23 ноември 2010 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, най-напред ще прочета: „Д О К Л А Д относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 054-01-91, внесен от Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Основната цел на предложените изменения и допълнения в закона е насочена към регламентиране на законово равнище на облекченията, които могат да ползват определена категория лица при заплащане на местни такси. Според изказалите се народни представители действащият закон е предоставил възможност на общинските съвети да въвеждат облекчения или освобождаване от такси на определена категория лица. Според представителите на Министерството на финансите в преобладаващата част от наредбите на общинските съвети подобни облекчения са предвидени. Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 5 гласа „за”, 6 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-91, внесен от Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов, да не бъде приет на първо гласуване.” На същото заседание беше разгледан и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен от Министерски съвет. „Д О К Л А Д относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен от Министерски съвет От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите. Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси са във връзка с разширяване на правомощията на общините с цел повишаване на събираемостта на местните данъци и такси за постигане на по-голяма финансова устойчивост и самостоятелност на общините. Основните изменения в проекта са направени на базата на пакет от предложения на Националното сдружение на общините в Република България. Предлага се въвеждането на нов местен данък – туристически данък, с който обект на облагане ще са нощувките в средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи. Предвиден е минимален размер на данъка за една календарна година, който не може да бъде по-малък от данъка, който би бил дължим при 30 на сто пълна заетост на съответния обект. Новият данък заменя туристическата такса. Предложено е увеличаване на горната граница на данъка върху недвижимите имоти от 2,5 на 4,5 на хиляда. Лицата, подлежащи на патентно облагане, извършващи до три патентни дейности през цялата година с личен труд, ще дължат само данъка с най-висок размер от тези дейности. Направени са промени за увеличаване на минималния и максималния размер на имуществената санкция за юридически лица при недеклариране на недвижимите имоти. Увеличението е с цел мотивиране на данъчно задължените лица да декларират имотите си. С цел процесуална икономия се предлага за нарушенията, за които е предвидена глоба в размер от 10 до 50 лв., да се издава фиш. Предвиден е 3-месечен срок на валидност на констативния протокол, удостоверяващ степента на завършеност на строежа. Предложението е с цел коректно отразяване в данъчна оценка на различните етапи на строителство предвид динамиката в този процес. С допълнение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвежда допълнително условие при прехвърлянето на собственост върху моторно превозно средство да се представя документ, удостоверяващ, че прехвърлителят действително е заплатил дължимия местен данък за автомобила към датата на прехвърлителната сделка. Предложена е нормативна промяна във връзка с уеднаквяване на процедурите, по които се администрират местните данъци и такси. Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси вече ще се извършват по реда на ДОПК. Уеднаквени са сроковете за заплащане на годишните данъци и такси по закона, като се предвижда заплащането да става на две равни вноски. Във връзка с направените предложения на Закона за управление на отпадъците и задълженията на общините в изпълнение на същия закон са прецизирани текстовете относно елементите на таксата за битови отпадъци. Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването Комисията по регионална политика и местно самоуправление, с 8 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги! Ако позволите съкратен вариант на доклада, за да не се повтаря същото нещо. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен от Министерския съвет на 15ноември 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Даниела Нонина – началник на отдел дирекция „Данъчна политика”, и други гости. Законопроектът беше представен от заместник-министър Владислав Горанов. Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси най-общо могат да бъдат разделени в следните насоки: Предлага се въвеждането на нов местен данък – туристически данък, с който обект на облагане ще са нощувките в средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи. Данъчно задължени ще са лицата, предлагащи нощувки в тези места, като данъкът ще се посочва отделно в документа, издаден от тях на лицето, ползващо нощувката. Данъкът ще се определя в минимални и максимални граници в зависимост от категорията на местата за подслон и настаняване. Предложено е размерът на данъка да се определя от общинските съвети, като варира в границите от 0,20 до 3,00 лв. за всяка нощувка, в зависимост от категорията на средството за подслон, мястото за настаняване и туристическите хижи. Предвиден е минимален размер на данъка за една календарна година, който не може да бъде по-малък от данъка, който би бил дължим при 30 на сто пълна заетост на съответния обект. Данъкът ще се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките, а за тези данъчно задължени лица, които през годината са внесли данък в размер по-малко от данъка, който би бил дължим при 30 на сто пълна заетост на съответния обект – разликата ще се внася до 1 март на следващата година. Новият данък заменя туристическата такса. С направената промяна се цели осигуряване на по-ефективното събиране на приходите в бюджетите на общините чрез точното определяне на обекта на облагане при настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване. Този ресурс е необходим за провеждането и обезпечаването на собствена политика на общините, свързана с развитието на туризма, включително за изграждането на подходяща инфраструктура, съобразена със спецификата на отделния вид туризъм.” Другите неща бяха казани. „В хода на дискусията народният представител Георги Икономов зададе въпроса каква е причината в закона да няма промяна, касаеща премахването на изискването за наличието на катализаторни устройства за превозни средства с мощност на двигателя до 74 киловата като предпоставка за намаление на данъка, а вместо това да се изискват сертификатите евро 4 и 5. Заместник-министър Горанов отговори, че като цяло темата за въглеродното облагане или облагането на въглеродните емисии е въпрос на разработка от страна на Министерство на финансите и Министерство на околната среда и водите и ще бъде решено с отделна законодателна инициатива. Освен това господин Икономов уточни, че с въвеждането на туристическия данък не се въвежда нов такъв, а по същество това е съществуващата до момента курортна такса. Той допълни, че с тази промяна се променя начинът на администриране на този вид приход, като очакванията са за по-висока събираемост. Като пример той посочи, че за миналата година по внесената курортна такса се оказва, че заетостта на хотелите в цялата страна е била само около 4,5–5 %. В заключение господин Икономов подчерта, че е разумно да се даде възможност на общинските съвети, освен да определят размера на курортната такса, да могат да определят и различните видове заетост в различните обекти, както по звезди, така и по населени места. Колкото до размера на туристическия данък диапазонът от 0,20 до 3,00 лв. би могъл да бъде обект на дискусия в зависимост от това дали нощувките в туристическите хижи ще бъдат облагани с него или не. Като мотив за това господин Икономов посочи и без друго тежките условия, при които работят хижарите, както и липсата на пропорционалност между цената на нощувките в хижите, която е в границите между 5 и 8 лева и един данък в размер на 2-3 лева от тази цена за нощувка. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 5 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2010 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Изборния кодекс. Не мисля, че е нужно да обосновавам това свое предложение. Както многократно заяви председателката на Правната комисия, кодексът се състои от 326 члена – един изключително обемен документ, който интересува не само политическите партии, които са представени в парламента, но и всички извънпарламентарни политически сили, неправителствени организации и най-вече българските граждани. Аз се надявам с вашето гласуване да опровергаете нашето подозрение, че мнозинството има намерение да смачка дебата по Изборния кодекс в българския парламент. Необходимо е да се даде достатъчно време както на народните представители, така и на парламентарните групи да осмислят и да дадат своите предложения и в този процес на предложения между първо и второ гласуване да се включат и гражданските организации, неправителствените организации и всички български граждани. Моля да подкрепите моето предложение срокът да бъде удължен на максимално възможния в нашия правилник, а именно от четири седмици.

Уважаеми колеги, допускам, че част от вас не са чули или не са осмислили моето предложение и гласуват първосигнално предвид, че предложението се прави от опозицията. Става дума за срока между двете гласувания на Изборния кодекс. Срокът, в който народните представители трябва да осмислят предложените промени в изборните правила и да направят своите предложения. Срокът, по който ще трябва политическите партии, които са извън парламента, също да заявят своето становище по тези текстове. Срокът, по който ще следва неправителствените организации, които следят изборите, да направят своите предложения. Срокът, в който в крайна сметка българските кметове, Сдруженията на кметовете и българските граждани ще трябва да изразят своето мнение по предложените правила. Нека да не забравяме, че правилата, които бяха внесени в парламента, са продукт само на две политически сили – политическа партия ГЕРБ и политическа партия „Атака” и като такива са предварително известни само на депутатите от тези две парламентарни групи. Окончателните текстове, които ще се предложат, не бяха известни на никого – нито на участниците в парламентарната комисия, нито на депутатите, нито на гражданите. Вашето гласуване ще бъде знак за това искате ли наистина да чуете мнението на хората за новите изборни правила, или искате да приемете едни изборни правила, които да обслужват политическия интерес на ГЕРБ на предстоящите избори? Ако не удължите този срок все едно дали с три седмици, с две или поне с още една, това ще означава, че ГЕРБ остава глух за исканията на хората, че не им се дава възможност да кажат своето мнение как да се променят изборните правила и че в крайна сметка нашето определение, че парламентарната комисия беше един цирк, е вярно. Защото вие разигравате търсене на консенсус, а в крайна сметка искате да си наложите правила, които да работят единствено и само за политическа партия ГЕРБ и да ви осигурят служебна победа на предстоящите избори.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси като основните мотиви са продиктувани от задълбочаващата се икономическа криза. Разбира се, за управляващите може би тази криза отминава, но не така мислят хората. Напротив, ние смятаме, че тази криза от икономическа става и социална криза. Предлагам на вашето внимание законопроект, който ще подпомогне именно тези социални групи, за които много често и в сегашната ситуация държавата почти не обръща внимание, а именно – да подпомогнем тези семейства в заплащането на таксите за детски градини. Това може да ви се струва доста незначителна част от бюджета на държавата, от бюджета на общините, но ви уверявам и вие всички като народни представители със сигурност знаете, че във вашите избирателни райони семействата, които се затрудняват да плащат такса за детски градини, стават все повече и повече. Поради тази причина предлагаме да се създаде чл. 82, който да гласи, че не заплащат такса за: деца, чийто родители са лица с трайно увреждане; деца на загинали при производствени аварии и природни бедствия; деца на загинали родители в изпълнение на служебния дълг, за съжаление, това обхваща голяма част от служителите във вътрешното ведомство; деца с тежки хронични заболявания; трето и следващо дете на многодетни родители – последните да плащат такса за първо дете – половин размер, а за второ дете – четвърт размер. Също така предлагаме да се създаде и нов чл. 83. Таксата да се заплаща с петдесет на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца чиито родители са редовни студенти, или за деца, на които и двамата родители са безработни в последната една година. Виждаме, че в последната една година безработицата се увеличава или по контролираните данни безработицата намалява. От вчера изнесените данни показват, първо, че безработицата доста сериозно се увеличава и не само безработицата се увеличава, но и обезкуражените лица се увеличават, което означава, че социалната политика на правителството не действа. Тъй като едно обезкуражено лице не вярва, че правителството с конкретна политика може да му помогне да си намери работа. Предлагаме също така две деца от едно семейство, приети в едно и също или в различни заведения – таксата за второто дете да се плаща с петдесет на сто намаление. Не смятам, че ако тези разходи бъдат подпомогнати, разбирам, че общините нямат нужните средства, от държавния бюджет, не очаквам да има такъв голям разход. Нека в този труден момент да свършим едно добро дело за страната. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз въобще не намирам за логично това, което се въвежда – минимален размер на данъка за една календарна година не по-малък от 30% от пълната заетост на съответния обект. Какво излиза? Дали човекът ще е отдал или не, дали ще е спечелил някакъв доход от отдаване на определени легла, при всички положения си доплаща до 30%, което според мен не може да бъде приемливо. Азбучна истина е, че данък се образува върху реални доходи. Това, според мен, е поредният абсурд, както това, което гласувахме преди няколко дни, наемателят да плаща вместо наемодателя 10% от наема. Това също е абсолютно чудно като решение. Отделно искам да обърна внимание, че се предвижда да се облагат с този данък и туристическите хижи. Аз си мисля, че това е най-малкото, което би трябвало да се гласува, защото туристическите хижи са със сравнително ниско заплащане – между 6 и 8 лв. за нощувка, а ще сложим и данъка. Толкова трудни за поддържане са високопланинските хижи, затова ми се струва, че въобще трябва да отпаднат хижите като предмет за облагане с този данък. Струва ми се, че въвеждането на тези 30% е удар върху дребните и средните хотелиери, както и за хората, които отдават частни квартири. Защото едрите хотелиери с компаниите, с които договарят пакетите, при всички положения покриват 30%. Фактически вносителите предлагат, както се казва, тази поправка в интерес на едрите хотелиери, според мен. Това си е поредното лобиране. Другото, по което искам да взема отношение, е повишаване на горната граница на данъка – от 2,5 на 4,5%, за недвижимите имоти. Аз си мисля, че това е едно малко прехвърляне на ангажиментите на общините – на тяхна отговорност да вдигнат данъка за недвижимите имоти. Тоест, вместо държавата да обезпечи субсидиране за нуждите на общините, ние им казваме – даваме ви възможност да си увеличите данъците, с което настоящите управления на общините за местно самоуправление очевидно ще си направят автогол предвид предстоящите избори. Който в момента гласува по-високо, много ясно, че на следващите избори ще загуби една част от избирателите. Така че и тук има една уловка. Има го и този елемент. Аз лично ще гласувам против. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми колеги, безспорно една от най-важните промени в предложения законопроект е промяната, свързана с така наречения туристически данък. На всички трябва да е ясно, че това не е въвеждане на нов вид данък, а е данъкът, който заменя курортната такса, която действаше до момента. Досега, а и в момента събирането на курортната такса е голям проблем както за общините, така за държавата, така и за хотелиерите. Този данък винаги е бил проблем за общините, защото тази такса има голям потенциал, а също така би могла да генерира сериозен приход в местния бюджет. Но това досега не се случваше. Проблем беше за държавата, защото курортната такса е свързана с нощувките и внасяне на курортната такса би показало нощувка, за която трябва да се внесе ДДС, оттам насетне и корпоративен данък. Това косвено пречи на държавния бюджет. Третият проблем за невнасяне на курортната такса беше при самите хотелиери, пак по горните причини, а именно, за да не покажат нощувка, която би била облагаема с ДДС и с корпоративен данък, те не внасяха и курортна такса. Същевременно размерът на курортната такса въобще не беше проблем за внасяне, още повече със Закона за туризма е предвидена възможност хотелиерите чрез Общинския съвет по туризъм – консултативния съвет, да регулират и участват в управлението на средствата и тяхното разходване, събрани от курортни такси. По причина, че ще осветлят нощувки, за които ще трябва да внасят други данъци, те не внасяха и тази такса. В тази връзка предложеният от Министерството на финансите законопроект за нов начин на определяне и събиране на таксата е една сериозна крачка в решаването най-вече на този проблем – проблемът на общините относно събираемостта на таксата. Направен е един общ вариант на съществуващите до момента начини на събиране, а именно на базата на действителните нощувки, които би реализирал даден хотел, но също така определяне на един, бих казал, санитарен минимум, под който не може да падне един хотел при плащането на своята курортна такса. Този минимум е определен на базата на данните каква би била средната заетост, каква е заетостта по региони, каква е заетостта, декларирана през последните години пред Националния статистически институт. Така че под такава заетост един хотел не би могъл да функционира и работи. Получават се големи парадокси напоследък и през последните години – на базата на внесената курортна такса стигаме до заетост от порядъка 5% годишно. Има общини, където е между 3 и 4%, което е смешно и наистина не показва реалното състояние на нещата. Така че решението, което е предложено в този му вид, принципно е абсолютно правилно и би следвало да бъде подкрепено. Мисля, че по този начин общините биха събрали безпроблемно голяма част от туристическата такса, сега туристически данък, който наистина ще бъде в неколкократни размери, според мен, отколкото събирането му до момента. Наред обаче с положителните неща би могло да се изтъкнат и някои, които трябва да се регулират и прецизират между първо и второ четене. Това е включването на хижите в облагането с тази такса. Причините наистина са тези. Всички знаем високопланинските хижи на какви условия са подложени, на какви цени предлагат нощувките, а също така те са собственост на БФС – една неправителствена организация, други пък се стопанисват от общината, която също е неправителствена. Оттам насетне 20 ст. е един минимален финансов ресурс. Но ако отидем на облагане, както се предлагат 30% заетост за всяка хижа, това ще бъде допълнително финансово бреме, и то доста голямо. Така че би трябвало да се помисли, дали хижите да останат в обектите за облагане. Другото е, че трябва да се прецизира размерът на курортната такса. В крайна сметка диапазонът от 0,20 до 3,00 лв., според мен, е прекалено голям – 0,20 лв. е много нисък, а курортна такса от 3,00 лв. практиката показва, че такава гласувана и избирана от общинските съвети няма никъде. На трето място, определянето на заетостта на 30%. Така уеднаквена заетостта и по никакъв начин не отчита спецификата на различните туристически райони, не отчита спецификата на различните категории туристически обекти, сезонността, вида туризъм и много други неща. Мисля, че това нещо също трябва да бъде дадено в правомощията на общинския съвет като начини за определяне на място – съобразявайки се с тези специфики, да определят различната заетост и различната цена, която биха дали на легло. Друго, което би следвало да се предвиди, е ситуацията, ако даден туристически обект няма да функционира през цялата следваща година. Това не е залегнало в закона. Мисля, че би трябвало да се предвиди такава възможност, а именно, когато даден хотел до края на предходната година реши, че няма да работи и по една или друга причина освободи персонала, съответно ток и вода, мисля, че не би следвало да плаща тази такса. Мисля, че трябва да се прехвърли повече отговорност на общинските съвети и да се направят съответните промени в Закона за туризма относно регистрите, контрола, вписването на нощувките в момента на регистрация и включването на НАП в този контрол. В крайна сметка туристическата такса е местен данък, но нейното правилно определяне води до уточняването и на други държавни данъци. Така че призовавам да подкрепите този законопроект, защото наистина е една крачка напред в улеснение на общините.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам защо, но нямаше изказвания относно законопроекта, който сме внесли от Парламентарната група на Коалиция за България. Явно икономическата криза според вас е оправена. Явно няма и социална криза. Но не виждате ли, не разбирате ли, че в България има проблем с демографската криза? Вие не виждате ли, че се топим като нация? Това е законопроект, който наистина може да подпомогне именно раждането на деца, и тези хора от рисковите групи да не се притесняват, че нямат пари детето им да отиде в детско заведение, защото държавата застава зад него! Тук въобще не трябва да има отношения леви–десни–център, ние трябва да се обединим около конкретна политика относно демографския проблем на страната! Тук трябва ясно да се излезе с конкретни предложения. Още повече, демографският проблем е и елемент от вашата пенсионна реформа! Вие не можете постоянно да увеличавате възрастта и да очаквате някой да работи до безкрай! Как ще стимулирате раждаемостта? Как ще постигнете поне това ниво от 2007–2008 г., когато наистина имаше бум? Сега вече майките не раждат толкова много деца. Тук трябва да имаме дебат по този въпрос. Знам какво ще ми кажете: „На общинско ниво, всеки общински съвет има право да има конкретни преференции относно социалната сфера”. Това е така, никой не го оспорва, но нека да задължим тези общински съвети, които нямат възможност или не желаят да си разширят политиката относно социалните дейности! Какво пречи примерно да ги задължим – за децата от рисковите групи да не плащат такса за детска градина?! Толкова ли ще ощетим бюджета? Какъв е толкова големият проблем, че въобще не желаете да обърнете внимание?! Добре, ако не приемете това, държа обаче да кажете какво точно предлагате! Това ли е решението – че се увеличава периодът, за който се изчислява обезщетението за една бременна майка? По този начин, като се намалява обезщетението за майчинство ли?! Или както болните хора бяха виновни, че източват НОИ и поради тази причина за първите три дни по болест възнаграждението е от работодателя! Вие не знаете ли какво става в училищата? На учителите им е забранено да излизат в болнични и те ходят болни на работа, защото директорът на училището няма нужните средства, за да плати лечението на този учител?! (Реплики от ГЕРБ.) И сега, когато става въпрос за деца, когато трябва наистина да им се намалят таксите, и за многодетните майки, вие въобще не желаете да влезете в дебат! Благодаря ви. (Реплики между народни представители от ГЕРБ и народния представител Драгомир Стойнев.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – срокът между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси да бъде три дни.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 054-01-49, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители на 26 май 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение на народния представител Любен Корнезов: В § 1, чл. 50г да се направят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „публична или” да отпаднат. 2. В ал. 1 думата „безвъзмездно” да отпадне. 3. В ал. 3 думите „публична или” да отпаднат. 4. В ал. 4 думите „публична или” да отпаднат. 5. В ал. 10 пред думата „ползване" се добавя думата „възмездно". Комисията не подкрепя предложението. По § 1 има и предложение на народния представител Захари Георгиев: В § 1, чл. 50г се правят следните промени: а) Алинея 1 се изменя така: "(1) Върху недвижими имоти - частна държавна или общинска собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителство само на спортни обекти и/или съоръжения. Правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от 30 години на спортни федерации."; б) В ал. 3 и ал. 4 думите "публична или" отпадат; в) В ал. 5 след израза "спортната федерация" се добавя изразът "условията за безвъзмездно ползване на съоръженията от". Комисията не подкрепя предложението. По § 1 има и предложение на народните представители Димов, Тошев и Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, което е отразено на съответното му систематично място в § 2, т. 2. Предложението по т. 2 и т. 3 е оттеглено. Има предложение на народния представител Огнян Стоичков. Ще прочета текста, който комисията не подкрепя: „3. В ал. 3 да се направят следните изменения и допълнения: … б) да се създаде изречение трето: „инициатива за учредяване право на строеж по смисъла на ал. 1 имат и министърът на физическото възпитание и спорта, и кметовете на съответните общини на територията, на които е разположен недвижимият имот”.” Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, т. 3, буква „а”, 4, 5, 7, 8 и 9. Комисията не подкрепя предложението по т. 3, буква „б”. Предложението по т. 1, т. 6 и т. 10 е оттеглено. Предложение от народните представители Ивайло Тошев, Огнян Стоичков и Иво Димов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. Създава се чл. 50г: „Чл. 50г. (1) Върху недвижими имоти – публична или частна държавна или общинска собственост, с изключение на имотите –изключителна държавна собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж на спортни федерации, за изграждането на спортни обекти и/или съоръжения. Правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от 30 години. Срокът започва да тече от датата на влизане в сила на договора за учредяване правото на строеж. (2) Спортната федерация по ал. 1 трябва да: 1.е лицензирана по реда на този закон и да е упражнявала дейността си не по-малко от 4 години; 2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация; 3. няма просрочени задължения към държавата или общините по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията; 4. няма просрочени задължения, произтичащи от ползването на спортни обекти и/или съоръжения – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала; 5. е осигурила финансиране и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждане на спортния обект и/или съоръжения и поддържането и управлението им за периода, за който се учредява правото на строеж; 6. е представила идеен проект за изграждане на спортния обект и/или съоръжение по т. 5. (3) Осигуряването на финансиране и финансово обезпечена инвестиционна програма по смисъла на ал. 2, т. 5 се доказва чрез: 1. представяне на инвестиционна програма от страна на спортната федерация, с подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции, етапно изпълнение и информация за произхода на средствата; 2. представяне на годишен финансов отчет за предходната година от страна на спортната федерация; 3. писмено заявено намерение за финансиране от страна на източника, когато финансирането е осигурено от международни спортни организации и/или от участие в международни програми за финансиране на спорта; 4. нотариално заверено копие от сключен договор за финансиране между спортната федерация и български и чуждестранни физически и/или юридически лица, когато средствата са предоставени по силата на сключения договор, както и доказателства за финансови възможности на лицата, които предоставят средствата. (4) Правото на строеж по ал. 1 върху имоти - публична или частна държавна собственост, се учредява от областния управител по местонахождение на имота въз основа на решение на Министерския съвет. Решението на Министерския съвет се приема въз основа на мотивиран доклад на министъра на физическото възпитание и спорта, изготвен въз основа на предложение на комисията по ал. 7. (5) Исканията за учредяване на безвъзмездно право на строеж по ал. 1 върху публична или частна държавна собственост се подават до министъра на физическото възпитание и спорта. Подадените искания се оповестяват на интернет страницата на Министерството на физическото възпитание и спорта и в един централен ежедневник в 7-дневен срок от постъпването им. (6) В срок до два месеца от деня на оповестяването по реда на ал. 5, искания за учредяване на безвъзмездно право на строеж могат да подадат и други спортни федерации, които отговарят на условията на ал. 2. (7) Постъпилите искания се разглеждат в срок до един месец от изтичане на срока по ал. 6 от комисия, чийто състав и правила на работа се определят с решение на Министерския съвет. Комисията включва представител на Министерския съвет, на Министерството на физическото възпитание и спорта, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на областната и на общинската администрации по местонахождението на имота. Редът и условията за разглеждане на исканията се уреждат с Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта. (8) Правото на строеж по ал. 1 върху имоти – публична или частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината, въз основа на решение на общинския съвет без търг или конкурс и след получаване на становище от министъра на физическото възпитание и спорта. Редът и условията за разглеждане на исканията за учредяване право на строеж се определят в наредбите по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост. (9) При подадени две или повече искания за учредяване право на строеж по ал.1 с предимство се класират кандидатите, които са: 1. предложили финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждане и поддържане на спортния обект и/или съоръжение с по-висока стойност; 2. предложили инвестиционна програма за изграждане на спортен обект и/или съоръжение, в който могат да се упражняват повече видове спорт; 3. представили данни за участие в национални и международни състезания през последните 4 години преди подаване на искането. (10) Въз основа на решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, областният управител, съответно кметът на общината издава заповед и сключва договор за учредяване на правото на строеж, в който се посочват: 1. спортният обект и/или съоръжение; 2. срокът, за който се учредява правото на строеж; 3. срокът на строителство и въвеждане в експлоатация; 4. инвестиционната програма; 5. редът за установяване на вложените инвестиции; 6. условията за ползване на съоръженията от спортните клубове, членове на спортната федерация, ученически и студентски спортни организации и хора с увреждания, както и условията за обществен достъп; 7. основанията за предсрочно прекратяване на договора извън посочените в ал. 13. (11) Спортната федерация, в чиято полза е учредено правото на строеж по ал. 1, се задължава да построи и въведе в експлоатация спортния обект и/или съоръжение за срок не по-дълъг от 5 години, считано от датата от влизане в сила на договора. Всички разходи по планиране, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на спортните обекти и/или съоръжения са за сметка на съответната федерация. (12) За срока, за който е учредено правото на строеж спортната федерация, в чиято полза то е учредено, няма право да го преотстъпва под каквото и да е форма, както и да се разпорежда с изградения спортен обект и/ или съоръжения. Правото на строеж или изградения спортен обект и/ или съоръжение не може да служи за обезпечение на задължения на спортната федерация или трети лица. (13) Правото на строеж по ал. 1 се прекратява преди изтичането на срока, за който е учредено от областния управител, съответно кмета на общината, въз основа на решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, когато: 1. на спортната федерация бъде отнет или не бъде продължен издадения по реда на този закон спортен лиценз; 2. нарушени са разпоредбите на закона или условията на договора за учредяване право на строеж; 3. когато в продължение на 3 години от учредяването на правото на строеж не е започнало строителство или когато в продължение на 5 години не е завършен спортният обект и/или съоръжение. (14) Разходите по придобиване на собствеността от държавата или общината след прекратяване на договора са за сметка на спортната федерация. (15) Когато спортната федерация е изпълнила задълженията си по договора по ал. 10 след изтичане на срока, тя може да кандидатства за ползване на същия имот по реда на чл. 50б”.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Моите предложения бяха свързани със спорни въпроси, които възникнаха в дебата по време на първото четене на този законопроект. Ще ги припомня накратко. Първото от тях беше свързано с това да се избегне възможността за отстъпване право на строеж върху имоти, върху които има изградена съществуваща инфраструктура, с цел да не се ощетява държавата, а този текст в закона да се използва само за ново строителство и развиване на спортната база. Това нещо не е прието от комисията. Второто ми предложение беше свързано с избягване възможността на подобни имоти, за които говорих преди малко, а и за новостроящи се, да се реализира строителство на обекти, които не са за спортни цели, а за стопански цели. Това нещо комисията също е отхвърлила. Вносителите тогава ме убеждаваха, преди малко проследих стенограмата, че нищо такова не може да се случи, няма да се случи, но защо отхвърляте предложението да се използват само за спортни цели? Видимо едно са думите, друго са намеренията в текста на закона. И на трето място е възможността да се ползват изградените по този ред спортни обекти безвъзмездно от групи лица, които имат тази социална потребност, а именно ученици, студенти и хора с увреждания. В текста, който съм предложил, се посочва изрично, че условията за ползване са за безвъзмездно ползване от тези групи лица. Нищо такова не приема комисията. Тя отхвърля това предложение и казва: „условията за ползване от…” и т.н. Но условията за ползване може да са такива, посочени към тези групи лица, че те въобще да не могат да ги ползват. Ето защо се отнасям с недоверие към казаното на първо четене и декларираните намерения за благородни цели в този законопроект, защото от това, което е направено, се вижда, че прозира съвсем друго, а то е: да могат да се използват готови съществуващи спортни обекти, изградена с парите на държавата инфраструктура, и там да се отстъпва допълнително това право на строеж.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Георгиев! Ще бъда съвсем кратък в репликата си. В действащия Закон за физическото възпитание и спорта в Глава десета „Спортни обекти и съоръжения” ясно е посочен редът, по който е уредено безвъзмездното ползване на всички въпросни лица, които Вие упоменахте. Това – първо. И второ, защо комисията не прие Вашето предложение относно съществуващите спортни бази. Веднага Ви давам пример – Национална спортна база – многофункционална зала в Созопол. Ходили ли сте и знаете ли в какво състояние е там обектът? В трагично състояние. В трагично, повтарям. И още един пример – една зала в Плевен, колегите тук от Плевен ще потвърдят, която е започната, в която са вложени средства и която от 10 години стои във вида, в който…

Повече са.

Повече ли са? Сигурно са повече. Как виждате Вие изграждането на тази спортна зала и кога може да стане това нещо? Това бяха причините, поради които комисията не прие Вашите предложения. Смятам, че е съвсем основателно това, което казвам. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, относно добавянето на текст „само за спортни обекти и съоръжения”. Ако видите внимателно доклада, аз също съм предложил думата „само” да бъде преди „спортни обекти и съоръжения”, но сам оттеглих този текст, тъй като в Допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта т. 30 ясно дефинира понятието „спортни обекти и съоръжения”. Там е описано само за какво става въпрос, само за какво се използват тези съоръжения и след като текстът на закона е, че се отреждат терени за спортни обекти и съоръжения по смисъла на т. 30 от Допълнителните разпоредби, това „само” е излишно и то не помага на текста, затова и аз го оттеглих. Затова и комисията предлага Вашият текст да не се подкрепи, защото само утежняваме текста. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Репликите, които направихте, уважаеми господа, само потвърждават моите опасения. Първо, в Закона за физическото възпитание и спорта в основния текст е добавено, че освен за спортни може да се използват и за други обекти, съпътстващи обекти. Тъй като този Закон за изменение и допълнение е изключителен, той не е леге артис, както е основният закон, би следвало да има и изключителни текстове по този именно случай, когато се касае за дадени възможности по един ред, извън установената практика досега. Затова трябва да има гаранция, че именно по този ред ще се използват само за спортни цели, а не и за някакви други съпътстващи стопански нужди. Това, което ме репликирахте по отношение на възможността за използването на изградени вече спортни обекти и зали, от това по-елементарно няма. Законодателят е предвидил, когато има такива, които не могат да се стопанисват и да се поддържат от съответния собственик, да се дадат на концесия – да се довършат, да се изградят, да се ползват 20-30 години, но не и да се отстъпи право на строеж върху тях. Това е нормалното в правния мир. Не върху съществуващите спортни обекти да се отстъпва право на пристрояване, надстрояване и т.н. и да се облагодетелстват те от направените преди това с парите на данъкоплатците съоръжения. Друг е нормалният ред. Както казах, ще ви познаем по делата в съвсем скоро време – ще се види за какво е бил и кому е бил необходим този закон.

Благодаря, госпожо председател. Всички сме за спорта, само че този закон бих го определил като лобистки. Нищо друго! (Реплики в ГЕРБ.) Да, разбира се. Вижте внасянето. Но да оставим това настрана. Големият проблем е юридически. Той е и конституционен. Тук искам да обърна внимание и на уважаемите народни представители – може ли да се учредява вещно право на строеж върху публична държавна собственост? Господин Димов, Вие говорите за ползване. Ползването е друга работа, друго ограничено право. Тук става въпрос за право на строеж. Вие казвате: „Върху недвижими имоти – публична държавна собственост.” Публичната държавна собственост е два вида. Разбира се, няма да изнасям лекция тук, но публичната държавна собственост е изключена от гражданския оборот. Нито можеш да я продаваш, нито можеш да я даряваш, нито да я прехвърляш. Има за цел задоволяването на обществени нужди. Правото на строеж е вторично право. Не може да има право на строеж без право на собственост върху строежите на земята. Значи собственикът на земята е един, друг е собственик на постройката. След като е вторично право, не е ли това вещно право върху публична държавна собственост, върху публична земя? Ами да. Следователно според мен от юридическа гледна точка е недопустимо да се учредява вещно право на строеж върху публична държавна собственост. И още нещо – учредяването става безвъзмездно право на строеж. Какво означава безвъзмездно? Значи дарение, нищо друго от гледна точка на облигационното право. Държавата дари публична държавна собственост – правото на строеж, на определена федерация. Мисля това за недопустимо, защото има забрана за държавни помощи. Тя важи във всички сектори – и в спорта, и в търговията, и в селското стопанство. Знам, че има изключения. Ще ви кажа как е в Германия. Тук държавата дари на една федерация постройки, които тя ще си направи за определен период от време. Но федерацията става собственик на тези постройки, на това игрище, спортно съоръжение или на ресторанта, който ще направи. Мисля, че тук също прекрачваме норми на правото на Европейския съюз. Затова няма да подкрепя § 1 и § 3 в Заключителните разпоредби. Направил съм тези предложения не защото мразя спорта. Разбира се, че спортът трябва да се подпомага както другите сфери на нашия живот. Но се поставя въпросът: защо подпомагаме спорта, а не подпомагаме културата с безвъзмездно придобиване или даряване на правото на собственост върху постройките?! Уважаеми колеги, аз съм се ровил в литературата специално за този проект. Не намерих някъде в областта на вещното право да може да се учредява вещно право върху публична собственост. Няма такова нещо, поне за мен. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Корнезов, Вие сте перфектен юрист. Аз Ви уважавам като професионалист и като съдия от Конституционния съд. Вие много добре знаете текста на Закона за общинската собственост, чл. 7, ал. 2, изречение второ: „Имоти публична общинска собственост могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон.” Това е специалният закон, в който изрично е записано, че при ползването на този спортен обект той ще бъде ползван за задоволяване на обществени потребности. Затова включихме текст на второ четене: „и условия за обществен достъп на спортното съоръжение”, тоест всички граждани да могат да ползват това съоръжение. Това е изключението, уважаеми проф. Корнезов, по чл. 7, ал. 2, изречение второ от Закона за общинската собственост. Вие сте член на Правната комисия, през която е минал и Законът за държавната собственост – чл. 7, ал. 5: „В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, ще Ви направя кратка реплика относно безвъзмездното отдаване. Какво означава безвъзмездно отдаване на публична или частна държавна или общинска собственост? Да предположим, че държавата предоставя тази възможност върху имот, върху който да изградите спортно съоръжение с Ваши средства. Вие сте частен инвеститор, или пък федерацията. Държавата не Ви подарява имота. Тя Ви го дава за определен срок от време. През това време държавата иска да спазвате всички условия, които Ви поставя. Първо, тази възможност имат само организациите, които са коректни и отговорни в своята дейност и могат да покажат прозрачност за източника и начина на финансиране, заложено в условията по алинеи 2 и 3. Създават се условия за състезателно начало между кандидатите – алинеи 5, 6 и 7. Определят се правила, по които да се избере най-добрият от тях. Алинея 9 – сключва се договор, с който се задължават отговорностите, с които ще защитават интересите на държавата и обществото. Държавата контролира изпълнението на този договор по време на срока, посочен в него – алинеи 11 и 12. Ако не изпълните едно от условията, този договор се прекратява, без да имате претенции за вложените до този момент инвестиции. След приключването на този 30-годишен срок, заложен в договора, Вие връщате не само терена, който държавата Ви е предоставила, но всичко, изградено върху него, тоест цялата спортна база и инфраструктура, която Вие сте изградили. Това безвъзмездно ли е?

Уважаеми проф. Корнезов, предполагам сте убеден в нашата многогодишна съвместна работа за моето изключително уважение към Вас. Аз очаквах, тъй като с Вас имахме разговор, когато се дебатираше преди няколко месеца отново законът, че в рамките на сегашната процедура Вие ще предложите начин, по който въпросът да се реши. Когато Вие излизате тук и обяснявате как не може да стане една работа, това леко ме навежда на мнението, че аргументацията, която използвате, се разминава с уважението Ви и желанието да бъде подпомогнат спортът – нещо, което декларирате. Когато се казват аргументи защо подпомагаме спорта, а не подпомагаме културата, това също ме навежда на изказвания и на привеждане на аргументи по целесъобразност, а не по законосъобразността на текстовете. Наистина аз съм респектиран от познанията Ви и от широката Ви ерудиция в областта на цивилистиката. Бихте били много полезен за дискусията, ако предложите начин, по който нещата да станат, а не да ни привеждате аргументи – как едно нещо не може да стане и не бива да се случва. Съгласен съм с това, че най-вероятно законът е лобистки и то е лобистки в полза на българския спорт. Аз съм съгласен да бъда наречен лобист на българския спорт. Съгласен съм, че когато бяхме мнозинство в този парламент не намерихме нито сили, нито политическа воля да решим този въпрос и моите уважения към колегите от ГЕРБ, че се опитват да решат въпроса. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател! Не съм искал да засегна никого, най-малко Вас, господин Костадинов. Може би трябваше да помислим какво да направим, за да постигнем целите и юридически да бъде издържано. Между другото Ви го казвам: аз съм бивш футболист, играл в „Лъсков” Ямбол, когато имаше и „Б”, и „А” групи, така че нося в себе си спорта. От юридическа гледна точка споменах за моето безпокойство. Ние правим нещо за първи път, поне в българското право. Промените, за които Вие казахте, бяха направени именно заради това, включително и в Закона за държавната собственост. Правим прецедент, който според мен е опасен не за спорта. Утре някой друг ще каже: учредете ми безвъзмездно право на строеж, което е вещно право, върху публична държавна собственост. Това е по-страшно от заменките, защото заменките все пак имат и две престации, които се заменят, а тук имаме дарение. Безвъзмездното – това означава дарение. Единият е собственик на земята, другият е собственик на това, което ще се построи. На това исках да ви обърна внимание – на тази публична държавна собственост за тези обекти. Извадете ги от списъка и няма да има никакъв проблем, ако искате и безвъзмездно учредявайте. Обектите, за които става дума, не са по чл. 18 от Конституцията. Нека Министерският съвет да извади няколко обекти, с които иска да подпомогне спорта – най-лесна работа, даже не е необходимо и закон. Така че имаше юридически възможности, но отново повтарям: правим прецедент, който утре може като бумеранг да е не за спорта, а някои други цели да постига, особено пък тази безвъзмездност. Защо да не е върху частната държавна собственост? Де бутаме публична държавна собственост и променяме Закона за държавната собственост, като вадим аргументи от това? Разбирате ли? Не става така! Утре някой ще иска на пл. „Александър Невски” да сложи нещо – и тя е публична държавна собственост. Не е ли така? Така е! Там е опасността. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започна изказването си по текста, който комисията не поддържа, напомням с уважение на проф. Корнезов, че чл. 18 е изключителната държавна собственост и тя изрично е изключена от рамките на този закон. Защо не се прилага за културата, за болници, за детски градини? Аз казвам, дай Боже, този закон да работи добре и аз вярвам, че той ще работи добре в спорта! Нищо не пречи и в останалите закони - като се получи добра практика и добър закон за спорта, и в останалите области – и болници, детски градини, училища, и културни ведомства да работят по този начин. Тази безвъзмездност, за която няколко пъти се спомена – няма безвъзмездност в буквалния смисъл на думата, защото с престацията след това се връща правото на строеж, по-точно изградената сграда се връща на държавата в нейния патримониум и тя получава две предимства. Първо, задоволяване на обществената потребност от спорт, която е държавна грижа по Конституция, е осъществена от субекта Спортна федерация. Това е едно. Държавата печели първо това. Второ, държавата печели в срока до 30 години – той може да е 10, 15 или 20 години, след това й се връща един спортен обект, който е държавна собственост. За безвъзмездно отчуждаване като едностранна сделка за дарение не може да става въпрос. В изказването ми по т. 3, ал. 3, където предлагам да се създаде изречение трето, а именно: „Инициативата за започване на процедури за учредяване право на строеж да има не само Спортната федерация, но и министърът на спорта, съответно кметът на общината.” Това ми се струваше, че е добър акт на съпричастност на тези органи към процедурата по отчуждаване на правото на строеж, тъй като тези органи най-бързо и лесно могат да получат предварителната информация, свързана с предпроектното проучване на терена. Министърът на спорта и кметът на общината могат най-бързо да поискат от главния архитект терени, които са отредени за спорт по общия градоустройствен план. Те могат по закон, ако този текст се приеме, да възложат предпроектното проучване на терена, което би улеснило спортните федерации, тъй като те нямат архитекти на щат при тях, нямат юристи, нямат геодезисти, които да проучват терена. Това може да го направи министърът на спорта и кметът на общината, като съдействат на спортните федерации, като им окажат такива терени и всичко, което е в границите на населеното място като подходящ терен да бъде оповестено на Интернет страницата на Министерството на физическото възпитание и спорта. И оттам нататък спортните федерации, четейки тази страница, знаят вече обектите, които са готови и годни за изграждане на спортни обекти и съоръжения. Това ми бях мотивите в предложената редакция на ал. 3. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, проф. Корнезов, драги колеги! Наистина в комисия гласувах „въздържал се” и ще ви обясня защо, тъй като може да ме обвинят в конфликт на интереси като спортен човек и все още работещ в определена федерация. Силно казано е работещ, наблюдаващ съм, тъй като съм си подал оставката, но въпреки всичко заявявам, че съм гласувал „въздържал се”. Искам да ви обясня като спортен човек от дълги години и след това занимаващ се и със спортен бизнес, че ни най-малко има спортен лобизъм в този закон. Лобизъм щеше да има, ако в предишни наши заседания бяхме допуснали предложението на определени клубове, така наречените обединени спортни клубове, които искаха да бъдат приравнени с федерации. Няма да давам примери с правителства назад, в последните 10, 15 или 20 години, които бяха превърнали спортни зали, стадиони, в каквото си представите – мебелни къщи, складове и т.н. В момента, от половин година и повече, няма такова нещо със спортните зали и съоръжения. Най-пресният и актуален пример е така нареченият басейн „Спартак”, който беше върнат към Министерството на вътрешните работи.

И сега е затворен.

Не е затворен. В момента тече ремонт, а Столичната община си взима правомощията. Моля Ви се, наблюдавам го много отблизко. Другото, което искам да ви кажа, че няма никакъв начин спортните федерации да съществуват, без да ръководят сами спортните си съоръжения. Веднага ви казвам защо. Защото те тръгват от деца, това не е само високо спортно майсторство, това е социална дейност. Много ви моля, като един уважаван юрист, ако имате възможност да дадете добри предложения как по-добре да бъде изгладен този закон, но не да го атакувате по същество, особено пък за лобизъм. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Господин Стоилов, аз също, макар и малко да се познаваме, дълбоко Ви уважавам, знам колко сте допринесли за спорта и продължавате да допринасяте. Когато казах „лобизъм” ни най-малко казвам, че от този лобизъм някой от нас тук има някаква лична изгода. Лобизмът не е лошо нещо! В цял свят има лобизъм. Вие защитавате спорта, аз мога да защитавам съдиите, както съм бил стар съдия, колегата – адвокатите. Лобизмът не е лоша дума. Не е! (Реплики.) Е, в България от 20 години приказваме и я направихме лоша дума. И в Америка има лобизъм. Въпросът е от какви позиции е. Така че браво, че лобирате за спорта и Ви поздравявам за това. Друг е въпросът, дали юридически това е перфектно? Има още нещо – една опасност с тези федерации. Вие сте по-навътре в нещата. Федерациите нямат пари! Ние имаме проблем с федерациите. За Федерацията по вдигане на тежести и не само за нея, можете ли да ми кажете? Там има примерно вътрешни проблеми. България се възхищаваше на своите тежкоатлети, а сега виждаме на какво дередже е. Как тази федерация, която няма пари, ще построи една спортна зала, примерно? Абсурд! Ще бъде учредено безвъзмездно това право за строеж на дадената федерация!? Казах за вдигане на тежести, но не знаем на коя ще е точно, че са много, а тя ще я даде на фирма, която има пари да я построи. Това ще стане в България. Нямаме друг изход – федерациите нямат пари. Те нямат пари даже за заплати, както знаете. (Реплики от ГЕРБ.) Струва ми се, че в практиката, в живия живот, хубавата идея ще се изкриви доста! Благодаря ви.

Господин председател, уважаеми колеги! Господин Корнезов, само след три месеца ще Ви поканя на едно откриване на спортен център, който е държавна собственост, и който се прави от федерация, няма да й назовавам сега името, за да не й правя реклама. Лично аз ще Ви поканя. Ще видите как са привлечени средства, по какъв начин. Мисля, че ще останете доволен. Благодаря ви.

Благодаря. Предложение на народния представител Емил Димитров да се създаде § 1а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Тошев, Стоичков, Димов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2 със следната редакция: „§ 2. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието „Допълнителни разпоредби” се изменя така: „Допълнителна разпоредба”; 2. В § 1, т. 30 след думата „терени” се добавя „общежития за спортисти, административни и складови постройки, обслужващи съответната спортна инфраструктура”, а след думата „предназначени за” се добавя „подготовка на състезатели и за”.”

„Заключителна разпоредба” Предложение на народния представител Захари Георгиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да се отхвърли.

Параграф 1 – предложение на народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Захари Георгиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 от Заключителната разпоредба и предлага да се отхвърли.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура по тази точка в залата да бъдат допуснати господин Георги Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Любомир Полимиров – директор на дирекция „Инвестиционни дейности”.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн, проект „Техническа инфраструктура 2010 – 2013”, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г. На заседание, проведено на 3 ноември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн, проект „Техническа инфраструктура 2010–2013”, подписано на 12 август 2010 г. в София. На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – Рая Узунова – главен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”, и Женя Динкова – директор на дирекция „Международно сътрудничество”, и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Любомир Полимиров – директор на дирекция „Инвестиционни дейности”. Основните параметри на Споразумението са следните: - Общата стойност на проекта възлиза на 85,189 хил. лв. или 43,556 хил. евро при курс 1 евро = 1,95583 лв. Те ще се осигурят от два източника на финансиране: - заем от банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн – 34,373 хил. евро или 67,227 хил. лв.; - съфинансиране от държавния бюджет – 17,962 хил. лв. Срок на заема – 20 години, включително 5-годишен гратисен период, годишна лихва по отпуснатите средства в размер 3,08 на сто и такса ангажимент върху неотпуснатите суми в размер 0,25 на сто годишно. Главницата е предвидено да бъде погасена на 30 равни полугодишни вноски съгласно амортизационния план, като първото плащане е с падеж 30 декември 2015 г., а последното – 30 юни 2030 г. Общо за инвестиционни разходи са предвидени 80,736 хил. лв. Консултантските услуги за изпълнение на проекта са на стойност 4,453 хил. лв. Период за реализиране на проекта 2010-2013 г. По проект „Техническа инфраструктура 2010-2013” ще се реализират следните дейности: корекция на р. Русенски Лом; създаване на съоръжения за защита на речния бряг на Силистра; изграждане на бариера срещу вълните и вълноломите в Поморие. С изпълнението на проекта се цели осигуряване на устойчиво екологично развитие на р. Русенски Лом и надежден контрол на наводненията и ерозията в Русе и принос към икономическото развитие в града, осъществяване на надежден контрол на наводненията на р. Дунав в западната част на Силистра и принос към икономическото развитие в града и осигуряване надеждна защита на бреговата линия и стабилизиране на брега в Поморие, подобряване на възможностите на общините за икономическо и туристическо развитие. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, подписано на 12 август 2010 г. в София.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, № 002-02-40, внесен от Министерски съвет На свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, внесен от Министерския съвет. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Любомир Любомиров – директор на дирекция „Инвестиционна дейност” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Споразумението е подписано на 12 август 2010 г. в съответствие с Решение № 530 на Министерския съвет от 2010 г. и Решение на Народното събрание от 28 юли 2010 г. Проект „Техническа инфраструктура 2010-2013” ще подсигури икономическата и туристическа инфраструктура срещу свлачища и наводнения, като по този начин се спомогне за развитието на икономиката и туризма на областите, в които ще се изпълняват проектите. По Компонент 1, който е на обща стойност 54 млн. 724 хил. лв. е предвидена корекция на р. Русенски Лом – създаване на съоръжение за предпазване от наводнения по протежение на около 3,4 км от реката в градската зона на Русе. По Компонент 2, който е на обща стойност 17 млн. 157 хил. лв., е предвидено създаване на съоръжения за защита на речния бряг на гр. Силистра. По Компонент 3, който е на обща стойност 8 млн. 855 хил. лв., е предвидено брегозащита и укрепване на свлачищата при гр. Поморие. Общата стойност на инвестиционните разходи е в размер на 80 млн. 736 хил. лв. Стойността на проекта е 85 млн. 189 хил. лв. или 43 млн. 556 хил. евро. Предвижда се заемът от посочената банка да бъде 34 млн. 373 хил. евро за срок от 20 години, включително 5-годишен гратисен период, а съфинансирането на държавния бюджет – в размер на 17 млн. 962 хил. лв. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление – с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД Относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г. На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект. Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн, е подписано на 12 август 2010 г. То се отнася за финансиране на Общинска програма за инфраструктура, проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, и е следствие на изпълнението на договореностите за двустранно сътрудничество между правителствата на Република България и на Федерална Република Германия. Съгласно споразумението българската страна ще получи 34 млн. 373 хил. евро заем за срок 20 години, включително 5 години гратисен период. Годишната лихва по отпуснатите средства е в размер 3,08 на сто и такса ангажимент върху неотпуснатите суми в размер на 0,25 на сто годишно. Проектът цели подсигуряване на икономическата и туристическа инфраструктура срещу свлачища и наводнения да допринесе за приспособяване към климатичните промени и да подобри условията на живот за населението в обхванатите от проекта региони. По-конкретно това ще стане чрез корекция на р. Русенски Лом, чрез надежден контрол на ерозията и наводненията в Русе и в западната част на Силистра, както и чрез осигуряване на надеждна защита на бреговата линия и стабилизиране на брега в Поморие. По проекта са направени необходимите икономически, финансови, социални и екологически анализи, които обосновават ползите от него и ефективността на предвидените разходи. Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за” и 1 глас „против”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище, а именно: предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, подписано на 12 август 2010 г. в София.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за приемане на законопроекта и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013” Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, подписано на 12 август 2010 г. в София.”

Уважаема госпожо председател, моля за процедура - в залата да бъдат допуснати заместник-министър Владислав Горанов и госпожа Людмила Петкова - директор на дирекция ... (Уточнения между председателя госпожа Цецка Цачева и докладчика госпожа Менда Стоянова.) „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили № 002-01-103, внесен от Министерския съвет на 18.11.2010 г. На свои заседания, проведени на 18 и 19 ноември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: Владислав Горанов - заместник министър на финансите, Даниела Нонина - началник на отдел в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Красимир Стефанов - изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, и Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов. Същият е изготвен в изпълнение на Решение С-2/09 от 3 юни 2010 г. на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване на Върховния административен съд на Република България относно облагане с акциз на употребявани автомобили. Със законопроекта се урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. Основните моменти в законопроекта са: - определен е кръгът от лица, които имат право на възстановяване: това са лица, посочени като получатели в митническата декларация или данъчно задължени лица в акцизната декларация; - дадено е легално определение на понятието „надвнесен акциз” за целите на законопроекта, който представлява разликата между внесения акциз за употребяван автомобил и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя; - уредена е процедурата по възстановяване на акциза: възстановяването ще става въз основа на писмено искане на лицето до компетентната митница, където е внесен акцизът. В случай че лицето има задължения към Агенция „Митници”, те ще бъдат прихванати от надвнесения акциз и ще се възстановява разликата, ако има такава. Подлежащият на възстановяване акциз ще се възстановява заедно със законната лихва в тридневен срок от влизане в сила на решението за възстановяване на началника на компетентната митница; - уредена е процедурата по възстановяване на данък върху добавената стойност във връзка с възстановения акциз. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, № 002-01-103, внесен от Министерския съвет.”

Процедурното ми предложение е в залата да бъдат допуснати заместник-министър Владислав Горанов и госпожа Людмила Петкова - директор на дирекция „Данъчна политика”.

Предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски за нов чл. 22а. Комисията подкрепя предложението. То е отразено систематично в чл. 22.

„Глава четвърта - Права и задължения на ръководните органи и служителите в Сметната палата.” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава четвърта.

По чл. 23 има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров: Член 23 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

По чл. 24 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 24 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението.Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24 със следната редакция: „Права и задължения по трудови правоотношения Чл. 24. (1) Трудовите правоотношения на служителите на Сметната палата се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. (2) Ръководните органи на Сметната палата имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които са несъвместими или противоречат с тяхното правно положение. (3) Лицата по ал. 1 са длъжни да спазват изискванията на Етичния кодекс на работещите в Сметната палата и Наръчника за прилагане на Международно признатите одитни стандарти и одитната дейност на Сметната палата. При неизпълнение на тези изисквания на служителите на Сметната палата могат да бъдат налагани дисциплинарни наказания при условията и по реда, определени в Кодекса на труда.”

По чл. 25 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 25 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25 със следната редакция: „Одитори Чл. 25. (1) За одитор на Сметната палата се назначава лице, което: 1. е с висше образование, с образователно квалификационна степен „магистър” и с трудов или служебен стаж не по-малко от 3 години, и 2. е преминало успешно изпита за одитор в Сметната палата, съгласно правилата за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата или притежава сертификат за одитор; 3. е спечелило конкурс за назначаване по реда на Правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. (2) Одиторските длъжности са одитор, старши одитор първа степен, старши одитор втора степен и главен одитор. Повишаването в длъжност се осъществява съгласно Правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. (3) За стажант-одитор се назначава лице с висше образование, с образователно квалификационна степен „магистър”, което е спечелило конкурс, съгласно Правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. Стажант-одиторът подпомага одитната дейност. (4) Одиторите извършват одити в одитни екипи. Ръководителите на одитните екипи се определят от съответния директор на дирекция и носят отговорност за професионалното ръководство и качественото извършване на одитите”.

Уважаеми колеги, не разбирам вашето желание без дебат да претупате и този закон. (Шум и реплики.) Тези изключително важни текстове касаят органите на Сметната палата. Може би някой от вносителите трябва да обоснове своите революционни предложения, а именно: защо одиторите, които досега бяха орган на Сметната палата, сега се превръщат в обикновени служители? Може би някой от вас трябваше да обоснове що е то новият орган, който ще има в Сметната палата, така нареченият Консултативен съвет – ни риба, ни рак. Това е един орган с неясни правомощия, който в някаква степен се превръща в надзорен орган – нещо напълно недопустимо за независимостта на Сметната палата. Това са едни текстове, които са пълни с вътрешни противоречия. Аз не мога да разбера вашия ентусиазъм – без да прочетете даже какво гласувате, да го приемете, пък след това каквото ще да става! Вие видяхте ли, че в предния член, който сте приели изобщо без дебати, има текстове, в които има ангажимент Консултативният съвет да дава препоръки, да дава становища, без да е казано на кого дава тези препоръки и на кого дава тези становища? Тук се приемат едни текстове, които в практиката няма да имат никакво реално действие. Това в крайна сметка може да блокира цялата дейност на Сметната палата, тъй като няма разписани процедури. От правно-техническа гледна точка този закон е кръгла нула! И каквото и да говори госпожа Фидосова с аргументи, че не съм достатъчно любезна към авторите на този закон, аз мога да застана зад всяка една своя дума. Очаквам от вас правни аргументи, а не общи квалификации и оплаквания, че не съм харесала достатъчно това недоносче, което сте представили на нашето внимание. Ами, нека някой да стане и да каже как така одиторът, който до вчера беше един от основните органи на Сметната палата, сега се превръща в обикновен служител! По какъв начин ще се гарантира неговата независимост, неговата безпристрастност и неговата обективност? По какъв начин в регламентирания в следващите текстове одитен процес ще се гарантира безпристрастността на одитите? И каква е отговорността? Тук се изприказваха много приказки за отговорност, за това как по стария закон никой не носел никаква отговорност и сме били свидетели на колективна безотговорност, но искам да попитам къде е регламентирана сега отговорността и как тя се поделя между одитор, директора на дирекция, заместник-председателя на Сметната палата и председателя на Сметната палата? Не знам защо на вас не ви направи впечатление например, че в предния член изискванията към членовете на Консултативния съвет са същите, както към председателя и заместник-председателя на Сметната палата. Тук имаше едни приказки за това как в Сметната палата било добре да се назначават зоолози, биолози, водолази, детски учителки и прочие – хора с разностранни образователни познания. Ами в текста за Консултативния съвет беше мястото да се разпише това, а не в текстовете, които регламентират хората, които по същество ще вършат конкретната, истинската работа. Аз мисля, че този текст по начина, по който е регламентиран, не трябва да бъде приеман и просто трябва да бъде отхвърлен, защото това ще бъде поредният пирон в сградата на Сметната палата в посока нейната зависимост, нейната липса на обективност и нейното подчинение на политическите интереси на тези, които ще назначат председателя на Сметната палата, с пълното обезличаване на хората, които ще вършат реалната работа, а именно одиторите.

Има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров чл. 26 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

Тъй като обещах на господин Главчев да му покажа къде в текстовете е разписана необходимостта от получаване на определени сертификати на одиторите на Сметната палата, посочвам на господин Главчев, когото в момента не виждам в залата, че това се случва именно в чл. 25, ал. 1, т. 2 от приемания закон.

Член 26.

Ще ви обясня за какво става дума. Става дума за това, че Министерството на финансите, което е органът, който издава (шум и реплики от ГЕРБ) сертификатите и който провежда изпитите...

По същество се изказвам.

Да, обяснявам на господин Главчев, че тук са текстовете (силен шум и реплики от ГЕРБ)...

Имате право на реплика след малко. ... че тук са текстовете, които регламентират как Министерството на финансите, което би следвало да бъде одитиран обект от страна на Сметната палата, ще влияе върху крайния резултат на одитите. Като, представете си, Министерството на финансите ще е органът, който ще издава сертификатите, за да може едно лице да кандидатства за одитор в Сметната палата. Ето, това е порочният кръг, който се завърта с новите правила и новите условия. Всичко това е с една-единствена цел – да бъде подменен съставът на Сметната палата с едни нови правила, които да гарантират първо – включването в нейния състав на лица, които са удобни на управляващите, и, второ – намеса на одитираните обекти върху лицата, които ще ги одитират.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че с Вас обсъждаме различни законопроекти.

Така ли?

Прочетете чл. 25, ал. 1, т. 2. Не знам откъде извадихте това съждение, което развихте току-що. Не смятам, че трябва да занимаваме колегите с образователни курсове в момента.

Благодаря, господин председател. Искам да обърна внимание, че в момента гласуваме чл. 26. Това, което говори госпожа Манолова, касае чл. 25, който вече гласувахме. Но въпреки това искам да кажа, че текстът, който току-що гласувахме, гласи: „ако притежава сертификат за одитор”, а Министерството на финансите издава национален сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор. В България международно признатите сертификати са 6. Текстът не обхваща единствено и само сертификат, издаван от Министерството на финансите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Донева, защото Вие свършихте моята работа да ограмотите господин Главчев, като му обяснихте, че част от тези сертификат изпити се провеждат именно от Министерството на финансите. Господин Главчев, слушайте по-внимателно и колежката Донева. В крайна сметка въпросът опира точно до това – че най-масовият орган, институция, който провежда тези изпити, който издава тези сертификати, е Министерството на финансите. Не е нормално следното условие – да започнеш работа в един орган да е издаването на какъвто и да било сертификат. Не е нормално. Аз мисля, че това би било отменено при атакуване и пред Административен съд, и пред Комисията за защита от дискриминация, и пр. Тази разпоредба няма никакъв друг смисъл, освен смисъла да подмени състава на сегашната Сметна палата. Искам да обърна внимание, че част от сертификатите за одитор се издават от професионални организации на експерт-счетоводителите и одиторите, тоест хора, които са свързани с този бранш. Както вече обявих, в това прозират едни неподправени лобистки интереси и конфликт на интереси, в който се намирате включително и вие като вносители на този законопроект, тъй като, така или иначе, представлявате тези съсловия и професионални организации. Не е нормално професионална организация да издава сертификати, които да са условие за получаване вече на службата, а не на органа одитор или за започването на работа, в което и да е ведомство в Република България, още по-малко в Сметната палата. Най-малко в Сметната палата, защото това е органът, който трябва да стои над професионалните интереси, над интересите на одитираните обекти, тъй като контролира начина, по който се изразходват публичните пари на държавата.

Госпожо Манолова, по-скоро Вие трябва да слушате какво Ви казва господин Главчев, защото мисля, че Вие не го разбрахте. Това кое е нормално и кое не е нормално, не се определя от Вашето мнение, а се определя от европейската и световната практика. Повече по този въпрос смятам да не говоря, защото, ако направите сравнение кой издава сертификатите, кои са сертификатите, които са международно признати, мисля, че ще разберете, че не сте права.

Има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 27 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27 със следната редакция: „Стаж Чл. 27. (1) Стажът на директорите на дирекции, одиторите и служителите от администрацията на ръководни длъжности и експертни длъжности с ръководни функции, придобит на съответните длъжности в Сметната палата, се признава за служебен стаж по специалността при кандидатстване за назначаване на длъжности, за които се изисква служебен стаж по специалността. (2) Стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжности в Сметната палата, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5 от Закона за съдебната власт и по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”

Уважаеми колеги, това е поредният текст, който няма никакъв практически смисъл. Освен това е в противоречие със Закона за съдебната власт. Ако някой от вас е следил нашите спорове какви изисквания да има към длъжностите в Сметната палата - към председателя, към заместник-председателя, към шефовете на дирекции и към самите одитори, ще си спомни, че изискванията за юридическо, икономическо или друго образование не присъстват в тези изисквания. Според Закона за съдебната власт за юридически може да бъде зачетен само стажът от длъжността на лице, което изпълнява функция, за която се изисква юридическо образование. Няма как да се зачита за юридически стажът и на юристи, които работят в Сметната палата, след като няма изискване за юридически ценз, за юридическо образование. Така че това е поредният текст, лишен от практически смисъл, на което вие не държите особено. Тук използвам случая да попитам госпожа Донева във връзка с нейните аргументи, които касаят стажа, който трябва да притежават служителите на Сметната палата - дали сертификатите, които се издават от цитираните от нея професионални организации, се заплащат?

Госпожо Донева, дали се заплащат и дали това по някакъв начин не поставя в зависимост притежателите на тези сертификати и не поражда особен интерес в организациите, които издават тези сертификати? Мисля, че е абсурдно, нелогично, дискриминационно и лобистко изискването наличието на даден сертификат да е условие за заемане на някаква длъжност, още по малко на длъжността одитор. Така че вие се разберете двамата с господин Главчев.

По чл. 28 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров - чл. 28 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.

По чл. 29 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски и Димитров - чл. 29 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.

По чл. 30 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров - чл. 30 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 30 със следната редакция: „Забрана за извършване на платена дейност. Чл. 30. (1) Директорите на дирекции и одиторите не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права. (2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват пред работодателя с декларация.”

По чл. 31 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров - чл. 31 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.

Уважаеми колеги, това е още един изключително любопитен текст. Погледнете ал. 2. Според нея допълнителните възнаграждения на участващите в Сметната палата - на органите и служителите, ще се определя от Министерския съвет. Министерският съвет е одитиран обект от Сметната палата. Нали се сещате - ако Министерският съвет определя допълнителните възнаграждения на одиторите от Сметната палата, то за какво става дума?! За финансова и икономическа зависимост от Министерския съвет по отношение на одиторите в Сметната палата! Какъвто е случаят и с издаването на сертификати за вътрешен одитор - от Министерството на финансите на одиторите, които могат да кандидатстват за работа в Сметната палата. Веднъж Министерството на финансите определя кадровия състав на Сметната палата, издавайки сертификатите, необходими за постъпване на работа, втори път - въпросните професионални организации, за които говореше госпожа Донева, които, забележете, срещу заплащане издават сертификати, с които се кандидатства за работа в Сметната палата, трети път - Министерският съвет определя кой от одиторите на Сметната палата колко пари да получи като допълнително възнаграждение. Ето, това е скандално! На тези от вас, които не са чели Конституцията или са я позабравили, искам да припомня, че Сметната палата е независим орган. В момента между първо и второ четене е Законът за държавния бюджет. Там ще видите, че бюджетът на Сметната палата е самостоятелен, така че основните и допълнителните възнаграждения на одиторите и на служителите на Сметната палата са в рамките на този бюджет. Правен абсурд е с него да се разпорежда Министерският съвет. Че този закон не е писан от юристи е ясно, но явно не е писан и от икономисти, и от финансисти. Не мога да си представя как с едни пари, дадени за управление на Сметната палата, ще се разпорежда Министерският съвет, който е в качеството си на обект и трябва да подлежи на одит. Спомнете си за панаирите, които правехте тук в началото на вашия мандат, с исканията Сметната палата да прави одити на министерствата, на Министерския съвет, претенциите ви към тези одити. Сега тук се записва една пълна зависимост и безотговорност, ако проследите текстовете – и на одиторите, както ще видите по-късно, и на директорите на дирекции, и на заместник-председател, и на председателя на Сметната палата, пълна безотговорност и пълна зависимост от назначаването на председателя на Сметната палата, всъщност на самата Сметна палата, защото тя е едноличен орган – през функционирането, пълна безотговорност! И накрая, от самия закон са ясни финансовите механизми, чрез които вие ще управлявате и контролирате тези хора. На изхода, министерството като не дава на неудобните или на професионалните организации сертификати – по време на работа, с обещания и с извършване на стимулиране от тези, които трябва да бъдат одитирани, и в крайна сметка – до липсата на каквато и да е отговорност, която да води след себе си някакви наказания – дисциплинарни, административни, имуществени или други. Това, което пишете в този законопроект, е скандално. Не госпожа Фидосова да се сърди от силните думи, които се използват, а просто да седне и да вникне в това какво четем, какво гласуваме, какво приемаме и какво утре ще бъде действащ закон за един от най-важните органи, конституционно определени. Това вече не е и смешно.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще припомня, че когато приехме чл.4 и разменихме местата на т. 1 и т. 2, ще припомня, че в т. 1 сложихме първата дума „независимост”, аз обърнах внимание, че като стигнем до този член е абсолютно логично да направим промяна в текста на ал. 2 на чл. 31. Затова, господин председателстващ, предлагам в чл. 31, ал. 2 след думите „установен със закон”, следващите „или с акт на Министерски съвет” да отпаднат. Благодаря ви.

Предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 32 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.

Предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарси, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл.33 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.

Предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 34 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.

Предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров, Димитров – чл. 35 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35. Аз искам да направя една добавка в текста на вносителя – в чл. 35 да се добавят „и директорите”, а именно текстът на вносителя да стане: „Ръководните органи, одиторите и директорите се застраховат задължително…” и т.н.

Глава пета – предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов, Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за наименованието на главата със следната редакция: „Глава пета. Отдитна дейност. Правомощия и задължения на ръководните органи, директорите на дирекции и одиторите”.

Предложение на Плугчиева, Орешарски, Овчаров, Димитров – чл. 36 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.

Предложение на Плугчиева, Орешарски, Овчаров, Димитров – чл. 37 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов, Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 37 със следната редакция: „Правомощия при извършване на одитите Чл. 37. (1) Одиторите, директорите на дирекции и ръководните органи на Сметната палата по време и във връзка с извършваните одити имат право: 1. на свободен достъп до служебните помещения и до всички документи, отчети и активи, свързани с финансовото управление на одитираните организации, включително да изискват годишните финансови отчети на дружествата с държавно и общинско участие, които подлежат на одит, и протоколите от заседанията на техните органи; 2. да изискват в определени от тях срокове справки, заверени копия от документи и друга информация във връзка с предварителното проучване и извършването на одитите, включително на електронен носител; 3. да изискват устни и писмени обяснения от длъжностни лица, включително от бивши длъжностни лица, по факти, които са констатирани при одитите, както и по въпроси, които са свързани с тяхната дейност; 4. да изискват справки, заверени копия от документи и друга информация от физически лица, юридически лица и еднолични търговци извън одитирания обект, свързани с възможни случаи на незаконна дейност, които засягат финансовите и имуществените интереси на одитирания обект или средствата от фондове и програми на Европейския съюз; 5. да изискват и да получават информация от всички органи в страната, както и достъп до базите им от данни във връзка с дейността на Сметната палата; 6. да присъстват на заседания на органите на одитираните организации и лица, ако дневният им ред е във връзка с провеждания одит. (2) При упражняване на правомощията по ал. 1 достъпът до класифицирана информация се извършва при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. (3) Одиторите на Сметната палата могат да изискват извършване на инвентаризации във връзка с одитите.”

По чл. 38 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 38 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Борис Язов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, а именно: „2. Алинеи 4, 5 и 6 се заличават.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38 със следната редакция: „Задължения на ръководителите и длъжностните лица в одитираните организации Чл. 38. (1) Ръководителите и длъжностните лица в одитираните организации са длъжни да оказват съдействие на лицата по чл. 37, ал. 1 при осъществяване на правомощията им и да осигуряват подходящи помещения и технически средства за извършване на одитите, включително ползване на телекомуникационни средства. (2) Лицата по ал. 1 не могат да се позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защитена от закона тайна при извършване на одитите от Сметната палата. (3) При отказ от съдействие за упражняване на правомощията по чл. 37, включително при непредставяне на изисквана информация председателят, след писмено предупреждение, може да оповести незаконосъобразното поведение на съответните длъжностни лица. (4) При отказ за предоставяне на информация по чл. 37, ал. 1, т. 4 председателят има право да издаде заповед за извършване на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация. (5) При възпрепятстване на проверката по ал. 4 от юридическото лице или от едноличния търговец Сметната палата сезира органите на прокуратурата. (6) Събраните писмени доказателства при проверката по ал. 4 са неразделна част от документацията за извършения одит в одитираната организация.”

Уважаеми колеги, съжалявам, че госпожа Фидосова я няма, за да й прочета едно изречение-шедьовър от този законопроект, което е изключително любопитно за всеки един юрист. Чета ви ал. 3 на чл. 38 по вносител: „При отказ от съдействие за упражняване на правомощията... председателят, след писмено предупреждение, може да оповести незаконосъобразното поведение на съответните длъжностни лица и със свое решение да приеме за доказано, че въз основа на умишлено ограничаване на одитния обхват и/или събирането на достатъчни доказателства съществува основателно съмнение за наличието на незаконосъобразни практики...”

Няма такъв текст.

Нашето предложение с колегите от Коалиция за България е този текст да отпадне. Както виждам, Бюджетната комисия не го поддържа, но в предния дебат по време на първата част от този законопроект с колегата Миков си позволихме да кажем, че тук има безумни неща. Ето, това е едно от потвържденията. Ако тук беше госпожа Фидосова, да каже какъв е епитетът на едно подобно предложение в законопроект, в който някой си, който и да било той, със свое решение приема, че става дума за умишлено ограничаване и без да се събират достатъчно доказателства ...

Напротив, това е текстът.

Това е текстът.

В момента се обсъжда предложението на вносителя. Прочетете си правилника, господин председател.

Предложението на вносител. Не е ясно дали ще се приеме предложението на комисията.

Вие си прочетете правилника! И питам аз, тъй като недоразуменията в този член продължават и по-нататък. Част от останалите ни предложения не се възприемат от Бюджетната комисия, а именно: „При отказ от предоставяне на информация председателят има право да издаде заповед за извършване на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец.” На кого е издал тази заповед председателят на Сметната палата? Той може ли да издаде заповед на едноличния търговец или на юридическото лице? И по-нататък! Как се изпълнява принудително тази заповед, ако има съответен отказ да бъде изпълнена – дали чрез помощта на полицията, дали чрез помощта на някакви други органи? Вижте, това, което е разписано в този текст, както и в много други, на които ви обърнах внимание, показва пълната липса как ще бъдат реализирани тези законови процедури. Пълно е с несъответствия, няма порядък, няма последователност, няма яснота как ще се реализира това, което е записано в този законопроект. Ще ви го демонстрирам и в следващите текстове, касаещи същността на одитния процес.

Уважаема госпожо Манолова, просто не знам каква цел имаше Вашето изказване. Първо, комисията е подкрепила част от вашето предложение...

Коя част?

Да, част от това предложение и е отпаднала частта на ал. 3 в изречение 2, за която Вие тук изнесохте една пледоария безсмислено, тъй като това сме го коментирали и сме го възприели.

Това сте го написали.

Другото, на което искам да Ви обърна внимание, е следващата част от Вашата пледоария, касаеща алинеи 4, 5 и 6, които Вие току-що оплюхте. Това са текстове от сега действащия Закон за Сметната палата – чл. 31, алинеи 4, 5 и 6. Благодаря.

Госпожо Стоянова, не на мен, а на Вас трябва да Ви е неудобно, че Вие сте вносител на този закон и на едни такива текстове! (Шум и реплики в ГЕРБ.) Едни такива текстове, към които всякакви епитети, каквито използвахме, са абсолютно относими. А това, че сте възприели една минимална частица от нашите предложения, за най-фрапантните случаи, това е фрапантно. Но трябваше да помислите по-сериозно и върху останалите наши предложения. Защото те на практика ще блокират дейността на Сметната палата, особено тези, които касаят самия одитен процес, и предполагам, че този дебат ще го развием след малко.

По чл. 39. Предложение от народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 39 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 39.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, предлага се да не се носи отговорност от ръководните органи на Сметната палата, директорите на дирекции и одиторите. Изнесените работни места, които също са орган на агенцията, както го приехте преди, явно ще носят отговорност по аргумент на изчерпателното изброяване – кои не носят тук. Приехте, че изнесените работни места са органи и ще носят отговорност. Колегите Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров са предложили да отпадне. Не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на своите правомощия, освен ако са извършили престъпление. Уважаеми дами и господа, ако са извършили престъпление, ще носят наказателна отговорност! Имуществената отговорност е нещо съвсем друго. Тоест ако те са причинили вреди, трябва да носят имуществена отговорност! Не може този орган, тази Сметна платата ... Иначе наистина се потвърждава това, че вие искате да я превърнете в репресивен орган! Отива, разтуря едно търговско дружество, което участва в обществени поръчки, зачерня му живота, вади го от пазара, шест месеца го проверява, изземва му документацията, накрая не установява нищо и не носи никаква отговорност! Какъв е този орган? Какви са тези хора? Какво приемате вие? Нека някой да стане и да каже: как така ти ще съсипеш едно търговско дружество и няма да носиш никаква имуществена отговорност?! По въпроса за наказателната отговорност – тя не е предмет на Закона за Сметната палата, а е предмет на Наказателния кодекс. Тук няма какво да казвате, освен ако не са извършили престъпление. Ако са извършили престъпление, си има Наказателен кодекс за всичките тези господа и дами началници, упоменати тук. Но е абсурдно той да причини вреди другиму и да не носи имуществена отговорност, освен ако не разглеждате наистина този орган като някакъв репресивен орган, който трябва поръчково да съсипва един или друг бизнес, една или друга община! Как така няма да носи имуществена отговорност? Че това направо отваря възможност за произвол! Мерси.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, искам само да уточня, че текстът, който се дискутира, всъщност е текст от сега действащия закон и е приет през 2004 г. с изменение на сега действащия Закон за Сметната палата. Той е напълно идентичен с текста, който се дискутира сега. Тоест това е действащо право.

Тъй като господин Миков не може да се включи в дискусията (реплика от народния представител Михаил Миков), аз ще кажа това, което той би следвало да каже в резултат на този дебат, а именно, че: първо, въпросът беше към вносителите на този законопроект; второ, аргументът, че един текст е действащо право, не е достатъчен, когато се приема изцяло нов закон и когато има сериозни въпроси, критики и атаки към този текст и трето, както ми припомнят колегите, през 2004 г., когато е приеман този законопроект, господин Димитров е бил народен представител; вероятно този текст е приет и с негово участие като член на Бюджетната комисия, като народен представител от мнозинството; след това същият се е ползвал от този текст. Това не е основание обаче, ако текстът не е добър и буди въпроси относно отговорността на ръководството на Сметната палата по повод нанесените имуществени щети на одитирани обекти, да продължава да действа, защото въпросът за отговорността беше най-широко прокламираната тема и в дебата за първо четене, и в дебатите в началото на обсъждането на този законопроект. Господин Мартин Димитров се опитваше да ни убеди, че отговорността на един човек е по-голяма от отговорността на 11 души; че независимостта на един човек е по-голяма от независимостта на 11 души и че натискът върху един човек е по-труден, отколкото натиска върху 11 души в подкрепа на това, че, видите ли, сега според новия закон вече отговорността била ясно дефинирана – кой, защо и как ще я носи! Е, виждаме, включително и в този текст, че никой няма да носи никаква отговорност – не и председателят на Сметната палата, не и заместник-председателите, не и шефовете на дирекции, не и одиторите! После ще го видите разписано и в одитния процес, че всъщност по новите правила вече никой няма да носи никаква отговорност. Тук ще използвам случая да кажа, че това не се отнася за сега действащата Сметна палата, защото все пак имаше наказан одитор, макар и да не знам защо във връзка с одита на Министерския съвет – одитът, който беше поръчан от това мнозинство. Значи там все пак се носеше някаква отговорност. Някой отнесе наказание. Имаше последствия. Нищо, че органът беше колективен. Сега вече кой каква отговорност ще носи, ще има ли някакви наказания, ще има ли административна, имуществена или дисциплинарна отговорност, не става ясно! Или по-точно става ясно – няма да има никоя от тези отговорности!

Прегласуване!

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Защо правя пак предложение за прегласуване? Не знам дали е действал този текст досега и дали е действащо право, но вижте текста – Вие също сте юрист. Ако са действали умишлено, те са извършили престъпление по служба! Не може да има алтернативата – ако са извършили престъпление или са действали умишлено. Ако действаш умишлено при изпълнение на служебните си задължения, ти извършваш престъпление по служба. Тоест хипотезата на извършено престъпление.

Как невинаги? Ще действа умишлено, ще причини вреди и няма да е престъпно действие? Това е минимум чл. 282, ако не е по-тежко престъпление. Така че предлагам още веднъж да погледнете тези текстове. Приемат се неща, които звучат абсурдно. Още нещо. Сметната палата беше колективен и независим орган, който можеше да регулира. Сега тя става зависим и по-малко балансиран орган – политическите поръчки при нея ще бъдат съвсем реални. Затова един текст на едно място може да съществува, макар и несъвършено – в друга среда той става направо опасен. Моля Ви да прегласуваме предложението на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров.

По чл. 40 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 40 да отпадне. Предложението не е подкрепено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.

Уважаеми колеги, много ви моля да се отнесете сериозно към този и следващите текстове, защото те регламентират начина, по-точно новият начин, по който ще се извършва одитният процес. Обърнете внимание на ал. 2, на т. 2: вече директорът на дирекция може с мотивирано писмено решение да върне проекта за одитен доклад с указания за доработване и отстраняване на допуснатите пропуски...

Тоест, директорът връща доклада и дава указания заради това, че има пропуски. Според мен… (Шум и реплики.)

Дебатираме чл. 40.

Добре, значи дебатът по чл. 44 ще се състои след малко.

По чл. 41 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 41 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.

По чл. 42 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 42 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.

По чл. 43 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 43 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.

По чл. 44 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44 със следната редакция: „Правомощия на директор на дирекция Чл. 44. (1) Директорът упражнява контрол за съответствие на проекта за одитен доклад с изискванията по чл. 43, оценява доказателствата по отношение на тяхната надеждност и достатъчност и обвързаността им с направените констатации, изводи, оценки и препоръки. (2) В 14-дневен срок от предаването на проекта директорът се произнася с мотивирано писмено решение, с което: 1. одобрява проекта на одитния доклад; 2. връща проекта на одитен доклад с указания за доработване и отстраняване на допуснатите пропуски. (3) В 14-дневен срок от решението по ал. 2, т. 2 ръководителят на одитния екип изпраща преработения проект на одитен доклад на директора за одобрение. (4) При несъгласие с дадените указания ръководителят на одитния екип прави писмено възражение пред отговорния заместник-председател. (5) Заместник-председателят разглежда възражението и се произнася с мотивирано писмено решение, което е окончателно.”

Този е първият от членовете, които регламентират одитната процедура, одитния процес, затова обръщам специално вниманието ви върху това как изглеждат новите правила. На първо място, според мен е задължително в ал. 2, т. 2 да се дефинира понятието „пропуски”, защото, забележете, в случаите, в които директорът на дирекция не хареса одитния доклад, изготвен от съответния одитор, му дава задължителни указания, за да доработи доклада и да отстрани допуснатите пропуски. Тоест трябва да е ясно и да е дефинирано в този закон що е то пропуск, който да служи за основание на директора на дирекция да връща одитен доклад. По-нататък, ал. 3 – след като в окончателния вариант на одитния доклад има участие директорът, тъй като, така или иначе, задължителните указания са негови, не са разграничени лицата и кой каква отговорност ще носи за окончателния вариант на този доклад. Все пак директорът на дирекция дава задължителни указания. Алинея 5 – не става ясно от записания текст по какво се произнася с мотивирано окончателно решение заместник председателят – дали по спора между ръководителя на одитния екип и директора на дирекция, или по съществото на доклада? Защото ако той се произнася по съществото на доклада, би следвало да носи отговорност за окончателния вариант на одитния доклад. Виждате тук в начина, по който е разписана процедурата, че изобщо не са ясно дефинирани отговорностите на одитора, който е извършил одита, на ръководителя на одитния екип, на директора на дирекция и на отговорния заместник-председател, който взема окончателното решение. Мисля, че това пълно размиване на отговорностите е много удобно, за да бъде в крайна сметка създаден механизъм за изпълнение на определени поръчки. Може, без да е ясно дефинирано какво нещо да не хареса на по-горния в йерархията служител или орган на Сметната палата, той да даде съвършено различна посока на одитния доклад – на изводите, препоръките и констатациите, които са извършени в него. Ако видите по-нататък с какво са свързани констатациите в одитния доклад, включително с искане за отстраняване от длъжност на отговорни лица и други санкции, които за първи път се записват в този закон, ситуацията започва да става притеснителна, защото се дава много голяма власт на едни хора, сред които не е ясно кой носи отговорност за окончателното действие, което може да има сериозни последици. Тук не искам да ви припомням и това, на което господин Миков преди малко акцентира, а именно за пълната липса на каквато и да е отговорност - имуществена, дисциплинарна или административна. За наказателната в случая не става дума. Много удобно, един много прекрасен механизъм за това как да се изпълняват политически поръчки по време на извършването на същинската одитна дейност.

Уважаема госпожо Манолова, точно обратното на това, което Вие направихте като извод от този член – ясно и точно са дефинирани правомощията и стъпките, които се следват. Директорът на дирекцията упражнява контрол по качеството на доклада и на доказателствата към него и точно с писмено становище, с личния си подпис той казва кое не е както трябва, кое не отговаря на качеството, кое не съответства на приложените доказателства. А колкото до ал. 5, Вие сте юрист и много добре виждате, че заместник-председателят разглежда възражението по ал. 4 – евентуалното възражение на ръководителя на одитния екип, именно когато той не е съгласен с дадените указания. Тоест писмено целият процес е дефиниран и всеки издава, създава документ, под който се подписва, а заместник-председателят се произнася единствено по спора, ако има такъв, между ръководителя на одитния екип и директора във връзка с дадените от него указания по качеството на одита.

Уважаема госпожо Стоянова, Вие говорите абсурдни неща. Какво е това качество на одитния доклад? Къде е дефинирано това понятие? Какво означава това понятие „качество на одитния доклад”? В одитния доклад има констатации, има изводи, има препоръки. От тях следват определени последствия, включително чрез този нов закон репресивни, за лицата, които са споменати в одитния доклад, включително с искания за отстраняването им от длъжност. За какво качество говорим?! Една констатация или е вярна, или не е вярна. Тук от този текст не става ясно най-важното. Да, заместник-председателят може да се произнесе по едно възражение на ръководителя на одитния екип, но аз питам: в крайна сметка кой одобрява окончателния одитен доклад и кой носи отговорност за него тогава, когато има несъгласие между одитора, ръководителя на одитния екип, директора на дирекция и заместник председателя? След като заместник-председателят, видите ли, се произнася само по възражението, не и по доклада, значи той носи отговорност само по същността на възражението. Кой носи отговорност по този одитен доклад, който е минал тази процедура?

Аз го изчетох правилно. Това е техническа грешка – в ал. 2 точките не са 3 и 4, а са 1 и 2.

Да, правя предложение да се коригира редакционно.

По чл. 45 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 45 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 45 със следната редакция: „Връчване на проекта на одитен доклад Чл. 45. (1) Одобреният проект на одитен доклад се връчва на ръководителя на одитираната организация, както и на бившите ръководители на организацията през одитирания период, не по-късно от един месец след приключването на одита. (2) Независимо от задължението за уведомяване по ал. 1, съобщение за връчването на одитния доклад се публикува на интернет страницата на Сметната палата, като съответният ръководен орган на Сметната палата може да предприеме и други действия за своевременно уведомяване на бившите ръководители на одитираната организация. (3) Ръководителят на одитираната организация и лицата по ал. 2 могат да дадат писмени възражения по проекта на одитния доклад, предоставяйки допълнителни доказателства и/или допълнителни писмени обяснения в 14-дневен срок от връчването му. (4) При писмено искане на ръководителя на одитираната организация отговорният заместник-председател може да удължи със седем дни срока по ал. 3. (5) Заместник-председателят изготвя мотивирано заключение по възраженията по ал. 3 в 14-дневен срок от получаването им и ги представя на председателя заедно с писмени мотивирани предложения за изменения на констатации, изводи, оценки или препоръки. (6) При закриване на одитирана организация проектът на одитния доклад се връчва на ръководителя на правоприемника. Когато не е определен правоприемник, проектът на одитния доклад се изпраща за сведение на органа, взел решение за закриване на организацията.”

Виждам, че господин Димитров се включва индиректно в дебата. Надявам се това да подобри неговото качество и поне някой да отговори на въпросите, които възникват от текстовете, които четем в момента. Текстът само засилва недоразуменията, които предизвика чл. 44, а именно, че одобреният проект на одитен доклад се връчва на ръководителя на одитираната организация. Повтарям въпроса, който зададох и преди малко – не е ясно в случаите на спорове кой е одобрил проекта. Кое е лицето, което одобрява проекта и носи отговорност за неговото съдържание? От тази алинея не става ясно и кой връчва доклада на одитираната организация. Докладът се връчва. Да. Господин Димитров, помогнете на госпожа Донева да излезе тук и да отговори на тези въпроси, които след това ще са важни и за прилагането на този закон. По-нататък, не става ясно кой е съответният ръководен орган на Сметната палата, който предприема и други действия. Кой е този орган? Какво се случва, ако този съответен орган, без да е ясно кой е, не предприеме тези действия? Подобни въпроси възникват буквално от всяка алинея на този закон!

Благодаря, госпожо председател. Аз предлагам ал. 2 от доклада на комисията да отпадне, защото става въпрос за проект на одитен доклад, по който се дава срок за възражение. Хубаво сте унифицирали срока на един месец. Публикувате го в интернет, медиите отразяват в интернет проекта…

Не проект, а съобщение.

В такъв случай – извинявам се, нека тази алинея да не отпада.

Да.

По чл. 46 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 46 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 46 със следната редакция: „Окончателен одитен доклад Чл. 46. (1) Председателят или оправомощен от него заместник-председател, различен от този по чл. 45, ал. 5, издава окончателен одитен доклад, въз основа на цялостна оценка на доказателствата и на възраженията и обясненията на лицата по чл. 45, ал. 3, като може да: 1. приеме или отхвърли напълно или частично заключението по чл. 45, ал. 5 и направените към него предложения за изменение и в резултат на това приеме, измени, отмени изцяло или частично констатации, изводи, оценки и препоръки в одитния доклад; 2. отхвърля изцяло одитния доклад поради неотстраними пропуски и нередности в него. (2) Когато промените в одитния доклад водят до изводи за нарушения, за които се търси по-тежка отговорност, председателят уведомява за това ръководителя на одитираната организация. (3) Ръководителят на одитираната организация може да представи допълнително писмено възражение по промените в констатациите, оценките и изводите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. (4) Председателят се произнася окончателно по допълнително представеното възражение по ал. 3.”

Следващият важен текст е този. От него за съжаление не става ясно всъщност най-важното, макар че той би следвало да дефинира лицето, което носи отговорност за окончателния одитен доклад – кой носи отговорност за окончателния вариант на доклада при огромните правомощия, които се дават на председателя на Сметната палата? Не става ясно какво се случва, ако председателят на Сметната палата отхвърли изцяло одитния доклад поради неотстраними, според него, пропуски и нередности? Какво се случва? Къде е разписана процедурата тогава, когато председателят на Сметната палата не приеме доклада?

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Само да изясня пред всички народни представители, че такива случаи има и в сегашната практика на Сметната палата. Колегията със свое решение е отказала да одобри одитни доклади. Поради лошото им качество не ги е приемала и следователно тези одитни задачи след това трябва да бъдат извършени от други одитни екипи и да извървят отново същата процедура. Нека да кажа това. В момента подобна процедура има по отношение на Община Банско, тъй като там миналата година одитният доклад не беше приет и сега се прави нов. В практиката на Сметната палата се случват такива неща. Това е, както едно лошо съдебно решение се отхвърля и след това трябва да се извършат съответните процедури, да се съберат доказателства, да се направят констатации, изводи и да се приеме, така да се каже, ново съдебно решение. Такава е ситуацията и в момента.

По чл. 47 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 47 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.

Има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров чл. 48 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 48.

По чл. 49 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 49 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 49 със следната редакция: „Мерки при нарушения на режима на обществените поръчки Чл. 49. (1) Когато са констатирани нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки, одитният доклад в частта за нарушенията на процедурите се изпраща на Агенцията по обществени поръчки за предприемане на съответните действия. (2) Докладите по ал. 1 се изпращат в 7-дневен срок от приемането на одитния доклад.”

По чл. 50 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Петър Димитров – чл. 50 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 50 със следната редакция: „Искане за отстраняване от длъжност на виновно лице Чл. 50. С одитния доклад председателят може да поиска освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност и вследствие на негово действие или бездействие са допуснати нарушения на закон или не са изпълнени дадени от Сметната палата препоръки.”

Уважаеми колеги, правилно ли разбирам този текст? (Реплики.) Дали от него следва, че председателят на Сметната палата може да поиска заради действие или бездействие и допуснати нарушения, без да е конкретизирано какви нарушения – отстраняването на кмет, министър, председател на агенция? Това ли пише в този текст, или аз нещо не мога да вникна в дълбокия му смисъл? (Реплики.) Следва ли от този текст, че председателят на Сметната палата може да поиска отстраняването на кмет? При това достатъчно субективно, ако следихте внимателно одитната процедура, която е написана в този закон. При това, без да е казано при какви нарушения, колко тежки, повторно извършвани, даже няма думата „многобройни”, а просто „нарушения на закон”. Те могат да бъдат каквито и да е нарушения и председателят на Сметната палата си решава кой точно кмет да отстрани. Вижте, това наистина е скандално, при положение че този закон се приема в една предизборна година, при всичките обвинения към ГЕРБ, че мери с двоен аршин собствените си кметове и кметовете, които са от други политически сили. (Реплики.) Да се дават такива правомощия на Сметната палата, господин Димитров, които не са действащо право и не са съществуващи разпоредби, е абсолютно скандално, при положение че председателят на Сметната палата, както се убедихме, не носи абсолютно никаква отговорност за никакви свои действия. Той се назначава като едноличен орган от мнозинството в Народното събрание, без да има никакви изисквания към неговата професионална подготовка и образователен ценз. Той не се отчита пред никого, няма парламентарна комисия, която да следи дейността на Сметната палата, има един Консултативен съвет, който не е ясно какви функции изпълнява. Този човек, в рамките на един достатъчно размит и неясен като отговорности, най-вече одитен процес, като финал най-накрая, може да поиска отстраняването например на кмет. Аз мисля, че това е скандално! Аз не вярвам изобщо този закон да издържи в една атака пред Конституционния съд, но все пак мисля, че е срамно за това мнозинство да приема подобни текстове!

Уважаема госпожо Манолова, Вие сте юрист и много добре знаете, че това, което говорите, не е вярно, и това не е извод от текста. С одитния доклад председателят може да поиска освобождаване от длъжност на лице. Кметът е избран на избори. Може би ще го поиска от народа, който го е избрал, да го освободи от длъжност или министърът да освободи от длъжност. (Реплики.) ...Ами, явно длъжностни лица, които не са такива в резултат на избори. Председателят на Сметната палата може да поиска от кмета на съответната община да отстрани от длъжност примерно директора на дирекция „Финанси”, ако той е извършил нарушения, констатирани в доклада. И това е нормално. Той го иска, той го предлага, той го мотивира с доклада, а управленското решение остава за ръководителя на съответната организация.

Уважаема госпожо председател! Госпожа Манолова, за да изясним този спор, обяснете кой носи управленската отговорност в едно министерство и в една община? Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Очевидно е, че приложното поле на този текст не се отнася за кметове на общини, според мен, не се отнася и за министри. Става дума за лица, които носят управленска отговорност – най-често това са главните секретари на министерства. Понякога тази отговорност е делегирана на директори на дирекции и секретари на общини, тоест ако видим кой може да споделя заедно с ръководителя на организацията управленската отговорност, това е според Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Следователно този текст не може да бъде отнесен към министри и към кметове, а може да бъде отнесен към лица, които носят управленска отговорност, но не са лица, избрани от парламента, както министрите, или лица, избрани чрез преки избори, както са кметовете. Искам да обърна внимание, че подобно нормативно разрешение се съдържа в действащия Закон за Сметната палата на Словения и се прилага там. Наскоро посетилият българската Сметна палата и съответно българския Парламент председател на Словенската палата говореше за практиката по прилагането на този текст. Той каза, че по негово предложение през февруари, т.г., дори този текст в Словения се отнася за министри, съответно по предложение на министър-председателя, е бил отстранен министърът на Околната среда и водите в Словения. Там в този закон приложното поле на текста обхваща министри, но, както каза д-р Шолтес, не обхваща кметове. Това го казвам за пояснение, че това не е нещо уникално, извънредно нормативно разрешение, което само се предвижда, съобразно българския законопроект.

Като стана дума за Словения, да попитам господин Димитров или някой от репликиращите: дали председателят на Сметната палата там не е избран от опозицията, дали това не е записано в закона, дали там няма парламентарна комисия, която да контролира Сметната палата? Защото това чудо, което създавате вие днес с този закон, го няма никъде в Европа – едноличен орган, който да е абсолютно безконтролен и наистина независим, от нищо друго, освен от волята на тези, които ще го определят – безконтролен, безотговорен! Аз предлагам да четем какво пише в текста. Този дебат може би до някаква степен ще облекчи тълкуването на този текст, но за мен той е недвусмислен, защото тук става дума за отстраняване от длъжност на виновни лица, които носят управленска отговорност. Не може главният секретар на една община или на едно министерство да е лицето, което носи управленска отговорност за решенията в това министерство. Лицето, което носи управленска отговорност, е кметът в общината и министърът в съответното министерство. Вижте как е записано заглавието: „Отстраняване от длъжност”. Ами кметовете сега, които се отстраняват с решение на съда от длъжност, как точно се отстраняват? Просто се отстраняват, без да се питат избирателите. (Реплики.) Така че, ако не се запише изрично, това се отнася за всички лица, които заемат съответните... (реплика) ...ама, госпожо Менда Стоянова, прочетете какво е заглавието на текста, който предлагате: „Искане за отстраняване от длъжност на виновно лице”. Така е озаглавен чл. 50. Аз мога да чета и го чета! Това пише в заглавието на този член и според мен това означава. А защо Сметната палата ще се изживява с ранг на съд, който може наистина да постанови отстраняване на лице, което заема изборна или друга управленска длъжност? Защо Сметната палата ще си придава тези правомощия? На мен не ми е ясно? Още повече в рамките на един абсолютно безконтролен одитен процес, в който не е ясно кой каква отговорност носи. И самият председател на Сметната палата е абсолютно безконтролен. Него не го контролира нито парламента, никой не го контролира! Това е изключително опасен текст и Вие с Вашите обяснения не ме убедихте, че от кръга лица се изключват кметовете, шефовете на агенции и министрите. Поне за това мнозинство проблемът с шефовете на агенции и министрите е ясен, но остават кметовете, и то тези, които не са от ГЕРБ. Заплахата за тях е недвусмислена. Към репресията на всички останали органи, да не ги изреждам кои са – данъчни, МВР, ДАНС и прочие – се прибавя и Сметната палата. И това е едно от обясненията защо приемаме този нов закон сега. Това е едно от обясненията – за дискредитацията. Натискът върху кметовете, които не са от ГЕРБ, да продължава да се разширява и да кара поне до изборите!

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, Вие формално сте права. Наистина в изписаната в доклада редакция на комисията в заглавието пише „отстраняване”, а в текста пише „освобождаване”. Аз обаче искам да обърна внимание, че предложението на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов гласи, че в чл. 50 думата „отстраняване” се заменя с „освобождаване”. Явно, че редакционната поправка не е направена в заглавието, а само в текста, затова, госпожо председател, правя предложение за редакционна промяна и в заглавието, където също думата „отстраняване” да бъде заменена с „освобождаване”, както е в текста.

Все пак много внимавайте какви редакционни предложения правите и какво се случва след тях! Не знам защо думата „освобождаване” ви се струва по-безобидна от думата „отстраняване”. Отстраняването все пак има някакъв временен характер, докато освобождаването е просто завинаги. (Оживление.) И как това го прави председателят на Сметната палата, аз не знам? Защо са Ви тези текстове – вече всички разбрахме, но част от тях наистина са скандални! Госпожо Фидосова, ето, заставам зад думата „скандално”. Скандално е да иска председателят на Сметната палата едно лице да бъде освободено от длъжност и да не е достатъчно ясно дали в хипотезата на тези лица да се включат и кметовете. Намесете се като юрист! Не може един такъв законопроект да се променя в движение в пленарната зала, без никой от тук присъстващите да е наясно за пълния и действителен смисъл на думичките, които слагаме. Това не е разказ! Това е закон и всяка дума има смисъл. И този смисъл, когато става дума за освобождаване или отстраняване на хора, е със сериозни последици. И това се прави от едно лице, което не носи никаква отговорност. Нали тук имаше спор носи ли имуществена или друга... Тук да не говорим за по-нататък! Той отправя това искане. Кой взема решението? Каква е процедурата? Това го попитах още на първо четене в Правната комисия. (Реплики.) Има смисъл законопроектите да идват в Правната комисия не за да губим време и някой да си казва мотивите, а това, което се каже, в крайна сметка да бъде отразено в крайния вариант. Иначе за какво си губим времето в заседания на Правната комисия, като така или иначе там никой нищо не слуша!

Госпожо Манолова, аз направих предложение за редакционна корекция, която е приета от комисията, във връзка с текста и промяната на думата „отстраняване” с „освобождаване”, така че не виждам причина за Вашите квалификации. И второ – ясно и категорично става дума за предложение на председателя за подобно освобождаване, а решението за това дали има достатъчно основания – правни и фактически, за това освобождаване, е на този, който може да освобождава съответното длъжностно лице, съгласно съответния закон. Не е нужно да бъде разписана цялата процедура тук и на това освобождаване. Има си Кодекс на труда, ако това лице е по Кодекса на труда, има си други нормативни актове, които го уреждат. (Шум и реплики.)

Процедурата явно само започва, а не е ясно как завършва?!

По чл. 51 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 51 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 51.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Стоянова! Тук абсурдът достига вече непоносими граници – ако там ще се опитаме да отстраним кмета, тук ще спрем парите на общината. Парите на общината! Замислете се какво правите! Това просто е фантазия, минава всякакви граници! Така че предлагам да прегласуваме.

Това не е вярно.

Какво значи „не е вярно”? Вашите твърдения трябва да са записани в закона.

Вие сте записали в други закони същите неща.

Къде? Че не можем да спрем парите на общината!

По чл. 52 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 52 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 52 със следната редакция: „Прилагане на Административно-процесуалния кодекс Чл. 52. За неуредените въпроси в производството по чл. 36-47 се прилагат разпоредбите на глави втора, пета и седма от Административно-процесуалния кодекс.”

Всеки текст е шедьовър в този закон! (Шум, реплики и викове от ГЕРБ: „Еее!”) Аз мисля, че ще има много от какво да се срамувате, освен когато започне да се прилага, но и когато юристите от групата на ГЕРБ го прочетат, включително и господин Мартин Димитров, който го е подписал. Вижте какво пише в този текст! Промяната, която се прави, госпожо Фидосова, между текста на вносителя и текста, който предлага комисията, е, видите ли, че разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс ще се прилагат по аналогия. Е, няма да се прилага АПК, а ще се прилага АПК по аналогия!? Но по-важното е друго. Първо, задавам въпроса: одитните доклади, становищата и актовете, които издава председателят на Сметната палата, административни актове ли са? Доколкото ми е известно, това не са административни актове. Какво печели процедурата, когато се развиват едновременно две производства? Едното, наистина доста нескопосано, но е разписано в Закона за Сметната палата, и другото, което върви по реда на Административно-процесуалния кодекс. Какво се случва, ако при някои от процедурите, които вървят по АПК, се стигне до съответно обжалване или до съответна процедура, която се посочи, да кажем, в рамките на една или две години? Как това се съотнася с вече приключилата процедура по Закона за Сметната палата? Това е абсурден текст!

Благодаря, госпожо председател. Нека поясня. Това наистина е много юридически въпрос. Позволявам си да взема думата, защото в сегашната практика на Сметната палата ние сме се сблъсквали с ред казуси, които могат да бъдат решени адекватно само чрез съответно прилагане на процедурите, отнасящи се в производството по издаване на административни актове и следващи производства. Нека да бъда ясен. Одобрен от председател, съответно от заместник-председател, одитен доклад не е административен акт. Няма никаква нужда да се прилагат процедури на АПК, свързани с оспорването на тези актове – нито по административен, нито по съдебен ред. Това трябва да бъде ясно и категорично казано. Защото няма Сметна палата от парламентарен тип, чиито актове, независимо дали е колегиален или едноличен орган, да бъдат подлагани на съдебно обжалване. Така стоят нещата най-вече. Няма такива сметни палати! Проблемът тук е следният обаче. Това не е производство по издаване на индивидуален административен акт, но е много близко до това производство – имам предвид одитната процедура. Производството по АПК е едно изключително добре развито едностранно производство, при което се стига до индивидуален административен акт. Там обаче има добре развити правила, които могат да се приложат съответно и в производството по издаване на одитния доклад. Нека да кажа! Ние сме се натъквали на такъв казус, когато е необходимо да се възобнови производство поради това, че на заинтересовани лица не е била дадена възможност да изразят своето становище. Такава процедура няма в Закона за Сметната палата, но подобна процедура има в Административно-процесуалния кодекс. Няма никаква пречка Законът за Сметната палата в частта за одитната процедура да бъде допълнен с развитите производства по АПК. Това е смисълът на тази разпоредба. Нека посоча – това не е някакво уникално решение, аз лично познавам няколко такива закона за сметните палати. Такива са Законът за Сметната палата на Словения, Законът за Сметната палата на Финландия, които пряко препращат към техните административно-процесуални закони. Така че това е едно нормално нормативно разрешение.

В процедура на гласуване сме!

Уважаема госпожо председател, аз слушах внимателно проф. Димитров, но това, което виждаме в първия текст, внесен в комисията, текстът е - съответно разпоредбите и т.н. на АПК.

„По аналогия разпоредбите”, а долу в текста...

Аз искам да попитам в крайна сметка професора, като пише директно разпоредбите, това няма ли да го вкара в омагьосания кръг, като твърди, че това не са административни актове, но прилагаме АПК, какво ще правим? (Реплика от докладчика Менда Стоянова.) Това са твърдения в момента в залата. Това са някакви размишления.

Не са размишления, то пише...

Госпожо Стоянова! Директно пишете разпоредбите, цитирате ги. Аз не съм сигурен, че така можете да изкарате от АПК съответните глави и само тях да прилагаме и после да ни казвате, че все пак това не е административен акт.

Господин Михалевски, правилна Ви е забележката – аз не бях забелязала как върви развитието на мисълта на колегите от ГЕРБ - от „в съответствие с разпоредбите” през „аналогия на разпоредбите” и в крайна сметка до буквално прилагане на разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс. Но тук задавам простия въпрос: след като е ясно, че одитните доклади не са административни актове, как така по отношение на тях буквално се прилагат разпоредбите, които касаят производствата по издаване на административни актове? Ако толкова ви харесва АПК в тази му част, защо не заимствахте основните положения от него при разписването на процедурата на одитния процес, която е достатъчно наистина размита, неясна, неточна и некоректна? Как така в едно производство по издаване на неадминистративни актове, които при това имат достатъчно специфичен характер – абсолютно специфичен характер с оглед на своето съдържание, се прилагат разпоредбите на АПК? Предлагам ви повече да не давате за пример Словения по две прости причини. Първо, там председателят се избира от опозицията, и, второ, има парламентарна комисия, която го контролира. Когато уеднаквите тези две условия, тогава ще давате за пример Словения. И Вие, господин Димитров, и Вие, госпожо Донева! За Словения ще говорите, когато основните положения от техния закон ги транспонирате в нашия, а не това, което ви устройва, и това, което ви харесва.

Защото един закон е една цялостна...

Процедура, госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Моля, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване срокът между първо и второ четене на Законопроекта за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили да е 3 дни.

Днес нямаше никакви възражения и предложения по този законопроект. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)