19 November 2010

Благодаря Ви за инструкциите! Тъй като този въпрос касае политиката по отношение на околната среда и може да касае други общини, и касае общата политика по околната среда и лично министър-председателя, ние сме задали въпроса към министър-председателя. За пореден път министър-председателят е скрит да не отговаря на въпроси и аз искам да го призова от Народното събрание да не изпитва страх и да се яви пред народните представители, за да отговаря на техните въпроси, и да не оказва натиск върху председателя на Народното събрание...

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, дами и господа министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, Вашето правителство е първото, което от 20 години официално обяви замразяване на доходите. През изтеклата година бяха отнети редица социални придобивки, които са реализирани със законодателството в последните десетина години: и по отношение на хората с увреждания – безплатните им пътувания; и по въпроса с отпуските като придобити социални права, които Конституционният съд отмени; и по отношение намаляване размера на обезщетенията при заболяване – болничните; и при увеличаване на периода, което е съвсем актуално, за изчисляване на обезщетенията при безработица и майчинство. Тези отнети социални права засягат най-уязвимите категории граждани в нашето общество. Става въпрос за засягане на права на стотици хиляди, даже на милиони български граждани. Днес моят въпрос е свързан с една категория лица, които обикновено са самотно живеещи с трайно намалена работоспособност, самотни родители, полагащи грижи за деца до тригодишна възраст. Тази година са подадени около 260 хиляди, предполагам, искания за енергийни помощи за зимата. С въвеждането на критерия „продадена земя”, много често става въпрос за идеални части, продадени преди няколко години, една голяма част от тези хора отпада от възможността за получаване на енергийни помощи. Моят въпрос към Вас е: какъв е броят на лицата, които поради този въведен с подзаконов акт критерий през лятото на тази година от вашето правителство, поради продадени със земи, разпореждания или идеални части от нея, са отпаднали от възможността да получат енергийни помощи? Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа депутати! Господин Миков, поставянето на въпрос за втори път от Вас, свързан с новите условия за достъп до целева помощ за отопление, ми дава основание за следния извод. Налице е явно неразбиране на философията и на механизмите на социалното подпомагане и опит за демонстриране на силна социална ангажираност към хората от Ваша страна, които на базата на обективно нормативно основание са отпаднали през този отоплителен сезон от програмата за целево енергийно подпомагане. Това се представя като сериозен политически проблем на системата, който оставя без закрила най-нуждаещите се хора през зимния период. Наистина механичното, елементарно боравене на статистически данни и текстове от нормативни актове, извадени от общия контекст на системата за социална защита, могат да породят подобни негативни оценки. Отговорният политически подход налага да бъдем обективно критични и да търсим правилното решение, което да защитава в максимална степен интересите не на отделни групи от хора, а на всички рискови групи от нашето общество. Решенията, които сме принудени да вземаме в сегашната сложна и тежка социално-икономическа обстановка в никакъв случай не са лесни. Нашите действия са ръководени от отговорността, която носим към всички български граждани на тази страна, нуждаещи се от подкрепа на държавата, както и към българския данъкоплатец, че ограничените бюджетни средства ще бъдат разходвани по най-ефективния и целесъобразен начин в интерес на най-уязвимите групи от населението. Тук отново бих желал да акцентирам върху едно много важно обстоятелство, за да избегнем погрешните политически внушения. Когато говорим за осигуряване правото за социално подпомагане на хората, ние трябва да изхождаме от възможностите, които предоставя системата за социална защита като цяло, а не само отделни нейни компоненти. Прилагането на фрагментарния подход, уважаеми господин Миков, води и до погрешни изводи. Бих желал отново да Ви обърна внимание, че при спазването на принципите на Закона за социално подпомагане на базата на конкретна преценка на всеки отделен случай, ние можем да подпомогнем най-нуждаещите се през други съществуващи механизми на системата. В правилника за прилагането на Закона за социално подпомагане, и друг път съм заявявал, е предвидена възможност за отпускането на еднократна помощ на инцидентно възникнали потребности от комунално-битов, здравен, образователен и друг характер. Тя е в размер до петкратния размер на гарантирания минимален доход – 325 лв., което е достатъчно добър механизъм за осигуряването на адекватна енергийна защита след преценка за всеки конкретен случай. Затова и на този етап ние се нуждаем от специален механизъм за защита на хората, които през този отоплителен сезон са отпаднали от програмата и ще им се даде възможност да получат другата социална помощ, която им се полага. За Ваша справка искам да кажа, че през годините – 2007 2008 г. броят откази е 57 хиляди, които са получени от други правителства; 2008-2009 г. – 54 хиляди; 2009-2010 г. – 51 хиляди; 2010-2011 г. – около 60 хиляди, като още не са обработени 21 хил. молби, така че тази цифра ще падне надолу. Искам да Ви уверя, че всички хора ще получат това, което им се полага като енергийни помощи, за да могат да бъдат подкрепени в есенно-зимния период. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, от Вашия отговор аз разбирам, че администрацията все още, около 20 дни след изтичане на срока, не е успяла да се справи с обработването на информацията. В предишния въпрос аз Ви питах: предвижда ли правителството някакви компенсиращи мерки за тези хора? Тогава ми казахте, че не предвижда. Сега Ви питам: колко са тези хора? Вие ми казвате, че ще предвидите някакви други възможности за тях. Аз продължавам да настоявам и ще Ви моля писмено да ми изпратите отговор на въпроса: колко хора са отпаднали точно по този критерии? Смятам, че този критерий, вкаран в подзаконовия нормативен акт, е в противоречие със закона, който казва „доходен критерий, чиито доходи …” Трябва да се държи сметка, че като си продал една двадесета част от дядовата си нива от 3 дка, това по никой начин не би могло да се приеме като доход, заради който ти отпадаш от възможността да получаваш енергийни помощи. Самият критерий, по който тези хора са отпаднали, въведен в подзаконов акт, е в противоречие със закона, на основание на който е издаден този подзаконов нормативен акт. Затова ще Ви моля в момента, в който администрацията е готова, да ми дадете точния брой на тези хора, защото оттук нататък ще предприемем и други правни, не само политически действия. Благодаря ви.

Уважаеми господин Миков, аз не знам какво ще предприемете. Аз Ви казвам цифрите такива, каквито са. Към момента финансовите параметри по отношение на начисляването и изплащането на целевите помощи за отопление са следните: изплатени 12 млн. 861 хил. за 113 хил. 97 семейства – предстои до края на месеца да бъдат изплатени 9 млн. 72 хил. за още 79 хил. 783 семейства. Към момента се обработват още 21 хиляди подадени молби-декларации, обработването на които ще приключи до края на този месец. Структурата на причините за отказ за отоплителния сезон 2010-2011 г. е следният: по-висок доход от границата за достъп – 39% от случаите; продажба на селскостопански или горски имоти – 30%; продажба на жилищен или вилен имот – 6%; наличие на движимо и недвижимо имущество – 2,31%; дарение на жилищен или на вилен имот – 2,74%; дарение на селскостопански или горски имот – 2,38% и други – 15,10%. Още веднъж искам да ви обърна внимание – никой не е променил нормативната уредба. В Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане ясно е записано, и това продължава да действа, че във всеки конкретен случай, когато дадено лице или семейство изпадне в затруднение под съответния минимум, с който може да разполага, може да се отпусне помощ до 350 лв. Това е записано и продължава да действа, както е действало до този момент. Нито един български гражданин, който има нужда от помощ през есенно-зимния период, няма да бъде оставен. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Преди две седмици област Кърджали фокусира вниманието на медиите и обществеността с един трудовоправен спор в системата на образованието, който бе грубо политизиран от страна на общинските кметове. Смяната на директора на СОУ „Христо Ботев”, гр. Джебел, провокира вмешателство на представителите на местната власт в дейността на гимназията и доведе до прекъсване на нормалния учебен процес. Нещо повече. Към новия директор бяха отправени физически заплахи, а учениците бяха подтиквани да протестират. Този изкуствено насаждан конфликт обаче не се ограничи до портала на училището. Общинските кметове поставиха ултиматум да бъде освободен началникът на Регионалния инспекторат по образованието, в противен случай ще бъде прекъснат диалогът между общините и държавата в лицето на областния управител. Поради неявяване на представителите на общините и общинските съвети в област Кърджали бяха провалени и две поредни заседания на Областния съвет за развитие. Не бе съгласувана Стратегията за развитие на социалните услуги в област Кърджали за периода 2010-2015 г., което ще има трайни негативни последици върху най-уязвимите групи от населението и ще лиши общините от възможността да усвояват средства по социални проекти, финансирани от оперативните програми на Европейския съюз. Изправени сме пред патова ситуация! Местната власт отказва партньорство с държавата, водена от управленски инат и позволявайки си да политизира българското образование. Означава ли това, че кметовете ще прекъснат отношенията си с правителството, чиято политика провежда областният управител? И докога чисто партийни интереси ще доминират местната власт в Кърджали? Недоумение буди и фактът, че един директорски пост, пък бил той и на роднина на народен представител, може да се използва като разменна монета в диалога с държавната администрация и като аргумент за възпрепятстване на нейната работа. Нима личността на един школски директор е по-важна от интересите на гражданите? С бойкота си господа кметовете всъщност абдикират от задълженията си към населението, които са им вменени от Конституцията. Такова поведение противоречи на подписаното Споразумение за сътрудничество между Министерския съвет и Националното сдружение на общините в Република България от 9 октомври 2009 г., в което се акцентира върху партньорството между централната и местната власт като предпоставка за провеждане на адекватна държавна политика в интерес на българските граждани и за европейско развитие на България. Жалко е, че три години след влизането на България в Европейския съюз местната власт в област Кърджали не се е научила да работи в условията на политически плурализъм. Декларациите, които се четат, са написани от кмета на община Джебел и са подкрепени от кметовете на селата, които не могат да откажат участие в импровизирани митинги. Няма родители, а от обявените 300 души участници са само 30-40. Не манипулирайте за пореден път обществото! Като народен представител от тази област възразявам срещу опита на кметовете да диктуват условия и да извиват ръце. В политиката няма място за ултиматуми, защото те се връщат като бумеранг към онзи, който си е позволил да ги отправи! (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо министър, господин министър, уважаеми колеги! Аз всъщност съм доволен, че чухме тази декларация преди да развия въпроса си към министъра на образованието, младежта и науката, защото съдържанието на този въпрос проявява като откровен политически цинизъм току-що чутата декларация, защото тя представя опит отговорността за прекъснатия диалог, отговорността за безобразията в системата на средното образование да се прехвърли от болната към здравата глава. Получаваме сигнали, че в системата на средното образование се провежда политика на прекратяване на правоотношенията с директори на училища, заели длъжността след спечелен конкурс. (Реплики от ГЕРБ.) При това конкурси, организирани от вашето правителство! Подходът е абсолютно недопустим и представлява грубо погазване на идеята, заложена в конкурса, като надеждна процедура за определяне на най-компетентните ръководители на училища. Лица, спечелили конкурса, преднамерено се назначават със срочен договор за три месеца и след изтичането на който подходящите, в кавички, остават на работа, а тези, които отказват да слушкат, биват уволнявани. Такъв е случаят не само с Незиха Хасан, но и с Емине Мехмед от Мишевско, Бирсен Юмер от с. Мост и т.н. Има такива случаи и в Крумовград. Аз питам: докога ще продължи тази порочна практика на грубо партизиране на назначенията в системата на средното образование? Това е въпросът и точно тази порочна практика събуди реакцията и на местната власт, и на засегнатите родители и ученици. Надявам се министърът на образованието, младежта и науката да вземе отговорно отношение по този въпрос и да коригира политиката, която се провежда от регионалните инспекторати. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Когато натъртвате „вашето” правителство, искам да заявя – това е българското правителство. България все още не е феодализирана, за да има ваши и наши правителства. Министерството на образованието, младежта и науката провежда политика на подобряване на качеството и осигуряване на равен достъп до образование, политика на възпитание и личностно развитие на децата и младите хора, политика на развитие на грамотността на учениците, както и редица други политики, които целят българското образование най-накрая да стане ориентирано към детето и да се интересува от развитието на личността. През юли 2010 г. бяха проведени конкурси за заемане длъжността директор на общински училища и обслужващи звена, при спазване на всички процедурни изисквания, регламентирани в разпоредбите на Раздел ІV от Кодекса на труда. С лицата, класирани на първо място в съответствие с представените законови правомощия, визирани в чл. 37, ал. 4 и 6 на Закона за народната просвета, са сключени споразумения по чл. 107 от Кодекса на труда. В текста на чл. 107 е посочено, че когато трудовото правоотношение възникне от избор или от конкурс преди постъпване на работа, работодателят и служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение, както и работното време, отпуски, срок, професионална квалификация и др. Двете страни могат да уговорят и срок на трудово правоотношение. Съдебната практика сочи, че такава уговорка между страните за определен срок на трудово правоотношение, възникнало след конкурс, не противоречи на повелителните разпоредби на Кодекса на труда. В т. 4 на споразумението по чл. 107 от КТ, подписан от госпожа Хасан, от една страна, и от началника на РИО Кърджали, от друга, за определяне на допълнителните условия, свързани с възникналото трудово правоотношение, е посочено, че трудовото правоотношение се сключва за срок от три месеца. Госпожа Хасан е приела срочния характер и е встъпила в длъжност след подписване на споразумението. В така изразеното съгласие прекратяването на трудовото правоотношение на госпожа Хасан като директор на СОУ „Христо Ботев”, гр. Джебел, със заповед на РИО Кърджали, на основание чл. 325, т. 3 от Кодекса на труда, с изтичане на уговорения срок, е напълно законосъобразно. За изпълняващ длъжността директор, до конкурс, на СОУ „Христо Ботев” е назначена госпожа Шерифе Исмаил Исмаил. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър! За да бъде на всички едно правителство, собствено един министър да бъде министърът на образованието на всички български граждани, ще се въздържа от точно тази политика, която е предмет на моя въпрос към Вас. Защото Вие изредихте формалните си основания, но въпросът има и своята неформална страна. Затова във въпроса си казвам, че ги уволнявате уж на законно основание, но всъщност това представлява една груба политическа саморазправа с достойнството на хора, доказали своята компетентност. Защото, господин министър, това в крайна сметка представлява политика на реанимиране на бацила на грубото партизиране на назначенията в системата на средното образование. Такава политика предишни правителства не са водили. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Въпросната госпожа Ниази Хасан е с две магистратури. Едната е по филология, втората е по икономика ... ...Пречите ми, господин председател! Трето, тя е дълги години университетски преподавател и, забележете, въпреки нашите подкани отказваше да се явява на конкурс по време на нашето управление. Защото каза: „Не искам върху мен да тегнат съмнения, че съм назначена, защото брат ми е народен представител.” Тя се яви на първия си конкурс въпреки тази си биография, след като ние вече не сме част от управляващото мнозинство. Това е достойна политика на един достоен професионалист. Бях длъжен да го кажа, защото внушенията за тезата за роднинството са некоректни. Вие нямате право да играете на тема: „Братя и сестри”, защото може да се окаже, че е актуален въпросът за „Бащи и деца” и това да не се окаже само роман на Тургенев. Само предупреждавам засега! Благодаря. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това заплаха ли е?

Не! Не е заплаха.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Има такова нещо, да!

Добре би било да престанете със заплахите си! (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Аз няма от какво да се срамувам. Нито от баща си, нито от себе си. Практиката е наложила сключването на споразумение с определен срок, през който избраният кандидат да утвърди показаното на конкурса. В конкретния случай, понеже става дума за компетентност, през изминалия срок не са изпълнени повечето предписания на РИО – Кърджали, издадени от проверка, извършена през м. април, когато кандидатът е заемал длъжността директор до провеждането на конкурса. С оглед на това, както и след подадени устни сигнали за нередности от родители на ученици от СОУ „Христо Ботев” – гр. Джебел, работодателят е взел решение да не се продължи срокът на трудовия договор на госпожа Хасан.

Лъжеш отново!

Тя ще изпълнява ... Не се намираме на Женския пазар, господин Местан!

Недей да лъжеш като ...

Тя ще изпълнява длъжността на помощник-директор в същото училище.

Една проверка не е направена! Как не те е срам!

Все пак да си говорим на Вие, не сме приятели от детинство. (Народният представител Лютви Местан тръгва да излиза от залата.)

Кого питате, като напускате залата? Задавате въпрос и напускате! (Реплики между народните представители Лютви Местан и Лъчезар Иванов.)

В специалните нормативни актове, регулиращи системата на народната просвета, законодателят е определил директора на училището като орган за управление, който организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, спазва и прилага държавните образователни изисквания. (Народният представител Лютви Местан се връща.) В тази връзка може да се направи и извод, че определянето на срок на трудово правоотношение по чл. 107 от Кодекса на труда след проведените конкурси за длъжността директор на училище е в интерес на учениците. След проведените конкурси за директори на общински училища в министерството не е постъпила информация от началници на РИО някои от кандидатите, класирани на първо място, да не са подписали споразумението по чл. 107 от Кодекса на труда, в което е посочен определен срок. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Както е известно, през м. декември 2009 г. тържествено беше открит първият завод за преработка на твърди битови отпадъци в с. Шишманци край Пловдив. Заводът в частта му технологична представлява актуализация и авторизация на проект на световно известна френска фирма, комплексен доставчик на оборудване и технология за преработка на отпадъци. Разработката се основава на метода на компостиране на органичната част на отпадъците и сепариране на рециклируемите отпадъци. В съответствие със съвременните изисквания се предвижда изграждането на подобни инсталации за компостиране и сепариране на отпадъци и на други десетки места в България. Ето защо моят въпрос към Вас е: какви са изводите от едногодишната работа на първия завод за компостиране и какви корекции в бъдещата работа се налагат в резултат на тези изводи? В секундите, които ми остават, само ще поясня, че заводът е предвиден за 125 хил. тона преработка на отпадъци – първи етап. Предвижда се 70% от добива да бъдат под формата на компост и рециклируеми компоненти и 30% да бъдат инертни материали, депонирани специално в изграденото депо. Въпросът е: продаден ли е от тези близо 18 хил. тона компост, които трябваше да бъдат произведени – 1 тон? И ако не – защо?

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Божинов, Мутафчиев и Радославов! Както господин Божинов каза, регионалното съоръжение в Шишманци с годишен капацитет 125 хил. тона годишно е въведено в експлоатация през м. декември 2009 г. Изградени са депо за неопасни отпадъци, сепарираща инсталация и инсталация за компостиране. От държавния бюджет за съоръжението са предоставени от 2003 до 2008 г. средства в размер на 37 млн. 190 хил. лв. Тъй като обобщените данни за отпадъците и пътят на отпадъците от всички оператори и общини се предоставят съгласно Наредба № 9 до 31 март на следващата година, ние изискахме, за да отговорим на Вашия въпрос, информация от община Пловдив. По данни на община Пловдив информацията е следната: общото количество приети битови отпадъци до края на м. октомври 2010 г. е 59 129 тона. Количествата отпадъци, влезли в камерите за компостиране е 18 806 тона. Количеството на произведения компост е само 1203 тона. От потока на битовите отпадъци са отделени оловни батерии, акумулатори и луминесцентни лампи, с количество 170 кг. Общото количество на депонираните отпадъци на депото в Шишманци, което е част от интегрираната система за управление на битови отпадъци в Шишманци към 1 ноември 2010 г., пак по данни на община Пловдив, е 17 200 тона. От представените по-горе данни е очевидно, че община Пловдив не е предоставила информация за 39 756 т отпадъци, вероятно влезли или навлезли в тази система и не е ясно по какъв начин са третирани. Видно е, че към настоящия момент се използва само половината от капацитета на съоръжението и че полученият компост е само 6% от количеството на отпадъците, влезли в камерите за компостиране, а предадените за рециклиране отпадъци са в минимални количества. Както ви е известно отговорността за управление на съоръжението в Шишманци е изцяло в компетенциите на кмета на общината и следва да се контролира от Общински съвет – Пловдив. Неефективните решения от страна на общините по отношение на третиране на отпадъците рефлектира пряко върху населението чрез таксата, която се заплаща от него за предоставяне на услугите по управление на отпадъците. Може би знаете, че съгласно договора между община Пловдив и оператора на съоръжението за битови отпадъци в Шишманци цената за тон преработен битов отпадък, доставян в завода и заплащан от общината на оператора, е левовата равностойност на 15 евро без ДДС или около 35 лв. на тон. В заключение. Очевидно, поради явно недобър контрол на община Пловдив върху оператора имаме неефективно работещо съоръжение, за което са дадени милиони средства от страна на държавата. Окончателните данни ще имаме следващата година.

Уважаема госпожо министър, аз нямам никакви съмнения в качествата на технологията и не обвинявам никого за нищо. Но понеже престоят да се изграждат десетки такива интегрирани системи, въпросът е: какви са изводите? Аз мога да направя тук своите изводи и въпроси, но ще отбележа нещо в по-едър мащаб. Последното писмо на господин Барозу до българския министър-председател подчертава: „Модерната, съобразена с околната среда и ефективна спрямо разходите, система за управление на отпадъците е един от най-важните приоритети на политиката на сближаване с България”. Освен това такава система е необходима за прекратяване на процедурата за нарушение, открита срещу България. Всички измислени интерпретации на думите на Барозу в това писмо оставям настрана. Но такава ефективна система е условие да се броим за европейци и да бъде прекратена процедурата. Новата директива, Вие знаете най-добре, изисква да се рециклират 50% от битовите отпадъци. Софийската технология MBS към RDF, да го кажа най-кратко, за да пестя секунди, признава ли се за рециклиране? И ако в Пловдив и в София първите два завода не дават резултати, които съответстват на европейските цели, въпросът е: какви изводи ще направим в оставащите технологични решения, така че България да се помести в целите? Това беше смисълът на моя въпрос. Ако трябва да кажа с две думи, никой няма да купи 1 тон компост, ако онова, което влиза в инсталацията за компостиране, не е гарантирано, че опасните отпадъци са надеждно разделени преди да стигне до завода. Всичко това налага компетентни изводи, а не решения, с които се замерят политиците и се занимават неподготвени хора. Това е проблемът.

Уважаеми господин Божинов, аз ще се върна на въпроса Ви за регионалното съоръжение в Пловдив. Очевидно е, че са налети огромни средства от държавата за едно неработещо съоръжение по неизвестни все още причини – или общината си спестява средства, или има органи, които трябва да проверят какво се случва, за какво се плаща, какво плащат гражданите и какво се плаща на оператора. Нещо, което е проблем за всички общини, защото Вие казахте – да, 50% трябва да се достигнат до 2020 г., а сега трябваше да постигнем повече и да има изградени доста регионални съоръжения, означава, че трябва да има механизми и инструменти, които да накарат общините да предприемат действия. Ако те не бъдат принудени да направят това, разбира се, че за тях е по-евтино да се изхвърлят отпадъците в едни дупки, както се случва, за съжаление, и до момента. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.) Знаете какво предприех като министър, за да стимулираме общините да започнат действия. Тъй като едно от условията за общините да кандидатстват по оперативна програма, беше да имат регионални сдружения. Знаете, че предложихме законопроект, който се прие от парламента и те наистина създават своите сдружения. Второ, знаете, че предложихме още нещо като инструмент. Това са отчисленията за депониране. Тоест общините, които продължават само да депонират, съответно ще си плащат повече. Няма друг начин те да бъдат накарани. Няма и начин да национализираме функцията на общините да си управляват отпадъците. Тоест трябва да има инструмент. Мисля, че той ще ги пораздвижи и те ще изградят своите системи, съответно за сепариране, освен депа. Това е към момента, което може да се направи. (Реплики на народния представител Георги Божинов.)

Уважаеми господин председател, уважаеми министри, колеги! Госпожо министър, моят въпрос касае изпълнението на Оперативна програма „Околна среда” – една ключова програма за България, чрез изпълнението на която трябва да постигнем и съответно изпълнение на критерии и стандарти на европейско ниво по опазване на околната среда в България. Година и половина след встъпването Ви в длъжност, за съжаление, информацията, която се получава и в страната, и от Брюксел, е, че имаме едно изключително сериозно забавяне по изпълнението на програмата. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какво е темпото на усвояване на средствата? Какво е темпото изобщо на сключване на договори и най-вече – стъпвайки на тази програма, която има и една база, която трябва да бъде изпълнена, и минимум от условия, свързани с прилагането на законодателството, какво е положението и на какво ниво стигна работата за подготовката на правилника за приложение на закона, като се има предвид, че той влезе в действие преди година и половина? На практика нямаме още информация и правилник за приложение на закона и именно за действието на водните асоциации. Кога и в каква степен на готовност е? Другата голяма тема е свързана с мастер-плановете, защото без функциониращи мастер-планове трудно може да се върви напред по изпълнение на програмата, предвид факта, че тези проекти, които се изпълняват от общините трябва да бъдат съобразени с тях. Информацията за последния call, който организирахте и поканихте 34 общини, показа, че само шест са се отзовали на Вашата покана. Молбата ми е да дадете повече информация по всички тези подвъпроси. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, знаете, че най-редовно отчитаме в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове дейността по всички оперативни програми, включително и по Оперативна програма „Околна среда”. За краткото време, с което разполагам, ще Ви дам следната обобщена информация. До момента по оперативната програма са сключени договори за безвъзмездна помощ в размер на 956 млн. лв. или около 27% от размера на средствата по програмата. Плащанията по сключените договори са в размер на 212 млн. лв. Забавянето в договарянето, и усвояването на средствата от оперативната програма се дължи на редица причини, основните от които са: огромно забавяне в реалното стартиране на оперативната програма, като първите договори за отпускане на финансови средства са сключени едва в началото на 2009 г.; липса на адекватни критерии за оценка на предложенията и липса на ясни указания и помощ за общините при подготовката на проектите в предходните години; изключително лошо качество на одобрените през 2008 г. проектни предложения по оперативната програма за техническа помощ за подготовка на проекти в сектор „Води”, което налага на практика тяхното преработване. Като цяло ние имаме една липса на качествени проекти от страна на общините. Знаете, че за да бъде подготвен добре един проект, отнема поне година и половина. Това е ясно на всички. Както Ви е добре известно, съвкупността от тези причини, както и настояването на Европейската комисия, доведе до прекратяването на две процедури във водния сектор, обявени по Оперативна програма „Околна среда” за обща стойност над 900 млн. лв. в началото на м. юли 2009 г. Не само това, но заварих програмата с най-ниска оценка от всички оперативни програми без действащи системи за финансово управление и контрол. С цел преодоляване на тези огромни проблеми трябваше да се предприемат редица корективни действия, за да не бъдат спрени средствата по оперативната програма и за да започне подготовката на качествени проекти. Какво направихме от есента на миналата година до момента? Първо, изцяло променихме подхода за предоставяне на финансова помощ, която премина от процедури на конкурентен подбор към процедури на директно предоставяне на приоритетните общини и регионални сдружения за управление на отпадъците съгласно екологичните приоритети на страната. Второ, през м. август 2009 г. Министерският съвет прие постановление, чрез което се осигуриха необходимите средства от бюджета за дофинансиране на изграждането на регионални системи. Знаете, че това също беше проблем, тъй като не достигнаха неколкостотин милиона за тази цел. Бяха разработени и детайлизирани указания за подготовка на проекти за общините във водния сектор и се осъществяват непрекъснати, ежедневни консултации за обучение на общините. За напредъка на подготовката на проектите за регионалните системи на отпадъците, включително с мое участие бяха проведени редица срещи, за да се преодолеят големите трудности, които срещат общините. Възприет беше подходът за налагане на финансови корекции при констатиране на нарушения при провеждането на обществени поръчки от бенефициентите – от общините, което дава възможност поне за частично възстановяване на средствата. Правилата, които заварих, бяха при констатиране на нарушения по Закона за обществените поръчки да не може на общините да се плати нито един лев. Истината е, че почти няма договор, за който да няма констатирани нарушения. Всичко това изискваше достатъчно много време. Разбира се, нещо много важно: бяха разработени изцяло нови системи за финансово управление и контрол по оперативната програма. Бяха преоценени процедурите за верификация на представените от бенефициентите искания за средства. Беше направена и структурна промяна, за да се разделят програма ИСПА от управлението на оперативната програма, тъй като имаше страхотно преплитане между двете програми. Съвкупността от тези действия позволиха значително нарастване на размера на разплатените средства, които до м. септември 2009 г. бяха 45 милиона за авансови плащания, а след този период се разплатиха още 166 млн. лв. До края на годината се очаква да бъдат разплатени 40 млн. лв., а прогнозите за 2011 г. са за около 500 млн. лв. Има вече подадени проектни предложения – четири за регионални системи за управление на отпадъци, за които ще вървят оценки. Скоро ще сключим договор за Ботевград. Подадени са проектни предложения и във водния сектор. Ясно е, че за да има напредък по оперативната програма, трябва да имаме качествени и добри проекти от общините. Министерството не е бенефициент на тези средства.

Уважаема госпожо министър, първо, смятам, че е крайно време да се откажете от подхода да се обяснява забавянето за последните 18 месеца с предходен период. Второ, от отговора Ви не стана ясно наистина има ли сключени договори за последната една година или не. Общите цифри в милиони лева не дават отговор. От това, което споменахте, стана ясно, че е сключен договор с община Ботевград по отпадъците, което е крайно незадоволително. Трето, по отношение проектите на общините, не може с този подход да гледате на общините, като че ли са някакви чужди общини в чужда държава и са врагове на тази държава, вместо да покажете подход на отношение за подпомагане на тези общини. Истината е, че разсипахте общините от проверки и в крайна сметка те отказват да готвят проекти. Това касае големите общини. За малките общини, не ми обяснявайте неща, все едно че аз докладвам от своята стара позиция. За малките общини бяха направени грешки, за които разпоредих да бъде направена проверка, но оттогава има година и половина. Вие спряхте всички проекти на малките общини. Говоря за еквивалент до 10 000 жители, независимо дали са добри или лоши. Общините бяха хвърлили огромни средства да готвят проекти. Тези пари отидоха на вятъра. Малките общини са с крехки финансови възможности, особено в условия на криза. Освен това знаете, че от 2011 г. фокусът се прехвърля от големите към малките общини. На практика всичко това ще трябва да започне отначало след изгубеното време и изгубения финансов ресурс. Отделно от всичко това, което казвате, за промяна на правилата за плащане, ще Ви дам само един пример, а мога да Ви дам цял списък от примери – случаят с община Сливо поле, за който Вие сама ми отговаряте. Общината подава три пъти искания за плащания. Първото е от 2009 г. и по Ваш отговор плащането е в рамките на 2,5 месеца. Второто искане е за верификация и плащане, то е по ваше време и трае четири месеца. Третото искане е подадено от февруари месец т.г., а се изпълнява на 9 октомври същата година – след девет месеца. След всички тези факти не можете да говорите за прогрес и за коренна промяна в оперативната програма. Казвам го с тревога и с надежда, че наистина ще се направи промяна в темпото на работа, защото това е в интерес на България, не само на Министерство на околната среда и водите, а на цялата страна и на всички общини! Благодаря ви.

Уважаема госпожо Плугчиева, отлично знаете какъв батак заварих в тази програма. (Реплики от народния представител Меглена Плугчиева.) Нямаше едно нещо наред в тази програма.

Аз за една година оправих много батаци. Госпожо Караджова, какво направихте Вие за 18 месеца?!

Целият воден сектор беше опропастен с погрешни процедури и именно подхода, който приехме – за пряко предоставяне на средства на общините, позволява да ги подпомагаме през цялото време, включително в процеса, когато се оценяват проектите. Няма да допусна със средства от Европейския съюз да се одобряват проекти, които не са ефективни, преоразмерени, така че да се излагаме пред цялата Европейска общност. По-добре да забавим програмата с половин година, но да се представят качествени проекти, от които после да не се срамуваме, да не строим паметници и да не е ясно какво се случва с тях след това! Много Ви моля, не зная дали е имало някой, който да е работил повече с общините, отколкото тази последна една година. Всеки дени имаме срещи и консултации с общините. Едва ли някой ги е подпомагал повече, отколкото тази последна една година. Ще има добри резултати!

Крайният резултат е важен.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър! Влизам в ролята на посредник за един изключително наболял проблем за жителите на пазарджишкото село Ковачево. Здравето на тези хора години наред е изложено на риск заради дейността на оризарната фабрика, фирма „Шегор” ООД, собственост на Петър Грозданов и Иван Грозданов. В продължение на 12 години три правителства не пожелаха да чуят проблема на хората от Ковачево. Многократно са подавали жалби и сигнали срещу дейността на оризарната, построена през 1998 г. в самото населено място. Съществуването й причинява замърсяване и непоносим шум. Още през 2004 г. ХЕИ – Пазарджик, издава заповед за спиране на работата на оризарната. Въпреки това обаче цехът продължава да работи. Проверки на Регионалния инспекторат по околната среда и водите – Пазарджик, многократно са констатирали, че дейността на фабриката не отговаря на изискванията на екологичното законодателство. Фирмата е санкционирана за замърсяване на атмосферния въздух, за шумовото натоварване на околната среда. Проверките през годините са много и няма да ги изреждам. Факт е обаче, че въпреки постоянните нарушения за този период не се е намерила институция, която да принуди собствениците да спрат производството или най-малкото – да изпълнят изискванията за експлоатация на такъв тип обекти. Нещо повече – проблемът се задълбочава, тъй като в селото е изграден друг оризарен цех от същите собственици. Вследствие на постоянното замърсяване на въздуха през последните 10 години броят на заболелите от различни алергии и от астма е нараснал значително. Хората са изумени от това, че никоя институция няма сила да се пребори с тези вездесъщи собственици и се питат кой стои зад тях и покровителства бизнеса им. Жителите на Ковачево са търсили помощ и от институциите, и от предишни народни представители, но едва сега имат надежда, че ще бъде обърнато внимание на проблема им. С години гласът им е бил глас в пустиня, докато фабриките работят, замърсяват селището и разболяват хората. Моят въпрос към Вас, госпожо министър, е: какво е предприето за решаването на проблема и прекратяването на замърсяването в с. Ковачево? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Караминова. Не мога да не потвърдя, че дълги години не е имало воля да се намери решение на проблемите с оризарните, което да гарантира спазването на екологичните норми. Във връзка с подадената жалба на жителите от с. Ковачево, разпоредих незабавно проверки и предприемане на мерки за отстраняване на нарушенията. Само през 2010 г. са направени пет проверки от регионалната инспекция по околната среда и водите, при които е установено следното: Първо, „Феникс Агро” ЕООД – една от двете оризарни, не работи през последната година. „Балкан Райс” ООД е работила при различен технологичен режим в зависимост от наличието на суровина. Извършено е контролно измерване на шум в оризарната на „Балкан Райс” ООД и е констатирано превишение в една точка при измерени осем по границите на обекта. Превишението е от 5,1 децибела при норма 70 децибела. Съставен е акт, впоследствие е издадено и наказателно постановление с размер на санкцията 1000 лв. След съставянето на акта дружеството е предприело действия за намаляване нивата на шум, като е извършено допълнително обезшумяване на обекта. След направените подобрения при контролно измерване е установено, че няма превишения на граничните стойности на шум, излъчван от дейността на „Балкан Райс” ООД. По отношение на запрашеността бих желала да Ви уведомя, че измерената през ноември 2009 г. стойност на фини прахове и частици в района на оризарната не надвишава законоустановените норми. Този показател ще продължи да бъде контролиран и се извършва с повишено внимание от Регионална инспекция по околната среда и водите в Пазарджик. На този етап от направените проверки измервания във връзка с производствената дейност на „Балкан Райс” ООД е констатирано, че към момента след приемането на действията от страна на собствениците, не са налице предпоставки за налагане на принудителна административна мярка – спиране дейността на обекта по реда на Закона за защита от шума в околната среща. В заключение ще отбележа, че двете оризарни и в бъдеще ще бъдат обект на повишен контрол и стриктно следене спазването на нивата на шума и праховите емисии. При нарушение ще бъдат предприети с цялата строгост дължимите по закон мерки.

Уважаема госпожо министър, удовлетворена съм от отговора Ви за мерките и контрола, предприети по отношение на оризарната в с. Ковачево. Факт е, че през тази година цеховете са под засилен контрол от страна на РИОСВ Пазарджик, за да бъдат предотвратени потенциални вреди за хората. Вярвам, че този контрол ще продължи и занапред. За съжаление, няколко дни след като депозирах въпроса си, получих информацията, че цехът е продължил да работи, въпреки забраната на ХЕИ от 2004 г., защото няколко месеца по-късно от Министерството на здравеопазването са му издали специално разрешително. С документа де факто е намалено минималното отстояние от къщите на хората. Така на практика Министерството на здравеопазването, ръководено тогава от Славчо Богоев от НДСВ, отменя заповедта на ХЕИ и оризарната необезпокоявано е продължила работата си през следващите години. Затова аз ще продължа да следя проблема, за да стане ясно в крайна сметка кой е този чиновник, който си е позволил да коригира законовите изисквания в нечий частен интерес. И ако се окаже, че неправомерно е намалено това отстояние от 100 м, ще настоявам да бъдат предприети незабавни действия цеховете да изпълнят нормативните изисквания, които важат за всички. Благодаря ви.

Уважаеми господин министър, уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! В Ловешка област, община Угърчин има едно прекрасно село на име Голец. Освен прекрасно, между другото, то в известен смисъл е и уникално. Уникално, защото едва ли има друго село в България, където, според действащия план за земеразделяне гробището на селото да е дадено за ползване като земеделска земя. В същия план неправилно е отразен дори първокласният път София-Варна, а някои земеделски имоти и съществуващи къщи са дадени вместо на собственици си, на съвсем други хора. Направени са и куп други нарушения. Жителите на това село повече от 10 години търсят справедливост и се борят с безумията, които са сътворени от държавата и от наетите от нея фирми. За съжаление, господин министър, без успех. През далечната 2000 г., още преди 10 години, тогавашният министър и настоящ депутат Венцислав Върбанов издава Заповед РД-46-16-12 от 14 ноември, в която се нарежда цялостно да се преработи влезлият в сила план за земеразделяне. Две години по-късно от името на действащия тогава министър е подписана заповед, с която се отменя тази на господин Върбанов и се нарежда да се направи само частична преработка на плана за земеразделяне. А това по никакъв начин не удовлетворява жителите на с. Голец, които са силно ощетени от действащия план и настояват за цялостната му преработка, което между другото е и справедливо. Въпросът ми към Вас е: ще наредите ли да се направи цялостна преработка на плана за земеразделяне на с. Голец и в какъв срок евентуално ще стане това? Благодаря Ви предварително.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Гумнеров! Картата на съществуващите стари реални граници на с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, е приета с протокол от 21 юли 1998 г. и е обнародвана в “Държавен вестник” на 31 юли същата година. По реда на чл. 18д, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в 14-дневен срок от датата на обновяването в “Държавен вестник” няма постъпили писмени възражения пред общинската служба по земеделие. Както цитирате във въпроса си, със заповед от месец юли 2002 г. на министър Мехмед Дикме е отменена заповедта на министър Върбанов за пълна преработка и е разпоредено да се преработи частично влезлия в сила план за земеразделяне и одобрената карта към съществуващите районни граници на землището на с. Голец. Изпълнението на заповедта за частична преработка на седем масиви с обща площ от 229 дка от картата на възстановената собственост на землището на с. Голец, Общинската служба по земеделие в гр. Угърчин е възложила на фирмата изпълнител, извършваща техническите дейности в поддържането на Картата за възстановена собственост, да извърши геодезически измервания, в резултат на което са установени фактически грешки между КВС и действителното положение на терена на магистралния път и второстепенния път за гр. Ловеч, регулацията на населеното място и зоната на възстановимите граници и други застроени територии. Материалите по геодезическите измервания са предадени в Областната дирекция „Земеделие” – Ловеч, с протокол от октомври 2004 г. Процедурата не е довършена, тъй като представителите на собствениците на земи са били несъгласни с частичната преработка на землището на с. Голец. Към настоящия момент за землището на с. Голец и Киркова махала в “Държавен вестник” от 29 септември 2006 г. е обнародвана заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за откриване на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. При това положение, ако се установи явна фактическа грешка в данните, свързани с прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, същата се отстранява по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Ролята на общинските служби по земеделие при отстраняване на явна фактическа грешка по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър се състои в издаването на решение за обезщетяване на засегнатите собственици на земеделски земи или техните наследници, като се произнасят с решение за определяне на правото на обезщетение. В заключение, господин Гумнеров, трябва да Ви уведомя, че не е в правомощията на министъра на земеделието и храните да изменя картата на възстановената собственост при вече открито производство по изготвяне на кадастрална карта и кадастрални регистри. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин министър, вероятно Вие също разбирате, че аз няма как да съм удовлетворен от Вашия отговор, защото, за съжаление, той по никакъв начин не решава проблемите на хората от това село. Съзнавам, че чисто законово и формално Вие вероятно сте прав, но също така съзнавам, че тези хора имат тези проблеми, защото навремето държавата не си е свършила работата и не е проконтролирала както трябва фирмите, които са извършили тези планове. В този смисъл ние сме тук, за да защитаваме и малката справедливост на тези хора. Защото, както на времето, преди толкова години едни чиновници са им обърнали гръб, така аз вярвам, че днес ние не трябва да им обръщаме гръб, защото всяко подобно отстъпление от идеите, с които идваме на власт, малко, но постепенно и непрекъснато ерозира доверието на хората в правителството и в нас. Аз ще продължа да се боря по този въпрос и смятам, че тези хора трябва да получат справедливост, защото това е добре както за нас като народни представители, защото си вършим работата, така и за самото правителство и за вас самите. Много Ви благодаря.

Уважаеми господин Гумнеров, сам разбирате, че в тази ситуация чисто административно няма какво да направя. Както казахте във формулировката на въпроса, това е битка на тези хора повече от 10 години. Ясно е, че аз не съм министър повече от 10 години. Ако погледнем чисто формално на нещата, отговорих Ви, не мога нищо да направя. Хората разчитат нещо да се направи и се обръщат към определени институции, макар че не съм аз институцията. Като министър на земеделието и храните поемам ангажимент пред Вас и съответно пред тези хора – съвместно с Вас да инициираме работна група, която да може да реши въпроса, тъй като тук става въпрос за междуведомствени решения, защото наистина и малката правда е правда. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Само преди известно време от тази трибуна беше зададен въпрос, свързан с функционирането на двата екарисажа, във Варна и Шумен, и с причините за тяхното спиране. Оказа се, че това е нефинансиране от страна на правителството и затрудненото им функциониране. Според мен обаче има още един проблем, който стои пред двата екарисажа. Той е свързан с това, че варненският, който е по-малкият в случая, реално след определен период от време няма да отговаря на изискванията, които са поставени от Европейския съюз за този тип съоръжения. От тази гледна точка в страната ще има остра необходимост от изграждане на допълнителни съоръжения. В тази връзка в община Угърчин е извървян определен път, определени процедури в тази посока. Какво имам предвид? С решение на Общинския съвет е взето решение за предоставяне на общинска земя, частна общинска собственост, от землището на община Угърчин. Впоследствие по желание на правителството тази земя е заменена с държавна такава. Поради забавяне на проекта тогавашното финансиране по програма ФАР, което се е предвиждало, не се е случило. След това въпросът е бил поставен за обсъждане и пред населението, като е получено неговото съгласие. Освен това, има извършени действия от страна на държавните органи за оценка на влиянието над околната среда на такова съоръжение и няма проблеми в това отношение. След това обаче има решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което се дава съгласие за изграждане на това съоръжение на територията на община Угърчин. Има разрешително за строеж – № РС-49 от 16.10.2008 г., с което фактически се дава окончателно разрешение за изграждането на това съоръжение – на Министерството на земеделието и храните и Националната ветеринарномедицинска служба. В тази връзка моят въпрос е: докъде е стигнало движението на този въпрос и има ли някакво развитие оттук нататък?

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Горов, накратко ще Ви обясня какво се е случило с изграждането на този екарисаж при предишното управление. С Решение № 544 от 2005 г. на Министерския съвет строежът на Предприятието за преработка на животински отпадъци е обявен за обект с национално значение, съответно е включен в списъка на инвестиционните проекти по оперативния план към Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата в Република България за периода 2006-2015 г. и в Плана за действие за 2009 г. като Мярка 74, произтичаща от членството ни в Европейския съюз. Строителството, доставката на оборудването и строителният надзор са били включени за финансиране по Финансовия меморандум на ФАР – 2005 и 2006 г., където за тази цел са определени средства в общ размер от 19 млн. 616 хил. евро. Изграждането на екарисажа е предвидено от Националната ветеринарномедицинска служба като бенефициент по програма ФАР за финансиране по проекти от 2005 и 2006 г. В края на 2006 г. консултантската фирма „Умвелтехник” е избрана чрез търг за изпълнение на проекта по програма ФАР за извършване на предпроектно проучване за изграждане на това предприятие. Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите е сключило договор с нея и на 16 януари 2007 г. е започнало изпълнението на този проект със срок за изпълнение – 28 април 2008 г. Фирмата е направила изчисления за инвестиционните разходи за съществуване на този проект, които са възлизали на 31 млн. 874 хил. евро. Срокът за договаряне на тези средства по ФАР е бил 10 август 2008 г., като към тази дата е трябвало да са проведени възлагателните процедури по Закона за обществените поръчки за избор на строител, доставчици и строителен надзор. Този срок не е спазен поради закъснение на изпълнителя и представяне на непълна и с лошо качество тръжна документация, от което средствата по програма ФАР не са усвоени. Това, господин Горов, наложи към края на 2009 г. да предприемем спешни действия във връзка с изграждането на този екарисаж в землището на Угърчин. С моя заповед от м. януари 2010 г. са открити подготвителни действия за предоставяне на концесия за строителство на обект – Предприятие за преработка на странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека, неговото управление и експлоатация в землището на гр. Угърчин, област Ловеч по реда на Закона за концесиите. Екипът за подготвителни действия подготви техническата спецификация на обществената поръчка за изработване на концесионните анализи, необходими за стартиране на процедурата за предоставяне на концесията. Със заповед от 28 май 2010 г. се откри процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет – разработване на обосновка на концесионните анализи и проекти на документите по чл. 22 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия за строителство на екарисажа в землището на гр. Угърчин. През м. септември 2010 г. прекратихме процедурата на основание чл. 24, ал. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, тъй като само една от подадените оферти отговаряше на предварително обявените условия. На 28 октомври 2010 г. отново е открита процедура за избор на изпълнител на обществената поръчка. Към настоящия момент процедурата е на етап подаване на оферти за участие със срок – 22 този месец. Цялата документация за участие в процедурата е публикувана на електронната страница на министерството в раздел „Обществени поръчки”. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, господин министър! Не става въпрос за реплика. Явно нещата се движат в посоката, в която мислим и двамата, защото е безспорна необходимостта от изграждане на такова съоръжение именно в тази част на България. Освен факта, че единият от двата екарисажа, във Варна, след определен период от време няма да може да функционира, сега има и другото неудобство, че единствените два екарисажа географски са много в края на България. От тази гледна точка е изключително неудобно хора от Югозападна България или от Северозападна България, даже, ако щете, от централната част на страната, да транспортират животински отпадъци, които трябва да се унищожават по надлежния ред, на толкова далечно разстояние. Просто транспортните разходи са големи. Имам информация – не знам дали е точна, че има писмена кореспонденция между Европейската комисия и България, в която е отбелязан фактът, че двата екарисажа в момента не работят. От тази гледна точка може да имаме проблеми с износа на животинска продукция. Така че колкото по-бързо стане този проект, толкова по-добре за България, разбира се, и за община Угърчин, където ще бъдат решени редица социални проблеми, свързани с безработицата. Не е тайна, че тази община в Ловешка област е една от общините с висока степен на безработица, и то лица, които са по неквалифицирани. Така че аз съм доволен от това, което се прави в момента.

Само в съгласие с това, което казахте и Вие, да допълня, че този проект аз го наблюдавам лично – разговарях с кмета на Угърчин. Нещо повече, появиха се и потенциални инвеститори. Прав сте в констатациите си, че наистина, когато всъщност е определяно къде да бъдат екарисажите, някой е допуснал те да бъдат във Варна и в Шумен, тоест съвсем близо един до друг. Цялата Западна, а, ако щете кажете, и цялата Югозападна част на държавата, няма достъп до такова съоръжение. Оптимист съм, че ще се случи проектът, защото са направени абсолютно всички процедури до момента. Отново повтарям, че има огромен инвестиционен интерес. И след като има и личен ангажимент от моя страна, надявам се, че това ще се случи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване с още два дни на сроковете за предложения по общите законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Благодаря.

С два дни. Срокът изтича на 24-ти, следващата сряда, до петък – 26-ти, 18,00 ч. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България от точка в седмичната програма за днес да стане точка първа в извънредното заседание за вторник, идващата седмица, с оглед важността на трите законопроекта, за обсъждането на които ще е необходимо определено технологично време. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – в залата да бъде допуснат проф. Валери Димитров.

„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно второ гласуване на Законопроекта за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Мартин Димитров, Борис Грозданов, Кирчо Димитров, Димитър Чукарски, Деян Червенкондев и Павел Шопов, приет на първо гласуване на 22 октомври 2010 г. „Закон за Сметната палата”.” Постъпило е предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров наименованието на законопроекта да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски: 1. Наименованието се изменя така: „Закон за държавния одитор”. 2. Навсякъде в закона думите „Сметна палата” се заменят с „държавен одитор”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, в законопроекта, който приехме на първо четене, аз разчитам две съществени промени в сравнение с действащия сега закон и множество по-дребни, които могат да обознача като козметични. Двете промени, за които говорих в самото начало, са замяната на колегиалния орган на управление на Сметната палата с еднолично управление. Втората промяна е смесване на чисто одиторски с управленски функции, що се касае до разпоредбите, които дават право на новия главен одитор да предлага освобождаване на длъжностни лица, заради допуснати нарушения. Тъй като ние считаме за доста неприемливи, бих използвал израза „екзотични”, промените и въвеждане на практики, които плътно наподобяват съществувалата в централизирания модел система на държавен финансов контрол, избрахме тази форма – още в наименованието на законопроекта да ви предложим да отпаднат съответните текстове. Благодаря за вниманието.

Уважаеми колеги, както заявихме и при дебата на първо гласуване на този законопроект, той по същността си е скандален. С него се правят скандални промени в дейността на една близо 100-годишна институция, като с лека ръка се зачеркват нейните традиции и дейността й изцяло според този закон се подчинява на управляващите. Имахме някакви очаквания, че между първо и второ четене ще бъдат чути част от отправените от нас критики, но за съжаление това не се случва, така че се налага да повторим основните си аргументи и по време на дебата за второто гласуване с надеждата поне част от тях да бъдат чути от управляващите. Скандален е фактът, че Сметната палата от колегиален орган се превръща в едноличен орган, в орган на еднолична власт, точно тогава, когато предстои одитът на първата година от управлението на политическа партия ГЕРБ. Ясно е, че идеята е един колегиален, колективен орган да се превърне в послушен, политически назначен орган, който да може да свърши политическата поръчка на управляващите. Скандално е, че това се случва в годината на изборите, когато Сметната палата ще трябва да дава удостоверенията на политическите партии, с които те ще се регистрират за избори. Тоест индулгенцията отново ще се дава от управляващите чрез подставеното лице, което ще бъде назначено тук, от тази зала, за едноличен орган, който ще замества Сметната палата. Скандално е, че този едноличен, послушен и политически зависим орган ще извършва одитите на кметовете в годината, в която предстоят местни избори, и което е още по-скандално – оставя правомощието на Сметната палата да иска отстраняването на одитирани лица. Колко удобно кметовете, които не са от ГЕРБ, да бъдат притеснявани, мачкани, репресирани и от този орган в последната предизборна година. Скандално е и това, че вносителите на законопроекта, които очевидно са в конфликт на интереси, не оттеглиха най-скандалните си предложения и контролът на публичните финанси на малките общини ще бъде предоставен на частни лица. Досега се извършваше от Сметната палата, отсега-нататък по предложение на вносителите, които имат личен интерес от тези дейности, той ще се извършва от регистрирани одитори. Скандално е, защото в условията на криза над 60 млн. лв. ще бъдат изразходвани за удовлетворяване на лобистки интереси. И не на последно място искам да заявя, че този законопроект е на ръба на конституционосъобразността, защото, ако сте забелязали, Сметната палата е орган, който е дефиниран в българската Конституция в частта, която регламентира Народното събрание. Той има важно значение за осъществяването на принципа на разделение на властите. В Конституцията е записано родовото понятие „Сметна палата”. Независимо че международните стандарти, включително ИНТОСАЙ, предполагат съществуването на върховните одитни институции и като едноличен орган, от българската Конституция е дефинирано и е определено съществуването на колегиален, колективен орган, така че вашият закон, дами и господа управляващи, е противоконституционен и при предстояща атака пред Конституционния съд от заглавието до последния му текст той ще бъде отменен, защото това е поредният законопроект, който, освен че обслужва откровено лобистки интереси на управляващото мнозинство, не се съобразява с българската Конституция и се приема в разрез с нея.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина е добре много сериозно и внимателно да се дискутира по този законопроект, макар и на второ четене. Аз призовавам и апелирам към всички – когато се правят такива кардинални промени, трябва да си даваме сметка и каква отговорност поема Народното събрание. Всъщност моят апел е към колегите от ГЕРБ, защото освен казаното от преждеговорившите, трябва да припомня на тези колеги, които не знаят, че ние сме страна членка от три години и цялото българско законодателство беше хармонизирано при присъединяването ни към Европейския съюз. Това беше един от принципните, основни, фундаментални, кардинални закони, които бяха изключително прецизно и внимателно наблюдавани при преговорния процес и при присъединяването ни. Така че сега стои изведнъж и големият въпрос: как така, след като това беше хармонизирано законодателство, след като Европейската комисия досега е давала толкова високи оценки за работата на този колективен орган, три години след членството ни изведнъж се стига до фундаментална, кардинална промяна и се заличават принципи на управление на един ключов орган в държавата? Помислете – в това, което се предлага, е записано, че този колективен орган, за който вече стана дума, става едноличен, одитните функции на Сметната палата тотално се заличават и на практика тя вече ще се превърне в агенция с председател и с административни функции. Освен това, ако ви прави впечатление в този, за съжаление, попадайки в групата лобистки закони, се изключва възможността за юристи в управлението на Сметната палата, ако изобщо тя ще остане такава. Разбирате, че това е на ръба на абсурда – че се изключва възможността юристи да бъдат в управлението. Това е съвсем тенденциозно и поставя наистина принципния въпрос: може ли точно в този орган, който трябва да следи и да не допуска конфликт на интереси, да не допуска и да се бори с корупция, да липсва присъствието на юристи в управлението? Също така тотално е заличена независимостта на Сметната палата и на одиторите – един статут, който беше изключително прецизно регламентиран в досегашния закон. Уважаеми колеги, разчитам, че вие ще дадете състоятелни отговори на всички тези въпроси. Очаквам това да направи и проф. Димитров, когото познавам като човек, който отстояваше независимостта и позицията на Сметната палата като изключително добре структуриран и функциониращ орган. Сега с изненада установявам, че същият проф. Димитров застава зад един такъв закон, който е фундаментално различен и е точно в обратна посока на досегашното действие на Сметната палата. Очаквам отговорите ви. Призовавам да се помисли и този закон да се спре, да се направи съответният дебат и консултация с експерти, за да не се направят грешки, за които след това ще се носи отговорност. Благодаря ви.

Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, в изказването си на първо четене споделих своето недоумение, меко казано, от факта, че такъв важен законопроект, целящ да регламентира детайлно, по съвсем нов начин един конституционно установен държавен орган и един от стълбовете на държавността във всяка правова европейска държава, каквато е Сметната палата, се внася в Народното събрание от група народни представители без правителството, което носи отговорността за провеждането на цялостната държавна политика както във вътрешен, така и в международен план, да е привлечено – било като съавтор, било като институция, която да изкаже становище, да вземе позиция, да поеме отговорността за реформирането на тази основна държавна институция, наречена Сметна палата. Не мога да проумея как е възможно да се реформират основни държавни органи с такава лекота, да се реформират цялостни серии на държавната власт в България. Как може един конституционно установен, независим държавен орган, който има своите аналози във всички европейски държави, член е на съответната европейска организация на сметните палати в Европейския съюз, да се реформира по такъв начин – тотално. Променя се неговият формат, принципите му на функциониране и това става без правителството да е взело каквото и да е отношение, да е съавтор, да поеме съответната отговорност. За съжаление това не е единственият случай. Ние вече редовно сме свидетели на подобно поведение. Когато се касае за така наречените независими държавни органи, които именно заради този си статут и като гаранция срещу възможни злоупотреби от страна на всяка една изпълнителна власт, не конкретно само на тази, а по принцип са призвани да поддържат баланса между институциите, да упражняват независим надзор и контрол върху изразходването на публичните средства от всички субекти, които боравят и разходват публични средства, независимият статут на този орган трябва да гарантира неговата безпристрастност, компетентност и ефективност при упражняването на този финансов контрол и надзор. За съжаление в този закон откриваме опит – и той явно ще успее, като гледам решителността на депутатите от управляващата партия, да се наруши този основен принцип. Изразявам сериозни опасения, че този закон ще предизвика сериозно напрежение в отношенията ни и с Европейската сметна палата, и с Организацията на сметните палати от страните – членки на Европейския съюз, тъй като не може по такъв начин, без сериозни консултации и без ясна позиция от страна на българското правителство, да се пристъпва към такъв отговорен акт. Благодаря.

Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, не ме изненадват нападките от политически лица, които целят запазване на статуквото. Като начало ще се върна малко назад и ще кажа, че през 2006 г. е извършена партньорска проверка от СИГМА, която е програма за подкрепа и подобряване на държавното управление – съвместна инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейския съюз. Докладът от тази проверка е силно критичен относно дейността на Сметната палата. Критичен още към онзи момент – 2006 г. В доклада е посочено, че членовете на Сметната палата се назначават от политически партии в съответствие с тежестта им в парламента. Точно с цел деполитизиране на тази институция ние предлагаме наистина основна промяна с новия законопроект – смяна на модела на управление от колегиален в едноличен. Кое налага това и кои са несъвършенствата на сега действащия колегиален модел? Първо, в сега действащия закон съществуват неясни отношения между председателя и членовете на Сметната палата. Избраните от парламента членове на колегията са и ръководители на отделения. Това поставя членовете в една противоречива роля. Веднъж те имат типично оперативни правомощия, като участват текущо в одитната дейност, и втори път – осъществяват правомощия по стратегическо управление. Отделно от това Сметната палата като колегиален орган приема правила за подбор, назначаване, атестиране на служители, въпреки че председателят е работодател. Сметната палата, като колегиален орган приема плана за обществени поръчки, въпреки че председателят на Сметната палата е възложител по Закона за обществени поръчки. При всеки колегиален орган се поставя въпросът за съотношението между политическо и професионално начало. Когато членовете са политически лица, бивши министри, депутати и нямат професионална биография, тогава наистина се създават условия за влияние върху тях от партиите, които са ги номинирали за тези места. Затова ние смятаме, че сменяйки модела всъщност се гарантира независимостта. С предложения законопроект ние натоварваме с една висока, с голяма професионална отговорност председателя и заместниците му. По този начин се изключва рискът от възможни синекурни назначения и възможно влияние върху председателя и заместниците му. Много трудно ще се окаже влияние върху един човек, който полага подписа си и носи изцяло отговорността от това, което е подписал. Много по-лесно е да се влияе чрез колегия. В заключение искам да кажа – освен че въвеждаме висок професионализъм, напоследък се тиражират изказвания от критиците, повтаря се като мантра, че юристите нямат възможност да вземат участие в ръководните органи на Сметната палата, което не е вярно. Това е една манипулация и искам да си мисля, че е от неправилен прочит на законопроекта, а не от незнание и от некомпетентност. В законопроекта махаме ограничението за образование: изисквания за юридическо или икономическо образование. Напротив, по този начин премахваме ограничението, като за член на ръководен орган на Сметната палата може да бъде избирано всяко лице, което притежава висше образование, степен „магистър”. Има изисквания за професионален стаж и това е съвсем нормално, точно с цел повишаване на професионализма, за да може този, който заема ръководна длъжност, да има поне представа от тази специфична одитна дейност, която е регламентирана със стандарти. В началото на месеца гост на председателя на Народното събрание беше председателят на Словенската сметна палата. В заключение ще кажа, че преминаването от колегиален в едноличен модел в Словения се е случило през 2001 г.

Уважаема госпожо Донева, не мога да повярвам, че не разбирате абсурдността на изказването, което току-що направихте. С какво изборът на един едноличен орган от мнозинството в Народното събрание, ще го направи по-малко политически от избора на 11 души? Още повече, че както вече госпожа Менда Стоянова си позволи в едно интервю във в-к „Капитал” да заяви, че лицето е предварително определено и това е досегашният председател на Сметната палата. С какво еднолично избраният председател от това мнозинство ще бъде по-неполитически и по-независим от това да работи в условията на колегиален орган? Освен това бъдете коректна, когато цитирате партньорски проверки и посещения на ваши колеги от други европейски страни. Има малка разлика между Едноличния върховен одитен орган в Словакия и този, който вие се каните да направите с този закон. Там едноличният орган се излъчва от опозицията, а не от управляващото мнозинство и там има парламентарна комисия, която го контролира, а вие отхвърляте нашето предложение за създаване на парламентарна комисия, така че в момента избирате един послушен, политически зависим, безконтролен орган, който ще се отчита само пред тези, които ще го посочите и изберете и няма да носи абсолютно никаква отговорност, защото такава не е регламентирана в закона, който предлагате. Това, което предлагате с този закон, е скандално, противоконституционно и нахално, което е видно от Вашето изказване. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, уважаеми господин председател.

Благодаря. Уважаема госпожо Донева, аз също не мога да разбера Вашата мотивировка за това, че, видите ли, имало конфликт на интереси, когато Сметната палата била колегиален орган, пък председателят бил едновременно и член, и възложител по обществените поръчки. Тези аргументи могат да се изтъкнат за всеки един колегиален орган в тази държава. Вземете за пример Съдебната власт – всеки български съд има председател и заместници, които са и действащи магистрати. Те едновременно правораздават в съответни дела и по съответни казуси и едновременно с това са и административни ръководители и упражняват отделни правомощия в качеството си на такива. Вземете Народното събрание – то също е колегиален, колективен орган, има си председател, има си заместник-председатели – един от които в момента председателства заседанието. Те са същевременно и народни представители, и пълноправни заместник-председатели. Заместник председателят може да бъде дори и председател на комисия, както е в случая и така нататък. Какъв е проблемът тук, че в Сметната палата има и председател, има и членове, има заместници, които са ръководители на съответни отдели и така нататък? Аз не виждам логика във Вашата аргументация и с какво тази ситуация в Сметната палата е по-лоша от другите колегиални или колективни органи в тази държава. Това са аргументи, които с нищо не обосновават нашите намерения изцяло – тенденциозно да реформирате един установен, доказал се независим държавен одитен орган, какъвто е Сметната палата. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да направя една реплика на колежката. Много ме изненадвате с това, което ползвате като аргумент, че съвсем умишлено вдигате ограниченията за служители в Сметната палата да имат икономическо и юридическо образование и отваряте вратата за всички специалности. Поне не го ползвайте като положителен аргумент. Разбирате ли, това е изключително страшно и опасно? Колегите, или хората, които работят в момента там, са одитори. Вероятно сте запозната, че са специално обучени и в тях е инвестирано страшно много. Вие знаете, че тази професия няма традиции в България. В тези хора е инвестирано специално и те са обучени от специално сертифицирани организации по стандартите на INTOSAI за специален външен одит, за вътрешен одит и всичко това налага този капитал да бъде съхранен и да бъде доразвиван. Съжалявам, но не мога да си спестя иронията и да кажа, че тогава аз като инженер, наистина ще се кандидатирам с удоволствие за тази нова агенция. Това е несериозно! (Реплики от ГЕРБ.) Разбирате ли, че е несериозно?! Много ви моля, аз го казвам ...

Господин Анастасов, някой говори с Вас в момента и Ви отне възможността, за да ме слушате внимателно. Ако ме слушахте внимателно щяхте да разберете, че говоря по същество и че става дума за нещо изключително опасно като явление, което се мъчите да прокарате с този закон.

Аз говоря по същество. Наименованието наистина, съдържанието се разминава с това, което искате да обсъждаме. Това не е Сметна палата, а някаква агенция, в която искате да вкарате всякакви случайни хора. Това е структурен проблем за държавата и не може, когато тази партия е поела ангажименти за борба с корупцията, то точно тя да събаря един добре функциониращ орган и да отваря възможността за монополизъм, за корупция, за конфликт на интереси. Помислете върху това!

Благодаря, господин председател. Първо, смяната на модела се е случила в Словения, а не в Словакия. Разбира се, че ще бъдем атакувани, логично е да е така. Ще обясня на репликиращите, че ако прочетат внимателно законопроекта до края, ще видят, че съществуват достатъчно механизми, които гарантират независимостта, в смисъл такъв ... (Реплика от КБ.) ... защото гарантират професионалното и безпристрастно вземане на решения от страна на председателя. По повод на аналогиите с други колегиални органи – мисля, че те са нелогични. Одитната дейност е една специфична дейност и всякакви аналогии с други колегиални органи, мисля, че са несъвместими. По отношение на това – дали юридическо или икономическо образование са задължителни. Госпожо Плугчиева, аз наистина съм изненадана, че точно Вие го казвате, защото Вие имате достатъчно опит от европейските структури и достатъчно познания. Ако направите допитване, ще видите, че в сметните палати могат също да бъдат одитори и инженери, и лекари, и социолози. Няма ограничение относно ... (Реплика от КБ.) Това също е една от критиките от партньорската проверка, че в сега действащия закон съществува ограничение в образователната квалификация. Проверете и ще разберете, че може да бъдат всякакви висшисти. Те трябва да са разнородни, защото одитната дейност касае системи и процеси и са необходими специалисти с всякакъв тип квалификация. (Реплики от КБ.)

Уважаеми господин председател! Дълго време ние от Синята коалиция настоявахме мнозинството от ГЕРБ да започне реформите. Точно по този повод, в този закон виждаме сериозни реформаторски действия, които ще подкрепим. Опозицията или това, което идва като атаки отляво, е нещо нормално, тъй като точно те политизираха Сметната палата и искат да си остане по този начин, но ние не можем да го допуснем. По този начин или сегашната си форма Сметната палата не може да бъде работещ орган. Това, че госпожа Менда Стоянова е казала пред в-к „Капитал”, че ще остане сегашният председател на Сметната палата, е нещо положително, според мен. Това показва, че тези промени се правят не заради политическа чистка, ако е казала, лично аз не съм чел този материал, а се правят на принципна основа и на принципна база. Искам да ви дам един пример. Когато одиторите правят проверка, примерно на здравната система, ако няма човек със здравно образование, госпожо Манолова, ако само ние, икономистите, правим тази оценка, някои важни детайли не могат никога да бъдат уловени. Затова се допуска да има допълнително и други специалисти. Когато се одитира здравната система, трябва да има хора със здравно образование, за да може да се види дали ефективността и ефикасността на разходите наистина е както се очаква. Ако проверите – ако не сте успели съм сигурен, че ще го направите – това е практика в много европейски страни, за да може да се направи сериозен одит. Давам ви пример. Един добър юрист като Вас може ли напълно компетентно да направи разбор на разходите на здравната система? Много ще се затрудните. Аз съм Ви слушал. Някои неща, които сте казали, са били верни, но разбира се, компетентността на човека е ограничена, госпожо Манолова, дори Вашата. Няма как да се покрият всички области на човешкото познание, затова и тази част в реформата в Сметната палата, е нещо добро. Аз предлагам, господин председател, подобно на госпожа Стоянова, понеже бяха направени общите политически изказвания, да не се повтаряме втори, трети път. Нека по конкретните текстове, където има някакъв проблем, да се става и да се казва. Да не го превръщаме днес в говорилня. Има конкретни текстове. Където има конкретен проблем да се става. Иначе, ако така я караме по всички въпроси, няма да имаме напредък! Благодаря.

Господин Димитров, подозирам, че макар да сте подписали този законопроект, не сте го чел. Ако го прочетете наистина ще се ужасите от това, което ще се случи в тази зала и с подкрепата на Синята коалиция. Няма как да подкрепите политическото послушничество именно в органа, който трябва да извършва одитите на това как се изразходват публичните финанси. Няма как да го направите! Но в момента спорът за образователния ценз касае не одиторите в Сметната палата, а ръководството на Сметната палата или всъщност самата Сметната палата, която вече ще се състои единствено и само от председател и двама заместници, на които, забележете, според чл. 21 председателят ще определя компетентностите. Тоест, много е възможно, ако госпожа Менда Стоянова се отметне от обещанието си към господин Валери Димитров той да бъде председател на Сметната палата, за председател да бъде избрано лице завършило „Симеоново”, което примерно има опит като счетоводител на една селска кооперация, ако има завършено средно икономическо образование. Ето това е възможно да бъде новоизбраният председател на Сметната палата, ако разбира се, госпожа Стоянова се отметне от своя ангажимент, който вече публично е обявила. Аз не разбирам с какво органът ще стане по-малко политически, ако същият председател ще представлява вече Сметната палата. Ако подробно сте забелязали какви са функциите на досега действащата Сметната палата – решенията се вземат от колегиалния орган. Сега вече председателят, този същият председател, еднолично ще си взема всички решения, включително, господин Димитров, по отношение на това какви да бъдат конкретните одити на одитираните обекти. Разбирате ли? На одитираните лица. Той еднолично ще решава как да изглежда одитният доклад, например при извършването на един одит на Министерския съвет. Еднолично – едно лице! Е, това ли е независимостта и политическата безпристрастност, към която вие се стремите?!

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова! Както знаете, българският парламент може да възлага до пет одита на година извън основната програма на Сметната палата. Откакто беше направено Четиридесет и първото Народно събрание, аз знам лично за три такива допълнителни одита, които бяха направени, забележете, на Министерския съвет, на Държавен фонд „Земеделие” и на ПУДООС. И трите одита, възложени от българския парламент, с дейното участие на Синята коалиция и съгласието на председателя на Бюджетната комисия, откриха сериозни нередности. При тази ситуация всеки разумен човек би си направил извода, че има нещо гнило в работата на цялата система, но въпреки това Вие казвате, че продължавате много да си я харесвате. Аз Ви разбирам. Политизирахте този контролен орган, искате да си остане по този начин. (Реплики от КБ.) Въпросът е следният: харесва ли ни досега работата на Сметната палата? Има сериозни пропуски. И когато има повече правомощия на председателя и съответно той си носи отговорността, не може да каже: „Абе, тука някой друг е взел решението и нямаше как да го проследя” или „Това не е в моите правомощия”. Тогава, като носи пълна отговорност на цялото общество, вече ще бъде ясно, че той за всеки един въпрос носи цялата отговорност. Тогава няма да може да му се оказва, както каза госпожа Донева правилно, такъв натиск, защото той ще е наясно, че всичко се лепи на неговия гръб и всеки компромис, който прави, ще бъде за негова сметка – ясна, индивидуална, лична отговорност. Искам да ви дам още един пример. Как така се случи, госпожо Манолова, че над 1 млрд. лв., изхарчени по проекта „Белене” от НЕК, не са били обект на сериозен одит? Как така се случи, госпожо Манолова? Как така стана? Разходи, направени от тройната коалиция. И това е една от темите, по които ние ще настояваме за повече работа и повече инициативи оттук нататък, за да имаме истинска контролна система и да няма скрито-покрито в рамките на стотици милиони в българската държава. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще говоря по заглавието на законопроекта, защо то не трябва да звучи по този начин, и защо ще гласувам против него. В заглавието се съдържа философията на всеки един законопроект, предметът на законопроекта. Само че този законопроект не е за Сметната палата. Това трябва да се нарича Законопроект за държавния финансов контрол. Това е същността! Защото няма палата. Има един председател на нещо, което е наречено Сметна палата. По дефиниция Сметната палата би трябвало да бъде колегиален орган, така е било в България винаги преди 1944 г., на основата на Търновската конституция. Държавният финансов контрол е нещо съвсем различно. Той е създаден и функционира в друга система – на централизирана планирана икономика. Затова заглавието не отговаря на съдържанието, което Вие прокарвате. Това трябва да е ясно. Тук се говореше вече много по всички теми на законопроекта. Току що господин Мартин Димитров обясни неща, които не са залегнали в законопроекта. Няма никаква такава индивидуална, персонална отговорност на председателя на Сметната палата, записана. Иначе би било прекрасно. Не е ясно и по какъв начин гаранциите за грешки и за политическо влияние са по-малко. Напротив. Когато има хора с различни биографии, ако щете, в един колегиален орган взаимният контрол е по-сериозен. Неслучайно в старите страни – членки на Европейския съюз съществуват именно колегиални сметни палати, в които членовете взаимно се контролират и се постигат действително балансирани и отговорни решения. И понеже сте привърженици на едноличните органи очевидно, вижте, Народното събрание, тези 240 души, избрани от българските граждани, също е колегиален орган, своеобразен. Също допуска грешки, господин Димитров, само че това не е аргумент да се замени Народното събрание с едноличен орган – един народен представител, който да олицетворява волята на ГЕРБ. Очевидно това е смисълът на всичко, което правите Вие, мнозинството от ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция, по отношение на всички независими регулиращи органи. Няма защо да заблуждавате когото и да било, че се прави с оглед усъвършенстване на системата. Няма защо да заблуждавате! Защото на всички в България, а вече и в Европа е ясно, че това се прави с политически цели, за да се овладеят независимите институции, да се поставят под едноличния контрол на правителството на ГЕРБ и на министър-председателя. Това е очевидно! Започнахте с БНБ, минахте през КФН, Комисия за защита на конкуренцията, КРС, стигнахте и до Сметната палата. Това е ясно! Със смешния мотив в повечето промени и чистка на състава на тези колегиални досега органи, че ще се пестят пари. Защо тогава, питам: за КРС бюджетът за следващата година, след като сменихте състава, се увеличава с 2 млн. лв.?

Какво КРС? Нали Сметната палата гледаме?!

Защото е за вашите хора! Същото ще стане и със Сметната палата. Всичко е очевидно и прозрачно. Искам да ви кажа само едно: освен че ще гласуваме против заглавието на законопроекта, но ще настояваме за отпадане на всички текстове от този закон. Защото той не е за Сметната палата! Той унищожава, ликвидира независима Сметна палата в България. Искам да ви кажа много ясно! След като сте подели този подход по отношение на независимите регулиращи органи в това Народно събрание, сменяйки мандати, ограничавайки ги, сменяйки им съставите, всички тези състави ще приключат със състава на това Народно събрание и после ще има проверки, проверки, проверки и отново Сметна палата, и отново други институции, на това, което прави сегашното мнозинство и сегашното правителство. И няма да ви се размине! (Ръкопляскания от КБ.)

Сергей Станишев си изпусна нервите и започва да заплашва, както виждате, уважаеми народни представители, за възмездие, възмездие по комунистически! Защото винаги съм казвал, че те нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Виждате каква ярост! Виждате, че тук битката за този закон ще се води текст по текст, като къща за къща при улични боеве. Започват още от заглавието, въпреки че този въпрос не е за сега. Това, което казахте, е за първо четене на законопроекта. Тогава се води политическият дебат. Сега нещата би трябвало да са по-прости, но вие не мирясвате. Тук Сергей Станишев каза, че се е стигнало и до Сметната палата след всички органи. Ами, след Сметната палата трябва да се продължи и с много други органи, да се отиде колкото може по-нататък. Защото колкото по-голяма е яростта на БСП и на ДПС да запазят една система, една институция, толкова по-ясно е, че те имат здрави позиции в нея и тя работи за тях. Така че това е показателят, това е признакът, че това, което се прави в момента е много правилно, много вярно, дори трябваше да стане доста по-рано. За какъв независим в момента орган можем да говорим, когато първият председател на Сметната палата, тук поправям Мая Манолова, не е на 130 години историята, историята е някъде отпреди 14-15 години, когато се създаде сегашния Закон за Сметната палата и тогава се назначи първият неин председател, който беше бившият председател на Комисията по бюджет и финанси от БСП. Недейте предавайте на институцията някакво дълбоко и историческо минало и значение. Оттогава Сметната палата се превърна в орган за замитане на следи, за скриване на всичко онова, което са извършили предишните и настоящите управници, защото всъщност те бяха едни и същи, включително и през управлението на Иван Костов. Затова днес Сметната палата се е превърнала в един прост регистратор, но не и изпълняващ истинските си функции. Така че тези неща съм принуден да ги кажа, защото още по заглавието беше наложен този тон – да се говори за независимостта, за това, че Сметната палата била някакъв експертен, едва ли не, орган. Глупости, уважаеми народни представители, тя се беше превърнала в място за убежище на отпаднали политици, народни представители, бивши министри, бивши заместник-министри. Вземете съставите: и от предишния състав и от сегашния състав и вижте кои са там! Началниците, шефовете, каква работа са вършили? Всъщност цялата им работа е била за замитане на следи.

„Глава първа – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на главата.

Постъпило е предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 1 да отпадне Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски: „В чл. 1, ал. 1 думите „както и правомощията на нейните органи” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов: „В чл. 1, ал. 2 думите „извършва външен одит” се заменят с „осъществява контрол за изпълнението”.” Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 1 със следната редакция: „Предмет Чл. 1. (1) Този закон урежда устройството, функциите, организацията и дейността на Сметната палата, както и правомощията на нейните органи. (2) Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности съгласно този закон и международно признатите одитни стандарти.”

Уважаеми колеги, аз не разбирам защо Бюджетната комисия не е възприела нашето предложение да отпадне от обхвата на закона уреждането на правомощията на органите на Сметната палата. Ясно е от всички последващи текстове, че органи Сметната палата няма. Тя се превръща в едноличен орган – едно лице, което ще взема окончателните решения, включително и по одитните доклади, които се представят от отделните одитори. Ако досега имаше органи на Сметната палата в лицето на самите одитори, в лицето на ръководителите на териториалните поделения, сега вече те се превръщат в обикновени служители, в обикновени послушни изпълнители на една директива, която ще се определя от едноличния орган, от Сметната палата, от нейния председател, а кой ще му възлага политическите поръчки е ясно от лицето, което вече е посочило кой ще бъде следващият председател. Така че нека бъдем по-откровени и да махнем всички ненужни текстове от този закон, още повече не е ясно какви точно ще са органите на тази Сметна палата. Няма да има такива органи, така че това да се махне. По-нататък относно промените и откровеното заявяване, че Сметната палата ще осъществява контрол. Да е ясно, че тя вече няма да бъде одитен орган. Нека да е ясно, защото контролът, доколкото ми е известно, включва различни дейности – ревизия, проверка, одит. След като Сметната палата – откровено се казва в предмета на нейната дейност – че ще осъществява контрол, нека и по-надолу навсякъде да се пише, че тя има контролни, а не одитни функции. Изобщо няма защо още в първите текстове да въвеждаме в заблуждение за какво точно става дума, а става дума за едноличен орган, който еднолично ще взима всички решения и няма да се контролира от никой – нито от парламентарна комисия, нито ще носи някаква отговорност пред някого. Така че да си спестим любезностите и да напишем нещата едно към едно, каквито са.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ето, още от чл. 1 проличава крещящото противоречие между заглавието на закона, а именно Закон за Сметната палата, и функциите, които той трябва да изпълнява, дефинирани в ал. 2. Аз бих искал да попитам вносителите и Комисията по бюджет и финанси: защо в ал. 2 е отпаднала функцията външен одит, която е основна функция на всеки един висш одитен държавен орган във всяка една европейска държава и е заменена с думата „контрол”, която е толкова обща? Финансов контрол изпълняват редица други държавни органи – Държавният вътрешен финансов контрол, и други органи като Комисията за финансов надзор, която също изпълнява подобни функции. А тук единственият текст, който все пак даваше ясна представа, че се касае наистина за държавния орган, който осъществява висш външен одит на бюджетни предприятия, на структури и организации, които разходват бюджетни и публични средства, е премахнат. И този орган общо взето излиза тотално извън рамката, в която би трябвало да се поместят подобни органи, в които функционират аналогични на него органи в другите европейски държави. Отпадането на този текст е ярко доказателство, че този орган се трансформира радикално - като статут, като функции, като правомощия, като вътрешна организация, и неговите функции вече придобиват нови измерения. Той изцяло ще започне да се занимава с несвойствена дейност за една държавна одитна институция. Този текст е ярко доказателство, че тук са се прокраднали лобистките интереси на така наречените вътрешни одитори и дипломираните експерт-счетоводители, тъй като е останало единственото изискване контролът да се осъществява съгласно международно признатите одитни стандарти

Недейте да казвате само голяма глупост.

Международните стандарти са тези на ИНТОСАЙ, нали? Значи, не казах глупост.

Не.

Във външния одит освен тези международно признати одитни стандарти има други принципи и правила. Защо тях те не са посочили, а само международно признатите одитни стандарти, които се владеят? То си личи след това в текстовете на закона кои лица с каква подготовка единствено владеят тези международно признати одитни стандарти и си личи общо взето в какъв орган ще се превърне, кои ще работят в него. С този закон вече Сметната палата ще бъде нещо коренно различно от своите посестрими в другите европейски държави. Благодаря

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Казак, отговорът на въпроса, който зададохте към вносителите, се крие в чл. 91 на Конституцията, чета Ви го дословно: „Народното събрание избира Сметната палата, която осъществява контрол за изпълнение на бюджета”. Мисля, че няма какво повече да коментираме. Това е записано. А международните стандарти се прилагат в цяла Европа.

Благодаря. Уважаеми колега, когато е писана Конституцията, нали сте наясно, кога България е била въобще в полезрението на перспективата за членство в Европейския съюз и кога е била въвлечена в цялостната система на държавните върховни одитни институции? И каква еволюция оттогава досега е претърпял и Европейският съюз, и България. Така че, да се връщаме 19 години назад, използвайки този текст, и да ограничаваме и размиваме реалната същност на върховния държавен одитен орган в Република България, струва ми се, че е елементарно като аргументация. Вие чрез този текст преформулирате основна функция и задачи на държавния одитен орган. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа колеги! Наистина замяната на думичките „извършване на вътрешен одит” с „контрол на дейността и публичните средствата” е изключително важно. Стои много мощно въпросът: защо вносителите от първоначалния проект изменят много съществено посоката? Дали това е направено вследствие на дебата, който беше на първо четене, и опитът, който е доста труден под наименованието „Закон за Сметната палата” да вмести по същество една всеобхватна контролна агенция? Но тук стои друг въпрос. Аз няма да коментирам лобисткия характер на промените, защото вероятно те са част от мотивацията. По-съществената част е какво искаме да създадем. Даваме ли си отговор, че когато България преговаря по главите за присъединяване към Европейския съюз беше ясен ангажиментът за разделението на функциите по външния одит на вътрешния одит, на финансовата инспекция на публичните средства и организации?

Това не е по текста.

Моят въпросът е към вносителите. Защото чух преди малко един от съпридружните ви организации да казва, че това е мащабна реформа. Следващите логични ходове, уважаеми дами и господа, е да закриете Агенцията за държавната финансова инспекция, да слеете функциите на външния и вътрешния одит, което е недопустимо по международните стандарти. Защото това всеобхватно понятие насочва именно в тази посока. Разбира се, то е фундаментално. След малко ще проследим по текстовете как приемайки функциите на всеобхватен контрол на Сметната палата, първо, започват да излизат на преден план не одитът на публичните средства, което е смисълът на всички сметни палати – колегиални и еднолични органи в света, а започва да излиза контролът на финансовите отчети на бюджетните предприятия, оттам – правомощията на едноличния вече ръководител на този орган – аз няма да го наричам Сметна палата, защото не е такава, да може да предприема действия, които дори Висшият съдебен съвет няма в правомощията си. Затова тук големият въпрос в тези наглед не толкова важни думички „външен одит” и „контрол” е фундаментален. Хубаво е да бъде аргументирано защо, каква е точната мотивация. Намаляваме ли функциите на другите контролни организации, които, пак припомням, със специални закони са наш ангажимент и ние сме приели след поредица от туининг-проекти, в които са ни помагали държави като Германия и Испания, сме приложили? Каква е мотивацията? Защото ако няма смислен отговор, то логичната линия, която аз представих пред вас, остава единствената. Благодаря ви.

По чл. 2 има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски: чл. 2 се изменя така: „Чл. 2. Основна задача на Държавния одитор е да допринася за доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 със следната редакция: „Основна задача Чл. 2. Основана задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за това.”

Уважаеми колеги, искам ясно да кажа, че във всеки член, във всеки текст на този законопроект оттук до края ясно прозират лобистки намерения. Може да се започне от това – по какъв начин е дефинирана основата задача на Сметната палата. Не е ясно защо се отхвърлят нашите предложения. Мисля за безспорно, че няма как дейността на върховен одитен орган да бъде с основна задача да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия. Очевидно е, че това няма как да се изведе като първа и основна задача. Очевидно е и друго: с тази основна задача на Сметната палата по-нататък се обосновава изискването на одиторите да притежават определени сертификати, които, забележете, трябва да бъдат на вътрешни одитори, независими одитори и на независими експерт-счетоводители, регистрирани одитори и независими експерт-счетоводители. Сертификатите на едните ще се издават от Министерството на финансите, което е обект, който подлежи на одит от Сметната палата.

По същество, обръщам внимание, че начинът на структуриране на всеки ред от този законопроект е с цели, които са много далеч от загрижеността за контрола върху изразходването на публичните финанси. Лобистки интереси, които ползват определени професионални прослойки и гилдии и които откровено и директно работят срещу това да има надежден контрол върху изразходването на публичните финанси – това е.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, бихте ли ми посочили текста, където са посочени изброените от Вас сертификати за одитори? В кой текст от закона е написано какви сертификати трябва да притежават?

Като дойдем до него, тогава ще ви кажа.

Ще се затрудните доста.

Не, няма да се затрудня.

Добре.

Уважаеми колега, аз ще остана тук до края на разглеждането на този законопроект и ще Ви посоча по какъв начин се развиват лобистките интереси, структурирани още в основната задача на Сметната палата, включително и изискването в контролния орган – в така наречения Консултативен съвет, да присъства представител на една професионална гилдия, нещо наистина недопустимо. Ще Ви покажа как точно са развити и ще се осребрят професионалните интереси на определени професионални гилдии за сметка на ефективния контрол върху изразходването на публичните финанси.

По чл. 3 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.

Уважаеми колеги, подкрепям предложението на народните представители от Коалиция за България този текст да отпадне. И ще ви обясня защо. Няма никакъв смисъл в първите текстове на Закона за сметната палата да твърдим неверни неща, а именно, че Сметната палата ще бъде независим орган и че тя, виждате ли, ще се отчита пред Народното събрание. Както вече стана ясно Сметната палата ще бъде едно лице, посочено от мнозинството, което ще взима еднолични решения, включително и по отношение на това какъв да бъде окончателният вид на одитните доклади. Така че тук не може да става дума за никаква независимост. Така нареченият консултативен съвет, който е един интересен орган и който ще обсъдим по-късно в текстовете, в които е дефиниран, така или иначе също не осъществява никакъв реален контрол върху дейността на Сметната палата и не би следвало да го прави, защото наистина по дефиниция тя би следвало да бъде един независим орган. След като мнозинството в Бюджетната комисия е отхвърлило предложението да има една парламентарна подкомисия, която да наблюдава дейността на Сметната палата, наистина няма никакъв смисъл в чл. 3 да се записва, че Сметната палата е независим орган, и че тя ще се отчита пред Народното събрание. Просто защото е видно от текстовете на този законопроект, че това няма да се случва.

Уважаеми господин председател, въз основа на тези аргументи, които чухме преди малко, правя предложение за редакционна поправка – в текста на чл. 3 от думата”независим” да отпадне сричката „не”. Благодаря.

Оттеглям го.

По чл. 4 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски – в чл. 4: 1. Точка 1 става т. 2; 2. Точка 2 става т. 1; 3. Точка 3 и 4 се заличават. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя предложението по т. 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 със следната редакция: „Основни принципи Чл. 4. Дейността на Сметната палата се осъществява въз основа на следните принципи: 1. независимост, обективност и добросъвестност; 2. професионализъм, почтеност и безпристрастност; 3. последователност и предвидимост; 4. публичност и прозрачност; 5. доверие, сътрудничество и конструктивност.”

Уважаеми колеги, това че казах, няма никакъв смисъл от декларирането на едни принципи, които нямат своето развитие в законопроекта. Напротив, текстовете му са абсолютно в обратната посока – като се започне от независимостта и се свърши с публичността и прозрачността, защото не е публичност и прозрачност тогава, когато окончателните одитни доклади се обнародват на интернет страницата на Сметната палата. Публичност и прозрачност е тогава, когато самият процес е публичен и прозрачен. Ако си направите труда, надявам се включително и колегите от дясно, които са подписали този законопроект, да видят каква е самата процедура по извършването на един одит и по одобряването на един одитен доклад, ще видите, че в това няма никаква публичност и никаква прозрачност, няма никаква обективност и в крайна сметка всичко се свежда до едноличната преценка на по-горния началник на служителите в Сметната палата, защото те вече са обикновени служители. Като окончателното решение се взема от председателя на Сметната палата – еднолично, безконтролно и зависимо. Зависимо от тези, които са го назначили. Така че аз, ако вляза в тона на колегата Казак, смятам, че вместо декларираните тук принципи, трябва да се напише „политическа зависимост и послушание” като основни принципи, които занапред ще ръководят дейността на този вече едноличен орган. А механизмите как това да се случва, са подробно разписани в текстовете в законопроекта.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! След малко ще гласуваме понятието „независимост” и ще ви помоля, когато стигнем до текста, който касае, че допълнителните възнаграждения на служителите и ръководителите на Сметната палата зависят от акт на Министерския съвет, да отменим този текст. Благодаря ви.

„Глава втора – Функции, статут и бюджет на Сметната палата.” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава втора.

По чл. 5: Предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски: В чл. 5: 1. В ал. 1, т. 3 думите „(одити за добро финансово управление)” се заличават. 2. Алинея 2 се заличава. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2. Предложение от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 5 със следната редакция и наименование: „Видове одити Чл. 5. (1) Сметната палата извършва: 1. финансови одити; 2. одити за съответствие при финансовото управление; 3. одити на изпълнението; 4. специфични одити. (2) Сметната палата може да извършва документални и фактически проверки и други контролни действия по отношение на юридически лица, възложени й със специални закони, само в рамките на одитната си дейност и по реда на този закон.”

По чл. 6: Предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 6 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 6 със следната редакция и наименование: „Обхват на одитната дейност Чл. 6. (1) Сметната палата одитира: 1. държавния бюджет; 2. бюджета на държавното обществено осигуряване; 3. бюджета на Националната здравноосигурителна каса; 4. бюджетите на общините; 5. други бюджети, приемани от Народното събрание. (2) Сметната палата одитира и: 1. бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити по бюджетите по ал. 1 и управлението на тяхното имущество; 2. самостоятелните бюджети на Българската академия на науките, държавните висши училища, Българското национално радио и на Българската национална телевизия; 3. бюджетните и извънбюджетни средства, предоставяни на лица, осъществяващи стопанска дейност; 4. средствата от фондове и програми на Европейския съюз, включително управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата; 5. бюджетните разходи на Българската народна банка (БНБ) и тяхното управление; 6. формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ, дължимо към държавния бюджет, и другите взаимоотношения на банката с държавния бюджет; 7. възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, общинския дълг и използването на дълговите инструменти; 8. приватизирането и концесионирането на държавно и общинско имущество, както и на предоставените публични средства и публични активи на лица извън публичния сектор; 9. изпълнението на международни спогодби, договори, конвенции или други международни актове, когато това е предвидено в съответния международен акт или е възложено от оправомощен орган; 10. други публични средства, активи и дейности, когато това й е възложено със закон. (3) Сметната палата извършва одити на: 1. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон; 2. търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала; 3. юридическите лица, които имат задължения, гарантирани от държавата или задължения, гарантирани с държавно и/или общинско имущество. (4) Сметната палата извършва одити на управлението и разпореждането с публични активи и пасиви, независимо от основанието за това управление и разпореждане и правното положение на лицата, които го извършват. (5) Сметната палата изготвя доклади със становища за изпълнението на държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване, на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по бюджетните разходи на Българската народна банка, които представя в Народното събрание.”

По чл. 7: Постъпило е предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7 със следната редакция: „Годишна програма за одитна дейност Чл. 7. (1) Сметната палата приема с общо съгласие годишната програма за одитната си дейност. Народното събрание може със свое решение да възлага на Сметната палата да извършва до пет одита годишно извън предвидените в годишната програма. (2) Сметната палата приема програмата по ал. 1 след обнародване на държавния бюджет на Република България за съответната година в „Държавен вестник”, но не по късно от 31 декември на предходната година. (3) Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата се предоставя на Народното събрание в 7-дневен срок от нейното приемане или изменение. (4) Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата в частта за одита на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз се изпраща на Европейската сметна палата и на Европейската комисия за сведение”.

По чл. 8 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 8 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

По чл. 9 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

По чл. 10 има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 10 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов: В чл. 10 ал. 2 се заличава. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 със следната редакция: „Статут Чл. 10. Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София”.

По чл. 11 има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 11 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

„Глава трета – Устройство, управление и организация.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

По чл. 12 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски: В чл. 12 думите „двама заместник-председатели” се заменят с „четирима заместник-председатели”. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов, което комисията подкрепя.

Добре, тогава няма да го чета, защото комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 със следната редакция: „Сметна палата Чл. 12. (1) Сметната палата в състав председател и двама заместник-председатели се избира от Народното събрание. (2) Председателят се избира за срок от 6 години, а заместник-председателите за срок от 7 години”.

Уважаеми колеги, макар че нямаме съмнения точно по какъв начин ще бъдат определени освен председателят, но и заместник-председателите на Сметната палата, предвид обема от работа, който по принцип би следвало да се извършва от този орган, въпреки орязаните му правомощия, е достатъчно голям и затова сме направили предложение вместо двама заместник-председатели да има четирима. Само казвам, че в момента статистиката показва, че в Сметната палата се извършват около 400 одита годишно, които са средно между 60 и 70 страници, а доказателствата по тях понякога стигат до 600-700 и повече документа. Предвид факта, че председателят, респективно заместник-председателите ще имат ангажимента да се произнасят във всички случаи, в които има спорове между одиторите и съответните директори, би следвало наистина да имат физическата възможност да правят това не само съобразно указания отгоре от тези, които са ги определили и назначили, но и предвид конкретните факти. Затова нашето предложение е заместник-председателите да бъдат четирима, за да могат даже и тогава, когато изпълняват определени поръчки, да се запознаят с конкретиката на всеки одит, така че помислете върху нашето предложение. Освен това много интересен е срокът, за който се избира председателят на Сметната палата. Защо шест години? Защо не пет или седем? И защо сега в процедурата между първо и второ гласуване изниква предложението заместник-председателите да бъдат с мандат седем години, при положение че председателят е с шест? Явно става дума за някаква много сложна политическа или правна, или икономическа, не знам каква конструкция, която може би все пак би следвало да бъде обяснена на народните представители.

По чл. 13 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 13 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски – в чл. 13, ал. 2 т. 1 се изменя така: „1. има висше икономическо, юридическо или съотносимо към същността на дейността на Държавния одитор образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър” и професионален стаж по специалността не по-малко от 15 години;”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13 със следната редакция: „Председател Чл. 13. (1) Сметната палата се ръководи от Председател. (2) За председател на Сметната палата, наричан по-нататък „Председател”, се избира лице, което: 1. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството не по-малко от 15 години; 2. не е било член на правителството или ръководител на централен или местен орган през последните 3 години, предхождащи избора; 3. не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер и не е лишавано по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност. (3) Председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание. (4) Председателят не може да бъде преизбиран.”

Уважаеми колеги, стигаме до прелюбопитния текст, който визира изискванията към председателя на Сметната палата. Както стана ясно от неговите функции, освен да взема еднолични решения по всички одити, които извършва Сметната палата, се оказва, че към неговата личност няма да има никакви изисквания, нито ще носи някаква отговорност. Уважаема госпожо Донева, ето, виждате от този текст как не за обикновените одитори, а за председателя на Сметната палата няма изискване за вида висше образование, което ще притежава. Така че спокойно една детска учителка – нямам нищо против тях, един лекар или както напоследък са модерни и кадрите на Симеоново, може да оглави Сметната палата, стига, разбира се, да е работил съответния брой години по своята професия от средното образование, ако предположим, че тя е счетоводство. Мислите ли, че това е сериозно по отношение на лицето, което ще оглавява органа, който би следвало да следи как се изразходват публичните финанси?! При положение че това е едноличен орган, който ще се произнася по всички одити, мислите ли, че е сериозно да няма никакви изисквания към вида образование, което това лице ще притежава?! Ние също сме дали една достатъчно широка формулировка, която казва, че неговото образование трябва да бъде съотносимо със същността на дейността на държавния одитор, респективно председателя на Сметната палата. Ами, този човек може да има ВИФ, може да има каквото и да е образование. Сериозно ли е той да е лицето, което еднолично ще взема окончателните решения по одитните доклади на всички институции – на Министерския съвет, на Министерството на финансите и навсякъде, където се харчат публични пари? Мислите ли, че това е сериозно? Или просто трябва да е по-удобен, така че без да мисли, да изпълнява каквото му се каже от мнозинството? Замислете се над тези текстове, които гласувате. Срамота е.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо Манолова, това, което казвате, абсолютно не е вярно. Погледнете чл. 25 и ще видите, че това изискване съществува и за одиторите, в смисъл изискването за образователно-квалификационна степен „магистър”. Категорично заявявам на всички колеги, че не само европейската, световната практика е: за да бъдеш одитор, е достатъчно да имаш висше образование степен „магистър”, но задължително да имаш професионални умения и опит. Не мога да се съглася, че всеки юрист или всеки икономист може да направи оценка на риска. Не мога да се съглася, че всеки юрист или всеки икономист може да определи праг на същественост. Това е специфична одитна дейност, определящото е да имаш професионалните умения, най-малко, познания. В този смисъл тук издигаме на по-високо ниво изискването за умения в областта на одита и финансовия контрол, което по никакъв начин не е ограничение, защото и в момента в тези области има много юристи, много специалисти, които са с юридическо образование. По никакъв начин не ги ограничаваме.

Лично обяснение.

Не ти е споменато името. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)

Предложение на народния представител Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

Госпожо Донева, Вие или не чувате какво Ви говоря, или не четете каквото вие самите сте написали, или просто се правите на разсеяна! В момента става дума за изискванията към председателя и заместник-председателите на Сметната палата. Вашите общи разсъждения по отношение на това какви трябва да са изискванията към обикновените одитори, които вече са просто служители на палатата, нямат отношение към този спор. В момента говорим за председателя, не говорим за одиторите...

Изискванията за заместник-председателите и председателя са едни и същи. И, забележете, няма значение какво образование ще имат председателят или заместник-председателите - лицата, които имат окончателната дума по всеки един одитен доклад при спор. Няма значение И пак ви казвам, съвършено спокойно може да има педагогическо образование с 15-годишен стаж като счетоводител в една селска кооперация. И това според Вас е лицето, което може да вземе решение окончателно по одита на Министерство на финансите ли? Мислите ли, че тези текстове са сериозни?! Това, което в момента въвеждате с този закон, е скандално. Аз по никакъв начин не противопоставям изискването за професионален опит. По начина, по който сте го дефинирали, професионалният опит може да бъде на обикновен счетоводител в една обикновена счетоводна фирма, която води счетоводство на еднолични търговци. Това ли е професионалният опит, на който трябва да отговаря едно лице, което взема окончателното решение по това как са изразходвани публични финанси на големи институции, на Министерския съвет например? Това може ли да го прави детска учителка според Вас, или завършил ВИФ, или завършил „Симеоново”?

Репликата ми е кратка и дори е отговор на въпроса на госпожа Манолова. Председателят на Сметната палата в Полша е зоолог.

Мисля, че нашият принос в тази посока най-вероятно ще бъде, че председателят на Сметната палата в България ще бъде милиционер – по начина, по който сте тръгнали. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

По чл. 15 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров чл. 15 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

По чл. 16 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 16 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 16 със следната редакция: „Избор на председател и заместник-председатели Чл. 16. (1) Народното събрание избира председател на Сметната палата три месеца преди изтичането на мандата на действащия председател. (2) В 14-дневен срок от изтичането на мандата на заместник-председателите, председателят прави предложение пред Народното събрание за нов избор. (3) Избраният по ал. 1 председател на Сметната палата встъпва в длъжност в деня на изтичането на мандата на лицето, на чието място е избран. (4) Избраните по ал. 2 лица встъпват в длъжност от деня на избирането им. (5) Председателят и заместник-председателите не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.”

Уважаеми колеги, тъй като господин Мартин Димитров го няма, предполагам, че вие ще ми обясните: какво е неполитическото на предложения от вас избор на председател на Сметната палата? До сега представяте ли си, тъй като Народното събрание избираше 11-членен орган, той беше политически, а сега понеже Народното събрание избира 1 лице, този орган вече престава да бъде политически. Освен това новоизбраният председател предлага своите двама заместници, които също се определят от Народното събрание. Никакви изисквания, както вече разбрахме, за професионалната квалификация на това лице. Професионалният му опит, както се съгласи и госпожа Донева, може да е на един зоолог, който със средното си образование е работил 12 години като счетоводител в селска кооперация. Това са изискванията. (Реплики от ГЕРБ.) Ами това са изискванията според закона или лице завършило „Симеоново”, много са на мода напоследък. (Реплики от ГЕРБ.) Кажете ми, въпреки това, понеже имате широк диапазон от кадри, които отговарят на тези никакви изисквания, в крайна сметка, кой ще ви спре, къде са ви механизмите тук да не си сложите най-удобния от всички възможни кандидати. (Реплики от ГЕРБ.) Кой ще го избере? Ще го избере това мнозинство – ГЕРБ и „Атака”. Може би Синята коалиция ще получат нещо в замяна на това, че участват в подкрепата на този закон.

Ние ще се разберем, не се притеснявайте.

Искам само за справка да кажа, че предишното мнозинство, каквото и да е, не си позволи да разформирова Сметната палата.

Да-да.

Не си позволи да назначи по начина, по който вие ще го направите, удобни лица в нея. Въпреки всичко, което се изговори тук, ние не сме подменили състава, а сега това, което вие правите ...

Само го разширихте.

Не сме разширили състава. Органът й беше такъв, какъвто го заварихме от предишното управление. Тези, които превръщат този орган в политически, в удобен ... (Реплики от ГЕРБ.)

... е мнозинството в това Народно събрание – тук седящите в централната и в дясната част. (Реплики от ГЕРБ.) Очаквам, ето – отговорете ми вие, къде са тук механизмите за професионален избор, за не политически избор? Къде са, че не ги виждам в този текст? (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Хайде, господин Велчев, обяснете ми, понеже господин Димитров ...

По чл. 17 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 17 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 17.

По чл. 18 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 18 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 18.

Уважаеми колеги, вече видяхме какъв професионалист ще бъде председателят на Сметната палата според това, което е написано в закона, видяхме и колко той ще бъде независим. Сега идва един друг интересен въпрос – за отговорността, защото, видите ли, той щял да носи много голяма отговорност. Колко голяма е тази отговорност? Не е видно от начина, по който се прекратяват предсрочно например неговите пълномощия. Каква отговорност точно ще носи това лице, което вече разбрахме, че може да няма никакво необходимо образование, но ще бъде посочено от мнозинството? Къде е неговата отговорност? Пред кого е? Пред кого ще се отчита? Пред този, който го е посочил ли? Пред госпожа Менда Стоянова, пред нея ли ще носи отговорност? Пред кой ще носи отговорност? Кой ще го контролира? Каква е неговата отговорност? Къде се изразява? Къде е написана? Съжалявам, че го няма господин Мартин Димитров, който, ако беше стоял тук, поне щеше да прочете текстовете на законопроекта, под който се е подписал, за да се засрами. Такъв произвол и такова неглижиране на най-важната дейност, а именно на контрола върху публичните финанси, до сега просто не се е случвало.

Член 19 – предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителите за чл. 19 и предлага следната редакция на чл. 19. „Правомощия на Сметната палата Чл. 19. С общо съгласие Сметната палата утвърждава: 1. бюджета и отчета за неговото изпълнение; 2. Правилник за устройство и организация на дейността на Сметната палата, Етичен кодекс на работещите в Сметната палата, Наръчник за прилагане на международно признатите одитни стандарти и одитната дейност на Сметната палата, Правилник за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите, стратегии, политики, указания и други вътрешни актове, уреждащи дейността на институцията.”

Уважаеми колеги! Текстовете вече започват да стават забавни. Направо са си смешни. Вижте какво пише в чл. 19: „С общо съгласие Сметната палата утвърждава”. С чие общо съгласие? Господин Валери Димитров със своето общо съгласие утвърждава ред документи, утвърждава бюджета и отчета за негово изпълнение. Това, което пише в тези текстове, е забавно! Общо съгласие има, когато има колегиален орган, но когато има едноличен орган, няма как да има общо съгласие, освен ако господин Валери Димитров с общо съгласие с госпожа Менда Стоянова няма да приема тези документи като лице, което го е посочило. Или с общо съгласие на шефовете на Парламентарната група на ГЕРБ, които са го избрали. Но тогава да се напише: с общо съгласие между председателя, ръководството на парламентарната група, на политическите сили тука, приели закона. (Реплики от ГЕРБ.) Какво общо съгласие? Ще ви се смеят!

Ако госпожа Манолова си прочете закона последователно, ще разбере за какво общо съгласие става дума.

Член 20 – предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 20 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 20 със следната редакция: „Правомощия на председателя Чл. 20. Председателят: 1. ръководи, организира и контролира дейността на Сметната палата и я представлява в страната и чужбина; 2. определя правомощия по ръководство, организация и контрол на одитната дейност на заместник-председателите; 3. определя свой заместник при отсъствие; 4. упражнява правомощия на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити; 5. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с одиторите и служителите на Сметната палата, в съответствие с предвидените с този закон Правила. 6. участва в заседанията на Консултативния съвет на Сметната палата. 7. оповестява Международно признатите одитни стандарти на Интернет страницата на Сметната палата.”

Уважаеми колеги! На друга важна тема сме – правомощията на председателя на Сметната палата. Забележете, тук не са разписани никакви негови ангажименти във връзка с участието в одитния процес, освен общото съгласие със самия себе си или с госпожа Менда Стоянова! (Шум и реплики.) Но той, от друга страна, има правомощието да се произнася окончателно при спорове по всеки един одитен доклад, което не е разписано тука. Е, как едно лице, което няма функции, които да са определени в одитния процес, в крайна сметка слага подпис под одитния доклад, да кажем, на Министерския съвет и представяте ли си, носи отговорност за този подпис? Въпросът с отговорността, с компетентността и с това, какво ще се случва изобщо в Сметната палата, би следвало да събуди интереса поне на юристите от ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ. Уважаеми колеги! Тук на председателя са му разписали само административни функции. Само административни! Той няма функции непосредствено свързани с одитния процес. И накрая, той е лицето, което еднолично решава какъв да бъде одитът на която и да е публична институция, която харчи публични пари. Не ви ли притеснява, че този човек ще подписва, без да има някакви ангажименти, нещо да прави в самия одитен процес? Това, което е написано в текстовете на този законопроект, вече изчерпих епитетите, които мога използвам, но то е безотговорно. Безотговорно е, както към изисквания – какво да е това лице, както към избора на това лице, както към отговорността на това лице, контрола на това лице. Ние избираме един човек, който може да не разбира от нищо, но има пълни правомощия да подписва одита на Министерския съвет, на правителството, и то не само на вашето, ами и на следващото, защото има шестгодишен мандат! (Оживление, шум и реплики.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Очаквах да чуя някакви аргументи на всичките неща, които се казват. Някой да каже: „Това не е така”, поне! Обаче няма. (Реплики от ГЕРБ.) Предлагам процедурно, да се отложи текстът. Комисията да вземе тези бележки, които се споделят, да се изчистят тези въпроси и да се вкара текст, който наистина отстранява тези въпроси. Благодаря.

Този текст, който Вие предлагате да се гласува – за правомощията на въпросния председател, нали предлагате да се гласуват? Значи, звучат аргументи от трибуната, никой не казва: „Манолова, това не е така, това не е така, това не е така!” Понеже стоят редица въпроси в пространството и увисват без отговори, предлагам да се отложи гласуването по този текст до изчистването на тези въпроси, които колегата Манолова представи. Благодаря.

Предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 21 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски: „Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Дейността на Държавния одитор се организира в отделения и териториални поделения със сектори към тях. (2) Отделенията се изграждат на функционален, а поделенията – на териториален признак. (3) Отделенията се ръководят от директори, които отговарят на следните изисквания: 1. има висше икономическо, юридическо или съотносимо към същността на дейността на Държавния одитор образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър”; 2. има трудов и/или служебен стаж не по-малко от 7 години в област, която е съотносима към същността на дейността на съответното отделение. 3. е спечелило конкурс за директор. (4) Териториалните поделения се ръководят от директори, които отговарят на следните изисквания: 1. има висше икономическо или юридическо образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър”; 2. има трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 5 години. 3. е спечелило конкурс за директор.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

Един от най-важните текстове в този законопроект. Тук, господин Велчев, ще регламентирам политическата чистка, която ще се извърши в звената на Сметната палата, тоест ще уволним едни хора и ще назначим едни други, към които, както справедливо отбеляза госпожа Донева, няма никакви изисквания. Даже е добре те да бъдат зоолози, биолози, детски учители, физкултурници, милиционери, въобще лица, които да са близки до управляващите, все едно от какво разбират. (Реплики от ГЕРБ.) Тези лица също така не е ясно с какво ще се занимават, защото, господин Велчев, както ще видите по-нататък, вече одитите на малките общини няма да се правят от Сметната палата. Одитите на малките общини ще се правят от регистрирани одитори. Тази дейност от публична ще отиде в частния сектор и за нея ще се плаща. При отънелия бюджет, който господин Дянков се чудеше как да го върже, а държавата ще плати, всъщност общините ще платят над 60 млн. лв. на частни лица, които да извършат одити, които досега се правят от Сметната палата. Е, тогава аз питам: за какво са тези изнесени работни места, след като тази дейност ще се прехвърли на едни колеги тук на госпожа Донева, на господин Главчев и на другите вносители на този законопроект? (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Аз не разбирам вашето безхаберие не само към това, че органът, който трябва да контролира публичните финанси, става смешен орган, а и факта, че този орган с този закон ще участва в безполезното пилеене на публичните финанси. Защо едни дейности, които досега се вършеха от Сметната палата, сега ще се вършат от частни лица срещу възнаграждения? Обяснявам, вече одитите на общините, които имат бюджети …

Това не е по този текст.

Това е свързано с изнесените работни места. Досега териториалните поделения, госпожо Менда Стоянова, които Вие закривате с този текст, извършваха безплатно, безплатно, безплатно тези дейности. Сега тези дейности …

Госпожо председател, това не е по този текст.

Сега ще ви сметна една проста сметка, че над 160 български общини имат бюджет под 10 млн. лв. Да сметнем, че това е между 2 и 3 млн. лв. бюджет на малка община. Сто и шестдесет общини по 2,5 млн. лв., сметнете го, и сметнете 15-те процента регламентирано възнаграждение на регистрираните одитори – над 60 млн. лв. По най-тънките сметки – над 60 млн. лв.! При тези дефицити в държавата, при това, че се режат пари от каквото се сетите, от социални дейности, от майките, от децата, от общините, от образованието, от културата, от спорта! Ние ги вадим и ги даваме, ей така, на едни хора, които ще вършат една работа вместо Сметната палата. И с този текст закриваме териториалните поделения, които извършваха това и по-нататък с един друг текст възлагаме тази дейност на едни частни лица, които ще получават пари за тази дейност. Е, това е скандално!

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Споделям всичко казано от колегата Манолова. Гледам даже, че някои колеги от ГЕРБ имат желание да кажат нещо като аргументи, но очевидно мнозинството е решило: „Давай да изтупаме работата!”. Какво е пречело на комисията … Госпожо Стоянова, Вие се смеете! Вие се смеете, когато кадрувате политически в данъчните, смеете се при други случаи, но един ден …

По същество!

Велчев, ти не си председател, като станеш тогава ще ми казваш!

Не, не, не сте ме засегнали. Вие засягате законите, госпожо Стоянова, мен не ме засягате …

Политическото ви кадруване ... Аз мога да Ви кажа поне няколко случаи, в които Вие директно сте се месили, но сега говорим за Сметната палата. Сега, може ли да напишете такава глупост, че има отделни сектори, както и изнесени работни места. Няма човек в залата, който да не е наясно, че изнесеното работно място не е никакъв тип подразделение на нищо. Вие сега със Закона за Сметната палата ... Изнесеното работно място или е към отдел, или е към структура, то е изнесено работно място, то е понятие от друг порядък, колеги! Може ли да сте такива упорити в приемането на този глупав текст?! С колегите тук сме внесли текст, в който ви предлагаме ясни структури от сектори и пр. Изнесеното работно място, срам ме е да ви обяснявам, не е нито поделение, нито структура, нито нищо. То е друга фигура – правна! Вие тук го създавате като някакво подразделение – изнесено работно място. То може да бъде на структурата, на сектора, на отдела, да е изнесено. Госпожо председател, Вие поне сте юрист – кажете им! Защото, както орязват необходимостта от юридическа компетентност за участие в тази работа, така и одитите ще ги вършат утре с това. Може ли с такава упоритост да не приемате нищо от предложеното? Велики сте, безсмъртните сте – приемайте си тези простотии. Моля ви, поне редакционно го оправете. Какво е това: „Одитната дейност в Сметната палата се организира в дирекции. Към дирекциите могат да се обособяват отдели, сектори, както и изнесени работни места.”? Но изнесените работни места могат да бъдат и към отдела, не само към дирекцията. То е друг порядък правно понятие – „изнесеното работно място”. Другото е – структура, дирекция, отдел, сектор. Извинявайте, че ви казвам такива неща. Но това е незнание, госпожо Стоянова – липса на компетентност.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес явно се упражняват на моето името някои хора. Наистина аз не твърдя, че имам компетентност по тези въпроси, защото нито съм юрист, нито съм икономист. Затова в Народното събрание има комисии, където законите се предлагат на първо, на второ четене, поне в нашата комисия е така, и се разглеждат. Когато има спор тук, в пленарната зала, би трябвало да вземат отношение членовете на комисии. Мая Манолова няколко пъти спомена „милиционери”, може би затова господин Миков стана да се изказва. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) Но тя го каза, че милиционерите – не разбират, а не, че Ви кани да се изказвате. Затова нека да оставим на специалистите, а те са си свършили работата, и когато говорим за компетентност, да стане един от вашата парламентарна група, който е член на тази комисия, а не оставили са двама човека, които да говорят общи приказки и глупости. Защото за мен това са пълни глупости, което говорите. Благодаря ви. (Ръкопляскания и викове: „Браво, браво!”от ГЕРБ.) (Народният представител Мая Манолова от Коалиция за България вдига депутатската си карта, за да иска думата. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Лично обяснение – имам право, господин Велчев три пъти ме спомена.

Господин Велчев, по начина по който сте тръгнали, вие ще ликвидирате изобщо законодателния процес. Защо е необходимо тогава законите да се обсъждат в пленарната зала? Всъщност с наркопоправките и с някои други нововъведения вие наистина показахте, че пленарната зала е излишна. Но наистина в момента става дума за един сериозен законопроект и ако на мнозинството не му пука какви ще са хората, които... (Реплики от ГЕРБ.) Това са правни юридически понятия и текстове. В момента обсъждаме един одитен орган, който според представителите на вашата комисия даже не изисква за неговия председател специална компетентност.

Вашите въобще ги няма.

Според госпожа Донева, Вие спокойно с Вашето образование можете да сте председател на Сметната палата.

Защо се притеснявате да прочетете закона и да вземете отношение по него? Виждате ли какви откровени глупости се пишат в този закон? Например, едноличният орган с общо съгласие да приема бюджета на Сметната палата. Тук е пълно не само с правни, но и с логически абсурди. Ако не се притеснявате какви текстове приема мнозинството, толкова по-зле за това мнозинство. Мисля, че законодателният процес е ясно регламентиран и в Конституцията, и в правилника и това, че вие искате да го неглижирате и да го поставите под общия знаменател: „Аз казах, аз написах, аз приех!”, не означава, че ние от опозицията ще се съгласим с подобен подход, особено когато става дума за органа, който контролира публичните пари. Това е изцяло нов закон, не е просто законопроект за изменение и допълнение. Това е изцяло нов закон, който регламентира най-важния орган. Кои, ако не юристите, трябва да се произнесат по този орган? Аз нямам обяснение защо колегите юристи от ГЕРБ мълчат! Не се ли интересуват кой ще контролира публичните финанси на държавата и по какъв начин ще го правят? Вашата незаинтересованост и безхаберие в тази дейност и към този орган са скандални.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, предлагам и на този текст, както и преди, да се отложи разглеждането му и да се прецизира в комисията. Ако обаче има твърдоглаво решение да се гласува, ще Ви моля за още едно процедурно предложение – за отпадане. То е в такава поредност, за да не вземам думата пак.

То има предложение за отпадане.

Мисълта ми е, ако не се приеме предложението на Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски, поне да отпадне текстът за тези „изнесени работни места”. Поне! Разберете, че това показа крайна дуракоустойчивост – приемането на един такъв текст. „Изнесеното работно място може да бъде” е по друг закон, по друг начин се решава. Към дирекцията могат да се обособяват отделни сектори, както и изнесени работни места. Те отдели ли са, сектори ли са? Няма такава структура „изнесено работно място”. Към дирекцията има отдели и сектори, а изнесени работни места може да има към структурните подразделения и е съвсем друг въпрос. Просто не зная какво да кажа вече. Това показва всъщност колко добре е свършена работата в комисията, ама „Честито!” – така сте си го направили, така си правете. Това е процедурата: Първо, да се отложи, за да се обсъди и да се напише. Второ, ако ще гласувате текста, преди това да отпадне специално за „изнесените работни места”. Мерси.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя процедурно предложение на основание чл. 126 от нашия правилник, в който е разписано, че: „Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се, да отправят лични нападки, оскърбителни думи”, когато се изказва тук, от тази трибуна. Преди няколко минути и в продължение на почти цялото заседание днес и госпожа Манолова, и господин Миков няколко пъти непрекъснато отправяха лични нападки към госпожа Стоянова, към господин Велчев, към други присъстващи в залата, както и обиди към всички, които седим тук, в залата. Ще прочета няколко от тях: „откровени глупости”, „смешни текстове”, „простотии”, „твърдоглави текстове”, „дуракоустойчиви”. Господин Миков, ние знаем руски и знаем какво означава „дурак” на руски. Извинявайте, смятам за непристойно и недопустимо тук, от тази трибуна един народен представител да се държи по този начин. Разбирам, че не подкрепяте текстовете. Изкажете се по същество и кажете, че не ги подкрепяте, но не можете да обиждате по този начин тук, от тази трибуна! Госпожо председател, моля да приложите разпоредбата на чл. 129 и да направите забележка на двамата народни представители. Благодаря. (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)

По чл. 22 има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 22 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски: В чл. 22: 1. В ал. 1 думите „с професионален опит в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството” се заменят със „с професионален опит в област, която е съотносима към същността на дейност на съответното отделение”, а думите „както и един представител на професионалната организация на регистрираните одитори” се заличават. 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Членовете на Консултативния съвет не могат да бъдат лица, които помежду си са съпрузи или се намират във фактическо съжителство, или са роднини по права линия без ограничения и по съребрена линия до четвърта степен включително, както и лица, свързани по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.” Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22 и предлага следната редакция: „Консултативен съвет на Сметната палата Чл. 22. (1) Консултативният съвет на Сметната палата включва председателя на Сметната палата и петима членове с професионален опит в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството не по-малко от 15 години. Председателят председателства заседанията на Консултативния съвет, но не участва в гласуването. (2) Членовете на Консултативния съвет се избират от Народното събрание за срок от пет години. Членовете могат да бъдат преизбирани. (3) Консултативният съвет на Сметната палата приема: 1. правила за организацията на своята дейност; 2. правила за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата; (4) Консултативният съвет на Сметната палата дава становища по: 1. одитните доклади за резултатите от одитите, възложени от Народното събрание, които стават неразделна част от докладите; 2. доклада на Комисията за заверка на годишния финансов отчет на Сметната палата до Народното събрание; 3. отчета за изпълнението на бюджета на Сметната палата; 4. отчета за дейността на Сметна палата; 5. отчетите за изпълнение на стратегията и плана за обучение на персонала; 6. оценките на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите в случай на подадено до Съвета възражение, или в случаите по чл. 34, ал. 3; 7. случаи на неспазване на нормите на Етичния кодекс на одиторите; 8. назначаване и освобождаване на ръководителя на звеното за вътрешен одит, статута, стратегическия и годишен план за дейността на звеното по вътрешен одит, както и по одитните му доклади; 9. други становища по въпроси, възложени от Народното събрание. (5) Консултативният съвет на Сметната палата дава препоръки: 1. по проекта за бюджет на Сметната палата; 2. по проекта за годишна програма за одитна дейност на Сметната палата; 3. по проектите за стратегия и плановете за обучение на персонала; 4. за промени в актовете по чл. 19, т. 2; 5. по организационната структура на Сметната палата; 6. за подобряване ефективността на контрола по изпълнение на препоръките на Сметната палата. (6) Консултативният съвет извършва два пъти в годината преглед на качеството на приключили одити, подбрани на извадков принцип и на одитите, възложени с решение на Народното събрание. Доклад с обобщените резултати от прегледите се изпраща на Народното събрание за сведение и се публикува на интернет-страницата на Сметната палата. (7) Членове на Консултативния съвет не могат да бъдат лица, които помежду си са съпрузи или се намират във фактическо съжителство, или са роднини по права линия без ограничения и по съребрена линия до четвърта степен включително, както и лица, свързани по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. (8) Членовете на Консултативния съвет, с изключение на Председателя, за участието си във всяко заседание получават възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за страната, но не повече от 24 минимални работни заплати годишно. (9) Пълномощията на членовете на Консултативния съвет на Сметната палата се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата им: 1. по тяхна писмена молба; 2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца; 3. когато са осъдени за умишлено престъпление от общ характер или са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност; 4. поради несъвместимост по чл. 13, ал. 2, т. 3 и чл. 15, настъпила след избора; 5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; 6. при смърт. (10) При прекратяване на пълномощията на член на Консултативния съвет, Народното събрание избира нов член, който довършва мандата му.”