24 ноември 2010 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, повод да предложа в днешния дневен ред законопроекта, който внасяме с Ваньо Шарков, за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите е широката обществена подкрепа, която идеята – бивши служители и сътрудници на репресивния апарат на комунистическия режим да не могат да получават ордени, получи в изследването на Националния център за изследване на общественото мнение, който е към Народното събрание. Вижда се, че 58% от българските граждани подкрепят тази идея срещу 15%, които са против. При различните партии най-висок е процентът на подкрепа при Синята коалиция – 86, при „Атака” е 77, 67% при ГЕРБ срещу 11% против; дори от електората на БСП 38% подкрепят тази идея срещу 35%, което показва, че дългогодишният дебат по този въпрос е дал резултат дори от страната на левицата. Имаме становището на комисията, а също така положително становище от министъра на културата Вежди Рашидов. Няма никакви забележки по законопроекта и от министър Цветан Цветанов, който е вицепремиер и министър на вътрешните работи. Ето защо смятам, че можем да пристъпим към дебатите по законопроекта. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предложението, което сме направили за пореден път за разглеждане на Отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, е израз на последователното отношение от страна на Парламентарната група на Коалиция за България към тази тема. Аргументи за това предложение можем да открием: първо, в значимостта изобщо на темата за здравеопазването от гледна точка на отражението върху всички български граждани; второ, върху важността на момента доколкото сега се преговаря между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса най-общо казано за начините на финансиране на дейностите в сферата на здравеопазването; трето, в момента са направени предложения за бюджета на Касата за 2011 г., тоест има всички основания да имаме отправната точка за новите предложения при разглеждане на начина, по който са разходвани средствата за 2009 г., разбира се за 2010 г., и най-после необходимостта да има яснота защо се получават проблемите в сферата на здравеопазването, започвайки от началото на управлението на ГЕРБ на системата на здравеопазването. Ако нашата последователност е обяснима и лесно може да бъде аргументирана, то необяснимо е упорството, с което и Бюджетната комисия, и в случая мнозинството отхвърля тези предложения. Факт е, че сроковете за разглеждане на Отчета за изпълнение на бюджета на Касата са изтекли, също така е факт нежеланието на Бюджетната комисия да се занимава с този въпрос. Ако това обаче означава нежелание да се гледа бюджетът от страна на Бюджетната комисия, то в никакъв случай това не бива да бъде прехвърлено като нежелание на пленарната зала да разглежда този въпрос, за което правим и предложението. Аз се надявам да бъде подкрепено предложението за разглеждане на Отчета за изпълнение на бюджета на Касата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 002-02-61, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от страна на вносителите от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Предложеният законопроект е изготвен във връзка с § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България, съгласно който в едномесечен срок от влизане в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на закони, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с новата система на академичните длъжности. Предлагат се и някои допълнителни промени в закона: отмяна на чл. 34, ал. 5, изключваща решенията на Арбитражния съвет от обхвата на съдебния контрол; отмяна на чл. 35, ал. 1, т. 2, относно престъпления, извършени от членове на научното жури; заличаване на думата „такси” от разпоредбата на чл. 34, ал. 6; замяна на думата „изготвяне” с „получаване” в чл. 27, ал. 4; отмяна на § 3 от Допълнителните разпоредби, съгласно който процедурите за заемане на академични длъжности в самостоятелните колежи не могат да се провеждат от самото висше училище, а само по договор с друго висше училище. На заседанието бяха представени писмени становища от БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Великотърновския и Русенския университети. Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България напомниха, че Закона за развитието на академичния състав в Република България е обект на дело пред Конституционния съд и отказаха да участват в обсъждането на законопроекта, докато не приключи делото. В дискусията по законопроекта се постави въпросът дали предложените изменения на Закона за развитие на академичния състав няма да забавят процеса на приемането на правилниците на висшите училища, който тече в момента, и поискаха оценка доколко колежите имат необходимия капацитет също да произвеждат хабилитирани лица след отмяната на § 3. Народните представители направиха и някои критични бележки. Първата бе по § 12, според който отпада възможността, регламентирана в Закона за висшето образование, Съветът на ректорите да дава становище по критериите за присъждане на научните степени. Основното възражение бе насочено срещу отмяната на чл. 34, ал. 5, според който решенията на Арбитражния съвет не могат да се обжалват в съда. Арбитражният съвет по същество е второ научно жури. Той е в режим на научно жури, а не в режим на административен орган, който издава индивидуални административни актове. А актът, който потвърждава или отхвърля това решение на Арбитражния съвет, е заповедта на ректора. Той вече подлежи на съдебен контрол. Напомнено бе, че и по отменения Закон за научните степени и научните звания също се изключваше съдебният контрол върху решенията на Президиума на ВАК, защото не може съдът да решава кой притежава качествата да бъде „доктор” или „професор”. Направени бяха и терминологични бележки относно хармонизирането с другите закони и подзаконови актове. То е извършено по-скоро механично и би могло да повдигне въпроса за конкретни тълкувания по отмяна или замяна на терминология, свързана със старите научни звания. Съответните текстове би следвало да се поправят в режим на второ четене. От Министерството на образованието, въпросите на децата, младежта и науката обясниха, че внесените предложения не се отразяват на правилниците на висшите училища. По отношение на колежите се призна, че те не разполагат с така наречената „професорска среда”, но са висши училища по смисъла на Закона за висшето образование и имат право сами да избират кой да преподава в тях. Изборът трябва да се провежда по общия ред – от жури с външни участници. Става дума единствено за заемане на длъжност, а не за придобиване на научна степен „доктор”. Вносителите подкрепиха становището, че обжалването не може да бъде по докторската степен или академичната длъжност, а може да бъде само по процедурни нарушения. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати „за” – 9 гласа, без „против” и „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г.” „ДОКЛАД относно законопроектите за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 054-01-86, внесен от Ирена Соколова и група народни представители на 3 ноември 2010 г., и № 054-01-88, внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 5 ноември 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-86,внесен от Ирена Соколова и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 054-01-88,внесен от Валентина Богданова и група народни представители. В началото на заседанието единодушно бе прието процедурното предложение да се обедини дискусията по двата законопроекта, като уреждащи едни и същи обществени отношения. На заседанието присъстваха председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, представители на академичната общност и на синдикални и граждански организации. Законопроект № 054-01-86 и мотивите към него бяха представени от страна на вносителите от Ирена Соколова. Предложението цели да се уредят отношенията, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности, в съответствие с Конституцията на Република България, като се отчетат мотивите на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на някои разпоредби, съдържащи се в Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г. Отменят се разпоредбите, според които конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се определят със съответните правилници на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания. Въвеждат се диференцирани изисквания към дисертационния труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор" и на научна степен „доктор на науките", както и диференцирани изисквания за заемане на академичните длъжности „доцент" и „професор". Урежда се статутът на лицата, придобили научна степен „доктор на науките". Предвижда се министърът на образованието, младежта и науката да осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, който ще се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересована страна. Законопроектът предвижда отмяна на разпоредбите, свързани с контрола на Арбитражния съвет към Националната агенция по оценка и акредитация, като се предвижда всички актове на органите на висшето училище или на научната организация във връзка с придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по този закон да могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвижда се и отмяна на разпоредбите, свързани със създаването и функционирането на Национална листа на журита. Законопроект № 054-01-88 и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от Ивелин Николов. Предложението цели да се нормализира процесът на придобиване на образователната и научната степен „доктор" и на хабилитацията на учените, чиито процедури са стартирали по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания. Той предвижда удължаване срока на дейност на специализираните научни съвети и на Висшата атестационна комисия с оглед приключване на започналите вече процедури до 30 юни 2011 г. Министерството на образованието, младежта и науката подкрепи двата законопроекта. Становищата на академичната общност могат да се обобщят по следния начин. Университетите и научните организации са основни потребители на закона и очакват той да улесни тяхната работа, а не да ги затрудни. В този смисъл критиките към начина, по който се подържа Националната листа за участие в журита не трябва да бъдат причина за отмяната й, а за нейното усъвършенстване. Подчертано бе, че трябва да се намери спешно решение на въпроса с т.нар. заварени процедури. Посочени бяха и някои непълноти, например в посока недопускане на „свързани лица" в журита по отделните процедури. В закона не са намерили място текстове, регламентиращи условията и реда за прием и обучение на докторанти, както и за дейността на научното жури за оценяване на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности. Изказани бяха и опасения, че са налице разпоредби, които продължават да не са съобразени с мотивите на Конституционния съд. Направени бяха и конкретни бележки по текстове, които могат да се прецизират между първо и второ четене, особено при условията за заемане на академичната длъжност „доцент". Законопроектът, внесен от Валентина Богданова и група народни представители, бе подкрепен по принцип, като бе изказано мнение, че предложеният срок може да бъде намален с оглед становището на ВАК за започнали и незавършени процедури, до месец февруари 2011 г., като се постави и допълнително въпросът за финансовото обезпечаване на работата на ВАК по бюджета за 2011 г. Основните дискусии се съсредоточиха върху законопроекта, внесен от Ирена Соколова и група народни представители. Посочено бе, че се надхвърля обемът на разпоредбите, обявени за противоконституционни и се отменят разпоредби, които принципно са подкрепени от Конституционния съд, като например Националната листа. Така се стига до недовършена регламентация на дейността на журитата и особено определянето на външните участници в тях. Конституционният съд посочва, че единните държавни изисквания и националния контрол за тяхното спазване трябва да намерят уредба в закона, а не да се заличават. Поставен бе и въпросът доколко е уместно да се отменят разпоредби, които Конституционният съд вече е обявил за противоконституционни, а отмяната само на части от такава разпоредба води до недобра правна техника. Като причина за слабостта на действащия закон бе посочено, че въпросът за академичния състав трябва да бъде вписан в липсващата концептуално завършена уредба на висшето образование в България. Сериозни възражения бяха отправени срещу връщането на т.нар. коридорно израстване и йерархично академично развитие със задължителни предхождащи нива на заеманите длъжности. Това израстване не дава възможност на външни лица, например от бизнеса да заемат академична длъжност „доцент" и „професор" преди да са били „асистент" и „главен асистент". Правната фигура на „хоноруван преподавател" следва да се регламентира или да се посочи препратка към съответния акт, в който е уредена. Една от добрите идеи на МОМН като вносител на първоначалния проект, намерили място в действащия Закон за развитието на академичния състав в Република България, в настоящия ЗИД се уреждат по противоположен начин. Представеният законопроект по същество отменя възможността за бързо академично израстване на младите учени. Философията на закона изразява връщане към Хумболтовия тип университет, вместо развитие на университети и научни звена от трето поколение. Във връзка с процедурите на обжалване бе изразено становище, че съдът може да бъде компетентен само по процедурни, а не по научни въпроси. В противен случай ще се стигне до абсурдната ситуация съдебната зала да определя кой е учен и какъв учен е. Въпросът за оригинален принос в науката може да решава единствено научното жури, а не съдът. На следващо място, критериите за оценка на научния принос трябва да бъдат качествени, а не предимно количествени, както е в законопроекта. Не би следвало да се прави и изкуствено разделение между изследователска и преподавателска дейност. Вносителите уточниха, че единните държавни критерии наистина липсват като термин, но в проекта са предложени критерии, параметри и показатели и това е изпълнение на указанията на Конституционния съд по същество. Припомнено бе, че освен листата в НАОА има още два регистъра на хабилитираните лица. Преценено бе, че предварителното съгласуване на текстовете за второ четене в работна група не е необходимо, както заради кратките срокове в които трябва да се уредят възникналите правни последици от решението на Конституционния съд, така и с оглед получените писмени становища от всички заинтересовани институции, които ще бъдат взети предвид. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за" - 8 гласа, „против" няма, „въздържали се" - 5, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 054-01-86,внесен от Ирена Соколова и група народни представители на 3 ноември 2010 г. След проведено гласуване с резултати „за" - 13 гласа, „против" и „въздържали се" няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 054-01-88внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 5 ноември 2010 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще ви запозная с мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. В Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни множество разпоредби от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Съгласно чл. 151, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България разпоредбите, обявени за противоконституционни, не се прилагат от деня на влизането на решението в сила. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд възникналите правни последици от акта по ал. 2 се уреждат от органа, който го е постановил. Съгласно чл. 81, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако Конституционният съд със свое решение е обявил отделен закон или част от него за неконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизане в сила на решението. Целта на закона е да уреди отношенията, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности в съответствие с Конституцията на Република България, като се отчетат мотивите на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на някои разпоредби. Основните положения в законопроекта са: отменят се разпоредбите, с които конкретните условия и ред при придобиване на научни степени и вземане на академични длъжности се определят с правилници на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания. Въвеждат се диференцирани изисквания към дисертационния труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” и на научна степен „доктор на науките”, както и диференцирани изисквания за заемане на академичните длъжности „доцент” и „професор”. Урежда се статутът на лицата, придобили научна степен „доктор на науките”. Предвижда се министърът на образованието, младежта и науката да осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, който ще се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересованата страна. Законопроектът предвижда отмяна на разпоредбите свързани с контрола на Арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация, като се предвижда всички актове на органите на висшите училища или на научната организация във връзка с придобиването на научна степен или заемането на академичните длъжности по този закон да могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвижда се и отмяна на разпоредбите, свързани със създаването и функционирането на национална листа на журитата. В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби е предложена и уредбата на заварените правоотношения. Прилагането на новата уредба не изискват допълнителни финансови средства. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове – предложеният законопроект няма отношение към правото на Европейския съюз.

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, госпожи и господа народни представители! Проектът за закон, внесен от мен и от колегите Михаил Миков и Ивелин Николов, включва в себе си два текста - два текста, които се оказват изключително наложителни, след като в Закона за развитие на академичния състав, обнародван през м. май т.г., първо, беше даден мандат на Висшата атестационна комисия да продължи своята работа в рамките на осем месеца. До края на тази седмица приключва дейността, съгласно записа в закона, на специализираните научни съвети. Ангажимент на Висшата атестационна комисия е в рамките на тези осем месеца да довърши стартирали процедури, които обаче, съгласно новия запис в Закона за развитие на академичния състав, променят началото, с което, според стария закон за научните степени и научните звания, една процедура се счита за стартирала. Поради това има една не малка група хора, чиито процедури са стартирали по смисъла на стария Закон за научните степени и научните звания, които обаче не се считат за разкрити, съгласно новия текст в Закона за развитие на академичния състав. Формално това са процедури, които вече са в ход, които вече са минали през първичните звена, но които не могат да продължат нито по стария закон, нито по новия, особено след сезирането на Конституционния съд, който отмени шестнадесет члена от закона. Това очевидно създава напрежение и в научните, и в академичните среди и кариерното развитие на една немалка група хора се оказа запушено. Законът предлага два текста. Първо, да бъде удължен срокът, в който ще работи Висшата атестационна комисия до средата на идната 2011 г., специализираните научни съвети да прекратят дейността си месец по-рано, а в рамките на тази половин година да бъде даден ход на тези процедури, които са стартирали по смисъла на стария Закон за научните степени и научните звания. Намираме това решение за справедливо. То ще отпуши възможностите за работа в кариерното развитие на българските учени, на преподавателите в системата на висшето образование, ще падне създаденото вече напрежение, което съществува в научните среди. Нещо повече – ако вие прецените, а мисля, че това би било едно добро решение – ще даде възможност докато работи този закон да бъде изработен един смислен, добър, работещ, убедителен закон, който ще промени Закона за научните степени, научните звания и ще го направи не просто съобразен с Конституцията на Република България, но ще го направи възможен, ефективен за работата и на висшите училища, и на научните организации в България. Така че аз се надявам вие да подкрепите законопроекта. Мисля, че в момента всички имат нужда от него. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз не съм от вносителите на законопроекта, но вземам отношение като хабилитиран преподавател и искам да кажа, че от последното заседание на комисията, на която присъстваше председателката на Народното събрание госпожа Цачева съм много доволен – и от отношението на опозицията, и от работата на колегите от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Наистина този закон е много важен за развитието на академичния състав и ще кажа само няколко думи в негова подкрепа. Първо, до голяма степен ограничаваме така нареченото коридорно израстване, за което всички колеги от комисията са съгласни, че в последните години този начин на израстване не беше най-добрият. Второ, много важна точка, за която каза и госпожа Богданова, вносителите от ГЕРБ наблегнаха, че даваме път на млади иновативни хора, които са в бизнеса, те могат да защитават своите идеи без да са преподаватели в определени институти, да защитават и докторски степени и да получават званията доцент и професор. И трето, немаловажно, както спомена госпожа Богданова, имаме прекрасна възможност между първо и второ четене да изчистим ако има някакви недоразумения в съществуващия закон, да внесем на второ четене един изчистен закон и да дадем път на академичната общност. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Искам да взема отношение към законопроекта, внесен от госпожа Валентина Богданова и група народни представители. Ще се изкажа в три пункта. От писмото на председателя на Висшата атестационна комисия е видно, че към 03.12.2010 г. ще бъдат приключени пред Президиума на ВАК на първо четене заварените процедури по смисъла на § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитие на академичния състав. Тоест тези процедури, за които към влизане в сила на закона има избрани рецензенти или е платена такса. Твърди се, че предвиденият в § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България срок за довършване на заварените процедури обаче не отчита необходимото време за контролните производства по чл. 26 и чл. 27 от Закона за научните степени и научните звания, което се посочва като основание за удължаване на срока за приключване на процедурите. Считаме, че има известно основание за удължаване на срока в този смисъл, тъй като контролните производства гарантират обективността на решенията на органите и са механизъм за преодоляване на допуснати процедурни несъответствия. Второ, като министерство не подкрепяме предложението за открити да се смятат тези процедури, които са започнали при действието на Закона за научните степени и научните звания, § 2 от законопроекта. Предложението необосновано разширява кръга на случаите, които да бъдат разгледани по отменения ред, като включва и тези, за които реални стъпки по стартиране на процедурата не са предприети, и няма логически и фактически основания те да бъдат разглеждани по новия ред. От друга страна, разглеждането по стария ред и на случаите, за които не са назначени рецензенти към влизане в сила на закона и не е платена такса, ще създаде предпоставки за ново забавяне и претенции за ново удължаване на действието на стария режим и в бъдеще. Този подход е нецелесъобразен и финансово необоснован. Независимо от горното считаме, че не е достатъчно просто да се промени разпоредбата, която определя съдържанието на понятието „открити процедури”, а е необходимо да се регламентира процедура, по която документите на кандидатите отново да бъдат подадени, тъй като към момента те са върнати на организациите-заявители. И на трето място – не е ясно как ще се осигурят финансовите средства за удължаване срока на действието на Висшата атестационна комисия, доколкото такива средства не са предвидени за бюджетната 2011 г. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Аз ще си позволя да кажа по нещо и за трите законопроекта. Разговорът за това как се развива академичният състав в Република България, какви са правилата за това, какви са рамките, какви са критериите, е разговор, който ние водим от една година. Аз си давам сметка, че в тази зала, както и по време на заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, прозвучаха твърде много и критични бележки, и идеи, и претенции. Днес ние сме в ситуация, в която всичкият този разговор, тези идеи, претенции, надежди, отговорности, ако щете, се връща към първоначалния предмет на обсъждане. Казвам това, защото в рамките на дискусията ние предявихме коректни експертни, някъде вероятно политически, претенции към това какво законодателство в България не просто гарантира кариерното развитие на българските учени, на българските преподаватели, но и гарантира качество на българското висше образование, на българските научни изследвания. В този разговор ние очевидно имаме проблем и този проблем е свързан с това, че законодателството, което създаваме, продължава да бъде спорно. Давам си сметка, че и двата законопроекта – този, който е внесен от Министерския съвет, и този – на колегите от ГЕРБ, се опитват да отговорят на част от претенциите, които съвсем справедливо Конституционният съд предяви към този закон. И вижте какво правим ние – ние твърдим, че текстовете, които Конституционният съд е оспорил и е и отменил, не съществуват, тоест ние сме ги отменили и подобен проблем в правния мир, свързан с академичното развитие, не съществува. Ако трябва да бъдем коректни - Конституционният съд е казал нещо, което аз държа коректно да бъде припомнено на уважаваното народно представителство. Той е казал, че Законът за развитие на академичния състав в Република България не предлага ясна концепция относно материята, до която той се отнася. Редица негови разпоредби са така формулирани, че създават предпоставки за двусмислено тълкуване и биха създали проблеми в процеса на неговото прилагане. Народното събрание следва да постанови как да се уредят обществените отношения с оглед обявените за противоконституционни разпоредби на закона, в това число разработването и приемането на нова, концептуално завършена, обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав. Такава уредба ние не искаме да предложим. Ние твърдим, че единните държавни изисквания, които, съгласно хората, които оспориха това решение до Конституционния съд и в самият Конституционен съд, следва да бъдат уредени в закон, ги няма. Никъде в закона не се прочита понятието „единни държавни изисквания”. Има разписани към заемането на академични длъжности и придобиването на научни степени критерии, условия, изисквания. Е ли са това единните държавни изисквания? Те само това ли обхващат? Ние решихме, без това да иска от нас законът, да отменим тези идеи и записи, чиято липса аз също искам да бъде коментирана. Какво се случи с националната листа? Аз и досега твърдя, че правилно листата не може да бъде формирана от висшите училища, от – НАОА, Националната агенция за оценяване и акредитацията, и от министерството. Те какво предлагат извън това, което идва от висшите училища? От какъв състав избират ректорите, които назначават научните журита? В края на краищата ние отменяме текстове – нещо, което вече съдът е свършил, и отказваме да ги разработим отново в съответствие с искането на Конституционния съд. Даваме си сметка, надявам се, и за още нещо. Всички решения взети от органи и неизпълнение на записи в този текст се атакуват в съда. Всички! Така сме го написали. Никой от нас няма право да си позволи двусмислие, нееднозначност на прочитите или текст, който ще позволи не просто да бъде даден ход на кариерното развитие на учените, а той да бъде тотално стопиран с претенции към съда. Това е изкушението да направиш един добър закон и отговорността на Народното събрание да приеме точно такъв – еднозначен, ясно прочетен, и държавата чрез народното представителство да изпълни своите ангажименти и да уреди в закон всичко. Уважаеми колеги, ние между двете четения вероятно ще се споразумеем за това каква научна степен е докторът – научно-образователна, образователна и научна, или само научна – нещо, което законът не е прочел еднозначно. Приемам, че това е от бързане. Ние можем, вероятно между двете четения, да спорим и да постигнем някакво неубедително съгласие за това, когато защитава своя труд докторът дава ли оригинален принос и как докторът на науките гарантира значителен и оригинален принос в науката. Е ли това възможно и как се измерва? Ние с вас можем да се опитаме вероятно да се споразумеем за това трябва ли участниците в журитата да не са в състояние на конфликт на интереси и законът дали ще го уреди и по какъв начин. Опасявам се обаче, че в краткия срок от време, в което ние ще работим, ние няма да можем да изпълним една претенция съвсем основателно поставена не от Софийския университет, който общо взето е предявил най-сериозни претенции към текстовете, а от Медицинския университет – София, който иска законът да уреди бариери пред научната посредственост и да даде възможност за една сериозна национална рамка от критерии, които да гарантират качеството на българската наука. Не говорим по този въпрос, а аз гаранции в този текст не виждам и не виждам време, в което тези гаранции могат да бъдат създадени. И още нещо, колеги – дописването на един закон вероятно е ангажимент на всички ни. Намирам, че е една изключително лоша практика закон да се пише между двете четения, да стартираме с неубедително внесени закони и да очакваме, че в краткото време от една или две седмици между двете четения законът ще стане коренно различен. Имахме цяла година, за да направим добър закон. И аз възразявам срещу всяка теза, която твърди, че по-добре е да има закон, дори и лош. Ние не можем да си позволим лош закон, защото този лош закон, коментиран и оспорван като прилагане в съда, ще блокира работата на висшите училища и никой няма да се отнесе със симпатия към нашето законодателно усилие да създадем въобще някакъв закон. Искам да кажа нещо по отношение коментара на министър Игнатов към нашия законопроект. Аз видях становището на Висшата атестационна комисия, министър Игнатов, и си давам сметка, че тогава, когато новият закон беше прилаган, разчетът, който беше направен с осемте месеца работа на ВАК, и големият обем от процедури, които бяха стартирали, родиха и нашия коментар, че вероятно ще се наложи удължаване периода, в който ВАК ще работи, дори да бъде спазена тази необходима процедура за обжалване, която 8-месечният срок не дава, тя не стига. Но ние и тогава водихме разговор, че сме изключително некоректни и непочтени към група хора, чиято процедура е стартирала и които нямат никаква вина за това, че Научният съвет не им е назначил рецензенти или не е разширил състава, ако това се налага. Това са хора със стартирали процедури и аз не смятам, че е твърде евтино тази процедура да се върне обратно сега във висшите училища, да се счете, че работата в първичните звена не се е случила. Когато говорим, че този процес трябва да бъде финансиран, той трябва да бъде финансиран независимо от това дали ще работи научно жури във висшите училища, или ще продължат специализираните научни съвети в системата на Висшата атестационна комисия. Мисля си обаче, че ако ние сериозно искаме да дадем законодателен продукт, който не просто ще реши проблеми, но ще стимулира кариерното развитие на българските учени и преподаватели, логиката е наистина да подкрепите този законопроект, който внасяме. Да отпушим процедурите, да разширим обхвата на хората, които ще участват в тези процедури, да довършат в структурата, в която са започнали, и през това време ние да работим сериозно по този законопроект, който трябва да направи Закона за академичното развитие убедителен и сериозен. Ако това няма да се случи, извинявайте, аз си признавам, че отказвам да правя поправки на поправките, нито пък ще стимулирам колегите ми да работят в тази посока, защото от тях просто няма да има смисъл. Така че ние няма да подкрепим проекта на Министерския съвет и на колегите. Аз лично ще се въздържа от подкрепа с разбирането, че такъв закон трябва да бъде правен и спешно, и сериозно. Ако ще работим по него сериозно – добре, ако ще бързаме, каквато гледам, че е идеята, дерзайте, колеги. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидно трябва да се направят някои пояснения. Специализираните научни съвети и научните комисии няма как да работят вече, след като до 3 декември на първо четене ще бъдат разгледани останалите 200 процедури в Президиума на Висшата атестационна комисия. Единствено, ако някоя от тези процедури бъде върната, тогава в реда на изключенията може да заработи някой от тези органи, така че тук не може по никакъв начин да дискутираме въпроса за прекомерно удължаване срока на специализираните научни съвети и на комисиите. Друг е въпросът – това, което поставих в т. 2 на моето изказване, какво трябва да направим и вие като законодателен орган трябва да решите – за обявените преди 21 май процедури. Тези, които са обявени, да речем, в „Държавен вестник”. Те са обявени, но в никакъв случай не са стартирани, защото те и обявени, при влизането в сила на Закона за развитие на академичния състав, хората все още не са си подали документите. Никой не е казал: „Аз ще кандидатствам по тази процедура.” Тук става дума да се предложи текст, който да доведе до преобявяване на тези процедури и да не се губи много време, защото дори да се обявят по силата на Закона за академичния състав, тези процедури ще приключат много по бързо, отколкото срокът на действие на ВАК, така както се предлага от законопроекта на госпожа Богданова. Другото, което е крайно време да разберем всички – скоро ще стане една календарна година, през която дискутираме как да се развиват хората в академичната сфера, как да се защитават дисертации, как се става асистент, как се става доцент, как се става професор. Сега в законопроекта, предложен от госпожа Ирена Соколова и група депутати от ГЕРБ, е направена диференциация в отговор на решението на Конституционния съд на това какво е докторска дисертация, какво е дисертация за доктор на науките. Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам ви да пристъпим към приемане на този закон и приключване на всички дискусии. Горко на тази научна общност, която чака закон да й каже какво е докторска дисертация, какво е дисертация за доктор на науките. Не разбирате ли, че ние обиждаме българската научна общност по този начин?! Също така беше дадена претенция, че законът трябва да издигне бариери срещу научната посредственост. Това е работа на научната общност, ако тя наистина е такава. Така че аз ви предлагам да не подценяваме българската академична колегия, а да приемем най-после Закона за развитие на академичния състав. Благодаря ви.

Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Използвам случая – това, което тук преди малко каза министър Игнатов, да коментирам и да представя аргументи за решение, което е в подкрепа на предложението в законопроекта, който госпожа Богданова и колеги са внесли. Аз самият съм член на специализиран научен съвет, затова няма да гласувам по този законопроект, и не го казвам от някаква собствена позиция. Но ако освен срокът, не се разшири и предметът, то случаите, които практически ще бъдат решени през следващите няколко месеца, до половин година, ще бъдат доста по-малко от реалните проблеми, които съществуват при прехода от предишния законодателен към сегашния режим. Освен това самият Вие казахте, че трябва да се реши въпросът с процедурите, с конкурсите, които са обявени, но те са били заварени от приемането на новия закон. След като те трябва да се преобявят, в такъв случай трябва да се даде възможност на хората, които са представили свои дисертации и научни трудове, да бъдат назначени рецензенти и ако в този период те могат да приключат, да не се спират по-нататък. Защото само по себе си преобявяването ще бъде мъртва точка, от която нищо няма да последва. Дори има случаи, в които кандидати са подали своите документи преди изтичане на тримесечния или друг от обявените срокове, но законът е бил приет няколко дни преди изтичането на този срок, следователно тези процедури също са затворени, защото може да се предполага, че други кандидати биха се възползвали от финалния срок и по този начин няма как да се стартира процедурата само за тези, които са подали своите документи преди изтичането на срока. Така че това, което казахте, е всъщност аргумент да се разшири обхватът и без да се прескача вече окончателно удълженият срок, да могат да действат както специализираните научни съвети, така и комисиите, а и самата Висша атестационна комисия, защото сега има научни направления, в които повечето от процедурите са приключени, така както предвиждаше законът. Те всъщност няма какво повече да правят, въпреки че има подготвени работи, които могат да минат в този период, защото в противния случай ще се окаже, че удължаването на срока засяга практически главно дейността на Висшата атестационна комисия и в много малко случаи засяга дейността на специализираните научни съвети и комисиите. В други научни направления има и процедури, които са още във възможността да минат през първичните органи за научно оценяване. Така че за да не правим някакъв мораториум, защото по същество, ако това предложение не бъде прието във вида, в който е предложено, на практика това до голяма степен би означавало налагане на мораториум върху развитието на научната дейност, докато се приемат измененията в предлагания закон – тези кърпежи, които сега трябва да бъдат попълнени, след като много от текстовете бяха обявени за противоконституционни. Затова в заключение моят апел към членовете на Комисията по образование и наука е наистина да погледнат практически на този проблем и без по никакъв начин да се смята, че това е някакъв опит за неопределено разсрочване на процесите, с оглед на въвеждането на новия начин на оценяване, да бъдат приети тези разпоредби. Разбира се, те могат да бъдат уточнени като най-сполучлива редакция между двете четения. Смятам, че някъде след около половин година може да се премине плавно от единия към другия ред, без да се установява някакво блокиране на дейността на научните организации. По останалите въпроси няма да говоря, но мисля, че не трябва да се изоставя идеята за формирането на национална листа за създаването на една по-голяма обективност в подбора на хората, които ще извършват това оценяване. Въпросът не е в това да се каже на учените какво е дисертация и какво не е, но все пак ние поддържаме идеята да съществуват държавни стандарти. След като може да има държавни стандарти за производство на колбаси и на мляко, мисля че такива стандарти могат да се изискват в една много по-висока област, която изисква критерии и която предполага прилагането на определено качество. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Стоилов! Вие пледирахте с много сериозни аргументи за разширяване на обхвата, но животът е по-богат дори от това, което Вие тук приведохте като аргументи. В момента в България има чуждестранни аспиранти, финансирани от Европейския съюз и обучаващи се в България. Изтича ??? календарният срок за издръжка и пребиваване в България. Те обаче вървят по същата процедура, по която върви българският академичен състав. Какво правим с тези хора? Нямат вече средства и право да пребивават в България, няма процедура, с която да получат научната си степен. Ние тук решаваме съдби без да държим сметка за тях. Ето това е моята реплика.

Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, господин Стоилов, моята реплика е свързана с това – казах го и при разглеждане на предложението на Валентина Богданова в комисията. Аз го подкрепих по принцип, но с множество условности. Първата условност беше относно терминологията „открити процедури” по смисъла на отменения Закон за научните степени и звания. Вие току-що казахте, че тази терминология безспорно разширява кръга, обхвата на откритите процедури. Разширяване обхвата на откритите процедури и удължаване срока на тяхното извършване, за мен означава ренесанс на отменения закон. Означава възраждане на Закон за научните степени и научни звания и отлагане действието на Закона за академичния състав за в бъдеще – неопределено време. Тъй като вносителите не са представили статистика колко са започнатите процедури по смисъла на Закона за научните степени и научните звания, а становището на ВАК има предвид само дефиницията по новия закон на откритите процедури и в този смисъл становището на ВАК не е съвсем коректно, че те ще приключат м. февруари 2011 г. Задавам последния въпрос. Ако тези открити процедури по смисъла на отменения закон не приключат до 30 юни – тогава какво правим? Удължаване наново, с още шест месеца? И така до безкрайност. Колеги, мисля, че Законът за академичния състав е една добра стъпка в правилна посока и трябва да подкрепим неговото влизане в сила. Другото действително е ренесанс на стария закон.

Господин Божинов, въпросът, който поставихте е основателен. Той е допълнителен аргумент затова, което казах, защото България като държава не трябва да си позволява да създава несигурност, тъй като ние все пак успяваме да привличаме и студенти, и докторанти от други държави. Мисля, че за всяка една страна е добра атестация, ако тя успява да обучава освен свои граждани и граждани на други държави. Така че в съвременния свят това е много важен показател за степента на образователно и научно развитие и по никакъв начин ние не трябва да разколебаваме с вътрешните дискусии, с неустойчивост на законодателството и още по-малко с липса на уредба за дадени периоди на вече случаи, които са в процес на развитие. По отношение на репликата на господин Стоичков, трябва да кажа, че аз по никакъв начин не апелирам след средата на годината да има продължаване на този ред, независимо дали тези процедури са приключили. Така че разширяването на обхвата трябва да бъде съобразено с възможността да се вместят в тези срокове. Дори обявяването на конкурсите може да бъде с по-кратки от обичайните срокове. Те са дадени като максимални срокове, те могат да бъдат обявени с по-кратки срокове, за да се отнасят именно за хора, които вече са подготвени. Това зависи от добросъвестността на рецензентите, които ще представят своите рецензии и научните организации ще ги обсъдят. В много случаи тези вече трудове са били обсъдени в първичните звена и ние говорим за работи, които са в завършен вид, а не които ще се завършват в рамките на срока. Надявам се да погледнете доста по-загрижено и без предубеденост този въпрос, без сега да водя дискусията кое е по-доброто и по-лошото в новия ред, който се предлага. Има възможност при всички тези условия, за които говоря, да се приключат окончателно. Това дори не е пречка да влезе новия закон, защото процедурите, които се обявяват по новия закон, ще се движат и по новия ред. Единствено може да има някакво застъпване за кратък период от време между стария и новия ред, но дори и в правораздаването това е една практика, която не е изключена, а камо ли трябва да се смущаваме, че в областта на научната дейност тя ще отговори на потребностите и на реалната ситуация. Използвам и възможността, господин председател, да поискам удължаване на нашето време, ако други колеги не са го поискали в дискусията. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, решението на Конституционния съд поставя далеч, далеч по-сериозни въпроси от срока, в който предишната система за присъждане на научни степени и звания ще действа, за да бъдат приключени заварените процедури. Мисля, че госпожа Валя Богданова вече посочи кой е основният въпрос, който стои пред 41-то Народно събрание във връзка с това решение на Конституционния съд – а именно разработването и приемането на концептуално завършена, обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав. Разбира се, важен е въпросът кой как чете решението на Конституционния съд. Вносителите на законопроекта, който днес обсъждаме на първо четене – явно чрез този проект дават своя прочит на решението на Конституционния съд. Колегите вече коментираха, за мен също не е спорен въпросът, че е недопустимо да отменяме вече отменени текстове на Конституционния съд. Въпросът е дали изискването за концептуално завършена обхватна и единна законодателна уредба на въпросите за развитието на академичния състав се постига със законопроекта, внесен от народните представители Ирена Соколова, Иво Димов и други. Според мен – категорично не! Това е онова, което ясно трябва да се каже на първото четене на този законопроект, защото от това разбиране, че между първо и второ четене могат да се правят предложения, които да излизат извън обхвата на върнатите от Конституционния съд решения, е изключително важно. Да кажем, че инициативата на народните представители следва да се ограничи само до текстовете, които са върнати от Конституционния съд, означава, че имаме грешен прочит на цялостното становище на Конституционния съд на Република България. Уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо председател! Във връзка с отношението ни към решението на Конституционния съд. След решението на Конституционния съд относно измененията в Кодекса на труда във връзка с неползваните отпуски, мислех да направя специална декларация от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи относно коментара на социалния министър господин Тотю Младенов, който каза, че Конституционният съд е обявил за противоконституционни определени текстове, но, цитирам го точно, „е потвърдил други текстове в закона”. Аз мисля, че езикът на един министър не може да бъде толкова небрежен и да представя непознаване на Конституцията, защото изразът: „Конституционният съд потвърди други текстове от Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда” внушава идеята за Сената, за втората Камара. Такова нещо в България няма. Конституционният съд може да обявява текстове за противоконституционни, а да не обявява други текстове за противоконституционни. И толкова! Наистина пледирам, когато коментираме решенията на Конституционния съд, да не допускаме, волно или неволно, идеята за втората Камара. Българският парламент е еднокамарен и това е вън от всякакво съмнение. Защо обаче се стигна до това решение на Конституционния съд е другият голям политически въпрос. Поставям го, защото това е най-звучният шамар, който Конституционният съд зашлеви на Четиридесет и първото Народно събрание. Няма друг закон, в който толкова много на брой текстове да са обявявани за противоконституционни. Въпросът не е маловажен, защото трябва да се види чия е отговорността, чий подход и разбиране за правене на политика предизвика това заседание на Четиридесет и първото Народно събрание, което вие знаете колко пари струва на данъкоплатеца. Уважаеми господин председател, господин Стоичков! Поставям въпроса, защото чувам вече коментари, че се е стигнало до това решене на Конституционния съд, защото Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание, която Вие ръководите, се била намесила. В резултат на намесата на комисията се е стигнало до отмяна на текстовете на Закона за развитие на академичния състав. Тук искам още веднъж да ви поздравя за усилията, които положихте, въпреки недостатъчната диалогична среда между първо и второ четене, да се направят усилия за промени във внесения от Министерския съвет Закон за развитие на академичния състав, защото, ако не бе намесата на комисията между първо и второ четене, аз мисля, че нямаше да имаме решение на Конституционния съд за частична отмяна на закона заради противоконституционност, а най-вероятно целият закон щеше да бъде обявен за противоконституционен. Държа това нещо да го подчертая дебело, защото би трябвало на всички вече да ни омръзне парламентът да носи отговорност вместо други реално отговорни фактори. Струва ми се, че от тази гледна точка решението на Конституционния съд ни казва още нещо. За провеждане на политика на реформи не е достатъчно повтарянето на идеологически мантри. Необходима е управленска компетентност, но реална, технологична управленска компетентност. Тогава реформите ще се случат, без Конституционният съд да обявява едни или други текстове за противоконституционни. Няколко думи по същество. Уважаеми колеги, аз бих искал мнозинството наистина да е осъзнало своята отговорност във връзка със законодателния процес и струва ми се, че получихме един много силен знак, едно много силно свидетелство в тази посока, защото аз не мога да не изразя своя респект от факта, че лично председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева участваше в заседанието на парламентарната комисия за обсъждането на първо четене на този законопроект. Изглежда, госпожо председател, вече разбирате, че за реформите в образованието и науката е необходим малко по-сериозен пряк ангажимент от основния субект на властта, в лицето на Парламентарната група на ГЕРБ, а не сляпо следване на идеологеми, които ви се внушават. Защото това крие риска и занапред да се занимаваме с върнати текстове от Конституционния съд на Република България. Една от идеологемите, с които ни се представяше този законопроект бе, че той следва евроатлантически ценности, една постановка за необходимостта законът да следва евроатлантическите ценности, с която съм абсолютно съгласен. Ще задам един въпрос. Какво евроатлантическо има в предложението, което четем и в този закон, с който уж отговаряме на забележките на Конституционния съд, с които предложения практически се премахва правото на лична инициатива при йерархичното израстване на учения? Един проблем, който спокойно можем да определим като основния порок в старата система на БАН. И второ, нали живеем вече в евроатлантическа България? Нали живеем в условия на реално членство в Европейския съюз, в условия, когато средствата за производство вече не са в ръцете на държавата? Нали говорим за необходимостта от частна инициатива в областта на научните изследвания? Макар в момента да не е чак толкова актуален този въпрос, той вече се проявява, и законовата рамка е длъжна да даде адекватен отговор на тази нова тенденция. Питам: един учен-изследовател, който определено време е работил в частна лаборатория на една голяма корпорация, била българска или интернационална, който иска да реализира натрупания си научен потенциал във висше училище и е покрил изискванията вече дори за професор, за да получи признанието да преподава даже като доцент, трябва ли да е минал непременно през етапите на асистентството в съответното висше училище? Това ли е разбирането ви за евроатлантическата насоченост на този закон? Колегите дадоха сполучливи примери с Бил Гейтс – ако дойде, не може да започне като доцент. Откъде накъде професор? Той първо трябва да стане асистент и т.н., и т.н. Естествено ние ще направим предложенията си между първо и второ четене по този законопроект, като отсега ви казвам, че няма да се ограничим само с текстовете, които Конституционният съд е обявил за противоконституционни, защото общата ни цел следва да бъде покриването на основното изискване за единна, завършена, цялостна законодателна рамка за развитието на академическия състав в Република България. Съзнателно няма да влизам в други конкретики – как, от една страна, трансформирането на единните държавни изисквания в отделни изисквания за заемане на длъжностите „асистент”, „доцент”, „професор”, олекотява тези процедури, а, от друга страна, вкарват абсолютно непреодолими бариери, които стоят извън личната воля на учения, който иска да бъде оценен. Например участието като ръководител на два проекта за доцент и пет проекта за професор. Аз бих подкрепил, госпожо Соколова, подобен критерий, защото той наистина е много важен, но в една страна, в която ученият не е изправен пред преодоляването на бариери, които не зависят от него.

А от кого?

Как от кого? Например, ако сте в една научна организация, дали ще Ви се отдаде възможност да бъдете ръководител на пет проекта? Може би не винаги ще зависи от Вас. Аз разбирам, че във Фонд „Научни изследвания” може да се кандидатирате и като отделен учен – въпрос на качества на Вашия проект, но Вие знаете какво се случва с този фонд през последните години. Планираните средства са драстично намалени, дори не мога да се ориентирам колко са парите за следващата година. Трудно ми е да се ориентирам колко са тези средства. Може да се окаже, че самата среда не позволява по обективни причини на един учен, който иначе е със сериозни приноси, да му се отдаде възможност да ръководи 2-3, 4, 5 научни проекта, за да покрие и този критерий. Струва ми се, че един малко по-внимателен прочит на всички тези условия няма да бъде излишен, като продължавам да твърдя, че трябва да се направят усилия на базата на верния прочит на решението на Конституционния съд – базовите отношения, свързани с развитието на академическия състав, да бъдат уредени в този закон, което предполага разбиране да разширим приложното поле на разгледания днес законопроект, внесен от госпожа Ирена Соколова. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, уважаеми госпожи и господа! Мисля, че много рядко се случва да има такъв дебат в Народното събрание, какъвто е днешният, поради следната причина. От 19 години, откакто функционира Конституционният съд, той се е произнасял по множество закони, които са влизали в сила, отменял е текстове, тези закони са продължавали своя живот, прилагали са се в институциите, сред обществото за това, за което са били създадени – да уреждат отношения. Много рядко политиците са си позволявали, аз съм един от хората, които почти никога не са го правили, да коментират решенията на Конституционния съд. Защото сме се стремели да спазваме конституционната йерархия и да знаем, че когато Конституционният съд е отменил определени текстове, това е окончателно и няма какво да коментираме. Сега обаче имаме внесени законопроекти, единият от които практически има амбицията да отговори на решение на Конституционния съд, което е прецедент. Аз няма за говоря по другите два законопроекта, защото те са технически. Тяхната подкрепа или неподкрепа не представлява никакъв фактически въпрос. По същината на темата за развитието на академичния състав в България е този трети законопроект, внесен от колеги от Парламентарната група на ГЕРБ. Първият въпрос, който се повдига основателно, за мен е: защо изобщо има такъв законопроект? Моето мнение е следното: Законът за академичния състав беше приет с идеята да се премахне Висшата атестационна комисия и да се въведе една процедура на автономно развитие на университетите и научните институти в България. Идея, зад която аз съм заставал, заставам сега и занапред. Нещо повече, философията, приета на първо четене от три парламентарни групи в този парламент, беше, че ние не само махаме една съветска система, но си поставяме за цел да сложим нова, която изпреварва един промеждутък между съветската система и развитието на Западна Европа в последните 50-60 години, тоест отиваме направо с амбицията в ХХІ в., където би трябвало да ни е мястото. Сега имаме законопроект, който ни връща обаче назад, защото казва: ние ще отговорим на Конституционния съд. Колеги, защо изобщо трябва да им отговаряме – питам аз? Да кажа на тези народни представители в залата, които не се вълнуват толкова специализирано по тази тема, само един въпрос от това решение на Конституционния съд, за да видите, колеги, за какво става дума. Ние в комисията с подкрепата на господин министъра въвеждаме текст, според който българските университети, когато се акредитират, хабилитираното лице може да участва само на едно място за акредитация, само в едно висше училище или университет, както е практиката в цивилизования свят. Аз няма да спестя добри думи за председателя на комисията – господин Стоичков, мисля, че ги заслужава, правим промяна поради педантичността и на председателя на комисията в Преходните и заключителни разпоредби, в които поправяме Закона за висшето образование, за да не се допусне двойственост в законодателството – там също двата основни трудови договора са махнати и пише само един основен трудов договор. Какво прави Конституционният съд? Забележете, колеги, не в целия си състав, в една значителна част, но не в целия си състав! Маха този текст, което веднага попада в полето на конфликт на интереси, защото тези хора са преподаватели във висши училища, професори – мнозина от тях, но не е педантичен като комисията в Народното събрание и не маха текста в Преходните и заключителни разпоредби. Какво се случва? Хората задават въпроса: „Добре, като четем решението на Конституционния съд, кое е вярно?”. Това е като в онзи виц: „Големите букви във вестника ли са важни или малките?”. Нелепа ситуация! Нелепа, защото Конституционният съд за мое огромно съжаление, казвам го съвсем сърдечно, се държи истински като втора камара, политиканствайки върху Закона за академичния състав. Защото оценките, дадени вътре, включително за цялостно развитие на темата, за това, забележете, как трябва да действа Народното събрание. От къде на къде? Това не е втора камара! Прав беше колегата Местан. Това е Конституционен съд, който се занимава, за да каже: „Този текст не е конституционен! Отпада!”. Точка! Край! Нищо повече. Какъв е този маниер на работа, при който, бави с месеци решение, което предварително е ясно, защото е политическо. И това го казват конституционните съдии, подписали с „особено мнение”. Аз ви давам и конкретния факт, за да се убедите, че става дума за конфликт на интереси. И сега цялата тази канонада я взимаме, и колегите от ГЕРБ, което не разбирам, я вземат, за да бият върху философията, която господин министърът поднесе тук на първо четене и зад която аз продължавам да стоя. Но не виждам защо вие обръщате позицията от самото начало и я вкарвате в един коридор, който ние познаваме и срещу който сме, аз лично съм. Затова няма да подкрепя този законопроект. Аз не искам да се върнем в онзи коридор, в който наистина – това са думи на господин Игнатов, се чувстваме като в казарма: „младши лейтенант”, „лейтенант”, „старши лейтенант”, „капитан”, „майор”, „подполковник” и т.н. Това е неразумно! Освен това не отговаря на амбицията, за която говори преди мен колегата – хората да могат да влизат в университетите със своите големи знания и умения и да заемат длъжности, включително на професорското равнище. Защо изобщо се оттеглихме оттам? В името на какво? В името на решението на Конституционния съд! Кое решение? Това, политическото решение ли? Чакайте, дайте да защитаваме тук заедно интереса, престижа на самото Народно събрание, на самата наша комисия, в която ние работим толкова време заедно – вече повече от година, да защитаваме амбицията на един проект, който подкрепихме всички заедно в самото начало, и то, колеги от ГЕРБ, подкрепихме го срещу една мощна политическа съпротива отляво. А сега изведнъж се сгъваме и казваме: „Не, ние нещо сме сбъркали, ще се върнем обратно към онази постсъветска система”, защото това е постсъветска система – коридорът, от който нашето висше образование се мъчи години наред да се откъсне и не успява. Седи вътре в този коридор, в който, всички знаем, сме недоволни всички, че отпред, пред входа са направени серия от ограничения, но който влезе – завършва. Нали искаме всички тези неща да ги поправим? Нали за цялото нещо ползваме думата „реформа”? Защо се отказваме сега изведнъж от това? Аз съм против! Аз съм против да се откажем. Нека да си останем на позицията отпреди шест месеца. Решението на Конституционния съд е политическо, за съжаление. Но не те са политиците, ние сме политиците и нашата воля е важна в случая – волята на народните представители, да удържим в рамките на приета вече философия за промени. Защото като се дръпнем сега, ще се дръпнем следващ път, на по-следващ и накрая ще се откажем. Защото времето минава, няма и кой да ни чака толкова време. И още нещо, с което ще завърша. Господин министърът каза тук в тази зала преди време, че правим този закон по простата причина, че имаме Закон за научните степени и научните звания и трябва да го отменим със закон. Но няма такива закони в Европа. Защо, колеги, не направихме помежду си консултация, за да преценим не трябва ли да пипнем самия Закон за висше образование, в който да поправим някои неща с цел да улесним работата на университетите и изобщо да не се занимаваме с това решение? По този начин ще демонстрираме две неща. Първо, че познаваме материята и знаем къде трябва да се пипне. И второ, да направим политическата демонстрация срещу политическото решение на Конституционния съд, за да удържим авторитета на парламента. Това е моето мнение. Законът за висшето образование така или иначе в момента дава всички възможности на университетите в България да работят, включително и по развитието на академичния състав. Ако ние бяхме се съсредоточили там – да поправим два, три или пет текста, колкото са необходими, тогава това решение щеше да излезе и навън по начина, по който то трябва да бъде обсъждано – като политическо! Защото тази промяна дава възможност отново да отиде в Конституционния съд, пак да се върне тук и цялото това нещо да се затлачи. Вижте предложението на колегите от БСП! Шест месеца да се удължи животът на ВАК. Защо? За да може да е ясно, че ВАК е доброто, а ние сме лошите! И вие сами влизате в този капан! След като председателят на ВАК казва, че не са му нужни шест месеца – „до м. февруари ще приключа с тези процедури”, които започнали-незапочнали, кое започнато, това комисията тепърва ще обсъжда. (Реплика на народния представител Лъчезар Иванов.) Защото трябваше просто да пипнем само Закона за висшето образование, за да облекчим тези професорски, доцентски и асистентски длъжности. И толкоз! Да облекчим тази процедура. А сега по начина, по който вие сте тръгнали, влизаме в цялата игра на спекулация около реформите в българското образование. В цялата игра на спекулация! Просто съучаствате неволно, аз съм сигурен, че е неволно. Но трябва да ви кажа, просто за честта на истината. Защото сега ни чакат нови дни и нови седмици, в които ще се наслушаме на „единните държавни изисквания”. Това ми е краят! Вижте, колеги! Обръщам се към колегите, които не са ангажирани тясно с темата! Народното събрание не прави „единни държавни изисквания” за средното образование, където по Конституция то е задължително. Тоест, ние тук не обсъждаме „единни държавни изисквания” за децата в училището, а ще обсъждаме „единни държавни изисквания”, понеже всички по тази тема сме изключително компетентни, за висшето образование!? Това е абсолютен абсурд! Ако някъде има проблем, към който ние имаме много голяма политическа отговорност по Конституция, заради задължителността на образованието, това е средното образование. Но там законодателят в годините е изградил система през Закона за просветата, през Закона за учебния план и е оставил на министерството да се занимава с тези „единни държавни изисквания”. Сега няма да ги оставим на университетската общност, ще ги правим ние в парламента!? Абсурд, чист абсурд! Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Темата за развитие на академичния състав като промяна на Закона за научните степени и научните звания вече явно успя да досади на повечето от тук присъстващите, защото в момента ги няма, а заедно с това и на обществото, тъй като от пролетта, когато беше приет този закон, той абсорбира непрекъснато негатив след негатив. Заедно с това се стигна дотам, че беше изпратен от 52 колеги в Конституционния съд. За да бъдем съвсем точни, трябва да кажем, че елементите на закона, изпратени в Конституционния съд, бяха доста повече – около 50, Конституционният съд се е произнесъл с отменянето само на 19 от тях. Безспорно всичко това, което каза колегата преди мен, е вярно и аз го споделям напълно. Диалоговият режим, в който влизаме по една или друга причина е неизменен, защото системата повелява подобен тип диалог. Законът за развитие на академичния състав си даде целта да преподреди система от отношения и система от поведения, която до такава степен е ригидна, че отключи такава доза на страх, който явно е небивал, след като това е законът, атакуван с толкова много текстове в Конституционния съд. Можете да си дадете сметка за каква степен на притеснение и на страх говорим – в голямата си част, бих казала, че е ирационален, защото той просто променя едно установено статукво от 1972 г. Както и да звучи това, в текстовете пише на какви критерии трябва да отговаря социалистическата личност, за да бъде добър преподавател или добър учен. Този закон, разбира се, отключи и съвсем основателен страх в една група хора, които трябва да се разделят с власт и с атрибутите на властта. Може би това е двигателят и основанието една голяма част от текстовете да влязат в Конституционния съд. Не го казвам само като собствено съждение, изчитайки стенограмата на Конституционния съд. Там ще видим, че е имало сериозен дебат по това кои от текстовете са противоконституционни и една част от съдиите са подписали голяма част от тълкуванията с „особено мнение”. Вътре ще прочетете думи като „нужда от деполитизация”, „деидеологизация”. Така че тук темата наистина е доста обширна. Законът, какъвто го приехме, като Закон за развитие на академичния състав, отваря много широка възможност за представяне на умения и за постигане на резултати, и то по една много бърза процедура, през бързата писта. Разбира се, веднага дойде упрекът, че законът е твърде семпъл и аз използвам една дума, която наистина е доста семпла, за да изрази всички упреци, с които бяхме засипани за това колко обикновен и колко елементарен закон внасяме, който до такава степен улеснява процедурите, че всеки, пожелал да стане хабилитирано лице, може да го направи още утре, а университетите и съответно техните преподаватели ще станат многобройни. Заедно с това обаче нека да си дадем сметка, че това са възможности само за конкретния университет. Всеки трябва да поеме собствената си отговорност като такъв – дали да бъде университет, който има самопроизведени професори и доценти, носещи съответната титла за мястото, където преподават и работят. По някакъв странен начин това опасение кореспондира с решението да бъде отменено публикуването на научния труд на английски език. За мен тук наистина се получава един парадокс. Опитваме се да говорим за науката, която правим, не като за българска наука, защото такова понятие – „българска наука”, е анахронизъм да има. Има наука, която се съизмерва с науката в света. Българска наука за българска консумация е нещо сравнително безсмислено. Няма да цитирам разпоредбите и програмите на Европейския съюз, които повеляват научният продукт да бъде конкурентоспособен. Странното е, че ние и продуктите ни се опитваме да бъдем прочетени в Европейския съюз като конкурентоспособни, но заедно с това казваме, че българският език ще бъде единственият, на който ще публикуваме трудовете си и съответно постиженията си. Разбира се, това е решение на Конституционния съд, с което ние се съобразяваме. Говорейки за предложенията, които сме направили с колегите във връзка с решението на Конституционния съд да отмени 19 от елементите на закона, разбира се, 30 припознава като добри, искам да кажа, че желанието ни е било да постигнем баланс. От една страна, иска ни се наистина да има възможност за развитието на младите, от друга страна, искаме да запазим ценностната същност на системата. Тук точно дойде упрекът за коридорното развитие, който аз няма да отрека. Искам да кажа, че колегите в комисията, когато диалогът е градивен и в него има рационализъм, а не просто политическо пристрастие или политически елемент, той не просто се случва, но ражда и доста добри текстове, има и примери за това. Може би е добре по-скоро да помислим какво правим с нашия законопроект, така че той да отговори на гъвкавостта на системата, да бъде тя креативна, така че да се свърже в образователните системи в Европейския съюз. Слушайки преди малко всички изказвания, които предопределят посоката на развитие на академичния състав в България, сякаш си говорим за някакво отделно, изолирано общество, без да си дадем сметка, че Европейският съюз е начертал директивите и съответно нашият продукт трябва да е съизмерим с европейските институции и системи. През 1999 г. е Болонската декларация, Лисабонският договор е от 2000 г., решенията за Европа – 2020, навсякъде се говори за конкурентоспособност на научния продукт, за мобилност на студентите, за конвертируемост на научния продукт, за възможност той да бъде съизмерим навсякъде, качество, ефективност и достъпност. Ние тук си говорим за бариери, единни национални изисквания, национални ценности, невъзможност да отпечатваме дипломите, да слагаме всевъзможни пречки и препятствия пред научната мисъл у малкото хора, които я заявяват. Ако погледнем ретроспективно, за последните 10 години ще видим как в аритметична прогресия намаляват хората, които заявяват научна претенция. Това не е случайно! В отговор на предишното изказване искам да кажа, че отваряме сега тема, която събуди диалог, продължаващ вече една година. Ако погледнем мониторинговия доклад от 2005 г., когато България се отправи към членство в Европейския съюз, ще видим разпоредбата, която идва след проверката. Тя казва: „Администрацията на България трябва да свърши подобаващо своята работа” и поставя страната ни в така наречената Жълта зона. След това през 2006 и през 2008 г. следват множество инициативи на 39-то и 40-то народни събрания, с които да бъде променен този закон. Нека да си го кажем обаче, че явно не достига политическа воля това да се случи, защото навсякъде оценките за действащата система са негативни като за ригидна и твърдо скроена система. Заедно с това обаче промяна не настъпва. В момента, в който промяната дойде и отговори на изискванията на креативните и младите учени, бяха намерени десетки лостове да бъде стопирана. Иска ми се да кажа, че по един или друг начин отправените от колегите ми предложения се опитват да дадат отговор на претенцията, която Конституционният съд заявява пред нас със своето решение. Това не означава, че не приемаме предложения и не сме готови да обсъдим градивно изчистването на текстовете и то добрите възможности. Мисля, че добрата българска традиция и култът на българина към знанието, които се съчетават с европейските ценности, каквито са високите технологии, изискванията на европейската наука, старанието научният продукт да бъде конкурентоспособен, просто трябва да бъдат хармонизирани и да се съчетаят. Уважаеми колеги, такава е философията на закона. Подкрепяме предложението на госпожа Богданова и група народни представители, което е именно в духа законът да бъде по-бързо и по-хармонично представен. Приемането на допълнителните текстове и изчистването им е въпрос на добра организация. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Докато дискутираме вече цяла година, младите колеги наистина напускат страната и заминават главно в западните страни, търсейки по-добри университети, по-добри лаборатории, търсейки по-добри условия за собствена реализация. Пътят, който поемат, не се дължи само на това, че страната се намира в икономическа криза, а това е поривът, желанието за свобода. Точно преди една година внесохме законопроект, с който предложихме развитието преди всичко на младите хора в България, поели по тази дълга академична пътека, да бъде освободено от патриархалните окови, клещите, които спират всяко развитие. Очевидно е, очевидно е, че това среща голям отпор, има яростна съпротива положението да не се променя. Колеги, отново ви призовавам да приемем законопроекта, внесен от госпожа Ирена Соколова. Може да има неща за обсъждане. На пръв поглед, и аз мога да кажа, че съм стресиран. Участвал съм в това уреждане на коридорното развитие, но то съществува и не съществува. Всички тук говореха за Бил Гейтс. Ние нашите бил-гейтсове отдавна ги изгонихме и ако продължаваме още месеци наред, ще изгоним и последния зародиш на бъдещия Бил Гейтс от България.

Вие ги гоните, какво се оплаквате?

Защото Народното събрание въобще не трябва да изпитва вина за внесения закон в Конституционния съд и решенията. И бял лист да бяхме предложили по тази тема, той щеше да влезе в Конституционния съд. Тази тема е болезнена. Тя е болезнена за всички и борбата за запазване на статуквото естествено ще продължи. Коридорното развитие всъщност не съществува в този законопроект. Защото всеки талантлив човек, бил той в някаква частна лаборатория или работещ в банка, спокойно може да бъде нает, според Закона за висшето образование, като гост-професор. И стартирайки своята кариера като гост-професор, той автоматично изпълнява тези условия, които наричаме коридорни условия за развитие, за да може след известно време да получи постоянно място. Също като колегата Веселин Методиев твърдя и ще продължавам да твърдя, че ако една лекция се чете от един и същ професор в повече от един университет, не можем да говорим за качество на българското образование. Още веднъж Ви моля да пристъпим към приемането на този законопроект. Благодаря ви.

По чл. 53 е постъпило предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Член 53 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Манолова, Миков и Михалевски. Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а” и не подкрепя предложението по т. 1, буква „б” и т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 53 със следната редакция: „Финансов одит Чл. 53. (1) Сметната палата извършва финансов одит на: 1. годишните финансови отчети на бюджетните организации - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, на бюджетните организации - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони; 2. годишните финансови отчети на общините, чиито бюджети надхвърлят 10 млн. лв.; 3. други финансови отчети, когато това е предвидено в закон. (2) Сметната палата извършва финансови одити на годишни финансови отчети на общини, чиито бюджети не надхвърлят 10 млн. лв., въз основа на оценка на риска и при периодичност, определена от нея. (3) Финансовите одити се извършват по реда на този закон, актовете за неговото прилагане и международно признатите одитни стандарти. (4) Периодичните отчети за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на лицата по ал. 1 се предоставят на Сметната палата за осъществяване на текущ контрол, оценка на риска и предварително проучване във връзка с одитите. (5) Срокът за представяне в Сметната палата на отчетите по ал. 1 се определя от министъра на финансите съгласувано със Сметната палата. (6) При непредставяне или при представяне след срока по ал. 5 или при отказ за заверка на отчетите по ал. 1 председателят на Сметната палата уведомява министъра на финансите за предприемане на конкретни действия в съответствие със законовите му правомощия. (7) Възлагането на финансов одит по ал. 1 се извършва със заповед на заместник-председател. (8) Ръководителят на одитния екип изготвя одитен доклад и становище за извършения одит със заключение за заверка или за отказ от заверка на съответния отчет. Одитното становище за заверка на финансов отчет може да бъде: 1. одитно становище за заверка без резерви; 2. одитно становище за заверка без резерви с обръщане на внимание; 3. одитно становище за заверка с резерви; 4. одитно становище за отказ за заверка. (9) Основанията за формиране на одитно становище при финансов одит се уреждат с международно признатите одитни стандарти. (10) Докладът и становището по ал. 8 се проверяват и одобряват от съответния директор на дирекция. (11) Отговорният заместник-председател одобрява одитните доклади и становища. (12) Докладът и одитното становище се връчват на ръководителя на съответната организация. (13) В случай на отказ от заверка председателят на Сметната палата уведомява министъра на финансите за предприемане на мерки по чл. 38 от Закона за устройството на държавния бюджет. Когато одита се отнася до второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, одитното становище се изпраща и на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към вас преди да започна конкретен коментар по чл. 53 – наистина много сериозно да погледнете на целия този закон и на дискусията, която се проведе в последните дни. Признавам си, че в началото, когато с господин Орешарски направихме предложението за отхвърляне на закона, както виждате – по всеки член се чете това предложение, да отпадне всеки един от посочените членове, признавам си, че първо имах известни колебания, че вероятно с такова предложение отхвърляме и много важни или ценни предложения, които може би сме подценили. За съжаление дискусията, която тече, и сериозните аргументи на експерти от този сектор показват, че за съжаление сме били прави. За това тревогата на всички засегнати и тези, които в бъдеще ще бъдат засегнати от този закон расте, госпожо Стоянова. И аз се обръщам към Вас, защото отговорността, която поемате с изключително неубедителни и опасни текстове – с предположения, с догадки или пък с умисъл, това създава прецедент в законодателната практика и засяга наистина устоите на контрола на публичните финанси. Сега конкретно по чл. 53. Аз искам да обърна вашето внимание на ал. 2, където се въвежда една нова практика, именно малките общини, които имат бюджет под 10 млн. лв., тези общини плюс ВУЗ-овете, ще трябва съответно да си плащат на регистрирани одитори.

Няма го в окончателния текст!

Има го в предложението Ви, така че аз съм длъжна да го коментирам. Това е един дискриминационен подход, който се прилага точно към малките общини, които, както е известно, нямат достатъчно финансов ресурс и субсидия. Освен това при липсващата децентрализация и възможности за набиране на приходи, към всичко останало им се налага и, така да се каже, допълнителна санкция, че те трябва да си плащат, за да им се осигури този одит. Второ, значи ли, че това е една практика и на лобизъм и начин да се направи жест към регистрираните одитори, и съответно да се лансират, и да бъдат уредени тези взаимоотношения със закон? Не Ви ли се струва, че станаха много отворените въпроси? За съжаление, това са изключително тревожни въпроси, че звучи умисъл зад всеки един текст, който предлагате? Вчера коментирахме тук опасността от освобождаване на кметове и това жонглиране с думите „освобождаване” или „отстраняване”. Сега – дискриминация към малките общини. Това е във всеки един текст на този закон. Просто това го приемете като един приятелски съвет, като колегиален съвет, че този закон, който разклащате, събаряте, ще разклати устоите на много важни принципи на контрол на публичните финанси в страната и ще се използва като политически инструмент за разправа, което е абсурдно в ХХІ век в една страна – членка на Европейския съюз.

Уважаема госпожо Плугчиева, аз ще се спра на три точки от Вашето изказване. На първо място – наистина, за мен по предложението – Вашето и на Вашите колеги, за отпадането на всеки един текст, може да сте имали съмнения, че по този начин ще отпаднат и читави текстове. Според мен по-важното е, че Вие по този начин се опитахте, доколкото имам информация, челният ви опит ще бъде приложен и по други закони, опитахте се да игнорирате първото четене и волята на Народното събрание за първото четене на закона. Това – по тая тема. По конкретния въпрос за ал. 2 и заверката на одиторите. В текста на вносителите изрично е казано, че евентуалното заверяване на годишните отчети на общините може да се извършва по тяхно искане, само по тяхно желание, от регистрирани одитори. И понеже реакцията от Ваша страна беше за лобизъм, игнорирайки възможността това да е по тяхно желание, комисията между първо и второ четене изчисти този текст – за регистрираните одитори, за да няма и капка съмнение, че някой задължава малките общини да отидат на заверка от регистрирани одитори. Знаете ли за какво говорим, колеги? Сметната палата годишно извършва 350 одита, от които 264 представляват одити за заверка на годишни финансови отчети на общини, от които 150 са под 10 млн. лв. Ако погледнете отчета, ще видите, че за последните три години тези одити за заверка на годишните отчети са приключили само в три случая със становище не за отказ на одит, а със забележка. Тоест ефектът от този одит го няма. Искам да знаете, че одитите, които извършва Сметната палата, са три вида (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и този на годишните финансови отчети е най-малкият от тях, който само узаконява, без задълбочена проверка на тези отчети. Той е одит, който показва...

Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Стоянова, явно не сте се запознали с правната практика, че когато депутати отхвърлят един закон, съответно това води до отхвърляне или предложение за отпадане на всеки един член. Така че още веднъж аз и от името на моите колеги заявявам официално и апелирам към Вас, защото се старая, първо – вие да не направите големи грешки, и второ – да се вслушате в мнението, в съветите и експертизата на хората от този сектор и съответно да не се разклати един съществуващ и добре действащ закон. Отново ви припомням, че това беше закон във фокуса на внимание на преговорния процес и получи възможно най-високата оценка тогава от Европейската комисия, че тази Сметна палата, която имаме в момента и функционира от 130 години, винаги е имала колегиален орган на управление. Когато влизахме в Европейския съюз и беше транспонирано законодателството, тя беше създадена по модела на Британската сметна палата с опита, консултациите и подкрепата на експерти от страни като Германия, Австрия и др. Тук проф. Димитров знае и всичко това е факт. Проведени са съответните обучения и този закон беше наистина приет като образцов закон. Сега този закон в рамките на няколко дни искате да го съборите и да въведете нов, за съжаление, виждате, много оспорван и много тревожен с всички текстове, които залагате, закон. Това е по общата част на закона. Жалко, че не ме слушате, госпожо Стоянова. Тези справки за британския модел е трябвало да ги направите предварително, когато...

Слушам Ви много внимателно. Британският модел не е като нашия. (Реплика от ГЕРБ.)

Може да се провери в архивите на Сметната палата как се е стигнало дотам. (Реплика от ГЕРБ.) Вижте, колега, Вие не сте тук, само за да натискате копчетата на пулта. Вие сте тук, защото трябва да носите и отговорност.

Права сте, госпожо председател. Приключвам с това. Явно, че всеки конструктивен апел остава наистина без никаква полза в тази зала, което е жалко, и отговорността остава тук, при колегите. Самият факт, че сте направили промяна на това предложение, показва, че поне на места оценявате и признавате грешките, които правите. Отговорността е огромна. Наистина ще дойде време, когато ще се коментира тази отговорност и всички вие ще я носите.

Лично обяснение, защото Вие споменахте, че аз не познавам британския модел. Точно обратното – британският модел е моделът на генералния одитор, който ние сега въвеждаме. Седемнадесет сметни палати в Европа имат модела на генералния одитор, пет имат модела на финансов съд и едва останалите, може да направите аритметиката, имат колегиалния модел.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина се учудвам на самочувствието и на желанието на вносителите да продължават да размахват пръст, даже в случаите, в които под справедливите критики на опозицията са били принудени да променят текстовете, които първоначално бяха внесли. Това е един от най-скандалните текстове в този законопроект, в който малките общини се задължаваха или им се даваше възможност, вместо да бъдат одитирани от Сметната палата, да възложат своите одити на регистрирани одитори, на частни лица, срещу определено възнаграждение. От опозицията сметнахме и каква ще бъде аритметиката от това действие. Това щеше да струва над 60 милиона на държавния бюджет. На въпроса: дали имат личен интерес и дали представляват съсловията, които ще се облагодетелстват от тези текстове, вносителите от ГЕРБ така и не отговориха, но фактът, че са променили този скандален текст, сам по себе си говори за основателността на нашите критики. Така че би следвало тук да има известна доза неудобство, когато се коментира това лобистко предложение, вместо да се размахва пръст на опозицията (реплики от ГЕРБ: „Е-е-е!”) и да се задават въпроси: защо имаме предложение за отпадане на всички текстове в този нов закон. Ами, както се оказа дотук, нашите предложения за отпадане, по-точно на колегите Плугчиева и Орешарски, са абсолютно основателни, защото на безпощадната критика, на която подложихме всеки член от този законопроект, не чухме никакъв смислен отговор. Тъй като тази стенограма с този дебат ще отиде най-малкото в Конституционния съд, ще стане много интересно и много ясно какви са били критиките и какво сте отговорили вие на всеки един от тези въпроси.

Всъщност дебатът като за първо четене беше прехвърлен от госпожа Менда Стоянова. Понеже тя нееднократно цитира страните, които имат генерален одитор, за пореден път ще кажа: като давате тези страни за пример, като давате за пример Словения, която е любимият пример на госпожа Донева и на господин Валери Димитров, не забравяйте да казвате, че в Словения генералният одитор се избира от опозицията и там има парламентарна комисия, която осъществява контрол върху този едноличен орган. Това, което вие правите, е абсолютно безконтролна Сметна палата, която непублично и непрозрачно ще взема своите решения, която е безотговорна към всички останали, освен към тези, които я назначават. Това е скандалното в този законопроект. На това трябва да отговорите. Това е въпросът. Конкретно по текста, който се дискутира. Това е поредният пример за пълната липса на правна обоснованост, включително и на същинската одитна дейност, която се регламентира в този законопроект. Погледнете ал. 11 на чл. 53, в която е записано, че отговорният заместник-председател одобрява одитните доклади и становища. Питам аз: има ли правомощие отговорният заместник-председател да не одобри одитните доклади и становища, къде е разписана процедурата и какво се случва в тези случаи? На никой от поставените ми въпроси за новата одитна процедура така и не получих отговор. Какво се случва тогава, когато има спорове между ръководителя на екипа и директора на съответната дирекция, когато този спор се отнесе до отговорния заместник-председател? Кой носи отговорност и върху какво се произнася? Кой в крайна сметка носи отговорност за окончателния одитен доклад тогава, когато той е променен? Какво се случва, когато не бъде приет одитният доклад от едноличния председател на Сметната палата? Какво се случва в конкретния текст, когато отговорният заместник-председател не одобри одитния доклад или становище? Къде е разписана процедурата? Как мислите, че този закон ще произведе своето действие, като реално правните процедури липсват в него? Или скандалната идея да се прилага по аналогия Административнопроцесуалният кодекс в определени случаи?! Разбирате ли, че освен скандален по дух, този законопроект е и неработещ, защото в него ги няма регламентирани правните действия, които ще се извършват в Сметната палата.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа, ще направя едно уточнение, тъй като ставаше дума за Словения. Не е вярно, че в Словения председателят на Сметната палата се избира от опозицията. Ще кажа, че участието на опозицията е важно, но в други държави, където англосаксонският модел предвижда едноличен генерален одитор. Там има комисия в парламента, наречена Комисия за публична отчетност, специализирана за работа със Сметната палата и се казва „Пъблик акаунт къмити” на английски. Така е във Великобритания, в Ирландия. Става дума за европейски държави. Тази комисия се оглавява от член на опозицията. Това е традиционно за англосаксонските държави. Става дума за председателя на комисията, която е специализирана за работа със Сметната палата, а не за това, че председателят на Сметната палата се избира от опозицията. Така че за Словения, госпожо Манолова, това не е вярно.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, трябва да започнем да се учим на одит в тази зала. Изговориха се всякакви врели-некипели, с извинение за израза. Лица, които не знаят основни понятия, да вземат толкова дейно участие, лица, които бъркат „финансов одит”, които бъркат „одит на изпълнението”, лица, които четейки текст за заверка, за финансов одит, който приключва със заверка на годишни финансови отчети, да ми говорят и да задават въпроси тук от трибуната, при положение, че не са дошли на заседание на комисията, за да чуят отговорите на тези въпроси, защото в комисията няма камери, то аз не искам да отговарям на такива въпроси. Знам, че госпожа Манолова ще направи реплика, ще направи лично обяснение, но всичко това е празно говорене! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Оставете го на експертите. Не знам кой ви съветва. Всъщност знам. Вашите съветници Ви подвеждат с много неща. Това, че имало задължение отчетите на малките общини да бъдат заверявани от регистрирани одитори, а и видяхте, че това отпадна по причини, които госпожа Стоянова ви обясни, не означава, че тези общини няма да бъдат одитирани. За момента тези заверки се правят кампанийно, има кратък срок от време, в който те да бъдат извършени. Поставя се под съмнение доколко тези заверки вършат работа и дали не се ползват като индулгенции от кметове на малки общини? Искам да обърна внимание, че има общини с бюджет 1 млн. лв. Ние говорим, че не е ефективно да влизат одитори там, да хабят човешки и времеви ресурс. Попитайте кметовете на тези общини, за да ви кажат колко време отделят служителите на техните кметства, за да обслужват проверката. За кметовете това е тежест. При бюджет 1 млн. лв. представете си каква голяма част е само за заплати. За какво е необходимо да правим заверка на тези общини?! Пак казвам, в текста, който бе предложен в работната група, остава тази възможност при оценка на риска. Това е понятие, което нямам намерение да ви обяснявам тук. Трябва да седнем като студенти, да извикаме експерти или специалисти, които работят в тази област, за да ви обяснят основни понятия. Безсмислено е да задавате едни и същи въпроси. Вчера Ви бе отговорено какво се прави при неодобрение. Отговорено Ви бе, че и при колегиалния модел възникнат конфликти по същия начин и се отказва да бъде приет докладът на одитора. Отговори Ви се, че одиторският екип се сменя. Днес искате пак да говорим едно и също нещо. Съжалявам! Знам, че ще репликирате. Правете го, но мисля, че хората, които пряко са заинтересовани от тази тема, следят пряко дебата. Интересно ми е как реагират на всички ваши твърдения, особено вчера, когато казах: „За какво качество на одитната дейност говорим?”. В момента има Комисия за оценка на качеството на одитите. Това са елементарни неща в одитната дейност. Много се надявам специалистите, които са заинтересовани от закона, да направят разлика в говоренето. Не смятам, че като викам, съм по-убедителна. Предпочитам да съм убедителна с аргументи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Донева, хората, които разбират, са скандализирани от вашия законопроект. Ако мислите, че колегата Пламен Орешарски разбира по-малко от Вас, очевидно страдате от прекалено високо самочувствие. (Реплики в ГЕРБ.) Би следвало, разбирате или не, това, което смятате по този закон, да го изложите тук, в залата. Защото Вие така и не отговорихте на нито един от зададените въпроси. А това, което твърдите в момента, е смешно. Всеки от народните представители може да чете и да види какво е първоначалното предложение – Вашето и на госпожа Менда Стоянова, а именно, че годишните финансови отчети на общините, чиито бюджети не надхвърлят 10 млн. лв., както и на висшите учебни заведения, се извършват по тяхно искане от регистрирани одитори. Заплаща ли се тази дейност? Заплаща се! Ще предпочете ли една община или един ВУЗ да си плати и да получи без проблеми заверка върху финансовия си отчет? Естествено, че ще го предпочете.

Той не й трябва.

Кой се облагодетелства в крайна сметка? Съсловието, което вие представлявате. А кой е ощетен? Публичният ресурс и държавата. Защото одитът се възлага на частни лица, които срещу възнаграждение естествено ще ви заверят отчетите. Това е А и Б. Защо се отказвате от това предложение? Защо го правите, след като сте убедена, че сте права? И защо закривате териториалните звена, които до момента извършваха тези дейности? За да въведете в крайна сметка едно правомощие на частните, на регистрираните одитори, които вие представлявате! Ако този текст не е лобизъм, не зная кое е лобизъм! И ако вие продължавате да настоявате, смятам, че това минава всички допустими норми! Поддържайте го, щом смятате, че сте права! А декларирахте ли конфликт на интереси, когато внесохте това предложение?!

Моля да ми отговорите на конкретния въпрос – къде е процедурата? Добре, сменя се екипът. Къде е написано, че се сменя екипът? Това може да е във Вашата глава или във Вашите предположения.

Това трябва да е написано в закона, за да е действащо!

Благодаря, госпожо председател. Моята реплика е кратка. Сто пъти на един и същи въпрос няма да отговарям. Който гледа, вече е пределно наясно със ситуацията. Конфликт на интереси нямам и затова не съм го заявила.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дебатът е професионален и е малко встрани от моята специалност. Освен това, че подкрепям този законопроект и това, което гласуваме на първо и второ четене, аз гласувах и против. Защото, да се твърди от представителите на опозицията, че видите ли, този дебат се претупвал, просто нямало дебат, съкращавало се времето, при положение че в залата има 14 човека от опозицията, просто за мен това е популизъм. Затова бях мотивиран да гласувам отрицателно.

Аз уважавам загрижеността на колегите за това да присъстваме в залата, но когато едновременно с това въведохте само в последните две заседания срокове по много важни и обемни законодателни инициативи – от 3 до 5 дни, нали се сещате, че за това време трябва да се пише? Изборният кодекс има 316 члена и ние в момента в стаята пишем 4 човека.

Вие много фриволно се отнасяте към нещата. Да. Вашите текстове ги пише администрацията, вие нямате проблеми. Между другото, ваш е въпросът да държите кворума в залата и да приемате съответните текстове.

Не ме прекъсвайте, ако обичате! Затова възразявам (шум и реплики от ГЕРБ) срещу направеното изявление от моя уважаван колега, че нямало достатъчно хора в залата. Въпросът не е колко са хората. Въпросът е какво пише в текстовете и как ги защитаваме. Благодаря.

Има предложение от народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 54 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 54 със следната редакция: „Доклади със становища по отчети за изпълнение на бюджета Чл. 54. (1) Министерският съвет, Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Българската народна банка представят на Сметната палата в 7-дневен срок от одобряването им отчети съответно за изпълнението на държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване, на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по бюджетните разходи на Българската народна банка за предходната година. (2) Сметната палата изготвя доклади със становища по отчетите по ал. 1 не по-късно от 3 месеца от получаването им”.

Има предложение от народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 55.

По чл. 56 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 56 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 56 със следната редакция: „Уведомления при данни за престъпление Чл. 56 (1) При наличие на данни за престъпление председателят изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата. (2) Органите на прокуратурата уведомяват текущо Сметната палата за предприетите действия по изпратените материали по ал. 1. (3) Сметната палата не може да огласява данни в случаите по ал. 1 до приключване на наказателното производство. (4) При наличие на данни за престъпление при управлението на средства от фондове и програми на Европейския съюз с решение на Сметната палата материалите от одита или одитният доклад се изпращат и на специализираните органи за превенция и борба с измамите и корупцията на Европейския съюз.”

Предложение от народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 57 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 57.

Предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 58 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 58 със следната редакция: „Оповестяване на други обстоятелства Чл. 58. Председателят оповестява неизпълнението на задълженията по чл. 38, неизпълнението на дадените препоръки, отказът от освобождаване от длъжност по чл. 50, както и други обстоятелства, определени от него.”

Предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 59 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 59 със следната редакция: „Одитни доклади на средства от фондове и програми на Европейския съюз и по изпълнение на международни актове Чл. 59. Доклади за извършените одити, включително одитните доказателства, на средства от фондове и програми на Европейския съюз и на изпълнението на международни актове по чл. 6, ал. 2, т. 9 се предоставят на Европейската Сметна палата и на Европейската комисия.”

Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава шеста.

Предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – чл. 60 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 60 със следната редакция: „Внасяне на доклади в Народното събрание Чл. 60. (1) Председателят на Сметната палата внася в Народното събрание: 1. доклади със становища по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по бюджетните разходи на Българската народна банка за предходната година; 2. доклади със становища за извършени одити на бюджетни системи или със значими резултати за съответните бюджети и другите публични средства и дейности; 3. одитните доклади за извършените одити по решение на Народното събрание. (2) При поискване от Народното събрание или от негова комисия Сметната палата предоставя конкретни одитни доклади.”

Предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 61 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 61.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа, подкрепям предложението за отпадане, но все пак, ако не отпадне, правя алтернативно предложение: да отпадне „Консултативният съвет на Сметната палата, както и” – първият абзац, и отдолу да отпадне „нейните специализирани комисии”.

Госпожо председател, ако обичате, не ме прекъсвайте. Правя предложение за отпадане на част от текст, чуйте аргументите ми и след това преценете какво ще направите. Председателят на Сметната палата по чл. 20 ръководи, организира, контролира дейността на Сметната палата и я представлява в страната и чужбина. В чл. 60 пише какво внася председателят на Сметната палата в Народното събрание. Забележете какво се появява като текст: „Консултативният съвет на Сметната палата”, на първо място, както и „председателят”, забележете, могат да правят предложения до Народното събрание и нейните специализирани комисии.” Все едно специализираните комисии, госпожо председател, на Народното събрание, да могат да ангажират по някакъв начин Народното събрание в отношенията му с президента, с Министерския съвет и прочие. В чл. 20 пише, че Сметната палата се представлява от председателя. Точка! Какво е това законово правомощие на Консултативния съвет, в който председателят дори няма право на глас? Той е изведен изведнъж като първи орган, както и председателят. Сметната палата има председател и той е този, който я ангажира в отношенията й в страната и в чужбина по силата на чл. 20. Нека някой от вносителите да обясни откъде се появява този Консултативен съвет – ще прави предложение, забележете, пред Народното събрание, но ще прави и предложение пред специализираните комисии. Хайде ние от специализираните комисии да започнем да представляваме Народното събрание, да правим предложения до президента ...

Най-добре би било. Колегите са го предложили.

Да, но това са много сериозни аргументи за тотална обърканост в уредбата и подредбата на отношенията. Сметната палата има председател и той я представлява. Като започне да се представлява един път от Консултативния съвет, ще прави предложения. Какъв е този Консултативен съвет, че той ще прави предложения? Консултативният съвет ... Има си председател, той да прецени Народното събрание ... Не може да ангажира специализираните комисии на Народното събрание. Може да ангажира Народното събрание, а Вие като председател ще прецените къде ще разпределите техните предложения. Квалификации за подхода при писането на този текст няма да давам, защото някой може да се докачи, но тези, които имат представа от административно право, сами ще си направят изводите. Мерси.

Подкрепям предложението на колегите за отпадане на този текст, защото в основната си част, която визира Консултативния съвет като орган, който ще сезира парламента и са намесени специализирани комисии на Народното събрание, същият е изпразнен от съдържание. Той просто няма смисъл. Първо, защото Консултативният съвет е наистина един орган-гастрольор, който се въвежда в Закона за Сметната палата. Както стана ясно от дебата вчера или по-точно от липсата на отговор, това е един орган, който е нито риба, нито рак, който, ако изхождаме от неговото наименование, би следвало да дава съвети, консултации и препоръки. Ако ще бъде консултативен орган, ако ще бъде надзорен, то противоречи на самата същност на Сметната палата, която би следвало да бъде независим орган. Тук се вменяват някакви нови правомощия, които изобщо не кореспондират със същността на дейност на този консултативен орган. Аз и вчера зададох въпроса: как така Консултативният съвет ще извършва преглед на качеството на приключилите одити, на което вчера госпожа Донева пропусна да ми отговори, но днес, понеже тя включи темата с качеството на одитите, ще питам: Консултативният съвет, който няма абсолютно никаква функция в хода на одитния процес, как така изведнъж ще прави преглед на качеството на одитната дейност? Как ще се случи това? Какъв ще бъде резултатът от този преглед, след като, както ви обърнах внимание и вчера, възнаграждението на Консултативния съвет се определя от Сметната палата? Тук се завъртаме в онази въртележка, в която едни заинтересовани лица, които диктуват, както беше случаят с одитираните обекти в лицето на Министерството на финансите, издават едни сертификати, които са условие за назначаване на одитори в Сметната палата и после тези одитори одитират Министерството на финансите. Една такава въртележка на взаимозависимости, които в крайна сметка се отразяват най-вече на безпристрастността, обективността и честността на извършените одити. Този Консултативен съвет, към който отново няма никакви изисквания за неговите членове, няма никакви функции в одитния процес и е зависим от Сметната палата, която му определя възнаграждението – този орган извършва прегледи на качеството и след това прави предложения пред Народното събрание за извършване на специализирани одити. Освен това, искам да ви обърна внимание, че понятието „специализирани комисии” няма никакъв смисъл. Защото, както ще видим по-нататък, предложението на опозицията да бъде създадена специализирана комисия, която да контролира дейността на Сметната палата, е отхвърлено. Аз много се съмнявам, че в тази зала ще се появи чуваемост към нашите аргументи и предложения, някакъв разум или даже притеснение от това, което ви казваме, а именно, че Сметната палата се превръща в един абсолютно безконтролен едноличен орган. Използвам случая да кажа още веднъж, че това ще бъде едно от основанията за атакуване на този закон пред Конституционния съд, включително и тези текстове, които съвсем смело и безразборно са нахвърляни вътре в този закон. Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, освен да имате специални знания за одитната дейност, трябва да имате и най-общи правни знания, за да си представите как ще функционира целият този процес. Тук са заложени безкрай бомби пред функционирането на този процес. Може би в някаква степен несъзнателно, поради незнание, но тогава, когато става дума за липсата на контрол и отговорност на този орган, аз казвам от тази зала с риск госпожа Фидосова да ми поиска поредното наказание, че това не е поради незнание. Това е тенденциозно! Това е с идеята да се създаде един безконтролен, безотчетен, послушен орган, който да бъде зависим единствено и само от тези, които го определят. Това е идеята! За специализираните комисии идеята не е лоша. Не само че има такива специализирани комисии, които контролират Сметната палата там, където тя е едноличен орган, а, както правилно забелязахте, председателят на тези комисии е от опозицията, защото трябва да има контрол върху дейността на този орган. Защото този орган следи за това как се пилеят държавните пари, как се изразходват, какво се случва с публичните финанси. Притеснението ни е основателно, то се вижда във всички текстове на този закон.

По чл. 62 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 62 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 62.

По чл. 63 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 63 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 63.

Глава седма. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава седма.

По чл. 64 има предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 64 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски – чл. 64 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Борис Грозданов и Костадинов Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста от вносителите за чл. 64 със следната редакция: „Чл. 64 (1) За нарушение по чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 55, ал. 2 виновните лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 10 000 лв. (3) При възпрепятстване на проверката по чл. 38, ал. 4 на виновното лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. (4) Глобите и имуществените санкции по ал. 1, 2 и 3 се внасят в приход на републиканския бюджет.”

Благодаря. Уважаеми господин председател, очевидно в комисията са си взели бележка и са ограничили от „ал.1-5” на ал. 1 и 2. Аз предлагам обаче да отпадне „ал. 2”: „Чл. 64. (1) За нарушение по чл. 38, ал. 1...”. Това, че ще откажат да им дадат телефони, нека да ги наказват. Но забележете за какво става въпрос по ал. 2 – лицата не могат да се позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защитена от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата. Ами ако одиторите нямат достъп? Нали много настоявате да правите проверка за достъп на членовете на Висшия съдебен съвет? А тук в закона няма императивно изискване да минат през проверка на достъп. Нормално е, когато едно лице няма достъп, да му се откаже предоставяне на информация, която представлява държавна тайна. Най-нормалното е! Изведнъж ще се носи санкция за това, че е отказано. А ако е отказано поради липса на достъп? В закона няма изискване по отношение на членовете на Сметната палата да минават проверка за достъп до информация, а се въвежда задължение и санкция за него – чл. 38, ал. 2, да се наказват лицата, ако откажат. Това е в противоречие със Закона за защита на класифицираната информация. Най-нормалното е като няма достъп, да му се откаже информацията, която е държавна тайна. Предлагам санкцията – да отпадне ал. 2 в текста на комисията, и да остане само за ал. 1. Благодаря.

Уважаеми господин Миков, вероятно защото вчера бяхте само за кратко в залата, сте пропуснали гласуването на чл. 37. В ал. 2 там изрично е записано, че: „Одиторите упражняват правомощията си по предходната ал. 1, като достъпът до класифицирана информация се извършва при условията и по реда на Закона за класифицираната информация”. Господин Миков, те ще си минат по този ред и едва тогава могат да изискват данни за класифицирана информация.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Стоянова, могат да минат, могат да не минат.

Ами, като не минат?!

Там е казано, че: „при упражняване на правомощията достъпът се извършва при условията и по реда”. При условията и по реда те минават процедура. Ако не минат достъп, няма да имат достъп и тогава няма да се носи отговорност за непредоставяне.

Точно така.

Ама не е ясно от текста, тук е казано въобще. Санкцията и тази ал. 2 са за въобще. Представете си, че няма достъп и те му откажат. Ще носи ли санкция? От текста, както е формулиран, излиза – да.

Има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – чл. 65 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски – чл. 65 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 65.

Уважаеми колеги, предложението, според което одиторите на Сметната палата ще издават актове за констатиране на нарушения, а председателят на Сметната палата ще издава наказателните постановления, показва тотално смесване на функциите на Сметната палата. Това са правомощия, които прилягат на административно-наказващ орган. Искам да припомня на колегите, че досега актовете и наказателните постановления за установяване на административни нарушения се издаваха от Агенцията „Финансова инспекция” или от Агенцията за обществени поръчки.

Не е този текстът.

Нормално е, когато става дума за административни нарушения, тази дейност да се извършва от финансови контролни органи. Мнението на хората – специалисти в тази област, е, че в този закон се прави пълно смесване на основни понятия като външен и вътрешен одит и осъществяване на финансови контролни функции. Доказателство за последното са тези текстове. Всъщност, споровете започнаха още с уводните изказвания – мои, на колегата Пламен Орешарски, на колежката Меглена Плугчиева и дебатът какъв трябва да бъде предметът на дейност на Сметната палата. Лично аз смятам за недопустимо изземването на контролни функции от дейността на агенции, натоварени с извършването им, от Сметната палата. Тя има абсолютно други правомощия и ангажименти, които, както вече казахме, не са разписани по надлежния начин в закона, но това не означава, че трябва да й бъдат придавани други функции, нехарактерни за нейната дейност. Предложението е тези текстове да отпаднат.

Господин председател, предлагам изказването на госпожа Манолова да се счита за изказване по § 12 на този закон, в който параграф става дума за това, по което тя говореше, и тогава да не й давате думата в рамките на петте минути. Член 65, по който тя се изказа, се отнася за нарушенията по чл. 64.

Обратна процедура!

На процедурата на Стоянова.

Правя предложение за прегласуване. Както вече казах, е недопустимо Сметната палата да се превръща в административно-наказващ орган. Смесването на функциите по извършването на одити по административно наказване се вижда и в § 12, по който, разбира се, ще взема отношение. Там също сме свидетели на нови правни фигури.

По който Вие се изказахте.

При тях актовете се издават от надлежните органи, не е посочено кои. Забележете, наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата. Изобщо не знам какво е това желание да се възлагат функции, които не съответстват на същността на Сметната палата, и да се отнемат други, които са естествени за един одитен орган, какъвто е Сметната палата.

„Допълнителни разпоредби” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на това подразделение.

Има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров - § 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стоянова, Донева, Главчев, Грозданов и Язов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 1 със следната редакция: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Одит” е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им. 2. „Финансов одит” е изразяване на независимо мнение доколко годишният финансов отчет на предприятието дава вярна и честна представа за неговото финансово състояние и имущество, в съответствие с идентифицираната обща рамка за финансова отчетност. 3. „Одит за съответствие при финансовото управление” е проверката на системите за финансово управление и контрол, включително на вътрешния одит и на управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението, отчитането и контрола на бюджетните и другите публични средства и дейности в одитираната организация с оглед на спазването на изискванията на нормативните актове, вътрешните актове и договорите. 4. „Одит на изпълнението” е проверката на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички равнища на управление в одитирания обект с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност: а) „Ефективност” е степента на постигане на целите на одитирания обект при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от неговата дейност; б) „Ефикасност” е постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване на дейността на одитирания обект; в) „Икономичност” е придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване на дейността на одитирания обект при спазване на изискванията за качество на ресурсите. 5. „Одитирана организация” е всяка организация, която подлежи на одит, съгласно изискванията на този закон. 6. “Специфични одити” са одитите, извършвани при условията и по реда на специален закон. 7. „Одитиран обект” е програмата, дейността или функцията, в рамките на отделна одитирана организация или в рамките на публичния сектор като цяло, които са обект на одит. 8. „Публични средства” са средствата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. 9. „Публични активи” са публичните средства, както и всички имущества, които са държавна или общинска собственост или са обект на права на бюджетни предприятия. 10. „Бюджетно предприятие” е всяка организация по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. 11. „Финансов контрол” е всяка форма на контрол, свързана с управлението на публични средства и дейности, осъществявана чрез специализирани правомощия и процедури, включително бюджетен контрол, финансов инспекционен контрол, данъчен контрол, митнически контрол и други подобни. 12. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. 13. “Международно признати одитни стандарти” са: а) Одитните стандарти, издадени от Комитета за одитни стандарти на Международната организация на върховните одитни институции – ИНТОСАЙ (ISSAI); б) Международните одиторски стандарти (International Standarts on Auditing), издадени от Борда на Международната федерация на счетоводителите (International Federation of Accountants - IFAC), подходящи за финансов одит при ангажименти с включени допълнителни въпроси, специфични за предприятията в публичния сектор.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на това подразделение.

Има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.

Има предложение на народните представители Манолова, Миков и Михалевски за нов § 3: „§ 3. Председателят и членовете на Сметната палата, избрани при условията на отменения Закон за Сметната палата, изпълняват задълженията си до изтичане на срока, за който са избрани”. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, една от причините да бъде приет този закон е визирана в § 3, а именно идеята на управляващите да направят една политическа чистка и в този орган. За да не се затрудняват да избират един колегиален орган от 11 члена, улесняват осъществяването на намеренията си като превръщат целия орган в едноличен. Естествено, че по-лесно се контролира, манипулира и управлява едно лице, отколкото един колегиален орган от 11 члена. Искам да ви кажа, че това, което се съдържа в § 3, е скандално! Няма европейска държава, която предсрочно да е прекратила мандата на Сметната си палата, на висшия си одитен орган. Няма такава европейска държава! Това, че го направихте с всички независими регулатори, също е скандално, но в случая става дума за един конституционно дефиниран орган, който има своите функции и своето място в системата за разделение на властите. (Шум и реплики в ГЕРБ.) И тук, госпожо Фидосова, ще Ви цитирам текстове от Римския договор и от Договора за функциониране на Европейската общност, които са подписани от България в момента на присъединяване към Европейския съюз, които са част от общностното право и задължителни и за вътрешното право на страните членки, а именно начинът, по който се прекратяват мандатите на членовете на Сметната палата. Хипотеза, при която със смяна на закона се подменя мандата и състава на Сметната палата, няма. И Ви обръщам внимание, че това е една от основните причини този закон да бъде атакуван пред Конституционния съд, защото той влиза в противоречие с действащо общностно право. Любимият пример на господин Валери Димитров и на госпожа Донева, за Словения, които са приели своя Закон за Сметната палата...

Ами, вижте! Прочетете текста!

Предсрочно прекратяване на мандата на членовете на Сметната палата. Обяснявам, че никоя европейска страна не го е направила.

Включително това е основното предложение и по § 3, естествено. Двете предложения не могат да се разглеждат отделно – предложението на комисията, и нашето предложение. (Шум и реплики в ГЕРБ.) И пак казвам за тези, които си говорят и не са чули!

Вероятно и Вие не сте ме разбрала, че става дума за подмяна на състава на Сметната палата, за предсрочно прекратяване на правомощията, коeто е противоконституционно. И то е едно от основанията за атакуване на този закон пред Конституционния съд. Това противоречи на ангажимента, който сме поели в чл. 286 по Договора за функциониране на Европейската общност. Това е едно от основанията Европейската комисия да каже „Да” на степента на съответствие на този закон с европейските изисквания. Това е наш ангажимент – да не се подменят членовете на Сметната палата предсрочно, извън посочените в този договор случаи.

Да си дойдем на думата!

Ами, да. Да си дойдем на думата! Да си дойдем на думата – и думата е, че това не си го е позволило никое мнозинство – нито предишното, нито по-предишното, да прекратява мандат на Сметна палата! Госпожо Стоянова! Този орган е дефиниран в българската Конституция. Имаме ангажименти по Европейския договор по този закон, така че искам да сте много наясно какво вършите в момента, освен че абсолютно осакатявате този орган, за да може да не се извършва никакъв контрол върху това как се харчат публичните пари в условията на криза. Вие подменяте и неговия състав, с което подлагате на съмнение ангажименти, които сте поели, които всъщност ние сме поели и вие трябва да изпълнявате, пред Европейския съюз. Няма страна, която да е подменила предсрочно, преди изтичането на мандатите, състава на Сметната палата. Няма такава европейска страна! В това си начинание Политическа партия ГЕРБ сте пионери, защото няма такова мнозинство, което безконтролно да е подменяло всичко! Но едно е да подмениш обикновени органи, друго е да подмениш конституционно определен орган.

Дотам сте го докарали!

Ако, господин Велчев, Вие не можете да направите това разграничение, със сигурност госпожа Фидосова може. И Ви обръщам внимание на това какво вършите с гласуването на този текст.

По § 3 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Параграф 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 със следната редакция: „§ 3. (1) В срок до един месец от влизане на закона в сила Народното събрание избира председател и заместник-председатели на Сметната палата. (2) До избиране на председател и заместник-председатели по ал. 1, избраните по реда на отменения Закон за Сметната палата – председател и членове, изпълняват задълженията си”.

По § 4 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров: Параграф 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 със следната редакция: „§ 4. В срок до един месец от избора на председател Народното събрание избира Консултативния съвет на Сметната палата”.

Има предложение от народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – § 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 5.

Има предложение от народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров – § 6 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 6.

Благодаря Ви, госпожо председател. Искам все пак да напомня текста, който гласуваме: „§ 6. В срок до един месец от приемане на Правилник за устройство и организация на дейността на Сметната палата, се провежда конкурс за назначаване на директорите на дирекции.” Простете, това е разрушаване на цялата структура на Сметната палата. Винаги е било за ръководителите, за върха да се търси политическа замяна, за да има влияние на спечелилата политическа сила върху тази върхушка. Тук разрушавате всичко.

Конкурси.

Какво значи конкурси?! Там има директори, какви конкурси? Ще изхвърлите всичко и ще почнете от нулата. Цялата европейска администрация е несменяема, за да може да функционира системата. Сменят се политическите фигури. Простете ми, какви политически фигури са директорите? За какво става въпрос? Разбирате, че това няма как да не стигне при Конституционния съд, но това ще се обсъжда и в Европа. Недейте да стигате дотам! Вие след малко ще уволните всички хора в Сметната палата и ще назначите нови. Да, разбирам, че от вас лъха оптимизъм. Аз вчера го казах, ще го повторя пак: вие сте утрешните бивши управляващи, не го забравяйте. Недейте да подхождате с аршин, с който утре вас ще ви мерят. Не го правете, това все пак е България и българската държава. По тази логика вие ще смените цялата държавна администрация. Това е такава безпрецедентна чистка, каквато никога не се е случвала.

Затова моят призив е да падне текстът и да не ставаме за срам с такива безпардонни политически чистки.

Голяма съпротива е, уважаеми колеги от ГЕРБ. Вие си отговаряте защо е целият този смешен плач. Колкото по-голяма е тази съпротива, толкова по-ясно е, че сме на прав път. Мога да съжалявам само за едно – че това не се случи по-рано. Значи, Сметната палата загива, умира, 130-годишна институция, казва Мая Манолова!

Да кажете нещо по текстовете.

Апокалипсис, разрушение, срив, ужас! (Шум и смях от ГЕРБ.) За какво? За това, в което те са превърнали Сметната палата. В продължение на години, пак ви напомням, първият шеф на Сметната палата беше един от предходниците на госпожа Менда Стоянова – бивш председател на Комисията по бюджет и финанси. После това място се превърна наистина в гарваново гнездо – отпаднали отвсякъде политици, неуспели депутати, бивши все равни кой откъде, но останали верни на партията с голямо „П” и на нейните други съюзници в годините, сделки в съотношение 8:5:3. Всичко това го говоря, не че има нужда да ви убеждавам, а се връщам малко в историята, за да ви го разкажа. Тоест номенклатурата, която се разполага на позициите в тази хубава, прекрасна институция, където проверки и всичко се правеше целево. Първите истински неща, които се направиха от Сметната палата за 14-15 години или откакто съществува, там някъде, са тези пет одита, които по закон Народното събрание можеше и прави, като ги възлага на Сметната палата. Спомняте си как от „Атака” подкрепихме с две ръце тези одити, иначе такива неща по-рано не се правеха. Така че, колеги, от Сметната палата и от другите подобни институции, пак ви напомням, стоят и чакат. Колкото по-рано, толкова по-добре. Аз съм ви казвал, колкото по-рано се удари с железния чук, с парния чук, толкова по-добре. Бавим се относно Комисията за защита от дискриминация, бавим се и за много други неща, така че по-бързо да гласуваме този закон да върви и пълна смяна на сегашната деспотско-тиранска система.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! По какъв друг начин да бъде репликиран господин Шопов, освен по следния: той каза, че ще се върне назад и ще ни припомни историята. Аз мисля да се върна още по-назад. Уважаеми млади колеги, имаше един период, в който управляващата партия толкова революционно искаше да направи промените, че когато сградата на стария Партиен дом беше дадена за ползване на парламента, колегите демократи революционери не искаха да заемат кабинети, не искаха да си получават заплатите в счетоводството на стария Партиен дом. Искаха да го разрушим. Така че, господин Шопов, Вие не сте оригинален в своята радикалност. Ако искате да стигнете докрай, тази сграда е боядисана в много червен цвят. Дайте да запишем да я съборим и нея и да започнем отново. Такова изказване се репликира само по този начин!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Шопов, Вие бяхте в онази фракция, която с малко, но завинаги влезе в Народното събрание и започна онзи процес в селското стопанство, който сега толкова години след онези е онова, което виждат хората. Бяхте същата онази фракция със същия радикализъм. Друг е въпросът, че дори и през 1999 г., когато бе променен Законът за Сметната палата, ОДС нямаше този подход. Тогава се даваха преходни срокове. Търсеше се континюитет. Какво се случва днес? В среда на остър политически натиск, на конфронтация се създава един орган. Той ще съществува единствено и само дотогава, докато съществува това мнозинство. Решенията, актовете на този орган не бива да се признават от гражданите, защото той е политически орган, защото начинът на прокарване през парламента, което преди малко заявявахте за другите органи, означава само едно – че вие от независими органи искате да създадете партийно-болшевишки органи, вие, двете фракции на управляващите – „Атака” и ГЕРБ. (Реплики в мнозинството.) Така че хората не бива да признават актовете на тези органи. Тези органи не бива да имат авторитет. Това са политически органи, които ще си отидат след края на това мнозинство. Ще ги употребите за изборите. Това е ясно. Затова бързате – за да могат да изпълнят някоя и друга политическа поръчка за изборите! Но не трябва да се признават актовете на тези органи!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, ще кажа само няколко думи. Срам ме е след 20 години на демократични процеси в България да възхвалявате подхода на великия кормчия Мао Цзе Дун и на хунвейбините, защото техният подход беше горе-долу аналогичен на онова, което вие проповядвате – едва ли не с парен чук всичко да се унищожи в тази държава, което в днешно време не е благословено от Четиридесет и първото Народно събрание. Уважаеми колеги, това е срамота!

Това не е по текста!

Колеги, аз говоря на неговия стил на приказки и на мислене. Вие сте достатъчно интелигентни да разберете, че би било позор за България и пагубно за държавата, ако се вслушате в съвета на господин Шопов. Благодаря.

Първо, към господин Божинов. Кой знае, може би някоя болна глава е имала идеята да се разрушава тогава Партийният дом. Но не те го запалиха, господин Божинов! Запалихте си го вие, комунистите! Това е безспорен факт – отвътре, и то със запалителни материали.

Бре, бре, бре!

Никой не оспорва това - за да заметете следите и да унищожите архивите. На Михаил Миков: ако не беше раздадена тогава земята на селското стопанство, аз съм казвал винаги това – на един син или почервенял бандит – по едно цяло ТКЗС! Така че вашите ТКЗС-та, гдето не можете да ги прежалите, щяха да имат тази съдба. Но това е голям разговор. А за това, че когато сте променяли Закона за Сметната палата през 1999 г., сте имали съгласие със СДС, това не ме учудва, защото БСП и СДС през 1999 г. бяха типични партии на статуквото. Тогава играеха на червени и сини фланелки. Едните – облечени в червено, другите – в синьо. Имало е съгласие как да се играе общата игра помежду ви. Колкото до хунвейбините и Мао Цзе Дун – те са комунисти, а аз никога не съм бил комунист и никога няма да бъда!

По § 7 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров - § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 със следната редакция: „§ 7. В срок до 3 месеца от избирането й Сметната палата утвърждава и оповестява актовете по чл. 19, т. 2.”

По § 8 има предложение на народните представители Плугчиева, Орешарски, Овчаров и Димитров - § 8 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 със следната редакция: „§ 8. В срок до 1 месец от избирането му Консултативният съвет приема правила за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата.”

Благодаря, госпожо председател. Не вземах отношение, когато ставаше въпрос за ръководството на Сметната палата. Казах ви, че има спечелила политическа сила, тя прави опити да контролира Сметната палата. Тук сменяме одиторите. Не знам какво ще каже господин Шопов, но като махнем директорите, като махнем одиторите, вие разбирате, че нищо не остава от Сметната палата. След това ще си направим един политически конкурс, ще подберем удобните хора. Само че вие разбирате, че вашите политически опоненти нямат друг вариант, освен да обявят всичките актове на този екип за политически актове. Разбирате, че при следващото управляващо мнозинство отново ще повтаряме това нещо. Тук много пъти се чу как тройна коалиция и не знам какво си... Сметната палата я получихме в наследство от предходното управление и проф. Димитров беше избран от същото мнозинство, в което главният секретар на МВР се казваше Бойко Борисов. Стигнахме до една устойчивост на администрацията. Не я торпилирайте (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не, казвам ви, че това са наследени кадри. Не можете да кажете, че миналото правителство е направило това, което вие в момента правите. Просто не е било така. Имаше една устойчивост в държавата, която сега вие торпилирате с предизвикателството всички следващи да правят това нещо. Докога? Простете ми, но и управляващите, и опозицията са българи, не са чужденци. Съжалявам много! С тези безпардонни политически метли просто унищожавате администрацията на България. След малко ще ги прекараме всички през изпити – той работел примерно 10 години в Сметната палата, ние ще го направим стажант. Има най-различни форми за унижаване на хората. Правете го! Продължавайте да унижавате българите, ще ви се върне! Ще се върне с жестока революционна страст и не ви завиждам тогава! (Шум, смях и реплики от ГЕРБ.)

Господин Димитров, аз не мога да говоря като Вас – с патос. Не можах само да разбера: Вие против ли сте да има правила, условия и изпит за назначаване на одитори? Тоест да остане досегашният ред за назначаване без такива ясни критерии и правила. Срещу това ли сте против? Или може би сте против тези правила да бъдат изработени от Консултативния съвет, което още веднъж е гаранция за независимостта на Сметната палата и на хората, които ще кандидатстват и ще работят в Сметната палата? Или Вие сте против работещите в момента в Сметната палата да не докажат това, че имат познания по одиторските стандарти, по международно признатите одиторски стандарти, само за това, че са работили 10-20 г.? По какъв начин ще въвеждаме правилата на международните одиторски стандарти? По какъв начин ще изпълняваме все по-добре одити на изпълнението за ефективност, ефикасност, икономичност на управлението, ако работещите там кадри нямат тези познания? Обучение, но и проверка на това, което те знаят – това е принципът, а не политическо-партийният, който вие спазвахте досега. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги отляво, ще ви дам един друг пример. През 1980 г. авиокомпания „Малев”, след няколко зачестили катастрофи, беше поставена пред фалит. Тогава правителството на Унгария освободи абсолютно всички в „Малев” и целият състав мина на изпит – от техника и от чистачката до директора. След това тази авиокомпания беше водеща в тогавашния СИВ. След като държавата е докарана до това положение – пред катастрофа, съвсем нормално е такива органи да минат на тестове и на изпити, а не да бъдат назначавани на партиен принцип. Точно тук госпожа Стоянова е права. Вие против какво сте? Откакто започнахме да гласуваме този закон, освен че искате да се отменят всички точки, вие като опозиция не предложихте едно конструктивно решение. Нека да се види какво сте предложили по закона и нека да се отменят точките. На мен ми е чудно как може да дойдете в залата и да искате да се отменят всички предложени точки в закона!? Зная, че вие целите анархия. Целите да няма такава Сметна палата, която да гледа обективно и да си върши работата. Точно това искаме да направим – да минат всички на изпити, да докажат своята професионална, а не политическа подготовка. Тогава да направим един действащ орган. Колкото и на вас да не ви се иска, това ще стане.

Уважаеми господин председател! Чух за революция, революционна обстановка нещо има. Съмнявам се на Перловската река крайцерът „Аврора” да акустира и да гръмне с оръдията, за да стане революция. Най-много някой и друг „Майбах” да докарат някои ваши членове, но аз се съмнявам, че народът, както вие казвате, би тръгнал след „Майбах” да прави революция в полза на БСП. Благодаря ви.

Разбирате, че не е сериозно матроси от крайцера „Аврора” да правят такива изказвания. Това е друг въпрос. Много ми е интересно защо не подложите на изпити и служителите в Министерството на финансите? Да не би там квалификацията, която е необходима, да е по-ниска или да е по-лесно да се прави? Защо не изпитате служителите на БНБ? Какво правите? Парламентът избира Консултативен съвет. Как ги избрахте бе, джанъм – с конкурс, с дипломи от престижни университети? Как ги събрахте тези хора? Парламентът си слага политическо лице за шеф, парламентът определя Консултативен политически съвет, а кой ще ги изпитва? Как ще намерите изпитващите? Нали трябва да имат квалификация, за да изпитват? Така че това, което правите, аз ви казвам, не го правите в други системи. Дайте да проверим докторите. Всеки ден има скандали, всеки ден има трагедии, но за там не се безпокоите. Вие се безпокоите за Сметната палата като инструмент за предстоящите местни избори, и то толкова арогатно, толкова без задръжка, че здраве му кажете. Как пък се загрижихте за квалификацията на работещите в Сметната палата, а във всички други системи няма значение? Всеки месец стават катастрофи в БДЖ. Проверете ги, вземете мерки, нали управлявате! Спрете тези неща! В момента вие действително с нагли политически чистки и политически назначения какво се опитвате да направите? Да останете вечни? Няма в условията на демокрация вечни управляващи! Затова бъдете реалисти и не създавайте такива прецеденти!

Уважаеми господин председател, процедура – предлагам да удължим времето до приключване на точката.

Уважаеми колеги, това че господин Велчев и господин Лазаров не знаят, че и в момента одиторите в Сметната палата се назначават след конкурс, е може би обяснимо. Но това, че госпожа Менда Стоянова твърди от тази трибуна, че в момента те се назначават ей-така, по усмотрение на някой в Сметната палата или на политически сили, е невярно и е една откровена лъжа, произнесена оттук. Една откровена лъжа, която се произнася оттук! Но за какво става дума? Става дума за нещо безпрецедентно, което досега не го е правило нито едно мнозинство в България. Нито едно мнозинство! Уволнява се целият състав на Сметната палата – от първия до последния човек.

Не ме прекъсвайте, говоря по текста.

Защото в следващия параграф на тези правила за изпит подлежат всички одитори в Сметната палата, независимо кога са назначени, независимо какъв професионален и трудов стаж имат в Сметната палата. Кои са тези лица, които ще изпитват хора, които имат 5, 10, 15 години стаж като одитори? (Реплики от ГЕРБ.) Кои са тези специалисти, господин Велчев, защото в този закон не е разписана тази процедура? Това, което правите, е скандално, защото второто изискване е наличието на сертификат за заемане длъжността „одитор”, който сертификат се издава от контролен обект – от Министерството на финансите, или, което е по-лошо – от професионални организации срещу заплащане. Защо, след като сте толкова принципни и държите на това там да има подготвени хора, давате възможност на лица, които са получили сертификат, за който са си платили, да станат одитори без изпит? (Реплики от ГЕРБ.) Защо, господин Велчев? Защо на организации, в които членуват вносителите на този закон? Значи изпитът може да бъде прескочен от лице, което отиде и си плати един сертификат? Къде е вашата обективност и вашата строгост? Използвам случая да кажа още веднъж, че по време на предишното мнозинство не е уволнен нито един одитор от Сметната палата, не е прекратен мандата на нито един член, не е подменен състава на този орган. Защото този орган, господин Велчев, е конституционно определен и той е важен за разделението на властите, той е важен за начина, по който се контролира харченето на публичните пари. Това, че вие искате да харчите безконтролно, е ясно, но това, че го правите по толкова неграмотен начин, който утре ще бъде отменен от Конституционния съд, е толкова по-зле за вас! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Защо се притеснявате тогава?

Защото ме е срам от актовете, които приема Народното събрание, защото наистина този закон ще бъде един от законите, от които ще се срамува това Четиридесет и първо Народно събрание – ниско правно качество, лобизъм, скандална политическа чистка в нарушение на общностното право и на българската Конституция! Скандално! (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дълбоко съм възмутена от несериозния начин, с който се коментира и дискутира този закон. Позволявам си, госпожо председател, да направя един последен и отчаян опит да се обърна към колегите, които наистина разбират своята отговорност, и да направя опит да призова всички със здрав разум в тази зала да не се отива, първо, към такова недопустимо популистко поведение – грозно и несериозно за представители в тази институция. И второ, отнесете се с нужната сериозност към този фундаментален закон.

Госпожо председател, ако Ви прави впечатление самият факт, че има такива абсурдни текстове в закона, разбирате, че това предизвиква наистина да се прави коментар, и то фундаментален и политически коментар върху всичко това, което се предлага, независимо че сме на второ четене. Става дума за изграждане и стабилизиране на административен капацитет в държавата. Всички вие тук би трябвало да знаете, че едно от изричните условия и изисквания на Европейския съюз и на Европейската комисия е да се изгражда и стабилизира този административен капацитет, да не се променят с всяка политическа промяна хората – до чистачката в тази държава, защото това води след себе си фундаментални, за съжаление, тежки поражения във функционирането на държавата и на нейните системи. След като вие, една партия, която се обявява проевропейска, която разбира и отстоява принципи и стандарти, искате не само да разклатите, искате да съборите тази държавна администрация, и да съборите действащи фундаментални системи на контрол в тази държава, госпожо председател, аз се обръщам лично към Вас, защото Вие сте единственото ми спасение тук в тази зала. (Оживление и реплики от ГЕРБ.) Това е изключително грозно колеги, че с този недопустим маниер се отнасяте и се упражнявате в някакво политическо остроумие. Господин Велчев, не съм очаквала от Вас да правите такива несъстоятелни сравнения между „Малев” и системата за контрол в публичната администрация и на публичните финанси! Надявам се, че не само ще има вето, но и че Конституционният съд ще се намеси и ще спре това безумие. По този начин ще направи услуга на ГЕРБ и ще направи необходимото, за да се спаси тази система. В заключение, точно в този ред на мисли на политическо остроумие, което се упражнява тука, молбата ми е да не давате думата на Петър Димитров повече, защото той дава съвети, които за съжаление колегите ги приемат сериозно, и утре ще посегне и на други системи – не само на Сметната палата. Благодаря ви.

Уважаема госпожо Плугчиева, колеги! Ще продължавам да давам думата на господин Петър Димитров, за да видим всички ние, а и гражданите, които са ни избрали в тази зала, докъде може да стигне злоупотребата с право и начинът, по който този закон ще бъде приет. Безпрецедентен е случаят, когато по приет на първо гласуване закон, по този начин група народни представители, мисля че всеки може да произнесе техните имена – Плугчиева, Орешарски, Овчаров, Димитров, по същество между първо и второ гласуване не внасят чрез законодателна инициатива промяна в текстове, а желаят отмяна на закона. Какво означава? И що за законодателна техника е това – между първо и второ гласуване да се внесе предложение да отпадне наименованието на законопроекта, оттам насетне и всички текстове един по един. Уважаеми дами и господа! Нямах намерение публично в залата да заявя, че този експеримент с Народното събрание – по такъв начин да се игнорира решение на същото това Народно събрание за приет законопроект на първо гласуване, повече няма да бъде допуснат. (Реплики от КБ.) Значи, не можете под формата на... (Шум в залата.) РЕПЛИКИ ОТ КБ: За правната техника.

Каква е тази правна техника? Къде, в кой академичен труд, в коя разработка има такава техника между първо и второ гласуване да се отменя името на законопроекта и всички текстове да бъдат ан блок отменени? (Реплики от КБ.) Това не е законодателна техника! Нямаше да взема думата, ако Вие не бяхте поискали да чуете моето отношение към това, което се случва трети ден в пленарната зала. Това е колеги – вие не предлагате! РЕПЛИКИ ОТ КБ: Ние сме против.

Да. Ние това нещо сме го чули, че вие сте против. Вашите гласове са отчетени на първо гласуване. Оттам насетне, ако имате желание този закон да бъде по-добър, след като този състав на Народното събрание на първо гласуване е казал, че такъв законопроект ще има, дайте рационално, дайте конкретно по отделни текстове, а не – всеки текст да отпадне. (Реплики от ГЕРБ.) Добре, какво ще стане, ако случайно тук гласуваме отпадането на един от тези текстове? Нима цялата система на закона ще бъде в някакъв ритъм? Няма да бъде така! Подобни експерименти между първо и второ гласуване просто няма как да се случат повече. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Шопов беше водещ.

Госпожо председател, искам да изразя своето най-остро несъгласие с начина, по който се води заседанието, по няколко причини. (Възгласи: „О-о-о!”от ГЕРБ.) Първо, смятам, че с отношението, което си позволявате да взимате – да казвате кое ще става и кое няма да става, надвишавате правата си на председател на Народното събрание. Второ, с обстановката, която допускате в залата, позволявате да се сваля моя личен авторитет като депутат, тъй като физиономиите и реакциите, които виждам, определено не са на нивото на едно депутатско поведение, затова моля колегите да се въздържат, доколкото им е възможно. Разбирам, че не много. Още нещо, няма начин да съм съгласен с това – всички спазваме двуминутното време. Примерно, когато правим съответното изказване – вашето време беше 2 минути, да говорите 3 минути и половина и господин Павел Шопов да се забавлява с това и да Ви гледа умилено как го правите. Времето беше почти два пъти повече, отколкото имахте право да говорите и е поредният път, в който Вие си позволявате да правите нарушения, които са неприемливи за нивото Ви на председател на Народното събрание. Погледнете портретите, които стоят на тази стена от обратната страна и моля, сравнявайте се с хората на тези портрети, а не с тези тук пред Вас.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние сме обещали да бъдем принципни докрай и ще продължим да бъдем такива. Критикуваме основно ГЕРБ за това, че не правят реформи. Точно по този повод и в тази сфера се прави една доста разумна и трудна реформа. Затова казахме от самото начало, че заставаме зад нея. Искам да поздравя всички хора от ГЕРБ – като Ваня Донева, Менда Стоянова, господин Главчев, които работиха по този законопроект. Това, което ме смущава, е изключителната опозиция, която идва от БСП, на иначе нещо разумно и правилно, което се прави. Днес цял ден слушам госпожа Манолова, госпожа Плугчиева ...

Трети ден ги слушам, да! Много ентусиазирани! Знаете ли какво, истината е следната: всеки човек, който работи в Сметната палата, в момента има огромното предимство да се яви на тези конкурси, имайки опит – ще ги спечели (реплики от КБ), така че не се притеснявайте.

Да, по темата ви казвам. Тези ваши безпокойства са абсолютно неоснователни. Случва се нещо добро, една разумна реформа. Всички ваши опасения ми изглеждат абсолютно нерационални и измислени. Вие ми звучите като хора, които имат да запазят някакви свои стари кадри от тази система. Иначе, ако искате професионална и работеща Сметна палата, каквато е нашата цел, би трябвало да подкрепите този закон и всички ваши опасения не звучат сериозно на този фон. Нека да приключваме своята работа и аз смятам, че в утрешния ден ще се поздравим с една по-добра и работеща Сметна палата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Димитров, голям оптимист сте, че като свършим сега с второто четене, ще приключим. Вие призовахте за това, че ще направим нещо добро. Тази съпротива не е случайна, темата ще продължи. Неслучайно тук, господин Димитров, непрекъснато се говореше и за вето, и за Конституционен съд. Тази съпротива и техника да отпадне този текст, този текст и този текст, които по различни начини обясняват, тук в залата, аз ще ви кажа в каква връзка се подготвя. Подготвя се за едно широкомащабно, по много текстове вето, първо, и друго – пред Конституционния съд също да служи като повод и да се атакува законът. Това не бива да ни учудва при този така наречен президент и при този така наречен Конституционен съд. Така че важен е политическият момент, ние да си приемем закона, господин Димитров, ....

Този закон ще се гледа отново в пленарната зала, както се очертава.

Предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров – § 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 със следната редакция: „§ 9. (1) Изискването по чл. 25, ал. 1, т. 2 за одиторите, назначени в Сметната палата до влизане в сила на този закон, следва да бъде изпълнено в 6-месечен срок от приемането на Правилата за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата. След изтичането на срока неиздържалите изпита за одитори се преназначават на длъжност „стажант-одитори”. (2) Лицата, преназначени на основание ал. 1 на длъжност „стажант-одитор” са длъжни да изпълнят изискването по чл. 25, ал. 1, т. 2 в срок от една година от провеждането на първия изпит за одитори в Сметната палата. Ако след повторно явяване на изпит за одитор в Сметната палата лицата, преназначени на длъжността „стажант-одитор” не го положат успешно, те се освобождават от заеманата длъжност.”

Благодаря, господин председател за демократичността. Аз съжалявам, че госпожа председателката напусна залата, но по тази технология, която тя преди малко критикуваше, работи Конституционният съд, ако няма нищо против. В това аз не видях нищо антидемократично и противоконституционно. Щом се позволява от правилника, очевидно трябва да се прилага. Аз тук действително ви призовавам да махнем този текст.

Няма!

Знам, че няма да го махнете, не се съмнявам. Хайде, обяснете ми един човек, работил 10-11 години, вие с предложението на госпожа Менда Стоянова искате още една година да опитате дали ще се научи на нещо. Ако той не става, кажете му: „Довиждане!”. Кой лекар, работил 10 години, вие ще го преназначите за лекар-стажант и той ще се научи за една година? Дайте да се отнасяме все пак сериозно! Като ще ги махате, поне ги махнете! Но тук унижението – ще ходиш една година със звезда на гърдите, че не ставаш за нищо и те правим отново стажант, е такова издевателство над хората, че здраве му кажете! Пак повтарям, ако той за 10 години не се е научил, за една година просто няма как да се случи това нещо. Недейте да оставяте такива издевателски текстове в закона.

Благодаря, господин председател. Господин Димитров, аналогията Ви с всякакви други професии е неудачна, най-малкото. Лекарят се е явявал на изпити, за да вземе диплом за лекар – за специалност, ми подсказват. За одитор в момента не съществува никакво законово изискване – за да станеш одитор в Сметната палата, да показваш какво умееш във връзка с одитната дейност. Така че всякакви други аналогии за различни специалности са неподходящи. Одитната дейност, за кой пореден път го казвам и аз вече наистина ще се откажа да го повтарям,...

Хайде, де!

...че одитната дейност е специфична дейност, която се извършва по специфични стандарти, специфични техники, специфични подходи. Затова всичко, което казахте, най малкото е некоректно.

Аз съм малко смутен, тъй като действително съм позитивен в това отношение, в предложенията си. Какво специфично ще се появи след приемането на този закон, което ще научи, което го е нямало? Тоест одиторската дейност до ГЕРБ е била неодиторска дейност, а одиторската дейност по времето на ГЕРБ е одиторска дейност и той, ако за една година не се научи да носи порцията на началника си, не става за одитор! За какво говорим? Така че дайте да сме сериозни! Или той има необходимата квалификация и става, или няма такава квалификация и няма откъде да му дойде! (Реплики от ГЕРБ.) Хубаво, ще ви напомня на Наполеон известната мисъл, че ако един човек на 25 години не става за генерал, на 50 години няма откъде да изкара маршалски жезъл. Съобразявайте се с това нещо! Това е просто призив към тези хора - една година ще прислужвате, ако докажете характер за слугинаж, ще останете; ако не покажете, няма да останете. Но те няма да останат, тъй като ще смачкате личното им „Аз”. Вие отричате всичко! Тези хора трябва да са толкова некомпетентни, толкова некадърни, за да изтърпят това унижение и да останат в Сметната палата. За това си говорим. Но като го правите, поне го направете! Вие искате да пускате гилотината по милиметър на месец. Това не е сериозно!

Уважаеми колеги, предлагам ви да прочетем целият текст и чл. 25, ал. 1, към който текст препраща. (Шум и реплики в ГЕРБ.)

Правя го и за господин Димитров, когото подозирам, че така и не е прочел целия законопроект. Защото, господин Димитров, в противен случай щеше да Ви направи впечатление следното – всички одитори на Сметната палата, независимо от професионалния им опит и стаж, отиват на изпит, а други лица могат да станат одитори не само чрез изпит, а и чрез получаване на сертификат за одитор. Вижте чл. 25! Тези сертификати са издават, както вече стана ясно, от Министерството на финансите и срещу заплащане от едни специализирани органи на съответните професионални гилдии. Тези сертификати за одитори касаят вътрешен одит, а Сметната палата извършва външен одит. Аз не знам дали госпожа Донева прави разлика между двете понятия и въпросът ми тук е: защо след като тя апелира към това да имат съответните специфични умения за извършване на съответната дейност от Сметната палата, й се струва достатъчно получаването на такъв сертификат, който е за вътрешен одит? Отделно от това, с такъв сертификат, господин Димитров може да се сдобие едно лице, както стана ясно в дебата вчера, което има произволно висше образование. Дадохме пример и със зоолози – господин Димитров, аз дадох пример с милиционери. Едно лице, което има с нищо несвързано с тази дейност висше образование, едно лице, което, видите ли, има служебен или трудов стаж не по малко от три години. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това го обсъждахме преди.

Този стаж може да бъде като счетоводител в една селска кооперация. Едно такова лице, което няма нито икономическо, нито правно образование, което няма стаж като одитор, което е получило един прост сертификат за одит срещу заплащане, то може да стане одитор в Сметната палата, пренебрегвайки едни други лица, които имат зад гърба си професионален стаж в рамките 5-10-15 години. Това, господин Димитров, не Ви ли се струва скандално?

Колеги, заслужава си да работим допълнително, но на всички въпроси на Мая Манолова трябва да се отговори. Това са традициите в Народното събрание. Госпожо Манолова, ще се изненадате колко много одити на Сметната палата съм чел. Знаете ли, задавал съм въпроси на иначе много добри одитори от Сметната палата – защо не навлизат в детайлите или защо за някои неща по отношение на ефикасност и ефективност не се стига докрай? Тоест когато се прави примерно одит на здравната система, не се разглеждат медицински показатели, което би било много критично за качеството на работата в здравеопазването, да речем. Отговорът, който получавам от тяхна страна, е много сериозен. Те казват така: „Ние специалисти по здравеопазване по принцип нямаме”. Това е характерно и за други области. Затова, за да стане един професионален и много добре работещ орган, Сметната палата е необходимо да има поне един, да речем, ако не двама или няколко специалисти в тези области – за да може, когато се прави одит, да се получи максимално качество. Дайте си сметка, Вие сте юрист, аз съм икономист – всеки един от нас е правил анализи. Колкото и да се стараят, ако в Сметната палата няма специалист в дадена област, която е специфична, те, дори да имат най-доброто желание да направят качествен одит, не могат да достигнат до дълбочината, до която би стигнал един човек с тези специфични познания. Така че това, което Вие виждате като недостатък, всъщност е плюс и ако бъде направено както трябва, госпожо Манолова, ще направи Сметната палата по-силна, по-компетентна и самите одити по-добри. Така, че искам да Ви успокоя – спете спокойно, това не е проблем!

Ако! Има едно „ако!”.

Уважаеми господин Димитров, удивлява ме Вашето безхаберие към текстовете, които се приемат. Отдавам го единствено на факта, че Вие не сте ги прочели. Забележете какви са изискванията за одитор на Сметната палата – новите изисквания на новите лица, тъй като слагаме един кръст на всички, които са работили досега. Какви са новите изисквания? Те са: висше образование със степен „магистър”, независимо какво. Независимо какво! Може да е педагогическо, милиционерско или каквото се сетите. И служебен стаж...

Напротив, много е важно, защото това ще са лицата, които ще бъдат назначени в новата Сметна палата. Изискват се и три години служебен стаж, независимо какъв, независимо какъв! От текста следва, че детска учителка, която има 3 години стаж като детска учителка, може да започне работа без изпит като одитор на Сметната палата, след като се сдобие със сертификат за одитор. Това е записано. Не ми разказвайте какво сте чели в предишни одити. Погледнете какво пише в законопроекта, който се приема сега, в чл. 25.

Но той препраща към чл. 25. (Шум, реплики, оживление от ГЕРБ.)

Става въпрос за одиторите. Поведението Ви като юрист в момента е несериозно. (Шум, реплики от ГЕРБ.)

Погледнете за какво става дума! (Реплики от ГЕРБ.) Това са лицата, които ще трябва да контролират как се харчат публичните пари. Това не ви ли интересува, не ви ли притеснява?! Мога да се хвана с Вас на бас отсега, че качеството на одитите, които ще четете от следващите одитори в Сметната палата, ще бъде в пъти по-ниско от това, което сте видели до този момент. Там ще влязат хора без всякакви изисквания за образование и за професионален опит, без изпит – хей така, през парадния вход. (Шум, реплики, оживление от ГЕРБ.)

Има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров - § 10 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя предложението на вносителите със следната редакция: „§ 10. Незавършените одити и одитите, по които докладите не са връчени до влизането на закона в сила, се довършват по реда на този закон.”

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Защо сме против този текст? Той е една от най-ясните илюстрации на целта на закона. Тече одитен процес, не знам колко са невръчените одити, но сега трябва да дойде новият състав, по новите правила да се върне назад и да направи докладите, за да може политически да се изпълнят и да има подходящи одитни доклади. Това е най-точната илюстрация на случващото се: забавяне на връчването, защото всичката работа е свършена, само връчването не е сторено, за да може новият състав, политически подбран, Консултативният съвет, новият състав на Сметната палата да връчи и да довърши, за да изпълни политическата поръчка, която сте замислили. Има съвсем стройна система, която е прикрита зад законосъобразни, правосъобразни текстове. Това ще се види! Най-нормално е хората, които са работили, органът, който е работил, да довърши, още повече става дума за завършени и само невръчени доклади от одити. Основната цел е да има забавяне на връчването, за да има подходящите, политически поръчани, одитни доклади – за това става въпрос в този текст. Няма повече да коментирам, по-нататък ще го коментираме, живот и здраве. Но трябва да е прозрачно ясно, че това е политически закон, колкото и да говори и да се възмущава председателят Цачева. Юридически образната форма на политическите решения не ги прави по-малко политически. Напротив, ясно показва целта на закона – да има поръчани политически доклади от новото мнозинство на Сметната палата. Какъв авторитет ще има този орган, кой ще му признава докладите?! Ясно е, че е политически орган. Благодаря.

По § 11 има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров - § 11 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

Има предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Петър Димитров - § 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 12.

Уважаеми господин председател, моля да въведете ред в залата!

Те продължават да подвикват след Вашите забележки.

Ако законопроектът не ви интересува, занимавайте се с нещо друго. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С предложения текст за § 12 Сметната палата от един одитиращ орган се превръща в административно-наказателен, като изземва функциите на Агенцията за обществени поръчки и на Агенцията „Финансова инспекция”. Досегашната утвърдена практика, която е нормална, беше актовете и наказателните постановления по нарушения по Закона за обществените поръчки да се извършват от служителите на тези две агенции. Сега Сметната палата, в която, както стана ясно, не се прави разлика между вътрешен и външен одит, се нагърбва и с друга дейност, а именно финансово-контролната и административно-наказателната.

Предложение на народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Димчо Михалевски за § 13: В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в чл. 24 се създава нова ал. 4: (4) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия, която да осъществява парламентарен контрол върху дейността на Държавния одитор.” Комисията не подкрепя предложението.

Съжалявам, че не е тук госпожа Цачева, която твърдеше че има някакъв смисъл по този закон от страна на опозицията да бъдат направени предложения. Искам просто да й фиксирам вниманието върху това, че с колегите Михаил Миков и Димчо Михалевски сме направили достатъчно на брой предложения по същностните проблеми на този закон. Те не само че не бяха приети от пленарната зала, но е скандално и отношението, с което се отнасяте към тези предложения. Оставям настрана обидното поведение от страна на председателя на Народното събрание към участието на представителите на опозицията в този дебат, но ако беше тук, в тази зала, щеше да чуе и аргументите по това наше предложение, а именно, че това може би е един от текстовете, които биха спасили вашия законопроект, защото предлага да бъде саниран неговият най-голям недостатък, а именно че превръща Сметната палата в един безконтролен орган. (Реплика от ГЕРБ.) Това е текстът, с който предлагаме да бъде създадена постоянна парламентарно действаща подкомисия, която да осъществява парламентарен контрол върху дейността на Сметната палата. Аз не разбирам какво Ви притеснява в този текст? След като искате дейността на този орган да бъде публична, прозрачна, на показ пред цялото общество, защо се притеснявате да има подкомисия, която да контролира парламентарно нейната дейност? Няма да се повтаряме, да кажа, че във всички европейски страни, в които Сметната палата функционира като едноличен орган, парламента е който контролира нейната дейност, че това просто е задължително, че това произтича от самият смисъл на разделението на властите, че Сметната палата не е един обикновен контролен орган. Макар че тук се бъркат вътрешен и външен одит и функции на финансов контрол, тя не е финансово контролиращ орган, тя не е административно наказващ орган. Тя е одитен орган, който следи за това как се изразходват парите на данъкоплатците. И след като този орган е едноличен, най-нормалното е той да бъде контролиран от парламента, от една специална подкомисия, която да се занимава с нейния контрол. Какво ви притеснява в този текст, освен фактът, че наистина искате от един действащ орган да осакатите и да превърнете в един послушен на мнозинството орган, от едно лице, което ще изпълнява политически поръчки? Вътре са му разписани механизмите как ще се случва това. От дебата, който тепърва ще бъде разнасян напред и назад от тази стенограма ще стане ясно, че колегите, които предлагат отпадане на всички текстове, са абсолютно прави, защото няма как този закон да бъде поправен. Госпожа Цачева също не го е чела, след като твърди, че отпадането на един или друг текст ще наруши последователността и логиката на този закон. Няма логика в този закон. Няма разписани годни правни процедури, които да регламентират по един адекватен начин одитната дейност. Това е закон, чиято правна техника е под всякаква критика. Защото на многобройните въпроси, които зададохме, ние просто не получихме отговор. И смисълът от това, което правят колегите с искането за отпадане на тези текстове е да покажат несъстоятелността на тези текстове, че този орган няма да работи. А пък друга група от Коалиция за България, които сме предложили едно или друго, което да спаси донякъде този закон, аз виждам какво е вашето отношение към нашите предложения. Ако един юрист от тук присъстващите си беше направил труда да прочете този закон, той нямаше да мине по този начин в пленарна зала. Защото идеята е не само да се подменят, да се уволняват, да се унижават хора. Идеята е не само да се изпълняват политически поръчки. Идеята е все пак да може да функционира по някакъв начин този, макар и абсолютно политически орган. Казвам ви, че е скандално, ако не приемете комисия, която да контролира този орган и това ще бъде едно от основанията за отмяната на този закон от Конституционния съд. Няма как да е по друг начин. Защото не може на едно лице, което и да е то, да се повери високата отговорност да контролира как се изразходват публичните финанси и това лице да бъде безконтролно.

Уважаеми господин председател, колеги! Уважаема госпожо Манолова, имам чувството или че не сте чела закона, или че го четете по начин, който Ви е изгоден. Не Ви ли омръзна три дни да говорите едни и същи глупости? Толкова ли не можахте да намерите един член, който да Ви задоволи, та да спрете да говорите. (Силен смях и ръкопляскания в ГЕРБ.) Имам предвид член от закона. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Имам предвид член от закона. (Оживлението в ГЕРБ продължава.) Моля Ви, госпожо Манолова, просто е скандално това нещо. Три дни абсолютно едно и също говорите. Разбрахме, че сте против този закон, изразявате го с гласуването, но просто е обидно.

Дуплика!

Господин председателстващ, съжалявам, но ако си мислите, че този начин на водене на диалог е весел или допустим, искам да Ви кажа, че българската история е виждала доста по-тежки случаи от този, няма да направите изключение, но те не са водили до нищо хубаво. Рядко се случва интелектуалци да управляват тази държава, но простащината, с която се подхожда, е изключителна. И никой от вас няма право да го прави. Никой няма право да принизява парламента до тази степен! (Оживление и реплики в ГЕРБ.) И Вие нямате право (реплики от ГЕРБ), нямате право да го позволявате. Когато се случва простащина в такава степен, моля, прекъсвайте говорещия, защото всичко друго не отговаря нито на парламента, нито на Вашия статус. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председателю, сам разбирате деликатната ситуация, в която изпадате, без да реагирате на тази простащина, която се демонстрира от парламентарната трибуна. В този случай Вие имате един-единствен изход, за да преодолеете ситуацията, в която изпада и мнозинството. Той е да направите забележка, най-малкото, но в случая най-подходящото е да изгоните този народен представител, който очевидно не знае как да се държи в пленарната зала! (Реплики от ГЕРБ.) Три дни вносителите на законопроекта не реагират на основни въпроси, които се задават по текстове, които имат съдбовно значение и за самата институция Сметна палата, и за хората, които работят с нея! В момента, в който се представят позиции, излиза народен представител, който доскоро мислех, че е сред хората, които имат някакво възпитание, проявява простащината си тук и Вие не смеете да му кажете нито дума! Това е скандално! Това е повече от скандално и аз мисля, че вие изпадате в една ситуация като мнозинство, която не ви прави чест.

Предложение на комисията за параграфи 13 и 14: „§ 13. В Кодекса за социалното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 108, ал. 6 думите „решението на Сметната палата за търсене на отговорност, с приложени към него материали от одита или одитния доклад по чл. 51, ал. 1 от Закона за Сметната палата” се заменят с „одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 55, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност”. § 14. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 72, ал. 1 думите „решението на Сметната палата за търсене на отговорност, с приложени към него материали от одита или одитния доклад по чл. 51, ал. 1 от Закона за Сметната палата” се заменят с „одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 55, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност”.”

Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаване на § 15. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 15 със следната редакция: „§ 15. В Закона за общинските бюджети (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 30 ал. 3 се отменя.”