27 ноември 2019 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям Ви „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерски съвет на 12 август 2019 г. На свое извънредно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерски съвет на 12 август 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, господин Петър Николов – заместник-министър, професор Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България, професор Петя Кабакчиева – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, госпожа Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети, ректори на висши училища, представители на синдикални, на работодателски и на граждански организации. Законопроектът беше представен от Красимир Вълчев. Той посочи, че с него се осигурява съответствие със заложените в приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. цели и мерки, които предвиждат оптимизиране на институционалната мрежа за висше образование и усъвършенстване на системата за управление на висшите училища чрез въвеждане на модел на управление, базиран на прозрачност, отчетност и ясни отговорности. Предлага се Съветът на настоятелите при държавните висши училища да включва в състава си и представител на общината, в която е седалището на висшето училище. Съветът на настоятелите ще участва и в академичните съвети със съвещателен глас. Предлага се още министърът, като орган за осъществяване на държавната политика във висшето образование, да утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. На базата на тази утвърдена политика министърът на образованието и науката ще сключва договор за управление с избрания от общото събрание на държавното висше училище ректор. Предвижда се изготвянето на Национална карта на висшето образование, която да се приема с акт на Народното събрание. С нея се определят териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование. Предвижда се установяването на мораториум върху откриването и преобразуването на висши училища, откриването и преобразуването на основни звена и филиали в държавните висши училища, с изключение на преобразуването им с цел консолидация и оптимизация. Предлагат се редица мерки за оптимизиране дейностите и сроковете при акредитацията на висшите училища и техните професионални направления. Предвидено е институционалната акредитация да е първоначална – за новооткрито или преобразувано висше училище, и последваща – при вече получена акредитация. Програмната акредитация за дадено професионално направление ще се извършва едновременно за всички висши училища, обучаващи по специалности от направлението. При оценяване съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичния състав ще може да участва в акредитацията само на едно висше училище. С цел да се стимулират висшите училища да предлагат и кандидат-студентите да търсят обучение по професионални направления и специалности, водещи до придобиване на квалификация, която да отговаря на съвременните изисквания и на търсенето на реалната икономика, нормативно се регламентира освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, подготвящи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда по списък, утвърден от Министерския съвет. Със Законопроекта се дава възможност работодатели да сключват договор със студенти за осигуряване на стаж по време на обучението и на работно място след успешното му завършване. С цел подобряване на връзката между институциите за висше и средно образование и повишаване на качеството на профилираната, професионалната и специализираната подготовка се дава възможност за сключване на до две споразумения между държавно висше училище и държавни или общински училища от системата на предучилищното и училищното образование. По Законопроекта в Комисията са постъпили 30 становища от висши училища, от Националната агенция за оценяване и акредитация, от Съвета на ректорите, от синдикални организации в сферата на висшето образование и науката, от работодателски и от граждански сдружения. Техни представители присъстваха на заседанието и се включиха в последвалата дискусия. Национално представителните организации на работодателите в Република България подкрепиха Законопроекта и специално въвеждането на Национална карта на висшето образование, финансовите мерки за задържане на студенти в България, мораториума върху откриването на нови университети, даването на по-големи правомощия на министъра на образованието и науката, както и мерките за задълбочаване на връзките между висшето образование и бизнеса. Отбеляза се, че Националната карта би била по-ефективна, ако се съгласува с работодателите. Синдикални организации в сферата на висшето образование и науката също подкрепиха Законопроекта, като подчертаха значимостта на предлаганата Национална карта на висшето образование, но предложиха тя да се приема от Министерския съвет. Подкрепени бяха и увеличаването на правомощията на министъра на образованието и науката, засилване на ролята на Съвета на настоятелите, изискването член на академичния състав да може да участва в акредитацията само на едно висше училище. Специална подкрепа получи регламентирането на минимално възнаграждение за младите преподаватели във висшите училища. Председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация подкрепи предложеното оптимизиране на процедурите по акредитацията и доуточняване на някои дейности и срокове. Председателят на Съвета на ректорите също изрази подкрепа за предлаганите изменения и допълнения на Закона за висшето образование, като отбеляза необходимостта от прецизиране на някои текстове, свързани с Националната карта на висшето образование, с акредитацията на висшите училища и споразуменията между държавно висше училище и държавни или общински училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и със състава на органите за управление на висшите училища и други. Предложено беше помощта, която Република България е задължена да отпуска на развиващи се страни, по силата на членството ни в Европейския съюз, да бъде насочена към финансиране на обучението в България на студенти от тези страни. В дискусията по Законопроекта се включиха народните представители Николай Цонков, Милена Дамянова, Милен Михов, Иво Христов, Станислав Станилов и Ирена Анастасова. Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че ще се въздържат при гласуването на Законопроекта. Народният представител Николай Цонков отбеляза, че приемането на такъв законопроект би трябвало да следва изработването на нова Стратегия за развитие на висшето образование, а също че някои предложения противоречат на принципа на академичната автономия. Народният представител Иво Христов отбеляза, че проблемът за акредитацията е фундаментален и не е решен в този законопроект. Народният представител Милена Дамянова отбеляза, че системата на висшето образование се нуждае от спешни мерки за повишаване на качеството и за стимулиране на младите хора да остават да учат в България и да поемат мисията на университетски преподаватели. Народният представител Милен Михов отбеляза, че предлаганите в Законопроекта допълнения засилват ролята на държавата и те трябва да бъдат подкрепени, но не са достатъчни при контрола на разходването на финансовите средства в системата на висшето образование. Народният представител Станислав Станилов подкрепи предвидените предложения за насърчаване на обучението в природно-математическите специалности и призова за още по сериозни промени в системата на акредитация. Министърът на образованието и науката отговори на направените бележки и коментари, че Законопроектът е резултат от продължителна дискусия с участието на Съвета на ректорите, на синдикални и на работодателски организации и подчерта значението на предлаганите изменения и допълнения в защита на обществения интерес в сферата на висшето образование. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 13 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката. С предложените изменения и допълнения на Закона за висшето образование се отговаря на динамично развиващите се обществени и икономически отношения и се осигурява съответствие със заложените в приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. цели и мерки. В Стратегията е предвидено оптимизиране на институционалната мрежа за висше образование и усъвършенстване на системата за управление на висшите училища чрез въвеждане на модел на управление, базиран на прозрачност, отчетност и ясни отговорности. За да се стимулират висшите училища да съсредоточат усилията си върху подготовката на кадри с необходимото качество и отговарящи на потребностите на пазара на труда, със Законопроекта се предвижда изготвянето на Национална карта на висшето образование, която се приема с акт на Народното събрание. С нея се определят териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование. За да се ограничи необоснованото разрастване на мрежата за висше образование, Законопроектът предвижда регламентиране на реда за откриване на филиали и колежи и в структурата на частните висши училища, както и една специфична мярка, каквато е установяването на мораториум върху откриването и преобразуването на висши училища; откриването и преобразуването на основни звена и филиали в държавните висши училища с изключение на преобразуването им с цел консолидация и оптимизация. Целта на предложените със Законопроекта изменения и допълнения е постигане на система за висше образование, която да е способна да отговори на динамиката на обществените процеси при поддържане на необходимото качество на висше образование, тоест система, способна на устойчиво развитие. Със Законопроекта се насърчава развитието на всяка една от институциите за висше образование в сътрудничество и с активната подкрепа на държавата. С цел постигане на институционална отговорност, връзка с интересите на обществото, прозрачност и публичен контрол върху дейността на висшите училища със Законопроекта се предлага Съветът на настоятелите при държавните висши училища да включва в състава си и представител на общината, в която е седалището на висшето училище. В хода на дискусията бяха поставени редица въпроси, свързани с финансовото състояние на учебните заведения, необходимостта от оптимизиране на териториалното им разпределение с оглед осигуряване на равномерност в регионален аспект и други. Обърнато бе внимание, че включването на представители на общината в съветите на настоятелите е целесъобразно, но е необходимо при обсъждане на Законопроекта за второ гласуване да отпаднат съществуващите ограничения кметове и общински съветници да представляват общината в тях. В съответствие с принципите на Закона за местното самоуправление и местната администрация представителите на общините в съветите на настоятелите следва да се определят от общинския съвет, а не от кмета на общината. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902 01-42, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря, господин Председател.

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г. На заседанието присъстваха господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, Галина Дреновска – директор на дирекция „Висше образование“ в Министерството, и Пламен Славов – експерт в дирекция „Правна“ на Министерството на образованието и науката. Господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Господин Вълчев посочи, че с предложените в настоящия Законопроект изменения и допълнения на Закона за висшето образование се отговаря на динамично развиващите се обществени и икономически отношения и се осигурява съответствие със заложените в приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 –2020 г. цели и мерки. В Стратегията е предвидено оптимизиране на институционалната мрежа за висше образование и усъвършенстване на системата за управление на висшите училища чрез въвеждане на модел на управление, базиран на прозрачност, отчетност и ясни отговорности. С цел постигане на институционална отговорност, връзка с интересите на обществото, прозрачност и публичен контрол върху дейността на висшите училища със Законопроекта се предлага Съветът на настоятелите при държавните висши училища да включва в състава си и представител на общината, в която е седалището на висшето училище. Съветът на настоятелите ще участват и в академичните съвети със съвещателен глас. Предлага се още министърът, като орган за осъществяване на държавната политика във висшето образование, да утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. В условията на академична автономия тази политика за развитие на висшето училище ще се изготвя при взаимодействие между заинтересованите страни и ще изразява общата визия на съответната институция и държавата за нейното развитие, а оттам и за развитието на цялостната система за висше образование. На базата на тази утвърдена политика министърът на образованието и науката ще сключва договор за управление с избрания от общото събрание на държавното висше училище ректор. За да се стимулират висшите училища да съсредоточат усилията си върху подготовката на кадри с необходимото качество и отговарящи на потребностите на пазара на труда, със Законопроекта се предвижда изготвянето на Национална карта на висшето образование, която се приема с акт на Народното събрание. С нея се определят териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование. Със Законопроекта се дава възможност работодатели да сключват договор със студенти за осигуряване на стаж по време на обучението и на работно място след успешното му завършване. С договора се определят формите, мястото и времетраенето на стажа, възнаграждението и начинът за определянето му, както и минималният срок, през който завършилият следва да работи при работодателя. Разходите за подготовката на тези студенти ще се осигуряват напълно или частично от държавния бюджет, като е предвидено и възстановяването им при неизпълнение на договора. За улеснение на реализацията у нас на младите хора, получили образованието си в чуждестранни висши училища, се въвежда двумесечен срок за признаването на дипломите им за висше образование, придобито в чужбина, включително на дипломи за придобита степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“. Със Законопроекта се цели подобряване на връзката между висшето образование и потребностите на реалната икономика чрез освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, подготвящи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда по списък, утвърден от Министерския съвет. В дискусията взеха участие народните представители Хасан Адемов, Надя Клисурска-Жекова и Ерол Мехмед. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902 01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Развитието на висшето образование и висшите училища в страната през последните години претърпя сериозна трансформация. Бяхме свидетели както на възход, така и на спадове при провеждането на образователната политика у нас и в същото време на експлозивно развитие на различните форми на обучение, на много нови специалности, които се диктуваха от големите социални и икономически промени, и не на последно място, членството на България в Европейския съюз. По тази причина българските висши учебни заведения се сблъскаха със сериозна конкуренция с университетите от страните в Западна Европа. Тези големи промени постепенно изведоха напред необходимостта от промяна на действащия Закон за висшето образование, налагана от новите икономически реалности, с които страната ни така или иначе трябва да се съобразява. Масовизацията на висшето образование, от една страна, позволи на много млади хора да търсят нови възможности и нови полета на знанието, но в същото време доведе до дисбаланси при отделните специалности, продиктувани от конюнктурата на историческия момент в развитието на нашето стопанство. Образованието е национален приоритет на правителството и страната ни. Затова е важно държавата да защитава специалности, към които интересът на българските младежи не е ясно заявен. Ние сме длъжни да следим за запазването на тежестта на науки, които в бъдеще също ще се окажат важни за развитието на икономиката ни и на нацията ни като цяло, въпреки че в момента са на опашката на обществения интерес от страна на младото поколение. Настоящите промени в Закона за висшето образование в никакъв случай не са продиктувани от работа на парче. На Вашето внимание се предлага голям пакет от законови, административни и финансови мерки, които ще създадат концептуален модел за академично обучение, съобразено с най-модерните европейски изисквания. В същото време ние по-скоро търсим синхронизация с промените в обществените и социалните условия, с настоящата и бъдещата политика на българските правителства в тази посока. Това се отнася до дългосрочното осигуряване на финансиране на образователния процес в академичните институции; до защитата на специалности, от които пазарът на труда има или ще има нужда в бъдеще; до стимулирането на бъдещите студенти да се ангажират с изучаването на науки, които считаме за важни за съществуването ни като активен и конкурентен участник на европейския пазар. Измененията не засягат сегашните трансфери на публични средства към висшите училища у нас, тоест финансовата рамка на функциониране на образованието не се променя и това е нормално с оглед видимата национална политика през последните години, свързана с постепенното отделяне на все по-голямо финансиране за образованието – както за средното, така и за висшето. Настоящите промени в Закона за висшето образование трябва да регулират възможността за по-улеснено признаване на дипломите на българи, придобили образованието си в университети в чужбина – това се отнася особено за докторските степени. Точно тези млади хора изграждат бъдещата научна инфраструктура, от която страната и икономиката ни така силно се нуждаят. Искам да изкажа твърдото си убеждение, че настоящите изменения в законодателството в тази посока са добри и са в пълен синхрон с действащото право на Европейския съюз. Лично аз подкрепям предложените изменения и призовавам всички колеги да направим това, с което ще дадем принос за тази национална кауза, а именно за по-доброто функциониране на образователната ни система в бъдеще. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! И друг път съм казвал от тази трибуна, че и най-добрият закон, ако попадне в лоши ръце, може да бъде провален. В този смисъл искам да кажа няколко проблема, решенията на които чрез този закон, който ние ще приемем, на всяка цена трябва да бъдат прокарани в живота. Първият е, че ние безумно изоставаме от световните обучения по математика, физика и химия – за това причина са всички правителства от промяната досега, защото бяха съкратени програмите в средното и във висшето образование, и попаднахме там, където сме били преди повече от 50 години. През 50-те и 60-те години българските студенти бяха най-слабо подготвени от всички студенти в социалистическите страни по тези дисциплини: математика и свързаните – физика, химия, биология и прочее, тоест природните фундаментални науки. Сега задачата е следната: да се вземат извънредни мерки – с инструментариума на Закона и с всички други възможни средства за десетина години това нещо трябва да бъде ликвидирано. Има опит в това отношение, защото в края на 70-те и началото на 80-те години бяхме настигнали света. Тези наши ученици, които сега ходят и печелят награди – това са останките от онова образование, защото в новото образование го няма. Това трябва да бъде постигнато. Втората главна слабост е скъсването на връзките между фундаменталната наука и преподаването. Ако не си добър изследовател на фундаментални и приложни дисциплини, не можеш да бъдеш добър преподавател – в никакъв случай те не са заинтересовани. Сега повечето от университетите са превърнати в един такъв механизъм – отиват, четат лекции, прибират се, пак четат лекции и никой не се занимава с изследователска работа. За това мога да дам безкрайни причини – министърът го знае, в Министерството има такива данни. Това трябва да се промени също. В основни линии и един от главните инструменти е Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), която просто буксува на едно място – това съм го казвал и пред председателката на НАОА. Даже казах, че те нарушават Закона, тя каза да ги дам под съд. Това са глупости – колеги, аз под съд не давам и това не се решава чрез съда. Това се решава чрез съзнание! Има една професионална гимназия, която е свързана и работи под егидата на Техническия университет. Там 90% от учениците отиват да учат в Техническия университет. От тях 90% остават да работят в България. Механизмът може да бъде умножен и за другите висши учебни заведения. В целия свят големите ВУЗ-ове имат такива средни училища, където се отбират най-добрите. Затова третият момент е, че ние сме сложили под похлупак елитното образование на нашите деца и по тази причина няма как да подобрим резултатите от висшето ни образование. На всяка цена трябва да се добие някаква дисциплина, на всяка цена ректорите и преподавателите трябва да носят отговорност за това. Това трябва да бъде свързано дори и със заплащането. В Закона ще видите, че има и мерки, има специален статут за това заплащане – как то да бъде подобрено. На второ четене вероятно ще има добавки – даже мисля, че специално магистърското обучение трябва да бъде променено и в известен смисъл трябва да се появи някаква конкуренция, защото от тези магистри след това се изтеглят най-добрите за докторанти и така нататък. Това е вече въпрос на обсъждането на второ четене. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! През последните 20 години съществено се промениха социално-икономическите условия в България. Започна постепенна и дълбока реформа в образователната система – в предучилищното, училищното, включително и във висшето образование. Тези изисквания, които се наложиха от новите условия, поставиха пред висшето образование въпроси, които очевидно се нуждаеха от комплексно решаване. В този смисъл е необходимо да се говори, да се обсъждат проблемите на висшето образование и заедно всички заинтересовани лица, включително и Народното събрание, да намерим най-адекватния, най-правилния подход за решаването на възникващите проблеми. Живеем в нова индустриална революция, нова технологична революция – в тези условия на цифрова икономика е необходимо да адаптираме, да преориентираме и системата на висшето образование. Не мога да пропусна и присъединяването на България към Европейския съюз, защото самият факт, че сме част от едно по-голямо пространство – общностно, политическо, икономическо, налага и друг тип условия на висшето образование, най-малко споменавайки Болонския процес и работата за създаване на европейско научноизследователско пространство и европейско пространство на висшето образование. В този контекст очевидно трябва да засилим връзките на висшите училища в България с техните колеги – учени и преподаватели, както и на институционално ниво с висшите училища в другите европейски страни. Тук бих искал да обърна внимание на един проблем, който се създаде изкуствено през последните може би две години – проблема с репутацията, авторитета на българското висше образование. Акцентирам върху този проблем, защото до голяма степен той беше създаден от нас самите – от една страна, ангажирани в системата на висшето образование, от друга страна, външни институции, които очевидно не полагаха усилия да предложат правилните решения за реформа във висшето образование. Точно обратното – задълбочаваха тези проблеми. В този смисъл имаме още няколко проблема, които възникват и които очевидно трябваше да започнем да решаваме. На първо място, естествено, свързани с репутацията на висшите училища в България, са качеството на образованието; качеството на научните изследвания; начинът, по който се оценява образователната система и нейното качество през инструмента акредитация; механизмът за финансиране на висшите училища. В този смисъл една от целите на Стратегията, която беше разработена – 2014 – 2020 г., беше за ефективен механизъм за управление и финансиране на висшето образование с цел, естествено, повишаване и на качеството на образователната услуга. Висшите училища, университетите винаги са играли много важна роля както в изграждане на държавата, така и в развитие на икономиката, включително и на регионално ниво за поддържане и развитие на регионалните общности. Тоест в съвременните условия университетите, висшите училища имат все по-засилена роля в социално, в икономическо отношение, те имат лидерска функция, ако щете, в съответните регионални общности, а и на национално ниво. В центъра на университетите, на образованието, на системата на висше образование са студентите и отвореното образование в контекста на новата Стратегия за учене през целия живот. Естествено, университетите, висшите училища са се запазили като такива, адаптирали са се към новите условия и са успели да се съхранят на базата обаче на един много важен принцип, какъвто е академичната автономия – академичното самоуправление и академичните свободи. Бих искал да кажа няколко думи в тази посока, защото виждам някои рискове и проблеми, които потенциално могат да се появят с приемането на предложените промени в Закона за висшето образование. В този смисъл ще Ви припомня, че на 25 май 2018 г. има среща на министрите на образованието и науката в европейските страни, на която се приема конкретна декларация, в която се казва, че академичната свобода, интегритетът, институционалната автономия, участието на студенти и служители в управлението на висшето образование, както и обществената отговорност образуват гръбнака на европейското пространство на висше образование. Това са фундаментални ценности, които трябва да се насърчават и стимулират. Ще Ви припомня и още нещо. В чл. 53, ал. 4 от Конституцията е записано, че висшите училища се ползват с академична автономия. В чл. 8 от Закона за висшето образование се казва, че „държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование“, а в чл. 19 на същия закон се казва, че „висшите училища се ползват с академична автономия“. В този смисъл, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, ние виждаме проблем, свързан с ограничаване точно на тази академична автономия на висшите училища с някои конкретни предложения, които се правят за изменение в Закона. Бихме искали да обърнем внимание, че отдавна върви дискусия как да се повиши качеството на образованието във висшите училища. Това, естествено, върви с дискусия по какъв начин обществото да контролира средствата, които се дават на висшите училища. Няма спор – съгласни сме, че трябва да имаме ефективен механизъм на контрол. Предложените инструменти за контрол върху управлението на висшите училища не сме убедени, че са най-добрите в момента. Бихме искали да обсъдим още веднъж инструментариума, по който да се контролира разходването на средства. Съсредоточавам се в тази посока – финансовото управление на висшите училища, и от там вече да търсим начини за повишаване на образователната услуга, на качеството на образованието във висшите училища. Знаете, че основни органи във висшите училища са ректорът, Общото събрание и Академичният съвет. С предложените промени ние влизаме в едно противоречие със Закона за висшето образование, с Конституцията, като основен закон на държавата, включително със Закона за развитие на академичния състав. Още нещо, което ми се иска да кажа по отношение на регулацията от страна на държавата, на системата на висшето образование. Нека Ви припомня, че в Конституцията формите на собственост – и държавна, и частна, са равнопоставени и се гарантират от държавата при еднакви условия. В този смисъл сме съгласни, че държавата трябва да се намеси и да има регулиране от гледна точка на приоритетни направления, как да се насочи финансирането към висшите училища с оглед на тяхното профилиране, териториална структура, пряко свързване с регионалната и националната икономика, но този механизъм трябва да бъде много прецизен. Понякога добрите намерения всъщност се оказват много проблемни. Може да се окаже, че създаваме много по-сериозни рискове за системата, отколкото добрите намерения, че ние реформираме и подобряваме функционирането на системата на висше образование. Бих искал да изкажа пред Вас и няколко принципни съображения по отношение на предлаганите ни промени. На първо място, Стратегията за развитие на висшето образование, която е приета 2014 г., изтича следващата 2020 г. В този смисъл не беше ли по-разумно, по-правилно и от гледна точка на управлението, на законодателната дейност, първо, да обсъдим и да приемем нова стратегия за развитие на висшето образование, която, между другото, се работи и тогава в съответствие с тази нова стратегия да направим и промените в Закона за висшето образование? На следващо място си струва да се изкаже аргументът, че тези промени, които се правят в сегашния Закон за висшето образование са доста и като брой, и съществени като промени. В този смисъл не беше ли по-правилно да се предложи един нов Закон за висше образование? На следващо място, има и още един проблем, който виждам. От гледна точка на промените, които се предлагат, дали правилно сме преценили какви са очакваните резултатите от тези промени? Защото може да търсим положителен ефект, но всъщност да задълбочим съществуващите вече проблеми. Има между другото и много положителни моменти в Закона, които няма как да не ги спомена, свързани с акредитацията, свързани с начина на управление във висшите училища, които ние приветстваме. Но принципът на академична автономия трябва да бъде основен и да намерим златното сечение между академичната автономия и академичните свободи и държавата, контролът, регулацията от страна на държавата на системата на висшето образование, защото в момента виждам още един риск, свързан с регулиране на системата на висшето образование, основно към държавните висши училища, а частните висши училища, частните университети, остават някак си в страни, но те са част от системата на висше образование. Трябва да се подходи равнопоставено и към двата типа висше образование. С всички тези аргументи ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще се въздържим на първо четене по така предложения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Имаме наши предложения, които ще направим между първо и второ четене, с цел да отстраним неточности, да прецизираме някои текстове – все пак, да намерим този баланс между качеството, финансирането на висшето образование и регулиране от страна на държавата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Част от предложените решения в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, свързани с оптимизация на университетската мрежа и насърчаване на профилираната специализация, принципно стоят на дневен ред от отдавна като възможни механизми за ограничаване на структурния дисбаланс във висшето образование. Факт е, че институционалната фрагментация е много голяма и съотношението на броя на държавните висши училища спрямо броя на населението е един от най-високите в Европейския съюз. През 2018 г. Европейската комисия финансира независим експертен преглед на изследователската система в България, вследствие на който беше направена препоръка за радикално намаляване на тази фрагментация чрез сливане и окрупняване. Съвсем друг е въпросът, че решаването на проблема с разминаването между търсенето и предлагането на умения на пазара на труда няма как да стане само с административни мерки. Необходима е ефективна от гледна точка на планирането на образованието система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на търсенето на пазара на труда, която да отчита целия комплекс от фактори, влияещи върху това търсене, в това число тенденциите в преструктурирането на икономиката, технологичното развитие, ръста на производителността, вследствие на автоматизацията и оптимизацията на процесите, появата на нови професии, и промяната в характера на съществуващите професии. При това положение ще е ясно доколко стимулирането на приоритетни направления и защитаването на специалности по одобряван от правителството списък на практика решава потенциални, средносрочни и дългосрочни дефицити. Необходим е механизъм за управление на уменията, който да служи като основа за планиране във висшето образование, за целенасочени промени в учебните програми и учебното съдържание, за прилагане на нови методи на преподаване и иновации в процеса на обучение – все ключови условия за обвързването на висшето образование с търсенето на пазара на труда. Трябва система за развитие на партньорства между бизнеса и университетите, за трансфер на знания, за достъп на студентите до нови технологии и за получаване на опит в реална работна среда. Същото се отнася и за втората амбициозна цел на промените в Закона за висшето образование – повишаването на качеството на висшето образование. Макар и да имат потенциал да повлияят до известна степен върху проблемите, свързани с масовизацията на висшето образование, управлението на предлаганите от университетите специалности и научноизследователската дейност само с предложените мерки няма как да се случи драматично повишаване на това, което към момента е налично като качество на висшето образование. Неговото подобряване е функция на много други макро- и микрорешения, сред които ориентиране на системите за управление на качеството – вътрешна и външна, от процеси към резултати, създаване на гъвкави пътеки за учене, създаване на споменатата по горе система за управление на уменията, подобряване на академичните програми и на учебното съдържание, повишаване на качеството на преподаването, изграждането на ефективна екосистема между университетите и бизнеса. Регламентирането на този модел за управление, основан на прозрачност и ясна отговорност на институциите, с изискване за целеполагане и отчитане на показатели за изпълнение, е едно добро решение. Въпросът е дали формалната рамка ще се превърне в работещ механизъм за мониторинг и оценка на ефективността и ефикасността във висшето образование. Например всички университети в България имат формални стратегии за управление на качеството, но в доклад на Европейската комисия за системите на осигуряване на качеството във висшето образование от месец януари тази година се констатира, че тези стратегии съществуват основно като формалност, като документ и в малко български университети се прилагат реално. Важна промяна в Закона е, че обхватът на академичното самоуправление се разширява с предоставяне на правото на университетите да сключват договори с профилирани и професионални гимназии и да осъществяват съвместна учебна дейност. По силата на споразумения ще е възможна съвместна учебна дейност по учебни предмети и/или модули за придобиване на профилирана и професионална подготовка във втори гимназиален етап от средната степен на образование, както и по учебни предмети за придобиване на специализираната подготовка в средната степен на образование. Предвижда се обучението да е по съгласувани учебни планове и да се провежда от лица, заемащи академични длъжности във висшите училища. За необходимостта от развитието на подобна екосистема между университетите и средните училища се говори отдавна, защото с нея се създават реални предпоставки за развитие на смислени иновации в образованието, за създаване на нови модели на училища с участието на университети, в организация на училището, преподаването и разработването на учебни програми, което ще доведе до повишаване на качеството на средното образование. А това е изключително важно, защото качеството на висшето образование до голяма степен зависи от качеството на средното образование. Добра практика за въвеждането на академичен дух в преподаването и за придобиване на професионална подготовка има и в момента в Технологичното училище „Електронни системи“ към Техническия университет в София и в Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – град Правец, там се регулират и се определят основни правила, учебни програми, планове. Това са примери за успешно интегриране на училища с висшите учебни заведения. Убедена съм, че чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование ще се оптимизира мрежата за висше образование и ще се направи стъпка към усъвършенстване на системата за управление на висшите училища в условията на прозрачност и отчетност при взаимодействие между академична автономия, държавни и обществени интереси.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Колеги, чувствам една незаинтересованост в залата, към настоящия момент сме една говорилня – за добро или за лошо. И така се оказва, че винаги, когато става въпрос за образование тази незаинтересованост е много видима. Ако приемем, че образованието е най-важната инвестиция, че е национален приоритет, че е най-важната политика, би следвало да бъдем и достатъчно отговорни. Днес ще гледаме изменения в Закона за висшето образование. В интерес на истината, преди една година – месец септември 2018 г., гледахме същия закон с допълнения. Ще припомня, че тогава искахме и реализирахме идеята бизнесът да участва в живота на висшите учебни заведения. В ДПС обаче ние винаги търсим обратната информация и ще проследим въздействието на тази реализирана идея. По принцип нашето законотворчество е такова, че сякаш повече ремонтираме – непрекъснато изменяме, непрекъснато допълваме и по този начин функционира и нормотворчеството ни, но по този начин има и доста недомислия. Радвам се, че днес измененията са внесени от Министерския съвет, а не от отделни депутати. Моите колеги споменаха достатъчно важни неща, които са залегнали като предложения в този законопроект, но сякаш една тема предизвика по-сериозната дискусия – това беше предложението за сключване на договор между министъра и ректора на висшето учебно заведение. Разбира се, споменаха сякаш и колегите опасението и съмнението, че по този начин се посяга към автономията на вузовете. Колеги, какво значи автономия? Днес няма да отговоря на този въпрос, ще го оставя може би на Вас, но по-скоро ми се ще да кажа какво не е автономия. Не е автономия липсата на отговорност пред държавата, не е автономия липсата на финансова отчетност, а друга държавна политика ли е наличието на автономия във вузовете? Защото, ако приемем, че това е голяма отговорност, би следвало всички ние да осъществяваме държавната политика в сферата на образованието – в случая на висшето образование. Какво е съществуващото положение? Към настоящия момент има 33 висши учебни заведения – държавни; 14 са частни; 3 висши училища са към Министерството на отбраната и едно – на Министерството на вътрешните работи, ако не се лъжа. С това визирам и едно друго предложение – за налагане на мораториум. Колеги, всички се оплакваме, че умните ни младежи напускат страната, всички се оплакваме, че два милиона български граждани са напуснали България. До някаква степен разбираме, че нашите университети са в пряка конкуренция с чужди вузове и ние губим от тази работа. Когато има над 50 висши учебни заведения за 5 милиона български граждани и когато свободните места всяка година са повече от завършващите ученици, следва ли държавата да предприеме необходимите мерки? Да, следва. Когато има жестоко разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда, следва ли държавата да се намеси? Да, и министърът е отговорен за това. Защото, ако искаме развито общество, ако искаме развита икономика, ако искаме просперираща държава, нещата тръгват от образованието. Образованието е гарант за просперитет както за отделната личност, така и за нацията като цяло. В този случай в „Движението за права и свободи“ подкрепяме онези предложения, в които съзираме държавническа мисъл. В някои от тези предложения има такава мисъл и ние смятаме, че са обмислени, но това не значи, че на второ четене, защото съм сигурен, че ще има и допълнителни предложения, и ремонт на ремонта – няма да се намесим, когато видим и усетим, че принципите и философията се нарушават. Този закон, ако е променян над 50 пъти и ако тези поправки се базират на Стратегията за висше образование, която приключва през следващата година, хубаво е да се запитаме какво ще внедрим в Стратегията след 2020 г. – дали ще бъдем в крак с времето, дали ще отговаряме на европейските и световни стандарти в сферата на висшето образование, а не трябва да забравяме и за постиженията в науката, защото много често ги изпускаме – и оттам нататък трябва всички да работим, за да може образованието да се регулира, така както трябва, за да може да усетим и държавната подкрепа, но и личностното развитие на всеки един студент? С това ще приключа с уговорката, доколкото разбрах, след Нова година ще продължим усилено да работим по този законопроект – да видим кои ще бъдат предложенията, какви точно ще бъдат допълнителните изменения в Закона, ще преценим дали има нужда от изцяло нов закон и тези кръпки докога ще продължат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гледаме законопроект, който отдавна бе очакван от академичната общност, от заинтересованите потребители в сферата на висшето образование и в някакъв смисъл от цялото общество, което е свързано така или иначе с проблемите на висшето образование. Нямам никакви илюзии по въпроса, че един закон – независимо от неговото качество, е в състояние да разреши тежките проблеми на българското висше образование. Българското висше образование се намира в дългогодишна, системна и задълбочаваща се криза. Тази криза се дължи както на причини, касаещи самата система – нейния дизайн, нейния генезис, начина, по който тя функционира, така и нещо, което много хора, за съжаление, както в сферата на образованието, пък и извън нея, не разбират. Има едно основно правило в теорията на системите, а то гласи следното: „Логиката на системата определя логиката на поведението на елемента на системата, а не обратното“. Какво очаквате в една страна, която се намира на периферията на Европа, във всеки смисъл на тази дума, и очаквате висшето ѝ образование, видите ли, да бъдело на прилично европейско ниво? Който има такива очаквания, е или глупак, или демагог – да си изберете едно от двете. (Реплика от ГЕРБ.) Преди 30 години – тогава бях студент в IV курс, започнаха първите промени в системата на висшето образование в страната и в това отношение първите стъпки, които бяха предприети, бяха като панацея в две направления. Първо, смяташе се, че така наречената академична автономия ще бъде панацеята, която ще разреши всичките проблеми на българското висше образование. Тази автономия беше в няколко направления – административно, управленско, образователно, и 30 годишната практика в нейното приложение в България доведе до ефекти, които Министерството много добре знае и се сблъсква всеки ден с тях. Това е всъщност автономия или под формата на автономия се прикрива нежеланието за отговорност на голяма част от висшите училища. В България в момента, ако не ме лъже паметта, има повече от 50 висши училища. Качеството на образованието в тези висши училища е такова, че по международните стандарти първият български университет, ако не ме лъже паметта, е някъде на шестстотно място – това е Софийският университет. В първите хиляда университети в света може би имаме още едно или две висши училища. Тоест имаме тежък проблем с качеството на висшето образование в страната. Вторият голям проблем, който ние имаме, е качеството на обвързването на това висше образование с нуждите на бизнеса. Българското общество в момента очаква от българските висши училища някакво високо качество на студентите, които излизат оттам, но само вчера, предполагам, че всички проследихте този вълнуващ елемент от нашия зашеметяващ живот, беше преведено „Под игото“ за пореден път на съвременен български. Какво очаквате да бъде нивото на образованието във висшите училища, при положение че това, което идва отдолу – от основното и от средното образование, е в рамките на примитивизма? В първи и втори курс в университетите голямата част от преподавателите се оплакват, че всъщност се опитват да компенсират тежките дефицити на компетентност, които средното и основното образование не дават така или иначе. Третият основен структурен дефицит това са, разбира се, опитите под формата на автономия да се прикрие голият факт, че две трети от българските висши училища живеят за сметка и благодарение на държавната субсидия. Тук имаме нещо изначално сбъркано в дизайна на системата, за който започнах да говоря в началото. Изразява се в следното: финансирането, на която и да е система, зависи от качеството на нейните резултати. В системата на българското висше образование е точно обратното: финансирането е функция от броя на студентите, които влизат във висшето училище. Тоест висшето училище така или иначе не е икономически заинтересовано от качеството на това, което то произвежда на изхода, а е икономически, кръвно заинтересовано от количеството, което влиза на входа, следователно неговият статус – икономически, организационен и всякакъв друг, не зависи от това, което той произвежда. Посочете ми друга система в света, която да има такъв структурен дефицит. На всичкото отгоре, когато все пак основният, така да се каже, ползвател и финансиращ тази система – държавата, грубо казано, си поиска вересиите, тоест какво получава тя срещу това, което дава –голяма част от така наречената академична общност се изправя и казва, че това е нарушение на академичната автономност. Този законопроект за първи път прави плах опит, аз имам, разбира се, много тежки резерви, но прави плах опит да постави нещата в някакъв ред, поради която причина мисля, че това ще срещне изключително жестока, дълбоко ешелонирана съпротива както в системата на образованието, така и извън него. За съжаление, тридесетте години преход в България показаха, че има три системи в нашето общество, които, отвъд спецификата, бяха оставени уж на тяхното свободно самовъзпроизводство и самоуправление. Това са: системата на образованието; системата на здравеопазването; и в една или друга степен системата на местното самоуправление; и те завършиха с тежки злоупотреби със свободата. На следващо място, имаме проблем с качеството на това, което излиза от висшите училища, и с качеството на образователния процес вътре във висшите училища. По европейски образец създадохме една институция, с която поради биографични причини съм запознат добре – казва се Агенция за акредитация, която, видите ли, трябваше да реши проблема с качеството на висшето образование. Резултатите са плачевни. Изразяват се в следното: тези, които биват проверявани, проверяват тези, които проверяват. В този смисъл лявата ръка контролира дясната. Резултатът е имитация на бурна дейност при фактическо бездействие. Агенцията за акредитация не е в състояние да защити структурния проблем за качеството на българското висше образование. Всякакви опити там да бъде въведен някакъв ред водят до поредното производство на обеми хартия под формата на институционална и програмна акредитация. Всеки, който е запознат със системата, знае много добре, че огромната част от докладите на тази агенция и на специализираните ѝ комисии възпроизвеждат хартията, която е подадена под формата на доклади за самооценка от самите висши училища. Оценяваните определят как ще бъдат оценявани. След това те си правят взаимни услуги. Това нещо не може да продължава повече по този начин. Опитите в момента да бъде унифициран процесът на институционалната и програмната акредитация, разбира се, имат своите плюсове, но ще има и много мини със закъснител, които тепърва ще гърмят по пътя на оценката на оценката на акредитация. Има и трето нещо, последно – много важно. Оценката за качеството на висшето образование не може да се даде от някаква институция или система от институции. Оценката за качеството на висшето образование се дава от потребителите на това висше образование. Част от говорещите преди мен казаха, че българското висше образование не можа да разбере, че се намира вече в един регионален, европейски и световен контекст на преподаване и на образователни услуги. Българските висши училища трябва да разберат, че спасението на давещите се е проблем на самите давещи се. Те трябва да разберат, че се борят за един пазар, който е регионален, който е континентален, и световен. И колкото и да е странно, примерно страна като Кипър показа далеч по-големи резултати в областта на висшето образование. Кипърските висши учебни заведения са далеч по-популярни в Европа, а и в света, в сравнение, да речем, с не знам колко е – шест или седем милионна България. Защо? Защото се ориентираха към изискванията на глобалната среда, в която се намират. Ние тук очакваме държавата да замести липсата на търсене на услугите. Ако не ме лъже паметта, всяка година в страната завършват между 48 и 50 хиляди ученици. Част от тях заминават да учат в чужбина, а другата част се ориентират към българските висши училища. Българските висши училища се надпреварват за благоволението на все по-намаляващото количество кандидат студенти в българските висши училища. При положение че българското висше училище и неговото финансиране зависи от бройката, която ще влезе на входа на това висше училище, как Вие очаквате, че ще има изисквания за качеството на висшето образование? В заключение, Законът, който е предоставен на нашето внимание, се опитва да разрешава тежки структурни проблеми, които не са продукт на самия закон, но които той допълнително индуцира в годините. Тежките системни проблеми на българското висше образование няма да бъдат решени с този законопроект – изказвам чисто лично мое мнение. Аз съм скептик, че и чисто нов закон би решил този проблем, ако не се погледне на проблема системно. Системата на българското висше образование е тясно свързана с качеството и характера на обществото, в което ние живеем. Когато нашето общество се срива по пътя на варваризацията и нецивилизоваността, не очаквайте никакви големи резултати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Ще започна своето изказване с това, че приветствам усилията на Министерството на образованието и науката, за първи път може би от много години, да направи някаква крачка по посока на усилията българското висше образование да бъде подтикнато да преодолее някои от вече оформилите се системни недостатъци, за които говори и изказващият се преди мен. Няма никакво съмнение, че тези законодателни усилия са продиктувани от добри намерения, но, от друга страна, в моето изказване искам да поставя акцент върху следното: струва ми се, че усилията трябва да бъдат насочени преди всичко, единствено и изключително, по посока на качеството. Стана дума вече за това в каква среда на конкуренция се намира нашето висше образование и, че качеството в нашите висши училища не може да бъде постигнато с административни, политически, финансови или други мерки на принуда. Това е първата теза, която искам да изкажа и с която, евентуално, искам да предпазя и законодателя, и Министерството, защото опитът в един отворен образователен пазар да се въведат административно-принудителни мерки или с изцяло финансови инструменти, няма да доведе до желания резултат. Въпросът е каква е крайната цел на законодателните изменения: да се спестят пари на държавата; да се оптимизират разходите за един студент; да се планират по-добре разходите за студентите в следващите години; или да се повиши качеството на висшето образование? Моята теза и моето разбиране са, че това е последната цел, която изброих – повишаване на качеството на висшето образование. Какво би следвало да се направи в постигането на тази цел и кое е възможно, според мен? Първо, има три закона, които имат отношение към постигането на тази цел – не е само Законът за висшето образование, а това са Законът за научните степени и звания или грубо казано за академичния състав, и Законът за академичната автономия. Тук няколко пъти беше споменато понятието „академична автономия“. Не останах с впечатление, че то се разбира в пълнота. Академичната автономия не е въпрос на интерпретация и на това какво пише в Конституцията, а има Закон за академичната автономия, приет през 1990 г. и с няколко законодателни изменения е подобряван до 1995 г. Там изрично е записано какво прави висшето училище: то определя структурата, приема вътрешния си правилник, организира и създава факултетите и научните направления, в които подготвя студентите. Тоест в тази връзка аз не мога да намеря мястото в § 4, на т. 9, че: „съвместно с Министерството утвърждава политика за развитие на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи и целеви стойности.“ Аз мисля, че тук има едно добро намерение – да се засили взаимодействието между държавата като изпълнителна власт, като орган, който има законодателни правомощия по управление на образованието, от една страна, и висшето училище, от друга, но не съм сигурен, че тази точка изчерпва или може да определи границите на това взаимодействие. Какво се има предвид тук? Какво означава да се утвърди политика за развитие? Ами, политиката е това, което прави Академичният съвет, решавайки да отвори един или друг факултет, да затвори едно или друго направление, в което има недостиг на студенти, да развива своя преподавателски състав, да го квалифицира в една или друга степен. Това е политиката и тя е записана в Закона за академичната автономия. Моята препоръка е: при всички случаи този закон и тези законодателни изменения трябва да бъдат придвижени, но нека да се огледа взаимодействието между двата закона, защото мисля, че тази т. 9 ще предизвика сериозни недоразумения, от една страна, между академичните ръководства на висшите училища и Министерството, от друга страна. И, за да се избегне едно такова напрежение, което неминуемо ще се породи, нека да се прецени коя е тази политика за развитие и в какво се изразява това развитие като стратегически цели. Да вземем например един университет като този по архитектура, строителство и градоустройство, или Техническия университет, или Софийския университет. Какви стратегически цели могат да бъдат вменени на тези висши училища? Определянето на тази държавна политика трябва да има ясни параметри, да е ясно коя е тази държавна политика и коя е територията на академичната автономия. Струва ми се, че в този законопроект така, както в момента е предложен, това не е изяснено и несъмнено ще предизвика излишно напрежение при прилагането на Закона или в най-лошия случай ще стане това, което каза моят колега Иво Христов: ще има една пасивна съпротива и нищо от това няма да се реализира. Въпросът за качеството в българските висши училища. Всякакви класации се цитират, всякакви интерпретации могат да бъдат чути. Аз искам да обърна внимание върху един факт, който винаги трябва да имаме предвид – не смятам, че е недостатък, смятам, че е положителен елемент – световната класация на висшите училища. Въпреки всичко, ако обективно се погледне тази световна класация, мисля, че някъде до към място № 200 университетите на англосаксонските държави сигурно заемат 80% от тази класация. Ние не бива да изключваме едно обективно обстоятелство – езикът, на който се осъществява преподаването във висшите училища. Това е едно обективно ограничение за развитието на националното висше образование. Аз не мога да се сетя колко са англосаксонските университети, които имат специалности за обучение по български, чешки, руски, немски или друг език. В това отношение българските университети са направили някои добри стъпки от гледна точка на повишаването на своята конкурентност. Не бива всичко да бъде поставено под негативен знак. Масовизацията на висшето образование е процес, който не засяга само България, а засяга цялото висше образование и в Европа, и в света. Мисля, че законодателните промени, които се предлагат, трябва да бъдат подчинени на философията на повишаване на качеството чрез повишаването на стимулите и качеството на преподавателския състав, подобряването на материалната база и активно участие в международния научен обмен. Това за мен са генералните направления. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! От „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект и смятаме, че той е изключително важен, защото за първи път от много време поставя един акцент, който обществото очаква от нас, и който е необходим за развитието на българското висше образование. Този акцент, тази идея се заключава в простата формулировка, че държавата трябва да се върне във висшето образование. Това е нещо, което нашите опоненти от опозицията винаги са го настоявали, и аз се надявам, че те ще приемат тези аргументи. Ние смятаме, че е необходимо, в полза на обществото, в полза на развитието на висшето образование и подобряване на неговото качество е държавата да се върне в контрола и управлението на българските висши училища. Това се изразява в Законопроекта с няколко елемента. Основният е предвиденият нов механизъм за назначаване на най-висшите ръководители във висшето образование – ректорите на висшите училища. На следващо място, много важно е и това, че Законът предвижда да бъдат регламентирани прагове на възнаграждение на преподавателите в държавните висши училища, които да им осигурят достойно възнаграждение, гарантиращо им спокойствие и работа за развитието на образованието и науката. Аз обаче трябва да кажа, че ние имаме и едно по-различно виждане в тази посока и смятаме, че между първо и второ четене трябва да направим сериозен, професионален дебат – гледам наляво, напълно искрено, че нашите колеги ще ни подкрепят експертно и професионално в този дебат, за да видим механизмите, да формулираме правните норми, които да гарантират надежден, сигурен контрол на държавата върху функционирането на нашите университети и вън от съмнение – това в никакъв случай да не бъде аргумент за критика, че посягаме върху академичната автономия. Академичната автономия е ценност, тя е постижение, тя е нещо, което трябва да се утвърждава, но в същото време и да се пази; да се пази от практики, от опити тя да се превръща и да се тълкува като еднолично феодално управление на висшите училища. За съжаление, животът в последните години ни показва, че имаме такива примери и интересите на обществото, интересите на висшето образование, на науката трябва да ни водят в тази посока. Много е важен въпросът за финансовия контрол върху ресурса, който обществото дава на държавните университети чрез държавния бюджет. За първи път следващата година сумарно този ресурс ще надхвърли половин милиард лева. Над 500 милиона ще бъдат поверени на държавните висши училища и ние носим отговорност пред всички български данъкоплатци за контрола върху изразходването на тези средства. Като университетски преподавател с болка на сърце трябва да кажа, че имаме случаи, имаме практики, които пораждат съмнения за злоупотреби и неправомерно изразходване на значителни средства от бюджетите на държавните университети. Със съжаление трябва да признаем този факт. Не трябва да се скриваме, трябва да го погледнем и трябва да търсим механизми за решение. С това приключвам и апелирам към всички колеги за професионален и отговорен дебат между първо и второ четене в Комисията по образованието. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В тази зала има не един и двама преподаватели във висши училища и аз, колеги, искам да Ви задам един въпрос: удобно ли ни е, чувстваме ли се професионално удовлетворени от факта, че двадесет години след началото на XXI век ние говорим за неравенства в системата на висшето образование – виждам доцент Вълчев на балкона, говорим за доходите и за качеството като липса, а не като процес на натрупване? Добре ли ни е това, че за българските висши училища се говори, че са печатници на дипломи, или че са място, в което младите хора просто пребивават, докато си търсят работа? Да, вярно е, че в последните десетилетия статуквото като че ли се оказваше по-силно, независимо от това кой управлява. И в момента има също опити да се провали или по някакъв начин да се попречи на реформата. Любима ми е темата и тезата, че образователната система е консервативна, и тя не търпи резки промени. Така е, уважаеми колеги, само че децата и младите хора вече не търпят консервативно развитие и искат от нас действия, и то спешни такива. Още продължаваме, за съжаление, да се правим, че акредитационна оценка 9.01 и 17% постижимост на образованието, което са получили студентите, всъщност е нещо естествено. Друга любима моя тема и дискусия е кой е по-виновен – средното или висшето образование? Колегата Иво Христов също засегна тази тема – средното образование не подготвяло децата достатъчно добре, и доцентите и професорите вместо висша наука са принудени да преподават основни знания. Да, в известен смисъл това е проблем, така е! По-същественият въпрос тук е какво правят университетите, за да привлекат и да задържат най-знаещите и най-добрите млади хора, защото те избират университетите в чужбина, дали университетите полагат достатъчно усилия в тази посока? (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) Доскоро оправдавахме този факт с липсата на достатъчно условия и среда за развитие в България, оправдавахме се с това, че семействата, родителите предпочитат образованието в чужбина, защото тази диплома дава по-добри възможности за развитие. Само че децата, които вече завършиха в чужбина, всъщност се прибират в България и работят тук, и това е видима и трайна тенденция. (Реплики от „БСП за България“.) Уважаеми колеги, понеже чувам подвиквания в залата, аз не правя обобщение, че картината на висшето образование е крайно мрачна. Не! Всички ние познаваме професионалисти преподаватели, които са изключително добри експерти, които са вдъхновители, хора – визионери, лидери, независимо от позицията на която се намират. Казвам това, защото не ми харесват точно тези тонове на картината на академичното ни образование и защото смятам, че ние заедно можем да ги променим и да ги подобрим; защото знам, че – да, реформата в образованието, независимо дали е средно, или висше, се случва изключително бавно, трудно, защото мерките са непопулярни. Не можем обаче да продължим да бездействаме точно с оправданието, че мерките са непопулярни. В крайна сметка мисля, че днес е срамно да говорим за неравенство в системата на висшето образование, когато в същото време светът говори за бъдеще с нови кадри, с нови знания, с нов пазар на труда, бъдеще, което не е след десетилетия, колеги, бъдеще, което е след две, три, максимум до пет години. Какво предстои да променим? Съвсем накратко ще се спра на две теми, макар че някои от тях вече бяха засегнати от колегите. На първо място, акредитацията. Да, процесът на акредитация е един от най-важните, който гарантира правилното и доброто функциониране на системата на висшето образование. Ясно формулираните и добре подбрани функции на Националната агенция за оценяване и акредитация гарантират именно това обективно и безпристрастно оценяване на качеството, което се предлага във висшите училища, именно реформирането на тази агенция и на системата за оценяване и акредитация е част и от Управленската програма на правителството до 2021 г. Станахме свидетели през годините, за съжаление, на редица несъответствия, които доведоха и до редица изкривявания. Аз пак ще се върна на данните, които споменах в началото, за несъответствията между оценката от акредитацията и реализацията на студентите. Имаме например висше училище, всъщност няма да споменавам, всички знаем, че голяма част от акредитационните оценки са в горната част на скалата, и не знам дали смятаме това за нормално, но пък в същото време имаме висше училище с акредитационна оценка 9.01 и 17% реализация на студентите в основното професионално направление. В същото висше училище преподавателите на основен трудов договор са 50,65% – данните са от рейтинговата система на висшето училище за 2018 г. Според данните на Националния статистически институт през учебната 2018 – 2019 г., преподавателите в университетите и специализираните висши училища са 21 хиляди, от които на основна работа са 13 200 души, или 62,5% от преподавателите. Всъщност тези два примера много ясно показват, че промяната, която се прави по отношение на възможността един преподавател на основен трудов договор да участва в акредитацията само на едно висше училище, не само че е правилна, не само че е навременна, но дори е малко закъсняла и аз мисля, че вече е крайно време да предприемем и тази стъпка. В никакъв случай обаче няма да кажа, че това е лекарството, това е панацеята за решаването на всички проблеми и, че с тази и с другите промени, които правим, едва ли не от утре или след четири, пет години всички висши училища не само че ще влязат в световните рейтингови класации, но ще заемат някакви достойни позиции там. Не! Това са стъпки, които са в правилната посока и са част от голямата реформа, която започна, между другото, още миналия мандат – през 2016 г., когато вързахме финансирането не само с бройките, но и с качеството, и с реализацията на студентите. Втората тема, на която искам да се спра, или втората поправка в Законопроекта – реформата в управлението на държавните висши училища. Тук се изговори много за това нарушаваме ли академичната автономия, или не я нарушаваме. Между другото, Закон за академичната автономия няма, уважаеми колеги, той е отменен със Закона за висшето образование през 1995 г. и текстовете всъщност са там. Неведнъж от тази трибуна съм изразявала личното си мнение, че колкото повече свобода имат институциите в системата на образованието, независимо дали говорим за предучилищно, училищно или висше образование, толкова по-добре, защото това са демократичните общности. От друга страна, професор Иво Христов е прав, че свободата означава отговорност и тя върви с отговорността. Да, в началото на прехода висшите училища получиха автономия и свобода, за която не бяха подготвени, затова тя в известна степен се изроди.

Абсурдно!

Не е абсурдно! Някои от Вашите колеги го казаха, господин Жаблянов, че някъде отговорността ни се губи. Свободата е нещо добро, но отговорността е нещото, което липсва. С тези поправки аз не виждам нарушаване или посегателство върху академичната автономия. Аз виждам нещо съвсем различно, и това е отварянето на държавните висши училища по отношение на процеса на обсъждане, на вземане на решения, а защо не и по отношение на изразходването на държавната субсидия. Аз искрено се надявам, че в тази зала, а и не само, тук ще започнем в най-скоро време да водим абсолютно осъзнат дебат за промяна на модела на управление на висшите училища, като например разделянето на академичната от финансовата власт. Имаме ли политическа воля да водим този дебат? Аз силно се надявам, че ще имаме такава. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) В заключение, уважаеми колеги, аз ще помоля всеки един от Вас да помисли, независимо дали е сега, преди първото гласуване, или между първо и второ четене, каквито заявки бяха направени, за да вземем наистина заедно тези мерки, с които да излезем от пазара на дипломи и да влезем в реалния пазар на труда и развитието му в неговата цялост. Факт е, че животът няма да спре с нашето нищоправене. Младите хора имат изключителното и забележителното умение да търсят най-добрите решения за себе си – ето, те са днес тук, на балкона и могат да го потвърдят. Същото това умение имат добрите преподаватели и академичните ни умове. Истината е, че тези техни усилия няма да доведат и не довеждат, както виждаме в момента, нито до качествен, нито до бърз, нито пък до трайна промяна в начина на живот в държавата и на нас като общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители, господин Министър! Не беше в негативен план споменаването, но беше споменаване и беше в контекста на изказването на госпожа Дамянова, така че няма как да няма лично обяснение.

Защото ми подвиквате от залата.

По отношение на тезата, която се явява спорна – могат ли университетите да се ползват от собствената си академична автономия? Фактът, че възниква дискусия около това какво е академичната автономия, означава, че няма яснота. Това е акцентът, който поставих. Въпросът или изходната позиция, от която…

Това лично обяснение ли е?

…се обосновава необходимостта да бъде ограничена свободата на университетите по линия на финансирането…

Благодаря Ви, за препоръката, ще опитам. Това, което искам тогава във връзка с моята позиция да подчертая, която беше засегната в изказването на госпожа Дамянова, не е свързано с някаква консервативна съпротива срещу необходимостта от такъв закон. Аз с това започнах, че такъв закон е необходим и приветствам действията на Министерството. Въпросът е да се намери мярката. А начинът, по който се представиха някои от акцентите, ми се струва, че тя не е намерена. Това е, което имах да кажа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред може би, би трябвало да благодаря на всички народни представители, които изказаха мнение тук, в пленарната зала, а и на парламентарните комисии – имах възможност да ги чуя лично. Почти всички от тях бяха позитивно критични и съдържаха малко или много подкрепа. Това е доказателство, че по темата образование ние можем и трябва да водим положителен разговор, защото това е разговорът за нашето общо бъдеще. Какво се случи в системата на висшето образование през последните 30 години? През 1990 г. 30% от завършващите гимназия се приемат в системата на висшето образование. Преди четири години достигнахме до 84%, от едната страна. От другата страна – махалото – крайна масовизация. Това беше съпроводено с профилно и екстензивно разрастване на системата. Ние не увеличихме броя на държавните висши училища, но от система, базирана на специализирани висши училища, с изключение на три-четири широко профилни, всички станаха по-широко профилни. Това е от местни амбиции, от самостойните стратегии за стратегическо развитие и заради процеса на академична автономия. Няма как Стара Загора, Русе или Бургас също да нямат университет. Това профилно обрастване на системата беше и отговор на увеличеното симулативно нерационално търсене на висше образование – търсене заради самата диплома, а не заради знания, търсене заради това да отидеш в големия град, да продължат да те издържат родителите ти. Висшите училища отговориха на това търсене с предлагане, най-вече в професионални направления „Администрация и управление“, „Икономика“, Национална сигурност“. Другото, което се случи, е, един краен модел на академично самоуправление, крайно затворен модел на академично самоуправление, какъвто има само още в три-четири бивши социалистически страни. Бившият председател на Народното събрание академик Сендов, който малко или много е участвал тогава в процеса на вземане на решения, ми е казвал, че това крайно решение тогава е било отговор на страха, че държавата ще се върне към тоталитарното си начало, което 1990 г. не е било толкова невероятно, и е имало за цел да защити прогресивните общности във висшите училища и Българската академия на науките от това. Но и самият той казва, и то много по-категорично, че днес това вреди. Това прави висшите училища самодостатъчни, прави ги затворени, прави ги неангажирани с развитието на страната и регионите. Ние сме длъжни обаче да вървим заедно. Ние разчитаме на висшите училища за развитието на регионите, разчитаме за общественото ни развитие. Това е причината да предложим договорите за управление. Има много по-ограничени форми на академична автономия, както беше споменато, разделяне на академичното от финансовото управление. В случая няма намеса в академичната, във финансовата, в административната автономия. Нито ще избираме ректори, нито ще ги отзоваваме. Няма как висшите училища да съществуват заради самите себе си. Съвсем различно е решението дали гледаш дървото, или гората. Дойдоха от Лесотехническия университет при мен да ме убеждават колко е уникална и важна тяхната специалност в професионално направление „Администрация и управление“. Аз ги попитах: „Едни и същи решения ли вземате, когато гледате дървото и когато гледате гората?“, тъй като са специалисти по лесотехника. Те казаха: „Не.“ Очевидно сегашният модел на некоординирано, самостоятелно развитие не генерира достатъчно качества. Абсолютно съм съгласен с господин Жаблянов, че целта не трябва да бъде оптимизация. Минахме вече през този период, в който говорехме за оптимизация. Трябва да говорим за развитие. Ние ще предложим стратегиите за развитие в Стратегията за развитие на висшите училища, в Стратегията за развитие на висшето образование след периода 2020-а. Готови сме предварително да я представим за обсъждане – това го казах и в Комисията по образованието и науката. В тези стратегии трябва да бъдат: свързаност, трябва да бъдат насърчаване на научните изследвания, инвестиции в млади преподаватели, защото едно висше училище ще има качествено образование там, където днес се инвестира в млади преподаватели, а не работи с преподаватели назаем от друго висше училище. Затова и предлагаме един преподавател да се брои за акредитацията на едно висше училище. Затова и предлагаме минимална заплата на младите преподаватели, защото академичната автономия доведе до това, че имаме два пъти и половина средни разлики между заплатите на по възрастните и по-младите преподаватели. Едно от обясненията е, че младите преподаватели не участват в органите на академично самоуправление. Те не избират ректорите, не избират деканите. Затова и предлагаме те да участват в органите на академично самоуправление. Имаме достатъчно механизми за качество. Имаме акредитация, имаме вътрешни системи за оценка, а от осем години сме обвързали и финансирането с качеството. Тази година вече над 60% от финансирането зависи от качеството. Въпросът обаче е: защо това не произведе ефект? Тук и господин Христов го постави този въпрос: защо не произвежда ефект, защо акредитацията и вътрешните системи са формални – това, което цитира от Европейската комисия и госпожа Петрова, защо променената формула на финансирането не промени стимулите? Имаме една от най-добрите рейтингови системи – също благоприятства за това да имаме по-качествено образование и да ги държи отговорни за качеството, международно призната като една от най-добрите рейтингови системи – защото имаме дефицит на отговорност. Говоря за държавните висши училища. Липсва отговорността на собственика за дългосрочното развитие. Ако някой от Вас или аз сме създали частно висше училище, дори и да се пенсионираме, ще ни пука къде ще бъде то след 20, 30 или 40 години. В държавните висши училища това не е задължително за ректорите. Те имат 4-годишна отговорност. В момента действащият Закон за висшето образование казва, че единственият, който представлява собственика – държавата, нищо, че се казват държавни висши училища, единственият, който представлява собственика – държавата, е академичната общност вътре. Да, ама, академичната общност трябва да държи отговорен ректорът, а пък той трябва да държи тях отговорни. Знаете от математиката сумата на два противоположни вектора колко е – нула. Това е проблем за дългосрочното развитие на системата. Ние няма как да стоим безучастни, няма как да стоим в ситуацията да ни е забранено да се месим в стратегическото управление. Това месене в стратегическото управление чрез договорите обаче ще бъде в режим на публичност и прозрачност. То няма как да бъде политическо. Ще бъде в режим на публичност и прозрачност. И ето аз Ви казвам какво ще искаме от тях: ще искаме да насърчават научната дейност, защото тези висши училища, които са включили във вътрешните си правила за работната заплата допълнително възнаграждение за насърчаване на научната дейност, онзи ден ни представиха последното издание на рейтинговата система. Те са с най-висок ръст на научната дейност. Ето нещо, което не е формално – вътрешните правила за работната заплата формират стимули във всяко едно висше училище. Иначе за целите на акредитацията имат прекрасно написани красиви документи – стратегии, вътрешни системи за качеството, но стоят заключени в шкафовете и не са произвели политика. Агенцията за оценяване и акредитация оценява тези документи. Подходът е формален, на базата на документи, а не реални политики, акредитацията не ни дава отлика, в същото време е много натоварваща административно и сами се оценяват – всички, което Вие казахте. Като се оценяват сами, или си правят услуги, или си отмъщават. Затова предлагаме със Закона за висшето образование да има нещо като образователни одитори, тоест професионални оценители в комисиите, освен академичните лица, което, малко или много, ще разплете този възел. Предлагаме и в по-голяма степен акредитацията да бъде обективизирана и в по-голяма степен да оценява вътрешните политики. Това с приемането на Закона, както каза и госпожа Дамянова, самó няма да се случи. Необходими са още много повече неща, но нашите държавни висши училища имат нужда от това да бъдат ръчкани, така да го кажа. Иначе затъват в самодостатъчност и в провинциалност, защото, както и Вие казахте, пазарът вече не е национален, пазарът е европейски и глобален. В края на 2017 г. правителствените лидери на Срещата на върха в Гьотеборг взеха решение за създаването на европейски университетски мрежи като част от Европейското образователно пространство. Какво означава европейска университетска мрежа – означава, че това висше училище, което се включи в нея, ще издава обща диплома. Ако българско висше училище направи такава мрежа с немско и австрийско висше училище, българският студент ще може да учи тук три години, три месеца в Австрия и три в Германия, примерно, и по този начин ще получи европейска диплома. Това е шанс да задържим тук български студенти и млади хора, защото младите хора, ако перифразирам наименованието на българския филм, знаят, че „Светът е голям и възможности дебнат отвсякъде“. Ако ние останем несвързани, останем самодостатъчни, това няма как да не задълбочи кризата. Основната стратегия след 2020 г. трябва да бъде свързаност. Европейските университетски мрежи са общ стандарт. Само те могат да ги извадят от това състояние на самодостатъчност, ние вероятно няма да можем с договорите за управление и е задължително те да се включат. Дори немските и френските висши училища са неконкурентни на глобалния образователен пазар на американските и китайските, които печелят от ефекта на мащаба. Затова беше взето решението за създаването на европейски университетски мрежи. Пак казвам, че този закон сам по себе си не е достатъчен. Необходими са още много неща. Ние ще предложим със Стратегията за развитие на висшето образование за следващия период тези политики. Коментирам само думите на господин Цонков. Той каза: „Не е ли по-добре първо да имаме стратегия?“ Всъщност ние имаме Стратегия за развитие на висшето образование и голяма част от предложените промени са част от тази стратегия. Тя е пример за съвместна работа на всички политически сили – Стратегия, която е работена от три правителства, в които са участвали представители на всички политически сили. Съжалявам, че професор Клисарова вече не е народен представител. Тя също имаше активна роля. Стратегията е приета с подкрепата на всички политически сили от миналото Народно събрание, което още веднъж доказва и ме връща на първите ми думи, че образованието е темата, по която ние можем да водим положителен разговор за нашето бъдеще и Ви благодаря за това.

Уважаеми господин Председател, господин Министър! Уважаеми колеги, моля за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект от 7 на 16 дни, за да приключим на 13 декември 2019 г. – тъй като 14-дневният срок приключва в сряда, да имаме повече възможности до петък, колеги, да направим предложенията си.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На 27 ноември 1919 г. – точно преди 100 години, в парижкото предградие Ньой България е принудена да подпише договор, който още тогава с право е наречен от съвременниците – диктат. Диктат, който маркира и втората национална катастрофа за страната ни. Българският национален въпрос, българският национален идеал не само не е решен, а преминава във фаза, при която неговото осъществяване става изключително трудно. Съгласно Ньойския диктат от България са откъснати Западните покрайнини, Царибродско, Босилеградско, села от Трънско и Кулско, Струмишкото поле, де факто и Беломорска Тракия, а също така губим и освободените през войната и населени с българи области на Поморавието, Македония и Добруджа. Освен териториалните загуби сме задължени да изплатим репарации в размер на 2 млрд. 250 млн. златни франка, което представлява около 22% от националното ни богатство по оценка отпреди войните. България трябва да компенсира съседните страни – Гърция, Румъния и Кралството на сърби, хървати и словенци, с голямо количество добитък, да достави на последните в продължение на пет години въглищата от Пернишкия басейн, трябвало е да ограничим въоръжените сили, полицията, граничната стража и редица други рестриктивни мерки. Най-унизителното за нас и най-големият позор за тъй наречените миротворци не е във всички тези загуби, а в начина, по който налагат клаузите на този договор. При очертаването на западната ни граница те разделят села, къщи и дворове, ниви, църкви, гробища, разделят братя и сестри, родители от децата им, разделят живите от мъртвите им предци. „Горко на победените“ – биха казали римляните, но явно историята обича повторенията. Така цялата Версайска система от договори с победените страни е не само фактически край на Първата световна война, а заради унизителните клаузи, които налага, е предвестник на Втората световна война. Всъщност точно за това предупреждава и тогавашният американски президент Удроу Уилсън – уви, без резултат. Това предопределя и участието на България на страната на Тристранния пакт през Втората световна война, и то не за да завоюваме чужди територии, а за да потърсим реванш за отнетите такива от българското етническо землище. Ньойският договор се оказва най-пагубната спогодба в българската история след Освобождението. Води до втора национална катастрофа със своите политически, икономически и демографски последици. Неслучайно в страната още преди подписването се организират протестни шествия. Ако в годините до 1944 г. българските управници са имали желание, имали са ясна политика за ревизия на тази несправедливост, то забвението и примирението след това са плашещи. Дежурното оправдание, че от Москва не дават, важеше допреди тридесетина години. Какво пречи днес да защитим нашите сънародници, останали извън пределите на България? Кой, ако не българската държава, може да го направи? Сто години по-късно ние имаме най-малкото моралното задължение да се погрижим за нашите братя и сестри, останали по силата на диктата от Ньой извън отечеството си. Не е малко това, което и днес се прави от българските патриоти – шествия, семинари и конференции, филми, книги, публикации. Не е малко, но не е достатъчно. Да вземем пример от народите със сходна историческа съдба през ХХ век – германци и унгарци. Каква е тяхната национална политика през последните десетилетия по отношение на сънародниците им зад граница – без излишни емоции, без реваншизъм, следвайки последователно националните си интереси? Това трябва да правим и ние като българска държава, ние като народни представители, ние като достойни синове и дъщери на предците си. Това е нашата мисия като „Обединени патриоти“ в управлението на страната и мислим, че имаме своите успехи. Ако всички поемем в тази посока, успехът ще е неминуем. Само така ще сме си взели правилната поука от историята, макар и със сто години закъснение. Да живее България! (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и госпожа Анна Бъчварова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2019 г. На заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Държавите членки срещат все по-големи трудности да противодействат на свиването на националните данъчни основи, дължащо се на различни форми на данъчно планиране – данъчни схеми, които през последните години стават изключително сложни и често извличат полза от повишената мобилност на капитали и хора във вътрешния пазар. Използваните данъчни схеми обикновено се разработват в различни юрисдикции и се използват за пренасочване на облагаемата печалба към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задълженото лице. В резултат на това държавите членки често търпят значителен спад в данъчните приходи, което ги възпрепятства да провеждат благоприятстващи растежа данъчни политики. Поради това е изключително важно данъчните органи на държавите членки да получават изчерпателна и относима информация за данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане и за потенциално агресивно данъчно планиране. В тази връзка и с оглед необходимостта от пълно хармонизиране на националното законодателство с европейското право, със Законопроекта се въвеждат правилата на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености – Директива ЕС 2018/822. Директивата изисква консултантите, а в определени случаи и самите данъчно задължени лица, да разкриват информация за трансгранични данъчни схеми, потенциално свързани с агресивно данъчно планиране, чрез предоставянето ѝ на съответния компетентен орган. Държавите членки трябва периодично да обменят помежду си получената информация за тези данъчни схеми. Република България трябва в срок до 31 декември 2019 г. да приведе националното си законодателство в съответствие с разпоредбите на Директивата. С приемането на промените, предложени в Проекта на закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда постигането на следните основни цели: - Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. - Органите по приходите ще получават изчерпателна и относима информация за трансгранични данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, чрез която ще могат да противодействат на вредните данъчни практики, като извършват подходяща оценка на риска, предложат отстраняването на пропуски и недостатъци в нормативната уредба и засилят данъчния контрол. - Ще се противодейства на пренасочването на облагаема печалба на данъчно задължени лица към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и ще се предотврати свиването на облагаемата данъчна основа; - Постигане на по-добро административно сътрудничество между данъчните администрации на държавите членки; - Повишаване на доверието на данъчно задължените лица в данъчната система, с оглед насърчаване на доброволното спазване на данъчното законодателство и въздържането им от използване на схеми за агресивно данъчно планиране. Заинтересовани страни са консултантите, които изготвят, предлагат на пазара, организират или управляват прилагането или предоставят за прилагане трансгранична данъчна схема с потенциален риск от избягване на данъчно облагане или са поели задължение да предоставят пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на тези дейности, свързани с трансгранична данъчна схема; данъчно задължените лица, на които е предоставена за прилагане трансгранична данъчна схема с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, има готовност да я приложат или са изпълнили първата стъпка от данъчната схема и НАП. Със законопроекта в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат разпоредби и правила, според които приходната администрация ще получава информация за трансгранични данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане от задължените за това лица – консултанти или данъчно задължени лица. Понятието „данъчна схема“ следва да се разбира в най-широк смисъл и може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива, може да се състои от няколко части или няколко етапа на изпълнение. Тази информация ще позволи на органите да противодействат на вредните данъчни практики, като извършват подходяща оценка на риска, предложат отстраняването на пропуски и недостатъци в нормативната уредба и засилят данъчния контрол. Освен това по реда на автоматичния обмен на информация изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, който е компетентен орган по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ще получава информация за подобни данъчни схеми, разработени или прилагани в други държави членки, които биха могли да имат отражение върху данъчните приходи на Република България. Със Законопроекта се предлагат и административно-наказателни разпоредби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2018/822 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: С 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерски съвет на 14 ноември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, госпожа Ирена Христова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Анна Бъчварова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“. Законопроектът беше представен от госпожа Петкова. Основната му цел е въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Директивата е приета по време на Българското председателство на Съвета през 2018 г. Разпоредбите на Директивата следва да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 31 декември 2019 г. и да влязат в сила от 1 юли 2020 г. Целта на новите правила е противодействие на пренасочването на печалби към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим, както и на практиките за цялостно намаляване на данъчните задължения. Предложените промени отговарят на необходимостта от прозрачност в областта на данъците, която е предварително условие за ефективна борба срещу избягването и отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране. Липсата на прозрачност улеснява дейността на определени лица, които участват в създаването, предлагането и прилагането на агресивни схеми за данъчно планиране с трансгранични ефекти. Получаването на информация за предоставяните данъчни схеми на ранен етап, още преди започване на тяхното прилагане, ще позволи на държавите членки да анализират своевременно вредните данъчни практики и да отстранят пропуските или недостатъците в законодателството си. Засилването на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране и подобряването на правилата за данъчна прозрачност са сред политическите приоритети на Европейския съюз. В тази връзка се въвежда механизъм за предоставяне на информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за трансгранични данъчни схеми, при които съществува потенциален риск от избягване на данъчно облагане, от консултанти или данъчно задължени лица. Предоставената информация за схемите ще бъде обменяна по реда на автоматичния обмен на информация с компетентните органи на другите държави членки на Европейския съюз. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е компетентен орган за Република България по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за целите на автоматичния обмен на информация, осъществяван между държавите членки. Информация за целите на автоматичния обмен по ДОПК ще се предоставя само за трансгранични данъчни схеми, които попадат в поне една от категориите, описани в Законопроекта чрез характеристики, които определят схемите като потенциално свързани с агресивно данъчно планиране. Важен елемент на данъчната схема е трансграничният ѝ характер, тоест схемата да засяга повече от една държава членка или държава членка и трета държава. Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите, които изготвят, предлагат, организират или управляват прилагането на трансгранична данъчна схема с потенциален риск от избягване на данъчно облагане или които са поели задължение да предоставят пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема. В определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема. Със Законопроекта се предлагат и административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2018/822 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние сме последователни в разглеждането на директивите на Европейския съюз и, разбира се, ще подкрепим прилагането на тези директиви в българското законодателство, тъй като независимо от политическите си различия, ние категорично трябва да подкрепяме усилията на българската държава да събира своите данъци и да не позволява данъчните измами. В същото време обаче искаме да направим някои бележки, които ще имаме предвид между първо и второ четене и при второ четене. Уважаеми колеги, обърнете внимание, че за нарушаването на европейските директиви санкциите, които са предвидени от българската държава в лицето на Министерството на финансите, са абсолютно неприемливо ниски. Например чл. 278 г: „Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема по чл. 143ю, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. за юридическите лица или едноличните търговци.“ Същото касае и второ: „Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема, което предостави непълна или невярна информация по чл. 143а, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.“ И по-нататък: следващата санкция от 5000 до 10 000 лв. и съответно за консултантите от 500 до 1500 лв. за юридическите лица и едноличните търговци. Първо, как си представяте Вие разликата между едноличен търговец, който примерно продава вестници в една будка в град Х, и фирма, която има оборот от сто милиона, да са приравнени и да плащат глоба от 5000 до 10 000 лв.? Ако за едноличния търговец това е проблем, уважаеми колеги, каква глоба за човек, който ще нарушава евродирективите и ще крие информация за укрити данъци, и ние ще го глобяваме 5000 или 10 000 лв. при оборот от няколко десетки или стотици милиона, или има няколко крупни юридически лица в България с над 1 милиард лева оборот годишно? Ами че те ще изпратят кутия с бонбони и друга почерпка на НАП, когато си плащат! Ще им изпратят кеш глобата от 2000 лв. и ще им изпратят кутия бонбони да се почерпят! Това просто не е сериозно. Ние тук ще предложим драстични повишения на тези санкции. И аз съм сигурен, уважаеми колеги отдясно, че Вие ще ги подкрепите, тъй като това е в интерес на фиска. Второ, тук продължава да не се изпълнява нашата препоръка – няма никакви европейски сравнения какви са тези санкции във Великобритания или в Чехия, или във Франция. Няма никаква информация. На мен много ми се иска да вярвам, че това не е станало умишлено – да се прикриват нарушителите на данъците, защото трябва да Ви кажа съвсем откровено, че при тези предложени псевдосанкции от по няколко лева, това може да се приеме и като известна умишленост, която е абсолютно неприемлива. На следващо място, по въпроса за Централния регистър на държавите членки на информацията за трансгранични данъчни схеми, където пише, че обменът на информация по чл. 143ю се осъществява по електронен път посредством мрежата CCN и така нататък. Да, обаче опасността за България е много голяма. Тя вече не е опасност, а е реална, че информацията към настоящия момент за много страни ще тече едностранно за България. Ние ще продължаваме да подаваме информация, но някои страни взеха решение и забраниха подаването на информация към България поради, бих я нарекъл – трагедията с изтичането на данни от НАП. Следователно България, за да се възползва от тези директиви на Европейския съюз, тя трябва да си реши вътрешните проблеми, иначе ние ще осъществяваме директивите само едностранно. Освен това обръщаме внимание! В мотивите на вносителя – българското правителството, на тяхната стр. 2, свързана със схемите с агресивно данъчно планиране, те казват: „Но не дефинира минимален стандарт, който трябва да бъде въведен“. Тук е нашата бележка: къде е стандартът? Когато Министерството на финансите внася един законопроект за въвеждане на директиви, които предполагат всяка страна – членка на Европейския съюз, трябва да предложи и конкретни стандарти при въвеждането на тези директиви. Такива стандарти няма! Затова колегите от Министерството на финансите да бъдат готови отсега – при второ четене и в Бюджетна комисия, и след това – в пленарната зала, ние ще искаме от Министерството на финансите да ни каже в какви конкретни срокове и в какви параметри тези стандарти ще бъдат предоставени. И накрая, като подкрепяме тези директиви и изразяваме становище по някои въпроси, особено касаещи санкциите, ще се възползвам да изразя и лично мнение, което се споделя от много колеги. Имах честта да участвам в разисквания на експертна среща на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на Европейската комисия в по-тесен кръг, а също така в Бюджетната комисия на Великобритания, свързано с проблема на данъчната система на Европейския съюз и предприемането на мерки срещу укриването на данъци, да Ви кажа, че и тези предложения на Европейския съюз са донякъде палиативни. Не е приемливо в Европейския съюз да не се предприемат конкретни мерки по закриването на офшорните зони, по непозволяването на стотици фирми в Европейския съюз и техни партньори извън него да укриват данъци, защитени от международното право и Европейският съюз да не взима никакви мерки. Докато не се реши този въпрос, ние ще търсим тук неплащане на данъци от по няколко милиона, а определени юридически и физически лица ще продължават да крият пари от данъкоплатците от собствените си държави на романтични острови извън Европейския съюз. Така че и нашият парламент трябва да мисли и да работи за пълната забрана на офшорните зони като средство за криене на данъци. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение, както каза колегата, който говори преди мен, а и становището на Комисията, която прочетох, наистина отговарят да влезем в режима на Европейския съюз по избягване на данъчните схеми, за които знаем, че са бич и наистина единствената цел е събиране на повече пари във фиска. Това, което говори преждеговорившия и аз мисля, че донякъде санкциите, които са в Закона в момента, не са много големи. Но искам да уточня, че тези санкции в размера, в който беше изложен от преждеговорившия, са само за непредоставяне на информация. Тоест, не са санкции, ако някой не си плати данъците, ами просто, ако не предостави информация. При следващи данъчни проверки и установяване на нарушения естествено ще доведе и до по-големи санкции. Но мисля, че това е една тема, която можем да обсъдим между първо и второ четене. Другото е за информационната система, която се спомена в дискусията до момента – тя е такава, направена е от европейски орган. По нея всички ще имат задължението да предоставят информация, за да може да се обменя по-лесно между данъчните институции в цяла Европа. Това говорим, колеги! Единствената цел на Законопроекта е наистина приравняването ни към Европейската директива и впоследствие със сигурност повече пари във фиска на България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с Доклада на Комисията по бюджет и финанси бих искала да помоля за процедура по допуск – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на следните лица: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и госпожа Маргарита Главева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2019 г. На заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закон за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Предложените законодателни промени, залегнали в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, отразяват изискванията на законодателството на Европейския съюз в регулаторната рамка в областта на предоставянето на платежни услуги, както и актуализиране и прецизиране на правната рамка в областта на упражняване на платежния надзор. С приемането на Законопроекта се цели: - Постигане на пълно съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366, съответно отразяване на промени, произтичащи от Поправка на Директива (ЕС) 2015/2366; - отразяване на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/518; - отразяване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/389, както и обезпечаване на възможността за ефективно упражняване на правомощията на Българската народна банка, произтичащи от него; - въвеждане на съответни промени, които да регламентират реда за прилагане на приети от Европейския банков орган Насоки относно изискванията за докладване на данни за измами съгласно член 96, параграф 6 от Директива (ЕС) 2015/2366, както и Насоки за възлагане на дейности на външни изпълнители; - подобряване на нормативната уредба, свързана с осъществяване на ефективен платежен надзор. Заинтересовани страни са Българската народна банка, доставчиците на платежни услуги и издатели на електронни пари и физически и юридически лица, ползватели на платежни услуги. По-съществените изменения, предложени в Законопроекта, са: - Обезпечаване на регулярното получаване на информация от доставчици на услуги, които извършват дейност в ограничена мрежа, или от доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги, както и необходимост от регламентация на реда за вписването им в Регистъра на Българската народна банка по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи; - осигуряване на възможност за допълнителна проверка при лицензиране или при придобиване на контрол върху участието в капитала на платежна институция, съответно дружество за електронни пари, за спазване на определени законови изисквания от лица, притежаващи под 10% от капитала; - въвеждане на делегация към наредба, в която да бъдат уредени изискванията към защитните мерки, прилагани от платежните институции и дружествата за електронни пари, както и редът за разглеждане на жалби от БНБ и доставчик на платежни услуги; - по-обстойна регламентация на въпроси, свързани с уникалния идентификатор на платежна сметка съобразно Регламент (ЕС) 260/2012; - регламентиране на извършването на сетълмент на определени платежни операции с карти в лева в платежната система RINGS, произтичащо от съображения за сигурност и ефективност на платежните системи, както и избягване на формиране на валутно-курсови разлики; - създаване на специален ред по отношение на давността, прилагана при актове за установяване на нарушения по Закона за платежните услуги и платежните системи, с оглед на правната и фактическа сложност при установяване на този вид административни нарушения, както и увеличаване на размера на предвижданите глоби и имуществени санкции при извършени нарушения с цел осигуряване на ефективна превенция по отношение на спазването на изискванията на Закона. С Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предвижда изменение на: - чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс, което инкриминира извършването без разрешение на дейност по издаване на електронни пари; - чл. 16, т. 15 от Закона за Българската народна банка, доколкото регистрирането, отказът за регистриране и заличаването на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка са в компетенциите на Управителния съвет на БНБ; - чл. 62, ал. 10 от Закона за кредитните институции, съгласно която се предвижда воденето на регистър от БНБ на искания от страна на главния прокурор или от оправомощен от него заместник до банките за разкриване на банкова тайна в случаите, посочени в цитираната разпоредба, да отпадне, като се запазва поддържането на такъв регистър при главния прокурор. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закон за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2019 г.“

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2019 г. На свое заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и госпожа Росица Петкова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Българската народна банка: госпожа Нина Стоянова – подуправител, ръководител на управление „Банково“, госпожа Десислава Деянова – съветник на управителя, и господин Михаил Димов – директор на дирекция „Платежен надзор“. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова, която посочи, че с него се цели прецизиране на националната правна рамка в областта на платежните услуги в съответствие със законодателството на Европейския съюз, усъвършенстване на нормативната уредба с оглед обезпечаване на възможността за ефективно упражняване на платежен надзор и по-добра защита на потребителите на платежни услуги в България. Със Законопроекта се въвеждат изменения, произтичащи както от прилагането на Директивата за платежните услуги във вътрешния пазар, така и от необходимостта от въвеждане на национални мерки по прилагане на Регламента за презграничните плащания в евро по отношение на определени такси за презграничните плащания в Европейския съюз и таксите за превалутиране, който влиза в сила в края на тази година. Регламентът поставя изискване за изравняването на таксите за презгранични плащания в евро в рамките на Европейския съюз с тези за плащания в лева в страната, които имат еднакви характеристики по отношение на иницииране, извършване и приключване на плащането. Госпожа Петрова посочи, че се въвежда забрана лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност по предоставяне на платежни и/или издаване на електронни пари, да използва в своето наименование, в рекламната си или в друга дейност думи, означаващи извършване на такава дейност. Предоставя се възможност за надзорния орган регулярно да получава информация за дейността на доставчици, които извършват услуги в ограничена мрежа или доставчици на електронни съобщителни мрежи. Предвидени са мерки за уведомяване на обществеността при издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция или дружество за електронни пари. Поясняват се елементите, включвани в изчислението на размера на собствения капитал на платежните институции. С цел осигуряване на ефективна превенция се предлага увеличение и на размера на предвидените глоби и административни санкции при извършени нарушения на Закона. Госпожа Петрова отбеляза, че са предложени и други промени, които целят подобряване на регулаторната и на нормативната уредба на платежните услуги и на платежните системи, повишаване на ефективността на платежния надзор и по-добра защита на потребителите на платежни услуги. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет.“

Благодаря, госпожо Председател. „Раздел VI – Заявки за регистрация на марки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, като: „1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава чрез портала за електронни услуги на Патентното ведомство, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис не са задължителни.“ 2. В ал. 2 думите „Международната класификация“ се заменят с „МКСУ“.“

„Член 43 – Описание и класификация на стоките и/или услугите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, като навсякъде думите „Международната класификация“ се заменят с „МКСУ“. „Член 44 – Дата на подаване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, като в ал. 1 думата „съгласно“ се заменя с „и правилата по“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45: „Право на приоритет Чл. 45. (1) Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 44, ал. 1. (2) Право на приоритет на заявителя или негов правоприемник се признава от датата на предходна заявка, при условие че: 1. предходната заявка е била редовно подадена в държава – членка на Парижката конвенция, или на Световната търговска организация; 2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги; 3. заявката е подадена в Патентното ведомство в 6-месечен срок от датата на подаване на предходната заявка; 4. претенцията за приоритет е направена с подаване на заявката, като са посочени датата и страната на предходната заявка и е заплатена държавна такса за приоритет; в двумесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка. (3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от изхода на производството по нея. (4) Право на изложбен приоритет на заявителя или на негов правоприемник се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че: 1. заявката е подадена в 6-месечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите; 2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги; 3. претенцията за приоритет е направена с подаване на заявката, като са посочени датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и е заплатена държавна такса за приоритет; в двумесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46: „Формална експертиза Чл. 46. (1) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали са платени таксите по чл. 42, ал. 6. Когато таксите не са платени или са платени в непълен размер, на заявителя се предоставя 14-дневен срок за плащането им. След изтичане на този срок таксите може да бъдат заплатени в допълнителен 14-дневен срок, като се дължат в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена и производството по нея се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64, за което се уведомява заявителят. (2) В едномесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 2, ал. 3, т. 5 – 14 и ал. 7 и чл. 43. Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 39, ал. 3, съответно чл. 40, ал. 2. Когато се констатират нередовности, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. (3) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 2 и в срока по ал. 2, изречение трето, заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка. (4) Когато в срока по ал. 2, изречение трето, заявителят не отстрани нередовностите, производството се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64, за което се уведомява заявителят.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.

„Член 48 – Спиране на производството по заявка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, като в ал. 2 и 3 думата „инициатива“ се заменя с „искане“. „Член 49 – Публикация на заявката.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, като в ал. 4: 1. Точка 2 се изменя така: „2. производството по нея е прекратено съгласно чл. 46, ал. 1;“. 2. Точка 5 се изменя така: „5. има влязло в сила решение за отказ за признаване на действието на международната регистрация съгласно правилата по чл. 39, ал. 3 и чл. 40, ал. 2 и изискванията на чл. 41, ал. 2 и чл. 43.“

„Член 50 – Оттегляне, ограничаване и промени в заявката“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. „Член 51 – Възражения от трети лица“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, като в ал. 2 след думата „подава“ се добавя „пред Патентното ведомство“.

„Раздел VII –Опозиции“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52: „Подаване и съдържание на опозициите Чл. 52. (1) В тримесечен срок от публикацията по чл. 49, ал. 1, който за международните регистрации на марки започва два месеца след публикацията по чл. 49, ал. 3, на основанията за отказ по чл. 12 пред Патентното ведомство може да се подаде опозиция срещу регистрацията на марка, заявена по този закон, или срещу признаване действието на международна регистрация на марка на територията на Република България: 1. по чл. 12, ал. 1 – от притежателя на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, от съпритежател без съгласието на другите съпритежатели или от лицензополучателя на изключителна лицензия на по-ранната марка; 2. по чл. 12, ал. 4 – от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, когато за нея е подадена заявка за регистрация и са платени таксите по чл. 42, ал. 6; 3. по чл. 12, ал. 5 и 6 – от действителния притежател на марката; 4. по чл. 12, ал. 7 – от търговеца, който твърди, че марката се състои от или съдържа неговата фирма; 5. по чл. 12, ал. 8 – от лицето, което съгласно съответното законодателство може да упражни правото да забрани използването на марка на основание на по-ранно регистрирано географско означение. (2) Опозицията се подава в два идентични екземпляра, освен когато е подадена по електронен път с квалифициран електронен подпис. Опозицията трябва да съдържа: 1. данни за опонента; 2. информация за наличие на правен интерес; 3. входящ номер, наименование на марката и стоките или услугите, срещу които е насочена; 4. основание и мотиви. (3) Към опозицията се прилагат: 1. документ за платена държавна такса, ако плащането е по банков път; 2. пълномощно, когато е необходимо; 3. доказателства, когато е необходимо; 4. съдебно удостоверение за образувано производство или влязло в сила съдебно решение, когато опозицията е по чл. 12, ал. 5. (4) Опозицията по ал. 1 трябва да: 1. се основава на едно или повече по-ранни права, при условие че те принадлежат на едно и също лице; 2. се основава на част или на всички стоки или услуги, за които по-ранното право се отнася; 3. бъде насочена срещу част или срещу всички стоки или услуги на оспорената марка.“ „Член 53 – Състав по опозиции“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53: „Състав по опозиции Чл. 53. Опозицията се разглежда от състав по опозиции, който се състои от трима експерти, единият от които е държавен експерт по смисъла на чл. 64 и е председател на състава. Съставът се назначава със заповед на председателя на Патентното ведомство.“

„Член 54 –Уведомяване за постъпила опозиция“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, като ал. 2 се изменя така: „(2) За опозиция срещу признаване действието на международна регистрация на марка се уведомява Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък „Международното бюро“.“ „Член 55 – Проверка за допустимост и формална редовност на опозициите“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55: „Проверка за допустимост и формална редовност на опозициите Чл. 55. (1) За всяка опозиция се проверява дали е спазен срокът по чл. 52, ал. 1, дали е налице правен интерес, дали са изпълнени изискванията по чл. 52, ал. 1, т. 2, предложения трето и четвърто, и ал. 4, т. 1, и дали е платена държавна такса. (2) Опозиция, по която не са изпълнени изискванията по ал. 1, както и опозиция, подадена преди началото на срока по чл. 52, ал. 1, е недопустима и производство по нея не се образува, за което се уведомяват страните. (3) За всяка допустима опозиция се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 52, ал. 2 и ал. 4, т. 2 и 3 и когато се констатират нередовности, се уведомява лицето, което я е подало, като му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Когато нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството по опозиция се прекратява. (4) Отказът за образуване и прекратяването на производството се извършва с решение на състав по опозиции.“

Става въпрос за ал. 3: „(3) За всяка допустима опозиция се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 52, ал. 2 и ал. 4, т. 2 и 3 и когато се констатират нередовности, се уведомява лицето, което я е подало, като му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Когато нередовностите не бъдат отстранени в този срок, производството по опозиция се прекратява.“ Пропуснала съм думата „този“.

„Член 56 – Свързани производства“. По чл. 56 има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „Чл. 56 – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев: „Чл. 56 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, като в ал. 1 накрая се добавя „при съгласие на страните“.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Предложението, направено от моя страна за заличаване на текста на чл. 56, беше обосновано и е във връзка с текста на вносителя, който предвиждаше, когато по една заявка за регистрация има подадени няколко позиции, възможност те да бъдат обединени в едно производство. Това обаче води до достъп до материалите по производствата между конкурентни търговци и до нарушаване на принципа за конкуренция, до възможност за увреждане на интересите на страните. Освен това имаме и субективната преценка на административния орган – дали ще бъдат застрашени или не, което също поражда определени съмнения за това дали ще имаме едно обективно производство, но с редакцията, която се предлага от Комисията при съгласие на страните да бъдат обединявани производствата по опозиции, този пропуск се преодолява. Затова аз оттеглям моето предложение, както и предложението по чл. 74, което също е свързано с този проблем. Благодаря.

„Член 61 – Регистрация“. Комисията подкрепя текста на вносителя, като изречение първо се изменя така: „В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 52, ал. 1, когато не е подадена опозиция или съответно от влизане в сила на решението за отхвърляне изцяло или частично на опозицията като неоснователна, се взема решение за регистрация на марката.“ „Член 62 – Прекратяване на производството по заявка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, като в ал. 1 думата „предпоставките“ се заменя с „условията“. „Член 63 – Подновяване на експертизата по същество“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63. „Член 64 – Постановяване на решенията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. „Член 65 – Подновяване на регистрацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, като в ал. 1 след думата „платена“ се добавя „държавна“. „Член 66 – Промени в името и адреса на заявителя или притежателя“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66. „Член 67 – Промени в марката“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67. „Член 68 – Разделяне на регистрацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, като навсякъде в ал. 2 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“, а в ал. 3 след думата „платена“ се добавя „държавна“.

„Раздел VIII – Спорове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII. „Член 69 – Разглеждане на спорове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, като в ал. 1, т. 4 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“, а в ал. 2 след думите „двама държавни експерти“ се добавя „по смисъла на чл. 64“. „Член 70 – Срокове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70. „Член 71 – Съдържание на жалбите и исканията“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71: „Съдържание на жалбите и исканията Чл. 71. (1) Жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 2 трябва да съдържат: 1. данни за жалбоподателя; 2. обоснован правен интерес; 3. номер, наименование на марката и стоките или услугите, във връзка с които е подадена жалбата; 4. основание и мотиви. (2) Към жалбите по ал. 1 се прилага: 1. документ за платена държавна такса, ако плащането е по банков път; 2. пълномощно, когато е необходимо; 3. доказателства, когато е необходимо. (3) Жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 се подават в два идентични екземпляра, освен когато са подадени по електронен път с квалифициран електронен подпис. Жалбите трябва да съдържат: 1. данни за жалбоподателя; 2. обоснован правен интерес; 3. номер, наименование на марката и стоките или услугите, във връзка с които е подадена жалбата; 4. основание и мотиви. (4) Към жалбите по ал. 3 се прилага: 1. документ за платена държавна такса, ако плащането е по банков път; 2. пълномощно, когато е необходимо; 3. доказателства, когато е необходимо. (5) Исканията се подават в два идентични екземпляра, освен когато са подадени по електронен път с квалифициран електронен подпис. Исканията трябва да съдържат: 1. данни за искателя; 2. номер, наименование на марката и стоките или услугите, във връзка с които е подадено искането; 3. данни за заявката по чл. 52, ал. 1, т. 2, когато искането е по чл. 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4; 4. обоснован правен интерес, когато такъв се изисква; 5. основание и мотиви. (6) Към исканията се прилага: 1. документ за платена държавна такса, ако плащането е по банков път; 2. пълномощно, когато е необходимо; 3. доказателства, когато е необходимо; 4. съдебно удостоверение за образувано производство или влязло в сила съдебно решение, когато искането е по чл. 12, ал. 5. (7) Исканията може да се подават срещу част или всички стоки или услуги, за които е регистрирана марката. (8) Когато исканията са по чл. 36, ал. 3, те може да се подават на основание на едно или няколко по-ранни права, за част или за всички стоки или услуги от обхвата на по-ранното право. (9) В случаите по ал. 8 по-ранните права следва да принадлежат на едно и също лице.“ „Член 72 – Уведомяване на страните“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.

„Член 73 – Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73, като: 1. В ал. 1 и 2 след думата „платена“ се добавя „държавна“. 2. В ал. 3 след думата „платена“ се добавя „държавна“, а думата „недостатъците“ се заменя с „нередовностите“. 3. В ал. 4 думата „предпоставките“ се заменя с „условията“. 4. В ал. 5 думите „недостатъци“ и „недостатъците“ се заменят съответно с „нередовности“ и „нередовностите“.

„Член 74 – Свързани производства“. Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „Член 74 – отпада“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев, който го оттегли – член 74 да се заличи, неподкрепено от Комисията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, като: 1. В ал. 1 думата „могат“ се заменя с „може“ и накрая се добавя „при съгласие на страните“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато по една и съща марка са подадени няколко искания за отмяна на регистрацията на марка, те може да се обединят в едно производство при съгласие на страните и при условие че са подадени едновременно.“

„Член 75 –Производство по жалбите“. Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „В чл. 75 ал. 7 – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев: „В чл. 75 ал. 7 се изменя така: „(7) Съставът по чл. 69, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се представят на другата страна за становище в едномесечен срок.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, като: 1. В ал. 4 думата „недостатъци“ се заменя с „нередовности“. 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Отговори, становища и доказателства, представени след срока по ал. 5 и 6, се вземат предвид при разглеждането на жалбите и се изпращат на страните в производството, при условие че срокът за предоставянето им не е спазен по уважителни причини. Съставът по чл. 69, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се представят на другата страна за становище в едномесечен срок.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, не знам дали е техническа грешка, или е друга причина, но така или иначе това предложение, което е направено от мен, е възприето в Комисията. Това са последните две изречения на променената ал. 7. В този смисъл оттеглям това предложение. За да не вземам думата и по следващия текст, оттеглям предложението, което е там, което също в т. 1 е възприето изцяло от Комисията. Тук става въпрос за попълване на производството с необходимите доказателства, без да бъде налагана формата на преклузия, особено когато пропускът за попълване на производството с тези доказателства от страните е направено по уважителни причини. Освен това, основният принцип в административното правораздаване не е за настъпване на преклузия по отношение на представянето на доказателства в производството, а това е принцип, възприет в гражданския процес – нищо повече. В гражданския процес преклузията също е твърде спорна. С редакциите, които обаче Комисията предлага, този проблем, който съществува и той е доста сериозен, даже бих казал – в съмнително съответствие и с Конституцията с оглед правото на защита на субектите, се разрешава. В този смисъл аз съм удовлетворен и оттеглям предложенията по чл. 75 и по чл. 76. Благодаря.

„Член 76 –Производство по исканията“. Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „В чл. 76 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 след думата „срок“ се поставя точка и текстът до края на изречението – отпада. 2. Ал. 5 се изменя така: „(5) Съставът по чл. 69, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се представят на другата страна за становище в едномесечен срок.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев, което той оттегли. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76: „Производство по исканията Чл. 76. (1) След приключването на проверката за допустимост и формална редовност на исканията единият екземпляр на искането и доказателствата, когато такива са представени, се предоставят на притежателя на правото върху марка за възражение в двумесечен срок, а когато искането е по чл. 35, ал. 1, т. 1 – и за представяне на доказателства за използване на марката на територията на Република България. (2) Възражението и доказателствата, когато такива са представени, се предоставят на искателя за становище в едномесечен срок. (3) Когато искането е по чл. 36, ал. 3, т. 2, буква „б“ и с възражението притежателят на правото върху марка е оспорил съществуването на по-ранното авторско право, искателят се уведомява, че то следва да се установи по съдебен ред и му се предоставя едномесечен срок за представяне на съдебно удостоверение за образувано производство. (4) Ако в срока по ал. 2 искателят представи становище, то се предоставя на притежателя на марката за отговор в едномесечен срок от съобщаването, при условие че с него са представени нови факти, обстоятелства и/или доказателства от значение за спора. (5) Отговори, становища и доказателства, представени след срока по ал. 4, се вземат предвид при разглеждането на исканията и се изпращат на страните в производството, при условие че срокът за предоставянето им не е спазен по уважителни причини. Съставът по чл. 69, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се представят на другата страна за становище в едномесечен срок. (6) С изтичането на срока по ал. 4 съставът по спорове пристъпва към разглеждане на искането, на възражението и отговора на притежателя на марката, на становището на искателя и на доказателствата, ако такива са представени. (7) След изясняване на всички факти и обстоятелства по спора съставът по спорове изготвя становище за вземане на решение, с което: 1. оставя без уважение искането за отмяна или заличаване на регистрацията на марка; 2. отменя или заличава регистрацията на марка за част от стоките или услугите; 3. отменя или заличава регистрацията на марка за всички стоки или услуги. (8) Решенията по ал. 7 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател. (9) В случаите на частична отмяна или частично заличаване на регистрацията издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново. (10) Решенията по исканията за отмяна или за заличаване се постановяват в тримесечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 4. (11) Когато до вземането на решение по искането действието на регистрацията на марката – предмет на спора, се прекрати или притежателят на марката се откаже от правото върху марката за част или за всички стоки или услуги, на искателя се предоставя възможност в 14-дневен срок от съобщаването да потвърди дали поддържа искането. Ако искателят не отговори или оттегли искането, производството се прекратява. (12) Когато до вземането на решение по искането е извършено прехвърляне на по-ранното право върху марка, на новия притежател се предоставя възможност в 14-дневен срок от съобщаването да потвърди дали поддържа искането. Ако новият притежател не отговори или оттегли искането, производството се прекратява.“

„Член 77 – Искане за доказване на реално използване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, като в ал. 7 думата „маркопритежателя“ се заменя с „притежателя на марката“. „Член 78 – Спиране на производството по спорове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, като в ал. 3, т. 4 думата „маркопритежателят“ се заменя с „притежателят на марката“, в ал. 7 и 8 думата „инициатива“ се заменя с „искане“ и навсякъде думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.

„Прекратяване на производството по спорове – член 79“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, като в ал. 1, т. 6 думата „маркопритежателят“ се заменя с „притежателят на марката“. „Продължаване на срокове – член 80“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, като след думата „платена“ се добавя „държавна“. „Член 81 – Възстановяване на срокове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, като в ал. 1 след думата „платена“ се добавя „държавна“.

„Задължения за пазене на тайна – член 82“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82. „Публикация на регистрацията – член 83“. Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „В чл. 83 се създава ал. 4: „(4) В официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва публикация и относно всички вписвания в Държавния регистър на марките, следващи регистрацията на марката. Публикацията се извършва в срок не по-късно от 3 месеца след вписването в Държавния регистър на марките.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев: „В чл. 83 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание: „(4) В официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва публикация и относно всички вписвания в Държавния регистър на марките, следващи регистрацията на марката. Публикацията се извършва в срок не по-късно от 3 месеца след вписването в Държавния регистър на марките.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Предложението, което съм направил, е във връзка с по-голяма правна сигурност. В хода на дискусиите в работната група обаче получихме достатъчно уверение от страна на Патентното ведомство, че дори публикацията в електронния регистър, който в момента представлява официалния бюлетин на Патентното ведомство, тоест той е в електронен вид, не е на хартиен носител, е достатъчно надеждна, дава възможност за всички трети лица, които имат интерес, да се запознаят с подадените документи за регистрация. В тази връзка оттеглям предложението. Подкрепям текста на вносителя. С оглед процесуална икономия – да не вземам отново думата, оттеглям предложението за създаване на нов чл. 117а, тъй като смятам, че създаването на тази разпоредба ще усложни производството и ще постави доста въпроси, които трябва да бъдат разрешавани в практиката, за което, явно, към този момент няма готовност и няма нагласа нито от Патентното ведомство, нито от част от заинтересованите субекти, които участват в него. Благодаря.

„Съдебен контрол – член 84“. Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „В чл. 84 ал. 5 – отпада.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев: „В чл. 84 ал. 5 се заличава.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84: „Съдебен контрол „Чл. 84. (1) Решенията по чл. 75, ал. 4, когато жалбата се оставя без уважение, чл. 75, ал. 12, чл. 76, ал. 8 и чл. 77, ал. 10 може да се обжалват пред Административния съд – град София, в двумесечен срок от съобщаването. (2) Решенията по чл. 48, ал. 2, чл. 50, ал. 2, чл. 55, ал. 4, чл. 59, ал. 4, чл. 60, ал. 2, чл. 62, ал. 2, чл. 73, ал. 6, чл. 78, ал. 8 и чл. 79, ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. (3) Отказите за вписване в държавните регистри и отказът за подновяване на регистрацията може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. (4) При обжалване на актове по глава първа и по тази глава страна в съдебното производство е председателят на Патентното ведомство. (5) При отмяна по съдебен ред на решения по ал. 1 – 3 въз основа на факти и доказателства, които жалбоподателят е могъл да узнае, посочи и представи в производството пред Патентното ведомство, на административния орган не се възлагат съдебни разноски.“

„Глава трета – Географски означения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. „Раздел I – Регистрация“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. „Член 85 – Определение“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85. „Член 86 – Изключение от регистрация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86.

„Основания за отказ на регистрация – член 87“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87. „Член 88 – Правна закрила“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88. „Член 89 – Право на заявяване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, като думите „правото на заявяване принадлежи на“ се заменят с „право на заявяване има“. „Член 90 – Право на използване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90.

„Член 91 –Прекратяване на правната закрила“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, като в т. 2 думите „с прекратяването на“ се заменят със „се прекрати“. „Член 92 – Заличаване на регистрацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92. „Член 93 – Отмяна на вписването на ползвател“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93. „Член 94 – Правни последици от заличаването и отмяната“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94.

„Раздел II – Заявки за регистрация на географски означения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. „Член 95 – Подаване на заявка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, като: „1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „Когато заявката се подава чрез портала за електронни услуги на Патентното ведомство, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис не са задължителни.“. 2. В ал. 3, т. 4 думите „Международната класификация“ се заменят с „МКСУ“. 3. В ал. 6 думите „наредба, приета от Министерския съвет“ се заменят с „наредбата по чл. 42, ал. 5“.“ „Член 96 – Формална експертиза“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, като в ал. 1 и 2 думите „недостатъци“ и „недостатъците“ се заменят съответно с „нередовности“ и „нередовностите“.

„Член 97 – Експертиза по същество“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97. „Член 98 – Вписване на ползвател на регистрирано географско означение“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, като: „1. В ал. 1 изречение трето се изменя така: „Заявката се подава в Патентното ведомство, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава чрез портала за електронни услуги на Патентното ведомство, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис не са задължителни.“. 2. В ал. 2, т. 4 думите „Международната класификация“ се заменят с „МКСУ“. 3. В ал. 5 и 6 думите „недостатъци“ и „недостатъците“ се заменят с „нередовности“ и „нередовностите“. 4. В ал. 7 накрая се добавя „в едномесечен срок“.“ „Член 99 – Производство по спорове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, като в ал. 1 думите преди т. 1 „Състави по спорове по чл. 69, ал. 2 разглеждат“ се заменят със „Съставите по чл. 69, ал. 2 разглеждат спорове по“. „Член 100 – Произнасяне по жалбите и по исканията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.

„Член 101 – Спиране на производството“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, като в ал. 2 и ал. 3 думата „инициатива“ се заменя с „искане“. „Член 102 – Прекратяване на производството“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102. „Член 103 – Продължаване на срокове“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103: „Продължаване и възстановяване на срокове Чл. 103. (1) По искане на заявителя, подадено преди изтичането на сроковете по чл. 96, ал. 1, чл. 97, ал. 2 и чл. 98, ал. 5 пред Патентното ведомство, тези срокове може да бъдат продължени еднократно със същата продължителност. Искането не се разглежда, когато към него не е приложен документ за платена държавна такса. (2) Срокове, които не са спазени поради особени непредвидени обстоятелства, може да бъдат възстановени еднократно по искане на лицето, което не ги е спазило. Към искането се прилага документ за платена държавна такса, ако плащането е по банков път. (3) Искането се подава до един месец след отпадането на причината за неспазване на срока, но не по-късно от три месеца от изтичане на срока. (4) В искането се посочват всички обстоятелства, които го обосновават, и се представят всички доказателства за основателността му. (5) Решението за възстановяване се постановява от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател. (6) Сроковете по ал. 1 и 3 не подлежат на възстановяване.“

„Член 104 – Възстановяване на срокове“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 104, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 103. Комисията предлага да се създаде нов чл. 104: „Задължение за пазене на тайна Чл. 104. Разпоредбата на чл. 82 се прилага и при производствата по тази глава.“ „Член 105 – Публикация на регистрацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105.

„Член 106 – Съдебен контрол“. Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров – в чл. 106 ал. 4 отпада. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106: „Съдебен контрол Чл. 106. (1) Решенията по чл. 100, ал. 1, 4 и 5 може да се обжалват пред Административния съд – град София, в двумесечен срок от съобщаването. (2) Решенията по чл. 101, ал. 2 и 3 и чл. 102, ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. (3) При обжалване на актове по тази глава страна в съдебното производство е председателят на Патентното ведомство. (4) При отмяна по съдебен ред на решения по ал. 1 и 2 въз основа на факти и доказателства, които жалбоподателят е могъл да узнае, посочи и представи в производството пред Патентното ведомство, на административния орган не се възлагат съдебни разноски.“ „Глава четвърта – Международна регистрация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. „Член 107 – Международна регистрация на марки с посочване на Република България“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, като: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Международна регистрация на марка с посочване на Република България е регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марки, от 14 април 1891 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 4312 от 3 декември 1984 г., наричана по-нататък „Мадридската спогодба“ и по Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, от 27 юни 1989 г., с неговите изменения и допълнения, ратифициран със закон (ДВ, бр. 35 от 2001 г.), наричан по-нататък „Протокола“.“ 2. В ал. 13 след думата „платена“ се добавя „държавна“.

„Международна регистрация на национални марки – чл. 108“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, като в ал. 5 думите „Тарифа за таксите, които се събират от Патентното ведомство“, се заменят с „тарифата по чл. 4, ал. 1“.“ „Международна регистрация на наименование за произход с посочване на Република България – чл. 109“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109, като ал. 1 се изменя така: „(1) Международна регистрация на наименование за произход с посочване на Република България е регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 523 на Държавния съвет от 1975 г. (ДВ, бр. 24 от 1975 г.), наричана по-нататък „Лисабонската спогодба“.“ „Международна регистрация на български наименования за произход – чл. 110“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110, като в ал. 4 думите „Тарифа за таксите, които се събират от Патентното ведомство“, се заменят с „тарифата по чл. 4, ал. 1“.

„Глава пета – Марка на Европейския съюз“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. „Регистрация и действие на марката на Европейския съюз – чл. 111“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111. „Преобразуване на марка на Европейския съюз в национална заявка – чл. 112“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112.

„Глава шеста – Защита на правата върху марки и географски означения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. „Раздел I – Гражданскоправна защита и нарушения“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието: „Гражданскоправна защита срещу нарушения“ „Нарушение на правото на регистрирана марка – чл. 113“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113, като в ал. 2, т. 4 думите „не обоснове“ се заменят с „обоснове“.

„Чл. 114 – Нарушение на регистрирано географско означение“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114, като ал. 1 се изменя така: „(1) Използването на регистрирано географско означение в нарушение на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 съставлява нарушение.“ „Право на иск – чл. 115“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115. „Искове за нарушение – чл. 116“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116, като ал. 1 се изменя така: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение; 3. обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване.“ 2. В ал. 3 думата „способстват“ се заменя с „допринасят“.

„Възражение за реално използване – чл. 117“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117.