ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП)1245 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма по редица съображения, но най-вече по принципни различия и схващания, свързани с философията, по която е изготвен този текст.
На първо място, в него се залага едно капсулиране, основно по темата „Национални курорти“, която е една от основните предложени промени, капсулиране само в рамките на Министерството на туризма. Променен е текстът на т. 5 в чл. 6, който е доста по-разширен и досега предвиждаше националните курорти да бъдат определяни с решение на Министерския съвет, но по предложение на Министерството на туризма, съвместно с други държавни органи, организации и така нататък, и така нататък.
С други думи, прехвърлянето на правото за предлагане кои да бъдат и кои не национални курорти в Министерството на туризма всъщност представлява една своеобразна форма на туристическа диктатура, диктат.
Аз не мога да приема и не само аз, а и моите колеги не можем да приемем, че курорт, който има рехабилитационно предназначение, свързан с възстановяване на здравето и така нататък, може да бъде компетентно определен от специалисти на Министерството на туризма, което, както знаем, няма и 100 човека, няма и такива специалисти. Същото се отнася и по отношение на необходимостта от ангажираност на Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите и така нататък, и така нататък.
Всички тези институции, министерства, държавни органи са изключени с новия текст и правото за предлагане на Министерския съвет кои да бъдат национални курорти е само на Министерството на туризма. Заложено е в чл. 6, както и в чл. 56а и чл. 56б, където се определя и Наредбата за националните курорти и пак се предлага само по предложение от министъра на туризма, като са изключени Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите. Това, според мен, не е в полза на професионалната туристическа организация в Република България по никакъв начин.
Второто, с което изразяваме категорично несъгласие, това е пак в чл. 6, т. 5 – новото предложение за нова точка 37. Тя заслужава да бъде прочетена и върху нея да поразсъждаваме малко.
Тя гласи следното: „Министерството на туризма обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата на дейността на Министерството на туризма и структурите на пряко подчинение на министъра на туризма.“
Разбирате ли? Става въпрос за въвеждане на пълно информационно затъмнение, а липсата на информация е най добрата среда за пораждане и развитие на корупцията. Такъв текст в ХХI век, в 2019 г., аз мисля, че не само не е европейски, той е недопустим. Недопустим!
Искам да Ви припомня, че с гласовете на болшинството в тази зала, след неколкократни неуспешни опита, най-сетне – преди няколко месеца, бяха приети промени в Закона за концесиите, като концесионирането на плажовете беше прехвърлено в правомощията на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Там имаше един много важен детайл, че в Закона за концесиите пълната документация по провеждането на конкурси за концесии беше публична и достъпна в интернет. По Закона за устройство на Черноморското крайбрежие обаче, свързан с концесиите на плажовете, тази информация е определена като конфиденциална, поверителна и всеки участник във всеки конкурс се подписва, че няма право да разпространява и изнася тази информация.
Ето, с т. 37 сега, с новите предложения за промени в Закона за туризма, се разширява възможността, не става въпрос вече само плажовете, а и за всякаква информация, която Министерството на туризма прецени, че трябва да остане тайна. Значи, имаме двете необходими условия за пълна диктатура – съсредоточаване на предложения и на инициативата в ръцете на Министерството, в ръководството на Министерството, от една страна, и, от друга страна, въвеждане на информационна завеса. Напомня ми за едни други времена, както казах в Комисията, няма да повтарям, да не се политизираме чак толкова.
Оттук нататък има и редица други, по-дребни такива необясними предложения, неогледани текстове, които, вероятно, надявам се, да бъдат преосмислени и поправени, като например, че в Експертната комисия за категоризация на туристически обекти с равен брой гласове трябва да влизат представители на Министерството на туризма и представители на браншовите организации, хотелиери и ресторантьори, но са вкарани и продуктови туристически сдружения – но, да речем, това подлежи на промяна.
Следващото, върху което ще насоча Вашето внимание, е това, което колегите, които се изказаха преди мен, подробно анализираха, съвсем основателно – текстът, който прехвърля така нареченото продуктово зониране за осъществяване на туристически дейности, да се определя с наредба на общинския съвет. Недопустимо! Национална собственост, особено национални курорти, наредбата за тяхното зониране и условията за осъществяване на дейността да се извършват от общински съвети.
Това, което ще се получи, отсега мога да Ви го кажа, тъй като и аз съм от област, в която има развит туризъм – един от най големите курорти е там, може би най-големият – мога да Ви кажа, че ще се стигне до, както има една приказка народна: „бой на негри в тъмна нощ“. Няма да има никаква информираност, общинските съвети ще решават коя част от курорта да бъде зона шумна и зона тиха и питам какво ще стане с този собственик на хотел, който е предназначил неговия хотел, примерно за семейна почивка, и попадне в шумна зона? (Реплики.) Ще започне едно боричкане, както казваше Чърчил, на булдози под килима, за пренасочване на зоните към тези туристически обекти, на които им е изгодно това да бъде така и във всички случаи ще има засегнати интереси. Това ще предизвика, пак повтарям, една война на хотелиери, туроператори и участниците в туристическия процес. С това държавата по никакъв начин не допринася за развитието на туризма, повярвайте ми.
Хората – собственици, инвеститори, са изградили своите заведения, своите хотели, места за настаняване. Насочвате ги към определена категория и сега, при съществуващата инфраструктура, разпределение в близост до море или пък до писти и така нататък, да се прави ново разпределение е просто безумие според мен. Не знам кому е нужно това.
Естествено, нямам нищо против този текст да остане, но за новите курорти, които тепърва ще бъдат изграждани, защото, когато е изграждан Слънчев бряг, когато е изграждан Свети Константин и Елена, когато са изграждани Златни пясъци и така нататък, те са проектирани и изграждани като едни монолитни комплекси, те не са създадени с различно предназначение на отделните зони и райони в тях.
Също така разчитам, че други текстове, които са свързани, например със ски училищата, с издигането им в една категория, едва ли не на елемент от общото образование и към Министерството на образованието и науката, едва ли не трябва да бъдат прехвърлени, за разлика от останалите спортове, мисля, че това може да бъде коригирано и трябва да бъде коригирано.
Но, в заключение, озадачава ме например в § 38, чл. 129, ал. 1, където в правомощията на Министерството на туризма са вменени следните задължения, забележете: „номер, дата, орган за издаване на разрешение за ползване или документ за въвеждане в експлоатация на обект, когато такъв се изисква, съгласно Закона за устройство на територията или номер, дата, издадено разрешение за ползване на повърхностен воден обект и на свидетелства за годност на заведенията за хранене или развлечения, разположени върху понтони и други закотвени близо до брега плавателни съдове“ – всичко това не е в правомощията на Министерството на туризма. Няма място такива текстове да бъдат оставени, защото пак допълнително въвеждат правото на некомпетентни, по отношение на стопанисването на водни обекти, чиновници да определят правото за категоризация – става въпрос за правото на категоризация.
Това са основанията, а най-вече несъгласието с философията на предложения закон, поради които парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи този законопроект. Благодаря.