14 ноември 2019 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.

По § 35 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35, който става § 36: „§ 36. Създава се чл. 64а: „Чл. 64а. (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. (2) На лице, осъществяващо публични функции, което е юридическо лице или едноличен търговец и извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. (3) На организация, предоставяща обществени услуги, която извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37, като в ал. 1 и 2 думите „дадено му“ се заличават.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38, като навсякъде думата „или“ се заличава.

По § 38 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 39: „§ 39. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 24 думите „националната стратегия“ се заменят със „стратегията“. 2. Точка 31 се изменя така: „31. „Система за сигурно електронно връчване“ е електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и система, чрез която се удостоверява моментът на изпращане, получаване и връчване, както и се гарантира идентификацията, авторството и интегритетът на лицето, което изпраща, получава или връчва електронни документи или електронни изявления чрез системата.“ 3. Точка 33 се отменя. 4. Създават се т. 36 – 47: „36. „Архитектура на електронното управление“ е структурирано комплексно описание на основополагащите елементи на електронното управление, на техните взаимовръзки, на основните процеси, дейности и информационни ресурси на национално ниво, реализиращи Стратегията за развитие на електронното управление. 37. „Архитектура по област на политика“ е неразделна част от Архитектурата на електронното управление, представляваща структурирано, комплексно описание на елементите на електронното управление в конкретна област на политика, което включва взаимовръзките на тези елементи, основните процеси, взаимодействието със системите на национално ниво, дейностите и информационните ресурси на ниво съответната област, реализиращи Стратегията за развитие на електронното управление. 38. „Електронна автентикация“ е хоризонтална система за идентификация на всички участващи в електронното управление субекти, обекти и информационни системи. 39. „Електронно управление“ е реализиране от административните органи на правните взаимовръзки, административни процеси и услуги и на взаимодействието с потребителите, с лицата, осъществяващи публични функции, и с организациите, предоставящи обществени услуги, чрез използване на информационни и комуникационни технологии, осигуряващи по-високо ниво на ефективност на управлението. 40. „Информационни и комуникационни технологии“ са технологии за създаване, обработка, съхраняване и обмен на цифрова информация в различни формати чрез използване на хардуер. 41. „Информационна система“ е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация. 42. „Националният екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност“ е екипът по смисъла на чл. 17 от Закона за киберсигурност. 43. „Проект“ е проект или дейност на административен орган, свързани с електронното управление, информационните и комуникационните технологии или с предоставянето на електронни административни услуги. 44. „Средство за електронна идентификация“ е средство за електронна идентификация по смисъла на чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014. 45. „Мобилно приложение“ е приложен софтуер, проектиран и разработен от организации от обществения сектор или от тяхно име с цел използване от обществеността на мобилни устройства като смартфони и таблети. Мобилното приложение не включва софтуера, който управлява тези устройства (мобилни операционни системи), и хардуер. 46. „Медийно съдържание с определено времетраене“ е медийно съдържание от един от следните видове: само аудиоматериали, само видеоматериали, аудио-визуални материали, аудиоматериали и/или видеоматериали в съчетание с интерактивни елементи. 47. „Обекти от сбирки на културното наследство“ са предмети, които са частна или публична собственост с историческа, художествена, археологическа, естетическа, научна или техническа стойност, които са част от сбирки, съхранявани от културни институции като библиотеки, архиви и музеи.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз много пъти от тази трибуна съм изразявал своето опасение, че някои неща се правят прибързано и не се обмислят добре, но когато става въпрос за електронното управление, считам, че трябва да бъдем особено предпазливи. В него има много нови неща, които се въвеждат за първи път в нашето законодателство, в това число и определени дефиниции, които обаче след това, ако бъдат записани неправилно в съответната законова разпоредба, могат да създадат неприятно объркване в работата на административните органи, които ще ползват тези нормативни разпоредби. Такъв е случаят и с дефинициите на различни понятия, направени тук, в този параграф, който гледаме в момента. Факт е, че между първо и второ четене някои от нещата, които бяха записани в тези дефиниции, са поправени, а други – премахнати. Нямам представа защо това се е случило по този начин, но все пак някои от тях продължават да звучат парадоксално и смятам, че все още част от тези дефиниции се нуждаят от съществена преработка. Така например в т. 40 не се прави откровено разлика между „данни“ и „информация“. Интересното, което е записано в тази т. 40, е, че в информационно-комуникационните технологии се използва само „хардуер“. Вижте как звучи: „Информационни и комуникационни технологии“ са технологии за създаване, обработка, съхраняване и обмен на цифрова информация – вероятно става въпрос за цифрови данни, а не за информация – в различни формати чрез използване на хардуер“. Факт е, че за обработката на информация се използва освен хардуер и софтуер. Точка 43 – дефиниция за проект, това е дефиниция от типа „конят е кон, защото е кон“ – „проект“ е проект или дейност на административен орган. Точка 38: „38. „Електронна автентикация“ е хоризонтална система за идентификация на всички участващи в електронното управление субекти, обекти и информационни системи.“ Какво е „хоризонтална система“ обаче остава загадка за четящия този документ. И например т. 41, която вече съвсем буди недоразумение: „41. „Информационна система“ е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация.“ В тази точка правим така да се каже гениалния извод, че информационните системи обработват информация. Считам, че тези дефиниции наистина трябва да бъдат сериозно огледани и при следващо разглеждане на Закона за електронното управление коригирани, така че да не будят недоразумение и откровено казано смях в някои от техните формулировки. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

„Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 40 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 41: „§ 41. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 40, ал. 2 се създава т. 3: „3. разработва и актуализира План за използване на интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение или положение на война.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук в този параграф правим дребни промени на Закона за електронната идентификация и за пореден път правим дефиниция на „електронна идентичност“. Няма как в тази ситуация да не споменем, че интересен момент като цяло в настоящия законопроект са предложените и вече част от тях одобрени промени, свързани с електронната идентификация на гражданите при заявяване на електронни услуги от държавната администрация. Няма как, разбира се, тук да не припомня, че отдавна – преди почти две години, БСП предложи система за прилагане на идентификация по положен електронен квалифициран подпис, което щеше да означава незабавно въвеждане на електронната идентификация. Припомням, че това предложение беше отхвърлено от мнозинството в залата и до момента, за съжаление, идеята за електронната идентификация на практика остава нереализирана, в това число и идеята за създаване в Държавна агенция „Електронно управление“ на център за електронна идентификация, съответно на това – и въвеждането на електронната идентификация в документите за самоличност на българските граждани, както Ви е известно вече, многократно беше отлагано от мнозинството. Сега предстои да се случи в началото на 2021 г., ако отново не бъде отложено, което аз имам съмнение, че ще се случи. Благодаря Ви.

Има предложение на Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 44: „§ 44. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (обн., ДВ, бр. …) в чл. 53а се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“. 2. В ал. 4 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.“

По § 43 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители: „§ 43 от Преходни и заключителни разпоредби отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45, като в ал. 1 след думите „Системната интеграция по“ се добавя „глава първа „а“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В този параграф се утвърждава една порочна практика на законодателния процес в 44-тото народно събрание важни текстове от закона да се променят в Преходни и заключителни разпоредби. Всъщност с приетите дотук текстове създаването на единен системен оператор се отмени и сега с § 43 ни се предлага задължението за извършване на системна интеграция да се вмени със закон на една търговска фирма – в случая „Информационно обслужване“. Сиреч, „Информационно обслужване“ ще е задължено да изгражда, поддържа, развива и наблюдава – каквото и да означава това – работоспособността на информационните системи. Интересен, разбира се, остава въпросът как ще се определя възнаграждението на „Информационно обслужване“ за тази работа, не става ясно и кой ще контролира поддръжката на изградените информационни системи, осъществявани, пак казвам, от едно търговско дружество. От записаното дотук и прието миналата седмица в § 13, който стана § 12, излиза, че „Информационно обслужване“ няма да подлежи на контрол от Държавна агенция „Електронно управление“ по отношение на извършената системна интеграция. Задавам си въпроса: каква отговорност носи държавата в едно търговско дружество, пък било то и с мажоритарна държавна собственост? За мен с тези законови промени очевидно се узаконява безотговорността. Нещо повече, при така записаното на Държавна агенция „Електронно управление“ на практика се вменява задължението да поддържа системите на държавната администрация – нещо, за което Държавната агенция „Електронно управление“ поне в момента, според мен и по моя информация, няма необходимия капацитет. Така Държавна агенция „Електронно управление“ ще съвместява две функции: първо, да определя и контролира държавните политики в областта на електронното управление и, второ, да поддържа информационно-комуникационните технологии и инфраструктурата на държавната администрация. Никъде в правомощията на председателя на Държавната агенция „Електронно управление“, който си е административен орган, не е записано правомощие да поддържа системите на държавната администрация. Така системите на централно ниво за мен остават безпризорни, а председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ може да изгражда някои от тях, но въпросът е кой пак ще ги поддържа? Така че за мен тук този законопроект узаконява освен, както казах, безотговорността и безстопанствеността. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да не се съглася, господин Данчев, с Вашето изказване поради две причини, но понеже не Ви правя реплика, ще направя изказване. Вижте, колеги, когато говорим за публични предприятия, това са предприятия, които са дефинирани в Закона за публичните предприятия, приет тази година. В него е записано много точно какво е публично предприятие, какво е държавно или общинско, могат да бъдат дори и предприятия с под 50% държавно или общинско участие, а тук говорим за предприятие, което е с 99,5% държавно участие. Така че това предприятие отвсякъде е публично, това не е търговско предприятие, господин Данчев. Надявам се, че сте били в залата, когато е приет този закон за публичните предприятия, за разлика от този закон, който в момента гледаме, понеже отсъствахте от Комисията. Това е, от една страна. От втора страна, позволете ми да не се съглася с Вашите твърдения, че „Информационно обслужване“ ще изгражда, а няма кой да поддържа. Напротив, „Информационно обслужване“ ще изгражда и ще поддържа тези системи. Най-добре е според нас един орган да изпълнява всички тези функции, за да не се размива отговорността след това. Така че, колеги, предлагам да подкрепим внесените от Министерския съвет промени в Закона и да бъдат приети така предложените промени. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Иванов, уважаеми колеги! Принципно сте прав за това, което казахте, но господин Данчев каза няколко основни неща и Вие трябваше да ги разсеете. Първо, „Информационно обслужване“ не е търговско дружество. Има съвсем малък процент, както споменахте. Второ, то има ангажимента да се грижи за тези информационни системи и да ги обслужва. Той не е страничен наблюдател. Трето, държавата не отсъства от това дружество, защото принципал е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Така че редът е спазен, общо взето, но ако има нещо друго, което трябва да се види след работата, която ще се върши и ще се извършва там по тази системна интеграция, трябва да се уточни на тази база. Първо, това е дружество изцяло в прерогативите на държавата, в отговорността на Министерството на транспорта и министърът е принципал. Това са съществени неща и Вие трябваше да ги кажете. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не знам в тази реплика на кого да отговоря – на господин Летифов или на господин Иванов?

Към господин Иванов, но и към господин Летифов ще се опитам да го съчетая под някаква форма…

Като лично обяснение, може би. Да, разбрах какво направи, но изказването му беше насочено не срещу изказването на господин Иванов, а по-скоро срещу това, което аз казах в моето изказване. Всъщност тук нещо се пропусна и от господин Летифов, и от господин Иванов – да споменат, че с промените, които правим сега, отпадна един цял раздел от Закона за електронното управление, който касаеше работата, функциите, дейността, задачите на единния системен оператор, на нереализиралото се Държавно предприятие „Единен системен оператор“. Господин Иванов, ако беше се реализирало това предприятие, и то щеше да е публично предприятие по смисъла на този закон. Неговите функции, които бяха много подробно описани в повече от десет точки в Закона, сега отпадат и се свеждат до една точка като задачи и функции на предприятието „Информационно обслужване“. Това за мен буди недоумение. И, второ, към господин Летифов. Все пак ще кажа, че най-важното нещо, господин Летифов, е при определянето на задълженията на едно държавно предприятие, дали е търговско или не е – спор, който няма да водим сега, е: кой заплаща неговата дейност, кой ще заплаща и как ще определя сумата, която трябва да му бъде платена за свършената работа, възнаграждението, което ще получи това предприятие? Това е ключовият момент тук. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Данчев, за държавното предприятие, което е отменено с този закон, трябваше да се похарчат огромни средства, за да може да започне да функционира. Затова ние даваме на „Информационно обслужване“ възможността да изграждат, да поддържат тези системи, които ще се използват оттук нататък. Това е, така че не виждам какъв е проблемът и за какви средства говорите Вие. Много по-малко средства, господин Данчев, ще се изхарчат с вменяването на задълженията на „Информационно обслужване“…(Реплики.) Господин Данчев, слушате ли ме? Много по-малко средства ще се изразходват, господин Данчев, чрез вменяването на „Информационно обслужване“ да изпълнява тези дейности, а не да се създава тепърва такова дружество. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Колеги, нали този закон го приемахте преди няколко месеца, години? Е, тогава не помислихте ли, че трябват много пари, за да функционира това държавно предприятие? Тогава къде бяхте, господин Иванов, да кажете, че трябват много пари и че няма да може да стане, за да го прехвърлим сега в „Информационно обслужване“, където е неясно колко пари, защото тук всеки говори за много, но никой не казва колко?! Хайде, някой да излезе и да каже колко пари са необходими, за да почне да функционира това нещо или пак след три месеца, колегите от Министерството на транспорта или „Информационно обслужване“ ще внасят промени за преместване някъде другаде. Кога ще видим електронно управление? Както каза господин Гечев – никога! Нека някой от управляващото мнозинство от тази трибуна да излезе, да поеме ангажимент и сега тук да каже, че този ход е правилен, че ще струва толкова пари на българските граждани и че електронното управление ще започне да функционира така, както очаква цялото българско общество. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46, като думите „от този закон“ се заличават.

По § 45 има предложение на Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45, който става § 47: „§ 47. (1) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 осигуряват достъпност на съдържанието по чл. 58в на: 1. интернет страниците, създадени след 23 септември…“ Тук е пропусната „2018 г.“ Ако позволите, да я добавим.

Моля да се добави: „…23 септември 2018 г. до влизането в сила на този закон – в срок до шест месеца от влизането му в сила; 2. интернет страниците, създадени преди 23 септември 2018 г. – в срок до 23 септември 2020 г.; 3. мобилните приложения – в срок до 23 септември 2021 г. (2) Първият доклад по чл. 60б, ал. 2 се изготвя и публикува до 1 септември 2022 г. и обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 22 декември 2021 г.“

По § 46 има предложение на Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 48: „§ 48. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2021 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде гласуван допуск в залата на Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 6 ноември 2019 г., на което обсъди цитирания Законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: доктор Лозана Василева – заместник-министър, Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на рибарството“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“; от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Ваня Иванова – главен експерт. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Василева, която отбеляза, че промените са свързани с осъществяването на дейностите по управлението на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 –2013 г. от страна на ИАРА и са част от мерките, гарантиращи правилното функциониране на системите за управление и контрол на Оперативната програма. В тази връзка, със Законопроекта ИАРА е определена като отговорен орган по събирането както на недължимо платените и надплатените суми по проекти по програмата, финансирани от Европейския фонд за рибарство и свързаното с тях национално съфинансиране, така и на глобите и другите парични санкции, предвидени в българското законодателство и в правото на Европейския съюз. Потвърдено е правомощието на изпълнителния директор на Агенцията да издава решения за налагане на финансова корекция по реда на Глава пета от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с които ще се установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от страна на ползвателите на помощ, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70 от същия закон. Тази разпоредба ще се прилага и по отношение на решения за налагане на финансови корекции, издадени до влизането на Закона в сила. Извън основанията по чл. 70 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от страна на ползвателите на помощ, ще се установява с акт за установяване на публично държавно вземане, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Създава се правно основание изпълнителният директор на Агенцията да одобри със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Оперативната програма, като се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Заповедта и правилата ще следва да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“. В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта. Изразиха съмнение, че предлаганите промени ще доведат до целения резултат, тъй като разпоредбите са твърде общи и в тях има редица неясноти. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ отбелязаха, че на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури се възлагат твърде много правомощия по старата оперативна програма, които той трудно ще изпълни. Все пак ще подкрепят Законопроекта, за да дадат възможност на предложените мерки да допринесат за подобряване на прилагането на Програмата и събираемостта. От парламентарната група на „Обединени патриоти“ оцениха Законопроекта като по-балансиран, в сравнение с отхвърления в пленарната зала, но призоваха при изработването на правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ да бъде отчетена спецификата на бранша и преди издаването на заповедта правилата да бъдат съгласувани със заинтересованите страни. Във връзка с поставените въпроси от Министерството обясниха, че и в момента на основание чл. 70, ал 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове изпълнителният директор на Агенцията издава решения за налагане на финансови корекции, но е необходимо изрично в специалния закон да бъде потвърдено това негово правомощие, за да се избегне противоречивата съдебна практика. Подчертаха, че правилата, които изпълнителният директор на Агенцията ще одобри, не представляват правно основание за издаването на решенията за налагане на финансови корекции, а касаят единствено начина, по който се определя размерът на корекциите. Подчертаха, че новите разпоредби нямат обратно действие и ще се прилагат единствено за проекти, по които периодът на мониторинг не е изтекъл. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 13 „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Наистина това е един по-балансиран вариант от този, който ни беше предложен предходния път тук, в пленарната зала, но въпреки това ние даваме в ръцете на изпълнителния директор на Агенцията по рибарство и аквакултури един камшик, с който той може да упражнява влияние и да предопределя развитие в този бранш, като налага финансови корекции на бенефициенти по тази програма. В тази връзка наистина е важно да се спомене, че бенефициентите по тази програма са ощетени спрямо Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020. В Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. се търси 100% изпълнение на производствена програма, докато по другите мерки на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, изпълнението на производствената програма е в размер на 50%. По този начин бенефициентите са поставени в неравностойно положение и едните спрямо другите могат да понасят по-голяма тежест от тези наложени финансови корекции. Отделно от това трябва да се спомене, че наистина противоречивата практика на съдилищата води до абсолютно разнопосочни съдебни актове, в които, от една страна, се отхвърлят исканията за налагане на финансова корекция, а, от друга страна, отсъждането е в полза на бенефициентите. В крайна сметка няма една утвърдена практика и е редно тези правомощия наистина да бъдат потвърдени, но нека те да бъдат потвърдени, така че да бъдат в услуга на тези бенефициенти, тъй като това е Програмата с най малко изпълнение. Знаем, че съществува риск от отнемане на част от бюджета през тази година и ние по този начин – във връзка с по-стриктния контрол спрямо другите мерки, караме бенефициентите все по да оредяват и да не кандидатстват. Във връзка с това ще искам да помоля да бъдат разработени схема и методология, по които ще бъдат налагани тези финансови корекции, за да бъде ясна, точна и прецизирана спрямо бенефициентите, за да нямаме такова проявление на еднолични актове в лицето на изпълнителния директор и той да налага финансови корекции на бенефициенти по указание, така да се каже. Независимо от всичко, което изложих, ние ще подкрепим този законопроект, но оттук насетне ще съблюдаваме стриктно всичко, което се случва в бранша, за да може да видим дали наистина правомощията, които сега даваме с това гласуване на изпълнителния директор, ще доведат до по-високо ниво на усвояемост на тази програма, ще доведат до отсяване на плявата от зърното, тоест да се видят кои проекти са правени само и само да се вземе субсидията и кои са жизнеспособните проекти, които носят реален растеж. Така че, пак казвам: ние ще подкрепим този законопроект и ще съблюдаваме абсолютно много точно и ясно какво прави оттук нататък изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Малко съм изумена от изказването на господин Апостолов с тезата, че сега ни се предлага Законопроект, който е много по-добър от този, който залата не подкрепи на първо четене през месец юли. Няма абсолютно никаква разлика в двата законопроекта и във философията на двата законопроекта. Първо, става въпрос за това, че ние даваме възможност на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да налага финансови корекции, които и досега се възлагат, тъй като регламентите, по които Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. вменява такива задължения на изпълнителния директор, и тогава, и сега си препотвърждаваме. Второто нещо, което и в стария, и в новия законопроект е движещо или основно в промяната, е, че ще публикуваме в „Държавен вестник“ правила, методика със заповед на изпълнителния директор, на базата на която ще се правят финансовите корекции. Но тук съществува регламент. Този регламент казва какви финансови корекции могат да бъдат направени. Затова разлика в двата законопроекта няма, още повече че според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да минат поне три месеца, за да се внесе втори законопроект, но той трябва да е съществено различен от този, който е отхвърлен в залата. Тук нямаме съществени различия. Другата хипотеза е, че може да се внесе същият законопроект, но при условие че имаме наложени санкции. Тук нямаме наложени санкции, защото заместник-министър Лозана Василева каза, че те искат да застраховат под някаква форма за различни правни и съдебни решения по отношение на дела, които се водят за договори, които имат точно такива финансови санкции. Тоест и тук нямаме тази хипотеза да повтаряме същия законопроект, но този път през Министерския съвет. Единствената разлика между първия и втория законопроект е, че имаме оценка на въздействие и много по-точна информация за това колко са проектите, колко са наложените досега финансови санкции – 153 на 78 проекта, за малко над 7 млн. лв. Това е разликата спрямо първия законопроект, който не беше подкрепен в залата. В мотивите на Законопроекта, забележете, е записано, че ние ще препотвърдим правомощията на изпълнителния директор. Значи един път сме ги потвърдили – тези правомощия са на база действащи регламенти, защото няма как те да са извън регламента, няма как да го прескочим, но сега ще ги препотвърдим. От тази гледна точка приемането на този закон е някакъв правен абсурд, който за втори път ни се предлага да бъде реализиран в залата. Тезата, че правим абсолютно същото, както при промяната на Закона за подпомагане на земеделските стопани, когато по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., ние – съответно БСП, подкрепихме предложената промяна да има действащи правила и методика и тази методика да бъде официално публикувана, за да няма проблеми при нейното прилагане и финансовите корекции да бъдат обосновани. Но там имахме тезата и казуса, че съдът по правило отхвърляше каквито и да било предложения. Тоест не отхвърляше, а не разглеждаше по същество заявленията или исканията, защото методика нямаше. Тоест трябваше да има официална методика, за да може съдът да се произнесе по същество по договорите. В тази програма ние нямаме тази хипотеза, защото никой не оспорва методиката, по която са наложени финансови корекции – оспорват се договорите. В договорите, подписани 2010 – 2011 г. има задължения за бенефициентите, те казват: първо, второ, трето. Производствената програма не е обект на разглеждане дали се изпълнява в първия програмен период 2010 – 2011 г. През 2015 г. са подписани някакви анекси в тази посока и в момента на базата на тях се правят тези корекции. Тук съдът по същество разглежда дали се изпълнява договорът, а не дали финансовата корекция е коректна, или не е. И от тази гледна точка, свързването на едната с другата програма, ми се струва малко абсурдно. По време на обсъжданията колегите, а сега и господин Апостолов, се притесняват, че ще има субективизъм при налагането на финансови корекции. Може би темата е малко по дълга. Субективизъм едва ли би могло да има, но аз се притеснявам по-скоро за това как Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури ще изпълни тези изисквания и ще следи съответно тези финансови корекции да бъдат върнати или наложени и съответно след това да бъдат събрани от бенефициентите. Колеги, Законът за рибарство и аквакултури беше променян няколко пъти. Управляващ орган в момента не е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, а дирекция в Министерството на земеделието, храните и горите. Много отдавна Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури от гледна точка на административния капацитет, който има, не се занимава с Програмата за морско дело и рибарство, както е сега. Тоест тя има съвсем други насоки на работа и те са свързани преди всичко с контролни функции, които нямат нищо общо с оперативните програми. Затова ми се струва, че възможността и прехвърлянето на отговорността върху тях ще създаде доста сериозни проблеми при изпълнението на тази задача. И може би на последно място – отново Министерството на земеделието, храните и горите бяга от отговорността да участва в разработването на правилата, въпреки че са по Регламент. Същото направи и с Програмата за развитие на селските райони, когато Министерството казахме, че е управляващ орган, но не поискаха да участват в тези правила, те бяха прехвърлени на Държавен фонд „Земеделие“. Сега по същия ред цялата отговорност се стоварва на Агенцията не само с корекциите, но и с написването на правилата и тяхното прилагане. Струва ми се, че по този начин Министерството се опитва да абдикира от отговорностите и от проблемите, които биха могли да се появят. Не че казваме, че всичко ще бъде перфектно, въпреки правилата и това, което ще бъде публикувано като правила в „Държавен вестник“, но те няма да имат тази функция и възможност да отсеят проектите, които наистина се изпълняват и са коректни, от тези проекти, които имат възможност да бъдат развивани и които са в рамките на изпълнението си, в рамките на договора, който е сключен за тях. Не подкрепихме Законопроекта, който разглеждахме през месец юли. Тогава бяхме „против“. Сега се въздържаме. Струва ми се, че това, което се цели с него, няма да се случи. Може би след няколко месеца ще го видим. Така или иначе, проба-грешка, проба-грешка в Народното събрание създава прецеденти и условия за неефективна работа, особено в сектори, които са чувствителни, които имат проблеми, но тези проблеми се заобикалят, не се решават, а чрез законите се търси тяхната по-нататъшна реализация и изчистването на образа на самата програма в нейното изпълнение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен е учудващо, че след четиримесечно прекъсване отново гледаме един законопроект, който, след известни дебати в Комисията и в залата тук, беше отхвърлен. Сега ни се предлага с известни промени в словореда едно и също нещо, което бяхме определили като правен абсурд. Тази зала го отхвърли и не виждам или поне не съм разбрал към днешна дата тези препоръки, които направихме от трибуната, а именно: да бъде сезирана прокуратурата, да бъде потърсена отговорност на съответните длъжностни лица за извършените нарушения през предходния програмен период на Програмата за рибарство и аквакултури, да се е случило. Такова нещо не се случи. Взех стенограмата от предния път, където колегите от Патриотите, от ДПС, изключая това, което ние говорихме, определят и окачествяват този законопроект като правен абсурд – със задна дата налагаме санкции! Какво се опитвате пак да направите? Да ни върнете от същото, но още в повече. Нещо, което чухме и вчера за бюджета. Към днешна дата ни предлагате същата претоплена манджа, само че, колеги, няма как да стане тази работа. Ще ми бъде интересно, днес тези, които бяха против, как ще гласуват за това нещо, защото то е същото, няма никаква разлика. Какво се опитваме да направим? Опитваме се да отмием отговорността днес от някои служители, които са проспали куп нарушения по време на първия програмен период, неправилно са разписали самата програма и към днешна дата се опитваме да им дадем амнистия. Ще се влезе в един порочен кръговрат от съдебни дела, които ще бъдат заведени за наложени финансови корекции и санкции за изминали и изтекли вече договори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, каквито права ще й дадем, ако се приеме този закон. И след това съдът ще ги връща, защото със задна дата няма как да им налагат санкции. И всичкото това нещо, с риск да се повторя от преди четири месеца, ще бъде за сметка на данъкоплатеца! Защото знаете, пак да Ви повторя да се сетите, че всички тези санкции, които се налагат от Европейската комисия са за сметка на държавния бюджет, за сметка на всички данъкоплатци. Тоест някой е вършил безобразия, някой е крал безобразно европейски пари и накрая ще ги платим всички ние. Към днешна дата Вие се опитвате да ни пробутате отново това нещо. Защо? Не мога да разбера. Каква е тази упоритост и кого се опитвате да прикриете? Някой служител ли или някоя мащабна кражба, която се е извършила в тогавашното ръководство на Агенцията по рибарство и аквакултури? Не знам господинът, който сега е директор на тази агенция, в момента осъзнава ли какво му се стоварва на главата, че той след приемането на този закон ще носи персоналната отговорност за загубените дела оттук нататък. Предишният министър на земеделието, който за подобни неща напусна Министерството, направи един неуспешен опит да измъкне Оперативната програма от Агенцията и да я вкара в Министерството, което завърши с катастрофа. Говоря – по новия програмен период. Беше уволнен директорът на това звено, което трябваше да се занимава с Оперативната програма, съответно Европейската комисия ни наложи 7 млн. евро санкции по новата Оперативна програма. Сега се опитваме с пълна сила да влезем в същия батак по старата. Тоест държавният бюджет да бъде ощетен за това, че някой е проспал. Колеги, осъзнайте се какво се случва и да приключваме този правен абсурд! Ако искате ще Ви чета тук изказвания от стенограмата на всеки един, който е вземал отношение – и господин Славчо Атанасов, и госпожа Бъчварова, и Йордан Апостолов, и господин Абазов. Всички са се изказали в посока, че този законопроект просто не става. Сега да говорим едни и същи неща, да си ги повтаряме от преди четири месеца не виждам смисъл. Ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите трябва да сезира прокуратурата. Господинът, който е директор на Агенцията по рибарство и аквакултури трябва да сезира прокуратурата. Това трябва да се случи. Днес избират нов главен прокурор. Новият главен прокурор отсега да го сезираме от тази трибуна да вземе да провери какво се случва – защо е ощетен бюджетът с толкова пари, защо никой не търси отговорност на лицата, а ние в момента се опитваме със законови норми да санираме една откровена кражба? Същото нещо направихте и със Закона за подпомагане на земеделските производители. Още тогава Ви го казах с тези къщи за гости. Какво направихте там? Нищо! Една методика. За какво говоря? Говоря, че се опитвате да скриете някои безобразия, които са извършени през годините. Това се опитвам да Ви кажа. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! (Шум.) Чува ли ме?

Господин Иванов, нека да ме чуе… (Шум.)

Господин Иванов, имам два въпроса към Вас: Когато започне един мач и по време на мача се променят правилата, как ще го коментирате? И вторият ми въпрос е: как ще коментирате римския принцип ne bis in idem? Преведено значи: „Не два пъти за едно и също нещо“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Атанасов, уважаеми колеги! Вие сте изключително прав, господин Атанасов, и моите адмирации за това, което казахте. Един мач, в който се променят правилата в движение, се казва: уговорен мач в полза на едната страна. Това се казва. Аз се радвам, че потвърждавате думите си, че в момента приемаме един правен нонсенс, който е в ущърб на определени физически и юридически лица и за сметка най-вече на българския данъкоплатец. Това е истината! Интересно ми е защо господата от ГЕРБ, вносителите, защото този път го внася Министерският съвет, преди беше внесен от народни представители, не вземат отношение по тази тема. Защо си мълчат и не искат да кажат защо днес се опитваме да санираме едно огромно безобразие, една кражба? Откровена кражба! По друг начин не мога да го нарека. Тук има председател на Земеделска комисия, има представители на Земеделската комисия. В крайна сметка вземете отношение и обяснете защо след четири месеца, когато този закон е отхвърлен тук с пълно мнозинство, с ясното съзнание, че приемаме един лобистки закон, закон, който прикрива откровени престъпления, днес го внасяте отново и искате да се приеме? Това искам да разбера и да го чуем от Вас, уважаеми колеги. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя предложение за допускане в залата. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъдат допуснати: господин Георги Попиванов – директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно нормативна дейност“, Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Росица Пенкова – експерт дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Явор Серафимов – началник-сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2019 г. – Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 3, т. 4 накрая се добавя „и финансиране на тероризма“.“ По § 1 има предложение от народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов: „В § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 отпада. 2. Точка 2 става т. 1, като в нея – в новото съдържание на т. 18, се правят следните допълнения: а) след думата „посредничество“ се добавя „и/или продажба“; б) след думата „имоти“ и на двете места на нейната употреба се добавя „и/или движими активи – моторни превозни средства“; в) след думите „месечният наем“ се добавя „и/или продажната цена“. 3. Точка 3 става т. 2, като в нея се правят следните изменения и допълнения: а) в уводното изречение числото „39“ се заменя с „38“; б) в текста на създаваната т. 36 след думата „лица“ се поставя запетая и се добавя „физически и юридически, които са данъчно задължени лица по ЗДДФЛ или ЗКПО“, а след местоимението „които“ се добавя „по занятие“; в) т. 37 отпада; г) т. 38 става т. 37, като се изменя така: „37. физически и юридически лица, извършващи по занятие предоставянето на услуги за обмяна на виртуални валути/електронни пари и признати валути без златно покритие, чиято дейност представлява повече от 10% от общия им годишен оборот и/или движение на паричен поток и които са данъчно задължени лица по ЗДДФЛ и ЗКПО, независимо от мястото на изпълнение и сключване на договорите по покупка, продажба, обмен или посредничество на виртуална валута/електронни пари съгласно чл. 2, т. 2 от Директива 2009/110 на ЕО и признати валути без златно покритие;“ д) т. 39 става т. 38, като се изменя така: „38. всяко лице, извършващо по занятие предоставянето на услуги и дейности по доставчици на портфейли и предлагане на попечителски услуги, чиято дейност представлява повече от 10% от общия им годишен оборот и/или движение на паричен поток и които са данъчно задължени лица по ЗДДФЛ и ЗКПО, независимо от мястото на изпълнение и сключване на договорите по покупка, продажба, обмен или посредничество на услуги съгласно чл. 3, т. 7 от Директива 2015/849 на ЕО;“.“ Комисията подкрепя предложението по т. 3, буква „б“ в частта относно добавянето на думите „по занятие“ и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 13 се изменя така: „13. лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;“. 2. Точка 18 се изменя така: „18. лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;“. 3. Създават се т. 36 – 39: „36. лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; 37. лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; 38. лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие; 39. доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги;“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, като в него думите „Създава се чл. 9а:“ се заменят с „В глава първа, раздел ІІ се създава чл. 9а:“. Предложение от народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 10, т. 4 накрая се добавя „в предвидените в закона случаи“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5, като в него думите „задълженият субект“ се заменят с „лицето по чл. 4“.

По § 4 има предложение от народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов: „В § 4 в новото съдържание на чл. 18 думите „или сметки или депозитни сертификати на фиктивно име“ и „или сейфове на фиктивно име“ – отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6: „§ 6. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. Забранява се откриване или поддържане на анонимни сметки или депозитни сертификати, или сметки или депозитни сертификати на очевидно фиктивно име, както и наемане или поддържане на анонимни сейфове или сейфове на очевидно фиктивно име.“ Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 21, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. когато рискът от изпиране на пари и рискът от финансиране на тероризъм в конкретния случай са ниски и са предприети мерки за ефективното им управление“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За направеното от нас предложение сме направили необходимите консултации с експерти, които се занимават с подобна тематика. В нашето предложение, когато го внесохме за второ четене, направихме необходимата мотивировка, която е следната: считаме, че е недопустимо в законодателна разпоредба да се предвижда разкриване от страна на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари на едно бъдещо евентуално събитие, а именно наличие на фиктивни лица и/или попадането им в това понятие. Няма и не са налице никакви правила, методики, анализи и параметри за разкриване и установяване към момента на комплексна проверка на лицата съгласно чл. 10 от същия закон на трети лица, попадащи в хипотезата и параметрите на термина „фиктивно име“. От друга страна, няма и не е налице легална дефиниция. Приемането на една такава порочна разпоредба предполага свободно интерпретиране и тълкуване, както и злоупотреба с право и власт от страна на изпълнителната власт спрямо лицата по чл. 4. Това са мотивите ни и желанието да ги разберете и да се гласува за нашето предложение, защото наистина то предполага един бъдещ и, за съжаление, със сериозни опасения от наша страна, че може да се случи административен и всякакъв произвол. Благодаря.

Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 37 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В случаите, когато дадено лице е престанало да заема длъжност по чл. 36, ал, 2, лицата по чл. 4 са длъжни за период не по-малък от една година да отчитат риска, свързан с това лице, и да прилагат мерките по чл. 36, ал. 1 и чл. 38 – 41 включително. Рискът се отчита и мерките се прилагат и след изтичане на едногодишния период до момента, в който основателно може да се приеме, че това лице вече не представлява риск, специфичен за видните политически личности.“ 2. Алинея 2 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 13, като в него думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.“ По § 9 е направено предложение от народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов: В § 9 в новото съдържание на чл. 46, ал. 1 се правят следните изменения: „1. т. 2, 3, 4 и 5 – отпадат. 2. т. 6 и 7 стават съответно т. 2 и 3.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, мерките срещу изпиране на пари са изключително важни и когато приемаме подобно законодателство, трябва изключително да прецизираме текстовете и те да бъдат работещи. Да не създаваме една правна норма, която ще остане в нищото и ще създаде правен абсурд. Аз ще Ви кажа и нашите мотиви за тези предложения. Надявам се да ги разберете, за да бъдат приети, тъй като в противен случай ще имаме нещо налице, което няма да даде необходимия ефект, който се търси. Виждате, че подкрепяме този законопроект в разумните му части. Относно нашето предложение по чл. 46, ал. 1, т. 2 и т. 4 считаме, че разпоредбите са необосновани и тяхното прилагане е обвързано с бъдещи действия на клиентите в кръга на научната фантастика – буквално, защото това нещо наистина е в тази сфера – извършването на волеизявления, които да отговарят за определено правно поведение и линия, за да не попадне в обхвата на Закона за мерките срещу изпиране на пари. При извършване на проверка по чл. 10 всеки един от клиентите при контакти с лицата по чл. 4 от Закона при извършване може да създава, извинявам се, и твори всякакви хипотези и наистина относно негови бъдещи делови взаимоотношения. Тук работим с хипотези и някакви предположения, които могат да не се осъществят, които могат да се изменят във всеки един момент под предлог за промяна на инвестиционни намерения и други. Това са мъртви разпоредби, които няма да намерят своето реално приложение в практиката и няма да постигнат желания от законодателя ефект. Именно нали това целим – да постигнем някакъв ефект, а ние създаваме правни норми, които няма да дадат необходимия ефект. Относно чл. 46, ал. 1, т. 3. Недопустимо е с правна разпоредба да се делегират права и правомощия на частни структури и лица, да се събират обем от информация и база данни за лица относно тяхната търговска практика и взаимоотношения, имуществено състояние и други обстоятелства относно лицата, които са предмет на комплексна проверка по чл. 10 от Закона. На практика с тази разпоредба се нарушава Европейската конвенция за правата на човека и Регламент 679/2016 на Европейската общност относно личните данни. Надявах се Комисията, която работеше, работната група да приеме тези мотиви, но те не са приети. На практика се допуска чрез правна разпоредба злоупотреба с право от страна на частни структури и организации, създаване на нелоялна търговска практика, търговски шпионаж под формата на предоставена информация при спазване на Закона за мерките срещу изпиране на пари и други противоправни действия, чието извършване попада в хипотезата на част от разпоредбите на Наказателния кодекс. Легализират се криминални действия по събиране на информация относно конкретни физически и юридически лица. Това създава, уважаеми колеги, предпоставки държавата да бъде осъдена по Закона за отговорността на държавата за нанесени вреди от приемането на тези противоконституционни разпоредби, с които трети частни физически или юридически лица ще злоупотребят с получената информация на база привидно спазване на материалноправна разпоредба по гласувания Закон. Допуска се вземане и прехвърляне на разследващи функции и събиране на информация като доказателство и за анализ, вменени по силата на правни норми на определени органи от изпълнителната власт. И относно мотивите ни за чл. 46, ал. 1, т. 5 – така формулиран, текстът на практика е нищожен и неприложим. При прякото тълкуване и прочит се получава например следната абсурдна ситуация: юридически субект, визиран в чл. 4 от Закона, да иска разрешение от ръководния си орган за установяване или продължаване на делови взаимоотношения със свои клиенти. Разбирате каква е безсмислицата. Затова наистина Ви моля да подкрепите нашето предложение, защото в крайна сметка ние трябва да видим закон, който да работи, който да даде необходимия ефект в тази борба срещу изпирането на пари, а не да се създават нелоялни търговски практики и възможности за злоупотреби с право и нарушаване правата на трети юридически или физически лица. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 17: „§ 17. В чл. 53 се създава ал. 8: „(8) В случаите по ал. 7 идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.)“, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 18: „§ 18. В чл. 54 се създава ал. 8: „(8) Когато е приложимо, идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014 или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 19.

Комисията предлага да се създаде нов § 20: „§ 20. В чл. 59, ал. 1, т. 3 накрая се поставя тире и се добавя „когато събраната чрез способите по т. 1 и 2 информация е недостатъчна за идентифицирането на физическото лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, както и когато прилагането на способите по т. 1 и 2 е довело до противоречива информация.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 22: „§ 22. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 7: „(7) Действителните собственици на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания са длъжни да предоставят на тези лица и други правни образувания или на физическите лица за контакт по ал. 4, т. 3 цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията по ал. 1 – 6 и по чл. 61 и 62 на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт по ал. 4, т. 3.“ 2. Досегашните ал. 7 – 10 стават съответно ал. 8 – 11.“ Предложение на народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. В чл. 66, ал. 2 се създава ново изречение второ: „Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал. 1 е невъзможно.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.“ По § 17 има предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 24: „§ 24. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително данните и информацията, получени съгласно чл. 53, ал. 8 и чл. 54, ал. 8. 2. В ал. 2 и 3 думите „началото на календарната година, следваща годината“ се заменят с „датата“.“

Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. В чл. 68, ал. 3, след думите „тероризма информация“ се поставя запетая и се добавя „включително относно поддържането от тях към момента или през предхождащия запитването петгодишен период на делови взаимоотношения с определени лица, както и относно естеството на тези взаимоотношения, посредством сигурни канали“ и думите „ал. 12“ се заменят с „ал. 13“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 27.

Предложение от народния представител Пламен Нунев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. В ал. 3, изречение първо думата „докладвани“ се заменя със „за които е получено уведомление. 2. Алинея 5 се отменя.“ По § 20 има предложение на народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 29: „§ 29. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 1 – 3, 5 и 8 – 11 и кредитни и финансови институции от държави членки, при условие че принадлежат към една и съща група, или между лицата по чл. 4, т. 1 – 3, 5 и 8 – 11 и техните клонове и дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, при условие че тези клонове и дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите в рамките на групата, включително процедурите за обмен на информация в рамките на групата, в съответствие с чл. 104 и че политиките и процедурите в рамките на групата отговарят на изискванията на този закон.“ 2. Създава се ал. 8: „(8) Достъпът на субектите на лични данни до обработваните за целите на превенцията на изпиране на пари и финансиране на тероризма техни лични данни от лицата и органите по ал. 1 се ограничава до степента, в която това се налага за ефективното прилагане на забраната по ал. 1 и доколкото същото е необходимо и пропорционално спрямо законните интереси на тези лица.“

Уважаеми народни представители, по Доклада за второ гласуване беше приет и Допълнителен доклад. Към настоящия момент преминаваме към Допълнителния доклад. По него има предложение, направено от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Има направено предложение от народния представител Красимир Ципов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. В чл. 81 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думите „анализи или“ се поставя запетая и се добавя „при изключителни обстоятелства, когато разкриването на информацията би довело до последствия, явно непропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице, или“. 2. Създава се ал. 4: „(4) Компетентните органи, получили информация от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на този закон, не могат да използват получената информация за цели, различни от тези, за които е предоставена.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Връщаме се към основния Доклад. Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 31: „§ 31. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „и финансирането на тероризма“ се добавя „от лицата по чл. 4, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите за надзор и другите компетентни органи по този закон“ и се създава изречение второ: „Събраните при условията и по реда на този закон и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма лични данни не могат да бъдат обработвани от лицата по чл. 4, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите за надзор и другите компетентни органи по този закон за цели, различни от превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма.“ 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Преди установяването на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция лицата по чл. 4 предоставят на клиентите информация за целите, за които ще се обработват личните им данни. (4) Лицата по чл. 4 изтриват или унищожават обработваните от тях лични данни след изтичането на срока за съхранение по чл. 67, ал. 1, 6 и 7, освен ако специален закон не предвижда друго.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея след думите „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „органите за надзор и другите компетентни органи по този закон“. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.“

Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Подаването на уведомление по чл. 72 или на вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари не е основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на лицето, подало уведомлението или сигнала, или за прилагане на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.“ 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Лице, което е уволнено или на което са наложени други дисциплинарни мерки, или по отношение на което са отправени заплахи или предприети други действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало уведомление по чл. 72 или вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред, наред с правата за защита от незаконно уволнение и други права за защита срещу неравностойно или дискриминационно третиране. (5) Лицата по чл. 4 осигуряват подходящи мерки за защита на своите служители и лица в сходно положение, ангажирани в тяхната дейност на друго основание, които подават вътрешни сигнали за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, по определен, независим и анонимен начин, пропорционален на размера и естеството на стопанската дейност на задълженото лице.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преминаваме към Допълнителния доклад. Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 32а: „§ 32а. В чл. 87 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думата „класифицирана“ се заличава. 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Предоставената от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на ал. 2 информация, както и нейният източник не може да се разкриват на лицата, за които се отнася информацията, или на трето лице.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Връщаме се към основния Доклад. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 33. По § 22 има предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 34: „§ 34. В чл. 93, ал. 3 се изменя така: „(3) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя предварителното си съгласие за разкриване на информацията, предоставена на звеното за финансово разузнаване на друга държава по реда на този раздел, на друг орган, институция или служба своевременно и във възможно най-голяма степен. Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да откаже да предостави предварителното си съгласие за разкриване на информацията, предоставена по реда на този раздел, само ако това би могло да навреди на текущо разследване или би довело до последствия, които са явно непропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице или на Република България. Отказът се мотивира за всеки конкретен случай.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 36, като в ал. 1, т. 6 след думата „Прокуратурата“ се добавя „на Република България“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който § 37: „§ 37. В чл. 101, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 15 се изменя така: „15. разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4, както и на лицата в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за изпълнението на задълженията, установени в този закон, в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители и лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за целите на този закон, на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им;“ 2. В т. 16 след думата „служители“ се добавя „или лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание“ и накрая се поставя запетая и се добавя „включително сигнали за съществуващо съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма“.“

Комисията предлага да се създаде нов § 38: В чл. 108 ал. 6 се изменя така: „(6) Контрол за спазване на изискванията на чл. 7 – 9, глава втора, глава трета, раздел I, глава седма, раздел II и глава осма се упражнява чрез прилагане на основан на риска подход съгласно чл. 114, ал. 1 и съответно от: 1. Българската народна банка – по отношение на: а) лицензираните от нея лица по чл. 4, т. 1, предложение второ, включително клонове на кредитни институции от трета държава, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на кредитни институции, лицензирани в други държави членки в случаите, посочени в Закона за кредитните институции; б) лицензираните от нея лица по чл. 4, т. 2, включително по отношение на дейността им чрез представители на територията на Република България, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на платежни институции и дружества за електронни пари, лицензирани в други държави членки; 2. Комисията за финансов надзор – по отношение на лицата по чл. 4, т. 5, 8 – 11, 30 и 31; 3. Държавната комисия по хазарта – по отношение на лицата по чл. 4, т. 21. При осъществяване на контрола Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта извършват дистанционен надзор и проверки на място.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 40. Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 41: „§ 41. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 изречение второ се изменя така: „Информацията може да включва и информация за подадени от служители или лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, сигнали по ал. 9 за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им.“ 2. В ал. 6 след думите „лицата по чл. 4“ се поставя запетая и се добавя „или от лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание“. 3. Създава се нова ал. 9: „(9) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите за надзор по чл. 108, ал. 6 приемат и прилагат подходящи и ефективни процедури за приемането на сигнали за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, подадени от служители или лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, и за предприемане на последващи действия по тях, които включват най-малко следното: 1. специален ред за приемане на сигнали и предприемане на последващи действия по тях; 2. защита на личните данни на лицето, което подава сигнал за нарушението, и на лицето, за което се сигнализира, че е извършило нарушението; 3. че сигналите са взети предвид и при необходимост са изпратени на други компетентни органи; 4. поверителност на подаваната информация, освен когато разкриването й се изисква от закона в случаите на образувано административно или наказателно производство.“ 4. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея след думите „лице по чл. 4“ се поставя запетая и се добавя „от лице в сходно положение, ангажирано с дейността на лицето по чл. 4 на друго основание“.“

Не, не, няма техническа грешка.

За различни точки става дума. За т. 4 до края е по § 41 – тук изброяваме четири точки в т. 3 и да влязат в т. 4 на параграфа.

Комисията предлага да се създадат § 42 и 43: „§ 42. В чл. 117, ал. 2, т. 1 навсякъде думите „и 12 – 35“ се заменят с „и 12 – 39“. „§ 43. В чл. 119, ал. 2, т. 1 навсякъде думите „и 12 – 35“ се заменят с „и 12 – 39“.“

Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 44: „§ 44. В чл. 122 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Държавната агенция „Национална сигурност“, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за прилагане на предвидените в този закон принудителни административни мерки и наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон и на правилника за прилагането му. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и, вида на наложената мярка или наказание и неговия размер. На публикуване подлежи и информация за съдебните актове, с които са отменени влезли в сила наказателни постановления след възобновяване на административнонаказателно производство по чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Когато след оценяване на обстоятелствата по конкретния случай председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или органът за надзор по ал. 1, съответно неговият ръководител прецени, че публикуването на лични данни за физическо лице, или на идентификационни данни – за юридическото лице, на което е наложено наказание или мярка, е непропорционално на целта на този закон или на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, или може да застраши стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство, органите по ал. 1 предприемат следните мерки: 1. отлагат публикуването на информация за наложено наказание или мярка до отпадане на основанията за непубликуването й; 2. публикуват информация за наложено наказание или мярка без лични данни – за физическото лице, или на идентификационни данни – за юридическото лице, на което е наложено наказание или мярка, ако подобно анонимно публикуване гарантира ефективна защита на съответните данни; в този случай публикуването на тези данни може да бъде отложено за разумен срок, ако се смята, че след изтичането на този срок основанията за анонимно публикуване ще отпаднат; 3. не публикуват информация за наложеното наказание или мярка, в случай че мерките по т. 1 и 2 се считат за недостатъчни, за да се гарантира, че стабилността на финансовите пазари няма да бъде изложена на риск или за да се гарантира пропорционалността на публикуването по отношение на мерки, за които се смята, че са незначителни по своя характер.“ 2. Алинеи 3 и 4 се отменят. 3. В ал. 5 запетаята след думите „ал. 2“ и думите „т. 2 и 3 и ал. 4“ се заличават. 4. В ал. 7 след думите „прилагането му“ се добавя „както и за всички приложени спрямо тези лица принудителни административни мерки по този закон“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 45.

По § 29 има предложение на народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 46: „§ 46. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В § 1: а) в т. 8 накрая се добавя „с изключение на паричната стойност, посочена в чл. 34, ал. 5, т. 1 и 2 от същия закон“; б) създават се т. 23, 24 и 25: „23. „Престъпление, от което е придобито имуществото“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 е всяко престъпление по българското законодателство. 24. „Виртуални валути“ са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път. 25. „Доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги“ е физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути“. 2. В § 3 накрая се добавя „и изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ, L 156/43 от 19 юни 2018 г.)“.

Комисията предлага да се създаде наименование „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 47: „§ 47. (1) В срок 5 месеца от влизането в сила на този закон органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби предоставят на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ необходимата информация за включването ѝ в списъка по чл. 108а, ал. 1. (2) В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя на Европейската комисия списъка по чл. 108а, ал. 1.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, преминаваме към Допълнителния доклад: По § 32 има предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 48: „§ 48. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9: а) създава се нова ал. 2: „(2) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари прилагат мерките по чл. 3, т. 1 – 4 от същия закон с оглед превенция на използването на финансовата система за целите на финансирането на тероризма при условията и по реда на чл. 5 – 9, глава втора, глава трета и глава седма от Закона за мерките срещу изпирането на пари и на този закон.“ б) алинея 3 се изменя така: „(3) При съмнение и/или узнаване за финансиране на тероризъм лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да уведомят незабавно и дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В уведомлението лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари посочват максималния срок, в който операцията или сделката може да се отложат. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ в) в ал. 6 думите „ал. 3 и от държавен орган“ се заменят с „чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и от техни служители, които не отговорят за прилагането на мерките срещу финансирането на тероризма, от държавен орган“. г) в ал. 7 думите „ал. 3“ се заменят с „чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари“. д) в ал. 11 изречение второ се изменя така: „Подаването на уведомление по ал. 6 или на вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за финансиране на тероризъм не е основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на лицето, подало уведомлението или сигнала, или за прилагане на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.“ е) създава се нова ал. 12: „(12) Лице, което е уволнено или на което са наложени други дисциплинарни мерки, или по отношение на когото са отправени заплахи или предприети други действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това че е подало уведомление по ал. 6 или вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за финансиране на тероризъм, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред, наред с правата за защита от незаконно уволнение и други права за защита срещу неравностойно или дискриминационно третиране.“ ж) досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „и по чл. 88 от същия закон“ се заменят с „от същия закон и органите по ал. 6“ и след думите „ал. 7“ се добавя „и 8“. з) досегашните ал. 13 и 14 стават съответно ал. 14 и 15 и в тях думите „докладването на съмнение“ се заменят с „уведомяването“. и) досегашната ал. 15 става ал. 16. 2. В чл. 9а, ал. 3 думата „класифицирана“ се заличава и думите „ал. 3 и 4“ се заменят с „ал. 4“. 3. В чл. 96 ал. 5 се отменя. 4. В чл. 15: а) в ал. 1 думите „чл. 9, ал. 1, 3 – 5, 8, 10 и 12 – 14“ се заменят с „чл. 9, ал. 1 – 5, 8, 10 и 13 – 15“. б) алинея 10 се изменя така: „(10) Държавна агенция „Национална сигурност“, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за прилагане на предвидените в този закон принудителни административни мерки и наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида на наложената мярка или наказание и неговия размер. На публикуване подлежи и информация за съдебните актове, с които са отменени влезли в сила наказателни постановления след възобновяване на административнонаказателно производство по чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания. Публикуването се извършва при условията и по реда на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ информира Европейските надзорни органи за всички наложени на лица по чл. 4, т. 1 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари административни наказания за нарушения на този закон, както и за всички приложени спрямо тези лица принудителни административни мерки по този закон, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, връщаме се към основния Доклад. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 49, като в него думите „(ОВ, L 169, 30. 06. 2017 г.)“ се заменят с „(ОВ, L 169/46 от 30 юни 2017 г.)“.

По § 34 – предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 50: „§ 50. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 56 се създават ал. 11 – 14: „(11) Физически и юридически лица могат да получават при поискване информация от БНБ за съдържащата се за тях информация в системата при условията и по реда на наредбата по ал. 4. (12) Достъпът до системата на институциите по ал. 1 и органите по ал. 3 се осъществява във връзка с изпълнение на служебните им задължения по повод на конкретни проверки. (13) Право на достъп до системата имат лицата, които управляват и представляват институциите по ал. 1 и органите по ал. 3, или оправомощени от тях длъжностни лица при спазване на задължение за опазване тайната на получената информация. Институциите по ал. 1 и органите по ал. 3 приемат и прилагат вътрешни правила за ефективен контрол върху оправомощените лица с право на достъп до информацията по ал. 1 и за въвеждане на вътрешна организация за спазване на изискванията по ал. 12. (14) Институциите по ал. 1 и органите по ал. 3 отговарят за създаването и поддържането на специален регистър, в който регистрират данни за извършените проверки, като записите в него се съхраняват 5 години от датата на направената проверка.“ 2. В чл. 56а: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Българската народна банка създава и поддържа електронна информационна система, съдържаща данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници.“; б) в ал. 2 след думата „Банките“ се поставя запетая и се добавя „платежните институции и дружествата за електронни пари“; в) в ал. 3 се създава т. 12: „12. Комисията за финансов надзор.“; г) в ал. 4 накрая се добавя „при условията и по реда на наредбата по ал. 8“; д) в ал. 5: аа) след думите „конкретни проверки“ се поставя точка и текстът до края се заличава; бб) създава се изречение второ: „Органите и институциите по ал. 3 отговарят за създаването и поддържането на специален регистър, в който регистрират данни за извършените проверки, като записите в него се съхраняват пет години от датата на направена проверка.“; е) в ал. 6, изречение второ накрая се добавя „и за въвеждане на вътрешна организация за спазване на изискванията по ал. 5“; ж) в ал. 8 след думата „банките“ се поставя запетая и се добавя „платежните институции и дружествата за електронни пари“; з) в ал. 9 думите „банковата сметка“ се заменят със „сметката по ал. 1“; и) в ал. 11 думите „по ал. 3, т. 1 – 9“ се заменят с „по ал. 3, т. 1 – 9 и 12“. 3. В чл. 79 се създава ал. 14: „(14) Като орган за надзор Българската народна банка упражнява правомощията по чл. 108, ал. 4 и 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и по чл. 9а, ал. 2 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.“ 4. В чл. 103, ал. 2 се създава нова т. 21: „21. изиска представяне на план за привеждане в съответствие с изискванията на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им и определи срок за изпълнението му, както и да изиска промени в обхвата и срока на плана;“

По § 35 – предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 51: „§ 51. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 154 се създава ал. 6: „(6) Като орган за надзор Българската народна банка упражнява правомощията по чл. 108, ал. 4 и 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и по чл. 9а, ал. 2 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.“ 2. Създава се чл. 159а: „Предоставяне на информация на компетентен орган на трета държава Чл. 159а. Лицата по чл. 158, ал. 1 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на компетентен орган за надзор над платежни институции и дружества за електронни пари на трета държава въз основа на споразумение по чл. 160а и при условие, че: 1. получателят осигурява най-малко същата защита на предоставената информация като предвидената в този закон; 2. получателят има правомощие и е съгласен да предоставя информация от същия вид при поискване от БНБ; 3. обмяната на информация има за цел изпълнението на надзорните функции на посочения орган за надзор; 4. получателят има основателна потребност от исканата информация.“ 3. Създава се чл. 160а: „Надзорно сътрудничество с компетентен орган на трета държава Чл. 160а. При упражняване на надзорните си функции БНБ може да сключва споразумения със съответните компетентни органи за надзор над платежни институции и дружества за електронни пари на трети държави за сътрудничество и обмяна на информация на реципрочна основа при поемане на задължение за запазване на професионалната тайна.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 53.

Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 54: „§ 54. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 3, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.“

Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 55: „§ 55. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 16 се създава ал. 3: „(3) Независимото изпълнение на произтичащите от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма правомощия на директора на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, и координацията и ръководството на дейността на дирекцията по тези закони не могат да бъдат ограничени от прилагането на ал. 1, т. 2.“ Комисията предлага да се създаде § 56: „§ 56. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2, т. 1 след думите „регулираните пазари на ценни книжа“ се поставя запетая и се добавя „пазарните оператори“. 2. В чл. 15, ал. 1, т. 20 след думите „чл. 4, т. 8 – 10“ се поставя запетая и се добавя „30“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 38 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 58. Комисията предлага да се създаде § 57: „§ 57. В срок до 10 септември 2020 г. Българската народна банка предприема действия и създава необходимата организация във връзка с подаването от страна на банките, платежните институции и дружествата за електронни пари на необходимата допълнителна информация и въвеждането ѝ в електронната информационна система по чл. 56а от Закона за кредитните институции.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 58: „§ 58. (1) Параграф 8, т. 1 относно чл. 24, ал. 3 влиза в сила от 10 юли 2020 г. (2) Параграф 49 влиза в сила от 10 март 2021 г. (3) Параграф 50, т. 1 относно чл. 56, ал. 14 влиза в сила от 1 януари 2020 г. (4) Параграф 50, т. 2, букви „б“ и „ж“ влизат в сила от 10 септември 2020 г.“

Позволете ми, уважаема госпожо Председател и народни представители, да се обърна с призив към ръководството на Народното събрание да обърне внимание на „Финални текстове“ да прегледат внимателно номерацията по Доклада на току-що приетия Законопроект, тъй като гласувахме по два внесени доклада – основен и допълнителен, за което благодаря предварително.