РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България)1744 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Някои важни бележки по предложените промени в Закона, който разглеждаме в пленарната зала.
Първо, прави впечатление, че няма обсъждане по тези важни промени по корпоративното подоходно облагане. Уважаеми колеги, ако и сега влезете в интернет, ще видите, че под този закон, освен че е публикуван Законът с мотивите на правителството, няма нито едно становище – представете си, нито едно становище на бизнес организации по отношение промените на Закона в корпоративното подоходно облагане.
До три часа тази сутрин беше публикуван само докладът на втората комисия – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Обърнете внимание, ако прочетете Доклада, в него е дадено изказването на представителя на Министерството на финансите. Няма нито едно изказване, няма никакво обсъждане, изчитат се мотивите, вдигат се ръцете и Комисията по регионално развитие Ви докладва, че Законът е окей и ние трябва да го гласуваме.
В Бюджетната комисия Докладът се е появил тази сутрин, не знам в колко часа. В Република България се приемат промени в Закона за корпоративното подоходното облагане – основната Бюджетна комисия няма доклад до някъде тази сутрин! Ако отворите Доклада на нашата Бюджетна комисия, ще видите, че там не е отразено никакво обсъждане – няма една дума. Отново мотивите на правителството, всъщност председателят на Бюджетната комисия – госпожа Стоянова изчете, повтори мотивите на правителството в 24 страници. Никакви становища, никакви обсъждания в последния момент. Поправките в този закон, които трябва да бъдат направени...
Да, като страна – членка на Европейския съюз, ние сме длъжни и трябва да си изпълняваме ангажиментите по хармонизация на законодателството и въплъщаване така да се каже на директивите на Европейския съюз в нашето законодателство. По това няма никакъв спор, само че начинът, по който се прави, и опитите покрай тези промени, свързани с директивите, да се прокарат и други интереси – това е нещо, което ние не можем да приемаме.
Второ, уважаеми колеги, няма да се уморим, но не знам вече какво да кажа. Сто пъти в Бюджетната комисия предупреждавахме колегите от Министерството на финансите, където би следвало и работят квалифицирани специалисти – да не се правят на Институт по литература, да не ни предлагат есета. Отворете, колеги, 24 страници мотиви на правителството – няма нито едно число в тях! От промените, които правим, не е ясно какви са ефектите върху бюджетните приходи, какви са ефектите върху бюджетните разходи! Нито едно число от Министерството на финансите! Затова го няма и в протокола на Бюджетната комисия.
Казах им: уважаеми колеги, знам, че можете да го направите поне докато Законът влезе на първо четене, предоставете на народните представители поне една табличка за ефектите. Няма такава табличка! За нас това е изключителна наглост да се правят промени, касаещи бюджета на Република България и приходите, без никакви разчети! Няма такъв парламент по света, който би започнал да дискутира подобни промени.
Освен това даваме много неприятен знак и на нашите, и на чуждите инвеститори. Уважаеми колеги, само от 2010 г. до сега има 40 публикации в „Държавен вестник“ на промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и другите. Четиридесет! Законът е направен на швейцарско сирене. Кажете ми коя българска или чужда фирма може да прави бизнес планиране, може да си разчита приходите и разходите, може да си разчита инвестиционната политика? В крайна сметка, промените, които се предлагат, стават броени седмици преди изтичането на крайния срок. Директивите са от 2016 – 2017 г. Българското правителство – ГЕРБ и техните съюзници, какво правите от 2016 г. досега? Три-четири седмици преди да изтече срокът правим промени „на тъмно“ без доклади, без разчети, без становища, без никакви обсъждания!
Няколко положителни и други неща, които ни тревожат.
Първо, правилно се въвежда Директивата за решаването на въпроса за разликите между счетоводната и пазарната оценка на активи и пасиви на фирми, опериращи в България – чужди фирми на страни – членки на Европейския съюз. Идеята, свързана с така наречените хибридни несъответствия, е да се ограничат – и това е много добре, опитите на определени фирми да избягват плащането на данъци и в България, и в другите страни – членки на Европейския съюз. Това е добре и то трябва да бъде направено.
Но, уважаеми колеги, нали си давате сметка, че тези промени в директивите са заради това, че чуждите фирми, които оперират в България, да стане така, че да не плащат данъци в България, които са по ниски от другите страни – членки на Европейския съюз, с 10%, а водещите европейски икономики да си прибират по-голямата част от доходите, създавани на територията на Република България.
Затова казах, че липсват разчети, защото разчетите, те затова не ги дават, ще покажат, че тези промени по този начин ще доведат до намаление на приходите от данъци от корпоративно данъчно облагане.
Добре е, че намалява административната тежест в някои случаи, какъвто е случаят, разбира се, с необходимостта досега хората, които трябваше да ползват социални предимства, пред данъчните власти да представят свидетелства от ТЕЛК. Това е успехът на електронизацията на българското правителство – 2019 г., след като сме похарчили 2 млрд. лв. и изтекоха данните на 5 милиона българи и 800 хиляди фирми от НАП, че вече няколкостотин души няма да се налага да носят бележка от ТЕЛК. Това е добре, похвално е, само че то е капка в морето.
Добре е промяната в дефиницията и определянето на разликата между ликвидационен дял и данъчен кредит с оглед изясняване на точните плащания, които трябва да бъдат направени от физически лица, които притежават или получават такива ликвидационни дялове.
Но, уважаеми колеги, решавате въпроса с данъчното облагане и сега ще облагате по трудовоправни отношения лекарите, които специализират в държавните болници. Добре – не са ли помислили тези хора, че това беше моментът, в който лекарите, които ние искаме да стимулираме да специализират, да получават специализации в българските здравни заведения и лекуват нас, българските граждани, не им ли дойде на акъла в Министерството на финансите, че това е добър повод вместо да им регулират данъка върху доходите от специализацията, да ги освобождават или да плащат намален данък, за да стимулираме специализацията на нашите медицински кадри.
На следващо място – Вие въвеждате патентен данък за физически лица, малки, най-вече малки и средни фирми, но основно малки фирми и положителното, което казвате Вие, е, че този патентен данък ще се плаща в общината. Много добре, обаче тук видяхте ли, че този патентен данък затова е патентен, защото той няма да зависи от оборота на фирмите. Тоест това е въвеждането на данък под благовидния претекст, че ще бъде в полза на фирмите, само че това ще бъде удар върху малките фирми в общините, тъй като независимо от техния оборот те ще плащат един и същи данък.
Ами представете си доставката на стоки и услуги от една малка фирма в Свиленград да речем, или в София. Какъв патентен данък?! Той в София ще има един оборот, в Харманли, в Свиленград или в село Люляче – Врачанско, ще има друг оборот, но ще плаща един и същ патентен данък на общината.
Освен това, обърнете внимание, че се предлага една също благовидна на пръв поглед стъпка – общинските служители да определят данъчната оценка от гледна точка на разликата между счетоводните данни за стойността на активите и пасивите на фирмата, и тяхната пазарна стойност. И какво става сега? Голяма власт ще даваме на общините да определят този данък. Тоест ако дадена фирма, наша или чужда, е остойностила счетоводно даден актив за 500 хил. лв., тук казвате Вие, общината може да дойде и да им каже, че не е 500 хил. лв., ами 500 милиона.
Първи въпрос. Кой от общината ще прави тази оценка? Не е ли известно на вносителите, че тези оценки се правят от вещи лица на съда, когато се стигне до съд, а иначе Агенцията за приватизация има лицензирани оценители на активи. Общините нямат такъв капацитет.
Второ, това е истински блестящ извор на корупция. Представете си, това е ужас не само за българските, но и за чуждите фирми. Даваме право да дойдат двамата служители Пенка и Иван от еди-коя си община и да кажат: „Добър ден, Вие сте фирма еди-коя си. Я да видим счетоводно колко са Ви активите? Един милион – о, не, те са към 130 милиона.“ Какво правим по наша оценка, така че вместо да решим въпроса с неплащането на данъци тук се създават потенциални условия за ширенето на корупция.
Освен това, обърнете внимание, тук се предлага български фирми посредници, които осъществяват доставки на стоки и услуги през територията на България, да не бъдат регистрирани по ДДС и да не плащат ДДС, ставката да бъде нула, тъй като те просто транзитират стоките.
Добър ден! Какво ще стане с тези транзитиращи фирми? Колко данъци ще бъдат укрити, след като те не се регистрират? Каква е гаранцията, че тези стоки ще стигнат от точка А до точка Б, след като и при действащото законодателство митниците и другите държавни институции не могат да се справят с този въпрос?
И сега – повишено внимание! На девето място се предлага нулева ставка. Нулева ставка се предлага, по-точно нулев акциз за стоките и услугите, които ние ще доставяме на въоръжените сили на страни – членки на НАТО, на територията на България. Не знам дали забелязахте – много интересно!
Уважаеми колеги, тук се предлага българските болници, като купуват определени стоки с акциз, примерно горива, те ще плащат акциза, обаче ако примерно базите на Съединените щати в България, защото други въоръжени сили тук не идват постоянно, нали, ако те купуват стоки на българска територия, няма да плащат акциз. Добър ден! Отново много интересно! Обяснете на българските болници как стават тези работи!
Освен това, беше казано в Доклада, но не беше пояснено, че вече поради това, че имали измервателна техника нашите красиви и хубави петролни бази ще ги освободим от административна тежест и те няма да докладват на НАП какво става.
Дами и господа, големите петролни бази, ах тези хора, тези мултимилионери, защото това е бизнес за милиони и за милиарди, как ще ги облекчим ние с административна тежест, да не притесняват, ако обичат Националната агенция за приходите, да ги облекчим, за да могат да се справят и да си редят милионите, защото това са много натоварени хора.
В заключение, Вие тук, в този закон, въобще не сте помислили, като променяме корпоративното данъчно облагане Министерството на финансите да са помислили, че ние имаме фирми, които правят социални услуги и доставят стоки и услуги за българските здравни заведения, фирми, които доставят услуги за българското образование и българската култура – тях ги няма, но иначе чуждите въоръжени сили няма да плащат акциз! Хвала на такива промени! Ние няма да ги подкрепим и ще бъдем против. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)