RAPPORTEUR MARTIN DIMITROV1,697 words
По § 86 – предложение от народния представител Костадин Язов – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 86, който става § 85:
„§ 85. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието „Допълнителна разпоредба” се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) точки 2, 4 и 5 се отменят;
б) в т. 6 накрая се добавя „и Съвместния протокол за прилагане на Виенската и Парижката конвенция (обн., ДВ, бр…), ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр...)”;
в) точка 8 се изменя така:
„8. „Дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, които не могат да бъдат пренебрегнати от гледна точка на радиационната защита” са трудови дейности, свързани с работа и/или съхраняване на материали или водещи до производството на остатъчни материали, които обикновено не се считат за радиоактивни, но които съдържат естествени радионуклиди, причиняващи значително увеличение на облъчването на професионално заети лица и евентуално на лица от населението.”;
г) в т. 9 се създава изречение трето: „В съответствие със свързания с дейностите със закрити източници риск, те се класифицират в пет категории:”.
Следва таблица, която не се чете.
„Където А е активността на източника, а стойностите на D и методът на пресмятане са посочени в наредбата по чл. 123.”;
д) точка 12 се изменя така:
„12. „Зона с контролиран достъп” е зона, определена за целите на физическата защита, която обхваща територия около защитената зона на ядрено съоръжение, достъпът до която се контролира и може да бъде ограничен за лица и превозни средства.”;
е) точка 19 се изменя така:
„19. „Квалифициран експерт по радиационна защита” е физическо лице с необходимите знания, подготовка и технически умения, които му дават възможност да извършва оценки на дозите и да дава консултации и съвети по осигуряване на радиационната защита на персонала и населението, както и на безопасността на ядрените съоръжения и източниците на йонизиращи лъчения. Правоспособността на квалифициран експерт по радиационна защита се признава по ред, определен в съответните нормативни актове”;
ж) създава се т. 19а:
„19а. „Конструкции, системи и компоненти, важни за безопасността” са тези:
а) чиято неправилна работа или отказ могат да доведат до недопустимо облъчване на персонала или на лице от населението;
б) които предотвратяват развитието на очакваните експлоатационни събития в аварии;
в) технически средства, които са предназначени за намаляване на последствията от неправилна работа или отказ на конструкции, системи и компоненти.”;
з) точки 20 и 21 се отменят;
и) точка 25 се изменя така:
„25. „Облъчване” е процесът на излагане на въздействието на йонизиращите лъчения.”;
к) създава се т. 26а:
„26а. „Освобождаване от регулиране” е регулирана дейност по този закон, извършвана от лицензиант или титуляр на разрешение с цел освобождаване на бъдещи дейности (погребване, рециклиране, повторно използване и др.) с радиоактивни вещества или материали от изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.”;
л) създават се точки 29а и 29б:
„29а. „Превоз” е промяна на местонахождението на даден товар, съдържащ ядрен материал, отработено гориво, радиоактивни отпадъци и други радиоактивни вещества, от мястото на произход на товара до мястото на неговото предназначение. Дейността „превоз” включва всички дейности по подготовката на товара за изпращане, дейностите, свързани с товаренето, превозването, разтоварването и получаването му, включително транзитен престой и временно съхраняване на товара, ако са наложителни.
29б. „Проектна заплаха” са атрибутите и характеристиките на потенциалните вътрешни и/или външни нарушители, които биха могли да извършат опит за противозаконно отнемане на ядрен материал или саботаж, срещу които се проектира и оценява системата за физическа защита.”;
м) създава се т. 34а:
„34а. „Саботаж” е всеки умишлен акт, насочен срещу ядрено съоръжение или ядрен материал при използване, съхранение или превоз, който би могъл пряко или непряко да застраши здравето и безопасността на персонала и населението или да увреди околната среда чрез облъчване с йонизиращи лъчения или освобождаване на радиоактивни вещества.”;
н) точка 37 се изменя така:
„37. „Специализирано обучение” е следдипломно теоретично и практическо обучение и подготовка, включително дублиране и инструктаж, на физически лица с цел извършване на специфични дейности или задачи в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения.”;
о) създава се т. 40а:
„40a. „Съоръжения с повишена опасност, които имат значение за ядрената безопасност” са котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода и повдигателни съоръжения, които са част от конструкциите, системите и компонентите, важни за безопасността, и при повредата на които могат да се отделят радиоактивни продукти.”;
п) точка 43 се отменя;
р) в т. 45 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на превозването извън площадката. То може да включва също и разрешени изхвърляния”;
с) в т. 49 думите „ядрена инсталация” се заменят с „инсталация”;
т) точки 51, 52 и 53 се изменят така:
„51. „Ядрена безопасност” е състоянието и способността на ядрено съоръжение и на неговите системи и персонал за постигане на подходящи експлоатационни условия, предотвратяване на инциденти и аварии и ограничаване на последиците от тях, така че персоналът и населението да бъдат максимално защитени от йонизиращите лъчения на ядреното съоръжение.
52. „Ядрена инсталация”, „ядрена авария”, „ядрен материал”, „лице” и „експлоатиращ” в Глава десета са понятията, определени в чл. I от Виенската конвенция.
53. „Ядрена централа” е електроцентрала, в която енергията се генерира от един или повече ядрени реактори и която може да включва прилежащите съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, разположени на една площадка, за които са предвидени обща физическа защита и аварийно планиране.”;
у) в т. 54 думата „специален” се заличава.
3. Създават се § 1а – 1 ж:
„§ 1а. При международен превоз в рамките на Европейския съюз на радиоактивни вещества, които не са ядрен материал или радиоактивни отпадъци, се прилага Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета от 8 юни 1993 г. относно доставките на радиоактивни вещества между държавите членки.
§ 1б. (1) При международен превоз в рамките на Европейския съюз, както и при внос, износ или транзитен превоз през Европейския съюз на отработено ядрено гориво или радиоактивни отпадъци в зависимост от конкретния случай освен лицензия по чл. 15, ал. 3, т. 5 или разрешение по чл. 15, ал. 4, т. 7, 12 или 16 председателят на агенцията издава:
1. документ за потвърждаване на международния превоз – при наличие на съгласие на останалите държави, свързани със съответния международен превоз, или
2. документ, съдържащ писмено съгласие за извършване на превоза през територията на Република България.
(2) Документите, свързани с международния превоз, се изготвят в стандартен формат, одобрен със заповед на председателя на агенцията.
(3) Документите по ал. 1 могат да бъдат издадени за:
1. всеки конкретен превоз;
2. повече от един превоз за период до три години, ако са изпълнени условията за еднотипност, определени със заповедта по ал. 2.
(4) В случаите, когато се изисква писмено съгласие по ал. 1, т. 2, непроизнасянето на председателя на агенцията в определените срокове се смята за мълчаливо съгласие за извършване на превоза на територията на Република България.
(5) В случаите по ал. 3, т. 2 и ал. 4 изискването за наличие на издадени в зависимост от конкретния случай лицензия по чл. 15, ал. 3, т. 5 или разрешение по чл. 15, ал. 4, т. 7, 12 или 16 не се отменя.
(6) Условията, които се определят с лицензиите и разрешенията, свързани с международен превоз по този параграф, не могат да бъдат по-рестриктивни от условията, които се определят при осъществяване превоз на отработено ядрено гориво или радиоактивни отпадъци в рамките на територията на Република България.
(7) Отказите за издаване на документите по ал. 1 се мотивират.
§ 1в. В случаите на внос в Република България или на износ от Република България съответно от или в държава – членка на Европейския съюз, не се изисква издаване на разрешение по чл. 15, ал. 4, т. 13 и 15.
§ 1г. Списъкът на конкретните факти, сведения и предмети, съставляващи служебна тайна в областта на регулирането на безопасното използване на ядрената енергия и радиационната защита, се определя със заповед на председателя на агенцията.
§ 1д. (1) Информацията, която е станала известна на председателя на агенцията, на заместник-председателите и на служителите от агенцията във връзка с изпълнението на техните функционални задължения, е защитена тайна и се предоставя по реда на този закон.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя само по писмено искане на компетентните държавни органи на Република България.
(3) Извън случаите по ал. 2 информацията по ал. 1 се предоставя:
1. с писмено съгласие на съответния заявител, лицензиант или титуляр на разрешение по този закон, предоставил информацията;
2. на заявители, лицензианти или титуляри на разрешение по този закон, когато това е необходимо за правилното протичане на лицензионния процес и за осъществяването на контролната дейност по този закон;
3. в случаите, когато председателят на агенцията възлага на трети лица извършването на експертизи, проучвания и изследвания, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита;
4. в изпълнение на задължения на Република България, произтичащи от международни споразумения;
5. въз основа на влязло в сила съдебно решение.
(4) Ограниченията по ал. 1-3 не се прилагат при предоставянето на:
1. информация за инциденти и аварии в ядрени съоръжения или обекти с източници на йонизиращи лъчения в обем, определен с наредбите по чл. 19, ал. 1, т. 8 и чл. 123;
2. данни за състоянието на радиационния фон на територията на Република България;
3. данни за радиоактивно замърсяване на околната среда, което може да застраши живота и здравето на населението;
4. данни за полученото облъчване с йонизиращи лъчения на персонала и населението.
§ 1е. (1) С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации.
(2) На всеки три години председателят на агенцията изготвя доклад относно изпълнението на изискванията на директивата по ал. 1. Докладът се представя на Европейската комисия по установения ред за взаимодействие с институциите на Европейския съюз. Конкретните срокове се определят в съответствие със сроковете за провеждане на съвещания за разглеждане на докладите, представени съгласно чл. 5 от Конвенцията за ядрена безопасност.
(3) Първият доклад по ал. 2 се представя на Европейската комисия до 22 юли 2014 г.
§ 1ж. Председателят на агенцията най-малко веднъж на
10 години организира периодична самооценка на националната законодателна, регулаторна и организационна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации и на работата на компетентния регулаторен орган и предлага провеждането на международна партньорска проверка с цел постоянно подобряване на ядрената безопасност.”