ГЕОРГИ ГЬОКОВ1488 думи
Министър-председателят поиска и прие оставката на социалния министър Бисер Петков с аргументи, натрупани във времето основания, забавяне на темповете в социалната сфера, каквото и да означава това, и така нататък. Впрочем, за оставката на социалния министър винаги има поводи и достатъчно критична маса недоволни, така че не ме изненадва оставката на министъра на труда и социалната политика, изненадва ме, че цялото правителство не си подава оставката, защото икономическата и особено социалната политика на това правителство е катастрофална за държавата.
Икономиката е в криза и се завладява от все по-малко, но близки до властта хора. Социалната политика на кабинета е нестабилна, неравенствата достигат до все по-високи прагове, бедността се увеличава и чука на прага на все повече български семейства и те изпадат под официалния праг на бедността.
Бисер Петков е професионалист. Друг е въпросът, че политиката, която се води в социалната сфера, не се чертае от него като министър, а зависи от споразумение в управляващата коалиция, която не се отличава с особена стабилност, формира се от финансовия министър, който дава пари за какво ли не, но не и за социална политика и най-вече от настроенията на министър-председателя – дали това, което вижда от прозореца на джипката, му харесва или не.
В момента управляващото мнозинство няма визия за социалната сфера и не само че не може да решава социалните проблеми, но ги и задълбочава. Заради това в страната ни има протести на социалните работници, на здравните работници, на неодобряващите политиките за децата, на пенсионерите, на синдикатите, на работодателите и на кой ли още не.
Аз нямам сантименти към вече бившия министър Петков, защото, въпреки че е професионалист, се е съгласил да стане министър в едно правителство, което няма ясна визия за развитие на социалната политика.
Като страна в Европа се очаква България да е с високо ниво на социална защита и да предлага добър стандарт на живот. Това обаче не е така. Далече сме от европейските стандарти, а това води до евроскептицизъм – нещо, което съвсем не ни е нужно на общия фон на развитие на обединена Европа. От десетина години насам при управлението на ГЕРБ се натрупаха много проблеми в социалната сфера, свързани с гигантски неравенства, с липсата на перспективи пред голяма част от българите, в това число и пред част от младите хора, свързани с изолацията на хората в тежко материално положение, обречени на лишения и глад.
Българинът има много проблеми, но над всичко се открояват: недопустимо високата степен на бедност и неравенство; ниските доходи; демографският проблем с бързо застаряващото население; комерсиализирано здравеопазване; забатачена пенсионноосигурителна система; неадекватно образование; несправедлива социална система; сериозни регионални различия; липсата на интеграция в българското общество на етнически малцинства – особено на ромското; липса на работна ръка и какво ли още не.
Забелязвате ли, че по-голямата част от изброеното са проблеми в социалната сфера и няма визия за решаването им? Това е така, защото в момента социалната политика е, деликатно казано, доведеното дете на това правителство, не е ефикасна, тя е инерционна и неефективно управлявана, свързана с увеличаващи се разходи, но не и с постигане на устойчиви резултати. Политиките в социалната сфера не са достатъчно ориентирани към тези, които наистина се нуждаят от подкрепа, и затова не успяват да доведат до ефективност и резултати.
Според Евростат България е страната, която дава най-малко пари за пенсии и помощи, и се нареждаме сред седемте страни от Европейския съюз с най-ниски социални разходи. Тези разходи у нас са само 17% от брутния вътрешен продукт. За сравнение – средно за Европейския съюз делът е 27,9%. В България на практика, ако погледнем от гледна точка на заделените средства, можем спокойно да заявим, че липсва социална политика.
След тази оставка става ясно, че Бисер Петков не е имал истинска подкрепа нито от премиера, нито от финансовия министър, а без такава подкрепа на всеки министър на труда би му било невъзможно да решава сериозните социални проблеми. Той явно погрешно е разбрал задачата си в Социалното министерство. Трябвало е не да провежда, а да имитира социална политика. Сега министър-председателят очаква от новия министър да е по-опитен манипулатор и редовно да отчита сериозни успехи в социалната сфера. Така стигаме до това: кой ще избираме днес за министър на труда и социалната политика? Искам да се обърна към госпожа Сачева, че това са само факти и нищо лично, госпожо Сачева.
Не за първи път ще се назначава за министър човек, чиято визия и компетенции за сферата, която ще ръководи и формира политика, са неясни. Премиерът казва: „Само мое право е да назначавам министрите“. Така назначението на госпожа Сачева става негов проблем. Обаче провалите ѝ няма да са само на премиера и правителството, а за всички българи и най-много – за нуждаещите се от подкрепа на държавата. Въпреки че е била за кратко в близкото минало заместник-министър на труда и социалната политика, едва ли госпожа Сачева задълбочено познава проблемите в социалната сфера и има изградена визия за решаването им. Това ме кара да мисля, че правителството няма намерение да прави реформа в социалната сфера, а само да закърпи някак си положението до края на мандата.
Във впечатляващата биография на госпожа Сачева има и някои любопитни детайли. Сещам се за скандала с анкетата, организирана от неправителствената организация Фондация ,,Джендър образование, изследвания и технологии“, която разви мащабна дейност в българското образование и която взриви обществото. Скандалът се разви със сериозното участие на госпожа Сачева като заместник-министър на образованието. Трябва да спомена и факта, че тя е върл защитник на Истанбулската конвенция – нищо, че тя вече е отхвърлена от българския Конституционен съд.
Всичко това, наред с други детайли от кариерата ѝ, кара хората да подозират, че чрез нея ще бъде направен нов опит да се прокарат всичките джендър идеологии в България. Тук обръщам специално внимание на народните представители от малкия партньор в коалицията – „Обединени патриоти“. Имайте предвид, че ако гласувате за избора на госпожа Сачева, няма да имате право да се представяте като борци за българщината и като борци против джендър идеологията, защото подкрепяте един от най-ревностните ѝ привърженици.
Предложението на госпожа Деница Сачева за социален министър – човек, навярно, умен, образован и начетен, човек, който сигурно е близо до социалната проблематика, не е изненада, но тази ясно изразена неолиберална политика, която водите, включително и в социалната сфера, далеч няма да ѝ е полезна за решаване или поне за смекчаване на проблемите в социалната сфера.
Проблемът едва ли е в личността на министъра. По-скоро е изцяло в политиката, която водите, защото Бисер Петков е шестият министър, който от 2017 г. насам по една или друга причина си отива от този кабинет, а нещата вместо към подобрение, отиват към влошаване. Ако се задържите на власт, този министър ще трябва да решава редица проблеми и, за да са наясно всички, които днес ще я подкрепят, зад какви политики застава тя, трябва ясно, категорично и еднозначно да отговори на няколко въпроса: да очакваме ли размразяване на социалните плащания?
На дневен ред е бюджетът за 2020 г. и има много предложения в тази посока, и то не само от БСП. Да очакваме ли промяна във визията за доходите на пенсионерите и така дълго чаканото от тях преизчисляване на пенсиите като единствена възможност за преодоляване на разликите между старите и новите пенсии и въобще за повишаване на мизерно ниските пенсии? Какви конкретни действия ще предприемете за решаване на проблемите с демографската криза? Какви политики ще предприеме по отношение плащането на пенсиите на хората от Втория стълб на пенсионната система – допълнителното задължително пенсионно осигуряване? Какви ще са действията за намаляване на структурната безработица и за повишаване на доходите на хората? Каква ще е позицията ѝ по все по-засилващите се атаки за отнемане на синдикални и трудови права от трудещите се – пример е изплащането на обезщетенията за временна нетрудоспособност? Какви ще са решенията за трудовата експертиза в полза на хората с увреждания или с посока на орязване на правата им? Какви ще са решенията за подобряване на условията на труд и заплащането на социалните работници? И нещо много важно: какви ще са действията ѝ за сваляне на общественото напрежение и протестите срещу Закона за социалните услуги? Това са много належащи въпроси и, разбира се, не са само това.
Ние, от парламентарната група на „БСП за България“, бяхме предвидили едно изслушване по тези въпроси, и специално по Закона за социалните услуги, на вече бившия министър Петков. Сега от тази трибуна отново отправям покана, ако бъде избрана госпожа Сачева за министър на труда и социалната политика, да направим едно такова обсъждане на тези повдигнати от нас въпроси.
Отказът от среща ще бъде абдикация от задълженията ѝ като социален министър. Няма да подкрепим, ясно е, промяната – не заради предлаганата личност, а заради убедеността ни, че и най-големият експерт да сложите за социален министър, при тази политика, която водите, няма бъдеще за българския народ. Няма да подкрепим промяната, защото сме принципни и сме за друг тип истинска социална политика. Няма да подкрепим промяната, защото с всеки изминат ден от Вашето управление, уважаеми господа, България потъва и фатално се отдалечава от представите за съвременна социална и правова държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)