ГЕОРГИ МАРКОВ1041 думи
…цяла България го гледаше, а чрез българската телевизия и нашия коментатор Береану го гледаха и в Румъния.
В Чехословакия студентското шествие премина в национална стачка. През месец декември 1989 г. господин Хавел стана президент, легендата Александър Дубчек – председател на парламента. В Полша „Солидарност“ отвя социалистите още 1989 г., лятото на изборите.
В България – на 3 ноември, беше първото шествие на „Екогласност“, когато няколко хиляди софиянци го подкрепиха, и покойният голям артист Петър Слабаков и други екоактивисти връчваха петиция на Народното събрание. Прозорците тук бяха отворени към залите, започна първото скандиране „Демокрация!“ и прозорците бяха затворени. Явно толкова страшна беше тази дума.
На 10 ноември падна господин Живков, свален от собствената си партия, с цел цялата вина да му бъде хвърлена за тези 45 години. И така се стигна до митинга на 18 ноември – студено време, слънчево, голям митинг, много хора, скандираше се: „Демокрация!“, но от трибуната се говореше на другарки и другарю. Говореше се за перестройка, за социалистическо обновление и за шанс на президента – тогава се казваше председател на републиката, Петър Младенов. Най-запаметяващото се слово на 18 ноември беше на великия Радой Ралин: „Много ни лъгаха като народ, душа не ни остана.“
И така, да дойдем на думата. Само след два дни е 14 декември, този велик 14 декември 1989 г., който партия ГЕРБ отчита като голямо достижение на българската демокрация, защото тогава неорганизирано десетки хиляди софиянци подкрепиха шествието на Емил Кошлуков – легендарен студентски водач, подкрепиха живата верига, обградихме към 17,30 ч. парламента и софиянци отказаха да вървим по пътя на перестройката. Имаше скандиране: „Долу Член първи!“, „Долу БКП!“, „Мафия!“
Този митинг изненада не само комунистическото Народно събрание, а и новите лидери на СДС – СДС беше на една седмица. Никой не ни беше карал да идваме, нямаше структури, нямаше още вестник „Демокрация“, нямаше интернет и мобифони. Всичко се научаваше от „Свободна Европа“ и от многото листовки на Софийския университет и колоните на „Графа“ и „Алабин“.
Излезе Нешка Робева – голяма българска спортистка, Цветана Манева – голяма българска актриса, Благовест Сендов. Радвам се на живота, че ме събра с тези хора, лично ги познавам, и с тях имам приятелски отношения.
Никой не искаше да ги слуша. Всеки викаше: „Ууу!“, за да излезе господин Петър Младенов и ядосан от подсвиркванията, да каже: „По-добре е танковете да дойдат.“ Слава Богу, танковете не дойдоха, но той излъга, че е викнал „Станко“, а не танковете и лъжата му костваше главата.
Късно вечерта дойде доктор Желев, качи се, спомням си, с един бял мегафон на балкона на Студентския дом и ни призова да се разотидем, тъй като е бил в сградата на парламента, говорил е с господин Луканов, покойният господин Лилов – Бог да ги прости, и те са поели ангажимент да падне Член първи.
Останахме разочаровани, че се разотидохме, но 30 години по късно мислим, че доктор Желев беше прав. Румънците окървавиха прехода и с нищо днес не са пред нас.
Така започнаха българските промени. Българската социалистическа партия получи двоен шанс през 90-те години да управлява два пъти – две национални катастрофи, за разлика от Чехословакия, Полша и Унгария. Първата свърши с Национална политическа стачка и падане на Луканов, поради това че нямаше храна, лекарства, бензин, светехме като светулка от режим на тока. А втората – второто социалистическо управление, завърши със запалване на парламента, когато доходите ни станаха три долара.
Вчера българският държавен глава, уважаемият президент Радев, се появи в нарочно интервю по телевизия bTV. Лично аз очаквах като човек, който е бил конституционен съдия от президентската квота, че той поне ще изрази съжаление за тези две национални катастрофи, за този фалстарт на българския преход, за убитите надежди, че през 90-те години ще има реформи. Вместо това, уважаваният държавен глава предрече и е видял залез на ГЕРБ.
И сега от името на парламентарната група на ГЕРБ да кажем, че залезите и изгревите, за разлика, когато пилотираш самолета и гледаш на живо залез или изгрев, политическите ги определя гласът народен и божий. Гласът народен и божий тази есен, само преди един месец, реши да няма залез на ГЕРБ в София, да няма залез на ГЕРБ в Пловдив, да няма залез на ГЕРБ във Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Габрово, Силистра, Шумен, Търговище. Да няма такъв залез в Монтана, където бях във вторник, в Кюстендил, където бях в понеделник. Да няма такъв залез в Казанлък, в Нова Загора, в Дупница, в Асеновград, в Ловеч, в Тетевен и Бяла, Петрич и още, и още (ръкопляскания от ГЕРБ) пет милиона българи пожелаха да ги управляват кметове и местни парламенти. Ако това е залез, здраве му кажи!
Понеже бях в доста градове – 15, уважаеми колеги, с окото на депутат от Великото народно събрание останах тук като някакво изкопаемо, последният мохикан, виждам бодра смяна, бодра смяна от толкова млади и кадърни гербери и най-вече, понеже не съм джендър – герберки, и който… (Смях и оживление.) Това от самолет не се вижда. Който не вярва, да заповяда, включително и президентът. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ще го заведа в Тетевен да види 22-годишната Преслава – млада кандидатка за общински съветник, женена за гвардеец, с две деца. Ще го заведа в Ловеч да види какво значи областна управителка – Ваня Събчева. Да види какво значи идеален адвокат – Недялкова. Да види председателят на Общинския съвет на ГЕРБ в Лом. То ми падна шапката, като я видях – Христина Христова. Елате да видите какво значи истински местни лидери – госпожа Крумова, в Кюстендил, тоест задава се бодра смяна.
Направих едно албумче на господин Борисов „Банка-кадри 2021 г., 2025 г., 2029 г.“ Това ще е изгревът на ГЕРБ, а не залезът!
Говорейки за Член първи, трябва да кажем, че слава богу днес, 30 години по-късно, той е невъзможен. Мандатоносителят ГЕРБ няма собствено парламентарно мнозинство, управлява в коалиция с коалиция. Президентът е ярък представител на опозицията. Има Конституционен съд, оглавен от мой приятел и внук – не на Стефан Савов, а внук на Борис Велчев, в което няма лошо, това е демокрацията. Даже бих казал, преливаме от демокрация, защото никъде няма председател на Върховен касационен съд, който да чете политически неолиберални тирамби. Хайде, халал да са му, и това постигнахме.
Днес ние от ГЕРБ се покланяме на тези десетки хиляди, които свалиха Член първи и обещаваме на всички Вас, че никога няма да допуснем да се повтори. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)