11 December 2019

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Десети декември бележи началото на 71-та годишнина от приетата през 1948 г. от Организацията на обединените нации Всеобща декларация за правата на човека. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ, който напуска залата.) На този ден във всяка една част на света мъже, жени и деца от всички раси, религии и националности, носители на световното културно етническо многообразие и колорит, отбелязват значимостта на първия документ за защита на правата на човека, в който се дава израз и се въплъщават мечтите, стремежите и надеждите на народите и отделните личности да живеят с достойнство, равноправие и сигурност. Правата на човека са фундаментът на човешкото ни и съвместно съществуване. Универсални, неделими и взаимни, те лежат в основата на всичко, което прогресивната част от човечеството се стреми да постигне, и то по пътя на мира, разбирателството и сътрудничеството. Правата на човека са универсални не само защото техните корени съществуват във всички култури и традиции. Тяхната съвременна универсалност се основава както на одобрението им от всички страни – членки на ООН, така и от последвалите в годините и приети от международната общност редица документи с ключово значение за опазване на човешките права, един от които е и ратификацията от Република България на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и протоколите към нея. Както отбелязва в една своя реч бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, правата на човека са това, което ни прави хора, те са принципите, чрез които създаваме свещения дом за човешкото достойнство. Правата на човека са права, които всеки човек има като човешко същество. Ние всички сме човешки същества, всички ние сме достойни за правата на човека – едното не може да бъде вярно без другото. Когато днес говорим за правото на живот или развитие, или за несъгласие и разнообразие, ние говорим за толерантност. Липсата на толерантност не е само отричане на човешкото достойнство. Убеден съм, че това е и в основата на страданието, на омразата, на бездушието и липсата на съпричастност, които от своя страна и днес продължават да пораждат политическо насилие и да възпрепятстват развитието на икономиката. Това е един от уроцитe в последните десетилетия, които сме научили, макар и по по трудния начин. Неоспорим факт е, че въпреки трудностите тук не сме позволявали религиозни войни на основата на верски различия. Нека не забравяме, че с обединените усилия на народа ни и на Българската православна църква през Втората световна война не допуснахме унищожаването на българските евреи и роми – не допуснахме нито еврейски, нито ромски холокост, а голяма част от арменците откриха в лицето на България своята втора родина. Това е наша национална традиция – на толерантност и уважение към различните, и тя ни задължава да продължим активно да се противопоставяме на антисемитизма, ксенофобията, расовата дискриминация, религиозната нетърпимост, езика на омразата и другите съвременни форми на дискриминация. В този смисъл бих искал да подчертая, че нашата политика в сферата на правата на човека е насочена към: осигуряване на равенство за всички български граждани, независимо от етническата им принадлежност, вероизповедание или сексуална ориентация; равни права и възможности на жени и мъже; защита на правата на детето и уязвимите групи в българското общество; активно включване в обществения живот на ромското население и така нататък, и така нататък. Това са и ключовите приоритети за страната ни като член на Съвета на ООН по правата на човека. При спазване принципите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона България като част от голямото европейско семейство се стреми към повишаване на ефективността на националното законодателство в областта на правата на човека. Ще продължи да се ангажира адекватно и всестранно да се бори за предотвратяване на домашното насилие и на насилието над жените чрез подобряване на правната си рамка в съответствие с международните стандарти. Днес, когато светът е изправен пред нерешени проблеми и предизвикателства, свързани с живота и бъдещето на милиони жени, мъже и деца равнопоставеността не се свежда единствено до защитените от закона права. Тя се корени в уважението и справедливостта към всеки един човек, независимо или тъкмо поради неговата индивидуалност. Макар да е огромна ролята на законодателната система в това отношение, крайната цел е да се постигне дълбоко осмислена и осъзната промяна на нагласите в обществото и поведението на всеки от нас, защото на всяко от човешките права съответства и отговорност – отговорността да се зачита правото на другите, а когато взаимно пазим правата си, ние сме солидарни. Активната гражданска позиция се ражда от чувството ни за социална загриженост и съпричастност към голямата общност, които излизат извън границите на националността и културната идентичност. На 10 декември за поредна година се празнува победа на толерантността, многообразието и плурализма. Това е стандартът за една нова епоха, в която от общуването и сътрудничеството между държавите и народите се определя техният успех и оцеляване. Идеалите на правата на човека са идеалите на нашата принадлежност и човечност. Те са истински израз на най-високо ниво на хуманизъм, мечти, стремежи и идеи на човечеството. Те са и най-добрите в нас и нека направим всичко възможно да им дадем пълнокръвен живот през призмата на взаимното опознаване и взаимното приемане. И нека Бог да пази България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да Ви запозная с Доклада на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, ще помоля съгласно чл. 49, ал. 2 за процедура по допуск на господин Сотир Цацаров – кандидат за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Благодаря. „На открито заседание, проведено на 3 декември 2019 г. и излъчено в реално време в интернет, чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика проведе изслушване на предложените кандидати за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, както и процедурата за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. На заседанието присъстваха представители на неправителствени организации и медии. Председателят на комисията Борис Ячев обяви, че са постъпили две предложения от народни представители за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – кандидатурата на Симеон Георгиев Найденов и на Сотир Стефанов Цацаров. Предложенията за кандидатите, заедно с всички документи, са публикувани на специализирания сайт на страницата на Народното събрание, и са публично оповестени. Съгласно Раздел III от Процедурните правила е извършена проверка на кандидатите по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия. Резултатите от проверката са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. И за двамата кандидати не са открити документи, установяващи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия. Към предложенията на явилите се кандидати са представени всички изискуеми съгласно Раздел I, т. 2 и т.3 от Процедурните правила документи: писмени мотиви, автобиографии, дипломи за висше образование, декларации и документи, удостоверяващи изискването по чл. 8, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; писмени концепции за стратегическо управление, ако бъдат избрани; Декларации за несъвместимост по Образец – Приложение № 3; Декларации за имущество и интереси по Образец, утвърден от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – Приложение № 4 от Процедурните правила, като кандидатите отговарят на всички изисквания за заемане на длъжността. Изслушването се проведе по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател на КПКОНПИ. Кандидатурата на Симеон Найденов беше представена от народния представител Пламен Христов. Той изтъкна, че господин Найденов има над 30 години юридически стаж, заемал е длъжности, изискващи вземането на отговорни и своевременни решения за разкриване на престъпления, включително корупционни такива, както е и демонстрирал активна позиция в защита правата на българските граждани и в отстояването на законността в България. Той добави, че квалификацията, професионалният път и нравствените качества на господин Найденов по безспорен начин доказват, че с богатия си опит ще допринесе за постигането на по-добри резултати при противодействието на корупцията. Господин Христов също така посочи основните приоритети в концепцията за работата му като бъдещ председател на КПКОНПИ, а именно: превенция на корупцията; осигуряване на регулярна отчетност на Комисията пред обществото; развитие на взаимодействието с други държавни институции и въвеждане на антикорупционно обучение. След представянето на кандидатурата му Симеон Найденов изложи своята концепция за работа, ако бъде избран за председател. Той изтъкна, че в синтезиран вид концепцията дава представа как и по какъв начин ще работи Комисията, като най-важното за този орган е да спазва принципите на законност, независимост, почтеност, безпристрастност и прозрачност. Той обърна внимание, че от изключително важно значение е осигуряването на държавна политика в областта на превенцията на корупцията, както и извършването на наблюдение, периодични оценки на прилаганите мерки и анализ на въздействието им върху корупционния риск. Друг момент от концепцията е осигуряването на пълноценно и задълбочено взаимодействие между Комисията и други държавни институции, органи на местно самоуправление и международни организации със сходно направление на дейност. Господин Найденов също така отбеляза, че за предотвратяване на корупционното поведение необходимо условие е създаването на антикорупционно съзнание, като за целта предвижда реализиране на инициативата за въвеждане на антикорупционно образование в училищата. В допълнение той посочи, че като член на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика се е сблъскал и работил по редица корупционни случаи, което се явява безспорно основание за заемане на длъжността председател на КПКОНПИ. Кандидатурата на Сотир Цацаров беше представена от народния представител Емил Димитров. Той акцентира на забележителната академична и професионална юридическа подготовка на кандидата, дължаща се на отличния успех от курса на следването и участието му в редица национални и международни програми и обучения за повишаване на квалификацията му като юрист. Господин Цацаров притежава над 27 години юридически стаж, от който близо 20 години е бил съдия в районен и окръжен съд, предимно по наказателни дела, а останалите – като Главен прокурор на Република България. В това му качество винаги е демонстрирал висока степен на познаване на правната материя и висока ерудиция. През своя мандат като главен прокурор е отправил общо девет искания до Конституционния съд за задължително тълкуване на конституционни норми и за обявяване на противоконституционност на законови разпоредби, както е и инициирал редица тълкувателни актове от върховните съдилища. Също така е участвал експертно в законодателния парламентарен процес от името на Прокуратурата на Република България особено при обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, НПК, Закона за съдебната власт, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и други. Сотир Цацаров притежава и много добър опит като административен ръководител, първоначално на районен съд и на окръжен съд, а впоследствие и на държавното обвинение. Умее да организира финансовата, административната и кадровата работа в цялата система на българската прокуратура. В резултат на дейността му като главен прокурор бяха постигнати съществени резултати в противодействието на корупцията и организираната престъпност, като това беше отчетено и в последния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка в Показател IV „Корупция по високите етажи“. След представянето на кандидатурата му Сотир Цацаров изложи своята концепция за работа, ако бъде избран за председател. Концепцията представлява преди всичко практически ориентиран опит за предложения за конкретни мерки, чиято цел в крайна сметка представлява ефективна работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.Сотир Цацаров представи поетапно своите виждания за работа и промени в отделните направления от дейността на КПКОНПИ. На първо място отбеляза, че в административно структурно отношение е необходимо извършване на съществена промяна, касаеща отмяна на нормативното „закрепване“ на броя на щатовете в комисията, преразпределение и оптимизиране на натовареността на отделните дирекции, нови правила за провеждане на проверки за почтеност на служителите и изменение в териториалните структури. По следващото направление – превенция на корупцията, взаимодействие и сътрудничество, той предлага формиране на Консултативен съвет към КПКОНПИ, в който да бъдат привлечени утвърдени юристи и други учени с цел техните опит и знания да бъдат ползвани експертно при изготвяне на проекти за становища по законопроекти. Също така счита, че е необходимо въвеждането на постоянен медиен мониторинг по отношение на публикации, съдържащи данни за корупция, функциониращ при напълно равно третиране на всички медии, като източник на информация. Господин Цацаров изтъкна, че има нужда от изготвяне на подробни и ясни указания за начина на попълване на декларациите за имущество и интереси с оглед отстраняване на всички неясноти и противоречиви практики. Също така предвижда въвеждането на нов по-опростен образец на сигналите за корупционни практики с възможност за директното им подаване по електронна поща. По направление противодействие на корупцията е на мнение, че трябва да се въведе редовен преглед на работата на дирекцията, с цел осигуряване на законосъобразни и навременни действия при пълно взаимодействие с прокуратурата, МВР и ДАНС. По следващото направление, което е отнемането на незаконно придобитото имущество и неговото управление, посочва, че е налице необходимост от въвеждане на електронен обмен на информация с Прокуратурата на Република България, както и осигуряване на сграден фонд за съхранение на обезпеченото имущество. В подкрепа на кандидатурата на Сотир Цацаров са постъпили становища от следните институции и организации: Правно-историческия факултет към Югозападен университет „Неофит Рилски“, Института за държавата и правото към БАН, Университета за национално и световно стопанство, Асоциацията на прокурорите в България, Университета по библиотекознание и информационни технологии. След представяне на концепциите към кандидатите бяха поставени множество въпроси от страна на членовете на Комисията, включително и такива, предварително постъпили в КБККИПЕ от гражданско сдружение Инициатива „Правосъдие за всеки“ и ПП „Правото“. В дискусията взеха участие следните народни представители: Борис Ячев, Кристина Сидорова, Спас Гърневски, Иван Вълков, Милко Недялков и Слави Нецов. Кандидатите дадоха задълбочени и изчерпателни отговори на поставените въпроси, като по този начин доразвиха вижданията си за работата на антикорупционния орган и защитиха професионалните си качества и намерения. След приключване на изслушването председателят на комисията Борис Ячев заяви, че ще бъде внесен доклад от изслушването, към който ще се приложи списък на кандидатите, участвали в изслушването, подредени по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател на КПКОНПИ и Проект на решение за избор на всеки кандидат, участвал в изслушването за председател на Комисията.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати! Имам удоволствието да представя на Вашето внимание кандидатурата на народния представител от Политическа партия ВОЛЯ господин Симеон Найденов за председател на Комисията за противодействие на корупция и отнемане на незаконно придобито имущество. Ще започна с това, че за нас от ВОЛЯ борбата с корупцията и незаконното забогатяване на гърба на българския народ и държавата е също толкова важна, както и борбата с картелите, която е наша визитна картичка. Ето защо ние се отнесохме с особена отговорност към издигането на кандидатура за председател на тази комисия. Още повече в богатата палитра от личности в нашата партия, имаме самочувствието, че можем да предложим достоен кандидат, какъвто безспорно е господин Найденов. Вие вече сте имали възможност да се запознаете с биографията му, но нека все пак изтъкна отново, че той е юрист с повече от 35 години практика. Роден е на 30 август 1951 г. в село Белоградец, Варненско. Завършва право в Москва. Започва кариерата си в системата на МВР като следовател, а от 1998 г. е вписан като адвокат в Адвокатската колегия – Варна. Не е пресилено да кажа, че почти целият му съзнателен живот е преминал в борба с престъпността. Работил е по много дела, включително и такива, свързани с корупция. Наред с впечатляващата професионална биография на господин Найденов, той има авторитет на почтен и отговорен човек. Вие вече го познавате от работата му в Народното събрание и знам, че ще се съгласите с мен, че той е изключително подходящ да заеме тази отговорна позиция. Длъжностите, на които е заставал през живота си, са били свързани с вземането на своевременни и отговорни решения, демонстрирането на активна позиция в защита на правата на българските граждани и защитаването на законността в България. Всички тези професионални качества, наред с високия морал и най-вече независимостта му от задкулисието, са особено важни за бъдещия председател на Комисията и господин Найденов ги притежава. Нека откроим някои важни елементи от неговата концепция, зад които ВОЛЯ застава категорично. На първо място е превенция на корупцията. Това означава ресорната Комисия да използва ефективно…

…своите законови инструменти, за да следи за изпълнението на антикорупционните мерки, да анализира корупционния риск, да идентифицира корупционните фактори и закони против корупцията. Обществото ни има право да знае как компетентните органи работят и дали наистина предприемат всички мерки за намаляване на този проблем, или са поредната куха структура, която е създадена да имитира дейност. Вторият акцент в концепцията на господин Найденов, който ние подкрепяме, е засилването на взаимодействието на Комисията между другите държавни институции, органи на местното самоуправление, международни организации със сходен предмет на дейност. Ние сме убедени, че само с общи усилия на всички институции този проблем може да бъде сведен до минимум.

Приключвам, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, битката с този недъг на обществото е завзел вече почти всички нива на обществения живот и борбата на държавната структура не е лесна. Надявам се да подкрепите достойната кандидатура на господин Найденов за председател на КПКОНПИ. Нека новият председател на КПКОНПИ да управлява достойно! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря и на двамата кандидати. Те са достойни. Благодарим, че участваха в тази процедура, защитиха своите концепции! Още веднъж аплодисменти от нас, защото това беше труден избор, бяха подложени на медийни атаки, бяха подложени на политически атаки. Благодаря за възможността да участват и за възможността ние да се запознаем с техните концепции! Много е лесно да се представи господин Цацаров, защото, както ние казахме в началото, той е всичко това, което другите не са. Целият му трудов стаж е в съдебната система, две години изкара в районен съд и всичките останали години след това той работи само като наказателен съдия. Като главен прокурор неговите заслуги през последните седем години са изключително важни, изключително значими. Знаете, че той създаде една междуведомствена служба, сдружение, което беше създадено през септември 2013 г. по негова инициатива, за споразумение между прокуратурата на Република България, МВР и ДАНС за специализирано междуведомствено звено за разследване на престъпления, извършени от магистрати. Никой до този момент не си го беше позволил. Много добро беше взаимодействието и на прокурорските органи с КПКОНПИ, за която днес ние искаме да изберем председател. В резултат на противодействието на корупцията бяха отчетени много успехи, включително и съдействието на Главния прокурор при предоставените от него доклади пред Консултативния съвет по национална сигурност. Не на последно място, за да не отегчавам уважаемите народни представители, мога да кажа, че в последния Доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка от 22 октомври 2019 г. беше отчетен значителен напредък по показател 4 – корупция по високите етажи, с краен извод, че извършеният от България напредък по линия на международното сътрудничество е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към Европейския съюз. Тук искам да кажа и няколко думи за самокритичността на господин Цацаров към всички постигнати резултати и към амбицията те да се увеличават, а именно неговите думи, че Докладът на Европейската комисия също така е израз на сериозните очаквания към бъдещата работа на КПКОНПИ, най-малкото поради необходимостта институциите, включително и Комисията, да спечелят общественото доверие и да си изградят репутацията на независимост и професионализъм в своята работа. Това бяха част от мотивите, с които ние предложихме на Народното събрание да обсъди и гласува кандидатурата на господин Цацаров за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Найденов и Цацаров! Ако човек съди за интензитета в борбата с корупцията по дневния ред на Народното събрание, то в този Четиридесет и четвърти парламент тя достигна истински апогей. Практически от конституирането си досега непрекъснато се занимаваме с корупцията, или по-точно казано, с вече прословутата КПКОНПИ – то не беше нов закон, то не бяха поправки в Закона, то не беше отлагане на текстове, то не беше закон, който виси приет на първо четене и чака второ, пък избор на председател, пък оставка на председателя и така до днешната процедура. Резултатите от тази трескава активност засега се измерват предимно със скандали. Изследванията на общественото мнение редовно напомнят, че корупцията остава в челото на проблемите, които българите идентифицират като най-остри пред държавата и обществото ни. Страхувам се, че и след днешния ден това ще остане така, а и нищо не показва, че скоро нещо значително ще се промени. Защо мисля така? Поради няколко групи причини, които всъщност са и основанията ни да не подкрепим нито една от двете предложени кандидатури. Казвам две кандидатури, но, уважаеми господин Найденов, с оглед на обстоятелствата, които всички разбираме твърде добре, аз няма да се спирам на Вашата и оставам в очакване на това съвместната ни работа в Комисията по правните въпроси на парламента да продължи. Различните причини могат да бъдат групирани като политически, институционални и, разбира се, доколкото гласуваме личност, индивидуални. В политически план господин Цацаров е кандидатура на управляващото мнозинство. Това е неизбежно вследствие от законодателното решение председателят на КПКОНПИ да се избира от парламента – крайно неудачно, както неведнъж сме го подчертавали. Този прост факт автоматично води до неоспорима връзка между властта и органа, който трябва да следи за нейните корупционни прояви. Проверяваните си избират проверяващ. И не бива да забравяме, че Законът дава възможност на същото мнозинство да прекрати предсрочно мандата на председателя, ако прецени, че той нещо не си върши работата добре. Изборът на председател от парламента, където действа неумолимият закон на политическото мнозинство, прави и всякаква състезателност на процедурата напълно илюзорна. Затова имахме възможност да се убедим при предишния избор, в който от БСП издигнахме кандидат, и за него гласуваха единствено депутатите от нашата група, въпреки че той очевидно притежаваше и завидна експертиза, и практически опит в материята. Истината, разбира се, е, че от момента, в който под съответната кандидатура – в случая тази на господин Цацаров, положат подписите си представители на политически групи, формиращи мнозинството, то процедурата е с предизвестен край. Последващите изслушвания, препитвания, онлайн излъчвания, а и в настоящия дебат, не са толкова процедура, колкото церемония по встъпване в длъжност. Изборът от страна на парламента има и друг порочен ефект. Той може според обстоятелствата да официализира или да прикрива намесата на изпълнителната власт в определяне на титуляра на тази длъжност. Между другото, в началото на историята на този орган председателят беше посочван от министър-председателя. Официализира я понякога, защото правителство и мнозинство работят в симбиоза, а това е нормално, кандидатурите да се съгласуват между тях. Съвсем спокойно премиерът би могъл – ако и когато прецени, да обясни, че е помогнал за избора на господин Цацаров. Това е неговото мнозинство. Вие сте неговото мнозинство и ситуацията е много по-ясна сега, отколкото, когато обяснява как е помогнал за избора на председател на върховен съдия например, където инструментите за тази помощ са далеч по-неясни. Но това само, ако правителството или премиерът прецени, че иска да направи, защото, ако нещата не тръгнат добре, ако общественото мнение недоволства в случай на скандал, то тогава изборът ще е на парламента – депутатите предложиха, депутатите изслушаха, депутатите решиха. Това, разбира се, не е особено честно. Трябва да си признаем, че перфектни решения няма, критики винаги ще има, но това е тежката страна на властта – поемането на отговорност. За да бъде ясна отговорността при избора на такъв тип орган, а и за да отдалечим органа, борещ корупцията от правителствената власт, ние предлагаме председателят му да се назначава от президента на републиката. Много се изговори за това предложение, ще го обсъждаме пак, тъй като законопроектът ни е внесен отново за разглеждане, но смея да твърдя, че има и други важни различия по същността на така наречения антикорупционен орган, които ние от БСП предлагаме и които, надявам се, ще обсъдим пак. И това е институционалната причина да гласуваме „против“ предложения Проект на решение. В концепцията на господин Цацаров той приема, а и то не може да бъде другояче, имайки предвид, че се е съгласил да бъде председател на този орган, приема напълно обърканата философия на един орган, в който са омесени всевъзможни производства от коренно различен характер – институции, които се създаваха през годините и чиито абревиатури по свое време бяха не по-малко известни, отколкото КПКОНПИ днес. Те безславно се сляха в този своеобразен тест на Роршах, който представляват правомощията на този орган. Първообразът КУИППД, БОРКОР, КПУКИ – всичките многократно докладвани и насърчавани от мониторинговия механизъм на Европейския съюз, се сляха, за да бъдат отново показани под формата на КПКОНПИ на същия този механизъм, който уморен се оттегля от страната ни, доколкото разбираме. И всички те изминаха сходен жизнен път: конституиране, скандал, оставки, смяна на председатели. По тази плоскост до тук се движи и КПКОНПИ. Страхуваме се, че с който и да е председател тя ще продължи натам, защото съдбата ѝ според нас е заложена в Закона. Закон, който в сферата на конфликт на интереси децентрализира производството, допускайки местните власти там, където връзките са най-силни и зависимостите най-явни, да преценява кога има конфликт и кога не. Закон, който затрупва органа с декларации и информации от толкова дълъг списък задължени лица, че или няма да може да проверят никой, или ще трябва да проверяват произволно. Закон, който бързо възбранява и запорира, но бавно и мъчително отнема имущество. Закон, който в онази специална част за противодействие на корупцията, която дава и името му, там, където се използват СРС-та, оперативно-издирвателни дейности и други, свързани с разкриване или разследване на престъпления способи, изцяло зависи от прокуратурата на Република България – прокуратура, която господин Цацаров оглавява през последните седем години. Като народен представител и като гражданин на Република България не смятам, че въпреки положените усилия в областта на борбата с корупцията страната ни постига задоволителен резултат. Затова са необходими промени, някои от тях сме предложили в Деловодството на Народното събрание. За съжаление, такива не ни се предлагат днес и затова вчера на своето заседание парламентарната група на БСП реши да гласува „против“ предложените кандидати. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати господин Найденов и господин Цацаров! Господин Зарков, много внимателно слушах Вашата реч, иначе много добре подготвена и много добре представена от Вас като добър оратор. Но който я е писал, а и Вие не сте се замислили, че един дребен факт я прави абсолютно безсмислена, а именно че в момента, заради обявяването на депутатите от „Атака“ за независими и неучастващи в управляващото мнозинство, то не разполага със 121 народни представители, тоест няма мнозинство в парламента. Това дава огромен шанс на така наречената опозиция, която виждаме във Ваше лице, че за пореден път абдикира от важните въпроси в България – да участва активно в този процес и между две достойни кандидатури да избере една от двете, без да казваме коя е по-добра, естествено. Иначе добре написаната реч е неправилна, защото няма мнозинство, което да превъзхожда останалата част от народните представители. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Зарков, не съм съгласен с две неща от казаното от Вас. Първо, по отношение на дебата, в който ни връщате при приемането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Тогава беше решено, че парламентът е органът, който следва да избере председателя на Комисията. Това е съвсем логично, с оглед на факта, че ние сме република с парламентарно управление, а не президентска република. Сигурно, ако бяхме президентска република, щеше да го назначава президентът, но не сме. Има логика да се мисли, евентуално при промяна на Закона в бъдеще, дали членовете, или част от членовете, могат да бъдат евентуално посочвани от президента, каквито примери за други органи имаме, но председателят при всички положения в република с парламентарно управление е логично да се избира от Народното събрание. Второ, по отношение на това, че вотът е институционален. Няма как вотът да е институционален – той е институционален, когато се приема Законът и когато се определя как се конструира. В момента вотът е персонален. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми репликиращи! Господин Марешки, радвам се, че речта ми Ви е харесала, но не съм сигурен, че сте обърнали достатъчно внимание на основната част от нея, а именно, че тук се мисли, разсъждава и действа политически според група. Няма никакво значение какво ще каже кандидатът на БСП, каква ще е неговата концепция, как ще се реализира, тъй като групите ще подкрепят съответните кандидати според политическото решение, което са взели. Защо това не е правилно – така отговарям и на господин Митев, защото България е република с парламентарно управление – да, в която според Конституцията действа ѝ разделение на властите. Тази комисия, начинът, по който тя функционира, я поставя в сферата на изпълнителната власт. Ако погледнете начина, по който е била, и други сходни на нея, конституирана навремето, търсело се е непрекъснат баланс за това различни власти да имат влияние там. Основно беше, по-дълго време, министър-председателят избира председател, президентът избира член, парламентът избира един, двама или трима членове според зависи. Сега се мина на избор от парламент поради една проста причина: да се разтовари изпълнителната власт от тази отговорност. Ние предлагаме и ще продължим да настояваме, че има средно сечение между това изпълнителната власт да има отношение, и това да не са тези, които ще бъдат проверявани, отговорни за избора на този, който ще ги проверява. И тази конституционна фигура е президентът. Според нашата Конституция той може да назначава висши длъжностни лица. Колкото за това какви са мнозинствата и дали можело да се събере 121 или повече, гласуването след малко ще покаже, както и защитата на Вашия кандидат показва.

Уважаеми госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямах намерение да се изказвам, тъй като точката от дневния ред е персонална – да изберем едно лице за председател на една комисия. Аз ще гласувам, естествено, за господин Цацаров. Казвам „естествено“, защото няма как да може да си успешен главен прокурор толкова много години, пък да не можеш да ръководиш една комисия. Но аз се изказвам по повод думите, които Крум Зарков каза, когото уважавам, той знае, говорим си в кулоарите често, по темите, които подхвана. Те са извън персоналния въпрос. Ние влязохме в посока кой да е органът и в посока какво е състоянието на правозащитната система у нас. И няма как да не кажа, че сте прав, че има проблеми в правозащитната система у нас. Тя ври от скандали. Аз не съм голям фен поначало на правенето на комисии, комитети – над сто са в България, които дублират дейността на министерствата. Ако отворите Конституцията, ще видите, че вътрешната политика на страната, както и външната, разбира се, тоест борбата с престъпността, се осъществява от правителството. Е, казано е в Конституцията, че може да има и други държавни органи, но ние сме направили над 100. Някои от тези комисии в момента работят и с изтекъл мандат, но, тъй или иначе, такъв е законът. Големият проблем днес в правозащитната система на България са невероятните скандали на върха на тази правозащитна система. Ужасяващо е, и никой не е мислил в това Велико народно събрание, аз останах тук последен, единствен, че ще дойде време – 30 години от демокрацията, 30 години от онзи 14 декември, на който свалихме тук член първи, за да може и Вие да сте социалистическа партия, да имате шеф на ПЕС, госпожа Нинова е заместник-председател на Световния социалистически интернационал, да го докараме дотук заседание на такъв висш орган като Висшия съдебен съвет 10 часа да се предава по телевизията, настървени, мразещи се съдии да говорят на прокурорите и те да им отговарят. Понеже все говорим за Брюксел и за Европейски съд, в коя страна има такова чудо – 10 часа по телевизията? И казват избирателите: господин Марков – вчера бях в Монтана, онзи ден в Кюстендил – ония какво се джанкат? „Ония“ са Висшият съдебен съвет. Можете да си представите в очите на хората докъде е стигнала нашата съдебна система. И повод от Вашето изказване вземам, за да предложа в един добър ден за българската демокрация, 30 години от този преход, на Председателски съвет да се помисли дали да не направим тук един дебат за състоянието на съдебната власт. И Вие във Вашата дуплика много правилно казахте, че сме парламентарна република, аз слагам запетайка, не сме съдебна. И когато виждаме, че съдебната власт излиза извън територията на независимата съдебна власт и политизира обществото, ние сме длъжни като парламент да излезем с резолюция. Вижте парадокса: Велико народно събрание, водят се преговори БСП – СДС, аз съм в контактната група на СДС, срещу мен са Сашо Томов, Соня Младенова и Янаки Стоилов, с който сме приятели. Деполитизираме ¬– това е далече преди новата конституция, деполитизираме Върховния съд и главната прокуратура, правим главен прокурор господин Гунев, председател на Върховния съд господин Лозанчев, махаме 16 върховни съдии, забележете, добри съдии – Иван Палазов, шефът на Наказателната колегия, известен съдия, но не само пеналист, написал коментар в Семейния кодекс, ние ги махнахме, защото бяха тясно свързани с ЦК на БКП, с отдел – тогава се казваше „Национална и социална сигурност“ – на генерал Велко Палин и генерал Кръстев. Качихме 16 безпартийни съдии – Румен Янков от Трето гражданско отделение на градски съд направо на Върховния. Виждал съм на митинги Иван Григоров, виждал съм и Румен Янков, но никога не са си позволявали като сегашния председател на Върховния съд политически дитирамби. Върховният касационен съд стана политическа партия и обслужва интересите на партия „Да, България“, за която не е сигурно, че работи за интересите на България. Как така ще си позволява председател на Върховен касационен съд да казва, че ще разследва премиер, днес Борисов, утре може да е Нинова, че ще разследва главен прокурор!? Кой си ти бе, господинчо? Ти си деполитизиран и ще си налягаш парцалите! Как така казваш да бъдат обвинявани?! Ами нали ти ще ги съдиш бе?! Ти ли ще ги съдиш или свидетел по делото ще бъдеш? И ние си мълчим в парламента. Е, как искате да има борба с корупцията? Как е възможно Хелзинкски комитет на Сорос да награждава съдии и награденият съдия да взема служебна бележка и да освобождава затворници?! Хелзинкски комитет да гледа чистотата в тоалетните, да гледа хлебарки има ли и да не се занимава кой е добър и по-лош от тези в затвора! (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ и ОП.) Затова Ви предлагам да направим един дебат, в който да кажем: първо, че сме парламентарна, а не съдебна република, освен ако решим, че сме съдебна, имаме тук депутати, да свикваме Велико, да ставаме съдебна, а ние да си тръгнем кой откъде е, гледам какви хубави хора из провинцията, то ми се ходи, пък то управлявало Лозан Панов и така нататък. Това, което става, е недопустимо и от тази трибуна трябва да се чуе: „Ела на себе си, господин председател на Върховния съд! Уважавам те!“ Както и бъдещият главен прокурор няма да подмята пък, че стават за съветници. Това действа срещу всички, действа и срещу нас. И е много жалко на 30-ата година демокрация, че мълчим и държавният глава сега гледам ще свиква дебати, прав е да свиква, за евентуални промени в Конституцията и свикване на Велико народно събрание, защото той по Конституция може да реши и да внесе предложение за Велико. Но дайте да не се фокусираме само върху прокуратурата, а да видим с какъв съд и каква съдебна система разполагаме в момента. Да се четат политически лекции, да се правят политически послания… Казвам „да се четат“, защото някой му ги пише. И ние тук, по тази тема, трябва да се обединим. Ние сме парламентарна република! През 1990 г. 92 процента от българите избраха парламентарна република, не президентска, не правителствена, не неправителствена и не съдебна! Бог да пази България, ако така ще я караме! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Марков, грешка правите, че противопоставяте съда на прокуратурата. Такова противоречие няма – каквато е прокуратурата, такъв е и съдът. Но прав сте, че във Върховния касационен съд има един човек, и то самият председател, който се опитва да политизира и да създаде друго лице, друго впечатление за съда! Вярно е, че има отделни магистрати и съдии в страната, които са хванати в тази мрежа на НПО-та, но не е въпросът само до НПО-та, въпросът е, че има други, много по-висши и важни господари, което Вие пропускате. Не е проблемът в това, че във Висшия съдебен съвет двама или трима от съдийската квота били на другата страна и гласували противоположно и че вътре имало тежък и сложен дебат. Проблемът е, че цялото общество и ние, включително и анализатори и всичколози, и много хора в България, и журналисти направиха този човек, за който говорим, всички знаем кой е той, съдия номер едно! Няма такова нещо, няма съдия номер едно в България. И оттук идва, господин Марков, това противоречие и това Ваше, аз не мисля, че е неразбиране, но противопоставяне на съд и прокуратура. И друг път съм го казал от трибуната – в моя град Пловдив излезе един-единствен човек в подкрепа и там бяха правени опити за пучове, защото това са пучове срещу съдебната система, нежни революции, на каквито сме свидетели в други сфери, в държави, включително и в България. Така че Вие не сте прав да говорите за противоречие между съд и прокуратура, между съдии и прокурори. Противоречието е на друга основа, то е идейно, то е много голямо и то е същото, каквото е в цялото ни общество.

Аз съм далеч от мисълта да разделям съдии и прокурори. Те се разделиха във Висшия съдебен съвет по безобразен начин: 10 часа ги предаваха по телевизията, за да рухне пред очите на цяла България авторитетът на съдебната система и да рухне авторитетът на България навън! Никакви големи инвеститори няма да дойдат, въпреки доброто управление на правителството, въпреки добрия кредитен рейтинг и въпреки икономическия растеж – трети в ЕС след Унгария и Полша за 2018 г., защото те няма да питат Венецианската комисия за състоянието на съдебната власт в България, а си имат съгледвачи, и ще питат Ханс, пита го шефът на „Фолксваген“ Дитер: „Какво става там, как им е съдебната система?“ И той казва това, което всички видяхме. И го пита след това: „Ами как е собствеността в България, защитава ли я съдът?“ И той ще каже: „Наложиха мораториум върху имоти частна собственост. Великото народно събрание прие, че царят има имоти, Конституционният съд прие, сега демократичен съд пък реши на базата на искове на изпълнителната власт – на интендантството били!“ Царят и министър-председател на България не може да се защити. Е, как ще дойдат големи инвеститори, как ще дойдат!? Това е голям проблем на съдебната власт. Не аз разделям някой, те се разделят по грозен начин и са се самозабравили.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати Симеонов и Цацаров! Уважаеми господин Зарков, благодаря Ви, че направихте дуплика, че ме подсетихте за още една грешка във Вашето изказване, което на практика показва начина на мислене и на действие и на Вашата формация, а именно Вашето предложение шефът на комисията да бъде избиран от президента. Ако Вие наистина имахте желание да се промени нещо, щяхте да стигнете до много по-логичния извод да направим предложение шефът на комисията да се избира примерно с две трети, но от парламента. Защото, за съжаление, много сладко и хубаво звучи това, че веднъж избран, президентът става президент на всички българи, но аз към днешна дата нямам усещането, че той е президент на някой друг, освен на БСП. И евентуалното решение той да избира шефа на Комисията би било много по-лошо, отколкото да се избира от парламента, но може би по-доброто решение е да се избира с по-голямо мнозинство от парламента. А иначе ние от ВОЛЯ сме горди, че намерихме силата, смелостта да посочим достоен кандидат, смел също сам по себе си, почтен и професионалист, за тази позиция и на практика чрез нашето действие да направим едно съревнование, наистина качествено, между две силни кандидатури и да дадем възможност и на обществото, и на народните представители да си кажат мнението и в крайна сметка да изберем един човек, който да свърши работата. И в този момент Вие не намерихте сила в себе си да намерите такъв човек сред Вашите среди. Искам само да Ви посоча: в началото на това Народно събрание, когато за избора на Висш съдебен съвет Вие не бяхте сигурни, че мнозинството си е мнозинство и то си ги избира, а напротив, влязохте си в това упражнение, намерихте Вашата квота и защитихте кандидатите си. Така че с това изказване не опорочавайте тази иначе добра процедура, която беше проведена и с изслушването, и въобще с наличието на двама силни кандидати, а намерете сила в себе си все пак кой от двамата харесвате повече, заради каквото намерите от представянето им за Вас и подкрепете една или и двете кандидатури. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа Найденов и Цацаров! Моето изказване ще бъде кратко и прагматично. И двамата кандидати са ценностни и стойностни хора, но аз ще се спра само на единия. Познавам господин Цацаров от 2002 г. – от службата ми в Пловдивския регион. Господин Цацаров е един брилянтен юрист, голям интелект и ерудит. На базата на знанията, уменията и опита, който е придобил през всичките тези 27 години, заемайки различни служби като съдия на различни нива и един изключително успешен мандат като главен прокурор на страната, считаме, че би бил най-полезен за позицията председател на КПКОНПИ. Нашата парламентарна група ще гласува за господин Цацаров и ще подкрепи неговата кандидатура. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати! Преди две години беше създадена Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Ако днес попитаме някого извън тази зала с какво свързва КПКОНПИ, аз съм сигурна, че повечето хора ще кажат: „С незаконно придобитата тераса на нейния председател Пламен Георгиев.“ Излиза така, че този, който е овластен да отнема незаконно придобито имущество, се оказва с такова. И какво последва от това?! За награда лично премиерът го направи консул в Испания! Това прилича ли Ви на борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество? Не. Това прилича на стимулиране, покриване и награждаване с постове за корупция. За две години Комисията доказа своята неефективност. Господин Цацаров сподели при изслушването, че ще се опита да я събуди. Вярваме, че ще положи всички професионални усилия, на които е способен. Но господин Цацаров, тази комисия не е заспала – тя е мъртво родена. Тя е такава, защото няма разследващи функции – няма правомощия по Наказателния кодекс, не се занимава с разследване на корупция – така я създаде мнозинството. Тя се занимава с административни процедури за конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобито имущество и оттам нататък всичко отива в прокуратурата. „За противодействие на корупцията“ е само заглавие, в същността на работата ѝ няма борба с корупцията. А помните ли защо тогава, колеги, се оправдахте, че няма разследващи функции борбата с корупцията? Защото в Наказателния кодекс нямало определение що е това „корупция“, ако трябва да се върнем в годините – две назад, когато приемахме този закон. Има две твърдения в публичното пространство. Първото е: няма алтернатива на ГЕРБ и управляващото мнозинство. Има алтернатива. По този въпрос предложихме преди две години с наше предложение друг закон – закон за друга структура, функции и начин на избиране на ръководството на КОНПИ. Не го приехте. Сега сме го внесли отново – намира се в деловодството, и вероятно скоро ще го гледаме. Съсредоточихме се върху това, че „БСП за България“ предлага председателят да се избира от президента. Това е важно – ще се спра и на това, но по-важно е, че ние предлагаме други функции, друга структура, друг начин на функциониране на тази комисия, която да доведе до реален резултат в борбата с корупцията, а не до формално подаване на декларации, проверка на документи, бюрокращина и административни процедури. Но понеже най-голяма публичност придоби предложението ни за избор от президента, искам да се спра на това. Уважаеми колеги, многократно сме демонстрирали, сте демонстрирали мандатно мислене. Темата „корупция“ не може да се мисли в мандати, тя трябва да се мисли дългосрочно и визионерски. Сега президентът Румен Радев е подкрепен от БСП, следващият мандат, по-следващият може да е друг човек, подкрепен от друга партия. Ние предлагаме принципно решение на въпроса и той не е президентска република, а е реално функциониране на принципа на разделение на властите и на взаимен контрол между изпълнителна, законодателна, съдебна, президент – и всеки в Конституцията има разписани правомощия. Не е прецедент президентът да има свой представител в някой държавен орган, макар че тази комисия не е държавен орган. Той има своите представители, както знаете, в други органи и излъчва своя квота, и не водете в посока, че искаме президентска република. Искаме реално разделение на властите и взаимен контрол. Не можете да ни убедите, че ние, които си избираме председател, който да ни проверява за корупция, той няма да е в някаква степен зависим от нас и да не съобразява решенията си с тези, които винаги могат да го издигнат и винаги могат да го свалят. Това е принципно разбиране за работата на този орган, а не се свежда до персонални оценки. И тогава не приехте нашите предложения, мисля, че и сега – втори път, когато предлагаме този закон, няма да го приемете, но беше разумно да чуете бележките дори и на самите кандидати – говорим за господин Цацаров, защото, очевидно с мнозинството на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и подкрепата на ДПС той ще бъде новият председател на КОНПИ. При изслушването господин Цацаров сподели, че законът е несъвършен и че има свое виждане за промени, които, разбира се, той не може да внесе – няма законодателна инициатива, но ние можем. Е, част от тези промени ние сме Ви предложили за втори път и се надяваме този път разумно да ги разгледате. Второто, което се внушава срещу БСП е: БСП нямат кандидат. Те ако искаха битка, ако искаха състезание, щяха да предложат кандидат. Уважаеми народни представители, щеше да е върховно политическо лицемерие да се изправя пред Вас и да кажа: „Ние не признаваме този закон, ние не признаваме тази комисия, защото тя е мъртвородена, няма функции и времето доказа, че не се бори с корупцията, ние не признаваме процедурата, по която се избира председателят от зависимите, от проверките му. И при всички тия: „Ние това не го признаваме и няма да участваме в този сговор“, да кажем: „Ами, ето – ние предлагаме председател!“ Къде виждате някаква логика или нормален разум в такава ситуация? Ами, затова не предлагаме председател и, второто, го казаха колегите: очевидно е, че кандидатура, издигната от мнозинството с подкрепата на ДПС, ще бъде избрана. Това е позицията на БСП. И поради всички тези причини ние няма да подкрепим нито един от двамата кандидати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Нинова, уважаеми кандидати! Права сте, госпожо Нинова, че президентът Радев е избран, е посочен сега от БСП, но аз няма да се учудя, ако в следващия мандат – това го виждаме в много общини, той да бъде кандидат на ГЕРБ, но това не го прави още по-възможен като представляващ институцията да назначава шефа на КПКОНПИ. Пак, ако някога се повдигне този дебат, ще Ви предложа да стигнем до варианта за по-широко мнозинство, въпреки че пак ще се наложи да Ви напомня, че ако сега мнозинството трябваше да бъде от две трети, аз съм сигурен, че както се избираха кандидати на ВСС, Вие щяхте да подкрепите кандидатурите. И още нещо – Вие казвате, че едва ли КПКОНПИ досега не е работила. Да, най-вероятно пиарът на тази институция не работи добре и не ни представя всички факти, но не е и това работата на тази институция всеки ден да бъде по медиите и да ни говори какво прави, а напротив – ние търсим ефективност. От информацията, с която разполагаме, все пак там е свършена доста сериозна дейност през последните години, въпреки че тя не е станала публична. Но да предположим, че наистина приемем Вашата теза или подкрепата на тезата, че институцията е заспала и че тя не е свършила нищо, а какво е свършило Президентството? И ако президентът Радев също е заспал и Президентството е заспало, към днешна дата – с изключение на началото на мандата, в който много активно бяха направени няколко съвета, докато се пробута сделката за самолетите и той беше активният, най-активният човек в тази сделка, сега виждаме колко време за толкова актуални теми този съвет не се включва. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Трябва ли да закрием президентската институция, защото в момента тя не е ефективна и не си върши работата? Благодаря Ви.

Уважаема Корнелия, казвам „уважаема“, защото знаете, че Ви уважавам, проявихте голяма смелост и се опълчихте на ПЕС срещу това чудовище Истанбулска конвенция, Комитет GREVIO и подобни идиотщини. Само едно нещо искам да Ви кажа с оглед на твърденията Ви, че не върви да избираме човек, който си изпълнява някакви контролни функции, включително и върху депутатите, пък го избират депутатите. Един сравнително правен пример – той е интересен за цялата аудитория. Само преди един месец унгарският парламент с две трети квалифицирано мнозинство – така е по Унгарската конституция, избра господин Петер Полт за главен прокурор на Унгария за девет години. Значи, съществуват развити демокрации, страни – членки в Европейския съюз, където дори главният прокурор Петер Полт, нашият главен прокурор му беше на посещение миналата година, се избира с две трети от народното събрание. Сега го избира мнозинството на Орбан. Въпреки че управлява добре, няма да е вечен, един път ще го избира друг. Вярно е, че там прокуратурата не е част от съдебната власт. Грешка беше на великия законодател, че я сложи в съдебната власт, но то беше, защото митингите трещяха с плакати: „Независим съд и прокуратура“ и ги сложихме в една власт. Така че главният прокурор на Унгария дори се избира с две трети мнозинство, а той е на върха на короната от разследващи и правозащитни органи в Унгария от Парламент и няма проблем от това. Благодаря.

Да си призная, на господин Марешки трудно му проследих последователността на мисълта и изобщо какво искаше да каже, но да речем, че не съм схватлива. От това, което разбрах, той призовава за избор на такива органи от две трети мнозинство в парламента. Сега да припомня на онези, които са забравили, когато избирахме ВСС с две трети, какво последва за нас? Нося отговорност за „БСП за България“ и искам да кажа за нас какво последва: канонада от обвинения, че сме влезли в съглашателство с управляващите, за да си изберем членовете във ВСС. Когато има две трети мнозинство и изпълняваме изискванията на Закона, участваме в такъв избор и влизаме в съглашателство с управляващите. Когато казваме обратното, значи, че нищо не разбираме от право и не трябва да става по начина, по който БСП го предлага. Има един популярен израз за това, а то е отношение: защо си със шапка, защо си без шапка? Във Вашата представа каквото и да направи опозицията, то е зле. И така, и така – по една и съща тема винаги е зле. Това ми е отговорът, господин Марешки, за двете трети. Що се отнася до президентската институция и предложението Ви там да се вземат мерки, то имам само един отговор: четете я тази Конституция, господин Марешки! Там пише какво може да прави президентът и той е с доста ограничени правомощия. Не очаквайте от него невъзможни неща или онези, които Конституцията не му възлага. Ако направи нещо такова, веднага ще скочите да искате импийчмънт, така че не искайте от президента да правораздава, да определя съдебната власт и така нататък. Той изпълнява правомощията си по Конституция, надявам се, че така ще бъде и до края. Господин Марков, съществуват различни практики и Вие много добре го знаете – за избор на Главен прокурор, за място на Прокуратурата или извън съдебната система, в изпълнителната власт. В Европа има поне 6 – 7 различни практики и не бива механично да пренасяме готов модел от там в българската действителност, а трябва да преценяваме на базата на нашата Конституция, закони и така нататък как да направим така, че работата на Прокуратурата да стане по-ефективна. Ние имаме своето виждане, въпреки вечните приказки, че няма алтернатива, че БСП нищо не предлага. Предложили сме го и е на банките, казва се: промени в Закона за съдебната власт. Смятаме, че единственият независим орган, който може да контролира актове на главния прокурор, е съдът. Вие предлагате друго – да има независим прокурор, който да контролира главния прокурор. Тук ще започне спор дали това е конституционно, дали не е, ще има различни мнения. Единственото хубаво в това е, че отваряме разговор за мястото на прокуратурата, за ефективността на съдебната система, че има различни предложения, надявам се да има и разум. От тези най-различни предложения да се избере най-доброто с една цел – хората да знаят, че има справедливост в държавата и че този, който е прекрачил закона, е получил това, което заслужава. Ако тази цел ни обединява, ще намерим решението. Ако се разминаваме в целта, ще продължим по същия начин. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Да, естествено е, че няма да е по темата. Аз, слава богу, следя какво се случва и не ми е толкова трудно да проследя дори най-обърканата реч и най-обърканата мисъл. Единственото, което разбрах, е, че на госпожа Нинова ѝ е трудно да следи мисълта на хората, които се изказват. (Реплики от „БСП за България“: „Не е вярно!“) Тя може само да излезе и да си прочете предварително подготвена реч. Това не е по темата, ще Ви помоля за малко повече възпитание и за внимание върху това, което искам да Ви кажа. Другото, което разбрах, е, че всъщност няма проблем, за да правим съглашателство, когато имаме интерес да си вдигнем субсидията дори и с хора, които в момента не се ползват с най-висок рейтинг в обществото. Ние можем да влезем в съглашателство и с дявола, когато имаме тясно партиен интерес, но когато трябва да защитим интереса на българските граждани, когато трябва да защитим правото, само си обясняваме как нямаме правомощия. Президентът няма правомощия. Ами като нямаше правомощия, защо ме викаше да говоря за самолетите? А другите теми в обществото – за мръсния въздух? Днес седях 50 минути на един светофар, а чух, че и Ваши колеги – влизаха след мен в залата, също са седели по един час по светофарите. Сега с мръсния въздух ще накажем хората, които един път са наказани да бъдат бедни и мизерни, трябва да горят това, което им е най-насъщно, това, което намерят по улиците, за да се стоплят и да накажем тях, а да не накажем тези, които са ги направили бедни, а да не накажем тези, които така са организирали движението, че на практика цяла София сутрин седи по един час и не работи, хвърля и бълва вещества, които тровят софиянци – за тези хора ние няма да внесем предложение за наказателна отговорност, но за дребния човек, който така или иначе няма какво да прави и дори да го глобим, няма какво да му вземем, тоест за него вече може да направим наказание. Къде е тук Вашият прехвален президент, за да се изкаже по тази тема също? Хората ли са виновни, или тези, които са създали организацията? Много внимателно слушайте кой какво говори, за да не Ви е трудно да го разбирате, а ако все пак Ви е трудно – има си хора, които могат да Ви обучат и така да можете да разбирате мислите и тезите на опонентите Ви. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цацаров, като съграждани се познаваме повече от 15 години и мога да кажа само хубави думи за Вас, защото фактите го потвърждават – когато бяхте председател на Пловдивския окръжен съд, той беше водещ в страната, а после станахте много добър главен прокурор. Оттук моята препоръка е следната: очакванията към Вас ще бъдат изключително високи и моята молба е да започнете проверките от родния си град и там ще попаднете на доста интересни неща, а не да се занимавате с дребосъка и най-после да хванете по-едрите риби. Римляните казват: aquila non capit muscas – орелът не лови мухи, затова се занимайте с малко по-големите играчи, които между другото строят цели квартали в Пловдив – не барбекюта, не незаконни тераси, а цели квартали! Последното, което ще кажа, е, че нашата парламентарна група категорично ще Ви подкрепи във Вашия избор.

Благодаря, госпожо Председател, днес сте много любезна – дадохте ми думата. Вземам думата като член на парламентарната Комисия за борба с корупцията, тъй като председателят и другият колега – заместник-председател, отсъстват днес от залата. Искам да кажа няколко думи, защото тук бяха хвърлени много сериозни обвинения за работата на Комисията дотук. Като човек, който познава основно дейността на тази комисия, трябва да Ви кажа, че никакъв сън не е имало в нея. В тази комисия има представители на всички парламентарни групи, тя е паритетна и от всички политически сили има по двама души, а БСП има и заместник-председател. Всички в тази комисия не сме стигнали нито веднъж до спор или политически чадър над някого. В първия ден сме се зарекли, че няма сигнал, постъпил в тази комисия, да не продължи към КПКОНПИ и оттам към прокуратурата. Зарекли сме се, че дори наши колеги или самите ние да попаднем в нейния обхват, в кошчето няма да отиде сигнала и вече втора година това се изпълнява. Колегите са в залата, могат да го потвърдят и виждаме, господин Недялков, че това се прави. Второ, още на първата година след приемане на Закона от дейността на КПКОНПИ, когато бяха приети декларациите за съответствие – 7 хиляди души от висшите етажи на властта попадат в този обхват, още на първата проверка тази комисия, която има великолепни специалисти и професионалисти от НАП, от Сметната палата, бившата, и от ДАНС, засякоха 700 неизрядни декларации. Неизрядни декларации имаха 10% от висшите етажи и в това число са министри, заместник-министри, шефове на агенции, кметове, председатели на общински съвети, главни архитекти, шефове на болници, тоест от цялата палитра на управлението, забележете, от всички политически сили – от долу до горе, попадат под ударите на закона! Вие бяхте свидетели, че имаше арестувани кметове и от ГЕРБ, и от БСП, и други такива висши служители, които носят отговорност още на първата година. Още първата година бяха запорирани имоти за над 13 милиона, а за 30 милиона бяха подготвени искове за запориране. Онзи ден на изслушването господин Цацаров, който много добре следи работата на КПКОНПИ и я е следял в този период, съобщи, че към момента са запорирани над 3 млрд. лв. имущество, а неговите притежатели чакат съответните процедури в съда, за които всички четете, че започват. Не може да се каже, че КПКОНПИ е спала! Друг е въпросът, че във времето един закон се проверява със самата дейност. Аз бях много доволен не затова, че господин Цацаров е пловдивчанин, а за това, че направи сериозен анализ на дейността дотук и даде предложения за усъвършенстване на този закон. Само един факт, за да не изброявам всичко, за което той говори. Примерно, взехме решение, че под обхвата на Закона ще попаднат шест хиляди души общински съветници и това е решение, тоест 13 хиляди стават онези, които ще наблюдаваме. Той много сполучливо каза, че може би трябва да се помисли за най-малките общини, първо, където съветниците са малко и, второ, нямат ресурси, които могат да бъдат обект на атака за незаконни действия. Да останат ли малките общини, или да останат само онези големи, в които има големи ресурси? Тоест усъвършенстването на Закона, за който той говори, е вече абсолютно необходимо да бъде променено на база на неговото действие дотук. Що се отнася до Вашето настояване – от първия момент Вие не знаехте как ще действа Законът, но бяхте против него по принцип. Вие не знаехте кое е по-правилно – дали парламентът с целия си контрол да излъчва лидерите на Комисията или президентът?! Президентът също наложи вето на този закон, тоест от първия ден Вие не искахте такъв закон да работи или ако заработи да бъде под контрола на президента, под контрола на „Позитано“ № 20, защото Вие искахте БСП да избере управлението на този орган. Ще Ви кажа защо: зад тези три милиарда запорирано имущество се крият крупни олигарси от криминалния преход, които не стига, че са приватизирали, присвоили или придобили законно – има процедури, които доказват как, но и в момента продължават да извършват престъпления. Неслучайно в момента в арестите на България има крупни олигарси, на които им предстоят дела за тези три милиарда, за които говорим. Аз не казвам, че всички Вие от БСП – и младите, и по възрастните, сте участвали в тези процеси и няма да го кажа. Но ще кажа: как стана така, че произходът на всички тези олигарси е от БСП, от Вашите редици? През годините е доказано от хората, които описват тези процеси, че партията Ви е зависима от тях, така че недейте пак да намествате партийните интереси в нещо толкова важно, когато става въпрос за борба с корупцията. Европейската комисия отбеляза, че наченките на тази борба вече дават резултати. Аз лично не знам как е ставала приватизацията, но ако лидерът Ви беше тук, бихте могли да го попитате и той ще Ви обясни много добре как е станало. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Бих искал да се върна към конкретната точка, която обсъждаме и по която предстои да вземем решение. Говорим за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, тоест процедурата, по която се движим, е заложена в закон, който е гласуван вече от Народното събрание, закон, който е задължителен за нас. В тази процедура аз и група колеги народни представители – независими, сме се подписали като вносители на предложението за разглеждане кандидатурата на господин Цацаров за председател на тази институция. Днешният дебат ме убеди в правилността на нашата преценка. Ще се опитам да Ви обясня защо и да Ви призова да гласувате за този кандидат. Латинската максима казва така: „Лош закон, но закон!“ Дотук. Обърнах Ви внимание, че се движим по закон, по процедура, която не разглеждаме и не променяме днес. Някои от ораторите ни върнаха към дните на Великото народно събрание и заложените в Конституцията принципи. Други се върнаха към резултатите от работата на Комисията под председателството на председателя, който освободи мястото, за което кандидатства господин Цацаров. Критиката към Закона, критиката към работата на Комисията, разбира се, има своите основания. В тази критика и в нейната основателност намирам аргумент за това да подкрепим кандидатурата на господин Цацаров и да се спрем на неговия избор. Защо? За професионалните качества на господин Цацаров аз няма да говоря, но ще кажа следното. В условията на един нов и несъвършен, меко казано, да не дадем по-силна оценка, Закон, разбира се, че трябва да допуснем и да се постараем ръководителят на институцията да бъде един от най-вещите, опитни юристи, които биха могли да обхванат тази дейност и да я насочат правилно. Няма нищо по-страшно от това при лош Закон инструментариумът му да бъде поставен в човек, който няма опита, няма възможностите да осмисли, осъзнае и правилно да приложи инструментите, които имат толкова тежки последици за българските граждани, ако оръжието бъде насочено неправилно. Това беше нашето съображение, когато излъчихме концепцията и намеренията на господин Цацаров, и се убедихме, че изборът е правилен, че на този избор можем да се доверим. Стана дума, че в тази концепция са заложени намерения да бъдат предложени и разгледани поправки и той да заяви с ясното съзнание, че не може да бъде вносител на тези поправки, както беше подчертано от ораторите, но да участва в тези корекции, в тези подобрения на закони, които биха довели до отстраняване на всичките ни съмнения и критики към работата на Комисията, респективно към нормативните актове, които имат отношение към нея. Мисля, че в наше лице господин Цацаров ще има подкрепа при разглеждането на промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, в Наказателния кодекс, в Закона за съдебната власт и в специалния закон, който съдържа много сложна материалноправна и процесуална уредба, касаеща Комисията, чийто ръководител обсъждаме днес. Ползвам възможността да подчертая и да отбележа, че другият кандидат – господин Найденов, има своите достойнства, има своите качества на юрист. Това е несъмнено. Тук даваме приоритет на административния опит на досегашния и все още настоящ Главен прокурор на Републиката. Считаме, че точно тази основа, тази здрава ръка е необходима, за да се въдвори ред в разглежданата материя, в разглежданата сфера на обществения живот. Впрочем заради всички тези съображения Ви призовавам да подкрепим, призовавам и колегите отляво – доколкото схващам, и техните виждания по уреждането на тази материя като предстоящи промени, като промени, които са необходими, тоест едно съвместно усилие в работата на депутатите отляво и бъдещия председател на Комисията, което би могло да бъде предложено на обществото. Така разбрах, господин Зарков, изслушвайки внимателно Вашето становище. И понеже Вие обичате да четете архиви и стенограми, което с голямо уважение съобщавам, може да се запознаете с мнението и становището ми при приемането на Закона. Не отстъпвам от нито една критика, която съм отправил към този закон, но днес ние трябва да изберем председател, а не да приемем правила или пък промени, които се съдържат във Вашето предложение и които аз също намирам за основателни, и предстои да ги коментираме и да дадем гласа си по повод на тяхното обсъждане. Благодаря за съдържателния дебат. Отново призовавам залата да подкрепим кандидатура, която смятаме за достойна и перспективна за държавността. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз не съм юрист и ще бъда много кратък. Ще бъдат кратък и трябва да Ви уведомя, че никога – бил съм осем години министър, не сме работили толкова добре като партньори с българската прокуратура, както работихме по времето на господин Цацаров, особено когато касаеше темите за нелегалния трафик на културни ценности – за фалшификатите, където много активно прокуратурата в негово лице се включи. Днес е хубаво да се избегнат политическите многословия, защото, първо, отклоняваме темата, и, второ, това не работи нито за авторитета на парламента, нито за авторитета на бъдещия председател на Комисията. Става въпрос за избора на господин Цацаров за шеф на КПКОНПИ. Аз бих Ви казал само едно: всички сме свидетели на професионалните качества на господин Цацаров – доколкото виждам, в залата няма разединение по тази тема. Ако трябва да сме откровени, трябва да кажем, че докато беше главен прокурор, той демонстрира надпартийност и вдигна много високо летвата и авторитета на българската прокуратура. Когато тук се говори за неговите думи, че трябва да събуди КПКОНПИ, не става въпрос за нищо друго – трябва да разбираме какво е метафора и защо тя се използва понякога. Желанието на господин Цацаров е да направи от тази много необходима комисия надпартийна комисия и да върне авторитета на тази комисия, какъвто трябва да бъде. Колеги, аз ще гласувам за господин Цацаров и ако искате да имате работещ орган, направете го и Вие. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Найденов и Цацаров! Радвам се, че колегите от БСП, въпреки че бяха принудени да напуснат залата и отново да наблюдават политическия живот като зрители, се върнаха в нея, за да може да участват явно в дебата, защото не веднъж сме наблюдавали тази безотговорна позиция – когато в държавата се случва нещо важно, те просто да напускат тази зала и да липсват с месеци. (Силен шум, реплики и възгласи от „БСП за България“.) Гледам БСП не като БСП! Повярвайте ми! Не искам да Ви гледам… (Реплики от „БСП за България“.) Повярвайте ми. Не ме репликирайте от залата. Зад Вас стоят 900 хиляди души, които са Ви дали доверие… (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)

…и очакват от Вас отговорни позиции в тази зала. Не намерихте сили да предложите кандидат, а твърдите, че корупцията е най-важна за Вас. Тези, които всъщност за пореден път показаха на българската държава коя е истинската опозиция на цялата политическа стара система, сме ние от ВОЛЯ и сме тук, за да отстояваме интересите на българския народ. Нормално е да не може да ни разбирате, защото всъщност Вие защитавате единствено собствения си партиен интерес. Това се показа. Сами изброихте в колко много гласувания… Тогава нямате никакъв проблем да влизате в съглашателства и да взимате правилните за Вас решения. Вие не разбрахте и когато народът Ви каза, че иска 1 лв. субсидия и си гласувахте 8 лв. субсидия. (Шум и реплики.) Ние не очакваме да разбирате неговите представители, които всъщност в Народното събрание сме ние от ВОЛЯ. Пожелавам успех и на двамата кандидати и въпреки че дебатът доста се изкриви и почти нищо не се говореше по Вашите кандидатури, вярвам, че който и от двамата стане председател на КПКОНПИ, наистина ще вложи смисъл в тази институция и ще намери сили да пребори корупцията в България, защото тя наистина е тежък проблем за българската държава.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Таскова, понеже Ви наблюдавам, че от известно време сте се фиксирали върху дейността на парламентарната група на БСП, върху това колко човека и кога са в залата, аз бих Ви посъветвал: като заместник-председател на Вашата парламентарна група да се концентрирате върху Вашето участие в парламентарния живот. И когато предлагате минимална пенсия от 300 лв., е хубаво да бъдете всички в залата, а не седем човека – пет да отсъствате, и предложението да не минава с четири гласа, и после от тази трибуна да казвате, че БСП или някой друг е виновен, че минималната пенсия не е 300 лв. Концентрирайте се върху това, което обещавате – да го изпълнявате, защото ако миналата седмица Вашата парламентарна група беше в пленарната зала, а не в кулоарите и си бяхте подкрепили собственото предложение, което парламентарната група на БСП Ви го подкрепи със 78 народни представители от 79 възможни, днес минималната пенсия на българските пенсионери щеше да бъде 300 лв. Недейте, когато ходите по телевизии и медии, където и да е другаде, да спекулирате с участието на БСП в парламентарния живот и в политиката въобще. Съсредоточете се върху Вашата група от 12 човека – когато правите предложения, да си ги защитавате, защото иначе оставяте погрешно впечатление на българските граждани. Благодаря Ви.

Чудех се кой още не се е изказал? Таско Ерменков бил.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, благодаря за това, че следите кога се изказвам и кога не се изказвам. Радвам се. Госпожо Таскова, според мен това, което обсъждаме в момента, и това, което би било нормално поведение на парламентарните групи, естествено, ако е направено искрено, е всяка парламентарна група да излезе и да защити своя кандидат. Досега това, което чухме от ВОЛЯ, е да коментирате нас – какво правим, как го правим, правим ли нещо, гласуваме ли, не гласуваме ли, имаме ли предложения, или нямаме. Госпожо Таскова, това е проблем на парламентарната ни група. Ние си решаваме тези проблеми. От Вас, понеже трябва да направим информиран избор, очаквах – и от председателя на парламентарната Ви група, и от Вас като заместник-председател, да излезете и да защитите Вашата кандидатура, да ни докажете, че тя е по-добра от другата. Изказването: „Който и от двамата да дойде, ще е много добър“, някак си поставя под съмнение искреността и сериозността на Вашето предложение. Дали пък това все пак не е направено, за да направим една мимикрия на състезателност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Благодаря на всички, които ми направиха реплики, за да ми дадат възможността да Ви кажа, че отново не разбирате какво искаме да Ви кажем, защото сме представителите на българския народ. (Силен шум и реплики.) Хората Ви казаха: „Един лев субсидия.“ Вие си гласувахте 8 лв. субсидия и отново разбираме, защо не можете да чуете ВОЛЯ и господин Марешки като представители на българския народ. Няма как да твърдите след това, че може да бъдете опозиция или алтернатива. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 29 март 2019 г. – проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 7 се създава ал. 3: „(3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.“

Предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 113 се създава изречение второ: „Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.“.

По вариант І и вариант ІІ на § 1 има предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант І и вариант ІІ и предлага следната редакция на § 1, който става § 3: „§ 3. В чл. 410 се създава ал. 3: „(3) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.“

По вариант І и вариант ІІ на § 2 по вносител има предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, а по т. 3 е оттеглено. Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант І и вариант ІІ и предлага следната редакция на § 2, който става § 4: „§ 4. В чл. 411 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава ново изречение второ: „Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.“, а досегашното изречение второ става изречение трето. 2. В ал. 2: а) създава се нова т. 3: „3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;“ б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.“

По текста на вносителя за § 3 има предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5. „§ 5. В чл. 412 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 8 думата „двуседмичен“ се заменя с „едномесечен“. 2. В т. 9 след думите „по т. 8“ се добавя „и в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.

По § 5 на вносител има направено предложение от народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7. „§ 7. В чл. 415, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“.“

По § 6 на вносител има направено предложение от народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8: „§ 8. В чл. 417 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „общините и банките“ се заменят с „и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. 2. В т. 10 се създава изречение второ: „Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.“.“

Благодаря, Ви господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, дотук, както сте забелязали, Законопроектът вървеше консенсусно и за цялата му идея, развита в доста обсъждания и работни групи, реализирана чрез народния представител Христиан Митев и други – да се осигури възможност за служебна проверка от страна на съда на неправомерните клаузи, които понякога се намират в договори на потребителите. Всички сте запознати с този проблем. Сигурен съм, и във Вашите приемни много често той е бил обект на разговор. Това срещна подкрепа, разбиране и трябва да продължи да бъде така. По отношение на т. 2 от текста, който разглеждаме, който има за цел да осигури на съда в рамките на едно специфично производство достъп до документация, с която той да може да извърши служебно тази проверка. Така че по т. 2, която беше и точката, която съществуваше още по вносител, ние нямаме спор. Спорим обаче по т. 1 на предложението. Точка 1 на предложението се появи между първо и второ четене в рамките на работните групи. Тя касае една специфична хипотеза – кога един заявител може да поиска издаване на заповед за изпълнение, независимо от неговата цена, основано на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземането. Това важи за държавни учреждения, за общините и за банките. Това е обект на дългогодишен спор, който се е водил тук няколко пъти, продължи да се води, мина през Конституционен съд, продължи да се води и ние считаме, че банките, основанията, поради които да им се даде тази привилегия за по-лесно събиране на техните вземания, отдавна са отпаднали. Те се намират в състояние, в което са способни и има доста неща, които могат да използват в този кодекс и в други закони, да събират и да обезпечават кредитите си по начин, достатъчно ефективен, за да може да се възползват от тази специална разпоредба, която, струва ми се, е удачна за общините и за държавните учреждения. По очевидни причини тук няма нужда да коментираме, но тази привилегия на банките създава все по-голямо и тежко усещане за неравнопоставеност на българските граждани, които се чувстват потиснати от една икономическа и друга мощ, към която те не могат, в рамките на това специфично производство, да се защитят по максимално адекватния начин. Затова аз моля да се подложат двете точки на разделно гласуване, за да можем ние да се противопоставим на измененията на т. 1, макар че те също се опитват да намерят някакъв баланс в тази посока. Мислим обаче, че не е достатъчно. Този въпрос трябва да бъде обсъден отново, евентуално да бъде внесен отново като законопроект и обсъден, така че ние ще се въздържим по т. 1 и ще подкрепим т. 2.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми народни представители, аз все пак ще си позволя да Ви обърна внимание, че в редакцията на Комисията по отношение на т. 2 на чл. 417 се дава по-голяма защита на потребителите с тази редакция, а именно като се добавя изискването да бъде представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия, при положение че досега единствено и само по извлечения от счетоводни книги, всъщност термин, който в съдебната практика се тълкува нееднозначно, беше възможно банката да се ползва по този ускорен ред за събиране на вземането си. А иначе, принципно колегата Зарков е абсолютно прав – да, така е. Тази теза я поддържаме още от миналия състав на Народното събрание – че банките нямат място в текста на чл. 417. За съжаление, когато в този мандат направихме такова предложение, дойде тогавашният омбудсман госпожа Манолова и призова залата да гласува против това наше предложение, то беше отхвърлено. Ние сме готови отново да го внесем и да подновим този дебат. Благодаря.

Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми, господин Митев, взимам реплика по два повода. Първият, да Ви поздравя за усилията, които положихте по този закон – не само, че името Ви стои под много предложения, които се приемат единодушно, но и работата, която извършихте по него. Не съм съгласен, че споменахте госпожа Мая Манолова, която също е една от инициаторките на това въобще да разглеждаме този законопроект и да стигнем дори до тези постижения. В този повод обаче, когато тогава се възпротивихме на тези изменения, които действително Вие бяхте предложили, работихме в друг контекст и тогава си казахме, че не е моментът така да се направи, а се изисква един цялостен, сериозен дебат, за да си намери този текст най-накрая решението. Очевидно е, че банките вече – онези основания, които са съществували преди две години, не е чак толкова много, за да се включат в този текст, трябва да бъдат преразгледани. Аз Ви предлагам да не хвърляме кой, какво, къде и как е правил досега, а да се съсредоточим да извадим този текст оттук, защото в крайна сметка не се променя кой знае какво с редакцията, която се предлага в момента, и да поставим дебата отново, така че той да намери качествено решение. Знаете какво казват хората по този въпрос, Вие сте го внасяли, били сте обект на напрежението, което той поражда. Не мисля, че и банките ще загубят кой знае колко, честно казано, ако това се случи – въпрос на законодателна техника. Точно както миналия път не стигнахме до решение, така и този път, текстът се появява между първо и второ четене. И макар че от доста време се работи по този въпрос, все пак не е минал на онази преценка на първо четене по отношение на философията и въобще идеята на такава промяна.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Зарков, аз съм съгласен с по-голямата част от това, което казахте. Както виждате, ние в този законопроект не сме направили предложение за отпадане именно с тази цел и с тази идея, че всъщност той нямаше да попадне в предметния обхват на Законопроекта. Нямаше да бъде предмет на засилената защита на потребителите, която следва от писмото на Европейската комисия и от практиката на Съда на Европейския съюз. Разбира се обаче, че този въпрос остава отворен. Той е бил повдиган многократно. Знаете за решението на Конституционния съд. Правилно казахте какво е мнението на българските граждани. Аз също не познавам избирател на която и да е политическа сила, който да е очарован или който да подкрепя тази формулировка, която в момента съществува в този текст. Друг е въпросът обаче, дали ще успеем при една нова дискусия, едно ново предложение, без значение кой ще бъде неговият вносител, да съберем достатъчно и да акумулираме достатъчно голяма подкрепа, така че този път тази промяна да бъде направена. А иначе, че банките имат много други възможности на чл. 417 да се ползват от реда на заповедта за незабавно изпълнение за бързо изпълнително производство, това е така. Благодаря.

Предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф. Предложението е оттеглено. Предложение по вносител – вариант І и вариант ІІ за чл. 419. Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант І и вариант ІІ и предлага следната редакция на § 7, който става § 9: „§ 9. Член 419 се изменя така: „Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. (2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. (3) Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, която противоречи на повелителните норми на закона, на добрите нрави или е неравноправна.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Имам предложение за редакция: „В § 9 по Доклада на Комисията относно чл. 419, ал. 3 думите „клауза в договор, сключен с потребител, която противоречи на повелителните норми на закона, на добрите нрави или е неравноправна“ се заменят с „неравноправна клауза в договор, сключен с потребител“.“

Параграф 8 – вариант І и вариант ІІ за чл. 420. Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант І и вариант ІІ и предлага следната редакция на § 8, който става § 10: „§ 10. В чл. 420 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „в размер до една трета от размера на задължението“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.“ 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му. (5) Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Член 420 е един от ключовите текстове на този законопроект. Дори промените в този член може да се каже, че стартираха – цял процес по приемането на Законопроекта. Този текст в момента гласи, че възражение срещу заповед за изпълнение не спира принудителното изпълнение, което може да доведе до принудително изпълнение, а впоследствие да се окаже, че възражението е било основателно, но човекът, чието имущество е продадено с принуда, вече не може да си го върне поради най-различни обстоятелства. Това е и причината Европейската комисия да обърне внимание на България и да стартира процедура, защото счита, че в такъв случай правата на длъжника не са достатъчно защитени, не отговарят на стандартите на защита. Този текст е свързан с текста, за който обърнахме внимание преди малко – става дума за онези производства, които са направени така, че да могат да се събират вземанията възможно най-бързо. Тази бързина и търсенето на бързина могат да бъдат разбрани, но не и ако се стигне до крайности, в които длъжник, на когото може да е начислен по-голям дълг, отколкото наистина дължи, на когото може да са допуснати най-различни нарушения на правата, не може да си ги защити ефикасно, тъй като, когато стигне вече до съответната защита, щетата е нанесена. Затова вносителят още на първо четене предложи обратния принцип, а именно, че възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение в определени хипотези, което беше подкрепено на първо четене. За това нещо говорихме доста на първо четене, като един от маркерите на Законопроекта. С течение на времето и работата на работната група се стигна до отстъпление от този принцип и нещата, общо взето, остават, както и досега, което накара някои хора да коментират, че в крайна сметка много шум вдигахме за този законопроект, много разговори, много работни групи, пък накрая не се постига кой знае какъв ефект, както и да се изразят съмнения доколко новите промени, които гласуваме днес, ще задоволят изискванията на Европейската комисия с оглед на българското законодателство. Поради тази причина предлагам да останем верни на това, което гласувахме на първо четене на Законопроекта, и да обърнем принципа, така че едно възражение да спира принудителното изпълнение. Разбирам и аргументите, които се изтъкват срещу това, че то до голяма степен ще забави едно производство, което е мислено като бързо такова, но ние трябва да можем да сложим курсора, маркера там, където едновременно хората да бъдат защитени в своите права и да се гони бързината на процеса, но не на всяка цена. По много становища през промените през 2017-а тази идея за бързина и бърза събираемост до голяма степен е отишла твърде далеч. Затова мисля, че трябва да преоценим работата на работната група и Правната комисия и да се върнем към текста по вносител. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Имам предложение за редакция в текста: „В § 10 по Доклада на Комисията относно чл. 420, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.“ Мотивите ни тук са следните. Ако се приеме текстът на § 10, както е приет в Комисията, приложното поле на разпоредбата в т. 1 ще обхваща всички длъжници, включително и търговците. Целта на измененията в Гражданския процесуален кодекс е да се даде възможност на потребителя да спре изпълнението. С предложената редакция спирането на изпълнението с представяне на обезпечение до една трета ще се отнася само за потребител. Предлагаме търговец, който дължи и иска да спре изпълнението, да трябва да плати цялата сума като гаранция, тоест каквато е досегашната уредба, както и при условията на ал. 2. Именно с това ще спомогнем, за да не се създаде междуфирмена задлъжнялост. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Член 420 – всъщност е коректно да кажем каква е хронологията на събитията. Тя е следната: има два варианта по вносител – не е един. В първия вариант се предвиждаше обжалването да спре изпълнението, когато има представени писмени доказателства или съответно частната жалба по чл. 419 се основава на съществуване на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, и след представяне на обезпечение в размер не по-голям от една трета от размера на задължението. Тоест това беше вариант І. Вариант ІІ казва обаче малко по-различно от онова, което беше цитирано в началото, а именно в ал. 1 се казва, че възражението срещу заповедта спира принудителното изпълнение, освен ако е издадена в полза на държавата или общината, както е случаят на чл. 417, т. 8. Тоест във всички останали хипотези подаде ли се жалба, оттук нататък изпълнението се спира. Това изпълнение се спира и по отношение на случаите на вземане, в които длъжникът също е потребител, и в случаите, когато длъжникът е търговец. Една такава разпоредба, оставена в корпуса на Закона, ще доведе единствено до връщане отново на затрудненията в събирането на вземанията между фирмите в България, прословутата междуфирмена задлъжнялост, която и без това не е намаляла особено много. С приемането на такова предложение този проблем ще се върне отново на дневен ред. Не бих се съгласил с изразеното становище, че с предлаганата редакция на Комисията и направената сега редакционна добавка от госпожа Александрова няма да отговорим на изискванията на Европейската комисия и съответно на мотивите, които се съдържат в решенията на Съда на Европейския съюз, за по-голяма и по-добра защита на потребителите. Напротив, с всички разпоредби до този момент, които се радват на подкрепа и от лявата, и от дясната страна на залата, на практика се засилва и се увеличава защитата на потребителя. Неслучайно ние записахме, че съдът следи за неравноправни клаузи в договорите като основен принцип на гражданския процес. Това трябва да се случва и в исковото производство, и в изпълнителното, всъщност в целия ход на едно гражданско дело. По същия начин беше и промяната, която се предвиди в § 2 за достъп до касационна инстанция в случаите, когато имаме договори с потребители, за които до този момент част от съдилищата считаха, че са търговски спорове и изобщо не стигаха до съд. Така че аз смятам, че с всички предложения, които са приети дотук и които предстои да бъдат приети до края на този законопроект, осигуряваме в пълнота тази защита, която се изисква от нас и в писмото на Европейската комисия и която се съдържа и в практиката на Съда на Европейския съюз. Все пак не трябва да пренасяме защитата на потребителя върху защитата на търговеца. Търговецът е лице, което е поело една по-голяма дължима грижа по отношение на воденето на своите дела, на своя бизнес и съответно носи една по-голяма степен на отговорност от редовия гражданин. Благодаря.

Има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 421, ал. 2 думите „както и когато представеното обезпечение е частично“ се заличават.“

Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя, но предлага § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1.

Предложение на народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага той да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12, като в т. 1 след думата „нова“ да се добави „алинея“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.

Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 445, ал. 1 се създава изречение второ: „Когато е допуснато незабавно изпълнение по отношение на потребител и той е подал възражение по чл. 414, забраната по чл. 444, т. 7 по отношение на ипотекирания имот отпада след постановяване на решението, с което искът за съществуване на вземането е уважен на първа инстанция“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Правя редакционно предложение да бъде отхвърлен § 14. Мотивите ни затова са следните. Със създадената в настоящия законопроект редакция на чл. 420 се създават достатъчно гаранции за спиране на изпълнението. Когато длъжникът е потребител, съдът ще спира изпълнението при внасяне на гаранцията до една трета от задължението. Освен това съдът ще може да спира изпълнението, ако прецени в хипотезата на чл. 410, ал. 2 по всяко време и смятаме, че предложението за редакция на господин Митев по чл. 445 не е необходимо. Също така длъжникът е представил на кредитора като обезпечение срещу предоставения му кредит единственото си жилище. Ако не беше предоставил надлежно обезпечение, нямаше да получи кредит в този размер. Ако кредитополучателят знае, че при неизпълнение на определен брой вноски може да отложи изпълнението във времето, това ще създаде лош знак за длъжниците. Една огромна част от длъжниците по изпълнителните производства в това положение ще подадат възражения само и само, мотивирани от идеята, че по този начин ще спечелят време, а размерът в същото време на задължението ще расте. С предложената редакция смятаме, че ще се наруши балансът в отношенията между кредитори и длъжници и балансът в отношенията между банките и кредитополучателите. В ГПК освен възможността за спиране по чл. 420 има и още една извънредна защита в рамките на изпълнителното производство, а именно по искане на длъжника изпълнението да спре по реда на чл. 454 при внасяне на 20 на сто от задължението. Ето защо смятаме, че предложената редакция на чл. 445 не е необходима и е прекомерна. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Ще представя мотивите за това предложение, което беше възприето от Комисията – вярно, след дълги и продължителни дебати. Става въпрос за предложение от страна на съдии от Софийския районен съд, което беше припознато от мен, беше направено в срока за предложения между първо и второ четене. Мотивите за него са следните. В писмото на Европейската комисия и практиката на Съда на Европейския съюз по граждански дела се предвижда, че опасността от загуба на жилище преди да бъде извършена преценка за спазване на законодателството за защита на потребителите е особено проблематична в контекста на гарантираното в чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Право на личен живот за преодоляване на тази опасност в отношенията между икономически неравнопоставени страни следва да бъде предвидена защита в рамките на изпълнителния процес, като обстоятелството, че се касае за единствено жилище на длъжника, следва да е пречка за принудително изпълнение до признаване на вземането с влязъл в сила съдебен акт. Временната несеквестируемост няма да е пречка за предприемане на обезпечителни и други съпътстващи действия извън осребряване на имуществото. Аз не споделям тук изразеното становище от уважаемата госпожа Александрова за това, че едва ли не по този начин няма да бъде дисциплиниран длъжникът или той ще злоупотребява, особено с приетата промяна в един от предходните параграфи, с която ние допълваме задължителните реквизити на заповедта за изпълнение и в която вече ще се посочва, че ако длъжникът възразява неоснователно срещу вземането, то той ще бъде натоварен с допълнителни разноски в резултат на отхвърляне на неговото възражение в съда. Така че смятам, че няма да се стига в такава степен до подобен род шиканиране, тъй като никой не би искал в крайна сметка да търпи по-големи разноски от необходимото особено при перспектива искът му да се окаже неоснователен. Още повече че в редакцията на Комисията ясно се казва, че ние няма да изчакаме окончателен съдебен акт на трета инстанция още с решението на първата инстанция. Ако тя отхвърля възражението, отпада и тази защита на единственото жилище. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Сега, в рамките на един консенсусен Законопроект, който работим заедно от дълго време, допускаме известни елементи на импровизация при докладването и внасяне на предложения в последния момент и уточнения, но тук съвсем не става дума за редакционно предложение. Всъщност става дума за много важно предложение, което касае ни повече, ни по малко от това при какви условия един човек може да остане на улицата, може да загуби единственото си жилище. Този дебат се води дълго време, той е бил обект на дълга дискусия и в Комисията, и на второ четене. Доколкото разбирам, там са взели участие различни страни, изразили са различни позиции. Министерството на правосъдието, господин Министър, ако е вярна стенограмата, която чета, дори е преоценило своето становище по този текст – отначало е било резервирано, с оглед на дискусията го приема. Една от основните новини в специализираните сайтове след това заседание беше фактът, че се прави стъпка в тази посока и се осигурява по-голяма защита на хората да не останат на улицата, ако са задлъжнели, да се предотврати възможността на предварително изпълнение още някой да загуби своето жилище, пък после фактът, че се е оказало, че не било правомерно, го обяснявайте на тези, които са останали без своето жилище. И всичко това сега, след като работната група и Комисията е дала текст и го е подкрепила, и той е разпространен на народните представители и ние сме го прочели, ни се казва, че всъщност има други аргументи и председателката на Комисията започва отново дебата по същество и практически обръща решението на обратно. Категорично не сме съгласни нито с подхода, нито в крайна сметка с решението, което ни се предлага.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, да – колегата Крум Зарков правилно цитира дебата, който се проведе в Правна комисия. Действително, становището на Министерството на правосъдието в рамките на работната група е било отрицателно по отношение на този текст. В рамките на дебата в Правна комисия на мен ми се стори, че има основание да преоценим позицията на Министерството на правосъдието, и затова в този дебат колегите от парламентарната група подкрепиха това предложение, което беше ангажирало изцяло вниманието и аргументацията на омбудсмана на Република България. В тази ситуация обаче аз Ви моля да прецените тежестта на тази свръхзащита, както казва и господин Зарков, и на нейната необходимост в контекста на това нарушава ли се балансът между кредитора и длъжника по изпълнението. Нека тук да съобразим, че длъжникът сам е изявил воля да ипотекира собственото си жилище и е предприел това правно действие още при сключване на договора за кредит, който договор за кредит реално се квалифицира и като договор за ипотечен кредит. В дебатите в Правна комисия си спомняте реакцията на кредитодателите чрез Асоциацията на банките в Република България и как ще се отрази тази промяна по отношение на преоценката на техните кредити – дали ще доведе това евентуално и до създаване на нови възможности длъжникът да спекулира с време или с необосновани искания за отлагане на изпълнението. Както и двамата оратори преди мен справедливо отбелязаха, в предходните разпоредби ние създадохме достатъчно гаранции и възможности, както да бъде спряно изпълнението при наличие на голям брой, широк кръг от предпоставки, така и дадохме възможност на длъжника да се защитава много по-активно в изпълнителното производство. Предоставяйки и тази възможност, ние поставяме кредитора в подчинено положение във времето да изчаква година – година и половина, или две години да се постанови решение на първоинстанционния съд и да – действително, това ще стимулира длъжниците да спорят, без значение дали ще се натоварят с допълнителни и прекомерни разноски. Впрочем, те това го правят и сега. Впрочем, възможността до обявяването, дори и при обявяване на публична продан на единственото несеквестируемо жилище, но ипотекирано по ипотечен кредит, практиката показва, че се бави повече от година – година и половина, до две години. С оглед дисциплиниране на правоотношенията аз ще подкрепя становището, което председателят на Правната комисия госпожа Александрова направи чрез предложението си, съобразно Правилника, да се гласува за отхвърляне на това предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Предложение на народния представител Филип Попов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 501а ал. 4 се отменя.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование: „Заключителна разпоредба“.

По предложението на вносителя за § 13 има предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15, като в т. 1 относно чл. 143, ал. 1 след думата „търговеца“ се добавя „или доставчика“. Предложение на народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, използвам възможността, че това са последни параграфи от този закон, за да благодаря на всички колеги – членове на Комисията по правни въпроси, от всички политически сили за добрата работа в Комисията. Смятам, че с този законопроект, който приемаме сега окончателно на второ четене, правим решителна стъпка в защита на правата на потребителите, на всички български граждани в случаите, когато има неравноправни клаузи в договорите, които ги ощетяват, и им даваме един ефективно работещ механизъм за защита на техните права и законни интереси, който до този момент не беше факт. Благодаря още веднъж.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. На свое заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, внесен от Милен Михов и група народни представители. На заседанието присъства от Министерство на правосъдието господин Данаил Кирилов, министър. Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Милен Михов, който посочи, че с него се предвижда спиране на придобивната давност по отношение на земеделските земи, възстановени на училища по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Той отбеляза, че с него се уеднаквява срокът за придобиване по давност на земеделски земи, възстановени по реда на Закона, на общински и държавни училища, с този за придобиване на частни общински или държавни недвижими имоти, като се налага мораториум за придобиване по давност до 2022 г. Господин Михов акцентира върху обстоятелството, че някои от земеделските земи, дарени на български училища в началото на XX век, са възстановени на училищни настоятелства, които нямат правомощия за разпореждане с недвижимо имущество, и допълни, че със Законопроекта не се предвиждат разходи за държавата. Министър Кирилов представи становището на Министерството на правосъдието и заяви, че подкрепя така предложения законопроект. В подкрепа на Законопроекта са постъпили писмени становища от Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието, храните и горите. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители.“

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. На свое извънредно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа горепосочения законопроект. На заседанието присъства Красимир Вълчев – министър на образованието и науката. Постъпило е писмено становище от Министерството на земеделието, храните и горите, което подкрепя Законопроекта. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Милен Михов. Предлага се да бъде уеднаквена възможността за придобиване по давност на земеделските земи, собственост на общински и държавни училища, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с тази на общинските и държавни недвижими имоти, за които е наложен мораториум за придобиване по давност до 2022 г. Целта на Законопроекта е да спре възможностите за злоупотребата от различни заинтересовани лица с възстановени училищни земи до приемане на законодателни промени, с които да се регулират отношенията относно собствеността на тези земи. Министърът на образованието и науката подкрепи Законопроекта и предложи разширяване на неговия обхват, който да включи всички институции в системата на предучилищното и училищното образование. След приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по образованието и науката с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954 01 72, внесен от народния представител Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 25 септември 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Милен Михов. Със Законопроекта се предлага давността за придобиване на земеделски земи, собственост на държавни и общински училища, да спре да тече до 31 декември 2022 г., по аналогия с тази на имотите – частна държавна или общинска собственост. Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя Законопроекта. В последвалата дискусия от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ определиха като неудачна законодателната практика да се предприема законодателна инициатива, свързана с решаването на конкретен казус на едно-единствено училище. Обърнаха внимание, че статутът на земеделските земи, възстановени на училища, не се различава от този на останалите земеделски земи, възстановени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по които споровете за материално право се решават в съда. Според тях подобен подход следва да се приложи и при разрешаването на проблема с това училище, за да не се създава прецедент. От парламентарната група на „БСП за България“ се съгласиха с така изложените аргументи. Припомниха, че и в момента според Закона за собствеността давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г. Отбелязаха, че по Законопроекта водеща е Комисията по правни въпроси, която следва да прецени доколко предложението кореспондира с философията на Закона и че ако има проблем с училищните настоятелства, по-скоро следва да бъдат ограничени техните правомощия да се разпореждат със собствеността върху тези имоти. В заключение заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта. От парламентарната група на „Обединени патриоти“ призоваха Законопроектът да бъде подкрепен. Припомниха, че въпреки наименованието си училищните настоятелства имат статут на напълно самостоятелни юридически лица. Отбелязаха, че наистина става въпрос за единичен случай, но размерът на имотите е достатъчно голям, за да оправдае необходимостта от предприемането на законодателни мерки за защита на обществения интерес, които освен това ще имат превантивен ефект и ще предотвратят бъдещи опити за заграбване на такива земи. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954 01 72, внесен от народния представител Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, като вносител на Законопроекта, ние разбираме необходимостта от това действие и проблема, който се опитвате да предотвратите, който сте кръстили в мотивите „заграбване на училищни земи“. Повечето ми колеги в различните ресорни комисии са го подкрепили, ще го подкрепим и днес в залата на първо четене, но вземам думата, за да обърна внимание, че, както правилно е отбелязано, тази промяна по същество няма да реши никакъв въпрос. Понеже бяха изчетени много становища на министерства, които подкрепят Законопроекта, този законодателен прийом със спиране за срока на давност за придобиване на имотите се прилага от 2006 г. по отношение на имотите – частна държавна или общинска държавна собственост, знаете. Това, което пропускаме да кажем, и искам да обърна внимание именно на подкрепящите от Министерския съвет, е, че през 2014 г. Народното събрание е задължило Министерския съвет в срок до 30 юни 2015 г. да представи на Народното събрание План за действие, съдържащ всички необходими мерки, които следва да бъдат предприети от съответните органи с оглед спазването на срока по ал. 1. Срокът по ал. 1 се отлага година след година. Аз се опитах да намеря такъв план за действие, внесен от Министерския съвет в Народното събрание. Не успях. Не знам дали има или не такъв, аз не го намерих. При всички случаи очевидно е, че всички планове и мерки за действие не са предприети, след като народни представители са принудени да внасят частични законопроекти, да разширяват приложното поле на това изключение. Това не е добър атестат за водената държавна политика и защитата на държавната собственост и на училищната такава в случая. Ще подкрепим Законопроекта на първо четене, но апелирам към Министерския съвет да обърне внимание на този проблем и на този закон за допълнение на Закона за собствеността от 2006 г. със съответните промени до 2017 г.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Зарков, Вие в известен смисъл сте прав, но това е един специфичен казус или сегмент да го наречем, който може да се отнесе по аналогия – опитвам се да бъда точен в изказа си – с общинската и държавната собственост. Той е специфичен, защото касае една собственост, която преди много години по силата на волята на много хора е дарена на българските училища, които са били тогава самостоятелни юридически лица. В Министерството на образованието, имам достоверна информация, в последните година и половина-две се работи усилено по въпроса за училищните земи, има изработена статистика, и тук става въпрос за значимо количество от случаи и един немалък, можем да го наречем обществен ресурс под формата на възстановени училищни земи, гори и друга собственост. По една или друга причина те са реституирани и имат статут на някои места на общинска собственост, на други места са възстановени на отделни училища, в трети – на училищните настоятелства. Тези училищни настоятелства обаче към момента по силата на Закона за предучилищното и училищното образование се разглеждат като неправителствени организации и формално не са свързани пряко с институцията „училище“. В Министерството на образованието и науката се работи и по този въпрос. Необходим е несъмнено нов регламент за дейността на тези училищни настоятелства, но притиснати от реалността на живота, тази инициатива, този мораториум е необходим както да се решат конкретни казуси и да се защити общественият интерес, така и да се даде необходимото време да се подготви едно експертно и добро решение на проблема със собствеността и със статута на училищните настоятелства. Аз Ви благодаря предварително за подкрепата, която декларирахте. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорно е, че с внесения законопроект и предложените промени се прави опит да се защитят земеделските земи, които са били собственост на училищата преди аграрната реформа през 1946 г. и които след 1995 г. са били възстановени на училищата, общините и много често на училищните настоятелства. Проблемът се корени в това, че в редица случаи много често е налице придобиване на тези земи по давност от училищните настоятелства, които в разрез с разпоредбите на Закона за лицата и семейството и Правилника за устройството и дейността на училищните настоятелства, отменен през 2003 г., са били регистрирани в частна полза. Много от членовете на регистрираните през 90-те години на XX век училищни настоятелства продължават да са едни и същи лица и да бъдат членове, въпреки че отдавна нямат връзка със съответното училище. Съществуващата към настоящия момент регламентация се нуждае от прецизиране и оформяне на ясни правила относно притежаваната от училищата собственост, управлението и разпореждането с нея, както и относно функционирането и контрола върху училищните настоятелства. С цел да се защитят земеделските земи – собственост на училищата, както и да се преустанови практиката и опитите за придобиване на тези земи по давност, ние ще подкрепим внесения законопроект. Същият обаче, предложен в този вид, няма да реши в пълнота според нас възникналите проблеми. Не е ясно например изключват ли се от обхвата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността недвижимите имоти, собственост на детските градини и на центрове за подкрепа за личностно развитие? Необходимо е също така да се предвиди забрана за придобиване по давност, относима и за неприключилите нотариални производства, както и за всички висящи към настоящия момент искови производства. Ето защо смятам, че е необходимо Законопроектът да се прецизира, да се направят допълнителни предложения между първо и второ четене, които да уредят по един справедлив начин всички висящи производства и да се защити собствеността на училищата.