26 ноември 2010 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г., приет на първо гласуване на 17 септември 2010 г.: „Закон за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 – постъпило е предложение от Ивайло Тошев и група народни представители, което е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция: „§ 1. В чл. 16 ал. 2 се отменя.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 002-01-100, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2010 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 ноември 2010 г., бе разгледан и обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 002-01-100, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2010 г. На заседанието присъстваха господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД. Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов. Основните изменения и допълнения в законопроекта са свързани с необходимостта от пълно въвеждане на изискванията на Директива 2008/6/ЕО в пощенското законодателство на Република България по отношение на: - определяне на пощенски оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; - финансиране на универсалната пощенска услуга. Законопроектът предвижда задължението за извършване на универсалната пощенска услуга да се възлага на „Български пощи” ЕАД, като единствен пощенски оператор, който има изградена пощенска мрежа и разполага с ресурс да осигури изпълнението на услугата на територията на цялата страна, включително в труднодостъпните райони, с определено качество и на достъпни цени. Предвиденият срок на задължението е 15 години, считано от 1 януари 2011 г. Въвежда се механизъм, допустим от законодателството на Европейския съюз и отговарящ на съществуващите национални условия за компенсиране на нетните разходи от държавния бюджет, когато задължението за извършване на универсалната пощенска услуга, като услуга от общ икономически интерес, представлява несправедлива финансова тежест за пощенския оператор, на когото е възложено задължение за извършване на тази услуга. Регламентират се правомощията на регулаторния орган в съответствие с изискванията, свързани с прилагането на компенсационния механизъм, реда и начина за изчисляване и доказване на нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга и системата за разпределение на разходите на пощенския оператор със задължение за извършване на тази услуга. В законопроекта са включени и изменения, свързани с: - прецизиране на текстове, заложени в действащия Закон за пощенските услуги, с оглед по-ефективното осъществяване на функциите и правомощията на регулаторния орган; - въвеждане на изискване към всички пощенски оператори да ползват пощенски отпечатъци, които задължително съдържат информация, идентифицираща съответния оператор; - промени в административнонаказателните разпоредби, съобразени с вида и тежестта на нарушенията и отговорността на отделните пощенски оператори; - сигурността на пощенските пратки. В хода на дебатите от членовете на комисията бяха зададени въпроси относно либерализацията на пазара на пощенските услуги в страните от Европейския съюз и готовността на страната ни напълно да въведе изискванията на Директива 2008/6/ЕО. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 002-01-100, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2010 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Колеги, пълният вариант на становището ви е раздаден. Аз ще се концентрирам върху основните моменти от становището относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 002-01-100, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2010 г. „На заседанието, проведено на 17 ноември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа посочения законопроект. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Първан Русинов – заместник-министър, и госпожа Атанасова – директор на дирекция „Съобщения”. I. Настоящият законопроект предлага приемането на разпоредби, които гарантират съответствието на българското законодателство с европейските изисквания в областта на пощенските услуги. II. Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги се въвеждат изискванията на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността. Целта на законопроекта е осъществяване на заключителния етап от изменението на законовата уредба, уреждаща развитието на националния пазар на пощенски услуги в напълно конкурентна среда, в съответствие с европейските изисквания. Двете основни направления, в които се въвеждат изискванията на Директива 2008/6/ЕО в националното ни законодателство, са определяне на пощенски оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и финансиране на универсалната пощенска услуга. Законопроектът предвижда в § 20, чл. 29 изменение с цел регулиране на механизма за финансиране на универсалната пощенска услуга – чрез компенсиране от държавния бюджет. Компенсацията ще се предоставя след получаване на положително решение от Европейската комисия. Определянето на задълженията на универсалната услуга и изчисляването на нетните разходи, съгласно Приложение I на Директива 2008/6/ЕО, са предвидени в § 10, чл. 15, т. 11 и в § 10, чл. 15, т. 16 В съответствие с изискванията на Директива 2008/6/ЕО относно гарантиране на публичност, § 13, чл. 17, ал. 2 от законопроекта предвижда Комисията за регулиране на съобщенията на всеки пет години от възлагане на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга да изготвя доклад относно изпълнението му с оглед неговото продължаване, промяна или отменяне. III. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги коректно въвежда изискванията на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага: с 11 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 002-01-100, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2010 г.”.

Уважаеми господин председател! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г., приет на първо гласуване на 8 септември 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 има предложение от Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение от Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”, а думите „органите съгласно тяхната компетентност по чл. 7” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. Точка 2 се изменя така: „2. разрешения за търсене и проучване и за проучване на нефт и газ и разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, издадени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма;” 3. В т. 3 думите „органите съобразно тяхната компетентност по чл. 7” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”

По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 5 има предложение от народния представител Емил Димитров и група. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 има предложение от народния представител Емил Димитров и група. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 10. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”, а думите „органа, сключил съответния договор” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. В ал. 2 думите „от органа, сключил съответния договор, в 10-дневен срок от предоставянето й” се заличават.”

По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 12. В Част първа в наименованието на Глава шеста думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”.”

По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя. По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 16. В чл. 20 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Министърът на околната среда и водите” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. В ал. 2 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”. 3. В ал. 5, т. 2 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”. 4. В ал. 6 думите „търсене и/или проучване или разрешението не е вписано в Единния регистър на разрешенията за търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване или разрешението не е вписано в регистъра по чл. 17”. 5. Алинеи 7 и 8 се изменят така: „(7) Откритията по ал. 5 се регистрират след разглеждане и приемане на внесените геоложки доклади с изчислени запаси и/или ресурси от специализирана експертна комисия, назначена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (8) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма одобрява правила за състава и работата на специализираната експертна комисия.” 6. Алинея 11 се отменя.”

По § 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 17. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”. 2. В ал. 3 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”. 3. В ал. 4: а) в изречение първо думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване” и думите „министъра на околната среда и водите” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”; б) в изречение второ думите „министърът на околната среда и водите” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”. 4. В ал. 7, т. 1 и 2 думите „министърът на околната среда и водите” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”. 5. В ал. 8 думите „Министърът на околната среда и водите” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.

По § 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 22. В чл. 22д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „министъра на околната среда и водите” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. В ал. 4: а) в текста преди т. 1 думите „министъра на околната среда и водите” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”; б) в т. 1 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”; в) създава се нова т. 4: „4. влязло в сила решение по ОВОС, издадено по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, или решение да не се извършва ОВОС.”; г) досегашната т. 4 става т. 5. 3. В ал. 5 думите „министъра на околната среда и водите” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. 4. В ал. 6 думите „министърът на околната среда и водите” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.

По § 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 23. В чл. 22е се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „министъра на околната среда и водите” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”; б) т. 2 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”; в) в т. 5 накрая се добавя „изготвен съобразно изискванията на чл. 22д;”. 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) След отстраняване на пропуските и/или допълване на предоставената информация министърът на икономиката, енергетиката и туризма утвърждава плана за управление на минните отпадъци по ал. 1, т. 5 и издава разрешително.” 4. Алинея 5 се отменя.”

По § 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 24. В чл. 22ж се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разрешителното по чл. 22е, ал. 4 е безсрочно.” 2. В ал. 2: а) в т. 1 след думите „минни отпадъци” се добавя „засягащи неговата конструкция”; б) в т. 5 думата „техники” се заменя с „налични техники по смисъла на чл. 22а, ал. 2”. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е длъжен да уведоми на ранен етап засегнатата общественост за предстоящите промени в условията на издаденото разрешително по чл. 22е, ал. 4 и да осигури в продължение на 30 дни достъп до наличната документация.” 4. В ал. 6 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 4”. 5. В ал. 8 думите „Министърът на околната среда и водите” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, а думите „ал. 5” се заменят с „ал. 4”.”

По § 25 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 25. В чл. 22з се правят следните изменения: 1. В ал. 1 и 3 думите „министъра на околната среда и водите” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. В ал. 4: а) в т. 1 и 2 думите „министъра на околната среда и водите” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”; б) в т. 3 думите „министърът на околната среда и водите” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”; в) в т. 5 думите „министъра на околната среда и водите” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. 3. В ал. 6 думите „Министърът на околната среда и водите” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”. 4. Алинея 7 се изменя така: „(7) Средствата по предоставените финансови обезпечения не могат да са предмет на принудително изпълнение.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. В Част втора, в наименованието на Глава първа, думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29: „§ 29. В чл. 23 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „Чл. 23. (1) Разрешения за търсене и проучване и за проучване и концесии за добив се предоставят на физически и юридически лица, регистрирани като търговец, които докажат наличието на необходимите за извършване на съответните дейности управленски и финансови възможности.” 2. В ал. 2 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”. 3. В ал. 3 и 4 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31: „§ 31. В чл. 25, ал. 1, думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32: „§ 32. Член 26 се изменя така: „Чл. 26. (1) Производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив се открива след проверка в специализираните карти и регистри по този закон и след съгласуване с: 1. компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности; 2. кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване или за проучване или концесионната площ, за удостоверяване на обстоятелството дали заявената площ за търсене и проучване или за проучване или за добив на подземни богатства по чл. 2, ал.1, т. 5 или 6 попада в: а) урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план; б) територия, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социалната или на техническата инфраструктура – публична общинска собственост; в) територия с обществено предназначение, която е включена в приета от общинския съвет програма или план за развитие на общината по чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, изисква становище от органите по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението по чл. 51. (3) Срокът за съгласувателните процедури не може да бъде по-дълъг от 30 дни. Непредставянето в този срок на становище от органите по ал. 1 се смята за съгласуване без бележки.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. В част втора, глава първа, наименованието на Раздел II се изменя така: „Раздел II – „Разрешения за търсене и проучване и за проучване”.

Господин председател, ако позволите, процедура за допускане в залата на Диана Янева от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Малко със закъснение, защото се очакваше тази точка да бъде по-късно.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.

Предложение от народния представител Емил Димитров и група за § 36. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.

Предложение от народния представител Емил Димитров и група за § 41. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Ще прочета неподкрепената част по т. 2: „2. В ал. 3 думите „компетентния орган по чл. 7, сключил концесионния договор” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма, съответно до кмета на общината”, а след думите „Министерския съвет” се поставя запетая и се добавя „съответно – от общинския съвет”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41: „§ 41. В чл. 37 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При предоставяне на концесия се определя концесионна площ, която включва: 1. площта на находището или отделни негови участъци, и 2. площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията, извън добива.” 2. В ал. 3 думите „компетентния орган по чл. 7, сключил концесионния договор” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43: „§ 43. В част втора в наименованието на Глава втора думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване и за проучване”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44: „§ 44. В чл. 39 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”; б) в т. 3 думите „компетентния орган по чл. 7” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. В ал. 2, т. 3 думите „търсене и/или” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Разрешение за търсене и проучване или за проучване и концесия за добив в площ, съответно находище, с подземни богатства по чл. 2, ал. 3 се предоставя само чрез търг за същата група подземни богатства.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47: „§ 47. В Част втора, Глава втора в наименованието на Раздел ІІ думите „търсене и/или проучване” се заменя с „търсене и проучване и за проучване”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.

По § 51 има предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.

По § 52 има предложение от народния представител Иван Иванов - в § 52, т. 2 се изменя така: „2. Алинея 2 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52: „§ 52. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Физическите или юридическите лица или техните обединения - кандидати за участие в конкурс или търг за придобиване на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив, подават писмено заявление на български език, съобразно обявените изисквания.” 2. В ал. 2, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „в зависимост от датата, на която кандидатът или участникът е учреден.” 3. Създава се ал. 4: „(4) Когато кандидатът е обединение на физически и/или юридически лица, документите по ал. 2, т. 1, 2, 4-7 се представят за всяко от лицата.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53: „§ 53. В чл. 48 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „концесионното плащане” се заменят с „цената на правото за търсене и проучване или за проучване или относно размера на минималното концесионно плащане при концесия за добив на подземни богатства.” 2. Алинея 3 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57: „§ 57. В Част втора, Глава втора наименованието на Раздел ІІІ се изменя така: „Раздел ІІІ - Предоставяне по право на разрешения за търсене и проучване и за проучване и на концесии за добив”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59.

По § 60 има предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60: „§ 60. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „до органа по чл. 7 съобразно компетенциите му” се заменят с „включително по електронен път, до министъра на икономиката, енергетиката и туризма”; б) в т. 1 думите „удостоверени със съответните документи” се заличават; в) в т. 4 в началото се добавя „номер и дата на”; г) точка 9 се изменя така: „9. правна и финансово-икономическа обосновки.” 2. В ал. 2 и 4 думите „Органът по ал. 1” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”. 3. В ал. 6 думите „министърът или ръководителят на ведомство, който да води преговори и да сключи договор” се заличават. 4. В ал. 7 думите „7-дневен срок” се заменят с „14-дневен срок”.

По § 61 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 61. Член 56 се изменя така: „Чл. 56. (1) Предоставянето на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или на концесия за добив се отказва мотивирано, когато: 1. съществува опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за земните недра и околната среда, за безопасността и здравето на работещите и за защитените със закон територии, обекти и културни ценности; 2. кандидатът е представил невярна информация; 3. кандидатът предложи работна програма, съответно план за разработка, които не отговарят на установените технически и технологични стандарти и на изискванията за опазване на земните недра и на околната среда; 4. кандидатът предяви искане за площ, в границите на която са предоставени права за търсене и проучване, или за проучване, или за добив и не са налице условията по чл. 23; 5. кандидатът предяви искане за предоставяне на права за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 за площ, която попада в територия по чл. 26, ал. 1, т. 2. (2) С цел ограничаване натовареността на територията на страната с миннодобивна дейност Министерският съвет може да приеме решение за ограничаване издаването на разрешения за проучване за общоразпространените подземни богатства за определен срок. Решението на Министерския съвет е основание за отказ от предоставяне на разрешения.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В § 61 чл. 56 третира случаите, когато мотивирано се отказва предоставянето на разрешения за търсене и проучване, или за проучване за предоставяне на концесия. В чл. 26 на същия закон сега ние вменихме и възможността разрешенията за търсене и проучване да се съгласуват с кмета на съответната община. Задавам следния въпрос: какво се случва, ако това не бъде съгласувано? Примерно, ако се подаде искане за разрешение и търсене на подземни богатства до съответния кмет и това нещо не бъде съгласувано поради причините, изброени в чл. 26, или, ако, да речем, попада в урбанизирана територия, има други планове за публичната общинска собственост, за инфраструктура и т.н. Този вариант не е намерил място в измененията на чл. 56. Мисля, че тук трябва да се допълни: „и когато не са изпълнени условията по чл. 26”.

Предложете го конкретно!

Да, ще го предложим, но сега нямаме готовност за това нещо. Ще го напишем и ще Ви го предложим.

Искам да направя процедура. Моля да отложим гласуването на този текст, докато дадем писмено предложение за отстраняване на този пропуск.

Аз съм абсолютно убеден, че господин Икономов е добронамерен в своето предложение. Господин Икономов, искам обаче да Ви припомня сериозния дебат, воден в комисията, и причината да няма текст, чрез който общината да може да спре концесията – каквото е Вашето предложение, бяха опасенията на представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерския съвет да не се стигне до злонамерени случаи на саботиране на концесии. Имаше представители на Министерския съвет, които развиха тази теза и тя намери одобрението и разбирането на Икономическата комисия. Вие предлагате сега да се върнем и да обсъждаме отново този въпрос. Господин Икономов, препоръчвам Ви следното. Предстои нова промяна на закона. Има работна група към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Нека в момента да не коригираме закона на коляно. Този въпрос беше поставен пред Министерството на икономиката. Добре е да бъде разгледан и решен в неговата цялост. Напомням Ви, че заедно положихме усилия за нещо добро, дадохме много по-сериозни контролни функции на общините да контролират спазването на концесионните договори. Мисля си, че ако направим крачката, която Вие предлагате в момента, можем да получим резултат, различен от доброто желание, което имате.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също предлагам този текст да бъде осмислен. Няма да загубим нищо, ако го прецизираме по-добре. Ще предложа нещо, което ми се струва уместно, но няма как да бъде редакционно отразено сега и тук. Става дума, че ако търсенето и проучването е върху територия, обявена като защитена, това не може да бъде императивно условие за отказ – позоваването на специалните закони за защитените територии и за биологичното разнообразие. Тези закони казват, че само инвестиционно намерение, което е в конфликт с предмета на защита, може да бъде отклонено. Ако оценката за съответствие позволява такава дейност, никой не казва, че там, където защитаваме един растителен вид или има местообитание, държавата и обществото ще се откажат от подземното богатство, което може да е там. Госпожо председател, предлагам следното. Нищо няма да загубим, ако погледнем още веднъж прецизно този текст.

Господин Димитров, никой от нас, разбира се, няма намерение и не мисли, че общините ще стопират важни концесии. Самите общини не са толкова недобронамерени. Но, ако текстът остане така, се обезсмисля това, което приехме в чл. 26, а именно там сме написали, че производството за търсене и проучване се стартира след съгласуване с кметовете при определени условия. Така че, ако я няма и тази хипотеза в члена, който гледаме сега, се обезсмисля самото съгласуване.

В т. 5 накрая го има.

В коя точка?

Това е същата хипотеза.

Все пак, госпожо председател, правя процедурно предложение, тъй като и времето напредна, да отложим гласуването на този текст за следващото разглеждане на закона.

Госпожо председател, силно съм смутен от два документа, издадени от органи на парламента по повод на контрола. Дирекцията за парламентарен контрол пише: „Поради предварително поет ангажимент - служебно посещение в гр. Велико Търново на 26.11., петък, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов”. И в „Парламентарната тема в медиите”, от дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността”, четем ангажиментите на господин Цветанов за днес: „Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов и еврокомисар Кристалина Георгиева ще се включат в 8,45 ч. в работата на заключителната Международна конференция „EVROS 2010” в хотел „Шератон”. По-късно министър Цветанов ще открие Кръгла маса по въпросите на интеграцията на българските емигранти в Испания. Дискусията ще започне в 10,20 ч.”, тоест преди малко. „Министър Цветанов и евродепутатът Илиана Иванова ще се срещнат със студенти от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” в 14.30 ч. в аудитория” еди-коя си. „След края на дискусията ще бъде обявен конкурс за стажанти в офиса на депутата от Европарламента в централата на ГЕРБ.” Госпожо председател, Вие представлявате парламента. Това е излизане извън задълженията по Конституция. Това е грубо погазване на елементарни ангажименти. Виждате, че ангажиментът във Велико Търново нито е служебен, нито е неотложен. Ангажиментите в София също се поставят над ангажиментите в парламента. Вие сте човекът, който трябва да защити достойнството на парламента. Много Ви моля, ако приемате Цветанов като таралеж, да не превръщате парламента в онова, което се страхува да седне върху него. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! България беше, и за съжаление остава, най-бедната страна в Европейския съюз. През 2010 г. минималната работна заплата в България е 122 евро. В следващата по бедност Румъния е 141 евро. В изпадналата в тежка криза Гърция минималната работна заплата е 862 евро. ГЕРБ дойде на власт с мисията, с обещанието, да преодолее това изоставане и да изведе страната на средно европейски ниво на доходи. Мога да кажа, че това е изключително достойна цел. Финансовият министър Дянков я облече в количествени и времеви измерения – за три, най-много за четири години, тази цел да бъде достигната. Преведено на обикновен език това означава доходите на българите да се увеличат седем пъти за четири години. Съответно и разходите на работодателите за четири години да се увеличат също седем пъти – да, само че това не случва! Вместо увеличение, заплатите бяха замразени. Замразени бяха и пенсиите. Бяха спрени коледните добавки. Беше забранено даването на 13-а заплата и т.н. Тази мярка беше разбираема в условия на криза, но от третото тримесечие на тази година обявихте край на кризата. За следващата година е планиран ръст на брутния вътрешен продукт от 3,6%. В същото време замразяването на доходи се планира не само до края на мандата, но и до 2017 г., което ефективно означава рязко обедняване на населението с натрупаната инфлация. Уважаеми господин министър-председател, ще Ви дам възможност да ползвате един от прийомите, които Вие обичате да използвате в публичните си изяви. Ще покажа резултатите от предишното управление, за да може да покажете резултатите от 16-те месеца ГЕРБ на власт. Мога да Ви покажа, че за четири години от предишното управление минималната работна заплата се е променила от 150 лв. на 240 лв. Това са графиките (показва ги), увеличението е 60%. На тази таблица също така е показан и ръстът на средната работна заплата – средно тя се е увеличила с по 20% на година.(Показва отново таблицата.) Пожелавам и на правителството на ГЕРБ ... (Шум и реплики.) Да, тук са дадени и минималната работна заплата, и средната работна заплата. По подобен начин се е променяла и минималната пенсия – от 69 лв. тя стана 136 лв., което е ръст от 97%.

Приключвам, госпожо председател. Деветдесет и седем процента ръст!

Та, въпросът ми е: как увеличихте доходите на българите за изтеклата година и половина, и каква политика смятате да водите оттук нататък по отношение на доходите на българските граждани?

Уважаеми господин Станишев, господин Димитров, дами и господа народни представители, госпожо председател! Отговорът може да има две страни. Ще се опитам да бъда с подходящия тон. Днес имам да отговарям на 5-6 въпроса и нека да тръгнем по-спокойно. Затова и ще зачета това, което имам, защото мога да Ви отговарям много какво би станало с доходите, ако нямаше парите в „Цанков камък”, ако не бяха харчени така безумно! Мога много да Ви отговарям, но ще кажа, че правителството на ГЕРБ наследи от вашето най-ниско ниво на доходи на човек от населението сред страните от Европейския съюз. Отговорност за това състояние имат поредица от исторически и икономически фактори. Главният от тях е изоставането на производителността на труда и провеждането на неефективна икономическа политика. Тук може доста да се говори за това какво правят нашите предприятия в голямата си част, особено тези, които са държавни, как са продавали своята продукция, по какви начини и колко, колко пари са загубени от тях! А и не сте прав! От първия ден, в който правителството на ГЕРБ дойде, започнахме да изплащаме високите пенсии, които вие вдигнахте преди да си тръгнете, така че, имайте го предвид, когато използвате думи „от замразяване”, когато ние плащаме високите пенсии и когато виждате, че цяла Европа сваля заплатите и пенсиите, когато намалява социалните придобивки на хората, ние запазихме най-ниските данъци в Европейския съюз и продължаваме да не намаляваме пенсиите и заплатите. И не е коректно, не е коректно във време на финансова и икономическа криза, която тресе целия свят и всички хора знаят, че е така, Вие да сравнявате времето, в което бяхте на власт, което беше едно златно време, златно време и за инвестиции, и за строителство, със сега. Защото така наречените от Вас „излишъци”, ако ги бяхте вкарали в магистрали, в инфраструктура, и сега да ги виждаме, щеше да е много по-лесно. Ние не ги виждаме! И никой не ги вижда!(Реплики от КБ.) Откривам това, на което си правя първа копка! Правя я и след това си го откривам! (Оживление.) Имам автобиография! (Реплики от КБ.)

Просто вече толкова години си работя и си правя нещата, контролирам ги и ускорявам срокове, и стигам нагледно това, което при Вас беше само мечти и сънища. И го виждахте само със сърцето си. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин премиер, нашият въпрос не е защо са ниски доходите като заварено състояние. Нашият въпрос е, че Вие поехте амбициозната цел, амбициозното обещание за максимум за четири години, да достигнете средноевропейското ниво. Това беше нещото, с което дойдохте на власт. (Шум и реплики.) Ето Ви резултата след тези 16 месеца. Това е от вчера, господин премиер. (Показва справка.) Доходите намаляват. Вие твърдите, че те не намаляват, ама доходите намаляват. Това е реалността, понеже намалявате заетите, вдигате безработицата и обвинявате кризата. Ама, господин премиер, през м. юни външната криза свърши. Свърши! Вече изнасяме навън повече, отколкото е изнасяно през 2008 г., край на външната криза! Ама, Вие създадохте вътрешна криза. Вие продължавате да дърпате България надолу. Смачкахте колективно потребление. Смачкахте личното потребление. Смачкахте всички възможности на българите. Тази криза, много се извинявам, не ни дойде от световния империализъм, а ни дойде от българското правителство. Затова и Ви задавам два съвсем конкретни въпроса и Ви моля за конкретни отговори. В програмата на Вашето правителство сте поели ангажимент да разработите стратегическа програма за повишаване на доходите на българските граждани в условията на криза. На криза – тоест, отчитате кризата за периода 2010-2013 г. Къде е тази програма, господин премиер? Сега сме края на 2010 г. Пет пари не давате за доходите на хората! И вторият прост въпрос – Вие сте премиерът на България, Вие сте председател на политическата партия, която управлява. Кажете на българите след две години и половина, когато свършва мандатът Ви, каква ще е минималната работна заплата, каква ще е средната работна заплата, каква ще е пенсията, каква ще е средната пенсия през този период?

Благодаря Ви, госпожо председател.

Какво ще има България ли след края на мандата? Ще има магистрали, ще има Южна дъга, ще има естакади, ще има поне 50% усвояване на еврофондовете, които при Вас бяха спрени, ще има най-ниските и най-привлекателни данъци в европейски пари, и ги има! Ще има, мисля, една добре подредена държава. От тук насетне можем да спорим много за кризата – дали си е отишла, отива ли си, но за радост чрез медиите българският народ има възможност да гледа какво става и в Ирландия, и в Гърция, и в Румъния, в Португалия, в Испания, и във Франция, и къде ли не. (Реплики от КБ.) Моля? (Шум и реплики отляво.)

Господин Кутев, Вашата съдба е такава, че вече пет-шест години аз съм или кмет, или премиер, а Вие ми подвиквате от столовете! (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.) Такава Ви е съдбата! Пожелавам Ви един ден да имате възможност да носите отговорност. Аз знам как да я нося – виждате, че и метрото на София става много добре! И подземните паркинги, и всичко, което съм Ви казал, че ще стане, вече е факт. След една година ще излязат и ще са готови! Доходите на хората ще нараснат с времето, когато максимално се използват средствата от европейските фондове, когато в България ще дойдат максимални инвестиции. Те ще дойдат. Идват. Пак казвам – фирмата „Хюлет Пакард” е най-голямата фирма в областта на ай-ти технологиите.

„Хюлет Пакард” е тук от 2006 г.

Да, от 2006 г., когато аз като кмет направих...

Защо, аз мисля, че така е много дружелюбно. (Смях в мнозинството.)

Извинявайте. През 2006 г. като кмет ги поех в София и за радост сега утвърдихме още повече присъствието на най-голямата компания в България. В София започнаха да се прибират български граждани, висококвалифицирани специалисти. Много държави страдат за това, че ние от 37 държави привлякохме тази компания, за да направи логистичния си център в България. Така че след края на мандата мисля, че България ще изглежда в много по-добър вид от това, което заварихме след вас. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател, извинявайте, но Вие не дадохте отговор на въпроса каква е и каква ще бъде политиката на Вашето правителство по отношение на увеличаване на доходите на българските граждани. Ясно е, че с двата бюджета на ГЕРБ за 30-те месеца до края на 2011 г. няма да има увеличаване на доходите – нито на пенсиите, нито на заплатите. Ефективно това означава с около 10% обедняване на българите, защото за същия период инфлацията ще е 10%. Уважаеми господин министър-председател, знам, че политиката на увеличаване на доходите не е лесна работа. Това беше съзнателен избор на предишното правителство. Защото винаги се правят избори в политиката – дали да построиш магистрала или да увеличиш пенсиите, да увеличиш доходите. Попитайте хората кое е по-важно. Важно е да има магистрали. И в предишния мандат се построиха 130 км магистрали. (Оживление и смях в мнозинството.) Точно така! В т. ч. от „Тракия”, в т. ч. от „Струма”, в т.ч. от „Марица”! Но много по-важно е хората да могат да си купуват основни стоки, да си плащат сметките, а не да гладуват. Защото причината сега, а и не само сега, но фактически до края на мандата – и така е записано в позицията на правителството пред Европейската комисия, която сте изпратили (до 2013 г.) – замразяване на доходите, замразяване на заплатите, замразяване на пенсиите! Това е реалността. За първи път имаме правителство, което се стреми - това е похвално - да построи инфраструктурни обекти, но те ще останат безмълвни паметници, ако хората не могат да си позволят да пътуват по тези магистрали, ако не могат да си купуват повече стоки, ако не могат да си плащат основните услуги! В това отношение има очевиден провал на политиката на ГЕРБ по отношение на предизборните ви ангажименти. Това са фактите! (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Нямаше начин да не направя това лично обяснение, при положение, че правите грубо сравнение между мен и Вас, което според мен е некоректно. Затова ще стъпя на сравнението. През последните няколко години съм бил през цялото време член на колективни органи – преди това в Столичния общински съвет, а сега – на парламента. Като такъв член през цялото време съм се стремял и общо взето съм успявал – поне по моя преценка - да изпълнявам ангажиментите, които съм поел към моите избиратели. Например аз никога, когато съм тръгвал да ставам кмет на София – не съм тръгвал да ставам такъв, Вие бяхте кандидат за кмет и станахте кмет – не съм обещавал, че ще построя завод за боклука, който 6 години след това да не е построен. Например аз никога, когато съм тръгвал да ставам кандидат за кмет на София, не съм обещавал на своите избиратели, че ще разваля концесията за „Софийска вода”, която и до ден-днешен е факт. Аз например никога не съм обещавал на своите избиратели, че ще им повиша доходите и пенсиите, след което да им ги намаля и да кажа, че предишните са ми виновни. Така че много моля да бъдем коректни в отношенията си! Това, че сте изпълнили някои дребни обещания, може би е вярно. (Оживление в мнозинството.) Защото Вие станахте кмет на София с идеята да развалите концесиите и да разрешите кризата с боклука . А кога станахте кмет на София?

Концесията, която вие подписахте!

Не, не сме я подписали ние. В Столичния общински съвет и до ден-днешен мнозинството е мнозинство на Софиянски и на колегите отдясно, които Ви подкрепят в това правителство. Аз в концесия нито за боклук, нито за вода не съм участвал! Вие сте хората, които сте го правили!

И в кое управление? Кой развали концесията?

И сега се връщаме на главното. Когато не си изпълнявате обещанията, не може да ви бъде виновна залата. Тази зала, независимо от кой се състои, не е поемала ангажиментите, които Вие сте поемали. Когато построите завод за боклука, може да се обадите отново по същия начин! (Ръкопляскания от КБ.)

И ще го открия! И ще ти изпратя писмо!

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри и народни представители! Действително на 18 декември 2009 г. Народното събрание след горещи дебати прие цитираното по-горе решение, наричано за краткост „Мораториум за спиране разпореждането и спиране експлоатацията и строителната дейност върху имотите, които бяха възстановени на наследниците на българските царе Фердинанд и Борис ІІІ”. Точка 2 от посоченото решение на Народното събрание гласи, че спирането се налага до приемането на специален закон. Искам да припомня на уважаемата аудитория, че Парламентарната група на Коалиция за България постави условие – да подкрепи това решение, ако в него бъде посочено ясно и точно кой внася закона и в какъв срок. Мнозинството, подкрепящо правителството, отхвърли това наше предложение и прие въпросното решение на Народното събрание. Уважаеми господин министър-председател, близо една година след приемането на това решение няма приет закон и не ми е известно да е внесен законопроект. А в България няма друг компетентен орган освен Министерския съвет, който да подготви законопроект, уреждащ обществените отношения с такава значимост – историческа, политическа, икономическа и социална. Ето защо моят въпрос към Вас е: работи ли Министерският съвет и ако да, кога ще внесе на вниманието на Народното събрание този законопроект?

Уважаема госпожо председател, дами и господа! Уважаеми господин Божинов, все пак не мога да не отговоря, че концесиите в София, които заварих, със „Софийска вода” предоговорих така, че тя да е в полза на софиянци, а концесията с „Вълка” за боклука я заличихме и развалихме. Но все пак, понеже паметта Ви може би е къса, за разлика от това как се развивате в партиен план, господин Кутев, тогава Вашият премиер с „Вълка” правеха кризисни щабове и създаваха проблеми с тъй наречените „кризи” с боклука в София. Защото видяхте, че като паднахте от власт, кризи няма! Нали?! Правехте ги умишлено. Точно, когато излизаха мониторинговите доклади на Брюксел, които определяха вашето поведение и управление за лошо, в този ден задръствахте София с боклук заедно с Вълка. Нека паметта Ви да се опресни малко. По питането Ви за действията на Министерския съвет, произтичащи от Решението на Народното събрание от 18 декември 2009 г. за спиране на разпореждането с поземлени имоти, земеделски земи, гори, сгради, движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и за спиране на експлоатацията и строителната дейност в посочените имоти, Ви уведомявам, че: Във връзка със заявената и провеждана политика за защита на държавния интерес в максимална степен Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отправило молба до Народното събрание за осигуряване на достъп до протоколите от заседанията на Временната комисия, сформирана от Четиридесетото Народно събрание, за установяване на отнетите и възстановени имущества на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници, както и предоставяне на всички налични документи, събрани от Временната комисия във връзка с работата й. Предвид необходимостта от извършване на задълбочен правен анализ и възможности за завеждане на дела от държавата срещу наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и с оглед правната и фактическа сложност на казуса „царски имоти”, изпълнението на задачата бе възложена на изтъкнати представители на адвокатурата с голям опит в областта на вещното право. В представените правни анализи за отделните имоти са ангажирани становища относно основателността на бъдещата искова претенция от страна на държавата. Във всички представени правни анализи е посочено, че Решение № 12/1998 г. по конституционно дело № 13, същата година Конституционният съд на Република България няма реституционно действие и правните последици от него следва да се уредят единствено и само от правните норми на чл. 22, ал. 2, т. 4 от Закона за Конституционния съд със закон. В тази връзка извършеното отписване на имоти от актовите книги за държавни и общински имоти и предаване владението им на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок е незаконосъобразно. Възможен подход за разрешаване на разисквания казус е заложен в Решението на Народното събрание от 18 декември 2009 г. Той се изразява в приемането на специален закон. В Решението на Народното събрание не е възложено на Министерския съвет задължение да изготви законопроект в тази насока. С писмо № 03-08-579 от 27 октомври 2010 г. председателят на Народното събрание госпожа Цачева е уведомена за готовността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да окаже експертно съдействие при изготвянето на законопроекта. Очаквам народните представители да реализират правото си на законодателна инициатива и да започнат работа по нов закон. За това, уважаеми депутати, можете да разчитате и на експертното съдействие от страна на правителството. Право на законодателна инициатива имате и Вие, господин Божинов, като народен представител, съгласно Конституцията на Република България. Благодаря за вниманието. Относно завода за боклук и председателят Барозу изпрати писмо именно, за да не може да спекулирате с него.

Уважаеми господин министър-председател! Тези, които са Ви написали отговора, не зная как ще ги оцените, но ще бъде добре да ги посъветвате да погледнат историята на България. Винаги, когато главата на българската корона е отсъствал от пределите на страната, когато короната е отсъствала от правния мир на българското законодателство, е възниквал проблемът за имотите. Първият случай – когато Фердинанд абдикира от България, правителството на Александър Стамболийски своевременно приема постановление, с което се решава кой ще стопанисва, кой ще се разпорежда, кой ще плаща данъците и кой ще прибира таксите от имотите на българската корона, повтарям. Второ, когато след референдум короната изчезва от правния мир на България, българската държава прие закон. С него по списък се реши кои имоти се национализират и с какво се товарят трите вагона, с които наследниците напуснаха България. Сега, след като Конституционният съд отмени закона, след като управляващото тогава България правителство не изпълни Закона за Конституционния съд – да замести отменения текст с друг и имаме акт на Народното събрание тези отношения да се уредят със закон, никакви министри, никакви експерти, никакво писмо на госпожа Цачева до еди-кой си, не може да уреди тези отношения. На ход е единствено българското правителство! Ако ни осъдят за този срок, както се води дело срещу България в Международния съд, за тази една година ще плащаме такси, защото наследниците по т. 3 на Решението са назначени за пъдари и да стопанисват тези имоти. Ще ни съдят и за пропуснатите ползи и това, което ни отнеха, може да бъде по-малко от онова, за което ще ни осъдят. Това са важни неща, към които трябва да се отнасяме държавнически, а не лековато. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, ние ще направим и правим това, което е необходимо. Вие бяхте четири години коалиционен партньор и този въпрос можеше...

Тогава Вие бяхте главен секретар.

Да, да! Колкото значение сега има за обществено-политическия живот главният секретар на МВР, примерно Калин Георгиев. Колко въпроси имате към него? Вижте колко сте смешни! Да търсиш вина от главен секретар на МВР за имотите на царя, с които вие политически правехте тройната коалиция – Станишев, Доган и царя. Забравихте ли го това? Четири години ви беше коалиционен партньор, във всичките тези имоти бяхте заедно, ходехте в тези имоти да се срещате. Господин Божинов, българският народ ме оцени за това, което съм правил като главен секретар и няколко - пет поредни избора ми даде властта, за което съм благодарен и се старая да я защитя. Вие поне не сте толкова късопаметен! Вие поне не сте такъв човек. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, надявам се днешното ми питане и Вашият отговор най-сетне да разсеят една мистификация, която се носи в общественото пространство и в медиите в продължение на месеци. В началото на годината Вие публично обявихте, че причината за разликата между касовия бюджетен дефицит и бюджетният дефицит на начислена основа за отминалата 2009 г. са заварените и обяснени от Вас като необезпечени договори, с цялата условност на тази терминология, „необезпечени”. Защото сериозните инвестиционни проекти се реализират, както добре разбирате, не за една година. Те се реализират понякога по две, по три, по четири години, а дългосрочните договори, свързани с отбрана, сключени от правителството, например на Симеон Сакскобургготски, се реализират още от 2004 г. и някои предстои да бъдат приключени чак през 2012 г. Това е дългосрочен ангажимент на държавата, независимо от правителството. Въпросът е важен, защото когато се използват тези аргументи за вътрешна политическа употреба, да се обясни защо правителството не е успяло да събере приходи и да осигури средства за важни социални и обществени нужди. Това обаче се вижда от Европейския съюз. Има реакции от Европейската комисия. Реално погледнато, ако погледнем 2009 г. – да, в първата половина на годината имаше изоставане от събираемостта от около 2 млрд. лв. Това беше сериозен проблем по време на кризата. Но в края на годината несъбираемостта по план, заложен в бюджета, беше 8 млрд. лв. Това е истинският проблем, заради който нямаше как да се разплатят много дейности. Но, така или иначе, последва реакция от Комисията и за съжаление България стана първата страна в Европейския съюз, подложена на проверка от ЕВРОСТАТ и от Комисията по отношение на изчислението на бюджета.Това е много тревожно. Искам да Ви попитам: каква е реакцията на Европейската комисия в тази посока? (Председателят Цецка Цачева дава сигнал за изтичане на времето)

Вие ме прекъснахте, ще го използвам в допълнителните въпроси.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Станишев! В предишното си изказване господин Станишев говори с близо минута и половина повече след прекъсването, така че нека да не се правят непрекъснато на засегнати и на жертва. Аз съжалявам, защото не виждам господин Орешарски. Вие тогава не дойдохте, господин Станишев. Аз Ви чаках заедно с министъра на финансите Дянков. Министър Орешарски показа мъжество, дойде и пред всички медии, пред българското общество каза, това беше, мисля, м. август, че в момента над половин милиард беше дефицитът в държавата. Това беше една наша грешка, че тогава в бюджета не вкарахме всичкия дефицит. Тогава имаше абсолютно оправдани и до голяма степен изпълними намерения да влезем в Еврозоната. Ние трябваше тогава да приемем бюджета. Ако мога да върна времето назад, сте прав. Щях да приема бюджет с голям дефицит, заради вас, и да стане ясно на хората за всичко това, което питате. Ние не го направихме и това беше груба грешка от наша страна. Съжалявам, че го няма Орешарски. Той тогава дойде, стоеше и казваше: „Да, това е факт. Половин милиард сме под водата.”. В същото време Вие бодряшки с господин Петър Димитров обяснявахте, че в България криза няма. И никакъв буфер, никакви мерки срещу кризата. Говорехте за инвестиции. Седемдесет и пет процента от тези 23-24 млрд. евро, господин Димитров, инвестиции бяха в София, в строителството. Аз като кмет съм ги привлякъл, не Вие, по тази логика. (Реплики от КБ.) Да, да, така са. А вашите големи инвестиционни проекти, знаете кои бяха: „Цанков камък”, „Белене”. Знаете и на какво дередже са. Аз се надявам прокуратурата действително скоро да има своя отговор по тях. Колко бяха пасивите в агенция „Пътна инфраструктура” от неразплатени договори? Триста милиона. Колко бяха за снегопочистването от предишната година? Над 100 милиона? Колко бяха заборчели болниците, и са, с предварително платена апаратура? Ами, ако щете и сега, тези 400 млн. евро за фрегатите. Те продължават да ни стоят като рамково споразумение с Франция. Близо милиард лева трябва да заделим, ако трябва да ги купим. Вижте, политиката е хубаво нещо, но все пак трябва да има и някаква мяра в нападенията или в изопачаването на истината. Някаква мяра трябва да има! Магистрала „Люлин” нямаше да стане поне още три години по начина, по който я бяхте захванали и по който я бяхте договорили. Дунав мост-2 отново го преговаряме и благодаря на Европейската комисия, че влага разбиране, та ще го направим. (Реплики от КБ.) По начина, по който беше заложен, нямаше да стане, господин Корнезов. Като цяло реакцията към България от Европейската комисия е благосклонна, особено предвид сериозните проблеми, които имаха и други държави – членки в Европейския съюз, и то не само по отношение на държавния дефицит, но и по отношение на консолидирания брутен държавен дълг. Що се отнася до начина, по който правителството обезпечава по-дългосрочните договори за изграждане на инфраструктурни обекти и наличието на ресурси по проектосметна документация към дата на сключването на съответните договори, искам да поясня. Основната цел на фискалната политика за следващата година е дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 2,5% от брутния вътрешен продукт за 2011 г. Тя връща България под 3-процентовия праг и поставя страната сред държавите с най-нисък дефицит като Швеция, Естония и Финландия. По отношение на обезпечеността на сключваните в момента договори, с оглед засилване на бюджетната дисциплина и финансовата отчетност, усилията на правителството са насочени към цялостно подобряване на управлението на бюджетния ресурс, първостепенните разпоредители с бюджетни кредити в контекста на осъществяване на управленската отговорност, в съответствие със заложените принципи в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. В тази връзка и с цел реализиране на политиката на правителството за стимулиране на икономиката бяха предприети мерки със следните насоки. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., чрез който се предложи ограничаване на нелихвените разходи и трансфери по републиканския бюджет до 20 на сто на годишна база. Към резерва за структурни реформи са предвидени допълнителни фискални мерки чрез планирания допълнителен резерв, с цел да се посрещне сериозният натиск върху разходите за разплащане на задълженията от предходните години и други приоритетни разходи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател, много добре знаете, че имаше буфер и добро наследство от предишното правителство, защото Ви оставихме фискален резерв от 8 млрд. 200 млн. лв. Ако не беше този фискален резерв нямаше с какво да покриете бюджетния дефицит и 2009, и 2010 г. И сега, когато се изчерпва той, вече преминава вашето правителство, господин Борисов, към увеличаване задлъжнялостта, която ще плащат всички български граждани. Ние оставихме държавен дълг от 14% от брутния вътрешен продукт – един от най-ниските в Европейския съюз. В Гърция, за сравнение, държавният дълг е близо 140% от брутния вътрешен продукт. Ако това не е буфер, ако това не е възможност да решавате проблемите, здраве му кажи! Но тази година държавният дълг е нараснал 750 млн. лв., а догодина в бюджета, който гласувахте, ще нарасне от 2 до 3 млрд. лв. Това е сериозен проблем, но конкретните ми въпроси са следните. Първо, очаквах от Вас да представите списък на тези необезпечени договори от 2 млрд. 200 млн. лв., както заявихте, защото, ако не се представи такъв списък, въпреки многократните ни опити в българския парламент да го получим, да видим за какво става дума, всичко останало е мистификация. Второ, Вие препоръчахте на министър Дянков да се срещне с Оли Рен – комисарят по бюджет и финанси, да му представи тези договори. В това число препоръчахте и на, едва ли не, председателя на Комисията – господин Барозу, да се включи в тази среща. Какви са резултатите от тази среща? Представени ли са подобни договори, защото прочетохме в българските медии, че са представени, и каква е реакцията на Европейската комисия, специално на комисаря Оли Рен? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Станишев, Вие продължавате да си говорите едно и също нещо, така че е безсмислено да споря с Вас вече. Оставили сте ни фискален резерв и в момента фискалният резерв е над 6 млрд. 700 млн. лв. Но ни оставихте и близо 900 милиона повишение на пенсиите в деня, в който си тръгнахте, за да използвате това пред избирателите си, че повишавате доходите на пенсионерите (реплики от КБ) и не платихте нито един лев от тях – високите пенсии ги платихме ние. Откъде да ги платим за няколко месеца? Откъде и как да вдигнем икономика, която е направена така от правителства наред, че дори тези, които печелят, да дотират дейността на другите? Откъде да дойдат тези пари? (Реплики от КБ.) Да, затова е и този резерв. Той е буфер, той намалява, в момента е над 6 милиарда и 700 милиона. Така че – не ни берете грижата за това! Що се касае за темата с Европейската комисия, аз мисля, че вие имате и права, и възможност да попитате министър Дянков, който е бил на тази среща, и да ви я разкаже от първо лице, единствено число. Сигурно могат да ви представят договори, но вие си ги знаете. Вие си ги знаете и аз ще ги нахвърлям – Агенция „Пътна инфраструктура”, колко е? Помните ли колко я оставихте задлъжняла? Триста милиона. Нали го помните това? Сега трябва да карам да вадят стотици листа и да ви докарваме купища договори. Ами за хеликоптерите, за фрегатите, за правителствените ербъси? Това ли да донасяме, да се унижаваме и аз, и Вие. Ненужно! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Не става въпрос за това да се унижаваме взаимно. Темата е сериозна. Искам само да Ви обърна внимание, че веднъж вдигнати пенсиите на определено ниво, това е придобито право по закон и по Конституция. (Реплики от ГЕРБ.) Нито Вашето, нито следващо правителство може да отнеме на българските пенсионери тези увеличения, които се правеха по два пъти годишно. Истината е, че намирахме начин да събираме приходи. Основният провал на Вашето правителство е в неспособността да съберете приходи в държавния бюджет. През 2008 г. брутният вътрешен продукт на България беше 69 млрд. лв. и се събираха 27 млрд. 300-400 млн. лв. приходи – от данъци, от бизнеса. За следващата година планирате брутният вътрешен продукт да бъде 77 млрд. лв. – с 8 милиарда нагоре, но планирате да събирате с 2 млрд. 700 млн. лв. по-малко, отколкото през 2008 г. Това е истинският проблем на управлението и на държавата. Конкретно по отношение на тъй наречените необезпечени договори. Действително очаквам списък, защото това е коректното, след като заявяваш една сума. Видяхме, че в медиите имаше едва ли не разпити на главни секретари, чиновници от министерствата, които обясняваха, че няма такива необезпечени договори или най-малкото не в такъв обем. Аз си направих труда, господин премиер, да отправя писмо към комисаря Оли Рен и да го попитам на основата на информацията в българските медии, че министър Дянков му е представил тези необезпечени договори, какви са резултатите? Тъй като се познаваме с господин Рен от години и сме работили много активно, и в интерес на България, той ми отговори и ето какво пише в писмото: „Драги Сергей! Пропускам някои пасажи, които имат общ смисъл. (Оживление в ГЕРБ.) Цитирам: „На среща с българския финансов министър господин Дянков, за която Вие споменавате във Вашето писмо, нямаше възможност напълно да бъде изяснен проблемът с извънбалансовите задължения, възникнали заради допълнения към сключени договори.” Нещо повече. На 16 и 17 септември 2010 г. мисията на Евростат е обсъдила стратегическото отчитане на България и по време на тази среща е поискала от властите да постави по-ясна информация по отношение на тези бюджетни задължения, за да може да направи преценка за тяхното въздействие върху бъдещите български бюджети. Смятам, че е коректно това да бъде известно като резултати и представената информация от българските власти пред Еврокомисията.

Нищо лошо не е написал. Той е много коректен.

Ето, това е писмото от Оли Рен. (Показва писмото.) Точно така! Защо не я представите публично тази информация? Защото, повтарям, в противен случай всичко би било мистификация. Знаете, уважаеми господин премиер, че рамковият договор за фрегатите и за хеликоптерите не е подписан, и търговете не са проведени от моето правителство, а от по-предишното правителство на Симеон Сакскобургготски. Ние не сме се жалвали, че има такива ангажименти, а намирахме начин да събираме приходи, да увеличаваме пенсии, да изплащаме това, което е дължимо. Всичко останало са просто празни приказки. Моля да ме извините, но очаквам конкретните договори. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги народни представители! Реализирането на „Южен поток” ангажира правителствата на Република България чрез четири министерства – на икономиката, енергетиката и туризма; на регионалното развитие и благоустройството; на околната среда и водите и на финансите. На 13 ноември 2010 г. в София бе подписано Споразумение за създаване на Смесената компания „Южен поток – България” АД. Почти веднага Европейската комисия реагира, че в документа има текстове, които противоречат на европейското законодателство. Оказа се, че подобни проблеми има и в Споразумението за създаване на газопровода, подписано на 18 януари 2008 г. от предишното българско правителство и от руското правителство. По този повод отправяме към Вас като ръководител на правителството следните въпроси: кои европейски разпоредби и по каква причина не са били спазени в подписаното на 18 януари 2008 г. споразумение и в проекта за Смесената компания „Южен поток – България” АД? Защо и до момента правителството не е отговорило на искането на Европейската комисия от април 2008 г. за промяна на споразумението? Какви действия ще предприеме правителството, за да бъде приведено споразумението в съответствие с европейското законодателство и в какъв срок? Моля заедно с отговора да ми предоставите и споразумението от 13 ноември 2010 г. за създаването на смесената компания и устава й по подходящия и предвиден от Народното събрание ред. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Това е питане, което спокойно можеше да бъде и към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който е тук с мен, въпреки че няма питания днес към него. Това е един отговор същевременно и на господин Станишев, защото Вие сам казахте, че още при подписването на този договор същата тази Европейската комисия, която той сега цитира колко добре са работили, е поискала да се промени този параграф в договора, но, разбира се, тогава не е било направено. Виждате колко е удобно, когато говорят примерно за приходи от тройната коалиция. Господин Станишев казва, че е „лошата” тройната коалиция, дава за пример колко добре са работили, но когато става въпрос за фрегати или някаква друга техника, която са договорили, веднага хвърля вината върху коалиционния партньор, който го няма. Така че подписаното... (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Фрегати не ни трябват сега за България, господин Димитров. Фрегати за 1 милиард не ни трябват! Не ни трябват фрегати за 1 милиард! Нали искате да вдигнем доходите на хората? Как да вдигнем доходите като купим фрегати? В света още не са произвели такива, защото няма кой да си купи фрегати „Стелт”! Как да вдигнем доходите, като платим всичките работи?! Не се обаждайте тогава от място. Нали имате правилник! (Смях и оживление в ГЕРБ.) Подписаното на 18 януари Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаване на газопровод за транзитен природен газ през територията на Република България е ратифицирано от Народното събрание на Република България на 25 юли 2008 г. и обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 99 от 2008 г. На 22 май 2008 г. в Министерството на икономиката, енергетиката и Министерството на външните работи е постъпило писмо от посланик Коцев, с което се препраща писмо на Европейската комисия във връзка с проект за газопровод „Южен поток”. В писмото си Европейската комисия отбелязва, че междуправителственото споразумение предвижда създаването на съвместна българо-руска компания, която ще отговаря за проектирането, финансирането, изграждането и оперирането на газопровода и ще функционира като преносен оператор. В споразумението е указано, че правата за ползване на капацитета на газопровода при развитието на същата компания, която ще има и ексклузивната компетентност да определи тарифата за транспортиране. В контекста на тези договорености Европейската комисия напомня, че съгласно Регламент 1775 от 2005 г. за достъп до газопреносни мрежи преносните оператори следва да предлагат наличния капацитет на всички ползватели на мрежата на недискриминационен принцип. Второ, газовата Директива 2003/55 в чл. 22 предвижда възможност при изграждането на нова инфраструктура да се кандидатства за получаване на изключения от прилагането на това изискване за свободен достъп. В писмото си Европейската комисия отбелязва, че българската страна следва да предприеме необходимите стъпки за кандидатстване за получаване на изключения по газовата Директива 2003/55 при реализацията на проекта „Южен поток”. Трето, съгласно газовата директива енергийният регулаторен орган е отговорен за финансирането или одобряването на методологията, която ще се използва при изчисляването на преносната тарифа. В този смисъл Европейската комисия е искала пояснение как се третира този въпрос от междуправителственото споразумение. Един от най-важните приоритети на българското правителство, господин Костов, както знаете, е спазване на нормите и изискванията на европейското законодателство. В този дух по моя и на министър Трайков инициатива в Европейската комисия чрез комисар Гюнтер Йотингер три пъти говорихме в рамките на деня, в който подписахме споразумението с него, по телефона – министър Трайков е тук, за да потвърди – беше информиран за конкретния случай. Именно той затова изпрати на следващия ден свой представител в София, за да наблюдава всички тези процедури. В тази връзка в София пристигна представител на комисията, който беше детайлно запознат с всички документи и направените препоръки от негова страна бяха договорени с Русия и отразени в двата документа, подписани на 13 ноември 2010 г. Освен това и стенограмите от всички разговори бяха публично записани и огласени по надлежния ред. Представителят на Европейската комисия отбелязва, че от страна на българското правителство следва да бъдат предприети необходимите действия за предоговаряне на текстове от подписаното междуправителствено споразумение, така че разпоредбите да не противоречат на европейското законодателство. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Не мога да се въздържа първо да Ви кажа нещо. Когато Ви питат за необезпечени договори, господин премиер, казвайте първо „Белене”. Да изхарчиш 2 млрд. лв. за „Белене” (реплики от КБ) и да няма ясно финансиране за един проект, това е най-хубавият, ясен пример за необезпечен договор. (Реплики от КБ.) Договор има – пари няма. Ето това е необезпечен договор!

По темата!

И той за колко е? За 10 млрд. евро – необезпечен договор! Ето, това сте направили, господин Станишев. (Шум и реплики от КБ.) А защо Вие го продължавате сега, е отделен въпрос, който е важно да бъде обсъден. Тенденцията в Европейския съюз е към либерализации, тоест една тръба да не може да бъде ползвана монополно от един доставчик, а част от капацитета – обикновено около 50%, да може да бъде ползвана и на друго основание. Това е европейският начин за правене на политика. Това е новата тенденция в подобни тръбопроводи, какъвто е „Южен поток”. Въпросът е, господин премиер, ние ще искаме изключение, тоест този тръбопровод да може да бъде ползван само от руснаците. Това е на практика изключението, а не да има елемент на конкуренция, да има все пак възможност и за други доставчици. Не се знае утре каква национална или глобална ситуация може да има. Затова е и тази европейска тенденция. Кое е по-доброто? По-доброто е да се договори такова изключение или по-добрият вариант, господин премиер, е да се приложи европейският пакет за либерализация, така че част от този капацитет да може да бъде ползван от други доставчици. Давам пример с „Набуко”. Това, което се говори в момента за „Набуко”, като пакет, е част от капацитета – около 50%, да може да бъде ползван от доставчици извън акционерите по проекта. Ето това вече е европейският, бих казал, западният начин за развитие на подобни газопроводи и на подобни проекти. Аз и ние от Синята коалиция горещо ви препоръчваме да подходите именно по този начин. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, господин Костов! Ето, това са партньорите – бях пропуснал „Белене”, сега ми помогнахте много това, за което се интересува господин Станишев, да му го напомним – и „Белене”. Защото там заварихме един гьол и нищо повече от това, което сте договорили – една безумна цена, която, ако продължим да правим „Белене”, ще падне с милиарди евро. Господин Димитров, ние правим всичко възможно и аз неслучайно казвам, че този въпрос трябваше да бъде насочен към министър Трайков, защото той е много по-компетентен в тази дейност. Знаете, че в сряда в Министерския съвет подписахме и създадохме смесено дружество относно гръцката връзка, така наречената южна връзка, която гарантира диверсификацията ни за внос на газ, плюс английската компания „Мелроуз” на Калиакра, която близо 15-20% е добив на наш газ в момента. По „Набуко” ние работим с всички сили. Знаете, че изпратихме и наш представител там, така че нашите действия са абсолютно интегрирани и свързани с този така наречен Трети енергиен пакет. Това, което сега ми каза министър Трайков, е, че всъщност такова изключение искат всички, включително и „Набуко” за тръбите, защото иначе е много трудно да се намерят инвеститори. Но, както винаги, ние се съобразяваме с това, което предлагате. Именно в тази посока са разговорите и действията ни с комисар Йотингер, който, мисля, че във вторник ще направим Енергиен форум, ще бъде в София и лично ще говоря с него, за да чуя от него лично как да се действа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! Съжалявам, че отново се налага да се занимавам с просветна дейност, но искам да припомня какво се визира в термина „необезпечени договори”. Бюджетни разходи! Господин Мартин Димитров, много добре знаете, че нито „Цанков камък”, нито „Белене” се финансират от българския бюджет. Това са проектни финансирания и финансирането се осигурява от компаниите чрез заеми и други форми на финансиране. Добре е да го знаете! (Реплики от ГЕРБ.) Вярвам, че и министър-председателят го знае, защото понякога…

…и той споменава темата „Цанков камък”, „Белене”, и други като необезпечени договори. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Това не са тези необезпечени договори.

Но темата на парламентарната декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България е друга. България е изправена пред трети външнополитически провал в политиката на ГЕРБ. (Викове: „Еее!” от ГЕРБ.) Първият беше неуспешният опит за кандидатиране на еврокомисар. Това беше личен избор на министър-председателя. За съжаление нашият кандидат се провали на изслушването в Европейската комисия.

Имаме най-добрият комисар в момента.

Но първият опит беше тотално неуспешен и се създаде много лошо впечатление за България и за компетентността на кандидата на управляващите от ГЕРБ.

Най-добрият еврокомисар имаме.

Вторият провал беше поставянето на нереалистична цел за членство спешно в ERM ІІ в тази ситуация. Когато Еврозоната се тресе и се тресе не от вчера и не от завчера, а от доста време – още от есента на 2008 г. Господин Дянков си постави нереалистична цел. Когато всички страни в Европа влязоха в тежки дефицити,…

Стига уроци!

…ние да имаме нулев дефицит в бюджета. Смешна работа! Заради тази нереалистична цел, убихте реалната икономика, спряхте разплащания с бизнеса, спряхте разплащания с общини.

Вашите задължения.

Нищо не се правеше в реалния сектор. Това създаде огромна, лавинообразна междуфирмена задлъжнялост и нарасна сериозно безработицата, която за последната година е нараснала с приблизително 100 хиляди души, нови, трайни безработни. (Реплики от ГЕРБ.) Но сега сме изправени пред третия външнополитически провал на това правителство.

Каква безработица?

Каква безработица, пита господин Велчев.

Да!

Вижте статистиката!

Обезкуражените и безработните лица, според Българската стопанска камара, са около 16% от трудоспособното население. Но аз говоря за риска от трети външнополитически провал. Правителството си постави амбициозна и важна национална цел за членство на България в Шенген. В това отношение имате пълната подкрепа и на опозицията, защото това е важно за страната. Но тази цел освен технически параметри – освен охрана на границите, включва и политически усилия, и осигуряване на подкрепа. Преди близо месец отправих питане към премиера дали ще се разграничи от позицията на вицепремиера господин Цветанов, че България, видите ли, била приета несправедливо в Европейския съюз – неподготвена, и че тази грешка не трябва да се допуска.

Това го говорихме.

Тогава ви предупредих, че думите на вицепремиера ще бъдат използвани като позиция на българското правителство оттук нататък по отношение на всеки наш интерес – за Шенген, за ЕRM ІІ, за парите за България от еврофондовете за периода 2013-2020 г. Защото нашите опоненти и тези, които искат винаги да играят политическа игра на гърба на България, ще казват: Вижте, българското правителство каза, че те ни излъгаха през 2007 г., лъжат ни и сега. Тогава министър-председателят не се разграничи достатъчно ясно от думите на вицепремиера, затова той продължи да създава проблеми със своето говорене. Недопустимо е български вътрешен министър и вицепремиер да говори, че бившият главен прокурор бил едва ли не престъпник, бившият министър на вътрешните работи бил престъпник. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Всичко това се чете в Брюксел. Хората не знаят, че човекът го прави, за да отвлече вниманието от други теми – имотни и прочие, и смятат това за чиста монета. В резултат на цялото това поведение се създава много негативна политическа среда за реализацията на тази национална цел, господин премиер. Вчера и господин Дянков се включи в тази тема. Моля ви се, обяснил пред CNN, че след Ирландия, която получи 90 млрд. евро, за да се стабилизира, следващите са Испания и Португалия. Нали разбирате, че българското правителство, премиерът ще ходи и ще иска от тези страни подкрепа за Шенген и те ще кажат: „Може ли така, искате подкрепа за едно, а какво говорите за нас?”. Има сериозни рискове пред членството ни в Шенген. За първи път в думите на френския президент господин Саркози беше заявено, че членството в Шенген трябва да се обвърже с приключването на механизма по правосъдие и вътрешни работи. Имаше такива опити и преди, в предишния мандат. Винаги успявахме да ги отбием, да не се допусне такава обвързаност.

Да ги замажете, не да ги отбиете. (Шум, оживление, смях от ГЕРБ.)

Само че наскоро министър Цветанов отново каза, че механизмът по правосъдие и вътрешни работи трябва да продължи още 2-3 години. Ако се направи такава обвръзка, кога влизаме в Шенген?! Затова се обръщам към министър-председателя с настоятелен апел: кажете на министър Цветанов и на министър Дянков да млъкнат на теми Шенген и европейски теми! Пречат. (Ръкопляскания от КБ.) Иначе Вие ще поемете отговорността за тяхното безотговорно говорене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Пак се втвърди езикът: „да млъкнат”. Един ще говори, едни ще мълчат ... Лош тон е това.

Нали ти вече говориш?!

Много лош тон. Не можете да избягате от стереотипи. Демокрацията е да се говори, особено тук. (Шум и реплики от КБ.) Уважаеми господин министър-председател, правителството прави видими усилия за намаляване на бюджетните разходи. На фона на тези усилия Националната служба за охрана продължава да охранява лидерите на тристранната коалиция – господата Станишев и Доган, както и господин Румен Петков.

От народната любов! (Оживление от ГЕРБ.)

Според правилата Националната служба за охрана е длъжна да охранява и то само бивш министър-председател, една година от слизането му от власт. (Реплики от ГЕРБ.) Точно така е, тези правила аз съм писал и ги знам много добре. (Смях и оживление от ГЕРБ.) Ако не сте ги променяли, не се обаждайте неподготвени от място! Разбира се, има и други съображения, чакам да чуя господин министър-председателя за тези други съображения. Не мога да разбера как господин Станишев е заплашен. Нито мога да разбера защо се харчат тези гигантски пари за охраната на господин Доган, който не излиза от сараите. Човекът си стои там, а ние плащаме огромни пари като данъкоплатци. Мога да ви кажа и колко пари са похарчени, но ако прецени министър-председателят, ще го кажа. (Реплики от министър-председателя Бойко Борисов.) Въпросите ми към Вас са: поради каква причина продължава свръхскъпата охрана на въпросните лица? По какъв начин този факт съответства на политиката на кабинета ви за икономии? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Костов, лошо е, че след такива декларации не можем да отговаряме. Аз съм дисциплиниран човек и ще спазя правилника. Но по отговора на Вашия въпрос. По силата на чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана, „НСО има задължения при повишена степен на застрашеност и на основание решение на комисия да осигурява охрана и специализиран транспорт на: 1. народни представители, министри, кмета на Столичната община и членовете на Сметната палата; 2. лица, заемали длъжности, посочени по чл. 3, ал. 1.” Господата Ахмед Доган и Румен Петков се охраняват като застрашени народни представители по силата на: за господин Ахмед Доган – с Решение на Комисия по чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана от 25 януари 2006 г. и Заповед от 12 април 2006 г. на началника на Националната служба за охрана по сигнал от 17 януари 2006 г. на Националната служба „Сигурност”, проверен от съответните компетентни органи. За господин Румен Петков – с Решение на Комисията по чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на НСО от 12 януари 2010 г. и Заповед от 4 февруари 2010 г. на началника на НСО по сигнал от 19 ноември 2009 г. на МВР, проверен от съответните компетентни органи. Господин Сергей Станишев се охранява в качеството му на лице, заемало длъжността министър-председател в изпълнение на Решение на Комисията по чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на НСО от 13 август 2009 г. по сигнал от служител на НСО от 17 декември 2008 г., проверен от съответните компетентни органи. Уточнявам, че едногодишният срок, на който се позовавате във Вашето питане относно бившия министър-председател, се отнася само за случаите, в които липсват данни за застрашеност. В случая Ви прочетох, че компетентните служби са дали информация, че е застрашен. Съдържанието на цитираните документи представлява класифицирана информация и по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, поради което не искам да изпадна в положението на господин Дянков, който обясни как предишният кабинет е нарушавал правилата, заради което му се заведе дело на него, а не на виновните, които са пращали парите напред-назад по банките и затова няма да Ви ги чета. Господин Костов, като предишен премиер, знаете, че сигурността на българските граждани и в частност – на народните представители, е задължение на всяко едно правителство. То не би могло, а по мое убеждение и не би трябвало да бъде отменено поради необходимостта от бюджетни съкращения. Също така ограничаването на разходите не може да се използва като претекст за снемане на охраната от политическите опоненти в ущърб на тяхната сигурност. Ако трябва да го кажа по-сбито: дори да има 1% риск за живота на тези хора, да, много пари се харчат, нямам сметките, но Вие казахте, че ги имате, така че действително съм солидарен с Вас, пари се харчат на тази тема. Но политическата дестабилност и икономическите загуби на държавата ще бъдат в пъти – може би стотици или хиляди пъти по-големи, ако случайно, дори повтарям, 1% да има заплаха за тези лица, ако се случи нещо с техния живот. Така е, да, скъпо ни е, но този риск като професионалист бих го поел – да харчим повече пари. Благодаря.

Не зная дали това впечатление искахте да оставите, господин министър-председател, но излиза, че и тримата са някакво национално съкровище. (Смях и оживление от ГЕРБ.) И Вие милеете над най-скъпо платения хидрогеолог на страната. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Той има такива огромни възможности да изкарва пари – да поеме поне част от тази охрана! Аз не споделям, че те са националното съкровище. Нека Ви го кажа съвсем директно от тази трибуна. Призовавам господин Станишев: „Драги ми Станишев” – както се обръща към него Оли Рен (смях и оживление в ГЕРБ), независимо че не е тук, свалете сам охраната си! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, СК и част от независимите народни представители.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Костов! Винаги съм Ви признавал като много добър оратор. Начинът, по който най-саркастично ме чукнахте, беше абсолютно правилен - така е. Аз се надявам, че особено господин Доган с този огромен хонорар би могъл да каже: „Дайте да си платя поне за охраната, ако съм застрашен!”. Но това е и морал. В случая съм изправен пред вас, от една страна, за да защитавам това национално съкровище (смях, оживление в ГЕРБ.), но в същото време от другата страна има риск, че, не дай, Боже, на това национално съкровище му се случи нещо, политическата отговорност ще падне върху нас. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Тогава в държавата ще стане ситуация, която виждате – те си измислят скандали и правят скандали всеки ден, само и само да има някакво напрежение в страната. Какво би се случило тогава в тази посока?! Абсолютно сте прав, абсолютно приемам забележката Ви. Абсолютно поемам и пасива от това, което казахте, и не се сърдя, защото е точно така, както го казахте. Ако тези хора с немалки доходи, може би господин Доган с този хонорар е най-богатият човек от политиците, които са започнали като бедни, а са станали богати през кариерата си и то публично, би могъл да предложи на директора на НСО да си плаща охраната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Преди известно време беше споменато, че българите не познават министъра на транспорта. Ето, сега ще имате възможност да видите министър на транспорта по един много важен въпрос. За първи път този въпрос е поставен от българското правителство преди 112 години – през 1898 г., когато правителството на Княжество България е поискало разрешение да построи жп линията Кюстендил-Куманово от турския султан и не е успяло да постигне съгласие. И до днес този въпрос продължава да не е решен. Що се отнася до Паневропейски коридор № 8, който има номерацията от Мрежата за транспортна инфраструктура на Европа или Агенцията „Тина” от 2007 г., вече се нарича ос изток-запад, но всички го знаят като Коридор № 8. Той е със стратегическо значение за Република България. Както ви казах, това е наш национален проект от 112 години насам, който все още не можем да реализираме. С приемането ни в Европейския съюз вече имаме много повече възможности да реализираме този проект и не е без значение, че това е един трансграничен проект с Република Македония. Моят въпрос, който поставям за пореден път в Народното събрание, е следният: какво е развитието на този проект и на какъв етап се намира неговата реализация? Какви действия предприема Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по този въпрос? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Вие засягате един важен за страната ни въпрос – развитието на транспортните връзки със Западните Балкани, като един от приоритетите на външната ни политика. През 2005 г. важността на Коридор № 8 бе потвърдена и от създадената от Европейската комисия група на високо равнище на госпожа Лойола де Паласио, която определи изграждането на коридора като първостепенен приоритет в процеса на свързване на трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави и региони. България винаги е била един от основните, да не кажа основният инициатор на идеята за приоритетността на Коридор № 8 по няколко конкретни причини – като се започне от новото значение на комуникациите и доставките, в това число на енергийни ресурси по направлението на Черноморския регион към Адриатическо-средиземноморския до острата необходимост от създаването на съвременна европейска магистрала, свързваща страните от Югоизточна Европа по направлението запад-изток, като основна ос на комуникациите през региона. Искам да подчертая, че на българска територия инфраструктурата на коридора е в добро състояние, като се изпълняват редица проекти за нейното модернизиране – магистрала „Люлин”, магистрала „Тракия”, железопътната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, железопътната линия Карнобат-Синдел, модернизация на пристанищата Варна и Бургас. В ход е и подготовката на проекти за модернизация на съществуващите железопътни линии София-Перник-Радомир и Радомир-Гюешево. До края на годината ще е приключило идейното проектиране и ще е налице реалната възможност за включването им в следващия програмен период. Проектът за изграждане на железопътната линия София-Скопие, в обхвата на който попада и цитираният от Вас участък Кюстендил-Куманово, е със стратегическо значение както с оглед свързването на железопътните мрежи на България и Македония, така и предвид цялостното изграждане на железопътното трасе по Коридор № 8. На политическо ниво няма различие в позициите на двете държави, както и не съществуват проблемни области от техническа гледна точка. Основният проблем пред осъществяването на проекта е икономически и е свързан с осигуряването на необходимия значителен финансов ресурс основно за изграждане на железопътната линия на македонска територия. В този смисъл считаме, че ангажимент на македонската страна е предприемането на по-активни действия за осигуряване на инвестициите. От наша страна има готовност да се подкрепи всяка една инициатива от страна на Македония в тази посока. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Господин министър, всъщност интересът, който имаме за реализирането на този проект, е толкова голям, че е добре ние да поканим властите в Република Македония да бъдат по-активни и съвместно да изготвим този проект, който да представим, тъй като той е трансграничен, а ние сме страна в Европейския съюз. Република Македония не е страна в Европейския съюз. Тоест, инициативата за представяне на този проект трябва да е от наша страна, но ние трябва да го изработим заедно с тях. На всяка среща, откакто съм народен представител, вече шести мандат, с делегация от Република България или от Република Албания една от темите е задължително Коридор № 8 и нещата продължават да стоят в същото положение – повтаряме, повтаряме, повтаряме. Много години минаха оттогава, но в крайна сметка може би не трябва вече да оставяме другите да поемат инициативата, трябва ние да предприемем стъпката, която е толкова необходима. Още повече, както казах, това е една наша национална цел от 112 години насам. Благодаря ви.

Уважаеми господин Тошев, Вие вероятно не знаете, но аз през тази година имах два пъти среща с македонския министър на транспорта и основната тема беше развитието на Коридор № 8. Още повече, че с италианския министър на транспорта инициирахме една среща на министрите от държавите, които попадат в трасето на Коридор № 8. Това беше наша инициатива. Организирахме тази среща и подписахме съвместна декларация, съвместен Меморандум за развитието, като отчетохме, че основният проблем за развитието на коридора е липсата на достатъчно инвестиции в Македония. Така че инициативността от наша страна е проявявана многократно и въпрос на македонската страна е да изгради и да осигури финансиране, включително и за проектирането на този участък. Аз имам уверението на моя македонски колега, че със съответните заемни средства, които те ще подсигурят, ние можем да пристъпим към някакво проектиране на тези участъци. Така че от българска страна инициативата я има и ние сме в постоянен диалог с Македония. Благодаря ви.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, този въпрос, който Ви задавам, също е много важен. Той е свързан със създаването на удобна връзка между инфраструктурата на Северна и на Южна България. Това са проектите за изграждане на три тунела. Единият – при Петрохан, който всъщност може да бъде разглеждан и като част от Паневропейски коридор № 4 от Видин за Солун. Може би в момента не се нарича „№ 4”, тъй като номерацията беше отменена, но той също е изключително важен и стратегически проект за България. Вторият проект е за тунел при Троян, който да свърже железопътната инфраструктура на Северна с тази на Южна България по един удобен начин. Третият проект – за тунел за автомобилен транспорт при Шипка, който особено пък зимно време ще бъде от голямо значение, ще намали значително разходите и ще повиши ефективността на транспорта, специално на връзките между Северна и Южна България. Това са много скъпи проекти, но с приемането на България като пълноправен член на Европейския съюз се появиха нови възможности за финансирането на тези три стратегически обекта. Затова моля за Вашия отговор на въпроса: какви действия са предприети от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изграждането на тунелите от Стара планина при Петрохан, Троян и Шипка? Благодаря.

Така е!

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Тошев, трите тунела под старопланинските проходи Петрохан, Шипка и Троян действително имат своето голямо значение за връзката между Северна и Южна България. Това са големи инфраструктурни проекти, чието изпълнение изисква значителни финансови ресурси. Говорейки за новите възможности за финансиране, които България има като пълноправен член на Европейския съюз, трябва да се имат предвид проектите, които могат да бъдат реализирани с външно финансиране. Това са пътни и железопътни участъци, включени в различните програми на Европейския съюз, но те трябва да отговарят на определени условия, а именно: изграждане на нови и рехабилитация и модернизация на съществуващи автомагистрали и първокласни пътища от национално и европейско значение по протежение на трансевропейската транспортна мрежа; изграждане, модернизация и рехабилитация на пътни отсечки, свързващи основната пътна мрежа на България с тези на съседните страни. Тунелът под Петрохан, който е по направление на второкласен път 81, не попада в изброените категории пътища и по тази причина не може да бъде финансиран по Оперативна програма „Транспорт”. Що се отнася до идеята за изграждане на железопътен тунел при гр. Троян по направлението Троян-Христо Даново, тя датира отпреди повече от 100 години. За съжаление обаче, направлението Троян-Карлово не попада в обхвата на трансевропейската транспортна мрежа и в настоящия момент не съществува възможност да бъде финансирано от европейските фондове – структурни и Кохезионен. От сочените от Вас проекти единствено тунелът под Шипка отговаря на горните изисквания, тъй като е по направление на първокласен път 5, част от Общоевропейски транспортен коридор 9 – Букурещ-Русе-Димитровград-Александруполис. Изграждането на този коридор е формулирано като Приоритет 3 в Стратегията за развитие на транспортната система на България за периода до 2020 г. и в програмния документ „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на България до 2020”, изработен съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Дължината на проекта е 10,8 км, включително тунелното преминаване, и ще изисква значителни средства. Тъй като прогнозната стойност на строителството е около 120 млн. евро, предстои анализ за възможностите за финансиране чрез включване в Оперативна програма „Транспорт” през следващия програмен период или, ако това не е възможно, чрез отдаване на концесия. Благодаря ви.

Благодаря. Имам възможност да изразя отношение към отговора, който чух. Поне за единия от тези три обекта има надежда да бъде реализиран с европейски средства. Мисля, че тук вече нашите контакти с Европейския съюз както на парламентарно ниво, в Европейския парламент, така и пред Европейската комисия, и в Съвета на Европейския съюз са от голямо значение. Вие на ниво Съвет бихте могли да участвате активно и се надявам, че този проект ще бъде включен в следващия период, за да може да бъде финансиран от европейските средства. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съжалявам, че за пореден път трябва да се занимаваме с въпрос, който вече сме поставили, но който продължава да бъде нерешен и да бъде сериозна драма за гр. Силистра. В Силистренския драматичен театър вече от няколко месеца стои проблемът с директора на театъра. Този човек си позволява системно да нарушава Кодекса на труда, като нарушенията, които прави, са множество – нерегламентирани съкращения, освобождавания на хора, през също толкова нерегламентирани назначавания; включително има хора, които са назначени на някакви места, които ги няма в щатното разписание, което е напълно административно недопустимо; включително до опити да бъдат освободени членове на профсъюзите, което според българското законодателство е забранено. За тези множество нарушения на директора на Силистренския драматичен театър има вече нееднократно направени становища от Инспекцията по труда. Включително на този човек са му налагани глоби. Включително той е имал наглостта нееднократно да подписва протоколи, в които изрично на въпросите на членовете на профсъюзите: „Вие потвърждавате ли тези и тези неща?” той отговаря: „Да, потвърждавам ги, но ще ги направя” – с ясното съзнание, че те са незаконни и са против Кодекса на труда. Тези протоколи предполагам, че са стигнали и до Вас. Тоест става дума за едно наистина нахално отношение на този човек към институциите. Затова моят въпрос към Вас е: какво ще направи Министерството на културата и по какъв начин Вие смятате да гарантирате изпълнението на българските закони в подобни случаи, защото предполагам, че не е единственият? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, въпросът, който поставяте, наистина е сериозен и добре, че го поставяте. Направихме обстойни проверки, пратихме Инспектората и сега ще Ви прочета какво бихме могли да направим. Този въпрос иска, разбира се, реален отговор. Въпросът е провокиран от сигнали относно прекратяване на трудови договори в Силистренския драматичен театър, за който сме информирани. На първо място, искам да кажа, че държавните културни институти, създадени към Министерството на културата, какъвто е Драматичен театър – Силистра, са самостоятелни юридически лица по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата. В тази връзка като работодатели могат да провеждат самостоятелна политика относно уреждането на трудови правоотношения за лицата, които работят в тях. Решенията, свързани с прекратяване на трудови правоотношения на служители от Драматичен театър – Силистра, са изцяло в компетентността на директора на театъра в качеството му на работодател. Правомощията на министъра на културата се ограничават до разпореждане относно извършването на административна проверка по подадени сигнали с цел констатиране на нарушения. При направената проверка се установи, че има две гледни точки по казуса, тъй като става дума за евентуално нарушени синдикални права. В Министерството на културата е проведена среща с представители на синдикатите. Беше изслушан и директорът на Драматичен театър – Силистра. Решаването на този спор е единствено в компетенцията на съда. След излизане на съдебното решение Министерството на културата ще вземе съответните мерки. Ако съдът се произнесе в полза на уволнения служител, незабавно ще бъде обявен нов конкурс за директор на Драматичен театър-Силистра. Уверявам Ви, че спорните ситуации, възникнали в последно време в сферата на сценичните изкуства, макар и единични, са предимно на личностна основа. Подобен беше случаят във Варна. Там Министерството на културата обяви нов конкурс за директор, с което проблемът е в процес на решаване. Бъдете сигурни, че и в случая няма да останем безучастни и ще предприемем мерки за намаляване на възникналото напрежение в Силистра. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, аз смятам, че Вие нямате време да чакате решението на съда и че проблемите в Драматичния театър в Силистра са прекалено големи, за да си мислите, че можете да изчакате новия закон, примерно, за сценичните дейности или сценични изкуства, или както го наричате, или решението на съда. Това може да стане и след половин година. Дотогава никой няма да Ви остави. Не - аз няма да Ви оставя, или някой от опозицията няма да работи. Хората няма да Ви оставят! Защото това, което Вие наричате „лични отношения” - ами, когато в един театър всички актьори са уволнени, всеки от тях е „лично отношение”. Да, имало е 10 или 12 бройки за актьори. От 10 12 бройки в момента няма останал нито един. Или, ако е останал, останал е, защото просто не му е намерил цаката, за да го освободи, но вече му е пуснал предизвестие. Естествено, че са лични отношения! Няма какви други да бъдат, само че, когато в един театър не остане нито един актьор, не разбирам какво се случва. Случва се това, което Вие наричате реформа в сценичните изкуства, и се оказва, че това е приемаща сцена. Само че не мога да разбера нещо друго. Проблемът е със смяната на директора, срещу който е целият град, срещу който се буни, и Вие ще имате тепърва проблеми с хората там. Там наистина могат да излизат на гладни стачки. Защото аз наистина се опитвах да спра хората, които искат да протестират. Аз съм се опитвал като опозиция да ги спра, защото това би било човешка драма, но аз не мога да ги задържам повече и това не мога да го правя безкрайно дълго. И Вие ще срещнете тези проблеми реално. Това ще бъдат проблеми, които ще паднат върху Вашата глава съвсем скоро. Защо? Започвате една реформа в сценичните изкуства, започвате да съкращавате хора, започвате да събирате или да разделяте театри, а нямате закон за сценичните изкуства. Защо го нямате? Защото, ако имахте закон, може би щяхте да му пуснете на този човек един нов конкурс и - който спечели конкурса! Само че Вие искате да изчакате в момента новия закон, решение на съда, не знам какво още, и при това положение Митко Тодоров - заместник-министърът, ми казва: „Ами, той до края на следващата година театърът ще е фалирал”. С този директор ще е фалирал! Искам да Ви кажа, че не само - за съжаление, пак Ви казвам – че аз не подбуждам хората към протести в Силистра. Напротив, аз съм се опитвал да убеждавам част от протестиращите да свалят нивото на напрежение, но те няма да го направят заради мен. Там наистина става дума за лични трагедии и имайте в предвид, че това никой няма Ви го прости. Просто няма да спрат нещата така, за съжаление!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кутев, осъзнавам, че проблемът е сериозен, тъй като ние не скрихме факта, че има такъв проблем. Не крия факта, че при делегираните бюджети закон за сценичните изкуства е трябвало да има много отдавна и от 20 години насам, много отдавна е трябвало да има реформи в театъра, защото театрите не са пипани. Театрите в момента седят като една киста, като една тежест върху български данъкоплатец, без всички театри да дават сериозни резултати. При един делегиран бюджет Митко Тодоров е казал една истина, защото оттук нататък театрите ще имат много власт, когато и билетчетата, и парите, и те ще отиват при театрите, мениджърите, директорите ще решават много сериозно съдбата на собствените си театрални трупи, така че предстои голяма отговорност, която ще трябва да се носи. В Силистра театърът наистина е с много тежки показатели. И тук отново говорим за това, и защо казах „личностни проблеми”? Творчески проблеми в момента няма, защото няма творчески успехи на този етап. И го казвам, не за да обидя някой, а защото сме направили един много сериозен анализ на всички театри в България. Докато в работещите театри, както знаете, сезонът започна и салоните са препълнени. И това би било много добре и в Силистра да се случи. Аз изпращах оттук големи артисти в Кърджали. Искам да ви кажа, че салоните бяха препълнени. И ще бъда откровен - направих часът на представлението на тези артисти точно по същото време, когато се честваше Денят на Кърджали и в другият Културен дом ДПС имаха в същия част хубава програма с чалга песни, с Орхан Мурад, Ибряма и т.н. Салонът беше препълнен. Билетите не бяха 4 лв., както са за Кърджалийския театър, а бяха 8 лв. Българският народ иска да гледа театър, но иска да гледа сериозен, качествен театър. Това, което казвате - аз съм съгласен с Вас, че в Силистра наистина има проблем и ние не го крием. Да, разбира се, за съжаление, осъзнаваме добре, че смисъла на театрите е да обогатяват публиката, а не защото хората обичат да се играе театър. За жалост често сме свидетели как некадърността се облича в различни синдикални форми, но такива са законите на страната, господин Кутев. Министерството на културата стриктно трябва да се придържа към тях, да спазваме законите на държавата! Благодаря.

Госпожо председател, разговарях с колегите и смятам, че беше постигната яснота и няма нужда от допълнителни корекции.

Да гласуваме § 61.

Комисията подкрепя текста на вносителя по § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65.

Има предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители за създаване на нов § 65а. Предложението по т. 2, 3 и 4 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 5. Ще прочета неподкрепената част: „5. Създава се ал. 8: „(8) Решението на Министерския съвет по ал. 6, т. 1 и 2 не освобождава концесионера от задължението му да заплаща частта от концесионното плащане за общините.” Комисията предлага да се създаде нов § 66: „§ 66. В чл. 61, ал. 3 се правят следните изменения и допълнение: 1. В изречение второ: а) числото „30” се заменя с „50”; б) думите „концесионната площ” се заменят с „площите по чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2”. 2. Създава се изречение трето: „Когато концесията е за добив на общоразпространени полезни изкопаеми от находище със запаси в обем до 500 000 куб. м, цялото концесионно плащане се внася в бюджетите на съответните общини.”

Предложението от народния представител Емил Димитров и група народни представители по § 66 е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 68.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §68, който става § 69: „§ 69. В чл. 63а, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 1 и 2 думите „органа, сключил договора” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. 2. В т. 3 думите „органът, сключил договора” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”. 3. В т. 4 думите „органа, сключил договора” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 70.

По § 70 има предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 71.

Комисията предлага да се създаде нов §72: „§72. В чл. 64, ал. 1 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 73: „§ 73. В чл. 65 след думите „търсене и проучване” се добавя „или за проучване”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 74.

Параграф 73 – предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 75: „§ 75. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „търсене и проучване” се добавя „или за проучване”. 2. В ал. 2: а) точка 1 се изменя така: „1. с изтичането на срока на разрешението или на концесията и след приемане от страна на компетентните органи на дейностите по ликвидация на геологопроучвателния или миннодобивния обект и/или рекултивация на засегнатите земи и гори;” б) в т. 5 думите „от органите по чл. 90” се заличават. 3. В ал. 3 думите „търсене и/или проучване” се заменят с „търсене и проучване или за проучване” и думите „компетентните органи по чл. 6, ал. 1 или 2” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. 4. В ал. 4 думите „органа, който е сключил договора” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”

Параграф 74 – предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 76.

Параграф 75 – предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 77: „§ 77. В чл. 69 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Разрешението или концесията могат да бъдат прекратени само с решение на органа, който ги е предоставил, когато:”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) За наличието на обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 компетентните органи уведомяват Министерския съвет и министъра на икономиката, енергетиката и туризма заедно с мотивирано предложение за необходимостта от предприемане на действия за прекратяване на съответния договор.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 79.

Параграф 78 – предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 80.

Колеги, и аз като председател на комисията искам да ви помоля да останете в залата, законопроектът е много важен.