17 ноември 2010 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие всички сте убедени, че вчера и днес това е особено значима за обществото тема. Ако сме парламентарна република би следвало тук, в Народното събрание, депутатите да чуят от вътрешния министър истината. В противен случай изпадаме в една ситуация, която няма аналог за целия преход – вътрешният министър да отива и от студията на телевизиите да раздава присъди, след което цялата държава да гърми, и Народното събрание отстрани да бъде някакъв свидетел без да има необходимата информация. Ако вътрешният министър е издал следствена тайна би следвало да си понесе съответната отговорност. Ако обаче вътрешният министър е подхвърлил нещо с цел повишаване на рейтинга си, тогава би следвало Народното събрание да се произнесе. Затова ние настояваме Вие по реда на правилника да извикате министъра на вътрешните работи и той да даде необходимите обяснения. В противен случай тази тема може да продължи да се артикулира в общественото пространство още седмици наред и в Народното събрание да няма никаква информация. Нещо повече, вчера при официално изявление на Върховна касационна прокуратура се казва, че не са представени никакви нови материали по тези въпросни дела. Те очакват така наречените нови доказателства, тоест налице е и официално изявление на Касационната прокуратура. Поради тази причина, за да не се държи в неведение обществото, би следвало Народното събрание да реагира адекватно. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Предлагам да се прегласува и да се преосмисли позицията на мнозинството, освен ако то не споделя зачестилата практика на активни мероприятия от страна на вътрешния министър. Активни мероприятия, които – преждеговорившият каза – се вихрят в обществото, но сякаш тук, в Народното събрание, те не съществуват. В тези изявления той твърди още нещо – че не се е работило в Министерството на вътрешните работи преди него по тези случаи. Ами, да дойде и да каже Миков ли не е работил, Петков ли не е работил, Петканов ли не е работил?!

Всичките. (Шум и реплики.)

Защото тази милиционерска кампания, която периодически се вихри в обществото, за да затъмни другите теми – бюджетът, Българската академия на науките, университетът, здравеопазването, вече не може да подминава току-така Народното събрание. Аз не споделям съвсем формулирането на тази комисия, защото една персона, която се спряга тук, пък била тя и главен прокурор, едва ли трябва да бъде тема. Но по този повод той трябва да даде обяснение: докога България ще се управлява с активните мероприятия на милиционерщината, които вътрешният министър ползва? От вчера медиите са заляти от всичко това. Да дойде и да каже кой не е работил, какво не е свършено? Дадоха архивни кадри по един от случаите, в които се виждат полицейски служители, които сега са на високи постове в МВР, хора, които са гербаджии по душа и по дейност в последните години. Стига с тази милиционерщина! Това Народно събрание на какво заприлича вече, госпожо председател? Дайте да подкрепим това и министърът да дойде тук. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, необяснимо е вашето упорство да не включите в дневния ред на парламента разглеждането на Отчета за изпълнението на бюджета на Здравната каса за 2009 г. Няма обяснение на няколко скандални случая. Първо, председателката на парламента си позволи да въведе в заблуждение народните представители, че не е изготвен докладът на Сметната палата за изпълнението на бюджета на Касата и това беше формален повод да се отхвърли разглеждането на този доклад по реда на ал. 7 в деня на опозицията през м. октомври. Сега на няколко пъти настояваме да бъде включена тази точка в седмичната програма. С различни аргументи, включително и че не е минал през комисии, това наше предложение се отхвърля. Искам да попитам госпожа Менда Стоянова защо, след като най-накрая, след дълго бавене, беше разгледан този отчет в Комисията по бюджет и финанси, докладът не е изготвен и не е представен пред пленарната зала? Разбирате ли колко е абсурдно да разглеждаме бюджета на Касата за следващата година, без да сме проследили откъде тръгват проблемите във финансирането? Всички знаете, че в нарушение на закона беше извършено едно разпореждане със 170 млн. лв. – пари на българските граждани, през Здравната каса, което повлече след себе си неблагоприятни следващи решения и последици, в резултат на което дереджето на болниците е такова, каквото е към настоящия момент. Какъв е смисълът да се пишат предложения за бюджета на следващата година, като не е ясна още историята на тези 170 млн. лв.? Вашето притеснение, каквото и да е то, трябва да бъде разгледано тук, в пленарната зала, да стане ясно кой се разпореди с тези пари и какво се случва с парите на Касата. Още повече че сега сме поставени пред други въпроси – къде са 1 млрд. 500 милиона, къде отиват? Престанете безотговорно да се разпореждане с едни пари, които не са ваши, а на българските граждани, така че, моля ви, формално тази точка да бъде включена като точка втора от седмичната програма.

Уважаема госпожо Манолова, искам да дам своето лично обяснение на Вас и на всички колеги. Независимо от изключително натоварената програма на Комисията по бюджет и финанси, за разлика от другите комисии... (Силен шум и реплики от КБ.) Права съм, разбира се. (Шум и реплики от КБ.)

Предходната седмица именно поради настояванията от ваша страна в залата ние включихме в дневния ред разглеждането на доклада за Отчета на бюджета за Касата за 2008 и 2009 г. За съжаление не можахме да го разгледаме поради липса на кворум и то основно поради липса на представителите на вашата политическа сила.

Госпожо Стоянова, Вие току-що произведохте новина, а именно, че ГЕРБ и неговите поддържащи партньори са загубили мнозинство в парламентарните комисии. Може би и в пленарна зала?! Това, което казахте, е смешно. Обикновената аритметика показва, че даже сама ГЕРБ има мнозинство в Комисията по бюджет и финанси. Така че как си осигурявате кворум е Ваш проблем като председател на тази изключително важна комисия, особено в периода, в който се гледат данъчните закони. Аз не смятам за нормално Вашето обяснение, че моето настояване и настояването на колегите от ДПС в пленарната зала – да бъде разгледан този отчет, е причина Вие да го включите в дневния ред. Формално одитът на Сметната палата е внесен на 30 септември. От 30 септември до края на ноември имате време два месеца, през което да си изпълните ангажимента като председател на Комисията по бюджет и финанси и да разгледате този доклад. Истината тук е друга. Няма защо да се криете зад Сметната палата и зад опозицията. Имате притеснения от съдържанието на този доклад, притеснения как вашите представители в изпълнителната власт са се разпоредили със 170 млн. лв. от парите на Касата за 2009 г.

Къде е процедурата?

Рано или късно този бюджет ще влезе в тази зала и тогава ще лъснат доста истини за това кой какво е вършил в края на 2009 г. А колко е натоварена Комисията по бюджет и финанси – да, натоварена е, но това не означава, че не трябва да си гледате работата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати по т. 1, 2, 3 и 4 господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП.

Правя второ процедурно предложение – по т. 1 в залата да бъде допусната и госпожа Даниела Нонина – началник отдел в дирекция „Данъчна политика”.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-84, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 21.10.2010 г., проект за второ гласуване „Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 11: „(11) От източник в Република България са и следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим: 1. възнаграждение за услуги или права, с изключение на случаите, когато услугите или правата са реално предоставени; 2. неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията, начислени по застрахователни договори.” 2. Досегашната ал. 11 става ал. 12.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Постъпило е предложение от народните представители Пламен Орешарски, Захари Георгиев, Румен Овчаров и Димитър Горов за нов § 2а: „§ 2а. Създава се нов чл. 14а: „Чл. 14а. Двадесет на сто от постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица се преотстъпват на общинските бюджети, на чиято територия се облагат съответните данъкоплатци.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, това предложение е свързано с възможността общините да получат по-голяма самостоятелност при формирането на приходите си, въпреки че това е типичен държавен налог. Законът за устройството на държавния бюджет дава възможност в определени случаи, когато това е полезно и целесъобразно, да се преотстъпи част от типичните държавни данъци. Защо точно от този вид данък? Някои от вас си спомнят, че преди години имаше правна възможност част от корпоративния данък или определена в рамките на 10 процента ставка да се внася директно в общинските бюджети. С времето се оказа, че това не е целесъобразно, защото много от фирмите, които са регистрирани на едно място, работят на друго място и по този начин се изкривяваше пространството на формирането и внасянето на данъка. С течение на времето се вижда, че почти всички общини са на субсидии и ги получават през държавния бюджет, което ги прави силно зависими от бюджета, от една страна, а, от друга страна – няма достатъчно икономически стимули общините да подкрепят и развиват разкриването на нови и по-добре платени работни места на своите територии, което ще се случи, ако се въведе тази мярка. Не искам да използвам аргумента, че това не е само мое или на колегите ми виждане, а на голяма част от вас, в това число и на уважаемата госпожа Стоянова. Видимо е обаче, че инструкцията е да не се подкрепи това, за да може да се събере в торбата с парите при финансовия министър всичко възможно. Не съм наивник, за да мисля, че с тази си пледоария ще ви накарам да гласувате различно, но се надявам поне за следващата бюджетна година да помислите сериозно в тази посока. Благодаря.

Уважаеми колеги! Ще започна от това, господин Захари Георгиев, че вашето правителство от 1 януари 2008 г. прекрати тази практика, която съществуваше доста години преди това, а именно за преотстъпване на част от данъка на общините. Мотивите, с които тази практика беше прекратена, основно мога да ги идентифицирам като два. На първо място, изключително сложното администриране на това преотстъпване от страна на НАП и най-вече от страна на самите данъкоплатци и работодатели. И вторият аргумент е изключително усложнените взаимоотношения във връзка с изравнителните субсидии на общините с централния бюджет и много често неразбориите при изпълнение именно на тези взаимоотношения. Аз обаче спирам дотук. Трябва да Ви кажа, че Вие сте абсолютно прав, че аз, както и голяма част от моите колеги също, по отношение продължаващата децентрализация на общините във връзка с това, че ние искаме все повече финансова самостоятелност на общините, смятаме, че трябва да се намерят лостове за такива собствени приходи на общините, които да бъдат обвързани с икономическата дейност на територията на съответната община и да дадат възможност на общината да прави до известна степен политика в тази посока. В тази връзка ние много месеци водихме разговори с Националното сдружение на общините каква форма може да имат тези видове собствени приходи и по какъв начин те биха могли да бъдат предоставени. Най-простото и лесното, бих казала формалното, е това, което вие сте предложили – да се върне старият режим. Само че това не е правилният подход. Защото, за да се направи подобно нещо, трябва да се изготви сериозен анализ и изменение и в другите взаимоотношения на републиканския бюджет с общините, а именно субсидиите по делегираните дейности и изравнителните субсидии. Вие много добре знаете, че ако ние механично, без да променим този механизъм на субсидии, върнем 20% чрез преотстъпване на данъка, с това ще ударим точно малките общини, които практически имат много малко собствени приходи в тази посока и ще получат много по-малко собствен приход от данъка върху доходите на физическите лица, работещи на тяхната територия, отколкото им е изравнителната субсидия. Категорично искам да кажа, че трябва да работим в тази посока. Но задължително трябва да обвържем промяната с административна реформа в общините, като под административна реформа в общините не бива да разбираме намаляването на общините – механично или по някакви критерии. Става дума за една сериозна преценка кои общини са с административен капацитет, за да предоставят целия спектър от публични услуги, които в момента по закон те трябва да предоставят и всяка конкретна община – жителите й, бизнесът й, какви потребности има от такива публични услуги. И едва тогава трябва да обвързваме нови, собствени приходи с това, което общините предоставят на своята територия. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Стоянова, днес за втори път си позволявате да спекулирате с позиции на опозицията – било в близкото минало, било в далечното. Не е отговорност на опозицията да поддържа кворума нито в пленарната зала, нито в заседанията на комисията. Това, че Вие не можете да дисциплинирате собствените си членове за заседанията на комисията …

… не е моя отговорност. Точно така, както не е отговорност и на сегашната опозиция това, което правите вие. През 2008 г., когато казвате какво се е случило, добре е да казвате пълното му съдържание – за преотстъпените данъци, за делегираните бюджети и за това как определени дейности бяха финансирани от държавата. Сега никой от нас не предлага да премахнем делегираните бюджети и това, което се финансира от държавата, а искаме да дадем възможност на общините да бъдат дофинансирани. Това, че вие вече втора година мислите как да го направите и нищо не сте измислили, очевидно няма да го направите и през следващата година, недейте сега тука да ми разказвате, като приказки за добронамереност, какво точно ще се случи. Искаме да знаем кога ще се случи! Предлагаме ви едно възможно решение. При това решение, което вашият министър-председател под път и над път през 2008 и 2009 г. разказваше – да му върнем парите в София. Забравихте ли го това? Защо не го подкрепите? Има го и в програмата ви! Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема колега Стоянова! Не мога да се съглася, че проблемът с администрирането на този данък е свързан с наличието или липсата на достатъчно административен капацитет на общините. Този данък изцяло се администрира от Националната агенция по приходите и от там се преразпределя към общините. Съществува достатъчно ясен и точен механизъм, според който да могат и да се възстановяват надвзетите данъци върху доходите на физическите лица. Много добре знаете, че по принцип има такава разработка. Не мога да се съглася и с твърдението, че въвеждането на такава мярка ще бъде ощетяване за малките общини. Никой не казва да се наруши принципът на солидарност при преразпределението на останалата част – 80%, от данъка върху доходите на физическите лица. Според мен, всеки студент във втори или трети курс би разработил тази схема в данъчното законодателство. Тук въпросът е: дали има такава воля да се случи това, а не да търсим причини да не го направим. Ако има желание да стане, вие бихте могли още от началото на 2010 г., както обещахте още тогава – миналата година, да започнете да работите по този бюджет. Не съм съгласен също и с твърдението, че видите ли предишното правителство е отнесло част от някакви завоювани от общините позиции в тази връзка. Нима не си спомняте, че тогава се въведе плоският данък, който днес вече много улеснява прилагането на една такава мярка както по отношение на хората – на физическите лица, така и по отношение на тези, които администрират данъка. Проявете воля да започнете това действие!

Уважаеми колеги, факт е, че вие премахнахте този начин за, господин Овчаров, цитирам: „допълнителни приходи” на общините, защото това трябва да бъде обвързано, да бъде по методология, а вие предпочитахте да финансирате допълнително общините от излишъците през м. декември по персонална оценка на управляващите или в зависимост от това кой от каква община е и какво отношение има към управляващите. Ние не искаме да се допуска точно този подход. Искаме да има професионално отношение към този въпрос. Вие като опозиция, която не носи отговорност в момента, можете да си правите непрофесионални предложения колкото искате. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо председател, уважаеми колеги! Това предложение е типичен пример за това какви метаморфози могат да претърпят политическите идеи, когато се преминава от едно състояние в друго като опозиция в управление и от управление в опозиция. Ние всички сме свидетели на това какво мислеше сега управляващата партия, когато ние формирахме бюджетите по време на нашето управление, що се отнася точно до това предложение. Това е ясно на всички. Истина е, че ние бяхме против подобна децентрализация на средствата за един типичен републикански данък – това е така. Подобно предложение има своите плюсове – това е безспорно. Например един от основните плюсове е, че подобно предложение ще стимулира общините към по-активна данъчна политика, тоест това е една мярка за борба със сивата икономика, която е на място – населените места, общините – това е така. Аз силно се съмнявам, че от подобна мярка ще спечелят слабите, по-бедните общини, които не могат да генерират собствени приходи. Колкото и проценти да слагаме, когато нямаш изобщо приходи, това е едно, колко лева ще останат за тази бедна община, която не може да генерира приходи. Поради факта, че тук няма политическа последователност, няма принципност, ще бъде силно казано „ние”, защото съм само аз в залата, аз ще се въздържа от подкрепа на това предложение. Благодаря.

Постъпило е предложение от народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков за нов параграф. Създава се нов § 2а: „§ 2а. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения, определена по предходната алинея, не надвишава годишния минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, облагаемият доход се намалява, освен при условията на ал. 1 и със сума, равна на размера на минималната работната заплата за годината.” 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.” Комисията не подкрепя текста на предложението.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е предложение, което обсъждахме в измененията на Закона за облагане на доходите на физическите лица и през миналата година, което парламентът няма да приеме и тази година. Предложение обаче, което е много необходимо и обосновано, защото то прави минимална корекция в плоското облагане на доходите на физическите лица. При това забележете, този необлагаем минимум, който предлагаме, не се отнася за всички доходи, а само за ниските доходи, за тези, които са до 420 лв., защото точно лицата, които вземат 400-450 лв. са ощетени от начина на 10-процентното облагане. Ние предлагаме да бъде приспадан доходът, равен на минималната заплата, а разликата между 420 и 240 лв. също да бъде облагана в този диапазон. Колкото повече доходите нарастват, постепенно тази крива ще прави облагането върху тях справедливо. Вярно е, че въвеждането на такава мярка би струвала на бюджета около 100 млн. лв., при това не без основание ще се каже, че тези средства могат да бъдат и повече, ако включим и доходите на самонаетите, които подлежат на облагане. Но, след като се предвижда в бюджета за следващата година, увеличаване на брутния вътрешен продукт, то се пита защо реално са по-ниски приходите в бюджета, тъй като това е една последователна тенденция през последните години. Смятам, че с повишаване на събираемостта, с подобряване на дейността на цялата държава, тези средства могат да бъдат осигурени. Освен това трябва да се има предвид, че в България броя на бедните надвишава този, който е в страните от Европейския съюз с около 5 процентни пункта. Това означава, че в България според европейските статистически критерии над 20% от населението живее в бедност. В този процент се включват до голяма степен и работещи бедни, тоест хората с най-ниски доходи. Това именно налага, ние да се обърнем и в условията все още на тежката икономическа, финансова и социална ситуация, данъчните закони да решават проблемите. Ние водихме дискусия, по която се застъпиха различни мнения. Смятам, че постигането на социални резултати е част от данъчната политика, защото е недопустимо хора, които чрез заплати могат да получават около 5 хил. лв. на месец, да бъдат облагани при същите условия, както тези, които получават по 250-300 или 400 лв. Ето това е целта на тази мярка. Затова съм сигурен, че рано или късно ще се стигне до прогресивно разбиране, до справедливо решение, което да даде едновременно тласък на икономиката – и това е само една от мерките – което да направи данъчната политика много по-добре съответстваща на реалното социално положение, в което се намират различните категории работещи. Точно това е неговата цел. Колкото и малко гласове да се получат за това предложение, те ще бъдат една от първите стъпки към промяна, която ще се намери мнозинство, която да прокара. И това мнозинство да бъде съответстващо на мнозинството от хората, които очакват подобна промяна. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам на противоречията, които има от данъчна гледна точка в това предложение, а те са, че се нарушават основни принципи като равнопоставеност на данъчно задължените лица и неутрално облагане. Но ще ви попитам, тъй като предложението е от изявени юристи, дали смятате, че то не съдържа в себе си противоречия и несъответствия с основния закон – Конституцията? Тъй като се визират само едни физически лица, те са по трудови правоотношения, а във вашето предложение други физически лица, които подлежат на облагане, не са предложени за такова облекчаване.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин Стоилов! Аз разбирам, че искате да поправите едно ваше дясно решение по време на вашето управление, което дясно решение, разбира се, ние приветстваме като дясна партия. Искате сега да предложите по ляв механизъм за облагане, тоест да поправите вашата грешка от гледна точка на лявата партия, която представлявате. (Реплики от КБ.) Но мисля, че в условия, когато България иска да привлече чужди инвестиции, когато правим най-опростеното законодателство, това ще бъде голяма грешка. Аз съответно призовавам моите колеги да гласуват против. Иначе, съжалявам, че така сте решили по време на вашето управление!

Господин Главчев, аз не възразявам това мое предложение да бъде разширено по отношение на лицата, които имат доходи не само от трудови правоотношения, и тъй като това са първите текстове, в които се засяга тази тема, Вие може подкрепяйки го да го разширите. Моята задача в случая не е да пренаписвам целия проект за изменение на закона, а да се постави един принципен въпрос решението на който ще се пренесе и върху другата категория доходи. В случая не би имало никакво конституционно противоречие. По отношение на репликата на господин Николов. Аз все пак не разбрах дали те по същество подкрепят предложението, или не. Защото те го квалифицират като грешка на левицата, но не разбрах квалифицират ли го като грешка от гледна точка на ГЕРБ, не само заради икономическата криза. Това е действително една корекция по отношение на която аз съм последователен. Винаги съм поддържал друг начин на облагане на доходите на физическите лица. В тази ситуация ви казах и допълнителните аргументи. Искам към тях да добавим това, че вече трета година нивото на минималната заплата остава едно и също. Все пак в предишните години, когато тази мярка беше въведена, макар и неутрална, и в този смисъл недостатъчно справедлива, тогава поне имаше непрекъснато увеличение на доходите с определена стъпка. Сега вие сте в процес на замразяване на доходите и тяхното стопяване. Те остават номинално замразени, а реално дори намаляват поради всички фактори свързани с инфлацията, с увеличаване на разходите на лицата и на домакинствата в редица направления. Така че има допълнителни аргументи да се подкрепи тази мярка и точно тях трябва да вземете предвид, ако имате поне минимална социална чувствителност.

Благодаря Ви, госпожо председател. Съвсем кратко, и във връзка с повдигнатия въпрос от господин Главчев, за конституционността на предложението, което е внесено. Чл. 60 от Конституцията гласи: „Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.”. Този текст, според мен поне, по-скоро обосновава това, което се предлага, а именно диференцирано облагане в зависимост от доходи и имущество. Така че тук не може механично да се приложи по общата норма за равно третиране. Конституцията изрично въвежда диференциация. Даже в този смисъл може да се направи аргументацията, че пропорционалното, тоест плоското облагане се отклонява от този конституционен принцип. Има всички основания, включително и конституционните, господин Главчев, да подкрепите предложението на господин Стоилов.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото ми се струва, че някои колеги или много бързо са забравили, или просто не са запомнили какво се е случило през последните години. Като започнем от 2007-2008 г., когато беше премахнато преотстъпването на данъците, то беше премахнато, защото просто държавата пое отговорността и започна да субсидира тези дейности в общините, които трябваше да бъдат субсидирани от държавата независимо от приходите, които получава тази или онази община. Вие, госпожо Стоянова, това нещо много добре го знаете. Никога тези дейности не са финансирани чрез бюджетни излишъци.

Това не е по този текст.

Това е по този закон, госпожо Стоянова, ние се изказваме по него. Госпожо председател, може ли да направите забележка на госпожа Стоянова да не ме прекъсва?

Аз не репликирам от място.

Да, на мен ми прави забележка.

Ами, кажете! Искам да разбера на кого правите забележка?! (Смях и оживление.)

Сега имаме повторение на почти същия случай – или някой от колегите наистина не са разбрали какво се случва през 2007-2008 г. с въвеждането на плоския данък, или се правят че вече са забравили. Искам да ви припомня! Тогава беше въведен плоския данък за всички доходи на физическите лица – за всички, и беше премахнат така нареченият необлагаем минимум. Ето там седят колегите от Министерството на финансите и много добре знаят, че за да не бъдат ощетени българските граждани – за всеки един от тях, който получаваше доходи до 400 лв. или малко над 400 лв., беше въведено специално увеличение на работната заплата в държавния сектор. Така че нито един от работещите в държавния сектор не само не беше ощетен, а напротив и той като всички други започна да плаща значително по-малки данъци. (Реплики от КБ.) Аз разбирам, че сега можем да започнем да си говорим за леви, за десни и т.н. Не знам каква партия сте?! Съвсем наскоро обявихте, че подкрепяте и приветствате резултатите, които е постигала България през годините до 1989 г. и лично действията на другаря Тодор Живков. Не знам това характеристика за каква партия е, но очевидно говори за доста силно шизофренично мислене в главите ви. (Реплики от ГЕРБ.)

Да, добре. Извинявайте, извинявайте! Може би надценявам или подценявам движението в главите ви. Има нещо, което ми се струва обаче, че не бива да се забравя. Едно нещо, което към настоящият момент като икономическа политика правите и го правите успешно – това е, че не пипате данъчната система. Не го правете и оттук нататък, защото това е единственото позитивно, което все още държи работеща икономиката на България. Няколко думи по предложението на господин Янаки Стоилов – защо то може и трябва да бъде подкрепено и каква е разликата между 2007 и 2010 г.? В годините 2007-2008-2009 доходите на българските граждани се увеличиха двойно, увеличиха се двойно! Почти двойно се увеличиха и събраните данъци. Сега и двете неща в България не се случват. Доходите на най-бедните слоеве от българското население са замразени не за един, не за два, не за дванадесет месеца, те са замразени за тридесет месеца. Такова нещо, госпожо Стоянова, не се е случвало даже в първите години след прехода, когато българската икономика непрекъснато се сриваше. Вие сега ги замразявате за тридесет месеца. Именно поради тази причина предложението на колегите – Янаки Стоилов и Мишо Миков е изключително целесъобразно, тъй като то дава възможност именно на тези най-бедни граждани да преживеят кризата, която до голяма степен дължат на вас и на вашето управление. (Шум и оживление.) Да, да, и това ли не знаете?! Ако трябва и това ще ви обясня, но малко по-късно. Засега ви благодаря за вниманието.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че има вече достатъчно емпирични данни и информация да се направи анализ за това какъв е ефектът от плоския данък. Това вероятно ще стане, ако не тази, то следващата година със сигурност ще стане. Това е една много дълга и дълбока тема. Започвам с това, защото предложението на господин Стоилов и другите колеги всъщност представлява една модификация на плоския данък, бих казал една малка, дори плаха модификация, малка крачка назад от принципите на плоския данък и то по отношение на необлагаемия минимум за това, което говори господин Овчаров. Не само, че се връща необлагаемият минимум, ами и предложението е свързано с редуциране на данъчната основа на онези слоеве от населението, които получават най-ниски доходи. Аз съм убеден, че няма никаква причина вие да не подкрепите едно такова предложение, един такъв жест към хората, които получават най-ниски доходи, с което между другото бихте стимулирали един изключително важен процес в страната имащ отношение към излизане от рецесията, тоест вие ще стимулирате потреблението на стоки от първа необходимост. Защото относителният дял на разходите на тези хора, които очакват някакво редуциране на задълженията си към държавата в условия на криза е много голямо. Те харчат предимно за храна, лекарства и т.н. Няма да направите, уважаеми колеги от ГЕРБ, грешка ако гласувате в подкрепа на това предложение, което ще бъде изцяло адекватно с конкретната кризисна ситуация в страната и с вашите намерения да подкрепяте по-бедните. Благодаря.

Уважаеми колеги, аз ви призовавам да не гласувате в подкрепа на това предложение и вземам думата за реплика, защото аз се обърках. Не мога да разбера във връзка с движението в главата на някои колеги, всъщност те към какво ни призовават – към запазване на настоящата данъчна система и данъчно облагане, което се оказва, че е много важно и в криза или към промяна в данъчната система в частта на облагане на доходите на физическите лица и въвеждане на нов принцип на облагане. За мен това не е модификация на плоския данък, а прогресивно облагане или по-скоро модификация на прогресивното облагане. Аз се учудвам, че колегите, които са го предложили не са направили и следващата крачка – да компенсират загубата от евентуалното въвеждане на необлагаемият минимум със скала за по-високите доходи, за да бъде наистина факт принципът на прогресивното облагане. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Така че този дебат не се води само за данъка върху общия доход, за бедни или за богати, той се води за принципите на данъчното облагане, които са комплекс от данъци и не бива така популистки с различни предложения да се раздува тази система без аргументи, без икономическа и финансова обосновка за това какъв ще бъде ефектът върху бюджета. Защото това, което предлага колегата, ще доведе до намаление на приходите в бюджета с над 280 милиона само в частта на трудовите доходи, а ако то се разпростре и върху частта на останалите видове доходи това намаление ще бъде голямо. Така че трябва да се мисли, господа, когато правите подобно предложение за компенсиране на това, което предлагате като намаление.

Благодаря, господин председател. Аз бях провокиран от изказването на господин Овчаров и поради тази причина искам да кажа две думи. Понеже той говореше за шизофренично, честото сменяне на мнението е част от тази шизофрения, а знам, че претендирахте за бащинство ли, за майчинство ли на плоския данък, карахте се с НДСВ кой го бил предложил, кой именно бил дал идеята за него, а сега в един момент се отказвате от тази идея и предлагате прогресивното облагане. Така че мисля, че на вас повече подхожда. Понеже се чудите дясна ли, лява ли партия сме, доколкото знаем, всички олигарси са във вашата партия - общо взето вие предлагате десните решения. (Реплики от КБ.) На това отгоре давате за пример изказването на нашия премиер във връзка с Тодор Живков и се чудя как да го обясня – че той иска да сравни това, което иска да построи с някой. Как да го сравни с вашето управление, като вие нищо не построихте? Двадесет години никой-нищо не построи, как да се сравнява с вас? Ами, с една нула не можеш да се сравняваш! Поради тази причина той искаше да покаже колко и какво може да построи. Благодаря за вниманието.

Господин Николов, аз искам да Ви пожелая да продължавате да се чудите. Чудете се, най-после може би след известно време ще разберете за какво става дума. Що се отнася до строителството, предлагам ви все пак да погледнете какво е построено през мандата на миналото правителство и какво успяхте да построите вие. Но не на думи, не на думи! Искам да видя 1 км реална магистрала, която сте направили. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Магистрала „Люлин”!

Защото през миналия мандат са се направили 90, да видим дали вие ще направите поне 90! (Шум, смях и реплики от ГЕРБ.) Да, бройте и смятайте! (Реплики от ГЕРБ.) Второ, разбрахме, вие ще направите до Дамаск, а може би ще бъде и подземна, за да бъде по-ефективна. (Шум и реплики.)

Второ, господин Николов, прогресивно данъчно облагане е едно, а пропорционално данъчно облагане е друго. Един от начините на прилагане на пропорционалното данъчно облагане е с необлагаем минимум. Ако не сте разбрали, нека госпожа Стоянова или колегите от Министерството на финансите да ви обяснят. Прогресивното данъчно облагане има плюсове, разбира се има и минуси. Никой не е казал, че България се е венчала за пропорционалното данъчно облагане, но то в онези условия, преди 4 години, свърши много добра работа. Аз лично мисля, че то продължава да я върши и сега. Разбира се, може да се окаже, че след година няма да бъде полезно и тогава ще трябва да го променим. Но това ще бъде от чисто прагматични съображения, а не от идеологически, за да се заяждаме тук с вас или с някой друг. Благодаря за вниманието.

Не знам къде са тези 90 км! Знам, че в момента наистина кипи строителство в Люксембург и в Австрия от фирми, близки до властта. Но, както и да е! Аз искам да кажа, че много страни в Европа в момента обсъждат да въведат плоския данък – сега, именно в момент на криза, затова няма смисъл ние да се отказваме от този данък. Така че предлагам просто да гласуваме „против”. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Не трябва да се търсят никакви аргументи за отхвърляне, в някакви кой знае какви идейни принципи по отношение на данъчното облагане. Данъчното облагане е средство и когато беше въведена пропорционалната ставка, като сте чели вестниците, тогава, опонентите на нашето предложение, не сте били в парламента, трябва да сте прочели и другата част – за компенсиращото увеличаване доходите на тези лица. Защото в дискусията за пропорционалното облагане, особено при ниските доходи, ние наложихме тази еднаква ставка с компенсиращи стъпки на увеличение на доходите. Каква е ситуацията днес? Десет процента инфлация! При една относително висока тежест на косвеното облагане, 10-процентната инфлация изяжда... Велчев, ти не четеш вестници! (Реплики от ГЕРБ.) РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Вестник „Дума”!

… удря най-тежко потреблението на най-ниско доходните групи. Ако щете, разгледайте го като същинска антикризисна мярка в подкрепа на лицата с най-ниски доходи. Става въпрос за 100 млн. лв., става въпрос за средства, които при едно малко по-голямо напрежение на приходните агенции, при такъв ръст на брутния вътрешен продукт, който предвиждате, са пренебрежимо малка част от приходите на държавния бюджет. А тези средства са изключително важни за хората, които имат най-ниски доходи. По отношение на неутралното облагане и равното третиране. Разбира се, господин Пирински ви запозна с Конституцията и няма, ама, абсолютно никакво противоречие да търсите формални предпоставки да не направите тази стъпка към хората на наемния труд, които имат най-ниски доходи. По отношение на олигарсите. Уважаеми дами и господа, законодателството, което приемате през последната година и половина, ползва тези хора и не предприемате никакви стъпки по отношение на останалата голяма част от населението. Или не предлагате – ние ще ги подкрепим. Вдовишките пенсии – обещахте ги следизборно, отхвърлихте ги! Бяхте тръгнали и към кредитите на младите семейства, добре, че дойде премиерът да ви ревизира. Вие работите за олигарсите! Вие и няма срамно в това. Не знам защо трябва да говорите за БСП! Вижте предложенията, които сме правили една година и това предложение е в същата посока. Добре, като плачете срещу олигарсите защо не приемете това за хората? Уважаеми дами и господа, това е проба не само на социалната ви чувствителност. Днес с вашето гласуване трябва още веднъж да направите един акт на ясно дефиниране в политическото пространство. Защото едно е да хвалите Тодор Живков, а съвсем друго е да гласувате за хората, които са най-тежко ударени от кризата. В крайна сметка всякакви тук алабалистики, фискални причини, уж принципни причини на данъчното облагане нямат никакво значение пред тези, които най-тежко поемат ударите на кризата. И последно. Ако вие осигурявахте икономическо развитие, чуждестранни инвестиции, което да води до естествено увеличаване на доходите, ние нямаше да поставим сега този въпрос. Само че вие замразихте икономиката. Инфлацията, Велчев, инфлацията върви! А в същото време тези хора абсолютно изпадат от обществения живот с доходите си. Така че помислете още веднъж, когато натискате копчетата. Благодаря. (Реплики на народния представител Красимир Велчев.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, 4 и 5.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо председател на Комисията по бюджет и финанси! Мисля, че комисията работи усилено, но и че ние – депутатите от Коалиция за България, даваме своя принос в нейната работа. По конкретния текст – говоря за § 4, и в комисията съм защитавал същия принцип. Просто не мога да проумея това. Вярно, не съм финансист, а съм човек – инженер, но не знам има ли в световната практика наемателят да плаща 10-процентния данък, който трябва да плаща наемодателят. Предлага се наемателят ежемесечно да плаща 10-процентният данък, който се дължи от наемодателя, който получава дохода. Не може ли вместо наемателят – тоест лицето, което дава парите, наемодателят да внася тези 10%?! Защо трябва наемателят да ги внася? Логично е човек да има данък върху дохода, който получава. Тук се получава парадокс: който плаща наема трябва да плаща данъка за човека, който получава дохода. За мен това е крайно нелогично. Не знам дали по света има подобно решение, което ни се предлага. Все си мислех, че ще се коригира – тоест наемодателят да има задължението да плаща тези ежемесечни вноски и да се пълни редовно бюджетът. Мисля си, че това ще създаде много проблеми. Още повече, в ал. 5 се предвижда следното. Ако наемодателят е лице, освидетелствано по ТЕЛК, има право да си приспада някакви присъщи разходи. И едва ли не, ако наемателят плаща 1000 лв. месечно за наем, образно казано, да приспадне това, което има право наемодателят по ТЕЛК, и като се приспаднат, примерно, 100 лв., от оставащите 900 той да внася 90 лв., а другите да дава на наемодателя. Това е такава сложна схема, че просто пледирам този § 4 да отпадне. Мислех си, че може да се намери по-добро, естествено решение, защото според мен това е новост. Не знам, струва ми се, че някой може да спечели рекорд по Гинес, защото едва ли има такова нещо в света– наемателят авансово да плаща дължимия от наемодателя данък. Предложението ми е § 4 да отпадне. Благодаря.

Постъпило е предложение от народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов за нов параграф: „§ ... В чл. 46 ал. 3 се изменя, както следва: „(3) Ставката на данъка е 1 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа народни представители! Става въпрос за отлагане на облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза както на местни, така и на чуждестранни физически лица. Колеги, знаете, че нивата на данъчните ставки са един от важните елементи при провеждането на макроикономическата политика. Както знаем, с приемането на първо четене на бюджета тя е насочена към увеличаване на инвестициите и на икономическия растеж. От тези нива също така до голяма степен зависи и каква ще бъде активността както на местния бизнес, така и по отношение на чуждестранните инвестиции. В този контекст именно правим предложение за редуциране на данъка върху дивидентите, който в момента е 5% и предлагаме той да бъде редуциран до 1%. Смятаме, че редуцирането на този данък би изиграло решаваща роля за развитието на капиталовия пазар в България, а също така би повишило привлекателността за инвестирането в акции на дружествата, които са листвани на борсата. Нещо повече, през последните години се забелязва тенденция на все повече участници и граждани, които инвестират в дружества, листвани на борсата, и дружества, които дават дивиденти. Същото се отнася за чуждите инвеститори, които правят инвестиции в дружества, които раздават дивиденти. Факт е, че в момента голяма част от акциите на регистрираните на борсата компании са собственост на български фирми. В акциите на българските публични дружества активно инвестират десетки хиляди граждани, които след това очакват дивиденти. По същия начин има и стотици хиляди, които имат акции от масовата приватизация, като голяма част от тези акции са в дружества, които разпределят дивиденти. Считаме, че затова нашето предложение ще доведе до изземването на по-малка част от доходите на тези граждани от страна на държавата и по този начин ще се стигне до повишаване на потреблението.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, не споменахте какъв ще е фискалният ефект от това ваше предложение, а той е в размер на 64 млн. лв. за физическите лица. Предложението Ви освен това е данъкът върху дивидента да остане 1%, което обезмисля съществуването му, тъй като разходите по администрирането ще са по-големи от ползите. На последно място, което е най-важното: през годините, когато са намалявани ставките по данък дивидент, не се е забелязвал бурен разцвет на фондовата борса, а по-скоро е имало изтичане на капитали от дружествата в посока към физическите лица – акционери. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Постъпило е предложение от народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов за нов параграф: „§ ... В чл. 48 ал. 2 се изменя, както следва: „(2) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, господин председател. Колеги народни представители! Друг важен момент в настоящия законопроект е този за намаляване облагането на едноличните търговци в Република България. Към този момент данъкът на едноличните търговци е 15%. Ние предлагаме тази ставка да бъде редуцирана до 10%, като считаме, че по този начин се изравнява данъчната тежест на едноличните търговци, от една страна, и търговските дружества, работниците и служителите, от друга страна. Считаме, че по този начин има равнопоставено третиране с търговските дружества и трудещите се. В противен случай, колеги, се прави изключение от принципа на равнопоставеност, който беше заложен с плоския данък. Считаме, че намаляването на облагането би довело до приемането на една важна антикризисна мярка – облекчението на малкия бизнес по време на криза би било добър стимул за тези, които са загубили своите работни места и биха тръгнали по пътя на малкия бизнес. Идеята е да остане по-голяма част от средствата, които се изземват от държавата и именно тези средства, които остават в хората, ще бъдат инвестирани в икономиката. Знаем, че в условията на криза имаме увеличени лихви, също така – увеличаване на цените. Това редуциране донякъде ще стимулира и ще бъде, пак повтарям, важна антикризисна мярка. Това ще бъде и допълнителен ефект върху най-масовите търговски субекти, които имат именно малък, дребен бизнес. Сега наблюдаваме, че има тенденция на пререгистрация на едноличните търговци в ЕОД-та с цел заобикаляне на закона. Предлаганото намаление от 15 на 10%, пак повтарям, е добра антикризисна мярка и аз призовавам колегите народни представители да подкрепят това наше предложение. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, точно обратното е вашето предложение. То въвежда неравнопоставеност при данъчно задължените лица, тъй като физическото лице едноличен търговец се явява в друго качество. Като физическо лице в качеството си на търговец то осъществява стопанска дейност и ние трябва да търсим симетрия с търговските дружества. При тях имаме 10% данък, 5% върху дивиденти, тоест общо облагане – 15%. Точно толкова е в момента за едноличните търговци. Вие искате да създадете равнопоставеност с физическите лица, които не осъществяват стопанска дейност, което ми се струва, че е необосновано.

Господин Главчев, донякъде сте прав в случая. Аз няколко пъти повторих – мисля, че това е добра антикризисна мярка. Целта на нашето предложение – по-малко средства да бъдат изземвани от държавата, тоест повече средства да остават в гражданите и по този начин да се стимулира потреблението. Един от важните елементи за увеличаване на икономическия ръст е именно стимулиране на потреблението.

Съвсем накратко, господин председател. Аз съм съгласен с мотивите на вносителите, че това е антикризисна мярка и че ще има положителен ефект върху икономиката на страната, що се отнася до огромния относителен дял на дребния и семеен бизнес в българската икономика. Но ми се струва, че този текст е некоректен по отношение на някои формулировки и аз ще предложа друг, който според мен е в по голяма степен коректен. Например в текста не може да има изрази, като „умножение по данъчна ставка – 10 на сто”. Размерът на данъка не се получава, като се умножи данъчната основа по процентния размер на данъка. Ако някой се размисли съвсем малко, ще види, че тук става дума за некоректна формулировка. Господин председател, предлагам тази алинея, естествено аз ще я подкрепя, да гласи по следния начин: „(2) Размерът на данъка за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е 10% върху годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2.” Моля да подложите на гласуване това предложение.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Имамов, Вие сте абсолютно прав, че текстът, който е предложен от вносителите Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов, е некоректен от правна гледна точка и наистина трябва да бъде коригиран. Аз искам да призова колегите да гласуват „против” тяхното предложение и съответно корекцията на текста от Ваша страна, защото тук, колеги, отново сме в същата ситуация, в която бяхме преди малко, когато коментирахме текстовете за необлагаемия минимум на доходите на физическите лица. Не може в залата опозицията без обосновка да променя принципите на данъчното облагане. В случая за едноличните търговци става дума отново за принцип на данъчното облагане. Едноличните търговци се различават от юридическите лица съществено, защото при едноличния търговец доходите и разходите, за разлика от юридическите лица, се формират на база получени пари, получени суми, а не начислени суми. Когато сумите отиват при акционерите или съдружниците на юридическите лица, тяхното облагане също е 15. Така че ако ние сега приемем тяхното предложение, от една страна, ще нарушим принципа на облагането, от друга страна, ще нарушим и принципа на равнопоставеност на облагането между различните стопански субекти. Свободата, която дава Търговският закон - стопанският субект да избира формата, под която да осъществява своята дейност, е налице, така че ако някой едноличен търговец счита, че тази форма на облагане е неподходяща за извършваната от него стопанска дейност, той може да я извършва и под друга форма. Така че моля ви да гласуваме „против” това предложение.

По параграфи 6, 7, 8 и 9 комисията подкрепя текста на вносителя.

„Заключителна разпоредба.” Комисията подкрепя наименованието на подразделението.

По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, моля за процедура – в залата да бъде допусната госпожа Лидия Атева – началник отдел в дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите.

„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 21 октомври 2010 г. Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 8 се изменя така: „(8) Следните доходи са от източник в страната: 1. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната; 2. доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.” 2. Създава се нова ал. 9: „(9) Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са от източник в страната: 1. възнаграждения за услуги или права, с изключение на случаите, когато услугите или правата са реално предоставени; 2. неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията, начислени по застрахователни договори.” 3. Досегашната ал. 9 става ал. 10”.

По параграфи 2, 3 и 4 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 5. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) При откриване на грешка, свързана с данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се променят по реда на чл. 62. Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, то при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години. Данъчният амортизируем актив по изречение второ се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по изречение второ.” 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Алинеи 1-4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за тази миналa годинa, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 6 до 12 включително.

По § 13 е постъпило предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов – в чл. 200 ал. 1 се изменя, както следва: „(1) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 е 1 на сто.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, това е същото предложение, което направихме при облагане доходите на физическите лица, тоест за намаляване данък дивиденти от 5 на 1%. Разликата е, че тук вече се отнася за юридическите лица. Благодаря ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 14 до 24 включително.

„Преходни и заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25: „§ 25. Запазването на правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 185, ал. 1 и 2 се прилага до 31 декември 2013 г.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26: „§ 26. (1) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. по отменения чл. 187 в инвестиционните фондове на кооперативните съюзи в срок до 31 март 2011 г. (2) Кооперативните съюзи отчитат до 30 юни 2011 г. пред Министерството на финансите набирането и целевото разходване на преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. по отменения чл. 187. Когато се установи, че не са изпълнени условията за преотстъпване, постъпилият в кооперативните съюзи преотстъпен данък се възстановява от тях в републиканския бюджет със съответната лихва. (3) Лице, което не изпълни задължението си по ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”

По § 27 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 28. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 136а: „Притежател (бенефициент) на доход Чл. 136а. (1) Чуждестранно лице е притежател на дохода, когато: 1. има право да се разпорежда с дохода и да преценява използването му и понася целия или съществена част от риска от дейността, от която се реализира доходът, и 2. не действа като дружество за насочване на дохода. (2) Дружество за насочване на дохода е дружество, което се контролира от лица, които не биха имали право на същите по вид и размер облекчения, ако доходът се реализираше директно от тях, и не осъществяват стопанска дейност извън притежанието и/или администрирането на правата или активите, от които се реализира доходът, и дружеството: 1. не разполага с активи, капитал или персонал, съответстващи на неговата стопанска дейност, или 2. няма контрол върху използването на правата или активите, от които е реализиран доходът. (3) Не е дружество за насочване на дохода чуждестранно лице, когато повече от половината от акциите му с право на глас се търгуват на регулиран пазар.” 2. В чл. 175, ал. 2, т. 2 думите „до 31 декември на съответната година” се заменят с „от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до най-ранната дата от: а) датата на внасяне на авансовата вноска; б) датата на внасяне на данъка, по отношение на който се дължи авансовата вноска, или датата на подаване на данъчната декларация за него в случаите, когато данък за внасяне не се дължи; в) датата, на която изтича предвиденият в закона срок за внасяне на данъка, по отношение на който се дължи авансовата вноска.”

По § 29, 30 и 31 комисията подкрепя текста на вносителя.

Преди да ви запозная с доклада, ще помоля господа народните представители да гласуват допускане в зала на госпожа Даниела Нонина, началник отдел „Данъчна политика” в Министерството на финансите.

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя предложение в залата да бъде допусната госпожа Даниела Нонина – началник отдел в Министерството на финансите.

Благодаря. Уважаеми колеги, ще ви представя: Доклад за второ четене относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 21 октомври 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 7, ал. 5 т. 5 се изменя така: „5. доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3 В чл. 13, ал. 4 т. 5 се изменя така: „5. придобиването на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, придобиването на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. Мястото на изпълнение при доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или мрежа, свързана с такава система, при доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи е: 1. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, за когото се доставят стоките, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя-търговец на природен газ, на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия; 2. мястото, където стоката ефективно се потребява – когато получател е лице, различно от лицето по т. 1; 3. мястото, където се намира седалището или постоянният обект, за който се доставят стоките на получателя по т. 2, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя по т. 2 – когато цялото количество газ, електрическа енергия или топлинна, или хладилна енергия или част от него не са ефективно потребявани от получателя, а са предмет на последваща доставка.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 т. 3 и 4 се изменят така: „3. мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;”. 4. мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице, при: а) услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби), включително дейността по организирането им; б) услуги, свързани с транспортна обработка на стоки; в) услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ;”. 2. В ал. 5, т. 2 буква „л” се изменя така: „л) услуги по осигуряване на достъп до система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз или до мрежа, свързана с такава система, до електроенергийната система или до топлофикационните или охладителните мрежи, или услуги по пренос или по разпределение чрез тези системи или мрежи и доставката на други услуги, пряко свързани с тях;”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Предложение на народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев за нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 31 се създава т. 11: „11. доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове.”

По следващия параграф има предложение на народния представител Йоана Кирова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 39 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 след думите „здравни заведения” се добавя „и детски ясли”. 2. В т. 5 накрая се добавя „от зъболекари или зъботехници”.”

Имаме постъпило предложение на народния представител Менда Стоянова за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 9 със следното съдържание: „§ 9. В чл. 41, т. 1 се правят следните допълнения: 1. В текста преди буква „а” след думата „квалификацията”, се добавя „обучението за придобиване на ключови компетентности”. 2. В буква „а” след думите „Закона за професионалното образование и обучение” се поставя запетая и се добавя „доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта”.”

Параграф 8 от предложения законопроект имаме предложение на народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10: „§ 10. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се отменя. б) точка 2 се изменя така: „2. стоки, внасяни от: а) дипломатически представителства, консулства или членовете на персонала им, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос; б) Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията; в) международни организации, различни от посочените в буква „б”, признати за такива от публичните органи на държавата членка – домакин, или извършен от членове на такива организации, при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;” в) точка 6 се изменя така: „6. стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни: а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките; в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка, по ред, определен с правилника за прилагане на закона;” г) точка 10 се изменя така: „10. газ чрез система за природен газ или чрез мрежа, свързана с такава система, или захранен от плавателен съд, транспортиращ газ, в система за природен газ или мрежа от газопроводи преди такава система, на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;” д) точка 11 се изменя така: „11. официални публикации, издадени под контрола на органите на държавата или територията на износа, на международни организации, публични структури и публичноправни образувания, установени в държавата или територията на износа, и печатни материали, разпространявани в условията на избори за Европейския парламент или в условията на национални избори в държавата, в която печатните материали се издават от чуждестранни политически организации, официално признати като такива в държавите членки, доколкото тези публикации и печатни материали са обложени с данък в държавата или територията на износа и не се ползват от освобождаване от данък при износ;” е) точка 12 се изменя така: „12. чистокръвни коне на възраст не повече от шест месеца, които са родени в трета държава или територия от животно, оплодено в Европейския съюз и впоследствие временно изнесено за раждането;” ж) точка 15 се отменя; з) точка 17 се изменя така: „17. стоки, които се връщат от лицето износител при запазване на състоянието, в което са били изнесени, освен нормалното износване при тяхната употреба, когато същите стоки са освободени от вносни сборове”. 2. Създават се ал. 14 и 15: „(14) Освободен от данък е вносът на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се: 1. внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лв.; 2. получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро; 3. внася лично имущество, получено като наследство; 4. внася употребявано лично имущество от физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване в Европейския съюз; 5. внася имущество във връзка с встъпване в брак; 6. внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Европейския съюз; 7. внасят ордени, медали и почетни награди; 8. внасят образци на стоки с незначителна стойност; 9. внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения; 10. внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави; 11. внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия; 12. внасят материали за погребални цели; 13. внасят материали за защита на стоки по време на превоз и слама за постилане, фуражи и храни за животни по време на превоз; 14. внася документация; 15. внасят учебни принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване за ученици или студенти; 16. внасят продукти, добити от селскостопански производител от имоти, разположени в трети страни, намиращи се в непосредствена близост до основното място на стопанска дейност на производителя; 17. внасят семена, торове и продукти за обработка на почвата и посевите за имот, разположен в непосредствена близост с трета страна, обработван от селскостопански производител, чието основно място на стопанска дейност се намира в съответната трета страна в непосредствена близост до имота; 18. внасят видео и аудио материали с образователен, научен или културен характер, които се предоставят от Организацията на обединените нации или от някоя от нейните специализирани агенции, независимо от тяхното предназначение; 19. внасят предмети от колекции и произведения на изкуството с образователен, научен или културен характер, които не са предназначени за продажба и се внасят от музеи, галерии или други институции; освобождаването се прилага само когато стоките са внасят безвъзмездно или ако се внасят възмездно, не се доставят от данъчно задължено лице; 20. внасят лабораторни животни и биологични или химически вещества, предназначени за изследвания; 21. внасят терапевтични вещества с човешки произход и реактиви за определяне на кръвната група и тъканно протезиране; 22. внасят референтни вещества за качествения контрол на медицински продукти; 23. внасят фармацевтични продукти, използвани при международни спортни прояви; 24. внасят стоки от държавни организации, благотворителни или филантропски организации, получени безвъзмездно от тях; 25. внасят стоки от институции или организации, получени безвъзмездно от тях, за подпомагане на слепи лица и други лица с увреждания; 26. внасят печатни рекламни материали и предмети с рекламен характер; 27. внасят стоки за използване или консумиране по време на търговски изложения или други подобни прояви; 28. внасят стоки с цел изпитване, анализиране или проучване; 29. внасят пратки, предназначени за организации за защита на авторското право или за защита на правата на индустриалната и търговската собственост; 30. внасят издания с туристическа информация; 31. внасят гориво и смазочни материали, намиращи се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства и в специални контейнери; 32. внасят от упълномощени за тази цел от компетентните органи организации за използване при строителството, поддръжката или украсата на гробища, гробове и паметници на жертви на война от трета държава, погребани в Европейския съюз. (15) Освободен от данък е вносът от трети територии на стоки, чийто внос от трети страни би бил освободен на основание ал. 14.”

Постъпило е предложение от народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев за § 9. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11: „§ 11. В чл. 65, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „чл. 58, ал. 1” се заменят с „чл. 58, с изключение на вноса на стоки по чл. 58, ал. 1, т. 6”. 2. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата, при условие че това не води до нарушаване на конкуренцията. ”

Има постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков, Кирчо Димитров, Михаил Михайлов, Цветан Костов и Веселин Методиев за § 10. В чл. 66 се създава нова ал. 3: „(3) Данъчната ставка е в размер на 9 на сто за следните доставки: 1. Доставки на лекарствени продукти, които са предназначени за лечение или профилактика при заболявания у хора, или се прилагат с цел възстановяване, коригиране или променяне на физиологични функции на човека чрез фармакологично, метаболитно или имунологично действие или се използват за диагностициране, както и на медицинските изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия. 2. Доставки на учебници и учебни помагала.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, предложението, което сме направили е последователна политика на Съюза на демократичните сили, на ДСБ и на Синята коалиция през годините на този парламент. По време на управлението на Обединените демократични сили данъчната ставка по ДДС за лекарства беше нула. Променена бе на 20% по време на управлението на НДСВ и това беше причината в края на 2001 г. да бъде поискан първият вот на недоверие на правителството на Симеон Сакскобургготски. Затова ще ви кажа 8 аргумента за подкрепа на нашето предложение: Първо, намалението и въвеждането на диференцирана ставка по ДДС за лекарствата е облекчение за българските граждани, за пациентите, защото България е третата държава в Европа, в която 20% от стойността на медикаментите се определя и се формира от данък добавена стойност. Второ, въвеждането на диференцирана ставка върху лекарствата на ДДС е облекчение за лечебните заведения за болнична помощ, като между 20 и 30% от техните разходи са за лекарства и тези 20% съответно се отразяват в момента и върху задълженията на лечебните заведения за болнична помощ. На трето място, нашето предложение и евентуалната му подкрепа е облекчение за НЗОК и Министерството на здравеопазването, защото ежегодно те плащат ДДС върху лекарствата в размер на не по-малко от 150 млн. лв. Тези средства могат да останат в лечебните заведения и с тях да бъдат покрити други дейности. На четвърто място, това би имало слабо отражение върху приходната част на бюджета поради простия факт, че според Министерството на финансите данък добавена стойност върху лекарствата формира едва 0,4% от приходите изобщо от данък добавена стойност. На пето място, диференцираната ставка по ДДС е европейска практика, а такава диференцирана ставка по ДДС върху лекарствата има във всички европейски държави с изключение на Германия и Норвегия, където има единна ставка за всички стоки и за лекарствата в рамките на 20 съответно 22%. Това е практика и в съседните на България държави включително в Македония има диференцирана ставка по ДДС върху лекарствата, да не говорим за Румъния, с която влязохме заедно в Европейския съюз. На шесто място, това е предизборно обещание, което беше разписано през 2005 г. в предизборната програма на БСП. Те гласуваха против, когато го предлагахме. Беше записано и в предизборната програма на Политическа партия ГЕРБ. Това бе нещо, което заедно с Лъчезар Иванов, съжалявам че го няма тук, го предлагахме и отстоявахме поотделно и заедно в предния парламент от тази трибуна. На седмо място, това предложение не противоречи на нито една европейска директива, напротив, всяка държава членка има право да въведе такава диференцирана ставка и от това са се възползвали всички тези европейски държави. Казано е, че не може да бъде по-малко от 5%, макар че някои държави са договорили по-нисък процент като нула в Англия и 1% в Ирландия. На осмо място, някой трябва да даде отговор на въпроса: защо непрекъснато питаме в този парламент, защо за туризма може да има диференцирана ставка по ДДС, а за лекарствата, които са едно от най-важните неща за гражданите на Република България не може да има диференцирана ставка по ДДС? Всъщност тези осем аргумента са причината, поради която за пореден път внесохме нашето предложение. Предполагам, както виждам и от решението на комисията, че това предложение ще бъде отхвърлено, но това, уважаеми колеги, не трябва да ви спира, защото ако една политическа сила държи на своята последователност и държи да изпълнява пред избирателите онова, което е говорила в рамките на предизборната кампания, в един момент това нещо трябва да се случи в Република България. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, аз ще бъда сравнително по-кратък от колегата Шарков. Ще говоря само за втората точка, която е свързана с учебниците и учебните помагала. В прогнозата на Министерството на образованието за разходи през следващата 2010 и 2011 г. има записани няколко десетки милиона лева с идеята да се издават нови учебници и учебни помагала. Тъй като държавата го прие преди години, направиха се няколко изменения в последните две управления, преди това на Политическа партия ГЕРБ, и безплатни станаха учебниците до 7 клас. Дали това е разумно или неразумно е отделен въпрос, но това е голям финансов ангажимент на държавата, тоест това е голям разход на държавата. Този разход може да бъде намален с 20%. Хайде, да стигнем до там надали, но поне наполовина от тази данъчна ставка ако се намали – такова каквото е нашето предложение на 9%, може да стане мислим този разход, тъй като аз подозирам, че това добро намерение на министър Игнатов ще остане без подкрепа и нови учебници догодина и по догодина няма да има. На второ място, трябва да кажа, че за целия гимназиален етап, тоест от осми клас нагоре, за цялото средно общообразователно училище, за езиковите гимназии, техникумите и т.н., учебниците и учебните помагала се печатат от издателствата и се купуват от родителите. В ситуация на трудности на доходите на хората най-малкото, което може да се направи, е да им се помогне през намаляване на ДДС. Забележете, че сме записали „учебници”, но и „учебни помагала”. Ако учебниците могат да се разменят между учениците, ако в едно училище библиотеката пази учебниците от предния курс, да ги даде на следващия и т.н., то учебните помагала са еднократен документ, да го нарека, който се използва от учениците, но след това не може да се използва повторно. Тоест трябва да се напечатат нови, тоест да се купят нови. Така че здравият разум е в подкрепа на това предложение, но разбира се крайното решение принадлежи на пленарната зала. Благодаря, господин председател.

По същия параграф имаме постъпило още едно предложение – на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов, а именно § 10 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Беше създадено впечатлението, че увеличаването на ДДС върху туризма е мярка, изискуема от Европейската комисия, ставката да се случи веднага или в най-кратък срок. Това впечатление беше създадено пред българското общество от различни представители на правителството. Проверката, която направихме, включително разговори с европейски институции, показва следното нещо – че те имат съмнения за нарушение на европейското право и не са поставяли срок кога да бъде увеличена ставката за туризма. Затова ние предлагаме така. Ние имаме най-доброто желание, а то е най-добрата надежда – през 2011 г. да имаме икономически растеж. При това положение увеличаването на ДДС върху туризма точно през тази година, според нас, е един не особено разумен акт на българския парламент и на българското правителство. Защото точно в годината, в която очакваме малко от малко да живне българската икономика, какво правим? На практика увеличаваме данъци. Искам да припомня на колегите от ГЕРБ, че българският премиер каза така: „Аз данъци няма да увеличавам!”. Съгласни сме с него – данъци наистина не трябва да бъдат увеличавани, особено през 2011 г. Освен това, за съмнението, отправено от Европейската комисия, трябваше да бъде направена експертиза и да се води комуникация и диалог с нея. Може би имаше начин да бъдат убедени, ако не друго, поне мярката да бъде отложена за 2012 г., а не се знае дали въобще можеше да бъде премахната и да не се налага нейното въвеждане. Тази врата стои отворена и не е използвана докрай. Какво правим в крайна сметка? В един от отраслите очакваме догодина да се случат хубави неща, да тръгне нагоре и да повлече нагоре цялата българска икономика, но за всеки случай, да не би да има някакви положителни новини, да вдигнем и на него данъка! Само че, колеги, това ще има лошо отражение за цялата българска икономика и ще бъде една от причините растежът да бъде по-нисък от очаквания. Много хора ще ми кажат – какво толкова, увеличението не е голямо! Само че искам да ви кажа, колеги, че в икономиката има много важни психологически фактори. Страните се делят на два вида – страни, в които има повишени данъци, и страни, в които няма повишени данъци. България по отношение на туризма влиза в категорията – данъкът е повишен! И ние, вероятно представители на кабинета, ще се явяват и ще обясняват, че увеличението е много малко. Ще има и такива оправдания, само че данъчното увеличение е факт, слухът вече е тръгнал в целия Европейски съюз. Така че притокът на туристи и туризмът като цяло ще пострада. А точно колко, е много трудно да се каже. Но, забележете, точно в годината, когато очакваме положително развитие, точно тогава вдигаме данъка върху туризма. Искам да завърша със следното нещо. Никой изрично този срок не ни го е поискал. Това е решение на българското правителство. Никой не ни е поискал това да стане през 2011 г., в даден момент. Никой, никой не е поискал такова нещо! Ако някой от вас е останал с такова впечатление, не е добре запознат. Българският парламент в момента има следната възможност – да отложим това решение за 2012 г., когато, дай Боже, България ще бъде в по-добро състояние, бюджетът ще бъде в по-добро състояние, икономиката, ще бъде, надявам се, в по-добро състояние и тогава, след разговори и консултации, които можем да проведем с Европейската комисия, може би ще се намери и друго решение на този въпрос. Но, спазете решението на българския премиер – да не увеличавате данъци в криза, както каза той! Спомнете си за него и го изпълнете! Благодаря за вниманието.

Господин председател, уважаеми колеги! Това е една тема, която има пряко отношение към преди малко обсъждан въпрос за това как се променя политическото мислене, когато човек е в опозиция, и когато е в управлението. Навремето, колеги, ние държахме изключително много на единната ставка. Всички управляващи досега, откакто е въведено ДДС, се придържаха непрекъснато към необходимостта от единна ставка по ДДС. Основният аргумент беше, че така се улеснява администрирането на данъка и се ограничават възможностите за източване на ДДС. Само че, колеги, този данък като един от основните косвени данъци, е частично регулируем от Европейския съюз. Има известни граници, в които ние трябва да се поберем, когато определяме данъка. И нещо друго, което е много важно. Всички държави в Европейския съюз, с едно изключение, имат диференцирани ставки по ДДС. За да не сгреша държавата, мисля, че беше Швеция или Белгия, е единствената страна, която има една-единствена ставка по ДДС. Навремето, когато защитавахме идеята за единната ставка, някои от вестниците ни нарекоха „книгоубийци”, защото не приехме предложението ставката за книгите да бъде редуцирана. Оттогава досега разбира се тази ставка не е мръднала, други „книгоубийци” не се появиха във вестниците – очевидно тогава са имали нещо друго предвид. Рано или късно ние трябва да използваме диференцираните ставки за водене на политика с помощта на данъчната система. Ако погледнете справките, ще видите, че много европейски страни имат редуцирани ставки за храни от първа необходимост, за лекарства – почти всички, за книги, за периодични издания и т.н. Освен редуцирани ставки, Европейският съюз позволява и така наречените супер редуцирани ставки с по-малко от 5%. Има и още една специална ставка, която е изключително малка и се прилага в особени случаи. В условията на криза ние бихме могли да подкрепим предложението като първа стъпка за водене на политика с помощта на диференцираните ставки по ДДС. Аз съм уверен, че органите, които отговарят за събирането на тези данъци, вече имат достатъчно експертиза и капацитет да овладеят положението на диференцираната ставка и да не допускат увеличение на източване и кражби на средства от държавата чрез този данък. Благодаря.

Уважаеми колеги, наистина е много важно дали си управляващ или си опозиция, когато правиш предложения за промяна в данъчната политика. Опозицията може да прави каквото си иска – тя предложи намаление на данъка върху доходите на физическите лица с въвеждането на минимум, сега предлага диференцирани ставки, тоест отново намаление на косвен данък и т.н., тъй като тя не носи отговорност. Но ние носим отговорност и затова трябва да гледаме данъчната политика в комплекс от закони, които се включват в нея: ниско пряко облагане – 10% плосък данък, и косвено ориентиране на приходите в бюджета, основно от ДДС и акцизи. В този комплекс в никакъв случай не можем да се съгласим с популизма отляво и отдясно в случая. Защото това означава да гледаме комплексно промяна и в други закони. Единната ставка по ДДС е доказано положителна във всички европейски страни, където тя съществува. Там, където има политика на диференцирани ставки, е наследена при самото създаване и въвеждане на ДДС-то от 60-те години. Не можем да се връщаме към тях. Важно е да се запази единната ставка. Всеки пробив в нея, какъвто беше направен от тройната коалиция с въвеждането на диференцирана ставка по ДДС за туризма, води след себе си искания – за лекарства, учебници, хляб, мляко и т.н. Тогава, може би да вземем данъчното облагане и всички ще бъдат доволни?! В този смисъл, категорично не съм съгласна с въвеждането на каквито и да е компромиси с диференцирана ставка. Колкото до това – повишаваме ли ставката в туризма или не, не, не я повишаваме, защото намаляваме ставката за всички хотелиери във вътрешността на страната, както и за всички ползващи хотелски услуги извън така наречените пакети на туристически услуги. Компромисът, който се постигна за 9-процентната ставка, е именно за неповишаване на размера на постъпленията от ДДС от туризма и ефектът за фиска е нула.

Благодаря Ви, господин председател. Правя предложение за прегласуване. Искам да ви кажа, че тук – в Народното събрание, последните чути аргументи бяха аргументите на НДСВ преди да загине, преди да изчезне от парламентарното пространство на България. Второто, което искам да кажа, е, че няма ляв и десен популизъм, защото това беше записано във вашите предизборни обещания. Крайно време е някой да започне да изпълнява тези предизборни обещания в България! Когато си последователен в своята политика, трябва да ги отстояваш! Когато казваме, че ние сме „за” да има единна ставка по ДДС в България, в същото време пък да признаваме, че нямаме единна ставка по ДДС, защото има отклонения в туризма, това означава, че просто се крием. Няма такава масова практика в Европа. Там, където всички европейски държави, в които има единна ставка, но те са само две…

Каква е процедурата?

Каква процедура?! Процедурата е за прегласуване – казах още в самото начало, че предлагам прегласуване. Няма нужда да спорим. Тук е мястото, където спорим. Благодаря ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 14, и предлага следната редакция: „§ 14. В чл. 82, ал. 2, т. 1 думите „доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия” се заменят с „доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна, или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи”.”

Текстовете на параграфи 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22 по вносител се подкрепят от комисията и стават съответно параграфи 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 25: „§ 25. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.” 2. Създават се ал. 6 и 7: „(6) За облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. получатели са: а) командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор; б) въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор; в) дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал; г) международни организации, признати от държавните органи на държавата членка – домакин, или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища; 2. Република България не е държава домакин на лицата по т. 1. (7) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по ал. 6, се определят с правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 24 и 25, които стават съответно параграфи 26 и 27.

Има постъпило предложение от народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 28: „§ 28. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точка 27 се изменя така: „27. „Търговец на природен газ, електрическа енергия или топлинна или хладилна енергия” е данъчно задължено лице, чиято икономическа дейност е свързана с покупка на природен газ, електрическа енергия или топлинна или хладилна енергия и последваща продажба на тези стоки и чието собствено потребление на тези продукти е незначително.”; б) в т. 37 думите „и организирано пътуване” се заличават, а думите „§ 1, т. 1, 3, 8, 10, 12 и 14” се заменят с „§ 1, т. 1, 3, 8, 10 и 12”; в) в т. 39 думите „тръбопроводи за пренос” се заменят със „система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез всяка друга мрежа, свързана с такава система”; г) създава се т. 64: „64. „Управление на въздушното движение” и „аеронавигационно обслужване” са услуги по смисъла на § 3, точки 44 и 48 от Допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от доставчици на аеронавигационно обслужване при: а) прелитане на обслужваното въздушно пространство; б) провеждане на полети в зоните и районите на летищата.” 2. В § 1а се създават т. 3-5: „3. Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г. за изменение на различни разпоредби от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.). 4. Директива 2009/69/ЕО на Съвета от 25 юни 2009 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на избягване на данъци при внос (ОВ, L 175/12 от 4 юли 2009 г.). 5. Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на член 143, букви „б” и „в” от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ, L 292/5 от 10 ноември 2009 г.).”

Комисията предлага да се създаде Допълнителна разпоредба с § 29: „ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 29. В останалите текстове от закона, думата "Общността" се заменя с думите "Европейския съюз", а думите "в рамките на Общността или извън нея" се заменят с думите "в рамките на Европейския съюз или извън него”.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.

По § 27 имаме постъпило предложение на народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 30: „§ 30. (1) За доставките на концесия за строителство, за услуга или за добив по договори, сключени преди 1 януари 2011 г., се прилага данъчният режим към възникване на данъчното събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4. В тези случаи се смята, че данъкът не е включен в концесионното възнаграждение. (2) Когато е получено авансово плащане по ал. 1 до 31 декември 2010 г. включително, и данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. (3) Концедентите по договор за концесия за строителство, за услуга или за добив имат право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и/или услуги през периода 1 януари 2007 г. – 31 декември 2010 г., които са използвани или ще бъдат използвани за доставки по чл. 3, ал. 5, т. 1, буква „м” от този закон. (4) Правото по ал. 3 се упражнява до: 1. 31 декември 2011 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2008 г., 2. 31 декември 2012 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 юли 2008 до 31 декември 2009 г., и 3. 30 юни 2013 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 януари 2010 до 31 декември 2010 г. В тези случаи не се прилагат разпоредбите на чл.126. (5) Когато лицата по ал. 3 са упражнили право на приспадане на данъчен кредит преди влизането в сила на този закон, се смята, че това право е упражнено правомерно. (6) Алинея 5 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства. (7) Концедентите – регистрирани по закона лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за получени доставки на стоки и/или услуги, за които са налице условията по ал. 3, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит в сроковете по ал. 4”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.

Предложение на народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев за нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 32 със следното съдържание: „§ 32. (1) Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2010 г., включително, за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона. (2) Когато е направено авансово плащане до 31 декември 2010 г., включително, за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 33.

Има постъпило предложение от народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 34 със следното съдържание: „§ 34. В Закона за гражданското въздухоплаване (Обн., ДВ, бр. ...) в чл. 120, ал. 7 след думите „ случаите по” се добавя „ал. 2 и”.”

По § 30 има предложение на народни представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 35: „§ 35. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 април 2011 г., и § 7, § 28, т. 1, буква ”г” и § 34, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.”.

Госпожо председател, благодаря. Уважаеми колеги народни представители, преди да ви запозная с доклада, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на следните лица: Татяна Накова – началник отдел дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Борислав Борисов – заместник-директор в Агенция „Митници”, и Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”.

Ще представя доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 21 октомври 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има постъпило предложение на народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 7 след думата „акциз” се добавя „за освободените за потребление акцизни стоки”. 2. Точка 15 се изменя така: „15. „Частни развлекателни полети и плаване” е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическо или юридическо лице, което го ползва или под наем, или по друг начин, за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи.” 3. В т. 45 след думата „склад” се поставя точка и думите до края на изречението се заличават. 4. Създава се т. 46: „46. „Нередовност” е настъпването на определени обстоятелства при движение на акцизни стоки, под режим отложено плащане на акциз или освободени за потребление на територията на друга държава членка, с изключение на случаите на липси и безвъзвратна загуба, вследствие на непреодолима сила и загубите от естествени фири, вследствие на промяна на физико-химичните свойства, в резултат на които цялото или част от количеството акцизни стоки не пристигат на мястото на получаване в съответствие с правилата за движение на акцизни стоки.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) „Пури и пурети” са цилиндрични тела от тютюн, изключително предназначени и годни за пушене предвид техните свойства и нормалните очаквания на потребителите, и които: 1. са обвити с покриващ лист от естествен тютюн, или 2. съдържат пълнеж от смес от тютюни (бленд) и са обвити с външен лист от възстановен тютюн с нормалния цвят на пура, покриващ продукта изцяло, включително, където е подходящо, и филтъра, но не и мундщука, ако има такъв, при условие че единичното им тегло, без филтър или мундщук, е най-малко 2,3 г и не повече от 10 г и обиколката по продължение най-малко на една трета от дължината е не по-малка от 34 мм.” 2. В ал. 2 след думите „ал. 1” се поставя точка, а думите до края на изречението се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 3, 4 и 5.

По § 6 има постъпило предложение от народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 24 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона;”. 2. В ал. 3 думите „ал. 1, т. 1 и” се заличават.”

Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следното съдържание: „§ 7. В чл. 25 се създава ал. 3: „(3) Редът и начинът за унищожаване на акцизни стоки по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.”

Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следното съдържание: „§ 8. Създава се чл. 25б: „Чл. 25б. (1) Допуска се унищожаване на негодни за производство на тютюневи изделия суровини (необработен тютюн), съхраняван в данъчен склад. (2) Унищожаването по ал. 1 се извършва под контрола на митническите органи, по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.”

Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване § 8.

По § 7 има постъпило предложение на народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев за изменение на параграфа. Комисията подкрепя предложението по т. 2. Предложението по т. 1 беше оттеглено на заседание на комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9: „§ 9. В чл. 26 ал. 3 се отменя.”

По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 10: „§ 10. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция „Митници”, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона.” 3. В ал. 3 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”, след думата „частично” се поставя запетая и се добавя „като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума.”

По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 11.

По § 10 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен, а той е със следното съдържание: „§ 10. В чл. 34, ал. 1 след думите „по чл. 33” се поставя запетая и се добавя „с изключение на керосина с код по КН 2710 19 21 0, предназначен за въздухоплавателни средства”.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.

По § 11 има постъпило предложение от народния представител Алиосман Имамов - § 11 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „ § 12. В чл. 38 числото „100” се заменя със „130” и след думата „килограм” се поставя запетая и се добавя „а от 1 януари 2012 г. – 152 лв. за килограм”.”

Господин председателстващ, уважаеми колеги! Моето предложение е да не се увеличава акцизът на рязания тютюн от 100 на 152 лв. за килограм. Смятам, че аргументите на вносителите на това предложение са неубедителни и неприемливи. Техните аргументи са свързани главно с това, че е трябвало да се постигне някакъв баланс в облагането с акциз на цигари и на рязан тютюн. Не зная какви сметки са правени и как е определено това увеличение, но нас никой не ни задължава, никой не принуждава и не натиска България да постига подобен баланс. Напротив. В Европейския съюз се стимулира пушенето на рязан тютюн вместо на цигари по няколко причини. Първо, рязаният тютюн е много по-висококачествен и неговото качество може да се контролира от самия пушач, защото може да го пипне, да го види, да го помирише, за да види какво точно пуши, докато при цигарите това не е така. Има и нещо друго, уважаеми колеги. Средната цена на килограм суров ориенталски тютюн е около 4 лв. за кг. Предложението за акциза на 1 кг тютюн е 152 лв. или 38 пъти повече от средната цена, с която изкупуват ориенталския тютюн. Не е необходимо човек да прави много сметки, за да види огромната полза за държавата от този земеделски продукт и какво точно имаме предвид, когато говорим за запазване и стимулиране на тютюнопроизводството в страната. Какво печели и какво губи страната - тези сметки могат да се направят много лесно. Едва ли някой може да посочи друг селскостопански продукт, от който държавата да печели 38 пъти повече от производителя на този продукт. Няма такъв продукт! Така че други държави са си направили добре сметката и стимулират тютюнопроизводството, защото са наясно, че държавата печели от това, поне дотогава, докато в Европа и света има пушачи. Убеден съм, че това предложение е категорична намеса в пазара на тютюневите изделия. Това предложение казва на пушачите: „Няма да пушите рязан тютюн, защото е по-качествен и по-евтин. Ще пушите цигарите, които се намират под и над масата във всяка будка и лавка в българските села и градове”. Тези дни разбрах, че се е появила кутия цигари, която струва 1 евро – 2 лв., уважаеми колеги, и тогава проблемът с рязания тютюн и неговата цена няма да имат никакво значение. Тези, които са подвластни на този порок ще продължават да пушат некачествени цигари, ментета, евтини и за 1 евро ще се тровят на ден. Моето предложение е да не се увеличава повече акциза на рязания тютюн. Ако това стане, уважаеми колеги, България ще се нареди сред първите пет държави в Европейския съюз по отношение на акциза на рязания тютюн, защото изискванията на Европа са до 2035 г. този акциз да стигне 60 евро на кг. Къде сме тръгнали? За какво е направено изобщо това предложение?

Уважаеми колеги, предлагам да не приемаме текста, с който увеличаваме акциза на рязания тютюн и искам да се аргументирам пред вас. Да се опитаме да анализираме причината за това увеличение и целта, която си поставяме с него. Причината, според мен, е следната. Миналата година, след като драстично увеличихме акциза на цигарите, голяма част от пушачите преминаха към свиване на цигари от рязан тютюн. Увеличи се в пъти обемът и стокооборотът по отношение на рязания тютюн. И вероятно, водени от този факт, вие си казвате: така и така се качват обемите, нека да увеличим и акциза върху рязания тютюн, за да си постигнем целта, а тя е – увеличаване на приходите в бюджета от акциз от рязан тютюн. Изразявам съмнение, че тази цел няма да бъде постигната. Към този проблем има поне четири гледни точки. Призовавам ви да ги обсъдим. Те са: на производителите и търговците на цигари; на производителите и вносителите на тютюн; на пушачите на рязан тютюн и на бюджета на държавата, и съответно нашата гледна точка – на парламента. Нека да видим позицията на производителите и на търговците на цигари. Миналата година, когато увеличавахме драстично акциза на цигарите, ако си спомняте, те внесоха предложение до нас да увеличим и акциза на рязания тютюн. Предупредиха ни, че, ако тази драстична разлика между акциз на цигари и акциз на тютюн остане, цигареното производство ще загуби. Пушачите ще отидат към рязания тютюн - там акцизът е по-нисък и съответно държавата ще загуби от по-малко внесен акциз в бюджета. И това се случи. Вероятно сега искате да поправите тази грешка. Да вдигнем акциза на тютюна така че да го изравним с този на цигарите и съответно да върнем пушачите към цигарите. Да, но това, което предлагате, няма как да стане. С предложението за акциза на рязания тютюн, вие отново изравнявате нивата между цигари и тютюн. Пушачите на рязан тютюн ще си останат такива, няма да прелеят към пушене на цигари. От това няма да спечелят цигарените компании, нито ще спечели бюджетът, защото няма да влязат повече акцизи от цигари. Следователно цигарджиите не са удовлетворени от това ваше предложение. На второ място, да видим търговците и вносителите на рязан тютюн. Естествено на тях сега стокооборотът им скочи, доволни са и всяко оскъпяване на стоката им, предизвиква у тях притеснение и неодобрение, защото по-трудно ще я продават – и тази засегната група е против това увеличение. На трето място, пушачите на рязан тютюн. Те са най-засегнати. Отново прехвърляте цялата тежест от увеличението на акциза върху обикновените хора. Миналата година увеличихме акциза на цигарите, сега щом минахте на рязан тютюн, ще ви увеличим и на рязания тютюн. При положение че доходите са замразени, а увеличаваме цените на тютюна, разбира се, че това най-много засяга тази група от български граждани. И последната гледна точка на бюджета. Уважаеми колеги, изразявам категорично съмнение, че ще се увеличат приходите в бюджета от увеличаване акциза на рязан тютюн. Ще стане както с цигарите. Единственият резултат от това, което предлагате и правим в момента, ще бъде увеличаване на контрабандата и спадане на приходите от акциз на рязан тютюн. Ако сега не проявите чуваемост и възможност да разговаряме по тази тема, за да промените мнението си, ще ви го припомня догодина, когато отчитаме изпълнението на Бюджет 2011. Уверявам ви, резултатите за приходите ще бъдат по-лоши, така както се случи с акциза на цигарите през 2010 г.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 44, ал. 6 изречение второ се изменя така: „Това митническо учреждение освобождава предоставеното от вносителя обезпечение след потвърждение от митническото учреждение, където са извършени формалностите за внасяне, че дължимият акциз е внесен в републиканския бюджет.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14: „§ 14. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в търговския регистър” се заменят с „удостоверение за актуално състояние”. б) в т. 13: аа) буква „д” се отменя; бб) създават се букви „е” и „ж”: „е) средномесечно прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки; ж) средномесечно прогнозно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз – по видове стоки и акцизни ставки.” 2. В ал. 5 след думите „средства за измерване” се добавя „и контрол”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 57в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 5 накрая се добавя „с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение”; б) в т. 9 след думите „средства за измерване” се добавя „и контрол”. 2. В ал. 2, т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър” се заменят с „удостоверение за актуално състояние”;”

Господин председател – процедура.

Моля да подложите на гласуване предложението ми за удължаване на заседанието до приемане на закона в окончателния му вид.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 58а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 след думата „закон” се добавя „с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение; б) в т. 6 след думите „средства за измерване” се добавя „и контрол”; 2. В ал. 2, т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в търговския регистър” се заменят с „удостоверение за актуално състояние”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 58г, ал. 2, т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в търговския регистър” се заменят с „удостоверение за актуално състояние”, а думите „Търговския регистър” се заменят със „Закона за търговския регистър”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21. „§ 21. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 10: „(10) Три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол лицата по ал. 8 могат да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В тези случаи разпоредбите на ал. 8 и 9 не се прилагат. Средномесечното количество се изчислява като сумата от количествата на освободените за потребление от лицето акцизни стоки през всеки месец от годината се раздели на 12.” 2. Досегашните ал. 10 и 11 стават съответно ал. 11 и 12. 3. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”. 4. Досегашните ал. 13 и 14 стават съответно ал. 14 и 15. 5. Създава се ал. 16: „(16) В случаите на въвеждане на нов образец на бандерол лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 могат да заявяват бандероли по новия образец най-рано три месеца преди датата на въвеждането му.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В чл. 66 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 след думите „средства за измерване” се добавя „и контрол”; 2. Създават се ал. 6 и 7: „(6) В срок до три месеца преди датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол. (7) В срок до три месеца от датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.”

Параграф 22, § 23, § 24 и § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за посочените параграфи, които стават съответно § 23, § 24, § 25 и § 26.

По § 26 – имаме постъпило предложение на народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. Създава се чл. 74а: „Чл. 74а. (1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз, водещ до освобождаването им за потребление, по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 2, 8, 11, 12 и 12а задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, в която е допусната нередовността. (2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната в държавата членка на установяване и в момента на установяването. (3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка – изпращач, за освободените за потребление акцизни стоки. (4) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че нередовността е допусната в държавата членка на изпращане от момента на започване на движението, освен ако в четиримесечен срок се представи доказателство на компетентните органи на държавата членка – изпращач, доказващо получаването на акцизните стоки или мястото на допускане на нередовността. (5) В случаите по ал. 2 и 4, ако в тригодишен срок от датата на започване на движението на акцизните стоки на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, прилага се разпоредбата на ал. 1. (6) В случаите по ал. 5 митническите органи след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.”

Комисията предлага създаването на нов § 28: „§ 28. В Глава четвърта „а”, Раздел II се създава чл. 76д: „Чл. 76д. (1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките са били освободени за потребление, стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка, в която е допусната нередовността. (2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната и стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка на установяване и в момента на установяването. (3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка – получател за освободените за потребление акцизни стоки. (4) В случаите, когато е установена/допусната нередовност при движение на акцизните стоки на територията на друга държава членка, лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или всяко лице, взело участие в нередовността, е задължено за дължимия акциз. (5) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че освобождаването за потребление е настъпило в държавата членка на получаване. (6) В случаите по ал. 2 и 5, ако в тригодишен срок от датата на освобождаване за потребление на акцизните стоки, на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, то тогава се прилага разпоредбата на ал. 1. (7) В случаите по ал. 6 митническите органи, след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 29: „§ 29. В чл. 77, ал. 1 след думите „плащане на акциз” се поставя точка и текстът докрая се заличава.”

Постъпило е предложение от народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев за нови параграфи. Комисията подкрепя предложенията, като предложението по т. 1 е отразено на систематичното му място като нов § 28 и предлага да се създадат нови § 30 и § 31: „§ 30. В чл. 87 се създава ал. 8: „(8) Акцизната декларация може да се подава и по електронен път по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.” § 31. В чл. 88 ал. 4 се изменя така: „(4) В случаите по чл. 87, ал. 8 лицензираният складодържател може да подаде информацията от регистъра по ал. 2 за съответния данъчен период и по електронен път.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 32.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 33: „§ 33. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „кодове по КН 2710 19 21 0 и 2710 19 25 0” се заменят с „код по КН 2710 19 25 0”. 2. В ал. 4 думите „митническата територия” се заменят с „територията”. 3. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Маркирани енергийни продукти се превозват на територията на страната само със: 1. транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS), и 2. съдове за транспортиране, снабдени със средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.” „(7) Инсталирането и използването на техническите средства по ал. 6 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”

Параграфи 30 и 31. Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно 34 и 35.

Има постъпило предложение от народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев. Предложението се подкрепя от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 36 със следното съдържание: „§ 36. В чл. 104, ал. 3 думите „компетентното териториално митническо управление” се заменят с „компетентната митница”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 37.

Има постъпило предложение от народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 38 със следното съдържание: „§ 38. В чл. 107з, ал. 4 т. 2 се изменя така: 2. размер на глобата или на имуществената санкция: а) при първо нарушение – по-нисък от минималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение; б) при повторно нарушение – по-нисък от 60 на сто от максималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение; в) при всяко следващо – по-нисък от максималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 33, 34, 35 и 36, които стават съответно параграфи с номера 39, 40, 41 и 42.

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 43.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 44, и предлага следната редакция: „§ 44. В останалите текстове на закона думите „актуално удостоверение за вписване в търговския регистър” се заменят с „удостоверение за актуално състояние.”

Има предложение на народните представители Костадин Язов, Иван Колев и Диан Червенкондев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 45 със следното съдържание: „§ 45. В останалите текстове на закона след думите „средства за измерване” се добавя „и контрол”.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 39, 40 и 41, които стават съответно параграфи 46, 47 и 48.

По § 42 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 49: „§ 49. В Закона за митниците (обн. ДВ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 41 се отменя. 2. В чл. 74, т. 1 изречение второ се изменя така: „Митническите органи имат право да изискват от декларатора и от всяко лице, свързано пряко или непряко със съответните операции, извършвани в рамките на търговията със стоки, представянето и на други документи за проверка на истинността на данните в декларацията, включително документи и данни по отношение на транспортни разходи, застраховки, и другите разходи, които се включват при определянето на стойността на стоките.” 3. В чл. 220: а) досегашният текст става ал. 1. б) създава се ал. 2: „(2) Актовете на директора на Агенция „Митници” подлежат на обжалване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” 4. В чл. 238: а) в ал. 2 думите „както и лице, което е длъжно по този закон да предостави на тези органи стоки, документи и сведения, но откаже това” се заличават. б) създава се ал. 3: „(3) Лице, което е длъжно по този закон да предостави на митническите органи стоки, документи и сведения, но не ги представи, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществената санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, до 5 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 50.