ще участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с тяхната безопасност. С промените в чл. 25 на Министерството на земеделието и храните и на Националната служба по зърното и фуражите се вменява задължението да представят становища по изготвените ръководства за прилагане на добри практики и процедури, основани на принципите на система за анализ на опасностите и критични контролни точки. Ръководствата ще се одобряват от министъра на земеделието и храните, а не както досега от Националния съвет по безопасност на храните, тъй като със създаването на Българската агенция по безопасност на храните Националният съвет по безопасност на храните ще бъде закрит. С промените в чл. 50а се определят изискванията при вземане на проби и анализ на фуражи, както и методите, които следва да бъдат използвани за целите на официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието в областта на фуражите и храните и правилата за опазване на животните и хуманното отношение на животните. Параграфи 17 и 18 прецизират текстовете относно процедурите и реда за издаването на сертификати за износ, както и вземането и анализирането на проби при износ на фуражи, включително за трети страни. С промените в чл. 53а се въвежда задължението официалният ветеринарен лекар по здравеопазване на животните да взема проби и да ги изпраща за изследване в акредитирана лаборатория, когато сертификатът, придружаващ фуражите при износ, трябва да съдържа данни за качествения състав и/или пълноценността на фуражите. Предвидено е разходите за издаване на протоколите от изпитване или анализ да се заплащат от собственика на фуражите, а такса ще се събира само за издаване на сертификат за износ на фуражи за трети държави. Законопроектът определя и административни мерки за нарушения на изискванията на съответните регламенти. Предвижда се отпадането на понятието „Продуктивни животни” от допълнителните разпоредби на закона и в тази връзка се правят съответните корекции в част от текстовете. Следва да се отбележи, че между първо и второ четене и за останалите текстове, в които е използвана думата „продуктивни” трябва да се предвиди заличаването на това понятие. В преходните и заключителни разпоредби се създава преходна норма във връзка с действието на подзаконовите нормативни актове. По законопроекта в комисията е постъпило становище на отдел „Европейско право” на Народното събрание с конкретни препоръки за корекции по отношение на текстовете, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. Общата констатация е, че предложеният законопроект съответства на разпоредбите и на съответните регламенти. Участие в обсъждането взеха народните представители Михаил Михайлов, Георги Божинов, Атанас Камбитов и Стоян Гюзелев. На въпрос на народния представител Михайлов - доколко е необходимо създаването на Комисия по генетично модифицирани фуражи към министъра на земеделието и храните, от министерството обясниха, че тази комисия има помощен характер и нейната функция е да дава експертни становища относно пълнотата и съответствието на подадените от заявителя документи с изискванията на съответния регламент. По този начин няма да бъде необходимо министърът еднолично да оценява представените досиета, които впоследствие трябва да бъда изпратени в Европейската комисия за получаване на разрешение по реда на Регламент (ЕО) № 1829/2003. Освен това обясниха, че при предстоящите промени в Закона за храните, с които ще бъде създадена Българската агенция по безопасност на храните и ще бъде обединена контролната система, процедурите за подаване на заявления ще бъдат в съответствие с тези в Закона за фуражите. Народният представител Георги Божинов изрази становище, че е необходимо внимателно да бъдат преценени текстовете относно функциите на Комисията по генетично модифицирани фуражи. Той изтъкна, че въпросите, свързани с генетично модифицираните организми и с тяхното пускане на пазара, са регламентирани в Закона за генетично модифицираните организми и са от компетентността на Министерството на околната среда и водите, съответно на комисията по генетично модифицирани организми към министъра на околната среда и водите. В тази връзка е необходимо да бъде преценена необходимостта от създаването на още една такава комисия и ако се прецени, че тя е необходима да се синхронизират текстовете, за да бъде избегнато припокриване на техните функции. Доктор Тасева обясни, че разпоредбата на чл. 23а не е нова и вече е била съгласувана с Министерството на околната среда и водите. Тя припомни, че освен консултативната комисия по генетично модифицирани организми към министъра на околната среда и водите, която дава становища на министъра на земеделието и храните относно издаването, изменянето и отнемането на разрешения за пускането на пазара на генетично модифицирани организми, има Комисия по нови и генетично модифицирани храни към министъра на здравеопазването, която дава становища по заявления за разрешения за пускане на пазара на генетично модифицирани храни. Тя изтъкна, че единствено към министъра на земеделието и храните не е създаден подобен консултативен орган, който да подпомага министъра при разглеждане на подадените по реда на чл. 23а заявления и да дава становища за пускане на пазара на генетично модифицирани фуражи и генетично модифицирани организми като фуражи. Освен това такава комисия би освободила министъра от необходимостта да взема еднолични решения по толкова важен въпрос. На въпрос на народния представител Стоян Гюзелев относно прозрачността в работата на комисията и предвиденото задължение на нейните членове да подписват декларация за неразгласяване на информация, от министерството обясниха, че текстовете визират документите от досието на заявителя, представляващи конфиденциална информация и производствена тайна на самия заявител, подал заявлението за разрешаване на определен генетично модифициран фураж и която държавите членки не могат да разгласяват. В заключениe, госпожа Тасева изрази готовност допълнително да бъдат прецизирани текстовете, регламентиращи функциите и дейността на комисията, и в периода между първо и второ четене те отново да бъдат съгласувани с Министерството на околната среда и водите. След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 002-01-74, внесен от Министерския съвет на 12 август 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите с 14 дни.

Нали остана за утре?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам едно процедурно предложение във връзка с уточнението относно приемането на промените в Закона за защита от дискриминация. Моето процедурно предложение е да отложим за следващата седмица гледането на самия законопроект, защото е необходимо да се направят последни уточнения. По принцип, всички знаете, тази материя е една от важните в областта на защитата на правата на човека. Самата комисия е много по специфична в своите действия и в своята работа. Така че моето процедурно предложение в тази връзка е да го отложим като гледане за днес и евентуално другата седмица вече да бъде включен в дневния ред.