ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА6506 думи
Параграф 17.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 17 се създава т. 13а:
„13а. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „ставка“ се добавя „за лекарствени продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, както и“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Данъчната ставка за месо, мляко, яйца, брашно и хранителни продукти от брашно е в размер на 5 на сто.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев, Ахмед Ахмедов, Адлен Шевкед и Сергей Кичиков:
„В § 17 В Закона за данък върху добавената стойност се правят следните допълнения и изменения:
Създава се нова точка 14 със следното съдържание:
В Част Втора – Облагане на доставките, глава трета „Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка“, се създава нов чл. 36б със следното наименование:
Доставка на свързани с издаване, разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература
„Чл. 36б, ал. 1 Облагаема доставка с нулева ставка е издаване, разпространение и продажба на художествена и научна литература, познавателни книжки, учебници и учебни помагала.“
В § 17 В Закона за данък върху добавената стойност т. 2, буква „б“ – да отпадне.
Комисията подкрепя предложението относно т. 2, буква „б” и не го подкрепя в останалата част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 30 и предлага следната редакция:
„§ 30. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 3, т. 1 съюзът „или“ се заменя със запетая и накрая се поставя запетая и се добавя „или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя”.
2. В чл. 6:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.”;
б) в ал. 3:
аа) в т. 1 след думите „служители или“ се добавя „по-общо“;
бб) в т. 3 се създава изречение второ: „това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.“;
в) създава се ал. 7:
„(7) Алинея 3, т. 3 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в правилника за прилагане на закона, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Когато за доставката е приложена ал. 3, т. 3 и впоследствие лицето докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 3, т. 3. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, и редът за извършване на корекцията се определят с правилника за прилагане на закона.“
3. В чл. 7:
а) в ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика“;
б) в ал. 5 се създава т. 11:
„11. доставката по ал. 1, когато доставчикът не е подал VIES–декларация по чл. 125 или когато подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително, когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите.“
4. В чл. 9:
а) в ал. 2 т. 4 се изменя така:
„4. извършването на услуга от държател/ползвател за:
а) ремонт на нает или предоставен за ползване актив.
б) подобрение на нает или предоставен за ползване актив.“.
б) в ал. 3 т. 1 и 2 след думите „служителите или“ се добавя „по-общо”.
5. Създава се чл. 10б:
„Липса на доставка при безвъзмездно изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост
Чл. 10б. (1) Не е доставка безвъзмездното предоставяне от данъчно задължено лице на изградени, подобрени или ремонтирани за негова сметка елементи на техническа инфраструктура, които на основание на закон са публична държавна или публична общинска собственост и се използват от данъчно задълженото лице в рамките на неговата независима икономическа дейност, включително и в случай, че елементите на техническа инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.
(2) Данъчно задълженото лице има правото на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура по ал. 1 са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице.
(3) Алинея 1 не се прилага за изградените, подобрените или ремонтираните елементи на техническа инфраструктура по ал. 1, за които е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги.“
6. В чл. 13, ал. 1 след думите „придобиването на правото на собственост върху стока“ се добавя „и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик“.
7. Създава се чл. 15а:
„Режим складиране на стоки до поискване
Чл. 15а. (1) Данъчно задължено лице може да прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на една държава членка до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване.
(2) Прехвърлянето по ал. 1 под режим на складиране на стоки до поискване не е възмездна доставка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:
1. стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик;
2. данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва;
3. данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 2, към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките;
4. стоките са вписани в регистъра по чл. 123, ал. 5 към момента, в който започва изпращането или транспортирането им от данъчно задълженото лице по т. 2;
5. идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице по т. 2.
(3) Когато са изпълнени условията на ал. 2, към момента на прехвърляне на правото за разпореждане със стоките като собственик на данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, при условие че прехвърлянето се извърши в рамките на 12-месечен срок от пристигането или завършването на превоза на стоките, се счита, че е налице:
1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, на което тези стоки са доставени в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва.
(4) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 бъде заместено от друго данъчно задължено лице, при изпълнение на всички други приложими условия на ал. 2 и вписване на заместването от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в регистъра по чл. 123, ал. 5, се продължава прилагането на режим на складиране на стоки до поискване до изтичането на този срок.
(5) Не е доставка на стоки връщането на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, когато правото на собственост или всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик не е било прехвърлено в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките и връщането им е отразено в регистъра по чл. 123, ал. 5 от лицето по ал. 2, т. 2.
(6) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките някое от условията по ал. 2 и 4 вече не е изпълнено, към този момент се счита, че е налице:
1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(7) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките не са били доставени и не са възникнали обстоятелства по ал. 5, 9 или 10, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени в деня, следващ изтичането на 12-месечния срок, като към този момент се прилага ал. 6.
(8) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са доставени на лице, различно от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 или ал. 4, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди тази доставка, като към този момент се прилага ал. 3.
(9) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са изпратени или транспортирани до държава, различна от държавата членка, в която стоките първоначално са пристигнали или превозът е завършил, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди да започне това изпращане или транспортиране, като към този момент се прилага ал. 6.
(10) Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са унищожени, липсват или са бракувани, се счита, че условията по ал. 2 и 4 не са изпълнени на датата на възникване на съответното обстоятелство, или ако е невъзможно да се определи тази дата – датата на установяването му, като към този момент се прилага ал. 6.
(11) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване по ал. 6 възниква на датата на съответното обстоятелство. В тези случаи се прилагат чл. 51, ал. 3 и чл. 63, ал. 3.“
8. В чл. 16, ал. 5 думите „когато стоките престанат да са под съответния режим на територията на страната“ и запетаята пред тях се заменят със „само когато стоките се допуснат за свободно обращение“.
9. В чл. 17, ал. 1 след думите „прехвърляне на собствеността“ се добавя „и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик“.
10. В чл. 22 ал. 6 се отменя.
11. В чл. 25:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.“;
б) в ал. 3:
аа) в т. 1 думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 9“ ;
бб) точка 6 се изменя така:
„6. датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението на наетия или предоставен за ползване актив не е предвидено като условие и/или задължение по договора;“
в) създават се ал. 10 – 12:
„(10) Данъчно събитие по ал. 1 е и поставянето под режим реекспорт на стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, които при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани стоки или поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит.
(11) Данъчното събитие по ал. 10 възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са поставени под режим реекспорт.
(12) В случаите, когато стоките пристигат директно в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, от трета страна или територия, или от друга държава членка, когато за стоките не е налице вътреобщностно придобиване, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са пристигнали в континенталния шелф и изключителната икономическа зона.“
12. В чл. 27, ал. 2 изречение четвърто се изменя така: „Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия или предоставен за ползване актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.“
13. В чл. 53 ал. 2 се изменя така:
„(2) За прилагане на нулева ставка по ал. 1 доставчикът следва да разполага със:
1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и
2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011” .“
14. Създава се Част четвърта „А“ с чл. 65а:
„Част четвърта „А“
Последователни доставки на стока
Определяне на вътреобщностната доставка при последователни доставки на стока
Чл. 65а. (1) Доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.
(2) Междинен доставчик по ал. 1 е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име.
(3) В случаите по ал. 1, за целите на чл. 53 изпращането или транспортирането се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик.
(4) Когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоката е изпратена или транспортирана, за целите на чл. 53, независимо от ал. 3, изпращането или транспортирането се отнася само към доставката на стоката, извършена от междинния доставчик.
(5) Мястото на изпълнение на останалите доставки във веригата се определя, както следва:
1. на доставките, извършени преди доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката – мястото на изпълнение е в държавата членка, от която е изпратена или транспортирана стоката;
2. на доставките, извършени след доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката – мястото на изпълнение е в държавата членка, в която стоката е пристигнала или превозът ѝ е завършил.
(6) При възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС на някой от доставчиците в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката по ал. 5, се прилагат правилата на тази държава членка.
15. В чл. 70:
а) в ал. 1, т. 2 след думите „доставки или“ се добавя „по общо“;
б) в ал. 4 след думите „на основание чл. 97а, чл. 99“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 – 6“.
16. В чл. 71:
а) в т. 2 след думите „платец по чл. 82“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на ал. 6, т. 1“;
б) създава се т. 11:
„11. притежава митнически документ за реекспорт, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 82, ал. 6, т. 1.“
17. В чл. 78 се създават ал. 7, 8 и 9:
„(7) Корекциите по чл. 79, чл. 79а и 79б в случаите на извършена услуга по чл. 9, ал. 2, т. 4, б. „б“ срещу възнаграждение се извършват от наемодателя или лицето, предоставило правото на ползване на актива.
(8) Корекциите по чл. 79, чл. 79а и 79б в случаите на извършена услуга по чл. 9, ал. 3, т. 3 се извършват от държателя/ползвателя.
(9) За целите на ал. 7 и 8, корекциите се извършват според вида на наетия актив.“
18. В чл. 79 се създават ал. 9 и 10:
„(9) За целите на този член при извършено подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, се извършват отделни корекции, като:
1. за начисления данък за извършеното подобрение се брои нов 20-годишен срок, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок.
2. в случаите на т. 1 НДДC по ал. 3, т. 1, ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 е начисленият ДДС за извършените разходи за извършеното подобрение;
3. за начисления данък при придобиването или изграждането на сградата преди извършеното подобрение не възниква нов 20 годишен срок.
(10) За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок.“
19. В чл. 79а се създават ал. 9 и 10:
„(9) За целите на този член при извършено подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, се извършват отделни корекции като:
1. за начисления данък за извършеното подобрение се брои нов 20-годишен срок, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок.
2. в случаите на т. 1 НДДС по ал. 3, т. 1 е начисленият ДДС за извършените разходи за извършеното подобрение.
3. за начисления данък при придобиването и изграждането на сградата преди извършеното подобрение не възниква нов 20-годишен срок.
(10) За целите на този член за начисления данък са направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти различни от сграда, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок.“
20. В чл. 79б се създава ал. 8:
„(8) За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 5-годишен срок.“
21. В чл. 80, ал. 1:
а) в „т. 1 се създава буква „г“:
„г) за получени стоки или услуги, използвани за изграждането, подобряването или ремонтирането на елементи на техническата инфраструктура по чл. 10б, ал. 1;“
б) създава се т. 6:
„6. за подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, ако са изминали 20 години, считано от:
а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок.“
22. В чл. 82 се създава ал. 6:
„(6) За стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, за които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, данъкът е изискуем:
1. от регистрирано по този закон лице, за което тези стоки са поставени под режим реекспорт и при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани или поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит;
2. от получателя – регистрирано по този закон лице, когато стоките пристигат директно в континенталния шелф и изключителната икономическа зона от трета страна или територия, или от друга държава членка, когато за стоките не е налице вътреобщностно придобиване.“
23. В чл. 96:
а) в ал. 1 след думите „данъчно задължено лице“ се поставя запетая и се добавя „което е установено на територията на страната“ и се поставя запетая;
б) в ал. 5 след думите „задължението за регистрация“ се добавя „за данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната“ и се поставя запетая;
в) създават се ал. 9, 10 и 11:
„(9) Независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, 97б и 98.
(10) При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
(11) Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.“
24. В чл. 99 се създават ал. 7 и 8:
„(7) Независимо от стойността на извършените облагаеми вътреобщностни придобивания по ал. 2, на регистрация по този закон подлежи данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а.
(8) За лицата по ал. 7 възниква задължение за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на обстоятелство по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а чрез подаване на заявление.“
25. В чл. 101:
а) в ал. 5 се създава изречение трето:„Заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“;
б) в ал. 8 думите „чл. 97“ се заменят с „чл. 96, ал. 9, чл. 97“.
26. В чл. 108, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „чл. 96“ се добавя „ал. 1“;
б) в т. 3 след думите „чл. 99“ се добавя „ал. 3“;
в) създават се т. 5 и 6:
„5. за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9, когато за последните 12 месеца преди текущия месец не е извършвало облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12;
6. за лице, регистрирано на основание чл. 99, ал. 7, когато:
а) за последните 12 месеца преди текущия месец лицето не е извършвало облагаеми вътреобщностни придобивания, и
б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.“
27. В чл. 117, ал. 1, т. 1 думите „4 и 5“ се заменят с „4, 5 и 6“.
28. В чл. 118:
а) заглавието се изменя така: „Касови бележки, заместващи документи и подаване на данни“;
б) в ал. 3 изречение второ се изменя така: „В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“
в) създава се ал. За:
„(За) В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с наредбата по ал. 4.“;
г) в ал. 4 се създава т. 9:
„9. формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.“;
д) в ал. 11:
аа) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на доставки, извършени от обект, който не е краен разпространител и използва като средство за измерване на разход измервателна система или разходомер“;
бб) създава се т. 7:
„7. доставчика и получателя по доставки за битови нужди на гориво в бутилки с вместимост до 50 кг или транспортирано чрез изградена газопреносна мрежа.“
29. В чл. 123 се създават ал. 5 – 9:
„(5) Всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а от територията на страната до територията на друга държава членка, води електронен регистър на тези стоки, който позволява на органите по приходите да проверяват правилното прилагане на този режим.
(6) Всяко данъчно задължено лице, за което стоките под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а са предназначени да бъдат доставени и са изпратени до територията на страната, води електронен регистър на тези стоки.
(7) Всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, на което са предоставени за съхранение стоки, води детайлна отчетност за тези стоки, която задължително съдържа информация, позволяваща установяване на вида и количеството на стоките във всеки момент, за всяко от лицата, предоставили стоките за съхранение, както и идентифициране на лицата, изпратили, транспортирали или получили стоките при приключване на съхранението им.
(8) Структурата и съдържанието на електронните регистри по ал. 5 и 6 се определят с правилника за прилагане на закона. Информацията от регистрите се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника файлов формат.
(9) Лицата по ал. 5, 6 и 7 съхраняват отчетността по ал. 7 и информацията в електронните регистри по ал. 5 и 6 за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е започнало съхранението на стоките по ал. 7, съответно прехвърлянето на стоките по ал. 5 и 6.“
30. В чл. 124:
а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“;
б) в ал. 4 се създава изречение второ: „Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“
31. В чл. 125, ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрираното лице, което прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките под този режим и за данъчните периоди на настъпване на промяна през 12-месечния период от пристигането или завършването на превоза, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3.“
32. В глава четиринадесета се създава чл. 131г:
„Доставки на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона
Чл. 131г. (1) При доставки на стоки на територията на страната, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, доставчикът прилага за тези доставки общите правила на този закон, включително за доставките на стоки, поставени под режим реекспорт или износ.
(2) Данъкът по чл. 82, ал. 6 се начислява с издаването на протокол. За начисления данък лицето по чл. 82, ал. 6 има право на данъчен кредит при условията на глава седма.
(3) Лицето по чл. 82, ал. 6, т. 1 и 2 уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че ще начислява данък за стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, по електронен път.“
33. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „чл. 97а, 97б, 99, чл. 100, ал. 2 и чл. 151а“ се заменят с „чл. 96, 97, 97а, 97б, 98, 99, чл. 100, ал. 1 – 3 и чл. 151а“.
34. Създават се чл. 181б, 181в, 181г и 181д:
„Чл. 181б. (1) Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123, ал. 5 и 6 или не води електронния регистър съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181в. (1) Лице, което, като е длъжно, не отрази в дневника за продажби информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5, съответно в дневника за покупки информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в съответния регистър, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 100 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 200 до 2000 лв.
Чл. 181г. (1) Лице, което, като е длъжно, не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 123, ал. 5 и 6, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181д. (1) Лице, което, като е длъжно, не води отчетност по чл. 123, ал. 7 или не води отчетността съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.“
35. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) точка 1 се изменя така:
„1. „Територия на страната“ е географската територия на Република България, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.“
бб) точка 5 се изменя така:
„5. „Нови сгради“ са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
в) които отговарят на следните условия:
аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.“;
вв) точка 32 се изменя така:
„32. „Подобрение“ е:
а) за сгради, които са или биха били дълготрайни активи – всяко надстрояване, допълващо застрояване, реконструкция, основно обновяване или преустройство, в резултат на което е налице „нова сграда“ по т. 5, б. „в“, подточка „аа“;
б) за стоки, включително недвижими имоти, различни от сгради, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи – дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.“
гг) точка 87 се изменя така:
„87. „Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане
дд) създават се т. 91 – 97:
„91. „Регистър по чл. 123, ал. 5“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 54а, параграф 1 от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912.
92. „Регистър по чл. 123, ал. 6“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 54а, параграф 2 от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912.
93. „Лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
94. „Надстрояване“, „допълващо застрояване“, „реконструкция“, „основно обновяване“, „преустройство“ са понятия по смисъла на Закона за устройство на територията.
95. „Елементи на техническата инфраструктура” са тези по смисъла на чл. 64 от Закона за устройство на територията.
96. „Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
97. „Битови нужди“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 7 е потреблението на втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ от физическо лице за домакинството му.“;
б) в §1а се създават т. 13 – 17:
„13. Директива (ЕС) 2018/2057 на Съвета от 20 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг (ОВ, L 329/3 от 27 декември 2018 г.).
14. Директива (ЕС) 2018/1695 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 282/5 от 12 ноември 2018 г.).
15. Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (ОВ, L 311/3 от 7 декември 2018 г.).
16. Директива (ЕС) 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания (ОВ, L 286/20 от 14 ноември г. 2018 г.).“
17. Директива (ЕС) 2019/475 на Съвета от 18 февруари 2019 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на включването на община Кампионе д'Италия и на италианските води на езерото Лугано в митническата територия на Съюза и в териториалния обхват на Директива 2008/118/ЕО (ОВ, L 83/42 от 25 март 2019 г.).“