ХАСАН АДЕМОВ (ДПС)2641 думи
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми гости! На нашето внимание е поставен дългоочакваният Проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Искам да се върна малко назад във времето, за да припомня на тези, които не знаят, че в края на 1999 г. беше приет Кодексът за задължително обществено осигуряване. През 2003 г. материята свързана със социалното осигуряване беше кодифицирана и беше приет Кодексът за социално осигуряване. Оттогава досега са направени 79, това е 80-та поправка, като имаме предвид и промените, които се предвиждат в бюджета на държавното обществено осигуряване, а за състава на това Народно събрание това е 12-та поправка на Кодекса за социално осигуряване, което означава, че материята свързана със социалното осигуряване е изключително динамична. Следва да си отговорим при разглеждането на този законопроект на един от най-важните въпроси: за реформа ли става въпрос или за нещо друго?
Уважаеми колеги, реформа означава нова структура. Реформа означава трансформация, промяна на нещо чрез промяна на структурата. В така наречената Национална програма за реформи 2010-2013 г. с решение на Министерския съвет вие сте приели във връзка с изпълнение на Стратегия „Европа 2020”, че това е пенсионна реформа и реформа на социалното осигуряване. В Националното споразумение, което всъщност е основа на този проект е казано, че това е нова стратегия за финансова стабилизация на държавното обществено осигуряване и усъвършенстване на пенсионното законодателство.
Защо обръщам внимание на това терминологично уточняване? Защото това уточняване минава през оценка на това, което е направено от предишни състави на Народното събрание и от предишни правителства. Защото в момента става въпрос за продължаване и усъвършенстване на това, което е направено през годините. Изобщо не става въпрос за никаква реформа, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър!
На следващо място, искам да кажа няколко думи за начина по който беше постигнато споразумението, което пак повтарям, е в основната на предложения законопроект.
След 13 кръгли маси, както Вие заявихте господин министър, с участието на над 2000 български граждани, се стигна до постигане на един крехък институционален консенсус между социалните партньори и правителството.
Уважаеми колеги, този консенсус беше постигнат с много компромиси от всички страни. Това трябва да е ясно на всички, без обаче да е ясна цената на този компромис! Защото компромиси направиха и работодателите, компромиси направиха и синдикатите, и пенсионните дружества, разбира се, тук не изключвам и Министерството на труда и социалната политика. Този формат, в който беше постигнат институционалният консенсус, пак повтарям, е между социалните партньори и правителството.
Националният съвет за тристранно сътрудничество, както е записано в Кодекса на труда, е консултативен съвещателен орган и той не може да носи цялата отговорност за това, което се предлага.
За съжаление, уважаеми колеги, убягна ви политическият консенсус, който е гарант за устойчивите решения в тази сфера. Този проект се подкрепя единствено и само от парламентарните групи на ГЕРБ и на „Атака”.
Искам да кажа няколко думи за наследството, защото, то много се споменава при обсъждането на всички тези въпроси.
Фактът, че две правителства, включително и това, всъщност това е третото правителство, не смениха тристълбовия модел на социално осигуряване в България означава, че този модел е достатъчно жизнен. Той е оценен от Световната банка, той е оценен от Американската агенция за възстановяване и развитие, от Европейската комисия, от Международната организация на труда. През 2007 и 2008 г. дойдоха тези оценки, които ни дават основание, като участници в изграждането на този модел, да се чувстваме удовлетворени от това, което сме направили.
Искам да кажа и няколко думи по отношение на така наречения дефицит.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вие говорите непрекъснато, че сте заварили дефицит от 2 млрд. лв. Ако погледнете отчета за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. на консолидирана основа, този дефицит е 1 млрд. 456 млн. Така е записано във вашите отчети. За 2009 г. този дефицит е 1,5 млрд. лв., с превишение само на 1% на предвидените разходи. Това пише в отчета на бюджета на ДОО за 2009 г.
Уважаеми колеги, само за сравнение искам да ви кажа, че този дефицит е натрупан в продължение на 10 години. Започва от 2000 г. с дефицит от 90 милиона и стига до тези милиард и половина, ако щете ги наречете и 2 милиарда във фонд „Пенсии”, дефицит. Той е натрупан за 10 години. За сравнение: в бюджета за 2011 г. вие предвиждате дефицит от тези същите 2 милиарда, само в рамките на една година, тоест от една страна, говорим за дефицит натрупан за 10 години, а сега говорим за един дефицит, който се предвижда само в рамките на един бюджет. Когато говорим по тези въпроси, трябва да сме достатъчно коректни.
На следващо място, уважаеми колеги, всички мерки през последните години, които се вземаха на входа на системата, бяха горещо приветствани и подкрепяни както от политически сили достатъчно на брой в българските парламенти, така и от работодателите, защото ставаше въпрос само и единствено за намаляване на осигурителните вноски.
С тази мярка и с другата мярка щедрите решения на изхода на системата, които бяха подкрепяни от синдикатите, за разлика от работодателите, които не подкрепяха тези мерки, се създадоха условия за асиметрия между входа и изхода на системата. И сега трябва да решаваме всички тези проблеми заедно.
Колеги, когато говорим за тези решения, не трябва да забравяме, господин министър – и Вие, и аз, и колегите, които са тук в тази зала, гости на днешното заседание, – са част от тези решения. Народното събрание, Надзорният съвет са вземали тези решения. Ние сме ги оценявали като добри решения, защото гонихме онази прословута триада от 10% лични данъци, 10% корпоративен данък и 10% вноски за фонд „Пенсии”.
С тази триада ние направихме възможно 24 милиарда инвестиции да влязат в продължение на четири години. Естествено обаче има и друга страна, за която ще стане въпрос малко по-нататък.
Уважаеми колеги, трябва с ръка на сърцето да си признаем, че през тези 20 години на преход ние принесохме в жертва осигурителната система. Принесохме я в жертва, защото се опитвахме да решим с нея като универсален инструмент всички проблеми на прехода. Опитвахме се да решим проблемите, свързани с реформиране на секторните политики, с тяхното модернизиране. Искахме да реформираме системите на Министерството на отбраната, да подпомогнем реформите в МВР, да подпомогнем реформите в земеделието, в рудодобива, да не изброявам всички отрасли. Искахме да подобрим конкурентоспособността на българския бизнес, да го подготвим за членство в Европейския съюз.
С въпросите на ранното пенсиониране на категорийните работници отново подпомагахме развитието на икономиката. Стартирахме с осигурителни вноски от 32%, през годините ги намалихме с 14%, пак в името на тези мерки.
Между другото разчитаме много, и правилно разчитаме на актюерските разчети, но не трябва да забравяме, че те са индикатор за общите тенденции на приходи и разходи. Те няма как да предвидят, освен това, което много коректно предвиждат – пазара на труда и промените в него, доходи, заетост и т.н., но те няма как да предвидят икономическите кризи. Точно икономическата криза изненада тези, които правеха разчетите тогава. Аз имам много големи съмнения да не би това да се случи, не дай си Боже, със следващите решения, защото това ще строи по един недопустим начин това, което трябва да се случи по-нататък.
Аз искам да обърна внимание на това, което ни препоръча Европейската комисия. Уважаеми колеги, на съвещанието в Лаахен през м. април 2010 г., господин министър, бяха приети три приоритета и единадесет цели от гледна точка на повишаване на социалната защита и сигурност на европейските граждани. Препоръките там към страните членки са в няколко посоки. На първо място, финансова устойчивост на пенсионните системи в краткосрочен и в дългосрочен план. На следващо място, адекватност на получаваните пенсии. На трето място, модернизиране на пенсионните системи.
Искам обаче да се върна и към конкретния проект и да кажа няколко думи какво ни предлага Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Доброто в този проект е, че се предлагат дълги хоризонтни решения – срокът е 25 години. Такива трябва да бъдат решенията в социалната сфера. Но тук, разбира се, има допускане и рискове, за които стана въпрос преди малко и, не дай си Боже, да бъде нарушен таймингът, предвиден в така предложения модел.
Уважаеми колеги, от 1 януари 2011 г. отпада точковата система, омразна на всички от 10 години. Но отпадането на точковата система създава един много сериозен проблем. Тя даваше възможност за гъвкави решения. Тя даваше възможност при наличие на възраст, например 65 г. за мъжете и 35 г. осигурителен стаж и общ сбор от 100 точки, да може да се пенсионират българските граждани. Сега са необходими две кумулативни условия. Едното условие е възраст – 63 г. за мъжете, другото условие е 37 години осигурителен стаж. За жените респективно са 60 години и 34 години осигурителен стаж, 94 години сбор. Какво трябва да направят сега тези хора, които според някои данни са около 10 хил. души? Те трябва да се пенсионират, ако отговарят на условията, и те отговарят. Ако се пенсионират, трябва да го направят в срок от един месец – до края на годината. (Реплика от залата.) Не могат, господин професор, защото по Кодекса на труда трябва да имат предизвестие, трябва да се прекрати трудовият договор, трябва да се съберат документи и т.н.
На следващо място, има възможност за откупуване на стажа, само че вие предлагате сега да се извършва чрез еднократно заплащане, а няма възможност за разсрочване, както беше преди. Ще трябва да извадите от джоба си 5000 лв., за да можете да решите този въпрос, ако става въпрос за 5 години.
Предлага се увеличаването на осигурителния стаж с по четири месеца за трета категория, в това число и за държавните служители от МВР, Министерството на отбраната и др. Обърнете внимание, колеги, на тази дата – 1 януари 2012 г. Тази дата не е случайно избрана. Синдикатите в началото предлагаха датата 2015 г., актюерите ни убеждаваха, че към 2025 г. ще настъпи онзи демографски взрив, който трябва да бъде покрит с решенията, които се вземат сега. След това дойде Международният валутен фонд и министърът на финансите каза – 1 януари 2011 г. Вие се спряхте на датата 1 януари 2012 г. за увеличаване на стажа. Случайна ли е тази дата или не, уважаеми дами и господа? Тя по един деликатен начин е позиционирана след местните и президентските избори. Това създава усещането, че под предлог за грижа към следващото поколение вие с инструмента на социалното законодателство си осигурявате предизборен комфорт и спокойствие. Това е политическият прочит на тази дата 1 януари 2012 г. и няма как да избягате от това решение.
В рамките на вашия мандат, уважаеми колеги, вие увеличавате осигурителния стаж през 2012 г. с четири месеца, през 2013 г. – с още четири месеца, а времето за увеличаване на този осигурителен стаж е девет години. Тоест само в две от годините вие предлагате мерките, а всички останали най-непопулярни мерки прехвърляте на следващи правителства. Например вие предвиждате увеличаване на възрастта от 2015 г. за категорийните работници, увеличаване на общата възраст за трета категория от 2021 г., падането на тавана от 2014 г.
Уважаеми колеги, призовавам ви още веднъж – признайте, че използвате осигурителното законодателство за решаване на тяснополитически проблем на Политическа партия ГЕРБ, за да осигурите спокойствие и комфорт преди местните избори.
При липсваща политика по доходите, уважаеми дами и господа, не се предлага никакво осъвременяване на пенсиите. Няма и идея за добавки, няма и идея за инфлация. Стига се чак, до далечната 2017 г., когато след увеличение на осигурителните вноски с 2% ще се увеличи тежестта на година-стаж от 1,1 на 1,2%. Това струва, ако не се лъжа, някъде между 600-700 милиона.
Уважаеми колеги, в края на 2016 г. предвиждате дефицитът в държавното обществено осигуряване да бъде ликвидиран и изведнъж залагате един нов дефицит, който, пак повтарям, е от порядъка на 600 милиона и по някакъв начин трябва да бъде покрит.
Уважаеми колеги, ще кажа няколко думи за ранното пенсиониране. Ние от нашата парламентарна група подкрепяме удължаването на срока до 31 декември 2014 г. Няма как обаче да подкрепим прехвърлянето на сметките от индивидуалните партиди на жените, родени между 1955 и 1959 г., и на мъжете – между 1952 и 1959 г., във фонд „Пенсии”. Нали, уважаеми господин министър, колеги, във фонд „Пенсии” трябваше да се структурира един фонд за ранно пенсиониране, за да не влизат индивидуалните партиди в общия кюп на фонд „Пенсии”, за да може да се отчете индивидуалният принос на тези, които са внасяли различни вноски? Ако това е направено, аз ще оттегля думите си, но не го виждам в проекта.
Ще кажа няколко думи за § 28, който въвежда нов начин за преизчисляване на годините осигурителен стаж при различните категории. Предлага се решение, което ще доведе при всички положения до намаляване размера на отпуснатите пенсии. Защото преизчисляване размерът на пенсиите, особено за работниците под земята, за тези от летателния състав, водолази, участници в мисии, където размерът се изчислява в съотношение 1:3, сега се предлага съотношение 3:5. Това при всички положения ще намали размерът на новоотпуснатите пенсии за категорийните работници, които се пенсионират рано.
Отменя се добавката към пенсиите на лицата, навършили 75 г. Уважаеми колеги, с тази отмяна, която не отива и в социалното подпомагане за разлика от социалните инвалидни пенсии и социалните пенсии за старост, тук има един голям проблем и той трябва да бъде решен, надявам се, през следващата година. При социалните инвалидни пенсии, прехвърляйки ги в системата на социалното подпомагане, трябва да има подоходен критерий. Желанието на хората с увреждания е те да се изплащат по реда на Закона за интеграцията на хората с увреждания, където няма подоходен критерий, за да не се загубят права.
Ще кажа няколко думи за промяна на режима на краткосрочните обезщетения. Уважаеми колеги, увеличава се периодът, от който се изчислява паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. За да получите болничен лист сега, е необходимо да имате шест месеца осигурителен стаж. Доходът, който се изчисляваше с антикризисните мерки, ние го свалихме за първите три дни по 70%, сега какво предлагате? Вместо да се върнем шест месеца назад, за да изчислим размера на обезщетението, предлагате дванадесет месеца. Другите мерки бяха за осемнадесет месеца, а тази мярка – за дванадесет месеца. Не знам да има някаква логика.
На следващо място – какво предлагаме ние?
Предлагаме увеличаването на осигурителния стаж да започне от 2015 г.
Подкрепяме прехвърлянето към социалното подпомагане на социалните инвалидни пенсии и на социалните пенсии за старост. Подкрепяме удължаването на срока за ранното пенсиониране до 31 декември 2014 г.
Подкрепяме таванът на пенсиите да падне от 2011 г., както беше заложено в по-ранния вариант.
Подкрепяме ежегодна индексация на пенсиите от 1 юли с ръста на инфлацията. Знаем, че няма как да стане индексиране по условията на Златното швейцарско правило в условия на криза. Нека поне, както правеха други правителства преди години, ръстът на инфлацията да бъде покрит, за да не наблюдаваме което се случва в момента – намаляване на разполагаемите, на заместващите доходи от труд.
На следващо място, предлагаме разработване на нова стратегия за увеличаване на приходите от Сребърния фонд, така че доходността му към 2030 г. да бъде адекватна, разбира се, при съблюдаване на съотношението между риск и доходност, защото това е изключително важно при публичните системи.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи този законопроект.
Според нас, първо, той не подобрява по никакъв начин социалната защита и социалната сигурност на българските граждани в краткосрочен и средносрочен план. Той не гарантира увеличаването на размера на пенсиите в краткосрочен план. Вие сте заявили в средносрочната фискална програма на правителството, на Министерството на финансите от 2011 до 2013 г., че не предвиждате увеличаването на размера на пенсиите, не предвиждате осъвременяването на пенсиите.
На следващо място, според нас няма да постигнете това, което сте си поставили като основна цел – финансовата стабилизация, особено в дългосрочен план. Няма да постигнете и това, за което говорих преди малко – вие прехвърляте отговорностите към следващите правителства, уважаеми дами и господа. Този проект създава единствено и само предизборен комфорт и спокойствие за сметка на някои от осигурителните права на българските граждани. Затова нашата парламентарна група няма да подкрепи този проект. Благодаря.