20 октомври 2010 г.

Уважаема госпожо председател, предлагам процедура. Считам, че трябва да бъде защитен обществения интерес и в подкрепа на парламентаризма предлагам да се възползвате от правото си и да включите като точка в дневния ред – Изслушване на господин Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, въз основа на фактите: През м. ноември 2008 г. господин Цветанов е закупил два апартамента (шум, реплики и викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”), като е платил в брой 75 хил. евро за единия от тях.

През м. август в декларацията си пред Сметната палата е декларирал 100 хил. лв. налични средства. Това е четвърт милион средства – суха пара. (Шум, реплики и викове от ГЕРБ: „Е-е-е!) Считам, че въз основа на тези факти възникват следните няколко въпроса: Първо, как държавен служител може да разполага и разполага с тези средства? Това е формула, която в момент на криза би послужила на всички български граждани. Оттук следва въпросът: как през 2008 г., в квартал, където цената на недвижимите имоти варира между 1300 и 2300 на квадрат, е закупен апартамент на стойност около 600 евро на квадрат? Каква е причината на него да му бъде предоставена тази възможност да закупи тези имоти? (Шум и реплики от ГЕРБ.) РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!

Ако това е реалната покупна цена, защо е могъл да закупи така? Ако не – означава ли това, че той е укрил…

… реалната цена на сделката?

Уважаеми колеги, надявам се, че народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепят това предложение, защото касае един от основните предизборни ангажименти на тази политическа партия, а именно увеличението на вдовишките пенсии. Между другото, то трябваше да се случи, считано от 1 юли на настоящата година, но ние предлагаме това да стане от 1 януари следващата година. Мисля, че е уместно да бъде включено в дневния ред, тъй като и без това в момента се обсъждат основните параметри на републиканския бюджет за следващата година. Ако приемем тази промяна в Кодекса за социално осигуряване, ще могат да бъдат направени съответните корекции в бюджета на държавното обществено осигуряване и в републиканския бюджет. Мисля, че ГЕРБ в условията на прозрачност и отговорност, каквито обещаха на българските граждани, е редно поне да разгледат този законопроект в пленарната зала, защото касае един поет техен ангажимент, между другото, ангажимент, който накара десетки български пенсионери да дадат гласа си за тази политическа партия. Неглижирането на един въпрос от подобен характер е проява на лош знак към избирателите, към хората, към българските граждани, които ви подкрепят. Моля ви, гласувайте в дневния ред за тази седмица да бъде включена промяната в Кодекса за социално осигуряване!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Току що от светлинното табло стана ясно, че само един член на Политическа партия ГЕРБ поддържа програмата и предизборните обещания на тази политическа сила. Само един депутат от ГЕРБ наистина мисли да изпълни ангажимента си към българските пенсионери. Това, че колегите от дясната страна на залата нехаят за пенсионерите, не е нищо ново, но това, че ГЕРБ заявява ясно, че няма да изпълни своите ангажименти, мисля, че трябва да бъде чуто от всеки български гражданин. Тези 86 гласа „против” включването на Кодекса за социалното осигуряване в дневния ред означават, че 86 души народни представители от ГЕРБ казват на българските пенсионери, че няма да изпълнят предизборните си ангажименти. Ето какво означава това гласуване, нека да е ясно за всички. Формално искането ми е за прегласуване: дано поне още няколко души от Политическа партия ГЕРБ в тази зала имат ангажименти към предизборната си програма.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да защитавам правата на човека и основните свободи, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си. Заклех се!”(Ръкопляскания.) Уважаеми дами и господа, преминаваме към следващата точка от предвидената програма: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ С ВЪПРОС „ПРОТИВ ЛИ СТЕ ЧЛЕНСТВОТО НА ТУРЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ. Процедура – заповядайте.

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 41, ал. 2 от Правилника на Народното събрание – дебатите и гласуването по точка втора да бъдат излъчвани по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днешният ден е изключително важен. Призовавам ви за процедура за прегласуване.

1. Възлага на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството проверка на данните от подписката на граждани, подкрепящи предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз?”. 2. Проверката по т. 1 обхваща записите от трите имена, ЕГН, постоянен адрес, при наличието на подпис. Ако в хода на проверката се установят 200 хил. коректни записа на подписи на граждани с избирателни права, Главна дирекция ГРАО прекратява проверката и уведомява председателя на Народното събрание за резултата. 3. Проверката по т. 1 се извършва по следния ред: а) главният секретар на Народното събрание предава по опис приетата от Народното събрание подписка с данните на гражданите, подкрепящи предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз?” на упълномощен за целта служител на Главна дирекция ГРАО; б) след проверка на данните от подписката се съставя протокол в два екземпляра – за Главна дирекция ГРАО и за Народното събрание, който съдържа информация относно данните по чл. 12, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. След приключване на проверката председателят на Народното събрание уведомява водещата комисия и другите комисии, на които е разпределено предложението за произвеждане на референдум, за получените резултати, като им изпраща протокола по т. 3.” Моля за становище. Господин Шопов, процедура или изказване? Заповядайте за процедура.

Госпожо председател, изчетохте едното решение, което е внесено тази сутрин, доколкото виждаме. Това решение не ни беше предоставено предварително, за да можем да се запознаем с него и да вземем становище като парламентарни групи и отделни народни представители. Вие, мисля, премълчахте, и следваше да представите на вниманието на пленарната зала още едно друго решение, което хронологично е внесено преди това, което Вие прочетохте. Вие представихте второто решение, като че ли само то съществува, може би защото е внесено, както казахте, служебно, но такова понятие в нашия правилник не съществува.

Това решение – другото, за което говоря, е внесено от Волен Сидеров и група народни представители от Парламентарната група на „Атака”. То Ви е раздадено. То е първото по ред и то е: „Съгласни ли сте Република Турция да се присъедини като държава членка към Европейския съюз?”. То е направено предвид разпоредбата в Закона за референдумите, накратко го наричам така, че Народното събрание може да преформулира въпроса, който е представен в подписката. Вие поставяте Вашето решение като процедурно, но тук – в този сложен възел от проблеми при провеждането на първия референдум в България по така представената подписка е трудно да се каже кое е по същество и кое нещо е по процедура. Затова коректното беше да кажете, че за обсъждане се представя и първото предложение – на Партия „Атака”, и после в процеса на гласуването ние считаме, че така както е по правилник – хронологически, то трябва да бъде представено - първо то за гласуване, и след това другото, което Вие нарекохте служебно и което логически е второто. Ето защо аз Ви приканвам да се спази процедурата, както при всички други дебати, и се даде думата на тези, които са представили проекторешенията, техните вносители, за обсъждане по същество, за да се отграничи в това обсъждане кое е по същество, кое по процедура. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурно искам да отправя възражение по допустимостта на Проекта за решение, внесен от група народни представители от „Атака”. И се позовавам на специалния закон, който урежда тази материя, а именно Закона за участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. В него в чл. 10, ал. 1 изрично е отбелязано кои са субектите, които могат да отправят предложение за произвеждане на референдум и то специално по проект на решение на Народното събрание, а то е: първо, не по-малко от една пета от народните представители. Проектът за решение, който е внесен от народните представители от „Атака”, не е подписан от една пета от народните представители, така че на това основание той не може самостоятелно да бъде внасян като проект за решение за произвеждане на референдум. А ако се позовават на вече внесената подписка за произвеждане на подобен референдум, то те също нямат право да внасят отделно проект за решение, тъй като изрично в текста на закона, в чл. 13, ал. 4 е записано, че единствено и само водещата комисия представя проект за решение на Народното събрание. Не може извън водещата комисия народни представители да внасят проект за решение за произвеждане на референдум, извън водещата комисия, извън авторите на подписката, така че на това основание Ви моля да отпадне Проекта за решение от дневния ред, тъй като той е недопустим. Благодаря.

Уважаеми колеги, Четин Казак абсолютно неправомерно и превратно обръща и тълкува това, което ние сме направили с нашето решение. Ние изобщо не се позоваваме на правото за предизвикване на референдум от 48 народни представители, които да представят решение. Аз преди малко в становището си от името на парламентарната група заявих неслучайно, че нашето предложение за решение се основава на подписката и във връзка с тези 330 хил. подписа. Това е другият, алтернативният начин, за който Четин Казак говори, за предизвикване на референдум. Ние не се позоваваме на него. Също така той неправилно тълкува и това, което пише в нашия правилник и в закона, като казва, че само водещата комисия – Правната комисия, можела да представи проекторешение. Там не е записано „само”, а „представя проект за решение”, и то представя проект за решение тогава – забележете, колеги – когато водещата комисия се произнася. Тази водеща комисия би могла да бъде и Комисията по външната политика. Между другото този въпрос също стои – защо водещата комисия е Правната комисия? Така е определено и това е друг въпрос, тук също можем да спорим. Тогава, когато водещата комисия не се е произнесла, нормалното е, че група народни представители или цялото Народно събрание има още по-голямото право, тоест който има правото на повече, има право и на всичко. Това е основен принцип в правото, знае го и Четин Казак. Той има правото да представи проект за решение, така че ние смятаме абсолютно за годен нашия проект за решение. И пак повтарям, че той е на базата и във връзка с това, че има подписка от 33 хил. души – на това основание, и на основание на това, че всеки народен представител, или както е в случая, група народни представители, внасят проект за решение в тази връзка относно референдума. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, по същество на предложението, което беше направено. Какво ни се предлага? Народното събрание да вземе решение, с което да задължи една дирекция, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да си свърши работата, която само тя би могла да свърши. В този тримесечен срок, който явно не е спазен, председателят на Народното събрание трябваше да подготви съответно писмо, с което да поиска от министъра на регионалното развитие и благоустройството да бъде извършена тази проверка. Единственият проблем тук е, че евентуално тази дирекция ще направи допълнителни разходи, които не са предвидени в бюджета, тъй като и това е извънредна работа, която им се възлага. Няма да седнем да коригираме и държавния бюджет, защото това е въпрос, който може да бъде решен в рамките на бюджета на министерството. Ние какво ще направим сега? Няма такъв прецедент – Народното събрание да задължава една дирекция да си свърши работата. За мен няма смисъл от такова решение. Трябвало е досега да си свършат работата, разбира се, след като Народното събрание им възложи тази задача. Не виждам защо трябва да се гласува такова решение.

Не се учудвам, че петата колона на Турция, в лицето на казаковците, предложи да отпадне проекторешението на „Атака” (шум и реплики) – да се гласува да има референдум „за” или „против” Турция в Евросъюза. Учудвам се, че мнозинството от ГЕРБ подкрепи едно антибългарско предложение, направено от петата колона на Турция в България – Движението за права и свободи. Това е за учудване и това е много лош знак. (Шум и реплики.) Това е много, много, много лош знак.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, правя процедура по начина на водене. Току-що чухте едно откровено противоконституционно изказване от лидер на парламентарна група в Четиридесет и първото Народно събрание. Уважаема госпожо председател, моля Ви, в такива ситуации незабавно да отправяте забележка на народните представители, които си позволяват подобен род квалификации. Движението за права и свободи е българска партия, в която членуват български граждани, при това равноправни български граждани, които за 20 години са отстоявали единствено българския национален интерес. Струва ми се са го правили доста по-добре, в сравнение с много други също така български партии. Да бъде наречена тази партия „пета колона”, на която и да е друга държава, е недопустим политически език и аз наистина отправям към Вас една много настоятелна молба – да санкционирате подобен род недопустими изказвания, които мърсят акустиката на Четиридесет и първото Народно събрание. Благодаря ви!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедура относно начина на водене от председателката на Народното събрание. Аз разбирам, че господин Сидеров ви е почти коалиционен партньор, но за втори път се появява пред нас в циркаджийско облекло. (Шум и реплики.) Това не е цирк или лудница, да излизаме тук по якета, по дънки и т.н. (Шум и реплики.) Всички трябва да спазваме и да пазим етика в Народното събрание. Така ли ще издигнем парламентаризма в България? Като излизаме по якета и по дънки. Много Ви моля, правете забележка и не давайте думата на хора, които не са с костюм и вратовръзка от мъжете (реплики: „Е е е!”, шум) и в добро облекло, което отговаря на народните представители. Иначе, колеги, да не се заблуждаваме защо е паднало нивото на Народното събрание. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Считам, че въпросът, който трябва да разгледаме днес, е чисто юридически, а не политически, а именно - трябва ли да изследваме дали в тези 200 хил. подписа има подписите, които са задължителни по закон. Действително смятам, че има празнота в законодателството, но в никакъв случай това не трябва да е основание да заобикаляме закона. Ето защо становището на цялата Парламентарна група на ГЕРБ е, че в крайна сметка проектът за решение, който предложи и председателят на Народното събрание, е задължителен и ние ще го подкрепим. (Шум и реплики, независими народни представители и депутати от ПГ на „Атака” водят оживен разговор.) Призовавам всички да подкрепят този проект за решение, тъй като няма друга процедура и друг начин, по който да изследваме дали са налице тези 200 хил. валидни подписа, които се изискват от закона. Благодаря ви. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, аз искам да изразя съжаление от името на нашата парламентарна група, че към такъв изключително важен въпрос не се отнасяме с необходимото внимание и уважение към българските национални интереси. Това се превръща в една разправия по отношение на процедури, а въпросът е по същество. Преди да премина към въпроса по същество, искам да кажа, че Парламентарната група на Синята коалиция няма да подкрепи и няма да гласува въобще така направеното процедурно предложение, защото то не е издържано. Това е работа, която е трябвало да се свърши и не е работа на Народното събрание – тук имат основание тези, които го казаха. Зад процедурата се скрива един много важен дебат и за него искам да кажа няколко думи. На 3 октомври 2005 г. Европейският съюз направи огромен компромис и започна преговори с Република Турция, която беше окупирала част от чужда територия, не изпълняваше протоколите от Анкара и създаде огромно напрежение в региона. Започнаха преговори, без Турция да е изпълнила критериите от Копенхаген. Това е самата истина. Тогава българската политическа класа не реагира въобще, ако изключим гласовете на реформаторската десница. Още тогава ние обявихме своята позиция. Сега, без да навлизам по същество, но искрено заявявайки, че се надявам да се проведе този дебат за българските интереси по отношение на членството на Република Турция и изобщо на процеса, в който влиза Република Турция, да се проведе по един добронамерен, загрижен начин, да се преценят всички „за” и „против”. Тези неща трябва да стигнат до съзнанието на българските избиратели. Има открити много тежки въпроси между България и Република Турция и нека да не си затваряме очите за това, защото за тези тежки въпроси, трябваше да се произнесе и комисията, която трябваше да определя начина, по който се урежда изборното право в България. Аз не знам тя колко е отчела това, че Република Турция използва турските общности зад граница като оръдие за намеса във вътрешните работи на други държави, включително на Република България. Това е съвършено очевидно за всички, които са се занимавали с българска политика. Турската държава използва нерешени въпроси и отлага нерешените въпроси, за да блокира развитието на българо-турските отношения, като например въпроса за обезщетенията, по които Турция е в състояние на страна, която ги дължи, по отношение на българските граждани – говоря за процеси, станали в началото на ХХ век. Тези въпроси не могат да бъдат затваряни така, защото те трябва да получат своето решение. Защо ние казваме, че трябва да се проведе този дебат и той трябва да започне още сега да се води, за да може българските граждани да проследят в каква степен българските политици са защитили техните интереси, ако се стигне до един момент, в който Европейският съвет ще предложи или предложи, ако се стигне, да се подпише договор за присъединяване на Република Турция към Европейския съюз? Тогава, ако това нещо се случи, българските граждани трябва да са в състояние да решат този изключително важен исторически въпрос. Парламентарната група на Синята коалиция се обявява „за” референдум. Ние сме се обявили „за” референдум още през далечната 2005 г. През 2006 г. сме потвърдили тази позиция и сега предлагаме точната формула на решението – ако в резултат на водените преговори Европейският съвет реши да предложи подписване на договор за присъединяване на Република Турция към Европейския съюз, позицията на българското правителство относно подписването, да се вземе след провеждането на референдум сред българските граждани. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние сме в режим на обсъждане на проект за решение, с който да се възложи на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството...

Няма такава точка.

... на проверка на данните за подписката на българските граждани.

Няма такава точка.

Госпожо председател, понеже ме репликират, че няма такава точка в дневния ред, аз бих искал да разбера каква е точката от дневния ред, защото след приемането на процедурата на господин Четин Казак, втората част от тази точка от дневния ред отпадна. Аз мисля, че остава първата част и искам да знам в каква процедура сме.

И няма точка – Проект за решение, който предложихте Вие. Такава точка нямаме в дневния ред.

Да. В случая дебатираме върху Вашето предложение, заедно с точката от дневния ред или само по точката от дневния ред? Твърде е важно коя е точката от дневния ред, за да съобразим изказването си, защото моето изказване ще бъде едно, ако обсъждаме по същество предложението на инициативния комитет за провеждане на референдум със съответния въпрос и съвсем друго ще бъде това изказване, ако е във връзка с този проект за решение, който ни бе раздаден по време на Председателския съвет. Аз смятам, че наистина трябва да бъдем една идея по-отговорни, защото за първи път българско Народно събрание обсъжда проект за Решение за насрочване на референдум по една много важна тема. Понеже законът – позволете ми да използвам съкратеното наименование на закона, условно Законът за референдумите, в редица свои разпоредби съдържа определени условия, на които да отговаря тази подписка, собствено това са членовете 10, 11 и 12, които съдържат... Всъщност става въпрос за три условия – в подписката да са участвали български граждани, най-малко 200 000 на брой и те да са имали избирателни права. Законът не урежда по никакъв начин, няма и дума в закона за процедурата, по която да се провери дали са покрити условията, за да е допустимо разглеждането на предложение на инициативен комитет за провеждане на референдум. За съжаление това наистина е бяло петно в закона. С това трябва да се съгласим! Аз няма да влизам в спор дали този въпрос е можело да се реши, в периода от внасянето на подписката, до днес. Днешният ден е крайният срок, в който Народното събрание по закон, трябва да се произнесе по този въпрос. Не влизам в тази тема, защото не се смятам за компетентен, но съм дълбоко убеден, че трябва да се снемат абсолютно всякакви съмнения за редовността на подписката по една много важна причина. Това не е каква да е подписка, която да бъде просто някакъв ориентир за съответните институции в България или власти, при вземане на едно, или друго решение. Това не е просто подписка, граждански коректив или официализирано мнение на български граждани, с което – било законодателният орган, било изпълнителната власт, да съобразят едно или друго свое решение. Това е подписка, с която се ситуира практически нов субект, на законодателна инициатива. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Има смисъл да се припомнят тези азбучни истини, защото пак повтарям, това е прецедент. За първи път обсъждаме толкова отговорен проект за решение и не мога да не повторя, че тази подписка практически ситуира нов, трети субект на законодателна инициатива. По Конституция това са народните представители и Министерският съвет. Мисля, че по някои текстове имаше някакво право и президентът при много ограничени условия. Сега се ситуира трети субект. Това е по същество внасяне на законопроект, защото резултатът от тази инициатива ще има, по силата на този закон за референдумите, задължителен характер за нас, тоест целокупният български народ ще бъде ситуиран като единен законодателен орган. Да не влизаме повече в теорията на референдумите, защото, мисля в тази зала, всички мои колеги са достатъчно компетентни по тази тема. Но, припомняме тези, на пръв поглед, азбучни истини, защото е много важен въпросът чия е отговорността за резултата от всенародното запитване? Когато целият народ е ситуиран като единен субект – кой е отговорен за резултата от допитването, ако той не се окаже в съответствие със стратегическите национални интереси на България? Народът не може да бъде отговорен! Отговорни са представителните власти. Тяхната отговорност се явява социалният отдушник. Затова по отношение на този инструмент, наречен референдум, отговорността на законодателния орган е именно в преценката по същество – да се проведе или не, първо. А преди това забележете: дали са снети всички съмнения, че въобще са налице условията за обсъждането на подобна тема, тоест има ли минимум 200 хиляди подписа, повтарям вече условията – на български граждани с избирателни права. Това безусловно трябва да се удостовери. Защо не е направено – е друга тема? Но, трябва да се направи! И това е несъмнено. И в тази връзка, ние ще подкрепим вашия проект за решение, госпожо председател. Не, защото имаме някакви скрити мисли, да се отложи във времето взимането на това решение. Не! Рано или късно парламентът и всяка политическа сила ще поеме тежкия кръст на своята отговорност по тази тема. И едва тогава, ако сме в процедура на обсъждане по същество, на конкретен проект за решение за провеждане на референдум, с коректно формулиран въпрос, защото този въпрос, който сега обсъждаме, не е формулиран коректно. На мен не ми е известно да съществува държава Турция през ХХІ век. Струва ми се, че има една държава, съседна на нас, която е Република Турция. Разликата е огромна, и струва ми се, че елизията на република никак не е случайна, защото тя също цели да внушава определени неща. Само две изречения по същество. Ще бъде жалко, ако и други политически сили в 41-то Народно събрание, макар и с други думи и изрази, се окажат говорители на Волен-Сидеровата теза за Петата колона. (Реплики.) Ще бъде много жалко! И понеже ми помагате с изреждането, второто, което ще кажа, това наистина беше първото, е: смятаме, че Република България има стратегически интерес всички нейни съседки да са покрили европейските стандарти за демократичност. Република България има стратегически интерес, от тази гледна точка, да граничи с държави – европейски, покрили европейските норми и стандарти и на тази база придобили статут на членки на Европейския съюз. Ако една държава, независимо дали това е Хърватия, Република Македония, Република Сърбия, Република Албания даже, разбира се, и Република Турция, ако тези държави са покрили всички стандарти на Европейския съюз, за членство в Съюза, ако са покрили не само acquis communautaire, но са транспонирали европейското право в своето вътрешно право, не би следвало да имат никакви други съображения от историко-психологически или, ако щете митологически характер, които да оправдаят позиция „против”. Трето, с което завършвам. Наистина малко по-внимателно с този инструмент – референдума. Защото, когато имаме избирателно отношение към референдумите, рискуваме да поемем отговорност, ако не днес – утре, от позиция, може би, на преки носители на отговорността за управлението на страната да ни пресрещнат инициативи за референдуми, които да не са в съответствие с политическите позиции на една или друга партия. Да бъдем далновидни и да не ограничаваме погледа си само в конюнктурата и във временния интерес, защото допуснем ли по стратегически важни за страната теми да подменим политическата си отговорност и се скрием зад референдума, знаейки предварително какъв е резултатът, ще трябва да сме наясно, че подобна участ ще ни сполети и по други теми, които няма да са в съзвучие с интереса ни. Затова призовавам към повече отговорност, към повече далновидност и по-малко емоции, по-малко исторически митологеми. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Местан, разбрахме колко лошо нещо са референдумите. Господин Янаки Стоилов особено внимателно Ви слуша отзад и сигурно Ви „подкрепя”. Може ли да обясните пред народните представители: как премиерът Сакскобургготски, премиер на правителство подкрепяно от НДСВ и ДПС, веднага след започването на преговорите с Република Турция с Европейския съюз, когато се говореше, че тези преговори ще бъдат преговори с отворен край – кого пита той, как формира позиция, че се обяви в подкрепа на България за членството на Турция? Кого пита?! Коя институция?! Кога в Народното събрание се състояха тези дебати?! Откъде почерпи той убеденост, че изразява солидна, претеглена, преценена, умна, държавническа политика? Президентът застана зад него – господин Георги Първанов, девет години президент! Покри тази позиция! Кого питаха те? Кога на Консултативен съвет за национална сигурност се е обсъждал този въпрос сериозно от гледна точка на сигурността? Кога Съветът за икономическо развитие разглеждаше въпросите от гледна точка на икономическото развитие на страната? Кога тези неща са се случили, за да се формира тази позиция? Добре, че дойде тази смяна на тройната коалиция, защото по време на последното си посещение в Република Турция премиерът Бойко Борисов коригира тази позиция и каза, че подкрепя процеса, в който Турция ще върви по пътя към европейското членство, което е съвършено друго нещо.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Ние с Вас, говоря за СДС и ДПС, не попитахме под формата на референдум българския народ за членството на България в НАТО, защото не трябваше да го правим. Аз имам доблестта да заявя от тази трибуна – не трябваше да го правим, защото знаехме резултата от това допитване. Той за съжаление щеше да бъде – не! Много трудно узря България за необходимостта за членство в НАТО. През 1999 г., когато трябваше да се вземе стратегическо решение за даване на коридор на натовските военновъздушни сили за Косово, отново от ляво, бяха в състояние за кратко време да съберат, уверявам ви, над един милион подписа за провеждане на референдум. Те внесоха официално предложение за провеждане на референдум, поискаха, изразиха такава позиция. Вие като носители на властта, ние като опозиция – ДПС, отказахме този референдум, защото ако тогава вие бяхте същият апологет на референдумите, какъвто сте днес, българското правителство нямаше да даде коридора. Без това решение България нямаше да е трасирала пътя си за евроатлантическото си развитие. Нямаше да бъдем членки на НАТО. Днес нямаше да бъдем и в Европейския съюз. Затова призовах да нямаме конюнктурно отношение към този инструмент на пряката демокрация, да бъдем еднакво отговорни и днес, колкото сме били отговорни и през 1999 г. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително е важно, първо, да уточним какво точно дебатираме днес в пленарна зала, защото със сигурност няма български гражданин, който да не се вълнува от българската позиция по отношение на перспективата на нашата съседка Република Турция за членство в Европейския съюз. След като по ваше предложение има точка в дневния ред за формиране на позиция на парламента по отношение на произвеждане на национален референдум с въпрос: против ли сте членството на Турция в Европейския съюз? – би трябвало да дискутираме по същество инициативата. Защото тези над 300 хил. подписа, които са събрани, изискват своето уважение и парламентът трябва да се произнесе по отношение съществото на въпроса, по отношение на това дали сега е моментът да се произвежда референдум? Би трябвало, ако сме сериозни към тази тема, тук, да бъде и българското правителство и да заяви своята позиция. Затова предложението за решение, което Вие прочетохте – решение на Народното събрание, което да задължава дирекция в министерството да извърши това, което е длъжна да извърши, е просто бягство от съществото на дискусията, отлагане на нещата във времето и това не е подход. Парламентарната група на Коалиция за България трудно би подкрепила това решение. Бихме искали Народното събрание, всички групи и правителството да заявят своята политическа позиция по отношение на инициативата, като отношение към тези хора, които са се подписали под тази инициатива, да формулираме и по-цялостна политическа позиция на българския парламент, за да знаем кой каква отговорност носи, какви позиции заема. Все пак, след като дискутираме точката както е записана в Програмата за работата на Народното събрание, бих искал да кажа няколко неща по същество. Първо, нека да припомня, че Република Турция е заявила своето желание и кандидатура за членството в Европейския съюз още през 60-те години на миналия век. Преговорите на Европейския съюз с Република Турция за евентуално членство започнаха преди България да стане член на Европейския съюз, тоест това е ангажимент на Европейския съюз, формулиран и поет от Евросъюза преди нашето членство, заварен така да се каже ангажимент. Трето, има съществена разлика между преговорите, които сега се водят с Република Турция, и страните, които влязоха в Европейския съюз през 2004 и 2007 г. Първо, водят се преговори по повече глави – по 35 глави. Второ, преговорите действително са с открит край, открит финал. Самият процес на преговори не гарантира членството на Република Турция в Европейския съюз по никакъв начин. Затова би трябвало България като държава – българското общество, да се произнесе за нашата позиция за членството на Република Турция, след като евентуално и ако приключат успешно преговорите на Европейския съюз с Република Турция. Защото членството на една страна в Европейския съюз е, на първо място, избор на самото общество на тази държава – иска ли да живее по европейски правила и стандарти във всяко едно отношение, в това число са и политическите критерии. И, второ, ако се явява такава воля, изпълнило ли ги е реално и на тази база може ли да бъде член на Европейския съюз. Въпросът за членството на Република Турция в Европейския съюз, бих казал, действително е фундаментален не само за България, защото това е наша съседка, но и за самия Европейски съюз. Защото ако Република Турция влезе, Европейският съюз за първи път ще има една от най-големите страни с най-голямо население, с перспективата на най-голямо население, в която преобладаващата религия е ислямът – страна, която към този момент очевидно не изпълнява все още критериите за членство в Европейския съюз. А дали ще ги изпълни – изцяло е открит въпрос. Разбира се, стои въпросът доколко самият Европейски съюз ще е способен, след толкова разширявания, да абсорбира, да възприеме това общество в своето семейство. Защото не е тайна, че и сега във всички европейски страни се водят дебати по тази тема – и във Франция, и в Германия, и няма защо да се правим в България, че този въпрос не съществува. Ние не бива да бягаме от него, а да формулираме ясни позиции и перспективи и да решаваме въпроса – дали с парламентарно решение за ратификация или с референдум, след като и ако приключат успешно преговорите на Република Турция, които се водят с Европейската комисия. Но искам да кажа още нещо. Много се спекулира с много исторически емоции и със страхове на българските граждани, свързани с вчерашния, и с днешния, и с бъдещия ден. Решението, което вземе България – българското общество, дали с парламентарна позиция с ратификация, дали с референдум, трябва да бъде взето с отворени очи, с много внимателно претегляне на всички плюсове и рискове. Няма защо да се страхуваме да водим този дебат, но как се води той от партии като „Атака” или дори инициативата на ВМРО, която аз уважавам, но смятам, че е абсолютно конюнктурна в този момент – за да се покаже активност на партията? Спекулира се много с темата „Тракийски бежанци”, тяхната съдба, компенсациите, с историческата болка на със сигурност стотици-хиляди тракийци и техните наследници. Искам да припомня, че Парламентарната група на Коалиция за България е поставяла този въпрос далече преди да съществува партия „Атака”. Вижте декларации на Коалиция за България от м. октомври 2002 г., от м. октомври 2004 г., призоваващи българското правителство да постави и реши този въпрос в двустранните отношения. И този въпрос е открит. Искам да кажа, че преговорите на Турция за членство в Европейския съюз дават допълнителен инструмент на Република България и на българското правителство да намери решение по този сложен и открит въпрос в контекста именно на преговорите и изпълнението на европейските стандарти. Досега от 35 глави е затворена само една глава. Това е теза в подкрепа, че няма какво сега да се определя референдум. Не са отворени и такива ключови глави като „Вътрешен ред”, „Правосъдие и човешки права”, „Свобода и сигурност”, „Образование и култура”, „Външна политика и политика на отбрана” и др., което показва, че действително в рамките на преговорите по всяка глава България, като страна член, има право да постави своите въпроси, да ги включи в общия европейски дневен ред като, ако щете, условия към Република Турция. И това е направено от предишното правителство. Искам да ви припомня, че от предишното правителство до Европейската комисия е изпратен нон - пейпър, в който се заявява, че имаме този открит въпрос, свързан с обезщетяване имотите на тракийските бежанци. И когато се стигне до съответната глава, България ще го повдигне отново. Европейската комисия е информирана за това. Това е инструмент за постигане на наши цели, които са важни национални цели. Освен всичко останало, искам да припомня, че депутати именно от левицата, от групата на социалистите и демократите, сред които Евгени Кирилов, Маруся Любчева, нееднократно, в това число и през последните дни, са повдигали този въпрос пред Европейския парламент и има негова резолюция по наша инициатива именно по този въпрос. Затова провеждането сега на референдум по тази тема с предизвестен край, без достатъчна информираност и осъзнаване от страна на българското общество по този въпрос за всички плюсове и минуси, би намалило нашите възможности да решаваме открити въпроси, които стоят между България и Република Турция. Затова смятаме, че би било грешно сега да се провежда подобен референдум, защото той ще ограничи инструментите, с които България разполага. Затова трудно бихме подкрепили проекта за решение, който предлагате, което чрез процедурни въпроси отлага същината на политическата дискусия. Ако ще водим политически дискусии и вземем отговорно решение на Народното събрание, би трябвало това да стане, когато тук е българското правителство, да се постави, ако щете, и мандат пред него, въпреки че предишното правителство формира работна група и натовари с ясен мандат Министерство на външните работи и всички други институции по всички открити въпроси, които стоят между България и Република Турция. Преди изборите се проведе първото заседание на общата работна група между българското правителство и турското правителство. Аз не съм чул да е проведено след изборите второ заседание на тази група. Това е открит въпрос, по-скоро – риторичен, към българското правителство. Смятам, че политизирането и партизирането на дребно на един изключително важен за бъдещето на България въпрос действително не е работещо. Бих помолил също така представителите на управляващата партия ГЕРБ да формулират и заявят своята позиция, а не да се крият зад процедурни отлагания, защото след два или три месеца, като натоварим ГРАО, нали пак трябва да опрем до същинска дискусия? Дайте да знаем кой каква отговорност поема, какви аргументи излага и да знаем какво прави Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми дами и господа народни представители! В края на мандата на Четиридесетото Народно събрание е приет Законът0 за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – едно безспорно достижение на гражданското общество и на развитието на демократичните процеси в България. Има приет закон, който урежда начина, по който чрез референдум може да се осъществява пряка демокрация на гражданите за участие по въпроси от държавата власт и управление. По силата на този закон в Народното събрание постъпва подписка, за която същият този закон, развит в неговите текстове, очертава реда, по който трябва да процедира Народното събрание. Уважаеми колеги, Народното събрание може да обсъжда, да дебатира законопроекти, проекти за решения и проекти за декларации. В същото време в този закон се казва, че „в тримесечен срок от постъпването на подписката – точното записване е „до три месеца”, Народното събрание приема решение по предложението за референдум”. Преди това, в предходните текстове е казано кой изготвя проекта за решение, какво може да прави пленарният състав на Народното събрание, а именно – да преформулира този проект, но навсякъде се говори в единствено число „проект за решение”. И по същия този закон проектът за решение трябва да бъде предложен на нас – народните представители, от водещата комисия. В ситуацията, в която изпадаме, когато за първи път се сблъскваме с прилагането на този закон, водещата комисия не предлага решение. Днес в дневния ред не е включена точка „Обсъждане на решение за еди какво си във връзка с подписката”. От друга страна, аз имам задължение по закон да предложа обсъждане до три месеца, затова точката е формулирана като „Предложение за произвеждане на национален референдум”, защото до момента това имаме постъпило в Народното събрание. Може ли водещата комисия, без значение коя е тя, и останалите съпътстващи комисии, да излязат със становище, а водещата да изготви и проект? Не може, колеги. За да дебатираме по същество нещо, с което аз съм абсолютно съгласна с господин Костов, че по такъв важен въпрос трябва да има дебат и той да се състои тук, в пленарната зала, съгласна съм и с господин Станишев, че това трябва да стане и с участието на членовете на кабинета, но това можем ние, народните представители, изпълнявайки същия този закон, гласуван не от Парламентарната група на ГЕРБ, а от други парламентарни групи, които са били тук в състава на 40-то Народно събрание, само когато имаме категорични доказателства – ние, Народното събрание, че са изпълнени условията, които предвиждат редовност на тази подписка. Сега отляво се казва: „Да са изпълнени условията. ГРАО бил задължен да извърши проверката”. Колеги, къде ГРАО е задължен да извърши тази проверка?! Сега ще доведа до вашето внимание цялата процедура, какво се опитвам да направя по тази подписка три месеца, така че да стигнем до момента, в който да дебатираме по същество проблема, както е формулиран в подписката. След като Правната комисия на 1 септември т.г. излиза с единодушно решение, че трябва да се извърши проверка, за да знаем дали валидно Народното събрание е сезирано с тази подписка, дали има подписка в юридическия смисъл на думата, тоест дали в нея се съдържат 200 подписа със съответните данни на граждани с избирателни права, другото са списъци, колеги, това е подписката, тя излиза с предложение, че нито еднолично народен представител, нито Правната комисия може да отговори на това условие – императивно, задължително по закон. Те предлагат да разпоредя изпращането на подписката до ГРАО за извършване на горепосочените действия. На следващия ден – на 2 септември, с мое писмо до министър Плевнелиев, позовавайки се на фактите, а именно внасянето на подписката, обсъждането й в Правната комисия, предложението й за извършване на проверка, аз пиша следното: „Във връзка с това Ви моля да разпоредите на Главна дирекция ГРАО да извърши необходимата проверка. Надявам се проверката да бъде извършена във възможно най-кратък срок. Организацията по предоставяне на подписката ще бъде осъществена от главния секретар на Народното събрание” и т.н. Следват две кръгли маси в Народното събрание, едната инициирана от Гражданско сдружение „Болкан Асист” във връзка с този законопроект. Следва нарочно обсъждане с Инициативния комитет в болшинството си от представители на ВМРО. И едва когато се даде медийна изява на този проблем, на 8 октомври пристига писмо от ГРАО, в което се казва: „Във връзка с Ваши писма – цитират се номера и пр., защото върви епистоларна форма, в писмен вид си кореспондираме с ГРАО – ГРАО е във възможност да извърши проверка” и описват процедурата, по която да се извърши проверката. Има обаче един последен абзац и той гласи следното: „Извършването на подобна обемна проверка е извън функционалните задължения на Главна дирекция ГРАО и като административна услуга следва да бъде финансово обезпечена във връзка с влагането на допълнителен труд и разходи за издръжка”. Тук сега се поставя въпросът: има ли законно задължение, което да накара ГРАО да извърши тази проверка? Да, вярно е, в този закон има един параграф втори, който казва, че за неуредени хипотези се прилага в конкретния случай – по искане за национален референдум, Законът за избор на народни представители. Но тук аналогията е несъотносима и не може да сработи. В тези хипотези бюджетът, предвиден за тази проверка, влиза в бюджета, предвиден за провеждане изобщо за изборите – това е бюджетът на Централната избирателна комисия, който дава възможност това да се случи. Аз питам: как да бъде приложен законът? Кой да бъде субектът, който да подпише договора с ГРАО и да плати? Не бягам от отговорност. Ако кажете, че това е председателят, аз ще го подпиша. Но утре идва одит и се поставя въпросът на какво основание, въз основа на кое мое правомощие и въз основа на коя законовата разпоредба се извършва такъв договор. Без тази проверка, нека да бъдем откровени и коректни, нека преди политическото говорене да се абстрахираме от повода, който поставя въпроса за прилагането на закона, защото след него идват и други подписки. Ние трябва да знаем дали при така действащия закон Народното събрание може да дебатира по същество. Моят отговор е „Не може” и той е, защото днес нямаме проект за решение. Сега се пита какво следва оттук нататък? Никой не иска да бави и да бяга от дебата по същество. Този дебат ще се състои тук, в пленарната зала. Като законодатели ние трябва да бъдем прецизни и сами да спазваме собствените, приемани от нас закони. Позволих си няколко пъти да цитирам разпоредбата, че само когато подписката отговаря на условията, тогава ние можем да я обсъждаме по същество. Тогава може да има дебат, тогава можем да преценяваме дали е преждевременен или не въпросът, така както той е поставен. Затова призовавам всички парламентарни групи наистина за отговорно поведение. Нека да не водим тук спора дали има право да откаже или няма съответната администрация в Регионалното министерство - затова просто се позовавам. Ако съм имала основание, на което мога да ги задължа да направят тази проверка, досега да съм го направила. Но аз нямам, не мога да намеря - ако греша, подскажете ми въз основа на кой текст от закона мога да накарам администрацията да извърши тази проверка. Без да я има тази проверка - колеги, какво дебатираме, ако не сме сезирани? Ако няма валидни 200 хиляди подписа на граждани с избирателни права, какво дебатираме ние? Има условия, които трябва да се случат, за да можем да вземем позиция по същество. Колкото по-бързо решим този въпрос, ще дадем възможност проверката да бъде извършена, след което резултатът от нея ще бъде предоставен на комисиите, на които е разпределена подписката, водещата ще си свърши работата - ще излезе с предложение за решение, това предложение ще влезе в пленарната зала и тук вече отговорно, политически, така както и отляво, и отдясно идват призиви, всеки открито и честно от името на политическата сила, която представлява, ще си изложи аргументите. Но преди това да се случи, ние няма какво да дебатираме по същество. Пак се връщам там, откъдето започнах - ние не можем априори, просто така да обсъждаме някаква подписка.

Защо го вкарахте в дневния ред?

Народното събрание може да обсъжда законопроект, проект за решение, проект за декларация. Къде е проектът за решение? (Реплики от КБ.) Не ви разбрах - защо няма проект за решение? (Реплики от КБ.) Ако има някой от вас, който се чувства компетентен - като погледне едни списъци, да каже дали са изпълнени условията на закона, аз съм готова по съответния ред да му делегирам права, той да дойде и да каже: има валидна подписка, влиза в залата. (Реплика от КБ.) Затова ви моля - нека да стъпим на достижението, което безспорно вече го има този закон; нека вътрешно отговорни да споделим мисълта, че не всичко е перфектно в законодателството и не на всички поставени въпроси има отговори. В конкретната ситуация сме в една такава хипотеза. Нека да изпълним самия този закон, да се убедим, че няма пречки Правната комисия да излезе с проект за решение и тогава тук, в тази зала, да се изговори онова, което гражданите очакват от нас. То няма да бъде много далече във времето, ако днес вземем наистина отговорно решение. Благодаря ви.

Уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги! Съжалявам, че след смислените и по същество изказвания на господин Станишев и на господин Костов отново връщаме дебата в изходната му точка, а именно по процедурата. Не искам да навлизам в сложните взаимоотношения, които имате Вие с председателя на Правната комисия, не искам да адвокатствам на госпожа Фидосова (възгласи „Е-е-е!” от ГЕРБ), но за честа на Правната комисия ще кажа, че тя обсъди този въпрос още през м. юли. Тогава Правната комисия взе решение да бъде извършена проверка на подписката. Ако Вие бяхте изпълнили това решение, щяхте да влезете в тримесечния срок, който имате като ангажимент на председател на Народното събрание - подписката да бъде проверена и проектът за решение, който своевременно щеше да бъде изготвен от Правната комисия, да влезе за обсъждане в тази зала. Освен това, е несъстоятелно и Вашето твърдение, че в Закона за референдумите не е посочен механизъм за проверка на подписката, защото § 2 препраща към Закона за избор на народни представители, където са ясни процедурите и правилата за проверки на подписки, както, между другото, се случва и с подписките за издигане на независими кандидати за народни представители, в подкрепа на различни политически партии по време на избори и пр. По какъв начин ще се извърши финансирането е вторичен въпрос и той не може да Ви служи за алиби за това, че не сте изпълнили законовото си задължение в тримесечен срок да е проверена подписката и Народното събрание да се е произнесло по това искане на 200 хиляди души български граждани! Това е неуважение към хората, които са поискали този референдум! Има различни варианти, по които да се заплати, ако се стигне до плащане на ГРАО при изпълнението на това негово законово задължение, включително и фонда (сигнал от председателя за изтичане на времето) за непредвидени разходи,

... който има при премиера. Може ли предварително да бъде предвидено...

... колко подписки за референдуми ще има, за да бъдат... (Председателят изключва микрофоните.)

Това, което правите в момента, е смешно!

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, считам, че ако не бяхте хабили време и енергия да следите взаимоотношенията ми с председателя на Правната комисия, щяхте по-внимателно да вникнете в конкретните разпоредби на закона и да разберете, че в него няма задължение за председателя да проверява валидността на подписите. Понеже се отнасям с уважение към всяко мнение, в това число и на човек, който е ангажиран с този законопроект, визирам господин Янаки Стоилов, аз съм потърсила и него с молба за съвет - не се срамувам да го призная, как да се излезе от ситуацията. Не бих искала да го правя тук, в залата, но просто ме предизвикахте. Той беше толкова откровен да сподели, че сте приели закона след две години отлежаване в Народното събрание, на 29 май, в последните дни на Четиридесетото Народно събрание, с убеждението, че няма да го прилагате вие. Този закон в този му вид не работи, госпожо Манолова и Вие го знаете много добре като юрист! Затова нека да бъдем отговорни! Има внесени предложения от миналата седмица за изменение и допълнение на закона. И не са само тези текстовете, които са коментирани там. Ако наистина искаме да дадем възможност на гражданите пряко да участват в държавната власт, да имат отношение към местното самоуправление, нека да направим така, че този закон действително да работи. Не ми цитирайте какво е трябвало и как да направя - позовете се на правно основание, на което е трябвало да го направя! Не възразявам да ви се делегират тези права, ще направя справка, да видим вие какво бихте направили за тези три месеца. Мога ли аз да задължа някого да извърши тази проверка? Така че когато се търсят интриги, нека да бъдем малко по-отговорни. Това е, което мога да предложа. Аз съм длъжна да спазя закона и в тримесечния срок да поставя проблемите пред Народното събрание. Оттук насетне - каквото реши представителната демокрация по този въпрос. Вие вече сте се произнесли веднъж, когато сте приемали закона. Сега малко замълчете, защото този закон в този му вид не работи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От огромна част от изказванията пролича, че в тази зала референдумната демокрация не се цени. Много от народните представители искат да продължи референдумната демокрация да бъде в мазето на Народното събрание, така както беше и при подписката с 500 хил. подписали се за АЕЦ „Козлодуй”. И сега те правят всичко възможно тази подписка отново да има същата съдба – да отиде отново в мазето на Народното събрание, и никога да не се отпуши процедурата за лесно и бързо свикване на референдуми. Знам кой се страхува от това. Това е ясно на огромна част на българските граждани. И тук искам да отворя една скоба и да кажа, че прави чест на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, че намери сили да постави този въпрос за разглеждане тук – вътре в пленарната зала, защото това отпушва процедурата и дава възможност да се направи още един ход напред, тоест ГРАО да провери тези данни и, ако има необходимите 200 хил. подписа, да се задвижи процедурата. Съжалявам за някои народни представители, от чиито изказвания се вижда въпиюща некомпетентност, но не може да се препраща към изборното законодателство, поради простата причина, госпожо Манолова, че съгласно изборното законодателство на Република България компетентният орган, който възлага проверка на ГРАО е ЦИК, а не председателят на Народното събрание. Председателят на Народното събрание не може да си оторизира сам нещо, което законът не му позволява, затова когато говорите, направете една елементарна справка, за да видите как отново с едно политическо шикалкавене искате да отклоните една изключително важна тема за българското общество. Днешният дебат е и дебат за това защо в продължение на 20 години нито една политическа партия или коалиция не допусна провеждането на референдум в Република България. Ясно е защо – защото Конституцията е сбъркана! Защото вашата уродлива посткомунистическа Конституция не дава възможност да се провежда референдум! Защото ние сме единствената страна – член на Европейския съюз, в която наистина проблемите, свързани с тежка бюрократична процедура за провеждане на референдум, са умишлено заложени. И затова питам: защо искате да саботирате действията на председателя на парламента? Аз считам, че председателят на парламента този път дава урок на всички бъдещи председатели на парламента, на много народни представители, в такава ситуация как трябва да се действа. И затова народните представители от „Ред, законност и справедливост” ще подкрепят Проекта за решение на госпожа Цецка Цачева, защото той е стъпка напред за предизвикване на референдум. Друг е въпросът каква е нашата позиция по отношение на членството на Република Турция в Европейския съюз. Ние от „Ред, законност и справедливост” считаме, че в новата българска Конституция трябва да има текст, който да гласи, че ратификациите от страна на България за влизане на нови страни членки в Европейския съюз трябва да стават само и единствено след предварително допитване до българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от независимите народни представители.)

Господин Янев, не беше лошо да прочетете Закона за референдумите, в който в чл. 13 е казано, че ангажимента за проверка редовността на подписката и на искането за референдум се прави от председателя на Народното събрание. За Ваше сведение ще кажа, че Преходните разпоредби препращат към Закона за избор на народни представители, а за справка също така ще кажа, че Централната избирателна комисия действа и в интервалите между изборите на различните мандати на Народно събрание, така че преценката е на госпожа Цачева, след като не е могла да възложи по обичайния, по нормалния ред, на ГРАО да извърши проверка на подписката, е могла по нейно усмотрение, ако прецени, да действа и чрез Централната избирателна комисия, която практически е постоянно действащ орган, тогава когато има вменени от закона задължения. Така че в случая някой наистина не си е свършил работата, след като далеч след изтичането на тримесечния срок, така или иначе, подписката не е проверена. Пак ви припомням, че Правната комисия се произнесе по този въпрос в началото на м. юли т.г., а сега сме края на м. октомври. Каква комуникация може да си води ръководството на парламента с една дирекция в едно министерство, която да трае повече от три месеца и накрая да завърши безрезултатно? Смешно е с аргументи, че няма пари да се провери подписката, да се отклонява искане на над 200 хил. души български граждани за обсъждане на важен въпрос за референдум. Смешно е това да са аргументите! Смешно е да губим време с дебат от два часа в процедури, които са в правомощията на Председателския съвет и на председателя на Народното събрание! Тук трябваше да има дебат по същество, а не дебат за това кой да изпрати подписката на ГРАО и по какъв начин ГРАО да извърши проверката. Това е загуба вече на три часа парламентарно време! (Шум и реплики.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да поставите на гласуване единствения проект за решение, който изчете председателят на Народното събрание, с който възлагаме на Главна дирекция ГРАО да извърши проверка по подписката. Благодаря ви.

Не е свършило времето на групата.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Преди да се премине към произнасянето по представения проект за решение, искам да се спра накратко на двата въпроса, които днес бяха предмет на дискусията. Първият и по-важният по същество е: как българският парламент да изрази своето отношение във връзка с евентуалното членство на Република Турция в Европейския съюз, а другият е: как да се отговори на конкретното искане и свързаните с него дискусионни въпроси? Според мен има две държави – Русия и Турция, които ще продължават да играят много важна роля в Евразийското геополитическо пространство. От тази гледна точка Европейският съюз би трябвало да обсъди своите стъпки за приоритетно партньорство с всяка от тези две страни. Няма да се спирам на причините, които налагат това. Дали в развитието на тези отношения, което според мен е необходимо както за Европейския съюз, така и за България, ще се стигне до членство на Република Турция в Европейския съюз е открит въпрос, който днес не може да получи своя окончателен отговор. Дори не може да се отговори категорично каква е най-подходящата форма за развитието на отношенията между Европейския съюз и Турция, въпреки че тези преговори са вече в начална фаза, но това са много сериозни въпроси и те се нуждаят от достатъчно сериозно внимание от българския парламент. Затова аз смятам, че стъпките трябва да бъдат разделени – това, което в по-голяма степен зависи от всички основни български институции. В недалечно бъдеще българският парламент трябва да поиска, с участието на правителството, ако е необходимо и в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност, да бъдат формулирани основните проблеми от гледна точка на България в този преговорен процес и тогава да бъде възложен мандат от страна на българския парламент какви позиции да отстоява българското правителство в хода на преговорите с Република Турция. Едва най-накрая би възникнал въпросът за самото решение и това може да стане в самото заключение на преговорния процес. Следователно днес този въпрос не може да получи своето окончателно решение. За да не бъдем поставени само пред свършения факт да одобряваме или да отхвърляме членството на Република Турция, преди това трябва да имаме своите ясно, публично изразени и аргументирани пред българското общество позиции, които да дадат достатъчна ориентация на българските граждани. Тук споделям, че това решение наистина може да бъде приключено с референдум, което дава най-голямата представителност, легитимност на такова решение. Това показва, че с подобни теми не трябва да се заиграва конюнктурно, не трябва да се форсират процесите, защото по този начин те могат да обезценят и значението на пряката демокрация. И накрая, по въпроса, който днес трябва да решим, защото той правилно е поставен в дневния ред на парламента с изтичането на тримесечния срок за произнасяне. Искам още веднъж да повторя, че когато обсъждахме вече действието на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, казах, че една от причините този закон в крайна сметка да стане реален факт е това, че не е известно кой ще се налага да го прилага. Това е факт, който според мен по никакъв начин не обезценява неговото значение и не разколебава моята убеденост в необходимостта от съчетаване на пряката и представителната демокрация. Просто отбелязах един обективен политически факт поради сложността на отношенията в тройната коалиция по тази тема. Поради обективната сложност на темата, която дълго време беше обсъждана на приливи и отливи, по която смятам, че в началото на своето изказване, а не в последващите обяснения председателят на парламента призна една от заслугите на предишното Народно събрание. Въпреки че всеки такъв закон е свързан с някакви промени при неговото прилагане, самият факт, че днес за първи път става възможно по повод на гражданска инициатива да се обсъждат такива въпроси в Народното събрание, е вече едно негово реално достижение. Не споделям извода, че законът не съдържа механизма за произнасяне по предварителните въпроси, защото на председателя на Народното събрание е предоставено правомощието за проверка на документите и във връзка с § 2 от Преходните и заключителните разпоредби по всички неуредени въпроси той препраща към Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Следователно няма нужда парламентът пряко да комуникира с дирекция в отделно министерство, след като това влиза в правомощията на председателя на Народното събрание. Ако това министерство не изпълни поисканото действие, тогава би трябвало председателят на парламента да се обърне към ръководителя на правителството и да поиска неговото съдействие. Ако имаше такъв отказ, тогава вече можеше да обсъждаме въпроса политически или нормативно да търсим неговото решение, защото днес това решение, което по своето съдържание не предизвиква особени възражения, се препраща от ръководителя на Народното събрание към цялото народно представителство. След един месец, когато получим вероятно утвърдителния отговор, че има необходимия брой подписи, за да се задвижи тази инициатива, ние ще трябва да обсъждаме другия предварителен въпрос дали той е юридически допустимо формулиран по този начин и в този момент. Тогава отново ще навлезем в същата процедурна препирня. Затова можеше още двете действия да бъдат извършени, искайки проверката да се каже, че Правната комисия е необходимо да даде своето становище и по допустимостта на искането, а най-важното, което трябва да остане от днешната дискусия, и с него отново завършвам, е да се настоява правителството и парламентът да формулират своя позиция в преговорния процес, в който да бъдат защитени по най-добрия начин българските национални интереси. С оглед развитието на този процес, вече ние да сме ориентирани как евентуално да стигнем до финала на такава дискусия, защото за пореден път виждаме, че най-голямата група – мнозинството от българския парламент, отказва да вземе каквото и да е отношение по съществото на проблема – не за това дали да се проведе или не референдум, а за това как България да участва в преговорите и да формира своята позиция по отношение на евентуалното членство на Република Турция в Европейския съюз. Благодаря.

1. Възлага на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството проверка на данните от подписката на граждани, подкрепящи предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз?”. 2. Проверката по т. 1 обхваща записите от трите имена, ЕГН и постоянен адрес при наличието на подпис. Ако в хода на проверката се установят 200 000 коректни записа на подписи на граждани с избирателни права, Главна дирекция ГРАО прекратява проверката и уведомява председателя на Народното събрание за резултата. 3. Проверката по т. 1 се извършва по следния ред: а) Главният секретар на Народното събрание предава по опис приетата от Народното събрание подписка с данните на гражданите, подкрепящи предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз?” на упълномощен за целта служител на Главна дирекция ГРАО; б) след проверка на данните от подписката се съставя протокол в два екземпляра – за Главна дирекция ГРАО и за Народното събрание, който съдържа информацията относно данните по чл. 12, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. 4. След приключване на проверката председателят на Народното събрание уведомява водещата комисия и другите комисии, на които е разпределено предложението за произвеждане на референдум за получените резултати като им изпраща протокола по т. 3.” Моля, режим на гласуване. Гласували 144 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 25. Така предложеното решение е прието. Заповядайте за процедура, господин Найденов.

Благодаря Ви, господин председателю. Вземам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България по тема извън дневния ред, за да обявя следната декларация. Уважаеми дами и господа народни представители, преди повече от една година ГЕРБ заяви претенциите си и влезе във властта с послание за нов морал, друга политика, отговорност пред избирателите, прозрачност, включително и по отношение на доходи и имущество на своите представители в управлението. Преведено това би трябвало да означава категорични и недвусмислени действия за отстраняване, без уговорки и условия, ясно посочване на персонална и политическа отговорност, дори и при сянка от съмнение върху почтеността и морала на длъжностни лица и политически фигури, най-вече свързани с властта или олицетворяващи политическата структура ГЕРБ. Досега в някаква степен имаше примери на подобно отношение и те без съмнение обслужваха пропагандно политическите претенции на ГЕРБ. Нещо повече, и те, и неразпилените очаквания на хората компенсираха неможенето, некомпетентността, хаотичността и крещящата безпомощност в управлението на страната. Очакванията и надеждите на хората за законност, почтеност и наказуемост преливаха политическия ресурс към правителството и поддържаха позитивни нагласи към партия ГЕРБ достатъчни, за да крепят самолюбието на ръководството. Днес обаче, дами и господа народни представители, за първи път този подход и решимост на премиера и лидер на политическата формация са поставени на сериозно изпитание, различно от предишните. Във фокуса на вниманието е поставен не кой да е, а човек от най-близкото му обкръжение – флагманът на борбата на правителството с корупцията и престъпността, вицепремиерът на Република България и министър на вътрешните работи – господин Цветан Цветанов. Всъщност от отношението и действията в този случай може да се извади заключение за искреността и политическите стандарти и на премиера, и на партия ГЕРБ. На този фон напълно неуместно и фалшиво прозвуча Декларацията на ГЕРБ, в която няма и намек за изясняване, за дължими отговори и за отговорност. Въпросите пред господин Цветанов и пред ГЕРБ са много, включително и за времето, в което той е бил заместник-кмет и лидер на партия, управляваща Столичната община. Очевидно е, че за тяхното изясняване е необходимо съдействието на множество институции като НАП и Сметната палата, но и на Столичната община и на Министерството на вътрешните работи. Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Коалиция за България настояват за изчерпателни и честни отговори на въпросите за имотното и финансовото състояние на министъра на вътрешните работи на Република България. Отговорите господин Цветанов дължи не на БСП, а на българските граждани, защото тук под въпрос е поставен смисълът на ГЕРБ и съответно почтеността на сегашното управление на страната. Уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на Коалиция за България, първо, настоява за създаване на парламентарна анкетна комисия за обективно изясняване на всички обстоятелства и факти относно имущественото и финансовото състояние на министъра на вътрешните работи. Готови сме да предложим на останалите парламентарни групи за обсъждане и внасяне на проект за решение за създаване на такава комисия и ви призоваваме да подкрепите инициативата. Второ, обръщаме се към министър Цветанов – да се оттегли временно до изясняване на всички въпроси и спорни обстоятелства, за да не се хвърля съмнение върху резултатите и обективността на констатациите от проверките на контролните органи на държавата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Снежина Маринова, директор на Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” към Министерството на вътрешните работи.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 4.10.2010 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 7 октомври 2010 г. обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 4.10.2010 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи – госпожа Снежина Маринова, директор на Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” и госпожа Ива Захариева, юрисконсулт в същата дирекция. Законопроектът бе представен от Снежина Маринова. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество е подписано на 9 юни 2010 г. в София. Целта на споразумението е засилване на полицейското сътрудничество между Република България и Република Гърция при предотвратяване на заплахите за обществения ред и сигурността. С него се доразвиват разпоредбите в областта на полицейското сътрудничество на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, като се изпълняват част от националните мерки за въвеждане на шенгенските стандарти в полицейското сътрудничество в контекста на подготовката на Република България за присъединяване към Шенгенското пространство. Прилагането на предвидените в споразумението шенгенски форми на сътрудничество, като трансгранично наблюдение и преследване на горещи следи със съседна на България страна от Шенгенското пространство, е стъпка към гарантиране висок стандарт на сигурност в зона без граници. В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество. Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 7 октомври 2010 г. с пълно единодушие.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. На свое заседание, проведено на 13 октомври 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди: „Д О К Л А Д по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, № 002-02-37, внесен от Министерски съвет на 04.10.2010 г. Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Ива Захариева – юрисконсулт в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи. На 9 юни 2010 г. в София е подписано Споразумение между правителствата на Република България и на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество. Проектът му е одобрен с решение на Министерскиясъвет от 2 април 2009 г., като основание за водене на преговори, предвиждащи и условие за последваща ратификация. Настоящето споразумение цели укрепване на полицейското сътрудничество между Република България и Република Гърция при противодействието на нелегалната миграция, трафика на хора и други форми на трансграничната престъпност и за превантивни цели – информационен обмен за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурност, и оказване на съдействие при масови събирания, големи събития и сериозни произшествия. Предвидено е, че органите на страните по него си предоставят съдействие в рамките на своите компетенции, на основата на молба за съдействие по стандартизиран образец, въз основа на Рамково решение № 2006/960/ПВР на Съвета, като са очертани областта на прилагане, процедурите за оказване на съдействие и правния статут на служителите. С него се доразвиват разпоредбите в областта на полицейското сътрудничество на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген. С подписването и влизането му в сила ще се изпълнят част от националните мерки за въвеждане на шенгенските стандарти в полицейското сътрудничество в контекста на подготовката за присъединяване на Република България към Шенгенското пространство. Стъпките към гарантиране на висок стандарт на сигурност в зона без граници е прилагането на предвидените в споразумението шенгенски форми на сътрудничество, като трансгранично наблюдение, преследване по горещи следи в съседна на Република България страна от Шенгенското пространство и организирането на съвместни операции. След проведената дискусия и последвалото гласуване единодушно с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, № 002-02-37.” Благодаря.

„ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 4 октомври 2010 г. На редовно заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Целта на подписаното на 9 юни споразумение е укрепване на полицейското сътрудничество между Република България и Република Гърция при предотвратяване на евентуални заплахи за обществения ред и сигурността при противодействие на трансграничната престъпност. Със споразумението се доразвиват разпоредбите в областта на полицейското сътрудничество и Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген. С подписването и съответно с влизането му в сила ще се изпълнят част от националните мерки за въвеждане на шенгенските стандарти в полицейското сътрудничество в контекста на подготовката на страната ни за присъединяване към Шенгенското пространство. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие да предложи на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 4 октомври 2010 г. На заседанието, проведено на 13 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на комисията взе участие Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” към Министерство на вътрешните работи. На основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, подписано на 9 юни 2010 г. в гр. София. Пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове отразява следните основни моменти: 1. Целта на споразумението е укрепване на полицейското сътрудничество между Република България и Република Гърция при предотвратяване на евентуални заплахи за обществения ред и сигурност и при противодействие на трансграничната престъпност. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция урежда реда, начина и формите на трансграничното полицейско сътрудничество между двете държави, като доразвива разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген. 2. Ратифицирането на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество ще подобри взаимодействието между компетентните органи в двете страни в борбата им с престъпността. С влизането в сила на споразумението ще се изпълнят част от националните мерки за въвеждане на шенгенските стандарти в полицейското сътрудничество в контекста на подготовката на Република България за присъединяване към Шенгенското пространство. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, подписано на 9 юни 2010 г. в гр. София, № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 4 октомври 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник предлагам преминаване към второ гласуване на Законопроекта за ратификация между Република България и Република Гърция.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество.”

Господин председател, моля за процедура, в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите и госпожа Петя Копчева – експерт в същата дирекция.

Благодаря. Проект за второ гласуване на: „ДОКЛАД относно Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2010 г., приет на първо гласуване на 8 септември 2010 г. „Закон за данък върху застрахователните премии” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа - Общи разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

Членове 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 2 до 6 включително.

„Глава втора - Определяне на данъка”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

Членове 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 7 до 13 включително, заедно с наименованията им.

„Глава трета - Деклариране, внасяне и възстановяване на данък”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава трета.

Членове 14, 15, 16, 17 и 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 14 до 18 със съответните заглавия на членовете.

„Глава четвърта - Данъчен представител”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.

„Глава пета - Административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, 21 и 22.

„Допълнителна разпоредба.” Комисията подкрепя наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Застраховател” е този по чл. 8, ал. 1 от Кодекса за застраховането. 2. „Застрахователна премия” е договорената сума в застрахователен договор, която се заплаща на застрахователя като цена срещу поетите от него рискове за срока на действие на застрахователния договор. Не се смятат за част от застрахователната премия платените на застрахователя лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. 3. „Договор за презастраховане” е договор, по силата на който презастраховател по чл. 8, ал. 2 от Кодекса за застраховането или застраховател, действащ при условията на чл. 9, ал. 2, изречение първо от Кодекса за застраховането, е поел всички или част от рисковете, покрити от застраховател или друг презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия. 4. „Договор за ретроцесия” е договор, по целта на който са прехвърлени рискове, поети по презастрахователен договор, към друг презастраховател или застраховател, който извършва активно презастраховане. 5. „Държавата членка, където е разположен рискът” е тази по § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането. 6. „Бонуси и отстъпки” за целите на чл. 7, ал. 6 и чл. 8, ал. 3 са възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя, които са предоставени от него на застрахования при сключване на застрахователния договор като намаление на застрахователната премия и които са получени или прихванати от застрахователя поради несбъдване на условията, при които са предоставени.”

„Преходни и заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя наименованието.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията предлага § 2 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 2: „§ 2. Член 10, ал. 1, чл. 21 и § 3, т. 1 и 2 не се прилагат за застрахователни договори, сключени преди влизането на закона в сила.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 4: „§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник – за допускане в пленарната зала на госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Петя Тянкова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по правни въпроси.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3: Постъпило е предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Любен Татарски. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.

По § 5: Постъпило е предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. В чл. 7 се създават алинеи 5 и 6: „(5) В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности. (6) Ограничените вещни права по ал. 5 не могат да се учредяват върху имоти – публична държавна собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, както и върху обекти или имоти – изключителна държавна собственост.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, този текст е пряко свързан със Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, който неотдавна гледахме в тази зала на първо четене и предстои в скоро време да бъде обсъждан и на второ четене. И тогава, и сега изразявам становището, че чрез този текст разрешаването на тези ограничени права от типа на право на строеж върху имоти – публична държавна собственост, се подменя режимът, който по принцип е нормален в устройствените закони – за такъв тип имоти да се използва процедурата концесия. Извън това ми принципно становище, в този закон, в Преходните и заключителни разпоредби, не виждам синхронизиране на тази норма със Закона за общинската собственост, което би било нормално да стане в един такъв устройствен закон, а не чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, както вероятно ще стане. Тази вероятност, че това ще стане, подсилва аргументите, които казвам по посока на използването на публичната общинска, вече - в този случай, собственост, защото когато се правят такива разпоредителни сделки по Закона за местното самоуправление и местната администрация, трябва квалифицирано мнозинство, а с тези норми, които се отварят сега, това ще може да става с обикновено мнозинство от общия брой на общинските съветници. Това е в противоречие със силно охранителната норма, която е създал законодателят в самото начало, на публичните имоти, тоест на имотите публична собственост. С тези аналогични промени в държавната и в общинската собственост ние отваряме по-лесно възможността за извършване на такива ограничени разпоредителни сделки в тях. Всъщност смисълът на моето изказване, аз не съм правил предложение по този текст, е да не се подкрепя този текст. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5, и за § 7, който става § 6.

По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „ал. 2 и 5” се заменят с „ал. 2, 5 и 6”. 2 . Създават се алинеи 6, 7 и 8: „(6) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години без търг на международни организации, когато това е необходимо за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Наемната цена се определя в съответствие с правилника за прилагане на закона. (7) Отдадените под наем имоти – държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица. (8) При нарушаване на забраните по ал. 7 договорът за наем се прекратява”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8; за § 10, който става § 9; за § 11, който става § 10; за § 12, който става § 11, и за § 13, който става § 12.

Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В Глава трета преди чл. 32 се създава наименование „Раздел І – Общи правила”.”

По § 14 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров: По § 14: 1. Точки 1 и 2 на § 14 (за промяна чл. 32, ал. 1 и за добавка в чл. 32, ал. 2) да отпаднат. 2. По т. 3 да отпадне новата ал. 4 на чл. 32. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2. Постъпило е предложение от народния представител Димчо Михалевски – т. 3 от § 14 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.” 2. В ал. 2 след думите „влизането в сила на подробния устройствен план” се поставя запетая и се добавя „съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение”. 3. Създава се ал. 4: „(4) Съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец. Удостоверението за наличие или за липса на сделки по изречение първо се издава в едномесечен срок от искането. За издаденото удостоверение не се заплаща държавна такса”.”

По § 15 е постъпило предложение на народния представител Христо Бисеров с два варианта: „1. Вариант І - параграф 15 да отпадне. 2. Вариант ІІ – изречение второ да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон.” 2. Създава се ал.4: „(4) Отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост.”

По § 16 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров: „1. Точка 2 на § 16 да отпадне. (Да отпаднат новите ал. 4 и 5 на чл. 34а.) 2. В чл. 34а, ал. 3 (действащ текст) след израза „ал. 1” се добавя „или ал. 2” (това е свързано и с промяната в чл.38, ал. 2 - § 19, т. 1).” Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2. Постъпило е предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Любен Татарски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 34а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „инфраструктурни” се заличава. 2. В ал. 3 след думите „ал. 1” се добавя „или ал. 2”, а след думата „благоустройството” се добавя „или областният управител”. 3. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат: 1. копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; 2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост; 3. оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване; 4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване. (5) Когато при отчуждаването на имоти по ал. 1 се засягат имоти - общинска собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на държавата по реда на Закона за общинската собственост. (6) Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 се прилага и при отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на национален обект.”

По § 17 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров – да отпаднат второ и трето изречение от новата редакция на чл. 34в, ал. 2. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

По § 18 е постъпило предложение на народния представител Димчо Михалевски: Член 35 се изменя така: „Чл. 35. Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. Член 35 се изменя така: „Чл. 35. (1) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота с влизането в сила на подробния устройствен план или условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота. (2) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, когато основание за принудително отчуждаване е одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

По § 20 е постъпило предложение на народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, бъде преведено по сметка на правоимащите. Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани само по отношение на размера на обезщетението или е допуснато предварителното им изпълнение и то не е отменено от съда, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител.” 2. В ал. 5 се създава изречение второ: „Имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.” 3. В ал. 6 след думите „по чл. 34а, ал. 1” се поставя запетая и се добавя „в заповедта по чл. 34в, ал. 1”. 4. Създава се ал. 7: „(7) Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В чл. 39а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „посочил в определения срок сметка в търговска банка, в която да бъде внесено обезщетението” се заменят с „потърсил с тримесечен срок от публикуване на съобщението по чл. 39, ал. 6, определеното му обезщетение или не е представил в същия срок документи, доказващи правото му на собственост.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита. При заявено желание от страна на правоимащите дължими суми за обезщетението до 1000 лв. могат да се изплащат и в брой.”

По § 22 е постъпило предложение на народния представител Христо Бисеров: По § 22 – в т. 1 думите „6-годишен” се заменят с „5-годишен”. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „ако в тригодишен срок” се поставя запетая и се добавя „а за изграждане на национален обект – в 5-годишен срок”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Ако одобреният подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждените вече имоти, бившият собственик на имота може да направи искане до областния управител за отмяна на отчуждаването. Областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1. Министерският съвет приема решението по чл. 34а, ал. 1 след възстановяване на полученото обезщетение.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „В случая по ал. 1 се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

Параграф 23 – предложение на народния представител Христо Бисеров. „По параграф 23: 1. В новия чл. 42б, ал. 4 да отпадне последното изречение. 2. Да се създаде нов чл. 42ж, който да уреди отношенията в случай, че решението за отчуждаване бъде отменено от компетентен орган и не влезе в сила. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2.” Постъпило е предложение на народния представител Димчо Михалевски: „Параграф 23 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „Параграф 23. В глава трета след чл. 41 се създава наименование раздел II и чл. 41а – 41д: „Раздел II Обезщетение за ползване на имот – частна собственост „Чл. 41а. (1) Когато решението за отчуждаване не е влязло в сила, но подробният устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект е влязъл в сила, има издадено разрешение за строеж и е изплатено определеното в акта за отчуждаване обезщетение, инвеститорът на обекта може да влезе във владение на имота или на части от имота, намиращи се извън урбанизирана територия, с изключение на случаите, в които се отчуждава имот, който е единствено жилище, и да започне строителство, след заплащане на парично обезщетение при условията и по реда на този закон. (2) Инвеститорът на обекта дължи обезщетение на собствениците на имотите по ал. 1 от датата на влизане във владение на имота до влизането в сила на решението за отчуждаване. (3) Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя. (4) Когато имотът е гора или земя от горския фонд, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително. (5) Когато имотът е търговски, производствен или селскостопански обект, обезщетението по ал. 2 включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота, определена на база реализираната печалба от обекта от предходната година или от предходните тримесечие или месец, ако обектът е нов. (6) Когато се засягат сгради, които са с предназначение, различно от посоченото в ал. 5, обезщетението включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота от отдаването му под наем. Чл. 41б. (1) Въводът на инвеститора във владение на имота се извършва по негово искане от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Преди въвода се съставя протокол, в който се описва фактическото състояние на имота от комисия, която включва представител на областния управител и на инвеститора, а когато се отнася за земеделска земя или земи и гори от горския фонд – и на Министерството на земеделието и храните или неговите структури. В състава на комисията се включва и оценител, вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители, в зависимост от предназначението на имота. (3) Областният управител издава заповед, с която определя състава на комисията и посочва вида, местонахождението и номера на имота, собственика на имота и датата и часа на извършване на описа на имота. (4) Заповедта се връчва на собственика на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описа. (5) Протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота. При отказ на собственика да подпише протокола това обстоятелство се удостоверява с подписите на двама свидетели, като в протокола се вписват трите им имена, точен адрес и единен граждански номер. В случаите по изречение второ, протоколът се смята за връчен от датата на съставянето му. 6) Когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията се извършват и протоколът се съставя в негово отсъствие. Копие от протокола се връчва на собственика по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Фактическите констатации, отразени в протокола, се приемат за верни до доказване на противното. Чл. 41в. (1) Собственикът на имота е длъжен в 14-дневен срок от връчването на протокола по чл. 41б, ал. 5 и 6 да представи пред областния управител всички писмени доказателства, с които разполага и които са относими към размера на определяне на дължимото обезщетение по чл. 41а, ал. 2. (2) При отсъствие на собственика от страната или при невъзможност да бъде открит доказателствата относно обстоятелствата, относими към размера на определяне на дължимото обезщетение по чл. 41а, ал. 2, се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс, глава четиринадесета, раздел VII „Обезпечение на доказателства”. (3) Дължимото обезщетение се определя въз основа на констатациите, направени в протокола и останалите писмени доказателства от оценителя, участвал в комисията, като при обективна невъзможност се заменя от областния управител с друг оценител, отговарящ на условията на чл. 41б, ал. 2. (4) В случаите по чл. 41а, ал. 3 и 4 размерът на обезщетението се определя за една година и се дължи ежегодно до влизане в сила на решението за отчуждаване. (5) В случаите по чл. 41а, ал. 5 и 6 размерът на обезщетението се определя за един месец и се дължи ежемесечно до влизане в сила на решението за отчуждаване. (6) Размерът на обезщетението по ал. 4 и 5 се определя в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 1. (7) Обезщетението по ал. 4 се заплаща ежегодно до десети февруари, а по ал. 5 – ежемесечно до десето число. Чл. 41г. (1) Областният управител издава заповед, с която определя размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 41в, ал. 3 и посочва вида, местонахождението и собственика на имота. (2) Заповедта се връчва на собственика на имота и на инвеститора на обекта по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Определеното в заповедта обезщетение за първата година, съответно за първия месец, се заплаща от инвеститора на обекта в 14-дневен срок от връчването на заповедта. (4) След заплащане на обезщетението по ал. 3, инвеститорът на обекта се въвежда във владение от областния управител по местонахождение на имота. Областният управител насрочва ден и час за въвода и уведомява собственика и инвеститора на обекта. Протоколът за въвода се изготвя на място от областния управител. Ако собственикът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително. (5) Инвеститорът се въвежда във владение на имота и когато недвижимият имот е във владение на трето лице. (6) Собственикът на имота може да оспори размера на обезщетението пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчване на заповедта. Оспорването не спира изпълнението на заповедта. (7) В 7-дневен срок от получаването на жалбата областният управител изпраща жалбата в съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства. (8) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта. (9) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилото на чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс. (10) Сроковете по ал. 9 се прилагат и при отлагане на делото. (11) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно. (12) Съдът назначава за вещи лица оценители, които отговарят на изискванията на този закон. (13) Когато съдът е постановил по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок. Чл. 41д. Разходите по описа на имота и изготвянето на оценката са за сметка на инвеститора на обекта.”

Постъпило е предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители да се създаде нов § 23а: Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 24: „§ 24. В Глава трета след чл. 42 се създава Раздел ІІІ с чл. 42а-42и: „Раздел ІІІ Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и гори и земи от Горския фонд Чл. 42а. (1) Когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти – частна собственост, представляващи земеделски земи или гори и земи от Горския фонд, като равностойно обезщетение може да се предостави имот – частна държавна собственост, от Държавния поземлен фонд и от Държавния горски фонд. (2) Не се допуска имотно обезщетяване, когато отчуждаваният имот е с размери по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора. Чл. 42б. (1) След изготвяне на проекта на подробен устройствен план за изграждане на национален обект, инвеститорът на обекта предоставя на министъра на земеделието и храните информация за площта и характеристиките на засегнатите от плана имоти и доказателства, че министърът на регионалното развитие и благоустройството, е възложил или разрешил по реда на чл. 124, ал. 4 от Закона за устройство на територията изработването на подробен устройствен план за изграждане на национален обект. (2) В едномесечен срок от получаване на информацията по ал. 1, министърът на земеделието и храните уведомява инвеститора на обекта за площта и характеристиките на земеделските земи от Държавен поземлен фонд и горите и земите от Държавния горски фонд, които могат да бъдат предоставени като обезщетение. (3) След получаване на информацията по ал. 1, не могат да се извършват разпоредителни сделки и да се сключват договори за аренда или наем за срок по-дълъг от една година за имотите, които могат да се предоставят като обезщетение. Чл. 42в. (1) При наличие на свободни земеделски земи и гори и земи от Горския фонд по чл. 42б, ал. 2 и след одобряване на подробния устройствен план, инвеститорът на обекта прави искане до министъра на земеделието и храните за предоставяне на земеделски земи като обезщетение от Държавния поземлен фонд и гори или земи от Държавния горски фонд. (2) Към искането се прилага: 1. одобрения подробен устройствен план; 2. оценка за стойността на имотите, засегнати от плана, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи – за земеделски земи и наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите – за земи и гори от Горския фонд; 3. данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите, предмет на отчуждаване, произход и функции на горите. (3) В едномесечен срок от получаване на искането по ал. 1 министърът на земеделието и храните предоставя на инвеститора скици или проект на скица на имотите, които могат да се предоставят за обезщетение, съдържащи данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите. (4) След получаване на информацията по ал. 3 инвеститорът изготвя план за обезщетение с конкретните имоти, които се предоставят на отделните собственици и оценка на имотите, които се предоставят като обезщетение, изготвена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи – за земеделски земи или наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите – за земи и гори от Горския фонд. (5) В случай, че площите, предоставени като обезщетение не са достатъчни, в плана се включват най-големите по площ имоти, до изчерпване на предоставената площ, а за имотите, за които не може да се предостави имотно обезщетение, се предоставя равностойно парично обезщетение. Чл. 42г. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и министърът на земеделието и храните, правят предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имоти частна собственост, представляващи земеделски земи или гори и земи от Горския фонд. (2) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат: 1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обект с национално значение; 2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост на отчуждаваните имоти; 3. характеристика, вид, местонахождение и размер на всеки от имотите, които се предоставят като обезщетение, и собствениците, на които се предоставят; 4. оценки на отчуждаваните и предоставяните като обезщетение имоти, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите; 5. финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Чл. 42д. В решението на Министерския съвет за отчуждаването, се посочва националния обект, за изграждането на който се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът и характеристиките на отчуждаваните имоти, собствениците на всеки от имотите, видът, местонахождението, размерът и характеристиките на имотите, които се предоставят като обезщетение, стойността на отчуждавания и предоставения като обезщетение имот, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи – за земеделски земи и наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите – за земи и гори, включени в Горския фонд. Чл. 42е. При обжалване на решението за отчуждаване на Министерския съвет относно равностойността на обезщетението, съдът присъжда разликата в пари, когато стойността на предоставения като обезщетение имот, е по-ниска от стойността на отчуждения имот, определени по реда на наредбите по чл. 42г, ал. 2, т. 4. Чл. 42ж. (1) Имотът се смята за отчужден след влизане в сила на акта за отчуждаване. (2) Когато актът за отчуждаване е оспорен само в частта за равностойността на обезщетението, имотът се смята за отчужден от датата на постановяване на акта за отчуждаване. Ако съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата, заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение. Чл. 42з. Когато като обезщетение се предоставя равностоен имот, решението на Министерския съвет, подлежи на вписване в имотния регистър след влизането му в сила. Решението, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Чл. 42и. Разходите по изготвянето на оценките по този раздел, са за сметка на инвеститора на обекта.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е много кратко. По принцип колежката Колева е предложила въвеждането на тези текстове и аз подкрепям да се даде възможност за имотно обезщетяване, когато има налични свободни земи – земеделски и горски фонд. Имам единствено претенцията да обсъдим дали в предложения нов чл. 42в, ал. 5, в която, образно казано, се дава следното правило или алгоритъм - когато земята, с която ще се извърши имотното обезщетение е недостатъчна, се дава предимство на собствениците, които имат по-големи имоти, да бъдат по-напред в списъка на обезщетяваните. Големината на имота, според мен, не е основание да разделяме по този начин правата на хората, които ще бъдат обезщетявани. Първо, според мен, има нарушение на чл. 17 от Конституцията, където се предписва задължително предварително равностойно обезщетяване на всички български граждани, а тук ще имаме разминаване в имотното и в паричното обезщетяване. Второ, представете си един съвсем частен, разбира се, случай, в който собственик на малко парче земя, от което си вади хляба, поради това че неговото е по-малко от другите, се изземва и му се обезщетява парично, де факто той губи своето оръдие за производство. Така че той не може да използва повече земя в съответната територия. Затова моето предложение е да отпадне ал. 5, като, разбира се, това не ограничава инвеститорът, който ще извършва съответните отчуждения, да влезе в съответния контакт със собствениците и да намери един справедлив начин да ги обезщети. Аз също ще подкрепя всички останали алинеи, но моето предложение, госпожо председател, е тази ал. 5 да отпадне, защото тя въвежда определена степен на несправедливост. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Михалевски! Аз бих искала под формата на реплика да отбележа, че всъщност тази ал. 5 е един частен случай на общия принцип. Това е редът, който ние сме измислили в крайна сметка за обезщетяване, когато има недостатъчен поземлен фонд. Моето лично мнение – не държа на този текст, нека залата да реши дали да отпадне или остане в сега действащия законопроект.

Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение предложението, направено от народния представител Димчо Михалевски, лично аз изказвам мнението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че ал. 5 всъщност дава обективен критерий за това, ако не са достатъчно земите, дали и кой ще се обезщети с пари и дали и кой ще се обезщети с имот. Предвид политиката на държавата за нераздробяване на земите, това е най-обективният критерий – най-големите земи да се обезщетят с имоти. Де факто считаме, че и да не приемете текста, това няма да затрудни прилагането на тази глава. От тази гледна точка народният представител Димчо Михалевски беше прав, че се дава свобода и възможност на собствениците, които притежават по-малки имоти, да бъдат обезщетени с имот, ако искат това нещо. Така че ние лично не възразяваме тази алинея да не се подкрепя. Считам обаче, пак повтарям, че тя дава обективен критерий за това кой ще се обезщети със земя и кой - с пари.

По § 24 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров – думите „500 хил. лв.” се заменят с „10 хил. лв.”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. В чл. 43в се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато предмет на завещанието или завета по ал. 1 са имоти и/или движими вещи, които се намират извън страната, приемането на завещанието или завета се извършва с решение на Министерския съвет.”

По § 27: Постъпило е предложение от народния представител Христо Бисеров: По § 27: 1. Точка 1 на § 27 да отпадне. 2. В т. 2 на § 27 думите „500 хил. лв.” се заменят с „10 хил. лв.”. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2. Постъпило е предложение от Юлиана Колева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Продажбата на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 хил. лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.” 2. В ал. 2 след думата „собственост” се добавя „с данъчна оценка до 10 хил. лв.”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 43, ал. 2 и 4 продажбата на земя или съответни идеални части от земя – частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Продажната цена се определя по реда на правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.

По § 30 е постъпило предложение от Юлиана Колева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31: „§ 31. Член 45а се изменя така: „Чл. 45а. (1) Прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица върху имот чрез продажба на частта на държавата се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Ако частта на държавата е предоставена за управление на ведомство, се изисква и становище на ръководителя на ведомството. Прекратяването на съсобствеността се извършва на база пазарна оценка на съответния дял, извършена от независим оценител, на цена, не по-ниска от данъчната оценка на имота. (2) При прекратяването на съсобствеността между държавата и общините чрез продажба на частта на държавата, оценката се възлага само от областния управител. (3) Когато държавата е собственик на постройка, изградена върху чужда земя, на собственика на земята се предлага да я закупи по пазарна цена, определена от независим оценител, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.

По § 34 има предложение от народния представител Христо Бисеров – т. 1 и т. 2 на § 34 да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36; на § 36, който става 37; и за § 37, който става § 38.

По § 38 е постъпило предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е: в т. 2 на § 38 (в новите ал. 3 и ал. 4 на чл. 54) думите „срок от 10 години” се заменят със „срок от 5 години”. Има предложение на народния представител Любен Татарски: В § 38, т. 2, в алинеи 3 и 4 числото „10” се заменя с „5”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да бъде отхвърлен.