HASAN ADEMOV (ДПС)1,906 words
Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, господин министър, колеги, уважаеми гости! На нашето внимание е Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за 2011 г. Някои го наричат „малък бюджет”, но, поглеждайки параметрите: приходи над 8 млрд., разходи – 8 млрд. 240 млн., което означава близо една трета от всички разходи на държавния бюджет, в никакъв случай не може да бъде определен като такъв.
Преди да започнем обсъждането на проекта, според мен беше редно в тази зала да разгледаме отчетите за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 и за 2009 г. Смисълът от разглеждането на такива отчети за държавното обществено осигуряване е да се направи анализ на приходите, да се направи задълбочен анализ на разходите, на политиките, които са реализирани или които не са реализирани, за да може в следващия бюджет на практика да бъдат предприети мерки и политики, които да повишат социалната защита на българските граждани. За съжаление, това не е направено.
Искам да кажа няколко думи за начина, по който е структуриран бюджетът на държавното обществено осигуряване. Спазени са всички процедури, всички правила. За съжаление, на заседанието на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт работодателите не са подкрепили предложения проект на бюджет на държавното обществено осигуряване, което е показателен факт сам за себе си.
Няколко думи, с които искам да аргументирам причините, поради които нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения законопроект. На първо място, идеята на този бюджет, изобщо идеята на социалното осигуряване е със своята финансова програма, в случая – бюджетът на държавното обществено осигуряване, да повиши нивото на социална защита, на социална закрила на българските граждани.
За съжаление, според нас това не се случва, защото вече втора година липсва осъвременяване на размера на пенсиите, липсва дори индексиране с процента на инфлацията.
Аз си давам сметка, че в условия на икономическа и финансова криза увеличаването или осъвременяването на размера на пенсиите по Златното швейцарско правило, включвайки в себе си ръста на осигурителния доход и ръста на инфлацията, е трудно възможно, но е възможно да се направи нещо друго – да се индексира размерът на пенсиите поне с размера на инфлацията.
Уважаеми колеги, аргументът, който изтъквате – „не пипаме пенсии, не пипаме доходи”, вече не е състоятелен сам за себе си, защото, независимо от това какво казвате вие за размера на пенсиите и доходите, инфлацията, вече 7% към края на тази година, за двете години по 3,5%, изяжда размера на доходите. Вярно е, че доходите от пенсии са заместващи на тези от труд, но така или иначе това са доходи, на които разчита голямата част от българските пенсионери.
Винаги давам за пример периода 1997-2001 г., когато в условия на криза правителството, което управляваше тогава страната, си позволи да индексира размера на пенсиите с размера на инфлацията. Вярно, там беше използвана друга пропорция – 75% инфлация плюс 25% осигурителен доход, но, така или иначе, всяка година размерът на пенсиите се индексираше. Не може в един бюджет да се предлагат само мерки, които да замразяват доходи. При всички положения трябва да има и нещо положително във всеки един бюджет. За съжаление в този предложен проект можем много трудно да видим такива мерки.
Няколко думи по частта „Приходи”. Имаме и огромни резерви по отношение на макроикономическите и социално-осигурителните допускания. Какво имам предвид?
На първо място, брутният вътрешен продукт: 3,6% реален ръст – 77 млрд. лв.
Уважаеми колеги, вие предлагате нова структура за ръста на брутния вътрешен продукт, разчитайки на износа. А вижте какво казва стратегията на Европейския съюз „Европа 2020” – че Европа вече разчита на устойчив интелектуален и приобщаващ растеж. Нищо подобно няма във Вашите документи, уважаеми господин министър.
За съжаление, броят на осигурените, които давате във вашата програма – 2 815 005 човека, както е записано, далеч не кореспондира с броя на заетите, които статистиката дава в края на м. септември т.г. – 2 200 000 са тези, които са заети според Националния статистически институт. Знам, че има различна методика на статистиката и на Агенцията по заетостта, но знам и нещо друго – че в тези 2 800 000 заети има една доста голяма част, които са заети на 4-часов работен ден – нещо, което няма как да не се отрази върху размера на приходите.
На следващо място, броят на безработните лица с право на обезщетение по програма вие ги обявявате като 111 149, а статистиката отчита, че от м. септември миналата година до м. септември т.г. 140 000 са тези, които са останали без работа. При положение че има трайна тенденция за намаляване на ръста на безработицата, благодарение и на мерките на Министерството на труда и социалната политика, за мен е изключително странно защо не се увеличава броят на заетите. Отговорът е в посока на това, че част от заетите или от освободените отиват в сивия сектор.
На следващо място искам да кажа няколко думи за приходната част. В приходите предвиждате близо 500 милиона повече в сравнение с 2009 г., като 372 милиона от тях разчитате на увеличението на осигурителната вноска с 1,8%, 110 милиона на увеличението с 5,6% на минималните осигурителни прагове и 15,5% на намаляването на разходите за краткосрочни обезщетения.
Уважаеми колеги, според Движението за права и свободи естественият начин за увеличаването на приходите в осигурителната система е растежът на икономиката плюс висока заетост, плюс високи доходи и оттам увеличение на постъпленията, а вие избирате по-лесния и според нас неудачния път на увеличаването на осигурителните вноски и минималните осигурителни прагове, което очевидно в условия на криза не е антикризисна мярка, а е по-скоро прокризисна мярка.
Искам да кажа няколко думи и за приходите от осигурителни вноски на самонаетите. По програма през 2010 г. от самонаетите вие предвиждате 205 милиона, а за следващата година предвиждате 223 милиона – с 18 милиона повече. Вероятно разчитате на увеличението и диференцирането на праговете за самоосигуряващи се лица, но когато говорихме за диференциране на минималния осигурителен доход, според нас това трябваше да стане в рамките на тези 420 лв., а не нагоре, защото те имат възможност да се осигуряват върху избран доход от минималния и максималния осигурителен доход. Според нас тези 18 милиона трудно ще бъдат реализирани в повече в приходната част, защото при всички положения при увеличаването на минималните осигурителни прагове и на диференцирането на минималния осигурителен праг една част от самонаетите ще отидат в сивия сектор.
Увеличаването на трансфера за 12-процентно участие на държавата със 176 милиона вероятно е продиктувано от увеличаването на минималните осигурителни прагове, но вие казвате, че от праговете ще дойдат 110 милиона, а тук става въпрос за 176 милиона. Някак си се губят още 60 милиона.
На следващо място, господин министър, многократно сте заявявали, че бизнесът дължи на осигурителната система около 700 милиона главница и 400 милиона лихва. В приходната част на бюджета са предвидени само 10 милиона като главница по ревизионни актове за начет в полза на държавното обществено осигуряване от Националната агенция за приходите. Аз знам, че голяма част от тези задължения са в рубриката „несъбираеми”, че Националният осигурителен институт не събира, а Националната агенция за приходите се занимава с този въпрос, но на фона на тези 1 млрд. 100 млн. – 10 милиона приходи според мен са недостатъчно адекватна сума. Иначе не можем да не отбележим със задоволство намаляването на дефицита от 2 млрд. на 1 млрд. 390 млн. в бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година.
По отношение на разходите традиционно най-големият разход е за пенсии. За следващата година този процент е 85,9% или 9,6% от брутния вътрешен продукт. Забележете, за останалите осигурителни рискове остават само 14,1%. Това е нещо, което няма как да не притеснява тези, които са съставили бюджета.
За 2010 г. актуализираният вариант на бюджета на фонд „Пенсии” казва, че разходите по проект за пенсии са 7 млрд. 135 млн. За 2011 г. предвиждате разходи 7 млрд. 78 млн. лв. при 2 187 145 пенсионери, което означава, изчислено по план, с 56 млн. лв. по-малко за следващата година. Знам, че тук влизат част от мерките, които са свързани със затягане на режима за отпускане на инвалидни пенсии, че има и други мерки, които са в посока намаляване на броя на пенсионерите, но в мотивите е казано, че вие увеличавате разходите за фонд „Пенсии” с 46 млн. лв. Тук се появява разлика от около 100 млн. лв., която си заслужава поне да бъде дискутирана.
Следващият фонд на държавното обществено осигуряване е фонд „Общо заболяване и майчинство”. Дефицитът за 2010 г. по програма е 190 млн. лв., а за 2011 г. предвиждате дефицит 80 млн. лв. Става въпрос за 110 млн. лв. по-малко разходи във фонд „Общо заболяване и майчинство”. Вероятно една голяма част от майките вече са преминали периода, през който са получавали 90% обезщетение през първата година и през втората ще получават 240 лв. минимална работна заплата, но тези 110 млн. лв. по-малко за мен най-малко са притеснителни, още повече че има една-единствена политика в посока увеличаване на периода, от който се изчислява обезщетението от 12 на 18 месеца. Вероятно тази мярка ще намали, но за това ще стане въпрос малко по-късно.
Следващият фонд е фонд „Безработица”. Уважаеми колеги, увеличаването на разходите в този фонд от гледна точка на антикризисните мерки, от гледна точка на предложението на синдикатите максималният размер да бъде 60% от осигурителния доход преди настъпване на събитието и среднодневното обезщетение от 6,00 лв. на 7,20 лв., разбира се, заслужава поздравление, но увеличаваме дефицита на този фонд с 57 млн. лв. за следващата година. Само че срещу това увеличение не стоят приходи. Много често Народното събрание е обвинявано, че приема разходни политики без срещу тях да стоят приходи. Ето един такъв пример, в който нашите приятели синдикати и работодатели си позволяват да предложат такова увеличение без срещу това да има приходи.
На следващо място, уважаеми колеги, искам да спра вашето внимание на увеличаването на периода, от който се изчислява размерът на обезщетението за бременност, раждане и безработица – от 12, съответно 9, на 18 месеца. Вероятно от гледна точка на Националния осигурителен институт това е добра мярка. Обаче според младите майки, които излизат в отпуск по майчинство, независимо от това че се казва, че има нарушители, които само в определен период внасят осигурителни вноски върху по-големи доходи, за да получат по-голямото обезщетение, при всички положения в условия на криза, в условия, при които младите жени трудно могат да се реализират на пазара на труда, такава мярка не е приемлива и не е случайна реакцията на неправителствените организации.
Моето мнение е, че на второ четене този текст трябва още веднъж да бъде огледан, за да се намерят най-добрите решения, та да не се намаляват и ощетяват доходите на тези, които коректно се осигуряват върху тях. Иначе майките ще бъда демотивирани да се осигуряват върху реалните си доходи.
Последното нещо, с което искам да завърша, е запазване на режима на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност. Уж тази мярка беше временна антикризисна мярка до края на годината, уж тя си свърши работата - вярно е, че бе постигнато някакво крехко съгласие между работодатели и синдикати - но изведнъж се оказа, че тази мярка ще продължи и през следващата година. Уважаеми колеги, не забравяйте, че тази мярка намалява разполагаемия доход на тези, които са изпаднали в осигурителния риск „заболяване”, защото ако досегашният режим позволяваше работодателите да плащат първия ден 100% от среднодневния осигурителен доход, плюс 80% за следващите дни от Националния осигурителен институт, сега работодателите плащат първите дни по 70%, тоест имаме класическо намаляване на разполагаемия доход.
Уважаеми колеги, преди да завърша, искам още веднъж да заявя, че нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения проект, защото според нас предложеният бюджет не допринася за повишаване на социалната защита на българските граждани през следващата 2011 г.