7 октомври 2010 г.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи на основание чл. 91а, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проект за решение на Народното събрание за избиране на Сабрие Тайфи Сапунджиева за омбудсман на Република България. Уважаеми госпожи и господа народни представители, понеже това е вторият избор на омбудсман на Република България, политическата коректност изисква да се кажат няколко думи за първия омбудсман господин Гиньо Ганев. Фигурата на омбудсмана стана част от институциите на Република България с приемането на Закона за омбудсмана преди шест години и с избирането на господин Гиньо Ганев за първи омбудсман на Република България. През 2007 г. фигурата на омбудсмана придоби и своите конституционни измерения. Подчертавам нарочно този факт, защото с изменението на Основния закон на страната през 2007 г. омбудсманът получи и конституционни правомощия, един вид чрез него да се реализира един принцип, който отсъстваше в българското право. Това е принципът на индивидуалната жалба до Конституционния съд, но отговорността на омбудсмана на Република България е да бъде своеобразен говорител на интереса на българските граждани, включително и в случаите когато те имат необходимост да се обърнат към Конституционния съд на Република България. Трябва да се каже, че господин Гиньо Ганев има изключителна заслуга за укрепването на авторитета на този нов орган в Република България. От него нерядко сме чували да припомня една максима – че нищо не се случва без силните фигури, но нищо не може да оцелее без институциите. Струва ми се, че неговата 5-годишна дейност като Омбудсман се явява едно съвсем откровено потвърждение на тази максима. Затова имайки съзнанието, че летвата на критериите, които трябва да покрие един кандидат за омбудсман на Република България, вече е поставена достатъчно високо, Парламентарната група на Движението за права и свободи се отнесе достатъчно отговорно към номинирането на кандидат за омбудсман на Република България. Имаме претенцията, че предлагаме на вашето внимание една кандидатура, която само формално има своята партийна проекция, защото госпожа Сабрие Сапунджиева е номинация на Парламентарната група на Движението за права и свободи, но ние се спряхме на тази кандидатура убедени, че това е отговорен държавник, който след като заеме тази длъжност по волята на законодателния орган на страната, има волята, има силата и нравствените качества да преодолее всички свои политически пристрастия и да работи в пълно съзвучие не само със законовите, но както вече казах – и с конституционните правомощия на омбудсмана на Република България. Тя е юрист, който притежава богат професионален опит, съчетан с необходимите морални качества и активна гражданска позиция. Професионалната кариера на Сабрие Сапунджиева като заместник-министър на правосъдието, секретар на Президента на Република България по юридическите въпроси и дългогодишен член на Централната избирателна комисия е неразривно свързана именно с тези конституционни функции, с които е натоварен омбудсманът на Република България. В кариерата си тя се е доказала като успешен заместник-министър на правосъдието, пряко ангажиран с приоритетите на държавното управление за повишаване качеството на живот на българските граждани. Като секретар на президента на Република България по юридическите въпроси госпожа Сапунджиева е радетел на идеята за национално съгласие и толерантност. Убедени сме, че отличното познаване на административните държавни функции и гражданските права – ето ги двете ключови думи: функциите на администрацията и правата на гражданите, защото точно там, между тези два принципа стои конституционната фигура на омбудсмана – да бъде онзи медиатор, онзи посредник, който ще отстоява правата на гражданите, ще отстоява правото на всеки български гражданин за по-добра администрация. Убеден съм, че всички тези нейни качества ще й позволят да бъде един успешен и качествен омбудсман на Република България. Благодаря. Очакваме вашата подкрепа.

Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да направя изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България и да кажа, госпожо председател, дами и господа народни представители най-вече от мнозинството, че ние очаквахме да започнем работата на Народното събрание днес по друг начин. Очаквахме, че ще има някаква реакция или поне опит за реакция от ръководството на Народното събрание по повод на едно изявление вчера на министър-председателя – не къде да е, а в кулоарите на Народното събрание. Според начина, по който е, цитирам, той е казал: „Аз не съм като тези безделници в парламента”. Вместо да има реакция от страна на ръководството на Народното събрание, ние пристъпваме към разглеждането на дневния ред по един рутинен начин, сякаш нищо не се е случило. Уважаеми дами и господа народни представители, подобно изявление е не само грубо, невярно и несправедливо. То е безпрецедентно и унизително за всички народни представители, за институцията, за историята на парламента и парламентаризма в България, за авторитета на Народното събрание. Във всяка една нормална – ще кажа – парламентарна демокрация не просто подобно изявление, а подобно отношение към парламента ще бъде порицано и ще бъде осъдено като недопустимо. Ние от Парламентарната група на Коалиция за България, разбира се, не споделяме подобна оценка и не се нареждаме сред безделниците (реплика на Любен Корнезов), когото и да е имал предвид в случая господин Бойко Борисов. Очевидно той включва всички народни представители в подобно определение, което според него вероятно се вписва в нормалния му стил и отношение към народните представители. Аз обаче искам да призова не само и не толкова представителите на другите парламентарни групи да се разграничат и осъдят подобно отношение на министър-председателя. Аз се обръщам към Вас, госпожо председател, защото Вие сте тази, която трябва първа, трябваше първа да реагира срещу подобно унижение на българския парламент. Да го направите още сега или ще считаме, че нормалната работа на парламента не може да продължи при подобни условия. Казвам го в присъствието на кандидатите за обществени защитници, които би следвало да знаят каква ще бъде оттук нататък реакцията на българските народни представители, обвинени в безделие в един изключително важен политически момент, какъвто е дискусията по вот на недоверие. Това е безпрецедентно. Направете го, разграничете се и заемете достойна позиция като български политици и депутати! (Ръкопляскания от КБ, шум в ГЕРБ.)

Ние сме парламентарна република!

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, днес ние сме изправени пред избора за обществен защитник. Нееднозначно беше приета кандидатурата на господин Пенчев, която госпожа Фидосова изтъкна като висок морал, качества да заеме тази длъжност. Но, господин Пенчев, който сте тук, в тази зала, аз съвсем спокойно и отговорно мога да кажа, че Вие не притежавате този морал и тези качества да заемете тази длъжност. Вие не можете да бъдете обществен застъпник и защитник на всички тези хора, защото, господин Пенчев, аз не съм уреждал своите синове или дъщери на високи и отговорни постове с високи заплати. Моите деца са се борили съвсем честно и отговорно, когато трябва да заемат определени постове, и ги заемат съвсем честно. Те не стоят в момента в България, защото баща им е бил народен представител или защото майка им е била председател на Върховния административен съд. Как и с какви очи Вие ще защитавате българските граждани, си задавам аз този въпрос, след като ако Вие имате толкова висок морал, защо не си подадохте оставката като председател на Върховния административен съд? Ако имате наистина морални качества, да видим тогава дали и тези колеги от ГЕРБ, които в момента издигат Вашата кандидатура, щяха да Ви издигнат? Или в момента това е една политическа сделка, която трябваше да изтърпим мъчително няколко месеца, след като изтече мандатът на омбудсмана на Република България. Този политически слугинаж, който в момента се проявява в нашата страна, не води страната ни към европейските позиции, които отстояваме в момента. Вие няма да бъдете добър омбудсман, защото сте злоупотребявали с поста, който сте заемали до момента в Република България. Да си омбудсман, да защитаваш обществения интерес, е чест за всеки човек, който е издигнат от тази трибуна. Но в момента, колеги от ГЕРБ, толкова ли нямаше достойни българи, които вие да изберете и достойно и честно да представите на нашето внимание тук? Аз, като народен представител, и колегите от нашата група на „Ред, законност и справедливост” няма да подкрепим кандидатурата на господин Пенчев, нито на госпожа Сапунджиева, защото това са политически креатури, които няма да решат проблемите на българските граждани. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от независимите народни представители.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, надявам се никой не подценява сериозността на акта на избирането на омбудсман на Република България. В тази връзка процедурното ми предложение, госпожо председател, е все пак да чуем кандидатите за омбудсман, да чуем, ако не техни концепции, то поне в синтезирана форма да чуем идеите им за 5-годишния им мандат като омбудсман. Предлагам това да стане, спазвайки традиционния вече принцип – по реда на внасяне на предложенията. Наистина смятаме, че дискусията в пленарната зала, оценките, които ще се чуят от парламентарни групи и народни представители, трябва да се предшестват от представени позиции от кандидатите за омбудсман, защото ние не можем да проведем дискусия просто върху техните автобиографии. Предложението ми е наистина да призовете кандидатите за омбудсман в тази последователност да вземат думата. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Сапунджиева! Аз няма да занимавам аудиторията с моята биография, защото тя беше доста подробно изложена от госпожа Фидосова, а освен това, както всички знаете, през последните седем години заемах едни от най-ветровитите постове в България и всяка моя стъпка, всяко мое действие бяха много широко коментирани и от медии, и от доброжелатели, и от зложелатели. Трябва да кажа, че принципите, от които съм се ръководил като председател на Върховния административен съд, и най-вече моята ясна гражданска позиция по много, много въпроси, които съм излагал, ми докараха доста врагове сред висшите политици и висшите магистрати, но ми спечелиха още повече приятели сред редовите магистрати и сред обикновените хора. Какво е Омбудсманът? На първо място, омбудсманът е обществен защитник. Някои казват обществен адвокат. Аз бих коригирал: обществен адвокат, но със съзнание и задръжки на съдия. Защото, ако адвокатът защитава по занятие своя клиент безрезервно, то омбудсманът защитава законните права и интереси на гражданите, а не изобщо някакви претендирани интереси. Дали ще защитавам еднакво активно всички граждани? Не, няма. Има така наречените уязвими групи граждани, които ще защитавам по-енергично – говоря за хора с увреждания, говоря за онези дечица и възрастни хора по домове, които няма как да стигнат до омбудсмана, още по-малко да го сезират. Тях ще защитавам особено яростно, особено активно, отивайки на места при тях. Омбудсманът е и обществен медиатор. Законът много хубаво е казал: „Омбудсманът примирява позициите на гражданина и на институциите”. Да, в тази роля ще бъда много активен, защото имам убеждението, че нашето общество има нужда повече от примиряване на позиции, от разбирателство отколкото от тази конфронтация, която продължава вече 20 години. Омбудсманът, по мое скромно мнение, е и коректив на властта. По какъв начин? Първо, той има право да посочва лошите практики на администрацията и да дава предписания. Второ, много важно правомощие в чл. 125 от Закона за съдебната власт, омбудсманът има право да сезира Върховния касационен съд и Върховния административен съд и да иска от тях тълкувателни решения, когато констатира противоречива съдебна практика. Това е много важно правомощие, защото противоречивата съдебна практика създава у обикновения човек чувство за хаос и за несправедливост. Както посочи и господин Местан, с конституционните поправки омбудсманът има право да сезира Конституционния съд, когато приеме, че в определен, приет от парламента закон противоконституционно, в нарушение на международните норми се нарушават права и интереси на гражданите. Тук искам само да вметна, че в тази моя дейност, ако, разбира се, ме изберете, ще бъда много внимателен по пътеката на омбудсмана да не тръгнат лобистки и корпоративни интереси. Къде работи омбудсманът? Съгласно рекламата на „Дарик радио” приемната на омбудсмана е на ул. „Джордж Вашингтон”. Тя е там, и тя ще бъде там, защото законът изисква омбудсманът да има приемна. Омбудсманът може да има и много приемни по места, но за мен основното работно място на омбудсманът е там, където има нужда от него, при тези, които имат нужда от него. Тоест омбудсманът трябва да бъде в онази болница, в която умира малко дете от спукан апендикс в ХХІ век. Омбудсманът трябва да бъде там, където машините за хемодиализа са стари, и да провери защо обществените поръчки за тези нови машини се бавят. Омбудсманът трябва да бъде във всяко полицейско управление, в което се чуе, че има насилие. Омбудсманът трябва да бъде във всеки дом, в който прозвучи оплакване за полицейско или друго насилие, или издевателство на властта. Омбудсманът трябва да бъде дори пред бл. 20 в Ямбол, или пък там, където се събарят къщи, за да види дали масово се нарушават законни права на хората, или хората масово нарушават закона, защото може и това да е случаят при незаконно строителство и т.н. С кого ще работи омбудсманът? Омбудсманът ще работи с цялото общество. Първо, с тези местни омбудсмани, някои, които се назначат служебно, а други на обществени начала, хора, които имат ентусиазъм, желаят да работят, но нямат тези възможности. Когато една община назначи своят омбудсман, нали той би могъл много решително да застане срещу кмета или срещу общинското ръководство? Точно с тези хора ще работя. Ще направя една мрежа на омбудсманите, те ще ме сигнализират. Тогава ще знаем за всяка нередност по места, и ще можем да вземем адекватни мерки. Ще работя с безбройните обществени организации на пациенти, на потребители. Те са тези хора, които хващат пулса на времето, хващат проблемите на хората. Те наистина могат да помогнат омбудсманът да ги констатира, и да ги разреши. Няма да ви отегчавам повече. Нека да ви кажа, ако вие ме изберете, какво бих си пожелал в края на мандата. Моите реперни точки съм ги написал на гърба на една публикация от уважавания от мен журналист, преводач, общественик Дмитрий Иванов, която той публикува вчера във в. „Сега”. В тази публикация Дмитрий Иванов задава въпросът: „Що е това Омбудсман и има ли той почва у нас?”. И отговаря: „Омбудсманът е синекура – човек без грижи, превежда Дмитрий Иванов – безгрижен човек, който струва много скъпо на държавата и затова абсолютно България няма нужда от омбудсман.” Е, моето скромно желание, ако вие ме изберете, накрая на моя мандат, когато попитате, който и да е било човек, в което и да било населено място на България, включително, когато попитате и Дмитрий Иванов: „Що е това омбудсман?”, той да ви отговори: „Омбудсманът е човек, който го е грижа за хората, който помага на хората и затова има нужда от него в България!” Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приемам кандидатирането си за обществен защитник като предизвикателство, защото правата и свободите, които омбудсманът по закон и Конституция е призован да защитава са ценност, които и в условия на демокрация се нуждаят от защита всеки ден и всеки миг. Съзнавам, че това е изключително отговорна длъжност, сравнително нова институция за българския обществен живот, функционираща само от пет години. Като несъдебен, независим орган, институция противопоставяща се на зле разбираното административно могъщество и злоупотребата с него. Със своето влияние и посредничество между гражданите и институциите, омбудсманът има задачата да съдейства за уреждане на споровете между гражданите и администрацията, между администрацията и администрираните. Привърженик съм на приемствеността в работата на институциите и затова, считам, че трябва да бъдат отправени думи на заслужена благодарност към досегашния Омбудсман на Република България господин Гиньо Ганев и на неговата администрация за изграждането на институцията, за устройването й, и, разбира се, за нейния публичен образ. Бих искала да споделя пред вас разбирането си за функциите на омбудсмана, които считам, че следва да бъдат продължени и развивани в бъдеще и във връзка с утвърждаването на тази институция в обществения живот на страната. Считам, че двете основни, най-важни, според мен, и неразривно свързани функции във фигурата на омбудсмана са: на първо място, неговата фигура е безспорно много важна правозащитна фигура. Тя допълва празнотата в механизмите за защита не само на основните човешки права залегнали в Конституцията, но и на всички останали права, които законодателството гарантира на българските граждани. На второ място, обаче функцията на омбудсмана е тази, че той е призован с работата си, защитавайки правата на гражданите да засили и утвърди, ако щете, да възстанови доверието на хората към държавните органи. С дейността си омбудсманът защитава правата, в същото време, обаче помага за укрепването на доверието на гражданите в собствената им държава. Ако той успее добре да си свърши работата, защитавайки основните права и свободи на гражданите, тогава гражданите ще имат готовността да участват в управлението на държавата и обществото. Омбудсманът не само не се противопоставя на държавата, според мен, той работи, за да се афишира готовността на държавата да служи добре на гражданите на България. С промените в Конституцията от м. март 2006 г. омбудсманът беше издигнат до ранга на независим конституционен орган, с правото да сезира Конституционният съд. Разпоредбата на чл. 91а от Конституцията на Република България постановява, че омбудсманът се застъпва за правата и свободите на гражданите, което означава, че институцията вече носи отговорността не само да се произнася по индивидуални жалби на граждани или по своя инициатива за конкретни нарушения извършени от публичните институции, а да следи за състоянието на човешките права, за прилагането на правозащитните стандарти и да дава оценки и препоръки в тази насока. Аз си давам ясна сметка, че омбудсманът не е административен съд, и той не може да отмени незаконните актове на правителството или на отделните ведомства. Той не е и административен началник, за да уволни служителите и чиновниците, които са нарушили законите и правата на гражданите. Той може да прави само предложения и препоръки, да посредничи между администрацията и засегнатите граждани. Това означава, че той основно разчита на силата си да убеждава и на авторитета на институцията. Нося дълбокото убеждение, че човек е добре да говори за работата, която е свършил и за резултатите от нея, затова не обещавам нищо пред вас, освен точното и безкомпромисно изпълнение на закона не само като буква, не като рецепта, а преди всичко като дух и разум на закона. Ако все пак трябва да обещая нещо, да изложа нещо като намерения, ще ви кажа, че едно от първите неща, които ще направя, ако получа вашето доверие и бъда избрана е, да поискам Народното събрание да използва по-широко правомощията си по чл. 22, ал. 4 от Закона за омбудсмана и да възлага на българския омбудсман доклади по отделни случаи. Доколкото ми е известно, досега това правомощие на Народното събрание не е използвано. На досегашния омбудсман от Народното събрание не са възлагани доклади по отделни случаи, а поводи за това мисля, че има достатъчно. Казвам това, защото българският омбудсман е парламентарен омбудсман. Той не се назначава, за разлика от омбудсманите в другите страни. Той е натоварен от най-висшия форум на българската нация, какъвто е парламентът, да защитава правата и свободите на гражданите и затова само пред Народното събрание омбудсманът изнася годишен доклад. Той е независим орган, разчита на прозрачността и публичността на своята работа и е част от институциите на държавата, но не е част от държавната йерархия. Той не е орган към парламента, а по-скоро орган, подвластен на парламента. Това не бива да се забравя и затова считам, че тясната работа между омбудсмана, който днес ще бъде избран, и българския парламент, има място с оглед правната функция на българския омбудсман. От омбудсмана се очаква да бъде моралният императив на гражданското общество. Каквото и друго да кажа, ще бъде допълнение към всички тези основни характеристики на омбудсмана. Може ли обаче един човек да синтезира в себе си идеята за моралния императив на гражданското общество? Може, ако успее да се абстрахира от всички партийни пристрастия. Понеже трудно можем да си представим човек стерилен от партийни пристрастия и едва ли може да очакваме от едно живо същество да отговаря на подобни условия, то остава второто – той да притежава волята да се абстрахира от пристрастията си и да бъде равно отдалечен от всички политически сили, само тогава може да се гарантира и осъществи върховенството на закона. Благодаря ви. В декларацията, която съм попълнила, съм декларирала, че ако бъда избрана, ще прекратя партийното си членство и пак повтарям – ще работя за реализацията на закона като дух и разум за защитата на правата на гражданите, но в същото време за издигане авторитета на институциите, защото трябва да се посочват и добрите примери на административни практики. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „Атака” не може да определи по друг начин, освен като гьонсуратлък издигането на кандидатурата на госпожа Сапунджиева. Това е пример за прокарването на номенклатурните кадри на ДПС и сега при новото управление на държавата. (Реплики от ДПС и КБ.) Много цинично звучи изявлението на госпожа Сапунджиева за точно спазване на закона за това, че тя ще бъде морален императив, че ще се абстрахира от политическите си пристрастия. На хората в залата искам да припомня една история от 2006 г., свързана с дъщерята на госпожа Сапунджиева. Става дума за консул Ана Сапунджиева, назначена с протекциите на майка си, с протекциите на Емел Етем за консул, видите ли – консул, без дори да има познания по английски език и с ясно доказана неграмотност на български език, консул във Финландия. Чисто роднинско, шуробаджанашко назначение, което ни направи за смях с една история, свързана с 200 бутилки ракия и 2000 бутилки вино. Станахме за смях в цяла Европа за търговията, която извършват консулските ни служби. „Атака” няма да подкрепи тази кандидатура. Призовавам ви да последвате нашия пример. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Независимо кой от кандидатите ще бъде избран за омбудсман, ние отправяме един призив към тях: да гарантират приемственост по отношение на принципа, който предишният омбудсман, заместниците му, защото те бяха двама през мандата, главният му секретар, спазваха безусловно през всичките тези пет години и половина. Те не допуснаха каквото и да е партийно политическо пристрастие при подбора на кадрите, които формират администрацията на омбудсмана. Предполагам ще се съгласите, че в администрацията на настоящия омбудсман на Република България работят експерти, които представят целия политически спектър на Република България. Има бивши народни представители от дясното направление в политиката, има естествено експерти, които като генезис вероятно представят лявото или център. Моят призив и към двамата кандидати на този етап е, наистина да гарантират приемствеността по отношение на представянето в администрацията на омбудсмана, по признака професионални качества, целият политически спектър, за да не се превърне и администрацията на омбудсмана в една институция, която ще представя кандидати или служители само от една политическа сила, която е номинирала съответния омбудсман. В заключение, не към Вас госпожо Михайлова, съжалявам, че госпожа Цецка Цачева излезе, но аз бих я призовал да бъде малко по-стриктна по отношение на зачестилите напоследък обидни квалификации, които чуваме при всяко взимане на думата от народните представители от „Атака”. Защото с мълчанието си председателят на Народното събрание практически толерира това говорене. Когато един председател на Народното събрание не изпълнява задължението си по правилник незабавно да отправи забележки към народни представители, които излизат от добрия тон и използват откровено обидни квалификации било по адрес на свои колеги, било по адрес на номинирани от парламента за длъжности, които се заемат въз основа на решения на Народното събрание или още по-недопустимо било по адрес на министър-председатели на други държави. Премълчаването има за резултат толериране на този език на омразата, с който управляващото мнозинство – имам предвид и народните представители от ГЕРБ (възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”) без те да са артикулирани тези обидни думи, стават част от тях с мълчанието, с това, че не се разграничават. Защото това не са изявления от когото и да е. Това са изявления на представители на политическа сила, с която съуправляват. Това е езикът на вашия коалиционен партньор и ако вие не се разграничите от него, той искате-не искате става и вашият език. Затова ще ви моля наистина да бъдем малко по-стриктни не само от гледна точка на формалното задължение на председателя на парламента – да съблюдава добрите нрави, да отправя на минутата, на секундата забележки, а ако е необходимо, да отнема и думата. Защото в противен случай този език на омразата ще зарази и други парламентарни групи и ще се превърне в една много неприятна характеристика на Четиридесет и първото Народно събрание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Местан, аз много се радвам, че Вие сте стигнали дотам по темата за езика на омразата. Ако се върнем назад в Народното събрание и видим Вашите изказвания по адрес на Синята коалиция, по адрес на реформаторската десница, ще Ви се изправи косата! Така че това е една чудесна еволюция на един интелигентен човек, която аз Ви пожелавам да продължи. Това е пътят, по който трябва да вървим всички. Но първо се казват едни думи, които, предполагам ще стигнете и до тях, когато заговорите на тази тема. Сега на изказване на господин Лаков от една минута и половина, Вие отговаряте шест минути! А темата е да кажете достойнствата на госпожа Сапунджиева. Затова аз вземам думата, за да се върнете към основната тема – да кажете с какво вашата кандидатура превишава по качества и е по-убедителна от кандидатурата на господин Константин Пенчев. Така че възползвайте се тук от три минути да кажете нещичко повече и за нея. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

Благодаря. Има ли втора реплика? Няма. Дуплика – заповядайте, господин Местан.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Костов, отзад-напред: вероятно не бяхте в залата, но аз представих кандидатурата на госпожа Сапунджиева, говорейки само за нея в продължение близо на седем минути, а не на три. Просто Ви нямаше в залата. Сега взех думата, за да отправя един призив да се гарантира приемственост по откровено правилните политики, които са се провеждали от предишния омбудсман. Що се отнася до езика на омразата, факт е, че ние с Вас имаме доста дълъг стаж в различни издания на Народното събрание и аз твърде често съм изразявал несъгласие с Вас, с вашата политика, не рядко езикът ми е бил остър. Но той никога не е напускал полето на нормалното политическо говорене и никога не се е докосвал даже с границата на езика на омразата. Ако Вие приемате всяко несъгласие с Вас като език на омразата, това е изказване, насочено против политическия плурализъм, против политическото различие. Това е висша ценност, господин Костов. Не е ценност обаче говоренето на езика на омразата и тук споделям Вашата позиция. Защото Вие практически, макар и под формата на една по-особена реплика към мен, се разграничихте от този език на омразата. Бих Ви поощрил да бъдете още по-категоричен в това отношение. Благодаря ви.

Благодаря ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, наричани от министър-председателя безделници! Предишния път омбудсманът беше избран с едно широко съгласие в Народното събрание, в една обстановка, в която липсваше не само езикът на омразата, но липсваше и политическата простащина, която е характерна за днешния ден. Аз мисля, че днес трябва да дадем изключително висока оценка на първия реализиран мандат на институцията „Омбудсман”. Мисля, че това е един изключително висок стандарт за единия от двамата, който ще бъде избран днес по-късно. Защото кандидатите в своите изказвания дадоха своите представи и оценки, че първият мандат поставя една много солидна основа, и то заради позиции, които често се заемаха не в унисон с това, което иска властта. Ако избраният от вас омбудсман се превърне в поредния зависещ от властта, то вторият мандат на омбудсмана ще принизи значението на тази институция, ще я превърне в обикновена синекура, каквото разбиране, всъщност не без основание, понякога споделят някои български граждани. Оттук-нататък трябва да кажем, че в първия мандат се постигна онова добро взаимодействие с институциите, което пък позволи омбудсманът да функционира наистина като защитник на правата, а не като защитник на някаква опозиционна на институциите фигура. Уважаеми дами и господа, не без значение е балансът в екипа, който беше постигнат. Ако избраният от вас кандидат успее да намери този баланс, ще постигне това, което беше постигнато в първия мандат. Ако той превърне институцията в зависимост от тези, които са го изпратили там, това ще бъде лош авторитет на институцията и обезсмисляне на нейното съдържание. Уважаеми дами и господа, през този мандат, благодарение на доброто взаимодействие на господин Гиньо Ганев персонално с Народното събрание, с широки политически кръгове, бяха приети промени в Конституцията, които дадоха много сериозна тежест на омбудсмана и право да упражнява, да прави искове пред Конституционния съд, което, от една страна, отвори Конституционният съд по-широко към гражданите, а, от друга страна, оправомощи омбудсмана с изключително големи права и издигна, без това да се осъзнава особено, неговото значение като истински опонент, когато се нарушават конституционни права на граждани; истински опонент на властите – на изпълнителната, на законодателната; опонент в името на правата на гражданите. От избрания от нас, от избрания от вас, уважаеми кандидати, ще зависи дали той ще може наистина да упражнява това свое право в името на гражданите или ще има своята зависимост от електоралния корпус, който той смята, че го е избрал. Уважаеми дами и господа, от името на Коалиция за България искам да изкажа благодарност към господин Гиньо Ганев, благодарност към хората от неговия екип, които за един мандат успяха да поставят високия стандарт, който осмисля съществуването на тази институция. Не е тайна, че и преди законовото й утвърждаване, преди конституционното й утвърждаване, а дори и днес, след толкова много направено, все още има хора, които разглеждат тази длъжност като не особено важна за демокрацията. От избрания от вас, двамата, ще зависи накъде ще върви тази институция. И накрая ми се щеше в едно друго време да става този избор – време, в което има повече съгласие, време, в което войнстващата политическа простащина не е политически стил в парламентарния и в политическия живот на България. За съжаление, всяко време се прави от хората, които живеят в него. Желая успех на избрания! Желая разумен избор на нас, народните представители, за съжаление наричани от премиера знаете как. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Миков! Големи хвалебствия за господин Гиньо Ганев – големият обществен застъпник. Ние, народните представители от „Ред, законност и справедливост” бяхме при господин Ганев като омбудсман, да го сезираме за една несправедливост, приложена тук, след като Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” беше буквално смазана. Господин Ганев събра целия си юридически екип и каза: „Да, вие – народните представители от „Ред, законност и справедливост”, имате право. Аз ще сезирам Конституционния съд.” „Да, обаче не”, както казва един известен журналист. Това е общественият защитник или застъпник, както вие искате да наречете господин Гиньо Ганев. Щом като народни представители не могат да използват тази институция, която да сезира Конституционния съд, какво остава за обикновените граждани?! Колеги, искам да ви кажа, че и двете представени кандидатури пред нас са точно такива политически креатури, които ще използват и ще слугинарстват на тези, които са ги издигнали. Не подкрепяйте нито една от двете кандидатури!

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, наричани от министър-председателя „безделници”! Уважаеми господин Великов! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Е-е-е! (Шум от КБ.)

Господин Великов, сигурно има и други случаи, в които един или друг гражданин да е останал недоволен. Не искам да коментирам един или друг казуси. Сигурно има недоволни от господин Пенчев като председател на Административния съд, сигурно има недоволни и от госпожа Сапунджиева в нейната кариера, тя е била на различни длъжности. Като цяло обаче Гиньо Ганев заслужава нашето уважение за начина, по който разви тази институция. Нещо частно. Нека да не правим държава, в която народните представители да търсят защита от омбудсмана! Докъде сме я докарали, щом омбудсманът защитава народните представители?! (Шум и реплики от РЗС.) Все пак омбудсманът е повече институция за гражданите, а ние сме тук, овластени сме с мандат от народа, имаме достатъчно правомощия и сами политически да защитаваме правата си. Но това е частна консултация, тя няма връзка с казуса. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бях провокиран да взема думата от преждеговорившия, тъй като тук ни се изнася лекция за политическа простащина, за невъздържано поведение. Мисля, че вчера отляво седящите първи демонстрираха своята невъздържаност и своето възпитание в залата. Днес, както всички добре знаете, обсъждаме кандидатурите на господин Пенчев и госпожа Сапунджиева. Мисля, че господата отляво тук могат да си припомнят, а виждам и доста лица, които при избора на господин Пенчев за председател на Административния съд го подкрепиха. Мисля, че господин Пенчев в своята работа е доказал с поведението си какъв професионалист е, доказал се е и разви Административния съд. Вие преди няколко дни дадохте висока оценка за неговата работа. (Шум от ГЕРБ.) Когато вие заставате тук, би трябвало добре да прецените своето поведение – говоря за представителите на ДПС. Уважаеми господа, мисля, че днес тук отново от левицата се опитват да опънат разделителни линии, че когато не е наш, не е добър – имам предвид избора. Ако вие имахте предвид някаква обединителна, по-добра фигура, би трябвало да я издигнете, а не тук в момента да ни обяснявате как парламентът е разделен. Парламентът е огледало на обществото и той е такъв, както обществото е изпратило всеки един от нас тук, на тази трибуна. Обръщам се към всички колеги: нека действително парламентаризмът и духът на обективизъм да властват тук! Когато действително избираме обществения защитник, мерило за това да бъдат нашите моралните качества и не на последно място отговорността пред хората, които са ни изпратили тук. Благодаря.

Госпожо председател, колеги! Господин Иванов, съжалявам, че вземам думата, но просто председателят на Висшия административен съд, на Конституционния съд и главния прокурор не се избират от Народното събрание, а се назначават лично от президента и ги избира Висшият съдебен съвет. Ние не сме имали възможност да подкрепим господин Пенчев в пленарна зала при избора му за председател на Висшия административен съд. Това исках да кажа.

Първо, бих искал да благодаря за репликата. Има Върховен съд и когато става въпрос ..., малко объркахте понятията. И аз, и Вие не сме юристи, простено ни е. Мисля, че всичкият избор, който се осъществяваше през годините, не ставаше без ваше участие. Мисля, че репликата, която ми отправихте, беше най-малкото неподготвена. Благодаря ви.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект № 992-02-35 за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г. На заседание, проведено на 30 септември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, подписано на 7 септември 2010 г. в Берн. На заседанието присъстваха министърът на управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев и Евдокия Кръстева – началник отдел „Програми и финансиране от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие от министерството. Законопроектът беше представен от министър Дончев. Българо-швейцарската програма е част от одобрената от Федералния съвет на Конфедерация Швейцария финансова помощ за България и Румъния в размер на 257 млн. швейцарски франка. Предвиждат се 76 милиона от тях да бъдат предоставени за изпълнението на програмата за период на финансов ангажимент пет години и период на разплащане на средствата до десет години от датата на одобрение на финансовата помощ от Парламента на Конфедерация Швейцария. Основните цели на програмата са: - да допринесе за намаляване на икономическите и социални неравенства между България и по-напредналите държави в Европейския съюз; - намаляване на икономическите и социални неравенства между динамичните градски центрове и структурно по-слабите периферни райони на България. Приоритетните области, към които ще бъде насочена помощта, са: - сигурност, стабилност и подкрепа за реформи, в това число укрепване на социалната сигурност, борба с корупцията и организираната престъпност, дейности на неправителствени организации, пряко допринасящи за предоставянето на социални услуги, както и за разрешаване на проблеми с околната среда; - въвеждане на услуги за грижа по домовете като форма на дългосрочна грижа за възрастни хора, хора с увреждания и хронични заболявания и други; - околна среда и инфраструктура, в това число управление и третиране на опасни отпадъци, рехабилитация на замърсени зони, рециклиране на твърди отпадъци, въвеждане на възобновяеми енергийни системи – биомаса, слънчева енергия, геотермална енергия и други; - насърчаване на частния сектор, в това число подобряване регулацията на финансовия сектор и укрепване на финансовите услуги, развитие на частния сектор и стимулиране на износа на малките и средни предприятия и други; - развитие на човешките ресурси и социални дейности, в това число разширяване на академичния обмен между България и Швейцария, подпомагане на българо-швейцарски изследователски дейности. След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, за намаляване на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, подписано на 7 септември 2010 г. в Берн.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да подложите на второ гласуване законопроекта.

„ЗАКОН за ратифициране на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз. Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, подписано на 7 септември 2010 г. в Берн. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Госпожо председател, процедурните предложения са две. Първото е на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване срока за писмени предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси, № 002 01 48, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2010 г. със седем дни.

Второто предложение – пак на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г. с 14 дни.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект № 002-02-32 за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г., внесен от Министерския съвет на 8 септември 2010 г. На заседание, проведено на 30 септември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г. На заседанието присъства госпожа Деница Николова – директор на дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която представи законопроекта. Проектът предвижда създаването на Холдингов фонд по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони (JESSICA). Холдинговият фонд ще се създаде като отделно звено в рамките на Европейската инвестиционна банка чрез трансфер на 33 млн. евро от Оперативна програма „Регионално развитие” по сметка на Европейската инвестиционна банка. Основната задача на Холдинговия фонд е създаването на фондове за градско развитие, които да инвестират в публично-частно партньорство или в други градски проекти в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен. Срокът на споразумението е 3 години. Финансирането на проектите може да се осъществи под формата на заеми, банкови гаранции и дялово участие. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г., № 002-02-32, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 23 септември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г., внесен от Министерския съвет. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Проектът на Финансовото споразумение с Европейската инвестиционна банка предвижда създаването на Холдингов фонд по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони (JESSICA) като отделно звено в рамките на Европейската инвестиционна банка чрез трансфер на 33 млн. евро. Финансовият ресурс е одобрен с решение на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Регионално развитие” през 2009 г. в рамките на Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.4. „Подобряване на физическата среда и превенция на риска”. Основна задача на Холдинговия фонд е да създаде фондове за градско развитие, които да инвестират в публично-частно партньорство или в други градски проекти в седемте големи града в страната – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен. Финансирането на проекти от страна на фондовете за градско развитие може да бъде под формата на заеми, банкови гаранции и дялово участие. Контролът на дейността на Холдинговия фонд ще се осъществява от Инвестиционен съвет в състав от петима членове, които ще се определят от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Срокът на споразумението е три години, като след изтичането му създадените фондове за градско развитие могат да продължат да съществуват, като ще отчитат дейността си директно пред Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие”. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 13 гласа „за”, 1 „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г., № 002-02-32, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Госпожо председател, колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г., № 002-02-32, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2010 г. На редовно заседание, проведено на 17 септември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. В Споразумението е заложено създаване на Холдингов фонд между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инициативи в градските райони (JESSICA). Финансовото споразумение е подписано от двете страни на 29 юли 2010 г. Холдинговият фонд по JESSICA се създава като отделно звено в рамките на Европейската инвестиционна банка чрез трансфер на 33 млн. евро от Оперативна програма „Регионално развитие” по сметка на Европейската инвестиционна банка. Срокът на споразумението е три години. Основната задача на Холдинговия фонд е създаване на фондове за градско развитие, които да инвестират в публично-частно партньорство или в други проекти в градските райони в седемте големи града в България – София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. Разходите за управление на Холдинговия фонд възлизат средно годишно на 1,7 на сто от общия ресурс, вложен във фонда. Създадените от Холдинговия фонд фондове за градско развитие могат да продължат съществуването си след изтичане на срока на действие на Финансовото споразумение, като ще отчита дейността си пред Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие”. Финансовото споразумение не предвижда вземането на държавен заем, а предлаганият законопроект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г. Становището е прието на 17 септември 2010 г. с единодушие.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г., № 002-02-32, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2010 г. На извънредно заседание, проведено на 17 септември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на комисията взе участие госпожа Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото финансово споразумение за създаване на Холдингов фонд по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони (JESSICA). Пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове отразява следните основни моменти: Цел на финансовото споразумение е създаването на Холдингов фонд по инициативата JESSICA и договаряне на правилата за управлението му. Холдинговият фонд по JESSICA се създава като отделно звено в рамките на Европейската инвестиционна банка чрез трансфер на 33 млн. евро от Оперативна програма „Регионално развитие” по сметка на Европейската инвестиционна банка. Финансовият ресурс е одобрен с решение на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Регионално развитие” от 30 април 2009 г. в рамките на Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска”. Основна задача на Холдинговия фонд е да създаде фондове за градско развитие, които да инвестират в публично-частни партньорства или в други градски проекти в седемте големи града в България – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Русе и Плевен. Срокът на Споразумението за създаване на Холдингов фонд по JESSICA е три години. До изтичането на този срок фондовете за градското развитие трябва да инвестират целия вложен в тях финансов ресурс в публично-частни партньорства или в други градски проекти, които отговарят на определени изисквания. Финансовото споразумение не предвижда приемането на нормативни актове или изменения и допълнения на законодателството на Република България и не съдържа разпоредби, които изискват изменения в Конституцията на Република България. Споразумението не предвижда вземането на държавен заем, поради което не е необходимо изпълнение на процедурата по чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България. Националното съфинансиране за процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по JESSICA е предвидено в Индикативната годишна работна програма за предстоящи процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” за 2010 г. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 14 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, моля на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да мине на второ четене.

Благодаря. „ЗАКОН за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г. Член единствен. Ратифицира Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 29 юли 2010 г. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, представям ви Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г., приет на първо гласуване на 18 юни 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 4, ал. 3 се изменя така: „(3) Насърчаването на научноизследователската дейност по ал. 1 включва и стимулиране на международното научно сътрудничество, на участието в европейски и трансевропейски научни програми, както и участието в създаването на общоевропейско изследователско пространство.”

По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 3 има предложение на Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Легалната дефиниция на „Уникална научна инфраструктура” е отразена на систематичното й място в § 1 от Допълнителната разпоредба. Има предложение на народните представители Ирена Соколова и Стефани Михайлова. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) създават се нови т. 2 и 3: „2. създава условия за съгласуваност на политиките в областта на образованието, науката и иновациите; 3. насърчава взаимодействието между научната дейност и икономиката чрез изграждане на инструменти за общи действия;”; б) досегашната т. 2 става т. 4; в) досегашната т. 3 става т. 5 и в нея думата „специалисти” се заменя с „учени”; г) досегашната т. 4 става т. 6 и в нея накрая се добавя „и проекти”; д) създава се нова т. 7: „7. насърчава изграждането на научна инфраструктура, на достъп до електронни научни бази данни;”; е) досегашните т. 5 и 6 стават съответно т. 8 и 9; ж) създават се т. 10-13: „10. създава инструменти за стимулиране на заявителската активност за закрила на изобретенията и полезните модели, разработени в резултат на научноизследователската дейност; 11. съдейства за достигане на научния продукт и неговото разпространение към всички области на икономиката; 12. подкрепя дейности, насочени към отваряне на пазара на труда и създаване на мостови структури между университетите, научните организации и бизнеса; 13. подпомага и насърчава научните изследвания чрез подкрепа на международни програми и инициативи на принципа на споделеното финансиране;”; з) досегашната т. 7 става т. 14; и) създава се т. 15: „15. създава специализирана рамка, ред и условия за експлоатация на уникална научна инфраструктура.”. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Министерският съвет определя условията и реда за подпомагане и стимулиране на внедряването на научни продукти и тяхното разпространение във всички области.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

По § 4 има предложение на народните представители Соколова и Михайлова: чл. 6а да отпадне, а чл. 6б да стане чл. 6а. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. Създава се чл. 6а: „Чл. 6а. (1) За стимулиране на български учени и научни колективи министърът на образованието, младежта и науката може да учредява награди за принос и постижения в областта на научните изследвания. (2) Наградите по ал. 1 се присъждат при условие и по ред, определени с акта за учредяването им.”

По § 5 има предложение на народните представители Соколова и Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5: „§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. В ал. 3: а) в т. 1 думите „анализ и отчет” се заменят с „анализ на състоянието”; б) в т. 2 думите „и план за действие” се заличават, а думата „включващи” се заменя с „включваща”. 2. В ал. 4 думите „Отчетът и анализът се изготвят” се заменят с „Анализът се изготвя”.”

По § 6 има предложение на народните представители Соколова и Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. Създават се чл. 7а и 7б: „Чл. 7а. (1) Министърът на образованието, младежта и науката издава Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания”. (2) Научноизследователската дейност на висшите училища и на научните организации, както и дейността на Фонд „Научни изследвания” се оценяват периодично на базата на критерии и при условия и по ред, определени с правилника по ал. 1. Чл. 7б. (1) Министерството на образованието, младежта и науката поддържа регистър за научната дейност в Република България, който съдържа следните данни: 1. научни организации и висши училища; 2. учени в Република България; 3. информация за националните и международните научни проекти, източника на финансиране, ръководителите, научните постижения и публикациите, свързани с проектите, освен ако не противоречи на Закона за защита на класифицираната информация; 4. получените от научните организации и висшите училища ресурси от националния бюджет, бюджета на Общността и от други източници; 5. научна инфраструктура и научни комплекси; 6. програми в областта на научните изследвания, финансирани от държавата. (2) Физическите и юридическите лица, кандидатствали и получили финансиране за научноизследователска дейност по реда на този закон и на други нормативни актове и Фонд „Научни изследвания”, изпращат в Министерството на образованието, младежта и науката данните по ал. 1 за включване в регистъра за научната дейност.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Всъщност § 6 представя философията на разглеждания законопроект. Убеден съм, че този законопроект се внася заради § 6, който обсъждаме сега. Бързам обаче да кажа, че философията, застъпена в този § 6, както и в целия закон, с много малки изключения е грешна и ретроградна. Този текст е в грубо противоречие с принципа за университетската автономия, който принцип се реализира именно и преди всичко в научноизследователската дейност на висшите училища. Какво означава един министър да има мерака да контролира научноизследователската дейност на автономните научни организации и висши училища? Каква е тази претенция? При това, забележете, той – министърът, независимо как се казва, щял в наредба да опише обективните критерии, по които ще се оценява научноизследователската дейност. Само да ви припомня, че основните спорове във връзка с отмяната на Закона за научните степени и звания и замяната му със Закона за развитието на академическия състав бяха на тема: „Дали може да има обективизирани критерии за оценка на научното израстване на кадрите, на учените?”. От тая трибуна се твърдеше, че това е абсолютно невъзможно и по тази причина трябва да се ликвидират всички структури, които се занимават с тази проблематика. Режимът трябва да бъде тотално децентрализиран и че дори идеята за правилника, който да съдържа някакви критерии, се прие с огромни мъки, сякаш се прави компромис с Бог знае каква експертна убеденост. Само че, както виждате, този закон е направен на пух и прах от Конституционният съд и системата за научно израстване е блокирана. Стотици процедури са висящи. Питам: кой ще поеме политическата отговорност за всичко това? Защо в тази зала се правим, че нищо не се е случило? Случи се и отговорност на парламента е да уреди онези отношения, които се пораждат от акта на обявяване на противоконституционност на цели 16 разпоредби – близо половината разпоредби на този закон. И този текст, който сега обсъждате, също е с достатъчно основания или поражда основателни съмнения дали не е в колизия с принципа на автономията. В единия случай няма обективни критерии, защото имаме определена цел, която преследваме, в другия случай тези обективни критерии са възможни и ще бъдат разписани от контролиращия орган. Предлагам § 6 да отпадне. Съжалявам, че нямам повече време да развия тезата си, но, уважаеми колеги, призовавам ви да излезете от състоянието на унес и най-малкото да се разколебаете в претенцията за непогрешимост на министъра, защото откровено Ви подвеждат. Съдбата на Закона за научните степени и звания ще бъде последвана и от други негови актове, включително и този закон цели само едно – повече контролни функции за почитаемия министър за сметка на автономията на висшите училища. Благодаря.

Доколкото си спомням, ние обсъждаме друг закон, а не Закона за развитие на академичната общност. Това – първо. Второ, аз внимателно изчетох постановките на Конституционния съд и твърдя, че противоконституционни са именно тези постановки. Мога да го докажа всеки миг. Не може да се обявява например за противоконституционна постановката, че професор може да бъде избран без да си бил асистент. Трябвало да бъдеш непременно асистент, доцент и тогава да станеш професор. В целия свят е точно обратното и Конституционният съд от тази работа нищо не разбира. Нямам право да се бъркам в работата на Конституционния съд, но като български народен представител и като гражданин мога да дам оценка на неговата работа. Неговите постановки, особено последната година-година и половина пък и преди това, повечето от тях са неправомерни, противоконституционни и антилогични по смисъла на правото. Мога да го докажа и имам в себе си документ, че 1997 г. Конституционният съд е издал една постановка, в която се казва, че България не е европейска държава. Сериозно говоря, не говоря глупости. Казвал съм го и друг път от тук. Законът за академичната общност може да има всякакви слабости, но антиконституционни постановки той не провежда. Там, разбира се, след дълги обсъждания има неща, които може да не са най-съвършените, но не е работа на Конституционния съд да ги усъвършенства. Това го казвам само на господин Местан, понеже той се захваща за една материя, която, колкото и да е общоприета, че всички могат да се изказват по нея, все пак тя има своите деликатни моменти, в които ... Ще ви кажа, аз не взимам участие в обсъждането на този закон и няма да взема участие по една много проста причина. Господин Местан, защо ни е закон като няма пари? Законът се провежда с пари, реформата се провежда с пари. Какво правим тук? Нямаме пари за научни изследвания, правим закон, който има много общи постановки. Не съм се изказал и това е моята критика. Това са много общи постановки, които дават само една рамка, а в конкретните неща не се знае какво ще излезе.

Благодаря, госпожо председател. Всъщност отправената реплика беше по-скоро към Конституционния съд, аз там не се чувствам достатъчно компетентен.

Към Вас, към Вас, защото Вие сте говорител на Конституционния съд.

Що се отнася до разпоредбата на § 6, всъщност репликата не съдържаше и една дума, с която да бъде оспорена контратезата ми, че е абсолютно ретроградно, недопустимо министърът да иска от българския парламент да му делегира права на контрольор на един творчески процес. Това е ретроградно и това не бе оборено. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност няма нищо по-уморително от това ежедневно да обясняваш, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Параграф 6 така, както е формулиран тук, всъщност от години, най-малко от две, е изискване към министерството при изпълнението на Закона за държавния бюджет. Тук става дума за контрол не на мисловната дейност, а става дума за нещо елементарно – след като една дейност се финансира, трябва да се контролира и това няма нищо общо, и не е намеса в университетската автономия. Понеже господин Местан постоянно говори за нещо, което е ретроградно и недопустимо, длъжен съм да ви кажа, че е ретроградно и недопустимо да се хаби времето на българското Народно събрание от м. декември, вече 10 месеца в постоянни нападки срещу министъра на образованието. Това се прави като отмъщение заради това, че съм освободил един човек от министерството. Българското Народно събрание има други задачи, то не се занимава с проблема за госпожа Мариана Георгиева, още повече че ние сме в криза. Така че, господин Местан, ретроградно и недопустимо е да хабите времето и в комисия, когато работим, и тук. Може да се проверят стенограмите и ще видите, че 80% от стенограмите са лични нападки и обиди. И понеже Вие, в качеството на народен представител, сте и мой работодател, това е насилие. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Възползвам се от правилника, който ми разрешава да отговаря на лични обръщения и за последен път ще се обърна към министъра с призив да не се взима толкова на сериозно, защото не е от хората, които могат да заслужат личното ми отношение. (Възгласи: „Е-е-е”.) Ще ви моля от тази трибуна да не използвате имена на хора, които не могат да се защитят, защото нямате право на това. Що се отнася до политиката за освобождаване на кадрите, тя е уязвима. Вие провеждате истинска чистка, която не се изчерпва с едно уволнение. (Силен шум и реплики.) Стигнали сте до прочистване на всички кадри само в съмнение, че са близки до ДПС, дори само името ви е критерий! (Тропане по банките от ГЕРБ.)

И не случайно поставих този въпрос на парламентарен контрол. Вече стигате до директори на основни училища, директори на селски училища. (Реплики.) Ето, това е политиката ви! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Хайде, хайде.

Хайде, хайде – това „хайде” ще го кажете на себе си! Що се отнася до загубата на време, ще видите колко парламентарно време ще се загуби за разглеждането на новия Закон за развитието на академическия състав, отменен от Конституционния съд. Ето това ще бъде загубата на време и всички ще платим цената на некомпетентността, която роди противоконституционния закон. Това е същинският дебат днес. И обсъждаме втори, абсолютно некомпетентен акт, на некомпетентния министър.

„Днес, 7 октомври 2010 г., на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за омбудсмана, Народното събрание проведе тайно гласуване по внесените предложения за избор на омбудсман. Комисията за провеждане на тайно гласуване при избора на омбудсман в състав: Юлиана Колева, Красимир Ципов, Захари Георгиев, Румен Такоров, Тунджай Османов, Ердоан Ахмедов, Петър Хлебаров, Венцислав Лаков, Иван Иванов, Любомир Иванов, Димитър Чукарски, обявява следните резултати: Общ брой на гласувалите народни представители – 214. Гласували „за” Константин Пенчев – 137. (Ръкопляскания.) Гласували „за” Сабрие Сапунджиева – 51. Брой саморъчно направени бюлетини – не се откриха такива. Брой бюлетини в изборната кутия без пликове – не се откриха такива. Брой бюлетини, в които знак „Х” е поставен в повече от едно квадратче – не се откриха. Брой бюлетини, в които знак „Х” не е поставен в нито едно квадратче – 21. Брой пликове с две или повече бюлетини с различно съдържание и празни пликове – 1 брой с две и повече бюлетини с различно съдържание и 4 броя празни пликове. Въз основа на резултатите от проведеното тайно гласуване на основание чл. 91а, ал. 1 и чл. 86 от Конституцията на Република България, чл. 8 и чл. 10, ал. 2 от Закона за омбудсмана, Народното събрание

„Избира Константин Любенов Пенчев за омбудсман.” (Ръкоплясканя.)

Предполагам, че народните представители в момента се смеят на избраната кандидатура за омбудсман на Република България. (Смях.) Правя предложение комисията да извърши повторно броене на бюлетините (смях), защото в „Ред, законност и справедливост” сме убедени, че е станала някаква грешка. (Шум и реплики.) Не е възможно един човек, който е бил партиен секретар от БКП, след това е минал през БСП, след това е бил ръководен кадър на НДСВ, след това е преминал към ГЕРБ, човек, който не си е декларирал имотите пред Сметната палата, човек, който в момента има висяща проверка в Комисията по етика във Висшия съдебен съвет да бъде избран за омбудсман. Това са мутантите на прехода, дами и господа, за които „Ред, законност и справедливост” непрекъснато говори. Това е мутант, който е мутирал, минал е през абсолютно всичко възможно в тази държава. Не може символът на корупцията да бъде избиран за омбудсман. Но, защо искам повторно броене? Искам повторно броене заради две неща. Защото този човек се подигра с националното достойнство на България, когато отказа регистрацията на българските медици за евродепутати. Ще минат 20 години, аз съм обещал да напиша книга, как „Ред, законност и справедливост” влезе в затвора „Джудейда” и ще разкажа за нашите приятели от целия цивилизован свят, които ни помогнаха да вземем автентичните подписи на българските медици в затвора „Джудейда”. Този човек обаче се подигра, защото на делото съставът, който той ръководеше тогава, когато минаха пледоариите, аз се обърнах и видях, че всички плачеха, дори репортерите плачеха. Този човек не може да бъде омбудсман и аз се надявам, че е станала грешка, и настоявам за повторно броене.

Приключвам, господин председател. Не може един човек, който една година преди случката с бедните магистратски деца в Приморско да е знаел за това...

... и след това... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Предложение на народните представители Соколова и Михайлова, да се създаде § 6а, 6б и 6в. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 6а, § 6б и § 6в, които стават съответно § 7, § 8 и § 9 със следната редакция: „§ 7. В чл. 8 думите „Национален съвет за научни изследвания” се заменят с „Национален съвет за наука и иновации”. § 8. В чл. 10, ал. 1 думите „Министерството на земеделието и продоволствието” се заменят с „Министерство на земеделието и храните”. § 9. В чл. 11 думите „Националния съвет за научни изследвания” се заменят с „Националния съвет за наука и иновации”.”

„§ 7. Член 12 се изменя така: „Чл. 12. Дейността на съвета се подпомага от Министерството на образованието, младежта и науката.” Предложение на народните представители Соколова и Михайлова по § 7: „§ 7 да отпадне.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага §7 да се отхвърли.

Предложение на народните представители Соколова и Михайлова за § 8. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 10: „§ 10. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Фонд „Научни изследвания” има за цел да подкрепи проекти и дейности за насърчаване на научните изследвания, съобразени със: 1. Националната стратегия за научни изследвания; 2. рамкови програми с определени приоритети на Европейския съюз, както и други европейски и трансевропейски инициативи; 3. Европейската и национална пътна карта за научноизследователска инфраструктура.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Фонд „Научни изследвания” работи в координация с другите финансиращи институции на приложни научни изследвания.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол на дейността на Фонд „Научни изследвания”.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, правя изказване в подкрепа на § 8, защото смятам, че има необходимост финансирането на проектите за научни изследвания от Фонд „Научни изследвания” да следва определени критерии, разписани именно в закона. Явно е, че финансирането ще се съобрази първо с приоритетите на българската държава, изведени в Националната стратегия за научни изследвания, естествено в рамковите програми, с определени приоритети на Европейския съюз и Европейската национална пътна карта. Подкрепям също така безусловно и ал. 5: „Министърът на образованието, младежта и науката да осъществява контрол и да извършва анализ за дейността на Фонд „Научни изследвания”. Бързам да ви кажа, че всъщност това се имаше предвид като отклик и на препоръките на Сметната палата за необходимостта от контрол. Да, тук контролът не само че е допустим, той е задължителен. Защото този фонд е пряко към министъра на образованието и науката и той трябва да осъществява контрола. Това е препоръката на Сметната палата. Тук контролът е не само допустим, той е задължителен. Питам обаче: какъв е този правилник, издаден от министъра, с който по спорната предишна алинея, която сляпо подкрепихте за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност на автономните висши училища? Не смесвайте нещата. Съзнателно ги смесвате! Абсолютно преднамерено се опитвате да представите и позициите ми по този законопроект и по други като лично мотивирани. Удобно, но дълбоко невярно! Позицията ми е принципна. Убедено ще подкрепя § 8. Включително и правото на контрол върху дейността на Фонд „Научни изследвания”. Също така убедено обаче отхвърлих като недоразумение, за да не използвам по-силни епитети, идеята, с правилник, издаден от министъра да се анализира, едва ли не да се контролира научноизследователската дейност на автономните висши училища – един творчески процес. Толкова за изясняването кога правилникът е допустим и задължителен – да, този допустим и задължителен и кога наистина мирише на ретроградност. Разбира се, има един недостатък тази разпоредба, че тя извежда на първо място като критерий за финансиране на научни проекти от Фонд „Научни изследвания” националната стратегия за научни изследвания. Аз бях коректен и в комисията да заявя, че ние носим нашата отговорност да не сме ви оставили в наследство приета Национална стратегия за научни изследвания. Това е наша политическа отговорност. Само че за 15 месеца вместо да си играете на изменения в закона, които да дават на министъра контролни функции чрез едни или други правилници, може би като нова политическа сила, като ново мнозинство, да насочите усилията си именно към разработването на една такава национална стратегия за научни изследвания. Защото затова, че не сме го направили, ние получихме нашата оценка на изборите, а вие дойдохте не за да се оправдавате с това, което ние не сме направили, а за да сторите това, което ние не сме успели да направим. Затова големият въпрос, който поставям, подкрепяйки § 8, е: кога вместо противоконституционни закони, най-сетне ще ни се предложи на вниманието проект за Националната стратегия за научни изследвания?

Госпожо председател и уважаеми народни представители, наречени от премиера на парламентарната ни Република „безделници”!

Хайде стига, де!

То е за вас, вие се държите така.

Господин министър, бих искала да кажа, без да слушам твърде нелепи реплики отсреща, че нито определението на премиера, нито думите преди малко по адрес на Конституционния съд приличат на тази зала. Ще ми се обаче съвсем по технологията на приемането на закона да кажа нещо, което, според мен, е принципно. Да, аз, подобно на колегата Местан, твърдя, че текстът на § 10 е добър.

Параграф 8 на вносителя.

Или § 8 на вносителя, няма значение. Твърдя, че националната стратегия за научни изследвания трябва да присъства и да бъде определяща. Лично аз обаче няма да подкрепя този текст. Ще се въздържа от подкрепата му, защото смятам, че когато пишем текстове, които очакваме да сработят, те трябва да бъдат защитени с всички компоненти вътре. Вярно е, че национална стратегия за научни изследвания няма. Вярно е, че ние вече няколко пъти поемаме отговорността за това, че сме я разработили, но Народното събрание не я е приело. Вярно е, че сме предоставили на сегашното мнозинство вариант за стратегия и две обемни стенограми от обсъждания на широка група специалисти, представители на научната, на академичната общност, които най-малко твърдя, че в рамките на година и няколко месеца не са придобили кой-знае колко сериозни различия. Но също така е вярно, че ние днес ще приемем един мъртъв текст, който няма как да сработи, след като стратегия няма и след като, дори в Преходните и заключителните, или в Допълнителните разпоредбите, както сме ги оформили, няма предвиден срок, в който стратегията да бъде разработена, и според мен това беше коректният подход. Нямаше никаква пречка да предвидим един срок от 6-8 месеца, какъвто министър Игнатов намира за обозрим, ако оценката, която той заяви пред комисията, е вярна, в който да е ясно, че текстовете, които ще приемем след малко, а и още един, няма да бъдат неработещи текстове, а само добре звучащи. В този смисъл аз ще се въздържа от подкрепата на § 10, както го е обявила комисията и, за да не вземам думата отново, по текста на § 14, който става § 16, който също е коректен, но също е свързан със залагане като критерии на националната стратегия за научни изследвания, която не е ясно в какво време ще се появи и кога тези текстове ще станат приложими. Благодаря.

По § 9 има предложение на народните представители Ирена Соколова и Стефани Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 11: „§ 11. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Към фонд „Научни изследвания" се създават временни и постоянни научно-експертни комисии. (2) Временните научно-експертни комисии организират оценяването и извършват класиране на кандидатстващите в конкурсите научноизследователски проекти в съответствие с критериите по чл. 25 и съответната методика за оценка и класиране на кандидатстващите за финансиране проекти, одобрена от Изпълнителния съвет. (3) Постоянните научно-експертни комисии извършват анализ и оценка на изпълнението на финансираните конкурсни проекти в съответните научни направления.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.

По § 14 има предложение на народните представители Ирена Соколова и Стефани Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 16: „§ 16. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 1: „1. насоченост на изследванията в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания;”. 2. Досегашните т. 1-3 стават съответно т. 2-4. 3. Досегашната т. 4 става т. 5 и в нея след думите „свързани с” се добавя „нови знания и”. 4. Точка 6 се отменя. 5. Досегашната т. 5 става т. 7 и се изменя така: „7. законосъобразност, икономичност, целесъобразност и балансираност на разходите;”.

Предложение на народните представители Ирена Соколова и Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 14а, който става § 17, със следната редакция: „§ 17. В чл. 27, изречение първо след думите „централен ежедневник” се добавя „и на интернет страницата на фонд „Научни изследвания”.”

По § 15 има предложение от народните представители Соколова и Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 18: „§ 18. Създава се чл. 27а: „Чл. 27а. Конкурсните научни проекти задължително съдържат: 1. анализ на състоянието на изследванията по проблема; 2. цели на проекта, хипотези и подходи за постигането им; 3. методи, апаратура и изследователски техники; 4. план на изследванията и на дейностите, изпълнявани от участниците и членовете на научния колектив; 5. очаквани резултати; 6. план за реализация и разпространение на резултатите от научния проект; 7. обоснован финансов план.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, това е предложение за създаване на нов член в закона и се използва изразът „конкурсен научен проект”. Ще моля вносителят да обясни какво означава това! Обърнете внимание, повтарям израза. Понеже господин Иван Иванов разбира тази материя, и него да попитам: какво означава изразът „конкурсен научен проект”? „Конкурсният научен проект задължително съдържа”. Имате предвид, че научните проекти, които участват в конкурс за финансиране, трябва да съдържат тези и тези реквизити, за да могат да участват в съответен конкурс за финансиране? Ако имате предвид това, го кажете по този начин! Но изразът „конкурсен научен проект” е абсолютно недопустим! Може би искате да уредите условията, на които трябва да отговаря един научен проект, за да участва в конкурс?! „Конкурсен научен проект” може би заслужава вниманието и на специализираните институции, защото на мен няма да ми повярвате, но поискайте мнението най-малкото на този храм на науката, който и без това е докаран до просешка тояга, там има достатъчно умни глави, които ще ви обосноват недопустимостта на подобен израз. „Конкурсен научен проект”, следователно има неконкурсни научни проекти!

Уважаеми колеги, предлагам прегласуване, предлагам да отхвърлите този текст не по същество, а заради некоректна редакция. Ясно стана, че се има предвид на какви условия отговарят или какви реквизити съдържат научните проекти, за да участват в конкурс за финансиране, но тази идея, това съдържание, това значение не може да се придаде с израза „конкурсен научен проект”. Затова най-малкото отложете приемането на този текст и предложете коректна редакция, защото е срам да превърнете в правна норма един абсолютно недопустим, този път ще го кажа „идиотски” израз.

В момента не мога да бъда съвсем екзактен.

По § 16 има предложение от народните представители Соколова и Михайлова. Предложението в първата му част е оттеглено от вносителите, а по втората е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 19: „§ 19. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. Оценяването и класирането на представените проекти се извършва съобразно критериите по чл. 25, методиката по чл. 15, ал. 2 и при условия и по ред, определени с Правилника на Фонд „Научни изследвания”.”

По § 17 има предложение от народните представители Соколова и Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 20: „§ 20. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. (1) Конкурсните проекти се оценяват от независими национални и/или международни оценители. (2) Временните научно-експертни комисии представят на Изпълнителния съвет резултатите от проведените конкурси и класираните проекти съобразно получените оценки. (3) Въз основа на класирането за всеки конкурс, извършено по реда на чл. 28, Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства. (4) Въз основа на решението по ал. 3 управителят на Фонд „Научни изследвания” сключва договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти.”

По § 18 има предложение от народните представители Соколова и Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 21: „§ 21. Създава се чл. 29а: „Чл. 29а. Всеки проект се финансира самостоятелно и независимо от други проекти съобразно заложените в него цели, план за изпълнение, финансов план и очаквани резултати.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23.

Предложение на народния представител Валентина Богданова – създава се нов чл. 32а със следното съдържание: „Чл. 32а. Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на фонд „Научни изследвания” за следващата година.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, господин председател. Всъщност, колеги, текстът, който предлагаме да бъде заложен, според мен е смислен и може да бъде подкрепен от пленарната зала. Твърдението, с което той не беше подкрепен, е, че фонд „Научни изследвания”, бидейки второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, няма право на приходен остатък, който да ползва в бюджета си за следващата година. Само че този текст със същото съдържание е записан в Закона за висшето образование и е свързан с бюджетите на държавните висши училища, които също са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. И аз мисля, че е въпрос на общата ни воля този текст да бъде приет, да остане в Закона за насърчаване на научните изследвания, бюджетът на фонд „Научни изследвания” да бъде изваден на отделен ред и да дадем една по-сериозна законова стабилност на неговата работа. Останалите възможности за работа на фонд „Научни изследвания” ще обсъждаме, когато обсъждаме Закона за държавния бюджет. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Моля за толерантност. В момента нарушавам правилника, защото няма да говоря по този текст. Но го правя със желание наистина да си бъдем полезни. Изразът „конкурсен проект” трябва да отпадне от закона, защото той представя в езикова форма некомпетентността вече не само на вносителя, но и на парламента, защото ще излезе в такава редакция. Тук мъничко да се абстрахираме от пристрастия и да си зададем въпроса защо и случайно ли действащият закон използва един доста по-коректен израз. Тоест коректен израз. Той не е по-коректен израз, просто е коректен, защото другият е некоректен. Действащият закон говори за критериите, по които се оценяват кандидатстващите в конкурсите проекти. Ето това е изразът, за който ме питахте. Разбира се, че няма процедура, по която да прегласувате, но това се е случвало. Оставям на ваша отговорност дали ще оставите в закона този израз „конкурсен научен проект” или ще го замените с коректния израз „критериите, по които се оценяват кандидатстващите в конкурсите проекти”. Това е коректният израз. Изразът „конкурсен проект”, особено изразът „конкурсен научен проект”, предложен от вносителя, вече казах какво е. Решете вие.

Добре, ваша воля.

По § 21 има предложение на народните представители Соколова и Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 24: „§ 24. В § 1 от „Допълнителната разпоредба” се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 5 се изменя така: „5. „Млад учен” е лице, което извършва научноизследователска и научно - образователна дейност във висше училище и/или научна организация след придобиване на образователно-квалификационна степен „Магистър”, но не повече от 10 години след придобиването й.” 2. Създават се точки 6, 7 и 8: „6. „Докторант” е учен, който е в процес на придобиване на образователна и научна степен „Доктор”; 7. „Постдокторант” е учен, който е придобил образователна и научна степен „Доктор”, но не повече от 5 години след придобиването й; 8. „Уникална научна инфраструктура” са съоръжения, научни центрове и интегрирани комплекси, които разполагат с високоспециализирано оборудване и апаратура, предлагат специализирано научно обслужване, нямат аналог на национално ниво и/или са партньорска структура на инфраструктури, определени от европейски стратегически кворум за изследователски инфраструктури и включени в Европейската пътна карта за научноизследователска инфраструктура.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.

По § 22 има предложение на народните представители Соколова и Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22, който става § 25: „§ 25. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието, младежта и науката: 1. издава правилника по чл. 7а; 2. привежда в съответствие с този закон, съгласувано с министъра на финансите, Правилника на фонд „Научни изследвания”.”

Уважаеми колеги, правя процедурно предложение т. 9 от дневния ред да стане т. 8, а т. 8 –т. 9.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Преди да ви запозная с доклада на комисията, ще ви предложа да гласуваме допускане в залата на следните лица: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Румен Симеонов – подуправител на Управление „Банков надзор” в БНБ, и Тихомир Тимнев – началник на отдел.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г. На заседание, проведено на 29 септември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г. Целта на законопроекта е хармонизиране на българското законодателство с последните достижения на правото на Европейския съюз в банковата сфера, преодоляване на някои несъвършенства и пропуски в действащия закон, установени от практиката по прилагането на закона. Основните промени са следните: С проекта се въвеждат основните изисквания на Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, чиято цел е да се повиши ефективността на надзора и да се подобри сътрудничеството между компетентните органи в отделните държави членки, които упражняват надзор върху банките. Измененията са в отговор на финансовата криза, която подчерта необходимостта от по-добра координация между компетентните органи с цел осигуряване на цялата необходима информация при осъществяване на възложените им функции и за запазване на финансовата стабилност в отделните държави. Въвежда се изискване за вземане на съвместни решения между компетентните органи при определяне адекватността на консолидирания собствен капитал. Целта е усъвършенстване на системата за надзор върху банкови групи и финансови холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави членки. Предвижда се създаването на надзорни колегии, чиято основна задача е да осигурят подходяща организация за обмен на информация и координация на действията на отделните компетентни органи при упражняването на текущия надзор и при възникване на извънредни ситуации. Предвижда Българската народна банка като орган, който осъществява надзора върху банките в страната, да отчита потенциалното въздействие на своите решения върху финансовата стабилност на другите държави членки, в които съответните банки осъществяват дейност. С оглед подобряване обмена на информация в проекта се урежда изискване Българската народна банка, когато е консолидиращ надзорен орган, да уведомява централните банки и органите, които осъществяват надзор върху финансовите пазари, финансовите институции и платежните системи в другите държави членки, при възникване на извънредна ситуация, която потенциално застрашава ликвидността или финансовата стабилност в Република България или в друга държава членка. Подобрява се законовата уредба за защита на правата на банковите клиенти чрез въвеждане на изрично задължение за банката да уведомява депозанта (съответно кредитополучателя) при промяна на лихвите (а при кредитите – и при промяна на общите разходи), засягаща интереса на клиента. По законопроекта се проведе обширна дискусия. Представителят на Асоциацията на банките в България изрази резерви относно въвеждането на изричното задължение банките да уведомяват депозанта (кредитополучателя) при промяна на лихвите. След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 10 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г. На заседанието, проведено на 8 септември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на комисията взеха участие: Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, представители на Българска народна банка: Нели Кордовска – главен директор на управление „Банков надзор”, и Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и административна дейност”, експерти. Пълното становище на комисията отразява следните основни моменти: I. Настоящият законопроект въвежда изискванията на Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки - филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи. II. С въвеждане на разпоредбите на горепосочената директива в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции се цели постигане на необходимото равнище на сближаване на надзорните практики между компетентните органи в отделните държави членки и укрепване устойчивостта на финансовата система. Със законопроекта се предвижда: 1. създаване на надзорни колегии, чиято основна цел е да осигурят подходяща организация за обмен на информация и координация при упражняването на текущия надзор; 2. създаване на надзорни колегии от страна на БНБ; 3. възможност за определяне на даден клон за значим, чрез който дадена банка осъществява дейност в държава, различна от държавата, в която е лицензирана; 4. Българската народна банка като орган, който осъществява надзор върху банките в страната, да отчита потенциалното въздействие на своите решения върху финансовата стабилност на другите държави членки, в които съответните банки осъществяват дейност; на последно място, участие на БНБ в Комитета на европейските банкови надзорни органи. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции коректно въвежда изискванията на Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки - филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи. В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г.”