15 октомври 2010 г.

Това не е вярно.

Ако се смята, че отчитаме несъгласните само, това ще направи донорите повече, означава, че по някакъв начин заобикаляме съгласието на другите, когато системата е обратна. Не би трябвало да има разлика. Когато това се изтъква като аргумент, първото, което ми хрумва, е точно това. Обаче 60% от българските граждани са съгласни да бъдат донори, така че този аргумент не следва да се разглежда като сериозен. Това са няколко мотива, които смятам, че са съществени, за да бъде поставен отново на разглеждане в Народното събрание въпросът за отчитане на донорството при трансплантациите. Същевременно успехът на системата за трансплантациите зависи от средствата, които се влагат в тази система и от начина на организация на системата на трансплантации, за да може тя да функционира успешно, без да е пряко свързана с начина на отчитане на донорството. Ние трябва да положим усилия системата за трансплантация в България да работи добре, тъй като в крайна сметка трансплантациите дават шанс за живот на голям брой хора и това трябва да бъде насърчавано. В подкрепа на донорството, ако то е изрично заявено, са и вероизповеданията, и всички други, които защитават принципа на биоетиката, тъй като правото на живот е върховно право измежду човешките права и всички ние защитаваме това право. Но в случая трябва да защитим и човешкото достойнство – достойнството на донора, което според мен не може да бъде направено, като се отчита само броят на несъгласните да бъдат донори. Този, който иска да бъде донор, трябва да има възможност да заяви това със своето положително становище. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че дебатът по тази тема започна изключително ненавременно, тъй като проблемите в нашето здравеопазване са големи, тежки, наслоявани от доста време, с години. Какво подтикна днес нашият колега Тошев да постави въпроса за промяна на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки? Това е тема, която аз уважавам - тук господин Тошев и други представители на политическата формация на ДСБ имат последователна позиция. Но дали тя се изразява с оглед да бъде подобрено здравеопазването, да могат българските граждани да получават качествена медицинска помощ? И нещо много важно – когато един закон се прави, ние трябва да кажем защо се прави той – дали той с нещо ще подобри здравето на гражданите, какво ще промени и с какво всъщност ще допринесе, уважаеми колеги! Аз ще си послужа с официални данни от 2007 г., когато бе приет този закон. Много ясно е казано, че през 2007 г. при 9 донора на брой, за 2010 г. са се увеличили на 17, при бъбречните трансплантации те са се увеличили от 11 на 31 души. Мога да дам още много факти, които показват, че всъщност законът, който ние приехме в Четиридесетото Народно събрание, е работещ. Обръщам внимание на това, че тук господин Тошев доста просторно се опита да ни вмени и натрапи мисълта, че е отнета позицията на българския гражданин, а всъщност това не е така – той може още приживе категорично да заяви своята воля, че не е съгласен и, забележете, нещо, което беше пропуснато или умишлено премълчано - че след смъртта на българския гражданин неговите сродници по права линия могат да откажат. Но това също беше премълчано умишлено и не беше акцентувано. Защо? Мисля, че и в двата случая активната позиция на всеки български гражданин дава право на избор. Още нещо, което искам да споделя. Мисля, че една агенция, каквато е Агенцията за трансплантация на тъкани и органи, действително заработи. Тук благодаря на господин Тошев, защото каза нещо точно и ясно – че когато имаме добра организация, когато имаме действително организация, която, бих казал, е по европейско и по американско подобие, започна да работи – създадоха се действително нормативни документи, създава се възможност и организация да бъдат сключени договори, забележете с „Европлан”. Тук ще си позволя да вметна, че избързаха с атаките за използване на факти, а именно по износ на органи. Видяхте, че още във вчерашния ден този жест от европейските страни, с който ние имаме договор, беше върнат към България. Така че аз моля в една твърде крехка дисциплина, каквато е „Трансплантологията”, да не бъдат отправяни упреци и променяни законите с едно или друго. В случая аз вярвам, че господин Тошев има свои религиозни убеждения, има свои нравствени норми, които са споделени от неговите колеги, но не виждам причина да бъде променян законът само, заради едно негово убеждение. Ако той покаже факти и данни, говоря за България, с които ще се подобри именно тази дейност, може да помислим за тази промяна. Но в случая нямаме никакви аргументи, освен едни лични, собствени убеждения. Не знам защо, ми се струва, че тук има едно доста силно напъване за политическо присъствие на ДСБ да се покаже, че – ето, виждате ли, ние тук трябва да направим една корекция. Защо? – Оставям на вас този отговор. Мисля, че проблемите в здравеопазването са твърде големи и ако действително те имат добронамереност и желание да помогнат, то нека насочим усилията там, където действително имаме проблеми. Аз считам, че тук, в тази област – ще си позволя да кажа – при добре развиваща се агенция в момента, се нанасят отново най-малкото удари, които да разклатят самата система, а виждаме, че тя работи и работи добре, което се признава от нашите европейски партньори. Тук бяхте споменали четири държави. Господин Тошев не спомена колко от останалите до 27 държави са по този модел. Считам, че когато нещата се казват, те трябва да се казват такива, каквито са и да бъдат дадени в дълбочина. Не виждам с какво този законопроект всъщност ще даде на хората именно една по-добра медицинска услуга, при положение че техните права са защитени както в единия, така и в другия случай. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Иванов, аз съм член на СДС от 1989 г. и досега не съм си променял членството. Но, ако имате някакви колебания, може да казвате Синята коалиция, тъй като аз съм член на Парламентарната група на Синята коалиция. У нас има презумпция не само по отношение на лицето, но презумпция и по отношение на мнението на близките му. Две презумпции!? Къде го има това по света? Събират се две „не”-та, а не положително волеизявление. Самото лице може да откаже, но не може да каже, че е съгласно и неговите близки в разумно кратък срок могат да откажат, но не могат да кажат, че са съгласни. Къде тук е човешкото достойнство, когато те искат да бъдат донори, но не им се дава възможност да го заявят? Това не е маловажен въпрос. Казвам ви, че за християндемократите в Европа това е нещо важно, тъй като тази политика се споделя от нашето голямо семейство - на Европейската народна партия, или поне от повечето негови членове. Така че това не е само мое убеждение, а една гледна точка от възможните в Европа и аз я защитавам с убеденост години наред – през три мандата поне. Така че Вие трябва да отбележите във Вашите обвинения, че няма друга страна, където има двойна презумпция – презумпция за съгласие и на самото лице, и презумпция за съгласие на неговите близки. В Испания, например, където броят на донорите е много висок, наистина има презумпция за самото лице, но винаги се взема съгласието на близките, когато лицето нищо не е казало. Това се нарича субституирано съгласие – съгласие по заместване. Те казват от негово име, тъй като те са неговите близки, познават го най-добре и знаят какво е било неговото мнение приживе. Тази система у нас не е въведена, а обратно - още повече, и от близките се иска само несъгласие, и то в разумно кратък срок. Благодаря.

Уважаеми господин Тошев, поднасям своите извинения. Някак впоследствие всички присъстващи тук, двете партии се сляха, Синята коалиция, затова - извинение. Правилна Ви е забележката, заради което поднасям своите извинения. Бих искал да кажа, че от многото приказки тук, в тази зала, за всички трябва да стане ясно, че всеки български гражданин може ясно да заяви своето нежелание да бъдат трансплантирани неговите органи. Искам това добре да бъде чуто, защото от многословието някои от хората могат да се объркат. И второто много важно, което искам тук също много добре да се чуе, е, че неговите близки след смъртта също могат да заявят, че техният родственик не желае и могат да откажат, но могат да дадат и своето съгласие. Това също трябва да кажем на висок глас. И в двата случая има активно желание: първият път – на самия донор, а след това – на неговите близки. Примерът Ви с Испания според мен беше твърде лош, много неподходящ, че близките определят, тъй като в България системата е много по-добра. Пак казвам: приживе всеки може да заяви. Това трябва да бъде ясно. Второ, както казах, близките също могат да откажат или съответно да са съгласни с трансплантацията. Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Предварително искам да отбележа, че това е лична моя позиция на народен представител. Както знаете, представлявам Движението за социален хуманизъм в Коалиция за България и в Четиридесет и първото Народно събрание. В случая не ангажирам със своето мнение колегите си от Коалиция за България. Действително, както и вносителят на законопроекта господин Тошев разясни, съществуващият текст в закона беше гласуван от предишното Четиридесето Народно събрание. Тогава бях един от тези народни представители, които гласуваха „против”. Искам да кажа на колегата Иванов, който тогава също беше мой колега, че не само християндемократите, но в случая и социалдемократите не приемат този действащ текст. Бих желал да изложа своите мотиви. За мен този въпрос може да се разглежда в два аспекта: единият – от чисто морална, етична гледна точка, от личностен характер; другият – от обществено-политическа позиция. Колеги, затова смятам, че днес всеки един от нас трябва да гласува този законопроект по съвест. Защо от морална гледна точка? Защото в човешки план решението на този въпрос би трябвало да бъде продиктувано от мирогледа, морала и ценностите, които всеки един от нас е култивирал като личност в себе си. Например аз неведнъж от тази трибуна съм заявявал, че съм вярващ човек и се гордея, че съм български християнин, че съм се опитвал ценностите и моралът на източноправославното християнство да бъдат водещи в моето човешко поведение. Споделям тезата, че вярата е съвкупност от ценности и произтичащи от тях принципи, които са фундаментални за човешкото съзнание. Моралът не може да се свежда само до целесъобразност, за мен това е по-скоро липса на морал. Не приемам и хуманност на комерсиална основа. Нашата православна църква ни учи, ще цитирам, че: „Човекът е уникална и неповторима идентичност, с психо-телесна свързаност между вечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човешката душа и човешкото тяло принадлежат единствено на човека и на Всевишния.” Българската православна църква възприема донорството, респективно трансплантациите като изява на любов, на алтруизъм. Донорът се възприема като дарител, събрат, който дарява не просто орган, а живот и надежда. „Даряване” означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Не приемам - лично аз, че незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие. Колега Иванов, това може да се дължи на различни причини: просто липса на информираност. Предполагам, че този текст едва ли е стигнал до знанието на българските граждани в селата и малките градове. Може дори там човек просто да не е взел лично решение за себе си приживе. Има най-различни мотиви, които да доказват, че това не би трябвало да се тълкува като несъгласие по презумпция. Дотук с моралната страна на нещата. Бих искал да кажа няколко думи от обществено-политическа гледна точка. Искам да цитирам, че тази моя позиция се основава на някои ценности, които сме възприели в устава на Движението за социален хуманизъм, ще цитирам само две от тях. „Движението за социален хуманизъм е за свободата на личността в нейния стремеж за възход на разума, социалната справедливост, солидарността и човешката воля за мир и по-добър живот. Определя човека като висша ценност на обществото и го възприема за единствен фактор, способен да променя обществените отношения.” Следователно моята политическа позиция е основана на зачитането на правата на личността, на социалната справедливост и взаимопомощ. Смятам, че затова трябва да има законова гаранция на личното волеизлияние на българския гражданин приживе по въпроса за донорството и за трансплантацията. Подкрепям предложението на колегата Тошев, което по принцип е била моя позиция и в предишния парламент. Мисля, че е погрешно мнението, което се опитва да се натрапва, че, видите ли, ако се приеме активното съгласие, това би попречило на процеса на донорство и по-малко българи биха се съгласили да стават донори. Мисля, че последното проучване, проведено от Националния център за изследване на общественото мнение през месец септември т.г., говори точно обратното. При действащата клауза в закона има едно повишение между 2003 и 2010 г. на готовността за донорство от 60 на 65%. Петдесет и осем процента от анкетираните са за заявено приживе писмено съгласие на починалия, а 45% са да се отчита само заявеното несъгласие на починалия за донорство. Следователно тази норма, която както се изтъква, че едва ли не е способствала за разширяване на донорството, според мен не е причината. Разковничето е в информираността на българските граждани. Това, което посочи колегата Тошев за опита в Съединените щати, може да се използва тук от нашата държава. Защо да не се използва това нещо, така че да няма и най-малкото съмнение, че човек с пълното си съзнание е съгласен да става донор? Колега Иванов, обръщам се към Вас, защото сте медик. Тук не става въпрос само за органи, а става въпрос за тъкани и за клетки, тоест нещо, което не умира за броени часове и може да се използва, дето се казва, след много дълго време. Ясно е – има информация, че има и спекулиране, и корупция по тази тема. Лично аз ще подкрепя и ще гласувам „за” законопроекта. Колега Тошев, мисля си, че причината е отстъплението от християнския морал в българските граждани, което знаем на какво се дължи. Едно от най-тъжните неща за мен е, че ние като хора трябва да се борим преди всичко за възстановяване на духовността, особено сред по-младото поколение, което, за съжаление, повлияно от този едва ли не войнстващ неолиберализъм, все повече утвърждава потребителския манталитет. Затова и защитата на личността и достойнството на човека като че ли минават на по-заден план и се гледа повече от практичната гледна точка - за някакви ползи. Дано ние като общество се опитаме да се преборим успешно и да върнем това, което е било в душите и в поведението на нашите деди и прадеди! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги народни представители! Уважаеми господин Радославов, познавам Вашата позиция, приветствам я. Искам да Ви дам възможност да я развиете в една посока. Вие казахте, че има и политически аспект, върху който основно тук се спря господин Лъчезар Иванов. Той казва ползата – къде е ползата? Имайки предвид наистина за какво служат и какво става с многобройните извлечени кости, тъкани и прочие, които са основната част от трансплантацията, която се осъществява в България и които се изнасят в чужбина, като вземете предвид това и нищожния брой органи, които се използват за трансплантация на български граждани, може ли да развиете темата за ползата? Кой има полза от така широко отворената врата за лесно вземане на тъкани и органи от българските граждани? Благодаря.

Уважаеми господин Радославов, аз съм предизвикан от Вас по темата, защото може би тук трябва да поставим на дневен ред въпроса за кръвта, тъй като тя също е вид орган, въпреки че до 70-те години не се приемаше. Ние трябва да се върнем може би в 40-те години, когато се изнасяше кръв, както в момента се говори за трансплантация на тъкани. Кръвта тогава също беше един продукт, който разискваме както днес. В 40-те години темата за кръвта и кръвопреливането, която беше актуална. Има някои религиозни групи, няма да ги споменавам, които и до ден-днешен не приемат кръвопреливането. Тук може би трябва да поставим и темата за стволовите клетки, да поставим изобщо всички постижения в областта на медицината. Мисля, че такива крайни оценки и преценки за износ на тъкани и органи в днешно време не са актуални. Защото в крайна сметка медицината, науката върви напред, за да можем всички ние съответно да отговорим на обществото и на развитието на науката в България и в света. Мисля, че няма нищо по-добро от един такъв финал – да има живот след смъртта. Всички в художествената литература сме чели и мечтали за вечен живот и така нататък, можем да изпаднем в много лирични отклонения, но мисля, че тук е една единствена, а именно да можем действително да дадем живот на много хора, които в противен случай, без тези органи и тъкани не биха могли да продължат да живеят. Мисля, че тук трябва да надделее именно това – да гледаме в бъдещето.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Костов! В моето изказване наблегнах на мисълта, че донорството е вид дарителство. И мисля, че крайната полза от тези тъкани, клетки, както искате да ги наречем, в крайна сметка крайната полза е за тези хора, на които ще бъде помогнато да си продължат живота. Това е от човешка гледна точка и аз смятам, че това е крайната полза. Това, че действително и в пресата, не става въпрос само за българската преса, а и в чуждестранната, се изнасят нелицеприятни факти, че едва ли не понякога се превръща в търговия тази благородна мисия, това е отделен въпрос. Аз нямам лична информация, за да мога да се изкажа в този план категорично в една или друга посока. Искам да кажа на всички колеги, че аз също съм за донорството. И когато говорим, че изхождаме от позицията на Християнската църква, тези, които защитаваме тази теза, и Църквата е за донорството, и тя го поощрява. Въпросът е просто да си остане този съвсем естествен текст на приживе изявеното съгласие. Защото иначе се остава с убеждение за някаква законова хитринка – кой се усетил, кой не се усетил, това би способствало. Аз мисля, че това не е почтеният маниер, който трябва ние да узаконим. Така или иначе вече сме го наложили, той действа. Значи тук въпросът е не дали да има донорство или не. И аз, и колегата Тошев сме твърдо за донорството, независимо от това че сме вярващи християни. Това няма никакво значение. Ние сме също за това. Просто апелираме в самия текст на закона по-ясно да е волеизявлението на човека приживе, когато си е с акъла, което да бъде уважено. За това става въпрос. Мисля, че тук отговарям и на колегата Иванов. Очевидно е, че най-малко аз мога като старши научен сътрудник, човек, който е работил толкова време в приложната наука, по презумпция едва ли не да бъда инициатор да се пречи на развитието на тази наука. Не, но искаме да има ясни правила от гледна точка уважение достойнството на човека и свободата на личността. Става дума за това, а не че сме с някакви резерви за донорството и че лично аз имам някакви резерви. Точно обратното, но искам да е казано ясно, за да бъде уважен българският гражданин. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Аз смятам, че от дебата до момента не става ясно за какво точно става въпрос. Това е един ценностен дебат, по който решението зависи от следното нещо. В момента без съгласието на човека, който е починал, и без изричното съгласие на неговите роднини лекарите могат да вземат това решение. Така изглежда ситуацията. (Реплики от ГЕРБ.)

Не е вярно това! Не си разбрал!

Такава е.

Това, което предлага господин Тошев, е изричното съгласие на човека или, ако той не е казал нищо, изричното съгласие на неговите роднини. Това предлага господин Тошев. Нищо повече, нищо по-малко. Тоест не се пречи на донорството, не се слагат препятствия пред донорството. Въпросът е да има изрично съгласие или на човека, или на неговите роднини. Това предлага господин Тошев. Не си мислете, че предлага нещо по-различно. Той не слага препятствия. Само казва: нека хората да са казали ясно „да” или самият човек, или неговите роднини. Защото чух други неща от господин Иванов. И най-важният въпрос е следният – може ли някой друг или държавата да взима решение вместо хората по такива въпроси. Или лекарите да взимат решение вместо хората. Това е ценностен въпрос, ценностен дебат. В момента се казва, че има нужда от изрично несъгласие – човекът, докато е жив, да каже изрично, че не е съгласен. Ако не е казал нищо, въпросът остава отворен. Така че, колеги, по този ценностен въпрос, този вариант е добър. Аз много харесах изказването на господин Тошев. Никой не спира модерната медицина. Никой, господин Иванов, по този начин не спира развитието на модерната медицина. Всички сме за нея. Не се слагат прегради по никакъв начин. Просто държавата трябва да прави кампания и да убеждава хората, те да знаят за какво става въпрос и да си искат тяхното категорично „да” – това е цялата работа – да се иска съгласието на самия човек. Да се направи кампания и хората да кажат „да”. Аз смятам, че повечето хора сами ще кажат „да” като им се обясни за какво става въпрос. Няма нужда да се бяга от това да бъдат убедени и те да кажат. Няма причина да се бяга от този въпрос. Аз имам чувството, че целенасочено определени хора се страхуват да стигнат до тази ситуация. Това е практиката в много страни – с едно убеждаване самият човек да каже, че е съгласен. И тогава това е най-правилният и най-принципният подход – той да е казал, че е съгласен, той да се е съгласил. И виждате, че самите проучвания, които са правени, показват, че при една добра информационна кампания хората биха се съгласили да бъдат донори. И тогава няма нужда да се търси по-сложен подход с идеята, че много трудно може да се стигне до диалог с хората. Цялата концепция в закона в момента е, че някой си мисли, че не може да има диалог с хората, те не могат да бъдат убедени и затова не се иска тяхното изрично съгласие. Така изглеждат нещата, господин Иванов. Да, не съм лекар, но не мислете, че по тази тема само лекари трябва да взимат думата. Просто решението е държавата по тази тема да информира българското общество и всеки да каже какво смята в своята здравна книжка, доколкото разбрах от моите колеги-лекари. Можем да посочим мнението си по тази тема и по този въпрос. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да правим референдум ли?

Не, от референдуми няма смисъл, колеги. Но смятам, че е спекулация, че този подход би спрял модерната медицина. Категорично не съм съгласен с колегите, които изразиха такова мнение. Това означава, че вие по презумпция не вярвате на хората – не вярвате на техния разум, не вярвате в това, че те са милосърдни и че биха могли да помогнат. Това казвате в момента и че, невярвайки на хората не искате да им дадете правото те да решават. В момента, законът, както беше направен от предишното правителство, в себе си съдържа ясната конструкция, че не смята, че хората са отговорни и че биха постъпили по отговорен начин. Аз категорично смятам, очевидно и колегата ми Лъчезар Тошев, че хората са отговорни. И ако бъдат информирани, по-голямата част от обществото ще бъдат склонни да бъдат донори, ще бъдат склонни да помогнат. Хората са отговорни, колеги.

Господин Димитров, аз мисля, че изключително ясно тук обясних на всички присъстващи какъв е проблемът. И тъй като Вие сам казахте, че обществото в голямата си част е настроено да бъде донор, то много по-лесно за държавата ще бъде да излезе всеки, примерно, и да заяви в публичен регистър или в книжката, че не е съгласен. Много по-лесно за държавата ще бъде, който не е съгласен, да заяви просто своето желание, че не е съгласен. И това е доказателство именно на това, че хората, които не са съгласни са много по-малко. И затова те отиват и заявяват, и казват: „Ние не желаем”. Нещо повече – тук правото на близките, което мисля, че – пак ще акцентирам върху това – правото на близките не е отнето. След смъртта те могат да кажат: „Не”. Така че тук нямаме лишаване нито на пациента приживе, нито на неговите близки, родственици по права линия, така че не виждам нарушение. Именно, според мен, логичността е именно по-малкият брой хора да заявят, че не желаят. Мисля, че е много ясно. И затова законът показа, че работи. Обратният вариант показа, че не работи. И аз мисля, че Вие също добре акцентирахте за това, че хората вече знаят правата си, търсят своите интереси и те са запознати. Не живеем в едно информационно затъмнение. Вече всички хора пазят своите интереси и мисля, че си ги защитават. Така че мисля, че този принцип на броя на хората, които не съгласни е много по-малък, затова нека да го заявят. И няма нищо лошо. Благодаря.

Господин Димитров, колеги! Донорството е един високо хуманен, човечен, алтруистичен акт. Това естествено, всички ние го знаем. И го обсъждаме тук часове, можем да го обсъждаме дни, можем да го обсъждаме месеци, ако искаме можем да го обсъждаме и цял мандат на Събранието, само че си представете, че един човек умира и му се налага да му бъде присаден орган, за да бъде спасен. Има такъв орган и трябва веднага - не за дни и за седмици, а за часове, дори за минути, този човек да бъде спасен. Докато вие търсите съгласието на неговите роднини, поради тази причина, че то не е заявено предварително, този човек просто няма да може да получи органа, от който се нуждае. Затова смятам, че тази формулировка, която е в сегашния закон, е правилната и трябва да остане.

Колеги, искам да ви кажа едно много ясно нещо – ако вие смятате, че срещу себе си като общество имате отговорни и сериозни хора, няма причина да не може да има ясно и изрично съгласие на самите хора или на техните роднини. Няма такава причина. Явно смятате, явно има хора, които смятат, че българските граждани не биха откликнали и по този въпрос държавата взема служебно решение вместо тях, защото те не са склонни да вземат решение. Такава е ситуацията в момента. И в миналия парламент мнозинството, усещам, че сега има и доста хора от него в този парламент, смятат, че през една информационна кампания не могат да бъдат убедени и затова, хайде да се вземе служебно решение за всички тях! Аз не искам никой да вземе решение вместо мен и не смятам, че вместо българските граждани някой друг, било то лекар, лекарско съсловие или някой друг, трябва да вземе това решение вместо самият човек. Няма такава причина, колеги. Затова пак ви казвам следното нещо – ако смятате, че срещу себе си имате разумни и отговорни хора в България, по-добре да въведем изричното съгласие да се говори с тях, да се направи комуникационна кампания и всеки да каже какво иска. Всеки да каже какво иска – уважете свободната воля на хората. Светът се е развил през всички тези векове благодарение на свободната воля на хората и че всеки е правил своя избор. Аз не смятам, че някой друг, било то и най-компетентният и добросъвестен човек, трябва да вземе решение вместо мен или вместо останалите български граждани. Това е принципният въпрос тук, колеги. И между другото имайте предвид, че тръгне ли се по тази наклонена плоскост, тя ражда само проблеми, когато малко по малко започвате да вземате решенията вместо хората. Този проблем беше създаден от миналия парламент и сега може да бъде решен. Призовавам всеки разумен човек, който вярва в това, че хората в България са отговорни, да подкрепи този закон. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа, уважаеми колеги! Съвсем накратко – два практични въпроса. Сега действащото законодателство относно трансплантациите на органи и тъкани създава ли проблем на тези, които работят, на специалистите? – Не. За три години действие този закон създаде ли напрежение в обществото? – Не създаде. Защо ни е този дебат? Той се води и преди три години. Какво решаваме в момента, сега? Проблемът е, че има 3000 и над 3000 човека, включително и деца, които чакат за трансплантация и ние като законодатели, като хора, които се занимаваме и с тази област, трябва да направим действително така, че да информираме хората, нашите съграждани за тези проблеми, да има повече агитация, ако щете, така да го наречем, за да се реши и да се решава този проблем. Той няма да се реши за една-две години. Този дебат действително е воден, той се води и той най-вероятно ще продължи да се води и засяга много сериозни теми – морални, етични, религиозни, но сега няма проблем. Според мен законът, който в момента действа е достатъчно добър и дава възможност и на специалистите, и на хората, да вземат собствените си решения, така че да могат да помогнат на тези, които имат нужда. Според мен няма нужда дори от дебат в момента. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Желев, въпросът, който обсъждаме не е медицински. Свързан е с медицината, но не е медицински. Той е свързан с обществените взаимоотношения. Има различни обществени модели. Например при комунизма личността няма никакво значение. Тя е просто една клетка, която няма никакво значение. Никой няма нужда да ги пита. Същото е при националсоциализма и т.н. Там личността не е важна. Демократичното общество обаче се състои от автономни личности, които имат права, имат задължения, имат и отговорности. Те трябва да решават. Това е разликата между едните общества и другите, в които личността се уважава. И ние дебатираме тук точно този въпрос. Аз не го поставям от медицинска гледна точка, а именно от гледна точка на обществени взаимоотношения. Смятаме ли, че у нас трябва да има такова общество или не? В някои страни това е просто като религия, наистина, както в Съединените щати например. И в Германия все още е така, въпреки че имаше предложение да се променят нещата, обаче все още е така, защото по принцип те смятат, че човекът лично трябва да каже. Това е неговото достойнство, човешкото достойнство – той да каже „да”. И това ще го промени, защото той ще се почувства наистина като донор. Не е едно и също просто да не кажеш нищо, за да се смята, че си съгласен, или да кажеш „да”, за да се смята, че си съгласен. Съвсем не е едно и също! Има този аспект, който за мен е най-важният тук. И затова нашето общество участва и следи с интерес тези дебати. Те не са странични за него. Може би и за нас не трябва да бъдат странични, отвлечени, абстрактни, а напротив, те да са свързани с фундамента на нашето общество, което изграждаме. Това е моята реплика.

Уважаема госпожо председател! Така е, уважаеми колеги, демокрацията е това – да има различни мнения. Аз по никакъв начин не се чувствам засегнат по сега действащото законодателство и изказвам собственото си мнение. А този дебат иначе можем да го водим, колкото си искаме. Въпросът е какво ще постигнем. Щом законът не създава социално напрежение, щом досега три години никой не е излязъл и не е казал, даже определени религиозни групи: „А бе, вижте какво, подтискат ни се правата, какво правим?”. Така че освен, че този законопроект в това общество, в което сме – не комунистическо, не националсоциалистическо, а демократично, не ни подтиска правата или ги нарушава, затова аз смятам, че не трябва да го дискутираме в този момент. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, трябва да се признае, че наистина днес предизвикахте много сериозен дебат по отношение на една изключително деликатна и многоаспектна тема. Само това е като единодушие в залата, че този въпрос няма единствено и само медицински аспект. Той е очевидно – това като констатация можем да го изразим, неразривно свързан, непосредствено свързан, дори интимно свързан с теми като морална ценностна система, категории като култура, дори, ако искате, характерови особености и темперамент на човек в аспекта на отвореността му към обществото, приемането на посланията от това общество, съответната рефлексия, която тъй издава към нея. С интерес слушах този дебат и заради това вземам думата. Статуквото очевидно е в две алтернативни позиции, ако преведем терминологичния арсенал, с който разполагаме, до тези две семпли постановки, а именно, първата, дали да бъде донор починал и приживе изразил съгласие човек, и втората – дали да бъде донор починал, изразил несъгласие човек. Условно обособявам така, за да е по-лесно за съответни изводи след това. Разбира се, трябва да вземем в предвид и мнението на близките, но това е вече адювантна тема, която няма много общо с казуса, който интерпретираме тук. Всички ние очевидно ще вземем решение, и то ще бъде взето без политически пристрастия и обремененост. Това е, както казах на база на предните критерии, въпрос на себеусещане, въпрос на отвореност към обществото, въпрос на най-общо казано мироглед. Трябва да признаем априори, преди да кажа моето лично мнение по отношение на тези два казуса, че аргументите на вносителя будят уважение. Разбира се, че трябва да говорим, и то с убеждение, за неприкосновеността на духа, на тялото, на човешкото достойнство. Трябва да уважим и тази универсална и категорична ценностна система, каквато ни задават религиите с техните канони. Очевидно всички религии са във Ваша подкрепа. Споменали сте, гледам в мотивите, и Хартата за правата на човека – един фундаментален документ за зона Европейски съюз. И не на последно място, и тази статистика, която сочите като доказателствена, също не бива да се игнорира, макар че там ясно и по много категоричен начин не са изразени позициите на обществото. Като контрапункт на тези Ваши мотиви е един друг ракурс, а именно гледната точка на науката, на иновациите, на специалистите и то касаещи сферите анатомия, физиология и в крайна сметка медицина, мнението на екс- и трансплантолозите. На база на противопоставянето на тези два аспекта, ние трябва да вземем нашето решение. Лично при мен надделява вторият ракурс, и то не заради медицинските си пристрастия. Ще Ви споделя няколко причини, които ме карат да не подкрепя Вашия законопроект. Първо, ако се приеме новото положение и ретроспективно се обърнем назад, ще установим, че за седем години този законопроект се променя три пъти в зависимост от управлението. Това само по себе си не е проблем, ако има целесъобразност – мотивите ясно се опитвате да ги кажете, но това е лошо послание към обществото. Това е послание на несигурност и на неубедителност на едно общество, чиято функция сме ние. Това е първата причина, разбира се, не най-важната. Втората причина е – не знам дали се сещат повечето колеги, че 2003 г., когато беше въведено точно това положение, имаше остър протест на специалистите в тази област – трансплантолозите. Те са хората, които владеят най-добре макар и техническата част на въпроса. Остър протест под форма на вето имаше и президентът на републиката тогава. Тези институции трябва да се уважават според мен. Очаквам същото, ако се приеме това статукво. Трето, не трябва да се фаворизира и аспектът, в случая условно казано, права на човека, защото права на човека, свободи са функции на живия човек. Това е лично мое мнение. Но имайки предвид, че те съществуват, когато един човек е жив, трябва да има баланс, съпоставимост, съотносимост на тези категории, за които Вие говорите в мотивите си. На четвърто място, в чисто човешки план много деликатен въпрос, който не беше засегнат от нито един изказващ се тук. Всички, които познават мъката, когато се разделяме с близък човек, а специалистите, които са свидетели на този драматичен момент, безпристрастно и ясно могат да констатират, че когато човек изживява една драма, губи най-свидното си същество, той е в афектирано състояние и не може да направи адекватна оценка в ситуацията, камо ли пък да реши вместо най-близкия си човек дали да бъде извършен този хуманен, алтруистичен акт. В този момент аз не искам да поставям примерно за себе си близките си те да вземат вместо мен това решение. Това е много сериозна колизия, много сериозен проблем, а времето тече. Докато се чака съгласието на близките, времето тече. Всички медици знаят, че един черен дроб живее само два часа след смъртта, защото почват автолизните процеси. За другите органи са повече, но два часа е много кратък период. На следващо място, не трябва да се абсолютизира и религиозният аспект на темата. Какво точно имам предвид, с цялото си уважение към всички религиозни институции и общности? Пропускаме един важен момент, господин Тошев. Според българска социологическа агенция, ако не ме лъже паметта, през 2009 г. е направено изследване, според което 21,7% от хората, които живеят в Република България, са атеисти. Този процент според интерпретатори е далеч повече – над 30-35%, но заради социалната неприемливост на българското общество на този факт, на база на емпирични условности всеки човек декларира, че изповядва някаква религия. Само маркирам това, без да се стремя да правя никакви погрешни изводи или пък да канализирам нечие мнение. На последно място, това е най-сериозният ми аргумент, той е личен аргумент. Аз мисля като рационален човек, живеещ и мислещ в своето съвремие. Защо да не увеличим вероятността – вижте, как се изразявам – защо да не увеличим вероятността, гаснейки един живот в едно физическо тяло, това да е основа в същото време да дадем възможност на друго физическо тяло да живее, на други физически тела да живеят, защото органите са много? Нали животът е безценен? Въпреки всички хипотези за морални ценностни и културологични недъзи, които биха причинили според някои интерпретатори тази тема и тази постановка. Ето заради това аз няма да подкрепя този законопроект и призовавам всички на базата на своите познания, на базата на своя мироглед да вземат решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклад за първо гласуване на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2010 г.На заседанието присъстваха господин Христо Ангелов – заместник-министър на правосъдието, госпожа Елена Владимирова – държавен експерт от дирекция „Съвет по законодателство” в същото министерство, и председателят на ВАС – господин Константин Пенчев. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието господин Христо Ангелов. С приемането на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) през 2006 г. се осъществи решителна крачка към цялостната реформа на административното правораздаване. Идеята на законодателя е първоинстанционното оспорване на административните актове да се съсредоточи почти изцяло в създадените 28 административни съдилища в съответствие с правилата на родовата и местната подсъдност. Само по този начин става възможно осигуряването в пълна степен на основното правомощие на Върховния административен съд, установено в чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България – да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Принципите за бързина и процесуална икономия и достъпност в административното правораздаване изискват разтоварването на Върховния административен съд. Това налага промяна в критериите при определяне на местната подсъдност на делата по оспорване на административните актове - чл. 133 от АПК. По отношение на местната подсъдност се предлага критерият седалище на органа, издал оспорения административен акт, да се замени с адреса или седалището на жалбоподателя. Когато адресът или седалището са в чужбина, делата ще се разглеждат от Административния съд – София-град. Същевременно Върховният административен съд остава първа и касационна инстанция само за това, което Конституцията му възлага, а именно жалби срещу актове на Министерския съвет, на министрите и на посочените в други закони органи. По законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители изказаха принципната си подкрепа за законопроекта и очертаха няколко дискусионни въпроса. След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2010 г., подкрепен с 18 гласа „за” и 1 „въздържал се”.” Благодаря.

Очаквах, че ще се изкаже и някой от колегите от управляващото мнозинство, тъй като това е законопроект, който се внася от правителството. Аз ще изразя моята позиция и позицията на депутатите от Коалиция за България, че ние ще подкрепим този законопроект, защото с него наистина се правят едни важни своевременни промени, касаещи дейността на Върховния административен съд, особено в частта с Преходните и заключителните разпоредби. Няма юрист, а и няма български гражданин, предполагам, който да не си дава сметка наистина, че върховните съдилища в България са пренатоварени, от което страдат както гражданите, които очакват решаването на техните спорове пред тези съдилища, така и магистратите, така и съдебната практика, която вместо да бъде уеднаквявана в резултат на работата на върховните съдилища, те са принудени да се занимават с конкретика. Едва ли има съд в Европа, който да гледа като първа инстанция толкова много дела и толкова много категории дела да са подсъдни нему, какъвто е случаят с Върховния административен съд. Наскоро беше разгледан отчетът за дейността на този съд и за прилагането на закона през изминалата календарна година. и това, което се налага като извод, е, че наистина не е нормално върховен съдия да решава годишно над 250 дела, още повече такива, които са му представени като първоинстанционен съд. Няма как тези предложения за промени да не бъдат подкрепени. Друг е въпросът, че наистина трябва да бъдат прецизирани категориите дела, които отпадат от разглеждането на Върховния административен съд и да бъдат добавени други подобни за решаването на един проблем, какъвто е свръхнатовареността на съда; да не рефлектира за създаването на други проблеми, а именно да се създадат местнически практики, да се създадат предпоставки за корупционни практики по места за решаване на делата, съобразно регионалната конкретика – нещо което трябва да се избягва. С едно прецизиране на конкретните категории дела, които ще останат да се разглеждат като първа инстанция от регионалните административни съдилища и с добавяне на нови, които биха могли да отпаднат от разглеждането на Върховния административен съд като първоинстанционен съд, наистина този законопроект може да бъде подкрепен. Искам само да припомня, че в края на мандата на предното Народно събрание беше внесен подобен законопроект, който беше по-обширен, но поради липса на време и на възможности да бъде прецизно разработен не беше приет. Ще призная, че нямаше достатъчно политическа воля за това, но след като в момента и управляващите го внасят, и опозицията подкрепя, мисля, че няма пречка да се приеме с относително голямо съгласие един такъв законопроект, който ще бъде полезен за подобряването на административното правораздаване в България. Защото, макар да говорим за съдилища, в крайна сметка става дума за решаване на проблеми на хора, а най-честите срещи на гражданите са с администрацията и всъщност административните съдилища са органите, които регулират тези отношения и на практика осъществяват защитата на гражданите от произвола на администрацията, така че този законопроект трябва да бъде подкрепен.

Уважаема госпожо председател, колеги! Внесеният законопроект беше разгледан в Правната комисия. Както каза и колежката Манолова, получи се консенсус по необходимостта, а всъщност този консенсус в обществото е изразяван от доста време – да се преразгледа подсъдността на делата първа инстанция на Административния съд. Аз няма да повтарям това, което беше казано тук, за да може административните съдилища, от една страна, да се натоварят, защото те отскоро са там. От друга страна, от един друг аспект, неразумно е, когато тази голяма част от делата, които се гледат във Върховния административен съд в София, защото това е също един сериозен аргумент, гражданите да пътуват от единия до другия край на България, за да могат да се явят пред Върховния административен съд като първа инстанция. Това е също важно съображение, което ние сме отчели. Да, между първо и второ четене има някои неща, които следва да се прецизират, да се обмислят. Аз съм доволен, че тук всички политически сили изразиха становище да подкрепят този законопроект. Доволен съм и от това, че има неща, които са предмет на дебат. Едно от тях е доколко делата, които се гледат по ЗАНН и сега в районните съдилища, следва да останат като втора инстанция в административните съдилища или да отидат в наказателните колегии при окръжните съдилища. Мисля, че ще вземем разумното решение при този колегиален и професионален дебат между първо и второ четене, поради което ви призовавам да подкрепите този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. „Ред, законност и справедливост” подкрепя този законопроект, тъй като той изцяло е в духа на нашето становище, когато се обсъждаше докладът на председателя на Върховния административен съд в тази зала. Тогава ние заявихме, че действително голям проблем на административното правораздаване в момента е прекомерната претовареност на Административния съд София-град, който разглежда всички жалби срещу актове на държавни органи, а същевременно окръжните административни съдилища по места са слабо натоварени – втори аргумент. Трети аргумент е, че досегашната процедура затрудняваше достъпа до правосъдие на гражданите, доколкото един човек от Каварна трябваше да отиде в София, за да обжалва някой административен акт, който пряко го засяга. Аз се радвам, че след тези обсъждания в пленарната зала, тогава подобно становище при обсъждането в комисията е засегнал и председателят на Върховния административен съд, което мен ме радва, защото правилните аргументи, правни и политически, не би следвало да имат някаква партийна окраска. Така че РЗС подкрепя този законопроект и ще гласува за него. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Аз ще бъда кратък. Искам само да направя един анонс. Считам, че в същата посока следва да внесем изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да променим по същия начин и подсъдността на всички административни дела, касаещи данъчните ревизионни актове. Пак по същите съображения, мисля, че с оглед на тази последователност следва да продължим в тази посока. Аз поемам ангажимент между първо и второ четене, скоро ще имаме възможност, да внесем такива промени. Считам, че следва да продължим този принцип, който е залегнал и в този законопроект, а именно да натоварим равномерно всички 28 съдилища. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз имам процедурно предложение – да извадим от нашата програма разглеждането на тази точка, тъй като предстои да бъде внесен Законопроект за ограничаване на плащанията в брой. Той има пряко отношение към прага, който сме заложили в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Тези прагове според мен няма как да бъдат различни, така че тези законопроекти са в пряка връзка, с оглед на което считам, че е логично и резонно да отложим разглеждането на този законопроект до приемане на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Този законопроект по моя информация ще бъде внесен в рамките на няколко седмици. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 предлагам да увеличим срока за предложения между първо и второ четене по Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет със 7 дни.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа, колеги! Повод за тази декларация е една случка тук, в парламента. Не казвам „инцидент”, защото при определени условия обаче можеше да бъде инцидент, който щеше да урони чувствително авторитета на Народното събрание. Тъй като се появиха интерпретации през седмицата и журналистите непрекъснато подхвърлят някакви въпроси, аз като човек от Партия ГЕРБ, тъй като сме декларирали пълна прозрачност, съм длъжен да хвърля малко светлина върху този въпрос, а и вие самите да чуете и прецените за какво става дума. Миналия петък, след вота на недоверие тук, в пленарната зала, минавайки през Клуба на народния представител, на една маса седяха – може би те пак седят, защото не стоят в залата, а по кафенетата – независимите депутати от РЗС, заедно със своя управленски орган. Не казвам „лидер”, защото там може би лидерът е друг, а пък и той няма поведение на лидер. От тази маса стана народният представител Емил Василев, изравнявайки се с мен, вървейки, с дясната ръка се опита да ме удари в лицето. Благодарение на моята естествена реакция, той леко ме закачи по бузата. Трябва да ви кажа, признавам си, че бях безкрайно изненадан и малко ядосан. Тъй като това стана на два-три метра от тяхната маса... (Оживление, шум и реплики от КБ.) Изчакайте, ще чуете! Тъй като това стана на два-три метра от тяхната маса, отидох до тях и им казах: „Колеги, какво става? Вие къде се намирате? Това не е кръчма!”. Защо го казвам? Защото такава реакция е характерна за една ревнива жена, която удря шамарче на един мъж, за да бъде забелязана в обществото. (Шум и реплики от КБ.) Обаче през цялото време техният управленски орган, трябва да ви кажа, се държеше като всякакъв друг орган, но не и като шеф на група. (Силен шум, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Уважаеми господа, наистина аз гледам комично на тази ситуация. (Шум и реплики от КБ.) Но все пак какво би станало, ако в парламента, защото подхвърляте приказки, се сбият двама мъже? (Шум и реплики от КБ.) Говорим за авторитета на най-висшата институция в държавата, господин Божинов! Защото аз искам да ви кажа и така. Поглеждайки сериозно на този въпрос, ако моята реакция беше друга - искам да попитам хората отляво, какви щяха да бъдат дебатите? И без това непрекъснато говорите за насилие, за полицейщина от ГЕРБ! Питам, пак повтарям: ако моята реакция беше друга, какво щяхте да говорите вие? Или какво щеше да говори през тази седмица, например, вашата депутатка в Европарламента? - За вкарване на насилие в парламента от страна на ГЕРБ. Може би това щеше да каже! И най-важният въпрос, на който всички ние трябва да си отговорим: кой печели от една такава ситуация? Аз смятам, че никой не печели, а губещият е парламентът – българският парламент! На независимите от РЗС – смятам, че това се предава по медиите, където и да са в заведенията, сигурно ще ме чуят – искам да кажа следното. На всички е ясно от какво са независими. Те са независими от РЗС, сиреч от собствената си партия! Следователно са независими от избирателите си. Независими са може би и от собствената си съвест. По-важен е въпросът: от какво са зависими тези хора? Може би от досиета, касаещи техния житейски политически морал, зависими от страх от селскостопанска техника - говоря за багери, комбайни и други редосеялки. (Реплики от КБ.) Искам да им кажа, че може би са зависими от някоя партия. Затова подскачат отляво, защото техният лидер, а там лидери - дал Господ, беше казал, че РЗС е ваша рожба. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Аз не съм го казал, каза го ваш лидер. Нали? От тук точно, затова идват моите съмнения за една зле организирана провокация, колеги. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Боже, Боже!

В заключение искам да кажа на тези независими от РЗС: не можеш да пледираш за Велико Народно събрание, след като не си доказал и не можеш да се научиш да работиш в Обикновено, както е... РЕПЛИКИ ОТ КБ: Браво, браво!

...Четиридесет и първото Народно събрание. Не Първото, а Четиридесет и първото Народно събрание! А те точно това правят - показват на обществото как не могат да работят в един парламент. Имах една учителка в началното образование, която, като направим беля, ни изкарваше на дъската и казваше: „Мили другарчета, не правете като тях!”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на вътрешните работи! В Закона за държавните такси, чл. 2, ал. 1 е записано: „Държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой”. В същия закон чл. 4 гласи: „Държавните такси се заплащат: д) за издаване и подмяна на български лични документи, за даване разни визи за паспорти и корабни патенти”. В Преходните разпоредби на закона, § 2 се казва: „Този закон не засяга таксите, събирани от”, след което са изброени всички законни случаи, но там не влиза Законът за българските лични документи. В официалния сайт на МВР, в страницата за лични документи, в нейната подстраница „Такси” пише: „Таксите за нови български лични документи съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси”. В споменатата Тарифа № 4 са указани само видовете такси и техните размери, но не се споменава абсолютно нищо за начина и средствата за плащането им в нито един от разделите, включително в раздели VІІ и VІІа, отнасящи се за личните документи. Моят въпрос към Вас е: защо на гишетата за заявления за лични документи не се приемат като платежен документ държавни таксови марки, както е по закон? Явяват ли се те законен платежен документ, както е указано в Закона за държавните такси, чл. 2, ал. 1 и чл. 4, т. „д”?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Съгласно текста на § 28 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност е установено, че събираните такси от издаването на документите за самоличност, документите за пребиваване в Република България и за управление на моторно превозно средство постъпват по отделна сметка за чужди средства в Министерството на вътрешните работи и се ползват за погасяването на: задължения към фирми-изпълнители във връзка с придобиване на активи или ползването на услуги съгласно сключен договор, свързан с издаването на документи за самоличност; за пребиваването в Република България; за управление на моторни превозни средства; за покриване на разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за съответната година. Средствата, необходими за покриване на разходите по ал. 1, т. 2 на цитираната разпоредба, се прехвърлят и разходват по бюджета на Министерството на вътрешните работи за съответната година. Следователно е налице законово основание формираните приходи от такси за издаване на български лични документи да се разходват за специални цели. Това предполага точно отчитане на постъпленията и изключва заплащането на държавни такси за издаването на български лични документи чрез държавни таксови марки, приходите от които на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси постъпват в републиканския бюджет още от момента на закупуването им от техните разпространители. Отделно от това в чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните такси е определено, че те се заплащат в брой или с държавна таксова марка, но в следващото изречение е посочено, че министърът на финансите определя в кои случаи таксите се събират в брой. В момента липсва такъв нормативен акт. За да се приложи заплащането на държавни такси с държавна таксова марка, е необходимо Министерството на финансите да изпълни изрично разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните такси. Благодаря ви.

Всъщност се получава следното. В закона е записано, че държавните таксови марки са платежно средство, а се оказва, че целесъобразността е по-важна от законосъобразността. (Шум и реплики от КБ.) В този случай е това. Веднага Ви задавам въпроса: защо Министерският съвет не инициира, ако държавните таксови марки са анахронизъм, най-вероятно има цял отдел в Министерството на финансите, който се занимава с това, ще се икономиса от контрол, отчитане, разпространение, дейност, тогава да се види наистина необходими ли са тези държавни таксови марки като платежно средство?! Ако се смята, че са анахронизъм в момента, в реалностите, да се стимулира събирането на банкови такси, които в края на годината могат да бъдат облагани и да се увеличава приходът в държавния бюджет. Наистина би могло да се мисли за тяхното отстраняване. (Шум и реплики от КБ.) Другото като допълнителен въпрос: мои колеги – господин Бакалов и господин Шарков, преди два дни са били за подновяване на шофьорски книжки. Те ми казаха да Ви задам въпрос: за 25 лв. шофьорска книжка са платили 4,80 лв. такса в банката. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кажи банката!

Забележете, за талон 1 лв. – такса 3 лв.! Таксата струва три пъти по-скъпо от талона! Къде е логиката въобще на всички тези плащания?! Току-що ми обърнаха внимание и ми казаха да Ви попитам за тези неща, защото това е реалността за всеки български гражданин: за издаване на нов талон таксата е 3 лв., а талонът струва 1 лв. И следващият въпрос, който се подхвърля – колегите търсят механизма за избор на банката, където става извършването. Защо да е само една банка? В Германия при посещение, където бяхме цялата парламентарна група по линия на Европейската народна партия, ги питахме. Във всяка провинция, навсякъде си има пазарен механизъм, по който се определя това.

Ако наистина се правят нещата така, че държавната таксова марка да не се използва като платежно средство, може би като Ваша инициатива, не виждам защо да се харчат пари тогава.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Понеже задавате допълнителни въпроси, ще се постарая да Ви отговоря в допълнение на първия зададен въпрос. Връщайки се в историята откога е ограничена възможността таксовите марки да бъдат платежно средство при издаването на лични документи, трябва да се върнем към годината 1996. Оттогава всъщност това нещо е преустановено и има този вакуум, за който говорите. За въпроса, който ми зададохте, и за това, което колегите ми подадоха като подготовка за отговора днес, ще информирам финансовия министър Дянков, за да видим какви са възможностите. Това, което се постарах да Ви обясня в моя отговор, или не сте слушали добре, или просто не можете да го разберете. Когато има договор на Министерството на вътрешните работи с фирма, която изпълнява тази услуга, за която Вие в момента казвате, всички постъпления отиват по специална сметка и всъщност от тези таксови марки, от които постъпленията са влезли в Републиканския бюджет при тяхното закупуване в еди-кой си период от време, ние не можем да водим тази отчетност и всъщност ще нарушим дисциплината в това, което трябва да има като отчетност при събирането на тези средства. Това, което казвате за банките - не зная дали сте слушали, може би тогава, когато правехме корекцията в закона, не сте бил в пленарната зала, когато обяснявахме какви са тарифите, които ще бъдат и каква е социалната политика на правителството за тези, които са инвалиди, които са в неравностойно положение. Ние сме направили много по-ниска цена за издаването на тези лични документи. Тогава аз изпратих писмо до банките за парите, които се вземат за пенсионерите или за хората в неравностойно положение. Оказва се, че тяхната тарифа е по-ниска от превода, който всъщност взимат банките, за което Вие казахте – около 3 лева. Тогава от банките казаха, че това не може да бъде променено. Обръщението беше към нас - специално за тази категория хора да има малко социален аспект. Но това са търговски банки, които си определят цените и ние не можем да им влияем.

Коя е банката?

Що се касае до въпроса, който ми задавате отляво – банката, която е обслужвала и при управлението на тройната коалиция, тя е банката, която е в тези пунктове, които вие може би визирате. В момента таксите могат да се плащат във всяка една банка, стига да знаете банковата сметка, по която трябва да бъдат преведени. Според мен това са излишни спекулации, в които искате да въвлечете темата. Мисля, че господин Миков е запознат и също може да ви обясни.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Цветанов, повод за моето питане е молбата на жителите на Меричлери и още две населени места около него във връзка с тяхното безпокойство за сигурността им през последните месеци. Още в началото на моя въпрос искам категорично да Ви заявя, че жителите в тези три населени места, които са над 3 хил. души, в никакъв случай нямат претенции относно добрата работа, която вършат ваши служители в Районното полицейско управление в Димитровград и самият служител, който обслужва тези три населени работни места. Къде е обаче проблемът? Напоследък драстично са се завишили битовите кражби и битовите престъпления в тези населени места. Всъщност, имайки предвид различните промени, които се извършиха – и административни, и във връзка с кризата, този район се обслужва от един полицейски служител. Съвсем естествено е този човек, и най-добрият служител да е, с най-добри качества да е, той не е в състояние по 24 часа в денонощието да дежури и да се грижи за сигурността на хората. Дори това да може да направи, ясно е, че това са три населени места, които са отдалечени едно от друго и е малко трудно да бъдат покрити непрекъснато. Да, ако са два или три жилищни блока, в които има накуп 3 хил. души, това е лесно за обслужване. Но когато тези населени места са на километри едно от друго, фактически се получава така, че този полицейски служител може да бъде в съответните населени места и да следи за сигурността и спокойствието на гражданите на два или три дена веднъж. Така че въпросът, който те ме помолиха да Ви поставя, е: предвижда ли се нещо за следващите месеци и година, за да се увеличат бройките и хората, които ще се грижат за сигурността на хората в Меричлери и другите две населени места около него? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Аз се радвам, че във формулирането и развитието на Вашия въпрос Вие осъзнавате важността от последствията от тежката икономическа криза. Действително конвенционалната престъпност дава проблем и това е във всички страни от Европейския съюз. Що се касае конкретно за това населено място Меричлери, трябва да Ви кажа, че много повече са населените места, които се нуждаят от повече полицейско присъствие. И във връзка с това аз се надявам, че Вашата парламентарна група и голяма част от другите парламентарни групи, въпреки тежката икономическа криза ще подобрите бюджета на Министерството на вътрешните работи, за да осигурим едно действително адекватно присъствие. И тук е моментът да се възползвам от днешния коментар, който беше направен в сутрешните блокове на база публикация на първа страница на един уважаван вестник. Надявам се, че утре ще получим опровержението на същото място в същата страница на този вестник - за импровизацията и пълната лъжа за купуването на 10 млн. тона гориво за 38 млн. лв., реалната цена от 38 млн. лв., но става въпрос за 20 млн. тона гориво, което означава, че горивото е най-евтиното, защото ние сме предвидили отстъпката, която трябва да бъде направена, за да можем да осигурим по-голямо количество гориво, което да може да даде възможност на полицейските служители да обикалят повече в населените места, които обслужват. Що се касае конкретно за полицейския служител, вече има двама полицейски служители, които обслужват трите села, за които отговаряше предишният полицейски служител. Така че, надявам се с всичко, което прецизираме, което се анализира и на база престъпленията, които са извършени конкретно в това населено място, те са традиционните в тези населени места – електрически кабели, медни кабели, желязо, строителни материали; надявам се, че всички предложения, които ще постъпят за промяна в законодателството, да можем да имаме репресираща роля срещу организираната престъпност и действително да ограничим възможността изкупните пунктове за цветни метали да работят и хората да живеят по-спокойно. Благодаря ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, дами и господа, колеги! Питането е във връзка със зачестилите случаи на полицейско насилие, които получиха много сериозен обществен резонанс, а също и медийни изяви. Позволете ми да прочета питането, защото има казуси, а ще се съобразявам и с времевия лимит. В последните няколко месеца има драстични прояви на полицейско насилие, а именно: - На 23 юли в гр. Кърджали четирима цивилни полицаи брутално нахлуват в дома на семейство, и използвайки неправомерно сила, причиняват физически травми и психически стрес на членовете на фамилията. Случаят получи широк обществен резонанс. - В края на м. юли в медиите се появиха данни за полицейски произвол и насилие на 27-годишния Николай Стоянов в района на Отманли, община Бургас. - На 15 август жалба за полицейско насилие подава семейство от софийското село Волуяк. Служители на реда са нанесли побой над двама мъже, но са пострадали още две жени и 5-годишно момиченце. - На 21 август полицай неправомерно и непредизвикан от нищо, нанася удари с юмруци в лицето на Рафет Бекир в производствено предприятие в гр. Плевен. За този инцидент е уведомена Районната прокуратура. - На 24 септември в Благоевград полицай отвлича и най-брутално изнасилва 42-годишната си съседка от града, като се твърди, че това не е прецедент за служителя на реда. Сезиран е районният прокурор. - На 24 септември в Търговище е най-фрапантният случай – двама полицейски служители пред погледа на трети извършват груб акт на физическа саморазправа и накърняват достойнството на 67-годишен пенсионер – Хамди Салим. Съдебно-медицинските удостоверения са красноречиви. - Накрая само маркирам полицейския произвол и унижението, на което беше подложен заместник-окръжният прокурор на Перник, също и случая със 17-годишния младеж, оплакал се от полицейски побой в Кърджали съвсем наскоро. Всички тези прояви основателно будят в нас тревога. Тези казуси са и на фона на една показателна справка от м. юли т.г., предоставена от Върховна касационна прокуратура. През цялата 2009 г. са образувани 42 разследвания с прояви на полицейско насилие, а само за периода януари-юни, сега броят им е вече 30. Тук можем да отчетем и елемент на тенденциозност, създаващ притеснителен и неприемлив облик на държавата и органите, които отговарят за реда в нея. Във връзка с това, уважаеми господин вицепремиер, всичко описано от нас създава впечатление за толериране и дори поощряване на проявите на насилствени действия и бруталност от страна на полицейски служители. В тази връзка е и нашето питане: - първо, какви мерки сте предприели за разследване и разкриване на обективната истина в тези случаи; - второ, образувано ли е дисциплинарно производство и направени ли са съответните действия за търсене на наказателна отговорност, и - трето, какви мерки ще предприемете за предотвратяване на подобни прояви в бъдеще и гарантиране спазването на законите, на Конституцията в Република България? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Кърджалиев и Казак! Аз ще направя една хронология на всичко това, което ме питате. Мисля, че първия случай не е необходимо да го разясняваме повече - изключително криминално деяние, което завърши с една добра реализация, защото основният сводник е все още с постоянна мярка, т. нар. Джем. Лицата, които Вие визирате, да, действително имаше влизане в техния дом, защото едно от лицата, които обитават този дом се беше обадило на сводника, за да поръча две проститутки за негови приятели. По всичко, свързано с импровизацията Ви за полицейско насилие, бяха направени проверки, както от Инспектората. И след като приключи проверката на Инспектората беше сезирана Прокуратурата. Това е Постановление за отказ за образуване на наказателно производство (показва го), така че по този случай Ви умолявам да не задавате повече въпрос, защото досега го задавахте пет-шест пъти. Не смятам, че това представлява някакъв интерес и за зрителите. Това, което мога да кажа за втория случай – говорим за случая, който, беше по операцията „Шейховете”. Когато се реализира тази операция бяха предприети действия за рутинни проверки на всички лица, които са в този район. Тогава – да, действително беше извършена проверка и на лицето, което Вие визирате – т. нар. господин Стоянов. От проверките, които бяха извършени, за действията, предприети от полицейските служители, се оказа, че няма полицейско насилие. Единственото, което беше доста интересно и което всъщност даде възможност да се политизира този случай, е, че на пресконференция на 25.08.2010 г. на БСП в Бургас беше упоменато полицейското насилие в присъствието на споменатия потърпевш. Една седмица по-късно след тези събития въпросното лице е отишло при директора на Областна дирекция – Бургас, извинило се и си оттеглило жалбата за така нареченото полицейско насилие, което визирате в момента. Третият случай, за който казвате – за Волуяк – на 14.08.2010 г. вечерта постъпва сигнал за побой над лице, гражданин на страната. Полицейски патрул отива на място, вижда един потърпевш, който е с окървавено лице, и посочва лицата, извършители на това престъпление. Полицейските служители отиват, двете лица са били в нетрезво състояние, като едното лице – Марио Свиленов, има две криминални регистрации – едната е за кражба, а другата е за средна телесна повреда. Оказана е съпротива на полицейските служители. Единият полицейски служител изважда пистолет и произвежда два изстрела във въздуха, след което другото лице – също извършител, избягва. Колегите успяват да задържат въпросния Марио Свиленов, след което задържат и Ивайло Костадинов, който пък 14 дни преди това събитие е регистриран с криминална регистрация по чл. 325, за хулиганство. Това е на 4 август 2010 г. В тази връзка – за този случай специално трябва да Ви кажа, че при проверката, която беше извършена от съответната служба в Столична дирекция на вътрешните работи, тези служители - двамата полицаи, за проявен професионализъм, съобразителност и решителни действия при задържането на извършителите, са наградени с обявяване на благодарност. Четвъртият случай е по един сигнал, който постъпва, и е за кражба на метали. Полицейските служители отиват, разговарят с охранителя, който посочва въпросното лице, за което казвате, че е оказано полицейско насилие, след което той посочва кой е извършителят. Извършителят е задържан, на него са му взети само писмени обяснения и проверката е доказала това, но в момента същият е под наблюдението на прокуратурата, за да може и тя да се произнесе по конкретния случай. Петият случай, който Вие визирате, е в Благоевград. Тук мога да кажа, че винаги съм бил в защита на професионалните действия на българските полицаи и винаги съм бил в защита на обществото, когато полицаи превишат своите права. За този случай – за изнасилването на тази жена от полицейския служител, веднага е образувано дисциплинарно производство. Лицето в момента е с постоянна мярка „Задържане под стража”. Надявам се, че строгостта на закона ще бъде максимално приложена към подобни действия на полицейски служители, които уронват престижа на професията и, естествено, я нарушават с тези си действия. Това, което мога да кажа за шестия случай, за Хамди Салим - знаете много добре, че един от основните проблеми в държавата е разпространението и продажбата на цигари без бандерол и алкохолни напитки, които са с фалшив бандерол. Двете проверки, които са извършени м. август 2009 г. с предприетите действия по указания, които се дадоха на всички областни дирекции, и м. септември 2009 г., на същия търговски обект са установени количества цигари, които се продават без да има разрешение за продажба на цигари от този търговски обект. Съставен е и акт за нарушение в размер на 2000 лв. Естествено е, че винаги, когато предприемаме подобни действия, ние винаги изхождаме и от анализа, който имаме. Подобни проверки на подобни търговски обекти се правят, като в този случай е направена проверка за конкретната дата, за която казвате, че има полицейско насилие. Във връзка с лошото здравословно състояние на съпругата на този господин, ние сме били изключително толерантни. Трябва да Ви кажа, че за цигари, които са намерени в търговския обект – около 7-8 кутии, лицето е казало, че са за негова консумация и че той не продава, и до днешния ден той не е представил график на работното си време за този търговски обект. Свидетел, който е видял лицето, след това, което той казва, че има полицейско насилие – мога да Ви уверя, че свидетелят казва, че видимо е нямало никакви външни белези за насилие. Имало е само един афектиран човек, който се е отнасял доста недружелюбно към полицейските органи и действията на полицията. Аз се обръщам към политиците и парламентаристите: нека да толерираме спазването на законите в държавата, да изпълняваме полицейските разпореждания и аз Ви гарантирам, че в такъв случай няма да има нито едно полицейско насилие, което да бъде в тази посока. А там, където има, ще бъдем безкомпромисни в действията.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър на вътрешните работи! Ние сме леко озадачени от начина, по който Вие отговорихте на поставеното питане, което е продиктувано от небезоснователното ни безпокойство от зачестилите случаи на полицейско насилие и проявата на характерна тенденциозност при тяхното проявление. Вие доста обстойно обрисувахте обвиненията, уликите, мотивите, с които всеки един случай полицията се е намесила, и обвиненията към съответните лица, но нито една информация не дадохте за това вярно ли е или не, че в конкретния случай е проявено полицейско насилие, че са надхвърлени правомощията, които имат органите на реда съгласно Етичния кодекс на служителя на МВР и съгласно Закона за МВР. Това е от една страна. От друга страна, не казахте какви дисциплинарни мерки има, ако има предприети, освен предаването на документите на прокуратурата и изчакване прокуратурата да свърши работата. Ние всички знаем много добре Вашата непримиримост към прояви, например, на корупционни действия в органите на МВР. Проявявате ли същата нетърпимост, освен към корупционни практики сред служителите на МВР, и към подобни случаи на бруталност и полицейско насилие, които стават, за съжаление, все по-чести, видно от статистиката в справката, която сме Ви представили от Върховна касационна прокуратура? Бихме желали да чуем чрез подобно премълчаване на реалните факти ще толерирате ли мълчаливо подобно поведение от страна на служителите на МВР или ще заявите ясно и категорично, че както корупционните практики, така и бруталността при полицейските действия няма да бъдат толерирани от ръководството на Министерство на вътрешните работи? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че се изразих много ясно и категорично за случая в Благоевград – не толерираме и сме безкомпромисни към всеки служител, който участва в корупционни практики или е свързан с организираната престъпност. Сами разбирате, че ако аз попадна в страната на Вашето говорене и моите действия бъдат такива, това означава, че ще превърнем полицията пак в нещо, което ще бъде паразитно като образувание, и няма да може да отговори на очакванията на обществото за всички тези кражби, които ми задавате ежедневно като въпроси. Когато има криминално проявени лица, когато те не изпълняват полицейски разпореждания, случаят във Волуяк, Вие какво очаквате, след като единият от тях е посегнал на полицай?! Единият от тях е посегнал да вземе пистолета на полицая. В коя демократична държава, в кой правов ред и в коя демокрация, за която се борим всички ние, го има това нещо като поведение?! Разберете, това няма нищо общо с полицейско насилие, за което вие постоянно анонсирате. Аз съм безкомпромисен там, където има, но ще бъда яростен защитник на професионализма на тези служители, защото те трябва да получават политическата подкрепа от всички парламентаристи, без значение кой от коя политическа партия е. Ако вие сте политически адвокати на тези, които са криминално проявени, тези, които се оплакват от подобни действия, нека това да е политика на вас лично или на вашата политическа партия. (Реплики от ДПС.) Но аз не мога да застана пред вас и да толерирам подобно поведение, така че нека всички да се обединим около тази безкомпромисност, за която вие призовавате. Аз съм го разпоредил и го правя в Министерството на вътрешните работи – няма случай, който да не е проверяван. Всички тези случаи са проверявани. Казах ви, че са приключени без дисциплинарно наказание, свързано с полицейско насилие. Даже за случая във Волуяк имаме и награда за двамата полицейски служители. Но това, което мога да ви кажа, е, че за случая в Благоевград сме категорични – дисциплинарно производство и той ще бъде отстранен, стига да можем да го проведем докрай. Благодаря Ви и се надявам, че, срещайки се с Вашите избиратели, не сте такъв яростен радетел и защитник на тези криминални хора, които всъщност съсипват държавата и са я съсипвали толкова дълги години. Нека да променим всички заедно това, което се нарича демокрация, защото горе има млади хора, които са дошли днес да ви гледат и да ви слушат. Когато правите подобни послания, смятам, че не е удобно за тях, защото разчитаме на тях. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Ще се стремя да съм много екзактен в изказа си точно заради тези млади хора, въпреки че си тръгват и въпреки опита, който направихте да подмените темата. Очаквах сериозен отговор от уравновесен човек, на когото е поверена институция, за която дори се пишат песни. Господин вицепремиер, ние не Ви питахме за обекта на престъпление. Нашият въпрос беше съвсем в друга посока: защо си позволяват полицейски произвол хората, които са под Ваша опека? Какво точно имам предвид? Ако имат нарушения тези хора, нека бъдат санкционирани по българските закони. В българските закони не съм прочел текст, където да пише: „За търговия с нелицензионни стоки наказанието е пет юмрука от полицай и десет ритника”. Тази е темата и заради това задаваме питането. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Няма такова нещо!

Как да няма? Ето, Търговище – ще Ви дам медицинското свидетелство за Търговище. Аз лично присъствах там.

Кое от двете?

И двете ще Ви ги дам. Да продължа само. За разлика от Вас, аз съм лимитиран във времето. Ще Ви прочета два цитата, господин вицепремиер, и то не заради това, че не ги знаете (шум и реплики от ГЕРБ), а заради последващите ни действия: „Полицаят зачита достойнството на всеки човек, като при никакви обстоятелства не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко или унизително отношение.” Това е точка 20 от Етичния кодекс на полицая, в който те на всичкото отгоре се и кълнат преди да станат полицаи. Втори цитат: „Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение...” Това е чл. 29 от Конституцията. Ние смятаме, че тези текстове и поне още десет закона са погазени, и то грубо погазени. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ето, точно това имайки предвид, ние, уважаема госпожо председател, ще се възползваме от правото си по чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и ще предложим, опитвайки се да съберем една пета от гласовете на парламента, разискване по този въпрос. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин министър, с отговора Ви на моя въпрос в парламентарния контрол стартирате Вашето участие изобщо в парламентарен контрол в рамките на Вашия мандат като министър. Във връзка с това ще си позволя да Ви кажа няколко думи извън конкретиката на питането си. Много се надявам, че Вие, за разлика от Вашите предшественици, ще слушате и ще чувате това, което Ви говорят и депутатите от опозицията, и хората, и няма да се отнасяте към парламентарния контрол като към досадно задължение, което има за цел да Ви дескридитира, да Ви изложи и да Ви задава неудобни въпроси, защото по тази логика видяхте докъде стигнаха Вашите предшественици. Освен това искам да Ви уверя, макар да сме остро критични, ние от опозицията сме добронамерени, защото от Вашите решения и действия ще зависят животът и здравето на хората, които нямат цена. Надявам се, че отговорите Ви няма да бъдат формални, каквито бяха много от отговорите на Вашите предшественици, макар че тези, с които стартираме в днешния парламентарен контрол, касаят проблеми, създадени по време на мандата на министър Анна-Мария Борисова и са във връзка с предприети и непредприети от нея действия за решаването на тези проблеми. Моят въпрос е свързан с липсата на лекарства за онкоболните, за болните от СПИН, болните от редки болести, болните на диализа и трансплантираните. Предполагам Ви е известно, че в началото на миналия месец десетки онкоболни и болни от СПИН алармираха, че животът им е в опасност поради липса на лекарства, а в същото време не са обявени търгове от Министерството на здравеопазването за снабдяването с тези скъпоструващи лекарства. В крайна сметка търгове бяха обявени, но в условията на тежък конфликт на интереси на служители, които са ангажирани с тези търгове, за което алармирах и в рамките на вота на недоверие към правителството. Резултатите са налице – мисля, че в голямата си част тези търгове се провалиха поради нереални критерии за част от лекарствата и забележки от страна на Агенцията за обществените поръчки. Затова моят въпрос към Вас е: каква ще бъде Вашата реакция по отношение снабдяването на онкоболните и болните от редки болести с лекарства, защото от Вашето решение ще зависи спасяването на техния живот?

Уважаема госпожо Цачева! Уважаема госпожо Манолова, по първата част на Вашето питане мога да Ви уверя в пълната си добронамереност и аз намирам, че всички народни представители тук са с една-единствена мисия – за доброто на България, така че всяка критика от вас е добре дошла и ще бъде чута. По конкретния въпрос. Министерството на здравеопазването не е забавило провеждането на тръжните процедури за осигуряване на скъпоструващи лекарства по Наредба № 34. Процедурата е открита с решение на министъра на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова № РД 17-901 от 20 септември 2010 г. Тя е образувана по реда на чл. 90, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Провеждането на тръжната процедура няма да бъде спряно и от отрицателното становище на Агенцията за обществени поръчки. Становището на агенцията няма задължителен, а препоръчителен характер. Министерството на здравеопазването инициира проверка на тръжната процедура от Агенцията за държавна финансова инспекция. Допълнителни тръжни процедури се провеждат всяка година по един и същ модел. С тях се осигуряват нужните количества на медикаменти за следващата година. Ако трябва да бъда съвсем кратък, в резюме на това, което Ви казах, е, че заварвам една ситуация – в един момент има процедура, която обществените поръчки са дали някакво становище, моите юристи са убедени, че те са в правото си, тъй като става въпрос явно за някакъв вероятно юридически проблем. Аз се обърнах към Агенцията за държавна финансова инспекция, но няма да спра провеждането на поръчката точно поради изключителната грижа, която има министерството, за хората с тези заболявания. Ако има грешка при нас – хората, които са я допуснали, ще бъдат наказани, ако ли пък не – хората си получават лекарствата, и мисля, че по този начин ще работим за благото на нашата страна. Благодаря.

Уважаеми господин министър, предполагам, че първата част от Вашия въпрос е подготвяна за отговор още от госпожа Анна-Мария Борисова и на това се дължи несъответствието в данните. Не мисля, че Вие сериозно твърдите пред народните представители, че своевременно решението на бившия министър за обявяване на тръжна процедура с дата 20 септември, след като в рамките на цялата минала година част от лекарствата за онкоболните абсолютно липсваха. Аз ги имам изписани, ако искате ще Ви ги дам, но предполагам, че Вие сте много добре информиран за това. Част от другите лекарства за онкоболни, включително и за деца бяха с изчерпани количества. Защо трябва да се чака в рамките на цяла календарна година и да се оставят хора, които се нуждаят от животоспасяващи лекарства без тях, за да бъде обявен търгът, едва след като онкоболните и другите пациенти излязоха на ефективни протести? Тук проблемът не е само в несвоевременното обявяване на тези търгове и аз ще ви го кажа направо. Проблемът е корупционен. Има много сериозни несъответствия между необходимостите от снабдяване с някои лекарства за онкоболни и от самите тръжни процедури. Ако Вие си направите труда да проследите какви количества и за кои болести са заявени лекарства с последната тръжна процедура, ще установите, че въпреки нея, една голяма част от онкоболните отново ще останат без лекарства, а с други лекарства Министерството на здравеопазването ще се презапаси. Тези решения се вземат от служители, които са в тежък конфликт на интереси, които са свързани или идват от фармацевтични фирми и всичко това за сметка на живота и здравето на хората. Вие си давате сметка, че за един онкоболен лекарството не е обикновен витамин или чай, както е при простуда, а е лекарство, което освен че трябва да бъде получено, трябва да бъде получено своевременно, за да има шанс да оживее и да оцелее. Корупционни практики точно в тази сфера са недопустими и всъщност моят въпрос към Вас е: ще пресечете ли корупцията в доставките за лекарства и по-конкретно животоспасяващите лекарства за онкоболните, болните от СПИН и болните от редки болести?

Няма никакво съмнение, че борбата срещу корупцията ще е приоритет. Затова Ви моля да подадете като сигнал към мен всичко това, което казахте като имена, като лекарства, аз ще направя моите проверки. Всеки сигнал, който дойде, ще бъде разгледан. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Темата за корупцията стои и в този въпрос. Въпросът ми е: кой е авторът на публикуваните на 10 септември 2010 г. на интернет страницата на Министерството на здравеопазването таблици с технически данни за допустимата апаратура по Оперативна програма „Регионално развитие”? Кой е отговорен за подготовката и за обявяването им на сайта? Какъв е резултатът от проведената по случая вътрешна проверка в министерството и ще има ли наказани длъжностни лица? Колеги, става дума за нещо много просто. Когато журналисти от една уважавана телевизия публикуваха в новините, че файловете, които са публикувани на страницата на Министерството на здравеопазването, всъщност не са подготвени там, а са подготвени в американската компания „Дженеръл електрик”, която е потенциален участник в този конкурс. Представете си например, че има конкурс за самолети, да речем, че в него участват „Боинг” и „Еърбъс”, и Министерството на транспорта се обръща примерно „Боинг” да подготви документацията. Честен ли Ви изглежда този конкурс? За това бих искал да Ви помоля за конкретен отговор на поставените от мен въпроси. Благодаря ви.

Уважаема госпожо Цачева, господин Курумбашев, народни представители! Публикуваните на 10 септември т.г. таблици с технически данни бяха подготвени от работна група, назначена със заповед на министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова. В работната група бяха включени 14 водещи специалисти, началници на отделения и клиники по образна диагностика в лечебните заведения, които са изработени за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие”. Членовете на работната група са в приложената заповед на министъра на здравеопазването. Целта на Министерството на здравеопазването чрез свикването на тази работна група бе да създаде прозрачност в изготвянето на технически параметри, да предизвика обществено обсъждане след публикуването им в интернет, много преди осъществяването на самите търгове. Това се прави за първи път в държавната администрация със специалното разрешение на Агенцията по обществени поръчки, получено по настояване на Министерството на здравеопазването. Вътрешната проверка показа, че таблиците са били изпратени в Министерството на здравеопазването от председателя на работната група – проф. Кичка Велкова, като 7 са получени на файл, чиито метаданни съдържа информация на първичния създател на документа, който е фирма-производител на медицинска техника – Вие я упоменахте. Таблиците са качени на страницата на Министерството на здравеопазването във вида, в който са получени от председателя на работната група. Директорът на дирекция „Международни дейности и протокол” пое отговорност и подаде оставка за това, че подчинените му не са извършили проверка на метаданните на файловете, преди публикуването им. Експертна оценка показа, че публикуваните параметри по никакъв начин не насочват към определена фирма, а напротив – позволяват на широк кръг от производители да се конкурират в търговете, които се планират за средата на следващата година, когато се осигури финансиране чрез средносрочната рамкова инвестиционна програма по оперативната програма. Изготвени и приложени са сравнителни таблици, които илюстрират, че водещите производители на медицинско оборудване се вписват в параметрите, които Министерството на здравеопазването публикува на 10 септември 2010 г.

Благодаря, госпожо председател. Само да спомена, понеже няколко пъти го казах и на квесторите в залата, по принцип, че първият ред е отреден за премиера и за вицепремиерите. Може би това трябва да оставя на преценката на председателя на Народното събрание? Аз така и не разбрах, Вие смятате ли за нормална практика ваши служители, независимо от това дали са в комисия, които подготвят конкурс, да имат комуникация с фирми, които ще участват след това в този конкурс, тези фирми да им подготвят файловете, с които ще бъде обявен този конкурс? Намирате ли това за нормална практика? В някои държави всякакви срещи и всякаква комуникация преди и по време на конкурса са абсолютно забранени, камо ли изпращане на файлове с това какво трябва да се съдържа в конкурса, независимо от това каква неоценима помощ биха оказали на тези, които подготвят конкурса. Другото, което искам да Ви попитам, е: смятате ли да толерирате тази практика в бъдеще и какво отношение ще имате към фирмите, които подготвят документацията на Министерството на здравеопазването? Сам разбирате, че това създава корупционни предпоставки. Съвсем логично е всяка фирма, която участва в такъв конкурс, да иска да го спечели. Съвсем логично е тя да предложи условия, които биха й дали някакво предимство. И затова съвсем логично е тя да не участва в подготовката на тези конкурси, а да се прави от служителите на Министерството на здравеопазването, без каквито и да е контакти, с които и да е от тези фирми. Между другото, същия въпрос съм задал и на посланика на Съединените американски щати, защото аз се надявам, че ние искаме да постигнем тези антикорупционни резултати, които са постигнати в Съединените щати, и бихме се опитали да постигнем това ниво и в България. Благодаря.

Уважаеми господин Курумбашев, надявам се не искате да ме скарате с премиера и вицепремиера, използвайки непознаването ми на мястото на седене. Аз наистина не знам някои от тънкостите в парламентарния живот. Ще бъда честен. Не съм съгласен и намирам за неправилна подобна практика. Независимо, че е направена от човек, който всъщност не е служител на министерството. Това може да бъде направено от обикновена глупост, а може да е опит за някакво начално лобиране. Но самият факт, че тези данни са сложени на сайта на министерството, показва, че на политическо ниво има желание за прозрачност. Конкретният човек, който го е направил, човекът, който е допуснал това да се случи на ниво министерство, е отстранен. Човекът, който е направил тази постъпка, използвайки тези файлове, ясно е, че няма да продължи да работи в тази група. Това ще бъде моята реакция към абсолютно всеки, който се опита с подобни начини, без значение дали наистина става въпрос за незнание, непознаване на технологията, или просто има някакви далечни цели. Все пак това е било нещо предварително, търговете ще се провеждат. Ако е имало желание министерството да прави нещо скрито-покрито, повярвайте ми, нямаше да бъде обявено на сайта, за да могат да го гледат всички, включително и медиите, на които изключително благодаря в тяхната работа и в опитите да се пресича дори и помисъл за подобни практики. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър! Моят въпрос касае бъдещата съдба на четирите диспансера в Благоевград. Заради обективността и истината трябва да кажа, че той беше зададен преди един месец към госпожа Борисова – фактите тогава, и фактите днес са различни, но все още стоят няколко открити въпроса, на които се надявам днес да дадете отговор. Фактите към датата на задаването на въпроса бяха следните. Вече беше в сила изменението на Закона за лечебните заведения, съгласно което до края на м. октомври диспансерите трябва да се пререгистрират. Имаше указания на госпожа Борисова до областния управител на Благоевград да състави комисия, която да изготви регионална здравна карта. В проекта на тази регионална здравна карта диспансерите не бяха предвидени да съществуват самостоятелно, а да се слеят с болницата в Благоевград. Към онзи момент нямаше решение на Общинския съвет, а то е важно, защото собствеността на четирите диспансера е 100-процентово общинска, тоест министърът не може да се разпорежда с тази собственост. Към днешна дата какво е различното като факти? Вече имаме решение на Общинския съвет, с което Общинският съвет се противопоставя на сливането на диспансерите и болницата и имаме позиция на областния управител, който каза, че няма да съобрази с това решение, ще пристъпи към изготвяне на здравната карта и към сливане на диспансерите и болницата. Аз се срещнах с ръководството на четирите диспансера, с гражданите на Благоевградска област и искам да изтъкна пред Вас аргументи защо тези диспансери трябва да останат да съществуват самостоятелно. Първият ми аргумент е финансовият. Те не тежат на ничии бюджет – нито на държавния, нито на общинския, защото са финансово печеливши и не искат никакви средства, и не утежняват финансовото състояние. Вторият ми аргумент: вследствие на усвояване на средства от европрограми и на инвестиране на пари, диспансерите отговарят на технологичните изисквания за модерна и съвременна апаратура. Третият аргумент: отговарят на изискването за специалисти, лекари – имат ги. Имат своите пациенти в цяла Благоевградска област и дейностите, които изпълняват не могат да бъдат покрити изцяло от болницата в Благоевград. Ето в тази ситуация на противоречиви сигнали и на взаимно изключващи се сигнали Ви моля да отговорите: каква е бъдещата съдба на диспансерите – ще се пререгистрират ли по Закона за лечебните заведения или предвиждате да ги слеете с болницата в Благоевград? Благодаря.

Уважаема госпожо Нинова, дами и господа народни представители! На въпроса Ви за съдбата на 6-те диспансера, разположени на територията на Благоевградска област, Ви информирам следното: Министерството на здравеопазването няма отношение към процеса на вземане на решение за начина и формата на преобразуване на съществуващите диспансери. Право на собственика е да определи бъдещата форма на съществуване на тези заведения в съответствие със законовата уредба и възможностите за тяхното проспективно развитие. Конкретните видове лечебни заведения, в които могат да бъдат преобразувани диспансерите, са разписани в Закона за лечебните заведения. Диспансерите, които не са се преобразували или пререгистрирали в съответния срок, се прекратяват, като по решение на собственика дейността им може да премине към съществуваща и новосъздадена структура на лечебното заведение за болнична помощ. Лечебните заведения, които са правоприемници на диспансерите, продължават да извършват дейностите по активно издирване, диагностициране, лечение и периодично наблюдение на болни. Ангажимент на Министерството на здравеопазването е планирането на медицинските дейности и лечебните заведения, които ги осъществяват с цел гарантиране на достъпа на населението до необходимите медицински услуги с високо качество при максимална ефективност на разходите. Планирането и разпределението на лечебни заведения, необходими за покриване на потребностите на населението от съответните видове медицинска помощ, се извършва чрез областните здравни карти, които се изготвят в определени в съответствие със Закона за лечебните заведения областни комисии. Лечебните заведения, включени в областната здравна карта на съответната област, ще имат право на достъп до обществените средства за здравеопазване. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин министър. С този отговор успокоихте както ръководството на 4 те диспансера, така и гражданите на Благоевградска област. Моля Ви в дупликата да ми отговорите на един допълнителен въпрос. Поради тези несъответствия и противоречия в решенията между Министерството на здравеопазването, общински съвет и ръководство на диспансери, колегите загубиха време и не могат да смогнат в срока, който е предвиден в закона, да се пререгистрират. Този случай не е само в Благоевград. Получихме много сигнали от цялата страна. Ще проявите ли разбиране към нашето предложение, което внасяме в парламента, да се удължи срокът за пререгистрация до края на годината? Благодаря.

За съжаление на конкретния Ви въпрос не мога да дам конкретен отговор, защото искам да се запозная с всички сигнали и състоянието на нещата. Моето принципно схващане е, че законът, какъвто и да е – добър или лош, трябва да се спазва и че резки движения – приемане на закони, отхвърлянето им, отмяната, не водят до добро за здравеопазването. Аз ще направя каквото мога, касаещи наредбите на министерството медицински стандарти, но по въпросите със законите и промяната им мисля, че тук е мястото, където трябва да се дискутира и вие да взимате решения. Имам нужда от малко повече време, за да видя каква е ситуацията и да взема решение. Благодаря.

Уважаеми господин министър, вчера Вие тържествено открихте обновено отделение в Специализираната болница по онкология в София, където инвестицията е за 2 млн.лв., вложени в ремонт и нова апаратура. Оставям настрана факта, че тази инвестиция е направена по време на предишното управление, факт, който често се пропуска от тези, които режат ленти, но в крайна сметка наистина е направено в интерес на хората. Вчера, откривайки това отделение, Вие казахте, ще Ви цитирам точно, че ролята на държавата при онкологичните заболявания трябва да е много ясно подчертана и че тук трябват инвестиции, тук трябват пари. Предполагам сте запознат с едни промени в Наредба № 34, които бяха лансирани по време на мандата на Вашата предшественичка, които официално и в момента са на сайта на Министерството на здравеопазването, според които промени държавата се ангажира да плаща и да подпомага лечението на онкоболните, на болните от СПИН и на болните от редки болести само в рамките на съществуващия бюджет. Това означава, че ако държавата прецени, че за следващата година, разбирай управляващите, има бюджет от 10 хил. лв. ангажиментът за плащане на онкоболните ще бъде в рамките на тези 10 хил. лв. Предполагам си давате сметка, че това ще обрече на смърт хиляди хора, които не могат да си позволят едно лечение, което в рамките на месеца струва около 3-4-5 хил. лв., предвид, че средната заплата в България е между 500 и 600 лв. Досега имаше проблеми с доставките на лекарства, но в случаите, в които държавата не изпълняваше своите ангажименти, съществуваше поне възможността някои от болните, на които е забавено лечението, да осъдят държавата и да си потърсят правата. С тази промяна правителството на ГЕРБ казва, че държавата няма ангажимент към онкоболните, че тя ще им подпомага лечението единствено и само до размера на средствата, които бъдат субективно определени за следващата година. Моят въпрос към Вас е: как Вие гледате на тази драстична промяна, която се предлага от Министерството на здравеопазването и как мислите, че ще се справят болните от тежки заболявания със средствата, които са им необходими за лекарства, а именно за спасяване на техния живот?

Уважаема госпожо Манолова, аз винаги съм Ви хвалил за усилията, които полагате за подобряване здравеопазването на града, от който и двамата произхождаме. Това е така, защото винаги съм мислил, че здравеопазването е надпартийна сфера и това, което правим днес, ще го ползват следващите управляващи, дай, Боже, да са същите. Що се касае до конкретния Ви въпрос ще кажа следното. Във връзка с Вашия въпрос Ви уведомявам, че цитираната от Вас проектна наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на 1 септември 2010 г., е преразгледана. По решение на ръководството на Министерството на здравеопазването от проекта отпада предложения текст на чл. 1, ал. 2, а именно заплащането на лечение на българските граждани извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в рамките на осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства. Измененият проект на наредбата на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове е публикуван отново на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на 21 септември т.г. за обществено обсъждане. До този момент няма постъпили становища по проекта за наредбата. Разбира се, ако има, ние ще ги разгледаме и ще вземем съответните решения. Благодаря.

Уважаеми господин министър, доволна съм да чуя, че Вие предприемате конкретни мерки, за да бъдат прекратени безобразията, които се извършваха в Министерството на здравеопазването само допреди един месец. Надявам се тези мерки да бъдат последователни и да продължат в същата посока. Предполагам, че беше лапсус Вашето заявено оттук намерение, че ГЕРБ, всъщност управляващите, ще продължават да работят и да ползват здравеопазването сега и в следващи управления, защото в крайна сметка здравеопазването е за хората, независимо от това кой управлява. Да се върнем на проблема. Аз мисля, че е недостатъчно това, че сте решили да се откажете от предложените промени в Наредба № 34, защото това само частично решава един проблем, който правителството на ГЕРБ щеше да създаде. Сега съществуващите обаче проблеми са свързани, както вече казах, с корупционните практики, които се проявяват при организирането на търгове за животоспасяващи лекарства. Тук решението е едно-единствено, то Ви е казано от пациентските организации и се изразява в изваждането на тези лекарства от Наредба № 34 и включването им в Позитивния списък, а именно преместване на субекта, който ще купува скъпо струващите лекарства за онкоболни и болни от редки болести от Министерството на здравеопазването в Националната здравноосигурителна каса. Тогава и само тогава наистина ще се прекратят предпоставките за корупция. Защото схемата, по която Касата заплаща лекарствата, включени в Позитивния списък, е съвсем различна и не зависи от субективната воля на един или друг служител - кои точно лекарства да включи в една тръжна процедура, в какво количество и доставени от коя фармацевтична фирма да бъдат те. Така че моят въпрос е: дали ще продължите своите усилия и наистина ако искате да сте коректен и честен към пациентските организации, да реализирате докрай това свое обещание, а именно да извадите от ръководеното от Вас министерство провеждането на тези търгове и да включите всички тези лекарства в Позитивния списък, с който борави НЗОК? Така болните ще имат своевременно лечение, своевременно ще се снабдяват с лекарства. Така ще направите едно добро за тях и за техните семейства. От друга страна, наистина ще покажете, че сте решили да сложите точка на корупцията в министерството.

Уважаема госпожо Манолова, изключително съм доволен, че намеренията на управляващите се подкрепят от пациентски организации и от опозицията. Наистина поетапно трябва да се мисли за преминаването на тези лекарства към Националната здравноосигурителна каса. Всичко е въпрос на нормативна уредба и не трябва да се допуска хаос. От Нова година това може да се случи за един определен брой лекарства, но в течение на годината ние ще направим всичко възможно да разширим техния брой.

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, зададох този въпрос към Вашата предшественичка – за Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Петка” в гр. Видин, защото както Вие произхождате от Кюстендил, аз съм народен представител от Видински избирателен район, но смятам, че този въпрос има значение за всички многопрофилни болници в областните градове, където те имат относително монополно положение. Защото ако една многопрофилна болница в София изпадне в неплатежоспособност, в несъстоятелност, има други лечебни заведения, които могат да поемат оказването на здравна помощ. А във Видинска област тази е единствената болница и когато финансовите й параметри се доближават до несъстоятелността, до неплатежоспособността, оттам и следващата стъпка, тогава държавата, която е мажоритарен собственик на това търговско дружество, за което Вие отговаряте, упражнявайки правата на принципала – държавата, цяла област остава без здравеопазване. Това е поводът за моя въпрос, защото до мен достигна информация, че задълженията на многопрофилната болница във Видин към м. август-септември горе-долу са се изравнили с нейните активи, а по Търговския закон е казано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение. Става въпрос за задълженията към НАП или задължения по държавно вземане. Ако беше действащият от 2003 г. Търговски закон, където имаше 60-дневен срок, тази и други многопрофилни болници - бивши окръжни болници, щяха да бъдат в състояние на неплатежоспособност. Така че, какви са задълженията? Благодаря.

Уважаеми господин Миков, народни представители! Повярвайте, не се чувствам никак комфортно да съм принципал на търговско дружество, при това – с дялово участие, след като всички погледи към министерството са насочени към въпросите за даването на пари, а моята власт като такъв е силно ограничена, тъй като там има управителен съвет – всички тези неща ги знаете. Мисля си даже, че имаме единомислие по въпроса каква трябва да бъде съдбата на болниците, наричани държавни. Министерството на здравеопазването към настоящия момент разполага само с информация за размера на просрочените задължения на лечебното заведение за болнична помощ „Св. Петка” към 30 август 2010 г. Общият размер на просрочените задължения на тази болница във Видин е 351 хил. лв., от които за медикаменти – 270 хил. лв., за консумативи – 81 хил. лв. Мога да ви дам по-подробна справка за един месец по-рано, към 31 юли 2010 г. Общият размер на задълженията на МБАЛ „Св. Петка” АД – гр. Видин, е 2 млн. 318 хил. лв., от които задължения към доставчици и клиенти – 1 млн. 229 хил. лв., задължения към персонала – 579 хил. лв., задължения към осигурителни предприятия – 130 хил. лв., данъчни задължения – 17 хил. лв., други краткосрочни задължения – 363 хил. лв. Общият размер на просрочените задължения към 31 юли е бил 275 хил. лв. - просрочени задължения към доставчици и клиенти. Благодаря.

Кажи кой беше директор през м. юли?

Благодаря, господин председател. В началото на 2009 г. това търговско дружество влиза в годината със счетоводна печалба от 69 хил. лв., господин министър. Но това го казвам, заради подвикване от залата, не заради Вас. Това е друга дискусия, която не възразявам да се води. Искам да ви кажа, че регистрираният основен капитал на търговското дружество е 1 млн. 200 хил. лв. и допълнителен – 316 хил. лв, общо – около 1,5 млн. лв. Това е състоянието от регистрите към края на миналата година. Това, което Вие изнасяте за м. юли – просрочени задължения, 275 хил. лв., а за м. август – вече 579 хил. лв., показва ясна тенденция на увеличаване на просрочените задължения, респективно ликвидните, изискуемите задължения. И пак ви казвам, че ако беше само във Видин – с мед да го мажеш, но става въпрос за окръжни, за областни градове, в които търговските дружества, единствени осигуряващи определена здравна помощ, са в такова състояние. Вярно е, Вие сте принципал на тези дружества. Вярно е, че не е приятно това. Но има и един друг проблем. Той е свързан с разплащанията на техния основен длъжник – нередовни разплащания от страна на НЗОК. Сигурно ще бъде тема на следващи дискусии, когато Здравната каса е задържала плащания, дали е използвала някакви критерии, еднакво за всички, или на едни е превеждала 70-80%, а на други 50-60%. За това могат да се открият политически и други причини. Но аз Ви моля спешно да си съберете хората в министерството, да прочетете този въпрос за всички области в България и за областните болници, и да намерите решение, за да не изпаднат те в неплатежоспособност или да не започнат обявяването на неплатежоспособност. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Едно изречение, господин председател! Защото тогава цената на активите така ще падне, че регистрираният – основен и привлечен, капитал няма да може да покрие нищо от тези задължения, а да не говорим какво ще стане с осигуряването на конституционните права на гражданите. Извинявайте, че просрочих времето. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър! Клиниката по гастроентерология към болницата „Св. Иван Рилски”, София, извършва диагностика и лечение на целия обем от заболявания на храносмилателната система, извършване на всички високоспециализирани интервенционални диагностични и терапевтични процедури, ендоскопски и ехографски. Тя е един от специализираните центрове в България, одобрен от Националната здравноосигурителна каса за диагностика и лечение на хронични хепатити, понастоящем с доста голям брой лекувани болни. Клиниката е и център за скрининг, диагностика и проследяване на метаболитни заболявания като неалкохолен стеатозен хепатит, метаболитен синдром, синдром на свръхнасищане с желязо и хемохроматоза и т.н. Това е и един от специализираните центрове в България, одобрен от Касата, за диагностика и биологично лечение на хронични възпалителни заболявания на дебелото черво като болестта на Крон и улцирозния колит. Допълнително в клиниката се провежда и профилактика на рака на дебелото черво. На базата на клиниката се извършва обучение на студенти по медицина, фармация, стоматология, стажанти, чуждестранни студенти по линия на обмена, специализанти и докторанти. Освен това Клиниката по гастроентерология има и доста добри количествени и качествени показатели на лечебната дейност като използваемостта на леглата за 2009 г. е 72,9%, а постъпилите в стационара пациенти през годината са 2540. За да бъде осигурен този обем дейности, е необходимо запазване на статуквото на клиниката и запазване броя на леглата, увеличаване на инвестициите по линията на Националната здравноосигурителна каса и по възможност вкарване в условията на криза и Министерството на здравеопазването. Моят въпрос към Вас в крайна сметка е във връзка с нещо, предприето от министър Анна-Мария Борисова, но след смяната й вече е към Вас: какво е основанието на Министерството на здравеопазването за намаляване или за реализиране на намерение за намаляване на броя на леглата в Клиниката по гастроентерология? По какви принципи и критерии се извършва това преструктуриране? Дали то ще помогне, за да се подобри качеството на оказваната медицинска помощ в една водеща клиника в България? Благодаря ви.

Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Във връзка с поставения от Вас въпрос за предвижданото намаление на броя легла в Клиниката по гастроентерология на Университетска болница „Св. Иван Рилски”, София Ви информирам, че Министерството на здравеопазването не определя еднолично броя на болничните легла в отделните лечебни заведения. Планирането и разпределението на лечебните заведения се извършва на териториален принцип чрез областните здравни карти въз основа на потребностите на населението от достъпна и своевременна медицинска помощ. Областните здравни карти съгласно последните изменения и допълнения на Закона за лечебните заведения се изготвят и от назначени от министъра на здравеопазването комисии, в състава на които участват представители на всички заинтересовани страни. По повод на Вашето питане изисках конкретна информация по случая, при което установих следното. През м. юли т.г. Министерството на здравеопазването е извършило цялостен преглед на данните за дейността на болничните структури, клиники и отделения във всички болници в страната, в това число и в цитираната от Вас болница „Св. Иван Рилски”, София. На базата на този преглед са изготвени предложения за оптимизиране броя на болничните легла на базата на показатели за обем дейности и използваемост на легловия фонд. Данните показват, че Клиниката по гастроентерология през 2009 г. е имала използваемост на наличните 40 легла 72,9% - Вие го казахте, при средна използваемост за лечебното заведение 81,3%, тоест малко по-висока. Това означава, че 27% от леглата в тази клиника целогодишно не са били използвани. На базата на анализа Министерството на здравеопазването е изразило становище, че е целесъобразна редукция на броя на леглата в клиниката от 40 на 30 броя. Становището е било представено на вниманието на областната комисия, която разработва областната здравна карта. На 7 октомври 2010 г. в Министерството на здравеопазването е представен за утвърждаване изготвеният проект за областна здравна карта на област София град. В приложението към картата в предложението за преструктуриране на болничните заведения в областта за Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” са предложени 40 болнични легла с определено трето – най-високото ниво на компетентност, тоест както е досега. В заключение, бих искал да отбележа, че според мен броят на болничните легла има пряко отношение към медицинската статистика, но не е ключов фактор при решаване на проблемите, свързани с качеството и ефективността на болничната помощ и оптимизирането на болничния сектор. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, в интерес на истината, най-важното изречение, което казахте, беше последното. Откакто се помня, намаляваме и намаляваме броя на леглата в България и сигурно тези, които са намалени, правят купчина, по-голяма от Военномедицинска академия. В крайна сметка обаче качеството на здравеопазването в страната не е мръднало. Това, което Вие казахте, че няма отношение към подобряване на качеството на здравеопазването в България, е най-вярното и нещото, което според мен трябва да ръководи и нас като Комисия по здравеопазването, и Вас като министър на здравеопазването. В същото време обаче трябва да се обърне внимание на онези клиники и отделения, които правят, казано грубо или в кавички, голямата медицина, и които наистина са последната фаза в надеждата на болните за получаване на качествено лечение. Намаляването на броя на леглата в Клиниката по гастроентерология на болницата „Св. Иван Рилски” може да доведе след време до писания във вестниците, че едва ли не по двама пациенти са лежали на едно легло при повишаване използваемостта на легловия фонд. Това е само един статистически показател, който не помага на болницата, на Клиниката по гастроентерология, но в същото време би дал възможност на тази клиника да не се съобразява с ограничението от 30 легла, за да може да приеме пациенти тогава, когато имат необходимост от лечение. Моля, обърнете специално внимание към онези лечебни заведения, които извършват качествена медицинска дейност, а не всички да бъдат гледани по един и същи начин. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, неслучайно 50% от парламентарния контрол днес е посветен на проблемите на онкологията. Вчера открихте едно обновено отделение по образна диагностика, видяхте радостта на екипа, който работи там, и на пациентите, разбира се. Два милиона лева бяха достатъчни, да се обнови апаратурата и помещенията, в които се помещава тя. Моят въпрос е свързан с нещо друго. Става въпрос за едни 20 млн. лв., които дължим на пациентите във връзка със скринингова програма, която по твърдение на Ваши предшественици беше спечелена от Министерството на здравеопазването. В началото на 2009 г. Министерството на здравеопазването в отговор на Декларация на Народното събрание от 12 юни 2008 г. разработи проект за безвъзмездна финансова помощ за провеждане на национална кампания за ранна диагностика на онкологичните заболявания по приоритет на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Проектното предложение е депозирано през м. май 2009 г. и е подписан договор за финансиране на проекта „Спри и се прегледай”. Стойността на безвъзмездната финансова помощ е в размер на 19 млн. 558 хил. лв. Бенефициент е Министерството на здравеопазването. Дейностите, които трябва да се извършат, са скрининг и профилактика на онкологичните заболявания. Визират се трите предотвратими със скрининг форми на рак, трите локализации: рак на гърдата, рак на маточната шийка и колоректален рак. По случайност този въпрос и отговорът към него се случват в месеца, в който апогеят за борбата с рака на гърдата е достигнат заради кампанията, която се провежда. Предвидено беше проектът да е с национален обхват, като стартиране се очакваше през есента на 2010 г. Заради това моят въпрос е следният: на какъв етап е реализацията на този проект? Каква е причината той реално да не е започнал?

Уважаема госпожо Джафер! Уважаеми народни представители! Министерството на здравеопазването изпълнява проект „Спри и се прегледай”, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. Проектът стартира на 21 май 2009 г. и първоначалната му продължителност беше 17 месеца. Досега са осъществени следните дейности по проекта. Избран е изпълнител за извършване на одита на проекта. Изготвени са следните доклади и материали: анализ на сегашното състояние на извършените скринингови прегледи в България и препоръки в областта на онкологичния скрининг, анализ на опита на страните, въвели скрининг през 70-те години, критики и контрол за оценка на скрининга според изисквания на Европейската комисия и на Съвета на Европа, ръководство за добра клинична практика за скрининга на онкологичните заболявания, рак на млечната жлеза и на маточната шийка при жените и колоректален карцином при двата пола. Към настоящия момент се създава консултативен експертен съвет към проекта и в най-кратки срокове ще започне работа. Подготвени са тръжните документи и предстои провеждане на следните процедури за възлагане на обществени поръчки: оформяне и печат на ръководство за добра медицинска практика за скрининг на онкологичните заболявания и пакет документи, регламентиращи организацията на работата и цялостната кампания, доставка на хардуер и разработка на софтуер за национален скринингов регистър, провеждане на информационни кампании. След анализиране на горепосочените дейности предстои въвеждане на скринингови изследвания за рак на млечната жлеза и маточната шийка и за другото заболяване, което вече ви споменах. В процеса на изпълнение на проекта възникнаха следните непредвидени обстоятелства, които наложиха необходимостта от продължаване на периода, за който ще се осъществяват дейностите по него. Първо, проектното предложение подадено и разгледано преди влизане в сила на изискването за пряк предварителен контрол съгласно изискванията на Наредбата за осъществяване на предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средствата от европейски фондове. И поради това не е предвидено необходимото време за изпълнението му. Възникна необходимост екипът за управление да извърши непредвидени по проекта дейности, свързани с подготовката на техническите спецификации и тръжните документи. Всички тръжни процедури, които бяха подготвени или бяха в процес на подготовка, следваше да бъдат преработени, съгласно изискванията на влезлите в сила промени в Закона за обществените поръчки, публикуван в “Държавен вестник”, бр. 52 от 09.07.2010 г. В Министерство на здравеопазването се извършиха структурно-организационни промени. Всяка смяна на политическото ръководство на министерството налага логични смени на официалния представител на институцията, на упълномощените представители за първи и втори подпис, изготвяне и подписване на нови декларации, които са неразделна част от документацията на проекта, както и уведомление на договарящия орган за настъпилите промени. Поради гореизброените причини, първоначално определеният срок за изпълнение на проекта бе недостатъчен, което наложи удължаването му с дванадесет месеца. Тоест, проектът следва да приключи на 21 октомври 2011 г. Предвид цялостното удължаване на проекта е удължен във времето изпълнението и на някои дейности. Независимо от възникналите закъснения, проектът се изпълнява, съгласно изискванията на българското законодателство и ръководството на Министерството на здравеопазването е убедено, че е възможно да се изпълнят целите на проекта и да бъдат постигнати заложените индикатори. Извън това, което трябваше да прочета, мога да ви кажа, че категорично ще работя за усвояване на средствата по европрограми и това беше една от моите първи дейности, които направих с промени в ръководството на дирекцията, която се занимава с това. Благодаря.

Уважаеми господин министър, всъщност от тези близо 20 милиона средства са използвани само 50 60 хиляди и то за някакъв тип анализ, за някакъв тип диплянки, за някакъв тип информация. Мисля, че всички си даваме сметка за сериозността на проблема. Защото в много европейски страни заболеваемостта от онкологични заболявания, както и в България, расте. Но намалява смъртността. Тоест хората се справят с проблема рак в днешно време. България остава сред страните, в които рак се открива едва в трети и четвърти стадий. Прекалено късно. Затова, защото българската държава не може да намери пари за скрининг, за профилактика, за ранна диагностика. Не може да намери по 15 лв. за цитонамаски, примерно, а дава стотици хиляди за късно, неефективно и изключително болезнено лечение, както става видно от всички дискусии във връзка с бюджетирането на системата. Ето защо действително разчитаме на адекватни мерки. Въпреки всичко, дали можете да отговорите на въпроса защо се забави проекта наистина – заради чиновническо безхаберие в това време, или заради, използвам клишето, нисък административен капацитет на хората, които работиха в дирекцията? Защото е изключително притеснително, когато говорим за недофинансиране, че парите не достигат и това е така в условия на криза, изключително притеснително е да не използваме готови пари по спечелен проект за нещо, което ще бъде с реален резултат.

Госпожо Джафер, сама разбирате, че за краткото време, в което съм министър, ми е трудно да дам точен отговор на въпросите, които задавате. Но, каквото и да е, аз поне ще положа пълни усилия. Битката с бюрокрацията е неравна, но аз съм започнал войната, пък ще видим.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър. При встъпването Ви в длъжността Вие заявихте както от трибуната на Народното събрание, така и в дадените от Вас първи интервюта, че един от най важните елементи за провеждане на реформата в българското здравеопазване е преструктурирането на болничните заведения. Това очевидно трябва да се направи, за да се отговори на две изисквания – повишаване ефективността на управление на здравните заведения, от една страна, а, от друга страна, повишаване на качеството на предлаганите средни услуги за българските граждани. Като народен представител от Стара Загора искам да насоча вниманието Ви към двете големи болници в града. Това са, както знаете, Университетската болница и Окръжната болница „Проф. Стоян Киркович”. По един доста абсурден начин двете болници се помещават дори в една сграда. Това не е единствената причина, поради която въпросът за обединението на двете болници е изключително актуален. В същото време няма съмнение, че съществуват и разбираеми опасения от страна на персонала, на лекарския състав в тези две болнични заведения. По този повод с колегата Ваньо Шарков отправяме към Вас следният въпрос: какви са плановете Ви относно бъдещето на Университетската и на Окръжната болница в Стара Загора? Ако се предвижда тяхното сливане, в какви срокове трябва да се осъществи то? В този случай предвиждат ли се и в какъв размер допълнителни средства за осъвременяване на материалната база на новата болнична структура, всъщност на новото здравно заведение? Благодаря ви.

Уважаеми господин Иванов, господин Шарков, народни представители! Във връзка със зададения от вас въпрос относно бъдещето на Университетската и Областната болница в Стара Загора ви уведомявам, че проблемът с двете болници в гр. Стара Загора съществува от 11 години и не може да намери решение, което е ярък пример за ограничените възможности на държавата и Министерството на здравеопазването в частност по отношение на управление на лечебните заведения търговски дружества, в които бяха преобразувани болниците. За изясняване на обстоятелствата по случая в контекста на течащата процедура по изготвяне на областните здравни карти изисках информация за постъпилото предложение за областна здравна карта на област Стара Загора. Фактите към настоящия момент са следните. На 21 юли 2010 г. в Регионален център по здравеопазване е проведена работна среща с участието на ръководствата на двете лечебни заведения и представители на областната администрация в Стара Загора, съсловните синдикални организации, на които са взети решения за принципно съгласие за преструктуриране на Университетската болница и на Областната болница в Университетска болница с името „Проф. Киркович” АД. Протоколът от срещата е представен в Министерството на здравеопазването. На 30 септември в Министерство на здравеопазването е внесен проект на Областната здравна карта на област Стара Загора, приета с протокол от 20 септември т.г., подписан от всички членове на комисията по изготвянето на картата. В приложението към проекта на Областната здравна карта, предложение за преструктуриране на болничния сектор са представени два варианта за оптимизиране на структурата на двете лечебни заведения, един от които включва преструктуриране чрез обединяване на двете лечебни заведения. Предстои обсъждане на представените проекти на областните здравни карти в Министерството на здравеопазването преди утвърждаването им министъра на здравеопазването. Всъщност, ако говорим за този проблем, ключът не е в Министерството на здравеопазването поради сегашните нормативни условия, а ключът е в гр. Стара Загора. Както знаете, на едната болница аз съм принципал, а другата болница е акционерно дружество с 51% държавно участие. По никакъв начин без решение на Общинския съвет нищо не мога да направя там. Мисълта ми е, че ако гражданите на Стара Загора искат да имат модерна университетска болница, трябва да вървят по пътя към сливане на двете лечебни заведения. Затова нещо винаги ще мога да се намират поощрения. Иначе вече трябва да ви кажа, че вече се чуват гласове, макар и неофициално, че Университетска клиника в Стара Загора идва множко на държавата, особено при невъзможността да си справят решенията. Така, че аз оставям на тях да вземат мъдрото решение и то е много просто, трябва да бъде в интерес на гражданите на Стара Загора, а не на шепа хора, които съм сигурен, че всячески ще се противопоставят. Две болници означават две администрации, два апарата. Естествено, че хората от тези структури по никакъв начин няма да го подкрепят. Но, ако ръководството на Стара Загора, Общинският съвет вземе решение, от мен имате зелена светлина и пълно съдействие по всички въпроси.

Благодаря, господин председател. Господин министър, тук ще си позволя да не се съглася с Вас, защото една болница е 100% държавна, а другата е 51% държавна, така че отговаряте и за двете. И в този смисъл - Вие казахте, че са Ви предложили две решения, едното от които е сливането на двете. Какво е другото, което са Ви предложили? Защото ще имате много областни комисии. Всъщност да не дава Господ да са много, но ще имате и други областни комисии, които ще ви предложат по повече от един вариант и Вие, като министър, ще трябва да ударите с ръка по масата и да вземете решението, за което естествено, че Вие ще носите отговорността. Но затова сте министър, за да поемете тази отговорност. Тук проблемът идва и от нещо друго – проблемът идва наистина от смесената собственост в едното лечебно заведение и от 100-процентовата държавна собственост в другото лечебно заведение. А доколкото казахте, че Университетската болница на Стара Загора идва в повече, аз ще Ви кажа, че мнението ми е, че 22 или повече бяха университетските болници в София и те са в повече, но в един град, в който има обучение на студенти по медицина, според мен трябва да има и университетска болница. (Единични ръкопляскания.) Благодаря ви.

Уважаеми господин Шарков, мисля, че не ме разбрахте правилно. Аз казвам, че съм чул гласове по темата. Аз не съм казал, че това е мнение на Министерството на здравеопазването. Това са две съвсем различни неща. Следващото нещо, което искам да Ви кажа, е за двата варианта. Те са вливане и сливане, тоест едната болница в другата или двете да се обединят. И двете неща няма как да се случат без разрешение на акционерите – общинския съвет. Те дори се противопоставят, доколкото имам информация, срещу вдигане на капитала на дружеството. И, за да ударя аз по масата, аз трябва да имам законовите инструменти, иначе аз мога да си удрям, но нищо няма да се случи. Благодаря.

Уважаеми господин министър! В средата на миналия месец Вашата предшественичка Анна-Мария Борисова обяви концепцията на Здравното министерство за по-добро здравеопазване за периода 2010-2015 г., и това й струваше главата! Тя освободи министерският пост, защото освен закриването на болници, закриването на болнични легла и преструктуриране на болничния сектор, една от основните идеи в тази концепция е въвеждането на доплащане в болниците. Темата е изключително неприемлива за българските граждани, които изнемогват в условията на криза, и трудно обяснима. Защо един здравноосигурен българин, който редовно си плаща здравните вноски, трябва да си доплаща в болниците при положение, че както стана ясно, в Касата има натрупан излишък в размер на 1 млрд. 250 млн. лв.? Вашите идеи, които лансирахте пред парламента, и особено напоследък – пред медиите, будят основателни безпокойства сред българските граждани, защото Вие продължавате темата, която започна Вашата предшественичка, че е необходимо доплащане в здравния сектор. Аз съм събрала Ваши изказвания. Няма да ги цитирам точно, просто ще кажа, че идеите Ви касаят както увеличаване на потребителската такса на пенсионерите, така и въвеждане на доплащане в доболничната помощ, така и плащане в болниците, като по отношение на болниците будят недоумение идеите за това те да бъдат разделени на две – едните, изцяло безплатни, които да бъдат с по-ниски нива на компетентност, и други, в които по-богати граждани да могат да си плащат част от лечението. Това, освен притеснение за корупция при определянето на видовете болници, създава и основателно безпокойство, че Вие за първи път лансирате идеята в България да се създадат болници за бедни и болници за по-богати граждани. Бихте ли изяснили пред парламента и пред гражданите, които ни слушат, какви точно са Вашите идеи за въвеждане на доплащане в болниците, защото това е наистина една тема, която тревожи хората?

Уважаема госпожо Манолова, народни представители! Една идея, ако не буди дискусии, не може да се нарече по никакъв начин „идея”! На конкретния Ви въпрос – във връзка с поставения от Вас въпрос относно доплащането на лечението в болниците, бих искал да отбележа, че той е част от по-големия въпрос за остойностяването на медицинските услуги и начините за тяхното финансиране. Смятам, че е настъпил моментът за един сериозен обществен дебат на тази тема, в който да се включат всички заинтересовани страни. Първоначално доплащането следва да бъде въведено в системата на специализирана извънболнична помощ, пак казвам – това е идея, като по този начин пациентите да имат директен достъп до специалист, без да се налага да минават през общопрактикуващ лекар, като си доплатят за това. Това ще даде възможност чрез своето съучастие в плащанията, пациентите да осъществяват ефективен контрол и регулация на здравните разходи. По отношение на доплащането в болниците следва да бъдат определени болници с национално структуроопределящо значение, на които да се осигури приоритетно финансиране за осигуряване на качествено лечение и да се гарантира на всеки пациент безпроблемен достъп. Тези болници да се избират на база на обективни критерии за техния капацитет – преминали болни, техника, специалисти, местоположение, но не бива базата на собственост – държавна или общинска, да бъде водеща или въобще критерий. В тях доплащане не би следвало да се допуска. Останалите болници ще са на намалено заплащане от НЗОК, за трети път казвам, че това е идея, но в тях ще се регламентира доплащането и там ще се насочват хората, които предпочитат да си платят и не могат да чакат. Тези лечебни заведения ще могат на пазарен принцип да намерят своето място в националната здравна система. Въвеждането на доплащането ще създаде стимули за развитие на доброволното здравно осигуряване, тъй като пациентите ще имат избор дали сами да заплатят необходимите им здравни услуги или да се осигурят в доброволен здравен фонд. Паралелно с това следва да се въведе ново остойностяване на клиничните пътеки и през 2012 г. да започне преминаването към друг механизъм на финансиране – диагностично свързаните групи. По всички тези въпроси очаквам и предлагам задълбочен дебат и обмен на мнение и идеи, които да ни дават възможност за вземане на правилните законодателни и управленски решения. По конкретния въпрос, който зададохте – болници за бедни и богати, това е абсурд! Въпреки, че многократно медиите са ми задавали и ме провокират с подобни въпроси, аз мисля, че не можем да делим обществото на бедни и богати, всички са български граждани. Мисля, че трябва да направим здравната система по-адекватна на днешния ден и да не си затваряме очите пред феномени, които, така или иначе, се случват. Доплащането, повярвайте, съществува и в момента, само че то е нерегламентирано и никой не знае за него. Благодаря.

Уважаеми господин министър, Вие не разсеяхте моите притеснения, а предполагам, и тези на гражданите. Очевидно Вие се готвите да лансирате идеята за въвеждане на доплащане както в доболничната, така и в болничната помощ и определено по някакъв критерий ще делите болниците в едни, в които болните няма да си доплащат за медицинските услуги, и в други, в които ще плащат част от своето лечение, което, както и да го наричаме, наистина ще раздели българските граждани по един признак и той е ясен – тези, които могат да си плащат, и тези, които не могат да си плащат. Но аз бих искала да коригирам Вашия отговор в посока на това, че и регламентираните плащания, които в момента съществуват, правят в известна степен здравеопазването в България платено, като визирам потребителската такса, имам предвид разплащанията за избор на екип и, за съжаление, това, което се случи и през последната една година по време на управлението на ГЕРБ, а именно плащане от страна на хората за листи на чакащи, за консумативи, за медикаменти, за лекарства, за всичко, предвид фалита, до който Вашите предшественици докараха здравеопазването. Ще Ви кажа също така, че по данни на Световната здравна организация в България хората си плащат 43% от медицинските услуги, а публичните фондове поемат 57% от тях. Ще Ви цитирам една справка в развитите европейски страни, в които публичното финансиране на здравеопазването – на услугите, които получават гражданите, е в размер между 75 и 80%. Това са Германия, Белгия, Франция, да не Ви изреждам другите страни. При положение че в България реално публичното финансиране е само 57%, какво още доплащане искате да въведете за българските граждани? Наистина не разбирам, след като е публично известно, че в резерва на Здравната каса има над 1 млрд. и 200 млн. лв., които са събрани от парите за здраве, защо тези пари не се изразходват за здраве, а се товари отънелият бюджет на всеки болен гражданин с допълнителни идеи за доплащане?! Тук ще Ви задам и допълнителен въпрос в следващ парламентарен контрол: защо Вие като министър на здравеопазването си позволихте да се съгласите в онова споразумение с Лекарския съюз парите от резерва на Касата да излязат оттам и да отидат в републиканския бюджет? Лично аз смятам, че това е предателство към интересите на пациентите, към интересите на българските граждани, защото това, което те са си внесли на държавата за здраве, ще отива, за да пълни дупки на бюджета и всякакви други средства, които министърът на финансите прецени.

Уважаема госпожо Манолова, Вие сега се опитвате да ме вкарате в едно популярно политическо говорене на тема, която трябва да е с аргументи и сериозен размисъл и да се търси консенсус. Аз го търся с Вас, водейки сега, в момента, тази дискусия. Само ще кажа, че нито доплащането, нито всички останали неща, на които сме свидетели в момента, са патент на ГЕРБ. Те са се появили много преди това. Механизмите, поради които са се появили, са може би поради бездействието на толкова години управляващи. Дали са имали добри намерения или не, не искам да влизам в този чисто политически популярен дебат, но фактите са такива. Искам да се каже пред обществото – аз не търся плащане и унищожаване на бедните и т.н., а търся ред. Искам да се знае, че човекът, когато отива в болница, плаща или не, но като кажем, че не плаща, той наистина да не плаща. Не да казваме, че с малкото пари ние ще сме много добри, защото точно това се случваше през последните години и това е един от ключовете за нашия неуспех. Говорихме на хората, че здравеопазването е безплатно, че те имат права на всичко. Пакет – той можеше да бъде променян през годините. Какво пречеше? Изборът на екип – защо не го спряхте? Но хайде да не влизаме в тези неща. Аз смятам, че е много по-важно да ги дискутираме на експертно ниво. Ако обществото е доволно от сегашния модел, нищо няма да променяме и ще останем поредните в списъка, които не са го направили, но аз имам чувството и от моите срещи с хората разбирам, че те са недоволни и искат решение. Те искат честност и справедливост. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Към мен се обърнаха творци и от двата културни института. Всъщност разговора, който водихме за Музикалния театър „Стефан Македонски” и балет „Арабеск”, за Пловдивския театър и опера, сега продължава, само че вече на територията на Варна. Създаде се едно нещо, което се казва Театрално-музикален продуцентски център. Хората с десетилетия и столетия налагат името на една опера, на един театър, а с това постановление успяхте да създадете нещо, което се казва ТМПЦ. Значи, ТМПЦ представя „Сън в лятна нощ”. Чуйте го как звучи! Извън маркетинговата страна на нещата, става дума за две недоразумения. Едното е персонално недоразумение, а именно аз искам да Ви попитам: какъв е критерият при избор на ръководител на този обединен ТМПЦ, тъй като единственото достойнство, което успях да забележа, е, че той е председател на ГЕРБ Предприемачи. Като изключим алюзията за това, че търговците са влезли в храма, имате ли някакви други аргументи в подкрепа на това откровено недоразумение като назначение? И вторият, по-сериозен въпрос е: не съзирате ли отново структурния проблем? В случая осакатявате симфоничния оркестър. Отново бих си позволил сравнението, че с тези симфониети, които правите, правите всъщност симфоничните оркестри до размера на „Ку-ку-бенд”. Също така, освен симфонични оркестри или симфониети, слагате и операта, и театъра под едно крило. Остава да сложите и кукления театър и някоя детска градина заедно. Смятате ли, че това е правилният подход изобщо по отношение на Постановление № 152 и ще внесете ли предложение то да бъде оттеглено? Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Имам чувството, че само Вие не сте разбрали, че реформата е почти на ръба на приключване от два месеца насам. Оптимизирани са съставите. Както виждате, нищо болезнено не се е случило поради ясни причини. Обединени са структурите, за да работят по-добре, мобилно. Следва само другия месец Законопроектът за сценичните изкуства и Законопроектът за меценатството да бъдат приети и м. януари, като свърши бюджетът на министерството, да пуснем делегираните бюджети. Реформата е пред приключване и неслучайно го казвам, а ние си задаваме още въпроси. Но от уважение към Вас, ние сме стари приятели, ще Ви отговоря обстойно на това нещо, защото е по-добре да помислим върху Законопроекта за сценичните изкуства. Това ще гарантира тяхното бъдеще, техния успех. Правим закони не против театрите, а за театрите – да им гарантират бъдеще. Да, една реформа е тежък процес, но, както виждате, хората са узрели. При артистите тук-там пропуква нещо, но това са чисто административни проблеми – за кадруване, не са творчески. Една година имахме дебат по този въпрос, много отдавна сме говорили. Както виждате, „Арабеск” вече почва да поставя постановка и има премиера, другите театри също поставят. Вече сме в етап на сезон, когато започваме да правим постановки. Минал е този дебат, но ще Ви отговоря наистина от уважение, каквото имам към Вас. Както вече многократно имах възможността да разяснявам от тази трибуна, реформирането на системата на сценичните изкуства е една отдавна назряла необходимост и никой не го оспорва. Действията в тази посока са предприети след подробен анализ на цялостната дейност, творческия потенциал, интереса на зрителите, разбира се, финансовото състояние на културните институти в цялата страна. Проведоха се и редица обсъждания с представители на заинтересовани страни и проблемите, които констатирахме, бяха потвърдени. Варненската опера и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” не правят изключение в общата картина. Сливането им в една административна структура е напълно логично и оправдано, тъй като от години двата института делят една и съща сграда и една и съща сцена. По този начин се премахват дублиращи структури, за да се оптимизира управлението на дейността им. Де факто администрацията може да бъде по-обединена, по-компактна и по-управляваща, но в никакъв случай не говорим за творчески състави. В никакъв случай няма такава. Нещо повече, чрез обединението се постига по-добра организация на управление на репетициите и представленията. Възникналото напрежение в новосъздадената структура е предимно между част от служителите и творците на драматичния театър с директора на центъра – това е истината, което се дължи основно на лични взаимоотношения. Искам да отбележа, че от структурата на театъра има само един освободен творец и то поради факта, че три години е получавал заплата, без да има нито едно изиграно представление. Във връзка с породеното напрежение аз посетих Варна и заедно с кмета на града, с председателя на Общинския съвет и тримата директори достигнахме до решението приоритетно да бъде обявен конкурс за директор на Театрално-музикалния продуцентски център – Варна. Този конкурс вече е факт. В документацията към конкурса, обявен от Министерството на културата на 8 октомври 2010 г., ясно са посочени условията за заемане на длъжността и длъжностната характеристика. Тези документи определят функциите на директора по отношение на организацията и управлението на структурата. Артистично-творческите дейности на Драматичен театър и Операта се ръководят от артистичните директори на същите тези звена. По въпроса за намалението на заплатите – то е вследствие от актуализирания и намален бюджет през 2010 г., който касае всички институти на сценичните изкуства в страната. Проверка на Инспектората показа, че и двата института са в преразход по актуализирания бюджет и това налага известни стабилизиращи мерки. Бюджетът, който имат за годината, в средата на годината са си го изхарчили самите те. Уверявам ви, че тези мерки съвсем не се свеждат само до намаляване на заплати, важното е да знае, че всяко ръководство на културен институт само избира мерки, които да предприеме. На въпроса Ви за съответствието на Постановление № 152 на Министерския съвет с препоръките на ЮНЕСКО за статута на творците и Конвенцията за опазване насърчаване на многообразието от форми на културно изразено и ще отговоря така. С действията си в посока реформиране на системата сценичните изкуства, правителството следва целите, поставени от тези документи, което трябва да се вземе предвид, че работим в условия на оскъдни финансови ресурси. Министерството се стреми да постави основите на устойчиво развитие в сектора, което е основен принцип в гореспоменатите документи. Вярваме, че реализацията на политиките ни е крачка именно в тази посока – за жалост ситуацията е трудна не само поради финансовите затруднения, а поради дългото отлагане на реформата. Ние се стремим да създадем условия за появата на жизненоспособни местни регионални културни пазари и продукти. Да поощрим културното многообразие и да подпомогнем развитието на културата като цяло, така и на самите творци като индивидуалности – това са и основните тези в документите, които споменавам. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вие вече навярно сте разбрал, че човек и добре да живее един ден става министър. От този отговор искам само още един път да Ви кажа, че трябва да се опитате да разберете, че ние сме от една и съща страна на бариерата. Това, което се направи с бюджета на културата за култура през 2010 г. е наистина безобразие. Тук искам да Ви помоля пред колегите от всички парламентарни групи, които присъстват, да се борим заедно за това, това да не се повтори през 2011 г. Вие не трябва да останете като ликвидатора на българските театри и опери, а трябва да останете като човек, при който е направена нова стъпка. До този момент обаче Вие цитирате например, че в Македония бюджетът за култура е 80 млн. евро, а виждате, че в България е 45. Македония все пак е четири пъти по-малка от България. За бюджета на Гърция мисля, че и на двама ни ще ни бъде абсолютно неудобно да говорим. Резултатът от тези действия е, че Вие започвате да делите мизерията и да закривате неща, които са извоювани с десетилетия, не в тези 20 години, не в тези години, които са след 1944 г., а например на един театър, който съществува вече 90 години, какъвто е Варненският театър. Неслучайно Ви попитах: повече пари ли са имали хората в Пловдив през 1881 г.? Повече пари ли са имали хората във Варна през 1911 г., че сега се налага да се закриват тези институти или да се сливат по този начин и освен това, например, ето питаха ме: ще има ли „Варненско лято”? Да, може би ще има „Варненско лято”, но няма да е с варненски оркестър. Да, ще дойде някой от София, може и от Виена, а това са градове, което е извън коментара дали трябва да имат самостоятелно функциониращи културни институти, които имат своите имена. Как пък някой не се сети да обедини Ла Скала с още нещо, че да им съкрати разходите и да ги нарече оперно-музикално продуцентски център? Всеки се бори за името си. Тук ние се борим с десетилетия. В някои държави с векове, за да постигнем сега такива творения като това ТМПЦ. Затова искам да зададете и въпроса на вътрешния министър: може ли да отделяме 100 милиона за подслушване и 90 милиона за култура? От кое имаме нужда повече? Вие като министър на културата дължите този отговор. РЕПЛИКИ ОТ КБ: То е културно подслушване.

Уважаеми господин Курумбашев, няколко думи, защото тук се срещнаха позициите ни, когато говорим за национална култура, аз смятам, че няма безотговорен гражданин, безотговорна партия, да разбира, че в трудни времена и духът е храна, надеждата също е храна. Две мнения няма. Всички дискусии, които сме водили партия ГЕРБ също води, искам да ви уверя, до разбиране, че е необходимо културата да бъде, въпреки че е много трудно, аз като артист започнах да разбирам, че държавата е в трудно положение и тази криза не е на българската държава, а е привнесена в българската държава. Да, разбира се, по време на криза всички трябва да се обединим, да си помогнем да излезем от кризата, защото тя касае всички нас. Има разбиране. От няколко дни дори вече има проявление. Министър-председателя, наистина убедено потвърди, че бюджетът малко трябва да се осмисли, парламентът, парламентарните групи също са на такова мнение. Аз благодаря, разбира се, че започва да се проявява… Общ е проблемът. Всички заедно в тази зала за култура трябва да решим – за бюджета това е много важно, всички трябва да носите отговорност, защото догодина, ако нямаме нормален бюджет, аз не искам много, ние искаме малко, аз ще се боря за бюджета. Моята мисия е да защитавам интересите на българската култура. Именно това ще бъде успехът на управлението на ГЕРБ, тъй като съм техен министър, но това зависи от всички вас. Другото за театрите – не само средствата, много често ползваме думи. Те са политически, разбира се, аз ги разбирам. Ще ви кажа няколко неща. Не само средствата карат много отдавна в България да има реформи в театрите. Не е имало реформи много отдавана. Промениха се времената – ХХІ век е. Разбира се, ползваме международните европейски модели, не си изсмукваме реформите от пръстите. Има и една малка разлика, че докато операта не плаче за пари, във Виена само осми балкон струва за един месец 8 хил. евро, за да гледаш седем представления, а да не говорим за ложите, където е 300 хил. евро на година се плаща. Има една малка разлика и операта е пълна. Разбира се, че в държавата, в наши времена 40% от театрите са самодейни, от самодейци. Изземват се функциите на читалищата, дайте да говорим. Нека правилно да кажем – тук не става въпрос за едно чистилище, нито един творец не е уволнен, нито една сцена не е закрита. Много ви моля да не злоупотребяваме, защото е труден процес да се занимаваш със съдбите на хората. Нито един артист няма да бъде уволнен, но нека се оптимизират, за да могат българските артисти да не живеят и да не остаряват унизително с едни малки, дребни заплати. Това искаме. Нека интегрираните бюджети да върнат тези пари на техния труд, защото сцената е един магазин за продажба на духовен продукт и 600-те места са техният хляб, това са техните зрители. Искам да ви кажа, че констатирахме в България 80-90 човека трупа на 120 човека, останалите ги плащаме ние българските данъкоплатци. Искаме публиката да има нужда от театър. Сега изпращам Камен Донев в Кърджали, искам да ви кажа, че цялата кърджалийска общественост не само, че е щастлива, а искат хубав, добър духовен продукт и ще видите в Кърджали как ще пращи залата. Благодаря ви. Това са необходимости и аз ви благодаря, че поставяте проблема за бюджета.