30 септември 2010 г.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз няма да предложа като процедура прегласуване, защото явно мнозинството има воля тази точка да се гледа. Но много ви моля да гласуваме да поканим госпожа Нешева, след като тя не иска да дойде, днес да присъства и съответно да участва в обсъжданията. Мисля, че това е сериозният подход на едно сериозно Народно събрание, което държи на авторитета си. И затова, госпожо председател, моля да гласуваме да поканим, да извикаме госпожа Нешева в залата.

Съгласно правото Ви на председател, госпожо председател. И без правилника Вие можете да поканите шефа на Здравноосигурителната каса, когато се обсъждат въпроси за средствата за здравеопазването. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля точката да бъде прегласувана. Явно не е разбран смисълът на гласуването. (Оживление.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би колегата Велчев е пропуснал да забележи, че процедурата за прегласуване вече мина. Няма второ прегласуване. Имаше искане за гласуване от госпожа Мая Манолова и имаше искане за прегласуване от господин Мутафчиев. Освен това, ние като Народно събрание (оживление и реплика от ГЕРБ: „Това не беше прегласуване!”) ясно изразихме нашето желание госпожа Нешева да бъде тук. Това е въпрос на уважение към Народното събрание, към всички народни представители. Това е в наш общ интерес. Не ви го казвам в интерес на ГЕРБ, на БСП или на когото и да било. Така че ви моля наистина да поискаме тук да бъде госпожа Нешева, за да може да отговаря на въпросите, които ще й бъдат поставени. Това е преди всичко във ваш интерес. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, колеги! Предлагам точката да бъде отложена, докато госпожа Нешева дойде в залата. (Оживление, шум и единични ръкопляскания от лявата част на залата.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 8 септември 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието - госпожа Даниела Машева, заместник-министър, госпожа Милена Първанова, началник на отдел „Международни отношения”, и госпожа Росица Дечева от дирекция „Съвет по законодателство”. От Министерството на труда и социалната политика - господин Красимир Попов, заместник-министър, и госпожа Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване”. Присъстваха и представители на Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи, както и представители на социалните партньори. Законопроектът бе представен от госпожа Даниела Машева, заместник-министър на правосъдието, която подчерта, че предложените изменения и допълнения произтичат от потребността да се отговори на реални практически проблеми, възникнали в резултат от прилагането на Семейния кодекс, който влезе в сила от 1 октомври 2009 г. Със законопроекта се конкретизират разпоредбите по отношение на имуществените отношения между съпрузите и по-конкретно - прецизира се уредбата на съпружеската имуществена общност, преобразуването на лично имущество, управлението и разпореждането с общо имущество. Постига се по-добра защита на интересите на децата след развода, като се разширяват възможностите за децата да ползват социални услуги от резидентен тип, ако няма възможност за настаняване в семейна среда. В структурно отношение преобладаващи са разпоредбите, с които се усъвършенства процедурата по осиновяване за гарантиране интересите на децата: - конкретизира се срокът за вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване, за които е налице предварително съгласие за осиновяване или спешно настаняване извън семейството, без да е дадено съгласие за осиновяване, както и за ползващите социални услуги от резидентен тип; - ограничават се възможностите на биологичния родител да оттегля съгласието за осиновяване до момента, когато е налице молба до съда за осиновяване или е дадено съгласие за международно осиновяване от Съвета по международно осиновяване. По този начин се ограничават възможностите за злоупотреби при вече стартирала конкретна процедура за осиновяване; - допълват се възможностите за осиновяване на детето без съгласие на биологичния родител и в случаите, когато то ползва социална услуга от резидентен тип; - предвидени са нови правомощия и компетенции на териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане в процедурата по осиновяване за по-добра защита интересите на децата; - детайлизирана е и уредбата по отношение състава и дейността на съветите по осиновяване, както и на съдебната процедура по осиновяване. Конкретизиран е моментът, от който се предвижда възможността да се обжалва съдебното решение за допускане на осиновяването; - регламентира се и механизмът за предоставяне на информация за произхода на осиновеното лице, който се мотивира с важността на информацията за бъдещото оформяне и израстване като личност на осиновеното лице; - усъвършенствани са и разпоредбите по отношение прекратяването на осиновяването от прокурор в обществен интерес и от Дирекция „Социално подпомагане” за гарантиране интересите на детето. В последвалата дискусия бяха изказани позитивни становища по отношение на законопроекта, като представителите на Политическа партия ГЕРБ подчертаха необходимостта от създаването на законови предпоставки за завършване на започналите процедури по осиновяване от български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, което от своя страна допринася и за спазване на интересите на децата. Във връзка с ускоряване на процедурите по осиновяване и при гарантиране спазване интересите на децата бяха обсъдени и въпросите, свързани с целесъобразното отпадане на изслушването на биологичния родител от съда, в случаите на осиновяване без съгласие на родителя, поради липсата на интерес от негова страна за изхода на осиновителната процедура. В някои случаи тези лица са без постоянен адрес и е трудно да бъдат призовани. Дискутирано бе и избягването на дублиране в процедурата по международните осиновявания по отношение на изготвянето и изслушването на доклади на Дирекция „Социално подпомагане”, защото в преобладаващата част от случаите децата са били регистрирани в националните регистри и в конкретната преписка са обективирани всички процедурни действия. Част от народните представители изразиха резерви по отношение уеднаквяването на реда и процедурата за осиновяването на деца от българи, които живеят в чужбина и от чужди граждани. След проведеното гласуване с резултати: „за” – 13 гласа, „против” няма, „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. В очакване на госпожа Нешева, все пак да кажем няколко неща около този проект за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Всъщност две са направленията – едното засяга имуществените отношения между съпрузите, другото направление в измененията и допълненията засяга осиновяванията. Аз ще се спра само на имуществените отношения, които поставят ред проблеми, като още сега заявявам, че и сега действащият текст на чл. 24 също е несполучлив. Позволете ми да ви припомня § 3 – чл. 24, като ще прочета какво ни се предлага: „Разпореждане с общ недвижим имот или вещно право върху такъв, извършено от единия съпруг, поражда действия за другия”. Следователно, ако имате един апартамент, вила или някакъв друг вид недвижим имот, който е придобит по време на брака, той е съпружеска имуществена общност и ако един от съпрузите го продаде без знанието на своя съпруг, то тази сделка, то тази покупко-продажба има действия и за този, който не знае, че въобще му е продаден имотът. Разбира се, той дава 6-месечен срок, респективно в 3-годишен, ще има възможност да оспори сделката, но е твърде опасно. Когато отношенията между съпрузите са нормални няма да се постави проблем, но много често – тук има хора, които от живото правораздаване знаят, че отношенията между съпрузите много често се обострят, стига се до искове за развод, прекратяване на брака и т.н., и какво ще се получи? Когато тези отношения се влошат, даже и при един висящ бракоразводен процес, обикновено жената, да ме извиняват дамите, ще продаде жилището или вилата без да знае мъжът й. И това ще породи действия и за него. Значи ние насърчаваме с този текст недобросъвестността, даже измамата, ограбването. Но те казват: да, може да се развали сделката. И какво като я развали след това? Къде са отишли парите? Нали има цена, къде е отишъл имотът? И още нещо – опасно е и за третите лица, т.е. купувачът. Те могат да бъдат и добросъвестни, защото един, който е купил имота, примерно единият от съпрузите, без да знае другият, може ли да го продаде? Може, още на другия ден може да го продаде, след седмица може да го продаде. Нали е така? И да го продаде на втори, на трети, на пети. И коя сделка ще разваляме, даже и да можем да я развалим? Вече имотът е продаден на второ, на трето, четвърто или пето лице, в неговия патримониум. Като казвам, че и сега действащата уредба е несполучлива, мисля, че и тук това, което ни се предлага, крие много, много опасности, както за добросъвестния съпруг, така и за лицата, които евентуално ще придобият имота, най-вече чрез покупко-продажба. Има и други способи за разпореждане, но основно в 99% е продажба. И още една опасност, уважаеми колеги – тук има колеги, които са се занимавали и с нотариална дейност, като мен на младите ми години. Защото и аз съм бил млад, госпожо Фидосова. (Оживление.) Да, да – тогава нямаше нотариус, районният съдия изпълняваше длъжността на нотариус. Когато се продава една вещ, която е съпружеска имуществена общност, разбира се, че нотариалният акт може да бъде на името на само един от съпрузите, но въпреки това е съпружеска имуществена общност. Нали е така? Така е! И се изисква от нотариуса изрично съгласието, включително от някой и нотариално заверено, че другият съпруг е съгласен да се продаде, да се отчужди съответният недвижим имот. Сега с този текст казваме: е, това не е необходимо, поне аз така го тълкувам, след като сделката поражда действия и за другия съпруг и ще направим такава каша в облигационното и вещно право, за което си нямаме и представа вероятно. И още един аргумент, уважаеми колеги, все в тази насока – според чл. 24, ал. 1, както ви е известно, съпружеската имуществена общност е бездялова. Тя може да се прекрати с прекратяване на брака, след това вече има и делба на съпружеска имуществена общност и т.н., но съпругът не може да се разпорежда по време на брака, включително и със своя дял. Със своя дял съпругът не може да се разпорежда, нито да го продава, нито да го дарява! Нали е така? Сега из един път казваме: ами, не само със своя дял ще се разпорежда, но ще се разпорежда и с това, дето не е собственик. И то без съгласието на другия. Тук с колегите юристи от Правната комисия виждаме, че има този проблем и аз съм убеден, че между първо и второ четене трябва да намерим разрешението му. То не е политическо, то е човешко – за отношенията между хората, защото тук понякога се намесват първи брак, втори брак, деца и т.н. Според мен, и нека да го пообмислим, текстът трябва да звучи така: разпореждане с вещ – съпружеска имуществена общност, се извършва със съгласието на двамата съпрузи, точка. Какво означава това? Това означава, че ако няма съгласие на двамата съпрузи за продажбата на апартамента, тогава сделката ще бъде ни-щож-на, защото ще противоречи на чл. 26, господин Костов, от Закона за задълженията и договорите, ако сте чували, че има такъв закон! (Реплики от ПГ на Синята коалиция: „Така е и сега! Така е!”.) Е, как ще е така? Вижте какво пише! Вижте какво пише: „Сделката поражда действия и за другия” – този, който не е съгласен. Затова го атакувам. И затова трябва според мен да бъде, ако пишем, че трябва съгласието и на двамата, това означава нарушение на закона и това ще води до нищожност на сделката, т.е. няма да породи правни последици. Аз знам, че нищожността е недобро решение, но нека да го обмислим, защото е все пак по-добро, отколкото е сегашното. И още нещо трябва да пообмислим, колеги. Обръщам се основно към колегите юристи, а и не само към тях – съпружеската имуществена общност не е само за недвижимите имоти. Тя е и върху движимите вещи, нали е така? Има движими вещи, примерно, една лека кола, която може да струва повече, отколкото е апартаментът. Вече има хора, които имат яхти. Може даже една картина да струва милиони, която също е съпружеска имуществена общност. Ние не можем да допуснем следващата ал. 5, когато има разпореждане от единия от съпрузите без знанието на другия, въпреки даже несъгласието на другия, тези сделки да бъдат перфектни и да имат прехвърлително действие. Също и в тази насока, особено когато вещите са със значителна стойност, трябва при всички случаи да искаме и съгласието на двамата съпрузи, защото недобросъвестният съпруг всъщност ще изиграе добросъвестния в тези отношения, а ние имаме над 10 хиляди само бракоразводни дела годишно, уважаеми колеги. И така, по тази причина казвам моето си лично мнение. Аз ще се въздържа при гласуването. Знам, че ще се приеме, но между първо и второ четене, макар и да е само една алинея, имаме доста време да я пообмислим, а може би ще трябва да се консултираме с тези, които, в края на краищата, са написали този Семеен кодекс, за който аз гласувах „против”, когато се приемаше, защото този Семеен кодекс е насочен срещу интересите на мъжете! (Оживление.) Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Корнезов, ще използвам правото на реплика, за да кажа няколко думи по повдигнатата от Вас тема по редакцията на § 3. И в Правната комисия направих изказване, че предложената редакция не е удачна. Направи ни впечатление и коментирахме с колегите-юристи, че се възпроизвежда текстът на чл. 22, ал. 3 от отменения Семеен кодекс, който за съжаление пораждаше множество спорове в правната теория и практика. Споровете са относно характера на недействителността. Наистина трябва да има редакция на този текст между първо и второ четене. Големият въпрос, който си задаваме тук, е: каква е формата на недействителност? Тук има три становища на колегите-юристи. Трябва да стигнем до някакъв консенсус между първо и второ четене и затова е важен този дебат – дали имаме унищожаемост, дали имаме нищожност или имаме относителна недействителност. Това е големият въпрос, на който ние, юристите, трябва да си отговорим, за да можем да направим коректна редакция на този текст. Приключвам с репликата. Използвам това, че взех думата, за да направя процедурно предложение - на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник моля да бъде допусната в пленарната зала госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.

Не.

Уважаеми колеги, на първо място ще поднеса извинение към колегите, които не са юристи, и едва ли ще проявят много голям интерес към дебата, който ще се развие тук. Смятам, че е важно точно при първото четене да се изясни този въпрос, за да може Правната комисия между двете четения да вземе своето решение. Вярно е, че и в двата поредни кодекса – този от 1985 г. и този от миналата година, който предходното мнозинство прие на бегом в последните дни на действие на предишното Народно събрание, съществуват аналогични текстове по този въпрос. И в двата закона се съдържа тезата, че е допустимо единият от съпрузите да се разпореди с недвижим имот, който представлява семейна имуществена общност. Точно на това искам да заостря вашето внимание, защото тази промяна, която сега правим, е опит да коригираме неудачния текст на сега действащия Семеен кодекс. Той употребява думата „оспорима”, която повдига още повече въпроси сред практиците за вида и характера на сделката и съответно на действието, което ощетеният съпруг – независимо дали е съпруга или съпруг, ще предприеме. Искам да тръгна от общата позиция, в контекста на която би трябвало да се реши този частен въпрос. Семейната имуществена общност е общо имущество на двамата съпрузи. Ние, юристите, я наричаме бездялова, именно защото в това общо имущество няма дялове до момента, в който съществува бракът. Тоест нито един от съпрузите не може да се разпорежда със своя дял от това общо имущество до момента, в който съществува бракът, или по-скоро е забранено да се разпорежда с това имущество. Това означава една особена съсобственост. Какво е общото правило при съсобствените имоти? Трябва да изходим още от общите правила на гражданското право. В Закона за задълженията и договорите от 1892 г., който действа до 1950 г., е съществувала много ясна разпоредба, че разпореждането с чуждо имущество е недействително. Тоест законодателят е дал ясен отговор на това каква е тази сделка. Само че след 1950 г. законът предприема друг подход. Съвременната теория абсолютно еднозначно определя, че сделката с чуждо имущество, каквото и да е то, в какъвто и вид да се представя, е действителна, но не поражда вещноправния ефект, който се цели с тази сделка. Тоест от правна гледна точка имаме действителна сделка, която обаче не е изпълнила своята цел - да извърши прехвърлянето на собствеността. Смятам, че точно оттам трябва да тръгнем и много внимателно да подходим и в този частен случай, защото на практика имаме разпореждане с едно частично чуждо имущество. Когато единият съпруг продаде или се разпореди по някакъв начин с общото имущество, той продава или се разпорежда и с чуждото имущество, с имуществото на своята съпруга. Затова не можем да кажем, че тези сделки са нищожни, защото ще противоречи на общия принцип в гражданското право, че тези сделки не са нищожни. Върховният съд има над 60 решения в една и съща посока – че тези сделки не са нищожни, а те не пораждат правния си ефект. Тъй като не изпълняват своята цел, те могат да бъдат развалени от заинтересованото лице, но това не е форма на нищожност. Затова опонирам на господин Корнезов - не можем да тръгнем към определяне на нищожност в този случай. Според мен основният въпрос е: дали въобще този текст да съществува, или да не съществува и да бъде оставен да се решава от общите правила на гражданското право? Това наистина е въпрос на дебат между двете четения. Вярно е, че това е част от философията на този проект, който ще трябва внимателно да разгледаме между двете четения. Благодаря.

Благодаря, господин председателю. Госпожо Колева, с личното ми уважение към Вас, това е типично правен въпрос. Недействителните сделки биват два вида, както ви е известно – нищожни и унищожаеми. Те са обявени в ЗЗД – чл. 26 и следващите. Сега Вие казвате: „Сделката е действителна, когато е продавал жилището без знанието на другия съпруг, но не поражда правни последици”. Като не поражда правни последици, това е нищожна сделка. Тя затова е нищожна, защото противоречи на закона. Различни са основанията, които водят до нищожност, но нищожните сделки не пораждат правни последици. Те са едно правно нищо, ако мога така да се изразя. Унищожаемите пораждат правни последици. Те могат да бъдат унищожени с обратна сила. Нека още веднъж да го обсъдим, но за мен такава сделка трябва изрично да бъде обявена за нищожна, не пораждаща правни последици, за да защитим правата на българския мъж! (Оживление в залата.)

Господин председател, в тази дискусия не трябва да има сексизъм, защото житейските случаи са много богати и няма да се повлияят от страната на половете. Репликата ми към госпожа Колева цели да внесе уточнение. Въпросът се замъглява когато кажем, че сделката е редовна, но тя не поражда целените правни последици. Някак си тази еквилибристика на думи, дори и да бъде извеждана от определени съдебни решения на каквото и да е високо ниво, няма да ни изведе от ситуацията. Затова решението, което е предложено тук, е в плоскостта на относителната недействителност. Решението, което се предлага, е, че сделката е редовна, но тя има порок само по отношение на съсобственика, който не е участвал или чието съгласие не е включено при нейното извършване. Така че ние можеше да търсим защитата на плоскостта на относителната недействителност, тоест че сделката не поражда действие само по отношение на другия съпруг, но тази защита е недостатъчна, защото когато бъде извършено последващо прехвърляне, ощетеният съпруг е много спорно, даже е почти изключено да предяви своята претенция към следващо добросъвестно лице, което е станало собственик в резултат на такова прехвърляне. Затова не можем да се задоволим със защитата в класическите рамки на относителната недействителност. И там трябва да търсим решението, което наистина не е лесно. Защото най-чистият вариант е да се каже, че сделката е нищожна, ако липсва съгласието. Това може да предизвика също затруднение, но то е по-твърдата защита. Затова смятам, че не трябва да замъгляваме проблема, а да стигнем до неговото решаване – не чрез юридически конструкции, а имайки предвид богатството на житейските ситуации. Това е моето възражение.

Смятам, че въпросът е доста спорен. Практиката е доста разнообразна. Тук трябва да си зададем въпроса дали трябва със специални норми да уреждаме този казус или да оставим общото законодателство, каквото е намерило решение в Закона за задълженията и договорите, да разреши и тези случаи. Като гледаме казуса от страна на съсобствениците – съпрузи, трябва да погледнем казуса и от страна на третите лица, които ще придобият вещи от такава сделка, и какви са последствията за тях, защото ние трябва да осигурим и сигурност на гражданския оборот.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета доклада: „ДОКЛАД за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на ГПК, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г., и № 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30 юли 2010 г. Комисията разгледа двата законопроекта на заседание на 16 септември 2010 г. На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието заместник-министърът госпожа Даниела Машева и експерти, председателят на Софийския градски съд господин Георги Колев, съдия Костадинка Недкова – председател на търговското отделение в Софийския градски съд, и съдия Красимир Влахов - председател на Софийския районен съд. От името на вносителя - Министерски съвет, законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието госпожа Даниела Машева. В част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз” се предлагат изменения и допълнения във връзка с влизането в сила на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Цитираният регламент е насочен към подобряване положението на лицата, които получават издръжка, посредством премахване на процедурата по екзекватура, към ускоряване изплащането на издръжка в отделна държава членка и намаляване на разходите, свързани с нейното получаване. Регламентът ще се прилага от 18 юни 2011 г. и в него е предвидено, че за държавите членки, обвързани от Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, ще се прилагат неговите разпоредби. Предвижда се решенията във връзка със задълженията за издръжка, постановени в държава членка, обвързана от Хагския протокол, да бъдат признати и да бъдат изпълними във всички други държави членки, без да е необходима никаква друга процедура и без да се извършва контрол по същество в държавата членка по изпълнение, докато при решенията, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, в регламента е предвидена процедура за признаване и за декларация за изпълнимост, която е идентична с тази на Регламент (ЕО) № 44/2001. Предвижда се създаване на Глава петдесет и осем „а” - „Признаване и изпълнение на съдебни решения въз основа на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка”, в която са уредени въпросите, предоставени в националната компетентност на съответната държава членка – компетентният съд и процедурата за преразглеждане за целите на чл. 19 от регламента, компетентният орган по изпълнението по чл. 20 от регламента. Вторият законопроект за изменение и допълнение на ГПК беше представен от народния представител Юлиана Колева, която представи основните моменти от мотивите на законопроекта, като подчерта, че предложенията засягат всички фази в гражданския процес, които поставят проблеми пред съдебната практика и увери народните представители, че не засягат основните принципи на новия ГПК. С влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс от 1 март 2008 г., възникнаха редица спорни въпроси с оглед практиките по прилагането му и противоречия в някои от разпоредбите му. Предвид изчерпателното посочване в чл. 435 от ГПК на действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, се оказва, че длъжникът е лишен от защита срещу незаконосъобразното определяне на разноски в изпълнителното производство. С изменението на чл. 80 се преодолява противоречие с разпоредбата на чл. 248 от ГПК, според който решението подлежи на изменение, а не на обжалване в частта за разноските. Употребеното в новия ГПК понятие „обжалваем интерес" породи противоречиви тълкувания с оглед липсата на легална дефиниция. Необходимо е като предпоставка за допустимост на касационния контрол да се въведе цената на иска, съответно да отпадне разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, предвид неотносимостта на критерия „обжалваем интерес” само за определенията, както и да се изключат с оглед на критерия „цена на иска” изброените по-горе видове правни спорове. С промените на чл. 415 се цели да се постигне пълен синхрон между актовете на съда по заповедното производство и зачитането на последиците им при съдебното установяване на вземанията, съответно ще се осигури и зачитане на резултата от исковото производство по отношение на стабилизирането на заповедта по чл. 416 от ГПК. Предлага се да се извърши промяна в ГПК в насока да се пресече възможността за извършване на симулативни наддавания и откази от наддавателни предложения след приключване на проданта, за което се предлага и промяната в т. 2 на чл. 493. По законопроектите се проведе задълбочена професионална дискусия, в която взеха участие магистрати и народни представители. По законопроекта на Министерския съвет народният представител Емил Радев изказа задоволство от работата на Министерство на правосъдието, което е един добър пример европейското законодателство да се въвежда чрез съответно изменение в националните закони навреме, в един по-продължителен срок преди датата на влизане в сила на съответния европейски акт, а не да изчакват последните срокове, което води до още по-голяма яснота и подготвеност на заинтересованите лица по прилагането им. По законопроекта, внесен от народния представител Емил Радев и група народни представители, изказване направи председателят на Софийски районен съд господин Красимир Влахов, който изрази подкрепа за законопроекта и изказа удовлетвореност, че в него са намерили израз предложените решения от магистрати от името на Софийския районен съд. Господин Влахов подробно аргументира и коментира практическите проблеми пред съдилищата по отделните параграфи от законопроекта, като подчерта, че те не целят да разтоварят съдилищата, а са насочени към бързо и ефективно правораздаване. По § 1 относно изменението на чл. 48 е продиктувано от съотношението с чл. 50, като изясни, че се получава смесване между призоваване за отговор на исковата молба и призоваването за първо заседание по делото, поради което се предлагат точни редакции, за да се отстранят тези противоречия. С оглед тази специфика на размяната на книжа по новия ГПК са наложителни тези промени в чл. 48, за да е ясно, че с първата призовка ответникът не се призовава за първо съдебно заседание, а той се призовава с препис от исковата молба и доказателствата само да даде отговор. Параграф 2 е във връзка със създаването на ал. 3 в чл. 79, според която може да се обжалва постановлението за разноски. Съдия Влахов посочи, че голям проблем на практиката е възможността специална част от съдебните изпълнители да натоварват длъжниците с разноски, без те да имат никаква възможност да се защитят специално при прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като в чл. 435 изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване и се оказва, че длъжникът е лишен от защита срещу незаконосъобразното определяне на разноски в изпълнителното производство. Необходимо е да се даде възможност постановлението за разноските да може да се обжалва с частна жалба, за да се контролира произнасянето на съдебните изпълнители в частта за разноските. Този текст се предлага, тъй като по принцип самото определяне на разноски не представлява изпълнително действие, а признаване на материално право на реализиране на отговорност за неоснователно причинен процес. С промените в §10 се предлага при обективно съединен иск, предвиден да се гледа по бързото производство с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков процес, да не се допуска бързо производство. С промените на чл. 390, ал. 4 се цели вътрешно синхронизиране на използваната терминология. Параграфи 12, 13 и 16 се отнасят до обезпечителното производство и важния въпрос относно връчването на препис на частна жалба на ответника. Целта на обезпечителното производство е именно в това ответникът да не знае за това производство. Промените в чл. 396, ал. 2 се налагат поради обстоятелството, че в случай на получаване от ответника на препис от частна жалба, той ще узнае за образуваното обезпечително производство и ще предприеме разпоредителни действия с имуществото си, вследствие на което евентуалното допускане на обезпечението ще бъде безсмислено. Целта на § 14 е синхрон между заповедното производство пред Районен съд и развитието на исково производство при възражение срещу заповедта за изпълнение и предявяването на иск пред Окръжен съд за установяване на вземането. Наличието на сериозни проблеми в практиката налагат създаването на нов чл. 425а. С § 18 от законопроекта относно приложимостта на общия исков процес, относно заповедното производство. Това предложение е особено важно, защото запълва една голяма празнота в закона при настоящата му редакция. В главата, която урежда заповедното производство няма препращаща разпоредба за неуредените въпроси, поради което в редица случаи съдилищата са затруднени в администрирането, в случаите когато трябва да изменят една заповед в частта за разноските, или да поправят очевидна фактическа грешка, или когато възникне спор за подсъдност и пр. и всякакви технологични въпроси, които са от значение за съдопроизводството. Параграф 22 е относно даването на разрешение за напускането на страната от деца, ненавършили пълнолетие. Това са случаи, при които родителите са във фактическа раздяла или при развод, когато родителските права се упражняват от единия родител. Предлага се да става не по общия исков процес, защото това забавя и дори често обезсмисля даването на разрешение. Сега дотолкова доколкото няма изрична уредба в ГПК за реда, по който се гледат тези производства, съдилищата трябва да ги гледат по реда на общия исков процес, което значи размяна на книжа, съдебно заседание, доклад, първа инстанция, въззивна инстанция и ВКС. По този начин, ако една майка иска да си изведе детето в чужбина, тя трябва да го запланува и да го поиска 2-3 години предварително. В подкрепа на законопроекта се изказа и председателят на търговското отделение на Софийски градски съд – госпожа Недкова, която не се съгласи с представените писмени възражения от Министерство на правосъдието относно промените в заповедното производство, тъй като то ежедневно поставя проблеми в практиката. Не може да се изтъкват като аргументи, че има мониторинг по отношение на прилагането на ГПК, защото за практиката са достатъчни две години, за да се констатират проблемите в законодателството, доказателство за което е Тълкувателно решение на ВКС. Председателят на Софийски градски съд благодари на вносителите на проекта, защото е съобразен с направените предложения от страна на магистратите, които ежедневно правоприлагат и най-добре виждат проблемите и противоречията в законите. В дискусията взе участие народният представител Янаки Стоилов, който като цяло изказа, че направените предложения са целесъобразни, но за него са нецелесъобразни предложените промени в § 7 и 8 относно ограничаването на достъпа до правосъдие пред ВКС. С количествените критерии, каквито са предложени в § 8, на практика достъп до правосъдие ще имат само богатите. Господин Стоилов пожела да получи уверение от страна вносителите, за да подкрепи законопроекта, че този въпрос между първо и второ четене ще бъде справедливо решен като се намери баланс между праговете за обжалване пред ВКС и абстрактно формулираното основание за допустимост на касация по чл. 280, когато въпросът има значение за развитие на правото. От името на вносителите господин Радев се съгласи, че тези въпроси са дискусионни и ще се обсъдят внимателно, като максимално ще се защити обществения интерес, още повече, че има и Тълкувателно решение №1 от 2010 г., с което ВКС още повече е ограничило допустимостта до касация, като народните представители по този повод се обединиха около идеята, че не такава е била волята на законодателя. По същата тема взе отношение и съдия Недкова, която изказа мнение, че делата за издръжка следва да са на две инстанции, както и по отношение на обжалваемия интерес за търговци не може да има един праг за ЕТ и АД. Народният представител Юлиана Колева защити предлаганите промени относно промените, свързани с обжалването пред ВКС. По повод на нейната реплика народният представител Янаки Стоилов изказа мнение, че това е идеализиран подход и че според него обективен би бил критерия, ако се разполага със статистически данни относно отменените актове от ВКС. Господин Лазаров направи уточнение, че и това не е достатъчен критерий, тъй като в различните съдебни райони процентът на тези актове е различен, но като цяло изрази съгласие, че не може да се стеснява непрестанно обема на делата, които се допускат до касация и че тези въпроси трябва да намерят разрешение между първо и второ четене. В заключение се изказа и народният представител Анастас Анастасов, който обобщи, че въпросът за уеднаквяването на практиката и инициирането на тълкуване е въпрос на администриране от страна на председателите на съдилищата. След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г, подкрепен единодушно със 17 гласа „за”, и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-65, внесен от Емил Радев и група народни представители на 30 юли 2010 г., подкрепен единодушно със 17 гласа „за”.” Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. На заседанието, проведено на 29 септември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа така представения законопроект. В заседанието на комисията взеха участие Даниела Машева – заместник-министър, и експерти от Министерството на правосъдието. I. Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс предвижда мерки, свързани с прилагането на Регламент на Европейската общност № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. II. Регламент на Европейската общност № 4/2009 ще се прилага от 18 юни 2011 г., когато влиза в сила и Хагският протокол за приложимото право към задълженията за издръжка, и е насочен към подобряване положението на лицата, които получават издръжка, посредством премахване на процедурата по екзекватура, към ускоряване изплащането на издръжка в отделна държава-членка и намаляване на разходите, свързани с нейното получаване. В регламента е предвидено, че за държавите-членки, обвързани от Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, ще се прилагат неговите разпоредби. Въз основа на гаранциите, които предоставя прилагането на правилата за приложимото право, решенията във връзка със задължения за издръжка, постановени в държава-членка, обвързана от Хагския протокол, биват признати и са изпълними във всички други държави-членки, без да е необходима никаква друга процедура и без да се извършва контрол по същество в държавата-членка по изпълнение. При решения, постановени в държава-членка, необвързана от Хагския протокол, в регламента е предвидена процедура за признаване и за декларация за изпълнимост, която е идентична с тази по Регламент на Съвета на Европейската общност № 44/2001 от 22 декември 2000 г. относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. III. Със законопроекта се създава нова Глава петдесет и осем „а” в Част VІІ от Гражданския процесуален кодекс – признаването и изпълнението на съдебните решения въз основа на регламента на Европейската общност № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. В нея са уредени въпросите, които са предоставени в националната компетентност на съответната държава-членка, компетентният съд и процедурата за преразглеждане на целите на чл. 19 от регламента (чл. 627а от проекта), компетентният орган по изпълнение по чл. 20 от регламента (чл. 627б от проекта). IV. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс осигурява прилагането на регламент на Европейската общност № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители! Докладите и на двете комисии бяха много подробни, аргументирани, даващи различни гледни точки по един или друг въпрос. Аз бих искал да обърна вашето внимание само на касационното производство, тоест по проекта на колегата Радев и групата народни представители. Писал съм доста неща около касационното производство. Според мен в сегашното му състояние, то не функционира нормално, защото има един субективен елемент. Касационното производство, това е производство, което Върховният касационен съд, когато се обжалват решенията на окръжните, респективно на апелативните съдилища, има един субективен елемент – дали да го допуснем или да не го допуснем? Това е по първата линия. За съжаление сега законопроектът не се занимава с нея, а мисля, че там е заровен проблемът. И обикновено, разбира се, Върховният касационен съд по една субективна преценка, нека да не ми се сърдят колегите от Върховния касационен съд, с едно определение обикновено не допускат. Нали е така? Така е! И това определение даже не може да се защити, него не можеш да го обжалваш. Тоест Върховният касационен съд казва: „Абе, няма да ти гледам делото като трета инстанция.” Това е реалността! И поне докъдето стига моят поглед. Пък има и колеги, които са тука и адвокатстват – по едни и същи казуси, близки казуси, едни и същи практически казуси – веднъж допуснато пък недопуснато. Или ще имаме триинстанционно производство, или няма да имаме!? А не субективно да преценяват върховните съдии, аз го знам, че това е истината, но това е категорично неправилно. В сега действащия ГПК е казано във втората алинея, че не подлежат на обжалване, когато обжалваемият, обърнете внимание, „интерес е до 1000 лв.”. Интерес! Разбира се, и тази норма не е съвършена и затова вероятно колегите искат да разширят кръга на делата, които въобще не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, да избегнат. Защото 1000 лв., разбирате, че сега Върховният касационен съд няма да се занимава с по-дребни случаи, когато интересът е много малък. Но – интерес! Защото искът може да бъде за един милион, но обжалваният интерес да бъде за 1000 лв. – тази част обжалва решението. Сега колегите взимат всъщност това, което беше в стария, но се пита дали е най-удачно. Вие, колеги, казвате: искове за издръжка, брачни искове с цена 50 хил. лв., 30 хил. лв. и т.н. няма да подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Подходът според мен е правилен. Дали толкова обаче трябва да разширяваме нещата? Според мен – не. Защото, ако погледнете чл. 104, който не е предмет на този законопроект, това е родовата подсъдност, практически означава: ако се приеме текстът в този му вид – практически, че решенията на районните съдилища, които са в основата на правораздаването ни, ще могат да се обжалват техните решения пред окръжните съдилища и дотук. Няма решение на районния съд, няма как да отиде пред Апелативния и респективно пред Върховния касационен съд. Това са 90% от делата на районните съдилища. Губим възможността за защита и то защита пред най-върховната инстанция, защото не винаги парите са нещо. Има така наречените неоценяеми искове. Освен това 5 хил. лв. за един човек могат да бъдат много, много пари – да не ги е виждал, а друг за една вечер може да ги разиграе в казиното, без да му се отрази имуществено. Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание и, че колегите казват, не е интерес цената на иска, тоест ако е паричен – паричната стойност на иска. Значи, ако имам иск примерно за 50 хил. лв., мога да го обжалвам пред Върховния съд за 5 лв. и Върховният съд трябва да разгледа делото. Да видим дали трябва цена на иска или да търсим интерес? Аз поставям въпроса, не искам да го разрешавам тук, но да го оставим сега – имаме цяла монография. Още нещо – решения по брачни искове. Тук, предният път говорих пак за брака, семейството и оковите, а сега – за брачни искове. Разбира се, че е безпредметно, когато един брак е прекратен, а делата се разглеждат от районния съд като първа инстанция, да се обжалват пред окръжния съд окончателно и да се реши въпроса. Няма проблем, ако бракът е прекратен, уважаеми колеги, като искат пак да се оженят на другия ден – техен си проблем, има и такива случаи. Но, ако решението на съда е в обратната посока, ако искът за развод е отхвърлен, съдът не постановява развод, защо да не дадем възможност при тези решения, когато не е прекратен брака, да може съпругът, при една нетърпимост на отношенията, да има възможност да си защити правата пред Върховния касационен съд. Говорим за брачни искове за развод, те всъщност са три, които са най-често срещаните: искове за унищожаване на брака, за съществуване и несъществуване на брака. При тези искове имаме така нареченото обективно съединяване на исковете. Ако бракът бъде прекратен и има деца, трябва съдът да реши кой да упражнява родителските права и режимът на свижданията, а съдът трябва да реши относно ползването на семейното жилище, издръжките и т.н., и т.н. Какво имаме предвид под брачни искове? Мога ли да обжалвам пред Върховния касационен съд, примерно, защото децата ми са дадени на другия родител или пък евентуално на трето лице? Защо да не мога да си защитя интересите? Уважаеми колеги, затова ви обръщам внимание, виждам, че е имало задълбочена дискусия. За съжаление, не присъствах в Правната комисия, надявам се и тук да има, защото чрез дискусията трябва да намерим най-правилния път към подобряване на нашето касационно производство. В сегашния му вид, за мен, категорично не функционира нормално, въпреки че съдиите му ръкопляскат. Сега съдиите от Върховния съд като разбраха, че сме внесли този законопроект и казват: „Бързо го приемайте, тъкмо ще се отървем от делата!” Ама, съдията не е да се отървава, а да гледа делата. Затова, подкрепяйки като цяло законопроекта, ще имаме работа между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Този дебат, както е записано и в доклада на Правната комисия, се състоя. Тогава декларирахме, че праговете за касационно обжалване са дискусионни и този дебат наистина би трябвало да стане между първо и второ четене, за да можем ние, с оглед на практиката, и мнението на магистратите, не само тези от Върховния съд, да уточним прагове, които наистина да бъдат работещи. Защото основната функция на съдиите във ВКС е именно регламентираната в чл. 124 от Закона за съдебната власт и тяхната работа – основната за мен, като юрист, е да тълкуват и да дават тълкувателни решения. Какво става? Ние, първо, връщаме една правна постановка, която беше в отменения ГПК и добре или зле функционираше нормално. От друга гледна точка, магистратите решават сами своите проблеми от липсата на капацитет и брой съдии, а и на големия брой касационни жалби. До момента, в който вкарахме този законопроект, факт е тълкувателно решение № 1 от 2010 г., което точно урежда този въпрос. Така или иначе с този текст или без него, на практика голям брой от тези дела няма да бъдат допускани до касационно обжалване, именно поради тълкувателното решение. Наистина, хубаво е да стане този дебат и мисля, че в тези разпоредби ще намерим разумната среда за прага за касационно обжалване. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Радев, не като възражение, а като разсъждение. Правото на жалба и на касационна жалба е право на гражданина. Това е субективно, публично право и законът трябва да го каже. Ако един гражданин, а всеки от нас е гражданин, всеки от нас не е застрахован, вероятно някои водят дела – лични или с адвокати, трябва да знам това решение на въззивния съд подлежи ли на касационно обжалване или не подлежи? Имам ли право и то конституционно право на правосъдие, да се обърна към най-висшата върховна инстанция, или нямам право? Това е правото на жалба! Сега, и във връзка с това което казвате, и във връзка с това прословуто тълкувателно решение, което аз не приемам, разбира се, то е в полза на съдиите. Нищо, че и аз съм бивш съдия. Правото на касационна жалба се преценява субективно от съдиите. Не законът казва, а съдът казва: „Абе, няма да ти гледам делото, ще ти гледам делото. Ако искам ще гледам, ако не искам – няма да ти гледам делото.” Как така? Това е недопустимо! Аз ще направя предложение и при обсъждането, първата алинея на чл. 280 трябва да бъде отменена веднага, за да има що-годе правосъдие в България. Това е, според мен, подходът към нашето касационно производство. Разбира се, не Върховният касационен съд да се затрупва с дела, не това е целта, но не е само тълкувателната му дейност. Върховният касационен съд е касационна и контролно-отменителна инстанция и ще трябва да разглежда конкретни дела, иначе няма как. Той какво ще тълкува, ако не гледа дела? Това, което практически предлагаме – огромният брой, може би 80-90% от делата се разглеждат от районните съдилища и няма да отидат до Върховния касационен съд. Какъв поглед ще има този върховен съдия върху правораздаването в България? Ами, няма да има поглед! Ще пише едни определения там и няма да допуска касация. Правото на касационна жалба трябва точно и ясно да го определим, а не субективно съдът да определя дали имаш право или не. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, вчера при формирането на дневния ред на парламента за тази седмица обърнах внимание, че за първи път се прави отклонение от парламентарната практика, а именно Отчетът за дейността на Националната здравноосигурителна каса да се гледа отделно от Отчета за изпълнението на бюджета на Касата за 2009 г. Тази парламентарна практика не е случайна. Тя има своята основа в законодателството и сега за юристите ще обърна внимание на текста на чл. 30 от Закона за здравното осигуряване. В него ясно са написани две неща – в ал. 1, че „Годишният отчет за изпълнението на бюджета и Отчетът за дейността на Касата се внасят от управителя на НЗОК чрез Министерския съвет в Народното събрание не по-късно от 30 юни следващата година”. Тоест, тези два отчета се внасят заедно. Заедно! Обърнете внимание на ал. 2, (реплики на народния представител Красимир Велчев), в която е казано, че Решението за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета и Отчета за дейността на Касата е общо. Те са част от едно решение, тоест няма как Отчетът за дейността да се разглежда отделно от Отчета за бюджета на Касата. Защото Народното събрание трябва да излезе с общо решение за тези два отчета, което е абсолютно естествено. Защото дейността на Касата е свързана със здравноосигурителната дейност и здравноосигурителните плащания, които имат своето отражение в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Аз нямам обяснение защо не разбирате, че няма как да се гледа Отчетът за дейността на Касата без Отчета за изпълнението на бюджета на Касата, защото те са неразривно свързани!? Така че днес, когато ще гледате Отчета за дейността на Касата отделно от Отчета за бюджета й, ще извършите нарушение на закона и ще бъде невъзможно произнасянето с едно решение по тези два отчета. (Реплики от ГЕРБ.) Така че формалното ми предложение е да се отложи разискването на тази точка. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”, и „Стига, де!”.) Предполагам, че вие няма да го приемете, ...

... но ви обръщам внимание, че по този начин нарушавате закона. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Или да включите (силен шум и реплики), уважаема госпожо председател, и разглеждането...

... на Отчета на бюджета на Касата.

Уважаема госпожо Манолова, дами и господа народни представители! Под формата на лично обяснение вземам думата да поясня, тъй като в крайна сметка предложената програма по проекта, който ние гласувахме, е направен по мое предложение, след като много коректно и стриктно съм се запознала с практиката. За широката публика ще дам следните цифри. През 2005 г. е приет само Отчетът за изпълнението на бюджета на Касата - на 17 април. Годишен отчет за дейността на Касата не е приеман. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Браво!

За 2006 г. на различни заседания са приемани, както следва: Годишният отчет за дейността на НЗОК - на 27 септември 2007 г. Следващата година - на 17 април 2008 г., е приет Доклад за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, повече от половин година разстояние. Това, което Вие казвате в залата, просто не е вярно!

Напротив!

След това, през 2007 г., тук – да, на 6 ноември са приети заедно двата отчета.

Защо на 6-ти?

През 2008 г. не е разглеждан Отчет за бюджета на Здравната каса. На етап обсъждане е свален от дневния ред, няма прието решение по него. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Браво! (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)

Годишният отчет на Националната здравноосигурителна каса е отхвърлен на 14 септември 2009 г. Така че, когато говорите за парламентарна практика и за традиции, нека да се позоваваме действително на парламентарната практика по цифри, по време и по дати и съгласно правилата и нормите, които се съдържат в нашите законови актове (реплики от КБ), въз основа на които се разглеждат тези отчети. Освен това имахме такава дискусия в Председателския съвет - предполагам, че сте информирани. Подложихте го веднъж на гласуване, гласувахме. Няма пречка, сега също ще го подложим на гласуване. Но Вие заблуждавате залата като казвате, че едва ли не нарушаваме трайно установена парламентарна практика. Вярно е обратното! По време на вашето управление сте гледали двата отчета с разлика от м. септември до м. април. Това е повече от половин година, госпожо Манолова! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви представя „ДОКЛАД на Комисията по здравеопазването относно Проект за решение по Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-12, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение по Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 002-03-12, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г. На заседанието присъстваха управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева, представители на Министерството на здравеопазването, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Годишният отчет беше представен от д-р Нели Нешева. Тя информира членовете на комисията, че през 2009 г. дейността на Националната здравноосигурителна каса е съсредоточена в изпълнението на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., Решение № РД-УС-04-17 от 20 януари 2009 г. и Националния рамков договор за 2006 г., както и в подготовката и провеждането на преговорите за Национален рамков договор за 2010 г. През отчетния период е осигурено ефективното функциониране на системата за финансово управление и контрол на Централното управление на НЗОК и Районните здравноосигурителни каси (РЗОК) и на системата за предварителен контрол относно законосъобразността на всички действия и документи, свързани с финансовата дейност. Доктор Нешева поясни, че при изготвянето на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е отчетено и влиянието на здравно-демографската среда като подчерта, че демографските показатели, при които се наблюдават устойчиви тенденции – застаряващо население и отрицателен естествен прираст, имат непосредствено влияние върху финансовата стабилност на НЗОК. От една страна, неблагоприятното демографско развитие е предпоставка за намаляване на реалните приходи от икономически активното население, като този проблем се задълбочава и поради високото ниво на емиграция на икономически активното население. От друга страна, застаряващото население и свързаното с това високо ниво на хронична заболеваемост води до значително увеличаване на здравноосигурителните разходи. В заключение, д-р Нешева уточни, че отчетът за дейността е структуриран по отделните направления здравноосигурителни плащания, като детайлно са отчетени проверките, извършени от експерти на Централното управление на НЗОК и контролните органи на РЗОК. Посочени са констатираните нарушения по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, както и установените проблеми и конкретни предложения по отношение оптимизацията на дейността. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси, свързани с дейността на РЗОК, относно извършването на непосредствен контрол на лечебните заведения за болнична помощ и констатираните чрез него нарушения, конкретните резултати от осъществяването на предварителен и последващ контрол и сроковете за внедряването на интегрираната информационна система. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 16, „против” – 0, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме следния Проект за: „Р Е Ш Е Н И Е по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване

Приема отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, сигурно когато представяхте хронологията, трябваше да започнете с това, че първоначално Националната здравноосигурителна каса внасяше само един отчет, който включваше и отчет за дейността, и отчет за изпълнението на бюджета за нейната дейност за съответната календарна година ...

На шест месеца ли сте правили това?!

... включително и фактът, че в част от случаите двата отчета са разглеждани заедно. Естествено, има несъответствие за 2006 г., тъй като отчетите за 2005 г. не са внесени едновременно, но трябваше да проследите и промяната в текстовете на чл. 30 от Закона за здравното осигуряване, които показват развитието на идеята, че в крайна сметка Касата трябва да внесе два различни отчета, но те да бъдат внесени с едно Решение на Министерския съвет, респективно да бъдат приети с едно Решение на Народното събрание. Тук обаче искам да обърна внимание на нещо друго: защо тези отчети са неразривно свързани и защо няма как да се разглежда отчетът за дейността на Касата отделно от отчета за изпълнението на бюджета? Защото съгласно Закона за здравното осигуряване едно от основните правомощия на Националната здравноосигурителна каса е свързано именно и конкретно с изпълнението на здравноосигурителните плащания, които касаят не толкова приходната, колкото разходната част, а именно разплащането с отделните изпълнители на медицинска помощ – разплащанията с доболничната помощ, с личните лекари, с болниците. В момента няма как да не буди притеснение фактът, че парламентът ще приключи със седмичната си програма вероятно днес, не се разглежда бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за миналата година, тоест това не е свързано с липсата на парламентарно време, а по-скоро с желанието на мнозинството да отклони тази тема от вниманието на народното представителство, респективно на българските граждани. Състоянието с отчета на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за миналата година е скандално. Там има няколко неща, с които започна батакът в здравноосигурителната система, с които започна батакът в разплащането на Касата с болниците и те доведоха до плачевното, хаотично и кризисно състояние, в което се намира българското здравеопазване в този момент. Какво имам предвид? На първо място, фактът, че за първи път Националната здравноосигурителна каса не се разплати с изпълнителите на медицинска помощ в края на съответната календарна година, при положение че имаше кумулирани средства, дори при положение че беше изпълнена цифрата за необходимия резерв, който трябва да задели НЗОК, тя не плати на болниците за месеците ноември и декември. Става дума за плащане в рамките на около 170 млн. лв., което вместо да бъде извършено с парите на Касата за миналата година, легна върху бюджета на Националната здравноосигурителна каса за тази година. Затова когато управляващите говорят, че би било добре парите за 2010 г. да бъдат равни на парите за 2009 г., това нищо не означава, защото практически парите за болниците за 2009 г. са пари за десет месеца, а плащанията, които прави Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., са за 14 месеца. Тук интересно е друго: по какъв начин цифрата 401 млн. лв., която трябваше да бъде заделена като излишък на Националната здравноосигурителна каса, се превърна в числото 455 млн. лв.? Това на практика е промяна в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която нито беше обсъдена в българския парламент, нито беше извършена със съответния акт на парламента. Някое лице от администрацията на Касата, от правителството, от изпълнителната власт си позволи да се разпореди с 55 млн. лв. пари, събрани от здравните вноски на българските граждани. По този начин те не отидоха за разплащане с болниците, а легнаха върху бюджета на и без това орязаните пари на Националната здравноосигурителна каса за тази година. В случая всички юристи могат да преценят, че става дума за състав на извършено престъпление, защото някой извън рамките на своите правомощия премести едни 55 млн. лв. от едно място на друго, без да има право на това. Оставям моралната страна на въпроса, защото касае недостигащите пари на българите за здраве. Между другото, по този повод е сезирана прокуратурата от Българския лекарски съюз и се надявам, че колкото и парламентът да се опитва да неглижира този проблем, поне съответните органи ще си свършат работата. Другият въпрос, който е изключително интересен, е къде изчезнаха 140 милиона от оперативния резерв на Националната здравноосигурителна каса за миналата година? Ако отворите отчета на бюджета на Касата за 2009 г., ще видите пълното несъответствие между заложените цифри за оперативен излишък и отчетените. Там е видно, че са събрани 240 млн. лв., че от тях са похарчени 100 млн. лв. и за разликата не се съдържа никакво обяснение. Ето поради тези два скандални факта – за липсата веднъж на 55 млн. лв., неизвестно как и по какъв начин ориентирани от парите на хората за здраве към резерва, и липсата на други 140 млн. лв., са причината този бюджет да не бъде представен на вниманието на българския парламент днес. Драмата, уважаеми дами и господа от мнозинството, наистина е изключително сериозна и неин измерител е оставката на здравния министър – подадена и приета вчера. Така че, колкото и да се опитвате да прикривате безобразията, които се извършват и в Здравноосигурителната каса, в един момент рано или късно този бюджет ще бъде сложен на масата и ръководството на Касата, ръководството на министерството няма как да избягат от въпросите къде са 55 млн. лв. от парите на българските данъкоплатци от миналата година и къде са още 140 милиона, които трябваше да бъдат в оперативния резерв на Касата, с които пари да се извършат разплащанията с болниците за миналата година. Това са съществените въпроси, на които трябва да се отговори днес. Ако госпожа Нели Нешева е в състояние да даде отговор на тези въпроси – много добре. Ако не, надяваме се, че някои други органи ще изследват факта къде и как са отклонени тези пари.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Госпожо председател, ще се придържам изцяло към отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса така, както е определена точката от дневния ред, независимо от това, че има много сериозни претенции по отношение на това, че не е включен Отчетът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този текст в Закона за здравното осигуряване фигурира от 2002 г. От 2002 г. идеята е Отчетът за дейността на Националната здравноосигурителна каса и Отчетът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се гледат заедно. И това не е случайно, защото, ако дейността на Националната здравноосигурителна каса не е обезпечена с необходимия финансов ресурс, каквато е практиката през последните години, на практика няма никакъв смисъл от тези отчети. Нещо повече – тук не беше казана една, макар и малка подробност – в чл. 30 на Закона за здравното осигуряване е казано, че Министерският съвет внася в Народното събрание проекти за Отчет на дейността на Националната здравноосигурителна каса и Отчет за бюджета на Националната здравноосигурителна каса до 30 юни на следващата година. Погледнете какво пише в Проекта за решение на Министерския съвет, който е внесен от Народното събрание. Там датата е 5 юли. Това е, пак повтарям, един незначителен проблем, но все пак Министерският съвет не може да си позволява да нарушава Закона за здравното осигуряване такъв, какъвто е разписан. На следващо място, каква е идеята въобще да се внасят такива отчети? Понеже виждам, че д-р Нешева реагира, Националната здравноосигурителна каса, Надзорният съвет навреме е приел отчета, навреме е внесен в Министерският съвет, но датата, която е записана като входяща в Народното събрание е 5 юли – за съжаление, различно от това, което пише в Закона за здравното осигуряване. Аз се връщам на това какво е значението на един такъв документ като отчета на дейността на Националната здравноосигурителна каса. Един такъв отчет, при всички положения на базата на един задълбочен анализ, трябва да даде информация за вземане на управленски решения. Какво имам предвид? Сега тече изключително тежка дискусия по това как трябва да изглежда дизайнът на здравното осигуряване в България, по това как трябва да се промени финансирането на системата на здравеопазването. Има дискусия за това, че от Националната здравноосигурителна каса изтичат нерегламентирано финансови средства. От Националната здравноосигурителна каса се източват средства – по информация в медии и в публичното пространство на базата на свръх хоспитализация и т.н. Един такъв отчет има за задача да даде повече информация за вземане на управленски решения, така че да бъдат елиминирани всички тези проблеми, които съществуват. За съжаление, в този отчет има само декларативна част. Всички дирекции на Националната здравноосигурителна каса по един прилежен, достатъчно подробен начин са описали своята дейност, но липсва аналитичната част, която да послужи, пак повтарям, за вземането на управленски решения в тази тежка ситуация. На следващо място, искам да отбележа това, което е записано в началната преамбюлна част на отчета, че през 2009 г. дейността на Националната здравноосигурителна каса е насочена в няколко направления. На първо място, изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. На следващо място – изпълнение на Националния рамков договор за 2006 г. Колеги, 2009 г., която отчитаме в момента – дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., се работеше по Национален рамков договор от 2006 г. Именно по решение на Управителния съвет, който дава указания как да се изпълнява бюджета. И, разбира се, подготовка на преговорите за НРД 2010 г., която подготовка, за радост, завърши със сключване на Национален рамков договор за 2010 г. Понеже времето е кратко, искам да се спра предимно на дейността на Дирекция „Договаряне, методология и контрол на болничната медицинска помощ”, тъй като болничната помощ е тази, която се поставя като акцент за реформиране на системата. Аз съм категорично против това да се извежда единият от секторите в сферата на здравеопазването на преден план пред скоби и да се смята, че това е най-важната дейност в сектор „Здравеопазване”. При всички положения това не е така, защото не можем да говорим за ефективно използване на средствата в болничната помощ, без да имаме ефективно използване на финансовия ресурс в доболничната помощ. Искаме да намалим броя на тези, които се лекуват в болниците, а в същия момент даваме по-малко пари за доболнична помощ. Спомнете си само, че за тази година в бюджета на НЗОК за специалисти са дадени 800 хил. лв. по-малко, което означава приблизително 80 хиляди направления по-малко – говоря преди актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ако искаме да има баланс, да има симетрия между всички тези подсектори на секторната политика на здравеопазване, задължително трябва да отчитаме аналитично дейността на всички сектори, за да може да сме наясно какво ни предстои и какви решения трябва да вземем през следващата година. Тук се казва, че са извършени като контрол по изпълнението на договорите за изпълнение на клиничните пътеки 385 проверки в 177 лечебни заведения за болнична помощ, което означава, че са проверени по-голяма част от лечебните заведения, повече от половината от лечебните заведения за болнична помощ в страната, като предметният обхват на тези проверки е бил както по отношение на финансовата целесъобразност, така и по отношение на медицинската целесъобразност. Колеги, в Закона за здравното осигуряване има структурирани контролни органи, които са финансовите контрольори и медицинските контрольори. Медицинските контрольори, лекарите контрольори са тези, които контролират медицинската целесъобразност за извършването на съответната дейност, а финансовите контрольори са тези, които следят за финансовата целесъобразност на извършените разходи. Очевидно е, че една голяма част от дейността на Касата, особено тази, която се отнася до контрол на лечебната дейност, е прехвърлена в медицинския одит, който се занимава с медицинската целесъобразност, но така или иначе Касата запазва възможността за извършване на контрол както на входа на системата чрез своята информационна система, така и на изхода на системата. Похвално е, че 44%, както е казано в отчета, от направените проверки са установени на входа на системата. Тоест информационната система е достатъчно надеждна и дава възможност за изхвърляне на всички онези допуснати грешки, тоест за минимизиране на възможностите за некоректно изплащане на финансови средства. На следващо място, извършени са 177 финансови проверки, говоря за клинични пътеки, в лечебните заведения за болнична помощ и 178 медицински проверки. Малко или много са тези проверки? Очевидно е - тези, които проверяват, казват, че са малко, а проверяваните винаги казват, че ги скъсват, извинявам се за грубия израз, от проверки. Така или иначе проверки в тази система трябва да има. Основната задача на този доклад – ние не го подкрепяме, защото той не дава основния извод, няма го аналитичния резултат. Нека да кажем, ако са повече хоспитализациите, защо са повече. Ето, например има възможности на входа на системата да се контролират всички тези неправомерни хоспитализации. Големият въпрос е: дали българските граждани наистина имат нужда от модерно лечение, от болнично лечение или те влизат в болница, защото доболничната помощ не може да реши техния здравословен проблем? Ако се приемат повече в болница, тогава ще има нарушение на тези диагностично-лечебни алгоритми най-малкото. Ще има нарушение за неспазване на индикациите, на причините за хоспитализация. Ако такива причини има, ако такива мерки има в отчета, ако ги има на практика, това ще бъдат причини, които ще доведат до по-малко хоспитализации. Понеже информационната система и субективният контрол от страна на медицинските и на финансовите контрольори не казват това, как тогава ние експонираме решението, че хоспитализациите в България се увеличават? Ето това е голямото разминаване. Пак повтарям, един такъв отчет задължително трябва да даде аналитична част, за да могат да се вземат управленски решения. Повтарям го за пореден път, защото това е най-важното на един отчет. Правим отчет за миналата година, за да може той да ни въоръжи с методология, да ни въоръжи с информация, която следващата година да не допуска грешките, които са допуснати през тази година. Затова нашата парламентарна група по време на заседанието на комисията не подкрепи Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса – няма да го подкрепи и в пленарната зала.

Приема Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.” Моля, гласувайте. Гласували 113 народни представители: за 85, против 13, въздържали се 15. Предложението е прието. Едно съобщение: уважаеми колеги, документалната изложба „Помня. Катин 1940” ще бъде открита в 11,00 ч. в северното фоайе на Народното събрание. Експозицията е реализирана съвместно с посолството на Република Полша в София. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването. Тридесет минути почивка. (След почивката.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, на Константин Казаков - заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност” и Стоян Тренин - директор на дирекция „Правна”, Държавна агенция „Национална сигурност”.

„Доклад относно второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 002-01 71, внесен от Министерския съвет на 22.07.2010 г. „Закон за допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за Параграф единствен, който става § 1.

Предложение на народния представител Красимир Ципов - комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение на закона „Заключителна разпоредба” и § 2: „ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 2. Законът влиза в сила от 1 октомври 2010 г.”.