ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС)2212 думи
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! От 1997 г. – много държа журналистите това да го запомнят, защото цитират неправилно, има традиция всеки бюджет да получава някакво наименование. От 1997 г.!
Да, тогава от тази трибуна нарекохме първия бюджет след правителството на Жан Виденов „бюджет на наследството“! След това тази традиция продължи. Аз съжалявам, че този път ми беше справедливо „отнето“ правото опозицията да сложи име на този бюджет. Име му сложи председателката на Бюджетната комисия – Менда Стоянова. Госпожа Стоянова, която не слуша, но аз ще я цитирам: „Този бюджет е още от същото, повече от същото“. Да видим сега кое е същото, защото няма лошо да има още от същото и повече от същото, ако това същото всички го искат, и ако наистина води до изпълнение на целите, които си поставяме като държава.
Кое е същото в този бюджет и кое е още от същото? Същото е една относителна стабилност с увеличение на приходите, респективно на разходите. Същото е стремежът към балансирана фискална позиция, който в тази 2020 г. вече и по проект е заложен така – като балансиран. Същото е стремежът за плавно увеличаване на доходите в сектор „Образование“, а вече и в сектора на държавната администрация. Това също е добре. Същото е това, че ще се увеличи и приходната част на бюджета и приходите ще се увеличат. Същото е поддържане на една устойчивост и тук нека да кажа поддържане на един устойчив растеж, какъвто е растежът в рамките до 3%.
Дотук добре, но има и от същото, че и повече за неща, които не бихме искали да ги виждаме в бюджета и за които се надявахме, че все пак ще има някакво развитие в положителна посока. Например за реформите. И при разискването на предния бюджет, и сега министърът на финансите – господин Горанов, изрично подчерта, че бюджетната рамка не създава условия за реформи, тя не финансира реформи, това се прави в министерствата, това са отделни политики.
Да, господин Министър, така е! Предния път затова критикувахме бюджета и сега ще го критикуваме за това, не защото бюджетът трябва да е съставен така, че да предизвиква реформи, а защото бюджетът е отражение на политиката на целия кабинет и на това мнозинство, и на неговата четиригодишна програма, и на визията за следващите години, и там трябваше да има реформи, които трябваше да бъдат финансирани от бюджета. Затова всяка липса на финансова посока за тези реформа за нас е липса на реформи, а липсата на реформи ще предизвиква критика всеки път, когато говорим за бюджета, макар че връзката е обратна – бюджетът трябва да подпомага реформите, които да е задал целият кабинет. Такива реформи или няма, или те са на ниво поддържане на статуквото и избягване на резки движения.
Класика в жанра тук е сектор „Здравеопазване“. Всеки опит да се направи по-кардинална реформа среща съпротива и веднага министър-председателят включва задна на джипа. За всяка реформа, за която се среща някаква съпротива в обществото, задната скорост веднага се включва! Да, обаче България няма нужда от това. Губим ценно политическо време вече години наред, особено сега, в този икономически цикъл, в който има растеж.
Това време няма кой да ни го върне на нас, на страната. Кога? Когато започне криза в Европа и световната икономика и тя се отрази тук? Когато ще трябва да минем на дефицити, тогава ли ще правим реформи? Питам с какво ще ги финансираме тогава? Тогава ще се чудим как да вържем баланса, ще се чудим как да финансираме дефицитите в бюджета. Тогава ще имаме други проблеми. Сега беше времето и е времето за реформи.
Слава богу, тези дни се сдобихме с една визия на управляващите, вероятно със съществен принос на Финансовото министерство, която ние адмирираме, без никаква доза ирония. Тази визия е за развитие на страната, както адмирирахме и визията на БСП – „Визия за България“, като нашата програма и нашият апел е всички да изготвим такава обща програма за развитието на България за следващите 10 – 15 години, като, разбира се, се опрем само на онези приоритети, за които имаме консенсус.
Ако Ви се струва, че излизам извън рамките на обсъждането на бюджета – не излизам, ще видите защо точно тук искам да обсъдим този въпрос.
В тази визия като първа стратегическа цел от ГЕРБ си поставят ускорено икономическо развитие. Искам, колеги, да направим разлика между устойчиво икономическо развитие и ускорено икономическо развитие. Устойчиво е това, което имаме в момента, което ГЕРБ и бюджетът на ГЕРБ поддържа в последните две години, това е третият бюджет. Устойчивото икономическо развитие, ако трябва да го онагледим с цифри, е, да кажем, от 1 до 3%.
Ускореното е нещо съвсем различно. Ние от ДПС дори го наричаме „ускорено догонващо икономическо“, догонващо европейските стандарти икономическо развитие е нужно на страната. Това в този бюджет липсва. Това липсва и в прогнозата на Финансовото министерство за следващите три години. Липсва справедливо, защото прогнозата е направена на база политики и на база този бюджет. С този бюджет и с тези политики и с тази програма повече от 3 – 3,5% устойчив икономически растеж България не може да постигне.
Той обаче не е догонващ и не е ускорен. А ние сме на последно място по доходи и по много други показатели. Аз тук ще се спра само на един показател, за да Ви онагледя защо на нас това не ни върши работа. Да, това е окей. Ако бяхме някъде в средата на таблицата, този растеж ни върши чудесна работа, щяхме да ръкопляскаме на този тип политика и на този бюджет, който отразява тази политика.
Аз ще взема само един показател, за разлика от програмата на ГЕРБ, която взима друг показател, като най-общ, най-синтетичен показател, отразяващ икономическото развитие и състоянието на стандарта на живот в страната.
За мен по-общият показател е брутен вътрешен продукт на глава от населението. ГЕРБ в тази програма ползва друг показател, той е брутен вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателната способност. Той също е добър коефициент и добър начин да се отрази това, но мисля, че първият е по-общ, по синтетичен.
По първия – по брутен вътрешен продукт на глава от населението, при влизането си в Европейския съюз България е имала 20,1% от общия за Европейския съюз, за всички страни. През 2018 г. този процент е около 25. Приемаме, че с 5% сме се придвижили за 12 години. С този темп около 125 години ще са ни нужни по едни прости сметки, бакалски, да достигнем средното ниво на Европейския съюз.
ГЕРБ използва коефициента за покупателна способност. Там нещата са на около 50% от средния европейски и си поставя за цел 75. Аз твърдя, че с този бюджет и тези 75, с философията на такъв тип икономическо развитие – в рамките на около 3%, тези цели не могат да бъдат достигнати.
Защо акцентираме върху тази стратегическа цел на икономическата политика, която я има в програмите и на трите основни партии, а вероятно и на другите партии – ускореното икономическо развитие? Защото ускорено икономическо развитие няма как да получим, ако не заложим определен тип реформи.
На първо място в тези реформи, разбира се, е ефективността при разходване на публичните средства. По този показател ние тук нямаме данни. Аз имам данни – ние сме на едно от последните места в Европа. Има някакви подобрения в последните години, но те са много далече. Мисля, че сме изпреварили само Румъния – ако не ме лъже паметта, не претендирам да съм много точен, но смятам, че успяхме да изпреварим само Румъния. Спирам се на този показател, защото този бюджет е точно това – повече от същото, а същото е, че няма ефективност при разходване на публичните средства. А няма ефективност, не защото има някаква безстопанственост – да не ме разберете грешно, господин Министър, а защото няма реформи. Няма как да бъдат разходвани правилно публичните средства, ако примерно – да вземем пак този класически пример със здравеопазването, за какво наливате там всяка година по 400 – 500 млн. лв.? За какво?! За нищо! За да се увеличават едни разходи, да се увеличава недоволството от системата и нищо да не се случва. Значи, там без ясна и точна визия за реформа всяко наливане на средства не е плюс за управляващото мнозинство, което и да е то, а е страхотен минус. Страхотен минус е и наливането в други сектори, в които няма реформи, в които няма ясна визия как ще се повиши ефективността на тези средства – един изразходван лев до какво ще доведе, ще доведе ли след години до намаляване на ресурса, или до повишаване на ефективността от този ресурс. Без това – без тази база, няма как да вървиш изобщо към ускорен икономически растеж.
Следващият момент. Можеше ли да заложим при един внимателен анализ не увеличаване на приходите, а тяхното намаляване? Да кажем, давам Ви пример, Европа поне от 10 години използва някои от данъците като икономически лост, а за наше най-голямо съжаление – и данък добавена стойност. Аз вече го казах при предните разисквания през лятото тук, когато си говорихме, че ДДС за храните и за някои отрасли трябва да бъде използван като лост за икономическо развитие. Защото вътрешнообщностните доставки и възстановяването на ДДС в рамките на европейската общност превърнаха размера на този данък в икономически стимул или обратното. Това е много лесно доказуемо. Как така Германия си позволява да има 5-процентна ставка за храните, Великобритания – еди-каква си, еди-кой си? Как така си позволяваме ние да сме още единствената страна, която не използва този лост? Защото май останахме единствената страна с абсолютно единна ставка, като изключим там туризма и още няколко дребни изключения. Тоест, ние седнахме ли да мислим ще използваме ли този данъчен лост за икономическо развитие – да си вдигнем например хранително-вкусовата промишленост, каквито намерения виждаме в тази програма? И в нашата ги има, и в тази на БСП ги има. Не, ние стоим там, където стояхме – и аз като икономист, и моите колеги, и всички, когато правихме данъчната система на България в началото на този век, да имаме единна ставка, защото тя лесно се администрира, защото еди-какво си, еди-какво си и еди-какво си. Но това е остаряла постановка – остаряла е и за мен, който до вчера защитавах тази позиция, остаряла е и за моята парламентарна група, защото ние до вчера защитавахме позицията за единната ставка. Не, колеги! Не, господин Министър! Трябва дискусия – остарял е постулатът за единната ставка. България трябва да използва този инструмент, както го използват другите държави, разбира се, промислено, с всички ефекти. Щяхме да заложим в бюджета, да кажем, 2 млрд. лв. по-малко – примерно казано, или 1 млрд. лв., но при калкулиране как това ще се върне и кога!
Ето такива неща, когато говорим за икономическа политика, липсват в този бюджет, липсваха в предния и в по-предния. Затова казваме, че „още от същото“ не е окей. Още от същото за някои неща – да, за други – не!
Затова ние винаги акцентираме върху това – ще започне ли кабинетът, който и да е той, да представи стъпки за реформи в сектори, в които трябва да се правят реформи? Мога да дам пример даже с един сектор, в който ние адмирираме реформа – образованието. Чудесно, там се правят много добри стъпки. Там се повишават заплатите на учителите. Много добра мярка е, първо, заплатите, защото първо трябва да задържим тези хора тук, да привлечем нови хора. Обаче какво се прави като визия за материалната база? Какво се прави за дигитализацията на образованието? Какво се прави за детските градини? Предложихме да отпадне таксата – някакви смешни 60 – 80 млн. лв. са за цялата страна. Ето такива мерки трябваше да обсъдим. Трябваше да ги обсъдите поне Вие вътре, да ги видим като цялостна визия и да кажем примерно: ето за сектор „Образование“ има наистина визия как да се развие, не фрагментарна, а цялостна. За висшето образование – отбелязали сте в тази програма, за дуалното, за един куп неща, които са абсолютно верни. Обаче те искат отражение в реални разходи, в реални политики. Абсолютно в реални! И това нещо ние не го виждаме, защото то се прави според случая, на парче, според това, което конюнктурата изисква в момента.
В тази връзка нашата основна критика и към този бюджет е, както и към предния, тоест и нашата критика е: още и повече от същото! Липсват реформи, липсват средства да се направят тези реформи, проиграва се, губи се ценно политическо време, в което икономическият цикъл е изключително благоприятен за страната. Не се предприемат мерки да се ускори това икономическо развитие, ама, решителни мерки, няма нито една реформа за улесняване на бизнеса. Те се финансират – тези реформи, те не се отразяват, господин Министър, както казахте, в законодателството. Защото като я отразиш в законодателството, там ти казват: имате ли обосновка как ще се отрази на бюджета? И там спираме с нашите предложения, защото нямаме. Затова това нещо трябва да се прави с бюджета: през следващата година ще се направят ето тези законодателни изменения, които ще доведат до освобождаване на бизнеса, да кажем, ще ускорят пътеката за инвестиции, ще я направят от шест месеца или от година и два месеца на три месеца, обаче това ще струва толкова и е предвидено тук. И вече, когато дойдат законодателните промени тук, в Народното събрание, в обосновката колко ще струва на бизнеса и бюджета се казва: да, направена е в бюджета, заложена е, можем да я направим. Иначе, иначе е нищо! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Удължете времето!