4 ноември 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчерашният фарс продължава и днес, като налагате цензура, която си позволявате да правите тук, в пленарната зала, и чрез обществените медии в лицето на БНТ и БНР. Не мога да си представя какво правите задкулисно и как притискате други медии в определени периоди. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Затова и митът, че не сте осъществявали цензура, с днешното гласуване рухна окончателно. Рухна, разбира се, и скалъпеното оправдание на вицепремиера Цветан Цветанов. Ще ви кажа няколко цифри, от които вие ще се убедите сами. Той вчера декларира доход от 362 хил. лв. Само че шефът на НАП Красимир Стефанов каза, че това е бруто – или нетото са 320 хил. лв. минус 102 хил. лв. влог, това прави 218 хил. лв., минус 530 лв. средна месечна издръжка на човек за страната, съгласно Националния статистически институт (оживление и реплики в ГЕРБ) за последната година. Само че става въпрос за София, където издръжката е далеч по-голяма, забележете, по 72 месеца, защото той отчете този период - по 6 човека, защото включи тъща и тъста – общо стават 218 хил. лв., минус въпросните 228 хил. 960 лв., това прави минус 10 хил. 960 лв. И оттук насетне следват цифрите: 230 квадрата в „Изток” – магазини ли са, гаражи ли са, плюс апартаментите – това е вече друг въпрос, по 1200 евро, това прави 276 хил. евро. Шестдесет и два квадрата на „Г.М. Димитров” с гараж – 76 хил. евро. Прословутата вила в с. Шума, която е обявена 100 квадрата, но тя е три пъти по 100 ...

Ти беше ли там?

...да вземем, че е била по 200 евро, а за ремонт са изразходвани поне 50 хил. лв. за оградата, барбекюто го слагаме безплатно – излизат 115 хил. евро. Тоест не излизат 466 хил. евро или 932 хил. лв. Няма ги! И не успя да ги докаже вчера. Пардон, бях забравил кредита от 59 хил. евро, който той щял да изплаща, забележете, до 76-годишна възраст. Тук обаче се пита: този кредит кой го е обезпечил? Коя е фирмата, която е обезпечила кредита? Да не се окаже, че е същата онази фирма, която е дала подаръци, апартаменти (шум и реплики от ГЕРБ), или Цветан Цветанов се уплаши от парламентарна анкетна комисия, защото тя трябваше да изясни много важни въпроси. Въпрос номер едно: дали Цветан Цветанов не е осъществявал полицейски операции с цел лично облагодетелстване? Второ, дали Цветан Цветанов е имал нерегламентирани контакти, а оттам и нерегламентирани доходи от криминални групировки? Трето, каква е ролята на Цветан Цветанов в новите контрабандни канали за цигари? Четвърто, назначил ли е Цветанов високопоставени чиновници, директори на дирекции и шефове на агенции срещу пари, и то зад гърба на премиера Бойко Борисов? Пето, каква част от парите си Цветанов е укрил от Сметната палата и данъчните власти? Шесто, каква е истинската връзка между Андрей Иванов и Цветан Цветанов? Имат ли обща черна каса и кой е ковчежникът им? Разбира се, обект на парламентарната анкетна комисия щеше да бъде и дейността на Цветан Цветанов като заместник-кмет, защото това, което е излязло в публичното пространство, е един микрон от всичките му корупционни сделки. Благодаря ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янев, моята реплика към Вас е, ако Вие имате някакви съмнения за незаконно строителство – например на това барбекю и на тази ограда, защо занимавате с това Народното събрание, а не сезирате ДНСК?

Не му стиска.

В крайна сметка тук е българският парламент, тук не е ДНСК. Вторият ми въпрос към Вас е: според Вас има ли типови проекти за барбекюто на председатели на политически партии в България или според Вас всеки строи по индивидуален проект? Благодаря ви. (Шум, смях и реплики от КБ и ГЕРБ.)

Господин Курумбашев, Вие като стар общинар знаете как политиците незаконно стоят барбекюта и знаете, че тези архитектурни планове на Ахмед Доган и на Цветан Цветанов са скрити някъде извън ДНСК. Прав сте, че това не е обект за дискусия в Народното събрание, но българското общество трябва да получи днес и сега информация тези „чисти политици”, които демонстрираха толкова силно антикорупционно поведение и които се прегръщаха с партньорските служби, потупвайки ги по рамото, че вършат велики дела, се оказа, че наистина делата им са велики, но са предимно насочени за лично облагодетелстване и за заставане на групировки вътре в изпълнителната власт. Един от основните тартори на тази групировка, която е с различен център на влияние, извън този на премиера Бойко Борисов, е групировката на Цветан Цветанов. За нея предстои парламентът тепърва много пъти да обсъжда и в крайна сметка се надявам да вземе решение. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, струва ми се, че след вчерашните обяснения на господин Цветанов създаването на парламентарна анкетна комисия изглежда още по-належащо, защото – цитирам ви какво каза той: „Защото когато изричаш лъжи и когато не си достатъчно убедителен във фактите и обстоятелствата, и предисторията на всичко, което говориш, това означава, че ти въвеждаш в заблуждение голяма част от хората.” Сякаш вчера говореше за себе си, защото изрече няколко лъжи и не беше убедителен във фактите. Ще ви дам по един пример, за да бъда убедителна. В началото на скандала, когато ставаше въпрос за един от имотите и апартаментите, и начина на неговото плащане, ще ви припомня, че господин Цветанов каза: „Платен е по банков път”, но в нотариалния акт пише: „Платен в брой”. Вчера, за същия апартамент, господин Цветанов каза: „Платен е в кеш по банков път”, каквото и да означава това, защото такова животно няма – в кеш и по банков път. (Възгласи: „Е-е-е!”.) Той си противоречи сам по отношение на говоренето за един и същи факт. Защо казвам, че манипулира и изкривява фактите? Триста шестдесет и две хиляди лева доходи – колеги, в нито една от публичните декларации на господин Цветанов не фигурира такава сума. Стои отворен въпросът: декларирани ли са тези пари? Ако не са – защо не са? Платени ли са им данъците и защо има разминаване между декларациите му и между казаното тук пред парламента? Трети въпрос: извършвал е консултантска дейност. Защо не казва на кои фирми? Тук има нещо скрито! Защо се крият фирмите, на които е оказвал консултантска дейност? Питам се: имал ли е право да оказва консултантска дейност в областта „Сигурност” една година след като е напуснал поста заместник-кмет по сигурността и това нарушение ли е на Закона за конфликт на интереси, който казва, че дванадесет месеца, след като напуснеш тази длъжност, нямаш право на такава дейност в същата област?! През 2009 г. при встъпването си в длъжност като министър на вътрешните работи в декларацията си за конфликт на интереси е декларирал, че не извършва стопанска дейност, няма приходи от стопанска дейност и не е в конфликт на интереси по отношение на търговска дейност. През 2009 г. – в края на годината, забележете, вече като министър на МВР, той е декларирал доходи от стопанска дейност. Откъде идва това противоречие? Има ли право на такава дейност? Аз ви казвам, че няма по Закона за конфликт на интереси. Тези и редица други въпроси имат нужда от отговор. Съмненията да бъдат или доказани, или отхвърлени. Защо настояваме за такава комисия и защо имаме съмнения, че проверките, които се правят в момента, са субективни? Защото директорът на Национална агенция за приходите в България за пръв път си позволява, преди да започне проверка, да пита проверяваното лице, да посещава по време на проверката кабинета му и да съгласува с него действията си. Защото журналисти, които се опитаха да снимат един от имотите на господин Цветанов, бяха арестувани. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото проверките за евентуални престъпления трябва да се извършват от служители на МВР. Как си представяте служители на МВР обективно да разследват своя министър и да се отчитат за своята проверка? Защото, последен аргумент – вие днес не допуснахте пряко излъчване. Това означава страх от истината и от аргументите. Колеги, изключително тревожно е наглото и арогантно поведение на министър Цветанов – да идва вчера в парламента, да ни размахва пръст и да ни поучава в стил „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!”.

Е-е-е, хайде стига глупости.

Той няма моралното право вече да се представя за борец с корупцията и имам аргументи за това. „Transparency International” казва, че откакто ГЕРБ управлява държавата и Цветанов е начело на МВР корупцията в България се е повишила. Не го казвам аз, не го казва опозицията.

Кой го казва?

Казват го 13 независими международни институции. Същите международни институции казват, че откакто Цветан Цветанов управлява МВР контрабандата в България е стигнала нечуваните 40% и той ще идва тук като един морален стълб да ни говори за корупция и за борба с организираната престъпност, след като вече, след тези факти и тези въпроси, които стоят пред него, е омазан от главата до краката?! (Реплики от ГЕРБ.) Колеги, с вчерашното си изказване министър Цветанов изказа недопустими думи. Чуйте какво каза той и обърнете внимание (шум и реплики от ГЕРБ): „Парламентът е моят работодател! Вие сте моите работодатели и аз съм дошъл да се отчета, да дам информация на моите работодатели.” Това го казва той. След едно изречение: „Парламентът е Октопод”. Значи ние сме Октопода и вие като част от парламента и лице на парламента, ние сме го назначили и той се отчита пред Октопода. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”.) Питам, обаче, защо не каза нито дума за личните си отношения с така наречения Октопод. Получавала ли е общината пари от така наречения Октопод? Получавала ли е партия ГЕРБ пари от така наречения Октопод? Колеги, ще изтърпим ли и това унижение, на което и вас ви поставят вашите ръководители? Аз се чудя на вашето търпение към обидното отношение, към вас самите, от Борисов и Цветанов. Това е някаква специална форма на мазохизъм, която вие изпитвате. Да идват тук и да ви наричат безделници, да ви наричат Октопод и вие да посрещате такива изказвания със ставане на крака и ръкопляскания! Това е абсолютно неразбираемо. Наистина не ви разбирам! Освен това ми е жал за вас, но повече ми е жал за парламентаризма, а най-вече ми е жал за българския народ, когото излъгахте, че ще се борите с корупцията и с организираната престъпност. (Шум и реплики.) За да измиете този срам и от собствените си лица, подкрепете създаването на анкетна комисия, ако искате истината и обективността да победят в този случай! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако министър Цветанов беше тук, щях да го помоля да ми даде портфейла си, да го обърна, да го изтърся тук и да повикам неговите опоненти да преброят какво има вътре, защото само това остана! (Възгласи: „Еее! Шум и реплики.”) До такъв позор българският парламент не е достигал, до такова, наричам го – помиярство! Целият този дебат се е удавил в един-единствен аргумент, който съм казвал и ще ви го повторя пак, да го запомните: Постоянна комисия в Народното събрание за установяване имуществото на всички президенти, министър-председатели, министри и заместник-министри, на техните деца и родители по време на целия преход, за да излезе цялата истина, за да не се крием в дребнави... – вили, строени при комунизма, всевъзможни барбекюта, печки, половин декар и прочие, и прочие. Това, с което се занимаваме тук, е позор! Нас народът не ни е изпратил тук за това! Ние не сме разследващи органи, не сме съд! Ние сме Народно събрание! Ние трябва да направим такъв закон, че тези неща, за които говорим тук, за които спорим и дебатираме, да не се случват (реплики). Това е едно-единствено нещо. Не искам да ми опонира точно тройната коалиция, защото там „нямаше корупция, нямаше кражби, нямаше нищо” и затова народът ги изхвърли от властта, по тази причина. Това беше главната причина! (Реплики.) Още нещо. Ние наистина ще внесем в Народното събрание такъв проект за решение, да се направи такава комисия, която да установи документално и най-важното – да направи промени в НПК. Тези хора, които са били във властта и са придобили неправомерно имущество, тоест то надвишава техните доходи, просто да отговарят пред българския народ. Няма никакъв друг изход! Смятам, че дотук се занимавахме с глупости. Извинявайте за всичко, което съм ви казал, ако има някой да се е обидил! Повтарям ви: ние се занимаваме с дребни неща и единственото решение е това, което предлага „Атака”, то ще реши проблемите! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Уважаема госпожо председател! Аз се извинявам на присъдружната партия към управляващите. Много ми е интересно как сега изведнъж решиха, че това са дребни неща. Искам да ви напомня, че точно преди две години, някъде там беше, един френски министър си подаде оставката само за това, че стана публично достояние фактът, че си е купил апартамента на по-ниски цени от пазарните в дадения район. Цените бяха по-ниски с около 35% от пазарните. Това беше довод за един министър във Франция да си подаде оставката. Много ми е интересно, когато вие казвате, че не сте съд: „Ние тук не сме съд, не сме прокуратура!”. А какви бяхме, когато говорихме за Сергей Станишев? Какви бяхме, когато обсъждахме „вагоните на Петър Мутафчиев”, ако не се лъжа такава беше репликата, съд ли бяхме или прокуратура? Как си позволявате вие сега, като се има предвид коя е вашата аудитория, да защитавате точно този човек – Цветанов, който си позволяваше да издава присъди от екрана? Защото той това правеше – издаваше присъди от екрана за много по-малки неща от това, за което той в момента е обвинен. Този човек не само, че трябва да замине и да си тръгне от министерското кресло, той трябва да влезе бързо в прокуратурата и вие трябва да му съдействате! (Шум и реплики.)

Аз не знам какво е станало във Франция и винаги знам, че тук не е Франция и не може да бъде. Ще отговоря на господин Кутев и същевременно на всички аргументи на тройната коалиция. В миналото Народно събрание ние искахме ревизия на приватизационните договори и всеки да отговаря какви нарушения е направил и какво е откраднал. Тук ни занимаваха с досиета! Народът каза: казус на изборите – не се интересуваме кой какъв е бил, а кой какво е откраднал! В момента за това става дума. Министър Цветанов може да си отиде, само при положение че разследващ орган установи нарушения – Сметната палата установи нарушения, прокуратурата утвърди тези нарушения и ги изпрати в съда. Друг начин да си отиде няма! Защото според мен тези обвинения срещу него са абсолютно лишени от основания. Аз съм прочел материалите, за да изляза на трибуната. Никога не излизам на трибуната без да чета, а когато не чета, си седя там. Смятам, че това са наистина дребнави работи и работата не е в министър Цветанов! Работата е в това, че в България се установи пълно беззаконие по време на прехода и на това беззаконие трябва да бъде сложен край. Един от борците срещу това беззаконие е наистина министър Цветанов! Защо? Сега тук господин Кутев казва, че той раздавал присъди. Никакви присъди не раздава. Той просто дава оценка. И аз съм излизал оттук и съм давал оценка – и на прокуратура, и на съд. Не се боя от това, защото хората затова са ме изпратили в Народното събрание. Затова ви давам тази оценка, а вие, ако искате я приемайте! Не искам да говоря за вашето управление. Не искам да говоря! Защото мога много неща да кажа. (Реплики.) Какво да кажа, че наскоро в един дебат тук се обяснявахте как са ви връщали питанията и въпросите до министър-председателя и до министри? Защо не си припомните? Защото имам цяла папка как сте връщали моите и на Тодор Батилов, и на цялата „Атака” питания. Това ли да ви припомня или да ви припомня защо ви махнаха от властта? При тези добри икономически обстоятелства, все пак ви изритаха, защото нямаше справедливост, затова! И сега сте тръгнали да плюете Цветанов – единственият, който се опитва да се пребори с тези „октоподи”. (Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Благодаря за аплодисментите. Да ви кажа честно не съм проявявал никакъв интерес към тази тема, но от вчера, след тази трогателна защита, се опитах да прочета форумите в Интернет, а те са много важен показател. (Реплики от ГЕРБ.) Те предизвикваха смях и завист в семейната мъжка половина, че не са успели да намерят толкова богати тъстове и тъщи. Аз също отворих декларациите и ги прочетох. Няма да се занимавам с имотите на господин Цветанов, които са наследствени. Нас и българската общественост ни интересува периодът от 1 януари 2007 г. до 27 юли 2009 г. – тогава, когато Цветан Цветанов е бил вашият лидер. Значи за този период, взимам като изходни данни декларацията от 2006 г. – там са наследствените имоти и около 50 хил. лв. спестени средства. Нормално за един човек с 24 години трудов стаж. Оттам влизаме в един период от година и половина, в който имотите му набъбват лавинообразно, а спестяванията са вече 100 хил. лв. Да, имаме един кредит безспорно, но той не може да покрие тези разлики. Имаме лизинг и за автомобил, който не е деклариран. Естествено веднага шефът на НАП прави „глуха защита” и обяснява, че Цветанов има 130 хил. лв. от консултантски договори. Разпределени в тези две години при всички положения правят над 50 хил. лв. Ще питам госпожа Стоянова дали господин Цветанов се е регистрирал по ДДС и дали е платил данък добавена стойност. Имам и още въпроси, които пропускаме. В навечерието на парламентарните избори Цветан Цветанов и Бойко Борисов теглят кредит от 440 хил. лв. Тази ипотека е вписана в документите на господин Цветанов и въпросът ми е следният: кои имоти точно е ипотекирал – вече ипотекираните или някои други? Как и по какъв начин е плащал лихвите? Възможно ли е ...

Ти да не си банка?

Вижте, аз не съм банка, но знам, че Сметната палата не позволява такива кредити за политически партии да се погасяват от финансови субсидии. Това нещо не е отразено в декларацията на господин Цветанов. Затова тази комисия е необходима повече на вас, отколкото на нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако може, да се удължи времето, не знам колко ми е останало. Тъй като по-голямата част от важните неща бяха казани, ще се спра на неща, които може би са маловажни, но според мен са достатъчно важни, когато става дума за министър, при който има съмнения за начина, по който е придобил доходите и имотите си. Разбира се, едното от тези неща, върху които ще се спрем, е това, което вчера и Румен Петков показа, тоест проблемът с договорите на „Топлофикация София”, и фирмата, от която в края на краищата господин Цветанов призна, че е получил имотите, той ги е купил и те са му ги продали, по собствените му думи, четири пъти под пазарната цена. Той не е казал, че са му ги продали под пазарната цена, но каза, че са му ги продали по-евтино, защото му били приятели. Тази цена, на която той е придобил имота, значи първите въпроси са затова колко е важно, откъде е взел доходите, които е обявил и че те не му излизат – това е безспорно, че е в конфликт на интереси, давайки някакви консултантки договори – също е безспорно. Аз сега говоря за другата част от въпроса – затова колко струват реално тези имоти, че те струват четири пъти по-малко и фирмата, която му е продала четири пъти по-евтино имотите в София, говоря за двата апартамента в Изток, е фирма, която според данните, които имам тук и са достатъчно ясни, е получила от „Топлофикация София” през периода, когато господин Цветанов е бил на власт, включително, когато е бил заместник-кмет в Столична община, над 15 близо 20 млн. лв. поръчки. Става дума за същата фирма. Извинете ме, но в което и да е управление досега, аз не си спомням да е имало толкова ясен триъгълник: „Топлофикация София”, „Ти Ви Би” е фирмата, която съответно дава апартамента и господин заместник-кметът, от когото всичко това до голяма степен зависи. Ако това не е конфликт на интереси, извинявам се, но не знам какво вие бихте обявили за конфликт на интереси! Тук става дума за няколко, които са през 2006 г. През 2006 г. е имало 6 или 7 договора на стойност – милиони. Не говорим за това, че има 2008 г., има и 2004 г., но все години, в които господин Цветанов е бил на достатъчно мощни позиции, за да може да помага за получаването на тези неща. Това е чист конфликт на интереси! (Реплика от ГЕРБ.) Вие говорете за 2006 г., а не за 2004 г. Ако това не е повод да бъде проверен от комисията и ако това не е достатъчен довод вие да гласувате „за”, извинете ме, но голяма част от вас биха имали гузна съвест! Просто не ми е ясно как бихте могли да оправдаете това в прав текст! (Реплики от ГЕРБ.) Аз говоря за гузна съвест на тези, които няма да подкрепят комисията, а вие ще си кажете кои сте, след малко ще си проличи по гласуването. Другият въпрос, който също не е маловажен е: кой от вас, има ли един човек в тази зала, който има 30-годишен кредит? (Реплики от ГЕРБ. Няколко народни представители вдигат ръка.) Кой? Браво! Хайде, сега ще кажете, че всички управляващи! Давайте! Добре, значи искам да видя коя е банката, която е дала ... Искам да видя! На мен банка 30-годишен кредит не ми дава! (Реплики от ГЕРБ.)

Няма български гражданин, който да може да изтегли 30-годишен кредит! Смятам, че ...(Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)

Няма български гражданин, който да се пенсионира на 76 години и няма българска банка, която да даде кредит на човек до 76-та му година. Е, такава банка няма! Освен, ако някой не е подписал изрично ... (Реплики от ГЕРБ.) Да ти дадат кредит, който ти да изплащаш до 76 години, това го няма в правилата на банката. Банката ще даде само в случаи, че има изричен подпис на заместник-директор. Ако някой от ръководството на банката не се подпише под документа, няма кой да ви даде кредит. Извинете ме, но не правете българските граждани на балами, защото всички хора теглят кредити.

Не е вярно това.

Напротив, вярно е! Ето това е ролята на комисията! Като не е вярно, направете комисията, за да каже коя е банката, която му е дала кредит и кой е човекът, който се е подписал, за да може господин Цветанов да вземе кредита, защото той не го е взел по общите условия на банката. Той го е взел с изричен подпис от някого. Ето този, който е подписал, ми е интересно как се казва?! По същия начин, както ми е интересно – кои са фирмите, които са му дали съответните консултантски договори? Имат ли те отношение със Столична община, с ГЕРБ? Това също е нещо, което тази комисия трябва да установи и ако искате, не тук в залата, направете си комисията, кажете коя е банката, аз не се съмнявам, че банка му е дала кредит. Казвам, че тази банка му е дала извън общите условия и че има един заместник-председател на банката, който се е подписал, за да му даде този кредит. Искам да разбера кой е този човек и защо го е направил?! Ето ви идеален повод да гласувате „за” комисията. Освен това имам един допълнителен въпрос. Допълнителният въпрос е личен към господин Цветанов, надявам се да му го предадете лично. Колко пъти господин Цветанов е говорил лично по телефона със Сумиста? Някой от вас има ли отговор на този въпрос? Дайте да отключим към комисията ...Колко пъти лично господин Цветанов е говорил със Сумиста по телефона? Защото имаше изказвания, че Сумиста бил човек на президента, не знам на кой си ...Аз питам: колко са личните разговори на господин Цветанов със Сумиста? Моля вие като мнозинство и като хора, които в момента държите властта – за нещастие, да кажете как точно ще поправим тази грешка?!

За ваше нещастие!

Не знам дали е за наше, то ще си проличи накрая! Да минем към най-важното. Когато навремето, пак казвам, с далеч по-малко доводи относно законността, почтеността и морала, тук преди няколко години имаше друго мнозинство, в което царят участваше, тогава беше направена анкетна комисия за имотите на царя. (Реплики от ГЕРБ.) Какво направи комисията е друг въпрос?! Аз не ви казвам какво трябва да свърши комисията, казвам, че трябва да я създадете! Защото, господа, накрая ще се окаже старият номер: „Царят дава, пъдарят не дава!”. Царят навремето, с онова мнозинство, даде да се направи комисия за неговите имоти.

И си ги узакони!

Нека! Узаконете имотите на Цветан Цветанов! Защо не ги узаконите? (Реплики от ГЕРБ.) Пак се връщаме: „Царят дава, пъдарят не дава!”. Тогава, когато царят имаше мнозинство, тук имаше анкетна комисия. Сега, когато вие сте мнозинството, е ваша отговорността и пак се връщам на гузната съвет, която след малко ще изпитате – мислете си за нея! (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се обръщам към народния представител Антон Кутев със следните два конкретни въпроса. Господин Кутев, вероятно като общински съветник на Вас не Ви е било известно, но тук голяма част от депутатите от предишния мандат, знаят, че Законът за конфликт на интереси беше приет през 2008 г. и влезе в сила от 2009 г., така че не бих искал да заблуждавате тук присъстващите колеги с конфликт на интереси. Откога имаме Закона за конфликт на интереси?! Така че това, което Вие предлагате е една чисто и просто манипулация към колегите Ви. Затова, господин Кутев, когато говорите, нека да бъдем точни. Вторият конкретен въпрос, на който бих искал да ми отговорите: Вие дали не сте чували, че когато един човек си закупува апартамент или някакъв имот, той може да получи пари срещу ипотека?! Тоест, ако не си издължи парите, просто ще му вземат апартамента. Недейте тук да заблуждавате колегите, които присъстват. Нека да говорим с факти, нека се придържаме към фактологията. Тъй като ние сме в Народното събрание и се движим от законите, които тук сме гласували, нека кажем кога и откога действа този закон. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Целият този цирк сега явно се вижда откъде е продиктуван – от хората, които създадоха РЗС. Използват ги като марионетки – то е ясно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Господин Кутев, с цялото ми уважение към Вас, с толкова опит идвате от Столична община като съветник, а тук, от тази трибуна, искате откровено да излъжете и да заблудите всички нас. Казахте – 2006 г. Искам да Ви напомня 2006 г., когато Борисов беше кмет. Трябва ли да казвам кои бяха групите в Общинския съвет? Да казвам ли колко Борисов воюваше с вас, с групите на БСП, на ДСБ, с всички останали, с партията на Софиянски, за да прокара някакви решения? Аз съм работил в тази сфера – в областта на отоплението. Искам да Ви припомня, че тогава за много кратък период Борисов имаше квота в управлението, в Борда на директорите на „Топлофикация” и точно покрай конфликта с господин Овчаров и че искахте да се одържави това нещо, нашият представител си подаде оставка заради несъгласие с управлението, с начина на управлението на „Топлофикация”. А сега Вие искате да изкарате, че господин Цветанов има конфликт на интереси, в момент когато е заместник-кмет по сигурността и целият Общински съвет е решавал с кого и кога да сключи договори „Топлофикация”. Вие тук определено лъжете и заблуждавате всички, че Цветанов или Борисов е вземал становище или мнение „Топлофикация” с кого да подписва договори. Цялата „Топлофикация” се ръководеше от вас и от Общинския съвет. Помните ли, че имаше квоти – 49 % тя беше държавна и 51% – общинска?!

Обратно.

Те си знаят.

Уважаеми господа! Според мен вие и двамата не ме разбрахте. Аз не обвинявам господин Цветанов толкова в конфликт на интереси, колкото в корупция – в това го обвинявам. Конфликтът на интереси е допълнителен довод, не бягайте през него. Ние говорим за това, че той има доходи, които не просто не са обявени в данъчната му декларация, а са дошли от другаде, от дейност, която той не иска да съобщи – в това го обвиняваме. Това е нещото, което вие като мнозинство би трябвало да установите с комисията – да или не. Установете „не”, поемете отговорността върху себе си след като създадете комисията и чрез нея кажете, че той няма такива доходи. Само че вие няма да го направите и това ще стане ясно само след десет минути. И второ, по отношение на кредитирането. Кой е казал, че не се прави през ипотека? Кой е казал такова нещо?! Аз казвам, че в моята банка – в ДСК, банката не е моя, а аз имам сметка в нея (смях, оживление в ГЕРБ), в тази банка по правило няма над 20-годишни кредити. И ако аз искам да изтегля 30-годишен кредит, трябва да имам специалния подпис от съответния човек – от заместник-председател на банката. Няма кой да ми даде 30-годишен кредит. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Кой е казал, че няма да бъде ипотека? Ще бъде ипотека. Защо да не бъде, като е купено три пъти под цената? Коя банка няма да приеме имот, който струва 400 хил. лв., а е ипотекиран за 100 хил. лв.?! Естествено, че ще го приеме. Моят въпрос е защо имот, който струва 400 хил., е осчетоводен от господин Цветанов за 120 хил. лв. Моят въпрос е защо банката му е дала 30-годишен, а не 20-годишен кредит, колкото се дава в такива случаи. Ще ви дам отговора. Защото, ако беше 20-годишен кредит, той трябваше да плаща не 900, а 1200. Пука му на Цветанов, че ще плаща 1200 лв., но после още по-трудно ще си докаже доходите.

Процедурата ми е във връзка с воденето на заседанието от страна на председателя. (Смях, оживление от ГЕРБ.) Госпожо председател, не смятам, че е редно да се допуска от парламентарната трибуна да се говорят такива мръснишки, гадни лъжи. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Аз съм учредител на „Ред, законност и справедливост”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз съм учредител на „Ред, законност и справедливост” преди 10 години. Никога не съм членувал в Комунистическата партия, за разлика от всички тук в Парламентарната група на ГЕРБ. (Силен шум и възгласи „Е-е-е” от ГЕРБ.) Първата политическа партия, в която аз съм членувал, е „Ред, законност и справедливост” и това ще бъде и последната политическа партия, за разлика от всички вас, защото след като ГЕРБ се разпадне, ще отидете в други партии. Смятам, че е проява на изключителна политическа непочтеност и аз наричам мръсник човека, който си позволява да прави такива изказвания. Може да сме политици, всякакви, но не може да сме мръсници и не може да се допускат по такъв начин подобен род лъжи! Всички вие, гербаджии, сте комунист-ченге, комунист-ченге! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Не се опитвайте да говорите за почтените хора по този начин! Не ви прави чест! (Шум, оживление и реплики.)

Не се смейте, колеги от ГЕРБ! Трябва да ни е тъжно, защото това не е комедия, това е трагедия. Бяхме свидетели на такива откровени идиотии и глупости, които се изговориха, на такива простотии тук – отляво и от тяхното ляво – там, отгоре, от тяхната инспирирана РЗС, която си върши работата. Господин Овчаров беше направил забележка преди години за РЗС, сигурно вижда, че никак не е прав – инвестирано е добре. На мен ми е тъжно за друго – че вие от ГЕРБ се хванахте на цялата тази уйдурма. Такава беше целта: тук да се прехвърля от болната глава на здравата. Корнелия Нинова като заместник-министър сигурно миналия мандат трябваше да отиде на съд. Затова беше снета от заместник-министър. Сега обвинява смело. Знам, че тя ще направи лично обяснение, но това е целта – лични обяснения, реплики и дуплики, процедура, да става моабет. Да, господин Миков, това е целта. Всички трябва да пораснем политически, да разберем и да не влизаме в такива капани! Вчера настроението беше едно, сега е друго, защото целта е да се говори. Преди известно време пак по подобен повод излязох и направих тази забележка: месеци наред се би по министър Дянков, изсипаха се какви ли не обвинения, какви ли не клевети, направиха се какви ли не напъни, за да бъде ударен, уязвен и свален. Сега ударът е срещу министър Цветанов – такава е старата политическа логика, такъв е подходът и това умее БСП и БКП. Те са го правили десетилетия наред, опитни са в това. Използват тук послушното си оръдие, рупора, огънят е кръстосан, оттук-оттам, от Октопода. По този начин се мъти политическото пространство и се отправят обвинения. Тук през цялото време господин Димитров дъвче особено доволен, имам предвид Петър Димитров, към когото големите въпроси са кой продаде Пловдивския панаир, кой направи от Българския морски флот летящия холандец? Това са въпросите. И Петър Мутафчиев подхвърли – вагоните ... Да, вагоните. Кой продаде Пловдивската гара – Сточна гара струваше 70 милиона – за 12-13 милиона? (Реплики от КБ.) Тук преди малко един представител на БСП, от младите нейни членове каза, че той не се интересувал от наследството на господин Цветанов. Да, той лично, предвид негови лични причини, някои хора от старите депутати от СДС, които си спомнят, клатят глава, да, аз си спомням защо той самият по някаква собствена лична аналогия не иска да си спомни за наследството. Имаше едни джипки по българските граници (реплики от КБ), които са от Петрич и Благоевградско добре си спомнят и знаят. Това са въпроси, въпроси, но в момента тук въпросите са вилата на Цветанов, декарите, единият апартамент, другият апартамент. Говоря всичко това, защото, ако сме политици, трябва да сме наясно как се поставят въпросите, кое се дебатира, на какво ниво се дават отговорите, трябва ли да се дават отговорите на подсъдими от страна на вицепремиер и министър на вътрешните работи. Това са нещата, върху които трябва да се замислим и цялата тази схема, целият този капан, в който бяхте хванати вие от ГЕРБ, трябва да ви даде повод да си помислите и да пораснете като политици. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Шопов, всички неща разказахте, само не казахте тази възторжена тръпка на „Атака” да седи на амбразурата, независимо по какъв въпрос, на какво се дължи? На първото ви пребиваване във властта или на участие на някои близки до вас в облагите от властта? И не мога да разбера какво ви пречи на вас принципната „Атака”, великата „Атака”, „Атака”, която нарича народните представители лоени топки и грухтящи прасета, а иначе се възмущава страшно, когато някой друг заявява някаква друга позиция, какво ви пречи да подкрепите тази комисия и да участвате в нея? Вие сте по-големи защитници, бранители в опита да затулите истината за тези факти, отколкото самите хора от ГЕРБ. Това е смешно. И всякакви световни конспирации, БКП, не знам си какво. Господин Василев ви каза: прощудирайте си членовете, ортаците ви, вижте кой е бил в БКП, като толкова ви пречи. Не може постоянно да се люшкате и да се раздвоявате. Самият Вие сте бил в други партии, и ние не коментираме това. Така че, отговорете на простичкия въпрос: Вие искате ли да се установят фактите? Това искане е внесено от 73-ма народни представители, не от един, двама или трима. Фактите, или Раймонда Диен? Мерси.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, удивляват ме даже физическите промени, които се появяват по лицето на господин Шопов, когато заговори за БСП. Ей-така – мустакът му се променя на една страна. (Оживление.) Аз обаче искам да попитам всички вас, като гледате редичката зад мен, вие кажете колко от хората зад мен са били членове на БКП?

Правилно Антон Кутев е забелязал. Да, аз имам наистина една страст и тя е БКП или по-точно против БКП/БСП. И тя е на моите родители по бащина, по майчина линия и изобщо десетилетията, защото това е партията, която е съсипала България и е докарала страната до това положение на нещата. Това наистина е Октопода. И тук аз съм много по-последователен от други отдясно, които се считат за антикомунисти. Защото това е моето верую. Другата, разбира се, е ДПС. И тук ще отговоря на господин Миков. Да, господин Миков, това е началото на отговора. Ние подкрепяме ГЕРБ и сме го казали много пъти, защото вие трябва да бъдете трайно и завинаги отстранени от властта от БКП-БСП да бъдете сведени до своя санитарен минимум, с което да приключите историческия път в България – да цапате българското политическо и обществено пространство. Що се касае до ДПС, много пъти сме казвали и обяснявали какво трябва да се случи с ДПС, каква партия е ДПС. Ето затова подкрепяме ГЕРБ. И още в миналото Народно събрание, господин Миков, когато още ГЕРБ го нямаше, ние казвахме, че проправяме пътя за нови други политически сили, които да дойдат и които завинаги да ви изпратят вас и ДПС. Вие сте се събрали, вие сте заедно, ще ви държим заедно. Това е много важно. Вие се държите заедно, но ние ще помагаме вие да бъдете заедно. Имаше един девиз на ДПС в една от кампаниите – заедност. Вие сте влезли в една такава заедност, която заедност ще ви погребе – и едните, и другите. Това е за нас победата. Вие, които сте унищожителите на България и съсипителите на България, вие с ДПС да бъдете отстранени трайно и завинаги от властта, с което да си идете от историята на България. Затова подкрепяме ГЕРБ и ще ги подкрепяме. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)

Госпожо председател, не зная защо е така, но в предишните народни събрания тази трибуна никога не беше се превръщала в трибуна на голямата лъжа и на голямата клевета. (Оживление.) Това става тогава, когато ГЕРБ е в мнозинството с коалиционен партньор „Атака”. Това мнение не е некомпетентно, за мен е политическа мизерия един юрист или народни представители да не знаят, че имоти, които са над 500 хиляди, се продават само на едно място. И това е Министерството на регионалното развитие. От никой друг не могат да се представят. И тъй като вие много добре знаете, че никой не може да докаже, че ние сме участвали в подобни практики и използвате тази трибуна, за да клеветите този и онзи. Уважаеми дами и господа, има някои други, които трябва да докажат, включително и депутати от Пловдивско, с какви пари си построиха сградите, стъклени сгради за милиони. Само от наследство ли дойдоха, или от други пари по време на приватизация, на ликвидация и т.н. Така че, когато се правим на съдници, на антикорупционни деятели, погледнете първо вас и тогава говорете за другите. И престанете с клеветите, защото хората знаят истината. А тези, които не я знаят, рано или късно ще я научат. Благодаря ви.

Да, господин Шопов, прав сте, няма да подмина тези обвинения с мълчание. (Оживление.) Само че Вие тая работа не можете да я свършите като хората, както и всички други. Или може би не искате? (Реплики от ГЕРБ: „Коя работа?”.) Кажете конкретно: „Обвинявам Корнелия Нинова, че е корумпирана”. Кажете го, ама не Ви стиска! Знаете ли защо? Защото ще Ви поканя в съда и ще Ви съдя докато Ви скъсам и до дупка. (Смях и реплики.) Тук имаше такива опити. Искра Фидосова направи такъв опит в началото на парламента, бързо се отказа. Бойко Борисов правеше такива подмятания, бързо се отказа. Знаете ли защо? Ако мислите, че не знам, че за осем месеца обърнахте живота ми с хастара навън и проверихте всичко, което може да се проверява, и не намерихте нищо, което може да ви послужи, много се лъжете. Знам, че го направихте и нямате основание. Затова се изправям и пред вас, и пред българите със самочувствие, че никога не съм била корумпиран човек и със самочувствие да посочвам корумпираните сред вас, без да се притеснявам от това. (Реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изказването ми беше провокирано или по-скоро бях провокиран от колегите вдясно – мисля, че се падат в ъгълчето. Имаше „ченгета, комунисти” – не се чувствам нито от едните, нито от другите. Първо. Второ, защо едно такова нещо всъщност го чувствам като комплимент от тяхна страна? Защото има една книга, която ще препоръчам пък на левите – в лявото ъгълче, едвам се забелязват отляво. Тя се нарича „1984”, където има едно Министерство на истината, което всъщност стои за Министерство на пропагандата. Министерството на любовта е всъщност Министерство на мъченията. Министерството на мира е на войната. Българската социалистическа партия всъщност трябва да се чете като Партията на олигарсите. Хората, създали дефицита; хората, довели страната до това, с което в момента се борим, питат: къде са парите? Съответно оттам идва и продължението: хората, които се борят срещу престъпността, всъщност вие заявявате, че са самите престъпници. Виждате ли как върви линията на мисълта и на логиката?

Няма логика, няма мисъл! (Оживление и смях от КБ.)

Така, така. Интересен прочит следва да се търси в Ре Зе Се. Ще оставя на колегите сами да разгадаят какво стои зад тази абревиатура по тази логика – това, което е, се казва с обратен знак. Така че когато чуя от вас, че лъжем или че има нещо негативно, аз чувам обратното и ви благодаря за комплимента. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. От тази трибуна ще кажа защо не можем да подкрепим създаването на такава комисия. Защото целта – в самия дебат и вчера, и днес пролича – е да може още известно време чрез медиите и чрез тази комисия да се създава напрежение, да се създава хаос, да се дестабилизира управлението на държавата и главно на Министерството на вътрешните работи, за да може по някакъв начин да се намали темпът, с който Министерството на вътрешните работи и господин Цветанов се борят с организираната престъпност. Той каза някои думи, може и да са силни за някои от вас. Когато се казва, че има политици, които са вплетени в този октопод, не значи, че това са всички отляво или всички отдясно, или всички в парламента. Визира определени хора. Надявам се, искрено ви казвам, че при разплитането, след 5-6 месеца ще излязат тези политици, които са вплетени в октопода. Затова ние няма да допуснем създаването на такива звена, които да пречат на работата и да забавят този процес. За мен като гражданин на тази държава е много важно, че както успяха да се преборят с отвличанията, защото това беше огромен бич за обществото и за бизнеса, така – с всички негативи и организираната престъпност в страната. В това ние ще срещнем подкрепа и от обществото. Аз съм убеден. Само като акцент: господин Кутев, отново казахте нещо невярно. Господин Кутев, към Вас се обръщам: ето, вижте, по някой път как дребен елемент, пускайки се в пространството, особено от тази трибуна, може да навреди или да създаде погрешно мнение. Вие цитирахте, че всяка една банка би дала кредит, при положение че той е оценен за 100 хил., а пък не бил 400 хиляди. Аз не съм банкер, но съм човек от бизнеса. Вие също и би трябвало да знаете, че когато банката ипотекира и дава срещу ипотека, тя прави вътрешна комисия, която оценява жилището, а не дава ипотеката, не дава кредита на базата на цена, която собственикът е обявил, или на данъчна оценка. Това е лека заблуда, която внесохте. На РЗС и на господин Василев, не искам да ги коментирам, само ще цитирам един мъдрец, който е казал, че истината поражда омраза. Фактът, че той излезе тук и реагира по този начин, означава, че сме уцелили точно в десетката и съм казал истината. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз призовавам Народното събрание да не подкрепи създаването на специална комисия. Основният аргумент за мен е следният. Тези, които уважат този аргумент, нека гласуват „против” или „въздържали се”. Ако българският парламент пренебрегне съществуващите институции в държавата и в самия себе си, а искам да напомня, че тук има Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика и тя работи, това означава, че ние се намираме в някаква екстремна, крайно остра ситуация и изпращаме такъв сигнал към обществото и към света. Как ще разбере българското общество тогава, когато вижда устремилата се срещу престъпността система на сигурност в страната, за която основно отговаря господин Цветанов, спряна по този начин с извънредна парламентарна комисия? Как това нещо ще се види отвън? Хората ще си кажат така: „Тези се събраха и искат да му видят сметката. Искат да го спрат”. Това ще си кажат не само тук, ще си го кажат и в чужбина. За разлика от българския народ, аз не знам как ще свърши противопоставянето чрез собствени медии на този или онзи, на една или друга политическа сила, но знам как светът ще възприеме подобно послание: „В България корупцията на политическо ниво е стигнала толкова далече, че на единствения, който влезе в битка с организираната престъпност, му скроиха интригата”. Това ще си кажат. Аз не искам българският парламент да изпраща такъв сигнал към обществото и към света. Ще бъде неразумно, ще бъде лошо за нашата страна. Затова призовавам органите, които са удовлетворени или неудовлетворени, да си преценят подадената информация, включително това, което казаха народните представители, да се сезират, да си работят, държавата си има средства, за да се противопоставя на тези неща. Ако искат вносителите – 70 и колко души, нека внесат конкретни факти, има специално създадена комисия за тази работа – Комисия за борба с корупцията. Там е мястото, където се разглеждат. Тоест не действаме по извънреден начин, не отделяме средства, не отделяме хора и от времето им. Действаме си по нормалния начин, защото нещата не изискват такова поведение от нас. Ние трябва да бъдем единни в противодействието на организираната престъпност и корупцията. Не казвам, че трябва да си затваряме очите за конкретни сигнали. Накрая искам да кажа нещо на всички колеги: никакво доверие нямам на изказалите се от лявата страна. Никакво. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Това ми е толкова познато – до болка! Девет години съм рязан със същия този скалпел – без никакви факти, без нито един факт! Девет години, и то от хора, които впоследствие се окалпазаниха пред очите на общественото мнение по толкова категоричен начин и загубиха доверието си! Така че, призовавам ви – не слушайте това, което се говори в този момент от лявата страна, но не оставяйте без внимание фактите. Фактите трябва да се проверяват. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Костов, по въпроса за доверието – много е взаимно всичко това, което казвате. Европейската комисия е тази, която в последния доклад изрази отношението си към мястото, на което Вие пращате вносителите. Става въпрос за парламентарния капацитет за установяване на конфликт на интереси. Даже управляващите го разбраха и затова готвят промени в закона, за да го изнесат извън парламента, защото тук има политическо влияние, и това е констатация на Европейската комисия. Къде ни пращате? Вие сте човек политик, сериозен, прочетете доклада! Закрива се Сметната палата междувременно! (Реплики от ГЕРБ.) Тези дни! Прави се с един хубав Закон за одита в частния сектор и в публичния сектор. Закрива се – това става със Сметната палата! И очаквате оттам капацитет?! Но когато говорим за институциите – кой, господин Костов, почна процеса на деинституционализация днес? Кой нарича депутатите „безделници” и не идва на вот на недоверие? Кой сутрин, обед и вечер казва, че съдът ни е корумпиран, че съдебната система е пропаднала, водейки се от харесването, от популизма? Кой? И Вие сега апелирате за доверие в институциите?! Как да имат доверие в институциите – в парламента, в съда, в президента с нескопосаната процедура по импийчмънт, или в другите институции? Как да имаме доверие в това, което казвате, когато Вие бяхте апологет на комисията за правителството Станишев в тази зала? Ако тогава Вашата позиция беше: „Да, има институции”, ще кажа: „Добре, господин Костов е принципен и последователен”. Само че Вие тогава казахте: „Парламентарна комисия, за да се установи истината”. Къде бяха институциите тогава? А сега казвате: „Да отидем до институциите”. Няма доверие! Мерси!

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Костов, Вие няма да отречете, че повод за създаване на подобен тип временни парламентарни анкетни комисии и прецедент дадохте тъкмо Вие. Припомнете си, че в края на миналата година Вие поискахте създаването на една анкетна комисия в парламента, която да се занимава с действията на предходното правителство. Ние тогава Ви убеждавахме, че има институции, много на брой – много, повече от тези, които сега биха се занимавали с имотите и с имуществото на господин Цветанов. Но Вие тогава не приехте този аргумент. Решихте, че тъй като нямате доверие на институциите, ще създадете комисия. Сега защо имате доверие на институциите, на другите контролни структури? Само защото ги овладяхте ли? И само защото можете да оказвате някакво давление, в това число и по отношение на техните резултати? Това ли искате да ни кажете? Ако това ни казвате, кажете го директно и ясно пред микрофоните. Второ, Вие казвате, че няма екстремна ситуация, която да налага подобен тип комисии в парламента. Тогава, като няма такава екстремна ситуация, защо подкрепяте или бяхте в посока да подкрепите едно предложение на любимото Ви мнозинство за извънредните съдилища? Нали няма нищо екстремно? Разбира се, усмивката не е достатъчен аргумент в случая от Ваша страна! И трето – Вие нали разбирате, че въпрос по отношение на изясняването на необяснимо богатство или на доходи, които будят въпроси, са само малка част от онова, което обществото иска да знае в момента. Стои големият въпрос: има ли и какви са връзките на ръководството на управляващата партия със същите тези, които то нарича Октопод, които задържа, които разследва, от които обаче то не се е гнусяло да получава дарение, в това число и в една предизборна ситуация, в това число и след като вече е станало управляващото мнозинство. Мислите ли, че е достатъчно онова, което ще им кажат институциите, които ходят при тях в кабинета? (Ръкопляскания от КБ.)

Господин Костов, само още един допълнителен довод към това, което казаха колегите. Вижте, когато преди една година горе-долу създавахте другата комисия, тогава правителството на Сергей Станишев практически нямаше никакви възможности за въздействие върху институциите, защото то беше в опозиция, вие бяхте управляващите. Сега господин Цветанов има такова въздействие, защото бяха арестувани журналисти, защото шефът на НАП излезе още преди да е започнало разследването, за да обяви, че там няма нищо, тоест в момента, в който той може да влияе – на нас, първо, ни трябва анкетна комисия, и, второ, ни трябва отстраняването на господин Цветанов от поста. (Оживление.) И още нещо – към мнозинството: бъдете сигурни, че шестте апартамента на Цветан Цветанов няма да свършат днес, след една седмица или с решението на комисията, ако я създадете, защото вие, ако създадете комисия, тя ще реши, че при него няма проблеми. Рано или късно, когато вече вие не сте на власт, това ще бъде отново в съда и тогава ще получи истинската присъда господин Цветанов! (Реплики.)

Аз на тези вашите закани съм се наслушал! (Оживление.) Двадесет години! Двадесет години ми се заканвате тук, както и на всеки, който ви се изпречи по пътя! Двадесет години – едно и също нещо – скърцане със зъби, плашене, лъжи, безобразия и т.н.! Какво ми говорите сега, че щели сте да подгоните някакъв човек?! Аз съм сигурен, че същият този човек Цветанов, той го е изчислил това, той си е поел кръстът. Той е тръгнал на много по-тежка битка! В медиите пише, че ако не спечели той тази битка, може и да го застрелят, такова нещо прочетох онзи ден. (Провиквания, шум и реплики от КБ.) Не, не! Аз казвам какво съм прочел, не съм го казал аз! Впрочем, един ваш министър-председател го убиха тези същите, нали така?! И го знаете добре! Така че да не отваряме тези прашлясали вече страници на прехода! По въпроса за комисията Станишев – комисия Станишев трябваше да има по следната проста причина – взетите политически решения, взетите управленски решения трябваше да бъдат прочетени като политически, като управленски, като административни намеси в събитията в страната. Господин Миков, това сигурно няма да Ви стане лесно ясно, защото това не е в кръга на наказателното право! Защото ГЕРБ трябваше да оцени, да види какво е направено не както трябва от административна гледна точка, кои системи на страната не са работили и това бяха задачите, които ние, които аз съм прочел за тази комисия. И аз си мисля, че в някаква степен тази комисия си свърши работата. Това е правилна ревизия и е добра, защото тя е в друга плоскост – някъде встрани от това, което вие си представяте непрекъснато, че е политическото оръжие – някой ще направи престъпление и ще иде в прокуратурата, и ще го съдят! Това е от една страна, така че въобще не ни поставяйте така въпроса, защото не корупционни практики, пак искам да кажа съвсем ясно, за да стане ясно и на най-ограничения между вас, а административната ефикасност на решенията на управлението на тройната коалиция трябваше да бъде ревизирано, за да се разбере кое е работело добре, кое не е работело добре, за да не се допускат повече тези практики. За съжаление, това не беше доведено докрай, но това е друг въпрос. (Реплики от КБ.) Сега не знам какво сте разбрали, господин Найденов, но кога ми вменихте, че съм за извънредните съдилища? Аз наистина мисля, че Вие не следите внимателно политическите изяви. Дълбоко сте се заблудили, но простено е. И аз не мога да следя винаги изявите на всички политици и да съм в час с позицията им. Но трябваше да попитате около Вас, щяха да Ви кажат веднага. Е, питайте господин Янаки Стоилов, той щеше да Ви осветли по този въпрос, защото е бил на онова заседание, на което съвсем ясно ние чухме доказателства, аргументи, убеждаваха ни от ГЕРБ, че няма да има характер на извънредни съдилища. Тогава дадохме подкрепа, когато чухме, че няма да бъдат. Тогава – да, но след това законът беше променен.

Съжалявам, че не ми стига времето, но ви благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председателю. Аз гласувах абсолютно съзнателно и категорично против този проект за решение. Обръщам се към народните представители от ГЕРБ – нека се замислят, че тези атаки, които в момента преживяват първия си опит, ще се засилват толкова повече, колкото ГЕРБ, натоварен с отговорността за управлението, се колебае за реформите и действията, които трябва да се извършат в страната. Търсете точно тази зависимост – атаките ще растат тогава, когато колебанието ви расте. Тогава, когато сте категорични по ключови и стратегически въпроси като реформата в здравеопазването, по въпросите за енергийната зависимост на България, когато там сте категорични и водите силна и ясна политика, тогава тези атаки ще затихват. Не се колебайте в тази политика! Това е моята препоръка към вас, заставайки срещу този проект за решение.

Уважаеми господин председател, колеги! Моля на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с 5 дни.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да ви запозная с доклада на комисията, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21 октомври 2010 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. На заседанието присъства господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи законопроекта. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис се променя режимът на необходимост от потвърждаване получаването на електронно изявление винаги, когато такова е изпратено по електронен път. Съществуващото към момента решение е обратно на предложения режим на Закона-модел на УНСИТРАЛ за електронните подписи. По този начин ще се постигне уеднаквяване с режима, установен от другите държави – членки на Европейския съюз, възприели основните положения на Закона-модел, а от друга страна ще се спомогне за преодоляване на опасността от недобросъвестно непотвърждаване получаването на електронното изявление от страна на адресата, когато правните последици от неговото получаване са неблагоприятни за него. Законопроектът предвижда промяна на режима на електронните подписи. Съществуващият към момента правен режим не е в съответствие с Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи. С предлаганите промени и допълнения се запазват обикновеният и усъвършенстваният електронен подпис, но изискванията към тях са съобразени с въведения от директивата режим. Със законопроекта се запазва възможността страните да договарят в отношенията по между си признаването на правната стойност на обикновения и усъвършенствания електронен подпис като саморъчен. Друго изменение, заложено в законопроекта, е промяна на правния режим на универсалния електронен подпис. Предвид факта, че за издаването на удостоверения за универсален подпис е необходима предварителна регистрация на доставчика на удостоверителни услуги, съществуващият към момента режим е в противоречие с чл. 3, ал. 1 от директивата. Към момента единствено на този подпис се предава значението на саморъчен в отношенията с държавните органи и с органите на местното самоуправление и местната администрация. Този режим въвежда неравнопоставеност предвид задължението за регистрация, както и поради липса на признаване по силата на закон на удостоверения, издадени от чуждестранни доставчици на удостоверителни услуги в други държави – членки на Европейския съюз. Във връзка с това съществуващият към момента правен режим на универсалния електронен подпис противоречи на чл. 3, т. 7 от директивата, а липсата на признаването на правната стойност на удостоверенията за електронен подпис, издадени от доставчици, установени в други държави - членки на Европейския съюз, създава пречки за свободното движение на стоки и услуги. Законопроектът предвижда отмяна на регистрационния режим на доставчиците, като режимът е заменен с уведомителен. Комисията за регулиране на съобщенията запазва своите контролни правомощия над доставчиците на удостоверителни услуги относно надеждността и сигурността на удостоверителните услуги. В законопроекта са залегнали разпоредби, с които се регламентира възможността за доброволна акредитация, осъществявана от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация”. По този начин се спазва и изискването за единен национален орган по акредитация съгласно Регламент /ЕО/ № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 339/93. Със законопроекта се предлага универсалният подпис да се приравни по режим на квалифицирания електронен подпис по смисъла на чл. 5, т. 1 от директивата. По този начин се установява симетрия с режима в другите държави – членки на Европейския съюз. В законопроекта са предвидени текстове за увеличаване на размера на санкциите с цел превенция и предвид особено важните обществени отношения, които законът урежда. След като законът приравнява квалифицирания подпис на саморъчен подпис, е необходимо санкциите да отговарят обективно на тежестта на извършените нарушения. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2011 г., за да има достатъчно време за практическото въвеждане на новите условия и ред за предоставяне на удостоверителните услуги и във връзка с изготвянето на подзаконовите нормативни актове и организацията на работа на Българската служба за акредитация. Част от измененията и допълненията са продиктувани и от необходимостта за прецизиране на използваната в закона терминология. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002 01 91, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Аз ще прочета само основните моменти от него. „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002 01 91, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2010 г. На заседанието, проведено на 27 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взе участие господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. І. Настоящият законопроект привежда националното ни законодателство в съответствие с Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, както и с Резолюция 56/80 от 2001 г. относно Закона-модел за електронните подписи на Комисията на Обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ). II. Предложеният законопроект прецизира уредбата на електронния документ и електронния подпис, като с предложените изменения се отстраняват несъответствията с разпоредбите на Директива 1999/93/ЕО. Предвидена е по-ясна категоризация на видовете електронни подписи, като са прецизирани режимите на обикновения и усъвършенствания електронен подпис, а режимът на квалифицирания електронен подпис е приведен в съответствие с чл. 5, § 1 от Директива 1999/93/ЕО. По отношение на универсалния електронен подпис се предлага премахване на предварителната регистрация на доставчика на удостоверителни услуги, която е заменена с предварително уведомяване. С цел насърчаване на свободното движение на услуги, удостоверенията за квалифициран електронен подпис, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се признават за равностойни на удостоверенията, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги. Във връзка с изискванията на Регламент /ЕО/ № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 339/93 - всяка държава-членка да определя само един национален орган по акредитация, законопроектът предвижда Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” да извършва акредитирането на доставчици на удостоверителни услуги. В съответствие със Закона-модел на УНСИТРАЛ за електронните подписи, в законопроекта е предложена промяна, съгласно която не е необходимо потвърждаване на получаването на електронно изявление, за да се смята за получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. С цел постигане на превантивен ефект и по-голяма сигурност, както и поради въвеждането на уведомителен режим, в законопроекта е предвидено повишаване на размера на санкциите. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис съответства на изискванията на Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г”. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам ви, за да не се повтарят аргументите, да бъде по-съкратен вариант на доклада. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 27октомври 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис. На заседанието присъства господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи законопроекта. Основната цел на законопроекта е хармонизация на Закона за електронния документ и електронния подпис с Директива 1999/93/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно електронните подписи и на Закона–модел на УНСИТРАЛ за електронните подписи. Регламентира се възможността за доброволна акредитация, осъществявана от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. В съответствие с разпоредбите на Регламент 765/2008 секторната схема за доброволна акредитация на доставчиците на удостоверителни услуги, условията и редът на акредитация, отказът от акредитация, както и отнемането на акредитация ,се уреждат с наредба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация”. По този начин е спазено и изискването за единен национален орган по акредитация съгласно Регламент /ЕО/ № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9.07.2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 339/93. Съгласно посочения регламент всяка държава членка определя само един национален орган по акредитация. На следващо място със законопроекта се предлага универсалният електронен подпис да се приравни по режим на квалифицирания електронен подпис по смисъла на чл. 5, т. 1 от Директивата. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 21 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91/12.10.2010 г., внесен от Министерския съвет.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще подкрепя този законопроект, тъй като той изчиства едно недоразумение, а какво недоразумение - ще изясня в следващите няколко минути. Искаше ми се изказването ми да е чисто техническо, тъй като едва ли има някой, който може да оспори това, което правим днес. Но слушайки вчера и днес дебатите, които нагнетиха значително атмосферата и често се отправяха въпроси относно как и откъде да се намерят още пари за харчене, естествено за подпомагане на хората, които имат нужда, това ме наведе на една мисъл - ако всичката тази енергия се влагаше за по-конструктивни законопроекти, най-вероятно нямаше да ни се налага да си задаваме въпроса откъде да намерим пари за харчене. За какво става въпрос? Чисто технически днес хармонизираме нашия Закон за електронния документ и електронния подпис така че да бъде в съответствие с Директива 199/93/ЕО, което само по себе си не изглежда нещо извън нормалното. Това, което е странно, е, че всъщност тази Директива е от 13 декември 1999 г. Законът, който днес променяме е приет след тази дата. Ние сме приели закон, който в момента на приемането не отговаря на Директивата от 2001 г. След това 9 години не сме намерили време да коригираме този факт – явно сме били твърде заети с други дела. Защо всъщност е важна тази хармонизация? Защото едва ли има някой, който да смята, че бъдещето и надеждата на българската икономика е във високите технологии. Едва ли има икономика, която не се надява на високите технологии. Те няма как да функционират, когато са поставени на грешна правна основа и откровено са с вързани ръцете. Първо, електронният подпис, който в момента ползваме, се оказва, че всъщност не отговаря на стандартите на Европейския съюз - или с други думи – как точно ще работим в обединен електронен пазар, когато не си признаваме един на друг протоколите? За по-образно ще обясня на колегите: това е все едно България да си разработи собствена операционна система и да се чуди защо след това не може да пускаме чужди софтуери на нея. Няма как да работим в единна система, при положение че работим с различни протоколи и стандарти. Дори няма обяснение защо сме направили това, освен че сме решили, че може би можем да добавим нещо като подобрение към това, което е предложено. Следваща точка. За да е успешна цялата употреба на така нареченото днес модерно е-бизнес, е-правителство, е-всичко, пред което се слага, всъщност трябва да има достъпност на тази услуга. За да има достъпност на тази услуга, тя трябва да е лесна за придобиване от хората. Е, цените на електронните подписи са на такава висота в момента, че всъщност само фирмите горе-долу го ползват и доста малък брой от гражданите. Няма как да ни тръгне електронното правителство, ако хората не са съоръжени с този подпис. Когато сме заложили, че фирмите, които предоставят тази услуга са на регистрационен режим, автоматично сме намалили броя фирми, които могат да я предоставят, съответно оттам, както на всеки пазарен принцип, и цената върви нагоре. Последното нещо, което също е учудващо, е колко често смесваме правила, които са важали за аналогова ситуация, с тези на цифровата, а именно - за движението на документооборота. Това, което е в момента - когато се изпрати едно изявление към получателя, той трябва да потвърди, че го е получил, за да се завърши тази процедура. Ако на този получател не му изнася това, което получава, той може да не го потвърди и съответно се обезсмисля цялата идея за електронния документ и документообмен. Наглед има три неща: да, имаме електронен подпис, имаме начин да бъде създаван, имаме начин да пращаме документи. В крайна сметка се оказва, че всъщност имаме едно нещо, което не работи както трябва, създава проблеми. Сигурен съм, че много хора казват, че така дори е по-трудно да изпратиш и си свършиш работата, тъй като, ако пратиш по нормалния път документа, той ще бъде отчетен. За такива недоразумения става въпрос. И не искам никой да приема, че правя това, за да подразня хората, които са гласували за това нещо преди. Иска ми се да вникнем в проблема, в имитацията, която обичаме да правим, когато се създават закони Просто защото сме решили, че трябва да има подпис - имаме! Е, не работи точно, както трябва да работи, но нали имаме подпис! Това са нещата, които всъщност ни пречат. И ако ние искаме да се развиваме, трябва да правим закони, които са качествени. Когато те са объркани, да бъдат поправяни навреме, а не да чакаме 9 години, за да направим тази една буквално техническа промяна, която наистина ще развърже ръцете на бизнеса в това отношение, съответно ще подобри бизнес средата, ще увеличи приходите, ще имаме възможност за повече социални политики. Така че, колеги, това ми се искаше да отбележа. Нека да се опитаме и имам надежда, че ще избягваме такива недоразумения за вбъдеще. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще бъда максимално кратък. Все пак промените, които се предлагат в закона, наистина са необходими не само за това, че трябва да бъде синхронизиран с европейските регламенти, но и за това защото в края на краищата системите в България трябва да бъдат работещи. Ние до голяма степен приемаме предложенията, които са направени от Министерството на транспорта и Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи този закон. Ние обаче имаме и своите притеснения. Част от тези притеснения, които вие споделихте, са и наши. Също така обаче искаме една сериозна гаранция, че освобождаването на пазара ще създаде възможност за равнопоставеност между българските оператори и чуждестранните оператори, които ще могат вече с един облекчен режим – не регистрационен, а уведомителен режим, да оперират в нашата страна, включително и по изискването, което е за прекратяване на дейност като санкция за извършени нарушения от страна на операторите. Тоест, че българските и чуждестранните оператори ще бъдат равнопоставени. В комисията аз поставих този въпрос и пред заместник-министъра на транспорта, тъй като той защитава закона, и го помолих между първо и второ четене да се направи отново среща с операторите, да се изчистят текстовете, по които те имат притеснения, за да можем съвместно, заедно да приемем един закон, който наистина ще бъде работещ и ще помогне по отношение ползването и разширяването функциите на електронния подпис. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря, господин председателстващ. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. д-р Анна-Мария Борисова, заместник-министърът на здравеопазването госпожа Гергана Павлова, представители на Изпълнителната агенция по лекарствата, съсловните организации в сферата на здравеопазването, неправителствени организации във фармацевтичния сектор и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Гергана Павлова. Тя информира народните представители, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Регламент № 1234/2008 г. на Европейската комисия относно разглеждането на промените в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти. Този нормативен акт регламентира извършването на промени в разрешенията за употреба на лекарствени продукти, издадени по процедура по взаимно признаване и децентрализирана процедура между страните – членки на Европейския съюз. С него се въвеждат изцяло нови принципи по отношение на класификацията и групирането на промените, както и нови срокове за извършването и прилагането им. Със законопроекта се въвеждат и изискванията на Директива 2001/20/ЕО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно прилагането на Добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба. Предлага се извеждането на неинтервенционалните проучвания от обсега на клиничните изпитвания и обособяването им в отделна глава на закона с цел постигане на съответствие с изискванията на европейското законодателство. С оглед поетите от Република България ангажименти, произтичащи от членството й в Европейския съюз се предлага отпадане на ограничението за откриване на повече от 4 аптеки на територията на страната от един търговец. Промяната се налага в резултат на получено официално уведомително писмо по процедура за нарушение № 2008/4293 срещу България, в което Европейската комисия е изложила становище, че разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина съдържа ограничение, несъвместимо с разпоредбата на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Госпожа Павлова допълни, че със законопроекта се предвижда в разрешенията за търговия на дребно с лекарствени продукти да не се вписват данните от личната карта на ръководителите на аптеки, а търговията на дребно с лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание в дрогериите, да се извършва само от медицински специалисти. В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че би следвало да се запази действащият текст на чл. 222, ал. 1, съгласно който право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, като на територията на България може да открие не повече от 4 аптеки. Основните аргументи, които бяха изтъкнати в подкрепа на това тяхно твърдение бяха свързани с Решения на Съда на Европейския съюз от 2009 г. и 2010 г., в които се постановява, че всяка държава може да въвежда такива ограничения в областта на търговията с лекарствени продукти, каквито счита, че са необходими за гарантиране закрила на общественото здраве. Именно поради това, при решаването на този въпрос водещ трябва да бъде интересът на потребителите на лекарствени продукти. Председателят на Българския фармацевтичен съюз, господин Мирослав Ненчев, изрази принципна подкрепа за законопроекта и уточни, че конкретните предложения на представляваната от него съсловна организация са подробно изложени в писменото становище изпратено до председателя на комисията. Той информира народните представители, че Решение на Европейския съд от 19 май 2009 г. изрично постановява, че предвидените в националните законодателства на държавите – членки на Европейския съюз ограничения относно собствеността на аптеките не противоречат на правото на Европейския съюз. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 14 гласа, „против” – 1 и „въздържали се” – 4, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще прочета само основните моменти от него: „СТАНОВИЩЕ Относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г. На заседанието, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. В заседанието на Комисията взеха участие Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването, и Мери Пейчева – директор на Дирекция „Правно нормативно осигуряване” в Изпълнителна агенция по лекарствата. I. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания, относно извършване на промени в условията за търговия с лекарствени продукти, промени в разрешенията за употреба на лекарствени продукти, класификация и групиране на промените в разрешенията за употреба на един и същ притежател, режима на провеждане на неинтервенционалните проучвания, статута на лицата извършващи търговия на дребно с лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание. II. Промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са обусловени от влизането в сила от 1 януари 2010 г. на Регламент /ЕО/ № 1234/2008 на Европейската комисия от 24 ноември 2008 г. относно разглеждането на промените в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти, който отменя Регламент /ЕО/ № 1084/2003 на Комисията от 3 юни 2003 г. относно проучване на измененията в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти, предоставяни от компетентен орган на държава-членка. С настоящия законопроект се предлагат промени в Глава трета, Раздел VI от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – „Промени в издадено разрешение за употреба” във връзка с разрешенията за употреба на лекарствени продукти с цел хармонизиране и уеднаквяване на правната регулация и процедурите за внасяне на промени по всички разрешения за употреба (както по европейските процедури – взаимно признаване и децентрализирана, така и по националната) в съответствие с Регламент /ЕО/ № 1234/2008 г. В законопроекта е предвидено обособяване на неинтервенционалните проучвания в отделна глава на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с което се цели изваждането им от обсега на клиничните изпитвания в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Законопроектът предвижда отпадане на ограничението за откриване на повече от 4 аптеки на територията на страната от един търговец. Съгласно постоянната съдебна практика държавите членки, които налагат ограничения на свободата на установяване, трябва да докажат целесъобразността и съразмерността на тези ограничения по отношение на целите от общ интерес, за постигане на които са предназначени, например опазването на общественото здраве. България приема заключението на Европейската комисия за наличието на ограничение в разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, несъвместимо с разпоредбата на чл. 43 от Договора за европейската общност относно правото на установяване (сегашен чл. 49 от Договора за функционирането на ЕС). В своята позиция България е поела ангажимент след обнародване на промените в закона, с които ограничението ще отпадне, да представи допълнителна информация на Европейската комисия. ІІІ. В заключение може да се каже, че чрез законопроекта ефикасно ще бъдат отразени промените, наложили се след влизането в сила на Регламент /ЕО/ № 1234/2008 на Европейската комисия – 24 ноември 2008 г. относно разглеждането на промените в условията на разширенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, това, което искам да кажа е, че по принцип не би трябвало да бъдат подкрепяни такива законопроекти, защото те потвърждават една практика, която съществуваше в предходното управление – практиката чрез транспониране на европейски директиви да се въвеждат и текстове, които обслужват нечии интереси, както в случая е текстът с отпадането на ограничението от четири аптеки на един собственик. Това го няма никъде по европейската директива и е добре, че Комисията по здравеопазването се е обединила около становището този текст да не съществува в окончателния му вариант. Ние сме били свидетели в предния парламент – след дълги, доста ожесточени дебати, на преминаването на цялата тази дейност от етичния към либералния модел, който съществува у нас. Тогава пак идваха, редуваха се тук, едни заместник-министри, че не бяха на външните работи – че не бяха на Министерството на здравеопазването, които ни убеждаваха колко страшно ще се случи и какво бедствие ще бъде, когато Европейският съд ни осъди за това, че в България съществува етичния модел. Впоследствие виждаме какво се случва в другите европейски държави – Унгария и Полша се връщат обратно към етичния модел. Вероятно и тях някой ги е уплашил, че някой някъде ще ги осъди. Затова казвам, че тази практика трябва да бъде пресечена – покрай транспонирането на директивите да минават и текстове, които обслужват интереси. Аз помня един колега в предния парламент, който казваше: „Видя ли промени в Закона за лекарствените продукти, винаги започвам да си мисля, че тук има нещо, че някой трябва да бъде уреден по някакъв начин.” Затова ще забележите този закон колко много пъти е променян и колко пъти се е стигало до Конституционния съд.

Кажи му името!

Доцент Щерев го каза в предния парламент, за да е ясно името. Другото, което искам да кажа, е, че има и други текстове, в които пак се промъкват някак си не само текстове за ограничението от четирите аптеки. Единият от тези текстове казва, че парите, които са събрани от Министерството на здравеопазването като такси за издаване на разрешителни и така нататък – средствата, които са събрани в Изпълнителната агенция за лекарствата, вече могат да бъдат изразходвани за дейности, осъществявани от работни групи, съвети и комисии, свързани с осъществяването на лекарствената политика. Това защо го правим по време на криза, не ми е ясно!? Имаше една порочна практика и едни държавни служители стигаха, по данни на Министерството на здравеопазването, до 10 15 хил. лв. заплата за работата си в разни такива комисийки, по разни такива работни групи, съвети, където за всяко заседание получаваха по 70-80 лв., понякога заседаваха по три пъти на ден. Това също е текст, който би трябвало да бъде прецизиран на второ четене. Колеги, още нещо, върху което ви моля да помислим за второто четене – особено в Здравната комисия. Казано е с промяната в чл. 60, че притежателят на разрешение за употреба на лекарствен продукт е длъжен незабавно да уведоми Изпълнителната агенция по лекарствата за всяка промяна в условията, при които е излязло разрешението. Забележете: „Промяната може да доведе до влошаване на качествата на самия медикамент и тези качества да се окажат след това, както е по Тип 2, които да доведат до съществено въздействие върху качеството, безопасността или ефикасността на лекарствения продукт”. С промяната в закона се предлага да отпадне думичката „незабавно” и става, че притежателят е длъжен да уведоми, но няма срок! С промяната не се поставя срокът, в който трябва да бъде направено това уведомление, за да не настъпят след това тежки последствия за гражданите и да се чудим кога и в какви срокове да бъде изтеглен некачественият продукт. С това условие казвам, че не би трябвало да бъде подкрепян един такъв законопроект и тази практика трябва да бъде прекратена. Благодаря ви.

Господин председател, преди да започна, моля Ви да бъде увеличено времето на групата, за да можем спокойно да участваме в разискванията.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам отношение към предложения ни законопроект, но само в една част – там, където смятам, че имам известно знание и съм участвала в този дебат вече доста пъти. Става въпрос за § 21, за отмяната на текст в чл. 222, ал. 1, а именно ограничението за това да имаш четири аптеки – не повече от четири аптеки. Преди да започна аргументите си, искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси, нямам аптека, не търгувам с лекарства, нямам такива роднини, даже нямам и близки приятели. Казвам го, защото много пъти съм взимала думата и не само това, този текст е текст, който предложих в миналия парламент, и беше приет драматично и затова се чувствам задължена да заявя тази позиция. Около тези текстове има много големи финансови интереси. Има изключително много лобиране през институциите. Аз се надявам, че четиридесет и първият парламент ще удържи, както удържаха предишните парламенти тези лобистки настроения, които обикновено минават някъде и през правителството. Казвам го, защото в миналия парламент два пъти парламентът спира опитите на правителството да освободи, да либерализира изцяло дейността в аптеките, приравнявайки ги изцяло на търговска дейност, забравяйки, че в същия този закон е казано, че аптеките са здравни заведения. Те не са просто търговски обект, който като на бакалия търгуваме всичко. Това е здравно заведение и към него има особени изисквания. В тази връзка искам и малко история за това лобиране и за аргументите, които има и в този законопроект, който ни се предлага. Аргументите са, че това се изисква от Европейския съюз – чета в мотивите на законопроекта. Тези аргументи ги имаше и в миналия парламент. Натиск имаше! Понеже говорите да работим и с имена, тук имаше реплика, с имена ще говорим. Натискът дойде от министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Паси. Вторият натиск дойде през тогавашния Омбудсман на Република България, който сезира Комисията за защита на конкуренцията, която вместо да говори за това – има ли монопол и някой има ли монополно положение, каза, че трябва да си променяме законодателството. Нещо, което е доста странно! Трето, сезиран беше Конституционният съд, пак през Омбудсмана на Република България. Непрекъснато се казваше, че Европейската комисия ще ни наложи глоба или ще заведе дело срещу България, така както била завела дела срещу някои други страни. Вярно е, че Европейската комисия или Европейският съюз заведоха дела срещу някои страни по подобен въпрос, но тези страни застанаха и отстояваха национална позиция. Те не побързаха веднага да си сменят законодателството, а ако го промениха, го промениха в малки части. България изведнъж каза: „Не, не, ние ще изпълняваме всичко, защото евентуално може да бъде заведено дело срещу България”. Както виждаме, към настоящия момент никакво дело не е заведено срещу България. Нещо повече, делата, заведени срещу други страни – членки на Европейския съюз, приключиха. Приключиха със следното решение: всяка страна е свободна да реши как точно ще уреди в националното си законодателство модела – консервативен или либерален, за аптеките. Когато България прие това преди около десет и малко повече от десет години, избра консервативния модел. Избра този модел, казвайки, че аптека може да се притежава само от магистър-фармацевт. Направи го, пак ще кажа, защото основният аргумент е, че аптеката е здравно заведение. Там се предлагат лекарства, които са не само това, което е без рецепта, но и лекарства с рецепта. И още нещо – предлагат се дори лекарства, изработвани в аптеката, които се изпълняват по препоръка на лекуващия лекар и се произвеждат там – затова има висше и полувисше специално образование за фармацевти. Ако това беше проста търговия, всички можехме да си направим аптеки, да продаваме в аптеките и въобще нямаше да има нужда от специално образование. Приемайки този консервативен модел, сега, разбира се, с леко отваряне – до четири аптеки, което не можем да променим, защото има решение на Конституционния съд „една аптека, един фармацевт”, не можем да върнем старото решение, но поне можем да запазим действащия текст. Обръщам се към всички народни представители от всички парламентарни групи, не искам да се обръщам към управляващи или опозиция. Тези текстове – за консервативния модел, са се поддържали от всички парламентарни групи или поне от представители на всички парламентарни групи в предходните парламенти. Надявам се, че и този път народните представители няма да реагират само на това, че законопроектът е предложен от правителството, а ще направят нещо добро за българското здравеопазване и ще запазят съществуващия модел. Добре е, че Здравната комисия казва, че трябва да се промени и да се запази действащото законодателство, но виждам, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове не казва същото. Поради това настоятелно моля всички депутати между първо и второ четене да направим така, че наистина да запазим съществуващия модел и да не се поддадем на съответните настроения и лобистки натиск, които се упражняват върху българския парламент години наред за пълното либерализиране на тази дейност, която е от особено значение и е изключително важна за здравето на българските граждани. Завършвам със следното: няма да подкрепя законопроекта по тази причина. С надежда съм, че на второ четене наистина ще има съгласие за запазване на съществуващата норма в закона.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма как днес този разговор да бъде завоалиран просто в един коридор, че Европейският съюз съгласно някакъв регламент и някакви директиви иска промени в този закон. Същността на разговора днес е: защо Министерският съвет през м. юли 2010 г. внася законопроект, с който предлага отново да се върнем към веригите аптеки?! С § 21 се предлага да се отмени съществуващият чл. 222 на действащия закон и да отпадне ограничението един човек, една фирма да има до четири аптеки. Защо отново се връщаме към този дебат? Този разговор през годините продължи много дълго. Интересно е, че всяка година се появяват отново предложения за коренна промяна на съществуващата ситуация. Специалистите, експертите, които следят нещата в областта, знаят за какво става въпрос. В Европа и в света съществуват два модела: така нареченият етичен модел, който не знам защо беше наречен от госпожа Михайлова консервативен, може би тя представлява консервативна партия, и либерален модел. За да разберем за какви интереси става въпрос, ще се опитам да ви представя съгласно становищата, които получихме в Здравната комисия, кой какво защитава. Съгласна съм с колегите, че това е много специфичен бизнес, който обаче трябва да бъде регулиран от държавата – това е безспорно. Този бизнес се различава по това, че пряко касае здравето и живота на гражданите. Той обаче търпи един постоянен ръст – всяка година въпреки кризата, въпреки икономическите условия, с поне 10-20% годишно. Погледнете какви са становищата на Асоциацията на собствениците на аптеки, за какво се борят те. Те искат да няма ограничение в броя аптеки; да имат представител във Висшия съвет по фармация; да има спазване на едномесечния срок за отговор при издаване на разрешителни. Искат ограничаване на средствата, продавани в дрогериите, защото те са тяхна конкуренция, с нарочен списък, издаден от Министерството на здравеопазването. Искат разширяване на дейността, извършвана от помощник-фармацевти, включително на лекарствата по лекарско предписание. Имат забележки към Наредбата за работа на лица без фармацевтично образование в аптеките. Притеснени са от конфликта на интереси на членове от Висшия съюз по фармация. Българският фармацевтичен съюз – друг сериозен играч в тази сфера, иска запазване на сега съществуващото състояние. Те се борят за така наречения етичен модел. Крайният вариант на този етичен модел беше формулата „един фармацевт – една аптека”. Либералният модел изисква пълно освобождаване на пазара. Всеки, който желае – независимо дали фармацевт или не, да разкрива колкото иска на брой аптеки – сто, двеста, триста! Привърженици на единия и на другия модел има и в настоящия парламент и това е нормално. Защитниците на либералния модел твърдят, че е противоконституционно да се ограничава стопанската инициатива на хората. От друга страна, фармацевтите казват, че хората, понякога прескачайки лекарите, отиват и си купуват медикамент направо от аптеката. Това наистина е тенденция, която се наблюдава. Вследствие на това фармацевтът е този, който трябва да консултира пациента, клиента за тях. Много интересна е позицията на Асоциацията на работодателите и индустриалците в България. Тя подкрепя, разбира се, пълната либерализация и съществуването на вериги аптеки. Нека обаче да си зададем въпроса какво се случва, когато има и вертикална верига, тоест производителят е и търговец на едро, и търговец на дребно, има и вериги аптеки. Нищо лошо, защото понякога наистина цените на медикаментите са много по-изгодни за самите пациенти. Уважаеми колеги, опитах се само да ви дам щриха от ситуацията, която днес дебатираме. Интересите са много. Много трудно е да се намери баланс между тези интереси. Това е нашата задача. А всичко друго по отношение на транспониране на някакви текстове, по отношение на това какво твърди Европейската комисия, е просто използване на решенията в полза на спорещите. Защото в европейското право не съществува изискване за премахване на това ограничение. И това е категорично. Както може би сте информирани, на 19 май 2009 г. съдът на Европейския съюз подкрепи правото на държавите членки сами да определят как ще развиват този пазар. Не случайно здравеопазването и социалната сфера са двете сфери, които са изключени от пряка, директна регулация от Европейския съюз. И за тези две сфери страните са оставени сами да решат какви мерки да вземат, какви решения да вземат и да подкрепят в интерес на общественото здраве. Всичко друго в този дебат и използването на аргументи в решение на Европейския съюз, заплаха от наказание е просто нонсенс. Аз призовавам всички вас, независимо дали към този момент сте се запознали с тези промени или не, да помислите за предлаганата най-важна промяна, а това е най-важната промяна. Всичко друго е за замъгляване на картината. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Дами и господа, уважаеми колеги! Въпросът стана ясен – този законопроект може да бъде разгледан в две части. Първо обаче искам да кажа, че сега действащият Закон за лекарствените средства е първият закон, изцяло хармонизиран с европейските изисквания още към 2007 г. и с всички последващи промени се е целяло именно това. Той е правен и с консултации от хора от Европейския съюз в това направление и от консултантите на Световната банка, особено в частта „Ценообразуване”. Така че аз лично и тогава, когато го разглеждахме на първо четене в комисията казах, че този закон не се нуждае от обществени промени и няма да го подкрепя, защото доказва, че може да действа и в тази част след всички онези дебати, които бяха направени в миналото Народно събрание и решенията, които се взеха и станаха решения като действащо законодателство. С една дума няма нужда от промени. Права е госпожа Михайлова – това е хронологията на действията от последните няколко години и може би в Министерство на здравеопазването още се пазят писмата от Европейската комисия и различни европейски институции, с които се опитваше въздействие върху законодателната инициатива в една или друга посока повече към либерализация на процеса. Чест прави обаче на миналото Народно събрание на всички парламентарни групи, които стигнаха до едно оптимално решение, говоря за чл. 222, ал. 1 – за броя на аптеките като ограничителен вариант до четири като собственост на едно лице. Смятам, че това беше компромисният вариант и възможната либерализация, защото аз също съм на мнение, че аптеката не е бакалия, тя е лечебно заведение по смисъла на закона и там работят изключително специализирани хора, с висока специализация, фармацевти, които са посредници между пациента и лекаря и понякога са и съветници на самия пациент. Така че, ако някой си представя, че това може да стане като верига магазини за хранителни стоки, дълбоко се лъже. За съжаление обаче след решението на Европейския съд, който ясно казва, че законодателството в тази насока, особено за лекарствените средства всяка една страна – членка на Европейския съюз, е вътрешна работа, недоумение буди появата на такъв текст за либерализация на режима. Още повече решението на Комисията по европейски въпроси, което не мога да си обясня. Не зная откъде е взела това становище, откъде го е чела, какво е видяла, но никъде никой на този етап не ни задължава да предприемаме каквито и да е било мерки за либерализация на режима на собствеността на аптеките. Още повече, че това, което е гласувано и това, което е като действащо законодателство, въпреки че има ограничение до четири броя притежание, няма да говорим, че един човек може да направи десет фирми с по четири аптеки. Може би трябва да се замислим дали трябва да е така, ако държим на консервативния модел. Мисля, че на този етап законът няма нужда от промени. Дебатът по този въпрос според мен показва, че сега действащият закон е добър. Ще си позволя да подкрепя и колегата Шарков, че днес трябва да гласуваме против, а не да казваме, че между двете четения ще го направим, защото по този начин вече много се събра – вкарваме на първо четене едни законопроекти, които не са в такъв унисон, какъвто ни се иска и след това с уговорката, че между двете четения ще го донаправим. За да се научат тези, които вкарват закони и имат законодателна инициатива, как да се обръщат към нас, народните представители, пък и към хората, които са ни избрали като цяло. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, просто се почувствах длъжен да изляза и да направя това изказване, тъй като в периода, за който става въпрос – за промяна на Закона за лекарствата в хуманната медицина в предишното Народно събрание, който ние в момента разглеждаме, аз бях вносител на така наречения етичен модел за търговия в аптечните мрежи. Длъжен съм да кажа това, тъй като тук преждеговорившите изтъкнаха много факти и данни, но аз бих искал да хвърля и още малко светлина по този повод, а именно на това, че в миналото Народно събрание ние приехме така наречения Закон за етичния модел в хуманната медицина, тъй като аптеките представляват част от лечебния процес. И тогава се прие правилото една аптека – един фармацевт, регистриран по Търговския закон, за да може да има яснота, отговорност и в същото време да не бива да се забравя, че завършващият процес на лечението е когато пациентът отиде и вземе своя медикамент от аптеката. Казвам тези неща, тъй като не се беше минала още една година от приемането на този закон и веднага – тук бяха споменати имената, пропусна се един депутат от НДСВ – Антония Първанова, която силно лобираше да бъде въведен и наложен така наречения либерален модел с оглед две огромни вериги, които притежават аптеки в Европа, да навлязат в България. И по този начин всъщност вътрешния пазар и всички онези аптекари най-малкото да бъдат подчинени и от дребни собственици с дребен бизнес да се превърнат в наемници. Това не можа да се случи, но тук в интерес на правдата трябва да се каже, че при поправката, когато искаха да въведат този закон, от ДСБ предложиха правилото за четирите аптеки. Неясно защо, защото в Германия са четири аптеки. Но тогава трябваше да се каже, че в Германия тези четири аптеки се унаследяват, тоест има един стриктен контрол на поведение на тези аптеки. Слава Богу, това беше един компромисен вариант, който беше приет и до ден-днешен съществува именно тази форма за четири аптеки. Тук искам да обърна внимание на всички онези, които не са в темата. Забележете, че законът е за четири аптеки! Всички тук, които се занимават с медицина и всички, които следят тези процеси, знаят много добре, че този закон се заобикаля много ясно с примери от търговски вериги, които съществуват и към днешна дата, независимо от това, че законът казва четири аптеки. Но не казва четири аптеки за какво – четири аптеки за юридическо лице, четири аптеки за физическо лице? И вие сами можете да направите сметка как някои хора са направили свои огромни вериги от аптеки. Така че това трябва да бъде казано ясно на обществото. И когато ние искаме тук да заявим някаква позиция, трябва да изясним нещата в цялост. Говорейки за промяната в чл. 222, аз смятам, че тук нашата председателка на Комисията по здравеопазването много ясно декларира, че това няма да бъде допуснато между първо и второ четене. Тоест, това, което е дадено като аргумент от решението, което е прието от Европейската комисия на 19 май 2009 г. всъщност много ясно е казано и формулирано. Зная, че в момента вероятно ще бъда апострофиран от колега от Здравната комисия, че това е волеизявлението и желанието на Министерския съвет за промяна и че обещанията не значат нищо. Да, съгласен съм, но аз мисля, че тук много ясно беше декларирано, че между първо и второ четене ние от Политическа партия ГЕРБ няма да допуснем това да се случи. Така че в залата трябва да прозвучи ясно, че ние ще запазим модела, който съществува, тъй като проблемите в здравеопазването са изключително големи и тежки и не бива сами да създаваме проблеми. Така че, както декларира председателят на Комисията по здравеопазването, така и аз поемам ангажимента действително да запазим този съществуващ модел. Няма да навлизам в темата за конкуренцията между аптеки и дрогерии, тъй като това не е основното в промените в законопроекта. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Вземам реплика, защото в изказването на господин Иванов беше казано, че не е ясно защо в миналия парламент от Демократи за силна България сме предложили четири аптеки и защо е отпаднало другото ограничение за магистър-фармацевт. Ясно е защо – искам да обясня. Между първо и второ четене излезе решението на Конституционния съд. Ние бяхме направили предложения в няколко варианта: едното беше – една аптека, един магистър-фармацевт; отделно бяхме предложили четири – като в Германия. Тоест няколко, дано едно поне мине. Мина това с четирите. Не е неясно – ясно е. Първо отпадна едно от ограниченията – по силата на решението на Конституционния съд не можехме да направим първото си предложение. То беше отхвърлено от залата. Затова се получи прегласуване. Затова казах, че след драматично гласуване се стигна до това да има ограничението, което е в момента. Иначе ние сме привърженици на по-твърдия модел, който имахме преди последната промяна. Това, за съжаление, е вече невъзможно по силата на решението на Конституционния съд. За съжаление, защото, четейки пак това решение, виждам, че съдиите са говорили за аптеките като за стопански обект. Така или иначе решението е факт и ние трябва да направим решение, което да не бъде атакувано. Репликата ми беше за изясняване. Не беше неясно – беше много ясно защо го предлагаме.

Благодаря Ви, господин председател. Първо трябва да заявя, че никога не съм имал аптеки и нямам намерение да имам.

Това не значи, че не трябва да имам отношение по тези въпроси. Господин Иванов, след като Европейската комисия чрез съответните органи е сезирала Министерството на здравеопазването – д-р Желев ще Ви каже, аз имам копие от писмото, имат го всички колеги от комисията, след като главният секретар на Министерския съвет изисква от Министерството на здравеопазването да промени текстовете на закона, касаещи правото на установяване съгласно чл. 43 и чл. 56 от Договора за присъединяване към Европейския съюз и правото на свободно движение на хора, стоки и капитали, Министерството на здравеопазването какво трябва да направи, освен да изпълни? И внася законопроект. Естествено, че след това идва другото решение – на Европейския съд. Министерският съвет няма как да предвиди, че ще има друго решение – на Европейския съд. Трябва да внесат законопроект. Те са го внесли във вида, в който е внесен. Вие трябваше да направите най-естественото нещо: ако сте против либералния модел, трябваше да гласувате „против”. Вие гласувахте „за” този модел, който предлага Министерският съвет. Аз не мога да разбера каква е логиката да не гласувате против Министерския съвет. Министерският съвет е имал абсолютното основание към датата на внасянето на проекта да го внесе по начина, по който това е написано в проекта. Така че вие имахте абсолютното основание да не подкрепите, ако държите на етичния модел. Що се отнася до това какво всъщност преследва този законопроект, изобщо за какво е тази дискусия – етичен и либерален модел. Цялата дискусия е да няма вериги от аптеки. Да, но дори при етичния модел, дори при либералния модел, дори и при частично либерално реализирания има верига от аптеки.

Аз го казах.

Какъв е страхът на българското общество? Да не дойде някой да изкупи аптеките в България. Как ще стане тази работа на мен лично не ми е ясно. Затова, уважаеми колеги, според мен, ако искаме да бъде контролирана търговията на дребно с лекарствени продукти, единственият начин е да дадем възможност, както е в други страни (примерно на 700-800 хил. население – една аптека), за да не се занимаваме с етични, либерални и не знам какви модели, за да гарантираме в крайна сметка на потребителя правото му на достъп до лекарствени продукти.

Благодаря, господин председател. Уважаеми д-р Иванов, това, че дебатът се води само за тези четири аптеки, показва защо е внесен законопроектът – заради четирите аптеки. Това е ясно, защото тази директива е от 12 декември 2008 г.! Ако беше толкова важно, да е транспонирана десет пъти досега! Въпросът е в четирите аптеки. Понеже говорим за етичния и либералния модел, това, което колегите от ДСБ направиха в предния парламент за четирите аптеки, е немският модел. Само че немският модел е четири аптеки, но на магистър-фармацевт, а не на всеки! Това е разликата в България, защото имаше решение на Конституционния съд. Доктор Иванов, допуснахте една грешка, когато зададохте въпроса – че причината да има вериги от аптеки в България била четирите аптеки. Но на кого – на юридическо лице, на физическо лице? Цитирам, чл. 222 казва: „Право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт, а в предвидените от закона случаи – с помощник-фармацевт, като на територията на Република България може да открие не повече от четири аптеки”. Така че много добре си е казано в закона – за юридическо, за физическо лице. Не тук е заровено кучето – че не знаели физически или юридически лица. Въпросът е в контрола, а липсата на контрол е породена от факта, че това е единственият бизнес, който не усеща никаква икономическа и финансова криза! Ама никаква! Благодаря ви.

Благодаря. Забравих да декларирам, че нямам конфликт на интереси, нямам аптеки. Нямам и свързани хора с аптеки. Благодаря и на госпожа Михайлова, и на д-р Шарков. Мисля, че това, което вие казахте, даде повече светлина – така разглеждам вашите реплики. Що се отнася до употребата на „физическо” и „юридическо лице” – тук знаете как доста хора регистрираха, тъй като едно лице може да отвори няколко фирми – само или с подставени лица, и по този начин всъщност се правят вериги от аптеки. Има още много други варианти, на които не бих искал да се спирам. Що се отнася до д-р Адемов. Ние се намираме на първо четене, където разглеждаме философията, а това е само една част – в случая говорим за няколко члена. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Говорим като цяло за закона. Мисля, че, разглеждайки в цялост закона, по смисъл, ние от Политическа партия ГЕРБ ще го подкрепим. Между първо и второ четене, както обясних, ще се направят необходимите корекции, за да се запази именно системата, която е сега, която има баланс в обществото. Преди да завърша, ще кажа следното. Вие много добре знаете, че в предното Народно събрание голяма част защитаваха така наречения либерален модел, опитваха се – с помощта на омбудсмана на България, с помощта на европейски консултанти, с всякакви други мерки, включително решението на Конституционния съд. Сега как изглежда решението на Конституционния съд, след като се произнесе Европейската комисия? Как изглежда това решение – ще го оставя на вас за размисъл. По някой път тези прекалени интереси и лобиране, включително от най-високо място, могат да доведат до такава малко конфузна ситуация. Благодаря ви.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще говоря по същата тема, която беше вече разисквана, но без да повтарям аргументите, които бяха изказани. Според мен нашата дискусия няма да има голям социален отзвук, защото тя има предимно формален характер и фокусирането на спора върху това колко аптеки може да има едно лице остава открит въпроса ще се промени ли при едното или другото решение положението, в което в момента се намират гражданите като хора, които се нуждаят от лекарства и закупуват лекарства? Опасявам се, че което и от двете решения да бъде избрано, практиката почти няма да бъде променена. Тя може да повлияе на лицата, които се занимават с производство и главно с търговия с лекарства и лекарствени продукти, но тя ще има незначително отражение върху положението, в което се намират гражданите. И затова аз искам да поставим въпроса от тази страна и той включва като подвъпрос питането: „Има ли вериги от аптеки в момента?”. Да, всички в залата отговарят утвърдително. Необходимо ли е и искаме ли ние да премахнем веригите от аптеки? Ако искаме – не е достатъчно да отхвърлим сега предлагания законопроект. Трябва да се направят допълнителни стъпки и те не са трудни, ако искаме да намерим такова решение, защото законът трябва да бъде допълнен и да се каже, че едно лице – физическо или юридическо, не може пряко или чрез свързани лица, да контролира повече от четири аптеки. Защото сега няма никаква пречка едно и също лице да създаде множество други фирми, търговски дружества, в които то доминира и по този начин има неограничени вериги от аптеки. Ако ние смятаме да направим нещо повече от това да водим спора по един формален начин, трябва да се направи именно тази стъпка, защото без нея парламентът, каквото и да казва, че поддържа либералния, етичен или консервативен модел, той просто ще поддържа практиката, която съществува в момента. Затова аз апелирам към управляващите да помислят по този въпрос. За мен решението не е трудно, но то изисква воля с допълнителни кратки записи в закона, този въпрос да бъде решен. Има и друг въпрос, който ние сме наследили още от хората, които искаха да отворят повече поле за бизнеса на отделните аптекари, когато за първи път тази дейност преминаваше в частни ръце. И тогава – преди години, беше въведена забраната общините да не могат да поддържат аптеки. Напротив, те трябваше да ликвидират аптеките, които имаха. И сега питам: какво е съдържанието на общинската политика и как една община може да провежда своя политика в областта на търговията с лекарства, след като на нея е казано, че тя може да разкрие аптека само там, където някой друг не е направил това. Значи, общините могат да развиват само една губеща икономическа дейност. Защо не възстановим, и аз точно за това настоявам, и това е другото предложение, че общините трябва като стопански субекти да бъдат поставяни на равно с всички други, тоест на територията на съответната община, ако преценят, те могат да разкрият до четири аптеки, независимо дали някой друг вече е прилапал, грубо казано, този бизнес. Общините вероятно, ако са по-отговорни, ще го направят точно там, където няма аптеки, защото в момента има малки общини, в които не само, че няма денонощна аптека, но няма никаква аптека! И хората, когато отиват на избори, трябва да попитат тези, които се борят за тяхното доверие: „Вие ще решите ли този проблем?”, защото това е една дейност, която никак не е лека. В някои случаи тя не е и печеливша. Отделно, че трябва да се намерят специалисти, защото е безспорно, че магистър-фармацевт трябва да извършва дейността в аптеката. По това никой не спори. Мисля, че тук по това няма спор. И затова аз най-накрая ще отговоря, когато си задаваме въпроса кой модел избираме, аз избирам този модел, за който никой досега не говори. Аз избирам социалния модел, което означава, освен да обсъждаме въпроса за броя на аптеките, които може да притежава едно лице, да обсъждаме въпроса за това как се определят цените на лекарствата и каква е ролята на тези, които управляват – говоря за институциите, в лекарствената политика. В момента България, която е с най-ниски реални доходи на населението в Европейския съюз, цените на много от лекарствата са такива, а в някои случаи и по-високи, отколкото в съседни страни. Е, каква е тази политика и какви са тези, които я осъществяват?! И неслучайно може би днес няма нито един официален представител на Министерството на здравеопазването – говоря за министър или за заместник-министър, защото аз разчитам, че това, което каза господин Иванов като представител на парламентарното мнозинство, ще бъде потвърдено по-нататък, ако те подкрепят законопроекта, но мен ме интересува дали сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването все още поддържа законопроекта в тази му част или те смятат, че отсъствайки, със своето мълчание ще продължат да маневрират и накрая ще разберем какво реално правят. И остават открити въпроси, които аз и по друг повод в парламентарния контрол съм поставял – за това как държавата влияе върху цените на лекарствата, след като във времето на финансовата и икономическа криза в редица европейски страни чрез регулиращи мерки се намалиха цените на лекарствата за крайния потребител. Такова нещо в България няма и това въобще не се обсъжда като стъпки, които трябва да бъдат направени. И вторият въпрос, който у нас също е решен по-лошо, отколкото в повечето европейски страни, е, че делът, който Касата заплаща за медикаментите, които се ползват по лекарско предписание, е много по-нисък, от този, който се полага в другите страни със системи на държавно здравно осигуряване. Това са два големи въпроса. Те са само част от темата, която опира до сегашното законодателство, но те са най-важната част, по която решения, различни от това, което се прави в инерцията на изминалите години, не се предлага. Това, според мен, важните проблеми, които засягат днес обсъжданата тема. За мен, ако има нещо полезно в този законопроект, то е, че той дава повод отново да бъдат открито поставени и да се търсят много по-радикални решения от тези, които са предлагани в изминалите години. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Стоилов, когато говорим за цените на лекарствата и за веригите аптеки ние трябва веднага да кажем, че именно затова законът е конституиран така щото производител, дистрибутор и притежател на аптеки да бъдат не едно лице, а да бъдат различни юридически лица. Именно така се изгражда разделност, за да няма свързаност, да няма конгломерати, които да могат да манипулират под една или под друга форма цените. Това – от една страна. Второ, по това, което Вие казахте при разкриване на аптеките и за районите. Мисля, че добре знаете, че когато един магистър-фармацевт не разкрие аптека в отдалечено място, тогава помощ-фармацевт би могъл да отиде и да разкрие аптека на такова място до идването съответно на титуляр или на магистър-фармацевт. По това, което Вие казахте за общините – тогава, когато този въпрос се разглеждаше в предния парламент, проблемът за това кой има право да разкрива аптеки – дали общините в отдалечени райони или в такива общини, където няма интерес, общините да имат право, тогава мисля, че се произнесохме много ясно. Нещо много важно, което Вие повдигнахте като въпрос – пак за цените. Вие добре знаете, че когато приемахме закона, тогава не бяхте в Комисията по здравеопазване, но приехме, че от осем страни, които имат близък фактически статус като България, се приемат три с най-ниски цени. Това породи отново различни интереси и в текста дали да бъде „най-ниската” или „ниските цени”, или съответно те да бъдат по валутния курс на дадената държава, така че цените на лекарствата в България – мисля, че това е един голям проблем, който Вие откривате, се определя до голяма степен и от това как една страна урежда проблема с ДДС върху лекарствата. Мисля, че по тази тема също може да се поговори. В различните страни, които Вие упоменавате има и страни, които са с нулево ДДС. Сега съм сигурен, че тук голяма част от колегите ще имат какво да кажат по темата. Има страни, които имат 4 %, д-р Шарков беше предложил, ако си спомняте, намаляване на ДДС на 5 %. (Председателят пуска сигнал за изчерпване на времето за реплика.) Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Стоилов, ще се спра само на три неща от Вашето изказване. Първо, няма социален модел. Вие може да сте му привърженик, но в цял свят няма такъв модел.

Това не значи, че не може да има.

Това, че сте привърженик, нали няма нищо общо с веригата от аптеки, които се казват „социални аптеки”? Защото има и такава верига от аптеки. По отношение на общините и възможността да разкрият аптеки, при положение че на територията на тези общини няма аптеки – въпросът не е в това чие е желанието да разкрие аптека, на кого е дадена възможността да го прави. Големият проблем е в недостигащия брой на магистър-фармацевтите, тъй като голяма част от тях работят във фармацевтични дистрибуторски фирми и не могат да бъдат намерени, за да бъде сключен договор с тях да бъдат управители на съответната аптека. Последно, как държавата определя цената на лекарствата, как се намесва? Пряко. България е една от две или три държави в Европейския съюз, в която 20% от цената на медикамента или една пета се формира от данък добавена стойност. В нормалните европейски държави този процент се движи между 8 и 10, включително и в съседна Македония има диференцирана ставка на данък добавена стойност върху лекарствата.

Не е вярно!

Не е вярно, ама има справка на Европейската комисия, където тези неща са казани. Тъй като го направихме по отношение на туризма, този път за целия туризъм отиде на 9%, ние сме внесли отново нашето предложение да има диференцирана ставка по ДДС: да бъде както за туризма 9%. Щом е важен туризмът, са важни и лекарствата. Така цената на лекарството няма да бъде 20% или една пета от данък добавена стойност, а ще бъде 9%. Благодаря.

Уважаеми господин Стоилов, стана ясно за всички, че същността на този законопроект е проблемът за веригите аптеки и тяхното разрешаване. За мен е учудващо, че Вие като юрист, а твърдя, че сте добър юрист, не споменахте нещо друго, което е много важно в този разговор днес. Дали това не е отново една брънка от порочната практика да се внасят законопроекти с една философия на първо четене и между първо и второ четене тази философия коренно да се промени, защото това очаквам да се случи? Аз вярвам, че голяма част от колегите от ГЕРБ са също здраво мислещи и няма да прибягнат до разрешаването на веригите аптеки, защото това ще обърка една сравнително спокойна в момента система, каквато е аптечната мрежа. Те трябва да са изключително политически недалновидни, за да направят това, което им се предлага днес, независимо от факта че Министерският съвет прави предложението, и да създадат хаос и напрежение там. Кажете като юрист дали това наистина не е затвърждаване на една порочна практика? Това е по-важното.

Благодаря на народните представители, които направиха реплики, защото те дават възможност да се доизясни темата. Ще започна от последното питане на госпожа Сахлим. Според мен, а и всички ще го потвърдят, не е редно между двете четения да се променят философията и принципите на законопроекта. Независимо от другите промени, които, бих казал, имат по-скоро синхронизационен, технически характер, това е промяна по същество и няма как да бъде тълкувана като отделен фрагмент, защото тя засяга основата на законопроекта. Този въпрос е подразбиращ се, аз затова не го поставих. Другият, по-сериозният политически контекст е дали не сме изправени, когато правителството е подготвяло този законопроект, пред поредния лобистки проект, въпреки че тук пак ще се потърсят аргументи с европейската тематика. Поне в този случай смятам мнозинството да потвърди своята воля и да докаже, че няма да е проводник на такива интереси, дори те да са съществували при подготовката и внасянето на законопроекта. Относно другите въпроси, които се поставиха. Искам отново да обърна внимание на господин Иванов, че не е достатъчно да има различни юридически лица, които са притежатели на аптеки, защото едно лице може да създаде неограничен брой юридически лица и по този начин практически да заобикаля ограничението за притежаване на до четири аптеки. Юридически въпросът може да бъде решен, когато видим кой стои в или зад това юридическо лице и това само може да направи тази разпоредба реална. Сегашният модел, който наподобява етичния модел, всъщност допуска с определени юридически техники веригите от аптеки, така че на практика у нас имаме такива вериги. Аз не знам, досещам се, пренасяйки моите думи за социалния модел, къде ги насочва господин Шарков, но нека не се търсят такива аналогии. Наистина смятам, че може да има социален модел и в здравеопазването, и в търговията с лекарства. Ако той не е достатъчно ясно оформен и наложен някъде, това не означава, че не може да бъде създаден. Това не е утопична човешка дейност, а е част от реалното регулиране в този чувствителен сектор, тъй като сигурно никой няма да отрече, че има разлика в това да има вериги от бензиностанции и в това да има вериги от аптеки – или търговията с такъв род продукти и търговията с човешкото здраве. По отношение на последния въпрос – за цените. Може да се намери решение, в което цените на лекарствата в България да съответстват на стандарта на живот. Аз не засегнах въпроса за данък добавена стойност, тъй като той е част от общата финансова политика, но приемам аргумента. Ние сме го подкрепяли, когато тази тема беше обсъждана, че след като може да има привилегировано ДДС в някои сектори, един от тези сектори трябва да бъде точно за лекарствата. Това е един от финансовите инструменти за регулиране на цените, но той не е единственият, на това обръщам внимание. Благодаря.

Уважаеми колеги, преди да преминем към следващия законопроект, на основание чл. 73, ал. 1 от правилника правя предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 53 03 163, от 29 октомври 2010 г., с 14 дни, и по общ Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 53-03-171, от 29 октомври 2010 г., също с 14 дни.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да преминем към доклада, имам процедурно предложение за допускане в залата на господин Камен Кичев - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на госпожа Красимира Стоянова - директор на Дирекция „Правна” от същото министерство, и на господин Симеон Арнаудов - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13.08.2010 г. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози бе разгледан и обсъден от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на две последователни заседания, проведени съответно на 9 и 16 септември 2010 г. Законопроектът бе представен от господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. На заседанието на комисията присъстваха експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, както и представители на браншови организации в областта на автомобилните превози. Най-общо измененията и допълненията, предложени със законопроекта, са в два аспекта: предприемане на мерки за ограничаване на „сивия сектор” в областта на автомобилните превози и подобряване на реда и условията за извършване на автобусни превози и на таксиметрови превози, което от своя страна ще доведе до повишаване на безопасността на движението и подобряване на транспортното обслужване. Основните предложения, чрез които се предлагат мерки за борба със “сивия сектор”, са следните: Въвежда се ново изискване за упражняване на професията автомобилен превозвач. Предприятията, които са автомобилни превозвачи, трябва да са действително и трайно установени на територията на страната, в която са получили лиценз за извършване на превози на пътници или товари. Предлага се предприятията, които извършват превози на товари за собствена сметка с превозни средства, чиято допустима максимална маса е над 12 тона, да притежават лиценз. Предложенията, които имат за цел подобряване на реда и условията за извършване на автобусни превози и на таксиметрови превози, са в следните насоки: Законопроектът предвижда общинските съвети да определят максималния размер на цените за предоставянето на таксиметрови услуги на територията на съответната община. Създава се задължение за кметовете на общини да определят маршрута на движение на пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, като се съобразяват с условията за безопасност и сигурност на пътниците. Предвижда се специализирани и случайни превози на деца и/или ученици да се извършват от водачи, чиято възраст е не по-малка от 25 години и не по-голяма от 60 години. Предлага се специализираните и случайните превози на деца и ученици да се извършват с автобуси, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 10 години. Предлага се промяна на републиканската транспортна схема, като се определя по нов начин нейният обхват. Към посочените по-горе две групи изменения и допълнения се отнасят предложенията, които имат за цел повишаване на ефективността на контрола. Предлагат се редица изменения и допълнения в административнонаказателните разпоредби и в уредбата на принудителните административни мерки. Предлага се за преустановяване на административните нарушения да се прилагат нови принудителни мерки като спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Във връзка с повишаването на ефективността на контрола е и изменението на разпоредбата на чл. 91, ал. 5 и създаването на нова ал. 6, които имат за цел подобряване на материално-техническата база и определяне на конкретните възможности за допълнително материално стимулиране на служителите от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. При обсъждането на законопроекта бяха изразени становища по предложените промени от голяма част от народните представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и от представителите на браншовите организации. Изказванията на членовете на комисията съдържаха становища основно в подкрепа на предложените изменения и допълнения, коментари по конкретни текстове и предложения. Предмет на дискусия в комисията бяха няколко основни изменения, предложени със законопроекта, а именно: Създаването на задължение за лицата, които извършват превози на товари за собствена сметка с превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, да притежават лиценз за извършване на обществен превоз. Това предложение има за цел приемането на допълнителна мярка срещу т.нар. „сив сектор” в областта на товарните превози. Към настоящия момент има регистрирани над 14 000 превозни средства, които са собственост на физически лица и с които системно се извършват превози на товари. Задължението за притежаване на лиценз за обществен превоз, когато превозите се извършват с превозни средства с посочената допустима максимална маса, освен че ще създаде условия за равнопоставеност между предприятията, извършващи превози на товари, ще позволи и осъществяването на надежден контрол за спазването на правилата, установени с нормативните актове. Вторият въпрос, който предизвика дискусия и в обществото и който беше широко дискутиран и в комисията, е предложението за промяна на концепцията на републиканската транспортна схема. Сегашната уредба на републиканската транспорта схема, съдържаща се в Закона за автомобилните превози и в подзаконови нормативни актове по прилагането му, определя три вида транспортни схеми – общински, областни и републиканска, като критерият, който е приложен за дефинирането на схемите и определянето на техния обхват, се свежда до това къде се намират крайните и междинните спирки по маршрута на съответната линия. С обсъждания законопроект се предлага да се извърши промяна на републиканската транспортна схема, като бъде приложен нов принцип при утвърждаването й. Предлага се тя да включва само линиите, крайните спирки по които са в населени места с определен брой на населението, а всички останали линии – да са част от областните транспортни схеми. Предлага се също приемането на нов подход при възлагането на тези линии – по единни правила и критерии, утвърдени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Промяната на републиканската транспортна схема се налага по следните съображения: Към настоящия момент съществуват над 2700 разписания по републиканската транспортна схема. Тези разписания не съответстват на действителните потребности на населението от транспортно обслужване и поради твърде големия брой на възложените линии и недостатъчния за рентабилна превозна дейност пътникопоток се проявява тенденция за неспазване на разписанията, нелоялна конкуренция между превозвачите по линиите от едно и също направление, последицата от което е влошаване на транспортното обслужване и възникване на рискове за безопасността на движението по пътищата. С предложените изменения се цели да се създадат условия за постигане на координация на транспортната схема с железопътния транспорт, която да отговори на реалната потребност от пътувания по дадено направление. Това може да бъде постигнато, като се обвърже критерият за определяне на вида на транспортната схема с броя на населението в населените места, в които са спирките по маршрута на автобусните линии, тъй като броят на населението е свързан с потребностите му от транспортно обслужване и съответно от пътникопотока по определено направление. Друг въпрос, по който бе проведена дискусия при обсъждането на законопроекта в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, е предложението за създаване на правомощие на общинските съвети да определят максималния размер на цените за предоставянето на таксиметровите услуги на територията на съответната община. Задължението за обявяване на тарифите за извършване на превозите на подходящо място в автомобила не е достатъчно, за да бъдат защитени интересите на потребителите. Потребителите невинаги са способни да преценят в конкретния момент качеството и цената на предлаганата услуга и да направят своя избор. Регулацията на цените за предоставянето на таксиметрови услуги чрез определянето на максималните им размери е оправдана с оглед защитата на икономическите интереси на потребителите и предпазването им от необосновано високи цени. Същият подход се прилага във Великобритания, Дания, Унгария, Холандия, Финландия, Ирландия, Чехия и Белгия, а в Италия, Франция, Германия и Испания се прилагат фиксирани тарифи за километър и времетраене на пътуването. В Румъния местните власти определят минималния и максималния размер на цените на таксиметровите услуги. Извършването на таксиметров превоз на пътници е услуга, която се предоставя предимно в границите на общината, в която превозвачът извършва дейността, поради което органите на местната власт най-точно биха могли да определят максималната цена за извършване на таксиметров превоз съобразно условията на територията на самата община. Освен посочените по-горе предложения за изменения и допълнения, разисквания предизвикаха и текстовете от законопроекта, с които се предвижда специализираните и случайните превози на деца или ученици да се извършат с автобуси от датата на първата регистрация, на които не са изтекли повече от десет години. Бяха изказани мнения, че водещ критерий при определянето на годността на автобусите за превоз на деца и ученици би трябвало да бъде не броят на годините, през които са били в употреба, а техническата им изправност. Според изказалите се по този въпрос народни представители, „възрастта” на автобусите не е пряко обвързана с техническата им изправност и с годността им да превозват деца и ученици. В процеса на обсъжданията по-голямата част от народните представители, членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, подкрепиха по принцип законопроекта, отчитайки необходимостта от приемането му като отбелязаха, че следва да бъдат отчетени изразени становища, бележки и предложения с цел подобряването на някои от дискутираните текстове. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 август 2010 г.”

Уважаеми, господин председателстващ, Уважаеми дами и господа народни представители! Раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Аз ще прочета само основните моменти от него. „СТАНОВИЩЕ относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 август 2010 г. На заседанието, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие Камен Кичев - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Симеон Арнаудов - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. І. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се въвеждат мерки за прилагане на: - Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилния транспорт; - Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт; - Регламент /ЕО/ № 1072/2009 относно общите правила за достъп до пазар на международните автомобилни превози на товари; - Регламент /ЕО/ № 1073/2009 относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006; - Директива 2009/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2009 г. за изменение на Приложение ІІІ към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималните условия за изпълнение на регламенти /ЕИО/ № 3820/85 и /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт. Със законопроекта се въвеждат нови изисквания за упражняване на професията автомобилен превозвач, а именно предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач, трябва да са действително и трайно установени в една от държавите – членки на Европейския съюз, за да бъдат компетентните органи на тази държава членка в състояние при необходимост да вземат решение за спиране на действието или оттегляне на разрешенията, които позволяват на предприятието да осъществява дейност на пазара. Изрично се въвежда като основание за отнемане на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността при неспазване на срока за представяне на доказателства за финансовата стабилност. Целта е по-строга регламентация на необходимостта от представяне на необходимите документи за доказване на финансова стабилност в срок и избягване на противоречива съдебна практика при издаване на заповед за отнемане на лиценз. ІІ. В съответствие с Директива 2009/5/ЕО предлаганите в законопроекта административнонаказателни разпоредби са изцяло съобразени с вида и тежестта на нарушенията, установени в директивата. Предвиждат се твърдо установени глоби или имуществени санкции, с които отпада възможността за субективна преценка от страна на наказващия орган и налагане на различни наказания за едно и също нарушение. ІІІ. Към законопроекта може да бъде направена следната препоръка: текстът на § 9 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, изменящ чл. 17, ал. 2, да бъде прецизиран между първо и второ четене на законопроекта с оглед спазване на изискванията на Регламент /ЕО/ № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 1191/69 и /ЕИО/ № 1107/70 на Съвета. ІV. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози коректно предвижда въвеждането на разпоредбите на посоченото по-горе европейско законодателство. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага: с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 август 2010 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и на Националното сдружение на общините. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Симеон Арнаудов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, който информира народните представители за промените в закона, касаещи общините. С предложените промени се създава ново правомощие на общинските съвети, свързано с регулацията на таксиметровите превози, като в мотивите е изтъкнато, че подобен подход се прилага в редица европейски страни. Извършването на таксиметров превоз на пътници е услуга, която се предоставя предимно в границите на общината, в която превозвачът извършва дейността, поради което органите на местната власт най-точно биха могли да определят максималната цена за извършване на таксиметров превоз съобразно условията на територията на общината. Регулацията на цените за предоставяне на таксиметрови услуги чрез определяне на максималните им размери, макар да представлява рестриктивен подход, е мотивиран с оглед зашитата на икономическите интереси на потребителите и предпазването им от необосновано високи цени. В тази връзка в законопроекта се предлага общинските съвети да определят максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община, където е издадено разрешението. На следващо място се предвижда задължение за кметовете на общини да определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите им на движение с утвърдената транспортна схема и с изискванията за безопасност за движение по пътищата. Според мотивите на вносителя с предлаганите промени ще се регламентират тези превози, които представляват разглеждане на забележителности на дадени градове. Превозите с атракционна цел нямат характеристиките на другите видове превози и към настоящия момент не са регламентирани в закона. Такъв вид превози съществува в другите европейски градове и неговото определяне в закона ще позволи той да подлежи на контрол. С оглед осигуряване безопасността на превозите и сигурността на пътниците е необходимо неговото изрично посочване в закона. Законопроектът предвижда и нов режим за Републиканската транспортна схема – предлага се тя да включва автобусни линии с крайни и междинни спирки само в градове с население над 30 000 души. Схемата ще се разработва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Превозите за линиите по утвърдената републиканска транспортна схема ще се възлагат с конкурс от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В хода на дискусията народните представители, които взеха отношение по предлаганите промени изразиха притесненията си, че така предложеният режим на Републиканската транспортна схема ще създаде затруднения в транспортното обслужване на гражданите, тъй като при предложената регламентация някои от съществуващите до сега начални и/или междинни спирки по определени маршрути, които са в по-малки населени места, както и част от съществуващите маршрути – ще отпаднат. По този начин не малка част от населените места ще бъдат лишени от преки транспортни връзки до големите градове, поради което е целесъобразно предложените промени да бъдат преосмислени. В този смисъл е и становището, изразено от Националното сдружение на общините. По отношение на цените на таксиметровите услуги следва да се има предвид, че освен цената за километър пробег в тях се включват и цени за повикване, за първоначална такса и за престой – възниква въпросът: те свободно ли ще се определят и това няма ли да доведе до изкривяване на идеята за регулация? Освен това законът следва да уреди и условията, при които ще се извършват таксиметровите услуги извън територията на общината, за която е издадено разрешението. По отношение на превозите с атракционна цел е необходимо да се даде легална дефиниция за тях в допълнителните разпоредби на закона. Също така законопроектът не предвижда разпоредби, които да регламентират условията и реда за възлагането и изпълнението на тези превози. Законопроектът предвижда тези маршрути да се утвърждават от кметовете, което се явява в противоречие с правомощията на общинските съвети да утвърждават всички останали маршрути за движение на територията на общината. Наред с предложените промени е целесъобразно в закона да бъдат разписани и контролни правомощия на общините във връзка с предоставените им права и задължения, както и да се предвидят и такси за издаваните от тях разрешения. При констатиране на нарушения, които са свързани с нарушаване на разпоредби, които са в правомощията на общините, кметовете да издават наказателни постановления и глобите, и имуществените санкции за тях, да постъпват в приход на общинските бюджети. Членовете на комисията считат, че повдигнатите въпроси по време на дискусията са особено важни и следва да бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване. Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа – „за”, без „против” и 9 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002 01 75, внесен от Министерски съвет, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 август 2010 г. На заседание, проведено на 29 септември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет на 13 август 2010 г. На заседанието присъстваха: господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Симеон Арнаудов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Камен Кичев. Със законопроекта се предлагат следните изменения и допълнения: - предприятията, които упражняват професията автомобилен превозвач, да са действително трайно установени в една от държавите – членки на Европейския съюз; - въвеждат се като основания за отнемане на лиценз извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността, неспазването на срока за представяне на доказателства за финансова стабилност; - общинските съвети да определят максимални цени за таксиметров превоз на пътници за 1 километър пробег по съответна тарифа, валидна за територията на съответната община, където е издадено разрешението за таксиметров превоз на пътници и да ги актуализират най-малко веднъж годишно; - преминава се на твърдо установени размери на глоби или имуществени санкции, а не както досега с минимален и максимален размер; - административнонаказателните разпоредби са изцяло съобразени с вида и тежестта на нарушенията, установени от Директива 2009/5/ЕО; - с чл. 91, ал. 5 на Закона за автомобилните превози е прието на служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия и изисквания към труда им в размер, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със законопроекта се иска не министърът да определя размера на допълнителните възнаграждения, а те да се фиксират в закона като предлагат размера на допълнителните възнаграждения да бъде до 30 на сто от годишните средства на работната заплата. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да стане администратор на 20 на сто от приходите от събраните суми по влезлите в сила наказателни постановления, с които се налагат глоби или имуществени санкции и тези средства да се разходват за капитални вложения за подобряване на материалната база на агенцията. В хода на обсъждането се изказаха мнения в подкрепа на законопроекта и изразиха становища по новата Републиканска транспортна схема и по новите отговорности, които се възлагат на общинските съвети и кметовете. След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 11 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 август 2010 г.” Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 август 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 октомври 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13.08.2010 г. На заседанието на комисията присъстваха господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Атанас Тодоров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилни превози”, и господин Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката. Законопроектът бе представен от господин Камен Кичев, който посочи, че измененията и допълненията, предложени със законопроекта, са с цел предприемане на мерки за ограничаване на „сивия сектор” в областта на автомобилните превози и подобряване на реда и условията за извършване на автобусни и таксиметрови превози, което от своя страна ще доведе до повишаване на безопасността на движението и подобряване на транспортното обслужване. При обсъждането на законопроекта членовете на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледаха подробно предложените промени, отнасящи се до реда и условията, регламентиращи превоза на деца и ученици. Вносителите предвиждат специализираните и случайни превози на деца и ученици да се извършват от водачи, чиято възраст е не по-малка от 25 години и не по-голяма от 60 години. Законопроектът предлага превозите на деца и ученици да се осъществяват с автобуси, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 10 години. Със законопроекта се предлага в Глава осма „Административнонаказателни разпоредби” да се направят изменения и допълнения, които въвеждат имуществени санкции за допуснати нарушения при извършване на превоз на деца и ученици. По обсъждания законопроект бяха представени писмени становища на Министерството на образованието, младежта и науката и дирекция „Законодателна дейност и европейско право” в Народното събрание. По време на дискусията народните представители изразиха подкрепа на законопроекта в частта му относно необходимостта от предлаганите ограничения за гарантиране безопасността на децата и учениците, като заедно с това бяха изразени и следните съображения и въпроси: – Въведените ограничения за възрастта на водачите на автобуси, превозващи деца и ученици, както и определеният краен срок за използване на превозните средства поставят въпроса дали това са най-обективните критерии за сигурността на превозите. – Съобразени ли са предложените промени със състоянието на автобусния парк и доколко бюджетните средства за следващата година ще осигурят подмяна, в случай че е необходима. В своето писмено становище министърът на образованието, младежта и науката предлага в § 11, чл. 23б, ал. 2 да бъдат добавени и думите „леки автомобили”, тъй като Министерството на образованието, младежта и науката по Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст вече е закупило и предоставило на училищата леки автомобили с 8 плюс 1 място за превозване на деца и ученици от и до училище. В хода на дискусията представителите на вносителите изразиха становище, с което подкрепиха направеното предложение. В отговор на въпроса относно срока за ползване на превозните средства вносителите заявиха, че според информацията, която са получили от Министерството на образованието, младежта и науката, най-старата регистрация на превозни средства е през 2005 г., което означава, че първата подмяна ще се наложи през 2015 г. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 12 гласа „за”, няма „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 август 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин председател, ще ми позволите да направя две процедури. Първата процедура е да поканите министъра на транспорта да присъства днес (шум, оживление и смях) на обсъждането на този закон. На някои хора им е смешно, но в този закон почти няма текст, по който да няма сериозни спорове, уважаеми господа. Аз не си спомням тук, когато се е обсъждал транспортен закон, освен господин Кичев или някой друг от заместниците, да е присъствал министърът на транспорта. В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения сме засипани с писма от общини, засипани сме с писма от превозвачи, които протестират срещу текстовете, които са включени. Аз мисля, че точно министърът на транспорта е този, който трябва да дойде и да представи закона и същевременно да обоснове мотивите – защо предлага тези текстове? Най-малкото, че една от комисиите е гласувала „против” този закон – Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Това е първата ми процедура. Аз се надявам, че ще проявите разум, а не да се смеем на всяко едно предложение. Второто ми предложение, господин председател, е да удължим времето на днешното ни заседание до приключването на обсъждането на този закон. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, защото действително промените, които се предлагат в Закона за автомобилните превози, са изключително спорни. Зад тях в комисията застана министърът, ние искаме да го видим и тук, в пленарна зала. Искам да припомня на вас, уважаеми колеги, че преди няколко месеца бяха внесени едни други поправки, отново в Закона за автомобилните превози, които бяха изтеглени след намесата на министър-председателя. Сега тези поправки не са изтеглени, но това не ги прави по-малко спорни. Ние действително искаме да чуем мнението на министъра тук, в пленарната зала. Това е нормалната процедура. Гласувайте за това, защото останалото означава, че вие сами поставяте българския парламент в едно състояние, в което не се изисква изпълнителната власт да защитава предложените от нея законопроекти.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С предложеното изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се решават голяма част от натрупалите се проблеми в областта на автомобилните превози за пътници и товари. Автомобилните превози са с голям обществен интерес и значение и законът трябва да осигури и регламентира качество на услугите на всички участници в процеса, да защити интереса както на доставчиците на услугите, така и на водачите и на потребителите на превозите. С предложените промени се предвижда да бъдат въведени по-ясни правила за допуска до извършване на обществените превози на пътници и товари. За да се защитят интересите на потребителите на таксиметрови услуги се предвижда регулация на цените за предоставянето на таксиметровите услуги на територията на съответната община. Със законопроекта се транспонира европейското законодателство относно контрола за спазването на работното време на екипажите при извършване на автомобилни превози и диференциране на размера на санкциите в зависимост от тежестта на констатираните нарушения. Разписани са изисквания към превозите на деца и ученици. Колеги, аз ще се спра по-подробно върху текстовете, които предизвикаха голям интерес ...

Ще се спра върху текстовете, които предизвикаха голям обществен интерес, и които определено се нуждаят от прецизиране между първо и второ четене. Смятам, че предложените промени, касаещи превозите на деца и ученици, не изясняват напълно концепцията за опазване здравето и живота на децата. Безопасността на децата е грижа на цялото общество и би следвало всички институции, имащи отношение по този въпрос да съгласуват действия и да поемат отговорности съгласно компетенциите си за регламентиране на ясни правила и изисквания, които в действителност ще доведат до разкъсване на работещи текстове за опазване здравето и живота на нашите деца. В предложените изменения и допълнения на Законопроекта за автомобилните превози е предвидено превозите на деца и ученици да се извършва от водачи, чиято възраст е не по-малко от 25 г. и не повече от 60 г. Изискването за възраст предполага, че водачите има социален опит и осъзнават важността на дейността. Считам обаче, че трябва да се въведе изискване за професионален опит. Опитът като водач на автобус е предпоставка за по-безопасно управление, което от своя страна ще повиши сигурността на превозите на деца и ученици, при които водачът изпълнява дейността си при едни по-специфични условия. Поради това би могло да се предвиди изискване за допълнителни умения на водачите, които ще превозват деца и ученици. Предвидено е още превозите на деца и ученици да се извършват с автобуси, за които от датата на първата регистрация не са изтекли повече от 10 г. и имат така наречената звездна категоризация. Много изявления бяха направени за необходимостта от категоризацията на автобусите и всички са единодушни, че тя всъщност касае комфорта в автобуса. Факт, че към автобусите, които превозват деца не е заложено изискване за определен брой звезди на практика означава, че автобусът може да отговаря на минималните стандартни изисквания. От друга страна, въвеждането на по-високи изисквания за комфорт означава по-висока цена на превоза без да се гарантира безопасността на децата. На парламентарен контрол министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията много ясно обясни „що е то категоризация” и има ли определящо място в безопасността при превоз на деца. Колеги, чух реплики от място, че едва ли не като отпадне категоризацията тридесетгодишни рейсове ще возят деца. Съвсем наскоро двадесетгодишен рейс е взел две звезди категоризация просто, защото в никоя от звездите няма изискване за години. Според мен би следвало за автобусите, превозващи деца или ученици да се регламентират по-високи изисквания за техническото им състояние и техническите параметри на системите и уредите, свързани с безопасността на движението. В законопроекта е предвидено при превоз на деца и ученици възложителят или организаторът на превоза да предприемат мерки за осигуряване безопасното им качване и слизане от превозното средство, но безопасността на децата по време на превоза не е обхванат. В Допълнителните разпоредби се регламентира понятието превоз на деца и ученици и то е: „Превоз на деца и/или ученици е превоз на предварително съставена група от деца и/или ученици с най-малко един придружител. Група с повече от 10 деца или ученици трябва да е с най-малко двама придружители.” В предложените текстове на законопроекта не е регламентирано кой е задължен да осигури придружителя и кой носи отговорността за сигурността на децата по време на превоза – възложителят или превозвачът, и съответно не е предвидена и санкция за извършване на превози за деца и ученици без необходимия брой придружители. В законопроекта са предвидени съществени промени и в републиканската и областната транспортни схеми. Разписаните текстове предизвикаха редица публикации в медиите, телевизионни коментари и обществени издания от различни съсловни организации. Те изразиха притесненията си относно съдбата на малките фирми, извършващи превоз на пътници, както и от възможността за възникване на неудобства за гражданите. Предложената републиканска транспортна схема обхваща населени места с над 30 хил. жители, с крайни и междинни спирки. Тя ще се разработва и утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Освен това се предлага тя да бъде изведена като възлагане от областната и общинската транспортна схема и да е в правомощията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Опасенията, които изразиха превозвачите е, че ще се получи диференциране на ефективни и неефективни линии, което е в противоречие с философията на изискването на Наредба № 2 за комбиниране на тези линии от всички видове транспортни схеми: републиканска, областна, и общинска. Това от своя страна би довело до липса на желание от страна на превозвачите да извършват превози в по-малките населени места, където дейността е губеща и до невъзможност на местната власт да осигури транспорт на хората си. Мнението, около което се обединиха всички превозвачи обаче, е, че е крайно необходимо да се предприемат действия за промяна в организацията на автомобилните превози, която да съответства на действителната обществена необходимост, да се пребори с нерентабилността в превозната дейност, с нелоялната конкуренция, да повиши качеството на транспортното обслужване и безопасността на движението и максимално да защити обществения интерес, но тези промени би следвало да се ръководят от принципа на децентрализация и регионално развитие. Ние сме готови между първо и второ четене темата както за децата, така и републиканската транспортна схема да бъде доразвита, обмислена, текстовете да бъдат подобрени, прецизирани, дори ако е необходимо, някои от тях да отпаднат. В законопроекта е предложено отпадане на текста, касаещ възрастта на водачите на товарните автомобили с допустима маса над 7,5 тона – граждани на държава – членка на Европейския съюз, притежаващи необходимите умения за професионална компетентност. Към настоящия момент Законът за движението по пътищата препраща към Наредба 41, издадена на основание чл. 7б от Закона за автомобилните превози, в която се допуска водачи на 18-годишна възраст да управляват товарни автомобили и автобуси, а в Закона за автомобилните превози минималната възраст е 21 години. В Директива 2003/59 се допуска водачи на 18-годишна възраст да управляват превозно средство за превоз на товари с допустима маса над 7,5 тона, когато притежават удостоверение за професионална компетентност, придобито при условията и по реда, определени в директивата. Голяма част от държавите в Европейския съюз са се възползвали от това изискване и е недопустимо да бъде въведено ограничение техните водачи да не бъдат допускани да управляват на територията на Република България. Би следвало да се прецени дали за българските граждани да се запази минималната възраст от 21 години, регламентирана в ал. 1 на чл. 87 от Закона за автомобилните превози, или да се допусне водачи на 18-годишна възраст да управляват превозно средство за превоз на товари с допустима маса над 7,5 тона при определени от директивата условия. Ако се счете, че намаляването на възрастта е недопустимо към настоящия момент, е необходимо възрастта на водачите в двата закона да бъде приведена в съответствие. В законопроекта е предложено отпадане на текста във връзка с контрола и наказанията за нарушения при обучение за превоз на опасни товари. Това обучение е особено важно, поради което текстът трябва да бъде възстановен. Предвидени са промени в Административнонаказателните разпоредби, например глобите и имуществените санкции са с точно определен размер. Смятам, че е добре глобите и санкциите да се прецизират и за нарушения с еднаква тежест да има съизмеримост на глобите. Какво имам предвид? Например в чл. 109 собственик на автогара или автоспирка, който не осигури достъп на превозно средство до автобусна линия, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 лв., при сега действаща от 500 до 1000 лв. В същото време в чл. 120 се създава нова ал. 5, която определя имуществена санкция от 1000 лв. за превозвач, който изпълнява обществен превоз на пътници по автобусни линии и не спре на автогара или автоспирка. Друг текст гласи, че водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз и превоз за собствена сметка, се глобява с 500 лв. За същите тези в чл. 106 като административнонаказателна мярка се предвижда временно спиране от движение на моторното превозно средство до плащане на глобата. Общественият превоз на пътници е под лицензионен режим. В Наредба 33 се казва, че: „Общественият превоз на пътници се извършва с автобуси и с леки автомобили с от 6 до 9 места, включително мястото на водача”. В сега действащия обаче Закон за автомобилните превози леките автомобили не фигурират като възможност за обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии. Това означава, че те не подлежат на лицензиране, не са и превозвачи и точно те извършват нерегламентираните превози. А ние ще глобяваме с по 500 лв. и ще задържаме превозното средство до изплащане на глобата. Смятам, че тези неща между първо и второ четене трябва да бъдат прецизирани. Колеги, този законопроект предизвика голям обществен интерес. Бяха проведени редица срещи с бизнеса. В пощите си получихме много декларации, предложения, мнения, протести. Всички ние се запознахме подробно с предложенията и притесненията на превозвачите. Наясно сме, че трябва още да се поработи върху проблемните текстове. Ние сме отворени за доизясняване и подобряване на текстовете, за тяхното прецизиране между първо и второ четене. Предлагам законопроектът да бъде приет на първо четене и да се поработи още по проблемните текстове между първо и второ четене. Благодаря.

Госпожо Георгиева, внимателно слушах Вашето изказване и същевременно сериозната воля за промяна между първо и второ четене на закона. Нещо обаче не се връзва. Вие добре прочетохте това, което предложиха над 100 фирми, които се събраха в Пловдив и се занимават точно с автомобилни превози, по-точно, с превози на пътници. Тяхното искане е да отпадне промяната на чл. 17 и да се запази старата. И аз питам: когато искането на бизнеса е да отпаднат промените, които се предлагат сега, тогава защо да приемаме този законопроект на първо четене? За какви подобрения в схемата ще говорим, след като няма друга идея, освен старата идея, при която схемата се изгражда отдолу нагоре и се утвърждава от министъра на транспорта, с прякото участие на всички общини, отговорност е на общините, и схемата, която вие предлагате - печелившите курсове между големите градове да се определят от министъра на транспорта и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съответно да организира конкурсите. Това е си е чисто лобистка корупционна схема. Как ще я промените, за мен е необяснимо.

Уважаеми господин председател, моята реплика към колежката е следната. Каква е алтернативата за тези населени места, които няма да имат възможност да използват пътните превозни средства – става въпрос за автобусите за обществен превоз. В населените места под 10 хиляди жители и във всички населени места в България, които са 5200, от тях в 4 хиляди, госпожо, по републиканската пътна линия, по републиканската схема, според вашия проект, който Вие защитавате, автобусите нямат право да спират там. Каква алтернатива предлагате?

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мутафчиев! Може би не сте забелязали, но законопроектът съдържа 58 параграфа, не е само § 17. Има спор за § 17, но това не означава, че целият законопроект не е добър.

Не е само той.

Има второ четене, където можем да коментираме нещата параграф по параграф и да изразите своето становище.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, този законопроект породи много дебати в средите на браншовите организации в транспортния сектор. Аз искам да взема отношение по сектора, който касае превоза на товари за собствена сметка. Тук пише, че между два пункта на територията на България не може да се извършва превоз за собствена сметка с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона. Уважаеми колеги, предлаганата нова алинея не е съобразена с реалните условия, в които се извършва строителната дейност, специализираната техника, която се използва при извършване на строителни дейности, а именно валяци, багери и превозни средства, които превозват насипни материали. С въвеждането на този текст в закона ще се доведе до неблагоприятни последици в строителната дейност. За Републиканската транспортна схема – уважаеми колеги, ние не можем да приемем това, че автобусните линии от Републиканската транспортна схема да спират само в градове с население над 30 000 души. Смятаме, че мотивите на вносителя противоречат на Конституцията на Република България за принципа на пазарна икономика и на европейските директиви. Обстоятелството, че има много разписания и същите се изпълняват редовно, си противоречат с мотивите на вносителя за липса на пътникопоток и липса на необходимост от тези линии. В условията на свободна пазарна икономика пазарът е този, който определя мястото на всеки бизнес. С лишаване на малките общини от правото на превоз до големите градове и областни центрове ще се появят незаконни и нерегламентирани превозвачи. Не сме съгласни възлагането на превози по републиканската пътна мрежа да се прехвърля към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предоставят се правомощия на централната изпълнителна власт да регулира и определя развитието на пазара изцяло, като определя и конкретните участници в този отрасъл. Единственият мотив за това, колеги, е, че общините нямали административен капацитет за осъществяване на тази дейност. По този начин общините се лишават от възможността да комбинират печеливши и губещи линии. Всички много добре знаем, че републиканските линии са по-ефективни от тези, които са в общинската и областната транспортна схема. За специализираните и случайни превози на деца и ученици, подкрепям идеята за долната граница тези превози да се извършват от водачи, които са над 25 години, за зрелостта на водачите. Но не подкрепям въвеждането на ограничението по отношение на възрастта за над 60 години. Това, според мен, ще утежни допълнително положението на шофьорите в трудоспособна възраст и получили удостоверение за психологическа годност за това. Тази категория работници ще бъдат поставени в по-неблагоприятни условия и в условията на икономическа криза трудно ще достигнат изискуемия за тях стаж за придобиване на право на пенсия за стаж и възраст. Уважаеми колеги, за годините на автобусите за извършване на специализиран и случаен превоз на ученици и деца. Тук се предлага автобусите, които извършват такъв вид превози, да бъдат под 10 години. Аз смятам, че годините на автобуса не са критерий за неговата техническа изправност, а това се доказва с преминати технически прегледи. С въвеждането на това ограничение много ученици, които учат в малките населени места, в малките общини ще останат без превоз. Защото не във всяка община има осигурени такива ученически автобуси. Колеги, Парламентарната група на ДПС няма да подкрепи предложения законопроект и ще направи своите предложения между първо и второ четене на проекта. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми Шукри. Аз не знам кой Ви е писал това, което изчетохте, но може би трябва той да дойде да комуникирам с него. Ще направя няколко бележки. Първо, няма специализирани случайни превози. Те са или специализирани, или случайни. Второ, въпросната строителна техника, която споменахте – валяци, машини за асфалтиране и така нататък, първо, кажете на човека, който го е писал, да изчете целия закон, защото те попадат в един друг параграф, в една друга графа, включително и по Закона за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където се казва, че всичката тази специализирана пътно-строителна техника изобщо не е тема на този закон. И третото, което искам да Ви кажа, е, че това, което споменахте за годините за автобусите, да, така е, годишният преглед определя. Но, има едно но. Прегледът определя до такава степен – до характеристиките, които позволяват на превозното средство в зависимост от годината на производство. И по-простичко да Ви го кажа – когато един автобус е произведен преди 20 години и е изцяло на барабанни спирачки, той за модела си е технически изправен, само че спирачният път или въпросът за спиране и така нататък, е много по-слаб или по-дълъг, отколкото един автобус, произведен преди по-малко от 10 години, който е изцяло с дискови спирачки. Затова това ограничение за годините е важно да присъства. Това са трите забележки, които имам към вас. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Михов, аз много добре разграничавам случайния от специализирания превоз, защото съм работил в тази сфера, отговарял съм за транспорта в общинска структура. За превоза за собствена сметка аз чета така: моторни превозни средства с допустима маса до 12 тона. Никъде не пише, че това не важи за специализираната техника. Така сте го написали. Благодаря ви.