27 October 2010

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние считаме, че министърът на вътрешните работи след този тежък прецедент, свързан със задържането на журналисти, не даде необходимите обяснения пред обществото и би следвало в пленарната зала министърът да обясни: как така за толкова кратък период от време се е получила информация и са проследени въпросните журналисти, за да могат да бъдат изведени за разпит от редакцията на в. „Галерия”? Има много смущаващи факти и обстоятелства, за които българското общество би следвало да получи ясна информация. Първо, дали изобщо е имало позвъняване на така наречената съседка? Второ, как точно министърът е узнал маршрута на колата; имало ли е друга кола, която проследява въпросните журналисти; както и защо същото нещо се е случило и при предишното заснемане на въпросния имот, само че не се е стигнало до разпит? Ние считаме, че е в интерес на самия министър и в духа на парламентаризма да чуем смислени и реални обяснения. В противен случай остава усещането в обществото, че министърът на вътрешните работи използва ведомството, ръководено от него, за лични цели. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да се обърна към мнозинството да преосмисли гласуването, което току-що направи, и с повторно гласуване това предложение да бъде прието. Защото, уважаеми колеги от ГЕРБ, опасявам се, че по този начин подписвате оставката на вицепремиера Цветан Цветанов (оживление и реплики от ГЕРБ). Тези, които искате да ме репликирате, заповядайте в кафенето, готов съм за лични разговори. Действително е скандално всичко това, за което господин Янев говори, включително и светкавичното образуване на досъдебно производство. Министърът-вицепремиер трябва да дойде и да отговори на този въпрос: дали е използвал своята власт и влияние, за да разпореди по някакъв начин образуването на досъдебно производство и, забележете, по негово обяснение, за доста тежко престъпление - опит за убийство ли беше, за умишлено прегазване на хора ли? Действително случаят е много сериозен и ще помоля всички да подкрепите предложението ни, защото, както каза господин Янев, то е в интерес на самия министър. Той има да отговаря на доста въпроси, включително и на въпроса: защо вечерта, когато беше разстрелян Юри Галев, той се е срещал с Пешо Сумиста?

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, вчера беше Димитровден и по една от последните прогнози на финансовия министър кризата поприключи. Това означава, че работата оттук насетне ще върви добре - с бюджета и съответно с пенсионното осигуряване. Въпреки предизборните обещания за цялостно увеличение на пенсиите, след изборите Политическа партия ГЕРБ обеща специално вдовишките пенсии, става въпрос за твърде ограничен кръг лица, които най-тежко понасят тежестите на икономическата криза в България, да бъдат увеличени. В повечето случаи става въпрос за самотно живеещи лица, за лица, които във връзка с променените критерии за енергийни помощи отпадат от енергийно подпомагане. Идва тежка и студена зима, според прогнозите на метеоролозите. Тези самотно живеещи хора, оставени на една пенсия, за лекарства ли по-напред, за храна ли или за отопление да заделят пари? На един самотно живеещ пенсионер, когато се отоплява на дърва, му трябват 5-6 кубика. Сметнете ги колко, са по 50-60 лв. на кубик, за да изкара зимата. Смятам, че разходът не е голям, съвсем скромно е нашето искане: да се даде добавка от 1 януари 2011 г., сега е предвидена от края на 2011 г. Много от тези хора, ако не получат тази добавка сега - от 1 януари, няма да стигнат до декември 2011 г. Затова моля да включим тази точка и да разгледаме този въпрос, включително апелирам към управляващото мнозинство. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание, че в утрешния ден е насрочено заседание на четири парламентарни комисии, които в едно съвместно заседание ще разгледат два изключително важни въпроса, а именно първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за следващата година и Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Смятам, че това е скандално. Два толкова важни документа, които касаят основни параметри от развитието на България за следващата година, да се претупват на едно съвместно заседание на четири комисии. Досега управляващото мнозинство имаше алибито, че истинската парламентарна дейност се извършва в комисиите, където техните депутати могат да вземат отношение по разглежданите законопроекти. Сега лично на мен не ми е ясно как 80 души, колкото е численият състав като минимум на тези четири парламентарни комисии, ще разгледат едновременно Републиканския бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Оставям настрана, че това заседание е насрочено в противоречие с нормите на Правилника, които допускат разглеждането на такива въпроси на общо заседание. Знаете, предполагам, много добре, че Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм няма за ангажимент да разглежда бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Така че на мен не ми е ясно как точно ще се извърши съвместно това обсъждане. Идеята е една - да се смачка дебатът, да не се чуят аргументи, да не се спори и да не се дебатира по същество, нещата да се заметат, скандалните два бюджета да минат проформа през комисиите, след това по начина, по който знаем, че се случва това - в пленарната зала, и в крайна сметка да станат факт. Оставям настрана самата скандалност на съдържанието на тези два бюджета и тяхното предварително критикуване от всички парламентарни групи, без тези на ГЕРБ и на „Атака”. Моля Ви да използвате правомощието си по чл. 27 от Правилника и да пренасрочите заседанията на постоянните комисии за други дати, за да се случи един истински дебат по тези два толкова важни бюджета, а не просто нещата да се заметат. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа (Еврофиш), № 002-02-39, внесен от Министepския съвет на 5 октомври 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание, на което обсъди Законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа (Еврофиш), № 002-02-39, внесен от Министepския съвет на 5 октомври 2010 г. В работата на комисията взе участие господин Явор Недев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и експерти. Мотивите по законопроекта бяха представени от господин Недев, който обясни, че Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа (Еврофиш) има за задача да подпомага търговията и международното сътрудничество в областта на рибната индустрия. Членството на Република България в тази организация не е сред приоритетите на Глава осма „Рибарство” на Преговорната позиция на страната от предприсъединителния период, а е инициирано от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, като част от мерките за ускоряване премахването на действащата през 2001-2002 г. забрана за износ на риба и рибни продукти от България. Забраната за износ е вдигната и достъпът на българските фирми до европейския пазар е осигурен през 2003 г., в резултат на предприетите от българска страна действия по хармонизиране на законодателството в областта на рибарството и аквакултурите, въвеждането на съответните санитарно-технически мерки и засиленият контрол. За вдигането на забраната организацията Еврофиш няма принос. През годините на членство са правени редица опити за използване посредничеството на Еврофиш за осъществяване на бизнес контакти и привличане на инвестиции с цел последващ експорт на български рибни продукти. Изпращани са запитвания и предложения за проекти, но особен интерес на частния сектор не е регистриран. За изминалия период на членство в Еврофиш, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е внесла около 215 000 лв. членски внос, като ежегодната финансова контрибуция за страната ни от първоначалните 10 000 щ. д. е увеличена на 15 000 щ. д., а от 2004 г. по решение на Управителния съвет на редовната среща на Еврофиш тази сума е вдигната на 20 000 евро с пълзящо годишно нарастване от 2 на сто. Основен приоритет в дейността на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е ускоряване на усвояването на субсидии по Европейския фонд за рибарство. Това изисква допълнителна мобилизация на средства от бюджета на агенцията, който следва най-рационално да се използва в сферата на контрол на риболовните дейности и усвояване на субсидиите от Европейския фонд за рибарство, предвид тежката икономическа криза. В разискванията участие взеха народните представители Пенко Атанасов, Юнал Тасим и Венцислав Върбанов. На въпрос на народния представител Пенко Атанасов, кои други страни – членки на Европейския съюз, са членове на Еврофиш и има ли други държави, предприели процедура по денонсиране на споразумението, господин Недев отговори, че по неофициална информация още четири страни смятат да започнат такава процедура и да прекратят членството си. Народният представител Юнал Тасим постави въпроса какви са потенциалните възможности, които дава членството на страната ни в Еврофиш, от които България не е била в състояние да се възползва по една или друга причина. Господин Недев отговори, че организацията трябва да подпомага страните членки в търговията и международното сътрудничество в областта на рибната индустрия, но въпреки усилията на осем ръководители на агенцията и на няколко правителства това не се е случило. Той обясни, че са направени консултации с три от големите асоциации в сектора, които също считат, че няма реализирани особени ползи и страната ни не е получила никаква прагматична помощ от страна на организацията Еврофиш. В заключение господин Недев подчерта, че предвид средствата, които страната ни внася ежегодно за членството си и изключително неубедителните резултати, счита за необходимо споразумението да бъде денонсирано. Народният представител Венцислав Върбанов изтъкна, че няма основание да се съмнява в представените аргументи и ще подкрепи законопроекта. След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 10 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа (Еврофиш), № 002-02-39, внесен от Министepския съвет на 5 октомври 2010 г.”.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за денонсиране на Споразумението за създаване на Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа (Еврофиш), № 002-02-39, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2010 г. На редовно заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. През годините на членство на България в Еврофиш, от 2003 г. до сега, са направена редица опити за използване посредничеството на международната организация за осъществяване на бизнес контакти за възможно привличане на инвестиции с цел последващ експорт на български рибни продукти. В централата на Еврофиш са изпратени запитвания за интерес и предложения за проекти с потенциални инвеститори и фондове от европейски страни, но досега без резултат. През 2003 г. в резултат на предприетите от страна на Република България действия по хармонизиране на законодателството в областта на рибарството и аквакултурите и съобразените с тях санитарно-технически мерки и засилен контрол забраната за износ бе вдигната и достъпът на българските фирми до европейския пазар бе осигурен при съобразяване с изискванията на съответните регламенти. Не може да се твърди, че присъединяването на страната ни към Еврофиш е оказало сериозно въздействие за премахването на забраната за износ на риба и рибни продукти. Следва да се има предвид, че участието на Република България в Еврофиш не е фигурирало сред приоритетите на Глава осма „Рибарство” на Преговорната позиция на страната от предприсъединителния период. За изминалия период на членство в Еврофиш Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е внесла около 215 000 лв. членски внос, а страната и секторът не са получили съществени ползи от участието си. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Споразумението за създаване на Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа (Еврофиш).”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да подложим законопроекта на второ гласуване.

„ЗАКОН за денонсиране на Споразумението за създаване на Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа (Еврофиш) Член единствен. Денонсира Споразумението за създаване на Международната организация за развитие на рибарството в Източна и Централна Европа (Еврофиш), съставено на 23 май 2000 г. в Копенхаген, ратифицирано със закон от Народното събрание на 11 март 2003 г.”

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Снежана Малеева – началник отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 054-01-82, внесен от народните представители Красимир Ципов, Николай Петков и Цветан Сичанов на 15 октомври 2010 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 054-01-82, внесен от народните представители Красимир Ципов, Николай Петков и Цветан Сичанов на 15 октомври 2010 г. Законопроектът бе представен от народния представител Красимир Ципов. С него се предлагат промени предвид предстоящото присъединяване на Република България към Шенгенското пространство, като се цели прецизиране правомощията на Комисията за защита на личните данни. Предвижда се комисията да участва както в преговорите, така и в сключването на двустранни и многостранни споразумения по въпроси от своята компетентност. Това ще допринесе за създаването на гъвкавост при осъществяване дейността по защита на личните данни с оглед гарантиране правата на физическите лица в тази област. На комисията се предоставят изрични правомощия при провеждане на обучение, като по този начин се въвежда и утвърждава унифицирана методология при провеждане на обучението на национално ниво за постигане на единни стандарти за защита на данните. С разписването на това правомощие в закона се улеснява по-нататъшната работа на комисията при определяне на кръга от администратори, които имат отношение към действието на Националната Шенгенска информационна система. Друга важна промяна касае правомощието на физическото лице относно правото на достъп до информация при обработването на лични данни. С предлаганата промяна се премахва времевото ограничение на това правомощие и се задължава администраторът да предоставя исканата информация безплатно. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи единодушно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 054-01-82, внесен от народните представители Красимир Ципов, Николай Петков и Цветан Сичанов на 15 октомври 2010 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Необходимостта от предприемане на изменения в закона произтича от направени препоръки от страна на оценяващия екип по време на мисията за оценка в областта на защита на личните данни през 2009 г. по линия на подготовката за присъединяване към Шенгенското пространство. Съгласно доклада от инспекцията е целесъобразно изготвянето на промени в някои законови текстове. В тази връзка в Националния план за действие за пълно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и за премахване контрола по вътрешните граници за 2010 г. е предвидено изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. В правомощията на комисията е включено осъществяване защита на лицата при обработване на техните лични данни, реализиране на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на закона. С оглед на това се допълват правомощията й, като се предвижда тя да съдейства за провеждането на държавната политика в областта на защитата на личните данни и да участва в преговорите и сключването на двустранни и многостранни споразумения по въпроси от своята компетентност. Предложението ще допринесе за създаването на гъвкавост при осъществяване дейността по защита на личните данни с оглед гарантиране правата на физическите лица в тази област. Друга промяна е свързана с обстоятелството, че към настоящия момент комисията участва в редица международни инициативи, но е необходимо националната правна рамка да бъде приведена в съответствие с това фактическо състояние. Включването на нова разпоредба в закона относно правото на комисията да участва в дейностите на международните организации по въпросите в областта на защитата на личните данни ще бъде допълнителна гаранция за независимостта на личните данни и ще бъде допълнителна гаранция за независимостта на надзорния орган. Подобна препоръка е отправена и по време на мисията за оценка по Шенген за 2009 г. Провеждането на задължително обучение на администрацията на личните данни е друга препоръка от мисията за оценка на Европейската комисия по готовността на България за присъединяване към Шенгенското пространство. Предоставянето на комисията на изрични правомощия за осъществяването на обучение ще може да доведе и да утвърди унифицирана методология при провеждане обучението на национално ниво, та по този начин да бъдат постигнати единни стандарти за защита на данните. С разписването на такова правомощие в закона ще се улесни по-нататъшната работа на комисията при определяне на кръга от администратори, които имат отношение към действието на Националната шенгенска информационна система и задължение за въвеждането на данни в нея и при дефинирането на области, по които да бъде организирано и проведено обучение по ШИС. Като национален орган по защита на личните данни, комисията отделя специално внимание на упражняването на правата на физическите лица. Директива 9546 (ЕО) за защита на личността срещу обработка на лични данни и за свободно движение на тези данни въвежда правото на лицата до достъп за отнасящите се за тях лични данни, без принуда, на разумни интервали от време и без прекалено забавяне или разходи. Настоящата редакция на чл. 28, ал. 2 от Закона за защита на личните данни обаче е предвидила, че дадено лице може да упражни своето право и да получи информация безплатно веднъж на 12 месеца. Тълкуването на този текст налага извода, че за упражняването на своето право на достъп повече от веднъж годишно, лицата дължат заплащане на определена такса. Подобно тълкуване противоречи на изискването на директивата и е необходимо привеждането на законовия текст в съответствие с разпоредбата на европейския акт. В тази връзка са отправени критики по време на оценката по Шенген през 2009 г. и е направена препоръка за промяна на разпоредбата по чл. 28, ал. 2 от Закона за защита на личните данни. Целта на предложението за промяна в чл. 28, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е да се уреди по безспорен начин, че лицата имат право на достъп до техните лични данни безплатно. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.

Благодаря, госпожо председател. Първо, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала във връзка с второто гласуване на законопроекта на господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, господин Иван Шаренков – директор на дирекция „Международни проекти” на МВР, господин Борис Димитров – директор на дирекция „Човешки ресурси” в МВР, и госпожа Снежана Малеева – началник отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По параграфи 1 и 2 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1 и 2.

По § 3 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

По § 13 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13. „§ 13. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) При осъществяване на дейността си главният секретар на МВР се подпомага от дирекция „Международно оперативно сътрудничество” и Специализирания отряд за борба с тероризма.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея текстът преди т. 1 след думите „областните дирекции” се добавя „дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция „Специална куриерска служба”. 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 37в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава нова т. 6: „6. отговаря за управлението на предоставените на дирекцията имоти и вещи – държавна собственост;”. 2. Досегашните т. 6 и 7 стават съответно т. 7 и 8. 3. Създават се ал. 3 и ал. 4: „(3) При изпълнение на функциите си директорът може да се подпомага от заместник-директори. (4) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.”

По § 18 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

По § 19 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

По § 20 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.

По параграфи от 21 до 25 няма направени предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 21, 22, 23, 24 и 25.

По § 26 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов: В чл. 52б т. 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Използвам случая да честитя на новия университет. Предлагате отпадане на една съществена функция на Министерството на вътрешните работи. Става въпрос за охрана на държавната граница, като се твърди, че контролът включва и охраната. Аз си направих труда да взема тълковния речник. (Народният представител Михаил Миков показва тълковен речник.) Ако искате да Ви прочета, ако искате да не Ви чета, господин министре, видно е, че става въпрос за различни функции. В комисията настоявахме да остане охрана на държавната граница като същинска функция на Гранична полиция. Не виждаме абсолютно никакъв смисъл само с терминологично тълкуване да се смята, че контролът поглъща и охраната, още повече, че когато има спор, е по-добре да си остане досегашният текст. От години, от много години, има охрана и контрол на държавната граница. Сега охраната лекичко изпада. Предлагам да обсъдим този въпрос, защото е твърде съществен – отпадането на охраната на държавната граница от функцията на Гранична полиция. Ето го в речника, ако иска някой – взел съм го, може да прочете, за да се види семантичната разлика, което ще предопредели и функциите.

Кое издание е?

Изданието е от 1994 г., има по-стари и по-нови, но в българския език охраната и контролът са различни функции. Неслучайно досега в закона пише, че осъществява охрана и контрол на държавната граница. Не може с единствения аргумент, че контролът поглъща охраната, да отпада тази съществена функция на Гранична полиция. Затова ние предлагаме да не отпада досегашната редакция на текста и да си остане 52б – „охрана и контрол на държавната граница”, а не само „граничен контрол”. Граничният контрол не включва или може да се тълкува, че не включва охраната на държавната граница, най-малкото поради разликата в двете понятия. Предлагам да се обсъди първо този текст и чак след това да се гласува. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Миков, в контрола влиза всичко, което е свързано и с охраната. Не виждам защо трябва да поставяме на въпрос нещо, което е въпрос на тълкуване, но Ви уверявам, че в компетентността на Гранична полиция си остава и охрана на границата. За нас не е проблем да остане и охраната, така че в тази посока не смятам, че е необходимо това да прави някакво противопоставяне или някакво неразбиране от страна на господин Миков и неговата парламентарна група. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) В тази посока няма пречка да остане „контрол и охрана на държавната граница”, за да отпаднат всякакви коментари или тълкувания в някаква погрешна посока. Това, че има леко неразбиране не означава, че трябва да се конфронтираме, а пък и този текст по никакъв начин не създава някаква сложност, ако бъде приет в тази му редакция, която се предлага. Нека да остане – контрол и охрана.

Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване. Министър Цветанов днес е във форма и прие едно от нашите предложения, така че много ви моля да направим прегласуване и да вкараме – и охрана. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. С предложението на колегите от Коалиция за България ще отпадне т. 1 от чл. 52б, а именно: „охраната и контролът на държавната граница” да се замени с „граничен контрол”. С оглед на това правя редакционно предложение т. 1 на § 26 да придобие следния вид в ал. 1 – думите „охрана и контрол на държавната граница” се заменят с „граничен контрол и охрана на държавната граница”.

Има направено процедурно предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов § 27 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Въпросът е концептуален и го дискутирахме и на първо четене. Съществуването на Главна дирекция „Досъдебно производство” позволява на достатъчно високо равнище в Министерство на вътрешните работи да се изгради капацитет за методическо ръководство и контрол. Това е една структура, която да може вертикално – твърде специализирана, специфична и важна дейност за системата на МВР, да върши с достатъчен статут. Това, което се предлага – разтурянето на тази Главна дирекция и прехвърлянето на служителите оттам съответно в „Криминална полиция” и в „Борба с организираната престъпност”, е техническият и по-малкият въпрос. По-големият въпрос е, че Министерството на вътрешните работи няма да има на достатъчно високо равнище методически и контролен капацитет. Контролът при всички случаи ще се върши от полицейските началници, независимо на какво равнище - независимо дали са на „Криминална полиция”, или на „БОП”, или на областната дирекция, или на районното полицейско управление. По този начин при този контрол се създават рискове не винаги законът да е на първо място в контролната дейност. До момента нещата бяха ситуирани така, че относителната самостоятелност на разследващите полицаи или на дознателите им даваше една възможност да са и относително независими. Това беше заложено в закона на достатъчно високо равнище. Оттук-насетне те стават единствено и само подчинени на преките си началници. Така че този въпрос може би трябва да се дискутира още веднъж. По-добрата работа, по-доброто взаимодействие между отделните структури не означава непременно премахване на тази относителна самостоятелност, на този, на високо равнище, методически контролен капацитет. Това през годините в България е установено не само след 10 ноември, а и преди 10 ноември - тази специализация и натрупване на методически възможности. Смятам, че едно такова решение ще доведе до влошаване на качеството на работата в една твърде важна за МВР сфера, на една твърде важна функция – събирането на доказателства. И на първо четене си позволих да кажа, и с това ще завърша, големият проблем на Министерството на вътрешните работи е, че от единия край има една огромна фуния, в която се изсипват заявителски материали, справки, сигнали от изпълнителна власт, от граждани, а от другия край има един твърде тесен изход по отношение на качеството на събиране на доказателства. Премахването на специализацията под лозунга „По-добро взаимодействие и сътрудничество” ще доведе до влошаването на качеството на събираните доказателства. А те в крайна сметка се преценяват не от министъра, не от прокурора, не от медиите, а от съда в рамките на един много исторически формирал се формализиран наказателен процес. Това е обстановката. Затова предлагаме да се преосмисли.

Господин председател, господин министър, уважаеми господин Миков! Смятам, че Вие сте на мнение, че в крайна сметка всички тези промени – и Вие дори го желаехте, се правят с цел да може действително да има едно по-бързо и по-работещо досъдебно производство. Мотивите, които Вие изтъкнахте тук, че едва ли не премествайки дознателите в „Криминална полиция”, непосредствено при оперативните служби, сякаш това ще разводни работата и ще доведе до някакви може би субективни постановления, които няма да отговарят на наказателния процес. В комисията стигнахме до становището, че близкото взаимодействие между оперативните служби и самите дознатели ще доведе тъкмо до обратното – до още по-добра работа и събиране на годни доказателствени средства. Това беше и целта. Другата промяна е, че всички полицейски органи вече могат да работят по определени дознания в зависимост от състава на престъпленията. Всичко това се прави на базата на онзи опит, който имат западно-европейските държави. Ние просто черпим техния опит и се доближаваме до техните практики, които е доказано, че са ефективни. Искайки една главна дирекция да бъде някакъв методически орган и да упражнява контрол се губи непосредствената връзка на ниските нива. Нали това беше целта: оперативен работник-разследващ полицай, по-добро взаимодействие, събиране на качествени и годни доказателствени средства и добро представяне в съдебната фаза – това, което и Вие смятахте, че липсва при вашето ръководство на МВР. Това, че в крайна сметка няма да се дават качествени заключения, струва ми се, е неправилно, защото прокуратурата и в предишни случаи, и сега упражнява контрол и тя е гаранция за законност. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа, уважаеми господин Петров! Ако България имаше опита на разследващата прокуратура, която е изграждана в Западна Европа може би стотина години в това съотношение, сигурно въпросът би стоял по друг начин. При нас на практика все още не сме изградили капацитета, навиците, ако щете –навикът на прокурора да отиде на огледа още от първоначалните следствени действия и да даде указания, и тогава могат да ги вършат. Разбира се и оперативните работници могат да вършат тази работа, но той едва ли не трябва да посети всяко местопрестъпление, да им напише – затова сме предлагали в НПК той да дава указания само в писмена форма. Когато все още, ако щете, навикът на прокурора да е разследващ прокурор, е той работи в канцеларията и чака – чака и връща. Чака и връща! Затова се изисква капацитет, необходим в МВР. Едва ли може по юридически въпроси, които често са свързани с работата на разследващия, на дознателя, неговият пряк началник да му дава методически указания. Нужно е и вътре в системата МВР да има собствен капацитет за тази правна дейност, имам предвид методическите указания. Премахването на този капацитет прави по-негодна, по-слабо подготвена, по-ниско квалифицирана системата. Да не говорим, че с прехвърлянето в другите структури много често някой началник ще се изкуши да възлага и други функции, далече от функциите на разследващия полицай. И сега има възмущение, че те само това вършат. Проблемът е, че са малко. Ако тези квалифицирани хора бяха не 1800-2000, а 5 или 10 хиляди, тогава няма проблем те да се занимават и с оперативна работа. Проблемът е, че са малко! Тези, които изкарат пет години, веднага се явяват на конкурси в прокуратурата и в съда и ги печелят, или като придобият пет години опит с оглед с възможностите за заплащане в МВР, стават адвокати, не лоши адвокати. И постоянно добрият капацитет изтича от системата. Специализация и диференцирано заплащане – това е пътят да се натрупа силен капацитет. Иначе винаги хората ще работят 4-5 години, докато се научат, и ще мигрират към системи, осигуряващи им по-добър стандарт, а МВР ще си остане на това дередже като капацитет по събиране на доказателства и правната им квалификация. Мерси.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Нали се стремим да отиваме към европейските полиции и добрите практики? Затова бяха направени промените в НПК – за да разширим кръга и да увеличим капацитета. С приетите промени от м. април-май ние започнахме да изграждаме, да надграждаме такъв административен капацитет. Във Вашия мандат вие събрахте всичко наедно и загубихме пълната диференциация на това кой какво може и кой какво е работил. Вие взехте за общ знаменател колко е направил един дознател в РПУ и колко е направил един дознател в ГДБОП. Всъщност тогава се видя, че примерно дознателят в РПУ-то има 20, а другият в ГДБОП има 5. Но сложността в работата с тежката организирана престъпност не може да се сложи на едно място с битовата престъпност. Умолявам Ви: нека се придържаме към това, което искаме да заложим като основа – европейски стандарти и европейски добри практики, които да бъдат възприемани. Смятам, че повече искате да прилагате нещо, което не успяхте да направите, което се провали, а в момента искаме да направим стабилизиране на системата точно в тази посока. Благодаря ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.

По § 30 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов - § 30 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние държим да остане старият текст по следните причини. Досега в областните дирекции на МВР са влизали паспортната служба и чисто полицейската работа, както и пожарната и аварийна безопасност. При разделянето на тези функции пожарната излиза и минава на директно подчинение в София. Това пречи най-малкото за осъществяването дейността на пожарната, както и за нейните превантивни функции. По-добре е да има общо ръководство и координация. Не знам защо МВР трябва да се лиши от специфичните и допълнителни функции, които може да върши един пожарникар?! Нашето предложение е да остане старият текст. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В чл. 52 от Закона за МВР областните дирекции на МВР са определени като териториални структури за пожаро-безопасна, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност при пожари, бедствия и аварии и катастрофи. Основният акцент в предлагания ЗИД на Закона за МВР е обединяването на Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” и Главна дирекция „Гражданска защита” в една Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, която е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия при условията и по реда на Закона за МВР и Закона за защита при бедствия. Съгласно § 5 има териториални звена, чието устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона, но тези звена не се включват в състава на областните дирекции на МВР. Фактически е нормално нашето предложение да бъде прието, така че да има някаква самостоятелност по отношение на пожарната безопасност и по отношение на областните структури на МВР.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Логиката на нашето предложение се състои в това, че се обезсмисля до голяма степен координацията на регионално равнище. Ние разбираме интереса и начина, по който се правят съответните структурни промени, но по-съдържателно и по-истински управленски щеше да бъде, ако действително въпросната главна дирекция бъде отделена в отделна агенция, в отделно ведомство, какъвто е примерът в много европейски държави. В противен случай ние по-скоро ще затрудняваме работата при извънредни ситуации, отколкото да я облекчаваме. Освен това се нарушава една дългогодишна традиция на съвместителство, на оперативно взаимодействие, където хората по места имат достатъчно сериозен опит. Благодаря.

Има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов за създаване на § 30а. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31: „§ 31. В Глава седма, Раздел І се създават чл. 52м – 52о: „Чл. 52м. (1) Дирекция “Управление на собствеността и социални дейности” е структура на МВР за извършване на материално-техническо осигуряване и социално обслужване на структурите на министерството. (2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция “Управление на собствеността и социални дейности”: 1. подпомага министъра на вътрешните работи при управлението на предоставените на МВР недвижими имоти; 2. актува, води регистри и актови книги за предоставените на МВР имоти – държавна собственост, и контролира тяхното управление; 3. организира проектирането, изграждането и използването на обекти, свързани с дейностите на МВР, включително жилищен, почивен и болничен фонд, и осъществява експлоатацията, ремонта и съхраняването на въоръжение, техника и друго движимо имущество на МВР; 4. осъществява социално обслужване и други обслужващи дейности на служителите; 5. организира и осъществява технически контрол и специализиран технически надзор на сгради, машини и съоръжения, ветеринарномедицински дейности и държавен ветеринарно-санитарен контрол; 6. организира и изпълнява дейността по възлагане на обществени поръчки с бюджетни средства и осъществява контрол по изпълнението на договори за доставки, услуги и строителство; 7. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си. Чл. 52н. (1) Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” е специализирано звено на МВР за организиране и координиране на международния обмен на оперативна информация, за координиране и методическо подпомагане на международното оперативно взаимодействие и за осъществяване на екстрадиция, предаване и трансфер на лица. (2) Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” е на пряко подчинение на главния секретар на МВР. (3) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция “Международно оперативно сътрудничество”: 1. организира, координира, контролира и обменя международна и национална оперативна информация за нуждите на правоохранителните органи; 2. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация на национални органи и международни организации, на местни и чуждестранни юридически и физически лица, които имат законен интерес да я получат, за лица, вещи, събития и дейности, свързани с международната престъпна дейност; 3. осъществява взаимодействие с компетентните полицейски и съдебни органи по международното и общодържавното издирване на лица и вещи – обект на международно издирване; 4. може да участва в предаване и приемане на лица за екстрадиция и трансфер в страната и в чужбина въз основа на международни договори, по които Република България е страна, и в изпълнение на акт на орган на съдебната власт; 5. въвежда, актуализира и ползва информацията от информационните фондове на Генералния секретариат на Международната организация на криминална полиция – Интерпол, на Европол и на Шенгенската информационна система (ШИС); 6. организира, координира и осъществява обмен на информация и данни по Глава тринадесета, Раздел IIIа; 7. координира дейността на задграничните представители и служителите на МВР, участващи в мисии на международни организации и взаимодейства с офицерите за връзка на други държави. Чл. 52о. (1) Специализирани звена на МВР за осъществяване на специфична дейност са Специализираният отряд за борба с тероризма и дирекция „Специална куриерска служба”. (2) Дейностите на специализираните звена по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.”

Комисията предлага § 32 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 31.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36.

По § 38 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов – в ал. 1 на чл. 69а, след думата „ШИС” се поставя запетая и се добавят думите „след съгласуване с органа, подал сигнала”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Става въпрос за транспониране на текст, който е свързан с Шенгенското законодателство. Става въпрос за случаите, в които има подаден сигнал в системата за някаква вещ, издирвана вещ. В Конвенцията за прилагане на Шенген се казва, че може да се изземва вещ след съгласуване с органа, който е подал в системата. Тук такова изискване няма. И какво може да се получи? Органът, който изземва вещта, тоест органът от българската полиция, който я изземва временно до 30 дни, после да носи гражданска отговорност в случай, че това не е било необходимо. Аз подробно изложих аргументи в комисията. Шенгенската информационна система не е един замръзнал списък. Шенгенската информационна система е капацитет за комуникация между полицейски структури. В даден момент може да е отпаднала необходимостта от задържането на вещта, а да не е отразено в системата. Затова предлагам прилагането на тази мярка по ал. 1, колегите предлагат: изземване временно за срок до 30 дни, да става след съгласуване с органа, който е вкарал искането в системата, за да може той напълно да носи своята отговорност за едно такова ограничаване на ползването на вещта. Иначе отговорността за налагането на тази мярка ще бъде пряко върху полицейския орган, който я прилага. Това в никакъв случай не противоречи на Шенгенското законодателство - даже напротив, по-пълно кореспондира с текста, ако не ме лъже паметта, 96-100, в тези рамки, от Конвенцията. Там е казано: „след съгласуване с органа, който е вкарал искането в системата”. Иначе, пак ви казвам, приемането на този текст означава, че едно неправомерно задържане на вещта само на основание сигнал в Шенгенската информационна система утре ще ангажира гражданската отговорност на този, който налага мярката, а не на този, който е подал в системата. Или, най-малкото, после ще има регрес към онзи, който е подал в системата - дълга и широка. Но гражданинът, ползването върху чиято вещ е ограничено - това могат да бъдат пари, коли, там са изброени изрично, ще има право на граждански иск в случай на неоснователно изземване за срок от 30 дни. И ще отговаря МВР - няма да отговаря френският, немският или испанският полицай, който е вкарал тази вещ в системата. Едно такова условие, такава резерва - задържаш вещта, свързваш се с този, който я е вкарал, питаш го дали не е отпаднала необходимостта, казваш, че си я задържал, това е Шенгенската система. Тя е перманентна комуникация между полицейски структури, а не замръзнал списък (гледаме списъка - а, има я вещта в списъка). В тази комуникация може да се установи, че не е необходимо да се задържа вещта, а да се приложи наблюдение - тайно наблюдение. Това е другата алтернатива. Или изземват вещта, или, ако няма механизъм по вътрешното законодателство, се прилага тайно наблюдение. Предлагаме да се добави този текст, за да се сложи гаранция за изземващия орган - утре да не плаща. Мерси.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Шенгенската информационна система е актуална база данни. Когато се задържи и се изземва дадена вещ, след това се влиза в процедурата за правна помощ и за последващи действия. Ако е отпаднало, тогава вече тя се връща. В тази посока аз не смятам, че трябва да правим допълнителни уточнения. Другото - всъщност това е подобно на информационната система на Интерпол и на Европол за крадените коли. Ние трябва да бъдем страна – членка на Европейския съюз, и да изпълняваме стриктно законодателството, свързано с Шенгенската информационна система. В тази посока мисля, че повече е от неразбиране това, което казвате и смятам, че не трябва да се възприема.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 41.

По § 43 има направено предложение от Галина Милева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 42: „§ 42. В чл. 85, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „охрана на държавната граница” се заменят с „граничен контрол”. 2. В т. 2 думите „осъществяват паспортно-визов контрол и извършват проверки на стоките” се заменят с „извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение”. 3. В т. 3 след думите „правилата за” се добавя „мирно преминаване”. 4. В т. 4 думите „граничния режим” се заменят с „режима на движение през границите”. 5. В т. 5 след думата „преследват” се добавя „и задържат”. 6. Създава се нова т. 6: „6. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително и на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;”. 7. Досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 7, 8, 9 и 10. 8. Досегашната т. 10 става т. 11 и в нея думите „граничния режим” се заменят с „режима на движение през границите”.”

Благодаря Ви, господин председател. Тъй като в предходните членове заменихме термина „граничен контрол” с „граничен контрол и охрана на държавната граница”, не съм сигурен дали тук не трябва да направим същата промяна. Тоест в текста преди т. 1, преди думите „охрана на държавната граница” да се допълни текстът „граничен контрол”. Правя процедурно предложение т. 1 да бъде изменена по следния начин - в текста преди т. 1 (момент, господин председател, да видим текста на чл. 85, ал. 1, за да бъде абсолютно коректно направеното предложение) след думите „органи за” да се добави „граничен контрол”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 44 до 62, които се преномерират и стават съответно параграфи от 43 до 61.

Уважаеми господин председател, искам да направя предложение за редакционна поправка по § 45 във връзка с току-що прочетените текстове. Там е необходима редакционна поправка, тъй като в § 45, който става § 44, в т. 1, буква „б” гласи: „б) точка 8 се отменя”. Към същата точка има препратка в действащия текст на ал. 3 на чл. 91б. С оглед на това правя редакционно предложение за създаване на нова т. 2 в текста на § 45, който става § 44, със следното съдържание: „2. В ал. 3 числото „8” се заличава”.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Във връзка с приетите промени в предходни текстове искам в самото начало да направя предложения за редакционни поправки в следните параграфи, които вече гласувахме, и да призова, уважаема госпожо председател, да поставите на гласуване съответните предложения. Става дума за § 1 по отношение на промените в чл. 6, т. 8. В т. 8 основната редакция гласи: „граничен контрол;”. Тъй като в § 26 приехме добавка да стане „граничен контрол и охрана на държавната граница”, е необходимо редакцията на т. 8 също да придобие следния вид: „8. граничен контрол и охрана на държавната граница”. Следващата промяна е в § 2 – т. 6 да бъде изменена така: „6. осъществяване на граничен контрол и охрана на държавната граница чрез гранични проверки и наблюдение;”.

Параграф 2, относно промяната в т. 1 – точка 6 да се измени така: „6. осъществяване на граничен контрол и охрана на държавната граница чрез гранични проверки и наблюдение;”.

В § 26 приехме предложението за редакционна поправка на т. 1: в ал. 1 да стане „граничен контрол и охрана на държавната граница”.

Да, това е гласувано. Обаче има нужда да се направи редакционна поправка и в ал. 3 и текстът на т. 3 да придобие следния вид: „3. В ал. 3 след думата „за” се добавя „за осъществяване на граничния контрол и”.

Има на стр. 11, госпожо председател. Точка 3 от § 26 – тя е за промени в ал. 3. Това, което е предложено от вносителя, и е подкрепено от комисията.

Точка трета, която е за промени в ал. 3. Предложението ми за редакционна поправка е свързано със следното: текстът на т. 3 да придобие следния вид: „3. В ал. 3 след думата „за” се добавя „за осъществяване на граничния контрол и”, вместо текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.

Да стане: „За осъществяване на граничния контрол и охраната на държавната граница”, но редакцията на т. 3 да бъде следната: „3. В ал. 3 след думата „за” се добавя „за осъществяване на граничния контрол и”.”

Той ще дойде след думите „граничния контрол”. Текстът ще стане: „За осъществяване на граничния контрол и охраната на държавната граница.”

Предложението за редакционна поправка е: точка 3 на § 26 да придобие следния вид: „3. В ал. 3 след думата „за” се добавя „за осъществяване на граничния контрол и”.”

Текстът на ал. 3 след приемането на законопроекта ще гласи следното: „(3) За осъществяване на граничния контрол и охраната на държавната граница и контрола за спазване на граничния режим Главна дирекция „Гранична полиция” извършва дейностите си в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на р. Дунав и другите гранични реки и водоеми.”

В § 43, който става § 42 и също е гласуван, т. 1 да придобие следния вид: „1. В текста преди т. 1 след думите „органи за” се добавят „граничен контрол и”. След приемането на законопроекта чл. 85, т. 1 ще придобие следния вид: „1. Полицейските органи за граничен контрол и охрана на държавната граница:” и следва едно изброяване в 10 точки на правомощията на полицейските органи.

Тъй като има необходимост да се огледа още веднъж внимателно текстът, правя процедурно предложение – ако сме пропуснали случайно някъде добавката на „граничен контрол” – „и охрана на държавната граница”, това да бъде направено при оформянето на окончателния вид на законопроекта. Госпожо председател, ще Ви помоля да поставите на гласуване това мое процедурно предложение – навсякъде в законопроекта, където има нужда да бъде направена такава промяна, тя да бъде направена. (Реплики от ГЕРБ.)

Има гласувани текстове. Това не е възможно.

Уважаеми господин Корнезов ...

Това вече го гласувахме, госпожо председател. Става дума за промяна на т. 3 на § 26 - да бъде заменен текстът на вносителя, подкрепен от комисията, с текста: „В ал. 3 след думата „за” се добавя „За осъществяване на граничния контрол и”.”

След думите „органи за” се добавя „граничен контрол и”.

Не е гласувана поправката, която направихме по т. 3, госпожо председател. Всъщност тя е гласувана, но не е гласуван целият § 26 с отразената редакционна поправка.

Изчерпахме темата за граничния контрол и охрана на държавната граница. В § 45, уважаема госпожо председател, по вносител в т. 1, буква „б” се предлага отмяна на т. 8. В действащия текст на ал. 3, която няма промяна със законопроекта, следва също да се заличи числото 8, тъй като има препратка към него. Става дума за тази т. 8, която се отменя. С оглед на това правя процедурно предложение за създаване на нова т. 2 със следното съдържание: „В ал. 3 числото 8 се заличава и съответно т. 2 от текста на § 45 да стане т. 3.”

Точно така.

Да. Аз предлагам да се създаде нова т. 2, тъй като след отмяната на т. 8, във връзка с предложението по ал. 1, текстът на чл. 91б, ал. 3 гласи следното: „Отказът за издаване на сертификати и разрешения по ал. 1, точки 8, 10 и 13 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” След приемането на предложението за отмяна на т. 8, госпожо председател, ние трябва да заличим т. 8 от текста на ал. 3 на чл. 91б. Законопроектът не предлага промяна за ал. 3 и с оглед на това аз правя процедурно предложение за създаване на нова т. 2 в § 45, който става § 44, която да има следното съдържание: „В ал. 3 числото 8 се заличава” и текстът на ал. 3 ще стане: „Отказът за издаване на сертификати и разрешения по ал. 1, точки 10 и 13, може да се обжалва по реда на АПК.” Сегашната т. 2, която е по § 45 да стане т. 3 – съответно да се преномерира.

Да.

Уважаема госпожо председател, по параграфи от 45 до 62 включително, комисията подкрепя текста на вносителя и предлага съответната преномерация, те да станат на параграфи от 44 до 61 включително.

Извинявам се. От § 46 до § 62 включително по вносител, които стават съответно параграфи от 45 до 61.

Това беше докладвано преди почивката, госпожо председател, стигнахме до § 63. Няма проведено гласуване по тези параграфи от 46, който става 45 до 62, който става 61 включително.

Добре. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 65.

По § 67 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов: В чл. 177, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 2 се изменя така: „2. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори и синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;” 2. Точка 4 се изменя така: „4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, както и други дейности, които не противоречат на държавната служба в МВР.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 66.

По § 68 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 67.

Постъпило е предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов § 69 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 68.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 69.

Има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов по § 71. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 70: „§ 70. В Глава петнадесета, Раздел ІV се създава чл. 192б: „Чл. 192б. (1) Държавните служители могат да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз, или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, за което уведомяват министъра на вътрешните работи. (2) Държавните служители могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по малко от пет години от прекратяването на предходния договор и през този период се изпълнявали държавна служба на територията на страната.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, направихме това предложение, за да облекчим режима, по който държавните служители от МВР да могат да работят по тези договори. Става въпрос за същия предмет на дейност, какъвто има и МВР – борба с престъпността и опазване на обществения ред, за договори, по които България е страна и за работа в рамките на Европейския съюз на институции и организации към Европейския съюз. Разрешителният режим от страна на министъра щеше да е по-тежък и затова ние предложихме вариант те да могат свободно да кандидатстват за такава работа. В комисията обсъдихме нашето предложение и стигнахме до общо заключение, че е добре този текст да бъде променен и да се мине на уведомителен режим. Ние също подкрепяме крайния вариант, който комисията предлага, и молим вие да го подкрепите. Благодаря ви.

По § 72 има направено предложение от народния представител Йордан Бакалов – в чл. 193 се правят следните изменения: а) създава се нова ал. 2: „(2) Професионалното образование на служителите на МВР се извършва в Академията на МВР и акредитирани висши училища в научно направление „Национална сигурност”. б) досегашната ал. 2 става ал. 3. в) алинея 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Професионалното обучение на държавните служители се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и в други висши училища. г) алинея 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Професионалната подготовка може да се извършва и в сродни висши училища на други държави. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 71.

Процедура за прегласуване, уважаема госпожо председател. Колеги, обръщам внимание, че комисията не подкрепя предложението. Госпожо председател, моля да поставите още веднъж на гласуване предложението на господин Бакалов.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 73.

По § 75 е направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов – в чл. 212, ал. 1, т. 3 числото „12” се заменя с „15”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 74.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, моля да дискутираме този въпрос. Става въпрос за следното. По сега действащия закон до 50 часа извънреден труд се заплаща, а над 50 часа – се компенсира с отпуск. Служителите от МВР полагат много над тези 50 часа, допустими по закон, които се заплащат. Тези, над 50 часа – остават неплатени и некомпенсирани с допълнителен отпуск. Ние разбираме, че в бюджета на МВР няма достатъчно средства, за да се плащат повече от тези 50 часа. Затова предлагаме да бъдат качени с три дните, с които да се компенсират с допълнителен отпуск. Мислим, че е разумно и аргументирано – не изисква допълнително финансиране, не изисква промени в бюджета на МВР. Моля да подкрепите предложението.

Предложение от народните представители Галина Милева и група народни представители за създаване на § 75а. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов за създаване на § 75а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 75: „§ 75. В чл. 213, ал. 2 думите „Бременните държавни служителки в МВР” се заменят с „Държавните служителки в МВР, които са бременни или майки с деца до 6-годишна възраст”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76.

По § 77 има направено предложение от народния представител Йордан Бакалов: Член 217, ал. 1 се изменя така: „(1) За разследващи полицаи се назначават след конкурс лица, които отговарят на изискванията за служба в МВР по чл. 179, имат висше юридическо образование или бакалавърска степен, придобита в Академията на МВР или в акредитирани висши училища в научно направление „Национална сигурност”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82.

Уважаеми господин председател, в текста на § 80 е необходима редакционна поправка, тъй като след замяната на думите „разследващия полицай” с „разследващи органи” се е получило разминаване по число. Необходимо е в текста на чл. 80, който е за промяна в чл. 221, да се добави следният текст: „а думата „му” се заменя с „им”, тоест да стане множествено число. Текстът на действащия закон говори за разследващ полицай, а сега заменяме „разследващ полицай” с „разследващи органи”. Необходимо е § 80 да придобие следния вид: „§ 80. В чл. 221 думите „разследващия полицай” се заменят с „разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс”, а думата „му” се заменя с „им”.” Член 221 гласи: „Чл. 221. Наблюдаващият прокурор може да прави предложение за награждаване на разследващия полицай за постигнати високи резултати или за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните му задължения” – така е текстът в момента, но тъй като заменяме „разследващия полицай” с „разследващи органи”, е необходимо да стане „служебните им задължения”.”

Има предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов за създаване на § 82а. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89.

По § 90 има направено предложение от народния представител Михаил Миков: В т. 16 се добавя изречение второ със следното съдържание: „Обискът или претърсването се извършват при условията на НПК.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, става въпрос за чл. 99 от Конвенцията за прилагане на Споразумението. В него се предвижда специалният контрол като част от скритото наблюдение. Там предпоставките са да има ясни доказателства да се предполага, че дадено лице възнамерява да извърши или извършва изключително тежки престъпления, или общата характеристика на дадено лице, по-специално във връзка с по-рано извършени от него престъпления, дава основание да се предполага, че и занапред това лице ще извършва изключително тежки престъпления. Тези текстове в Шенгенската конвенция доста изчерпателно изброяват параметрите за извършване на такъв обиск, за такова претърсване. При нас в закона сега ние създаваме специално основание за претърсване, за обиск само на основание на това, че фигурира в Шенгенската система, без да вкарваме другите критерии, които са по нея. Има два пътя. Или изчерпателно да се въведат критерии от Шенгенската конвенция като предпоставка за такъв обиск и претърсване, или да се вкара режимът по НПК. Режимът по НПК може да се прилага и след като се извърши да се даде постфактум разрешение от съда. Не е задължително предварително да се вземе разрешение в случаите на неотложност. Нещо повече, в Шенгенската конвенция се казва, че ако националното законодателство не предвижда такъв специфичен контрол, то тогава се продължава по пътя на скритото наблюдение. Не е задължително, това не е изискване за сближаване на законодателството. Шенгенската конвенция предлага две алтернативи – или обиск, или скрито наблюдение. Ние сме избрали обиска. Като ще е обиск, или да се изброят предпоставките – изключително тежко престъпление, така, както те са изброени в Шенгенската конвенция, или да се вкарат общите правила на НПК, които са познати на нашето законодателство. По този начин се създават предпоставки за полицейски произвол. Обискират ти колата и после казват: „Ами, имате подаден сигнал в Шенгенската система”. Материалните предпоставки за такъв тип посегателства на личната сфера трябва да бъдат изброени в закона, или да се препрати общо по реда на НПК, макар и постфактум да се минава през съдийско разрешение. Иначе това ще развърже ръцете за действия на полицията, които нарушават съществени права. Това са и причините да предложа ограниченията на НПК да важат и в тези случаи, след като приемаме, че избираме алтернативата да се прави обиск. Другата алтернатива, е щом няма в националното законодателство, Шенгенската конвенция казва – скрито наблюдение. Знаеш, че е такова и такова лице, има го в системата, наблюдаваш го, проследяваш го, без да нарушаваш тази сфера. Като вкараме и другия текст, който се прие преди това – за изземването тези вещи без съгласуване с искащия орган за 30 дни на, в комбинацията тези две неща създават сериозни предпоставки за нарушаване на права и за произвол. Благодаря ви.

По § 91 има направено предложение от народния представител Михаил Миков - § 91 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, става въпрос за субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител. В Министерство на вътрешните работи винаги се живее с представата, че то се урежда от един закон – единствен и уникален от времето, когато то е било част от системата на отбраната. Постепенно с реформите трябва да се стремим Министерство на вътрешните работи все повече по отношение на него да се прилага общото действащо законодателство в страната. И това всъщност е препратката, че по въпроса за държавната служба, за отпуските, за всички социални въпроси, когато няма уредба в Закона за МВР, се прилага субсидиарно Законът за държавния служител. Тоест, не може да има празноти. Има Закон за МВР, който е специален, и Закон за държавния служител, който е общ. С този текст системата отново се затваря. Посланието към обществото с този текст е: в МВР работят държавни служители, но не са съвсем държавни служители, защото за тях не се прилага Законът за държавния служител. Ние сме по-специално, ние сме бамбашка! Това е грешен подход и връщане назад на системата на Министерството на вътрешните работи – нейното затваряне. Затваряне в рамките на онова, което е била в рамките на 20, 30, 40, 50 години. Другото означава отваряне на системата и субсидиарно прилагане на общия действащ Закон за държавния служител. Следващият етап от това е отново да се върнат пагоните, отново униформите, отново да започнат да се кръщават капитани, лейтенанти, генерали, знаем суетата на бившето офицерство там. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Павка, ще се изкажеш, ако искаш. Въпросът е на избор – дали отваряне на системата, дали прилагане на законите за държавната служба, каквито са за всички държавни служители със спецификите на работата там, със спецификите на работа на същинските полицаи, които извършват полицейски функции и един друг план с администрация вътре, в която са държавни служители. С премахването на субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител, системата отново изгражда китайски стени с останалата държавна администрация. Това е път назад към военизирания характер и затворения характер на системата. Ето за това аз не чух нито в комисията, нито никъде някакъв разумен аргумент, празнотите в Закона за МВР да се попълват субсидиарно от Закона за държавния служител. Никой не стана и не каза аргумент, освен това: ние сме бамбашка, ние сме различни. Кои сте вие? Вие сте също държавни служители и за вас действа общата уредба в Закона за държавния служител. Благодаря ви.

Понеже господин Миков ме предизвика – „Ако искаш, да вземеш думата и да се изкажеш”, в тази връзка му правя една реплика – да, то наистина е, ако не връщане назад, същото, каквото беше, господин Миков. Каква е разликата? Комисар, главен комисар или пък инспектор, старши инспектор – всичко това съответства на предишните длъжности: полковник, подполковник, лейтенант, старши лейтенант, капитан. Разлика – никаква. Връщането назад – всички да го отбележим с недоумение, не знам кога се въведе и кой го въведе: по пагоните отново светнаха петолъчките – вашият знак, на БСП. Думата „петолъчка” – знаете какво са правили през 90-те години, когато беше изхвърлена като символ за нас – в България. Няма ги вече ромбовете, които всъщност са стилизиран кръст по пагоните. Господин Миков, това, от което се възмущавате и за което искрено пледирате и се застъпвате – тези неща са толкова объркани, че не знам кое как е.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Шопов, аз разбирам Вашата фрустрация от петолъчките и друга символика от времето. Няма да коментирам този въпрос. Сега – Вие сте юрист и сериозно Ви обяснявам за какво става въпрос. Едно е по отношение на тези комисари, инспектори, главни инспектори и пр. субсидиарно да се прилага общият Закон за държавния служител! Друго е да изключим това приложение и да кажем: това е специфична работа! Това е, пак казвам, връщане на системата към военното й време като манталитет, като мислене, като разбиране. И то става чрез законодателни текстове. Този текст беше въведен като един от важните въпроси, който приравнява и правата, и задълженията на служещите в МВР с другите държавни служители – това, което е общото. То е стъпката, която отваря. Кой ще се прилага субсидиарно – Законът за отбраната и въоръжените сили ли? Това е разкъсването на МВР между миналото му и бъдещето му! В цяла Европа инспекторите, комисарите и пр. са държавни служители. Няма значение дали са ромбове или петолъчки – важен е правният режим, в който се намират. Другият въпрос за символиката – пак казвам, не се фрустрирайте толкова, и на Пентагона има петолъчки. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, искам да опитам да разсея някои от съмненията, които може би са се породили от изказването на господин Миков. Уважаеми колеги, не става дума за връщане назад. През 2000 та година се прие Законът за държавния служител, който започна да се прилага субсидиарно спрямо служителите на Министерството на вътрешните работи. През тези 10 години – от 2000-та година досега, еволюцията в нормативната уредба, уреждаща статута на държавните служители в МВР, беше изключително значителна. В момента поне по отношение на действащия закон за себе си не мога да идентифицирам елемент от статута на държавния служител, който да не е уреден в Закона за МВР! С оглед на това субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител изчерпа своето значение и вече няма тази необходимост от съществуването на разпоредбата на § 1а, която казва, че Законът за държавния служител се прилага субсидиарно спрямо Закона за МВР. Напротив, мисля, че и в действащия закон, и в другата останала нормативна уредба по отношение на статута на служителя са уредени абсолютно всички елементи от статута на държавния служител в Министерството на вътрешните работи. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Ципов, не става въпрос за съмнения. Става въпрос за абсолютно убеждение – това е явен знак в тази посока. Аз много добре знам за какво става въпрос, защото и мен са ме убеждавали в тази работа. Този текст е приет неслучайно през 2008 г. Това че Вашата или моята фантазия не вижда случая, аз мога да Ви намеря такива казуси на дефицит на уредба, които обикновено се запълват със заповед на началника. Все повече трябва да се стремим да казваме на тези хора, които работят в МВР: „Вие сте на първо място държавни служители като всички останали”. Или такива трябва да бъдат, или трябва да бъдат военни! Сега създаваме бамбашка „ние сме служители от МВР” – едни с полицейски функции; едни, изпълняващи функция на обикновени държавни служители! Вярно е, че преди малко създадохте университет с един факултет. Но това не значи тези специфики да обособяват тази територия от държавата, от обществото – да бъде откъсната. Това е вредно за самата система на МВР! Това не е перспектива пред МВР! Това е минало на МВР! Мерси.

Това е изказване.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Миков, наистина щяхте да ме убедите, ако бяхте посочили конкретен пример. За съжаление, Вие се задоволявате с общи приказки за връщане назад във времето, за отцепване на системата, която трябва да съществува сама по себе си и никой вътре да не й се меси. Съжалявам много, това са приказки може би за времето 1990-1995 г. Не са приказки за 2010 г., когато съществува такава нормативна уредба, която урежда абсолютно детайлно всеки един въпрос по отношение на статута на служителя на МВР. Няма значение дали той е държавен служител или е лице, работещо по трудово правоотношение. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Миков! Аз мисля, че тази дискусия по § 1 малко се отмести от акцента на законопроекта. Изобщо не става дума за връщане на военни звания, за затваряне на системата или други подобни хипотетични опасности, които съзирате тук. Обърнете внимание на този § 1а, който предлагаме да отпадне. Повечето от нас сме юристи. Вижте, че той препраща към Закона за държавния служител само по четири пункта от Закона за МВР – обезщетения при прекратяване на държавната служба, как се прекратява държавната служба в МВР, дисциплинарна отговорност. Твърдя, че Законът за МВР, който наистина регламентира по-специфичен вид държавна служба, абсолютно изчерпателно урежда, и то в по-благоприятен аспект за служителите на МВР, именно тези пунктове. Изобщо не е необходимо да се препраща по тези четири пункта към Закона за държавния служител. Нещо повече, във връзка с възнагражденията, които се получават във Вътрешното министерство – чл. 202 и следващите от Закона за МВР, ние сме разработили нови текстове, които вие гласувахте и уредбата е още по-подробна от сегашната в Закона за МВР. Накрая пак ще обобщя: тези пунктове, по които сегашният § 1а препраща към Закона за държавния служител, абсолютно изчерпателно, абсолютно изчерпателно, много по-добре от Закона за държавния служител и в по-благоприятна посока за държавните служители в МВР, се уреждат от действащия Закон за МВР! Такова препращане просто не е необходимо. Благодаря.

„Преходни и заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93: „§ 93. Разрешенията по чл. 91е, издадени до влизането в сила на този закон, запазват действието си до изтичането на срока им”.

По § 94 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 94. (1) Главна дирекция „Криминална полиция” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция „Досъдебно производство”. (2) С влизането в сила на този закон заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция „Досъдебно производство” се преобразуват съответно в служебни и трудови правоотношения на държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение в Министерството на вътрешните работи. (3) Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция „Досъдебно производство” се осъществява от директора на Главна дирекция „Криминална полиция”.”

По § 95 има направено предложение от народните представители Корнелия Нинова и Атанас Мерджанов: В § 95 от Преходните и заключителните разпоредби след думите „Национална сигурност” се поставя запетая и се добавят думите „Национална служба за охрана, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана на съдебната власт”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 95: „§ 95. Лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър” в Академията на МВР, встъпили в служебни правоотношения с Държавна агенция „Национална сигурност”, не дължат възстановяване на разходите за издръжка и обучение по чл. 198”.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, логиката на нашето предложение е следната - ще бъде крайно несправедливо ние да се ограничим само до служителите на Държавна агенция „Национална сигурност”. В крайна сметка задълженията на служителите и на Националната служба за охрана, и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, и на Главна дирекция „Охрана на съдебната власт” са сходни, още повече, че днес вече гласувахме превръщането на Академията на МВР в университет, което предполага една по-широка отвореност на подготвените там специалисти от гледна точка на техните професионални умения. Благодаря ви.

Господин председател, уважаеми колеги! В комисията ние този въпрос го разисквахме доста обстойно. Смятам, че колегите тогава разбраха, че това, че випускниците или курсантите в Академията не дължат възстановяване на разходите по издръжка и обучение може да бъде приложено само към тези, които се включват като служители в ДАНС, защото има сключено споразумение между Академията на МВР и Държавната агенция „Национална сигурност”. В останалите случаи те отиват към Национална служба за охрана, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана на съдебната власт”, но особено последните два случая - те ще са към съдебната система. Ние тогава казахме ясно, че по принцип МВР би следвало да създава кадри, които са за този сектор, а съдебната власт, ако иска да създава свои кадри, понеже и с бюджет, и с всичко останало е съвсем отделна, може да намери начин, по който да си образова хората и да си подготвя кадри. Затова не подкрепихме предложението на колегите, защото смятаме, че след като е подписан договор между ДАНС и МВР, в тези случаи само – те, като служители на ДАНС, не дължат обезщетение по чл. 198, а за останалите случаи трябва да важи това правило. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Петров, аз уважавам Вашите аргументи, но не ги приемам. Какво пречи министърът на вътрешните работи да сключи съответните споразумения с останалите ведомства? И пак искам да повторя - днес по Ваше настояване беше приет нов статут на Академията на МВР - университет, с гръмко наименование. Още веднъж искам да Ви кажа, че това е несправедливо към служителите. Смятам, че закона в този си вид, с това предложение, само ще загуби и ще наскърби несправедливо редица колеги, които са обучавани и в крайна сметка ангажирани да изпълняват този род задължения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 97: „§ 97. В Закона за защита на класифицираната информация в допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В § 1, т. 2 думите „Главна дирекция “Досъдебно производство”, Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” се заменят с “Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”. 2. Параграф 2а се изменя така: „§ 2а. За целите на чл. 46, т. 2 и 3 от този закон главният секретар на МВР, служителите и кандидатите за служители на дирекция “Вътрешна сигурност”, на дирекция “Миграция”, на дирекция “Български документи за самоличност”, на дирекция “Международно оперативно сътрудничество”, на Специализирания отряд за борба с тероризма, на дирекция “Специална куриерска служба”, на дирекция “Международни проекти”, на дирекция “Национална система 112”, на дирекция “Управление на собствеността и социални дейности”, на Академията на Министерството на вътрешните работи, на институтите на Министерството на вътрешните работи, на курсантите, служителите на звената по чл. 9, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, членовете на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи и експертните и техническите сътрудници към него се смятат за служители на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”. 3. Параграф 2б се изменя така: „§ 2б. За целите на чл. 46, т. 2 и 3 от този закон служителите и кандидатите за служители на специализираните административни дирекции на МВР се смятат за служители на Главна дирекция “Криминална полиция”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 98: „§ 98. В Закона за защита при бедствия се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 22, ал. 1 думите “главните дирекции на МВР - “Гражданска защита” и “Пожарна безопасност и спасяване” се заменят с “Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР”. 2. Член 39 се изменя така: “Чл. 39. Доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.” 3. В чл. 41 думата „Доброволни” се заменя с „Доброволните”, а думите „за защита при бедствия” се заличават. 4. В чл. 42, ал. 1, т. 5 думите “Главна дирекция “Гражданска защита” се заменят с “Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”. 5. В чл. 43 ал. 1 се изменя така: “(1) За времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях доброволецът се смята в неплатен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, който му се признава за служебен или трудов стаж.” 6. В чл. 45 след думата “бедствия” се добавя “пожар или извънредна ситуация” и се поставя запетая. 7. В чл. 46 след думата “задачи” се добавя “по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари, извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях”. 8. В чл. 47, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Гражданска защита” се заменят с „Пожарна безопасност и защита на населението”. 9. В останалите текстове на закона думите „Главна дирекция „Гражданска защита” се заменят с „Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.”

Уважаеми господин председател, правя предложение за редакционна поправка на т. 7 относно допълнението в чл. 46 от Закона за защита при бедствия. При наслагване на допълнението, което е предвидено с редакцията на комисията, ми се струва, че се получава един особен вид тавтология и се губи смисълът на разпоредбата. С оглед на това предлагам да се помисли не за допълнение, а за замяна на думи, при което т. 7 на § 98 да добие следната редакция: „7. В чл. 46 думите „за защита при бедствия” се заменят с „по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари, извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях”.” Ако приемем редакцията на комисията, текстът на чл. 46 ще придобие следния вид: „Чл. 46. Задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари, извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях”, след което идват думите „за защита при бедствия”. С оглед на това предлагам да подложите на гласуване редакционната поправка на т. 7 по отношение на промените в чл. 46, а именно думите „за защита при бедствия” да се заменят с „по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари, извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях”.

Точно така.

Думата „задачи” е в действащия текст.

Не, тя не се заменя. Предложението по редакция на комисията е след думата „задачи” да се добави това. Аз ви предлагам, вместо да се добави след думата „задачи” изразът „по предотвратяване...” и т.н., думите „за защита при бедствия” да се заменят с тези думи.

Комисията подкрепя текста на вносителя от параграфи 99 до 104 включително.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 105.

Уважаеми господин председател, тъй като в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, към настоящия момент също е предвидено правомощие за охрана на държавната граница, по-точно морската държавна граница от органите на МВР, с оглед на това може би е добре в т. 6 на подкрепения по вносител текст думите „охраната на държавната граница” да не се заменят с „наблюдение на границата”, а текстът на § 2, т. 6 по отношение на промените в Допълнителните разпоредби на § 2, т. 2, да придобие следния вид: „6. В Допълнителните разпоредби, в § 2, т. 2 след думите „използван за” се добавя „граничен контрол и”.

Правя предложение с текста, който изчетох, да се замени текстът на т. 6 с оглед на приетите преди това предложения по отношение на заличаването на правомощията за охрана на държавната граница.

Трябва да стане: „6. В Допълнителните разпоредби, в § 2, т. 2 след думите „използван за” се добавя „граничен контрол и”. Този текст да замени текста на т. 6 по вносител.

По § 106 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 106: „§ 106. В Закона за съхранение и търговия със зърно се правят следните изменения: 1. В чл. 11а, ал. 2, т. 8 думите „звена „Пожарна безопасност и спасяване” се заменят със „звена „Пожарна безопасност и защита на населението”. 2. В чл. 11б, т. 5 думите „звена „Пожарна безопасност и спасяване” се заменят със „звена „Пожарна безопасност и защита на населението”.”

По параграфи 107, 108 и 109 комисията подкрепя текста на вносителя за съответните параграфи.

По § 110 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 110: „§ 110. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия се правят следните изменения: 1. В чл. 73, ал. 2 думите „компетентния държавен орган по гражданска защита или компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят с „компетентните органи по Пожарна безопасност и защита на населението на Министерството на вътрешните работи и компетентните органи на Държавна агенция „Национална сигурност”. 2. В чл. 118, а. 1 думите „органи по гражданска защита и по защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи” се заменят с „органи по пожарна безопасност и защита на населението. 3. В чл. 120, ал. 1 думите „орган по гражданска защита и по защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи” се заменят с „орган по пожарна безопасност и защита на населението”. 4. В чл. 123 думите „орган по гражданска защита” се заменят с „орган по Пожарна безопасност и защита на населението”.”

По § 111 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 111: „ § 111. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд в чл. 20, ал. 1, т. 1 думите „службите за гражданска защита, противопожарна охрана и спешна медицинска помощ” се заменят със „спешна медицинска помощ и структурите за пожарна безопасност и защита на населението”.”

По § 112 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 112: „§ 112. В Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 28, ал. 1 след думите „не по предназначение” се добавя „автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения” и се поставя запетая. 2. В чл. 30, ал. 1 думите „служители от дирекция „Национална система 112” се заменят със „служители на Министерството на вътрешните работи”. 3. В чл. 32, ал. 2 думите „или от оправомощено от него длъжностно лице” се заменят с „или от директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, или от оправомощени от тях длъжностни лица”. 4. В чл. 38 се създава ал. 3: „(3) Който пуска предварително записано съобщение чрез електронно устройство, което автоматично избира телефонен номер 112, се наказва с глоба 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”

По параграфи 113 и 114 комисията подкрепя текстовете на вносителя.

Има предложение на Галина Милева и група народни представители за създаване на § 114а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 115: „§ 115. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се правят следните допълнения: 1. В чл. 2, ал. 1, т. 1 след думата „правосъдието” се поставя запетая и се добавя „Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО)”. 2. В чл. 78, ал. 1 след думите „въоръжените сили” се поставя запетая и се добавят думите „НРС и НСО”.”

Има предложение на Галина Милева и група народни представители за създаване на § 114б. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 116: „§ 116. В Закона за специалните разузнавателни средства в чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „изтекъл и” се добавя „преди изтичане на срока по чл. 31, ал. 3”. 2. В ал. 2 думата „изпраща” се заменя с „предоставя на структурата по чл. 20, ал. 1”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 115, който става § 117: „§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на: § 1-23 включително; § 25; § 27-30 включително; § 32-34 включително; § 40; § 41; § 43-55 включително; § 63-89 включително; и § 91-114 включително, които влизат в сила от 1 януари 2011 г.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 116, който става § 118.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Георги Стоянов – юрист към Комисията по земеделието и горите.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя по параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7.

По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разрешение, отказ, изменение, подновяване, продължаване, спиране или отмяна на използването на фуражната добавка се извършва по реда, определен в Регламент ЕО № 1831/ 2003.” 2. Алинея 2 се отменя.”

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10: „§ 9. В чл. 14а, ал. 1, думата „продуктивни” се заличава. § 10. В чл. 15а, думата „продуктивни” се заличава, а думите „чиято продукция е предназначена” се заменят с „отглеждане”.”

По § 9 има постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев: Параграф 9 да се прередактира и да гласи: „§ 9. В чл. 23а: 1. В ал. 1 думите „на ГМО за използване във или като фураж”, се заменят с ”ГМО за фураж”. 2. Създава се нова ал. 6 със следния текст: „(6) В случай, че ГМО фуражът съдържа семена от ГМО, които имат запазена кълняемост, разрешение за употребата му се изисква от Министерството на околната среда и водите при спазване на изискванията на Глава четвърта от Закона за генетично модифицираните организми.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става §11.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, предложението, което съм внесъл, всъщност създава един нов текст и се засягат случаите, когато ГМО фуражът, който се внася, съдържа семена от ГМО, които имат запазена кълняемост, тоест те могат да покълнат и по този начин да се появят ГМО растения без да е спазена Глава четвърта от Закона за генетично модифицираните организми, по който след големи дебати, както си спомняте, постигнахме един забележителен консенсус. Мисля, че само с един глас „против” и двама или трима „въздържали се”. В този случай, когато някой желае да внася такива семена с цел фураж, смятам, че трябва да се спази същият строг ред, който е предвиден в Глава четвърта от Закона за генетично модифицираните организми, а не да се окаже, че по този начин сме създали една врата, през която без специални условия под формата на фураж в България да бъдат внесени такива семена. Защото тези семена биха могли да замърсят продукцията от подобни растения, от която се получават фуражи и е месна, и от това да има последици за нашите производители в България. Смятам, че е основателно това предложение. То беше отхвърлено в комисията с една забележка, че би било редно този казус да се пренесе в Закона за генетично модифицираните организми, но моето предложение беше, ако това е мнението на комисията, да стане с Преходна разпоредба, тоест в този закон да предвидим и случаи, когато се внасят такива фуражи. За съжаление това не беше направено и комисията просто отхвърля това предложение. Все пак вие имате думата и ще решите каква ще бъде съдбата на това предложение, но случаят не е маловажен и смятам, че заслужава да намери място в този закон. Благодаря.

Комисията предлага § 10 да бъде отхвърлен.

Благодаря, госпожо председател. Противопоставям се на предложението на комисията § 10 да отпадне. Това е параграф предложен от правителството. В много мандати е имало такива прецеденти, когато комисията отхвърля съществено предложение на правителството с решението на депутатите, които са членове на комисията, но в случая това предложение е за създаване на една специална комисия към министъра на земеделието и храните по генетично модифицираните фуражи. Ако това предложение не бъде прието, такава комисия няма да има. Аргументите, които чух, докато присъствах на гледането на закона в комисията, бяха, че по този начин се затруднявал бизнеса, но в крайна сметка нали ние тук постигнахме съгласие, че ще се отнасяме с повишено внимание към темата ГМО? Това беше заявено от ГЕРБ, а също и от лидера на ГЕРБ. Правителството внася такова предложение и комисията го отхвърля. Това според мен не трябва да бъде прието и затова предлагам текстът на правителството за § 10 да бъде запазен такъв, какъвто е.

Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 24 думата „продуктивни” се заличава.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 13: „§ 13. В чл. 25, ал. 2 и 3 се изменят така: „(2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 организациите по чл. 56, ал. 1 разработват ръководства за прилагане на добри практики и процедури, основани на принципите на система за анализ на опасностите и критични контролни точки. Министерството на земеделието и храните, Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита и Националната служба по зърното и фуражите представят становища по изготвените ръководства. При изготвянето на становищата се вземат предвид: 1. съответствие с нормативните изисквания; 2. приложимост на отрасъла, за който са разработени; 3. съгласуваност с ръководствата на Европейската комисия за въвеждане на процедури, основани на принципите на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки; 4. съответствие на ръководствата с изискванията на Кодекс Алиментариус. (3) Министърът на земеделието и храните въз основа на становищата по ал. 2 одобрява разработените ръководства.”

Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 26, ал. 5 думата „продуктивни” се заличава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 16 и 17: „§ 16. В чл. 34, ал. 3 се създава т. 12: „12. съответствието на фуражите със специално предназначение.” § 17. В чл. 45, ал. 1, т. 1 думата „продуктивни” се заличава.”

По параграфи от 13 до 20 включително, на вносителя няма постъпили други предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за текстовете и параграфите стават съответно: § 13 става § 18, § 14 става § 19, § 15 става § 20, § 16 става § 21, § 17 става § 22, § 18 става § 23, § 19 става § 24 и § 20 става § 25.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 26: „§ 26. В чл. 60, ал. 1 след думите „Регламент (ЕО) № 178/2002” се добавя „и Глава ІV от Регламент (ЕО) № 767/2009”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 27.

Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В чл. 66б, ал. 1 думите „продуктивни животни, чиято продукция е предназначена за производство на храни” се заменят с „животни”.”

По § 23 комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията предлага следната редакция на § 23, който става § 29: „§ 29. В § 1а от Допълнителните разпоредби т. 40 се изменя така: „40. „Животни” са животни, отглеждани за производство на храни, и/или животни, които не се отглеждат за производство на храни.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

По § 24 и § 25 на вносителя няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя като § 24 става § 30, а § 25 става § 31.